JNIM показа шлемове и нови АК-15 от разбит руски патрул в Мали

🇲🇱🪖🇷🇺 Съвместен патрул на руския „Африкански корпус“ и малийски бойци от „Дан На Амбасагу“ е бил разбит при засада, извършена от бойци на „Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимен“ (JNIM) в понеделник, 7 септември, край град Софара в централния район Мопти.

JNIM твърди, че при нападението са били убити 13 души, сред тях 5 руснаци, а отделна оценка, основана на местни източници, сочи най-малко 11 загинали, 4 от които са били членове от руската част. Джихадистите публикуваха снимки на пленени картечници, автомати, шлемове с руски нашивки и десетки мотоциклети. Frontline Monitor се сдоби със снимки с телата на загинали руски бойци, които са твърде смущаващи, за да бъдат публикувани. „Африканският корпус“ не е потвърдил загубите и представя действията край Софара същия ден като преследване на крадци на добитък.

Материалите се появиха на два етапа. На 7 септември в каналите на JNIM бяха публикувани видеозаписи с телата на поне 4 светлокожи мъже с огнестрелни рани в главата. Вечерта на 8 септември медийното крило на групировката „аз-Заллака“ пусна серия снимки на оръжия и вещи, за които твърди, че са били пленени от убитите. Надписите под тях са еднакви: „част от имуществото, останало след засадата срещу врага край Кака“, с дата 8 септември 2026 г. Профилът за мониторинг на сигурността Sahel Alerte предаде твърдението същия ден: 13 убити от „Африканския корпус“ и съюзните на Бамако милиции при нападение срещу съвместен патрул край село Кака. Рускоезичното издание „Вот Так“ на полската телевизия „Белсат“, което проследи публикациите, тълкува разбивката на JNIM като 5 руснаци и 8 африканци.

Данните от страна на JNIM не са единствената оценка за убитите. На 9 септември сайтът African Perceptions публикува собствен брой, основан на сведения от висша фигура от движението „Дан На Амбасагу“, водачи на местни общности и наблюдатели на сигурността: най-малко 11 убити, 4 от тях от „Африкански корпус“ и 7 традиционни ловци от движението, което се сражава на страната на правителствените сили. Част от източниците на изданието говорят за повече жертви, но официална цифра няма. Нито Бамако, нито руското формирование са коментирали нападението. Малийските военни същия ден обявиха унищожаването на „важна база“ край Бугуни, без да споменават Кака.

Най-силната визуална опора за твърдението са заснетите трофеи. На една от тях върху постлана рогозка лежат картечница ПКМ на двунога, патронна лента, купчина патрони, няколко ръчни гранати, мобилни телефони и външни батерии, около които са струпани бронежилетки, шлем и разкъсани раници; на заден план са наредени мотоциклети. Групировката твърди, че е взела 14 мотоциклета и 2 пикапа; на видеозаписи могат да се преброят поне 12 мотоциклета. JNIM добавя към трофеите две картечници ПКМ, 6 автомата, 6 гранати, боеприпаси и дрон DJI. Профилът War Noir, който следи движението на оръжия в конфликтни зони, идентифицира сред автоматите поне три АК-15 модификации от 2023 г. – 7,62-мм вариант от семейството АК-12. Според профила това е първият известен случай, при който са пленени подобни образци. „Вот Так“ отбелязва, че тези автомати обичайно се предоставят на бойци от специалните подразделения на руската армия.

Надписите на шлемовете са на руски. Единият с камуфлажен калъф на руската марка ARSARMA и нашивка с червено сърце: „Семья сказала береги себя“ – „Семейството каза да се пазиш“. На друг пише войнишката поговорка „Набирали по здоровью, а спрашивают как с умных“, която смислово може да се предаде като „Подбираха ни по здравина, а после изискват от нас като от умни“ – отдавнашна армейска ирония по адрес на командирските изисквания. На трети шлем и на раница, до руски трибагреник и червен кръст, е зашита нашивка с ангел-хранител в облика на войник с автомат и надпис „Я всегда рядом“ – „Винаги съм до теб“. Върху бронежилетка има череп с кръстосани кости. Тези елементи говорят за руска или рускоезична среда, но сами по себе си не доказват конкретно подразделение: същите модели нашивки се продават свободно в магазините за военна екипировка в Русия.

