Варшава очаква удари по граничните пунктове след пет поразени в Одеска област

🇵🇱🚧🇷🇺 Полша очаква Русия да насочи действия и срещу граничните ѝ пунктове с Украйна. През нощта на 10 септември полските и украинските служби са осуетили „пряка заплаха“ за един от тях, съобщи премиерът Доналд Туск на пресконференция в Братиславския замък след срещата на Вишеградската четворка с Ирландия. Думите му бяха предадени от Reuters.

Предупреждението идва ден след като руски дронове убиха двама цивилни на пункта „Старокозаче“ на украинско-молдовската граница и три седмици след началото на поредица от удари по гранични пунктове в Одеска област, през които днес преминава значителна част от сухопътната търговия на Украйна.

„Миналата нощ, благодарение на сътрудничеството между нашите служби и украинските партньори, беше предотвратена пряка заплаха за един от граничните пунктове“, каза Туск, без да уточни за кой пункт става дума, какъв е бил характерът на заплахата и кой е стоял зад нея.

Той постави случая в контекста на събитията от последните дни: „Както знаете, Русия вече прибягна до провокативни атаки срещу гранични пунктове, например в Молдова. Очакваме подобни действия срещу граничните пунктове с Украйна и в други държави, включително Полша.“

Туск добави, че е получил „доста прецизен доклад директно от ЦРУ за възможни събития през следващите месеци“, който според него съвпада с предупреждения, отправяни от него от месеци. „Трябва да предвидим различни сценарии; и Полша, и цяла Европа трябва да са готови за различни възможности не само на руско-украинския фронт, но и по източния фланг на ЕС“, каза полският премиер.

Случаят, който Туск посочи като пример, е от предишната сутрин. В 07:15 ч. на 9 септември руски дронове поразиха сградата и района на международния автомобилен пункт „Старокозаче“ в Одеска област, на 1 км от Молдова. Загинаха двама души, а трима бяха ранени, сред тях молдовски гражданин. По данни на молдовското външно министерство сред пострадалите има и украински граничари.

Спасителите изведоха 16 души от горящия обект. Пропускането на пътници и автомобили беше прекратено, но възстановено още същия следобед. Руското министерство на отбраната потвърди удара.

Един от дроновете продължи през въздушното пространство на Молдова към Румъния, където вдигнаха изтребители F-18. След това апаратът се върна и падна на молдовска територия, без да има пострадали. Кишинев затвори въздушното си пространство за полети и осъди атаката с аргумента, че руските военни действия край границата застрашават не само Украйна, но и самата Молдова.

Ударът по „Старокозаче“ е петият епизод срещу гранична инфраструктура в Одеска област за по-малко от три седмици – на стотици километри от фронтовата линия. Поредицата започна в нощта срещу 21 август с удар по инфраструктурата на „Табаки“ на молдовската граница. В нощта срещу 25 август последва „Виноградовка-Вулканещ“, където движението беше спряно.

На 1 септември ударни дронове тип „Шахед“ поразиха сградата на фериботния пункт „Орливка“ на румънската граница, а фериботът към Исакча възобнови движението едва сутринта на 3 септември. На 6 септември работата на „Орливка“ отново беше прекъсната.

Euromaidan Press, върху чиято хронология се основава този списък, отчита четири пункта по границата с Молдова и един по границата с Румъния. Reuters поставя поредицата в контекста на руските удари по украинските търговски маршрути, чрез които Москва се стреми да упражнява икономически натиск върху Киев.

Значението на граничните преходи в Одеска област нарасна именно през този период. Корабоплаването към украинските пристанища на Черно море е спряно от 23 юли, а от 10 август молдовската железница предоставя 50% отстъпка за украинския транзит, за да отвори сухопътен коридор към румънското пристанище Констанца.

Дунавските и бесарабските маршрути дълго изпълняваха ролята на резервен изход. Сега през тях минава част от товарите, които само месец по-рано бяха превозвани по море. Ударите не са променили избрания от Киев логистичен курс, но временно са намалявали пропускателната способност именно там, където тя току-що е придобила по-голямо значение.

Концентрацията на 5 удара по сходни цели в рамките на 19 дни подкрепя хипотезата за целенасочен натиск към граничната логистика, а не просто за страничен ефект от ударите по Одеска област. Самата поредица обаче не е достатъчна, за да докаже по-широк замисъл извън този регион.

Оттук предупреждението за Полша не следва автоматично. Одеските преходи попадат в зоната на действие на същите дронове, които се използват при нощните удари по районите около Дунав и Днестър. Полската граница се намира на повече от 600 километра от най-близката фронтова линия. Пряк удар с „Шахед“ там би означавал руски апарат над територия на НАТО, при това в непосредствена близост до пункт, от другата страна на който работят полски митнически и гранични служители.

Туск говори за „провокативни атаки“, но не назова средството, с което е била свързана осуетената заплаха. Reuters също подчертава, че той е отказал да даде подробности. Споменаването на съвместна работа между полските и украинските служби допуска диверсионен или друг невъздушен сценарий, но не го доказва. Без допълнителна информация характерът на заплахата остава открит.

Полша вече има пряк опит с руски дронове в собственото си въздушно пространство. Точно една година по-рано, през нощта срещу 10 септември 2025 г., около 20 дрона навлязоха в полското небе по време на масиран удар срещу Украйна. Полски и нидерландски изтребители свалиха поне три, Варшава задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО стартира постоянната мисия „Ийстърн Сентри“ по източния фланг.

През следващите месеци поредица от подобни инциденти се концентрира по-южно. Румъния свали три дрона в три поредни дни в края на юли – първите прехващания след десетки предишни навлизания. На 8 август 2026 г. дрон детонира на българска територия край бившия пункт „Кардам“.

На 14 август румънските власти обявиха три въздушни тревоги в рамките на един ден, докато руската армия нанасяше удари по Одеска област. Един дрон навлезе край Килия Веке и остана 12 минути над румънска територия под наблюдението на испански F-18. Министърът на отбраната Раду Мируца съобщи тогава, че за 96 часа край Румъния са били засечени над сто дрона, а изтребители на НАТО са били вдигани седем пъти.

До Туск в Братислава беше ирландският премиер Михол Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС и също има опит с подобни инциденти, макар в нейния случай да няма доказан извършител.

В нощта на 1 декември 2025 г., когато Володимир Зеленски кацна в Дъблин за държавно посещение, четири дрона с военни характеристики нарушиха забранената зона и достигнаха района, през който самолетът му е трябвало да премине според графика. Украинският президент обаче беше кацнал минути по-рано.

Дроновете обиколиха патрулния кораб на ирландските ВМС LÉ William Butler Yeats, разположен в Ирландско море, летяха до два часа със запалени светлини и по наличните данни са изстреляни или от североизточния край на Дъблин, или от незасечен плавателен съд. Разследването на ирландската полиция не е стигнало до доказателства за извършителя.

Мартин заяви, че случаят „подсказва, че може да е част от продължаваща хибридна кампания, вдъхновена от Русия, срещу европейските и украинските интереси“. Ирландските служби за сигурност смятат, според техен източник, цитиран от Irish Examiner, че дроновете са изпитвали способността за реакция на страната.

Осло и Киев се разминаха за дрона край самолета на Зеленски

🇺🇦✈️🇳🇴 Самолетът на украинския президент Володимир Зеленски се е разминал с малко от руски дрон при излитането си от Кишинев към Осло във вторник, 8 септември, заяви норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре в ефира на NRK. Източник в президентството даде пред AFP различна версия: в Молдова е била активирана въздушна тревога заради дрон във въздушното пространство на страната и съседна Румъния, но твърдението, че Зеленски се е намирал в опасност, е „преувеличено“. Двете версии имат официална хронология от Министерствата на отбраната на Молдова и Румъния, според която ударен дрон се е насочил към Кишинев, налагайки небето в централната част на страната да бъде затворено за полети в следобедните часове, когато самолетът на Зеленски е трябвало да излети.

„Самолетът му беше почти улучен от дрон на излитане от Молдова. Това е реалността, в която живее“, каза Стьоре. Двамата се срещнаха два пъти за денонощие: във вторник вечерта в хотел Plaza в центъра на Осло, където Зеленски пристигна в около 21 ч. и сряда сутринта в кабинета на премиера, преди погребението на крал Харалд V. На въпроса как е минала нощта Зеленски отговори, че не е била добра, защото е прекарал времето на телефона, получавайки информация къде са паднали ракетите. Reuters и Al Jazeera отбелязват, че Стьоре не уточни откъде разполага с информацията за инцидента и на какво разстояние от самолета е преминал дронът. Кабинетът му също не даде повече подробности.

Молдовската хронология е точна до минутата. Според Министерството на отбраната в Кишинев системите за въздушно наблюдение са засекли „Шахед“ в 16:20 ч. местно време, пристигнал откъм украинското село Славяносербка, преминавайки над Бендер и Приднестровието и насочвайки се към Кишинев. След това е завил на запад през Бълънещ и Четирен в Унгенския район и към 16:37 ч. напуска страната при Загаранча. Още в 16:30 ч. властите затвориха въздушното пространство над централната част на Молдова, а няколко пътнически самолета останали във въздуха в очакване на разрешение за кацане на летището в Кишинев. В съобщението на министерството самолетът на украинския президент не се споменава.

След навлизането на дрона в Румъния проследяването продължило и от румънска страна. Два испански изтребителя F/A-18 от авиобазата „Михаил Когълничану“, разположени в рамките на мисията на НАТО за въздушна полиция, излетели в 16:39 ч. В 16:47 ч. радарите проследявали апарата на 18 километра северно от град Роман. Системата RO-Alert предупредила жителите на окръзите Яш, Сучава, Нямц, Ботошани и северната част на Васлуй, а летището в Яш временно спряло излитанията и кацанията.

В 17:02 ч. сигналът му изчезва от радарите на границата между окръзите Яш и Ботошани. В 17:08 ч. той се появява повторно над Молдова. В 18:30 ч. властите в Румъния са уведомени, че е паднал в слънчогледово поле близо до село Михъйлений Век в Ръшкански район, където предизвикал четири пожара. Властите на Молдова потвърдиха, че става дума за същия дрон.

Норвежката агенция NTB съобщи, че Зеленски е кацнал на летище Гардермуен в 18:56 ч. местно време или 19:56 ч. молдовско — около 3,5 часа след първото засичане на дрона над Молдова. Полетът от Кишинев до Осло трае около три часа, но нито една от трите страни не е публикувала часа на излитане.

Kyiv Independent цитира неназован източник, според когото дронът е прелетял опасно близо до самолета. Твърдението противоречи на версията на AFP, че опасността е преувеличена. Министерство на отбраната на Молдова не твърди официално, че дронът е руски, а го описва само по тип и посока, от която е дошъл.

Президентът Мая Санду обаче заяви още на 17 август пред Teleradio Moldova, че траекториите на полетите на подобни дронове показват умишлено насочване над страната. На 27 август, когато Зеленски пристигна за Деня на независимостта в Кишинев, 5 дрона прелетяха над Молдова часове преди тържествата, а Санду описа случилото се като „сплашване“.

От началото на лятото Кишинев се използва като отправна точка за редица пътувания на Зеленски. Според данни на FlightAware за срещата в Лондон на 7 юни неговият самолет е излетял от молдовската столица, не от полското летище Жешув, което години наред беше изходна точка за украинските делегации.

