Военният комитет на НАТО идва в Украйна след осемгодишно прекъсване

🛡️🇺🇦 Висшият военен орган на НАТО ще посети Украйна през октомври, за първи път от април 2018 г. Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михайло Драпатий разкри новината за посещението на 21 август, след първия си разговор с председателя на органа адмирал Джузепе Каво Драгоне. „Очакваме Военният комитет на НАТО да посети Украйна през октомври. Последното такова посещение беше преди осем години“, съобщи Драпатий.

Комитетът обединява началниците на отбраната на 32-те съюзници и представлява най-старата постоянна структура на Алианса. Той превръща политическите решения във военни указания и изготвя съгласуваните съвети, върху които стъпва Северноатлантическият съвет, т.е. посланиците на съюзниците. В пълен състав той заседава поне три пъти годишно, два пъти в Брюксел и веднъж в държава домакин; последната такава сесия под №195, се проведе през май 2026 г. В делничните дни работата се върши от постоянните военни представители с ранг на генерал или адмирал. Начело на органа от 17 януари 2025 г. стои Каво Драгоне, 34-ият председател, наследил нидерландския адмирал Роб Бауер. Италианецът дойде в Брюксел от поста началник на отбранителния щаб на Италия, който заемаше от октомври 2021 г., а преди него беше начело на военноморските сили на страната.

Предишният път военните представители пристигнаха в Лвов на 18-19 април 2018 г. Тогава бяха 29 на брой и се срещнаха с началника на Генералния щаб на ВСУ генерал Виктор Муженко, обиколиха Академията на сухопътните войски и Яворивския международен център за поддържане на мира и сигурността до Старичи, а заместник-ръководителят на мисията за наблюдение на ОССЕ Александър Хуг изнесе специален брифинг за обстановката в Донбас. Оттогава Алиансът прие още 3 държави, а войната, за която тогава се говореше, се измерваше в окопни линии в двете най-източни области – Донецка и Луганска.

Изминалите осем години не бяха празни по политическа линия. Самият Каво Драгоне посети страната три пъти: през февруари 2025 г., когато Украйна стана първата му дестинация зад граница в новата длъжност, той посети военна болница в Киев и се срещна с Володимир Зеленски; през април 2026 г. с председателя на Военния комитет на Европейския съюз генерал Шон Кланси и по време на дните на Киевския форум по сигурността; и на 3 юни 2026 г. когато генералният секретар Марк Рюте докара в Киев всички посланици за първото заседание на Съвета НАТО–Украйна на украинска земя. Рюте определи тогавашното пътуване като „силно послание за трайната връзка между НАТО и Украйна“. Посланиците вече пътуваха, командващите като колективен орган не.

Разговорът от 21 август беше първият между Драпатий и адмирала. Украинският военен ръководител описа ситуацията по фронта и изброи приоритетите си: дълбочинни удари, гъвкава пехотна тактика и роботизация на бойното поле. Противовъздушната отбрана постави отделно. „Защитата на небето е мой приоритет“, каза той. Euromaidan Press свързва тези думи с острия недостиг на прехващачи, оставил украинските градове да са напълно изложени на руските ракетни удари.

Списъкът не е абстрактен. От края на януари 2026 г. украинските въоръжени сили провеждат настъпателна операция към Олександровска. На 12 август Зеленски съобщи нейния резултат, след като изслуша самия Драпатий, началника на Генералния щаб Игор Скибюк и командващия Десантно-щурмовите войски Олег Апостол: 745 кв. км. и 26 селища в Донецка, Днепропетровска и Запорожка област, при руски необратими загуби от най-малко 9550 убити и 6600 ранени според украински данни. Дълбочинните удари, които стоят първи в списъка на Драпатий, на 13 август застигнаха нефтохимическия комбинат в Салават, Башкортостан, на 1300 км от украинската граница, потвърди Генералният щаб.

