Защо JNIM щади Кот д’Ивоар, докато разширява войната в Сахел

🇲🇱🇨🇮 „Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM) и съюзниците му от Фронта за освобождение на Азауад (FLA) превзеха Кидал и района на Гао в северно Мали на 25 април и обявиха пълна блокада на Бамако три дни по-късно; на 6 март същата групировка изби 15 войници във военната база Кофуно в Бенин. През същия този период северът на Кот д'Ивоар не е регистрирал нито едно смъртоносно нападение срещу силите за сигурност – такова не е имало от 2022 г. Липсата не е доказателство за победа на държавата. По същите ивоарски пътища, които JNIM оставя незасегнати, влиза горивото, чието прекъсване задушава столицата на Мали.

Офанзивата от 25 април беше най-мащабната в Мали от бунта през 2012 г. Бойците на JNIM едновременно удариха Бамако, Кати, Севаре, Мопти, Сену и Бурем, а северните области Фронтът за освобождение на Азауад, туарегската сепаратистка коалиция, която доскоро враждуваше с джихадистите, влезе в Кидал. Подразделенията на „Африканския корпус“ се изтеглиха оттам до 27 април. В Кати кола-бомба уби военния министър Садио Камара в дома му заедно с членове на семейството му. Оценките за загубите на нападателите се разминават рязко: малийски официални лица съобщиха за над двеста убити, „Африканският корпус“ твърди повече от хиляда.

Офанзивата в Мали

По-важната промяна обаче са горивата. Кампанията срещу цистерните започва на 3 септември 2025 г. с обръщение, записано на видео от говорителя на групировката Абу Хузейфа ал-Бамбари, оттогава над 300 цистерни бяха опожарени. Мали внася около 95% от горивото си по шосеен път от Сенегал и Кот д'Ивоар. Прекъснат ли се тези маршрути, столицата спира без нито един изстрел в самата нея. През януари 2026 г. хунтата назначи генерал начело на онова, което местната преса вече наричаше горивна война; конвоите влизат в Бамако под военен ескорт, с подкрепа от „Африканския корпус“ и турски дронове. На 28 април JNIM обяви пълната блокада, а Асими Гойта се появи публично, за да заяви, че положението е овладяно.

Ивоарският север се различава от бенинския по това, което групировката извлича от него и което успешен щурм би ѝ отнело: отворен път, работещи пазари, място за отдих и снабдяване извън обсега на армията на Буркина Фасо. International Crisis Group стигна до сходен извод в своя доклад, публикуван на 20 февруари 2026 г. Териториалните завоевания не са основен приоритет на JNIM отвъд Сахел; разширяването носи нови бойци, финаннсови приходи и оперативна дълбочина, но заплашва вътрешната сплотеност на групировката.

Съседна Гана дава втория пример за същата сметка. Изследване на нидерландския институт „Клингендал“ от 2025 г. проследи как откраднат от буркинската страна на границата добитък влиза в Гана и се влива в законния пазар за живи животни: джихадистите държат основната част от заграбените стада, но заради ограничената подвижност ги продават евтино чрез посредници. Гана не е преживяла голямо терористично нападение до този момент, а нейните северни области се вписват в конфликтната икономика като място за пласиране. При допитване до 150 домакинства в област Горна Източна край Пага в началото на 2024 г. 34% от анкетираните посочват кражбата на добитък като най-сериозната заплаха за общността си.

Буркина Фасо е втората най-засегната от тероризъм държава в света, сочи Глобалният индекс на тероризма за 2026 г. Доскоро тя държеше първото място, но беше изместена от Пакистан. Жертвите там намаляха с до 45% от 1532 на 846 в рамките на година, което е най-големият абсолютен спад в световен мащаб; в същото време обаче отделните атакистанаха по-смъртоносни – 14,3 убити средно, тъй като ударите се пренасочиха към военни цели. Югоизточният фланг на страната отново работи като изходна база за атаки срещу Бенин. На 6 март терористи щурмуваха военната база Кофуно край границата с Нигер: 15 войници бяха убити, пет други бяха ранени, по думите на бенинския армейски говорител полковник Джеймс Джонсън, който обяви, че военна авиация е поразила най-малко 4 нападателя при оттеглянето им. Година по-рано правителството в Котону обяви 54 убити войници в едно-единствено нападение на север.

Липсата на набези обаче не означава отсъствие на заплаха; тя може да отразява прагматичен избор да се запазят логистични, финансови и контрабандни коридори, полезни за кампанията в Мали.

Горивната война

Кот д'Ивоар мина през собствена вълна от тероризъм в периода 2020-2022 г. Тя започна на 10 юни 2020 г. в Кафоло, където джихадисти избиха 14 войници в отговор на операция „Комое“, съвместни удари с Буркина Фасо по позиции на JNIM на ивоарска територия през май и юни същата година. На 21 март 2021 г. бойците се завърнаха в Кафоло, където убиха 2-ма войници, а в Техини още 1. През юни 2021 г. самоделно взривно устройство и последвала засада при Техини отнеха живота на 3-ма войници. На 7 юни беше нападнат Тугбо, а на 19 октомври терористи удариха полицейски участък отново в Техини. Общият брой на убитите войници през тази вълна надхвърли 18. От средата на 2022 г. нападенията спряха.

Спряха срещу армията и жандармерията. В нощта на 24 срещу 25 август 2025 г. въоръжени мъже нападнаха земеделското селище Дифита в департамент Техини, на 2 км от границата с Буркина Фасо: четирима убити цивилни, един безследно изчезнал, тежко обгоряла жена, изгорени къщи, унищожени посеви и откраднат добитък. Формулировката „няма смъртоносно нападение срещу силите за сигурност“ остава вярна и след тази нощ. Страната обаче не е недокосната.

Абиджан отговори на вълната от 2020–2022 г. с една от най-развитите системи за сигурност в крайбрежна Западна Африка. Армията създаде Северната оперативна зона (ZON), а правителството учреди Оперативен център за разузнаване в борбата с тероризма и Международна академия за борба с тероризма. Успоредно вървят социалните програми: вторият Социален правителствен план обхваща северните гранични области с обучение и заетост за младежи между 18 и 40 години, а 3033 домакинства в район Кабадугу до границата с Мали и Гвинея получиха тримесечни помощи от по 36 000 франка КФА. На 12 март 2026 г. командирът на ZON Уатара Зумана призова публично от Корого за бдителност и мобилизация на религиозните водачи и населението.

Полевите изследвания в севера рисуват картина, която тази система не улавя изцяло. Гай Марторана, бивш служител на Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID), и Мирко Хоф и Алан Бобет от Resilience for Peace пишат в Small Wars Journal, че разширеното военно присъствие не води до укрепване на връзките между силите и пограничните общности. Повече войски означава повече КПП по пътищата, а там, където служителите ги използват за сплашване и събиране на подкупи, готовността на хората да сътрудничат спада и натрупаното недоволство минава в безразличие към нападенията срещу държавни служители. Интервюта от 2024 г. свързват възприятията за корупция по пунктовете с недоверието към държавните институции, върху което JNIM от години гради образа си на алтернатива на корумпираната власт.

Ивоарското изключение

Две от находките противоречат на обичайните допускания. Бедността сама по себе си не изглежда двигател на подкрепа: според авторите някои хора виждат във въоръжените мрежи по-бърз път към доход, отколкото предлагат наличните препитания, тоест уязвимостта идва не толкова от лишението, колкото от скоростта и достъпността на печалбата. И второ, хората със средно образование по-често приемат свързаните с JNIM групи за правдоподобна алтернатива на държавната власт. Данните са на самите автори и изследвания на техните партньори Equal Access и DRIVE и съвпадат с наблюденията от целия Сахел и крайбрежна Западна Африка.

Политическият фон в Абиджан също тежи. Аласан Уатара спечели четвърти мандат на 25 октомври 2025 г. с 89,7% при 50,1 на сто избирателна активност, след като двамата му основни съперници бяха отстранени от бюлетината, и положи клетва на 8 декември. Северът е неговата политическа опора от десетилетия, което превръща недоволството от държавните служители там във въпрос отвъд сигурността.

Има и втора заплаха за ивоарския север, която анализът подминава: Буркина Фасо. Доброволци за защита на отечеството (VDP), помощни милиции на армията в Уагадугу, извършват редовни и понякога въоръжени нахлувания през слабо очертаната граница, дълга близо 600 км, а някои от тях настояват, че ивоарски села принадлежат на Буркина Фасо. 6 служители на ивоарската дирекция за помощ на бежанците и лицата без гражданство бяха задържани от бойци на същата тази милиция в граничното селище Калан 2, прекарани на буркинска територия и предадени на редовната армия. По данни на Human Rights Watch VDP са убили над 1200 цивилни в Буркина Фасо в периода 2023-2025 г. – два пъти повече от групировките, срещу които са създадени. Отношенията между Ибрахим Траоре и Уатара са в най-лошото си състояние от години.

Въпросът колко дълго групировката може да носи този товар остава отворен. Офанзивата се поднови на 4 юли с удари при Анефис, а към края на месеца, според репортаж на Al Jazeera от 27 юли, дългите месеци на непрекъснати боеве не са дали решаващо предимство на нито една страна: бойците на JNIM и FLA удържат под свой контрол участъци от Кидал и Анефис през Тилемси до Гао и Севаре, армията запазва въздушната подкрепа на „Африкански корпус“, а политическите позиции не са помръднали. Паралелната поддръжка на горивна блокада, северен фронт и тактически съюз с движение, чиято цел е независимост, а не халифат, изисква ресурс, който досегашната кампания не доказва, че е неизчерпаем. Точно това ограничение прави ивоарския тил по-ценен, а не по-малко.

Прагматична сдържаност, не стабилност

Способността на JNIM да удари гарнизон в Кот д'Ивоар не подлежи на съмнение: Кидал, Бамако и Кофуно я доказаха в рамките на седем седмици. Промяна липсва в сметката за самия ивоарски север. Той служи на групировката като тил, пазар и снабдителна зона, а смъртоносно нападение би довело точно онова, което ѝ пречи там: разширени операции на ZON, външна помощ и затворени пазари.

Обяснението не е единственото възможно. Ивоарската система върши работа: вълната спря, след като ZON и центърът за разузнаване заработиха, а арестите продължават. През февруари 2025 г. службите задържаха в Дауукро буркински гражданин с джихадистка пропаганда и шифровани групи в телефона, бивш боец на свързана с JNIM милиция от гората Пама. Двете обяснения не се изключват взаимно, но последиците им за политиката се разминават. Ако въздържането е преди всичко избор на противника, то може да се оттегли в деня, в който сметката се промени, и то без предупреждение.

Американската стратегия за борба с тероризма от 6 май 2026 г. залага на териториален контрол, отказ от убежища и лек отпечатък в Африка. В Бункани няма убежище за отричане; има пътища, пазари и контролни пунктове, на които държавата всеки ден печели или губи по малко доверие. Четири години без смъртоносно нападение срещу военнослужещи на Кот д'Ивоар са реален резултат и Абиджан има основание да ги счита за свое постижение. Те обаче зависят и от преценка, която се прави извън ивоарска територия и може да се промени по-бързо, отколкото се строят новите пунктове по пътищата към Корого.

СБУ задържа агенти на ФСБ, готвили отравяне на десетки военни край Харков

🇺🇦🕵️🇷🇺 Двама души, вербувани дистанционно през Telegram, са били задържани в Харковска област за подготовка на масово отравяне на украински военнослужещи. Атентатът е бил планиран по време на „благотворително“ парти, организирано от самите тях като стръв. Това обяви Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в официално изявление от по-рано днес. По данни на военното контраразузнаване единият от заподозрените е заловен, докато пренасял самоделно взривно устройство в раницата си. Втората заподозряна е задържана в наета къща извън града, където е подготвяла съставки за заряда. Харковската областна прокуратура, която ръководи процесуалните действия по делото, уточнява, че става дума за 25-годишен мъж и живеещо с него 15-годишно момиче.

