Споразумението за отбрана между Чад и Камерун: Добър ход, но без общностите няма да проработи

🇹🇩🤝🇨🇲 Споразумението за отбрана между Чад и Камерун на 23 септември, е добре дошла стъпка към по-добра защита на над 1000-километровата им обща граница, но успехът му зависи изцяло от подкрепата на местните общности.

В пограничните райони несигурността има много лица: терорът на Боко Харам, сблъсъци между общностите, отвличания за откуп, кражби на добитък, бракониерство, трафик на оръжия, хора и наркотици. Всичката тази нестабилност нарушава риболова, земеделието, търговията и веригите за доставки. В резултат пазари като този за добитък в град Банки в североизточна Нигерия просто затварят. В Далечния север на Камерун безработицата сред младите достига до 75 % – ситуация, която тласка много от тях право в ръцете на екстремистки групи. Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP) активно участва в терористични акции и трансгранични престъпления от територията на Чад.

Много от пограничните общности и в двете държави страдат от пренебрежение от държавата и липса на базови услуги – здравеопазване, образование, сигурност. Правителствата се принуждават да наливат оскъдните ресурси в армията вместо в развитие, което влошава още повече проблема. В основата на междуобщностните конфликти стои именно недостигът на ресурси, а ограничените икономически възможности тласкат хората към трафик на оръжие – Камерун е ключов коридор за пренасяне на оръжия между Чад и Централноафриканската република. Кражбите на добитък също нарастват тревожно, улеснени от сложна мрежа от участници, възползващи се от слабата охрана на границите и обширни територии извън стабилен държавен контрол.

Чад и Камерун имат дълга история на съвместни военни действия, като може би най-известният пример е т.нар. Многонационална съвместна оперативна група (MNJTF), създадена през 1994 г. от Комисията за басейна на езерото Чад заедно с Нигерия, Нигер и Бенин, чиято основна задача е да се бори с Боко Харам.

Новото споразумение от 23 септември надгражда досегашното сътрудничество и предвижда общи операции по границата, обучение, по-тясно сътрудничество и по-добър обмен на разузнавателни данни. Целта е да се синхронизират усилията за борба срещу тероризма, да се регулира сезонното придвижване на въоръжени пастири, за да намалее конфликтът, и да се потисне трансграничната престъпност.

Споразумението има силни страни – опитът от MNJTF и възможността да се обединят ресурси. Липсва му обаче нещо съществено: ролята на местните общности за стабилизиране на региона. За да проработят подобни операции, хората трябва да бъдат включени още от етапа на планирането. Този „мек“ подход е задължителен допълващ елемент към „твърдата“ военна сила.

Когато общностите са част от процеса, те започват да вярват на институциите – а това значително увеличава шансовете начинанието да успее. Освен това намалява разходите и жертвите: по-добро разузнаване от местните би позволило прецизни удари, по-малко цивилни жертви, следователно и по-малко изразходвани боеприпаси, което облекчава и бюджетите.

„Меката сила“ е особено важна за противодействие на радикалните послания на групи като Боко Харам. Когато има надеждни и доверени канали за комуникация между армията и населението, екстремистките идеи могат да бъдат обсъждани и опровергавани, преди някой да бъде вербуван.

Ако се залага само на груба военна сила, често се постига точно обратният ефект – населението се отчуждава. В операциите често възникват недоразумения поради цивилни жертви и прекомерна сила при разпити. В резултат хората започват да възприемат военните действия като заплаха за собствената си безопасност.

„Меката сила“ означава влияние с убеждаване и привличане, а не чрез сила или пари. Тя изгражда тясна координация между цивилни и военни, дава възможност оплакванията да бъдат изслушани и решавани, а също помага да се уточнят и реализират проекти с голямо въздействие в засегнатите райони.

Сложността на заплахите по границата прави механизмите за участие на общностите абсолютно задължителни. Чрез установените връзки армията може да провежда програми за повишаване на устойчивостта срещу пропагандата и да информира хората как сами да се предпазват.

Затова с споразумението трябва да бъдат включени ясни механизми за консултации и обратна връзка с местните жители. Така реакциите ще са пригодени към конкретните проблеми на всяка отделна зона, защото в тази огромна погранична ивица те се различават значително от едно място до друго.

Не на последно място е нужно местните религиозни водачи, жените и младежките лидери да разберат добре целите на споразумението и да бъдат включени активно. Знанията и авторитетът им могат да улеснят обмена на информация, разрешаването на конфликти, доставката на помощи и дори военна подкрепа в случай на кризи, бедствия или медицински евакуации.

Само ако военната сила върви ръка за ръка с доверието и участието на хората, границата между Чад и Камерун ще стане наистина по-безопасна.

Централноафриканска република: Двама бунтовнически лидери разпуснаха въоръжените си движения

Военнослужещ от Руанда, слязъл от военно-транспортен самолет C-17 Globemaster III на ВВС на САЩ край препълнен бежански лагер на международно летище Банги М'Поко, 19 януари 2014 г.
📸 Снимка: Ryan Crane/U.S. Air Force

🇨🇫🕊️Двама видни бунтовнически лидери в Централноафриканската република (ЦАР) обявиха разпускането на своите въоръжени групировки в четвъртък в столицата Банги, поемайки своя ангажимент да се присъединят към процеса на мир и помирение в страната, според изявление, публикувано от Министерството на съобщенията и медиите.

По време на церемония, ръководена от президента на страната Фостен-Арканж Туадера, лидерът на „Съюза за мир в Централна Африка“ (UPC) Али Дарас и лидерът на „Завръщане, възстановяване и рехабилитация“ (3R) Сембе Бобо сложиха оръжие и се ангажираха да работят за установяването на траен мир в страната.

„В името на нашето движение 3R ние сме тук, за да отговорим на призива за мир, ангажираме се да спазваме това споразумение за върховния интерес на нацията. Уверявам ви, че ще спазвам всички ангажименти, които съм поел“, заяви Бобо.

Дарас направи сходно обещание и призова правителството на страната да стори същото. Той настоя за спазване на гаранциите за сигурност, включване на групировките, подписали споразумението, в управлението на обществените дела и интегриране на техните бойци в плановете за реинтеграция и развитие на общността.

Цивилни и военнослужещи върху руски бронетранспортьор по улиците на столицата Банги.
📸 Снимка: Camille Laffont/AFP via Getty Images

Разоръжаване и рехабилитация

Съобщението идва след мирните споразумения, подписани през април между правителството на ЦАР и бунтовническите фракции в съседен Чад, който беше медиатор в преговорите. Туадера заяви, че жестът на бунтовническите лидери е дал „най-добрата надежда“ на страната. „Призовах всички лидери и бойци от въоръжените групи да се придържат твърдо към мирния процес с оглед на участието в развитието на нашето скъпо отечество“, каза той по време на събитието.

UPC и 3R бяха сред петте бунтовнически групи, които основаха Коалицията на патриотите за промяна (CPC) през 2020 г. с цел сваляне на Туадера след преизбирането му за втори мандат. CPC се ръководи от бившия президент на ЦАР Франсоа Бозизе, който в момента е в изгнание.

Страната беше обхваната от насилие, след като коалиция от преобладаващо мюсюлмански бунтовници в северната част на страната, известна като Селека или „Алианс“ на езика санго, завзе властта през март 2013 г. след свалянето на президента Франсоа Бозизе. Тяхното господство доведе до появата на съпротива от страна на християнски милиции анти-балака. ООН стартира мироопазващата операция Минуска през 2014 г.

