Иран обмислял балистичен удар по украинско пристанище след унищожения кораб „Ана“

🇮🇷⚡️🇺🇦 Режимът в Иран е стигнал до обсъждане на евентуален удар с балистични ракети срещу Одеса в отговор на потопения от украински дронове ирански сухотоварен кораб, но е отложил решението след поредица от дипломатически контакти. Това съобщи The New York Times днес, позовавайки се на ирански и западни служители. Запознати с разузнавателните сведения са очаквали да се ограничи до ракета с малка бойна глава, която да направи символичен жест, без да предизвика тежки щети.

Поводът е украинската операция в Каспийско море, проведена нощта срещу 25 юли. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че далекобойни ударни дронове са поразили на около 1000 км от територията на страната товарните кораби „Порт Оля 2“ и „Бегей“, ракетен катер от проект 12418 „Молния“ и платформата на нефтеното находище „Владимир Филановски“. Президентът Володимир Зеленски оповести „много силни резултати“ от атаките срещу съдове, използвани за превози на военни товари, свързани с Иран, както и по боен кораб. В същата нощ беше унищожен и иранският 90-метров сухотовар „Ана“ (IMO 8934491), тръгнал от Астрахан към Бендер Анзали. Загина 23-годишният ирански моряк Нима Моради; данните за ранени се разминават – иранско външно министерство съобщи за един, а Iran International за трима. Каспийско море не е нов театър на бойните действия за Киев: по данни на Maritime Executive първите му удари по руските активи в акваторията му датират от ноември 2024 г. при Каспийск, а Defence Express припомни успешното унищожаване на товарния кораб „Порт Оля 4“ от Силите за специални операции (ССО) през август 2025 г.

Основният повод за дипломатическо напрежение е товарът. Техеран настоява, че „Ана“ е транспортирал валцувана стомана, изпълнявайки стандартен курс и че Иран никога не се е намесвал в конфликта между Русия и Украйна; Руският външен министър Сергей Лавров също определи товара като цивилен. В същото време украинският посланик в Израел Йевген Корнийчук заяви, че на борда е имало компоненти за ракети и дронове, а не цивилни стоки. Двете версии за товара не съвпадат, а маршрутът Астрахан–Бендер Анзали води към Иран, докато украинската обосновка за законна военна цел стъпва върху доставките за Руската федерация. По-твърдо документиран е случаят с другите два кораба, които са документирана мишена на санкции, „Порт Оля 2“ на Министерство на финансите на САЩ, „Бегей“ на британското, а според данни на украинското разузнаване „Бегей“ е возил боеприпаси, артилерийски снаряди, бронежилетки и каски, като екипажът е спирал системата за автоматична идентификация (AIS) при преходите между ирански и руски пристанища.

Реакцията на Техеран ескалира в рамките на три денонощия. Министерството на външните работи привика украинския шарже д'афер, за да протестира срещу „враждебен и престъпен акт“. Външният министър Абас Арагчи определи удара като нарушение на Устава на ООН, което „не може да остане без отговор“, и обвини Израел, че се опитва да въвлече Европа във войната си; иранската позиция беше изложена пред върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас и Лавров. Ебрахим Азизи, председател на Комисия по национална сигурност и външна политика в парламента на Ислямската република, определи украинския ход като погрешно изчислен и заплаши, че „Украйна също може скоро да разбере, че Иран не оставя действията без отговор“. От Москва Песков определи удара като нападение „срещу самия Иран“ и вписа Каспийско море в „разширяващата се география на терористична дейност“, поставяйки го редом до газопроводите „Северен поток“ и Каспийския тръбопроводен консорциум.

Вътре в Ислямската република отговорът се оспорва открито. Консервативният „Кейхан“ представи удара като стратегически сигнал, чиято цел е Иран да бъде въвлечен във въоръжена ескалация на север. Военният анализатор Нима Акбархани предложи друга посока: „Стратегическият и точен отговор е да бъдат ударени европейски интереси, а не емоционално действие.“ Срещу тях бившият дипломат Куруш Ахмади алармира, че отварянето на нов фронт би наложило прехвърляне на войски в тази посока и би приближило НАТО до конфликта, а политологът Мазияр Агазаде описа възмездието като безполезен и изтощителен нов фронт с непропорционална цена.

Оръжието, което би било нужно за подобен ответен удар, очертава ограниченията на замисъла. Иранските ракети със среден обсег, сред които Ghadr-110 и Emad от семейството на Shahab-3, двустепенна с твърдо гориво Sejil и , се обявяват за около 2000 км при бойни глави от 700 до 1500 килограма. По права линия от Техеран до Одеса разстоянието възлиза на около 2100 км, от северозападния край на страната – под 1700 км. Малката бойна глава, за която говорят източници на The New York Times, следователно не е само начин щетите да бъдат ограничени; по-лекият полезен товар е това, което купува обсег в този край на скалата. По същата логика най-далекобойният вариант на Khorramshahr, деклариран за 4000 км, по оценка на Defence Express почти сигурно постига разстоянието за сметка на значително намален полезен товар. Евентуалната траектория на полета пък минава над Южен Кавказ и Черно море, тоест над въздушното пространство на държави, които не са страна във войната. Украинската отбрана не е строена за този клас цели: Patriot има ограничена ефективност срещу балистични ракети със среден обсег, а системите, проектирани именно за тях, като THAAD и Arrow-2 и Arrow-3, не влизат в украинския арсенал.

Отдръпването дойде след проведен разговор по телефона. Във вторник Арагчи разговаря с украинския топ дипломат Андрий Сибиха, след което написа, че е получил уверение, че нападението над иранския кораб е било непреднамерено и Украйна не търси ескалация; Техеран поиска обезщетение за нанесените загуби и заяви, че самият той също не търси ескалация. Сибиха описа същия разговор с друг акцент, като съобщи, че е предупредил Иран да се въздържи от възмездие и да спре подкрепата си за руската военна агресия срещу страната. В случая Иран си прави сметка в още един контекст: от 24 юли американските и иранските удари са на пауза, а заместник-външните министри на Иран и Оман водят преговори в Техеран за режима на корабоплаване през Ормузкия проток. Втори фронт на 2000 км от собствените му граници с противник извън собствения театър, би струвал на Ислямската република точно този преговорен процес.

Формално Украйна не се намира във военен конфликт с Иран, но от март нейното присъствие в държавите от Персийския залив е регламентирано – Зеленски подписа двустранни споразумения за сътрудничество в сферата на отбраната със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар. Киев подпомага общо пет държави, сред които и Кувейт и Йордания, в противодействието на иранските дронове; 201 украински специалисти вече работят в първите три страни. Логиката на размяната е откровена: украински прехващачи за скъпите зенитни ракети, които Заливът изразходва по дронове и които не достигат на Киев срещу руските удари. Следователно тези последни заплахи, идващи от Иран, не се отправени към неутрална държава, а към противник отвъд залива, който вече е разположил 200 от най-добрите си специалисти, за да неутрализира иранските способности в дроновата война.

Свободата на Киев за водене на бойни действия по вода се стеснява и от Вашингтон. След като украински дронове поразиха четири танкера край Новоросийск, единият от които беше нает от Chevron, президентът Тръмп предупреди Украйна да не удря неруски плавателни съдове в Черно море; изпълнителният директор на компанията Майк Уърт разговаря с висши американски служители преди да отправи предупреждението, писа The Wall Street Journal. Новоросийск е крайната точка на Каспийския тръбопроводен консорциум, по който казахстански нефт тръгва за Европа, около 2% от световния дневен добив, считан за алтернатива на руския износ.

Ударът по „Ана“ засега остава без отговор, но Техеран не е обявил случая за приключен, а обезщетението, което иска, е единственото решение, за което двете столици са се съгласили да говорят. Дали ситуацията ще се успокои, ще стане ясно от няколко проверими белега: дали Киев ще повтори удар срещу кораб под ирански флаг, дали иранската страна ще получи компенсация и дали необявеното прекратяване на огъня между САЩ и Иран ще продължи, след като снощи беше нарушено от изненадващ ирански ракетен удар срещу авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания. Нов украински удар в Каспийско море, докато преговорите с Оман са в застой, повишава вероятността заканата на Азизи да бъде изпълнена, а тогава спорът вече няма да е за един кораб и един загинал моряк, а за това дали украинските пристанища влизат в списъка с цели на иранските ракетни сили.

📸 Снимка: Абас Арагчи, министър на външните работи на Ислямска република Иран, посочи в изявление, публикувано във вторник на неговия профил в Х, че украинският му колега Андрий Сибиха е описал удара срещу ирански товарен кораб в Каспийско море като непреднамерен. (Hadi Mizban/Associated Press)

Колумбия свива дипломатическата си мрежа и пренарежда външнополитическите приоритети

🇨🇴 Колумбия закрива 14 чужди посолства и около 15 консулства и прекъсва дипломатически връзки с Куба и Никарагуа. Това обяви новият президент Абелардо де ла Есприеля в подкаст в социалните мрежи, 12 дни преди своето встъпване в длъжност на 7 август, и представи мярката като първи етап от реформите в министерство на външните работи на страната.

В този първи етап затварят посолствата на Алжир, Азербайджан, Барбадос, Куба, Чехия, Етиопия, Гана, Хаити, Унгария, Малайзия, Никарагуа, Румъния, Сенегал и Южна Африка. В същото време мисиите в Париж и Рим ще бъдат обединени: посолството във Франция поглъща постоянното представителство при ЮНЕСКО, а посолството в Италия – представителството в Организацията по прехрана и земеделие (ФАО). Проектът за посолство в Палестина, което правителството на досегашния президент Густаво Петро подготвяше, няма да заработи. Насреща стоят две нови посолства: възстановяване на посолството в Йерусалим и откриване на такова в Нигерия. Останалите мисии влизат в одит през първите 100 дни на мандата.

Самото затваряне не е равносилно на прекъснати отношения, подчерта де ла Есприеля. Колумбия запазва дипломатическите контакти с всички засегнати държави, а сънародниците им тях ще бъдат обслужвани от съседни мисии, акредитирани по съвместителство. Изключенията са две. „В моето правителство няма да има никаква връзка с тирании“, заяви той за Куба и Никарагуа, с които отношенията приключват напълно.

Обявеният мотив е бюджетен. „Не можем да поддържаме толкова скъпа структура, която не дава конкретни резултати за страната“, заяви Есприеля и обеща спестените средства да бъдат инвестирани в образование, здравеопазване, инфраструктура и сигурност: „Всяко песо, спестено от бюрокрация, е песо, което може да вложим в сигурност, здраве и образование.“ Обяснението на цялата операция е „оптимизация“ на външната служба, а това, което съпъства списъка, гласи, че страната се нуждае от модерна и ефикасна дипломация в служба на националните интереси, а не на политиката и администрацията.

Закриването на мисии следва да се представи като едновременно бюджетно решение и стратегическо пренасочване, а не единствено като идеологически разрив с Хавана и Манагуа.

Разривът с Хавана и Манагуа

Колумбия поддържа 73 посолства; 14-те, които отпадат, са около 20% от мрежата, която сама по себе си не заема видим дял от бюджета. Вътрешните разходи и персоналът на външното министерство възлизат на 709 милиарда песос, или 0,13% от общия държавен бюджет; заедно с Миграционната служба сумата стига 1,9 трилиона песос при национален бюджет от 546 трилиона за 2026 г., тоест 0,35%. Порядъкът на отделните мисии е от същия мащаб: посолството в Алжир е похарчило около 167 000 щатски долара за 2024–2025 г., близо 652 милиона песос, а бюджетът за дипломатическа и културна дейност в Куба е 197,8 милиона песос годишно.

