Израел ликвидира Али Муса Дакдук – топ командир от Хизбула и архитект на шиитските милиции в Ирак.

🇮🇱🎯🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) потвърдиха в събота, че са ликвидирали Али Муса Дакдук, висш лидер на въоръженото крило на Хизбула и командир в елитното звено „Радуан“, което е отговорно за инфилтрация през държавната граница на израелска територия.

Дакдук изиграва ключова роля в изграждането на мрежата от шиитски милиции в Ирак в началото на века, а в даден момент се намираше в американски затвор. Представител на отбраната на САЩ твърдеше, че Дакдук е загинал при израелски въздушен удар през 2024 г., но смъртта му така и не бе потвърдена официално досега.

В публикация на платформата X от събота, 14 юни, IDF заявиха, че Дакдук е бил „елиминиран“, описвайки го като „високопоставен командир на Хизбула, заемал последователно 5 ръководни позиции в организацията“.

„Дакдук имаше централна роля в организирането на терористични атаки и бойни операции срещу Израел и войниците на IDF“, се посочва в изявление на израелската армия. „През 2007 г. той дирижира отвличането и убийството на петима американски войници.“

Конкретният инцидент от 2007 г. е атаката срещу Съвместния координационен център на провинция Кербала, извършен от проиранската мрежа „Хазали“. Тогава 5-ма американски военни бяха отвлечени и екзекутирани от терористичната групировка. Нападението е улеснено от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), който изгражда макет на обекта в Кербала, за да помогне на терористите да тренират за операцията.

Мрежата „Хазали“ се ръководи от Каис ал-Хазали – лидер на „Асаиб Ахл ал-Хак“, друга подкрепяна от Техеран шиитска милиция, обявена от САЩ за чуждестранна терористична организация. Подобно на Дакдук, Хазали е задържан в американски арест, но впоследствие е прехвърлен под иракски контрол и освободен от иракските власти при изтеглянето на САЩ от страната през 2011 г. Хазали веднага поема контрола над своята милиция, въпреки обещанието си да сложи оръжие.

Хазали публикува некролог в Х, с който фактически потвърди ликвидирането на Дакдук, когото определи като „един от първите, откликнали на призива за дълг по време на американската окупация на Ирак“.

Погрешни доклади за смъртта на Дакдук в миналото

Случаят с предишните съобщения за смъртта на Дакдук илюстрира трудностите, които съпътстват усилията за потвърждение на целенасочени убийства на терористични лидери. При отсъствието на труп и потвърждение с ДНК тест или официално изявление за „мъченическа смърт“ от страна на самата терористична групировка е трудно да се разбере дали даден удар действително е ликвидирал командира.

През есента на 2024 г. неназован служител на отбраната на САЩ заяви, че IDF са убили Дакдук, които обаче така и не потвърдиха докладите по това врмее, нито пък Хизбула публикува подобно съобщение.

Наследството на Дакдук в Ирак

През ноември 2011 г. правителството на САЩ включи Дакдук в списъка със специално обозначени глобални терористи заради неговата роля в създаването на мрежата от шиитски милиции, отговорни за убийството на най-малко 600 американски войници в Ирак.

Според Министерството на финансите на САЩ: „Около 2005 г. Иран поиска от Хизбула да сформира група, която да обучава иракчани за борба с коалиционните сили в Ирак. В отговор Хасан Насрала създаде тайно звено на Хизбула за обучение и консултации на иракски екстремисти в „Джейш ал-Махди“ (Армия на Махди) и нейните специални групи, известни като „Асаиб Ахл ал-Хак“ (Лига на праведните)“ – фракция от списъка на САЩ за чуждестранни терористични организации, която днес е утвърдена като една от най-мощните шиитски организации в Ирак.

Дакдук работи в тясна координация с покойния иранския генерал Касем Солеймани, тогавашен командир на елитното звено „Ал-Кудс“ и Абу Махди ал-Мухандис, тогавашен командир на Силите за народна мобилизация на Ирак и основател на „Катаиб Хизбула“. Двамата бяха ликвидирани при американски въздушен удар срещу международно летище Багдад на 3 януари 2020 г. по време на първия мандат на Доналд Тръмп.

Освен това Дакдук координира действията си с Каис ал-Хазали (основател и лидер на „Асаиб Ахл ал-Хак“) и Абу Мустафа ал-Шейбани (основател на мрежата „Шейбани“ и настоящ лидер на „Катаиб Сайид ал-Шухада“, също обявена от САЩ за терористична организация), за да изгради мрежа от милиции, лоялни на Иран.

Подкрепяните от Иран милиции, които Дакдук, Хизбула и Техеран култивираха, днес са структури с влияние в региона. Те притежават значителна политическа власт в парламента на Ирак, докато в същото време техните въоръжени крила доминират в Силите за народна мобилизация – официално разклонение на иракския апарат за сигурност, което докладва директно на министър-председателя.

През 2007 г. Дакдук е задържан от американската армия. След 11 месеца той бива прехвърлен под надзора на иракските федерални власти и освободен през ноември 2012 г. след като беше оправдан по всички обвинения в тероризъм. Веднага след неговото освобождаване Вашингтон го включи в списъка на глобалните терористи. Скоро след това той се завърна в Ливан и пое обучението на специалните части на Хизбула.

Смъртта на основателя: Ниньо Гереро и възходът на Трен де Арагуа.

🇺🇸🎯🇻🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в петък вечерта, че Ектор Рустенфорд Гереро Флорес, известен в подземния свят като „Ниньо Гереро", е ликвидиран при „бърз и смъртоносен кинетичен удар". Към публикацията си в Truth Social Тръмп прикачи видео, на което сграда със зелен покрив е унищожена в мощна експлозия от попадение на прецизен боеприпас. Така беше премахнат не просто издирван беглец, за чието залавяне Вашингтон имаше обявена награда от 5 милиона долара, а архитектът, превърнал една затворническа банда от венецуелския щат Арагуа в престъпна мрежа с пипала през Латинска Америка, САЩ и Атлантическия океан чак до Испания.

Самият удар обаче носи още едно, по-тежко за региона послание. Той е проведен, по думите на министъра на отбраната Пийт Хегсет, „в сътрудничество с венецуелските сили за сигурност", т.е. в съвместна операция между Вашингтон и Каракас. Само преди броени месеци подобно изречение щеше да звучи немислимо: до ареста на президента Николас Мадуро в хода на операция „Absolute Resolve" на 3 януари САЩ и Венецуела бяха от двете страни на открита конфронтация. Днес правителството, изградено върху руините на чависткия режим, споделя разузнаване и „специализирана техническа поддръжка" със САЩ – и първият съвместен трофей на този съюз е човекът, чиято организация се роди именно в недрата на доскорошната венецуелска държава.

Детайли остават оскъдни и на места дори несъвпадащи. САЩ описва „кинетичен удар" – версия, която видеото с експлозията подкрепя; Каракас говори за „сблъсъци" с членове на престъпните структури, „довели до смъртта" на Гереро. Точното място на операцията не е оповестено, а независимо потвърждение на фактите около гибелта му липсват. Това е важно да се държи наум: разказът за такъв удар почти винаги изпреварва проверката му.

Историята на тази организация не започва по коридорите на картела Синалоа, нито в маршрутите на кокаина в джунглите на Колумбия, а зад стените на Centro Penitenciario de Aragua – затвор, известен на всички просто като Токорон. Според доклад на Transparency Venezuela групата приема своето име някъде в периода 2013-2015 г. – въпреки че дейността ѝ започва по-рано; зараждането ѝ може да бъде проследено до рекет около недовършен жп проект в Арагуа, откъдето идва и „влакът" в името – Трен де Арагуа (Tren de Aragua). Истинската ѝ люпилня обаче е Токорон. Венецуелските затвори от години функционират по неписани закони, като държавата отстъпва вътрешния контрол на престъпните босове, наричани на испански pranes; пранът е едновременно надзирател, съдия и данъчен агент в своя периметър, а Ниньо Гереро е пранът на Токорон. Под неговата власт затворът се превръща в нещо средно между крепост и курорт – с басейн, ресторанти и удобства, описвани от посетители с недоверие – а зад тази витрина се разгръща команден център, от който се управляват престъпна дейност, която включва рекет, отвличания и трафик далеч отвъд периметъра му.

Когато през есента на 2023 г. режимът във Венецуела най-сетне щурмува и си върна контрола върху Токорон, операцията разкри мащабите на провала: пранът, който формално трябвше да бъде зад решетките, изобщо не беше открит. Гереро беше изчезнал и остана в нелегалност оттогава – превръщайки се в най-търсения призрак на собствената си държава. Вашингтон постепенно вдигаше залога. В края на 2024 г. Държавният департамент обяви награда от 5 млн. долара за информация, която доведе до задържането му. През декември Федералната прокуратура за Южния окръг на Ню Йорк му повдигна обвинение, че е разпореждал, направлявал и улеснявал актове на тероризъм на американска земя. Прокурорът Джей Клейтън (между другото, същият беше номиниран лично от Тръмп за наследник на Тулси Габард на поста Директор на Националното разузнаване) го определи за „мозъка зад еволюцията на Трен де Арагуа от затворническа банда във Венецуела до транснационална терористична организация". Обвинението не беше изолиран жест, а част от широка кампания на натиск срещу Венецуела, тогавашният ѝ политически елит и действащите на нейна територия картели – кампания, която само година по-късно щеше да достигне своята кулминация със специалната операция на САЩ в сърцето на Каракас.

Това, което прави Трен де Арагуа толкова сложна за разбиране (и за обезвреждане) мишена, е природата на разрастването ѝ. За разлика от класическите наркокартели, чиято логистика следва кокаина, тази организация се разля по човешките потоци. Докато милиони венецуелци бягаха от икономическия колапс на страната си, бандата се вплете в самите миграционни коридори, превръщайки бежанците едновременно в стока и в дойна крава: трафик на хора, сексуална експлоатация, изнудване чрез т.нар. „ваксина", поръчкови убийства. Според Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ дейностите ѝ включват изнудване, отвличане, пране на пари и трафик на наркотици, но същината ѝ, противно на внушението от етикета „картел", остава хищническа, а не непременно свързана с наркотици. По този начин организацията се настани в Боливия, Колумбия, Чили и Перу, превръщайки се – по думите на бившия вицепрезидент на Колумбия ген. Оскар Наранхо – в „най-разрушителната престъпна организация, която действа днес в Латинска Америка". В Чили разследване на отвличането и убийството на венецуелския военен и дисидент Роналд Охеда в столицата Сантяго в началото на 2024 г. – свързано от местните власти именно с Трен де Арагуа – предизвика обществен шок и изостри отношенията между Чили и Венецуела.

Истинският политически заряд на групировката обаче се отприщи едва когато тя прекрачи границите на САЩ. Сигнали за дейността ѝ се появиха в отделни щати като Флорида и Колорадо. Части от венецуелската диаспора разказват, че разпознават същата престъпност, заради която са избягали от дома. Именно тук Трен де Арагуа се превърна от криминален в политически феномен: обявена за чуждестранна терористична организация още през 2025 г. тя стана централен символ на дебата за имиграцията, който беляза първите месеци от втория мандат на Тръмп в Белия дом, а отделни инциденти като нашумелите твърдения за „превзети" жилищни блокове в Аврора, Колорадо, се разраснаха в национален наратив за нашествие. Обхватът ѝ не спря до Западното полукълбо. През март 2024 г. в Испания бе арестуван брат на Гереро – следа, която отведе полицията до първата предполагаема клетка на Трен де Арагуа в страната и потвърди, че мрежата вече е прехвърлила Атлантика.

