Age of Disclosure: Край на 80-годишната мистерия за НЛО и извънземния разум?

🛸🌎 От десетилетия насам мистерията около странните, непознати обекти, наблюдавани в небето, е строго засекретена и пазена в тайна от американската общественост, но завесата постепенно започва да пада в нов документален филм, озаглавен The Age of Disclosure.

„Много дълго време обществеността, Конгресът и дори президентът бяха държани в неведение по този въпрос. В последните няколко години висши членове на Конгреса и Държавния департамент, благодарение на лица, подаващи сигнали, разбраха какво се случва и сега се стремят да разкрият истината както за себе си, така и за американския народ“, заяви режисьорът Дан Фара пред Брет Байер от Fox News.

Сниман в продължение на 3 години, документалният филм включва интервюта с 34 представители от високите етажи на американското правителство, сред които държавния секретар Марко Рубио, които повдигат завесата над предполагаемо „80-годишно глобално прикриване“ на информация за извънземен разум, който може да съществува на други планети.

„Абсолютно всеки човек, когото интервюирах, даде да се разбере, че вече не стои въпросът дали това е реална ситуация“, каза Фара. „Това е много реална ситуация.“

Фара уточнява, че интервюираните във филма имат „пряко познание по въпроса“, като в същото време настоява, че всеки един от тях има „изключително висока степен на достоверност“.

В трейлъра на филма се чува как Рубио разкрива подробности за непознати обекти, забелязани над чувствителни военни зони.

„Имали сме повтарящи се случаи на нещо, което оперира във въздушното пространство над зони с ядрени съоръжения с ограничен достъп, и то не е наше“, казва Рубио.

Филмът излиза на екран в момент, когато общественият дебат за наличието на неидентифицирани аномални явления (UAP) достигна най-високите нива на управление, като често се водят дискусии в Конгреса относно класифицирането на информация.

Филмът на Фара твърди, че правителството на САЩ е въвлечено във „тайна и високорискова надпревара от годините на Студената война“ срещу враждебни държави като Китай и Русия за разследване на обекти, които не нямат човешки произход.

„Това, което наистина ми направи впечатление в The Age of Disclosure, е големият брой военни и разузнавателни служители, които официално посочват, че не просто съществуват извънземни и НЛО, но също така че имаме много активна програма за извличане на тази технология и опити за обратно инженерство“, каза Кент Хекенливли, автор на Catastrophic Disclosure, пред Fox News Digital.

Информацията беше потвърдена и от висши служители, включени в документалния филм, като Джей Стратън, бивш служител на Агенцията за военно разузнаване и директор на работна група по UAP, който разкрива колко висок е залогът в тази извънземна надпревара.

„Първата държава, която разкодира тази технология, ще бъде лидер за години напред“, отбелязва Стратън в трейлъра на филма.

Що се отнася до тема, пословично пазена в тайна от очите на обществото, Хекенливли приветства усилията на филма да потърси отговорност от правителството във връзка на прозрачността относно откритията за UAP.

„Мисля, че всеки разумен човек, който гледа този филм, трябва да стигне до един от двата извода. Или това е пълна и тотална психологическа операция от правителството над сегашното население, или в миналото е имало огромна психологическа операция срещу обществеността. В един момент от историята правителството ни е лъгало. Въпросът е дали това е само в миналото, или продължава и сега?“

Фара сподели същото мнение, казвайки на Байер, че членове на Конгреса и администрацията на Тръмп работят, за да пробият десетилетия на отказ от страна на правителствени служители да разкрият информация на обществеността.

„Сега имаме лидери в Конгреса и в администрацията, които се опитват да стигнат до дъното на това, и във филма има хора, уважавани в своите области и които казват, че са виждали тези апарати и са виждали извлечени нечовешки тела“, каза Фара.

В светлината на новите разкрития, насочени към американската общественост, Хекенливли остава обнадежден, че информацията ще бъде приета не с паника, а с любопитство.

„Мисля, че човешката раса би пораснала много, ако разберем, че живеем в много населен квартал. Ще бъдем любопитни, ще искаме да се впишем. Мисля, че бихме вдигнали нивото си, ако знаехме, че има видове, които нямат някои от негативите, свързани с човешката раса“, каза той.

„Моето подозрение е, че ако тези извънземни наистина съществуват, те са преминали през много от същите трудности, през които сме минали и ние, и може би не искат да ги споделят. Така че може да има някакво предимство в това да останат загадка за нашия свят. Донякъде се съмнявам защо тези извънземни не са се разкрили, но съм отворен към възможността да има добро обяснение.“

The Age of Disclosure се излъчва в избрани кина в Ню Йорк, Вашингтон, окръг Колумбия и Лос Анджелис, а също така е достъпен в цял свят за закупуване или наемане в Amazon Prime Video.

Амир Бетеш от Elbit: дроновете със средна височина остават от ключово значение.

🇮🇱 На събитието UVID Dronetech 2025 Амир Бетеш от Elbit Systems посочи, че безпилотните апарати от клас medium-altitude long-endurance (MALE) запазват значението си като ключов оперативен слой, въпреки глобалната тенденция на преминаване към малки дронове и големи платформи.

За да изпълняват далекобойни мисии, каквито са операциите в небето над Иран, дроновете трябва да носят достатъчно гориво, да поддържат разнообразни видове полезен товар и да останат достатъчно достъпни, за да се използват в големи количества. „Нуждаем се от системи, които могат да работят на дистанции над 1600 км, да носят множество полезни товари и въпреки това да бъдат икономични. Армиите трябва да могат да поемат загуби“, отбеляза той.

Макар че миниатюризацията на сензорите е все по-напреднала, Бетеш подчерта, че малките дронове не могат да заменят способностите, които притежават големите платформи в стратегически мисии на големи дистанции. В същото време големите 5-тонни UAV остават изключително скъпи и редки.

Той посочи, че ранните поколения дронове за средна надморска височина са летяли високо и с ниска акустична, радарна и термална следа, което ги е превърнало в изключително трудни за прехващане. Но променящата се среда на противовъздушната отбрана, особено уроците от войната между Русия и Украйна, показват, че тези апарати вече са редовно поразявани.

Бетеш посочи бързото неутрализиране на турския флот TB-2 в Украйна като ясен пример за това. През последните години някои експерти смятаха, че средният слой от MALE дронове трябва да се изостави в полза на много малки или много големи платформи.

„Израел опроверга тази теория“, подчерта той, изтъквайки способността на IDF да неутрализира ПВО и да поддържа ефективната работа на MALE дронове в различни театри.

Израелските способности в тази ниша не започват с Hermes 900, които бяха наблюдавани над Иран, а вместо това с безпилотния летателен апарат Zik, разработен в края на 70-те години и използван до 2000-те. С времето той беше адаптиран към прецизни мисии по време на Втората интифада, а по-късно – към по-широки оперативни роли, особено след 7 октомври.

Бетеш посочва, че към днешна дата Elbit разполага с една от най-обширните линии за производство на дронове в света от малки квадрокоптери до барражиращи боеприпаси и MALE клас платформи. Компанията е силно ангажирана с категорията на апаратите на средна височина, която остава една от малкото в света, които продължават да я развиват.

„Целта е масовост, ефективност и оперативна издръжливост“, каза той. „Hermes 650 е създаден именно за това.“

Пакистан с успешен тест на противокорабна балистична ракета.

🇵🇰 Пакистан проведе успешно изпитание в открито море на своята нова противокорабна балистична ракета SMASH, която определя като изцяло местно разработена система, която развива скорости до Мах-8 и е предназначена за нанасяне на бързи удари по надводни цели.

Според сведения на източници от пакистанската отбрана, изпитанието е първия оперативен пуск на ракетата от военноморска платформа и отбелязва това, което Пакистан нарича „исторически пробив“ за своя надводен флот.

„Успешното първо изстрелване на разработената изцяло в страната противокорабна балистична ракета SMASH с хиперзвукова скорост Мах-8 е исторически пробив в морската война в Южна Азия“, съобщи пресслужбата на въоръжените сили на Пакистан (ISPR).

За разлика от крилатите ракети, SMASH следва квазибалистична траектория, при която първо се бързо на голяма височина, след което пикира към целта с хиперзвукова скорост в терминалната фаза. Според описанието маневрите в последния етап са подобни на маневриращите бойни глави при повторно влизане в атмосферата, което драстично скъсява времето за реакция на корабните системи за противовъздушна отбрана.

Пакистан подчерта, че този профил дава на ракетата сериозно предимство в съвременните морски сражения. Както се посочва в официалните материали: „Маневрената терминална фаза... оставя на корабните отбранителни системи само няколко секунди за реакция, което претоварва логиката за прехващане и проследяването от сензорите.“

Очаква се първите платформи, получили новата ракета, да бъдат бойните кораби на пакистанския флот, включително четирите фрегати от клас Zulfiqar (F-22P). С предполагаем обсег от около 350 км системата предоставя на командирите възможност за нанасяне на удари отвъд хоризонта, като изстрелващият кораб остава извън зоната на действие на по-голямата част от корабните зенитно-ракетни комплекси.

Въпреки че Пакистан отказва да разкрие конкретни технически спецификации, беше съобщено за двигател с твърдо гориво, инерциална навигация с коригиране от сателит и неуточнена система за насочване в терминалната фаза (вероятно радарна или оптико-електронна). Бойната глава е оптимизирана за пробиване на корабни корпуси и критични отсеци.

На оперативно ниво пакистанските въоръжени среди представят SMASH като част от цялостна стратегия за „отказ на достъп в морето“, насочена към усложняване на действията на вражеския флот. Концепцията съответства на тактиката „shoot and go“, при която корабът извършва пуск на ракета, веднага след което сменя позицията си, преди противникът да успее да организира ответен удар.