Адмиралът излезе с изявление на същия ден. „По време на разговора потвърдих продължаващата военна подкрепа на НАТО, докато Украйна храбро брани суверенитета и териториалната си цялост“, заяви той и допълни, че съюзниците в Европа и Северна Америка увеличават производството на военно оборудване и ускоряват неговите доставки. „Сигурността на Украйна е наша сигурност и ще продължим да стоим плътно до Украйна, за да помогнем за постигането на справедлив и траен мир.“

Драпатий обаче не описа отношението като еднопосочно. „Украйна не само получава подкрепа. Предаваме боен опит, какъвто днес никой друг няма, и той работи за сигурността на целия Алианс“, изтъкна той.

Каналът за това предаване вече работи и има адрес. Съвместният център за анализ, подготовка и обучение НАТО–Украйна (JATEC), беше решен на среща на върха във Вашингтон през юли 2024 г. и открит в Бидгошч, Полша, на 17 февруари 2025 г. под командването на полския генерал Войчех Озга. Той е първата съвместна организация по оста НАТО-Украйна в командната структура на Алианса и докладва пред щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията. Задачата му е да разглоби гражданския и военния опит от войната и да го имплементира в стратегиите на Алианса и на Украйна. През юли 2026 г. центърът проведе с Център за съвместна подготовка на НАТО първата военна игра от серията „Висла Вангард“ (VIVA26), в която украински военнослужещи с боен опит захраниха сценариите с реални данни за безпилотната авиация, електронната война, разузнаването и инженерното осигуряване. Изводите се насочват към щабните учения LOYAL LEDA и LOYAL DOLOS, а украински оператори на дронове вече играят ролята на противник в съюзни тренировки.

Посещението беше оповестено месец след смяната на върха на ВСУ. 43-годишният Драпатий ги оглави на 21 юли 2026 г. на мястото на генерал Олександър Сирски, след 6-дневни протести в Киев и други градове; дотогава командваше Обединените сили, а преди това Сухопътните войски. Зеленски му постави 4 задачи: обновена отбранителна стратегия, реформа на корпусната система, реалистична схема за мобилизация и защита на украинското небе. Месец след назначението първият му разговор с Брюксел приключи с дата в календара.

Германия дава още 400 милиона долара на Украйна за PAC-3 и друго оръжие от запасите на Пентагона.

🇩🇪🤝🇺🇦 Германия отпуска нов транш от 200 млн долара на Украйна за закупуване на прехващачи PAC-3 за зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot. Тази сума се предоставя в допълнение към четвъртата вноска от 200 млн долара по PURL, програма за снабдяване на Киев с оръжие от запасите на Пентагона, съобщиха кореспонденти на UNITED24 Media.

Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус обяви тези ангажименти по време на кратко интервю за медиите в рамките на срещата на министрите на отбраната на НАТО, непосредствено преди заседанието на Контактната група за отбрана на Украйна (UDCG), известна още като групата „Рамщайн“.

„Нямаме право да отслабваме подкрепата за Украйна нито за секунда и от името на Германия мога да заявя, че не го правим“, декларира Писториус. Той посочи, че всеки ден и всяка нощ това спасява човешки животи, поддържайки снабдяването на украинската противовъздушна отбрана.

Ангажиментът за ракетите PAC-3 идва в отговор на искане, отправено от украинския министър на отбраната Михайло Федоров за подкрепа по програмата Jumpstart, която финансира управляеми ракети за батареите Patriot, обясни Писториус.

Вноската по линия на PURL, която е четвърта за Германия, финансира американски оръжия и боеприпаси, от които Украйна има спешна нужда, но които Европа не произвежда – предимно боеприпаси за американските зенитно-ракетни комплекси.

„Демонстрираме лидерство, разбираме от какво се нуждае Украйна и отправяме призив към другите членове на Контактната група да се включат към финансирането за покупката на ракети PAC-3“, отбеляза Писториус.

PAC-3 е прехващач от фамилията Patriot, който действа на принципа на кинетичното действие (hit-to-kill), като унищожава приближаващи въздушни заплахи с директен сблъсък, а не чрез експлозия с осколочно действие. Тази способност го превръща в основно средство срещу балистичните ракети, които Русия изстрелва срещу украинските градове, оказвайки непрекъснат натиск върху запасите от прехващачи.