Промяната съвпадна с кризата между двете страни около почетното звание „Герои на УПА“, връчено на 26 май на Северния център за специални операции, след което полският президент Карол Навроцки отне на 19 юни Ордена на Белия орел на Зеленски. Летището в Кишинев се намира на няколко десетки километра от Приднестровието и съвсем близо до маршрути, по които от лятото насам руски дронове няколко пъти навлизаха от Одеска област към Румъния.

Стьоре говори за нощта срещу 9 септември, когато руски дронове удариха граничния пункт „Старокозаче“ на украинско-молдовската граница в Одеска област. Двама души бяха убити, а трима са ранени. В цялата страна за денонощието бяха отчетени общо 12 убити и 66 ранени.

В Осло двамата държавни лидери проведоха разговори с представители на отбранителната индустрия по програмата „Фрея“ за антибалистичен прехващач, базиран на NASAMS. След погребението украинският президент отпътува за Канада.

Русия отваря 15 избирателни секции в Приднестровието въпреки протеста на Кишинев

🇷🇺🗳🇲🇩 Руската федерация планира да проведе гласуване за Държавна дума в 15 избирателни секции в Приднестровието, сепаратисткия регион на Молдова, разположен по левия бряг на река Днестър, въпреки че властите в Кишинев отказаха да дадат съгласието си за подобен ход и връчиха официална протестна нота. Адресите бяха публикувани в местни медии и включват 8 населени места: Тираспол, Бендер, Днестровск, Слободзея, Григориопол, Дубъсари, Рибница и Каменка. Секциите ще отворят врати на 20 септември – последния от трите дни на изборите за деветата Държавна дума.

Единственото място, за което Кишинев е дал съгласие, е консулският отдел на посолството на Руската федерация в Кишинев. Молдовското министерство на външните работи определя отварянето на всяка друга секция на територията на страната като недружелюбно действие. Аргументите му са преди всичко правни: организирането на изборен процес от чужда държава изисква предварително и изрично съгласие от страна на конституционните власти, а такова за районите по левия бряг на Днестър, които Кишинев не контролира от 1992 г., няма.

Списъкът на документите, с които ще може да се гласува, е широк. Допускат се вътрешен или задграничен паспорт на Руската федерация, съветски паспорт, ако в него е удостоверено руско гражданство, както и удостоверение за завръщане в Русия. Ще се приема и задграничен паспорт с изтекъл срок на валидност. Това премахва една практическа пречка: подновяването на документа изисква лично явяване в консулска служба, а единствената такава в страната се намира в Кишинев, извън контролираната от Тираспол територия.

Събитията се развиха в рамките на 10 дни. На 28 август де факто ръководителят на Приднестровието Вадим Красноселски обяви, че Москва планира да отвори 17 избирателни секции на левия бряг. На следващия ден външно министерство в Кишинев уточни, че е съгласувана само една секция в столицата и описа заявеното намерение за отваряне на още 16 секции като неприемливо. На 2 септември вицепремиерът и министър на външните работи Михай Попшой предупреди, че всяка секция, открита без разрешение, ще бъде тълкувана като недружелюбен акт. На 3 септември ведомството привика руския посланик Олег Озеров, за да му връчи протестна нота с искане за въздържане от отварянето на секции източно от река Днестър. Председателят на парламента Игор Гросу нарече намерението „предизвикателно поведение спрямо Република Молдова“. Три дни по-късно бяха публикувани конкретните адреси – общо 15.

На пръв поглед последователността 17, 16 и 15 може да създаде впечатление за постепенно отстъпване под натиска на Кишинев, но наличните данни не подкрепят подобни изводи. Първоначалното число 17 дойде от изявление на Красноселски, а не от решение на Централната избирателна комисия на Руската федерация. Числото 16 пък не обозначава отделен план, а разликата между заявените 17 места и единствената секция, разрешена от Кишинев. Публикуваният по-късно списък с 15 адреса е първата информация, която показва къде реално се готви организация на вота. Разпределението следва и географията на руските избиратели. При изборите през 2021 г. в Тираспол работеха 12 секции, докато в Бендер бяха 6 – градовете с най-голяма концентрация на притежатели на руски паспорти.

Организацията на място традиционно се поема изцяло от местни структури, без участие на молдовските институции. През 2021 г. местната администрация осигури помещенията, организира подвижни секции за селата и раздаде предпазни маски заради пандемията. Два от обектите в Тираспол – Домът на офицерите и Дворецът на републиката – приемаха избиратели през целия тридневен вот, а останалите работеха само в неделя. Сегашният списък е представен по сходен начин – като практическа информация за избирателите, а не като част от спора между двете държави. Протестната нота от 3 септември е адресирана до Москва, но самата организация на секциите не изисква участие на молдовските институции.

Показателен за състоянието на двустранните отношения е дипломатическият канал, по който беше връчен протестът. Озеров получи агреман – предварителното съгласие на приемащата държава за назначаването му – през октомври 2024 г., но и досега не е връчил своите акредитивни писма на президента Мая Санду. През юни 2025 г. Попшой обясни, че са правени опити за акредитацията, включително е била определяна конкретна дата, но процедурата е отлагана заради изявления и действия срещу Молдова. Сред посочените причини бяха и дронове, взривили се на територията на страната близо до домове на граждани в южната част на страната. Така Кишинев използва Озеров като официален канал за комуникация с Москва, без той да е завършил процедурата по акредитация като посланик. Именно на него беше връчена и нотата, с която Молдова отказва разрешение за секциите.

Непосредственият ефект на този отказ е преди всичко да фиксира писмено и с конкретна дата позицията на официален Кишинев. Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. не урежда изрично провеждането на избори от една държава на територията на друга. На практика подобен ход предполага да има съгласие от приемащата страна. Под „съгласуване“ Кишинев разбира Москва предварително да поиска и получи разрешение за всяко едно помещение, каквато е била стандартната процедура с консулския отдел в Кишинев. Протестната нота премахва възможността липсата на такова съгласие по-късно да се представи като недоразумение. Практическите последици са съвсем друга тема: държавните институции на Молдова нямат полиция и други изпълнителни органи отвъд административната линия, а провеждането на изборите е насрочено за след по-малко от две седмици.

Мащабът се вижда най-ясно в сравнение с предишните избори за Държавната дума. През септември 2021 г. в Приднестровието работеха 27 секции: 12 в Тираспол, 6 в Бендер, по 2 в Слободзейски, Дубъсарски и Рибнишки район, по 1 в Григориополски и Каменски район и една в Днестровск. В териториите западно от Днестър тогава имаше 3. На президентските избори през март 2024 г. след протест от молдовските власти, в региона бяха открити 6 секции. Сегашните 15 са два пъти и половина над бройката през 2024 г. и малко над половината от този през 2021 г. С други думи, наблюдаваме частично възстановяване на свита изборна инфраструктура, а не нов връх.

Данните за броя на избирателите обясняват защо броят на секциите има практическо значение. През март 2024 г. в региона гласуваха 46 179 руски граждани: 24 341 в Тираспол, 10 959 в Бендер и по няколко хиляди в Григориопол и Рибница. Разпределени между шест места за гласуване, това означава средно около 7700 души на секция за един ден. При 15 секции и същия брой гласували средното натоварване би спаднало до около 3000 души. Приднестровският външен министър Виталий Игнатиев твърди, че над 220 хиляди жители притежават руски паспорти при официално обявено население от около 465 хиляди души – приблизително половината от населението. И двете числа идват от местни регистри и трябва да се приемат с уговорка. Независимо от точния размер на тази база, увеличаването от 6 на 15 секции намалява потенциалното им натоварване значително.

Прецедент за възможната реакция на Кишинев след 20 септември има от март 2024 г. Тогава министерство на външните работи извика руския посланик на 12 март заради 6-те избирателни секции, а на 19 март обяви служител на дипломатическата мисия за персона нон грата – този инструмент вече е бил използван тъкмо в спор за руски вот в Приднестровието. Друга възможност е връчването на акредитивните писма на Озеров да продължи да бъде отлагано за неопределено време.

Контрастът с други сфери показва къде минава практическата граница на молдовския контрол. Там, където Кишинев разполага с действителни административни и икономически лостове, той се възползва от тях. От 1 септември 2026 г. Молдова започна да облага с ДДС и акциз първата група стоки, внасяни от търговски субекти, регистрирани на левия бряг: алкохол, тютюневи и никотинови изделия, парфюмерия, пиротехника, кожухарски изделия, бижута и част от превозните средства. Основанието е закон 67, приет от парламента на 30 април 2026 г. Графикът е поетапен: от януари 2027 г. режимът трябва да обхване нефтопродуктите, рудите и металите, от април същата година – природния газ и електрическата енергия, а до 2030 г. общият данъчен режим трябва да се прилага за целия внос в региона. Депутатът от управляващата партия Раду Мариан определи мярката като първото прилагане на принципа „една страна, едни данъци“ след 2000 г.

Тираспол определи мерките като абсурдни и предупреди за икономически колапс. Предупреждението идва с оглед на вече сериозно отслабена икономика. Доставките на евтин газ бяха прекратени на 1 януари 2025 г. с изтичането на договора за транзит през Украйна. Месец по-късно природният газ започна да се доставя по посредническа схема, а през първите месеци дневните обеми възлизаха на 3 млн. куб.метра. Те стигаха за отопление, производство на електроенергия и хранителна промишленост, а промишленото потребление остана забранено. В първата половина на 2025 г. то се сви с 43%, производството в черната металургия – с 68%, а производството на електричество – с малко над 50%. Местни икономисти прогнозираха спад от 29% за цялата година, а Красноселски предупреди за финансов и социален колапс, тъй като резервите са почти изчерпани.

Сухопътната връзка с Русия беше окончателно прекъсната на 28 февруари 2022 г. – 4 дни след началото на пълномащабната инвазия, когато Киев затвори всички пунктове по приднестровския участък от държавната граница между Молдова и Украйна. Оттогава всичко, което влиза в сепаратисткия регион, минава проверка от молдовските митнически власти. В региона е разположена т.нар. Оперативна група на руските войски в Приднестровието, която охранява огромния склад с боеприпаси от съветската епоха в Колбасна и от години е предмет на преговорите за уреждане на конфликта. Едно от малкото физически проявления на връзката с Москва, които все още действат на място, гласуването за Държавната дума остава едно от най-видимите.

Ако обявеният списък бъде реализиран на 20 септември, основният въпрос остава реакцията на Кишинев. Много вероятно тя ще квалифицира вота като нарушение на собствения си суверенитет и ще предприеме дипломатическа мярка. Най-достъпният вариант е отново да бъде обявен за персона нон грата служител от руското посолство, подобно на отговора през 2024 г.

По-слабо вероятно е отговорът да ескалира отвъд сферата на дипломацията. Правителство без физическо присъствие отвъд административната линия, което едновременно провежда бавно, поетапно включване на региона в общия данъчен режим, има ограничен стимул да прекъсва каналите за комуникация точно в онзи момент, когато процесът вече навлиза в икономически чувствителни категории. Прогнозата ще се потвърди ако реакцията остане дипломатическа и следващият данъчен етап започне през януари, следвайки по-рано установения график. Същата би отслабнала при отлагане на този етап или при мярка от различен характер, например ограничения върху движението през административната линия.

