Китайската армия търси хуманоидни роботи и моделира с тях щурм на сгради

🇨🇳🤖 Китайските военни структури ускоряват проучването на бойните приложения на хуманоидните роботи и вече планират тяхната употреба в бъдещи бойни действия. Това показва преглед на Reuters на над 100 обявления за военни поръчки, академични изследвания, патенти, официални публикации, държавни регистри и материали на компании от сферата на отбраната. Някои документи досега не са били публикувани, обхващат периода 2024–2026 г. и се концентрират върху машинното възприятие, прецизното манипулиране на предмети и данните за обучение на роботите.

Два дни след края на Световните игри на хуманоидни роботи в Пекин официалният вестник на Народната освободителна армия „PLA Daily“ изведе свой собствен извод от демонстрациите и призова изследователи да ускорят прехвърлянето на най-напредналите технологии от лабораториите към армейските полигони с перспектива за създаване на роботизирани „бойци“. На второто издание на игрите, проведено в периода 22-26 август, машините боксираха, танцуваха и се спъваха пред развеселени трибуни. „Тянгун Ултра“ на Пекинския център за иновации в хуманоидната роботика пробяга 100 метра за 8,86 секунди при световен рекорд на Юсейн Болт от 9,58 секунди.

Между тази демонстрация и бойното поле обаче има огромна пропаст. Reuters не откри данни Китай да е разположил въоръжен хуманоиден робот в действаща част, а настоящите системи остават енергоемки и ненадеждни извън контролирана среда. В реални бойни условия възникват много непредвидими фактори, които могат да затруднят машините по начини, които трудно се моделират предварително, посочва Аарон Джонсън, професор по машинно инженерство в университета „Карнеги Мелън“. Но документите показват, че китайските военни вече считат преодоляването на тази дистанция за задача с конкретен хоризонт.

Той се забелязва в изследване от август 2025 г. на изпитателния център към Националния университет по отбранителни технологии (НУОТ) в Сиан. Авторите моделират градски щурм, в който шест „бойни робота“ – хуманоиди, роботи-кучета или други безпилотни наземни машини – са разпределени между две щурмови групи и заедно с пехотата прочистват заета от противника сграда етаж по етаж и стая по стая. Авторите на изследването посочват, че технологиите, необходими за такъв сценарий, вероятно ще са достъпни до 5–10 години. Изследването не уточнява по какви конкретно правила роботите биха откривали огън, какво оръжие биха носили и как се очаква да действат при среща с цивилни.

Интересът може да се проследи поне до 2024 г. Тогава НУОТ и Академията на военните науки организират форум по бойни технологии със специална сесия за военните приложения на хуманоидните системи. През юни 2025 г. университетско състезание на НУОТ вече включва задачи с директно военно приложение. Една дисциплина симулира „проникване зад вражеските линии“ – навлизането в даден район, картографиране и откриване на цели. Друга включва проверка на документи, дисциплинарни инспекции и патрули на военни бази. Самият университет описва състезанието като полигон, от който хуманоидите трябва да „тръгнат към бойното поле“.

Обществените поръчки следват посока. През май 2025 г. армията обяви търг за закупуване на хуманоиден робот, включително неговото инсталиране и техническо обучение за работа със системата. Четири месеца по-късно обявление с адрес за контакт в НУОТ потърси „система за интелигентно възприятие и прецизно манипулиране на въплътен хуманоиден робот“. През юни 2026 г. армията задели около 300 000 долара за система за събиране и етикетиране на данни от камери, радар и датчици за движение, включително данни за терена, по който машините могат да се придвижват. Reuters не е успяла да установи дали търговете са изпълнени и кои компании са ги спечелили.

До 2026 г. тези разработки започват да излизат извън средата на военните академии и навлизат в сферата на отбранителната индустрия. Хуманоидът „Фуси“ на държавния конгломерат Norinco е описан във фирмени материали от август като подходящ за караулна служба, разузнаване за всякакви метеорологични условия, автоматизирано патрулиране и работа в опасна среда. Според тези материали „Фуси“ може да свърже със система за телеоперация, позволяваща на човек да управлява машината дистанционно. Пълната автономия остава едно от най-големите предизвикателства пред хуманоидните роботи – не се решава, а временно се заобикаля: операторът остава включен в директното вземане на решения, като роботът може да изпълнява задачи, за които все още не е способен да действа самостоятелно.

Китай разполага с изключително силна промишлена база за подобно развитие. Според BofA Global Research през 2025 г. китайски производители осигуряват около 95% от световните доставки на хуманоидни роботи. Същата индустриална екосистема вече снабдява и военния сектор, докато армията разработва собствени приложения на технологията.

САЩ развиват сходни направления. През 2025 г. американската армия обяви конкурс за „милитаризирани хуманоидни способности“ с предвидени роли в разузнаването, охраната, разчистването на препятствия, работата с опасни вещества и изпълнението на настъпателни и отбранителни задачи в градска среда. До 10 финалисти трябва да изпитат своите системи със специалисти на американската армия през 2026 г. Около 1,25 млн. долара са предвидени за финансиране на последващи договори. Американската роботика обаче изостава съществено при двуногите и четириногите платформи. През август Ройтерс съобщи, че водещият световен производител Unitree използва разработки, финансирани от американските военни, при някои от най-продаваните си кучета-роботи.

Ключов практически ориентир за Пекин е войната в Украйна. Там полуавтономните дронове, използващи изкуствен интелект за навигация и насочване, извършиха радикална трансформация на разузнавателните и ударните операции, а наземни роботизирани платформи вече се използват масово за превозване на товари и евакуация на ранени. Reuters вече документира усилията на китайската армия да извлече ключови поуки от най-кръвопролитния конфликт в Европа след Втората световна война.

Къде точно се вписва двуногата конфигурация, остава спорно дори сред специалистите по роботика. Подобренията в баланса, възприятието и издръжливостта биха могли да направят хуманоидите полезни в сгради, тунели и вътрешните пространства на кораби, оценява Джуо-Мин Чоу, изследовател в Института за национална отбрана и изследвания на сигурността в Тайван. „Двете им ръце и двата им крака биха могли на теория да съчетаят придвижване, катерене и работа с предмети“, смята тя. За по-прости разузнавателни или логистични задачи обаче четириногите, верижните и колесните платформи остават по-евтини и лесни за масово разгръщане.

Тайван е мястото, където Пекин вече демонстрира публично как си представя участието на такива системи в евентуален военен конфликт. През декември Командването на източния театър публикува видеомонтаж, генериран от AI, в който хуманоиди и четириноги машини разгромяват отбраната на острова в хипотетичен бъдещ сценарий.

Правните и етичните въпроси обаче остават неразрешени и китайските военни публикации ги обсъждат открито. Статия от юли 2025 г. в PLA Daily допуска, че ролята на хуманоидните роботи може да се развие от поддържащи функции към директно участие в бойните действия. Авторът разглежда и условията, при които робот би получил разрешение да открие огън по жива цел, след като тя бъде потвърдена от човек.

Международният комитет на Червения кръст предупреждава, че автономните оръжейни системи трудно биха разпознавали надеждно признаците на предаване, тъй като подобна преценка зависи от конкретната обстановка, поведението и намеренията на хората. Пентагонът изисква правна оценка и изпитания в реалистични условия, а през март Министерството на отбраната на Китай заяви, че оръжията с изкуствен интелект трябва да останат под човешки контрол.

Тези правни и етични ограничения не са спрели техническата работа. Ван Юнхуа от Академията на военните науки изброи в коментар от ноември основните нерешени проблеми – придвижването, възприятието и интелигентността на машините – и посочи условията, при които те могат да бъдат преодолени: технологичен пробив, по-ниска себестойност и производство в промишлен мащаб. Ако това се случи, написа той, „хуманоидните роботи ще се изсипят на бойното поле“.

Поне две от условията, посочени от Ван, вече се развиват бързо в Китай: себестойността намалява, а серийното производство се разширява, като китайските компании осигуряват около 95% от световните доставки на хуманоидни роботи. Не е установено обаче, че необходимият технологичен пробив за надеждно бойно използване вече е настъпил.

Затова посоченият срок от 5 до 10 години изглежда по-скоро като работен времеви хоризонт, отколкото като далечна теоретична прогноза. По-силно потвърждение за преминаване към реално военно внедряване би било обявление за поръчка, което назовава конкретен модел и приемащо подразделение, или появата на хуманоидни роботи в бригадно учение вместо само в университетски състезания. Оценката би отслабнала, ако поръчките останат концентрирани в научните институти, а практическите роли на машините не излязат извън караулната служба и патрулирането.

Анализ: Макетът на Тайпе расте открито, докато ракетните шахти се укриват

🇨🇳🛰 На учебния полигон „Джужъхъ“ в пустинен район на провинция Вътрешна Монголия, Народната освободителна армия поддържа пълноразмерно копие на няколко от пресечките в централната част на Тайпе, където са концентрирана органите на тайванската власт: Президентски дворец, съдебната власт, Министерство на външните работи и подземния коридор от президентското седалище до съда. Обектът се изгражда от 2014 г. насам и няма данни през някой от досегашните етапи да е извършван системен опит да бъде скрит от сателитно наблюдение. Отделни негови елементи дори са показвани в ефира на китайската държавна телевизия.

Разрастването на комплекса е проследено от Института за фундаментални национални въпроси в Япония в сателитни изображения на Maxar Technologies, а резултатите са публикувани от вестник Sankei Shimbun на 1 октомври 2025 г. Строителството на макета на Съдебния юан е започнало още към края на август 2020 г. и е завършило през 2021 г. Постройката с червен покрив точно до него, която възпроизвежда командването на резерва към Министерство на отбраната, е издигната между ноември 2023 и април 2024 г. Учебната зона около модела на президентското седалище междувременно се е увеличила близо три пъти спрямо 2020 г.

В края на юли The Telegraph описа по изображения от Google Earth и няколко други реплики на обекти извън центъра на Тайпе. На 27 юли говорителят на Министерство на отбраната в Тайпе генерал-майор Сун Лифан заяви, че ведомството е напълно наясно със съществуването на въпросните макети: „Разкриването на тази информация ни напомня, че заплахите, пред които сме изправени днес, са изключително сериозни.“

Самата база не е аномалия. Джужъхъ е използвана за подготовка на бронетанкови части още от 1957 г. Към днешна дата функционира като център за обучение на общовойскови съединения от 2007 г. С площ от 1066 кв. км полигонът е най-големият в континентален Китай. Там постоянно е разположена 195-а общовойскова бригада, изпълняваща ролята на условен противник – т.нар. „синя армия“ – и използва командни процедури и тактика, моделирани по практиките на американските и натовските сухопътни войски.

В ежегодните маневри „Куаюе“ участващите бригади се изправят последователно срещу нея в двустранни учения. Такъв модел използва Националният учебен център в полигона Форт Ъруин, Калифорния, където ротационно пристигащи формирования се обучават срещу 11-и бронекавалерийски полк, който е постоянно базиран там. Като модел на подготовка Джужъхъ и Форт Ъруин имат редица прилики.

