Посланик: Израел може да поднови военните действия срещу Иран, ако дипломацията се провали

🇮🇱⚔️🇮🇷 Израел може да се завърне към военните действия срещу режима в Иран, ако дипломацията не постигне основните си цели, заяви израелският посланик в Австралия Хилел Нюман пред Iran International в ексклузивно интервю.

Нюман посочи, че страната му подкрепя мирните преговори между Иран и САЩ, но само ако същите доведат до премахване на това, което той определи като екзистенциални заплахи от страна на Ислямската република.

„Ние сме за преговорите, стига те да постигат целите. Не можем да правим компромиси с целите. Както казах, целите са премахване на ядрения капацитет, нулево обогатяване, нула обогатен уран в Иран“, категоричен е той. „Също така въпросът с балистичните ракети и прекратяването на подкрепата за прокситата, предизвикващи хаос в целия Близък изток.“

Нюман заяви, че Израел е готов да приеме дипломатически резултат, ако той постигне тези намерения.

„Ако можем да го постигнем с преговори и дипломатически разговори – добре. Ако не, може да се наложи да се върнем към военната кампания, за да постигнем целите, но те трябва да бъдат постигнати“, каза той.

Коментарите идват в момент, когато преговорите за евентуално споразумение за прекратяване на конфликта продължават, като Техеран и Вашингтон все още са разделени по въпросите за обогатения уран, облекчаването на санкциите, замразените активи и трафика през Ормузкия пролив.

Запитан дали Израел е готов да действа независимо, ако преговорите доведат до прекратяване на огъня, Нюман отговори, че страната му вече дава шанс на дипломацията.

„Всъщност в момента се намираме в нещо като прекратяване на огъня, което сме обявили и приели, тъй като даваме добра възможност, добронамерено, за дискусиите и за дипломатическото разрешаване на въпроса“, каза той.

Нюман подчерта, че израелското ръководство има пълно доверие на американския президент Доналд Тръмп и определи координацията със САЩ като „безпрецедентна“ в историята на двустранните отношения.

„Имаме доверие, вярваме на президента Тръмп. Работим в тясно сътрудничество. Има координация“, заяви той и добави, че всяко споразумение, засягащо Ливан, ще зависи от конкретни условия, включително дали Хизбула ще се изтегли на север от река Литани.

„Просто трябва да бъдем сигурни, че терористите от Хизбула не изстрелват ракети срещу Израел и, доколкото е възможно, не са въоръжени и не присъстват в южната част на Ливан, на юг от река Литани. Това е всичко, което искаме. Нямаме никакви териториални аспирации в Ливан“, каза Нюман.

Нюман настоя, че израелската държава прави разлика между Ислямската република и иранския народ и добави, че отслабването на Гвардията, Басидж и управляващия елит може да отвори „нова възможност“ за иранците.

„В края на краищата иранският народ трябва да вземе съдбата си в свои ръце. Отслабвайки силите на Басидж, на Гвардията и на самия режим, ние може би отваряме нова възможност за хоранския народ“, предположи той.

По време на 40-дневната въздушна кампания срещу Ислямската република, Военновъздушните сили на Израел взеха под прицел не само висшето политическо, военно и разузнавателно командване и военни цели, но също и контролно-пропускателни пунктове и отряди на милицията „Басидж“, разгърнати по улиците на Техеран и други ирански градове.

Франция наложи забрана за влизане в страната на израелския министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир.

🇫🇷⚔️🇮🇱 Министърът на външните работи на Франция Жан-Ноел Баро обяви, че незабавно се налага забрана за влизане на цялата територия на страната на израелския министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир в отговор на неговите „осъдителни действия“ към арестувани активисти от флотилията за Газа.

„Ние не одобряваме подхода на тази флотилия, който няма полезен ефект и натоварва дипломатическите и консулските служби, на чийто професионализъм и всеотдайност отдавам почит“, заяви Баро. „Но не можем да толерираме френски граждани да бъдат заплашвани, сплашвани или малтретирани по този начин, особено от длъжностно лице на държава“, подчерта той.

Баро отбеляза, че действията на израелския министър са били осъдени от редица политически фигури вътре в Израел.

„Това допълва дългия списък от шокиращи изявления и ходове, подбуди към омраза и насилие към палестинци. По примера на своя италиански колега, призовавам Европейския съюз също да наложи санкции на Итамар Бен-Гвир“, заяви Баро.

Във вторник Военноморските сили на Израел арестуваха 430 души на борда на 50 лодки в международни води, сформирали флотилия от активисти, опитващи се да пробият морската блокада на палестинския анклав. В сряда Бен-Гвир разпространи видео, на което може да бъде видян да се подиграва на активистите, докато коленичат на пода с вързани ръце.

Вчера организаторите на флотилията заявиха, че активистите ѝ са били подложени на тормоз и малтретиране в израелските затвори, като няколко души са настанени в болница с наранявания, а поне 15 от тях са се оплакали от сексуално насилие, включително изнасилване. Израелската служба за затворите отрече обвиненията и заяви, че всички задържани лица се държат „в съответствие със закона, при пълно зачитане на техните основни права“ и са получили нужната професионална медицинска помощ.

Венецуела разреши учение с американски самолети над Каракас за 23 май.

🇺🇸🤝🇻🇪 Кабинетът на временно изпълняващата длъжността президент на Венецуела Делси Родригес разреши за тази събота, 23 май, евакуационно учение на посолството на САЩ в Каракас, което включва контролиран прелет на два американски военни самолета над столицата и кацане в дипломатическия комплекс. В официално изявление Министерството на народната власт за външните работи определи дейността като част от „редовните протоколи за дипломатическа сигурност и защита“, канализирана от Дирекцията за протокол, имунитети и привилегии.

Учението пресъздава реакция на „медицински ситуации или катастрофални извънредни случаи“ и ще бъде проведено в координация с местните авиационни власти, отговорни за разрешението и надзора на полетите, и с други органи в протоколите за помощ и сигурност; местният клон на Червения кръст ще участва в евакуационния компонент.

Предоставеното разрешение е един от най-видимите оперативни жестове между двете страни след повторното отваряне на американското посолство в Каракас в началото на април и подновяването на дипломатическите връзки през март. Те бяха прекъснати през 2019 г. в пика на политическата криза в страната при първата администрация на Тръмп. Нормализацията напредна след операцията на 3 януари, при която Силите за специални операции на САЩ задържаха венецуелския президент Николас Мадуро в неговия комплекс Форт Тиуна в сърцето на Каракас и го прехвърлиха към ареста на Южния окръг на щата Ню Йорк.

Родригес пое временно президентския пост под политическо попечителство, координирано с Вашингтон, и още в първите седмици освободи политически затворници, отвори преговорите за сваляне на санкциите и прие диалог с Държавния департамент. На 1 април Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) извади Родригес от списъка със санкционирани лица, стъпка, която легитимизира оперативно нейната роля и беше тълкувана във Вашингтон като признание, че преходът е контролиран от двете страни.