Друг ключов показател ще бъде активността на 20 септември. Тя ще покаже дали увеличаването на броя на секциите реално е улеснило участието на руските граждани в региона. Активност под нивото от 2024 г. ще бъде индикация, че решението за разширяване има по-скоро политическа и символична роля, а не толкова чисто логистично значение – но сама по себе си не би била достатъчна, за да докаже това.

Кишинев награди Зеленски и обвърза собствения си мир с украинската съпротива

🇲🇩🎖🇺🇦 Президентът на Молдова Мая Санду удостои украинския си колега Володимир Зеленски с „Ордена на Републиката“ – най-високото държавно отличие на страната – с указ, който обвърза мира в Молдова с украинската съпротива. Санду подписа указа на 24 август в Киев, в деня на 35-ата годишнина от независимостта на Украйна, а три дни по-късно Зеленски пристигна в Кишинев за 35-ата годишнина от независимостта на Молдова.

С указа украинският президент е отличен „за изключителен принос към защитата на мира и свободата на европейския континент, както и в знак на признателност на народа на Република Молдова за смелостта на украинския народ“. Пред камерите Санду разви същата теза: вече 4 години и половина украинците бранят страната си, а Молдова живее в мир и благодарение на тяхната смелост. „Орденът на Републиката“ е най-старото отличие в молдовската система и се присъжда за изключителни заслуги в различни области.

Размяната на отличия беше двустранна. Същия ден Зеленски връчи на Санду орден „Княгиня Олга“ I степен, учреден през 1997 г. и присъждан на жени. Официалното изявление посочва заслугите за сътрудничеството между Кишинев и Киев, както и за украинския суверенитет и териториална цялост. Санду не е единствената отличена: на церемонията в Киев украински ордени получиха още трима президенти и трима премиери.

За Молдова 24 август има и друго историческо значение. На тази дата през 1944 г. Червената армия превзема Кишинев в хода на Яшко-Кишиневската операция, а годишнината се отбелязва в страната като ден на освобождението от фашистката окупация. На брифинг три дни по-късно говорителката на руското външно министерство Мария Захарова обвини управляващата партия „Действие и солидарност“, че не е запалила вечния огън, загърбвайки датата.

Днес Кишинев отбеляза 35 години от независимостта на Молдова с военен парад на площад „Великото национално събрание“. В него участваха близо 2000 военнослужещи и служители на силовите структури, над 100 единици техника и групи със знамена от Румъния, Украйна, Литва, Италия, Полша, Франция, Чехия и САЩ. В строя преминаха и 150 ветерани от войната за независимост, а втори парад се състоя в Бълци. Зеленски и румънският президент Никушор Дан пристигнаха за годишнината. Програмата предвиждаше двустранна среща със Санду, тристранни преговори между делегациите на Украйна, Молдова и Румъния в президентския дворец и общо обръщение към събралите се на площада вечерта.

Зад символиката стои и конкретно икономическо споразумение от началото на месеца. От 10 август до края на 2026 г. молдовската железница предоставя на Украйна 50% отстъпка за транзитни превози. Тя е договорена след разговор между министър-председателите Сергий Корецки и Василе Тофан и е обявена на 12 август. Преференциалната тарифа прави по-достъпен сухопътния коридор към румънското пристанище Констанца в момент, когато корабоплаването към украинските черноморски пристанища е спряно от 23 юли заради заплахата от руски удари. Ползата е взаимна: Киев получава алтернативен маршрут за износ на зърно, а Кишинев увеличава трафика по собствената си железопътна инфраструктура.

Процесът на европейска интеграция върви успоредно с дипломатическото сближаване. На 15 юни Молдова и Украйна отвориха заедно първия си преговорен клъстер на междуправителствени конференции, посветени на основните ценности. Месец по-късно, на 14 юли, Съветът на ЕС отвори за Кишинев и шестия клъстер, обхващащ външната политика, сигурността и отбраната – втория от общо шест клъстера, отворени за страната. Правителството на Тофан, утвърдено от парламента на 21 юли след оставката на Александру Мунтяну, обеща да ускори процеса и постави подписването на договор за присъединяване в хоризонта на 2028 г.

Близостта до войната има и пряка цена. На 9 август ударен дрон падна край село Крокмаз, до молдовско-украинската граница, удари се в дърво на около 2,5 метра височина и се взриви. Според местната полиция това е първият дрон от този вид, открит на територията на страната. Външното министерство описа случая като нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Молдова, а на 10 август отзова посланика си в Москва за консултации. Руският посланик в Кишинев Олег Озеров заяви, че няма доказателства дронът да е руски.

Румъния премина по сходен път месец по-рано. Между 24 и 26 юли румънски изтребители свалиха три дрона, навлезли без разрешение в националното въздушно пространство. Букурещ отзова посланика си в Москва Кристиан Истрате за консултации, а на 27 юли обяви служител на руското посолство за нежелан. Руският отговор дойде точно днес, докато Никушор Дан беше в Кишинев: външното министерство в Москва обяви за персона нон грата служител на румънското посолство. Още на 14 август Захарова представи двете отзовавания като действия, извършени „по обща методика“.

Отделна линия в отношенията минава през Приднестровието. На 15 май руският президент Владимир Путин подписа указ, с който въведе облекчен ред за приемане на жители на региона в руско гражданство, а от 25 май руското посолство в Кишинев започна да приема документи. Санду отвърна, че Кремъл не би могъл да окаже повлияе върху вътрешната и външната политика на Молдова. Тя посочи също, че млади хора от левия бряг на Днестър вече се преместват на десния от страх да не бъдат мобилизирани.

Оттогава Санду поставя изтеглянето на руския контингент като въпрос, който би могъл да бъде включен в бъдещите преговори за прекратяване на войната в Украйна. Приднестровието фактически се отделя след въоръжения конфликт през 1992 г. и не е признато от нито една държава – членка на ООН. Молдова остава извън военни съюзи по силата на конституцията, а Русия признава териториалната ѝ цялост, но продължава да подкрепя Тираспол политически и икономически и поддържа непрекъснато военно присъствие в региона.

Москва представи размяната на ордени като отплата за политическите договорки между Кишинев и Киев. На същия брифинг Захарова обвърза отличията със серия от споразумения между двете страни, сред които отстъпката за жп транзит, както и с назначенията на румънци в молдовското правителство. Според нея те са доказателство за загуба на независимост и разрушаване на националната идентичност. 2 дни по-рано, на 25 август, румънският депутат Клаудиу Нъсуй, бивш министър на икономиката в Букурещ, прие поста министър на икономическото развитие и цифровизацията в кабинета на Тофан, след като получи молдовско гражданство с указ на Санду. Тираспол не излезе с публична реакция по повод наградата.

Самото отличие не променя нищо в материален план, а част от символното му значение се размива в установената дипломатическа практика. Взаимното връчване на ордени между съюзници по повод дадена годишнина не е необичайно, а Зеленски удостои с украински отличия седмина държавни и правителствени ръководители в един и същи ден.

Молдовският указ обаче не се изчерпва с протоколна благодарност. Той формулира позицията на Молдова за собствената ѝ сигурност – и то в седмица, през която нейната железница намалява наполовина тарифата за украински транзит, бивш румънски министър влиза в правителството в Кишинев, а знаменни групи от 8 партньорски държави участват във военния парад.

На този фон наградата може да се тълкува не като отделен жест, а като оформяща се политическа позиция: Кишинев вписва украинската съпротива в разбирането за собствената си сигурност в навечерието на евентуални преговори, в които желае да бъде поставен и въпроса за Приднестровието.

Взрив край Талмаза, втори в район Щефан Водъ за осем дни

🇷🇺💥🇲🇩 Взрив в царевично поле край Талмаза, в югоизточния молдовски район Щефан Водъ, подпали околната растителност в късните следобедни часове на 17 август. Не се съобщава за пострадали при инцидента. Генералният инспекторат на полицията на Молдова съобщи, че детонацията е настъпила на около 3 км от селото, след като предполагаем руски дрон се е разбил в земята. Районът е отцепен, а сапьори от технико-взривния отдел са били изпратени на място, за да установят произход на дрона.

Министерство на отбраната в Кишинев е засякло обекта, докато той все още се е намирал в полет. Към 17:37 ч. системите за наблюдение на въздушното пространство на Националната армия са отчели навлизането на въздушен обект по направление Кучурган–Тираспол – т.е. през територията на Приднестровието. Въздушен сектор „Център“ е бил затворен за 15 минути. Сигналът е изчезнал конкретно в района на Талмаза, където впоследствие са регистрирани детонацията и пожарът.

Военновъздушните сили на Украйна уточниха още същата вечер, че става дума за руската крилата ракета „Бандерол“, навлязла от Одеска област и прекосила държавната граница в посока Молдова при масирана руска атака, насочена към региона. Според украински мониторингови канали тя е навлязла на около 34 км навътре от границата. Малко преди сигналът да изчезне, муницията е намалила височината си от около 300 на 150 метра над земята. Кишинев не потвърди тази идентификация – до заключението на своите експерти полицията продължава да използва израза „неидентифициран летателен апарат“.

Кадрите, публикувани след пристигане на специалисти, показват точката на удар сред посеви. Царевичните стъбла са полегнали и унищожени в радиус от няколко метра наоколо, а между самите растения се виждат различни отломки. Пожарът беше потушен същата вечер. Полицията призова хората да избягват района и да не докосват намерени части.

Това е втори случай на детонация на боеприпас на молдовска територия за 8 дни, отново в район Щефан Водъ. На 9 август край Крокмаз, непосредствено до границата с Украйна, идентичен апарат удари дърво в горска ивица в края на селото и се взриви на около 2,5 метра над земята. Отломките бяха разпръснати на значително разстояние и нанесоха щети по дворове и къщи, в това число избити прозорци. Жертви нямаше. Полицията определи находката като „дрон-ракета“ заради сходството на фрагменти с части от управляема ракета, а министърът на отбраната Анатолие Носатий заяви, че става дума за руски дрон с реактивна тяга.

Един детайл от публикуваните тогава снимки стеснява възможната идентификация. Върху черна отломка се чете щампован на кирилица надпис „КЕРОСИН ТС-1 95%“ – на авиационно гориво за компактни по размер турбореактивни двигатели. На друг кадър се вижда и самият двигател на летателния апарат. Специалисти, консултирани от Europa Liberă, отбелязват, че агрегат с такива размери изключва както витлови апарати от типа на „Шахед-136“, така и големите крилати ракети.

Кишинев отговори и на политическо равнище. Министерство на външните работи описа случая като тежко нарушение на молдовския суверенитет и отзова руския посланик Лилиан Дарий за консултации. Руското посолство на свой ред обвини молдовската страна, че използва инцидента, за да изостри двустранните отношения.

С8000 „Бандерол“ е малка крилата ракета на руската група „Кронщат“, за чието съществуване украинското разузнаване съобщи през април 2025 г. Оттогава тя се появява предимно над Южна Украйна. Ракетата има дължина от около 5 метра и носи осколочно-фугасна бойна глава с близо 50 кг взривно вещество. Лети на малка височина със скорост между 520 и 650 км/час, а обсегът ѝ на поразяване достига 500 км.

