Пожар в рафинерията на „Лукойл“ в Кстово след масирана атака с дронове

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дронове поразиха през изминалата нощ „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ (NORSI) в Кстово, един от петте най-големи петролни рафинерии в Руската федерация, съобщават местни жители, цитирани от независимото издание ASTRA. Според мониторинг канали пожарът е избухнал в района на инсталациите, от които започва цялата преработка на суров петрол. Областният губернатор Глеб Никитин не назова обекта, но написа в Telegram, че „промишлено предприятие в Кстовски район е понесло значителни поражения“, и предупреди, че докато трае ремонтът, части от региона могат временно да останат без ток, с по-слабо отопление и по-малко топла вода. Обектът, който ASTRA, местните жители и Fire Point назовават, е NORSI, а Украйна го атакува от пролетта насам.

Тревогата за дронове в областта беше обявена в 1:01 ч. местно време. В часовете преди разсъмване местни жители започнаха да съобщават за взривове и стрелба на ПВО край завода. ASTRA, която работи предимно в Telegram и събира сигнали от очевидци, посочи NORSI като целта още в първите си публикации. Кадрите от града показват големи пожари в промишлената зона и стълбове дим, които се виждат от няколко точки. Украинските мониторинг канали Exilenova+ и Supernova+, които следят ударите в руския тил, според своята оценка определят местоположението на огнището в района на инсталациите АВТ-6 и АВТ-5, като Exilenova+ допуска пожар и в инсталацията за висбрекинг на гудрона, т.е. за термична преработка на тежкия остатък. И двата канала уточняват, че по-точна картина може да бъде дадена от сателитните снимки.

АВТ, атмосферно-вакуумните тръбни инсталации, са първото звено на рафинерията: в тях суровият петрол се разделя на фракции, от които после се получават бензин, дизел и авиационно гориво. Ако спрат, спира и всичко след тях. NORSI е проектиран за около 17 млн. тона суров петрол годишно, близо 340 хил. барела на ден, и остава най-големият завод за преработка на „Лукойл“ по инсталирана мощност. Произвежда бензин, дизел, авиационно гориво, мазут и битум и според ASTRA е важен доставчик за Московска област. Преди тазгодишните удари произвеждаше около 5 млн. тона бензин и над 5 млн. тона дизел годишно. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) го определя като обект, който работи и за нуждите на руската армия. Кстово се намира край Нижни Новгород, на около 800 км по права линия от най-близката точка под украински контрол.

През 2026 г. Украйна удря по NORSI многократно:

• 5 април – Заводът спря работа след атака с дронове. Според Euromaidan Press е изведена от строя и ТЕЦ, която захранва промишлената зона.
• 18 и 20 май – Генералният щаб на ВСУ обяви удар по завода. Reuters писа, че основната инсталация за първична преработка е, на която се пада повече от половината мощност, е спряла работа.
• 24 юни – Нова атака извади от строя дестилационна инсталация CDU-5, която обработва около 12 000 тона петрол дневно, близо 1/4 от капацитета. След удара Санктпетербургската международна стокова борса спря продажбите на бензин и дизел от NORSI.
• 2 юли – Генералният щаб на ВСУ посочи като поразена АВТ-6, а преработката отново беше спряна.
• 26 август – Нов удар, за който украинската компания Fire Point обяви, че е нанесен с нейните дронове с голям обсег FP-1.
• 4 септември – Генералният щаб на ВСУ обяви, че рафинерията отново е спряла работа.

От май до юли всички удари, за които е известно коя инсталация е поразена, са попадали в първичната дестилация. Към 1 ноември няма публично съобщение, че NORSI е възобновил работа след удара от август.

Тонът на Никитин се промени. След удара на 2 юли той докладва 30 свалени дрона за нощта и „некритични повреди на един промишлен обект и няколко жилищни сгради“, въпреки че тогава загина човек, а четирима бяха ранени. Сега броят на дроновете е над 100 „през нощта и сутринта“, т.е. за по-дълъг период, а щетите са „значителни“. Сутринта губернаторът съобщи, че по предварителни данни няма пострадали, но няколко часа по-късно уточни, че отломки на дрон са ранили жена в автомобил; тя е откарана в болница и вече е изписана. ASTRA цитира регионалните власти, които призоваха шофьорите да зареждат „според нуждите си, без да създават паника“, а украинските мониторинг канали публикуваха кадри с огромни опашки пред бензиностанции в Кстово.

Броят, посочен от губернатора, не може да бъде проверен независимо, а и не може да се съпостави пряко с този на Министерство на отбраната на Руската федерация, което докладва 235 свалени дрона в 17 области, включително Московска и Нижегородска, без разбивка по региони. Отчетът му обхваща периода от 20:00 ч. на 31 октомври до 8:00 ч. на 1 ноември. Никитин отчита свалените дронове само над своята област и за по-дълъг период. Двата отчета обхващат различни периоди и територии, затова не може единият да служи за проверка на другия.

Fire Point, украинският производител на далекобойни ударни дронове FP-1 и крилата ракета FP-5 „Flamingo“, отбеляза удара на своя профил в X сутринта с поздрав за Хелоуин: „Рафинерията в Кстово, лакомство или пакост!“. За разлика от август, компанията този път не назова конкретното оръжие. Днес сутринта сподели и хелоуинската публикация на 7-и център за дълбочинни удари на „Птиците на Мадяр“, подразделението от Силите за безпилотни системи (СБС), чиито екипажи позират в костюми. Генералният щаб на ВСУ, който потвърди предишните удари по Кстово, не беше коментирал този до обед на 1 ноември.

Кстово не е единичен случай от последните дни. Според Euronews това е третата голяма руска рафинерия, атакувана за няколко дни, след рафинерия в Башкирия и завода в Новокуйбишевск Самарска област, чиято инсталация за хидроочистка на дизела е поразена на 30 октомври от дронове FP-1, според Fire Point.

Поредицата в Кстово сочи, че от април насам ударите по NORSI се повтарят през интервали от два дни до девет седмици и през лятото многократно поразяват инсталациите за първична дестилация, която остава критична за производството на целия завод. Ако оценката на мониторинг каналите за АВТ-5 и АВТ-6 бъде потвърдена, NORSI вероятно ще остане без основната си мощност за седмици напред, независимо дали е бил пуснат след август. Същите факти допускат и тълкуване за по-ограничени последици. Exilenova+ сочи като възможно огнище и вторични инсталации. Ако заводът е останал затворен от септември насам, ударът е засегнал главно ремонта, не текущото производство. Първите сведения от отрасъла ще покажат кой от двата сценария се е осъществил: след удара на 24 юни именно такива източници назоваха пред Reuters конкретната дестилационна инсталация и нейния дял в капацитета. Ако и сега посочат АВТ-5 или АВТ-6, подновяването на работата на най-големия завод на „Лукойл“ се отлага отново.

Украински F-16 свали реактивен „Геран-4“ с ракета AIM-9 Sidewinder

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украински изтребител F-16 свали руски реактивен дрон „Геран-4“ след пуск на ракета въздух–въздух AIM-9 Sidewinder. Това се вижда на запис, заснет с мобилен телефон от земята, публикуван на 28 октомври в Telegram от журналиста Юрий Бутусов.

Кадрите са заснети от път край горска ивица, под жиците на електропровод. Високо в ясното небе се вижда силуетът на изтребителя, зад който се вижда бяла диря. Миг по-късно над дърветата избухва огнено кълбо, горящите останки на дрона започват да падат и оставят тъмна димна следа. Изтребителят продължава своя полет и малко по-късно отново се вижда над облака дим. Зад камерата очевидците коментират случилото се с бурни овации.

Кога точно е станало прехващането, публикациите не уточняват. Мястото също не е назовано официално, а кадрите засега не са геолокирани. Първите публикации показват различни места: Бутусов смята, че става дума за Винишка област, а агенция УНИАН предполага, че свалянето е станало някъде в Западна Украйна, съдейки по говора на очевидците.

AIM-9 Sidewinder е американска ракета въздух–въздух с малък обсег и инфрачервена самонасочваща глава: тя търси целта по нейното топлинно излъчване. Това далеч не е първи случай, в който украински самолети F-16 я използват срещу дронове. На 6 май 2025 г. ВВС на Украйна разказаха за F-16, завърнал се от нощен лов на „Шахеди“ с една-единствена ракета под крилата, което „значи 5 ракети AIM-9 са достигнали целите си“.

Цената на такъв прехват е висока. Към средата на септември, по време на официално посещение в Канада, президентът Володимир Зеленски отбеляза, че F-16 свалят реактивни дронове с AIM-9 и AIM-120 AMRAAM, ракета със среден обсег и радарно насочване. „Това е скъпо, но понякога, когато с нищо друго не може да бъде свален даден реактивен дрон, човешкият живот е по-важен и по-скъп“, заяви Зеленски. В Канада той се запозна и със съвместен украинско-канадски проект за по-евтина ракета срещу реактивни дронове. По думите му тя вече е създадена и предстои да бъде подложена на изпитания в бойни условия в Украйна, а срещу реактивните „шахеди“ работят и украински дронове прехващачи.

На 17 октомври, в отговор на въпроси от журналисти, Зеленски посочи, че авиацията сваля между 55 и 60% от унищожените реактивни дронове. „Използваме нашата авиация много успешно“, каза той и допълни, че запасът от 20 мм снаряди за оръдията на F-16 се увеличава. Те са по-евтината алтернатива на ракетата, но изискват изтребителят да се приближи до целта.

На 27 октомври Генералният щаб на ВСУ обобщи резултатите за последните три месеца. Средният дял на свалените дронове „Геран-4“ възлиза на „почти 60%“, а при отразяването на отделни нападения достига до 80%. Според него „значима роля днес в унищожаването на реактивните безпилотни летателни апарати има тактическата авиация – F-16, Mirage, МиГ-29“.

„Геран-4“ е сравнително нова версия. Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна, руските армия го е въвела през май, за да избягва украинските дронове-прехващачи. В своята оценка от 25 май той посочва, че дронът достига скорост до 500 км/ч и маневрира активно при 300–400 км/ч. Таванът на полета му възлиза на 5000 метра. Носи осколочно-фугасна или термобарична бойна глава с тегло 50 кг или тежка термобарична бойна глава от 90 кг. Неговите турбореактивни двигатели са създадени на китайската марка Telefly. Руската страна сочи по-ниска скорост. Докладчикът, представил модела на полигон „Чебаркулски“, пред руския президент Владимир Путин на 2 октомври, посочи 350 км/ч.

В същото съобщение от 27 октомври генщабът поставя акцент върху т.нар. малка ПВО в случай на недостиг на зенитни управляеми ракети. Към нея спадат зенитните установки Gepard и „Шилка“, по-новите Skyranger, Skynex и Terrahawk Paladin, дроновете прехващачи и мобилните огневи групи, които са въоръжени не само с картечници, но и преносими зенитно-ракетни комплекси, които свалят реактивни дронове „доста успешно“. Паралелно се подлагат на тестове нови, по-евтини прехващачи, а някои от тях вече бяха свалени по няколко десетки руски реактивни дрона.

Руски удар засегна склад на издателство КСД с 300 000 книги

🇺🇦🎯🇷🇺 Руска атака на 27 октомври сутринта порази склад на издателство и верига книжарници КСД в района на град Харков, където се съхраняват около 300 000 книги. Колко от тях ще бъдат спасени, засега не е известно. Никой от служителите не е пострадал.

Новината дойде в деня, в който Украйна отбелязва Деня на украинската писменост и език. Издателството смяташе да поздрави читателите за празника и да представи изданията си за ноември, но вместо това то писа в Telegram: „Врагът уцели склада ни. Атаката срещу района, в който се намира, продължава“. Вечерта КСД уточни, че в различни части на сградата има няколко попадения, последвани от пожари. При гасенето част от помещенията са силно опушени, а част от оцелелите екземпляри са повредени. Складът се намира в Харковска област.

Директорката Лариса Гужвинска разказа пред регионалната редакция на обществената медия „Суспилне“, че служителите още не са влизали в склада, а спасителите от Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) току-що са тръгнали натам. „Ще трябва да прегледаме всички книги, на теория всички може да са повредени – едни от водата, други от дима, трети от огъня“, каза тя. Там са били и новите издания, които не са били разпратени и все още са изчаквали да бъдат пуснати в търговската мрежа. Допечатка засега не се планира: издателството ще работи с останалите тиражи.

