Пета група деца по канала на Мелания Тръмп: пет върнати, трийсет общо

🇺🇸🕊️🇺🇦 Пет деца се събраха отново със семействата си на 30 юли чрез канала, който първата дама на САЩ Мелания Тръмп поддържа едновременно с двете воюващи страни. Това е петата подобна група от октомври 2025 г. насам и първата от април. Белият дом не съобщи нито възрастта на децата, нито откъде са изведени, а общия брой на преминалите през канала оттогава определи като около 30.

„Макар дипломацията и мирните усилия да са важна част от тази работа, по-важна е общата ни способност да поставим децата над международните спорове“, заяви Мелания Тръмп в разпространеното изявление. „Всяко събиране е напомняне, че състраданието, достойнството и семейството могат да надделеят дори над най-мрачните времена: войната.“ Неин представител, чието име Белият дом не съобщи, продължава да работи с институциите на двете страни.

Белият дом описва върнатите като „украински и руски деца“, разделени от войната – съпоставка, която не издържа пред наличната документация. При предишен кръг The Kyiv Independent потърси обяснение по този въпрос, но не го получи: не съществуват достоверни сведения или проверени доказателства украинската страна да е отвличала руски деца, а администрацията отказа да уточни какво стои зад формулировката ѝ.

Диспропорцията личи и от данните на Москва. На 25 март посланикът за специални поръчения в руското външно министерство Родион Мирошник отчете 130 деца от 104 семейства, върнати в Украйна, срещу 29 деца от 21 семейства, поели в обратната посока. Към края на юли службата на Мария Лвова-Белова, упълномощена по правата на детето при президента на Русия, посочи 31 деца, върнати в Русия, срещу 145, поели към Украйна или към трети страни. Дори според руското броене съотношението е близо пет към едно и потокът се движи преимуществено в една посока.

Именно Лвова-Белова е насрещната фигура в този канал. Международният наказателен съд издаде заповед за ареста ѝ на 17 март 2023 г. заедно с тази на президента Владимир Путин – по обвинение, което съвпада точно с предмета на преговорите: незаконно депортиране и незаконно прехвърляне на деца от окупираните украински територии в Русия. В собствения си канал тя описа петата група така: петгодишно момче, върнато при майка си в Русия; украинско момиче, събрано с майка си, която живее в Русия; и още три деца, отпътували към Украйна и Германия. Украинските медии представиха същата група като пет украински деца, върнати от Русия. Двете версии не съвпадат напълно, а независима проверка на конкретните случаи няма. Нито Киев, нито Вашингтон публикуваха имена, възрасти или населени места.

Министерството на външните работи на Руската федерация определя обвиненията в депортация като пълен фарс без практическо или правно основание, а изведените деца представя като евакуирани от бойната зона заради собствената им сигурност. Лвова-Белова описва връщанията като извършени по поръчение на Путин и по молба на родители или близки, съвместно с Международния комитет на Червения кръст. Езикът на американското съобщение, според който децата са разделени от войната, без да се посочва извършител, се вписва изцяло във въпросната версия и се разминава с документираното от украинските и международните разследвания през последните четири години и половина. Самата Мелания Тръмп затвърди същата рамка през декември, когато похвали сътрудничеството между двете страни и изрази надежда, че хуманитарните усилия ще доведат до по-широка стабилност в региона.

Украинските разследващи органи работят по над 19 000 случая на деца, принудително изведени към Русия, а британското разузнаване говори за поне 19 500. По данни на инициативата Bring Kids Back UA в Украйна са се завърнали 2414 деца, докато 1,6 млн. остават под руски контрол – в окупираните територии, депортирани или принудително преселени. На този фон 30-те деца, преминали по линията на Белия дом, представляват около един процент от върнатите с украински усилия и по-малко от две на всеки хиляда документирани случая.

Конкретната бройка се разминава между източниците. Белият дом говори за около 30, а Кирил Дмитриев – ръководител на Руския фонд за преки инвестиции и основен руски преговарящ по американската линия – посочи 33. Сборът по отделните кръгове дава приблизително същия резултат: осем деца през октомври 2025 г.; седем през декември – шест момчета и едно момиче; шест през февруари 2026 г., от които едно към Русия и пет към Украйна; шест през април плюс още едно по-късно същия месец; и петте от 30 юли. Разликата между американското и руското число най-вероятно идва от децата, поели към Русия и към трети страни. В края на април омбудсманът на Украйна Дмитро Лубинец отчете 26 украински деца, върнати със съдействието на първата дама, и обясни, че общува всекидневно с нейния екип. По думите му сред тях има и деца, върнати от Русия, след като вече са били осиновени там.

Каналът се появи след срещата в Анкъридж през август 2025 г., на която Доналд Тръмп лично предаде на Путин писмо от съпругата си за децата на войната. През октомври Мелания Тръмп съобщи, че руският президент е отговорил и че между двамата е установена пряка връзка с уговорка за сътрудничество при събирането на семейства. Още тогава начинът, по който тя описа положението, предизвика възражения: първата дама говореше за деца, „разделени от родителите си“ заради „боевете по фронтовата линия“ – тоест за страничен резултат от военните действия, а не за организирано извеждане. Бившият посланик на САЩ в Украйна Уилям Тейлър оцени усилието по-остро: според него Путин използва цинично тази история, за да направи семейство Тръмп по-благосклонно към себе си, при положение че става дума за над 19 000 деца.

Кръговете съвпадат и с преговорния календар. Тримесечната пауза между април и края на юли приключи точно когато пратениците на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Кушнър се готвят да пътуват до Русия с ново предложение, предварително съгласувано с Киев. Вашингтон разчита, че след ударите по обекти в Москва и Санкт Петербург Путин може да приеме поне частично примирие във въздуха, а на 23 юли говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Москва „остава отворена за преговорния процес“.

Драпатий отстрани командващия Силите за логистика генерал Карпенко

генерал-майор Володимир Карпенко

полковник Юрий Погрибни

🇺🇦🎖️ Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна Михайло Драпатий освободи генерал-майор Володимир Карпенко от длъжността командващ Силите за логистика и постави временно на неговото място полковник Юрий Погрибни – досегашен началник на въоръжението в оперативно командване „Изток“. Решението, обявено на 30 юли, е част от първата кадрова рокада на новия главнокомандващ, взета 9 дни след като президентът Володимир Зеленски го постави начело на армията на мястото на генерал Олександър Сирски.

Карпенко беше начело на снабдяването на украинската армия от 29 февруари 2024 г., когато Зеленски го назначи с указ на мястото на генерал-майор Олег Гуляк. Издигането в йерархията обаче започва по-рано и е пряко свързано със Сирски: от 2021 г. Карпенко отговаря за логистиката в Командването на Сухопътните войски, оглавявани тогава именно от Сирски. Званието генерал-майор той получава на 23 август 2024 г. Структурата, която напуска, контролира целия материален поток към фронтовата линия: боеприпаси, гориво, провизии, ремонт и евакуация на техника и поддръжка и охрана на логистичните маршрути.

Карпенко е сред малкото украински генерали, дали подробно публично интервю за състоянието на бойната техника в първите месеци на инвазията. На изложението „Eurosatory“ в Париж през юни 2022 г., докато е още бригаден генерал начело на логистиката на Сухопътните войски, той заявява пред списание National Defense, че загубите на въоръжение се движат между 30% и 50%. По негови изчисления това се равнява на около 1300 бойни машини на пехотата, 400 танка и 700 артилерийски системи. Тогава той подчертава, че решаващ фактор на фронта не е артилерията сама по себе си, а далекобойното прецизно оръжие.

Официални мотиви за отстраняването му не бяха обявени – нито Генералният щаб, нито Министерството на отбраната публикуваха мотиви, а самият Карпенко отказа коментар. Списък с обвинения разписа депутатът Маряна Безугла – заместник-председател на парламентарната комисия по национална сигурност, отбрана и разузнаване и един от най-острите критици на предишното командване, която напусна парламентарната група и партията „Слуга на народа“ през февруари. В публикация на Threads от 30 юли тя изброи следните пропуски: остър недостиг на провизии по позиции; заявки за въоръжение и техника, които не отговарят на изискванията на модерната война, а обслужват интересите на конкретни компании; системно безразличие към логистичните пътища и тяхната защита; съпротива срещу ремонта на техника, както и корупция и чадър, включително над собствения му брат.

Трябва да се има предвид, че това са твърдения на депутат, а не констатации на разследващ орган. Безугла е сред най-спорните вътрешни критици на украинското военно командване – Върховната рада на няколко пъти не събра мнозинство, за да я отстрани от поста ѝ в комисията или от заседания, а нейните разкрития редовно изпреварват официалните съобщения, но също толкова често остават без потвърждение.

Братът на Карпенко, генерал-майор Дмитро Карпенко, оглавява Въздушно командване „Юг“ от 2022 г. На 20 декември 2025 г. след поредица от тежки руски удари срещу Одеса и областта, Зеленски публично съобщи, че се обсъжда смяната му и ще бъде намерен нов кандидат, с аргумента, че е нужна „бърза и навременна реакция“. Повод за това станаха критиките към ефективността на противовъздушната отбрана в южния сектор.

Новият ръководител на логистиката има чувствително по-нисък военен ранг, но с богат оперативен опит на терен. Юрий Погрибни е на 41-годишна възраст, роден в Сумска област. Завършва Сумски военен институт за ракетни войски и артилерия „Богдан Хмелницки“ през 2007 г. Преминава през редиците на 55-а отделна артилерийска бригада – от командир на взвод до заместник-командир на дивизион, като участва директно в сраженията от 2014 г. През 2020 г. служи в 532-ри отделен ремонтно-възстановителен полк, а през 2024 г. поема въоръжението в Оперативно командване „Изток“, където отговаря за логистичното осигуряване на Харковски, Донецки и Запорожки сектор. През същата година завършва оперативно-стратегическото ниво в Национален университет по отбрана. Безугла го описва като доказан специалист и работохолик с отлична репутация, който преди това дълго време е бил изолиран в „немилост“ заедно с Драпатий по разпореждане на Сирски.

Смяната на командира на логистиката не е изолиран ход. В същия ден Драпатий освободи генерал-майор Олександър Грузевич – началник-щаб и заместник-командващ Сухопътните войски, като го прехвърли към резервен батальон. Според източници на изданието „Бабел“ Грузевич саботирал реформите, започнати от Драпатий по времето, когато той оглавяваше Сухопътните войски, оправдавайки позицията си с думите: „Олександър Станиславович [Сирски] е моят командир“. Безугла на свой ред го определи като идеолога на т.нар. „бусификация“ (принудително задържане на мъже по улиците за мобилизация) и припомни неговата съпротива срещу въвеждането на видеонаблюдение в териториалните центрове за комплектуване (ТЦК).

В същото време две от последните решения на Драпатий отменят предишни разпореждания на Сирски. Генерал-майор Андрий Малиновски, командващ Ракетните войски и артилерията, от няколко години беше прехвърлен в Генералния щаб; Драпатий го връща на командния пост с мотив, че далекобойните удари на територията на Русия са съвместна операция на редица структури, а не отговорност само на едно звено. Ударната кампания срещу руските рафинерии и военна промишленост през 2026 г. се ръководи от няколко звена едновременно, а Малиновски беше изведен от командването тъкмо в момент на нейното разгръщане. Освен това на 19 юли Сирски отстрани командира на 93-та отделна механизирана бригада Шамил Крутков поради ротация на позициите; заповедта обаче заседна в бюрократичните процедури достатъчно дълго, за да бъде блокирана, и Крутков се връща начело на бригадата.

