Рюте: НАТО ще участва в дискусии за елементите от мирния план, които го засягат пряко.

🇺🇦🇳🇱 Генералният секретар на НАТО Марк Руте обяви, че представители на Алианса ще имат пряко участие в дискусиите на елементите от евентуално мирно споразумение между Украйна и Русия, които го засягат пряко.

Рюте направи това изказване на пресконференция преди срещата на външните министри на страните от НАТО в Брюксел на 2 декември. Той подчерта, че участието на НАТО в мирните преговори ще е ограничено единствено до аспектите, пряко свързани с Алианса:

„Очевидно е, че когато става въпрос за елементите от сделката за прекратяване на войната срещу Украйна, които касаят НАТО, те ще се обсъждат отделно и естествено НАТО ще бъде включено.“

Шефът на НАТО изрази и подкрепа за ролята на Съединените щати в подготовката на предложения за мир.

„Трябва да започнем отнякъде. Трябва да има конкретни предложения на масата“, посочи той, като спомена за продължаващите разговори на украинската страна с нейните международни партньори, включително срещите в Женева и Маями, както и за последните преговори с руската страна.

Генералният секретар на НАТО посочи, че Алиансът следи внимателно ситуацията, докато са в ход дипломатическите усилия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинският президент Володимир Зеленски отново посочи нуждата от приключване на войната по начин, който да попречи на Русия след време да предприеме трета инвазия в Украйна. Той изтъкна, че всяко решение за прекратяване на войната трябва да бъде справедливо, прозрачно и да поставя на първо място интересите на Украйна.

Марк Рюте омаловажи американското изтегляне от Румъния.

🇺🇸🇳🇱🇷🇴 И генералният секретар на НАТО Марк Рюте, и румънският президент Никушор Дан подчертаха, че нямат притеснения относно изтеглянето на американски войски от страната и че това няма да отслаби нито нейната отбрана, нито тази на източния фланг на Алианса.

Рюте се опита да омаловажи опасенията около частичното изтегляне на американски войски от Румъния по време на визитата си в страната днес, като увери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг на алианса.

„Промените в разполагането на американските сили не са нещо необичайно“, заяви Рюте по време на съвместна пресконференция с румънския президент.

„Дори след тази промяна американското военно присъствие в Европа остава по-голямо, отколкото е било от много години. На континента продължава да има значително повече американски войски в сравнение с периода преди 2022 година“, каза той. „Според мен правим от мухата слон с това изтегляне.“

Миналата седмица САЩ обявиха, че ще изтеглят ротиращата бригада, разположена в Румъния в момента, и няма да я заменят. В официално изявление беше подчертано, че това е „положителен знак за нарасналите европейски способности и отговорност“.

Те също така увериха, че продължават да поддържат „солидно присъствие“ в цяла Европа, което ги поставя са в състояние да изпълняват ангажиментите си към НАТО.

В зависимост от операциите и ученията американската армия е разположила между 80 000 и 100 000 военнослужещи в Европа по всяко едно време.

Генералният секретар на НАТО отново се опита да успокои духовете, като заяви пред репортери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг и че като цяло съюзниците разполагат с планове за защита на държавите от първа линия.

Това включва операцията Eastern Sentry, стартирана от НАТО в средата на септември в отговор на серия от инциденти с дронове в няколко страни членки, както и „планове, които гарантират, че ще защитим всеки сантиметър от територията на съюзниците“.

Той отбеляза също, че предстоящото този месец учение Dacian Fall в Румъния и България, в което ще участват около 5000 военни от 10 държави от НАТО, демонстрира, че „сме в състояние, когато е нужно, незабавно да прехвърлим в Румъния всички нужни войски, за да доведем предните сухопътни сили до ниво, на което да могат ефективно да помогнат за отбраната на страната“.

Румънският президент също заяви, че „няма никакви притеснения“ за изтеглянето на американски войски от страната. Операцията Eastern Sentry и „военното учение, което се провежда в момента, са доказателство, че координираме мащабни премествания на военни части“, каза Дан.

Нови споразумения и разширено сътрудничество подсилват ролята на Украйна в НАТО

Среща на министрите на отбраната на НАТО - Брюксел, 5 юни 2025 г.
📸 Снимка: NATO

🇺🇦 Нови споразумения на Украйна с Германия и Северно-Балтийската осмица, разширяване на партньорството в сферата на дроновете и планове за мащабни учения в Полша илюстрират нарастващата роля на Киев като стратегически партньор в дългосрочните усилия на НАТО.

На 15 октомври в Брюксел беше проведено 31-вото заседание на Контактната група за отбрана на Украйна във формат „Рамщайн“, на което присъстваха министрите на 50 държави. Срещата беше ръководена от министъра на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли и този на Германия Борис Писториу. На срещата присъстваха и американският секретар по отбраната Пийт Хегсет и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Украинският министър на отбраната Денис Шмигал изтъкна ключовото значение на форума като платформа за международна координация. „Срещата в Рамщайн остава най-важната платформа за координиране на международната военна подкрепа за Украйна. Нужни са решителни действия, с които да се увеличи натискът върху Русия и да се принуди да прекрати войната си“, заяви той.

