Украйна разкри цяла ескадрила бомбардировачи „Горинич“ за многократна употреба

🇺🇦✈️🇷🇺 Украйна показа за първи път цяла ескадрила от собствено разработени бомбардировачи за многократна употреба. Става дума за поне 10 преоборудвани леки самолета с окачени под корпуса авиобомби от съветската епоха. Според украински източници, машините вече са провели успешна нощна атака срещу подземен руски логистичен възел край Армянск, разположен на Перекопския провлак в окупирания Крим. Снимките, публикувани от Серхий Стерненко (съветник на министъра на отбраната Михайло Федоров), разкриха програма, пазена в строга тайна близо две години.

„Тази снимка заслужава да бъде наречена историческа“, пише Стерненко под кадрите. На тях се виждат подредени самолети от типа SkyRanger – граждански свръхлеки апарати, преработени в дистанционно управляеми бомбардировачи. В Украйна те са известни с прякора „Горинич“ – по името на многоглавия змей от славянския фолклор. Всеки от тях носи по една осколочно-фугасна авиобомба ОФАБ-100-120 с тегло около 100 кг. Този съветски боеприпас доскоро се използваше от щурмови самолети като Су-25 и МиГ-29, а днес пада от корпуса на бивш любителски самолет.

Онова, което отличава „Горинич“ от познатите досега украински средства за нанасяне на удари в тила е, че той се завръща обратно след мисия. За разлика от дронове камикадзе, тези платформи са създадени да прелетят над обекта, да пуснат бомбата и да се приберат обратно в базата.

По данни на Defense Express, те използват серийните корпуси на SkyRanger Swift и Nynja – комплекти за любителска авиация, известни по целия свят. Системите за ръчно управление в кабината са демонтирани и заменени с дистанционна електроника и електрооптични камери. Операторът води машината от земята, докато под фюзелажа виси пълноразмерна авиобомба. Един такъв корпус струва десетки хиляди долари – нищожна цена за средство, което доставя 100 кг експлозив и оцелява, за да го направи отново, при това без никакъв риск за живота на пилот.

За въоръжени сили, които не разполагат със собствени бомбардировачи, това е ефективен импровизиран заместител. Досегашният арсенал за дълбоки удари се крепеше на ракети и камикадзе дронове, които се изразходват при еднократно попадение. Платформата, която се завръща, преобръща тази икономическа сметка: един и същ апарат може да изпълнява мисия след мисия, а ако бъде свален, загубата му е сходна  с тази на обикновен дрон, а не на скъп боен самолет.

Разбира се, тези предимства имат своята цена. Свръхлекият самолет лети бавно и ниско, което го прави лесна плячка за ПВО. Неслучайно първите единични бройки от този модел бяха документирани от руска страна едва след като бяха свалени. Именно затова появата на цяла подредена ескадрила е показателна: тя сочи, че Украйна е успяла да разгърне серийно производство, позволявайки на армията да абсорбира загубите и да поддържа постоянен боен строй.

Самият тактически подход връща часовника десетилетия назад. Машината се приближава бавно до целта и пуска свободно падаща бомба – метод, по-близък до тактиката от Втората световна война, отколкото до съвременните прецизни удари. Точността до метър тук обаче няма значение. 100 кг взрив, стоварени над голям неподвижен обект – склад, депо или наземна инфраструктура на вкопан логистичен възел – вършат своята работа.

Именно това прави Перекопския провлак (тесния сухопътен коридор към Крим) идеална мишена. Целите там са мащабни, статични и концентрирани в тесен коридор, през който преминава основното сухопътно снабдяване на руската армия. Вкопаните складове в района крият гориво, боеприпаси и техника – обекти с висока стойност, които обаче са трудни за поразяване заради своето разположение под земята. Според информация на Defense Express последната операция е проведена съвместно от Военновъздушните сили, група „Лазар“ от Националната гвардия и 34-ти център за безпилотни системи „Venom“.

Снимките на ескадрилата обаче показват нещо още по-важно от самия удар. Досега тези модифицирани самолети се появяваха инцидентно на фронта поне от 2024 г. насам. 10 машини на едно място доказват, че програмата е излязла от своята експериментална фаза. Анализатори обръщат внимание и на още един детайл от кадрите – оголените дървета и липсата на зеленина издават, че снимката вероятно е направена месеци по-рано. Ако това е вярно, Украйна е разполагала с внушителен флот от тези апарати дълго преди да реши да го покаже официално.

Това разкритие е част от по-широката стратегия на Киев за прекъсване на руската логистика към Крим. Целта на кампанията, която методично удря Керченския мост, фериботите и подстъпите през Перекоп, е ясна – полуостровът да бъде изолиран откъм сухопътно снабдяване и цената на руското присъствие там да стане непосилна.

Това не е първи случай, в който Киев впряга лека авиация за военни цели. През юни 2025 г. модифициран А-22 Foxbat беше използван, за да изтегли безмоторен планер със 100 кг бойна глава срещу завода за ирански дронове „Шахед“ в специална икономическа зона Алабуга, Република Татарстан – първото бойно приложение на подобна тандемна схема.

Засега украинското военно командване не е потвърдило официално точния брой на участвалите самолети и конкретните щети в Армянск, но кадрите говорят сами по себе си: евтин граждански хоби самолет беше превърнат в ефективен бомбардировач, който нанася удар, прибира се в базата и утре може да излети отново. И Украйна вече разполага с цели ескадрили от тях.

Първият в света въздушен десант на безпилотна лодка беше извършен от Обединеното кралство.

🇬🇧 Kraken Technology Group и Capewell обявиха, че са извършили първия в света въздушен десант чрез изтегляне на безпилотен надводен плавателен съд (USV) от военно-транспортен самолет. Мисията е подкрепена от Кралския флот в рамките на програмата Project Beehive, която преобръща представите за военноморска мощ на Обединеното кралство.

Спуснатият съд е K3 SCOUT на Kraken – лодка с композитен корпус с дължина около 8,4 метра, проектирана за безпилотни мисии, вариращи от наблюдение до евакуация на ранени. По време на изпитанията тя беше разгърната на няколко пъти от транспортен самолет A400M Atlas – турбовитлов самолет с четири двигателя, който изгражда гръбнака на тежката авиация на Кралските ВВС и може да пренася товари до близо 37 тона. Катерът беше спуснат във вода при вълнение от 4-та степен по скалата на състоянието на морето, при която вълните достигат височина от 1,25 до 2,5 метра – условия, достатъчно бурни, за да затруднят рутинното пускане на вода дори на пилотиран съд, камо ли на такъв, пристигащ с парашут.

Изваждането на лодка от самолет в движение и успешно приводняване в океана изисква специализиран хардуер, за който повечето хора дори не са чували. SCOUT се спусна, закрепен за системата на Capewell – Universal Maritime Craft Aerial Delivery System (UMCADS). Тя е преконфигурируема парашутна платформа от тип V (Type V), създадена специално за въздушен десант на различни морски съдове директно във военни зони, вместо да се налага кораб или хеликоптер физически да спуска лодката във водата. Изпитателната кампания валидира и технологията IN-Release на Capewell – електро-механичен механизъм, проектиран да откача товара надеждно и синхронизирано при широк спектър от сценарии за въздушна и морска доставка. Този технически детайл звучи рутинно, докато не си дадем сметка, че лошо разчетено време за спускане на 400 метра височина може да се окаже разликата между безопасното кацане на катера и разбиването му на парчета в морето.

„В партньорство с Capewell и Кралския флот доказахме, че K3 SCOUT може да бъде разгърнат директно от военно-транспортен самолет в оспорвани или труднодостъпни води, в пълна готовност за експлоатация. Kraken, заедно с партньорите си и Кралския флот, ще продължи да преминава границите на възможното, за да осигури нови и подобрени оперативни възможности чрез нашите устойчиви, модулни платформи“, заяви Мал Крийс, основател и главен изпълнителен директор на Kraken Technology Group.

В своя отчет за изпитанията Capewell акцентира не просто върху факта, че системата работи, а върху това колко бързо може да се повтори целият процес – детайл от огромно значение за всеки военен капацитет, предназначен за реална оперативна употреба под напрежение, а не просто за еднократна демонстрация.

„В сътрудничество с Kraken успяхме да валидираме интеграцията на сложен полезен товар с нашата платформа UMCADS, като същевременно демонстрирахме лекотата, с която системата може да бъде преконфигурирана за друго оборудване от съществено значение за мисията – било то за морски или сухопътни приложения. Това беше допълнително потвърдено от факта, че по време на тази кампания проведохме 4 реални въздушни десанта в рамките на 6 работни дни с една и съща лодка и платформа“, заяви Марк Лавендър, директор по бизнес развитие и обучение в Capewell.

K3 SCOUT принадлежи към флотилия от 20 лодки, които Кралския флот поръча от Kraken през пролетта по договор на стойност около 16,5 милиона долара. Това е част от Project Beehive – инициатива на британския флот, насочена към изграждане на т.нар. „Хибриден флот“. Тази структура съчетава големи конвенционални военни кораби (като фрегатите Type 26 и Type 31) с по-малки, децентрализирани и автономни съдове, които могат да се разгръщат по-бързо в големи количества, отколкото позволява традиционното корабостроене. Капитан Адам Балард от Кралските ВМС описа Project Beehive по време на подписването на първоначалния договор като стъпка, пренесла експериментите на екипа за авангардни способности (Disruptive Capabilities) директно в практиката, доказвайки способността на флота бързо да внедрява нови технологии в реални операции. Настоящото изпитание с въздушен десант изглежда проектирано именно за да потвърди тази философия по категоричен начин.

Флотът Beehive е зачислен към Ескадрилата на крайбрежните сили (Coastal Forces Squadron) и 47-и отряд на Кралските морски пехотинци (47 Commando Royal Marines). Това дава на специалистите по бързоходни съдове и на частите за амфибийни рейдове директен практически опит с безпилотни лодки, способни да развиват скорост до 55 възела (около 100 км/ч) и до 30 автономност дни в морето, според конфигурацията.

Разузнавателното издание издание Janes докладва през юни, че Кралските ВМС и военният контрактор QinetiQ подготвят активно съдовете K3 SCOUT за потенциално разгръщане в Ормузкия проток – тесен и често напрегнат воден път между Иран и Арабския полуостров. Това илюстрира, че системата не е просто експериментална играчка за учебните занятия, а флотът активно я позиционира за употреба в една от най-стратегически чувствителните и оспорвани морски точки в света.

Въздушният десант на лодка решава специфичен оперативен проблем, който досега тихо ограничаваше скоростта, с която безпилотните катери могат да достигнат там, където са нужни. При нормални условия разгръщането на USV означава физическото му прехвърляне с кораб, което може да отнеме седмици при големи разстояния и изисква съд, който вече е позициониран наблизо. Другият вариант е пускането му от хеликоптер, което обаче ограничава размера на полезния товар и обхвата спрямо голям самолет.

