Украински Ми-8 изстрелва прехващачи F7 Litavr срещу руските ударни дронове

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украински многоцелеви хеликоптер Ми-8 лети над гориста равнина с пускова установка под страничния пилон – точката за окачване на въоръжение. На нея са окачени 6 прехващача F7 Litavr. Кадрите бяха публикувани онлайн днес и показват машината в нова роля: вместо сама да преследва руските ударни дронове, тя служи като летяща пускова площадка за прехващачи, които довършват задачата. В материал от 15 октомври The New York Times описа как посочения подход се прилага в битка. Репортерите на вестника Мария Вареникова и Пол Мозур са летели на борда на такъв Ми-8.

Целите са руските дронове „Шахед“, както в Украйна наричат ударните апарати от семейството на иранския „Шахед-136“, произвеждани по лиценз в Русия под името „Геран-2“. Пилотът Олег, 45-годишен вертолетчик от Сухопътните войски на ВСУ, е изпълнил десетки мисии по стария метод, в който екипажите доближават целта и я свалят с картечници – евтино и ефективно, но опасно. Сега вместо картечници и неуправляеми ракети хеликоптерът му носи витлови прехващачи, насочвани от изкуствен интелект. Русия продължава да смесва в своите масирани атаки витловите „Шахед“ с реактивните им версии, затова Олег продължава да лети. При един от последните му полети екипажът е свалил 8 дрона. Вестникът не съобщава фамилията на пилота, частта му и района, в който действа.

F7 Litavr е разработка на украинската компания F-Drones и носи името на казашкия боен барабан. Според Министерството на отбраната на Украйна той развива до 350 км/ч, работи в радиус от 40 км и на височина до 9 км. В едно от подразделенията на Силите за безпилотни системи е регистриран и полет на над 80 км. Дронът има дневна и термовизионна камера, както и навигация, която не зависи от GPS и е предназначена за работа при интензивна електронна война. В последната фаза насочването е напълно автономно: когато прехващачът засече целта, той се насочва сам към нея, а операторът управлява само неговата скорост. Разработката е започнала през есента на 2024 г. През лятото на 2025 г. дронът е преминал изпитанията, кодифициран е влиза на въоръжение във войските. Серийните доставки за войските започват през есента на същата година.

Ми-8 с прехващачи беше показан публично за първи път на 24 август 2026 г., в обръщение на президента Володимир Зеленски за Деня на независимостта. Тогава конкретният вид не беше обявен, а Janes отбеляза само единствено сходство с F7 Litavr. В текста под своето видео NYT вече пише, че прехващачите са Litavr. По оценка на украинското издание Defence Express хеликоптерът може да пренася до 12 прехващача, по 2 на всяка точка за окачване. Колко цели ще порази един хеликоптер в рамките на един полет, зависи от обстановката, продължителността на полета и горивото, уточнява изданието.

Схемата не е нова за украинската борба с дронове. От април 2026 г. въоръженият с 6-цевна картечница M134 Minigun самолет Ан-28 с доброволчески екипаж пуска изпод крилата си прехващачите SkyFall P1-Sun и Merops AS-3 Surveyor. По собствени данни екипажът му е свалил над 200 руски дрона.

Старият метод също не е изоставен напълно. На 22 октомври пилот на Ми-8 с позивна „Крижик“ публикува кадри в Instagram, на които екипажът му преследва и сваля „Шахед“ ниско над земната повърхност. Цената на този метод е известна. На 17 декември 2025 г. хеликоптер Ми-24 от 12-а отделна бригада на армейската авиация беше вдигнат във въздуха по време на масирана руска атака с дронове и се разби и загинаха 4-те души на борда. Сред тях беше командирът Олександр Шемет, носител на най-високото национално отличие Герой на Украйна. По думите на брат му предварителното разследване сочи сблъсък с безпилотен апарат. Към 23 октомври официален извод за причината няма.

Изстрелваният от хеликоптер прехващач решава само част от задачата. Litavr е витлов, а през септември руската армия изстреля над 3000 реактивни дрона „Шахед“ по Украйна при едва 350 през юни, става ясно от сводките на украинските ВВС. Реактивните варианти летят твърде бързо за повечето прехващачи. През август F-Drones представи LITAVR+, предназначен именно за тези цели. Според изпълнителния директор Станислав Хутор той развива малко над 400 км/ч и вече е преминал необходимите изпитания. Според NYT компанията проучва дали вертолетите могат да носят и по-бързи прехващачи.

Пилотът на Ми-8 „Крижик“ показа как армейската авиация сваля „Шахед“

🇺🇦🚁 Пилотът на многоцелеви вертолет Ми-8 от армейската авиация на Въоръжените сили на Украйна Володимир Крижановски, известен с позивната си „Крижик“, публикува кадри как преследва и сваля руски камикадзе дрон над разорани ниви. Клипът е заснет през стъклата на кабината: делтовидният летателен апарат лети ниско, малко на нивото на горския пояс между полетата, а вертолетът скъсява разстоянието до него, докато не го поразява с бордовото оръжие, при което се разбива и превръща в огнено кълбо на земята. Крижановски не уточнява кога и къде е извършен полетът, а самото място не е геолокирано по кадрите.

По думите му преследваната цел е иранския дрон „Шахед“. Така в Украйна наричат руските ударни дронове от семейството на иранския „Шахед-136“, които в Русия се произвеждат под названието „Геран-2“. Дронът е бавен като скорост на полета в сравнение с крилатите ракети и често лети ниско над земята, поради което, както показва клипът, той може да бъде прехванат и от хеликоптер.

Текстът под видеото започва с две кратки изречения, в които се казва, че дронът е бил унищожен, което значи. „още един съхранен шанс за живот“. Следва основната мисъл в текста: „Зад всяка унищожена цел стои шанс някой да се върне у дома, да прегърне близките си, да опази жилището си и да продължи да живее.“ Тонът е спокоен, почти служебен: „Вършим работата си. Спокойно. Отговорно. Докато постигнем резултат.“ В края пилотът се обръща към зрителите: „Работим, за да живеят хората. А вие ценете живота и подкрепяйте.“ Текстът е подписан от името на рода войски, а не лично от пилота: „Армейската авиация. В защита на онези, които са на земята.“

Крижановски не е случаен автор на видео от фронта. През юли, за празника на този род войски, ArmyInform, информационна агенция на Министерство на отбраната на Украйна, публикува интервю с него и друг пилот с позивна „Корж“, с когото делят кабината на Ми-8 още отпреди пълномащабната война. Според разказа на агенцията двамата са унищожавали руски колони през първите часове на войната. И двамата носят и трите степени на ордена „Богдан Хмелницки“, а най-високите степени получават лично от президента Зеленски.

В интервюто Крижановски описва ритуала си преди тежък полет. Когато усети, че предстои трудна задача, пише на жена си „Обичам те“, после тихо прочита „Отче наш“ и погалва вертолета, като му казва: „Всичко ще бъде наред. Пази ни, а ние ще пазим теб.“ Шлемът му е изрисуван с позивната, последвана от 3 глагола: „Лети. Обичай. Стреляй.“ Същият девиз стои и на неговия профил в Instagram, където е публикуван клипът.

Самото видео е от онези записи, за които пилотите говорят с известни резерви. „Хората виждат красиво видео от полет. Но зад тези 30 секунди стоят стотици хора: техници, инженери, хора, които осигуряват полетите“, казват те в интервюто. След полета екипажът отива да почива, а техническият екип остава до машината, за да отстрани повредата, да я зареди и подготви за следващия боен полет. В интервюто пилотът нарича тези хора „титани“. Свалянето на ударни дронове заема в разказа им особено място: „Когато сваляш въздушна цел, разбираш, че току-що си спасил нечий дом. Нечия кола. А най-важното – нечий живот.“ Тази мисъл е основополагаща и за новото видео.

Кадрите показват задача, за която този род войски оригинално не е създаден. Той е част от Сухопътните войски и неговата основна роля е да поддържа пехотата, обясняват двамата пилоти. Пилотите казват, че сега свалят и дронове „Шахед“, поразяват въздушни цели, евакуират ранени и превозват десантни части. „Част от функциите, които традиционно изпълняват ВВС, сега поемаме и ние.“ Сред операциите, записани със златни букви в историята на украинската авиация, те посочват началото на лова. Изреждат „Азовстал“, Змийския остров и началото на свалянето на дронове „Шахед“. От командата до излитане, казват, минават „буквално 7–10 минути“.

Използването на хеликоптери за отбрана от дронове отдавна не е необичаен подход. Кадри от такъв лов се разпространяват поне от август 2024 г. На клип, който „Фокус“ описа на 25 август същата година, армейски Ми-8 изравнява скоростта си с дрон „Шахед“ и стрелецът дава 2 откоса от едрокалибрена картечница, при което дронът започва да пада на 10-ата секунда. Описаният от изданието метод изисква наличието на пряка видимост: екипажът трябва да види целта, да се изравни с нея и да я задържи в прицела достатъчно дълго, за да стреля. Кадрите на „Крижик“ също са дневни, а машината следва дрона ниско над нивите.

Същата малка височина крие и сериозна опасност. Вечерта на 17 декември 2025 г. екипаж на Ми-24 излетя да прехваща дронове „Шахед“ и след известно време изчезна от радарите. По-късно стана ясно, че той се е разбил, а 4-мата летци на борда са загинали. По думите на брата на командира катастрофата е станала в Черкаска област. За гибелта на екипажа съобщи 12-а отделна бригада на армейската авиация на името на Виктор Павленко. Командир беше 55-годишният Герой на Украйна Олександр Шемет, пилотът, който през април 2022 г. осъществи последния успешен въздушен пробив до обсадения завод „Азовстал“ в Мариупол.

Неговият брат Юрий заяви пред „Суспилне“, че по данни на предварителното разследване вертолетът се е сблъскал с дрона. По думите му апаратът очевидно е летял на свръхниска височина и не е бил засечен от средствата за наблюдение. Към 23 октомври официален извод за причината не е публикуван. Ако думите на брат му бъдат потвърдени, ще покажат цената на метода: за да види и свали целта, екипажът се налага да влезе в същия тесен коридор над земята, в който лети и тя.

В началото на нахлуването, разказва „Корж“, екипажите атакуват колоните при пряка видимост, а бойните полети днес са „съвсем друго ниво на риск“: ясна линия на фронта, няколко ешелона на ПВО и укрепените рубежи. Към това пилотите добавят и друга заплаха. „Основният проблем сега са FPV дроновете. Просто са невероятно много“, казват те; част от тях се управляват по оптичен кабел и трудно се заглушават, като част от застават встрани от пътя и започват да чакат, след което атакуват от засада. Според тях тази заплаха е не по-малка от заплахата на преносимите зенитни ракетни комплекси. Самите машини също са на предела си. „Нашата техника отдавна работи отвъд онова, което е записано в инструкциите“, признават пилотите и настояват, че опитът им ще позволи бързо да усвоят съвременни западни вертолети, ако Украйна ги получи.

