Китай се завърна с нова голяма инвестиция в Кения.

Автомобил минава по магистралата Найроби, построена от Китайската корпорация за пътища и мостове (CRBC) на базата на публично-частно партньорство в Найроби, Кения, 20 май 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Thomas Mukoya

🇨🇳🇰🇪 Кения и две китайски държавни компании започнаха строеж на магистрален участък за 1,5 млрд долара, отбелязвайки завръщането на Пекин към големите инфраструктурни проекти в Източна Африка след пауза, продължила няколко години.

Проектът е разделен на две фази и ще се финансира с комбинация от заеми и собствен капитал – модел, който набира популярност, след като традиционното китайско кредитиране предизвика тревоги за дълговото бреме на страните длъжници.

„Да чакаме нормално бюджетно финансиране щеше да отнеме цял един живот. Другият вариант беше нов дълг, но и той беше невъзможен заради сегашното ни дългово бреме и ограниченото фискално пространство“, заяви президентът Уилям Руто пред ликуващат тълпа на церемонията по първа копка. След това той даде старт на работата на грейдери, багери и самосвали, които ще работят по трасето.

Магистралата ще подобри ключовия транспортен коридор, който свързва пристанище Момбаса с западните части на Кения и съседните държави без излаз на море като Уганда, минавайки през столицата Найроби.

Китай препозиционира присъствието си в Африка

След като инвестира милиарди долари в африканска инфраструктура, около 2019 г. Китай рязко намали кредитирането заради опасения относно устойчивостта на дълговете в страни като Кения. Миналата година обаче на среща на върха с африкански лидери Пекин обеща нови 50 милирда долара кредити и инвестиции за три години – знак за повторно позициониране на континента.

През тази година Кения прекрати договора с консорциум, воден от френската Vinci SA, и обяви новата сделка по време на държавното посещение на Руто в Пекин през април.

Кения е сред най-близките африкански съюзници на Вашингтон. Затова сближаването с Пекин предизвика гнева на американския президент Доналд Тръмп, което принуди Руто публично да защити стратегията си: „Трябва да увеличаваме износа си към пазари като Китай.“

Смесено финансиране и 28-годишна концесия за тол такси

Първата фаза струва 863 милиона долара и ще се изпълнява от China Road and Bridge Corporation заедно с кенийския държавен фонд NSSF. Те ще разширят двата налични еднолентови участъка с обща дължина 139 км до магистрали с 4 и 6 ленти.

Във втората фаза Shandong Hi-Speed Road and Bridge International, която е дъщерно дружество на Shandong Hi-Speed Group, ще превърне еднолентов участък с дължина 94 км в 6-лентова магистрала за 678,56 млн. долара.

И в двете фази съотношението ще бъде 75% заем и 25% собствен капитал. В първата фаза NSSF ще осигури 45% от собствения капитал. Заемите вероятно ще се отпуснат от китайски търговски банки и държавни институции като Export-Import Bank of China, съобщи Кефа Седа, висш служител в министерството на финансите.

Строителството трябва да приключи до края на 2027 г. След това китайските компании получават 28-годишна концесия за събиране на тол такси, с които да си върнат инвестицията и да реализират печалба.

Президентът на Уганда предложи създаване на Източноафриканска федерация.

🇺🇬 Дългогодишният президент на Уганда Йовери Мусевени предложи да бъде създадена Източноафриканска федерация, военен съюз между държавите в региона, отбелязвайки завой от досегашната си реторика.

По време на пресконференция в държавната резиденция „Маюге“ в четвъртък, Мусевени заяви, че подобна стъпка би засилила възможностите на региона в сферата на отбраната, гарантирайки неговата сигурност.

Той обясни, че федерацията ще обедини всички въоръжени сили в региона – от Кения, Танзания, Уганда, Сомалия, Руанда, Бурунди, Южен Судан и Демократична република Конго.

„Искам създаването на Източноафриканска федерация. Федерация на Източна Африка ще събере нашите страни тук и ще бъде изключително мощна сила“, отбеляза той и добави: „Тя ще създаде център на тежестта за черната раса. Имаме много малки държави по света, но те си имат център на тежестта.“

По време на срещата с журналисти държавният глава изрази тревога от слабата военна мощ на повечето африкански страни и се запита как чужди държави успяват толкова лесно да нахлуват в Африка.

Мусевени припомни нападението срещу Либия, при което останалите държави в Африка просто са наблюдавали отстрани без да предприемат нищо. Именно затова той смята, че военното партньорство в региона е абсолютно необходимо, за да се предотвратят подобни случаи в бъдеще.

„Кой може да спаси Африка сега? Онзи път Либия беше нападната от чужденци, а ние стояхме и гледахме. Затова, за да гарантираме бъдещето си, трябва да мислим за политическата интеграция на Източна Африка“, подчерта Мусевени.

Изявленията му идват на фона на нарастващото напрежение в региона, породено от заплахите му за война срещу съседна Кения. На 8 ноември Мусевени предупреди, че между Кения и Уганда е възможно да избухне война, ако страната му продължи да има трудности с достъпа до бреговете на Индийския океан, като дори заяви, че океанът „принадлежи на него“.

„Някои от страните нямат излаз на море, и то не само заради икономиката, но и заради отбраната. Ти си заклещен. Как да изнасям продуктите си?“, попита той.

„Затова водим безкрайни разговори с Кения. Едно правителство спира, идва друго. Говорим за жп линия, за нефтопровода... Но този океан си е мой. Защото е мой океан. Имам право на този океан. В бъдеще ще има войни“, завърши угандийският президент.

Кой е Йовери Мусевени?

Йовери Мусевени е президент на Уганда от 29 януари 1986 г. – едно от най-дългите управления в Африка днес. Роден е през 1944 г. в семейство на скотовъдци от етноса банянуколе в югозападна Уганда. Като студент в Университета Дар ес-Салаам в Танзания (1967–1970) се увлича по леви и пан-африкански идеи, става близък с бъдещи революционери като Джон Гаранг (Южен Судан) и Лоран-Дезире Кабила (ДР Конго). След своето завръщане работи в разузнаването на президента Милтън Оборе, но след преврата на Иди Амин през 1971 г. бяга в Танзания и започва партизанска война.

През 1981–1986 г. Мусевени оглавява Националната армия на съпротивата (NRA), която превзема Кампала след гражданска война, продължила пет години. За разлика от предишните лидери на страната, той идва на власт не с преврат, а след истинска буш-война – нещо рядко в африканската история.

Първите 15–20 години от управлението му се смятат за успех: икономически растеж от над 6–7 % годишно, връщане на индо-угандийци (изгонени от неговия предшественик Амин), успешна борба с ХИВ/СПИН (разпространението спада от 18 % до под 6 %), въвеждане на универсално начално образование и относително стабилни институции. През 90-те години и в началото на новия век е наричан от много западни донори „новото лице на Африка“.

Към днешна дата обаче 81-годишният Мусевени е критикуван остро за авторитаризъм: за да може да се кандидатира отново маха ограничението за мандатите през 2005 г. и възрастовата граница от 75 години през 2017 г. Синът му Мухоози Кайнерабуга е началник на сухопътните войски и често е спряган за негов наследник.

Под негово управление участва активно в регионални военни конфликти – подкрепя бунтовниците в Южен Судан, Руанда и Демократична република Конго, а към днешна дата е разположил хиляди войници в Сомалия срещу ислямистката групировка Ал-Шабаб.

Въпреки критиките, Мусевени остава сред най-влиятелните лидери в Източна Африка и убеден защитник на идеята за по-тясна политическа и военна интеграция на региона.

Речник

Ал-Шабаб: Ислямистка терористична групировка, свързана с Ал-Кайда и действаща основно в Сомалия и Източна Африка. Уганда участва с хиляди войници в мисията на Африканския съюз (AMISOM/ATMIS) срещу нея от 2007 г.

