Китай се завърна с нова голяма инвестиция в Кения.

Автомобил минава по магистралата Найроби, построена от Китайската корпорация за пътища и мостове (CRBC) на базата на публично-частно партньорство в Найроби, Кения, 20 май 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Thomas Mukoya

🇨🇳🇰🇪 Кения и две китайски държавни компании започнаха строеж на магистрален участък за 1,5 млрд долара, отбелязвайки завръщането на Пекин към големите инфраструктурни проекти в Източна Африка след пауза, продължила няколко години.

Проектът е разделен на две фази и ще се финансира с комбинация от заеми и собствен капитал – модел, който набира популярност, след като традиционното китайско кредитиране предизвика тревоги за дълговото бреме на страните длъжници.

„Да чакаме нормално бюджетно финансиране щеше да отнеме цял един живот. Другият вариант беше нов дълг, но и той беше невъзможен заради сегашното ни дългово бреме и ограниченото фискално пространство“, заяви президентът Уилям Руто пред ликуващат тълпа на церемонията по първа копка. След това той даде старт на работата на грейдери, багери и самосвали, които ще работят по трасето.

Магистралата ще подобри ключовия транспортен коридор, който свързва пристанище Момбаса с западните части на Кения и съседните държави без излаз на море като Уганда, минавайки през столицата Найроби.

Китай препозиционира присъствието си в Африка

След като инвестира милиарди долари в африканска инфраструктура, около 2019 г. Китай рязко намали кредитирането заради опасения относно устойчивостта на дълговете в страни като Кения. Миналата година обаче на среща на върха с африкански лидери Пекин обеща нови 50 милирда долара кредити и инвестиции за три години – знак за повторно позициониране на континента.

През тази година Кения прекрати договора с консорциум, воден от френската Vinci SA, и обяви новата сделка по време на държавното посещение на Руто в Пекин през април.

Кения е сред най-близките африкански съюзници на Вашингтон. Затова сближаването с Пекин предизвика гнева на американския президент Доналд Тръмп, което принуди Руто публично да защити стратегията си: „Трябва да увеличаваме износа си към пазари като Китай.“

Смесено финансиране и 28-годишна концесия за тол такси

Първата фаза струва 863 милиона долара и ще се изпълнява от China Road and Bridge Corporation заедно с кенийския държавен фонд NSSF. Те ще разширят двата налични еднолентови участъка с обща дължина 139 км до магистрали с 4 и 6 ленти.

Във втората фаза Shandong Hi-Speed Road and Bridge International, която е дъщерно дружество на Shandong Hi-Speed Group, ще превърне еднолентов участък с дължина 94 км в 6-лентова магистрала за 678,56 млн. долара.

И в двете фази съотношението ще бъде 75% заем и 25% собствен капитал. В първата фаза NSSF ще осигури 45% от собствения капитал. Заемите вероятно ще се отпуснат от китайски търговски банки и държавни институции като Export-Import Bank of China, съобщи Кефа Седа, висш служител в министерството на финансите.

Строителството трябва да приключи до края на 2027 г. След това китайските компании получават 28-годишна концесия за събиране на тол такси, с които да си върнат инвестицията и да реализират печалба.

Президентът на Уганда предложи създаване на Източноафриканска федерация.

🇺🇬 Дългогодишният президент на Уганда Йовери Мусевени предложи да бъде създадена Източноафриканска федерация, военен съюз между държавите в региона, отбелязвайки завой от досегашната си реторика.

По време на пресконференция в държавната резиденция „Маюге“ в четвъртък, Мусевени заяви, че подобна стъпка би засилила възможностите на региона в сферата на отбраната, гарантирайки неговата сигурност.

Той обясни, че федерацията ще обедини всички въоръжени сили в региона – от Кения, Танзания, Уганда, Сомалия, Руанда, Бурунди, Южен Судан и Демократична република Конго.

„Искам създаването на Източноафриканска федерация. Федерация на Източна Африка ще събере нашите страни тук и ще бъде изключително мощна сила“, отбеляза той и добави: „Тя ще създаде център на тежестта за черната раса. Имаме много малки държави по света, но те си имат център на тежестта.“

По време на срещата с журналисти държавният глава изрази тревога от слабата военна мощ на повечето африкански страни и се запита как чужди държави успяват толкова лесно да нахлуват в Африка.

Мусевени припомни нападението срещу Либия, при което останалите държави в Африка просто са наблюдавали отстрани без да предприемат нищо. Именно затова той смята, че военното партньорство в региона е абсолютно необходимо, за да се предотвратят подобни случаи в бъдеще.

„Кой може да спаси Африка сега? Онзи път Либия беше нападната от чужденци, а ние стояхме и гледахме. Затова, за да гарантираме бъдещето си, трябва да мислим за политическата интеграция на Източна Африка“, подчерта Мусевени.

Изявленията му идват на фона на нарастващото напрежение в региона, породено от заплахите му за война срещу съседна Кения. На 8 ноември Мусевени предупреди, че между Кения и Уганда е възможно да избухне война, ако страната му продължи да има трудности с достъпа до бреговете на Индийския океан, като дори заяви, че океанът „принадлежи на него“.

„Някои от страните нямат излаз на море, и то не само заради икономиката, но и заради отбраната. Ти си заклещен. Как да изнасям продуктите си?“, попита той.

