Анализ: Спорът за писалката в Ню Йорк опира до убит български моряк

🇺🇸🖊️🇧🇬 Церемониалната писалка от подписването на два местни закона в Ню Йорк за 25-годишнината от 11 септември стигна до юрист, осигурявал правна защита в Гуантанамо осъден член на „Ал-Кайда“. На 4 септември кметът Зохран Мамдани я връчи на главния юрисконсулт на общината Рамзи Касем. Осъждането на неговия клиент обаче няма отношение към атентатите от 11 септември: той е признат за виновен за своето участие в нападението срещу френския танкер „Лимбург“ по крайбрежието на Йемен през октомври 2002 г., при което загина българският моряк Атанас Атанасов.

Церемонията по подписване се състоя в Синята зала на кметството. Първата наредба обявява 11 септември за общински Ден за възпоменание и служба в полза на общността, като всяка година ще се спазва минута мълчание, а градските служби се насърчават да организират възпоменателни церемонии и образователни програми. За пръв път датата получава такъв статут на общинско ниво; денят не е платен празник. Втората наредба обновява за пръв път от 2007 г. план за непрекъсваемост на дейността на градската власт и среда и да създава екип за непрекъсваемост на работата и изпълнение на базовите функции, ръководени от зам.-кмета по операциите. Малко след последния подпис Мамдани подаде писалката на комисаря на полицията Джесика Тиш, обръщайки се към нея тихо „Можеш ли да я подадеш?“, а тя я предаде на Касем, който беше влязъл в залата малко преди края.

Касем е първият мюсюлманин на поста главен юрисконсулт на Ню Йорк и ръководи правен екип на градска администрация от началото на мандата на Мамдани – първият мюсюлманин, избран за кмет на града. През 2009 г. Касем основава CLEAR, клиника към юридическия факултет на Градския университет на Ню Йорк, която предоставя безплатна правна защита на мюсюлмани и представители на други общности, засегнати от мерки срещу тероризма и от наблюдението на полицията в Ню Йорк. В периода 2022-2024 г. се издига до висш съветник по политиките при бившия президент Джо Байдън, а по-късно представлява задържания палестински активист Махмуд Халил. Кабинетът на Мамдани обясни присъствието на церемонията с факта, че неговият екип е изготвил и двете наредби.

Реакциите идват бързо. Общинската съветничка Джоан Ариола от Куинс описа избора като „зашеметяващо нечувствителен и неуважителен“ и заяви, че той показва „къде всъщност са лоялностите му“, като добави, че семействата на загиналите имат пълно право да бъдат възмутени. Подкастърът Бени Джонсън определи жеста като „плесница в лицето на жертвите“ в навечерието на годишнината. Присъствали роднини на загинали заявиха, че не са дошли в кметството, за да гледат как кметът извежда на преден план човек, чиято професионална дейност те свързват с хора и среди, принадлежащи към идеологията, отнела близките им.

Жестът попадна на вече отворен политически спор. През юли Джовани Галанте, чиято 29-годишна съпруга Грейс Катрин Галанте е сред 2977 загинали на 11 септември 2001 г. Тя публикува петиция Мамдани да бъде изключен от възпоменанието на Кота 0. Тя събра над 98 000 подписа и получи подкрепа от републикански сенатори. Подписалите я се позовават на отношението на кмета към радикалния ислямизъм и го обвиняват, че не осъжда достатъчно ясно антисемитизма. Екипът на Мамдани отговори, че той ще почете семействата, оцелелите и служителите на спасителните и спешните служби, реагирали първи на атаките, като застане до тях на церемонията тази година.

Клиентът, около когото се върти спорът, е Ахмед ал-Дарби. През февруари 2014 г. той се призна за виновен пред военната комисия в Гуантанамо – специалния трибунал, пред който САЩ съдят част от задържаните в базата – по обвинения в тероризъм и в нападение срещу цивилни и цивилни обекти. Признанието се отнася до 6 октомври 2002 г., когато натоварена с взрив рибарска лодка се вряза в борда на френски супертанкер „Лимбург“ в Аденския залив. Ал-Дарби призна вина за участие в планиране, подпомагане и подготовка на нападението. През октомври 2017 г. получи 13-годишна присъда, а на 1 май 2018 г. е предаден на Саудитска Арабия, за да изтърпи остатъка от нея.

Преди това ал-Дарби прекара 8 месеца в центъра за задържане в Баграм, Афганистан, а през 2002-2003 г. след прехвърлянето си в Гуантанамо остана там повече от 15 години. Той твърди, че американски военни са го ритали и били, влачили са го за прасците и са го държали окачен за китките с дни. Военното правосъдие счете разказа му за достатъчно достоверен, за да бъде използван като свидетелско доказателство в процес през 2006 г. срещу войник, обвинен в малтретиране на задържани.

Екипажът на „Лимбург“ наброяваше 25 души – 17 българи и 8 французи. 12 моряци бяха ранени. Загина един: Атанас Атанасов, на 38 години, от бургаското село Банево. Тялото му беше изхвърлено на брега и открито на 8 октомври, облечено в термозащитен костюм, което подсказва, че вероятно е напуснал кораба по време на борбата с огнената стихия. Тленните му останки пристигнаха в България в цинков ковчег през Франкфурт и бяха посрещнати от неговия брат Рослен преди погребението в родното село. Министерство на външните работи го определи като първата българска жертва на световния тероризъм.

Последиците не се изчерпаха с жертвите сред екипажа. Експлозията изля около 90 хиляди барела петрол и замърси над 70 км от крайбрежието на Йемен. Застрахователните премии за корабите, които обслужват страната, се утроиха, а дейността на контейнерното пристанище в Аден и на превозвача в Ходейда спадна наполовина. Месечните приходи на Йемен от пристанищни такси се свиха с около 3,8 милиона долара.

Връзката на ал-Дарби с 11 септември е роднинска и минава по друга линия. Сестра му е била омъжена за Халид ал-Михдар, един от петимата похитители на полет 77 на American Airlines – самолета, който се вряза в Пентагона, убивайки 184 души. Ал-Дарби не е обвиняван за участие в заговора от 11 септември и не е съден за него. В делото му тази роднинска връзка е биографичен факт, а не основание за обвинение.

Именно тази разлика се загуби по пътя от съдебната зала до заглавията. В значителна част от отразяването в американските медии Касем се появи като адвокат на „терорист от 11 септември“, а някои публикации го описаха като защита на човек, свързан със самолета, ударил Пентагона. Тези твърдения сливат 3 различни обстоятелства: за какво е осъден ал-Дарби, с кого е бил в роднинска връзка и каква точно е била работата на адвоката му. Резултатът е рамка, в която защитата по дело за атентат в Аденския залив започва да се възприема като защита по делото за 11 септември.

Работата на защитника пред военна комисия не го прави съучастник на клиента му; ролята на защитата е част от системата на американското военно правосъдие и се финансира в нейните рамки. В този конкретен случай има и още един съществен детайл. Споразумението, с което ал-Дарби призна вината си, го задължи да свидетелства срещу друг задържан в Гуантанамо – Абд ал-Рахим ал-Нашири, когото обвинението сочи като организатор на нападението срещу „Лимбург“ и атентата срещу американския разрушител USS Cole (DDG-67) през 2000 г. Така споразумението, постигнато в рамките на защитата, която сега се използва като аргумент срещу Касем, доведе до показания срещу човека, сочен за отговорен за атаката, в която загина Атанасов.

Има и втора линия, която придава на жеста допълнителен символичен заряд. През юни 2013 г. CLEAR, чиято работа Касем ръководи, заедно с Американския съюз за граждански свободи и неговото подразделение в Ню Йорк, заведе делото Raza срещу град Ню Йорк, насочено срещу програмата на местната полицейска служба за наблюдение на мюсюлмански общности. Спорът приключи със споразумение, одобрено през януари 2016 г. от съдия Памела Чен: полицията се задължи да не започва проверки въз основа на раса, религия или етнически произход и прие граждански представител, който трябва да следи за спазването на правилата. В хода на производството служител на полицията заяви, че картографирането на общностите не е дало нито една следа и не е довело до нито едно разследване за тероризъм. През 2026 г. писалката мина през ръцете на комисаря на същата полиция, преди да стигне до юриста, чиято клиника беше сред организациите, завели делото срещу Ню Йорк заради тази полицейска програма.

Производството срещу ал-Нашири не е приключило и 24 години след атентата. Той остава в Гуантанамо и срещу него се води дело, по което може да бъде наложена смъртна присъда. През август 2023 г. военен съдия изключи самопризнанията му с мотива, че са били получени чрез изтезание. През февруари 2026 г. Пентагонът отхвърли споразумение за признаване на вина, което самото обвинение беше препоръчало; решението е на заместник-министъра Стивън Файнбърг. Подборът на съдебни заседатели беше насрочен за 1 юни 2026 г., а очакваната продължителност на процеса е около 6 месеца.

Обвиненията, свързани конкретно с „Лимбург“, имат отделна процесуална хронология. През август 2014 г. те бяха отхвърлени от съдията по делото. Обвинението обжалва, а апелативната инстанция отмени решение за отхвърлянето им, без да се произнесе по същността на спора – дали атентатът е извършен по време на въоръжен конфликт. Затова все още не е решено дали обвиненията, свързани със смъртта на Атанасов, ще бъдат разглеждани в същинския процес срещу ал-Нашири.

Спорът в Ню Йорк е за символ и като такъв жестът е политически неразумен. Подаването на церемониална писалка на юрист с подобна професионална биография в навечерието на 25-годишнината от най-кървавия атентат на американска земя в историята – при положение че петицията срещу присъствието на кмета на възпоменанието вече беше събрала близо 100 000 подписа – беше предвидимо запалително независимо от първоначалния замисъл. Обяснението, че писалката е дадена на ръководителя на екипа, изготвил текста на наредбите, отговаря на обичайната американска практика при подписване на актове и има своя собствена логика. То обаче не отменя факта, че реакцията можеше лесно да бъде предвидена.

За родния читател обаче тежестта е другаде и тя не е символна. Единственият загинал в атентата, по чието дело Касем участва в защитата, е български гражданин, а производството срещу сочения за организатор все още не е приключило. Ако обвиненията за „Лимбург“ бъдат включени в същинския процес срещу ал-Нашири, България за пръв път ще има конкретно съдебно производство, в което може да бъде поставен и въпросът за представителството на пострадалите. Ако тези обвинения останат извън процеса и делото се концентрира върху USS Cole, смъртта на Атанасов ще остане призната единствено от българската държава, но без да получи съдебен отговор и без да бъде понесена отговорност за нея. Кой от двата варианта ще се реализира зависи от обвиненията, с които комисията ще продължи към същинската фаза на производство, а не от това как ще утихне спорът около една церемониална писалка.

Мексиканската армия ликвидира главатаря на картела „Лос Рейес“ в планините на Токумбо.

🇲🇽🎯 Мексиканската армия ликвиидира Луис Енрике Бараган Чавес, известен като „Р5“ и „Ел Гуичо“ – главатар на картела „Лос Рейес“ в щата Мичоакан, който имаше заповед за задържане и екстрадиция в САЩ. При престрелка в ранчо Родео дел Пинал, община Токумбо, загинаха двама въоръжени мъже, единият от които е бил Бараган Чавес, съобщи министърът на сигурността и гражданската защита Омар Гарсия Арфуч. Държавният департамент на САЩ предлагаше награда до 3 милиона долара за него.

Операцията беше проведена в нощта срещу понеделник, 31 август, по данни на военното разузнаване. В нея участваха подразделения на Министерство на отбраната и Националната гвардия в координация с Главната прокуратура на щата и полицията на Мичоакан. По думите на Гарсия Арфуч двете въоръжени лица открили огън по военнослужещи, а при ответния огън и двамата са загинали. След престрелката са били иззети две автоматични пушки, боеприпаси и пълнители за оръжия от различен калибър, както и една четириколка. Родео дел Пинал е малко селище в планинската част на Токумбо, недалеч от Лос Рейес де Салгадо – рядко населен пояс от стопанства и пасища.

