САЩ експулсираха афганистанка с постоянна забрана за влизане при първото дело на антитерористичния съд

🇺🇸⚖️🇦🇫 САЩ експулсираха 47-годишната афганистанка Назира Хаджи Зада и ѝ наложиха постоянна забрана за повторно влизане след първото дело пред специализиран съд, който не беше разгледал нито един случай от създаването си през 1996 г. Министерството на правосъдието обяви резултата на 11 септември, на 25-годишнината от атентатите в Ню Йорк и Вашингтон. Делото е първото пред Съда за извеждане на чужденци терористи (Alien Terrorist Removal Court), създаден да разглежда искания за експулсиране с използване на класифицирани материали, чието разкриване при обичайно дело според властите би застрашило националната сигурност.

Хаджи Зада пристига в САЩ през 2018 г. със статут на постоянно пребиваваща и се установява във Форт Уърт, Тексас. Срещу нея не е повдигано наказателно обвинение: производството е за експулсиране, а не за налагане на наказание за престъпление. Според Министерство на правосъдието тя е подкрепяла плана на сина си и зет си за масова стрелба, вдъхновена от „Ислямска държава“. Ведомството твърди още, че като глава на семейството е насърчавала радикализацията му и лично се е заклела във вярност на групировката.

Планът, с който е свързано производството срещу нея, е документиран в две федерални наказателни дела в Оклахома Сити. Насир Ахмад Таухеди, зет на Хаджи Зада, и синът ѝ Абдула Хаджи Зада купуват две пушки от типа АК и 500 патрона от служител на ФБР под прикритие. Двамата са задържани на 7 октомври 2024 г., месец преди изборния ден. През юни 2025 г. Таухеди се признава за виновен по обвинения в подпомагане на терористична организация и опит да се снабди с оръжие за терористично престъпление. Той очаква присъда и може да получи до 35 години затвор. Синът, който е на 17 години при ареста си, е осъден на 15 години затвор. И двамата подлежат на експулсиране след изтърпяване на наказанията си.

Съдът, пред който е изправена Хаджи Зада, съществува от 30 години, без да е разгледал нито едно дело. Конгресът го създава с антитерористичния закон, приет през 1996 г. след атентата в Оклахома Сити, като правилата за работа са уредени в раздел V на Закона за имиграцията и гражданството. Председателят на Върховния съд назначи в него петима федерални окръжни съдии от различни съдебни окръзи. Мандатите им са петгодишни и могат да бъдат подновявани. Законът допуска това да са същите магистрати, които заседават и в Съда за надзор над чуждестранното разузнаване. До лятото на 2026 г. нито един главен прокурор не е сезирал тази инстанция и в регистъра ѝ няма дела.

Ключовата особеност на процедурата е възможността правителството да представя класифицирани доказателства само на съдията, без засегнатото лице да получи достъп до тях. За да бъде допуснато дело, трябва да има обоснована хипотеза, че чужденецът попада в законовата категория „чужденец терорист“, намира се в САЩ и извеждането му по обичайния ред би създало риск за националната сигурност.

При разглеждането по същество правителството трябва да установи твърдения с превес на доказателствата – тоест да покаже, че те са по-вероятно верни, отколкото неверни. Федералните правила за доказване не се прилагат, а свидетелски показания, които предават чужди изявления, са допустими.

Съдията преценява дали некласифицираното обобщение дава възможност да се подготви защита. Ако и поправеното обобщение е недостатъчно, производството по правило се прекратява. То може да продължи, ако съдът установи, че както оставането на лицето, така и предоставянето на обобщението вероятно биха причинили сериозна и непоправима вреда на националната сигурност или смърт или тежко нараняване на човек. При продължаване без обобщение постоянно пребиваващите получават специален адвокат с достъп до класифицираните материали, който може да ги оспорва, но не и да ги разкрива на клиента. Решението подлежи на обжалване пред Апелативния съд за окръг Колумбия.

Продължителното неприлагане на процедурата има няколко възможни обяснения. Обикновените съдилища за имиграцията отдавна могат да постановяват извеждане на основания, свързани с тероризъм. Когато доказателствата позволяват наказателно преследване и публично разглеждане, прокуратурата може да търси и присъда, която води до затвор, а не само до напускане на страната. Конституционалистът Стивън Владек посочва и друго: според него фактът, че държавата не е прибягвала до този ред три десетилетия, отразява сериозните съмнения, които възникват при внимателен прочит на закона. Така специалната процедура остава възможност за случаи, в които правителството иска да изведе чужденец, но настоява да запази в тайна част от основанията си. Първото ѝ използване затова има значение отвъд конкретното дело.

Случаят на Хаджи Зада показва как процедурата може да приключи без оспорване по същество. Главният прокурор Тод Бланш подписва молбата на 15 юли 2026 г., а на следващия ден съдът издава първото си определение от близо три десетилетия. Хаджи Зада е задържана във Форт Уърт по-късно същия месец, отказва се от правото да оспори задържането си и на 30 юли се явява за първи път пред съдия Джоан Ериксен. Защитата ѝ получава документи с общ обем около половин терабайт. На 20 август Хаджи Зада приема, че попада в законовата категория „чужденец терорист“, и се отказва от обжалване. Ериксен подписва заповедта за извеждане същия ден.

От подписването на молбата до заповедта минават 36 дни. Хаджи Зада губи статута си на постоянно пребиваваща, върната е в Афганистан и получава постоянна забрана за повторно влизане в САЩ.

Бланш определя случая като победа за националната сигурност и върховенството на закона. Директорът на ФБР Каш Пател заявява, че Хаджи Зада „дойде в страната ни, предаде я и вече изгуби право да живее тук“. Адвокатите ѝ Матю Фарли и Мери Манинг Петрас оспорват справедливостта на процедурата. Според тях отказът да получат достъп до класифицираните материали нарушава правото на защита, а съгласието на клиентката им „не бива да се приема за признание на легитимността на този съд“. Те очакват процедурата да бъде обявена за противоконституционна.

По това дело обаче такова решение не е постановено. Съгласието на Хаджи Зада позволява производството да приключи със заповед за извеждане, без съдът да разреши спора за използването на доказателства, недостъпни за нея. Отказът ѝ от обжалване означава, че въпросът не е отнесен по този ред до Апелативния съд за окръг Колумбия. Практическото значение на случая е ясно: механизмът може да доведе до заповед за извеждане за по-малко от 40 дни при липса на оспорване по същество. Това обаче не установява как би приключило дело, в което засегнатото лице оспорва самата процедура.

Изборът на първия случай допуска различни обяснения. Планът за нападение вече е публично известен от наказателните дела срещу сина и зетя, но срещу самата нея няма повдигнато наказателно обвинение, т.е. публичността на плана не значи, че са известни всички доказателства за нейното предполагаемо участие.

Възможно е властите да са избрали случай, при който са очаквали първото производство да приключи без продължителен спор и така да утвърдят процедурата като приложим инструмент. Алтернативно обяснение е, че класифицираните материали реално са били единственото достатъчно основание за извеждането ѝ. Публично достъпната информация не позволява да се предпочете едната хипотеза пред другата.

Делото показва, че дори човек със зелена карта може да бъде изведен по този ред, без доказателствата срещу него да преминат през открито разглеждане по същество. Прилагането на процедурата в по-голям мащаб обаче изисква отделна молба и индивидуално произнасяне на федерален съдия за всеки случай. Това изключва общо решение за извеждане на цяла група, но само по себе си не доказва, че множество отделни производства са невъзможни или непременно бавни.

Въпросът за конституционността остава нерешен и може да бъде поставен при бъдещо дело, в което засегнатото лице оспори процедурата и потърси апелативен контрол. Междувременно има смисъл да се следят два показателя. Втора и трета молба през следващите месеци биха подкрепили извода, че Министерството на правосъдието започва да използва съда регулярно. Предпочитането на обичайния имиграционен ред при следващи сходни случаи би отслабило тази оценка, но трябва да се преценява и спрямо особеностите на всяко дело.

Анализ: Африканският корпус не се намеси при метежа в Ниамей

🇳🇪🪖🇷🇺 Части от нигерската армия откриха огън рано тази сутрин по президентския дворец в Ниамей, сградата на държавните радио и телевизия и авиобаза 101, разположена на летище „Диори Хамани“. В нея е разположен и Африканския корпус на Русия, който преди 7 месеца се сражава рамо до рамо с армията при отблъскването на мащабно нападение на „Ислямска държава“. Този път обаче руските части не бяха споменати в нито едно от сведенията във връзка със събитията през деня.

Стрелба и взривове се чуват от около 1 ч. през нощта в района на казармите и летището и продължиха с променлива интензивност чак до сутринта. Държавните радио и телевизия спряха излъчването си за повече от час. Министърът на отбраната генерал Салифу Моди излиза с изявление, в което описа омаловажи бунта като дисциплинарен инцидент: „Група военни, нарушавайки устава, се заеха да задържат част от другарите си в казармите на авиобаза 101 в Ниамей и да стрелят по чувствителни обекти в града. Бързата реакция на силите за отбрана и сигурност позволи да ограничим този изблик на недоволство и постепенно да поемем контрола над тези обекти.“ Президентската гвардия отблъсква опита за проникване в двореца. Към средата на деня властите обявиха метежа за осуетен и съобщиха, че спокойствието отново се е настанило из града, въпреки че източници на международните новинарски агенции на място продължиха да докладват стрелби по периметъра на летището.

Кои части са се вдигнали на бунт е по-важно от това колко дълго са продължили стълкновенията. По данни на Jeune Afrique той е дело на войници от Уалам, Тера и Досо, а по-късно през деня в Ниамей са постепенно са навлезли и подразделения от Тилабери, без да е ясно на чия страна застават. Четирите града се намират в югозападната част на страната, където от десетилетие се води основната война на Нигер срещу Ислямска държава – вилает Сахел.

Мащабът на загубите там е подробно документиран. На 25 май 2025 г. при Екневане загиват най-малко 64 нигерски военни. На 19 юни нападение срещу гарнизона в Банибангу отнема живота на още 71 души. През януари 2026 г. Human Rights Watch описва как бойци на групировката отвеждат и разстрелват 31 момчета и мъже в село Босией заради отказа им да плащат наложения от джихадистите данък и заради членството им в проправителствени милиции. Според местни съобщения и анализатори именно тези загуби и начинът, по който ръководните фактори в столицата планират кампанията, са мотивирали въстаналите войници. Самите метежници обаче не са заявявали публично мотивите си.

Значението на случилото се в съботния ден се откроява с оглед на събитията от 7 месеца по-рано. В нощта на 28 към 29 януари над 30 терористи от „Ислямска държава“ атакуваха същата авиобаза и гражданската част на летището. Нападателите пристигнаха с мотоциклети и нанесоха удари с дронове и минохвъргачки. Сухопътните сили, подкрепени от авиация, възстановиха контрола с участието на руския контингент, който е разположен в самия обект. Убити бяха 20 нападатели, 11 бяха пленени, а 4 нигерски военни бяха ранени.

На 3 февруари руското външно министерство публично потвърди участието на контингента: „Атаката беше отбита с общите усилия на Африканския корпус на Министерство на отбраната на Руската федерация и Въоръжените сили на Нигер.“ Абдурахман Тиани отиде лично при руснаците, за да им изкаже благодарност за „високото ниво на професионализъм“. На 18 юни летищният комплекс беше нападнат отново, този път от „Джамаат нусрат ал-Ислям уал-муслимин“ (JNIM) – регионалната структура на Ал-Каида. Загинаха 13 души, а 22 от нападателите бяха убити. Така за 7 месеца един и същ периметър беше атакуван 3 пъти, в последния от които огънят дойде от собствената армия.