Съществената разлика се крие в един ограден участък от китайския полигон. Във Форт Ъруин са издигнати Разиш, Медина Джабал и Медина Уасл – измислени населени места с над 785 модулни постройки с фасади, които могат да бъдат променяни според сценария на конкретната ротация. Тези учебни градове служат за отработване на общи умения като навлизане в квартал, прочистване на помещения, движение на колона по тесни улици.

В Джужъхъ обаче не е възпроизведен абстрактен правителствен квартал, а съвсем конкретно специалната зона Боай – административното ядро на Тайпе. Не става въпрос за условна административна сграда. Става въпрос за точно копие на президентското седалище заедно с уличната мрежа около него. Единият полигон възпроизвежда тип обстановка, другият – конкретно място.

Сходството е забелязано рано. През юли 2015 г. по време на годишните учения „Куаюе-2015“, тайванските медии разпознаха в репортаж на CCTV-7 червено-бяла 5-етажна постройка с централна кула. The Diplomat уточнява, че сградата е дълга 136 и широка 64 метра – размери, които отговарят на Президентския дворец в Тайпе. Кадрите показваха войници, настъпващи към нея.

На 23 юли 2015 г. Министерство на отбраната на Китайската народна република отговори публично, че това е рутинно годишно учение, което не е насочено към конкретна цел. Две години по-късно участъкът попадна отново в телевизионните кадри. На 30 юли 2017 г. Пекин проведе именно в Джужъхъ военен парад по повод 90-годишнината на Народната освободителна армия, излъчван на живо по китайската държавна телевизия, а тайванското онлайн издание ETtoday отново разпозна постройката, наподобяваща Президентския дворец.

Обектът продължава да се използва редовно. Според анализа на сателитни снимки от японския институт през юли 2022 г. около моделите на президентството и външното министерство са били поставяни пътни прегради, след което в квартала са навлизали бронирани машини. През август 2022 г. там са отигравани настъпателни действия на формирование с мащаб на бригада, насочени към условна отбрана.

Подземният коридор от модела на президентското седалище до този на Съдебния юан е дълъг около 280 метра и разполага с напълно реален първообраз. През 2009 г. бившият президент Чен Шуейбиен разкри в съдебно заседание, че точно под булевард Боай минава тунел между президентството и старата сграда на Министерството на отбраната, днес заета от Контролния юан. Втори тунел свързва Шълинската резиденция с командния пункт „Хъншан“ – вкопания в планината команден център за военно време.

Наличието на първия тунел получи публично потвърждение през 2017 г., когато по време на гражданското учение „Уанан“ президентът Цай Инвен беше заснета вътре в него. Накагава Маки, изследовател в японския институт, тълкува подземния елемент на макета в Джужъхъ като препратка към правителствените укрития.

Оттук сравнението с исторически операции става по-информативно от това с обикновени учебни градове. В някои от най-добре документираните случаи, в които въоръжени сили са изграждали копия на конкретни обекти за подготовка на конкретна операция, тези макети са били временни, евтини и строго укривани.

Преди нападението над лагера за военнопленници Шон Тай през ноември 1970 г. американците изграждат във военновъздушна база Еглин копие от дъски и плат, което разглобяват в светлата част от деня, за да не бъде разпознато от съветските разузнавателни спътници. На него са проведени над 170 репетиции. Преди операцията в Абътабад през 2011 г. копие на комплекса е сглобено от шперплат, транспортни контейнери и телена мрежа в Харви Пойнт, а втори макет е изграден в Баграм. Екипът тренира там три дни.

Китайските военни програми също сочат, че когато Пекин смята скритостта за необходима, разполага със средства за нея. Изграждането на ракетното поле при Юмън започва през март 2020 г., докато последното надуваемо покривало над шахтите е свалено едва февруари 2022 г. Подобни куполи покриват още шахтите при Хами и Ордос. Целта на конструкциите е да затруднят анализа на строителните дейности от сателитни изображения.

Това е същият период, в който копието на Съдебния юан в Джужъхъ се изгражда на открито, без покривало и без маскировъчна мрежа. Следователно постоянната видимост на комплекса не може да се обясни само с неспособност за маскировка. Тя е съвместима с напълно съзнателно допусната откритост при наличие на демонстрирана способност чувствителни обекти да бъдат прикривани.

Репликите не се ограничават до административния център на Тайпе. По данни, цитирани от The Telegraph, в пустинните полигони на северозападен Китай са възпроизведени военноморската база Суао в окръг Илан, включваща макет на ескадрен миноносец от клас „Кийлун“, а също обекти от военноморска база Йокосука в Япония.

И двете места имат очевидна военна стойност. Суао е главното военноморско пристанище на източния бряг на Тайван и база на неговите ескадрени миноносци, отделено от протока от Централната планинска верига. В Йокосука са разположени предно базирани сили на ВМС на САЩ и щабът на Седми флот. Върху макетите на Суао и Йокосука се виждат следи от многократни попадения при ракетни изпитания, което показва, че те се използват и за проверка на точността на далекобойни оръжия.

Не всяка реплика обаче е мишена. В Джужъхъ има и копие на Айфеловата кула, за което подобно обяснение очевидно не е приложимо.

Най-силното възражение срещу приписването на прекомерно значение на макетите, не е, че и други армии имат подобни съоръжения. То е формулирано в редакционна статия на Taipei Times от 30 юли 2026 г. В нея се посочва, че статичният макет моделира неподвижна цел – реалният противник разполага с възможности за разсредоточаване и маньовър.

Тайванската авиация не би останала на открито в изчакване на своето унищожение. Тя би могла да бъде разпръсната между повече летища, преместена в укрепени хангари и подземни обекти или вдигната във въздуха преди първоначалната ударна вълна. ПВО допълнително усложнява задачата на нападателя във всеки от тези сценарии.

Морският десант остава сред най-сложните военни операции, а разгромът на противниковите въоръжени сили само по себе си не гарантира способност за задържане на враждебна територия – особено в плътната градска среда и планинския релеф на Тайван. Изданието припомня и че други такива макети са разпознати още през 2021 г. и това говори за установена практика, а не непременно за наскоро придобита способност.

Критиката е основателна именно за онова, което този полигон не може да пресъздаде: реалната съпротива от страна на противника, логистиката на мащабна операция и транзита през оспорвана морска акватория.

Краткосрочната оперативна картина около Тайван също не показва линеен ръст на китайската въздушна активност. През август 2026 г. Министерство на отбраната на Тайван регистрира 125 навлизания в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана – под половината от отчетените през същия месец на 2024 и 2025 г. През юли 8 дни минаха без нито едно отчетено пресичане на средната линия на Тайванския проток, а месечната активност се върна към нивата отпреди май 2024 г., когато Лай Чинте встъпи в длъжност.

Спад обаче се наблюдава единствено в небето. За първите 21 дни на август около острова са отчетени 152 невоенни плавателни съда от континентален Китай, около 60% от които принадлежат на бреговата охрана. Комбинацията по-скоро накланя везните към пренасочване на натиска, отколкото към неговото изчезване.

Междувременно Тайпе не прави компромис с подготовката на собствената си отбрана. На 27 август 2026 г. Законодателният юан прие извънреден бюджет в размер на 240 млрд. нови тайвански долара за дронове и други видове безпилотни системи. 3 от оперативните зони на острова проведоха учения с бойни стрелби, в които артилерията отработи водене на огън от разпръснати позиции и бърза смяна на огневата позиция.

Разширяването на комплекса в провинция Вътрешна Монголия също не корелира пряко с колебанията на месечна база в активността на китайската авиация около Тайван. Строителството продължава през целия период, включително когато броят на полетите намалява.

Учебната функция и публичната видимост на обекта не се изключват взаимно. Полигонът дава възможност за отработване на разстояния, ъгли и последователност на движение в конкретната улична мрежа – част от подготовката, която остава полезна независимо колко добре е наблюдавана отвън.

Същевременно Пекин разполага със средства за маскировка и ги е използвал при ракетните шахти, но не и при зоната Боай. Оттук нататък навлизаме в полето на интерпретацията. Накагава свързва тази публичност с психологически натиск, докато Министерството на отбраната на Тайван се ограничава до твърдението, че следи отблизо въпросния обект.

По-добре подкрепено от хронологията обяснение за строителството остава програмно, а не календарно: съоръжение, което се разширява поетапно от 2014 г. насам, по-скоро обслужва дългосрочна програма за подготовка, отколкото конкретна дата.

Този прочит може да се провери спрямо бъдещото развитие на комплекса. Ако при следващо разширение над зоната Боай се появят надуваеми покривала, маскировъчни мрежи или пък системното строителство в условия, затрудняващи наблюдението, това би било индикатор за повишена оперативна чувствителност и би отслабило сегашната оценка.

Ако вместо това участъкът продължи да нараства открито и сходни реплики се появят при други бази, това би засилило оценката, че става въпрос за програма с дълъг времеви хоризонт, а не подготовка, фиксирана към конкретна дата.

Второто засега е по-добре подкрепено от наблюдаемите данни. В продължение на над десетилетие обектът се разширява на отделни етапи – по една постройка или елемент наведнъж, като всеки от тях се изгражда в продължение на месеци.

Анализ: Китай добави отчуждаването на собственост в закона за мобилизацията

🇨🇳⚖️ Властите в Китай получиха не само правото за временно използване на частната собственост, последвано от нейното връщане, но и право за нейното отчуждаване. Новата поправка на Закона за националната мобилизация на отбраната беше приета в петък, 28 август от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители, обнародвана с указ №83 на председателя Си Цзинпин и влиза в сила от 1 октомври. Промяната си проличава още в заглавието на глава № 10: досегашното „реквизиция на граждански ресурси и обезщетение“ става „отчуждаване, реквизиция на граждански ресурси и обезщетение“. Добавеният термин преминава през цялата глава.

Разликата между реквизицията и отчуждаването е разликата между временно ползване и трайно отнемане на собствеността. Реквизицията дава на държавата правото да използва дадена вещ, но без да прехвърля собствеността върху нея. Чл. 67 задължава властите да я върнат обратно след употребата, а ако тя е била преустроена за военни нужди – предварително да възстановят нейната първоначална функция. В същото време при отчуждаване самата собственост преминава към държавата и вещта не подлежи на връщане. До 30 септември мобилизационното право познава само първата възможност; от 1 октомври към нея се добавя и втора.

Успоредно с това се разширява понятието за граждански ресурс. Редакцията от 2010 г. изброи съоръжения, оборудване, места и „други материали“. Новият чл. 63 изрично включва в него превозни средства и заменя „материали“ с по-широкото понятие „ресурси“, което в рамките на китайския правен език може да обхваща и нематериални активи.

