🇹🇼🚀 Вчера, в устието на река Дадзя, където мътните води на Тайчун се вливат в протока, сухопътните сили на Тайван за първи път в историята проведоха учебни стрелби от западния бряг на острова с реактивната система за залпов огън M142 HIMARS – онзи бряг, чиито плитчини и равнини са осеяни с тинести наноси, от десетилетия е спряган като най-вероятното място, където един ден биха слязли десантните части на Народната освободителната армия на Китай. Ученията носят конкретна символика: доставеното от САЩ оръжие, за пръв път не е насочено в източна посока към Тихия океан, а през 90-те километра солена вода право към провинция Фуцзян на континентален Китай.
Бойните стрелби бяха част от втория ден на учението на 10-и корпус на сухопътните войски – съединение, чийто щаб се намира именно в централен Тайван – в което освен HIMARS се включиха 155-мм гаубици и самоходните артилерийски установки M109A2 и M110A2. Картината на огъня беше изградена методично: 58-о артилерийско командване разположи по 3 пускови установки на всеки бряг на Дадзя, 6 на брой, всяка заредена с по 6 учебни ракети M28 с намален обсег. Сценарият предвиждаше 3 огневи вълни, във всяка от които всяка една установка изстрелва по 2 ракети – 12 ракети на залп, 36 общо, с точки на поразяване във водите на около 9 км разстояние от брега. Замисълът, както го формулира 10-и корпус, беше да се симулира трансрегионална огнева поддръжка срещу вражески цели с висока стойност в северните райони – т.е. способността батарея, разгърната в средата на острова, да удари настъпващ противник стотици километри на север, да разстрои логистиката и темпото на десанта, и да се изтегли, преди радарите на отсрещната страна да я заключат.
Именно тази способност – доктрината „shoot-and-scoot" (стреляй и избягай) – е най-ценната такава на HIMARS за остров с дълбочина, която се измерва в десетки, а не стотици километри. За разлика от стационарната тежка артилерия, която 58-о командване също извади на полигона, мобилната установка на колесно шаси е способна да изстреля залп, след което да изчезне от позицията за броени минути, усложнявайки максимално противника в контрабатарейния огън. С оглед на този замисъл честното признание на полковник Уън И-мин, началник-щаб на 58-о артилерийско командване, придобива тежест, която рядко бива изречена доброволно: от планираните 36 реално излетяха 32 ракети. Други 2 на северния бряг не се възпламениха, а 2 на южния бряг дадоха засечка, която по думите на командването вече се разследва. В учебна стрелба с практически боеприпаси 4 отказа от 36 опита не са катастрофа, а напомняне, че разликата между параден и боен залп се крие именно в подробности като тази.
Тук е мястото да направя едно техническо уточнение, защото то определя истинския обхват на демонстрацията. Изстреляните вчера M28 са учебни ракети с умишлено редуциран обсег – оттам и 9-те км до точката на падане. Ценното на HIMARS обаче се крие в съвсем друг клас муниции: тъкмо с ракетите ATACMS тя достига въпросните около 300 км разстояние, което извежда целите по крайбрежието във Фуцзян – пристанища, командни възли и концентрации на десантни средства – в обсега на тайванския обстрел. С други думи, вчерашната стрелба беше репетиция на процедурата, на разгръщането и на оцеляването; политическото послание носят мунициите, които не бяха изстреляни.
За да разчетем правилно това послание, е необходимо да се върнем няколко десетилетия назад, защото водите, над които вчера прелетяха учебните ракети, са вероятно най-обстрелваната морска ивица на Студената война в Азия. Когато разгромените националистически сили на Чан Кайшъ се изтеглиха на Тайван през 1949 г. протокът се превърна в фронтова линия, която нито една от воюващите страни не призна за окончателна. Първата криза в Тайванския проток (1954–1955) пламна около крайбрежните острови Кинмен и Мацу и около архипелага Дачен: артилерийски обстрел, превземането на Идзяншан, набързо сключеният Договор за взаимна отбрана между САЩ и Република Китай и Формозката резолюция на Конгреса, която даде на президента Айзенхауер картбланш да защити острова. Именно тогава за пръв път на масата в Белия дом залегна варианта за употреба на ядрено оръжие срещу континентален Китай – опция, обсъждана с оперативно хладнокръвие.