„Затова водим безкрайни разговори с Кения. Едно правителство спира, идва друго. Говорим за жп линия, за нефтопровода... Но този океан си е мой. Защото е мой океан. Имам право на този океан. В бъдеще ще има войни“, завърши угандийският президент.

Кой е Йовери Мусевени?

Йовери Мусевени е президент на Уганда от 29 януари 1986 г. – едно от най-дългите управления в Африка днес. Роден е през 1944 г. в семейство на скотовъдци от етноса банянуколе в югозападна Уганда. Като студент в Университета Дар ес-Салаам в Танзания (1967–1970) се увлича по леви и пан-африкански идеи, става близък с бъдещи революционери като Джон Гаранг (Южен Судан) и Лоран-Дезире Кабила (ДР Конго). След своето завръщане работи в разузнаването на президента Милтън Оборе, но след преврата на Иди Амин през 1971 г. бяга в Танзания и започва партизанска война.

През 1981–1986 г. Мусевени оглавява Националната армия на съпротивата (NRA), която превзема Кампала след гражданска война, продължила пет години. За разлика от предишните лидери на страната, той идва на власт не с преврат, а след истинска буш-война – нещо рядко в африканската история.

Първите 15–20 години от управлението му се смятат за успех: икономически растеж от над 6–7 % годишно, връщане на индо-угандийци (изгонени от неговия предшественик Амин), успешна борба с ХИВ/СПИН (разпространението спада от 18 % до под 6 %), въвеждане на универсално начално образование и относително стабилни институции. През 90-те години и в началото на новия век е наричан от много западни донори „новото лице на Африка“.

Към днешна дата обаче 81-годишният Мусевени е критикуван остро за авторитаризъм: за да може да се кандидатира отново маха ограничението за мандатите през 2005 г. и възрастовата граница от 75 години през 2017 г. Синът му Мухоози Кайнерабуга е началник на сухопътните войски и често е спряган за негов наследник.

Под негово управление участва активно в регионални военни конфликти – подкрепя бунтовниците в Южен Судан, Руанда и Демократична република Конго, а към днешна дата е разположил хиляди войници в Сомалия срещу ислямистката групировка Ал-Шабаб.

Въпреки критиките, Мусевени остава сред най-влиятелните лидери в Източна Африка и убеден защитник на идеята за по-тясна политическа и военна интеграция на региона.

Речник

Ал-Шабаб: Ислямистка терористична групировка, свързана с Ал-Кайда и действаща основно в Сомалия и Източна Африка. Уганда участва с хиляди войници в мисията на Африканския съюз (AMISOM/ATMIS) срещу нея от 2007 г.

Банянуколе (анколе): Етническа група от югозападна Уганда и северна Руанда, традиционно скотовъдци. Мусевени произлиза от хима, подгрупа на банянуколе.

Бурунди: Малка държава в Източна Африка, член на Общността на Източна Африка. Граничи с Руанда, ДР Конго и Танзания.

Дар ес-Салаам: Най-големият град и бивша столица на Танзания (1961–1996). Университетът там е център на леви и пан-африкански идеи в края на 60-те години на миналия век.

Демократична република Конго: Огромна държава в Централна Африка, най-голямата по площ в Субсахарска Африка като цяло. Член-наблюдател в EAC. Ключов участник в две големи войни в региона (1996–1997 и 1998–2003), в които Уганда и Руанда са имат военни интервенции.

Източноафриканска общност (EAC): Регионална организация за икономическа и политическа интеграция, митнически съюз, общ пазар. Основана през 1967 г. и закрита през 1977 г. Възродена през 2000 г. В нея членуват Кения, Танзания, Уганда, Руанда, Бурунди, Южен Судан, ДР Конго и Сомалия.

Източноафриканска федерация: Стара пан-африканска идея от 60-те години за превръщане на EAC в единна държава с общ президент, армия и валута. Подкрепяна е силно от Мусевени от 90-те години, но към днешна дата напредъкът е минимален заради национални интереси и недоверие.

Иди Амин: Угандийски диктатор (1971–1979), дошъл на власт с преврат. Изгонва десетки хиляди индийци и азиатци, отговорен за смъртта на 300–500 хиляди души.

Джон Гаранг: Лидер на Суданската народноосвободителна армия (SPLA), която се сражава за автономия или независимост на Южен Судан. Умира през 2005 г. при хеликоптерна катастрофа. Срещал се и учил заедно с Мусевени в Дар ес-Салаам.

Индо-угандийци: Потомци на индийски търговци и работници, докарани от британците в края на XIX и началото на XX в. Наброяват около 70 000 души. През 1972 г. са изгонени от Иди Амин, но Мусевени ги връща и компенсира през 90-те.

Кампала: Столица и най-голям град на Уганда.

Кения: Най-голямата икономика в EAC. Има излаз на Индийския океан (пристанище Момбаса). Уганда зависи от нейната инфраструктура (нефтопровод, жп линии) за износ по море.

Лоран-Дезире Кабила: Конгоански бунтовник, свалил Мобуту през 1997 г. с подкрепата на Руанда и Уганда. Убит през 2001 г., наследен от сина си Жозеф Кабила.

Маюге: Държавна резиденция на президента на Уганда, разположена западно от столицата Кампала.

Милтън Оботе: Президент на Уганда (1966–1971 и 1980–1985). Свален от Иди Амин през 1971 г. Мусевени започва кариерата си в неговото разузнаване.