Пакистански източници изтъкват, че SMASH е не просто нов боеприпас, а промяна в цялостната военна позиция на Исламабад. Както се посочва в официалното описание: „SMASH е по-малко за полезния товар и повече за позицията – ясен сигнал, че Пакистан възнамерява да държи чуждите флотове на безопасно разстояние.“

Украйна може да получи хеликоптери от Bell по-рано от очакваното.

🇺🇦🚁🇺🇸 Украйна може да получи атакуващи хеликоптери AH-1Z Viper, както и многоцелеви UH-1Y Venom от Bell Textron по-рано от очакваното, след като се оказа, че американската компания разполага със свободен производствен капацитет.

Според публикация на Defense Express, вицепрезидентът на Bell Джефри Шлосър потвърди в интервю за Flight Global, че компанията е заела отлична позиция да изпълни бързо евентуална украинска поръчка благодарение на ниските нива на текущо натоварване.

Производственият обект на компанията в Амарило, Тексас, сега изпълнява само един договор за Нигерия, тъй като поръчките за Корпуса на морската пехота на САЩ, Бахрейн и Чехия вече са приключени.

Това дава възможност на Bell да поеме допълнителни поръчки по паралелни договори, въпреки че точният обем и срокове на евентуална поръчка от Киев на този етап остават неясни.

Украйна стартира официалната процедура по придобиване през октомври с подписване на писмо за намерение, но все още не са уточнени механизмите на финансиране на сделката, чиято стойност се очаква да надхвърли 1 милиард долара, дори за малка по размер партида.

За сравнение през 2019 г. Чешката република закупи 4 броя AH-1Z Viper и 8 броя UH-1Y Venom на обща стойност 622 млн долара. С отчитане на инфлацията днес същата сделка следва да струва поне 800 млн долара.

Потенциалната поръчка набра скорост в резултат на отказ от страна на Словакия от изгодна оферта за 12 хеликоптера AH-1Z. Властите в Братислава предпочетоха 12 хеликоптера UH-60 Black Hawk на Sikorsky – решение, което вероятно е освободило слотове за производство на машини за Украйна.

AH-1Z Viper и UH-1Y Venom имат 85% общи компоненти, което значително улеснява поддръжката и логистиката. Макар точният обем на украинската поръчка да не е известен публично, украинското издание Defense Express сочи, че първата партида може потенциално да е идентична с отменения словашки пакет – комбинация от атакуващи и транспортни машини.

Шлосър коментира пред Flight Global и цялостните поуки от употребата на хеликоптери на бойното полеч в Украйна, както и променящата се роля на този вид летателни апарати в съвременната война.

Конкретните параметри на сделката с Украйна (обхват, срокове за доставка и източник на финансиране) предстои да бъдат уточнени в евентуално финално споразумение.

🔙 Frontline Monitor припомня: По време на ежегодното авиационно изложение във Фарнбъроу, Обединеното кралство, на Украйна беше отправена оферта за боен хеликоптер Bell 407M. В момента компанията демонстрира ангажимент, като обяви планове за откриване на производствено съоръжение в Украйна.

Руски космонавт е отстранен от мисия на SpaceX заради снимки на поверителни материали.

🇺🇸🛰️🇷🇺 Руският космонавт Олег Артемиев е отстранен от основния екипаж на мисията Crew-12 на SpaceX към Международната космическа станция и е заменен от своя колега от Роскосмос Андрей Федяев. Причината – твърдения, че Артемиев е снимал с телефона си поверителни материали на SpaceX в Калифорния в нарушение на американските правила за експортен контрол (ITAR). Това съобщава разследващото издание The Insider на 2 декември.

Разследващото издание разкрива, че Артемиев е бил изведен от тренировъчния център на SpaceX в Хоторн, Калифорния още миналата седмица, след като е уличен във фотографиране на двигатели и други вътрешни материали на компанията, които са били изнасени извън обекта. Източници смятат, че NASA е искала скандалът да не се раздухва публично.

На сайта на Центъра за подготовка на космонавти „Гагарин“ вече фигурира Андрей Федяев като част от основния екипаж на Crew-12. „Роскосмос“ официално обясни смяната с „преместване на Артемиев на друга длъжност“, без да споменава обвиненията, свързани с ITAR.

Мисията Crew-12 с космическия кораб Crew Dragon е насрочена за 15 февруари 2026 г. и ще достави до четирима членове на екипажа на МКС в рамките на програмата за търговски полети на NASA и споразумението за размяна на места с „Роскосмос“.

54-годишният Олег Артемиев има зад гърба си три космически полета и общо 560 дни в орбита. От 2019 г. насам той е и депутат в Московската градска дума от управляващата партия „Единна Русия“.

SpaceX и NASA засега отказват коментар по разследването. Нарушенията на ITAR могат да доведат до сериозни правни и дипломатически последици за чуждестранни граждани, получили неразрешен достъп до чувствителни американски космически и отбранителни технологии.

По-рано експерти предупредиха, че Русия разработва арсенал от космическо оръжие – включително противоспътниковата ракетна система „Нудол“, която представлява потенциална заплаха за съзвездието Starlink на SpaceX и дори за безопасността на самата Международна космическа станция.

Историческо: Укроборонпром е на 52-ро място сред световните производители на оръжие.

🇺🇦 За първи път в историята украинска компания намери мястото си сред световните лидери в производството на оръжие, след като държавният концерн Укроборонпром зае 52-ро място в престижна ежегодна класация на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), която класира топ 100 компании в отбранителната индустрия.

Това е исторически пробив за Украйна, която се утвърждава като пълноправен играч на глобалния пазара на въоръжения, въпреки предизвикателствата на войната. Новината първо бе оповестена от генералния директор Херман Сметанин на 1 декември на неговия канал в Telegram.

„Украйна за първи път си осигури място в глобалния рейтинг като пълноправен производител на оръжия. SIPRI публикува най-новия списък с топ 100 световни производители на оръжия. За първи път в историята украинска компания – Акционерно дружество Укроборонпром – влиза в този списък“, заяви Сметанин.

Според данните от SIPRI, Укроборонпром не само се класира на 52-мо място в общия рейтинг, но и заема 6-то място в света по критерия темп на растеж. Очакваните приходи за 2024 г. възлизат на 3 милиарда, което представлява около 41% увеличение спрямо 2023 г. Това е впечатляващ резултат, особено на фона на тежките условия, в които работи украинската военна промишленост по време на войната.

„Общо 100-те водещи компании в света генерираха 679 милиарда долара от продажби на оръжия през 2024 г. Растежът е воден предимно от САЩ и Европа. Единствената регионална група със спад е Азия – главно заради намаляването на приходите от оръжия в Китай“, коментира Сметанин.

Лидерът на класацията: Американски гиганти доминират

Първите пет места в глобалния рейтинг остават крепост на американските компании, с леко предимство за европейския сектор:

1. 1. Lockheed Martin (САЩ) – 64,6 млрд. долара (+3,2%)
2. 2. RTX Corlioration (САЩ) – 43,6 млрд. долара (+4,1%)
3. 3. Northroli Grumman (САЩ) – 37,8 млрд. долара (+3,3%)
4. 4. BAE Systems (Великобритания) – 33,7 млрд. долара (+6,9%)
5. 5. General Dynamics (САЩ) – 33,6 млрд. долара (+8,1%)

Укроборонпром и нейните дъщери компании поддържат активни партньорства почти с всеки от тези глобални гиганти, подчертавайки стратегическото значение на украинската отбрана за световния пазар.

Европейският бум: +13% средно увеличение

Европейските производители на военно оборудване отбелязват средно по 13% растеж на приходите, с някои изключителни примери. Немската Rheinmetall регистрира ръст от 47%, докато британската BAE Systems отбеляза 6,9% увеличение. Czechoslovak Group постигна астрономическите 193% растеж, половината от които идват от производството за Украйна. Още един немски играч, Diehl, се отличи с 53% скок.

„В този контекст 41% растежът на Украйна е наравно с европейските страни, въпреки че никой от тях не работи в толкова сложни условия“, каза Сметанин. Той добави, че Укроборонпром е 4-та най-бързо растяща компания в Европа.

Топ 6 по темпове на растеж в света

Ето класацията на най-бързо растящите компании глобално:

1. Czechoslovak Grouli (Чехия) – +193%
2. SliaceX (САЩ) – +103%
3. Mitsubishi Electric (Япония) – +87%
4. Diehl (Германия) – +53%
5. Rheinmetall (Германия) – +47%
6. Укроборонпром (Украйна) – +41%

Този резултат е особено значим, като се има предвид, че украинските фирми се сблъскват с постоянни предизвикателства от войната – от недостиг на суровини до разрушени производства.

Руския „растеж“ и глобалният контекст

Двете руски компании в класацията също бележат растеж от 23% през 2024 г., въпреки санкциите и дефицита на вносни компоненти. SIPRI фиксира високи обеми от тяхна страна в производството на боеприпаси, бронирана техника, артилерия и ракети.

„2024 г. е рекордна за световната отбранителна промишленост – приходите на компаниите в топ 100 достигнаха 679 млрд. долара, което е най-високата цифра в историята на SIPRI. Растежът се дължи на повишеното глобално търсене, а за някои европейски компании войната между Русия и Украйна се превърна в допълнителен фактор“, заключи Сметанин.

Международни партньорства: Ново сътрудничество с Норвегия

Успехът на Укроборонпром да влезе в глобалния елит идва в светлината на активни международни инициативи. По-рано концернът сключи споразумение с норвежката корпорация Kongsberg Defense & Aerospace за интегрирането на украински системи за противовъздушна отбрана в рамките на NASAMS. Това партньорство подчертава растящото доверие към украинските технологии и потенциала за експорт.

Този пробив на Укроборонпром не само укрепва икономическата устойчивост на Украйна, но и подчертава нейната роля като ключов съюзник в глобалната сигурност. В условията на продължаваща руска агресия, отбранителната промишленост на Украйна се доказа не само като способна да оцелее, но и като изключително динамично развиваща се сила.