Сутринта издателството предупреди, че ударът неизбежно ще се отрази на излизането на новите заглавия, насрочено за 5 ноември. Вечерта Гужвинска уточни, че датата остава: „На 5 ноември, както планирахме, ще започнем цикъла си. Но не всичките ни нови заглавия ще бъдат във всички магазини, а някои ще се издадат само в интернет“. На 28 октомври КСД все пак представи изданията з а ноември и потвърди, че в ударената сграда е имало около 300 000 тома: „Колко от тях ще успеем да спасим, засега не е известно, работим по въпроса“. Част от новите заглавия вече са в някои книжарници, други няма да стигнат дотам, а собствените си магазини издателството няма да може да зареди с достатъчно бройки от всяко ново издание. Доставки до търговците на едро също ще се забавят, като засега не е посочен срок.

Още в деня на удара КСД призова читателите да купуват книги от неговите фирмени магазини и партньори или онлайн: „Всяка купена книга, всяка поръчка и всеки ваш избор са важен принос към общата ни кауза и възможност да продължим да създаваме, издаваме и подаряваме истории, които вдъхновяват и остават в сърцето ви“.

Складът на КСД е поредният засегнат обект в украинския книжен бранш за последните месеци. На 1 август руски дронове подпалиха склада на издателство „Ранок“ и дистрибуционния център на верига книжарници „КнигоЛенд“ в Харков. Пожарът беше потушен едва на седмото денонощие, а изгорелите екземпляри бяха 8 милиона. В Киев складът на издателство „Книголав“ беше унищожен при масирания удар на 19 юли. Ударът на 7 октомври унищожи и новия му склад, в който се съхраняваха най-новите заглавия, както и допечатките на книгите, изгорели през юли.

По данни на Министерството на културата на Украйна само през лятото в печатници и складове са изгорели над 13 милиона нови книги. Засегнати са около 30 издателства, а директните загуби за целия бранш са 1,75 млрд гривни. „Русия целенасочено удря украинската книжна инфраструктура“, предупреди на 21 септември министърът на културата Тетяна Бережна, след като нейното ведомство обяви кампания за набиране на 500 000 долара за безвъзмездно финансиране. Партньори са фондацията на Киевското училище по икономика KSE Foundation, която управлява програмата, Украинският институт на книгата и фестивалът „Книжковий Арсенал“. Парите са предназначени за малки издателства с до 20 нови заглавия годишно и ще покриват преди всичко печата – както на тиражи, загубени при ударите, така и на нови тиражи.

Държавата готви и по-трайни мерки. Според „Детектор медиа“ бюджетът на Украински институт на книгата в проекта за държавен бюджет за догодина скача от 284,9 на 667,6 млн гривни. В тази сума влизат 272 млн. гривни субсидии за книжарниците. В края на септември кабинетът прие постановление, според което всяка независима книжарница в община до 100 000 жители ще получава компенсация за наема. Първи плащания се очакват през първото тримесечие на 2027 г. и ще покрият наема за последните три месеца на годината. Средствата могат да се използват само за закупуване на нова литература или разплащане с издателствата за вече продадени екземпляри.

Приемът на кандидатури за първия кръг на безвъзмездното финансиране започва през ноември. За КСД месецът ще започне с прегледа на всичките 300 000 тома от ударения склад и с нови заглавия, които част от читателите ще намерят само онлайн.

Украинската HIMERA и датската GomSpace изведоха в орбита сателита OBRIA NANO

🇺🇦🛰️🇩🇰 Украинската компания HIMERA и датската GomSpace изведоха в орбита OBRIA NANO, първия тестов сателит на бъдещото съзвездие OBRIA, с което искат да намалят зависимостта на Украйна от чужди сателитни системи. Апаратът излетя на 1 октомври 2026 г. с Transporter-18, мисия на SpaceX, която изведе наведнъж 130 малки спътника. HIMERA и GomSpace обявиха едва на 27 октомври, че той вече работи и преминава планираните изпитания. Съобщението идва 3 дни след като Киев обяви края на наложените ограничения на Starlink услугата и нейния военен пакет Starshield, които по думите на украински командири бяха довели до загуба на дронове и провал на мисии.

По данни на GomSpace с апарата се изпитват предвидените възможности на съзвездието и трябва да се натрупа практически опит, който да послужи при проектирането на работещата система. Апаратът ще се управлява от украински оператор, чието име не е оповестено, а предназначението на сателита е свързано със стратегическата сигурност на страната. Дългосрочният план е мрежа, която покрива цялата територия на Украйна и допълва европейските сателитни мрежи. Следващата стъпка е производството на сателити и наземни терминали да се пренесе в Украйна. Масата на апарата, орбитата, честотният обхват и цената не са оповестени, както и кой финансира проекта.

HIMERA не започва дейността си в космическата индустрия. Основана е през 2022 г. и произвежда основно радиостанции за защитени тактически комуникации. В средата на октомври тя съобщи, че моделът G1 PRO и ретранслаторът B1 са изпитани от подразделение на Главно управление разузнаване (ГУР). GomSpace има седалище в Олборг, работи от 2007 г. и произвежда малки сателити и подсистеми за клиенти в 60 държави. Съоснователят и главен изпълнителен директор на HIMERA Миша Рудомински описва проекта като първа крачка: „За нас този проект не е просто изстрелване на сателит. Това е възможност да положим основите на независима мрежа за връзка на Украйна. Започваме с проверка на технологиите в орбита, като нашата дългосрочна цел е да развием способности, които ще укрепят стратегическата сигурност на държавата и ще намалят зависимостта от външни доставчици на връзка.“

Съобщение до пресата на GomSpace обяснява и защо проектът е спешен: „Зависимостта от технологии на други държави, включително на партньорски, създава стратегически рискове, особено във военно време.“ Главният изпълнителен директор на компанията Карстен Драхман говори за обща амбиция „да се укрепят независимите способности на Украйна за връзка“.

Рискът, описан в съобщението, се прояви нагледно през октомври. От 14 октомври украинските терминали спираха да работят при скорости над около 160 км/ч, което засяга именно ударните дронове. Източниците се разминават по въпроса дали това е засегнало гражданския Starlink, или военния Starshield. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви на 17 октомври в съвместна военна база „Андрюс“ в щата. Мериленд, че „Starshield е отбранителен продукт, военен продукт“, и добави за украинците: „В момента нямат достъп до него. Това се обсъжда.“ Украинските военни и официални лица обаче описват именно ограниченията на Starshield.

На 24 октомври Илон Мъск призна в X, че SpaceX е ограничила Starlink в Украйна, и написа: „Украинската армия наруши условията за ползване на Starlink и го използва за настъпателни удари с дронове, за да убива хора.“ Промените в Starshield твърди, че са били под контрола на правителството на САЩ. Кой стои зад това остава предмет на спорове: The Wall Street Journal, позовавайки се на неуточнени американски служители, писа, че решението е взето именно от Мъск, а Тръмп, Рубио и министърът на войната Пийт Хегсет отрекоха да са участвали във вземането му. В същия ден президентът Володимир Зеленски обяви, че скоростите на Starlink и Starshield са възстановени след проверки на министъра на отбраната Йевгени Хмара.

Друг проект е свързан с Финландия. На 22 октомври, по време на визита на премиера Петери Орпо в Киев, производителят на радарни сателити ICEYE и Nokia подписаха с Министерството на отбраната на Украйна писмо за намерения да проучат варианти за собствена мрежа за сателитни комуникации, в която страната да притежава сателитите, наземния сегмент и терминалите. Двете компании бяха обявили партньорството си седмици по-рано, а Зеленски нарече документа „важен за нашата отбрана и за устойчивостта на Украйна“. Писмото за намерения не е договор: срок и финансиране не са обявени.

GomSpace участва и в най-стария от проектите. През април 2026 г. датският производител и украинската компания STETMAN подписаха споразумение за партньорство по програмата за сателити в ниска орбита UASAT и обявиха, че създават съвместно предприятие в Украйна. Още през декември 2025 г. Киев подаде заявка в Международния съюз по далекосъобщенията (ITU) за мрежата UASAT-NANO. STETMAN планираше да изстреля своя първи тестов сателит през октомври 2026 г. с ракета на SpaceX, като производството му е поверено на GomSpace, а първите 120 апарата на съзвездието – през 2027 г. В каталога на Космическите сили на САЩ е вписан един-единствен украински сателит от мисията Transporter-18 (UASAT-NANO), който обикаля Земята на височина около 516 км. Обект с името OBRIA в каталога няма, а публичните съобщения на HIMERA и GomSpace не споменават STETMAN. Производителят, месецът, ракетата и тестовата роля съвпадат, но дали OBRIA NANO и UASAT-NANO са един сателит с две имена, HIMERA и GomSpace не са уточнили.

Междувременно Русия изгражда собствена мрежа. Руското „Бюро 1440“ разработва съзвездието „Рассвет“, което по данни на бюрото ще работи на височина около 800 км и ще осигурява скорост до 1 Gbps със 70 мс закъснение. Сателитите ще бъдат свързани с лазерни линии. Бившият заместник-началник на ГУР генерал-майор Иля Павленко предупреди пред „Интерфакс-Украйна“, че с времето системата може да позволи на руските войски да управляват далекобойни дронове над Украйна в реално време, и призова да не бъде подценявана въпреки проблемите с първите ѝ спътници.

Мащабите на задачата си личат от физиката на ниската орбита. Сателит на 500 км височина прави пълна обиколка на земята за около 1 час и половина, поради което се задържа в небето над Украйна само броени минути, затова за непрекъсната свързаност са нужни стотици апарати. Един тестов сателит позволява да се изпитат технологиите и управлението му, но не дава покритие. Пътят до орбитата също минава през американска компания: OBRIA NANO излетя с Falcon 9, а с ракети на SpaceX е планирано изстрелването и на първите 120 апарата на UASAT.

Самото съобщение до пресата на GomSpace поставя по-скромна цел от „заместник на Starlink“: то говори за мрежа, която допълва европейските, и за разнообразяване на каналите за връзка. Затова тези проекти вероятно ще се развият като резервен канал, който не зависи от решения на чуждо правителство и частна компания, а не като пълен заместител на Starshield в обозримо бъдеще. Обратната теза също има опора: писмото с ICEYE и Nokia е подписано от самото министерство и говори за собственост върху сателитите, наземния сегмент и терминалите, т.е. за цяла система, а не за допълнение.

Кой ще получи първия държавен договор, е по-важен въпрос от всяко изстрелване. Публичните съобщения на HIMERA, на STETMAN и на ICEYE и Nokia не споменават държавно финансиране. Дебютната поръчка на Министерството на отбраната на Украйна ще покаже на какво залага то: на малките апарати на GomSpace с украински оператор, каквито са OBRIA NANO и UASAT-NANO, или на системата с ICEYE и Nokia, в която би притежавало всичко – от сателитите до терминалите.

Олга Кулигина: от Приднестровието през Словянск до Херсонска област

🇷🇺🕵️🇺🇦 Олга Кулигина, бивш преподавател по мениджмънт в Москва, е едно от трите руски оперативни лица, които според изследване на Free Russia Foundation (FRF) от юни 2023 г. разпалват войната в Донбас заедно с Александър Бородай и Игор Гиркин. Нейният път минава през конфликта в Приднестровието през 1992 г., Словянск през пролетта на 2014 г. и окупираната част на Херсонска област през 2022 г. От юни 2022 г. името ѝ попада в санкционния списък на САЩ.

Изследването Vile Bodies на Пиер Во и Майкъл Уайс е издадено от Free Russia Foundation, организация на руски емигранти, противници на Кремъл, със седалище във Вашингтон. Кулигина, родена на 14 септември 1972 г. в Москва, е на 19 години, когато през пролетта и лятото на 1992 г. сепаратистите, с решаваща помощ от руските военни, фактически откъснаха Приднестровието от Молдова. През август 2015 г. е представена от Бородай пред „Украина.ру“ с думите „Оля всъщност воюва от 1992 г.“ и допълни, че оттогава ѝ е останал прякорът „Валкирия“. Самата тя каза в същото интервю, че е карала хуманитарна помощ в Бендер, където се е запознала с Гиркин, докато Бородай е бил „малко по-нататък, в Кицкани“, но „всички се запознахме чак в Москва“. „Всички бяхме ветерани от войната в Приднестровието“, заяви тя и уточни, че през 1992 г. думата „ветерани“ не ѝ подхожда съвсем. Според FRF с Бородай се е запознала още в Приднестровието.