И все пак, въпреки че репутацията на бандата набъбна значително, конкретните доказателства за нейния реален обхват изостават видимо от риторичния ореол около нея. В доклад от октомври 2025 г. мозъчният тръст Insight Crime, специализиран в организираната престъпност, отбеляза лаконично, че „репутацията на Трен де Арагуа изглежда нараства по-бързо от действителното ѝ присъствие в САЩ". Това обаче не е дребна подробност – то стои в сърцето на спора доколко организацията е централизирана йерархия и доколко е разпиляна франчайз марка, под която действат слабо свързани помежду си звена. Точният брой на нейните членове на територията на САЩ остава неясен, наред с пълния мащаб на операциите ѝ.

Оттук произтичат и два ключови въпроса, на които обявеният от Тръмп удар не отговаря. Първият е оперативен. Обезглавяващият удар е много по-уместен срещу организации с твърда йерархия, отколкото децентрализирани мрежи, а наличните сведения описват Трен де Арагуа по-скоро като второто. Ако името на бандата отдавна се е отделило от личния контрол на своя създател и се налага като марка из миграционните коридори на западното полукълбо, смъртта на Ниньо Гереро лишава мрежата от основополагащ мит и символен команден връх, но не и непременно от способността да функционира. Историята ната организирана престъпност в Латинска Америка е изпълнена с ликвидирани „капо", чиито структури не само оцеляха, но и се трансформираха до фрагментирани късове, които станаха още по-трудни за проследяване. Дали машината на Токорон ще се окаже изключение или напротив – ще затвърди това явление, ще проличи в не толкова далечното бъдеще – не от кадрите с удара, а от това дали изнудването и трафикът по маршрутите ще секнат през идните месеци.

Вторият въпрос е геополитически и тежи още повече. Обявената съвместна операция кодифицира обрат, който само преди година изглеждаше немислим: Вашингтон и Каракас, действащи рамо до рамо на венецуелска земя. За правителството, изградено върху развалините на чависткия режим, смъртта на фигура, която процъфтя точно заради симбиозата между официална власт и подземен свят – представлява операция по сигурност и в същото време акт на легитимация. Съдействайки за премахването на най-разпознаваемия продукт на доскорошния ред, новата власт се стреми да докаже, че е скъсала с миналото си. Иронията има прецедент по нашите географски ширини – знаковите убийства на прехода. И в двата случая държавата, чиято система отгледа престъпния свят, след време съдейства и/или участва във физическото унищожение на най-знаковите му фигури.

Затова и истинската мярка за този удар не е самият трофей, а онова, което прикрива. Смъртта на Ниньо Гереро затваря биографията на една фигура и отваря изпитание за две структури едновременно – за мрежата, оставил след себе си, и за двустранния съюз, който го унищожи. Първото ще се измери по това дали ще оцелее без своя основател, а второто – по това дали ще се окаже нещо повече от съвпадение на интереси около едно общо име в списъка на издирваните. Видеото с поразената сграда дава категоричен завършек на първия въпрос. Никой от двата по-важни все още няма своя отговор.

IDF публикуваха кадри от необявена операция отвъд жълтата линия в Ливан.

🇮🇱⚔️🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) са провели преди няколко седмици акция в ливанското селище Дибин, разположено на 12 км северно от държавната границата между Израел и Ливан. Това разкриха от IDF в официално съобщение, публикувано днес.

Дибин се намира на север от установената „предна отбранителна линия“, която очертава зоната за сигурност на израелските сили в Южен Ливан.

IDF посочват, че операцията е била проведена от елементи на 769-а регионална бригада „Хирам“, действаща под командването на 91-ва дивизия, в рамките на операция „Ревящ лъв“. До този момент са поразени над 30 терористи и десетки структури на Хизбула в района на селището.

По време на конкретната операция на бригадата в Дибин, ВВС на Израел са поразили над 50 цели, сред които десетки обекти на терористична инфраструктура и „значителни“ складове за съхранение на оръжие.

От IDF допълват, че районът е бил използван от терористичната групировка като укрепен пункт за подготовка на нападения и противотанков обстрел срещу израелската армия и цивилно население. Те също така увериха, че ще продължат да действат за премахването на всяка заплаха срещу държавата Израел.

Същата бригада вече проведе акция в Дибин през април, преди влизането в сила на предишното примирие на ливанска територия.

Война на релсите: анатомия на руската съпротива срещу Кремъл в дълбокия тил.

🇷🇺 Руската съпротивителна група „Черна искра“ съобщи, че е извела от строя газопровода „Валдай-Псков-Рига“ в района на Стара Руса – артерия, която захранва Псковския завод за апаратура за далечни комуникации, производител на секретно радио оборудване за Министерството на отбраната, Газпром и РЖД.

В своята публикация тя свърза избора на целта с три доверени лица на президента Владимир Путин – Сергей Чемезов от „Ростех“, Алексей Милер от „Газпром“ и Олег Белозьоров от РЖД – и с премерена ирония заявява, че отсега нататък „тя решава на кого да тече газът в северозапада на Русия“. Жестът е показателен не толкова с физическия резултат – независимо потвърждение за поражението липсва, а такива канали често надценяват постигнатия ефект – колкото с това, че илюстрира един цял пласт от войната, който до голяма степен остава непознат за широката публика: въоръжената съпротива във вътрешността на Русия.

Зад групата „Черна искра“ стои една-единствена публична фигура – Игор Волобуев, бивш вицепрезидент на Газпромбанк, който от началото на войната се сражава на украинска страна и през май осветли движението, след като обяви неговите цели без заобикалки: диверсии, сваляне на режима и разпад на империята. Но „Черна искра“ е просто един фрагмент от мозайка, която е далеч по-разнородна и противоречива отколкото победоносната реторика на тези канали внушава.

Грешката, която допускат повечето външни наблюдатели, е да обединят под названието „руска съпротива“ цели четири явления с различна природа и лоялност.

• Идеологически мрежи – като „Бойна организация на анархокомунистите“ (БОАК), която от февруари 2022 г. извежда от строя жп линии, подпалва военкомати и комуникационни кули и публикува наръчници за саботаж. Това са реални антивоенни руснаци, които по собствените им оценки поддържат между 20 и 40 автономни клетки на територията на Русия.
• Проукраински диверсанти – „Атеш“ (в превод: „огън“) – група с кримско-татарски корени, отговорна за над половината диверсии в Русия, с 32 акции, проведени само за 2025 г. – от държавната граница с Украйна чак до Далечния изток.
• Националисти – Легион „Свобода на Русия“ и „Руски доброволчески корпус“ (обявен от Кремъл за терористична организация на 30 декември 2023 г.), действат не като нелегална мрежа, а като подразделения в състава на Въоръжените сили на Украйна и провеждат трансгранични операции в Курска и Белгородска области.
• Хибридни явления – „Черна искра“ съчетава публично лице зад граница с агентурна мрежа на терен.

Моделът на действие издава именно тази разнородност. Идеологическите клетки залагат на евтиния, масов саботаж: разглобяване на скрепления на релси, палежи на релейни шкафове по участъци – точката, в която минимално усилие спира максимален трафик. „Атеш“ работи на същия принцип, но координирано с Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна: на 7 юни групата съобщи за унищожаване на тежък жп кран от серията ЕDK-300/5 във Воронежка област, а през май претендира, че диверсия в Московска област е лишила част от ПВО около столицата от капацитет за наблюдение. На по-високо, професионално ниво са съвместните удари със Силите за специални операции (ССО) на Украйна – както при поразяване на първичната установка за преработка на Илския НПЗ в Краснодарски край през септември 2025 г. и завода „Киришинефтеоргсинтез“ в Ленинградска област в нощта на 4 октомври, и двата приписани на сътрудничество с „Черна искра“. Към тях ще добавим и серия от съмнителни взривове по танкери в руски пристанища от края на 2024 г. насам.

Тъкмо тук е и най-неудобният факт за романтичния разказ. Голяма част от хилядите случаи (ACLED анализира над 1200 събития в Русия и окупираните територии на Украйна) се извършват не от идеологически борци, а от наети аматьори, често непълнолетни, вербувани в Telegram срещу заплащане. ГУР предлага възнаграждение в парични суми за палеж, изисква фото, видео и GPS-доказателство за извършеното и плаща суми от порядъка на 10 000 рубли (около 120 долара) на еднократни изпълнители, които често не осъзнават, че са оперативен консуматив. Кремъл води огледална кампания, вербувайки украински тийнейджъри по съвсем сходен начин. С други думи, под знамето на „съпротивата“ съжителстват автентичното политическа съпротива и студената, транзакционна икономика на саботажа, в която рискът е изнесен изцяло върху най-уязвимите.

Отговорът на Кремъл е тъкмо толкова безмилостен, колкото и системен. ФСБ преобразува саботажа в основание за показателни присъди: по членовете за тероризъм руските съдилища произнасят средно около 5 присъди дневно. Жител на Краснодарския край получи 16 години за палеж на жп мрежата още в началото на 2025 г. В края на декември четирима жители на Кубан получиха дългогодишни присъди за палеж на релеен шкаф. Анархистът Руслан Сидики беше осъден на 29 години от гарнизонния военен съд в Рязан за взрив на релси към фронтовата линия, както и за удар с дрон срещу военна база, с над 58 милиона рубли обезщетения и глоби. Все по-често на подсъдимата скамейка сядат непълнолетни – двама тийнейджъри на 15 и 16 години в Нижегородска област получиха 6 и 8 години за диверсия на жп линия. През март 2026 г. ФСБ докладва общо 37 ареста на руски граждани за палеж по украински инструкции, а от началото на 2025 г. твърди, че десетки „терористични“ деяния с участие на малолетни са били осуетени.

Стратегическата равносметка изисква трезва оценка, която самите канали избягват. Физическият ефект на огромна част от тези акции е тактически и преходен: повредени релейни шкафове, прекъснати трасета и подпалени трансформатори се възстановяват бързо, а трафикът се пренасочва – заключение, до което стига и ACLED, описва нанесените щети предимно като символни. Реалната стойност на групата лежи другаде – в информационно и психологическо измерение: то принуждава Кремъл да разпилява ресурс по охрана на хиляди километри тилова инфраструктура, подхранва усещането за несигурност дълбоко зад фронта и доставя на украинското разузнаване мрежа от очи в територия, до която иначе няма достъп.

Същата равносметка обаче разкрива структурните ограничения на този вид съпротива: дълбоката фрагментация и идеологическа несъвместимост на съставните ѝ части – анархисти, либерали и националисти емигранти не споделят нито обща визия, нито командна структура или контакти – и до известна степен зависят от външно спонсорство. Доколкото живецът ѝ се захранва от украински пари и логистика, тя остава помощен инструмент в борбата срещу руската агресия, а не автономен вътрешен политически фактор, способен да бутне режима на Путин. „Ледът се пропука“, както заявява „Черна искра“, но от пукнатината до разлома има дистанция, която нито честотата на саботажите, нито реториката са в състояние да скъсят.

