Тръмп отхвърли последното предложение на Иран: „Не съм доволен.“

🇺🇸⚔️🇮🇷 Американският президент Доналд Тръмп сподели, че не е доволен от последното предложение на Иран във връзка с евентуално споразумение за окончателно прекратяване на войната.

„Те искат да сключат сделка, но аз не съм доволен от нея“, каза Тръмп пред репортери пред Белия дом в отговор на въпрос относно предложението, което беше получено от Техеран в четвъртък.

„Те постигнаха известен напредък, но не съм сигурен дали някога ще стигнат докрай“, заяви Тръмп, като отново подчерта, че иранското ръководство е „разпокъсано“.

Посланичката на САЩ в Украйна подава оставка.

🇺🇸🇺🇦 Действащият посланик на САЩ в Украйна Джули Дейвис напуска поста, след като беше назначена на него преди по-малко от година, съобщи Държавният департамент на САЩ. Решението идва на фона на забуксували мирни преговори и нарастващи разногласия между Киев и администрацията на Тръмп относно политиката на Белия дом във връзка с войната в Украйна.

Според публикация на Financial Times, позоваваща се на неуточнени източници, Дейвис е била разочарована от позицията на Тръмп във връзка с подкрепата за Украйна. Държавният департамент отхвърли твърденията и заяви, че Дейвис се пенсионира по лични причини.

Тръмп оказва силен натиск върху властите в Киев за постигане на мирно споразумение с Русия и настоява, че Украйна може да направи териториални отстъпки, за да бъде постигнат договор. Досега обаче преговорите за спиране на военните действия се намират в застой, а администрацията насочва вниманието си към конфликта с Иран.

„Не е вярно твърдението, че посланик Дейвис подава оставка заради разногласия с Тръмп. Тя ще продължи с гордост да отстоява политиката на президента Тръмп, докато напусне Киев през юни, за да се пенсионира от департамента“, заяви говорителят Томи Пигът.

Дейвис, която оглавява посолството в украинската столица като временно изпълняващ длъжността, заема поста шарже д'афер, без да е получила утвърждение от Сената за официален мандат на посланик. По-рано тя беше посланик на САЩ в Кипър.

През май 2025 г. Дейвис замени на поста своята предшественичка Бриджет Бринк, назначена от президента Джо Байдън, която в момента е кандидат на Демократическата партия за място в Конгреса. По думите ѝ тя е развила сериозни тревоги относно политиката на Тръмп за „умиротворяването“ на Русия и начина, по който той „оказва натиск върху жертвата – Украйна“.

От встъпването си в длъжност през януари 2025 г. президентът Тръмп многократно е обвинявал Украйна за руската инвазия, започнала преди повече от четири години, и поддържа обтегнати отношения с украинския президент Володимир Зеленски.

Тръмп: Путин все още не е поканен на срещата на Г-20 в Маями

🇺🇸⚔️🇷🇺 Доналд Тръмп заяви, че не е канил руския президент Владимир Путин на срещата на върха на Г-20, която трябва да се проведе през декември в неговия голф клуб „Дорал“ в Маями.

В разговор с журналисти в Белия дом Тръмп коментира съобщенията относно поканата, след като руското външно министерство заяви, че такава вече е получена, предава The Moscow Times на 24 април.

По-рано The Washington Post заяви, че Белият дом планира да покани Путин на срещата в Маями. Запитан за разяснение, Тръмп отговори: „Не, но ако дойде, вероятно ще бъде много полезно“. Американският президент отбеляза още, че „не знае дали Путин ще дойде“ и „се съмнява, че ще го направи“. Освен това Тръмп подчерта, че „придържа към мнението, че трябва да се разговаря с всеки“.

Източници твърдят, че все още не е изпратена официална покана до руския президент, въпреки че Тръмп е дал да се разбере, че присъствието му на събитието е добре дошло. Неназован служител на Белия дом отбеляза, че макар на този етап официалните покани все още да не са изпратени, Русия е член на Г-20 и ще бъде поканена на министерските срещи и на срещата на лидерите.

По-рано руският заместник-министър на външните работи Александър Панкин заяви пред РИА Новости, че руският президент вече е получил покана за срещата на Г-20. Той каза: „Има покана за присъствие на най-високо ниво, но ще видим по-близо до датата. Един Господ знае какво ще се случи дотогава“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков припомни, че „Русия е участвала във всички срещи на върха на Г-20 на съответното ниво“ и добави, че „решението за формата на нашето участие ще бъде взето по-близо до срещата“.

По време на срещата на лидерите на Г-20 през 2025 г. в Южна Африка, Путин изпрати на свое място заместник-ръководителя на своята администрация Максим Орешкин. За последен път руският президент присъства лично на среща на Г-20 през 2019 г.

След пълномащабната инвазия в Украйна, Путин изпрати външния министър Сергей Лавров на събитието три пъти. Този ход беше предшестван от решение на Международния наказателен съд в Хага от 2023 г. да издаде заповед за арест на президента по обвинения в принудително депортиране на украински деца от окупираните територии йън Русия, което се класифицира като военно престъпление.

През 2025 г. руска делегация пристигна във Вашингтон за първата среща между представителите на Г-20 под председателството на САЩ, отбелязвайки завръщането на Москва във форума след продължителен период на дипломатическа изолация.

Делегацията беше предвождана от Светлана Лукаш, старши координатор на Руската федерация за форума Г-20, и включваше представители на Министерство на външните работи, Министерство на финансите и Кремъл.

Външният министър Гидеон Саар: Израел няма „сериозни разногласия“ с Ливан.

🇮🇱🕊️🇱🇧 Израелският външен министър Гидеон Саар заяви, че Израел няма „сериозни разногласия“ с Ливан преди следващия кръг от преговори между двете страни, които трябва да се проведат утре във Вашингтон.

„Взехме историческо решение да преговаряме директно с Ливан след повече от 40 години“, отбеляза Саар по време на прием за чуждестранния дипломатически корпус в Йерусалим по случай Деня на независимостта.

