Анализ: Катар, домакин на американското командване, обяви съюза за недостатъчен

🇶🇦🛡️🇺🇸 Арабските монархии в Персийския залив не могат да разчитат само на САЩ за своята отбрана и трябва да имат способности да се защитават сами. Това заяви съветникът на катарския премиер и официален говорител на външното министерство Маджед ал-Ансари, по време на пленарната сесия на третия форум „Хили“, посветена на регионалната сигурност. Събитието се проведе на 7 октомври в Абу Даби.

„Трябва да осъзнаем в Залива, че присъствието на международни сили в региона и стратегическият съюз със САЩ са много важни, но не са достатъчни“, каза той. „Самодостатъчност в сигурността е единственият път напред. Да, нужни са ни партньори. Да, нужни са ни съюзници. Но не можем да разчитаме само на тях за сигурността си.“

Думите идват от държава, която е домакин на преден щаб на Централното командване (CENTCOM) на САЩ, отговорно за операциите в Близкия изток. Авиобаза Ал Удейд, югозападно от Доха, е най-голямото военно съоръжение на САЩ в региона, а през май 2025 г. двете държави подписаха декларация за намерения за инвестиции в размер на над 38 млрд. долара.

На 29 септември 2025 г. след израелския въздушен удар по съвещание на висшия политически ешелон на Хамас, провеждано в катарската столица, американският президент Доналд Тръмп издаде изпълнителна заповед № 14353 „Осигуряване на сигурността на Държавата Катар“, с която Вашингтон описа всяко едно въоръжено нападение срещу територията, суверенитета и критичната инфраструктура на емирството като заплаха за своята собствена сигурност и пое ангажимент да отговори с дипломатически, икономически и при необходимост военни мерки. Нито една друга арабска държава не притежава такъв документ. Доха го има и въпреки това официалният ѝ говорител заяви, че той вече не е достатъчен.

Ал-Ансари подкрепи своята теза с цената на изминалата кампания. По думите му един дрон на стойност не повече от 100 000 долара е намалил производствения капацитет за втечнен природен газ на Катар със 17%. За целия регион той посочи 90% спад в доставките на втечнен газ и 77% в петролните доставки от Залива, като според него са били засегнати над 20% от световното предлагане на втечнен газ.

Той посочи и другата страна на сметката: над 90% от ударите по инфраструктура в Залива са били отбити, нито една държава в региона не е посегнала към стратегическите си резерви и никъде не се е стигнало до недостиг. Двете числа не си противоречат. Аргументът е именно в съчетанието им. Отбранителната мрежа се е справила с почти всички заплахи, но дори малък брой пробиви е достатъчен, за да извади от строя 17% от общия газов капацитет. А дронът, причинил щетите, е струвал колкото автомобил от висок клас.

Зад тези числа стои и документираният опит на емирството. На 2 март 2026 г., четири дни след началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, катарски изтребители F-15QA свалиха два ирански бомбардировача Су-24, излетели от Бушер и прекосили Персийския залив в полет на 25 метра над водата. Прехващането беше извършено около 2 минути преди те да достигнат авиобаза Ал-Удейд и газовия комплекс Рас-Лафан и донесе на катарските ВВС първите въздушни победи в 52-годишната им история.

На следващия ден иранска балистична ракета преодоля ПВО щита и порази самата база, а министерството на отбраната на емирството потвърди удара на 4 март. Обединеният център за въздушни операции, с който се координираха въздушните операции на САЩ в региона, беше изваден от строя. Изпълнителна заповед № 14353 не успя да спре нито един от тези пробиви.

Опитът на останалите страни от Залива не се различава съществено. От началото на офанзивата Саудитска Арабия е атакувана с най-малко 38 ракети и 435 дрона, според обобщени данни за този период. На 27 март комбиниран удар с ракети и дронове по авиобаза „Принц Султан“ порази американски самолети на земята, сред които една платформа за далечно радарно откриване и управление E-3 Sentry и няколко цистерни KC-135 Stratotanker.

В началото на март ирански щурмови самолети F-5 атакуваха лагера „Бюринг“ в североизточен Кувейт, а кувейтски изтребители F/A-18 свалиха погрешка три американски F-15E във въздушното пространство на страната. На 2 март Централното командване на САЩ определи случая като „приятелски огън“ от ПВО. Шестимата членове на екипажите се катапултираха.

Държавите в Залива излязоха от периода на ескалация с общ проблем: ПВО неутрализира по-голямата част от пристигащите въздушни заплахи, както ракети, така и дронове, но дори малкото пробиви могат да бъдат достатъчни, за да извадят от строя ключов обект с висока стойност за страната, като производствена линия за втечнен газ или ключов команден център.

Материалната страна на предложената самостоятелност в отбраната започва да си проличава в поръчките. Катар приключи своето превъоръжаване с 96 изтребителя от 3 различни серии: 36 броя F-15QA на Boeing, 36 броя Rafale на Dassault и 24 броя Typhoon на европейския консорциум Eurofighter.

На 20 август 2026 г. Държавният департамент на САЩ одобри по известие 26-80 продажбата на до четири самолета-цистерни KC-46A Pegasus на обща стойност 4,50 млрд. долара. Това ще бъдат първите катарски самолети за дозареждане във въздуха и единственият, способен да обслужва и трите вида изтребители.

През януари държавните концерни EDGE (ОАЕ) и Barzan Holdings (Катар) обявиха съвместно предприятие за отбранителни технологии. Освен това Катар подписа меморандум за съвместна разработка и производство на тактически дронове и безпилотни морски платформи с турската STM по време на ежегодното изложение DIMDEX, проведено в Доха. Бюджетът за отбрана на Катар за настоящата година е около 17 млрд. долара по оценка на GlobalData, от които 4,7 млрд. са предназначени за придобиване на техника.

Други държави от Залива също се движат в тази посока, включително с договори извън рамката на своите отношения със САЩ. На 7 август 2026 г. Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха споразумение за колективна отбрана, според което въоръжено нападение срещу една от тях се смята за такова срещу трите. Разпределението на ролите е формулирано съвсем открито: Рияд осигурява финансиране, Анкара предлага технологията, а Исламабад – личния състав.

Саудитска Арабия вече има подобна клауза с Пакистан от 17 септември 2025 г. по силата на стратегическо споразумение за взаимна отбрана, благодарение на което прие хиляди пакистански военнослужещи и една ескадрила изтребители.

На 27 август 2026 г. Кувейт подписа с Пакистан „Протоколно споразумение 2026“ за обучение, изграждане на способности, охрана на границата, обмен на разузнавателни данни и създаване на ежегоден съвместен военен комитет, но без задължение за колективна отбрана.