Прочетено заедно с чл. 7, който предвижда система за осигуряване на нужните за мобилизацията данни и разрешава тяхното активно събиране и използване, новото определение отваря възможност за обхващане на активи, каквито законодателят от 2010 г. не е имал предвид. Чл. 11 въвежда насрещно задължение: всеки, който в хода на мобилизационната работа узнае държавна, служебна или търговска тайна, лични данни или обстоятелства от личния живот, е длъжен да ги пази и няма право да ги предоставя на трети лица.

Режимът на обезщетяване също се конкретизира и засилва. Старият чл. 58 обещава компенсация „съгласно съответните държавни разпоредби“, докато новият чл. 67 изисква тя да бъде „справедлива и разумна“. Така засегнатото лице получава нормативно основание да оспори размера на обезщетението, каквото липсваше до този момент.

Голяма част от разпространения прочит на закона обаче описва не новата редакция, а набор от правила, които действат още от 1 юли 2010 г.

Възрастовите граници – от 18 до 60 години за мъжете и от 18 до 55 години за жените – са записани в чл. 58 по същия начин, както в чл. 49 от поправката, внесена преди 16 години. Добавено е единствено уточнението „съгласно закона“. Тези граници не се отнасят до призоваване за военна служба.

Предвиденото задължение е отбранителна повинност: подпомагане на войските, предотвратяване и ликвидиране на щетите от бойни действия и съдействие за поддържане на обществен ред. Военната служба и призоваването на резервисти се уреждат от други два акта – Закона за военната служба, преработен през 2021 г., и Закона за резервистите, приет в края на 2022 г.

Освобождаванията от военна повинност също са пренесени и дори разширени. Те обхващат персонала на детските ясли и градини, домовете за деца и възрастни хора и рехабилитационните центрове; учителите и служителите в задължителното образование; бременните и кърмещите жени; болните и трайно неспособни за труд; както и служителите в междуправителствени организации.

Задължението на всяка една организация и лице да се подчини на законовата реквизиция на гражданските ресурси е вписано в чл. 55 от стария текст и вече се пренася в чл. 64. Единствената значителна промяна се явява добавянето на правилата за отчуждаване.

Същото важи за защитата по чл. 65. Вещите и жилищата, необходими за личния и семейния живот, остават извън обхвата на тези мерки. Защитени остават и ресурсите, чрез които социалните заведения обслужват деца, възрастни хора и хора с увреждания.

Запазена е поредността на принудителните мерки. Чл. 78 и чл. 79 повтарят конструкцията от 2010 г.: първо се издава разпореждане нарушението да се отстрани в определен срок, а при неизпълнение задължението се осъществява принудително. За юридически лица е предвидена и глоба, т.е. глобите за предприятията не са новост от сега, а съществуват още от 2010 г.

Най-важното запазено ограничение се отнася до момента, в който описаните правомощия биха могли да се задействат. Глави 9 и 10, съответно за военната повинност и за реквизицията и отчуждаването, се прилагат само след решение на държавата да пристъпи към отбранителна мобилизация. Това е записано и в чл. 57, и в чл. 63.

По силата на чл. 13 решението принадлежи на Постоянния комитет, а председателят трябва да издаде тази заповед. Чл. 14 предвижда и изпреварваща процедура: при пряка заплаха, която изисква незабавни мерки, Държавният съвет и Централната военна комисия могат да приложат всички предвидени механизми по този закон и едновременно с това да докладват на Постоянния комитет. И тази клауза съществува от 2010 г.

Наказателната глава обаче е разширена и именно там възникват новите задължения за отделния човек. Три от съставите по чл. 78 нямат аналог в стария закон.

Първият обхваща отказа или забавянето при предоставянето на статистически данни за мобилизационния потенциал, както и подаването на неверни, неточни или непълни данни. Чл. 26 включва това проучване в държавната статистическа система, а при обявена мобилизация позволява на канцеларията на съответния комитет да събира информацията пряко.

Вторият нов състав е създаване и споделяне на неверни сведения относно мобилизацията. Чл. 72 урежда отделно съответната материя и възлага на компетентните органи контрола върху всички средства за масова информация.

Третият е отворената клауза за „други нарушения на закона“, с която завършват изброяванията и в чл. 78, и в чл. 79. Списъците в редакцията от 2010 г. са изчерпателни, докато новите оставят възможност санкциите да се прилагат и спрямо други неуточнени нарушения.

Разширява се и наборът от основания за обявяването на мобилизация. Старият закон я свързва със заплахи за суверенитета, единството, териториалната цялост и сигурността. Сега към тях се добавят и „интересите на развитието“ – навсякъде, където законът формулира основанието: в целта по чл. 1, в определението по чл. 2 и в процедурата по чл. 13.

Подборът на думи не се появява за първи път с настоящата поправка. Тя влиза в китайското военно право с преработения Закон за отбраната, който беше приет в края на 2020 г. и сега се пренася в специалния закон за мобилизацията. Това отговаря на официалната обосновка на ревизията. При нейното внасяне на 27 април законодателят посочи сред причините нуждата тя да бъде съгласувана със Закона за отбраната, Закона за военната служба и Закона за резервистите.

По същество обаче добавката разширява основанията далеч отвъд териториалната отбрана и вече включва защитата на икономически и външни интереси.

Пета глава също променя своя предмет. Там, където досега се говореше за армейски запас и призоваване на резервисти, вече става дума за запас от бойни кадри. Чл. 33 добавя регистрация във военни отчети към формите на този запас, наред със зачисляването към активни и резервни подразделения и т.нар. народно опълчение. Така потенциалният кадрови кръг е очертан по-широко, отколкото предполагаше досегашният термин „резервисти“.

Останалите промени отразяват характера на съвременната война, а не доказват конкретен срок за нейното започване. Чл. 8 предвижда мобилизационни сили в нововъзникващи области. Чл. 46 възлага оценяване на устойчивостта на веригите за доставки на военна продукция. Чл. 60 включва киберсигурност сред отрасли, обхванати от отбранителната повинност, наред с транспорта, съобщенията, енергетиката и медицината. Чл. 73 добавя и радиочестотния спектър към отраслите, които могат да се поставят под контрол при влязло в сила извънредно положение.

Чл. 6 създава и механизъм за проверка и оценка на мобилизационната способност, какъвто до този момент изобщо не съществуваше. Обемът на закона нараства съответно до 82 члена спрямо досегашните 72, при запазени 14 глави.

Малка на пръв поглед промяна в чл. 77 показва общата посока. Още от 2010 г. обявяването на мобилизация спира давностните срокове и производствата по съдебни дела, административни обжалвания и арбитражи. Сега към тях са добавени надзорните разследвания и производствата за държавно обезщетение.

Последното заслужава особено внимание, тъй като прекратява и механизма, чрез който гражданинът може да търси отговорност от държавата – включително при отчуждаване, за което не е получил обезщетение по смисъла на чл. 67.

Преурежда се и ръководството на системата за мобилизация. Според поправката от 2010 г. Държавният мобилизационен комитет работи под ръководството на Държавния съвет и Централната военна комисия. Чл. 17 от новата поправка го поставя под централизираното единно ръководство на Централния комитет на Китайската комунистическа партия, а чл. 3 обявява партийното ръководство за основен принцип на целите усилия по мобилизация. Правителственият апарат запазва своята изпълнителна функция.

Пропастта между наличието на законов текст и реалното му задействане можеше да бъде наблюдавано при руската инвазия в Украйна. Указ №647 от 21 септември 2022 г. въведе режим на частична мобилизация въз основа на законодателство, което до онзи момент не беше прилагано никога. Близо 4 години по-късно този указ остава в сила, тъй като не е отменян с отделен акт.

Една правна рамка може да остане неизползвана в продължение на десетилетия, да се задейства в рамките на един ден и след това да остане в сила за неопределен период от време. Законодателството в Китайската народна република определя какво ще може да прави държавата, ако бъде взето решение за мобилизация. Самият закон обаче не съдържа такова решение и не определя дата за него.

До подобна граница достигат и изводите, които документът позволява да се направят. Отрасловият списък по чл. 60 включва морски и сухопътен транспорт, пристанищна и съобщителна инфраструктура, медицина и доставки на храни и зърно. Това са именно ресурсите, от които би се нуждаела една мащабна операция за блокада или десант за овладяване на Тайван.

Всяко от тези направления обаче присъства и към чл. 51 от стария текст. От наличието им в закона не може да се заключи нито политическо намерение, нито конкретен срок. В новата редакция няма преходен режим, ускорен график или мярка, която да влиза в сила преди 1 октомври.

Поправката вече мина през две четения на 27 април и 28 август, като беше гласувана наред със Закона за медицинско осигуряване, обновения Закон за селското стопанство и изменения в Закона за адвокатурата. Първите подзаконови актове се очакват след 1 октомври 2026 г. Дотогава Пекин ще разполага с по-широка законова рамка и с никакво ново задължение да я задейства.

Чън Ли-уън отрече държавността на Тайван три месеца преди изборите

🇹🇼🗳️🇨🇳 „Тайван никога не е бил независим и никога не е бил държава“, заяви Чън Ли-уън, председател на Гоминдана. Думите ѝ прозвучаха в интервю за онлайн предаването на бившия телевизионен водещ Пън Уън-джън, излъчено на 7 август – три месеца и половина преди местните избори на 28 ноември, – и дойдоха от лидера на най-старата политическа партия в Азия и най-голямата опозиционна сила в Тайпе, управлявала дълги години еднолично острова начело с Чан Кайшъ.

Водещият определи сегашното положение като мирна независимост. Чън отхвърли определението и свърза мира в Тайван с конституционната рамка на Република Китай: заговори ли се за независимост, подчерта тя, всичко, на което хората се радват към настоящия момент, мигом ще стане на пепел. Тезата, защитавана от управляващата Демократична прогресивна партия, че островът е независим и затова допитване не е нужно, тя описа като самозаблуда и глупости и предизвика кабинета да свика референдум за отделяне – нещо, за което според нея няма да им стигне смелостта.

Центърът за изборни изследвания към Националния университет „Чънчи“ мери нивата на самоопределение от 1992 г. насам, а нагласите за бъдещия статут на острова – от 1994 г. Данните описват общество, в което незабавното отделяне или обединение са маргинални позиции, но изцяло китайската идентичност остава рядка. В допитването от юни 2026 г. 63,1% от анкетираните се определят като тайванци, 30,7% – паралелно като тайванци и китайци, а 2,5% – единствено като китайци. По въпроса за статута на острова незабавното обединение с Китай събира 1,3%, а 6,3% клонят към обединение. В обратната посока 4,5% искат незабавно отделяне, а 21,7% са склонни към него. Най-многобройна остава групата, която иска сегашното положение да се запази завинаги – 34,4%, най-високата стойност, откакто тази поредица започва през 1994 г.