Самият формат на учението на 23 май е оперативен сигнал. Прелетът на американски военни самолети над венецуелската столица и кацането им в периметъра на посолството без военна реакция от страна на боливарския режим консолидира публично, че небето над града е де факто достъпно за американски авиационни активи под легален дипломатически чадър. За първи път след 2019 г. се установява и тренира физически коридор за евакуация на американски персонал по време на криза, без той да минава през трета държава или през морски маршрут. Включването на Червения кръст придава хуманитарна рамка, но не променя оперативната същност: учението стандартизира процедура, която може да се задейства при бързо влошаване на обстановката със сигурността – независимо от източника на риск – улична нестабилност в столицата, реакция на остатъчни лоялни към Мадуро структури в силовите ведомства или регионална ескалация.

Дейността в Каракас се развива успоредно с продължаващия натиск върху Хавана. На 14 май директорът на ЦРУ Джон Радклиф пристигна в кубинската столица и проведе разговори с министъра на вътрешните работи, шефа на разузнаването и Раулито Родригес Кастро – внук на Раул Кастро и висш служител на режима. Според официално изявление от службата на Радклиф, визитата е целяла да предаде позицията на президента Тръмп, че е готов да обсъжда сериозно въпроси в сферата на икономиката и сигурността „само ако Куба направи фундаментални промени“. Визитата съвпадна с пълно изчерпване на запасите от гориво на режима, верижни прекъсвания на тока и протести в няколко града. На 20 май Министерство на правосъдието на САЩ повдигна обвинителен акт срещу Раул Кастро по случая „Brothers to the Rescue“ от 1996 г., при който две американски граждански самолета бяха свалени над Флоридския проток – стъпка, която затваря петмесечна санкционна верига срещу Хавана и формализира правния натиск.

Седмица преди визитата на Радклиф, на 17 май, Axios публикува материал по класифицирани разузнавателни данни, според които Куба е придобила най-малко 300 камикадзе дрона от Русия и Иран от 2023 г. насам и обмисля варианти за удари по базата в Гуантанамо, бойни кораби на американския флот и Кий Уест. Москва нарече публикацията „измислица“ и я определи като елемент от информационна война. Хавана не отхвърли изрично, че разполага с такива системи – заместник-министърът на външните работи Карлос Фернандес де Косио заяви, че САЩ „фабрикуват предлози за военна агресия“, което беше прочетено във Вашингтон като косвено потвърждение. Комбинацията от енергиен колапс, физическо присъствие на ЦРУ в столицата, обвинителен акт срещу Раул Кастро и публичен наратив за ударни дронове свива пространството на Хавана да маневрира с външни доставчици и оставя на режима тясно поле – преговори при американски условия или ускорена дестабилизация.

В Боливия паралелно се разгръща сценарий с обратна посока. От началото на май шествия на привърженици на бившия президент Ево Моралес и опозиционни групи блокираха пътища към столицата Ла Пас, с искания за 20% увеличение на заплати, осигуряване на гориво и отмяна на Закон 1720 за ипотеките върху земя. След шестдневен преход през Андите хиляди протестиращи влязоха в столицата на 18 май; в центъра ѝ избухнаха експлозии от динамитни патрони, а полицията използва сълзотворен газ. На 20 май държавният секретар на САЩ Марко Рубио публикува изявление в подкрепа на правителството на Родриго Пас със заявление, че САЩ „застават недвусмислено зад легитимното конституционно правителство на Боливия“. Департаментът, заедно с останалите държави от инициативата „Shield of the Americas“, издаде съвместна декларация, в която описа блокадите като опит за „подкопаване на конституционния ред“ срещу демократично избрано правителство. Подкрепата за Пас оформя втора ос на администрацията на Тръмп в Латинска Америка – задържане на десни администрации в момент на вътрешепнатиск, успоредно с разглобяване на дългогодишните авторитарни структури в Каракас и Хавана.

Военно-оперативната проекция на Вашингтон в полукълбото вече разполага с три отделни инструмента в активен режим. В Каракас се завършва физическата инфраструктура за поддръжка на нормализирана администрация – посолство, авиационен коридор, протокол за извличане. В Хавана се удържа икономическият капак, докато се изгражда правен и разузнавателен лост – посещение на ЦРУ, обвинение срещу Раул Кастро, публичен дронов наратив. В Ла Пас се отбранява политически съюзническа администрация чрез реторичен и многостранен натиск, без разполагане на сили. Трите случая се различават като техника, но споделят рамка: преустройство на западното полукълбо около концентрични кръгове на лоялност към Вашингтон.

Външните доставчици на оръжие и политическа подкрепа за тези режими понасят странични ефекти. Иранската програма за продажба на безпилотни системи в полукълбото губи основната си входна точка, ако Хавана се пренареди или изпадне в открит конфликт. Руското присъствие в Латинска Америка беше структурирано около три опорни точки – Каракас, Хавана, Манагуа – от които първата вече е изгубена, а втората е под пряк натиск. Бразилия и Мексико, които използваха диалога с Каракас и Хавана като инструмент за регионално балансиране, се оказват без посредници и пред бинарен избор – съгласие с американската рамка или фронтално противопоставяне без партньори в северната част на Южна Америка.

Прецедентите за този тип сигнализация през учение са документирани. Стандартизираните военни процедури около американските посолства в Панама през 1989 г., непосредствено преди операция „Just Cause“, установиха модел, при който дипломатическата сигурност тренира открито своя извличащ компонент дни преди по-широка интервенция. Аналогията не е тъждество – Венецуела вече има координирано с Вашингтон правителство – но самата форма на учението е известна на оперативните анализатори като предкризисен инструмент. В случая на Каракас той функционира двойствено: едновременно като жест на нормализация (Венецуела разрешава, не блокира) и като подготовка за сценарий, в който нормализацията се развали отвътре.

Тройката от събития – учението в Каракас, визитата в Хавана, изявленията за Ла Пас – образува звената на единна оперативна логика, а не съвпадение в календара. Каракас демонстрира довършването на първата фаза: смяна на режима, нормализация, физическо присъствие. Хавана е във втората фаза: икономическо удушаване, разузнавателен канал, правен инструмент. Ла Пас илюстрира третата фаза: консолидация на съюзническа администрация под натиск отвътре. Учението на 23 май не е външно събитие към тази верига; то е нейната видима част в столица, която само преди пет месеца беше столица на противника, и установява материалния шаблон, по който Вашингтон ще оперира в западното полукълбо през втората половина на 2026 г.

Песков: Кремъл може да поднови диалога с ЕС за Украйна.