Гарсия Арфуч определи Бараган Чавес като главен координатор на рекета на производителите на авокадо в района и посочи, че той е застанал начело на групата след ареста на Алфонсо Фернандес Магалон, „Пончо Ла Кирингуа“, на 1 август в съседната община Лос Рейес. Магалон е прехвърлен в Мексико Сити и предаден на специализирана прокуратура за организирана престъпност. Месец по-късно неговият приемник загина в планините от другата страна на общинската граница.

Оценката на САЩ за ролята на Бараган Чавес е по-тясна от тази на Мексико. Разследващата служба на Министерството на вътрешната сигурност (HSI) го описва като началник на въоръженото звено на картела „Лос Рейес“ и регионален водач на коалицията „Картелес Унидос“, отговарящ за рекета на производители на авокадо. Според обвинителния акт, внесен в съда на окръг Колумбия, той е водил бойна фракция, която налага контрола на организацията чрез автоматично оръжие, самоделни експлозиви, камикадзе дронове, бронирани превозни средства и чуждестранни наемници, и е участвал в превоза на метамфетамини към американския пазар. Министерство на отбраната на Мексико му приписва и заповедта за засада през 2025 г., при която загива лейтенант от пехотата.

Наградата за Бараган Чавес беше обявена на 14 август 2025 г. Тогава Министерството на правосъдието на САЩ повдигна обвинения срещу петима от високопоставените фигури в съюза, а Държавният департамент предложи за тях общо 26 милиона долара – 10 милиона за водача на коалицията Хуан Хосе Фариас Алварес, „Ел Абуело“, 5 милиона за Фернандес Магалон и 3 милиона за Бараган Чавес. Самата коалиция беше включена в списъците на чуждестранните терористични организации и на специално определените глобални терористи на 20 февруари 2025 г.; в официалното обозначение „Картел де Лос Рейес“ фигурира като един от нейните псевдоними. По условията на програмата наградите се изплащат за информация, довела до арест или осъждане. След смъртта на Бараган Чавес и двете възможности отпадат, а обвинителният акт остава без подсъдим.

Картелът, който той ръководи едва месец, не е класическа наркоструктура. Той възниква в началото на 2010-те години като самоотбранителна група срещу „Лос Кабалерос Темпларио“ и остава ограничен до пет общини в западната част на Мичоакан: Котиха де ла Пас, Токумбо, Лос Рейес де Салгадо, Буенависта Томатлан и Перибан де Рамос. Действа като подструктура на „Картелес Унидос“ под картела на Тепалкатепек, ръководен от Фариас Алварес. Приходите му идват от три основни източника – такси върху авокадото и лимона, тайни самолетни писти за кокаин от Колумбия и разпространение на метамфетамини, фентанил и хероин в САЩ чрез семейни мрежи на мичоаканската диаспора. В миналото групата получава помощ от „Халиско Нова генерация“ (CJNG) в борбата срещу тамплиерите; днес двете организации си оспорват същия земеделски пояс.

Операцията от неделя вечер е шестият удар по ръководните звена на престъпните структури в Мичоакан и съседния Халиско за половин година. Поредицата започна с убийството на Немесио Осегера Сервантес, „Ел Менчо“, основателя на CJNG, на 22 февруари в планинския район на Тапалпа. Последваха задържанията на Фернандо де Хесус Ортис Авалос, „Ел Доктор“, на 14 юли и на Рамон Анхел Алварес Аяла, „Р1“, на 30 юли, а след това и на Фернандес Магалон. На 19 август армията разби въоръжената клетка на регионалния шеф на CJNG Ераклио Гереро Мартинес, „Тио Лако“, без да залови самия него.

Икономическата основа, върху която действат тези групи, обаче не се е променила. Изнудването на производителите на авокадо и лимон остава постоянен източник на приходи за престъпните структури в западната част на щата и е една от причините федералните сили да поддържат присъствието си в района. „План Мичоакан за мир и справедливост“ на президента Клаудия Шейнбаум – над сто мерки за близо 57 милиарда песос, представени след убийството на кмета на Уруапан Карлос Мансо на 1 ноември 2025 г. – постави именно борбата с изнудването в центъра си. От ноември до юли по него са задържани 950 души за това престъпление, а президентството отчита спад на умишлените убийства в щата с 46 на сто. Лидерът на лимонопроизводителите Бернардо Браво беше убит на 20 октомври 2025 г., след като публично отказа да плаща.

Какво действително ще промени ударът от неделя, зависи от механизъм, който вече веднъж се прояви. След ареста на 1 август способността на групировката да упражнява принуда преживя водача си с часове: нейни хора затвориха най-малко пет пътни отсечки към Хакона, Перибан и Уруапан още преди Магалон да стигне до Мексико Сити, а мястото му беше заето в рамките на дни. „Картелес Унидос“ е съюз от полуавтономни местни групи, всяка със собствена територия и собствен източник на приходи. Структурата е устроена така, че да поема загубата на отделен командир, а досегашните удари по ръководството ѝ водеха основно до преразпределяне на функциите между наследниците. Загубата на двама последователни ръководители на една и съща фракция в рамките на месец обаче стеснява кръга от хора, способни едновременно да контролират трафика, събирането на таксите и въоръжената защита.

Другият възможен сценарий вече се разигра наблизо. След смъртта на Осегера Сервантес американските ведомства определиха като нов ръководител на CJNG доведения му син Хуан Карлос Валенсия Гонсалес, „Ел 03“, но самата организация не обяви единен приемник и по-голяма тежест падна върху регионални шефове като Гереро Мартинес. Обезглавяването там доведе до разпръскване, а не до разпад, и е по-вероятно същото да се повтори в „Лос Рейес“, отколкото структурата да се разпадне. Територията на групата е ограничена до пет общини, но във всяка от тях има кой да поеме събирането на таксите.

Едно обаче вече е изключено. Три пъти от февруари 2025 г. насам мексиканското правителство е предало общо 92 души на американското правосъдие извън процедурата по екстрадиция. Заповедта за „Ел Гуичо“ остана неизпълнена и каквото и да е знаел за маршрутите и финансите на коалицията, тази информация вече няма да бъде получена от него в рамките на американско дело. Останалото се измерва бавно – и в песо на килограм: ако през следващите месеци производителите на авокадо и лимон в петте общини продължат да плащат същите ставки на нов събирач, ударът ще се е оказал просто смяна на лицето.

Заряд в колата уби подполковник от ВВС и ПВО в Петербург

🇷🇺 Подполковник от Въздушно-космическите сили и Противовъздушната отбрана на Руската федерация загина сутринта на 27 август, след като автомобилът му се взриви в микрорайон Славянка на Санкт Петербург. Съпругата му, която пътувала на предната пътническа седалка, беше откарана в реанимация. Следственият комитет потвърди смъртта на военнослужещия и критичното състояние на жената, а данните за званието и рода войски бяха съобщени от „Фонтанка“ и близкия до руските силови структури канал „112“.

Взривът е станал около 10 часа на адрес Колпинско шосе 24, корпус 4, пред магазин „Магнит“, в момента, когато автомобилът потеглял от дома на семейството. По данни на „Фонтанка“ става дума за самоделно взривно устройство, задействало се под мястото на водача, а автомобилът е кросоувър Geely Monjaro. Свидетели описват мощен взрив, който изтласкал колата няколко десетки метра назад, откъснал предния капак и задната броня и изкъртил стъклата. Части от автомобила са били разпръснати на десетки метри, а съседни паркирани коли са пострадали от ударната вълна. Според „Фонтанка“ и двамата съпрузи са загубили краката си при взрива. Мъжът е починал на място. На жената е бил поставен турникет още преди пристигането на екипите, а по думите на очевидец през първите минути тя е била в съзнание.

Разположението на заряда, ако бъде потвърдено, би обяснило различния изход за двамата. Устройство под мястото на водача поразява най-тежко човека зад волана, докато пътникът до него е изложен на по-слабо прякото въздействие на взрива. Задействането при потегляне вероятно означава, че извършителят е искал да се увери, че предполагаемата цел вече е вътре. Не е известно дали присъствието на съпругата е било предварително установено и дали е повлияло върху решението за задействане на устройството.

Официалното съобщение засега е значително по-предпазливо. Следственият комитет образува дело „по факта на възпламеняване на автомобил“ в Пушкински район, без да посочи член от наказателния кодекс, макар да потвърди един загинал, една пострадала и назначаването на съдебни експертизи. Криминалисти работиха на мястото през целия ден и повдигнаха останките с подемник, за да огледат ходовата част – процедура, която се прилага и при съмнение за заряд, монтиран под автомобила.

Името на загиналия не се съобщава. По данни на „Фонтанка“ той е бил на 53 години и е служил във ВВС и ПВО, а „112“ го описва като военен пилот. В Санкт Петербург се намира щабът на 6-а армия на ВВС и ПВО, която носи почетното наименование „Ленинградска“, а от декември 2025 г. – и гвардейско звание. Тя носи отговорност за въздушното прикритие на Северозападна Русия и е подчинена на наскоро възстановения Ленинградски военен окръг. Разследването обаче не е посочило конкретно звено и няма официални данни, че загиналият е служил именно в тази армия. Ако описанието на „112“ е вярно, става дума за офицер от летателния състав, а не от щабната командна верига.

Характерът на самия квартал обяснява защо адресът се превърна във важна част от новината. Славянка е построена в края на първото десетилетие на века, а Министерството на отбраната е изкупило там около един милион квадратни метра жилищна площ, разпределена предимно между офицери от средно и висше командно звено. На 22 ноември 2010 г. Владимир Путин, тогава министър-председател, посещава новите апартаменти в Пушкин, за да провери изпълнението на програмата. 16 години по-късно резултатът е район с висока концентрация на военнослужещи, в който адресът на офицер може да подскаже професионалната принадлежност и на неговите съседи, а пред блоковете са паркирани автомобилите на хора от едно и също ведомство.

Предполагаемият метод не е нов за града. На 26 февруари 2026 г. ФСБ съобщи, че е осуетила покушение срещу висш военнослужещ на Министерство на отбраната именно в Санкт Петербург. Службата определи следната последователност: задържаните извадили самоделно взривно устройство от тайник, наблюдавали дома на офицера и монтирали заряда под неговия автомобил. Според версията изпълнителите поддържали връзка с украински специални служби през Telegram и действали по указания на куратор. Зарядът е открит и обезвреден, а задържаните направили самопризнания.

Така шест месеца преди сегашния случай в същия град вече е разкрит предполагаем заговор срещу сходна цел и с устройство, поставено на същото място – под автомобила. Разликата е, че през февруари веригата е била прекъсната преди задействането, а сега това не се е случило. Различно е и поведението на ведомства: през февруари ФСБ обяви арестите и още същия ден приписа поръчката на Киев, докато сега единственото официално изявление идва от Следствения комитет и не посочва нито организатор, нито наличие на бомба.

Мерките, предприети след атентата в московския ресторант Balzi Rossi на 1 август, при който загинаха пет души по време на частно тържество в чест на главнокомандващия на Въздушно-космическите сили, бяха насочени към друг вид заплаха. Само ден преди взрива в Санкт Петербург The Insider разкри, че куриерска служба е забранила на служителите си да паркират на 29 места в Москва и Московска област по искане на МВР, Следствения комитет и други силови ведомства. Списъкът включва полицейски участъци, специални полкове, приемници и автомобилни бази.

По-рано, на 6 юли, ФСБ съобщи, че е пресякла изпращане на взривни устройства, маскирани като парфюми и предназначени за военнослужещи и някои държавни служители в Москва, Воронеж, Саратовска област и Краснодарски край. Всички мерки са насочени към каналите за доставка – кутията, пратката, тротинетката или куриера пред входа. Собственият автомобил на офицера, паркиран пред жилищния му блок, не попада в нито една от тези категории.

