Тръмп и Нетаняху са обсъдили сухопътна блокада на Иран

🇺🇸🤝🇮🇱 Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху са обсъдили възможността за налагане на пълна сухопътна блокада срещу Иран по време на срещата си в Белия дом на 28 юли. На 31 юли британският вестник The Telegraph разкри подробности от разговора, цитирайки висш израелски представител: „Ами ако просто блокираме сушата? Да предположим, че Иран не може да внесе и да изнесе нищо. Всичко ще се случи.“ Според изданието двамата лидери са обсъждали упражняването на натиск върху Техеран „чрез кинетични и некинетични средства“, насочен към няколко ключови гранични пункта.

Дискусията е преминала през три основни сценария. Пред агенция Ройтерс израелски източник описа дневния ред на срещата като избор между „сделка, продължаване на блокадата и икономически натиск или масиран военен удар“. Той уточни, че Нетаняху не е настоявал твърдо за военна ескалация, отбелязвайки: „В крайна сметка решението е на Тръмп.“ Това беше първата лична среща между двамата от началото на съвместната офанзива срещу Иран на 28 февруари, проведена с оглед на публично изявени разминавания. Докато Тръмп търси дипломатическо споразумение с Техеран, израелският премиер настоява за нестихващ натиск и отказва да изтегли войските си от Ливан въпреки исканията на Вашингтон.

Блокадата, чието разширяване е било предмет на разговора, до момента е изцяло морска и действа с пълна сила. ВМС на САЩ затвориха цялото крайбрежие на Иран и пристанищата в Персийския залив на 13 април, след провала на преговорите в Исламабад. Операцията ангажира около 10 000 души личен състав, 10 бойни кораба и десетки самолети под командването на Централното командване на САЩ (CENTCOM). До 22 май Вашингтон отчете 94 върнати плавателни съда, а Пентагонът оцени пропуснатите от Иран петролни приходи на 4,8 млрд долара към 1 май.

Подписаният на 17 юни меморандум между двете страни доведе до временно вдигане на блокадата, но се разпадна на 7 юли след ракетен обстрел от Иран срещу три търговски кораба в Ормузкия проток. На 13 юли Тръмп официално уведоми Конгреса за подновяване на ударите, а на 14 юли морската блокада беше върната. Първото й силово прилагане бе регистрирано на 15 юли, когато американските сили обездвижиха с ракети „Хелфайър“ петролния танкер „Белма“ (под флага на Кюрасао) край остров Харг. Към 29 юли равносметката от операцията включва 20 върнати съда, два обездвижени и два превзети с абордаж.

Ефектът върху иранския износ е осезаем, въпреки че самата блокада да не е непробиваема. Товаренето на иранските терминали е спаднало до 640 000 барела дневно, а над 83 млн барела петрол стоят на вода в търсене на купувач. В същото време независимите китайски рафинерии продължават да получават малко над милион барела дневно. Тези доставки обаче не тръгват от ирански пристанища, а от плаващи търговски запаси край Малайзия, Сингапур и Китай – т.е. разчита се на натрупани резерви, които се изчерпват, а не на нов поток. Самите терминали не са изцяло парализирани: на 30 юли United Against Nuclear Iran (UANI) засече танкер от следения от нея флот, натоварил 710 000 барела на остров Харг, и преброи общо поне 48 натоварени съда край бреговете на страната.

Вътре в Иран цената на блокадата се усеща пряко на пазара на горива. Местните рафинерии произвеждат между 105 и 110 млн литра бензин дневно при необходимост от 130 до 135 млн. Този дефицит от 20–30 млн литра дневно доскоро се покриваше от морски внос, който в момента е прекъснат. Вместо да вдигне цени, правителството намали втората субсидирана квота от 70 на 50 литра. Това пренасочи част от търсенето към черния пазар и доведе до огромни опашки пред бензиностанции, а курсът на щатския долар прехвърли 1,91 млн риала.

Именно тази криза превърна сухопътните граници във фактор с ключово значение, каквото те нямаха преди войната. След блокирането на морето, сухопътните и железопътните трасета поеха максималната възможна част от логистиката. Основният преход е Базарган на границата с Турция, през който годишно преминават над 200 000 камиона (45 000 само за едно тримесечие), а стоката се придвижва 270 км до Тебриз и оттам към Техеран.

Ирак е другото направление с сериозен търговски обем: по данни на иранските митници за първите четири месеца от иранската година (21 март – 22 юли), износът на непетролни стоки за Ирак възлиза на 3 млрд долара, което го прави водеща дестинация за Техеран (ОАЕ са на трето място с 2,1 млрд). ЖП линията Ван–Тебриз, която беше поразена при въздушен удар, вече е възстановена според Анкара, но движението по нея все още не е възобновено. Североизточният коридор през Инче Бурун, Туркменистан и Казахстан към Китай съществува като алтернатива – през 2024 г. по него беше доставен товар от Сиан до Техеран за 10 дни. Различното междурелсие и проблемите със сигурността обаче пречат на този маршрут да поеме сериозни търговски обеми.

Фундаменталната разлика е, че морската блокада се налага едностранно от американския флот, а такава по суша зависи изцяло от съседните държави – Турция, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан, Пакистан и Афганистан. За да проработи сухопътна блокада, всяка от тези страни би трябвало сама да затвори своята граница, поемайки преките щети за собствената си икономика.

Ключовата държава сред тях е Турция, която контролира и най-натоварения пункт. Двустранната търговия с Иран достигна 11,8 млрд долара през 2025 г., а двете държави декларират цел от 30 млрд. Паралелно с това Анкара води сложни преговори с Вашингтон. Едновременно с това Анкара води разговори с Вашингтон: на 7 юли Тръмп обяви, че ще вдигне санкциите, наложени през 2020 г. заради покупката на зенитно-ракетните комплекси С-400 от Русия и „със сигурност ще обмисли“ продажбата на изтребители F-35. Нетаняху обяви публичното си несъгласие пред CNN същия ден, а Тръмп отговори: „Никой не ми казва какво да продаваме.“ Въпросът стоеше и на дневния ред на срещата от 28 юли.

На 22 юли обаче Бюрото по законодателни въпроси на Държавния департамент на САЩ писа на Конгреса, че политиката по участието на Турция в програмата остава непроменена и в пълно съответствие със Закона за противодействие на противниците на САЩ чрез санкции (CAATSA) и раздел 1245 от Закона за бюджета за отбрана за фискалната 2020 г. Двата акта действат поотделно. Санкциите по CAATSA президентът може да вдигне по своя собствена преценка; раздел 1245 забранява прехвърлянето на самолети, части, техническа документация и поддръжка, докато Анкара продължава да притежава С-400, не е дала уверения, че няма да ги придобие отново, и не са изпълнени останалите изисквания за удостоверяване пред Конгреса. Условията не са изпълнени, а самото искане за връщане в програмата вече срещна сериозна двупартийна съпротива у законодателите. Насрещната цена, която Анкара би поискала за затварянето на Базарган, в най-очевидната си форма следователно не е в ръцете на президента.

Багдад се намира в сходно заплетена ситуация. Иракският премиер Али ал-Зайди, одобрен от парламента на 14 май с подкрепата на САЩ, провежда политика за монопол на държавата върху оръжието. На 29 юни той постави ултиматум на шиитските милиции да предадат арсенала си до 30 септември – условие, което част от тях категорично отхвърлиха. В същото време Иран изнася за Ирак повече стоки отколкото за всеки друг пазар. Допълнителен проблем за САЩ е липсата на военен лост на терен: сухопътното присъствие на коалицията приключва през септември 2025 г., а авиобаза „Айн ал-Асад“ мина под пълен иракски контрол през януари, което лиши САЩ от възможност директно да принуди Багдад да затвори пунктове като Парвиз Хан, Башмак или Мехран.

Останалите пет съседни държави предоставят още по-малко възможности за натиск:

• Пакистан, който беше посредник в мирните преговори и дели 900 км граница с Иран, в момента се бори със собствена тежка енергийна криза и криза в сигурността.
• Азербайджан още към март беше затворил сухопътните си граници за обичаен трафик и беше въвел строг разрешителен режим.
• Армения държи границата си с Иран отворена на всяка цена, тъй като тя е единственият й жизнен излаз на фона на затворени граници с Турция и Азербайджан.
• Туркменистан стриктно спазва обявения си неутралитет във външната политика.
• Афганистан се управлява от талибаните, които не са признати от САЩ, а голяма част от търговията тан остава в сивия сектор.

Имайки предвид горните условия пълното херметично затваряне на сухопътния периметър на Ислямската република изглежда много малко вероятно. Срещу тази скептична оценка обаче стои конкретен прецедент: морската блокада също се смяташе за неприложима, но въпреки това намали иранския износ до 640 000 барела дневно. Това показва, че дори частичното изпълнение може да има сериозен материален ефект.

Основната разлика остава в субекта на действие: по море САЩ действа самостоятелно със собствения си флот, който остава най-силния в света, докато по суша е изцяло зависим от чужди правителства. Ето защо по-вероятният сценарий не изисква физическо затваряне на граници, а налагане на целенасочени санкции срещу превозвачи, митнически посредници и банки, обслужващи конкретните гранични пунктове.

Този механизъм вече доказа ефективността си по море без нито един изстрел – китайските рафинерии се отдръпнаха от иранския петрол не защото корабите им бяха спряни физически, а поради страх от вторични санкции. В резултат те закупиха между 16 и 20,5 млн барела иракски, емиратски и катарски суров петрол – най-голямата им покупка на несанкциониран петрол от началото на конфликта.

Ограничението на този подход обаче произтича от естеството на превозваните стоки. Петролните приходи, които са основна мишена на западната кампания, никога не са се транспортирали с камиони. Сухопътните трасета поемат непетролния търговски обмен и потребителския внос – те са с по-малък капацитет, по-бавни и по-скъпи. Поради това тяхното блокиране ще отнеме значително по-малко приходи от бюджета на Иран, отколкото предполага идеята за „сухопътна блокада“, но за сметка на това ще прехвърли цялата тежест върху хуманитарното снабдяване на населението.

Междувременно външната подкрепа за Техеран остава предимно декларативна. Пекин определи морската блокада като „безотговорна и опасна“, Москва предупреди за реална опасност от глобално „икономическо земетресение“. Русия в момента не е източник на помощ, а пряк конкурент за същите ограничени горива: самата тя търсеше да внесе до 400 000 тона бензин месечно от Беларус, Казахстан и Индия, от която най-малко 60 000 тона бяха доставени в началото на юли. Що се отнася до сухопътната жп връзка, изграждана от Москва и Техеран, тя е проект с дългосрочен хоризонт. Споразумението за 160-километровата отсечка Рещ–Астара на стойност 1,6 млрд долара беше финализирано едва през февруари, строителството започна през април, а планираният капацитет от 15 млн тона товари годишно се отнася чак за първата фаза от експлоатацията.

Европейските съюзници на САЩ заемат трета позиция, която не е нито подкрепа за Техеран, нито участие в блокадата. На 13 април тогавашният британски премиер Кир Стармър заяви, че няма да подкрепи затваряне на Ормузкия проток и няма да бъде въвлечен във войната, а испанският министър на отбраната Маргарита Роблес определи замисъла като лишен от смисъл. По съобщение на POLITICO от 29 юли Великобритания и Франция продължават да отказват участие във военноморската мисия, която Пентагонът готви за протока, и обвързват своето решение с трайно прекратяване на огъня. Успоредно с това Европейският съюз наложи санкции самия Иран заради затварянето на Ормуз: на 22 май Съветът на ЕС разшири правната рамка срещу лица, възпрепятстващи законния транзит, на 8 юни бяха вписани 2 физически лица и 1 организация, докато върховният представител по външната политика и сигурността Кая Калас нарече таксуването „недопустимо“ и обяви намерение за подсилване на мисията „Аспидес“. Морската блокада, която САЩ могат да наложат и само със собствени средства, засега не привлече участието дори на близки съюзници, докато сухопътната би зависела изцяло от съгласието на трети държави.