Възможността за въздушен десант съкращава драстично това време, позволявайки на военните плановици да внедрят безпилотен съд в оспорвани или труднодостъпни води директно от самолет, който вече лети на големи разстояния на височина. По този начин се елиминира нуждата от присъствието на кораб в района и се избягва излагането на пилотиран съд на същия риск, който безпилотният катер е предназначен да поеме.

Дрон порази роботизирана евакуация с ранен боец; втори дрон – свален навреме

🇺🇦⚔️🇷🇺 Руски камикадзе дрон, насочил се директно срещу ранен украински военнослужещ, докато наземен роботизиран комплекс го евакуира от бойното поле, е свален от екипаж на 33-ти отделен щурмови полк, секунди преди да достигне целта си. По данни на самия полк, оповестени в неговия канал в Telegram, машината с ранения боец на борда вече била поразена по маршрута към тила от първи руски дрон с FPV, а вторият апарат, този път насочен към ранения, е бил прехванат точно навреме от украинските пилоти.

Полкът не посочва нито участъка от фронта, нито състоянието на военнослужещия след случката. Разказът стъпва изцяло на собственото му сведение – заинтересована страна, описваща успешен свой епизод, към момента без независима проверка или външно потвърждение. Пресята през тази уговорка, ситуацията все пак сглобява в един кадър двете технологични линии, преобразили най-опасната фаза на съвременното бойно поле: изнасянето на ранените.

Логиката, която вмъква машината между ранения и смъртта, е едновременно проста и безмилостна. По дължината на фронтова ивица, широка вече десетки километри, всяко видимо движение е потенциална мишена за FPV дрон – евтин, изобилен и все по-точен. Евакуацията, при която санитари изнасят ранения на носилка или с брониран автомобил, в много участъци се е превърнала в самоубийствена; дроновете дебнат именно спасителните екипи, защото знаят, че към падналия ще бъде изпратена помощ. Оттам и възходът на наземните роботизирани комплекси – верижни или колесни платформи, които поемат ранения в брониран отсек и го изтеглят на километри назад, без да излагат втори жив човек на обстрела. Самата случка на 33-ти полк носи по-мрачния детайл: вторият дрон не гони робота, а ранения на него – практика на доубиване, която прави от бронираната платформа колкото транспорт, толкова и последна преграда между падналия боец и дрона на преследващия го оператор.

Мащабите отдавна са излязли от експерименталното. Украинските наземни роботи изпълняват около 10 000 евакуации и логистични мисии месечно, а за първата половина на тази година Киев планира да поръча над 25 000 такива системи – двойно повече, отколкото за цялата 2025 г. Платформите като Tor-800, Maul, Vepr и „Змий“ изнасят по няколко ранени наведнъж, преодоляват осеяни с противопехотни мини полета и оцеляват при преки попадения; в един документиран случай наземен комплекс на 1-ви медицински батальон изтегли ранен боец от 64 км навътре в контролирана от Русия територия, издържайки на многократни удари и поне един взрив на мина, докато военнослужещият пътувал в бронирана капсула, разчетена да поеме и обстрел, и осколки. Ограниченията са също толкова конкретни: екипажите избягват да ги придвижват през деня, тъй като едрото им туловище е лесно за засичане, а FPV дроновете остават, по думите на самите оператори, „заплаха номер едно“ за тях. Точно тя се материализира по маршрута на 33-ти полк.

Друг оперативен детайл, който случката осветява, е отговорът на същата тази заплаха: дрон срещу дрон. Свалянето на вражеския апарат от украински екипаж, намесата на „нашите пилоти“, както я нарича полкът, принадлежи към бързо нарастващ пласт анти-дрон отбрана, изградена точно върху евтината технология, която създаде проблема. В началото на 2026 г. украински производители излизаха с до 1000 прехващащи дрона дневно; през февруари прехващачите поеха 70% от свалените „Шахеди“ в Киевска област. Апарати като Sting на Wild Hornets, на цена около 2500 долара, гонят разузнавателните и ударните дронове на врага за част от стойността на класическа зенитна ракета. Прехванатият над ранения защитник дрон е от същия клас оръжие, използвано в обратна посока – знак за симетрията, в която се води тази война: и заплахата, и щитът струват няколкостотин долара и се управляват през очила за виртуална реалност от оператор на километри назад.

Проследен докрай, епизодът на 33-ти полк не е обрат, а моментна снимка на равновесие, изместващо се пред погледа на воюващите. Роботът измества човека от директния обстрел при евакуация; прехващащият дрон се опитва да върне на ранения защитата, която жива санитарна група вече не може да му осигури. Нито едно от двете не отменя опасността – поразеният по маршрута комплекс показва, че дистанционното управление и бронята не правят изнасянето безопасно, а единствено по-малко гибелно за спасителите. Ако тенденцията от последните месеци се задържи, най-вероятно тъкмо това надбягване – брониран робот и прехващач срещу все по-плътното FPV покритие на врага – ще определя каква част от ранените по линията на фронта изобщо ще стигат живи до операционната маса.

Анализ: Британският план за £298 млрд залага на дронове и хибриден флот.

🇬🇧⚓ Обединеното кралство публикува дълго отлагания План за отбранителни инвестиции (DIP) – нова програма за около £298 млрд за следващите 4 години, чийто център на тежестта е решителен завой към безпилотни и автономни системи и Кралски флот от „хибриден“ тип, който се отказва от тежкия разрушител Type 83 в полза на по-малки кораби, замислени като плаващи командни възли за рояци дронове.

Документът, представен пред депутатите от новия министър на отбраната Дан Джарвис, разписва разходните ангажименти на Лондон в дълги срокове и обещава отбранителните разходи да достигнат 2,7% от БВП до края на десетилетието – с 0,4% пункта над нивото от 2024 г., когато премиерът в оставка Киър Стармър встъпи в длъжност.

„Централната цел на този план за отбранителни инвестиции, който публикувахме днес, е да гарантираме, че те имат снаряжението и технологиите, които са им необходими за трудната работа, която искаме от тях“, каза Джарвис пред законодателите, визирайки военнослужещите. Зад тази формула обаче стои много по-голяма промяна от поредното увеличение на бюджета: планът на практика обявява смяна на философията, по която Великобритания смята да строи въоръжените си сили – далеч от шепата едри, скъпи и уязвими платформи, към разпределена маса от по-евтини, автономни и разходни системи на сушата, в морето и във въздуха.

Най-ясно това личи в морето. Лондон се отказва от планираните разрушители Type 83, които трябваше да наследят сегашните Type 45 за противовъздушна отбрана, и вместо тях ще поръча поне шест „общи бойни кораба“ (Common Combat Vessels), замислени не като самостоятелни огневи платформи, а като управляващи центрове, които действат в тандем с въздушни, надводни и подводни дронове, които разширяват обсега и огневата мощ, без да раздуват екипажа или цената. Едновременно с това отпада и фрегатата Type 32. За по-широката концепция за хибриден флот, построена около принципа „с екипаж, където се налага, без екипаж, където е възможно“, както го формулира висш британски представител преди обявяването, DIP заделя около £1,5 млрд; първите кораби се очакват в началото на следващото десетилетие. Логиката, която Министерство на отбраната изтъква, е пряка: вместо да концентрира способността в малък брой големи и скъпи плавателни съдове, флотът ще смеси екипажни и безекипажни единици и така ще се доближи до темпото и характера на съвременната война.

Гръбнакът на този обрат е „дроновата трансформация“ – инвестиция от над £5 млрд в автономни системи за трите вида въоръжени сили, представяна като най-голямата от този род в британската история. Замисълът е свързана, гъвкава сила, в която ударни дронове летят редом с армейски хеликоптери, нови безпилотни апарати правят бойните самолети на Кралските ВВС по-трудни за откриване, а флотът става хибриден. Под този общ покрив има конкретни пера: £650 млн за евтини, разходни автономни системи и барражиращи боеприпаси; £220 млн за проекта NYX, който трябва да създаде въоръжени автономни дронове за съвместна работа с ударните хеликоптери AH-64E Apache; £150 млн за безпилотни сухопътни машини; и £200 млн за антидрон отбрана – отделно перо, което признава, че същата технология вече е заплаха, тъй като е в ръцете на противника.

Във въздуха най-ефектните числа са другаде. £8,6 млрд отиват за Глобалната програма за боен авиационен флот (GCAP) – шесто поколение изтребител, разработван съвместно с Италия и Япония и познат на острова като Tempest. Към него планът добавя нова местна програма за „съвместни бойни самолети“ (Collaborative Combat Aircraft) – безпилотни апарати, които да летят редом с пилотираните машини, с обещание за летящ демонстратор „поне до 2030 г.“. Колкото и новаторска да изглежда тази амбиция, тя не е първият британски опит за безпилотен ескорт: през 2022 г. Лондон закри проекта Mosquito със същата цел, преценявайки, че по-нататъшните вложения вече нямат „особен смисъл“. Наред с това сегашният Eurofighter Typhoon получава £1,1 млрд за модернизация и поддръжка, а страната се готви да приеме първите F-35A с двойно предназначение – способни да носят и ядрен заряд – които трябва да влязат на въоръжение в началото на 2030-те; договорът за произовдство обаче още не е подписан. Не всичко във въздуха е финансирано: планът изрично праща разузнавателния самолет Shadow R1 в „предсрочно изваждане от експлоатация“.

На сушата картината е по-конвенционална, но не по-малко скъпа: £2,2 млрд за нови бронирани машини Boxer с колесна формула 8×8, £1,1 млрд за завършване производството на модернизираните основни бойни танкове Challenger 3 и над £500 млн за лека мобилна машина – наследник на Land Rover – и за ново бронирано 6×6 средство за тежко защитена мобилност.

Под всичко това обаче зее финансова пролука, която прави плана едновременно амбициозен и компромисен. Тези допълнителни £15 млрд са далеч под £28 млрд, които първоначално поискаха от отбраната – разлика от около £13 млрд, която оставя зейнали дупки в редица програми и слага следа за съмнение върху сроковете. Тук си струва да се отдели наблюдаваното от онова, което то значи. Планът несъмнено е сигнал за намерение – доктринален избор в полза на масовост, автономност и оцеляемост с разпределение, а не с допълнителна броня. Но самата способност е години напред: демонстраторът на безпилотен ескорт се обещава чак „до 2030 г.“, общите бойни кораби – за началото на 2030-те, договорът за F-35A още не е поставен на хартия, а прецедентът с Mosquito напомня колко лесно демонстраторите умират между бюджетните цикли. С други думи, DIP днес е по-скоро заявена траектория, отколкото доставена способност.

Обратният прочит на същите факти е не по-малко защитим и заслужава да се изговори: че разпределената маса е толкова доктринален избор, колкото и бюджетна принуда. 13-те млрд под исканото правят евтините безпилотни рояци не просто модерни, а единствените, които се побират в плика – а отказът от Type 83, Type 32 и Shadow R1 изглежда поне отчасти като съкращаване под финансов натиск, преоблечено в красивия език на иновацията. Двете не се изключват; вероятно истината е смес, в която необходимостта и доктрината сочат в една и съща посока, което прави обрата по-лесен за продаване.

