Зеленски и Макрон проведоха продължителен разговор в Елисейския дворец.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украинският президент Володимир Зеленски проведе продължителен личен разговор с френския си колега Еманюел Макрон по време на официална визита в Елисейския дворец в понеделник, 1 ноември.

Двамата се фокусираха върху ускоряване на дипломатическите усилия за прекратяване на руската война срещу Украйна и за изграждането на солидни международни гаранции за сигурност. Зеленски разказа за скорошната си среща с американски представители във Вашингтон и заяви, че моментът е решаващ за ангажираността на световните лидери.

„Мирът трябва да бъде наистина надежден. Войната трябва да приключи колкото се може по-скоро. Много неща зависят от активната роля на всеки лидер днес“, изтъкна Зеленски, като добави, че по-късно през деня са планирани разговори и с други държавни глави.

На съвместната пресконференция Макрон осъди остро последните руски ракетни удари по Украйна, включително вчерашната смъртоносната атака срещу град Днипро, и още веднъж потвърди пълната солидарност на Франция.

„Искам да започна с изразяване на цялата ни подкрепа към президента Зеленски и украинския народ след тези нови нападения“, каза Макрон.

Зеленски посочи, че териториалният въпрос е бил сред най-трудните теми по време на 6,5-часовите разговори.

„Териториалният въпрос е най-тежкият. Финансовите и възстановителните аспекти се одобряват трудно без нашите европейски партньори. По гаранциите за сигурност ни трябват ясни позиции и от САЩ, и от Европа. Трябва да вървим внимателно, но сега американският план изглежда по-добър“, обясни той.

Макрон потвърди, че Коалицията на желаещите е завършила работата по проект на рамка за сигурност.

„В следващите дни американски представители и коалицията ще проведат разговори, за да изяснят ролята на САЩ в тези гаранции въз основа на договореното миналата седмица“, разкри френският президент.

74% от украинците биха приели мирно споразумение със замразяване на фронтовата линия

🇺🇦🕊️ Около 74% от украинците са склонни да приемат мирно споразумение, което замразява военните действия по текущата фронтова линия, но ако е подкрепено от западни гаранции за сигурност. Това сочи проучване на Киевския международен институт по социология (KIIS), публикувано на 16 септември.

Само 18% от анкетираните заявяват, че могат „лесно да се съгласят“ с такъв вариант, докато 56% посочват, че би било трудно, но приемливо. За 15% подобно споразумение е напълно неприемливо.

Планът, основан на предложения от европейски партньори и Киев и опростен от KIIS за целите на изследването, на практика означава приемане на руската окупация без официално признаване.

В момента Русия контролира под една пета от територията на Украйна в южната и източната част на странатал, включително Крим, почти цялата Луганска област и части от Донецка, Запорожка и Херсонска област.

Освен това споразумението предвижда продължаване на европейската интеграция на Украйна, чести доставки на западно оръжие, защита на въздушното пространство от руските удари и поддържане на санкциите срещу Москва.

Новината идва на фона на месеци усилия на САЩ да посредничат за мир, които на този етап остават без резултат. Кремъл продължава да отхвърля предложения за прекратяване на огъня и настоява за териториални отстъпки.

Според проучването 75% от украинците определят като „напълно неприемливи“ руските условия за мир, които включват пълно изтегляне на украинската армия от Донецка област и забрана за бъдещо членство в НАТО.

Едва 17% биха могли да приемат руските искания, които включват още премахването на санкциите, официален статут на руския език в Украйна, ограничаване числеността на украинските въоръжени сили, признаване на руската власт над окупираните Крим и Донбас и предоставяне на Москва роля в определянето на окончателните гаранции за сигурност на Киев.

Анкетата показва и че 74% от украинците вярват във възможността за победа при засилени санкции срещу Русия и достатъчна международна подкрепа. От KIIS уточняват, че този показател е останал константна величина от миналата година насам.