Катар все още няма подписан документ от този вид. През май официален представател на Пакистан заяви пред Bloomberg, че Турция и Катар може да се включат към саудитския пакт, но нито една от двете страни не са потвърдили официално подобно решение.

Стратегическата автономност, за която говорят катарските официални лица, не означава автаркия – пълна независимост от външни партньори. Наличните ходове показват по-скоро обратното. Въоръжените сили на държавите от Персийския залив са сравнително малки като численост на личен състав и не могат бързо да изградят нужния военен мащаб сами. Затова посоката не е към изолирана национална отбрана, а напротив – към разширяване на кръга от външни гаранти и партньори.

Саудитска Арабия привлича пехотни сили и авиация от Пакистан. Кувейт изгражда институционална рамка за обучение и обмен на разузнавателни данни. Катар инвестира в разширен оперативен обсег и създаване на нови производствени партньорства с Анкара и Абу Даби.

Общото е, че нито една от трите държави не търси заместител на присъствието на американските военни. Те търсят допълнителна опора – условно, втори подпис под собствената си сигурност. Качеството на този „втори подпис“ обаче е различно. Изпълнителна заповед № 14353 е акт на един американски президент и може да бъде изменена или отменена от негов наследник. Споразумението от Мека, от друга страна, беше договорка между три правителства и по замисъл предлага по-различна политическа устойчивост.

Има основания и за по-умерено тълкуване, което не предполага отдалечаване от САЩ. В същото изказване Ал-Ансари на два пъти потвърди необходимостта от партньори и съюзници и определи търсената система като комбинация от колективна сигурност, по-силна дипломация и по-тясна координация, а не като замяна на американското присъствие.

Дискусията се проведе в ОАЕ, а друг участник в нея беше вицеадмиралът от резерва Джон Милър, бивш командващ Пети флот на САЩ. Той разви идентичен аргумент: евтини дронове и малки катери, действащи от брега, могат да прекъсват търговията през Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб независимо от размера на военноморските сили, разположени срещу тях.

Домакинът Ануар Гаргаш, дипломатически съветник на президента на ОАЕ, откри форума с призив за ясен път по ядрената програма на Техеран – с категорични изисквания, механизми за проверка и последствия и оценката, че регионът не може да остава безкрайно в текущото състояние – нито на война, нито на мир.

Прочетено така, изказването на Катар е по-скоро заявка на държавите от Залива за по-голяма тежест вътре в техните съюзи, отколкото за излизане от тях. Но споразуменията, сключени през август са контрапункт на това тълкуване. Когато държавите от региона започват да договарят гаранции и механизми за сигурност в Мека и Исламабад, това сочи, че диверсификацията вече не се изчерпва с опити за по-добри условия във Вашингтон.

От шестте монархии в Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Саудитска Арабия вече има клауза за взаимна отбрана с ядрена сила извън региона. Кувейт подписа през август рамка за военно сътрудничество със същата държава, макар и без да е вписана такава клауза. Катар заплаща 4,50 млрд. долара за въздушни цистерни, които ще намалят неговата зависимост от чужди средства за дозареждане във въздуха. Стъпките са различни по характер, но всички са предприети през последните 12 месеца и насочват към една и съща отчетлива тенденция – увеличаване на собствените способности и на броя на външните опори.

Втората половина на изказването на Ал-Ансари беше посветена на Иран. Той определи възстановяването на доверието с Техеран като бавен, но необходим процес, защото Ислямската република ще остане техен съсед. „Както намерихме мир и разбирателство с хората от всички националности, които живеят в нашите държави, така със сигурност ще намерим начин да живеем и до Иран“, каза той.

Според Ал-Ансари отговорността на първо място е на Техеран, а той трябва да започне да гледа на своите съседи като на партньори. Той предупреди както срещу възприемането на настоящата криза за норма, така и срещу използването на морските пътища като инструмент за натиск.

Второто предупреждение няма нужда от адрес. Ормузкият проток е затворен от 28 февруари, а през юли по него бяха отчетени едва 554 транзита на товарни кораби срещу 3098 през февруари по данни на Lloyd's List Intelligence.

Още през март стана ясно, че американският отбранителен чадър не може да спре всяка евтина заплаха. Новото е кой вече го казва открито: държавата, която е домакин на най-голямото военно съоръжение на Пентагона в Близкия изток и която разполага с изрична американска гаранция за сигурност, официално определя сегашната система като недостатъчна.

Това не означава, че Доха се готви да замени Вашингтон. Означава, че сценарият, при който Катар допълва американската гаранция с формализирано отбранително партньорство с държава от региона, изглежда все по-вероятен. В следващите месеци подобен документ вече не би бил изненадващо развитие.

Зеленски препрати към НАТО въпроса за украински войски за Естония

🇺🇦🛡️ Украинският президент Володимир Зеленски отказа да поеме ангажимент, че ще изпрати военни при сценарий на руско нападение срещу Естония, и отбеляза, че защитата на Прибалтика е задача на НАТО. Той говори на 25 август в Киев, по време на съвместна пресконференция с естонския си колега Алар Карис; въпросът дойде от журналист, а отговорът беше цитиран от Укринформ.

„Що се отнася до нашите военни – Украйна не е в НАТО. Естония е в НАТО. Ако вярваме в силата на НАТО, то Естония, не дай боже, но ако има някакви рискове, разполага с над 30 страни, които по мое мнение трябва едновременно да защитават всяка страна съюзник“, каза Зеленски.

Вместо войски Киев предлага друго. Украинският президент заяви, че страната му е готова да сподели със съюзниците боен опит от съвременната война и собствените си технологии: през инициативата Drone Deal, чрез обучение на оператори на дронове и чрез поддръжка на системите за ПВО. Той повтори и постоянния си довод, че украинското членство би било изгодно за сегашните членове, защото сваля рисковете за тях.

Посещението има собствен часовник. Карис посещава Украйна за последен път като действащ държавен глава, тъй като не се кандидатира за втори мандат. Рийгикогу избира наследника му на 2 и 3 септември; за избор в парламента са нужни две трети от състава, или 68 от 101 гласа, а ако депутатите не се справят, това решение минава към избирателна колегия. Зеленски благодари на Естония за възстановените обекти в Житомирска област и за участието във военновременните коалиции.