🇷🇺 Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви днес, че Кремъл може да поднови диалога с Европа във връзка с войната в Украйна. Той направи това изявление пред руския пропагандист Павел Зарубин броени часове след една от най-мащабните украински атаки срещу Московска област от началото на войната.

Думите му идват в момент, когато европейските дипломати продължават да дискутират бъдещите отношения с Москва с оглед на нарастващата несигурност около усилията на САЩ за прекратяване на войната в Украйна.

„Активното обсъждане на тази тема – завоят към схващането, че в даден момент ще трябва да се разговаря с руснаците – е нещо добро“, заяви Песков и добави, че Кремъл има интерес от подновяване на комуникацията. Той изрази надежда, че в крайна сметка ще се оформи това, което той нарече „прагматичен подход“.

„Руската страна ще бъде готова за това“, заяви той.

В същото време Песков отправи критики към върховния представител на ЕС за външната политика Кая Калас, бивш министър-председател на Естония, намеквайки, че тя няма да бъде подходяща за евентуалните бъдещи преговори с Москва.

„Не би било в интерес на Кая Калас да действа като преговарящ. Няма да ѝ бъде лесно. Ако си спомняте, Путин каза, че това като цяло може да бъде всеки, който все още не е успял да наговори твърде много лоши неща“, каза Песков.

Само ден по-рано естонският външен министър Маргус Цахкна призова съюзниците да не влизат в преговори с Кремъл, тъй като той може да използва разговорите, за да спечели време.

„Европейците не трябва да изпускат момента“ да отслабят Русия с допълнителни санкции и натиск, отбеляза Цахкна по време на конференция по сигурността в Талин на 16 май.

От своя страна финландският президент Александър Стуб заяви, че европейските лидери трябва да преминат към директен диалог с Руската федерация, аргументирайки се с това, че политиката на САЩ вече не съвпада напълно с европейските интереси.

🔙 Frontline Monitor припомня: Службата за сигурност на Украйна (СБУ) проведе рано сутринта днес най-масираната далекобойна операция от началото на войната, включваща координирани удари с дронове по военни и стратегически обекти в Московска област и окупирания Крим.

Китай отхвърли резолюцията за Ормузкия проток ден след срещата Тръмп–Си

🇨🇳🇺🇳 Постоянният представител на Китай в ООН Фу Цун заяви в интервю за Pass Blue, че страната отхвърля внесения от САЩ и Бахрейн проект за резолюция на Съвета за сигурност с призив до Ислямска република Иран да прекрати поставянето на мини и ударите по преминаващи кораби в Ормузкия проток.

„Не смятаме, че съдържанието е правилно, нито че моментът е подходящ“, заяви Фу Цун, добавяйки, че е нужно „и двете страни да започнат сериозни и добросъвестни преговори“. Изявлението е направено в края на срещата между президента Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин, на която според Белия дом двамата лидери се обединиха около мнението, че проливът трябва да бъде отворен, а Си се обяви срещу милитаризация на водния път и всякакъв опит за налагане на такса за транзит. Подобен проект на резолюция вече получи вето от Москва и Пекин през април.

Резолюцията е поредна стъпка от дипломатическия етап на най-мащабната криза в света от началото на 2026 г. На 28 февруари САЩ и Израел предприеха координирана военна кампания срещу Иран – близо 900 удара само за първите 12 часа по обекти на иранската ядрена програма, въздушна отбрана, ракетна и безпилотна програма, командни възли и политическо ръководство. Една от целите беше върховният лидер аятолах Али Хаменей, който беше ликвидиран още при първата вълна удари, извършена в ранните часове на деня. Кампанията, най-мащабна като обхват военна намеса на Запада в Близкия изток от инвазията в Ирак през 2003 г. – продължи около десет седмици и също така обхвана част от енергийната инфраструктура, петролни рафинерии, газови терминали и военноморски бази на Иран.

Военното ядро на кампанията беше проведено от САЩ и Израел с подкрепа от техните арабски партньори: ОАЕ, Саудитска Арабия и Кувейт нанесоха собствени удари срещу Ислямската република и нейните прокси милиции в региона след първите ирански удари с балистични ракети. Обединеното кралство и Франция отказаха участие в ударите – британският премиер Киър Стармър декларира изрично, че Обединеното кралство няма да е страна в операциите – но британски изтребители бяха разположени в защитна роля за прехващане на ирански ракети и дронове в Катар, Йордания, Ирак и Кипър. E3 (Великобритания, Франция, Германия) излезе с декларация, която изрази подкрепа за „пропорционални отбранителни военни мерки“ срещу иранските ракетни удари по държави в Близкия изток. Иранският отговор обхвана масирани залпове от балистични и крилати ракети срещу Израел и американските бази в Персийския залив (Ал Удейд в Катар, Ал Дафра в ОАЕ, Манама в Бахрейн и т.н), които бяха спрени с висок процент на успеваемост от обединена въздушна и космическа отбрана. Техеран активира своята „Ос на съпротивата“, която включва хутите в Йемен, шиитски милиции в Иеак, остатъци от палестинските групи и отслабената Хизбула в Ливан.

Иранската блокада на Ормузкия проток започна едновременно с войната: морският трафик беше прекратен до голяма степен още в първия ден, а от началото на март ирански военноморски сили пристъпиха към оперативно поставяне на мини в пролива – от 10 мини на 9 март, според разузнавателни оценки, до десетки такива няколко дни по-късно. Иранската тактика съчета морски мини от съветско, китайско и севернокорейско производство,  морски дронове с взривен товар, нанасяне на удари с противокорабни ракети от мобилни брегови установки и опасни маневри на бързи нападателни катери на Революционната гвардия. Втора по-мащабна вълна миниране беше документирана в края на април, паралелно с внасянето на съвместния проект за резолюция от Бахрейн и САЩ. На 21 април представители на Пентагона информираха Комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, че пълно разминиране на пролива може да отнеме до 6 месеца и подобна операция е малко вероятна, докато войната продължава. Това е първото оперативно блокиране на пролива от иранска страна и първото мащабно поставяне на мини в Персийския залив след т.нар. „танкерна война“ с Ирак през 1987–1988 г.

Ормузкият проток, с ширина от едва 39 км в най-стеснената си точка между Иран и Оман, осигурява транзит за около 20% от глобалните доставки на петрол (около 20 млн барела дневно) и около 25% от търговията с втечнен природен газ. През него преминава износът на Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, ОАЕ и самия Иран към пазарите в Източна Азия и Европа. Продължителната блокада предизвика двуцифрено поскъпване на горивата, в отговор на което се наложи спешно освобождаване на обеми от стратегически запасите на САЩ, Япония и Южна Корея и преориентация на азиатските вериги за доставки към алтернативни маршрути в Червено море и саудитската тръба Изток–Запад.