Политическият отговор дойде почти изцяло от депутати, а не от институциите. Чън Пей-ю от управляващата формация изброи какво притежава Тайван – президент, въоръжени сили, съдебна система, избори, паспорт и 23 млн жители – и заключи, че тази политическа действителност не може да бъде отречена, независимо как човек определя статута; според нея реториката на председателката на Гоминдана се приближава все повече и повече до пекинската. У Съ-яо предложи Гоминданът изобщо да не издига кандидат за президент през 2028 г., щом според собствения му председател държава няма: Лу Сиу-иен, Дзян Уан-ан, Хан Куо-ю и самата Чън се надпреварват за поста. Лин Чун-сиен попита къде е отишла жената, която някога е искала да основе нация.

Този спор има и биографичен пласт. Чън Ли-уън учи право в Националния тайвански университет, участва в студентското движение „Дивата лилия“ през 1990 г. и става член на Демократичната прогресивна партия и на организация, която се застъпва за отделяне. Отдалечава се от зеления лагер, след като при идването си на власт той смекчава тази позиция. Днес Чън ръководи дълбокото синьо крило на Гоминдана и по време на своята кампания за председател заяви, че иска тайванците да могат гордо да казват, че са китайци. На 18 октомври 2025 г. тя спечели поста с 65 122 гласа, или 50,15%, пред бившия кмет на Тайпе Хао Лун-бин.

На 10 април 2026 г. Чън се срещна със Си Дзинпин в Голямата зала на народа в Пекин, което я превърна в първия председател на партията от десетилетие, повел партийна делегация на посещение в континентален Китай. Гоминданът и китайските комунисти стъпиха върху общата основа на консенсуса от 1992 г. и срещу тайванската независимост, а Си отново причисли острова към неразделната част от китайската територия. Партийният апарат защитава тази линия и сега: председателят на комисията по култура и информация Чън И-син публикува стенограмата на августовското интервю и обвини Formosa TV, че е извадила от контекста думите за обединението. Самата фраза за държавността обаче не беше поставена под въпрос от никого в синьото ръководство. Опровержението дойде отвън – от коментатора Хуан Уей-хан, който припомни каква беше позицията на бившия президент Ма Ин-джиу, че тайванците сами избират своя президент, и настоя, че независимо от името – Република Китай или Тайван – става дума за суверенна демократична страна, която не е подчинена на Китайската народна република.

Официална реакция липсва и в Тайпе, и в Пекин. Президентската канцелария не коментира изказването. Трайната позиция на президента Лай Чин-те, повторена по време на конгреса на управляващите, проведен през юли, е, че Тайван е суверенна независима държава с конституционно название Република Китай и че не е подчинена на Китайската народна република. Пекин също мълчи, но причината е календарна: службата по въпросите на Тайван обяви в края на юли, че редовните ѝ брифинги няма да бъдат провеждани на 5 и 12 август заради лятната пауза и ще бъдат подновени на 19 август.

Предизвикателството на Чън към управляващите да проверят тезата си с референдум стои на фона на шест допитвания, които Гоминданът и Тайванската народна партия готвят за деня на изборите. Нито едно от тях не засяга статута на острова: въвеждане на наказание с камшик за тежки престъпления, противопоставяне премахването на смъртното наказание, отмяна на политиката за Тайван без ядрена енергия, легализиране на медицинската евтаназия, насочване на приходите от пътни глоби към пътна безопасност и обществен транспорт и въвеждане на гласуване извън постоянния адрес. Гоминданът и неговият съюзник не събират подписи, а използват своето мнозинство в Законодателния юан, за да задвижат допитванията с решение на камарата; на 31 юли поправките в закона за референдумите преминаха към второ четене, след като исканията за преразглеждане бяха отхвърлени с 45 срещу 58 гласа.

Предизборната стратегия е насочена към други теми. Някаква форма на обединение подкрепят общо 7,6% от анкетираните, но в шестте въпроса за бюлетината обединението изобщо не присъства. На 28 ноември опозицията залага на енергетиката, наказателната политика и транспорта. Изказването на Чън изважда Гоминдана от тази рамка и го връща към националния въпрос – именно там, където обществените нагласи през последните три десетилетия устойчиво се отдалечават от традиционната партийна линия.

Първото вероятно обяснение е вътрешнопартийно. Чън дължи своя пост на дълбоко синия членски състав, който я избра с малко над половината от гласовете, и може да говори преди всичко на него, а не на онези, които се колебаят. Значение има и избраният формат. Пън Уън-джън прави своето предаване в YouTube, откакто Formosa TV свали политическото му шоу през април 2019 г.; някогашният застъпник на тайванската независимост беше обвинен в квалифицирана клевета заради твърденията си, че докторската дисертация на Цай Ин-уън е подправена, а през ноември 2021 г. Тайпейският районен съд го обяви за издирване, след като той остана в САЩ. Днес Пън заявява, че обединение през протока е възможно.

С това обяснение се конкурира и друго, за което самата Чън даде основание в интервюто. Тя заяви, че иска да се срещне със Си Дзинпин преди 2028 г. и да покаже, че стъпвайки върху основа на консенсуса от 1992 г. отношенията през протока могат да надминат осемте години на Ма Ин-джиу. При такъв прочит думите ѝ не са просто послание към собственото партийно ядро, а подготовка на политическия терен пред Пекин – с риск цената да бъде платена в местната кампания. Двете обяснения не се изключват. Те се събират в един и същ въпрос: колко струва на Гоминдана да задържи ядрото си.

Отговорът ще се види по номинациите и поведението на кандидатите. Повторят ли формулировката кандидатите на Гоминдана за кметове в Нов Тайпе, Тайчун и Тайнан, изборът ще е направен: кампания по националния въпрос. Дистанцират ли се, изказването ще остане позиция на председателя, а не партийна платформа. Следващата редовна възможност за официална реакция от Пекин е брифингът на Канцеларията по въпросите на Тайван на 19 август.

Бреговата охрана на САЩ прехвърли шест катера от Бахрейн към Сингапур и Филипините

🇺🇸⚓️🇨🇳 САЩ преместиха шест катера от своята Брегова охрана от Близкия изток в Западния Пасифик. Целта е да отвърнат на Пекин с инструмент от неговия собствен арсенал – патрулните съдове с бели корпуси, чрез които Китай оказва постоянен натиск в спорните води на Южнокитайско море. Шестте бързоходни патрулни катера (fast response cutters), които доскоро бяха базирани в Бахрейн, вече оперират от Сингапур и залива Субик във Филипините. Прехвърлянето, обявено от командването на Бреговата охрана на 15 юли, слага край на над 20-годишното им предно присъствие в Персийския залив. Официалният мотив за решението е свързан с „изискванията на националната сигурност“.

Това съобщи Wall Street Journal, посочвайки, че ходът има за цел „да помогне за оспорване на китайската проекция на сила в Пасифика“. Със своята дължина от 47 метра, до този момент катерите от класа Sentinel (Сентинел) действаха под шапката на Патрулните сили в Югозападна Азия (PATFORSWA). В продължение на повече от две десетилетия те прехващаха контрабанда на наркотици и оръжие в Оманския залив и Арабско море. Сега тези шест съда – Charles Moolthrop, Robert Goldman, Glen Harris, Emlen Tunnel, John Scheuerman и Clarence Sutphin Jr – бяха реорганизирани в Експедиционен катерен отряд (Expeditionary Cutter Squadron) и действат в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM). Наблюдатели засякоха преминаването им на изток през Сингапурския проток още в края на март, но официалното потвърждение дойде едва сега.

Сингапур служи за команден и логистичен център, а катерите извършват ротации през Субик Бей на остров Лусон – бивша американска военноморска база във Филипините. Според говорител на Бреговата охрана на САЩ, цитиран от Janes на 17 юли, това споразумение е одобрено поне до септември, като управлението и снабдяването остават в Сингапур. По-големи съдове на Бреговата охрана на САЩ и преди са акостирали в Субик Бей, но малки бързоходни катери се разгръщат там за първи път. Отрядът ще има задачата да „защитава родината и морските подстъпи, включително Гуам и тихоокеанските острови“, като ще се интегрира с бойните командвания на САЩ в учения и съвместни мисии с партньорите в региона. Това разгръщане не е изолиран случай: три катера от същия клас вече са базирани в Гуам, а министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет анонсира прехвърлянето на катер към Филипините още на 30 май по време на форума за сигурност „Шангри-Ла“ в Сингапур.

Заплахата, срещу която се изправят тези съдове, има ясни очертания. От години Бреговата охрана на Китай – гръбнакът на усилията на Пекин за контрол над спорните рифове – води кампания в т.нар. „сива зона“. Това е натиск под прага на открит военен конфликт, който цели да утвърди китайските претенции, без да прекрачва линията, която би задействала Договора за взаимна отбрана, сключен от Щатите и Филипините. Тактиките са премерени и повтарящи се: използване на водни оръдия, тарани, заслепяващи лазери и рояци от надуваеми лодки, които пресрещат филипинските кораби, снабдяващи заседналия гарнизон на кораба „Сиера Мадре“ във Втората плитчина Томас. В плитчината Скарбъро натискът достигна безпрецедентни нива. По данни на Инициативата за морска прозрачност в Азия (AMTI) към Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на Китай там възлиза на 933 „катеро-дни“ само за първата половина на 2026 г. Това е почти колкото за цялата рекордна 2025 г. (1099 дни), която на свой ред удвои показателите от 2024 г. Логиката на тази кампания изисква тя да остане под военния праг: през целия период Пекин не е прибягвал до огнестрелно оръжие, тъй като натискът чрез полицейски, а не флотски кораби държи сблъсъка в „сивата зона“, където Манила и Вашингтон трудно могат да го класифицират като „въоръжено нападение“.

Именно в това се крие смисълът на американския ход, както и неговите ограничения. Шестте допълнителни катера са незначителни като добавена бойна мощ: класът „Сентинел“ има водоизместимост от 353 тона, разполага с едно 25-мм автоматично оръдие и четири тежки картечници, има обхват от 2500 морски мили и може да плава автономно до 5 денонощия. В същото време Китайската брегова охрана разполага с кораби от съвсем друг калибър. Нейният флагман CCG-5901, наречен от филипинските медии „Чудовището“, има водоизместимост от 12 000 тона, колкото тежък ракетен крайцер, и надвишава по тонаж всеки кораб на американската брегова охрана. Предвид това огромно несъответствие, оценката на китайски анализатори, цитирани от South China Morning Post, че половин дузина малки катера не могат да променят баланса на силите, е напълно основателна от военно-техническа гледна точка.

Стойността на това разгръщане обаче не се измерва в тонаж, а в дипломатическа и правна категория: на полицейски съд се отговаря с полицейски съд. Противопоставяйки бял корпус срещу бял корпус, Вашингтон намира начин да оспори натиска в „сивата зона“, без да вкарва военни кораби в спорните води. По този начин САЩ избягват риска сами да предизвикат ескалация, която Пекин умишлено опитва да предотврати. Това присъствие осигурява постоянни „очи“ в региона и подкрепя правомощията на правоприлагането на Манила, без да изкачва конфликта на по-горно стъпало по военната стълбица.