„Който ще отмъсти за уйгурите“: Ислямска държава обяви Китай за враг на исляма.

🏴🇦🇫🇨🇳 В края на април Voice of Khurasan – англоезичното пропагандно списание на провинция Хорасан на „Ислямска държава“ (ISKP) – посвети обширна статия на една-единствена атака, която извърши три месеца по-рано – самоубийствения атентат в китайски ресторант в сърцето на Кабул. Заглавието, което гласеше „Който ще отмъсти за уйгурските мюсюлмани“, издава амбиция, която стига отвъд обичайно поемане на отговорност: групировката превръща съдбата на уйгурите в Синдзян-уйгурския автономен регион в свой идеологически стълб, който представя Китай като структурен враг на исляма и оспорва легитимността на талибаните заради сближаването им с Пекин.

Самото нападение, извършено на 19 януари, се вписва в дълга и последователна кампания. Около 15 ч. местно време атентатор се взриви в ресторанта „China Lanzhou Beef Noodles“ в престижния търговски квартал Шахре Нау – район под засилена охрана, в непосредствена близост до правителствени и дипломатически обекти. По данни на международни медии загинаха 7 души (6 афганистанци и 1 китайски гражданин), а между 13 и 20 бяха ранени, сред тях 5 китайци. Иронията, която ISKP премълчава в публикацията си: собственикът на заведението, загинал в експлозията, е Абдул Маджид – китайски мюсюлманин, държал ресторанта заедно със своята съпруга и местен съдружник.

Чрез агенция „Амак“ ISKP обяви, че извършителят с името „Усман ал-Муваххид“, се е взривил в заведение, което обслужва китайски граждани. Изборът на цел не е случаен. В съобщението групировката пряко обвърза атентата с третирането на уйгурските мюсюлмани от Китай и предупреди, че е поставила китайските граждани в списъка си с мишени. Три месеца по-късно списанието разгърна тази теза в завършена идеологическа платформа.

Статията е изградена едновременно като оправдание на удара от януари и декларация за бъдещи намерения. Тя започва с директно обръщение към мюсюлманската общност и обосновава операцията като акт на религиозно възмездие: „Най-напред поздравяваме цялата ислямска умма за тази героична атака на Ислямска държава, при която – слава на Аллах – кръвта на отстъпниците талибани и на комунистическия Китай беше пролята заедно.“ Изборът на думи е показателен: талибаните и Китай са слети в един враг, а пролятата „заедно“ кръв превръща афганистанските жертви не в съпътстваща загуба, а в съзнателно търсена цел.

По-нататък текстът се обръща директно към уйгурите, представяйки Ислямска държава като единствения техен защитник с оглед на бездействието на Исламабад и Кабул: „Братя на уйгурите: Откликваме на плача, риданията, въздишките и пленничеството на вашите невинни деца! [...] ако пакистанците и отстъпниците талибани, вместо да ви защитят, застанаха на страната на китайските комунисти, вие не сте без братя! [...] Това нападение е само малка проба от възмездието и отплатата за уйгурските мюсюлмани; отсега нататък очаквайте още по-тежки и по-страшни дни.“ Отправената заплаха поднася нападението не като еднократно действие, а като началото на дълга поредица от такива.

Зад пропагандата на терористите се крие добре пресметната стратегия, при която каузата на уйгурите работи като инструмент за мобилизация и едновременно с това за делегитимизация. От една страна ISKP я използва, за да привлече бойци от уйгурите и други народи в Централна Азия – според доклад на мониторинг група на ООН от февруари 2025 г. в Афганистан действат между 500 и 1200 бойци на Туркестанската ислямска партия (TIP), исторически свързана с въоръжената съпротива на уйгурите срещу китайската власт. От друга, същата кауза оголва най-болезненото противоречие в управлението на талибаните: подложенина директен натиск от страна на Пекин, талибаните преместиха уйгурските бойци от граничещата с Китай провинция Бадахшан към вътрешността на страната и ограничиха действията им срещу китайски интереси. Точно това подчинение ISKP представя като предателство – талибаните, които някога приютиха тези хора, сега ги държат изкъсо в услуга на „китайските комунисти“.

Атентатът от януари не е изолиран случай, а поредния елемент от системна кампания, започнала много по-рано: атентатът с кола-бомба пред сградата на министерство на външните работи на Афганистан от януари 2022 г.; въоръженото нападение срещу хотел „Лонган“ в централен Кабул през декември 2022 г. – обект, собственост на китайския инвеститор Джан Минкуан и популярно сред китайския бизнес, при което загинаха трима души, а 18 бяха ранени, 5 от които бяха китайци в тежко състояние; убийството на китайски миньор в провинция Тахар през януари 2025 г. Успоредно с атентатите върви и реториката на заплахи: изданията на ISKP на руски и узбекски език, сред които „Tawhid News“, многократно заплашиха с атаки срещу съоръжения на китайската инициатива „Един пояс, един път“ и газопроводите към Китай.

Изборът на Китай за централна мишена има и своята икономическа логика, надхвърляща символиката. През август 2025 г. на тристранния форум Китай–Афганистан–Пакистан беше обсъдено включването на Афганистан в „Един пояс, един път“ и разширяването на Китайско-пакистанския икономически коридор. Пекин разглежда режима на талибаните като врата към минните и енергийни ресурси на Афганистан, а сигурността е първото и задължително условие за всяка такава инвестиция. Убивайки китайски граждани в най-укрепената и сигурна част на столицата, ISKP цели не толкова физическо унищожение, колкото разрушаване на самото обещание за сигурност, върху което талибаните изграждат икономическата си легитимност. Реакцията от страна на Пекин беше показателна: външното министерство осъди нападението и призова китайските граждани изобщо да не пътуват до Афганистан – именно ефектът, преследван от групировката. Освен Китай, атентатът беше осъден и от Обединеното кралство, Турция, ОАЕ, Катар, Иран и Пакистан – рядко срещана за страната гласност, която подчертава доколко атаките срещу чужди граждани в Кабул се възприемат като дестабилизиращи отвъд непосредствения им периметър.

Тъкмо тази последователност прави статията във „Voice of Khurasan“ по-важна от описания в нея атентат. Като насочва насилието си към китайски граждани и уйгурската кауза, ISKP атакува талибаните в ахилесовата им пета – пресечната линия между претенцията за ислямска легитимност и прагматичното партньорство с една държава, отговорна за систематично преследване на мюсюлманското си малцинство. Атентатът беше насочен към обект в най-охранявания квартал на Кабул, поради което може да бъде тълкуван и като демонстрация на оперативен обхват. Въпреки това цел на атаката беше „мека“ – ресторант за нудъли, собственост на китайски мюсюлманин, а не укрепен държавен обект. Именно затова анализатори като тези на The Diplomat считат това не като признак на сила, а на стесняване: лишена от способност да поразява защитени цели, ISKP пренасочва своите усилия към символни и уязвими обекти, където пропагандната възвръщаемост надвишава военната. Стратегическата цел остава трезва и постижима – не да освободи Синдзян, а да отрови отношенията между Кабул и Пекин дотолкова, че всяко китайско присъствие в Афганистан да носи своя риск, а всеки опит на талибаните да го осигури да изглежда като съучастие в преследване на едноверци. Статията на списанието просто облича тази дългосрочна линия в езика на религиозния дълг.

❗️ DISCLAIMER: Images originate from propaganda material produced by an armed extremist group. It's published solely for journalistic reporting and analytical purposes. All identifiable symbols and logos have been intentionally blurred to prevent the dissemination of extremist content.

Израел превзе историческата крепост Бофор в южен Ливан.

🇮🇱⚔️🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) превзеха историческата крепост Бофор и стратегическото плато около нея, след като настъпиха дълбоко на ливанска територия, съобщиха от IDF. Настъплението за ограничаване на ударите с ракети и дронове на Хизбула, идва в момент, когато израелски войник загина, а четирима бяха леко ранени при нападение с камикадзе дрон на подкрепяната от Иран групировка.

Загиналият войник, 21-годишният старши сержант Михаил Тюкин от разузнавателния отряд на бригада „Гивати“, е бил единствено дете в семейството си. Според съобщенията той е роден в Украйна, но емигрира в Израел със своята майка през 2020 г.

Израелските войски установиха контрол над територии в района на платото Бофор и поречието на Вади Салуки и разшириха своите удари на север от река Литани, след като терористичната групировка изстреля множество ракети и дронове към Израел в събота следобед и вечерта, което принуди училищата в близост до границата с Ливан да затворят врати.

Израел се изтегли от Бофор като част от напускането на Южен Ливан през 2000 г. Крепостта се намира на около 5 км от границата и нейното превземане не е най-дълбокото навлизане на IDF в Ливан, които от есента на 2024 г. провеждат операции на до 10 км навътре от държавната граница.

Кадри от неделя сутринта показаха знамената на Израел и IDF, издигнати над стратегическата точка – крепост, построена през средните векове от кръстоносците, която има символично значение в историята на сблъсъците на Израел с Хизбула и палестинските групировки в Ливан. Кореспонденти разказаха, че в околността се е чувал артилерийски обстрел, придружен от издигащи се стълбове дим.

Крепостта, известна още като Калат ал-Шакиф, открива панорамна гледка към Галилейския издатък в Северен Израел, както и към района на Набатия в Южен Ливан, което я прави позиция с ключова стратегическа стойност.

Израелската армия превзема крепостта за първи път в една от първите битки на Първата ливанска война през 1982 г. По това време силите на израелската бригада „Голани“, която проведе и последната акция, се сражават с терористи от Организацията за освобождение на Палестина (ООП) на същото място, елиминирайки десетки от тях с цената шестима убити в своите редици.

IDF държи контрола върху крепостта и региона по време на 18-годишната окупация на Южен Ливан в периода 1982–2000 г.

„44 години след героичната битка за Бофор и в деня за възпоменание на войната „Мир за Галилея“, включително на войниците от „Голани“, паднали в битката за Бофор, бойците на IDF, водени от бригада „Голани“, се завърнаха в Бофор и отново издигнаха знамето на Израел и знамето на „Голани“ там“, отбеляза в изявление министърът на отбраната Израел Кац.

Говорейки по-късно на възпоменателна церемония за загиналите войници в Първата ливанска война от 1982 г. той обеща, че войските ще останат в крепостта „като част от зоната за сигурност в Ливан“. В речта си той заяви, че „превземането на Бофор и разширяването на маневрата изпращат ясно послание към нашите врагове: Всеки, който застрашава гражданите на Израел, ще губи един след друг стратегическите си активи“.

Последната война между Израел и Хизбула започна на 2 март, когато терористичната групировка извърши нов ракетен обстрел по Северен Израел в отговор на съвместната военна кампания на САЩ и Израел срещу нейния основен поддръжник – Ислямска република Иран.

От IDF съобщиха, че през последните дни са стартирали сухопътна офанзива към платото Бофор и поречието на Вади Салуки, за да „унищожат инфраструктурата на Хизбула и да елиминират терористи, като част от засиления оперативен контрол в Южен Ливан и премахването на пряката заплаха за Галилейския издатък и Метула“, както и да „разширят предната отбранителна линия“.

