Сателитна снимка показва 4 китайски радарни самолета KJ-3000 в завода в Сиан

🇨🇳✈️ На летището на авиационния завод в Сиан-Янлян, провинция Шънси, са паркирани 4 самолета за далечно радарно откриване и управление (AWACS) KJ-3000. Това е най-новият вид радарен самолет, разработен на базата на тежкия военно-транспортен самолет Y-20. Сателитната снимка, заснета на 5 октомври 2026 г. от Vantor (бившата Maxar Intelligence), е публикувана от специализираното издание The War Zone. Три от машините се намират до цеховете на Xi'an Aircraft Company (XAC), производител на Y-20, в западната част на комплекса. Четвъртият самолет е на площадката на Китайския център за летателни изпитания (CFTE) на същото летище.

Броят самолети повдига въпроса дали програмата е преминала от прототипи към серийно производство, но експертите нямат единодушно мнение. Джей Майкъл Дам, старши сътрудник в Институт за аерокосмически изследвания „Мичъл“ в САЩ, смята, че присъствието на 4 самолета е знак за серийно производство на този тип самолет. Андреас Рупрехт, анализатор на китайската военна авиация и сътрудник на изданието, е далеч по-предпазлив в оценката си. По думите му снимката може да значи, че е започнало серийно производство или начално производство в малки серии, при което възложител и изпълнител тестват цялостния процес, но едва по-късно стигат пълен темп на производство. Възможно е обаче 4-те известни прототипа просто да са били на едно и също летище. Рупрехт определя самолета на площадката на CFTE именно като прототип.

Самото издание стига до заключение, че снимката от 5 октомври не потвърждава серийното производство. Също толкова предпазлива е оценката в съвместния бюлетин за Китай и Тайван на Американския институт за предприемачество (AEI) и Института за изследване на войната (ISW) от 27 октомври: наличието на 4 броя на едно и също летище „може да значи, че КНР е започнала ограничено производство на KJ-3000“. Към 28 октомври официално изявление за производството от страна на Пекин няма.

Досегашното развитие на програмата се проследява предимно по сателитни снимки. Първите бяха с ниско качество и започнаха да се споделят през декември 2024 г. През май 2025 г. се появи по-ясно изображение на самолет с бордов номер 7821, смятан за първия екземпляр от вида. Той стоеше паркиран на неуточнено летище, все още само с нанесен грунд, а екземплярите до цеховете на XAC на новата снимка са боядисани. Според оценка на Janes от юни 2025 г. прототип 7821 провежда летателни изпитания от края на 2024 г.

KJ-3000, за който се среща също така с обозначение KJ-20, е разработен на базата на Y-20B, подобрения вариант на 4-моторния товарен самолет с местно произведени двуконтурни двигатели WS-20. Над задната част на фюзелажа е монтиран голям кръгъл обтекател на радара, а на неговата предна част могат да бъдат видяни изпъкнали антени. Над пилотската кабина има щанга за дозареждане във въздуха, а при основата на кила – голям въздухозаборник, който по преценка на TWZ вероятно подава охлаждащ въздух към бордовата електроника.

Конфигурацията на основния радар все още не е известна. KJ-2000 и по-малкият KJ-500 имат неподвижен обтекател с 3 активни фазирани антенни решетки, т.е. радари, чийто лъч се насочва електронно, без да има нужда от завъртане на антената. Трите заедно предлагат 360-градусово покритие. Boeing E-3 Sentry (САЩ) и Бериев А-50 (Русия) разчитат на въртящ обтекател. През юни 2025 г. Janes обърна внимание, че знаците по обтекателя на KJ-3000 сочат 2 решетки, разположени гръб в гръб, вероятно като част от нова радарна система. Министерство на отбраната на САЩ описва очакваните възможности в годишния си доклад пред Конгреса за военното развитие на Китай от 23 декември 2025 г. „KJ-3000 вероятно ще е първият в света модел, който използва цифров радар, и ще може да противодейства на смущения, пасивно да открива и разпознава цели“. В същия доклад се посочва, че Народната освободителна армия на Китай (НОАК) вече е провела първия полет със самолета.

TWZ очаква KJ-3000 да реши дългогодишния проблем на големите реактивни радарни самолети на НОАК. От KJ-2000, разработен на основата на руския военно-транспортен самолет Ил-76МД, са завършени само 4 единици. Програмата беше ограничена от броя налични планери, а днес се изправя пред зависимостта от руски доставки и остаряването на самолетите. Платформа местно производство подсигурява по-устойчива основа за много по-широк флот, повече възможности за модернизация и възможност за износ.

Изданието не спестява и предимствата на по-голямата реактивна платформа пред многобройните китайски витлови машини за далечно радиолокационно откриване: по-висока скорост, по-голяма далечина на полета и по-дълго време във въздуха. По-голямата височина на патрулиране подсигурява по-добър радарен обзор за откриване на нисколетящи самолети и ракети, които наземните радари не виждат заради хоризонта или релефа.

Въпреки това витловите радарни платформи не излизат от употреба. Те са разработени върху 4-моторния транспортен самолет Y-9 – KJ-500 се произвежда и доставя на високи обороти, а вариантът KJ-500A вече има щанга за дозареждане във въздуха. По-новият KJ-700, който комбинира радар с оптико-електронни и инфрачервени сензори, все още не е напълно познат като възможности. По-малките платформи могат да действат от разпръснати летища с ограничена инфраструктура и често се срещат по изкуствените острови, изградени от НОАК в Южнокитайско море, както и над Тайванския проток.

В същия доклад на Пентагонът се посочва, че достъпът до спомагателни платформи като KJ-500 предлага по-добри възможности за разузнаване и наблюдение на ВВС на НОАК, както се забелязва от операциите с висока интензивност край Тайван. Още през 2022 г. тогавашният командващ ВВС на САЩ в Тихоокеанския регион генерал Кенет Уилсбах посочи, че част от китайските ракети въздух-въздух с голям обсег разчитат на подкрепата на KJ-500. Радарните платформи във въздуха повишават способностите на изтребителите, сред които изтребителя от пето поколение Chengdu J-20, и служат като възел за обмен на данни между силите. В някои случаи те позволяват на изтребителите да атакуват цел, без да включват собствения си радар, и по този начин да не издават своето местоположение.

Снимката от Сиан засега не решава спора между Дам и Рупрехт. По-ясна картина биха дали снимки на още планери, на дейности около производствените цехове или на самолети с нова бойна маркировка.

Тайван получи първите два от 66-те нови изтребителя F-16 Block 70

🇺🇸✈️🇹🇼 Първите 2 от общо 66 многоцелеви изтребителя F-16 Block 70 на Lockheed Martin, поръчани от Тайван, кацнаха в авиобаза Чихан, разположена в окръг Тайтун по източното крайбрежие на острова. Това са първите чисто нови изтребители, получени от ВВС на Република Китай от 2001 г. и дебютната доставка по сделка на стойност 8 млрд. долара, одобрена от Вашингтон през 2019 г. Новината беше потвърдена от командването на ВВС, а президентът на страната Лай Чин-те я определи като „важна стъпка в укрепването на въздушната отбрана на Тайван“.

Block 70 е последната производствена серия на F-16. Самолетите от нея се произвеждат по стандарт F-16V, до който Тайван вече модернизира по-старите ескадрили F-16A/B. Два едноместни изтребителя с бордови номера 6727 и 6728 кацнаха един след друг, а пръв беше 6728. Върху горната част на фюзелажа се виждаха конформните горивни резервоари, прилепени към него за по-голям обсег, а под самолетите имаше още три подвесни резервоара. До предаването самолетите остават собственост на САЩ, затова след рулирането до укритията тайванските ВВС ги приеха съвместно с американската страна.

Пътуването им отне близо 7 седмици. Изтребителите излетяха от САЩ на 17 август и кацнаха на Хаваите, където останаха почти месец и половина за проверки и подготовка. На 1 октомври прелетяха до о-в Гуам с няколко презареждания във въздуха, а на 2 октомври около 8 ч. сутринта излетяха за последния участък от полета до Тайван.

По предварителна информация двата F-16 се очакваха до края на август. Официално обяснение за престоя на Хаваите не беше дадено. Според местни медии, цитирани от AFP, самолетите се върнали там малко след като излетели за Гуам. Централна информационна агенция (ЦНА) на Тайван посочи, че престоят продължил без обяснение, докато президентът Доналд Тръмп се готвеше за срещата със Си Дзинпин, чиято държавна визита във Вашингтон продължи три денонощия (23-25 септември). В Тайван се обсъждаха и други версии: тайфуните, липсата на самолет-танкер за полета и незавършена система за електронна война. Програмата сама по себе си върви с три години забавяне. Доставките трябваше да започнат през 2023 г. и да завършат до края на 2026 г. Въпреки това те бяха отложени заради проблеми със софтуера и веригите за доставки.

Първите 2 от 150 изтребителя F-16A/B, доставени през 90-те години, кацнаха в авиобаза Чиаи на 14 април 1997 г. Маршрутът тогава е почти същият: от завода във Форт Уърт, Тексас, през базата Хикъм на Хаваите и базата Андерсен на Гуам, с общо 19 презареждания във въздуха. На задната седалка на двуместния F-16B летеше инструкторът подполковник Хао Куан-мин. Тайванските екипажи не бяха допуснати до следващите прелитания и така Хао остана първият тайвански военен пилот, прелетял Тихия океан с изтребител. Двата Block 70 прелетяха с американски пилоти.

Доставките на F-16A/B приключиха през 2001 г. Към момента 139 от тях са в строя, всички модернизирани до стандарта F-16V по програма, завършена през декември 2023 г. С новите 66 машини флотът от F-16 ще достигне 205 самолета, т.е. ще се увеличи почти двойно от сегашния си размер. Министърът на отбраната Уелингтън Ку каза пред журналисти в Законодателния юан, че до края на 2026 г. ще пристигнат повече от два самолета, но без да уточни конкретния им брой. Сроковете за следващите прелитания се съгласуват с американската страна. Лай свърза доставката с цената на евентуална война: по-силната отбрана, написа той, „повишава цената на въоръжено нападение срещу Тайван и намалява риска от погрешна преценка и конфликт“.

Всички нови изтребители ще постъпят на въоръжение на 7-о тактическо изтребително крило в Чихан, което беше сформирано на 1 декември 2023 г. Ескадрилите му се формират на три етапа, а пилотите и техниците преминават преобучение в САЩ. Досега Чихан беше учебна база, от която след извеждането от служба на F-5E/F излитаха реактивните учебни самолети T-5 Brave Eagle. С пристигането на Block 70 тя се превръща в база на бойно крило от първа линия. Ку определи източния район като „важен опорен пункт за съхраняване на бойния потенциал“. Анализ на ЦНА посочва, че Централната планинска верига, отделяща източния бряг от Тайванския проток, служи на базата като естествен щит. Самото източно крайбрежие обаче вече не е тил, защото китайските самолетоносачи и съпровождащите ги сили редовно обикалят водите източно от острова.

Военният журналист Рой Чу обясни пред TWZ, че тайвански ВВС могат от Чихан да действат безпроблемно на юг и изток, „особено над протока Баши“ между Тайван и Филипините – един от пътищата, по които Пекин може да излезе във Филипинско море. Чие Чун от Института за изследване на националната отбрана и сигурност, аналитичния център към Министерство на отбраната на Тайван, припомни, че при учението за десантен удар през декември 2025 г. НОАК разположи силите си извън обсега на тайванските брегови противокорабни ракети. Според него базираните на изток F-16 с противокорабни ракети Harpoon биха могли при война да изтласкат китайските самолетоносачни и десантни групи по-далеч от бреговете, но само ако всички щатни места за пилоти бъдат заети.