Краят на 20-годишната мисия в Персийския залив и прехвърлянето на катерите към Тихия океан са ясна декларация за приоритети. Ресурси, ангажирани в Близкия изток в продължение на две десетилетия, сега се освобождават за региона, който Вашингтон определя като най-важен за стратегическите си интереси. Думите на Хегсет на форума „Шангри-Ла“ и изборът на филипинската дестинация – заливът Субик на самия праг на Южнокитайско море – насочват острието срещу Пекин толкова недвусмислено, че мотивите зад този ход трудно могат да бъдат тълкувани по друг начин.

Китайски гуми в тайванската армия изостриха спора за забраната от 2024

🇹🇼⚔️🇨🇳 Базови поделения на тайванската армия разполагат с по девет служебни автомобила, но само един от тях е в движение. Останалите са спрени от движение, тъй като забрана на Министерството на националната отбрана за използване на китайски резервни части възпрепятства техния ремонт. Това съобщи депутатът от Гоминдана Ма Уън-дзюн по време на парламентарно изслушване на министъра на отбраната Уелингтън Гу в Законодателния юан на 1 юли. Гу отвърна, че трябва да извърши проверка по конкретния случай, преди да се ангажира с оценка.

Забраната, на която се позова Ма, е в сила от 2024 г. и е част от усилията на Тайпе да премахне китайските технологии и компоненти от веригите за доставки на въоръжените сили. Заповед на Бюрото за отбранителни поръчки от 30 август 2024 г. забранява използването на продукти с произход от континентален Китай, Хонконг и Макао. Мярката е част от по-широката стратегия на демократично управлявания остров да намали зависимостта си от Пекин както в отбраната, така и в икономиката и технологичния сектор. Тайпе все по-открито алармира, че китайски компоненти – от автомобилни части до потребителски дронове на производители като DJI – могат да съдържат скрити уязвимости или да се окажат ненадежден източник на доставки при евентуална криза с Китай.

Именно тази политика провежда Уелингтън Гу, назначен от президента Лай Цин-дъ през април 2024 г. като първия цивилен министър на отбраната след Андрю Ян. Паралелно с прекъсването на зависимостта от китайски доставки Тайван ускорява модернизацията на армията чрез сформирането на първия батальон, оборудван с американски основни бойни танкове M1A2T Abrams, както и с приемането на нови изтребители F-16V от САЩ – част от отговора на нарастващия военен натиск в Тайванския проток. По време на същото изслушване стана ясно, че усилията за замяна на китайските компоненти обхващат всичко – от автомобилни гуми до безпилотни системи. Гоминданът предлага закон, който да задължи правителството да инвестира по 40 млрд. нови тайвански долара годишно в развитието на дроновата индустрия и да постигне 80% местно производство в рамките на четири години. Гу обаче настоя вносителите да уточнят как ще бъде осигурено необходимото финансиране.

Дебатът се изостри, когато Ма показа снимка на лек тактически автомобил на армията, оборудван с гуми на китайска марка, и попита министъра дали използването им е допустимо. Отговорът разкри един от основните проблеми при прилагането на забраната. Гу обясни, че гумите са закупени през 2020 г., когато правилата забраняваха единствено продуктите с китайски произход, но не и китайските марки. В конкретния случай гумите са произведени в Тайланд и Виетнам и затова тогава са отговаряли на изискванията. От армията допълниха, че въпросната партида вече е изчерпана. Тъй като неизползваните гуми могат да се съхраняват до 10 години, министерството все още обсъжда дали останалите количества да бъдат бракувани, вместо да бъдат използвани. Това подчертава сивата зона в политиката – оборудване, придобито законно преди въвеждането на забраната, не става автоматично неизползваемо, но вече не се вписва в новата стратегия за постепенно елиминиране на китайските компоненти.

Директорът на отдела за обществени поръчки в министерството Чао Я-пин внесе допълнително уточнение, като направи разграничение между два вида автомобили. Бойните машини подлежат на абсолютна забрана за китайски компоненти без никакви изключения. При административните и спомагателните автомобили правилата са по-гъвкави – китайски марки следва да се избягват, когато съществуват алтернативни доставчици от други държави. По тази причина армията вече е получила указания да обяви нови обществени поръчки за резервни части с цел намиране на некитайски доставчици.

Цената също се превърна в ключова тема на дискусията. Ма отбеляза, че китайските части често са значително по-евтини от европейските, американските, японските или южнокорейските им аналози, и постави въпроса дали политиката няма да увеличи разходите за поддръжка на автомобилния парк. Чао беше категоричен, че министерството ще продължи да предпочита доставчици от други държави, дори когато китайските продукти са по-евтини, тъй като съображенията за сигурност имат приоритет пред цената. Ма заяви, че разбира тази позиция, но настоя министерството в рамките на две седмици да представи подробен доклад с ясни критерии за определяне на китайските компоненти, правилата за експлоатация на съществуващите автомобили и процедурите за ремонт, така че военните поделения да разполагат с еднозначни инструкции.

Отвъд конкретния случай с автомобилните гуми спорът осветява по-широкото предизвикателство пред Тайван в стремежа му да намали зависимостта си от китайските доставки в отбраната. Логиката на мерките за сигурност практически не се оспорва, но прилагането им поражда редица практически затруднения. По същество Тайван приема по-високи краткосрочни разходи за поддръжка в замяна на по-малка зависимост от потенциалния си противник. Целта на политиката не е непосредствено да увеличи бойната мощ, а да елиминира стратегически риск, като цената за това се плаща още днес чрез по-скъпи ремонти и по-сложна логистика.

Най-същественото в случая не е твърдението на Ма, че от девет автомобила само един е изправен – информация, която министерството все още не е потвърдило, – а фактът, че самото ведомство вече допуска възможност за изключения. Когато за даден компонент няма алтернативен доставчик, той може да бъде одобрен след индивидуална сертификация от производителя и оценка на риска. Това показва, че първоначалната идея за пълно елиминиране на китайските компоненти вече се сблъсква с реалностите на глобалните вериги за доставки, при които дори автомобили на японски, южнокорейски или европейски производители често използват части, произведени в Китай.

Важно е също да се отбележи, че автомобилите, за които говори Ма, са административни, а не бойни машини. Те не попадат под режима на абсолютната забрана, който се прилага за бойната техника с отделно осигурени вериги за доставки. Следователно проблемът засяга предимно тиловата логистика и поддръжката на автопарка, а не непосредствената бойна готовност на тайванските въоръжени сили. Представянето му като сериозен удар по отбранителните способности на Тайван би било преувеличено. В по-широк план обаче случаят показва колко трудно е бързото прекъсване на зависимостта от китайските доставки. Тайван продължава да разчита в значителна степен на внос на критични компоненти и очаква доставки на американски оръжейни системи за десетки милиарди долари. В този контекст отказът от евтини и леснодостъпни китайски резервни части неизбежно създава допълнителни логистични и финансови предизвикателства, дори когато мотивите за сигурност се приемат за основателни.

Договор за 37 милиона разкрива как САЩ готвят логистиката на тайванския сценарий

🇺🇸⚓️🇯🇵 Военноморските сили на САЩ наеха четири граждански товарни кораба, способни да разтоварват военна техника директно на плажната ивица или на обикновен пристан без необходимост от пристанищна инфраструктура, и ще ги разгърнат за операции от Наха, Япония, от 30 юли. Договорът на стойност 37 млн долара изглежда дребен на фона на годишния бюджет на Пентагона, но в същото време е показателен за това колко сериозно планиращите органи приемат логистичното предизвикателство на една разпръсната островна кампания в Тихия океан.

Поръчката, спечелена от Schuyler Line Navigation Co. от Уест Палм Бийч, Флорида, е възложена от Командването за военноморски транспорт (Military Sealift Command) – логистично-транспортното рамо на флота, поддържащо снабдяването на американските военни във всички океани по земното кълбо. Тя покрива тайм-чартър на четири кораба от типа roll-on/roll-off с носов рампов изход, плаващи под щатски флаг, за 180 дни, с възможност за нови 180 дни, която би удължила операциите до 24 юли 2027 г. и би повишила общата стойност до 60 млн долара, ако бъде взето решение за удължаване. Roll-on/roll-off, или съкратено RoRo в морската логистика, означава кораби, на които колесната и верижната техника се качва на собствен ход, вместо да се вдигне с кран – същият принцип като на автомобилен ферибот, но оразмерен да носи основни бойни танкове, бронирани машини, артилерийски системи, хеликоптери и целия набор от сухопътно оборудване. Носовата рампа дава способност да разтоварва право на плажа или на обикновен кей, без да е нужен дълбоководен такъв с техника. Плавателен съд с тези две качества на теория би могъл да остави техника на брега почти навсякъде, където водата е достатъчно дълбока за подход.

Наха – столица на префектура Окинава и дом на пристанищния комплекс Naha Port Facility – е основен възел на американската военна логистика на Окинава, контролиран от 835-и транспортен батальон на Сухопътните сили и поделението на MSC за Окинава, подчинено на MSC Far East със щаб в Сингапур. Пристанището лежи на около 26-ия паралел в Източнокитайско море, на близо 600 км североизточно от Тайван и няколкостотин километра от островната верига Рюкю – японска територия, простираща се на югозапад от Окинава към Тайванския проток, която американските и японските плановици през последните няколко години методично превръщат в гръбнак на своята архитектура за предна отбрана в лицето на евентуално китайско нападение. Каналът на пристанището е драгиран през 2019 г., за да поема до 26 RoRo кораба от среден клас – инвестиция, насочена към осигуряване направи възможен точно такъв сплав от морски подкрепления, какъвто настоящият договор представлява.

Четирите кораба са описани само през минималните функционални изисквания: всеки трябва да даде поне 195 кв.м. товарна площ, а флотилията общо – не по-малко от 1170 кв.м. Това е скромен капацитет, ако се съпостави с големите военни-транспортни кораби, но спецификацията е калибрирана за друга оперативна конфигурация. 12-ти морски пехотен крайбрежен полк (12th Marine Littoral Regiment), който действа от Окинава и получи пълното си въоръжение през юни 2026 г. – противокорабните комплекси NMESIS и системите за противовъздушна отбрана MADIS, – е построен около малки разпръснати подразделения, на които им се налага да местят техника и припаси между островите бързо и без тежестта на голяма десантна корабна операция. Малък RoRo съд, който може да акостира на рибарски пристан, да свали няколко камиона и ремаркета и да продължи нататък, е далеч по-гъвкав инструмент за тази задача от десантен кораб клас Wasp, който изисква цяла логистична опашка, за да оперира.