Войските пресякоха 90-градусовия завой на река Литани, разположен точно срещу израелското селище Метула по границата, и проведоха настъпление към крепостта. От командването на IDF обявиха, че разширяват ударите по цели, разположени северно от река Литани, а сега операцията се „разгръща и в допълнителни зони“.

Районът на Бофор и Вади Салуки е дом на „значителна“ инфраструктура на Хизбула, която според изявление на IDF е създадена с иранска помощ и „от която терористите на Хизбула са ръководили сражения и са извършвали множество терористични атаки“. Смята се, че от там са изстреляни стотици ракети срещу цивилното население в Северен Израел и силите на IDF в Южен Ливан.

„IDF провеждат операции в близост до Набатия, значима крепост на Хизбула в Южен Ливан, и имат готовност да разширят офанзивата си според нуждите“, заявиха от армията. Преди сухопътната операция, военновъздушните сили нанесоха масирани удари по обекти на Хизбула в района, съпроводени от артилерийски и танков обстрел.

От IDF добавиха, че са поразили и „команден терен, претърсили са и са неутрализирали военна инфраструктура в района на река Литани и са извършили основни инженерни дейности за полагане на условията, необходими за настъпателната операция“.

Освен това в неделя IDF поднови широкомащабните предупреждения за евакуация на цялото цивилно население от Южен Ливан.

„С оглед на нарушенията на споразумението за прекратяване на огъня от терористичната организация Хизбула и нейните атаки срещу израелския тил, IDF са принудени да действат решително срещу нея, особено във вашите райони“, заяви полковник Авичай Адрае, официален говорител на IDF на арабски език.

„Всеки, който се намира в близост до оперативни членове на Хизбула, нейни съоръжения и оръжия, излага своя живот на риск. Всяка сграда, използвана от Хизбула за военни цели, може да стане мишена“, подчерта той. През последните месеци същото предупреждение беше многократно отправено от IDF.

По-късно IDF обявиха, че са нанесли серия от удари по обекти на Хизбула в Тир и други райони на Южен Ливан, публикувайки кадри от удар, за който се посочва, че е поразил команден пункт на групировката в района.

Убит израелски войник

IDF съобщи, че 21-годишният Тюкин, старши сержант в разузнавателния отряд на бригада „Гивати“, е загинал от попадение на камикадзе дрон, пилотиран от Хизбула, ударил позиция, от която бригадата е действала в 22:30 ч. в събота. Останалите четирима ранени войници са настанени в болница за лечение.

Жител на Ашкелон, Тюкин е 25-ият израелски войник, загинал при подновените операции срещу Хизбула след 2 март. В Южен Ливан загина и един цивилен подизпълнител.

Фактът, че атаката е извършена през нощта, показва, че дронът на Хизбула е бил оборудван с камера за нощно виждане. През последните седмици групировката публикува няколко кадри от удари на FPV дронове с прибори за нощно виждане.

Израел изпитва затруднения да отблъсне зачестилите удари по своите военнослужещи в пограничните райони с Ливан от FPV дроновете на Хизбула, които в значителна степен са устойчиви на средствата за електронна война. Освен това терористичната групировка изстрелва ракети и други безпилотни апарати – както по военни, така и по цивилни цели.

Тюкин имигрира в Израел от Украйна със своята майка през 2020 г. Тъй като е единствено дете, тя е трябвало да подпише специално разрешение, за да може той да служи в бойно подразделение.

Министърът на отбраната Кац излезе с изявление, в което изказва съболезнования към семейството на Тюкин. „Покойният Михаил имигрира в Израел от Украйна с майка си само преди 6 години. Той избра да свърже своята съдба със съдбата на Държавата Израел, постъпи на важна бойна служба и се превърна в символ на ционизма, всеотдайността и любовта към родината.“

„Изпращам моите най-искрени съболезнования на майка му, на неговото семейство и приятели, и се моля за пълното възстановяване на четиримата войници, ранени при инцидента. Нека паметта му бъде благословена“, гласи още изявлението на военния министър.

Кметът на Ашкелон Томер Глам също изрази съболезнования, в които отбеляза, че общината ще окаже подкрепа на почернената майка Екатерина Крилова, загубила единственото си дете.

Сирени на север, затворени природни паркове

Въпреки израелското сухопътно настъпление, Хизбула отново извърши обстрел срещу Северен Израел, въпреки че няма съобщения за пострадали. Дрон на Хизбула порази открита площ в Западна Галилея в неделя сутринта. „Подозрителната въздушна цел“ задейства сирените в множество градове по границата, докладваха IDF, които са установили мястото на попадение в открита площ, изпращайки сапьори да претърсят района.

Две ракети, изстреляни от Хизбула към района на пограничното селище Зарит в неделя сутринта са прехванати, долкадваха още от армията. Малко след обяд две ракети са били изстреляни срещу галилейските селища Кфар Гилади и Метула, една от които е била прехваната, докато другата е паднала в открита площ.

Друга ракета, изстреляна към Акра, е била прехваната, докато няколко други са паднали в незастроени райони. Няколко ракети, изстреляни срещу Кирят Шмона, също са били прехванати, а друга е паднала в открити площи, добавиха от армията.

В отговор на продължаващите атаки от Ливан, Службата за природни паркове и защита на природата обяви, че редица обекти на север ще бъдат затворени за туристи, съгласно инструкциите на Командването на тила. Това включва плажът Ахзив, национален парк Йехиам, национален парк Бар'ам, резерватите Нахал Аюн, Нахал Снир, Хула, Нахал Амуд, Хоршат Тал и Тел Хазор.

В Голанските възвишения ще бъдат затворени резерватът Тел Дан, резерватът Баниас, крепостта Нимрод, както и пътеките Нахал Зуян в горския резерват Йехудия. В Долна Галилея ще бъдат затворени националните паркове Коразим и Кфар Нахум, както и резерватът Ейн Афек.

Освен това Командването на тила разпореди затварянето на всички учебни заведения в селищата по северната граница заради ракетните и дронови залпове на Хизбула, което принуди хиляди деца да останат по домовете си.

Преустановени бяха учебните дейности в общностите в Кирят Шмона, както и в Мерон, Бар Йохай, Ор ХаГануз, Сафсуфа, Йесуд ХаМаала, Кисра-Сумей, Бейт Джан и Сде Елиезер. В Горна Галилея и Северен Голан учебните дейности са разрешени само на закрито или в райони, където бързо може да се стигне до убежище.

От 2 март насам Хизбула е изстреляла около 5500 ракети срещу частите на IDF, участващи в операции в южната част на страната, както и около 2500 срещу територията на Израел, сочат данни на военните. Има най-малко 75 места на ракетни попадения на израелска територия. В допълнение, Хизбула е пуснала около 300 дрона, а 25 от тях са поразили Израел.

IDF смята, че Хизбула все още притежава хиляди ракети с малък обсег, заедно със стотици с по-голям обсег. От  командването заявиха, че групировката извършва по-голямата част от атаките си от позиции, разположени по-дълбоко в Южен Ливан, на север от река Литани, а не от райони близо до границата.

Към настоящия момент примирието между Израел и Ливан е значително ерозирало, въпреки че интензивността на бойните действия остава на по-слаба в сравнение с периода преди то да влезе в сила вкъм средата на април, а IDF продължава да ограничава районите, по които нанася удари. Макар САЩ да одобриха израелските удари в Ливан срещу цели, смятани за заплаха, според информацията те са поставили червена линия за удари в Бейрут.

Продължаващите преговори с ливанското правителство досега не са дали реален резултат.

Държавният департамент на САЩ обозначи двете водещи бразилски банди като терористи.

🇺🇸🇧🇷 Държавният департамент на САЩ определи двете най-големи престъпни банди в Бразилия, Comando Vermelho (CV) и Primeiro Comando da Capital (PCC) за „специално обозначени глобални терористи“ (SDGT) и възнамерява да ги включи в своя списък с чуждестранни терористични организации (FTO) от 5 юни.

Според официалното съобщение мярката се основава на раздел 219 от Закона за имиграцията и гражданството и Изпълнителна заповед 13224. а вписването в списъка на FTO влиза в сила с публикуването му във Федералния регистър.

Решението идва само броени дни след като бразилският сенатор Флавио Болсонаро, кандидат за президент на предстоящите избори през октомври и син на бившия държавен глава Жаир Болсонаро, се срещна с президента Доналд Тръмп в Белия дом и поиска именно това определение. В отговор Тръмп обеща да „анализира“ искането, а Болсонаро посочи, че двете банди действат в десетки страни „с пипала, които пряко засягат САЩ и останалата част от полукълбото“. В официалното си съобщение Държавният департамент ги нарече „две от най-жестоките престъпни организации в Бразилия“, които командват хиляди членове и са организирали атаки срещу полицаи, държавни служители и цивилни. Според оценки на експерти, цитирани от международни медии, двете банди са с предполагаема численост от над 50 000 души.

„Червената команда“ е по-старата от двете групи, оформяйки се през 70-те години на миналия век в рамките на затвора „Кандидо Мендес“ на остров Иля Гранде край Рио де Жанейро, където бразилската хунта настаняваше в един и същ корпус обикновени престъпници и заловени леви партизани. От този съюз, първоначално под името „Червен фланг“ (Falange Vermelha), създаден за самозащита от насилието между затворници и от надзирателите – общата престъпна среда възприе организационни похвати и реторика от партизаните. Названието Comando Vermelho се наложи към 1979 г., когато амнистия освободи политическите затворници и групировката пренесе структурата си в наркопазара на Рио де Жанейро, който държи и до днес.

„Първата столична команда“ възниква по-късно и по различен повод – на 31 август 1993 г. от група затворници в наказателния затвор в Таубате, щата Сао Пауло, в отговор на клането в затвора „Карандиру“ през 1992 г. със 111 жертви сред лишените от свобода. Девизът ѝ – „Мир, справедливост и свобода“ – и емблемата с китайския знак „ин и ян“ отразяват първоначалната ѝ претенция да защитава правата на лишените от свобода. Дългогодишният ѝ водач, известен като „Маркола“, наложи стратегия на ниска видимост и системно изграждане на дисциплина и йерархия, която превръща PCC от затворническа фракция в най-голямата престъпна мрежа в страната, с трансгранична дейност около трафика на кокаин и оръжие и връзки с други структури от Латиска Америка.

Конфликтът на двете групи с бразилската държава има дълга хронология, чийто връх остава май 2006 г. Тогава PCC организира най-мащабната вълна от атаки в Сао Пауло – отговор на опит за прехвърляне на ръководството ѝ към затвори с висока степен на сигурност. Според данни на Washington Post в периода 12-19 май са убити над 150 надзиратели, полицаи и затворници, опожарени са 82 автобуса на обществения транспорт в града, 17 банки са нападнати. Атаките демонстрират способностите на организацията да ръководи едновременни действия от затворите и по улиците – модел, който определя отношенията ѝ с държавата до ден-днешен.

В началото на новия век двете групировки влизат в съюз и поддържат обща реторика, които рухват през 2016 г. с избухването на война за контрола върху маршрутите за трафик през Амазония. PCC влиза в съюз с местните съперници на CV. От началото на 2017 г. серия от кланета в затвори в северна и североизточна Бразилия отнема живота на над 110 затворници, много от които обезглавени. Оттогава враждата между двете банди структурира голяма част от организираната престъпност в Бразилия, а влиянието и мрежите им, както отбеляза Държавният департамент на САЩ, се простират далеч отвъд границите на страната.