Патрулът се е придвижвал с пикапи и мотоциклети, а руските бойци са били най-отпред в колоната, според видеозаписите, описани от „Вот Так“. Спътниците им са били от „Дан На Амбасагу“, чието име на догонски означава „ловци, които се уповават на Бога“. Това е обединение на догонски селски отряди за самозащита, основано през декември 2016 г., с ядро от традиционни ловци, наричани дозо, което действа в целия район Мопти – от Бандиагара до Дуенца. Отношенията му с редовните сили варират между съвместни патрули и взаимни обвинения, но след завръщането на редовните войски в централната част на страната към края на 2021 г., вече придружавани от руснаци, сътрудничеството беше подновено. Според оценка на аналитичния център GIS Reports властите на генерал Асими Гоита разчитат на три основни силови опори: около 25 000 военнослужещи от въоръжените сили, руското формирование и местните милиции като „Дан На Амбасагу“, които действат по места.

JNIM воюва срещу тях от месеци. След офанзивата от 25 април и обявената блокада на столицата Бамако през май джихадистите пренесоха част от натиска към централната част на Мали и предприеха кампания срещу ловните милиции, включително „Дан На Амбасагу“. На 7 май групировката уби над 30 души в селата Корикори и Гомосогу – нападение, което представи като ответна акция срещу действия на движението. По данни на ACLED през май JNIM е твърдяла също, че е убила 21 опълченци в Конна и 18 в Сомадугу, и двете в район Мопти. Ударът край Софара се вписва в същата кампания, но този път начело на колоната са били руски бойци.

Каналът на „Африкански корпус“ представя различна версия за случилото се на 7 септември. В Telegram каналът „Африканский корпус | Миссия за рубежом“ съобщи, че край Софара военните са открили група бойци, които се опитвали да откраднат добитък. При последвалото преследване, според публикацията, преследваната група използвала ударни дронове, но бойците били „ликвидирани“. За засада, собствени загуби и пленено оръжие не се споменава нито в тази публикация, нито в останалите канали на корпуса.

Възможен косвен намек за понесени загуби се появи на 8 септември в свързания с бившата ЧВК „Вагнер“ профил Wagner Truth 1W9 в X, въпреки че публикацията не споменава изрично Софара: „Някои си мислят, че работата в Африка е чудесен начин да си почиваш, да седиш, без да правиш нищо, да ядеш екзотични плодове и да лежиш под палмите. Не. И тук има война и умират хора. Използват взривни устройства и дронове, свалят хеликоптери, палят бронирани машини, стрелят с минохвъргачки и устройват добре планирани засади.“

Ден по-рано в същия район е бил нанесен друг удар. По данни на African Perceptions, който се позовава на местни източници, цитирани от Radio France Internationale, на 6 септември дрон на армията е поразил село Буркума, убивайки жена и нейното бебе, а други цивилни са били ранени. Някои местни източници свързват засадата край Софара с този удар, описвайки я като отмъщение, но няма независимо потвърждение за такава връзка.

Друг, по-тежък случай в района е документиран от Human Rights Watch на 20 август. Според организацията на 10 юли бойци на „Африканския корпус“ са убили 9 цивилни в село Бомбори, също в Мопти, сред които 4 деца на възраст от 6 до 17 години. Селото се намира под контрола на JNIM от 2017 г., а база на групировката се намира на около 1 км от него. Human Rights Watch припомня, че „Африканският корпус“ е контролиран от Кремъл, наследявайки „Вагнер“ през юни 2025 г. и запазвайки много от бившите бойци на групата, част от ръководното ѝ ядро и почти същата численост.