Естонският принос има своето измерение. Страната обвърза помощта си с процент от икономиката: поне 0,25% от БВП годишно за военна помощ за Украйна, което за настоящата година прави близо 111 млн евро. Разпределението насочва 90% към промишлената мярка и по 5% към ИТ коалицията и обучението, докато покупките са фокусирани върху дронове и антидрон системи. Отделно страната е внесла 21 млн евро по списъка с приоритетни потребности на Украйна (PURL) – механизъм, по който съюзниците осигуряват финансиране на американско оръжие за Киев. По дял от икономиката, натрупан от началото на войната, Естония е втора след Дания.

Ден по-рано украинската столица бе домакин на коалицията на желаещите, заседавала на 24 август, когато Украйна отбеляза 35 години независимост. Съпредседател на срещата беше естонският премиер Кристен Михал. Участниците се договориха да подсилят спешно украинската ПВО, да увеличат военната помощ, да затегнат санкциите срещу Руската федерация и да продължат подготовката на многонационални сили, които да се разгърнат след надеждно прекратяване на огъня. Съвместното изявление на съпредседателите ги вписва в широк пакет от политически и юридически обвързващи гаранции за сигурност. Карис потвърди, че естонското правителство е готово да прати военни в състава на тези сили.

Двете изявления стоят на един ден разстояние. В понеделник Киев получи обещание за чужди сили на своя територия; във вторник, попитан за обратната посока, Зеленски препрати към член 5. Обещанието към него и препращането към НАТО стъпват на различни основания: Украйна води война на собствена територия и не разполага със свободни съединения, а Естония е обвързана с договор, който Украйна не е подписала. Украинският президент не твърди друго – той описва точно правното положение, в което се намира.

Въпросът обаче не е просто хипотетичен. На 10 август Reuters съобщи, че Полша, Литва, Латвия и Естония координират охраната на критичната си инфраструктура срещу удар, който Москва би могла да представи за чужд. Разузнавателен служител от една от балтийските държави описа пред агенцията оценката: руското военно и вътрешно разузнаване провеждат подготовка за нападение срещу инфраструктура в Прибалтика и Полша с дронове украинско производство. Латвийският министър-председател Андрис Кулбергс определи хибридната заплаха като по-вероятна отпреди и изброи усилената охрана на язовирната стена на Даугава край Рига и подземното газохранилище в Инчукалнс. Полската държавна ядрена компания откри подправени документи с произход източно от границата и предаде случая на органите на реда.

За целта Литва извади военни сили. Заповедта на министъра на отбраната Робертас Каунас е от 17 юли, а разгръщането течеше от 19 юли до 19 август и включваше до 30 военнослужещи с транспортни средства и плавателен съд с екипаж. Те подкрепиха Службата за обществена сигурност, която отговаря за защита на критичните обекти. Под охрана застанаха терминалът за втечнен природен газ в Клайпеда, терминалът за петролни продукти, електропроводът LitPol Link с Полша, подстанцията в Алитус и Круонската ВЕЦ.

Пленените украински дронове са само едната половина от проблема в Прибалтика. Другата е, че дронове, изстреляни от украинската армия, падат в региона от март месец насам. Насочени към руските петролни терминали Уст-Луга и Приморск, те навлизат в чуждото въздушно пространство като резултат от руската електронна война: на 23 март в Литва, на 25 март в Латвия и Естония, на 7 май отново в Латвия, където един дрон се взриви в петролно депо край Резекне. Свалянията започнаха няколко седмици по-късно. Румънски изтребител F-16 порази апарат над Естония през май, френски изтребител направи същото над Латвия през юни, а на 14 август италиански Eurofighter Typhoon свали втори такъв над Балвския новад, на около 35 км от руската граница. Киев приема отговорността за дроновете; на 10 април трите балтийски страни отхвърлиха с общо изявление руското твърдение, че територията им се използва за украински удари.

Числото, което Зеленски избра, също носи товар. Над 30 страни описва състава на пакта, но според оценки на разузнаването, цитирани от Reuters, поставят сценария с фалшив флаг като проверка на решимостта на НАТО в момент, когато ангажиментът на САЩ към източния фланг е поставен под въпрос. Сред обявените участници на 24 август нямаше американски представител, а Украйна поиска от европейските партньори 300 прехващача за ПВО през зимата; САЩ са изправени пред собствен недостиг след войната срещу Иран и се въздържат от големи доставки за Киев. Франция обеща нови прехващачи, а Лондон разреши на MBDA да предостави класифицирана информация за компонентите на Storm Shadow, за да тръгне производство в Украйна. Гаранцията, към която украинският президент препрати Талин, е същата гаранция, чиято здравина балтийските столици проверяват от месеци.

Отговорът вероятно ще се задържи като украинска позиция. Докато войната тече, Киев няма как да поеме ангажимент за отбрана извън границите си, а и няма интерес да отслабва довода, че тъкмо членството в НАТО носи защитата. Обратната теза, според която отказът ще охлади балтийската подкрепа, не почива на фактите: Карис заяви готовността на Талин да участва в многонационалните сили в същия ден, в който чу отговора.

Анализ: Украйна обвърза мира с Русия с четири условия.

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна обвърза трайния мир с Руската федерация с 4 взаимно свързани условия – гаранции за сигурност от САЩ с юридическо обвързване, военно присъствие на международни сили на своя земя, пълноправно членство в Европейския съюз и постоянно подсилвана армия – в най-ясното си досега очертание на онова, което смята за постижим край на войната. Рамката изложи външният министър Андрий Сибиха на 7 юли на панелна дискусия в Анкара, озаглавена „Смяна на ролите: Украйна като гарант на европейската сигурност, преосмисляне на зависимостите“ и организирана от Мюнхенската конференция по сигурността и турската фондация SETA, съобщи Министерството на външните работи на Украйна.

По думите на Сибиха трайният мир изисква, първо, юридически обвързващи двустранни гаранции за сигурност от САЩ; второ, военно присъствие на международни партньори на територията на Украйна, подкрепено от Вашингтон; трето, пълноправно членство на Украйна в Европейския съюз като градивен елемент на сигурността; и четвърто, непрекъснат пакет за подсилване на украинските въоръжени сили, който да възпира бъдеща агресия. Условията не са изцяло нови – Киев е очертавал сходни изисквания и по-рано тази година – но подредени в единна рамка и изнесени на международен форум, те придобиват характера на официална изходна позиция. Министърът ги представи не като списък от искания, а като очертанието на постижимото: рамка, която Украйна поднася от позиция, укрепена едновременно от успехите на бойното поле, от международната подкрепа и от вътрешното единство.