Усилията за връщане на свободата на корабоплаване минават през две паралелни. От една страна Обединеното кралство и Франция положиха основите на координирана инициатива от 30 държави за изграждане на коалиция за охрана на морския трафик в Ормузкия проток, чийто обхват наподобява „Prosperity Guardian“ в Червено море през 2023–2024 г. От друга страна проектът за резолюция в Съвета за сигурност, внесен съвместно от Бахрейн и САЩ, търси формално международно осъждане на иранската тактика и санкционна рамка. Двойната блокада от Китай и Русия в Съвета за сигурност възпрепятства именно втората писта, прехвърляйки усилието изцяло към оперативния модел на коалицията под британско-френско ръководство.

Двойното вето в Съвета за сигурност, наложено от Китай и Русия в подкрепа на Ислямска република Иран, стана обичаен модел преди началото на войната, но кампанията и блокадата го закотвиха като структурен елемент на постоянните членове. По време на самата кампания двете страни блокираха редица резолюции, които трябваше да осъдят безразборните ирански ракетни удари в региона. През април те блокираха резолюция, насочена към иранската тактика за употреба на морски мини, което отразява сближаването по оста Пекин-Москва-Техеран, оформено след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. и разширено значително със стратегически споразумения – 25-годишно между Иран и Китай от 2021 г. и отделно между Иран и Русия от януари 2025 г..

Ролята на Бахрейн като съавтор на резолюцията не е случайна. Кралството е домакин на пети американски флот от 1995 г. и щаб на Combined Maritime Forces – многонационална структура от около 40 държави, отговарящи за охраната на морския трафик в Персийския залив, Аденския залив и Червено море. По време на войната флотът изпълняваше отбранителни функции (прехващане на ирански ракети, в координация с британски и съюзнически сили) и офанзивни (нанасяне на удари с крилати ракети срещу ирански крайбрежни обекти). Бахрейн също така често споделя саудитско-емиратската позиция в Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) с искане за оказването на по-силен международен натиск спрямо режима в Техеран. Внасянето на проекта за резолюция заедно с Манама предлага авторитет на американската делегация, който нямаше как да има от изцяло западен състав на инициаторите.

Краткосрочните сценарии за развитие на ситуацията се подреждат по три оси. Първи – повторно блокиране на резолюцията от Русия и Китай с вето или процедурно отлагане, което оставя Иран без формално международно осъждане и запазва легитимността на остатъчната му тактика в пролива. Втори – приемане на смекчена версия на текста, която призовава „всички страни“ към сдържаност, която Москва и Пекин евентуално биха пропуснали в замяна на симетрично третиране на съвместната кампания на САЩ и Израел, започнала на 28 февруари 2026 г. Трети – преминаване на усилието изцяло към оперативния модел на британско-френската коалиция от над 30 държави, която работи извън рамките на Съвета за сигурност на ООН.

След срещата на високо равнище между Тръмп и Си на 14–15 май в Пекин, в която Китай декларира, че проливът трябва да остане отворен, най-вероятна е комбинация между първите два сценария – формално китайско-руско вето или процедурно блокиране на резолюцията, заедно с практически принос на Пекин за натиск срещу Иран да понижи поне видимите операции.

Отказът на Китай да гласува в подкрепа на проект за резолюция срещу действията на Иран в Ормузкия проток не е изолиран ход, а закотвя резултата от войната и продължаващата блокада в нова дипломатическа плоскост, при която Москва, Пекин и Иран използват Съвета за сигурност като форум за защита на позицията на режима, превръщайки многостранната рамка от инструмент за разрешаване на кризи в арена на структуриран контрол, докато оперативната отговорност за отварянето на пролива се пренасочва към ad hoc коалиции с водеща роля на Обединеното кралство и Франция.

Унгария призова руския посланик след масираните удари срещу Закарпатието.

🇭🇺⚔️🇷🇺 Новото правителство на Унгария привика руския посланик в Будапеща, след като руски дронове удариха Закарпатска област, разположена по западната граница с многобройно унгарско малцинство, която беше първата такава след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Министърът на външните работи Анита Орбан ще приеме посланика лично на 14 май и ще осъди атаката, като призове за прекратяване на войната, заяви премиерът Петер Магяр.

Масираното нападение включваше над 800 дрона, които бяха насочени срещу различни части на страната, като това бележи най-мащабната атака от началото на войната. В нея загинаха шестима души, десетки бяха ранени, сред които деца. За първи път беше ударен Ужгород – административен център на Закарпатието, разположен в непосредствена близост до границите на ЕС.

Реакцията на правителството в Будапеща бележи рязка промяна в унгарската позиция след победата на Магяр на изборите за парламент миналия месец. За разлика от неговия предшественик Виктор Орбан и проруските му симпатии, новият кабинет открито описва Кремъл като агресор и търси сближаване с Киев и западните страни.

Кремъл с ултиматум за преговорите: Изтегляне от Донбас или продължаване на ударите по Украйна.

🇷🇺 Кремъл съобщи, че не смята да участва в следващ кръг от тристранните преговори за прекратяване на войната между Русия и Украйна, освен в случай че украинската армия не се изтегли изцяло от останалата територия на Донецка област.

Според публикация на агенция УНИАН, публикувана на 7 май, в момента Кремъл разглежда като непродуктивни по-нататъшните дипломатически дискусии при текущите обстоятелства.

„Всички разбират, включително бих казал и украинските преговарящи, че сега Киев трябва да предприеме само една сериозна стъпка, след която, първо, военните действия ще бъдат прекратени, и второ, ще бъдат отворени перспективи за сериозна обсъждане на бъдещото дългосрочно уреждане“, каза съветникът на руския президент Юрий Ушаков, отбелязвайки, че докато не се постигне споразумение за изтегляне на войските, „убеждаването един друг до голяма степен е губене на време“.

Изявлението илюстрира ултиматума, поставен от Кремъл, според който трябва да бъдат изпълнени специфични условия относно териториалния контрол, преди да изобщо да може да бъде подновен какъвто и да е формален диалог, насочен към трайно уреждане на конфликта.

Последните изявления, пристигащи от руската столица, подсказват, че Кремъл не вижда смисъл в ангажирането на дипломатическия фронт, докато Украйна не изпълни нейните териториални изисквания. Въпреки това, такива твърдения за търсене на „дългосрочно уреждане“ биват директно опровергани от засилената военна агресия на терен.

Докато служители на Кремъл отхвърлят мирните преговори като непродуктивни, руската армия продължава да провежда непрекъснати удари по цивилната инфраструктура на Украйна.

На 6 май руската армия предприе нова вълна от атаки с дронове камикадзе, балистични и крилати ракети в цяла Украйна, въпреки „режима на тишина“, официално влязло в сила от полунощ. Командването на украинските ВВС съобщи, че руската армия е атакувала няколко украински области, като Запорожие, Харков и Днипро, в рамките на което е изстреляла най-малко 100 дрона и 3 ракети.