Туадера беше избран през 2015 г. и преизбран през 2020 г., но големи части от страната останаха под контрола на въоръжени групировки. През февруари 2019 г. Банги подписа Политическото споразумение за мир и помирение в Централноафриканската република (APPR-RCA) в Хартум заедно с 14 въоръжени групи, но опитите за интегрирането на фракциите в държавните структури се провалиха и основните от тях се оттеглиха от сделката.

Споразумението беше подновено след продължителни преговори с участието на правителството на страната и фракциите 3R и UPC, с посредничество от президента на Чад Махамат Идрис Деби Итно, и подписано на 19 април 2025 г. То описва подробен процес за включване на бунтовниците в армията и силите за сигурност.

Бойци от UPC и 3R вече бяха преместени в пет кантонни пункта в крепости на бунтовниците в източната и северозападната част на страната и бяха регистрирани. След това те ще бъдат разоръжени. Бивши бунтовници, сметнати за годни за служба, ще започнат обучение с оглед на включването им към въоръжените сили на страната, отбранителните сили и силите за сигурност, както беше обещано от правителството. Бойци, които са сметнати за негодни, ще се възползват от програмата за Разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (DDR).

Военнослужещи от въоръжените сили на ЦАР предприемат мерки за сигурност по време на молитва за Рамазан байрам в джамията Атик в столицата Банги, 28 юли 2014 г.
📸 Снимка: Nacer Talel/Anadolu Agency/Getty Images

„Последното споразумение не е признак на слабост“

Като посредник и гарант на споразумението от 19 април, Чад ще бъде отговорен за осигуряването на ефективното му прилагане. По време на церемонията в четвъртък, министърът на отбраната на Чад Исаха Малуа Джамус призова всички страни да останат верни на духа му. „Продължаващата нестабилност в Централноафриканската република може да дестабилизира Чад“, предупреди той, призовавайки всички страни да работят „ръка за ръка“.

Президентът Туадера призна усилията на всички. „Това последно споразумение не е признак на слабост“, подчерта той, изразявайки своето убеждение, че „диалогът ще допринесе за развитието на ЦАР“. Той повтори призивите за „незабавно прекратяване на бойните действия чрез примирие, постоянно отказване от използването на оръжия и насилие, и предаване на оръжията на властите в рамките на процеса на DDR“.

Властите в Банги водят преговори и с други бунтовнически движения, включително милициите анти-балака и Патриотичното движение за ЦАР (MPC), и двете от които изразиха желание да се присъединят отново към споразумението от 2019 г.

Чад описа заплахите от судански генерал като „обявяване на война“.

Сателитно изображение показва товарен самолет Ил-76, паркиран на асфалта на международното летище Амджарас, Уади Куджинли, Чад, 1 октомври 2024 г.
Снимка: Maxar Technologies

🇸🇩⚔️🇹🇩 Чад осъди заплахата за атаки срещу неговите летища, отправена от висш судански генерал, наричайки я „обявяване на война“, а външното министерство на страната заяви, че ще реагира съгласно международното право, ако „квадратен метър от територията на Чад бъде застрашен“.

Предупреждението е в отговор на коментарите на генерал-лейтенант Ясир ал-Ата, заместник-командир на суданската армия, който заяви, че ОАЕ използват летищата на Чад, за да доставят оръжия на паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ (RSF).

Суданската армия многократно е обвинявала ОАЕ, че подкрепя нейния съперник RSF по време на бруталната гражданска война, която скоро ще навърши отбележи втората си годишнина и създаде най-тежката хуманитарна криза в света.

Експерти на ООН определиха обвиненията за контрабанда на оръжия от ОАЕ през Чад като „достоверни“, но Емирствата отрекоха да са замесени. Думите на генерала бяха предшествани от скорошното решение на Судан да заведе дело срещу ОАЕ в Международния съд на ООН заради предполагаемата подкрепа за паравоенната милиция.

Говорейки на церемония за армейски офицер, убит при нападение с дрон от RSF в петък по време на щурма на армията срещу президентския дворец, той отбеляза, че летищата в столицата на Чад Нджамена и източния град Амджарас са били „легитимни цели“.

Генерал-лейтенант Ата каза, че ще бъдат предприети „ответни действия“ срещу президентите на ОАЕ, Южен Судан и Чад. Южен Судан също е обвинен в подкрепа на RSF, въпреки че отрича да подкрепя която и да е страна в конфликта.

„Ние знаем какво казваме и думите ни изобщо не са шега, нито са изказани лекомислено“, предупреди генерал-лейтенант Ата. Думите му отразяват дълбокото разочарование на суданската армия от съседните страни, които обвинява, че позволяват територията им да бъде използвана като маршрути за доставки за RSF. През декември министерството на отбраната на Судан заяви, че доставените оръжия включват стратегически дронове, носещи управляеми ракети.

Чад се позиционира като неутрален, но войната на думи разкрива нарастващата регионална нестабилност, причинена от гражданската война в Судан, която се усложнява от участието на външни играчи.

„Генерал ал-Ата трябва да спре да изрича глупави заплахи и да се съсредоточи върху спешната необходимост от незабавно спиране на военните действия и незабавно включване в конструктивен диалог в полза на мирно и трайно решение“, заяви Чад, подчертавайки, че е домакин на стотици хиляди судански бежанци, предимно от съседния регион Дарфур, който до голяма степен е под контрола на паравоенната милиция, която междувременно заяви, че е превзела град ал-Малха в Дарфур, разположен на жизненоважния търговски път от Чад и Либия.

Той също така служи като ключов кръстопът, водещ до ел-Фашер на около 200 км, последната столица на щата в Дарфур, която все още се намира в ръцете на армията, въпреки че е обсадена от близо година.

Групата каза, че е „обкръжила врага... оставяйки след себе си 380 убити“, след месеци на битка с коалиция от въоръжени групировки, съюзени със суданската армия, известна като Съвместните сили. Тя твърди, че е освободила района и декларира, че „остава непоколебима в решимостта си да сложи край на тази война в полза на суданския народ“.

BBC разговаря с двама членове на местни активистки групи, известни като Emergency Response Rooms, които са координирали хуманитарната помощ за града. Те казаха, че след като RSF са поели контрола над града, са затворили пътищата и са наложили блокада, с която да попречат на хората да избягат. Болницата не функционира, главният пазар е разграбен и никой не получава вода, която обикновено се доставя от търговци от резервоари за съхранение.

RSF са прекъснали интернет комуникациите в ал-Малха, според Ахмед, който наблюдава Дарфур извън страната, поради което не успява да се свърже с майка си и 11 братя и сестри, за да разбере какво се е случило с тях

Исмаил успя да избяга със семейството си през нощта в село Кенана, където много от разселените от Ал-Малха също се борят да получат храна и вода. Други са намерили убежище в долините сред номадските пастири на кози и камили, казаха те пред BBC.

Исмаил каза, че много от убитите хора са били търговци на пазара, защото са принадлежали към общността на Загава, етническата основа на Съвместните си. Освен това RSF изгориха домовете на онези, които подозираха във връзки с военните или правителството, а поне двама традиционни лидери на общността са били убити.

Експерти смятат, че RSF изглежда решен да консолидира хватката върху своята крепост Дарфур след месеци на армейски успехи в централен Судан и столицата Хартум. Лидерът на групата, генерал Мохамед Хамдан Дагало, известен също като Хемедти, обеща да продължи да се сражава в Хартум въпреки значимия успех на армията миналата седмица. Паравоенните бойци остават разпръснати в части от центъра на града, включително летището, както и в южната и западната част на столицата.