Руското военно присъствие в страната започна на 10 април 2024 г. с пристигането на около 100 инструктори със зенитна техника в периода на американското изтегляне от същото съоръжение. В своя оценка Центърът за борба с тероризма (CTC) към Военната академия на САЩ в Уест Пойнт определя Африканския корпус на Руската федерация като трайно установен в Ниамей и Уагадугу, но без видими успехи срещу бунтовниците. Според центъра основната му функция е да възпира заплахи, идващи от самите режими.

Именно такава заплаха възникна на 29 август. Според сведения от Ниамей метежниците са превзели някои от казармите на парашутния батальон, разположени в непосредствена близост до руските позиции, но към момента на публикуване на тази новина няма нито едно съобщение, че руснаците изобщо взимат участие в продължаващите сражения. Говори се, че Москва вече е инициира разговори с представители на преврата. На този етап твърдението няма независимо потвърждение.

Отсъствието на руска намеса си има своето обяснение, което не предполага непременно ненадеждност на Москва като партньор. През януари руските бойци отбраняваха обект, по който се стреляше и директно към тях. Иначе казано те действаха в самозащита, а не само като покровители на военния режим. Ако около 100 инструктори открият огън по метежни подразделения на приемащата армия, те вече се превръщат в страна от вътрешния конфликт и губят при всеки възможен изход. Ако бунтът постигне успех и доведе до смяна на режима, стрелялите срещу него нямат бъдеще в страната. Ако обаче бъде смазан, една чуждестранна сила, участвала активно в събитията, би осигурила на всяка следваща фракция готов повод да представи руските части като окупационна сила. Именно затова изчакването може би е рационално дори без каквото и да било охлаждане на отношенията между Ниамей и Москва.

Поведението на другия чуждестранен контингент в Ниамей подкрепя този прочит. Италия държи в страната около 350 военнослужещи, участващи в Mission Bilateral De Soutien Au Niger (MISIN) – единственият останал военен контингент на западна държава след изтеглянето на френските и американските войски, паралелно с мироопазващите сили на ООН. Сред тях има карабинери – представители на италианската жандармерия, които участваха в отговора срещу януарското нападение.

От 2018 г. насам италианците са обучили 11 459 местни военнослужещи: парашутисти, офицери от състава на Национална жандармерия, полицаи и членове на Президентска гвардия – на практика представители на всички страни в престрелките от 29 август. През самия ден италианският контингент остана на обичайните точки на дислокация в очакване на указания от Рим. Руският и италианският гарнизон в нигерската столица – единият източен, другият западен – реагираха сходно на бунтовете в армията на страната-домакин: не се намесиха. Това изглежда по-скоро като обща особеност на чуждестранното военно присъствие, отколкото като отличителна черта на руското.

Банги, Уагадугу и Бамако показват къде минава границата на тази своеобразна застраховка. През януари 2021 г. около 200 бойци от Коалиция на патриотите за промяна (CPC), начело с бившия президент Франсоа Бозизе, атакуваха столицата на Централноафриканската република. Властите и жители на града отдават на бойците на „Вагнер“ заслугата, че Банги не падна и президентът Фостен-Арканж Туадера запази властта си. В Буркина Фасо Ибрахим Траоре получи лична охрана от Москва, тъй като през септември 2023 г. службите му разкриха офицерски заговор срещу него. В Мали руските наемници се концентрират в района на Бамако и отстъпват територии на север в замяна на сигурността на управляващия кръг.

И в трите столици противникът е външен за редовната армия: въоръжена коалиция, джихадистка мрежа или заговор, разкрит от контраразузнаването, преди да ескалира към открити сражения. На 29 август в Ниамей обаче стреляше самата армия, а покровителят остана извън боя.

Оттук произтича и политическата цена за Тиани. Москва вероятно го защитава от външно нападение, както и разкрит навреме заговор, но не непременно от открит бунт на собствените му армейски подразделения. Именно такъв вид заплаха го доведе на власт. През юли 2023 г. Тиани оглави президентската гвардия, която свали президентът Мохамед Базум, след като научи, че се готви да го освободи от позицията, която заема. И именно тази гвардия отблъсна щурма срещу двореца, в който Базум продължава да бъде държан повече от три години.

През март 2025 г. Тиани положи клетва като преходен президент, без да са провеждани избори. Мащабните политически репресии в Ниамей на 29 август, за които съобщават местни канали, обхващат и служители на силите за сигурност. Това изглежда по-скоро като реакция на власт, която не е наясно докъде е достигнало проникването на бунта в собствения ѝ офицерски корпус, отколкото като знак, че случаят е приключен.

Вторите последствия се проявяват на фронта. Ако съществена част от силите за борба с тероризма в Уалам, Тера, Досо и Тилабери реално са напуснали своите позиции, за да се притекат на помощ в Ниамей, това от своя страна означава, че „Ислямска държава – Сахел“ е възнаградена със свежо оперативно пространство точно в областите, където и без това налага собствено данъчно облагане и екзекутира всеки, отказал да се подчини. Дори при благоприятен сценарий възстановяването на предишната гъстота на постовете би отнело седмици, а вътрешна чистка сред тези формирования би го забавила допълнително.

Последиците не се ограничават до границите на Нигер. Същият сахелски коридор подхранва натиска върху Бенин и северните щати на Нигерия, а прекъснатите по него патрулни операции се възстановяват по-бавно, отколкото се разпадат.

Регионалната обстановка допълнително стеснява възможностите на Тиани. През януари 2025 г. военните режими в Нигер, Мали и Буркина Фасо напуснаха Икономическата общност на страните от Западна Африка (ECOWAS) и основаха собствена конфедерация, която нарекоха Алианс на държавите от Сахел (AES), чието командване се помещава в същата авиобаза 101.

Ниамей почти няма към кого да се обърне извън споменатия кръг. Отношенията с Франция са прекъснати, а американският военен контингент напусна базата си още през 2024 г. Спорът с Orano вече беше отнесен до съда. Партньорът, върху когото се крепи цялата конструкция, е Москва. Оценка, публикувана през май 2026 г. от Центъра „Суфан“ описва как руските сили в Мали се концентрират около столицата Бамако, а в същото време JNIM задушава доставките на гориво към града. Покровителят защитава управляващия кръг, но това не значи непременно и територията. Ако същият модел важи и за Нигер, обхватът на руската гаранция е по-тесен, отколкото подсказваха публичните жестове от февруари.

Към политическите и военните последици се прибавя и икономическо измерение. Седмица преди метежа, на 22 август, Ниамей прехвърли на държавната корпорация Tsumco голям лиценз за добив на уран, отнет от френската Orano. Това бе последната стъпка в изтласкването на френското присъствие от нигерския минен сектор и преориентирането на ресурсната политика към Москва.

Тази конструкция зависи изцяло от устойчивостта на военния режим в Ниамей. Всеки следващ ден с битки в Ниамей я поставя под въпрос както пред купувачите на суровината, така и пред арбитражните съдилища, пред които Orano вече оспорва отнемането на лиценза.

Дали 29 август ще остане изолиран епизод, или ще очертае границите на руския ангажимент към режимите в Сахел, ще стане ясно от няколко конкретни белега. Прочитът, че покровителството на Москва не обхваща открита вътрешна заплаха, ще получи допълнителна тежест, ако руската дипломация не излезе с изявление за събитията, ако гарнизонът в Ниамей не бъде подсилен и ако не последва публичен жест на благодарност от страна на Тиани, подобен на този след нападението през януари.

Обратно, тази версия ще бъде опровергана при изявление от Москва за участие в отбраната на обектите в Ниамей, демонстративно пристигане на техника и личен състав в базата или ново посещение на нигерския лидер при руския контингент. До момента на публикуване не се е случило нито едно от трите. Сред първите държави, осъдили опита за преврат, е Алжир, докато публична реакция от съюзниците на Ниамей в AES все още няма.

Анализ: Кеймбридж документира ИИ звена в „Боко Харам“ без доказан боен ефект

Бивши членове на Боко Харам и Ислямска държава – вилает Западна Африка (ISWAP) в лагера Хаджа в Майдугури, преди освобождаването им след 5-месечна програма за рехабилитация, 30 май 2023 г. 📸 Снимка: Audu Marte/AFP

Групите на „Младежки инициативи за бдителност“ държат контролно-пропускателни пунктове и извършват патрули около собствените си общности и селища, където следят и задържат заподозрени членове на Боко Харам за предаване на военните. 📸 Снимка: Immanuel Afolabi/Conflict & Development at Texas A&M

🇳🇬 Двете фракции на нигерийското джихадистко движение „Боко Харам“ използват шест търговски езикови модела (AI) в ежедневната си работа и са създали отделни звена с ограничен достъп. Това става ясно от теренно проучване на Кеймбриджката програма за наука и политика на изкуствения интелект (CASP), публикувано на 10 юли. Авторката му го определя като първото свидетелство на терен, че действаща терористична организация е усвоила подобен вид инструменти за цели, които надхвърлят пропагандата. В същото време проучването ясно посочва, че находките не позволяват заключение дали технологията реално е повишила способностите на групировката.

Авторката Антония Юлих стъпва на 57 присъствени интервюта с 27 бивши членове на организацията, сред които командири от средното ниво и технически специалисти. Разговорите са проведени в североизточна Нигерия през 2025 и 2026 г. и обхващат основно периода 2023–2024 г. Най-скорошните описания достигат до средата на 2025 г. и очертават картина, която дотогава присъстваше в аналитичната литература основно като хипотеза.

Назованите платформи са ChatGPT, Claude, Gemini, Grok, Meta AI и DeepSeek, като бившите бойци описват употребата им до голяма степен като взаимозаменяема. Сред приложенията, изброени в проучването, са планиране на атаки, проектиране на взривни устройства, обслужване и отстраняване на неизправности по оръжия, както и подобряване на оперативната сигурност. Един от интервюираните обобщава практиката в три посоки: да се научат да сглобяват и използват оръжия и да правят бомби; да подобрят наблюдение над собствените лагери и противника; и да поискат тактически съвет за вече замислен план. Друг го формулира още по-пряко: „Пробата и грешката могат да те убият. Изкуственият интелект ти дава точност.“

Това, което отличава случая от познатите досега примери с пропаганда, е степента на внедряване в самата организация. Специализирани звена имат и двете фракции – „Ислямска държава – вилает Западна Африка“ (ISWAP) и историческото ядро „Джамаат ахл ас-Суна лид-Даауа уал-Джихад“. Двете са официално вписани като чуждестранни терористични организации от Държавния департамент на САЩ, а статутът е потвърден при прегледа от декември 2024 г. Достъпът до инструментите е запазен за обучени и доверени оператори от определени рангове. Оперативни служители на „Ислямска държава“ са провеждали обучения на място и са оказвали дистанционна помощ. Един от интервюираните описва въвеждащо занятие, при което „белите събраха главните в една стая“ и демонстрирали работата на моделите чрез прожектор на голям екран. Друг обяснява, че акаунтите се създават от хора извън страната, които плащат и абонамент, така че да не оставят лесно проследима връзка с организацията.

Предпазните механизми невинаги са спирали злоупотребата. Според един от бившите членове обучените за тази цел младежи заобикалят ограниченията, като заявяват, че материалът им е нужен за филм. Юлих описва произтичащата от това уязвимост като структурна, а не като казус, свързан с конкретен извършител, тъй като самите инструменти са публично достъпни.

Дотук е документираното. Разделът за ограниченията в самото проучване обаче стеснява възможния обхват на изводите. Свидетелствата са самоотчетни и могат както да преувеличават, така и да премълчават дадени обстоятелства. Находките документират усвояване и внедряване на технологията, а участниците говорят за нея като за средство за повишаване на оперативната ефективност. Те обаче не доказват дали изброените модели са увеличили реално способностите на организацията, нито дали са направили възможни атаки, които иначе не биха се състояли. Интервюираните са бивши, а не действащи членове, и повечето от тях са заемали позиции от средното, а не от висшето ръководно ниво. Като изследване на един конкретен случай находките не могат автоматично да бъдат пренесени към други групировки, макар участието на Боко Харам в транснационални джихадистки мрежи може да предполага потенциал за разпространение на практиките отвъд самата група.