Block 70 е оборудван с радара AN/APG-83 с активна електронно сканираща решетка, какъвто получиха и модернизираните F-16A/B. По думите на Лай подготовката и поддръжката ще се основават върху опита с вече наличния флот. Оръжието се купува за всички F-16. Тайван е поръчал 200 ракети въздух–въздух със среден обсег AIM-120C-8 AMRAAM, противорадарните ракети AGM-88 HARM се доставят от 2022 г. насам, докато изтребителите се изпитват с бойни противокорабни ракети Harpoon. Доставките на планиращата бомба AGM-154C JSOW, която се пуска извън обсега на вражеската ПВО, са забавени и може да започнат чак през 2027 или 2028 г. Тайван получава и IRST21 Legion-ES – вградена инфрачервена система, създадена специално за Block 70, която засича цели по топлинното излъчване, без самата тя да излъчва и да издава самолета.

Липсва обаче системата, която трябва да защитава самите самолети. Block 70 за Тайван трябва да бъдат оборудвани с вградения комплекс за електронна война AN/ALQ-254(V)1 Viper Shield на L3Harris, който се използва за засичане и заглушаване на вражеските радари. Според United Daily News двата изтребителя пристигнаха без тази система, както и самолетите, предадени досега на други страни. Командването на ВВС отказва да обсъжда графика с аргумента, че темата е чувствителна. Без комплекса самолетът може да разчита срещу вражеските ракети само на приемника си за предупреждение за радарно облъчване и на маневриране, обясни пред вестника Шу Сяо-хуан от същия институт. Маневрирането обаче може да не е достатъчно срещу съвременни ракети с висока маневреност. Ку отрече слуховете, че на мястото на системата е поставен баласт. Той каза, че производителят изпитва софтуера и хардуера, интегрирането на системата скоро ще даде резултати и всичко върви по график.

Китайското министерство на външните работи не отговори на запитването на Reuters, но държавната преса изложи своята интерпретация още докато изтребителите бяха на път. На 23 август военният експерт Сун Джунпин заяви пред Global Times, че F-16 Block 70 е сравним с китайския изтребител J-10C от лекия до средния клас, но няма никакво предимство пред тежкия многоцелеви J-16 и стелт изтребители за завоюване на въздушно превъзходство Chengdu J-20 и Shenyang J-35. Според него подобен самолет не е нужно да бъде свалян във въздуха, защото може да бъде унищожен и на земята с удари по укритията. Кратерите по пистите пък могат да му попречат да излита и да каца.

Доставката пристигна седмица след срещата на Тръмп и Си. Отделен оръжеен пакет за Тайван на стойност 14 млрд. долара остава замразен от май, след срещата на двамата в Пекин, а Тръмп нарече продажбите на оръжие „много добра разменна монета“ в отношенията с Китай. През декември 2025 г. Тръмп одобри друг пакет за 11 млрд. долара. AFP пише, че решение за големия пакет едва ли ще има преди срещата на Г-20 в Маями през декември.

Доставката от 2 октомври не променя съотношението на силите в небето над пролива, а доводът на Сун има резон: Китай разполага с изтребители от пето поколение, докато Тайван няма нито един. Износът на F-22 е забранен за всички чужди държави със закон от 1997 г. Вашингтон досега не е склонен да предостави F-35, пише Reuters, макар Тайпе да е търсил версията F-35B с късо излитане и вертикално кацане. Промяната е в мащаба и в мястото на базиране. След изпълнението на сделката Тайван ще разполага с 205 самолета F-16 с общ радар, общо въоръжение и обща поддръжка. Всички нови машини ще бъдат в Чихан, срещу водите, в които действат китайските самолетоносачи. Пекин и Тайпе всъщност спорят за едно и също: дали бойните самолети ще оцелеят на земята достатъчно дълго, за да излетят. Сун залага на ударите по укритията и пистите, а Ку – на източния бряг зад планините.

Първоначалният срок за приключване на доставките на всички 66 изтребителя – до края на 2026 г. – почти сигурно няма да бъде спазен: остават 64 самолета и 3 месеца, а министърът обещава само, че доставените няма да се ограничат до тези два. Колко бързо промяната ще стане реална, ще покажат три фактора: колко F-16 ще кацнат в Чихан до края на годината, кога Viper Shield ще бъде монтиран в самолетите, които вече са там, и дали 7-о авиационно крило ще разполага с пилоти за всички тях.

Американски служители смятат китайско нахлуване в Тайван преди 2028 г. за малко вероятно

🇨🇳⚔️🇹🇼 Китайско нахлуване в Тайван по-рано от 2028 г. се смята за все по-малко вероятно, въпреки че държавният глава Си Дзинпин е наредил на армията си да бъде готова да превземе острова със сила до 2027 г. Това смятат служители на американското разузнаване, цитирани от Reuters на 1 октомври. Причините, които изтъкват, са две – кампанията за борба с корупцията в Народната освободителна армия е забавила нейната бойна готовност, а Пекин изчаква изборите за президент в Тайпе, които се очаква да бъдат проведени през 2028 г. и от които част от китайските официални лица се надяват да излезе правителство, по-склонно да приеме властта на Пекин.

Според източниците на Ройтерс обратен за Пекин изход от вота би повишил риска след 2028 г. Същите източници твърдят, че Пекин може все по-често да обмисля употребата на сила от 2028 г. натам, в случай Демократичната прогресивна партия (ДПП), която държи президентския пост от 2016 г. спечели четвърти пореден мандат, и особено ако бъде преизбран президентът Лай Чин-те. „Ако това се случи, мисля, че 2028 г. става доста напрегната“, посочи един от служителите. Лай е на поста от май 2024 г. и заедно с партията си отстоява отделната от Китай идентичност на Тайван, докато Пекин смята острова за неотменима част от своята територия. Говорителката на тайванския президент Карън Куо отговори, че при Лай Тайван ще укрепва самоотбраната си и ще работи с демократичните си съюзници, включително САЩ, за да запази статуквото. „Тайван няма да се откаже от ангажимента си към демокрацията и свободата пред лицето на каквато и да е военна заплаха“, добави тя.

Срокът 2027 г. задава спешността, с която американски администрации една след друга отговарят на Китай в Индо-Пасифика. Народната освободителна армия догодина навършва 100 години. Първи за указанието на Си заговори публично директорът на ЦРУ Уилям Бърнс през февруари 2023 г. Тогава той подчерта, че то не означава непременно решение за нахлуване през 2027 г. или която и да било друга година. Пекин никога не е потвърждавал публично такава заповед, а анализатори, на които се позовава Reuters, тълкуват срока като ориентир за готовност, не като график за война.

Разузнаването на САЩ смекчи тълкуването си още през март. В годишния доклад за заплахите то записа, че китайските лидери не планират нахлуване през 2027 г., нямат конкретен срок за обединение и предпочитат да го постигнат без сила. Bloomberg свърза промяната с широкия стремеж на администрацията на Тръмп за по-помирителен тон спрямо Пекин. Сред факторите, които Пекин ще претегли, преди да избере военен път, докладът посочи готовността на армията, политиката на Тайван и намесата на САЩ в евентуален въоръжен конфликт. Новата оценка обвързва първите два фактора с конкретен календар.

Чистката е стигнала до върха на командването. Си не е отменил целта въоръжените сили да разполагат до 2027 г. със способност да превземат Тайван, но през 2025 г. те са постигнали по-малко, отколкото навярно са планирали, заради кампанията срещу корупцията. Централната военна комисия, висшият военен орган на страната, е останала с 2 действащи членове от 7, влезли в нея през октомври 2022 г.: председателя Си Дзинпин и заместник-председателя Джан Шънмин. Последно генералите Джан Юся и Лиу Джънли бяха отстранени от държавната комисия на 28 август. Лиу беше начело на Обединения щаб – органа, отговорен за планиране и координиране на бойните операции, в който би се подготвяла и всяка десантна операция.

Изоставането си личи в ученията, твърди един от американските служители. През 2025 г. те били по-малки и по-безобидни, отколкото в предходните години, а през 2026 г. донякъде се възстановили, без китайското военно ръководство да е доволно от готовността на войските. Поне последното учение от миналата година не пасва на това описание. На 29-30 декември Източното бойно командване, което отговаря за района на Тайван, проведе учението „Мисия правосъдие 2025“ с участието на сухопътните сили, флота, авиацията и Ракетните войски. Обявената задача беше да се отработи блокада на ключови пристанища и райони. По оцетнка на Енрико Кау от Тайванската асоциация за стратегически изследвания това е второто по мащаб от 7-те най-мащабни учения след визитата на тогавашния председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе през август 2022 г. Ракетна артилерия стреля в морето на 24 морски мили от тайванския бряг.

Според същия служител Пекин е извлякъл безценен урок от войните в Украйна и Иран: започне ли веднъж операцията, тя трябва да напредва бързо, без войските да затънат в продължителен конфликт. За разлика от руската армия, която през февруари 2022 г. нахлу в Украйна по суша, Китай първо трябва да прекоси Тайванския проток, широк 130 км в най-тясната си част. „Твърде много елементи все още не са на мястото си за онова, което би било най-трудната военна операция, предприемана от която и да е армия, вероятно след десанта на съюзниците в Нормандия“, смята служителят. Докладът на разузнаването от март описва същото ограничение: китайски официални лица признават, че евентуален десант в Тайван е изключително труден и с висок риск от провал, особено ако САЩ се намесят.

За значението на резултата от изборите в САЩ източниците не са единодушни. Според трима от тях Пекин ще иска да види и изхода от президентските избори през ноември 2028 г., особено след като избирателите в Америка подкрепят все по-малко военни намеси зад граница. Служителят, който говори за напрегнатата 2028 г., смята, че в Пекин виждат демократите и републиканците като до голяма степен единни за Тайван. „Според мен той не става толкова решаващ фактор, колкото би могъл да бъде преди 15 години“, казва той за американския вот. Самият Доналд Тръмп омаловажава риска Китай да нападне Тайван, докато е начело на Белия дом. През август 2025 г. той сподели в ефира на Fox News, че Си му е обещал: „Никога няма да го направя, докато си президент[...] Но аз съм много търпелив и Китай е много търпелив“. Вторият мандат на Тръмп изтича през януари 2029 г. – година след изборите в Тайван.

След визитата си в Пекин през май Тръмп отлага „зелената светлина“ за нов пакет въоръжение за Тайван на стойност 14 млрд. долара, който нарича „коз в преговорите“. На 23–25 септември той посрещна китайския държавен глава във Вашингтон и след срещата сподели само, че Тайван е бил обсъден и Си знае позицията му. Американската стратегия от години стъпва на въоръжаването на Тайван, за да може островът да удържи китайските сили достатъчно дълго, докато САЩ и други държави му се притекат на помощ. Пентагонът не пожела да направи коментар по оценката, а министерство на външните работи на Китай и посолството му във Вашингтон не отговориха на Reuters.

Междувременно Пекин говори за мирно обединение. На приема за националния празник на 30 септември Си Дзинпин призова за „мирно развитие на отношенията през протока“ и напредък във „великото дело на националното обединение“, като отново се обяви срещу привържениците на независимостта на Тайван и намесата на външни сили. На 10 април той прие Джън Лиуън, председателката на опозиционния Гоминдан. Партията ѝ се застъпва за по-тесни връзки с Пекин. Срещата беше първата между лидерите на Гоминдана и Китайската комунистическа партия от 2016 г.

Първата проверка на настроенията на демократично управлявания остров предстои на 28 ноември, когато се избират кметове, окръжни управители и съветници. В последните два цикъла местният вот не предсказа президентския. Гоминданът взе мнозинството от 22 кметски и окръжни поста на местните избори през 2018 и 2022 г., но по-малко от 14 месеца след всеки от тях губеше президентската надпревара от ДПП.