Банянуколе (анколе): Етническа група от югозападна Уганда и северна Руанда, традиционно скотовъдци. Мусевени произлиза от хима, подгрупа на банянуколе.

Бурунди: Малка държава в Източна Африка, член на Общността на Източна Африка. Граничи с Руанда, ДР Конго и Танзания.

Дар ес-Салаам: Най-големият град и бивша столица на Танзания (1961–1996). Университетът там е център на леви и пан-африкански идеи в края на 60-те години на миналия век.

Демократична република Конго: Огромна държава в Централна Африка, най-голямата по площ в Субсахарска Африка като цяло. Член-наблюдател в EAC. Ключов участник в две големи войни в региона (1996–1997 и 1998–2003), в които Уганда и Руанда са имат военни интервенции.

Източноафриканска общност (EAC): Регионална организация за икономическа и политическа интеграция, митнически съюз, общ пазар. Основана през 1967 г. и закрита през 1977 г. Възродена през 2000 г. В нея членуват Кения, Танзания, Уганда, Руанда, Бурунди, Южен Судан, ДР Конго и Сомалия.

Източноафриканска федерация: Стара пан-африканска идея от 60-те години за превръщане на EAC в единна държава с общ президент, армия и валута. Подкрепяна е силно от Мусевени от 90-те години, но към днешна дата напредъкът е минимален заради национални интереси и недоверие.

Иди Амин: Угандийски диктатор (1971–1979), дошъл на власт с преврат. Изгонва десетки хиляди индийци и азиатци, отговорен за смъртта на 300–500 хиляди души.

Джон Гаранг: Лидер на Суданската народноосвободителна армия (SPLA), която се сражава за автономия или независимост на Южен Судан. Умира през 2005 г. при хеликоптерна катастрофа. Срещал се и учил заедно с Мусевени в Дар ес-Салаам.

Индо-угандийци: Потомци на индийски търговци и работници, докарани от британците в края на XIX и началото на XX в. Наброяват около 70 000 души. През 1972 г. са изгонени от Иди Амин, но Мусевени ги връща и компенсира през 90-те.

Кампала: Столица и най-голям град на Уганда.

Кения: Най-голямата икономика в EAC. Има излаз на Индийския океан (пристанище Момбаса). Уганда зависи от нейната инфраструктура (нефтопровод, жп линии) за износ по море.

Лоран-Дезире Кабила: Конгоански бунтовник, свалил Мобуту през 1997 г. с подкрепата на Руанда и Уганда. Убит през 2001 г., наследен от сина си Жозеф Кабила.

Маюге: Държавна резиденция на президента на Уганда, разположена западно от столицата Кампала.

Милтън Оботе: Президент на Уганда (1966–1971 и 1980–1985). Свален от Иди Амин през 1971 г. Мусевени започва кариерата си в неговото разузнаване.

Мухоози Кайнерабуга: Син на Йовери Мусевени. Генерал-лейтенант, командир на сухопътните войски на Уганда. Смята се за вероятен наследник на баща си, въпреки официалното отричане.

Национална армия на съпротивата (NRA): Партизанска армия на Мусевени (1981–1986), която взима властта през 1986 г. След това е превърната в редовна армия (UPDF).

Панафриканизъм: Идеология за политическо, икономическо и културно обединение на народите и държавите в Африка. Популярно през 60-те и 70-те години (Кваме Нкрума, Джулиус Ньерере и други).

Руанда: Малка държава в Източна Африка, член на EAC. Управлявана от 2000 г. от Пол Кагаме, който също е бивш партизанин, съюзник на Мусевени.

Сомалия: Държава в Африканския рог, член на EAC от март 2024 г. От 1991 г. е в състояние на гражданска война и без централизирана власт на голяма част от територията си.

Танзания: Държава в Източна Африка, наследник на идеите на Джулиус Ньерере за африкански социализъм и Източноафриканска федерация.

Южен Судан: Най-новата държава в света, обявила независимост през 2011 г. Член на EAC от 2016 г. В страната се води кръвопролитна гражданска война от 2013 до 2020 г.

Кения разби руска мрежа за трафик на хора, изпращала ги на фронта в Украйна.

Двама души се движат със скутер покрай рекламен банер на договорна служба в руските въоръжени сили, в Ялта, Крим, през април 2025 г.
📸 Снимка: Alexey Pavlishak/Reuters

🇰🇪🇷🇺 Кения обяви вчера, че над 200 нейни граждани се сражават в редиците на руската армия във войната срещу Украйна, докато агенциите за вербуване продължават да привличат силно кенийци към конфликта.

Миналата седмица Украйна съобщи, че повече от 1400 граждани от 36 африкански държави воюват в състава на руските войски, като някои са били подведени с измама.

Русия примамва африканци да подпишат договори с нейното министерство на отбрана, които бяха описани като „равносилни на смъртна присъда“ от украинският външен министър Андрий Сибиха, който призова африканските правителства да предупредят своите граждани.

„Вербуването в Русия се разширило и до африкански граждани, включително кенийци“, се посочва в изявление на министерството на външните работи на държавата от Източна Африка.

„Над двеста кенийци може да са постъпили в руската армия... мрежите за вербуване продължават да са активни както в Кения, така и в Русия“, предупреждават от ведомството.

Посолството на Москва в Найроби не отговори веднага на искане за коментар от страна на Ройтерс.

Според министерството кенийското посолство в Москва е регистрирало ранени сред вербуваните, на които е обещано уж до 18 000 долара за покриване на разходи за визи, пътуване и настаняване.

Силите за сигурност на Кения арестуваха руския гражданин Михаил Ляпин в рамките на акция срещу схема за трафик на хора на 25 септември 2025 г.
📸 Снимка: Kenyan Directorate of Criminal Investigations

🚨 Акция на силите за сигурност в Кения разби мрежа за трафик на хора, примамвала уязвими граждани с фалшиви оферти за работа в Русия, където те били принуждавани да се сражават срещу Украйна.

Акцията, проведена на 21 септември от звеното за транснационална организирана престъпност на Кения, откри 21 сънародници, които „очакваха обработка за Русия“ в апартаментите „Грейт Уол“, на по-малко от 20 км от международно летище „Джомо Кениата“ в столицата Найроби.

„Тъкмо се подготвяхме да напуснем страната за Русия, когато детективите почукаха на вратата. Всъщност подписвахме документи“, разказа една от жертвите пред местното издание Kahawa Tungu. Баща на три деца от окръг Киамбу, той сподели, че се бори с финансови проблеми и е бил подмамен с обещана месечна заплата над 1900 долара.

„Приятел ми каза, че има добре платена работа в Русия. Дадоха ми номера на човека, организатор на пътуването. Говорих с него, той ми обясни какво да правя и каква е процедурата“, обясни той.

Органите на реда задържаха кениеца Едуард Камау Гитуку, който получи обвинения в координиране на пътуванията на различни дати през септември и октомври. Освен това бяха открити документи, които свързват Гитуку и фирмата Global Face Human Resource Ltd. с друга компания – Ecopillars Manpower Ltd. – за едногодишно партньорство за набиране, подбор и изпращане на кенийци в Русия.

Жертвите разказаха пред полицията, че са подписали споразумения, според които трябва да платят между 13 и 18 хиляди долара на неназована чуждестранна агенция за визи, пътуване, настаняване и други логистични разходи.

„Който не плати в рамките на 35 дни, се таксува с 1% дневна неустойка“, съобщиха разследващите. Някои от жертвите заявили, че вече са внесли депозити в размер на до 774 долара.