Но армията твърди, че непрекъснато превзема ключова инфраструктура и сгради, включително централната банка и централата на държавното разузнаване, докато консолидира контрола над района. Пълното възстановяване на контрола върху останалата част от столицата ще отбележи ключов момент във войната, давайки на суданската армия стратегическо предимство в другите бойни полета из страната.

Военните и правителствените министерства преместиха централата си в Порт Судан, след като RSF превзеха Хартум в началото на войната. Но много наблюдатели смятат, че има опасност от де факто разделяне, след като двете враждуващи страни и техните поддръжници се укрепят в своите зони на влияние.

Силите за сигурност на Чад отблъснаха атака на ислямисти в столицата.

🇹🇩 Най-малко 19 души бяха убити в Чад, където силите за сигурност отблъснаха опит на група от 24 въоръжени бойци да щурмуват президентския комплекс в столицата Нджамена.

Най-малко 18 бойци са били ликвидирани при неуспешното нападение срещу офиса на президента в сряда вечерта, като един член на силите за сигурност също е загинал в престрелките, по думите на Абдераман Куламала, министър на външните работи и говорител на правителството.

Часове след стрелбата той се появи във видео, заобиколен от военнослужещи и с пистолет, поставен на колана, заявявайки: „ситуацията е напълно под контрол, а опитът за дестабилизация е потушен.“

Атаката съвпадна с официалната визита на китайския външен министър Ван И в Чад, който проведе среща с президента Махамат Идрис Деби и други висши държавни служители едва няколко часа по-рано. Деби се е намирал в президентския комплекс по време на атаката, разкри Куламалла.

Източник от местните служби за сигурност заяви пред AFP, че нападателите са били членове на ислямистката групировка Боко Харам, но по-късно Куламалла отрече информацията и описа нападателите като пияни „Pieds Nickeles“ – препратка към френски комикс, включващ нещастни мошеници.

Източник от службите за сигурност също каза пред агенция Ройтерс, че инцидентът вероятно е опит за терористична атака: „Индивиди в три превозни средства атакуваха военните лагери около офиса на президента, но армията ги неутрализира“, отбеляза източникът, пожелал анонимност.

Жителите в района описват, че са чули силни залпове.

Атаката идва по-малко от две седмици, след като в Чад бяха проведени оспорвани избори, които бяха приветства от правителството като ключова стъпка към прекратяване на военното управление, но изборният ден беше белязан от ниска избирателна активност и множество обвинения от страна на опозицията в измама. Призивът на опозицията към избирателите за бойкот на изборите остави полето отворено за кандидати, подкрепящи президента.

Бившата френска колония, която е богата на петролни ресурси, но въпреки това остава една от най-бедните страни в Африка, беше домакин на последните военни бази на Франция в региона, известен като Сахел, но в края на ноември внезапно взе решение да прекрати споразуменията за отбрана и сигурност с Париж, наричайки ги „остарели“.

Около 1000 френски военни бяха разположени в страната и съвсем наскоро завършиха процеса на изтегляне. Тяхното напускане следва изгонването на Франция от още три сахелски държави, управлявани от военни хунти, враждебни на Париж: Мали, Буркина Фасо и Нигер.

Сенегал и Кот д'Ивоар също поискаха Франция да освободи военните бази на тяхна територия.

Украински Ан-124 участва във френското изтегляне от Чад.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украински транспортен самолет Ан-124-100М изигра ключова роля в процеса по изтегляне на френския военен контингент от Чад, което следва предаването на първата френска военна база в африканската страна и отбелязва началото на края на десетилетия френско присъствие в региона на Сахел.

Ан-124 “Руслан” е стратегически военно-транспортен самолет с четири двигателя, проектиран през 80-те години на миналия век от конструкторско бюро “Антонов” в Украинската ССР. Това е вторият в света най-тежък производствен товарен самолет с брутно тегло и най-големият военен транспортен самолет в момента, надминат единствено от вече унищожения Антонов Ан-225 “Мрия”.

Като част от изтеглянето на френските войски, властите на Чад потвърдиха, че военно-транспортен самолет Ан-124, натоварен със 70 тона товар на борда, е излетял миналия четвъртък, подчертавайки значителния товарен капацитет на Ан-124 и стратегическото му значение във военната логистика.

Началникът на военния щаб на Чад обяви предаването на базата във Фая-Ларжо в северната част на страната. Той заяви също, че своевременно ще бъдат предоставени актуализации за изтеглянето на френските войски от базите в източния град Абеше и столицата Нджамена. Френският началник-щаб потвърди, че предаването е извършено в съответствие с условията и графика, договорени между двете страни.

Изтеглянето на френските сили от Чад започна десет дни след напускането на френските самолети от страната. Този ход е в съответствие с подготовката на африканската страна за парламентарни и местни избори, които са насрочени за неделя. Изтеглянето от там е част от по-широка тенденция, включваща изтеглянето на френските сили от Мали, Буркина Фасо и Нигер след смяната на властта в трите държави след военни преврати, довели до нарастване на антифренските настроения там, наред с всичко останало.

Колона с превозни средства на френските войски напусна Фая-Ларжо, насочвайки се към столицата Нджамена, разположена на 780 километра на юг. Властите в Париж заявиха, че цялото оборудване се очаква да напусне страната до края на януари, тъй като ще бъде репатрирано през камерунското пристанище Дуала. Изтеглянето на войските започна в навечерието на изборите в страната.

Чад беше ключово звено на френското военно присъствие на африканския континент и последната му опора в региона на Сахел след изтеглянето на френските сили от Мали, Буркина Фасо и Нигер. Военните хунти в тези страни се обърнаха към Русия през последните години, като лидерът на Чад генерал Махамат Идрис Деби Итно изглежда също търси по-тесни връзки с Москва.

Чад е домакин на френско военно присъствие почти непрекъснато от независимостта на страната през 1960 г., като Париж изиграва решаваща роля в обучението на чадската армия и им осигурява въздушна подкрепа срещу бунтовнически движения. Миналия месец обаче африканската държава взе внезапно решение да прекрати военното сътрудничество с бившата си колониална владетелка.

Преди това Чад беше домакин на около 2000 френски военнослужещи. През октомври 2023 г. някои френски части пристигнаха в Чад, след като бяха изтеглени от съседен Нигер по искане на новите власти там.

Решенията на Сенегал и Чад да прекратят военното си партньорство с Франция подчертават хода на по-широка структурна трансформация на френската ангажираност в региона, предизвикана от намаляващото военно-политическо влияние на Париж и развиващата се геополитическа динамика в региона на Сахел и по-широкия африкански континент.

Участието на украинския военно-транспортен самолет Ан-124 в изтегляне на френския контингент от Чад е пример за стратегическо значение на възможностите за стратегически въздушен транспорт. Докато Франция продължава да преоценява африканската си военна стратегия, нейното предаване на военните бази и изтеглянето на войските ѝ от Чад бележат ключов момент в динамичния военно-политически пейзаж на региона.

Русия изгражда голяма военна база в южна Либия

🇷🇺🇱🇾 Сателитни снимки свидетелстват за изграждането на голяма руска военна база в района на южна Либия, контролиран от племенните сили Тубу.

Базата е разположена на стратегическа точка в близост до границата със Судан и Чад. Освен това се намира в близост до най-голямото златно находище на Чад – Кюри Боугоди.

Според судански военни журналисти базата ще принадлежи на „Африканския корпус“ на Министерството на отбраната на Руската федерация – група, създадена от бивши наемници на ЧВК “Вагнер“, както и на офицери от разформированата Сирийска арабска армия на Башар ал-Асад, които избягаха от Сирия.