В цитираната от Reuters оценка фокусът се измества от 2027 г. като срок за военна готовност към изборите през януари 2028 г. Изпразнената Централна военна комисия и докладът на американското разузнаване от март са сред водещите аргументи на източниците за по-нисък риск преди изборите. Това не означава край на военния натиск: от август 2022 г. Пекин е провел 7 големи учения, последното от които отработи морска блокада на Тайван. Оценката на източниците би имала допълнителна опора, в случай че кадровият вакуум във военното ръководство се запази и Пекин продължи да разширява политическите контакти преди вота

📽️ Видео: Учението „Мисия правосъдие 2025“, проведено от Източното бойно командване на Народната освободителна армия в Тайванския проток и около острова, с обявена задача да отработи блокада на ключови пристанища, 29-30 декември 2025 г. (CGTN)

Тайван строи дронов парк за масова асиметрична отбрана

🇹🇼 Тайван започна изграждането на индустриален парк за аерокосмически и безпилотни технологии, който трябва да превърне островната електронна промишленост в производствена основа за масова асиметрична отбрана срещу комунистически Китай. Президентът Лай Цинде откри новия кампус на Националния институт за наука и технологии „Чуншан“ (NCSIST) в Минсюн, окръг Цзяи, с което беше дадено начало на строителството на съседния комплекс, докато правителството готви първи пакет от над 40 000 дрона за крайбрежна атака, 600 разузнавателни дрона и 100 малки безпилотни катера от тип камикадзе.

Държавният кампус и индустриалният парк в Минсюн разпределят задачата между публичния и частния сектор. В източния кампус NCSIST вече са вложени над 1,1 млрд. тайвански долара в хангари за системна интеграция, лаборатории, изпитателна инфраструктура и изследователски корпус. Там ще се разработват, проверяват и произвеждат бойни дронове. Западно от него бяха инвестирани 6,9 млрд. тайвански долара в индустриалния парк, планиран за финализиране през 2028 г. Той трябва да събере цехове за производство, лабораторно оборудване, изпитателно летище и развойни звена на местни и чуждестранни компании.

Така Цзяи получи не отделен завод, а свързан цикъл: държавният институт определя военните изисквания и провежда изпитания на образците, частни предприятия произвеждат платформите и компонентите за тях, а крайбрежният полигон осигурява проверка в условия, близки до реалните. В същия район от 2022 г. работи Азиатският център за иновации и приложения на безпилотни платформи в Тайбао. Според президентството секторът вече обхваща над 267 местни компании, а стойността на произведените през 2025 г. дронове вече стигна 12,9 млрд. тайвански долара – повече от два и половина пъти над равнището от предходната година.

Тази база расте бързо, но тръгва от сравнително ниско ниво. През май месечният капацитет е бил около 15 000 дрона, докато Министерството на икономиката поставя цел за 100 000 месечно до 2030 г. Държавната програма за сектора отделя още 44,2 млрд. тайвански долара до края на десетилетието. Покачването няма да дойде само от по-големи монтажни линии: военните модели изискват защитени комуникации, проверен софтуер, устойчивост срещу заглушаване и проследим произход на компонентите. Именно тук съседството между NCSIST и частните производители може да съкрати пътя от прототипа до серийното изделие.

Промишленото разширение съвпада с рязка промяна в мащабите на военната заявка. Приетият на 27 август и обнародван на 11 септември закон задава рамка в размер на 240 млрд. тайвански долара за шестгодишен период. Той възлага на Министерство на отбраната да дава предимство на произведени в страната евтини и ефективни платформи. Военните поръчки остават под неговия контрол, а Министерство на икономиката ще координира развитието на сектора чрез специален национален комитет.

Първият пакет е част от допълнителен бюджет, внесен от правителството през септември. Той включва над 40 000 крайбрежни ударни дрона, 600 дрона за наблюдение и разузнаване и първите над 100 малки ударни катера. Това са планирани покупки, които още изискват парламентарно финансиране. По-широката заявка очертава потенциален мащаб до 208 200 еднопосочни ударни, 1446 разузнавателни дрона и 1320 надводни дрона, но темпът ще зависи от отделните годишни бюджети и от способностите на индустрията да покрива военните стандарти.

Логиката зад заявените 40 000, 600 и 100 дрона е пряко обвързана с географията на островната държава. Разузнавателните БПЛА трябва да откриват и проследяват китайски кораби в пролива и във водите около острова. Платформите за крайбрежна атака и еднопосочните катери осигуряват голям брой разпръснати средства срещу десантни групи, транспорт и ескорти. Те биха могли да подават координати директно към крайбрежните противокорабни ракетни комплекси или самостоятелно да поразяват цели, принуждавайки противника да открива и неутрализира голям брой малки носители, вместо ограничен брой големи бойни платформи.

Това е разковничето на асиметричната отбрана, която Тайпе изгражда: да увеличи цената и сложността на китайска блокада или десант чрез оръжия, които са по-евтини, подвижни и заменяеми. Министерството на отбраната определя като приоритет безпилотни платформи, подлежащи на лесно и евтино производство в мащаби, на ремонт и бърза модернизация. През септември армията проведе и първите си съвместни бойни учения с няколко вида ударни дронове, съчетани с ракети и други конвенционални средства.

Новият арсенал добавя промишлено измерение към отбранителната доктрина. В една война на изтощение първоначалният запас не е достатъчен: загубените дронове трябва да се заменят, софтуерът да се променя срещу нови средства за електронно противодействие, а поразените единици да се завръщат бързо в строя. Затова местните цехове, изпитателни площадки и сигурен достъп до електронни компоненти са определящ фактор за бойната устойчивост, а не само икономическата политика.

Лай свърза проекта с по-задълбочено сътрудничество между демократичните държави с цел изграждане на надеждна верига за доставки без зависимост от китайски компоненти. Тайван разполага със силна база в полупроводниците, комуникационната техника и прецизното производство, но няма да може автоматично да премахне зависимостите. Контролът върху произхода на полетни контролери, комуникационни модули, камери, двигатели и батерии ще бъде толкова важен, колкото сглобяването на корпуса. Целта е да може не просто да произвежда повече дронове, но и да ги поддържа при прекъснати външни доставки.

Именно тук се откроява основното ограничение. Законът от септември полага основите на бюджетна рамка за следващите шест години, но средствата минават през годишния бюджет, което оставя темпа на поръчки зависим от парламентарни преговори. Поддръжниците на този модел изтъкват, че ежегодното договаряне дава възможност на спецификациите да не изостават от бързото технологично обновяване. Министерството на отбраната обаче е планирало 42,1 млрд. тайвански долара бюджет за обхванатите категории през 2027 г. над основния годишен ориентир от 40 млрд. Всеки такъв недостиг ще изисква ново политическо съгласие.

Анализът на авиационния инженер Мън Кит Тан в CommonWealth стига до заключението, че капацитет за производство, военен запас и способност за попълване са различни величини: фабриката може да сглобява хиляди апарати, без армията да е договорила резервни количества, компоненти, изпитания и логистика за същите темпове. Това е по-силната контра-хипотеза срещу политическата картина на готов „дронов щит“.

Строежът в Минсюн все пак показва, че Тайван вече не третира дроновете като допълненителен аксесоар в арсенала от изтребители, кораби и ракети. Отговорните фактори в отбраната на острова вече им отреждат водеща позиция в планирането на отбраната, бюджета и индустриалната политика. Ако парламентът реши да одобри навреме поръчките, ако паркът бъде завършен през 2028 г. и ако местните доставчици докажат произхода и устойчивостта на ключовите компоненти, Тайпе вероятно ще се сдобие с инструментариума да поддържа маса от разузнавателни и ударни платформи, способни да затруднят китайска операция още на морските подстъпи. Обратният резултат ще си проличи по прекратените годишни поръчки, забавеното строителство или продължаващата зависимост от китайска електроника – признаци, че заявеният арсенал остава число в бюджета, а не постижим боен запас.

Китайската армия търси хуманоидни роботи и моделира с тях щурм на сгради

🇨🇳🤖 Китайските военни структури ускоряват проучването на бойните приложения на хуманоидните роботи и вече планират тяхната употреба в бъдещи бойни действия. Това показва преглед на Reuters на над 100 обявления за военни поръчки, академични изследвания, патенти, официални публикации, държавни регистри и материали на компании от сферата на отбраната. Някои документи досега не са били публикувани, обхващат периода 2024–2026 г. и се концентрират върху машинното възприятие, прецизното манипулиране на предмети и данните за обучение на роботите.

Два дни след края на Световните игри на хуманоидни роботи в Пекин официалният вестник на Народната освободителна армия „PLA Daily“ изведе свой собствен извод от демонстрациите и призова изследователи да ускорят прехвърлянето на най-напредналите технологии от лабораториите към армейските полигони с перспектива за създаване на роботизирани „бойци“. На второто издание на игрите, проведено в периода 22-26 август, машините боксираха, танцуваха и се спъваха пред развеселени трибуни. „Тянгун Ултра“ на Пекинския център за иновации в хуманоидната роботика пробяга 100 метра за 8,86 секунди при световен рекорд на Юсейн Болт от 9,58 секунди.

Между тази демонстрация и бойното поле обаче има огромна пропаст. Reuters не откри данни Китай да е разположил въоръжен хуманоиден робот в действаща част, а настоящите системи остават енергоемки и ненадеждни извън контролирана среда. В реални бойни условия възникват много непредвидими фактори, които могат да затруднят машините по начини, които трудно се моделират предварително, посочва Аарон Джонсън, професор по машинно инженерство в университета „Карнеги Мелън“. Но документите показват, че китайските военни вече считат преодоляването на тази дистанция за задача с конкретен хоризонт.

Той се забелязва в изследване от август 2025 г. на изпитателния център към Националния университет по отбранителни технологии (НУОТ) в Сиан. Авторите моделират градски щурм, в който шест „бойни робота“ – хуманоиди, роботи-кучета или други безпилотни наземни машини – са разпределени между две щурмови групи и заедно с пехотата прочистват заета от противника сграда етаж по етаж и стая по стая. Авторите на изследването посочват, че технологиите, необходими за такъв сценарий, вероятно ще са достъпни до 5–10 години. Изследването не уточнява по какви конкретно правила роботите биха откривали огън, какво оръжие биха носили и как се очаква да действат при среща с цивилни.

Интересът може да се проследи поне до 2024 г. Тогава НУОТ и Академията на военните науки организират форум по бойни технологии със специална сесия за военните приложения на хуманоидните системи. През юни 2025 г. университетско състезание на НУОТ вече включва задачи с директно военно приложение. Една дисциплина симулира „проникване зад вражеските линии“ – навлизането в даден район, картографиране и откриване на цели. Друга включва проверка на документи, дисциплинарни инспекции и патрули на военни бази. Самият университет описва състезанието като полигон, от който хуманоидите трябва да „тръгнат към бойното поле“.

Обществените поръчки следват посока. През май 2025 г. армията обяви търг за закупуване на хуманоиден робот, включително неговото инсталиране и техническо обучение за работа със системата. Четири месеца по-късно обявление с адрес за контакт в НУОТ потърси „система за интелигентно възприятие и прецизно манипулиране на въплътен хуманоиден робот“. През юни 2026 г. армията задели около 300 000 долара за система за събиране и етикетиране на данни от камери, радар и датчици за движение, включително данни за терена, по който машините могат да се придвижват. Reuters не е успяла да установи дали търговете са изпълнени и кои компании са ги спечелили.

До 2026 г. тези разработки започват да излизат извън средата на военните академии и навлизат в сферата на отбранителната индустрия. Хуманоидът „Фуси“ на държавния конгломерат Norinco е описан във фирмени материали от август като подходящ за караулна служба, разузнаване за всякакви метеорологични условия, автоматизирано патрулиране и работа в опасна среда. Според тези материали „Фуси“ може да свърже със система за телеоперация, позволяваща на човек да управлява машината дистанционно. Пълната автономия остава едно от най-големите предизвикателства пред хуманоидните роботи – не се решава, а временно се заобикаля: операторът остава включен в директното вземане на решения, като роботът може да изпълнява задачи, за които все още не е способен да действа самостоятелно.

Китай разполага с изключително силна промишлена база за подобно развитие. Според BofA Global Research през 2025 г. китайски производители осигуряват около 95% от световните доставки на хуманоидни роботи. Същата индустриална екосистема вече снабдява и военния сектор, докато армията разработва собствени приложения на технологията.