По-късно Украйна и Германия сключиха меморандум за укрепване на двустранното отбранително партньорство, което Шмигал описа като „конкретна стъпка към отблъскване на руската агресия и изграждане на ефективен арсенал на демокрацията“. Той също така обяви меморандум в рамките на Северно-Балтийската инициатива, насочена към осигуряване на обучение и оборудване на бригадно ниво за украинските войски в Полша.

„Инициативата ще засили отбранителния потенциал на Украйна и ще приближи справедливия мир“, увери Шмигал. Тя включва 9 държави – Дания, Естония, Норвегия, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Полша и Швеция – и ще включва съвместна структура за подкрепа на Украйна чрез международната операция „Легио“.

Планът предвижда обучение на украински войски с инструктори от партньорски нации, осигуряване на оръжия на ниво бригада и участие на съвместни учения в Полша, насочени към задълбочаване на регионалните отбранителни връзки. Той подчерта и постоянно разрастващата се отбранителна база на Украйна, отбелязвайки нарастващия капацитет за производство на дронове.

„До догодина Украйна ще може да произведе до 20 милиона дрона – FPV, ISR и други, ако бъде осигурено необходимото финансиране от партньори. Благодарни сме на Обединеното кралство за активното сътрудничество по отношение на дроновете за прехващане и доставката на 85 000 дрона тази година.“

Украйна отправи призив към партньорите си за доставка на „противовъздушна отбрана“ – запас от ракетни прехващачи, с които да защитава цивилната и критична инфраструктура от руските удари.

„Благодарни сме на всички държави, потвърдили ангажиментите си да продължат да ни предоставят жизненоважна подкрепа за нашите въоръжени сили. Мирът в Украйна трябва да е справедлив, траен и защитен от международно единство“, обобщи Шмигал.

След срещата британският военен министър Джон Хийли подчерта нарастващата роля на Украйна в рамките на НАТО. „Опитът на Украйна предлага ценни уроци за съюзниците от НАТО – от бързото адаптиране на бойното поле до пионерските военни иновации. Украйна все повече се признава като ключов участник в обучението на НАТО и регионалната сигурност“, каза Хийли.

По-рано по време на срещата германският министър на отбраната Борис Писториус потвърди, че Германия ще предостави на Украйна допълнителна военна помощ в размер на 2,3 милиарда долара.

Русия се подиграва с реакцията на НАТО срещу нарушенията на въздушното му пространство.

🇷🇺🇳🇱 Скорошно изявление на генералния секретар на НАТО Марк Рюте за руските военни способности доведоха до вълна от подигравки в руските медии, които обвиниха Алианса, че е променил тона си, за да оправдае липсата на реакция на многобройните провокации в своето въздушно пространство.

По време на речта си на 71-ата годишна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в Любляна, Рюте заяви, че макар Русия да остава опасна, тя не е военната сила, за която се представя.

„Не бива да подценяваме заплахата от Русия, но не трябва и да надценяваме възможностите ѝ. Въпреки че Русия не е толкова силна, колкото се опитва да изглежда, тя остава изключително опасна, и затова е абсолютно необходимо да сме подготвени“, отбеляза той.

Рюте добави, че Москва продължава да извършва кибератаки, саботажи и шпионаж на територия на НАТО. Въпреки това той изрази съмнения за качеството на руските въоръжени сили. „Знаем също, че техните пилоти на МиГ-31 не са добре обучени, което е част от факта, че армията им не е в най-добра форма“, отбеляза той.

„Като НАТО ние сме 25 пъти по-силни от руската икономика. Въоръжените ни сили са безкрайно по-добри от руските. Що се отнася до нашата авиация, руснаците не могат дори да се мерят с нас с техните МиГ-31 или както там ги наричат, защото пилотите им не са добре обучени“, каза Рюте.

Руски медии побързаха да реагират на изявлението.

„По-рано тази година същият Марк Рюте предупреди за сериозната заплаха от Русия, като заяви, че може да се наложи европейците да учат руски след пет години“, пишат редакторите на „Военный Осведомитель“ – Telegram канал, близък до Министерство на отбраната. Той допълва, че главният секретар на НАТО приспособява посланията си, за да оправдае бездействието.

„Когато трябва да се обясни защо НАТО не противодейства на нарушенията в своето въздушно пространство, изведнъж Русия е представена като безпомощна държава“, се посочва в репортажа.

„Сега, когато НАТО не успява да реагира на нарушения във въздушното пространство, дронове и натиск от мигранти, той казва, че Русия е слаба държава с некадърни пилоти и срината икономика“, коментира друг военен блогър, свързан с Кремъл.