„Вагнер“ обяви края на мисията си в Мали на 6 юни 2025 г., а наследилият я „Африкански корпус“, е свързан много по-директно с Министерство на отбраната. Засадата край Софара е поредния епизод от дълга серия загуби, понесени от корпуса в последните месеци. След загубата на Кидал в края на април формированието ограничи присъствието си предимно до района на Бамако, започна да разчита повече на авиация и дронове и се концентрира върху охраната на конвои с гориво от съседните държави. Анализаторът Бенедикт Манзин от Sibylline описа промяната като опит „да не хвърлят още хора в месомелачката“, но предпазливият подход не спря загубите. В началото на юли туарегският Фронт за освобождение на Азауад (FLA) сподели кадри на свален руски хеликоптер край Гао; Москва не коментира случая, а съдбата на екипажа е неизвестна. На 18 юли FLA и JNIM атакуваха конвой между Анефис и Гао край Табришат и според данни на Reuters убиха над 50 малийски военнослужещи и съюзни руски бойци, без да е ясно колко от жертвите са руснаци. Първото документирано поражение на корпуса е още от 1 август 2025 г. Тогава край Тененку в същия регион, „аз-Заллака“ показа телата на най-малко трима негови бойци, а руски военни блогъри определиха случилото се като „катастрофа“.

Към 10 септември нито един от загиналите край Софара не е назован по име нито в руските канали, които публикуват сведения за убити военнослужещи. Най-ясната видима следа от случилото се засега е онова, което показаха от JNIM: три автомата от най-новата серия, две картечници, шлемове с руски нашивки и мотоциклети, достатъчни за цял патрул. Ако се появи руско потвърждение за загубите, то вероятно ще е по познатия от предишни случаи начин – с некролози в руски регионални канали няколко седмици по-късно. Ако такова потвърждение не последва, разказът за преследването на крадци на добитък ще е единствената публична версия на „Африканския корпус“ за случилото се на 7 септември.

Анализ: Буданов публикува африканските кадри на ГУР без нито един подпис

🇺🇦📷🌍 Кирило Буданов публикува снимки, на които въоръжени мъже в цивилно облекло са застанали пред колона от паркирани в редица пикапи с монтирани картечници, а десетки предполагаеми бойци са седнали в кръг върху оранжевия пустинен пясък, наблюдавайки мъж с вид на европеец, застанал зад автомат, вероятно военен инструктор. Кадрите бяха публикувани на 7 септември в неговия канал в Telegram по повод Деня на военното разузнаване. Снимките са четири и нито една не е придружена от конкретно описание. Единствената географска рамка идва от изказването на Буданов, което гласи:

„От Русия до Африка, от костюма до камуфлажа – Главното управление на разузнаването брани интересите на Украйна по цялата планета по всякакъв начин.“

Значението на публикацията идва не само от съдържанието ѝ, но и от позицията на нейния автор. Буданов е начело на президентския офис от 2 януари 2026 г. и вече не ръководи военното разузнаване, което премина под ръководството на генерал-лейтенант Олег Иващенко. Снимките, които „Главком“ определя като идващи от личния архив на бившия топ разузнавач, не са публикувани от пресслужбата на ГУР, а от ръководителя на президентския офис. Същия ден Буданов пусна и отделен поздрав, в който напомни, че ГУР вече 34 години се грижи за сигурността на Украйна.

Четирите колажа събират общо 14 снимки, които обхващат много по-широк спектър от африкански кадри. На първата снимка самият Буданов позира с група мъже в пълно бойно снаряжение пред тежко повредена едноетажна сграда с разрушен покрив и избити прозорци. Повечето са в камуфлаж и тактически жилетки, а при няколко се виждат автомати или карабини. Лицето на бившия топ разузнавач е оставено видно, докато тези на останалите са размазани. Самата снимка не е надписана и не позволява надеждно определяне на мястото или датата.

Второто изображение е колаж от пет кадъра, три от които очевидно са заснети в сух африкански пейзаж от Сахел или съседен на него регион. На първия шестима мъже позират върху каменисто възвишение; един е клекнал отпред, а четирима ясно държат автомати от семейството АК или сходни оръжия и носят различни нагръдни системи за пълнители. Под тях се виждат ниски сгради насред обширна суха равнина. На втория кадър мъж с тениска, шорти и маратонки провежда демонстрация на работа с картечница от семейството ПК пред няколко десетки мъже, седнали в широка дъга около него. Част от тях са в пустинно камуфлажно облекло, други – в цивилни дрехи, а зад групата стоят още въоръжени мъже. Видяното напомня обучение или инструктаж на местни бойци, въпреки че снимката сама по себе си да не ни позволява да установим със сигурност тяхната принадлежност.