Че този обрат изобщо стигна до публикуване, се случи въпреки нестихващата политическа буря. Именно спорът за размера на бюджета взе главата на предшественика на Джарвис: министърът на отбраната Джон Хийли подаде оставка на 11 юни и заяви, че средствата по плана не достигат за нуждите на сигурността, а заедно с него си тръгна и министърът по въоръжените сили Ал Карнс. Джарвис, дошъл от Министерство на вътрешните работи, прекара първите си дни в длъжност в „префокусиране“ на документа така, че да постави приоритет върху бързото снабдяване на войските с най-новото оръжие, включително за елитните командоси. Сега над самия план виси и следващата неизвестна: според обявеното Стармър е на път да предаде властта на Анди Бърнам, определян за бъдещ министър-председател, а запитан вчера, премиерът отказа да каже дали Бърнам е одобрил документа.

Точно тази несигурност прави издръжливостта на DIP, а не съдържанието му, истинския въпрос за следващите седмици. Планът разписва ангажименти до края на десетилетието, но мнозинството, което го е създало, се сменя – и нищо в наличните данни не гарантира, че следващият кабинет ще наследи приоритетите заедно с креслата. Засилване на тезата, че планът ще оцелее, би било публично одобрение от Бърнам и подписани договори за производство на общите бойни кораби и F-35A през първите месеци на новия кабинет. Обратният сигнал – отлагане или преразглеждане на тези поръчки – би оголил DIP като документ, надживял кабинета на Стармър. Британия обяви накъде иска да тръгне отбраната ѝ; дали парите и политическата воля ще издържат до доставката, ще покаже не речта от вторник, а първият бюджетен цикъл след смяната на върха.

Британското лазерно оръжие DragonFire: Демонстрация пред НАТО и пътят към бойна готовност през 2027 г.

🇬🇧 Британско лазерно оръжие, способно да унищожава дронове срещу 13 долара на изстрел, е на път да премине интеграция с разрушителите от Кралския военноморски флот през 2027 г. Това ще превърне Обединеното кралство в първата европейска членка на НАТО, която ще разположи оперативно корабно оръжие с насочена енергия. Производителите на системата използваха мащабен индустриален форум на Алианса в Плимут миналата седмица, за да демонстрират постигнатото.

Leonardo, англо-италианската отбранителна компания, която проектира и изгражда прецизния насочвач на лъча в сърцето на системата, демонстрира DragonFire и няколко други разработки по време на пленарната сесия на Индустриалната консултативна група на НАТО (NIAG) на 24 юни, домакин на която е Обединеното кралство.

DragonFire е лазерно оръжие от клас 50 киловата, разработено в Обединеното кралство от консорциум, воден от MBDA UK с участието на Leonardo UK, QinetiQ и Лабораторията за отбранителна наука и технологии (DSTL) – вътрешната изследователска организация на Министерство на отбраната. Системата използва кохерентно комбиниране на лъчи – техника, при която много източници на лазер от стъклени влакна се фазират прецизно, сливайки се в един-единствен мощен лъч с качество, близко до границата на дифракция.

Това значи, че лазерът остава тясно фокусиран на големи разстояния, вместо да се разсейва и да губи своя интензитет. Оптичната глава за насочване на лъча, доставена от Leonardo, се намира в стабилизирана кула, където се намират електрооптични сензори и вторичен проследяващ лазер. Това позволява непрекъснато да поддържа прицел върху движеща се мишена, независимо от люлеенето на кораба под нея. Министерство на отбраната описва точността на DragonFire като еквивалентна на уцелването на монета от разстояние 1 км, и въпреки че обсегът на оръжието остава засекретен, то е система за пряка видимост, способна да поразява всяка видима цел.

Производственият договор, превърнал DragonFire от демонстративен модел в оръжие за разгръщане в реални условия, беше подписан през ноември 2025 г., когато MBDA получи контракт на стойност 316 милиона паунда за доставката на първите две производствени системи за инсталиране на разрушители Тип 45. Графикът беше ускорен с 5 години спрямо първоначалния план за средата на следващото десетилетие, който беше подтикнат от успешните изпитания на полигона на Министерството на отбраната на Хебридските острови в Шотландия. Те включваха първото за страната лазерно поразяване на бързо движещи се въздушни цели над хоризонта. QinetiQ, която управлява полигона на Хебридите и осигурява лазерния източник на DragonFire, впоследствие сключи свой поддоговор с MBDA за 88 милиона долара за продължаване на работата по лазерния източник. Първата интеграция на кораб е планирана преди края на 2027 г., като в планови документи се споменава и по-широка цел за оборудване на до четири разрушителя Тип 45, в зависимост от представянето им по време на първоначалното оперативно разгръщане.

Разрушителите Тип 45, известни в Кралския флот като клас Daring, са най-мощните британски военни кораби за ПВО. Тези 7350-тонни плавателни съдове са изградени около ракетната система Sea Viper, едновременно поразяваща множество самолети и балистични ракети на голямо разстояние. DragonFire не заменя Sea Viper, а застава стъпало под нея в отбранителния обсег, справяйки се с близки по разстояние и масирани заплахи, които иначе биха изразходвали скъпи ракети с неустойчиви темпове. Дрон, прехванат от зенитна ракета със свръхзвукова скорост, струва на защитаващия се флот много повече, отколкото атакуващата страна е дала за конструирането и изстрелването му. Цената на DragonFire от 13 долара на поразяване променя коренно тази аритметика, позволявайки на корабите да неутрализират рояци дронове, без да изпразват ракетните запаси, резервирани за стратегически заплахи.

На пленарната сесия на NIAG от Leonardo представиха DragonFire заедно с още две системи, разработвани за британската армия. Първата е Proteus – демонстратор на автономна технология с роторни крила, разработван съвместно с Кралския флот и Групата на национални директори по въоръженията за напредък в безпилотната морска авиация, който завърши първия си успешен изпитателен полет по-рано тази година. Втората е Falcon Shield – модулна екосистема за борба с дронове, която британските военни експлоатират под обозначението Orcus. Тази система вече премина през мащабно оперативно разгръщане за защита на критични обекти от отбраната и големи обществени събития в страната и чужбина, като партньорите от НАТО също се възползват от нейните възможности срещу неразрешени заплахи от дронове. Самата пленарна сесия на NIAG, създадена през 1968 г., служи като официален механизъм, чрез който отбранителните индустрии на страните членки на НАТО комуникират с Алианса относно сътрудничеството в областта на въоръженията и разработването на способности. Тазгодишната среща бе домакинствана от Обединеното кралство за първи път през този век.

Технологията за кохерентно комбиниране на лъчи в ядрото на DragonFire представлява истински инженерен пробив, а не просто поетапно подобрение на съществуващи проекти. По-ранните програми за лазерни оръжия, включително американските корабни демонстрации на борда на съдове като USS Ponce, използваха по-просто спектрално комбиниране на лъчи или лазерни източници с една апертура, което ограничаваше постижимата мощност или качество на лъча на големи разстояния. Подходът на DragonFire за фазиране на множество източници на влакнест лазер, така че техните светлинни вълни да се изравняват градивно, позволява на системата да постигне поразяващ ефект от боен клас. Същевременно се запазва прецизността, необходима за поддържане на прогарянето в специфична малка зона от целта, вместо просто да се нагрява повърхността ѝ. Задържането на този лъч фиксиран върху петно от 50 мм върху дрон, летящ с 650 км/ч, докато корабът-носител се люлее в океанското вълнение сред солени пръски, е инженерният проблем, за чието решаване консорциумът DragonFire похарчи близо десетилетие.

Оръжие, което може да се презарежда от съществуващото захранване на кораба, не изисква складове с ракети, които да се изчерпват, и струва 13 долара на поразяване, е точно онзи вид асиметрично отбранително предимство, което военноморските проектанти търсят, откакто евтините дронове направиха масираните атаки икономически изгодни. Когато първият разрушител Тип 45 отплава с инсталиран DragonFire през 2027 г., Великобритания ще е дала отговор на един от най-належащите тактически въпроси във военноморската война, без да изстреля нито една ракета.

Тунелите срещу дронове на Берген-Хоне: НАТО усвоява уроците от Украйна.

🇳🇱🛡️🇺🇦 Нидерландската армия опъна над пътищата на полигона Берген-Хоне същите мрежени тунели, които украинските военни изобретиха, за да измъкнат жива сила и техника изпод ударите на дроновете камикадзе, като с този жест превърна импровизацията от окопите на Донбас в стандартен елемент от най-голямото си учение от две десетилетия насам.

Учението Fighter Lion, в което близо 7000 военнослужещи действаха на полигоните около Берген-Хоне в Долна Саксония до началото на месеца, е сред първите случаи на държава-членка на НАТО, която прилага изводите от бойното поле в Украйна директно на основното оперативно учение, вместо да ги подлага на дискусии по време на конференция или да ги описва в доктринален документ. Това разграничение е ключово и демонстрира ясно, че алиансът престана да наблюдава войната в Украйна и започна да я репетира.

Полигонът Берген-Хоне – обширно стрелбище с площ от 284 кв. км. в залесените низини на Долна Саксония, на близо 60 км южно от Хамбург – дава на холандците терена, който собствената им страна не би могла да побере. Сценарият е измислен, но видимо скроен по руски образец: въображаема държава напада територия на НАТО и тласка фронта от изток на запад през европейския континент. След като пресича река Одер – границата между Германия и Полша – и установява предмостие на западния бряг, нашествието пробива към германските райони Берген и Мюнстер. Задачата на нидерландската армия е да спре този напор със същите отбранителни маневри, които планиращите органи на НАТО смятат за необходими при истински мащабен конвенционален сблъсък.

Първият удар поема 13-та лека бригада от Ойрсхот в провинция Северен Брабант: да отблъсне настъплението на условния си противник, преди той да затвърди своите позиции. Командирът ѝ оцени резултата без да увърта. „Мина отлично. Спряхме нападателите“, каза той пред Eindhovens Dagblad. След това боят беше предаден на 43-та механизирана бригада от Хавелте в провинция Дренте, която влезе в учеието с по-тежки бронирани машини, за да доведе сблъсъка докрай. Самото предаване – извършено, докато бойните действия още текат – е маневра, известна на военен език като преминаване на линиите напред (Forward Passage of Lines): едно поделение поема живия бой от друго в хода на контраатака, без той да спира. Тя изисква изключително прецизна координация и е нова за изданието от 2026 г. В предишните учения частите репетираха своите фази последователно; тази година предадоха активен бой на следващото подразделение, без да го прекъсват – точно това, което истинската война изисква.

Командните връзки в това учение не са просто формалност. Нидерландските бригади не провеждат операциите си сами, а са интегрирани в немските структури: 13-та лека бригада е под германската 10-та танкова дивизия, а 43-та механизирана – под германската 1-ва танкова дивизия. Това не е административен детайл, а репетиция на фактическата командна верига, която трябва да се задейства при фактическа отбрана по североизточния фланг на НАТО. „Бригадите никога няма да бъдат хвърлени в бой изолирано при мащабен конфликт – именно затова тренираме заедно сега“, обясни немският полковник Кристиан фон Блумрьодер.