От началото на втория мандат на Тръмп на 20 януари 2025 г. Държавният департамент на САЩ добави в списъка на чуждестранни терористични организации множество групи от Латинска Америка и Карибския басейн. Първа вълна влезе в сила на 20 февруари 2025 г. и обхвана 8 структури:

• 6 мексикански картела: „Синалоа“, „Халиско – ново поколение“ (CJNG), „Североизточния картел“ (Cártel del Noreste), „Новото мичоаканско семейство“ (La Nueva Familia Michoacana), „Обединените картели“ (Cárteles Unidos) и „Картела от Залива“ (Cártel del Golfo)
• салвадорската „Мара Салватруча“ (MS-13)
• венецуелската „Трен де Арагуа“

На 2 май 2025 г. бяха добавени две хаитянски групировки – „Вив Ансанм“ и „Гран Гриф“

На 24 ноември 2025 г. последва венецуелският „Картел на слънцата“ (Cártel de los Soles), начело на който САЩ поставиха самия Николас Мадуро.

С предстоящото вписване на CV и PCC общият брой достига 13.

Определението идва 4 месеца преди президентските избори в Бразилия, в които общественият ред е централна тема. Флавио Болсонаро се намира в оспорвана надпревара с настоящия президент Луис Инасио Лула да Силва, а искането към САЩ е предизборен ход – баща му беше осъден и лишен от право да се кандидатира за участие, което остави опозиционния лагер без естествен кандидат. Правителството на Лула се обяви срещу подобен ход през април, още преди срещата му с Тръмп, с аргумента, че той може да доведе до американски санкции срещу бразилски банки, косвено свързани с групировките, и дори до американски военни операции на територията на Бразилия. Срещу тезата за чисто предизборен мотив стои фактът, че мярката продължава обявената в началото на мандата линия (Изпълнителна заповед 14157) и се прилага спрямо целия регион, независимо от събитията от вътрешния политически календар на отделните държави.

Моделът – определение като терористи, последвано от принудителни действия – вече има конкретен прецедент в Западното полукълбо. Вписването на „Картела на слънцата“ на 24 ноември 2025 г. с Мадуро, беше последвано от операция „Absolute Resolve“ на 3 януари, при която специални сили арестуваха венецуелския президент, след което беше изправен пред федерален съд в щата Ню Йорк. Успоредно администрацията води кампания от удари по плавателни съдове на „наркотерористи“, в Карибско море и източната част на Тихия океан.

Именно този модел беше изтъкнат от бразилското издание Revista Sociedade Militar, което постави въпроса дали определението не е увертюра към предстояща употреба на сила. Аналогията обаче има ясни граници: Бразилия е голяма демокрация с избран президент, който – макар и в обтегнати отношения с Вашингтон – не е мишена на американски наказателен иск. Публично потвърждение за планирани военни действия на бразилска територия към момента липсва.

Непосредственото и сигурно действие на определението е правно и финансово: то криминализира всяка форма на „материална подкрепа“ към двете групи на територията на САЩ или от лица под американска юрисдикция, блокира техни активи и спира техния достъп до американската финансова система. Този ефект настъпва четири месеца преди избори, в които сигурността е основната разделителна линия.

Израел нанесе въздушен удар срещу предградие на Бейрут.

🇮🇱🎯🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че са нанесли въздушен удар в Бейрут – първата бомбардировка в ливанската столица от три седмици насам в рамките на продължаващия конфликт с терористичната групировка Хизбула.

Израелски източник от службите за сигурност съобщи, че мишена е бил Али ал-Хусни, командир на ракетните сили на дивизия „Имам Хюсеин“ – иранска милиция, която действа рамо до рамо с Хизбула. Към момента не е ясно дали той е бил ликвидиран при удара. От IDF заявиха, че ще предоставят повече детайли по-късно.

Според ливански медии ударът е извършен в Шувайфат, непосредствено на юг от ливанската столица. Снимки и видеокадри от предградието показаха гъсти стълбове бял дим, издигащи се над жилищен квартал. Районът се намира в близост до международното летище в Бейрут.

Това е първият израелски удар срещу Бейрут от 6 май насам. При тогавашната атака беше убит Ахмед Галеб Балут, командир на елитните сили на Хизбула „Радуан“.

На фона на крехкото примирие в Иран, IDF до голяма степен избягваха да нанасят удари срещу ливанската столица по искане на администрацията на Тръмп. По-рано тази седмица САЩ одобриха израелските планове за разширяване на операциите срещу Хизбула, но предупредиха Израел да не атакува Бейрут поради тревога, че това може да навреди на продължаващите преговори с Техеран, съобщиха масово израелските медии, позовавайки се на израелски служители.

Ударът беше нанесен в момент на ескалация в Южен Ливан, където през последните няколко дни израелските войски пресякоха река Литани и издадоха предупреждение към жителите да напуснат голяма част от района. Това бе отговор на непрестанните смъртоносни атаки с дронове на Хизбула срещу военнослужещи и Северен Израел. В сряда израелски войник беше убит от безпилотен самолет от израелската страна на границата.

През изминалото денонощие са били поразени над 135 цели на Хизбула, съобщиха военните. Ударите са били насочени към цели в Южен Ливан и източната долина Бекаа, включително площадки за изстрелване на ракети и тренировъчен лагер на Хизбула. В Тир са били ударени 15 инфраструктурни обекта на Хизбула, използвани за подготовка на атаки, посочват от армията.

Израелските изтребители също така атакуваха и ликвидирали бойци на Хизбула, забелязани да напускат ракетна площадка, използвана при нападение срещу израелските войски, отбелязаха от IDF.

Израелските удари са отнели живота на най-малко 14 души в южната част на страната, съобщиха местни служители, без да правят разграничение между бойци и цивилни. Сред загиналите при вълната от удари са пет жени и деца, както и ливански войник. Десетки други са ранени, според Национална новинарска агенция (NNA), която цитира данни на Министерство на здравеоопазването на Ливан. Израел не воюва срещу армията на Ливан, а само срещу подкрепяната от Иран Хизбула и съюзните ѝ милиции.

Ескалацията идва, след като премиерът Бенямин Нетаняху обяви разширяване на въздушните удари в Ливан в отговор на използването от страна на Хизбула на FPV-дронове камикадзе, които удариха израелските войски в Ливан и достигнаха до някои от северните гранични градове на Израел.

Преди атаките в четвъртък говорителят на израелската армия за арабските медии полковник Авичай Адраи издаде предупреждения за евакуация на 8 сгради в Тир и околните квартали. Много хора вече са напуснали района.

По-на север, в град Сидон, израелски дрон порази жилищна сграда, в която живеели разселени семейства, убивайки 5 души и ранявайки 21 други, сред които 5 деца. Сред убитите е Хосан Зейдан, бивш кореспондент на иранската арабскоезична телевизия „Ал-Аалам“.

В близкия крайбрежен град Адлун израелски дрон удари автомобил с бягащо семейство, убивайки 6 души, 4 от които са били две деца и техните родители, съобщи Министерството на здравеопазването на Ливан. Друг удар с дрон, нанесен без предупреждение, е убил 2 души на мотоциклет близо до Тир. Мишената на атаката не стана ясна веднага, предаде NNA.

На друго място, близо до град Набатия, ливанските военни съобщиха, че техен войник е бил убит при удар на израелски дрон, докато е управлявал мотоциклета си.

Израел изпитва затруднения да отблъсне зачестилите атаки срещу сухопътните си части, нанесени с дронове на Хизбула, които в голяма степен са устойчиви на технологии за заглушаване. Терористичната групировка изстрелва също така ракети и други видове безпилотни апарати, поразявайки както военни, така и цивилни цели.

Групировката заяви в четвъртък, че е предприела няколко атаки срещу израелски войски и танкове, преминали река Литани в посока град Заутар ал-Шаркия близо до Набатия, докато боевете от близко разстояние продължават.

Вашингтон е одобрил израелските планове за разширяване на операциите срещу Хизбула през следващите дни, но е предупредил Йерусалим да не нанася удари в Бейрут поради опасения от провал на преговорите на САЩ с Иран за споразумение, съобщиха в средата на седмицата множество еврейски медии, позовавайки се на израелски служители.

Висш израелски служител заяви пред Канал 12: „Има одобрение за целеви ликвидации в Бейрут, ако се появи оперативна възможност“.

Висши израелски представители по подобен начин признаха пред Канал 13: „Имаме свобода на действие в Южен Ливан – в Бейрут обаче тя е по-ограничена. Не искаме да изглежда, че подкопаваме споразумението на президента Доналд Тръмп с Иран“.

Очаква се ливански и израелски военни представители да проведат първите си преговори по сигурността в петък в столицата на САЩ. Тези разговори удължиха номиналното прекратяване на огъня, което влезе в сила на 17 април, въпреки че оттогава атаките се засилиха, щадейки обаче столицата Бейрут.

Хизбула отхвърли преговорите и вместо това подкрепи ключовия си съюзник Иран, който постави прекратяването на войната в Ливан като условие за собствените си разговори с Вашингтон, водени с посредничеството на Пакистан.

САЩ се стремят към споразумение за прекратяване на огъня с Иран, за да сложат край на войната, започнала със съвместни американско-израелски удари срещу Ислямската република на 28 февруари с цел да принудят Иран да се откаже от ядрените си амбиции. Крехко временно примирие е в сила от началото на април, но двете страни си размениха огън в нощта срещу сряда и в четвъртък сутринта.

Над 1 милион души в Ливан са разселени в резултат на войната между Израел и Хизбула, която избухна, след като Хизбула изстреля ракети по Северен Израел на 32 март в знак на солидарност с Иран, два дни след началото на войната с Техеран.

Най-малко 30 убити и 50 ранени при атака с кола-бомба срещу пътнически влак в Белуджистан.

🇵🇰 Кола-бомба порази пътнически влак, превозвал военнослужещи от армията на Пакистан, в района Чаман Патак в Куета – административният център на провинция Белуджистан. Al Jazeera съобщи, че загиналите са поне 30, а ранените са над 50. Първоначален брифинг на регионалните власти, цитиран от местния вестник „Доон" докладва за 14 убити, сред които трима войници от Граничния корпус и цивилно семейство – баща, майка, син и дъщеря, а също така 20 ранени, сред които жени и деца.

Отговорност за атаката пое Армията за освобождение на Белуджистан (BLA). По предварителни данни влакът е пътувал от военна зона Куета Кантонмент до централната гара на града, когато превозно средство, натъпкано с експлозиви, се врязва в един от вагоните. Силата на взрива преобръща два вагона и предизвиква силен пожар, гъстият черен дим от който е можел да бъде видян от километри разстояние. Поразеният участък попада в зона, където обикновено са разгърнати силите за сигурност – ударът поврежда няколко околни сгради и изпепелява най-малко дузина автомобили, паркирани наблизо. „Доон" класифицира атаката като самоубийствен атентат с превозно средство.