Най-големият кадър в същия колаж показва колона от пикапи „Тойота“, натоварени с местни бунтовници. На поне един от автомобилите е монтирана тежка картечница, а върху друг се забелязва лице с противотанков гранатомет от типа РПГ-7. На преден план позират четирима мъже с разнообразна тактическа екипировка и скрити лица; само левият ясно държи автомат. Останалите две сцени в колажа са заснети извън пустинната среда: група мъже в тъмни костюми на стълбите на Анъткабир в Анкара и мъж, застанал с украинско знаме в ръце пред разрушена постройка, вероятно в пределите на неизвестна промишлена зона.

Третото изображение от публикацията също е колаж от пет сцени. В горния ляв ъгъл група мъже в цивилно облекло позира в познатия интериор на Голямата джамия „Шейх Зайед“ в Абу Даби. До него се вижда група украински военнослужещи в камуфлаж и с жълти отличителни ленти, въоръжени с автомати и карабини, на път в населено място. Долу вляво друга група мъже позира пред военно-транспортен самолет Ил-76МД с украинско знаме, вероятно освободени пленници. Кадърът долу в средата включва петима мъже, някои с покрити лица и автомати, които стоят в сух, каменист планински терен. Последната сцена показва бойци с голямо знаме на украинското военно разузнаване върху метална палуба или платформа край море.

Четвъртото изображение съдържа три кадъра. На първия група тежко въоръжени мъже с отличителни ленти в зелено позира сред гъста растителност. На втория човек със скрито лице е застанал на Червения площад в Москва, непосредствено пред Кремъл и Спаската кула – визуалният кадър с най-недвусмислено послание от цялата поредица. Третият показва група украински военнослужещи с жълти ленти в застроена среда; няколко от тях държат знаме със символиката на ГУР. И тук няма дата или пояснение за операцията, частта или обстоятелствата на заснемането.

Онова, което кадрите позволяват да се твърди, е ограничено, но не е без значение. Някои снимки показват въоръжени мъже без униформи – в цивилно облекло, с автомати с дървени приклади и платнени жилетки за пълнители. В тази поредица има карабини от западен тип, оптични мерници и съвременни бронежилетки. Разликата в екипировката отделя ясно сцените в цивилно облекло от тези с конвенционално снаряжение, но сама по себе си не внася уточнения за характера на операциите. Кадрите не могат да бъдат датирани и по екипировката, тъй като автоматите от съветски образец от десетилетия са широко достъпни в Сахел.

Африканската линия в дейността на украинското военно разузнаване не започва с въпросните кадри. През септември 2023 г. CNN документира 14 удара с дронове срещу опорен пункт на Силите за бърза подкрепа (RSF) в Омдурман. Медията разпозна в най-малко 8 случая търговски дронове от видовете, използвани от украинската армия, както и украински надпис на пулт за управление, но не успя да потвърди категорично украинско участие. През февруари 2024 г. Kyiv Post публикува видео на бойната група „Тимур“ на ГУР по време на разпит на пленени наемници от ЧВК „Вагнер“ в Судан, а The Wall Street Journal разкри операция по извеждането на судански генерал. Дейвид Игнейшъс от Washington Post допълни картината със сведения от Южна Африка: проследяването на товара на кораба Lady R в Саймънстаун през декември 2022 г. заедно с операцията около учебния кораб „Смолний“ в Кейптаун през август 2023 г.

Самият Буданов е определял Африка като поле на действие. В интервю за Washington Post от 18 април 2024 г. той отговори на въпрос за операциите срещу руските наемници на континента: „Провеждаме операции, насочени към намаляване на руския военен потенциал навсякъде, където е възможно. Защо Африка да бъде изключение?“ Логиката зад това изречение е проста и Киев няма причина да я прикрива. Руските операции в Африка осигуряват достъп до злато и канали за заобикаляне на санкциите, а през 2023 г. оценка на висш судански военен, цитирана от CNN, определи около 90% от оръжието на RSF за получено по линия именно на „Вагнер“. Освен това руските структури в Африка са далеч по-достъпна цел, тъй като действат далеч от защитата, която осигуряват русктие силови структури на собствена територия.