През последните месеци руски държавни медии и коментатори редовно правят подигравателни коментари по адрес на ръководството на НАТО и военната позиция на Алианса, която смятат за липса на политическа воля за отговор на нарушенията близо до границите на Алианса. В същото време Кремъл ескалира реториката и хибридните действия, тествайки решимостта на съюзниците, включително с далечни полети до границите на страните-членки и широк спектър от хибридни тактики.

Въпреки че НАТО отговори с повишено наблюдение и операции по прехващане, руските наративи продължават да обрисуват Алианса като разединен и неефективен. В Люблана обаче Рюте избра различен тон и призова за единство и трезва преценка от страна на съюзниците.

„Единственото, което призовавам всички нас, е да се успокоим, защото сме по-силни, икономически, военно и стратегически. Но трябва да останем подготвени“, каза той.

Контрастът между по-ранните му предупреждения и последните изявления се превърна в основна тема за информационните кампании на Кремъл, който вижда в това възможност да обрисува като непоследователност в посланията на НАТО.

НАТО стартира инициатива за възпиране „Източен страж“ след руската атака с дронове.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте и върховният главнокомандващ на съюзническите сили в Европа Алексус Г. Гринкевич присъстват на пресконференция в щаба на Алианса в Брюксел, Белгия, 12 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Omar Havana

❗️ НАТО стартира нова инициатива за възпиране „Източен страж“ която се разглежда като отговор на нахлуването на руски дронове в Полша, обяви генералният секретар на Алианса Марк Рюте на 12 септември.

„Източен страж ще добави гъвкавост и сила към нашата позиция и ще покаже ясно, че като един отбранителен съюз сме винаги готови да се защитим,“ каза Рюте по време на пресконференция в централата на НАТО в Брюксел.

„Уверен съм в силата и способностите на този съюз,“ добави той.

На 10 септември руски дронове навлязоха във въздушното пространство на Полша в мащабна атака срещу Украйна. Изтребители на Полша и НАТО свалиха някои дронове, отбелязвайки първия сблъсък на НАТО с безпилотни самолети на руската армия от началото на пълномащабната война срещу Украйна през февруари 2022 г.

Говорейки с главнокомандващия Обединените сили на НАТО в Европа генерал Алексус Г. Гринкевич, Рюте похвали реакцията на пакта като „решителна“ и „бърза“.

Въпреки това руската атака не само разкри пропуски в противовъздушната отбрана на континента, но и повдигна въпроси дали пактът може да направи наистина достатъчно, за да предотврати подобни атаки занапред.

Поне 19 дрона навлязоха в полското въздушно пространство, 3-4 от които са свалени от полски и натовски самолети. Впоследствие стана ясно, че ракети AIM-9 Sidewinder, струващи по 400 000 долара всяка, са използвани за сваляне на евтините руски дронове от шперплат и пяна, всеки от които е струвал не повече от 10 000 долара.

Изправена пред непрекъснати руски атаки с дронове и ракети от три години насам, Украйна научи урока си от войната с Русия, че използването на скъпи средства за противовъздушна отбрана срещу евтини атакуващи дронове е наистина неизгодно – урок, който НАТО изглежда все още не е усвоил.

Вместо това Киев се фокусира в по-евтини варианти, като наскоро въведе дронове-прехващачи с квадрокоптери, а според Kyiv Independent напоследък европейските и натовските държави бързат да се сдобият с тях.

Освен това е необходима политическа воля за ефективно възпиране на Русия от повторна атака срещу страна-член на НАТО. Рюте отбеляза, че все още се извършва оценка на инцидента, но в своето подготвено изявление не спомена, че атаката на Русия е била умишлена.

„Независимо дали действията на Русия са били умишлени или не, Русия наруши въздушното пространство на НАТО“, каза той.

Докато Рюте се опитва да представи пълно единство в отговора на НАТО на нападението, скорошен комантар на президента на най-големия и най-мощен член на съюза не допринасят за това. Доналд Тръмп влезе в конфликт с Полша, след като предположи, че атаката „може да е била грешка“.

„Бихме искали атаката с дронове срещу Полша да беше грешка. Но не беше. И ние го знаем,“ каза полският премиер Доналд Туск в отговор.

За момента не е напълно ясно какво точно ще включва новата инициатива. В прессъобщение на НАТО тя е описана като „многоизмерна дейност, която ще започне в следващите дни и ще продължи за неуточнено време“.

„Съюзниците вече започнаха да обявяват разполагане на сили и способности за Източен страж. Дания ще даде два F-16 и фрегата за ПВО, Франция ще даде три Rafale, а Германия ще даде четири Eurofighter. Обединеното кралство изрази готовност да подкрепи. Тези сили и други ще укрепят наличните сили на съюзниците и ще подобрят позицията на НАТО за възпиране и отбрана, където и когато е необходимо“, гласи изявлението.

Тръмп проведе виртуална среща със Зеленски и други европейски лидери.