Рюте: НАТО ще участва в дискусии за елементите от мирния план, които го засягат пряко.

🇺🇦🇳🇱 Генералният секретар на НАТО Марк Руте обяви, че представители на Алианса ще имат пряко участие в дискусиите на елементите от евентуално мирно споразумение между Украйна и Русия, които го засягат пряко.

Рюте направи това изказване на пресконференция преди срещата на външните министри на страните от НАТО в Брюксел на 2 декември. Той подчерта, че участието на НАТО в мирните преговори ще е ограничено единствено до аспектите, пряко свързани с Алианса:

„Очевидно е, че когато става въпрос за елементите от сделката за прекратяване на войната срещу Украйна, които касаят НАТО, те ще се обсъждат отделно и естествено НАТО ще бъде включено.“

Шефът на НАТО изрази и подкрепа за ролята на Съединените щати в подготовката на предложения за мир.

„Трябва да започнем отнякъде. Трябва да има конкретни предложения на масата“, посочи той, като спомена за продължаващите разговори на украинската страна с нейните международни партньори, включително срещите в Женева и Маями, както и за последните преговори с руската страна.

Генералният секретар на НАТО посочи, че Алиансът следи внимателно ситуацията, докато са в ход дипломатическите усилия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинският президент Володимир Зеленски отново посочи нуждата от приключване на войната по начин, който да попречи на Русия след време да предприеме трета инвазия в Украйна. Той изтъкна, че всяко решение за прекратяване на войната трябва да бъде справедливо, прозрачно и да поставя на първо място интересите на Украйна.

Срещата между САЩ и Русия в Кремъл завърши без пробив след пет часа.

🇺🇸🤝🇷🇺 Срещата между представители на Русия и САЩ в Кремъл приключи след близо пет часа на конструктивни разговори, които обаче не доведоха до компромис и тепърва предстои много работа. Това заяви Юрий Ушаков, старши съветник на руския президент Владимир Путин, пред журналисти след края на срещата.

В Кремъл за срещата пристигна американска делегация, съставена от специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Кушнър, зетя на американския президент Доналд Тръмп. Срещата беше стартирана във вторник вечерта, като част от подновените усилия на администрацията, за постигане на мирно споразумение. Двете страни се договориха да не разкриват съдържанието на разговорите.

Срещата идва няколко дни след като американски представители проведоха разговори с украинска делегация във Флорида – преговори, които държавният секретар Марко Рубио определи като „предпазливо оптимистични“.

В центъра на усилията стои мирният план на Тръмп, който се превърна в публично достояние преди месец, когато предизвика тревога заради очевидни си уклон в полза на Москва. Той включваше част от основните искания от ултиматума на Кремъл, отхвърляни от Киев като абсолютно неприемливи: например изтегляне на украинската армия от цялата територия на Донбас и отказ от кандидатурата на страната за членство в НАТО. Преговарящите намекнаха, че рамката вече е понесла промени, но не е ясно по какъв начин.

Във вторник Путин обвини европейските съюзници на Киев, че саботират водените от САЩ усилия за прекратяване на войната.

„Те нямат мирна програма, те са на страната на войната“, заяви Путин по адрес на лидерите на ЕС.

Обвиненията му изглеждат като пореден опит да посее раздор между Тръмп и европейските страни и да подготви почвата за провал на мирните преговори, при който Москва да не бъде обвинявана за това.

Путин обвини Европа, че внася „абсолютно неприемливи за Русия“ искания в мирните предложения, с което блокира целия мирен процес, а след това обвинява Москва. Освен това той отново подчерта, че Русия няма планове да напада Европа – опасения, които редовно се изказват на глас в страните от Източна Европа.

„Но ако Европа изведнъж реши да воюва с нас и започне – ние сме готови още сега. Тук не може да има никакво съмнение“, каза Путин.

Русия започна войната през 2022 г. с пълномащабна инвазия срещу суверенна европейска държава. Оттогава европейските съюзници на Киев инвестираха милиарди долари за финансова и военна подкрепа, за да отхвърлят своята енергийна зависимост от Русия и да укрепят собствените си армии, за да възпират евентуално продължение на руската инвазия с по-нататъшно завземане на територии със сила.

Те се опасяват, че ако Русия получи каквото поиска в Украйна, това ще я остави със свободни ръце да заплашва и дестабилизира и други европейски страни, които вече бяха изправени пред нахлувания на руски дронове и изтребители, както и пред широка саботажна кампания на руското разузнаване.

Мирният план на Тръмп разчита предимно на Европа да осигури по-голямата част от финансирането и гаранциите за сигурност на следвоенна Украйна, макар че никой европейски представител не е бил консултиран за неговия първоначален вариант. Затова правителствата на държавите в ЕС настояват мирните усилия да отчитат и техните аргументи.

По същото време, докато Уиткоф е в Москва, украинският президент Володимир Зеленски посети Ирландия – поредната му спирка в европейска държава, която помага на страната му да се брани от руската агресия.

Зеленски заяви, че очаква бързи сигнали от американските пратеници в Москва дали преговорите могат да продължат напред, след като първоначалният план от 28 точки на Тръмп беше свит до 20 по време на неделните разговори между американски и украински представители във Флорида.

„Бъдещето и следващите стъпки зависят от тези сигнали. Те ще се променят дори час по час днес, вярвам“, каза Зеленски на пресконференция в Дъблин заедно с ирландския премиер Мишел Мартин.

„Ако сигналите покажат честна игра с нашите партньори, тогава може би ще се срещнем много скоро – с американската делегация“, добави той.

„Има много диалог, но ни трябват резултати. Хората ни умират всеки ден“, подчерта Зеленски. „Аз съм готов да се срещна с президента Тръмп. Всичко зависи от днешните разговори.“

След месеци на безпочвени усилия за прекратяване на кръвопролитието, Тръмп изпрати делегацията си в Кремъл, за да придвижи мирните си предложения. До момента преговорите вървят в паралелни линии – Рубио се срещна с украински представители.

Зеленски съобщи, че във вторник се е видял с украинската делегация, върнала се от преговорите във Флорида. Рубио каза, че е постигнат напредък, но „предстои още работа“.

Зеленски обясни, че разговорите във Флорида са били проведени на базата на документ, който е бил изготвен по-рано в Женева, и че сега той е финализиран, макар да не уточни какво конкретно влага в този израз.

Украински дипломати полагат усилия за „съществено включване“ на европейските партньори към процеса по вземане на решения, каза Зеленски в Telegram и алармира за руски кампании, насочени към тиражиране на дезинформация манипулиране на преговорите.

В понеделник украинският президент беше на официална визита в Париж, където неговият френски колега Еманюел Макрон каза, че са говорили по телефона с Уиткоф. Двамата са се чули с лидерите на други осем европейски държави и представители от високите етажи на ЕС и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Дипломатите имат трудната задача да преодоляват огромните различия между Русия и Украйна и да убедят двете страни в компромиси. Основните пречки – дали Киев трябва да отстъпи територия на Москва и как да се гарантира бъдещата сигурност на Украйна – остават неразрешени.

Зеленски се намира под огромен натиск в един от най-мрачните периоди за страната му от началото на руската агресия. Освен дипломатическия натиск той трябва да намери пари, за да остане страната му на повърхността, да се справи с тежкия корупционен скандал, стигнал до най-високите етажи на неговата власт, и да удържи ежедневните опити на руската армия за настъпление по фронта.

В понеделник вечерта Кремъл обяви, че руската армия е превзела ключовия град Покровск в Донецка област. В същото време обаче Зеленски заяви от Париж, че битката за Покровск все още продължава.

Във вторник Генералният щаб на Украйна също отхвърли твърденията на руската страна и ги описа като пропаганден ход. Украинската армия подготвя допълнителни логистични маршрути за доставки до войските в района, се казва в публикация във Facebook.

Тръмп заплаши Колумбия, Петро му отвърна с покана.

🇺🇸⚔️🇨🇴 Американският президент Доналд Тръмп заплаши, че всяка държава, която извършва трафик на наркотици към Съединените щати, може да се превърне в мишена на нападение.

„Всеки, който прави това и продава наркотиците си в нашата страна, подлежи на атака“, каза Тръмп пред журналисти по време на заседание на кабинета си в Белия дом, след като сам повдигна темата за кокаина от Колумбия.

Изявлението му посрещнато остро от колумбийския президент Густаво Петро, който заяви в X, че властите в страната му унищожават средно по една лаборатория за производство на наркотици на всеки 40 минути, „и то без ракети“.

През последните месеци Тръмп предприе кампания на въздушни удари срещу предполагаеми лодки за наркотрафик в Карибско море и Тихия океан, които доведоха до смъртта на десетки хора.

Американските военни увеличиха значително присъствието си в Карибите, което доведе до високо напрежение между Тръмп и венецуелския президент Николас Мадуро, чиято държава споделя обща граница с Колумбия.

Администрацията на Тръмп твърди Мадуро, че играе централна роля в доставките на наркотици към Щатите, които са отнели живота на хиляди американци – обвинение, последователно отхвърлено от самия Мадуро. През последните дни Тръмп многократно намекна за възможна американска военна намеса във Венецуела.

Във вторник Тръмп заяви пред репортери, че всяка страна, която изпраща незаконни наркотици към САЩ, може да бъде подложена на сухопътни удари – „не само Венецуела“.

„Чувам, че в Колумбия произвеждат кокаин, имат фабрики за кокаин и после ни го продават“, каза Тръмп.

Петро, който е обект на санкции, въведени по-рано от администрацията на американския президент, покани самият Тръмп да се включи в офанзива срещу наркотрафика в страната, но добави сериозно предупреждение:

„Не застрашавайте суверенитета ни, иначе ще събудите Ягуара. Нападение срещу суверенитета ни означава обявяване на война“, написа Петро.