Най-отличителното в тазгодишното издание на учението обаче не са мащабите, а средата, в която то се развива. През цялото време силите действат под постоянна заплаха от дронове и електронна впойна – бойна обстановка, която просто не съществуваше по време на съпоставими учения на НАТО преди 10 години, а днес е определяща за всяко допускане в оперативното планиране на нидерландската армия. Дроновите екипи на новото поделение Tech Dev, създадено на 1 април 2026 г. като едно от първите специализирани звена за безпилотна война в НАТО, управляват разузнавателни и ударни апарати в състава на условния противник, давайки на сухопътните войски реалистичен сблъсък със заплахата, с която украинският войник на фронтовата линия живее буквално във всяка секунда.

Тунелите срещу дронове, привлекли международно внимание към учението, са директен внос от украинските окопи. Там войниците установиха, че движещата се по пътищата и просеките военна техника е крайно уязвима за камикадзе дроновете от първо лице (FPV), които засичат и поразяват целта си в рамките на секунди след навлизането ѝ в открит участък. Украинското решение беше да бъдат изградени покрити коридори от рибарски и маскировъчни мрежи, опънати над импровизирани рамки – ниска преграда за често използваните маршрути, която стеснява ъгъла за атака на връхлитащия дрон и го принуждава да захожда оттам, където средствата за противодействие са по-ефективни. Тунелите станаха популярни в социалните мрежи и военната журналистика по света през 2024 и 2025 г., а сега нидерландската армия е построила техни еквиваленти на Берген-Хонеф, за да приучи войниците си да действат вътре в тях и да ги отбраняват.

Генерал-лейтенант Ян Свиленс, командир на нидерландските сухопътни сили, заяви, че армията му стои начело на НАТО по дроновете, черпейки пряко от уроците на войната в Украйна, за да разбере и какво могат те, и какво може да се направи срещу тях. Регионалната медия Omroep Brabant, чийто екип беше вграден в 13-та бригада, съобщи, че войниците носят като лична защита както търговски анти-дрон „чадъри“, така и рибарски мрежи – импровизирани средства, с които те се учат да боравят, преди по-формалните технически решения да стигнат до въвеждане в масова употреба. В същото време на команден пункт екипажи на бронирана техника тренираха на симулатори, управлявайки верижни машини и танкове през екрани вместо физически – метод, който описан от ръководителя на учението бригаден генерал Йос Диркс като ключов за мащабна подготовка без материални щети и смущения, които придвижването на стотици бронирани машини през населени места би причинило.

Сценарият на учението позиционира боя в рамките на широка многодоменна операция. Местното отбранително издание Defensie Dichtbij отбелязва, че войната в Украйна е демонстрирала как въздушното пространство, кибер и електромагнитният спектър оказват пряко влияние и могат да бъдат решаващи за резултата от наземния бой, и че Fighter Lion е скроено да тренира тези измерения заедно, а не поотделно. Поделения за електронна война осъществяват заглушаване; други части се учат как да остават невидими в електромагнитния спектър, за да не бъдат засечени и поразени; а нидерландско-австралийският колесен бронетранспортьор Bushmaster – машина, служила дълги години в планините на Афганистан и доставена от Австралия на Украйна в значителни количества – е оборудван със система, картографираща електромагнитната среда около себе си. От втория цикъл нататък дори полевата болница Role 2 работи под земята – подход, видян от нидерландците в Украйна и възпроизведен съзнателно сега.

Измислената география на Fighter Lion пресъздава с осезаема точност реалното предизвикателство в отбраната на НАТО в Северна Европа. Преминаването на Одер от силите на Murinus отразява напълно реалната тревога, че руската армия би използвала същия терен при сценарий на евентуална война срещу алианса, като германският масив между Берген и Мюнстер лежи в местност, която плановете на НАТО за отбрана описват като критична за всяка мащабна конвенционална отбрана. И когато нидерландските бригади заемат тази земя под командването на немска дивизия, те не симулират сътрудничество, а репетират точно онази командна верига, която би могла да се задейства, ако един ден подобен сценарий се превърне в реалност.

Тунелите и рибарските мрежи са видимото изражение на далеч по-фундаментален обрат. Учението Fighter Lion отбелязва момента, в който украинският боен опит престава да бъде външен предмет на изучаване за НАТО и се превръща в институционален стандарт: специално звено за дронове, непрекъснато заглушаване от електронна война, подземни болници и анти-дрон коридори, включени в бойното разписание на цяла армия. Десетилетия наред западните армии планираха срещу противник, който щеше да дойде с танкови клинове; сега планират срещу противник, който идва и с евтиния FPV дрон над всяка просека. Промяната не е козметична, а буквално дефинира повторно всяко допускане за това как изглежда оцеляването на бойното поле, а последното учение демонстрира, че нидерландската армия не просто е научила този урок, но и вече го привежда в действие.

Германия проучва евтини крилати ракети от Израел и Украйна за дълбоки удари на фона на забавяния от САЩ.

🇩🇪🤝🇺🇦 Германия извършва оценка на бюджетни далекобойни крилати ракети от отбранителни стартъпи в Израел и Украйна, за да започне развитието на стратегическите си способности за нанасяне на дълбоки удари за възпиране на Руската федерация. Това става ясно от планови документи на Министерството на отбраната на Германия, прегледани от Politico.

Промяната в курса на обществени поръчки се превърна в ключов национален приоритет, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени споразумение на предшественика си Джо Байдън за разполагане на далекобойни ракети в Германия. В същото време усилията на страната да закупи крилати ракети BGM-109 Tomahawk остават блокирани от започналия преглед на договорите за износ на Пентагона, който не се очаква да приключи преди средата на годината.

Тези логистични търкания се усложняват допълнително от изчерпаните оръжейни запаси на САЩ, които според оценки на Пентагона включват близо една четвърт от общия арсенал на Tomahawk през първите седмици от въздушната кампания срещу Иран.

За да се изолира от непостоянството в политическите приоритети на САЩ, Министерството на отбраната на Германия започна изпълнението на стратегия за придобиване на способности за далекобойни удари в четири направления за изграждане на ешелонирани способности. Вътрешни документи очертават рамка, която включва придобиване на американска пускова установка Typhon (до 2029), внедряване на бюджетни крилати ракети (до 2027) и съвместно разработване с Обединеното кралство на крилати ракети висок клас с хиперзвуков планиращ апарат, които трябва да бъдат разположени през следващото десетилетие.

Говорител на ведомството потвърди, че икономически ефективните системи имат висока оперативна стойност, тъй като масираните атаки могат да претоварят ПВО на противника и отбеляза, че стремежът е способностите в тази посока да бъдат разширени възможно най-скоро.

Като част от ускореното направление за 2027 г. служители по отбранителните поръчки са поискали продуктови оферти от Covenant – потайна израелско-американска ракетна компания, основана през 2024 г. Подкрепена от видни американски компании за рисков капитал, включително Founders Fund и Andreessen Horowitz, компанията проектира своя ракетна система „Anthem“ с планове за създаване на местни линии за производство в Германия и Обединеното кралство.

Представители на германската отбрана са поканени да наблюдават бойните изпитания на системата в Израел, които според източници са насрочени за третата седмица на юни.

Едновременно с това Германия провежда оценки на украинско оборудване, изпитано в реални бойни действия. Това бележи първия случай, в който украински отбранителни фирми се борят за сключване на голям договор с европейска държава, съобщава Politico. Като основни кандидати плановите документи посочват крилата ракета FP-5 Flamingo с 3000 км обсег и 1000 кг бойна глава, произвеждана от Fire Point, както и задвижван с реактивен двигател дрон-ракета „Барс“.

За да бъде оптимизиран процесът по поръчката, германският контрактор Diehl Defence влезе в предварителни преговори с Fire Point за евентуално съвместно производство в съоръжения на територията на Германия, които предлагат атрактивна формула, която съчетава доказания в битки украински дизайн с утвърдената европейска производствена инфраструктура.

Въпреки оперативните предимства на тези системи, които струват близо 500 000 долара за брой в сравнение с 2.5 милиона долара за Tomahawk, продължава да има значителни регулаторни пречки. Politico пише, че видяните от него планови документи илюстрират сложните експортни ограничения около ракетата Flamingo, които трябва да бъдат решени юридически, преди да бъде реализиран какъвто и да е път за придобиване.

Говорейки на оръжейното изложение Eurosatory в Париж, изпълнителният директор на Fire Point Ирина Терех отбеляза, че бързото разработване на ракети в Украйна е постигнато чрез премахване на бюрократичните пречки за насърчаване на директното сътрудничество между производителите и армията. Това представлява гъвкав модел за развитие, който може да се окаже труден за репликиране в рамките на силно структурираната рамка за отбранителни поръчки в Германия.

Бойната ефективност на FP-5 Flamingo наскоро беше демонстрирана, когато произведената в Украйна крилата ракета успешно порази завода за отбранителна електроника „ВНИИР-Прогрес“ в руския град Чебоксари – разположен на около 1000 километра от украинската граница. Това прекъсна производството на навигационни системи, използвани в руските атакуващи дронове и балистични ракети.

Украйна разработи ракетната система DART за стратосферни удари, имунизирана срещу електронна война.

🇺🇦 Програмата „Център за иновативни технологии“ на Украйна представи нова ракетна система, наречена DART, проектирана за изстрелване от стратосферни балони. Разработката е насочена към осигуряване на надеждна способност за поразяване, която да остава имунизирана от вражеските средства за електронна война, съобщава Militarnyi на 16 юни.

Системата е проектирана за разполагане на височина между 12 и 18 км. За да гарантират, че ракетата поддържа стабилна траектория и се задейства прецизно, независимо от условията на пускане, инженерите са оборудвали DART със специални сервомеханизми. Самата ракета има дължина от 1,84 метра и тежи 13 кг, носи бойна глава от 3,5 до 10 кг според конфигурацията, която използва проникващи елементи на графитна основа.

DART функционира с уникален насочващ механизъм. Въпреки че за началната фаза се използва навигационна система, тя е проектирана за изключване, след като достигне височина от около 6 км и от този момент нататък се задейства двигател с твърдо гориво, с който ракетата продължава по фиксиран курс към целта.

Изключвайки бордовите системи при финалния подход, оръжието де факто получава имунитет от заглушаване на сигнала и други електронни смущения, които руската армия използва масово от пълномащабнатата инвазия в Украйна.

Разработчиците подчертаха, че балонните платформи, използвани за пусковете, не са техен вътрешен проект: „Аеростатите не са наша разработка, а на партньор“.

В момента DART се движи към официална кодификация от Министерството на отбраната на Украйна. Гледайки напред, екипът от проектанти очерта планове за адаптация на технологията за създаване както на балистични ракети, така и на варианти земя-въздух.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинската отбранителна компания OM Defense Systems официално представи SPECTR – ново поколение „умни“ дронове-примамки, проектирани да объркат противовъздушната отбрана на противника и да я принудят да хаби скъпи ракети-прихващачи.