Държавният департамент: Турция още не отговаря на условията за F-35

🇺🇸🚫🇹🇷 Държавният департамент на САЩ е уведомил Конгреса, че Турция все още не покрива всички законови изисквания за връщане в програмата за изтребителя от пето поколение F-35, което блокира възможността, загатната от президента Доналд Тръмп пред турския му колега Реджеп Тайип Ердоган само две седмици по-рано.

В писмо от 22 юли, изпратено до Бюрото по законодателни въпроси към департамента от името на Тръмп и получено от гръцки вестник Kathimerini и Jerusalem Post, администрацията заявява, че политиката на САЩ „остава непроменена и в пълно съответствие“ със Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA) и Раздел 1245 от Закона за отбранителния бюджет за фискалната 2020 г. (NDAA). Отговорът е адресиран до конгресмена от Демократическата партия Упом Бел от Мисури, който поиска разяснение относно евентуалната реинтеграция на Анкара.

В писмото са изброени три задължителни условия, които Турция трябва да изпълни, за да бъде изобщо разглеждан такъв трансфер:

• Да не притежава повече ракетната система С-400 или свързано с нея оборудване;
• Да предостави гаранции, че няма да я придобие отново;
• Да отговори на всички останали законови изисквания за сертификация.

„Турция все още не е изпълнила тези условия“, гласи текстът – изявление, която не затваря напълно пътя за преговори, но го обвързва с конкретни и проверими действия, а не с добра политическа воля. Всеки процес по евентуално връщане, допълват от Държавния департамент, трябва да бъде „прозрачен, законосъобразен и съвместим с интересите на националната сигурност“ на САЩ.

Турция беше изключена от многонационалната програма през 2019 г., след като закупи зенитно-ракетния комплекс С-400 от Русия. Възражението на Вашингтон имаше както политически, така и ясен технически характер: съвместната експлоатация на С-400 и F-35 би позволила на руски сензори да събират данни за радарната сигнатура на стелт изтребителя, компрометирайки най-важното му технологично предимство. Санкциите по CAATSA срещу Службата за отбранителна промишленост (SSB) на Република Турция бяха наложени през декември 2020 г. – още по време на първия мандат на самия Тръмп. 6-те изтребителя, за които Анкара вече е платила, и до днес остават на съхранение в американски складове.

Само две седмици преди писмото Тръмп даваше съвсем различни сигнали. На срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 юли той посрещна топло Реджеп Тайип Ердоган и обяви, че „е дошло времето“ за премахване на санкциите („не искаме да санкционираме приятели“), и добави, че връщането на Турция в програмата е нещо, което „със сигурност ще бъде обмислено“. Той обаче си тръгна от форума, без да обяви официално реинтеграция, и пред журналисти призна, че все още няма крайно решение.

Писмото от 22 юли стъпва именно върху тази предпазливост: дори президентът да отмени санкциите по CAATSA, което влиза в неговите самостоятелни правомощия, това не отпушва автоматично достъпа до F-35. Раздел 1245 изисква изпълнителната власт изрично да удостовери пред Конгреса, че Турция не разполага със С-400. По този начин облекчаването на санкциите и сертификацията за изтребителите се оказват две отделни процедури, като втората не зависи единствено от Белия дом.

Освен казуса със С-400, Държавният департамент поставя втори въпрос, рядко свързван с F-35: използване на неформални финансови мрежи и нелицензирани обменни бюра на територията на Турция, с които Хамас получава достъп до средства. „Ангажирани сме да прекъснем тези канали за незаконно финансиране“, се казва в документа, където се посочват продължаващите санкции, наложени срещу благотворителни групи, пренасочващи пари към военното крило на групировката.

Междувременно в същото писмо се признава и „ключовата роля“ на Анкара, която използва връзките си с политическото ръководство на Хамас, за да осигури приемането на мирния план на Тръмп за ивицата Газа, както и навлизането му в първата фаза – роля, благодарение на която Турция се превърна в член-основател на Съвета на мира. Така в един и същ документ Анкара е представена едновременно като ценен посредник в дипломацията и като рисков фактор за сигурността.

На Капитолийския хълм съпротивата срещу връщането на Турция към програмата F-35 е двупартийна и датира отпреди официалното писмо. 18 демократи, водени от конгресменката Дина Титъс от щата Невада, призоваха лидерите на Камарата Стив Скалийс и Хаким Джефрис да подготвят резолюция за неодобрение по CAATSA, ако администрацията реши да реинтегрира Анкара, „заобикаляйки или отменяйки законовите изисквания без надеждно правно основание“. Отделно четирима републиканци от гръцки произход, сред които Гас Билиракис и Никол Малиотакис, изразиха „категорично несъгласие“ с каквото и да е връщане без пълно спазване на CAATSA.

Непосредственият спусък бе решение на администрацията да заобиколи прегледа на Конгреса за износ на американски авиационни двигатели GE F-110 на стойност над 700 млн долара, предназначени за турския национален изтребител KAAN. В списъка си с аргументи критиците включват още окупацията на Северен Кипър, военния натиск в Егейско море и подкрепата за Азербайджан срещу Армения – действия, които надхвърлят казуса със С-400.

Търсейки изход от ситуацията, Анкара проучва вариант, който би удоволетворил буквата на американския закон, без да влоши отношенията с Москва: препродажба на С-400 на трета държава. Според информация Ердоган е дискутирал с руския президент Владимир Путин възможността за връщане на системата в Русия, като в момента турската страна проучва прехвърлянето ѝ към купувачи като ОАЕ или Катар.

Според експерти от Фондацията за защита на демокрациите (FDD) обаче подобна сделка „решава проблема на Турция, но не и този на Вашингтон“: тя би премахнала формалната пречка пред сертификацията, но няма да изтрие дълбокото недоверие към стратегическото позициониране на Анкара, за което алармират нейни критици.

Докато Турция не изнесе физически С-400 от територията си и не предостави исканите гаранции, писмото очертава сценарий, при който жестовете на Тръмп остават без реална стойност. Вдигането на санкциите по CAATSA – стъпка, която президентът може да направи сам – би облекчило турския отбранителен сектор, но няма да доведе до сделка за F-35 без официална сертификация и гаранция, че Конгресът няма да блокира процеса с резолюция.

Сблъсъци в Азаз между Общата сигурност и командири на бивши протурски фракции.

🇸🇾🇹🇷 Призори в неделя, 19 юли, град Азаз в северната сирийска провинция Алепо осъмна под тревога. Патрул на вътрешните сили за сигурност беше обстрелян при опит да прекрати въоръжен сблъсък в града. В отговор властите разположиха значителни подкрепления, бронирана техника и военна полиция в кварталите и на ключовите входове на града.

Кадрите, разпространени в ранните часове на деня от местни канали, руската държавна медия RT на арабски език и други регионални издания, показват засилено присъствие на силите на „Общата сигурност“. Това е структурата, чрез която правителството на Ахмад аш-Шараа налага контрол в бившите зони на въоръжената опозиция. Инцидентът противопостави тази централизирана власт на командири от протурски фракции, които до падането на режима на Асад бяха част от Сирийската национална армия (СНА).

Според първоначалните данни, повод за напрежението е личен спор между военни командири, прераснал в престрелка в рамките на града. При намесата на патрул на вътрешната сигурност срещу него е открит огън – моментът, в който агресията се насочи директно срещу държавните институции. Фракции, свързани със СНА, мобилизираха свои привърженици по улиците в знак на протест срещу органите на реда. В едно от своите заглавия RT дори определи ситуацията като „подстрекаване към сблъсък със силите за сигурност“. Досега властите не са разкрили самоличността на стрелците, нито конкретни детайли за обстоятелствата. Липсва и официално потвърждение за жертви сред цивилното население или служителите на реда. Местни лидери и старейшини призоваха за спокойствие, за да се предотврати изпадането на града в спирала на беззаконие.

От своя страна, правителството представя събитията в различна светлина. Инцидентът съвпадна с мащабна операция на компетентните органи в Азаз и околностите му, насочена срещу мрежи за разпространение на наркотици. Тази кампания е част от усилията за справяне с трафика, който все по-осезаемо подкопава местната стабилност. Наличната информация не дава категоричен отговор дали въоръжените лица, стреляли по патрула, са бойци на фракциите, членове на наркокартели, или съвместяват двете роли. Засега държавната версия (сблъсък по време на антинаркотична операция) и тази на опозицията (ескалация по старата фракционна разделителна линия) съществуват паралелно, без независими източници да могат да потвърдят категорично една от тях. Безспорен остава единствено фактът кои са страните от двете страни на барикадата: държавният апарат за сигурност срещу въоръжени формирования и техните цивилни симпатизанти, свързани с бившите структури на СНА.

В миналото Азаз служеше като седалище на Сирийското временно правителство и административен център на протурския север – стратегическа зона, изградена и поддържана с подкрепата на Анкара от началото на операция „Щита на Ефрат“ през 2016 г. Градът дълго време бе и основен бастион на „Ал-Джабха аш-Шамия“ (Левантийския фронт). Тази фракция го държеше под почти пълен контрол и за разлика от Ал-Баб, Африн и други части на Северно Алепо, успяваше да го предпази от вътрешни междуособици. Парадоксът е, че именно в този традиционно спокоен град ескалацията прерасна в директен конфликт с държавната власт.

Оголената разделителна линия не е нова. Още преди падането на Асад, отношенията между групировката на аш-Шараа (тогава „Хаят Тахрир аш-Шам“ / HTS – водещата сила в офанзивата, свалила режима през декември 2024 г.) и протурските фракции от СНА бяха трайно обтегнати, стигайки на моменти до открити сражения. През есента на 2022 г. Трети корпус на СНА влезе в конфликт с дивизиите „Хамза“ и „Сюлейман Шах“ („Ал-Амшат“), подкрепени тогава от HTS, чиито колони навлязоха в Африн и Ал-Баб. По-късно, през лятото на 2024 г., вълна от протести заля именно Азаз, Африн и Ал-Баб. Те бяха насочени както срещу Временното правителство, така и срещу тогавашните опити за нормализиране на отношенията между Турция и режима в Дамаск.

След падането на режима HTS се саморазпусна, а аш-Шараа оглави Сирия като временен президент. През юли 2025 г. САЩ извадиха организацията от списъка си с терористични групировки. Съставеното на 29 март 2025 г. ново правителство обяви разпускането на СНА и интегрирането на нейните фракции в единните Сирийски въоръжени сили. Този процес премина неравномерно: на места чрез политически компромиси, при които бивши командири получиха офицерски чинове и постове, докато другаде интеграцията остана напълно недовършена.