Тази кадрова вълна идва след две седмици на пълна трансформация на военно-политическото ръководство в Киев. На 16 юли Върховната рада утвърди новия кабинет на Сергий Корецки, в който Михайло Федоров – министър на отбраната от 14 януари 2026 г. – не беше включен. Неговата оставка предизвика обществено недоволство: от същия ден в Киев и редица други градове започнаха ежедневни протести с две основни искания – връщането на Федоров и оставката на Сирски. Един от организаторите беше ветеранът Дмитро Козятински, който формулира исканията пред Kyiv Independent на 20 юли, докато на площад „Иван Франко“ протестиращите скандираха „Корупцията убива“. Кандидатурата на вътрешния министър Игор Клименко за министър на отбраната пропадна, след като той отказа поста и беше пренасочен към Съвета за национална сигурност и отбрана. От 20 юли длъжността се изпълнява временно от генерал-майор Йевгени Хмара, който дотогава ръководеше Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и командваше Центъра за специални операции „А“ (Зеленски го освободи от двете длъжности на 17 юли). На 21 юли президентът замени Сирски с Драпатий, а на следващия ден начело на Генералния щаб застана генерал-майор Игор Скибюк.

Самият Федоров описа разминаването си с досегашния главнокомандващ като принципно и светогледно, а не личностно, в интервю за вестник „Украинска правда“. По думите му Министерството на отбраната е било подложено на натиск от кръгове, недоволни от опитите да либерализира и отвори пазара на отбранителни поръчки, тъй като висши фигури са имали частни интереси в сектора. За собственото си освобождаване той разкри, че е научил едва половин час преди заседанието на парламентарната група, когато е била внесена кандидатурата на Клименко. Федоров е отказал последващите предложения за постове, включително такъв за вицепремиер, с аргумента, че те не му дават шанс да довърши започнатите реформи; пред Reuters той бе категоричен, че би се върнал във властта единствено на поста, от който е бил отстранен.

Новият главнокомандващ Михайло Драпатий е на 43-години. Роден през 1982 г. в Каменец-Подолски, той завършва Харковския институт на танковите войски през 2004 г. и започва служба като лейтенант в 72-ра отделна механизирана бригада. Когато през април 2014 г. Русия започна агресията си срещу Украйна в Донбас, Драпатий има чин майор и командва 2-ри механизиран батальон на бригадата, а сраженията на портите на Мариупол превърнаха неговата част в символ на украинската съпротива още в първите дни на войната. През август 2016 г. поема 58-а отделна мотопехотна бригада, където се издига от батальонен до бригаден командир още преди пълномащабната инвазия – постижение, извоювано директно на фронта, а не в кабинетите.

Пълномащабната война го завари на висша командна длъжност. На 17 март 2022 г. той оглави групировка войски „Юг“, по-късно трансформирана в Каховска оперативна група. Под ръководството му беше спряно руското настъпление към Кривой Рог в най-критичните първи дни на инвазията. Последвалото украинско контранастъпление изтласка фронтовата линия с 6-23 км и освободи десетки населени местаа в Херсонска и Днепропетровска област – преломен момент в първия етап на войната. Той остана начело на херсонското направление до 2024 г., което означава, че операцията по освобождаването на земите на западния бряг на река Днепър и самия областен град е била планирана и проведена именно под неговото ръководство. Когато през май 2024 г. Русия отвори нов фронт с офанзивата в Харковска област, той пое Харковската оперативно-тактическа група. Задачата му беше да не допусне пробивът да прерасне в нещо повече от ограничена погранична операция – и успя. Руските войски останаха заклещени в две тесни зони край границата, без изобщо да доближат Харков.

На 29 ноември 2024 г. Драпатий застана начело на Сухопътните войски – най-многобройния род войски във ВСУ. Според личния му отчет той заварва там „атмосфера на страх, липса на инициатива, съпротива срещу обратната връзка и безразличие към проблемите на личния състав“. Отговорът му е светкавичен: сменя близо половината от висшия команден състав, стартира реформа срещу корупцията в системата за набор на кадри, обновява методиката на обучение според реалността на бойното поле и интегрира съвременните технологии право в подготовката. Целта му е системна – кадрова машина, изградена с десетилетия върху лични връзки, да започне да работи въз основа на резултати. На 26 януари 2025 г. към неговите задължения беше добавена и оперативно-стратегическа групировка „Хортица“ – най-голямата в сухопътните войски, която отговаря за целия източен фронт от Велика Новоселка до Харков. На 1 юни 2025 г. подаде оставка от този пост заради руски ракетен удар срещу 239-и полигон в Днипропетровска област, при който загинаха 12 военнослужещи. Тогава той подчерта, че основната отговорност винаги е на командирите, защото те определят правилата, вземат решенията и понасят последиците, като призна за себе си: „не натиснах достатъчно, не убедих, не промених отношението към хората в строя“. Оставката му не беше приета от президента Зеленски. По-късно пое Командването на обединените сили, а есента на същата година ръководените от него сили, сред които 13-а бригада „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна (НГУ), освободиха територия в района на Купянск. Драпатий се застъпва гласно за по-голяма инициатива на ниските командни нива, по-бързо вземане на решения и поемане на лична отговорност и последователно подкрепя реформите на Федоров в Министерство на отбраната.

Отстраняването на Карпенко и Грузевич де факто разчиства двете ключови позиции, чрез които Сирски упражняваше пряк контрол върху Сухопътните войски и тяхното снабдяване. Връщането на Малиновски и Крутков пък отменя две от наказателните му решения и изпраща ясен сигнал към по-долните ешелони, че свалянето на командир заради оперативна преценка вече няма да бъде практика. Само за 9 дни новият главнокомандващ смени целия управленски слой, на който ще разчита за изпълнението на собствените си заповеди.

Новите имена носят коренно различно схващане за командния процес. Сирски налагаше централизирано вземане на решения по традиционния съветски модел и често беше критикуван, че управлява бригадите през главата на техните командири, а за провалите търси отговорност предимно по ниските етажи. За разлика от него, Драпатий държи на по-силна инициатива в ниските командни нива и бърза преценка на място, а на 1 юни 2025 г. пое пълната отговорност върху себе си, вместо да я прехвърли на подчинените си. Разминаването, което Федоров определи като светогледно, преминава именно по тази линия: спорът не беше за организационната структура, а за това кой има правомощието да взема решения. Ето защо уволнението на Грузевич – спирал реформите в Сухопътните войски с аргумента, че негов командир е Сирски – и връщането на Крутков носят по-голяма тежест от рокадата на един генерал в логистиката.

Част от стратегическата програма обаче остава в сила. Драпатий заяви, че ще продължи изграждането на армейски корпуси и ще разшири тяхната автономия, че ще набляга на развитието на безпилотни системи и асиметрични способности, базирани на украински технологии, и разпореди пълен одит на състава в тила, за да се пренасочат военнослужещи към бойните бригади на фронта – похват, който и Сирски прилагаше през 2024 г. Разликата няма да бъде в списъка с мерки, а главно в това дали корпусите реално ще получат самостоятелността, която на хартия вече притежават.

Критиките към Карпенко и разкритията на Федоров се припокриват в една точка: кой определя поръчките за въоръжените сили и чии изисквания обслужват те. Командването на Силите за логистика не подписва договорите, но формулира заявките и техническите задания, върху които те стъпват, а на това ниво смяната на дадена фигура може да промени много повече от един подпис.

Руска крилата ракета измина 100 км над Полша и падна в Люблинско

🇵🇱💥🇷🇺 На 30 юли сутринта руска крилата ракета Х-101 навлезе на 100 км дълбочина във въздушното пространство на Полша и се взриви в поле между селата Тарнава-Колония и Токари в Билгорайски окръг на Люблинско войводство. Взривът остави кратер с 10 метра ширина и 5 метра дълбочина, на 2 км от най-близките къщи, а отломките са разпръснати в радиус от близо 200 метра, съобщи на място прокурорът Гжегож Трушевич. Жертви и пострадали сред населението няма. Още преди ракетата да пресече границата, във въздуха вече беше вдигната двойка полски F-16, подпомагана от самолет за далечно радарно откриване (AWACS).

Нощта започна не с изненада, а с предупреждение. Оперативното командване на въоръжените сили обяви, че националните и съюзническите разузнавателни средства са засекли засилена активност на руската далекобойна авиация, поради което е повишена готовността на системите за ПВО. Изтребителите излетяха около два часа сутринта, докато руските ракети все още летяха над Украйна. Заедно с тях бяха активирани разузнавателни самолети, както и презареждащи машини на съюзниците, излетели от Германия. В 03:40 ч. полските радари отчетоха в собственото си въздушно пространство неидентифициран обект, движещ се на запад, и към него беше насочена двойката F-16. Шест минути по-късно преди целта да бъде окончателно идентифицирана тя изчезна от радарните екрани. Екипаж на хеликоптер откри мястото на падане. Сирените в Люблин виха около 13 минути, а на терен своевременно застъпиха близо 100 души от армията, полицията и службите за сигурност.

Идентификация беше извършена по откритите фрагменти. В Люблин министър-председателят Доналд Туск заяви, че според преобладаващата част от останките експертите определят обекта като руска ракета Х-101. Разследването обаче тепърва трябва да установи със сигурност три неща: точния тип на оръжието, кой го е изстрелял и дали кратерът е резултат от детонация на бойната част, или от самото попадение в земята. Още сутринта украинският външен министерстър Андрий Сибиха беше по-категоричен, определяйки инцидента директно като навлизане на руска крилата ракета Х-101 във въздушното пространство на НАТО. Украинското издание Defense Express прецени, че става дума за ракета с въздушно базиране, изстреляна от Ту-160М или Ту-95МС. Неофициални тракери (сред които Monitorwar) посочват, че тя е пресякла границата в района на украинския град Володимир (Волинска област) и е навлязла с още около 100 км навътре.

Навлизането на ракетата над полска територия беше пряко следствие от промяна в тактиката на атаката. За разлика от редица предишни удари, насочени предимно срещу Киев и разчитащи основно на балистични и хиперзвукови ракети, този път руските сили пуснаха в ход множество крилати ракети, разширявайки обсега към Западна Украйна, отбелязва Defense Express. Основните направления бяха Киевска и Лвовска области, но бяха атакувани също Днепропетровска, Сумска, Винишка, Полтавска, Николаевска и Ивано-Франковска. Маршрутите към целите в западната част на страната минават в непосредствена близост до държавната граница с Полша, а град Володимир е само на няколко десетки километра от нея. Изместването на ударите на запад драстично съкращава времето за реакция на полската страна – не поради дефицит на средства, а защото разстоянието между точката на прехващане и границата се свива до минимум.

Времевият ресурс стигаше едва за разпознаване. При крайцерска скорост от 700 до 900 км/ч, на Х-101 са ѝ нужни под 7 минути, за да преодолее 100 км. Прозорецът между първото засичане и изчезване от екраните е точно 6 минути. Това означава, че полската страна разполага с времето на един-единствен прелет, за да потвърди целта, да поиска и получи разрешение, и да нанесе поражение. Изтребител, който вече се намира във въздуха, но патрулира на различна височина и в друг сектор, не може да покрие такъв критично кратък интервал само защото е излетял по-рано.

Изгубването на целта от радарите, вместо проследяването му до самата земя, се дължи на конструктивните ѝ характеристики. Х-101 е проектирана за полет на ниска височина – едва 30-70 метра над самия терен. Тя използва предварително заредена дигитална карта на релефа, съчетана с инерциална система и корекция по ГЛОНАСС, а специфичната ѝ форма и покритие намаляват нейната ефективна отразяваща повърхност на. радарите (ЕРОП). На такава височина наземните радари губят целта зад хоризонта. Самолетът за далечно радиолокационно откриване компенсира този дефицит, но само при условие че данните от него постъпват без забавяне както до пилота, така и до звеното, вземащо решение за огън.