Часове след акцията разследването доведе до ареста на Михаил Ляпин, който според местните медии е служител на руското посолство в Найроби. Източник на местния вестник The Standard съобщи, че Ляпин „е в процес на депортация“. Руското посолство от своя страна отрече да има връзка с лицето, което описа като бизнесмен.

„Кенийците бяха измамени да изплатят огромни суми за работа в Русия, но накрая се озоваваха на фронта“, заявиха кенийските разследващи. „Някои са убити, а оцелелите носят белези от изтезания или са травмирани психически.“

Един от малкото оцеляли кенийци е 36-годишният лекоатлет Евънс Кибет, който попадна в плен на украинските сили на 17 септември. Кибет сподели, че е бил подмамен да постъпи в руската армия, и разказа, че спортен агент е предложил на него и други трима кенийци безплатна екскурзия до Санкт Петербург. След изтичането на двуседмичната им туристическа виза гидът ги убедил да останат и да работят в Русия.

„Дойде вечерта с документи на руски. Нямах представа, че е военна работа. Каза ми да подпиша, взе ми паспорта и телефона – и така всичко се обърка“, разказа Кибет във видеоинтервю.

Кибет каза, че е бил отведен във военен лагер, където му обяснили, че трябва да служи или ще бъде застрелян. След седмица базова подготовка с оръжие Кибет успял да избяга по време на първата си бойна мисия – избягал в гора в Харковска област и свалил униформата си. Скитал два дни, преди да намери и да се предаде на украински патрул.

Кения започна разследване, съобщи главният секретар по външните работи Корир Синг’Оей, който заяви, че работи за проверка на горните твърдения и събиране на повече информация от кенийското посолство в Москва.

„Следим внимателно сведения за трима-четирима кенийци, станали жертва на трафик в Русия и сега държани като военнопленници от Украйна“, каза той, цитиран от нигерийското новинарско издание Business Insider Africa.

Масови протести и сблъсъци с полицията в Танзания.

🇹🇿 Полицията в Танзания използва сълзотворен газ и изстрели във въздуха, за да разпръсне групи протестиращи, които отново излязоха по улиците в деня след общите избори, белязани от демонстрации и насилие.

Протести избухнаха в търговската столица Дар ес Салаам и други градове по време на вота в сряда, след като двама основни претенденти срещу президентката Самия Сулуху Хасан бяха изключени от президентската надпревара, както и заради това, което лидерите на протеста описват като засилени репресии от страна на правителството.

Полицията наложи полицейски час в Дар ес Салаам, град с над седем милиона жители, след като правителствени сгради и други обекти бяха подпалени от гневната тълпа. Достъпът до интернет, който беше прекъснат по време на изборите, започна да се връща на пресекулки по-рано днес.

Местният правозащитник Тито Маготи съобщи пред Ройтерс, че е получил сведения за най-малко петима загинали по време на протестите вчера. Дипломатически източник, пожелал анонимност, потвърди надеждни данни, според които загиналите в Дар ес Салаам са най-малко десет.

Държавната телевизия започна излъчването на предварителни резултати от изборите, според които Хасан печели убедително мнозинство в различни избирателни райони.

Десетки протестиращи отново излязоха по улиците в поне три квартала на града днес, където бяха посрещнати от полицията, която стреля във въздуха и използва сълзотворен газ, според очевидци.

Други свидетели от северните градове Аруша и Мванза споделиха, че полицейските сили използват сълзотворен газ, за да разпръснат по-малки протести.

Британското правителство съобщи, че международните полети до и от Дар ес Салаам са отменени, а летищата в Аруша и близо до Килиманджаро са затворени.

Посолството на САЩ предупреди своите сънародници да останат на закрито, тъй като пътуването по суша в региона крие сериозни рискове, а много международни полети са отменени.

„Хората пренаписват политическата ни култура – от това да бъдем „крави“, ако ми позволите да използвам тази дума с уважение... към това да бъдем активни граждани“, каза Маготи.

Масовото недоволство се явява първо сериозно изпитание за Хасан, която спечели редица похвали с встъпване в длъжност през 2021 г. за облекчаването на цензуратата и репресиите срещу опоненти, които ескалираха при нейния предшественик Джон Магуфули.

През последните години обаче застъпници за правата на човека и опозиционни кандидати обвиняват властите в необясними отвличания на критици. Миналата година Хасан обяви, че е разпоредила да бъде започнато разследване на предполагаемите отвличания, но резултати от него така и не станаха публично достояние.

В публикация в Инстаграм профила на държавния говорител Герсон Мсигва беше оповестено, че заповедта за работа от вкъщи за държавните служители е удължена до петък, като всеки друг без спешна причина да излиза трябва също да работи от дома си.

Основната опозиционна партия ЧАДЕМА отправи призив за протести по време на изборите, които включваха и гласуване за парламент и длъжностни лица в полуавтономния архипелаг Занзибар.

ЧАДЕМА беше дисквалифицирана през април, след като отказа да подпише кодекс за поведение, а нейният лидер Тунду Лису беше обвинен в държавна измяна.

Комисията дисквалифицира и кандидата на опозиционната партия АКТ-Вазалендо, оставяйки само малки партии да се изправят срещу Хасан.

Кения обяви Мюсюлманско братство и Хизб ут-Тахрир за терористични организации

📸 Снимка: Simon Maina / AFP

🇰🇪 Правителството на Кения обозначи официално Мюсюлманско братство и Хизб ут-Тахрир за терористични организации, които действат под прикритие в страната, което ги поставя в една категория с Ал-Шабаб и други забранени екстремистки групировки.

В специално издание на Кенийския държавен вестник, Допълнение № 157 от 19 септември 2025 г., министърът на вътрешните работи и националната администрация Кипчумба Муркомен издаде Правно уведомление № 157, позовавайки се на правомощия, предоставени му съгласно раздел 3(3) от Закона за предотвратяване на тероризма, глава 59B.

Уведомлението, озаглавено „Заповед за предотвратяване на тероризма (Обявяване на определени субекти) за 2025 г.“, посочва двете ислямистки групировки в своя списък, с което криминализира тяхната дейност на територията на Кения.

Обявяването означава, че членство, финансиране, свързване или разпространение на пропаганда в подкрепа на тези групи вече е равносилно на престъпление, което подлежи на съдебно преследване, с наказания, вариращи от солена глоба до дълъг престой зад решетките. Заповедта ще остане в сила за неопределен срок, докато не бъде отменена от министъра на вътрешните работи или от съда.

Решението на Кения да забрани двете международни ислямистки движения е значимо развитие, тъй като сигнализира за затягане на рамката за борба с тероризма на територията на страната в момент, когато екстремистките мрежи стават все по-динамични, глобализирани и адаптивни.

Този ход идва на фона на продължаващите усилия за справяне с с последиците от нестабилността в съседна Сомалия, която отдавна служи като убежище за бойци на Ал-Шабаб. Групата многократно е извършвала смъртоносни атаки на кенийска територия, което е повлияло силно на политическата стабилност в страната и принуди правителството да заеме по-агресивна позиция срещу заплахите от радикалния ислямизъм.

Въпреки че не е известно Мюсюлмански братя и Хизб ут-Тахрир да са извършвали нападения на територията на Кения, те отдавна намират място в разузнавателни оценки заради идеологическата радикализация, тайните стратегии за набиране на членове и връзки с международни терористични екосистеми.

Кения, която е първата държава в Източна Африка, забранила Мюсюлмански братя, се присъедини към страни като Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Русия, които са обозначили официално Мюсюлмански братя за терористична организация.

Осем загинали в сражения по границата между Южен Судан и Уганда.

Тленните останки на загиналите южносудански войници в атаката бяха събрани в линейка.
📸 Снимка: Sudan Post/Courtesy

🇺🇬⚔️🇸🇸 Най-малко осем войници от Въоръжените сили на Южен Судан загинаха в сражения с армията на Уганда в близост до общата граница на двете държави, на фона на ескалация на напрежението заради спорната гранична демаркация.