76% от украинците смятат, че страната може да продължи борбата си с подкрепата на Европа, дори ако Съединените щати се оттеглят.

Около 54% от запитаните заявяват готовност да защитават Украйна с оръжие, докато 38% са „определено“ или „по-скоро“ не са готови.

Директорът на института Антон Грушецки обобщи, че резултатите показват, че „съпротивата срещу Русия не е безнадеждна“, като в същото време украинците „демонстрират готовност да бъдат гъвкави, отворени за диалог и трудни компромиси“.

Проучването беше проведено в периода 2–14 септември 2025 г. чрез телефонни интервюта с 1023 респонденти, живеещи на териториите под контрола на Украйна.

Усилията за прекратяване на войната изглежда са в застой, тъй като Путин продължава да избягва среща със Зеленски, а трите кръга от преговори между двете страни в Истанбул през май ≈и юли не доведоха до пробив. Миналата седмица говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че мирните преговори с Украйна са в „пауза“.

Работи се по прецизен план за военно разполагане в Украйна.

🇺🇦🕊️🇪🇺 Европейските съюзници на Украйна работят по „доста прецизни планове“ за военно разполагане в страната в рамките на следвоенни гаранции за нейната сигурност, ползващи се с пълната подкрепа на САЩ. Това заяви в интервю за Financial Times председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Тя посочи, че вече има „ясна пътна карта“ за тези разполагания, която е била договорена в Белия дом. „Гаранциите за сигурност са от първостепенно значение. Притежаваме ясна рамка и съгласие в Белия дом. Работата напредва много добре“, каза тя.

Фон дер Лайен направи това изявление по време на обиколка из страни на ЕС от Източна Европа, където настоява за по-високи разходи за отбрана от всяка една страна и засилване на военната готовност на континента.

Тя уточни, че европейските столици подготвят план за „многонационално разполагане на войски с американски тил“. Фон дер Лайен заяви, че „президентът Тръмп ни увери, че ще има американско присъствие като част от тази подкрепа. Това бе заявено ясно и потвърдено неколкократно.“

Киев изисква конкретни гаранции за сигурност от западните партньори, включително присъствие на войски на терен, като условие за всяко едно мирно споразумение за прекратяване на войната на Владимир Путин, която започна преди три години и половина.

Според договорености от среща миналия месец с Тръмп, Зеленски и водещи европейски лидери, евентуалният контингент може да има десетки хиляди военнослужещи, ръководени от Европа и подпомагани от американски системи за командване, контрол и разузнаване.

Следващият кръг преговори е насрочен за четвъртък в Париж по покана на френския президент Еманюел Макрон. Очакват се германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Киър Стармър, генералният секретар на НАТО Марк Рюте и председателят на ЕК фон дер Лайен.

Миналата седмица военни началници от т.нар. „коалиция на желаещите“ изработиха „доста точни планове“, които включват нужното оборудване за разполагане на войски, споделя фон дер Лайен.

„Разбира се, всяко решение за изпращане на войски зависи от съответната държава, тъй като това е сред най-важните суверенни решения. Но усещането за неотложност е много силно. Този процес напредва и вече добива конкретна форма“, посочи председателят на ЕК, подчертавайки, че Тръмп има твърд ангажимент за участие в усилията за мир, въпреки опасения относно неговата позиция към Путин и Зеленски.

„Путин не се е променил, той е хищник. Тръмп иска мир, а Путин не сяда на масата за преговори. Той има негативен опит с Путин, който все по-често не спазва обещанията си“, обясни фон дер Лайен.

Всяко западно военно разполагане ще бъде в подкрепа на една значително по-укрепена украинска армия, която ще бъде в основата на възпиращата сила.