🇺🇸🤝🇺🇦 Президентът на САЩ Доналд Тръмп проведе днес виртуална среща с лидерите на европейските държави и Володимир Зеленски, за да съгласуват „червените линии“ преди планираната среща с руския президент Владимир Путин в Анкъридж, Аляска.

Канцлерът на Германия Фридрих Мерц определи разговора като конструктивен и каза, че Тръмп ще настоява за незабавно спиране на огъня, но няма да води сам преговори за територии, защото това трябва да бъде обсъдено между Киев и Москва. По думите му всички участници са показали единна линия преди срещата в Аляска. Шефът на НАТО Марк Рюте говори за трансатлантическо единство и че „топката е у Путин“.

Лидерите представиха на Тръмп пет принципа за предстоящите преговори:

▪️ прекратяване на огъня като предварително условие;
▪️ всякакви териториални разговори да стъпват върху текущата линия на бойните действия;
▪️ обвързващи западни гаранции за сигурност, приемливи и признати от Русия;
▪️ задължително участие на Украйна във всички етапи;
▪️ всяка сделка да има подкрепата на САЩ и Европа.

Френският президент Еманюел Макрон уточни, че тези гаранции няма да бъдат под егидата на НАТО, а ще се дават съвместно от САЩ и европейски държави.

Тръмп заяви, че ще търси прекратяване на огъня още в първата среща и че при напредък ще покани Зеленски на последващ формат. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио координират линията с европейските столици, а специалният пратеник Стив Уиткоф преди дни разговаря с Путин в Москва.

Москва потвърди, че условията ѝ не са се променили: Украйна да се оттегли от четирите незаконно анексирани области – Донецка, Луганска, Запорожка, Херсонска – и отказ от украинско членство в НАТО – позиция, която Киев отхвърля.

„Териториалната цялост на Руската федерация е залегнала в конституцията ни и това казва всичко“, посочи заместник-говорителят на руското външно министерство Алексей Фадеев, като отговор на въпрос дали Москва ще се откаже от претенциите си.

Юрий Ушаков, съветник на Путин по външната политика и един от неговите най-близки помощници, заяви пред репортери, че очаква втора среща след Аляска да бъде проведена на руска земя.

Тръмп и Рюте от Белия дом: Американско оръжие за милиарди тръгва към Украйна.

Тръмп обяви нови оръжия за Украйна с генералния секретар на НАТО Марк Рюте – голяма промяна в политиката, предизвикана от разочарованието от Москва. Ето какво трябва да знаете:

• Президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещна с главния секретар на НАТО Марк Рюте, с когото обявиха нов план за въоръжаване на Украйна.
• Планът включва оръжия за милиарди долари, включително зенитно-ракетни комплекси и ракети Patriot, част от които ще пристигнат „до дни“.
• Тръмп подчерта, че съюзниците от НАТО ще платят за въоръжението, а не американските граждани.
• Освен това той заплаши да наложи санкции срещу потребителите на руски износ, освен ако Москва не се съгласи на мирно споразумение в рамките на 50 дни.
• Специалният пратеник Кийт Келог се срещна със Зеленски в Киев, за да обсъдят санкциите срещу Русия.

Военно оборудване за милиарди долари ще отиде в Украйна

Тръмп заяви, че военно оборудване на стойност милиарди долари ще бъде закупено от САЩ за НАТО, за да подкрепи Украйна във войната ѝ срещу Русия и ще бъде бързо разпределено.

„Това е много голяма сделка, която направихме, това е военно оборудване на стойност милиарди долари, което ще бъде закупено от Съединените щати, ще отиде в НАТО и т.н., и това ще бъде бързо разпределено на бойното поле. Украйна ще го приеме“, каза той.

Тръмп също така заяви, че членовете на НАТО, а не американските данъкоплатци, ще покрият разходите за оръжията.

Какво сподели Рюте за новия план за въоръжаване?

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че „огромни количества оръжия ще бъдат изпратени, включително ракети, като част от първа вълна оборудване“.

Рюте каза, че Германия, Финландия, Дания, Швеция, Норвегия, Холандия и Канада искат да участват във въоръжаването на Украйна.

„Всички те искат да бъдат част от това. И това е само първата вълна. Ще има още. Така че това, което ще направим, е да работим чрез системите на НАТО, за да сме сигурни, че знаем от какво се нуждаят украинците, за да правим пакети“, каза той.

Обещанието на Тръмп, че НАТО ще плати за оръжията, задоволява неговото изискване САЩ да не продължават да финансират войната и прехвърля финансовата тежест върху съюзниците на САЩ в Европа.

Тръмп е готов да наложи „строги мита“ на Русия, ако не бъде сключена сделка

Тръмп отново заяви, че е недоволен от Русия и е готов да приложи „строги мита“ срещу страната, ако няма сделка за спиране на войната в Украйна.

„Една от причините да сте тук днес е да чуете, че сме много недоволни, аз съм, от Русия“, каза Тръмп.