Мухоози Кайнерабуга: Син на Йовери Мусевени. Генерал-лейтенант, командир на сухопътните войски на Уганда. Смята се за вероятен наследник на баща си, въпреки официалното отричане.

Национална армия на съпротивата (NRA): Партизанска армия на Мусевени (1981–1986), която взима властта през 1986 г. След това е превърната в редовна армия (UPDF).

Панафриканизъм: Идеология за политическо, икономическо и културно обединение на народите и държавите в Африка. Популярно през 60-те и 70-те години (Кваме Нкрума, Джулиус Ньерере и други).

Руанда: Малка държава в Източна Африка, член на EAC. Управлявана от 2000 г. от Пол Кагаме, който също е бивш партизанин, съюзник на Мусевени.

Сомалия: Държава в Африканския рог, член на EAC от март 2024 г. От 1991 г. е в състояние на гражданска война и без централизирана власт на голяма част от територията си.

Танзания: Държава в Източна Африка, наследник на идеите на Джулиус Ньерере за африкански социализъм и Източноафриканска федерация.

Южен Судан: Най-новата държава в света, обявила независимост през 2011 г. Член на EAC от 2016 г. В страната се води кръвопролитна гражданска война от 2013 до 2020 г.

Кения разби руска мрежа за трафик на хора, изпращала ги на фронта в Украйна.

Двама души се движат със скутер покрай рекламен банер на договорна служба в руските въоръжени сили, в Ялта, Крим, през април 2025 г.
📸 Снимка: Alexey Pavlishak/Reuters

🇰🇪🇷🇺 Кения обяви вчера, че над 200 нейни граждани се сражават в редиците на руската армия във войната срещу Украйна, докато агенциите за вербуване продължават да привличат силно кенийци към конфликта.

Миналата седмица Украйна съобщи, че повече от 1400 граждани от 36 африкански държави воюват в състава на руските войски, като някои са били подведени с измама.

Русия примамва африканци да подпишат договори с нейното министерство на отбрана, които бяха описани като „равносилни на смъртна присъда“ от украинският външен министър Андрий Сибиха, който призова африканските правителства да предупредят своите граждани.

„Вербуването в Русия се разширило и до африкански граждани, включително кенийци“, се посочва в изявление на министерството на външните работи на държавата от Източна Африка.

„Над двеста кенийци може да са постъпили в руската армия... мрежите за вербуване продължават да са активни както в Кения, така и в Русия“, предупреждават от ведомството.

Посолството на Москва в Найроби не отговори веднага на искане за коментар от страна на Ройтерс.

Според министерството кенийското посолство в Москва е регистрирало ранени сред вербуваните, на които е обещано уж до 18 000 долара за покриване на разходи за визи, пътуване и настаняване.

Силите за сигурност на Кения арестуваха руския гражданин Михаил Ляпин в рамките на акция срещу схема за трафик на хора на 25 септември 2025 г.
📸 Снимка: Kenyan Directorate of Criminal Investigations

🚨 Акция на силите за сигурност в Кения разби мрежа за трафик на хора, примамвала уязвими граждани с фалшиви оферти за работа в Русия, където те били принуждавани да се сражават срещу Украйна.

Акцията, проведена на 21 септември от звеното за транснационална организирана престъпност на Кения, откри 21 сънародници, които „очакваха обработка за Русия“ в апартаментите „Грейт Уол“, на по-малко от 20 км от международно летище „Джомо Кениата“ в столицата Найроби.

„Тъкмо се подготвяхме да напуснем страната за Русия, когато детективите почукаха на вратата. Всъщност подписвахме документи“, разказа една от жертвите пред местното издание Kahawa Tungu. Баща на три деца от окръг Киамбу, той сподели, че се бори с финансови проблеми и е бил подмамен с обещана месечна заплата над 1900 долара.

„Приятел ми каза, че има добре платена работа в Русия. Дадоха ми номера на човека, организатор на пътуването. Говорих с него, той ми обясни какво да правя и каква е процедурата“, обясни той.

Органите на реда задържаха кениеца Едуард Камау Гитуку, който получи обвинения в координиране на пътуванията на различни дати през септември и октомври. Освен това бяха открити документи, които свързват Гитуку и фирмата Global Face Human Resource Ltd. с друга компания – Ecopillars Manpower Ltd. – за едногодишно партньорство за набиране, подбор и изпращане на кенийци в Русия.

Жертвите разказаха пред полицията, че са подписали споразумения, според които трябва да платят между 13 и 18 хиляди долара на неназована чуждестранна агенция за визи, пътуване, настаняване и други логистични разходи.

„Който не плати в рамките на 35 дни, се таксува с 1% дневна неустойка“, съобщиха разследващите. Някои от жертвите заявили, че вече са внесли депозити в размер на до 774 долара.

Часове след акцията разследването доведе до ареста на Михаил Ляпин, който според местните медии е служител на руското посолство в Найроби. Източник на местния вестник The Standard съобщи, че Ляпин „е в процес на депортация“. Руското посолство от своя страна отрече да има връзка с лицето, което описа като бизнесмен.