„За съжаление, Ливан е провалена държава. Държава, която де факто е под иранска окупация чрез Хизбула. Но това води и до едно заключение: Хизбула е общ враг на Израел и Ливан“, заяви Саар. „Точно както тя застрашава сигурността на Израел, тя накърнява суверенитета на Ливан и застрашава неговото бъдеще.“

Саар подчерта, че Израел няма „никакви сериозни разногласия с Ливан. Има няколко малки гранични спора, които могат да бъдат решени. Пречката за мира и нормализацията между страните е само една: Хизбула.“

Преди директните преговори утре Саар призова правителството на Ливан да „работи заедно срещу терористичната държава, която Хизбула изгради на ваша територия. Това сътрудничество е необходимо на вас дори повече, отколкото на нас. То изисква морална яснота и смелост за поемане на рискове. Но няма реална алтернатива за осигуряване на бъдеще в мир за вас и за нас. А за вас, за Ливан – бъдеще на суверенитет, независимост и свобода от иранската окупация.“

Пакистан в ролята на посредник: Дипломатическа офанзива към САЩ и Иран преди срещата в Исламабад.

🇵🇰🕊️ Пакистан засили дипломатическите контакти със САЩ и Иран от вчера насам, за да гарантира, че преговорите ще започнат още утре, съобщиха официални лица пред Асошиейтед Прес при условие за анонимност, тъй като нямат правомощия да говорят пред медиите.

Министърът на вътрешните работи на Пакистан Мохсин Накви се срещна днес с временния ръководител на посолството на САЩ Натали Бейкър в американската мисия в Исламабад. Срещата беше фокусирана върху укрепването на двустранните отношения и подготовката за втория кръг от преговори, които по план трябва да бъдат проведени в Исламабад тази седмица, съобщиха от кабинета на Накви.

В официалното изявление не се уточнява кога точно се очаква да започне диалогът. Накви информира Бейкър относно мерките за сигурност и посочи, че са предприети специални действия за гарантиране безопасността на гостуващите делегации.

„Подготвили сме всеобхватни мерки за сигурност за нашите високопоставени гости“, се посочва в неговото изявление.

Бейкър изрази признателност за ролята на Пакистан в туширането на напрежението в региона и усилията на страната да улесни провеждането на диалог.

Отделно от това пакистанският премиер Шехбаз Шариф проведе телефонен разговор късно снощи с иранския президент Масуд Пезешкиан, стана ясно от изявление, публикувано от кабинета на Шариф, макар в него да не се споменават планираните преговори.

Властите започнаха да затварят ключови пътища и да засилват охраната в столицата Исламабад още през уикенда, особено в района на луксозния хотел, където трябва да се проведе срещата между двете делегации. Мерките включват разполагане на войски по контролно-пропускателни пунктове, затваряне на туристически обекти, а на големите хотели беше разпоредено да ограничат резервациите, за да осигурят свободни места за участниците.

Джей Ди Ванс: Топката е в полето на Иран, САЩ няма да отстъпят от червените си линии

🇺🇸🤝🇮🇷 САЩ постигнаха „голям напредък“ в преговорите с Иран, заяви вицепрезидентът Джей Ди Ванс по време на свое интервю за предаването „Special Report“ с Брет Байер по Fox News.

Запитан дали предстоят нов кръг преговори, Ванс заяви, че топката е в полето на Иран, и обясни, че е напуснал разговорите в Пакистан миналия уикенд, тъй като „иранският екип, който беше там, не е в състояние да сключи сделка и трябваше да се върне в Техеран, за да получи одобрение за поставените от нас условия – от върховния лидер или от някой друг“.

„Големият въпрос оттук нататък е дали иранците ще имат достатъчно гъвкавост и дали ще приемат критичните точки, които настояваме да видим, за да приключим процеса“, каза Ванс по време на интервюто. „Обогатеният материал трябва да бъде изведен от Иран. Трябва да получим категоричен ангажимент, че няма да разработват ядрено оръжие.“

„Ако иранците са готови да ни срещнат по тези точки, това може да бъде много, много добра сделка и за двете страни“, обобщи вицепрезидентът на САЩ.

„Дали ще имаме следващи разговори и дали в крайна сметка ще стигнем до споразумение, наистина смятам, че решението е в ръцете на Техеран, защото ние предложихме много на масата“, продължи Ванс. „Ясно очертахме нашите „червени линии“. Също така пояснихме, Брет, че бихме били много щастливи ако Иран бъде третиран като нормална държава, ако има нормална икономика и хората му могат да просперират. Но за да бъде Иран нормална икономическа сила, той трябва да се държи като нормална държава, като се откаже от стремежа си към ядрено оръжие и от подкрепата за тероризма.“

„Вярвам, че съществува потенциал за голямо споразумение, но иранците са тези, които трябва да направят следващата крачка“, предположи още Ванс и добави, че САЩ очакват Иран да постигне напредък по отварянето на Ормузкия проток, като предупреди, че ходът на преговорите ще се промени, ако Техеран не го направи.

„Картите са в нас, имаме военното предимство, а сега разполагаме и с допълнителен икономически натиск, който прилагаме с блокадата върху износа на техния петрол през Ормузкия проток“, заяви той.

Разузнаването на САЩ: Иран отказва смислени преговори и настоява за окончателно примирие.

🇺🇸🇮🇷 Няколко разузнавателни служби на САЩ са оценили през последните дни, че в момента режимът в Иран няма желание да участва в съществени преговори за прекратяване на войната, съобщава The New York Times, позовавайки се на американски служители.

Служителите заявяват пред американския вестник, че Ислямската република смята позицията си за силна и не смята, че трябва да се съгласява с исканията на САЩ за сделка. Те също така посочват, че макар да имат готовност да поддържат дипломатически канали, ръководителите на режима нямат доверие на Вашингтон и не вярват, че президентът Доналд Доналд Тръмп е сериозен в своите намерения за преговори.

Докато докладът се разпространява, висш ирански източник заяви пред Ройтерс, че страната ще настоява за гарантирано спиране на огъня за окончателно прекратяване на войната. Според източника посредници са се свързали с Иран във вторник, а дискусиите са били фокусирани върху продължаване на дипломацията. Той също така добави, че не са провеждани разговори за временно примирие през посредници.

В същото време Министерството на външните работи на Ислямската република обвини САЩ в поставянето на „максималистки и ирационални“ искания и отрече да се води преговори за примирие.

„Получени са съобщения с посредници, включително Пакистан, но няма преки преговори със САЩ“, заяви говорителят на министерството Есмаил Бакаи, цитиран от иранската студентска агенция ISNA. В коментари, излъчени по държавната телевизия, той добавя, че Иран е готов за всякаква атака, включително сухопътна инвазия.

Иран предупреди България за присъствието на американски танкери

🇮🇷⚔️🇧🇬 Иран е отправил официална дипломатическа нота към България, в която протестира използването на българско летище от военни самолет за зареждане с гориво на ВВС на САЩ. Документът е представен пред Народното събрание от депутата Станислав Балабанов от партия „Има такъв народ".