Една година по-късно Кулигина се намира в Москва по време на обсадата на сградата на Върховния съвет, известна като Белия дом, когато през октомври 1993 г. президентът Борис Елцин разпореди на танковете да стрелят по нея. Официално тя е част от медицински екип от доброволци към защитниците на парламента. През 90-те години тя и Бородай пишат за националистическия вестник „Завтра“ на Александър Проханов, а през 2012 г. Бородай разговаря с нея за октомври 1993 г. в предаването „Черният октомври“ на свързаната с вестника телевизия „День ТВ“. Именно Кулигина, по думите на самия Бородай, го е запознала с Гиркин; FRF отнася запознанството към 1996 г.

На 12 април 2014 г. въоръжен отряд на Гиркин, бивш кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ), превзема ключовите административни сгради в Словянск. Кулигина също е там под прикритието на академичен експерт по теория на управлението от Руския икономически университет „Плеханов“, където по нейните думи реално е преподавала. Снимка на нидерландския фотограф Пиер Кром, публикувана от FRF, я показва на 2 май в центъра на Словянск с автомат АКС-74 сред маскирани бойци. Малко по-късно Бородай става „премиер“ на т.нар. „Донецка народна република“ (ДНР), а Гиркин – неин „министър на отбраната“. През ноември 2022 г. нидерландски съд осъди Гиркин задочно на доживотен затвор за свалянето на полет MH17, при което загиват всички 298 души на борда (283 пасажери и 15 членове на екипажа), пътували от Амстердам за Куала Лумпур.

Четири седмици след снимката Кулигина е задържана. В нощта срещу 30 май 2014 г. украински граничари спират на държавната граница с Руската федерация 2 микробуса „Газел“ и Mercedes Vito, който трябва да ги посрещне. В тях са открити 27 автомата „Калашников“, 4 картечници, 5 снайперски пушки и 84 сандъка с боеприпаси и гранати, съобщи Държавната гранична служба на Украйна (ДПЗУ). Задържани бяха 13 души, сред които жена с 10 000 долара в брой. Медиите в Киев по-късно я посочиха като Кулигина, а през 2015 г. и самата тя потвърди, че е била в плен.

Със своето освобождаване се заема Игор Безлер с позивна „Бес“, който командва бунтовниците в Горливка и който е описван като офицер от ГРУ. На 5 юни 2014 г. той публикува видео, в което двама пленници падат край стена при автоматен откос, и заплаши да разстреля всички пленени офицери, ако Киев не освободи задържаните от неговата група. Разстрелът е инсцениран. Единият от двамата, местният бизнесмен Васил Будик, когото хората на Безлер взимат в плен още на 2 май, по-късно разказва, че са предупредени: първи залп ще е с халосни патрони. Двамата се престорили на мъртви. Вторият пленник в инсценирания разстрел беше офицер от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), пише Atlantic Council. Според изданието Безлер заплашвал да разстрелва по двама пленници на всеки няколко часа, докато Кулигина не бъде пусната.

Валерий Кондратюк, който през 2014 г. ръководеше украинското военно разузнаване (ГУР), разказа пред авторите на FRF, че след ареста службите в Киев са прихванали разговори между Гиркин и Безлер. Руската страна готвила въоръжено нападение срещу конвоя с Кулигина, което налага смяна на маршрута, а Безлер дори заплашва с отравяне на водата в Киев.

На 29 юли 2014 г. 17 украински военнопленници, държани от Безлер в Горливка, са освободени, а Кулигина е предадена на сепаратистите. Киев тогава отрича да е имало размяна и представя освобождаването като специална операция. ДНР потвърждава размяната пред РИА „Новости“ и нарича Кулигина съпруга на свой боец. През септември размяната е потвърдена от главния редактор на Censor.net Юрий Бутусов. Той пише, че не всички в службите са били съгласни тя да бъде пусната.

За коя служба работи тя, остава без потвърждение. Бутусов я нарича агент на ФСБ, близка до Бородай и Гиркин. Кондратюк е убеден, че тя е висш офицер от ГРУ. Той се позовава на усилията на противника да я върне и на това, че на разпитите не е казала нищо освен името си.

През 2015 г. Бородай основава Съюз на доброволците от Донбас, организация на ветераните от сраженията там. Според FRF той основава организацията заедно с Кулигина и с подкрепата на бизнесмена Константин Малофеев, негов бивш работодател. Министерство на финансите на САЩ сочи като основател Владислав Сурков, дългогодишен съветник на Путин. В интервюто, в което Бородай я представя, Кулигина споделя, че е „възможно“ да влезе в ръководството; украинският регистър на санкциите днес я посочва като член на управителния съвет.

След пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. съюзът се включва в набирането и изпращането на хора на фронта, а неговите бойни части сключват договори с Министерството на отбраната на Руската федерация, пише Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ. Членовете му извършват разузнаване за руските сили, включително търсейки цели за удари. На 28 юни 2022 г. OFAC санкционира организацията и 16 нейни ръководители, сред тях Бородай като председател и Кулигина. Япония и Украйна вписват Кулигина в своите списъци през октомври 2022 г. Европейският съюз санкционира съюза през декември като военизирана организация, която воюва срещу Украйна.

Три месеца след американските санкции Кулигина се появява в московския вестник „Метро“ като фелдшер, т.е. медик със средно медицинско образование, в батальона „Гром“, сформиран от съюза. Тя разказва, че е прекарва почти 2 месеца в Херсонска област, включително при боевете край Андриивка, при прехвърляне през река Днепър на понтон, който е станал мишена на украински удар, и участва в обучение на санитари, които изнасят ранените от фронта. „Само дето командирът. 1-2 пъти ме спря, когато се приближих съвсем до предната линия“, каза тя.

Нейната биография показва колко тесен е кръгът от хора, които FRF поставя в началото на войната от 2014 г. Бородай и Кулигина са в Приднестровието през 1992 г. и в Москва през октомври 1993 г. Бородай казва, тя го запознава с Гиркин. През 2014 г. двамата мъже застават начело – Гиркин в Словянск, Бородай в самия Донецк. Съюзът превръща този кръг в постоянна структура, която от 2022 г. набира и изпраща войници по договор с руската армия. Структурата има и политическо лице: на изборите от септември 2026 г. Бородай отново беше избран в Държавната дума, този път от едномандатен окръг в окупирания Донбас.

Дали Кулигина е кадрови служител на разузнаването, остава недоказано. Версиите на Бутусов и Кондратюк се разминават по въпроса за службата, а тя години наред говори публично под своето име пред „День ТВ“, „Украина.ру“ и „Метро“. Това може да отговаря и на друго обяснение: че е доброволец, индоктриниран от националистическия кръг около „Завтра“, без служебна обвързаност. Натискът на Безлер също не решава въпроса, тъй като част от неговите заложници, като Будик, са пленени преди нейния арест, а сепаратистите я представят като съпруга на свой боец. Повече тежест носи разказът на Кондратюк за прихванат разговор с Гиркин и за готвеното нападение срещу конвоя. Ако е точен, вероятно за връщането ѝ са се застъпвали хора извън кръга в Горливка, но FRF не посочва друг източник за този разказ.

12 години след като Гиркин влиза в Словянск, градът попада в зоната на задължителна евакуация на всички семейства с деца: на 22 октомври 2026 г. началникът на Донецката областна военна администрация Вадим Филашкин я разшири до всички населени места в Словянска и Краматорска община и посочи като причина ежедневните руски удари. Две от лицата, свързани с началото на войната в този град, продължават участие в нея и след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.: Бородай като председател на съюза, който по данни на САЩ изпраща бойци срещу Украйна, а Кулигина като фелдшер на херсонския фронт в батальон на същия съюз.

Около 30 руски летища спираха полети два дни, от Сочи до Омск

🇺🇦✈️🇷🇺 Около 30 руски граждански летища спряха да приемат и изпращат самолети между вечерта на 23 октомври и сутринта на 25 октомври, някои по 2-3 пъти, докато украински дронове прелитаха към цели от Поволжието до Западен Сибир. Мерките обхванаха от Сочи, Краснодар и Геленджик на юг до Сургут и Омск, около 2500 км от държавната граница с Украйна. Федералната агенция за въздушен транспорт (Росавиация) обяви ограниченията в своя канал в руския месинджър MAX, а „Интерфакс“ ги предаваше едно по едно.

„КиберБорошно“, украински канал за разузнаване по открити източници (OSINT), проследява състоянието на руската авиация и показа карта на въздушното пространство на Руската федерация като свидетелство на успеха на украинските операции. Той преброи 44 затваряния и 4 ограничения на 30 летища през посочения интервал. Пикът по неговия отчет е малко след 11 ч. в събота, когато 15 от тях са затворени по едно и също време. Броят на летищата съвпада със съобщения на Росавиация, а те показват докъде стига вече режимът „Ковер“. При него небето над района се затваря, самолетите на земята остават на място, а тези във въздуха кацат или напускат зоната. За два дни режимът следваше маршрутите на дроновете през Поволжието и Урал чак до Западен Сибир.

Първата вълна дойде през нощта срещу 24 октомври. Росавиация въведе ограничения в Киров, Чебоксари, Казан, Нижнекамск, Бугулма, Самара, Уляновск, Ярославъл, Пенза, Саратов, Краснодар и Сочи, а около 7 ч. московско време и Уфа и Оренбург. Столичните Внуково, Домодедово и Жуковски приемаха и изпращаха полети само по съгласуване със съответните органи от вечерта на 23 октомври, а Калуга остана затворена до разсъмване. За цялата нощ Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 616 свалени дрона над европейската част на страната, окупирания Крим и Азовско и Черно море. Отчетът обхваща времето от 20 ч. на 23 октомври до 8 ч. на 24-ти.

През деня вълната се измести на изток. Регионалните власти обявиха режим на „безпилотна опасност“ в Свердловска, Тюменска, Челябинска, Курганска област и Ханти-Мансийския автономен окръг. Росавиация ограничи полетите в Екатеринбург, Тюмен и Курган, после в Урай, Советски и Тоболск, следобед в Омск, а след него и в Сургут. „Към момента дроновете на противника са достигнали северния промишлен възел“, написа губернаторът на Омска област Виталий Хоценко. Ozon съобщи за пожар в логистичния център на компанията в града, а на 25 октомври Хоценко обяви трима ранени. Министерството на отбраната отчете за деня 125 прехванати дрона, сред тях над Свердловска, Челябинска, Тюменска и Омска област, Башкирия и Удмуртия. Така за един ден полетите бяха прекратени на 8 летища на Урал и отвъд него. Западен Сибир не е нова цел: на 16 октомври дронове удариха промишлен обект в Сургутския район, а Росавиация ограничи тогава полетите в Екатеринбург, Тюмен, Сургут, Урай, Советски и Когалим.

Генералният щаб на Украйна посочи, че на 23 октомври и през нощта срещу 24-ти са поразени комбинатът „Толяттикаучук“ в Самарска област, основната производствена сграда на „Протон-Електротекс“ в Орел и самолет на летището в Ейск. Кметът на Толиати Иля Сухих потвърди поражения по промишлените обекти в града. На 25 октомври губернаторът на Пермския край Дмитрий Махонин съобщи за 11 свалени дрона и за промишлен обект в северната част на края с незначителни повреди и петима ранени работници.

Втората вълна дойде през нощта срещу 25 октомври. Тамбов и Нижни Новгород спряха работа още вечерта, а след полунощ отново се затвориха Казан, Самара, Уляновск, Чебоксари, Нижнекамск и Перм. Домодедово се върна към нормална работа едва сутринта, както Геленджик и Краснодар. Министерството на отбраната обяви 532 прехванати дрона над 22 руски региона и окупирания Крим, от Адигея до Марий Ел и Удмуртия. Трите отчета покриват без прекъсване 36 часа, от вечерта на 23 до сутринта на 25 октомври, и сборът им е 1273 апарата по данни на руската армия.

В Москва последиците от 23 октомври, когато Шереметиево евакуира пътници, се пренесоха към съботния ден. Тогава Шереметиево работеше „по коригирано разписание“ заради ограниченията върху въздушното пространство „в някои региони на Русия“, а според The Moscow Times разписанието на още над 200 полета беше нарушено, след над 340 закъснели и отменени в петък. По сметките на руското независимо издание „Агентство“ през първите 14 дни на октомври четирите московски летища са били затворени едновременно общо 101 часа и 38 минути. Това е повече от двойно спрямо целия септември, когато сборът е бил 46 часа и 33 минути.