Комисията ще изработи нови механизми за устойчиво финансиране на украинските въоръжени сили като гаранция за сигурност. След мирно споразумение Киев ще има нужда от „значителен брой военнослужещи с добри заплати и модерно оборудване – тук ЕС със сигурност ще даде своя принос.“

Наличните канали за финансиране на украинската кауза включват бюджетна помощ, ще останат и в мирно време. Допълнително ще бъде осигурено целево финансиране за армията. ЕС продължава да подпомага обучението на украински войници и насърчава страните-членки да използват фонда за въоръжаване на стойност 150 милиарда евро – или за съвместни производства с местната отбранителна индустрия, или за доставки на оръжия за Киев.

„Ролята на Комисията е ключова, за да може държавите членки да финансират това покачване на отбранителния капацитет“, заяви фон дер Лайен. Тя подчерта, че „характерът на войната напълно се е променил“ с призив за още инвестиции в БПлА, противовъздушна и противоракетна отбрана, както и в космически и кибер способности.

Тръмп обмисля разполагане на частни военни компании в Украйна.

🇺🇸🕊️🇺🇦 Президентът на САЩ Доналд Тръмп води дискусии с европейските съюзници относно възможността за използване на американски частни военни компании в Украйна. Тези стъпки се разглеждат като част от дългосрочен мирен план и механизъм за стабилизиране на региона.

The Telegraph твърди, че Тръмп проучва възможности, които да позволят на частни контрактори да подпомагат изграждането на отбранителни съоръжения, укрепването на позиции и защитата на американските интереси в Украйна.

Според най-малко дузина западни служители, цитирани от британското издание, тези контрактори биха могли да участват в изграждането на укрепления в защита на американските интереси, като в същото време възпират Путин от нарушаване на примирието.

Съобщава се, че планът се разглежда заедно с множество други мерки за сигурност, свързани с въздушни патрули, обучение и военноморски мисии в Черно море.

The Telegraph публикува очертания на някои от останалите мерки, обсъждани между Вашингтон, Киев и европейските съюзници, въз основа на източници, участващи в преговорите.

Официални лица заявиха, че основната стратегия за предотвратяване подновяването на конфликт е подпомагане на възстановяването на въоръжените сили на Украйна, включително европейските съюзници от НАТО, които превъоръжават и обучават войници.

Укрепления и бази по фронтовата линия биха могли да бъдат изградени от американските частни военни компании за възпиране на руската агресия с американски отговор, съобщават официални лица пред изданието.

Това би било подобно на ролята на американските ЧВК в Ирак и Афганистан, където те бяха разположени за предоставяне на поддръжка и други функции от сферата на сигурността.

Това също така би дало полезно решение за заобикаляне на обещанието на Тръмп да не разполага американски войски на терен в Украйна, като същевременно успокои европейските сили, които се надяват, че Белият дом ще се ангажира пряко в мирните планове.

The Telegraph също така потвърди предишни репортажи на „Politico“, че европейски официални лица са предложили идеята за демилитаризирана буферна зона на украинска територия, която да бъде патрулирана от международен мироопазващ контингент или наблюдатели.

Малко вероятно е Киев да се съгласи с предложението за буферна зона, тъй като то вероятно би включвало отстъпки на територия, което Володимир Зеленски преди това отхвърли, заявявайки, че „украинците няма да дадат земята си на окупатора“.

Официални лица съобщиха пред вестника, че се разглежда и възможността за европейски водени сили, разположени по-дълбоко в Украйна, към които десетки държави са изразили готовност да се присъединят.

Въпреки това, предишно предложение за 30 000 европейски войници оттогава е намалено поради опасения, че Кремъл ще го възприеме като твърде голяма заплаха.

Тази сила вероятно ще бъде разположена в Украйна за срок до десетилетие, преди собствените въоръжени сили на Украйна да бъдат счетени за способни да поемат отбраната си самостоятелно с помощта на обучение и превъоръжаване.

Европейските страни също така са обсъждали въвеждането на зона, забранена за полети, която би позволила на Украйна да възстанови търговските въздушни маршрути, привличайки инвестиции в страната.