Затова клипът казва повече от това, че е свален поредният дрон. Украинските вертолетчици воюват срещу дроновете „Шахед“ ниско над земята с машини, отдавна изчерпали своя летателен ресурс. Там дронът и вертолетът летят на една и съща височина. Четиримата от Ми-24, излетял през декември 2025 г. на такава задача, така и не се завърнаха обратно. А Крижановски заяви, че го прави тъкмо за да даде шанс на всеки да се завърне жив и здрав у дома.

Украйна се отказа от безплатните австралийски хеликоптери Tiger заради цената на експлоатацията

🇺🇦🚁🇦🇺 Украйна оттегля заявката си за щурмови хеликоптери Eurocopter Tiger, извеждани от употреба от Австралия, след като е преценила, че експлоатация и поддръжка ще носят допълнителни разходи и логистични трудности за въоръжените сили. Това съобщи онлайн изданието Defense Express, което се позова на украинския посланик в Австралия Васил Мирошниченко. Киев няма да поема машините, които Канбера заменя с американските AH-64E Apache Guardian.

Defense Express съобщи, че решението е мотивирано от оценка на няколко фактора: разходи за летателен час, наличност на резервни части, техническо състояние и конфигурация на оборудване, каквато Украйна можела да очаква. Австралия е била готова да предаде хеликоптерите като военна помощ, но безплатното предаване не отменя останалите разходи: Киев пак трябва да изгради инфраструктура за експлоатацията им, да проведе обучение на пилоти и наземни екипажи, да гарантира доставките и да поддържа машините в бойна готовност. Експерти смятат, че има смисъл да се избират хеликоптери, които по-добре отговарят на нуждите и възможностите на Силите за отбрана, защото машина, която стои на базата и не изпълнява бойни задачи, няма стойност.

Подробности добави порталът Militarnyi, също с позоваване на Мирошниченко. Заявката е подадена през 2024 г. и оттеглена към началото на 2026 г. Ключов фактор е американското оборудване, което подлежи на правилата за износ на оръжия и военни технологии (ITAR), а предаването му на трета държава се нуждае от изричното одобрение на Вашингтон. Свалянето на част от него би могло да намали бойните възможности на машините.

Австралия е експлоатирала 22 броя Tiger ARH (въоръжен разузнавателен хеликоптер), вариант на френския Tiger HAP. Двуместната машина е разработка на Eurocopter, преименуван през 2014 г. на Airbus Helicopters. Тя носи 30-мм оръдие, 70-мм неуправляеми ракети, противотанкови управляеми ракети AGM-114 Hellfire II и електрооптични системи за откриване и проследяване на цели.

Австралийската национална одитна служба (ANAO) установява в одит, че на 14 април 2016 г. началникът на въоръжените сили е обявил пълна оперативна способност, т.е. видът е въведен с пълния набор от заложени възможности. Обявлението идва със 7 години закъснение и 9 оперативни ограничения. Одиторите отчитат 76 недостатъка във възможностите, от които 60 са считани за критични от Министерството на отбраната. Бялата книга за отбраната от 2016 г. заделя 500–750 млн. австралийски долара за покриване на текущите изисквания към платформата и предвижда нейната замяна в средата на това десетилетие.

Наличността се оказва много под заложената: през 2015 г. в произволен ден средно 3,5 от общо 16 машини в оперативния флот са годни за експлоатация, при минимална цел от 12. Към юни 2016 г. един летателен час струва 30 335 австралийски долара при цел от 20 000. В щатски долари това са 22 500 срещу около 14 800, а дългосрочната средна е 39 472 австралийски долара, или около 29 300 щатски долара.

Проблемите не отшумяват до края на службата. През ноември 2024 г. (когато отписването още се очакваше през 2027–2028 г.) на изслушването си в Сената началникът на армията генерал-лейтенант Саймън Стюарт признава проблеми и натиск в снабдяването с резервни части. В доклада на министерството на отбраната за 2024–2025 г. наличността и поддръжката все още се определят като проблемни, а компонентите от вече изтеглени машини поддържат в полет останалите. The Aviationist уточнява, че 6 от 22 броя са били изведени от експлоатация преди края на службата заради трудна поддръжка и ниска наличност.

Преценката на Defense Express съдържа 4 фактора. 4 от тях, а именно разходи за летателен час, резервни части и техническо състояние, съвпадат с мерките, по които австралийските одитори и министерството на отбраната отчитат проблеми в периода 2016-2025 г. Последният, конфигурацията на оборудването, опира до ITAR и одобрение, което е извън правомощията на двете страни.

Австралия се спря на AH-64E Apache Guardian за негов наследник през януари 2021 г. и направи поръчка на общо 29 машини. Първата беше доставена през октомври 2025 г. Към момента са доставени 6, но се очаква до края на 2029 г. пълният състав да бъде достигнат, според ABC News, който оценява флота от 22 единици Tiger на 1,1 млрд. австралийски долара. На 23 септември 2026 г. Австралия обяви края на полетите с Tiger в Дарвин. Според изявление на армията краят на службата съвпада с планирания 20-годишен срок, а AH-64E е далеч по-подходящ за среда с напреднала ПВО, прецизни оръжия и безпилотни платформи.

Разговорите за прехвърлянето на Tiger в Украйна се водят от 2024 г. Тогава Мирошниченко потвърди пред Defence Connect, че страната му е готова да разговаря по темата. Австралия е обмисляла варианта, докато е определяла съдбата на флота. Сега посланикът обърна внимание на сътрудничеството след двустранното споразумение за сигурност, подписано от Австралия и Украйна по-рано този месец. Defence Connect пише, че документът предвижда двете страни да работят по съвместни проекти в отбранителната промишленост, а Австралия се е ангажирала да обмисли рамки за тяхното финансиране.

След извеждането от експлоатация в Австралия, Tiger остава само при три оператора: Франция, Германия и Испания. Militarnyi отбелязва малкия брой оператори сред причините за отказа. Франция и Испания смятат да задържат типа: според Airbus от 19 юни 2026 г. около 85 френски и испански машини трябва да получат модернизацията MkIII в средата на жизнения цикъл. Германия остава извън програмата и изтегля своя парк около 2032 г. – с 6 години по-рано от първоначалния срок. Defense Express припомни, че експлоатираните от Луфтвафе машини са имали идентични проблеми и известно време дори са стояли на земята. В статия по темата изданието описва Tiger като общоевропейска алтернатива на американския Apache, която се оказва проблемна въпреки инвестираните милиарди евро и четирите оператора.

Междувременно Украйна обмисля други платформи за модернизация на армейската си авиация. През юли нейният командир бригаден генерал Павло Бардаков посочи американския UH-60 Black Hawk като основна бойна платформа на бъдещия парк и го оцени като баланс между възможности, разходи за експлоатация и ефективност. Набавянето на изцяло нов парк е дълъг процес, казва той, но модернизацията сама не решава проблема, защото съветските хеликоптери зависят от резервни части, повечето от които се намират само в Русия. Друг американски вариант предлага Bell Textron. През април компанията откри дъщерно дружество в Украйна като център за монтаж, поддръжка и ремонт и предложи AH-1Z Viper и UH-1Y Venom с локализация на производството.

Ми-17 с номер 91101 и първите американци в Афганистан след 11 септември

🇺🇸🚁🇦🇫 На 26 септември 2001 г., 15 дни след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон, хеликоптер Ми-17 на ЦРУ прелетя над прохода Анджуман в Хиндукуш и кацна в долината Панджшир със 7-членния екип Jawbreaker. Мисията беше едно от първите действия на САЩ в отговор на атентатите. Последвалата война стана най-дългата в американската история. Днес хеликоптерът, който ЦРУ води под номера 9-11-01, е изложен пред централата на агенцията в Лангли, щата Вирджиния. За 25-ата годишнина той е реставриран, съобщи CBS News на 26 септември 2026 г.

По данни на ЦРУ на борда са пътували 7 негови агенти, 3-ма души екипаж и 2-ма афганистански партньори. Водеше ги Гари Шрьон, 59-годишен ветеран от оперативната служба на ЦРУ с 32 години стаж, който на 11 септември беше на седмици от пенсия и говореше дари и пущу. Според реконструкцията на Боб Удуърд в The Washington Post Шрьон трябваше да убеди Северния алианс да работи със САЩ и да подготви идването на американските сили, без подкрепление и с малко спасителни екипи, които биха могли да изтеглят групата при провал. Началникът на Центъра за борба с тероризма на ЦРУ Коуфър Блек му постави задачата и по-кратко: „Имате една мисия. Намерете Ал Кайда и ги убийте.“

Изборът на хеликоптера е част от прикритието. Ми-17 е съветска конструкция, а този екземпляр, по данни на The War Zone, е произведен през 1991 г. ЦРУ го придобива през 90-те години. „И Северният алианс, и талибаните използваха Ми-17“, обясни пред CBS историкът на ЦРУ Роб Байър. „Основната причина да изберем Ми-17 вместо Black Hawk е, че не бие на очи.“ Хеликоптерът трябва да издържи и височината: проходът Анджуман е на около 4400 метра, а според Байър Ми-17 е „един от малкото хеликоптери, които наистина могат да минат над този проход“. „Бяхме много тежки“, спомни си Шрьон на церемонията през 2019 г.: хората, оръжието, горивото и боеприпасите натоварваха машината до предела ѝ.

Полетът от Узбекистан продължи 2 часа и половина. Територията под маршрута се смята за контролирана от алианса, но според разказа на Удуърд всеки талибан с преносим зенитен ракетен комплекс Stinger или зенитна установка ЗУ-23 на някой връх можеше да свали хеликоптера. Машината нямаше и транспондер, за електронно разпознаване от американските самолети, затова екипажът импровизира. По горната страна на хоризонталния стабилизатор изписва „USA“ и американски флаг, които пилотите виждат отгоре, а от земята не се вижда; синя боя няма и флагът остава недовършен. От двете страни на фюзелажа стои „607“, позивна на афганистанския пилот от първия полет. Номерът помага на хеликоптера да минава за такъв на Северния алианс и позволява на съюзните пилоти да го разпознават като свой. На опашната греда, в по-малко видно черно, екипажът нанася и „91101“.

Jawbreaker каца в 15:00 ч. местно време на площадка на около 110 км северно от Кабул, дълбоко навътре в територията на алианса. Два дни преди 11 септември атентатори на Ал Кайда убиха военния му командир Ахмад Шах Масуд, който е наследен от генерал Мохамед Фахим. Шрьон носи 3 млн. долара в стодоларови банкноти. Още на същата вечер той изважда 500 000 долара на масата пред инж. Мохамед Ариф Савари, началник на разузнаването и сигурността на алианса, а на следващия ден още 1 млн. пред Фахим и външния министър Абдула Абдула. Фахим разполага с около 10 000 бойци, много от тях зле въоръжени, но отговаря с въпрос: „Кога започва войната?“ Скоро Шрьон поиска от централата още 10 млн. долара и ги получи.

Отговорът на въпроса идва на 7 октомври, когато САЩ и Обединеното кралство започват въздушни удари. До средата на месеца Jawbreaker оставаше единствен американски екип на терен в описаната операция в Афганистан. На 17 октомври в друга част на Северен Афганистан е прехвърлен втори екип на ЦРУ Alpha при силите на узбекския командир Абдул Рашид Дустум. Това са първите американци, изпратени отвъд линиите на талибаните. На 19 октомври идва и първият екип на специалните сили на американската армия. Хората от Alpha яздят с бойците на Дустум през планините, понякога по 14 часа на ден. Алиансът влиза в Кабул на 13 ноември, 48 дни след кацането в Панджшир.