Представена на глобалното изложение за отбрана Eurosatory, системата беше описана като напълно автономен дрон от типа „push-and-fly“, проектиран за устойчивост на електронни смущения, икономически ефективен и базиран на модерна софтуерна платформа.

Генерирайки силен и регулируем радарен отпечатък, тя насища ПВО мрежата, като по този начин предизвиква реакция, имитирайки реална бойна заплаха.

Морската пехота на Украйна започна да използва Barracuda за пренос на дронове.

🇺🇦 Корпусът на морската пехота на Украйна започна да използва безпилотна морска платформа Barracuda като подвижна база за пренос на ударни дронове по течението на Днепър, които доближава към руските позиции в делтата на реката, преди да ги пусне по набелязани цели. Видео от нейното участие в операции в островната зона на реката публикува 40-а отделна бригада за брегова отбрана, част от Морската пехота на Украйна.

По данни на бригадата платформата работи като мобилна база за изстрелване на безпилотници, която навлиза в оперативния район и оттам пуска FPV и бомбардировъчни дронове по цели на островите и крайбрежните ивици. Самата „Barracuda“ има възможност да носи и собствен боен товар, с което точката на изстрелване се измества навътре в простреляната зона, без оператори и техника да преминават по суша.

Бригадата съобщи, че системата е използвана наскоро в поредица от операции срещу военна инфраструктура на окупационните сили в района. Ударите от платформата са поразили складове за боеприпаси, наблюдателни постове и логистични съоръжения на руските сили. Катерът е изграден по модулен принцип и носи „елементи на изкуствен интелект“, което би му позволило по-самостоятелно ориентиране в сложните водни ръкави.

Делтата на река Днепър и съседните острови остават оспорвана зона, в която двете страни разчитат предимно на дронове за разузнаване и удари. Безпилотните системи все по-често се участват в украинските операции там, където придвижването с конвенционални машини или жива сила е трудно или невъзможно.

Този участък е сред най-застиналите, но и сред най-оспорваните по целия фронт. След като през ноември 2022 г. руската армия се изтегли от десния, западен бряг на реката, където се намира и самият град Херсон, Днепър се превърна във фронтова линия: руските сили се укрепиха на левия, източен бряг, украинските удържат десния бряг и града, а ниските, обрасли острови в делтата се превърнаха в ничия земя между тях. Оттогава руснаците опитаха многократно да форсират реката и да се закрепят на островите или на десния бряг – не за да щурмуват фронтално Херсон, а за да изнесат напред огнева мощ и да доближат дронове, минохвъргачки и артилерия до града и крайбрежната зона.

Към края на април 2026 г. говорителят на Оперативно командване „Юг“ Владислав Волошин съобщи за засилени опити за десант на островите: на остров Круглик руските сили се опитаха да установят наблюдателни пунктове, а на остров Билогруди бяха отчетени два бойни сблъсъка при опит за навлизане в източната му част: и двата са отблъснати. Руските сили фокусираха усилията си край Антоновските мостове, един от най-тесните участъци на реката, откъдето биха могли да изнесат напред оръжия и да поразяват Херсон и десния бряг; успоредно с това минираха бреговете и прокопаха километри тунели надолу по течението от Нова Каховка, опасявайки се и от обратно, украинско форсиране.

Тази динамика се проследяваше поне от края на 2024 г. Тогава същият говорител докладва за 5-7 щурма на ден с малки пехотни групи към островите Козацки, Велики Потьомкин и Забич, а през май 2025 г. офицер от състава на водолазен отряд „Омега“ на Националната гвардия посочи натрупани около 300 лодки за възможна десантна операция. Превземането на островите би разширило обсега на поразяване на руските дронове и минохвъргачки над Херсон, Николаевска област и Очаков. Самото форсиране се смята за нереалистично – концентрацията на войски, лодки и техника трудно може да остане скрито за модерното разузнаване. По-рано украинската страна държеше огледален плацдарм на отсрещния, ляв бряг – при Кринки, удържан около 7 месеца след десанта от октомври 2023 г., преди да бъде изоставен под руски натиск към средата на 2024 г.

Точно в този оспорван лабиринт от острови „Barracuda“ придобива стойност – не заради самия катер, колкото с това, че решава проблема с приближаването до целта: вместо да излага хора и техника по простреляни водни и сухопътни подстъпи, украинската морска пехота изнася напред точката на пуск по вода и по този начин държи под обстрел руските опити за десант и закрепване по островите, разширявайки обсега на евтините FPV дронове там, където конвенционалното движение е невъзможно. Този ефект обаче е тактически и локален – описаните варианти на платформата имат ограничен обсег и радиовръзка, което ги прави инструмент за речния театър, а не далекобойно средство от типа на морските дронове, поразявали Черноморския флот на стотици километри.

По-рано украинските морски дронове MAGURA направиха своя дебют извън региона. На 24 април по време на учението Balikatan 2026 във Филипините, MAGURA потопи кораб-мишена при бойни стрелби в Лусонския проток край архипелага Батанес. Ударът беше нанесен от американски части за специални операции, а украинският производител UFORCE потвърди, че целта е поразена именно от негови апарати. В ученията участваха около 17 000 военни от САЩ, Филипините, Япония и Канада – първа поява на доказалия се в бой украински дрон извън черноморския театър.

Взети заедно, двата случая очертават траекторията на безпилотните морски системи на Украйна: от импровизирано оръжие в Черно море до способност, която вече се адаптира към речната война у дома и се появява в ученията на съюзници в Индо-Пасифика.

Гърция положи първа копка на най-големия си завод за дронове.

🇬🇷 Решението на Гърция да изгради най-големия си военен завод за безпилотни системи в Малакаса, северно от столицата, бележи прехода на гръцката отбрана от купувач към проектант и производител – и поставя индустриалния гръбнак зад амбицията страната да затвори технологичното си изоставане в една област, в която съседна Турция години наред задаваше темпото.

Министърът на отбраната Никос Дендиас положи основния камък в петък, 12 юни, ден след като националното съвместно учение „Троянски кон“ (Δούρειος Ίππος) приключи, изпробвайки гама местни безпилотни летателни апарати, надводни и подводни системи, както и технологии за борба с дронове. От изпитанията въоръжените сили на страната извличат изводи за състоянието на родния безпилотен сектор; засега остава да се види дали някоя от тестваните разработки ще бъде избрана за оперативна употреба или за по-нататъшни изпитания.

Учението се проведе от 8 до 11 юни и беше проектирано от Генералния щаб на националната отбрана (ГЕЕТА) като тактическо упражнение от среден мащаб с участие на войски. Според гръцки медии акцентът падна върху операциите на електронна война и върху оценката на нови технологични системи, с подчертано внимание към безпилотните средства. Логиката е оперативна оценка в условия, симулиращи реална бойна обстановка – преди дадена платформа да получи поръчка, тя минава през симулирана употреба на терен.

Заводът, обозначен като 309-и завод за производство на безпилотни системи, се описва от гръцките медии като трети в такъв в страната и най-голям до момента. Разположен е на площ от 2 800 квадратни метра, с осигурено финансиране и започващи в рамките на 2026 г. строителни дейности; по данни на „Катимерини“ съоръжението се очаква да заработи напълно до края на тази година след надграждане на наличната инфраструктура. То ще включва производствени линии за дронове от Клас I и Клас II, докато изследователско-развойно звено ще се фокусира върху по-големите системи от Клас III, наземните безпилотни машини, надводните и подводните апарати, както и производството на противодронови средства.

Числата очертават мащаба на залога. Министерство на отбраната цели да увеличи годишното производство на дронове от Клас I – леките тактически апарати – от 4 000 днес до поне 10 000, придружено от поне 300 апарата от Клас II, 300 наземни машини и 300 анти-дрон системи годишно. Успоредно с това се планира откриването на нови школи за оператори на дронове във ВВС и ВМС – индустриалният капацитет се обвързва с подготовката на кадрите, които да го управляват.

В церемонията участваха началникът на Генералния щаб на отбраната генерал Димитриос Хупис и началниците на щабовете на трите вида въоръжени сили. Дендиас определи съоръжението като „напълно различна среда“ за производство на дронове и за обучение на личния състав, а в обръщението си обвърза развитието на родното производство и технологична експертиза с намаляването на зависимостта от чужди доставчици и с подсилване на възпирането. Електронната война е „критичен компонент на бъдещите военни операции“, добави той, като се базира на изводите, поучени от бойното поле в Украйна и Близкия изток.

Заводът в Малакаса не е изолирана стъпка, а продължение на вече установен модел. След мащабното учение „Парменион“ през 2025 г., в което под реални условия бяха изпитани няколко местни прототипа на безпилотни апарати, Гръцкият център за иновации в отбраната (HCDI) подписа 4 договора – 1 за разработка на камикадзе дрон и 3 за изграждане на родни бойни дронове от Категория I, предназначени за близка употреба от гръцките въоръжени сили. Тазгодишното издание на „Троянски кон“ възпроизвежда същата верига: прототип, симулация, поръчка. Под координацията на HCDI Атина се стреми не просто да въведе в експлоатация нови платформи, а да изгради технологична и индустриална инфраструктура, която да поддържа национален капацитет за безпилотни системи в дългосрочен план.

Тук се откроява и съощността на гръцкия избор. За разлика от вертикално интегрираната турска индустрия, водена от компании като Baykar и TUSAŞ, която произвежда целия спектър – от тактическия Bayraktar TB2 до стратегическия Akıncı, а напоследък и дрона-камикадзе K2 със способности за действие на рой – Гърция залага на екосистемен модел, който свързва университети, изследователски центрове и по-малки фирми в сферата на отбраната. По данни на специализирани издания турската армия разполага с около 536 дрона, сред които близо 200 Bayraktar TB2 и 8 Akıncı. Атина дълго отговаряше на това с внос – придобиването на MQ-9B SeaGuardian, наетите от Израел апарати Heron на IAI и около 16 дрона HAI Pegasus в експлоатация на военновъздушните сили. Преходът от лизинг и внос към собствена производствена линия е именно опитът тази логика да бъде обърната.

Доколко обаче скокът в числата стеснява реалното изоставане, е въпрос, който самите цифри не решават. Целта от 10 000 апарата се отнася до Клас I – леките, евтини тактически и разузнавателни дронове, – а не до високия клас, в който се движат апарати от типа на Akıncı с голяма продължителност на полета и ударни функции. Скокът в количеството на малките дронове, чиято решаваща роля беше доказана от опита от Украйна, е съвсем реален и измерим; качественото изоставане в стратегическите ударни платформи е отделен въпрос, който един завод за Клас I и Клас II не закрива самостоятелно, а развойното звено за Клас III тепърва ще трябва да докаже.