„Но може би ще обсъдим това друг ден. Но ние сме много, много недоволни от тях и ще наложим много строги мита, ако не сключим сделка до 50 дни.“

Тръмп добави, че търговията е „чудесна за уреждане на войни“.

Руските акции скочиха след изявлението на Тръмп

Руските фондови пазари ускориха ръста си след коментарите на Тръмп.

Държавната информационна агенция ТАСС съобщи, че индекса MOEX, деноминиран в рубли, е нараснал с 2,73% за деня към 11:39 ч. източноамериканско време (15:39 ч. по Гринуич).

Руският инвестиционен анализатор Артьом Николаев заяви в публикация в Telegram, че търговците са били насърчени от предложението на Тръмп за 50-дневен период за преговори, но че пазарът може да се сблъска с нов натиск по-близо до крайния срок.

Тръмп: Думите не означават нищо за Путин

Тръмп каза, че често говори с Путин и че знае какво е справедлива сделка.

„Говоря с него много за това да се приключи с тази работа. И винаги затварям телефона и казвам, добре, това беше хубав разговор. И след това ракети се изстрелват към Киев или някой друг град, и (казвам) странно“, каза Тръмп.

„И след като това се случи 3 или 4 пъти, казвате, че разговорите не означават нищо.“

Тръмп каза, че Путин е „корав тип“, който е „измамил много хора“ и предишни президенти.

„В крайна сметка приказките не значат нищо. Трябва да има действия. Трябва да има резултати“, каза Тръмп.

Украйна ще получи батареи и ракети Patriot до броени дни.

Тръмп заяви, че оръжията, които САЩ ще изпратят на НАТО в подкрепа на Украйна срещу Русия, включват ракетни системи и батареи Patriot.

„Е, някои ще дойдат много скоро. Всъщност до дни“, Тръмп каза за батареите, като по-късно добави: „ще започнат да пристигат този следобед.“

„Няколко от страните, които имат Patriot, ще ги разменят и ще заменят своите Patriot с тези, които имат“, каза Тръмп.

Украинският министър на отбраната казва, че се е срещнал с американския пратеник в Киев

Украинският министър на отбраната Рустем Умеров заяви, че се е срещнал със специалния пратеник на САЩ Кийт Келог в Киев, където двамата са обсъдили съвместното производство на оръжия в Украйна и Европа, нуждите на украинската армия на бойното поле и санкциите срещу Русия.

Зеленски, който търси системи за противовъздушна отбрана, за да отблъсне руските въздушни удари, също така заяви, че е „обсъдил „пътя към мира и какво можем практически да направим заедно, за да го приближим“ по време на разговори с Келог.

Новите санкции са планирани с месеци и ще включват Газпром и руските банки

Планирането на САЩ за увеличаване на санкциите срещу Русия продължава от месеци.

През май Ройтерс съобщи, че са финализирани планове за повече енергийни и финансови санкции, позовавайки се на трима американски служители и източник, запознат с въпроса.

Целите включват държавния руски енергиен гигант Газпром и големи субекти, участващи в секторите на природните ресурси и банковото дело, каза служител на администрацията, който, подобно на другите източници, е поискал анонимност, за да обсъди въпроса.

По онова време Ройтерс съобщи, че все още „далеч не е ясно“ дали този пакет ще бъде одобрен от Тръмп.

Интересът на Тръмп към санкции срещу Русия върна надеждата на съюзниците на Украйна

Двупартиен законопроект на САЩ, който ще наложи санкции на Русия в опит да принуди Москва към добросъвестни мирни преговори с Украйна, набра скорост миналата седмица в Конгреса.

Но все още му липсва президентският тласък, от който се нуждае, за да стигне до финала.

Сега поддръжниците на Украйна във Вашингтон и Киев, които от месеци се надяват Тръмп да подкрепи законопроекта, с нетърпение очакват това, което републиканският президент е заявил, че ще бъде „важно изявление“ за Русия в понеделник.

Германия е предпазливо оптимистична преди изявлението

Германският министър на отбраната Борис Писториус трябва да посети Вашингтон за разговори с министъра на отбраната Пийт Хегсет.

Берлин предложи да плати за системи Patriot за Украйна, съгласно предложение, оповестено от канцлера Фридрих Мерц, и се превърна във важен играч, тъй като европейските държави в НАТО се стремят да изградят военната си мощ под натиска на САЩ.

Германски правителствен служител заяви, че Берлин е „предпазливо оптимистичен“ преди очакваното изявление на Тръмп за Украйна, като очакването е САЩ и европейските страни да си сътрудничат за изпращането на допълнителни системи за противовъздушна отбрана в Украйна.

Възможността Германия да изпрати на Украйна ракетни системи Patriot от собствените си запаси и да закупи заместители от САЩ е сред възможните варианти, добавиха служителите.

Япония заяви интерес към участие в командването на НАТО за Украйна

🇯🇵🤝🇺🇦 Япония обяви намерението си да се включи в командния център на НАТО за мисията в подкрепа на Украйна в германския град Висбаден – ход, който представлява значително задълбочаване на отношенията ѝ с предимно европейския военен алианс.