„Кенийците бяха измамени да изплатят огромни суми за работа в Русия, но накрая се озоваваха на фронта“, заявиха кенийските разследващи. „Някои са убити, а оцелелите носят белези от изтезания или са травмирани психически.“

Един от малкото оцеляли кенийци е 36-годишният лекоатлет Евънс Кибет, който попадна в плен на украинските сили на 17 септември. Кибет сподели, че е бил подмамен да постъпи в руската армия, и разказа, че спортен агент е предложил на него и други трима кенийци безплатна екскурзия до Санкт Петербург. След изтичането на двуседмичната им туристическа виза гидът ги убедил да останат и да работят в Русия.

„Дойде вечерта с документи на руски. Нямах представа, че е военна работа. Каза ми да подпиша, взе ми паспорта и телефона – и така всичко се обърка“, разказа Кибет във видеоинтервю.

Кибет каза, че е бил отведен във военен лагер, където му обяснили, че трябва да служи или ще бъде застрелян. След седмица базова подготовка с оръжие Кибет успял да избяга по време на първата си бойна мисия – избягал в гора в Харковска област и свалил униформата си. Скитал два дни, преди да намери и да се предаде на украински патрул.

Кения започна разследване, съобщи главният секретар по външните работи Корир Синг’Оей, който заяви, че работи за проверка на горните твърдения и събиране на повече информация от кенийското посолство в Москва.

„Следим внимателно сведения за трима-четирима кенийци, станали жертва на трафик в Русия и сега държани като военнопленници от Украйна“, каза той, цитиран от нигерийското новинарско издание Business Insider Africa.

Седем кенийци доказаха бащинство срещу британски войници

Британската армия тренира в Кения с местни хора, наети да предоставят различни сценарии.
📸 Снимка: Джим Гибсън/Alamy

🇰🇪 Седем души от Кения спечелиха дела за установяване на бащинство на британски военни след съдебна битка в Семейния съд в Лондон, където проследиха своето потекло, след като стана ясно, че бащите им са анличани.

Британското армейско тренировъчно звено (BATUK) действа в Кения от години, а различни бази данни за ДНК бяха използвани за разкриване на неизвестни до момента бащи. Шестима от тях са служили в BATUK, а един е работил като подизпълнител, според Би Би Си.

Решението дава възможност на потомците да кандидатстват за британско гражданство. В съда те бяха представлявани от британския адвокат Джеймс Нето, работи в сътрудничество с водещия генетик Дениз Снайдеркомб Корт.

Екипът откри множество хора, които вярват, че бащите им са били британски войници, служили в BATUK – най-голямата база за обучение на военни в Африка. Публично достъпни ДНК бази данни бяха използвани за намиране на роднини във Великобритания.

Един от ищците е Питър Уамбугу, който сподели, че е израснал, знаейки, че баща му е войник, но на 33 години никога не го е срещал. Той каза, че майка му го описала като добър човек. „Тя ми каза, че той обещал да се върне един ден, но това не се случи“, добави той.

„Цялата болка, която носех през тези 30 години, цялата дискриминация, която понасях от хората, се превърна в радост“, каза той.

„За много семейства днешното изслушване бележи края на изключително труден път, който дълго време изглеждаше невъзможен. Деца и млади хора, които преди имаха само въпроси, а сега имат и отговори“, заяви адвокатът.

Андрю Маклауд, адвокат и активист, участвал в ДНК проекта, изрази надежда, че този случай ще подтикне Министерство на отбраната да поеме по-голяма отговорност за претенциите за бащинство срещу военнослужещи от BATUK.

Министерството на отбраната заяви пред BBC, че „въпреки че претенциите за бащинство срещу британски военнослужещи са личен въпрос, правителството си сътрудничи с местните власти за поддръжка на деца при претенции, свързани с бащинство“.

BBC проследява тази история през последната година като част от предстоящ петсериен подкаст „Светът на тайните“. BATUK се намира в Нанюки, Кения, където британски войници обучават местни войски и такива от съседни държави.

Кения обяви Мюсюлманско братство и Хизб ут-Тахрир за терористични организации

📸 Снимка: Simon Maina / AFP

🇰🇪 Правителството на Кения обозначи официално Мюсюлманско братство и Хизб ут-Тахрир за терористични организации, които действат под прикритие в страната, което ги поставя в една категория с Ал-Шабаб и други забранени екстремистки групировки.

В специално издание на Кенийския държавен вестник, Допълнение № 157 от 19 септември 2025 г., министърът на вътрешните работи и националната администрация Кипчумба Муркомен издаде Правно уведомление № 157, позовавайки се на правомощия, предоставени му съгласно раздел 3(3) от Закона за предотвратяване на тероризма, глава 59B.

Уведомлението, озаглавено „Заповед за предотвратяване на тероризма (Обявяване на определени субекти) за 2025 г.“, посочва двете ислямистки групировки в своя списък, с което криминализира тяхната дейност на територията на Кения.

Обявяването означава, че членство, финансиране, свързване или разпространение на пропаганда в подкрепа на тези групи вече е равносилно на престъпление, което подлежи на съдебно преследване, с наказания, вариращи от солена глоба до дълъг престой зад решетките. Заповедта ще остане в сила за неопределен срок, докато не бъде отменена от министъра на вътрешните работи или от съда.

Решението на Кения да забрани двете международни ислямистки движения е значимо развитие, тъй като сигнализира за затягане на рамката за борба с тероризма на територията на страната в момент, когато екстремистките мрежи стават все по-динамични, глобализирани и адаптивни.