Пакистанският премиер Шехбаз Шариф осъди удара като „страхлив акт на тероризъм" и заяви, че той „не може да отслаби решимостта на пакистанския народ". Главният министър на Белуджистан Сарфраз Бугти, вътрешният министър Мохсин Накви, президентът Асиф Али Зардари и министърът на железниците Ханиф Аббаси реагираха с публични изявления. Говорителят на провинциалното правителство Шахид Ринд потвърди смъртта на тримата служители от Граничния корпус. В местните болниците е обявено извънредно положение, а техният персонал е задържан за извънредна смяна, докато спасителни екипи и аварийни влакове се насочват към мястото.

BLA пое отговорност, публикувайки свое собствено изявление, цитирано от международните агенции. Службите за сигурност на Пакистан приписаха атентата на „Фитна ал-Хиндустан" – обозначение, наложено от Исламабад в опит да представи всички въоръжени групировки в Белуджистан като прокси сили на Индия. Според местното издание Pakistan Tribune самата BLA попада в списъка с организации в тази класификация. Индия и Афганистан настоятелно отричат каквито и да било твърдения за връзки с групировката. Пакистан не е представял публично доказателства за конкретна оперативна връзка между днешното нападение и индийската държава.

Атаката се вписва в ескалация на сепаратистката кампания в Белуджистан, започнала в началото на миналата година. На 11 март 2025 г. фракция на BLA („Джиянд") отвлече пътническия влак „Джафар Експрес", преминавал по редовната линия Куета–Пешавар, вземайки над 400 цивилни за заложници. Последва щурм, в който загинаха най-малко 26 души. На 31 януари 2026 г. BLA проведе координирани нападения срещу окръзите Куета, Мастунг, Нушки, Далбандин, Каран, Панджгур, Тумп, Гвадар и Пасни – операция, която самата групировка нарече „Хероф 2.0" („Черна буря" на белуджки). По официални данни от 5 февруари са потвърдени 22 загинали от Службите за сигурност, 36 цивилни и 216 ликвидирани бойци – общо 274 жертви. В отговор правителството Пакистан нареди на 29 януари кампанията „Радд ул-Фитна" („Отблъскване на смута"), която по съобщения на звеното за връзки с обществеността на пакистанските въоръжени сили (ISPR) е довела до неутрализиране на най-малко 200 бойци в първите няколко седмици.

Според оценка, публикувана през 2025 г. от Combating Terrorism Center на военната академия в Уест Пойнт, BLA действа предимно от територии в южен Афганистан и югоизточен Иран и насочва своите атаки срещу проекти, свързани с Китайско-пакистанския икономически коридор (КПИК), и китайски граждани в Пакистан като цяло. Най-знаковите от тях са бомбеният атентат срещу хотел „Пърл Континентал" в Гуадар и китайското консулство в Карачи. Настоящият удар не е насочен срещу китайски граждани, но атакува апарата за сигурност на страната, който подсигурява инфраструктурата на коридора.

В Исламабад от началото на 2025 г. се води последователна политическа линия, отричаща местния произход на бунта в Белуджистан. Обозначението „Фитна ал-Хиндустан", въведено през май 2025 г., изтрива от официалния речник всяка препратка към етническа сепаратистка кауза и представя въоръжените групировки изцяло като индийски проксита. Това отговаря на две вътрешни нужди: легитимира мащабна военна операция в провинцията без политически разговор за източниците на недоволство и поставя темата за сигурността в контекста на двустранните отношения, където обществената подкрепа за твърд отговор е по-висока.

Тактическият репертоар на BLA показва качествено разширение в 3 модалности за 15 месеца. През март 2025 г. – овладяване на пътническа влакова композиция по линията Куета – Пешавар. През януари 2026 г. координация на щурмове и самоубийствени атентати в 9 окръга. През май 2026 г. самоубийствена кола-бомба срещу военен влак в гарнизонна зона. Това не е ескалация по една ос, а разширение по 3 различни оперативни модела. Фактът, че експлозивно натоварено превозно средство достига контакт с движещ се влак в район с постоянно военно присъствие, показва пропуск в охранителния периметър на ключова за провинцията военна локация.

По регионалната ос – Пекин през 2025 г. отправи многократни искания за по-плътна охрана на проектите си в Белуджистан. Днешният инцидент, дори без пряко китайска жертва, дава нов аргумент за тези искания. Кампанията „Радд ул-Фитна" към края на първото тримесечие на 2026 г. достигна над 200 ликвидирани бойци; способността ѝ да затвори оперативното пространство именно за самоубийствени удари с превозно средство в градска среда – каквото е днешното нападение – остава неустановена.

Куета не е нова цел за BLA. Качествено новото е, че групата вече избира военна транспортна инфраструктура в самата административна столица на провинцията.

Израелски удар лииквидира снайперист на Хамас, участвал в клането от 7 октомври.

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че при удар в петък са ликвидирали Луай Хишам Махмуд Басал – снайперист от батальона „Зейтун“ към бригадата на Хамас в Газа Сити. Разузнавателни доклади откриват, че Басал е проникнал във военна база Зиким в южен Израел при терористичното клане от 7 октомври 2023 г. През последните седмици той е представлявал „непосредствена заплаха" за силите на IDF, които са разположени в Зейтун.

Зейтун е квартал в южната част на Газа Сити и от есента на 2023 г. е сред точките, в които се водят най-тежките битки и израелски въздушни удари. Зейтунският батальон е териториално звено на бригадата на Хамас за Газа Сити и фигурира в оперативни сводки като систематично разрушаван и многократно възстановяван състав.

База Зиким, разположена по крайбрежието на Средиземно море, непосредствено до границата с палестинския анклав, беше сред обектите, превзети частично през първите часове от атаката на 7 октомври 2023 г. от членове на Хамас, навлезли откъм морския сектор. Според обявените израелски разследвания, в атаката срещу базата и съседния кибуц Зиким са участвали десетки въоръжени бойци, които по-късно са били открити по видеозаписи, изоставени документи и разпити на пленени.

Ударът срещу Басал идва с оглед на продължаващи израелски въздушни удари в Газа в рамките на втората фаза от плана Тръмп за прекратяване на огъня. Началото на фазата беше формално обявено от специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф на 14 януари, въпреки неразрешените казуси относно разоръжаването на Хамас и състава на преходната палестинска власт. Анализ на Foundation for Defense of Democracies (FDD) от 16 януари, заедно с публикация на Института за изследване на националната сигурност (INSS) от началото на годината, посочва, че рамката на втората фаза оставя широк прозорец за израелски операции в отговор на „непосредствена заплаха" – точната формулировка, използвана от IDF като обосновка на удара срещу терористичния елемент.

Според данни на Палестинския център за човешки права, в първите 44 дни от прекратяването на огъня ивицата Газа е претърпяла стотици жертви от израелски въздушни удари. Медийна служба, свързана с Хамас, отбелязва 497 нарушения с близо 600 убити палестинци, без независимо потвърждение на тези числа от международни хуманитарни групи. Данните остават спорни – израелската страна не предлага обобщена статистика за своите удари в периода от януари насам.

Ударът срещу снайпериста от Зейтун беше предшестван от може би най-значимата израелска военна операция от началото на втората фаза – ликвидирането на Изеддин ал-Хадад, последния член на висшия команден състав на Хамас, замесен в планирането на клането от 7 октомври 2023 г. Ал-Хадад загина при удар срещу Газа Сити на 15 май, а официалното потвърждение от израелска страна последва на следващия ден.

Случаят с Басал илюстрира паралелна оперативна линия: освен ударите по висшите командири, IDF продължава систематично да преследва извършителите на клането от 7 октомври на ниво батальон и по-ниско. Службата за военно разузнаване свързва проникването в Зиким с работата на Басал като снайперист – функцията, която той изпълнява в батальона в седмиците преди удара, не е била пасивна роля, а продължение на профил, изграден още в първите часове на войната.

IDF не уточнява оперативна формация, нанесла удара, нито конкретните средства за поразяване. Не са обявени данни за съпътстващи жертви в Зейтун. От страна на Хамас не е постъпило публично потвърждение на удара.

Ударът се вписва в установения модел на израелски удари в рамките на настоящата фаза от примирието в Газа, която не включва клауза, забраняваща ликвидацията на елементи, сметнати за „непосредствена заплаха". Това определение обхваща както върховната йерархия на палестинската групировка, така и изпълнителното ниво на атаката от 7 октомври.

Заговор за убийството на Иванка Тръмп: Задържаха топ терорист от IRGC с планове на дома ѝ и служебен иракски паспорт.

Мохамед Бакер Ал-Саади позира с артилерийско оръжие на снимка, която публикува онлайн.

Мохамад Бакер Ал-Саади дава „клетва“ да атакува дъщерята на президента Тръмп в отмъщение за убийството на неговия ментор Касем Солеймани.

Ал-Саади е използвал туристическата си агенция като прикритие за планиране на терористични атаки по целия свят.

Ал-Саади често публикува снимки от пътуванията си по света на профилите си в социалните мрежи.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Първата дъщеря Иванка Тръмп е била мишена на заговор за убийство, организиран от терорист, обучен от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в „извратен план за отмъщение към президента, ликвидирал неговия ментор“, пише The New York Post.

Наскоро заловеният Мохамад Бакер Саад Даууд Ал-Саади е дал „клетва“ да убие Иванка и дори е разполагал с чертеж на дома ѝ във Флорида, твърдят източници, според които 32-годишният иракски гражданин е набелязал семейството на президента Доналд Тръмп в отговор на ликвидирането на иранския генерал Касем Солеймани с удар от американски дрон в Багдад на 3 януари 2020 г.

„След като Касем беше убит, той обикаляше и говореше на хората: „Трябва да убием Иванка, да опожарим дома на Тръмп така, както той опожари нашия“, заяви пред изданието Ентифад Канбар, бивш заместник-военно аташе на иракското посолство във Вашингтон.

„Чухме, че е имал плана на къщата на Иванка във Флорида“, добави Канбар. Втори източник потвърди наличието на заговор от негова страна за убийството на Иванка.

Ал-Саади е публикувал в интернет снимка на карта, показваща анклава във Флорида, където Иванка и нейният съпруг Джаред Къшнър имат дом за 24 милиона долара, придружена от смразяваща заплаха на арабски, която гласи: „Казвам на американците: погледнете тази снимка и знайте, че нито дворците ви, нито „Сикрет Сървис“ ще ви защитят. В момента сме на етап наблюдение и анализ. Казах ви, отмъщението ни е въпрос на време.“

За Ал-Саади се твърди, че е висш кадър на иракско-иранските терористични кръгове. На 15 май той е арестуван в Турция, след което е екстрадиран в САЩ, където получава обвинения от Министерството на правосъдието във връзка с 18 атентата и опити за нападения в Европа и САЩ. Според федералното обвинение той стои зад атаки срещу американски и еврейски обекти, сред които нападението с коктейли „Молотов“ срещу Bank of New York Mellon в Амстердам през март, това с нож срещу двама евреи в Лондон през април и стрелбата по сградата на консулството на САЩ в Торонто, също през март.

Според федералните власти той също така е планирал, координирал и вероятно е поел отговорност за атаки срещу еврейската общност, включително бомбения атентат срещу синагога в Лиеж, Белгия, палеж на храм в Ротердам през март и редица други осуетени атаки в САЩ в отговор на войната в Близкия изток.

44-годишната Иванка приема ортодоксалния юдаизъм през 2009 г. преди брака си с имотния магнат Джаред Къшнър.