По данни, публикувани през ноември 2002 г. от Удуърд, американското присъствие на терен при свалянето на талибанския режим включва около 110 агенти на ЦРУ и 316 военнослужещи от специалните сили, заедно с масирани въздушни удари. ЦРУ е изчислило, че преките му плащания в брой на терен са 70 млн. долара, част от тях за полеви болници. „Това си е изгодна сделка“, коментира в интервю за него президентът Джордж У. Буш.

Дейвид Тайсън и Джони Майкъл Спан, известен като Майк, двама служители на ЦРУ от екипа Alpha, влизат на 25 ноември в Кала-и-Джанги, историческа крепост от XIX век край Мазар-и-Шариф, където са събрани стотици пленени чуждестранни бойци. Тяхната задача е да установят кои са задържаните и откъде идват. Часове по-късно пленниците въстават. „Вярвам, че Майк вече беше мъртъв, когато стигнах до него“, спомня си Тайсън. Спан, на 32 години, е първият американец, загинал в бой в Афганистан. На Мемориалната стена в централата на ЦРУ, където всяка една звезда е посветена на служител, дал живота си по време на служба, неговата е 79-ата. Тайсън се изтегли с пушката на Спан, която днес се намира в музея на управлението.

Северният алианс стига до Кабул 48 дни след кацането на Jawbreaker. Цитираните около 430 американци и 70 млн. долара обаче са общи данни за кампанията, а не само за въпросните 48 дни. Шрьон отдава успеха на връзките със Северния алианс, изграждани години по-рано. Бързото сваляне на талибаните не означава окончателно поражение на противника. Около 16 декември 2001 г. бин Ладен напуска пещерния комплекс Тора Бора в Източен Афганистан и се прехвърля към племенните райони на Пакистан, където започва да се укрива, според заключение Комисията по външни отношения на Сената в доклад от ноември 2009 г. Според него министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд и генерал Томи Франкс взимат решението да не изпращат американски войски да препречат пътя му, тъй като това би противоречало на възприетия от тях подход за минимално военно присъствие. Бин Ладен остава в Пакистан до май 2011 г.

Когато талибаните се връщат обратно на власт през август 2021 г. Панджшир, където каца Jawbreaker, беше последната провинция, над която обявиха контрол. Американските войски напуснаха страната на 30 август, а на 6 септември говорителят на движението Забихула Муджахид заяви, че „провинция Панджшир изцяло падна в ръцете на Ислямския емират Афганистан“. Съпротивата, водена от Ахмад Масуд, сина на убития през 2001 г. командир, отвърна, че държи стратегическите позиции в долината и продължава борбата.

Ми-17 изпълни над 300 мисии в Афганистан и остана на служба до 2012 г. През 2018 г. е докаран в Лангли без горивопроводи и част от агрегатите и поставен на открито сред скали, подредени да напомнят терена на Афганистан. На 26 септември 2019 г. е официално представен като експонат, а на церемонията говори Шрьон. Той почива на 80 години; ЦРУ обяви смъртта му на 1 август 2022 г. „Боята беше силно избеляла от слънцето, а вътре влизаха и някои животинки“, каза Байър. През последната година ЦРУ запечата отворите и пребоядиса машината по-близо до вида ѝ от 2001 г. Зеленото е нарочно малко по-ярко, за да избелее с времето до замисления тон. С реставрацията беше върнат и номерът „607“.

Четвърт век след първия полет на хеликоптера помощта за част от афганистанските партньори продължава. След изтеглянето част от афганистанците, воювали редом с американците, останаха в страната, изложени на отмъщението на новата власт. Тайсън и вдовицата на Спан, Шанън Спан Дебрюн, участват в Badger Six, организация с нестопанска цел, основана през 2022 г. и кръстена на позивната на Спан. Тя продължава да подпомага около 35 семейства на бойци, сражавали се заедно с отряда Alpha, с храна, лекарства и помощ при преместване и презаселване. Попитан дали чувства задължение да помага там, където правителствата не са помогнали, Тайсън отговори: „Разбира се, да. Това правят хората. Това правим ние.“

Руски документи отчитат 24 хеликоптера за Иран, заснети са единици

🇷🇺🚁 Пет възела за чуждестранна поръчка в руския военно-промишлен комплекс от декември 2025 г. са били придружени от необичайно указание: етикетите им да бъдат преработени на английски език, а надписът „експортна доставка“ – премахнат. Компонентите са свързани с договор за доставката на щурмови хеликоптери на Иран, сочат поверителни вътрешни документи, описани от United24 Media.

Поръчката е проследена до външнотърговски договор от 29 юни 2020 г. с участие на „Рособоронекспорт“ – държавния посредник, през който минават над 85% от руския износ на въоръжение. През октомври 2022 г. Павловският машиностроителен завод „Восход“ отбелязва, че „Роствертол“ в Ростов на Дон се подготвя да произведе 24 хеликоптера с обозначение „изделие 2983“. Става дума за Ми-28НЕ – експортния вариант на двуместния Ми-28, предназначен за операции през нощта и при различни метеорологични условия.

Едни и същи кодове се появяват в различни години в документацията на няколко предприятия и позволяват да бъде проследена веригата от подизпълнители. Раменското конструкторско бюро отговаря за бордовата електроника; „Аеросила“ получава запитване за производството през септември 2024 г. Саратовското ЕПО „Сигнал“ представя цените за своята част от поръчката. За подготовката на екипажите „Динамика“ доставя комплексен тренажор с подвижна платформа, който позволява обучение, без да се изразходва летателният ресурс на самите хеликоптери.

Според описаните от United24 Media документи 24 хеликоптера са доставени на Иран през 2025 г. Освен това документацията сочи, че санкционирани предприятия продължават работа по същата поръчка и след посочения период на доставка.

Публичните сведения извън документите установяват по-малко. В периода 30 декември 2025 г. – 1 януари 2026 г. платформи за проследяване на полети регистрират поне пет руски военно-транспортни самолета Ил-76, насочили се към Техеран. На 28 януари се появяват снимки на един Ми-28НЕ с пикселен пустинен камуфлаж и без ирански опознавателни знаци. Мястото на заснемане е определено чрез геолокация като хале на Pars Aerospace Services Company на летище Мехрабад. През февруари са публикувани и записи на хеликоптер в полет над западен Техеран.

Оценките на специализирани издания варират между 3 и 6 машини. TWZ и The Aviationist изрично пишат, че нито поръчаното, нито доставеното количество е публично известно. В цитираните сведения няма данни за нова партида след февруари 2026 г.

Разликата между 24 и 6 не е непременно противоречие: публичните кадри може да показват само част от доставеното. Приемо-предавателни процедури, съхранение и графици за въвеждане в експлоатация биха могли да обяснят защо останалите машини не се виждат. Възможно е обаче отчетеното в документацията да изпреварва реалното изпълнение. Наличните сведения не позволяват да изберем между тези хипотези, нито да установим дали документалното понятие „доставени“ означава физическо пристигане на всички хеликоптери в Иран.

Сходна неяснота е налице и при многоцелевите изтребители Су-35. Документи от същия изтекъл масив описват производството на 16 самолета за Ислямската република по сделка за 48 броя, а през юли 2026 г. руски източници съобщиха за 20 завършени самолета. В цитираната информация няма потвърждение за пристигането на Су-35 в Иран.

Броят на хеликоптерите има значение за оценката на иранските възможности след кампанията, започнала на 28 февруари 2026 г. Според изчисленията на проекта за проследяване на военни загуби globalmilitary.net Техеран е загубил над 90 летателни апарата, а транспортната авиация и платформите за дозареждане във въздуха са понесли тежки загуби. Любопитен факт е, че Иран разполагаше с два Boeing 707 и единствения в света летящ KC-747, унищожени на летище Мехрабад на 6 март 2026 г.

Военновъздушните сили на Иран избягваха борбата за контрол върху въздушното пространство: оцелелите самолети бяха разпръснати, а ответните удари бяха поверени на ракетни и дронови отряди към Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Известно е за партида МиГ-29, разгърната в Шираз като временно попълнение. Оценката, че възстановяването на авиацията оттогава зависи почти изцяло от Москва, обаче се нуждае от допълнителна опора.

С оглед на тежките загуби разликата между попълване на загубите с 3 и 24 хеликоптера е огромна. Дори и по-голямото количество обаче само по себе си не гарантира възродена способност за действия с щурмови хеликоптери.

Още през февруари Пол Идън  във Forbes, че нито Ми-28НЕ, нито Су-35 могат да възстановят въоръжените сили, чиято авиация разчита основно на американски самолети отпреди 1979 г. Според него този недостиг засяга не просто машините, но и поддръжка, боеприпаси и обучени екипажи. Тренажорът на „Динамика“ и обучението в Русия са свързани именно с подготовката на персонал, но наличните сведения не позволяват да се оцени кога и до каква степен тя ще се превърне в реална бойна способност.

Друга част от същия масив документи е свързана със сухопътната техника. През юли 2024 г. Арзамаският машиностроителен завод и иранската компания Pars Khodro, установена в свободната икономическа зона „Арас“, подписват споразумение за две бронирани машини „Спартак“ на обща стойност 570 000 долара. През април 2025 г. посоченото количество нараства до 82 машини. Друг документ описва 80 броя за 20,16 млн. евро с получател техеранската „Pishgam Sanat Gharb“. Плащанията преминават през Trinity Limited LLC, регистрирана на Маршаловите острови.

За 2026–2027 г. са предвидени до 120 единици. Обсъждани са и 10 бронирани машини „Атлет“, а описаният общ планиран обем надхвърля 200 машини и обхваща период до 2029 г. Отделните количества не могат да се събират автоматично, тъй като не е ясно кои документи описват разширение на вече договорена сделка и кои – допълнителни доставки.

Отделно са предвидени 80 китайски комплекта за видеонаблюдение на стойност около 720 000 евро, които трябва да бъдат доставени на граничните части и звената за вътрешна сигурност, а не сухопътните войски.

Договорките включват и обучение по експлоатация и поддръжка, за което ирански персонал е пътувал до Арзамас. Морският превоз е възложен на товарния кораб „Композитор Рахманинов“, чийто график включва превоз на поне 36 бронирани машини. САЩ са санкционирали кораба заради трансфера на военни товари между Русия и Иран в Каспийско море.

През същия месец, за който е предвидена промяната на етикетите по хеликоптерната поръчка, украинските въоръжени сили съобщават за удар по кораба. На 12 декември 2025 г. Силите за специални операции (ССО) на Украйна обявиха, че заедно с нелегалната група „Черна искра“ са поразили „Композитор Рахманинов“ и „Аскар-Сарджа“ край брега на Калмикия. Според тях участниците в движението са предоставили сведения за маршрута и товара.

Това не е първата публикация от същия масив. По-рано United24 Media публикува документи за доставки на ракети въздух–въздух за Иран, планирани за догодина, и кореспонденция по програма за изтребители. Така изтеклата документация обхваща няколко направления на руско-иранското военно сътрудничество.