Петербургският взрив е извършен 26 дни след московския атентат и отново засяга Въздушно-космическите сили. На 1 август тържеството беше организирано в чест на техния главнокомандващ, а на 27 август загива подполковник от армия, която е част от същия вид въоръжени сили.

По-съществената връзка обаче е географска и методологична. Между февруарския и августовския случай в Санкт Петербург има поне две установими прилики: целта е военнослужещ, а предполагаемото устройство е поставено под автомобила му близо до дома му. При случая от февруари ФСБ твърди и за предварително наблюдение и получаване на готов заряд от скривалище. Засега няма потвърждение, че това е присъствало и при сегашния случай. Ако бъдат установени, това би насочило към възможно наличие на обща местна инфраструктура за подготовка, а не непременно към последователно избиране на офицери с все по-нисък ранг. Затова решаващо ще бъде дали разследването ще открие обща верига между двата случая.

Никой не е поел отговорност за взрива и следствието не е посочило организатор. Съвпаденията с предните случаи са видими: предполагаем самоделен заряд, поставен на лек автомобил, цел с военно звание и атака в непосредствена близост до дома ѝ. Предварителното наблюдение обаче все още не е потвърдено за този случай. Приликите ще останат само косвени указания, докато разследването не установи извършителите и начина, по който е подготвено нападението.

„Дувдеван“ задържа четвъртия мъж от семейство Хазем в Дженин

🇵🇸🚨 Израелска специална част задържа Хумам Хазем в Дженин на Западния бряг. Това е четвъртият мъж от същото семейство, който е убит или задържан от израелските сили от 2022 г. насам. Арестът беше извършен сутринта на 24 август, три дни след като войници застреляха баща му в същия град. Според израелската армия Хумам Хазем е подготвял нападение на израелска територия.

Операцията е проведена от звено 217 „Дувдеван“, създадено през юни 1986 г. за действия в гъсто населени градски райони на Западния бряг. Според официалното описание на Израелските отбранителни сили (IDF) нейната задача е да предотвратява терористична дейност, действайки както открито, така и под прикритие сред местното арабско население. На частта се приписват повечето значими арести в района по време на вълната от нападения след 2015 г. При тази операция тя е действала под командването на регионалната бригада „Менаше“, която отговаря за сектора около Дженин.

Говорителят на IDF на арабски език уточни, че арестът е извършен по указание на службата за вътрешна сигурност (Шин Бет). В същото съобщение беше обявен и втори арест: ден по-рано, на 23 август, войници са задържали в палестинското село Санур, южно от Дженин, друг мъж. IDF твърди, че е водил подготовка за нападение срещу израелски граждани.

Бащата, Фатхи Зидан Хазем, беше убит през нощта срещу петък, 21 август, при операция по неговия арест в дома му в Дженин. Според IDF палестинец, въоръжен с нож, е нападнал войник от парашутната бригада по време на акцията. Военнослужещите са отвърнали с огън и са го убили, докато сред тях няма пострадали. Палестинското министерство на здравеопазването съобщи името на убития и заяви, че е починал от раните си, след като е бил прострелян рано сутринта в петък. Израелските власти продължават да задържат тялото му и към момента не са го предали на близките.

Съседка, пожелала анонимност, даде пред AFP по-подробен разказ за случилото се. По думите ѝ войници нахлули в дома на съседите ѝ в рано сутринта и наредили на Хазем да вдигне ръце, но той отказал. „Тогава ги нападна с нож и го простреляха седем пъти пред 10-годишния му син. Завлякоха го по стълбите и го отнесоха със себе си“, каза жената. Кадри на AFP, заснети в дома в петък, показват локва кръв и патрони, разпилени по пода сред хранителни продукти.

Фатхи Хазем беше на 58 години и пенсиониран полковник от Палестинските национални сили за сигурност – кариерен офицер от силовия апарат, изграден от Палестинската автономия след споразуменията от Осло. Той се превърна в публична фигура в Дженин след април 2022 г. Тогава един от синовете му извърши атака, направила семейството широко известно в Израел. Бащата открито похвали сина си за убийствата и отказа да се яви след призовка за разпит. Ynet го определи като виден противник на Израел, придобил публичност след стрелбата.

Става дума за сина му Раад Хазем. На 7 април 2022 г. той откри огън по бар на улица „Дизенгоф“ в центъра на Тел Авив и уби трима души: 27-годишните приятели Томер Морад и Ейтам Магини и 35-годишния Барак Луфан, баща на три деца. Други шестима души бяха ранени. Според описание на Държавния департамент на САЩ нападателят е бил 28-годишен жител на бежанския лагер в Дженин, без връзки с организация и без предишни арести, който е влязъл в Израел без разрешение.

Раад Хазем се укри непосредствено след стрелбата. Издирването продължи с часове, в него взеха участие стотици полицаи и служители на израелските служби. На следващата сутрин той беше открит да се укрива край джамия в Яфа. Според съобщенията от онези дни Хазем първоначално вдигнал ръцете си, а след това извадил пистолет и стрелял по служителите. Те отвърнали на огъня и го убили.

Стрелбата на улица „Дизенгоф“ беше част от по-широка поредица от нападения. През пролетта на 2022 г. Израел преживя няколко смъртоносни атаки: в Беер Шева бяха убити четирима души, в Хадера – двама служители на граничната полиция, в Бней Брак – петима души, а на 5 май в Елад – още четирима. Общо 21 израелци бяха убити между март и май. В отговор Израел започна операцията „Разбиване на вълната“ – почти ежедневни рейдове на Западния бряг, продължили до края на годината. Според статистиката на IDF през 2022 г. на Западния бряг и от негова територия са извършени 305 стрелби спрямо 91 година по-рано. По данни на ООН през същата година там са загинали 154 палестинци.

Дженин остана сред основните средища на тези акции. В края на септември 2022 г. в бежански лагер беше убит втори син на Фатхи Хазем – Абд ал-Рахман. Той загина в престрелка при армейска акция, определена от командването като операция, насочена към въоръжени палестинци. Така за по-малко от половин година семейството загуби двама от синовете си.

През следващите години броят на въоръжените групи в района нарасна. В оценка на ACLED от май 2025 г. се посочва, че след октомври 2023 г. в Дженин и Тулкарем са възникнали поне 18 нови местни групировки, с което общият им брой е нараснал от 8 на 26. Най-известната сред тях е „Бригадата на Дженин“, основана през септември 2021 г. с обявена цел защитата на шестимата палестинци, избягали от израелския затвор „Гилбоа“. Петима от тях са били свързани с „Ислямски джихад“, а един – с „Фатах“.

Срещу Хумам Хазем засега има само твърдение на IDF, но не и повдигнато обвинение. Военните заявяват, че след смъртта на баща си той е изразил намерение да извърши нападение срещу израелски граждани и служители на силите за сигурност и че специалната операция е проведена, за да го предотврати. Властите в Израел не са обявили дали срещу задържания ще бъде повдигнато обвинение пред военен съд, нито къде е отведен.

Мястото, на което се развива тази поредица от събития, се промени из основи през последната година и половина. На 21 януари 2025 г. IDF започна в северната част на Западния бряг операцията „Железен зид“ – най-мащабната си акция в района от десетилетия, проведена с участието на Шабак и граничната полиция. Броени часове преди началото ѝ палестинските сили за сигурност, които от декември 2024 г. провеждаха свои собствени операции в лагера, се изтеглиха. В Дженин навлязоха пехотни части, бронирани машини и булдозери, а над квартала действаха бойни хеликоптери и дронове. Част от жителите напуснаха още през първия ден. Други останаха по домовете си, докато дронове с високоговорители не им наредиха да излязат през кръговото кръстовище „Ауда“, където войските бяха разположили контролно-пропускателен пункт.

Според доклад на Human Rights Watch от ноември 2025 г. лагерите в Дженин, Тулкарем и Нур Шамс са били опразнени от почти всичките си жители. Организацията описва случилото се като най-масовото разселване на палестинци на Западния бряг от 1967 г. насам. 10 месеца след началото на операцията лагерите остават празни, около 32 000 души са разселени, а IDF са разрушили приблизително 850 къщи и други постройки в трите лагера. Входовете са затворени с насипи и прегради, част от домовете са превърнати във военни постове, а на жителите не се разрешава да се завърнат. Human Rights Watch определи опразването на лагерите като престъпление срещу човечеството.

Кампанията бързо обхвана и други райони. На 27 януари 2025 г. същият модел беше приложен в лагера в Тулкарем: пехотни части, дронове, танкове и булдозери навлязоха в квартала, жителите бяха изведени, а входовете – запечатани. Израелските власти обявиха лагерите за опразнени още през февруари 2025 г., но войските останаха в тях и продължиха да разрушават сгради. Според същия доклад достъпът се отказва системно дори когато в района няма бойни действия, а висши членове на израелското правителство са призовавали продължителното разселване на жителите на лагерите да се превърне в политическа цел. Армейското командване не е отговорило на въпроса на организацията дали и кога разселените ще могат да се завърнат по домовете си.

През юни 2026 г. Haaretz описа как в северната част на Западния бряг IDF са приложили похвати, познати от ивицата Газа: изтласкване на жителите, разрушаване на сгради и прокарване с булдозери на коридори между останалите къщи. На хълм над лагера в Дженин се изгражда военна база. Нощната операция, при която загина Фатхи Хазем, и сутрешната акция под прикритие срещу сина му се вписват именно в този режим на постоянно военно присъствие.

Селищната карта около града също се промени. На 19 април 2026 г. израелски министри отбелязаха възстановяването на Са-Нур – едно от четирите селища в северната част на Западния бряг, разрушени при изтеглянето през 2005 г. заедно с Хомеш, Ганим и Кадим. Тогава жителите на Са-Нур бяха изведени, самият район беше обявен за закрита военна зона. През 2026 г. там се настаниха 16 семейства, а 10 дни по-късно комисията по планиране към Гражданската администрация одобри изграждането на 126 жилища. Са-Нур се намира до палестинското село Санур, където беше извършен вторият арест, обявен заедно с този на Хумам Хазем.

Насилието от заселници в района нараства успоредно с армейските операции. По данни на израелските служби, цитирани от обществената телевизия „Кан“, през първото полугодие на 2026 г. на Западния бряг са регистрирани 660 тежки престъпления с националистически мотиви спрямо 405 за същия период на 2025 г. При тези нападения са убити шестима палестинци и са ранени 140 души; година по-рано няма убити, а ранените са 82. Увеличили са се и нападенията срещу израелски военнослужещи и полицаи – до 45 през първото полугодие, а само през юли са регистрирани още около 100 случая.

Баку обяви в издирване трима руснаци, сред тях съветник на транспортния министър

🇦🇿⚖️🇷🇺 Генералната прокуратура на Азербайджан обяви за международно издирване трима руски граждани, единият от които е действащ съветник на министъра на транспорта на Руската федерация. Азерски съд постанови и задочното им задържане под стража. Съобщението беше публикувано на 17 август – деня, в който Москва депортира Бахтияр Гасанов, председател на Национално-културната автономия на азербайджанците в Москва.

Обвиняемите са Алексей Александрович Чадаев, Иван Андреевич Князев и Семьон Сергеевич Уралов. Прокуратурата ги привлече към наказателна отговорност по три разпоредби от Наказателния кодекс на страната: член 214-2 (публични призиви към тероризъм), член 281.2 (публични призиви срещу държавата) и член 283.2.1 (разпалване на национална вражда и омраза). Тъй като и тримата се намират извън страната, ведомството уточни, че предприема действия за организиране на издирването им по каналите на Интерпол и чрез компетентните органи на партньорски държави. Тази формулировка описва отправено искане, а не вече изпълнено решение.