Втората криза през 1958 г. отведе протока до ръба. На 23 август Народната освободителна армия започна да нанася масиран артилерийски обстрел по Кинмен – събитие, останало в историографията на Пекин с термина „Обстрелът 8-23", при който върху няколко квадратни километра острови се изсипаха стотици хиляди снаряди. Вашингтон отговори с конвоиране на снабдителните колони, с доставка на 203-мм гаубици, способни да носят ядрена бойна глава, и на ракети въздух-въздух Sidewinder. В самия Тайван още през 1957 г. бяха разположени крилатите ракети Matador с ядрена способност. Документите, разсекретени десетилетия по-късно, потвърдиха, че американското командване отново е планирало ядрени удари по китайските летища, ако обстрелът прерасне в десант. Кризата приключи в странното равновесие на обстрел „през ден", но утвърди модела, който трае и до днес: всяко изостряне в протока мигновено въвлича и Вашингтон.
Третата криза (1995–1996) подмени артилерията с балистични ракети. В навечерието на първите президентски избори на демократично управлявания остров Пекин проведе бойни стрелби във водите край острова, целейки да сплаши избирателите; администрацията на Клинтън отговори, като прати в района 2 авионосни ударни групи начело с ядрените самолетоносачи USS Nimitz (CVN-68) и USS Independence (CV-62) – най-демонстративното струпване на американски сили в протока след края на Студената война. Оттогава съотношението обаче бавно, но необратимо се обърна: икономическият и военен възход на комунистически Китай превърна фронталната симетрична отбрана на острова в непосилна задача, а епизоди като мащабните учения на НОАК около Тайван след визитата на Нанси Пелоси през 2022 г. показаха, че Пекин вече може да репетира блокада в реален мащаб.
Именно тази асиметрия обяснява защо вчерашните 12 ракети на залп имат стратегическа тежест, несъразмерна с учебния обсег. Изправен пред противник с непостижимо числено превъзходство, Тайван скъса с илюзиите, че е способен да отвърне симетрично, и заложи на доктрината на „таралежа" – остров, който не може да се покори евтино, защото е наситен с подвижни, оцеляващи и прецизни оръжия, способни да превърнат всеки един десант в непосилно скъпа авантюра. HIMARS, наред с бреговите противокорабни комплекси и мобилната ПВО, са сред най-острите бодли на този таралеж: достатъчно мобилен, за да оцелее първоначалния удар, достатъчно точен, за да порази десантните ешелони още в товарните им пристанища отвъд протока. Преместването на стрелбата от източния към западния бряг затваря именно тази логическа дъга – оръжието вече е изпробвано там, където географията предполага, че ще се бие.
В по-широка перспектива учението бележи приемственост, а не разрив. Протокът, който през 1958 г. се тресеше от снарядите по Кинмен под ядрения чадър на Айзенхауер, днес гледа ракетните шасита по бреговете на Дадзя, но логиката се запазва същата: страна, която не може да настъпи, се готви да направи настъплението на другия неизгодно. Разликата е, че днешният възпиращ ефект не зависи от американски самолетоносачи на хоризонта, а е вграден в самия остров и неговата способност да оцелее и да отвърне. 4-те засекли ракети са напомняне, че този инструмент все още се усвоява; но самият факт, че Тайпе избра да го изпробва открито, с лице към Фуцзян и дори оповести прозрачно резултатите от него, е послание, адресирано към общественото мнение на острова, но също толкова и към отсрещния бряг – че таралежът точи бодлите си там, където очаква удара.

