Защо JNIM щади Кот д’Ивоар, докато разширява войната в Сахел

🇲🇱🇨🇮 „Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM) и съюзниците му от Фронта за освобождение на Азауад (FLA) превзеха Кидал и района на Гао в северно Мали на 25 април и обявиха пълна блокада на Бамако три дни по-късно; на 6 март същата групировка изби 15 войници във военната база Кофуно в Бенин. През същия този период северът на Кот д'Ивоар не е регистрирал нито едно смъртоносно нападение срещу силите за сигурност – такова не е имало от 2022 г. Липсата не е доказателство за победа на държавата. По същите ивоарски пътища, които JNIM оставя незасегнати, влиза горивото, чието прекъсване задушава столицата на Мали.

Офанзивата от 25 април беше най-мащабната в Мали от бунта през 2012 г. Бойците на JNIM едновременно удариха Бамако, Кати, Севаре, Мопти, Сену и Бурем, а северните области Фронтът за освобождение на Азауад, туарегската сепаратистка коалиция, която доскоро враждуваше с джихадистите, влезе в Кидал. Подразделенията на „Африканския корпус“ се изтеглиха оттам до 27 април. В Кати кола-бомба уби военния министър Садио Камара в дома му заедно с членове на семейството му. Оценките за загубите на нападателите се разминават рязко: малийски официални лица съобщиха за над двеста убити, „Африканският корпус“ твърди повече от хиляда.

Офанзивата в Мали

По-важната промяна обаче са горивата. Кампанията срещу цистерните започва на 3 септември 2025 г. с обръщение, записано на видео от говорителя на групировката Абу Хузейфа ал-Бамбари, оттогава над 300 цистерни бяха опожарени. Мали внася около 95% от горивото си по шосеен път от Сенегал и Кот д'Ивоар. Прекъснат ли се тези маршрути, столицата спира без нито един изстрел в самата нея. През януари 2026 г. хунтата назначи генерал начело на онова, което местната преса вече наричаше горивна война; конвоите влизат в Бамако под военен ескорт, с подкрепа от „Африканския корпус“ и турски дронове. На 28 април JNIM обяви пълната блокада, а Асими Гойта се появи публично, за да заяви, че положението е овладяно.

Ивоарският север се различава от бенинския по това, което групировката извлича от него и което успешен щурм би ѝ отнело: отворен път, работещи пазари, място за отдих и снабдяване извън обсега на армията на Буркина Фасо. International Crisis Group стигна до сходен извод в своя доклад, публикуван на 20 февруари 2026 г. Териториалните завоевания не са основен приоритет на JNIM отвъд Сахел; разширяването носи нови бойци, финаннсови приходи и оперативна дълбочина, но заплашва вътрешната сплотеност на групировката.

Съседна Гана дава втория пример за същата сметка. Изследване на нидерландския институт „Клингендал“ от 2025 г. проследи как откраднат от буркинската страна на границата добитък влиза в Гана и се влива в законния пазар за живи животни: джихадистите държат основната част от заграбените стада, но заради ограничената подвижност ги продават евтино чрез посредници. Гана не е преживяла голямо терористично нападение до този момент, а нейните северни области се вписват в конфликтната икономика като място за пласиране. При допитване до 150 домакинства в област Горна Източна край Пага в началото на 2024 г. 34% от анкетираните посочват кражбата на добитък като най-сериозната заплаха за общността си.

Буркина Фасо е втората най-засегната от тероризъм държава в света, сочи Глобалният индекс на тероризма за 2026 г. Доскоро тя държеше първото място, но беше изместена от Пакистан. Жертвите там намаляха с до 45% от 1532 на 846 в рамките на година, което е най-големият абсолютен спад в световен мащаб; в същото време обаче отделните атакистанаха по-смъртоносни – 14,3 убити средно, тъй като ударите се пренасочиха към военни цели. Югоизточният фланг на страната отново работи като изходна база за атаки срещу Бенин. На 6 март терористи щурмуваха военната база Кофуно край границата с Нигер: 15 войници бяха убити, пет други бяха ранени, по думите на бенинския армейски говорител полковник Джеймс Джонсън, който обяви, че военна авиация е поразила най-малко 4 нападателя при оттеглянето им. Година по-рано правителството в Котону обяви 54 убити войници в едно-единствено нападение на север.

Липсата на набези обаче не означава отсъствие на заплаха; тя може да отразява прагматичен избор да се запазят логистични, финансови и контрабандни коридори, полезни за кампанията в Мали.

Горивната война

Кот д'Ивоар мина през собствена вълна от тероризъм в периода 2020-2022 г. Тя започна на 10 юни 2020 г. в Кафоло, където джихадисти избиха 14 войници в отговор на операция „Комое“, съвместни удари с Буркина Фасо по позиции на JNIM на ивоарска територия през май и юни същата година. На 21 март 2021 г. бойците се завърнаха в Кафоло, където убиха 2-ма войници, а в Техини още 1. През юни 2021 г. самоделно взривно устройство и последвала засада при Техини отнеха живота на 3-ма войници. На 7 юни беше нападнат Тугбо, а на 19 октомври терористи удариха полицейски участък отново в Техини. Общият брой на убитите войници през тази вълна надхвърли 18. От средата на 2022 г. нападенията спряха.

Спряха срещу армията и жандармерията. В нощта на 24 срещу 25 август 2025 г. въоръжени мъже нападнаха земеделското селище Дифита в департамент Техини, на 2 км от границата с Буркина Фасо: четирима убити цивилни, един безследно изчезнал, тежко обгоряла жена, изгорени къщи, унищожени посеви и откраднат добитък. Формулировката „няма смъртоносно нападение срещу силите за сигурност“ остава вярна и след тази нощ. Страната обаче не е недокосната.

Абиджан отговори на вълната от 2020–2022 г. с една от най-развитите системи за сигурност в крайбрежна Западна Африка. Армията създаде Северната оперативна зона (ZON), а правителството учреди Оперативен център за разузнаване в борбата с тероризма и Международна академия за борба с тероризма. Успоредно вървят социалните програми: вторият Социален правителствен план обхваща северните гранични области с обучение и заетост за младежи между 18 и 40 години, а 3033 домакинства в район Кабадугу до границата с Мали и Гвинея получиха тримесечни помощи от по 36 000 франка КФА. На 12 март 2026 г. командирът на ZON Уатара Зумана призова публично от Корого за бдителност и мобилизация на религиозните водачи и населението.

Полевите изследвания в севера рисуват картина, която тази система не улавя изцяло. Гай Марторана, бивш служител на Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID), и Мирко Хоф и Алан Бобет от Resilience for Peace пишат в Small Wars Journal, че разширеното военно присъствие не води до укрепване на връзките между силите и пограничните общности. Повече войски означава повече КПП по пътищата, а там, където служителите ги използват за сплашване и събиране на подкупи, готовността на хората да сътрудничат спада и натрупаното недоволство минава в безразличие към нападенията срещу държавни служители. Интервюта от 2024 г. свързват възприятията за корупция по пунктовете с недоверието към държавните институции, върху което JNIM от години гради образа си на алтернатива на корумпираната власт.

Ивоарското изключение

Две от находките противоречат на обичайните допускания. Бедността сама по себе си не изглежда двигател на подкрепа: според авторите някои хора виждат във въоръжените мрежи по-бърз път към доход, отколкото предлагат наличните препитания, тоест уязвимостта идва не толкова от лишението, колкото от скоростта и достъпността на печалбата. И второ, хората със средно образование по-често приемат свързаните с JNIM групи за правдоподобна алтернатива на държавната власт. Данните са на самите автори и изследвания на техните партньори Equal Access и DRIVE и съвпадат с наблюденията от целия Сахел и крайбрежна Западна Африка.

Политическият фон в Абиджан също тежи. Аласан Уатара спечели четвърти мандат на 25 октомври 2025 г. с 89,7% при 50,1 на сто избирателна активност, след като двамата му основни съперници бяха отстранени от бюлетината, и положи клетва на 8 декември. Северът е неговата политическа опора от десетилетия, което превръща недоволството от държавните служители там във въпрос отвъд сигурността.

Има и втора заплаха за ивоарския север, която анализът подминава: Буркина Фасо. Доброволци за защита на отечеството (VDP), помощни милиции на армията в Уагадугу, извършват редовни и понякога въоръжени нахлувания през слабо очертаната граница, дълга близо 600 км, а някои от тях настояват, че ивоарски села принадлежат на Буркина Фасо. 6 служители на ивоарската дирекция за помощ на бежанците и лицата без гражданство бяха задържани от бойци на същата тази милиция в граничното селище Калан 2, прекарани на буркинска територия и предадени на редовната армия. По данни на Human Rights Watch VDP са убили над 1200 цивилни в Буркина Фасо в периода 2023-2025 г. – два пъти повече от групировките, срещу които са създадени. Отношенията между Ибрахим Траоре и Уатара са в най-лошото си състояние от години.

Въпросът колко дълго групировката може да носи този товар остава отворен. Офанзивата се поднови на 4 юли с удари при Анефис, а към края на месеца, според репортаж на Al Jazeera от 27 юли, дългите месеци на непрекъснати боеве не са дали решаващо предимство на нито една страна: бойците на JNIM и FLA удържат под свой контрол участъци от Кидал и Анефис през Тилемси до Гао и Севаре, армията запазва въздушната подкрепа на „Африкански корпус“, а политическите позиции не са помръднали. Паралелната поддръжка на горивна блокада, северен фронт и тактически съюз с движение, чиято цел е независимост, а не халифат, изисква ресурс, който досегашната кампания не доказва, че е неизчерпаем. Точно това ограничение прави ивоарския тил по-ценен, а не по-малко.

Прагматична сдържаност, не стабилност

Способността на JNIM да удари гарнизон в Кот д'Ивоар не подлежи на съмнение: Кидал, Бамако и Кофуно я доказаха в рамките на седем седмици. Промяна липсва в сметката за самия ивоарски север. Той служи на групировката като тил, пазар и снабдителна зона, а смъртоносно нападение би довело точно онова, което ѝ пречи там: разширени операции на ZON, външна помощ и затворени пазари.

Обяснението не е единственото възможно. Ивоарската система върши работа: вълната спря, след като ZON и центърът за разузнаване заработиха, а арестите продължават. През февруари 2025 г. службите задържаха в Дауукро буркински гражданин с джихадистка пропаганда и шифровани групи в телефона, бивш боец на свързана с JNIM милиция от гората Пама. Двете обяснения не се изключват взаимно, но последиците им за политиката се разминават. Ако въздържането е преди всичко избор на противника, то може да се оттегли в деня, в който сметката се промени, и то без предупреждение.