Според други планове, разкрити пред The Telegraph, Турция би могла да ръководи военноморската мисия в Черно море с подкрепата на България и Румъния, което би могло да осигури търговските маршрути на Украйна по вода и разминиране и обезопасяване на водите.

Европейското разполагане може да се осъществи под формата на военни инструктори в нови бази в Западна Украйна – план, който по-рано беше отхвърлен като ескалация от бившия президент на САЩ Джо Байдън.

Европейските служители се надяват, че логистичната подкрепа от страна на САЩ, например под формата на тежкотоварни самолети, които да подпомагат преместването на оборудване и войски към Украйна, ще е приемлива за Белия дом.

Официални лица също така съобщиха, че всяко европейско разполагане ще изисква американска поддръжка за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), тъй като Европа няма сателитни възможности за точно наблюдение на нарушенията на примирието.

Едно от предложенията на Европа е да бъде използван американски военен командир за надзор на разполаганията съгласно мирния план, тъй като тя няма опит в координирането на мисии в такива мащаби. Белият дом вече е одобрил за ролята генерал Алексъс Гринкевич, върховен съюзнически командир на НАТО.

Въпреки това, официални лица от европейските страни изразиха безпокойство заради липсата на яснота от страна на Вашингтон за нивото и структурата на подкрепата му, съобщи The Telegraph.

Съобщава се, че европейските партньори искат от Тръмп да разположи изтребители и ракети в Полша или Румъния, които биха могли бързо да реагират в случай на военни действия от страна на Русия, но има съществуват опасения, че непредсказуемостта на американския президент може да направи подобно обещание краткотрайно.

И накрая, европейските служители заявиха още, че според тях плановете за гаранции за сигурност може да са напразни, предвид липсата им на увереност, че Путин е готов да прекрати войната, тъй като той отказа многократно мирни преговори с украинския си колега и ескалира допълнително нощните атаки срещу Киев, удряйки цивилни жилища и щаба на делегацията на ЕС през нощта на 28 август.

Чехия обмисля изпращане на миротворци в Украйна

🇨🇿🤝🇺🇦 Чехия ще разгледа възможностите за изпращане на войски за мироопазваща мисия в Украйна, ако това решение не застрашава живота на войниците. Това заяви министърът на отбраната на страната Яна Чернохова по време на разговор с журналисти след церемонията по случай 57 години от съветската инвазия в Чехословакия, предаде кореспондент на Радио Свобода.

Чернохова уточни, че Прага е готова да изпрати войски в Украйна в рамките на съвместни усилия на европейските държави след установяването на мирно споразумение.

„Разбира се, в момента никой от нас не иска да изпраща войници в Украйна, защото това означава ескалация на конфликта. Но има държави-членки, сред които и Чешката република, които казват, че когато се установи примирие, когато примирието бъде закрепено с някакво споразумение, така че да сме сигурни, че ситуацията там ще бъде решена без нито един изстрел и без никакъв риск за живота на войниците ни – тогава ще бъдем готови да обсъдим тези мандати в законодателния ни орган“, обясни Чернохова, която отбеляза също, че до момента не е имало заявка за изпращането на войски в Украйна, поради което обсъждането на този въпрос е преждевременно.

„Що се отнася до каквито и да било гаранции за сигурност, няма да крия, че съм малко скептична към това, защото не мога да си представя какви биха могли да бъдат тези гаранции в момента. В миналото Украйна имаше гаранции от Будапещенския меморандум, Минските споразумения, и тези гаранции, за жалост, не бяха изпълнени от никого... Нападнаха Грузия, нападнаха Украйна, откраднаха Крим. Нищо от това, за съжаление, не подтикна държавните лидери, било европейски или в рамките на НАТО, да предприемат някакви действия“, посочи министърката.

Чернохова изрази увереност, че най-добрата гаранция за сигурността за Украйна е членството на Киев в НАТО и ЕС, но това е невъзможно без съгласието на всички държави-членки.