С8000 се задвижва от малък китайски турбореактивен двигател, лесно достъпен на пазара. Насочването е инерциално и сателитно, с антена „Комета“, която дава устойчивост на заглушаване. Носители на ракетата са разузнавателно-ударните дронове „Орион“, а Москва приспособява за същата задача и бойни вертолети Ми-28Н.

Употребата на „Бандерол“ нараства с бързи темпове. Към август украинското военно разузнаване оценява руското производство на около 80 единици месечно при поставена цел от 120. По думите на украинския пълномощник по санкциите Владислав Власюк близо 80% от руските удари по продоволствени съоръжения в Одеска област през юни и юли са били извършени именно с конкретния боеприпас. Дмитро Плетенчук, говорител на Военноморските сили на Украйна, определи зачестилата му употреба от средата на юли като изпробване на нова тактика.

Молдова не разполага със средства, с които да свали подобен апарат. Андрей Курарару от кишиневския център WatchDog обяснява причините: реактивните апарати летят на малка височина, засичат се трудно, изискват зенитни ракети за прехващане и носят повече взривно вещество от обичайните дронове. Дори дроновете прехващачи, които страната възнамерява да произвежда, няма да могат да ги догонят.

С европейско финансиране Молдова купува системи за засичане и прехващане на дронове по одобрения на 13 юли пакет от 120 милиона евро от Европейския фонд за мир. Програмата по Националната отбранителна стратегия за 2026–2030 г., подготвяна от правителството на премиера Василе Тофан, предвижда повече от 10,5 млрд. леи и увеличаване на военните разходи от около 0,75 на 1% от БВП до 2030 г. Нито една от тези мерки обаче не осигурява защита днес.

Към края на юли Министерство на отбраната отчете 60 нарушения на въздушното пространство от началото на пълномащабната руска инвазия, 21 от които през 2025 г. Към началото на август броят им за 2026 г. беше достигнал 15. В 28 случая на молдовска територия са открити отломки от ракети и дронове, а при най-малко 12 апаратът или останките му са съдържали взривно вещество. Инцидентът край Талмаза добавя поредния случай към статистиката за годината.

Разликата със западния съсед на Молдова е практическа. Ден по-рано, на 16 август, дрон от семейството „Шахед“ навлезе от украинското село Котловина в района на пристанищния град Рени през въздушното пространство на Гагаузия и навлезе в Румъния на около 24 км северно от Галац. Там той беше свален от испански изтребител McDonnell Douglas F/A-18 Hornet, участва в мисията за въздушна полиция на НАТО от авиобаза „Михаил Когълничану“. Това е четвъртият дрон, свален над територията на Румъния от началото на 2026 г. Молдова е неутрална по конституция, не членува в Алианса и не разполага с бойна авиация, поради което над нейна територия на практика няма кой да открие огън.

Руският произход на муницията, паднала край Талмаза, е много вероятен. Съобщението на ВВС на Украйна е официално, времето съвпада точно с руския удар по Одеска област, а траекторията на навлизане води от украинска територия. Засега няма алтернативна версия, подкрепена със собствен набор от доказателства.

Подобна възможност обаче не бива да бъде изключвана, както показа взривът край Лопатна в район Орхей през нощта на 8 юни. Тогава молдовското министерство на външните работи обяви, че безпилотникът има „най-вероятно украински произход“, докато Киев публично твърдеше обратното.

Хипотезата за преднамерено сондиране на молдовската отбрана изглежда малко вероятна. Боеприпасът е паднал в необитаемо поле, без обект в близост до мястото, а Курарару определя и случая край Крокмаз като отклонение на заблуден обект от първоначалния му курс.

Молдовският министър отказа въпрос на руски за руския дрон край Крокмаз.

🇲🇩🎙️🇷🇺 Молдовският министър на отбраната Анатолие Носатий прекъсна журналистка на NewsMaker, която започна въпроса си на руски, и заяви на румънски, че не я разбира. Тя повтори същото питане на румънски и той отговори, като ѝ благодари, че владее държавния език. Въпросът беше за дрона, взривил се край село Крокмаз три дни по-рано, а със своя отговор Носатий потвърди, че е бил руски.

Размяната на брифинга след заседанието на правителството отне около 20 секунди. Александра Мереуцъ започна с „Господин Носатий, кажете ни…“, министърът я прекъсна с „Не ви разбирам“, а след като въпросът му беше зададен повторно, той смени тона: „С най-голямо удоволствие. И ви благодаря много, че говорите на държавния език, румънския. Говорите го много добре.“

Самият въпрос обаче тежеше повече от формата му. Дронът падна на 9 август край Крокмаз в район Щефан Водъ, на около 100 км югоизточно от Кишинев. Взривът подпали растителността, отломките се разлетяха на широка площ и повредиха няколко къщи, но без пострадали, съобщи полицията. Носатий потвърди руския произход на дрона, който определи като такъв „с двигателна тяга, модел, по-напреднал от всички досега“, без да уточни конкретен вид, и призна, че ведомството му не разполага с достатъчно радари, за да покрие цялото въздушно пространство на страната.

Случаят не е изключение, а част от отчетливо нарастваща тенденция. От февруари 2022 г. до 28 юли 2026 г. Молдова е регистрирала 60 нахлувания на дронове и ракети в своето въздушно пространство, 15 от тях бяха отчетени през първите седем месеца на годината, сочат данни на Центъра за аерокосмически операции на Националната армия. В 28 от случаите на земята са открити отломки, а поне 12 от дроновете са имали боен заряд. Разпределението по години е 5 случая през 2022 г., 4 през 2023 г., 15 през 2024 г. и 21 през 2025 г.

Географията на ударите прави комуникационния жест особено проблематичен. Освен северните Окница, Бричени и Сорока, сред най-често засегнатите са южните райони Щефан Водъ и Тараклия, а също така и Приднестровието. Тараклия е районът с българско мнозинство в Молдова, а непосредствено до него се намира автономията Гагаузия; и в Тараклия, и в Гагаузия руският остава водещ език на публично общуване и потреблението на новини. Отломките падат в дворовете именно на граждани, до които обяснението на властта достига най-трудно.

Твърдението, че не разбира руски, се сблъсква с официалната биография на министъра. Актуалното му резюме на правителствения сайт посочва румънски, руски и английски, а образованието му включва четири години военно обучение в Украйна през 90-те години: курс по тактическо разузнаване в Киев през 1990–92 г. и обучение в Института за общовойскова подготовка в Одеса през 1992–94 г. с курс по пехота. Носатий е и най-дълго задържалият се на поста министър от управляващата партия „Действие и солидарност“, който е назначен на 6 август 2021 г. в кабинета на Наталия Гаврилица и запазва поста при Дорин Речан, Александру Мунтяну и Василе Тофан. Кабинетът на Тофан получи вот на доверие на 21 юли 2026 г. и положи клетва на следващия ден.

Правната рамка зад настояването е недвусмислена, но относително нова. През март 2023 г. парламентът прие закон, с който в нормативните актове и текста на Конституцията названието „молдовски език“ беше заменено с „румънски език“, а държавният глава обнародва закона на 22 март. Около година след това Конституционният съд остави в сила основните разпоредби, утвърждаващи названието „румънски език“, като обяви за противоконституционен само текста, с който парламентът обяви за остаряло уточнението за латинската графика. Съдът потвърди твърдението, че държавният език на Република Молдова е румънският, който функционира въз основа на латинската графика.

Оттогава държавният език има едно официално име и министърът беше в правото си да държи на неговата употреба. Правото обаче не решава кой ще чуе отговора. NewsMaker е двуезична редакция и нейното руско издание е основният ѝ канал към рускоезичната аудитория в страната.

Кишинев се раздели по познатата линия. Бившият председател на Конституционния съд Александру Тънасе разтълкува жеста като ясно политическо послание и постави въпроса защо министърът на отбраната трябва да говори езика на държавата, която напада съседна Украйна. Бившият ръководител на военното ведомство Анатол Шалару нарече руския език „инструмент за денационализация“, наложен със сила, и нарече хода на министъра защита на молдовската идентичност.

Критиците не оспориха самия принцип, а начина на изпълнение. Даниел Водъ от Института за европейски политики и реформи заяви, че уважава Носатий като патриот, но публичното смъмряне поставя журналист и министър в неравностойно положение и се възприема като порицание, а не като урок. Специалистът по комуникации Александру Бежанару посочи по-простото институционално решение – да се поиска превод. Анета Засавицки формулира и потенциалната цена: рускоезичните граждани, останали без отговор на разбираем за тях език, ще потърсят обяснението другаде.

Другаде то беше готово много по-бързо. До вечерта на 12 август епизодът беше излъчен от РИА Новости, Лента.ru, RT, „Взгляд“, „Аргументи и факти“, „Парламентска газета“ и „Москва 24“ с едно и също заглавие – че министърът се е престорил, че не разбира руски език. Три седмици по-рано, на 20 юли, говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че руският продължава да звучи във всекидневието на Молдова въпреки „болезнените и нездрави“ опити да бъде изкоренен. Епизодът с Носатий ѝ даде наготово илюстрация, а редакцията на NewsMaker отговори с позиция, осъждаща „всяка форма на дискриминация, реваншизъм, ксенофобия, език на омразата и експлоатация на страхове и стереотипи за политически цели“.

Сметката на епизода изглежда неизгодна за Кишинев. Най-силният довод, с който държавата разполага пред рускоезичните си граждани, е материален: апаратът, взривил се в двор в Щефан Водъ, идва от Русия, не от Украйна. Този довод беше изречен на 12 август и по същество верен, но начинът, по който е поднесен, отслаби неговия ефект. Публиката, която най-много се нуждае от него, го получи преработен от медиите на Кремъл като разказ за министър, който презира езика ѝ.

Обратният прочит също има основания и не е слаб. Тънасе и Шалару определят отказа като съзнателно послание към армията и мнозинството, а за министър, който едновременно иска радари от Брюксел и вътрешна легитимност, такъв сигнал има свой адресат и политическа стойност. Той обаче е евтин там, където подкрепата вече е спечелена, и скъп там, където изборът още се прави. При сегашния темп на нарушенията на въздушното пространство е напълно възможно следващият апарат отново да падне в район, чиито жители ще прочетат новината първо на руски.

Анализ: Санду отхвърли „второ Приднестровие“ с оглед на орязаната автономия на Гагаузия.

🇲🇩⚖️🇷🇺 Молдовският президент Мая Санду заяви, че не вижда риск автономната област Гагаузия да се превърне във „второ Приднестровие“. Това уверение дойде броени дни след като Конституционният съд в Кишинев драстично ограничи правомощията на автономията. Санду коментира въпроса пред журналисти в кулоарите на срещата на върха „Украйна – Югоизточна Европа“, проведена в Киев на 15 юли.