Твърди се, че Ал-Саади е оперативен агент както на Катаиб Хизбула, така и на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

„Връзката му със Солеймани очевидно е била голям удар за иракските милиции, с които е работил“, казва Елизабет Цурков, старши сътрудник на базирания във Вашингтон New Lines Institute. Тя беше отвлечена в Багдад през 2023 г. и държана като заложник от Катаиб Хизбула в продължение на 903 дни преди да бъде освободена през септември 2025 г.

Тя сподели, че не знае дали Ал-Саади е бил сред нейните похитители, тъй като ги е виждала само маскирани. Според нея той е поддържал близки отношения със заместника на Солеймани – бригаден генерал Есмаил Каани, който е продължил да осигурява ресурси за терористичните му мрежи.

Според Канбар, Ал-Саади е бил близък със Солеймани – генерал-майор от IRGC и командир на елитните сили „Ал-Кудс“ – и е гледал на него като на баща след смъртта на собствения си родител, иранския бригаден генерал Ахмад Каземи, през 2006 г.

Ал-Саади израства в Багдад, отгледан главно от майка си, която е иракчанка, но е изпратен в Техеран, за да се обучава в редиците на Гвардията, поясни Канбар, който понастоящем е президент на Future Foundation, чиято мисия е да укрепва съюзите между САЩ и иракските кюрди.

По-късно Ал-Саади създава туристическа агенция, провеждаща религиозни пътувания, което му дава свобода да пътува по света, за да „се свързва с терористични клетки“. При ареста му в Турция миналата седмица у него е открит иракски служебен паспорт – специален документ за пътуване, издаван на правителствени служители в страната, който може да бъде получен само със съгласието на премиера на Ирак. Той му е позволявал да пътува свободно, да минава с минимални или никакви проверки за сигурност по иракските летища и да има достъп до VIP салони.

Въпреки че притежателите на тези паспорти все пак трябва да преминават през проверки за сигурност на други места, Ал-Саади е можел лесно да се сдобива с визи за различни страни, където е имал оперативна свобода да планира терористични атаки. В момента на своя арест Ал-Саади е пътувал транзитно към Русия.

Изненадващо за предполагаема толкова важна фигура в тероризма, Ал-Саади е бил изключително активен в социалните мрежи. Публикациите му го показват до туристически атракции като Айфеловата кула в Париж и Кулите близнаци „Петронас“ в Куала Лумпур, както и на селфита, в които кара каяк или позира пред ракета с ръка на сърцето.

Федералният обвинителен акт срещу Ал-Саади включва снимки, на които провежда консултации със Солеймани в сграда, приличаща на военно съоръжение, където разглежда карти и друго оборудване – кадри, публикувани от него самия в Snapchat, става ясно от съдебните документи.

7 месеца след ликвидирането на Солеймани, през август 2020 г. Ал-Саади публикува на своя профил в X снимка на Солеймани и Абу Махди Ал-Мухандис – ръководител на Хашд ал-Шааби, убит в същия удар от американски дрон, държано от екстремист с автомат АК-47. Текстът към нея гласи: „Ще напусна социалните мрежи и ще спра всичките си телефони, докато американският враг не бъде победен... победа или мъченичество“, става ясно от документи, приложени към обвинението.

Дигиталният дърдорко обаче не издържа дълго в онлайн затъмнение. В публикация от 2025 г. на същия профил, която той описва като „последния си туит“, Ал-Саади нарича Солеймани и други ирански военни лидери, убити при американски удари, „мъченици“.

„Обръщам се към вас в състояние на огромен шок и силна слабост – чувство, което никога през живота си не бях изпитвал, освен веднъж, при мъченическата смърт на Касем Солеймани“, гласи публикацията му, цитирана в съдебни документи.

Ал-Саади също така е набелязвал и заплашвал потенциални жертви чрез съобщения в Snapchat и публикации в социалните мрежи, като в много от случаите им е изпращал снимка на пистолет със заглушител, показват съобщения.

Заподозреният терорист, за когото се твърди, че има връзки с ливанската Хизбула, в момента се намира в строг затвор в Столичния център за задържане (MDC) в Бруклин. Там са настанени и други високопоставени затворници, като обвинения за убийството на главен изпълнителен директор Луиджи Манджоне и заловения венецуелски диктатор Николас Мадуро.

Командирът на AFRICOM изрази тревога относно „разузнавателна черна дупка“ в Африка.

🇺🇸🇳🇬 През последните дни американската армия нанесе удари по крепости на Ислямска държава в Сахел в рамките на операция, координирана с правителството на Нигерия. Остават обаче дългосрочните въпроси за това дали американската армия все още притежава капацитета да осуетява потенциални терористични атаки, произтичащи от континента, предвид свиващото се присъствие на САЩ на континента.

Генерал Дагвин Андерсън, ръководител на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), изрази опасения, че отговорът може да е „не“, по време на изслушването си пред Конгреса миналата седмица. Той заяви, че Африка е епицентърът на глобалния тероризъм, и предупреди, че 75% съкращаване на американските военни сили през последното десетилетие, съчетано с паралелно изтегляне на съюзническите войски, е създало „разузнавателна черна дупка“ на континента.

„Липсата на експедиционни способности на AFRICOM и отслабената позиция на силите компрометират нашия отговор при кризи“, свидетелства Андерсън пред Комисията по въоръжените сили към Сената, отбелязвайки, че командването работи с „минимално необходимите ресурси“.

„Намаленото ни присъствие на континента също така позволява на деструктивни участници да диктуват дневния ред, което подкопава американските интереси“, каза той. „Ръководството на ИДИЛ е в Африка. Икономическият двигател на Ал-Кайда е в Африка. И двете групировки споделят волята и намерението да ударят нашата родина.“

Запитан дали командването е способно да неутрализира подобни заплахи, Андерсън даде предпазлив отговор. „В момента това е много трудно да се установи за Сахел, имайки предвид ограниченото ни присъствие.“

Тези критични думи дойдоха точно преди президентът Доналд Тръмп да нареди удара, който ликвидира втория в йерархията на Ислямска държава в басейна на езерото Чад. Той беше последван от нови въоръжени действия в североизточна Нигерия.

„По мое разпореждане смелите американски сили и въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно една детайлно планирана и много сложна мисия за елиминиране от бойното поле на най-активния терорист в света. Той повече няма да тероризира хората в Африка, нито ще помага за планирането на операции, насочени срещу американци“, написа Тръмп в петък вечерта в публикация на Truth Social.

Тръмп идентифицира целта като Абу-Билал ал-Минуки – висш кадър в Ислямска държава, обявен за „специално обозначен глобален терорист“ от Държавния департамент през 2023 г. по време на предишния президент Джо Байдън.

Съвместният рейд на командоси е резултат от интензивен обмен на разузнавателна информация между САЩ и Нигерия, според нигерийската армия. Нападението срещу укрепения терористичен анклав в Метеле, щат Борно, е започнало малко след полунощ и е кулминирало с нанасяне на въздушни удари по обекта след сблъсък, който е продължил около 3 часа. В престрелката са били убити и няколко от лейтенантите на командира на ИД. Няма данни за ранени американски и нигерийски военнослужещи, съобщи американски служител пред Military Times.

В изявление на AFRICOM се казва, че ал-Минуки е осигурявал „стратегическо ръководство на глобалната мрежа на ИД за медийни и финансови операции, както и за разработването и производството на оръжия, експлозиви и дронове“. Добавя се още, че той има „сериозна история на участие в планирането на атаки и ръководенето на вземането на заложници“.

Официални лица във Вашингтон и Лагос съобщиха в неделя, че през следващите дни двете страни са нанесели допълнителни удари срещу ИД в Метеле, довели до смъртта на най-малко 20 екстремисти.

Ислямска държава превърна Сахел в развъдник за някои от най-смъртоносните си филиали – провинция Западна Африка (ISWAP) и нейния съперник Боко Харам. И двете групировки са особено активни в басейна на езерото Чад, който обхваща Камерун, Чад, Нигер и Нигерия. Множество фактори, включително екстремизма, бедността, продоволствената несигурност, климатичните промени и слабото управление, превърнаха региона на бойните действия в център на една от най-неразрешимите хуманитарни кризи в света.

Операцията, при която беше убит ал-Минуки, е най-драматичният момент досега в продължаващите усилия на Пентагона да помогне на правителството на Нигерия в стремежа му да отблъсне джихадистите. В нощта срещу Коледа силите на двете страни проведоха съвместни ракетни удари в щата Сокото. Тръмп заяви, че цел са били „терористичната измет на ИДИЛ“. Малко след това Пентагонът изпрати около 200 военнослужещи в страната от Западна Африка, за да помагат в обучението на нейните въоръжени сили в борбата им с ислямисткия бунт.

Д-р Омар Мохамед, старши научен сътрудник в програмата за екстремизъм на Университета „Джордж Вашингтон“, коментира пред Military Times, че Африка се очертава като фокус на терористична дейност след колапса на териториалния халифат на Ислямска държава в Сирия и Ирак през 2017 г. Той посочи, че движенията на джихадизма се разрастват бързо в Сахел, отчасти с набиране на деца за войници, които стават по-податливи на радикално вербуване в условията на крайна нищета.

„Бедността е причината, която води до появата на деца бойци“, увери Мохамед и добави, че Ислямска държава се е инфилтрирала в училищата, за да създаде условия, в които индоктринирането започва рано. „Когато няма достъп до нормални училища, представете си: техният учител е имам от Ислямска държава, който ги учи как да бъдат терористи и им обещава пари. Това е изключително тревожно.“

Според ООН насилието е принудило над 1827 училища в басейна на езерото Чад да затворят, лишавайки хиляди деца от достъп до образование. Днес Субсахарска Африка остава един от регионите с най-ниско ниво на достъп до образование в света.

Мохамед подкрепя тезата, че САЩ трябва да засилят усилията си за борба с възхода на тероризма в Африка, не да ги съкращават. „Без постоянен натиск терористите винаги ще намерят начин да кроят заговори срещу САЩ, Запада и американските интереси по света. Идеологията им противоречи на всичко цивилизовано и на всичко демократично“, каза той.

Съвместна операция на САЩ и Нигерия ликвидира втория в командването на Ислямска държава.

🇺🇸🇳🇬 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че при съвместна операция на американски и нигерийски сили в басейна на езерото Чад е ликвидиран Абу-Билал ал-Минуки – според Вашингтон втори по значение лидер на световната мрежа на Ислямска държава.

Ударът, нанесен по укрепен комплекс на Минуки в нощта срещу 15 май, доведе и до елиминирането на „няколко негови заместници“, според потвърдено изявление на канцеларията на нигерийския президент Бола Тинубу. „Под мое ръководство смелите американски военни и Въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно щателно планирана и много сложна мисия“, написа Тръмп в Truth Social. Точната локация, видът на нанесения удар и броя на загиналите бойци не са оповестени публично от двете правителства.

Според първите медийни доклади на 16 май операцията е била координирана между разузнавателните служби на двете страни и е използвала комбинация от дронове и сили за специални операции. САЩ поддържат около 200 военнослужещи на територията на Нигерия в обучителна и разузнавателна роля и постоянно ротационно присъствие на въоръжени дронове по линията на партньорството с нигерийската армия срещу ислямистките бунтове, разпространили се през басейна на Чадското езеро и западен Сахел. Локацията на удара, комплекс в басейна на езерото Чад, отговаря на главното оперативно ядро на Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP), отделила се при разкола в Боко Харам през 2016 г.