Този ход идва на фона на продължаващите усилия за справяне с с последиците от нестабилността в съседна Сомалия, която отдавна служи като убежище за бойци на Ал-Шабаб. Групата многократно е извършвала смъртоносни атаки на кенийска територия, което е повлияло силно на политическата стабилност в страната и принуди правителството да заеме по-агресивна позиция срещу заплахите от радикалния ислямизъм.

Въпреки че не е известно Мюсюлмански братя и Хизб ут-Тахрир да са извършвали нападения на територията на Кения, те отдавна намират място в разузнавателни оценки заради идеологическата радикализация, тайните стратегии за набиране на членове и връзки с международни терористични екосистеми.

Кения, която е първата държава в Източна Африка, забранила Мюсюлмански братя, се присъедини към страни като Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Русия, които са обозначили официално Мюсюлмански братя за терористична организация.

Африка настоява за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.

🇺🇳 Лидерите от няколко африкански държави изнесоха мощни речи на Общото събрание на ООН, в които призоваха за цялостна реформа на „остарялата“ структура на организацията, настоявайки за постоянни места с право за налагане на вето в Съвета за сигурност.

„Учредителният устав на ООН е остарял по отношение на представителството. Най-могъщите страни след Втората световна война все още се ползват с почти тоталитарна власт над останалия свят,“ заяви президентът на Гана Джон Драмани Махама пред световните лидери и дипломати на Общото събрание в четвъртък.

Облечен в традиционна за региона дреха с ярък, шарен раиран десен, Махама цитира прогнози на ООН, според които до 2050 г. над една четвърт от световното население ще бъде от африканския континент. Той добави, че до същата година една трета от всички млади хора на възраст между 15 и 24 години ще живеят в Африка.

„Виждате ли, бъдещето е африканско. Позволете ми да го кажа още веднъж, малко по-силно за хората отзад: Бъдещето е африканско!“ заяви той под аплодисменти от африканските делегати.

Позовавайки се на ангажимента на устава на ООН за суверенно равенство, Махама подчерта, че ако този принцип се спазваше, „континент с размерите и броя на държавите членки на ООН като Африка щеше да има поне едно постоянно място в Съвета за сигурност.“

„Освен това правото на вето не трябва да е ограничено до пет държави и не бива да е абсолютно. Трябва да има начин Общото събрание да може да противодейства на вето. Нито една държава не трябва да може да използва абсолютно вето, за да защитава собствените си интереси в конфликт,“ призова той.

Лидерът на Гана припомни речта на Нелсън Мандела пред Общото събрание през 1995 г., в която легендарният лидер на Южна Африка призова за преструктуриране на ООН, така че то да отрази многообразието.

„30 години по-късно ние, африканските лидери, все още отправяме същото искане: за постоянно място в Съвета за сигурност с право на вето... Стоя тук, на същото място, и питам: ако не сега, кога?“

Съветът за сигурност на ООН е съставен от пет постоянни члена: САЩ, Китай, Русия, Франция и Обединеното кралство, всяка от които поначало разполага с право на вето. 10 временни позиции се разпределят по региони и на ротационен принцип.

Президентът на Сомалия Хасан Шейх Мохамуд призова ООН да пребори с несправедливостта в настоящата система и припомни, че Африка, която е континент с 54 суверенни държави, остава единственият без постоянно представителство в Съвета за сигурност.

„Това е неустойчиво. Някои от най-належащите въпроси, които доминират дневния ред на Съвета, засягат пряко Африка, а Африка няма постоянен представител на масата“ , отбеляза Мохамуд.

Изключването на континента от постоянно членство е несправедливо, остаряло и повече не може да бъде оправдавано, добави той.

„Истинският мултилатерализъм и глобалната легитимност изискват Африка да бъде включена изцяло в структурите за вземане на решения на ООН“, подчерта президентът на разкъсваната от войни и тероризъм държава в Източна Африка.

Президентът на Гвинея-Бисау Умаро Сисоко Ембало също призова за структурни промени в ООН, тъй като светът е претърпял грандиозни коренно за 80-те години, изминали от създаването му.

„Вече не сме само 51-те държави, подписали Устава на ООН през 1945 г. Днес ООН сме всички ние: 193-те държави членки, плюс наблюдатели, неправителствени организации, граждански организации и други участници, представени в тази велика зала,“ каза той.

За да отговори на предизвикателствата на 21-ви век, ООН трябва спешно да предприеме реформи, които отразяват днешните геополитически реалности и глобалния баланс на силите, добави той.

„Африка иска това, което й принадлежи“

В сряда кенийският президент Уилям Самоеи Руто предупреди, че Африка вече не е готова да стои настрана в глобалното управление, „докато решенията за мир, сигурност и развитие се вземат без нашето разбиране, перспективи и глас“.

Той посочи, че Африка търси постоянно място в Съвета за сигурност от 20 години насам и поиска „две постоянни места с пълни права, включващи правото на вето, и две допълнителни непостоянни места в Съвета за сигурност.“

Руто постави под въпрос настоящата структура на Съвета за сигурност, която според него се занимава само с приоритетите на основните победители от Втората световна война.

Вицепрезидентът на Екваториална Гвинея Теодоро Нгуема Обианг Мангуе определи организацията като парализирана от индивидуални интереси и ограничена от институционална рамка, „която вече не отразява реалностите на днешния свят.“

„Разговорите за това да не оставим никого назад губят смисъл, ако милиони са маргинализирани в системи на зависимост и изключване“, подчерта Мангуе. Според него Съветът за сигурност е най-ясният пример за това доколко ООН се намира в разрез с времето.