Именно от тази позиция дойде и най-острата формулировка на изявлението. „Украинското предложение за край на войната е реалистично и осъществимо. Това е шанс за Путин да избегне колапс“, заяви Сибиха и допълни, че руският президент трябва да признае, че целите му не могат да бъдат постигнати по военен път. Изразът обръща обичайната логика на преговора: рамката се поднася като изход, който Москва има интерес да приеме – оферта, чийто адресат бива предупреден, че алтернативата е вътрешен колапс, а не победа.

Тезата, че Украйна преговаря от сила, а не от необходимост, беше вписана в самото заглавие на панела. Сибиха разгърна разбирането, че страната вече не е субект, който единствено се нуждае от защита, а се е превърнала в доставчик на сигурност и надежден партньор, способен да подсили не само сигурността на Европа, но и глобалната сигурност, включително в размирни региони като Близкия изток. Тази смяна на ролите носи и практическа тежест: на нея стъпва искането за членство в ЕС и постоянно присъствие на съюзнически армии. Ако Украйна е гарант, а не подзащитен, интеграцията ѝ в структурите на ЕС престава да изглежда като благотворителност, а се разчита като инвестиция в обща отбрана – аргумент, насочен колкото към Москва, толкова и към колебаещите се западни столици.

Втората опора на украинската позиция е икономическият натиск върху Кремъл. Стратегията за спиране на руската агресия минава през покачване на финансовата и политическа цена, постигнато чрез санкции, оползотворяване на замразените руски активи и задълбочаване на международната изолация на Москва. За да подплати тезата с числа, министърът приведе конкретни данни за руския енергиен сектор: между 2022 и 2025 г. дневният добив на петрол в Русия е спаднал със 7%, а само през първите пет месеца на 2026 г. е бил спрян добивът на над 1700 руски петролни кладенеца. Руската горивна криза се разрасна през първата половина на годината след поредица украински удари по рафинерии; по данни от началото на юли недостигът на гориво вече засягаше 78 от 83 руски региона, а най-голямата рафинерия прекрати работа преди броени дни след украински удар с дронове. Метриките на Сибиха описват реална посока на движение, дори точните им стойности да остават негово твърдение.

Към икономическия аргумент той добави и геополитически: нарастващата тежест на Украйна върви ръка за ръка със свиване на руското влияние в Африка, Централна Азия и Глобалния Юг. Самата война вече се намира в качествено нова фаза – изместена към въздушно надмощие, иновации и безпилитни технологии, област, в която Украйна продължава да напредва. Сибиха стигна до извод, че епохата на конвенционално разоръжаване е приключила. В същата логика на самостоятелност той подчерта, че Киев не се нуждае от чуждо разрешение, за да използва собственото си далекобойно оръжие за удари срещу легитимни цели на руска територия, и че ще продължи асиметричните операции по правото на самозащита, установено в член 51 от Устава на ООН.

Концепцията за „нова фаза“ не е странична бележка, а свързващо звено между бойното поле и масата за преговори в тезата на Сибиха. Именно защото залага, че кривата на безпилотните технологии започва огъва във времето към Украйна, Киев може да поднася четирите условия като оферта, а не като молба: логиката е, че чакането работи срещу Русия, не срещу защитаващата се страна. Тук икономическият и военният довод се събират – свиващият се петролен добив и разрастващият се горивен недостиг сочат натрупващ се, а не еднократен натиск, а залогът върху евтините масови дронове измества сметката от скъпата конвенционална техника.

На дипломатическия фронт министърът разкри, че е получил покана от китайския външен министър Ван И да посети Пекин, и заяви желание за по-интензивна комуникация на високо равнище; в своите разговори, каза той, е призовал Китай да подкрепи прекратяване на огъня в съответствие със собствените обявени принципи.

Изявлението в Анкара не променя разположението на фронта; то играе ролята на преговорна позиция, изнесена публично, и тежестта му се крие в това какво съобщава и на кого. 3 от 4 условия – американски гаранции, съюзнически войски и присъединяване в ЕС – не могат да бъдат осигурени от Киев, а изискват решения във Вашингтон, Брюксел и европейските столици. Украйна може да ги формулира, да ги подреди в пакет и да ги обвърже с оферта към Москва, но ключовете към тях са у трети страни. Оттук и функцията на изявлението – то фиксира украинската изходна позиция преди евентуални преговори, докато в същото време притиска партньорите на Киев да поемат ангажимента, който рамката предполага.

Затова и самоопределението „гарант, а не подзащитен“ не е поза, а лост: предназначено е да превърне помощта за Украйна от разход в инвестиция пред очите на онези, които плащат за нея. Икономическата част от аргумента е по-осезаема, защото стъпва на измерима тенденция – но и тук решаващият въпрос не е дали Киев може да удари руска рафинерия, а дали може да поддържа темпове, които да изпреварват възстановяването; разпростирането на горивния недостиг върху почти всички руски региони подсказва, че засега натискът се натрупва по-бързо, отколкото Москва го компенсира. Дали този кумулативен ефект ще се задържи достатъчно дълго, за да промени стратегическите нагласи на Кремъл, остава без отговор.

САЩ поставиха условие: Изтегляне от Донбас срещу гаранции за сигурност

🇺🇸🛡️🇺🇦 САЩ са поставили условие, според което Украйна трябва да изтегли войските си от Донбас, за да получи гаранции за сигурност. Това разказа президентът Володимир Зеленски в интервю за агенция Ройтерс.

По думите му хипотетично изтегляне на украинските въоръжени сили от региона ще застраши сигурността както на Украйна, така и на Европа, тъй като това ще доведе до доброволно предаване в руски ръце на един от най-силно укрепените защитни валове в Европа.

Украинският президент отбеляза също, че в момента администрацията на Тръмп е фокусирана изцяло върху конфликта с Иран.

„Близкият изток несъмнено оказва влияние върху президента Тръмп и, мисля, над по-нататъшните му стъпки. За съжаление, по мое мнение президентът Тръмп все още избира стратегията за засилване на натиска върху украинската страна“, заяви Зеленски.

През януари украинският президент обяви, че позицията на страната по отношение на териториалната цялост не се е променила, а компромисите трябва да бъдат взаимни. Той допълни също, че двустранните гаранции за сигурност със САЩ са готови на „100%“ и Киев очаква тяхното подписване.

За веротността САЩ да поставят подобно условие, по-рано писа Financial Times, цитирайки свои източници, според които в случай на изтегляне на украинските сили, Вашингтон е изразил предварителна готовност да увеличи доставките на оръжие за ВСУ в мирно време. В същото време обаче към онзи момент не беше ясно дали САЩ ще поемат някакви официални ангажименти.