Абу-Билал ал-Минуки е нигерийски гражданин от щата Борно – епицентър на бунтовете на Боко Харам от 2009 г. насам. Държавният департамент на САЩ го обяви за „специално обозначен глобален терорист“ през 2023 г. при администрацията на президента Джо Байдън – статус, придружен от замразяване на активи и санкции. По същото време американските служби определиха Минуки като висш ръководител на Ислямска държава в Сахел и член на Главна дирекция на провинциите — централния административен орган на групировката, осигуряващ оперативно ръководство, финансиране и логистична координация между регионалните „провинции“ по света. В йерархията на ИД позицията на Минуки беше близка до тази на регионален заместник за Африка в централната структура на групировката.

Главната дирекция на провинциите беше реорганизирана след ликвидирането на основателя на ИД Абу Бакр ал-Багдади в Идлиб през октомври 2019 г. в отговор на нарасналата уязвимост на централното командване и беше структурирана в 4 регионални офиса (макатиб): Мактаб ал-Фуркан, който администрира басейна на езерото Чад и Сахел; офисите за Източна и Югоизточна Африка; за Хорасан (Афганистан, Пакистан, Централна Азия); и за Близкия изток. Тази архитектура позволи на ИДИЛ да оцелее териториалното си поражение в Сирия и Ирак през 2017–2019 г. с децентрализация на оперативната тежест към Африка, където през последното десетилетие беше регистрирано мнозинството от потвърдените жертви на джихадистки атаки в глобален план. Загубата на Минуки засяга директно мрежата за финансиране и оперативна координация на групировката в Сахел и басейна на Чад.

Операцията се вписва в активна фаза на американската политика спрямо Нигерия, отворена от Тръмп в края на октомври 2025 г. На 31 октомври САЩ обозначи повторно Нигерия като „страна с особено внимание“ (Country of Particular Concern) поради преследването на християни от въоръжени ислямистки групи. На 1–2 ноември Тръмп заплаши директно с военна намеса – „guns-a-blazing“, за да „изтрием напълно ислямистките терористи“, ако нигерийското правителство не вземе мерки. Между 26 и 27 декември американски военни нанесоха прецизни удари по два анклава, свързани с Ислямска държава, в щата Сокото – операции, описвани като координирани с нигерийската армия, но обявени с но с минимално публично оповестяване. Сегашната операция потвърди вече стабилизиран модел на двустранно сътрудничество, в който Вашингтон осигурява разузнавателния и въздушен компонент, а Нигерия – операционализация на терена.

Реториката на Тръмп за „геноцид над християните“ в Нигерия остава предмет на остри международни спорове. Според Amnesty International над 10 000 души са убити в джихадистки атаки в централна и северна Нигерия през първите две години, откакто президентът Тинубу пое властта през май 2023 г. Много от анализаторите обаче са на мнение, че мнозинството от жертвите на въоръжените групи в северната, мюсюлманска по болшинство, част на страната са самите мюсюлмани, а не християни – и че ситуацията не отговаря на критериите за геноцид по силата на международното право. Нигерийското правителство първоначално отхвърли наратива за „геноцид“, но по-късно прие американск военна помощ. Алтернативни мотиви за активизацията на американското военно присъствие изтъкват значимостта на Нигерия като източник на редкоземни елементи – монацит, литий, никел, кобалт – в проблемната североизточна част на страната, фактор, който редица анализатори (включително от International Crisis Group и LSE) свързват с прехода към директна военна намеса.

Терористичният пейзаж в региона, където действаше Минуки, претърпя значителни промени в последните 18 месеца. На 29 януари съвместна операция на две провинции на Ислямска държава (Сахел и Западна Африка) проведе мащабна атака срещу международно летище „Диори Хамани“ в Ниамей, столицата на съседен Нигер – индикация за координация между двете фракции, които обикновено се намират в съревнование за ресурси и поробителни маршрути. Паралелно с това върви ожесточена борба между Боко Харам и ISWAP за контрол върху островите и блатата на езерото Чад: в началото на годината Боко Харам проведе среднощно нападение, в което превзе лагери на ISWAP и ликвидира около 200 бойци на групировката. Само преди броени дни, на 5 май, Боко Харам уби 23 войници от армията на Чад в района на езерото; на 13 май ООН поиска независимо разследване на въздушни удари, довели до смъртта на цивилни в Нигерия и Чад. Операцията срещу Минуки засяга ключов възел за джихадизма в период на структурно разтърсване на цялата архитектура в басейна.

Геостратегическата обстановка в Сахел се промени фундаментално от 2020 г. насам с поредицата от военни преврати в Мали (2020, 2021), Буркина Фасо (2022), Нигер (2023) и Габон (2023), последвани от изтегляне на френските и американски военни от региона. Френската операция Barkhane (2014–2022) бе формално закрита през ноември 2022 г. Малката американска авиобаза в Агадес, Нигер, беше предадена през 2024 г. На мястото им влязоха руските частни военни компании – първоначално Вагнер, по-късно Африканския корпус под прякото командване на Министерство на отбраната на Руската федерация – които действат в Мали, Буркина Фасо, ЦАР и Нигер срещу заплащане и достъп до редки метали. Резултатите обаче не отговарят на поставената цел: според OCHA през 2025 г. в централен Сахел са отчетени 3737 инцидента със сигурността с най-малко 9362 жертви, а ескалацията се ускорява през тази година. Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM), местният клон на Ал-Кайда, обяви на 3 септември 2025 г. обсада на Бамако – най-малко 300 цистерни с гориво бяха унищожени по маршрутите от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея още в първата фаза, което парализира столицата за седмици. Изискването, първоначално формулирано като отмяна на данъците върху горивата, по-късно беше разширено до въвеждане на шериат в Мали.

След краткото отслабване в началото на 2026 г. JNIM извърши координирано настъпление в няколко региона на страната на на 26 април, съвместно с Фронта за освобождение на Азавад, в което беше ликвидиран министърът на отбраната на Мали. Два дни по-късно групировката обяви, че налага пълна блокада на Бамако, която обхваща всички превозни средства към столицата, и разшири оперативния обхват на юг към Того, Бенин и северна Гана, отваряйки джихадистки коридор към Гвинейския залив. Руското включване ограничи самостоятелното действие на Ислямска държава в Сахел, но претърпя провал в опитите си да предотврати експанзията на Ал Кайда и даже напротив, доведе до нейното активизиране.

Нигерия, чиято военна доктрина и партньорство със САЩ се запазиха относително стабилни, стана основната оперативна площадка за американските усилия за борба с тероризма в Западна Африка – обстоятелство, което вчерашната операция операция илюстрира, поставяйки в контраст двата конкурентни подхода към сигурността в региона.

Сценарии за развитие на ситуацията в краткосрочен план могат да бъдат няколко. Първо – задълбочаване на американското оперативно присъствие: периодични удари с дронове и съвместни операции с нигерийската армия по модела на сегашната, без формално разширяване на сухопътното присъствие отвъд онези 200 души, които понастоящем са на терен. Второ – формализиране на нова двустранна рамка за сигурност: преговори за разширена база на американски военни в Нигерия, потенциална трансформация на сегашното разузнавателно сътрудничество в постоянна оперативна мисия по образа на закритата Barkhane, но с по-ясно изразен публичен дискурс за защита на християнските общности. Трети – реактивиране на ИДИЛ-Сахел: бързо назначаване на нов оперативен ръководител, който да възстанови ритъма на нападенията — в исторически план подобни смени при ИД отнемат 3-6 месеца и често водят до временно ескалация на терористични атаки, целяща демонстрация на устойчивост. Първите два сценария вървят в очаквана сериализация, а третият – паралелно с тях.

Ликвидирането на Абу-Билал ал-Минуки не е изолиран успех в борбата с тероризма. То представлява първото публично документирано стратегическо постижение на разширената американска намеса в Западна Африка, отворена политически чрез реториката на Тръмп за „християнския геноцид“ и оперативно – чрез ударите през декември 2025 г. в Сокото и сегашната операция в басейна на езерото Чад. Реалната стратегическа линия зад тази реторика е възстановяване на американското присъствие в Сахел след западането на френското влияние и руското проникване чрез Африканския корпус – присъствие, чийто основен акцент е партньорството с Нигерия, единствената голяма страна в региона, останала извън руския сектор на влияние.

📸 Снимка: Нигерийски войници във военна база в размирния щат Борно миналата година. (Joris Bolomey/AFP via Getty Images)

9 ранени при прецизен удар на израелски изтребители срещу клана Ал-Адхам в Газа.

🇮🇱💥🇵🇸 9 палестинци, сред които 1 дете, пострадаха след като израелските военновъздушни сили нанесоха прецизен удар по сграда на семейство Ал-Адхам в бежанския лагер Ал-Шати, който се намира западно от град Газа. Операцията беше проведена малко след предупреждение за евакуация на околния периметър към местните жители, отправено от говорителя на IDF на арабски език полковник Авихай Адрае.

Ударът беше нанесен в рамките на продължаващо напрежение около споразумението за прекратяване на огъня в ивицата Газа, което влезе в сила на 10 октомври 2025 г.

„Израелските сили поразиха с ракета приземния етаж на къща, собственост на семейство Ал-Адам в района на Ал-Шати, при което бяха ранени 9 души“, съобщи Службата за гражданска защита на ивицата Газа в официално изявление, публикувано онлайн.

От службата допълниха, че ударът е разрушил обекта до основи, нанасяйки щети на десетки съседни постройки, част от които са били опожарени. Съобщава се, че мащабът на пораженията е създал риск за десетки семейства да останат без подслон поради тежкото състояние на сградния фонд и опасната обстановка.

Турската държавна агенция „Анадолу“ цитира медицински източник, според когото ранените при удара са били настанени за лечение на травмите в болница „Ал-Шифа“, която се намира в западната част на града.

Кореспондент на „Анадолу“ разговаря с очевидци, според които израелски изтребители са атакували сградата малко след като е била издадена заповед за пълна евакуация на района.

Свидетели посочват, че преди удара разузнавателен дрон е изстрелял сигнална ракета, която не се е взривила, но няколко минути по-късно изтребител е нанесъл удар срещу целта. Ситуацията е принудила няколко десетки палестински семейства да се изтеглят от района, по-голямата част от които вече пребивават в палаткови лагери или временни постройки.

В момента стотици хиляди палестинци са намерили подслон в западната част на анклава, след като израелските отбранителни сили (IDF) поеха оперативен контрол върху над 50% от територията му, по-голямата част от които в източните райони.

Според данни на т.нар. Министерство на здравеопазването, контролирано от терористичната групировка Хамас, в текущата динамика на конфликта след влизане в сила на прекратяването на огъня, при удари и бойни действия са загинали 846 палестинци, а други 2418 са били ранени.

Настоящото споразумение беше постигнато повече от две години след началото на операциите срещу Хамас и Ислямски джихад, предприети в отговор на терористичното клане на 7 октомври 2023 г. в южен Израел, в което бяха избити 1200 израелски граждани, а други около 250 бяха взети за заложници. Последвала офанзива срещу Газа, довела до 72 000 загинали сред палестинското население и безпрецедентни щети по сградния фонд.