Официалните полски изявления описват не липса на боен потенциал, а недостигнат праг за задействането му. Премиерът Туск заяви, че полските сили са били в пълна готовност да свалят обекта, ако полетът му е продължил по начин, който създава директна заплаха. Оперативният командващ генерал Иренеуш Новак също посочи, че би наредил унищожаване, ако ракетата бе навлязла по-дълбоко над полска територия. В случая обектът е паднал в незастроен район, а свалянето на крилата ракета с 400 кг бойна част над суша неизбежно разпръсква опасни отломки върху голяма площ. Анализът на Defense Express – че основната слабост не е в откриването, а във веригата на вземане на решения и тромавите правила за ангажиране (изискващи визуална идентификация и изрично разрешение) – обяснява най-точно разминаването между високата бойна готовност и липсата на реален пуск. Това обаче не е единственото обяснение, пасващо на фактите: същите изявления допускат и възможността за съзнателно въздържане при оценка за отсъствие на непосредствена опасност. Двете хипотези се различават по ясно проверим белег: докладът, който Полша обеща да предостави на НАТО, ще съдържа или данни за изчерпан времеви прозорец, или документирано решение да не се открива огън.

В радиус от едва 100 км от украинската граница попадат градовете Хелм, Замошч и самият Люблин, а на около 50 км западно от мястото на взрива се намира Сталова Воля – ключов център за производство на бронирана техника. Макар ракетата да падна в слабо населена местност, нейната траектория вероятно е последствие от техническа повреда или изчерпано гориво, а не от съзнателен избор. При малко отклонение в маршрута тя би могла да се разбие над гъсто застроен район или стратегически военен обект.

Полша вдига дежурните си изтребители при почти всяка масирана атака срещу Западна Украйна, но реалните инциденти на нейна територия са редки, макар и не безпрецедентни:

• 15 ноември 2022 г.: В Пшеводов загинаха двама души от паднала украинска зенитна ракета – единствените жертви на полска земя, свързани директно с войната.
• 16 декември 2022 г.: В полското въздушно пространство навлезе руска крилата ракета Х-55. Тя остана незасечена и беше намерена едва на 27 април 2023 г. в гора край Бидгошч, на стотици километри във вътрешността на страната.
• 29 декември 2023 г.: Руска ракета навлезе от Украйна в района на Замошч, прелетя около 40 км за под 3 минути и се върна обратно. Варшава вика руския повереник в делата, но огън не беше открит.
• 24 март 2024 г.: Руска крилата ракета пресече полското въздушно пространство за 39 секунди край село Осердув.
• 20 август 2025 г.: Руски дрон „Геран-2“ се разби и взриви край Осини в Луковски окръг – на около 100 км от границата и на 80 км от Варшава, нанасяйки щети по сгради.
• Нощта срещу 10 септември 2025 г.: В полското въздушно пространство навлязоха най-малко 21 руски дрона. 4 летища бяха временно затворени, а до 4 апарата бяха свалени – първата стрелба на съюзник от НАТО във войната. Един от дроновете достигна Олешно, на повече от 200 км от източната граница. Тогава Полша задейства Член 4 от Северноатлантическия договор.
• 2026 г.: Поредицата продължи с по-нисък интензитет. През април полски F-16 бяха вдигнати срещу руски разузнавателен самолет Ил-20 с изключен транспондер, а на 8 май руски разузнавателен дрон падна край село Осека във Варминско-Мазурско войводство.

По данни на Командването на ВВС на Украйна, радиотехническите войски са отчели общо 358 средства за въздушно нападение по време на последната атака:

• 4 противокорабни ракети „Циркон“ или „Оникс“ (изстреляни от Курска област);
• 9 балистични ракети „Искандер-М“, С-400 и KN-23 (от Брянска, Воронежка и Курска област);
• 61 крилати ракети Х-101 и „Калибър“ (от Вологодска област и Новоросийск);
• 284 ударни дрона от типа „Шахед“, „Гербера“, „Италмас“ и дронове-имитатори.

Свалени или неутрализирани с електронна война бяха 320 цели – 54 крилати ракети и 265 дрона, но едва 1 от 9 балистични ракети. Ударите нанесе сериозни щети по жилищна и гражданска инфраструктура, като по данни на властите са загинали най-малко 13 души, а над 50 са ранени:

• Днепропетровска област (село Радушне край Кривой Рог): Балистична ракета „Искандер“ разруши до основи частна къща и уби шестима цивилни от едно семейство (включително три деца – момиче на 6 г. и момчета на 11 и 17 г.), а поне още 8 души бяха ранени;
• Лвовска област: Удар по многофамилни жилищни блокове затрупа хора под развалините, като загина един полицай, а между 30 и 34 души (сред които 3 деца) бяха ранени, докато спасителните операции продължиха през целия ден;
• Киев и Киевска област: В столицата загина един 31-годишен мъж, а 8 души бяха ранени (включително дете край Бровари);
• Полтавска област: Един човек загина вследствие на пожари в складови бази след ракетен удар.

В Полша процесуалните действия на терен продължиха през целия ден. Разследването пое прокуратурата на Люблин, а Украйна предложи официално съдействие при оглед на мястото, потвърди прокурор Трушевич. Решението за активиране на сирените за тревога в Люблин беше защитено от министъра по дигиталните въпроси Кшищоф Гавковски. Пред Polsat News той подчерта, че тревогата е била изцяло оправдана, имайки предвид реалната опасност обектът да падне върху жилищен блок или къща – информация, с която полските власти не са разполагали в момента на вземане на решението.

Политическата реакция във Варшава остана премерена. Премиерът Туск свика оперативен координационен екип с участието на министъра на отбраната и ръководителите на службите, обсъди казуса с президента Карол Навроцки и информира командването на НАТО, обещавайки пълен доклад. Министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш описа нощта като изключително тежка за системите за ранно предупреждение и ПВО. Той уточни, че в близост до полската граница са били наблюдавани около 20 обекта, а на мястото на взрива се извършва подробна пиротехническа експертиза. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определя случая като поредно неприемливо нарушение на въздушното пространство на ЕС. До момента на публикуване Полша не е поискала официални консултации по Член 4 – съществена разлика от септември 2025 г., когато механизмът беше активиран заради вълната от дронове, въпреки че и тогава нямаше жертви.

Окончателните изводи предстоят. Пиротехническата и балистичната експертиза ще дадат отговор на трите ключови въпроса, поставени от Туск, и ще потвърдят дали бойната част на ракетата е детонирала. Докладът до НАТО ще разкрие дали 6-минутният прозорец е бил обективно недостатъчен за реакция или е било взето решение за въздържане от огън. Но реалната мярка за научените уроци няма да се измерва в изявления или дипломатически консултации, а с евентуална промяна на правилата за задействане на огън над източните войводства – единственото решение, което би съкратило разстоянието между засичането на целта и заповедта за унищожаването ѝ при следващ подобен инцидент.

Москва обяви строежа на 500-тонен безекипажен кораб за борба с подводници

🇷🇺⚓️ Русия започна строителството на първия си голям безекипажен надводен кораб за издирване и преследване на подводници. Плавателният съд с водоизместимост 500 тона се определя от Москва като първия по рода си в този клас. Проектът бе обявен от главнокомандващия Военноморския флот адмирал Александър Моисеев, според когото проектът вече е включен в Държавната програма за въоръжаване и преминава от фаза проектиране към практическа реализация.

„Корабът вече се строи и ще бъде първият от този тип. Той ще положи основата за бъдещото развитие на безекипажните системи“, заяви адмиралът в изявление за телевизия „Звезда“ на военното министерство.

Новината за новия кораб дойде на фона на широко преустройство във флота. По думите на Моисеев Северният флот вече е сформирал първия си полк за безекипажни системи, съставен от два дивизиона надводни и един дивизион подводни безпилотни апарати. Очаква се втори такъв полк да влезе в състава на Тихоокеанския флот през 2027 г. Тези две стъпки – специализиран кораб за борба с подводници и щатните дрон-съединения – разкриват замисъл, при който безекипажните машини се превръщат от импровизация в постоянна структура на флота.

Това решение не се появява в изолация. На 1 март 2025 г. Министерство на отбраната обособи отделен род – Войски за безпилотни системи. Така Москва институционализира този подход по модела, който Украйна узакони близо година по-рано с указ на президента Володимир Зеленски от юни 2024 г. Украйна обособи първа безпилотните системи – включително морските дронове – в самостоятелен род въоръжени сили и натрупа ценен боен опит, който руското командване днес се опитва да навакса.

Цитирани от Jamestown Foundation планови документи разкриват пътна карта от четири фази до 2028 г. Тя предвижда личният състав да достигне близо 210 000 души, разпределени в около хиляда формирования, като морските дрон-полкове за Северния и Тихоокеанския флот са част от етапите. Мащаба на промяната обоснова и самият министър на отбраната Андрей Белоусов, който през септември 2025 г. направи оценка, че дроновете вече поемат до 80% от огневите задачи на бойното поле.

На този фон обявеният кораб е по-скоро елемент от широка програма, отколкото самостоятелна сензация. Показателно е и дислоцирането на първото съединение – не в Черно море, където беше научен този урок, а в Северния флот, който е насочен към НАТО и охранява стратегическите подводни ракетоносци. Това сочи, че руският замисъл надхвърля рамките на черноморския театър на военните действия.

По-интересен обаче е изборът на самия тип оръжие. Русия се насочва към клас апарати, от който самата тя понесе тежки загуби в Черноморския флот, а сега ги прилага за коренно различна задача. Безекипажните катери на ВМС на Украйна (като Magura и Sea Baby), които поразиха редица ракетни, десантни и патрулни кораби на Черноморския флот, са малки ударни съдове с тегло от няколко тона. Тяхната тактика е бърза и високомобилна: сближаване, нанасяне на удар и оттегляне. Обявеният от Моисеев кораб е съвсем различен – има водоизместимост около 500 тона (колкото малка корвета), като е проектиран не за нападение срещу надводни цели, а за откриване и проследяване на подводници.

Досега руските усилия при морските дронове бяха предимно отбранителни. По-рано тази година Москва представи плаващата платформа „Плот-40“, създадена за защита на бази и пристанища от морски дронове. Преходът от статична защитна система към автономен преследвач на подводници е сериозен скок – и именно затова изисква по-голяма предпазливост от тази, която официалните съобщения предлагат.

Новината идва и на фона на поредица от морски неуспехи, които тя индиректно потвърждава. Украинската кампания с морски дронове преобрази военните операции в Черно море и принуди Русия да изтегли голяма част от плавателните си съдове от окупирания Крим към Новоросийск и други пристанища. А през юли 2026 г. Русия остана без нито един боен кораб в Средиземно море за първи път от 2013 г. На 1 юли 2026 г. това пълно отсъствие беше отбелязано от OSINT анализатори и по-късно потвърдено от Института за изследване на войната (ISW). Сред основните причини са затварянето на Босфора и Дарданели за воюващи страни по силата на Конвенцията от Монтрьо, както и упадъкът на базата в Тартус, която загуби ролята на постоянна опорна точка след падането на режима на Башар ал-Асад в Сирия. Тъкмо в месеца, в който флотът достигна това дъно в присъствието си, неговото командване представи визия за автономно бъдеще.

Пропастта между тази визия и реалното ѝ прилагане обаче остава голямо. Противоподводната борба е сред най-сложните военноморски задачи. Тя изисква изключително чувствителна хидроакустика, интеграция на данни от много сензори и продължителна, търпелива работа – способности, които безекипажните надводни съдове досега не са демонстрирали в подобен мащаб никъде по света.

За сравнение: най-напредналата платформа в този клас, американският Sea Hunter, построен по програма ACTUV на DARPA и спуснат на вода още през 2016 г. за проследяване на подводници, има водоизместимост около 135–145 тона. След близо десетилетие изпитания той все още не се е превърнал в рутинно средство. Обявеният от Москва съд е близо три пъти по-голям – амбиция, която дори водещ световен флот все още не е реализирал напълно. Автономен 500-тонен кораб, който да изпълнява такива задачи без екипаж, би бил дръзка стъпка дори за флот, който няма хроничните проблеми на руския.