Публичната информация от иранска страна остава ограничена. През март външният министър Абас Арагчи потвърди, че Русия и Китай предоставят военна помощ, но до момента сделка за доставка на Ми-28НЕ не е обявявана. Не е публично установено и колко от пристигналите хеликоптери са оцелели след кампанията и дали са участвали в бойни действия.

Засега числото 24 се основава на документи, описващи руската страна на сделката. Евентуалната поява на повече отделно разпознаваеми машини с ирански опознавателни знаци и бордови номера би помогнала да се установи минималният доставен брой. Нови транспортни полети или церемония по предаване биха дали полезни като сведения, но сами по себе си не доказват доставка на всички 24 бройки. Отсъствието на нови кадри също не е достатъчно, за да я опровергае.

Въпреки това изложените документи са красноречиво доказателство за нарастващата продължителност и обхват на военното сътрудничество по оста Москва-Техеран. Поръчката на хеликоптери се проследява чак до 2020 г. Отделната сухопътна линия включва плащания през офшорна фирма, обучение в Арзамас край Нижни Новгород и планове до 2029 г. Ако документите действително са автентични, те очертават военно сътрудничество с няколко направления и дългосрочен график, чието реално изпълнение засега остава на хартия.

Единствената жена боен пилот на Украйна лети в най-изложената машина на групата

🇺🇦🚁 Единствената жена във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), за която е известно, че изпълнява бойни полети с хеликоптер, се появи в нова фотосесия – 4 кадъра на военните фотографи LIBKOS, публикувани на 7 септември от полтавското издание „Змист“. Старши лейтенант Катерина е втори пилот и щурман на Ми-8. Хеликоптерът, в който най-често лети, не е машината, която нанася удара. Той служи като летящ ретранслатор – поддържа радиовръзката на ударната двойка, следвайки я от по-голяма височина.

Украинските щурмови хеликоптери действат на пределно ниски височини. Групата излита от замаскирана площадка насред гората и лети на 9–14 метра над земята, за да затрудни своето откриване. Самият удар се нанася, без машината да се доближава непосредствено до целта: екипажът използва релефа за прикритие, рязко вдига носа на хеликоптера, изстрелва залп от неуправляеми ракети по балистична траектория, след което се оттегля с максимална скорост.

Forces News описва този способ още през юли 2022 г. като общ за руски и украински екипажи и наложен от загубите, причинени от зенитните средства на хеликоптери, останали по-дълго на височина или прекалено близо до фронта. Недостатъкът е ниската точност, присъща на избрания метод. Пенсионираният маршал на авиацията Грег Багуел обяснява пред изданието, че стрелбата с неуправляеми ракети по такава траектория до голяма степен се превръща в лотария, тъй като двигателят на всяка ракета работи малко различно.

Хеликоптерът в ролята на въздушен ретранслатор не носи ракети. Според репортажа на The New York Times от 18 май 2025 г. Катерина лети именно в третата машина от групата, която осигурява връзката на двойката пред себе си. Необходимостта да стои по-високо го излага на по-голям риск от другите две машини. „Щом чуя по радиото, че сме поразили целта, знам, че задачата е изпълнена“, казва тя пред изданието за една от последните си мисии.

Катерина служи в 18-а отделна бригада армейска авиация „Игор Сикорски“, базирана в Полтава. Постъпва в нея през 2023 г. и на следващата година започва бойни полети с Ми-8 – съветски хеликоптер от времето на Студената война, който продължава да се използва от редица страни по земното кълбо и изисква много от екипажа. Освен в ударни групи Ми-8 се използват за евакуация на ранени и доставка на товари.

През годината, в която Катерина постъпва в бригадата, тя губи шестима пилоти в един ден. Те загиват на 29 август 2023 г. при изпълнение на бойна задача в битката за Бахмут. Всички бяха офицери, съобщава тогава говорителят на бригадата Евген Ракита.

Числото „над 30“ бойни полета, което продължава да съпътства публикациите за Катерина, идва от същия репортаж на The New York Times и се отнася до първата ѝ година в редиците на бригадата. По-нови данни не са публично достъпни: командването не съобщава текущия брой полети, както не разкрива и имената на своите пилоти.

Пътят ѝ до дясната седалка започва в момент, когато подобна възможност на практика е била затворена за жени. Нейният баща Олександър, кадрови военен, както и майка ѝ, разказва пред местния „33 канал“, че по време на нейното кандидатстване е действало негласно указание момичетата да не се приемат в курсовете за военни пилоти. По думите му се е наложило с помощта на свои колеги да потърси съдействие от страна на министерството, за да получи тя възможност да кандидатства.

Катерина постъпва на 16 години в Харковския национален университет на ВВС „Иван Кожедуб“ и се оказва единствената жена в курс от 45 души. Един от преподавателите я посреща с изречение, което тя цитира и днес: „Какво правиш тук? Това не е за момичета. Нищо няма да излезе от теб.“

Остава благодарение на инструкторка на хеликоптерен симулатор. „Тя ми каза да не слушам никого, а аз си помислих: щом тя може да лети, защо аз да не мога“, спомня си Катерина. Дипломира се в навечерието на пълномащабната инвазия на 24 февруари 2022 г.

Жените в редиците на ВСУ отдавна не са рядкост. По данни на Генералния щаб, цитирани от „Новинарня“ на 8 март 2026 г. в тях служат 76 500 жени, от които 56 100 са военнослужещи, от които 11 500 офицери и към 10 000 изпълняващи задачи в зоната на бойните действия.

За 12-те години от началото на руската агресия 1705 жени военнослужещи са получили държавни отличия, а 5 са удостоени със званието „Герой на Украйна“, 3 от тях посмъртно. В кабината на боен хеликоптер обаче Катерина остава единствената известна жена с такива мисии. Колко жени в момента се обучават за военни пилоти, не е известно, тъй като по време на войната харковският университет отказва да публикува тези данни. Самата Катерина разказва, че шест момичета са ѝ писали в Instagram за съвет, и казва, че си мечтае повече жени да имат шанса да летят.

С орден „За мъжество“ тя е наградена през есента на 2025 г. – едва 23-годишна. Подписът на „Змист“ сочи и „Сребърен кръст“ – отличие на главнокомандващия ВСУ, за което няма независимо потвърждение.

Пред The New York Times Катерина описва своето отношение по-лаконично: „Не съм дошла тук, за да бъда момиче“, а на въпроса дали се възприема като пионер сред жените пилоти, отговаря, че вероятно е успяла да счупи един стереотип.

Между репортажа на американския ежедневник и новите кадри се променя и средата, в която действат украинските хеликоптери. Плътността на преносимите зенитно-ракетни комплекси и разузнавателните дронове прави доближаването до фронтовата линия все по-рисковано, а част от Ми-8 вече се използват за задача, за която поначало не са предназначени – прехващане на руски ударни дронове в тила.

През март 2026 г. екипаж на Ми-8 на ВВС унищожи 12 камикадзе дрона „Шахед“ над Черно море за период от три часа. В анализ за „Украинска правда“ от 2 август 2026 г. Аркадий Доценко описва тази промяна като преход на армейската авиация от ударно средство към елемент от ПВО мрежата.

И тази задача струва живота на украински екипажи. На 30 юни 2026 г. край село Старицковка в Полтавски район загива целият екипаж на украински Ми-8 по време на мисия по неутрализиране на ударни дронове при поредната масирана руска атака. И 4-мата на борда са били военнослужещи от 16-а отделна бригада на армейската авиация „Броди“: командир капитан Юрий Ворон, летец-щурман майор Валентин Мукшинов, бордови техник старши лейтенант Богдан Хмил и бордови стрелец младши сержант Михайло Деряга.

Ворон е роден на 29 юни 1996 г. и загива ден след 30-годишния си юбилей. Деряга е роден в Полтавска област, над която пада хеликоптерът. Бродовският градски съвет обяви имената им едва на 6 юли – една седмица след катастрофата.

Затова кадрите на LIBKOS не носят ново число и не документират нов полет. От репортажа до фотосерията изминаха 16 месеца, за които няма публично достъпна статистика относно бойните полети на пилоти като Катерина. В същия период обаче задачите на хеликоптерната авиация продължават своята трансформация, а рискът не изчезва – дори когато мисиите се изпълняват далеч от фронтовата линия.

В този смисъл историята на Катерина е по-голяма от историята на жена, успяла да се пребори за мястото, което доскоро ѝ е било отказвано. Войната превърна това място от символ на един кух стереотип в седалка, от която всяко излитане може да бъде последно. Някога са ѝ казали, че кабината на военния хеликоптер „не е за момичета“. Днес, докато украински Ми-8 летят на метри от земята, свързват ударни групи, преследват руските „Шахеди“ и губят екипажи, въпросът кой има право да бъде там изглежда почти нелеп. Остава само много по-жестокият въпрос – кой ще се завърне от следващия полет - и може би преди мисия той остава за миг с нея – тих, безмилостен и без отговор. После витлата се завъртат и тя отново се издига над земята, за да брани небето на родината си от онези, които са дошли да ѝ го отнемат.

Морската пехота управлява FPV дрон от хеликоптер в експеримент срещу рояци.

🇺🇸🚁🎮 Оператор на дронове от Корпуса на морската пехота на САЩ управлява FPV дрон от кабината на многоцелеви хеликоптер UH-1Y Venom край авиобаза Чери Пойнт в Северна Каролина. Така серията изпитания на машината като въздушен пункт за управление на евтини дронове получава приложение в отбраната. Полетът е бил извършен на 10 август като част от Technology Operational Experimentation Event 26.1, провеждан от Управлението за военноморски изследвания (ONR) съвместно с 269-а лека щурмова хеликоптерна ескадрила (HMLA-269). Проведеният експеримент има за цел да формулира оперативни изисквания и да провери технически решения за борба с рояци от безпилотни системи. Корпусът публикува кадрите на 14 август.

Операторът е ланс-капрал Кристофър Джеймс от рота „Б“ на Батальона за криптологична поддръжка на морската пехота – звено, подчинено на Информационното командване на Корпуса, което е специализирано в електронното разузнаване (SIGINT) и е базирано във Форт Мийд. Съгласно официално обявената си мисия той изпълнява задачи по радиоелектронно разузнаване и защита на информацията, свързвайки национално и тактическо ниво с Агенцията за национална сигурност (NSA) и Централната служба за сигурност (CSS).

Досега FPV дроновете в Корпуса преминаваха основно през пехотни подразделения, където на въоръжение постъпи американският квадрокоптер Neros Archer. Затова присъствието на пилот от криптологично звено в кабината на Venom показва различен подход – чрез структурата на Корпуса, която работи с радиочестотния спектър. На борда са още капралите Остин Фийлд и Джейкъб Стоун, екипни началници от HMLA-269.

Изпитанията на хеликоптер като носител и въздушен пункт за управление на FPV дронове започнаха около 3 месеца по-рано, но първоначално бяха насочени към друга задача. На 14 май в авиобаза Мирамар в щата Калифорния наземен екип изстреля Archer и предаде управлението му на оператори в UH-1Y, който беше във въздуха на няколко километра от мястото.