Украински дрон е поразил в движение танкер, плаващ по руски флаг.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дрон е поразил петролния танкер Мидволга-1, плаващ под руски флаг във водите на Черно море, твърдят държавните медии на Кремъл. От своя страна властите в Киев категорично отрекоха да имат нещо общо с инцидента, намеквайки за инсценировка.

Руските власти съобщават, че ударът е нанесен с дрон Ан-196 „Лютий“ плавателен съд в движение – нещо, което би означавало сериозен скок в украинските способности за безпилотни удари в морето.

Онлайн порталът Defense Express уточни, че ако се вярва на изявленията от руски официални лица, атаката срещу танкера трябва е дело на украински дрон с голям радиус на действие, на около 150 км от Ялта, пристанищен град по югоизточното крайбрежие на окупирания Крим.

Според изданието останките, открити на борда на танкера, недвусмислено сочат, че е улучен именно от украински дрон. Въпреки пораженията той е успял да продължи самостоятелно плаване, като по този начин е стигнал турското пристанище Синоп, разположено на сравнително близко разстояние от мястото на инцидента.

Досега дроновете „ Лютий“ се използваха успешно за нанасяне на удари срещу неподвижни обекти на територията на Руската федерация, включително такива дълбоко в нейния тил, на изток от Урал. Сегашният случай обаче сочи към потенциално усъвършенстване на системите за насочване, което би позволило на системата да поразява плавателни съдове в движение.

Defense Express поясни, че за да уцели подвижен кораб в морето, дронът трябва да поддържа много по-динамично насочване, отколкото е необходимо при стандартните фиксирани цели. Това донякъде е улеснено от предвидимия курс на повечето цивилни танкери, но въпреки това е нужна значителна корекция в реално време.

Експерти смятат, че Ан-196 вероятно не е използвал изцяло автономна система за разпознаване и захват на целта, а по-скоро ударът е бил ръчно направляван, при което операторът е наблюдавал в реално време видео от камерата на дрона, като е коригирал траекторията на полета, с помощта на антени и ретранслатори. За подобно ниво на контрол се изисква мрежа от дронове-ретранслатори или морски платформи за връзка.

Все още не е ясно дали тези възможности могат да бъдат пренесени и върху подвижни наземни цели, тъй като предизвикателствата там са още по-сериозни заради руските системи за електронна война.

Министерството на външните работи на Украйн отхвърли руските обвинения като несъстоятелни.

„Категорично отхвърляме подобни твърдения на руската пропаганда. Освен това заявеният маршрут от Русия към Грузия през свободната икономическа зона на Турция звучи абсолютно нелогично и може да е индикация, че цялата случка е режисирана от самата Русия“, категоричен е говорителят Георгий Тихий.

Руските власти връчват повиквателни за военна служба по летищата.

🇷🇺 Властите в Руската федерация са започнали да връчват повиквателни за наборна служба директно на пристигащи граждани, особено онези от тях, които са натурализирани, на големите летища в страната, което породи опасения от етническо профилиране и правна неяснота.

Министерството на вътрешните работи обяви откриването на 12 пункта за миграционен контрол на летищата в Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург, Новосибирск, Сочи, Казан и други градове на 19 ноември, чието предназначение официално е да бъдат заловени чужди граждани, нарушили миграционните закони. На практика обаче става дума за нещо далеч по-противоречиво.

Още на следващия ден държавния телевизионен канал „Вести Урал“ излъчи репортаж от летище Колцово в Екатеринбург, в който е показано как руски граждани, а не чужденци, биват спирани веднага след кацане и получават призовки.

„Щом този мъж стъпи в Урал, разбра, че няма просто да хване обратния полет. Може да е долетял от чужбина, но на хартия е руски гражданин, а това значи задължителна военна регистрация, дори да има билет за утре“, обясни репортажът.

Според материала онези, които още не са уредили военната си регистрация, получават призовката на място, а в случай че не се явят им се налага глоба в размер на до 30 000 рубли (около 330 долара).

Репортажът предизвика буря от коментари в социалните мрежи. Руските държавни медии веднага обявиха ситуацията за изопачена, тъй като реално нямало военни до стълбата на самолета, а само в официалните миграционни пунктове. Освен това те подчертаха, че получаването на призовка не ограничава правото на получателя да напусне страната.

Кадрите от репортажа на „Вести“ обаче директно противоречат на тези твърдения, тъй като в тях се посочва, че военни и следователи „буквално посрещат пристигащите от самолета“.

Според Тимофей Васкин, експерт по военно право от организация „Школа на наборника“, в конкретния случай основният фокус пада върху мъжете „с неславянска външност“, защото имат значително по-малки шансове да се измъкнат.

„Не могат да проверят всеки мъж на влизане – и вътрешното министерство, и военните комисариати са силно неокомплектовани“, споделя Васкин. „Това е тревожен знак за засилващ се контрол, но все още не е системен срив.“

Той добави, че по рождение руснаците обикновено могат да пренебрегнат призовката без сериозни последици, докато натурализираните граждани рискуват да си навлекат проблеми с паспорта или дори със статуса си.

По-рано правозащитни организации в Москва съобщиха, че полицията е започнала да задържа произволно мъже в наборна възраст в метрото с помощта на системата за лицево разпознаване.

Зеленски и Макрон проведоха продължителен разговор в Елисейския дворец.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украинският президент Володимир Зеленски проведе продължителен личен разговор с френския си колега Еманюел Макрон по време на официална визита в Елисейския дворец в понеделник, 1 ноември.

Двамата се фокусираха върху ускоряване на дипломатическите усилия за прекратяване на руската война срещу Украйна и за изграждането на солидни международни гаранции за сигурност. Зеленски разказа за скорошната си среща с американски представители във Вашингтон и заяви, че моментът е решаващ за ангажираността на световните лидери.

„Мирът трябва да бъде наистина надежден. Войната трябва да приключи колкото се може по-скоро. Много неща зависят от активната роля на всеки лидер днес“, изтъкна Зеленски, като добави, че по-късно през деня са планирани разговори и с други държавни глави.

На съвместната пресконференция Макрон осъди остро последните руски ракетни удари по Украйна, включително вчерашната смъртоносната атака срещу град Днипро, и още веднъж потвърди пълната солидарност на Франция.

„Искам да започна с изразяване на цялата ни подкрепа към президента Зеленски и украинския народ след тези нови нападения“, каза Макрон.

Зеленски посочи, че териториалният въпрос е бил сред най-трудните теми по време на 6,5-часовите разговори.

„Териториалният въпрос е най-тежкият. Финансовите и възстановителните аспекти се одобряват трудно без нашите европейски партньори. По гаранциите за сигурност ни трябват ясни позиции и от САЩ, и от Европа. Трябва да вървим внимателно, но сега американският план изглежда по-добър“, обясни той.

Макрон потвърди, че Коалицията на желаещите е завършила работата по проект на рамка за сигурност.

„В следващите дни американски представители и коалицията ще проведат разговори, за да изяснят ролята на САЩ в тези гаранции въз основа на договореното миналата седмица“, разкри френският президент.

Защо отстраняването на Ермак представлява трус за Украйна.

📸 Снимка: Yan Dobronosov/Getty Images

🇺🇦 Оставката на Андрий Ермак от поста ръководител на президентската администрация на Украйна е тектоничен трус за страната и отваря вратата за ожесточена битка за начина, по който се управлява тя.

Известен с прозвището „зеления кардинал“ заради военните дрехи в стила на Зеленски, някога слабо познат адвокат и продуцент на нискобюджетни филми, Ермак придоби огромно влияние в ролята на най-близкия съветник на Зеленски и мнозина го възприемаха почти като съпрезидент и дори повече.

Опозиционните политици ще използват уволнението му заради корупционен скандал за 100 милиона долара, за да настояват още по-силно за създаване на правителство на националното единство в Киев – нещо, което те искаха още в началото на пълномащабната война преди близо 4 години. Излизането на Ермак със сигурност ще ги окуражи допълнително.

Без съмнение този стоманен бивш адвокат ще липсва на Зеленски. Редица украински коментатори го смятаха за „продуцента“ в управляващия дует – с бившия телевизионен комик в главната роля.

Сега обаче Зеленски остана без продуцент точно когато са в ход изключително тежките преговори със САЩ за спорния „мирен план“ на президента Доналд Тръмп, който трябва да прекрати руската война, докато зимата настъпва и силите на Кремъл се опитват да се възползват от предимството си на мрачните фронтове в Донбас.

Все пак Ермак надали ще липсва на мнозина. Неговият монопол върху властта отдавна разпалва недоволство – както в Украйна, така и сред нейните западни партньори.

Не е изненада, че опозиционни политици и бивши служители от високите етажи на властта, които се сблъскваха неведнъж с него, посрещнаха новината с облекчение и надежда, че ще доведе до ключова промяна в стила на управление на Зеленски и ще сложи край на свръхцентрализирания му подход.

„Не вярвах, че някога ще си тръгне“, призна бивш високопоставен украински служител, пожелал да остане анонимен, „за да не изглежда, че танцува върху гроба на Ермак“.

Критиците му често припомнят неуспешния опит на Зеленски това лято да ограничи независимостта на органите за борба с корупцията – ход, който първоначално подсили страховете, че властта затяга контрола си върху институциите, които трябва да я балансират.

За опозиционната депутатка Лесия Василенко напускането на Ермак „показва нулева толерантност към корупцията и че президентът се вслушва в тревогите на хората“. Други го нарекоха глътка свеж въздух.

Други представители на опозицията обаче се съмняват дали Зеленски наистина ще се възползва от момента, за да възприеме по-широка и приобщаваща политика.

Бившата вицепремиерка Иванна Климпуш-Цинцадзе заяви пред POLITICO, че все още не е сигурна дали случилото се ще промени начина на управление на Зеленски.