Вербуването е извършено по добре познатия сценарий. Двамата са привлечени в Telegram канали за „лесни пари“, като първоначално са им възложени проверовъчни задачи: да заснемат конкретни обекти, а след това да запалят автомобил на Силите за отбрана. Едва след като изпълнили тези нареждания, водещият им офицер от руското разузнаване им възложил и същинската операция.

Замисълът разчитал на доверието в собствената им среда. Двамата наели къща извън града, обявили „тематично събитие“ в няколко местни Telegram канала и разпратили покани. Разследването е разкрило, че десетки души потвърдили присъствие, повечето от които – военнослужещи. По време на вечерта агентите е трябвало да сипят в напитките им силно отровно вещество, което да ги доведе до фатален край. От СБУ не уточняват конкретния препарат, нито от прокуратурата.

Прокуратурата разкри втори пласт от плана. В наетата къща двамата монтирали скрити камери, с които да документират личните данни на военнослужещите, техните контакти и всякаква информация от интерес за руското разузнаване. В една и съща вечер е трябвало да бъде свършена двойна работа: да съберат досиета за гостите и част от тях да бъдат ликвидирани.

Успоредно с организационната подготовка водещият офицер наредил на двойката да сглоби и самоделно взривно устройство с 10-килограмов заряд, предназначен за отделен атентат в областния център. Военното контраразузнаване обаче се намесило, преди която и да е от задачите да бъде реализирана. Мъжът бил заловен с раницата, а девойката – в наетата къща. При обиските са намерени съставки за експлозива и телефони с кореспонденция, съдържаща указания и за други разузнавателни и диверсионни задачи.

На двамата беше повдигнато обвинение за подготовка на терористичен акт, извършен след предварителен сговор с група лица (чл. 14, ал. 1 и чл. 258, ал. 2 от НК на Украйна). Незаконно боравене с взривни вещества (чл. 263, ал. 1) е предявено само на мъжа. Съдът постанови задържане под стража без право на гаранция. В съобщението на СБУ се посочва, че заподозрените ги грози доживотен затвор, малко по-късно обаче беше уточнено, че за 15-годишната девойка такова наказание е изключено по закон – украинското правосъдие не дава доживотен затвор на непълнолетни, а максималната присъда за особено тежко престъпление, което е свързано с умишлено лишаване от живот, е 15 години. Правната квалификация следва същата логика: наказателната отговорност за боравене с взривни вещества започва от 16-годишна възраст, докато за тероризъм тя се носи още от 14 години.

Операцията е проведена под личната координация на генерал-майор Олександър Поклад, който от 17 юли изпълнява длъжността ръководител на СБУ с указ на президента Володимир Зеленски. Поклад оглавяваше Департамента за контраразузнаване от ноември 2021 г. до август 2023 г., след което бе назначен на поста заместник-началник, а от 5 януари тази година – и първи заместник. През септември 2025 г. той бе удостоен със званието „Герой на Украйна“. Към момента няма окончателна присъда по делото и изложението стъпва изцяло върху версията на разследването.

Схемата, по която са привлечени двамата обвиняеми, е документирана многократно в Украйна, макар и в по-примитивни форми. От началото на 2026 г. до средата на юни Националната полиция е регистрирала шест умишлени убийства на военнослужещи, поръчани в приложения за съобщения, като едно от тях е било осуетено. На 11 юни, с разкриването на подобен случай в Житомир, броят на разследваните отравяния вече беше седем. Ръководителят на полицията Иван Вигивски подробно описва този механизъм: руските служби намират млади момичета в Telegram, обещават им бърза печалба и ги ръководят дистанционно. Карат ги да търсят военни в сайтове за запознанства, превеждат им средства за наем и алкохол и им дават координати на скривалища с метадон, който по-късно бива сипван в чашите по време на уж романтични срещи. На 5 юни в Житомирска област беше задържана 17-годишна жителка на Бердичев, заподозрена в отравянето на 27-годишен военнослужещ. Дни по-късно полицията съобщи и за 19-годишен младеж от Полтавска област, изпратил през автомат за пратки бутилка алкохол с инжектирана отрова – 23-годишният войник, който я получил, почина в болница. Тогава Вигивски отправи директно предупреждение към военните да бъдат изключително внимателни при онлайн запознанства, използвани от руското разузнаване за събиране на данни и подготовка на атентати.

Профилът на извършителите беше описан и от самата СБУ. Според статистика, изнесена през април 2025 г. от говорителя Артем Дехтяренко, 22% от разкритите изпълнители на руски поръчки са непълнолетни, 55% са безработни, а 7% имат предишни присъди. Най-младите задържани за палежи на релейни шкафове по жп мрежа са били едва 13-годишни, а най-възрастният е 52-годишен мъж, опитал се да заложи взрив в Днипро. Дехтяренко подчерта и ескалацията в действията: докато палежите на автомобили и саботажите по жп линиите зачестиха през май 2024 г., от началото на 2025 г. руските служби преминаха към атентати с експлозиви, като започнаха да вербуват тийнейджъри и за тях.

Харков вече познава този модел. На 18 февруари тази година СБУ задържа 17-годишна момиче, вербувано през Telegram канал за бързи участия, докато по време на полицейски час изваждала бомба от скривалище до контейнери за смет. Според разследването тя е трябвало да превози заряда с такси до центъра на града и да го остави за дистанционно взривяване в пиков час. В дома ѝ са намерени пет литра химическа течност и гвоздеи за засилване на поразяващия ефект. Повдигнато ѝ беше обвинение в държавна измяна по време на военно положение. В друг случай от юни две непълнолетни момичета в Харков са изпълнявали срещу заплащане дистанционни указания спрямо военнослужещ.

Случаят от Харков обаче се отличава по мащаб на замисленото нападение и избраното място. Досегашните отравяния следваха формулата „един изпълнител – една жертва“, при която военният се изолира от средата си. Тук примамката е имала за цел да събере десетки души на едно място и да ги порази накуп, а каналът за поканите е същият, използван и за вербуване. Различава се ролята на самите агенти: докато при сайтовете за запознанства те трябва лично да изведат жертвата и да я задържат насаме, тук публичната покана в местния канал кара самите гости доброволно да заявят присъствие.

Дали това е изолиран опит, или началото на нова тактика, ще проличи по няколко белега. Разнородността на възложените задачи – камери за събиране на досиета, отрова в чашите и отделен взрив за центъра на града – сочи по-скоро към хаотично възлагане на налични ресурси, отколкото към тясно специализирана клетка. При запазване на този подход е твърде вероятно руските служби да повторят примамката от типа „събитие“ и други области: публичната покана в Telegram не струва нищо, не изисква физическо присъствие на руски агенти и лесно се възпроизвежда след всеки провал, тъй като самите изпълнители са използвани просто като „разходен материал“.

Петиция на близки от 11 септември иска Мамдани далече от Граунд Зиро

🇺🇸🕯️ Над 300 близки и роднини на загинали при атентатите от 11 септември 2001 г. подписаха петиция с настояване кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани да не бъде допускан до церемонията за 25 години от атаките на мястото на някогашните Кули близнаци. Публикувана в Change.org и споделена първо от New York Post, петицията се появи в края на юли, около шест седмици преди възпоменанието.

Инициативата е водена от Джовани Галанте, чиято съпруга Грейс Катрин Галанте е сред близо 3000 жертви в Кулите. Тя определя Мамдани като „нежелан гост“ и настоява той да остане извън мемориалния площад, където всяка година близките четат на глас имената на загиналите. До края на първата седмица петицията е събрала над 2000 подписа. От общия брой, по думите на организаторите, най-малко 300 са на потвърдени роднини на жертвите. Числата остават по собствената им преценка и не са независимо потвърдени. Темата придоби широка гласност благодарение на консервативни издания, които я подхванаха след публикацията в New York Post.

Възраженията са свързани с публични позиции и действия на кмета – негови изказвания, назначения и контакти. Организаторите изтъкват отказа му ясно и недвусмислено да осъди лозунга „globalize the intifada“, подкрепата и назначенията на лица, обвинявани в омаловажаване на атентатите и защита на извършители на тероризъм, както и приписвано му твърдение, че САЩ радикализират Анвар ал-Аулаки – американския проповедник, свързан с похитителите от 11 септември и по-късно водеща фигура в „Ал Кайда на Арабския полуостров“.

„Възражението ни е основава на публичната му история – на неспособността му смислено да признае ужаса от онзи ден, както и на това, че назначава, подкрепя или е свързан с хора, които са омаловажавали 11 септември, защитавали са терористи или дори са внушавали, че Америка си е заслужила нападенията“, гласи текстът на Галанте.

Самата фраза, около която се върти голяма част от спора, се тълкува коренно различно от двете страни:

За еврейските организации като Антидефамационната лига (ADL) и Американския еврейски комитет (AJC) думата „интифада“ се свързва преди всичко с насилието от Втората палестинска интифада. Според тях призивът за нейното „глобализиране“ е директно подстрекаване към насилие срещу израелски граждани, евреи и еврейски институции по света.

За защитниците на израза той е израз на палестинския стремеж към свобода и равенство. Те напомнят, че арабската дума буквално означава „отърсване“ или „борба“ и съдържа в себе си както насилствени, така и ненасилствени форми на съпротива.

Именно това двусмислие e в основата на обвиненията срещу кмета.

По отношение на самата фраза позицията на Мамдани претърпя промяна по време на кампанията си през 2025 г. Първоначално той отказваше да я осъди с аргумента, че не иска да „цензурира езика“, определяйки подобен подход с тези на президента Доналд Тръмп. Той посочваше също, че „интифада“ означава „борба“ и се използва дори от Мемориала на Холокоста при превода на арабски за Въстанието във Варшавското гето. Под натиск от еврейски организации, бизнес среди и съпартийци той по-късно омекоти риториката си. Мамдани заяви, че самият той няма да използва израза и ще призове съюзниците си да се откажат от него, а според участници в закрита среща с над 100 бизнес лидери е казал: „Чух от евреи нюйоркчани, че тази фраза събужда съвсем реален страх.“ Критиците му обаче продължават да смятат, че той така и не е отправил пряко и еднозначно осъждане. Твърдението за ал-Аулаки също идва от неговите критици; кметът не е потвърждавал публично подобна формула в цитирания вид.

Спорът за възпоменанието възниква на фона на обтегнати отношения между Мамдани и част от еврейската общност в града. Кметът последователно определя действията на Израел в Газа като „геноцид“ и твърди, че с подкрепата си САЩ го „субсидират“. Той подкрепя движението за бойкот, дезинвестиции и санкции (BDS) още от студентските си години като съосновател на клона на „Студенти за справедливост в Палестина“ в колежа „Боудън“. Освен това отказва да признае Израел за еврейска държава и обещаваше да разпореди арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху при евентуално негово посещение в града – правомощие, с каквото всъщност не разполага. През 2026 г. ADL стартира инициатива за наблюдение на публичните му изказвания, а според данни от проучване над две трети от американските евреи възприемат Мамдани като антиизраелски и антисемитски настроен. Самият той отрича обвиненията и оспорва работната дефиниция за антисемитизъм, използвана от критиците му.