Именно този дефицит на завършена интеграция проличава днес в Азаз. Макар престрелката да има локален характер и да няма потвърдени жертви, тя пренесе латентното напрежение между централната власт и протурските фракции в града, който най-дълго бе останал изолиран от подобни сблъсъци. Сливането на бившите структури на СНА с държавния апарат очевидно протича фрагментирано. Там, където то е само фиктивно, един битов спор между командири и рутинна полицейска намеса се оказват достатъчни, за да провокират въоръжена съпротива и открит уличен бунт срещу държавата. Фактът, че президентът аш-Шараа е принуден активно да балансира тези вътрешни търкания, пролича само дни по-рано: на 15 юли той смени началника на разузнаването, заменяйки Хусейн ас-Салама с Абдулкадер ат-Таххан. Според местни източници, този ход е опит за потушаване на съперничествата дори в тясното ядро на бившата HTS.

Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации.

🇵🇸 Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации – структурата, която ръководи управлението на палестинския ексклав, в подготовка за предаване на властта към технократския орган, наречен Национален комитет за управление на Газа, съобщи изданието The Times of Israel.

В съобщението си политическото крило на Хамас увери, че всички държавни служители ще продължат да предоставят услугите както обикновено, определяйки ги като „обществени служители, готови да работят под отговорността на Националния комитет за администриране на Газа". Хамас каза още, че е завършил всички административни стъпки, нужни за предаване на властта.

„Ръководителят на извънредния комитет на правителството Мохамед ал-Фара официално подаде оставката си", заяви Исмаил ал-Тхавабта, ръководител на правителствената пресслужба на Хамас.

Комитетът, воден от палестинския технократ Али Шаат, беше учреден от Съвета за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп в рамките на неговите усилия за постигане на примирие между Израел и Хамас през октомври 2025 г.

Ходът изглежда цели да покаже, че терористичната групировка е готова да предаде управлението на Газа на технократите съгласно 20-точковия мирен план, въпреки протакането по изискването да се разоръжи. Той сякаш бележи и значителен политически обрат за Хамас, който управлява Газа, откакто през 2007 г. изтръгна контрола със сила от съперничещото палестинско движение Фатах.

След съобщението Съветът за мир заяви, че ще преценява развитието в Газа „по дела, а не по обещания".

Съветът е „взел под внимание" изявлението на Хамас, гласи съобщение, в което се допълва, че „в крайна сметка оценката ни ще се ръководи от делата, а не от обещанията, за да бъдат посрещнати неотложните нужди на хората в Газа". Той добави, че очаква да придвижи „механизмите за прилагане, необходими, за да може Националният комитет за администриране на Газа да поеме пълната управленска власт", като в същото време подчерта, че това ще изисква „съсредоточаването на цялото оръжие под контрола на НКАГ, както е предвидено във Всеобхватния мирен план за Газа и в Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН".

„Истинското предаване на власт трябва да позволи на НКАГ да упражнява своя мандат самостоятелно, включително да взема поверените му административни и управленски решения", заяви Съветът.

Израелски представител омаловажи значението на този ход, определяйки го „пиар без никаква същина" „Хамас се опасява, че ще обявят, че нарушава споразумението, и затова протака и разиграва пиар", заяви той пред обществената медия „Кан".

Палестински източник, запознат с въпроса, заяви пред The Times of Israel, че ходът на Хамас цели да превърне съществуващата структура на движението в служебна рамка, а същевременно засили натиска върху Съвета за мир и Израел да позволят на НКАГ да влезе в Газа.

Миналия месец дипломати от всяка от страни посредници в Близкия изток (Египет, Катар и Турция) заявиха, че Хамас се стреми да проточи преговорите по въпроса за разоръжаването, но изтъкнаха още, че отказът на Израел да спазва условията по първата фаза от примирието от октомври 2025 г. също се е оказал сериозна пречка.

Наред с ударите срещу терористи из цяла Газа израелската армия бавно измества границите на зоната в анклава, която все още е под неин контрол, като твърди, че сега държи поне 60 процента от ивицата вместо около 53-те процента, които владееше след изтеглянето си в първия ден на примирието. Нетаняху заяви миналия месец, че е наредил на армията да превземе допълнителна територия – до 70% от анклава.

В районите, които Израел не контролира, Хамас остава фактическото правителство на анклава, като според съобщенията поддържа контрола си, екзекутирайки противниците си и онези, които смята за заплаха за властта си.

„Хамас предприе нова стъпка – вече няма да отговаря за ивицата Газа, за да отнеме всякакви поводи на окупацията, която продължава агресията си и войната си на изтребление", заяви говорителят на Хамас Хазем Касем пред AFP.

„Надяваме се на бързото влизане на Националния комитет за администрирането на Газа, а Хамас потвърди готовността си да предаде правителствените си отговорности на комитета, за да осигури неговия успех."

По-рано представител на Хамас заяви пред AFP, че групировката вече е уведомила другите палестински фракции за своето решение по време на среща в Кайро наскоро. „Фракциите приветстваха решението на Хамас, определяйки го като сериозна стъпка към това Националният комитет да поеме управленската си роля", каза представителят.

НКАГ остава със седалище извън Газа от месеци – според съобщенията заради израелски възражения срещу влизането му в опустошената от войната територия.

Хамас и други палестински фракции проведоха няколко кръга преговори в Кайро с посредниците, за да сближат позициите си, особено по втората фаза от примирието в Газа.

Първата фаза включваше освобождаването на последните израелски заложници, държани от Хамас, в замяна на палестински затворници по обвинения, свързани със сигурността, държани от Израел.

Преходът към втората фаза, който трябваше да включва разоръжаването на Хамас и постепенно изтегляне на израелските сили от Газа, е блокиран от месеци. По плана на Тръмп Израел ще се изтегли напълно едва след окончателна проверка, че терористичните групировки в ивицата са се разоръжили.

Хамас настоява за създаването на палестинска власт, преди изобщо да обмисли участие в разоръжаването на каквато и да е част от арсенала си. Въпросът за следвоенното управление на ивицата Газа е основната пречка в преговорите по прилагането на втората фаза. Израел отхвърля каквото и да е завръщане на власт на Хамас, но отхвърля и директно поемане на управлението от Палестинската автономия, която обвинява в подкрепа за тероризма.

Израел започна войната в Газа след клането на Хамас в Южен Израел на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити около 1200 души, а още 251 бяха отвлечени. Въпреки постигнатото през октомври примирие Израел продължава да нанася удари по онези, които определя като терористични бойци, представляващи заплаха за израелските войници в над половината от ивицата, държана от армията.

В понеделник Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че въздушен удар в северната част на Газа през уикенда е насочен срещу петима бойци на Хамас, които се опитвали да възстановят тунелна система. Според IDF тунелът се е намирал на запад от Жълтата линия, в територия, контролирана от Хамас.

Удар в събота ликвидира Худайфа Хюсеин Абдуллах ал-Хаваджр, боец от елитното подразделение „Нухба" в батальона „Източна Джабалия" на Хамас, съобщи армията. Другите четирима бойци също са били поразени при удара, но състоянието им е неизвестно.

📸 Снимка: Въоръжени членове на Хамас и Ислямски джихад поздравяват хора, събрали се за молитва за Ейд ал-Фитр в град Газа, 20 март 2026 г. (AP/Abdel Kareem Hana)

Тръмп отново се нахвърли на съюзниците от НАТО, най-вече на Испания.

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп се нахвърли срещу съюзниците от НАТО на срещата на върха на Алианса в Анкара днес, докато отзвукът от войната срещу Иран заплашваше да засенчи ключовия форум, съобщава израелското издание The Times of Israel.

На фона на върхово напрежение след ескалация през изминалата нощ между американските и иранските сили Тръмп обяви примирието с Иран за „приключило“, а после насочи острието срещу онези съюзници от НАТО, които не подкрепиха ударите срещу Техеран. Освен това настоя, че все още иска Гренландия, определяйки съпротивата на Европа срещу позицията му като „голям проблем“.

„Много съм ядосан на НАТО заради това, което направиха с Гренландия, и… заради факта, че не пожелаха да ни помогнат срещу държавата спонсор номер едно на тероризма – Иран“, заяви той.

Тръмп подложи Испания на особено остри нападки, наричайки я „ужасен партньор в НАТО“. „Испания е изгубена кауза. Повече не искаме никакви търговски отношения с Испания“, каза той, връщайки горчив спор, който опира и до разходите за отбрана на Мадрид, и призова финансовия си министър Скот Бесент да „прекрати всичко“.

Това е вторият път, в който Тръмп нареди на Бесент да прекрати търговията с Испания заради отказ да се ангажира с новата цел на НАТО за отбранителни разходи от 5% от БВП. След първото подобно обещание през март обаче стокообменът между двете страни продължи както обикновено.

„Испания не се съгласява на нищо и не бива да я мъкнете на гърба си“, каза американският президент на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, който се опита да разведри обстановката и посочи, че Испания е „направила огромна крачка миналата година“, вдигайки разходите си до два процента, макар да добави, че „все още има въпроси, които трябва да решим“.

„Не искам никаква търговия с тях, ясно?“, обърна се той към Бесент, който му отговори с „Да, господине.“ След това Тръмп разпореди: „Действай веднага. Дори не разговаряй с тях. Безнадеждни са. Лоши хора са. Печелят толкова много от нас, а ние ще се погрижим да печелят доста по-малко.“

Канцеларията на испанския премиер Педро Санчес, който оглавява ляво правителство на малцинството, заяви, че приема думите на Тръмп „като нещо обичайно“ и не планира да променя отличните отношения, на които се радва с Вашингтон. Оттам изтъкнаха още, че Испания има търговски дефицит със САЩ и че икономическите връзки се градят от частни компании, а не от правителства, и добавиха, че в рамките на митническия и търговски съюз отделни членки на ЕС не могат да бъдат визирани поотделно.

Тръмп многократно е изразявал своето недоволство от Испания, тъй като премиерът социалист отказа да даде разрешение на САЩ да ползват въздушното пространство или базите на територията на страната за войната с Иран. Вашингтон управлява съвместно с Мадрид две ключови военни бази в Южна Испания за военноморски и военновъздушни операции.

Испания е най-големият износител на зехтин в света и продава авточасти, стомана и химикали на САЩ, въпреки че според експерти тя е по-малко уязвима от заплахите на Тръмп за икономическо наказание, отколкото други европейски икономики.

Тръмп навлезе в още по-деликатна територия и повтори още веднъж желанието си за контрол върху Гренландия – територия на Дания, която е страна-членка на НАТО. „Гренландия е голям проблем за нас“, посочи той пред журналисти, определяйки я като „много важна за САЩ, но не и важна за Дания“. Дания в лицето на своя премиер Мете Фредериксен отвърна лаконично на думите от предния ден: „Гренландия, разбира се, не се продава.“

По-късно през деня Тръмп заяви, че на срещата е имало много любов. „Беше страхотна среща, в залата имаше много любов, много единство“, каза той пред журналисти по време на разговора си с украинския президент Володимир Зеленски в кулоарите на форума.

Разтревожени съюзници

По-рано Рюте се опита да укрепи доверието в „пълната ангажираност“ на Вашингтон към военния съюз, докато разтревожените съюзници се готвеха за среща лице в лице с непредвидимия американски лидер.

При кацането си в Турция във вторник Тръмп не пестеше похвали за президента Реджеп Тайип Ердоган, изтъквайки „химията“ помежду им – думи, които влязоха в рязък контраст с трайните му критики спрямо европейските съюзници. Срещата на върха идва в напрегнат момент за 77-годишния военен съюз, като Тръмп настоява членовете да изпълнят обещанието да увеличат разходите за отбрана, докато САЩ прави крачка назад от Европа.

В навечерието на ключовото заседание съюзът публикува данни, според които основните разходи за отбрана на Европа са нараснали с 11% от началото на годината и ще достигнат 634 млрд долара – спрямо 571 млрд година по-рано.