Украинските войници на фронта са скептични към мирния план.

🇺🇦 Премествайки се между влажни мазета и кални окопи, за да отблъскват непрекъснатите руски атаки във войната, която след два месеца ще навлезе в петата си година, изтощените украински войници казват, че мотивацията им се крепи на съзнанието, че се сражават за нещо по-голямо: защитата на родината си.

Но докато преговарящите екипи се опитват да изковат мирно споразумение, войниците на фронта са убедени, че Русия остава решена да завладее Украйна – независимо дали сега, или след няколко години с възстановени сили – и без значение какъв ще е текстът на евентуалната сделка.

Те също така са категорични Киев трябва да поддържа голяма армия, за да опази сегашната близо 1300-километрова фронтова линия.

„Въоръжените сили на Украйна в момента са основната преграда между спокойния граждански живот на украинците и лошия ни съсед“, отбеляза 40-годишен артилерист пред Асошиейтед прес недалеч от границата между Днепропетровска и Донецка област. По стандартен военен протокол той се представя само с позивната „Келт“ при условие да не се разкрива точната му локация.

Украинските защитници изказват силно недоверие, че Москва изобщо има намерение да спазва каквото и да е мирно споразумение. Без сериозни гаранции за сигурност – например членство в НАТО – те и военните анализатори се обединяват около прогнозата, че следваща руска инвазия е неизбежна – със свеж личен състав и въоръжение, но по-важното – с научените уроци от провала в първите седмици от пълномащабното нахлуване през пролетта на 2022 г.

Бъдещата руска заплаха

От тъмен окоп с кални стени, където се укрива от бръмчащите над главата му дронове камикадзе, Келт се опасява, че каквото и примирие да бъде сключено, то ще се окаже краткотрайно.

„Това примирие ще е кратко, за да си възстановят силите три или пет години, и пак ще се върнат“, отбеляза бившият търговец на мебели от Киев, докато около него ехтят артилерийски гърмежи.

Серхий Филимонов, командир на батальон „Вълците на Да Винчи“, изрази тревога, че евентуално мирно споразумение би предоставило всичко необходимо на руската страна, за да нападне отново.

„За руснаците ще е чудесно – да спрат войната, да премахнат санкциите, да се подготвят за нова война и пак да нападнат“, категоричен е той. „Не вярвам, че може да има мир, преди Русия да бъде унищожена или поне ръководството ѝ да бъде сменено.“

Пренапрегнатата украинска армия

Филимонов разказва как руските сили за кратко навлезли в Покровск, ключов логистичен център в западната част на Донецка област и основна цел на руската настъпателна кампания от 20 месеца насам. В началото руснаците бяха изтласкани, а неговата бригада успяваше да задържи участъка си, но все по-често усилията ѝ се проваляха заради съседни части, пълни с неопитни новобранци.

В понеделник Кремъл се похвали, че е превзел града след повече от година кръвопролитни боеве, но президентът Володимир Зеленски опроверга твърдението от Париж и заяви, че сраженията там продължават.

Мащабен руски пробив по фронтовата линия ще зависи от способността на украинската армия да увеличава и поддържа своята численост, смята американският военен анализатор Роб Лий.

„На Украйна ѝ липсва жива сила, липсват ѝ резерви“, казва той. „Достатъчно е една-единствена украинска бригада да изпита сериозни затруднения, и Русия напредва“, обясни той.

Тарас Чмут, украински военен експерт и ръководител на фонд за събиране на средства за нуждите на украинската отбрана, каза пред обществената телевизия „Суспилне“ днес, че множество предно разположени батальони в момента са съставени от едва 20 бойци вместо обичайните 400–800.

Макар Киев да мобилизира до 30 000 души месечно, голяма част от тях намират начин да избегнат служба или се оказват негодни да заменят ветераните на първа линия.

Ключовите точки все още се държат

Въпреки това украинските войски успяват да задържат позиции в Покровск, както и в Купянск и Вовчанск в Харковска област – две места, които Русия се опитва безуспешно да превземе повече от година, припомни Юрий Федоренко, командир на батальона за безпилотни системи „Ахилес“.

Русия хвърли десетки хиляди от своите войници в пехотни щурмове срещу тези градове и фактът, че все още не успява да ги превземе изцяло „свидетелства за високата мотивация и устойчивост на украинската армия“.

Миналата седмица руският президент Владимир Путин се закани, че боевете няма да спрат, докато Украйна не изтегли въоръжените си сили от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области, които бяха незаконно анексирани от Кремъл през септември 2022 г. Руските войски контролират едва половината от Запорожие и Херсон без да контролират едноименниет им областни центрове, както и две трети от Донецка област.

Руско-американският проект за мирно споразумение включваше ограничаване на числеността на украинската армия и фактическо изтегляне от останалата част на Донецка област. Зеленски по-късно разкри, че преработена версия би могла да сработи, но все още не е ясно какво ще съдържа крайния документ.

Роб Лий, който редовно посещава фронтовата линия, отбелязва, че през руското настъпление през 2025 г. е относително по-бързо отколкото миналата година, но не е сигурно, че следващата година тази закономерност ще се запази превземе останалата една трета от Донецка област.

„Където и да напредне Русия, Украйна дава приоритет на отбраната и успява да удържи дълго време, след което Русия успява да напредне в други посоки“, обясни той, подчертавайки руската тактика на натиск по няколко направления едновременно.

Украйна пак ще има нужда от западна помощ

От калния си окоп Келт се подиграва на идеята за намаляване числеността на украинската армия, което според него означава просто „да улесниш руснаците да те убият по-късно, вместо сега“.

Но да се поддържа армия в сегашните мащаби от малко над 1 милион души е почти невъзможно без продължаваща западна подкрепа. От началото на войната през февруари 2022 г. Киев харчи почти всичките си приходи от данъци за издръжка и въоръжаване на защитниците си, а всичките останали разходи като здравеопазване, социални програми, образование, пенсии, енергетика, се покриват изцяло от западни грантове и заеми.

ЕС отпусна 50 млрд долара помощ за периода 2024–2027 г. по програмата Ukraine Facility, но за 2026 и 2027 г. ще ѝ бъдат необходими 83,4 млрд за въоръжените сили и 52 млрд за всички други държавни разходи, сочат изчисленията на икономиста Глиб Буряк от Украинско-американския университет Конкордия.

Бъдещето на украинските финанси, в това число на възможността да поддържа голяма армия, ще зависи от това какво ще е записано в мирния план относно замразените руски активи, заяви Буряк и отправи предупреждение, че ако войната спре, помощта може рязко да намалее.