Цената се натрупва по цялата мрежа. Руското издание на Forbes преброи по отчетите на Росавиация 2860 затваряния заради дронове за януари–август 2026 г. Това е 4,5 пъти повече от 643-те затваряния за същите месеци на 2025 г. Андрей Патраков, генерален директор на компанията RunAvia, посочва, че вече затварят и авиовъзли на Урал и в Западен Сибир, където полетите на час са по-малко, отколкото в европейската част на Русия. Той оценява загубите на авиокомпаниите за деветте месеца между 175 и 275 млрд. рубли при около 24 000 засегнати полета. Forbes оценява, че за цялата година сметката може да надхвърли 200 млрд. рубли.

The Atlantic писа на 15 октомври, че през последните седмици Украйна се опитва да нарушава въздушното движение около руските авиовъзли с далекобойни дронове, а двама участници в планирането казаха пред изданието, че кампанията „едва започва“. Според същите източници президентът Володимир Зеленски още не е разрешил по-агресивния ѝ вариант с дронове, насочвани от изкуствен интелект. За тези два дни обаче Генералният щаб назова промишлени и военни цели, а тревогите в областите и ограниченията на летищата следваха по време и място пътя на дроновете към Омск. Затова цената за гражданската авиация не зависи от това дали самите летища са били цел: небето затварят руските власти там, откъдето минават дроновете. Затварянията стигнаха Урал и Западен Сибир два пъти за осем дни, на 16 и 24 октомври, и докато украинските удари достигат тази дълбочина, те много вероятно ще се повтарят.

Допълнителни компенсации за загубите от „Ковер“ засега не са обсъждани. На 21 октомври тогавашният ръководител на Росавиация Дмитрий Ядров каза пред журналисти: „Засега въпросът не попада в дневния ред. Постоянно следим финансовото състояние на нашите авиационни предприятия, летища и превозвачи, и засега не виждаме никакви отклонения“. Тогавашният министър на транспорта Андрей Никитин допълни на същия ден: „Ако почувстваме, че е нужна помощ, разбира се, ще търсим механизми за подкрепа“. На 22 октомври президентът Владимир Путин назначи Ядров за министър на транспорта, а Никитин зае поста на вицепремиер. Евентуална мярка от министерството на Ядров за авиокомпании до края на годината би показала, че властите приемат затварянията като трайна цена на войната. Без нея загубите, които RunAvia оцени на 175–275 млрд. рубли за 9 месеца, остават за сметка на превозвачите.

Украински дронове удариха склад на Ozon в сибирския Омск

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дронове поразиха на 24 октомври вечерта логистичния център на Ozon в Омск, на около 2500 км от украинската граница, и пренесоха в Западен Сибир кампанията срещу складовете на втората по големина платформа за онлайн търговия в Руската федерация. В 21:21 ч. местно време губернаторът на областта Виталий Хоценко написа в своя Telegram канал: „Един от логистичните центрове в Омск беше атакуван с дронове. Персоналът е евакуиран своевременно. На място работят оперативните служби. Ситуацията е под контрол.“ Името на компанията той не спомена, но самата Ozon потвърди, че обектът е неин.

„Своевременно евакуирахме всички работници, по предварителни данни никой не е пострадал. Възникна пожар, на място работят спешните служби“, съобщи пресслужбата на компанията. Стоките от склада вече не се показват в онлайн каталога. Поръчките, които не могат да бъдат изпълнени от други обекти, ще бъдат отменени. Приемането на доставки от продавачи е временно спряно, а пратките, които вече пътуват към склада, се пренасочват. По данни на ASTRA ударен е центърът на ул. „Айвазовски“ 33 в логистичния парк „Солнечный“. Това е първият обект на Ozon в града за съхранение на стоки на продавачи и комплектуване на поръчки. Първата част от обекта с площ от 40 000 кв. м, заработи през септември 2024 г. Инвестиции в оборудване и информационни системи според компанията надхвърлят 4 млрд. рубли. При пълен капацитет комплексът е предвиден да обработва около 915 000 поръчки дневно.

Вторият пожар същата вечер е в северния промишлен възел на Омск, до който по думите на Хоценко бяха стигнали дроновете. Там е и рафинерията на „Газпром нефт“, най-голямата в Русия, но този път кадрите на украинския мониторингов канал Exilenova+, който събира записи от руските градове, и анализът по открити източници на независимото руско издание ASTRA сочат пожар в нефтохимическия завод „Омский каучук“. Губернаторът не назова предприятието, а самото то не беше коментирало пожара към ранните часове на 25 октомври.

„Омский каучук“, част от група „Титан“, е водещото нефтохимическо предприятие в региона. Произвежда бутадиен-алфаметилстиролови каучуци, пропилен, фенол, ацетон и метил-трет-бутилов етер (МТБЕ) – добавка, която повишава октановото число на бензина. Exilenova+ свързва завода с ракетната програма: специални полимерни свързващи вещества се използват в твърдото ракетно гориво, с което се задвижват и балистичните ракети с малък обсег 9М723 на оперативно-тактическия ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М“. Същото твърди и DW. В описанието на завода, което публикува самата група „Титан“, такива вещества не фигурират, а Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) не бе коментирал Омск към ранните часове на 25 октомври.

За други заводи от същия тип самият генщаб твърди това. В нощта срещу 24 октомври той регистрира удар в комбината „Тольяттикаучук“ в Тольяти, произвеждащ синтетични каучуци, използвани за производство на твърдо гориво за балистични ракети. На 25 септември обяви, че са поразени заводът за синтетичен каучук в Ефремов и „Воронежсинтезкаучук“, които участват в производството на твърдо гориво и за ракетите на „Искандер-М“.

Ударите, за които генщабът пое отговорност през същото денонощие, следват открито обявената от него линия. Освен „Тольяттикаучук“ той докладва и за попадение в основното производствено предприятие на „Протон-Електротекс“ в Орел, който по негови твърдения произвежда компоненти за крилати авиационни ракети и превключватели-инвертори за ракетите 9М723. „Това затруднява производството на компоненти за крилатите и балистичните ракети, с които противникът удря украинските градове“, пише в съобщението. Руските власти съобщиха за трима загинали и осем ранени в завода в Орел.

Сред тези градове е Киев. От вечерта на 13 октомври руските атаки с ракети и дронове убиха в столицата петима души, а 36 бяха ранени. По думите на Зеленски в нощта на 22 октомври Русия изстреля по Киев 21 ракети. ВВС посочват сред използваните оръжия и „Искандер-М“. В Киев и другите засегнати региони има 2 загинали и 34 ранени.

Тревогата в Омск продължи повече от 6 часа. Тя беше обявена в 15:51 ч. местно време заради опасност от дронове. В 16:22 ч. летището спря да приема и изпраща самолети, а в 18:26 ч. Хоценко докладва, че атака е отблъсквана от ПВО. Тревогата беше отменена в 22:06 ч. През деня тревога беше обявена още в Курганска, Свердловска, Челябинска, Тюменска област и Ханти-Мансийски автономен окръг. Жители се оплакаха, че сирените не са се чували във всички квартали, а мобилният интернет в града прекъсва. Пресслужбата на губернатора съобщи за проверка на въздуха за замърсяване. Омският депутат в Държавната дума Олег Смолин поиска за града същите мерки срещу дронове, каквито действат в Москва, Орел и Белгород.

Тревогата беше деветата за региона от началото на годината, а рафинерията вече беше ударена на 6 юли и 8 октомври. Exilenova+ определя дрона, заснет край склада, като FP-1 на украинската компания Fire Point. След попадението на 8 октомври Зеленски каза, че рафинерията е ударена с FP-6, модификация на FP-1.

Ozon влезе в списъка с цели на 22 август, когато Министерство на отбраната на Украйна обяви: „След като украинските подразделения поразиха 15-те най-големи логистични центъра на Wildberries, дойде редът на Ozon.“ Първите удари бяха по складове в Самарска и Оренбургска област, в Тюбе край Махачкала, в Енем край Краснодар и край Невинномиск. Последваха удари в Саратов на 11 септември и Санкт Петербург през нощта срещу 18 октомври. Към 25 октомври Омск е най-източният град с ударен склад на компанията. Тя се приспособява в хода на кампанията: в началото на септември предложи на продавачите да изпращат стоки в складовете ѝ в Казахстан.

Залогът е голям. Wildberries, Ozon и по-малките им конкуренти продават стоки и услуги на стойност, равна на 8,5% от руския БВП, и дават работа на 4 млн. души – над 5% от цялата работна сила. Според независими оценки Wildberries има дял от около 45% от онлайн търговията, а Ozon – около 30%. Според оценка от края на август анализаторите на инвестиционната компания БКС смятаха, че Ozon ще понесе по-малко щети от конкурента си, защото складовете му са по-малки и повече на брой. Освен това голяма част от тях са наети от строителни предприемачи, така че рискът за имуществото се споделя със собственика и застрахователя. Част от тази защита обаче отпадна: от 13 октомври Ozon прекрати програмата за застраховане на стоките на продавачите.

За два месеца кампанията, започната от Украйна на 22 август, стигна до Западен Сибир, а ударът по склада в Омск повтори случилото се в Санкт Петербург седмица по-рано: евакуация и пожар без пострадали. Този център обаче не е от малките обекти, въз основа на които БКС изготви оценката си, а комплекс, предвиден за близо 1 млн. поръчки дневно. Затова решаващо е какво ще направи Ozon с него. Краткото прекъсване на работата ще покаже, че и голям склад на 2500 км от границата бързо се връща обратно в мрежата. Трайно пренасочване на обработваните от него поръчки към други складове ще покаже, че оценката на БКС от август вече не е валидна.

Атака с дронове спря московските летища в средата на деня, Шереметиево евакуира пътници

🇺🇦✈️🇷🇺 Летищата Шереметиево, Внуково, Домодедово и Жуковски, които обслужват Москва, спряха да приемат и изпращат самолети около 14 ч. местно време на 23 октомври 2026 г. В Шереметиево, най-голямото руско летище, беше обявена въздушна тревога, а всички хора бяха изведени в укрития, включително пътниците от самолетите. Федералнатата служба за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе ограничения за пореден път от началото на октомври. В Домодедово те влязоха в сила в 13:52 ч. Междувременно в поредица от кратки публикации кметът Сергей Собянин съобщаваше за свалени дронове на подстъпите към столицата.

Още докато тревогата беше активна, украинският канал Exilenova+ публикува 2 снимки, които руски канали споделиха в следващите минути. На тях малък дрон от самолетен тип стои на перона на Терминал C, чийто надпис се вижда на заден план, а около корпуса му са пръснати отломки. Официален коментар от летището няма. Отломки от дрон паднаха в пределите на летище Шереметиево и на 17 май, но тогава, по думите на пресслужбата, далеч от зоните за обслужване на пътниците и от самолетите.

Пресслужбата на летището обяви в руския месинджър MAX, че пътниците се извеждат в безопасни зони, а достъпът до стерилната зона на всички терминали, т.е. частта след проверките за сигурност, е ограничена. По високоговорители хората бяха насочвани към най-близките укрития. Летището поиска от тях да застанат далеч от прозорци и стъклени конструкции, да не ползват асансьори и да не остават в самолетите, а вместо това отидат в укритие. Летището забрани също снимането и приближаването до открити дронове или техни отломки и предупреди, че разписанието се коригира: част от полетите са отменени, други са закъснели, но този път чакането ще е по-дълго. Военният кореспондент Александър Коц описа как хората бяха отвеждани на първите етажи и подземния преход между терминалите.

Към 15 ч. онлайн таблата на летищата, обслужващи столицата, показваха над 340 закъснели или отменени полета според преброяване на „Комерсант“. Авиокомпании „Аерофлот“ и „Россия“ обявиха, че отменят или отлагат част от полетите, а „Аерофлот“ уточни, че пренасочените самолети ще продължат към Москва след отмяната на ограниченията. Самолетите, които не успяха да кацнат в столицата, се насочиха към резервни летища. Пресслужбата на „Пулково“ в Санкт Петербург съобщи, че е приела 25 полета за Москва, а летище „Чкалов“ край Нижни Новгород прие 13 самолета. Според руския канал „База“ полети са пренасочени към Минск и Баку. В обратната посока бяха отменени 7 полета от Петербург до Москва според онлайн таблото на „Пулково“, съобщи „Фонтанка“. Airbus A380 на Emirates, който летеше от Дубай за Домодедово, кръжеше над Пенза, предаде телевизия „Звезда“ на руското Министерство на отбраната.