Дори пълното закриване на всички засегнати представителства би освободило под 0,13% от целия национален бюджет. Луис Карлос Рейес, бивш министър на търговията и бивш ръководител на данъчната администрация, посочи именно този порядък и поиска подробен програмен разчет вместо обявени суми. Едуардо Велоса, който ръководи магистърската програма по международни изследвания в университета „Хавериана“, определи решението като „нещастно и донякъде популистко“: жестът съобщава икономии, които не облекчават осезаемо фискалния натиск.

Съставът на списъка дава повече информация отколкото аритметиката. Хавана и Манагуа са третирани по специален начин, който няма нищо общо с ефикасността: техните посолства не само затварят, но връзките с тези авторитарни държави се прекъсват, при това с обосновка, изведена от характера на режимите. Тази част от обявлението не е административна и не се защитава с числа. Останалите 12 мисии се четат по друга логика и тук съпоставката поставя ограничение на чисто политическия прочит. Унгария, Чехия и Румъния са държави от ЕС и НАТО, с които Колумбия няма политически спор, а дясно-популистката коалиция на Андрей Бабиш, която от декември 2025 г. е начело на правителството в Прага, се позиционира от същата страна на спектъра като новото мнозинство в Богота. Ако критерият беше само политически, трите посолства нямаше да попаднат в списъка. По-точното описание е, че той е съставен по обем на търговията и натовареност на консулската служба, като е допълнен с две скъсвания, чиито мотиви бяха заявени открито.

Африканската част от преустройството съдържа собствено противоречие. Затварят се четири посолства на континента, сред които това в Адис Абеба, седалището на Африканския съюз, докато в същото време беше обявено ново представителство в Нигерия със заявена цел да засили присъствието в Африка. Отиващият си кабинет атакува именно тази точка. Маурисио Харамильо Хасир, заместник-министър по многостранните въпроси, описа закриването на посолствата в Африка като „обида за народите на Тихия океан и Карибите, отстъпление от децентрализацията на външната политика и предателство към баланса в международните отношения, заложен в Конституцията от 1991 г.“

Бюджет или доктрина за външна политика

Закриването на посолството в Хавана прекъсва канал с дълга история. Кубинската столица беше домакин и гарант на преговорите с Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC), а след това и на диалога с Националната освободителна армия (ELN). Каналът вече се превърна в източник на криза: след атентата в Полицейското училище „Хенерал Сантандер“ в Богота на 17 януари 2019 г., при който бяха убити 23 души, тогавашният президент Иван Дуке спря едностранно преговорите и поиска от Хавана да предаде екипа от преговарящи от ELN, намиращи се на острова, което режимът в Куба отказа, позовавайки се на подписани протоколи за прекъсване. Именно този отказ по-късно послужи като аргумент Куба да попадне още веднъж в списъка на Държавния департамент на САЩ с държави, подкрепящи тероризма. Посредничеството беше възстановено при Петро, но диалогът с ELN отново беше спрян през януари 2025 г., след като президентът обвини групировката в извършване на военни престъпления в Катакумбо. С други думи каналът е напълно бездействащ от година и половина; закриването на посолството го затваря формално и лишава Богота от институционалната площадка, през която двата предишни мирни процеса минаха.

Скъсването с Манагуа опира до неуреден въпрос от друг порядък. Колумбия и Никарагуа разделят морска граница, начертана от Международния съд в Хага, и спор, който продължи повече от десетилетие. На 13 юли 2023 г. съдът отхвърли претенцията на Никарагуа за продължаване на континенталния шелф отвъд 200 морски мили, с което потвърди позицията на Колумбия около архипелага Сан Андрес. Решението бе в полза на Богота, но не изчерпва спора: Колумбия се оттегли от Пакта от Богота през 2012 г. и оттогава не признава юрисдикцията на съда по гранични дела, а прилагането на предишни решения е предмет на разногласия. Прекъсването на отношенията премахва директния двустранен канал именно там, където държавата има действащо териториално разминаване със съседа си.

Оста Куба-Никарагуа, с която Колумбия досега поддържаше отворени връзки, се намира в най-големия си упадък от десетилетия насам. Венецуелският президент Николас Мадуро беше задържан при американска операция във Форт Тиуна, Каракас на 3 януари 2026 г. Два дни по-късно той се изправи пред федерален съд в Манхатън, а ALBA престана да функционира като инструмент. Хавана понесе последователна санкционна верига през първата половина на годината и на 20 май Раул Кастро получи обвинения от голям съдебен състав в Маями за свалянето на двата самолета на „Brothers to the Rescue“ през февруари 1996 г. При това положение Колумбия не поема разход, съизмерим с този преди година, а се включва към линия, която вече преобладава в полукълбото.

Регионалните последици

Обявлението за посолствата е последната стъпка от завой, който произлиза от избирането на Есприеля. На 2 юли той се договори с Израел за възстановяване на двустранните отношения, скъсани от Петро на 1 май 2024 г. заради израелската офанзива срещу Хамас в ивицата Газа; договорката предвижда бърз обмен на посланици, взаимно премахване на визите и придвижване към откриване на посолство в Йерусалим. Петро реагира, наричайки преместването „максимална грубост към всички ислямски народи по света“. За външен министър беше определен Омар Була Ескобар, кариерен служител на ООН с мисии в Бразилия, Еквадор, Панама, Судан, Италия, Египет, Ирак, Етиопия, Сенегал и Белгия, който още на 9 юли потвърди затварянето на посолствата в Куба и Никарагуа и очерта „конструктивно“ отношение към Венецуела при временното президентство на Делси Родригес. Дневният ред е очертан, преди новият президент да е положил клетва.

Мандатът зад него обаче е тесен. На балотажа от 21 юни де ла Есприеля събра 12 960 166 гласа, или 49,66% срещу 12 708 312 гласа и 48,69% за сенатора от левия Пакто Историко Иван Сепеда – преднина от 252 000 гласа при 63,6% избирателна активност. Външната политика е сферата, в която президентът притежава най-широко самостоятелно правомощие и би могъл да задейства промяна без парламент, което обяснява защо тя се материализира първа. Същото прави и обръщането ѝ обратимо: сегашният завой отменя решения на предшественика, взети по същия ред и със същата лекота.

Анализ: Пътуването на Каш Пател до Русия, което ФБР не потвърждава

🇺🇸🕵️🇷🇺 Директорът на ФБР Каш Пател планира да посети Русия в средата на октомври. Това би било първото пътуване на действащ шеф на Бюрото в страната от 2013 г. насам, като вероятен домакин е  Федерална служба за сигурност (ФСБ) – приемник на съветското КГБ. Новината беше съобщена от изданието Politico на 20 юли, с позоваване на официален представител и източник със сведения за плановете, и двамата пожелали анонимност. Посочените дати за визитата са 14-15 октомври, със спирания в Москва и Санкт Петербург.

Официално ФБР не потвърждава нито самия престой, нито неговия дневен ред. Говорителите на Бюрото и на Министерството на правосъдието отказаха коментар, а Белият дом пренасочи запитванията към ФБР. Към момента не е ясно дали Пател ще се срещне с президента Владимир Путин или с негови сътрудници, нито какви теми смятат да бъдат обсъдени. Самото издание подчертава, че плановете са предварителни и подлежат на промяна.

Информационният вакуум, около който нито Вашингтон, нито Москва дават официални изявления, бързо се изпълни с разнообразни политически тълкувания. Липсата на обявен дневен ред се оказа по-интригуваща от самата новина: при пълно отсъствие на факти, всяка страна вписа в съобщението собствените си интереси и опасения.

Руските държавни медии представиха новината като поредно доказателство, че Москва и Вашингтон имат работещи канали за връзка въпреки войната в Украйна и санкционния натиск. Този подход е добре познат. Малко преди съобщението за Пател, агенция ТАСС посочи появата на висш служител от администрацията на икономическия форум в Санкт Петербург като „обрат“ в американската политика спрямо Русия. Неофициалната информация е удобен инструмент: тя е достатъчно правдоподобна, за да бъде използвана за пропаганда, и същевременно достатъчно неопределена, за да бъде отречена при нужда.

Реакцията на Кремъл е показателна тъкмо с онова, което спестява. Говорителят Дмитрий Песков заяви, че няма информация за подобна визита, но бързо добави, че такива пътувания „обикновено се провеждат зад закрити врата“. Тази формула нито потвърждава, нито опровергава събитието, а просто оставя внушението да работи.

Във Вашингтон реакцията беше също толкова бурна, но дойде едновременно от двата края на политическия спектър. От крайната десница Лора Лумър, близка до Тръмп, публично попита защо шефът на ФБР пътува до Русия точно когато Белият дом подготвя нови санкции срещу Москва. От центъра и вляво подозренията са насочени към самите мотиви: защо точно Пател и защо точно сега?

Съмненията се подхранват допълнително от предишни пътувания, които вече му навлякоха разследване в Конгреса. Водещите демократи в правните комисии на Камарата на представителите и Сената – Джейми Раскин и Дик Дърбин – започнаха съвместна проверка за това как Пател използва служебните самолети и бюджетните средства. Повод за това станаха посещението му на финала по хокей на Зимните олимпийски игри в Италия (обяснено с екстрадиция на хакер), снимките му как се гмурка край потопен боен кораб в Пърл Харбър, както и обвиненията, че е ползвал държавен самолет, за да отиде на концерт на приятелката си – кънтри певица. Към това се добавя и плащане от 25 000 долара през 2025 г. за участие във филмова продукция, финансирана от компания, свързана с Кремъл – детайл, който критиците му бързо припомниха.

И двете тълкувания обаче стъпват върху твърде оскъдни факти и нито едно от тях не е напълно убедително. Контактите на ниво директори между службите на двете държави не са безпрецедентни. Робърт Мълър, последният шеф на ФБР, посетил Москва през 2013 г., по-късно оглави разследването за руската намеса в изборите – същото, което Пател с години наричаше „измислица“. Директори на ЦРУ, като Майк Помпео, също са осъществявали подобни визити, като Помпео тогава заяви, че на тези срещи „твърдо защитаваме интересите на Америка и не правим компромиси“. Следователно е напълно възможно пътуването просто да е рутинна линия за контакти по въпросите на борбата с тероризма или организираната престъпност – теми, по които ФБР и ФСБ продължават диалога си независимо от политическото напрежение. Именно този канал сработи, когато ФСБ подаде сигнал до ФБР за Тамерлан Царнаев – един от бъдещите извършители на атентата по време на Бостънския маратон през 2013 г.

Също толкова възможно е обаче визитата да е съзнателен политически сигнал. Тя се вписва в по-широката серия от контакти на администрацията на Тръмп с Русия, в които попадат срещите на специалния пратеник Стив Уиткоф и на зетя Джаред Къшнър с Путин относно прекратяването на войната в Украйна. Фактът, че домакин е именно ФСБ, а не полицейска или прокурорска служба, измества акцента от правоприлагането към сферата на разузнаването. На база на оскъдните сведения и двете хипотези имат равен коефициент на вероятност – данните просто не са достатъчни, за да се направи категоричен извод.

Необичайното в случая е и самата фигура на пътуващия. Досега външните политически контакти с Москва вървяха по линия на дипломацията и разузнаването – чрез пратеника Уиткоф, Къшнър или директорите на ЦРУ. Но ФБР е служба с предимно вътрешен мандат: контраразузнаване, борба с тероризма и престъпност на територията на САЩ. Поради това директор на бюрото, гостуващ на ФСБ, трудно може да се възприеме просто като поредния епизод от преговорите за Украйна.

