🇺🇬 Дългогодишният президент на Уганда Йовери Мусевени предложи да бъде създадена Източноафриканска федерация, военен съюз между държавите в региона, отбелязвайки завой от досегашната си реторика.
По време на пресконференция в държавната резиденция „Маюге“ в четвъртък, Мусевени заяви, че подобна стъпка би засилила възможностите на региона в сферата на отбраната, гарантирайки неговата сигурност.
Той обясни, че федерацията ще обедини всички въоръжени сили в региона – от Кения, Танзания, Уганда, Сомалия, Руанда, Бурунди, Южен Судан и Демократична република Конго.
„Искам създаването на Източноафриканска федерация. Федерация на Източна Африка ще събере нашите страни тук и ще бъде изключително мощна сила“, отбеляза той и добави: „Тя ще създаде център на тежестта за черната раса. Имаме много малки държави по света, но те си имат център на тежестта.“
По време на срещата с журналисти държавният глава изрази тревога от слабата военна мощ на повечето африкански страни и се запита как чужди държави успяват толкова лесно да нахлуват в Африка.
Мусевени припомни нападението срещу Либия, при което останалите държави в Африка просто са наблюдавали отстрани без да предприемат нищо. Именно затова той смята, че военното партньорство в региона е абсолютно необходимо, за да се предотвратят подобни случаи в бъдеще.
„Кой може да спаси Африка сега? Онзи път Либия беше нападната от чужденци, а ние стояхме и гледахме. Затова, за да гарантираме бъдещето си, трябва да мислим за политическата интеграция на Източна Африка“, подчерта Мусевени.
Изявленията му идват на фона на нарастващото напрежение в региона, породено от заплахите му за война срещу съседна Кения. На 8 ноември Мусевени предупреди, че между Кения и Уганда е възможно да избухне война, ако страната му продължи да има трудности с достъпа до бреговете на Индийския океан, като дори заяви, че океанът „принадлежи на него“.
„Някои от страните нямат излаз на море, и то не само заради икономиката, но и заради отбраната. Ти си заклещен. Как да изнасям продуктите си?“, попита той.
„Затова водим безкрайни разговори с Кения. Едно правителство спира, идва друго. Говорим за жп линия, за нефтопровода... Но този океан си е мой. Защото е мой океан. Имам право на този океан. В бъдеще ще има войни“, завърши угандийският президент.
Кой е Йовери Мусевени?
Йовери Мусевени е президент на Уганда от 29 януари 1986 г. – едно от най-дългите управления в Африка днес. Роден е през 1944 г. в семейство на скотовъдци от етноса банянуколе в югозападна Уганда. Като студент в Университета Дар ес-Салаам в Танзания (1967–1970) се увлича по леви и пан-африкански идеи, става близък с бъдещи революционери като Джон Гаранг (Южен Судан) и Лоран-Дезире Кабила (ДР Конго). След своето завръщане работи в разузнаването на президента Милтън Оборе, но след преврата на Иди Амин през 1971 г. бяга в Танзания и започва партизанска война.
През 1981–1986 г. Мусевени оглавява Националната армия на съпротивата (NRA), която превзема Кампала след гражданска война, продължила пет години. За разлика от предишните лидери на страната, той идва на власт не с преврат, а след истинска буш-война – нещо рядко в африканската история.
Първите 15–20 години от управлението му се смятат за успех: икономически растеж от над 6–7 % годишно, връщане на индо-угандийци (изгонени от неговия предшественик Амин), успешна борба с ХИВ/СПИН (разпространението спада от 18 % до под 6 %), въвеждане на универсално начално образование и относително стабилни институции. През 90-те години и в началото на новия век е наричан от много западни донори „новото лице на Африка“.
Към днешна дата обаче 81-годишният Мусевени е критикуван остро за авторитаризъм: за да може да се кандидатира отново маха ограничението за мандатите през 2005 г. и възрастовата граница от 75 години през 2017 г. Синът му Мухоози Кайнерабуга е началник на сухопътните войски и често е спряган за негов наследник.
Под негово управление участва активно в регионални военни конфликти – подкрепя бунтовниците в Южен Судан, Руанда и Демократична република Конго, а към днешна дата е разположил хиляди войници в Сомалия срещу ислямистката групировка Ал-Шабаб.
Въпреки критиките, Мусевени остава сред най-влиятелните лидери в Източна Африка и убеден защитник на идеята за по-тясна политическа и военна интеграция на региона.