Силите за народна отбрана на Уганда (UPDF) бяха подложени на критика заради предполагаемо трансгранична атака в окръг Каджо-Кеджи на провинция Централна Екватория, един от десетте региона на съседен Южен Судан.

В изявление пред медиите, публикувано в понеделник, прессекретарят в Службата на комисаря на Южен Судан Исак Уори, потвърди, че инцидентът е станал около 15:00 часа и е включвал стрелба между предполагаеми угандийски войски и съвместна оперативна единица, разположена в района.

„Службата на комисаря на окръг Каджо-Кеджи информира обществеността, че днес, 28 юли 2025 г. в приблизително в 15:00 часа е възникнал инцидент с докладвано въоръжено стълкновение в района Няинга-Муда на Бори Бома, Кангапо II Паам,“ се посочва в изявлението.

Предварителни доклади сочат, че военнослужещи от UPDF са извършили нападение по позиция на въоръжените сили на Южен Судан, натоварена с наблюдение на пограничния район. Инцидентът е нарушил планирана трансгранична среща между местни лидери от двете съседни страни в рамките на инициатива резидентен комисар на окръг Юмбе в Уганда.

Службата на комисаря заяви, че работи в тясно сътрудничество със службите за сигурност, за да установи фактите около предполагаемото нападение.

„Активно координираме действията си с органите за сигурност на терен, за да проверим пълните обстоятелства около това развитие,“ увери Уори.

Поради нестабилния характер на ситуацията, служителите все още не са потвърдили точния брой на жертвите или степента на щетите.

„Имайки предвид променливата ситуация, все още няма потвърдени данни за жертвите. Призоваваме обществеността да запази спокойствие, да избягва засегнатия район и изчака допълнителни сведения от длъжностни лица,“ завършва съобщението.

Инцидентът идва на фона на продължаващите усилия за координация между двете страни, насочена към укрепване на двустранното партньорство и окончателно разрешване на дългогодишни спорове, свързани с демаркацията на общата граница и военното присъствие в спорните зони.

В миналото инциденти с участието на патрули от въоръжените сили на двете страни предизвикваха дипломатическа тревога, въпреки че двете правителства остават ангажирани с двустранен диалог за решаване на споровете. Въпреки че през годините е имало периодични гранични сблъсъци, размяна на огън между страните е рядкост. Уганда изпрати армията си в подкрепа на Киир през 2013 г. след избухването на гражданската война в Южен Судан – само две години след като обяви независимост от Судан. Конфликтът между Киир и вечния му съперник Риек Мачар продължи пет години и уби около 400 000 души, преди двамата да постигнат споразумение за споделяне на властта през 2018 г.

Уганда отново разположи специални сили през март тази година, след като Киир предприе действия срещу Мачар и в крайна сметка го постави под домашен арест, събуждайки страхове от разпалване на нова гражданска война. Този ход осуети сключването на сделка за споделяне на властта и доведе до нов конфликт между UPDF и милиция на етническата група нуер, от която произлиза и самият Мачар.

Уганда беше обвинена в употреба на химически оръжия – барелни бомби, съдържащи запалителна течност, която уби цивилни, по време на сражения срещу милиции на нуер в североизточната част на Южен Судан – обвинения, които тя отхвърля.

Петима държавни служители в Кения бяха отвлечени от Ал-Шабаб.

🏴⚔️🇰🇪 Петима държавни служители бяха отвлечени от въоръжени бойци от ислямистката групировка Ал-Шабаб в понеделник сутринта в кенийския окръг Мандера, близо до слабо охраняваната граница със Сомалия, потвърдиха местни полицейски служители.

Джулиус Неру, командир на южната полиция на Мандера, сподели пред репортери, че служителите на регионалната администрация са били отвлечени докато пътуват от Варгадуд до Елуак в Мандера, град на около 1135 км североизточно от Найроби, недалеч от границата между Сомалия и Етиопия.

„Шефовете са били на път за работа, когато са били отвлечени“, сподели той.

Шефовете в Кения са държавни служители, назначени от националното правителство, работещи за Министерството на вътрешните работи като местни управници, като са отговорни за поддържането на ред и закони, координация на операциите по сигурността и надзор на правителствените програми от най-ниско ниво.

Регионът често е изправен пред заплахи за сигурността поради своята близост до Сомалия, където екстремистите от Ал-Шабаб имат свобода на действие в резултат на слабо охраняваната държавна граница, позволяваща им проникват на кенийска територия.

Силите за сигурност са започнали операция по издирване на отвлечените служители, като властите отправиха призив към местните жители да предоставят всяка информация, която би могла да доведе до спасяването им.

Ал-Шабаб, местния клон на Ал-Кайда, контролиращ обширни територии в южната част на Сомалия, е извършвал многобройни атаки в Кения, особено в нейните североизточни региони. В дългосрочен бунт ислямистите нападат силите за сигурност, правителствени служители и цивилното население, като отмъщение за военното присъствие на Кения в Сомалия в рамките на мироопазваща мисия на Африканския съюз.

Военачалникът на Уганда заяви публично, че иска да обезглави лидера на опозицията

Генерал-лейтенант Мухузи Кайнеругаба, командир на Сухопътните сили на Уганда и президентски син, по време на партито за рождения си ден в Ентебе, Уганда, 7 май 2022 г.
📸 Снимка: Abubaker Lubowa/Reuters

🇺🇬 Шефът на въоръжените сили на Уганда и син на дългогодишния президент Йовери Мусевени заплаши най-популярния опозиционен лидер в страната, че ще му отреже главата в публикация на Х.

Мухузи Кайнеругаба е считан за вероятния наследник на баща си, който е начело на страната от 1986 г. Военачалникът често е агресивен в поведението си онлайн, както и се изказва провокативно в публикациите си на социалните мрежи.

Без съмнение най-известната му изява е от октомври 2022 г. когато в серия от туитове заплаши с инвазия в съседна Кения и в крайна сметка предизвика международен скандал и вълна от възмущение по свой адрес. Самият той твърди, че някои от постовете му са иронични.

В публикация на Х от неделя вечерта той заяви, че единствено баща му го спира от това да го обезглави: „Ако Мзее не беше там, щях да му отрежа главата още днес“, заканва се той.

Уайн, чието гражданско име е Робърт Кягулани, завърши на второ място след Мусевени на президентските избори през 2021 г., В отговор на заплахата по свой адрес той заяви, че не приема равнодушно подобни думи, тъй като вече на няколко пъти е бил мишена на неуспешни опити за покушение.

„Най-накрая! Събудих те? Преди да те обезглавя, върни ни парите, които ти дадохме назаем“, написа в отговор президентският син, което предполага, че по-рано властите са подкупили Уайн, за да саботират опозицията.

По-рано говорителят на правителството изрази мнение, че публикациите му в социалните медии трябва да се разбират като „случайни“ коментари и не бива да се приемат на сериозно или като отразяващи правителствената политика.

Уайн, известен музикант, реши да влезе в политиката, като се възползва от своята популярност, успя да се превърне в най-сериозната заплаха за влиянието на Мусевени. Той отхвърли резултатите от изборите през 2021 г. с твърдението, че има фалшифициране на бюлетини и сплашване.

Правозащитници също обвиниха правителството на Мусевени в широко разпространени нарушения на правата на човека, включително изтезания и произволни задържания. Правителството на Уганда многократно е отричало твърденията за изборни измами и нарушения на човешките права.

Посредничеството на Турция сложи край на напрежението между Сомалия и Етиопия.

📸 Снимка: Recep Tayyip Erdoğan on X

🇪🇹🤝🇸🇴 Сомалия и Етиопия се споразумяха за съвместна декларация за разрешаване на спора си относно отцепилия се регион Сомалиленд и стремежа на Етиопия за достъп до море, обяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган.