Значението на тази уговорка проличава най-добре при цитатите, които иначе звучат като най-сериозния довод за практически ефект. Един от интервюираните твърди, че преди взривовете са били по-слаби, след което системата им посочила какви химикали да добавят. Друг сравнява стария и новия начин на действие: преди изпращали 200 бойци и губели 60, а след консултацията разбрали, че често е по-разумно да пратят 20 и да разчитат на координирани действия на малки групи. Възпроизведени дословно, два разказа описват точно сценария, от който специалистите по борба с тероризма се опасяват. Подложени на проверка обаче, те остават отделни спомени на хора, разпитвани за собственото им участие – без записи от платформите, без веществени находки и без измерена промяна в резултатността, която да потвърди твърденията им.

Проучването е също толкова внимателно и по отношение на това, което не е установило. Част от бившите членове изразяват готовност за използване на оръжия, способни да причинят масови жертви, но реалните действия на групировката остават в рамките на конвенционалния ѝ профил. Изследването не документира опит за използване на химическо, биологично или радиологично средство, нито данни технологията да е изместила организацията отвъд обичайните ѝ засади, самоделни взривни устройства и нападения срещу военни постове.

На тезата за установим боен ефект противостои и независима оценка, основана на отделни доказателства. В свой технически доклад от март 2026 г. Конър Стюарт Хънтър и Лука Ригети от Центъра за управление на изкуствения интелект (GovAI) стигат до заключение, че степента, до която текущите модели са спомогнали на злоупотребата с взривни вещества, остава неясна, но вероятно е ограничена. Хънтър и Ригети насочват вниманието към друг потенциално по-важен ефект: голяма част от документираните бомбени заговори се осуетяват от полицейските органи, поради което по-съществената последица от технологията може да не е повишаването на техническите умения, а подобряването на способността за укриване. Според цитираните от тях данни от 2000 г. насам в САЩ са извършени 5 смъртоносни бомбени атаки, в Западна Европа – 22, при десетки осуетени опити всяка година.

Втората опора на тревогата е поредица от конкретни случаи, не статистически установен скок на честотата. Клара Брукарт и Лукас Уебър изброяват в публикация от 23 декември 2025 г. в Militant Wire 7 документирани заговора и нападения през същата година, в които извършителите използват общодостъпни инструменти: Лас Вегас и Ню Орлиънс на 1 януари, Лос Анджелис през януари, Палм Спрингс на 17 май, както и Тира в Израел, Пиркала във Финландия и Виена. Употребата включва проучване на взривни смеси, разузнаване на цели, съставяне на манифест и визуализиране на сценарии. Авторите обаче не предоставят съпоставителна статистика за предходни години. Следователно увеличението се отнася до броя на описаните случаи, а не до доказано нарастване на честотата им.

За Европа този извод има пряко регулаторно значение. Ако уязвимостта реално е структурна, тя не може да бъде адресирана единствено с мерки срещу отделни организации, а изисква задължения и от доставчиците на моделите. Подобен механизъм вече има. Задълженията по Регламента на ЕС за изкуствения интелект за моделите с общо предназначение се прилагат от 2 август 2025 г. За онези от тях, определени като носещи системен риск, член 55 изисква оценка и ограничаване на риска, изпитания по стандартизирани протоколи и докладване на сериозни инциденти на Службата по изкуствен интелект. От 2 август 2026 г. влизат в сила и правилата за системи с висок риск. Случаите в Пиркала и Виена и сведенията от Нигерия, очертават вида сценарий, който тази рамка определя като системен риск. Дали конкретен инцидент е докладван по реда на регламента, не е публично известно.

На нигерийския фронт по-осезаемата промяна през последните две години е физическа, а не свързана с езиковите модели. Според данни на Premium Times, цитирани от Africa Defense Forum, местният клон на Ислямска държава се е сдобил с 35 квадрокоптера по контрабандните маршрути в басейна на езерото Чад. В края на 2024 г. ООН съобщи, че групата е изпратила 13 инструктори от Близкия изток, които да обучават бойци в набавяне, сглобяване и бойно използване на дронове. От началото на 2025 г. се извършват удари с въоръжени безпилотни летателни апарати срещу военни бази в щатите Борно и Йобе, при които са загинали десетки военнослужещи, сред които командири на бази. Междувременно САЩ водиха кампания срещу ИД от 25 декември 2025 г., когато крилати ракети и дронове поразиха лагери в щата Сокото, до 3 юли, когато Вашингтон изтегли по-голямата част от разгърнатите сили и запази разузнавателна поддръжка. На 15 май американски специални части и последвал въздушен удар убиха Абу-Билал ал-Минуки, старшия командир на ISWAP.

Разработчиците реагираха сдържано. OpenAI заяви, че злонамерени лица ще продължат да опитват да злоупотребяват с продуктите ѝ и че компанията ще продължи да засилва защитните механизми. Anthropic и Google повториха своя ангажимент към предпазните мерки, без да предоставят допълнителна конкретика. Никоя от трите компании не уточни дали е установила и закрила съответните акаунти. Според самите лица, които са били интервюирани, тези акаунти се регистрират от трети лица извън Нигерия, което затруднява свързването им с организацията, но при всички положения могат да бъдат установени.

След всички уговорки от доклада остава съществен извод, но той е различен от прочита, приписан му от някои заглавия. Установено е, че организирана въоръжена групировка е превърнала търговските езикови модели в част от вътрешната си работа със специализирани звена, контрол на достъпа и външно обучение по линия на транснационална мрежа. Не е установено, че този ход я е направил по-опасна. Усвояването и ефектът са две различни твърдения и едното няма как да докаже автоматично другото. Първото описва организацията и начина, по който тя използва технологията. Второто се отнася до измеримия резултат. Между тях стои именно онова, което засега липсва като информация.

Самата Юлих стига до сходен извод: един добре документиран случай е достатъчен, за да превърне темата в реален проблем на сигурността. Оттук произтича и нейният призив към разработчиците да преценят дали защитните им механизми са проектирани да издържат не само срещу отделен злонамерен потребител, а и срещу организиран противник. Това е аргумент за контрола и защитата на технологията, не доказателство за нейната стойност – и именно затова е сред най-солидните изводи на изследването, защото не зависи от точността на нечий спомен.

Анализ: Русия предлага сигурност на Мозамбик – там, където Вагнер се провали

🇷🇺🪖🇲🇿 Русия е готова да помогне на Мозамбик да премахне „терористичната заплаха“ в северната част от страната, заяви външният министър Сергей Лавров в четвъртък в Мапуто, след разговор с президента на страната Даниел Чапо. Предложението, цитирано от агенция ТАСС и потвърдено от Ройтерс, е формулирано внимателно с уговорка: Москва е „готова да откликне на молба на нашите мозамбикски приятели за подкрепата, която можем да окажем за премахване на терористичната заплаха, която трайно битува на север“. Молба, каквато Мапуто засега не е отправял.

Лавров вписа офертата в далеч по-обширна рамка. „Съвместната борба с тероризма“ е „направление на нашите отношения на стратегическо партньорство за близкия период“, посочи той, добавяйки, че Москва продължава да подкрепя усилията на Чапо да стабилизира северните региони и „консолидира истинския суверенитет“ на Мозамбик. Последното е формула от речника на руската дипломация, с която най-често се обозначава дистанцирането от западното влияние, а Мапуто беше последната спирка от африканско турне, което преди това преведе Лавров през Етиопия и Нигер, две държави, в чиято орбита Москва пусна дълбоки корени.

Заплахата, върху която стъпва изразената готовност на Кремъл, е съвсем реална. В крайната северна провинция Кабо Делгадо от 5 октомври 2017 г. действа въоръжен бунт, воден от мозамбикския клон на Ислямска държава, обозначен от САЩ като част от терористичната мрежа на ИД и познат сред местните като „ал-Шабаб“ (без връзка със сомалийската групировка), израснал от проповедническото ядро Ансар ас-Сунна. По оценка на проекта за мониторинг на въоръжените конфликти ACLED бунтът е отнел над 6600 живота, разселвайки стотици хиляди други. Далеч от това да е потушен, той се изостря: доклад на ACLED от 26 юни описва как групировката консолидира крайбрежен анклав, който се простира на над 100 км по брега и до 50 км навътре – от Мосимбоа да Прая до Кисанга, притиснат между шосето N380 на запад и Индийския океан на изток. Водени от своя командир Фаридо Сулемани и духовния си водач Уланга джихадистите взеха решение през 2023 г. да преминат от дотогавашното безогледно клане към търпелива стратегия на контрол с принуда над мюсюлманската общност мвани: проповед, блокади, откуп от пътници по N380 и внимателно поддържане на снабдителните линии. Само през последните седмици те удариха военната позиция Намабо на 22 юни, претендирайки за петима убити войници, устроиха множество засади по N380 и накрая доведоха до съвместна офанзива на военни сили на Мозамбик и Руанда срещу базата Катупа – доказателство, че към осем години и няколко чужди интервенции по-късно сигурността в региона единствено се влошава.

Именно тази среда вече погълна веднъж един руски опит. През септември 2019 г. само седмици след края среща между Владимир Путин и тогавашния президент Филипе Нюси, около 200 бойци на частната военна компания „Вагнер“ се разгърнаха в Кабо Делгадо, подкрепени с руски хеликоптери. За месеци проектът се разпадна: хвърлени в бой без разузнаване, без познаване на терена и без подготовка за условията на гъста джунгла, наемниците попаднаха в серия от засади, при които загинаха поне 10 от тях, някои обезглавени, а оцелелите се изтеглиха до пристанището Накала още преди края на ноември. Опитът остави групировката на покойния Евгений Пригожин, по думите на международни експерти по това време „извън дълбочина“. Тогавашното разгръщане наброяваше около 200 души; днес Руанда държи 6300 войници в провинцията и въпреки това не е сломила терористите. Асиметрията в мащаба очертава размера на задачата, която Русия предлага да поеме – и подсказва защо на масата лежи предложение, а не разгръщане.

Защото теренът днес се държи не от руснаци, а от руандийци. Кигали разположи първите военни сили през 2021 г. по молба на Мапуто и оттогава утрои присъствието си – над 6300 военни и полицаи към април 2026 г., отчасти за да запълни вакуума, оставен от изтеглянето на регионалната мисия на Общността за развитие на Южна Африка (SAMIM) през 2024 г. Армията на Руанда подсигури ключови райони Мосимбоа да Прая и Палма най-вече периметъра около строителната площадка на газовия проект в Афунги. Тъкмо нейният щит позволи най-осезаемия обрат в провинцията. Но аранжиментът е финансово разклатен и тази пукнатина може да обясни руския жест – точно там, точно в този момент. Европейският съюз, осигурил финансиране за мисията на Руанда с около 40 млн евро за 36 месеца, спря подкрепата през май 2026 г. без договорено продължение; САЩ наложиха санкции на Отбранителните сили на Руанда (RDF) заради ролята в конфликта в Демократична република Конго, където подкрепя бунтовниците от движението М23. Кигали предупреди недвусмислено – присъствието му изисква „устойчива финансова рамка“, а газовите инвестиции, отбеляза говорителката Йоланде Маколо, обслужват „европейската и глобалната енергийна сигурност, а не тази на Руанда“. Накратко, гарантът на сигурността на север подава сигнали, че може да си тръгне тъкмо когато сметката става непосилна.