Три месеца след интервюто тази политика демонстрира и своята дипломатическа цена. След разгрома на колона на малийската армия и „Вагнер“ при Тинзауатен в края на юли 2024 г. говорителят на ГУР Андрий Юсов заяви в ефира на телемаратона „Единни новини“, че бунтовниците са получили „нужната информация, и не само информация“. Посолството на Украйна в Сенегал сподели записа, а малко по-късно беше изтрит, в отговор на което Дакар привика посланик Юрий Пивоваров. Бунтовниците съобщиха за 84 убити руснаци и 47 малийци при Тинзауатен – данни, които по-късно бяха повторени от Washington Post. На 4 август 2024 г. военната хунта в Бамако скъса дипломатически отношения с Киев и го обвини в подкрепа за тероризъм, а Нигер направи същото няколко дни по-късно. На 19 август 2024 г. министрите на външните работи на трите членки от Алианса на държавите от Сахел (AES) Карамоко Жан-Мари Траоре, Бакари Яу Сангаре и Абдулай Диоп изпратиха обща жалба до председателя на Съвета за сигурност на ООН с искане за реакция в отговор на украинските действия, с което да бъдат осуетени евентуални подривни акции и заплахи за стабилността в региона. Украинското външно министерство отхвърли обвиненията и посочи, че спазва международното право и принципа на държавния суверенитет.

Оттогава обстановката в Сахел се усложни за режимите. На 25 април 2026 г. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM) започнаха мащабна офанзива, насочена по осем паралелни направления в Мали, сред които столицата Бамако и големите градове Кати, Гао, Севаре и Кидал. Последният премина под контрола на туарегските сепаратисти от FLA още същия ден. Министърът на отбраната Садио Камара загина в Кати при самоубийствен атентат с кола-бомба пред дома му заедно с втората си съпруга и две от внучетата си. На 27 април Африканският корпус, структура на Министерството на отбраната на Руската федерация, наследила част от структурите на ЧВК „Вагнер“ в Африка, потвърди за своето изтегляне от града, договорено с посредничество от Алжир.

Данните за загубите на двете страни от онези дни се разминават значително. Малийската хунта и нейните съзници от Африканския корпус съобщиха за над 1000 убити бунтовници, а Министерството на отбраната в Москва – за поне 305 убити при въздушни удари. От своя страна FLA заяви, че само в рамките на Кидал са били убити няколко десетки и пленени над 200 военнослужещи от армията на Мали. В същите дни Фронтът обвини украински наемници, че са действали около Кидал и Гао, използвайки преносими зенитно-ракетни комплекси от западен произход, без да представи доказателства.

Руското военно присъствие в Африка също претърпя редица трансформации. „Вагнер“ отстъпи мястото си на Африканския корпус, поставен под директния контрол на Министерство на отбраната през 2024–2025 г. Междувременно ГУР все по-често описва Африка и като поле на противопоставяне в сферата на масовата информация. На 30 юли 2026 г. то публикува информация за мрежата Africa Politology, за която отбелязва, че действа под контрола на Службата за външно разузнаване (СВР) в Централноафриканската република, Чад, Мали, Ангола, Мадагаскар, Намибия и Южна Африка и има за задача, наред с друго, да дискредитира Украйна. Месец по-рано ГУР определи Африка като „полигон за руско когнитивно оръжие“.

На 10 юли 2026 г. Фусейну Уатара, заместник-председател на комисията по отбрана в преходния съвет на Мали, заяви, че украински инструктори обучават бойци от туарегските сепаратисти и от сахелския клон на Ал-Кайда и доставят камикадзе дронове. „Тези младежи са ни известни. Вече сме ги включили в списъците си и разполагаме с имената им“, каза той. Доказателства така и не бяха представени, а Киев не коментира публично твърдението.

Кадрите не добавят факт за конкретна операция. Те добавят факт за това какво Киев е готов да покаже. Досега сведенията за украинска дейност в Африка идваха предимно от чуждестранни публикации, едно изявление на говорител, последвано от дипломатически разрив с две страни от региона, и от отговор на Буданов пред американски вестник. От 7 септември към това бяха добавени и изображения, публикувани лично от ръководителя на Офиса на президента. Политическата разлика е видима: следващия път, когато Мали представи списък с имена, ще може да посочи и снимки, независимо какво реално доказват те.