„Основната цел бе да проверим доколко е осъществимо пускането и разгръщането на FPV дрон от движещ се хеликоптер без употреба на взривен заряд – нещо, което успяхме да сторим днес“, каза капитан Куинтън Торнбъри, пилот от 169-а лека щурмова хеликоптерна ескадрила.

На 16 юни в Camp Pendleton същата ескадрила и 3-ти лек брониран разузнавателен батальон повториха тази схема в подкрепа на група за абордаж от Командването за специални операции на морската пехота (MARSOC). Дронът, пуснат и управляван от кабината, огледа палубата и надстройката на целеви плавателен съд, преди военнослужещите да се спуснат по въже. И при майското, и при юнското изпитание целта беше разузнавателната способност да бъде изнесена по-близо до обекта, докато пилотираният носител остава на безопасно разстояние.

Междувременно Cherry Point се превърна в полигон, на който ONR проверява възможности за защита срещу масирани атаки с дронове. Между 26 януари и 6 февруари там се проведе експериментът „Wave Breaker“. Подразделения от 1-ви батальон на 2-ри полк на морската пехота сформираха отбранителна клетка със задача да защитят военен кораб и пистите на базата от симулирана масирана атака.

Лабораторията по космическа динамика предостави системата CAirO, която обединява радари, камери и компютърно зрение за откриване, проследяване и поразяване на безпилотни летателни апарати, лодки и самолети.

Графикът на цялата експериментална кампания беше обявен предварително. В запитване към индустрията от 19 ноември 2025 г. ONR я описа като демонстрация, последвана от ограничени експерименти в периода от март до юли 2026 г. и завършваща с изпитание на напреднала способност от август и декември, съобщи специализираното издание Inside Defense.

В запитването противодействието на рояци е поставено редом с още две теми: контейнерни полезни товари за морски дронове и постигане на превъзходство при вземане на решения в морски оперативни центрове. ONR търси технологии със степен на готовност между ниво 5 и 7 – тоест решения, които вече са изпитвани в релевантна или реална среда, а не съществуват само в лаборатория.

Роякът представлява отделен проблем, защото е способен да пренасити отбраната. Срещу едновременно приближаващи десетки цели решаващо значение има не само точността на отделния прехващач, а и броят на прехващанията, които защитникът може да извърши за ограничено време.

Корпусът не съобщава какъв дрон е използван на 10 август. Стандартът при досегашните изпитания е Archer на Neros – компания със седалище в Калифорния – квадрокоптер с около 20 км обхват, 2 кг полезен товар и цена от около 2000 долара. Той се произвежда без китайски компоненти, включително без чипове китайско производство.

Archer се предлага в 3 размера с диаметър на витлата между 12,7 и 25,4 см, а най-големият вариант може да носи бойна част на американския производител Kraken Kinetics. Програмата вече се намира извън чисто експерименталния етап. Корпусът има поръчка за ударни варианти на машината от 3 ноември 2025 г. До май са приети над 3500 апарата, а производителят твърди, че вече произвежда около 1200 седмично.

Украинската практика показва защо именно подобни евтини апарати се разглеждат като средство за борба с рояци. Използваните там FPV прехващачи струват между 1000 и 2100 долара и се управляват от оператор с очила или монитор пред него. Работилницата Wild Hornets отчете 600 свалени цели за под 5 месеца до началото на октомври 2025 г. За това обаче са били изразходвани около 1800 прехващача – средно по 3 за 1 сваляне, което увеличава действителния разход до близо 6300 долара на поразена цел.

През юли Skyfall представи вариант, способен да преследва реактивни дронове „Шахед“ със скорост до 370 км/час. Американската армия стигна до сходна икономическа логика по-рано тази година, когато закупи 13 000 прехващача Merops на цена около 15 000 долара за брой срещу цели, струващи между 30 000 и 50 000 долара.

„Сваляме Шахеди, които струват между 30 000 и 50 000 долара, което е чудесно, защото ни поставя от правилната страна на кривата на разходите“, каза министърът на армията Даниел Дрискол пред Конгреса през април.

Хеликоптерът предоставя две предимства, с които наземният екип не разполага. Първото е разширеният радиохоризонт. Управлението и сигналът на видеопотока на такъв дрон изискват пряка видимост, а след издигане на оператора на няколкостотин метра височина разстоянието, на което той може да наблюдава и командва машината, се увеличава значително.

Второто предимство е гледната точка отгоре надолу към ниско летящи цели, които могат да бъдат изгубени от наземните радари заради особеностите на релефа и други препятствия. Срещу тези предимства застава уязвимостта на носителя. UH-1Y е голяма, шумна и сравнително бавна цел. Както отбелязва изданието Army Recognition, смисълът на концепцията е сензорът и ударната способност да бъдат изнесени напред, докато пилотираният хеликоптер остава извън обсега на съвременната ПВО.

Противодействието на рояк не се изчерпва с физическото прехващане. Групата от дронове може да бъде откривана, проследявана и разстройвана и чрез нейния електромагнитен отпечатък – задача, която попада пряко в компетенциите на криптологичните и информационните звена.

На институционално равнище Корпусът подреди тази дейност през юли. С разпореждане MARADMIN беше създадена Групата за роботизирана интеграция на морската пехота (MCRIG) – служебна организация, която трябва да приведе в стандарт и въведе в цялата структура обучението за използване на малки дронове от групи 1 и 2 и за противодействие срещу тях.

Паралелно работят два отряда: наличният този за ударни дронове на морската пехота (MCADT) и новият за антидрон дейност (MCCDT) към Батальона за огнева подготовка в Куантико. Вторият категоризира самата заплаха, проверява нововъзникващи решения, утвърждава тактики и предава резултатите на MCRIG, преди да бъдат въведени в целия Корпус.

Съобщението за изпитанието през юни определя цялата линия като част от изпълнението на разпореждане на министъра на войната Пийт Хегсет войските да експериментират с безпилотни технологии на всяко едно ниво.

Публично описание на ролята на дрона в полета от 10 август не е налично. Не е ясно дали той е бил в ролята на прехващач срещу целите, управлявани от противникова клетка, или е бил част от симулираната заплаха. По-вероятно е първото, тъй като вертолетът изглежда е бил използван като носител и ретранслатор, докато имитирането на рояк рядко изисква пилотиран носител за пускане на отделните апарати.

Ако реално това е посоката на изпитанията, до края на годината експериментът за напреднала способност би трябвало да доведе до формулирано оперативно изискване за противодействие на рояци, а не само до отчет за проведени полети.

Ми-17 на мексиканския флот слезе аварийно в Халиско с трима ранени

⚡️🇲🇽🚁 Хеликоптер Ми-17 на Военноморския флот на Мексико се приземи аварийно в южната част на щата Халиско по време на въздушно наблюдение срещу престъпни групи, а трима души от екипажа са били ранени. Инцидентът е станал около 07:30 ч. на 12 август в местността Ла Гарита, община Тамасула де Гордиано, съобщи Секретариатът по военноморските сили на Мексико (SEMAR).

Според изявлемие на ведомството екипажът е извършил контролирано аварийно снижаване и е приземил машината, вместо да продължи полета или да изпълни нормална процедура за кацане. При инцидента няма загинали, като тримата пострадали са откарани във военна болница в Гуадалахара без тежки наранявания. Флотът и авиационните власти са започнали разследване и техническа експертиза, за да установят какво е накарало екипажа да предприеме маневрата. Кадри от снижаването бяха публикувани в социалните мрежи, а пристигането на допълнителни хеликоптери за евакуация накара местните жители да предположат, че в района се провежда мащабна операция срещу картелите, отбелязва „Семанарио Сета“.

Това предположение има основание в самата география. Тамасула де Гордиано се намира в югоизточния край на щата, близо до границата с Мичоакан, в пояс с дългогодишно присъствие на картела „Халиско – ново поколение“ (CJNG). Затова губернаторът Пабло Лемус побърза да отговори на въпроса, който още на сутринта започна да се разпространява в социалните мрежи: по информацията, която е получил от флота, машината не е била свалена, а е приземена принудително по решение на самия екипаж.

Прецедентът, който подхранва подобни съмнения, е именно от Халиско. На 1 май 2015 г. въоръжени бойци на CJNG обстреляха вертолет EC725 Cougar на Военновъздушните сили от земята край Виля Пурификасион по време на операция срещу тогавашния водач на картела. Нападателите използваха реактивен гранатомет и тежка картечница; в резултат на атаката загинаха осем войници и служителка на Федералната полиция. Според обвинението на прокуратурата на САЩ заповедта идва от Рубен Осегера Гонсалес, „Ел Менчито“. Оттогава минаха 11 години, а организацията вече загуби и дългогодишния си лидер и негов баща Немесио Осегера Сервантес „Ел Менчо“, който беше смъртно ранен при операция на федералните сили в Тапалпа на 22 февруари 2026 г. и почина при последвалото му транспортиране. Ответната реакция през денонощието след това включваше 252 блокади на пътища в 20 щата според данни на кабинета по сигурността, а само в пределите на Халиско загинаха 16 души, от които 6 служители на Националната гвардия, обяви „Просесо“. Полетът над Ла Гарита е част от същата продължаваща работа на силите за сигурност: флотът го описва като въздушно наблюдение за предотвратяване на незаконни дейности в югоизточната част на щата.

Машината, приземила се край Ла Гарита, е част от най-стария сегмент на мексиканската военна авиация. Флотът получи своите първи Ми-17 през август 1994 г., а към август 2024 г. изданието Infodefensa описваше военноморския парк като 26 машини – 22 броя Ми-8МТВ-1 и 4 броя Ми-17В-5 – от които 21 се експлоатират в 8 военноморски ескадрона. Военновъздушните сили отделно купиха 24 броя между 1997 и 1999 г. и днес разполагат с около 18 в 303-и авиационен ескадрон. Така близо 40 машини от съветско-руското семейство остават важна част от военния въздушен транспорт, издирването и наблюдението в страна, чиито сили за сигурност ежедневно действат над райони с активно присъствие на организирани престъпни групи. Част от военноморските бордове са пригодени за огнева поддръжка – с блокове за 28 неуправляеми 50-мм ракети и контейнери с тежки картечници Browning M3.

Именно поддръжката на този парк се усложни от февруари 2022 г. Международните санкции срещу Русия в отговор на военната агресия срещу Украйна силно ограничиха традиционните канали за доставка на руска авиационна техника, резервни части и технически услуги, а мексикански ведомства започнаха все по-често да търсят компоненти и услуги извън тези на производителя. Между 2019 и 2022 г. са сключени 26 договора за резервни части за Ми-17 – 24 с мексикански, 1 с литовско и 1 с руско дружество. Министерството на националната отбрана отмени през юли 2023 г. търг за основен ремонт и поддръжка на Ми-17, включващ и обучение на 16 души от ВВС, с мотива, че условията при доставчиците са се променили съществено и продължаването на процедурата не би гарантирало най-добрите условия за държавата, писа „Миленио“. Така процедурата за основен ремонт беше спряна в период, когато директният достъп до производителя и традиционната руска логистична верига вече беше значително усложнен.