Засега заявката се основава единствено на думите на един адмирал и на съобщение от официалния канал на руското военно министерство. Не се посочва корабостроителница, липсват кадри от строителния процес и няма обявен срок за пускане на вода. Към това се добавя и конкретен риск пред програмата: Jamestown Foundation посочва недостиг на финансиране от около 900 млн долара за фазите, включващи морските дрон-съединения – средства, които не са предвидени в бюджета за 2025–2026 г.

Ето защо най-реалистичният прочит е, че обявеният проект очертава по-скоро намерение, отколкото готов капитал. Фактът, че Русия изгражда постоянна институционална рамка за водене на безекипажна война по вода, е добре документиран и процесът едва ли ще бъде върнат назад. Появата на самия 500-тонен ловец на подводници в близко бъдеще обаче остава твърде малко вероятна. Тази оценка би се променила при появата на конкретни доказателства – сателитни снимки от корабостроителница, обявяване на конкретен изпълнител или спускане на корпуса на вода. Обратното – продължителната липса на следи, съчетана с вече потвърдения недостиг на средства, би потвърдила, че заявките за момента изпреварват реалните възможности. Междувременно първият проверим знак за сериозността на този курс ще бъде дали до 2027 г. вторият дрон-полк наистина ще влезе в строя на Тихоокеанския флот, както обеща адмирал Моисеев.

Иран обмислял балистичен удар по украинско пристанище след унищожения кораб „Ана“

🇮🇷⚡️🇺🇦 Режимът в Иран е стигнал до обсъждане на евентуален удар с балистични ракети срещу Одеса в отговор на потопения от украински дронове ирански сухотоварен кораб, но е отложил решението след поредица от дипломатически контакти. Това съобщи The New York Times днес, позовавайки се на ирански и западни служители. Запознати с разузнавателните сведения са очаквали да се ограничи до ракета с малка бойна глава, която да направи символичен жест, без да предизвика тежки щети.

Поводът е украинската операция в Каспийско море, проведена нощта срещу 25 юли. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че далекобойни ударни дронове са поразили на около 1000 км от територията на страната товарните кораби „Порт Оля 2“ и „Бегей“, ракетен катер от проект 12418 „Молния“ и платформата на нефтеното находище „Владимир Филановски“. Президентът Володимир Зеленски оповести „много силни резултати“ от атаките срещу съдове, използвани за превози на военни товари, свързани с Иран, както и по боен кораб. В същата нощ беше унищожен и иранският 90-метров сухотовар „Ана“ (IMO 8934491), тръгнал от Астрахан към Бендер Анзали. Загина 23-годишният ирански моряк Нима Моради; данните за ранени се разминават – иранско външно министерство съобщи за един, а Iran International за трима. Каспийско море не е нов театър на бойните действия за Киев: по данни на Maritime Executive първите му удари по руските активи в акваторията му датират от ноември 2024 г. при Каспийск, а Defence Express припомни успешното унищожаване на товарния кораб „Порт Оля 4“ от Силите за специални операции (ССО) през август 2025 г.

Основният повод за дипломатическо напрежение е товарът. Техеран настоява, че „Ана“ е транспортирал валцувана стомана, изпълнявайки стандартен курс и че Иран никога не се е намесвал в конфликта между Русия и Украйна; Руският външен министър Сергей Лавров също определи товара като цивилен. В същото време украинският посланик в Израел Йевген Корнийчук заяви, че на борда е имало компоненти за ракети и дронове, а не цивилни стоки. Двете версии за товара не съвпадат, а маршрутът Астрахан–Бендер Анзали води към Иран, докато украинската обосновка за законна военна цел стъпва върху доставките за Руската федерация. По-твърдо документиран е случаят с другите два кораба, които са документирана мишена на санкции, „Порт Оля 2“ на Министерство на финансите на САЩ, „Бегей“ на британското, а според данни на украинското разузнаване „Бегей“ е возил боеприпаси, артилерийски снаряди, бронежилетки и каски, като екипажът е спирал системата за автоматична идентификация (AIS) при преходите между ирански и руски пристанища.

Реакцията на Техеран ескалира в рамките на три денонощия. Министерството на външните работи привика украинския шарже д'афер, за да протестира срещу „враждебен и престъпен акт“. Външният министър Абас Арагчи определи удара като нарушение на Устава на ООН, което „не може да остане без отговор“, и обвини Израел, че се опитва да въвлече Европа във войната си; иранската позиция беше изложена пред върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас и Лавров. Ебрахим Азизи, председател на Комисия по национална сигурност и външна политика в парламента на Ислямската република, определи украинския ход като погрешно изчислен и заплаши, че „Украйна също може скоро да разбере, че Иран не оставя действията без отговор“. От Москва Песков определи удара като нападение „срещу самия Иран“ и вписа Каспийско море в „разширяващата се география на терористична дейност“, поставяйки го редом до газопроводите „Северен поток“ и Каспийския тръбопроводен консорциум.

Вътре в Ислямската република отговорът се оспорва открито. Консервативният „Кейхан“ представи удара като стратегически сигнал, чиято цел е Иран да бъде въвлечен във въоръжена ескалация на север. Военният анализатор Нима Акбархани предложи друга посока: „Стратегическият и точен отговор е да бъдат ударени европейски интереси, а не емоционално действие.“ Срещу тях бившият дипломат Куруш Ахмади алармира, че отварянето на нов фронт би наложило прехвърляне на войски в тази посока и би приближило НАТО до конфликта, а политологът Мазияр Агазаде описа възмездието като безполезен и изтощителен нов фронт с непропорционална цена.

Оръжието, което би било нужно за подобен ответен удар, очертава ограниченията на замисъла. Иранските ракети със среден обсег, сред които Ghadr-110 и Emad от семейството на Shahab-3, двустепенна с твърдо гориво Sejil и , се обявяват за около 2000 км при бойни глави от 700 до 1500 килограма. По права линия от Техеран до Одеса разстоянието възлиза на около 2100 км, от северозападния край на страната – под 1700 км. Малката бойна глава, за която говорят източници на The New York Times, следователно не е само начин щетите да бъдат ограничени; по-лекият полезен товар е това, което купува обсег в този край на скалата. По същата логика най-далекобойният вариант на Khorramshahr, деклариран за 4000 км, по оценка на Defence Express почти сигурно постига разстоянието за сметка на значително намален полезен товар. Евентуалната траектория на полета пък минава над Южен Кавказ и Черно море, тоест над въздушното пространство на държави, които не са страна във войната. Украинската отбрана не е строена за този клас цели: Patriot има ограничена ефективност срещу балистични ракети със среден обсег, а системите, проектирани именно за тях, като THAAD и Arrow-2 и Arrow-3, не влизат в украинския арсенал.

Отдръпването дойде след проведен разговор по телефона. Във вторник Арагчи разговаря с украинския топ дипломат Андрий Сибиха, след което написа, че е получил уверение, че нападението над иранския кораб е било непреднамерено и Украйна не търси ескалация; Техеран поиска обезщетение за нанесените загуби и заяви, че самият той също не търси ескалация. Сибиха описа същия разговор с друг акцент, като съобщи, че е предупредил Иран да се въздържи от възмездие и да спре подкрепата си за руската военна агресия срещу страната. В случая Иран си прави сметка в още един контекст: от 24 юли американските и иранските удари са на пауза, а заместник-външните министри на Иран и Оман водят преговори в Техеран за режима на корабоплаване през Ормузкия проток. Втори фронт на 2000 км от собствените му граници с противник извън собствения театър, би струвал на Ислямската република точно този преговорен процес.

Формално Украйна не се намира във военен конфликт с Иран, но от март нейното присъствие в държавите от Персийския залив е регламентирано – Зеленски подписа двустранни споразумения за сътрудничество в сферата на отбраната със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар. Киев подпомага общо пет държави, сред които и Кувейт и Йордания, в противодействието на иранските дронове; 201 украински специалисти вече работят в първите три страни. Логиката на размяната е откровена: украински прехващачи за скъпите зенитни ракети, които Заливът изразходва по дронове и които не достигат на Киев срещу руските удари. Следователно тези последни заплахи, идващи от Иран, не се отправени към неутрална държава, а към противник отвъд залива, който вече е разположил 200 от най-добрите си специалисти, за да неутрализира иранските способности в дроновата война.

Свободата на Киев за водене на бойни действия по вода се стеснява и от Вашингтон. След като украински дронове поразиха четири танкера край Новоросийск, единият от които беше нает от Chevron, президентът Тръмп предупреди Украйна да не удря неруски плавателни съдове в Черно море; изпълнителният директор на компанията Майк Уърт разговаря с висши американски служители преди да отправи предупреждението, писа The Wall Street Journal. Новоросийск е крайната точка на Каспийския тръбопроводен консорциум, по който казахстански нефт тръгва за Европа, около 2% от световния дневен добив, считан за алтернатива на руския износ.

Ударът по „Ана“ засега остава без отговор, но Техеран не е обявил случая за приключен, а обезщетението, което иска, е единственото решение, за което двете столици са се съгласили да говорят. Дали ситуацията ще се успокои, ще стане ясно от няколко проверими белега: дали Киев ще повтори удар срещу кораб под ирански флаг, дали иранската страна ще получи компенсация и дали необявеното прекратяване на огъня между САЩ и Иран ще продължи, след като снощи беше нарушено от изненадващ ирански ракетен удар срещу авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания. Нов украински удар в Каспийско море, докато преговорите с Оман са в застой, повишава вероятността заканата на Азизи да бъде изпълнена, а тогава спорът вече няма да е за един кораб и един загинал моряк, а за това дали украинските пристанища влизат в списъка с цели на иранските ракетни сили.

📸 Снимка: Абас Арагчи, министър на външните работи на Ислямска република Иран, посочи в изявление, публикувано във вторник на неговия профил в Х, че украинският му колега Андрий Сибиха е описал удара срещу ирански товарен кораб в Каспийско море като непреднамерен. (Hadi Mizban/Associated Press)

Руската армия доближи Славянск и Краматорск: Оценка на ситуацията и оперативни рискове

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската армия се приближи на около 10 км източно от Славянск и Краматорск – разстояние, от което цялата градска агломерация и захранващите я пътни артерии влизат в обсега на поразяване на FPV дроновете. Тази оценка бе публикувана на 28 юли от френския военен анализатор Клеман Молен и се базира на открити данни, сателитни снимки, геолокирани кадри и частни източници.

Тя заварва украинските въоръжени сили само 6 дни след рокади на най-високо ниво: на 22 юли Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски и назначи Михайло Драпатий за новия главнокомандващ, а досегашния командир на Десантно-щурмовите войски Игор Скибюк – за началник на Генералния щаб.

Този участък се очертава като най-резултатния за руската армия от началото на 2026 г. Напредъкът тук се дължи на събитие отпреди 7 месеца. На 24 декември 2025 г. украинското командване изтегли своите части от Сиверск, който беше удържан в условия на ежедневен натиск в продължение на три години, за да запази личния състав и боеспособността си срещу противник със значимо числено превъзходство. От този момент руските сили не само затвърдиха контрола си върху града, но и се придвижиха с 10-15 км в западна посока, а по-голямата част от този напредък беше реализирана през първите седмици след украинското изтегляне.

Механиката на руския напредък

Механиката на този успех е геометрично обусловена и имаше почти автоматичен ефект. Още през февруари израелският анализатор Давид Генделман обясни как след падането на Сиверск руската армия напредва в постепенно стесняваща се ивица, съединява фланговете си и скъсява линията на фронта, благодарение на което нейната оперативна плътност на първа линия нараства автоматично.

Основните укрепени райони в това направление се намират в населените места, а между Сиверск и самите градове Славянск и Краматорск няма нито едно голямо селище, което да влезе в ролята на основен опорен пункт на отбраната.