Срещу този прочит стои и по-просто обяснение, което самата публикация подкрепя. Датата има очевидно календарно основание: 7 септември е професионалният празник на украинското военно разузнаване. Подборът очевидно е ретроспективен – Антарктида, Анкара, Абу Даби, самолет с освободени пленници и морска платформа не представят един оперативен театър, а различни епизоди от кариерата на Буданов, а „Главком“ определя снимките именно като част от личния му архив. Африканските кадри може да са отпреди години и да принадлежат към суданското досие от 2023–2024 г., а не към сахелското. Нищо в самите изображения не позволява надеждно да се избере между тези две възможности.

Затова значението на публикацията е политическо, а не оперативно. Тя не променя съотношението на силите в Сахел, където Африканският корпус загуби Кидал без доказано украинско участие в самата офанзива. Кадрите вероятно ще дадат повод за нова вълна от обвинения от Бамако, без Киев непременно да добави дата или място към тях. Потвърждение от украинска страна за присъствие на нейни хора в Мали няма, а официалната позиция на външното министерство от 2024 г. насам е да отхвърля подобни обвинения. Снимките, публикувани от ръководителя на Офиса на президента, не опровергават отрицанието конкретно за Мали, но правят по-трудно общото отрицание на украинска активност в Африка.

Тезата, че африканското досие остава активно и през 2026 г., би се засилила при назована операция в официално съобщение на ГУР, при видимо завръщане на Киев в региона чрез бъдещата правна рамка за частните военни компании, чието разработване Владимир Зеленски възложи на 6 май 2026 г., или при публикуван от Бамако поименен списък. Тя би отслабнала при продължително мълчание по темата до края на годината или ако кадрите бъдат идентифицирани като судански. Засега единственият сигурен надпис под тях остава изречението на самия Буданов.

Анализ: Африканският корпус не се намеси при метежа в Ниамей

🇳🇪🪖🇷🇺 Части от нигерската армия откриха огън рано тази сутрин по президентския дворец в Ниамей, сградата на държавните радио и телевизия и авиобаза 101, разположена на летище „Диори Хамани“. В нея е разположен и Африканския корпус на Русия, който преди 7 месеца се сражава рамо до рамо с армията при отблъскването на мащабно нападение на „Ислямска държава“. Този път обаче руските части не бяха споменати в нито едно от сведенията във връзка със събитията през деня.

Стрелба и взривове се чуват от около 1 ч. през нощта в района на казармите и летището и продължиха с променлива интензивност чак до сутринта. Държавните радио и телевизия спряха излъчването си за повече от час. Министърът на отбраната генерал Салифу Моди излиза с изявление, в което описа омаловажи бунта като дисциплинарен инцидент: „Група военни, нарушавайки устава, се заеха да задържат част от другарите си в казармите на авиобаза 101 в Ниамей и да стрелят по чувствителни обекти в града. Бързата реакция на силите за отбрана и сигурност позволи да ограничим този изблик на недоволство и постепенно да поемем контрола над тези обекти.“ Президентската гвардия отблъсква опита за проникване в двореца. Към средата на деня властите обявиха метежа за осуетен и съобщиха, че спокойствието отново се е настанило из града, въпреки че източници на международните новинарски агенции на място продължиха да докладват стрелби по периметъра на летището.

Кои части са се вдигнали на бунт е по-важно от това колко дълго са продължили стълкновенията. По данни на Jeune Afrique той е дело на войници от Уалам, Тера и Досо, а по-късно през деня в Ниамей са постепенно са навлезли и подразделения от Тилабери, без да е ясно на чия страна застават. Четирите града се намират в югозападната част на страната, където от десетилетие се води основната война на Нигер срещу Ислямска държава – вилает Сахел.

Мащабът на загубите там е подробно документиран. На 25 май 2025 г. при Екневане загиват най-малко 64 нигерски военни. На 19 юни нападение срещу гарнизона в Банибангу отнема живота на още 71 души. През януари 2026 г. Human Rights Watch описва как бойци на групировката отвеждат и разстрелват 31 момчета и мъже в село Босией заради отказа им да плащат наложения от джихадистите данък и заради членството им в проправителствени милиции. Според местни съобщения и анализатори именно тези загуби и начинът, по който ръководните фактори в столицата планират кампанията, са мотивирали въстаналите войници. Самите метежници обаче не са заявявали публично мотивите си.