Три месеца преди инцидента в Халиско същият тип вече претърпя технически отказ при излитане. На 4 май Ми-17 на флота се вдигна от кея на 4-ти военноморски район в Масатлан, щата Синалоа, но загуби мощност след повреда в левия двигател. Около 18 секунди след отделянето от площадката на кадрите се вижда бърз проблясък и дим в горната част на машината, след което екипажът я връща на същия кей. Пострадали няма, а щетите са само материални. Общото между двата случая засега е по-ограничено, но важно: и при двата аварийната ситуация е овладяна от екипажа достатъчно бързо, за да бъде избегната катастрофа с човешки жертви.

Мексико обаче не изоставя своите Ми-17, а удължава ресурса им, включително със способности, изградени в страната. Флотът отвори ремонтна работилница за типа във Веракрус още през 2003 г. 3 години по-късно създаде учебен център със собствен симулатор. ВВС пък модернизират своя състав с преработена кабина, многоцелеви дисплеи и обновена навигация, а програмата цели удължаване на ресурса с 2000 летателни часа или 8 години. Към пролетта поне 5 апарата вече са преминали през основен ремонт и модернизация, съобщи Infodefensa през май. Успоредно върви и замяна със западна техника: към края на 2024 г. флотът бе беше въвел в експлоатация 10 броя UH-60M Black Hawk с оборудване за нощни операции и инфрачервени системи. Самото 8-годишно удължаване на ресурса на Ми-17 обаче показва колко постепенно протича подмяната: старият парк трябва да остане в строя, защото новите машини все още не могат да поемат всичките му задачи.

Два технически инцидента с едно и също семейство хеликоптери за 3 месеца не доказват непременно за наличие на системен проблем в поддръжката, а разследването на случая в Халиско все още не е обявило официално причината. подобна теза стои и собствената статистика на флота, който през 2024 г. посочваше 21 машини в експлоатация от общо 26 придобити и ремонтна инфраструктура, изградена във Веракрус 20 години назад. Но въздушните операции срещу наркокартелите продължават да разчитат на хеликоптер, чиято оригинална верига за снабдяване и тежка поддръжка води към Русия в момент, когато оперативното натоварване в Халиско продължава да е високо. Всеки временно изваден от строя Ми-17 означава задачите му да бъдат прехвърлени към останалите налични машини.

Анализ: Ми-24В на „Херсон“ с 185 отметки за поразени цели

🇺🇦🚁 Един украински Ми-24В е изписал по борда си 185 отметки за поразени руски цели – техният брой е толкова голям, че камуфлажът буквално започва да отстъпва пред дългите редове със символи. Снимки на хеликоптера по време на техническо обслужване публикува 11-та отделна бригада армейска авиация „Херсон“.

Първият по-сериозен опит за разчитане на отметките им направи украинското издание Defense Express на 30 юни: 78 от знаците са обозначения на свалени дронове, докато останалите 107 за момента остават неуточнени. Сборното число от 185 ангажирани цели превръща този хеликоптер, доколкото сочат публичните данни, в най-резултатният украински такъв, попадал пред обектив.

Първата група отметки се чете без особено усилие. 78 знака за свалени дронове са в съгласие с ролята, която армейската авиация на ВСУ играе вече трета година – въздушен лов на руските ударни дронове. За целта този вертолет използва щатното си носово въоръжение: 4-цевна 12,7 мм картечница ЯкБ-12,7 в подвижна установка под носа на машината и насочвана от стрелеца. Срещу бавнолетящ „Шахед“ на ниска височина скорострелният блок е достатъчно ефикасно средство – и точно в този клас, картечен прехват, попадат 78-те потвърдени знака.

Останалите 107 отметки представляват истинската загадка на този борд, и тук умишлено ще избега това да бъда категоричен. Възможни са две обяснения. Първото е чисто количествено: прехватите са станали толкова много, че екипажът просто е изчерпал мястото за стандартните знаци за свален дрон, поради което преминал към друг, по-сбит формат, т.е. 107-те също са свалени цели, просто са отбелязани с различен символ. Второто обяснение ги отнася към друг тип бойна работа – удари по наземни цели с неуправляеми авиационни ракети С-8, нанасяни от украинските хеликоптери от кабриране: машината се приближава на малка височина, вдига рязко своя нос и изстрелва неуправляемите ракети по навесна траектория, за да удължи техния обсег и да остане извън обхвата на вражеската армейска ПВО. В полза на тази версия говори една видима улика – на същия Ми-24В са окачени блокове за неуправляеми ракети С-8. Уликата обаче не е равна на доказателство: окачените блокове доказват единствено, че машината е способна на такива удари, но не и че те са изброени от 107-те знака. Засега кое от двете обяснения е вярното остава неустановено, а заедно с него – и дали сумарната цифра 185 описва само унищожена техника, или смесва свалени дронове с поразени наземни позиции.

Самата машина има конкретно потекло. Това е Ми-24 във варианта Ми-24В – от тези, които Чехия предостави на Украйна като военна помощ. Прага дари общо 8 единици Ми-24/35 на няколко доставки: първите 4 пристигнаха през лятото на 2022 г., а последните 2 – през март 2024 г., когато чешките военновъздушни сили извеждаха типа от въоръжение в полза на американски машини. Още през юли 2022 г. – броени седмици след доставката – тези вертолети вече нанасяха удари по руските части. Бордът от снимките на 11-та бригада е следователно машина с близо 3 години непрекъсната бойна служба в сметката си, което само по себе си дава отговор на натрупването на отметки.

Зад единичния кадър стои широка картина, в която този Ми-24В е краен случай, не изключение. Прехващането на дронове от вертолети прерасна в Украйна от импровизация към обособена линия на усилие в ешелонираната ПВО. Практиката тръгна към лятото на 2024 г., когато вражеските дронове започнаха да летят все на по-голяма височина и все по-масово, а главнокомандващият Олександър Сирски посочи мащаба ѝ публично: между август 2024 и август 2025 г. украинските вертолети са свалили над 3200 дрона „Шахед“, като в добри метеорологични условия екипажите поразяват до 40% от дроновете в своя сектор. За конкретната функция армейската авиация изгради специализирани Ми-8 с оптико-електронни станции за ден и нощ и тежки многоцевни картечници като M134. На този фон 11-та бригада „Херсон“, чиято домашна база Чорнобаивка беше превзета още в първите дни на нашествието, преди частта да продължи бойната си работа от други летища – е едно от съединенията, върху които легна този ешелон.

Какво всъщност означава „най-резултатният“? Оценката стъпва върху тесен видим набор от кадри на украински хеликоптери в публичното пространство, на които се виждат отметки за поразени цели – такива обаче са твърде малко. С други думи, този Ми-24В е най-резултатният измежду заснетите и показани публично машини, но не и доказано измежду всички; възможно е други бордове да имат сходни или по-високи резултати, но просто да не са попадали пред обектив.

По-съществен от рекордната цифра е изводът за способността, който тя онагледява. Появата на тези отметки не променя намерението на Москва, която запазва темпа на масираните удари с „Шахед“ и другаде по фронтовата линия. Промяната, която кадърът документира, се крие в украинската способност да отнема цели от тези удари евтино и многократно, със съветска платформа, възникнала преди половин век, поддържана в строй под едни от най-наситените с ПВО и дронове въздушни пространства в света. Стойността е оперативна, не стратегическа: един борд с 185 отметки не измества фронтова линия и не принуждава врага да предефинира целите на своята кампания, но онагледява защо Киев удвоява залога върху хеликоптерния прехват – съотношението цена-ефект е наклонено категорично в негова полза.

Краят на съветските витла в Солнок: Унгария затвори 50-годишна глава във военната авиация.

🇭🇺 Силите за отбрана на Унгария (Magyar Honvédség) изведоха от експлоатация последните хеликоптери от съветско и руско производство по време на официална церемония в авиобаза Солнок в сряда, с което отбеляза своя символичен и технологичен апогей.

В небето над авиобазата на 86-та хеликоптерна бригада „MH Kiss József", трите хеликоптера, които все още се намираха в летателна годност – среден тактически транспортен Ми-17 (бордов номер 702) и 2 тежки щурмови Ми-24П (бордови номера 334 и 332) – изпълниха своите прощални полети. С угасването на газотурбинните им двигатели ТВ3-117МТ унгарската военна авиация затвори една 48-годишна епоха на оперативна зависимост от източни платформи, кодифицирайки пълния преход на унгарските военни към единна, оперативно съвместима със структурите на Алианса архитектура.

Това не е просто модернизация на логистиката, а дълбока доктринална промяна в условията на геополитическа криза в Източна Европа и невъзможността за поддръжка на руски системи в условията на санкционни режими. Церемонията, емоционално описана от унгарските зрители със сълзите на командването и ветераните, бележи края на структурите, известни неофициално под позивните на своите подразделения – „Rubik“ за транспортния батальон и „Phoenix“ за батальона за огнева поддръжка. Макар и финалният полет да има чисто церемониален характер, реалният оперативен край за щурмовата авиация настъпи значително по-рано; последните си бойни стрелби с неуправляеми ракетни снаряди С-8 и 30-милиметрови автоматични оръдия ГШ-30-2 проведоха към края на октомври 2025 г. Ресурсът по летателна годност на последния хеликоптер изтече окончателно на 4–5 февруари 2026 г.

Историята на унгарския парк от съветски вертолети отразява динамиката на Студената война, която предшества сложен преход на страната към Западната сфера на сигурност. Флотът от щурмови вертолети Ми-24 бе въведен в експлоатация през 1978 г. и оперативният му дебют се състоя в рамките на мащабното учение на Варшавския договор „PAJZS-79“, последвано от първите реални бойни стрелби през 1980 г. При зенита на своята тактическа сила през 80-те години на миналия век, унгарските ВВС поддържаха едновременно 39 оперативни хеликоптера, а назад в годините през инвентара преминаха общо 46 вертолета от модификации Ми-24Д, В и П. Платформите акумулираха над 210 000 полета и близо 85 000 летателни часа, сформирайки същинско ядро за тактическата огнева поддръжка на сухопътните войски.

Паралелно с тях, от 1987 г. средният транспортен вертолет Ми-17 започна да осигурява десантно-транспортен, логистичен и медицински (MEDEVAC) капацитет на унгарската армия. Дълголетието му обаче е съпроводено от сериозни логистични и политически маневри. В периода 2018–2019 г. в опит да бъде удължен жизненият цикъл на техниката преди доставката на новите западни системи, Будапеща реализира спорна програма за основния ремонт на осем хеликоптера в 419-ти авиационен ремонтен завод в Санкт Петербург. Машините се завърнаха с реновирани силови установки, системи за адаптиране на кабината към очила за нощно виждане (NVG), както и специфичен черен камуфлаж. Този краткосрочен ход спечели известно технологично време на командването в Солнок, но контрастираше фундаментално с дългосрочната стратегия на НАТО за премахване на зависимостта от руски доставчици.

Архитектура на утрешния ден: Пълният преход към Airbus

Тактическата празнота, която оставиха съветските платформи, е изцяло компенсирана от мащабната програма за модернизация в рамките на отбранителния план Zrínyi, базиран изцяло на портфолиото на Airbus Helicopters. Оперативните профили на изведените ветерани се поемат от два вида хеликоптери, допълващи се взаимно:

• Airbus H145M: Лек боен хеликоптер (доставка на 20 броя в периода 2019–2021 г.), оборудван с оръжейна система HForce, предназначен за разузнаване, лека огнева поддръжка и тактически транспорт.
• Airbus H225M: Среден тактически транспортен хеликоптер с регулярни доставки, които заменят дълбокия транспортен и десантен капацитет на Ми-17. За нуждите на базовото и напредналото обучение на пилоти е използван лекият флот от AS350 Écureuil.