Говорейки на съвместна пресконференция в Анкара в сряда, Ердоган благодари на сомалийския президент Хасан Шейх Мохамуд и етиопския премиер Абий Ахмед за „историческото помирение“.

Ердоган приветства споразумението и изрази надежда, че сделката е „първата стъпка към ново начало, основано на мира и сътрудничеството между Сомалия и Етиопия“ и в крайна сметка ще гарантира, че Етиопия – най-населената държава в света без излаз на море – ще спечели излаз на море.

„Вярвам, че със срещата, която проведохме днес, особено с исканията на Етиопия за достъп до морето, моят брат шейх Мохамуд ще даде необходимата подкрепа за достъп до морето“, посочи турският лидер.

„Тази съвместна декларация се фокусира върху бъдещето, а не върху миналото, и отбелязва принципите, които тези две приятелски страни, които са много важни за нас, ще изградят отсега нататък“, допълни Ердоган по-късно в публикация в социалните медии.

Двете съседни страни на Африканския рог бяха свидетели на ескалация на напрежението, откакто през януари тази година Етиопия сключи сделка с сепаратисткия регион Сомалиленд за наемане на участък от бреговата ивица за изграждане на пристанище и военна база в замяна на дипломатическо признание, въпреки че това така и не беше потвърдено официално от властите в Адис Абеба.

Ходът предизвика ожесточен дипломатически и военен спор със съседна Сомалия, която определи сделката като грубо погазване на суверенитета ѝ, предизвиквайки международна тревога за риска от подновяване на конфликта, след като спорът привлече Египет и Еритрея – дългогодишни съперници на Етиопия.

Сомалиленд се отдели от Сомалия преди повече от 30 години, но не е признат за независима държава от Африканския съюз или ООН. Сомалия все още счита Сомалиленд за част от своята суверенна територия.

През годините Сомалиленд съумя да изгради стабилна политическа среда, която е в рязък контраст с продължаващите борби, които Сомалия води с несигурността на фона на смъртоносните атаки на терористичната групировка Ал-Шабаб.

Тази сряда държавните лидери на Етиопия и Сомалия пристигнаха в Анкара за разговорите, които следват две предходни срещи, постигнали едва забележим напредък.

Според текста на споразумението, публикуван от Турция, двете страни се съгласяват „да оставят зад себе си различията в мненията и спорните въпроси и да продължат решително напред в единодушие към общ просперитет“.

Двамата лидери се съгласиха да работят заедно по търговски договорености и двустранни споразумения, които биха гарантирали на Етиопия „надежден, безопасен и устойчив достъп“ до морето „под суверенната власт на Федерална република Сомалия“.

Не по-късно от края на февруари те ще започнат технически разговори, които трябва да приключат „в рамките на четири месеца“, а продължаващите различия трябва да бъдат решени „чрез диалог“ и с подкрепата на Турция, ако и когато е необходимо.

„Разправихме се с недоразуменията, възникнали през последната година“, заяви лидерът на Етиопия, говорейки заедно с Ердоган.

„Желанието на Етиопия за сигурен достъп до морето е мирно начинание и ще бъде от полза за нашите съседи, това е начинание, което трябва да се разглежда в духа на сътрудничество, а не на подозрение“, категоричен бе той.

Лидерът на Сомалия посочи, че споразумението е „сложило край на техните различия“ и страната му е „готова да работи с етиопското ръководство и етиопския народ“.

Турция посредничи между двете страни от юли, водейки дискусии, насочени към разрешаване на техните различия.

Сблъсъци избухнаха в столицата на Южен Судан.

Военнослужещи от въоръжените сили на Южен Судан стоят на опашка по улиците на столицата Джуба за своеобразна „демонстрация на сила“ преди посещението на папа Франциск в страната, 2 февруари 2023 г.
📸 Снимка: REUTERS/Jok Solomun

🇸🇸 Въоръжени сблъсъци избухнаха в Джуба, столицата на Южен Судан, в четвъртък вечерта, след като силите за сигурност на страната се опитаха да арестуват бившия ръководител на разузнавателната служба, според репортери на Reuters и сигнал, изпратен до персонала на ООН.

Звуци от стрелба са били чути в столицата в 19:00 ч. вечерта, като според очевидци престрелките са продължили около час.

В съобщение до всички свои служители в Джуба, ООН отправя призив да потърсят незабавен подслон. От организацията посочват, че ескалацията на напрежение е свързана с опит за арест на бившия ръководител на Националната служба за сигурност (NSS).

В началото на октомври президентът на страната Салва Киир освободи Акол Кур Кук, ръководил службите за сигурност неизменно от независимостта на страната през 2011 г., като на негово място назначи близък свой съюзник.

Потърсен по телефона за коментар, говорител на военните заяви, че се опитва да установи какво се случва.

Анализатори посочват, че уволнението на Акол Кур е резултат от ожесточената борба за власт по най-високите етажи на властта – няколко седмици след като съобщение на ръководеното от Киир преходно правителство, че изборите, които трябваше да се проведат през декември, се отлагат за втори път.

Съперничещите си фракции, лоялни на президента Салва Киир и първия вицепрезидент Риек Мачар, се изправиха една срещу друга в кървава гражданска война, продължила от 2013 до 2018 г. и довела до стотици хиляди жертви.

Оттогава двамата управляват заедно като част от преходно правителство, довело до относителен мир, но периодично между противопоставящите се сили избухват сблъсъци, в допълнение към честите сражения между множество въоръжени групи в селските райони на страната.

Судан се интересува от изграждането на руска военноморска база.

🇸🇩⚓🇷🇺 Судан все още се интересува от изграждането на руска военноморска база в пристанищния град Порт Судан, разположен на брега на Червено море, заяви Хюсеин ал-Хаджа, изпълняващ длъжността заместник-министър на външните работи на африканската страна.

Изказването беше направено в изявление за руското издание „Африканска инициатива“ по време на министерската конференция на срещата на върха Русия-Африка. Той отбеляза, че споразумението между двете страни вече е подписано.

„Правителството е готово и се интересува от изпълнението на този проект, който смятаме за важен за сигурността в Червено море, за сигурността на границите на Судан и за контрола на световната търговия в региона. Както знаете, Червено море е изправено пред много заплахи от терористични групи и дори западни сили, които се опитват да контролират Червено море“, отбеляза Ал-Хаджа.

Властите в Хартум все още не са ратифицирали споразумението за създаване на руска база в Порт Судан на Червено море. От април 2023 г. страната е разкъсвана от въоръжен конфликт между правителството и Силите за бърза подкрепа (RSF), възпрепятстващ одобрението на сделката. През юни посланикът на Судан потвърди ангажимента на страната към базата.

На 9-10 ноември в руския черноморски курорт Сочи се проведе първата министерска конференция на Форума за партньорство Русия-Африка. Събитието с участието на ръководители на съответните ведомства е насочено към укрепване на всеобхватното сътрудничество между Руската федерация и страните от африканския континент във всичките му измерения: политика, сигурност, икономика, наука и технологии, културна и хуманитарна сфера.

Китайската военноморска база в Джибути проведе обучение с армията на страната.

🇨🇳🤝🇩🇯 Базата за поддръжка на Народната освободителна армия на Китай в Джибути проведе тридневно съвместно учение с военнослужещи от армията на африканската страна в периода от 26 до 28 октомври 2024 г.

Обучението на тема „Съвместна антитерористична военна операция“ се състоеше от сухопътна и морска фаза и включваше упражнения по огнева атака, въоръжен ескорт, борба с пиратството и други теми. В него се включиха повече от 300 войници, 40 бронирани машини, пет лодки, артилерия и логистични превозни средства от армиите на Китай и Джибути.