Значението на случилото се в съботния ден се откроява с оглед на събитията от 7 месеца по-рано. В нощта на 28 към 29 януари над 30 терористи от „Ислямска държава“ атакуваха същата авиобаза и гражданската част на летището. Нападателите пристигнаха с мотоциклети и нанесоха удари с дронове и минохвъргачки. Сухопътните сили, подкрепени от авиация, възстановиха контрола с участието на руския контингент, който е разположен в самия обект. Убити бяха 20 нападатели, 11 бяха пленени, а 4 нигерски военни бяха ранени.

На 3 февруари руското външно министерство публично потвърди участието на контингента: „Атаката беше отбита с общите усилия на Африканския корпус на Министерство на отбраната на Руската федерация и Въоръжените сили на Нигер.“ Абдурахман Тиани отиде лично при руснаците, за да им изкаже благодарност за „високото ниво на професионализъм“. На 18 юни летищният комплекс беше нападнат отново, този път от „Джамаат нусрат ал-Ислям уал-муслимин“ (JNIM) – регионалната структура на Ал-Каида. Загинаха 13 души, а 22 от нападателите бяха убити. Така за 7 месеца един и същ периметър беше атакуван 3 пъти, в последния от които огънят дойде от собствената армия.

Руското военно присъствие в страната започна на 10 април 2024 г. с пристигането на около 100 инструктори със зенитна техника в периода на американското изтегляне от същото съоръжение. В своя оценка Центърът за борба с тероризма (CTC) към Военната академия на САЩ в Уест Пойнт определя Африканския корпус на Руската федерация като трайно установен в Ниамей и Уагадугу, но без видими успехи срещу бунтовниците. Според центъра основната му функция е да възпира заплахи, идващи от самите режими.

Именно такава заплаха възникна на 29 август. Според сведения от Ниамей метежниците са превзели някои от казармите на парашутния батальон, разположени в непосредствена близост до руските позиции, но към момента на публикуване на тази новина няма нито едно съобщение, че руснаците изобщо взимат участие в продължаващите сражения. Говори се, че Москва вече е инициира разговори с представители на преврата. На този етап твърдението няма независимо потвърждение.

Отсъствието на руска намеса си има своето обяснение, което не предполага непременно ненадеждност на Москва като партньор. През януари руските бойци отбраняваха обект, по който се стреляше и директно към тях. Иначе казано те действаха в самозащита, а не само като покровители на военния режим. Ако около 100 инструктори открият огън по метежни подразделения на приемащата армия, те вече се превръщат в страна от вътрешния конфликт и губят при всеки възможен изход. Ако бунтът постигне успех и доведе до смяна на режима, стрелялите срещу него нямат бъдеще в страната. Ако обаче бъде смазан, една чуждестранна сила, участвала активно в събитията, би осигурила на всяка следваща фракция готов повод да представи руските части като окупационна сила. Именно затова изчакването може би е рационално дори без каквото и да било охлаждане на отношенията между Ниамей и Москва.

Поведението на другия чуждестранен контингент в Ниамей подкрепя този прочит. Италия държи в страната около 350 военнослужещи, участващи в Mission Bilateral De Soutien Au Niger (MISIN) – единственият останал военен контингент на западна държава след изтеглянето на френските и американските войски, паралелно с мироопазващите сили на ООН. Сред тях има карабинери – представители на италианската жандармерия, които участваха в отговора срещу януарското нападение.

От 2018 г. насам италианците са обучили 11 459 местни военнослужещи: парашутисти, офицери от състава на Национална жандармерия, полицаи и членове на Президентска гвардия – на практика представители на всички страни в престрелките от 29 август. През самия ден италианският контингент остана на обичайните точки на дислокация в очакване на указания от Рим. Руският и италианският гарнизон в нигерската столица – единият източен, другият западен – реагираха сходно на бунтовете в армията на страната-домакин: не се намесиха. Това изглежда по-скоро като обща особеност на чуждестранното военно присъствие, отколкото като отличителна черта на руското.