Възпиращата стойност на гръцкото начинание стъпва не толкова на единичната платформа, колкото на самата способност да се проектира, изпитва и произвежда серийно у дома – а тъкмо тази способност, а не отделната поръчка, е онова, което учението „Троянски кон“ и основният камък в Малакаса в една и съща седмица бяха предназначени да демонстрират.

„Четвъртата къща, сините врати...“: денят, прекроил из основи съвременната война.

🇺🇦🔙 На 10 юни 2022 г. военнослужещи от батальона „SIGNUM" към 53-та отделна механизирана бригада „Княз Владимир Мономах" на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) прокараха малък квадрокоптер през прозореца на руска позиция и натиснаха спусъка на процес, който мнозина по това време възприеха за зрелищен и впечатляващ, но изолиран епизод от периферията на войната.

Кадрите, запечатали спокойния глас, насочвал пилота към търсената цел „четвъртата къща, сините врати..." и последвалото разпадане на образа, днес изглеждат като архивна хроника от момента, в който военното дело прекрачи една невидима граница. Бойците с повикателни „Турист", „Швайгер" и „Багдад" не просто поразиха една позиция, а демонстрираха пред целия свят, че малък дрон с изглед от първо лице (FPV) за няколкостотин долара е способен да достави бойна глава с точност, която доскоро беше запазена марка само и единствено за прецизни боеприпаси на десетки пъти по-висока цена. Четири години по-късно почти не е останал сегмент от съвременното бойно поле, който този принцип да не е прекроил из основи.

Революцията на FPV не беше технологична в чист вид – нужните компоненти отдавна бяха налице в света на любителските дронове. Истинският пробив беше в икономиката на войната и радикалната достъпност. За първи път пехотно подразделение получи собствен, органичен капацитет да поразява фиксирани, подвижни и укрепени цели в дълбочина, без да чака артилерия, авиация или скъп прецизен боеприпас да се спуснат надолу по командната верига. Сред развалините на изравнените със земята квартали на Бахмут и Соледар през зимата на 2022–2023 г. този принцип престана да бъде любопитна импровизация и се превърна в нова бойна граматика: окопи, блиндажи, единични танкове и щабни машини започнаха да изгарят под ударите на малки дронове, сглобявани в импровизирани работилници десетки километри зад фронта. Войната на изтощение придоби нова мерна единица – не артилерийския снаряд, а рамката, моторите и камерата.

Украйна първа превърна този обрат в институция. С указ на президента Володимир Зеленски от 6 февруари 2024 г. и последвало решение на правителството тя създаде Силите за безпилотни системи – самостоятелен род войски, напълно автономен от сухопътните, въздушните и морските сили, под командването на полк. Вадим Сухаревски. Към 11 юни 2024 г. структурата заработи официално, превръщайки Украйна в първата държава в историята със самостоятелен вид въоръжени сили, посветен изцяло на безпилотните платформи по суша, вода и въздух. Това не беше просто бюрократична реформа, а моментът, в който натрупаният фронтови опит, стандартизираните тактики и индустриалната верига в тила бяха окончателно извадени от света на доброволческите мрежи и частните дарения и превърнати в официална военна архитектура.

Успехът неизбежно роди насрещна еволюция. Когато руските и украинските системи за електронна война се научиха да прекъсват връзката между пилота и апарата, отговорът се появи под формата на дрон, воден по размотаваща се нишка от оптично влакно – физическа връзка, имунизирана от заглушаване и почти невидима в честотния и топлинния спектър. Русия първа изведе тези апарати на бойното поле през пролетта на 2024 г. Украйна я последва скоро след това, а към септември 2025 г. оценки на руското производство му приписваха до 50 000 единици месечно, с обсег, нараснал до 50–65 км. Бойното поле отвърна с почти средновековна импровизация – бодлива тел, завъртана от електромотор и опъвана по земята, за да пререже тънката нишка. Надпреварата, започнала с онзи кадър от лятото на 2022 г., днес се развива с темпо, измервано не в години, а в седмици и дни – между появата на нововъведение и раждането на противодействие срещу него.

Кумулативният ефект върху статистиката на войната вече граничи с трудно осмислимото. Според данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна FPV и дроновете-бомбардировачи са извършили близо 820 000 потвърдени с видео удара през 2025 г. Западни и украински разузнавателни оценки сочат, че около 80% от руските загуби вече се дължат на дронове, а 4 от 5 руски цели са поразени именно от безпилотна система. През декември 2025 г. според оценка на Министерство на отбраната на Обединеното кралство, украинските дронове за първи път започнаха да убиват и осакатяват трайно по-голямо количество руски военнослужещи, отколкото Кремъл е способен да привлече на договор.

„Зоната на смъртта" – поясът от 15–20 км от двете страни на фронта, в рамките на който всяко движение бива открито и унищожено в рамките на минути – преначерта самата география на боя. Снабдяването на предните позиции се превърна в толкова смъртоносна задача, че наземните роботизирани платформи поеха до 90% от челната логистика в отделни сектори – само през първото тримесечие на 2026 г. украинските сили са отчели над 24 500 роботизирани наземни мисии.

Логиката на онзи първи удар постепенно напусна рамките на тактическото ниво. На 1 юни 2025 г. станалата емблематична операция „Паяжина" пренесе украинския опит в стратегическата дълбочина на противника: 117 FPV дрона, контрабандно внесени в Русия и изстреляни от дистанционно отваряни контейнери върху товарни камиони, удариха пет летища на руската стратегическа авиация – от Дягилево в Рязанска област до Белая в Източен Сибир, на повече от 4300 км от украинските граници. Според сведенията на Генералния щаб на ВСУ операцията е довела до унищожаването или повреждането на 41 самолета – тежки бомбардировачи Ту-95 и Ту-22, както и самолети за далечно радарно наблюдение и откриване А-50 на обща стойност от около 7 млрд. долара. Малки дронове за по няколкостотин долара пробиха едно от най-старите стратегически убеждения на Москва – че географската дистанция сама по себе си гарантира безопасност за най-ценните ѝ платформи.

Същата технология преобрази и отбраната. Срещу иранските дронове камикадзе „Шахед-136" и тяхната руска версия „Геран-2" украинските конструктори изправиха дронове-прехващачи на стойност едва 1000–2000 долара, пилотирани по същия принцип като FPV платформите. През декември 2025 г. дронът „Sting" свали за първи път реактивния „Геран-3", а към април 2026 г. около 70% от свалените дронове „Геран" вече отиват на негова сметка. Натрупаният в Украйна опит започна да тече обратно към съюзниците: в разгара на войната с Иран през април, когато украински специалисти бяха изпратени по спешност в Йордания и останалите страни от Персийския залив, за да внедрят отбранителни системи, изпитани на бойното поле в Украйна, за защита на американските войски и инфраструктурни обекти от иранските дронове – рядък исторически момент, в който държава, която се отбранява в безмилостна война на изтощение срещу многократно по-силен враг, започна да изнася своя безценен бойно-технологичен опит.

Широкото разпространение на FPV технологиите разкри и мрачната страна на този епизод. Принципът от 10 юни 2022 г. – прецизен въздушен удар, достъпен за всеки с работилница и интернет връзка – днес захранва войни, зад които не стои каузата на украинските защитници. „Силите за бърза подкрепа“ в Судан превърнаха дрона в централен инструмент на една от най-кръвопролитните съвременни войни, докато извършва геноцид срещу невинното население в Дарфур. Гражданската война в Мианмар вече е третият въоръжен конфликт по брой регистрирани инциденти с дронове след Украйна и Судан. Екстремистки и бунтовнически групировки в поне 9 африкански държави, сред които клонове на „Ислямска държава" и „Ал-Кайда“ в басейна на езерото Чад, вече внедриха същата технология в собствените си кървави кампании. Инструментът, спасил десетки хиляди украински животи, едновременно с това снижи прага, отвъд който всеки участник може да придобие евтина авиация, която да използва за собствените си цели.

Именно тук се крие истинският смисъл на годишнината. Ударът на „SIGNUM" не „изобрети дрона", но доказа, че масовата, евтина и прецизна въздушна мощ вече не е монопол на държави с военни бюджети за милиарди, а от този момент нататък връщането на духа обратно в бутилката е невъзможно. За Украйна това беше въпрос от екзистенциален характер и тя го превърна в институция, индустрия и стратегическо предимство, докато за останалата част от света то е едновременно урок по асиметрична война и предупреждение, че вече настъпва епоха, в която стратегическата дълбочина, безопасният тил и самотното небе над фронта вече не са даденост. Четири години след „Четвъртата къща. Сините врати" войните по света никога няма да бъдат отново същите – и тепърва предсто да осъзнаем пълния мащаб на промяната. Признанието към онези, които първи дръзнаха да прекрачат прага, не отменя трезвия поглед към онова, което техният пробив отприщи.

Частният сектор се включва в ПВО на Украйна: 30 компании вече защитават обектите си от дронове.

🇺🇦🛡️ 30 компании се включиха в пилотен проект, насочен към интеграция на частния сектор в системата за противовъздушна отбрана на Украйна. Правителството на страната предостави оторизиран статут на тези дружества за извършване на дейности по ПВО, съобщи Министерството на отбраната на Украйна.

Пилотният проект стартира по инициатива на ведомството с цел да бъде повишена защитата на личен състав, производствени мощности и обекти на компании, които редовно са мишена на атаки от вражески безпилотни летателни апарати.

От началото на проекта 43 фирми, представляващи различни сектори, видове собственост и области в цялата страна, са подали заявления за създаване на собствени ПВО отряди. Сред кандидатите, които вече получиха оторизация, близо половината са оператори и предприятия в състава на критичната инфраструктура, докато другата половина са компании от частния сектор.

Отрядите за ПВО на няколко фирми вече изпълняват поставените бойни задачи. Те са свалили над 20 ударни дрона от типа „Шахед“ и разузнавателни дронове „Зала“. Според украинското военно командване една от тях дори е свалила модернизирана версия на „Шахед“ с реактивен двигател.

Частните отряди вече са ключов компонент от многослойната ПВО мрежа на Украйна. Те не действат напълно автономно, а в рамките на цялостната структура, подчинена на Командването на ВВС на Украйна, докладваха от Министерство на отбраната.

Министър Михайло Федоров подчерта, че поставената цел до края на годината е засичане на 100% въздушни заплахи и елиминирането на 95% от тях. Поддържайки собствени отряди за ПВО, частният бизнес предоставя важни способности за постигането на тази цел.

Тази интеграция на частната сигурност отразява международните усилия за борба с нарастващите въздушни заплахи в цяла Европа. По-рано върховният представител на ЕС по външна политика и сигурност Кая Калас потвърди, че блокът работи в тясно сътрудничество с НАТО за засилване на анти-дрон щита и задълбочаване на връзките с отбранителната индустрия на Украйна.

Усилията по източния фланг следват серия от гранични инциденти. Руски дрон „Шахед“ порази жилищен блок в Галац, Румъния, ранявайки двама цивилни. По-рано украински дрон беше отклонен от първоначалния курс от руските средства за електронна война и навлезе във въздушното пространство на Латвия, където бе свален от френски изтребители на НАТО.