В символичен израз на тази технологична щафета се превърна самият прощален полет, при който последният унгарски Ми-17 беше ескортиран от двойка нови вертолети H225M. Както заяви командирът на 86-та вертолетна бригада подполковник Ковач Кристиан относно десетилетия на вярна служба в тежки метеорологични условия, крайната равносметка се свежда до пилотското усещане "ezt megcsináltuk" („това го направихме“).

На 17 юни 2026 г. източният фланг на НАТО се сбогува с още една реликва от годините на Студената война, като небет вече принадлежи изцяло на западните вертолети, а легендарните силуети на „Рубик“ и „Феникс“ са заели своето място на земята – като музейни експонати в златните страници на унгарската авиационна история.

Видео разкри отблизо новия китайски ударен хеликоптер Z-21.

🇨🇳🚁 Новият китайски ударен хеликоптер Z-21 се превръща в една от най-внимателно наблюдаваните разработки в бойната авиация, след като скорошни кадри осигуряват най-отчетливия поглед досега към платформа, която би могла да даде на Сухопътните войски на Народната освободителна армия по-тежък и жизнеспособен ударен капацитет за бойни операции с интензивен характер.

Видеото, което започна да циркулира в интернет на 6 юни, предполага, че Китай преминава от Z-10 към по-мощен ударен вертолет, предназначен за огнева поддръжка на дълги разстояния, въоръжено разузнаване, ескорт на десантни въздушни формирования и операции в оспорвано въздушно пространство.

Видимите свойства сочат към уголемена фюзелажна рамка с подобрен боен капацитет, напреднали сензори и подобрения в жизнеспособността, проектирани да действат срещу съвременни заплахи от противовъздушна отбрана. Ако дизайнът бъде въведен на въоръжение в настоящия си вид, той би засилил прехода на Китай към ешелонирани авиационни сили, съчетаващи мобилност, огнева мощ, мрежово-центрично водене на война и по-тежки ударни възможности за бъдещи операции с висока интензивност и на голяма надморска височина.

Ново видео, публикувано на 6 юни, предложи един от най-ясните погледи от близко разстояние към китайския ударен хеликоптер Z-21 – платформа, за която все още се счита за такава в процес на разработка и досега не е официално документирана от Пекин. Кадрите са значими, тъй като придвижват Z-21 от нивото на далечни наблюдения на прототипи към по-детайлна визуална оценка на неговия фюзелаж, сензори, оръжейни станции и конструктивни елементи, ориентирани към оцеляемост. Въз основа на видяната конфигурация, той изглежда потвърждава, че Китай преминава отвъд среднотежкия Z-10 към още по-тежка, мощна и гъвкава платформа за изпълнение на бойни мисии с роторни крила, която е проектирана за среда с високо ниво на риск.

Въпреки че Министерство на националната отбрана не е публикувало официални характеристики, видеото все пак дава достатъчно видими детайли, за да подкрепи смислен анализ от публични източници за вероятна роля на вертолета, включително тежки ударни мисии, въоръжено разузнаване, ескорт на въздушно-десантни сили, поддръжка на далекобойни удари и операции в оспорвано небе. По-важното е, че зараждащият се дизайн на Z-21 подсказва, че Китай не просто разработва по-голям ударен хеликоптер, а изгражда нов слой авиация, проектиран да допълни Z-10 и Z-20T в рамките на доктрина на армейската авиация с фокус върху мобилност, огнева мощ, жизнеспособност и мрежови бойни операции.

Значението на последните кадри идва не само от това, че показват машината в полет, но и отличното качество на близкия план. Те позволяват обстоен преглед на обема на фюзелажа, геометрията на кокпита, позицията на сензорите, обтекатели на двигателите, пилони на крилата, изпускателна система и нетипичната структура под предната част на фюзелажа. Тези видими свойства предполагат, че Z-21 не е просто уголемен Z-10, а тежък боен вертолет от ново поколение, проектиран да добави ударен слой с подобрен капацитет към вертолетния флот на Сухопътните войски на НОАК. Тъй като все пак остава официално неразкрит, всички изводи трябва да се разглеждат като визуални оценки, а не като потвърдени технически данни.

По-внимателният преглед на машината сочи към далеч по-тежка конфигурация от Z-10, с по-широк фюзелаж, по-големи обтекатели на двигателите, по-масивни къси крила и по-стабилно цялостно оформление. Противно на някои предварителни оценки, кръглата структура, видима над главината на ротора, няма отчетливи белези за радар, монтиран на мачта в стил Longbow, сравним с този при AH-64D/E Apache. Налични снимки показват, че тя по-скоро отговаря на обтекател на главината на ротора и свързани с него механични възли. Въпросната разлика е важна, тъй като предполага, че Китай може да не копира директно концепцията на Apache Longbow, а вместо това да разчита на оптико-електронно насочване, външни сензори, разузнавателни БПЛА и мрежово целеуказване на бойното поле за подпомагане на откриването на цели.

Тандемният кокпит демонстрира силно фасетирано остъкляване и тесен фронтален профил, което предполага фокус върху дизайна на защитата на екипажа, намаленото излагане на опасности и контрола на отпечатъка по време на профили за атака на малка височина. Монтираната на носа кула за оптико-електронно насочване сякаш прилича на централен сензор за мисии, вероятно комбиниращ термовизия, лазерно далекомерство, лазерно целеуказване и функции за автоматично проследяване на цели.

Допълнителни апертури, видни около фюзелажа, биха могли да показват интегриран комплекс за бордова защита, включващ евентуално сензори за известие за приближаващи ракети и приемници за лазерно и за радарно предупреждение. Ако бъде потвърдена, тази конфигурация предполага, че Z-21 се проектира за операции в силно оспорвано небе, където мобилната ПВО с малък обсег, ПЗРК, дроновете и средствата за електронна война създават постоянна среда от заплахи за нисколетящи хеликоптери.

Един от най-отличителните елементи, видими във видеото, е голямата правоъгълна аеродинамична структура, монтирана под предната част на фюзелажа, открояваща се като една от най-малко познатите, но потенциално най-важни характеристики на Z-21. Нейният размер, форма и място я правят необичайна за конвенционален обтекател на сензор и ясно я разграничават от оптико-електронните и навигационни системи, наблюдавани в наличните китайски ударни вертолети. Обтекаемата интеграция на тази структура, разположена в долната част на фюзелажа предполага, че може да е част от оперативната архитектура за мисии на хеликоптера, а не временна тестова инсталация, въпреки че сами по себе си кадрите не могат да потвърдят предназначението.

Възможните функции включват вентрален сензор за мисии, радар за наблюдение на бойното поле, сензор за следене и избягване на релефа, пакет за електронна война, система за комуникационно реле, полезен товар за радиотехническо разузнаване или пък модул за допълнително гориво, замислен за увеличаване на бойния радиус. Ако той бъде запазен в крайната конфигурация, това би могло да означава, че Z-21 се разработва не само като тежък вертолет за директна атака, но и като многоцелева платформа с интегрирана поддържа на сензорно покритие, електронна война, комуникации и функции за командване и контрол в рамките на големи ротационни десантни пакети.

Позицията на крилата е друг важен индикатор за предвидената роля на вертолета. Всяко късо крило изглежда включва три оръжейни станции, което осигурява общо шест външни точки за окачване. Тази конфигурация би надвишила гъвкавостта на полезния товар на много налични бойни хеликоптери и би предложила повече опции от оформлението с четири точки, което обикновено се свързва със Z-10. Това разположение може да позволи на Z-21 да носи противотанкови ракети, управляеми ракети, ракети въздух-въздух, разузнавателни контейнери, полезен товар за електронна война или външни резервоари за гориво в смесени конфигурации. Видимият товар на външните станции изглежда като управляеми боеприпаси, въпреки че конкретния му вид не би могъл да бъде уточнен с просто око от видеото. Възможността някои станции да носят ракети въздух-въздух с малък обсег не може да бъде изключена, особено в среда, в която ударните хеликоптери могат да имат задачата да се бранят срещу дронове, хеликоптери или въздушни заплахи с ниска скорост.

Задвижващата инсталация също отразява фокуса над жизнеспособността. Изпускателната система изглежда частично екранирана в контурите на горната част на фюзелажа – конфигурация, вероятно предназначена да намали инфрачервения отпечатък чрез насочване на горещите газове нагоре и смесването им с низходящия въздушен поток от ротора преди дисперсията. Този избор е значим в светлината на уроците, наблюдавани от войната в Украйна, където ударните хеликоптери са изправени пред тежки загуби при работа в гъсти мрежи от преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК), ПВО комплекси с малък обсег, дронове за разузнаване на бойното поле и системи за електронна война. Конфликтът показа, че полетът на малка височина сам по себе си вече не е достатъчен за оцеляване. На модерните ударни хеликоптери е все по-необходимо да разполагат с инфрачервено потискане, предупредителни сензори, електронна защита, оръжия за нанасяне на удари от извън зоната на ПВО (standoff) и изнесено разузнаване.

В сравнение със Z-10, Z-21 вероятно се очаква да заеме значително по-важна и специална роля, ако постъпи на въоръжение. Z-10 остава водещия китайски специализиран ударен хеликоптер и продължава да осигурява въоръжен ескорт, противотанкови възможности и близка огнева поддръжка. Въпреки това той остава машина от среден клас с ограничен потенциал за развитие в посока полезен товар, автономност, летателни свойства на голяма надморска височина и разширяване на системите за мисии.

Z-21 изглежда проектиран да създаде по-тежък ешелон в рамките на китайската ударна вертолетна авиация, предлагайки подобрен капацитет за въоръжение, издръжливост, жизнеспособност и пригодност за операции на труден терен. Това би било особено уместно за планински региони, мисии за нанасяне на далечни удари и общовойскови операции, при които ударни вертолети ескортират десантни части, потискат укрепени позиции и действат отвъд непосредствените предни оперативни бази.

Z-21 трябва да се оценява и съвместно с Z-20T, а не отделно от него. Както съобщава Army Recognition, Китай премести десантния вертолет Z-20T в обучението за въздушно-земни мисии на Сухопътните сили на НОАК, с фокус върху бързо разгръщане, проникване на малка височина, спускане по въже и стоварване на вертолетен десант. Z-20T засилва мобилността и огневата мощ на въздушно-щурмовите части, но остава фундаментално въоръжена платформа за десант и транспорт. За разлика от него, Z-21 е специализиран боен вертолет от тип „ловец-убиец“ (hunter-killer), проектиран да осигури тежка огнева поддръжка, разчистване на маршрути, противотанкови възможности, наблюдение и потискане на заплахи пред десантни сили. На практика Z-20T би могъл да придвижва войски в оспорвани и ограничени зони за кацане, докато Z-21 би защитавал подхода, би ангажирал вражески позиции и би осигурил въоръжено разузнаване по време на най-уязвимите фази от една въздушно-десантна операция.