„Как точно ще бъдат управлявани тези активи ще определи финансовото състояние на Украйна през следващите години“, обобщи той.

Зеленски и Макрон проведоха продължителен разговор в Елисейския дворец.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украинският президент Володимир Зеленски проведе продължителен личен разговор с френския си колега Еманюел Макрон по време на официална визита в Елисейския дворец в понеделник, 1 ноември.

Двамата се фокусираха върху ускоряване на дипломатическите усилия за прекратяване на руската война срещу Украйна и за изграждането на солидни международни гаранции за сигурност. Зеленски разказа за скорошната си среща с американски представители във Вашингтон и заяви, че моментът е решаващ за ангажираността на световните лидери.

„Мирът трябва да бъде наистина надежден. Войната трябва да приключи колкото се може по-скоро. Много неща зависят от активната роля на всеки лидер днес“, изтъкна Зеленски, като добави, че по-късно през деня са планирани разговори и с други държавни глави.

На съвместната пресконференция Макрон осъди остро последните руски ракетни удари по Украйна, включително вчерашната смъртоносната атака срещу град Днипро, и още веднъж потвърди пълната солидарност на Франция.

„Искам да започна с изразяване на цялата ни подкрепа към президента Зеленски и украинския народ след тези нови нападения“, каза Макрон.

Зеленски посочи, че териториалният въпрос е бил сред най-трудните теми по време на 6,5-часовите разговори.

„Териториалният въпрос е най-тежкият. Финансовите и възстановителните аспекти се одобряват трудно без нашите европейски партньори. По гаранциите за сигурност ни трябват ясни позиции и от САЩ, и от Европа. Трябва да вървим внимателно, но сега американският план изглежда по-добър“, обясни той.

Макрон потвърди, че Коалицията на желаещите е завършила работата по проект на рамка за сигурност.

„В следващите дни американски представители и коалицията ще проведат разговори, за да изяснят ролята на САЩ в тези гаранции въз основа на договореното миналата седмица“, разкри френският президент.

74% от украинците биха приели мирно споразумение със замразяване на фронтовата линия

🇺🇦🕊️ Около 74% от украинците са склонни да приемат мирно споразумение, което замразява военните действия по текущата фронтова линия, но ако е подкрепено от западни гаранции за сигурност. Това сочи проучване на Киевския международен институт по социология (KIIS), публикувано на 16 септември.

Само 18% от анкетираните заявяват, че могат „лесно да се съгласят“ с такъв вариант, докато 56% посочват, че би било трудно, но приемливо. За 15% подобно споразумение е напълно неприемливо.

Планът, основан на предложения от европейски партньори и Киев и опростен от KIIS за целите на изследването, на практика означава приемане на руската окупация без официално признаване.

В момента Русия контролира под една пета от територията на Украйна в южната и източната част на странатал, включително Крим, почти цялата Луганска област и части от Донецка, Запорожка и Херсонска област.

Освен това споразумението предвижда продължаване на европейската интеграция на Украйна, чести доставки на западно оръжие, защита на въздушното пространство от руските удари и поддържане на санкциите срещу Москва.

Новината идва на фона на месеци усилия на САЩ да посредничат за мир, които на този етап остават без резултат. Кремъл продължава да отхвърля предложения за прекратяване на огъня и настоява за териториални отстъпки.

Според проучването 75% от украинците определят като „напълно неприемливи“ руските условия за мир, които включват пълно изтегляне на украинската армия от Донецка област и забрана за бъдещо членство в НАТО.

Едва 17% биха могли да приемат руските искания, които включват още премахването на санкциите, официален статут на руския език в Украйна, ограничаване числеността на украинските въоръжени сили, признаване на руската власт над окупираните Крим и Донбас и предоставяне на Москва роля в определянето на окончателните гаранции за сигурност на Киев.

Анкетата показва и че 74% от украинците вярват във възможността за победа при засилени санкции срещу Русия и достатъчна международна подкрепа. От KIIS уточняват, че този показател е останал константна величина от миналата година насам.

76% от украинците смятат, че страната може да продължи борбата си с подкрепата на Европа, дори ако Съединените щати се оттеглят.

Около 54% от запитаните заявяват готовност да защитават Украйна с оръжие, докато 38% са „определено“ или „по-скоро“ не са готови.

Директорът на института Антон Грушецки обобщи, че резултатите показват, че „съпротивата срещу Русия не е безнадеждна“, като в същото време украинците „демонстрират готовност да бъдат гъвкави, отворени за диалог и трудни компромиси“.

Проучването беше проведено в периода 2–14 септември 2025 г. чрез телефонни интервюта с 1023 респонденти, живеещи на териториите под контрола на Украйна.

Усилията за прекратяване на войната изглежда са в застой, тъй като Путин продължава да избягва среща със Зеленски, а трите кръга от преговори между двете страни в Истанбул през май ≈и юли не доведоха до пробив. Миналата седмица говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че мирните преговори с Украйна са в „пауза“.

Работи се по прецизен план за военно разполагане в Украйна.

🇺🇦🕊️🇪🇺 Европейските съюзници на Украйна работят по „доста прецизни планове“ за военно разполагане в страната в рамките на следвоенни гаранции за нейната сигурност, ползващи се с пълната подкрепа на САЩ. Това заяви в интервю за Financial Times председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Тя посочи, че вече има „ясна пътна карта“ за тези разполагания, която е била договорена в Белия дом. „Гаранциите за сигурност са от първостепенно значение. Притежаваме ясна рамка и съгласие в Белия дом. Работата напредва много добре“, каза тя.

Фон дер Лайен направи това изявление по време на обиколка из страни на ЕС от Източна Европа, където настоява за по-високи разходи за отбрана от всяка една страна и засилване на военната готовност на континента.

Тя уточни, че европейските столици подготвят план за „многонационално разполагане на войски с американски тил“. Фон дер Лайен заяви, че „президентът Тръмп ни увери, че ще има американско присъствие като част от тази подкрепа. Това бе заявено ясно и потвърдено неколкократно.“

Киев изисква конкретни гаранции за сигурност от западните партньори, включително присъствие на войски на терен, като условие за всяко едно мирно споразумение за прекратяване на войната на Владимир Путин, която започна преди три години и половина.

Според договорености от среща миналия месец с Тръмп, Зеленски и водещи европейски лидери, евентуалният контингент може да има десетки хиляди военнослужещи, ръководени от Европа и подпомагани от американски системи за командване, контрол и разузнаване.