От 13:33 ч. насетне Собянин отчете над 20 свалени дрона, без да уточнява откъде са изстреляни. Местните медии ги определят като украински, но до момента Киев не е правил официален коментар. В 17 ч. всичките ограничения бяха отменени, но в 17:45 ч. Росавиация отново затвори и четирите летища. Шереметиево и Жуковски заработиха отново в 18:02 ч., а Внуково и Домодедово – около 18:40 ч. Малко след 21 ч. Внуково, Домодедово и Жуковски отново преминаха към режим, при който приемат и изпращат самолети само след съгласуване с отговорните служби.

Подобни прекъсвания се превърнаха в обичайна сцена за летищата, обслужващи руската столица. Руското независимо издание „Агентство“ посочи, че за първите 14 дни на октомври 4-те летища са били затворени общо 101 часа – повече от два пъти над 46-те часа за целия септември. Шереметиево евакуира пътници и на 18 юни: тогава неговата пресслужба съобщи, че са били изведени на безопасни места, включително от бордовете на самолетите, докато приемането и изпращането на самолети бяха ограничени заради атака с дронове срещу Московска област.

На 1 септември президентът Володимир Зеленски предупреди всички авиокомпании, застрахователи и чужди правителства, че небето над Руската федерация на практика ще бъде затворено. На 23 октомври водещото руско летище изведе пътниците си в укрития, Росавиация въведе ограничения за московските летища три пъти от 14 ч. до вечерта, а на снимките от перона пред Терминал C лежеше дрон.

Дрон потопи кораб край Констанца: един загинал, трима моряци в неизвестност

🇷🇺⚓️🇷🇴 Товарният кораб KHORYV, плаващ под флага на Коморските острови, потъна днес сутринта на 13 морски мили (около 24 км) източно от пристанище Констанца, след като беше поразен от дрон. От 13-те членове на екипажа – 10 украинци и 3 азербайджанци – един загина, трима са в неизвестност, а останалите са спасени. Корабът се е намирал само на миля извън териториалните води на северната ни съседка, които се простират до 12 морски мили от брега, т.е. в изключителната икономическа зона на Румъния.

Президентът Никушор Дан свърза удара диркетно с Русия. Пред журналисти той каза, че корабът „е ударен от дрон“ малко извън териториалните води на страната, и нарече случая „събитие от процеса на ескалация, който Москва води в контекста на войната в Украйна“. Във Facebook Дан написа: „Тази атака е нов пример за трагичните последици от руската агресия срещу Украйна. Време е Русия да се отнесе сериозно към мирните инициативи на САЩ и Европа, да приеме предложенията за примирие и да сложи край на войната.“

Външният министър Дан Некулъеску, встъпил в длъжност два дни по-рано в новото правителство на Лука Никулеску, определи нападението като „грубо нарушение на международното право и на свободата на корабоплаването“. „Незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна ескалира и засяга директно търговското корабоплаване в Черно море“, написа той на своя профил в X.

Центърът за морска координация на Румънската морска администрация е получил сигнала около 10:00 ч. и 15 минути по-късно е повикал Агенцията за спасяване на човешки живот в морето (ARSVOM), чийто кораб SAR ARTEMIS излезе от пристанище Констанца. По данни на министерство на вътрешните работи корабът е понесъм тежки щети след пожар на борда, поради което се е преобърнал. Плаващ наблизо търговски кораб е извадил от водата 10 души – 9 оцелели и тялото на жертвата – и ги е прехвърлил към плавателен съд на Бреговата охрана. Министерство на здравеопазването съобщи, че и 9-те оцелели са ранени. Медицински пункт и линейки ги очакваха на брега. Хеликоптер на МВР не можа да излети заради слабата видимост и дъжда и това наложи издирването на тримата изчезнали да остане изцяло в ръцете на кораби на Бреговата охрана и ARSVOM. На кадрите, споделени от румънските власти, над вълните се вижда само малка част от преобърнатия корпус.

Гражданството на загиналия и на изчезналите момента не е уточнено. Министърът на отбраната Раду Опря, във втория си ден на поста, препрати към президента. На въпроса дали е потвърдено, че корабът е ударен от дрон, отговори: „Изявлението на президента беше в този смисъл.“ Официалните заключения ще бъдат оповестени, когато приключат всички разследвания. Опря обясни как е разпределена отговорността: извън териториалното море се намесва Бреговата охрана, а решението дали да бъдат поразявани дронове, които навлизат в румънска територия, е негово.

KHORYV е част от дълга серия удари по търговски кораби. По данни на Reuters за последните две седмици край бреговете на Румъния и България са поразени най-малко 7 товарни кораба, а 30 моряци са загинали или изчезнали. Корабите, поразени в последно време, или са стояли на котва край Сулина, или са плавали към нея. Каналът Сулина свързва река Дунав с Черно море и се превърна във водещия експорен маршрут от Украйна, откакто Русия ескалира атаките срещу нейните пристанища на Черно море. Край бреговете на Румъния ROYAD MAMMADOV потъна на 5 октомври с 2 загинали. На 14 октомври петролният танкер YARA J беше ударен на котва в териториалните води край Сулина. В нощта срещу 15 октомври край Сулина пламна танкерът WINE TRADER, а 7 души от екипажа му изчезнаха безследно.

Ударът дойде ден след заседанието на Върховния съвет за отбрана на страната (CSAT), посветено точно на заплахите в Черно море. Три дни по-рано, на 20 октомври, Северноатлантическият съвет на НАТО се събра по искане на Румъния и България. Според Reuters алиансът обяви, че ще изпрати още самолети за морски патрули, радари и дронове, без да уточни какви. Некулъеску написа, че се координира с България и Турция, за да ускори развръщането на договорените средства за наблюдение.

Граждани на Азербайджан загиват не за първи път тази година във водите на Черно море. Според външно министерство в Баку капитанът на ATLAS BEY Самад Насруллаев е намерен мъртъв след нападение с дрон край Одеса на 14 юли. На 9 септември на сомалийския TEDY загинаха двама азерци – Аслан Алиев и Асим Гасимов. На 5 октомври на ROYAD MAMMADOV загина капитанът Рустам Хасанов. Безследно изчезнал се води Махамад Сюлейманзаде. След този случай Баку отново призова своите граждани да не работят на кораби по маршрути с висок риск. Трима азербайджанци бяха и на борда на KHORYV.

Въздушното пространство на Румъния, над което въоръжените сили вече свалиха дронове на няколко пъти, приключва на същите 12 морски мили, на които свършват и териториалните води. KHORYV потъна на миля отвъд тази граница – там, където по думите на Опря се намесва Бреговата охрана, чиито кораби заедно с ARSVOM продължават да търсят тримата изчезнали.

Анализ: Селиванов за украинците под окупация: „ще загинат или ще заминат“

🇷🇺 Там, където влиза руската армия, украинското „престава да съществува“, а онези, които не искат да се откажат от украинската нация, „ще загинат или ще заминат“. Това заяви Алексей Селиванов, роден в Киев бивш помощник на украинския министър на отбраната, който през 2022 г. е заместник-началник на окупационната полиция в Запорожка област. Думите са произнесени на 27 март 2025 г. на първата конференция на „Клуб на народното единство“ в московския хотел „Президент“ и могат да бъдат чути на пълния запис, който клубът публикува на собствения си канал във VK.

Селиванов се различава от официалните руски текстове по тона, не по целта. Държавна агенция и църковен събор са писали, а президентът Владимир Путин казва по-предпазливо онова, което Селиванов изрича без да увърта: че украинците не са отделна нация, че украинството е обратимо, а войната дава шанс за подобен обрат. След март 2025 г. докладите на ООН и на Съвета на Европа описват в окупираните области натиск за приемане на руско гражданство, обучение в руски училища и отказ от украинска идентичност. Всеки, който отхвърли тези изисквания, напуска.

Репликата е направена в отговор на предишните оратори. „Отлично! Връщаме се в XIX век. Махаме тази изкуствена идея за украинска нация и казваме, че всички сме руснаци. Украинизацията е обратима. Ако украинската нация е конструкт, политически конструкт, тя може да бъде премахната с възпитание“, каза Селиванов. На територията, контролирана от Киев, продължи той, това няма да се позволи „при никакви подписани договори“. „Но Бог ни дава шанс. Кървав шанс, тежък шанс. Той се нарича специална военна операция. Там, където идват руските войски, украинството престава да съществува по ненасилствен и естествен път.“

Малко по-нататък в същата реплика той описа положението в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област: „Ако там има украинска нация, тя е само в лицето на чакащите и на диверсантите, които взривяват нашите полицаи. Повече украинска нация там няма. Така ще бъде и в другите освободени региони. Онези, които не искат да прекратят съществуването на украинската нация, ще загинат или ще заминат. Отиват в украинската армия.“ „Чакащи“ (на руски: ждуны) е подигравателното руско название за местните жители, които очакват Киев да се върне.

Записът продължава и след пасажа, който обиколи социалните мрежи. „Онези, които остават, са готови да се предават един друг, както става сега“, каза Селиванов и даде за пример случаи от Бердянск, при които „срещу всеки от тях се образува наказателно дело“. Бердянск се намира в Запорожка област, където служи в полицията през 2022 г. После той допълни: „А онези, които ще останат, са онзи пластичен материал, онзи наш генетичен материал, с който ще работим.“ За себе си признава гордо: „Аз лично съм деукраинизирал хора.“ Завърши с думите „Идваме в бившата Украйна и се занимаваме с деукраинизация и русификация“ и с уверението „За това аз и приятелите ми сме готови да воюваме и занапред“. В подготвената си реч по-рано същия ден беше дал и определението: „денацификацията е рерусификация, връщане на правото на хората да бъдат руснаци“.

Репликата е част от спор, който клубът води открито. Според „ПолитНавигатор“ историкът Евгений Спицин е заявил по-рано в дискусията, че „трябва да признаем реалността, че украинците са нация“, а да се отрича нейното съществуване, означава „предварително да обречем на провал цялата ни идея“. Лариса Шеслер, председател на Съюза на политемигрантите и политзатворниците на Украйна, предложи за украинците да се говори като за „част от руския народ“. От другата страна на спора водещата Анна Шафран настоява, че „отделен украински език не съществува“, а военният експерт Константин Сивков предложи територията на Украйна да бъде „санирана“ от убедените „нацисти“ заедно с потомците и семействата им. Уточни, че това „не значи да разстрелваме и бесим“, а може да стигне „чак до това да се отпускат средства за преместване и да бъдат изпращани на Запад“, защото „главното е да ги няма в нашата страна“. Селиванов от своя страна започна с „Сега ще опонирам на други хора“ и застана изцяло на страната на втората група.

Биографията му минава през същата война. Роден през 1980 г. в Киев и завършва Киевския политехнически институт. До 2014 г. е помощник на украинския министър на отбраната и временно изпълняващ длъжността директор на департамента за социално-хуманитарна политика в министерството, а паралелно той ръководи организацията „Верное казачество“ и заема поста секретар на правителствения координационен съвет за казачеството. През април 2014 г. е нападнат в Киев, след което заминава за Луганск, влиза в проруските въоръжени милиции и води предаването „Приятелите на майор Селиванов“ по местния канал „Луганск 24“. През юни 2021 г. в ефира му обещава: „Ще се видим в освободения Киев, приятели мои!“

През 2022 г. той вече работи за окупационната власт. Според присъдата на украинския съд на 29 март 2022 г. приема да работи за руските власти в Енергодар и оглавява окупационната „милиция“ в града, а от май е заместник-началник на Главното управление на руското МВР за Запорожка област в Мелитопол. На 14 юли 2022 г. е задържан от руските власти; ТАСС потвърждава ареста, като се позова на източник в регионалните служби за сигурност, без да назове причина. САЩ го вписаха в санкционния си списък на 15 септември, ЕС – на 6 октомври 2022 г. На 21 септември 2023 г. е осъден от Томакивският районен съд в Днепропетровска област задочно на 13 години лишаване от свобода за колаборационизъм. В Москва той се представя като заместник-командир на доброволчески батальон в Запорожие. Проруски медии го наричат подполковник, чин, който не е потвърден официално.