В Харков дрон е ударил частен дом и е ранил двама души, докато друг удар в Сумска област е поразил цивилен автомобил, убивайки една жена. Министърът на външните работи Андрий Сибига заяви, че тези действия демонстрират отхвърлянето от страна на Москва на истинските дипломатически усилия и мирни инициативи.

Нетаняху се среща с Николай Младенов за Газа: Хамас отказва разоръжаване

🇮🇱🤝🇧🇬 Израелският премиер Бенямин Нетаняху провежда среща в Йерусалим с Николай Младенов – отговорник на „Съвета за мир“ за ивицата Газа, на която присъства и американският посланик Майк Хъкаби.

Очаква се Младенов да поиска от Израел да облекчи част от въведените ограничения за внос на хуманитарни стоки на територията на ивицата Газа и да ограничи своите военни операции там, съобщи армейското радио Galei Tzahal.

Младенов води преговори с лидерите на Хамас в продължение на седмици и постави краен срок до 11 април на групировката, за да приеме предложеното от „Съвета за мир“ постепенно предаване на цялото си оръжие. Хамас категорично отхвърли исканията за пълно разоръжаване.

Вместо това терористичната групировка представи обратно предложение до „Съвета за мир“, настоявайки въпросът с оръжията им да бъде разглеждан единствено като част от рамка, завършваща със създаването на палестинска държава.

Тръмп отхвърли последното предложение на Иран: „Не съм доволен.“

🇺🇸⚔️🇮🇷 Американският президент Доналд Тръмп сподели, че не е доволен от последното предложение на Иран във връзка с евентуално споразумение за окончателно прекратяване на войната.

„Те искат да сключат сделка, но аз не съм доволен от нея“, каза Тръмп пред репортери пред Белия дом в отговор на въпрос относно предложението, което беше получено от Техеран в четвъртък.

„Те постигнаха известен напредък, но не съм сигурен дали някога ще стигнат докрай“, заяви Тръмп, като отново подчерта, че иранското ръководство е „разпокъсано“.

Посланичката на САЩ в Украйна подава оставка.

🇺🇸🇺🇦 Действащият посланик на САЩ в Украйна Джули Дейвис напуска поста, след като беше назначена на него преди по-малко от година, съобщи Държавният департамент на САЩ. Решението идва на фона на забуксували мирни преговори и нарастващи разногласия между Киев и администрацията на Тръмп относно политиката на Белия дом във връзка с войната в Украйна.

Според публикация на Financial Times, позоваваща се на неуточнени източници, Дейвис е била разочарована от позицията на Тръмп във връзка с подкрепата за Украйна. Държавният департамент отхвърли твърденията и заяви, че Дейвис се пенсионира по лични причини.

Тръмп оказва силен натиск върху властите в Киев за постигане на мирно споразумение с Русия и настоява, че Украйна може да направи териториални отстъпки, за да бъде постигнат договор. Досега обаче преговорите за спиране на военните действия се намират в застой, а администрацията насочва вниманието си към конфликта с Иран.

„Не е вярно твърдението, че посланик Дейвис подава оставка заради разногласия с Тръмп. Тя ще продължи с гордост да отстоява политиката на президента Тръмп, докато напусне Киев през юни, за да се пенсионира от департамента“, заяви говорителят Томи Пигът.

Дейвис, която оглавява посолството в украинската столица като временно изпълняващ длъжността, заема поста шарже д'афер, без да е получила утвърждение от Сената за официален мандат на посланик. По-рано тя беше посланик на САЩ в Кипър.

През май 2025 г. Дейвис замени на поста своята предшественичка Бриджет Бринк, назначена от президента Джо Байдън, която в момента е кандидат на Демократическата партия за място в Конгреса. По думите ѝ тя е развила сериозни тревоги относно политиката на Тръмп за „умиротворяването“ на Русия и начина, по който той „оказва натиск върху жертвата – Украйна“.

От встъпването си в длъжност през януари 2025 г. президентът Тръмп многократно е обвинявал Украйна за руската инвазия, започнала преди повече от четири години, и поддържа обтегнати отношения с украинския президент Володимир Зеленски.

Тръмп: Путин все още не е поканен на срещата на Г-20 в Маями

🇺🇸⚔️🇷🇺 Доналд Тръмп заяви, че не е канил руския президент Владимир Путин на срещата на върха на Г-20, която трябва да се проведе през декември в неговия голф клуб „Дорал“ в Маями.

В разговор с журналисти в Белия дом Тръмп коментира съобщенията относно поканата, след като руското външно министерство заяви, че такава вече е получена, предава The Moscow Times на 24 април.

По-рано The Washington Post заяви, че Белият дом планира да покани Путин на срещата в Маями. Запитан за разяснение, Тръмп отговори: „Не, но ако дойде, вероятно ще бъде много полезно“. Американският президент отбеляза още, че „не знае дали Путин ще дойде“ и „се съмнява, че ще го направи“. Освен това Тръмп подчерта, че „придържа към мнението, че трябва да се разговаря с всеки“.

Източници твърдят, че все още не е изпратена официална покана до руския президент, въпреки че Тръмп е дал да се разбере, че присъствието му на събитието е добре дошло. Неназован служител на Белия дом отбеляза, че макар на този етап официалните покани все още да не са изпратени, Русия е член на Г-20 и ще бъде поканена на министерските срещи и на срещата на лидерите.

По-рано руският заместник-министър на външните работи Александър Панкин заяви пред РИА Новости, че руският президент вече е получил покана за срещата на Г-20. Той каза: „Има покана за присъствие на най-високо ниво, но ще видим по-близо до датата. Един Господ знае какво ще се случи дотогава“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков припомни, че „Русия е участвала във всички срещи на върха на Г-20 на съответното ниво“ и добави, че „решението за формата на нашето участие ще бъде взето по-близо до срещата“.

По време на срещата на лидерите на Г-20 през 2025 г. в Южна Африка, Путин изпрати на свое място заместник-ръководителя на своята администрация Максим Орешкин. За последен път руският президент присъства лично на среща на Г-20 през 2019 г.

След пълномащабната инвазия в Украйна, Путин изпрати външния министър Сергей Лавров на събитието три пъти. Този ход беше предшестван от решение на Международния наказателен съд в Хага от 2023 г. да издаде заповед за арест на президента по обвинения в принудително депортиране на украински деца от окупираните територии йън Русия, което се класифицира като военно престъпление.

През 2025 г. руска делегация пристигна във Вашингтон за първата среща между представителите на Г-20 под председателството на САЩ, отбелязвайки завръщането на Москва във форума след продължителен период на дипломатическа изолация.

Делегацията беше предвождана от Светлана Лукаш, старши координатор на Руската федерация за форума Г-20, и включваше представители на Министерство на външните работи, Министерство на финансите и Кремъл.

Външният министър Гидеон Саар: Израел няма „сериозни разногласия“ с Ливан.