Американската армия тества украинския детектор за дронове „Обрий 1.3“, маскиран под друго име.

🇺🇸🤝🇺🇦 Ръчно устройство за засичане на дронове, съвпадащо визуално с украинския инструмент „Обрий 1.3“, беше забелязано по време на учение на американската армия, което се проведе във Форт Ъруин, Калифорния.

Според Defense Blog, снимки от тренировъчна ротация през октомври 2025 г. в Националния тренировъчен център показват военнослужещи да използват устройство с маркировка „BlackSky Guardian-1“. Външният вид на системата, разположението на антените и цялостната му конфигурация силно наподобяват създадения от украинската компания Kara Dag Technologies детектор за дронове.

Американската армия не е потвърдила официално произхода на устройството или връзката му с украинската система. Според Defense Blog оригиналните маркировки по корпуса изглежда са били заличени или покрити, което прави категоричното разпознаване невъзможно само на базата на публично достъпните изображения.

Предназначен да засича приближаващи FPV дронове и апарати на DJI и Autel, работещи в множество честотни ленти, инструментът беше масово въведен в експлоатация от украинските въоръжени сили още през 2023 г.

Системата е способна да засича сигнали на дронове на разстояние до 2 км, като същевременно предоставя на оператора данни за посоката им. Детекторът поддържа още вибрационни известия, опции за спектрален анализ и прехващане на аналогов видео сигнал на FPV дрон.

Появата на устройството съвпада с ученията „Transforming in Contact 2.0“, провеждани от сухопътните сили на САЩ във Форт Ъруин, където оценяват нови технологии, свързани с воденето на война с дронове и системите за борба с тях.

Националният учебен център се превърна в ключово място за тестване на иновативни способности в рамките на усилията на Пентагона да адаптира поуките, извлечени от съвременните конфликти, преди всичко бойното поле в Украйна.

Публикацията на Defence Blog поставя акцент върху партньорството на Kara Dag Technologies с американската отбранителна компания Anduril Industries, обявено през март 2026 г. Според него то съчетава базата данни на Kara Dag за радиочестотен отпечатък на дронове със софтуера и възможностите за отбранителна интеграция на Anduril, което има потенциал да открие нови възможности за украинските технологии за борба с дронове в отбранителния сектор на САЩ.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано американската армия проведе своята първа бойна проверка на ниво взвод, включваща бойна стрелба с FPV дронове, вграждайки американската система Neros Archer в обучение на пехотата в съвместна база Луис-Маккорд. Учението отразява нарастващите усилия за внедряване на поуки от войната между Русия и Украйна, където FPV дроновете се превърнаха в ключов инструмент за разузнаване, целеуказание и прецизни удари на тактическо ниво.

DARPA стартира разработката на универсален кодек, обединяващ всички комуникации на бойното поле.

🇺🇸📡 Всяка радиостанция, сателитна връзка и мрежа за данни, с която армията разполага, говори малко по-различен език. Преводът между тези езици в бойна среда – където заглушаването, смущенията и влошените условия са норма – струва време, честотна лента и човешки животи. На 5 юни Агенцията за перспективни изследователски проекти за отбраната на САЩ (DARPA) публикува специално изявление, с което обяви плановете си за програма, наречена Lightweight Universal Codec (LUC), чиято цел е да бъде създадена единна система за кодиране и декодиране, способна да комуникира чрез всеки известен стандарт за коригиране на грешки, както и всеки нов такъв, разработен занапред – способност, която в момента не съществува в нито една военна или търговска система за комуникации.

Службата за техники за обработка на информация към DARPA, която ръководи изследванията в областта на изчислителните технологии, комуникациите и изкуствения интелект за военни цели, публикува изявлението под номер DARPA-SN-26-86. Начело на проекта застава програмният мениджър Адисън О'Брайън. Официално споразумение все още не е сключено и DARPA не се ангажира твърдо с пускането на такова, но изявлението само по себе си е сигнал за намерението на агенцията да финансира изследвания в тази област и кани всички изпълнители да се запознаят с целите на програмата, преди да започне официалният конкурс.

За да се разбере защо универсалният кодек е толкова важен, трябва да изясним какво точно прави той и как изглежда настоящият пейзаж на военните комуникации без него. Кодекът (съкратено от енкодер-декодер) е софтуерният и хардуерният слой, който взема суровата информация – било то глас, данни, потоци от сензори или видео – и я опакова за предаване по комуникационен канал. Това става с добавяне на код за коригиране на грешки – математически слой, който позволява на приемната система да открива и поправя грешки, които са причинени от шум, заглушаване или отслабване на сигнала по трасето. Различни комуникационни системи използват различни кодове за коригиране на грешки, разработвани в продължение на десетилетия за дадени характеристики, честотни ленти и заплахи. Радиостанция, проектирана за един стандарт, не може да „говори“ директно с оборудване, работещо по друг стандарт, без допълнителен хардуер или софтуер за превод. А това забавя сигнала (латентност), увеличава консумацията на енергия и създава нови слаби звена в системата.

В момента комуникационният арсенал на американската армия е същинска мозайка от несъвместими един с друг стандарти, натрупани през десетилетията назад. Различните видове войски, платформи и съюзнически държави използват системи, които трудно обменят информация помежду си при съвместни операции. Силите на терен, самолетите в небето, корабите в морето и командните пунктове в тила разчитат на комуникационни връзки, които са проектирани независимо и сертифицирани по различни спецификации. Това създава пролуки в единната мрежа, от които противниците могат да се възползват, а съюзниците са принудени да преодоляват чрез сложни алтернативни решения, шлюзове и ретранслаторни възли, които само увеличават уязвимостта.

Подходът на програмата LUC за решаване на този проблем се базира на конкретен пробив в изследванията на DARPA, наречен GRAND (Guessing Random Additive Noise Decoding). Технологията за декодиране с отгатване на произволния адитивен шум е разработена в Масачузетския технологичен институт (MIT) и вече доказа своята способност да декорира практически всеки код за коригиране на грешки. Тя разглежда проблема като задача за отгатване на шума, а не със специфичен за даден код алгоритъм. Традиционните декодери са създадени да разбират само един конкретен стандарт за коригиране на грешки – точно както преводач от френски, не може автоматично да превежда от испански без допълнително обучение. GRAND подхожда различно: той моделира свойствата на шума в канала и използва този модел, за да отгатне какви са били първоначално изпратените данни, независимо от това кой код е използван за изпращането им. Ако програмата LUC успее да превърне изследванията на GRAND в практически военен кодек, резултатът ще бъде един-единствен декодер, способен да работи с всеки код, без да е необходимо предварително да знае какво е използвал предавателят.

Кодиращата страна на системата LUC е второто голямо предизвикателство. Концепцията на DARPA изисква енкодер, способен да избира динамично и в реално време от широк набор кодове за коригиране на грешки. Той трябва да избира най-добрия код според текущото състояние на канала, наличния енергиен ресурс, както и изискванията за пропускателна способност и конкретната мисия. Изключително важно е, че енкодерът ще включва модела на шума от GRAND декодера директно в процеса на избор на код. Така се създава затворена система за обратна връзка: енкодерът избира кодовете, с които сдвоеният GRAND декодер може да се справи най-ефективно при действителните условия на връзката. Тази адаптивна способност, описана в изявлението като „промени в кодовете за коригиране на грешки в движение“, ще позволи на комуникационната система на военните непрекъснато да оптимизира работата си при промяна на условията на заглушаване, изместване на източниците на смущения и развитие на радиочестотната среда по време на операция.

Обещаните показатели на базирания на GRAND подход са впечатляващи. DARPA описва бъдещия кодек като постигащ „рекордно ниска консумация на енергия при декодиране“. Това е свойство от огромно значение за преносимото комуникационно оборудване, захранвано от батерии, както и за малките дронове със силно ограничен енергиен бюджет. По-ниската консумация на енергия при същата скорост на декодиране на данни е равносилно на по-дълъг живот на батерията, по-малък размер на хардуера и намален топлинен отпечатък – все фактори, носят директни оперативни предимства за войските и системите, действащи в оспорвана среда.

Решението на програмата да се изпълни на некласифицирано ниво (участниците да работят с информация до ниво „Контролирана некласифицирана информация“, но не и по-нагоре), отразява намерението на DARPA да привлече максимално участие от страна на нетрадиционни за отбраната компании, академични институции и търговски компании за комуникационни технологии. Търговската телекомуникационна индустрия инвестира сериозно в изследвания за коригиране на грешки за 5G и сателитни комуникации. Отворената архитектура на програмата LUC потенциално би могла да позволи на военните комуникации да се възползват от тези цивилни иновации, като в същото време върнат подобрения от военно ниво към търговския сектор именно чрез този универсален кодек.

На изпълнителите ще е позволено сами да избират целевите комуникационни системи за интеграция. DARPA очаква от тях да посочат платформи, при които внедряването на LUC ще има най-значително и въздействащо подобрение. Тази гъвкавост е умишлена: агенцията иска кодекът да бъде доказан в редица реални системи, а не просто тестван в една контролирана среда. Позволението на изпълнителите да избират най-убедителните цели за интеграция увеличава вероятността създадената технология да намери пряк път не само към военно, но и към търговско внедряване.

Бойното поле на днешния ден се захранва от информация. Силите, които могат да я придвижат най-надеждно, най-ефективно и най-сигурно през най-разнообразни системи, ще притежават трайно предимство пред тези, които не са способни да го правят. Универсалният кодек, който кара всяка радиостанция да разговаря с всяка една друга, е не просто техническо подобрение. Това е фундаментална способност, която променя напълно възможностите на съвместните военни операции.

Украински инженери интегрираха химически ускорител в дрона-прехващач Bullet за борба с реактивни „Шахед“.

🇺🇦 Украинските разработчици на дронове General Chereshnya и STRIX завършиха успешно интеграция на химически ускорител в дрона-прехващач Bullet – модификация, проектирана специално за борба срещу нарастващата заплаха от реактивни дронове тип „Шахед“.

Според публикация на Militarniy от 4 юни, новите вражески заплахи са способни да достигнат скорост до 600 км/ч, което е принудило украинските инженери бързо да модернизират вече наличните системи за въздушно прехващане.

Разработчиците потвърдиха, че дронът Bullet, вече доказан в операции, е претърпял значителни конструктивни промени, за да побере новата технология. Долната част на летателния апарат е преработена и подсилена, за да издържа на допълнителното напрежение и ускорението, осигурено от системата за изстрелване.

За разлика от традиционната реактивна тяга, интегрираната в Bullet система разчита на химически ускорител, който освобождава огромно количество енергия по време на горенето. Компонентът е директно интегриран в корпуса, което означава, че няма нужда от изхвърляне на части след изгарянето на горивото.

Служители на General Chereshnya поясниха, че този напредък улеснява работата на операторите, осигурявайки бърз старт. Допълнителната тяга позволява на прехващача да достигне бързо необходимата височина и скорост, за да скъси дистанцията до реактивните дронове „Шахед“ или „Геран“, като същевременно пести капацитет на батерията за финалната фаза на мисията.