„Без тази реформа Съветът за сигурност ще продължи да бъде възприеман като ексклузивен клуб на исторически привилегии, неспособен да отговори легитимно на текущите заплахи“, каза той.

„Африка иска това, което й принадлежи чрез справедливо и постоянно представителство в най-важния орган за сигурност в света“, добави той и подчерта, че континенталните лидери търсят единствено международна система на управление, която да бъде в полза на всички, а не само на избрани малцина.

Украйна плени кенийски гражданин, воювал на страната на Русия край Вовчанск.

🇺🇦🇰🇪 57-а отделна мотопехотна бригада на Украйна съобщи, че нейните войски са взели в плен гражданин на Кения по време на сражения близо до Вовчанск, пограничните райони на Харковска област.

Задържаният се представил като Евънс – лекоатлет от Кения. В плен той разказал, че заедно с още трима негови сънародници е заминал за Санкт Петербург, след като бил вербуван от спортен агент. В края на престоя им техният „посредник“ им предложил работа в Русия.

Евънс приел да остане, но по думите му без да разбере е подписал документи на руски, които впоследствие се оказали военен контракт.

„Не знаех какво подписвам. После ми казаха, че вече съм подписал договор и нямам други опции“, заявил той.

По думите му в подразделението е имало и други чужденци. Кениецът твърди, че е преминал кратко обучение, което е продължило, едва седмица: „Дадоха ми това, което наричат ‘автомат’ – това беше единственото, което получих.“

На път към първата си бойна мисия Евънс успял да избяга и се лутал в горите край Вовчанск в продължение на два дни, преди да се предаде на украинските сили.

„Посрещнаха ме топло“, спомня си той, но е помолил да не бъде предаван обратно на Русия: „Ще умра там“, заявил той пред украинските войници.

Бригадата подчерта, че интервюто е проведено със съгласието на пленника, но напомни, че е воювал на страната на противника. „Дали да повярвате на думите и сълзите му, оставяме на вашата преценка“, гласи позицията на поделението.

По-рано украинските войски плениха двама граждани на Камерун, сражавали се за руската армия в района на Сиверск, които твърдят, че са били подведени и принудени да се включат в редиците ѝ.

Единият от тях разказва, че пристигнал в Русия с обещание за работа във фабрика за шампоани: „Насила ме вкараха в армията“, казва той в записано интервю.

Другият дава още по-странен разказ – по негови думи през 2024 г. пристигнал в Москва само за 18-дневно пътуване с цел стоматологично лечение.

ООН предупреждава, че паралелно правителство в Судан може да влоши кризата

Група военнослужещи от суданските въоръжени сили напускат района на Президентския дворец в столицата Хартум, който превзеха няколко дни по-рано след продължителна битка, 26 март 2025 г.
📸 Снимка: Tariq Mohamed/Xinhua News Agency/Getty Images

🇺🇳🇸🇩 Организацията на обединените нации (ООН) предупреди, че сформирането на паралелно правителство в Судан може да влоши допълнително продължаващата криза в страната.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш изрази дълбока тревога за решението за създаване на алтернативен орган от Силите за бърза подкрепа (RSF).

„Изключително сме загрижени за всяка ескалация на конфликта в Судан и всяка стъпка, която би могла допълнително да раздели страната и да изостри кризата“, заяви говорителят на ООН Стефан Дюжарик в изявление в сряда.

Дюжарик подчерта ключовото значение на единството, суверенитета и териториалната цялост на страната и подчерта, че те са ключови за окончателното разрешаване на конфликта и осигуряване на дългосрочна стабилност в региона.

RSF, които от две години и половина насам се сражават в кървав конфликт срещу суданската армия, обявиха намерението си да подпишат учредителен устав на „Правителството на мира и единството“. Първоначално планирано за вторник в Международния конферентен център в Найроби, събитието беше отложено за петък заради вътрешни разделения сред групи, свързани с паравоенната милиция.

Правителството на Судан осъди решението на Кения да бъде домакин на срещата, обвинявайки я в „насърчаване разпокъсването на страните в Африка и нарушаване принципите на добросъседство“. В изявление от вторник Министерство на външните работи на Судан нарече хода „враждебен акт срещу целия судански народ“ и отправи призив към международната общност да осъди действията на кенийските власти.

Конференцията в Найроби с името „Судански учредителен съюз“ събра лидери на въоръжени групи и знакови фигури от политическата опозиция, включително Фадлала Бурма от Националната партия Умма, заместник-командира на RSF Абдел Рахим Дагало и Абдулазиз ал-Хилу, лидер на Народното освободително движение на Судан-Север.

Правителството на Судан настоява, че сформирането на паралелно правителство е в противоречие на международното право и Устава на ООН.

Всичко това се случва на фона на опустошителната гражданска война в страната между Суданските въоръжени сили (SAF) и Силите за бърза подкрепа (RSF), които воюват помежду си без прекъсване от април 2023 г. Конфликтът доведе до тежката хуманитарна криза в света, отне живота на стотици хиляди и разсели принудително 15 милиона души, според оценки на ООН и местните власти.

Петима държавни служители в Кения бяха отвлечени от Ал-Шабаб.