В нотата иранската страна заявява, че „запазва право да предприеме всички необходими мерки за защита на своя суверенитет, сигурност и национални интереси в съответствие с международното право".

Заместник-министърът на външните работи Марин Райков потвърди нотата и уточни, че България не участва във военни действия. „Никакви бойни самолети не се зареждат над България за участие във военни операции", заяви Райков пред журналисти. Той допълни, че дипломатическите отношения с Иран остават ненакърнени, а Народното събрание не е одобрявало решения за подкрепа на военни действия в района на Ормузкия проток.

В края на февруари Frontline Monitor беше сред първите, съобщили за кацане на няколко американски военни самолета на софийското летище „Васил Левски". Властите тогава заявиха, че те са част от предно разполагане на НАТО, което Райков потвърди.

България не е единствената европейска държава, изправена пред подобна ситуация. Испания затвори своето въздушно пространство и отказа достъп до бази за американски операции срещу Иран. Италия от своя страна отхвърли междинно кацане на авиобаза „Сигонела" в Сицилия, докато Франция блокира полета на израелски товарни самолети с американско оръжие на борда.

Що се отнася до реалната военна заплаха от Иран по отношение на България, към момента тя е изключително ограничена. Най-далекобойните ракети в иранския арсенал от серията „Хорамшахр" имат максимален обсег около 2000 км, според оценки на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) и CSIS Missile Threat.

Разстоянието от западен Иран до София обаче е около 2200–2500 км по права линия. Това значи, че нито една от потвърдените в експлоатация балистични ракети, включително „Шахаб-3" (до 2000 км), хиперзвуковите „Фатах-1" и „Фатах-2" (около 1400 км) или твърдогоривната „Хейбар Шекан" (около 1450 км), не е в състояние да достигне българска територия. Иран работи по системи с обхват над 2000 км, но към момента нито една от тях не е потвърдена като оперативна.

На 20 март Иран изстреля две балистични ракети със среден обхват по съвместната военна база Диего Гарсия в Индийския океан – обект на около 4000 км от територията на страната. Нито една от тях не порази крайната цел – едната се разпадна по време на полет, а другата беше прехваната от ракета SM-3, изстреляна от военен кораб на САЩ. Иран отрече да стои зад удара. Според оценки на CNN и Hudson Institute използваните ракети вероятно са модифициран вариант на „Хорамшахр-4", чийто официално деклариран обхват е 2000 км, но има конструкция, базирана на севернокорейската „Мусудан", която позволява обсег от 2500-4000 км при намален полезен товар. Атаката, макар и неуспешна, показа, че Иран може да е надхвърлил доброволно наложеното си ограничение от 2000 км обхват.

Именно липсата на реални средства за поразяване на българска територия обуславя стремежа на Техеран да упражни политически натиск върху нашата и други по-малки държави в НАТО в опит да ограничи логистичната инфраструктура, с която САЩ разполагат в Европа. Посланието е насочено не толкова към сплашване, колкото към дипломатически сигнал – практика, прилагана от Иран в отношенията му с държавите в Европа, приемащи американски военни активи, участващи под някаква форма в операциите срещу режима.

Пълен разрив: Украйна официално прекрати 116 договора с Русия, Беларус и ОНД

🇺🇦⛓️‍💥🇷🇺 Правителството на Украйна прекрати официално 116 международни споразумения с Руската федерация и Република Беларус, както и такива в рамките на Общността на независимите държави (ОНД). Това съобщи министърът на външните работи Андрий Сибига в изявление в социалните мрежи.

„Твърдото ми убеждение е, че правната рамка на Украйна трябва да отговаря на реалностите на войната и новата архитектура за сигурност на европейския континент. За целта трябва да скъсаме последните правни връзки, които някога ни свързваха с Руската федерация, Беларус и т.нар. ОНД. Това е задълбочен и сложен правен процес, който изисква внимателно изпълнение, и ние работим систематично по него“, заяви Сибига.

По инициатива на външното министерство, кабинетът на министрите е прекратил официално 116 договора, сключени в миналото с Русия, Беларус и под егидата на ОНД. Процедурата въвлича прекратяването на 25, денонсирането на 3 и оттеглянето от 88 международни договора.

„С тази резолюция прекратяваме 25 споразумения, денонсираме 3 и се оттегляме от 88 международни договора. От тях 5 са с Русия, 23 са с Беларус и 87 са в рамките на ОНД, включително едно тристранно между Украйна, Русия и Беларус“, коментира Сибига. Освен това той уточни, че с президентските укази от 25 февруари за оттегляне от 31 споразумения на ОНД и 14-те законопроекта, регистрирани в украинския парламент, насочени към прекратяване на 74 международни договора, страната завършва основния етап от привеждането на своите двустранни и многостранни отношения с Русия, Беларус и ОНД съгласно текущите военни реалности и решаващата роля на страната в новата европейска архитектура за сигурност.

Молдова също предприе необходимите стъпки за прекратяване на връзките с ОНД през последните месеци, давайки ясен сигнал за широката промяна на региона и откъсването му от руската сфера на влияние.

Министърът на външните работи на Молдова Михай Попшой разкри, че кабинетът е започнал продецура по оттегляне от ОНД, започвайки с денонсиране на ключови споразумения.

„След като споразуменията се денонсират от парламента, Молдова вече няма да бъде считана за официален член на ОНД. Денонсирането включва Устава на ОНД, подписан в Минск на 22 януари 1993 г., учредителното споразумение от 8 декември 1991 г., също в Минск, и анекса от 22 декември 1991 г.“, обясни той в интервю за Радио Молдова.

Ливан изгони иранския посланик и обвини Хизбула за хуманитарната катастрофа в страната.

🇱🇧🚫🇮🇷 Ливан разпореди на новия посланик на Иран да напусне територията на страната в рамките на пет дни, отбелязвайки рядък дипломатически ход в разгара на продължаващите военни действия и политическо напрежение в страната и региона.

Министерството на външните работи на Ливан информира служител на иранското посолство, че посланик Мохамад Реза Шибани е обявен за „персона нон грата“, позовавайки на действия, описани като нарушения на дипломатическите норми от страна на Техеран. Ливан също така оттегли за консултации посланика си от иранската столица.

Тази дипломатическа стъпка идва в момент, когато Ливан е изправен пред нарастващи предизвикателства, породени от продължаващата война, включващи масово разселване и последователни предупреждения за евакуация от страна на израелската армия в Южен Ливан и части от столицата Бейрут.