„Точно това е въпросът. Властта трябва да се върне към конституцията. Парламентът трябва да си върне правомощията“, каза тя.

„Това означава президентът да седне да разговаря с всички фракции, да преосмислим отношенията в парламента и да съставим истинско правителство на националното единство, което да отговаря пред парламента, а не пред президентската администрация“, добави тя.

Украинската журналистка и бивш съветник на Зеленски Юлия Мендел, превърнала се в критик на властта, определи оставката на Ермак като „отчаяна реакция на непоносим натиск“.

„Зеленски няма истински заместник, защото никога не е предполагал, че нещата ще стигнат дотук. Но напрежението стана толкова голямо, че изборът бе сведен до него или Ермак. И Зеленски избра себе си“, каза тя.

Все пак Мендел се съмнява, че промяната ще е дълбока: „Ермак може просто да остане кукловодът в сянка“, предположи тя.

Европа мисли за немислимото: Отмъщение срещу Русия

Въпреки все по-острата реторика какво точно означава „по-твърд отговор“ все още остава открит въпрос.
📸 Снимка: Christopher Neundorf/EPA

🇷🇺⚔️🇪🇺 Русия засилва хибридната си война срещу Европа, използвайки дронове и агенти, а НАТО и ЕС вече обсъждат нещо, което допреди няколко години звучеше немислимо – как да отвърнат на удара.

Идеите варират от съвместни офанзивни кибероперации и светкавично, координирано посочване с пръст към Москва при всеки случай на хибриден инцидент до изненадващи военни учения, водени от НАТО – това споделят двама висши европейски правителствени служители и трима дипломати от ЕС.

„Руснаците непрекъснато тестват границите – каква ще е реакцията, докъде можем да стигнем? Нужен е по-проактивен отговор. И сигналът се изпраща не с думи, а с действия“, заяви външният министър на Латвия Байба Браже в интервю за POLITICO.

През последните седмици и месеци руски дронове прелитат над Полша и Румъния, а мистериозни безпилотни апарати предизвикват хаос по летища и военни бази из целия континент. Към това се прибавя заглушаването на GPS, нарушения на въздушното пространство от изтребители и военни кораби, както и взрив на ключов железопътен възел в Полша, през който минава военна помощ за Украйна.

„Европа и Алиансът като цяло трябва да си зададем въпроса докога ще толерираме подобен вид хибридна война и дали не е крайно време самите ние да станем по-активни в тази сфера“, заяви миналата седмица пред Welt TV държавният секретар по отбраната на Германия Флориан Хан.

През последните години Русия извърши множество хибридни атаки из цяла Европа.
📸 Снимка: GavriIl Grigorov/EPA

Хибридните атаки не са нещо ново. През последните години Русия изпрати убийци да ликвидират политически противници в Обединеното кралство, подозирана е за взривове в оръжейни складове в Централна Европа, опита се да дестабилизира ЕС с финансиране на крайнодесни партии, поведе война в социалните мрежи и се опита да обърка избори в държави като Румъния и Молдова.

Това, което е безпрецедентно сега, са мащабът и честотата. Според словашкия мозъчен тръст GLOBSEC от януари до юли тази година в Европа са документирани над 110 акта на саботаж и опити за атаки, предимно в Полша и Франция, извършени от лица със връзки към Москва.

„Днешният свят предлага много по-отворено, дори бих казал креативно, пространство за външна политика“, заяви руският лидер Владимир Путин по време на октомврийската конференция във Валдай и добави: „Ние внимателно следим нарастващата милитаризация на Европа. Дали това е само реторика, или вече е време да отговорим?“

Русия може да възприема ЕС и НАТО като съперник и дори враг, миналия месец бившият руски президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев директно обяви: „САЩ са наш противник“. В същото време обаче Европа не иска война с ядрена сила като Руската федерация и трябва да намери метод за нейното възпиране, без да прекрачва червените линии, които биха довели до открит конфликт.

Това не значи да се свием от страх, смята шведският главнокомандващ генерал Микаел Класон: „Не можем да си позволим страх и да изпитваме тревога от ескалация. Трябва да сме твърди.“

НАТО обеща да засили отбраната по източния си фланг в отговор на нахлуването на руски дронове в Полша.
📸 Снимка: Omar Marques/Getty Images

Засега реакцията е предимно дефанзивна. След като руски ударни дронове бяха свалени в небето над Полша, НАТО обяви, че засилва противовъздушната отбрана на източния фланг – ход, който ЕС също повтори. Дори това вбесява Москва.

„Европейците трябва да се боят и да треперят като глупави животни, подгонени към кланицата. Трябва да се напишкат от страх, усещайки близкия си и мъчителен край“, написа в началото на октомври Медведев.

Промяна в тона

Непрекъснатите руски провокации променят настроението в европейските столици.

След като миналата седмица разположи 10 000 войници за защита на критичната инфраструктура на Полша заради саботажа на жп линията Варшава–Киев, на 21 ноември премиерът Доналд Туск обвини Москва в „държавен тероризъм“.

След инцидента върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас бе категорична, че подобни заплахи представляват „изключителна опасност“ за съюза, поради което той трябва да даде „силен отговор“.

Миналата седмица италианският министър на отбраната Гуидо Крозето критикува „инертността“ на Европа в лицето на нарастващите хибридни атаки и представи план за ответни действия в 125 страници. В него той предлага създаване на Европейски център за борба с хибридната война, 1500-членна кибервойска и военни специалисти по изкуствен интелект.

„Всички трябва да преразгледат своите процедури за сигурност. Русия явно ескалира хибридната си война срещу гражданите на ЕС“, заяви полският външен министър Радаослав Сикорски на 20 ноември.

От думи към дела

Въпреки все по-острата реторика какво точно означава „по-мускулест отговор“ все още не става напълно ясно.

Част от причината е разликата между Москва и Брюксел – вторият е много по-силно ограничен от спазването на правилата, обясни Кевин Лимониер, професор и заместник-директор на GEODE, мозъчен тръст със седалище в Париж, Франция.

„Това поставя етичен и философски въпрос: могат ли държави, водени от върховенство на закона, да си позволят да използват същите инструменти и стратегии като руснаците?“

Полската зенитно-ракетна система PILICA.
📸 Снимка: Klaudia Radecka/NurPhoto via Getty Images

Засега държави като Германия и Румъния затягат правилата, за да позволят сваляне на дронове над летища и военно чувствителни обекти.

Националните служби за сигурност обаче могат да действат в правна сива зона. Съюзни държави като Дания и Чехия вече допускат офанзивни кибероперации. През 2017 г. например Обединеното кралство проникна в мрежите на Ислямска държава, за да получи сведения за ранната програма за дронове на терористите.

„Трябва да бъдем по-проактивни в киберофанзивата“, отбеляза Браже, изтъквайки нуждата от „повишаване на ситуационната осведоменост – събиране и координация на службите за сигурност и разузнаването“.

На практика това може да значи кибератаки срещу обекти, критични за руската военна машина, като икономическа зона Алабуга в Татарстан, отговорна за производството на дронове „Шахед“, обекти на енергийната мрежа или влакове с оръжия, смята Филип Брийка, политолог и експерт по хибридни заплахи от Полската академия на науките.

„Можем да атакуваме системата и да нарушим функционирането ѝ“, подчерта той.

Освен това Европа трябва да намери начин да отговори на мащабните кампании за дезинформация на Кремъл със собствени действия вътре в Русия.

Русия води мащабни дезинформационни кампании из цяла Европа.
📸 Снимка: Jaap Arriens/NurPhoto via Getty Images

„Руското обществено мнение е доста недостъпно. Трябва да работим със съюзници, които имат подробно разбиране за руското мислене – това означава, че също така трябва да бъде създадено сътрудничество в сферата на информационната война.“

Все пак всякакви нови мерки „трябва да имат правдоподобно отричане“, отбелязва един дипломат от ЕС.

Демонстрация на сила

По своята същност НАТО е отбранителен съюз, който се отнася с подозрение към настъпателни операции. „Асиметричните отговори са важна част от разговора“, сподели дипломат от Алианса, „но няма да се снишим до същите тактики като Русия.“

Вместо това трябва да се залага на демонстрации на сила, които показват единство и решимост, смята Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО и сътрудник на лондонския институт RUSI. На практика това означава да се обявява бързо дали зад дадена хибридна атака стои Москва и да се провеждат без предизвестие мащабни военни учения по руските граници – например Литва или Естония.

Междувременно подкрепяният от НАТО Европейски център за върхови постижения за борба с хибридните заплахи в Хелзинки „предоставя експертиза и обучение“ и изготвя „политики за противодействие“, посочи старши анализаторът на центъра Маартен тен Волде.

„Без съмнение трябва да се направи повече относно на хибридните заплахи“, обобщи дипломат от високите етажи на НАТО – включително по-бързо колективно посочване на виновника след атаки и ясна демонстрация, че „обръщаме внимание и можем гъвкаво да преместваме силите си“.

Украински експерт: Русия въоръжава дроновете Шахед със съветски ракети въздух–въздух Р-60

🇷🇺 Украинският военен експерт Серхий Бескрестнов разкри, че за първи път е документиран случай на дрон Шахед, въоръжен със съветска ракета въздух–въздух Р-60. Според него това е опит на Русия да противодейства на украинските пилотирани и безпилотни прехващачи, които активно унищожават „шахедите“ по пътя им към целите.

„Днес за първи път открихме Р-60 на Шахед. Тази комбинация е замислена да поразява хеликоптери и тактически самолети, които ловуват шахедите“, отбеляза Бескрестнов, без да уточни къде точно е бил свален въпросният дрон, но посочи, че конфигурацията е насочена именно срещу пилотираните платформи, с които Украйна прехваща руските баражиращи боеприпаси.