Залогът, който превръща всичко това в повече от борба с тероризма на регионално ниво, е икономически. Проектът за втечнен природен газ на френската TotalEnergies в Кабо Делгадо на стойност 20 млрд долара, един от най-големите на континента – беше замразен през април 2021 г. с обявяване на форсмажор, след като бунтовническо нападение над град Палма помете сигурността около площадката. След години застой консорциумът вдигна форсмажора на 7 ноември 2025 г., а на 29 януари 2026 г. изпълнителният директор Патрик Пуяне и президентът Чапо обявиха в Афунги пълния рестарт на дейностите. Строителството, което вече напредна до 40%, мобилизира най-малко 4000 работници с цел първо натоварване на газ през 2029 г. и приходи, оценявани от Мапуто на до 35 млрд долара за периода на проекта. Сигурността на инвестиция обаче се крепи именно на руандийските части – докато в същото време същевременно западната опора се разколебава: през декември 2025 г. Лондон изтегли експортно финансиране за 1,15 млрд долара от проекта. Самата ACLED предупреди, че възприятието, че газовата площадка е по-добре охранявана от околните села подкопа обществената подкрепа за проекта – сигурността на анклава и легитимността на държавната власт са свързани съдби, не отделни проблеми. В този процеп – между разклатеното финансиране на гаранциите от страна на Руанда и охладняващия западен апетит към риск – Москва предлага алтернативен покровител.

Оттук предложението на Лавров се разчита най-точно: не като контратерористична програма, а инструмент на разрастващото се руско проникване в Африка. Наследник на Вагнер след неговото закриване през 2023 г. Африкански корпус е държавна структура с централизирано командване, подчинена на Министерство на отбраната, разгърнат в Мали (около 2500 души в началото на 2026 г.), ЦАР, Либия и Сахел – региони, където руското присъствие често пристигаше, следвайки по петите изтласкани западни сили. А турнето на Лавров подсказва модела: непосредствено преди Мапуто той спря в Нигер, където военната хунта прогони френски и американски военни сили и се обърна към Москва. Отделно, Съветът за сигурност на Руската федерация предложи през май да оборудва мозамбикската армия със съвременно оръжие и да поддържа наличната ѝ съветска техника. На този фон офертата за Мозамбик изглежда като поредна крачка в един последователен модел. Предложение в отговор на молба, която никога не е постъпвала, отправено публично на европейско турне и опаковано в езика на „истинския суверенитет“, носи преди всичко сигнал: към Чапо – че е налице и друга алтернатива на западните контакти от типа "сигурност-за-газ; към Запада – че Русия е играч, с когото трябва да се съобразява в неговата собствена зона на интерес; и към африканската публика – че Москва се предлага като партньор, който поне реторично се представя без колониален товар.

Дали зад реторичния сигнал се води подготовка за реално разгръщане е съвсем друг въпрос – и наличните данни клонят към сдържан отговор. Скорошна намеса на Африканския корпус в Кабо Делгадо остава малко вероятна: тя зависи от молба, която Мапуто все още не е отправил, при положение че страната се обляга на руандийците и същевременно ухажва западния капитал, върху който стъпва газовият ѝ проект – а споменът от 2019 г. остава жив както в Москва, така и в Мапуто. По-реалистична, и вероятна в средносрочен план, е по-плитка форма на навлизане: военно-техническо партньорство, доставки на въоръжение, инструктори и поддръжка на техника, каквито вече бяха предложени през май – стъпки, които вграждат руско присъствие постепенно, без да поемат челно тежестта на бунта. Дори успешна чужда намеса обаче рискува да запълни грешния недостиг. Руанда вече осигурява над 6300 пехотинци; онова, което липсва на Мапуто, е пресичане на морското прехранване на крайбрежния анклав и възстановяване на държавната легитимност, отколкото още един чужд военен покровител. Самият доклад на ACLED обобщава, че ислямисткият бунт няма как да бъде сломен само с военни средства, докато държавата не си върне доверието сред местните общности мвани, върху които ISM гради своята опора.

Кое от двете ще надделее ще стане ясно по няколко конкретни признака. Формална молба за руска помощ, отправена от Мозамбик, пристигане на персонал или техника на Африканския корпус, спряното инструктори в базите на въоръжените сили или ускорено изтегляне на руандийците заради секналото финансиране биха потвърдили, че Москва навлиза в региона. Обратно, осигуряване на ново финансиране, задържащо частите на Руанда, и задълбочаване на охранителните договорености около Афунги биха оставили руската оферта такава, каквато е днес: обещание, отправено през масата, но без да бъде пригърнато от отсрещната страна.

Ислямска държава пое отговорност за нападение в Манбидж.

🇸🇾 „Ислямска държава“ (ИД) пое отговорност за нападение край град Манбидж в североизточната част на провинция Алепо, при което според Министерство на отбраната на Сирия са загинали двама военни. Твърдението беше публикувано от групата, след преди това ведомството съобщи, че двамата са били убити от „неизвестни нападатели“, без да навлиза в подробности.

Атаката не е изолиран инцидент, а поредния епизод от „новата фаза“ на операции срещу преходната власт на президента Ахмед аш-Шараа, обявена от групировката през февруари. Значението на удара за оперативната среда в Северна Сирия е ключово, защото показва начина, по който джихадистката мрежа методично изпитва способността на Дамаск да удържа територия, поета едва преди месеци.

Обявлението за „нова фаза“ дойде от говорителя на ИД Абу Худхайфа ал-Ансари, който описа Ал-Шараа като „пазач“ на международната коалиция и заяви, че страната е преминала „от иранска към турско-американска окупация“. От 21 февруари, когато ИД пое отговорност за нападение срещу контролно-пропускателен пункт на пазара Ал-Васита край град Салук в северната част на провинция Ракка, отнело живота на двама бойци от 42-ра дивизия на сирийската армия – групата претендира за поне 6 отделни операции в провинциите Ракка и Дейр ез-Зор, при които според нейните изявления са убити най-малко 8 служители от силовите структури на новата власт.

Доклад на Службата на ООН за борба с тероризма посочва, че самият аш-Шараа и двама от негови министри са били мишена на пет осуетени опита за покушение; организацията определя президента като „приоритетна цел“ за терористите, оценявайки силите ѝ на около 3000 бойци между Сирия и Ирак, разпръснати на клетки, които укриват мащаба на своята дейност, оставяйки много нападения без поемане на отговорност.

Манбидж попада в зона, сменила своя владетел два пъти за по-малко от година. По силата на споразумението от 18 януари между командващия Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди и аш-Шараа значителна част от територията, администрирана до този момент от предимно кюрдските сили – според някои оценки до около 80% – премина под контрола на Дамаск, а това включва и района на Манбидж.

Почти едновременно с това започна второто прекрояване: американската армия се изтегли от някои позиции в североизточната част на страната. Формалното изтегляне на сухопътния контингент на САЩ приключи на 16 април 2026 г. с евакуацията на авиобаза Касрак в провинция Хасака, слагайки край на присъствие, започнало през 2014 г. Преди това бяха предадени и базите ал-Танф (магистрала Дамаск-Багдад, в близост до точката, в която се събират границите с Йордания и Ирак) и ал-Шададди (провинция Хасака).

Разпоредено от президента Доналд Тръмп през февруари, изтеглянето на близо 1000 военнослужещи беше съпроводено от предислоциране към автономния регион Иракски Кюрдистан, който поема ролята на главен възел на логистика и военни инструктори. Сухопътно присъствие на терен не остана, въпреки че Вашингтон продължава да работи с Министерство на вътрешните работи на Сирия по проследяването на остатъците от ИД и търсенето на 130 милиона долара за финансиране на местни сили срещу организацията.

Хронология на „новата фаза“

Натрупаната от февруари хронология на атаки подкрепя твърденията за възраждане на групировката: ударът край Манбидж не е сам, а продължава дълга поредица, чийто старт групата сама обяви. Още преди тази фаза ИД извърши първите си атаки срещу властта на аш-Шараа през май 2025 г. в Суейда, Маядин и Алепо, докато през декември 2025 г. устрои засада край Палмира, при което загинаха и двама военнослужещи от САЩ:

Картината, която сглобяват мониторинг групите, показва по-скоро затишие, отколкото ескалация. Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) отчита началото на ескалацията на 17 февруари; към 5 март тя вече регистрира 17 нападения и 18 убити, към 1 април – 34 нападения и 31 убити, а към 18 юни – 55 нападения и 48 убити, при подчертано забавяне на темпа след март.

Месечните разбивки очертават същото: март е връхната точка с 22 атаки и 15 загинали, които падат до 7 атаки и 4 убити през април, а през май стойностите падат още по-ниско. Според данните на Чарлс Листър от Middle East Institute, който води седмичен регистър на нападенията в своя бюлетин Syria Weekly, през целия май ИД е извършила едва 8 атаки с 4 убити – срещу 29 нападения и 15 убити средно месечно за 2025 г. Това превръща май в най-слабия месец от появата на ид в Сирия през 2013 г. Същият анализ изчислява спад от 17% между януари и април и още 67% между април и юни, или около 72% общо, от който групата не се е възстановила.

Зад тези числа стоят конкретни нападения. Серията започна на 21 февруари: в село ал-Васита край Салук в провинция Ракка, по време на ифтар, бяха убити двама бойци от 42-ра дивизия и един цивилен; същия ден последваха убийство в ал-Маядин (провинция Дейр ез-Зор) и нападение срещу военен пункт в Табка (Ракка). На 22 и 23 февруари един и същ пункт на Силите за вътрешна сигурност в ал-Сабахия западно от град Ракка беше ударен в последователни дни, като при втория, по-смъртоносен щурм загинаха четирима служители от силовите структури, а други двама бяха ранени; Министерство на вътрешните работи потвърди сведенията, а клетката беше разбита на 24 февруари. През март фокусът на атаките се измести към Алепо и Дейр ез-Зор: на 6 март, в нападения, отговорност за които беше поета от агенция Amaq и седмичното издание Al-Naba (брой 538), бяха застреляни трима войници по пътя Алепо–ал-Баб и край ас-Сахара. Април беше осезаемо по-тих – убийство на пазач на петролно съоръжение при аш-Шаафа на 6–7 април (поето от Amaq), обстрел на цистерна и снайперско раняване на служител при ал-Букамал (Дейр ез-Зор) на 18 април, а на 28 април нападение при ал-Рай (Алепо) отне живота на военнослужещ и цивилен.

През май спадът беше затвърден, но не се превърна в затишие. На 1 май в района на Сейида Зейнаб южно от Дамаск беше убит шиитският духовник шейх Фархан ал-Мансур с експлозия на самоделна бомба, заложена в автомобила му – нападение, за което ИД пое отговорност в брой 546 на Al-Naba – показателно за стремежа ѝ да атакува и сектантски, символни цели в близост до столицата. На 11 май в Хасака беше обстрелян автобус с военни от 64-та дивизия, което според Ройтерс е първата смъртоносна атака на ИД срещу правителството от февруари. Юни не прекъсна нишката: на 13 юни беше обстреляна цистерна по магистралата Алепо–Манбидж, на 15 юни двама нападатели щурмуваха щаба на вътрешната сигурност в град Ракка, единият взриви пояс на входа (един убит и трима ранени по данни на властите), на 16 юни ръководител в Двореца на правосъдието в Бабила край Дамаск беше ранен с прикрепено към автомобила устройство, на 18 юни беше устроена засада на автобус с военни по пътя Тел Тамр–Рас ал-Айн с около дузина ранени, а на 20 юни дойде нападението край Манбидж. Голяма част от тези по-дребни удари – обстрели на цистерни, водни станции и единични служители – остават без официално поемане на отговорност, поради което не влизат поименно в международната преса, а само в обобщените сводки на мониторите.