Над един милион души са напуснали домовете си, въпреки че едва около 133 000 са настанени в официални убежища. Много други са принудени да останат на улицата или в своите лични автомобили, тъй като местата за настаняване са запълнени, а разходите за наеми се покачват рязко.

Министърът на социалните грижи заяви, че убежищата са отваряни „бързо и систематично“ от началото на войната и че все още има свободни места, въпреки че кадри и в местни репортажи се отбелязва, че много разселени семейства изпитват сериозни трудности при намирането на подслон.

Кризата с разселването засили и вътрешното напрежение в страната, като официалните власти и Хизбула си разменят обвинения за ситуацията.

Премиерът Науаф Салам заяви, че критиките към начина, по който властите се справят с разселените, са опит за отклоняване на отговорността от терористичната групировка, която според него е въвлякла Ливан във войната.

Хизбула, чиято подкрепа идва именно от много от разселените хора, се опитва да запази присъствието си на терен чрез хуманитарна помощ и посещения, но същевременно не спира да критикува кабинета.

Хуманитарният натиск се усложнява от продължаващите бойни действия. През последните седмици Израел издаде серия от предупреждения за евакуация на десетки селища, разположени южно от река Литани, както и за южните предградия на Бейрут, където често нанася въздушни удари срещу цели, свързани с Хизбула.

Ливански официални лица алармират, че разрушената инфраструктура, включително мостове, допълнително ще затрудни доставките на хуманитарна помощ и усилията за евакуация на цивилните с продължаването на конфликта.

Шефът на турското разузнаване Ибрахим Калън се срещна с лидери на Хамас в Истанбул.

🇹🇷🤝🇵🇸 Ръководителят на Националната разузнавателна организация (МИТ) на Турция Ибрахим Калън се срещна с членове на политическото бюро на Хамас в Истанбул, съобщи Daily Sabah, позовавайки се на сведения от висш държавен служител.

Срещата е била фокусирана върху втората фаза от примирието в ивицата Газа. В официалното комюнике от срещата обаче не се споменава дискусии за разоръжаването на Хамас – ключов елемент от предложената пътна карта за прекратяване на огъня.

Държавният служител посочва, че страните са дискутирали „важността на единството срещу израелската окупация и политиките на дестабилизация, целящи да подпалят целия регион с център Йерусалим“. Беше подчертано също, че „никакви свършени факти няма да бъдат толерирани“.

Терористичната групировка и нейните турски поддръжници са обсъдили спирането на израелските атаки и премахването на всички пречки пред доставките на хуманитарна помощ в анклава.

Калън и лидерите на Хамас са разгледали и „възможни мерки“ срещу насилието от страна на екстремистки настроени заселници на Западния бряг, както и изграждането на израелски селища в територията.

„Защо не ми казахте за Пърл Харбър?“: Неуместна шега на Тръмп на срещата с японския премиер.

🇺🇸🇯🇵 Преди малко повече от 83 години президентът Франклин Рузвелт нарече изненадващата атака на Имперския японски флот срещу Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. „дата, която ще остане в историята с позора си“ по време на своя призив към Конгреса да обяви война. В четвъртък президентът Доналд Тръмп я превърна в шега.

Тръмп беше на път да приключи сесията с въпроси и отговори пред репортери в рамките на двустранната среща с японския премиер Санае Такаичи, когато японски журналист го попита защо не е споделил своите намерения с ключови съюзници на САЩ като Япония преди началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари.

Първоначално президентът отговори, че САЩ са „влезли много остро“ и „не са казали на никого, защото сме искали изненада“. Отговорът му обаче придоби неловък обрат секунди по-късно, когато той заяви: „Кой знае повече за изненадата от Япония?“

След известен приглушен смях от страна на американските служители, присъстващи на срещата, Тръмп се обърна към Такаичи – родена две десетилетия след нападението – за да ѝ зададе друг въпрос.

„Защо не ми казахте за Пърл Харбър, а?“

Такаичи, която е прекарала две години във Вашингтон, работейки в Капитолия по време на администрацията на Рейгън и владее отличен английски, се стъписа от шегата на президента. Усмивката ѝ изчезна, а очите се ококориха, осъзнавайки какво току-що е казал Тръмп.

„Той ме пита за изненадата, и ние я постигнахме. И благодарение на нея елиминирахме 50 процента и много повече, отколкото очаквахме. Така че, ако тръгна да казвам на всички, вече няма да има изненада“, подчерта американският президент.

Изненадващата атака над Пърл Харбър срещу Тихоокеанския флот на САЩ на 7 декември 1941 г. оставя над 2400 загинали американски военнослужещи и 1200 ранени от бомби и снаряди, които потопяват 4 линейни кораба и оставят други 4 с тежки щети. Това е най-смъртоносната атака на американска земя до атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, Вашингтон и Пенсилвания.

7 от тези кораби са извадени и върнати в експлоатация, докато последният е оставен на дъното, където лежи точно под повърхността на пристанището, след като японска бомба се взривява в склад за боеприпаси.

Атаката е извършена след месеци на неуспешни преговори между САЩ и Япония относно икономическите санкции наложени от САЩ, Обединеното кралство, Китай и Нидерландия в опит да лишат японската армия от суровините, необходими за водене на войни в Китай и в териториите на днешен Виетнам.

Япония обявява война на САЩ в деня на ударите, но официалната декларация пристига във Вашингтон едва след тях.

Атаката над Пърл Харбър дава на Рузвелт нужния лост, за да настоява за официалното влизане на САЩ във Втората световна война, позволявайки му да се включи към Великобритания в борбата с Нацистка Германия, като Камарата на представителите и Сенатът одобряват декларациите за война срещу Япония съответно с мнозинство от 388 на 1 и 82 на 0 гласа.

Под четири години по-късно Япония приема искането за „безусловна капитулация“, след като американски самолети хвърлят първите и единствените две ядрени оръжия, използвани във военен конфликт, в рамките на три дни в отделни удари над Хирошима и Нагасаки.

Японското правителство никога не се е извинявало официално за позорното внезапно нападение, въпреки че един от предшествениците на Такаичи, покойният Шинзо Абе, произнесе реч, изразявайки „искрени и вечни съболезнования“ към американските и японските военнослужещи, загинали в боевете в онзи ден, по време на посещение през 2016 г. в мемориала на Пърл Харбър над останките на „Аризона“.