Писториус, който посети Украйна само преди броени седмици, включително областния град Запорожие, който се намира близо до фронтовата линия, която минава на 15 км южно от него, подчерта, че Въоръжените сили на Украйна се защитават успешно и на места дори си връщат инициативата и освобождават територии. Въпреки неумолимата кампания на терор срещу цивилното население, която продължава руският президент Владимир Путин, той добави, че руските войски напредват едва-едва и понасят тежки загуби, оставяйки инициативата в ръцете на Киев.

Обявените средства съвпадат с приоритетите, които Киев очерта само броени дни по-рано. Преди срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел, Федоров посочи ракетите-прехващачи за Patriot чрез Jumpstart механизма и вноските по PURL като едни от най-спешните нужди на Украйна, определяйки антибалистичната защита като изискване от първостепенно значение.

Ролята на Германия в укрепването на украинското небе се засилва непрекъснато от месеци насам. През май Писториус инспектира украински позиции на ПВО и обект от енергийната мрежа на Киев, претърпял щети от руските удари. По това време украински официални представители поискаха засилване на производството и доставките на прехващачи Patriot и продължаване на финансирането по PURL, в рамките на стремежите за изграждане на суверенен европейски антибалистичен капацитет.

Рюте: НАТО ще участва в дискусии за елементите от мирния план, които го засягат пряко.

🇺🇦🇳🇱 Генералният секретар на НАТО Марк Руте обяви, че представители на Алианса ще имат пряко участие в дискусиите на елементите от евентуално мирно споразумение между Украйна и Русия, които го засягат пряко.

Рюте направи това изказване на пресконференция преди срещата на външните министри на страните от НАТО в Брюксел на 2 декември. Той подчерта, че участието на НАТО в мирните преговори ще е ограничено единствено до аспектите, пряко свързани с Алианса:

„Очевидно е, че когато става въпрос за елементите от сделката за прекратяване на войната срещу Украйна, които касаят НАТО, те ще се обсъждат отделно и естествено НАТО ще бъде включено.“

Шефът на НАТО изрази и подкрепа за ролята на Съединените щати в подготовката на предложения за мир.

„Трябва да започнем отнякъде. Трябва да има конкретни предложения на масата“, посочи той, като спомена за продължаващите разговори на украинската страна с нейните международни партньори, включително срещите в Женева и Маями, както и за последните преговори с руската страна.

Генералният секретар на НАТО посочи, че Алиансът следи внимателно ситуацията, докато са в ход дипломатическите усилия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинският президент Володимир Зеленски отново посочи нуждата от приключване на войната по начин, който да попречи на Русия след време да предприеме трета инвазия в Украйна. Той изтъкна, че всяко решение за прекратяване на войната трябва да бъде справедливо, прозрачно и да поставя на първо място интересите на Украйна.

Министърът на отбраната на Белгия: Ще заличим Москва от картата, ако нападне НАТО.

🇧🇪⚔️🇷🇺 Белгийският министър на отбраната Тео Франкен излезе с остро изявление по адрес на Русия, в което предупреди, че Москва ще бъде заличена от картата, ако реши да нанесе удари срещу Брюксел.

В обширно интервю за De Morgen Франкен засегна редица горещи стратегически теми, сред които войната в Украйна, европейската отбрана, хибридната война и ядреното възпиране.

На въпрос дали се опасява, че руският президент Владимир Путин може да нанесе ракетен удар по Брюксел, отговорът му беше недвусмислен: „Не, защото тогава ще удари сърцето на НАТО и ние ще сринем Москва.“

Освен това той изрази категорична подкрепа за американското лидерство в НАТО и потвърди своята увереност в член 5 от Вашингтонския договор – клаузата за колективна отбрана, която стои в основата на Алианса.