Политическата тежест на решението произтича от служебния профил на един от обвиняемите. От 12 януари 2026 г. Чадаев е съветник на министъра на транспорта Андрей Никитин, като по собствените му твърдения изпълнява длъжността безвъзмездно, без заплата и кабинет. От 2024 г. той ръководи научно-производствен център „Ушкуйник“ в Нижни Новгород, свързан с ударния дрон „Княз Вандал Новгородски“. Самият Никитин управлява Новгородска област от 2017 г. до преминаването си в Министерството на транспорта през 2025 г.

Князев е водещ в столичния телевизионен канал „Москва 24“. Уралов е политически консултант и медиен експерт, в чийто канал в YouTube се излъчва подкастът „Чистота на разбирането“, ръководен съвместно от него и Чадаев.

Предмет на разследването са два епизода на предаването. Според версията на следствието в излъчването от 14 юли тримата отправят призив за насилие срещу Азербайджан, насилствена смяна на конституционния ред и нарушаване на териториалната цялост на страната, както и за разпалване на омраза между страните. Обвинението за епизода, публикуван на 13 август е по-тежко: открити призиви към тероризъм, включително към физическо унищожаване и целенасочено ликвидиране на конкретни лица.

Публично известното съдържание на предаването от юли насочва към Дагестан. В него Чадаев заявява, че  Баку е вложил значителни средства и влияние в републиката, привлякъл е голяма част от елита в Дагестан, обвързвайки го с мрежа от династични бракове. Той посочва, че най-скъпото и богато изглеждащо място в Махачкала е площадът на Алиев с паметника на Алиев и че не е далеч денят, когато на дневен ред ще бъде поставен въпросът за „обединяването“ на всички мюсюлмански народи от Източен Кавказ със столица Баку. Пасажът беше публикуван от руския сайт „Политнавигатор“ още на следващия ден, а на 16 юли бе повторен от азерското издание haqqin.az – две медии с противоположни пристрастия, предали един и същ цитат.

Прокуратурата не уточни конкретните изрази, на които стъпва обвинението в призив срещу териториалната цялост на Азербайджан. Темата обаче засяга общност, разделена от държавната граница. По поречието на река Самур живеят лезгините, чиито села са разположени от двете страни на коритото. Според официално преброяване на Азербайджан от 2009 г. в страната живеят 180 300 лезгини, от които 79 629 в Гусарския район непосредствено до руската граница, 24 868 в Баку и 24 688 в Хачмазкия район. Всеки разговор за прекрояване на границите в Източен Кавказ неизбежно засяга тази общност, независимо в каква посока се предлага промяната.

Баку разполага с исторически прецедент, който задържа темата в наказателноправната сфера. Движението „Садвал“, основано в Дагестан през юли 1990 г. с цел обединяване на лезгинския народ, се радикализира и по-късно през декември 1991 г. провъзгласява независим Лезгистан. След атентата на 19 март 1994 г. на метростанция „20 януари“ в Баку, при който загинаха 14 души, а 49 бяха ранени, около 10 бойци на „Садвал“ получиха присъди и активността на движението рязко спадна. От този процес насам призивите за кавказко преобединяване и обвиненията в тероризъм остават трайно свързани в азерската съдебна практика.

Другото действие на 17 август дойде от Москва. Гасанов беше откаран от центъра за временно настаняване на чужди граждани до летището и изведен от Руската федерация. Проруски Telegram канали съобщиха още през септември 2025 г., че той е бил лишен от гражданство. Органите на реда го задържаха през юни 2026 г. и впоследствие съдът отхвърли жалбата му срещу решението за извеждане. Гасанов оглавяваше най-голямата азерска общност в Русия.

Това не е изолиран случай. Министърът на вътрешните работи на Руската федерация Владимир Колоколцев отчете 70 000 изведени мигранти през 2025 г. и заяви, че броят им е можел да бъде 10-ина пъти по-голям. По данни, цитирани от председателя на Националния антикорупционен комитет Кирил Кабанов през май документи са били отнети на над 4500 души. Повече от 3000 са загубили гражданство заради извършени престъпления, около 400 – поради неявяване за военна регистрация, а близо 300 – по мерки за национална сигурност. Още в средата на юли haqqin.az описа координирана медийна кампания, насочена към азерската общност в Русия, като посочи подкаста на Чадаев и Уралов като един от нейните гласове.

Баку и преди е използвал методите на наказателното право срещу руски медийни фигури. През лятото на 2025 г. в разгара на двустранната криза, азерските власти арестуваха ръководителите на местния клон на Sputnik Игор Картавих и Евгений Белоусов. Сегашният случай обаче е от друг вид: обвиняемите се намират в Русия и остават извън непосредствения обсег на азерското правосъдие. Поради тази причина тежестта на решението е не толкова в неговото практическо изпълнение, колкото в самото публично обявяване.

Международното издирване и извеждането на Гасанов се случват в период на двустранни отношения, които според официални декларации от двете страни вече са нормализирани. На 13 юли азерският президент Илхам Алиев обяви отношенията между Азербайджан и Русия за напълно нормализирани, а на 28 юли той и руския му колега Владимир Путин потвърдиха по телефона курса към разширяване на сътрудничеството. Кризата започна след катастрофата на самолет на AZAL в района на Актау на 25 декември 2024 г. Тя доведе до смъртта на 38 души, премина през взаимни арести на граждани през лятото на 2025 г. и беше формално приключена с договорките от среща между двамата държавни глави в Душанбе, проведена на 9 октомври 2025 г. – включително по въпроса за обезщетенията.

Разминаването между декларациите и практиката личи от темповете на азерското производство. Между второто инкриминирано излъчване на 13 август и постановленията за привличане на 3-мата като обвиняеми изминаха едва 4 дни – кратък срок за дело по три разпоредби, едната от които засяга углавно обивнение като тероризма.

Съвпадението на двете действия в един ден обаче допуска и обяснение, което не предполага координация. Принудителното извеждане на Гасанов е завършекът на административна процедура, започнала още през септември 2025 г. и достигнала до съдебно произнасяне, чиято дата се определя от руски съд, а не от Баку. Азерското наказателно производство следва своя хронология, обусловена от датата на второто излъчване. Следователно двете процедури може да са се пресекли случайно.

Дори при това допускане решението на Генералната прокуратура остава сигнал с ограничена практическа приложимост, но със значителна политическа тежест. Задочно постановеното задържане не може да бъде изпълнено, докато обвиняемите се намират в Русия. Искането по линия на Интерпол на свой ред подлежи на отделна преценка, включително за евентуален политически характер.

Вероятната цел на Баку не е непосредствена екстрадиция, а очертаване на политическа и правна граница за конкретен тип публични изяви относно Кавказ в Русия. Сигналът е още по-силен, защото е насочен към човек, заемащ длъжност в руската изпълнителна власт.

Този прочит би бил потвърден от нови азерски производства срещу руски публични фигури от същия кръг през следващите седмици или от официална руска реакция в защита на Чадаев по служебна линия. Тишина от двете страни и липса на продължение отвъд сегашните трима обвиняеми биха го отслабили. Към вечерта на 17 август официален руски отговор няма.

Анализ: Кеймбридж документира ИИ звена в „Боко Харам“ без доказан боен ефект

Бивши членове на Боко Харам и Ислямска държава – вилает Западна Африка (ISWAP) в лагера Хаджа в Майдугури, преди освобождаването им след 5-месечна програма за рехабилитация, 30 май 2023 г. 📸 Снимка: Audu Marte/AFP

Групите на „Младежки инициативи за бдителност“ държат контролно-пропускателни пунктове и извършват патрули около собствените си общности и селища, където следят и задържат заподозрени членове на Боко Харам за предаване на военните. 📸 Снимка: Immanuel Afolabi/Conflict & Development at Texas A&M

🇳🇬 Двете фракции на нигерийското джихадистко движение „Боко Харам“ използват шест търговски езикови модела (AI) в ежедневната си работа и са създали отделни звена с ограничен достъп. Това става ясно от теренно проучване на Кеймбриджката програма за наука и политика на изкуствения интелект (CASP), публикувано на 10 юли. Авторката му го определя като първото свидетелство на терен, че действаща терористична организация е усвоила подобен вид инструменти за цели, които надхвърлят пропагандата. В същото време проучването ясно посочва, че находките не позволяват заключение дали технологията реално е повишила способностите на групировката.

Авторката Антония Юлих стъпва на 57 присъствени интервюта с 27 бивши членове на организацията, сред които командири от средното ниво и технически специалисти. Разговорите са проведени в североизточна Нигерия през 2025 и 2026 г. и обхващат основно периода 2023–2024 г. Най-скорошните описания достигат до средата на 2025 г. и очертават картина, която дотогава присъстваше в аналитичната литература основно като хипотеза.

Назованите платформи са ChatGPT, Claude, Gemini, Grok, Meta AI и DeepSeek, като бившите бойци описват употребата им до голяма степен като взаимозаменяема. Сред приложенията, изброени в проучването, са планиране на атаки, проектиране на взривни устройства, обслужване и отстраняване на неизправности по оръжия, както и подобряване на оперативната сигурност. Един от интервюираните обобщава практиката в три посоки: да се научат да сглобяват и използват оръжия и да правят бомби; да подобрят наблюдение над собствените лагери и противника; и да поискат тактически съвет за вече замислен план. Друг го формулира още по-пряко: „Пробата и грешката могат да те убият. Изкуственият интелект ти дава точност.“

Това, което отличава случая от познатите досега примери с пропаганда, е степента на внедряване в самата организация. Специализирани звена имат и двете фракции – „Ислямска държава – вилает Западна Африка“ (ISWAP) и историческото ядро „Джамаат ахл ас-Суна лид-Даауа уал-Джихад“. Двете са официално вписани като чуждестранни терористични организации от Държавния департамент на САЩ, а статутът е потвърден при прегледа от декември 2024 г. Достъпът до инструментите е запазен за обучени и доверени оператори от определени рангове. Оперативни служители на „Ислямска държава“ са провеждали обучения на място и са оказвали дистанционна помощ. Един от интервюираните описва въвеждащо занятие, при което „белите събраха главните в една стая“ и демонстрирали работата на моделите чрез прожектор на голям екран. Друг обяснява, че акаунтите се създават от хора извън страната, които плащат и абонамент, така че да не оставят лесно проследима връзка с организацията.

Предпазните механизми невинаги са спирали злоупотребата. Според един от бившите членове обучените за тази цел младежи заобикалят ограниченията, като заявяват, че материалът им е нужен за филм. Юлих описва произтичащата от това уязвимост като структурна, а не като казус, свързан с конкретен извършител, тъй като самите инструменти са публично достъпни.

Дотук е документираното. Разделът за ограниченията в самото проучване обаче стеснява възможния обхват на изводите. Свидетелствата са самоотчетни и могат както да преувеличават, така и да премълчават дадени обстоятелства. Находките документират усвояване и внедряване на технологията, а участниците говорят за нея като за средство за повишаване на оперативната ефективност. Те обаче не доказват дали изброените модели са увеличили реално способностите на организацията, нито дали са направили възможни атаки, които иначе не биха се състояли. Интервюираните са бивши, а не действащи членове, и повечето от тях са заемали позиции от средното, а не от висшето ръководно ниво. Като изследване на един конкретен случай находките не могат автоматично да бъдат пренесени към други групировки, макар участието на Боко Харам в транснационални джихадистки мрежи може да предполага потенциал за разпространение на практиките отвъд самата група.

Значението на тази уговорка проличава най-добре при цитатите, които иначе звучат като най-сериозния довод за практически ефект. Един от интервюираните твърди, че преди взривовете са били по-слаби, след което системата им посочила какви химикали да добавят. Друг сравнява стария и новия начин на действие: преди изпращали 200 бойци и губели 60, а след консултацията разбрали, че често е по-разумно да пратят 20 и да разчитат на координирани действия на малки групи. Възпроизведени дословно, два разказа описват точно сценария, от който специалистите по борба с тероризма се опасяват. Подложени на проверка обаче, те остават отделни спомени на хора, разпитвани за собственото им участие – без записи от платформите, без веществени находки и без измерена промяна в резултатността, която да потвърди твърденията им.