🏴⚔️🇰🇪 Петима държавни служители бяха отвлечени от въоръжени бойци от ислямистката групировка Ал-Шабаб в понеделник сутринта в кенийския окръг Мандера, близо до слабо охраняваната граница със Сомалия, потвърдиха местни полицейски служители.

Джулиус Неру, командир на южната полиция на Мандера, сподели пред репортери, че служителите на регионалната администрация са били отвлечени докато пътуват от Варгадуд до Елуак в Мандера, град на около 1135 км североизточно от Найроби, недалеч от границата между Сомалия и Етиопия.

„Шефовете са били на път за работа, когато са били отвлечени“, сподели той.

Шефовете в Кения са държавни служители, назначени от националното правителство, работещи за Министерството на вътрешните работи като местни управници, като са отговорни за поддържането на ред и закони, координация на операциите по сигурността и надзор на правителствените програми от най-ниско ниво.

Регионът често е изправен пред заплахи за сигурността поради своята близост до Сомалия, където екстремистите от Ал-Шабаб имат свобода на действие в резултат на слабо охраняваната държавна граница, позволяваща им проникват на кенийска територия.

Силите за сигурност са започнали операция по издирване на отвлечените служители, като властите отправиха призив към местните жители да предоставят всяка информация, която би могла да доведе до спасяването им.

Ал-Шабаб, местния клон на Ал-Кайда, контролиращ обширни територии в южната част на Сомалия, е извършвал многобройни атаки в Кения, особено в нейните североизточни региони. В дългосрочен бунт ислямистите нападат силите за сигурност, правителствени служители и цивилното население, като отмъщение за военното присъствие на Кения в Сомалия в рамките на мироопазваща мисия на Африканския съюз.

Ал-Сиси: Египет няма да участва в разселване на палестинците

🇪🇬 Египет няма да участва в разселването на палестинците, акт на несправедливост, който би застрашил египетската сигурност, заяви в сряда президентът на страната Абдел Фатах Ал-Сиси в първия си публичен отговор на призива, отправен от неговия американски колега Доналд Тръмп.

Говорейки на пресконференция с гостуващия президент на Кения Уилям Руто, Сиси каза, че Египет ще работи с Тръмп за постигане на мир между Израел и палестинците въз основа на решение за две държави.

„Що се отнася до това, което се говори за разселването на палестинците, то никога не може да бъде толерирано или позволено поради въздействието му върху египетската национална сигурност“, каза Сиси.

„Депортирането или разселването на палестинския народ е несправедливост, в която не можем да участваме.

В събота Тръмп отбеляза, че Египет и Йордания трябва да приемат палестинците от Газа, която той нарече „място за разрушаване“

Сиси заяви, че ако помоли египетския народ по предложение на Тръмп, те ще излязат на улицата, за да отхвърлят разселването на палестинците.

„Решението за две държави е историческо право, което не може да бъде заобиколено“, каза още той, добавяйки, че Тръмп „е в състояние да постигне тази цел за справедлив и постоянен мир“.

Всяко предложение палестинците да напуснат ивицата Газа, територия, която искат да формират като част от независима държава, е многократно отхвърляно от съседните арабски държави от началото на войната в Газа през октомври 2023 г.

Йордания вече е дом на няколко милиона палестинци, докато десетки хиляди живеят в Египет. Външните министерства на двете страни отхвърлиха предложението на Тръмп през последните дни.

Тръмп каза по-рано, че ще разговаря с египетския президент през уикенда, но вместо това Марко Рубио проведе дискусии с египетския си колега за ивицата Газа, без да споменава плана на Тръмп.

Военачалникът на Уганда заяви публично, че иска да обезглави лидера на опозицията

Генерал-лейтенант Мухузи Кайнеругаба, командир на Сухопътните сили на Уганда и президентски син, по време на партито за рождения си ден в Ентебе, Уганда, 7 май 2022 г.
📸 Снимка: Abubaker Lubowa/Reuters

🇺🇬 Шефът на въоръжените сили на Уганда и син на дългогодишния президент Йовери Мусевени заплаши най-популярния опозиционен лидер в страната, че ще му отреже главата в публикация на Х.

Мухузи Кайнеругаба е считан за вероятния наследник на баща си, който е начело на страната от 1986 г. Военачалникът често е агресивен в поведението си онлайн, както и се изказва провокативно в публикациите си на социалните мрежи.

Без съмнение най-известната му изява е от октомври 2022 г. когато в серия от туитове заплаши с инвазия в съседна Кения и в крайна сметка предизвика международен скандал и вълна от възмущение по свой адрес. Самият той твърди, че някои от постовете му са иронични.

В публикация на Х от неделя вечерта той заяви, че единствено баща му го спира от това да го обезглави: „Ако Мзее не беше там, щях да му отрежа главата още днес“, заканва се той.

Уайн, чието гражданско име е Робърт Кягулани, завърши на второ място след Мусевени на президентските избори през 2021 г., В отговор на заплахата по свой адрес той заяви, че не приема равнодушно подобни думи, тъй като вече на няколко пъти е бил мишена на неуспешни опити за покушение.

„Най-накрая! Събудих те? Преди да те обезглавя, върни ни парите, които ти дадохме назаем“, написа в отговор президентският син, което предполага, че по-рано властите са подкупили Уайн, за да саботират опозицията.