Кабинетът на кмета отхвърли искането в петицията. Говорителят Джереми Едуардс потвърди, че Мамдани възнамерява да присъства: „Кметът Мамдани с гордост ще почете семействата, оцелелите и спасителите от първа линия, чийто живот беше белязан завинаги от тези опустошителни нападения. Той ще застане рамо до рамо с тях на възпоменанието тази година, за да потвърди, че никога няма да забравим онзи скръбен ден, изживян от всички нас, които наричаме този град свой дом.“

Националният мемориал и музей „11 септември“ – частната организация с идеална цел, която организира церемонията – се дистанцира от спора. Неин говорител подчерта, че институцията „съзнателно се стреми да запази възпоменанието далеч от политиката, тъй като паметта за загиналите на 11 септември никога не бива да се превръща в партиен въпрос“. По установения протокол официални лица присъстват единствено за да отдадат почит – без да държат речи и без да участват в програмата, независимо от политическата си принадлежност. Имената се четат от близките на жертвите, често от деца, които никога не са познавали загиналите си роднини. През годините на мемориалния площад като мълчаливи опечалени са стояли един до друг действащи и бивши президенти, губернатори и кметове – от Джордж Буш и Барак Обама до Рудолф Джулиани, Майкъл Блумбърг и предшественика на Мамдани – Ерик Адамс.

Именно този протокол oчертава разликата между исканията на петицията и организацията на събитието. Церемонията не предвижда процедура, по която близките да отстранят действащ кмет, дошъл да отдаде почит заедно с останалите официални лица. В същото време Мемориалът вече заяви, че държи събитието извън политиката и приема представителите на властта без оглед на тяхната партийна принадлежност. При тези две обстоятелства и при обявеното намерение на Мамдани да присъства, петицията остава символ на несъгласие – начин близките да заявят позицията си публично.

Конфликтът се разгаря през първата година от един исторически мандат. 34-годишният Мамдани встъпи в длъжност на 1 януари 2026 г. Той е 112-ият кмет на Ню Йорк, първият мюсюлманин и първият американец от южноазиатски произход начело на града. Демократичен социалист и бивш щатски депутат, той се издигна от политически аутсайдер до победител срещу Андрю Куомо през ноември 2025 г. Възпоменанието за 11 септември, замислено като надпартиен момент, се оказва сред първите големи публични поводи, при които напрежението около мандата му – от отношението към Израел и антисемитизма до символиката на самия град след атентатите – излиза на преден план.

Кървав юли в Белуджистан: над 40 убити пакистански силови служители

🇵🇰 Белуджистан преживява най-кръвопролитния си месец от години. Само през юли 2026 г. поне 42-ма пакистански полицаи и военнослужещи са загинали при нападения на белуджки сепаратисти, съобщи Radio Free Europe/Radio Liberty на 25 юли.

Най-новият епизод от тази ескалация беше отбелязан с комюнике на Армията за освобождение на Белуджистан (BLA) – сепаратистка групировка, която САЩ включи в санкционния си списък на глобалните терористи през 2019 г. и я обяви за чуждестранна терористична организация през август 2025 г. Воюващото за независимост на провинцията формирование съобщи за засада срещу пакистански патрул и заяви, че е ликвидирало 12 войници. Данните обаче идват пряко от групировката и нямат независимо потвърждение.

Това е типично за повечето съобщения, идващи от региона. BLA публикува информация за операциите си на серии – често в обобщени доклади със закъснение. Пакистанската армия по правило оспорва или занижава загласените данни, а информационното затъмнение над Белуджистан (ограниченият достъп за журналисти, прекъсванията на мобилните мрежи и военните блокади по пътищата) прави независимата проверка на отделните сблъсъци рядкост. Затова последната засада се вписва в добре документиран модел, но цифрата от 12 убити няма независимо потвърждение.

Мащабът на самата вълна от насилие обаче е потвърден и извън комюникета на бунтовниците. Ескалацията започна още в началото на месеца. Между 4 и 9 юли координирани атаки заляха няколко окръга на региона. По данни на пакистанската армия, цитирани от Al Jazeera на 8 юли, през тези дни в Белуджистан са убити 42 души: сред тях 38 души от силите за сигурност и 4 цивилни. В същото време армията докладва десетки ликвидирани нападатели. Говорителят на въоръжените сили генерал-лейтенант Ахмад Шариф Чаудхри отправи директно предупреждение към извършителите: „Ще ви преследваме, ще ви нанесем удар“, като допълни, че сред тях е имало „много афганистанци“.

Един от най-тежките отделни удари в поредицата беше извършен на 8 юли в района Бела–Виндер (окръг Ласбела). Тежко въоръжени бойци блокираха магистрален участък и устроиха засада на приближаващ военен конвой; в престрелката загинаха 11 пакистански войници и 14 от нападателите. В отчетите на групата за този период са изброени и поредица от по-малки атаки, представени като част от една обща кампания:

• На 7 юли засади край Харнаи и Зиарат отнеха живота на около 10 души на няколко различни места;
• На 9 юли нападение срещу колона от 4 автомобила в района Сачи (окръг Вашук) взе 4 жертви и рани поне 6 други;
• На 12 юли обстрел на 2 военни автомобила край Нагхар в Сураб остави 3 убити;
• На 13 юли сблъсъци по маршрута Чедги край Панджгур взеха още 4 жертви.

В обобщаващ доклад за периода 1–14 юли BLA пое отговорност за общо 48 нападения в цялата провинция с над 40 убити военнослужещи – равносметка, която групировката отчита като свой актив, но която остава непроверена от независими източници.

Кулминацията на месеца, поне според версията на бунтовниците, настъпи на 17 юли край Мастунг. Там BLA обяви засада, при която твърди, че са били убити 45 войници и 5 цивилни – най-мащабната единична атака в кампанията им. Властите оспориха тези данни, а независима проверка на място отново липсва. Насилието не стихна и след това: на 23 юли неизвестни нападатели устроиха засада на автомобила на окръжен съдия в югозападната част на провинцията, убивайки него и охранителя му, съобщи Associated Press. Последната съобщена засада с 12 убити войници е поредният епизод от тази непрекъсваща верига.

Насилието от юли не е изолиран пик, а директно продължение на рязката ескалация, започнала през 2025 г. Тогавашното отвличане на пътническия влак „Джафар Експрес“, когато той беше спрян в планински тунел в района на Болан и държа стотици пътници в еднодневна обсада – беляза прехода на бунта от спорадични атаки към сложни, координирани операции с по-големи формации. Голяма част от най-тежките атентати носят почерка на бригада „Маджид“ – отряд от самоубийци, чието име Държавният департамент на САЩ добави като псевдоним на BLA при обявяването ѝ за терористична организация.

Ислямабад отдавна търси външния фактор зад тази серия атаки. Премиерът Шехбаз Шариф обвини Индия, че финансира и въоръжава нападателите, а военните добавят и афганистанските талибани към списъка на покровителите. Ню Делхи отрича да подкрепя бунтовници в Пакистан, а редица експерти са категорични, че корените на конфликта са предимно местни. Белуджките сепаратисти обвиняват централната власт, че експлоатира природните богатства на региона. Същевременно Белуджистан – най-голямата по територия провинция на Пакистан със стратегически излаз към Ормузкия проток през пристанището Гвадар – остава най-изостаналият и беден регион в страната.

Именно тук вълната от насилие се пресича с интересите на Пекин. Провинцията е ядрото на Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC), в който Китай е инвестирал 65 милиарда долара за пътна инфраструктура, енергетика и добивна промишленост. Дълбоководното пристанище Гвадар, осигуряващо пряк път до Арабско море, се смята за основния стълб на проекта.

Само през първите 6 месеца на тази година BLA е извършила над 100 нападения срещу силите за сигурност и чуждестранни обекти. През последните години групировката насочи атаките си срещу китайски граждани и обвини Пекин в съучастие при експлоатацията на местните ресурси. Равносметката е тежка:

• Юли 2021 г.: Самоубийствен атентат срещу автобус с работници край язовира „Дасу“ отне живота на 13 души, сред които деветима китайски инженери;
• Април 2022 г.: Атентаторка се взриви пред Института „Конфуций“ в Карачи;
• Март 2024 г.: Нов удар по проекта „Дасу“ уби петима китайски граждани;
• Октомври 2024 г.: Кола бомба порази конвой край летището в Карачи и отне живота на двама китайски специалисти.

Тази несигурност вече подлага на изпитание отношенията между двете държави, които официално описват приятелството си като „желязно“. На 16 юли в Шанхай китайският външен министър Ван И и пакистанският му колега Исхак Дар се договориха да „укрепят гаранциите за сигурност в борбата с тероризма“. В същото време вътрешният министър Мохсин Накви обсъди с китайския заместник-министър на обществената сигурност Лин Джъфън създаването на специално полицейско звено за защита на китайските граждани и проекти.

По думите на политоложката Айша Сидика от King's College в Лондон, Пекин от години настоява охраната да е разделена на вътрешен пръстен (поверен на негови структури) и външен (поет от пакистанската армия). Пакистан обаче отказва, за да не допусне чужда сила във вътрешната система за сигурност. „CPEC загуби голяма част от първоначалния си устрем“, отбелязва пред RFE/RL анализаторът Халид Султан, който очаква Китай да замрази новите инвестиции, докато не получи твърди гаранции за сигурност.

Каквито и да са точните стойности, потвърдената част от нападенията на бунтовниците е изключително тревожна: десетки убити служители на реда, координирани засади срещу патрули и конвои в множество окръзи, които продължават със седмици. Белуджкият бунт отдавна надрасна спорадичните саботажи по газопроводи, електропроводи и жп линии. Той се превърна в системна въоръжена кампания, която подлага на изпитание както контрола на Ислямабад върху провинцията, така и търпението на Пекин към растящия риск. Дали загиналите при последната засада наистина са 12, най-вероятно ще остане непроверено. Че юли бележи ново, още по-брутално равнище на насилието в Белуджистан обаче вече е въпрос извън всяко съмнение.

Мосад разби иранска схема „прокси чрез прокси“ за атентати в Израел

🇮🇱🕵️🇮🇷 Министерството на разузнаването на Ислямска република Иран е опитало да вкара в Израел клетка от чужди граждани, вербувани от криминални мрежи в Европа, със задача да събира сведения за висши израелски служители и да ги убива. Планът е разкрит и осуетен, обявиха съвместно Мосад и Шин Бет в четвъртък, 23 юли, след операция с международни партньори, при която ключов вербовчик е експулсиран от Франция, преди клетката да стигне до израелска територия.

Схемата, описана в изявлението на службите, разпространено през канцеларията на премиера Нетаняху, стъпва на три отчетливи звена. Две криминални лица, установени в Иран под закрилата и с финансирането на министерството, Баба Махузаде Хаджи Джафан („Бабак“) и Мехмет Надим Йигит („Надим“), вербували Турут Озкор, криминално проявен, живеещ във Франция и действащ под псевдонима „Филип“. Задачата му е била да сглоби оперативна клетка от чужди граждани, които да влязат в Израел, да съберат информация за набелязана цел и да изпълнят нападението. Самата клетка е изградена на френска територия, а нейните изпълнители са набирани по каналите на организираната престъпност в Европа. По данни на двете агенции „Филип“ пътувал неколкократно до Иран, където се срещал с водещите си офицери и получавал паричните средства за напредъка по операцията.

Над посредниците изявлението поставя четирима офицери от министерството: Асадолла Бехзад Осхари, Вахид Мацуми, Мохамад-Хосейн Зоги и Хамид Касеми. Осхари, когото службите описват като централна фигура в усилията за организиране на атентати срещу израелски и еврейски цели по света, е убит при 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. операция „Rising Lion“. „Филип“ е експулсиран от Франция заради участието си в подготовката, а „Бабак“ и „Надим“ продължават да действат от иранска територия и остават под наблюдението на разузнавателни служби по света.

До неотдавна иранските оператори подхождали направо: привличали чужденци за нападения срещу Израел и еврейски общности без междинни звена. Новият модел, който в Йерусалим наричат „прокси чрез прокси“, вмъква криминален посредник, за да отдалечи Техеран от изпълнителя: колкото повече ръце минава дадена поръчка, толкова по-трудно е да се проследи до ведомството. Сметката включва практическо съображение: чужд гражданин с чист паспорт влиза в Израел по-лесно от всеки, когото граничният контрол може да свърже с Иран.