Оперативната концепция, която чартърът в Наха обслужва, има формално име в доктрината на морската пехота: Expeditionary Advanced Base Operations (EABO) – подходът, който разполага малки части по острови из оспорвано морско пространство, за да осигуряват сензорно покритие, огнева мощ и логистични възли, без да струпват сили на места, които евентуален противник би могъл да порази с прецизни ракети. Крайбрежният логистичен батальон на 12-ти полк отдавна развива именно междуостровното снабдяване, което концепцията изисква – както с конвенционални съдове, така и, от 2025 г., с Autonomous Low-Profile Vessel на Leidos, полупотопяема безпилотна лодка („Sea Specter“), която по време на ученията Resolute Dragon 2025 проведе тридневен снабдителен преход през Рюкю, преди планираната последна отсечка към остров Йонагуни – най-западната точка на японска територия, на около 110 километра (68 мили) от тайванския бряг – да бъде отменена заради промени в плана. Наетите RoRo кораби биха дали конвенционално, по-капацитетно допълнение към тези безпилотни логистични усилия.

Девет компании подадоха оферти по конкурсната процедура, обявена на държавния портал за обществени поръчки – равнище на интерес, което отразява активния чартърен пазар за малки RoRo съдове в Тихия океан и готовността на флота да плаща търговски цени за достъп до тонаж под щатски флаг. Политиката на Военното министерство (Department of War) задължава MSC първо да търси търговски кораби под американски флаг, преди да посегне към собствени държавни съдове – както за да подкрепи местната морска индустрия, така и за да поддържа щатския флотски флот, който може да бъде реквизиран за нуждите на отбраната в криза, търговски жизнеспособен в мирно време. Базовата стойност от 37 милиона и таванът от 60 милиона долара отговарят на конкурентни търговски чартърни ставки за четири специализирани съда за около година работа в труден театър.

Позицията на Наха в Окинава позволява бърз преход на военноморски активи – десантни и товарни кораби – към горещи точки като Тайванския проток, който лежи на около 600 километра на югозапад, при реакционно време, измеримо по-скоро в дни, отколкото в седмици. Именно тази близост прави Наха правилното място за базиране на договора – вместо Йокосука, Сасебо или Гуам: четирите наети съда ще бъдат разположени така, че да се вмъкнат бързо в островната верига в която и да е посока – на север към японските главни острови или на югозапад към теснините, които всеки тихоокеански сценарий неизбежно засяга.

По-широката картина изпъква, когато 37-те милиона се поставят редом до останалото. Повече от 90 на сто от американската военна техника и снабдяване пътува по море, сочат данни на MSC; в театър, очертан от островни вериги, оспорвани проливи и разстояния, мерени в хиляди мили, способността да местиш товар между островите бързо, гъвкаво и с минимална зависимост от стационарна пристанищна инфраструктура не е логистично удобство, а предпоставка за самото водене на бойни действия. Скромният обем на четирите съда е по-малко показателен от това какво допълват те – разпръснатата схема на 12-ти полк, безпилотните преходи на „Sea Specter“, драгирания през 2019 г. канал в Наха. Поотделно всеки от тези елементи изглежда дребен; взети заедно, те очертават как Вашингтон и Токио изграждат – парче по парче, договор по договор – логистичния скелет на отбрана по първата островна верига. Чартър за граждански кораби обикновено не става новина. Този става, защото показва, че подготовката за разпръсната островна кампания вече е слязла от равнището на доктрината до равнището на товарните рампи.

Тайван проведе исторически първи бойни стрелби с HIMARS в пролива.

🇹🇼🚀 Вчера, в устието на река Дадзя, където мътните води на Тайчун се вливат в протока, сухопътните сили на Тайван за първи път в историята проведоха учебни стрелби от западния бряг на острова с реактивната система за залпов огън M142 HIMARS – онзи бряг, чиито плитчини и равнини са осеяни с тинести наноси, от десетилетия е спряган като най-вероятното място, където един ден биха слязли десантните части на Народната освободителната армия на Китай. Ученията носят конкретна символика: доставеното от САЩ оръжие, за пръв път не е насочено в източна посока към Тихия океан, а през 90-те километра солена вода право към провинция Фуцзян на континентален Китай.

Бойните стрелби бяха част от втория ден на учението на 10-и корпус на сухопътните войски – съединение, чийто щаб се намира именно в централен Тайван – в което освен HIMARS се включиха 155-мм гаубици и самоходните артилерийски установки M109A2 и M110A2. Картината на огъня беше изградена методично: 58-о артилерийско командване разположи по 3 пускови установки на всеки бряг на Дадзя, 6 на брой, всяка заредена с по 6 учебни ракети M28 с намален обсег. Сценарият предвиждаше 3 огневи вълни, във всяка от които всяка една установка изстрелва по 2 ракети – 12 ракети на залп, 36 общо, с точки на поразяване във водите на около 9 км разстояние от брега. Замисълът, както го формулира 10-и корпус, беше да се симулира трансрегионална огнева поддръжка срещу вражески цели с висока стойност в северните райони – т.е. способността батарея, разгърната в средата на острова, да удари настъпващ противник стотици километри на север, да разстрои логистиката и темпото на десанта, и да се изтегли, преди радарите на отсрещната страна да я заключат.

Именно тази способност – доктрината „shoot-and-scoot" (стреляй и избягай) – е най-ценната такава на HIMARS за остров с дълбочина, която се измерва в десетки, а не стотици километри. За разлика от стационарната тежка артилерия, която 58-о командване също извади на полигона, мобилната установка на колесно шаси е способна да изстреля залп, след което да изчезне от позицията за броени минути, усложнявайки максимално противника в контрабатарейния огън. С оглед на този замисъл честното признание на полковник Уън И-мин, началник-щаб на 58-о артилерийско командване, придобива тежест, която рядко бива изречена доброволно: от планираните 36 реално излетяха 32 ракети. Други 2 на северния бряг не се възпламениха, а 2 на южния бряг дадоха засечка, която по думите на командването вече се разследва. В учебна стрелба с практически боеприпаси 4 отказа от 36 опита не са катастрофа, а напомняне, че разликата между параден и боен залп се крие именно в подробности като тази.

Тук е мястото да направя едно техническо уточнение, защото то определя истинския обхват на демонстрацията. Изстреляните вчера M28 са учебни ракети с умишлено редуциран обсег – оттам и 9-те км до точката на падане. Ценното на HIMARS обаче се крие в съвсем друг клас муниции: тъкмо с ракетите ATACMS тя достига въпросните около 300 км разстояние, което извежда целите по крайбрежието във Фуцзян – пристанища, командни възли и концентрации на десантни средства – в обсега на тайванския обстрел. С други думи, вчерашната стрелба беше репетиция на процедурата, на разгръщането и на оцеляването; политическото послание носят мунициите, които не бяха изстреляни.

За да разчетем правилно това послание, е необходимо да се върнем няколко десетилетия назад, защото водите, над които вчера прелетяха учебните ракети, са вероятно най-обстрелваната морска ивица на Студената война в Азия. Когато разгромените националистически сили на Чан Кайшъ се изтеглиха на Тайван през 1949 г. протокът се превърна в фронтова линия, която нито една от воюващите страни не призна за окончателна. Първата криза в Тайванския проток (1954–1955) пламна около крайбрежните острови Кинмен и Мацу и около архипелага Дачен: артилерийски обстрел, превземането на Идзяншан, набързо сключеният Договор за взаимна отбрана между САЩ и Република Китай и Формозката резолюция на Конгреса, която даде на президента Айзенхауер картбланш да защити острова. Именно тогава за пръв път на масата в Белия дом залегна варианта за употреба на ядрено оръжие срещу континентален Китай – опция, обсъждана с оперативно хладнокръвие.

Втората криза през 1958 г. отведе протока до ръба. На 23 август Народната освободителна армия започна да нанася масиран артилерийски обстрел по Кинмен – събитие, останало в историографията на Пекин с термина „Обстрелът 8-23", при който върху няколко квадратни километра острови се изсипаха стотици хиляди снаряди. Вашингтон отговори с конвоиране на снабдителните колони, с доставка на 203-мм гаубици, способни да носят ядрена бойна глава, и на ракети въздух-въздух Sidewinder. В самия Тайван още през 1957 г. бяха разположени крилатите ракети Matador с ядрена способност. Документите, разсекретени десетилетия по-късно, потвърдиха, че американското командване отново е планирало ядрени удари по китайските летища, ако обстрелът прерасне в десант. Кризата приключи в странното равновесие на обстрел „през ден", но утвърди модела, който трае и до днес: всяко изостряне в протока мигновено въвлича и Вашингтон.

Третата криза (1995–1996) подмени артилерията с балистични ракети. В навечерието на първите президентски избори на демократично управлявания остров Пекин проведе бойни стрелби във водите край острова, целейки да сплаши избирателите; администрацията на Клинтън отговори, като прати в района 2 авионосни ударни групи начело с ядрените самолетоносачи USS Nimitz (CVN-68) и USS Independence (CV-62) – най-демонстративното струпване на американски сили в протока след края на Студената война. Оттогава съотношението обаче бавно, но необратимо се обърна: икономическият и военен възход на комунистически Китай превърна фронталната симетрична отбрана на острова в непосилна задача, а епизоди като мащабните учения на НОАК около Тайван след визитата на Нанси Пелоси през 2022 г. показаха, че Пекин вече може да репетира блокада в реален мащаб.

Именно тази асиметрия обяснява защо вчерашните 12 ракети на залп имат стратегическа тежест, несъразмерна с учебния обсег. Изправен пред противник с непостижимо числено превъзходство, Тайван скъса с илюзиите, че е способен да отвърне симетрично, и заложи на доктрината на „таралежа" – остров, който не може да се покори евтино, защото е наситен с подвижни, оцеляващи и прецизни оръжия, способни да превърнат всеки един десант в непосилно скъпа авантюра. HIMARS, наред с бреговите противокорабни комплекси и мобилната ПВО, са сред най-острите бодли на този таралеж: достатъчно мобилен, за да оцелее първоначалния удар, достатъчно точен, за да порази десантните ешелони още в товарните им пристанища отвъд протока. Преместването на стрелбата от източния към западния бряг затваря именно тази логическа дъга – оръжието вече е изпробвано там, където географията предполага, че ще се бие.

В по-широка перспектива учението бележи приемственост, а не разрив. Протокът, който през 1958 г. се тресеше от снарядите по Кинмен под ядрения чадър на Айзенхауер, днес гледа ракетните шасита по бреговете на Дадзя, но логиката се запазва същата: страна, която не може да настъпи, се готви да направи настъплението на другия неизгодно. Разликата е, че днешният възпиращ ефект не зависи от американски самолетоносачи на хоризонта, а е вграден в самия остров и неговата способност да оцелее и да отвърне. 4-те засекли ракети са напомняне, че този инструмент все още се усвоява; но самият факт, че Тайпе избра да го изпробва открито, с лице към Фуцзян и дори оповести прозрачно резултатите от него, е послание, адресирано към общественото мнение на острова, но също толкова и към отсрещния бряг – че таралежът точи бодлите си там, където очаква удара.