Президентът призна наличието на „определени проблеми“ в региона и опитите на Русия да ги използва чрез похватите на хибридната война, за да настрои автономията срещу Молдова. Въпреки това тя отхвърли опасенията, че Гагаузия може да поеме по пътя на проруския сепаратизъм. Санду подчерта, че „към този момент няма рискове“ областта да стане „второ Приднестровие“. Тя отбеляза, че въпреки трудностите около местните избори, „блокирани от отделни местни политици под руско влияние“, в крайна сметка ще се проведе „свободен и честен вот, за да могат жителите на Гагаузия да изберат ръководителите си съгласно най-добрите международни стандарти“. По време на срещата Санду определи себе си като „вероятно най-големия защитник на гагаузката автономия, на нейния език и култура“. Относно самото Приднестровие тя потвърди позицията на Кишинев, че не се търси военно решение, а се залага на мирна реинтеграция чрез икономически стимули.

Тези уверения обаче контрастират с последните ходове на централната власт. На 9 юли Конституционният съд обяви за противоконституционни редица разпоредби от Закона за особения правен статут на Гагаузия, от Изборния кодекс и от Закона за полицията. С това решение Народното събрание на автономията губи правото да съставя собствена Централна избирателна комисия, както и да участва в назначаването на ръководители на регионалните структури на полицията, на Службата за информация и сигурност (СИС) и на правосъдното управление. Оттук нататък тези длъжности ще се назначават и освобождават единствено от централната власт, без да се изисква становище от гагаузките депутати. Съдът се произнесе по искане на министъра на правосъдието Владислав Кожухари, а решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председателят на съда Домника Маноле мотивира акта с принципа на унитарната държава, в която „не може да има няколко центъра на суверенна власт“, изтъквайки, че опазването на обществения ред и държавната сигурност са основни функции на държавата, а не правомощия на автономията. Бивши конституционни съдии подкрепиха тази позиция, като Александру Тънасе я обобщи с формулата: „Автономията свършва там, където започва държавният суверенитет“.

Така правомощията на Народното събрание остават значително стеснени. То запазва правото си да насрочва и организира избори за собствения си състав и за местните органи на властта, но вече без да разполага със своя избирателна комисия. Реакцията на Комрат беше остра. На извънредна сесия на 10 юли депутатите приеха декларация (с 20 гласа „за“ и 2 „въздържал се“), в която признават задължителния характер на съдебните решения, но категорично изразяват несъгласието си. Те настояват, че отнетите правомощия са били съществена част от политическия и правен компромис, залегнал в основата на Закона за автономията на Гагаузия от 1994 г. Председателят на събранието Валентин Гайдаржи призова да не се допуска „едностранно преразглеждане на правните основи на автономията“ и апелира за завръщане към диалога. Той подчерта, че изборите трябва да се проведат на вече определената дата (15 ноември) и предложи създаването на съвместна работна група с националния парламент и Централната избирателна комисия, като уточни, че не се обмислят протести. По-радикални гласове в автономията, като бившия депутат Фьодор Гагауз, обвиниха управляващите, че първо умишлено са създали изборната криза, а след това я използват като претекст за демонтиране на автономията. Беше изтъкнато и че съдът не е изчакал становището на Венецианската комисия, въпреки изричното искане на опозиционните фракции.

Самата изборна криза тлее вече повече от година. Мандатът на настоящото Народно събрание изтече още през ноември 2025 г., но нови избори не бяха проведени заради разминавания между местното и националното изборно законодателство. През юни проруските Партия на социалистите и Партия на комунистите отнесоха спора към Венецианската комисия. Над цялата ситуация тегне и съдбата на избрания башкан (ръководител на автономията) Евгения Гуцул, която през август 2025 г. беше осъдена на седем години затвор за незаконно финансиране от проруската партия „Шор“, обявена за противоконституционна още през 2023 г. Издигната именно с подкрепата на структурите на олигарха Илан Шор, след ареста си Гуцул призова руския президент Владимир Путин да активира целия арсенал за натиск върху молдовските власти. Така, в момента, в който Санду говори за „свободни и честни избори“, избраният ръководител на автономията е в затвора, а местният парламент функционира с изтекъл мандат.

Проруската ориентация на Гагаузия е ясен политически факт. На конституционния референдум за членство в ЕС през октомври 2024 г. автономията отхвърли европейското бъдеще на Молдова по-категорично дори от Приднестровието: около 95% от гласувалите в Гагаузия казаха „не“, в сравнение с малко повече от 60% в Приднестровието, където от три десетилетия са разположени руски войски. Корените на този вот се крият както в историческите, езиковите и религиозните връзки с Русия, така и в опасенията на мнозина гагаузи, че сближаването с ЕС ще доведе до обединение с Румъния – сценарий, който малцинството категорично отхвърля. Именно в тази среда Москва оперира най-успешно, а фигури като Гуцул превърнаха недоверието към Кишинев в свой основен политически капитал. В този контекст думите на Санду, че е „най-големият защитник“ на гагаузката автономия, звучат като протегната ръка към общност, която на изборите през 2024 г. ѝ обърна гръб, отреждайки ѝ под 3% подкрепа в региона.

При трезв прочит сравнението с Приднестровието е неоснователно и в тесния смисъл на думата Санду е права. Приднестровието е откъсната територия извън контрола на Кишинев, възникнала вследствие на войната от 1992 г. и удържана до ден-днешен от чужд гарнизон (Оперативната група на руските войски там наброява около 1500 души). Регионът поддържа непризната държавност, която десетилетия наред се крепеше на безплатен руски газ – икономически модел, който рухна на 1 януари 2025 г. след спирането на транзита през Украйна. Гагаузия не разполага с нищо подобно. Тя е легитимна автономия в рамките на конституционния ред на Молдова, без армия и без чужди войски. Географски е разпокъсана на няколко анклава насред молдовска територия, населени с тюркоезично православно малцинство от около 135 000 души с център Комрат. Самата география прави отцепването ѝ практически невъзможно. От гледна точка на реалния капацитет, рискът от възникване на „второ Приднестровие“ е пренебрежимо малък, поради което уверенията на Санду стъпват върху обективната реалност.

Въпреки това, страхът, който гагаузката страна изразява, не е свързан с отцепване, а с траекторията на нарастващо напрежение между центъра и автономията и готовността на Русия да се възползва от него. Тук се крие историческата ирония: случаят с Гагаузия е точно обратният на този с Приднестровието. През 1990 г. тя също обявява собствена република, но за разлика от Тираспол, нейните сепаратистки настроения са неутрализирани по мирен път именно чрез предоставянето на автономен статут през 1994 г. Днес обаче точно този исторически компромис се пропуква. За Кишинев и юристи като Тънасе, решението на съда консолидира унитарната държава срещу руско хибридно влияние, за което случаят с Гуцул е учебникарски пример: пари от структурите на Шор за местния вот; избран башкан, който след ареста си търси помощ от Путин; и информационна среда, системно обработвана срещу централната власт. От друга страна, според Комрат и опозицията, правителството използва криза, която то умишлено е задълбочило, за да ограничи автономията отвъд първоначално договореното, при това без да изчака европейска правна експертиза, за каквато самите проевропейски гласове настояваха. Всяка от двете тези стъпва върху солидни аргументи и нито една не изключва напълно другата.

Мая Санду направи изявлението си на проевропейска среща в Киев, броени дни след съдебното решение, дало повод за недоволството на Гагаузия. Нейните думи са адресирани както към самия регион, така и към западните партньори на Молдова, които следят внимателно как балансира своята европейска интеграция с натиска върху проруски настроено малцинство. Залогът обаче надхвърля мащабите на една автономия. И Приднестровието, и Гагаузия са уязвими точки, които Русия може да използва, за да саботира европейския път на Кишинев – първата територия чрез собствен военен гарнизон и замразен конфликт, а втората чрез легитимен, но враждебно настроен вътрешен политически субект. И в двата случая целта на Москва не е непременно отцепване, а създаване на трайно огнище на напрежение, поддържано с минимални ресурси. Истинският тест тепърва предстои. Ако до 15 ноември двете страни изработят единен правен механизъм и изборите бъдат проведени чисто, уверенията на Санду ще се окажат оправдани. Но ако датата отмине без гласуване, Комрат ескалира напрежението отвъд политическите декларации или Венецианската комисия се произнесе срещу Кишинев, ще се сбъдне алтернативният сценарий. Той не вещае „второ Приднестровие“, а хронична нестабилност в една уязвима вътрешна периферия, поддържана без нито един танк и нито метър обща граница.

Русия заплаши Молдова с военна сила заради Приднестровието.

🇷🇺⚔️🇲🇩 Мария Захарова, говорителка на Министерство на външните работи на Руската федерация, заплаши Молдова с незабавен отговор при каквито и да било действия срещу руските граждани в сепаратисткия регион Приднестровие. Руските войски остават разположени там от 1992 г. насам сред близо 350 000 жители на територията.

Предупреждението идва след указ на президента Владимир Путин от 15 май, който опростява процеса за придобиване на руски паспорти от лица, живеещи в непризнатата държава, съобщава The Moscow Times.

Освен това на 20 май Съветът на Руската федерация финализира законодателство, което позволява на Кремъл да разполага въоръжените сили в чужбина, за да защитава руски граждани, изправени пред съдебни действия или задържане от чужди съдилища, които не са признати от Москва.

„Всяка агресия срещу нашите съграждани, живеещи в Приднестровието, ще получи незабавен и адекватен отговор“, заяви Захарова по време на брифинг за пресата и добави, че Москва е готова да използва „всички необходими средства“, за да гарантира безопасността на местното население.

Кремъл обяви, че политиката за ускорено издаване на паспорти е мотивирана от защитата на човешките права и свободи. Президентът на Молдова Мая Санду отхвърли твърдението с тезата, че Кремъл прави опит да проведе скрита мобилизация на местното население, за да укрепи своите сили в пълномащабната война срещу Украйна.

Освен това Санду заяви, че Кремъл използва паспортната политика за оказване на политически натиск срещу Молдова в момент, когато тя напредва със своите планове за реинтеграция на региона. Според нея огромното мнозинство от 350-те хиляди жители в непризнатата територия са избрали да получат молдовски паспорти от началото на руската война срещу Украйна, виждайки в тях по-безопасна алтернатива на руското гражданство.

Новите руски законови промени изменят националното законодателство за гражданството и отбраната, изрично предоставяйки правомощия на президента да използва въоръжени сили извън границите на Руската федерация.

Територията на Приднестровието остава силно зависима от Москва както икономически, така и политически, функционирайки като непризната държава в рамките на международно признатите граници на Молдова.

На 15 май Путин подписа указ, който опростява процеса за придобиване на руско гражданство от населението на Приднестровие. Официалният документ, публикуван на държавния портал за правна информация, дава право на ускорена процедура за чужди граждани и лица без гражданство на възраст над 18 години, които пребивават постоянно в отцепилата се територия.

Съгласно новите разпоредби кандидатите от региона, в който са разположени около 1500 руски военнослужещи по силата на примирието от 1992 г. насам, са освободени от стандартните законови изисквания, като например правилото за 5-годишен престой, доказването на владеене на руски език и задължителните изпити по право и история на Руската федерация.

Путин подписа Указ № 330: опростено руско гражданство за жителите на Приднестровието.

🇷🇺📜🇲🇩 Руският президент Владимир Путин подписа Указ №330 за приемане на руско гражданство за жителите на Приднестровието. Документът, влязъл в сила в деня на официалното си публикуване, дава на чужди граждани и лица без гражданство, навършили 18 години и постоянно живеещи в региона към тази дата, правото да подадат заявление за руско гражданство по опростена процедура.