Американската стратегия за борба с тероризма от 6 май 2026 г. залага на териториален контрол, отказ от убежища и лек отпечатък в Африка. В Бункани няма убежище за отричане; има пътища, пазари и контролни пунктове, на които държавата всеки ден печели или губи по малко доверие. Четири години без смъртоносно нападение срещу военнослужещи на Кот д'Ивоар са реален резултат и Абиджан има основание да ги счита за свое постижение. Те обаче зависят и от преценка, която се прави извън ивоарска територия и може да се промени по-бързо, отколкото се строят новите пунктове по пътищата към Корого.

Украинското разузнаване: „Африканският корпус“ изоставил конвой под обстрел в Мали

🇷🇺🇲🇱 Руски наемници от „Африканския корпус“ са се изтеглили от общ конвой, кокато е попаднал под обстрел в Северно Мали, и са оставили правителствените сили без наземна и без въздушна подкрепа. Това съобщи Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, което оповести случая днес и го свърза с една от най-тежките засади срещу армията на Мали в последните месеци – нападението край Табричат в областта Гао.

Самата засада е добре документирана независимо от украинската версия. На 18 юли обединен конвой на малийската армия и руския „Африкански корпус“ беше нападнат по пътя между Анефис и град Гао, в района на Табричат. Ударът дойде паралелно от две страни: туарегския сепаратистки Фронт за освобождение на Азауад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал Кайда в Сахел, определен от САЩ за терористична организация. По данни на Reuters източник, близък до бунтовниците, съобщи за над 50 убити войници и неколцина пленени; малийската армия призна засадата и заяви, че ответни въздушни удари са убили поне 20 нападатели. Украинското разузнаване дава по-високи числа: най-малко 60 убити малийски войници, 30 пленени и десетки ранени.

Според ГУР, докато конвоят е губел хора и бронирана техника, руснаците от „Африканския корпус“ са се оттеглили, вместо да прикрият малийските съюзници. Разузнаването твърди още, че руският контингент не е вдигнал наличната авиация, макар в района да оперира разузнавателни дронове „Орион“, както и ударни вертолети Ми-24 и транспортни Ми-8. „Епизодът още веднъж показа, че Русия използва военни на хунтата като «оръдейно месо», за да постига собствените си цели в Мали“, гласи оценката на украинската служба.

Освен изоставянето Киев отправи и множество други обвинения. Според ГУР руски служители са изградили корупционни мрежи във висшето военно ръководство на Мали, включително за продажба на леко стрелково оръжие, доставено по-рано по руските програми за военна помощ. Дългосрочните цели на Москва, твърди украинската служба, включват достъп до находища на злато и уран, успоредно с разширяване на военното и политическото ѝ влияние в Африка. Ресурсното измерение е документирано извън украински твърдения: срещу военните услуги хунтата в Бамако плаща на руснаците месечни суми, част от които в злато, а от 2025 г. в столицата се строи рафинерия за злато с руско участие.

През юли 2024 г. сходна засада край Тинзауатен, до границата с Алжир, изби около 80 бойци на „Вагнер“ и десетки малийски войници – една от най-тежките загуби на групата в Африка. Малко след това украинското разузнаване публично намекна за собствено участие в засадата, а говорителят потвърди, че бунтовниците са получили „необходимата информация“; отговорът на Бамако беше да скъса дипломатически отношения с Киев, а Нигер го последва. Затова изявлението от днес трудно се чете само като констатация: то е също ход в информационната война, чиято цел е да раздели малийската хунта от руския ѝ покровител. Фактическата основа не е погрешна, тъй като засадата и загубите бяха потвърдени от малийски и западни източници.

„Африканският корпус“ е звено под прекия контрол на Министерството на отбраната на Руската федерация, създадено при преустройството на руското военно присъствие в Африка след бунта на „Вагнер“ през лятото на 2023 г. През следващите месеци то пое операциите на наемниците в няколко африкански държави, сред които Мали, където подкрепя управляващата военна хунта в операциите срещу бунтовници. „Вагнер“ обяви изтеглянето си от страната през юни 2025 г.; корпусът остана в страната и наследи не само бойните задачи, но и достъпа до ресурсите, заради които руското присъствие изобщо се разгърна.

Картината по места действително се влошава за хунтата и руснаците. Табричат не е изолиран случай, а част от най-мащабната туарегско-джихадистка офанзива от години. Сепаратистите от Азауад, днес обединени в FLA, воюват за независимостта на северните области от бунта през 2012 г. Мирното споразумение от 2015 г. рухна, след като военната хунта и „Вагнер“ тръгнаха да си връщат севера със сила и през ноември 2023 г. и превзеха крепостта Кидал. Оттогава сепаратистите подновиха настъпателните действия, а необичайното в последната вълна е, че светски настроените туареги и джихадистите на JNIM удрят едни и същи цели, без оглед на това, че следват несъвместими цели. Тъкмо тази комбинация обсади гарнизон в Анефис и пресече всички пътища към него; ударената при Табричат колона се движеше по същия маршрут Гао–Анефис, за да подсили обсадените. Схемата се повтаря от месеци: бунтовниците налагат обсада на града, после нападат изпратените подкрепления по земята и във въздуха. На 25 април край Уабария в областта Гао беше свален първият Ми-24 на „Африканския корпус“ заедно с екипажа и една мобилна огнева група; на 6 юли, по време на координирани удари в пет точки от страната, падна вторият, отново край Гао. Нито Москва, нито Бамако потвърдиха загубите, но в мрежата се появиха кадри на горящите корпуси. Два свалени ударни хеликоптера за около 10 седмици подкопават точно онова, което прави руснаците ценни за хунтата: въздушна подкрепа, каквато малийската армия няма.

Северът обаче е само единият фронт. От септември 2025 г. JNIM притиска и юга: нападна колони с горивни колони от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея, опожарявайки над 130 цистерни, групата наложи блокада, която в дадени моменти парализира столицата Бамако. В края на април тя обяви „пълна блокада“ на всички пътища към града, а чужди посолства призоваха своите граждани да напуснат страната. Хунтата, дошла на власт с обещание да върне сигурността, се оказа притисната едновременно от север и блокадата над собствената си столица.

📽️ Видео: Пагони, пачове за кръвни групи и лични вещи на малийските военнослужещи, загинали при засадата на бунтовници, след като са оставени без въздушна и сухопътна подкрепа от руските части.

САЩ обмислят военна операция срещу клона на Ал-Кайда в Мали.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп слуша държавния секретар Марко Рубио по време на кръгла маса в Белия дом 6 март 2026 г. (Nathan Howard/REUTERS)

Стълб от черен дим се издига в небето, докато превозни средства преминават покрай паметника „Африканската кула“ в Бамако, Мали, на 26 април 2026 г. (AFP)

Тази карта от Critical Threats Project представя детайли за координирана офанзива, предприета на 4 юли 2026 г. от сили на Джамаат Нусрат ал-Ислам ва ал-Муслимин (JNIM) и Фронт за освобождение на Азавад (FLA) на територията на цяло Мали. Тя включваше атаки срещу военни бази в Северно Мали (по-специално в Гао, Агелхок и Анефис) с цел да прекъсне контролът върху последните градове в региона Кидал, които се намират под контрола на хунтата. Едновременно с това бяха предприети нападения в Централно и Южно Мали, включително щурм на затвора със строг режим „Кениероба“, разположен на под 65 км от столицата Бамако. Алиансът използва тежко въоръжение, включващо БТР, артилерия и дронове, което бележи значителна ескалация в оперативните му възможности.

Генерал Асими Гоита, лидер на хунтата в Мали, присъства на погребението на министъра на отбраната Садио Камара в Бамако, Мали, 30 април 2026 г. (Boubacar Bocoum/AP)

Бойци от Фронта за освобождение на Азавад (FLA) се събират в град Кидал, 28 април 2026 г. (AFP)

🇺🇸🎯🇲🇱 Администрацията на Доналд Тръмп обмисля военни действия в Мали срещу „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ (JNIM) – ход, който би превърнал западноафриканската държава в осмата, срещу която САЩ нанасят удари от началото на втория президентски мандат, след Йемен, Сомалия, Сирия, Иран, Ирак, Нигерия и Венецуела. За обсъжданията съобщи The Washington Post на 22 юли, позовавайки се на няколко запознати източника. Засега решение няма: висшите представители на администрацията са разделени по въпроса дали изобщо трябва да се прибягва до военна сила срещу групировката.

Най-активният застъпник на подобна идея е Себастиан Горка, старши директор по въпросите на борбата с тероризма в Съвета за национална сигурност. Според The Washington Post обаче реалното му влияние върху политиката на втория мандат е ограничено. Пентагонът отказа коментар, Държавният департамент избегна пряк отговор, а говорител на Белия дом използва думи, които насочват повече към търговско, отколкото към военно ангажиране. По думите му САЩ отправят призив към държавите в Северна и Западна Африка „да купуват американско оборудване и услуги в подкрепа на военните си усилия срещу терористите“. Според Белия дом тероризмът в Сахел представлява „многонационален проблем“, а партньорите от региона, както и съюзниците в НАТО трябва да подкрепят Алианса на държавите от Сахел (AES) – обединението на военни хунти на Мали, Буркина Фасо и Нигер – във войната му срещу JNIM и „Ислямска държава“.

Един детайл от публикацията илюстрира колко ограничени са в момента американските възможности за наблюдение на място. Вашингтон води преговори с хунтата в Бамако за получаване на права за полети на разузнавателни самолети, отчасти за да проследи местонахождението на американския мисионер Кевин Райдаут, за когото се смята, че е държан в плен от сахелския клон на „Ислямска държава“.

JNIM е създадена през март 2017 г. като обединение между „Ансар ад-Дин“, сахарския клон на „Ал-Кайда в ислямския Магреб“, „Ал-Мурабитун“ и Фронта за освобождение на Масина. Начело на организацията стои туарегският лидер Ияд аг Гали, а от септември 2018 г. Държавният департамент на САЩ я определя като чуждестранна терористична организация. Днес JNIM е най-добре въоръжената групировка в региона и една от най-мощните в света. Тя контролира или оспорва контрола върху големи части от територията на Мали и Буркина Фасо, а през последните години пренесе атаките си и в крайбрежните Бенин и Того. Отдавна Сахел се е превърнал в епицентъра на глобалния джихадизъм. Данни на Глобалния индекс за тероризма показват, че през 2024 г. на региона се падат над половината от всички смъртни случаи при терористични нападения по света, а JNIM е сред най-смъртоносните организации в тази статистика.

От септември 2025 г. JNIM поставя столицата Бамако под продължителна горивна блокада. Мали няма излаз на море и около 95% от необходимото му гориво се доставя по шосе от Сенегал и Кот д’Ивоар. JNIM запали над 300 цистерни по тези транспортни маршрути, което доведе до въвеждане на режим на разпределение на бензина в столицата, а училищата бяха затваряни в продължение на седмици.