Модифицираният Шахед беше свален от украински дрон-прехващач Sting. Видео от свалянето му беше публикувано от доброволческа общност, свързана с активиста Серхий Стерненко, събираща средства за дронове, предназначени да свалят руските „камикадзета“. На кадрите отчетливо се вижда пуснат на горната част на фюзелажа пилон с ракета Р-60, насочена напред по посока на полета на дрона.

Наличието на пилон и бойна ракета показва, че Русия умишлено превръща еднопосочния ударен дрон в платформа с двойна роля – освен наземни цели, той вече може да се използва и за борба с въздушни заплахи.

Р-60 е съветска ракета въздух-въздух с инфрачервено самонасочване за близък въздушен бой, разработена през 70-те години на миналия век. Първоначално е монтирана на МиГ-23. Въпреки възрастта си, хиляди такива ракети все още са на склад или в ограничена експлоатация от бившите съветски републики.

Адаптацията на тези остарели ракети към иранските дронове е тактическа промяна във въздушната кампания срещу Украйна. Досега „шахедите“ бяха използвани единствено в ролята на камикадзе-дронове за удари по наземни цели. Ако те наистина започнат да носят ракети въздух–въздух, това ще разшири значително бойните им възможности и ще усложни задачата на украинските прехващачи.

От Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна все още няма официален коментар относно твърденията на Бескрестнов, но по-ранни репортажи потвърждават, че напоследък Киев все по-често използва хеликоптери и леки самолети, преоборудвани специално за лов на дронове. Благодарение на бързите и маневрени пилотирани машини процентът успешно прехванати дронове се вдигна значително, което видимо намалява ефективността на руските нощни атаки.

С оборудването на дроновете с ракети въздух–въздух Русия очевидно търси начин да неутрализира предимството на украинските прехващачи и да върне загубената ефективност на своите удари с баражиращи боеприпаси.

Руски военен блогър предизвика скандал с намек за потапяне на нов китайски десантен кораб.

🇷🇺⚔️🇨🇳 Известен руски блогър, свързан с въздушно-космическите сили, предизвика вълна от недоволство и критики в Китай след публичен намек, че най-новият и голям десантен кораб на Пекин, универсалният десантен кораб Type 076 „Sichuan“, може да бъде потопен с помощта на противокорабни ракети Х-31А.

Коментарът беше публикуван в Telegram от Илия Туманов – известен руски блогър, който пише под псевдонима Fighterbomber и за когото се смята, че е действащ офицер в руската бойна авиация.

На 1 декември Туманов сподели снимка на китайския кораб, направена по време на изпитания край Шанхай, която според него е заснета от руски моряци и написа: „Абонатите ни в морето забелязаха универсалния десантен кораб тип 076 Съчуан на изпитания край Шанхай. Интересно колко ракети Х-31А ще са нужни, за да го потопим.“

Написаното се разпространи лавинообразно в китайските социални мрежи. Потребители разкриха предполагаемите руски моряци, направили снимката, а част от тях заплашиха да публикуват техните лични данни като форма на „интернет отмъщение“. Други призоваха Министерство на отбраната на Руската федерация да поднесе официални извинения.

В китайската мрежа Weibo постът беше възприет като жест на враждебност към ключов партньор в сферата на отбраната. Някои потребители поискаха Туманов и моряците, снимали кораба по време на ограничените му изпитания, да получат забрани за влизане в Китай.

Според ВМС на Народната оосвободителна армия „Съчуан“ е водещия плавателен съд от новия клас универсални десантни кораби тип 076. Той има водоизместимост от 40 000 тона, притежава полетна палуба по цялата дължина и няколко асансьора за обслужване на авиацията.

Корабът е проектиран да действа с вертолети и безпилотни летателни апарати с фиксирано крило. Очаква се да се превърне в първият в света плавателен съд, оборудван с електромагнитен катапулт, пригоден специално за безпилотни системи. В същото време се готви и за използване на пилотирани изтребители, включително стелт-самолети от следващо поколение като Shenyang J-35.

Китайски отбранителни медии уточняват, че корабът трябва да влезе в пълна бойна готовност до края на следващата година и ще се превърне в многофункционален инструмент за проектиране на китайската военноморска мощ.

Инцидентът подчерта колко крехки могат да бъдат военните връзки на Москва и Пекин, въпреки обявеното между двете страни стратегическо партньорство. Въпреки че написаното от Туманов не отразява официалната позиция на Кремъл, фактът, че идва от човек с явни връзки с армията, беше оценен от широк кръг китайски военни наблюдатели като абсолютно неприемлив.

Украински оператор: Без изкуствения интелект нямаше как да уцелим този танк на 20 км.

🇺🇦 Украински оператор на дронове с позивна Mex разказа пред Reuters как наскоро е поразил цел с особено висока стойност и как ударът на цели 20 км срещу руски танк би бил абсолютно невъзможен без помощта на система за насочване, задвижвана с изкуствен интелект.

„Без допълнителното насочване просто нямаше как да го уцелим. Въобще никакъв шанс“, призна си 31-годишният боец от 58-а отделна мотострелкова бригада на ВСУ.

Технологията на бойните дронове се разви светкавично през тези почти четири години от началото на пълномащабната руска инвазия. Днес и двете страни произвеждат няколко милиона дрона на година, а средствата за електронна война, които заглушават комуникацията между дрона и пилота, са разположени навсякъде по фронтовата линия.

Дроновете от типа, с който Mex улучва танка, все по-често се използват именно за да пробият тази „плътна мъгла от електронни смущения“, в резултат на която хиляди украински и руски дронове се разбиват, преди да стигнат до целта си.

Тези машини заключват образа на целта, видян през бордовата им камера, и продължават да летят към нея самостоятелно дори след като пилотът загуби връзка с дрона.

Технологията, която междувременно се използва и от руската армия, поражда сериозни етични въпроси, но за момента международно обвързващи правила за употребата на оръжия с изкуствен интелект почти липсват.

Украйна, която вече е въвела десетки подобни системи, някои от които са инсталирани на хиляди дронове, подчертава, че решението за удар винаги се взема от човек, а не от изкуствения интелект.

Експерти от бранша посочват, че софтуерът все още се нуждае от подобрения и ефективността му силно зависи от условията на бойното поле.

„Освен че проследява целта, тази система за насочване има и собствена база данни, върху която е обучена: мотоциклети, коли и т.н.“, обясни Mex. „Затова, ако например при приближаване задам точка на 2-3 км встрани от колата, тя сама ще се коригира и ще я уцели.“

Споразумението за отбрана между Чад и Камерун: Добър ход, но без общностите няма да проработи

🇹🇩🤝🇨🇲 Споразумението за отбрана между Чад и Камерун на 23 септември, е добре дошла стъпка към по-добра защита на над 1000-километровата им обща граница, но успехът му зависи изцяло от подкрепата на местните общности.

В пограничните райони несигурността има много лица: терорът на Боко Харам, сблъсъци между общностите, отвличания за откуп, кражби на добитък, бракониерство, трафик на оръжия, хора и наркотици. Всичката тази нестабилност нарушава риболова, земеделието, търговията и веригите за доставки. В резултат пазари като този за добитък в град Банки в североизточна Нигерия просто затварят. В Далечния север на Камерун безработицата сред младите достига до 75 % – ситуация, която тласка много от тях право в ръцете на екстремистки групи. Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP) активно участва в терористични акции и трансгранични престъпления от територията на Чад.

Много от пограничните общности и в двете държави страдат от пренебрежение от държавата и липса на базови услуги – здравеопазване, образование, сигурност. Правителствата се принуждават да наливат оскъдните ресурси в армията вместо в развитие, което влошава още повече проблема. В основата на междуобщностните конфликти стои именно недостигът на ресурси, а ограничените икономически възможности тласкат хората към трафик на оръжие – Камерун е ключов коридор за пренасяне на оръжия между Чад и Централноафриканската република. Кражбите на добитък също нарастват тревожно, улеснени от сложна мрежа от участници, възползващи се от слабата охрана на границите и обширни територии извън стабилен държавен контрол.

Чад и Камерун имат дълга история на съвместни военни действия, като може би най-известният пример е т.нар. Многонационална съвместна оперативна група (MNJTF), създадена през 1994 г. от Комисията за басейна на езерото Чад заедно с Нигерия, Нигер и Бенин, чиято основна задача е да се бори с Боко Харам.

Новото споразумение от 23 септември надгражда досегашното сътрудничество и предвижда общи операции по границата, обучение, по-тясно сътрудничество и по-добър обмен на разузнавателни данни. Целта е да се синхронизират усилията за борба срещу тероризма, да се регулира сезонното придвижване на въоръжени пастири, за да намалее конфликтът, и да се потисне трансграничната престъпност.

Споразумението има силни страни – опитът от MNJTF и възможността да се обединят ресурси. Липсва му обаче нещо съществено: ролята на местните общности за стабилизиране на региона. За да проработят подобни операции, хората трябва да бъдат включени още от етапа на планирането. Този „мек“ подход е задължителен допълващ елемент към „твърдата“ военна сила.

Когато общностите са част от процеса, те започват да вярват на институциите – а това значително увеличава шансовете начинанието да успее. Освен това намалява разходите и жертвите: по-добро разузнаване от местните би позволило прецизни удари, по-малко цивилни жертви, следователно и по-малко изразходвани боеприпаси, което облекчава и бюджетите.

„Меката сила“ е особено важна за противодействие на радикалните послания на групи като Боко Харам. Когато има надеждни и доверени канали за комуникация между армията и населението, екстремистките идеи могат да бъдат обсъждани и опровергавани, преди някой да бъде вербуван.

Ако се залага само на груба военна сила, често се постига точно обратният ефект – населението се отчуждава. В операциите често възникват недоразумения поради цивилни жертви и прекомерна сила при разпити. В резултат хората започват да възприемат военните действия като заплаха за собствената си безопасност.