По време на сухопътната фаза двете страни сформираха съвместно командване и проведоха серия от упражнения по теми като полево разгръщане, координирано разузнаване и огневи удари, като подобриха ефективно оперативната координация между двете армии.

Морската фаза се проведе по сценарий „Съвместно ескортиране и борба с пиратството“. Двата военноморски флота се упражняваха по седем теми, а именно товарене на докове; въоръжен ескорт; блокада; съвместно патрулиране в морето; борба с пиратството; посещение, качване на борда, претърсване и изземване (VBSS) и тайно нападение.

Това е първото в историята съвместно обучение между военноморските сили на двете страни, проведено от китайската база за поддръжка в Джибути от самото ѝ създаване.

Судан отменя пристанищната сделка на ОАЕ за 6 милиарда долара заради подкрепата за RSF.

🔍 Източник: BBC

🇸🇩⚔️🇦🇪 Судан отмени сделка на стойност 6 милиарда долара с Обединените арабски емирства за развитие на инфраструктурата на пристанище в Червено море, заяви в неделя финансовият министър на страната Гибрил Ибрахим, обвинявайки Абу Даби, че подкрепя Силите за бърза подкрепа (RSF) в продължаващия конфликт в страната.

Сделката, подписана през декември 2022 г., трябваше да види компанията Abu Dhabi Ports and Invictus Investment, управлявана от суданския бизнесмен Осама Дауд да построи и управлява пристанището Абу Амама, разположено на около 200 километра северно от Порт Судан.

„След случилото се няма да дадем на ОАЕ нито сантиметър на брега на Червено море“, заяви Ибрахим на пресконференция в Порт Судан, имайки предвид твърденията, че Емирствата са предоставили подкрепа на бунтовниците от RSF, които се сражават срещу армията на Судан от 15 април 2023 г.

Прекратеният проект беше част от по-голям инвестиционен пакет, който също включваше зона за свободна търговия, селскостопански проект и депозит от 300 милиона долара в централната банка на Судан.

Ибрахим, който също оглавява Движението за справедливост и равенство, отрече информацията, че е подал оставка като министър на финансите в знак на протест срещу уволнението на ръководителя на данъчната служба. „Все още сме на позицията си, но имаме резерви към сигналите от нашия изпълнителен орган“, каза той. „Резервите не се управляват с оставки.“

Турция ще търси по-широко сътрудничество със страните от Африка на среща в Джибути.

🇹🇷🤝🇩🇯 Външният министър на Турция ще пътува до Джибути следващата седмица за среща на министрите Турция-Африка, където ще бъде обсъдено подобряване на сътрудничеството между Анкара и страните на континента, съобщиха служители от външно министерство.

Турция, членка на НАТО, разшири своето влияние в Африка през последните години, като увеличи търговския обем почти осем пъти, предостави дипломатическа и военна подкрепа на някои страни и сключи множество сделки в различни области.

Длъжностните лица, говорещи при условие за анонимност, споделиха, че срещата в Джибути има за цел да направи оценка на предишна конференция, проведена през 2021 г., и да обсъди възможните стъпки за задълбочаване на сътрудничеството.

Срещата ще се проведе на 2-3 ноември и на нея ще присъстват представители на 14 африкански страни, заедно с турския външен министър Хакан Фидан.

Новината идва на фона на усилията на Анкара да посредничи за потушаване на ескалиращото в региона напрежение, породено от спор между Сомалия и Етиопия относно решението на етиопските власти да сключат договор с непризнатата държава Сомалиленд за наемане на участък от нейната брегова ивица.

Длъжностните лица посочиха, че посредничеството е било трудно поради липсата на доверие между страните, но въпреки това Анкара се надява на положителни новини в следващите няколко дни.

Във вторник Турция подписа споразумение за сътрудничество с Нигер в областта на минното дело, след като през юли подписа подобно споразумение за сътрудничество със западноафриканската държава и в областта на нефтената и газова индустрия.

Запитани за споразумението, служителите казаха, че турският орган за изследване и проучване на минерали разполага с три находища на злато в Нигер, защитени от силите за сигурност на страната, и планира да започне официално добив там до края на годината.

Турция се надпреварва за плацдарм в Африка със световни сили като Франция, Русия и Китай, изграждайки партньорства с няколко страни и предоставяйки въоръжени дронове на Сомалия, Етиопия и други партньорски нации.

Длъжностните лица казаха, че предоставянето на отбранително оборудване и военно обучение от страна на Турция има за цел укрепване на „националните способности“ и подкрепа за борбата с тероризма.

„Държавите, които са придобили турски дронове, засилиха териториалния контрол в страните си“, заяви служител от турската отбранителна индустрия, цитирайки удвояването на нивото на контрол на правителствените сили в Буркина Фасо до 65% от площта на страната, благодарение на турските дронове.

Главнокомандващият армията на Уганда постаи ултиматум на американския посланик: Извинете се или напуснете.

📸 Снимка: The Kampala Post

🇺🇬⚔️🇺🇸 Генерал Мухузи Кайнеругаба, главнокомандващ отбранителните сили на Уганда, постави ултиматум на американския посланик в страната, според който ако не се извини за своето „недипломатично поведение“ лично на президента Йовери Мусевени до понеделник в 9 часа сутринта, местните власти ще поискат той да напусне страната.

Генерал Кайнеругаба обаче подчерта, че Уганда няма проблеми със САЩ като държава, а по-скоро с неотдавнашните действия на посланика, които се възприемат като работа срещу правителството на Националното съпротивително движение (NRM).

Американското посолство в Кампала се ангажира с местни опозиционни групи и неправителствени организации, което е разглеждано от мнозина като опит за разклащане на сегашната власт. Освен това Съединените щати наложиха санкции на служители по сигурността на страната, включително четирима висши полицейски служители, което допълнително нажежи обстановката.

Реакциите по повод санкциите бяха разнопосочни. Робърт Кягулани - поп изпълнител, който влезе в политиката и в крайна сметка се превърна в основния лидер на опозицията - ги приветства, докато ветеранът в телевизионния ефир Джеймс Онен, известен още като Дебелото момче, разкритикува позицията на Кягулани, заявявайки, че никой политически лидер не трябва да празнува налагането на чуждестранни санкции срещу собствените си сънародници.

По-рано генерал Кайнеругаба написа на профила си в платформата X, че американският посланик е проявил неуважение към конституцията на страната и нейния президент.

„Драги сънародници, мой тържествен дълг е да ви съобщя, че ние като народ сме на път да влезем в сериозна конфронтация с настоящия посланик на Съединените щати в страната заради проявеното неуважение към нашия любим и прославен президент и за подкопаване на конституцията на Уганда.“

Турция води преговори за ракетен полигон и космодрум в Сомалия

🔍 Източник: Bloomberg

🇹🇷🤝🇸🇴 Турция води преговори с федералното правителство на Сомалия за създаване на съоръжение за изстрелване на космически апарати в околоземна орбита и полигон за провеждане на изпитания с балистични ракети с голям обсег. Това съобщава Bloomberg, позовавайки се на неназовани източници, запознати с въпроса.

Програмата на Анкара за балистични ракети се нуждае от място за провеждане на изпитания на далечни разстояния, а местоположението на Сомалия в източния край на континентална Африка е идеално за целта, тъй като позволява изстрелвания в посока Индийския океан. В същото време страната се намира близо до екватора, което я предоставя благоприятни условия за космодрум. Тестването близо до екватора може да помогне за увеличаване на обхвата и ефективността на космическите ракети.

Турция отдавна се стреми да се присъедини към космическата надпревара, която традиционно е била доминирана от глобални сили като САЩ, Съветския съюз и Китай, и плановете на страната за изстрелване на ракета в околоземна орбита са в ход от няколко години. Това може да се случи именно от Сомалия, а турски официални лица са уверени, че източноафриканската страна ще се съгласи с искането на Анкара. Министерството на отбраната на Турция отказа коментар.