В стремежа си да избегнат нов сблъсък с Тръмп, съюзниците от НАТО обявиха нови договори за оръжие от САЩ на стойност десетки милиарди в опит да докажат, че изпълняват ангажимента за увеличение на разходите за отбрана.

„Вчерашният ден беше голям успех“, каза Рюте, според когото съюзниците „изпълняват“ обещаното, като поемат повече отговорност за отбраната на континента си пред лицето на руската заплаха. „Това е голяма победа за американския президент.“

Докато НАТО се стремеше да насочи вниманието на американския държавен глава към растящия бюджет за отбрана в дневния ред отново попаднаха и затихналите усилия за спиране на войната в Украйна, като Тръмп заяви, че според него и двете страни искат да сложат край на най-голямата война в Европа след 1945 г.

„Мисля, че и двете искат да постигнат сделка“, каза Тръмп преди срещата си със Зеленски.

При преговори в задънена улица Тръмп разговаря с руския президент Владимир Путин, преди да отлети за Турция, и предвижда да „продължи разговора“ след срещата със Зеленски, според официални лица в Белия дом.

Европа и Канада се готвят да обещаят военна подкрепа за Украйна в размер на 70 млрд евро годишно не само през тази, но и следващата година.

Тръмп ще проведе и разговори със сирийския президент Ахмед аш-Шараа, който се стреми да възвърне международния образ на своята страна, която постепенно излиза от опустошителна гражданска война, която продължи 15 години. Вчера той посрещна френския президент Еманюел Макрон на историческо посещение, помрачено от два бомбени атентата, ранили 18 души в столицата Дамаск.

Въпреки че Тръмп все още да изглежда засегнат от ограниченията, които някои съюзници наложиха на американските сили за ползването на базите в началото на конфликта с Иран, той донесе добра новина за Ердоган, заявявайки, че ще обмисли продажбата на изтребители от пето поколение F-35 на Турция и ще отмени санкциите. Тя беше изхвърлена от програмата през 2019 г. заради закупуването на зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“ от Русия, и отдавна търси начин да си върне мястото и да издейства отмяна на американските санкции, които влошиха отношенията и затрудниха турски проекти в отбраната.

Анализ: Русия, Хамас и Китай – трите довода срещу F-35 за Турция

🇹🇷🇺🇸 Дни преди срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли президентът Доналд Тръмп даде да се разбере, че може отново да отвори вратата на Турция към програмата за изтребителя пето поколение F-35 – ход, който анализатори на Фондация за защита на демокрациите (FDD) определят като сериозна грешка.

Запитан миналата седмица в Овалния кабинет, редом до генералния секретар на НАТО Марк Рюте, дали ще бъде позволено на Анкара да се сдобие с машината, Тръмп отвърна, че „вероятно ще направи нещо“, което да направи турския президент Реджеп Тайип Ердоган „много щастлив“. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс добави, че Пентагонът преглежда правните пътища за доставката, а Тръмп го прекъсна с краткото „ще го уредим“.

Кампанията на Ердоган, изглежда, дава резултат. Анкара се готви усърдно за домакинството и турски официални лица не пропускат да изтъкнат личната близост между двамата лидери; самият Тръмп заяви, че отива на срещата „от уважение към президента Ердоган“ и че иначе едва ли би присъствал. Турският лидер влиза в срещата с дълъг списък от цели – да укрепи отбранителната си индустрия, да рекламира растящия си оръжеен износ, – но връщането в програмата F-35 е венецът на програмата.

Аргументът, който Камерън Макмилън и Синан Чидди от Центъра за военна и политическа мощ на FDD дават срещу евентуално решение в полза на Турция, стъпва на една отрезвяваща предпоставка: държава с лидер, който последователно се сближи с враговете на Америка – Русия, Хамас и Китай – не бива да получи достъп до един от най-съвременните бойни самолети на САЩ. Колкото и да загатва обратното администрацията, доводите остават същите, каквито бяха през 2019 г.

Тогава, след като Турция придоби руската система за противовъздушна и противоракетна отбрана С-400 въпреки многократните предупреждения на Вашингтон, първата администрация на Тръмп нямаше друг избор, освен да изхвърли Анкара от програмата. Причината е чисто военно-технологична и няма отпаднала давност. F-35 носи сензори и способности, които го правят централен за бъдещ сблъсък на САЩ с Китай, Русия, Иран или Северна Корея; едновременното притежание на С-400 и F-35 от една и съща държава е опасно, тъй като позволява двете системи да работят в постоянна близост или дори да бъдат свързани в обща мрежа. Това на свой ред дава на Москва шанс да събере данни за радарната сигнатура на самолета – разузнаване, което сваля цената на стелт-предимството и помага да се сваля F-35, пилотиран от американци или от съюзниците им. Дотук става дума за промяна на способността, а не на намерението: рискът не е, че Анкара ще обърне оръжието си, а че самото съжителство на двете платформи прокапва технически данни към противника.

Оттук нататък оценката на експертите вече излиза от наблюдаемото и навлиза в проекция, която те поднасят като вероятен, не сигурен сценарий: при задълбочаващото се сътрудничество между четиримата противници от „оста на агресорите“ не би било изненада, ако Москва сподели чувствителните характеристики на F-35 с Пекин, Техеран и Пхенян. Това би изложило не само американската сигурност и пилоти, но и партньорите на САЩ, които летят със същата машина.

Дори Турция да се раздели със С-400 – нещо, към което Ердоган не бърза – доводът срещу доставката остава, защото нейният президент е показал готовност да застава рамо до рамо и с други противници на Вашингтон. Хамас е първият пример. След като определената от САЩ за терористична организация извърши кървавото си клане срещу Израел на 7 октомври 2023 г. – най-тежкото избиване на евреи от Холокоста насам – Ердоган не само не се разграничи, а похвали групировката, която държеше американски заложници, уби американски граждани и съществува със заявена цел – унищожението на Израел – основен съюзник на САЩ.

Прегръдката на Ердоган с враговете на Америка не спира дотук. Освен руските системи за ПВО и подкрепата за Хамас, правителството му развива тревожни връзки с Китайската народна република, която остава водещ стратегически противник на САЩ. Като част от разрастващите се двустранни връзки Пекин инвестира тежко в турската дигитална екосистема: до края на 2025 г. над 150 китайски компании оперират в турската дигитална инфраструктура, включително в системата за 5G, според проучване на Шведската агенция за отбранителни изследвания. Присъствието на китайско 5G оборудване буди особено безпокойство заради свързаните с него рискове от шпионаж и кибератаки. Проблемът, разбира се, не е само турски – мнозина западни партньори допуснаха същата техника. Разликата е в посоката: докато Обединеното кралство например взе мерки, за да премахне китайското 5G оборудване, Турция върви в обратната посока, а отношенията ѝ с Пекин надхвърлят икономиката и технологиите.

Тревожна е и обвързаността на Турция с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), водена от Китай и Русия – ключов инструмент на Пекин за проектиране на мощ отвъд Тихия океан. Анкара не е пълноправен член, но е „диалогов партньор“ на организацията от 2012 г. Заслужава да бъде припомнено и че през 2010-те тя беше на крачка да купи експортния вариант на китайския зенитно-ракетен комплекс HQ-9, преди да се спре на другия лош избор – руската С-400. Взети заедно, връзките на Турция с Китай явно противоречат на декларацията от Вашингтонската среща на НАТО през 2024 г., която описа Китай като страна, чиито „заявени амбиции и принудителни политики продължават да предизвикват нашите интереси, сигурност и ценности“.

Ердоган иска да представи Турция като стабилен западен съюзник, отдаден на колективната сигурност, и тази витрина ще бъде в пълния си блясък на срещата в Анкара. Истинският му фокус обаче е друг, смятат авторите: стратегическа самостоятелност и независимост от Запада, които да обслужат агресивните му ревизионистки и иредентистки цели – цели, които подкопават сигурността на САЩ, Европа и Израел. Именно поради това той поставя приоритет върху сдобиването със западни технологии и едновременно с това е готов да работи с Русия, Хамас и Китай.

Личният регистър на отношенията тежи осезаемо. В думите си от миналата седмица Тръмп нарече Ердоган „уважаван човек, уважаван лидер“ – характеристика, която повечето американци едва ли биха употребили за лице, прегърнало напълно терористична организация, и то след клането от 7 октомври. Но за американското правителство значение има не личната химия между двамата, а трезвата преценка дали трансферът на F-35 е в интерес на САЩ и в съгласие с американското право. А не е. Евентуална доставка би влязла в противоречие със Закона за противодействие на враговете на Америка чрез санкции (CAATSA) и с Раздел 1245 от Закона за националната отбрана за 2020 г. Разделът е недвусмислен: Турция не може да получи F-35, докато все още „притежава“ С-400; за трансфер държавните секретари на отбраната и на външните работи трябва писмено да удостоверят, че системата вече я няма и че Анкара е дала достоверни уверения да не придобива подобни руски системи отново. Без тази сертификация Белият дом просто няма законово правомощие да предостави самолетите, колкото и Тръмп да го желае – в писмо от 15 декември 2025 г. самата администрация потвърди своя ангажимент към CAATSA и разбирането си за изискванията на Раздел 1245.

Затова и Конгресът на САЩ се раздвижи. На 29 юни група законодатели започна подготовката на резолюция за неодобрение, която да блокира евентуална продажба, ако администрацията заобиколи закона; авторите от FDD препоръчват именно такива съвместни резолюции на двете партии и двете камари като предпазен лост. Те настояват Конгресът да задължи изпълнителната власт да внася годишен писмен доклад, който да описва всяко сътрудничество на турската отбранителна индустрия с Русия или Китай – включително по технологии с двойна употреба – за да изплуват наяве рисковете, които да насочват бъдещата политика спрямо Анкара. Засега двете писти текат паралелно: трансферът на F-35 опира в закона, докато по-малко спорната сделка за десетки двигатели F110 на стойност над 700 млн долара – които ще задвижат първия турски изтребител KAAN – вече беше нотифицирана на Конгреса на 24 юни, отделно от въпроса за F-35.

Какво би изместило баланса в едната и другата посока е сравнително ясно. Връщане на Турция в програмата би станало законно възможно единствено ако Анкара се раздели проверимо със С-400 и двамата секретари подпишат изискваната сертификация – стъпка, която Ердоган засега избягва. Обратното – администрацията да придвижи доставката без нея – би задействало резолюцията за неодобрение като последна спирачка и би изправило Белия дом срещу собствения му ангажимент от декември. Срещата в Анкара предлага немалко начини да се укрепят съюзът и американските интереси, заключават анализаторите; връщането на Турция в програмата F-35 не е сред тях.

Турция разширява стратегическия си арсенал с нови серийни доставки на балистични ракети TAYFUN Block-2.

🇹🇷 Турция тихомълком разшири арсенала си от местно произведени балистични ракети. Министерство на националната отбрана потвърди, че компанията ROKETSAN е направила допълнителна доставка на TAYFUN Block-2 за Въоръжените сили на Република Турция, продължавайки изпълнението на програма за доставки, при която вече е потвърдено преминаването на поне две партиди в ръцете на военните в рамките на последователни месеци.

Министерство публикува потвърждение в официалните си профили в социалните мрежи, като отбеляза, че Командването на специалните сили е завършило процеса по инспекция и приемане на различни количества ракети TAYFUN Block-2, заедно с превозни средства за транспортиране на оръжия и безпилотни катери за борба с мини Karayel Hull Boat Systems.