Числата опровергават тезата за възраждане, но не и тезата за оцеляване. Дори при рекордно нисък темп през този и миналия месец групировката запази две способности, които ниската статистика донякъде прикрива: да нанася сложни, многоетапни удари като двойния щурм по щаба в Ракка и да достига символни цели – шиитски духовник и съдебен ръководител – и то в предградие на Дамаск. Към това се добавят два структурни фактора. Първият е подотчитането: и ООН, и експертите предупреждават, че ИД умишлено оставя част от нападенията си непоети, така че реалният брой надхвърля регистрирания. Вторият е географското изместване на спящите клетки от пустинния пояс Хомс–южен Дейр ез-Зор към полуградски и градски ареали в Ракка и Дейр ез-Зор, по-трудни за прочистване от една още изграждаща се сирийска армия.

За преходната власт на аш-Шараа предизвикателство остава не отделният удар, а обещанието, върху което е стъпила нейната легитимност: че държавата може да осигури сигурност там, където е изместила предишните си съперници, и то без външния гръб, който над десетилетие носеше тежестта на борбата срещу тероризма. За аш-Шараа предизвикателството затова не е отделният удар, а обещанието, на което стъпва легитимността на новата власт… Манбидж не е доказателство нито за възраждане на ИД, нито за нейния разгром, а мярка за това колко дълъг е пътят от поемането на контрол върху една територия до осигуряването на сигурността на терен.

📸 Снимка: Силите за сигурност пазят контролно-пропускателен пункт на един от входовете на предградието Джарамана, в южното предградие Джарамана, Дамаск, Сирия, в сряда, 30 април 2025 г. (Omar Sanadiki / AP)

Ислямска държава удари команден пункт в Ракка: 1 загинал и 3-ма ранени в поредна проверка за Ал-Шараа.

🇸🇾 Министерство на вътрешните работи на Сирия съобщи, че 1 негов служител е загинал, а 3-ма са ранени при осуетяване на опит от страна на двама терористи от Ислямска държава да щурмуват команден пункт на Силите за вътрешна сигурност в град Ракка.

В изявление на ведомството се посочва, че двамата атентатори-самоубийци се опитали да проникнат в обекта, в отговор на което силите за сигурност открили огън по единия, докато вторият е задействал експлозивен пояс след като е бил обкръжен.

Това бележи поредния удар по апарата за вътрешна сигурност на преходното правителство на Ахмед ал-Шараа в бившата „столица" на халифата и поредна проверка за способността му да се справи с асиметрична кампания, която самата групировка обяви още през февруари.

Ходът на атаката

Първоначалната информация, публукувана от държавната агенция САНА с позоваване на говорител на МВР, сочеше, че при нападение над лагер на ведомството в града са загинали „поне двама" служители. По-късното официално изявление прецизира картината: един загинал и трима ранени, при осуетен щурм. Като оперативна приемаме последната цифра на ведомството. Разминаването с предварителния доклад отразява обичайното за първите часове уточняване.

Към момента на публикуване няма независимо потвърждение за хода на сблъсъка извън съобщенията на САНА, нито публично е поета отговорност от ИД за конкретния атентат. Профилът на атаката обаче, двама атентатори-самоубийци срещу щаб на силите за сигурност, отговаря на почерка на групировката в настоящата ѝ кампания.

„Новата фаза": хронология на кампанията срещу новата власт

Атаката в понеделник се вписва в серия от атаки, която ИД поведе от началото на годината:

• февруари 2026 г. – говорител на ИД обяви „нова фаза" на операциите срещу преходната власт на Ахмед аш-Шараа. В изявлението тя е определена като „вероотстъпническа", а самият Шараа получава заплахи, че съдбата му няма да се различава от тази на сваления Башар Асад.
• 23 февруари 2026 г. – нападение над контролно-пропускателен пункт на Силите за вътрешна сигурност западно от Ракка отнема живота на четирима служители.
• пролет–лято 2026 г. – поредица от прицелни убийства и обстрели в провинциите Ракка и Дейр ез-Зор.
• 15 юни 2026 г. – осуетеният щурм над командния център в Ракка.

Идеологическата рамка, която групировката сама залага, е изрична. В изявлението си от февруари говорителят на ИД формулира, че Сирия е „преминала от иранска окупация към турско-американска окупация", а светското правителство и националистическата армия на Шараа са описани като легитимна цел. Тази реторика играе роля едновременно за мобилизация на остатъчните клетки и оправдаване на ударите по символни обекти на новата държава.

Кампанията на ИД не се ограничава до службите за сигурност, а това стана ясно от бомбеният им атентат срещу църквата „Мар Елиас" в Дамаск през юни 2025 г. – удар по религиозна цел в сърцето на столицата, който остави отпечатък за способността на групировката да поразява обекти, разположени на стотици километри от нейните скривалища в сирийската пустиня.

Пореден тест за Дамаск

• Капацитет на апарата за сигурност: Силите за вътрешна сигурност успяват да осуетят проникването, но с цената на един убит и трима ранени – резултат, който демонстрира едновременно реакция и уязвимост на стационарните бази.
• Коалиционно измерение: След посещението на Ал-Шараа в Белия дом през ноември 2025 г. страната се включи официално към водената от САЩ Глобална коалиция срещу ИД. Поредицата атаки от началото на годината е първият сериозен натиск върху тази договорка на терен.
• Кюрдският фактор и вакуумът на сигурността: Рамковото споразумение от март 2025 г. между Дамаск и Сирийските демократични сили (SDF) предвижда интегриране на кюрдските милиции в структурите на Министерство на отбраната до края на годината, след като през януари правителствените сили превзеха териториите под кюрдски контрол след кратка офанзива. Североизточна Сирия, където SDF бяха гръбнак на офанзивата срещу халифата, е именно зоната, в която ИД сега търси пролуки.

Ислямска държава, обозначена от САЩ като чуждестранна терористична организация (FTO), както и специално определен глобален терорист (SDGT), в своя апогей контролираше над половината територия на Сирия, преди да бъде изтласкана от силите на водената от САЩ международна коалиция и бившата Сирийска арабска армия, подкрепяна от Въздушно-космическите сили на Руската федерация, а териториалният ѝ халифат е окончателно разбит през 2019 г. Днешната ѝ форма е мрежа от тайни клетки, залагаща на удари по военни и цивилни обекти.

В тази логика атаката в Ракка не променя стратегическото равновесие, но потвърждава траекторията, очертана от анализатори на Foundation for Defense of Democracies и Washington Institute още след ударите през февруари: че „новата фаза" е реална оперативна кампания, а не само пропаганда, и че апаратът за сигурност на Шараа ще бъде изпитван системно – точно там, където държавността е най-крехка.

„Който ще отмъсти за уйгурите“: Ислямска държава обяви Китай за враг на исляма.

🏴🇦🇫🇨🇳 В края на април Voice of Khurasan – англоезичното пропагандно списание на провинция Хорасан на „Ислямска държава“ (ISKP) – посвети обширна статия на една-единствена атака, която извърши три месеца по-рано – самоубийствения атентат в китайски ресторант в сърцето на Кабул. Заглавието, което гласеше „Който ще отмъсти за уйгурските мюсюлмани“, издава амбиция, която стига отвъд обичайно поемане на отговорност: групировката превръща съдбата на уйгурите в Синдзян-уйгурския автономен регион в свой идеологически стълб, който представя Китай като структурен враг на исляма и оспорва легитимността на талибаните заради сближаването им с Пекин.

Самото нападение, извършено на 19 януари, се вписва в дълга и последователна кампания. Около 15 ч. местно време атентатор се взриви в ресторанта „China Lanzhou Beef Noodles“ в престижния търговски квартал Шахре Нау – район под засилена охрана, в непосредствена близост до правителствени и дипломатически обекти. По данни на международни медии загинаха 7 души (6 афганистанци и 1 китайски гражданин), а между 13 и 20 бяха ранени, сред тях 5 китайци. Иронията, която ISKP премълчава в публикацията си: собственикът на заведението, загинал в експлозията, е Абдул Маджид – китайски мюсюлманин, държал ресторанта заедно със своята съпруга и местен съдружник.

Чрез агенция „Амак“ ISKP обяви, че извършителят с името „Усман ал-Муваххид“, се е взривил в заведение, което обслужва китайски граждани. Изборът на цел не е случаен. В съобщението групировката пряко обвърза атентата с третирането на уйгурските мюсюлмани от Китай и предупреди, че е поставила китайските граждани в списъка си с мишени. Три месеца по-късно списанието разгърна тази теза в завършена идеологическа платформа.

Статията е изградена едновременно като оправдание на удара от януари и декларация за бъдещи намерения. Тя започва с директно обръщение към мюсюлманската общност и обосновава операцията като акт на религиозно възмездие: „Най-напред поздравяваме цялата ислямска умма за тази героична атака на Ислямска държава, при която – слава на Аллах – кръвта на отстъпниците талибани и на комунистическия Китай беше пролята заедно.“ Изборът на думи е показателен: талибаните и Китай са слети в един враг, а пролятата „заедно“ кръв превръща афганистанските жертви не в съпътстваща загуба, а в съзнателно търсена цел.

По-нататък текстът се обръща директно към уйгурите, представяйки Ислямска държава като единствения техен защитник с оглед на бездействието на Исламабад и Кабул: „Братя на уйгурите: Откликваме на плача, риданията, въздишките и пленничеството на вашите невинни деца! [...] ако пакистанците и отстъпниците талибани, вместо да ви защитят, застанаха на страната на китайските комунисти, вие не сте без братя! [...] Това нападение е само малка проба от възмездието и отплатата за уйгурските мюсюлмани; отсега нататък очаквайте още по-тежки и по-страшни дни.“ Отправената заплаха поднася нападението не като еднократно действие, а като началото на дълга поредица от такива.

Зад пропагандата на терористите се крие добре пресметната стратегия, при която каузата на уйгурите работи като инструмент за мобилизация и едновременно с това за делегитимизация. От една страна ISKP я използва, за да привлече бойци от уйгурите и други народи в Централна Азия – според доклад на мониторинг група на ООН от февруари 2025 г. в Афганистан действат между 500 и 1200 бойци на Туркестанската ислямска партия (TIP), исторически свързана с въоръжената съпротива на уйгурите срещу китайската власт. От друга, същата кауза оголва най-болезненото противоречие в управлението на талибаните: подложенина директен натиск от страна на Пекин, талибаните преместиха уйгурските бойци от граничещата с Китай провинция Бадахшан към вътрешността на страната и ограничиха действията им срещу китайски интереси. Точно това подчинение ISKP представя като предателство – талибаните, които някога приютиха тези хора, сега ги държат изкъсо в услуга на „китайските комунисти“.

Атентатът от януари не е изолиран случай, а поредния елемент от системна кампания, започнала много по-рано: атентатът с кола-бомба пред сградата на министерство на външните работи на Афганистан от януари 2022 г.; въоръженото нападение срещу хотел „Лонган“ в централен Кабул през декември 2022 г. – обект, собственост на китайския инвеститор Джан Минкуан и популярно сред китайския бизнес, при което загинаха трима души, а 18 бяха ранени, 5 от които бяха китайци в тежко състояние; убийството на китайски миньор в провинция Тахар през януари 2025 г. Успоредно с атентатите върви и реториката на заплахи: изданията на ISKP на руски и узбекски език, сред които „Tawhid News“, многократно заплашиха с атаки срещу съоръжения на китайската инициатива „Един пояс, един път“ и газопроводите към Китай.