Проучването е също толкова внимателно и по отношение на това, което не е установило. Част от бившите членове изразяват готовност за използване на оръжия, способни да причинят масови жертви, но реалните действия на групировката остават в рамките на конвенционалния ѝ профил. Изследването не документира опит за използване на химическо, биологично или радиологично средство, нито данни технологията да е изместила организацията отвъд обичайните ѝ засади, самоделни взривни устройства и нападения срещу военни постове.

На тезата за установим боен ефект противостои и независима оценка, основана на отделни доказателства. В свой технически доклад от март 2026 г. Конър Стюарт Хънтър и Лука Ригети от Центъра за управление на изкуствения интелект (GovAI) стигат до заключение, че степента, до която текущите модели са спомогнали на злоупотребата с взривни вещества, остава неясна, но вероятно е ограничена. Хънтър и Ригети насочват вниманието към друг потенциално по-важен ефект: голяма част от документираните бомбени заговори се осуетяват от полицейските органи, поради което по-съществената последица от технологията може да не е повишаването на техническите умения, а подобряването на способността за укриване. Според цитираните от тях данни от 2000 г. насам в САЩ са извършени 5 смъртоносни бомбени атаки, в Западна Европа – 22, при десетки осуетени опити всяка година.

Втората опора на тревогата е поредица от конкретни случаи, не статистически установен скок на честотата. Клара Брукарт и Лукас Уебър изброяват в публикация от 23 декември 2025 г. в Militant Wire 7 документирани заговора и нападения през същата година, в които извършителите използват общодостъпни инструменти: Лас Вегас и Ню Орлиънс на 1 януари, Лос Анджелис през януари, Палм Спрингс на 17 май, както и Тира в Израел, Пиркала във Финландия и Виена. Употребата включва проучване на взривни смеси, разузнаване на цели, съставяне на манифест и визуализиране на сценарии. Авторите обаче не предоставят съпоставителна статистика за предходни години. Следователно увеличението се отнася до броя на описаните случаи, а не до доказано нарастване на честотата им.

За Европа този извод има пряко регулаторно значение. Ако уязвимостта реално е структурна, тя не може да бъде адресирана единствено с мерки срещу отделни организации, а изисква задължения и от доставчиците на моделите. Подобен механизъм вече има. Задълженията по Регламента на ЕС за изкуствения интелект за моделите с общо предназначение се прилагат от 2 август 2025 г. За онези от тях, определени като носещи системен риск, член 55 изисква оценка и ограничаване на риска, изпитания по стандартизирани протоколи и докладване на сериозни инциденти на Службата по изкуствен интелект. От 2 август 2026 г. влизат в сила и правилата за системи с висок риск. Случаите в Пиркала и Виена и сведенията от Нигерия, очертават вида сценарий, който тази рамка определя като системен риск. Дали конкретен инцидент е докладван по реда на регламента, не е публично известно.

На нигерийския фронт по-осезаемата промяна през последните две години е физическа, а не свързана с езиковите модели. Според данни на Premium Times, цитирани от Africa Defense Forum, местният клон на Ислямска държава се е сдобил с 35 квадрокоптера по контрабандните маршрути в басейна на езерото Чад. В края на 2024 г. ООН съобщи, че групата е изпратила 13 инструктори от Близкия изток, които да обучават бойци в набавяне, сглобяване и бойно използване на дронове. От началото на 2025 г. се извършват удари с въоръжени безпилотни летателни апарати срещу военни бази в щатите Борно и Йобе, при които са загинали десетки военнослужещи, сред които командири на бази. Междувременно САЩ водиха кампания срещу ИД от 25 декември 2025 г., когато крилати ракети и дронове поразиха лагери в щата Сокото, до 3 юли, когато Вашингтон изтегли по-голямата част от разгърнатите сили и запази разузнавателна поддръжка. На 15 май американски специални части и последвал въздушен удар убиха Абу-Билал ал-Минуки, старшия командир на ISWAP.

Разработчиците реагираха сдържано. OpenAI заяви, че злонамерени лица ще продължат да опитват да злоупотребяват с продуктите ѝ и че компанията ще продължи да засилва защитните механизми. Anthropic и Google повториха своя ангажимент към предпазните мерки, без да предоставят допълнителна конкретика. Никоя от трите компании не уточни дали е установила и закрила съответните акаунти. Според самите лица, които са били интервюирани, тези акаунти се регистрират от трети лица извън Нигерия, което затруднява свързването им с организацията, но при всички положения могат да бъдат установени.

След всички уговорки от доклада остава съществен извод, но той е различен от прочита, приписан му от някои заглавия. Установено е, че организирана въоръжена групировка е превърнала търговските езикови модели в част от вътрешната си работа със специализирани звена, контрол на достъпа и външно обучение по линия на транснационална мрежа. Не е установено, че този ход я е направил по-опасна. Усвояването и ефектът са две различни твърдения и едното няма как да докаже автоматично другото. Първото описва организацията и начина, по който тя използва технологията. Второто се отнася до измеримия резултат. Между тях стои именно онова, което засега липсва като информация.

Самата Юлих стига до сходен извод: един добре документиран случай е достатъчен, за да превърне темата в реален проблем на сигурността. Оттук произтича и нейният призив към разработчиците да преценят дали защитните им механизми са проектирани да издържат не само срещу отделен злонамерен потребител, а и срещу организиран противник. Това е аргумент за контрола и защитата на технологията, не доказателство за нейната стойност – и именно затова е сред най-солидните изводи на изследването, защото не зависи от точността на нечий спомен.

FLNC отхвърли автономията за Корсика и заплаши новодошлите на острова

🇫🇷 Националният фронт за освобождение на Корсика (FLNC), отхвърли конституционната реформа за автономия на острова и отправи заплаха към французите, които се преселват там. Изявлението беше направено по време на нелегална пресконференция на 5 август и споделено вечерта от Corse-Matin, единствената допусната медия; на кадрите се виждат 15-ина маскирани и въоръжени мъже. Сенатът започва да разглежда същия текст на 21 октомври.

Комюнике от 5 страници описва гласувания на 23 юни в Националното събрание проект като „маскарад“. Според организацията конституционният текст отрича съществуването на корсиканския народ и отхвърля ключовите искания, поставяни през последните десетилетия. FLNC подчертава, че се бори за национална независимост и за това корсиканците да бъдат „жив народ на своята земя, със своя език, култура и история“. Отношението към преговорния процес между държавата и корсиканските представители, воден в Министерството на вътрешните работи, е обобщено лаконично: „Вече сме в периода след „Бово“.

Правната рамка на реформата

Проектът предвижда въвеждането на нов член 72-5 в Конституцията. Той признава автономията на корсиканската териториална общност в рамките на Републиката – автономия, „която отчита нейните специфични интереси“. Текстът официално вписва съществуването на островна, историческа, езикова и културна общност с особена връзка с корсиканската земя. Тя ще получи правото да адаптира закони и подзаконови актове в сферите на своите компетенции, както и да определя собствени норми в области, регламентирани с органичен закон.

Суверенните сфери остават изключени от обхвата ѝ. Депутатите изрично изброиха в конституционния текст следните области извън местната автономия:

• Гражданство и граждански права;
• Избирателно право;
• Отбрана;
• Парична политика;
• Наказателно правосъдие.

Френският остава единствен официален език на Републиката. Всички нормативни адаптации ще подлежат на контрол от Държавния и Конституционния съвет и не могат да нарушават публичните свободи и права, гарантирани от Конституцията. По време на работата в комисиите депутатите въведоха и задължително допитване до корсиканските избиратели – мярка, която дотогава беше незадължителна.

Подобно допитване вече има прецедент. На 6 юли 2003 г. на корсиканците бе поставен въпросът дали подкрепят сливането на двата си департамента в единна териториална структура. Тогава 50,98% от гласувалите отговориха с „не“ спрямо 49,02% „за“. Въпреки това, 15 години по-късно реформата бе въведена по законодателен път и от 1 януари 2018 г. островът се управлява от единна колективност. Този път обаче крайното решение задължително преминава през вота на местното население.

Разколът: Понятиен и политически

Разграничението между понятията „общност“ и „народ“ е в основата на отказа на FLNC. Организацията настоява за признаването на „корсикански народ“ и неговите национални права, определяйки предлагания статут като „вулгарна административна общност“.

В Националното събрание разделението премина по различен политически разлом. Текстът бе подкрепен от „Заедно за Републиката“, „Непокорна Франция“, социалистите и центристките парламентарни групи. Против гласуваха „Национален сбор“, „Съюз на десниците“ и „Републиканска десница“, според които реформата не решава реалните проблеми на острова.

Най-острата част от комюникето е насочена срещу новопристигащите. FLNC алармира за „пълзяща заселническа колонизация“ от близо 5000 чужденци годишно, „в огромното си мнозинство французи“, и завършва с предупреждение:

„Докато националните ни права не бъдат признати и зачитани, имаме едно-единствено послание към тях: стойте си вкъщи, а ако не – не се смятайте в безопасност на нашата национална територия.“

Цитираните от FLNC данни се доближават до официалната статистика, но интерпретират показателите различно. По данни на Френския статистически институт (INSEE) към 1 януари 2026 г. населението на Корсика е 365 600 души. За 2025 г. естественият прираст е отрицателен (минус 1200 души при 2300 раждания и 3500 смъртни случая), докато нетното миграционно салдо добавя около 4600 души годишно. Официалната цифра обаче отразява разликата между всички заселили се и напуснали острова (включително завръщащи се етнически корсиканци), а не броя на чуждите заселници.

Законът, оръжията и арсеналът на видеото

Реакцията на френската държава последва по съдебен път. На 6 август Националната антитерористична прокуратура (PNAT) започна разследване за престъпно сдружение за подготовка на терористични атаки, както и за незаконно придобиване, притежание и транспорт на оръжия, боеприпаси и компоненти от категории А и Б в контекста на терористично намерение. Тези две категории са едни от най-строго регулираните във Франция: категория А обхваща напълно забранените оръжия (включително автоматичните), а категория Б изисква специално разрешително.

В разпространеното видео се виждат оръжия от различни поколения и производители. Оръжейният експерт War Noir идентифицира следните модели:

• Чехословашки картечен пистолет Škorpion vz. 61 (калибър 7,65 mm);
• Швейцарска автоматична пушка SIG SG 542 (калибър 7,62×51 mm);
• Югославска полуавтоматична снайперска пушка Zastava M76 (калибър 7,92×57 mm);
• Щурмова пушка по образец M16A2;
• Италиански щурмови пушки Beretta AR70/223 (калибър 5,56×45 mm);
• Карабина с надлъжно-плъзгащ се затвор Remington 700 със заглушител;
• Различни пистолети и гладкоцевни пушки 12-и калибър.

Показните образци нямат единен стандарт нито по отношение на боеприпасите, нито по произход, като нито един от тях не е съвременно производство. Всеки от тези модели има дълга история: Škorpion vz. 61 е приет на въоръжение в Чехословакия в началото на 60-те години и е широко разпространен в Източния блок; SIG SG 542 е швейцарска износна продукция от същото десетилетие; Zastava M76 е стандартната снайперска пушка на Югославската народна армия, а Beretta AR70/223 влиза на въоръжение в Италия през 70-те години. Останалото оборудване представлява ловен и цивилен арсенал, масово разпространен на острова.

Стратегия на застрашаване без поемане на отговорност

FLNC не пое отговорност за конкретни изминали действия и не обяви официално възобновяване на въоръжената борба. В текста групата определя поведението си като „нашите мирни усилия, засега едностранни“ и декларира подкрепа за всяка инициатива, водеща до политическо решение. Посланието съдържа вътрешно противоречие – пред камерата стоят въоръжени мъже, докато текстът обещава мир. По този начин организацията демонстрира запазен боен капацитет, без да извършва пряк атентат.