Франция започна изтеглянето си от Чад.

Механици от френските въздушно-космически сили извършват поддръжка на многоцелеви изтребител Mirage 2000 в авиобазата в Ниамей, столицата на Нигер, на 5 юни 2021 г.
📸 Снимка: AP Photo/Jerome Delay

🇹🇩✈️🇫🇷 Франция започна изтеглянето на военния си контингент от Чад с напускането на двата изтребителя Mirage, базирани в столицата Нджамена, само две седмици след като властите на африканската страна обявиха, че прекратяват пакта за сътрудничество между двете държави в областта на отбраната.

В изненадващ ход правителството на Чад – ключов съюзник на западните държави в борбата срещу ислямистките групи в региона – реши да прекрати пакта за сътрудничество в областта на отбраната на 28 ноември.

Сроковете и условията на изтеглянето и дали някакви френски войски ще останат изцяло в страната все още не са договорени, но във вторник първите бойни самолети се завърнаха в базата си в източна Франция.

„Това бележи началото на връщането на френското оборудване, разположено в Нджамена“, посочи говорителят на армията полковник Гийом Верне, след като двата изтребителя Mirage напуснаха Чад.

Франция вече изтегли войските си от Мали, Буркина Фасо и Нигер след като военните преврати в тези страни свалиха властта и доведоха до разпространение на антифренски настроения.

Напускането на Чад ще сложи край на десетилетия френско военно присъствие в Сахел и ще сложи край на директните операции на френската армия срещу ислямистките групи в региона.

Франция все още разполага с около 1000 военнослужещи в Чад. Верне обясни, че прекратяването на нейните операции все пак ще отнеме няколко седмици, докато процесът бъде финализиран.

Няма индикации, че Париж е получил предварително известие за взетото от Чад решение за спиране на сътрудничеството в областта на отбраната, въпреки че френски пратеник на президента Еманюел Макрон представи доклад миналия месец, съдържащ предложения за начини, по които Париж може да намали военното си присъствие в Чад, Габон и Кот д'Ивоар.

Чад прекратява военния пакт с Франция; Сенегал настоява за изтегляне на френските войски

Френски и чадски войници се подготвят да се качат на транспортен самолет на националната чадска армия на летището Faya-Largeau в северен Чад през 2022 г.
📸 Снимка: Aurelie Bazzara-Kibangula/AFP

🇫🇷⚔️🇹🇩 Чад прекрати отбранителното си споразумение с Франция, отбелязвайки значителна промяна в отношенията с бившия си колониален владетел, според доклад на Politico.

Външният министър Абдераман Куламалла обяви решението след среща с френския външен министър Жан-Ноел Баро в Нджамена, заявявайки, че е време Чад да утвърди пълен суверенитет и да предефинира стратегическите партньорства.

Този ход изисква изтеглянето на около 1000 френски войници, разположени в Чад, и следва подобни изгонвания на френски сили от Мали, Буркина Фасо и Нигер след поредица от военни преврати в региона. Малко преди изявлението на Чад президентът на Сенегал Басиру Диомайе Файе призова за затваряне на френските военни бази, позовавайки се на националния суверенитет.

Тези развития отразяват нарастващото недоволство от военното присъствие на Франция в Африка, на фона на разширяващото се влияние на Русия на континента. И Чад, и Сенегал обаче подчертаха, че решенията им не прекъсват връзките с Франция. Париж все още не е коментирал тези съобщения.

Чад и Судан си размениха обвинения в оказване на подкрепа за бунтовници.

Махамат Идрис Деби Итно, президент на Чад, влезе в ролята на командир на въоръжените сили на страната в антитерористичната операция срещу Боко Харам в района на езерото Чад.
📸 Снимка: Présidence de la République du Tchad

🇹🇩⚔️🇸🇩 Чад отправи остри критики към властите на Судан, обвинявайки ги в оказване на подкрепа за бунтовнически групи, включително доставки на оръжие и осигуряване на финансиране с цел дестабилизиране на страната.

Според Абдераман Куламалла, министър на външните работи на Чад, суданските власти подкрепят бунтовници от етническата група Загава, населяваща района около границата между двете страни.

Според дипломат номер едно на Нджамена, бунтовниците са използвали суданския регион Ел Фашер като плацдарм за извършване на операции срещу територията на Чад. Бунтовническата фракция се ръководи от Осман Дило – брат на наскоро убития от чадските сили опозиционер Яя Дило Джеру.

В исторически план двете страни никога не са имали гладки отношения. През 2008 г. бунтовниците Загава бяха съвсем близо до това да превземат столицата Нджамена, но в крайна сметка офанзивата им беше спряна с помощта на френската армия.

Напрежението ескалира отново след смъртта на тогавашния президент на страната Идрис Деби Итн, който по това време повежда армията в сражения срещу бунтовниците от движението „Фронт за промяна и съгласие в Чад“ в северната част на страната, недалеч от границата с Либия. Наследен е от сина си Махамат Идрис Деби.

Правителството на Судан от своя страна обвини властите в Чад, че доставят оръжие на т.нар. „Сили за бърза подкрепа“ (RSF) – паравоенна група, сражаваща се срещу въоръжените сили на страната в кървав конфликт, избухнал през април 2023 г.

Армията на Чад започна операция „Хасканит“ срещу Боко Харам в района на езерото Чад.

🇹🇩 Президентът на Чад Махама Идрис Деби даде началото на антитерористична операция за проследяване и ликвидиране на няколкостотин бойци на Боко Харам, които са отговорни за атаката от неделя, при която бяха убити над 40 военнослужещи от армията на страната.

Нападението беше извършено в района на езерото Чад, споделено от Камерун, Нигерия, Нигер и Чад. Деби посети района в понеделник и помогна при погребението на своите войници.

Държавната телевизия на Чад съобщава, че президентът е наредил всички знамена да бъдат свалени наполовина, а радио-телевизионните станции в централноафриканските държави да излъчват само религиозна музика в продължение на три дни от 28 октомври в полунощ.

В понеделник Деби обяви тридневен национален траур, след като посети Нгубуа, село в западната част на страната, разположено на остров Бакарам в езерото Чад, недалеч от границата с Нигерия, където бойци на терористичната групировка убиха най-малко 40 правителствени войници.

Видеоклипове на президента, облечен във военна униформа и присъстващ на погребението на убитите войници, бяха излъчени няколко пъти от понеделник насам от местни телевизионни станции, включително държавната телевизия на Чад.

След погребенията той обяви началото на нова военна операция с името „Хасканит“, включваща разполагането на нови войски в района на езерото Чад, които да издирват и елиминират членове на терористичната група, укриваща се в необятния район.

Говорейки по държавната телевизия на Чад, Деби заяви, че като президент на страната е върховният командир на правителствените войски и гарант за сигурността и безопасността на цивилните и че е наредил на военните да защитават цивилното население и неговата собственост чрез проследяване и елиминиране на терористите от Боко Харам, извършили жестоката атака, а сега се укриват в района на езерото.

Представители на Чад отбелязват, че хасканитът е силно и издръжливо растение, което вирее в пустините и в района на езерото Чад. Разположените там правителствени войски са опитни и имат необходимото оборудване, за да победят джихадистите, увери президентът.

Военни представители на Чад изчислиха, че броят на джихадистите, участвали в нападението, е бил около 300 души и че изненадващото нападение е извършено късно вечерта в неделя. В допълнение към 40-те смъртни случая, няколко десетки войници са били ранени, посочиха те.