САЩ развиват сходни направления. През 2025 г. американската армия обяви конкурс за „милитаризирани хуманоидни способности“ с предвидени роли в разузнаването, охраната, разчистването на препятствия, работата с опасни вещества и изпълнението на настъпателни и отбранителни задачи в градска среда. До 10 финалисти трябва да изпитат своите системи със специалисти на американската армия през 2026 г. Около 1,25 млн. долара са предвидени за финансиране на последващи договори. Американската роботика обаче изостава съществено при двуногите и четириногите платформи. През август Ройтерс съобщи, че водещият световен производител Unitree използва разработки, финансирани от американските военни, при някои от най-продаваните си кучета-роботи.

Ключов практически ориентир за Пекин е войната в Украйна. Там полуавтономните дронове, използващи изкуствен интелект за навигация и насочване, извършиха радикална трансформация на разузнавателните и ударните операции, а наземни роботизирани платформи вече се използват масово за превозване на товари и евакуация на ранени. Reuters вече документира усилията на китайската армия да извлече ключови поуки от най-кръвопролитния конфликт в Европа след Втората световна война.

Къде точно се вписва двуногата конфигурация, остава спорно дори сред специалистите по роботика. Подобренията в баланса, възприятието и издръжливостта биха могли да направят хуманоидите полезни в сгради, тунели и вътрешните пространства на кораби, оценява Джуо-Мин Чоу, изследовател в Института за национална отбрана и изследвания на сигурността в Тайван. „Двете им ръце и двата им крака биха могли на теория да съчетаят придвижване, катерене и работа с предмети“, смята тя. За по-прости разузнавателни или логистични задачи обаче четириногите, верижните и колесните платформи остават по-евтини и лесни за масово разгръщане.

Тайван е мястото, където Пекин вече демонстрира публично как си представя участието на такива системи в евентуален военен конфликт. През декември Командването на източния театър публикува видеомонтаж, генериран от AI, в който хуманоиди и четириноги машини разгромяват отбраната на острова в хипотетичен бъдещ сценарий.

Правните и етичните въпроси обаче остават неразрешени и китайските военни публикации ги обсъждат открито. Статия от юли 2025 г. в PLA Daily допуска, че ролята на хуманоидните роботи може да се развие от поддържащи функции към директно участие в бойните действия. Авторът разглежда и условията, при които робот би получил разрешение да открие огън по жива цел, след като тя бъде потвърдена от човек.

Международният комитет на Червения кръст предупреждава, че автономните оръжейни системи трудно биха разпознавали надеждно признаците на предаване, тъй като подобна преценка зависи от конкретната обстановка, поведението и намеренията на хората. Пентагонът изисква правна оценка и изпитания в реалистични условия, а през март Министерството на отбраната на Китай заяви, че оръжията с изкуствен интелект трябва да останат под човешки контрол.

Тези правни и етични ограничения не са спрели техническата работа. Ван Юнхуа от Академията на военните науки изброи в коментар от ноември основните нерешени проблеми – придвижването, възприятието и интелигентността на машините – и посочи условията, при които те могат да бъдат преодолени: технологичен пробив, по-ниска себестойност и производство в промишлен мащаб. Ако това се случи, написа той, „хуманоидните роботи ще се изсипят на бойното поле“.

Поне две от условията, посочени от Ван, вече се развиват бързо в Китай: себестойността намалява, а серийното производство се разширява, като китайските компании осигуряват около 95% от световните доставки на хуманоидни роботи. Не е установено обаче, че необходимият технологичен пробив за надеждно бойно използване вече е настъпил.

Затова посоченият срок от 5 до 10 години изглежда по-скоро като работен времеви хоризонт, отколкото като далечна теоретична прогноза. По-силно потвърждение за преминаване към реално военно внедряване би било обявление за поръчка, което назовава конкретен модел и приемащо подразделение, или появата на хуманоидни роботи в бригадно учение вместо само в университетски състезания. Оценката би отслабнала, ако поръчките останат концентрирани в научните институти, а практическите роли на машините не излязат извън караулната служба и патрулирането.

Анализ: Макетът на Тайпе расте открито, докато ракетните шахти се укриват

🇨🇳🛰 На учебния полигон „Джужъхъ“ в пустинен район на провинция Вътрешна Монголия, Народната освободителна армия поддържа пълноразмерно копие на няколко от пресечките в централната част на Тайпе, където са концентрирана органите на тайванската власт: Президентски дворец, съдебната власт, Министерство на външните работи и подземния коридор от президентското седалище до съда. Обектът се изгражда от 2014 г. насам и няма данни през някой от досегашните етапи да е извършван системен опит да бъде скрит от сателитно наблюдение. Отделни негови елементи дори са показвани в ефира на китайската държавна телевизия.

Разрастването на комплекса е проследено от Института за фундаментални национални въпроси в Япония в сателитни изображения на Maxar Technologies, а резултатите са публикувани от вестник Sankei Shimbun на 1 октомври 2025 г. Строителството на макета на Съдебния юан е започнало още към края на август 2020 г. и е завършило през 2021 г. Постройката с червен покрив точно до него, която възпроизвежда командването на резерва към Министерство на отбраната, е издигната между ноември 2023 и април 2024 г. Учебната зона около модела на президентското седалище междувременно се е увеличила близо три пъти спрямо 2020 г.

В края на юли The Telegraph описа по изображения от Google Earth и няколко други реплики на обекти извън центъра на Тайпе. На 27 юли говорителят на Министерство на отбраната в Тайпе генерал-майор Сун Лифан заяви, че ведомството е напълно наясно със съществуването на въпросните макети: „Разкриването на тази информация ни напомня, че заплахите, пред които сме изправени днес, са изключително сериозни.“

Самата база не е аномалия. Джужъхъ е използвана за подготовка на бронетанкови части още от 1957 г. Към днешна дата функционира като център за обучение на общовойскови съединения от 2007 г. С площ от 1066 кв. км полигонът е най-големият в континентален Китай. Там постоянно е разположена 195-а общовойскова бригада, изпълняваща ролята на условен противник – т.нар. „синя армия“ – и използва командни процедури и тактика, моделирани по практиките на американските и натовските сухопътни войски.

В ежегодните маневри „Куаюе“ участващите бригади се изправят последователно срещу нея в двустранни учения. Такъв модел използва Националният учебен център в полигона Форт Ъруин, Калифорния, където ротационно пристигащи формирования се обучават срещу 11-и бронекавалерийски полк, който е постоянно базиран там. Като модел на подготовка Джужъхъ и Форт Ъруин имат редица прилики.

Съществената разлика се крие в един ограден участък от китайския полигон. Във Форт Ъруин са издигнати Разиш, Медина Джабал и Медина Уасл – измислени населени места с над 785 модулни постройки с фасади, които могат да бъдат променяни според сценария на конкретната ротация. Тези учебни градове служат за отработване на общи умения като навлизане в квартал, прочистване на помещения, движение на колона по тесни улици.

В Джужъхъ обаче не е възпроизведен абстрактен правителствен квартал, а съвсем конкретно специалната зона Боай – административното ядро на Тайпе. Не става въпрос за условна административна сграда. Става въпрос за точно копие на президентското седалище заедно с уличната мрежа около него. Единият полигон възпроизвежда тип обстановка, другият – конкретно място.

Сходството е забелязано рано. През юли 2015 г. по време на годишните учения „Куаюе-2015“, тайванските медии разпознаха в репортаж на CCTV-7 червено-бяла 5-етажна постройка с централна кула. The Diplomat уточнява, че сградата е дълга 136 и широка 64 метра – размери, които отговарят на Президентския дворец в Тайпе. Кадрите показваха войници, настъпващи към нея.

На 23 юли 2015 г. Министерство на отбраната на Китайската народна република отговори публично, че това е рутинно годишно учение, което не е насочено към конкретна цел. Две години по-късно участъкът попадна отново в телевизионните кадри. На 30 юли 2017 г. Пекин проведе именно в Джужъхъ военен парад по повод 90-годишнината на Народната освободителна армия, излъчван на живо по китайската държавна телевизия, а тайванското онлайн издание ETtoday отново разпозна постройката, наподобяваща Президентския дворец.

Обектът продължава да се използва редовно. Според анализа на сателитни снимки от японския институт през юли 2022 г. около моделите на президентството и външното министерство са били поставяни пътни прегради, след което в квартала са навлизали бронирани машини. През август 2022 г. там са отигравани настъпателни действия на формирование с мащаб на бригада, насочени към условна отбрана.

Подземният коридор от модела на президентското седалище до този на Съдебния юан е дълъг около 280 метра и разполага с напълно реален първообраз. През 2009 г. бившият президент Чен Шуейбиен разкри в съдебно заседание, че точно под булевард Боай минава тунел между президентството и старата сграда на Министерството на отбраната, днес заета от Контролния юан. Втори тунел свързва Шълинската резиденция с командния пункт „Хъншан“ – вкопания в планината команден център за военно време.

Наличието на първия тунел получи публично потвърждение през 2017 г., когато по време на гражданското учение „Уанан“ президентът Цай Инвен беше заснета вътре в него. Накагава Маки, изследовател в японския институт, тълкува подземния елемент на макета в Джужъхъ като препратка към правителствените укрития.

Оттук сравнението с исторически операции става по-информативно от това с обикновени учебни градове. В някои от най-добре документираните случаи, в които въоръжени сили са изграждали копия на конкретни обекти за подготовка на конкретна операция, тези макети са били временни, евтини и строго укривани.

Преди нападението над лагера за военнопленници Шон Тай през ноември 1970 г. американците изграждат във военновъздушна база Еглин копие от дъски и плат, което разглобяват в светлата част от деня, за да не бъде разпознато от съветските разузнавателни спътници. На него са проведени над 170 репетиции. Преди операцията в Абътабад през 2011 г. копие на комплекса е сглобено от шперплат, транспортни контейнери и телена мрежа в Харви Пойнт, а втори макет е изграден в Баграм. Екипът тренира там три дни.

Китайските военни програми също сочат, че когато Пекин смята скритостта за необходима, разполага със средства за нея. Изграждането на ракетното поле при Юмън започва през март 2020 г., докато последното надуваемо покривало над шахтите е свалено едва февруари 2022 г. Подобни куполи покриват още шахтите при Хами и Ордос. Целта на конструкциите е да затруднят анализа на строителните дейности от сателитни изображения.

Това е същият период, в който копието на Съдебния юан в Джужъхъ се изгражда на открито, без покривало и без маскировъчна мрежа. Следователно постоянната видимост на комплекса не може да се обясни само с неспособност за маскировка. Тя е съвместима с напълно съзнателно допусната откритост при наличие на демонстрирана способност чувствителни обекти да бъдат прикривани.

Репликите не се ограничават до административния център на Тайпе. По данни, цитирани от The Telegraph, в пустинните полигони на северозападен Китай са възпроизведени военноморската база Суао в окръг Илан, включваща макет на ескадрен миноносец от клас „Кийлун“, а също обекти от военноморска база Йокосука в Япония.

И двете места имат очевидна военна стойност. Суао е главното военноморско пристанище на източния бряг на Тайван и база на неговите ескадрени миноносци, отделено от протока от Централната планинска верига. В Йокосука са разположени предно базирани сили на ВМС на САЩ и щабът на Седми флот. Върху макетите на Суао и Йокосука се виждат следи от многократни попадения при ракетни изпитания, което показва, че те се използват и за проверка на точността на далекобойни оръжия.

Не всяка реплика обаче е мишена. В Джужъхъ има и копие на Айфеловата кула, за което подобно обяснение очевидно не е приложимо.

Най-силното възражение срещу приписването на прекомерно значение на макетите, не е, че и други армии имат подобни съоръжения. То е формулирано в редакционна статия на Taipei Times от 30 юли 2026 г. В нея се посочва, че статичният макет моделира неподвижна цел – реалният противник разполага с възможности за разсредоточаване и маньовър.

Тайванската авиация не би останала на открито в изчакване на своето унищожение. Тя би могла да бъде разпръсната между повече летища, преместена в укрепени хангари и подземни обекти или вдигната във въздуха преди първоначалната ударна вълна. ПВО допълнително усложнява задачата на нападателя във всеки от тези сценарии.

Морският десант остава сред най-сложните военни операции, а разгромът на противниковите въоръжени сили само по себе си не гарантира способност за задържане на враждебна територия – особено в плътната градска среда и планинския релеф на Тайван. Изданието припомня и че други такива макети са разпознати още през 2021 г. и това говори за установена практика, а не непременно за наскоро придобита способност.