САЩ и Япония „никога повече не трябва да повтарят ужасите на войната“, заяви тогава Абе, който беше убит през юли 2022 г.

Тръмп и Иран отхвърлят дипломатическите опити за започване на преговори.

🇺🇸 Администрацията на президента Доналд Тръмп отхвърли опитите на съюзници от Близкия изток за започване на дипломатически преговори за прекратяване на войната в Иран, започнала преди 14 дни с масирана въздушна атака, ликвидирала иранското ръководство начело с Али Хаменей.

Иран, от своя страна, отхвърли сценарий за каквото и да е примирие, докато ударите на САЩ и Израел не спрат, заявиха пред Ройтерс двама висши ирански източници. Те добавиха, че няколко държави са опитали да посредничат за край на конфликта. Липсата на интерес от страна на Вашингтон и Техеран подсказва, че и двете страни се готвят за продължителен сблъсък, дори на фона на нарастващия брой цивилни жертви и скока в цените на петрола, предизвикан от затварянето на Ормузкия проток от Иран.

Оман, който посредничеше в разговорите преди войната, се е опитал на няколко пъти да отвори канали за комуникация, но Белият дом е дал да се разбере, че няма интерес. Това потвърждават двама източници, на които, подобно на останалите в този материал, е гарантирана анонимност, за да могат да говорят свободно по дипломатически въпроси.

Висш служител на Белия дом потвърди, че Тръмп отхвърля опитите за започване на преговори и се фокусира върху продължаване на войната с цел максимално отслабване на военния капацитет на Техеран.

„В момента той не се интересува от това и ние ще продължим мисията с пълна сила. Може и да дойде такъв ден, но не и сега“, заяви служителят.

В първата седмица на войната Тръмп написа в Truth Social, че иранският режим и армия са толкова разбити от американско-израелските удари, че искат да преговарят, но е „Твърде късно!“. Той е известен с резките си промени в позициите си във външната политика без предизвестие, което прави трудно да се изключи вероятността скоро да опипа почвата за подновяване на дипломацията.

„Президентът Тръмп заяви, че новото потенциално ръководство в Иран е дало индикации, че иска да участва в преговори и в крайна сметка ще го направи. Засега операция „Епична ярост“ продължава с пълна сила“, каза втори висш служител на Белия дом при запитване за коментар по темата.

Иранските източници посочиха, че режимът е отхвърлил усилията на няколко държави за преговори, докато САЩ и Израел не спрат въздушните удари и не изпълнят неговите искания, включващи окончателно спиране на атаките и изплащане на компенсации като част от споразумението за примирие.

Египет, който беше основен посредник преди войната, също е опитал да възстанови комуникацията, според трима източници от сферата на сигурността и дипломацията. Макар усилията да не показват напредък, те са осигурили известна военна сдържаност от страна на съседни държави, засегнати от Иран, твърди един от източниците.

Венецуела изтри официалната си позиция след смъртта на Хаменей

🇻🇪 Министърът на външните работи на Венецуела Иван Хил премахна официалното изявление в социалните мрежи, с което реагира на съвместната атака на САЩ и Израел срещу Иран в събота, довело до смъртта на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей.

Съобщението, първоначално публикувано в профила на Хил веднага след потвърждение за кончината на Хаменей, гласеше: „Венецуела дълбоко осъжда и съжалява, че в контекст на активни усилия на дипломацията и преговори беше избран военният вариант срещу Ислямска република Иран“.

„Венецуела потвърждава своя непоколебим ангажимент към мира, мирното разрешаване на спорове, зачитането на суверенитета и международното право“, гласи текстът, който избягва изричното споменава на САЩ, Израел и техните лидери. Часове по-късно изявлението изчезна от каналите, свързани с външно министерство.

Премахването на позицията съвпадна с официалното потвърждение за смъртта на Хаменей, определян от медиите като „мъченик на ционистко-американската агресия“. Иранското правителство обяви 40-дневен национален траур и преустанови официалните дейности за една седмица.

От своя страна президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в неделя в интервю за цифровата платформа The Atlantic, че новото ръководство на Иран се стреми към подновяване на разговорите с Вашингтон и увери, че се е съгласил на диалог.

Тръмп посочи, че Техеран „е трябвало да направи по-рано това, което е било съвсем лесно“, и заяви, че участници в иранската делегаиця на преговорите, с които наскоро са водени дискусии, са загинали при бомбардировките.

САЩ обявиха Иран за държава спонсор на неправомерни задържания

🇺🇸 Държавният департамент на САЩ обозначи официално Иран като „държава, подкрепяща неправомерно задържане“ (State Sponsor of Wrongful Detention), съгласно разпоредбите на Закона „Левинсън“. Това стана ясно от официално изявление, публикувано преди броени минути.

Вашингтон мотивира решението си със системната практика на Техеран да арестува чужди граждани, както и лица с двойно гражданство, използвайки ги като инструмент за политически натиск. Според американските власти това поведение е форма на държавно спонсорирано заложничество, което цели изнудване на международната общност и постигане на дипломатически отстъпки.

Новият статут позволява налагането на целенасочени финансови санкции и визови ограничения срещу държавни служители и институции, замесени пряко в арести и изфабрикуване на обвинения. Мярката е част от стратегия за повишаване на цената на подобни действия в световен мащаб и формализира дипломатическите предупреждения, направени до този момент.

Освен това САЩ потвърдиха най-високата степен на риск за пътуване до Ислямската република и предупреди, че американските граждани са подложени на постоянен риск от произволни арести без право на консулска защита.

От Белия дом посочват, че това е първият случай, в който държава получава това официално определение, което я поставя в специфична категория на изолация в рамките на законите на САЩ за национална сигурност. Анализът на департамента посочва, че практиката на неправомерно задържане често се координира между съдебната система и репресивния апарат на Техеран, което налага комплексен подход при прилагането на новите рестрикции.

Джей Ди Ванс: Разполагаме с доказателства за ядрените опити на Иран

🇺🇸 Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс разкри, че разузнаването разполага с конкретни доказателства за опити за създаване на ядрено оръжие от страна на Иран, подчертавайки сериозната заплаха за сигурността, която представява подобен ход, и че администрацията е твърдо решена да не позволи на режима да се сдобие с такъв арсенал.

Въпреки тревожните данни, Ванс посочи, че президентът предпочита дипломатическо решение на въпроса и вече е изпратил екипа от преговарящи, които да адресират проблема. Ванс обаче беше категоричен: докато дипломацията е на преден план, Белият дом поддържа в готовност и „други опции“, ако преговорите не дадат резултат.