Мащабът на приближаването е ясно измерим:

• На 22 януари DeepState отчете руско придвижване при Никифоровка, откъдето до административните граници на Славянск оставаха 13 км.
• По-на юг руските елементи вече бяха излезли при Миньковка – на 14 км от Краматорск.
• Шест месеца по-късно това разстояние е съкратено с още около 3 км.

Това темпо постепенно изнурява и разрушава отбраната, без да е нужен класически дълбок пробив.

Но постигнатата дистанция осигурява предимства, каквито иначе би донесло едва по-късното превземане на самите градове. Зоната на директно поражение по фронта достига 15 км, което прави пътищата между Славянск и Краматорск опасни и непроходими за класически транспорт, а логистиката и снабдяването на агломерацията се намират под постоянно визуално наблюдение и огневи удар. Челен щурм от изток все още е малко вероятен поради спецификата на терена, но сегашната позиция позволява на руската армия непрекъснато да подлага под обстрел с дронове, артилерия и въздушни удари градската зона и нейната инфраструктура, без да навлиза в нея.

Ключовите точки на натиск

1. Николаевка и горските масиви

Острието на този натиск е насочено към Николаевка – градче, разположено на около 15 км от Славянск и на 20 км от Краматорск, което пази източните подстъпи към Славянск. В пределите му се намира Славянската ТЕЦ, а районът осигурява контрол и върху важното трасе М-03 на север към Изюм. Руското придвижване към Николаевка се развива по две направления:

• По течението на река Северски Донец – през горските масиви край Крива Лука, Пискуновка и Стародубовка.
• От гората, разположена северно от Рай-Олександривка.

Гъстите крайречни гори по поречието на Северски Донец затрудняват силно противодействието, тъй като малки пехотни групи се придвижват от горски масив към отделни къщи и рядко се показват на открито. На 10 юли Генералният щаб на ВСУ отчете 29 отбити опита за придвижване към Рай-Олександривка, Крива Лука и Николаевка, както и при Резниковка и Закитне.

По данните на Молен, първите проникнали руски военнослужещи са попаднали в плен до Николаевка преди около три седмици, а през последните дни са били забелязани руски състави в сгради по източния край на селището. Независими геолокирани сведения обаче все още не потвърждават тази картина. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза през юли, че дори свързан с Кремъл руски военен блогър признава твърденията за достигане на Николаевка за преувеличени, допълвайки, че присъствието на малки пехотни групи не е равносилно на устойчив контрол. За 25, 26 и 27 юли ISW зафиксира настъпателни действия на руски отряди по Славянското направление, но без потвърден теренен напредък. На 27 юли DeepState определи линията Николаевка – Ореховатка – Никифоровка като последния значим отбранителен рубеж преди евентуални боеве за самия Славянск.

2. Рай-Олександривка и доминиращите височини

Второто критично огнище е село Рай-Олександривка, което на картата изглежда незначително, но всъщност контролира ключови височини над Славянск. Началникът на групата по личния състав на зенитно-ракетния дивизион от 54-та отделна механизирана бригада „Хетман Иван Мазепа“ (с позивна „Депутат“) формулира руската цел без заобикалки още на 3 юни:

Тактическата цел е завземането на господстващите височини, за да продължат действията си. Затова населени места като Резниковка, Рай-Олександривка, Крива Лука и Закитне са от стратегическо значение за противника.

Механизмът на тази тактика не изисква незабавно превземане на градовете. Дори частичният контрол върху височините разширява радиохоризонта за руските оператори, а това повишава обсегът, в който FPV дроновете могат да поразяват дълбокия тил на украинските части. Овладяна днес височина означава невъзможна ротация на войските утре.

3. Каналът „Северски Донец – Донбас“

По-на юг ролята на естествен отбранителен рубеж изпълнява каналът „Северски Донец – Донбас“. Молен описва ежедневни опити за инфилтрация покрай него, като отделни руски части вече го пресичат в посока Краматорск, а няколко села западно от канала са преминали в т.нар. „сива зона“. Според анализатора, ако това проникване продължи, първите руски войници могат да достигнат село Биленке в община Краматорск още преди края на годината.

Че сраженията са пренесени западно от канала, съобщиха в средата на юли и украински медии, цитирайки руски източници, които докладваха за битки в Тихоновка и подстъпите към Васютинско. Същите източници определят оста Малинивка – Юркивка – Рай-Олександривка като сравнително статична.

В същото време Биленке отдавна се намира в обсега на други средства за поразяване: на 10 юли въздушни удари с най-малко 7 планиращи бомби поразиха Краматорск и това селище, убивайки поне четирима души, сред които 14-годишно момче, което принуди властите да разпоредят пълната евакуация на всички деца от Малотарановка, Биленке и село Привиля.

Защо отбраната поддава? Три ключови фактора

1. Спецификата на терена: Теренът създава както възможности, така и ограничения и за двете страни. Каналът улеснява руското настъпление в същата степен, в която помага и на украинските защитници. Същото важи за реката и горските масиви – те прикриват инфилтриращите се групи, но правят лесна мишена всяко по-голямо струпване на войски. Форсирането на водната преграда до Славянската ТЕЦ и преминаването през мрежата от водни съоръжения ще струва скъпо на руската армия, особено към укрепените позиции, изградени от украинците в последните месеци. Поради това Молен прогнозира предпазливо, че битката за самия Славянск едва ли ще започне тази година – най-малко поради това, че боевете за самата Николаевка се очертават продължителни.
2. Въздушното превъзходство: Вторият фактор е интензитетът на руските въздушни удари по горските масиви, застроените площи и най-вече по Николаевка. Украински и международни сводки съобщават за системно разрушаване на градска инфраструктура, извършвано преди всичко с планиращи бомби. Те решават задача, с която пехотата на терен трудно би се справила изобщо: тя унищожава укритията, горските масиви и сградите, вместо да изисква физическото им превземане.
3. Съотношението на силите: Според сметките на Молен, украинските ресурси в района се изчерпват с едва 5–6 бригади, а разгръщането на повече сили е трудно осъществимо поради ограничената местна логистика. Това число се базира на негови лични източници и не може да бъде потвърдено изрично, но съвпада с прогнозата на Генделман от февруари: без въвеждане на стратегически резерв (какъвто досега не е ангажиран на този фронт) или съзнателно решение за оголване на друг участък, руският напредък ще продължи. Въпреки че руските загуби в сектора са значителни, особено при пресичане на открити пространства от щурмовите групи, те не са съмели да спрат постепенното придвижване през цялата година.

Моделът на евентуалната битка и бъдещите перспективи

Как би изглеждала евентуалната битка за агломерацията, може да съдим по съседни оперативни участъци. Масираните челни щурмове от типа на тези при Бахмут отдавна не са основен руски подход. По такъв начин приключиха боевете за Покровск, а подобен модел съпътства и Константиновка, където ISW отчита към края на юли прониквания на малки групи и епизоди, при които украинските сили поразяват руски позиции вътре в рамките на самия град. Генделман очаква същият сценарий да се повтори в Славянск и Краматорск, като според него преди решаващата битка руското командване вероятно ще направи опит първо да завърши с операциите при Константиновка и Дружковка.

Разликата между анализи, базирани на частни данни, и реално потвърдената чрез геолокация картина се дължи и на още един важен фактор: руската армия използва активно прониквания и издигане на знамена в градската периферия като инструмент на информационната война. Същия похват руската армия приложи в Купянск и Сиверск, където командването докладва на президента Владимир Путин за пълен контрол още на 11 декември 2025 г. – цели 13 дни преди реалното изтегляне на украинските сили.

Двете обяснения обаче нямат еднаква тежест. При Сиверск разминаването между изявления и реалност се затвори за около две седмици, а концепцията за „инфилтрационна война“ по правило започва физическо присъствие много преди да е установен пълен контрол – малки групи успяват да се задържат в отделни сгради, докато фронтовата линия на картата остава непроменена.

Дали Николаевка ще последва съдбата на Сиверск, ще стане ясно през следващите седмици по няколко проследими индикатора:

• Потвърдени с геолокация руски позиции в градчето или западно от канала ще потвърдят, че защитната линия Николаевка – Ореховитка – Никифоровка вече се разпада.
• Устойчиво задържане на отбранителния рубеж Малинивка – Юрковка – Рай-Олександривка наред с продължаваща серия от сводки на ISW, в които не е отчетен потвърден напредък, би подкрепило хипотезата, че става дума за информационно преувеличение на ограничени тактически прониквания.

Междувременно фокусът на кампанията постепенно се измества към пространството между река Северски Донец и Добропиля, където руската армия натрупва резерви и където още на 26 юли 2026 г. украински източници докладваха за засилено въздушно разузнаване и разминиране на маршрутите северно от Покровск.

Крайният изход на Славянското направление обаче няма да бъде решен от изминатия километраж, а от това дали новото украинско военно командване ще съумее да открие и пренасочи нужните резерви – тези, които участъкът така и не успя да получи през изминалата година – без при това да оголи друг критично важен фронт.

Анализ: Картата на руската ПВО очерта коридора, по който минават ударите

🇷🇺🛡️ Съставна карта на публично известните позиции на руската ПВО, публикувана на 27 юли, разкри плътни струпвания около големите градове и стратегически обекти, а между тях – обширни зони без нито една нанесена точка. Картата е дело на украинския OSINT изследовател, познат под псевдонима jembob.

Визуализацията е изработена от анализатора Виталий, чийто пост в мрежата X събра 72 000 преглеждания за денонощие. Към трите листа с координати той добавя лаконичното изречение: „Виждам удобна празнина по трасето на „Фламинго“ – маршрута на украинските крилати ракети FP-5 към Поволжието. Аналитичният канал „Око гора“ сподели материала с уточнението, че окупираните територии на Украйна са изключени от анализа, тъй като засичането на позиции там е несравнимо по-трудно.

Трите листа от картата разпределят засечените средства според тяхната функция:

• Първият – нанася радиолокационните станции (РЛС);
• Вторият – зенитно-ракетните комплекси с голям обсег С-300 и С-400;
• Третият – зенитно-ракетните артилерийски комплекси (ЗРАК) „Панцир“ за близка отбрана.

Ключов методологичен детайл са използваните радиуси на покритие, които са съзнателно консервативни: 20 км за „Панцир“ (с ракетата 57Е6), 90 км за С-300 (с 5В55Р), 120 км за С-400 (с 9М96Е2) и около 200 км за радарите за откриване на дронове.

Рекламният обсег на С-400 от 400 км се постига единствено с тежката ракета 40Н6 срещу високолетящи аеродинамични цели – каквито украинската кампания просто не използва. Срещу дронове, летящи на едва 100 метра височина, важат съвсем други показатели.

Геометрията на радарния хоризонт и „битката за височина“

Причината е чисто геометрична. Наземният радар засича нисколетяща цел едва когато тя се появи на радио хоризонта, а разстоянието до него зависи от височината на радарната антена и тази на самата цел. Радарна станция, монтирана на мачта от няколко десетки метра, засича апарат на 100 метра височина на разстояние от едва 50 до 60 км. Спусне ли се целта до 50 метра, тази дистанция намалява още повече.

Ракета с обсег 400 км е безполезна срещу цел, която радарът засича чак когато наближи на 60 км. Именно това обяснява едно от най-мащабните инженерно-строителни усилия на Русия през последните две години – изграждането на специални кули. По данни на jembob, само край Москва за два месеца са издигнати поне 24 нови кули за „Панцир“, а 3-4 комплекса от модификацията „Панцир-СМД“ са монтирани директно върху покриви на сгради. Кулата не увеличава обсега на самата ракета – тя издига радара над релефа и по този начин отдалечава хоризонта. Това е единственото възможно наземно решение срещу нисколетящи обекти.