Десетки от нападателите са били ликвидирани, но част от бойците са успели да избягат с няколко мъртви тела и заловени оръжия. Голям брой цивилни са загинали или са били ранени при стрелбата. Деби нареди всички цивилни и войници да получат безплатни медицински грижи.

Военните споделиха още, че бойците на джихадистката групировка са били тежко въоръжени и са поели контрол върху гарнизона, след което са подпалили намиращите се наблизо превозни средства, мотоциклети и помещенията, оборудвани с тежко оръжие. После нападателите са изчезнали във водите на езерото Чад и околните села.

Сайбу Иса, специалист по разрешаване на конфликти в камерунския университет Маруа, изрази опасение, че ще бъде трудно на страната да се бори сама срещу джихадистите в района на езерото.

Иса изтъкна, че очевидно бедността и трудностите тласкат бойците на Боко Харам, които или са се предали, или са били отслабени от огневата мощ на силите от Камерун, Нигерия, Чад и Нигер, да се присъединят отново към по-малки джихадистки групи в езерото Чад. Той подчерта, че езерото Чад, което служи като скривалище за подобен вид групи, е с огромни мащаби и само съвместните усилия на държавите, които споделят езерото, могат да спрат екстремистите, които стават все по-активни.

Иса говори в ефира на камерунското държавно радио във вторник и обясни, че екстремистите извършват атаките си предимно за доставки и изземване на оръжия от различни въоръжени групи и правителствените войски в Камерун, Чад, Нигер и Нигерия.

Правителството на Чад потвърди, че е информирало Многонационалните съвместни оперативни сили на Комисията за басейна на езерото Чад или MNJTF, съставени от 11 000 военнослужещи и спасители от Камерун, Чад, Нигер и Нигерия за подпомагане на подновения натиск срещу групата. 

Гласът на Америка не може да провери независимо дали силите на MNJTF са били разположени в района, но Камерун съобщи, че армията му е нащрек.

ООН съобщи, че над 40 000 души са били убити, а други 3 милиона са били принудени да напуснат домовете си в Нигерия, Камерун, Нигер и Чад от 2009 г. насам, когато сраженията между армията на Нигерия и терористите от Боко Харам прераснаха във въоръжен конфликт и в крайна сметка се разпространиха в съседните Камерун, Нигер и Чад.

Либийският маршал Халифа Хафтар като военнопленник в Чад през 1987 г.

Либийски офицери, заловени в Уади Дум. Високият мъж в светъл камуфлаж е полковник Халифа Хафтар, командир на либийската група в Чад и бъдещ фелдмаршал и главнокомандващ на Либийската национална армия след падането на режима на Муамар Кадафи през 2011 г.
📸 Снимка: Nathaniel Powell on X

🇱🇾⚔️🇹🇩 Чад получава независимост от Франция през 1960 г. и, според лошата африканска традиция, скоро се потапя в омагьосания кръг на бунтове и граждански войни, не без активното участие на външни сили в бойните действия - Франция и Либия. Първата се опитва да запази бившата си колония под свое влияние, а последната, напротив, да я подчини на себе си.

Да се опише кратко и точно какво се случва в Чад през този период изобщо не е лека задача. „Освободителните фронтове“ един по един се разпадат, а по-късно се зараждат отново от останките си, но под нови имена.

Първият президент на страната Франсоа Томбалбайе взима решение да забрани всички опозиционни партии, налагайки еднопартийно управление две години след идването си на власт. По това време той започва процес по национализация на държавната администрация, изгонвайки всички французи и заменяйки ги с местни, които често са некомпетентни да се справят със задачите си.

Няколко години по-късно обаче му се налага да се обърне към Франция за помощ, тъй като автократичното управление изостря междуетническото напрежение и в крайна сметка то прераства в гражданска война, започната през 1965 г. от мюсюлманското население в северната част на страната, водено от Фронта за национално освобождение на Чад.

Томбалбай е свален и убит през 1975 г., но размириците продължават. През 1979 г. групировки на бунтовниците, предвождани от Хисен Хабре, превземат столицата Нджамена, в резултат на което цялата централна власт в страната се срива. Въоръжени фракции, много от тях идващи от бунта на север, се борят за власт.

Упадъкът на властта в Чад води до срив на френските позиции в страната. Либия прави опити да запълни властовия вакуум, включвайки се в гражданската война през 1978 г. След поредица от военни кампании в продължение на почти цяло десетилетие, либийската авантюра приключва катастрофално, когато през 1987 г. президентът Хисен Хабре, подкрепян от Франция, провокира невиждан до този момент обединен отговор от всички в страната, който принуждава армията на Либия да се оттегли обратно към собствената си територия.

Според комюнике № 57, издадено на 22 март 1987 г. след битките във Фая и Бир Коран, загубите на либийската армия при превземането на долината Уади Дум възлизат на 269 убити и 438 пленени, сред които попада и полковник Халифа Хафтар, настоящ фелдмаршал и командир на Либийската национална армия.

Атака на Боко Харам край езерото Чад остави 40 убити, президентът нареди отмъщение.

Карта на инцидентите със сигурността в басейна на езерото Чад, декември 2020 г.
🔍 Източник: Jules Duhamel

🇹🇩 Бойци на джихадистката групировка Боко Харам убиха около 40 военнослужещи от армията на Чад при изненадваща атака късно снощи недалеч от нигерийската граница, съобщиха правителството и местни източници в понеделник.

„Гарнизон с повече от 200 войници е бил атакуван от членове на Боко Харам“ късно в неделя, заяви местен източник пред AFP. Президентството посочи в изявление, че нападението е извършено близо до Нгубуа в западната част на страната, „трагично оставяйки около 40 жертви“.

Президентът на страната Махамат Идрис Деби Итно посети мястото на атаката на следващата сутрин и започна операция „за преследване на нападателите и тяхното проследяване в най-отдалечените им скривалища“, се посочва в изявлението.

Атаката е извършена в 22:00 часа местно време, уточниха местни източници пред AFP.

„Членовете на „Боко Харам“ поеха контрола над гарнизона, иззеха оръжията, изгориха превозни средства, оборудвани с тежки оръжия, и напуснаха“, разказа друг местен източник, пожелал анонимност.

Огромното пространство от вода и блата и безбройните островчета в езерото Чад играят ролята на скривалища за джихадистки групи, като Боко Харам и нейното разклонение Ислямска държава в Западна Африка (ISWAP), които извършват редовни атаки срещу въоръжените сили и мирното население на страните в района.

Боко Харам започна бунт в Нигерия през 2009 г., който отне живота на повече от 40 000 души, а над два милиона други бяха прогонени, а оттогава организацията се разпространи и в съседните страни.

През март 2020 г. армията на Чад претърпя най-тежките си загуби в рамките на денонощие, когато около 100 военнослужещи загинаха при нападение срещу намиращия се в езерото полуостров Бохома.

Атаката принуди тогавашния президент Идрис Деби Итно, баща на настоящия президент, да започне антиджихадистка офанзива.

През юни Международната служба за миграция (МОМ) регистрира повече от 220 000 разселени, в резултат от атаките на въоръжени групировки в провинция Лейк Чад.