Според него принципът е „много прост“, а той е, че Иран не може да има ядрено оръжие. Вашингтон следи отблизо всеки ход на режима и увери, че САЩ ще гарантират, че Иран няма да постигне ядрен капацитет, за да се избегне по-нататъшна дестабилизация в международната сигурност.

САЩ евакуира посолството си в Бейрут.

🇱🇧✈️🇺🇸 Държавният департамент на САЩ изтегля служителите на правителството, чието присъствие не е от критично значение, и техните роднини от посолството в Бейрут. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на висш представител на департамента, посочил като причина нарастващите опасения от военен конфликт с Иран.

„Непрекъснато оценяваме средата за сигурност и въз основа на последния ни анализ преценихме, че е разумно да намалим присъствието си до най-необходимия персонал“, заяви служителят, пожелал анонимност.

„Посолството остава оперативно с основен състав на място. Това е временна мярка, предназначена да гарантира безопасността на нашите служители, като в същото време запазим способността си да работим и да съдействаме на американските граждани“, добави той.

Източник от посолството уточни, че са евакуирани 50 души, докато служител на летището в Бейрут посочи, че 32-ма служители на мисията, заедно с членове на техните семейства, са отпътували от летището в понеделник.

САЩ разгърнаха един от най-мащабните си военни контингенти в Близкия изток за последните десетилетия, след като миналия четвъртък президентът Доналд Тръмп предупреди, че „ще се случат наистина лоши неща“, ако не се стигне до споразумение за решаване на дългогодишния спор около ядрената програма на Техеран. От своя страна Иран заплаши да удари американските бази в региона, ако бъде нападнат.

„В случай че служители на спешни позиции желаят да напуснат поста, моля, прегледайте алтернативни варианти за запълване на тези позиции и се консултирайте с изпълнителния офис на вашето регионално бюро“, се казва във вътрешна телеграма на департамента относно изтеглянето, цитирана от Ройтерс.

Държавният департамент актуализира препоръките за пътуване до Ливан, повтаряйки своето предупреждение към американските граждани да отменят пътуванията до страната. За оставащия персонал на посолството са въведени ограничения за лични пътувания без предварително разрешение, като се посочва, че може да бъдат наложени още по-строги рестрикции „с малко или без предизвестие поради повишени проблеми със сигурността или заплахи“.

Американските интереси в Ливан бяха мишена на множество терористични атаки по време на гражданската война в страната (1975–1990). Тогава САЩ посочиха подкрепяната от Иран шиитска групировка Хизбула като отговорна за атаки, включително самоубийствения атентат от 1983 г. срещу щаба на морската пехота в столицата Бейрут, при който загинаха 241 военнослужещи, и атаката срещу посолството същата година, отнело живота на 49 служители.

Руското посолство в Сеул издигна знаме във възхвала на агресията срещу Украйна

🇷🇺🇰🇷 Няколко дни преди четвъртата годишнина от руската инвазия в Украйна на 24 февруари, на сградата на посолството на Руската федерация в Сеул беше разпънат голям транспарант: „Победа будет за нами“, което предизвика дипломатическо напрежение и искане от властите в Южна Корея за премахването му – отказано от руската дипломатическа мисия.

Сутринта на 21 февруари плакатът, поставен на фасадата на руското посолство, се виждаше ясно от площада пред Първата методистка църква „Чунгдонг“. Банерът с дължина около 15 метра е изработен с руския трикольор за фон. Фразата е била широко използвана в Съветския съюз по време на Втората световна война, а наскоро беше приета като израз за оправдаване на агресивната война в Русия. Необичайно е дипломатическа мисия в центъра на Сеул да излага лозунг с призив за победа в нападателна война, възмущават се местни дипломати.

За да се провери дали подобни банери съществуват в руски посолства в други страни със статут, сходен с този на Южна Корея, беше направена проверка в Токио на същия ден. Към 21 февруари в руското посолство в Япония не са открити плакати, свързани с войната. Подобни банери не са видни в руските дипломатически мисии във Франция, нито в комунистически държави като Китай или Виетнам.

В столицата на Южна Корея нарастват критиките, че „излагането на лозунг за победа в агресивна война в сърцето на друга държава е съществено нарушение на дипломатическите конвенции“. Европейски дипломати са изразили тревога пред Министерството на външните работи на Южна Корея относно транспаранта.

„Благодарност към севернокорейските войски“ пред южнокорейски журналисти

Проблемът не се ограничава само до плаката. По време на брифинг с журналисти в посолството на 11-и, руският посланик Георгий Зиновиев заяви: „Русия не пренебрегва огромния принос на войските от Северна Корея относно освобождаването на южните райони на Курск от украинските сили и западните наемници“, като добави:

„Няма да забравим величието на севернокорейските воини“.

Публичният израз на благодарност към Северна Корея пред местните медии е безпрецедентен ход за посланик в Сеул. Корейската народна армия, воюваща в Украйна, придобива боен опит и усвоява редица модерни технологии за дронове, които след завръщането им биха могли да застрашат сигурността на Юга, особено при разполагане по Демилитаризираната зона (DMZ).

Въпреки тези опасения, публичната благодарност към Пхенян се тълкува като безразсъдно изказване. Зиновиев подчерта също, че договорът за „всеобхватно стратегическо партньорство“, подписан през юни 2024 г., е извел двустранните отношения на нов етап – пряко послание към обществото в Южна Корея за засилващото се военно сътрудничество с КНДР.

Предупреждението на МВнР и ограниченията на Виенската конвенция

Властите в Южна Корея заявиха, че банерът и думите на посланика са „преминали границата“. Министерството на външните работи предупреди, че „няма да се толерира Русия, която е нарушила Устава на ООН, да изразява гласно позиция за незаконна война върху стените на своето посолство“. Подобни лозунги провокират обществеността и вредят на двустранните отношения, а предвид наличието на украинско посолство в Сеул, това създава излишно дипломатическо напрежение. Въпреки искането за премахване, руската страна е отговорила с категоричен отказ, а местните власти не могат да го отстранят принудително поради Виенската конвенция, по силата на която всички дипломатически мисии имат гарантирана неприкосновеност.

Русия планира нов провоенен митинг

Анализатори смятат, че Русия тества границите на търпение на правителството на Южна Корея. По повод третата годишнина от инвазията миналата година Русия проведе митинг в подкрепа на войната пред църквата „Чунгдонг“, а посланик Зиновиев разкритикува Запада и нарече инвазията „край на еднополюсната ера“.