„Доналд Тръмп в момента каза ясно не, но аз все още вярвам и не губя надежда, че с времето можем да стигнем до този етап“, добави тя.

По-рано чешкият президент Петр Павел отбеляза в интервю за държавната агенция CTK, че ако в Украйна бъдат разположени миротворчески сили, Чехия може и трябва да е част от тях, тъй като е активен участник в мирния процес и подкрепя Украйна от самото начало на руското нашествие.

Гаранциите за сигурността са ключов въпрос в усилията за постигането на прекратяване на огъня, а дискусиите за тях се засилиха след разговорите на украинския президент Володимир Зеленски и европейските му партньори с американския президент Доналд Тръмп в Белия дом.

В рамките на т.нар. „коалиция на желаещите“ Обединеното кралство предложи разполагането на изтребители Eurofighter Typhoon в Западна Украйна и бригада с численост от 3000-5000 военни за обучение на украинската армия. Франция, Канада и Австралия вероятно биха изпратили войски в тази част на страната, в случай че бъде сключено примирие.

Италианският премиер предлага гаранция за сигурност след войната в Украйна

🇺🇦🇮🇹 Италианският премиер Джорджа Мелони е предложила гаранция за сигурност след края на войната, която ще изисква от съюзниците на Украйна да решат в рамките на 24 часа дали да изпратят войски в случай на нова руска инвазия, съобщи Bloomberg, цитирайки източници, запознати с дискусиите.

Европейските лидери и други съюзници на Киев ускоряват преговорите за гаранции за украинската сигурност след срещата на върха в Аляска между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин. Военните лидери на НАТО проведоха виртуална среща в сряда, на която беше обсъдена подкрепата за тези гаранции.

Мелони е предложила план, сходен на клаузата за колективна отбрана в член 5 от Вашингтонския договор, твърдят източници пред Bloomberg, добавяйки, че отправеното предложение не включва украинско членство в Алианса.

Член 5 от Вашингтонския договор, основополагащия документ на НАТО, гласи, че атака срещу една страна членка на пакта е считана за нападение срещу всички. Той задължава страните да предприемат действия, които сметнат за необходими, за да подкрепят нападнатата държава, в т.ч. използването на въоръжена сила.

Въпреки това, член 5 не изисква автоматична военна подкрепа, а дава свобода на всяка една страна да определи вида и степента на помощта в зависимост от настоящите обстоятелства. Тази клауза е активирана само веднъж в цялата история на НАТО – след атентатите на 11 септември 2001 г. срещу кулите близнаци в Ню Йорк, САЩ.

Мелони за първи път повдигна идеята за разширяване на защитите по член 5 към Киев без покана за членство в НАТО през март 2025 г. Тя беше и един от осемте европейски лидери, които заедно със Зеленски посетиха Белия дом на 18 август, за да се срещнат с Тръмп и да обсъдят гаранциите за сигурност на следвоенна Украйна.

Предложението на Мелони сега е сред тези, които се разглеждат от европейските лидери, докато президентът Зеленски се подготвя за директни преговори с Путин. Планът ще изисква държавите, подписали споразумения за сигурност с Украйна, да обсъдят и реагират светкавично при повторна руска атака след сключването на мирно споразумение.

Вариантите за реакция включват подкрепа за отбраната на Киев, икономическа помощ и санкции срещу Москва, отбелязват източници, запознати с дискусиите. Не е ясно дали планът ще включва изпращането на украинска територия на войски от отделни европейски държави.

Bloomberg съобщи, че около 10 европейски държави са готови да изпратят войски в Украйна като част от мироопазващ контингент за възпиране на Русия от подновяване на войната в нарушение на евентуалното мирно споразумение.

Кремъл отхвърли категорично това предложение като руският външен министър Сергей Лавров настоя, че Русия трябва да е сред държавите, предоставящи гаранциите за украинската сигурност.

„Сериозното обсъждане на въпроси за сигурност без Русия е път към нищото“, каза той.