Освен това самият момент е изключително чувствителен. Новината се появява тъкмо когато изпълняващият длъжността главен прокурор Тод Бланч се бори за утвърждаване в Сената, а Белият дом подготвя нов пакет от санкции срещу Москва. Посещение в Кремъл, обявено на такъв фон, съчетава демонстрация на близост и натиск в едно и също време, засилвайки въпросите на критиците: какво точно се договаря при тези срещи и на каква цена?

Анализ: Лула извади войната от 1864 г. и разгневи Парагвай

🇵🇾⚔️🇧🇷 Парагвайският журналист и анализатор Франческо Фиорио заяви, че ако страната му не бе приела условията на Бразилия за язовира „Итайпу“, е щяла да бъде мишена на военна инвазия. Той отправи с видима ярост обвинението, което не описва реално подготвяно нападение, а представлява негова субективна интерпретация на думи, изречени от бразилския президент Лула да Силва два дни по-рано.

На 24 юли, обосновавайки нуждата от по-голям бюджет за отбрана пред работници във военния завод „Авибрас“ в щата Сао Пауло, Лула припомни Войната на Тройния съюз и припомни, че „един прекрасен ден Парагвай реши да нахлуе в Бразилия“. Упрекът, представил Парагвай като агресора от 1864 г., предизвика остра реакция в Асунсион и подтикна Фиорио към крайните му заключения.

Точните думи на бразилския президент бяха реторично премерени, но прозвучаха като явна провокация: „На нас ни харесва мирът, но не можем да забравим, че един прекрасен ден Парагвай реши да нахлуе в Бразилия. Нахлу в Корумба.“ Пред същата публика Лула добави, че „по света има луди хора, които искат война“, и защити нуждата от добре подготвени въоръжени сили. Той припомни, че конфликтът от 1864–1870 г. е продължил пет години, поглъщайки средства, равни на пет тогавашни национални бюджета. За местната аудитория в Бразилия това е рутинен аргумент в полза на военните разходи, но за парагвайското общество това прозвуча като подмяна на историческата памет, засягаща най-болезнената национална струна.

Войната на Тройния съюз не е просто поредната глава от учебниците за Парагвай – тя е основополагащата травма на нацията. В този конфликт малката континентална република се изправя срещу мощната коалиция на Бразилия, Аржентина и Уругвай. След пет години сражения Парагвай излиза напълно обезкръвен от една от най-опустошителните войни в историята на Южна Америка. По оспорвани, но широко цитирани оценки, страната губи между половината и две трети от населението си, а процентът загинали мъже в боеспособна възраст е катастрофален. Тази загуба бележи страната в продължение на десетилетия, а разказът за нация, оцеляла срещу тройната коалиция, заляга в сърцето на парагвайската идентичност. Затова, когато главата на държавата, нанесла най-тежкия удар върху парагвайската държавност, представя страната като агресор – и то за да обоснове собственото си въоръжаване – реакцията беше мигновена и надпартийна.

Историческата основа на твърдението обаче е точно толкова спорна, колкото и болезнена. Парагвайският историк Фабиан Чаморо определи думите на Лула като съдържащи „поне полуистини“. Формално Парагвай наистина нанася първия удар срещу бразилска територия: войските на Франсиско Солано Лопес превземат бразилски параход по река Парагвай и в края на 1864 г. напредват към Мато Гросо и Корумба. С причинно-следствената връзка обаче, посочва Чаморо, започва по-рано и на друг фронт. Малко преди това Бразилия се намесва военно в Уругвай, за да подкрепи преврат срещу съюзно на Асунсион правителство. Когато Аржентина отказва на Лопес преминаване през нейна територия, войната се разширява и на юг.

„Парагвай влиза във войната срещу Бразилия от момента, в който Бразилия ненужно и агресивно навлиза в Уругвай“, обобщава историкът. Според него този прочит се ползва с широк консенсус сред изследователи в Парагвай, Уругвай и Аржентина, но остава оспорван в Бразилия. Секретариатът по културата на Парагвай беше още по-категоричен: войната „започна заради военна интервенция на Бразилия, която нахлу в Уругвай със своята армия“.

Политическият отзвук не закъсня. Либералният сенатор Едуардо Накаяма върна упрека, като напомни, че имперската бразилска армия е започнала конфликта с нахлуване в уругвайския департамент Серо Ларго. Независимият депутат Рубен Рубин поиска Бразилия най-накрая да върне военните трофеи, които пази от онова време. Министерство на външните работи в Асунсион обаче се въздържа от официална нота и показа сдържаност, очертаваща границите на инцидента: той остана остър в публичната сфера, но беше задържан извън официалните дипломатически канали.

В тази напрегната атмосфера се включи и Фиорио – комуникатор с виден национално-патриотичен профил, десетки хиляди последователи онлайн и основател на медийния проект GDON. Възмущението му надгради думите на Лула със съвременно обвинение: „Блажени са чилийците и еквадорците, които не се налага да се разправят с напастите на бразилските управници“, написа той и настоя, че „бразилският народ е прекрасен, но имперските му правителства винаги са търсили да подчинят нашата нация“. Оттук Фиорио формулира и своята крайна хипотеза, която се превърна в медийна сензация: Бразилия е щяла да го нападне Парагвай, ако той не беше приел условията по „Итайпу“. Твърдението му няма документална опора – то е реторична проекция, при която историческата обида от Лула се пренася върху настоящия спор като доказателство за задкулисни намерения.

Самият спор за „Итайпу“ е напълно реален и има своите чувствителни моменти, но същността му е далеч от военна инвазия. Язовирът на река Парана, един от най-мощните в световен мащасб, се дели поравно между двете страни съгласно договора от 1973 г. Към днешна дата преговорите са фокусирани върху Анекс C: финансова клауза, която определя цената на енергията и правото на Парагвай да продава неизползвания си дял. Асунсион, който консумира само малка част от половината си, настоява да продава излишъка свободно на бразилския пазар, срещу което Бразилия се съпротивлява.

Към този търговски сблъсък се добавя скорошна обида: през април 2024 г. Асунсион замрази преговорите след като стана ясно, че бразилската разузнавателна агенция ABIN е следила парагвайски държавници по време на разговорите. Скандалът беше възприет като злоупотреба с доверие в ключов момент и в крайна сметка остави дълбока следа. Именно този епизод, а не подготвяна военна инвазия, подхранва усещането за имперски натиск, върху което стъпва реториката на Фиорио.

И все пак, реалната посока на двустранните отношения противоречи на образа на държава, изправена пред нападение. През март 2026 г. Лула и парагвайският президент Сантяго Пеня се срещнаха в Кампо Гранде и се договориха да ускорят прегледа на Анекс C – очевиден сигнал за сътрудничество, а не за конфронтация. И двете правителства имат пряк икономически интерес от сделката, така че нито едно от тях няма полза от разрив заради исторически спорове. Между двете столици се водят търговски преговори с реален залог, а не военна криза.

Разминаването между тези два факта – историческата реплика на Лула и делничния ход на преговорите – е в същината на целия казус. Изречени в защита на военния бюджет и в година на общи избори в Бразилия, думите на президента имат най-вече вътрешна политическа цел: те обосновават бюджета за отбрана пред собственото му общество, а не чертаят военен план спрямо съседен Парагвай. Фиорио прекрачва именно тази граница, интерпретирайки историческата реторика като доказателство за настоящи военни намерения – ход, който разкрива много повече за парагвайската чувствителност, отколкото за бразилските стратегии.

Това, че упрекът засегна Асунсион толкова дълбоко, се дължи на асиметрията в историческата памет. За Бразилия войната от XIX век е далечен епизод; за Парагвай тя остава екзистенциална рана, върху която е изградена националната идентичност. Пресният спомен за шпионския скандал от 2024 г. придава тежест на думата „имперски“ и позволява на популярни гласове като този на Фиорио да превръщат дипломатическото раздразнение в разказ за застрашен суверенитет.

Най-вероятно този случай ще остане просто реторична искра, а не повратна точка в отношенията между двете страни. Мълчанието на парагвайското външно министерство и градивният тон от срещата през март потвърждават това. Истински обрат би имало само при официален протест от страна на Асунсион или при блокиране на преговорите за Анекс C под натиска на обществената обида. Засега обаче спорът остава там, където му е мястото: върху цената на електрическата енергия и паметта за една война отпреди 160 години, а не върху картата на предстоящ военен конфликт.

Бърнам поема Даунинг стрийт с уверение за неизменна подкрепа за Украйна

🇬🇧🤝🇺🇦 Анди Бърнам встъпи в длъжност като премиер на Обединеното кралство и още същата вечер проведе първия си телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски. Новият лидер на Даунинг Стрийг 10 отправи изричното уверение, че рокадата на върха няма да доведе до никаква промяна в подкрепата за Украйна.

„Ще кажа на президента Зеленски съвсем ясно още днес: промяна няма. Ще бъда зад него на 100%, точно както беше и Кийр Стармър“, заяви новият правителствен ръководител пред Sky News само часове по-рано. Той обяви, че първите си международни разговори ще проведе именно с украинския държавен глава, както и с американския си колега Доналд Тръмп.

Очаква се външната политика да погълне голяма част от дневния ред на новия кабинет в идните седмици и месеци. Бърнам подчерта, че основната му задача в разговора е да потвърди устойчивостта на помощта за Киев. „У президента Зеленски няма да остане и капка съмнение, че подкрепата на Обединеното кралство е непоколебима и решителна. Великобритания ще бъде до него и аз лично ще бъда до него“, заяви той.

Самото предаване на властта се разигра за броени дни. Бърнам, доскорошен кмет на Голям Манчестър, бе обявен за лидер на управляващата Лейбъристка партия на 17 юли като единствен кандидат за наследник на Кийр Стармър. Стармър беше принуден от вътрешнопартиен бунт да обяви своето оттегляне през юни след две години начело на кабинета. В понеделник той връчи своята оставка на крал Чарлз III, а Бърнам пое поста след аудиенция в Бъкингамския дворец, превръщайки се в седмия премиер на страната само за последните 10 години.

Въпреки че основните му ангажименти са свързани с вътрешната политика – поскъпването на живота, младежката заетост, реиндустриализацията на страната, връщането на основните услуги под обществен контрол и разширяването на правомощията на местната власт – той изведе националната сигурност сред ключовите си приоритети още преди да поеме поста и обеща да остане твърдо до украинския народ срещу пълномащабната руска инвазия.

Разговорът се проведе снощи. Зеленски благодари за непрекъснатата политическа и отбранителна помощ и отбеляза, че двете страни са изградили най-силното партньорство в историята на отношенията си, съобщи Kyiv Post. Двамата се договориха за лична среща, на която да обсъдят разширяването на сътрудничеството между двете страни, включително в рамките на антибалистичната коалиция – формат, обявен на 13 юли от общо девет европейски държави и Украйна с цел изграждане на европейски капацитет за ракетна отбрана.

Украинският президент приветства новия британски премиер с готовност за пълноценна съвместна работа още преди провеждането на разговора. „Готови сме да сътрудничим във всички възможни формати. Високо ценим политическата, военната и ценностната подкрепа на Великобритания. Основата на двустранните ни отношения е по-здрава от когато и да било и ще продължим взаимно да се укрепваме. Очаквам разговора ни тази вечер“, заяви той.