Истинското решение обаче е въздушното наблюдение – ресурс, с който Русия почти не разполага. Радар, качен на самолет, вижда ниската цел отгоре и разширява обсега на откриване до стотици километри. Това е основната функция на самолетите за далечно радарно откриване А-50У. От общо осем машини, предадени на руските ВКС, Москва призна загубата на поне три:

• Една – при атака с FPV дрон срещу авиобаза „Мачулишчи“ в Беларус през февруари 2023 г.
• Втора – свалена над Азовско море на 14 януари 2024 г.;
• Трета – свалена над Краснодарския край на 23 февруари 2024 г.

По оценка на Defense Express, към настоящия момент в редовна експлоатация са не повече от 4 самолета А-50У за страна с 11 часови пояса. Новият модел А-100 съществува само като два прототипа, нито един от които не е готов за експлоатация. Четири самолета са крайно недостатъчни за едновременно покритие на Москва, Крим и Поволжието. Където ги няма, отбраната разчита изцяло на наземния хоризонт от 60 км.

Москва срещу провинцията: Равносметката на отбраната

Отбраната на Москва е най-подробно проучения сегмент от картината. Според изследването на jembob в Москва и региона са установени около 125 познати позиции за близък обсег:

• 79 кули за „Панцир“ в радиус до 50 км;
• 8–9 на по-голямо разстояние;
• 30 наземни рампи (включително 5 двойни);
• Няколко покривни установки.

Новите съоръжения оформят трети отбранителен пръстен с радиус около 40 км. Сгъстяването на позициите разкри и обектите с най-висок приоритет: местната петролна рафинерия, летище „Внуково“ и резиденцията на президента Владимир Путин. Към средата на юли около столицата са концентрирани близо 100 позиции за „Панцир“ и още 25 батареи С-300 и С-400.

Съпоставката с руския Юг разкрива сериозен дефицит на ресурси: докато на север масово са изграждани кули, на юг „Панцир“ най-често се разполага върху обикновени земни насипи, а пълноценни кули получават само обектите от първостепенно значение.

Тези цифри изглеждат внушителни, докато не се съпоставят с мащаба на цялата страна. Московска област обхваща около 44 000 кв. км и поглъща 125 позиции. Европейската част на Русия обаче има площ от 4 млн кв. км. За да се постигне същата плътност в целия регион, биха били нужни близо 10 000 позиции. Макар и груба, тази оценка стъпва на реална математическа база и показва реалния мащаб на проблема.

Темпът на производство не може да компенсира подобен дефицит. Украинското военно разузнаване оцени производството на „Панцир-С1“ на около 30 системи годишно. Kiel Institute използва по-широка категория и посочва до 14 комплекса за малък обсег месечно от всички типове (около 170 годишно). Двете оценки не си противоречат – по-високата включва комплексите „Тор“ и модернизираните по-стари системи. Изводът и от двете аналитични оценки е един и същ: запълването на вътрешността на страната до плътността на Москва би отнело десетилетия, при това без да се отчитат текущите загуби.

Самият jembob убедително оспорва и другата крайност – тезата, че в цяла Русия са останали едва 100–150 комплекса, като напомня, че 89 от тях са разположени само в радиус от 50 км около Москва. Оттук идва и самата форма на картата: тя не отразява просто стратегическо решение да се пазят само големите градове, а представлява единственият вариант, който математиката оставя на руското командване.

Пробиви в отбраната и тактика на разузнаването

Високата плътност на ПВО не гарантира пълно затваряне на небето. На 17 май украински дронове нахлуха във вътрешостта на Москва, след като преодоляха и двата по това време пръстена край Москва, и поразиха:

• Завода „Ангстрем“ в Зеленоград (между двата пръстена, на 2 км от най-близката позиция);
• Петролната претоварна станция при Солнечногорск (на 40–45 км от столицата);
• Московската рафинерия в Капотня (вътре във вътрешния пръстен).

OSINT експерти документираха още 10 попадения на отломки и прелитания: 6 между отделни пръстени и 4 във най-вътрешната зона. На 20 юли, вече при разположени близо 100 позиции за „Панцир“, безпилотници удариха петролна база и логистични обекти на 20–30 км от Москва. Изводът от подобна последователност, направен от Militarnyi, е неудобен за отбраняващата се страна: решаващият фактор не е високата плътност на зенитните системи, а качественото разузнаване, което открива слепите петна, и прецизното планиране на маршрута.

На този фон украинската кампания срещу самата ПВО придобива нов смисъл: тя надхвърля унищожаването на военна техника. Командирът на Силите на безпилотните системи Роберт Бровди я описва като „кампания за системно съкращаване на ПВО“. Според украински данни през зимата са поразени 54 обекта на ПВО (39 комплекса и 15 радара), а през март и април – 79 (41 комплекса и 38 радара).

Ключово тук е съотношението между поразените категории:

• Пусковата установка представлява ремарке с контейнери и се заменя сравнително бързо.
• Радарът обаче е незаменим в кратки срокове.

Многоцелевата станция 92Н6 се оценява на 30 млн долара, а радарният комплекс „Небо-М“ надхвърля 100 млн. Тяхното производство зависи пряко от модерна микроелектроника, чийто внос се намира под санкции. Украинските удари вече засегнаха тази производствена верига: през март бе поразен заводът „Кремний Ел“ в Брянска област, който осигурява над 90% от руското производство на микроелектроника за военни цели. По данни на западни експерти, конгломератът „Алмаз-Антей“ е принуден да получава част от компонентите за станциите 96Л6 от Китай.

Най-видимият индикатор за тези ограничения са забавените експортни договорки: последните два полка С-400 за Индия, които трябваше да бъдат доставени още през 2023 г., бяха отложени за периода 2026–2027 г. В нощта срещу 26 юли Главното управление на разузнаването (ГУР) отчете удар по С-400 в окупирания Крим, при който освен пускова установка е поразен и радарът 96Л6 – станцията, съпровождаща до 100 цели паралелно на височина до 300 км. Всъщност именно радарът, а не ремаркето до него, е загубата, която не може да бъде възстановена в рамките на месеца.

Пропуски в отбраната или слепи петна в наблюдението?

Очертаният от картата въздушен коридор има и своя административен контекст. На 24 юни президентът на Украйна Володимир Зеленски, цитирайки доклад на шефа на военното разузнаване Олег Иващенко, заяви, че руското командване е издало заповед за приоритетна отбрана на само два обекта за сметка на всички останали – Москва и Кримския мост. Допълнително към Валдай (където се намира другата резиденция на Путин) са прехвърлени около 90 пускови установки от други региони. Въпреки че това твърдение идва от заинтересована страна, описаният механизъм съвпада с наблюденията: система, изтеглена от Поволжието и разположена край столицата, оставя след себе си точно такъв дефицит, какъвто показва картата.

Има и алтернативно обяснение за празнините в картата, което също трябва да се вземе предвид. Картата е съставена от сателитни снимки, а спътниковото покритие не е равномерно – по-рядко заснеманите райони съдържат по-малко нанесени точки, независимо от реалната обстановка на терен. Освен това зенитните комплекси не са статични: анализаторите, картографирали московския пръстен през 2025 г., отбелязват изрично, че батареите постоянно се местят между предварително подготвени позиции. Изключването на окупираните територии от автора също премахва от картината най-плътно защитения участък на фронта. При тези обстоятелства „удобната празнина“ би могла да бъде пропуск в сателитното наблюдение, а не дупка в отбраната.

Практиката обаче опровергава тази по-мека хипотеза. Именно по този коридор крилати ракети „Фламинго“ удариха завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари на 5 май и 10 юни, както и завода „Авитек“ в Киров на 24 юли. В същото време украински дронове стигнаха чак до помпена станция „Субханкулово“ от нефтопровода в Башкирия – на близо 1350 км от границата.

Тенденцията на изтъняване намери потвърждение от независими източници извън тази карта. Публикувано през пролетта проследяване на 908 компонента от далекобойната ПВО отчита нетна загуба на 322 от общия обем (35% спад). По-важно обаче е крайно неравномерното разпределение на този спад по военни окръзи към март 2026 г.:

• Централен окръг: −81,8%
• Ленинградски окръг: −76,9%
• Източен окръг: −70,2%
• Южен окръг: −60,0%
• Московски окръг: −28,5%
• Калининградски окръг: −29,3%

Две независими проучвания, базирани на различни методологии, сочат един и същ извод: празните полета на картата съвпадат точно с окръзите, от които систематично е изтегляна техника.

В крайна сметка фактите натежават в полза на реалния дефицит, а не на пропуск в наблюдението. Районите с отчетени дълбочинни удари съвпадат с ненанесените зони, а прехвърлянето на системи към Москва беше потвърдено от независими източници. Тази оценка ще бъде потвърдена окончателно, ако през следващите седмици сателитни снимки регистрират нови кули и рампи по трасето – руското военно командване следи същите анализи. Обратно, продължаването на успешната кампания на удари в дълбочина без строителство по маршрута би означавало, че Москва е приела празнините като приемлива цена, избирайки да защитава столицата за сметка на пътищата към нея.

И в двата случая картата вече постигна своята цел: тя доказа, че въпросът пред руското командване отдавна не е с колко системи разполага, а кои части от страната да изостави без защита в лицето на непрестанните украински удари.

Зеленски при Тръмп: лицензи за прехващачи за Patriot и натиск за санкциите

🇺🇸🤝🇺🇦 Президентите Володимир Зеленски и Доналд Тръмп обсъдиха в Овалния кабинет лицензите за производство на прехващачи за комплексите MIM-104 Patriot и подновяване на дипломатическия процес. Срещата днес продължи малко повече от час при затворени врати, без допуснати камери, и е втората лична среща на двамата президенти този месец, три седмици след като самият Тръмп обяви в Анкара, че САЩ ще предоставят на Украйна правото да произвежда системите.

„Обсъдихме с президента лицензи за производство на прехващачи за Patriot и няколко други идеи, които биха могли да помогнат“, заяви Зеленски веднага след разговора. „Говорихме и за дипломацията. Важно е дипломатическият процес да се активира.“ Украинският президент благодари за американската подкрепа и уточни, че екипите на двете страни ще договорят детайлите в своята по-нататъшна комуникация. Преди да мине към отбранителните и дипломатическите теми, той поднесе съболезнования за смъртта на сенатора Линдзи Греъм, когото определи като „истински приятел на Украйна“. Говорителят на Белия дом Каролайн Ливит нарече разговора „положителен и продуктивен“.

Греъм почина на 12 юли на 71 години. Предварителното заключение на съдебния лекар в окръг Колумбия посочва аортна дисекация в резултат на сърдечно заболяване, а смъртта настъпи часове след неговото завръщане от Киев, където обяви, че Белият дом е приел да подкрепи неговия законопроект за налагане на санкции върху основните купувачи на руски петрол. Зеленски беше сред последните чуждестранни лидери, разговаряли с него, и по време на същото посещение във Вашингтон присъства на погребалната служба.

Приоритетът, с който украинският президент пристигна в столицата на САЩ, беше посочен без заобикалки още преди срещата: „Първият ни приоритет е противоракетната отбрана и стратегическото сътрудничество с Америка.“ Основанието за тази подредба е видна от статистиката от началото на месеца. При масираната атака през нощта на 6 юли руските войски изстреляха 351 дрона, 33 крилати ракети Х-101, шест „Калибър“, шест хиперзвукови 3М22 „Циркон“ и 23 балистични ракети „Искандер-М“ или зенитни 40Н6 от системата С-400 в наземен режим. Украинската ПВО неутрализира 326 от дроновете и 31 от крилатите ракети, но не свали нито една от 23 балистични, сочат данните на украинските ВВС. През целия месец съотношението е почти същото: четири прехванати от 49 балистични. Ударите от 6 юли отнеха живота на поне 20 цивилни в Киевска област, а само две седмици по-късно, на 19 юли, столицата беше атакувана отново.