Критиката е основателна именно за онова, което този полигон не може да пресъздаде: реалната съпротива от страна на противника, логистиката на мащабна операция и транзита през оспорвана морска акватория.

Краткосрочната оперативна картина около Тайван също не показва линеен ръст на китайската въздушна активност. През август 2026 г. Министерство на отбраната на Тайван регистрира 125 навлизания в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана – под половината от отчетените през същия месец на 2024 и 2025 г. През юли 8 дни минаха без нито едно отчетено пресичане на средната линия на Тайванския проток, а месечната активност се върна към нивата отпреди май 2024 г., когато Лай Чинте встъпи в длъжност.

Спад обаче се наблюдава единствено в небето. За първите 21 дни на август около острова са отчетени 152 невоенни плавателни съда от континентален Китай, около 60% от които принадлежат на бреговата охрана. Комбинацията по-скоро накланя везните към пренасочване на натиска, отколкото към неговото изчезване.

Междувременно Тайпе не прави компромис с подготовката на собствената си отбрана. На 27 август 2026 г. Законодателният юан прие извънреден бюджет в размер на 240 млрд. нови тайвански долара за дронове и други видове безпилотни системи. 3 от оперативните зони на острова проведоха учения с бойни стрелби, в които артилерията отработи водене на огън от разпръснати позиции и бърза смяна на огневата позиция.

Разширяването на комплекса в провинция Вътрешна Монголия също не корелира пряко с колебанията на месечна база в активността на китайската авиация около Тайван. Строителството продължава през целия период, включително когато броят на полетите намалява.

Учебната функция и публичната видимост на обекта не се изключват взаимно. Полигонът дава възможност за отработване на разстояния, ъгли и последователност на движение в конкретната улична мрежа – част от подготовката, която остава полезна независимо колко добре е наблюдавана отвън.

Същевременно Пекин разполага със средства за маскировка и ги е използвал при ракетните шахти, но не и при зоната Боай. Оттук нататък навлизаме в полето на интерпретацията. Накагава свързва тази публичност с психологически натиск, докато Министерството на отбраната на Тайван се ограничава до твърдението, че следи отблизо въпросния обект.

По-добре подкрепено от хронологията обяснение за строителството остава програмно, а не календарно: съоръжение, което се разширява поетапно от 2014 г. насам, по-скоро обслужва дългосрочна програма за подготовка, отколкото конкретна дата.

Този прочит може да се провери спрямо бъдещото развитие на комплекса. Ако при следващо разширение над зоната Боай се появят надуваеми покривала, маскировъчни мрежи или пък системното строителство в условия, затрудняващи наблюдението, това би било индикатор за повишена оперативна чувствителност и би отслабило сегашната оценка.

Ако вместо това участъкът продължи да нараства открито и сходни реплики се появят при други бази, това би засилило оценката, че става въпрос за програма с дълъг времеви хоризонт, а не подготовка, фиксирана към конкретна дата.

Второто засега е по-добре подкрепено от наблюдаемите данни. В продължение на над десетилетие обектът се разширява на отделни етапи – по една постройка или елемент наведнъж, като всеки от тях се изгражда в продължение на месеци.

Анализ: Китай добави отчуждаването на собственост в закона за мобилизацията

🇨🇳⚖️ Властите в Китай получиха не само правото за временно използване на частната собственост, последвано от нейното връщане, но и право за нейното отчуждаване. Новата поправка на Закона за националната мобилизация на отбраната беше приета в петък, 28 август от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители, обнародвана с указ №83 на председателя Си Цзинпин и влиза в сила от 1 октомври. Промяната си проличава още в заглавието на глава № 10: досегашното „реквизиция на граждански ресурси и обезщетение“ става „отчуждаване, реквизиция на граждански ресурси и обезщетение“. Добавеният термин преминава през цялата глава.

Разликата между реквизицията и отчуждаването е разликата между временно ползване и трайно отнемане на собствеността. Реквизицията дава на държавата правото да използва дадена вещ, но без да прехвърля собствеността върху нея. Чл. 67 задължава властите да я върнат обратно след употребата, а ако тя е била преустроена за военни нужди – предварително да възстановят нейната първоначална функция. В същото време при отчуждаване самата собственост преминава към държавата и вещта не подлежи на връщане. До 30 септември мобилизационното право познава само първата възможност; от 1 октомври към нея се добавя и втора.

Успоредно с това се разширява понятието за граждански ресурс. Редакцията от 2010 г. изброи съоръжения, оборудване, места и „други материали“. Новият чл. 63 изрично включва в него превозни средства и заменя „материали“ с по-широкото понятие „ресурси“, което в рамките на китайския правен език може да обхваща и нематериални активи.

Прочетено заедно с чл. 7, който предвижда система за осигуряване на нужните за мобилизацията данни и разрешава тяхното активно събиране и използване, новото определение отваря възможност за обхващане на активи, каквито законодателят от 2010 г. не е имал предвид. Чл. 11 въвежда насрещно задължение: всеки, който в хода на мобилизационната работа узнае държавна, служебна или търговска тайна, лични данни или обстоятелства от личния живот, е длъжен да ги пази и няма право да ги предоставя на трети лица.

Режимът на обезщетяване също се конкретизира и засилва. Старият чл. 58 обещава компенсация „съгласно съответните държавни разпоредби“, докато новият чл. 67 изисква тя да бъде „справедлива и разумна“. Така засегнатото лице получава нормативно основание да оспори размера на обезщетението, каквото липсваше до този момент.

Голяма част от разпространения прочит на закона обаче описва не новата редакция, а набор от правила, които действат още от 1 юли 2010 г.

Възрастовите граници – от 18 до 60 години за мъжете и от 18 до 55 години за жените – са записани в чл. 58 по същия начин, както в чл. 49 от поправката, внесена преди 16 години. Добавено е единствено уточнението „съгласно закона“. Тези граници не се отнасят до призоваване за военна служба.

Предвиденото задължение е отбранителна повинност: подпомагане на войските, предотвратяване и ликвидиране на щетите от бойни действия и съдействие за поддържане на обществен ред. Военната служба и призоваването на резервисти се уреждат от други два акта – Закона за военната служба, преработен през 2021 г., и Закона за резервистите, приет в края на 2022 г.

Освобождаванията от военна повинност също са пренесени и дори разширени. Те обхващат персонала на детските ясли и градини, домовете за деца и възрастни хора и рехабилитационните центрове; учителите и служителите в задължителното образование; бременните и кърмещите жени; болните и трайно неспособни за труд; както и служителите в междуправителствени организации.

Задължението на всяка една организация и лице да се подчини на законовата реквизиция на гражданските ресурси е вписано в чл. 55 от стария текст и вече се пренася в чл. 64. Единствената значителна промяна се явява добавянето на правилата за отчуждаване.

Същото важи за защитата по чл. 65. Вещите и жилищата, необходими за личния и семейния живот, остават извън обхвата на тези мерки. Защитени остават и ресурсите, чрез които социалните заведения обслужват деца, възрастни хора и хора с увреждания.

Запазена е поредността на принудителните мерки. Чл. 78 и чл. 79 повтарят конструкцията от 2010 г.: първо се издава разпореждане нарушението да се отстрани в определен срок, а при неизпълнение задължението се осъществява принудително. За юридически лица е предвидена и глоба, т.е. глобите за предприятията не са новост от сега, а съществуват още от 2010 г.

Най-важното запазено ограничение се отнася до момента, в който описаните правомощия биха могли да се задействат. Глави 9 и 10, съответно за военната повинност и за реквизицията и отчуждаването, се прилагат само след решение на държавата да пристъпи към отбранителна мобилизация. Това е записано и в чл. 57, и в чл. 63.

По силата на чл. 13 решението принадлежи на Постоянния комитет, а председателят трябва да издаде тази заповед. Чл. 14 предвижда и изпреварваща процедура: при пряка заплаха, която изисква незабавни мерки, Държавният съвет и Централната военна комисия могат да приложат всички предвидени механизми по този закон и едновременно с това да докладват на Постоянния комитет. И тази клауза съществува от 2010 г.

Наказателната глава обаче е разширена и именно там възникват новите задължения за отделния човек. Три от съставите по чл. 78 нямат аналог в стария закон.

Първият обхваща отказа или забавянето при предоставянето на статистически данни за мобилизационния потенциал, както и подаването на неверни, неточни или непълни данни. Чл. 26 включва това проучване в държавната статистическа система, а при обявена мобилизация позволява на канцеларията на съответния комитет да събира информацията пряко.

Вторият нов състав е създаване и споделяне на неверни сведения относно мобилизацията. Чл. 72 урежда отделно съответната материя и възлага на компетентните органи контрола върху всички средства за масова информация.

Третият е отворената клауза за „други нарушения на закона“, с която завършват изброяванията и в чл. 78, и в чл. 79. Списъците в редакцията от 2010 г. са изчерпателни, докато новите оставят възможност санкциите да се прилагат и спрямо други неуточнени нарушения.

Разширява се и наборът от основания за обявяването на мобилизация. Старият закон я свързва със заплахи за суверенитета, единството, териториалната цялост и сигурността. Сега към тях се добавят и „интересите на развитието“ – навсякъде, където законът формулира основанието: в целта по чл. 1, в определението по чл. 2 и в процедурата по чл. 13.

Подборът на думи не се появява за първи път с настоящата поправка. Тя влиза в китайското военно право с преработения Закон за отбраната, който беше приет в края на 2020 г. и сега се пренася в специалния закон за мобилизацията. Това отговаря на официалната обосновка на ревизията. При нейното внасяне на 27 април законодателят посочи сред причините нуждата тя да бъде съгласувана със Закона за отбраната, Закона за военната служба и Закона за резервистите.

По същество обаче добавката разширява основанията далеч отвъд териториалната отбрана и вече включва защитата на икономически и външни интереси.

Пета глава също променя своя предмет. Там, където досега се говореше за армейски запас и призоваване на резервисти, вече става дума за запас от бойни кадри. Чл. 33 добавя регистрация във военни отчети към формите на този запас, наред със зачисляването към активни и резервни подразделения и т.нар. народно опълчение. Така потенциалният кадрови кръг е очертан по-широко, отколкото предполагаше досегашният термин „резервисти“.

Останалите промени отразяват характера на съвременната война, а не доказват конкретен срок за нейното започване. Чл. 8 предвижда мобилизационни сили в нововъзникващи области. Чл. 46 възлага оценяване на устойчивостта на веригите за доставки на военна продукция. Чл. 60 включва киберсигурност сред отрасли, обхванати от отбранителната повинност, наред с транспорта, съобщенията, енергетиката и медицината. Чл. 73 добавя и радиочестотния спектър към отраслите, които могат да се поставят под контрол при влязло в сила извънредно положение.

Чл. 6 създава и механизъм за проверка и оценка на мобилизационната способност, какъвто до този момент изобщо не съществуваше. Обемът на закона нараства съответно до 82 члена спрямо досегашните 72, при запазени 14 глави.

Малка на пръв поглед промяна в чл. 77 показва общата посока. Още от 2010 г. обявяването на мобилизация спира давностните срокове и производствата по съдебни дела, административни обжалвания и арбитражи. Сега към тях са добавени надзорните разследвания и производствата за държавно обезщетение.

Последното заслужава особено внимание, тъй като прекратява и механизма, чрез който гражданинът може да търси отговорност от държавата – включително при отчуждаване, за което не е получил обезщетение по смисъла на чл. 67.

Преурежда се и ръководството на системата за мобилизация. Според поправката от 2010 г. Държавният мобилизационен комитет работи под ръководството на Държавния съвет и Централната военна комисия. Чл. 17 от новата поправка го поставя под централизираното единно ръководство на Централния комитет на Китайската комунистическа партия, а чл. 3 обявява партийното ръководство за основен принцип на целите усилия по мобилизация. Правителственият апарат запазва своята изпълнителна функция.