Зад уверенията на Бърнам стои богат личен опит. Годините му като кмет на Голям Манчестър бяха белязани от пряка работа с украински градоначалници. Заедно с кмета на Лвов Андрий Садовий и своя колега от Ливърпул Стив Ротеръм той основа мрежата UNBROKEN Cities Network. Инициативата свърза медицински и благотворителни ресурси на западни градове с UNBROKEN – национален център за лечение, протезиране и физическа и психологическа рехабилитация на ранени военни и цивилни, поел грижата за над 16 000 души.

„Ще използвам целия този опит в новата си роля“, обеща Бърнам, поемейки ангажимент да укрепи близките си връзки с кметовете на Киев и Лвов. Още на 10 юли, в разгара на битката за партийното ръководство, той се зарече да запази военната и финансовата помощ за страната и обвърза пряко британската сигурност с евроатлантическата – и с изхода от войната.

Поетите обещания стъпват върху стабилна рамка, която новият кабинет наследява. Споразумението за 100-годишно партньорство, сключено през януари 2025 г. от Стармър в Киев, обвързва двете държави с военна подкрепа от поне 3 млрд британски лири годишно до бюджетната 2030/31 г. и „докато е необходимо“ след това. Въпросната приемственост, потвърдена от Бърнам по телефона, се базира на действащо двустранно споразумение, а не разчита само на личния ангажимент на поредния обитател на „Даунинг стрийт“ 10.

За Киев най-важният сигнал от първия ден на новия премиер беше именно препотвърденото статукво. Подкрепата за Украйна остава една от малкото константни величини в британската политика от февруари 2022 г. насам, поддържана последователно от петима премиери от двете водещи партии. Бърнам потвърди този курс още с първите си ходове във външната политика – броени часове след като встъпи в длъжност.

Иран задържа двама френски дипломати, единият малтретиран; Париж ги изтегля

🇫🇷⚡️🇮🇷 Иранските служби за сигурност задържаха в неделя вечерта двама акредитирани служители на френското посолство в Техеран, които бяха разпитвани в продължение на часове, като единият от тях, беше малтретиран. Париж определи акцията като „изключително сериозно действие на сплашване“, извършено „в грубо нарушение на дипломатическия имунитет, с който се ползват“ двамата, поради което ги изтегля от страната.

„Уведомих външния министър на Иран, че това изключително тежко и недопустимо посегателство срещу неприкосновеността на нашите служители не може да остане без последствия“, написа френският външен министър Жан-Ноел Барро в понеделник в публикация в X.

По думите на Барро двамата са били задържани „без основание“, а след освобождаването са успели да се приберат в посолството, където „вече се намират в безопасност в очакване на завръщането си във Франция в следващите часове“. Министърът, който изрази „подкрепа и пълна солидарност“ с преживяното, подчерта, че служителите водят френските програми в подкрепа на иранското гражданско общество – в частност на творци и учени, „което прави агресията още по-шокираща“. Париж не разкри нито самоличност на двамата, нито коя конкретнаа служба е извършила ареста и къде; до вторник сутринта не беше съобщено и дали вече са напуснали Иран. Техеран не коментира обвиненията – иранската агенция WANA предаде изявлението на Барро като френски „претенции“, без потвърждение или опровержение.

Акцията се разигра в разгара на подновената война между САЩ и Иран. Президентът Доналд Тръмп обяви 60-дневния меморандум от Исламабад за „приключил“ на 8 юли след ирански удари по търговски кораби във водите на Ормузкия проток и оттогава американската авиация нанася удари срещу ирански цели всяка нощ. В нощта срещу понеделник Централното командване на САЩ (CENTCOM) завърши 9-та поредна вълна – по командни центрове, противовъздушна отбрана, брегово наблюдение, комуникационни мрежи, ракетни и дронови позиции, а в понеделник вечер военните обявиха и десета. Ирански медии обявиха взривове от Сирик и Чабахар на юг до Табриз – първи удар по северозападния град от началото на новата ескалация. Президентът Масуд Пезешкиан призна, че Ислямската република „води пълномащабна война“, върховният лидер Моджтаба Хаменей – невиждан публично от началото на конфликта – нарече подписа на Тръмп под примирието „нищожен и невалиден“, а ирански преговарящ обяви, че Техеран суспендира ангажиментите си по меморандума. Външният министър Абас Арагчи, същият, когото Барро уведоми за инцидента, заяви пред официалната агенция ИРНА, че войната ще завърши „с абсолютна военна победа или с преговори“, за които моментът настъпвал едва при „надеждно предимство на терена“.

Цената на подновените боеве расте от двете страни. САЩ изгубиха трима военнослужещи за 3 дни – двама при ирански ракетен удар по авиобаза „Мууафак Салти“ в Йордания в петък и още един в Северен Ирак при контролирана детонация на боеприпас от свален ирански дрон, – с което загиналите американски военни от началото на конфликта станаха 17. Техеран обяви, че само при последните удари са били убити над 50 души, а войната от 28 февруари насам – над 3000 иранци, и отговори с удари по американски съюзници в Залива: под огън попаднаха електрически и обезсоляващи инсталации в Кувейт, като ракети летяха и към Йордания и Бахрейн. Вашингтон междувременно възстанови морската блокада на иранските пристанища и заплаши с удари по електрически централи и мостове, за да принуди Техеран да разхлаби хватката върху корабния си трафик. Трафикът през Ормузкия проток, откъдето преди войната минаваше една пета от световния петрол, на практика е замрял, а петролът от сорт „Брент“ мина 90 долара за барел.

Франция не участва в кампанията и последователно се разграничава от нея. Макрон стана първият западен държавен глава, разговарял с Пезешкиан след избухването на войната (на 8 март) и оттогава проведе с него нови два телефонни разговора. Миналата седмица Барро същевременно повтори, че европейските санкции – върнати, след като Е3 задейства механизма snapback миналата есен – няма да се вдигнат, докато Техеран не се откаже от своята ядрена програма и „дестабилизиращите си действия в региона“.

Арестът е извършен три месеца и половина след като беше затворена най-тежката страница в двустранните отношения между Иран и Франция. Учителите Сесил Колер и Жак Пари бяха арестувани на 7 май 2022 г. на последния ден от туристическа обиколка из Иран, и прекараха над три години в секция 209 на техеранския затвор „Евин“, отредена за политически затворници. През октомври 2025 г. закрит процес ги осъди на 20 и 17 години за „шпионаж в полза на Франция и Израел“ – обвинения, които семействата наричат скалъпени, месец по-късно двамата бяха преместени под домашен арест във френското посолство, а на 7 април 2026 г. в деня преди обявяването на примирието през април, напуснаха Иран по шосе към Баку в дипломатически конвой с посланик Пиер Кошар. Официалната агенция ИРНА представи заминаването като разбирателство за размяна срещу Махдие Есфандиари – иранската студентка, преследвана във Франция по обвинения за подбуждане към тероризъм; Елисейският дворец отрече уговорена размяна.

„Каквото осигури освобождаването, беше текущата ситуация“, каза тогава пред АФП източник от френското външно министерство.

С Колер и Пари Франция смяташе, че е прибрала последните си „държавни заложници“ – формула, с която описва гражданите си, превърнати в разменна монета. Неделната акция посяга към съвсем друга категория: акредитирани дипломати, чиято лична неприкосновеност Виенската конвенция от 1961 г. изважда изцяло от обсега на приемащата държава. И тук Ислямската република има километрично досие: през януари 2020 г. британският посланик беше задържан за кратко в Техеран на бдение за жертвите на сваления от иранската ПВО украински пътнически самолет, а превземането на посолството на САЩ, когато 52 дипломати бяха 444 дни в плен до 1979 г. остава основополагащият пример за отношението ѝ спрямо дипломатически имунитет. Днешният случай обаче се разиграва във воюваща страна – и засяга представители на европейска столица, която стои извън военната кампания.

Какви ще са последствията, Барро не уточни; Париж засега не е обявил нито експулсации, нито промяна в статута на своята мисия в Техеран. Каквото и да избере, ще го мери срещу стойността на самото посолство: същият канал, който опази Колер и Пари в най-тежките месеци и ги изведе през воюващата страна, остава един от малкото западни прозорци към Ислямската република – и тъкмо неговите хора се оказаха мишена в неделя вечерта.

Иран обяви Ормуз за „червена линия“, заплаши инфраструктурата в Залива

🇺🇸⚔️🇮🇷 Иран обяви Ормузкия проток за „неприкосновена червена линия“ и заплаши, че ще опустоши цялата инфраструктура на страните от Персийския залив, ако президентът Доналд Тръмп изпълни заканата си. Заявката дойде по-рано днес, след като през изминалата нощ силите на Централното командване проведоха поредната вълна от въздушни удари срещу цели на Ислямската република, паралелно с възобновената преди няколко дни морска блокада на иранските пристанища – мярка, представяна като средство за отваряне със сила на тесния морски път, затворен миналата събота, след рухването на крехкото примирие между двете страни.

Заплахата е директен отговор на американския президент, който преди два дни заплаши, че „следващата седмица“ ще удари ирански електрически централи и мостове, ако не се завърне на масата за преговори. Говорителят на иранската армия бригаден генерал Мохамад Акраминия заяви, че при изпълнение на тази закана въоръжените сили на страната ще поразят „цялата останала инфраструктура“ в региона, като този път отговорът ще бъде по-суров, по-широк по обхват и по-разрушителен от досегашните удари. Именно това е ходът, който Техеран подготвя в момента като симетрична ескалация: не отделни цели, а цивилни и енергийни обекти във всички страни от Персийския залив, предварително обявени за мишена, ако бъде посегнато на иранската.

Ормузкият проток, през който до началото на войната минаваше около 20% от световните доставки на газ и петрол, остава в основата на ескалацията. Акраминия го определи като „червена линия“, над която Иран запазва твърдия си контрол, и отхвърли американската сметка, че ударите по южните ирански бази могат да го отворят. „Американците смятаха, че като атакуват част от базите ни по южните брегове на страната, ще могат да поемат контрол над този стратегически проток“, каза той. „Ислямска република Иран обаче е способна да упражнява контрол над Ормузкия проток от всяка точка на своята територия и това никога не зависи от брегове и острови.“ Заявката цели да обезсили самата логика на американската кампания – че протокът се държи от крайбрежните позиции, които САЩ поразяват, а не от дълбочината на иранската територия.

Именно затова американските удари се разгръщат все по-дълбоко във вътрешността на страната. В сряда през нощта и четвъртък рано сутринта изтребители, дронове и бойни кораби на Пети флот нанесоха нова серия от удари за четвърта поредна нощ, като за първи път в тази вълна поразиха обекти около столицата Техеран и провинция Семнан, където е разположена част от инфраструктурата за нанасяне на балистични удари. Централното командване съобщи, че продължилите около седем часа удари са били насочени към командни центрове, позиции на зенитно-ракетни комплекси, ракетни и безпилотни способности, но също така и крайбрежни наблюдателни съоръжения, включително в района на водещото иранско пристанище и база на военноморския флот в Бандар Абас, както и срещу остров Голям Томб в самия Ормуз. Налагайки отново морската блокада, американските сили обездвижиха празен петролен танкер, плавал към остров Харг въпреки многократни предупреждения да обърне курса, като поразиха комина му с ракети Hellfire; от вторник насам, по данни на военните, два кораба са отклонени, а трети е изведен от строя.