Клубът, пред който говори, далеч не е сбирка на маргинали. Сам се определя като „платформа за народна дипломация“, създадена съгласно указ № 809 на Путин за „традиционните духовно-нравствени ценности“. Според официалния му сайт съпредседатели са бившият украински премиер Николай Азаров, депутатката от Държавната дума Яна Лантратова и Андрей Клинцевич. В президиума влизат Александр Дугин, Сергей Караганов, Захар Прилепин, Апти Алаудинов и Евгений Примаков. По време на конференцията Примаков ръководи Россотрудничество, федералната агенция за руското хуманитарно влияние в чужбина, и беше представен на конференцията като съпредседател на клуба.

Почти всяка теза в репликата има предшественик в руските държавни медии. На 3 април 2022 г. малко над месец след инвазията, агенция РИА Новости публикува колонката на Тимофей Сергейцев „Какво трябва да направи Русия с Украйна“, според която „денацификацията неизбежно ще се превърне в деукраинизация“, „украинизмът“ е „изкуствена антируска конструкция“, а сроковете ѝ „в никакъв случай не могат да са под едно поколение“. Населението е разделено по подобен начин: въоръжените „нацисти“ трябва да бъдат „в максимална степен унищожени на бойното поле“, а пасивните „помагачи“ – превъзпитани с „идеологически репресии“ и цензура. За остатъчната Украйна отвъд „линията на отчуждение“ Сергейцев отбелязва: „Там ще заминат ненавистниците на Русия.“

1Ръководството на държавата формулира основата по-сдържано, но без съществена разлика. В статията си за „историческото единство на руснаците и украинците“ от юли 2021 г. Путин описа двата народа като един, а на икономическия форум в Санкт Петербург на 20 юни 2025 г. заяви, че смята руснаците и украинците за един народ и че „в този смисъл цяла Украйна е наша“. Дмитрий Медведев, като заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, заяви на 4 март 2024 г. в черноморския курорт Сочи, че идеята „Украйна не е Русия“ трябва „да изчезне завинаги“, защото „Украйна, разбира се, е Русия“. 3 седмици след това на 27 март 2024 г. Всемирният руски народен събор под председателството на патриарх Кирил прие програмен документ, според който руският народ се състои от великоруси, малоруси и беларуси, „клонове на един народ“. Документът настоява това триединство да бъде утвърдено със закон и включено в списъка на защитените ценности. Същият документ иска след войната цялата територия на Украйна да влезе в „зоната на изключително влияние на Русия“. Сходни искания влязоха и в преговорната позиция на Москва: в меморандум, връчен на 2 юни 2025 г. на украинската делегация в Истанбул, тя поиска официален статут на руския език, законова забрана на „прославянето на нацизма“ и разпускане на всички „националистически“ организации и партии.

Селиванов говори в бъдеще време, но голяма част от описаното вече е факт. Докладът на мониторинговата мисия на ООН от 21 март 2025 г. излезе шест дни преди конференцията и установи, че от учебната 2022/23 г. Русия налага в училищата в окупираните територии своята програма. В учебниците ѝ по история Украйна не е представена като независима държава, а по време на задължителните часове „Разговори за важното“ учениците научават, че жителите на окупираните земи са руснаци. Оксъщата политика се провежда от 2014 г. насам, учениците, които се обучават на украински, са намалели отупационните власти са заплашвали и наказвали деца и родители за това, че говорят на украински. В Крим, където 12 700 до 197 през 2023 г.

Седмица преди конференцията, на 20 март 2025 г., Путин подписва указ № 159, според който украинските граждани без „законни основания“ да пребивават в Руската федерация трябва до 10 септември 2025 г. да „урегулират“ статута си или да напуснат, а Москва смята за своя територия и четирите окупирани области. Последиците са описани в доклада на генералния секретар на Съвета на ЕС от 2 септември 2026 г. Там са издадени около 3,5 млн. руски паспорта, докато в Мариупол без руско гражданство остава 1% от жителите. По данни на ООН повечето местни жители без руски паспорт напускат до декември 2025 г. и това може да представлява принудително разселване. В своя доклад от 20 март 2026 г. мисията на ООН е категорична: Русия е депортирала и принудително е преместила хора от окупираната територия, особено смятаните за нелоялни. За да се върнат безопасно, украинците трябва да приемат руско гражданство, да запишат децата си в училища с руската програма и да „се въздържат от изразяване на украинската културна идентичност“, посочва ръководителката на мисията Даниел Бел. Сходството със Селиванов се крие най-вече в целта, не в механизма: той предвижда, че несъгласните ще загинат в украинската армия или ще заминат, а докладите описват натиск, при който онзи, който не приеме руския паспорт, напуска.

Позицията му не се споделя единодушно дори в собствения му кръг. В същата дискусия Спицин и Шеслер още преди репликата му отхвърлят отричането на украинската нация като вредно за руската кауза. В своя подготвена реч Селиванов сам разказва, че длъжностно лице от една от окупираните области му казало, че там „нямаме задача да се борим с украинската национална идентичност“, и добави: „Не съм съгласен.“ Случаят с Антон Красовски, тогава ръководител на рускоезичната програма на RT, показва, че публичният призив за насилие има цена в държавните медии. През октомври 2022 г. той отправи призив украинските деца, наричащи руснаците окупатори, да бъдат удавени. RT го отстрани от ефир, а Следственият комитет започна проверка. Тези разлики обаче засягат думите, не мерките. Дори умереното крило предлага да се говори за украинците като за част от руския народ, а описаното от ООН – училищната програма, паспортът като условие за работа, лечение и образование, изтласкването на нелоялните – се случва, без да зависи от това кой какво казва на кръгла маса в Москва.

Затова записът е ценен не като ново политическо изказване, а като превод на официалния речник. Между „денацификацията“ на Путин и „урегулирането на статута“ в указа стоят случаите на изселване, които ООН вече документира. Бивш окупационен полицай обяснява какво е значението на тези думи пред клуб, в чието ръководство участва тогавашният ръководител на държавна агенция. Докато окупацията продължава, с нея повече от сигурно ще продължи и асимилационната политика, защото е заложена в указите и в училищната програма, а не в настроението на ораторите. Дали самото отричане на украинската нация ще се превърне в държавна норма, ще покаже съдбата на проекта за закон за „триединството на руския народ“, предложен от юли 2024 г. на форума на Всемирния руски народен събор в Севастопол заедно с наказателна отговорност за публичното му отричане. Към октомври 2026 г. той не е приет. Ако бъде приет, тезата, която Селиванов защити в спора с историка в рамките на същата дискусия, ще се превърне в закон, а несъгласието с нея – в престъпление.

Дания гарантира заем за ракетното гориво на Fire Point

🇩🇰🏭🇺🇦 Кралство Дания ще гарантира заем от 750 млн. крони (100 млн. евро) за дъщерното дружество на украинския производител на дронове и ракети Fire Point, което строи във Войенс, Южна Ютландия, завод за твърдо гориво за далекобойни ракети. С решението, обявено от Министерството на бизнеса, Копенхаген поема риск, който търговските кредитори не поемат при обичайни условия, за да остане част от производствената верига на украинското далекобойно въоръжение извън зоната на войната.

„Заемът е гарантиран от датската държава, защото войната в Украйна попречи на Fire Point да изтегли заем при обичайни условия в Дания“, пише в съобщението на министерството. Финансирането се осигурява чрез Датския фонд за износ и инвестиции (EIFO), съобщи Reuters. Изпълнителният му директор Педер Лундквист посочи, че EIFO участва в близо 40 проекта в подкрепа на Украйна и на сътрудничеството между украински и датски компании, и описа финансирането на Fire Point като конкретен пример за тази работа.

Fire Point започна с производство на ударните дронове с голям обсег FP-1 и FP-2, а след това премина към ракетите, най-известната от които е крилатата FP-5 „Фламинго“ с деклариран обсег 3000 км и бойна глава 1150 кг. Компанията разработва и балистични ракети, и зенитни ракети за ПВО. Още когато проектът беше обявен, датското издание Ingeniøren писа, че твърдото гориво от датския завод е предназначено тъкмо за „Фламинго“.

Министърът на отбраната Йепе Брус изложи довода пряко. „За отбраната на Украйна е решаващо страната да получава повече критично важно отбранително оборудване и технологии по сигурни вериги за доставки, защото производството е по-добре защитено от руски атаки, когато украинската отбранителна индустрия е установена извън Украйна“, заяви той. Министърът на бизнеса Мартин Лидегор постави акцента върху това, каква е ползата за датчаните: „С украинска отбранителна компания на датска земя получаваме и знания, и производство, и партньорства.“

Проектът даде началото си преди над година. На 3 септември 2025 г. тогавашният министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен обяви, че Fire Point ще произвежда твърдо ракетно гориво до авиобаза Скрюдструп. Същия месец Фолкетингът, датският парламент, прие закон, който позволява на министъра на отбраната временно да не прилага част от правилата за военни проекти от голямо национално значение. Fire Point може да заобиколи над 20 закона, сред тях законите за опазване на околната среда, за устройството на територията и за защита на природата, но в крайна сметка трябва да изпълни обичайните изисквания.

Строителството обаче се забави. На 19 август изпълнителният директор на Fire Point Ирина Терех обяви по време на изложението DALO Industry Days в Хернинг, че производството ще започне в края на 2027 г. с една година по-късно от предвиденото. Сградата, която компанията смяташе да пригоди, не покрива изисквания за безопасност при работа с твърдо ракетно гориво, поради което е нужен нов завод. По данни на Euractiv Терех даде приблизителна оценка на разходите от над 150 млн. евро при първоначално очаквани около 50 млн. Гарантираният заем се равнява на около две трети от тази оценка.

Датският завод е част от широка офанзива на Fire Point в европейската индустрия. На 4 август Reuters писа, че са е сключила споразумения с 13 европейски отбранителни компании за радари, системи за насочване и други компоненти за нейния проект за противоракетна отбрана Freyja, който беше представен в Париж през юли от 10 правителства и 12 фирми. Fire Point иска да го превърна в бюджетна алтернатива на американския MIM-104 Patriot и се стреми към цена на прехващача под 1 млн. евро, между 1/4 и 1/6 от цената на ракета за Patriot.

Така сроковете и за двата европейски ангажимента на Fire Point изтичат следващата година: в средата на 2027 г. компанията очаква първото успешно прехващане с Freyja, а към нейния край от Войенс трябва да излезе първата продукция за нейните далекобойни ракети.

Руски FPV дрон прогори бронирания евакуационен бус на „Пролиска“ в Краматорски район

🇺🇦🎯🇷🇺 Руски камикадзе дрон с кумулативен противотанков заряд улучи брониран евакуационен бус на хуманитарната мисия „Пролиска“ край село Очеретине в Краматорски район и го запали отвътре. Секунди по-рано екипажът изскочи навън, предупреден от минувачи на пътя. Всички в буса оцеляха. През юни бронираната капсула на друга кола на групата издържа попадение от FPV дрон, спасявайки екипажа ѝ. Този път кумулативният заряд прогори капсулата на бронирания бус, дарен през август, а хората оцеляха, защото вече не бяха вътре.

Ударът е нанесен в 14:50 ч. Ръководителят на „Пролиска“ Йевген Каплин публикува във Facebook изявление, записано на видео. Украинските медии, сред тях „Укринформ“ и ZMINA, цитираха неговия разказ. Сутринта екипажите са извозвали от Краматорск и Словянск хора с ограничена подвижност, лежащи болни и ранени до междинен пункт за евакуация в Олександривка, където са ги предавали на втори екипаж с небронирани медицински коли. До обед са изведени 18 души. Бусът се е връщал само с екипа по трасето Олександривка – Краматорск за следващата група, когато дронът го застига при Очеретине. Селото сее намира в селищна община Олександривка, на около 15 км източно по права линия от едноименния град, и не бива да се бърка с друго село със същото име северно от Авдиивка. Мястото е на участъка, който доброволците изминават с брониран автомобил, преди да предадат евакуираните на небронирания транспорт.