Пропастта между наличието на законов текст и реалното му задействане можеше да бъде наблюдавано при руската инвазия в Украйна. Указ №647 от 21 септември 2022 г. въведе режим на частична мобилизация въз основа на законодателство, което до онзи момент не беше прилагано никога. Близо 4 години по-късно този указ остава в сила, тъй като не е отменян с отделен акт.

Една правна рамка може да остане неизползвана в продължение на десетилетия, да се задейства в рамките на един ден и след това да остане в сила за неопределен период от време. Законодателството в Китайската народна република определя какво ще може да прави държавата, ако бъде взето решение за мобилизация. Самият закон обаче не съдържа такова решение и не определя дата за него.

До подобна граница достигат и изводите, които документът позволява да се направят. Отрасловият списък по чл. 60 включва морски и сухопътен транспорт, пристанищна и съобщителна инфраструктура, медицина и доставки на храни и зърно. Това са именно ресурсите, от които би се нуждаела една мащабна операция за блокада или десант за овладяване на Тайван.

Всяко от тези направления обаче присъства и към чл. 51 от стария текст. От наличието им в закона не може да се заключи нито политическо намерение, нито конкретен срок. В новата редакция няма преходен режим, ускорен график или мярка, която да влиза в сила преди 1 октомври.

Поправката вече мина през две четения на 27 април и 28 август, като беше гласувана наред със Закона за медицинско осигуряване, обновения Закон за селското стопанство и изменения в Закона за адвокатурата. Първите подзаконови актове се очакват след 1 октомври 2026 г. Дотогава Пекин ще разполага с по-широка законова рамка и с никакво ново задължение да я задейства.

Чън Ли-уън отрече държавността на Тайван три месеца преди изборите

🇹🇼🗳️🇨🇳 „Тайван никога не е бил независим и никога не е бил държава“, заяви Чън Ли-уън, председател на Гоминдана. Думите ѝ прозвучаха в интервю за онлайн предаването на бившия телевизионен водещ Пън Уън-джън, излъчено на 7 август – три месеца и половина преди местните избори на 28 ноември, – и дойдоха от лидера на най-старата политическа партия в Азия и най-голямата опозиционна сила в Тайпе, управлявала дълги години еднолично острова начело с Чан Кайшъ.

Водещият определи сегашното положение като мирна независимост. Чън отхвърли определението и свърза мира в Тайван с конституционната рамка на Република Китай: заговори ли се за независимост, подчерта тя, всичко, на което хората се радват към настоящия момент, мигом ще стане на пепел. Тезата, защитавана от управляващата Демократична прогресивна партия, че островът е независим и затова допитване не е нужно, тя описа като самозаблуда и глупости и предизвика кабинета да свика референдум за отделяне – нещо, за което според нея няма да им стигне смелостта.

Центърът за изборни изследвания към Националния университет „Чънчи“ мери нивата на самоопределение от 1992 г. насам, а нагласите за бъдещия статут на острова – от 1994 г. Данните описват общество, в което незабавното отделяне или обединение са маргинални позиции, но изцяло китайската идентичност остава рядка. В допитването от юни 2026 г. 63,1% от анкетираните се определят като тайванци, 30,7% – паралелно като тайванци и китайци, а 2,5% – единствено като китайци. По въпроса за статута на острова незабавното обединение с Китай събира 1,3%, а 6,3% клонят към обединение. В обратната посока 4,5% искат незабавно отделяне, а 21,7% са склонни към него. Най-многобройна остава групата, която иска сегашното положение да се запази завинаги – 34,4%, най-високата стойност, откакто тази поредица започва през 1994 г.

Политическият отговор дойде почти изцяло от депутати, а не от институциите. Чън Пей-ю от управляващата формация изброи какво притежава Тайван – президент, въоръжени сили, съдебна система, избори, паспорт и 23 млн жители – и заключи, че тази политическа действителност не може да бъде отречена, независимо как човек определя статута; според нея реториката на председателката на Гоминдана се приближава все повече и повече до пекинската. У Съ-яо предложи Гоминданът изобщо да не издига кандидат за президент през 2028 г., щом според собствения му председател държава няма: Лу Сиу-иен, Дзян Уан-ан, Хан Куо-ю и самата Чън се надпреварват за поста. Лин Чун-сиен попита къде е отишла жената, която някога е искала да основе нация.

Този спор има и биографичен пласт. Чън Ли-уън учи право в Националния тайвански университет, участва в студентското движение „Дивата лилия“ през 1990 г. и става член на Демократичната прогресивна партия и на организация, която се застъпва за отделяне. Отдалечава се от зеления лагер, след като при идването си на власт той смекчава тази позиция. Днес Чън ръководи дълбокото синьо крило на Гоминдана и по време на своята кампания за председател заяви, че иска тайванците да могат гордо да казват, че са китайци. На 18 октомври 2025 г. тя спечели поста с 65 122 гласа, или 50,15%, пред бившия кмет на Тайпе Хао Лун-бин.

На 10 април 2026 г. Чън се срещна със Си Дзинпин в Голямата зала на народа в Пекин, което я превърна в първия председател на партията от десетилетие, повел партийна делегация на посещение в континентален Китай. Гоминданът и китайските комунисти стъпиха върху общата основа на консенсуса от 1992 г. и срещу тайванската независимост, а Си отново причисли острова към неразделната част от китайската територия. Партийният апарат защитава тази линия и сега: председателят на комисията по култура и информация Чън И-син публикува стенограмата на августовското интервю и обвини Formosa TV, че е извадила от контекста думите за обединението. Самата фраза за държавността обаче не беше поставена под въпрос от никого в синьото ръководство. Опровержението дойде отвън – от коментатора Хуан Уей-хан, който припомни каква беше позицията на бившия президент Ма Ин-джиу, че тайванците сами избират своя президент, и настоя, че независимо от името – Република Китай или Тайван – става дума за суверенна демократична страна, която не е подчинена на Китайската народна република.

Официална реакция липсва и в Тайпе, и в Пекин. Президентската канцелария не коментира изказването. Трайната позиция на президента Лай Чин-те, повторена по време на конгреса на управляващите, проведен през юли, е, че Тайван е суверенна независима държава с конституционно название Република Китай и че не е подчинена на Китайската народна република. Пекин също мълчи, но причината е календарна: службата по въпросите на Тайван обяви в края на юли, че редовните ѝ брифинги няма да бъдат провеждани на 5 и 12 август заради лятната пауза и ще бъдат подновени на 19 август.

Предизвикателството на Чън към управляващите да проверят тезата си с референдум стои на фона на шест допитвания, които Гоминданът и Тайванската народна партия готвят за деня на изборите. Нито едно от тях не засяга статута на острова: въвеждане на наказание с камшик за тежки престъпления, противопоставяне премахването на смъртното наказание, отмяна на политиката за Тайван без ядрена енергия, легализиране на медицинската евтаназия, насочване на приходите от пътни глоби към пътна безопасност и обществен транспорт и въвеждане на гласуване извън постоянния адрес. Гоминданът и неговият съюзник не събират подписи, а използват своето мнозинство в Законодателния юан, за да задвижат допитванията с решение на камарата; на 31 юли поправките в закона за референдумите преминаха към второ четене, след като исканията за преразглеждане бяха отхвърлени с 45 срещу 58 гласа.

Предизборната стратегия е насочена към други теми. Някаква форма на обединение подкрепят общо 7,6% от анкетираните, но в шестте въпроса за бюлетината обединението изобщо не присъства. На 28 ноември опозицията залага на енергетиката, наказателната политика и транспорта. Изказването на Чън изважда Гоминдана от тази рамка и го връща към националния въпрос – именно там, където обществените нагласи през последните три десетилетия устойчиво се отдалечават от традиционната партийна линия.

Първото вероятно обяснение е вътрешнопартийно. Чън дължи своя пост на дълбоко синия членски състав, който я избра с малко над половината от гласовете, и може да говори преди всичко на него, а не на онези, които се колебаят. Значение има и избраният формат. Пън Уън-джън прави своето предаване в YouTube, откакто Formosa TV свали политическото му шоу през април 2019 г.; някогашният застъпник на тайванската независимост беше обвинен в квалифицирана клевета заради твърденията си, че докторската дисертация на Цай Ин-уън е подправена, а през ноември 2021 г. Тайпейският районен съд го обяви за издирване, след като той остана в САЩ. Днес Пън заявява, че обединение през протока е възможно.

С това обяснение се конкурира и друго, за което самата Чън даде основание в интервюто. Тя заяви, че иска да се срещне със Си Дзинпин преди 2028 г. и да покаже, че стъпвайки върху основа на консенсуса от 1992 г. отношенията през протока могат да надминат осемте години на Ма Ин-джиу. При такъв прочит думите ѝ не са просто послание към собственото партийно ядро, а подготовка на политическия терен пред Пекин – с риск цената да бъде платена в местната кампания. Двете обяснения не се изключват. Те се събират в един и същ въпрос: колко струва на Гоминдана да задържи ядрото си.

Отговорът ще се види по номинациите и поведението на кандидатите. Повторят ли формулировката кандидатите на Гоминдана за кметове в Нов Тайпе, Тайчун и Тайнан, изборът ще е направен: кампания по националния въпрос. Дистанцират ли се, изказването ще остане позиция на председателя, а не партийна платформа. Следващата редовна възможност за официална реакция от Пекин е брифингът на Канцеларията по въпросите на Тайван на 19 август.

Бреговата охрана на САЩ прехвърли шест катера от Бахрейн към Сингапур и Филипините

🇺🇸⚓️🇨🇳 САЩ преместиха шест катера от своята Брегова охрана от Близкия изток в Западния Пасифик. Целта е да отвърнат на Пекин с инструмент от неговия собствен арсенал – патрулните съдове с бели корпуси, чрез които Китай оказва постоянен натиск в спорните води на Южнокитайско море. Шестте бързоходни патрулни катера (fast response cutters), които доскоро бяха базирани в Бахрейн, вече оперират от Сингапур и залива Субик във Филипините. Прехвърлянето, обявено от командването на Бреговата охрана на 15 юли, слага край на над 20-годишното им предно присъствие в Персийския залив. Официалният мотив за решението е свързан с „изискванията на националната сигурност“.

Това съобщи Wall Street Journal, посочвайки, че ходът има за цел „да помогне за оспорване на китайската проекция на сила в Пасифика“. Със своята дължина от 47 метра, до този момент катерите от класа Sentinel (Сентинел) действаха под шапката на Патрулните сили в Югозападна Азия (PATFORSWA). В продължение на повече от две десетилетия те прехващаха контрабанда на наркотици и оръжие в Оманския залив и Арабско море. Сега тези шест съда – Charles Moolthrop, Robert Goldman, Glen Harris, Emlen Tunnel, John Scheuerman и Clarence Sutphin Jr – бяха реорганизирани в Експедиционен катерен отряд (Expeditionary Cutter Squadron) и действат в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM). Наблюдатели засякоха преминаването им на изток през Сингапурския проток още в края на март, но официалното потвърждение дойде едва сега.

Сингапур служи за команден и логистичен център, а катерите извършват ротации през Субик Бей на остров Лусон – бивша американска военноморска база във Филипините. Според говорител на Бреговата охрана на САЩ, цитиран от Janes на 17 юли, това споразумение е одобрено поне до септември, като управлението и снабдяването остават в Сингапур. По-големи съдове на Бреговата охрана на САЩ и преди са акостирали в Субик Бей, но малки бързоходни катери се разгръщат там за първи път. Отрядът ще има задачата да „защитава родината и морските подстъпи, включително Гуам и тихоокеанските острови“, като ще се интегрира с бойните командвания на САЩ в учения и съвместни мисии с партньорите в региона. Това разгръщане не е изолиран случай: три катера от същия клас вече са базирани в Гуам, а министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет анонсира прехвърлянето на катер към Филипините още на 30 май по време на форума за сигурност „Шангри-Ла“ в Сингапур.