Методът, замислен да скрие иранската следа, системно я издава. „Въпреки опита да се избегне отпечатъка на Иран, прокси-методът многократно демонстрира небрежността на изпълнителите на терен, която води до разкриване на техните оператори в Иран“, гласи изявление на Мосад. Небрежността не е случайност, а вградена цена на модела: платеният посредник няма подготовката и дисциплината на оперативния кадър, докато контролът на Техеран върху действията му отслабва с всяко следващо звено.

Разкритието се нарежда в плътна поредица. През последните две години са осуетени редица ирански опити за организиранена нападения вътре в самия Израел, а от началото на войната на 28 февруари, Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC), определен от САЩ за чуждестранна терористична организация, удвои усилията за изграждане на терористични клетки зад граница. През април Мосад, Шин Бет и ЦАХАЛ съобщиха за разбита световна мрежа на Отряд 4000, разузнавателната структура на IRGC, насочена срещу израелски официални лица и обекти; висшите ръководители на мрежата бяха убити от израелската авиация по време на войната. Както отбеляза тогава The Jerusalem Post, съчетанието е ново качество за израелското контраразузнаване: плановете на низовите изпълнители се осуетяваха в същия момент, в който висшите им ръководители в Иран загиваха под ударите на авиацията. Още през октомври 2025 г. Мосад разкри мрежа на силите „Ал-Кудс“, отговорна за серия нападения срещу еврейски обекти в западни страни.

Числата очертават мащаба на кампанията. През март Азербайджан обяви, че е осуетил серия от планирани ирански нападения на своя територия, включително срещу посолството на Израел в Баку, синагога и лидери на еврейската общност. Външният министър Гидеон Саар посочи през април, че от 7 октомври 2023 г. насам над 30 израелски посолства са били цел на нападения, предимно или изцяло с иранска подкрепа. Още през септември 2024 г. The Jerusalem Post съобщи, че обемът на планираните от Иран и предотвратени от Мосад нападения срещу евреи и израелци по света се е удвоил за година, надхвърляйки 50 опита. Числата на Саар покриват единствено нападения срещу посолства и дипломати – по сметката на изданието общият брой на опитите за последната година вероятно далеч надхвърля 30 и може да е надминал върха от 2024 г.

Защо съобщението идва точно сега, службите не казват. Според The Jerusalem Post публикацията обслужва усилието на Израел да мобилизира международна подкрепа срещу Техеран; Официални лица, цитирани от Ройтерс, добавят и оперативна логика: публичното разобличаване разстройва действащи мрежи и показва докъде е стигнало разузнавателното проникване. Същите служители описват слоестия криминален модел като повтарящ се в Европа, Австралия и Азербайджан. Съобщението попада в нажежен момент: след срива на меморандума от Исламабад в началото на месеца САЩ подновиха масираните удари по ирански обекти, а още този уикенд се очаква нова мащабна ескалация на американската кампания.

Описаният преход към криминални посредници говори повече за състоянието на иранския разузнавателен апарат, отколкото за смекчени намерения. Убитите оператори: Осхари миналата година, ръководството на Отряд 4000 през тази и поредицата разбити мрежи предполагат, че директните канали са компрометирани дотолкова, че министерството е принудено да купува дистанция и прикритие от престъпния свят. Целите не са се променили: клетката е трябвало да убива висши израелски служители, същата задача, която стоеше и пред предишните, по-йерархични мрежи. При запазване на този натиск е вероятно следващите разкрития да покажат същия модел: вербовка през криминални структури, все по-далеч от ирански паспорти и близо до платени изпълнители без идеологическа връзка с поръчителя.

📸 Снимка: Постер със снимки на взети под прицел израелски военни командири на кръстовище в Техеран на 2 април 2024 г. след израелски удар в Дамаск, при който ликвидира най-висшият офицер на Корпуса на гвардейците на ислямската революция в Сирия. (Atta Kenare/AFP)

САЩ обмислят военна операция срещу клона на Ал-Кайда в Мали.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп слуша държавния секретар Марко Рубио по време на кръгла маса в Белия дом 6 март 2026 г. (Nathan Howard/REUTERS)

Стълб от черен дим се издига в небето, докато превозни средства преминават покрай паметника „Африканската кула“ в Бамако, Мали, на 26 април 2026 г. (AFP)

Тази карта от Critical Threats Project представя детайли за координирана офанзива, предприета на 4 юли 2026 г. от сили на Джамаат Нусрат ал-Ислам ва ал-Муслимин (JNIM) и Фронт за освобождение на Азавад (FLA) на територията на цяло Мали. Тя включваше атаки срещу военни бази в Северно Мали (по-специално в Гао, Агелхок и Анефис) с цел да прекъсне контролът върху последните градове в региона Кидал, които се намират под контрола на хунтата. Едновременно с това бяха предприети нападения в Централно и Южно Мали, включително щурм на затвора със строг режим „Кениероба“, разположен на под 65 км от столицата Бамако. Алиансът използва тежко въоръжение, включващо БТР, артилерия и дронове, което бележи значителна ескалация в оперативните му възможности.

Генерал Асими Гоита, лидер на хунтата в Мали, присъства на погребението на министъра на отбраната Садио Камара в Бамако, Мали, 30 април 2026 г. (Boubacar Bocoum/AP)

Бойци от Фронта за освобождение на Азавад (FLA) се събират в град Кидал, 28 април 2026 г. (AFP)

🇺🇸🎯🇲🇱 Администрацията на Доналд Тръмп обмисля военни действия в Мали срещу „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ (JNIM) – ход, който би превърнал западноафриканската държава в осмата, срещу която САЩ нанасят удари от началото на втория президентски мандат, след Йемен, Сомалия, Сирия, Иран, Ирак, Нигерия и Венецуела. За обсъжданията съобщи The Washington Post на 22 юли, позовавайки се на няколко запознати източника. Засега решение няма: висшите представители на администрацията са разделени по въпроса дали изобщо трябва да се прибягва до военна сила срещу групировката.

Най-активният застъпник на подобна идея е Себастиан Горка, старши директор по въпросите на борбата с тероризма в Съвета за национална сигурност. Според The Washington Post обаче реалното му влияние върху политиката на втория мандат е ограничено. Пентагонът отказа коментар, Държавният департамент избегна пряк отговор, а говорител на Белия дом използва думи, които насочват повече към търговско, отколкото към военно ангажиране. По думите му САЩ отправят призив към държавите в Северна и Западна Африка „да купуват американско оборудване и услуги в подкрепа на военните си усилия срещу терористите“. Според Белия дом тероризмът в Сахел представлява „многонационален проблем“, а партньорите от региона, както и съюзниците в НАТО трябва да подкрепят Алианса на държавите от Сахел (AES) – обединението на военни хунти на Мали, Буркина Фасо и Нигер – във войната му срещу JNIM и „Ислямска държава“.

Един детайл от публикацията илюстрира колко ограничени са в момента американските възможности за наблюдение на място. Вашингтон води преговори с хунтата в Бамако за получаване на права за полети на разузнавателни самолети, отчасти за да проследи местонахождението на американския мисионер Кевин Райдаут, за когото се смята, че е държан в плен от сахелския клон на „Ислямска държава“.

JNIM е създадена през март 2017 г. като обединение между „Ансар ад-Дин“, сахарския клон на „Ал-Кайда в ислямския Магреб“, „Ал-Мурабитун“ и Фронта за освобождение на Масина. Начело на организацията стои туарегският лидер Ияд аг Гали, а от септември 2018 г. Държавният департамент на САЩ я определя като чуждестранна терористична организация. Днес JNIM е най-добре въоръжената групировка в региона и една от най-мощните в света. Тя контролира или оспорва контрола върху големи части от територията на Мали и Буркина Фасо, а през последните години пренесе атаките си и в крайбрежните Бенин и Того. Отдавна Сахел се е превърнал в епицентъра на глобалния джихадизъм. Данни на Глобалния индекс за тероризма показват, че през 2024 г. на региона се падат над половината от всички смъртни случаи при терористични нападения по света, а JNIM е сред най-смъртоносните организации в тази статистика.

От септември 2025 г. JNIM поставя столицата Бамако под продължителна горивна блокада. Мали няма излаз на море и около 95% от необходимото му гориво се доставя по шосе от Сенегал и Кот д’Ивоар. JNIM запали над 300 цистерни по тези транспортни маршрути, което доведе до въвеждане на режим на разпределение на бензина в столицата, а училищата бяха затваряни в продължение на седмици.

В началото на годината блокадата отслабна, но на 25 април JNIM и туарегският Фронт за освобождение на Азауад (ФЛА) започнаха координирана офанзива в различни части на страната. Те превзеха северния град Кидал, а министърът на отбраната генерал Садио Камара загина при атентат с кола-бомба в гарнизонния град Кати, разположен близо до столицата. Три дни по-късно джихадистите обявиха пълна блокада на Бамако.

В началото на юли последва нова вълна от координирани нападения – срещу Гао, Анефис и Агелхок в северната част на страната, срещу населени места в централните райони и срещу затвор в близост до столицата. Паралелно с това JNIM разшири натиска си към западния район Кайес, който свързва Мали със Сенегал и където е съсредоточен златодобивът – водещият експортен сектор на страната.

Изследователски центрове по въпросите на контратероризма вече публикуват анализи, в които разглеждат и сценарии за евентуално падане на столицата.

Всичко това се случва на фона на руско военно присъствие в страната. Генерал Асими Гоита пое властта след два последователни преврата през 2020 и 2021 г., прекрати стратегическото партньорство с Франция и от края на 2021 г. започна да разчита на наемници от „Вагнер“. През 2025 г. преходният парламент му предостави петгодишен президентски мандат без провеждане на избори.

Заедно с военните правителства на Буркина Фасо и Нигер Мали напусна Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и трите страни създадоха Алианса на държавите от Сахел – блока, към който Белият дом сега отправя призивите си.

След смъртта на Евгений Пригожин ролята на „Вагнер“ беше поета от „Африкански корпус“ – звено, което е подчинено директно на Министерство на отбраната на Руската федерация. Срещу блокадата и офанзивата хунтата реагира с бронирани конвои за доставка на гориво, турски дронове и руски военен контингент. Въпреки това тя загуби Кидал, своя министър на отбраната и контрола на сигурността по ключови пътища към столицата.

Цената за цивилното население е документирана. Според данни на ACLED, цитирани от The Washington Post, през последната година малийските сили и руските им партньори са убили 925 цивилни души – почти четири пъти повече от жертвите на джихадистките групировки за същия период, които са 232.

Методите на силите, подкрепящи правителството, са документирани още преди началото на блокадата. Според доклад на ООН от май 2023 г. по време на петдневна операция в град Мура, в централната част на Мали, през март 2022 г. малийски военни и „чуждестранен военен персонал“ – формулировка, зад която правозащитните организации разпознават бойците на „Вагнер“ – са убили над 500 души. Огромната част от жертвите са били екзекутирани без съдебен процес.

Представител на американската администрация формулира извода без дипломатически овъртания: Москва „доказа, че е неефективен партньор на Мали в областта на сигурността“, а Вашингтон се надява „другите африкански държави да обърнат внимание на ужасяващите резултати на Русия в борбата с тероризма“.

Опитните наблюдатели на региона обаче предупреждават срещу търсенето на лесно военно решение. Васим Наср, специалист по Сахел в центъра „Суфан“, заявява пред The Washington Post, че „военното решение за пореден път няма да реши нещата“, и настоява за политическо уреждане вместо започване на нова военна кампания.

Изследователката Корин Дюфка предупреждава, че американски удари могат да доведат до обратен ефект и да приближат JNIM още повече до ядрото на Ал-Кайда, от което засега групата поддържа оперативна дистанция.