По думите на Каплин секунди преди попадението минувачите „започнаха да бягат встрани от автомобила и да дават знаци на екипажа в него, за да го предупредят, че дронът приближава“. Ръководителят на групата, координаторът на евакуацията в Донецка област Йевген Ткачов, е наредил бусът веднага да спре и всички да напуснат. „Тези секунди спасиха живота на онези, които бяха в колата. Ударът беше нанесен, когато в колата вече нямаше членове на екипажа“, каза Каплин във видеото.

Дронът е ударил покрива „право в двуметровия стикер“ с името на организацията и надписа за евакуация. Зарядът е кумулативен, т.е. бойна част, която концентрира взрива в тясна метална струя, предназначена да пробива броня. Според поста той „проби и прогори от край до край бронираната капсула“ на автомобила и предизвика пожар вътре. Кадрите, които „Пролиска“ сподели, показват пламък, избиващ от покрива на бял бус с логото и надпис „Евакуация“, а след това и гъст дим над буса, чиято шофьорска врата е отворена.

Организацията разполага с буса от два месеца. Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (SDC) го предаде от името на правителството на Швейцария на 19 август, Световния ден на хуманитарната помощ, а евакуациите с него се финансираха от Хуманитарния фонд за Украйна, управляван от ООН. Каплин казва, че колата е работила по участъци, „които се контролират от дронове“, като за това време с нея са изведени над 500 жители на Донецка област. В края на август автомобилът превози хигиенни пакети и лекарства за останалите хора в прифронтовия град Святогирск и село Маяки в рамките на конвой от различни агенции на ООН. Тогава Каплин написа: „Ситуацията със сигурността в Донецка област става все по-тежка. Всеки ден руската армия използва авиобомби и артилерия, пътищата се контролират от безпилотни апарати от различен тип.“ Само няколко дни по-късно, на 1 септември, Путин обяви Святогирск за превзет. Областният управител Вадим Филашкин и командирът на 3-ти армейски корпус бригаден генерал Андрий Билецки опровергаха твърдението още на следващия ден, като Билецки дори записа видео от самия град.

7 месеца по-рано Ткачов беше зад волана на друг бус на мисията. На 20 март в Олексиево-Дружкивка дрон удари покрива на цивилен микробус, в който имаше 4 евакуирани, докато екипажът бавно минаваше през кръстовище и търсеше адреса на следващия човек. Попадението е било „точно до огромната хуманитарна емблема, която операторът на дрона не можеше да не забележи“. Двете жени, на 83 и 63 години, загинаха, а още двама евакуирани бяха ранени. Тогава Ткачов определи удара като внезапен: „Дронът падна отгоре, вероятно от голяма височина, преди това нищо не се чуваше.“ Каплин го нарече „стотният инцидент с атаки срещу екипа ни, но първият, довел до загинали хора“.

Отговорът тогава беше в две посоки. Ткачов обяви пред Kramatorsk Post, че евакуациите от Миколаивка и Дружкивка спират, „докато няма бронирани коли“, а тези от Краматорск и Словянск продължават. „На прифронтовите територии все още остават десетки хиляди хора и работата трябва да продължи“, каза той. Каплин поиска от международната общност да позволи на хуманитарните групи да използват средства за електронна война и да им помогне с бронирани коли: „Ако на колата имаше средства за електронна война, мисля, че последствията нямаше да са толкова тежки.“ Първата бронирана кола на мисията, закупена със средства на Хуманитарния фонд за Украйна, пристигна в Донбас на 24 май и курсовете от Дружкивка бяха подновени.

На 3 юни, след 10 дни работа, и тя беше ударена. FPV дрон улучи покрива над кабината на водача на улица в Дружкивка, докато екипажът отиваше за още 3 души, след като вече беше извел 7. Зад волана и този път беше Ткачов. Бронираната капсула пое удара. И Ткачов, и доброволецът с него бяха невредими. „Главното е, че тя издържа удара и спаси хората“, каза Каплин пред ZMINA и описа дрона като „обикновен FPV дрон, който не се управлява по оптично влакно“. Според него най-вероятно е можело дронът да бъде заглушен, ако хуманитарните екипи имаха право на тази защита. Бронираният бус, предаден през август, обслужваше евакуациите от Краматорск и Словянск, които доброволците не бяха спирали.

През март Каплин нарече удара в Олексиево-Дружкивка стотния инцидент с атаки срещу екипа, а сега вече отчита 120-ата атака срещу хората, транспорта, офисите и складовете на мисията. И двете числа са според преброяването на самата „Пролиска“. Сред по-тежките удари е ударът с авиобомба в Олександривка на 23 септември, където има пункт за предаване на евакуираните цивилни: той разруши жилищния блок, в който се намираше регионалният офис на „Пролиска“, а според областния управител Филашкин загинаха 5 души. Каплин нарича ударите по превозните средства с надписи „Евакуация“ целенасочени и ги определя като нарушение на международното хуманитарно право. Ткачов говори за своя случай още през март: „Те знаеха кой съм и с какво се занимавам. Това беше целенасочена атака.“

От поредицата атаки срещу колите на „Пролиска“ три удара позволяват да се сравни защитата, която дава бронята: тези през март, юни и октомври. И при трите случая дронът пристига отгоре. През март цивилният микробус не опази пътниците си. През юни бронираната капсула на първата собствена кола издържа. През октомври кумулативният противотанков заряд, създаден да пробива броня, прогори капсулата на дарения бус, а хората от екипажа бяха спасени не от бронята, а от няколко души на пътя, които видяха дрона преди тях и ги предупредиха. Видът на заряда обаче е известен само за удара през октомври: за юнския Каплин казва само, че дронът е „обикновен FPV, който не се управлява по оптично влакно“, а експерти трябваше да установят доколко е пострадала самата капсула. Затова съпоставката на трите случая не позволява да се уточни дали капсулата е пробита заради бойната част, различната кола или точката на попадение. Сигурно е друго: бронята веднъж опази доброволците, но веднъж изгоря, т.е. не дава гаранция.

Решаващо ще бъде с какъв автомобил „Пролиска“ ще продължи евакуациите по маршрута Краматорск – Олександривка. През юни мисията очакваше още 3 бронирани коли, а през март беше спряла курсовете само там, където няма бронирани автомобили. Ако на трасето излезе друга бронирана кола, организацията още залага на бронята; ако курсовете бъдат прекратени, докато има бронирани коли на разположение, това вероятно ще означава, че след удара с кумулативен заряд и тя вече не смята бронята за достатъчна защита за лежащо болните, които извежда от двата града.

Естония подготвя локомотиви за Украйна, докато руските удари изтощават железопътния парк

Министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна се ръкува с министъра на външните работи на Украйна Андрий Сибиха на 27 октомври 2025 г. в Киев, Украйна. (Getty Images)

🇪🇪🤝🇺🇦 Естония работи по изпращането на значителен брой локомотиви за Украйна, чиито железници губят подвижен състав по-бързо, отколкото страната успява да го замени. Намерението потвърдиха днес външните министри на двете страни след телефонен разговор: украинският Андрий Сибиха – в X, а естонският Маргус Цахкна – в съобщение на своето министерство. Броят, видът и сроковете на доставка не са оповестени.

„Дълбоко съм благодарен на Маргус и на Естония за днешното потвърждение, че работят по изпращане на значителен брой локомотиви в Украйна. Високо ценим тази помощ за жизненоважните транспортни линии, които поддържат икономиката и хората ни“, писа Сибиха и уточни, че по време на разговора е представил неотложните нужди на страната си от отбрана и устойчивост преди зимата, като е поставил отделен акцент върху руските удари по железниците. Естонското министерство цитира Цахкна с по-подробна обосновка: „Тъй като Русия е взела на прицел критичната инфраструктура, включително транспортната мрежа, и само тази година вече е унищожила или поразила 340 вагона, работим по изпращане на значително количество локомотиви за Украйна. Това ще помогне транспортните връзки в страната да работят дори в най-тежките условия.“ В собствения си профил на X Цахкна формулира същото намерение, но по-предпазливо: Естония „проучва допълнителни начини“ да укрепи транспортната устойчивост на Украйна, „включително чрез доставка на локомотиви“.

Загубите, които естонската подкрепа трябва да покрие, се измерват в стотици. На 15 септември, след като руска атака по железопътна инфраструктура във Волинска област, близо до полската граница, улучи пряко поредния локомотив, Сибиха съобщи, че от началото на пълномащабната война поразените или унищожени напълно машини надхвърлят 500, а повече от половината са поразени през тази година. Тогава той призова партньорите да помогнат с намирането на тягов състав за коловоз 1520 мм и с финансиране за по-бързото купуване на нови. В началото на октомври Министерство на инфраструктурата посочи пред Радио Свобода 533 поразени локомотива на държавната „Укрзализниця“ и други 75, собственост на частни промишлени предприятия. Според статия на Financial Times от 5 октомври Украйна е изчерпала почти изцяло резервния си парк, с който да подменя поразените машини, и преговаря с държави със същата ширина на коловоза.

Русия не крие, че украинските железници са една от целите ѝ. На 16 октомври началникът на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов докладва на президента Владимир Путин в спомагателен команден пункт на Обединената групировка на руските войски: „Въоръжените сили на Русия започнаха масирани удари по енергийните обекти на Украйна“. Според „Интерфакс“ той е посочил още, че по плана на щаба са нанасяни удари по мостове, определени от него като стратегически, обекти на жп транспорта и центрове за данни, за които твърди, че обслужват нуждите на украинската армия. Кои конкретно цели са поразени, Герасимов не уточни.

Естония е сред държавите, които могат да предложат готови машини, тъй като нейната железопътна мрежа използва същия коловоз 1520 мм, наследен от съветската система. Новото производство няма да помогне тази зима. „Укрзализниця“ поръча от френската Alstom 55 двусистемни товарни електрически локомотива UA8AC на платформата Traxx Hauler, по търг на Световната банка, а към финансирането по-късно се включи Европейската банка за възстановяване и развитие. Първият корпус трябва да бъде доставен в страната още в началото на 2027 г. за сертифициране и изпитания, а цялата партида се очаква да бъде доставена до май 2029 г.

Локомотивите са част от по-широк пакет от Естония преди зимата. На 14 октомври премиерът на страната Кристен Михал обяви още 10 млн. евро по механизма PURL на НАТО, с който съюзниците плащат за оръжие, произведено в САЩ, което да бъде доставено на Киев. По думите на Цахкна с тях общият принос на Естония по механизма достига 30 млн. евро. Той припомни, че от юли насам руската армия е нанесла удари по 2000 енергийни обекта в Украйна, а през септември броят на цивилните жертви е скочил с 85%. Двамата външни министри обсъдиха и предстоящата конференция за възстановяване на Украйна в Талин през януари 2027 г.

„Натискът върху Москва трябва да се засили рязко, не постепенно“, призова Сибиха, според когото темите на разговор са включвали следващите стъпки по санкциите на ЕС, военната помощ по PURL, и търсенето на отговорност за руските престъпления.

Зимните нужди на Киев не се изчерпват с железниците. Към 7 октомври украинският запас от боеприпаси за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot включваше едва 10 ракети, които са били изразходвани при последвалите руски атаки, съобщи на 15 октомври The Washington Post, цитирайки официални лица в Киев. На 16 октомври по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел президентът Володимир Зеленски поиска „зимен пакет“ от 300 ракети PAC-2 и PAC-3 специално срещу балистичните ракети, а на 19 октомври заяви пред конгресмени, че от американската партида е изчерпана и Пентагонът забавя доставката на ракети, вече платени от европейски държави по PURL.

Естонското обещание засега няма конкретни брой и дата. Именно те ще покажат дали естонските машини ще достигнат украинските депа преди идването на студа, или ще пристигнат, когато зимният сезон вече е отминал, като електрическите локомотиви на Alstom.

Осем от 12 резервоара са повредени в терминала на НЗНП

🇷🇺🔥 Най-малко 8 от 12 големи резервоара за нефтопродукти са повредени в товарния терминал на Новошахтинската рафинерия в Ростовска област след украинския удар с дронове на 10 октомври 2026 г. Това е оценката на канала за разузнаване по открити източници Exilenova+, който публикува сателитна снимка на комплекса днес. Терминалът обслужва износа на петролни продукти и според United24 Media участва в снабдяването на руските въоръжени сили с гориво.

Публикуваната снимка дава по-конкретна представа за пораженията 11 дни след удара. В съобщението си Exilenova+ описва атаката като украинска и посочва 8 повредени резервоара за съхранение на площадката. Оценката се отнася до тях и не съдържа количествени данни за загубено гориво, стойност на разрушенията или срок за възстановяване на товарните операции. Не е посочен и конкретният модел на използваните дронове.