Хюсеин Шейх-Али, съветник по националната сигурност на президента на Сомалия Хасан Шейх Мохамуд, също отказа коментар, след като бе потърсен по телефона с искане за допълнителна информация. Председателят на парламентарната подкомисия по отбрана Абди Ахмед Кошин каза, че няма информация за подобно споразумение.

Турция работи върху увеличаване на обхвата на собствените си ракети Tayfun от около 560 километра, разкри президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган през 2022 г. Евентуална пускова площадка в Сомалия ще елиминира риска от инциденти, например падане на отломки в жилищни райони и други страни.

Турция е една от малкото чуждестранни сили, които полагат усилия за укрепване на връзките си със Сомалия, която се опитва да се възстанови от гражданска война, продължила над десетилие. Именно през последното десетилетие Турция успя да разшири влиянието си в страната чрез сътрудничество в редица области, включително в сферата на отбраната и инфраструктурните проекти. Анкара също така е ключов посредник между федералното правителство в Могадишу и лидерите на полуавтономния регион Сомалиленд.

Турция, заедно с Обединените арабски емирства и Египет, е сред международните играчи от средно ниво, които все по-усилено навлизат в Африка на фона на забавянето в китайските инвестиции и опитите на САЩ да навакса изоставането си на континента от последните години.

Докато Русия се превърна в символ на антизападните настроения в някои африкански държави от региона на Сахел, нейните наемници от групата Вагнер не са толкова желани колкото турските дронове TB2 Baykar, които бяха закупени от най-малко 11 държави на африканския континент.

Турция засилва позициите си в Сомалия, откакто Ердоган посети страната през 2011 г. Тогава той се съгласи да предостави финансова помощ за съживяване на базови услуги като образование и здравеопазване, наред с полагането на усилия за укрепване на сигурността.

Споразумение за сътрудничество в областта на отбранителната промишленост, сключено между Турция и Сомалия през 2015 г., позволява „съвместни изследователски, развойни и промишлени проекти в областта на военното оборудване на територията на двете страни“. В допълнение, през юли тази година те се споразумяха за засилеено отбранително и икономическо сътрудничество и през следващото десетилетие.

През 2017 г. Турция откри най-голямата си задгранична военна база в столицата Могадишу, където стотици турски военни инструктори са разположени за обучение на сомалийските войски. Това е част от плана на Сомалия за подобряване на сигурността и неутрализиране на заплахата от Ал Шабаб, местното крило на международната терористична мрежа „Ал Кайда“.

Турция, която иска да приложи своите отношения с Могадишу и в други африкански страни, се очаква да изпрати кораб за проучвателна мисия в търсене на неразкрити залежи от петрол и газ край бреговете на Сомалия, след предложение от местното правителство.

На дипломатическия фронт Анкара наскоро се опита да посредничи в спор между Сомалия и съседна Етиопия относно сделката, сключена от Адис Абеба за изграждане на пристанище в Сомалиленд – регион, който се намира в рамките на международно признатите граници на Сомалия, но е де факто независима държава от 1991 г, когато обявява едностранно своята независимост.

Етиопия разполага артилерия и балистични ракети M20 по границата си със Сомалия

🇪🇹⚔️🇸🇴 На 5 септември 2024 г. главнокомандващият въоръжените сили на Етиопия генерал Берхану Джула кацна на летището в Джиджига, административен център на източния регион Сомали, за да участва в честванията по случай 47-годишнината от основаването на Източното командване на въоръжените сили на страната, което се провежда за първи път тази година.

Джула беше придружен от своя заместник генерал Абебау Тадесе. Двамата бяха приветствани от лидерите на регионалното правителство на източната област Сомали, начело с неговия президент Мустафа Чаджар и началника на сигурността Дайиб Ахмеднур.

Освен това командирите участваха в официална церемония по откриване на тренировъчен център на Източното командване, разположен в покрайнините на града.

В речта си по случай празника главнокомандващият заяви, че Източното командване е изпълнило смело своя дълг не само в източните региони на страната, но и като навсякъде в страната и извън граница, подчертавайки че тези усилия са предотвратили това, което той вижда като опити за експанзия.

Фелдмаршал Джула заяви, че експанзионизмът като начин на мислене е пагубен и неминуемо води до война и посочи, че е небходимо да бъде взета поука от историята, че резултатът от една война винаги е унищожение на хората и икономиката на страната.

Той също така посочи, че „тези експанзионистични сили, сражаващи се в източните региони от страната, не бива да забравят за силата, която защитава суверенитета на Етиопия“.

Президентът на регионалното правителство Мустафе Мухамад отбеляза, че Националните сили за отбрана на Етиопия са нещо, с което цялата страна трябва да се гордее, тъй като винаги са изпълнявали своя дълг. Той припомни сраженията, водени от местните сили срещу бойци на ислямистката групировка Ал-Шабаб, завършили с разгром за последните.

Генерал Мохамед, главнокомандващ на източното командване на въоръжените сили, подчерта приноса на подчинените му военнослужещи за преодоляването на заплахата в източната част на страната и саможертвата им в името на мира на съседните страни, които към днешна дата правят опити да дестабилизират Етиопия.

Египет изпрати на Сомалия първата си доставка с военна помощ от 40 години насам

🇪🇬🤝🇸🇴 Египетски офицери и оборудване кацнаха в Могадишу, отбелязвайки първата доставка на военна помощ от Египет за Сомалия от повече от четири десетилетия. Този ход вероятно ще задълбочи допълнително напрежението между двете страни и Етиопия, според анализатори.

Египет и Сомалия се сближиха по-рано тази година, след като Етиопия подписа предварителна сделка с сепаратисткия регион Сомалиленд за наемане на крайбрежна ивица земя в замяна на евентуалното признаване на неговата независимост от Сомалия.

Правителството в Могадишу нарече сделката посегателство срещу суверенитета на страната и обеща, че ще ѝ противодейства с всички необходими средства.

Египет, който от години е в остри противоречия с Етиопия относно изграждането на огромен хидроязовир от Адис Абеба в извора на река Нил, осъди сделката със Сомалиленд и подписа пакт за сигурност с Могадишу по-рано този месец, предлагайки да изпрати контингент от свои военни за нова мироопазваща мисия в разкъсваната от конфликти страна.

По-рано Сомалия заплаши да изгони 10 000 етиопски войници, които са разположени за участие в мироопазваща мисия съгласно сключено по-рано двустранно споразумение за противодействие на групировката Ал Шабаб.

Два военно-транспортни самолета C-130 на египетските военновъздушни сили пристигнаха на летището в Могадишу във вторник сутринта с оръжия и боеприпаси, заявиха двама дипломати и високопоставен сомалийски служител пред Ройтерс, пожелали анонимност.

Видео, разпространено в социалните медии и потвърдено от Ройтерс, показва кацналите самолети на летището.

Единият от дипломатите заяви, че Сомалия си „играе с огъня“, като внася египетски оръжия и антагонизира Етиопия.

Външните министерства на Сомалия и Египет не отговориха незабавно на искания за коментар.

Предложението на Египет да участва с войски в нова мироопазваща мисия, която ще започне следващата година в Сомалия, беше обявено в комюнике на Африканския съюз по-рано този месец. Кайро не е коментирал публично въпроса.

„Ако египтяните стъпят на терен и разположат войски по границата с Етиопия, това може да доведе двете страни до пряка конфронтация“, каза Рашид Абди, анализатор от мозъчния тръст Sahan Research.