Зад тези две предупреждения стои горчивия опит на Франция в региона. Операция „Сервал“ успя да спре настъплението на джихадистите към Бамако през 2013 г. само за няколко седмици. Последвалата операция „Бархан“, която в пиковия си момент включваше над 5000 френски военнослужещи от 5 държави, не даде траен резултат и завърши с изтегляне на френските сили от Мали през 2022 г. В същото време JNIM излезе от този период по-силна, а не по-слаба.

И собствената американска инфраструктура за подобна кампания днес е по-ограничена от всякога през последното десетилетие. През 2024 г. САЩ изтеглиха силите си от Нигер и предадоха дроновата база Air Base 201 край Агадес – доскорошния център на американското въздушно наблюдение над Сахел.

Именно американското разузнаване, подпомогнато от дронове и самолети-цистерни, осигурява значителна част от способностите, на които разчиташе френската операция „Бархан“ в най-активните ѝ периоди. Всяка американска операция срещу JNIM днес би разчитала на бази извън региона и на права за прелитане, които тепърва трябва да се договорят. Това са същите разрешения, за които Вашингтон в момента води разговори с Бамако.

Оттук произтича и основният риск, който вторият мандат на Тръмп досега не е поемал в подобна форма: американска операция в държава, чийто режим се подпира на руски военен персонал.

Пряк сблъсък между САЩ и Русия не е неизбежен. JNIM е противник и на Москва, а дистанционните удари срещу джихадистки цели не засягат руските позиции. Нещо повече – подобни действия биха облекчили обективно именно режима, който Вашингтон критикува, както и руските му партньори.

Рискът обаче нараства, ако операцията се разшири до координация с малийските сили или ако се наложи използване на общо въздушно пространство с руската авиация. Механизми за превенция на инциденти и разграничаване на действията, каквито САЩ и Русия поддържаха над Сирия, в Африка не съществуват.

Дали изобщо ще се стигне до подобен сценарий, остава открит въпрос. Самото обсъждане не означава взето решение: основният защитник на силовия вариант е служител с ограничено влияние, Пентагонът запазва мълчание, а публичната позиция на Белия дом – призив към африканските държави да купуват американско оборудване – описва по-скоро търговско, отколкото военно присъствие.

При това съотношение на факторите пълномащабна американска кампания в близките месеци изглежда малко вероятна. По-реалистичният сценарий, ако дебатът все пак завърши с решение в полза на силов вариант, е провеждането на ограничени дистанционни удари срещу ключови фигури от ръководството на JNIM.

Дори подобен ограничен подход обаче зависи от същото ключово ограничение: без свои разузнавателни и авиационни платформи над Сахел изборът на цели ще зависи от права за прелитане, които Бамако тепърва трябва да предостави.

Посоката на американската политика ще стане по-ясна по няколко проверими признака: сключване на ново споразумение за достъп до въздушното пространство, започване на преговори за базиране с крайбрежните държави в Западна Африка, придвижване на разузнавателни платформи към региона или уведомление до Конгреса за планирани военни действия. Ако отношенията останат ограничени до продажби на оръжие и дипломатически декларации, това ще означава, че скептиците са надделели. При такъв сценарий Сахел ще продължи да бъде войната, която Вашингтон наблюдава и коментира, но не води.

Армията за освобождение на Белуджистан взриви камион-бомба в лагер на бреговата охрана при Дживани.

🇵🇰💥 Атентатор-самоубиец от бригадата „Маджид“ взриви камион с експлозиви в укрепен лагер на бреговата охрана на Пакистан в Дживани. Това е най-смъртоносната атака, извършвана от Армията за освобождение на Белуджистан (BLA) в рамките на разрастващата се кампания по крайбрежието на Гвадар.

Взривът разтърси военния пост в район Панван на окръг Гвадар около 18:32 ч. на 3 юли. Отговорност пое именно BLA – организация, определена от САЩ за чуждестранна терористична група на 11 август 2025 г. и обозначена като глобален терорист още от 2019 г. Сепаратистите твърдят, че атаката е отнела живота на над 30 гвардейци, а десетки други са ранени. Тези данни обаче остават непотвърдени: местни източници говорят за над 20 убити, докато пакистанската армия и нейната пресслужба ISPR запазват пълно мълчание за броя на жертвите и мащаба на разрушенията.

Според описанието на BLA атентаторът, идентифициран като Атаула Балоч с бойното име „Аджмал“, е пробил периметъра с натоварен с експлозиви камион „Мазда“. Веднага след това щурмова група, наречена отряд „Фатех“, е ликвидирала оцелелите от упор. Тази последователност – количка или камион-бомба, управлявани от самоубиец, последвани от тактически щурм – е запазената марка на бригада „Маджид“ (елитното звено на BLA, основано от Аслам Балоч). Държавният департамент на САЩ изброява „Фатех“ сред псевдонимите на самата организация. Същата бригада стои зад най-показните удари на движението през последните години, включително нападенията през 2024 г. срещу летището в Карачи и комплекса на пристанищната администрация в Гвадар, както и зад отвличането на влака „Джафар експрес“ през 2025 г.

Медийният канал на BLA „Hakkal“ публикува 43-секунден клип, на който се вижда как камионът навлиза в комплекса секунди преди детонацията. За движение, чиято легитимност Исламабад и Вашингтон отхвърлят, заснемането и разпространението на операцията има почти същия пропаганден ефект, какъвто и материалните щети. То доказва, че атака е имало и че групата е разполагала с логистика вътре в обхвата на целта, макар да не доказва броя на жертвите, който BLA отчита отделно и без независима проверка.

Дживани не е случайна цел, нито първата база на бреговата охрана, поразявана от BLA. През април групата обяви създаването на свое морско крило – Морски отбранителни сили „Хамал“, кръстено на Хамал Джиханд Балоч, водил морска съпротива срещу португалците по белуджкия бряг през XVI век. Дебютната операция на крилото, отново при Дживани, порази патрулен катер и по твърдения на екстремистите уби трима души на борда. Седмици по-рано въоръжени мъже на мотоциклети застреляха двама гвардейци на КПП в града. Заявката на BLA, че обхватът ѝ „вече не се ограничава до планините и градовете“, а стига „дълбоко в моретата, включително военноморски съоръжения и активи“, сега получи най-кървавата си илюстрация. Тази последователност от събития сочи към преднамерено отваряне на нов, морско-крайбрежен фронт, който доскоро оставаше извън обсега на бунтовниците.

Географията прави този фронт особено чувствителен. Дживани е рибарско градче на полуостров западно от Гвадар, разположено между дълбоководното пристанище и иранския град Чабахар, само на десетки километри от границата с Иран. Местната военноморска наблюдателна станция координира действията си директно с командването в Карачи. Самият Гвадар е централен стълб на Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC) – пристанище, в което Пекин инвестира огромни капитали и около което периодично се обсъждаше изграждането на китайска военна инсталация в самия Дживани. Бреговата охрана е силата, която пази морските подстъпи към този коридор. Ударът срещу нея в този участък отправя ясен сигнал: оспорва се сигурността около Гвадар, а с това и китайското присъствие, което белуджкото движение отдавна определя като експлоатация на провинцията.

Ударът се вписва в рязко ескалираща крива на насилие. През март 2025 г. бойци на BLA отвлякоха влака „Джафар експрес“ по линията Куета–Пешавар и задържаха над 300 пътници – операция от втората фаза на кампанията „Дара-е-Болан“, при която по данни на Държавния департамент загинаха 31 души. В годишния си отчет за 2025 г. групировката пое отговорност за 521 нападения. Само за 10 дни в края на април нейни бойци извършиха 27 атаки в Белуджистан, убивайки поне 42-ма военни по техни собствени данни. Бригада „Маджид“ развива способност да нанася по няколко тежки удара в изключително кратки прозорци от време и вече официално включва женско звено – практика, която се разпространява и сред останалите белуджки фракции.

Дали Дживани е сред най-тежките единични удари по пакистанската морска сигурност, засега не може да бъде потвърдено със сигурност. BLA обяви над 30 убити, местните източници говорят за 20, а Исламабад мълчи. Мълчанието на властите обаче не заличава загубите. Водещите пакистански вестници Dawn и Express Tribune потвърждават за по-ранните, по-малки нападения в Дживани, но не и за мащабно клане на 3 юли. Стратегическият сигнал обаче не зависи от точния брой на загиналите: с това нападение BLA ясно демонстрира, че морето и брегът вече са оспорвана територия, а не спокоен тил за пакистанската армия.

18 ранени при експлозии в Дамаск по време на визитата на Макрон.

🇸🇾💥🇫🇷 Две самоделни взривни устройства разтърсиха центъра на Дамаск днес, докато президентът на Франция Еманюел Макрон разговаряше със сирийския си колега Ахмед ал-Шараа, и раниха поне 18 души, 4 от които полицаи, но засега без загинали. Устройствата се задействаха близо до хотел Four Seasons, където Макрон беше отседнал; Министерството на вътрешните работи докладва за общо две импровизирани взривни устройства (IED) – едното скрито в контейнер за боклук, другото в паркирана кола край пътя.

Кадри от единия взрив показват сирийски полицаи, застанали около кофа за боклук, точно в момента преди тя внезапно да избухне и да рани четирима от тях. Министерство на вътрешните работи съобщи, че второто устройство е заложено в паркиран автомобил, и че е започнало разследване за установяване на извършителите. Хотелът, който подслонява персонал на ООН и чуждестранни дипломати, минава за един от най-строго охраняваните обекти в сирийската столица – и тъкмо затова близостта на силни експлозии подсказва пробив. „Има пропуск в сигурността и трябва да го отстраним“, призна пред медиите експертът по сигурност Исмат ал-Абси, предупреждавайки да не се затвърди негативната представа за реда в Сирия.

Визитата не беше прекъсната. Служител от Елисейския дворец заяви, че Макрон се намира в безопасност и срещата с ал-Шараа продължава; сирийските държавни медии побързаха да пуснат снимки на двамата държавни глави, прегърнати в президентския дворец. Министерство на вътрешните работи омаловажава случилото се – обяви, че взривовете са станали „извън зоната за сигурност, определена за резиденцията на френския президент“, и не са били пряка заплаха. Уверение, което самото събитие подкопава: две бомби се задействаха в сърцето на столицата точно в часа на най-видимата западна визита, откакто рухна властта на Асад.

За новите управници на Сирия ударът е болезнен именно заради момента. След свалянето на предишния президент Башар ал-Асад през декември 2024 г. те се опитват да изградят образ на възстановен ред и да примамят чужди инвеститори в разсипаната от гражданската война икономика. Дамаск още много остава пощаден, а други части на страната тънеха в отвличания и целенасочени убийства при опитите на новото правителство да наложи контрол. Извън столицата властта от месеци се бори да си осигури монопол над насилието и да затвори джобовете на въоръжена съпротива; всеки удар в самия подкопава образа на държава, стъпила отново на краката си – а тъкмо тази седмица насилието се пренесе в центъра.

Взривовете дойдоха само дни след като самоделно устройство беше задействано в оживено кафене край Съдебната палата в Дамаск и уби най-малко 10 души, а рани над 20. Никой не пое отговорност за онова нападение – както засега никой не я поема и за вторник. За месеци сблъсъците и атентатите бяха оставали периферни за столицата; двата удара в рамките на седмица счупиха относителното ѝ спокойствие.

Макрон е първият лидер на голяма западна държава, посетил Сирия след свалянето на Асад, а срещата с ал-Шараа в столицата се разчита като значимо признание за новия сирийски президент. Пътят на самия него дотук беше устремен: през май 2025 г. Макрон го прие в Париж, а след това Ал-Шараа се срещна с американския президент Доналд Тръмп във Вашингтон – стъпки, които само за месеци го превърнаха от някогашен лидер на ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) в търсен събеседник на Запада. Ал-Шараа и министри положиха усилия за разграничаване от своето минало ислямисти в HTS – групата, израснала от Ал Кайда, която през декември 2024 г. поведе светкавичната офанзива, помела за дни режима на Асад. Париж се нареди сред най-твърдите западни поддръжници на новото управление: тласкаше Вашингтон да отмени санкциите срещу Дамаск и пое ключова посредническа роля между Сирия и Израел.