Следващият кръг преговори е насрочен за четвъртък в Париж по покана на френския президент Еманюел Макрон. Очакват се германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Киър Стармър, генералният секретар на НАТО Марк Рюте и председателят на ЕК фон дер Лайен.

Миналата седмица военни началници от т.нар. „коалиция на желаещите“ изработиха „доста точни планове“, които включват нужното оборудване за разполагане на войски, споделя фон дер Лайен.

„Разбира се, всяко решение за изпращане на войски зависи от съответната държава, тъй като това е сред най-важните суверенни решения. Но усещането за неотложност е много силно. Този процес напредва и вече добива конкретна форма“, посочи председателят на ЕК, подчертавайки, че Тръмп има твърд ангажимент за участие в усилията за мир, въпреки опасения относно неговата позиция към Путин и Зеленски.

„Путин не се е променил, той е хищник. Тръмп иска мир, а Путин не сяда на масата за преговори. Той има негативен опит с Путин, който все по-често не спазва обещанията си“, обясни фон дер Лайен.

Всяко западно военно разполагане ще бъде в подкрепа на една значително по-укрепена украинска армия, която ще бъде в основата на възпиращата сила.

Комисията ще изработи нови механизми за устойчиво финансиране на украинските въоръжени сили като гаранция за сигурност. След мирно споразумение Киев ще има нужда от „значителен брой военнослужещи с добри заплати и модерно оборудване – тук ЕС със сигурност ще даде своя принос.“

Наличните канали за финансиране на украинската кауза включват бюджетна помощ, ще останат и в мирно време. Допълнително ще бъде осигурено целево финансиране за армията. ЕС продължава да подпомага обучението на украински войници и насърчава страните-членки да използват фонда за въоръжаване на стойност 150 милиарда евро – или за съвместни производства с местната отбранителна индустрия, или за доставки на оръжия за Киев.

„Ролята на Комисията е ключова, за да може държавите членки да финансират това покачване на отбранителния капацитет“, заяви фон дер Лайен. Тя подчерта, че „характерът на войната напълно се е променил“ с призив за още инвестиции в БПлА, противовъздушна и противоракетна отбрана, както и в космически и кибер способности.

Тръмп обмисля разполагане на частни военни компании в Украйна.

🇺🇸🕊️🇺🇦 Президентът на САЩ Доналд Тръмп води дискусии с европейските съюзници относно възможността за използване на американски частни военни компании в Украйна. Тези стъпки се разглеждат като част от дългосрочен мирен план и механизъм за стабилизиране на региона.

The Telegraph твърди, че Тръмп проучва възможности, които да позволят на частни контрактори да подпомагат изграждането на отбранителни съоръжения, укрепването на позиции и защитата на американските интереси в Украйна.

Според най-малко дузина западни служители, цитирани от британското издание, тези контрактори биха могли да участват в изграждането на укрепления в защита на американските интереси, като в същото време възпират Путин от нарушаване на примирието.

Съобщава се, че планът се разглежда заедно с множество други мерки за сигурност, свързани с въздушни патрули, обучение и военноморски мисии в Черно море.

The Telegraph публикува очертания на някои от останалите мерки, обсъждани между Вашингтон, Киев и европейските съюзници, въз основа на източници, участващи в преговорите.

Официални лица заявиха, че основната стратегия за предотвратяване подновяването на конфликт е подпомагане на възстановяването на въоръжените сили на Украйна, включително европейските съюзници от НАТО, които превъоръжават и обучават войници.

Укрепления и бази по фронтовата линия биха могли да бъдат изградени от американските частни военни компании за възпиране на руската агресия с американски отговор, съобщават официални лица пред изданието.

Това би било подобно на ролята на американските ЧВК в Ирак и Афганистан, където те бяха разположени за предоставяне на поддръжка и други функции от сферата на сигурността.

Това също така би дало полезно решение за заобикаляне на обещанието на Тръмп да не разполага американски войски на терен в Украйна, като същевременно успокои европейските сили, които се надяват, че Белият дом ще се ангажира пряко в мирните планове.

The Telegraph също така потвърди предишни репортажи на „Politico“, че европейски официални лица са предложили идеята за демилитаризирана буферна зона на украинска територия, която да бъде патрулирана от международен мироопазващ контингент или наблюдатели.

Малко вероятно е Киев да се съгласи с предложението за буферна зона, тъй като то вероятно би включвало отстъпки на територия, което Володимир Зеленски преди това отхвърли, заявявайки, че „украинците няма да дадат земята си на окупатора“.

Официални лица съобщиха пред вестника, че се разглежда и възможността за европейски водени сили, разположени по-дълбоко в Украйна, към които десетки държави са изразили готовност да се присъединят.

Въпреки това, предишно предложение за 30 000 европейски войници оттогава е намалено поради опасения, че Кремъл ще го възприеме като твърде голяма заплаха.

Тази сила вероятно ще бъде разположена в Украйна за срок до десетилетие, преди собствените въоръжени сили на Украйна да бъдат счетени за способни да поемат отбраната си самостоятелно с помощта на обучение и превъоръжаване.

Европейските страни също така са обсъждали въвеждането на зона, забранена за полети, която би позволила на Украйна да възстанови търговските въздушни маршрути, привличайки инвестиции в страната.

Според други планове, разкрити пред The Telegraph, Турция би могла да ръководи военноморската мисия в Черно море с подкрепата на България и Румъния, което би могло да осигури търговските маршрути на Украйна по вода и разминиране и обезопасяване на водите.

Европейското разполагане може да се осъществи под формата на военни инструктори в нови бази в Западна Украйна – план, който по-рано беше отхвърлен като ескалация от бившия президент на САЩ Джо Байдън.

Европейските служители се надяват, че логистичната подкрепа от страна на САЩ, например под формата на тежкотоварни самолети, които да подпомагат преместването на оборудване и войски към Украйна, ще е приемлива за Белия дом.

Официални лица също така съобщиха, че всяко европейско разполагане ще изисква американска поддръжка за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), тъй като Европа няма сателитни възможности за точно наблюдение на нарушенията на примирието.

Едно от предложенията на Европа е да бъде използван американски военен командир за надзор на разполаганията съгласно мирния план, тъй като тя няма опит в координирането на мисии в такива мащаби. Белият дом вече е одобрил за ролята генерал Алексъс Гринкевич, върховен съюзнически командир на НАТО.

Въпреки това, официални лица от европейските страни изразиха безпокойство заради липсата на яснота от страна на Вашингтон за нивото и структурата на подкрепата му, съобщи The Telegraph.