Иран отговори малко преди зазоряване с удари по американските бази в страните от Персийския залив. Въоръжените сили на Ислямската република (Артеш) съобщиха, че са нанесли удар с балистични ракети по йорданската авиобаза Ал-Азрак, приютила американски самолети, радарен комплекс и сборен пункт за американски военни в Кувейт; Революционната гвардия на свой ред обяви, че е разрушила центъра за спътникова свръзка и радара за ранно предупреждение на базата Али ал-Салем в Кувейт и военен кей в район Шуайба. Монархиите в Залива отчетоха основно прехващания, а не разрушения: Бахрейн, където прозвучаха сирени за въздушна опасност, съобщи, че системите му за ПВО са свалили редица ракетни и дронови атаки срешу кралството; Йордания заяви, че е унищожила няколко навлезли балистични ракети; Кувейт обяви, че отбива „заплаха от вражески дронове“, но призна, че един от неговите бойни кораби бил улучен, при което са били ранени четирима моряци.

Втвърденият тон, наблюдаван от режима в Техеран, е насочен към ескалация, без никакво намерение за връщане назад. Председателят на иранския парламент и главен преговарящ на страната Мохамад Багер Галибаф заяви след първите удари в сряда, че „водим съществена и екзистенциална война с Америка“, а въоръжените сили разполагат с „пълната свобода на действие“. Той свърза съдбата на споразумението с ползата от него за Техеран – ако последният не вижда изгода от меморандума, „няма причина да се придържаме към подобно разбирателство“, но въпреки това остави дипломацията в игра и настоя, че Техеран трябва „да използва и преговорните инструменти“ за защита на своя национален интерес. Военните формулираха условието по-конкретно: единственият път към отваряне на Ормузкия пролив минава през изпълнение от страна на САЩ на всичките 14 точки от меморандума, подписан от двете страни през юни, както и прилагане на „иранските правила“ за корабоплаването през стратегическия воден път.

Тръмп обмисля посещение в Украйна след среща със Зеленски в Анкара.

🇺🇸🤝🇺🇦 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля покана за историческо посещение в Украйна след разговори на високо равнище с украинския президент Володимир Зеленски на 8 юли в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Анкара.

Официален представител на Държавния департамент на САЩ потвърди, че американският президент не изключва възможността за такова пътуване, въпреки че решаващ фактор остават критичните опасения за сигурността, съобщава RBC.

Според официалния говорител на департамента Иън Бейтсън, липсата на отказ на поканата от страна на Тръмп показва, че той оценява активно предложението. Бейтсън отбеляза, че след като Тръмп не е казал „не“, това естествено означава, че обмисля въпроса и ще вземе сам окончателно решение.

Основното предизвикателство при планирането на официално посещение от такова високо ниво в държава, изправена пред пълномащабна война, включва логистични и защитни мерки. От Вашингтон подчертаха, че сигурността е изключително чувствителен въпрос за всеки действащ президент на страната, отбелязвайки, че Тръмп изрично е адресирал тези рискове по време на дискусиите.

Дипломатическата покана беше отправена по време на среща, описана и от двамата държавни глави като позитивна, на която Тръмп не отхвърли варианта да пътува до Киев. Говорителят добави, че президентът е приел поканата, участвал е в продуктивен разговор и просто е дискутирал настоящата ситуация на терен, вместо да отхвърли предложението.

На срещата на върха на Г-7 Тръмп е останал силно впечатлен от украинските удари по цели в дълбочина на руската територия и се е съгласил да засили санкциите срещу руския енергиен сектор. Тази позиция показа видима промяна спрямо предишни оценки, тъй като дотогава американското разузнаване смяташе Русия за страната с надмощие на бойното поле. Европейски дипломати отбелязаха осезаема промяна в отношението на официални лица отвъд океана, които вече не разглеждат Москва като страна, която печели войната.

Анализ: Украйна обвърза мира с Русия с четири условия.

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна обвърза трайния мир с Руската федерация с 4 взаимно свързани условия – гаранции за сигурност от САЩ с юридическо обвързване, военно присъствие на международни сили на своя земя, пълноправно членство в Европейския съюз и постоянно подсилвана армия – в най-ясното си досега очертание на онова, което смята за постижим край на войната. Рамката изложи външният министър Андрий Сибиха на 7 юли на панелна дискусия в Анкара, озаглавена „Смяна на ролите: Украйна като гарант на европейската сигурност, преосмисляне на зависимостите“ и организирана от Мюнхенската конференция по сигурността и турската фондация SETA, съобщи Министерството на външните работи на Украйна.

По думите на Сибиха трайният мир изисква, първо, юридически обвързващи двустранни гаранции за сигурност от САЩ; второ, военно присъствие на международни партньори на територията на Украйна, подкрепено от Вашингтон; трето, пълноправно членство на Украйна в Европейския съюз като градивен елемент на сигурността; и четвърто, непрекъснат пакет за подсилване на украинските въоръжени сили, който да възпира бъдеща агресия. Условията не са изцяло нови – Киев е очертавал сходни изисквания и по-рано тази година – но подредени в единна рамка и изнесени на международен форум, те придобиват характера на официална изходна позиция. Министърът ги представи не като списък от искания, а като очертанието на постижимото: рамка, която Украйна поднася от позиция, укрепена едновременно от успехите на бойното поле, от международната подкрепа и от вътрешното единство.

Именно от тази позиция дойде и най-острата формулировка на изявлението. „Украинското предложение за край на войната е реалистично и осъществимо. Това е шанс за Путин да избегне колапс“, заяви Сибиха и допълни, че руският президент трябва да признае, че целите му не могат да бъдат постигнати по военен път. Изразът обръща обичайната логика на преговора: рамката се поднася като изход, който Москва има интерес да приеме – оферта, чийто адресат бива предупреден, че алтернативата е вътрешен колапс, а не победа.

Тезата, че Украйна преговаря от сила, а не от необходимост, беше вписана в самото заглавие на панела. Сибиха разгърна разбирането, че страната вече не е субект, който единствено се нуждае от защита, а се е превърнала в доставчик на сигурност и надежден партньор, способен да подсили не само сигурността на Европа, но и глобалната сигурност, включително в размирни региони като Близкия изток. Тази смяна на ролите носи и практическа тежест: на нея стъпва искането за членство в ЕС и постоянно присъствие на съюзнически армии. Ако Украйна е гарант, а не подзащитен, интеграцията ѝ в структурите на ЕС престава да изглежда като благотворителност, а се разчита като инвестиция в обща отбрана – аргумент, насочен колкото към Москва, толкова и към колебаещите се западни столици.

Втората опора на украинската позиция е икономическият натиск върху Кремъл. Стратегията за спиране на руската агресия минава през покачване на финансовата и политическа цена, постигнато чрез санкции, оползотворяване на замразените руски активи и задълбочаване на международната изолация на Москва. За да подплати тезата с числа, министърът приведе конкретни данни за руския енергиен сектор: между 2022 и 2025 г. дневният добив на петрол в Русия е спаднал със 7%, а само през първите пет месеца на 2026 г. е бил спрян добивът на над 1700 руски петролни кладенеца. Руската горивна криза се разрасна през първата половина на годината след поредица украински удари по рафинерии; по данни от началото на юли недостигът на гориво вече засягаше 78 от 83 руски региона, а най-голямата рафинерия прекрати работа преди броени дни след украински удар с дронове. Метриките на Сибиха описват реална посока на движение, дори точните им стойности да остават негово твърдение.

Към икономическия аргумент той добави и геополитически: нарастващата тежест на Украйна върви ръка за ръка със свиване на руското влияние в Африка, Централна Азия и Глобалния Юг. Самата война вече се намира в качествено нова фаза – изместена към въздушно надмощие, иновации и безпилитни технологии, област, в която Украйна продължава да напредва. Сибиха стигна до извод, че епохата на конвенционално разоръжаване е приключила. В същата логика на самостоятелност той подчерта, че Киев не се нуждае от чуждо разрешение, за да използва собственото си далекобойно оръжие за удари срещу легитимни цели на руска територия, и че ще продължи асиметричните операции по правото на самозащита, установено в член 51 от Устава на ООН.

Концепцията за „нова фаза“ не е странична бележка, а свързващо звено между бойното поле и масата за преговори в тезата на Сибиха. Именно защото залага, че кривата на безпилотните технологии започва огъва във времето към Украйна, Киев може да поднася четирите условия като оферта, а не като молба: логиката е, че чакането работи срещу Русия, не срещу защитаващата се страна. Тук икономическият и военният довод се събират – свиващият се петролен добив и разрастващият се горивен недостиг сочат натрупващ се, а не еднократен натиск, а залогът върху евтините масови дронове измества сметката от скъпата конвенционална техника.

На дипломатическия фронт министърът разкри, че е получил покана от китайския външен министър Ван И да посети Пекин, и заяви желание за по-интензивна комуникация на високо равнище; в своите разговори, каза той, е призовал Китай да подкрепи прекратяване на огъня в съответствие със собствените обявени принципи.

Изявлението в Анкара не променя разположението на фронта; то играе ролята на преговорна позиция, изнесена публично, и тежестта му се крие в това какво съобщава и на кого. 3 от 4 условия – американски гаранции, съюзнически войски и присъединяване в ЕС – не могат да бъдат осигурени от Киев, а изискват решения във Вашингтон, Брюксел и европейските столици. Украйна може да ги формулира, да ги подреди в пакет и да ги обвърже с оферта към Москва, но ключовете към тях са у трети страни. Оттук и функцията на изявлението – то фиксира украинската изходна позиция преди евентуални преговори, докато в същото време притиска партньорите на Киев да поемат ангажимента, който рамката предполага.

Затова и самоопределението „гарант, а не подзащитен“ не е поза, а лост: предназначено е да превърне помощта за Украйна от разход в инвестиция пред очите на онези, които плащат за нея. Икономическата част от аргумента е по-осезаема, защото стъпва на измерима тенденция – но и тук решаващият въпрос не е дали Киев може да удари руска рафинерия, а дали може да поддържа темпове, които да изпреварват възстановяването; разпростирането на горивния недостиг върху почти всички руски региони подсказва, че засега натискът се натрупва по-бързо, отколкото Москва го компенсира. Дали този кумулативен ефект ще се задържи достатъчно дълго, за да промени стратегическите нагласи на Кремъл, остава без отговор.

Саудитска делегация се поклони пред Хаменей въпреки ударите по Рияд

🇸🇦🕊️🇮🇷 Уалид ал-Хурейджи, заместник-министър на външните работи на Саудитска Арабия, оглави делегацията на кралството, която се поклони пред тялото на ликвидирания ирански върховен лидер Али Хаменей в Техеран – поява, която иранските организатори не бяха анонсирали и която отсъстваше от предварително обявения списък на чуждестранните гости.

Новината първоначално беше съобщена от ирански медии в първия ден на погребалните церемонии, а по-късно се потвърди от израелски и западни медии. За разлика от представителите на Оман и Катар, чието участие беше известно предварително, саудитската делегация се появи без предизвестие и почти мигновено се превърна в най-коментирания дипломатически жест на деня.

Поклонението е част от държавно погребение, каквото Иран не е организирал от смъртта на Хомейни. Хаменей не почина от естествена смърт и не се оттегли от властта – той беше ликвидиран на 28 февруари 2026 г. при първата вълна от въздушни удари в рамките на съвместната американско-израелска военна кампания, която обезглави режима и отне живота на значителна част от политическото, военното, разузнавателното и религиозното му ръководство. Тялото му беше изложено в молитвения комплекс „Мосалла“ в Техеран, покрито с червеното знаме от светилището на имам Реза в Машхад – родния град на лидера, където той ще бъде погребан на 9 юли. Погребалните церемонии ще продължат от 4 до 9 юли в Техеран, Кум и Машхад, като иранските власти очакват милиони поклонници и близо 50 чуждестранни делегации, сред които заместник-председателя на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев, премиерите на Пакистан, Афганистан и Армения, началника на пакистанската армия, заместник-председателя на Общокитайския събор на народните представители, както и делегация от Ирак, водена от президента и председателя на парламента.