Самата визита беше обявена за историческа и от двете страни – първо посещение на западноевропейски държавен глава в Сирия след Асад и жест, който Дамаск представи като завръщането на международната сцена. Макрон пристигна в сирийската столица още на предния ден; прегръдката пред камерите насред президентския дворец беше премереното послание, което домакините искаха да излъчат – точно докато на няколко пресечки полицията разчистваше последиците от два взрива.

Макрон пристигна, придружен от делегация икономисти, в която личат имената на Родолф Сааде, главен изпълнителен директор на гиганта в корабоплаването CMA CGM със сирийски корени, и на Патрик Пуяне от петролната TotalEnergies; разговорите се фокусираха над транспорта и енергетиката. Френският лидер се очаква да подпише меморандуми за разбирателство с домакините, чиято цел е да върнат доверието на инвеститорите в държава, която току-що се е измъкнала от икономическия колапс, в който се намираше от години. На част от западните санкции през последната година открехна вратата за подобни разговори – процес, който Париж тласкаше по-упорито от повечето западни столици.

Залогът е съществен: около 90% от сирийците живеят в бедност, инфраструктурата се нуждае от основен ремонт след 14 години гражданска война, а базови услуги като електричество остават накъсани в части от страната, включително столицата. Френските компании обаче са предпазливи да се върнат; рисковете за инвеститора все още изпреварват възвръщаемост, а тези меморандуми имаха за цел точно да пробият това колебание – сигнал към пазара, че Сирия отново е отворена за бизнес.

Кой стои зад експлозиите днес, остава въпрос без отговор. При липсата на поета отговорност, хипотезите могат да ни доведат до няколко възможни извършителя, без нито един да е потвърден: Сирия се сблъсква с нападения от различни въоръжени фракции, сред които клетки на Ислямска държава, Хизбула и останки от бившия режим на Башар Асад. Разследване на ведомството тепърва трябва да уточни дали двата удара са дело на един и същи извършител, или на различни противници на правителството на Ал-Шараа, всеки със свой мотив да провали момента.

От Дамаск Макрон продължава директно към съседна Турция, където днес в Анкара откриха ежегодната среща на върха на НАТО. Който и да стои зад бомбения атентат, не се нуждае от поемане на отговорност, за да предаде посланието си – самия момент, избран за експлозията, го носи красноречиво вместо него. И оголва най-очевидната спънка пред всичко, което новите власти обещаха на Макрон и делегацията му при разговорите в Дамаск – сигурността, без която дипломатическото признание трудно би могло да се превърне в капитал, все още не е налице.

Коста Рика арестува палестинец, свързан с Хамас, два месеца след като я обозначи като терористична организация.

🇨🇷⚔️🇵🇸 Властите в Сан Хосе съобщиха в понеделник за ареста на палестински гражданин, определен от Дирекцията за разузнаване и сигурност (DIS) като свързан с Хамас – първо подобно действие, откакто през април Коста Рика официално включи ислямистката групировка в своя списък с терористични организации.

Новината беше оповестена от най-високо институционално ниво: президентът Лаура Фернандес обяви лично операцията в обръщение към гражданите, вместо да я остави на полицейско комюнике. Самият избор как да бъде обявена акцията сам по себе си е новина. За правителство, встъпило в длъжност едва преди по-малко от два месеца и изградило цялата си предизборна кампания върху обещания за упражняване на власт с „твърда ръка", извършения арест с антитерористичен етикет е отличен пвоод за демонстрация на доктрина и именно през тази призма събитието променя оперативната среда в иначе спокойната страна от Централна Америка.

Фактологичното ядро, доколкото то е известно, е тясно. По данни на Каса Пресиденсиал и местни издания (La Nación, Delfino, Teletica) мъжът, назован единствено с фамилията Абуауад и определен като палестинец, родом от Западния бряг, е заловен при полицейска проверка на пътя в град Десампарадос в провинция Алахуела при съвместна операция на Професионалната миграционна полиция, Пътна полиция и Специални части за намеса (UEI). По собствените си думи DIS е установила лицето благодарение на предварителни разузнавателни данни и е препратила доклад към Главна дирекция по миграцията, което е позволило локализирането и незабавните мерки от страна на служителите по сигурността. Задържаният е прехвърлен в Центъра за задържане Регион Сентрал в Лос Лагос де Ередия, където остава под стража, докато върви производството за депортацията му.

„Инструктирах директора на DIS Пабло Мартинес Бертоси този субект, в координация с миграционна полиция, да остане под стража при най-високи стандарти за сигурност, до своето депортиране", цитира се изявлението на Фернандес.

Властите квалифицират Абуауад като „свързан" с Хамас, но както изрично отбелязват и редица местни медии – естеството на тази връзка на този етап не е уточнено: оперативна, финансова, логистична, пропагандна или друга. Не е публикувано обвинение; режимът, под който се движи случаят, е миграционен, а не наказателен – депортация, не процес. Два факта допълнително засилват неяснотата. Първо, според сведения на самата DIS, Абуауад е влязъл на територията на страната през май именно защото не е носел международни сигнали, т.е. към момента на влизането му нито Интерпол, нито партньорска служба са го маркирали; флагът идва чак след това от вътрешна оценка на разузнаването. Второ, в полза на задържаното лице вече е подаден habeas corpus, който изисква конституционен преглед и оценка на законността на ареста, информация за неговото състояние – психическо и физическо – и като обезпечителна мярка – прекратяване на всяко прехвърляне и експулсиране до приключване на разглеждането. С други думи, носещото обвинение засега почива изцяло върху преценка на една служба, която не е изложила публично основанието си, и това е разумната рамка, в която читателят следва да поставя всичко останало.

Това обаче не омаловажава политическото и стратегическо значение на извършения арест, защото правната възможност за такъв е съвсем нова. До април месец Коста Рика, държава без редовна армия от 1948 г. насам и традиционно неутрална – не разполагаше с инструментариум за подобно действие. На 8 април новата власт добави Революционната гвардия, Хизбула, Хамас и Ансар Аллах (йеменските хути) в списъка си на забранени терористични организации, мотивирайки решението с „международни ангажименти на Коста Рика в борбата с тероризма и неговото финансиране" и изрично с целта да позволи на разузнавателните и съдебните органи да действат „по-решително срещу всякакви логистични и финансови мрежи за подкрепа". Арестът е първото оперативно изпитание на тази норма – превръщането ѝ от декларация в практика. И то идва в момент, когато младото правителство на Фернандес, позиционирано като наследник на линията на Родриго Чавес, има пряк политически интерес да покаже, че непоколебимата реторика се материализира в действия: миграционният контрол и сигурността заемаха централно място на платформата за изборите през февруари, които спечели още на първи тур.

Външната ос на тази операция обаче е също толкова съществена. Обозначението на четирите организации от шиитската „Ос на съпротивата“ за терористични не е изолиран ход от правителството на страната, а елемент от мащабно геополитическо пренареждане, което израелски и местни анализатори описаха с термина „синя вълна" – укрепване и разширяване на връзките между Израел и страните от Латинска Америка в сферата на сигурността и дипломацията. Коста Рика, Панама и Уругвай присъстват в първа фаза на т.нар. споразумения „Исаак" – рамка, която си постави като ключова цел обозначаването на Хамас и Хизбула като терористични организации от регионалните партньори, наред с други. Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично приветства решението на Коста Рика като стъпка към „по-широк международен фронт", фокусиран върху противодействието на финансираните от Техеран терористични мрежи. С огледа на това твърдението, че вътрешна разузнавателна оценка е успяла да разпознае конкретно лице, което е останало незабелязано от международните бази данни при влизането си в страната, насочва към обмен на данни с външен партньор (без това да е потвърдено официално). Именно подобен сценарий на споделена сигнатура между служба с глобален обхват и млада национална дирекция е типичният механизъм, по който малки държави със скромен разузнавателен капацитет реализират подобни арести.

Стратегическата тежест на случая се разкрива най-пълно, едва когато бъде положен в историята на региона. Латинска Америка има десетилетна история, белязана от присъствие на шиитската Хизбула, а не толкова на сунитския Хамас, концентрирано в т.нар. тригранична зона между Аржентина, Бразилия и Парагвай. Именно там групировката изгражда и поддържа всоя база в Сиудад дел Есте, нейни мрежи изграждат финансово ядро чрез пране на пари, контрабанда и фалшификация; точно от там тръгва логистиката, осъществила атентатите в Буенос Айрес – бомбените атаки срещу израелското посолство през 1992 г. и нападението срещу еврейския център АМИА през 1994 г., отнело 85 живота, и двете дело на Хизбула и Иран. Хамас исторически присъства в региона предимно като получател на финансиране – още преди две десетилетия бразилските власти оцениха на стотици милиони долари размера на общия финансов поток от триграничната зона към Хизбула, Ислямски джихад и Хамас. Новото от 2025 г. насам, което мозъчни тръстове като RAND подчертават в своите анализи, е тезата за „стратегическа резервираност": подложени на безпрецедентен оперативен натиск в Леванта, тези мрежи в Латинска Америка, дотогава предимно финансови, биват трансформирани и получават стойност като алтернативни бази, отдалечени от основния театър. Епизодът от Коста Рика, дори към момента с неизяснена фактология, се вписва логически именно в тази тенденция на разширяване на периметъра.

От тук следва и основният извод. Това, което се разигра в Алахуела, е по-малко криминална новина и повече индикатор за тектонична промяна в позиционирането на една малка, традиционно неутрална държава. Само в рамките на няколко месеца Коста Рика премина от страна без формални механизми за борба с тероризма до участник, обозначил Хизбула, Хамас, Хутите и Революционната гвардия за терористични организации, който действа по сигнал на собственото си разузнаване и оповестява резултата на президентско ниво – при това в синхрон с регионална инициатива на Израел. Този завой носи две едновременни последици, които предстои да бъдат балансирани. Навън той закотвя Сан Хосе по-плътно към оста Вашингтон–Йерусалим в ключов етап, белязан от изострено присъствие на проирански мрежи в Западното полукълбо. На вътрешната сцена поставя на изпитание институционалната тъкан на държава, която в продължение на десетилетия е извеждала правата на човека и върховенството на правото като фундаментален белег на националната идентичност: депортация, аргументирана с неогласена разузнавателна оценка и вече оспорена по съдебен ред, е първата проверка за нещо далеч по-значимо от конкретния случай: дали твърдата линия на новата власт ще остане в пределите на закона и ще зачита правото на защита, или ще ги прескочи в името на бързата развръзка. Накъде ще наклони везната – към по-тясно обвързване с оста Вашингтон–Йерусалим или към собствената ѝ правова традиция – ще стане ясно не от този арест, а от онези, които ще го последват.

Шефът на Шин Бет предупреди за риск от мащабна атака срещу Ейлат, разузнаването е скептично.

🇮🇱 Давид Зини, директор на израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет, е предупредил наскоро по време на закрит форум за опасността от мащабно нападение срещу южния град Ейлат, наподобяващо инвазията на Хамас от 7 октомври 2023 г. Това съобщи в понеделник ежедневникът Haaretz, позовавайки се на няколко неуточнени източника от службите за сигурност.

Според материала Зини е разпоредил на няколко висши ръководители в службата за сигурност да поставят най-висок приоритет на подготовката за сценарий за мащабна атака срещу пристанищния град – от територията на съседна Йордания или по море, тъй като смята района за слабо звено поради неговата относителна географска отдалеченост.