В отговор на атаката президентството на Чад излезе с изявление, в което обявява нова антитерористична операция „Хасканите“, чиято цел е преследване и проследяване на нападателите до последните им крепости. Трябва да се отбележи, че предходната подобна операция „Colère de Bohoma“ през март 2020 г. доведе до ликвидирането на над 1000 бойци на Боко Харам и залавянето на десетки други.
📸 Снимка: AfricaAnalysts on X

Хора минават покрай танк на армията на Чад близо до президентския дворец, в очакване на бунтовниците от Фронта за промяна и съгласие в Чад (FACT), в Нджамена, Чад, 19 април 2021 г.
📸 Снимка: REUTERS/Stringer

Членове на силите за сигурност на Чад по време на парад на честванията на 63-ия Ден на независимостта в Нджамена на 11 август 2023 г.
📸 Снимка: Denis Sassou Gueipeur / AFP

Членове на силите за сигурност на Чад патрулират столицата Нджамена след смъртта на президента Идрис Деби на бойното поле, 26 април 2021 г.
📸 Снимка: REUTERS/Zohra Bensemra

Трима руски граждани са арестувани в Чад, съобщи външното министерство

📸 Снимка: Telegram канал на Максим Шугалей

🇷🇺⚖️🇹🇩 Трима руснаци са били задържани в африканската държава Чад, съобщи руското външно министерство късно в понеделник, потвърждавайки предишни съобщения.

Министерството идентифицира задържаните руснаци като Максим Шугалей, Самер Суейфан и Е. Царьов, заявявайки, че е било в „близък контакт“ с властите в Чад и е предприело „необходимите стъпки в интерес на бързото им освобождаване“.

В понеделник държавната информационна агенция РИА Новости, позовавайки се на неназовани източници, съобщи, че Шугалей и Суейфан, които тя описва като „социолози“, са били държани на летището в столицата Нджамена от 19 септември. Съобщава се, че двамата са били задържани без обяснение.

Шугалей оглавява базираната в Москва неправителствена организация „Фондация за защита на националните ценности“, която е част от медийна група, за която Съединените щати твърдят, че е свързана с покойния шеф на Вагнер Евгений Пригожин.

Шугалей е попада под санкциите на ЕС, според който работи пряко под надзора на Пригожин като „отделение за връзки с обществеността на групата Вагнер“ и разпространява „пропаганда и дезинформация“.

И двамата бяха арестувани в Либия през май 2019 г. по обвинение в намеса в избори от името на Русия. Те бяха освободени след 18 месеца плен, след което компанията на Пригожин „Конкорд“ съобщи, че ще им плати близо 500 000 долара.

В понеделник руското външно министерство допълни, че беларуски гражданин също е бил със задържаните трима руснаци в Чад, идентифицирайки го като А. Денисевич.

ОАЕ използват наемници на Вагнер за контрабанда на оръжие за Судан

📸 Снимка: Albert Gonzalez Farran / AFP

🇷🇺🇸🇩🇦🇪 Обединените арабски емирства (ОАЕ) бяха обвинени в използването наемници от „Вагнер“ за извършване на доставки с оръжие за бунтовниците в Судан, които се сражават срещу суданската армия в гражданската война, избухнала в страната през април 2023 г.

Руската частна военна компания „Вагнер“, основана от покойния олигарх Евгений Пригожин, е внасяла контрабандно оръжие в Судан през съседната Централноафриканска република (ЦАР), твърдят експерти, запознати отблизо с въоръжения конфликт.

„Прехванахме много пратки с оръжия, идващи от ОАЕ през ЦАР от началото на войната в Судан. Тези пратки са транспортирани от наемници на Вагнер“, каа Абду Буда, говорител на Коалицията на патриотите за промяна, една от най-многобройните милиции в ЦАР.

Повече от 150 000 души бяха убити, а други 10 милиона бяха разселени след като миналата година напрежението между правителствените сили и бунтовниците прерасна в пълномащабен въоръжен конфликт, в който и двете страни са обвинявани в извършване на мащабни военни престъпления. Миналата седмица разследващите от ООН заявиха, че опозиционните „Сили за бърза подкрепа“ (СБП) са извършили „ужасяващи“ нападения, мотивирани от омраза на етническа основа срещу жители от неарабски произход в Дарфур.

Абду Буда заяви, че групата му е прехванала две пратки с оръжия, предназначени за СБП, които са транспортирани от бойци на Вагнер, както и че е заловила четирима наемници, двама от които са мъртви, а останалите двама все още се намират в плен.

„По време на разследването ни пленените наемници от Вагнер споделиха, че изпращането на оръжия за СБП се извършва в координация с правителствата на ОАЕ и ЦАР“, разкри той.

„Неограничена поддръжка“

Широко известен факт е, че и двете страни във въоръжения конфликт в Судан получават външна подкрепа: според съобщенията правителствените сили са подкрепяни от Иран, докато в изтекло писмо на представителят на Судан в Организацията на обединените нации (ООН) до Съвета за сигурност на ООН, видяно от разследващото издание SourceMaterial, се посочва, че бунтовниците биват подсигурени със систематична помощ от ОАЕ.

„Бунтовническата милиция е извършила нарушения и жестокости с неограничената подкрепа от ОАЕ“, пише Ал Харит Идрис ал Харит Мохамед в писмо от 78 страници от 28 март. Властите на емирствата категорично отхвърлиха отправените към тях обвинения, въпреки че достоверността им беше потвърдена от разследване на експертна група от ООН.

Правителството на ОАЕ и СБП отказаха коментар по темата. Емиратският посланик в ООН Мохамед Абушахаб заяви, че твърденията на Судан, че снабдява СБП с оръжие представляват „циничен опит да се отклони вниманието от пропуските на суданските въоръжени сили“.

Писмото на Харит Мохамед изброява 43 полета, извършени между юли 2023 г. и март 2024 г. от Абу Даби до летище Амджарас в Чад и обратно, за 25 от които се смята, че са превозвали оръжия за бунтовниците, като много от обратните полети са използвани за евакуация на ранени бойци от СБП и изпращането им за лечение. Писмото включва снимка на сандък с Калашников, за който се твърди, че е разтоварен от полет на ОАЕ.

„Емиратски самолет беше забелязан да пристига на летище Амджарас в 02:17 ч. сутринта, носещ 30 сандъка и известно количество боеприпаси“, гласи запис в регистъра на доказателствата на писмото. „Камиони с гориво пристигнаха в Амджарас от Либия, за да подкрепят бунтовническите милиции в Судан“, гласи друг.

Нощни полети

Наред с въздушния маршрут през Чад, емиратските власти изглежда са използвали връзките си с наемниците на Вагнер в ЦАР, за да разработи алтернативен контрабанден маршрут през столицата Банги до Бирао, разположен в близост до границата със Судан, заяви Наталия Духан, специалист по Централна Африка в „Глобална инициатива срещу транснационалната организирана престъпност“.

„Местни източници споменаха самолети, за които смятат, че са емирски, пристигащи в Банги през нощта с военно оборудване. Вагнер получи пратките, транспортира ги с военни хеликоптери и самолети до Бирао, след което ги прехвърли на СБП в Судан.“

Някои от оръжията, които отиват към бунтовниците през ЦАР, първоначално са били доставени от ОАЕ в Източна Либия, за да подкрепят една от фракциите в гражданската война там, преди да бъдат пренасочени към Вагнер, каза Андреас Криг, академик от Кралския колеж в Лондон, който изследва конфликта отблизо.

„Някои от тези оръжия бяха доставени със самолет в ЦАР много преди миналата година[...] След това някои от тях бяха пренасочени към Судан през април, в началото на войната.“

Групата Вагнер беше преименувана на „Африкански корпус“ и погълната от Министерството на отбраната на Русия след смъртта на нейния основател Евгений Пригожин в самолетна катастрофа през август 2023 г. Наемници от групировката са разположени в ЦАР от 2018 г, като се сражават с бунтовнически групи от името на правителството и осигуряват охраната на ключови находища на полезни изкопаеми, например златни мини. Групата многократно е обвинявана в извършването на изтезания и екзекуции на цивилни.