Изискванията за петгодишно непрекъснато пребиваване в Русия, доказано владение на руски език и легален източник на доходи (точки 1-3 от част 1 на чл. 15 от същия закон) са премахнати. Заявленията се подават в дипломатически представителства и консулски учреждения на Руската федерация.

Решаващото положение в текста на указа е признаването на документи, издадени от „фактически действащи в Приднестровието оправомощени органи на публичната власт“ – формулировка, която легализира пред руските институции актове на непризнатите от международната общност власти: вътрешни паспорти, удостоверения за раждане, регистрации по местоживеене, справки за съдимост. Указът разпростира действието си върху сираци, деца без родителска грижа и недееспособни лица, в чиято полза могат да действат настойници, ръководители на образователни, медицински или социални учреждения, както и териториалните органи по настойничество.

Точка 8 изрично предвижда, че заявленията на лица, служещи във военните и силовите структури на региона, не подлежат на отхвърляне на основанието, свързано с чужда военна служба. Точки 11, 12 и 13 от указа са обявени за служебно ползване – съдържанието им не е публично.

Документът се вписва в установена от 2019 г. насам руска практика на „паспортизация“ на пространства, които се разглеждат от Кремъл като зони на доминиращ интерес. Указ № 183 от 24 април 2019 г. въведе аналогичен опростен ред за жителите на тогавашните самопровъзгласили се „ДНР“ и „ЛНР“; през 2022 г. практиката беше разширена до Запорожка и Херсонска област, последвани от обявената анексия от Москва. Във всички случаи последователността е една и съща – създаване на правна общност от руски граждани на територия, намираща се извън международно признатите граници на страната, последвано от формално разширяване на границата в съответствие с реалностите на терен. Указ № 330 възпроизвежда инструмента, без на този етап да го свързва с публична декларация за анексия.

Приднестровието е тясна ивица територия по левия бряг на река Днестър между Молдова и Украйна, обявила едностранно независимост през 1990 г. и започнала въоръжен конфликт с Кишинев през 1992 г., завършил със замразяване на бойните действия и руско военно присъствие в региона. Към момента в него е разположена Оперативна група руски войски (ОГРВ) с численост от около 1500 души – наследник на 14-а съветска армия, която остана след разпадането на СССР.

В склад край село Колбасна се съхраняват около 20 000 тона съветски боеприпаси, най-големия такъв арсенал в Източна Европа. По различни оценки между 200 и 300 хиляди от пребиваващите в района вече държат руски паспорти, получени по предходни процедури. Указ № 330 разширява тази възможност към останалата част от населението – според оценки от последните години около 350 хиляди души.

Опростената натурализация в Приднестровието има пряка връзка с действащата от 2009 г. редакция на руския закон „За отбраната“: измененията, въведени с ФЗ-252 от 9 ноември 2009 г., дават на президента на Русия правото да използва въоръжените сили извън границите на страната за защита на руски граждани и за противодействие на нападения срещу руски части или военни обекти зад граница. Прецедентите от 2008 г. (Грузия) и 2014–2022 г. (Украйна) показват, че този инструмент се активира при наличие на критична маса нови руски граждани в съседна държава. Сегашният указ изгражда именно такава маса в Приднестровието – и съответно нормативна основа за бъдеща военна намеса, представена като защита на собствено население.

Указът е публикуван в период на изострено политическо напрежение по оста Кишинев-Москва. През октомври 2024 г. молдовските избиратели одобриха с минимална разлика (50,39%) закрепването на европейския курс в Конституцията, а през ноември президентът Мая Санду беше преизбрана за втори мандат с ключова подкрепа от диаспората. Преговорите за членство в Европейския съюз, които бяха официално открити през юни 2024 г., са активна  на руските операции за влияние – с финансиране на проруски партии, кампании за дезинформация и възползване от фактора Гагаузия, чието проруско ръководство беше разследвано за нелегално финансиране от свързани с Москва структури. Опростената натурализация в Приднестровието добавя нов лост към арсенала на Кремъл: тя създава регион с мнозинство от руски граждани върху територия, която по международно право е неделима част от Молдова, и превръща всеки бъдещ опит на Кишинев да реинтегрира областта в заплаха срещу „руската диаспора“.

Указът има и военно-оперативна ос, която е сериозно ограничена от един основен факт: Русия не разполага със сухопътен коридор към Приднестровието. Опитите от март–април 2022 г. за пробив към Николаев и Одеса бяха спрени, а планираното свързване с гарнизона там отпадна като реалистична близка цел. Това превръща ОГРВ и местните силови структури в анклав, способен на ограничени диверсионни и разузнавателни операции – удари по украинска логистика в Одеска област, саботаж на жп линии за Молдова и Румъния, организирани безредици в самата Молдова – но не и на самостоятелна сухопътна офанзива. Точно поради тази оперативна асиметрия Указ № 330 действа едновременно като дългосрочно стратегическо обвързване (запазено „право“ на намеса в полза на „руски граждани“) и като инструмент за фиксиране на украински резерви в югозападния сектор, които иначе биха били пренасочени към основните оси на фронта.

От географска гледна точка Приднестровието опира в източния фланг на НАТО през Молдова и пряко в Румъния по река Прут. Традиционно Букурещ разглежда стабилността на Молдова като въпрос на национална сигурност – историческият факт, че Бесарабия (днешна Молдова) беше част от румънската държава в периода 1918-1940 г. движи и днешната практика на масово предоставяне на румънски паспорти на молдовски граждани с румънски корени. 99-та военна база Девеселу с американската система за балистична отбрана Aegis Ashore, разширеният контингент на САЩ и НАТО във военна база Михаил Когалничану и постоянното ротационно присъствие на НАТО в Констанца са пряко обърнати към същия театър, в който Указ № 330 проектира руска нормативна власт. Появата на нова концентрация „руски граждани“ на около 40 км от румънската граница ще бъде разглеждана от Букурещ и всички по източния фланг на НАТО като ескалация, която изисква допълнителни подкрепления.

В черноморската рамка указът разширява руското нормативно присъствие в западната дъга на басейна, между анексирания Крим и устието на река Дунав. След изтеглянето на Черноморския флот от Севастопол в Крим към Новоросийск в Краснодарски край под натиска от ударите на украински морски дронове в периода 2023–2024 г. Москва компенсира военното отстъпление с правна и политическа експанзия по периметъра. Контролът, дори и символичен, над сухопътна ивица срещу Одеса е елемент от усилията за отслабване на украинския достъп до море и натиска над търговските коридори от пристанищата в делтата на Дунав (Измаил и Рени) към Констанца. Така погледнато Приднестровието не е остатъчен замразен конфликт от 90-те години на миналия век, а активна точка в югозападния периметър на Русия срещу архитектурата на сигурността в Черно море.

Икономическата зависимост на Приднестровието от Русия е почти пълна и до началото на 2025 г. се крепеше на безплатните доставки на руски газ през украинската тръба, чиято стойност Кремъл натрупваше под формата на фиктивен дълг на „Молдовагаз“ – над 7 млрд щатски долара към края на 2022 г. Прекратяването на украинския транзит на 1 януари 2025 г. остави региона без снабдяване за няколко седмици, до намирането на алтернативни маршрути и схеми за финансиране през трети страни. Тази операция демонстрира едновременно уязвимостта на регионалната икономика и готовността на Москва да я субсидира извън пазарна логика, защото загубата на анклава като плацдарм би била непропорционално скъпа в политически план. Указ № 330 закрепва посочената инвестиция с добавяне на гражданско-правен слой: руските паспорти превръщат местните жители в получатели на руски пенсии, социални плащания и консулска защита.

Информационният и хибриден компонент на указа е същинският механизъм на действие в краткосрочен план. На молдовската публика той сигнализира безсилието на Кишинев да упражни суверенитет върху собствената си територия, на проруската аудитория – че Русия „не изоставя своите“ независимо от военния провал в Украйна, на западните столици – че всяко бъдещо настаняване в Молдова или допълнителна интеграция с Румъния ще се сблъска с готова правна претенция за защита на „руските граждани“, макар и в грубо нарушение на принципа за териториален суверенитет и забраната на чл. 2 (4) от Устава на ООН. Сходни укази в миналото бяха последвани от засилени операции в социалните медии, мобилизация на подкрепата за проруски партии и синхронизирани инциденти (инсценирани протести, инфраструктурни аварии, организирани провокации в Гагаузия) – модел от последното десетилетие, който е документиран многократно. Самият факт, че три точки от указа са секретни, изпълнява функция на психологически натиск, защото оставя отворено пространство за интерпретация.

Реалистичните сценарии за развитие се подреждат по необходимия руски ресурс за тяхното изпълнение.

1. Контролирано напрежение: указът остава лост за натиск върху властите в Кишинев без оперативна ескалация.
2. Хибридна дестабилизация: координирани кибератаки, протести и политически кризи в Молдова, целящи смяна на правителството преди изборите, които се очаква да бъдат проведени през 2028 г.
3. Ограничени диверсии: саботажи на украинска военна логистика и инциденти в Одеска област без да се приписва отговорност.
4. Регионална ескалация: синхронизация с широко настъпление на руската армия към Одеска област, при което плацдармът в Приднестровието се задейства за фиксиране на украински сили.
5. Постепенна формална интеграция: Превръщане на Приднестровието в де факто протекторат на Руската федерация с перспектива за разширяване на юрисдикцията.

Реализацията на четвъртия и петия сценарий изисква пряка сухопътна свързаност между руските войски в южна Украйна и плацдарма в Приднестровие – условие, което в момента не съществува и надали ще бъде постигнато. След освобождаването на Херсон през ноември 2022 г. руската армия се изтегли на левия бряг на река Днепър и оттогава не е постигала успешно форсиране в западна посока; 9-месечната оперативна борба при плацдарма на украинските сили в село Кринки (октомври 2023 – юли 2024) демонстрира, че реката остава скъпоструваща бариера дори за ограничени операции.

Дори при хипотетично установяване на предмостие на десния бряг, до Тираспол остават около 300 км, в които се намират Николаев, Вознесенск и Одеса – всички защитени и непревзети през 2022 г. Морската алтернатива е дори хипотетично невъзможна: Черноморският флот загуби крайцера „Москва“ (април 2022 г.), десантния кораб „Цезар Куников“ (февруари 2024 г.) и редица други бойни кораби, а всички останали са изтеглени от Севастопол към Новоросийск под натиска от украинските дронове. Това лишава Русия от способност за мащабна десантна операция в Одеска област, която беше единственият бърз път до гарнизона в Приднестровието. Въздушен мост е също толкова неосъществим – ПВО на Украйна, Румъния и НАТО покриват целия маршрут до сепаратисткия анклав, а руската военно-транспортна авиация е изключително уязвима извън зоната на собственото покритие на С-400/С-300.

Самата ОГРВ в Приднестровието има численост от 1500 души личен състав и арсенал от старо съветско оръжие в склад край село Колбасна с над 30-годишна давност, чиито оперативно състояние и реална наличност остават неясни. На стратегическо ниво руските сухопътни сили продължават да поглъщат своите резерви по основните направления в Донбас, където са напреднали само с няколко километра за последните две години – без видим запас за откриване на ново направление в западна посока. Формалната интеграция изисква сухопътнав връзка или капитулация на Кишинев – нито едно от двете условия не е достижимо за Русия при текущото съотношение на силите и при отчетливо изразената траектория към европейска интеграция на Молдова.