Позовавайки се на анонимни източници от апарата за сигурност на Израел, в публикацията се посочва, че Зини очаква координирана сухопътна инвазия и атака от няколко терористични групи с участието на йеменските хути, които се намират на повече от 2000 км от Израел, но в миналото са изстрелвали ракети и дронове към Ейлат.

Източниците на Haaretz обаче изразяват съмнение по отношение на вероятността за подобна атака и един от тях е заявил, че „никой в структурите за сигурност не знае на какви разузнавателни данни се позовава [Зини]“, за да твърди, че най-южният град на Израел е толкова уязвим.

Въпреки това преди няколко седмици е бил направен опит за проникване в Ейлат от Йордания по море.

Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че на 29 май моряци от 916-ти дивизион на военноморските сили на борда на патрулен катер от клас „Двора“ се натъкват на лице, навлязло с джет в териториалните води на Израел край залива Ейлат.

„Силите са произвели предупредителни изстрели във въздуха, за да прогонят заподозрения, а след като той не е спрял, са открили огън по плавателния съд съобразно правилата за ангажиране“, съобщиха тогава от армията.

От IDF уточниха, че след изстрелите лицето е обърнало посоката, отправяйки се обратно към Йордания. Военен източник добави, че мъжът е бил ранен, вероятно от стрелбата, като по-късно е бил разпитван от служители по сигурността на Кралство Йордания.

Директорът на Шин Бет, който пое поста през октомври 2025 г., наскоро посети пристанищния град Ейлат, за да се срещне с местните служители по сигурността. Според материал на Haaretz от миналия месец, на заседание на кабинета Зини е предупредил за продължаващ опит за „превземане“ на курортния град от израелски араби.

Служители в самата Шин Бет също се съобщава, че определят преселването на израелски араби в Ейлат като „тревожна“ тенденция. В отговор на публикацията службата потвърди посещението на директора си в курортния град, определяйки я като оценка на „различните заплахи“, пред които е изправен градът.

В изявление тя подчерта, че „няма информация или конкретна тревога“, която да е провокирала визитата, а тя е извършена в рамките на „задълбочено оперативно планиране и проучване на заплахите по всички фронтове, с които агенцията се занимава“.

До момента мандатът на Зини като ръководител на Шин Бет е съпътстван от противоречия, които започнаха още с неговото назначаване начело на службата, след като премиерът Бенямин Нетаняху уволни предшественика му Ронен Бар през юни.

Няколко организации внесоха във Върховния съд на справедливостта петиции срещу неговото назначение, сред които и трима бивши ръководители на службата, които са на мнение, че Зини не е подходящ за поста. В крайна сметка обаче петициите бяха отхвърлени и той получи разрешение да поеме функциите си.

Твърди се, че след встъпването си в длъжност Зини, който сам се описва като човек с „месиански“ възгледи, е променил приоритетите на службата, омаловажавайки значението на борбата срещу еврейския терор срещу палестинците. Насилието е било прекласифицирано като „триене“.

През февруари един от братята му Безалел Зини беше обвинен в участие в канал за контрабанда на стоки в Газа по време на войната с терористичната групировка Хамас.

Ислямска държава пое отговорност за нападение в Манбидж.

🇸🇾 „Ислямска държава“ (ИД) пое отговорност за нападение край град Манбидж в североизточната част на провинция Алепо, при което според Министерство на отбраната на Сирия са загинали двама военни. Твърдението беше публикувано от групата, след преди това ведомството съобщи, че двамата са били убити от „неизвестни нападатели“, без да навлиза в подробности.

Атаката не е изолиран инцидент, а поредния епизод от „новата фаза“ на операции срещу преходната власт на президента Ахмед аш-Шараа, обявена от групировката през февруари. Значението на удара за оперативната среда в Северна Сирия е ключово, защото показва начина, по който джихадистката мрежа методично изпитва способността на Дамаск да удържа територия, поета едва преди месеци.

Обявлението за „нова фаза“ дойде от говорителя на ИД Абу Худхайфа ал-Ансари, който описа Ал-Шараа като „пазач“ на международната коалиция и заяви, че страната е преминала „от иранска към турско-американска окупация“. От 21 февруари, когато ИД пое отговорност за нападение срещу контролно-пропускателен пункт на пазара Ал-Васита край град Салук в северната част на провинция Ракка, отнело живота на двама бойци от 42-ра дивизия на сирийската армия – групата претендира за поне 6 отделни операции в провинциите Ракка и Дейр ез-Зор, при които според нейните изявления са убити най-малко 8 служители от силовите структури на новата власт.

Доклад на Службата на ООН за борба с тероризма посочва, че самият аш-Шараа и двама от негови министри са били мишена на пет осуетени опита за покушение; организацията определя президента като „приоритетна цел“ за терористите, оценявайки силите ѝ на около 3000 бойци между Сирия и Ирак, разпръснати на клетки, които укриват мащаба на своята дейност, оставяйки много нападения без поемане на отговорност.

Манбидж попада в зона, сменила своя владетел два пъти за по-малко от година. По силата на споразумението от 18 януари между командващия Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди и аш-Шараа значителна част от територията, администрирана до този момент от предимно кюрдските сили – според някои оценки до около 80% – премина под контрола на Дамаск, а това включва и района на Манбидж.

Почти едновременно с това започна второто прекрояване: американската армия се изтегли от някои позиции в североизточната част на страната. Формалното изтегляне на сухопътния контингент на САЩ приключи на 16 април 2026 г. с евакуацията на авиобаза Касрак в провинция Хасака, слагайки край на присъствие, започнало през 2014 г. Преди това бяха предадени и базите ал-Танф (магистрала Дамаск-Багдад, в близост до точката, в която се събират границите с Йордания и Ирак) и ал-Шададди (провинция Хасака).

Разпоредено от президента Доналд Тръмп през февруари, изтеглянето на близо 1000 военнослужещи беше съпроводено от предислоциране към автономния регион Иракски Кюрдистан, който поема ролята на главен възел на логистика и военни инструктори. Сухопътно присъствие на терен не остана, въпреки че Вашингтон продължава да работи с Министерство на вътрешните работи на Сирия по проследяването на остатъците от ИД и търсенето на 130 милиона долара за финансиране на местни сили срещу организацията.

Хронология на „новата фаза“

Натрупаната от февруари хронология на атаки подкрепя твърденията за възраждане на групировката: ударът край Манбидж не е сам, а продължава дълга поредица, чийто старт групата сама обяви. Още преди тази фаза ИД извърши първите си атаки срещу властта на аш-Шараа през май 2025 г. в Суейда, Маядин и Алепо, докато през декември 2025 г. устрои засада край Палмира, при което загинаха и двама военнослужещи от САЩ:

Картината, която сглобяват мониторинг групите, показва по-скоро затишие, отколкото ескалация. Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) отчита началото на ескалацията на 17 февруари; към 5 март тя вече регистрира 17 нападения и 18 убити, към 1 април – 34 нападения и 31 убити, а към 18 юни – 55 нападения и 48 убити, при подчертано забавяне на темпа след март.

Месечните разбивки очертават същото: март е връхната точка с 22 атаки и 15 загинали, които падат до 7 атаки и 4 убити през април, а през май стойностите падат още по-ниско. Според данните на Чарлс Листър от Middle East Institute, който води седмичен регистър на нападенията в своя бюлетин Syria Weekly, през целия май ИД е извършила едва 8 атаки с 4 убити – срещу 29 нападения и 15 убити средно месечно за 2025 г. Това превръща май в най-слабия месец от появата на ид в Сирия през 2013 г. Същият анализ изчислява спад от 17% между януари и април и още 67% между април и юни, или около 72% общо, от който групата не се е възстановила.

Зад тези числа стоят конкретни нападения. Серията започна на 21 февруари: в село ал-Васита край Салук в провинция Ракка, по време на ифтар, бяха убити двама бойци от 42-ра дивизия и един цивилен; същия ден последваха убийство в ал-Маядин (провинция Дейр ез-Зор) и нападение срещу военен пункт в Табка (Ракка). На 22 и 23 февруари един и същ пункт на Силите за вътрешна сигурност в ал-Сабахия западно от град Ракка беше ударен в последователни дни, като при втория, по-смъртоносен щурм загинаха четирима служители от силовите структури, а други двама бяха ранени; Министерство на вътрешните работи потвърди сведенията, а клетката беше разбита на 24 февруари. През март фокусът на атаките се измести към Алепо и Дейр ез-Зор: на 6 март, в нападения, отговорност за които беше поета от агенция Amaq и седмичното издание Al-Naba (брой 538), бяха застреляни трима войници по пътя Алепо–ал-Баб и край ас-Сахара. Април беше осезаемо по-тих – убийство на пазач на петролно съоръжение при аш-Шаафа на 6–7 април (поето от Amaq), обстрел на цистерна и снайперско раняване на служител при ал-Букамал (Дейр ез-Зор) на 18 април, а на 28 април нападение при ал-Рай (Алепо) отне живота на военнослужещ и цивилен.

През май спадът беше затвърден, но не се превърна в затишие. На 1 май в района на Сейида Зейнаб южно от Дамаск беше убит шиитският духовник шейх Фархан ал-Мансур с експлозия на самоделна бомба, заложена в автомобила му – нападение, за което ИД пое отговорност в брой 546 на Al-Naba – показателно за стремежа ѝ да атакува и сектантски, символни цели в близост до столицата. На 11 май в Хасака беше обстрелян автобус с военни от 64-та дивизия, което според Ройтерс е първата смъртоносна атака на ИД срещу правителството от февруари. Юни не прекъсна нишката: на 13 юни беше обстреляна цистерна по магистралата Алепо–Манбидж, на 15 юни двама нападатели щурмуваха щаба на вътрешната сигурност в град Ракка, единият взриви пояс на входа (един убит и трима ранени по данни на властите), на 16 юни ръководител в Двореца на правосъдието в Бабила край Дамаск беше ранен с прикрепено към автомобила устройство, на 18 юни беше устроена засада на автобус с военни по пътя Тел Тамр–Рас ал-Айн с около дузина ранени, а на 20 юни дойде нападението край Манбидж. Голяма част от тези по-дребни удари – обстрели на цистерни, водни станции и единични служители – остават без официално поемане на отговорност, поради което не влизат поименно в международната преса, а само в обобщените сводки на мониторите.

Числата опровергават тезата за възраждане, но не и тезата за оцеляване. Дори при рекордно нисък темп през този и миналия месец групировката запази две способности, които ниската статистика донякъде прикрива: да нанася сложни, многоетапни удари като двойния щурм по щаба в Ракка и да достига символни цели – шиитски духовник и съдебен ръководител – и то в предградие на Дамаск. Към това се добавят два структурни фактора. Първият е подотчитането: и ООН, и експертите предупреждават, че ИД умишлено оставя част от нападенията си непоети, така че реалният брой надхвърля регистрирания. Вторият е географското изместване на спящите клетки от пустинния пояс Хомс–южен Дейр ез-Зор към полуградски и градски ареали в Ракка и Дейр ез-Зор, по-трудни за прочистване от една още изграждаща се сирийска армия.

За преходната власт на аш-Шараа предизвикателство остава не отделният удар, а обещанието, върху което е стъпила нейната легитимност: че държавата може да осигури сигурност там, където е изместила предишните си съперници, и то без външния гръб, който над десетилетие носеше тежестта на борбата срещу тероризма. За аш-Шараа предизвикателството затова не е отделният удар, а обещанието, на което стъпва легитимността на новата власт… Манбидж не е доказателство нито за възраждане на ИД, нито за нейния разгром, а мярка за това колко дълъг е пътят от поемането на контрол върху една територия до осигуряването на сигурността на терен.

📸 Снимка: Силите за сигурност пазят контролно-пропускателен пункт на един от входовете на предградието Джарамана, в южното предградие Джарамана, Дамаск, Сирия, в сряда, 30 април 2025 г. (Omar Sanadiki / AP)

Американски удар ликвидира водещ религиозен лидер на Фронта Ал-Нусра.