Изборът на Китай за централна мишена има и своята икономическа логика, надхвърляща символиката. През август 2025 г. на тристранния форум Китай–Афганистан–Пакистан беше обсъдено включването на Афганистан в „Един пояс, един път“ и разширяването на Китайско-пакистанския икономически коридор. Пекин разглежда режима на талибаните като врата към минните и енергийни ресурси на Афганистан, а сигурността е първото и задължително условие за всяка такава инвестиция. Убивайки китайски граждани в най-укрепената и сигурна част на столицата, ISKP цели не толкова физическо унищожение, колкото разрушаване на самото обещание за сигурност, върху което талибаните изграждат икономическата си легитимност. Реакцията от страна на Пекин беше показателна: външното министерство осъди нападението и призова китайските граждани изобщо да не пътуват до Афганистан – именно ефектът, преследван от групировката. Освен Китай, атентатът беше осъден и от Обединеното кралство, Турция, ОАЕ, Катар, Иран и Пакистан – рядко срещана за страната гласност, която подчертава доколко атаките срещу чужди граждани в Кабул се възприемат като дестабилизиращи отвъд непосредствения им периметър.

Тъкмо тази последователност прави статията във „Voice of Khurasan“ по-важна от описания в нея атентат. Като насочва насилието си към китайски граждани и уйгурската кауза, ISKP атакува талибаните в ахилесовата им пета – пресечната линия между претенцията за ислямска легитимност и прагматичното партньорство с една държава, отговорна за систематично преследване на мюсюлманското си малцинство. Атентатът беше насочен към обект в най-охранявания квартал на Кабул, поради което може да бъде тълкуван и като демонстрация на оперативен обхват. Въпреки това цел на атаката беше „мека“ – ресторант за нудъли, собственост на китайски мюсюлманин, а не укрепен държавен обект. Именно затова анализатори като тези на The Diplomat считат това не като признак на сила, а на стесняване: лишена от способност да поразява защитени цели, ISKP пренасочва своите усилия към символни и уязвими обекти, където пропагандната възвръщаемост надвишава военната. Стратегическата цел остава трезва и постижима – не да освободи Синдзян, а да отрови отношенията между Кабул и Пекин дотолкова, че всяко китайско присъствие в Афганистан да носи своя риск, а всеки опит на талибаните да го осигури да изглежда като съучастие в преследване на едноверци. Статията на списанието просто облича тази дългосрочна линия в езика на религиозния дълг.

❗️ DISCLAIMER: Images originate from propaganda material produced by an armed extremist group. It's published solely for journalistic reporting and analytical purposes. All identifiable symbols and logos have been intentionally blurred to prevent the dissemination of extremist content.

Командирът на AFRICOM изрази тревога относно „разузнавателна черна дупка“ в Африка.

🇺🇸🇳🇬 През последните дни американската армия нанесе удари по крепости на Ислямска държава в Сахел в рамките на операция, координирана с правителството на Нигерия. Остават обаче дългосрочните въпроси за това дали американската армия все още притежава капацитета да осуетява потенциални терористични атаки, произтичащи от континента, предвид свиващото се присъствие на САЩ на континента.

Генерал Дагвин Андерсън, ръководител на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), изрази опасения, че отговорът може да е „не“, по време на изслушването си пред Конгреса миналата седмица. Той заяви, че Африка е епицентърът на глобалния тероризъм, и предупреди, че 75% съкращаване на американските военни сили през последното десетилетие, съчетано с паралелно изтегляне на съюзническите войски, е създало „разузнавателна черна дупка“ на континента.

„Липсата на експедиционни способности на AFRICOM и отслабената позиция на силите компрометират нашия отговор при кризи“, свидетелства Андерсън пред Комисията по въоръжените сили към Сената, отбелязвайки, че командването работи с „минимално необходимите ресурси“.

„Намаленото ни присъствие на континента също така позволява на деструктивни участници да диктуват дневния ред, което подкопава американските интереси“, каза той. „Ръководството на ИДИЛ е в Африка. Икономическият двигател на Ал-Кайда е в Африка. И двете групировки споделят волята и намерението да ударят нашата родина.“

Запитан дали командването е способно да неутрализира подобни заплахи, Андерсън даде предпазлив отговор. „В момента това е много трудно да се установи за Сахел, имайки предвид ограниченото ни присъствие.“

Тези критични думи дойдоха точно преди президентът Доналд Тръмп да нареди удара, който ликвидира втория в йерархията на Ислямска държава в басейна на езерото Чад. Той беше последван от нови въоръжени действия в североизточна Нигерия.

„По мое разпореждане смелите американски сили и въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно една детайлно планирана и много сложна мисия за елиминиране от бойното поле на най-активния терорист в света. Той повече няма да тероризира хората в Африка, нито ще помага за планирането на операции, насочени срещу американци“, написа Тръмп в петък вечерта в публикация на Truth Social.

Тръмп идентифицира целта като Абу-Билал ал-Минуки – висш кадър в Ислямска държава, обявен за „специално обозначен глобален терорист“ от Държавния департамент през 2023 г. по време на предишния президент Джо Байдън.

Съвместният рейд на командоси е резултат от интензивен обмен на разузнавателна информация между САЩ и Нигерия, според нигерийската армия. Нападението срещу укрепения терористичен анклав в Метеле, щат Борно, е започнало малко след полунощ и е кулминирало с нанасяне на въздушни удари по обекта след сблъсък, който е продължил около 3 часа. В престрелката са били убити и няколко от лейтенантите на командира на ИД. Няма данни за ранени американски и нигерийски военнослужещи, съобщи американски служител пред Military Times.

В изявление на AFRICOM се казва, че ал-Минуки е осигурявал „стратегическо ръководство на глобалната мрежа на ИД за медийни и финансови операции, както и за разработването и производството на оръжия, експлозиви и дронове“. Добавя се още, че той има „сериозна история на участие в планирането на атаки и ръководенето на вземането на заложници“.

Официални лица във Вашингтон и Лагос съобщиха в неделя, че през следващите дни двете страни са нанесели допълнителни удари срещу ИД в Метеле, довели до смъртта на най-малко 20 екстремисти.

Ислямска държава превърна Сахел в развъдник за някои от най-смъртоносните си филиали – провинция Западна Африка (ISWAP) и нейния съперник Боко Харам. И двете групировки са особено активни в басейна на езерото Чад, който обхваща Камерун, Чад, Нигер и Нигерия. Множество фактори, включително екстремизма, бедността, продоволствената несигурност, климатичните промени и слабото управление, превърнаха региона на бойните действия в център на една от най-неразрешимите хуманитарни кризи в света.

Операцията, при която беше убит ал-Минуки, е най-драматичният момент досега в продължаващите усилия на Пентагона да помогне на правителството на Нигерия в стремежа му да отблъсне джихадистите. В нощта срещу Коледа силите на двете страни проведоха съвместни ракетни удари в щата Сокото. Тръмп заяви, че цел са били „терористичната измет на ИДИЛ“. Малко след това Пентагонът изпрати около 200 военнослужещи в страната от Западна Африка, за да помагат в обучението на нейните въоръжени сили в борбата им с ислямисткия бунт.

Д-р Омар Мохамед, старши научен сътрудник в програмата за екстремизъм на Университета „Джордж Вашингтон“, коментира пред Military Times, че Африка се очертава като фокус на терористична дейност след колапса на териториалния халифат на Ислямска държава в Сирия и Ирак през 2017 г. Той посочи, че движенията на джихадизма се разрастват бързо в Сахел, отчасти с набиране на деца за войници, които стават по-податливи на радикално вербуване в условията на крайна нищета.

„Бедността е причината, която води до появата на деца бойци“, увери Мохамед и добави, че Ислямска държава се е инфилтрирала в училищата, за да създаде условия, в които индоктринирането започва рано. „Когато няма достъп до нормални училища, представете си: техният учител е имам от Ислямска държава, който ги учи как да бъдат терористи и им обещава пари. Това е изключително тревожно.“

Според ООН насилието е принудило над 1827 училища в басейна на езерото Чад да затворят, лишавайки хиляди деца от достъп до образование. Днес Субсахарска Африка остава един от регионите с най-ниско ниво на достъп до образование в света.

Мохамед подкрепя тезата, че САЩ трябва да засилят усилията си за борба с възхода на тероризма в Африка, не да ги съкращават. „Без постоянен натиск терористите винаги ще намерят начин да кроят заговори срещу САЩ, Запада и американските интереси по света. Идеологията им противоречи на всичко цивилизовано и на всичко демократично“, каза той.

Съвместна операция на САЩ и Нигерия ликвидира втория в командването на Ислямска държава.

🇺🇸🇳🇬 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че при съвместна операция на американски и нигерийски сили в басейна на езерото Чад е ликвидиран Абу-Билал ал-Минуки – според Вашингтон втори по значение лидер на световната мрежа на Ислямска държава.

Ударът, нанесен по укрепен комплекс на Минуки в нощта срещу 15 май, доведе и до елиминирането на „няколко негови заместници“, според потвърдено изявление на канцеларията на нигерийския президент Бола Тинубу. „Под мое ръководство смелите американски военни и Въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно щателно планирана и много сложна мисия“, написа Тръмп в Truth Social. Точната локация, видът на нанесения удар и броя на загиналите бойци не са оповестени публично от двете правителства.

Според първите медийни доклади на 16 май операцията е била координирана между разузнавателните служби на двете страни и е използвала комбинация от дронове и сили за специални операции. САЩ поддържат около 200 военнослужещи на територията на Нигерия в обучителна и разузнавателна роля и постоянно ротационно присъствие на въоръжени дронове по линията на партньорството с нигерийската армия срещу ислямистките бунтове, разпространили се през басейна на Чадското езеро и западен Сахел. Локацията на удара, комплекс в басейна на езерото Чад, отговаря на главното оперативно ядро на Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP), отделила се при разкола в Боко Харам през 2016 г.

Абу-Билал ал-Минуки е нигерийски гражданин от щата Борно – епицентър на бунтовете на Боко Харам от 2009 г. насам. Държавният департамент на САЩ го обяви за „специално обозначен глобален терорист“ през 2023 г. при администрацията на президента Джо Байдън – статус, придружен от замразяване на активи и санкции. По същото време американските служби определиха Минуки като висш ръководител на Ислямска държава в Сахел и член на Главна дирекция на провинциите — централния административен орган на групировката, осигуряващ оперативно ръководство, финансиране и логистична координация между регионалните „провинции“ по света. В йерархията на ИД позицията на Минуки беше близка до тази на регионален заместник за Африка в централната структура на групировката.

Главната дирекция на провинциите беше реорганизирана след ликвидирането на основателя на ИД Абу Бакр ал-Багдади в Идлиб през октомври 2019 г. в отговор на нарасналата уязвимост на централното командване и беше структурирана в 4 регионални офиса (макатиб): Мактаб ал-Фуркан, който администрира басейна на езерото Чад и Сахел; офисите за Източна и Югоизточна Африка; за Хорасан (Афганистан, Пакистан, Централна Азия); и за Близкия изток. Тази архитектура позволи на ИДИЛ да оцелее териториалното си поражение в Сирия и Ирак през 2017–2019 г. с децентрализация на оперативната тежест към Африка, където през последното десетилетие беше регистрирано мнозинството от потвърдените жертви на джихадистки атаки в глобален план. Загубата на Минуки засяга директно мрежата за финансиране и оперативна координация на групировката в Сахел и басейна на Чад.

Операцията се вписва в активна фаза на американската политика спрямо Нигерия, отворена от Тръмп в края на октомври 2025 г. На 31 октомври САЩ обозначи повторно Нигерия като „страна с особено внимание“ (Country of Particular Concern) поради преследването на християни от въоръжени ислямистки групи. На 1–2 ноември Тръмп заплаши директно с военна намеса – „guns-a-blazing“, за да „изтрием напълно ислямистките терористи“, ако нигерийското правителство не вземе мерки. Между 26 и 27 декември американски военни нанесоха прецизни удари по два анклава, свързани с Ислямска държава, в щата Сокото – операции, описвани като координирани с нигерийската армия, но обявени с но с минимално публично оповестяване. Сегашната операция потвърди вече стабилизиран модел на двустранно сътрудничество, в който Вашингтон осигурява разузнавателния и въздушен компонент, а Нигерия – операционализация на терена.