В началото на годината блокадата отслабна, но на 25 април JNIM и туарегският Фронт за освобождение на Азауад (ФЛА) започнаха координирана офанзива в различни части на страната. Те превзеха северния град Кидал, а министърът на отбраната генерал Садио Камара загина при атентат с кола-бомба в гарнизонния град Кати, разположен близо до столицата. Три дни по-късно джихадистите обявиха пълна блокада на Бамако.

В началото на юли последва нова вълна от координирани нападения – срещу Гао, Анефис и Агелхок в северната част на страната, срещу населени места в централните райони и срещу затвор в близост до столицата. Паралелно с това JNIM разшири натиска си към западния район Кайес, който свързва Мали със Сенегал и където е съсредоточен златодобивът – водещият експортен сектор на страната.

Изследователски центрове по въпросите на контратероризма вече публикуват анализи, в които разглеждат и сценарии за евентуално падане на столицата.

Всичко това се случва на фона на руско военно присъствие в страната. Генерал Асими Гоита пое властта след два последователни преврата през 2020 и 2021 г., прекрати стратегическото партньорство с Франция и от края на 2021 г. започна да разчита на наемници от „Вагнер“. През 2025 г. преходният парламент му предостави петгодишен президентски мандат без провеждане на избори.

Заедно с военните правителства на Буркина Фасо и Нигер Мали напусна Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и трите страни създадоха Алианса на държавите от Сахел – блока, към който Белият дом сега отправя призивите си.

След смъртта на Евгений Пригожин ролята на „Вагнер“ беше поета от „Африкански корпус“ – звено, което е подчинено директно на Министерство на отбраната на Руската федерация. Срещу блокадата и офанзивата хунтата реагира с бронирани конвои за доставка на гориво, турски дронове и руски военен контингент. Въпреки това тя загуби Кидал, своя министър на отбраната и контрола на сигурността по ключови пътища към столицата.

Цената за цивилното население е документирана. Според данни на ACLED, цитирани от The Washington Post, през последната година малийските сили и руските им партньори са убили 925 цивилни души – почти четири пъти повече от жертвите на джихадистките групировки за същия период, които са 232.

Методите на силите, подкрепящи правителството, са документирани още преди началото на блокадата. Според доклад на ООН от май 2023 г. по време на петдневна операция в град Мура, в централната част на Мали, през март 2022 г. малийски военни и „чуждестранен военен персонал“ – формулировка, зад която правозащитните организации разпознават бойците на „Вагнер“ – са убили над 500 души. Огромната част от жертвите са били екзекутирани без съдебен процес.

Представител на американската администрация формулира извода без дипломатически овъртания: Москва „доказа, че е неефективен партньор на Мали в областта на сигурността“, а Вашингтон се надява „другите африкански държави да обърнат внимание на ужасяващите резултати на Русия в борбата с тероризма“.

Опитните наблюдатели на региона обаче предупреждават срещу търсенето на лесно военно решение. Васим Наср, специалист по Сахел в центъра „Суфан“, заявява пред The Washington Post, че „военното решение за пореден път няма да реши нещата“, и настоява за политическо уреждане вместо започване на нова военна кампания.

Изследователката Корин Дюфка предупреждава, че американски удари могат да доведат до обратен ефект и да приближат JNIM още повече до ядрото на Ал-Кайда, от което засега групата поддържа оперативна дистанция.

Зад тези две предупреждения стои горчивия опит на Франция в региона. Операция „Сервал“ успя да спре настъплението на джихадистите към Бамако през 2013 г. само за няколко седмици. Последвалата операция „Бархан“, която в пиковия си момент включваше над 5000 френски военнослужещи от 5 държави, не даде траен резултат и завърши с изтегляне на френските сили от Мали през 2022 г. В същото време JNIM излезе от този период по-силна, а не по-слаба.

И собствената американска инфраструктура за подобна кампания днес е по-ограничена от всякога през последното десетилетие. През 2024 г. САЩ изтеглиха силите си от Нигер и предадоха дроновата база Air Base 201 край Агадес – доскорошния център на американското въздушно наблюдение над Сахел.

Именно американското разузнаване, подпомогнато от дронове и самолети-цистерни, осигурява значителна част от способностите, на които разчиташе френската операция „Бархан“ в най-активните ѝ периоди. Всяка американска операция срещу JNIM днес би разчитала на бази извън региона и на права за прелитане, които тепърва трябва да се договорят. Това са същите разрешения, за които Вашингтон в момента води разговори с Бамако.

Оттук произтича и основният риск, който вторият мандат на Тръмп досега не е поемал в подобна форма: американска операция в държава, чийто режим се подпира на руски военен персонал.

Пряк сблъсък между САЩ и Русия не е неизбежен. JNIM е противник и на Москва, а дистанционните удари срещу джихадистки цели не засягат руските позиции. Нещо повече – подобни действия биха облекчили обективно именно режима, който Вашингтон критикува, както и руските му партньори.

Рискът обаче нараства, ако операцията се разшири до координация с малийските сили или ако се наложи използване на общо въздушно пространство с руската авиация. Механизми за превенция на инциденти и разграничаване на действията, каквито САЩ и Русия поддържаха над Сирия, в Африка не съществуват.

Дали изобщо ще се стигне до подобен сценарий, остава открит въпрос. Самото обсъждане не означава взето решение: основният защитник на силовия вариант е служител с ограничено влияние, Пентагонът запазва мълчание, а публичната позиция на Белия дом – призив към африканските държави да купуват американско оборудване – описва по-скоро търговско, отколкото военно присъствие.

При това съотношение на факторите пълномащабна американска кампания в близките месеци изглежда малко вероятна. По-реалистичният сценарий, ако дебатът все пак завърши с решение в полза на силов вариант, е провеждането на ограничени дистанционни удари срещу ключови фигури от ръководството на JNIM.

Дори подобен ограничен подход обаче зависи от същото ключово ограничение: без свои разузнавателни и авиационни платформи над Сахел изборът на цели ще зависи от права за прелитане, които Бамако тепърва трябва да предостави.

Посоката на американската политика ще стане по-ясна по няколко проверими признака: сключване на ново споразумение за достъп до въздушното пространство, започване на преговори за базиране с крайбрежните държави в Западна Африка, придвижване на разузнавателни платформи към региона или уведомление до Конгреса за планирани военни действия. Ако отношенията останат ограничени до продажби на оръжие и дипломатически декларации, това ще означава, че скептиците са надделели. При такъв сценарий Сахел ще продължи да бъде войната, която Вашингтон наблюдава и коментира, но не води.

Нова координирана вълна в Мали – удари от Гао до прага на Бамако

🇲🇱⚔️🇷🇺 Въоръжени групировки превзеха едновременно няколко ключови града в Мали в съвместна координирана офанзива, която само за един ден разгърна огън от крайния север до подстъпите на столицата Бамако и застигна армейски позиции, сред тях база на руски наемници. Ударите идват малко над два месеца след априлската вълна, с която същата коалиция от туарегски сепаратисти и джихадисти на Ал-Кайда удари Бамако, завзе стратегическия Кидал и уби министъра на отбраната повтаряйки до болка познатия ѝ почерк: съгласувани нападения по разпръснати цели, отприщени почти в един и същи час.

Отговорност поеха двете групи, чийто съюз преобърна севера през пролетта. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) – туарегска сепаратистка коалиция, образувана през 2024 г. под водачеството на Алгабас аг Интала – заяви пред Ройтерс чрез свой говорител, че участва в офанзивата на север. „Джамаат Насрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM), сахелският клон на Ал-Кайда, създаден през 2017 г. и оглавяван от Ияд аг Гали, съобщи в свое изявление, че е атакувал и овладял най-малко 7 позиции, държани от армията или правителствени милиции. Разпределението на ролите от април се запази: сепаратистите водят на север, където претендират за най-осезаемите придобивки, докато джихадистите действат в центъра и на юг.

Сраженията избухнаха около 5 часа сутринта местно време на точки, разпръснати из цялата страна. На север те застигнаха Агелхок, Анефис и Гао – най-големия град в тази част на Мали, разположен на река Нигер, където местни жители съобщиха за стрелба и тежки експлозии край армейския лагер още преди разсъмване. В централната част офанзивата обхвана Севаре, край Мопти, както и Кона и Сомадугу. На юг мишена стана голям затворнически комплекс в Кениероба, на 70 км югозападно от столицата – тревожно близо за група, която само преди месеци имаше присъствие предимно в отдалечените северни части на страната. По думите на надзирател, потърсен от Франс прес, нападателите са превъзхождали охраната в съотношение 5 към 1; подпалени били автомобили и друго имущество, но жертви в затвора нямало. Дали е имало опит за освобождаване на държани там осъдени джихадисти, остана неизяснено.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Мали потвърди координираната атака и обяви, че положението се намира „изцяло под контрол“ – в Севаре са били убити 20 „терористи“, в Гао – 6, а там е загинал един боец от правителствена милиция, докато четирима са ранени. Тези числа идват единствено от военните и към момента не подлежат на независима проверка – както обикновено при битки в отдалечени гарнизони докладваните от властите загуби на нападателите редовно изпреварват онова, което може да се потвърди отстрани. От своя страна коалицията разпространи собствена, несравнимо по-победоносна картина на деня чрез своите канали, също невъзможна за самостоятелна проверка.

Руското присъствие отново се оказа в центъра на събитията, но не и техен господар. Африкански корпус, държавният наследник на ЧВК „Вагнер“, чиито около 2500 останали бойци поеха след април защитата на центъра и юга – според източници на терен са помогнали за отблъскването на атаките в Кона и Сомадугу. Успоредно с това из социалните мрежи бяха публикувани клипове, за които се твърди, че показват удари с дронове и руски персонал в базата край Агелхок. Кадрите очертават позната картина: руснаците взимат участие в отбраната на отделни точки, без това да променя посоката на войната. „Това не подобри общата сигурност“, обобщи ефекта от руската военна помощ Алекс Вайнс, директор на програмата за Африка в European Council on Foreign Relations (ECFR).

Именно посоката на събитията ги прави показателни. Съботната офанзива е втора по рода си за малко повече от два месеца и по-широка от предходната по география – за един ден коалицията опря удари в трите оси на страната, север, център и юг едновременно, докато през по-голямата част от последното десетилетие джихадисткият и сепаратистки натиск се изчерпваше със севера и центъра. Тя е директно продължение на офанзивата от 25 и 26 април – най-мащабната в Мали от туарегския бунт през 2012 г. Тогава, на 25 април, самоубийствен атентат с кола бомба уби министъра на отбраната генерал Садио Камара в дома му в гарнизонния град Кати до Бамако. В същия ден коалицията удари едновременно летището в Бамако и множество други точки, а на следващия ден, 26 април, FLA и JNIM завзеха Кидал – административния и символен център на туарегския север. Оттам нататък севернните гарнизони поеха по пътя на изоставянето, вместо на отбраната: една след друга армейските опори в региона Кидал бяха оставени, а Африканският корпус изтегли тежестта си на юг, за да укрепи столицата и оста към центъра. Съботните удари по Агелхок и Анефис – сред последните точки, където Бамако все още има присъствие на север – премериха дали и това стъпало ще устои, или ще последва Кидал.