🇮🇱🕊️🇱🇧 Израелският външен министър Гидеон Саар заяви, че Израел няма „сериозни разногласия“ с Ливан преди следващия кръг от преговори между двете страни, които трябва да се проведат утре във Вашингтон.

„Взехме историческо решение да преговаряме директно с Ливан след повече от 40 години“, отбеляза Саар по време на прием за чуждестранния дипломатически корпус в Йерусалим по случай Деня на независимостта.

„За съжаление, Ливан е провалена държава. Държава, която де факто е под иранска окупация чрез Хизбула. Но това води и до едно заключение: Хизбула е общ враг на Израел и Ливан“, заяви Саар. „Точно както тя застрашава сигурността на Израел, тя накърнява суверенитета на Ливан и застрашава неговото бъдеще.“

Саар подчерта, че Израел няма „никакви сериозни разногласия с Ливан. Има няколко малки гранични спора, които могат да бъдат решени. Пречката за мира и нормализацията между страните е само една: Хизбула.“

Преди директните преговори утре Саар призова правителството на Ливан да „работи заедно срещу терористичната държава, която Хизбула изгради на ваша територия. Това сътрудничество е необходимо на вас дори повече, отколкото на нас. То изисква морална яснота и смелост за поемане на рискове. Но няма реална алтернатива за осигуряване на бъдеще в мир за вас и за нас. А за вас, за Ливан – бъдеще на суверенитет, независимост и свобода от иранската окупация.“

Пакистан в ролята на посредник: Дипломатическа офанзива към САЩ и Иран преди срещата в Исламабад.

🇵🇰🕊️ Пакистан засили дипломатическите контакти със САЩ и Иран от вчера насам, за да гарантира, че преговорите ще започнат още утре, съобщиха официални лица пред Асошиейтед Прес при условие за анонимност, тъй като нямат правомощия да говорят пред медиите.

Министърът на вътрешните работи на Пакистан Мохсин Накви се срещна днес с временния ръководител на посолството на САЩ Натали Бейкър в американската мисия в Исламабад. Срещата беше фокусирана върху укрепването на двустранните отношения и подготовката за втория кръг от преговори, които по план трябва да бъдат проведени в Исламабад тази седмица, съобщиха от кабинета на Накви.

В официалното изявление не се уточнява кога точно се очаква да започне диалогът. Накви информира Бейкър относно мерките за сигурност и посочи, че са предприети специални действия за гарантиране безопасността на гостуващите делегации.

„Подготвили сме всеобхватни мерки за сигурност за нашите високопоставени гости“, се посочва в неговото изявление.

Бейкър изрази признателност за ролята на Пакистан в туширането на напрежението в региона и усилията на страната да улесни провеждането на диалог.

Отделно от това пакистанският премиер Шехбаз Шариф проведе телефонен разговор късно снощи с иранския президент Масуд Пезешкиан, стана ясно от изявление, публикувано от кабинета на Шариф, макар в него да не се споменават планираните преговори.

Властите започнаха да затварят ключови пътища и да засилват охраната в столицата Исламабад още през уикенда, особено в района на луксозния хотел, където трябва да се проведе срещата между двете делегации. Мерките включват разполагане на войски по контролно-пропускателни пунктове, затваряне на туристически обекти, а на големите хотели беше разпоредено да ограничат резервациите, за да осигурят свободни места за участниците.

Джей Ди Ванс: Топката е в полето на Иран, САЩ няма да отстъпят от червените си линии

🇺🇸🤝🇮🇷 САЩ постигнаха „голям напредък“ в преговорите с Иран, заяви вицепрезидентът Джей Ди Ванс по време на свое интервю за предаването „Special Report“ с Брет Байер по Fox News.

Запитан дали предстоят нов кръг преговори, Ванс заяви, че топката е в полето на Иран, и обясни, че е напуснал разговорите в Пакистан миналия уикенд, тъй като „иранският екип, който беше там, не е в състояние да сключи сделка и трябваше да се върне в Техеран, за да получи одобрение за поставените от нас условия – от върховния лидер или от някой друг“.

„Големият въпрос оттук нататък е дали иранците ще имат достатъчно гъвкавост и дали ще приемат критичните точки, които настояваме да видим, за да приключим процеса“, каза Ванс по време на интервюто. „Обогатеният материал трябва да бъде изведен от Иран. Трябва да получим категоричен ангажимент, че няма да разработват ядрено оръжие.“

„Ако иранците са готови да ни срещнат по тези точки, това може да бъде много, много добра сделка и за двете страни“, обобщи вицепрезидентът на САЩ.

„Дали ще имаме следващи разговори и дали в крайна сметка ще стигнем до споразумение, наистина смятам, че решението е в ръцете на Техеран, защото ние предложихме много на масата“, продължи Ванс. „Ясно очертахме нашите „червени линии“. Също така пояснихме, Брет, че бихме били много щастливи ако Иран бъде третиран като нормална държава, ако има нормална икономика и хората му могат да просперират. Но за да бъде Иран нормална икономическа сила, той трябва да се държи като нормална държава, като се откаже от стремежа си към ядрено оръжие и от подкрепата за тероризма.“

„Вярвам, че съществува потенциал за голямо споразумение, но иранците са тези, които трябва да направят следващата крачка“, предположи още Ванс и добави, че САЩ очакват Иран да постигне напредък по отварянето на Ормузкия проток, като предупреди, че ходът на преговорите ще се промени, ако Техеран не го направи.

„Картите са в нас, имаме военното предимство, а сега разполагаме и с допълнителен икономически натиск, който прилагаме с блокадата върху износа на техния петрол през Ормузкия проток“, заяви той.

Разузнаването на САЩ: Иран отказва смислени преговори и настоява за окончателно примирие.

🇺🇸🇮🇷 Няколко разузнавателни служби на САЩ са оценили през последните дни, че в момента режимът в Иран няма желание да участва в съществени преговори за прекратяване на войната, съобщава The New York Times, позовавайки се на американски служители.

Служителите заявяват пред американския вестник, че Ислямската република смята позицията си за силна и не смята, че трябва да се съгласява с исканията на САЩ за сделка. Те също така посочват, че макар да имат готовност да поддържат дипломатически канали, ръководителите на режима нямат доверие на Вашингтон и не вярват, че президентът Доналд Доналд Тръмп е сериозен в своите намерения за преговори.

Докато докладът се разпространява, висш ирански източник заяви пред Ройтерс, че страната ще настоява за гарантирано спиране на огъня за окончателно прекратяване на войната. Според източника посредници са се свързали с Иран във вторник, а дискусиите са били фокусирани върху продължаване на дипломацията. Той също така добави, че не са провеждани разговори за временно примирие през посредници.

В същото време Министерството на външните работи на Ислямската република обвини САЩ в поставянето на „максималистки и ирационални“ искания и отрече да се води преговори за примирие.