Новото техническо подобрение беше предшествано от наскоро подписано стратегическо партньорство между General Chereshnya и STRIX. Компаниите имат за цел да мащабират производството на модерни отбранителни технологии, фокусирайки се върху изкуствения интелект и специализирани решения за неутрализиране на различни модификации на иранските ударни дронове в рамките на пълномащабната война.

По-рано Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) планираха да получат 8000 дрона Octopus-100, предназначени за укрепване на способностите за ПВО. Разработен с подкрепата на Обединеното кралство, този проект използва автоматизирана система за насочване. За улесняване на масовото производство бяха издадени лицензи на 29 украински компании, сред които TAF Industries и UNWAVE. След изпитателни полети, проведени успешно през януари, инициативата си постави за цел производствен капацитет от 2000 единици на месец.

Женското формирование WITCH атакува бирманската армия с FPV дрон с термален визьор.

🇲🇲 Женското звено WITCH (Women Internationalists of the Chin Hills) нанесе удар по позиция на армията на Мианмар с камикадзе дрон, оборудван с термален визьор и противопехотна бойна глава MR-1. Това е автономна женска структура на Антифашисткия интернационалистки фронт (Anti-Fascist Internationalist Front, AIF) – формация от чуждестранни доброволци с численост до 40 души, действаща в Мианмар от октомври 2024 г. Досега инфрачервени системи на дронове в Мианмар бяха документирани предимно от страна на хунтата, разполагаща с руско и китайско оборудване, по данни на Janes Defence Weekly.

Гражданската война в Мианмар, един от най-кръвопролитните и най-слабо отразяваните конфликти в света, навърши пет години и продължава да привлича нови технологии и нови участници. На 1 февруари 2021 г. бирманската армия, известна като Татмадау, извърши държавен преврат. Военните свалиха правителството на Националната лига за демокрация (НЛД) на Аунг Сан Су Чи, което бе обвинена по множество наказателни дела. Непосредственият повод бяха твърденията на армията за 8,6 милиона нередности в парламентарните избори от ноември 2020 г., спечелени убедително от НЛД. Военните не представиха доказателства за тези обвинения. Превратът обаче не беше изолиран инцидент, а поредния епизод от десетилетна доминация на военните: Татмадау управляваше Мианмар непрекъснато от 1962 до 2011 г., а и след формалния преход към демокрация запази контрол върху отбраната, вътрешната сигурност и значителна част от икономиката.

По-дълбокият корен на конфликта е етнически. Мианмар е държава с над 130 официално признати етнически групи, от които бамар (бирманци) съставляват около две трети от населението и доминират държавния апарат и въоръжените сили. Множество малцинства (качини, карени, шани, чинове, рохинги и десетки други) търсят автономия още от 1948 г., когато страната получи независимост от Великобритания. Споразумението от Панлон, подписано от генерал Аунг Сан през 1947 г., обещаваше самоуправление на качини, шани и чинове, но след военния преврат от 1962 г. обещанията са изоставени. Към момента на преврата от 2021 г. в Мианмар действаха над 20 етнически въоръжени организации с десетилетна история на конфликт с централната власт.

Превратът обедини тези паралелни конфликти в обща война. Масовите протести бяха потушени с жестокост – армията стреляше по демонстрантите, което тласна хиляди граждани към въоръжена борба. През април 2021 г. свалените депутати учредиха Националното правителство за единство (National Unity Government, NUG), а то формира Народните сили за отбрана (People's Defence Force, PDF) – децентрализирана въоръжена структура, която към 2022 г. разполагаше с около 250 батальона, по данни на Al Jazeera. PDF обедини студенти, бивши демонстранти, учители и земеделци и зависи от етническите въоръжени групировки за подготовка и оръжие.

Прелом в конфликта настъпи на 27 октомври 2023 г., когато Алиансът на тримата братя – коалиция от Армията на Аракан (АА), Мианмарската национална демократична армия на съюза (MNDAA) и Таанската национална освободителна армия (TNLA) – стартира Операция 1027 в щата Шан. В рамките на две седмици тя завладя над 100 позиции на хунтата, по данни на Brookings Institution. До януари 2024 г. бяха превзети 16 общини в северен Шан. Във втората фаза от средата на 2024 г. падна Лашо – седалище на Североизточното военно командване на Татмадау. Операция 1027 показа, че координираното настъпление на етнически въоръжени групи може да постави армията в отстъпление.

Днес на територията на Мианмар действат над 2600 въоръжени групировки, по данни на ACLED – повече от всеки друг активен конфликт в света. Сред етническите въоръжени организации Армията на Аракан е най-мощната с около 40 000 бойци, артилерия и дронове. Тя контролира голяма част от щата Ракхайн и изгражда паралелна администрация. Армията за независимост на Качин (KIA) разполага с до 30 000 бойци, Каренският национален съюз (KNU) – с около 15 000 по границата с Тайланд, а Обединената армия на Ва (UWSA) – с 30 000 души – поддържа неутралитет при подкрепа от Пекин.

Сред по-нетрадиционните участници е възродената Комунистическа партия на Бирма (КПБ), основана през 1939 г. Оригиналната ѝ въоръжена групировка се разпадна след бунт през 1989 г., но след преврата от 2021 г. бивши кадри на КПБ обявиха възстановяването на Народната освободителна армия (PLA). Групата изповядва марксизъм-ленинизъм, но за разлика от етническите организации отхвърля етнонационализма и настоява за федерална Мианмар с автономни етнически региони. В интервю за Democratic Voice of Burma през 2025 г. генералният секретар Ни Ни Кяу определи целта на PLA като „премахване на фашистите и военната диктатура и освобождение на всички групи от мианмарския народ“. Към 2025 г. PLA има около 3000 бойци в 7 региона. На 10 юни 2025 г. групата свали изтребител на хунтата по време на сражения в района на Сагайн.

На 15 октомври 2024 г. друг тип интернационализъм обяви включването си в конфликта: Антифашисткият интернационалистки фронт (AIF) – малка формация от 15 до 40 чуждестранни доброволци с лява ориентация, сред които анархисти, социалисти и конфедералисти. По данни на Militant Wire, част от доброволците имат боен опит от североизточна Сирия, където са се сражавали в Отрядите за народна защита (YPG), съставени от кюрдски бойци. AIF действа в щатите Чин и Сагайн заедно с местни отбранителни формирования, като през юни 2025 г. проведе 1-месечен курс за снайперисти с 64 бойци от 18 организации от съпротивата. В рамките на AIF действа автономното женско формирование WITCH, което разполага със собствен флаг. През декември 2025 г. AIF публикува компилация с кадри от бойни действия с FPV дронове – сред първите документирани случаи на употреба от интернационалистки групи в Мианмар.

WITCH не е единственото женско формирование в съпротивата. През октомври 2021 г. в Сагайн е учредена Женската партизанска група на Мяунг (Myaung Women Guerrilla Group) – смятана за първата изцяло женска милиция в Мианмар. Групата, включваща 225 жени на възраст между 18 и 45 години, произведе 1130 мини за една година и извърши 21 атаки, при които загинаха 139 военнослужещи на хунтата, според данни на Радио Свободна Азия. В по-широк план жените играят нарастваща роля в съпротивата, въпрекич е участието им в командни позиции да остава ограничено, по оценка на Georgetown Institute for Women, Peace and Security.

Войната с дронове е най-видният технологичен аспект на гражданската война. Според данни на ACLED, от декември 2021 г. до май 2025 г. са отчетени над 2100 удара с дронове от страна на съпротивата в повече от 600 локации, което нарежда Мианмар на трето място в света по инциденти с дронове след Украйна и Русия. В началото опозицията хвърляше саморъчни боеприпаси от модифицирани комерсиални дронове; днес дронове камикадзе и варианти с оптично влакно, пренесени от украинския фронт, поразяват цели на 20 км разстояние и са имунизирани срещу заглушаване, по оценка на анализатора Антъни Дейвис. През май 2025 г. Армията за независимост на Качин свали хеликоптер Ми-17 с FPV дрон, а през февруари 2026 г. FPV дронове поразиха пътнически самолет ATR 72-600 на летище Мичина. Хунтата отговаря с руски дронове Орлан-10Е с термални камери и 16-часова издръжливост, камикадзе дронове ВТ-40 и китайски CH-4 с товароносимост до 345 кг, по данни на ACLED. В началото на 2026 г. военните адаптираха FLIR системи за тактически дронове, по данни на Janes Defence Weekly. Хунтата разполага и с четириканални заглушители с обхват от 1000 метра около своите основни бази.

Към март 2026 г. хунтата контролира едва 21% от територията на Мианмар, срещу близо 42% за съпротивата, според данни на Al Jazeera. ACLED оценява не по-малко от 96 000 загинали от началото на конфликта, а ООН отчита най-малко 3,6 милиона разселени.

Конфликтът в Мианмар разкрива три тенденции с по-широко значение за регионалната сигурност.

Първо, фрагментация срещу координация. Над 2600 въоръжени групировки – най-раздробеното бойно поле в света, според данни на ACLED – не успяват да формират устойчив единен фронт. Операция 1027 демонстрира потенциала на координацията, но оттеглянето на MNDAA от Лашо под китайски натиск разкри крехкостта на коалицията. По оценка на Съвета за международни отношения (CFR), отношенията между етническите групи се влошават, а PDF губи инициативата поради високи загуби и забавени темпове на вербуване. Алиансът на пролетната революция, учреден през ноември 2025 г. от 19 групи с около 10 000 бойци, е опит за нова форма на координация, но ефектът му засега е ограничен.

Второ, технологичен трансфер между конфликти. FPV дроновете с оптични влакна, разработени като отговор на електронното заглушаване в Украйна, се появиха в ръцете на съпротивата в края на 2025 г. В същото време Русия въоръжи хунтата с разузнавателни и ударни дронове, а Китай – с тежки товарни платформи. Следва да се отбележи обаче, че дроновете не компенсират стратегическите предимства на хунтата, която нанесе 1134 въздушни удара само между януари и май 2025 г. – шест пъти повече от цялата 2023 г.

Трето, ролята на Пекин – едновременно основен доставчик на оръжие за хунтата и единственият посредник, способен да наложи прекратяване на огъня. Тази двойна роля означава, че разрешаването на конфликта без неговото съгласие е трудно постижимо. Ходът на конфликта обаче доказва, че китайския контрол е ограничен: той не предотврати нито Операция 1027, нито загубата на хунтата на контрол над почти 4/5 от територията.

Перспективите пред конфликта не предвещават бързо разрешение. По оценка на CFR, пълен разгром на хунтата е малко вероятен поради подкрепата от Китай и фрагментацията на опозицията. Lowy Institute описва хунтата като „провалена“ в доклад от февруари, но признава, че нито една от опозиционните групи не е в състояние да нанесе решителен удар. Най-вероятният сценарий е продължителна война на изтощение с постепенно свиване на контролираната от хунтата територия.