Съюзът, задвижил това настъпление, сам по себе си е нов и нестабилен елемент. Светски настроените туарегски сепаратисти, чиято цел е самоуправление или независимост на региона Азавад, и групировка, заклела се във вярност на Ал-Кайда и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация, преследват несъвместими крайни цели, но открито координираха действията си през април и поздравиха публично общите си успехи. Съботните удари показаха, че сработването между тях се задържа най-малко на оперативно ниво: разпределени фронтове, съгласувано начало, взаимно допълващи се цели. Доколко този брак по сметка ще издържи собствения си успех – надпреварата за контрол над превзети територии – е един от отворените въпроси, надвиснали над севера.

Зад ускорения ритъм на войната стои залогът, който самата хунта постави. Военните, дошли на власт с два преврата през 2020 и 2021 г. начело с полковник Асими Гоита, скъсаха с бившата колониална сила Франция и заложиха сигурността на страната на нов модел: изгониха френската операция „Баркан“ през 2022 г. и мироопазващата мисия на ООН (MINUSMA) до края на 2023 г., отвориха вратата за наемниците на „Вагнер“ – заменени в средата на 2025 г. от Африканския корпус – и се сплотиха с военните режими в Буркина Фасо и Нигер в Алианса на сахелските държави. Обещанието, с което всичко това бе оправдано, беше възвърната сигурност без западна опека. Две години по-късно резултатът е точно обратният: коалицията, срещу която руснаците трябваше да бъдат по-ефективни от французите, не само не е победена, но и превзема областни центрове, убива настоящ министър на отбраната и удря околностите на столицата. Съботата беше поредна тежка проверка за този залог само от април насам.

Залогът надхвърля и самото Мали. Разположено в географското сърце на Сахел, то е опорната точка, чието разклащане тежи над цял един регион: партньорите му от Алианса на сахелските държави, Буркина Фасо и Нигер, водят собствени битки срещу клонове на същата джихадистка мрежа, а крайбрежните държави от Западна Африка гледат с нарастваща тревога как насилието пълзи към границите им. Коалиция, способна да държи градове на север редом с туарегите и същевременно да проектира сила към Бамако, размества сметките далеч отвъд малийския север – и прави съботната офанзива не поредния изолиран пристъп на насилие, а нов знак, че инициативата в тази война все по-често ще бъде в нападателите.

„Африкански корпус“ се изтегля напълно от северната половина на Мали.

🇷🇺🤝🇲🇱 Руският „Африкански корпус“ изтегля своите части от северните региони на Мали, за да защити столицата Бамако и управляващата хунта, докато в същото време продължава да осигурява въздушна подкрепа и разузнавателни данни за войските на терен.

„Като цяло те поемат по-скоро роля на заден план“, сподели пред ADF Бенедикт Манзин, водещ анализатор за Близкия изток и Африка в разузнавателна компания Sybiline. „Правят всичко, което е възможно, за да избегнат изпращането на още хора в месомелачката. Опитват се да минимизират излагането на личния състав на риск и да максимизират щетите, които могат да нанесат“, добавя той.

„Африканският корпус“ замени скандално известните наемници от групировката „Вагнер“ в средата на 2024 г. Смяната настъпи, след като частната военна компания на покойния олигарх Евгений Пригожин загуби десетки бойци при засада, устроена от бойци на Фронта за освобождение на Азавад (FLA) край Тинзауатен, близо до границата с Алжир.

Като подразделение на Министерство на отбраната на Руската федерация, „Африканският корпус“ разполага с около 2000 души на терен, много от които са бивши наемници от „Вагнер“. Контингентът е много по-малък от групировката на „Вагнер“ и наполовина по-малък от френската мисия за борба с тероризма „Бархан“, която беше принудена да напусне страната през 2022 г.

Загубата на ключовия град Кидал в Северно Мали в края на април, който премина в ръцете на FLA и местния клон на Ал-Кайда, познат като „Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM), изглежда изиграла ключова роля за решението на корпуса да остане по-близо до основната си база в Бамако.

Руските наемници отговориха с въздушни удари по Кидал, които доведоха до разрушения на инфраструктура и принудиха много жители да избягат. Ударите бяха проведени в подкрепа на малийската армия (FAM), която се превърна в основната сухопътна сила на север.

„Това, което виждаме, е, че те залагат предимно на въздушни удари“, заяви Манзин. Напоследък това включва атаки с касетъчни бомби руско производство по общности в региона на Кидал. Това нарушава ангажимента на Мали по международната конвенция за забрана на касетъчните боеприпаси.

„Те имат по-малко ресурси за пилеене. Не искат да ги разпръскват в малки общности на север, където могат да бъдат елиминирани лесно“, коментира Манзин по адрес на руските наемници.

Анализ на последните изявления на „Африканския корпус“ в социалните медии показва как групировката е пренасочила фокуса си към централната и южна част на страната, провеждайки повечето операции около столицата, обясни анализаторът от BBC Джейкъб Босуел.

След оттеглянето от Кидал корпусът ескалира своята пропагандна кампания с над 500 публикации в Telegram и други канали през седмиците след историческото поражения.

Освен с въздушни удари, той се опитва да преодолее и икономическите блокади, наложени на големи части от страна от ислямистки бойци. Наемници от корпуса и въздушна подкрепа започнаха да ескортират конвои от цистерни и товарни камиони, влизащи в затворената сухопътна държава от Кот д'Ивоар, Гвинея и Сенегал, за да ги защитят от атаки на JNIM.

Въпреки опитите на „Африканския корпус“ да намали присъствието на бойното поле, JNIM използва дронове, за да бомбардира руските наемници директно в техните бази.

Видеокадри, публикувани наскоро в социалните медии от JNIM, показват кадри от дронове, на които се вижда как руски наемници биват избити, а руски самолети са поразени от бомби, пуснати от дронове, които кръжат над една от руските бази в Севаре.

През последните седмици „Африканският корпус“ предприе свои собствени удари с дронове по позиции на JNIM, които поразиха депо за гориво на групировката в региона на Тимбукту, според анализатори от Africa Terrorism Tracker.

От края на 2021 г. властите в Мали са похарчили близо 1 млрд долара за бойци от ЧВК „Вагнер“ и „Африкански корпус“. За това време хунтата и нейните руски съюзници загубиха контрола над цялата северна половина на страната и бяха свидетели на разширяването на влиянието на Ал-Кайда в Сахел, отчасти заради бруталната си тактика срещу цивилното население на север, отбелязва Манзин.

„Стратегията, възприета от Мали, е безполезна и в дългосрочен план стабилността на страната е изложена на риск. За съжаление, крайният резултат е, че засилиха позициите на JNIM, тласкайки местните общности към ръцете им“, обобщи Манзин.

📸 Снимка: Скрийншоти от видео, показващо нападение с дрон срещу руски наемници и самолети на летище Севаре, които очевидно са били напълно неподготвени за това, което ги е сполетяло.

Командирът на AFRICOM изрази тревога относно „разузнавателна черна дупка“ в Африка.

🇺🇸🇳🇬 През последните дни американската армия нанесе удари по крепости на Ислямска държава в Сахел в рамките на операция, координирана с правителството на Нигерия. Остават обаче дългосрочните въпроси за това дали американската армия все още притежава капацитета да осуетява потенциални терористични атаки, произтичащи от континента, предвид свиващото се присъствие на САЩ на континента.

Генерал Дагвин Андерсън, ръководител на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), изрази опасения, че отговорът може да е „не“, по време на изслушването си пред Конгреса миналата седмица. Той заяви, че Африка е епицентърът на глобалния тероризъм, и предупреди, че 75% съкращаване на американските военни сили през последното десетилетие, съчетано с паралелно изтегляне на съюзническите войски, е създало „разузнавателна черна дупка“ на континента.

„Липсата на експедиционни способности на AFRICOM и отслабената позиция на силите компрометират нашия отговор при кризи“, свидетелства Андерсън пред Комисията по въоръжените сили към Сената, отбелязвайки, че командването работи с „минимално необходимите ресурси“.

„Намаленото ни присъствие на континента също така позволява на деструктивни участници да диктуват дневния ред, което подкопава американските интереси“, каза той. „Ръководството на ИДИЛ е в Африка. Икономическият двигател на Ал-Кайда е в Африка. И двете групировки споделят волята и намерението да ударят нашата родина.“

Запитан дали командването е способно да неутрализира подобни заплахи, Андерсън даде предпазлив отговор. „В момента това е много трудно да се установи за Сахел, имайки предвид ограниченото ни присъствие.“

Тези критични думи дойдоха точно преди президентът Доналд Тръмп да нареди удара, който ликвидира втория в йерархията на Ислямска държава в басейна на езерото Чад. Той беше последван от нови въоръжени действия в североизточна Нигерия.

„По мое разпореждане смелите американски сили и въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно една детайлно планирана и много сложна мисия за елиминиране от бойното поле на най-активния терорист в света. Той повече няма да тероризира хората в Африка, нито ще помага за планирането на операции, насочени срещу американци“, написа Тръмп в петък вечерта в публикация на Truth Social.

Тръмп идентифицира целта като Абу-Билал ал-Минуки – висш кадър в Ислямска държава, обявен за „специално обозначен глобален терорист“ от Държавния департамент през 2023 г. по време на предишния президент Джо Байдън.

Съвместният рейд на командоси е резултат от интензивен обмен на разузнавателна информация между САЩ и Нигерия, според нигерийската армия. Нападението срещу укрепения терористичен анклав в Метеле, щат Борно, е започнало малко след полунощ и е кулминирало с нанасяне на въздушни удари по обекта след сблъсък, който е продължил около 3 часа. В престрелката са били убити и няколко от лейтенантите на командира на ИД. Няма данни за ранени американски и нигерийски военнослужещи, съобщи американски служител пред Military Times.

В изявление на AFRICOM се казва, че ал-Минуки е осигурявал „стратегическо ръководство на глобалната мрежа на ИД за медийни и финансови операции, както и за разработването и производството на оръжия, експлозиви и дронове“. Добавя се още, че той има „сериозна история на участие в планирането на атаки и ръководенето на вземането на заложници“.

Официални лица във Вашингтон и Лагос съобщиха в неделя, че през следващите дни двете страни са нанесели допълнителни удари срещу ИД в Метеле, довели до смъртта на най-малко 20 екстремисти.