Реформата, която FLNC отхвърля, измина необичаен парламентарен път:

1. 30 юли 2025 г.: Внесена е в Сената под № 869.
2. 27 април 2026 г.: Изтеглена е от министър-председателя и е внесена същия ден в Националното събрание.
3. 23 юни 2026 г.: Приета е от депутатите с 271 гласа „за“ срещу 202 „против“.
4. 24 юни 2026 г.: Предадена е обратно на Сената.
5. 21–26 октомври 2026 г.: Разглежда се от Правната комисия, а от следобеда на 26 октомври влиза за дебат в пленарна зала.

Пренасочването през Долната камара има своята предистория. През март 2025 г. Правната комисия на Сената за първи път в историята отхвърли доклада на информационната мисия за бъдещето на Корсика с 26 на 19 гласа. Разделението тогава засегна не само управляващото мнозинство, но също и опозицията в лицето на социалистите и комунистите.

За да бъде приета конституционната промяна, текстът трябва да мине одобрение от двете камари в изцяло идентична редакция, а след това да получи 3/5 от гласовете в съвместния Конгрес. Мнозинството, с което проектът мина през Националното събрание (271 от 473 подадени гласа или около 57%), засега остава под този праг.

Исторически контекст и еволюция на насилието

Организацията, застанала зад изявлението, има 50-годишна история. FLNC възниква в нощта на 4 срещу 5 май 1976 г. с около 20 едновременни експлозии срещу държавни сгради, частни вили и стопански обекти. Този подход получава наименованието „синя нощ“ и се повтаря стотици пъти през следващите десетилетия. По данни на телевизия France 3 фронтът стои зад близо 10 000 атентата за половин век. Кулминацията на ескалацията е убийството на префекта Клод Ериняк в Аяксио на 6 февруари 1998 г. – престъпление, за което е осъден Иван Колона.

На 25 юни 2014 г. FLNC обяви, че започва процес на демилитаризация и постепенно излизане от нелегалност „без предварителни условия и двусмисленост“. Оръжията обаче така и не бяха официално предадени, а акциите продължиха с прекъсвания. Това съобщение дойде след десетилетия на вътрешни борби: през 90-те години организацията се разцепи на съперничещи си фракции и насилието се обърна срещу нейни собствени членове.

През 2015 г. националистите за първи път оглавиха местното управление, а през 2017 г. коалицията Pè a Corsica (водена от Жил Симеони и Жан-Ги Таламони) спечели близо 57% от гласовете. Симеони оглавява Изпълнителния съвет на острова от 2015 г. насам.

Нападението срещу Иван Колона в затвора в Арл на 2 март 2022 г. и последвалата му смърт на 21 март предизвикаха най-тежките безредици на острова от десетилетия. В отговор Париж инициира преговорен процес „Бово“. В края на септември 2023 г. президентът Еманюел Макрон подкрепи пред Корсиканската асамблея идеята за автономия в рамките на Републиката и постави шестмесечен срок за решение.

Въпреки това събитията последваха познатия синус:

• Октомври 2023 г.: Нова „синя нощ“ с удари по вили и закрита данъчна служба в Аяксио.
• Януари 2024 г.: Нелегална пресконференция преди визитата на вътрешния министър Жерар Дарманен. Двете крила на движението („Съюз на бойците“ и „22 октомври“) поемат отговорност за 45 акции, насочени предимно срещу вили. (За разлика от тогава, сега пред камерата застана само първото крило).
• Март 2024 г.: Държавата и корсиканските представители постигнаха споразумение по текста, одобрявайки го официално на 27 март.

Междувременно отговорността за нападенията се разпредели. Значителна част от последните прояви се поемат съвместно от FLNC и младежката нелегална организация Ghjuventu Clandestina Corsa.

Средствата за извършване на атентатите остават непроменени вече половин век: газови бутилки, пожарогасители и самоделни взривни устройства от амониева селитра и захар, поставяни нощем в празни сгради (вълната от октомври 2023 г. премина без жертви). Основната мишена в този модел традиционно е имуществото. Формулировката от 5 август обаче съдържа пряка заплаха срещу хора – и именно това е обектът на разследване от страна на Антитерористичната прокуратура.

Приемането на реформата в парламента вече не зависи от съгласието на нелегалните групи. Текстът обаче навлиза в Сената без гарантирано мнозинство, където подобен доклад вече веднъж беше отхвърлен. Дори при успех там, за финалното му приемане от Конгреса ще са необходими гласове извън коалицията, която го прокара в Долната камара. До 26 октомври единственият установим показател остава един: дали декларираните „едностранни мирни усилия“ ще останат само на хартия, или ще бъдат последвани от нови действия.

Армията задържа „Пончо Ла Кирингуа“; картелът блокира пътища в Мичоакан

🇲🇽 Мексиканската армия задържа Алфонсо Фернандес Магалон, известен като „Пончо“, ръководител на картела „Лос Рейес“, за когото Държавният департамент на САЩ предлагаше награда в размер на 5 милиона долара.

Арестът стана в събота, 1 август, в селището Имбаракуаро в община Лос Рейес в западния щат Мичоакан; заедно с него бяха задържани двама негови сътрудници, а военните конфискуваха наркотици, боеприпаси и оръжие. Операцията беше изпълнена от армейски части и Националната гвардия по съдебна заповед за незаконно лишаване от свобода и подбуждане към бунт, съобщи министърът на сигурността и гражданската защита Омар Гарсия Арфуч.

Часове след ареста хора на групировката вдигнаха блокади по пътищата и подпалиха превозни средства, сред тях автобус, в общините Лос Рейес и Перибан. Гарсия Арфуч потвърди действията, приписвайки ги на членове на същата организация, а до неделя властите обявиха, че обстановката е била овладяна. Пончо и двамата задържани с него бяха прехвърлени с хеликоптер на ВВС в Мексико Сити, където бяха предадени на Специализирана прокуратура за организирана престъпност (FEMDO) към Главната прокуратура.

Министерство на отбраната описва задържания като отговорен за атаки с дронове срещу военнослужещи в общините Котиха, Тингиндин и Хакона, при които има загинали. Американските департаменти го определят като близък сътрудник на Хуан Хосе Фариас Алварес, наричан „Ел Абуело“, който ръководи цялата коалиция „Картелес Унидос“; картелът „Лос Рейес“ е една от групите в нея. По обвинението на Вашингтон Фернандес Магалон е контролирал самолетни писти за пренос на кокаин от Колумбия и е набирал бивши колумбийски военни и полицаи, за да ги хвърля срещу съперника от картела „Халиско Нова генерация“ (CJNG). Групата има присъствие в Котиха, Токумбо, Лос Рейес де Салгадо, Буенависта Томатлан и Перибан, производствен пояс, чиито земеделски стопанства години наред плащат такса за спокойствие.

Обвиненията, повдигнати срещу него от САЩ, се трупат от години. На 20 февруари 2025 г. Държавният департамент вписа „Картелес Унидос“ в списъка с чуждестранни терористични организации сред особено определените глобални терористи. На 14 август Министерство на правосъдието оповести обвинения срещу петима от висшите ръководни кадри на съюза – Фариас Алварес, Фернандес Магалон, Луис Енрике Бараган Чавес („Р5“), Едгар Ороско Кабадас („Ел Камони“) и Николас Сиера Сантана („Ел Гордо“) – за конспирации за производство и разпространение на метамфетамини, кокаин и фентанил, предназначени за внос в САЩ, а трима от тях, сред които задържания в събота, за употреба на автоматично оръжие и взривни устройства при трафика. В същия ден Министерство на финансите санкционира двете структури – „Картелес Унидос“ и „Лос Виаграс“ – заедно със 7 техни ръководители. Общият размер на наградите за информация по делото е 26 млн долара, от които 10 млн за „Ел Абуело“ и 5 млн за „Пончо“.

Арестът се вписва в бърза серия удари по върховете на криминалните структури в Мичоакан и съседния Халиско. На 22 февруари федерални сили убиха Немесио Осегера Сервантес, „Ел Менчо“, основателя и ръководител на CJNG, в планинската част на Тапалпа; мексиканското министерство на отбраната призна принос на американското разузнаване за операцията. На 14 юли в Акахуато, община Апацинган, беше арестуван Фернандо де Хесус Ортис Авалос, „Ел Доктор“, описван като оперативен ръководител на „Лос Виаграс“. На 30 юли в Атотонилко беше заловен Рамон Анхел Алварес Аяла, „Р1“, когото разследването сочи като поръчител на убийството на Карлос Мансо, кмет на град Уруапан. Между тези два ареста Държавният департамент вписа и „Лос Виаграс“, и картела от Хуарес в терористичния списък; мярката влезе в сила на 16 юли.

Засиленото федерално присъствие в Мичоакан тръгна от смъртта на Мансо, застрелян на 1 ноември 2025 г. на градския площад в Уруапан, докато се снима с деца по време на местен празник. Кметът беше поискал подкрепа от федералното правителство поне 10 пъти. Президентът Клаудия Шейнбаум отговори с „План Мичоакан за мир и справедливост“, който обединява над 100 мерки за близо 57 млрд песос, насочени по официалното описание към предотвратяване на изнудването и свалянето на убийствата. От 10 ноември до 20 януари по него са задържани 430 души. Стопанската основа на насилието обаче в непокътната: според американските ведомства „Лос Виаграс“ и съюзните фракции събират такси от производители на авокадо и лимон, от животновъдите и от цели населени места, а лидерът на лимонопроизводителите Бернардо Браво беше убит на 20 октомври, след като публично отказа да плаща.

Вашингтон приписа резултата от събота на двустранно партньорство. Посланикът на САЩ в Мексико Роналд Джонсън похвали армията и кабинетът по сигурността и заяви, че задържането показва как „престъпниците нямат къде да се скрият“. Сътрудничеството има и по-осезаемо измерение: правителството на Шейнбаум предаде на американското правосъдие 29 души на 27 февруари 2025 г., още 26 през август същата година и 37 на 20 януари 2026 г. Тези прехвърляния минават извън обичайната екстрадиционна процедура и бяха обосновани с опасността, която засегнатите представляват за собствената му сигурност. През януари президентът Доналд Тръмп заяви, че наземни удари по картелите могат да се случат „където и да е“, като това включва Мексико, а Шейнбаум многократно очерта американска военна операция на територията на Мексико като червена линия.

Защо JNIM щади Кот д’Ивоар, докато разширява войната в Сахел

🇲🇱🇨🇮 „Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM) и съюзниците му от Фронта за освобождение на Азауад (FLA) превзеха Кидал и района на Гао в северно Мали на 25 април и обявиха пълна блокада на Бамако три дни по-късно; на 6 март същата групировка изби 15 войници във военната база Кофуно в Бенин. През същия този период северът на Кот д'Ивоар не е регистрирал нито едно смъртоносно нападение срещу силите за сигурност – такова не е имало от 2022 г. Липсата не е доказателство за победа на държавата. По същите ивоарски пътища, които JNIM оставя незасегнати, влиза горивото, чието прекъсване задушава столицата на Мали.

Офанзивата от 25 април беше най-мащабната в Мали от бунта през 2012 г. Бойците на JNIM едновременно удариха Бамако, Кати, Севаре, Мопти, Сену и Бурем, а северните области Фронтът за освобождение на Азауад, туарегската сепаратистка коалиция, която доскоро враждуваше с джихадистите, влезе в Кидал. Подразделенията на „Африканския корпус“ се изтеглиха оттам до 27 април. В Кати кола-бомба уби военния министър Садио Камара в дома му заедно с членове на семейството му. Оценките за загубите на нападателите се разминават рязко: малийски официални лица съобщиха за над двеста убити, „Африканският корпус“ твърди повече от хиляда.