Реториката на Тръмп за „геноцид над християните“ в Нигерия остава предмет на остри международни спорове. Според Amnesty International над 10 000 души са убити в джихадистки атаки в централна и северна Нигерия през първите две години, откакто президентът Тинубу пое властта през май 2023 г. Много от анализаторите обаче са на мнение, че мнозинството от жертвите на въоръжените групи в северната, мюсюлманска по болшинство, част на страната са самите мюсюлмани, а не християни – и че ситуацията не отговаря на критериите за геноцид по силата на международното право. Нигерийското правителство първоначално отхвърли наратива за „геноцид“, но по-късно прие американск военна помощ. Алтернативни мотиви за активизацията на американското военно присъствие изтъкват значимостта на Нигерия като източник на редкоземни елементи – монацит, литий, никел, кобалт – в проблемната североизточна част на страната, фактор, който редица анализатори (включително от International Crisis Group и LSE) свързват с прехода към директна военна намеса.

Терористичният пейзаж в региона, където действаше Минуки, претърпя значителни промени в последните 18 месеца. На 29 януари съвместна операция на две провинции на Ислямска държава (Сахел и Западна Африка) проведе мащабна атака срещу международно летище „Диори Хамани“ в Ниамей, столицата на съседен Нигер – индикация за координация между двете фракции, които обикновено се намират в съревнование за ресурси и поробителни маршрути. Паралелно с това върви ожесточена борба между Боко Харам и ISWAP за контрол върху островите и блатата на езерото Чад: в началото на годината Боко Харам проведе среднощно нападение, в което превзе лагери на ISWAP и ликвидира около 200 бойци на групировката. Само преди броени дни, на 5 май, Боко Харам уби 23 войници от армията на Чад в района на езерото; на 13 май ООН поиска независимо разследване на въздушни удари, довели до смъртта на цивилни в Нигерия и Чад. Операцията срещу Минуки засяга ключов възел за джихадизма в период на структурно разтърсване на цялата архитектура в басейна.

Геостратегическата обстановка в Сахел се промени фундаментално от 2020 г. насам с поредицата от военни преврати в Мали (2020, 2021), Буркина Фасо (2022), Нигер (2023) и Габон (2023), последвани от изтегляне на френските и американски военни от региона. Френската операция Barkhane (2014–2022) бе формално закрита през ноември 2022 г. Малката американска авиобаза в Агадес, Нигер, беше предадена през 2024 г. На мястото им влязоха руските частни военни компании – първоначално Вагнер, по-късно Африканския корпус под прякото командване на Министерство на отбраната на Руската федерация – които действат в Мали, Буркина Фасо, ЦАР и Нигер срещу заплащане и достъп до редки метали. Резултатите обаче не отговарят на поставената цел: според OCHA през 2025 г. в централен Сахел са отчетени 3737 инцидента със сигурността с най-малко 9362 жертви, а ескалацията се ускорява през тази година. Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM), местният клон на Ал-Кайда, обяви на 3 септември 2025 г. обсада на Бамако – най-малко 300 цистерни с гориво бяха унищожени по маршрутите от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея още в първата фаза, което парализира столицата за седмици. Изискването, първоначално формулирано като отмяна на данъците върху горивата, по-късно беше разширено до въвеждане на шериат в Мали.

След краткото отслабване в началото на 2026 г. JNIM извърши координирано настъпление в няколко региона на страната на на 26 април, съвместно с Фронта за освобождение на Азавад, в което беше ликвидиран министърът на отбраната на Мали. Два дни по-късно групировката обяви, че налага пълна блокада на Бамако, която обхваща всички превозни средства към столицата, и разшири оперативния обхват на юг към Того, Бенин и северна Гана, отваряйки джихадистки коридор към Гвинейския залив. Руското включване ограничи самостоятелното действие на Ислямска държава в Сахел, но претърпя провал в опитите си да предотврати експанзията на Ал Кайда и даже напротив, доведе до нейното активизиране.

Нигерия, чиято военна доктрина и партньорство със САЩ се запазиха относително стабилни, стана основната оперативна площадка за американските усилия за борба с тероризма в Западна Африка – обстоятелство, което вчерашната операция операция илюстрира, поставяйки в контраст двата конкурентни подхода към сигурността в региона.

Сценарии за развитие на ситуацията в краткосрочен план могат да бъдат няколко. Първо – задълбочаване на американското оперативно присъствие: периодични удари с дронове и съвместни операции с нигерийската армия по модела на сегашната, без формално разширяване на сухопътното присъствие отвъд онези 200 души, които понастоящем са на терен. Второ – формализиране на нова двустранна рамка за сигурност: преговори за разширена база на американски военни в Нигерия, потенциална трансформация на сегашното разузнавателно сътрудничество в постоянна оперативна мисия по образа на закритата Barkhane, но с по-ясно изразен публичен дискурс за защита на християнските общности. Трети – реактивиране на ИДИЛ-Сахел: бързо назначаване на нов оперативен ръководител, който да възстанови ритъма на нападенията — в исторически план подобни смени при ИД отнемат 3-6 месеца и често водят до временно ескалация на терористични атаки, целяща демонстрация на устойчивост. Първите два сценария вървят в очаквана сериализация, а третият – паралелно с тях.

Ликвидирането на Абу-Билал ал-Минуки не е изолиран успех в борбата с тероризма. То представлява първото публично документирано стратегическо постижение на разширената американска намеса в Западна Африка, отворена политически чрез реториката на Тръмп за „християнския геноцид“ и оперативно – чрез ударите през декември 2025 г. в Сокото и сегашната операция в басейна на езерото Чад. Реалната стратегическа линия зад тази реторика е възстановяване на американското присъствие в Сахел след западането на френското влияние и руското проникване чрез Африканския корпус – присъствие, чийто основен акцент е партньорството с Нигерия, единствената голяма страна в региона, останала извън руския сектор на влияние.

📸 Снимка: Нигерийски войници във военна база в размирния щат Борно миналата година. (Joris Bolomey/AFP via Getty Images)

Боко Харам заплашва да екзекутира 416 жени и деца, ако не получи 2,7 млн паунда.

🇳🇬 Фракция на джихадистката групировка Боко Харам заплаши, че ще екзекутира над 400 отвлечени жени и деца в рамките на 72 часа, ако не бъде получен откуп от правителството на Нигерия в размер на 2,7 млн паунда. Ултиматумът беше предаден чрез видеозапис до местните медии, в който маскирани въоръжени мъже в паравоенни униформи заплашват, че ако исканията не бъдат изпълнени, отвлечените заложници „никога повече няма да бъдат видени“.

Говорителят в записа представи групата с името „Джамаату Ахлис-Сунна Лидаауати уал-Джихад“, ръководена от „имам Абу“, и определи 3-дневен срок като „първото и последно“ съобщение на групировката. „Ако нашите искания не бъдат удовлетворени, ще преместим тези жертви, включително жените и децата, на различни места. Всичките. Вие взехте решението си, ние си взехме нашето. Указваме ви, в името на Аллах, да не надвишавате определеното време“, гласи ултиматумът. „И ги погледнете, преди да го направим, защото може никога повече да не ги видите. Ако правителството смята, че може да ги спаси със сила, свободни сте да опитате. Ние разчитаме на Аллах.“

В отделно изявление от организация с името „Borno South Youths Alliance“, която твърди, че посредничи между похитителите и властите, уточни броя на задържаните като 416 жени и деца. Разпространява се снимка, която е представена като кадър на част от заложниците – жени с цветни хиджаби, насядали на групи, обградени от въоръжени мъже. Автентичността не може да бъде независимо потвърдена.

„Боко Харам“ се сражава за сваляне на правителството в Нигерия и налагане на строго тълкуване на шериата. Популярното ѝ име приблизително се превежда като „Западното образование е забранено“. Групата влезе в глобалното полезрение през 2014 г. с отвличането на близо 300 ученички от средно училище в Чибок, град в провинция Борно. Случаят породи международната кампания #BringBackOurGirls. От създаването си в началото на века в североизточна Нигерия тя води последователна кампания от атаки срещу училища, самоубийствени атентати, отвличания и удари по военни позиции в басейна на езерото Чад.

През 2016 г. от групировката се отдели клонът „Ислямска държава в провинция Западна Африка“ (ISWAP), който беше признат от „Ислямска държава“ и през последните години оценяван от експерти като по-добре въоръжен и оперативно по-ефективен съперник на оригиналното ядро.

Нигерия, най-многолюдната държава в Африка, преживява многопластова криза на сигурността. Освен бунта на „Боко Харам“ и „Ислямска държава“ в североизточните щати, тя се бори с въоръжени бандити, които извършват масови отвличания с цел откуп в северозапада, с насилствени спорове между уседнали земеделци и скотовъди в централния пояс, както и със сепаратистки движения в югоизточните щати, исторически свързани с Биафра.

Според данни, цитирани в международните съобщения по повод ултиматума, над 10 000 нигерийци са загинали от бунтовнически действия, тероризъм и бандитизъм през последните две години, а силите за сигурност на правителството все по-видимо не успяват да овладеят насилието.

Характерът на това насилие беше предмет на изострен международен дебат през изминалата година, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп осъди Нигерия, че не защитава християнските общности, определи атаките на джихадистки групировки като „геноцид“ и заяви, че би изпратил американски военни „с пълен огън“, тъй като християнството в страната е подложено на „екзистенциална заплаха“. Думите му бяха приветствани от редица църковни лидери, но правителството в Абуджа и анализатори по сигурността обвиниха Белия дом в опростяване на картината. Според тях насилието не е мотивирано изключително религиозно и засяга в съпоставима степен християни и мюсюлмани – значителна част от жертвите на „Боко Харам“ и ISWAP са именно местни мюсюлмани в щатите Борно, Йобе и Адамауа, нападани заради отказ да подкрепят групировките или просто защото попадат в зоните им на действие.

Ако бъде изпълнена, заплахата за масова екзекуция на повече от 400 заложници би представлявала най-тежкия слуай от този род в 20-годишната история на джихадисткия бунт, надхвърляйки по обхват отвличането в Чибок. Към момента на публикацията нигерийските власти не са потвърдили публично за получаването на ултиматума, нито са оповестили своята позиция по исканията за откуп. В подобни предишни случаи преговорните канали обикновено протичат неофициално, през посредници, местни духовни и общностни лидери, а плащането на откупи, макар официално отричано, е документирано в редица предишни освобождавания.

Мароко и Испания разбиха клетка на Ислямска държава с нишки към Сахел и Сомалия.

🇲🇦 Централното бюро за съдебни разследвания на Мароко (BCIJ), действащо под Главната дирекция за териториално наблюдение (DGST), проведе съвместна операция с Главната комисия по разузнаване (CGI) на Националната полиция на Испания по неутрализиране на терористична клетка от трима души, свързана с Ислямска държава.

Двама от членовете бяха задържани в Танжер от специалните сили на DGST, а предполагаемият ръководител на клетката беше арестуван в Палма де Майорка, съобщи новинарска агенция MAR. Операцията на испанска територия е била ръководена от Националния съд в Мадрид с участието на Главна дирекция „Информация“ и Провинциална информационна бригада.

Според данни от разследването двамата задържани в Мароко са подсигурявали финансиране и логистична подкрепа на бойци, действащи в структури на Ислямска държава в Сахел и Сомалия. Лидерът на клетката, арестуван в Испания, е заподозрян в планиране на терористичен акт на територията на страната по модела на т.нар. „самотния вълк“ – метод, при който дадено лице действа самостоятелно без директна оперативна подкрепа, но следва идеологически указания на организацията. Двамата задържани в Танжер са поставени под полицейски надзор по заповед на специализираната прокуратура, а разследването продължава с цел разкриване на пълния обхват на мрежата и нейните национални и регионални връзки.