Причината за тази пропаст е конкретна и материална. Единствената система в украинския арсенал, която сваля балистични цели с висока надеждност, е PAC-3, а запасите от тези ракети, по думите на тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров, са спаднали до „критично“ ниво. Войната в Близкия изток стопи запасите на прехващачи, а руските войски ескалират ударите с балистични ракети в невиждани мащаби, използвайки острия недостиг – предупреждение, което той отправи малко преди своето отстраняване при рокада по високите етажи на властта на 16 юли. Дотогава той беше подал и заявка за пренасочване на европейски средства към американски и европейски противоракетни технологии за Украйна.

Обявеният на 8 юли лиценз отговаря точно на този дефицит – но по дълга траектория. „Ще им дадем правото да правят Patriot. Ще им покажем как“, каза Тръмп на върха на НАТО в Анкара, добавяйки, че според него украинците могат да ги произведат „доста бързо“. Оценките на индустрията и на самия Киев не подкрепят тази скорост. Lockheed Martin, производителят на прехващачите, подкрепя издаването на лицензите, но украинската страна се стреми към PAC-3 MSE, най-новия и най-трудния за изработка вариант. Преди първата сглобена ракета Киев трябва да подпише договори с подизпълнителите на компонентите, а именно търсещата глава, която насочва прехващача към целта, е в режим на дефицит и в самата американска верига. Зеленски прогнозира, че украинският екип ще има техническата способност да произвежда американски ракети до края на 2026 г.; специалистите, цитирани от отбранителната преса, оценяват, че първият реален прехващач ще излезе от производствената линия години по-късно. Годишният недостиг, срещу който трябва да застане тази линия, се оценява на около 2000 прехващача.

Разликата между двете времеви скали има и втора страна. Лицензът прехвърля технология, не наличности – американските складове остават непокътнати в момент, когато собственото им попълване изостава от търсенето. За Украйна това означава, че между обявеното право да произвежда и първото сглобено изделие стои период, в който балистичната заплаха ще се посреща със същите оредяващи запаси, с които се посреща и днес.

Отбранителната част от американско-украинския дневен ред не се изчерпва с прехващачите. Двете страни договарят и съвместно производство на дронове. Тук съотношението на капацитета е обърнато: Киев вече произвежда 6-7 милиона единици годишно, докато Пентагонът си постави цел от 200 000 до февруари 2027 г. По същия въпрос за разширяване на отбранителната индустрия Зеленски проведе във Вашингтон и отделен разговор с финландския президент Александър Стуб.

Дипломатическата линия, за която говори Зеленски, се намира във фазата на подготовка. На 22 юли той разговаря по телефона със специалните пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, които го уведомиха, че Белият дом готви преработена рамка за преговори; двамата се очаква да пътуват до Русия в края на юли или началото на август. По данни на Ройтерс Вашингтон и Киев съгласуват предложение за примирие във въздуха: частично спиране на ударите, при което сухопътните бойни действия продължават. Американски представител обяснява интереса на Москва към такъв вариант с постоянно ескалиращите украински удари в дълбочина на руска територия. Кремъл засега не е поемал ангажимент: на 23 юли говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че след разговорите на руски и американски представители във Филипините няма нов напредък, но Русия „остава отворена за преговорния процес“, а на 26 юли говорителят определи като преждевременно да коментира съобщенията за въздушно примирие.

„Пряник“: 3D-принтирани мини падат от дронове над жилищния Херсон

🇺🇦💥🇷🇺 Руските дронове разпръскват над жилищните квартали на Херсон миниатюрни противопехотни мини, отпечатани на 3D-принтер. Устройството, което украинските служби наричат „Пряник“ или още „Плюшка“, има 5-6 см диаметър, побира 30 грама пластичен експлозив и се задейства при натиск от порядъка на 7 кг. Само през последните седмици полицията на Херсонска област съобщи за находки на улица „Котляревски“ на 22 юни, площад „Незламност“ на 2 юли и село Зимивник на 3 юли. Всяко от съобщенията завършва с едно и също изречение: минираната територия може да е значително по-голяма от установената.

Володимир Перепелиця, началник на отдела на взривно-техническата служба в областната полиция, описва конструкцията пестеливо. Пластмасов корпус, изработен с 3D-печат; вътре взривно вещество, детонатор и елементи за задействане; отвън обвивка от маскировъчна тъкан. Руските военни пускат мините от дронове от тип квадрокоптери. Устройството няма механизъм за самоликвидация и остава активно докато някой не го открие или не стъпи върху него.

Маскировъчната тъкан не е единственият похват. По снимките на обезвредени мини в Херсон, публикувани от областната полиция, руските отряди използват камуфлажна лента, парцали и тръстика, а боеприпасите, които полагат, често изобщо не приличат на боеприпаси. Оттам идва и съдържанието на инструкция, която Националната полиция и Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) повтарят след всяка находка: не доближавайте, не пипайте, не се опитвайте да местите предмета, дръпнете се на безопасно разстояние, предупредете хората наоколо и се обадете на 101, 102 или 112. Самата полиция формулира по-кратко какво се иска от жителите при движение из града: да гледат внимателно в краката си.

Най-често украинските служби ги сравняват с противопехотна мина ПФМ-1, известна като „Лепесток“, която е разпръсквана над Херсон най-малко от есента на 2025 г. „Пряник“ е двойно по-малка от нея. Ако първата има размерите на кутия цигари, отпечатаното устройство прилича на шайба или бурканена капачка, пълна с блатно-кален цвят. 30 грама пластичен взрив не са предназначени да поразяват техника: по описанието на ДСНС на Украйна зарядът стига да откъсне стъпалото на възрастен човек. Прагът на задействане от около 7 кг пък е под теглото на малко дете.

Началникът на областната военна администрация Олександър Прокудин обяснява защо мината е толкова трудна за забелязване: тя се крие в тревата, сред боклука и направо на асфалта, а маскировъчната тъкан е заличила и малкото ѝ пластмасов контур. Хронологията на находките от тази година очертава географията ѝ вътре в града. Първите предупреждения на полицията идват в края на февруари и обхващат централните части, Днепровския и Корабелния район. На 8 април ръководителят на градската администрация Ярослав Шанко съобщи за мини на Корабелната площад. През юни устройствата се появиха в село Молодижне край областния център, после на улица „Котляревски“ и на улица „Комкова“, а към началото на юли на площад „Незламност“ и село Зимивник. Извън областта украинските служби регистрират мината в Николаевска област, където руските сили го разпръскват по границата на Баштанския и Николаевския район, както и сред Никополски район, в Сумска и Запорожка области.

Дистанционното миниране на десния бряг на река Днепър започна още в първите дни на пълномащабната инвазия, но по думите на областната власт проблемът придоби системен характер след освобождаването на Херсон през ноември 2022 г., когато Днепър се превърна във фронтова линия и градът остана в обхвата на всичко, което лети от левия бряг. Разликата през 2026 г. е, че взривоопасните предмети все по-често се откриват именно в жилищните квартали, а не по логистичните пътища и в покрайнините.

„Пряник“ пристига във вече минирана среда и заимства похвати. В доклада си за 2025 г. мониторингът на Международната кампания за забрана на противопехотните мини цитира разговори на Human Rights Watch с ранени цивилни в Херсонска област, сред които жител на Антоновка, който описва как дронове са пускали мини ПФМ в найлонови торбички – вероятно, за да ги направят още по-трудни за разпознаване. Докладът изброява поне 13 вида противопехотни мини, използвани от окупационните сили в Украйна след февруари 2022 г. – от съветски образци, поставяни на ръка, до модерни системи, които се разпръскват от реактивни установки и монтирани на камиони изстрелвачи.

Отпечатаната мина, хвърляна от дрон, не е руски монопол. През февруари тази година руското издание „Цариград“ публикува интервю с двама руски сапьори, които употребяват същото прозвище за устройства, използвани от украинската страна, която ги разпръсква с дронове върху руските позиции преди щурм. Тук обаче идва основната разлика – руските сили хвърлят мините по улиците и парковете на областен център, чиито жители всяка сутрин излизат на работа, а децата – на училище.

Тази среда има собствена статистика. По данни на областната прокуратура на Херсон за първото полугодие на 2026 г. от началото на въоръжената агресия в областта са загинали 1868 цивилни, от които 331 при атаки с дронове, а 9296 души са ранени, от тях 3161 отново от дронове. Досъдебни производства се провеждат за смъртта на 2292 цивилни, сред които 47 деца – жертви на умишлени убийства, на безразборни обстрели и редица други военни престъпления. През януари прокуратурата внесе обвинителен акт срещу командващия руската групировка войски „Днепр“ генерал-полковник Олег Макаревич.

Именно този модел на действие Независимата международна анкетна комисия на ООН квалифицира като престъпление срещу човечеството. Комисията установи, че цивилните са поразявани предимно докато са навън, пеша или в превозно средство, и че в редица случаи дронове са удряли линейки, за да им попречат да стигнат до ранените; за периода от десет месеца, обхванат от разследването, руските дронове са убили близо 150 цивилни в град Херсон и околностите. Херсонци наричат това „човешко сафари“. Ловът не спира: на 1 юли руски дрон удари цивилен микробус в сутрешния час пик в града, двама души бяха убити, а девет са тежко ранени.

225-и щурмови полк показа 144 паспорта на руснаци, отказали да се предадат

🇺🇦⚔️🇷🇺 Бойците на 225-и отделен щурмови полк от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) изсипаха на земята черен чувал със 144 паспорта и военни билета, прибрани от убитите руски военнослужещи. Видеото беше публикувано днес в официалните профили на полка в социалните мрежи. В началото видеото започва с фрагменти от близък бой, в който украинските щурмоваци подвикват на врага да се предаде. Онези, които не се възползват от шанса, се появяват във втората половина на клипа само като документи.

„В армията много обичат документите. Особено документите на мъртви п***и, които можеха да изберат плен, но избраха смъртта“, гласи придружаващият текст на полка.

След това посланието преминава на руски език и е насочено директно отвъд фронтовата линия: „Руснаци, тук съдбата ви вече е предрешена. Но изборът все още е ваш. Пишете на @svoboda_225 и се предавайте в украински плен. Гарантираме защита съгласно Женевската конвенция.“

@svoboda_225 е специален Telegram акаунт на подразделението, към който руските военнослужещи, които желаят да се предадат в украински плен, биха могли да го направят безопасно. Това не е национална линия, а контакт, поддържан директно от полка за участъка, в който той действа. Именно на фона на този призив придобиват значение и показаните 144 документа.

Че гибелта не е единственият възможен изход, същият този полк демонстрира седмица по-рано. На 20 юли той съобщи, че е пленил 64 руски военнослужещи при зачистка в Тернувате, Косовцево, Риздвянка, Верхня Терса и Воздвижовка – села в Гуляйполски район на Запорожка област.

Руските диверсионни групи, проникнали в района, не са имали задачата да водят директен бой. Заповедта им е била да се придвижат незабелязано в украинския тил, да откриват екипажи на дронове, да разузнават информация и да поставят трибагреници за пропагандни кадри, които да създават впечатление за „иззети“ населени места. Вместо това част от тях се оказаха част от украинския обменен фонд.

„225-и отделен щурмови полк продължава да работи“, завърши тогавашното съобщение. Подразделението, което стои зад двата видеоматериала, е една от най-ангажираните части в състава на украинската армия.

225-и отделен щурмови полк води началото си от батальон, сформиран на 8 март 2022 г. като част от наскоро създадената по това време 127-а бригада на териториалната отбрана на Харков. На 4 февруари 2025 г. той е преобразуван в отделен щурмови полк. Негов командир е майор Олег Ширяев с позивна „Сирко“, Герой на Украйна от 2024 г. Бойният път на частта преминава през отбраната на Харков, Бахмут, Авдеевка, Часов Яр, Купянск и Курската операция. В него влизат и сблъсъци със севернокорейски сили, а през 2025 г. – освобождаването на Андреевка в Сумска област.