Ислямска държава превърна Сахел в развъдник за някои от най-смъртоносните си филиали – провинция Западна Африка (ISWAP) и нейния съперник Боко Харам. И двете групировки са особено активни в басейна на езерото Чад, който обхваща Камерун, Чад, Нигер и Нигерия. Множество фактори, включително екстремизма, бедността, продоволствената несигурност, климатичните промени и слабото управление, превърнаха региона на бойните действия в център на една от най-неразрешимите хуманитарни кризи в света.

Операцията, при която беше убит ал-Минуки, е най-драматичният момент досега в продължаващите усилия на Пентагона да помогне на правителството на Нигерия в стремежа му да отблъсне джихадистите. В нощта срещу Коледа силите на двете страни проведоха съвместни ракетни удари в щата Сокото. Тръмп заяви, че цел са били „терористичната измет на ИДИЛ“. Малко след това Пентагонът изпрати около 200 военнослужещи в страната от Западна Африка, за да помагат в обучението на нейните въоръжени сили в борбата им с ислямисткия бунт.

Д-р Омар Мохамед, старши научен сътрудник в програмата за екстремизъм на Университета „Джордж Вашингтон“, коментира пред Military Times, че Африка се очертава като фокус на терористична дейност след колапса на териториалния халифат на Ислямска държава в Сирия и Ирак през 2017 г. Той посочи, че движенията на джихадизма се разрастват бързо в Сахел, отчасти с набиране на деца за войници, които стават по-податливи на радикално вербуване в условията на крайна нищета.

„Бедността е причината, която води до появата на деца бойци“, увери Мохамед и добави, че Ислямска държава се е инфилтрирала в училищата, за да създаде условия, в които индоктринирането започва рано. „Когато няма достъп до нормални училища, представете си: техният учител е имам от Ислямска държава, който ги учи как да бъдат терористи и им обещава пари. Това е изключително тревожно.“

Според ООН насилието е принудило над 1827 училища в басейна на езерото Чад да затворят, лишавайки хиляди деца от достъп до образование. Днес Субсахарска Африка остава един от регионите с най-ниско ниво на достъп до образование в света.

Мохамед подкрепя тезата, че САЩ трябва да засилят усилията си за борба с възхода на тероризма в Африка, не да ги съкращават. „Без постоянен натиск терористите винаги ще намерят начин да кроят заговори срещу САЩ, Запада и американските интереси по света. Идеологията им противоречи на всичко цивилизовано и на всичко демократично“, каза той.

Съвместна операция на САЩ и Нигерия ликвидира втория в командването на Ислямска държава.

🇺🇸🇳🇬 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че при съвместна операция на американски и нигерийски сили в басейна на езерото Чад е ликвидиран Абу-Билал ал-Минуки – според Вашингтон втори по значение лидер на световната мрежа на Ислямска държава.

Ударът, нанесен по укрепен комплекс на Минуки в нощта срещу 15 май, доведе и до елиминирането на „няколко негови заместници“, според потвърдено изявление на канцеларията на нигерийския президент Бола Тинубу. „Под мое ръководство смелите американски военни и Въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно щателно планирана и много сложна мисия“, написа Тръмп в Truth Social. Точната локация, видът на нанесения удар и броя на загиналите бойци не са оповестени публично от двете правителства.

Според първите медийни доклади на 16 май операцията е била координирана между разузнавателните служби на двете страни и е използвала комбинация от дронове и сили за специални операции. САЩ поддържат около 200 военнослужещи на територията на Нигерия в обучителна и разузнавателна роля и постоянно ротационно присъствие на въоръжени дронове по линията на партньорството с нигерийската армия срещу ислямистките бунтове, разпространили се през басейна на Чадското езеро и западен Сахел. Локацията на удара, комплекс в басейна на езерото Чад, отговаря на главното оперативно ядро на Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP), отделила се при разкола в Боко Харам през 2016 г.

Абу-Билал ал-Минуки е нигерийски гражданин от щата Борно – епицентър на бунтовете на Боко Харам от 2009 г. насам. Държавният департамент на САЩ го обяви за „специално обозначен глобален терорист“ през 2023 г. при администрацията на президента Джо Байдън – статус, придружен от замразяване на активи и санкции. По същото време американските служби определиха Минуки като висш ръководител на Ислямска държава в Сахел и член на Главна дирекция на провинциите — централния административен орган на групировката, осигуряващ оперативно ръководство, финансиране и логистична координация между регионалните „провинции“ по света. В йерархията на ИД позицията на Минуки беше близка до тази на регионален заместник за Африка в централната структура на групировката.

Главната дирекция на провинциите беше реорганизирана след ликвидирането на основателя на ИД Абу Бакр ал-Багдади в Идлиб през октомври 2019 г. в отговор на нарасналата уязвимост на централното командване и беше структурирана в 4 регионални офиса (макатиб): Мактаб ал-Фуркан, който администрира басейна на езерото Чад и Сахел; офисите за Източна и Югоизточна Африка; за Хорасан (Афганистан, Пакистан, Централна Азия); и за Близкия изток. Тази архитектура позволи на ИДИЛ да оцелее териториалното си поражение в Сирия и Ирак през 2017–2019 г. с децентрализация на оперативната тежест към Африка, където през последното десетилетие беше регистрирано мнозинството от потвърдените жертви на джихадистки атаки в глобален план. Загубата на Минуки засяга директно мрежата за финансиране и оперативна координация на групировката в Сахел и басейна на Чад.

Операцията се вписва в активна фаза на американската политика спрямо Нигерия, отворена от Тръмп в края на октомври 2025 г. На 31 октомври САЩ обозначи повторно Нигерия като „страна с особено внимание“ (Country of Particular Concern) поради преследването на християни от въоръжени ислямистки групи. На 1–2 ноември Тръмп заплаши директно с военна намеса – „guns-a-blazing“, за да „изтрием напълно ислямистките терористи“, ако нигерийското правителство не вземе мерки. Между 26 и 27 декември американски военни нанесоха прецизни удари по два анклава, свързани с Ислямска държава, в щата Сокото – операции, описвани като координирани с нигерийската армия, но обявени с но с минимално публично оповестяване. Сегашната операция потвърди вече стабилизиран модел на двустранно сътрудничество, в който Вашингтон осигурява разузнавателния и въздушен компонент, а Нигерия – операционализация на терена.

Реториката на Тръмп за „геноцид над християните“ в Нигерия остава предмет на остри международни спорове. Според Amnesty International над 10 000 души са убити в джихадистки атаки в централна и северна Нигерия през първите две години, откакто президентът Тинубу пое властта през май 2023 г. Много от анализаторите обаче са на мнение, че мнозинството от жертвите на въоръжените групи в северната, мюсюлманска по болшинство, част на страната са самите мюсюлмани, а не християни – и че ситуацията не отговаря на критериите за геноцид по силата на международното право. Нигерийското правителство първоначално отхвърли наратива за „геноцид“, но по-късно прие американск военна помощ. Алтернативни мотиви за активизацията на американското военно присъствие изтъкват значимостта на Нигерия като източник на редкоземни елементи – монацит, литий, никел, кобалт – в проблемната североизточна част на страната, фактор, който редица анализатори (включително от International Crisis Group и LSE) свързват с прехода към директна военна намеса.

Терористичният пейзаж в региона, където действаше Минуки, претърпя значителни промени в последните 18 месеца. На 29 януари съвместна операция на две провинции на Ислямска държава (Сахел и Западна Африка) проведе мащабна атака срещу международно летище „Диори Хамани“ в Ниамей, столицата на съседен Нигер – индикация за координация между двете фракции, които обикновено се намират в съревнование за ресурси и поробителни маршрути. Паралелно с това върви ожесточена борба между Боко Харам и ISWAP за контрол върху островите и блатата на езерото Чад: в началото на годината Боко Харам проведе среднощно нападение, в което превзе лагери на ISWAP и ликвидира около 200 бойци на групировката. Само преди броени дни, на 5 май, Боко Харам уби 23 войници от армията на Чад в района на езерото; на 13 май ООН поиска независимо разследване на въздушни удари, довели до смъртта на цивилни в Нигерия и Чад. Операцията срещу Минуки засяга ключов възел за джихадизма в период на структурно разтърсване на цялата архитектура в басейна.

Геостратегическата обстановка в Сахел се промени фундаментално от 2020 г. насам с поредицата от военни преврати в Мали (2020, 2021), Буркина Фасо (2022), Нигер (2023) и Габон (2023), последвани от изтегляне на френските и американски военни от региона. Френската операция Barkhane (2014–2022) бе формално закрита през ноември 2022 г. Малката американска авиобаза в Агадес, Нигер, беше предадена през 2024 г. На мястото им влязоха руските частни военни компании – първоначално Вагнер, по-късно Африканския корпус под прякото командване на Министерство на отбраната на Руската федерация – които действат в Мали, Буркина Фасо, ЦАР и Нигер срещу заплащане и достъп до редки метали. Резултатите обаче не отговарят на поставената цел: според OCHA през 2025 г. в централен Сахел са отчетени 3737 инцидента със сигурността с най-малко 9362 жертви, а ескалацията се ускорява през тази година. Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM), местният клон на Ал-Кайда, обяви на 3 септември 2025 г. обсада на Бамако – най-малко 300 цистерни с гориво бяха унищожени по маршрутите от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея още в първата фаза, което парализира столицата за седмици. Изискването, първоначално формулирано като отмяна на данъците върху горивата, по-късно беше разширено до въвеждане на шериат в Мали.

След краткото отслабване в началото на 2026 г. JNIM извърши координирано настъпление в няколко региона на страната на на 26 април, съвместно с Фронта за освобождение на Азавад, в което беше ликвидиран министърът на отбраната на Мали. Два дни по-късно групировката обяви, че налага пълна блокада на Бамако, която обхваща всички превозни средства към столицата, и разшири оперативния обхват на юг към Того, Бенин и северна Гана, отваряйки джихадистки коридор към Гвинейския залив. Руското включване ограничи самостоятелното действие на Ислямска държава в Сахел, но претърпя провал в опитите си да предотврати експанзията на Ал Кайда и даже напротив, доведе до нейното активизиране.

Нигерия, чиято военна доктрина и партньорство със САЩ се запазиха относително стабилни, стана основната оперативна площадка за американските усилия за борба с тероризма в Западна Африка – обстоятелство, което вчерашната операция операция илюстрира, поставяйки в контраст двата конкурентни подхода към сигурността в региона.