🇺🇸🇸🇾 Абу Махмуд Сами ал-Орайди, водещ йордански идеолог на джихадизма и член на Ал-Кайда, е убит снощи при американски въздушен удар в Идлиб, Сирия, съобщават местни канали. За главата му имаше обявена награда от 5 милиона долара от Държавния департамент на САЩ. Ал-Орайди е висш служител в разпуснатата вече организация „Хурас ал-Дин“, сирийски клон на Ал-Кайда, както и бивш представител на „Фронта ал-Нусра“ до 2016 г.

Местни източници съобщиха за медията „Ал-Маядин“, че ударът е бил нанесен срещу автомобил по пътя между Рухин и Дейр Хасан в селската провинция на Идлиб. Сред загиналите са ал-Орайди и няколко негови съратници. Според информацията въздушни удари са поразили и щаб на „Ислямската партия на Туркестан“ в провинцията.

Сами ал-Орайди е роден в Аман през 1973 г. Учи ислямска теология в Йорданския университет, където получава бакалавърска степен с цел да се посвети на академична кариера. През 2001 г. защитава докторска степен. Когато избухва гражданската война в Сирия, той заминава за там, за да се включи към джихадистите.

Благодарение на академичното си образование и авторитета, с който се ползва сред салафитите, ал-Орайди е назначен за религиозен лидер на „Ал-Нусра“ в южната сирийска провинция Дараа. Когато конфликтът между Ислямска държава и Ал-Нусра ескалира, ал-Орайди изиграва ключова роля в доказването на легитимността на Ал-Нусра като водеща джихадистка групировка в Сирия. Той аргументира твърдението, че Ал-Нусра е истинска джихадистка организация и официален клон на Ал-Кайда, в противовес на настояването на ИД, че тя и нейният лидер ал-Джулани трябва да запазят първоначалната си форма като разклонение на ИД в Сирия. Впоследствие ал-Орайди е повишен в главен религиозен лидер на Ал-Нусра за цяла Сирия.

Когато Ал-Нусра започва да се разграничава от Ал-Кайда, ал-Орайди се противопоставя на това решение. В крайна сметка той се отделя от групировката и създава собствена организация – Ансар ал-Фуркан.

В края на 2017 г. водената от ал-Джулани групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) арестува него и други ренегати сред джихадистите, които искат да останат свързани с Ал-Кайда. Тези репресии предизвикват гневна реакция сред кръговете им в Сирия и извън нея. Самият Айман Ал-Зауахири, водач на Ал-Кайда, излиза с изявление, в което осъжда действията на ал-Джулани.

Въпреки стратегията си да дистанцира организацията си от Ал-Кайда и глобалния джихад, ал-Джулани не иска да се превръща в открит враг на Ал-Кайда. Той освобождава ал-Орайди и останалите арестувани. Оттогава те се присъединяват към Хурас ал-Дин – групировка, която контролира относително малко парче земя в провинция Идлиб в северозападна Сирия.

През 2018 г. Хурас ал-Дин обявява официално своето създаване, обединявайки именно онези джихадисти, които отказват да нарушат клетвата си за вярност към Ал-Кайда. Ал-Орайди се утвърждава като водещият ѝ идеолог и висш лидер. През следващите години Хурас ал-Дин не успява да се превърне в сериозна сила, тъй като остава притисната между HTS, която не търпи конкуренция в Идлиб, и спорадичните удари на американски дронове срещу нейните командири, тя остава капсулована върху тясна ивица земя в северозападна Сирия.

Преломът идва в края на 2024 г. Водената от ал-Джулани коалиция предприема светкавична офанзива, свалила режима на Башар Асад. Самият ал-Джулани, днес с рожденото си име Ахмед ал-Шараа, оглавява новата власт в Сирия и от вчерашен джихадистки ръководител се превръща в държавен лидер, който търси легитимност пред Вашингтон и регионалните партньори. В тази нова конфигурация присъствието на отявлена клетка на Ал-Кайда на сирийска територия се оказва политически непоносимо.

Под натиска на новите власти в началото на 2025 г. Хурас ал-Дин обявява саморазпускане. Част от бойците ѝ са интегрирани, други се разпръскват, а ветераните идеолози като ал-Орайди остават в сивата зона – без да бъдат част от организация, но и без да получат амнистия, продължавайки да фигурират в списъците с най-издирвани. За Вашингтон разпускането на структурата не закрива досиетата на отделните ѝ лидери; за новото правителство в Дамаск тяхното физическо отстраняване е удобно доказателство за скъсване с миналото.

Именно тази дълга траектория – от религиозен лидер на Ал-Нусра в Дараа, през разрива заради клетвата към Ал-Кайда и ареста от ал-Джулани, до последния оцелял идеолог на вече закрита групировка – приключва снощи по пътя между Рухин и Дейр Хасан. Автомобилът, в който пътува ал-Орайди заедно с неколцина свои съратници, е поразен от американски въздушен удар в същата онази провинция Идлиб, която години наред беше неговото последно убежище.

Полемика в израелското общество отнонсо лечението на заловени терористи в цивилни болници.

🇮🇱🏥🇱🇧 Поне трима терористи от Хизбула, заловени по време на последния цикъл от сражения на Израел с шиитската групировка на територията на южен Ливан, са били настанени в медицинския център „Зив“ в северния израелски град Сафед, където са били настанени под охрана от Израелските отбранителни сили (IDF), докато са получавали медицински грижи. Това съобщи The Times of Israel, позовавайки се на двама източници, пряко запознати със случая.

В същата болница в северната част на страната наскоро е лекувана и млада сирийска гражданка от друзката общност на село Хадер, разположено в провинция Кунейтра близо до Голанските възвишения. По време на престоя си в болницата тя е била придружавана от майка си, според друг независим източник, с контакти в медицинското заведение.

Случаите, които не бяха отречени от военните и ръководството на болницата, повдигат въпроси, свързани с политиката на Израел по отношение на военните и хуманитарните медицински услуги, наред с вътрешните противоречия по отношение на грижите за вражески бойци в цивилни лечебни заведения. Според сведенията, бойците на Хизбула са лекувани преди около две седмици, като са били държани с белезници и вързани очи в стая, охранявана от войници на IDF.

Лечението на оперативни фигури от терористична групировка в гражданска болница изглежда е извършено в нарушение на решение, прието от Министерство на здравеопазването малко след бруталната атака на Хамас от 7 октомври 2023 г. Тогава беше взето решение заловените терористи да бъдат лекувани само в медицински заведения на IDF или Затворническата служба на Израел, въпреки че по-късно беше съобщено, че в миналото това решение е било нарушавано многократно, както и че е фокусирано основно върху терористите от Хамас непосредствено след клането.

Пресслужбата на IDF не опроверга твърденията на източниците. В писмен отговор до Тhe Times of Israel тя заяви, че през изминалата година армията е задържала лица по подозрение в участие в терористична дейност срещу израелски цивилни или военнослужещи, и че задържаните, които се нуждаят от медицински грижи, са ги получили от медици на IDF или, при необходимост, са били прехвърлени в болници.

Медицинският център „Зив“ също отказа да потвърди подробностите пред Тhe Times of Israel, позовавайки се на медицинската тайна, поверителността и мерки за сигурност, но не отрече, че подобни пациенти са били лекувани там. От болницата заявиха, че действат съгласно закона, държавните директиви и медицинската етика, като дават грижи на всеки доведен пациент, чието състояние изисква форма на лечение.

Лекувани според нуждите, охранявани „24/7“

В своя отговор IDF заяви, че „като част от усилията на армията за поддържане на сигурността“ през миналата година са проведени различни операции, „сред които арести на лица, заподозрени в участие в терористична дейност срещу израелски цивилни и сили на IDF“. Такива заподозрени се отвеждат за „допълнителен разпит, проверка и задържане в специализирано съоръжение на територията на Израел“. Оттам добавят, че арестите на терен и задържането в Израел са регламентирани от държавното законодателство и заповедите на IDF.

Законът за лишаване от свобода на незаконни бойци позволява дадено лице да бъде задържано, когато има разумни основания да се вярва, че е участвало пряко или косвено във враждебни действия срещу Израел или членува във въоръжена групировка, която е провеждала такива действия, и когато неговото освобождаване би могло да застраши националната сигурност.

„През целия период на задържане се осигурява медицинско наблюдение според нуждите и съгласно закона, като се провеждат редовни медицински прегледи“, заявиха от IDF и допълниха, че „задържаните, нуждаещи се от болнично лечение, получават грижи от сертифициран медицински персонал в рамките на IDF, а в конкретни случаи, когато това се налага по медицински причини, те се прехвърлят в болница за последващо лечение“.

В такива случаи се прилагат „механизми за денонощна охрана и надзор, за да се гарантира, че арестуваните не представляват риск за сигурността“ на околните цивилни лица, отбелязват от IDF. По отношение на случая със сирийската гражданка, IDF заяви, че „доставя животоспасяваща медицинска помощ на сирийски цивилни граждани съгласно политика, приета предварително от политическото ръководство и координирана с всички съответни органи“.

С това изявление IDF визира дългогодишната, одобрена от политическия ешелон практика на израелската държава за осигуряване на хуманитарна и медицинска помощ на сирийски цивилни в изключителни случаи. Тази практика започна в рамките на операция „Добър съсед“ по време на гражданската война в страната, но беше официално прекратена през 2018 г. Въпреки това тя се появи отново в по-ограничена форма в отговор на последните прояви на сектантско насилие срещу друзкото малцинство от другата страна на сирийската граница.

Хадер, друзкото село в сирийската част на Голанските възвишения, от което се твърди, че произлизат младата жена и нейната майка, се наблюдава отблизо от наброяващата 150 000 души друзка общност в Израел, която оказва натиск върху своите управляващи да защитят тамошните сирийски друзи.

В някои случаи Израел използва медицинската помощ като инструмент за хуманитарно сътрудничество със съседните страни. През декември The Times of Israel разкри, че страната напредва с план за изграждане на болница на своя територия за лечение на йордански пациенти като част от съвместен израелско-йордански индустриален парк по границата между двете страни.

Болницата акцентира върху „медицинската етика“

Медицинският център „Зив“ в Сафед е основната болница, обслужваща голяма част от регионите на Галилея и Голан. В писмения си отговор от лечебното заведение заявиха, че „работят съгласно закона, директивите на държавните органи и принципите на медицинската етика, които обвързват всяка медицинска институция в Израел“.

„Болницата дава медицински грижи на всяко лице, доведено в нея, когато медицинското му състояние го изисква, независимо от неговия произход, религия, националност и обстоятелствата, при които е ранено“, подчертава се в позицията на лечебното заведение, откъдето отказаха да внесат подробности за лекуваните пациенти „поради съображения за медицинска тайна, защита на личния живот на пациентите и сигурност“.

Болницата не отговори директно на въпросите дали членове на персонала са възразили срещу лечението на терористи от Хизбула, дали настанените наоколо пациенти са били информирани или дали е имало искания за преместване на тези лица във военна болница.

Запитани конкретно дали цивилният медицински персонал е длъжен да лекува вражески бойци, от IDF и „Зив“ заявиха, че въпросът трябва да бъде пренасочен към Министерство на здравеопазването, което се занимава с упражняване на контрол над цивилните болници. Ведомството не изпрати отговор до момента на публикуване на материала.

Въпреки това Израелската медицинска асоциация изрично е подчертавала, че нейните лекари дават лечение на всички човешки същества, независимо от действията им, и дори заловените терористи от Хамас получават нужните грижи според медицинските нужди. Подобна политика има и международно измерение, тъй като израелски официални лица неведнъж са посочвали лечението на заловени или ранени вражески бойци като красноречиво доказателство за това, че действията на израелската държава са съобразени със законите на войната, дори срещу терористични организации, които умишлено вземат на прицел цивилни граждани.