Офанзивата в Мали

По-важната промяна обаче са горивата. Кампанията срещу цистерните започва на 3 септември 2025 г. с обръщение, записано на видео от говорителя на групировката Абу Хузейфа ал-Бамбари, оттогава над 300 цистерни бяха опожарени. Мали внася около 95% от горивото си по шосеен път от Сенегал и Кот д'Ивоар. Прекъснат ли се тези маршрути, столицата спира без нито един изстрел в самата нея. През януари 2026 г. хунтата назначи генерал начело на онова, което местната преса вече наричаше горивна война; конвоите влизат в Бамако под военен ескорт, с подкрепа от „Африканския корпус“ и турски дронове. На 28 април JNIM обяви пълната блокада, а Асими Гойта се появи публично, за да заяви, че положението е овладяно.

Ивоарският север се различава от бенинския по това, което групировката извлича от него и което успешен щурм би ѝ отнело: отворен път, работещи пазари, място за отдих и снабдяване извън обсега на армията на Буркина Фасо. International Crisis Group стигна до сходен извод в своя доклад, публикуван на 20 февруари 2026 г. Териториалните завоевания не са основен приоритет на JNIM отвъд Сахел; разширяването носи нови бойци, финаннсови приходи и оперативна дълбочина, но заплашва вътрешната сплотеност на групировката.

Съседна Гана дава втория пример за същата сметка. Изследване на нидерландския институт „Клингендал“ от 2025 г. проследи как откраднат от буркинската страна на границата добитък влиза в Гана и се влива в законния пазар за живи животни: джихадистите държат основната част от заграбените стада, но заради ограничената подвижност ги продават евтино чрез посредници. Гана не е преживяла голямо терористично нападение до този момент, а нейните северни области се вписват в конфликтната икономика като място за пласиране. При допитване до 150 домакинства в област Горна Източна край Пага в началото на 2024 г. 34% от анкетираните посочват кражбата на добитък като най-сериозната заплаха за общността си.

Буркина Фасо е втората най-засегната от тероризъм държава в света, сочи Глобалният индекс на тероризма за 2026 г. Доскоро тя държеше първото място, но беше изместена от Пакистан. Жертвите там намаляха с до 45% от 1532 на 846 в рамките на година, което е най-големият абсолютен спад в световен мащаб; в същото време обаче отделните атакистанаха по-смъртоносни – 14,3 убити средно, тъй като ударите се пренасочиха към военни цели. Югоизточният фланг на страната отново работи като изходна база за атаки срещу Бенин. На 6 март терористи щурмуваха военната база Кофуно край границата с Нигер: 15 войници бяха убити, пет други бяха ранени, по думите на бенинския армейски говорител полковник Джеймс Джонсън, който обяви, че военна авиация е поразила най-малко 4 нападателя при оттеглянето им. Година по-рано правителството в Котону обяви 54 убити войници в едно-единствено нападение на север.

Липсата на набези обаче не означава отсъствие на заплаха; тя може да отразява прагматичен избор да се запазят логистични, финансови и контрабандни коридори, полезни за кампанията в Мали.

Горивната война

Кот д'Ивоар мина през собствена вълна от тероризъм в периода 2020-2022 г. Тя започна на 10 юни 2020 г. в Кафоло, където джихадисти избиха 14 войници в отговор на операция „Комое“, съвместни удари с Буркина Фасо по позиции на JNIM на ивоарска територия през май и юни същата година. На 21 март 2021 г. бойците се завърнаха в Кафоло, където убиха 2-ма войници, а в Техини още 1. През юни 2021 г. самоделно взривно устройство и последвала засада при Техини отнеха живота на 3-ма войници. На 7 юни беше нападнат Тугбо, а на 19 октомври терористи удариха полицейски участък отново в Техини. Общият брой на убитите войници през тази вълна надхвърли 18. От средата на 2022 г. нападенията спряха.

Спряха срещу армията и жандармерията. В нощта на 24 срещу 25 август 2025 г. въоръжени мъже нападнаха земеделското селище Дифита в департамент Техини, на 2 км от границата с Буркина Фасо: четирима убити цивилни, един безследно изчезнал, тежко обгоряла жена, изгорени къщи, унищожени посеви и откраднат добитък. Формулировката „няма смъртоносно нападение срещу силите за сигурност“ остава вярна и след тази нощ. Страната обаче не е недокосната.

Абиджан отговори на вълната от 2020–2022 г. с една от най-развитите системи за сигурност в крайбрежна Западна Африка. Армията създаде Северната оперативна зона (ZON), а правителството учреди Оперативен център за разузнаване в борбата с тероризма и Международна академия за борба с тероризма. Успоредно вървят социалните програми: вторият Социален правителствен план обхваща северните гранични области с обучение и заетост за младежи между 18 и 40 години, а 3033 домакинства в район Кабадугу до границата с Мали и Гвинея получиха тримесечни помощи от по 36 000 франка КФА. На 12 март 2026 г. командирът на ZON Уатара Зумана призова публично от Корого за бдителност и мобилизация на религиозните водачи и населението.

Полевите изследвания в севера рисуват картина, която тази система не улавя изцяло. Гай Марторана, бивш служител на Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID), и Мирко Хоф и Алан Бобет от Resilience for Peace пишат в Small Wars Journal, че разширеното военно присъствие не води до укрепване на връзките между силите и пограничните общности. Повече войски означава повече КПП по пътищата, а там, където служителите ги използват за сплашване и събиране на подкупи, готовността на хората да сътрудничат спада и натрупаното недоволство минава в безразличие към нападенията срещу държавни служители. Интервюта от 2024 г. свързват възприятията за корупция по пунктовете с недоверието към държавните институции, върху което JNIM от години гради образа си на алтернатива на корумпираната власт.

Ивоарското изключение

Две от находките противоречат на обичайните допускания. Бедността сама по себе си не изглежда двигател на подкрепа: според авторите някои хора виждат във въоръжените мрежи по-бърз път към доход, отколкото предлагат наличните препитания, тоест уязвимостта идва не толкова от лишението, колкото от скоростта и достъпността на печалбата. И второ, хората със средно образование по-често приемат свързаните с JNIM групи за правдоподобна алтернатива на държавната власт. Данните са на самите автори и изследвания на техните партньори Equal Access и DRIVE и съвпадат с наблюденията от целия Сахел и крайбрежна Западна Африка.

Политическият фон в Абиджан също тежи. Аласан Уатара спечели четвърти мандат на 25 октомври 2025 г. с 89,7% при 50,1 на сто избирателна активност, след като двамата му основни съперници бяха отстранени от бюлетината, и положи клетва на 8 декември. Северът е неговата политическа опора от десетилетия, което превръща недоволството от държавните служители там във въпрос отвъд сигурността.

Има и втора заплаха за ивоарския север, която анализът подминава: Буркина Фасо. Доброволци за защита на отечеството (VDP), помощни милиции на армията в Уагадугу, извършват редовни и понякога въоръжени нахлувания през слабо очертаната граница, дълга близо 600 км, а някои от тях настояват, че ивоарски села принадлежат на Буркина Фасо. 6 служители на ивоарската дирекция за помощ на бежанците и лицата без гражданство бяха задържани от бойци на същата тази милиция в граничното селище Калан 2, прекарани на буркинска територия и предадени на редовната армия. По данни на Human Rights Watch VDP са убили над 1200 цивилни в Буркина Фасо в периода 2023-2025 г. – два пъти повече от групировките, срещу които са създадени. Отношенията между Ибрахим Траоре и Уатара са в най-лошото си състояние от години.

Въпросът колко дълго групировката може да носи този товар остава отворен. Офанзивата се поднови на 4 юли с удари при Анефис, а към края на месеца, според репортаж на Al Jazeera от 27 юли, дългите месеци на непрекъснати боеве не са дали решаващо предимство на нито една страна: бойците на JNIM и FLA удържат под свой контрол участъци от Кидал и Анефис през Тилемси до Гао и Севаре, армията запазва въздушната подкрепа на „Африкански корпус“, а политическите позиции не са помръднали. Паралелната поддръжка на горивна блокада, северен фронт и тактически съюз с движение, чиято цел е независимост, а не халифат, изисква ресурс, който досегашната кампания не доказва, че е неизчерпаем. Точно това ограничение прави ивоарския тил по-ценен, а не по-малко.

Прагматична сдържаност, не стабилност

Способността на JNIM да удари гарнизон в Кот д'Ивоар не подлежи на съмнение: Кидал, Бамако и Кофуно я доказаха в рамките на седем седмици. Промяна липсва в сметката за самия ивоарски север. Той служи на групировката като тил, пазар и снабдителна зона, а смъртоносно нападение би довело точно онова, което ѝ пречи там: разширени операции на ZON, външна помощ и затворени пазари.

Обяснението не е единственото възможно. Ивоарската система върши работа: вълната спря, след като ZON и центърът за разузнаване заработиха, а арестите продължават. През февруари 2025 г. службите задържаха в Дауукро буркински гражданин с джихадистка пропаганда и шифровани групи в телефона, бивш боец на свързана с JNIM милиция от гората Пама. Двете обяснения не се изключват взаимно, но последиците им за политиката се разминават. Ако въздържането е преди всичко избор на противника, то може да се оттегли в деня, в който сметката се промени, и то без предупреждение.

Американската стратегия за борба с тероризма от 6 май 2026 г. залага на териториален контрол, отказ от убежища и лек отпечатък в Африка. В Бункани няма убежище за отричане; има пътища, пазари и контролни пунктове, на които държавата всеки ден печели или губи по малко доверие. Четири години без смъртоносно нападение срещу военнослужещи на Кот д'Ивоар са реален резултат и Абиджан има основание да ги счита за свое постижение. Те обаче зависят и от преценка, която се прави извън ивоарска територия и може да се промени по-бързо, отколкото се строят новите пунктове по пътищата към Корого.

СБУ задържа агенти на ФСБ, готвили отравяне на десетки военни край Харков

🇺🇦🕵️🇷🇺 Двама души, вербувани дистанционно през Telegram, са били задържани в Харковска област за подготовка на масово отравяне на украински военнослужещи. Атентатът е бил планиран по време на „благотворително“ парти, организирано от самите тях като стръв. Това обяви Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в официално изявление от по-рано днес. По данни на военното контраразузнаване единият от заподозрените е заловен, докато пренасял самоделно взривно устройство в раницата си. Втората заподозряна е задържана в наета къща извън града, където е подготвяла съставки за заряда. Харковската областна прокуратура, която ръководи процесуалните действия по делото, уточнява, че става дума за 25-годишен мъж и живеещо с него 15-годишно момиче.

Вербуването е извършено по добре познатия сценарий. Двамата са привлечени в Telegram канали за „лесни пари“, като първоначално са им възложени проверовъчни задачи: да заснемат конкретни обекти, а след това да запалят автомобил на Силите за отбрана. Едва след като изпълнили тези нареждания, водещият им офицер от руското разузнаване им възложил и същинската операция.

Замисълът разчитал на доверието в собствената им среда. Двамата наели къща извън града, обявили „тематично събитие“ в няколко местни Telegram канала и разпратили покани. Разследването е разкрило, че десетки души потвърдили присъствие, повечето от които – военнослужещи. По време на вечерта агентите е трябвало да сипят в напитките им силно отровно вещество, което да ги доведе до фатален край. От СБУ не уточняват конкретния препарат, нито от прокуратурата.

Прокуратурата разкри втори пласт от плана. В наетата къща двамата монтирали скрити камери, с които да документират личните данни на военнослужещите, техните контакти и всякаква информация от интерес за руското разузнаване. В една и съща вечер е трябвало да бъде свършена двойна работа: да съберат досиета за гостите и част от тях да бъдат ликвидирани.

Успоредно с организационната подготовка водещият офицер наредил на двойката да сглоби и самоделно взривно устройство с 10-килограмов заряд, предназначен за отделен атентат в областния център. Военното контраразузнаване обаче се намесило, преди която и да е от задачите да бъде реализирана. Мъжът бил заловен с раницата, а девойката – в наетата къща. При обиските са намерени съставки за експлозива и телефони с кореспонденция, съдържаща указания и за други разузнавателни и диверсионни задачи.