Министърът на отбраната Ген Накадани направи изявлението по време на разговори в Токио с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, който беше на първото си посещение в Япония, откакто оглави алианса през октомври.

След като Токио вече предостави на Украйна отбранително оборудване и помощ, сега страната желае да се присъедини към мисията на НАТО за сигурност и обучение за Украйна (NSATU), чиято щаб-квартира се намира в американската база във Висбаден, Германия.

Все още предстои да бъдат уточнени детайлите на участието, в т.ч. дали японски военнослужещи от Силите за самоотбрана ще бъдат изпратени в Германия. Япония обаче запазва позицията си от Втората световна война насам – да не участва в бойни действия, като участието се очаква да бъде ограничено до логистична, техническа или обучителна подкрепа.

„Япония и НАТО се изправят пред редица общи предизвикателства и сигурността ни е под нарастваща заплаха“, заяви Накадани. Той подчерта, че участието в NSATU ще позволи на Япония да извлече ценни уроци от руската инвазия в Украйна.

Токио отдавна поддържа позицията, че конфликтът в Украйна показва неразривната връзка между сигурността в Европа и тази в Азия. В тази връзка страната търси по-тесни връзки с НАТО и разширява отбранителното си сътрудничество със САЩ и партньори от Индо-Тихоокеанския регион.

Генералният секретар на НАТО подчерта по време на срещата, че Китай, Северна Корея и Русия засилват военните дейности и взаимното сътрудничество, „подкопавайки глобалната сигурност“.

„Това, което се случва в Евроатлантическия регион, има пряко отражение в Индо-Тихоокеанския и обратно“, каза Рюте. Той посочи Китай като основен източник на безпокойство заради военния му подем и ученията в близост до Тайван.

„Не можем да бъдем наивни – трябва да действаме заедно и да анализираме случващото се“, заяви той пред репортери, след като посети японския военноморски порт в Йокосука и се качи на борда на многофункционалната фрегата „Могами“.

Рюте изрази надежда за задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и Япония в области като бърза реакция при кризи, киберсигурност, морска отбрана и отбранителна индустрия. През последните години НАТО активизира контактите си с Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия – група, известна като Индо-Тихоокеанската четворка (IP4). Представители на тези страни редовно участват в срещи на равнище министри и форуми на върха на НАТО.

Рюте приветства и неотдавнашното посещение на министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет в Япония, подчертавайки значението на силния алианс между Щатите и Япония. Той отбеляза, че Япония е единствената страна от Групата на седемте (G7), която не е член на НАТО.

Марк Рюте се срещна и с японския премиер Шигеру Ишиба, който в миналото е подкрепял идеята за създаване на подобен на НАТО механизъм за сигурност в Азия, макар и без да излага конкретни параметри.

Разширяващото се сътрудничество между страни с общи заплахи идва на фона на засилващото се стратегическо съперничество между САЩ и Китай. Пекин критикува задълбочаващите се връзки на НАТО с партньорите от Индо-Тихоокеанския регион, тъй като се опасява от формирането на алианс по модела на НАТО в Азия.

Четирима американски военнослужещи са изчезнали по време на учения в Литва.

🇺🇸🪖🇱🇹 Литовската армия съобщи, че издирва четирима американски военнослужещи, които са изчезнали безследно по време на учения край Пабраде в източната част на прибалтийската държава два дни по-рано, на фона на непотвърдени съобщения, че са загинали.

Четиримата войници и бронирана ремонтно-евакуационна машина M88 са изчезнали в следобедните часове на вторник в близост до границата с Беларус, съобщиха военните. По-късно американската армия съобщи, че превозното средство е било намерено потопено във вода.

Спасителната операция продължава интензивно и на този етап няма доказателства, потвърждаващи смъртта на войниците, гласи официално съобщение от литовската армия. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте междувременно посочи, че е информиран за смъртта им, но на този етап не разполага с повече подробности.

Литовски и чуждестранни войски, хеликоптери и държавна гранична охрана бяха изпратени да издирват изчезналите войници.

Службата за връзки с обществеността на американската армия в Европа и Африка потвърди в свое официално изявление, че нейните военни „са провеждали планирано тактическо обучение по време на инцидента“ и добави, че войниците са част от 1-ва бригада, 3-та пехотна дивизия.

Литовските власти са получили сигнал за изчезването на войниците във вторник следобед.

„Хората работят денонощно. Всички остават в готовност да осигурят спешна медицинска помощ“, увери литовският министър на отбраната Довиле Сакалиене на X.

Литва, дългогодишен член на НАТО и ЕС, е домакин на повече от контингент от 1000 американски войници, които се разполагат на ротационен принцип.

„Бих искал лично да благодаря на литовските въоръжени сили и първите отзовали се, които бързо се притекоха на помощ на издирвателните ни операции“, заяви генерал-лейтенант Чарлз Костанца, командващ V корпус.