„Получени са съобщения с посредници, включително Пакистан, но няма преки преговори със САЩ“, заяви говорителят на министерството Есмаил Бакаи, цитиран от иранската студентска агенция ISNA. В коментари, излъчени по държавната телевизия, той добавя, че Иран е готов за всякаква атака, включително сухопътна инвазия.

Иран предупреди България за присъствието на американски танкери

🇮🇷⚔️🇧🇬 Иран е отправил официална дипломатическа нота към България, в която протестира използването на българско летище от военни самолет за зареждане с гориво на ВВС на САЩ. Документът е представен пред Народното събрание от депутата Станислав Балабанов от партия „Има такъв народ".

В нотата иранската страна заявява, че „запазва право да предприеме всички необходими мерки за защита на своя суверенитет, сигурност и национални интереси в съответствие с международното право".

Заместник-министърът на външните работи Марин Райков потвърди нотата и уточни, че България не участва във военни действия. „Никакви бойни самолети не се зареждат над България за участие във военни операции", заяви Райков пред журналисти. Той допълни, че дипломатическите отношения с Иран остават ненакърнени, а Народното събрание не е одобрявало решения за подкрепа на военни действия в района на Ормузкия проток.

В края на февруари Frontline Monitor беше сред първите, съобщили за кацане на няколко американски военни самолета на софийското летище „Васил Левски". Властите тогава заявиха, че те са част от предно разполагане на НАТО, което Райков потвърди.

България не е единствената европейска държава, изправена пред подобна ситуация. Испания затвори своето въздушно пространство и отказа достъп до бази за американски операции срещу Иран. Италия от своя страна отхвърли междинно кацане на авиобаза „Сигонела" в Сицилия, докато Франция блокира полета на израелски товарни самолети с американско оръжие на борда.

Що се отнася до реалната военна заплаха от Иран по отношение на България, към момента тя е изключително ограничена. Най-далекобойните ракети в иранския арсенал от серията „Хорамшахр" имат максимален обсег около 2000 км, според оценки на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) и CSIS Missile Threat.

Разстоянието от западен Иран до София обаче е около 2200–2500 км по права линия. Това значи, че нито една от потвърдените в експлоатация балистични ракети, включително „Шахаб-3" (до 2000 км), хиперзвуковите „Фатах-1" и „Фатах-2" (около 1400 км) или твърдогоривната „Хейбар Шекан" (около 1450 км), не е в състояние да достигне българска територия. Иран работи по системи с обхват над 2000 км, но към момента нито една от тях не е потвърдена като оперативна.

На 20 март Иран изстреля две балистични ракети със среден обхват по съвместната военна база Диего Гарсия в Индийския океан – обект на около 4000 км от територията на страната. Нито една от тях не порази крайната цел – едната се разпадна по време на полет, а другата беше прехваната от ракета SM-3, изстреляна от военен кораб на САЩ. Иран отрече да стои зад удара. Според оценки на CNN и Hudson Institute използваните ракети вероятно са модифициран вариант на „Хорамшахр-4", чийто официално деклариран обхват е 2000 км, но има конструкция, базирана на севернокорейската „Мусудан", която позволява обсег от 2500-4000 км при намален полезен товар. Атаката, макар и неуспешна, показа, че Иран може да е надхвърлил доброволно наложеното си ограничение от 2000 км обхват.

Именно липсата на реални средства за поразяване на българска територия обуславя стремежа на Техеран да упражни политически натиск върху нашата и други по-малки държави в НАТО в опит да ограничи логистичната инфраструктура, с която САЩ разполагат в Европа. Посланието е насочено не толкова към сплашване, колкото към дипломатически сигнал – практика, прилагана от Иран в отношенията му с държавите в Европа, приемащи американски военни активи, участващи под някаква форма в операциите срещу режима.

Пълен разрив: Украйна официално прекрати 116 договора с Русия, Беларус и ОНД

🇺🇦⛓️‍💥🇷🇺 Правителството на Украйна прекрати официално 116 международни споразумения с Руската федерация и Република Беларус, както и такива в рамките на Общността на независимите държави (ОНД). Това съобщи министърът на външните работи Андрий Сибига в изявление в социалните мрежи.

„Твърдото ми убеждение е, че правната рамка на Украйна трябва да отговаря на реалностите на войната и новата архитектура за сигурност на европейския континент. За целта трябва да скъсаме последните правни връзки, които някога ни свързваха с Руската федерация, Беларус и т.нар. ОНД. Това е задълбочен и сложен правен процес, който изисква внимателно изпълнение, и ние работим систематично по него“, заяви Сибига.

По инициатива на външното министерство, кабинетът на министрите е прекратил официално 116 договора, сключени в миналото с Русия, Беларус и под егидата на ОНД. Процедурата въвлича прекратяването на 25, денонсирането на 3 и оттеглянето от 88 международни договора.

„С тази резолюция прекратяваме 25 споразумения, денонсираме 3 и се оттегляме от 88 международни договора. От тях 5 са с Русия, 23 са с Беларус и 87 са в рамките на ОНД, включително едно тристранно между Украйна, Русия и Беларус“, коментира Сибига. Освен това той уточни, че с президентските укази от 25 февруари за оттегляне от 31 споразумения на ОНД и 14-те законопроекта, регистрирани в украинския парламент, насочени към прекратяване на 74 международни договора, страната завършва основния етап от привеждането на своите двустранни и многостранни отношения с Русия, Беларус и ОНД съгласно текущите военни реалности и решаващата роля на страната в новата европейска архитектура за сигурност.

Молдова също предприе необходимите стъпки за прекратяване на връзките с ОНД през последните месеци, давайки ясен сигнал за широката промяна на региона и откъсването му от руската сфера на влияние.

Министърът на външните работи на Молдова Михай Попшой разкри, че кабинетът е започнал продецура по оттегляне от ОНД, започвайки с денонсиране на ключови споразумения.

„След като споразуменията се денонсират от парламента, Молдова вече няма да бъде считана за официален член на ОНД. Денонсирането включва Устава на ОНД, подписан в Минск на 22 януари 1993 г., учредителното споразумение от 8 декември 1991 г., също в Минск, и анекса от 22 декември 1991 г.“, обясни той в интервю за Радио Молдова.

Ливан изгони иранския посланик и обвини Хизбула за хуманитарната катастрофа в страната.

🇱🇧🚫🇮🇷 Ливан разпореди на новия посланик на Иран да напусне територията на страната в рамките на пет дни, отбелязвайки рядък дипломатически ход в разгара на продължаващите военни действия и политическо напрежение в страната и региона.

Министерството на външните работи на Ливан информира служител на иранското посолство, че посланик Мохамад Реза Шибани е обявен за „персона нон грата“, позовавайки на действия, описани като нарушения на дипломатическите норми от страна на Техеран. Ливан също така оттегли за консултации посланика си от иранската столица.