ROKETSAN, свързаният с държавата турски производител на ракети и един от най-значимите производители в отбранителната индустрия, появили се в страна членка на НАТО през последните две десетилетия, потвърди в публикация, че доставките на TAYFUN Block-2 за турските въоръжени сили продължават. Точното количество на доставката не беше оповестено, което съответства на практиката на Турция да не разкрива подробности за числеността на своите стратегически ракети.

TAYFUN е първата балистична ракета с малък обсег, разработена вътре в Турция – категория оръжие, носеща стратегическо значение далеч отвъд границите на своя клас по отношение на обсега. За разлика от крилатите ракети, които летят на ниска надморска височина по поддържана траектория с непрекъсната тяга и могат да бъдат прехванати от обикновени ПВО комплекси, предназначени за самолети, балистичните ракети следват висока параболична траектория, която ги отвежда за кратко в горните слоеве на атмосферата, преди да се спуснат с хиперзвукова скорост към целите си. Този профил на полета ги превръща в значително по-трудни за прехващане в сравнение с крилатите ракети и изисква специални системи за противоракетна отбрана, каквито имат само шепа държави. TAYFUN има обсег от приблизително 561 км според публично достъпните данни от предишни изявления на турското отбранително ведомство. Това поставя голяма част от Източното Средиземноморие, Черноморския регион и съседни страни в обсега на поразяване, без да се налага авиация да навлиза в оспорвано въздушно пространство.

Обозначението Block-2 показва модернизиран вариант на базовата система TAYFUN, въпреки че Турция не е уточнявала публично детайли относно конкретните подобрения, които Block-2 включва спрямо оригиналната конфигурация. При разработката на балистични ракети поетапните модернизации на партидите (т.нар. block upgrades) обикновено са насочени към един или повече от следните компоненти: точност на насочване, опции за бойни глави, подобрения в надеждността, извлечени от оперативния опит, и модификации на задвижваща система за коригиране на обсега или характеристиките на траекторията. Фактът, че Турция е преминала към серийна доставка на Block-2, а не на оригиналния вариант, предполага, че модернизираната конфигурация е завършила цикъла на разработка и тестове, който предшества тази производствена фаза.

Ролята на ROKETSAN в историята на ракетната независимост на Турция е трудно да се преувели. Компанията, със седалище в Анкара и мажоритарна собственост на Фондация на турските въоръжени сили заедно с други акционери от турските държавни институции, израсна от производител на неуправляеми ракети през 90-те години на миналия век до разработчик на прецизни управляеми ракети, крилати ракети, балистични ракети, противотанкови системи и прехващачи за противовъздушна отбрана. Продуктовото ѝ портфолио вече обхваща способности, които повечето членове на НАТО набавят от американски и европейски доставчици, а местното на тези системи даде на страната степен на стратегическа автономия, която я отличава от практически всеки друг член на алианса. Способността за разработка, производство и доставка на балистични ракети с малък обсег без зависимост от чужди доставчици и разрешения за трансфер на технологии отразява инвестициите в турската отбранителна индустрия, които обхващат три десетилетия и се ускориха рязко след 2019 г., когато САЩ отстраниха Турция от програмата F-35 след закупуването на руските зенитно-ракетни комплекси С-400.

Пакетът от доставки, потвърден в изявление на министерството, включва превозни средства за транспорт на ракети – мобилните пускови установки, осигуряващи оперативна гъвкавост, като позволяват на ракетите да се препозиционират бързо между огневите позиции. Това е характеристика за оцеляване, с която балистичните системи със стационарно базиране не могат да се конкурират. Мобилните системи усложняват прицелването на противника, лишавайки го от статична точка за удар, а включването на допълнителни транспортни активи в тази партида предполага, че Турция изгражда не просто запаси от ракети, а цялостна огнева инфраструктура, която прави тези запаси оперативно полезни. Включването на система от безпилотни катери Karayel в същата тази партида за приемане показва, че Турция управлява няколко различни програми за напреднали системи при темпо на доставка, което отразява отбранителна индустрия с устойчиво висока производителност.

Признаването на арменския геноцид: Израел отваря нов фронт срещу Анкара

🇮🇱🤝🇦🇲 Израелският външен министър Гидеон Саар обяви, че на предстоящото заседание на кабинета в неделя ще внесе проект на резолюция за официално признаване на геноцида над арменския народ през последните години на Османската империя – стъпка, която би сложила край на десетилетната пасивност по темата от страна на Израел и почти сигурно ще доведе до остра реакция от Турция.

Според съобщение на министерство на външните работи, ако текстът има подкрепа от мнозинство в кабинета, мярката ще бъде подложена на гласуване в Кнесета, с което признаването прескача от жест на изпълнителната власт към правно обвързваща държавна позиция, закотвена в парламентарен вот.

Моментът на този ход говори по-красноречиво от всичко останало. В продължение на години Израел отказваше да квалифицира като геноцид масовите убийства от началото на ХХ век, които са отнели живота на 1,5 милиона души, според арменски оценки, с кланета, тъмници, депортации и походи на смъртта – именно за да не нарани своите двустранни връзки с Анкара. Самата обяснителна записка към проекта обаче не оставя място за друго дипломатично премълчаване:

„Въпреки обширната и недвусмислена историческа документация арменският геноцид продължава да е обект на организирана кампания на отрицание и омаловажаване, включително чрез манипулативно пренаписване на учебниците по история, осъществявано преди всичко от Турция.“ Текстът призовава не само за признаване, но също така и за осъждане на „всички опити да се замъгли, омаловажи или отрече“ истината за събитията – без заобикалки това изказване се обръща директно срещу официалната турска позиция, която и до днес отхвърля квалификацията „геноцид“ за репресиите от 1915 г.

Разстоянието, което Йерусалим извървя до тази точка, се измерва в конкретни дати и осезаемо охлаждане. От няколко десетилетия израелските власти предпочитаха да останат пасивни, отчасти заради стратегическото си партньорство с Турция от 90-те години, за да не подразни Баку, и не на последно място заради вътрешния дебат около уникалността на Холокоста, който дълго правеше Яд Вашем предпазлив към сравнения. Преломът дойде с разпада на оста Йерусалим–Анкара под управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

След предвожданото от Хамас терористично клане на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в ивицата Газа турският президент многократно критикува действията на Израел, който обвини в геноцид срещу палестинците, превръщайки самото понятие в оръжие на собствената си политическа реторика. През август 2025 г. премиерът Бенямин Нетаняху за пръв път заяви, че в личното си качество признава арменския геноцид, ставайки първият премиер на страната, прекрачил тази граница, въпреки че думите му нямаха тежест на официално признаване.

Отговорът на Анкара беше мълниеносен и тежък: към края на август 2025 г. обяви пълно замразяване на своите търговски и икономически връзки с Израел и затвори въздушното пространство на страната за тях, определяйки изявлението на Нетаняху като „опит да се експлоатират минали трагедии с политически мотиви“.

Именно върху този прецедент стъпва инициативата на Саар, която трансформира личната позиция на премиера в проект за документ с институционална тежест. Засега Анкара не е реагирала, въпреки че позицията ѝ е добре известна и последователна: още миналия август Външното ѝ министерство заяви, че думите на Нетаняху „по повод събитията от 1915 г.“ са опит да се прикрият собствените му провинения, и обвини израелския премиер, че самият той е „подсъдим за геноцида срещу палестинския народ“.

И все пак това решение има своята цена, която надхвърля размяната на остри дипломтически ноти между двете страни. Исторически погледнато пасивността на Израел е обслужвала не само чувствителността на Турция, но и тази на Азербайджан – близък съюзник на Турция, който също отрича твърденията за геноцид и лобира активно срещу неговото международното му признаване, третирайки признаващите страни едва ли не като неприятели и заплашвайки със санкции. За Израел обаче азерската държава не е маргинален партньор: по данни за пазара на въглеводороди азерският петрол покрива около 40% от вноса на горива на Израел, докато в обратна посока тече непрекъснат поток от модерно израелско въоръжение.

Следователно евентуалното признаване на геноцида опъва не една, а две регионални нишки едновременно – и точно тук се крие реалният залог. Засега Саар изглежда готов да поеме риск и разчита, че стойността на жеста като отговор на Ердоган надделява над дипломатическата неловкост в двустранните отношения с Баку. Според приблизителни оценки към 2026 г. над 30 държави-членки на ООН, сред които САЩ, Русия, Франция, Германия и Канада, вече са признали геноцида под една или друга форма, така че Израел не би влязъл в изолирана зона, а по-скоро би се включил в утвърден международен консенсус, който досега заобикаляше по геополитически съображения.

Стратегическият смисъл на подобен ход може да бъде тълкуван като използване на историческата памет като инструмент на текущата дипломация. Самото признаване не променя баланса на силите по източната граница на Средиземно море, но кодифицира посоката, в която Израел се движи – от мълчаливо търпение към открита конфликт с Анкара, при който се мобилизират дори символични решения. Решаващата неизвестна остава дали резолюцията ще премине целия път. Гласуването на кабинета в неделя е едно; одобряването на закон в Кнесета, особено в навечерието на предизборен период, е съвсем друго – между двете има дълъг път и сериозен шанс мярката да заседне, да се разводни или да бъде отложена под тежестта на вече изброените съображения, които десетилетия наред я държаха в чекмеджето.

Оттук и същинският тест: дали този ход ще се окаже еднократен реверанс към арменската кауза, изигран като отплата за реториката на Ердоган, или ще постави началото на едно трайно преподреждане, при което Израел има готовност да плати и азерската сметка. Отговорът няма да дойде от обяснителната записка, а от това колко далеч той ще успее да придвижи текста – до символичното правителствено решение или до буквата на закона.

1,7 млн бежанци са се завърнали в Сирия от падането на Асад.

🇸🇾🇺🇳 Броят на завърналите се в Сирия бежанци след падането на режима на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. достигна 1 682 041 души, според оценка на Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) към 11 юни, изчислена с триангулация на данни от граничен мониторинг и инструмента за проследяване на движенията на населението.

В рамките на тези внушитени числа се крие и един тих, но показателен обрат: за първи път от бягството на Асад в Москва, потокът на прибралите се от Ливан надхвърли този от Турция. От общата маса, 665 052 души (40%) са се върнали именно от Ливан, изпреварвайки 654 365-те (39%), пристигнали от Турция. Разликата е едва около 10 700 души, но посоката ѝ сигнализира, че асиметричният натиск над сирийската общност в Ливан надделява върху далеч по-многобройната и по-стабилно установена диаспора в Турция.

В абсолютни стойности Турция приюти най-голямата маса от сирийски бежанци в света – близо 3 млн сирийци бяха регистрирани в пика на гражданската война – докато при население под 6 млн Ливан носеше най-тежкото относително бреме на планетата. Това, че по-малката по абсолютен мащаб общност в Ливан произвежда повече завръщания от турската, не отразява внезапно подобрение на условията в Сирия, а влошени условия на живот в самия Ливан. Само месец по-рано, според данни на UNHCR от началото на май, Турция още водеше – около 640 000 срещу близо 631 000 от Ливан. Следователно изпреварването е настъпило в тесния прозорец след края на май – в същия отрязък, в който общата крива се покачи от 1,667 на 1,682 милиона.