Заплахата, срещу която се изправят тези съдове, има ясни очертания. От години Бреговата охрана на Китай – гръбнакът на усилията на Пекин за контрол над спорните рифове – води кампания в т.нар. „сива зона“. Това е натиск под прага на открит военен конфликт, който цели да утвърди китайските претенции, без да прекрачва линията, която би задействала Договора за взаимна отбрана, сключен от Щатите и Филипините. Тактиките са премерени и повтарящи се: използване на водни оръдия, тарани, заслепяващи лазери и рояци от надуваеми лодки, които пресрещат филипинските кораби, снабдяващи заседналия гарнизон на кораба „Сиера Мадре“ във Втората плитчина Томас. В плитчината Скарбъро натискът достигна безпрецедентни нива. По данни на Инициативата за морска прозрачност в Азия (AMTI) към Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на Китай там възлиза на 933 „катеро-дни“ само за първата половина на 2026 г. Това е почти колкото за цялата рекордна 2025 г. (1099 дни), която на свой ред удвои показателите от 2024 г. Логиката на тази кампания изисква тя да остане под военния праг: през целия период Пекин не е прибягвал до огнестрелно оръжие, тъй като натискът чрез полицейски, а не флотски кораби държи сблъсъка в „сивата зона“, където Манила и Вашингтон трудно могат да го класифицират като „въоръжено нападение“.

Именно в това се крие смисълът на американския ход, както и неговите ограничения. Шестте допълнителни катера са незначителни като добавена бойна мощ: класът „Сентинел“ има водоизместимост от 353 тона, разполага с едно 25-мм автоматично оръдие и четири тежки картечници, има обхват от 2500 морски мили и може да плава автономно до 5 денонощия. В същото време Китайската брегова охрана разполага с кораби от съвсем друг калибър. Нейният флагман CCG-5901, наречен от филипинските медии „Чудовището“, има водоизместимост от 12 000 тона, колкото тежък ракетен крайцер, и надвишава по тонаж всеки кораб на американската брегова охрана. Предвид това огромно несъответствие, оценката на китайски анализатори, цитирани от South China Morning Post, че половин дузина малки катера не могат да променят баланса на силите, е напълно основателна от военно-техническа гледна точка.

Стойността на това разгръщане обаче не се измерва в тонаж, а в дипломатическа и правна категория: на полицейски съд се отговаря с полицейски съд. Противопоставяйки бял корпус срещу бял корпус, Вашингтон намира начин да оспори натиска в „сивата зона“, без да вкарва военни кораби в спорните води. По този начин САЩ избягват риска сами да предизвикат ескалация, която Пекин умишлено опитва да предотврати. Това присъствие осигурява постоянни „очи“ в региона и подкрепя правомощията на правоприлагането на Манила, без да изкачва конфликта на по-горно стъпало по военната стълбица.

Краят на 20-годишната мисия в Персийския залив и прехвърлянето на катерите към Тихия океан са ясна декларация за приоритети. Ресурси, ангажирани в Близкия изток в продължение на две десетилетия, сега се освобождават за региона, който Вашингтон определя като най-важен за стратегическите си интереси. Думите на Хегсет на форума „Шангри-Ла“ и изборът на филипинската дестинация – заливът Субик на самия праг на Южнокитайско море – насочват острието срещу Пекин толкова недвусмислено, че мотивите зад този ход трудно могат да бъдат тълкувани по друг начин.

Китайски гуми в тайванската армия изостриха спора за забраната от 2024

🇹🇼⚔️🇨🇳 Базови поделения на тайванската армия разполагат с по девет служебни автомобила, но само един от тях е в движение. Останалите са спрени от движение, тъй като забрана на Министерството на националната отбрана за използване на китайски резервни части възпрепятства техния ремонт. Това съобщи депутатът от Гоминдана Ма Уън-дзюн по време на парламентарно изслушване на министъра на отбраната Уелингтън Гу в Законодателния юан на 1 юли. Гу отвърна, че трябва да извърши проверка по конкретния случай, преди да се ангажира с оценка.

Забраната, на която се позова Ма, е в сила от 2024 г. и е част от усилията на Тайпе да премахне китайските технологии и компоненти от веригите за доставки на въоръжените сили. Заповед на Бюрото за отбранителни поръчки от 30 август 2024 г. забранява използването на продукти с произход от континентален Китай, Хонконг и Макао. Мярката е част от по-широката стратегия на демократично управлявания остров да намали зависимостта си от Пекин както в отбраната, така и в икономиката и технологичния сектор. Тайпе все по-открито алармира, че китайски компоненти – от автомобилни части до потребителски дронове на производители като DJI – могат да съдържат скрити уязвимости или да се окажат ненадежден източник на доставки при евентуална криза с Китай.

Именно тази политика провежда Уелингтън Гу, назначен от президента Лай Цин-дъ през април 2024 г. като първия цивилен министър на отбраната след Андрю Ян. Паралелно с прекъсването на зависимостта от китайски доставки Тайван ускорява модернизацията на армията чрез сформирането на първия батальон, оборудван с американски основни бойни танкове M1A2T Abrams, както и с приемането на нови изтребители F-16V от САЩ – част от отговора на нарастващия военен натиск в Тайванския проток. По време на същото изслушване стана ясно, че усилията за замяна на китайските компоненти обхващат всичко – от автомобилни гуми до безпилотни системи. Гоминданът предлага закон, който да задължи правителството да инвестира по 40 млрд. нови тайвански долара годишно в развитието на дроновата индустрия и да постигне 80% местно производство в рамките на четири години. Гу обаче настоя вносителите да уточнят как ще бъде осигурено необходимото финансиране.

Дебатът се изостри, когато Ма показа снимка на лек тактически автомобил на армията, оборудван с гуми на китайска марка, и попита министъра дали използването им е допустимо. Отговорът разкри един от основните проблеми при прилагането на забраната. Гу обясни, че гумите са закупени през 2020 г., когато правилата забраняваха единствено продуктите с китайски произход, но не и китайските марки. В конкретния случай гумите са произведени в Тайланд и Виетнам и затова тогава са отговаряли на изискванията. От армията допълниха, че въпросната партида вече е изчерпана. Тъй като неизползваните гуми могат да се съхраняват до 10 години, министерството все още обсъжда дали останалите количества да бъдат бракувани, вместо да бъдат използвани. Това подчертава сивата зона в политиката – оборудване, придобито законно преди въвеждането на забраната, не става автоматично неизползваемо, но вече не се вписва в новата стратегия за постепенно елиминиране на китайските компоненти.

Директорът на отдела за обществени поръчки в министерството Чао Я-пин внесе допълнително уточнение, като направи разграничение между два вида автомобили. Бойните машини подлежат на абсолютна забрана за китайски компоненти без никакви изключения. При административните и спомагателните автомобили правилата са по-гъвкави – китайски марки следва да се избягват, когато съществуват алтернативни доставчици от други държави. По тази причина армията вече е получила указания да обяви нови обществени поръчки за резервни части с цел намиране на некитайски доставчици.

Цената също се превърна в ключова тема на дискусията. Ма отбеляза, че китайските части често са значително по-евтини от европейските, американските, японските или южнокорейските им аналози, и постави въпроса дали политиката няма да увеличи разходите за поддръжка на автомобилния парк. Чао беше категоричен, че министерството ще продължи да предпочита доставчици от други държави, дори когато китайските продукти са по-евтини, тъй като съображенията за сигурност имат приоритет пред цената. Ма заяви, че разбира тази позиция, но настоя министерството в рамките на две седмици да представи подробен доклад с ясни критерии за определяне на китайските компоненти, правилата за експлоатация на съществуващите автомобили и процедурите за ремонт, така че военните поделения да разполагат с еднозначни инструкции.

Отвъд конкретния случай с автомобилните гуми спорът осветява по-широкото предизвикателство пред Тайван в стремежа му да намали зависимостта си от китайските доставки в отбраната. Логиката на мерките за сигурност практически не се оспорва, но прилагането им поражда редица практически затруднения. По същество Тайван приема по-високи краткосрочни разходи за поддръжка в замяна на по-малка зависимост от потенциалния си противник. Целта на политиката не е непосредствено да увеличи бойната мощ, а да елиминира стратегически риск, като цената за това се плаща още днес чрез по-скъпи ремонти и по-сложна логистика.

Най-същественото в случая не е твърдението на Ма, че от девет автомобила само един е изправен – информация, която министерството все още не е потвърдило, – а фактът, че самото ведомство вече допуска възможност за изключения. Когато за даден компонент няма алтернативен доставчик, той може да бъде одобрен след индивидуална сертификация от производителя и оценка на риска. Това показва, че първоначалната идея за пълно елиминиране на китайските компоненти вече се сблъсква с реалностите на глобалните вериги за доставки, при които дори автомобили на японски, южнокорейски или европейски производители често използват части, произведени в Китай.

Важно е също да се отбележи, че автомобилите, за които говори Ма, са административни, а не бойни машини. Те не попадат под режима на абсолютната забрана, който се прилага за бойната техника с отделно осигурени вериги за доставки. Следователно проблемът засяга предимно тиловата логистика и поддръжката на автопарка, а не непосредствената бойна готовност на тайванските въоръжени сили. Представянето му като сериозен удар по отбранителните способности на Тайван би било преувеличено. В по-широк план обаче случаят показва колко трудно е бързото прекъсване на зависимостта от китайските доставки. Тайван продължава да разчита в значителна степен на внос на критични компоненти и очаква доставки на американски оръжейни системи за десетки милиарди долари. В този контекст отказът от евтини и леснодостъпни китайски резервни части неизбежно създава допълнителни логистични и финансови предизвикателства, дори когато мотивите за сигурност се приемат за основателни.

Договор за 37 милиона разкрива как САЩ готвят логистиката на тайванския сценарий

🇺🇸⚓️🇯🇵 Военноморските сили на САЩ наеха четири граждански товарни кораба, способни да разтоварват военна техника директно на плажната ивица или на обикновен пристан без необходимост от пристанищна инфраструктура, и ще ги разгърнат за операции от Наха, Япония, от 30 юли. Договорът на стойност 37 млн долара изглежда дребен на фона на годишния бюджет на Пентагона, но в същото време е показателен за това колко сериозно планиращите органи приемат логистичното предизвикателство на една разпръсната островна кампания в Тихия океан.

Поръчката, спечелена от Schuyler Line Navigation Co. от Уест Палм Бийч, Флорида, е възложена от Командването за военноморски транспорт (Military Sealift Command) – логистично-транспортното рамо на флота, поддържащо снабдяването на американските военни във всички океани по земното кълбо. Тя покрива тайм-чартър на четири кораба от типа roll-on/roll-off с носов рампов изход, плаващи под щатски флаг, за 180 дни, с възможност за нови 180 дни, която би удължила операциите до 24 юли 2027 г. и би повишила общата стойност до 60 млн долара, ако бъде взето решение за удължаване. Roll-on/roll-off, или съкратено RoRo в морската логистика, означава кораби, на които колесната и верижната техника се качва на собствен ход, вместо да се вдигне с кран – същият принцип като на автомобилен ферибот, но оразмерен да носи основни бойни танкове, бронирани машини, артилерийски системи, хеликоптери и целия набор от сухопътно оборудване. Носовата рампа дава способност да разтоварва право на плажа или на обикновен кей, без да е нужен дълбоководен такъв с техника. Плавателен съд с тези две качества на теория би могъл да остави техника на брега почти навсякъде, където водата е достатъчно дълбока за подход.

Наха – столица на префектура Окинава и дом на пристанищния комплекс Naha Port Facility – е основен възел на американската военна логистика на Окинава, контролиран от 835-и транспортен батальон на Сухопътните сили и поделението на MSC за Окинава, подчинено на MSC Far East със щаб в Сингапур. Пристанището лежи на около 26-ия паралел в Източнокитайско море, на близо 600 км североизточно от Тайван и няколкостотин километра от островната верига Рюкю – японска територия, простираща се на югозапад от Окинава към Тайванския проток, която американските и японските плановици през последните няколко години методично превръщат в гръбнак на своята архитектура за предна отбрана в лицето на евентуално китайско нападение. Каналът на пристанището е драгиран през 2019 г., за да поема до 26 RoRo кораба от среден клас – инвестиция, насочена към осигуряване направи възможен точно такъв сплав от морски подкрепления, какъвто настоящият договор представлява.