Тази разлика има директни последици при евентуален конфликт в Тайванския проток, въпреки че това трябва да се анализира в неутрално, а не чрез политическа риторика. При такъв сценарий Z-21 няма да е независимо стратегическо оръжие, но може да засили ротационния слой на една мащабна съвместна мисия. Потенциални роли биха могли да включват ескорт на десантни вертолети, потискане на защитните позиции близо до зоните за кацане, поразяване на мобилни бронирани и механизирани резерви, поддръжка на амфибийни предмостия и осигуряване на въоръжено наблюдение след първоначалния десант. В същото време Тайванският проток би останал силно оспорвана среда с гъста противовъздушна отбрана, брегово наблюдение, мобилни ракетни системи, дронове, артилерия и активи за електронна война. Това значи, че стойността му би зависила не само от неговия оръжеен товар, но и интеграцията с разузнавателни дронове, огневи средства, електронна война, командни мрежи и предни пунктове за въоръжаване и зареждане с гориво (FAARP).

Машината не бива да се анализира само през перспективата на Тайванския проток. Потенциалната му ударна конфигурация може да се окаже много полезна и за Западното командване на театъра на военните действия на НОАК, където надморската височина, метеорологичните условия, разстоянията и сложният терен налагат сериозни ограничения пред операциите с роторни крила. Хеликоптер с по-големи резерви от мощност, по-висок капацитет на полезния товар, подобрена издръжливост и по-стабилен пакет за жизнеспособност от Z-10 би предложил ясни предимства в планински среди, където намалената плътност на въздуха влияе върху подемната сила, мощността на двигателя, преноса на оръжие и радиуса на мисията. С оглед на това Z-21 би могъл да даде на Китай тежка ударна платформа, по-подходяща за ескортиране на въздушно-десантни сили, поддръжка на сухопътните сили на труден терен и опериране от разпръснати предни локации. Това означава, че летателният апарат може да отговори на две оперативни изисквания едновременно: въздушно-десантна поддръжка с висока интензивност в крайбрежни и островни сценарии и подобрена тежка ударна способност на континентални театри с голяма надморска височина.

Всяко сравнение с AH-64E Apache трябва да бъде предпазливо. Въпреки че визуално Z-21 може да навлиза в същата категория като Apache, той все още остава недоказан прототип и машина в процес на разработка, без потвърдена оперативна история, без публикувани данни за производителност и без демонстриран боен опит. За разлика от него, Apache е зряла и доказана в реални условия платформа, която продължава да се развива. Сухопътните войски на САЩ трансформират Apache от убиец на танкове от епохата на Студената война в боен мрежови възел чрез т.нар. изстрелваеми ефектори (launched effects) като Anduril Altius-700, позволявайки на екипажи да разширят функциите за откриване, електронна война, ретранслиране на комуникации и нанасяне на удари отвъд позицията на хеликоптера.

Това значи, че Z-21 може да сигнализира за намерението на Китай да навлезе в категорията на тежките бойни хеликоптери от класа на Apache, но все още не може да се опише като еквивалент на AH-64E по отношение на оперативна зрялост и интеграция за мрежово-центрично водене на война.

Израел е изградил скрита военна база в Ирак: Тайният преден пост за въздушната кампания срещу Иран.

🇮🇱🇮🇶 Израелските отбранителни сили (IDF) са изградили секретен пост за предно разполагане в пустинята на западен Ирак в подкрепа на въздушната кампания срещу режима на Иран, който е разкрит от местните въоръжени сили в началото на войната. Това съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се сведения от собствени източници, включително представители на САЩ.

Израел е изградил съоръжението,което е служило за логистичен център за израелските военновъздушни сили и точка за предно разполагане на силите за специални операции, непосредствено преди началото на войната със знанието на САЩ.

Там са били разгърнати отряди по търсене и евакуация на израелски пилоти в сценарий на свален изтребител, какъвто до момента не е имало. Когато американски изтребител F-15 Eagle беше свален край Исфахан, Израел предложи своята помощ, но в крайна сметка американските военни успяха да спасят двамата летци изцяло със собствени усилия. Израел все пак е извършил въздушни удари, за да помогне за защитата на операцията.

Базата е била на косъм от това да бъде разкрита в началото на март. Държавните медии на Ирак отбелязаха, че местен овчар е докладвал за необичайна военна дейност в района, включваща полети на хеликоптери, при което иракската армия е изпратила войски за проверка, които са били отблъснати от въздушни удари на изтребители от израелските военновъздушни сили, твърди запознат със случая.

„Тази безотговорна операция беше проведена без координация или одобрение“, посочи генерал-лейтенант Кайс ал-Мухамадауи, заместник-командир на Обединеното оперативно командване, пред иракските държавни медии в свое изказване относно нападението от началото на март.

В жалба, подадена до ООН по-късно същия месец, федералното правителство на Ирак отбеляза, че нападението е включвало чуждестранни сили и въздушни удари, за които обвини американските военни. Според източниците обаче САЩ не са участвали в обстрела. Сблъсъкът беше широко отразен в иракските и арабските публикации и разпали спекулации относно самоличността на участниците.

След първоначалния сигнал от овчаря, на разсъмване иракски сили са потеглили към обекта с джипове Humvee. Групата е попаднала под интензивен обстрел, при който е загинал един войник, а други двама са били ранени.

Федералните власти в Багдад са изпратили спешно допълнителни две части от Службата за борба с тероризма, структура, която изигра ключова роля в операциите на страната срещу Ислямска държава, за да вземат участие в претърсването на района. Те са открили доказателства за военно присъствие на мястото.

„Изглежда, че преди удара на земята е имало определена сила, подкрепена от въздуха, действаща извън възможностите на нашите части“, каза Мухамадауи пред държавните медии.

САЩ нанесоха редица въздушни удари на територията на Ирак, за да осигурят защитата на собствените си бази и активи в страната. Детайлите за базата и рисковете, които Израел е поел, за да я създаде и защити, помагат за допълване на картината за това как страната е успяла да води въздушна кампания срещу враг на разстояние от около 1600 км.

Базата е позволила на IDF да се приближи до зоната на активни бойни действия. Израел е разгърнал там екипи за търсене и спасяване, за да могат да реагират по-бързо при нужда от спешни мисии, посочват източниците, според един от които там са присъствали и специални сили от ВВС на Израел, обучени да изпълнят командосни операции на вражеска територия.

Военновъздушните сили на Израел нанесоха хиляди удари по цели на територията на Ислямска република Иран по време на съвместната военна кампания, продължила около пет седмици. Изграждането на временни постове за предно разполагане в рамките на подготвителната фаза на операциите е честа практика, споделят експерти по сигурността. Подобни бази бяха изградени за 12-дневната война миналия юни и за мисията по евакуация на американските летци, чийто изтребител беше свален над Иран в началото на април.

„Нормално е преди операции да бъде проведено разузнаване и да се създават подобни локации“, заяви Майкъл Найтс, ръководител на изследванията в компанията за стратегически консултации Horizon Engage.

Пустинният регион на Западен Ирак е обширен и без почти никакво население, което го прави идеално място за временни предни постове, допълва Найтс. Специалните сили на САЩ са използвали този район в Ирак като част от операциите срещу Саддам Хюсеин през 1991 г. и 2003 г.

Хората, живеещи в иракската пустиня, са ставали свидетели на странна дейност през годините – от групировки като Ислямска държава до екипи за специални операции – и са се научили да стоят настрана, казва Найтс. По думите му местни жители са споделили, че са забелязали съмнителна дейност на хеликоптери там по време на настоящата война.

Израелски официални лица намекнаха за провеждането на тайни операции по време на войната срещу режима в Иран. В началото на март ръководителят на военновъздушните сили на страната Томер Бар изпрати писмо до своите подчинени.

„В тези дни бойци от специалните части на ВВС провеждат специални мисии, които биха могли да разпалят въображението“, написа Бар, който приключи мандата си като командир на авиацията в началото на май.

Удар в тила: Украински дронове поразиха руски хеликоптери Ми-28 и Ми-17 във Воронежка област

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха успешно хеликоптери Ми-28 и Ми-17 на полева площадка за кацане на територията на Воронежка област на Руската федерация, съобщи техният командир Роберт „Мадяр“ Бровди.

Според него операцията е насочена към летателни апарати на над 150 км от фронтовата линия, разположени на площадка, където четири хеликоптера са минавали за зареждане с гориво и технически прегледи между полети.

Украинските оператори на дронове са маневрирали покрай лопатките на носещия винт, за да нанесат прецизни удари директно в задната централна част на двигателния отсек на два вертолета. По думите му, най-малко един руски специалист по поддръжката е загинал в атаката, след като е бил заснет от камерата на дрона.

Ударът е нанесен от съвместни отряди на 429-та отделна бригада „Ахил“ и 43-та отделна артилерийска бригада, които са координират своите действия в рамките на съвместно разработена операция с Центъра за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

Успешната операция илюстрира нарастващия оперативен обхват на СБС. В скорошно интервю техният командир заяви, че украинските дронове вече са способни да поразяват цели на 1500 до 2000 км навътре в Русия, с което на практика се елиминира концепцията за „спокоен тил“ на руските сили.

Въпреки че съставляват едва около 2% от числеността на въоръжените сили, СБС вече са отговорни за близо една трета от всички унищожени цели на врага. Наред с военни активи като авиацията, способностите за удари в дълбочина се използват все по-усилено за поразяване на енергийна инфраструктура и петролни рафинерии, финансиращи военната машина на Кремъл.

Руски хеликоптер е свален от собствената си ПВО по време на украинска атака с дронове

🇷🇺🚁 Руски военен хеликоптер може да е бил свален по погрешка от собствената си противовъздушна отбрана в Ростовска област по време на мащабна украинска атака с дронове. Това съобщи онлайн изданието Militarnyi, позовавайки се на руски източници от 4 март.

Според наличната информация инцидентът е станал късно вечерта на 3 март в близост до град Милерово, Ростовска област. По предварителни данни, разпространени в руските канали, екипажът на хеликоптера е загинал при катастрофата.

Точният модел на машината все още не е уточнен, а руските власти не са потвърдили официално загубата. Съобщава се, че хеликоптерът е бил вдигнат във въздуха, за да прехваща украински безпилотни апарати по време на вълна от атаки, насочени към региона.

Информацията за броя на жертвите сред екипажа остава неясна. Към сутринта на 4 март липсват официални изявления относно инцидента.

По-рано през деня губернаторът на Ростовска област Юрий Слюсар докладва, че „десетки БПЛА“ атакуват региона. Според него руските сили са отбили нападението с дронове в Милеровски и Тарасовски район.

В руските социални мрежи се разпространяват кадри, за които се твърди, че показват отломки от разбилия се хеликоптер, макар автентичността им все още да не е потвърдена.

Руски военни блогъри предполагат, че звената на ПВО са обстреляли хеликоптера по погрешка, вероятно припознавайки го като украински дрон по време на хаотичната нощна операция.

Това далеч не е първият случай на „приятелски огън“ в руската армия. По-рано противовъздушната отбрана свали погрешка един от своите бойни самолети през нощта, опитвайки се да прехване украински дронове. Мониторинг канали по-късно съобщиха, че свалената машина вероятно е била руски изтребител Су-30СМ.