На двамата беше повдигнато обвинение за подготовка на терористичен акт, извършен след предварителен сговор с група лица (чл. 14, ал. 1 и чл. 258, ал. 2 от НК на Украйна). Незаконно боравене с взривни вещества (чл. 263, ал. 1) е предявено само на мъжа. Съдът постанови задържане под стража без право на гаранция. В съобщението на СБУ се посочва, че заподозрените ги грози доживотен затвор, малко по-късно обаче беше уточнено, че за 15-годишната девойка такова наказание е изключено по закон – украинското правосъдие не дава доживотен затвор на непълнолетни, а максималната присъда за особено тежко престъпление, което е свързано с умишлено лишаване от живот, е 15 години. Правната квалификация следва същата логика: наказателната отговорност за боравене с взривни вещества започва от 16-годишна възраст, докато за тероризъм тя се носи още от 14 години.

Операцията е проведена под личната координация на генерал-майор Олександър Поклад, който от 17 юли изпълнява длъжността ръководител на СБУ с указ на президента Володимир Зеленски. Поклад оглавяваше Департамента за контраразузнаване от ноември 2021 г. до август 2023 г., след което бе назначен на поста заместник-началник, а от 5 януари тази година – и първи заместник. През септември 2025 г. той бе удостоен със званието „Герой на Украйна“. Към момента няма окончателна присъда по делото и изложението стъпва изцяло върху версията на разследването.

Схемата, по която са привлечени двамата обвиняеми, е документирана многократно в Украйна, макар и в по-примитивни форми. От началото на 2026 г. до средата на юни Националната полиция е регистрирала шест умишлени убийства на военнослужещи, поръчани в приложения за съобщения, като едно от тях е било осуетено. На 11 юни, с разкриването на подобен случай в Житомир, броят на разследваните отравяния вече беше седем. Ръководителят на полицията Иван Вигивски подробно описва този механизъм: руските служби намират млади момичета в Telegram, обещават им бърза печалба и ги ръководят дистанционно. Карат ги да търсят военни в сайтове за запознанства, превеждат им средства за наем и алкохол и им дават координати на скривалища с метадон, който по-късно бива сипван в чашите по време на уж романтични срещи. На 5 юни в Житомирска област беше задържана 17-годишна жителка на Бердичев, заподозрена в отравянето на 27-годишен военнослужещ. Дни по-късно полицията съобщи и за 19-годишен младеж от Полтавска област, изпратил през автомат за пратки бутилка алкохол с инжектирана отрова – 23-годишният войник, който я получил, почина в болница. Тогава Вигивски отправи директно предупреждение към военните да бъдат изключително внимателни при онлайн запознанства, използвани от руското разузнаване за събиране на данни и подготовка на атентати.

Профилът на извършителите беше описан и от самата СБУ. Според статистика, изнесена през април 2025 г. от говорителя Артем Дехтяренко, 22% от разкритите изпълнители на руски поръчки са непълнолетни, 55% са безработни, а 7% имат предишни присъди. Най-младите задържани за палежи на релейни шкафове по жп мрежа са били едва 13-годишни, а най-възрастният е 52-годишен мъж, опитал се да заложи взрив в Днипро. Дехтяренко подчерта и ескалацията в действията: докато палежите на автомобили и саботажите по жп линиите зачестиха през май 2024 г., от началото на 2025 г. руските служби преминаха към атентати с експлозиви, като започнаха да вербуват тийнейджъри и за тях.

Харков вече познава този модел. На 18 февруари тази година СБУ задържа 17-годишна момиче, вербувано през Telegram канал за бързи участия, докато по време на полицейски час изваждала бомба от скривалище до контейнери за смет. Според разследването тя е трябвало да превози заряда с такси до центъра на града и да го остави за дистанционно взривяване в пиков час. В дома ѝ са намерени пет литра химическа течност и гвоздеи за засилване на поразяващия ефект. Повдигнато ѝ беше обвинение в държавна измяна по време на военно положение. В друг случай от юни две непълнолетни момичета в Харков са изпълнявали срещу заплащане дистанционни указания спрямо военнослужещ.

Случаят от Харков обаче се отличава по мащаб на замисленото нападение и избраното място. Досегашните отравяния следваха формулата „един изпълнител – една жертва“, при която военният се изолира от средата си. Тук примамката е имала за цел да събере десетки души на едно място и да ги порази накуп, а каналът за поканите е същият, използван и за вербуване. Различава се ролята на самите агенти: докато при сайтовете за запознанства те трябва лично да изведат жертвата и да я задържат насаме, тук публичната покана в местния канал кара самите гости доброволно да заявят присъствие.

Дали това е изолиран опит, или началото на нова тактика, ще проличи по няколко белега. Разнородността на възложените задачи – камери за събиране на досиета, отрова в чашите и отделен взрив за центъра на града – сочи по-скоро към хаотично възлагане на налични ресурси, отколкото към тясно специализирана клетка. При запазване на този подход е твърде вероятно руските служби да повторят примамката от типа „събитие“ и други области: публичната покана в Telegram не струва нищо, не изисква физическо присъствие на руски агенти и лесно се възпроизвежда след всеки провал, тъй като самите изпълнители са използвани просто като „разходен материал“.

Петиция на близки от 11 септември иска Мамдани далече от Граунд Зиро

🇺🇸🕯️ Над 300 близки и роднини на загинали при атентатите от 11 септември 2001 г. подписаха петиция с настояване кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани да не бъде допускан до церемонията за 25 години от атаките на мястото на някогашните Кули близнаци. Публикувана в Change.org и споделена първо от New York Post, петицията се появи в края на юли, около шест седмици преди възпоменанието.

Инициативата е водена от Джовани Галанте, чиято съпруга Грейс Катрин Галанте е сред близо 3000 жертви в Кулите. Тя определя Мамдани като „нежелан гост“ и настоява той да остане извън мемориалния площад, където всяка година близките четат на глас имената на загиналите. До края на първата седмица петицията е събрала над 2000 подписа. От общия брой, по думите на организаторите, най-малко 300 са на потвърдени роднини на жертвите. Числата остават по собствената им преценка и не са независимо потвърдени. Темата придоби широка гласност благодарение на консервативни издания, които я подхванаха след публикацията в New York Post.

Възраженията са свързани с публични позиции и действия на кмета – негови изказвания, назначения и контакти. Организаторите изтъкват отказа му ясно и недвусмислено да осъди лозунга „globalize the intifada“, подкрепата и назначенията на лица, обвинявани в омаловажаване на атентатите и защита на извършители на тероризъм, както и приписвано му твърдение, че САЩ радикализират Анвар ал-Аулаки – американския проповедник, свързан с похитителите от 11 септември и по-късно водеща фигура в „Ал Кайда на Арабския полуостров“.

„Възражението ни е основава на публичната му история – на неспособността му смислено да признае ужаса от онзи ден, както и на това, че назначава, подкрепя или е свързан с хора, които са омаловажавали 11 септември, защитавали са терористи или дори са внушавали, че Америка си е заслужила нападенията“, гласи текстът на Галанте.

Самата фраза, около която се върти голяма част от спора, се тълкува коренно различно от двете страни:

За еврейските организации като Антидефамационната лига (ADL) и Американския еврейски комитет (AJC) думата „интифада“ се свързва преди всичко с насилието от Втората палестинска интифада. Според тях призивът за нейното „глобализиране“ е директно подстрекаване към насилие срещу израелски граждани, евреи и еврейски институции по света.

За защитниците на израза той е израз на палестинския стремеж към свобода и равенство. Те напомнят, че арабската дума буквално означава „отърсване“ или „борба“ и съдържа в себе си както насилствени, така и ненасилствени форми на съпротива.

Именно това двусмислие e в основата на обвиненията срещу кмета.

По отношение на самата фраза позицията на Мамдани претърпя промяна по време на кампанията си през 2025 г. Първоначално той отказваше да я осъди с аргумента, че не иска да „цензурира езика“, определяйки подобен подход с тези на президента Доналд Тръмп. Той посочваше също, че „интифада“ означава „борба“ и се използва дори от Мемориала на Холокоста при превода на арабски за Въстанието във Варшавското гето. Под натиск от еврейски организации, бизнес среди и съпартийци той по-късно омекоти риториката си. Мамдани заяви, че самият той няма да използва израза и ще призове съюзниците си да се откажат от него, а според участници в закрита среща с над 100 бизнес лидери е казал: „Чух от евреи нюйоркчани, че тази фраза събужда съвсем реален страх.“ Критиците му обаче продължават да смятат, че той така и не е отправил пряко и еднозначно осъждане. Твърдението за ал-Аулаки също идва от неговите критици; кметът не е потвърждавал публично подобна формула в цитирания вид.

Спорът за възпоменанието възниква на фона на обтегнати отношения между Мамдани и част от еврейската общност в града. Кметът последователно определя действията на Израел в Газа като „геноцид“ и твърди, че с подкрепата си САЩ го „субсидират“. Той подкрепя движението за бойкот, дезинвестиции и санкции (BDS) още от студентските си години като съосновател на клона на „Студенти за справедливост в Палестина“ в колежа „Боудън“. Освен това отказва да признае Израел за еврейска държава и обещаваше да разпореди арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху при евентуално негово посещение в града – правомощие, с каквото всъщност не разполага. През 2026 г. ADL стартира инициатива за наблюдение на публичните му изказвания, а според данни от проучване над две трети от американските евреи възприемат Мамдани като антиизраелски и антисемитски настроен. Самият той отрича обвиненията и оспорва работната дефиниция за антисемитизъм, използвана от критиците му.

Кабинетът на кмета отхвърли искането в петицията. Говорителят Джереми Едуардс потвърди, че Мамдани възнамерява да присъства: „Кметът Мамдани с гордост ще почете семействата, оцелелите и спасителите от първа линия, чийто живот беше белязан завинаги от тези опустошителни нападения. Той ще застане рамо до рамо с тях на възпоменанието тази година, за да потвърди, че никога няма да забравим онзи скръбен ден, изживян от всички нас, които наричаме този град свой дом.“

Националният мемориал и музей „11 септември“ – частната организация с идеална цел, която организира церемонията – се дистанцира от спора. Неин говорител подчерта, че институцията „съзнателно се стреми да запази възпоменанието далеч от политиката, тъй като паметта за загиналите на 11 септември никога не бива да се превръща в партиен въпрос“. По установения протокол официални лица присъстват единствено за да отдадат почит – без да държат речи и без да участват в програмата, независимо от политическата си принадлежност. Имената се четат от близките на жертвите, често от деца, които никога не са познавали загиналите си роднини. През годините на мемориалния площад като мълчаливи опечалени са стояли един до друг действащи и бивши президенти, губернатори и кметове – от Джордж Буш и Барак Обама до Рудолф Джулиани, Майкъл Блумбърг и предшественика на Мамдани – Ерик Адамс.

Именно този протокол oчертава разликата между исканията на петицията и организацията на събитието. Церемонията не предвижда процедура, по която близките да отстранят действащ кмет, дошъл да отдаде почит заедно с останалите официални лица. В същото време Мемориалът вече заяви, че държи събитието извън политиката и приема представителите на властта без оглед на тяхната партийна принадлежност. При тези две обстоятелства и при обявеното намерение на Мамдани да присъства, петицията остава символ на несъгласие – начин близките да заявят позицията си публично.

Конфликтът се разгаря през първата година от един исторически мандат. 34-годишният Мамдани встъпи в длъжност на 1 януари 2026 г. Той е 112-ият кмет на Ню Йорк, първият мюсюлманин и първият американец от южноазиатски произход начело на града. Демократичен социалист и бивш щатски депутат, той се издигна от политически аутсайдер до победител срещу Андрю Куомо през ноември 2025 г. Възпоменанието за 11 септември, замислено като надпартиен момент, се оказва сред първите големи публични поводи, при които напрежението около мандата му – от отношението към Израел и антисемитизма до символиката на самия град след атентатите – излиза на преден план.