Указ № 330 не е самостоятелен административен акт. Той е поредната градивна единица в дългосрочната руска стратегия за изкуствено създаване на задгранични общности от руски граждани в постсъветското пространство, които впоследствие действат като инструмент за военно, политическо и хибридно проектиране на сила. Същият модел, приложен последователно в Южна Осетия, Абхазия, Крим, Донбас, Запорожка и Херсонска област, сега се възпроизвежда в Приднестровието – този път без сухопътна връзка с Русия, което трансформира функцията му от подготовка за директна анексия в инструмент за дългосрочно стратегическо обвързване и натиск върху Молдова, Украйна и източния фланг на НАТО.

Санду пред Le Monde: обединение с Румъния би ускорило приемането на Молдова в ЕС

🇲🇩 В интервю за френския вестник Le Monde, публикувано на 28 април, молдовският президент Мая Санду сподели, че евентуално обединение с Румъния „би ни позволило да се присъединим по-бързо към ЕС и би могло да ни помогне“ и добави, че „подобно решение трябва да е взето от мнозинството от гражданите“.

Изявлението е второто публично от страна на Санду по темата за тази година – през януари в свое интервю за британски медии тя посочи, че при евентуален референдум би гласувала „за“ обединение. Санду е носител на румънско гражданство, изпълнява втори мандат след преизбирането ѝ през 2024 г.

В същото интервю Санду препотвърди ангажимента на Молдова да бъде готова за приемане в ЕС до 2030 г., с активна работа по съдебните и антикорупционните реформи. Тя посочи и алтернативен сценарий за интеграция, присъединяване към блока без сепаратисткия регион Приднестровие като „възможно решение“.

Освен това тя призова за паралелна интеграция на Молдова, Украйна и Западните Балкани като противотежест на руското влияние, благодари на Франция и президента Еманюел Макрон за подкрепата и изрази надеждата си резултатите от последните парламентарни избори в Унгария да доведат до отблокиране на преговорни глави, които досега имаха наложено вето от Будапеща.

Реакцията от Букурещ не закъсня. Още на следващия ден от бизнес форум на инициативата „Три морета“ в Дубровник, румънският президент Никушор Дан заяви: „Ако има мнозинство за този проект, ние сме готови.“ Дан подчерта, че обединение би могло да се осъществи единствено чрез референдум в Молдова и при ясно мнозинство в подкрепа. Позицията възпроизвежда рамката, утвърдена от румънския парламент с единодушна резолюция от 2018 г. с потвърждение на ангажимента за обединение, ако молдовските граждани го изберат демократично.

Социологическите данни поставят обединителната перспектива далеч от настоящия политически хоризонт. Според Барометъра на общественото мнение на Института за публични политики (IPP) в Кишинев от септември 2025 г., 33,4% от молдовците биха гласували „за“ обединение с Румъния, 45,7% – „против“, 16,7% са неуточнени, 2,5% не биха участвали в гласуване. Тенденцията е стабилна в последните 3-4 години без рязко изместване в нито една от двете посоки. Молдова е страна с население 2,8 милиона души и една от 9-те официални страни кандидатки за членство в ЕС.

Опозицията в Кишинев реагира с искане за наказателно преследване. Партията на социалистите от Република Молдова (PSRM), водена от бившия президент Игор Додон, отправи призив към прокуратурата, разузнаването и други компетентни институции да обвинят Санду в държавна измяна заради думите ѝ. В съобщение на партията изявлението на Санду е описано като „открит акт на политическа измяна срещу молдовската държавност, конституция, суверенитет и неутралитет на страната“.

Самият Додон обвини Санду, че използва идеята за обединение като лост за натиск върху ЕС след забавяне на преговорите за членство, и определи перспективата като „бомба със закъснител“ за Букурещ – с препратка към евентуални териториални искания на унгарското малцинство в Трансилвания. Подобен призив за разследване последва и след януарското изявление на Санду, без последвало процесуално действие.

Стратегическият контекст е свързан с три блокировки в траекторията на Молдова към ЕС. Първата е реалното състояние на унгарския вето над преговорните глави – позиция на правителството на Виктор Орбан, която ограничава отварянето на технически клъстери; Санду свързва очакваното смекчаване с резултати от унгарските избори, провели се през април 2026 г.

Втората е Приднестровието – нерешен териториален спор от 1992 г. с незаконприсъствие на руска военна база и неконтролирана от Кишинев граница; вариантът „приемане без региона“ е политически реалистичен, но изисква съгласие от ЕС за частична териториална рамка. Третата е вътрешнополитическата плътност на анти-обединителната коалиция, отразена в посочените 45,7% против в социологията. PSRM, „Шор“, „Партия Возрождение“ и серия по-малки проруски формации концентрират този електорат предимно в централна и южна Молдова, най-вече в гагаузката автономия.

В оперативно отношение изказването на Санду пред Le Monde разширява един досега вътрешен молдовски и румънски разговор към френска и през Le Monde към европейска аудитория. Перспективата за обединение се поставя като алтернативен инструмент за ускорено присъединяване – не като самостоятелна цел, а като лост, ако стандартният процес на разширяване продължи да буксува. Веднага след това румънското президентство потвърди готовността си – рамка, която съществува институционално от 2018 г., но в редки случаи се потвърждава публично от настоящия глава на държавата. Реакцията на PSRM включва и поетапно изграждана наказателно-процесуална възможност – серия искания за разследване, които към момента не водят до отговор от Прокуратурата на Кишинев, контролирана от мнозинството на партията на Санду PAS.

Зеленски и Санду обсъждат нов механизъм за реинтеграция на Приднестровието и изтегляне на руските войски.

🇲🇩🤝🇺🇦 Молдова обсъжда създаването на международен механизъм за разрешаване на ситуацията в Приднестровието, заяви президентът на страната Мая Санду по време на съвместна пресконференция с украинския си колега Володимир Зеленски в Киев.

„Укринформ“ съобщи, че Санду е потвърдила провеждането на консултации с международни партньори, сред които Европейския съюз, относно потенциална рамка за реинтеграция на региона. Тя заяви, че всички страни признават необходимостта от процес, насочен към демилитаризация, деолигархизация и демократизация.

„За да се осъществи този етап, ни е нужна международна подкрепа. Точно това обсъждаме, особено с ЕС през последните дни. Що се отнася до приноса на Украйна, бих казала, че най-големият принос, който вече е дала, е фактът, че държи руската армия далеч от границите на Молдова. Това ни дава възможност да търсим мирно уреждане на конфликта и ние високо ценим това“, каза Санду.

Санду подчерта, че Молдова ще играе централна роля в процеса по оформянето на бъдещия механизъм, като същевременно ще продължи консултациите със своите партньори.

Говорейки на същата пресконференция, Зеленски заяви, че продължаващото присъствие на руски контингент в сепаратисткия регион остава ключова пречка за развитието на Молдова и създава дългосрочни рискове във връзка със сигурността. Той посочи, че Украйна подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Молдова и по-рано е предлагала помощ в енергийния сектор като алтернатива на руските доставки.

„Веднъж предложихме въглища, помощ и подкрепа вместо руския газ, който отиваше към тяхната станция, но винаги сме го правили по дипломатичен начин. Винаги сме го комуникирали с президента на Молдова. Където тя подкрепя и вижда подкрепата на Украйна, ние ще бъдем надежден партньор“, каза Зеленски.

Зеленски отбеляза, че решенията за всички международни управленски или преходни споразумения относно Приднестровието попадат под юрисдикцията на Молдова, докато за Украйна този въпрос е пряко свързан със сигурността на нейните граници. Според „Укринформ“, Зеленски е поставил под въпрос доколко ще е уместно изобщо участието на Руската федерация в какъвто и да е бъдещ международен механизъм по въпроса.

„Мисля, че Молдова не разглежда международен механизъм с Русия, защото Русия без съмнение остава там, за да блокира нормалния живот на страната. Виждаме, че нищо нормално не се е случило в продължение на почти четири десетилетия окупация“, заяви той.

Приднестровието, отцепил се регион, който обхваща териториите на Молдова, разположени от поречието на река Днестър до държавната граница с Украйна, се намира под контрола на сепаратисти от началото на 90-те години на миналия век. Руски военен контингент остава разположени в региона, който отдавна е предмет на спорове и напрежение между Кишинев и Москва.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Европейският съюз предложи широка мирна рамка, която изисква от Русия да изтегли своите въоръжени сили от Беларус, Грузия, Армения и Приднестровието. Планът, оповестен от върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас, отправя призив за премахване на руските ядрени оръжия от Беларус, изплащане на репарации и реципрочно редуциране на силите, обвързано с евентуално изтегляне на украински войски.

Германия започва приватизация на бивш актив на „Газпром“, Молдова обмисля национализация

🇩🇪⛽🇷🇺 Германия готви първа стъпка за приватизация на Sefe, бивше дъщерно дружество на „Газпром“, конфискувано от федералните власти след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Това заяви днес главният изпълнителен директор на компанията, цитиран от Financial Times.

Securing Energy for Europe (SEFE) планира да набере 1,5-2 милиарда евро с увеличение на капитала, според изпълнителния директор Егберт Лаеге. Компанията управлява ключови енергийни активи като газохранилища, тръбопроводи и търговско звено със седалище в Обединеното кралство, известно в миналото като Gazprom Marketing & Trading. Планираното увеличение ще отбележи първото свиване на пълната държавна собственост на германското правителство.

Съгласно правилата на Европейската комисия, Берлин е длъжен да намали своя дял в Sefe с поне 75% до края на 2028 г. Лаеге отбеляза, че скорошното геополитическо напрежение, включително сътресенията, свързани с войната в Иран, са ускорили процеса на приватизация, подчертавайки значението на стабилните енергийни вериги. Повишаващите се цени на газа допълнително засилиха необходимостта от привличане на инвестиции.

„Обсъждаме с правителството дали то има предпочитания или ограничения, имайки предвид, че се намираме в решаващ момент за сигурността на доставките за Европа и Германия“, каза Лаеге.

След първоначалното увеличение на капитала се очаква правителството допълнително да намали участието си чрез други мерки, които могат да включват продажба на акции или публично предлагане (IPO). „Предвид краткото време, с което разполагаме, може би първично публично предлагане ще бъде трудно за нас, но това в крайна сметка зависи от пазарите и е решение на правителството“, добави той.

Въпреки спекулациите, че активите на Sefe могат да бъдат разделени и продадени поотделно, компанията възнамерява да запази основната си структура непокътната. Според Лаеге регулираната инфраструктура и търговският бизнес се допълват и трябва да останат под единен покрив.

Провеждат се и дискусии за потенциално сливане между Sefe и Uniper – друг германски вносител на газ, национализиран през 2022 г. след риск от колапс в резултат на спрените руски доставки. „Правителството разглежда този вариант“, каза Лаеге. „То притежава и двете компании, така че е логично да проучи дали обединението би създало повече стойност, но в момента работя при допускането, че процесът за Sefe ще бъде самостоятелен.“

Докато Германия се движи към частична приватизация, Молдова обмисля обратния подход – национализация на своята газова компания. Премиерът Дорин Речан е инструктирал правителството да започне подготовка за потенциална национализация на „Молдовагаз“ на фона на продължаващия спор с руския „Газпром“.