Сценарии за развитие на ситуацията в краткосрочен план могат да бъдат няколко. Първо – задълбочаване на американското оперативно присъствие: периодични удари с дронове и съвместни операции с нигерийската армия по модела на сегашната, без формално разширяване на сухопътното присъствие отвъд онези 200 души, които понастоящем са на терен. Второ – формализиране на нова двустранна рамка за сигурност: преговори за разширена база на американски военни в Нигерия, потенциална трансформация на сегашното разузнавателно сътрудничество в постоянна оперативна мисия по образа на закритата Barkhane, но с по-ясно изразен публичен дискурс за защита на християнските общности. Трети – реактивиране на ИДИЛ-Сахел: бързо назначаване на нов оперативен ръководител, който да възстанови ритъма на нападенията — в исторически план подобни смени при ИД отнемат 3-6 месеца и често водят до временно ескалация на терористични атаки, целяща демонстрация на устойчивост. Първите два сценария вървят в очаквана сериализация, а третият – паралелно с тях.

Ликвидирането на Абу-Билал ал-Минуки не е изолиран успех в борбата с тероризма. То представлява първото публично документирано стратегическо постижение на разширената американска намеса в Западна Африка, отворена политически чрез реториката на Тръмп за „християнския геноцид“ и оперативно – чрез ударите през декември 2025 г. в Сокото и сегашната операция в басейна на езерото Чад. Реалната стратегическа линия зад тази реторика е възстановяване на американското присъствие в Сахел след западането на френското влияние и руското проникване чрез Африканския корпус – присъствие, чийто основен акцент е партньорството с Нигерия, единствената голяма страна в региона, останала извън руския сектор на влияние.

📸 Снимка: Нигерийски войници във военна база в размирния щат Борно миналата година. (Joris Bolomey/AFP via Getty Images)

Джихадисти от „Боко Харам“ нападнаха военна база в Чад: Най-малко 24 загинали

🇹🇩 Най-малко 24 души загинаха при нощна атака на предполагаеми джихадисти от Боко Харам срещу военна база в Чад, съобщиха във вторник за АФП представители на военните и местната власт.

Базата „Барка Толором“ се намира на брега на езерото Чад – район, който граничи с Камерун, Чад, Нигерия и Нигер и чиито острови служат за убежище на джихадистите от Боко Харам и други радикални ислямистки групировки.

Рейдът в късните часове на понеделник е „оставил 25 убити и 46 ранени от страна на чадската армия“, заяви източникът от армията пред АФП. Представителят на местната власт посочи данни за „24 загинали и няколко ранени“. И двамата приписаха атаката на Боко Харам, а управникът настоя, че „ситуацията е под контрол“.

„За пореден път неясната терористична групировка Боко Харам извърши страхлива атака снощи срещу нашата военна база в Барка Толором“, заяви президентът на Чад Махамат Идрис Деби Итно във вторник в публикация във Facebook. „Ще продължим борбата с нова решимост, докато тази заплаха не бъде напълно изкоренена“, обеща той, поднасяйки съболезнования на опечалените семейства.

Войниците попадат под все по-силен обстрел от страна на Боко Харам в басейна на езерото Чад, а нападение през октомври 2024 г. остави около 40 жертви в редиците на чадската армия. През последните месеци се наблюдава и скок в атаките на Джамаат Ахл ал-Сунна ли ад-Дава ва ал-Джихад (JAS), отделна фракция на групировката, включително отвличания и нападения срещу предни армейски позиции, особено по островите и по протежение на нигерската част от бреговете на езерото.

В отговор на атаката от октомври 2024 г. Деби нареди контраофанзива, която се зарече да води лично на терен в продължение на две седмици. След края на тази офанзива през февруари 2025 г. армията настояваше, че Боко Харам вече „няма убежище на територията на Чад“. Островите и блатата на езерото Чад служат за убежище и на съперничещата група на Боко Харам – „Ислямска държава в Западна Африка“ (ISWAP).

Бунтовници в Мали плениха щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен от Русия

🇲🇱🚁🇷🇺 Бойци на Фронта за освобождение на Азавад са пленили щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен на ВВС на Мали от Русия, в рамките на мащабната офанзива в северната част на страната. Това съобщи OSINT акаунтът Zaryon, който първи идентифицира машината и сподели оперативни подробности в Х.

Хеликоптерът с регистрационен номер TZ-07H е бил използван за огнева поддръжка на малийските наземни сили в боевете срещу бунтовниците. Според наличната информация правителствените войски са изоставили машината, вероятно поради технически проблеми или повреди, които са направили излитането за евакуация или по-нататъшна употреба невъзможно.

Плененият хеликоптер е част от партида военна техника, доставена на Мали на 30 март 2022 г. в рамките на отбранително сътрудничество между двете страни. По това време Москва достави два хеликоптера Ми-24П заедно с радарни комплекси П-18 и 59Н6-ТЕ „Противник-ГЕ“.

Към момента на предаването им бойната авиация на Мали разполагаше с едва 11 машини, всички от съветски или руски произход. Те формираха авиационна ескадрила, включваща седем по-стари хеликоптера Ми-24Д и четири по-модерни платформи Ми-35М.

Поредният епизод, в който бунтовниците пленяват военна техника, изоставена от армията на Мали, се случва в момент на мащабно координирано настъпление от страна на Фронта за освобождение на Азавад и местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), които през последните дни успяха да изтласкат военната хунта, подкрепяна от руски паравоенни сили, от обширни региони на страната.

Офанзивата на бунтовниците доведе до падането на ключовият северен град Кидал, доскоро използван като оперативна база на „Африканския корпус“ – паравоенна структура на Министерство на отбраната на Руската федерация. Метежниците поеха контрола и върху близък команден пункт за оперативно-тактически дронове Bayraktar TB2, които бяха доставени от Турция през декември 2022 г.

Тези събития илюстрират критичната ситуация със сигурността в страната, където правителствените сили и техните съюзници са подложени на безпрецедентен натиск от координираното настъпление на бунтовниците.

Хунтата в Мали пред риск от колапс в лицето на координирана офанзива в цялата страна.

🇲🇱🇷🇺 Две силни експлозии и продължителна престрелка бяха докладвани в периметъра на ключова военна база край Бамако, съобщиха очевидци пред Ройтерс. Военни патрули са били разгърнати, за да блокират подстъпите към обекта, като в социалните мрежи постъпват множество съобщения за тежка размяна на обстрел и ожесточени сражения.

Кати е символно и оперативно сърце на военната хунта в Мали, ръководена от полковник Асими Гойта, който живее именно там, а гарнизонът беше отправна точка за двата последователни преврата през 2020 и 2021 г. Това не е първата подобна атака срещу базата: през юли 2022 г. местният филиал на Ал-Кайда пое отговорност за нападение с две коли-бомби, а през март и май 2025 г. бяха извършени два поредни удара срещу военни бази в района.

Инцидентът в Кати съвпада с широк координиран натиск по множество направления в страната. Nomade Cham съобщи днес за множество позиции на малийската армия и руските наемници от „Африкански корпус“, които са били превзети от туарегски бойци, включително град Кидал – исторически център на туарегите в пустинята на североизточно Мали. Ако информацията се потвърди, това ще бъде първото падане на града след ноември 2023 г., когато армията и тогавашната ЧВК „Вагнер“ на Евгений Пригожин поеха контрола след изтеглянето на стабилизационна мисия на ООН в страната (MINUSMA).

Прехвърлянето на инициативата към далечния север на страната не е случайно. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA), основан през ноември 2024 г. от сливането на структурите в рамките на сепаратистка коалиция, известна като „Стратегическа рамка за защита на народа на Азавад“ (CSP-DPA), последвано от завръщането на исканията за независимост. Групата натрупа значителен оперативен опит в битките си с руските наемници, извършвайки серия от смъртоносни засади срещу военната хунта и подкрепящите я руски паравоенни. През юни 2025 г. при Агелхок беше нанесено поражение на конвой от превозни средства на малийската армия и руски наемници; през септември 2025 г. FPV камикадзе дрон унищожи команден център за дронове Bayraktar TB2 в Тесалит; а в началото на 2026 г. наблюдатели оцениха „hands-off“ подхода на руските наемници като провал в лицето на туарегската тактика с дронове. По данни на Jamestown Foundation сепаратистите използват челния опит, пренесен в страната от украински инструктори.

Едновременно с това западната ос се намира под засилен натиск от местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM). От септември 2025 г. джихадистите налагат икономическа обсада на столицата Бамако, поразявайки конвои с цистерни по всички магистрали към града. Разследване от Bellingcat разкри, че най-малко 130 цистерни с бензин са били унищожени от декември насам, което изправи хунтата пред хроничен дефицит на гориво, прекъсвания на тока и временно затваряне на учебните заведения и други институции. В отговор нейният лидер назначи бригаден генерал Фамуке Камара да ръководи военна операция с кодово име „Фука Кене“ („разчистване“ на местния език бамбара).

През юли 2025 г. Macina Liberation Front, фракция от ядрото на JNIM, проведе серия от 7 едновременни удара по граничните райони със Сенегал и Мавритания, а от началото на новата година ескалацията продължи: 29 януари – нападение над горивен конвой край Каес с над 15 загинали; 9 март – засада в района на Нампала с 10 убити войници, сред които 3 руски наемници; 6 април – отвличане на 4 китайски граждани от златна мина в Нарена.

Картината – едновременен натиск по периферията на столицата Бамако, вътрешния пръстен (блокадата на горива), западната граница и северните пустинни региони – се вписва в логиката на координирана многоосна офанзива. Дали става дума за съвпадение в рамките на едно денонощие, или за съгласувани действия между несвързани оперативно сили (JNIM и FLA имат различни идеологически подбуди и следват напълно различни цели), към момента няма потвърждение. Месеци наред експерти в Atlantic Council и Soufan Center алармираха, че Бамако е изправен пред най-тежката стратегическа криза от началото на въстанието срещу себе си преди повече от десетилетие.

Геополитическата рамка усложнява положението за режима, който продължава да разчита на руски наемници от редиците на Африканския корпус, наследник на „Вагнер“, за оперативната сигурност, докато едновременно с това се опитва да развива по-тесни контакти с Вашингтон. Миналия месец Ройтерс съобщи, че Мали и САЩ са все по-близо до споразумение, позволяващо на американски разузнавателни самолети и дронове отново да действат във въздушното пространство на страната срещу джихадистките мрежи в полупустинния регион Сахел.

Освен това през август 2025 г. беше арестуван бившият военен губернатор на Мопти Абас Дембеле, който беше обект на разследване за предполагаем преврат – индикация, че тлеещото напрежение в офицерския корпус, за което дълго време се носят слухове, всъщност е съвсем реален фактор.

Лидерът на Буркина Фасо отхвърли демокрацията: „Демокрацията убива"

🇧🇫 Капитан Ибрахим Траоре, лидер на военната хунта в Буркина Фасо след преврата от септември 2022 г., заяви в ефира на държавната телевизия, че страната трябва да „забрави за демокрацията".

„Демокрацията не е за нас“, каза той и добави: „Демокрацията убива“ и „Демокрацията е робство“. Траоре посочи Либия като пример за провалено налагане на демократичен модел отвън, съобщи Al Jazeera.