„Заплахата от директен конфликт е ниска, но прокси конфликт е напълно възможен.“

В официално изявление Министерството на външните работи на Етиопия посочи, че страната „не може да стои настрана, докато други участници предприемат мерки за дестабилизиране на региона“, заявявайки, че е страната винаги е работила за насърчаване на мира и сигурността на Сомалия и региона и винаги е била отворена към дискусии за разрешаване на различията с Могадишу.

„Вместо да продължи тези усилия за мир, правителството на Сомалия влиза в заговор с външни участници, целящи да дестабилизират региона“, посочи още министерството, без да споменава директно Египет или доставката на оръжие за Сомалия.

Турция беше домакин през юли на два кръга от преговори между Сомалия и Етиопия относно сделката за Сомалиленд, която все още не е финализирана. Трети кръг се очаква следващия месец.

Етиопия, която няма излаз на море, твърди, че се нуждае от такъв. Могадишу настоява, че Сомалиленд, който не е получил международно признание, въпреки че се радва на практическа автономия повече от 30 години, е неразделна част от Сомалия.

ООН: Южен Судан не е готов да проведе първите си избори като независима държава

🔍 Източник: Oxfam

🇸🇸🗳️ Южен Судан не е готов да проведе първите си избори след обявяването на независимостта през декември, а местните политически играчи обсъждат дали гласуването да се проведе тази година или да бъде отложено за следващата. Това заяви в сряда главният пратеник на ООН в африканската страна.

Никълъс Хейсъм сподели пред Съвета за сигурност на ООН, че консултациите затрудняват третирането на 22 декември 2024 г, обявен миналия месец от Националната избирателна комисия за дата на провеждане на изборите, „като окончателен избор в изолация от други критични фактори“.

Гласуването, което ще бъде първото, откакто страната получи независимост от Судан през 2011 г. след две десетилетия на гражданска война, трябва да бъде кулминацията на сключеното преди пет години мирно споразумение, извадила страната от кръвопролитния конфликт. Сраженията между силите, лоялни на настоящия президент Салва Киир и тези, лоялни на настоящия вицепрезидент Риек Мачар, отнеха живота на 400 000 души.

Миналия декември Хейсъм очерта поредица от условия, необходими за провеждането на надеждни и мирни избори. През април той съобщи на Съвета за сигурност, че местните партии не са приложили съществена част от ключовите стъпки за свободни и честни избори, а тази сряда повтори още веднъж оценката си.

Като положително развитие изтъкна, че избирателната комисия е започнала да оценява „инфраструктурата и съоръженията на терен, необходими за осигуряването на благоприятна среда за провеждане на избори“, както и че са регистрирани 29 политически партии.

Мироопазващата мисия на ООН продължава „да подкрепя създаването на благоприятна среда за избори в Южен Судан, когато и да се провеждат“, съсредоточавайки се върху защитата на цивилното население, отбеляза Хейсъм.

Той заяви, че съществува загриженост сред големи сегменти от международната общност, гражданското общество, политическите партии и Комисията по правата на човека относно закон, приет наскоро от местния парламент, даващ на Националната служба за сигурност правомощия за извършване на арести без заповед.

Критиците на законопроекта твърдят, че противоречи на „стремежите им за отворено гражданско и политическо пространство“ и за изграждане на демократично общество, както и че е несъвместим с духа на преходната конституция на Южен Судан и задълженията ѝ в сферата на правата на човека.

„Беше отбелязано, че президентът има правомощието да върне закона обратно в парламента, за да коригира критиките, които бяха повдигнати“, посочи още Хейсъм. „Това би отворило значителна възможност за демонстриране на ангажимент за постигане на отворено политическо пространство, в което да се проведат първите демократични избори на Южен Судан.“

Посланикът на САЩ Линда Томас-Грийнфийлд изрази дълбоката загриженост на САЩ и други дипломатически мисии, че законът за сигурността може „да подкопае допълнитлено политическата и гражданска среда в страната“.

Хейсъм изтъкна хроничната продоволствена несигурност, разпространението на конфликта в съседен Судан и бързо влошаващата се икономика, изострена допълнително от възникнала наскоро авария в местен петролопровод, довела до намаляване на приходите в държвната хазна.

„Всеки един от тези елементи сам по себе си представлява значително предизвикателство“, отбеляза Хейсъм. „Взети заедно имат потенциала да тласнат страната към повратна точка – и всичко това в момент, в който народът на Южен Судан навлиза в деликатна фаза на полагане на основите си като нация.“

Едем Уосорну, оперативен директор на хуманитарната служба на ООН, сподели пред Съвета за сигурност на ООН някои показателни цифри - повече от 9 милиона души или 76% от населението на Южен Судан се нуждаят от хуманитарна помощ, а 7,1 милиона страдат от „остра хранителна несигурност, увеличение с около 1,5 милиона души в сравнение с миналата година.”

Уосорну сподели още, че средногодишните експертни прогнози по хранителна сигурност на ООН предполагат, че конфликтите и наводненията „могат да доведат до огнища на глад в периода между юни 2024 г. и януари 2025 г.“

Хуманитарната ситуация в страната се влошава от задълбочаващата се икономическа криза. По-голямата част от износа на петрол е прекратен от февруари 2024 г. заради спукания тръбопровод. Обезценяването на местната валута – южносуданския паунд – с над 70% през първите шест месеца на 2024 г. лиши много хора от редица стоки от първа необходимост, на фона на годишна инфлация за месец юни, възлизаща на 97%, според данни на Националното статистическо бюро.

Судан и Иран възстановиха дипломатическите връзки с размяна на посланици

Абдел Фатах ал-Бурхан, командир на въоръжените сили на разкъсвания от гражданска война Судан, посещава център за лечение на ранени военнослужещи в югоизточния щат Гедареф.
📸 Снимка: AFP

🇮🇷🤝🇸🇩 Главнокомандващият армията на Судан и фактически лидер на страната Абдел Фатах ал-Бурхан прие посланика на Иран и изпрати посланик на африканската страна в Техеран, укрепвайки сближаването между двете страни, настъпило след осемгодишен разрив.

Миналия октомври Судан и Иран се споразумяха да възобновят дипломатическите си отношения, на фона на продължаващите опити на военната хунта да си спечели нови съюзници в продължаващата повече от 15 месеца гражданска война с паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ (RSF).

Пристанищният град Порт Судан на Червено море се превърна в де факто столица на страната, след като Хартум стана арена на тежки сражения, принуждавайки правителствените органи да напуснат.

Това е „началото на нова фаза в хода на двустранните отношения между двете страни“, отбеляза заместник-секретарят на външното министерство Хюсеин ал-Амин.

Судан прекъсна дипломатическите си отношения с Иран през 2016 г. в знак на солидарност със Саудитска Арабия, след като саудитското посолство в Техеран стана обект на атака, извършена в отговор на екзекуция на висш шиитски духовник, извършена в саудитското кралство. Други страни, близки до Рияд също прекратиха дипломатическите си връзки с Иран.

През март 2023 г. обаче Рияд и Техеран обявиха възстановяването на отношенията след сключване на споразумение с посредничеството на Китай. Оттогава Иран започна да укрепва или възстановява отношенията със съседните арабски страни.

През февруари Съединените щати изразиха загриженост относно съобщенията за ирански оръжейни доставки за армията на Судан.

От самото начало на войната през април 2023 г. редица чуждестранни сили се включиха в подкрепа на една от двете страни . Правителството на Судан се сближи и с Русия, която според експерти е преразгледала досегашните си отношения с бунтовниците, известни с близките си връзки с Вагнер.

Войната в Судан отне живота на десетки хиляди хора, като според най-песимистичните оценки броят на жертвите надхвърля 150 000. Kонфликтът доведе страната до ръба на глада и предизвика най-тежката бежанска криза в света - с повече от 11 милиона разселени, според данни на ООН.