Любопитното е, че това е обрат на обрата. През първите седмици след 8 декември 2024 г. Ливан се открояваше като страната, от която се завръщат най-много сирийци – според ранни преброявания на UNHCR около 53% от движенията в периода декември 2024 – февруари 2025 г. тръгваха оттам, срещу само една четвърт от Турция. После турският контингент, захранван от методичните програми за подпомогнато завръщане на правителството в Анкара, изпревари ливанския в кумулативно изражение. Сегашното завръщане на Ливан на първата позиция затваря този цикъл и подчертава колко по-нееластичен е престоят на сирийците в Ливан спрямо турския.

Зад динамиката в Ливан стои наслагване от негативни фактори. Икономическата катастрофа в страната, където преди вълната на завръщанията над три четвърти от сирийските бежанци живееха под прага на бедността, лиши общността от препитание. Войната между Хизбула и Израел, започнала през 2024 г. опустоши основно районите с концентрация на сирийски бежанци в южната част на страната и южните предградия на Бейрут; а засиленият административен и полицейски натиск, включително разширените депортации и официалният план за връщане от 2025 г. превърнаха престоя в Ливан от убежище в задънена улица.

Тук идва и първата уговорка: ООН и правозащитни организации повтарят, че когато икономическата принуда и правната несигурност не оставят реален избор, „доброволността" на завръщането се изпразва от съдържание, а принципът на забрана за връщане (non-refoulement) рискува да бъде заобиколен де факто, без да бъде нарушен формално. Самите нагласи го потвърждават – едва 18% от сирийците имат намерение да се завърнат в рамките на година, а над 70% описват евентуалното движение като временно и проучвателно, обвързано с положението със сигурността и икономическата поносимост на терен.

Тази картина се вписва в широката демографска вълна. Освен близо 1,68 милиона завърнали се отвън бежанци, по данни на UNHCR близо 2 млн вътрешно разселени сирийци също са обратно по родните су места – съвкупно движение от порядъка на три и половина милиона души за година и половина. В същото време около 3,9 млн. регистрирани бежанци оставаха в Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет и Северна Африка към края на 2025 г. Агенцията прогнозира, че през 2026 г. може да се приберат още до 1 млн. Вътрешното разпределение очертава ясни магнити: най-много завръщащи се поема Дамаск (289 052), следван от Идлиб (241 792), Алепо (238 042), Селския Дамаск (215 732), Хомс (210 616), Хама (171 536) и Дараа (145 225) – тоест едрите градски центрове и завърналите се в опразнените по време на войната бунтовнически бастиони. Профилът е подчертано семеен: 52% жени и 48% мъже, при значителен дял деца и юноши – белег, че се прибират цели домакинства, а не само авангард от трудоспособни мъже.

Над всичко това виси политическата рамка в Дамаск. Преходният президент Ахмед аш-Шараа, утвърден на 29 януари 2025 г. за 5-годишен преходен мандат, управлява крехко и неравномерно; международните облекчения, сред които Резолюция 2799 на Съвета за сигурност на ООН от ноември 2025 г., която го свали от санкционния списък, отвори пространство за реконструкция, но не премахна структурните дефицити. Тук се крие истинският залог зад числата от 11 юни 2026 г. UNHCR признава, че те са оценъчни, подлежащи на корекция и обхващащи регистрирани, нерегистрирани и транзитни лица – те измерват движение, а не уседналост. Решаващият въпрос не е колко сирийци са прекосили границата в обратна посока, а колко от тях ще останат.

А тук признаците са смесени. Пакетът на UNHCR включва 100 долара на човек при тръгване и 600 на семейство при пристигане и облекчава първата стъпка, но не може да покрие разрушения жилищен фонд, прекъснатите услуги, оспорваните имотни права и неравномерната сигурност, които посрещат завърналите се. Когато повече от 70% от бъдещите завръщащи се сами определят движението си като „проучване", а изтласкващите фактори в Ливан натежават над притеглящите фактори в Сирия, съществува осезаем риск част вълната тази година да се окаже обратима – повторно разселване вътре в страната или нов изход, ако повторната интеграция се провали.

Гърция положи първа копка на най-големия си завод за дронове.

🇬🇷 Решението на Гърция да изгради най-големия си военен завод за безпилотни системи в Малакаса, северно от столицата, бележи прехода на гръцката отбрана от купувач към проектант и производител – и поставя индустриалния гръбнак зад амбицията страната да затвори технологичното си изоставане в една област, в която съседна Турция години наред задаваше темпото.

Министърът на отбраната Никос Дендиас положи основния камък в петък, 12 юни, ден след като националното съвместно учение „Троянски кон“ (Δούρειος Ίππος) приключи, изпробвайки гама местни безпилотни летателни апарати, надводни и подводни системи, както и технологии за борба с дронове. От изпитанията въоръжените сили на страната извличат изводи за състоянието на родния безпилотен сектор; засега остава да се види дали някоя от тестваните разработки ще бъде избрана за оперативна употреба или за по-нататъшни изпитания.

Учението се проведе от 8 до 11 юни и беше проектирано от Генералния щаб на националната отбрана (ГЕЕТА) като тактическо упражнение от среден мащаб с участие на войски. Според гръцки медии акцентът падна върху операциите на електронна война и върху оценката на нови технологични системи, с подчертано внимание към безпилотните средства. Логиката е оперативна оценка в условия, симулиращи реална бойна обстановка – преди дадена платформа да получи поръчка, тя минава през симулирана употреба на терен.

Заводът, обозначен като 309-и завод за производство на безпилотни системи, се описва от гръцките медии като трети в такъв в страната и най-голям до момента. Разположен е на площ от 2 800 квадратни метра, с осигурено финансиране и започващи в рамките на 2026 г. строителни дейности; по данни на „Катимерини“ съоръжението се очаква да заработи напълно до края на тази година след надграждане на наличната инфраструктура. То ще включва производствени линии за дронове от Клас I и Клас II, докато изследователско-развойно звено ще се фокусира върху по-големите системи от Клас III, наземните безпилотни машини, надводните и подводните апарати, както и производството на противодронови средства.

Числата очертават мащаба на залога. Министерство на отбраната цели да увеличи годишното производство на дронове от Клас I – леките тактически апарати – от 4 000 днес до поне 10 000, придружено от поне 300 апарата от Клас II, 300 наземни машини и 300 анти-дрон системи годишно. Успоредно с това се планира откриването на нови школи за оператори на дронове във ВВС и ВМС – индустриалният капацитет се обвързва с подготовката на кадрите, които да го управляват.

В церемонията участваха началникът на Генералния щаб на отбраната генерал Димитриос Хупис и началниците на щабовете на трите вида въоръжени сили. Дендиас определи съоръжението като „напълно различна среда“ за производство на дронове и за обучение на личния състав, а в обръщението си обвърза развитието на родното производство и технологична експертиза с намаляването на зависимостта от чужди доставчици и с подсилване на възпирането. Електронната война е „критичен компонент на бъдещите военни операции“, добави той, като се базира на изводите, поучени от бойното поле в Украйна и Близкия изток.

Заводът в Малакаса не е изолирана стъпка, а продължение на вече установен модел. След мащабното учение „Парменион“ през 2025 г., в което под реални условия бяха изпитани няколко местни прототипа на безпилотни апарати, Гръцкият център за иновации в отбраната (HCDI) подписа 4 договора – 1 за разработка на камикадзе дрон и 3 за изграждане на родни бойни дронове от Категория I, предназначени за близка употреба от гръцките въоръжени сили. Тазгодишното издание на „Троянски кон“ възпроизвежда същата верига: прототип, симулация, поръчка. Под координацията на HCDI Атина се стреми не просто да въведе в експлоатация нови платформи, а да изгради технологична и индустриална инфраструктура, която да поддържа национален капацитет за безпилотни системи в дългосрочен план.

Тук се откроява и съощността на гръцкия избор. За разлика от вертикално интегрираната турска индустрия, водена от компании като Baykar и TUSAŞ, която произвежда целия спектър – от тактическия Bayraktar TB2 до стратегическия Akıncı, а напоследък и дрона-камикадзе K2 със способности за действие на рой – Гърция залага на екосистемен модел, който свързва университети, изследователски центрове и по-малки фирми в сферата на отбраната. По данни на специализирани издания турската армия разполага с около 536 дрона, сред които близо 200 Bayraktar TB2 и 8 Akıncı. Атина дълго отговаряше на това с внос – придобиването на MQ-9B SeaGuardian, наетите от Израел апарати Heron на IAI и около 16 дрона HAI Pegasus в експлоатация на военновъздушните сили. Преходът от лизинг и внос към собствена производствена линия е именно опитът тази логика да бъде обърната.

Доколко обаче скокът в числата стеснява реалното изоставане, е въпрос, който самите цифри не решават. Целта от 10 000 апарата се отнася до Клас I – леките, евтини тактически и разузнавателни дронове, – а не до високия клас, в който се движат апарати от типа на Akıncı с голяма продължителност на полета и ударни функции. Скокът в количеството на малките дронове, чиято решаваща роля беше доказана от опита от Украйна, е съвсем реален и измерим; качественото изоставане в стратегическите ударни платформи е отделен въпрос, който един завод за Клас I и Клас II не закрива самостоятелно, а развойното звено за Клас III тепърва ще трябва да докаже.

Възпиращата стойност на гръцкото начинание стъпва не толкова на единичната платформа, колкото на самата способност да се проектира, изпитва и произвежда серийно у дома – а тъкмо тази способност, а не отделната поръчка, е онова, което учението „Троянски кон“ и основният камък в Малакаса в една и съща седмица бяха предназначени да демонстрират.

Стратегическо отчаяние: Защо Иран атакува ОАЕ и как това довършва собствената му икономика.

🇮🇷🚀🇦🇪 Иранските удари по Обединените арабски емирства, които са негов ключов търговски партньор, са признак за „стратегическо отчаяние“, обясниха двама регионални експерти пред The Jerusalem Post в понеделник вечерта.

В края на март Министерството на отбраната на ОАЕ потвърди, че средствата за противовъздушна отбрана са прихванали 357 балистични ракети, 15 крилати ракети и 1815 ударни дрона. Спорадичните удари продължават въпреки текущото затишие в по-голямата част от Близкия изток.

Макар че Емирствата бяха основен потърпевш от безразборните атаки срещу страните от Персийския залив, вероятно заради участието си в „Авраамовите споразумения“ – експертът по международни отношения д-р Арман Махмудиан, сътрудник в Центъра за стратегически и дипломатически изследвания към Университета на Южна Флорида, обясни пред изданието, че страната е жизненоважен финансов център за иранския режим.

Освен ролята си на основен търговски партньор, ОАЕ служат и като едно от главните средища за заобикаляне на санкциите, посочи Махмудиан. Назад в годините Министерство на финансите на САЩ е налагало санкции на редица компании и финансови институции, базирани в ОАЕ, заради това, че улесняват износа на петрол и петролни продукти от Ислямската република, осигуряват парични трансфери към нея и подпомагат опитите ѝ да избегне международния натиск.

„ОАЕ са стратегически партньор за иранската икономика“, обясни той и изрази предположение, че режимът е „изчислил“, че оцеляването му изисква да пожертва тези финансови отношения.

По данни на Обсерваторията за икономическа сложност през 2023 г. износът на Емирствата за Иран възлиза на 5,78 млрд долара, а иранският внос в ОАЕ – 453 млн. Освен това, според финансовата медия „Калкалист“, през персийската година, приключила на 20 март 2025 г., обемът на търговията с петрол между двете страни е достигнал рекордната стойност от 29,1 млрд долара.