Държавният телевизионен оператор LRY засне присъствието на военна полиция и други превозни средства за спешна помощ, разследващи инцидента в гориста местност.

Инцидентът е станал в момент на повишено напрежение в Източна Европа. Литва е член на НАТО и съюзник на близката Украйна, докато Беларус е в съюз с Русия.

НАТО споделя препоръки за класифицирани оръжия с ЕС за засилване на координацията на отбраната

🇪🇺 НАТО започна да споделя секретна информация за оръжейните си стандарти с Европейския съюз, съобщи Bloomberg, като се позова се на източници, запознати с въпроса. Според тях целта е да се хармонизират въоръжените сили на страните-членки на НАТО и Европейския съюз и да бъде подобрена оперативната съвместимост между съюзниците.

Ключово условие за това е стандартизирането на военни термини, като калибри на оръжия, за всички членове. Освен това ще помогне на ЕС да създаде общи правила за военни системи и системи за споделено ползване, включително използването на радиокомуникационни честоти.

Представител на НАТО заяви, че това е част от актуализацията на отбранителния план на алианса. Прегледът беше иницииран от неговия ръководител Марк Рюте, който пое поста през октомври.

Освен това НАТО дава секретни препоръки на отбранителните компании за това кое оборудване трябва да произвеждат страните-членки. Това е част от план за увеличаване на производството, който Рюте нарича „преминаване към военновременен начин на мислене“.

На 12 декември, в първата си голяма реч от встъпването в длъжност като генерален секретар на НАТО, той призова членовете на алианса да „увеличат“ разходите за отбрана, като каза, че европейските нации не са подготвени за заплахата от бъдеща война с Русия.

„Не сме готови за това, което ни предстои след четири до пет години“, отбеляза Рюте. „Опасността се движи към нас с пълна скорост. Това, което се случва в Украйна, може да се случи и тук.“

Бившият премиер на Нидерландия настоя, че няма „непосредствена военна заплаха“, но посочи, че НАТО трябва да действа „по-бързо и по-яростно“, за да увеличи отбраната и да предотврати риска от бъдещ конфликт.

„Можем да предотвратим следващата голяма война на територията на НАТО“, заключи той.

Лидерът на дипломацията на ЕС Кая Калас каза, че Русия може да се насочи към страна от Европейския съюз още през 2028 г.

Говорейки на годишната конференция на Европейската агенция по отбрана (EDA) на 23 януари, Калас цитира национални разузнавателни доклади, според които Кремъл планира да „тества“ отбранителните способности на ЕС през следващите 3-5 години.

Въпреки че Калас не даде подробности относно спецификата на потенциалната агресия на Русия, тя каза, че ЕС трябва да засили военната готовност, като се има предвид, че руският президент Владимир Путин „разбира само езика на силата“.

„Прекалено дълго предлагахме на Русия алтернативи, надявайки се, че тя ще избере партньорство или икономически просперитет за своя народ пред измамни империалистически амбиции. Но вместо това руската отбранителна индустрия произвежда танкове, планиращи бомби и артилерийски снаряди в огромни количества.

Марк Рюте е новият генерален секретар на НАТО

📸 Снимка: Sean Gallup/Getty Images

🇳🇱 Днес Северноатлантическият съвет реши да назначи нидерландския министър-председател Марк Рюте за наследник на Йенс Столтенберг като следващия генерален секретар на НАТО. Това съобщава OFFNews.

Рюте ще поеме функциите си на генерален секретар от 1 октомври 2024 г., когато изтича мандатът на Столтенберг след десет години начело на Алианса, съобщи пресслужбата на пакта.

Миналата седмица 57-годишният Рюте спечели надпреварата за лидер на военния алианс, след като единственият претендент - румънският президент Клаус Йоханис, се отказа, и обяви, че подкрепя премиерът на Нидерландия.

Рюте скоро ще напусне премиерския пост в страната след почти 14 години начело. Той ще трябва да се бори с тежките последици от войната на Русия в Украйна и с потенциалното завръщане на Доналд Тръмп на президентския пост в САЩ след изборите през ноември.

Нидерландският лидер е определян като най-добрия вариант за нов генерален секретар на НАТО, тъй като твърдо застава зад Украйна и е сред най-острите опоненти на Русия във войната, но без да стига до крайности.

Ердоган е поставил условие на Марк Рюте за НАТО

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган и холандският министър-председател Марк Рюте говорят по време на среща в Анкара, вторник, 22 март 2022 г.
📸 Снимка: Turkish Presidency via AP

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е очертал конкретни условия, за да одобри холандския министър-председател Марк Рюте за следващ генерален секретар на НАТО, съобщиха от неговото правителство в неделя.

В телефонен разговор с Рюте Ердоган е подчертал, че е важно новият генерален секретар да защитава интересите в областта на сигурността на всички членове на НАТО, да укрепва единството на алианса и да се противопоставя ефективно на тероризма и други глобални предизвикателства.