Тайван вижда само военни кораби и самолети, докато Китай преговаря за мир с опозицията

🇨🇳⚔️🇹🇼 Властите в Тайван следят това, което смятат за тревожен ръст на военноморската активност на Китай и натиск срещу острова, докато в същото време неговият държавен глава Си Дзинпин изпраща послания за мир и сътрудничество по време на срещите в петък с лидера на тайванската опозиция.

Тактиките на Китай са още по-тревожни за правителството в Тайпе, имайки предвид, че опозицията продължава да блокира увеличението на разходите за отбрана, за което Вашингтон настоява. Натрупването на сили идва в момент, когато САЩ са фокусирани върху конфликта в Близкия изток, а президентът Доналд Тръмп се готви за среща с китайския лидер Си Дзинпин през май.

„Китай непрекъснато и упорито разширява военните си способности и военната заплаха, която представлява за нас, става все по-сериозна“, заяви министърът на отбраната на Тайван Уелингтън Ку пред законодателите. Това се случи на фона на гняв в управляващите заради решението на членове на опозиционната партия Гоминдан (KMT) да пропуснат разговорите относно спрените разходи за отбрана.

Тайван трябва да покаже решимостта си да се защитава пред САЩ и други единомислещи партньори, добави той.

„Но най-страшният сценарий е ако всички наши международни съюзници се усъмнят дали имаме такава решимост, пред какво бихме се изправили? Не мога да си го представя.“

Китай разглежда Тайван като една от своите провинции и никога не се е отказвал от използването на сила, за да постави острова под свой контрол. Правителството на Тайван отхвърля претенциите за суверенитет и твърди, че само народът на острова може да реши своето бъдеще.

Двама тайвански служители по сигурността заявиха пред Ройтерс, че Китай е разположил близо 100 кораба на военноморския флот и бреговата охрана в и около Южнокитайско и Източнокитайско море тази седмица. Един от служителите посочи, че Китай обикновено разполага около 50-60 кораба в региона, така че увеличението през последните седмици е „много рядко“, особено след като това време на годината обикновено няма за китайски морски учения.

Втори източник подчерта момента на засиленото присъствие, който съвпада с фокуса на Белия дом върху Иран и визитата на лидера на тайванската опозиция в Китай. На среща с председателката на Гоминдан Чън Ли-уън в петък Си каза, че хората от двете страни на Тайванския проток искат мир и сътрудничество, но заяви, че Китай „абсолютно няма да толерира“ независимост за Тайван.

От Гоминдан твърдят, че няма „никаква връзка“ между пътуването на Чън и плановете на правителството за вдигане на разходите за отбрана.

„Нова нормалност“ От Китай?

Броят на корабите беше потвърден от отделни разузнавателни доклади, прегледани от Ройтерс, които показват видимо увеличение на китайските кораби през последните седмици – от близо 70 към края на март до 100 тази седмица.

Други двама източници по сигурността, които не са тайванци, потвърдиха цифрите, макар да заявиха, че разглеждат това по-скоро като „нова нормалност“ от страна на Китай, отколкото като тревожна аномалия.

Ежедневната военна активност на Китай около острова се запазиха и по време на посещението на Чън. В петък министерството на отбраната на Тайван съобщи за седем китайски военни самолета, действащи около острова през предходните 24 часа, както и за седем военни кораба.

Куан Би-линг, ръководител на Съвета по океанските въпроси на Тайван, под чийто контрол се намира бреговата охрана, предприе необичайната стъпка тази седмица да публикува във Facebook профила си местоположението и имената на китайските военни кораби във водите около острова.

„Тъй като лидерът на основната опозиционна партия планира да се срещне с китайското ръководство е нужно да бъде разкрита по подходящ начин пред обществеността и международната общност ситуацията с китайския тормоз във водите ни, така че хората ни да бъдат информирани и да разберат сериозните последици“, пише тя.

„Запазено“ въздушно пространство по източното крайбрежие на Китай

В допълнение към морската дейност, Китай обяви още „резервирано“ въздушно пространство по източното си крайбрежие, действащо от 27 март до 5 май, което е около седмица преди планираната визита на Тръмп в Китай.

Китай не е давал обяснение за това, но в миналото е издавал многократно подобни известия за затваряне на сегменти от въздушното пространство за цивилни и чуждестранни самолети в навечерието на военни учения.

Говорейки пред репортери в Тайпе в сряда ръководителят на Бюрото за национална сигурност на Тайван Цай Мин-йен заяви, че според него Китай използва това, за да тества колко често американски самолети действат в района.

„Това може да е и политически преднамерено, за да се илюстрира състоянието на въздушната дейност на САЩ в Индо-Пасифика преди срещата Тръмп-Си“, добави той.

Тайванската армия проведе учения с FPV дронове за градски бой

🇹🇼 Сухопътните сили на Тайван проведоха бойно учение с дронове, при което батальон за безпилотни летателни апарати към 58-о артилерийско командване изпълни сложни операции с ударни дронове с изглед от първо лице (FPV) в симулирана градска среда.

Учението включваше „интензивно комбинирано обучение за напреднали с безпилотни апарати“, позволяващ на войниците да практикуват разузнаване, прецизни удари и нападения с дронове в макет на градска зона. Според сведения на Youth Daily News, по време на маневрите батальонът от 58-о артилерийско командване е комбинирал разузнавателни дронове с FPV ударни апарати за потапящо управление.

„На 10 март батальонът за БЛА от 58-о артилерийско командване за първи път интегрира градска бойна среда, за да проведе курс за „интензивно комбинирано обучение за напреднали с безпилотни апарати“, съобщи военното издание. В неговия репортаж се отбелязва, че войниците са управлявали дроновете за нанасяне на удари и преследващи атаки с пускане на боеприпаси, което е спомогнало за повишаване на професионалните умения на операторите.

Сценарият на обучение е изисквал от частите да открият и поразят симулирани вражески сили, действащи в сгради и превозни средства в рамките на тренировъчен полигон, представляващ макет на град.

„Офицери и войници управляваха дронове за потапящо управление, за да извършват прецизни удари и атаки с пускане на бомби, като ефективно укрепиха професионалните умения на пилотите“, се казва в доклада.

По време на учението операторите, носещи очила за виртуална реалност, пилотираха дроновете, докато те маневрираха през симулираната градска среда и поразяваха вражески цели.

Учението беше описано част от мащабните усилия на Тайван за разработване на оперативни концепции за работа с дронове в условия на гъста градска среда. Събитието организира участниците в него в тактически екипи от по петима души. Всеки екип включваше командир на отделение, заместник-командир, оператор на разузнавателен дрон, отговорен за наблюдението, и двама оператори, контролиращи ударните FPV дронове.

Разузнавателният дрон се използван първо за локализиране на вражеските цели, преди да бъдат разгърнати ударните апарати. Тъй като разузнавателните апарати обикновено имат голяма издръжливост и по-стабилни полетни свойства, те бяха използвани за първоначално претърсване на тренировъчната зона.

„Разузнавателният дрон извърши ветрилообразно търсене, за да изследва внимателно броя на вражеските единици, техните позиции, както и количеството оръжия и оборудване в района“, се посочва в репортажа.

След това разузнавачът предаде получените данни на лидера на екипа и висшето командване за вземане на решение преди началото на фазата на атака. След указване на целите бяха пуснати FPV камикадзе дронове за изпълнение на различни методи за поразяване. Те включваха удари чрез сблъсък (камикадзе) и атаки с пускане на боеприпаси отгоре, демонстрирайки различните начини, по които безпилотните системи могат да се използват в бойни операции в граска среда. Тактическите екипи поддържаха и въоръжена охрана по време на операциите с дронове, заемайки бързо позиции за пуск след получаване на разузнавателни данни за вражеско присъствие.

През последните години армията на Тайван засили фокуса си върху безпилотните системи като неизменна част от усилията за укрепване на своите способности за водене на асиметрична война. Нейните стратегии за асиметрична отбрана наблягат на технологии, позволяващи на по-малки сили да противодействат на по-големи противници чрез прецизни оръжия, мобилност и децентрализирани системи – черпейки от отличния опит на Украйна през последните четири години на пълномащабна руска агресия.

Безпилотните апарати, най-отчетливо ударните дронове с FPV, се утвърдиха като все неизменен инструмент за разузнавателни и ударни мисии в съвременната война.

Китай тества мощно лазерно оръжие LY-1 върху граждански ро-ро кораб

🇨🇳 Китай очевидно разширява морските експерименти на оръжия с насочена енергия, а в местните социални мрежи се появиха снимки на лазерната система LY-1, монтирана на открита палуба на ролкер – цивилен товарен кораб от клас roll-on/roll-off.

На кадрите се вижда превозно средство в камуфлажни цветове, здраво приковано с дебели вериги към палубата, върху което е поставена голяма електрооптична кула с лазер.

Пекин все още не е дал официален коментар, но изборът точно на търговски транспортен кораб за поставяне, преместване и дори реална употреба на лазерно оръжие вече предизвиква въпроси сред анализатори.

Ролкерите, цивилни товарни плавателни съдове, предназначени за превоз на автомобили през рампи, имат големи и равни палуби, което ги прави идеални за пренасяне на тежка военна техника по време на учения или реални операции. През последните години Китай използва все по-често точно такива кораби като спомагателни платформи при десантни маневри.

LY-1 е система с насочена енергия, проектирана да неутрализира малки и труднозабележими въздушни заплахи – дронове, леки вертолети или баражиращи боеприпаси. С помощта на лъч с концентрирана енергия тя може да изгори сензорите, да взриви бойната глава или просто да свали дрона. За десантните сили, които стават все по-уязвими от безпилотни апарати, корабният лазер предлага тих, евтин и светкавично бърз начин за защита от заплахи над главата.

Решението да се монтира системата именно на ролкер подсказва широка концепция за употреба. Китай полага огромни усилия за подготвката на мащабни морски десанти, като най-вероятният сценарий остава инвазия в Тайван. При такава операция десетки граждански товарни кораби ще се наложи да допълнят военно-транспортния флот. Защитата от атаки с дронове ще бъде от ключово значение. Ролкер с лазер би се превърнал в подвижен отбранителен възел, способен да пресече атаките на малки безпилотни апарати срещу уязвимите транспортни съдове и десантни катери.

Изпитанията на граждански кораб позволяват на инженерите да проверят стабилността, ъглите на стрелба, вибрациите и видимостта в реални условия. Лазерите са изключително чувствителни към влажност, морски пръски и люлеенето на кораба. Постигането на стабилно прехващане на целта, докато съдът се клати в открито море, е ключов етап преди всяко оперативно внедряване.

Китай многократно е показвал готовност да използва цивилни морски активи като мултипликатор на военната мощ. През последното десетилетие търговски ролкери и товарни кораби участват в десантни учения, превоз на войски и логистична поддръжка. Една част от тях вече са структурно доработени за по-тежки военни машини. Добавянето на оръжие с насочена енергия към подобна платформа е поредна стъпка в сливането на цивилната инфраструктура с военните способности.