Изявленията затвърждават окончателния отказ на хунтата от поетия след идването ѝ на власт ангажимент за връщане на цивилното управление. През януари тя разпусна над 100 политически партии, включително тези, които подкрепяха преврата и конфискува имуществото им. Парламентът е суспендиран, а Независимата национална избирателна комисия беше закрита през юли 2025 г. с мотив за пестене на средства. Изборите, обещани първоначално за 2024 г., бяха отложени с аргумента, че гласуване не може да се проведе, докато сигурността не бъде осигурена на цялата територия на страната. Human Rights Watch описа действията на хунтата като „окончателно прекъсване на политическия живот“.

Траоре обоснова курса с необходимостта от борба с въоръжени групировки, свързани с Ислямска държава и Ал-Кайда. Данните обаче показват обратната тенденция. Загиналите от насилие, свързано с джихадистки групировки, са се утроили от идването му на власт – достигайки 17 775 души, спрямо 6630 убити за сравним период от три години преди преврата, сочат данните на Africa Center for Strategic Studies. Жертвите сред цивилното население са нараснали с 87%, а правителствените и съюзническите сили са убили повече от два пъти повече цивилни от самите джихадисти от 2023 г. насам, установи Human Rights Watch.

Стотици хиляди души са разселени – дипломати и хуманитарни групи оценяват реалния брой на вътрешно разселените между 3 и 5 милиона, тъй като хунтата не е обновявала официалната статистика от март 2023 г. Затворени са 5319 училища, лишавайки близо 2 милиона деца от достъп до образование, а в същото време 424 здравни заведения са преустановили дейност, съобщи Africa Center.

Натискът върху гражданските институции надхвърля политическото пространство. Журналисти, магистрати и активисти на опозицията са принудително мобилизирани и изпращани на бойното поле срещу терористи. През март председателят на Журналистическата асоциация на Буркина Фасо, неговият заместник, както и журналист от BF1, бяха арестувани, а на 2 април се появи видео, показващо тримата в униформа, съобщи Al Jazeera. Някои от мобилизираните по-късно бяха освободени, но практиката доведе до вълна от критики за разрушаване на правовия ред и гражданските свободи.

Буркина Фасо, заедно с Мали и Нигер, също управлявани от военни хунти, напуснаха Икономическата общност на държавите от Западна Африка (ECOWAS) през януари 2025 г. и формираха Алианса на държавите от Сахел (AES). И трите страни предприеха сходни мерки към политическите партии. След експулсирането на близо 5000 френски военнослужещи от региона те се обърнаха към Русия за военна подкрепа – на тяхна територия провежда операции „Африкански корпус“, наследник на ЧВК „Вагнер“, подчинен на Министерство на отбраната, съобщи International Crisis Group.

FPV дронове преследват руските сили в Мали, докато опозиция на Москва в Сахел набира сили.

🇲🇱⚔️🇷🇺 Бойци от Фронта за освобождение на Азавад (FLA) нанесоха комбиниран удар с артилерия и FPV дронове по лагер на Африканския корпус на Руската федерация и правителствени сили на Мали край град Анефис в региона Кидал на 30 март, съобщи местното издание Tanakra.

Голям брой дронове с изглед от първо лице (FPV) и ракети пробиха периметъра на лагера и поразиха военна техника и инфраструктура на базата, предизвиквайки вторични експлозии в склад за боеприпаси. Понесени са значителни щети, макар потвърдена информация за жертви сред руския персонал да липсва.

FLA определи удара като седмата си обявена операция само за март, което говори за устойчива кампания, а не изолиран инцидент. Миналата година организацията проведе най-малко 25 атаки – 6-кратко увеличение спрямо 2024 г., когато Стратегическата рамка за защита на народа на Азавад (CSP-DPA) осъществи първите си дронови удари, посочи Castorvali.

По-рано този месец, на 4 март, FLA съобщи за нанесен удар срещу съвместен патрул на руските наемници и малийската армия в района Адгар-Такалот южно от Кидал, при който са унищожени два военни автомобила, един от които бронирана машина.

Използването на FPV дронове е показателно за начина, по който тактики от войната в Украйна се пренасят в други конфликтни зони. Тези малки маневрени системи са относително евтини, но имат висока ефективност за прецизни удари, което дава на нередовни въоръжени групировки способности, каквито преди изискваха тежко въоръжение.

Атаката край Анефис дойде само три седмици след друг тежък инцидент. На 9 март бойци на местния клон на Ал-Кайда, наречен Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), засякоха друг конвой на Африкански корпус и малийската армия край Нампала в централно Мали, по пътя към границата с Мавритания. Загинаха над 10 бойци, сред които поне трима руснаци, съобщи Euromaidan Press, според когото атаката е извършена в отговор на екзекуция на седем цивилни на 9 март близо до мавританската граница.

Последните събития в Мали илюстрират все по-засиления натиск от две посоки – туарегски сепаратисти на север и джихадистки групировки в централните райони – срещу операциите на въоръжените сили на Мали и подкрепящите ги руски наемници. След изтеглянето на френските сили и приключването на мисията на ООН (MINUSMA) руските военни структури, първо „Вагнер", а от миналото лято и  подчиненият на Министерството на отбраната Африкански корпус – станаха водещото чуждестранно военно присъствие в страната. Групата на покойния Евгени Пригожин обяви излизането си от страната през юни 2025 г. и „Африкански корпус" пое неговите функции.

Ангажиментът на Москва обаче далеч надхвърля военната сфера. Русия е обезпечила достъп до ключови природни ресурси (злато, уран и литий) и е подписала сделки за развитие на инфраструктура, свързана с добива. Сред тях е планирана рафинерия за злато с годишен капацитет до 200 тона, финансирана отчасти с руски капитал. Моделът предвижда компенсация с минерални ресурси вместо директни плащания за военни услуги, посочва Robert Lansing Institute.

Цивилното население обаче плаща цената. Над 13 000 малийци са избягали в югоизточна Мавритания само за последните пет месеца, притиснати между джихадисти, малийската армия и руски наемници, съобщава United24 Media. Над 80% от пристигналите са жени и деца. Свидетели описват пред правозащитни групи злоупотреби от страна на Африкански корпус – безразборни убийства, отвличания, сексуално насилие и изтезания.

Human Rights Watch документира обширно тези обвинения в последния си годишен доклад. Службата на ООН за координация на хуманитарните дейности (OCHA) регистрира 3737 инцидента със сигурността и 9362 загинали в региона на Сахел за цялата 2025 г.

 

Осем екзекутирани от армията и руски наемници в Мали.

🇲🇱 Най-малко осем души бяха екзекутирани от армията на Мали в окръг Йелимане, разположен близо до границата със Сенегал и Мавритания. Телата бяха открити на 15-16 март след масови арести, извършени от военните миналия петък в няколко села. Местни жители, потърсени от RFI, се опасяват, че насилието няма да спре дотук.

Майка на една от жертвите избухна в сълзи по телефона: арестуван в петък от армията на Мали в джамията на Дионгага, синът ѝ е открит мъртъв в неделя близо до Сеневали. Млад мъж, разговарял с RFI, е загубил брат си и двама братовчеди. Сценарият е идентичен.

Миналия петък армията арестува 34 души, членове на общността фулани в Бугутуру, Догофири и Дионгага. Оттогава са намерени 8 тела – овъглените трупове, изоставени в храсталаците, са с превързани очи.

Жителите се опасяват, че черната серия няма да спре. Жертвите понякога са били от едно и също семейство. Отишли са заедно в джамията за петъчната молитва, където биват арестувани от военни. Редакцията на RFI на езиците мандинка и фулфулде в Дакар се свърза с жител, загубил няколко роднини:

„Няколко от откритите тела са на мои близки. По-малък брат, от същите баща и майка. Тялото му беше открито в района на Сеневали в окръг Йелимане. По време на арестите от армията имаше около 30 души. Но досега са открити само осем тела. До по-малкия ми брат имаше още 4 тела. Две са на мои братовчеди, останалите са на съседско семейство. Разпознахме ги всички“, разказа жителят.

От началото на февруари армията на Мали, подкрепяна от руски наемници на Африканския корпус, извърши няколко операции в региона Кайес, по време на които RFI успя да засече данни за екзекуции: на 6 февруари осем души бяха убити Тородо; седем души бяха убити в Айте на 26 февруари близо до Нампала, а други седем бяха убити в близост до границата с Мавритания.

В неделя Мали обяви, че двама негови войници, държани за заложници от терористична група, са успели да избягат от бежански лагер в съседна Мавритания, която от своя страна категорично отхвърли твърденията и изрази своето „удивление“ и „възмущение“.

В понеделник вечер мавританският министър на външните работи Мохамед Салем Улд Мерзуг прие посланика на Мали в Нуакшот Бакари Думбия. В официалното съобщение на Мавритания трезво се посочва, че са били обсъдени „отношенията на сътрудничество между двете страни и начините за тяхното укрепване и развитие“.

Военната хунта в Мали е на ръба на колапса.

🇲🇱🇷🇺 Военната хунта в Мали е на ръба на колапса след месеци на обсада на столицата Бамако от свързаната с Ал-Кайда терористична групировка Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM).

Масовата криза с горивата в тази страна без излаз на море, причинена от блокадата на вноса на гориво по главните шосета, принуди властите да затворят всички училища от края на октомври до средата на ноември. На 7 ноември Франция се присъедини към САЩ и Великобритания с призив към гражданите си да напуснат страната, а американското посолство евакуира част от персонала и техните семейства.

На 18 ноември генералният секретар на ООН информира Съвета за сигурност за „момент на изключителна спешност“ и риска от „катастрофален домино ефект“ в Сахел и цяла Западна Африка. Продължаващата блокада е ескалация от страна на JNIM, която за пръв път разпростира влиянието си толкова далеч на юг. Възможно е блокадата да принуди хунтата на президента Асими Гойта или да седне на масата за преговори, или както през 2012 г. напредъкът на бойците да предизвика нов военен преврат. По-малко вероятният, но напълно възможен сценарий е JNIM да завземе властта, което би превърнало Мали в „африкански Афганистан“, подобно на падането на Кабул под натиска на талибаните през 2021 г., където терористите ще могат свободно да се обучават, действат и планират атаките си от сигурно убежище.

Как се стигна дотук и какви са последиците от евентуално превземане на Мали от джихадистите? Превземането на властта от JNIM ше е първият случай, при който филиал на Ал-Кайда превзема държава, с огромни регионални и силно подценявани глобални последици. Този стратегически обрат в 10-годишната война в Мали може да сложи край на Съюза на държавите от Сахел (AES) между Мали, Буркина Фасо и Нигер, както и на руското влияние в региона. В дългосрочен план режим на JNIM би увеличил значително риска от международен тероризъм.