Според информация на социалния екип на вестника, посолството вече е уведомило полицията за намерение да проведе подобен митинг и за четвъртата годишнина утре. Русия не е организирала публични прояви през първите две години, което подсказва за ескалация на действията в последно време.

Пасивният отговор на Южна Корея окуражава Русия

Експерт по руските въпроси отбеляза: „Правителството на Ли Дже Мьонг се стреми да избягва конфронтация с Русия в името на дългосрочни проекти за жп линии и газопроводи, които свързват двете Кореи и Русия – изглежда Москва е забелязала това“. В дипломатическите среди се питат: „Колко неуважително трябва да се отнася Русия към Южна Корея, за да действа по този начин?“.

Мнозина критикуват остро пасивния подход на Сеул. Дори след като Русия възстанови военния си съюз с КНДР, правителството запазва сдържан тон. Когато през декември 2024 г. чужди медии съобщиха, че Москва е посочила списък с ключови индустриални обекти за мишени при евентуален конфликт, властите в Сеул единствено заявиха, че „следят ситуацията сериозно“. За разлика от Япония, която публично оповестява протестните ноти и призовава руския посланик пред камерите, Южна Корея предпочита дискретни срещи.

„Докога Русия ще пренебрегва Южна Корея?“

От началото на мандата на президента Ли Дже Мьонг честите визити на депутати и бизнес лидери в руското посолство се посочват като проблематични. Макар дипломатическият обмен да е нужен, международният имидж на страната страда от кадри на официални лица, вдигащи наздравици с руския посланик по време на война. Бивш посланик в Русия сподели, че е отказал покани за събития, тъй като дори едно ръкостискане с представители на държава агресор може да доведе до сериозни недоразумения.

Стабилното управление на отношенията с Москва е важна задача, но само при взаимно уважение. Поставянето на банери за победа в инвазивна война и възхваляването на участието на Северна Корея във войната трудно могат да бъдат сметнати като уважително поведение. Остава да се види как правителството на Ли Дже Мьонг ще реагира на тези провокативни действия.

Китай подкрепи претенциите на ОАЕ към ирански острови, предизвиквайки гняв в Техеран

🇨🇳⚔️🇮🇷 Наскоро заявената подкрепа на Китай за претенции на Обединените арабски емирства спрямо три спорни острова в Персийския залив предизвика необичайно остра реакция от хардлайнерите в Ислямска република Иран.

Официалните реакции обаче бяха сдържани. Министерството на външните работи определи като „безпочвени“ въпросните претенции, като по този начин насочи критиките си към ОАЕ, а не към Китай.

Дори иранския новинарски канал Press TV се опита да смекчи позицията на Пекин с обяснението, че Китай просто е заявил подкрепата си за мирно решение „в съответствие с Хартата на ООН и международното право“. Езикът на дипломацията обаче отсъстваше при ултраконсерваторите.

„Китай трябва да е наясно, че издаването на изявление срещу националния суверенитет на Иран е грешна сметка в едно стратегическо партньорство“, пише консервативният депутат Ахмад Надери в публикация на Х. Той добави, че до момента Иран е сдържал опасенията си за отношението към мюсюлманите в Синдзян, като е „действал рационално“, но би могъл да ревизира своята позиция, ако териториалните му „червени линии“ бъдат престъпени.

„Пекин не може да третира принципа на единен Китай и суверенитета над всяка скала в Южнокитайско море като непреодолима червена линия... а да прилага двойни стандарти, когато става въпрос за териториалната цялост на Иран“, подчерта той.

„Не е дипломатическа грешка“

Хосейн Шариатмадари, главен редактор на консервативното издание Kayhan, беше още по-открит. В своя коментар той обясни, че по същата логика китайският суверенитет върху Тайван, Пенху, Кинмен и Мацу, които са администрирани от Тайпе, също може да бъде поставен под въпрос.

Шариатмадари заплаши, че Иран може да отговори, като възроди претенциите си към островите Ариана и Заркух и дори към Бахрейн, който е под ирански суверенитет до август 1971 г.

Полуофициалната новинарска агенция Mehr също възприе този тон. „Това вече не е неосведомена дипломатическа грешка, а сериозна заблуда – такава, която не може да бъде скрита зад думи или оправдания“, се посочва в редакционна статия, която задава въпросът: „Готов ли е самият Китай да преговаря с други страни за острови под негов суверенитет?“

Критики не липсваха и от издания извън твърдия лагер. Вестник Jomhouri-ye Eslami, финансиран от канцеларията на върховния лидер, но често скептичен към връзките на Иран с Китай и Русия, отбеляза, че за трети път в рамките на две години Пекин е застанал на страната на ОАЕ.

„Дори и да се приеме хипотезата за грешка на китайския президент първия път, това не може да обясни втората грешка или настоящите действия на външния министър“, пише вестникът.

Изданието обвини Китай, че игнорира иранския суверенитет над Абу Муса и Тунбс, за да извлече по-големи отстъпки от ОАЕ, и упрекна иранското външно министерство за неговата пасивност в лицето на сходни позиции, заемани както от Китай, така и от Русия.

Самокритика

Онлайн журналът Emrooz-o Farda описа ситуацията като изпитание за иранската дипломация, както и за ангажимента на нейните партньори към основните принципи.

„От гледна точка на Пекин това може да е икономическо и политическо балансиране, но от гледна точка на Техеран, намесата в въпроса за териториалната цялост пресича ясна червена линия“, гласи написаното.

В статия за вестник Sazandegi, препечатана от държавната информационна агенция IRNA, бившият дипломат Курош Ахмади нарече подобна тенденция дълбоко тревожна. Той свърза първоначалната подкрепа на Китай от декември 2022 г. с подобни изявления на Русия през юли 2023 г. и последвали препратки на Европейския съюз към това, което той смята за иранска „окупация“ на островите през октомври 2024 г. и октомври 2025 г.

„В отсъствието на преговори и ангажираност със Запада, Пекин и Москва не виждат задължение да се съобразяват с чувствителността на Иран в своите приоритети“, пише Ахмади.

Журналистът Ехсан Мансури обобщи настроенията далеч по-грубо:

„За съжаление станахме много слаби – и Саудитска Арабия и ОАЕ вече са далеч по-важни за Китай и Русия, отколкото сме ние“

Украинските войници на фронта са скептични към мирния план.

🇺🇦 Премествайки се между влажни мазета и кални окопи, за да отблъскват непрекъснатите руски атаки във войната, която след два месеца ще навлезе в петата си година, изтощените украински войници казват, че мотивацията им се крепи на съзнанието, че се сражават за нещо по-голямо: защитата на родината си.