На въпрос относно съмненията дали американският президент Доналд Тръмп би спазил член 5, белгийският министър каза: „Разбира се, че ще го спази. В Европа има огромно предубеждение към американското правителство. Защо да не го спази?“

Франкен призна, че се тревожи повече от евентуално използване на хибридна война от страна на Кремъл, а не толкова от перспективата от конвенционални атаки.

„Крилата ракета по Брюксел? Прилагане на член 5 е очевиден ход, независимо как го дефинираш. Путин няма да го стори. По-скоро се опасявам от сценарии в сивата зона: зелени човечета, които подклаждат рускоезичното малцинство в Естония срещу нацисткия режим. И преди да се усетиш, са анексирали парче от Естония“, предположи той.

Всеки белгиец, който се надява министърът на отбраната да демонстрира подкрепа за европейска отбрана, ще остане разочарован от думите му по темата. В интервюто той отправи остри критики към по-големите европейски държави, че „максимизират собствените си пазари“, и се усъмни как страни, които не могат дори да постигнат съгласие за съвместни поръчки на оръжие, биха могли да интегрират националните си армии.

„Който вярва в европейска армия, продава вятърни мелници. За щастие разполагаме с НАТО и то отново доказа своята ефективност с противовъздушната отбрана в Полша и Естония“, каза той.

Франкен сподели и мислите си за Брюксел – обяви, че обича града, макар да призна, че връзката му с него е „любов и омраза“. Той подкрепи лидера на франкофонската либерална партия Жорж-Луи Бушè, който призова за разполагане на войници по улиците на белгийската столица, които да наблюдават горещите точки на наркотрафика.

„Ако не се справим с войната с наркотрафика и несигурността, брюкселският рак ще се разнесе към Фламандски Брабант. Трябва ли за това да има униформи по улиците? Е, ще има“, каза той.

Нови споразумения и разширено сътрудничество подсилват ролята на Украйна в НАТО

Среща на министрите на отбраната на НАТО - Брюксел, 5 юни 2025 г.
📸 Снимка: NATO

🇺🇦 Нови споразумения на Украйна с Германия и Северно-Балтийската осмица, разширяване на партньорството в сферата на дроновете и планове за мащабни учения в Полша илюстрират нарастващата роля на Киев като стратегически партньор в дългосрочните усилия на НАТО.

На 15 октомври в Брюксел беше проведено 31-вото заседание на Контактната група за отбрана на Украйна във формат „Рамщайн“, на което присъстваха министрите на 50 държави. Срещата беше ръководена от министъра на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли и този на Германия Борис Писториу. На срещата присъстваха и американският секретар по отбраната Пийт Хегсет и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Украинският министър на отбраната Денис Шмигал изтъкна ключовото значение на форума като платформа за международна координация. „Срещата в Рамщайн остава най-важната платформа за координиране на международната военна подкрепа за Украйна. Нужни са решителни действия, с които да се увеличи натискът върху Русия и да се принуди да прекрати войната си“, заяви той.

По-късно Украйна и Германия сключиха меморандум за укрепване на двустранното отбранително партньорство, което Шмигал описа като „конкретна стъпка към отблъскване на руската агресия и изграждане на ефективен арсенал на демокрацията“. Той също така обяви меморандум в рамките на Северно-Балтийската инициатива, насочена към осигуряване на обучение и оборудване на бригадно ниво за украинските войски в Полша.

„Инициативата ще засили отбранителния потенциал на Украйна и ще приближи справедливия мир“, увери Шмигал. Тя включва 9 държави – Дания, Естония, Норвегия, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Полша и Швеция – и ще включва съвместна структура за подкрепа на Украйна чрез международната операция „Легио“.

Планът предвижда обучение на украински войски с инструктори от партньорски нации, осигуряване на оръжия на ниво бригада и участие на съвместни учения в Полша, насочени към задълбочаване на регионалните отбранителни връзки. Той подчерта и постоянно разрастващата се отбранителна база на Украйна, отбелязвайки нарастващия капацитет за производство на дронове.