Съобщава се, че европейските партньори искат от Тръмп да разположи изтребители и ракети в Полша или Румъния, които биха могли бързо да реагират в случай на военни действия от страна на Русия, но има съществуват опасения, че непредсказуемостта на американския президент може да направи подобно обещание краткотрайно.

И накрая, европейските служители заявиха още, че според тях плановете за гаранции за сигурност може да са напразни, предвид липсата им на увереност, че Путин е готов да прекрати войната, тъй като той отказа многократно мирни преговори с украинския си колега и ескалира допълнително нощните атаки срещу Киев, удряйки цивилни жилища и щаба на делегацията на ЕС през нощта на 28 август.

Чехия обмисля изпращане на миротворци в Украйна

🇨🇿🤝🇺🇦 Чехия ще разгледа възможностите за изпращане на войски за мироопазваща мисия в Украйна, ако това решение не застрашава живота на войниците. Това заяви министърът на отбраната на страната Яна Чернохова по време на разговор с журналисти след церемонията по случай 57 години от съветската инвазия в Чехословакия, предаде кореспондент на Радио Свобода.

Чернохова уточни, че Прага е готова да изпрати войски в Украйна в рамките на съвместни усилия на европейските държави след установяването на мирно споразумение.

„Разбира се, в момента никой от нас не иска да изпраща войници в Украйна, защото това означава ескалация на конфликта. Но има държави-членки, сред които и Чешката република, които казват, че когато се установи примирие, когато примирието бъде закрепено с някакво споразумение, така че да сме сигурни, че ситуацията там ще бъде решена без нито един изстрел и без никакъв риск за живота на войниците ни – тогава ще бъдем готови да обсъдим тези мандати в законодателния ни орган“, обясни Чернохова, която отбеляза също, че до момента не е имало заявка за изпращането на войски в Украйна, поради което обсъждането на този въпрос е преждевременно.

„Що се отнася до каквито и да било гаранции за сигурност, няма да крия, че съм малко скептична към това, защото не мога да си представя какви биха могли да бъдат тези гаранции в момента. В миналото Украйна имаше гаранции от Будапещенския меморандум, Минските споразумения, и тези гаранции, за жалост, не бяха изпълнени от никого... Нападнаха Грузия, нападнаха Украйна, откраднаха Крим. Нищо от това, за съжаление, не подтикна държавните лидери, било европейски или в рамките на НАТО, да предприемат някакви действия“, посочи министърката.

Чернохова изрази увереност, че най-добрата гаранция за сигурността за Украйна е членството на Киев в НАТО и ЕС, но това е невъзможно без съгласието на всички държави-членки.

„Доналд Тръмп в момента каза ясно не, но аз все още вярвам и не губя надежда, че с времето можем да стигнем до този етап“, добави тя.

По-рано чешкият президент Петр Павел отбеляза в интервю за държавната агенция CTK, че ако в Украйна бъдат разположени миротворчески сили, Чехия може и трябва да е част от тях, тъй като е активен участник в мирния процес и подкрепя Украйна от самото начало на руското нашествие.

Гаранциите за сигурността са ключов въпрос в усилията за постигането на прекратяване на огъня, а дискусиите за тях се засилиха след разговорите на украинския президент Володимир Зеленски и европейските му партньори с американския президент Доналд Тръмп в Белия дом.

В рамките на т.нар. „коалиция на желаещите“ Обединеното кралство предложи разполагането на изтребители Eurofighter Typhoon в Западна Украйна и бригада с численост от 3000-5000 военни за обучение на украинската армия. Франция, Канада и Австралия вероятно биха изпратили войски в тази част на страната, в случай че бъде сключено примирие.

Италианският премиер предлага гаранция за сигурност след войната в Украйна

🇺🇦🇮🇹 Италианският премиер Джорджа Мелони е предложила гаранция за сигурност след края на войната, която ще изисква от съюзниците на Украйна да решат в рамките на 24 часа дали да изпратят войски в случай на нова руска инвазия, съобщи Bloomberg, цитирайки източници, запознати с дискусиите.

Европейските лидери и други съюзници на Киев ускоряват преговорите за гаранции за украинската сигурност след срещата на върха в Аляска между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин. Военните лидери на НАТО проведоха виртуална среща в сряда, на която беше обсъдена подкрепата за тези гаранции.

Мелони е предложила план, сходен на клаузата за колективна отбрана в член 5 от Вашингтонския договор, твърдят източници пред Bloomberg, добавяйки, че отправеното предложение не включва украинско членство в Алианса.

Член 5 от Вашингтонския договор, основополагащия документ на НАТО, гласи, че атака срещу една страна членка на пакта е считана за нападение срещу всички. Той задължава страните да предприемат действия, които сметнат за необходими, за да подкрепят нападнатата държава, в т.ч. използването на въоръжена сила.

Въпреки това, член 5 не изисква автоматична военна подкрепа, а дава свобода на всяка една страна да определи вида и степента на помощта в зависимост от настоящите обстоятелства. Тази клауза е активирана само веднъж в цялата история на НАТО – след атентатите на 11 септември 2001 г. срещу кулите близнаци в Ню Йорк, САЩ.

Мелони за първи път повдигна идеята за разширяване на защитите по член 5 към Киев без покана за членство в НАТО през март 2025 г. Тя беше и един от осемте европейски лидери, които заедно със Зеленски посетиха Белия дом на 18 август, за да се срещнат с Тръмп и да обсъдят гаранциите за сигурност на следвоенна Украйна.

Предложението на Мелони сега е сред тези, които се разглеждат от европейските лидери, докато президентът Зеленски се подготвя за директни преговори с Путин. Планът ще изисква държавите, подписали споразумения за сигурност с Украйна, да обсъдят и реагират светкавично при повторна руска атака след сключването на мирно споразумение.

Вариантите за реакция включват подкрепа за отбраната на Киев, икономическа помощ и санкции срещу Москва, отбелязват източници, запознати с дискусиите. Не е ясно дали планът ще включва изпращането на украинска територия на войски от отделни европейски държави.

Bloomberg съобщи, че около 10 европейски държави са готови да изпратят войски в Украйна като част от мироопазващ контингент за възпиране на Русия от подновяване на войната в нарушение на евентуалното мирно споразумение.

Кремъл отхвърли категорично това предложение като руският външен министър Сергей Лавров настоя, че Русия трябва да е сред държавите, предоставящи гаранциите за украинската сигурност.

„Сериозното обсъждане на въпроси за сигурност без Русия е път към нищото“, каза той.