Речник
Ал-Шабаб: Ислямистка терористична групировка, свързана с Ал-Кайда и действаща основно в Сомалия и Източна Африка. Уганда участва с хиляди войници в мисията на Африканския съюз (AMISOM/ATMIS) срещу нея от 2007 г.
Банянуколе (анколе): Етническа група от югозападна Уганда и северна Руанда, традиционно скотовъдци. Мусевени произлиза от хима, подгрупа на банянуколе.
Бурунди: Малка държава в Източна Африка, член на Общността на Източна Африка. Граничи с Руанда, ДР Конго и Танзания.
Дар ес-Салаам: Най-големият град и бивша столица на Танзания (1961–1996). Университетът там е център на леви и пан-африкански идеи в края на 60-те години на миналия век.
Демократична република Конго: Огромна държава в Централна Африка, най-голямата по площ в Субсахарска Африка като цяло. Член-наблюдател в EAC. Ключов участник в две големи войни в региона (1996–1997 и 1998–2003), в които Уганда и Руанда са имат военни интервенции.
Източноафриканска общност (EAC): Регионална организация за икономическа и политическа интеграция, митнически съюз, общ пазар. Основана през 1967 г. и закрита през 1977 г. Възродена през 2000 г. В нея членуват Кения, Танзания, Уганда, Руанда, Бурунди, Южен Судан, ДР Конго и Сомалия.
Източноафриканска федерация: Стара пан-африканска идея от 60-те години за превръщане на EAC в единна държава с общ президент, армия и валута. Подкрепяна е силно от Мусевени от 90-те години, но към днешна дата напредъкът е минимален заради национални интереси и недоверие.
Иди Амин: Угандийски диктатор (1971–1979), дошъл на власт с преврат. Изгонва десетки хиляди индийци и азиатци, отговорен за смъртта на 300–500 хиляди души.
Джон Гаранг: Лидер на Суданската народноосвободителна армия (SPLA), която се сражава за автономия или независимост на Южен Судан. Умира през 2005 г. при хеликоптерна катастрофа. Срещал се и учил заедно с Мусевени в Дар ес-Салаам.
Индо-угандийци: Потомци на индийски търговци и работници, докарани от британците в края на XIX и началото на XX в. Наброяват около 70 000 души. През 1972 г. са изгонени от Иди Амин, но Мусевени ги връща и компенсира през 90-те.
Кампала: Столица и най-голям град на Уганда.
Кения: Най-голямата икономика в EAC. Има излаз на Индийския океан (пристанище Момбаса). Уганда зависи от нейната инфраструктура (нефтопровод, жп линии) за износ по море.
Лоран-Дезире Кабила: Конгоански бунтовник, свалил Мобуту през 1997 г. с подкрепата на Руанда и Уганда. Убит през 2001 г., наследен от сина си Жозеф Кабила.
Маюге: Държавна резиденция на президента на Уганда, разположена западно от столицата Кампала.
Милтън Оботе: Президент на Уганда (1966–1971 и 1980–1985). Свален от Иди Амин през 1971 г. Мусевени започва кариерата си в неговото разузнаване.
Мухоози Кайнерабуга: Син на Йовери Мусевени. Генерал-лейтенант, командир на сухопътните войски на Уганда. Смята се за вероятен наследник на баща си, въпреки официалното отричане.
Национална армия на съпротивата (NRA): Партизанска армия на Мусевени (1981–1986), която взима властта през 1986 г. След това е превърната в редовна армия (UPDF).
Панафриканизъм: Идеология за политическо, икономическо и културно обединение на народите и държавите в Африка. Популярно през 60-те и 70-те години (Кваме Нкрума, Джулиус Ньерере и други).
Руанда: Малка държава в Източна Африка, член на EAC. Управлявана от 2000 г. от Пол Кагаме, който също е бивш партизанин, съюзник на Мусевени.
Сомалия: Държава в Африканския рог, член на EAC от март 2024 г. От 1991 г. е в състояние на гражданска война и без централизирана власт на голяма част от територията си.
Танзания: Държава в Източна Африка, наследник на идеите на Джулиус Ньерере за африкански социализъм и Източноафриканска федерация.
Южен Судан: Най-новата държава в света, обявила независимост през 2011 г. Член на EAC от 2016 г. В страната се води кръвопролитна гражданска война от 2013 до 2020 г.