Икономиката на Техеран е застрашена от собствените му удари срещу ОАЕ

Д-р Кристиан Александър, старши научен сътрудник и водещ изследовател в Институт за сигурност и отбрана „Рабдан“ със седалище в ОАЕ и съветник в консултантската фирма Gulf State Analytics, сподели сходна оценка с тази на Махмудиан. Според него „Техеран е приел за свой приоритет принудителното сигнализиране пред икономическото самосъхранение“.

„Тежките удари срещу инфраструктурата на ОАЕ рискуват да подкопаят един от икономическите клапани за сигурност на самия Техеран. В този смисъл атаките бяха акт на принуда, но и на самонараняване“, отбеляза той.

Според Александър логиката на Техеран изглежда стъпва главно върху разбирането, че „значимостта на ОАЕ в ролята им на глобален център за търговия, авиация, пристанища, енергетика и инвестиции ги прави уязвими на трусове“. Подобни прекъсвания имат за цел да „демонстрират, че всяка война срещу Иран би застрашила икономическия модел на целия Персийски залив“.

Александър признава, че режимът в Техеран е направил определени калкулации, но въпреки това смята, че е подценил или „разчел погрешно“ Емирствата. Изправени пред постоянен обстрел, те нямат друг избор, освен да започнат да разглеждат „иранските търговски мрежи като заплаха за сигурността“.

През март властите взеха решение да затворят болница в Дубай, свързана с Иран. Официален представител заяви пред Financial Times, че решението е взето поради опасения от „злоупотреби с прокарване на програми, които не служат на иранския народ и нарушават законите на ОАЕ“. Медията съобщи още, че по нареждане на властите в ОАЕ са затворени и няколко училища, свързани с иранската държава. Преди няколко дни същото издание разкри, че през март емиратската бойна авиация е нанесла мащабни удари по Иран.

Последните ходове на ОАЕ не следват обичайния им модел на реакция спрямо Техеран, отбеляза Александър, който припомни, че досега те са давали приоритет на дипломатическите и правните процеси при разногласия между двете страни. Като пример той посочи десетилетния спор за Абу Муса и Малък и Голям Тунб – острови, окупирани от Иран от 1971 г. насам, върху които емирствата имат претенции и многократно са призовавали за двустранни преговори или за отнасяне на въпроса до Международния съд.

„В исторически план ОАЕ винаги са отделяли икономическия прагматизъм от политическите разногласия. Абу Даби поддържаше каналите отворени с Техеран дори в периоди на санкционен натиск, атаки срещу танкери, войната в Йемен и спорове за островите. Но директните атаки срещу икономическата инфраструктура на ОАЕ размиват границата между търговията и сигурността. Свързани с Иран бизнеси, финансови канали, корабни мрежи и мигрантски структури вече ще бъдат подложени на много по-строг контрол“, обясни той.

Махмудиан обаче изказа предположение, че Техеран е готов да плати цената за атаките срещу съседите си. Според него това изостряне е разглеждано като необходима „косвена щета“, тъй като режимът е смятал, че има по-голям шанс да победи САЩ с икономическа принуда, отколкото чрез военни действия. Той отбеляза, че регионалните играчи са предприемали подобни действия и преди – затваряне на ирански бюра за обмен, рестрикции на ирански банкови сметки, анулиране на визи и в отделни случаи дори депортиране на ирански бизнесмени по време на президентството на Махмуд Ахмадинеджад. Ето защо такъв изход е бил предвидим.

„Атакувайки икономически цели в региона, Иран се опита да увеличи натиска върху енергийните пазари и цените на енергията. Дори когато някои от целите не бяха пряко свързани с нефт и газ, атаките срещу страни, които са големи производители на енергия (особено в богати на петрол и газ региони като Близкия изток и Персийския залив), все пак оказват натиск върху световните енергийни пазари“, обясни Махмудиан.

Данни на „Мудис Аналитикс“, споделени ексклузивно с CNBC, разкриват, че войната с Иран вече е наложила високи разходи на американските потребители. Средното домакинство в САЩ е похарчило допълнителни 447 долара за гориво от началото на конфликта през февруари. Освен това инфлационните данни на федералното правителство показват, че самолетните билети през април са поскъпнали с над 20% в сравнение с преди 12 месеца.

Потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти

„Освен ако войната не приключи скоро, притиснатите финансово потребители няма да имат друг избор, освен да станат по-внимателни в разходите си, което застрашава и без това крехката икономика“, заяви пред CNBC Марк Занди, главен икономист в „Мудис“.

Докато експертите прогнозират, че разрастването на конфликта ще навреди на американската икономика, Махмудиан поясни, че икономиката на самия Техеран също няма да бъде спестена. „Ако Иран и Съединените щати възобновят войната или ако настоящият конфликт не приключи със споразумение, вярвам, че шансовете Иран да възстанови търговското си партньорство с ОАЕ ще останат минимални“, прогнозира той.

Александър подчерта, че ако държавите от Персийския залив затегнат ограниченията за свързаните с Иран бизнеси, корабни компании, финансови посредници и мрежи за реекспорт, „разходите за внос на стоки в Иран ще се увеличат значително“. Това ще навреди още повече на иранската икономика, която вече страда от тежка инфлация.

„Много потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти и междинни продукти достигат до Иран именно през търговските центрове в Залива“, обясни Александър. „Всяко прекъсване на тези вериги за доставки увеличава разходите както за иранския бизнес, така и за потребителите.“

Влошаващите се икономически условия в Иран вече предизвикаха масови протести в страната през януари, които бяха посрещнати с брутални репресии от страна на силите за сигурност на режима. Оттогава насам войната допълнително изтощи иранската икономика. Блокадата на Ормузкия проток от страна на САЩ подхрани инфлацията и парализира търговията, а тримесечното спиране на интернет от страна на режима лиши безброй иранци от препитание, задълбочавайки и без това тежката криза с разходите за живот. Официалният статистически център на Техеран съобщи през април, че годишната инфлация е достигнала 53,7%, докато инфлацията при хранителните стоки е прехвърлила 115% в сравнение със същия период на миналата година.

Дори Техеран да постигне официално споразумение с Вашингтон, Александър прогнозира, че щетите ще застрашат инвестициите в региона. Тъй като Персийският залив вече е етикетиран като „нестабилен“ регион, той вероятно ще изпитва трудности при изграждането на международни търговски отношения или привличането на чужд капитал „в момент, в който Техеран се стреми към икономическо възстановяване“. Атаките на Иран срещу неговите съседи вероятно ще се окажат „самоналожена рана“ – те демонстрират военния обсег на страната, но я дискредитират в очите на международните партньори.

Въпреки че ОАЕ и другите страни от Залива трудно могат да бъдат заменени, други държави биха могли да се опитат да запълнят вакуума. Турция, Пакистан и Ирак вероятно ще засилят търговските си отношения с Иран, макар нито една от изброените страни да не е толкова стабилна икономически.

Турция може да има особен интерес от скрито участие с Ислямската република, каза Махмудиан, според когото дестабилизирането на режима може да даде повече власт на тюрските групи и да придаде допълнителна тежест на собствения ѝ „кюрдски въпрос“.

„Турция е важен търговски партньор, но географски не е така удобна за търговия, ориентирана към Персийския залив, и е зависима от собствените си политически съображения“, каза Александър. Той отбеляза, че ролята на ОАЕ като „платформа за адаптиране към санкциите“ трудно ще бъде заменена, добавяйки, че на Техеран ще са му нужни „години, а не месеци“, за да възпроизведе функциите, предоставени му от Емирствата.

📸 Снимка: Яхта плава на фона на огромни стълбове дим, издигащи се от пристанище Джебел Али в Дубай след ирански ракетен удар, 1 март 2026 г. (Fadel Senna/AFP via Getty Images)

Три танкера бяха поразени от дронове в Черно море край бреговете на Турция.

🌊💥🛢️ Три петролни танкера са били поразени от неизвестни дронове в Черно море близо до северната брегова линия на Република Турция. Това съобщи изданието Turkiye Today на 28 май, като се позова на корабната агенция „Трибека“.

Танкерът James II, плаващ под флага на Палау без товар, е бил ударен в машинното отделение на около 50 мили северно от Тюркели и на около 47 мили от Босфора. По време на инцидента на борда на плавателния съд е бил неговия 20-членен екипаж, уточниха местни медии.

„На мястото са изпратени лодки на брегова охрана. Докладвано е, че всички членове на екипажите и на трите плавателни съда се намират в добро състояние“, заявиха от агенцията.

При отделен, но свързан инцидент в същия район, други два танкера – Altura и Velora, и двата плаващи под флага на Сиера Леоне и също под баласт, са били ударени, докато са провеждали дейност по прехвърляне на товар от кораб на кораб.

Все още няма потвърждение от независими източници за произхода на безпилотните апарати, допълва медията.

Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна докладваха по-рано същия ден за нощна операция, насочена срещу инфраструктура на Черноморския флот на Руската федерация в окупирания Крим и Краснодарския край.

СБС са поразили руската фрегата „Адмирал Есен“ на пристанището в Новоросийск през нощта на 23 май, което е общо четвъртата атака срещу този кораб от началото на март месец насам, поясняват украински служители.

Командирът на СБС Роберт Бровди потвърди атаката с публикация във Facebook, в който я определи като част от непрекъснатите усилия срещу посочения кораб. „Орисан си да потънеш някой ден, краста такава – няма да се скриеш“, написа Бровди, обръщайки се директно към кораба.

Той изброи и други цели, поразени по време на същата операция. Сред тях са фрегата от проект 12356 близо до кей във военноморската база в Новоросийск, както и ракетна корвета на въздушна възглавница от проект 1239 в същата зона.

Бровди посочи, че СБС са ударили и ключова руска енергийна инфраструктура. Това включва двата терминала на нефтени комплекс „Шесхарис“ в Новоросийск и петролната база „Грушовая балка“, която той определи като най-големия петролен резерв в Кавказ с капацитет от около 1,2 милиона тона гориво.

В друга успешна операция по-рано този месец, проведена заедно със Службата за сигурност на Украйна (СБУ), бяха поразени два танкера от „сенчестия флот“ на Руската федерация в подходите на същото пристанище.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че ударите са част от украинската стратегия за налагане на „санкции“ срещу кораби, участващи в транспортирането на руски суров петрол в заобикаляне на западните ограничения.

Турската полиция щурмува офиси на основната опозиционна партия CHP със сълзотворен газ и гумени куршуми.

🇹🇷 Жандармерия нахлу в централата на основната турска опозиционна партия, Републиканската народна партия (РНП), в неделя, използвайки сълзотворен газ и гумени куршуми срещу привърженици и партийни кадри, които бяха барикадирани вътре в продължение на три дни.

Така беше сложен принудителен край на сблъсък между членове на партията и нейното ръководство, назначено от Апелативния съд.

Кадри, заснети от местни медии в неделя в двора на централата и вътре в сградата, показаха големи облаци от сълзотворен газ, докато полицията за борба с безредиците щурмуваше помещенията, преди журналистите да бъдат изведени от органите на реда. В началото привържениците се опитаха да окажат съпротива, пръскайки полицаите с пожарогасители, но бързо бяха спрени. Вратите, мебелите и прозорците на приземния етаж бяха напълно унищожени.

Сред намиращите се в сградата беше и Йозгюр Йозел, избран за председател на партията през ноември 2023 г., но отстранен с решение на Апелативния съд. Напускайки централата под възгласи и аплодисментите на своите поддръжници отвън, Йозел каза на събралите се на входа журналисти: „Сега напускаме само, за да си я върнем по начин, по който никой повече няма да може да се намеси. Когато се върнем, нито тази администрация, нито нейните съучастници ще посмеят да направят това отново.“

След това Йозел и привържениците му започнаха поход към парламента, който се намира се на повече от 5 км разстояние от централата на РНП. Напрежението ескалира от четвъртък насам, когато Апелативният съд касира избора на Йозел за председател на РНП, временно отстранявайки него и членовете на изпълнителния съвет на партията.