Ударът беше нанесен през нощта срещу 10 октомври и предизвика голям пожар. Още тогава Exilenova+ разпространи видеозаписи от очевидци със силен пожар и гъст дим след серия от експлозии. В публикация от същия ден United24 Media съобщи, че губернаторът на Ростовска област Юрий Слюсар е потвърдил атака с дронове срещу региона и възникнал пожар в града. По негови данни е поразен и железопътен мост, което е наложило спиране на движението на влакове в двете посоки.

Терминалът за петролни продукти, разположен в Железнодорожни район на Ростов на Дон, е известен още с предишното си название „Юг Руси“. Част е от логистичната система на НЗНП, в която влизат железопътни съоръжения и собствен танкерен флот. На площадката се събират продукти, доставяни по железопътен и автомобилен транспорт, преди да бъдат прехвърлени в резервоарите и натоварени на плавателни съдове. Така комплексът свързва сухопътния превоз с водния износ на произведените горива.

Инфраструктурата включва помпени станции, тръбопроводи и специализирано оборудване на корабните места. Резервоарите осигуряват съхранението между момента на постъпване на товарите и последващото им изпращане. Помпите и тръбните връзки обслужват прехвърлянето на нефтопродукти между отделните части на комплекса. Поради това оценката за щетите по складовите съоръжения засяга конкретен етап от обработката на товарите, докато състоянието на останалото оборудване не е описано от Exilenova+.

На корпоративния си сайт НЗНП посочва годишна товарна мощност на терминала от 3,5 млн. тона петрол и петролни продукти. В първоначалното съобщение на United24 Media за пожара фигурира стойност от около 2,5 млн. тона. Компанията представя собствената си транспортна система като възможност да организира доставките самостоятелно без външни изпълнители, съчетавайки терминала с железопътна мрежа, товарен парк и плавателни съдове. Посочените годишни мощности описват възможностите за обработка на товари, а действителният обем след нападението не е обявен в разгледаните съобщения.

В сайта се посочва още, че флотът включва 5 танкера от типа „река–море“, които могат да превозват товари както по вътрешни водни пътища, така и по море. Към тях се добавят 3 танкера, използвани за натрупване и съхранение на петролни продукти. Тези съдове са част от транспортната организация на НЗНП. Няма данни за поражения по флота в последните атаки. Рафинерията на компанията и товарната площадка в Ростов на Дон изпълняват отделни функции в производството и превоза на горива.

Оценката за ростовския терминал излиза ден след друг пожар по руската петролна инфраструктура. На 20 октомври огнена стихия обхвана нефтопомпената станция „Николское“ в Тамбовска област след украински удар с дронове. Станцията е част от инфраструктурата, обслужваща мрежата на нефтопровода „Дружба“. Двата случая засягат различни етапи от транспорта на петрол и петролни продукти: помпената станция обслужва преноса по тръбопроводи, а ростовският комплекс съхранява и товари продукти за последващ превоз с кораби.

За НЗНП значението на площадката идва от съчетаването на склад, сухопътен достъп и корабно товарене на едно място. Сателитната оценка насочва вниманието към повредите именно в складовата част на тази връзка между завода и експортния транспорт.

Редовни части на САЩ поемат обучението на украинци в Графенвьор

🇺🇸🪖🇺🇦 Сухопътните войски на САЩ предават обучението на украински военнослужещи в Бавария на редовни части, които вече са разположени в района. С това приключва едно десетилетие, през което мисията беше ръководена от контингенти на Националната гвардия на САЩ на ротационен принцип. Последният идва от 86-та пехотна планинска бригада от щата Върмонт. На церемония, проведена на плаца на казармите „Тауър“ в Графенвьор миналия четвъртък, 15 октомври, частта прибра знамената на Съвместната многонационална група за подготовка – Украйна (JMTG-U).

Курсовете продължават на полигоните на гарнизон „Бавария“, най-голямото тренировъчно съоръжение на Европейското командване на САЩ (EUCOM). Оттук насетне обаче курсовете ще се ръководят от постоянно разположени части, подчинени на командването на Сухопътните войски на САЩ в Европа и Африка и 7-мо тренировъчно командване. Това обяви в понеделник, 19 октомври, представител на армията пред Stars and Stripes, което описва стъпката като част от широко пренареждане, при което задачи се възлагат на силите, които вече са на място, за да не се дублират усилията.

„Прибирането на знамената на JMTG-U отбелязва промяна в начина, по който ще посрещаме нуждите от подготовка на нашите украински партньори – преход към по-постоянен и устойчив подход“, посочи в свое писмено изявление полковник Майкъл Уайсман, старши говорител на сухопътните сили на САЩ в Европа. По думите му решението не намалява „подкрепата и ангажимента“ към Украйна. Помощта за въоръжените ѝ сили ще се координира от EUCOM и структурата на НАТО за помощ и обучение в сферата на сигурността за Украйна (NSATU), „в съответствие с политиката на САЩ“, добави Уайсман.

Церемонията беше водена от бригаден генерал Тери Тилис, командир на 7-мо тренировъчно командване, който похвали високия професионализум на личния състав от Върмонт. В речта си той изброи имената на редица висши командири, свързани с мисията, от Кристофър Каволи до Алексус Гринкевич, и напомни на инструкторите, че „никога няма да узнаем колко живота сте спасили със своите усилия.“ Полковник Франк Тантило, командир на оперативна група „Лузон“, както се нарича бригадата по време на самата мисия, че наследството ѝ ще остане: „Това въздействие ще продължи да се показва в готовността, издръжливостта и способностите на войниците, които обучихме.“

Бригадата от Върмонт пое мисията от 278-и брониран кавалерийски полк на Националната гвардия на щата Тенеси на 19 февруари, когато предаването отново се проведе на плаца в казармите „Тауър“. 150 войници от щата пристигнаха в Графенвьор за 9-месечна ротация – 18-а поредна такава, а както се оказа – последната.

Един и същ модел беше следван през цялото десетилетие. Около 150 гвардейци пристигаха на 9-месечни интервали и обучаваха украинския личен състав на съвместни маневри и общовойскови действия, т.е. да водят бой, съгласувайки действията на пехота, бронетехника и артилерия. Работеха под ръководството на три структури: Командването на Сухопътните сили в Европа и Африка (USAREUR-AF), Групата за помощ в сферата на сигурността – Украйна (SAG-U) и 7-мо тренировъчно командване. В края на ротацията бригада от друг щат приемаше знамената и поемаше задачата.

При предаването през февруари американската страна обяви, че след преместването в Германия през 2022 г. групата е обучила над 23 000 украински войници на работа с 47 различни платформи по специализирани програми. В неделното изявление се посочват над 24 000 обучени души, 50 платформи и 300 учебни курса. За сравнение през 2023 г. 39-а пехотна бригада от Арканзас е подготвила около 7500 украинци за 9 месеца на своята ротация.

Мисията започна далеч от Бавария. През април 2015 г. около година след незаконното анексиране на Крим от Русия, парашутисти от 173-та въздушно-десантна бригада откриха военното учение „Безстрашен страж“ в Международния център за поддържане на мира и сигурност в град Яворов на Лвовска област, където за първи път обучение преминаха военнослужещи от Националната гвардия на Украйна. От учението се разви JMTG-U: постоянна учебна група, ръководена от американски сили с участието на Обединеното кралство, Канада и Литва, която провежда подготовката на цели батальони в Центъра за бойна подготовка в Яворов. Първата ротация на „Безстрашен страж II“ приключи на 12 февруари 2016 г. след 9 седмици, в които около 500 военнослужещи от Сухопътните войски на Украйна и 24-та механизирана бригада се обучаваха заедно с американски инструктори.

През следващите години гвардейските бригади продължиха да се сменят по същия начин. През 2017 г. Ню Йорк изпрати 220 войници на 10-месечна ротация. Според бригаден генерал Джоузеф Хилбърт, тогавашен командир на 7-мо учебно командване, от началото на операцията до януари 2022 г. в Яворов са преминали обучение около 23 000 украинци.

Последните американски инструктори бяха около 160 гвардейци от 53-та пехотна бригада в щата Флорида, пристигнали в края на ноември 2021 г. На 12 февруари 2022 г. около Украйна вече бяха концентрирани над 130 000 руски войници. Същия ден министърът на отбраната Лойд Остин разпореди временно изтегляне на инструкторите „като израз на изключителна предпазливост“. Говорителят на Пентагона Джон Кърби уточни, че това не променя решимостта на САЩ да подкрепят украинските сили. Контингентът беше прехвърлен в Графенвьор. На 13 март 2022 г. или точно месец по-късно над 30 руски крилати ракети поразиха полигона на Яворов, разположен на 25 км от границата с Полша. Губернаторът на Лвовска област съобщи за поне 35 убити и 134 ранени.

В Германия курсовете бяха подновени през пролетта на същата година с ново съдържание. Вместо тактика на батальон инструкторите от Флорида обучаваха украинските артилеристи да работят със 155-мм гаубици, радари и друга западна техника, която Киев тепърва получаваше. Хилбърт определяше тогава украинските военнослужещи като „изключително компетентни и жадни да усвоят работата със системите, които им предоставяме“.

През ноември 2022 г. Пентагонът сформира във Висбаден групата SAG-U, която пое общото ръководство на американската военна подкрепа. През януари 2023 г. в Графенвьор стартира обучение по общовойскови действия. Всеки месец около 500 украинци минаха през полигон за да се научат да стрелят и маневрират с бойните машини на пехотата M2 Bradley, чиято доставка Вашингтон одобри само няколко седмици по-рано. Дотогава сухопътните сили на САЩ в Европа бяха обучили около 3000 украински военнослужещи.

Гвардейските ротации продължиха в Германия. 155-а бронетанкова бригада от щата Мисисипи пое мисията от бригадата от Арканзас на 5 януари 2024 г. Същата седмица в Графенвьор започна подготовката на 19-ия украински батальон от февруари 2022 г. насам. Тогава американското командване изчисляваше на над 116 000 общия брой на украинците, обучени в повече от 80 центъра по целия свят. Гвардейците в Бавария бяха подготвили само част от тях.

Междувременно координацията на западното обучение премина под шапката на НАТО. По време на среща на върха във Вашингтон през юли 2024 г. съюзниците взеха решение да сформират NSATU,чието седалище също да се намира във Висбаден. През декември 2024 г. щабът пое отговорност за координацията. Самата структура NSATU не провежда курсове. Тя насочва украинските военнослужещи към учебните центрове на отделните съюзници, където често се прилага моделът за подготовка на бъдещи инструктори, и координира превоза на техника през логистични възли в Полша. През юни 2025 г. представител на НАТО каза, че щабът координира подготовката на около 25 000 украинци. На 3 август 2026 г. генерал-лейтенант Гийом Борпер пое ръководството от генерал-лейтенант Къртис Бъзард, който беше начело от 2024 г. Част от работата на SAG-U преминава към NSATU. Върховният главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа генерал Алексус Гринкевич съобщи, че след около година начело трябва да застане европейски или канадски офицер.

Решението за Графенвьор не е единственото такова в Европа този месец. В понеделник, 12 октомври, 2-ри кавалерийски полк от Филзек в Бавария, и поддържащи части от 1-ва пехотна дивизия поеха Регионалното командване „Изток“ на мироопазващата мисия на НАТО в Косово (KFOR), разгърната в лагера „Бондстийл“. Авиационната бригада на дивизията смени вертолетния батальон на Националната гвардия на Колорадо. Новите сили заместиха същата тази 53-та пехотна бригада от Флорида, чиито гвардейци бяха последните американски инструктори в Яворов. Редовни части ръководят източния сектор на KFOR за първи път от септември 2014 г. Армията обясни смяната с „наличните в момента сили и нуждите на мисията“. През юни НАТО обяви, че до края на годината ще намали своя контингент в Косово, който засега остава около 4600 души.

И в Косово, и в Бавария задачите на изпращаните от САЩ гвардейски бригади са поемани от частите, които вече се намират в Европа. Американската армия отбелязва промяната като трансформация към постоянен модел на работа. За украинците тя означава, че полигоните в Графенвьор и инструкторите на 7-мо учебно командване остават. Щабът, който досега пристигаше на всеки 9 месеца от различен щат, спира да идва.