Всичко това се случва на фона на демонстративното отсъствие на западни държави, които не бяха поканени, а позицията им беше определена като „срамна“ от иранското външно министерство. Останалите присъстващи, по думите на Техеран, са „от правилната страна на историята“. Междувременно върховен лидер на Ислямската република вече е Моджтаба Хаменей – синът на Али Хаменей, избран от Съвета на експертите в началото на март.

Появата на саудитската делегация е особено значима, защото само преди няколко месеца, в разгара на бойните действия, Техеран предприе безпрецедентен ракетно-дронов удар срещу монархиите от Персийския залив. За първи път в историята бяха атакувани и шестте държави от Съвета за сътрудничество – Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Сред целите беше авиобаза „Принц Султан“, разположена на около 96 километра югоизточно от Рияд – ключов логистичен център за самолетите за въздушно дозареждане, подпомагали въздушната кампания срещу Иран. Балистични ракети и дронове поразиха пет американски самолета-цистерни KC-135 Stratotanker и един самолет за далечно радиолокационно откриване E-3 Sentry. Десетки американски военнослужещи бяха ранени, а един впоследствие почина от получените наранявания. През цялото време Рияд поддържаше позицията, че е затворил въздушното си пространство за силите, извършили ударите срещу Иран, и определи ответната атака на Техеран като „страхлива“. Значително по-неудобен за саудитската версия остана фактът, че базата продължи да функционира като ключов пункт за самолетите-цистерни, подпомагащи операцията. Според Washington Post принц Мохамед бин Салман, фактическият лидер на кралството, многократно е убеждавал президента Доналд Тръмп да даде зелена светлина за операцията – твърдение, което Рияд категорично отрича.

Именно затова появата на саудитската делегация предизвика силни реакции и в двете общества. В саудитските социални мрежи поклонението пред човек, чиято Революционна гвардия само преди няколко месеца обстрелваше кралството с ракети и дронове, беше определено като предателство към загиналите. В иранските медии присъствието на представители на монархията, приютила самолетите на агресора, беше възприето като лицемерие, оскверняващо траура. Това взаимно възмущение – рядко съвпадение между две информационни среди, които почти никога не намират общ език – показа колко крехка остава основата, върху която Техеран и Рияд предпазливо възстановяват отношенията си. Дипломатическите връзки между двете държави бяха прекъснати през 2016 г., след като разгневени тълпи щурмуваха и опожариха саудитското посолство в Техеран след екзекуцията на шиитския духовник Нимр ан-Нимр. Те бяха възстановени едва през март 2023 г. с посредничеството на Китай, когато двете страни се договориха да върнат посланиците си. Именно това крехко помирение оцеля през войната и прави днешния жест толкова двусмислен – функциониращ дипломатически канал, съществуващ редом с рани, които все още не са зараснали.

Рияд обаче далеч не остана пасивен през конфликта. Около примирието в началото на април саудитската авиация нанесе удари по иракски шиитски милиции, разположени близо до иранската граница, а Мохамед бин Салман предупреди, че всяко ново нападение ще получи незабавен отговор. Над всичко това стоеше и икономическата цена на войната. Конфликтът предизвика най-голямото документирано прекъсване на световните доставки на нефтопродукти, разтърси икономиката, авиацията и туризма и напомни на саудитското ръководство колко висока може да бъде цената на подобна открита конфронтация за държава, чието благосъстояние зависи от стабилността на енергийните пазари. Именно този прагматичен разчет, а не сантимент, обяснява готовността на Рияд да остави дипломатическия канал отворен.

Стойността на самия жест обаче е почти изцяло символична. Изпращането на заместник-министър, вместо министъра на външните работи Фейсал бин Фархан или държавния глава Мохамед бин Салман, е внимателно премерен избор. Рангът е достатъчно висок, за да не бъде възприет като демонстративно пренебрежение, но и достатъчно нисък, за да позволи лесно отстъпление, ако процесът на сближаване се провали. Така саудитското кралство демонстрира готовност за диалог, без да поема политическа тежест с реално сближаване. Посланието има няколко адресата едновременно. Към Техеран – че дипломатическият канал, възстановен с посредничество от Китай и оцелял през войната, остава действащ. Към Вашингтон – че предпазливият подход към новия ирански режим е плод на собствена стратегическа преценка, а не на капитулация. И към собствената саудитска публика – че кралството няма да позволи траурната дипломация да го въвлече отвъд символичния жест.

Самата визита не променя стратегическата картина. Отношенията между двете държави остават по същество враждебни, а не действително размразени. Сигналът е за намерение, а не за промяна в политиката – желание да бъде запазено примирието от началото на май и да бъде даден шанс на преговорите, с посредничество от Катар и Швейцария, които Иран демонстративно постави на пауза заради погребалните церемонии. Фонът остава напрегнат: Техеран отново отправя заплахи, свързани с Ормузкия проток, а техническите преговорни канали с Вашингтон продължават да функционират трудно и единствено благодарение на посредници. В този контекст саудитското присъствие представлява ход със стратегически смисъл, но с минимална политическа цена – характерен пример за предпазливото балансиране, което усвои още след посредничеството на Китай преди войната и което му позволява едновременно да остане част от американската коалиция и да поддържа отворен канал към Иран.

Най-вероятният сценарий е да последват още подобни контакти, които ще поддържат комуникацията жива, без да прерастват в реално политическо сближаване, поне докато не стане напълно ясно кой и как ще консолидира властта около новото и все още неизпитано ръководство в Техеран. Съществува и по-сдържан прочит на същото събитие: погребалната дипломация има свои утвърдени правила и подобно присъствие може да бъде тълкувано само като протоколен акт на уважение в регион, където дори заклети противници си отправят съболезнования, а не като първата стъпка на нов политически курс. Двете интерпретации не се изключват взаимно, а внимателно подбраният ранг на саудитската делегация всъщност се вписва еднакво добре в двете, което прави жеста толкова лесен за разчитане като форма на стратегическо хеджиране.

Какво би наклонило везните? Ако през следващите седмици последват контакти на равнище външни министри или сигнали за връщане към пълно възстановяване на дипломатическото представителство на най-високо ниво, тезата за съзнателно размразяване на отношенията ще стане значително по-убедителна. Ако обаче избухне нов инцидент в Ормузкия проток или се подновят напреженията чрез прокси конфликти в Йемен и Ирак, сегашният епизод вероятно ще остане именно това – еднократен поклон, а не начало на стратегически завой. Засега Рияд направи най-евтиния възможен дипломатически ход, който въпреки това носи ясно политическо послание.

Анализ: Г-7 текстът, който извади САЩ от ролята на „неутрален посредник“.

🇺🇸🤝🇺🇦 САЩ за пръв път официално излязоха от ролята на „неутрален посредник“ във войната на Русия срещу Украйна и вече се определят като партньор на Киев. Това обяви френският президент Еманюел Макрон в четвъртък по време на съвместна пресконференция с италианския премиер Джорджа Мелони. Поводът е съвместното изявление на Групата на седемте (Г-7), което президентът Доналд Тръмп подписа на срещата в Евиан-ле-Бен през изминалия уикенд – документ, в който Вашингтон вече не се описва като арбитър между Москва и Киев, а като страна, ангажирана с териториалната цялост на Украйна, с военна и енергийна подкрепа за страната, както и с режима на санкции срещу Руската федерация.

„За първи път път САЩ одобриха текст, в който се определят не като неутрален посредник, а застават до нас в подкрепата за териториалната цялост на Украйна, военната помощ, енергийната подкрепа и санкциите срещу Русия“, заяви Макрон, описвайки промяната като историческа. Значението на формулираната подкрепа се крие в това, че размества основата, върху която Тръмп изграждаше собствената си позиция от началото на втория си мандат – тази на посредник, който се пазари едновременно с двете страни, вместо на съюзник на нападнатата страна. Ако записаното в Евиан бъде пренесено в реална политика, преговорната конструкция около войната губи фигурата, която доскоро се представяше за безпристрастния си брокер.

Какво записа Г-7 – и какво от него прочете Макрон

Текстът, на който се позова Макрон, е официалното изявление на лидерите на Г-7 по геополитическите въпроси, публикувано от Елисейския дворец, който беше в ролята на домакин на срещата. В него 7-те големи декларират единна и непоколебима подкрепа към свободата, суверенитета и териториалната неприкосновеност на Украйна и се ангажират да укрепят нейната въздушна отбрана и да затегнат натиска над военната икономика на Москва, включително чрез санкции срещу нейния петролен и газов сектор. Обединеното кралство обяви в Евиан и новия си пакет мерки срещу „сенчестия флот“, с който Русия заобикаля петролния таван, и срещу финансовите мрежи за избягване на санкциите, по данни на Ал Джазира.

Същината на завоя не се съдържа в отделна нова клауза, а единствено в подписа под нея. Тръмп, който година и половина обясняваше своя ангажимент с войната през езика на сделката и неведнъж представи Вашингтон като честен брокер между Киев и Москва, постави името си под формулировка, която плътно поставя САЩ от едната страна на масата. Колко дълбоко стига този подпис, личи и от обратната реакция: според украинската агенция УНН МОсква е поискала от Вашингтон да изясни дали Тръмп действително е сменил курса – въпрос, който една чисто протоколна декларация не би предизвикала.

Веригата на завоя: от спрените санкции до Евиан

Обратът не е спонтанно решение и това става ясно, когато направим ретроспекция на събитията от предходните седмици, в които стрелката сочеше точно обратната посока. През март Вашингтон замрази част от санкционния натиск върху Москва, докато в навечерието на Г-7 наложи и продължи да освобождава от санкции за петролни товари от руски произход, които вече се намират в открито море – ход, разтревожил европейските съюзници и подхранил съмнението, че Украйна се изхлузва от приоритетите на администрацията.

Това съмнение получи и украински отзвук. Още на 3 юни президентът Володимир Зеленски предупреди, че Киев е попаднал в „опашка от войни“ пред американците: с Ислямска република Иран като проблем №1 за Вашингтон помощта за Украйна се е смъкнала надолу в списъка с приоритети. Зеленски обвърза тревожността с конкретни последици – войната в Близкия изток отклонява доставките на ключови оръжейни ситеми за Украйна, най-вече на ПРО, чието производство в САЩ е ограничено, а скокът на петролните цени след затварянето на Ормузкия проток пълни хазната на Кремъл и подсилва способността му да издържа войната. Прочитът на Зеленски беше за изоставяне; само три седмици по-късно същата администрация подписа текст, който европейските столици четат като приобщаване.

Между двете точки стои самата среща в Евиан, на която лидерите се съгласиха да засилят натиска върху Путин, и личният тон на Тръмп, който видимо омекна по отношение на Киев. „Справя се доста добре. Поне се държи“, каза Тръмп за Зеленски, след като по-рано твърдеше, че украинският президент няма „карти“ да спечели – смяна на оценката за устойчивостта на украинската отбрана на бойното поле. „Трябва да признаеш, че е смел и че разполага с прекрасна техника“, добави той, връщайки се и към идеята за повторни санкции над руския нефт – стъпка, която мнозина европейски съюзници вече приветстваха.