Руският енергиен гигант, който притежава 50% от компанията, предупреди, че може да спре доставките за Молдова от 1 януари, цитирайки неизплатени дългове. Властите в Кишинев отхвърлят подобни твърдения и обвиняват Русия, че използва енергийния натиск за дестабилизация на страната. В допълнение към дела на „Газпром“, около 13% от „Молдовагаз“ се държат от проруския сепаратистки регион Приднестровие, докато правителството на Молдова притежава 35,6%.

Промените в енергийните стратегии на Европа се случват паралелно с продължаващия санкционен натиск над свързани с Русия компании. САЩ предоставиха ново едномесечно изключение от санкциите за сръбската петролна компания NIS, контролирана от руски субекти. Това дава възможност на NIS да продължи работата си въпреки мерките срещу руския петролен сектор, въпреки че по-рано беше съобщено, че „Газпром нефт“ е получил срок за продажба на своя дял.

Русия обмисля създаване на „буферна зона“ във Виницка област откъм Приднестровието

🇷🇺🇲🇩 Руската армия разглежда планове за създаване на буферна зона във Виницка област на Украйна с нахлуване през границата от непризнатия сепаратистки анклав Приднестровие. Това заяви в интервю  за РБК-Украйна Павло Палиса, заместник-ръководител на Офиса на президента и бригаден генерал.

„Те дори са включили точка за създаване на буферна зона във Виницка област от страната на непризнатото Приднестровие. За първи път се регистрират планове от такъв характер“, заяви той. „Честно казано, няма нужда от паника, защото в този момент не виждам те да разполагат със сили за реализиране на всички тези намерения.“

Палиса отбеляза, че руските планове остават променливи, а сроковете за операциите често се изместват. Той добави, че се очаква основният фокус на Москва през цялата година да остане върху Донбас.

„Без съмнение основното им внимание тази година ще бъде фокусирано върху Донбас. При благоприятни за тях условия също така ще развиват и увеличават усилията си в южното направление – това включва района на Олександривка и цялата Запорожка ос“, каза той.

Според него руското командване продължава да преследва своите планове за създаването на буферни зони в пограничните области Харков, Суми и Чернигов. Освен това той предупреди, че Кремъл желае да създаде условия за потенциални офанзиви в Запорожка и Херсонска област, докато в по-далечно бъдеще преследва това, което той описа като „агресивни амбиции“ за превземане на Николаевска и Одеска област.

Тези опасения се засилват допълнително от съобщенията за повишена руска активност в Приднестровския регион, който граничи с Украйна и се разглежда като потенциален плацдарм за разширяване на операциите.

Според Defense Express Москва обмисля да разшири значително числеността на своя военен контингент на тясната ивица земя на източния бряг на река Днестър – от настоящите 1500 до близо 10 000 души.

Докладваното струпване на сили се случва паралелно със ескалация на военните учения. Руските войски в Приднестровския регион наскоро проведоха маневри, симулиращи настъпателна операция от съветската епоха, репликираща Яшко-Кишиневската кампания, довела до успешното настъпление на Червената армия до Букурещ.

Учението се проведе в демилитаризирана зона за сигурност близо до столицата на региона Тираспол, като в него бяха включени голям брой артилерийски системи и военни превозни средства, което според наблюдатели представлява нарушение на съществуващите двустранни и международни споразумения.

В същото време украинските военни продължават да докладват за успехи в части от фронтовата линия.

Десантно-щурмовите войски на Украйна съобщиха, че украинските части са си върнали контрола над девет населени места и около 480 кв.км. в района на Олександривка. Освободените селища включват седем броя в Днепропетровска област и два в Запорожка област.

Настъплението беше извършено от десантно-щурмови формирования, подкрепени от допълнителни части, и беше насочено към възстановяване на позициите, загубени през последната година. Освен деветте селища, други три населени места са били прочистени от присъствие на окупационни войски, но стабилизационните операции все още не са приключили изцяло .

Украински висши военни отбелязаха, че към момента украинските сили държат инициативата в този сектор. В същото време руските сили се опитват да попречат на по-нататъшния напредък чрез локални контраатаки и прехвърляне на подкрепления за сметка на други сектори от фронтовата линия.

Пълен разрив: Украйна официално прекрати 116 договора с Русия, Беларус и ОНД

🇺🇦⛓️‍💥🇷🇺 Правителството на Украйна прекрати официално 116 международни споразумения с Руската федерация и Република Беларус, както и такива в рамките на Общността на независимите държави (ОНД). Това съобщи министърът на външните работи Андрий Сибига в изявление в социалните мрежи.

„Твърдото ми убеждение е, че правната рамка на Украйна трябва да отговаря на реалностите на войната и новата архитектура за сигурност на европейския континент. За целта трябва да скъсаме последните правни връзки, които някога ни свързваха с Руската федерация, Беларус и т.нар. ОНД. Това е задълбочен и сложен правен процес, който изисква внимателно изпълнение, и ние работим систематично по него“, заяви Сибига.

По инициатива на външното министерство, кабинетът на министрите е прекратил официално 116 договора, сключени в миналото с Русия, Беларус и под егидата на ОНД. Процедурата въвлича прекратяването на 25, денонсирането на 3 и оттеглянето от 88 международни договора.

„С тази резолюция прекратяваме 25 споразумения, денонсираме 3 и се оттегляме от 88 международни договора. От тях 5 са с Русия, 23 са с Беларус и 87 са в рамките на ОНД, включително едно тристранно между Украйна, Русия и Беларус“, коментира Сибига. Освен това той уточни, че с президентските укази от 25 февруари за оттегляне от 31 споразумения на ОНД и 14-те законопроекта, регистрирани в украинския парламент, насочени към прекратяване на 74 международни договора, страната завършва основния етап от привеждането на своите двустранни и многостранни отношения с Русия, Беларус и ОНД съгласно текущите военни реалности и решаващата роля на страната в новата европейска архитектура за сигурност.

Молдова също предприе необходимите стъпки за прекратяване на връзките с ОНД през последните месеци, давайки ясен сигнал за широката промяна на региона и откъсването му от руската сфера на влияние.

Министърът на външните работи на Молдова Михай Попшой разкри, че кабинетът е започнал продецура по оттегляне от ОНД, започвайки с денонсиране на ключови споразумения.

„След като споразуменията се денонсират от парламента, Молдова вече няма да бъде считана за официален член на ОНД. Денонсирането включва Устава на ОНД, подписан в Минск на 22 януари 1993 г., учредителното споразумение от 8 декември 1991 г., също в Минск, и анекса от 22 декември 1991 г.“, обясни той в интервю за Радио Молдова.

Молдова търси помощ от ЕС заради масивен разлив в река Днестър след руски удар

🇲🇩 Молдова спешно поиска съдействие от Европейския съюз за справяне с огромен разлив на гориво в река Днестър, предизвикан от руски военен удар, съобщи NewsMaker на 13 март.

Екологичната криза започна след руските удари от 7 март по Днестърската ВЕЦ, която причини значителен теч на технически масла и ракетно гориво, които впоследствие се оттекоха по течението през молдовската граница. Премиерът Александру Мунтяну обяви, че се е обърнал към европейските партньори за оборудване за улавяне на петролните петна и мобилни станции за изследване качеството на водата.

В отговор на нарастващата заплаха Молдова изпрати части на националната армия за изграждане на лагер за управление на кризи в район Сорока. Те работят съвместно с екипи за спешна помощ и специалисти от съседните Румъния и Украйна за инсталиране на защитни прегради и филтриращи системи от слама.

Токсичният разлив застрашава критичните източници на питейна вода в цяла Северна Молдова. Министърът на околната среда Георге Хайдер предупреди, че няколко селища, особено около село Наславча, където е обявен „жълт код“, може да се сблъскат със сериозен недостиг на питейна вода, пише NewsMaker.

Властите тестват реката на всеки шест часа, за да следят нивата на замърсяване, и наложиха строга забрана за всякакъв вид риболов в участъка Наславча–Дубосари най-малко до 1 април.

Официални лица в Киев осъдиха замърсяването като съзнателен акт на екологична война. Дмитро Лубинец, комисарят по правата на човека към Върховната рада на Украйна, отбеляза, че атакувайки хидроенергийна инфраструктура на трансгранична река, Русия създава умишлено хуманитарна криза в две държави.

Описвайки унищожаването на източници на питейна вода като грубо нарушение на Женевските конвенции, Лубинец обяви, че подготвя официални обръщения към ООН с искане за незабавна международна реакция срещу „руския екологичен тероризъм“.

„Вече подготвям писма до ООН с искане този факт да бъде документиран и да се издаде ясен международен отговор. Светът няма право да мълчи. Агресията на Русия срещу околната среда е предизвикателство към цивилизования свят. Ако няма безкомпромисен отговор днес, утре руският терор ще отрови и други реки в Европа“, предупреди той.

Екологичната катастрофа в река Днестър е част от много по-мащабна и опустошителна кампания, насочена към унищожаване на околната среда, водена от руските сили. По-рано стана ясно, че Москва е отговорна за над 7000 доказани екологични престъпления в Украйна от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. и е причинила екологични щети на стойност около 85 млрд долара.

Атакувайки систематично критична инфраструктура, включително удари по всяка една хидроелектрическа централа в страната – руската армия постоянно превръща екологичните катастрофи в оръжие за нанасяне на максимални щети. Последвалите токсични разливи, опожарени гори и наводнени общности не просто унищожиха биологичното разнообразие на Украйна, но и създадоха тежки, дългосрочни рискове, които са заплаха са питейната вода и земеделската стабилност на съседни държави като Молдова.

Предполагаем руски дрон се разби в Молдова.

🇷🇺✈️🇲🇩 Неидентифициран руски дрон беше открит от полицейските власти в пограничен район на територията на Молдова, съобщават местни издания.

Обектът е открит в село София, област Дрокия, в близост до украинската граница. Районът веднага е бил отцепен от полицията, а на място са били изпратени специалисти по обезвреждане на експлозиви за извършване на инспекция. Молдовската полиция уточни, че това е трети дрон, нарушил въздушното пространство на страната от началото на годината.

„Министерството на външните работи на Република Молдова остро осъжда всеки инцидент, който може да представлява нарушение на въздушното пространство на страната и евентуална заплаха за безопасността на нейните граждани“, се казва в изявление на външното ведомство.

От ведомството допълниха, че Молдова остава твърда в защитата на суверенитета и териториална цялост и следи отблизо развитието на ситуацията в координация със своите национални органи.

Инцидентът се случва в момент, когато Молдова продължава периодично да понася своите косвени последици от руската агресия срещу Украйна. На 31 януари страната беше потърпевш от мащабен срив в електрическата мрежа, който остави големи части от столицата Кишинев без ток, блокира тролейбусния транспорт и изключи светофарите.

Молдовските власти заявиха, че прекъсването е свързано с технически проблеми в украинската мрежа и далекопроводите за високо напрежение, които свързват двете страни. Министърът Денис Шмигал отбеляза, че Украйна е в състояние на „значителен недостиг на електроенергия“, докато Русия засилва своята „енергийна офанзива“, атакувайки критичната украинска инфраструктура с ракети и дронове.