Предполагаемите доставки на оръжия от Вагнер за бунтовниците в Судан изглежда се забавят, в резултат на напредъка в преговорите между Москва и суданските власти за изграждане на руско пристанище на Червено море, разкри западен служител, запознат с региона.

Междувременно правителството на ОАЕ остава ангажирано с въоръжаването на бунтовниците, очевидно в нарушение на международните санкции - въпреки че е запазило отворен дискретен канал към суданското правителство, в случай че бунтовниците се провалят, обобщи Криг.

Нигер обмисля алтернативни маршрути за китайския нефтопровод на фона на дипломатически спор с Бенин.

🔍 Източник: AP/African Energy

🇨🇳🤝🇳🇪🇧🇯 Финансираният от Китай тръбопровод, който би превърнал Нигер в държава-износител на петрол, е застрашен от вътрешна криза на сигурността и дипломатически спор със съседния Бенин, и двете в резултат на миналогодишния преврат, който свали демократичното правителство на западноафриканската страна.

Тръбопроводът, дълъг 1 930 километра, се простира от построеното от Китай нефтено находище Агадем в Нигер до пристанището на Котону в Бенин. Той е проектиран да помогне на богатия на петрол, но лишен от излаз на море Нигер да постигне почти петкратно увеличение в производството на петрол чрез сделка за 400 милиона долара, подписана през април с държавната национална петролна компания на Китай.

Но проектът бе спрян от няколко предизвикателства, включително дипломатическото несъгласие с Бенин, което доведе до закриването на тръбопровода миналата седмица. Освен това, тази седмица тръбопроводът беше обект на атака от местната бунтовническа група „Патриотичен освободителен фронт“, която твърди, че е разрушила част от тръбопровода и заплашва да извърши още атаки, ако сделката за 400 милиона долара с Китай не бъде отменена.

За да намери решение, нигерийската хунта обмисля да насочи нефта през съседния Чад и Камерун. Този вариант, както и този с Нигерия, вече бяха разгледани в началото на проекта, преди избраните власти в Нигер да изберат тръбопровода към Бенин.

📸 Снимка: AFP/Boureima Hama

Според Сеидик Абба, изследовател и президент на Международния център за изследвания и размисли за Сахел (CIRES), опцията тръбопроводът да минава през Чад е сложна за изпълнение и не е сигурно, че китайците ще имат желание да реинвестират средства.

„Опцията Чад не е просто решение, тъй като включва изграждане на нов тръбопровод. Трябва да намерим инвеститор. Дали китайците, които вече са инвестирали в тръбопровода до Бенин, ще инвестират отново в тръбопровода през Чад? Не мисля, че имаме отговор на всички тези въпроси. Тръбопроводът през Чад е възможен вариант, но той повдига много предизвикателства. Това не е лесен вариант за изпълнение“, каза той.

Едно от основните опасения е как застоят в проекта за тръбопровод може да повлияе на общия икономически растеж на Нигер. Световната банка прогнозира, че икономиката на страната ще отскочи и ще нарасне най-бързо в Африка тази година с общ темп от 6,9%, като износът на петрол ще бъде ключовият й тласък.

Дипломатическото напрежение с Бенин датира от юли миналата година, когато президентът на Нигер Мохамед Базум беше свален при преврат, в резултат на което съседните държави от Западна Африка решиха да затворят границите си с Нигер, и при формирането на т.нар. „Патриотичен освободителен фронт“ – бунтовническа група, която заплашва да продължи с атаките срещу тръбопровода.

И двете страни търпят икономически загуби от текущия развой на събитията, като Бенин също бива лишен от милиони долари такси за транзит.

Турска система за борба с дроновете е конфискувана при антитерористична операция край езерото Чад.

📸 Снимка: Defence Turk

🇲🇱🤝🇧🇫 Многонационалните съвместни сили (MNJTF) извършиха широкомащабна антитерористична операция, насочена срещу останки на групировката „Ислямска държава в Западна Африка“ (ISWAP), намиращи се в района на езерото Чад.

Въпросната операция е само част от по-широка кампания за унищожаване на местната мрежа на „Ислямска държава“ в региона на Сахел. MNJTF, който е съставен от войските на няколко африкански държави, засили усилията си през последните месеци, за да се противопостави на нарастващата заплаха от терористични групи в региона.

В резултат на операцията са неутрализирани 140 бойци, докато други 57 са заловени. Освен това е открит голям склад с оръжие, включително картечници, леко стрелково оръжие и муниции.

Авангардна технология за неутрализиране на вражески дронове

Сред оръжията, заловени по време на операцията, впечатление прави присъствието на авангардна система за заглушаване на дронове IHASAVAR на турската отбранителна корпорация Aselsan, технология, разработена от Турция. Тази система, захранвана от презареждаеми литиево-йонни батерии, може да работи 1,5 часа с едно зареждане и има софтуер, способен да програмира над 100 различни профила на заглушаване.

Използването на тази сложна система за заглушаване демонстрира желанието на многонационалните сили да се адаптират към непрекъснато развиващите се тактики на терористичните групи, които все повече използват дронове за извършване на атаки и операции за наблюдение.

Важна победа в борбата срещу тероризма

Тази успешна офанзива срещу EIWA представлява важна победа в борбата срещу тероризма в Сахел. Изземването на оръжия и боеприпаси, както и неутрализирането на множество бойци ще нанесат сериозен удар върху способността на групировката да действа в региона.

Операциите на MNJTF продължават да се засилват, като по този начин демонстрират решимостта на държавите от региона на Сахел, да изкоренят терористичната заплаха и да донесат мир и стабилност в региона.

Шефът на AFRICOM посочи вълната от руска дезинформация като причина за антиамериканските настроения в Африка.

Военни инструктори от френската армия вървят по една от главните улици в Тангиетан, северен Бенин, 28 март 2022 г. Градът претърпя няколко джихадистки атаки. Насилието, свързано с Ал Кайда и групировката „Ислямска държава“, която разруши голяма част от региона на Сахел в Западна Африка в продължение на повече от седем години, се разпространява в крайбрежните държави и Бенин стана най-силно засегнат, като атаките са се увеличили повече от десет пъти.
📸 Снимка: AP Photo/ Marco Simoncelli

🇺🇸 Командирът на Африканското командване на САЩ (AFRICOM) защити стратегията на страната за борба с тероризма на континента и обеща да я продължи въпреки вълната от критики и тенденцията сред африканските нации да търсят помощ за сигурността си от Русия.

В интервю за Associated Press в сряда по време на военното учение Africa Lion в Мароко, генерал Майкъл Лангли обвини вълната от руска дезинформация за антиамериканските настроения в нестабилния регион на Западна Африка. Той заяви, че военните трябва да потвърдят отново как тяхната дългогодишна стратегия може да насърчи стабилността в Сахел, географски регион, разполоен на юг от пустинята Сахара.

6000-те членове на американската армия, разположени в Африка, се сблъскват с нови неуспехи, тъй като правителствата в Чад и Нигер – доскоро два от ключовите регионални съюзници на САЩ – приеха на родна земя силите на руската армия и паравоенни формирования, настоявайки пред САЩ да напусне ключови военни постове, считани за критични от гледна точка на сигурността.

„Имаше негативни настроения през последните няколко години срещу един от най-ценните ни съюзници – Франция“, отбеляза Лангли.