„До догодина Украйна ще може да произведе до 20 милиона дрона – FPV, ISR и други, ако бъде осигурено необходимото финансиране от партньори. Благодарни сме на Обединеното кралство за активното сътрудничество по отношение на дроновете за прехващане и доставката на 85 000 дрона тази година.“

Украйна отправи призив към партньорите си за доставка на „противовъздушна отбрана“ – запас от ракетни прехващачи, с които да защитава цивилната и критична инфраструктура от руските удари.

„Благодарни сме на всички държави, потвърдили ангажиментите си да продължат да ни предоставят жизненоважна подкрепа за нашите въоръжени сили. Мирът в Украйна трябва да е справедлив, траен и защитен от международно единство“, обобщи Шмигал.

След срещата британският военен министър Джон Хийли подчерта нарастващата роля на Украйна в рамките на НАТО. „Опитът на Украйна предлага ценни уроци за съюзниците от НАТО – от бързото адаптиране на бойното поле до пионерските военни иновации. Украйна все повече се признава като ключов участник в обучението на НАТО и регионалната сигурност“, каза Хийли.

По-рано по време на срещата германският министър на отбраната Борис Писториус потвърди, че Германия ще предостави на Украйна допълнителна военна помощ в размер на 2,3 милиарда долара.

Великобритания изпраща военни експерти в Молдова за борба с дронове

🇬🇧🤝🇲🇩 Обединеното кралство изпраща в Молдова група военни експерти, специализирани в борбата с дронове, за да подпомогне страната в укрепването на нейната отбрана в условията на нарастващата руска агресия срещу Европа. Това съобщава британското министерство на отбраната в съобщение до пресата на 15 октомври.

Решението, което ще бъде обявено официално на срещата на министрите на отбраната на НАТО, подчертава ангажимента на страната да подкрепя сигурността по източния фланг и да съдейства на уязвимите съседи на Украйна да се справят с модерните въздушни заплахи.

Решението беше обявено официално от министъра на отбраната Джон Хийли по време на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел по-рано днес и е част от международните усилия за противодействие на руската агресия.

Инвестицията включва екипи за обучение, които ще помогнат на въоръжените сили на Молдова да разработят модерни тактики за защита от дронове, като се справят с нарастващата заплаха от дронове на фона на ескалиращите руски атаки в Украйна и въздушните нарушения в няколко държави членки на НАТО, според Министерството на отбраната на Великобритания.

По-рано беше съобщено, че международната коалиция за дронове, ръководена от Великобритания и Латвия, ще достави на Украйна около 35 000 прехващачи на дронове за противодействие на руските дронове от типа „Шахед“.

Орбан: Брюксел почти се включи в конфликта в Украйна, стратегията на ЕС се провали

Унгарският премиер призова за промени в Европейския съюз.

Необходими са промени в ръководството на ЕС, тъй като политиката на Брюксел не отговаря на интересите на европейците. Това изявление направи унгарският премиер Виктор Орбан, съобщава вестник Magyar Hírlap.

Без излишни думи - Брюксел остави европейците на произвола на съдбата; никога не е имало такова разминаване между политиките на Брюксел и волята на европейците. Затова там са необходими промени.

каза Орбан, говорейки за плановете за 2024 г.

Според премиера на Унгария стратегията на ЕС за Украйна се е провалила – „не само на бойното поле, където ситуацията е катастрофална, но и в международната политика“. Орбан отбеляза, че въпреки че алиансът твърди, че „тази война е война на два братски славянски народа, а не на наш“, Брюксел „почти се включи в конфликта“.

Той припомни още, че Унгария се готви за европредседателството.

Make Europe great again!

каза Орбан, като се позова на лозунга на предизборната кампания на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп от 2016 г. «Make America Great Again».

Орбан го спомена и лично, като изрази надежда тази година той отново да поеме президентския пост на САЩ. Според унгарския лидер, ако се върне в Белия дом, Тръмп ще може да установи мир в Източна Европа.

Източник: Magyar Hirlap