Премиерът на Нидерландия ще смени Йенс Столтенберг на постта

Освен това турският президент подчерта ключовата роля, която Алиансът трябва да играе в потвърждаването на своите "основни ценности и установени практики на Алианса".

Източник: News.bg

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube

Русия струпва сили около Часов Яр - ключов град в източната част на страната

Украинският президент Володимир Зеленски (вдясно) и министър-председателят на Нидерландия Марк Рюте в разговор за щетите по цивилни обекти при руските ракетни атаки срещу Харков този петък, 1 март 2024 г.
📸 Снимка: Пресслужбата на украинския президент/AP Photo

Руската армия е струпала съществена концентрация на сили около Часов Яр в Източна Украйна в стремежа си най-накрая да осъществи решаващ пробив в Донецка област - това каза украински официален представител в петък.

Илия Йевлаш, говорител на оперативната група, наблюдаваща източната фронтова линия, каза за Радио Свободна Европа/Радио Свобода, че руските сили съсредоточават усилията в извършване на мощен натиск върху стратегически важния град, разположен на няколко километра западно от Бахмут, който попадна под контрола на руските сили през май месец миналата година. Евентуален успех би им проправил път към Константиновка, Краматорск и Славянск - последните големи градски центрове в Донбас, които все още са под украински контрол.

Украинските сили, които се борят с руската офанзива в посока Бахмут, казват, че през последните три седмици са били подложени на голям натиск и са изправени пред постоянни атаки от руската армия, която изпращат вълна след вълна от пехота и извършват непрестанен обстрел с различни видове артилерия и безпилотни летателни апарати.

С навлизането в третата година на пълномащабната инвазия, руските сили все по-често успяват да подчинят украинските отбранителни позиции, разполагайки огромно количество жива сила и артилерия, в опит да пробият отбранителните линии в предварително набелязани точки.

Въпреки че териториалният напредък на Русия е твърде малък и на висока цена, Украйна не разполага с достатъчно резерви и изпитва остър недостиг на артилерийски снаряди откакто доставката на военна помощ от западните партньори намаля.

По време на посещение в източния район на Харков в петък, холандският премиер Марк Рюте и президентът Волдимир Зеленски подписаха двустранно споразумение за сигурност, което включва 2 милиарда евро военна помощ от Нидерландия до края на тази година и допълнителна подкрепа в сферата на отбранителната индустрия в следващото десетилетие.

В публикация за X (бивш Twitter), Зеленски отбеляза, че:

Сделката ще даде приоритет на осигуряването на противовъздушна отбрана, артилерия, морски и далекобойни способности, с особен акцент върху укрепването на военновъздушните сили на Украйна.

Говорител на 17-та отделна танкова бригада сподели пред Асошиейтед прес, че украинските сили се опитват да приспособят отбраната си към непрекъснато променящата се руска тактика, въпреки ограничените ресурси и невъзможността да отговорят със същата огнева мощ и жива сила, с каквито разполага Русия.

Наистина се усеща, че плътността на огъня е по-висока[...] Ако в даден момент можем да изстреляме 10 снаряда, те могат да изстрелят 50. Предимството им пред нас в боеприпасите е неоспоримо. Освен това имат предимство в живата сила.

Споделя 28-годишният Дмитро, командир на танкова рота, дислоцирана в Бахмутско направление, посочил единствено първото си име поради съображения за сигурност. По-рано този месец Русия превзе стратегическия източен град Авдиевка, преодолявайки защитните позиции на украинската армия с голям брой войски от пехотата и осезаемо превъзходство във въздушната и артилерийска огнева мощ.

Тактиката на Русия в тази битка, включително използването на дронове и десетки въздушни бомби за унищожаване на украинските позиции в града, породи опасения, че същата тактика може да бъде възпроизведена и на други места по фронтовата линия ако западната помощ, включваща доставки на системи за противовъздушна отбрана, далекобойни оръжия и артилерийски снаряди, продължи да се задържа.

Миналия август Вашингтон упълномощи съюзниците да доставят бойни самолети F-16 на Украйна. Холандия и Дания обявиха, че ще предоставят бойните самолети на Киев, но графикът за това зависи от това за какъв период от време могат да бъдат подготвени украинските пилоти и инфраструктура.

В публикация в Telegram Зеленски заяви, че новите изтребители ще бъдат в небето тази година, и допълни:

През тази година трябва да станем ефективни в защитата срещу руските управляеми бомби, руските самолети и техните ракети.

В публикация в петък украинското министерство на отбраната заяви, че въоръжените сили са свалили 13 руски самолета през февруари, включително 10 изтребители-бомбардировачи Су-34, 2 изтребителя Су-35 и 1 самолет за радарно откриване и контрол на далечни разстояния А-50.

Това е най-добрият резултат от октомври 2022 г. Благодарни сме на нашите войници за ефективната им работа. И на нашите партньори — за укрепване на способностите за противовъздушна отбрана на Украйна.

Източник: AP News