Линията на Макрон и европейската застраховка

За Макрон тази американска крачка е потвърждение на позиция, която той заема от ранните фази на войната с по-голяма склонност към риск от повечето западни лидери – той пръв допусна изпращането на западни войски в Украйна. „Ще направим всичко възможно, за да не позволим на Русия да спечели тази война“, заяви френският президент. Според него поражението на Русия е „задължително“ за дългосрочната сигурност на Европа, а западната подкрепа трябва да включва по-дълбоко военнопромишлено сътрудничество с Киев.

Характерното в позицията му е, че докато приветства завоя на САЩ, в същото време Макрон настоява Европа да бъде готова да действа и без подкрепата на САЩ – застраховка, която подсказва, че континентът все още има колебания дали този обрат ще се докаже като трайна тенденция. Тази предпазливост има основание в самата хронология: посоката на Вашингтон се завъртя веднъж в рамките на месеци и нищо не гарантира, че няма да се завърти отново. Континенталната линия междувременно се крепи на франко-германската ос. Още по времето на канцлера Олаф Шолц Макрон формулира заедно с Берлин посланието, че „Украйна може да разчита на нас“, обвързвайки военната помощ със „справедлив и траен мир“; днес, при канцлера Фридрих Мерц, който през април подписа двустранен пакт за съвместна отбрана със Зеленски, тази приемственост се запази, а на места и се задълбочи.

Колко надежден е обратът

Тежестта на казаното от Макрон е реална, но издържа на премерен скептицизъм. Подписът под общо комюнике на Г-7 е по-меко обвързване от едностранна американска декларация за промяна в политиката спрямо войната; Епизодът със спрените санкции от пролетта показа колко бързо сменя позицията си Вашингтон, а представата на Тръмп за самия него като посредник не може да изчезне с един документ. Искането на Москва за уточнение е двусмислен сигнал – то едновременно доказва, че текстът е разклатил нещо, и признание, че на този етап става дума за тълкуване, а не за установена доктрина.

И все пак трите следи сочат в една посока: омекналият тон към Зеленски, подновеният интерес към санкции върху руския петрол и записаната в Евиан формулировка се подреждат в съгласувана крива, а не в изолиран жест. Същинската промяна не е в новата дума, а в това, че за пръв път преговорната рамка около войната губи презумирания си неутрален арбитър. Дали тази крива ще се втвърди в политика, ще зависи по-малко от текста, подписан в Евиан, и повече от това дали вниманието на Вашингтон ще се върне от опашката, в която Иран изпревари Украйна.

Вашингтон опипва почвата при израелската опозицията, докато Айзенкот изпреварва Бенет.

🇺🇸🤝🇮🇱 Служители в Белия дом тихо изграждат неформални канали за връзка с двамата кандидати, които според проучванията имат най-реален шанс да сменят израелския премиер Бенямин Нетаняху – бившия премиер Нафтали Бенет и бившия началник на Генералния щаб Гади Айзенкот.

Това твърди израелския „Канал 12“, който описва усилието не като дипломатически етикет, а като предпазливо застраховане: сред хората, които пращат сигнали към опозицията, имало и фигури с близки връзки със самия  Нетаняху. Изборите трябва да бъдат проведени най-късно през октомври 2026 г. и по всичко личи, че в Белия дом вече се подготвят за сценарий, при който действащият израелски премиер не е от другата страна на телефона.

Картината от социологията прави американските сондажи рационални, а не просто предпазливи. Само допреди няколко месеца основният претендент за мястото Нетаняху беше коалиция „Заедно“ на Бенет и Яир Лапид. Към средата на юни обаче серия проучвания на „Канал 13“, „Зман Исраел“ и други фиксираха обрат, който допреди година изглеждаше твърде малко вероятен – партия „Яшар“ на Гади Айзенкот изпревари „Заедно“ и се изравни с „Ликуд“. В замерването на „Зман Исраел“ от 17–18 юни „Яшар“ и „Ликуд“ получават по 23 от 120-те места в Кнесета, докато „Заедно“ пада до 19.

В отделно допитване на „Канал 12“ 38% от анкетираните отбелязват Айзенкот като по-подходящ за премиер и едва 35% за Нетаняху. С други думи, лицето на опозицията се смени, а с него се смени и адресатът, който всяка чужда столица трябва да изучава.

„Канал 12“ изброява три подбуди зад американските опити за контакт, като и трите се привеждат като оценка на телевизията, непотвърдена от Белия дом. Първата е силната тревога от крайнодесните министри в кабинета на Нетаняху, считани за екстремисти, чието поведение тегли коалицията към ръбове, неудобни за САЩ. Втората е практическо разочарование – администрацията не успява да придвижи множество дипломатически начинания с настоящия кабинет, чийто международен образ остава наранен от войната срещу Хамас в ивицата Газа. Третата е най-трезвата: признанието, че Нетаняху съвсем реално може да загуби вота. Взети заедно, мотивите описват не разрив, а презастраховка – поведение на играч, който още държи стария си залог, но вече опипва изхода.

На 19 юни Тръмп нарече Нетаняху „премиер воин“ и се похвали с „великите“ отношения между двете страни – реплика, отправена дни след като израелското общество преглъщаше условията на сключения между Иран и САЩ меморандум за разбирателство, който върховният лидер Моджтаба Хаменеи одобри писмено на 18 юни. Зад тази витрина обаче личеше съвсем друг тон: Израел остана извън сделката, а Тръмп определи Нетаняху като „много труден човек“ пред New York Times и според източници на CNN по-рано през месеца е избухнал срещу него заради удар по позиции на Хизбула в Бейрут, който заплаши да провали преговорите. Американски коментатори, сред които изданието Washington Examiner, вече описват отношенията с Тръмп като предизборен баласт за Нетаняху. Именно в тази пропаст между публичната прегръдка и личното раздразнение се вписват тихите сондажи към опозицията.

Защо обаче изборът пада именно върху Айзенкот, личи от биографията му – а тя обяснява и защо възходът му тревожи едни и обнадеждава други. Той е 21-ият началник на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) в периода 2015–2019 г. Влиза в политиката през 2022 г. в листата на „Национално единство“ на Бени Ганц, а през 2025 г. се отделя и основава собствена партия – „Яшар! с Айзенкот“. Самото име носи значенията „прав“, „честен“ и „директен“, а позиционирането е центристко, около почтеността, националната сигурност и общественото помирение. Сред 120-те учредители преобладават хора от високите технологии, икономиката и сектора за сигурност, а през май 2026 г. към списъка се включи бившият ръководител на „Шин Бет“ Йорам Коен – придобивка, подсилваща отбранителния профил на партията и образа на Айзенкот като държавник, а не като партиен оператор. Личната му история също тежи: той загуби сина си и двама свои племенници във войната, а сам казва, че именно загубата го е тласнала към действие. В платформата си той обвързва участието в бъдещо правителство с подкрепа за всеобщата военна повинност и обещава държавна анкетна комисия за провала около 7 октомври – две послания, които режат точно по болезнените линии на сегашната коалиция.

Превесът на опозицията в проучванията не се превръща автоматично в правителство: анти-Нетаняху блокът печели мнозинство в общата сметка, но опозиционните партии остават под нужните 61 места без подкрепата на арабските листи, които традиционно бойкотират при коалиционните сметки. Затова и разговорите за сливане не стихват – обединение между „Яшар“ и „Заедно“ се оценява на около 40 места и едва тогава математиката започва да изглежда като власт, а не само като преднина. Към опозиционната дъга се добавят „Израел е наш дом“ на Авигдор Либерман с около 10 места и „Демократите“ – коалиция на Труда и „Мерец“ – с 8. Картината е на разпокъсано мнозинство, което все още търси своя гравитационен център, и именно затова всеки външен играч предпочита да държи отворени няколко линии едновременно.

Накрая дължимото уточнение към тежестта на самата новина. Репортажът на „Канал 12“ се базира на анонимни служители и не е потвърден официално; описаните контакти се представят като „опипване на почвата“, а не като преговори, а публичната риторика на Тръмп засега го опровергава. И все пак разминаването между показната близост и тихото презастраховане по същество е историята: когато социологията размества фигурите на върха на политическата сцена в Израел, Белият дом рядко чака резултата, преди да установи контакти с евентуалните наследници на премиерския пост. Дали тези сондажи ще прераснат в нещо повече, ще покаже едва есента, но наличието им сами по себе си подсказват как Белият дом разчита израелския вот.

Полша отнема висше държавно отличие на Зеленски заради исторически скандал.

🇵🇱🎖️🇺🇦 Полският президент Карол Навроцки заяви, че е отменил указа за награждаването на президента Володимир Зеленски с Ордена на Белия орел, най-високото държавно отличие на Полша, заради решение на Украйна да присъди на военно формирование почетното наименование „Герои на УПА“.

В изявление, публикувано в X Навроцки подчерта, че Орденът на Белия орел символизира най-високо доверие и признателност на Полша и поради това изисква от лауреатите да уважават ценностите, които са фундаментални за полската държава и общество.

„Такъв символ изисква не само заслуги, но и уважение към ценностите, съставляващи основата на общността ни“, подчерта Навроцки.

Украинската въстаническа армия (УПА) е националистическа партизанска сила, която се сражава за независима държава по време на Втората световна война и след него. Докато много украинци разглеждат групировката като част от историческата борба за независимост, Полша я държи отговорна за масови убийства на полски цивилни във Волиния и Източна Галиция по време на войната.

Навроцки посочи, че след консултации с Капитула на ордена е взел решение да лиши Зеленски от отличието заради одобрението на това наименование. Той добави, че решението не е насочено срещу украинския народ и не сигнализира за промяна в политиката за сигурност на Полша спрямо Украйна.

„Подкрепяхме и продължаваме да подкрепяме Украйна, защото знаем, че руската агресия продължава заплаха за сигурността на Полша и на цяла Европа“, каза той и описа Русия като агресор, а нейния президент Владимир Путин – като престъпник, отговорен за отприщването на най-големия военен конфликт в Европа след Втората световна война.

В същото време Навроцки заяви, че Варшава ще продължи да защитава паметта на своите граждани и няма да приеме това, което той описа като възхваляване на личности, отговорни за избиването на полски цивилни. Той изтъкна, че пътят на Украйна към европейска интеграция изисква готовност за изправяне пред трудните глави от нейната история.

„За тези, които не разбират това, не може да има място в ЕС и Полша със сигурност няма да го позволи“, каза Навроцки и отбеляза, че за по-голямата част от поляците Украинската въстаническа армия остава свързвана с престъпленията, извършени срещу полското цивилно население по време на Втората световна война.

Украинският външен министър върна своето отличие.

Спорът ескалира още повече, когато украинският външен министър Андрий Сибига обяви, че ще върне своя Командорски кръст със звезда на Ордена за заслуги към Република Полша, който получи през октомври 2022 г.

Сибига определи решението на полския президент като „стратегическа грешка“, от която ще се възползва само Москва. „Съжаляваме, че емоциите в Варшава надделяха и тласнаха полските политици в посока неоправдани, импулсивни и неуважителни стъпки, насочени не само към президента Зеленски, но преди това към държавата Украйна“, написа Сибига във Facebook.

Той заяви, че през последната година и половина Киев е работил за деполитизиране на историческите спорове и напредък в партньорството по теми като ексхумациите, историческите изследвания и почитането на паметта.