Но докато преговарящите екипи се опитват да изковат мирно споразумение, войниците на фронта са убедени, че Русия остава решена да завладее Украйна – независимо дали сега, или след няколко години с възстановени сили – и без значение какъв ще е текстът на евентуалната сделка.

Те също така са категорични Киев трябва да поддържа голяма армия, за да опази сегашната близо 1300-километрова фронтова линия.

„Въоръжените сили на Украйна в момента са основната преграда между спокойния граждански живот на украинците и лошия ни съсед“, отбеляза 40-годишен артилерист пред Асошиейтед прес недалеч от границата между Днепропетровска и Донецка област. По стандартен военен протокол той се представя само с позивната „Келт“ при условие да не се разкрива точната му локация.

Украинските защитници изказват силно недоверие, че Москва изобщо има намерение да спазва каквото и да е мирно споразумение. Без сериозни гаранции за сигурност – например членство в НАТО – те и военните анализатори се обединяват около прогнозата, че следваща руска инвазия е неизбежна – със свеж личен състав и въоръжение, но по-важното – с научените уроци от провала в първите седмици от пълномащабното нахлуване през пролетта на 2022 г.

Бъдещата руска заплаха

От тъмен окоп с кални стени, където се укрива от бръмчащите над главата му дронове камикадзе, Келт се опасява, че каквото и примирие да бъде сключено, то ще се окаже краткотрайно.

„Това примирие ще е кратко, за да си възстановят силите три или пет години, и пак ще се върнат“, отбеляза бившият търговец на мебели от Киев, докато около него ехтят артилерийски гърмежи.

Серхий Филимонов, командир на батальон „Вълците на Да Винчи“, изрази тревога, че евентуално мирно споразумение би предоставило всичко необходимо на руската страна, за да нападне отново.

„За руснаците ще е чудесно – да спрат войната, да премахнат санкциите, да се подготвят за нова война и пак да нападнат“, категоричен е той. „Не вярвам, че може да има мир, преди Русия да бъде унищожена или поне ръководството ѝ да бъде сменено.“

Пренапрегнатата украинска армия

Филимонов разказва как руските сили за кратко навлезли в Покровск, ключов логистичен център в западната част на Донецка област и основна цел на руската настъпателна кампания от 20 месеца насам. В началото руснаците бяха изтласкани, а неговата бригада успяваше да задържи участъка си, но все по-често усилията ѝ се проваляха заради съседни части, пълни с неопитни новобранци.

В понеделник Кремъл се похвали, че е превзел града след повече от година кръвопролитни боеве, но президентът Володимир Зеленски опроверга твърдението от Париж и заяви, че сраженията там продължават.

Мащабен руски пробив по фронтовата линия ще зависи от способността на украинската армия да увеличава и поддържа своята численост, смята американският военен анализатор Роб Лий.

„На Украйна ѝ липсва жива сила, липсват ѝ резерви“, казва той. „Достатъчно е една-единствена украинска бригада да изпита сериозни затруднения, и Русия напредва“, обясни той.

Тарас Чмут, украински военен експерт и ръководител на фонд за събиране на средства за нуждите на украинската отбрана, каза пред обществената телевизия „Суспилне“ днес, че множество предно разположени батальони в момента са съставени от едва 20 бойци вместо обичайните 400–800.

Макар Киев да мобилизира до 30 000 души месечно, голяма част от тях намират начин да избегнат служба или се оказват негодни да заменят ветераните на първа линия.

Ключовите точки все още се държат

Въпреки това украинските войски успяват да задържат позиции в Покровск, както и в Купянск и Вовчанск в Харковска област – две места, които Русия се опитва безуспешно да превземе повече от година, припомни Юрий Федоренко, командир на батальона за безпилотни системи „Ахилес“.

Русия хвърли десетки хиляди от своите войници в пехотни щурмове срещу тези градове и фактът, че все още не успява да ги превземе изцяло „свидетелства за високата мотивация и устойчивост на украинската армия“.

Миналата седмица руският президент Владимир Путин се закани, че боевете няма да спрат, докато Украйна не изтегли въоръжените си сили от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области, които бяха незаконно анексирани от Кремъл през септември 2022 г. Руските войски контролират едва половината от Запорожие и Херсон без да контролират едноименниет им областни центрове, както и две трети от Донецка област.

Руско-американският проект за мирно споразумение включваше ограничаване на числеността на украинската армия и фактическо изтегляне от останалата част на Донецка област. Зеленски по-късно разкри, че преработена версия би могла да сработи, но все още не е ясно какво ще съдържа крайния документ.

Роб Лий, който редовно посещава фронтовата линия, отбелязва, че през руското настъпление през 2025 г. е относително по-бързо отколкото миналата година, но не е сигурно, че следващата година тази закономерност ще се запази превземе останалата една трета от Донецка област.

„Където и да напредне Русия, Украйна дава приоритет на отбраната и успява да удържи дълго време, след което Русия успява да напредне в други посоки“, обясни той, подчертавайки руската тактика на натиск по няколко направления едновременно.

Украйна пак ще има нужда от западна помощ

От калния си окоп Келт се подиграва на идеята за намаляване числеността на украинската армия, което според него означава просто „да улесниш руснаците да те убият по-късно, вместо сега“.

Но да се поддържа армия в сегашните мащаби от малко над 1 милион души е почти невъзможно без продължаваща западна подкрепа. От началото на войната през февруари 2022 г. Киев харчи почти всичките си приходи от данъци за издръжка и въоръжаване на защитниците си, а всичките останали разходи като здравеопазване, социални програми, образование, пенсии, енергетика, се покриват изцяло от западни грантове и заеми.

ЕС отпусна 50 млрд долара помощ за периода 2024–2027 г. по програмата Ukraine Facility, но за 2026 и 2027 г. ще ѝ бъдат необходими 83,4 млрд за въоръжените сили и 52 млрд за всички други държавни разходи, сочат изчисленията на икономиста Глиб Буряк от Украинско-американския университет Конкордия.

Бъдещето на украинските финанси, в това число на възможността да поддържа голяма армия, ще зависи от това какво ще е записано в мирния план относно замразените руски активи, заяви Буряк и отправи предупреждение, че ако войната спре, помощта може рязко да намалее.

„Как точно ще бъдат управлявани тези активи ще определи финансовото състояние на Украйна през следващите години“, обобщи той.