Полкът става част от новия род войски – щурмовите подразделения, чието изграждане започва през същата година под ръководството на полковник Валентин Манко, заедно с 1-ви, 33-и, 210-и и 425-и щурмови полкове.

От началото на 2026 г. полкът държи позиции в Гуляйполски район. Когато руският натиск към този сектор се засилва, подразделението участва в изграждането на новия отбранителен рубеж и в задържането на критичен участък, което стабилизира едно от ключовите направления в Запорожието. През май участъкът беше определен от украински медии като един от най-тежките на целия фронт. По това време той получи целево усилване с бойна техника, доставена от фондация „Надежда“ и народния депутат Валерий Дубил. Тактиката на инфилтрация, срещу която са насочени описаните зачистки, е логично продължение на тази ситуация: когато фронталният натиск не води до пробив, малки групи се опитват да проникнат между позициите с надеждата да постигнат поне някакъв ограничен оперативен или информационен резултат.

Видеото от 27 юли обаче се вписва в един по-стар и неудобен спор около действията на 225-и полк. През февруари руски канали разпространиха твърдения, че звеното не взема военнопленници. В отговор полкът публикува официално изявление, в което категорично отхвърли тези обвинения. Аргументацията му беше представена не толкова като морален, колкото като практически въпрос: живият пленник представлява ценен ресурс за бъдещи обменни процедури. В украинската армия действа точкова система, при която военнослужещият получава повече точки за пленен противник, отколкото за ликвидиран. Тези точки се превръщат в допълнително снабдяване с техника, включително дронове.

„Военнослужещите на 225-и не прилагат оръжие към онези, които демонстрират намерение да се предадат и не представляват заплаха“, гласи тогавашното заявление. Народният депутат Олексий Гончаренко тогава допусна, че текст с подобно съдържание едва ли би могъл да се появи без съгласуване с висшето военно и политическо ръководство. Няколко дни преди публикуване на това опровержение полкът разпространи и видеоматериал, който трябваше да го илюстрира.

На 15 февруари полкът публикува кадри, на които руски военнослужещ напуска собствените си позиции и се насочва към украински щурмовак, за да се предаде в плен. Укритието, от което излиза, е прочистено от останалите военнослужещи вътре, а самият пленник е насочен към обменния фонд. В коментара към него бойците обясняват това бягство с отношението на руските командири към собствените им подчинени.

Същата точкова система стои и зад друг показател, с който полкът представя своята ефективност: данните звеното заема първо място по резултатност на използването на дронове сред Сухопътните войски. Точките се начисляват за потвърдени загуби, като в тази система плененият противник носи по-голяма стойност от убития. Именно върху тази логика беше изградено и посланието от 27 юли. То представя предимството на плена, използвайки като контраст онези, които не са направили този избор.

Държавният механизъм за подобни обръщения съществува от септември 2022 г. чрез проекта „Хочу жить“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна. До октомври 2024 г. проектът е получил над 40 000 обаждания от руски военнослужещи. Дадено обаждане обаче не значи автоматично предаване, а разликата между тези две категории е значителна. Въпреки това мащабът показва каква потенциална аудитория може да има подобно послание от украинска страна.

Каналът на 225-и полк действа в рамките на общата система, но на различно ниво: не като централизирана линия в Киев, а като пряк контакт с конкретното подразделение, което държи отсрещния участък от фронта. За военнослужещ, който обмисля да се предаде, подобна опция улеснява и ускорява значително процеса. Вместо да се обръща към далечна институция в украинския тил, той може да изпрати съобщение директно до частта, чиито позиции се намират в отсрещния окоп и чиито дронове буквално кръжат над главата му.

Само за 7 дни един и същи полк, на един и същи участък от фронта, представи пред камерата два напълно различни резултата. Първият – 64 военнослужещи, попаднали в украинския обменен фонд. Вторият – чувал с документите на 144 загинали окупатори, които не пожелаха да стигнат до този етап. Публикуваното днес видео е записано на руски и завършва с конкретен Telegram акаунт. Посланието му е насочено не към онези, които вече са загинали, а към хората, които тепърва могат да се окажат срещу 225-и щурмови полк край Гуляйполе.

Путин предрече загубата на Западна Украйна на Ден на ВМФ без парад

🇷🇺⚓🇺🇦 „Специалната военна операция ще свърши, а тя безусловно ще приключи рано или късно. Но това чувство за единство трябва да бъде запазено.“ Тези думи са само кратък откъс от продължилата близо един час тирада на руския президент Владимир Путин пред моряци в Главното адмиралтейство в Санкт Петербург на ден 1614 от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. В същия разговор той заяви още, че Украйна „рано или късно“ ще загуби западните си области, които според него ще се върнат към Полша, Унгария и Румъния.

Срещата замени традиционния Главен военноморски парад по река Нева, отменен за втора поредна година заради заплахата от украински безпилотни атаки. Отпадна и празничният салют, а програмата за Деня на Военноморския флот се сведе до вечерното запалване на Ростралните колони и художественото осветление на три моста.

„Уверен съм, че рано или късно Украйна ще загуби тези западни земи – и това, което принадлежи на Полша, и което принадлежи на Унгария, което принадлежи на Румъния; рано или късно, не утре, може би вдругиден, година, две, десет, петнайсет“, заяви руският държавен глава в изказване, цитирано от агенция „Интерфакс“.

Веднага след това Путин изложи историческата аргументация зад тезата си: „Сталин подари на Украйна тези земи. Но ги подари в рамките на една държава. Явно не му е идвало наум, че може да се стигне до положение като днешното.“ Последва и още едно твърдение: „Гарант на териториалната цялост на Украйна имаше само един – Русия.“

И трите държави, посочени от Путин, днес са членки както на НАТО, така и на Европейския съюз. Към 27 юли по достъпните публични източници няма официална реакция на изказването от Варшава, Будапеща или Букурещ.

Прогнозата за бъдещето на западните украински области беше част от по-широка реторична рамка. Според официалната стенограма на срещата Путин е заявил, че Украйна в крайна сметка ще се разпадне. В същото изказване той обясни жестокостта на украинските сили с предполагаемата привързаност на ръководството в Киев към неонацизма и разказа за прихванат разговор между танкисти, убили цивилни – твърдението му към момента не е получило независимо потвърждение.

Между тази прогноза и реалните възможности за нейното осъществяване обаче остава очевиден разрив. Линията на фронта преминава през Донбас и Запорожка област, а от Покровск, овладян от руските сили в началото на февруари, до Лвов има близо 1000 км по права линия. Западно от Покровск руската армия не е отбелязала видим напредък поне от декември 2025 г. Самият Путин постави своята прогноза в хоризонт от „не утре, може би вдругиден, година, две, десет, петнайсет“ – неопределена във времето цел, свързана с територия, до която руските войски дори не са доближавали през близо петте години на пълномащабната война.

Формалната част на празника премина в подчертано тържествена атмосфера. Президентът пристигна в Главното адмиралтейство, където беше посрещнат от главнокомандващия Военноморските сили адмирал Александър Моисеев, министъра на отбраната Андрей Белоусов и председателя на Морската колегия Николай Патрушев. По случай 330-годишнината на руския военноморски флот Путин поздрави моряците и връчи държавни отличия, които, по думите му, се присъждат не само за безупречна служба, но и за реални бойни заслуги.

В последвалия разговор той открои ракетните комплекси „Циркон“ и „Посейдон“ като част от най-новите руски оръжейни системи, определи Арктика като региона, в който „богатствата на Русия ще се увеличават“, и подчерта, че флотът трябва да се развива балансирано, включително чрез малки бойни кораби с модерно въоръжение. За морската пехота заяви, че само през тази година тя е „освободила“ над 20 населени места в Украйна.

Увереността си в изхода на войната Путин изрази без колебание: „Така и ще бъде, съмнение няма. Нямам съмнение нито за секунда.“ След това насочи вниманието към хората в руския тил и към въпрос, който, по собствените му думи, го е изненадал.

Путин разказа за срещите си с доброволци: „жените плетат мрежи, децата – ръкавици, и така нататък“. По думите му многократно е чувал един и същ въпрос: какво ще правят, когато войната приключи. Хората се тревожели дали ще останат „търсени така, както сега“, а изводът, който той направи, беше насочен към бъдещето: „И трябва заедно да помислим как да го запазим за в бъдеще, без всякакво съмнение.“

Това изказване представя обществената мобилизация около войната не като временно явление, а като обществен ресурс, който следва да бъде съхранен и след края на бойните действия.

Говорейки за собствената си осведоменост, Путин заяви, че към него „се стича изобщо цялата информация“ от командири, военнослужещи и разузнавателни структури, но също от медиите и каналите в социалните мрежи. Някои военни блогъри той похвали, че „попадат в точката“. В същото време той изрази мнение, че социалните мрежи са „опасно нещо“, защото в тях се публикува „много информационен боклук“, способен да подведе неподготвения читател.

Докато Путин говореше за опасностите от информационната среда, мобилният интернет в централните и южните части на Санкт Петербург беше изключен. Около 14:00 ч. сигналите за проблеми в Downdetector надхвърлиха 1000, а потребители съобщаваха, че достъп имат единствено до ресурсите от „белия списък“, докато в същото време в покрайнините на града и съседните селища в Ленинградска област мобилната връзка остана незасегната.

Самата обстановка около срещата се оказа по-показателна от отправените политически прогнози. Главният военноморски парад в Санкт Петербург, в който традиционно участваха около 200 кораба по река Нева, бе отменен за трета поредна година. Министерство на отбраната обяви, че няма заповед за организиране на празника. През 2024 г. отпадна морската част в Кронщат, през 2025 г. бяха отменени проявите в Петербург, а тази година не се състояха нито парадът, нито празничният салют.

Причината за тези мерки е добре известна. В нощта срещу 26 юли руската ПВО съобщи за 133 свалени украински дрона над десет региона и акваторията на Черно море. Два дни по-рано над Ленинградска област бяха свалени 59 безпилотни апарата от атаката, в която бяха поразени складове на Wildberries в Шушари и Уткина Заводь, а летище „Пулково“ временно преустанови приема на полети.

На 3 юни, броени часове до откриването на Петербургския международен икономически форум, украински дронове поразиха Петербургския нефтен терминал – един от водещите руски претоварни комплекси на Балтика. През същата нощ Министерство на отбраната отчете общо 354 свалени дрона. С оглед на това флотът, чиято мощ Путин описваше в продължение на близо час, не изведе нито един кораб по река Нева в деня на собствения си празник.

Количествената рамка на руските оценки беше очертана още на 4 юни, по време на същия Петербургски международен икономически форум. Тогава Путин заяви, че Русия контролира 100% от Луганска област, над 85% от Донецка и около 80% от Запорожка област. По отношение на украинската армия той посочи намаляване на числеността със 100 хиляди души, месечни загуби от около 40 хиляди военнослужещи и приблизително 20 хиляди дезертьори месечно, или близо 60 хиляди от началото на годината.

Тези числа обаче описват различни показатели и не формират логически последователна картина. Ако тези загуби реално възлизат на около 40 000 души месечно, то за периода от януари до юни те биха достигнали близо 200 000. Добавени към посочения брой дезертьори, общите загуби биха надхвърлили четвърт милион души. При подобна аритметика спад на общата численост със само 100 000 е възможен само ако Украйна е успяла да попълни редиците на армията си с над 150 000 души за същия времеви период. Подобен темп на мобилизация е невъзможен, а допускането за него влиза в противоречие със собствената теза за изчерпан човешки ресурс на противника.

Разгледани в тяхната съвкупност, тези несъответствия очертават последователен модел. Путин говори за мощта на флот, който не изведе нито един кораб по време на собствения си празник; за информационна среда, която държавата сама задушава, изключвайки мобилния интернет; за загуби на противника, които не отговарят на собствените му количествени оценки; и за бленувани териториални завоевания на над 1000 км отвъд фронта, който през последните месеци практически не е помръднал.