„Тук не става въпрос за медали, а за уважение“, каза Сибига и добави, че Украйна търси отношения, базирани на взаимно уважение, въпреки разногласията по исторически теми. Топ дипломатът на Киев допълни, че в момента по искане на Полша се извършват съвместни дейности по издирване и ексхумация в Гута Пеняцка.

Путин се отказва от лично участие в Г-20 в Маями, делегацията остава под въпрос.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е взел окончателно решение да не присъства лично на срещата на върха на Г-20 в Trump National Doral край Маями на 14–15 декември, изтъквайки критичния риск за собствената му сигурност. Това обяви популярният руски канал INSIDER-T, позовавайки се на вътрешни източници от държавния апарат.

Руският държавен глава не е сядал лично на масата на Г-20 от срещата в Осака през 2019 г. В същото време от 17 март 2023 г. на името му е издадена заповед за арест на Международния наказателен съд по обвинение за незаконна депортация на хиляди украински деца – подробност, която го държи само извън юрисдикциите, обвързани с Римския статут, и заради което през последните срещи участваше само с видеовръзка или чрез свой представител. На този фон отказът от пътуване до Флорида не е изненада – истинският въпрос, на който все още няма конкретен отговор е: кой ще говори от името на Москва?

Според съобщенията начело на делегацията вероятно ще е министърът на външните работи Сергей Лавров, топ дипломатът на Москва още от 2004 г. насам, докато Кремъл е подготвил и списък с резервни кандидати, ако Вашингтон откаже да предостави виза. При такъв сценарий статутът на ръководител ще се прехвърли на заместник-ръководителя на президентската администрация Максим Орешкин, икономически съветник на Путин и бивш министър на икономическото развитие. Това подреждане обаче се намира в противоречие с документираното: именно Орешкин, а не Лавров, поведе руската делегация на последната среща на Г-20 в Йоханесбург на 22–23 ноември 2025 г. след назначаването му от Путин с указ на 4 ноември 2025 г.

Лавров тогава не просто загуби статута си на лидер на делегацията за Г-20 и АСЕАН, но също така отсъства от заседание на Съвета за сигурност на 5 ноември – единственият постоянен член, който пропусна сесията. Това от своя страна породи вълна от съобщения, че е изпаднал в „немилост“ след провала на планираната среща между Путин и американския президент Доналд Тръмп в Будапеща. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отрече версията за изпадане в немилост.

Твърдението на INSIDER-T, ако се окаже вярно, на практика връща Лавров на върха на йерархия, от която той беше отстранен преди по-малко от осем месеца. Възможно е да е настъпила частична реабилитация, която в крайна сметка да е върнала обратно Лавров за водач на руската делегация в знаков формат с американски домакин.

Публикацията добавя още две щрихи към пейзажа на вътрешната конкуренция по високите етажи на руската дипломация. Кирил Дмитриев, директор на Руския фонд за преки инвестиции (под американски санкции от 2022 г.) и ключова фигура в задкулисен канал за комуникация с екипа на Тръмп през изминалата година, се домогвал активно до ролята, но кандидатурата му изобщо не била разглеждана от Путин.

Трети по ред, при непредвидени обстоятелства, бил утвърден помощникът на президента Юрий Ушаков, бивш посланик на Руската федерация в САЩ и дългогодишен съветник на президента Путин в сферата на външната политика. Ако е вярна, тази подредба очертава делегация с ранг, който е съзнателно поддържан под нивото на президента – линия, забелязана още в Йоханесбург.

Хронология на отстраняването

• 16 октомври 2025 г. – Тръмп обявява среща с Путин в Будапеща „в рамките на две седмици“
• 21–22 октомври 2025 г. – САЩ отмени срещата след разговор Рубио–Лавров, приключил без резултат
• 4 ноември 2025 г. – указ на Путин назначава Орешкин начело на делегацията за Г-20
• 5 ноември 2025 г. – Лавров отсъства от заседание на Съвета за сигурност
• 6–7 ноември 2025 г. – Медии спекулират, че Лавров е изпаднал в „немилост“, но Песков отрича
• 22–23 ноември 2025 г. – Г-20 в Йоханесбург минава без Путин и Тръмп.
• 23–24 април 2026 г. – Белият дом с официална покана до Путин на Г-20
• 5–7 май 2026 г. – Кремъл заяви, че Путин все още не е взел решение за участието си.
• 19 юни 2026 г. – INSIDER-T съобщава за окончателния отказ.

Белият дом отложи първия кръг от техническите преговори с Иран в Швейцария поради логистични проблеми.

🇺🇸✈️🇨🇭 Белият дом даде да се разбере, че първият кръг от предстоящите технически преговори с Иран в рамките на подписания вчера меморандум за разбирателство няма да се проведе в петък, противно на досегашните изявления от страна на Вашингтон.

„Както вицепрезидентът заяви на своята пресконференция, плановете за предстоящите технически разговори с Иран все още не бяха окончателно уредени, но американската делегация има готовност да отпътува при първа възможност“, се казва в официално изявление, направено от говорител на Белия дом.

„Логистиката около тези преговори обаче никога не е била лесна и предвидима. Към момента вицепрезидентът няма да отпътува тази вечер. Ще ви информираме веднага щом имаме конкретни новини за следващите стъпки. Очакваме с нетърпение техническите разговори да започнат възможно най-скоро“, гласи още изявлението.

След като първоначално американски служители заявиха пред репортери, че ще се срещнат с преговарящите на Ислямската република в Швейцария днес, Ванс уточни на пресконференция по-късно същия ден, че срещата все още не е окончателно договорена, тъй като за делегацията на отсрещната страна е трудно да напуснат страната си. Ванс допълни, че очаква да отпътува за Швейцария в някакъв момент през уикенда.

Израел привика беларуския посланик заради изказване на Лукашенко за Холокоста и Газа.

🇮🇱⚔️🇧🇾 Посланикът на Беларус Юрий Ярошевич беше привикан от Министерство на външните работи на Израел по инструкции от министър Гидеон Саар, за да му бъде връчена протестна нота. Действията са в отговор на изявление, направено от беларуския президент Александър Лукашенко, които предизвикаха възмущение в Йерусалим.

По време на срещата Бар Тал даде да се разбере, че Израел се отнася изключително сериозно към думите на Лукашенко. Беларуският лидер отправи обвинения към „еврейско лоби“ и направи сравнения между ужасите на Холокоста и операциите на Израелските отбранителни сили (IDF) срещу терористични организации в Газа.

В интервюто за „Ал Арабия“, продължило около 90 минути, „последният европейски диктатор“ изрази мнение, че САЩ биха могли да окажат натиск върху Израел да спре своята „агресия“ в Ливан. Той посочи публичното несъгласие между американския президент Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху относно ударите в Ливан и отбеляза, че това „демонстрира пълната зависимост на Израел от САЩ“ и че израелският „така наречен купол“ ще бъде „пробит“ без американски ракети.

Лукашенко посочи, че „израелското лоби в САЩ е много мощно“, добавяйки: „Богати, влиятелни хора, те имат лостове за влияние“. Той обвини това лоби, че стои зад военната подкрепа за Украйна срещу Русия на Путин, който според него иска мир. Относно войната в Газа той заяви, че Израел си е „спечелил такава репутация в международната общност“ и попита: „Защо говорим за Холокоста, преживян от израелците, след като самите те са избили толкова много хора?“.

Пред „Ал Арабия“ Лукашенко заяви, че войните в Украйна и Близкия изток биха могли да приключат още тази година, ако „няколко души“ имат желание за това, и добави, че няма „военно решение“ за нито един от двата конфликта.

Относно ядрената програма на Ислямската република, беларуският президент подчерта, че неговата позиция е срещу разпространението на ядрени оръжия, но изтъкна, че иранският стремеж към такива от съображения за справедливост са „напълно в правото си“, имайки предвид факта, че Израел, Индия и Пакистан разполагат с тях.

Лукашенко заема поста президент на Беларус от 1994 г. и е един от най-дълго управлявалите държавни глави в света. През последните години той е обект на остри критики от страна на беларуската опозиция, западните държави и правозащитни групи, заради репресии срещу политически опоненти и погазване на гражданските свободи.

Израелски официални лица подчертаха, че твърденията на конспирации за „еврейско лоби“ са неприемливи и ги окачествиха като „антисемитска реторика“, която няма място в международния дискурс.

Посланик: Израел може да поднови военните действия срещу Иран, ако дипломацията се провали

🇮🇱⚔️🇮🇷 Израел може да се завърне към военните действия срещу режима в Иран, ако дипломацията не постигне основните си цели, заяви израелският посланик в Австралия Хилел Нюман пред Iran International в ексклузивно интервю.

Нюман посочи, че страната му подкрепя мирните преговори между Иран и САЩ, но само ако същите доведат до премахване на това, което той определи като екзистенциални заплахи от страна на Ислямската република.

„Ние сме за преговорите, стига те да постигат целите. Не можем да правим компромиси с целите. Както казах, целите са премахване на ядрения капацитет, нулево обогатяване, нула обогатен уран в Иран“, категоричен е той. „Също така въпросът с балистичните ракети и прекратяването на подкрепата за прокситата, предизвикващи хаос в целия Близък изток.“

Нюман заяви, че Израел е готов да приеме дипломатически резултат, ако той постигне тези намерения.

„Ако можем да го постигнем с преговори и дипломатически разговори – добре. Ако не, може да се наложи да се върнем към военната кампания, за да постигнем целите, но те трябва да бъдат постигнати“, каза той.

Коментарите идват в момент, когато преговорите за евентуално споразумение за прекратяване на конфликта продължават, като Техеран и Вашингтон все още са разделени по въпросите за обогатения уран, облекчаването на санкциите, замразените активи и трафика през Ормузкия пролив.

Запитан дали Израел е готов да действа независимо, ако преговорите доведат до прекратяване на огъня, Нюман отговори, че страната му вече дава шанс на дипломацията.

„Всъщност в момента се намираме в нещо като прекратяване на огъня, което сме обявили и приели, тъй като даваме добра възможност, добронамерено, за дискусиите и за дипломатическото разрешаване на въпроса“, каза той.

Нюман подчерта, че израелското ръководство има пълно доверие на американския президент Доналд Тръмп и определи координацията със САЩ като „безпрецедентна“ в историята на двустранните отношения.

„Имаме доверие, вярваме на президента Тръмп. Работим в тясно сътрудничество. Има координация“, заяви той и добави, че всяко споразумение, засягащо Ливан, ще зависи от конкретни условия, включително дали Хизбула ще се изтегли на север от река Литани.

„Просто трябва да бъдем сигурни, че терористите от Хизбула не изстрелват ракети срещу Израел и, доколкото е възможно, не са въоръжени и не присъстват в южната част на Ливан, на юг от река Литани. Това е всичко, което искаме. Нямаме никакви териториални аспирации в Ливан“, каза Нюман.

Нюман настоя, че израелската държава прави разлика между Ислямската република и иранския народ и добави, че отслабването на Гвардията, Басидж и управляващия елит може да отвори „нова възможност“ за иранците.

„В края на краищата иранският народ трябва да вземе съдбата си в свои ръце. Отслабвайки силите на Басидж, на Гвардията и на самия режим, ние може би отваряме нова възможност за хоранския народ“, предположи той.

По време на 40-дневната въздушна кампания срещу Ислямската република, Военновъздушните сили на Израел взеха под прицел не само висшето политическо, военно и разузнавателно командване и военни цели, но също и контролно-пропускателни пунктове и отряди на милицията „Басидж“, разгърнати по улиците на Техеран и други ирански градове.