Четирите кораба са описани само през минималните функционални изисквания: всеки трябва да даде поне 195 кв.м. товарна площ, а флотилията общо – не по-малко от 1170 кв.м. Това е скромен капацитет, ако се съпостави с големите военни-транспортни кораби, но спецификацията е калибрирана за друга оперативна конфигурация. 12-ти морски пехотен крайбрежен полк (12th Marine Littoral Regiment), който действа от Окинава и получи пълното си въоръжение през юни 2026 г. – противокорабните комплекси NMESIS и системите за противовъздушна отбрана MADIS, – е построен около малки разпръснати подразделения, на които им се налага да местят техника и припаси между островите бързо и без тежестта на голяма десантна корабна операция. Малък RoRo съд, който може да акостира на рибарски пристан, да свали няколко камиона и ремаркета и да продължи нататък, е далеч по-гъвкав инструмент за тази задача от десантен кораб клас Wasp, който изисква цяла логистична опашка, за да оперира.

Оперативната концепция, която чартърът в Наха обслужва, има формално име в доктрината на морската пехота: Expeditionary Advanced Base Operations (EABO) – подходът, който разполага малки части по острови из оспорвано морско пространство, за да осигуряват сензорно покритие, огнева мощ и логистични възли, без да струпват сили на места, които евентуален противник би могъл да порази с прецизни ракети. Крайбрежният логистичен батальон на 12-ти полк отдавна развива именно междуостровното снабдяване, което концепцията изисква – както с конвенционални съдове, така и, от 2025 г., с Autonomous Low-Profile Vessel на Leidos, полупотопяема безпилотна лодка („Sea Specter“), която по време на ученията Resolute Dragon 2025 проведе тридневен снабдителен преход през Рюкю, преди планираната последна отсечка към остров Йонагуни – най-западната точка на японска територия, на около 110 километра (68 мили) от тайванския бряг – да бъде отменена заради промени в плана. Наетите RoRo кораби биха дали конвенционално, по-капацитетно допълнение към тези безпилотни логистични усилия.

Девет компании подадоха оферти по конкурсната процедура, обявена на държавния портал за обществени поръчки – равнище на интерес, което отразява активния чартърен пазар за малки RoRo съдове в Тихия океан и готовността на флота да плаща търговски цени за достъп до тонаж под щатски флаг. Политиката на Военното министерство (Department of War) задължава MSC първо да търси търговски кораби под американски флаг, преди да посегне към собствени държавни съдове – както за да подкрепи местната морска индустрия, така и за да поддържа щатския флотски флот, който може да бъде реквизиран за нуждите на отбраната в криза, търговски жизнеспособен в мирно време. Базовата стойност от 37 милиона и таванът от 60 милиона долара отговарят на конкурентни търговски чартърни ставки за четири специализирани съда за около година работа в труден театър.

Позицията на Наха в Окинава позволява бърз преход на военноморски активи – десантни и товарни кораби – към горещи точки като Тайванския проток, който лежи на около 600 километра на югозапад, при реакционно време, измеримо по-скоро в дни, отколкото в седмици. Именно тази близост прави Наха правилното място за базиране на договора – вместо Йокосука, Сасебо или Гуам: четирите наети съда ще бъдат разположени така, че да се вмъкнат бързо в островната верига в която и да е посока – на север към японските главни острови или на югозапад към теснините, които всеки тихоокеански сценарий неизбежно засяга.

По-широката картина изпъква, когато 37-те милиона се поставят редом до останалото. Повече от 90 на сто от американската военна техника и снабдяване пътува по море, сочат данни на MSC; в театър, очертан от островни вериги, оспорвани проливи и разстояния, мерени в хиляди мили, способността да местиш товар между островите бързо, гъвкаво и с минимална зависимост от стационарна пристанищна инфраструктура не е логистично удобство, а предпоставка за самото водене на бойни действия. Скромният обем на четирите съда е по-малко показателен от това какво допълват те – разпръснатата схема на 12-ти полк, безпилотните преходи на „Sea Specter“, драгирания през 2019 г. канал в Наха. Поотделно всеки от тези елементи изглежда дребен; взети заедно, те очертават как Вашингтон и Токио изграждат – парче по парче, договор по договор – логистичния скелет на отбрана по първата островна верига. Чартър за граждански кораби обикновено не става новина. Този става, защото показва, че подготовката за разпръсната островна кампания вече е слязла от равнището на доктрината до равнището на товарните рампи.

Тайван проведе исторически първи бойни стрелби с HIMARS в пролива.

🇹🇼🚀 Вчера, в устието на река Дадзя, където мътните води на Тайчун се вливат в протока, сухопътните сили на Тайван за първи път в историята проведоха учебни стрелби от западния бряг на острова с реактивната система за залпов огън M142 HIMARS – онзи бряг, чиито плитчини и равнини са осеяни с тинести наноси, от десетилетия е спряган като най-вероятното място, където един ден биха слязли десантните части на Народната освободителната армия на Китай. Ученията носят конкретна символика: доставеното от САЩ оръжие, за пръв път не е насочено в източна посока към Тихия океан, а през 90-те километра солена вода право към провинция Фуцзян на континентален Китай.

Бойните стрелби бяха част от втория ден на учението на 10-и корпус на сухопътните войски – съединение, чийто щаб се намира именно в централен Тайван – в което освен HIMARS се включиха 155-мм гаубици и самоходните артилерийски установки M109A2 и M110A2. Картината на огъня беше изградена методично: 58-о артилерийско командване разположи по 3 пускови установки на всеки бряг на Дадзя, 6 на брой, всяка заредена с по 6 учебни ракети M28 с намален обсег. Сценарият предвиждаше 3 огневи вълни, във всяка от които всяка една установка изстрелва по 2 ракети – 12 ракети на залп, 36 общо, с точки на поразяване във водите на около 9 км разстояние от брега. Замисълът, както го формулира 10-и корпус, беше да се симулира трансрегионална огнева поддръжка срещу вражески цели с висока стойност в северните райони – т.е. способността батарея, разгърната в средата на острова, да удари настъпващ противник стотици километри на север, да разстрои логистиката и темпото на десанта, и да се изтегли, преди радарите на отсрещната страна да я заключат.

Именно тази способност – доктрината „shoot-and-scoot" (стреляй и избягай) – е най-ценната такава на HIMARS за остров с дълбочина, която се измерва в десетки, а не стотици километри. За разлика от стационарната тежка артилерия, която 58-о командване също извади на полигона, мобилната установка на колесно шаси е способна да изстреля залп, след което да изчезне от позицията за броени минути, усложнявайки максимално противника в контрабатарейния огън. С оглед на този замисъл честното признание на полковник Уън И-мин, началник-щаб на 58-о артилерийско командване, придобива тежест, която рядко бива изречена доброволно: от планираните 36 реално излетяха 32 ракети. Други 2 на северния бряг не се възпламениха, а 2 на южния бряг дадоха засечка, която по думите на командването вече се разследва. В учебна стрелба с практически боеприпаси 4 отказа от 36 опита не са катастрофа, а напомняне, че разликата между параден и боен залп се крие именно в подробности като тази.

Тук е мястото да направя едно техническо уточнение, защото то определя истинския обхват на демонстрацията. Изстреляните вчера M28 са учебни ракети с умишлено редуциран обсег – оттам и 9-те км до точката на падане. Ценното на HIMARS обаче се крие в съвсем друг клас муниции: тъкмо с ракетите ATACMS тя достига въпросните около 300 км разстояние, което извежда целите по крайбрежието във Фуцзян – пристанища, командни възли и концентрации на десантни средства – в обсега на тайванския обстрел. С други думи, вчерашната стрелба беше репетиция на процедурата, на разгръщането и на оцеляването; политическото послание носят мунициите, които не бяха изстреляни.

За да разчетем правилно това послание, е необходимо да се върнем няколко десетилетия назад, защото водите, над които вчера прелетяха учебните ракети, са вероятно най-обстрелваната морска ивица на Студената война в Азия. Когато разгромените националистически сили на Чан Кайшъ се изтеглиха на Тайван през 1949 г. протокът се превърна в фронтова линия, която нито една от воюващите страни не призна за окончателна. Първата криза в Тайванския проток (1954–1955) пламна около крайбрежните острови Кинмен и Мацу и около архипелага Дачен: артилерийски обстрел, превземането на Идзяншан, набързо сключеният Договор за взаимна отбрана между САЩ и Република Китай и Формозката резолюция на Конгреса, която даде на президента Айзенхауер картбланш да защити острова. Именно тогава за пръв път на масата в Белия дом залегна варианта за употреба на ядрено оръжие срещу континентален Китай – опция, обсъждана с оперативно хладнокръвие.

Втората криза през 1958 г. отведе протока до ръба. На 23 август Народната освободителна армия започна да нанася масиран артилерийски обстрел по Кинмен – събитие, останало в историографията на Пекин с термина „Обстрелът 8-23", при който върху няколко квадратни километра острови се изсипаха стотици хиляди снаряди. Вашингтон отговори с конвоиране на снабдителните колони, с доставка на 203-мм гаубици, способни да носят ядрена бойна глава, и на ракети въздух-въздух Sidewinder. В самия Тайван още през 1957 г. бяха разположени крилатите ракети Matador с ядрена способност. Документите, разсекретени десетилетия по-късно, потвърдиха, че американското командване отново е планирало ядрени удари по китайските летища, ако обстрелът прерасне в десант. Кризата приключи в странното равновесие на обстрел „през ден", но утвърди модела, който трае и до днес: всяко изостряне в протока мигновено въвлича и Вашингтон.

Третата криза (1995–1996) подмени артилерията с балистични ракети. В навечерието на първите президентски избори на демократично управлявания остров Пекин проведе бойни стрелби във водите край острова, целейки да сплаши избирателите; администрацията на Клинтън отговори, като прати в района 2 авионосни ударни групи начело с ядрените самолетоносачи USS Nimitz (CVN-68) и USS Independence (CV-62) – най-демонстративното струпване на американски сили в протока след края на Студената война. Оттогава съотношението обаче бавно, но необратимо се обърна: икономическият и военен възход на комунистически Китай превърна фронталната симетрична отбрана на острова в непосилна задача, а епизоди като мащабните учения на НОАК около Тайван след визитата на Нанси Пелоси през 2022 г. показаха, че Пекин вече може да репетира блокада в реален мащаб.

Именно тази асиметрия обяснява защо вчерашните 12 ракети на залп имат стратегическа тежест, несъразмерна с учебния обсег. Изправен пред противник с непостижимо числено превъзходство, Тайван скъса с илюзиите, че е способен да отвърне симетрично, и заложи на доктрината на „таралежа" – остров, който не може да се покори евтино, защото е наситен с подвижни, оцеляващи и прецизни оръжия, способни да превърнат всеки един десант в непосилно скъпа авантюра. HIMARS, наред с бреговите противокорабни комплекси и мобилната ПВО, са сред най-острите бодли на този таралеж: достатъчно мобилен, за да оцелее първоначалния удар, достатъчно точен, за да порази десантните ешелони още в товарните им пристанища отвъд протока. Преместването на стрелбата от източния към западния бряг затваря именно тази логическа дъга – оръжието вече е изпробвано там, където географията предполага, че ще се бие.

В по-широка перспектива учението бележи приемственост, а не разрив. Протокът, който през 1958 г. се тресеше от снарядите по Кинмен под ядрения чадър на Айзенхауер, днес гледа ракетните шасита по бреговете на Дадзя, но логиката се запазва същата: страна, която не може да настъпи, се готви да направи настъплението на другия неизгодно. Разликата е, че днешният възпиращ ефект не зависи от американски самолетоносачи на хоризонта, а е вграден в самия остров и неговата способност да оцелее и да отвърне. 4-те засекли ракети са напомняне, че този инструмент все още се усвоява; но самият факт, че Тайпе избра да го изпробва открито, с лице към Фуцзян и дори оповести прозрачно резултатите от него, е послание, адресирано към общественото мнение на острова, но също толкова и към отсрещния бряг – че таралежът точи бодлите си там, където очаква удара.