Тази дипломатическа стъпка идва в момент, когато Ливан е изправен пред нарастващи предизвикателства, породени от продължаващата война, включващи масово разселване и последователни предупреждения за евакуация от страна на израелската армия в Южен Ливан и части от столицата Бейрут.

Над един милион души са напуснали домовете си, въпреки че едва около 133 000 са настанени в официални убежища. Много други са принудени да останат на улицата или в своите лични автомобили, тъй като местата за настаняване са запълнени, а разходите за наеми се покачват рязко.

Министърът на социалните грижи заяви, че убежищата са отваряни „бързо и систематично“ от началото на войната и че все още има свободни места, въпреки че кадри и в местни репортажи се отбелязва, че много разселени семейства изпитват сериозни трудности при намирането на подслон.

Кризата с разселването засили и вътрешното напрежение в страната, като официалните власти и Хизбула си разменят обвинения за ситуацията.

Премиерът Науаф Салам заяви, че критиките към начина, по който властите се справят с разселените, са опит за отклоняване на отговорността от терористичната групировка, която според него е въвлякла Ливан във войната.

Хизбула, чиято подкрепа идва именно от много от разселените хора, се опитва да запази присъствието си на терен чрез хуманитарна помощ и посещения, но същевременно не спира да критикува кабинета.

Хуманитарният натиск се усложнява от продължаващите бойни действия. През последните седмици Израел издаде серия от предупреждения за евакуация на десетки селища, разположени южно от река Литани, както и за южните предградия на Бейрут, където често нанася въздушни удари срещу цели, свързани с Хизбула.

Ливански официални лица алармират, че разрушената инфраструктура, включително мостове, допълнително ще затрудни доставките на хуманитарна помощ и усилията за евакуация на цивилните с продължаването на конфликта.

Шефът на турското разузнаване Ибрахим Калън се срещна с лидери на Хамас в Истанбул.

🇹🇷🤝🇵🇸 Ръководителят на Националната разузнавателна организация (МИТ) на Турция Ибрахим Калън се срещна с членове на политическото бюро на Хамас в Истанбул, съобщи Daily Sabah, позовавайки се на сведения от висш държавен служител.

Срещата е била фокусирана върху втората фаза от примирието в ивицата Газа. В официалното комюнике от срещата обаче не се споменава дискусии за разоръжаването на Хамас – ключов елемент от предложената пътна карта за прекратяване на огъня.

Държавният служител посочва, че страните са дискутирали „важността на единството срещу израелската окупация и политиките на дестабилизация, целящи да подпалят целия регион с център Йерусалим“. Беше подчертано също, че „никакви свършени факти няма да бъдат толерирани“.

Терористичната групировка и нейните турски поддръжници са обсъдили спирането на израелските атаки и премахването на всички пречки пред доставките на хуманитарна помощ в анклава.

Калън и лидерите на Хамас са разгледали и „възможни мерки“ срещу насилието от страна на екстремистки настроени заселници на Западния бряг, както и изграждането на израелски селища в територията.

„Защо не ми казахте за Пърл Харбър?“: Неуместна шега на Тръмп на срещата с японския премиер.

🇺🇸🇯🇵 Преди малко повече от 83 години президентът Франклин Рузвелт нарече изненадващата атака на Имперския японски флот срещу Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. „дата, която ще остане в историята с позора си“ по време на своя призив към Конгреса да обяви война. В четвъртък президентът Доналд Тръмп я превърна в шега.

Тръмп беше на път да приключи сесията с въпроси и отговори пред репортери в рамките на двустранната среща с японския премиер Санае Такаичи, когато японски журналист го попита защо не е споделил своите намерения с ключови съюзници на САЩ като Япония преди началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари.

Първоначално президентът отговори, че САЩ са „влезли много остро“ и „не са казали на никого, защото сме искали изненада“. Отговорът му обаче придоби неловък обрат секунди по-късно, когато той заяви: „Кой знае повече за изненадата от Япония?“

След известен приглушен смях от страна на американските служители, присъстващи на срещата, Тръмп се обърна към Такаичи – родена две десетилетия след нападението – за да ѝ зададе друг въпрос.

„Защо не ми казахте за Пърл Харбър, а?“

Такаичи, която е прекарала две години във Вашингтон, работейки в Капитолия по време на администрацията на Рейгън и владее отличен английски, се стъписа от шегата на президента. Усмивката ѝ изчезна, а очите се ококориха, осъзнавайки какво току-що е казал Тръмп.

„Той ме пита за изненадата, и ние я постигнахме. И благодарение на нея елиминирахме 50 процента и много повече, отколкото очаквахме. Така че, ако тръгна да казвам на всички, вече няма да има изненада“, подчерта американският президент.

Изненадващата атака над Пърл Харбър срещу Тихоокеанския флот на САЩ на 7 декември 1941 г. оставя над 2400 загинали американски военнослужещи и 1200 ранени от бомби и снаряди, които потопяват 4 линейни кораба и оставят други 4 с тежки щети. Това е най-смъртоносната атака на американска земя до атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, Вашингтон и Пенсилвания.

7 от тези кораби са извадени и върнати в експлоатация, докато последният е оставен на дъното, където лежи точно под повърхността на пристанището, след като японска бомба се взривява в склад за боеприпаси.

Атаката е извършена след месеци на неуспешни преговори между САЩ и Япония относно икономическите санкции наложени от САЩ, Обединеното кралство, Китай и Нидерландия в опит да лишат японската армия от суровините, необходими за водене на войни в Китай и в териториите на днешен Виетнам.

Япония обявява война на САЩ в деня на ударите, но официалната декларация пристига във Вашингтон едва след тях.

Атаката над Пърл Харбър дава на Рузвелт нужния лост, за да настоява за официалното влизане на САЩ във Втората световна война, позволявайки му да се включи към Великобритания в борбата с Нацистка Германия, като Камарата на представителите и Сенатът одобряват декларациите за война срещу Япония съответно с мнозинство от 388 на 1 и 82 на 0 гласа.

Под четири години по-късно Япония приема искането за „безусловна капитулация“, след като американски самолети хвърлят първите и единствените две ядрени оръжия, използвани във военен конфликт, в рамките на три дни в отделни удари над Хирошима и Нагасаки.

Японското правителство никога не се е извинявало официално за позорното внезапно нападение, въпреки че един от предшествениците на Такаичи, покойният Шинзо Абе, произнесе реч, изразявайки „искрени и вечни съболезнования“ към американските и японските военнослужещи, загинали в боевете в онзи ден, по време на посещение през 2016 г. в мемориала на Пърл Харбър над останките на „Аризона“.

САЩ и Япония „никога повече не трябва да повтарят ужасите на войната“, заяви тогава Абе, който беше убит през юли 2022 г.