„Голяма част от тези негативни настроения бяха подхранвани от дезинформацията на Руската федерация.“

„Длъжни сме да разкажем нашата версия за нещата“, добави той.

Повече от 11 000 смъртни случая миналата година в Сахел са били свързани с насилие от страна на войнстващи ислямисти, продължавайки тенденция на увеличение от 2021 г. насам, твърди анализ, направен от Африканския център за стратегически изследвания на доклади, събрани от Armed Conflict Location & Event Data Project.

От 2020 г. насам военни офицери, разочаровани от резултатите на своето правителство за спиране на насилието, свалиха демократично избрани правителства в целия регион. Впоследствие страни като Мали, Буркина Фасо и Нигер започнаха да се дистанцират от западните сили и да задълбочават партньорствата си с Русия.

В Северно Мали миналия ноември войници, придружени от наемници на руската Вагнер, си върнаха територия, която бунтовниците бяха контролирали през последното десетилетие. Военната хунта, управляваща Буркина Фасо, изгони френските сили миналата година и се обърна към Русия и Вагнер за подкрепа в сферата на сигурността. По подобен начин в Нигер руски военни инструктори пристигнаха няколко седмици след като хунтата, която взе властта миналата година, нареди на американските войски да се изтеглят от страната.

Вместо самоанализ или широко преосмисляне на стратегията, Лангли заяви, че Съединените щати планират „да удвоят усилията си и да се ангажират отново с тези страни“, като се позовава на своята небойна работа, насочена към изменението на климата и провала на реколтата и управлението на племенните конфликти и разселването.

Лангли каза, че Съединените щати ще се придържат към своя цялостен правителствен подход, наблягайки на доброто управление и изграждането на институции отвъд военната мощ. Той настоя военните да подкрепят африканските страни по начини, които смятат за подходящи, вместо да налагат своите идеи. Но той твърди, че военните хунти няма да се противопоставят на тероризма или да гарантират дългосрочна стабилност.

„Не искам да призовавам нито една от тези страни, но това са военни режими“, каза Лангли.

Тази фина линия отличава Съединените щати от другите велики сили, които задълбочават участието си в Африка. Русия поставя малко условия на страните, на които предлага помощ за сигурността, независимо дали се управляват от военни хунти или демократично избрани лидери. Китай по подобен начин подчертава ненамесата в правенето на инвестиции или заеми за финансиране на мини, пристанища, магистрали и железопътни линии.

От американския персонал, разположен в цяла Африка, приблизително 1000 назначени в Нигер и 100 в Чад са в процес на напускане. И двете страни са неразделна част от усилията на военните да се противопоставят на насилствени екстремистки организации в региона, особено в Нигер, където се помещава най-голямата база за дронове за наблюдение на континента.

Лангли каза, че американската армия е в процес на безопасно и организирано изтегляне от Нигер и планира по-късно да определи бъдещи партньорства в сферата на сигурността, допълвайки че статутът на американските сили в Чад ще бъде обсъден, след като страната приключи със сформирането на ново правителство въз основа на проведените по-рано този месец парламентарни избори.

Лангли не спомена дали Съединените щати планират да преместят своите бази другаде в Африка, но обясни, че стратегията им до голяма степен ще зависи от насоките от западноафриканските страни относно техните заплахи за сигурността. Лангли заяви още, че в страните по крайбрежието на Атлантическия океан официални лица са все по-притеснени от разпространението на насилствения екстремизъм и искат да гарантират, че могат да наблюдават случващото се в опасните погранични региони.

„Това, което искат САЩ е и това, което искат страните“, каза той. „Ние не определяме нищо.“

Президентските избори в Чад днес слагат край на продължилата три години военна хунта.

Жена упражнява своето право на глас в изборна секция в столицата Нджамена.
📸 Снимка: Reuters

🇹🇩 Жителите на Чад започнаха да гласуват на президентските избори, в опит да сложат край на тригодишното военно управление, предаде информационна агенция  Франс прес.

Изборите се очертават като безпрецедентен сблъсък между ръководителя на хунтата генерал Махамат Идрис Деби Итно и неговия премиер Сюксе Масра, бивш опозиционер, който се присъедини към режима му.

Но както опозицията, така и неправителствените организации поставят под съмнение достоверността на изборите. Опозицията стана обект на жестоки репресии и беше отстранена от надпреварата. Тя призовава за бойкот на гласуването, което според нея е "предварително разиграно", за да се увековечи продължаващата три десетилетия "династия на Деби".

Избирателната активност беше сравнително ниска в началото на изборния ден, отбелязва AFP.

Хиляди присъстват на митинг в подкрепа на Махамат Идрис Деби, ръководител на военната хунта, лидер на преходната власт в Чад и кандидат за претендент за президентското място.
📸 Снимка: Joris Bolomey/AFP

Военнослужещи от армията на Чад стоят на опашка и чакат своя ред, за да гласуват предсрочно на президентските избори, насрочени за 6 май в Нджамена, Чад, 5 май 2024 г.
📸 Снимка: Desire Danga/Reuters

В началото на кампанията всички наблюдатели предричаха голяма победа на преходния президент Деби Итно, след като той отстрани всички свои най-опасни съперници. Но в края ѝ изглеждаше възможно икономистът Масра, наричан "предател" от бившите си съюзници от опозицията, да постигне обрат. Той може поне да доведе Деби Итно до втори тур.

Според опозицията участието му цели само да придаде демократичен облик на изборите.

Както Деби Итно, така и Масра изразиха увереност, че ще бъдат избрани още на първия тур. Останалите осем кандидати нямат особени шансове, отбелязва AFP.

Жена от Полша, отвлечена в Чад, е освободена с помощта на френските сили

📸 Снимка: NATO / Twitter

🇫🇷🇵🇱⚔️🇹🇩 Полякиня беше отвлечена в Чад. За щастие, благодарение на действията на местните власти и Франция, тя най-накрая беше открита и безопасно освободена, пише специализираното полско издание Defence24.com.

В контекста на това събитие трябва да подчертаем, че това е още един пример за важността на сътрудничеството между съюзниците в рамките на НАТО и ЕС - политическо, военно, разузнавателно и дипломатическо. Трябва да помним това, когато се опитваме да си обясним зачестилите сигнали за необходимостта от укрепване на европейския стълб на НАТО и изграждане на нов подход към европейската отбранителна стратегия.

На първо място, нека отбележим, че полският генерален щаб използва своите профили в социалните мрежи, за да изрази признателност и благодарност към френските войници, чиито действия, както беше подчертано, доведоха до освобождаването на полски граждани, отвлечени в Чад. Министърът на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш, също чрез социалните медии, отбеляза, че освободената полякиня вече се е върнала у дома. В същото време те публично благодариха на министъра на обществената сигурност и имиграцията генерал М. Ч. Маргуи за ръководенето на операцията по освобождаването и войници и офицери от въоръжените сили и структурите за сигурност на Чад за професионалните, ефективни и бързи действия, довели до положителна развръзка.

Министър Косиниак-Камиш заяви, че най-много благодаря на френския министър на отбраната Себастиен Лекорню и френските войници, благодарение на които полякинята си върна свободата. Министърът на външните работи Радослав Сикорски също коментира целия въпрос, като обяви, че благодари на ръководителя на дипломацията на Чад Махамат Салех Анадиф за помощта за освобождаването на полски лекар, отвлечен от болница в Доно Манга. Той поздрави въоръжените сили и полицията на Чад за дръзкото спасяване на гражданката от ръцете на нейните похитители. По-рано, веднага след освобождаването си, той заяви, че благодари на местните сили и нашите френски съюзници за техните действия.