Япония вдигна по тревога изтребители заради китайски дрон.

🇯🇵✈️🇨🇳 Японските въздушни сили за самоотбрана (JASDF) вдигнаха по тревога изтребители в понеделник, след като китайски разузнавателен дрон за големи височини извърши полет през протока между остров Йонагуни и Тайван, което доведе до незабавна реакция от Югозападния сектор за противовъздушна отбрана на Япония.

Според официалното съобщение на Обединения щаб към Министерството на отбраната на Япония: „На 24 ноември (понеделник) беше установено, че вероятно китайски безпилотен летателен апарат е преминал между остров Йонагуни и Тайван. В отговор на това изтребители от Югозападните сили за противовъздушна отбрана на въздушните сили за самоотбрана бяха вдигнати по тревога.“

Към публикуваното съобщение беше приложена карта, показваща траекторията на апарата – той се е движил на север през тесния проток между Тайван и най-западния японски остров Йонагуни, след което прави завой и продължава към Филипинско море. На картата е отбелязан като „предполагаем китайски безпилотен апарат“.

Изтребителите са излетели от поделенията, отговарящи за югозападната зона на японските сили за ПВО – район, който обхваща въздушното пространство около Окинава, Сакишима и т.нар. първа островна верига от Кюшу до Тайван. Ведомството не е уточнявало какъв тип изтребители са били вдигнати и не даде други оперативни подробности.

Напрежението между Япония и Китай се повишава в последните месеци. Токио редовно съобщава за прехващания на китайска авиация, включително дронове, бомбардировачи и патрулни самолети, близо до въздушното пространство на островната държава.

Полетът от 24 ноември продължава тенденцията на засилена безпилотна активност в региона. Обединеният щаб уточнява, че дронът е класифициран като „предполагаемо китайски“, но не разкрива модела, височината на полета или конкретната му задача.

Япония традиционно публикува информация за траекториите на чуждите самолети след инциденти като този, за да документира активността и да поддържа прозрачност около готовността на своята противовъздушна отбрана.

Пекин изпрати сигнал до САЩ и Япония заради Тайван.

🇺🇸📞🇨🇳 В рядко срещан дипломатически ход китайският лидер Си Дзинпин инициира разговор по телефона с американския си колега Доналд Тръмп, в който повдигна темата за Украйна и Тайван в момент, когато Белият дом полага усилия за постигане на примирие между Москва и Киев.

Разговорът съвпада с период на изострена позиция от страна на Пекин по въпроса с Тайван, а новата ескалация на напрежението с Япония допълнително усложнява регионалния пейзаж.

Според агенция Xinhua китайският лидер е подчертал, че „завръщането на Тайван в Китай е важна част от следвоенния международен ред“, правейки исторически паралел, че тъй като Китай и САЩ „се сражават рамо до рамо срещу фашизма и милитаризма“ през Втората световна война, днес двете страни трябва заедно да съхранят резултатите от този конфликт.

Сам по себе си подобен ход е необичаен – не само заради конкретния момент на провеждане, но и по същество. Пекин рядко инициира пряка комуникация между държави глави, освен ако не иска да сигнализира ключова промяна или да даде приоритет на даден въпрос. През последните седмици именно казуса с Тайван е този приоритет – политическото и военното напрежение от двете страни на пролива расте, китайските войски увеличават своята активност в непосредствена близост до острова, а официални лица си служат с все по-остър език.

Напоследък се разшири и дипломатическата пропаст между Китай и Япония. Спорът ескалира, след като на 7 ноември японският премиер Санае Такаичи отговори на въпрос по време на парламентано изслушване, че хипотетична китайска атака срещу Тайван би могла да предизвика военен отговор от страна на Япония. Думите ѝ подсказаха, че е възможно Токио да се включи в евентуален конфликт около Тайван, което предизвика светкавична реакция от Пекин.

Министърът на външните работи Ван И определи изявлението на Такаичи като „шокиращо“ отправи остри обвинения към японския лидер, че изпраща „грешни сигнали по тайванския въпрос“ и прави опит да се намеси военно във вътрешен за страната проблем. Според официално комюнике китайският топ дипломат вижда в думите ѝ ескалация, която подкопава основите на китайско-японските отношения.

Китай вече изнесе спора на международната сцена, като в петък повдигна въпроса пред генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и се закани да защитава позицията си. Конфликтът постепенно засегна търговията и културния обмен, а двете правителства дадоха сигнал за нарушено двустранно сътрудничество.

Представянето на Тайван като ключов елемент от международната система след 1945 г. отговаря на дългогодишната позиция на Китайската народна република, но сега звучи с подсилена настойчивост на фона на покаченото напрежение в региона. Твърдението, че Китай и САЩ „се сражаваха рамо до рамо“, носи дипломатически символизъм, илюстриращ сътрудничество, макар двете страни да се съревновават в множество сфери.

Сенчестият флот на Китай се готви да превземе Тайван.

🇨🇳 Китай мобилилизира огромна армада от цивилни кораби, които биха могли да изиграят решаваща роля при евентуална инвазия в Тайван – операция, която потенциално би могла да надмине по мащаби и сложност дори десанта в Нормандия през Втората световна война.

С помощта на данни от корабни транспондери и сателитни снимки Ройтерс проследи как цивилни плавателни съдове участват в мащабни морски учения това лято. Експерти в сферата на морските операции тези маневри показват, че Пекин разработва реални планове за десант и усъвършенства нови техники за бързо стоварване на войски и техника на плажа, за да сломи отбраната на острова възможно най-бързо.

На снимките се вижда как колона от плаващи бронирани машини за амфибиен десант, които често се пренасят от военни кораби, се насочва към брега. В предишни учения те стартират именно от ро-ро фериботи – плавателни съдове с хоризонтално натоварване.

В маневрите през август участваха 12 цивилни кораба: 6 ро-ро ферибота по редовни маршрути за превоз на автомобили и пътници през Бохайския залив, и 6 палубни товарни кораба – типични за Азия плавателни съдове за тежки товари като строителни материали.

Сигналите от транспондерите им показват спирания в няколко пристанища по пътя към плажа, но облачност пречи на сателитите да заснемат какво точно се случва там. Малко след залез слънце един от товарните кораби се появява на 40 км от брега край град Джесенг в провинция Гуандун, близо до военна база. През следващите 6 часа пристигат и останалите 11. Под прикритието на тъмнината всички се приближават максимално до брега.

Няколко часа по-късно 3 от товарните кораби навлизат директно към плажната ивица. С помощта на сателитния оператор BlackSky Technology Ройтерс успя да наблюдава случващото се. За първи път публично се показват снимки, на които цивилен товарен кораб разтоварва техника директно в пясъка със своята рампа. Машините са подредени на палубата, поне една вече е на брега. Експерти от Тайван и САЩ потвърдиха: Народната освободителна армия продължава да експериментира с различни видове граждански кораби и очевидно е решила проблема с директното разтоварване на войски на плажа.

Недалеч пристига и товарният кораб Huayizhixing, натоварен с около 20 машини. Тези кораби са много подобни на военните десантни съдове, използвани широко през Втората световна война и след това. Техните цивилни варианти, дълги около 90 метра, са евтини, широко разпространени и често се използват от търговски превозвачи в Китай. Благодарение на рампата, откритата палуба и плитката дълбочина, която заемат под нивото на водатте могат да доставят най-различен товар директно на плажната ивица, без да е нужна пристанищна инфраструктура.

На запад към брега се движат четири тесни правоъгълни конструкции – това е самоходна система за временен кей, забелязана за пръв път в началото на десетилетието, после изчезнала и смятана за проблемна. Сега явно е отстранен дефектът и системата отново е в действие.

11 дни по-късно, на 3 септември, Си Дзинпин минава в открита лимузина пред грандиозния парад в Пекин по случай 80-годишнината от победата над Япония. Тайван не беше споменат в речта му, но превземането му остава главна цел за него и партията. Китай гледа на демократично управлявания остров като на своя територия и никога не се е отказвал от възможността да се го върне със сила. Тайпе отхвърля тези претенции и настоява, че бъдещето на острова зависи единствено от неговите жители.

По-рано този месец Китай пусна на вода третия си самолетоносач – 80 000-тонния Fujian, който е значително по-модерен от предишните два. Това е поредното напомняне за възхода на китайската военноморска мощ и задълбочаващото се съперничество със САЩ в Индо-Тихоокеанския регион.

„Въпросът за Тайван е изцяло вътрешен проблем на Китай. Готови сме да работим за мирно обединение, но никога няма да допуснем Тайван да бъде отделен от Китай с каквито и да било средства“, заяви китайското външно министерство пред Ройтерс.

От другата страна на пролива тайванският министър на отбраната Уелингтън Ку подчерта, че има непрекъснато наблюдение на използването на ро-ро фериботи от страна на Пекин, като военните на острова разполагат със „съответните планове за реакция“.

Бившият американски подводничар Томас Шугарт, който изследва подробно китайския флот, това лято сме били свидетели на „огромен скок напред“. Той посочи, че употребата на палубни товарни кораби за разтоварване на тежко оборудване директно на плажната ивица разширява значително капацитета на първата вълна.

Китай разполага с най-мащабното търговско корабостроене в света, което възлиза на над 53% от глобалното производство (САЩ – едва 0,1%). По закон тази огромна армада от търговски кораби може да бъде мобилизирана за нуждите на армията. Палубните товарни кораби струват под 3 млн. долара, ро-ро фериботите – около 60 млн. В същото време един модерен десантен кораб от клас „Америка“ излиза над 3,8 млрд. долара.

Все пак дори най-прецизните и усъвършенствани учения не гарантират успех. Тайванският проток е коварен – бури, мъгла, силни течения. Подходящите за десант плажове са твърде малко и силно укрепени от десетилетия. Според експертни оценки Пекин е способен да прехвърли едва около 20 000 войници с редовните си десантни средства в първата вълна, а за пълно овладяване на острова са нужни между 300 000 и 1 000 000 души плюс, обезпечени от непрекъснато снабдяване. Именно затова ролята на „сенчестия флот“ ще бъде решаваща.

Бившият главнокомандващ на тайванските въоръжени сили адмирал Ли Симин смята, че Пекин е взел решение да премине към тактика на множество малки десанти едновременно, която е много по-трудна за отблъсване, отколкото няколко големи.

Пенсионираният тайвански контраадмирал Юстър Ю е категоричен: „Това ме притеснява повече от самолетоносачите им. Показва, че сериозно се готвят да стъпят на сушата.“

Все още никой не може да каже със сигурност дали Народната освободителна армия има пълната готовност за инвазия. Както отбеляза Ян Истън от Военноморския колеж на САЩ:

„Войната винаги е хазарт. Нищо не върви точно по план – нито за нападателя, нито за защитника.“