По-рано говорителят на правителството изрази мнение, че публикациите му в социалните медии трябва да се разбират като „случайни“ коментари и не бива да се приемат на сериозно или като отразяващи правителствената политика.

Уайн, известен музикант, реши да влезе в политиката, като се възползва от своята популярност, успя да се превърне в най-сериозната заплаха за влиянието на Мусевени. Той отхвърли резултатите от изборите през 2021 г. с твърдението, че има фалшифициране на бюлетини и сплашване.

Правозащитници също обвиниха правителството на Мусевени в широко разпространени нарушения на правата на човека, включително изтезания и произволни задържания. Правителството на Уганда многократно е отричало твърденията за изборни измами и нарушения на човешките права.

Военнослужещи и полиция от Ямайка пристигнаха в Хаити за мисията на ООН

Военнослужещи от Ямайка на международното летище Тусен Лувертюр в Порт-о-Пренс, Хаити, 12 септември 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Odelyn Joseph

🇯🇲🤝🇭🇹 Две дузини войници и полицаи от Ямайка пристигнаха в Хаити в четвъртък, за да се присъединят към подкрепяната от ООН мисия за борба с местните банди, която се ръководи от Кения.

Ямайка е втората държава, която се присъедини към мисията, която беше одобрена от Съвета за сигурност на ООН през октомври 2023 г. и започна, когато първият контингент от кенийската полиция пристигна в Хаити в края на юни. Към ямайците се присъединиха двама висши военни от Белиз, според съобщения от правителството на централноамериканската държава.

Бреговата охрана на САЩ каза пред Асошиейтед прес, че един от самолетите ѝ е транспортирал ямайците и белизците до Хаити.

По-рано тази седмица властите в Ямайка обявиха предстоящото разполагане и посочиха, че 20-те войници и четирима полицаи ще отговарят за осигуряването на командване, планиране и логистична подкрепа. Те ще работят заедно с армията и полицията на Хаити, за да се борят с банди, които контролират 80% от столицата Порт-о-Пренс.

Ямайка обеща общо 170 войници и 30 полицаи, но премиерът Андрю Холнес каза, че не е възможно да бъдат разположени всички наведнъж. Разполагането им идва на фона на предупреждения от страна на САЩ, че ръководената от Кения мисия не притежава достатъчно ресурси и съобщения, че обмисля мироопазваща мисия на ООН като един от начините да осигури повече средства и персонал.

САЩ и Еквадор наскоро разпространиха проекторезолюция, изискваща от ООН да започне планирането на мироопазваща операция на ООН, която да замени настоящата мисия. Експерти обаче казаха, че е малко вероятно да бъде одобрена от Съвета за сигурност на ООН.

Очаква се текущата мисия да има общо 2500 служители, като Бахамите, Бангладеш, Барбадос, Бенин и Чад също обещаха да изпратят полиция и войници, въпреки че не е ясно кога ще стане това.

Кения предлага морски договор за успокояване на напрежението между Етиопия и Сомалия

Президентът на Кения, Уилям Руто, вдясно, придружен от президента на Сомалия, Хасан Шейх Мохамуд, вляво, на срещата на върха на IGAD в Ентебе, Уганда, на 18 януари 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo

🇰🇪🇪🇹🇸🇴 Кения предложи регионален морски договор за смекчаване на напрежението между Етиопия и Сомалия, предизвикано от сделка, позволяваща на Етиопия да създаде военноморска база и даваща й достъп до пристанище в сепаратисткия регион Сомалиленд, съобщи високопоставен служител на кенийските власти в четвъртък.

Етиопия, която няма излаз на море, се съгласи на 1 януари да наеме 20 км (12 мили) брегова ивица в Сомалиленд, предлагайки в замяна евентуалното признаване на Сомалиленд.

Сомалиленд е регион на Сомалия, който претендира за независимост и има ефективна автономия от 1991 г. насам.

Това предизвика дързък отговор от Сомалия и подхрани опасенията, че сделката може допълнително да дестабилизира региона на Африканския рог.

Договорът, който Кения предлага след консултация с Джибути и регионалния блок "Междуправителствен орган за развитие" (IGAD), ще управлява начина, по който държавите без излаз на море в региона могат да имат достъп до пристанища при търговски условия, каза Корир Сингоей, главен секретар по външните работи на Кения, пред Ройтерс.

„IGAD може да бъде в състояние да формулира договор за споделяне на морски ресурси“, каза той, имайки предвид блока, обединяващ страните в региона.

В четвъртък президентът на Сомалия Хасан Шейх Мохамуд проведе среща с кенийския си колега Уилям Руто в столицата на Кения като част от усилията за намиране на дипломатическо решение на спора.

„Ние продължаваме да се ангажираме с всички страни, за да гарантираме, че в края на краищата регионът ще остане напълно стабилен“, каза Сингоей.

Ако бъде прието, решението на Найроби ще предложи на Етиопия „стабилен и предвидим достъп до морски ресурси“, така че да може да извършва бизнеса си безпрепятствено, като същевременно зачита териториалната цялост на Сомалия, добави той.

Сомалия и Етиопия обмислят предложението, каза той, и техните лидери са били помолени да планират провеждането на среща, която да придвижи процеса напред.

Сингоей обърна внимание, че времето е от съществено значение, тъй като бойците на Ал-Шабаб в Сомалия използват спора, за да представят правителството в Могадишу като неспособно да защити суверенитета на Сомалия.

Източник: Arab News