Операцията е резултат от дългогодишно партньорство между службите за сигурност на Испания и Мароко. BCIJ посочи, че от 2014 г. насам при съвместни операции на двете страни са били разбити над 30 клетки на терористични групировки, което е довело до задържането на над 150 заподозрени, от които 83 задържани на испанска територия.

Само през ноември 2024 г. двете страни неутрализираха клетка от 9 души, определена от испанските власти като „реална заплаха" за сигурността и на двете държави. Националната полиция на Испания описва своето сътрудничество с DGST като основано на „доверие и постоянен обмен на информация“, докато приносът на Мароко в борбата с тероризма в Европа са високо ценени като един от най-ефективните в региона.

Последният случай обаче разкрива нещо, което надхвърля просто поредната успешна съвместна операция. Той хвърля светлина върху начина, по който клонът на Ислямска държава в Сомалия се превръща в основен възел за транснационалната инфраструктура на ИД, който свързва Източна Африка с Европа чрез канали за финансиране, вербуване и разпространение на пропаганда. Фактът, че задържаните в Мароко са насочвали средства към бойци едновременно в Сахел и Сомалия, говори за наличие на опорна структура, обслужваща няколко африкански провинции на Ислямска държава от една и съща мрежа в Северна Африка.

ИД-С се зароди през октомври 2015 г., когато Абдулкадир Мумин – сомалийски гражданин, роден в Кандала, Пунтланд, прекарал години в Швеция и Великобритания и изградил репутация на радикален проповедник в джамии в Лондон и Лестър – дезертира от „Аш Шабаб“ с около 30 бойци и положи клетва за вярност към ИД. Групировката първоначално беше маргинална, но популярността ѝ нарасна след като превзе пристанищния град Кандала през 2016 г. и беше призната официално като провинция от централното ръководство на ИД на следващата година. Въпреки скромния личен състав, изчисляван на 500-1000 бойци през февруари 2025 г. стратегическото ѝ значение далеч надхвърля нейната численост.

Причината за това е структура, известна като „Ал Каррар“ – регионален координационен център, създаден в Северна Сомалия към края на 2018 г. под ръководството на Мумин. Той работи паралелно като финансово и командно звено, отговарящо за терористичната дейност в Източна, Централна и Южна Африка, в това число т.нар. провинция „Централна Африка“ в Демократична република Конго и провинция Мозамбик.

Доклади на САЩ и ООН описват „Ал Каррар“ като една от най-важните структури за генериране на приходи и ръководство в глобалното движение на Ислямска държава. Към юли 2025 г. структурите за мониторинг на санкциите на ООН докладваха за „нарастваща увереност“, че Мумин е поел ролята на глобален лидер на ИД под псевдонима Абу Хафс ал Хашими ал Кураши, макар групировката да не е потвърдила формално неговото име. Дали Мумин е безспорен халиф или остава оперативен ръководител с широки правомощия е отворен въпрос – според традиционната доктрина на ИД халифът трябва да бъде арабин от род, свързан с пророка, което формално не може да бъде покрито от сомалийски лидер.

Нарастващата роля на сомалийския клон обаче протича успоредно със сериозен военен натиск. От началото на миналата година Силите за сигурност на Пунтланд (PSF) провеждат операция „Хилаак“ (мълния), за която бяха мобилизирани около 3000 военнослужещи срещу позициите на терористите в планините Ал Мискаад в регион Бари. Мащабната кампания се ползва с решителна подкрепа на САЩ и ОАЕ, разпределя съобразно техните специфични възможности.

САЩ осигуряват прецизно въздушно превъзходство и тактическо обучение на елитните части на PSF, докато в същото време дават критично разузнаване в реално време, което позволява на сухопътните войски висока точност при придвижване в трудния планински терен. ОАЕ от своя страна са логистичен и финансов гръбнак на операцията, поемайки изплащането на заплати и доставките на провизии за RSF, което гарантира тяхната оперативна устойчивост в дългите обсади. Емирствата основаха Морската полиция на Пунтланд (PMPF) – специализирано звено, което блокира бреговете на региона, като по този начин прекъсва ключови канали за доставка на оръжие и подкрепления от Йемен през Аденския залив. Доставените от тях бронирани машини, дронове за наблюдение и модернизацията на пристанището в Босасо превърнаха града в ключов център за разпределение на военни ресурси.

Тази координирана международна подкрепа доведе до превземане на ключови укрепени зони, ликвидиране на стотици бойци, сред които чуждестранни, и задържането на редица висши командири. През февруари 2025 г. при въздушен удар загина Ахмед Маеленинин – ключов оманско-сомалийски вербовчик и финансист на групировката. През юли операция на Специалните сили на САЩ доведе до ареста на висш ръководител на ИД в Северна Сомалия.

Властите на Пунтланд заявиха, че териториите на ИД в региона са намалени с повече от половина. Въпреки тези загуби на терен местният клон запазва своята способност да действа като транснационален център за финансиране, координация и пропаганда. По данни на Центъра „Суфан“ от декември 2025 г. над две трети от глобалната дейност на Ислямска държава през първото полугодие е регистрирана в Африка – показател за стратегическо преориентиране на терористичната групировка към континента.

През септември 2025 г. Националната разузнавателна служба на Ирак съобщи за разбиването на мрежа за финансиране и контрабанда на ИД, действаща в няколко държави от Западна Африка, чиито комуникации разкриха по-широка терористична инфраструктура, насочена и към европейски цели.

Клетката, разкрита преди дни в Мароко и Испания, се вписва в този модел, илюстрирайки три припокриващи се вектора на заплаха, посочени от анализаторите на Militant Wire: външните операции стават по-постижими, когато клетки в Северна Африка и Европа развиват способност да канализират финанси, бойци и оперативна информация към и от центрове като сомалийския клон; насочваните атаки стават възможни, когато фигури в подобни клетки получават указания за избор на цел, момент или метод от лидери, географски отдалечени от терена; а рискът от вдъхновени нападения остава постоянен, тъй като пропагандата на джихадимза достига до диаспорни общности и радикализирани привърженици в Европа, способни да действат автономно: точно сценарият, заложен в плановете на арестувания лидер на клетка в Палма.

Разкриването ѝ поставя конкретен въпрос пред европейските служби: дори когато сомалийският клон на ИД понася тежки загуби в Пунтланд, транснационалните функции на групировката – финансиране, вербуване, онлайн радикализация и оперативно направление – продължават да генерират заплахи далеч отвъд региона на Африканския рог. Каналът Танжер–Палма е само един от видимите сегменти на терористична мрежа, чийто пълен обхват тепърва предстои да бъде установен.

Кървави атентати в Майдугури: Най-малко 23 загинали при координирани атаки в Нигерия

🇳🇬 Координирани бомбени атаки, дело на атентатори-самоубийци, разтърсиха оживен пазар и други райони с концентрация на цивилни в нигерийския град Майдугури в понеделник, отнемайки живота на най-малко 23 души и ранявайки над 100, което се превърна в една от най-тежките атаки в столицата на щата Борно в последно време.

Трите експлозии избухнаха в понеделник вечер, малко след като жителите на преобладаващо мюсюлмански град завършиха поста за Рамазан. Ударите бяха насочени срещу централния пазар, входа на най-голямата университетска болница в Майдугури и района около пощенската станция.

Армията обвини за атентатите в 1,2-милионния град екстремисти от Боко Харам и предупреди за „повишена заплаха“ от самоубийствени атаки през последните дни на свещения за мюсюлманите месец.

Атаките бяха предшествани от нападение срещу военен пост в нощта срещу понеделник, за което властите също обвиниха джихадисти. Трагедията се случи в момент, когато президентът Бола Тинубу се подготвя за държавно посещение в Обединеното кралство, където се очаква водеща тема да бъде именно сигурността. Тинубу нареди на ръководителите на службите за сигурност „да се преместят в Майдугури, за да поемат контрола над ситуацията“.

Свидетели описват настъпилата паника, докато хората са бягали към изхода на пазара след взрив на бомба, когато там избухва втора експлозия. 31-годишният Мала Мохамед, оцелял при атаката, сподели пред АФП, че много хора „са хукнали към пощата, тъй като входът на пазара и станцията са близо“.

„За съжаление, когато тичаха към пощата, човекът с взривното устройство се вряза в тълпата, докато хората все още се опитваха да се спасят“, сподели той.

Уязвимият град

В комбинация с нападението срещу военната позиция и бомбения атентат в джамия през декември, атаките тази седмица сложиха край на мирния период в града, който беше сравнително спокоен, след като бунтът в Нигерия беше изолиран до отдалечените селски райони.

Майдугури е мястото, където „Боко Харам“ се появи и започна първия си кървав бунт през 2009 г. – началото на смъртоносна кампания, чиято крайна цел беше създаване на халифат в страната.

Насилието затихна след своя пик около 2015 г., но бойци от Боко Харам и другата джихадистка групировка в региона – „Ислямска държава в Западна Африка“ (ISWAP) – наскоро ескалираха атаките в североизточните щати на Нигерия. Техните действия са отнели живота на над 40 000 души и са разселили около 2 милиона.

Въпреки подобрената сигурност в Майдугури, „градът винаги е бил уязвим“, сподели пред АФП Конфидънс Макхари, изследовател на военни конфликти в SBM Intelligence – разузнавателна компания със седалище в Лагос. Той отбеляза, че нападенията в провинцията продължават, често само на няколко километра от града.

Полицията обяви официално за 23 загинали и 108 ранени. Член на звено за борба с тероризма обаче посочи пред АФП, че броят на жертвите може да достигне 31. На сутринта след нападението по земята на пазара се виждаха разпръснати окървавени джапанки, локви кръв, разпилян лук, чушки и дини. Районът беше отцепен с полицейска лента.

„Варварски“ нападения

Полицията заяви, че „нормалният ритъм на живот в засегнатите райони е напълно възстановен“ и че силите за сигурност са засилили „присъствието и наблюдението в Майдугури и околностите му, за да предотвратят нови инциденти“.

Губернаторът на щата Борно Бабагана Зулум определи бомбените атентати като „варварски“ и призна, че „скорошният ръст на атаките е свързан с интензивните военни операции в гората Самбиса“, известна като крепост на джихадистите.

Нападението от предната вечер започна около полунощ в неделя срещу военен пост в квартал Ажилари Крос, югозападно предградие на Майдугури, разположено само на няколко километра от летището. Същата вечер беше регистрирана и друга атака в района на Дамбоа, южно от града. Майдугури, арена на ежедневни стрелби и бомбардировки в миналото, е относително спокоен в последните години, като последното голямо нападение беше през 2021 г., когато джихадисти от Боко Харам обстрелваха града с минохвъргачки и убиха 10 души.

Други терористични групировки, сред които ISWAP и отцепилото се крило Джамаату Ахлис Суна Лидаауати уал-Джихад (JAS), също подсилват позициите си в региона.

„От началото на 2025 г. голяма част от фокуса на нигерийските военни, армията и военновъздушните сили, е насочен към ISWAP. Но сега, когато виждаме JAS да се завръща в уравнението, това означава, че те са нещо повече от обикновена отцепила се фракция“, коментира Конфидънс Макхари.

През декември бомбен атентат в градска джамия, за който не беше поета отговорност от никой, но също се смята, че е дело на атентатор-самоубиец, отне живота на най-малко седем души. В селските райони около Майдугури насилието не спира. Миналия месец САЩ предприеха разгръщане на 200 свои военнослужещи в Нигерия, за да предоставят техническа подкрепа и обучение на местните войски в борбата им с тероризма.