„Меката сила“ означава влияние с убеждаване и привличане, а не чрез сила или пари. Тя изгражда тясна координация между цивилни и военни, дава възможност оплакванията да бъдат изслушани и решавани, а също помага да се уточнят и реализират проекти с голямо въздействие в засегнатите райони.

Сложността на заплахите по границата прави механизмите за участие на общностите абсолютно задължителни. Чрез установените връзки армията може да провежда програми за повишаване на устойчивостта срещу пропагандата и да информира хората как сами да се предпазват.

Затова с споразумението трябва да бъдат включени ясни механизми за консултации и обратна връзка с местните жители. Така реакциите ще са пригодени към конкретните проблеми на всяка отделна зона, защото в тази огромна погранична ивица те се различават значително от едно място до друго.

Не на последно място е нужно местните религиозни водачи, жените и младежките лидери да разберат добре целите на споразумението и да бъдат включени активно. Знанията и авторитетът им могат да улеснят обмена на информация, разрешаването на конфликти, доставката на помощи и дори военна подкрепа в случай на кризи, бедствия или медицински евакуации.

Само ако военната сила върви ръка за ръка с доверието и участието на хората, границата между Чад и Камерун ще стане наистина по-безопасна.

Президентите на ДР Конго и Руанда ще пътуват до Белия дом.

🇨🇩🤝🇷🇼 Президентите на Демократична република Конго и Руанда ще пътуват тази седмица до Вашингтон, за да подпишат мирен договор и да се срещнат с президента Доналд Тръмп, съобщиха пред Ройтерс трима източници.

САЩ се опитват да постигнат мир в раздираните от военен кофликт източни региони на Конго, за да привлекат западни инвестиции в добива на полезни изкопаеми в региона.

Двама дипломатически източници и говорителката на конгоанския президент Феликс Чисекеди – Тина Салама, потвърдиха пред Ройтерс, че срещата ще се състои на 4 декември.

Миналата седмица служител от Белия дом заяви, че администрацията на Тръмп „продължава да работи и с двете страни и с нетърпение очаква да ги посрещне в Белия дом в подходящия момент“.

По-рано тази година подкрепяната от Руанда бунтовническа милиция М23 постигна бърз напредък и превзе двата най-големи града в източно Конго, което доведе до опасения от по-мащабна война, в която могат да бъдат въвлечени още съседни държави. Последният кръг от сражения доведе до смъртта на хиляди хора и изгони стотици хиляди от домовете им.

Очаква се срещата следващата седмица да надгради американския мирен план, постигнат през юни и подписан от външните министри на двете страни, както и договореното през ноември Рамково споразумение за регионална икономическа интеграция. Държавните глави ще ратифицират и двете, каза Салама.

„Президентът винаги е искал регионална интеграция, но зачитането на суверенитета е абсолютно условие и предпоставка за нея“, подчерта тя.

Администрацията на Тръмп говори за улесняване на западни инвестиции за милиарди долари в регион, богат на тантал, злато, кобалт, мед, литий и други минерали.

През септември двете страни се съгласиха до края на годината да изпълнят мерките за сигурност, заложени в юнското споразумение, включително операции за неутрализиране на Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR), базирана в Конго въоръжена групировка, и изтегляне на войските на Руанда. Засега обаче няма значителен напредък на терен.

Руанда отрича да подкрепя М23, но въпреки това група експерти на ООН заяви в доклад от юли, че страната упражнява командване и контрол над бунтовниците.

Катар е домакин на отделни преговори между Конго и М23; този месец двете страни подписаха рамково споразумение за мир, но много детайли остават за договаряне.

В петък канцеларията на Чисекеди публикува в X, че президентът е съобщил пред конгоанската диаспора в Сърбия за предстоящото му пътуване до Вашингтон. Той обаче подчерта, че за истинска регионална икономическа интеграция руандийските войски задължително трябва да се изтеглят от източен Конго.

Китай се завърна с нова голяма инвестиция в Кения.

Автомобил минава по магистралата Найроби, построена от Китайската корпорация за пътища и мостове (CRBC) на базата на публично-частно партньорство в Найроби, Кения, 20 май 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Thomas Mukoya

🇨🇳🇰🇪 Кения и две китайски държавни компании започнаха строеж на магистрален участък за 1,5 млрд долара, отбелязвайки завръщането на Пекин към големите инфраструктурни проекти в Източна Африка след пауза, продължила няколко години.

Проектът е разделен на две фази и ще се финансира с комбинация от заеми и собствен капитал – модел, който набира популярност, след като традиционното китайско кредитиране предизвика тревоги за дълговото бреме на страните длъжници.

„Да чакаме нормално бюджетно финансиране щеше да отнеме цял един живот. Другият вариант беше нов дълг, но и той беше невъзможен заради сегашното ни дългово бреме и ограниченото фискално пространство“, заяви президентът Уилям Руто пред ликуващат тълпа на церемонията по първа копка. След това той даде старт на работата на грейдери, багери и самосвали, които ще работят по трасето.

Магистралата ще подобри ключовия транспортен коридор, който свързва пристанище Момбаса с западните части на Кения и съседните държави без излаз на море като Уганда, минавайки през столицата Найроби.

Китай препозиционира присъствието си в Африка

След като инвестира милиарди долари в африканска инфраструктура, около 2019 г. Китай рязко намали кредитирането заради опасения относно устойчивостта на дълговете в страни като Кения. Миналата година обаче на среща на върха с африкански лидери Пекин обеща нови 50 милирда долара кредити и инвестиции за три години – знак за повторно позициониране на континента.

През тази година Кения прекрати договора с консорциум, воден от френската Vinci SA, и обяви новата сделка по време на държавното посещение на Руто в Пекин през април.

Кения е сред най-близките африкански съюзници на Вашингтон. Затова сближаването с Пекин предизвика гнева на американския президент Доналд Тръмп, което принуди Руто публично да защити стратегията си: „Трябва да увеличаваме износа си към пазари като Китай.“

Смесено финансиране и 28-годишна концесия за тол такси

Първата фаза струва 863 милиона долара и ще се изпълнява от China Road and Bridge Corporation заедно с кенийския държавен фонд NSSF. Те ще разширят двата налични еднолентови участъка с обща дължина 139 км до магистрали с 4 и 6 ленти.

Във втората фаза Shandong Hi-Speed Road and Bridge International, която е дъщерно дружество на Shandong Hi-Speed Group, ще превърне еднолентов участък с дължина 94 км в 6-лентова магистрала за 678,56 млн. долара.

И в двете фази съотношението ще бъде 75% заем и 25% собствен капитал. В първата фаза NSSF ще осигури 45% от собствения капитал. Заемите вероятно ще се отпуснат от китайски търговски банки и държавни институции като Export-Import Bank of China, съобщи Кефа Седа, висш служител в министерството на финансите.

Строителството трябва да приключи до края на 2027 г. След това китайските компании получават 28-годишна концесия за събиране на тол такси, с които да си върнат инвестицията и да реализират печалба.

Нов инцидент с танкер от сенчестия флот край Сенегал.

🇸🇳🇹🇷 Властите в Сенегал работят трескаво, за да осуетят евентуален разлив на петрол, след навлизане на вода в машинното отделение на петролния танкер „Mersin“, плаващ под флага на Панама край бреговете на Дакар, съобщи в неделя пристанищната администрация.

Според данни на London Stock Exchange Group корабът е собственост на турската компания Mersin Shipping Inc. и се управлява от Besiktas Shipping, а освен това е част от „сенчестия флот“ – мрежа от стотици стари, често незастраховани кораби, използвани за заобикаляне на западните санкции срещу руския нефт.

Инцидентът, при който плавателният съд подава сигнал за бедствие, се е случил в нощта срещу 28 ноември. Това е наложило незабавно изпращане на влекачи и специализирани екипи от военноморските сили и местната морска администрация, уточняват от пристанището.

Властите не дадоха подробности за причините за аварията. Целият екипаж е евакуиран успешно и няма пострадали хора, допълват те.

„Компетентните органи полагат усилия за стабилизиране на кораба, предотвратяване на изтичане на въглеводороди и ограничаване на екологичните рискове“, се казва в изявлението на пристанищната администрация на Дакар.

Сред незабавните мерки са спиране на течението, прехвърляне на горивния товар на друг плавателен съд и поставяне на огради срещу замърсяване около танкера като предпазна мярка. Кадри от кораба, разпространени в социалните мрежи, показват кърмата му почти до водолинията, което е признак, че носи пълен товар или машинното отделение е наводнено.

Инцидентът край Дакар вероятно не е изолиран, а е част от поредица удари по т.нар. „сенчест флот“ през последните дни. 48 часа по-рано, в нощта на 28 срещу 29 ноември, украински морски дронове Sea Baby атакуваха два други танкера от същата мрежа в Черно море – Kairos и Virat. И двата кораба, собственост на китайски фирми и плаващи под флага на Гамбия, са обект на западни санкции заради превоз на руски петрол и се насочваха празни към Новороссийск. Ударите доведоха до експлозии и пожари, но не се стигна до разлив, тъй като танкерите бяха без товар. Екипажите бяха евакуирани без жертви.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) официално пое отговорност, като обяви операциите за част от стратегия за прекъсване на руските приходи от петрол, които финансират войната. Това е първият случай, в който Киев нанася удари толкова далеч на юг в Черно море, на 65 км от турския бряг. Турция осъди атаките като „неприемливи“ и започна собствено разследване, изтъквайки заплахата за корабоплаването и околната среда в региона.

Съвпадението на три тежки инцидента с танкери от „сенчестия флот“ в рамките на три дни – два в Черно море и един в Атлантика – показва рязка ескалация на украинските мерки срещу руската петролна логистика.

Роберт Бровди пусна месечния отчет на Силите за безпилотни системи на ВСУ.