В съдебното решение се посочва, че Йозел трябва да бъде заменен от своя предшественик Кемал Кълъчдароглу, който ръководеше партията в продължение на 13 години, но така и не спечели нито едни национални избори. В същото време Йозел, в първите си и единствени избори като лидер на партията, нанесе съкрушителен удар на Партията на справедливостта и развитието на президента Реджеп Тайип Ердоган на местните избори през 2024 г.

Опозицията твърди, че решението има политически мотиви и цели да отслаби партията, подложена на вълна от съдебни дела срещу нейни членове и избрани длъжностни лица. Веднага след началото на щурма Йозел пусна 3-минутно видео в социалните мрежи: „Атакувани сме. Нашето престъпление? Да направим партията си номер едно в Турция след 47 години. Нашето престъпление? Да победим Партията на справедливостта и развитието“, казва той на кадрите.

„Ще водим съпротивата тук докрай. И ако ни изведат насила, ще подновим своя поход към властта на площада пред хората“, каза още той.

Следващите президентски избори не се очакват преди 2028 г., но Ердоган може да свика предсрочно гласуване. Основният му опонент, кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, който е член на РНП, се намира в ареста, където бе поставен през март 2025 г. по скалъпени обвинения в корупция.

Редица наблюдатели коментират, че съдебните дела срещу РНП – фокусирани предимно върху обвинения в корупция – имат за цел да неутрализират партията преди следващите избори. Правителството настоява, че турските съдилища са безпристрастни и действат независимо от политически натиск.

Огромното мнозинство от политическата сила се мобилизира в подкрепа на Йозел, който заедно с по-голямата част от нейното ръководство се намираха в централата на РНП в столицата от решението в четвъртък, което не позволи на новата администрация да влезе. Двете враждуващи фракции трябваше да проведат среща помежду си днес следобед, за да намерят изход от задънената улица.

Рано сутринта днес пред офиса се събра тълпа, наблюдавана от засилващо се полицейско присъствие. На видео в социалните мрежи Йозел посочи, че хората отвън са изпратени, за да сплашат членовете на РНП.

Адвокатът на Кълъчдароглу, Джелал Челик, изпрати искане до полицията в Анкара за съдействие с опразването на сградата. Офисът на губернатора на Анкара разпространи публично изявление, с което одобри искането.

Полицейският щурм съвпада с началото на 9-дневната ваканция за мюсюлманския празник Курбан байрам, по време на която много хора са в отпуск извън големите градове.

Ердоган управлява Турция, първо като министър-председател, а след това като президент, от 2003 г. През 2019 г. изборните му успехи понесоха удар, след като РНП пое властта в няколко големи града на местните избори. В Истанбул Имамоглу се наложи като известна и харизматична фигура, в която обществото припознава кандидат да измести Ердоган от власт.

TCG Anadolu разгърна амфибийния си десант и палубни безпилотни апарати в централната фаза на Efes-2026.

🇹🇷⚓️ На 18 май в акваторията край град Урла в провинция Измир, турският амфибиен щурмови кораб TCG Anadolu проведе демонстративна фаза от учението Efes-2026, в рамките на която едновременно бяха разгърнати корабна безпилотна авиация и амфибиен десант.

Дронът Bayraktar TB3 беше изведен на полетната палуба с вътрешния асансьор на кораба след предполетна подготовка, ударни вертолети AH-1W Super Cobra изпълниха учебни излитания и кацания, а транспортен SH-70 Seahawk проведе задачи по превоз на личен състав. Турски морски пехотинци извършиха десант от море към суша с бронираните десантни машини ZAHA (Zırhlı Amfibi Hücum Aracı) – местно разработена платформа, проектирана постепенно да замени американските AAV-7 в състава на турските амфибийни части. Турското министерство на отбраната публикува кадрите с изявление, че „Efes-2026 продължава успешно, вдъхвайки увереност у съюзниците и страх у противниците“, подчертавайки скоростта, координацията и готовността на силите, участващи в операцията от море към суша.

Демонстрацията от 18 май е част от Efes-2026 – мащабно съвместно общовойсково учение с бойни стрелби, провеждано между 20 април и 21 май в района Доганбей, Сеферихисар, Измир. В него участват общо 10 388 военнослужещи, от които 1305 са от съюзнически и партньорски държави. Списъкът на 50 участващи страни включва широк кръг държави-членки на НАТО (САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Канада, Полша, Швеция и други съюзници), но и партньори извън Алианса (Азербайджан, Грузия, Казахстан, Пакистан, Япония, Катар, Египет и Бразилия). Ръководенето на учението е поверено на Командване „Егейска армия“ със щаб в Измир.

Демонстрацията на борда на TCG Anadolu затвърждава тригодишния процес, при който корабът преминава от експериментална концепция към оперативно използваем носител на безпилотна авиация. На 14 февруари, по време на учението Steadfast Dart 2026 в Балтийско море, Bayraktar TB3 извърши първия известен в рамките на НАТО удар по морска цел с прецизни боеприпаси, изстреляни от палубата на амфибиен щурмови кораб. Тогава апаратът порази надводна цел с два управляеми боеприпаса MAM-L и впоследствие кацна автономно на палубата. Според производителя Baykar, в рамките на същата поредица от изпитания TB3 е изпълнил 232 автономни полета от палубата на кораба при силен вятър, снеговалеж и температури под нулата. Натрупаният практически опит позволи на турското командване да третира корабната безпилотна авиация в Efes-2026 не като демонстрация на концепция, а като интегриран елемент от стандартен амфибиен сценарий.

В рамките на учението турската отбранителна индустрия демонстрира и останалите ключови компоненти от модела на собствената си екосистема. Мрежата за противовъздушна отбрана „Стоманен купол“ (Çelik Kubbe) беше представена чрез зенитно-ракетните комплекси Siper, Hisar-A, Hisar-O и Sungur. Дронът Bayraktar Akıncı изпълняваше задачи по разузнаване и наблюдение, докато сценарии с рояци бяха проиграни с камикадзе дроновете KARGU. Паралелно с оперативната част на учението беше проведено и индустриално изложение, на което бяха показани платформи в напреднал етап на разработка, сред които изтребител пето поколение Kaan, реактивен учебно-боен самолет Hürjet и стелт дрон Anka-3.

Геополитическото послание на учението е насочено преди всичко към Източното Средиземноморие и Егейско море. Маневрите се провеждат срещу гръцкия остров Самос, където Анкара дълги години оспорва гръцките претенции за морска юрисдикция извън териториалните води. По данни на гръцките медии, в същия период гръцкото командване организира церемония на острова, на която нови части от специалните сили получиха „зелени барети“ – символичен ход с оглед на турската военна дейност в непосредствена близост. Паралелно турското правителство придвижва законодателни инициативи в рамките на доктрината „Синя родина“ (Mavi Vatan), насочени към разширяване на турските претенции във вътрешни и териториални води в Егейско море. NAVTEX-известията, издавани по време на учението, отново се припокриха с гръцки морски декларации – практика, която постепенно се превърна в постоянен елемент на оперативното съперничество между двете държави.

Особено показателно е първото съвместно участие на двата съперничещи либийски лагера – Правителството на националното единство (подкрепената от ООН власт в Триполи) и Либийската национална армия (базирана в Източна Либия, начело с маршал Халифа Хафтар). Макар ограничено по мащаб, то има своя дипломатически характер, а не толкова чисто военен такъв. И двете страни изпратиха личен състав и военноморски елементи под турска координация, въпреки че формално продължават да се намират в конфликт относно легитимност на националното командване в Либия. Месец по-рано същите сили участваха в учението Flintlock-2026 в Сирт, отново с посредничество от Турция, която постепенно се утвърждава като основен координатор между двата либийски лагера – процес, който частично измества влиянието на Русия и Египет, традиционно свързвани с подкрепа за Либийската национална армия. Турската дейност в Либия следва логиката на меморандума за морските зони от 2019 г. между Анкара и тогавашното Правителство на националното съгласие – документ, непризнат от ЕС и Гърция, но постепенно укрепван чрез съвместни турско-либийски инициативи.

За първи път след падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г. в подобно учение взимат участие и сирийски военни. Това маркира нов етап от процеса, чрез който Дамаск, под управлението на преходната власт на Ахмад ал-Шараа, постепенно преминава от международна изолация към ограничено включване в турската архитектура за регионална сигурност. Делегацията му присъства въпреки вътрешните трудности, сред които продължаваща интеграция на кюрдските сили на североизток, сектантско насилие в крайбрежния регион и израелски натиск на юг. Самото присъствие на страната на Efes-2026 е фактическо оперативно признание от страна на широк кръг участници, сред които САЩ, Германия и Франция, че Дамаск след края на Асад е фактор, с който регионалните и западните структури са готови прагматично да взаимодействат.

Контингентът на Азербайджан, включващ подразделения на специалните сили, пристигна още в средата на април и се превърна в едно от най-видимите чуждестранни участия в маневрите. Това потвърди тенденцията, при която след втората война в Нагорно Карабах и връщането на азерския контрол над региона двустранният формат „Шуша“ постепенно се трансформира в дълбока оперативна интеграция между двете страни. Подобна динамика се наблюдава и при тюркския блок в Централна Азия – Казахстан, Киргизстан и Узбекистан – които все по-често участват в турски формати вместо тези на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), водена от Русия. Участието на Япония и Швеция подчертава още повече разширяващия се периметър на военно-политическото влияние на Турция – едновременно към Индо-Пасифика и Северна Европа.

На 20 и 21 май учението завърши с т.нар. Ден на официалните наблюдатели – формат, в който министри на отбраната и началници на генерални щабове от участващите държави наблюдаваха финалните стрелби и пълномащабния амфибиен десант. Финалната фаза послужи едновременно като оперативна демонстрация и витрина за турската военна индустрия – сектор, който през последните години устойчиво увеличава износа към държави от Персийския залив, Северна Африка, Централна Азия и Латинска Америка. Сценарият включи координация между палубна безпилотна авиация и наземни средства за ПВО, симулирано отразяване на амфибийна контраатака и стрелби по въздушни цели от системата „Стоманен купол“.

В стратегически план Efes-2026 действа едновременно като оперативно учение, дипломатически инструмент и демонстрация на индустриална мощ. На военно ниво то нормализира интегрирането на палубна безпилотна авиация в амфибийни сценарии – модел, който се следи внимателно от други страни с леки самолетоносачи, като Италия, Испания, Великобритания и Япония. На дипломатическо ниво Анкара използва присъствието на 50 държави, включително двата либийски лагера и Сирия след Асад, за да наложи Измир като алтернативен център на стратегическа тежест в Източното Средиземноморие, паралелно с командването на НАТО в Неапол и Норфолк. На индустриално ниво съвместната демонстрация на „Стоманен купол“, Bayraktar TB3 и Anka-3 е директно търговско предложение към наблюдаващите държави от Залива, Северна Африка и Централна Азия.

В дългосрочен план турският модел, при който TCG Anadolu се превръща в носител на безпилотна авиация за средни флотове, е част от широка трансформация на регионалната сигурност – такава, в която амфибийната проекция на сила е все по-малко зависима от тежки самолетоносачи и все повече от хибридни платформи с интегрирано безпилотно покритие.