Превземането на властта от джихадисти вече е реален сценарий

От 2012 г. насам Мали преживя три военни преврата (2012, 2020 и 2021 г.) и ескалация на бунта, който първо беше сепаратистки, после ислямистки. Вътрешната несигурност доведе до свалянето на двама демократично избрани президенти – Амаду Тумани Туре и Ибрахим Бубакар Кейта.

Опитите за възраждане на демокрацията и стабилността имаха само временен успех. През 2012 г. големи градове паднаха в ръцете на ислямисти и туарегски бунтовници, които искаха да създадат собствена държава на север, наричана понякога „Азауад“. Френската операция „Сервал“ от 2013 г. спаси правителството и спря настъплението на екстремистите към Бамако. През 2014 г. ООН стартира мисията MINUSMA за стабилизиране на страната.

През 2017 г. четири групи, сред които Ал-Кайда в Ислямския Магреб (AQIM), обединиха сили в JNIM. За съжаление сигурността продължи да се влошава въпреки присъствието на сили на ООН и Франция, което след превратите през 2020 и 2021 г. доведе до призиви към Запада да напусне. В крайна сметка и Франция, и ООН изтеглиха своите сили, докато протестиращи в Мали развяваха руски знамена и призоваха за помощ от Москва. В крайна сметка тя я получиха и частната армия „Вагнер“ стана основен партньор по сигурността през 2022 г. Резултатът: нарушенията на правата на човека и въоръжените сблъсъци се увеличиха.

През 2024 г. Мали се нареди на пето място в света по степен на засегнатост от тероризъм според Глобалния индекс на тероризма. Миналата година въоръженият конфликт отне живота на най-малко 1900 души – третото най-високо ниво в историята след 2022 и 2023 г. JNIM разшири своята територия в централните, североизточни и южни части на страната. Тъй като армията и Вагнер не успяха да защитят много общности, в централно Мали в подкрепа на правителството бяха мобилизирани милициите „Дозо“, които често влошават още повече ситуацията. Операциите на армията и „Дозо“ срещу блокадата на горивата доведоха до рекордни нива на насилие и масови зверства в регионите Сегу и Сикасо през последния месец.

Начало на края за съюза в Сахел

Буркина Фасо и Нигер имат сходни истории – влошаваща се сигурност заради атаките на JNIM и Ислямска държава в Сахел, военни преврати и крехка политическа ситуация след тях, при която хунтите отхвърлиха помощта на западните страни и се обърнаха към Русия – първо Вагнер, после Африкански корпус.

През септември 2023 г. трите държави напуснаха регионалната организация ECOWAS и създадоха AES – отбранителен пакт срещу джихадистката заплаха и за запазване на властта. Евентуалното падане на Бамако би означавало, че една от трите основни членки отпада; оставащата ос Буркина-Фасо–Нигер би била сериозно застрашена и принудена да се отбранява.

Поражение за Русия в Сахел

Макар JNIM да се представя за алтернатива на „марионетките на Запада“, нейно идване на власт би означавало преди всичко угасване на руската звезда в Сахел. JNIM се сражава срещу руските наемници от години и няма да се нареди на опашка при Владимир Путин.

Провалът на AES и Русия да защитят Мали ще бъде поучителна история, че руската намеса често влошава конфликтите. Замяната на сътрудничеството със западните демокрации с Африканския корпус в името на „националния суверенитет“ може да беше популярна, но е губеща стратегия.

Руското влияние в Сахел нараства от 2017 г. Руски сили пристигнаха в Буркина Фасо през януари 2024 г. и в Нигер през май 2024 г. При този развой други покани едва ли ще последват.

Връщането на французите звучи политически невъзможно заради общественото мнение, но смяна на режима от конкурентна военна фракция или екстремистите на JNIM, може да отвори прозорец за САЩ да засилят сътрудничеството с държави извън съюза в Сахел, особено по крайбрежието на Западна Африка и съседите на Мали.

Риск от държавно спонсориран тероризъм в Африка

Ако има една групировка на континента, която да следим освен Ал-Шабаб, най-компетентният клон на Ал-Кайда, който някога имаше пилот в обучение за атака като на 11 септември, това е JNIM. Ако тя завземе държавния апарат, Мали лесно може да се превърне в рай за джихадисти в региона, както и във водещия държавен спонсор на тероризъм – подобно на Судан след преврата през 1989 г., когато на власт дойдоха ислямисти.

Много африкански терористични групи, заклели се във вярност на Ал-Кайда или ИДИЛ, остават фокусирани над местни проблеми въпреки ребрандирането – но JNIM има потенциал да еволюира. В нейните гени е организацията AQIM, чиито лидери (макар вече покойници) се сражаваха срещу Съветския съюз в Афганистан и имаха директни връзки с Осама бин Ладен. JNIM запази вярност към централното ръководство на Ал-Кайда и под ръководството на Ияд аг Гали създаде по-нова, по-голяма и по-смъртоносна марка.

Държави извън Сахел могат да се окажат мишени, а JNIM да разшири своята зона на влияние. В края на октомври групировката пое отговорност за първата си атака в Нигерия, при която загина нигерийски войник. Забележително е, че в близост до мястото действа откъсналата се от Боко Харам групировка Ансару, за която някога се смяташе, че има връзки с AQIM.

Бамако е изправен пред по-силен враг от всякога, но за разлика от 2013 г. сега няма как да ползва западна подкрепа, за да го победи. Африканският съюз предлага единствено реторична подкрепа, без войски на терен. Единствената правдоподобна външна намеса изглежда от ECOWAS. Въпреки че по-рано тази година организацията изключи Мали, Нигер и Буркина Фасо, тя остави вратата си отворена за ново сътрудничество.

Ако има спасителен пояс, Бамако трябва да го сграбчи. Ако JNIM остане безконтролна, тя ще стане по-смела, по-голяма, ще привлече нови филиали и един ден може да спонсорира или улесни операции далеч извън региона.

Африканският съюз призова за спешна намеса в Мали.

🇲🇱 Африканският съюз призова за спешен международен отговор, включително споделяне на разузнавателни данни, за справяне с влошаващата се обстановка със сигурността в Мали, където бунтовници налагат блокада на горивата и отвличат чужденци.

Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – местния клон на Ал-Кайда, активен в региона на Сахел в Западна Африка – продължава да налага блокада на вноса на гориво от септември и атакува конвои с цистерни, което доведе до остър недостиг, принудил училища и фирми да затворят.

Последната демонстрация на сила от страна на джихадистите породи опасения, че в крайна сметка те може да се опитат да наложат властта си над страната. Редица държави, включително Франция, Великобритания и Италия, отправиха призив към гражданите си да напуснат.

Махмуд Али Юсуф, председател на Комисията на Африканския съюз, изрази „дълбока загриженост от бързо влошаващата се обстановка със сигурността в Мали, където терористични групи наложиха блокади, прекъснаха достъпа до основни доставки и влошиха хуманитарните условия за цивилното население“.

Юсуф заяви, че е необходимо „засилено сътрудничество, споделяне на разузнавателна информация и устойчива подкрепа“ за страните в Сахел, засегнати от екстремизъм. Освен това той призова за незабавно освобождаване на трима египетски граждани, които наскоро са били отвлечени.

JNIM насочва атаките си към чужденци с цел отвличания, за да осигури финансиране за операциите си в Западна Африка.

През октомври Ройтерс съобщи, че е постигнато споразумение за освобождаване на двама граждани на ОАЕ срещу откуп от около 50 милиона долара.

Училищата в столицата Бамако отвориха отново в понеделник, както установи свидетел на Ройтерс, след като бяха затворени за две седмици заради недостига на гориво.

JNIM унищожи поредния конвой с цистерни на границата между Кот д'Ивоар и Мали.

🇲🇱🇨🇮 Бойци от Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM), свързана с Ал-Кайда групировка, извършиха серия от нападения срещу конвои с цистерни за гориво в региона Сикасо в южната част на Мали, подпалвайки десетки цистерни.

Нападението беше извършено въпреки присъствието на военни сили, които ескортираха конвоя с цистерни. Това е поредната такава атака, след като друга подобна беше извършена по-рано тази седмица и на практика прекъсна вноса на гориво, предизвиквайки сериозен недостиг в столицата Бамако и други части на страната.

Междувременно кадри, публикувани от бойците, показват трима заложници, сред които двама войници и президента на регионалния съвет в Сегу, Сиака Дембеле. Похитителите заявиха, че мъжете са невредими, и призоваха властите да работят за освобождаването им.

Алжир одобри рекорден военен бюджет от 25 милиарда долара за 2026 г.

🇩🇿 Правителството на Алжир одобри рекорден военен бюджет от 25 милиарда долара за 2026 г. – най-големият в историята на страната, съобщи The Clash Report. Решението идва на фона на нарастващи опасения за сигурността в региона на Сахел.

Според доклада, общият финансов план за 2026 г. възлиза на 135 милиарда долара, в сравнение със 128 милиарда през 2025 г. и 113 милиарда през 2024 г. Военните разходи сега съставляват 20,6% от националния бюджет, изпреварвайки дори Министерството на финансите, което ще получи 20,3%.

Тенденцията за увеличаване на военните разходи започна през 2022 г., когато Алжир рязко увеличи финансирането за отбрана, въпреки икономическите предизвикателства, породени от пандемията от COVID-19 и колебанията в приходите от петрол. В периода 2020-2022 г. отбранителните разходи варираха между 8 и 11 милиарда долара годишно. През 2023 г. те скочиха до над 18 милиарда, през 2024 г. достигнаха 22 милиарда, а през тази година – 24 милиарда долара.

Увеличаването на бюджета идва в момент, когато цените на въглеводородите падат, движейки се между 65 и 67 долара за барел, а прогнозният бюджетен дефицит на страната достига 40 милиарда долара. Нарастващите военни разходи разпалиха дискусии в Алжир за това докога подобно ниво на разходи може да бъде поддържано без сериозни фискални корекции.

Експерти отбелязват, че въоръжените сили са се превърнали в най-големия получател на публични средства, изпреварвайки значително останалите министерства. Последните данни показват, че един от всеки пет динара от публичните разходи отива за армията, което подчертава централната роля на въоръжените сили в националната политика.

Увеличените разходи са факт въпреки липсата на нови мащабни заплахи за сигурността. Въпреки това дългогодишното напрежение с Мароко и нестабилността в Сахел, особено в Мали и Нигер, са ключови фактори за отбранителното планиране на Алжир. Въпреки това наблюдатели отбелязват, че общата среда за сигурност не се е влошила значително през последните години.

Непотвърдени сведения сочат, че Алжир е станал първият чуждестранен клиент на руските бойни самолети Су-57 и Су-34, които според слуховете са били видяни по време на тестови полети преди доставка.

Подновеният акцент на Алжир върху отбранителните способности показва неговото намерение да запази своето влияние и готовност на фона на променящите се динамики в региона.