🇺🇦 Роберт Бровди, командир на Силите за безпилотни системи на Украйна, публикува месечен отчет за дейността на подразделението през ноември, който показва значително увеличение на унищожената вражеска пехота и цели на фронта, въпреки неблагоприятните метеорологични условия.

Според доклада, подразделенията под негово командване са унищожили 8449 вражеска пехотинци, което възлиза на около 5% повече в сравнение с октомври, когато са били отчетени 8060. „Всеки трети унищожен противник на фронта е резултат от нашите операции“, подчертава Бровди.

През ноември отрядите на СБС са извършили общо 113 692 полета, включително 63 350 ударни и 50 342 разузнавателни.

През ноември за поразяването на общо 23 800 вражески цели са изразходвани:

• 30260 дрона с изглед от първо лице (FPV)
• 880 коптера от тип Mavic
• 680 нощни бомбардировачи
• 278 коптерни изтребители – многороторни дронове, предназначени за близък въздушен бой и прехващане на вражески БПЛА в зоната на бойния контакт
• 1472 крилати ударни дрона – с неподвижни крила, използвани за далечно прехващане на шахеди, разузнавателни апарати и други вражески летателни средства
• 98 216 боеприпаса

Най-резултатна е била 414-та бригада, под командването на лейтенант Клими, която е отговорна за унищожаването на 3013 вражески единици при 8650 цели – около 35% от общия резултат на СБС за месеца.

Освен това командирът отдаде почит на двама загинали оператори – Марвел и Волбит, и отбеляза, че загубите на врага за всяка тяхна жертва са около 1500 души, но посочи, че това не се счита за еквивалентно „отмъщение“.

Бровди също така коментира темата за недостига на квалифицирани оператори, признавайки, че въпреки 10 000 подадени заявления за присъединяване към подразделението, само част от всички кандидати отговарят на критериите за служба. Той подчерта необходимостта от решения на ниво държава за оптимално разпределение на военния ресурс, за да бъде увеличена ефективността на подразделенията.

Онлайн-табло с текущите резултати на СБС може да се следи на техния сайт: Офіційний звіт Угруповання СБС.

Бровди завърши отчета си с уверението, че звената под негово коамндване ще продължат да разширяват и усъвършенстват своите операции.

Военната хунта в Мали е на ръба на колапса.

🇲🇱🇷🇺 Военната хунта в Мали е на ръба на колапса след месеци на обсада на столицата Бамако от свързаната с Ал-Кайда терористична групировка Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM).

Масовата криза с горивата в тази страна без излаз на море, причинена от блокадата на вноса на гориво по главните шосета, принуди властите да затворят всички училища от края на октомври до средата на ноември. На 7 ноември Франция се присъедини към САЩ и Великобритания с призив към гражданите си да напуснат страната, а американското посолство евакуира част от персонала и техните семейства.

На 18 ноември генералният секретар на ООН информира Съвета за сигурност за „момент на изключителна спешност“ и риска от „катастрофален домино ефект“ в Сахел и цяла Западна Африка. Продължаващата блокада е ескалация от страна на JNIM, която за пръв път разпростира влиянието си толкова далеч на юг. Възможно е блокадата да принуди хунтата на президента Асими Гойта или да седне на масата за преговори, или както през 2012 г. напредъкът на бойците да предизвика нов военен преврат. По-малко вероятният, но напълно възможен сценарий е JNIM да завземе властта, което би превърнало Мали в „африкански Афганистан“, подобно на падането на Кабул под натиска на талибаните през 2021 г., където терористите ще могат свободно да се обучават, действат и планират атаките си от сигурно убежище.

Как се стигна дотук и какви са последиците от евентуално превземане на Мали от джихадистите? Превземането на властта от JNIM ше е първият случай, при който филиал на Ал-Кайда превзема държава, с огромни регионални и силно подценявани глобални последици. Този стратегически обрат в 10-годишната война в Мали може да сложи край на Съюза на държавите от Сахел (AES) между Мали, Буркина Фасо и Нигер, както и на руското влияние в региона. В дългосрочен план режим на JNIM би увеличил значително риска от международен тероризъм.

Превземането на властта от джихадисти вече е реален сценарий

От 2012 г. насам Мали преживя три военни преврата (2012, 2020 и 2021 г.) и ескалация на бунта, който първо беше сепаратистки, после ислямистки. Вътрешната несигурност доведе до свалянето на двама демократично избрани президенти – Амаду Тумани Туре и Ибрахим Бубакар Кейта.

Опитите за възраждане на демокрацията и стабилността имаха само временен успех. През 2012 г. големи градове паднаха в ръцете на ислямисти и туарегски бунтовници, които искаха да създадат собствена държава на север, наричана понякога „Азауад“. Френската операция „Сервал“ от 2013 г. спаси правителството и спря настъплението на екстремистите към Бамако. През 2014 г. ООН стартира мисията MINUSMA за стабилизиране на страната.

През 2017 г. четири групи, сред които Ал-Кайда в Ислямския Магреб (AQIM), обединиха сили в JNIM. За съжаление сигурността продължи да се влошава въпреки присъствието на сили на ООН и Франция, което след превратите през 2020 и 2021 г. доведе до призиви към Запада да напусне. В крайна сметка и Франция, и ООН изтеглиха своите сили, докато протестиращи в Мали развяваха руски знамена и призоваха за помощ от Москва. В крайна сметка тя я получиха и частната армия „Вагнер“ стана основен партньор по сигурността през 2022 г. Резултатът: нарушенията на правата на човека и въоръжените сблъсъци се увеличиха.

През 2024 г. Мали се нареди на пето място в света по степен на засегнатост от тероризъм според Глобалния индекс на тероризма. Миналата година въоръженият конфликт отне живота на най-малко 1900 души – третото най-високо ниво в историята след 2022 и 2023 г. JNIM разшири своята територия в централните, североизточни и южни части на страната. Тъй като армията и Вагнер не успяха да защитят много общности, в централно Мали в подкрепа на правителството бяха мобилизирани милициите „Дозо“, които често влошават още повече ситуацията. Операциите на армията и „Дозо“ срещу блокадата на горивата доведоха до рекордни нива на насилие и масови зверства в регионите Сегу и Сикасо през последния месец.

Начало на края за съюза в Сахел

Буркина Фасо и Нигер имат сходни истории – влошаваща се сигурност заради атаките на JNIM и Ислямска държава в Сахел, военни преврати и крехка политическа ситуация след тях, при която хунтите отхвърлиха помощта на западните страни и се обърнаха към Русия – първо Вагнер, после Африкански корпус.

През септември 2023 г. трите държави напуснаха регионалната организация ECOWAS и създадоха AES – отбранителен пакт срещу джихадистката заплаха и за запазване на властта. Евентуалното падане на Бамако би означавало, че една от трите основни членки отпада; оставащата ос Буркина-Фасо–Нигер би била сериозно застрашена и принудена да се отбранява.

Поражение за Русия в Сахел

Макар JNIM да се представя за алтернатива на „марионетките на Запада“, нейно идване на власт би означавало преди всичко угасване на руската звезда в Сахел. JNIM се сражава срещу руските наемници от години и няма да се нареди на опашка при Владимир Путин.

Провалът на AES и Русия да защитят Мали ще бъде поучителна история, че руската намеса често влошава конфликтите. Замяната на сътрудничеството със западните демокрации с Африканския корпус в името на „националния суверенитет“ може да беше популярна, но е губеща стратегия.

Руското влияние в Сахел нараства от 2017 г. Руски сили пристигнаха в Буркина Фасо през януари 2024 г. и в Нигер през май 2024 г. При този развой други покани едва ли ще последват.

Връщането на французите звучи политически невъзможно заради общественото мнение, но смяна на режима от конкурентна военна фракция или екстремистите на JNIM, може да отвори прозорец за САЩ да засилят сътрудничеството с държави извън съюза в Сахел, особено по крайбрежието на Западна Африка и съседите на Мали.

Риск от държавно спонсориран тероризъм в Африка

Ако има една групировка на континента, която да следим освен Ал-Шабаб, най-компетентният клон на Ал-Кайда, който някога имаше пилот в обучение за атака като на 11 септември, това е JNIM. Ако тя завземе държавния апарат, Мали лесно може да се превърне в рай за джихадисти в региона, както и във водещия държавен спонсор на тероризъм – подобно на Судан след преврата през 1989 г., когато на власт дойдоха ислямисти.

Много африкански терористични групи, заклели се във вярност на Ал-Кайда или ИДИЛ, остават фокусирани над местни проблеми въпреки ребрандирането – но JNIM има потенциал да еволюира. В нейните гени е организацията AQIM, чиито лидери (макар вече покойници) се сражаваха срещу Съветския съюз в Афганистан и имаха директни връзки с Осама бин Ладен. JNIM запази вярност към централното ръководство на Ал-Кайда и под ръководството на Ияд аг Гали създаде по-нова, по-голяма и по-смъртоносна марка.

Държави извън Сахел могат да се окажат мишени, а JNIM да разшири своята зона на влияние. В края на октомври групировката пое отговорност за първата си атака в Нигерия, при която загина нигерийски войник. Забележително е, че в близост до мястото действа откъсналата се от Боко Харам групировка Ансару, за която някога се смяташе, че има връзки с AQIM.

Бамако е изправен пред по-силен враг от всякога, но за разлика от 2013 г. сега няма как да ползва западна подкрепа, за да го победи. Африканският съюз предлага единствено реторична подкрепа, без войски на терен. Единствената правдоподобна външна намеса изглежда от ECOWAS. Въпреки че по-рано тази година организацията изключи Мали, Нигер и Буркина Фасо, тя остави вратата си отворена за ново сътрудничество.

Ако има спасителен пояс, Бамако трябва да го сграбчи. Ако JNIM остане безконтролна, тя ще стане по-смела, по-голяма, ще привлече нови филиали и един ден може да спонсорира или улесни операции далеч извън региона.