Банги, Уагадугу и Бамако показват къде минава границата на тази своеобразна застраховка. През януари 2021 г. около 200 бойци от Коалиция на патриотите за промяна (CPC), начело с бившия президент Франсоа Бозизе, атакуваха столицата на Централноафриканската република. Властите и жители на града отдават на бойците на „Вагнер“ заслугата, че Банги не падна и президентът Фостен-Арканж Туадера запази властта си. В Буркина Фасо Ибрахим Траоре получи лична охрана от Москва, тъй като през септември 2023 г. службите му разкриха офицерски заговор срещу него. В Мали руските наемници се концентрират в района на Бамако и отстъпват територии на север в замяна на сигурността на управляващия кръг.

И в трите столици противникът е външен за редовната армия: въоръжена коалиция, джихадистка мрежа или заговор, разкрит от контраразузнаването, преди да ескалира към открити сражения. На 29 август в Ниамей обаче стреляше самата армия, а покровителят остана извън боя.

Оттук произтича и политическата цена за Тиани. Москва вероятно го защитава от външно нападение, както и разкрит навреме заговор, но не непременно от открит бунт на собствените му армейски подразделения. Именно такъв вид заплаха го доведе на власт. През юли 2023 г. Тиани оглави президентската гвардия, която свали президентът Мохамед Базум, след като научи, че се готви да го освободи от позицията, която заема. И именно тази гвардия отблъсна щурма срещу двореца, в който Базум продължава да бъде държан повече от три години.

През март 2025 г. Тиани положи клетва като преходен президент, без да са провеждани избори. Мащабните политически репресии в Ниамей на 29 август, за които съобщават местни канали, обхващат и служители на силите за сигурност. Това изглежда по-скоро като реакция на власт, която не е наясно докъде е достигнало проникването на бунта в собствения ѝ офицерски корпус, отколкото като знак, че случаят е приключен.

Вторите последствия се проявяват на фронта. Ако съществена част от силите за борба с тероризма в Уалам, Тера, Досо и Тилабери реално са напуснали своите позиции, за да се притекат на помощ в Ниамей, това от своя страна означава, че „Ислямска държава – Сахел“ е възнаградена със свежо оперативно пространство точно в областите, където и без това налага собствено данъчно облагане и екзекутира всеки, отказал да се подчини. Дори при благоприятен сценарий възстановяването на предишната гъстота на постовете би отнело седмици, а вътрешна чистка сред тези формирования би го забавила допълнително.

Последиците не се ограничават до границите на Нигер. Същият сахелски коридор подхранва натиска върху Бенин и северните щати на Нигерия, а прекъснатите по него патрулни операции се възстановяват по-бавно, отколкото се разпадат.

Регионалната обстановка допълнително стеснява възможностите на Тиани. През януари 2025 г. военните режими в Нигер, Мали и Буркина Фасо напуснаха Икономическата общност на страните от Западна Африка (ECOWAS) и основаха собствена конфедерация, която нарекоха Алианс на държавите от Сахел (AES), чието командване се помещава в същата авиобаза 101.

Ниамей почти няма към кого да се обърне извън споменатия кръг. Отношенията с Франция са прекъснати, а американският военен контингент напусна базата си още през 2024 г. Спорът с Orano вече беше отнесен до съда. Партньорът, върху когото се крепи цялата конструкция, е Москва. Оценка, публикувана през май 2026 г. от Центъра „Суфан“ описва как руските сили в Мали се концентрират около столицата Бамако, а в същото време JNIM задушава доставките на гориво към града. Покровителят защитава управляващия кръг, но това не значи непременно и територията. Ако същият модел важи и за Нигер, обхватът на руската гаранция е по-тесен, отколкото подсказваха публичните жестове от февруари.

Към политическите и военните последици се прибавя и икономическо измерение. Седмица преди метежа, на 22 август, Ниамей прехвърли на държавната корпорация Tsumco голям лиценз за добив на уран, отнет от френската Orano. Това бе последната стъпка в изтласкването на френското присъствие от нигерския минен сектор и преориентирането на ресурсната политика към Москва.

Тази конструкция зависи изцяло от устойчивостта на военния режим в Ниамей. Всеки следващ ден с битки в Ниамей я поставя под въпрос както пред купувачите на суровината, така и пред арбитражните съдилища, пред които Orano вече оспорва отнемането на лиценза.

Дали 29 август ще остане изолиран епизод, или ще очертае границите на руския ангажимент към режимите в Сахел, ще стане ясно от няколко конкретни белега. Прочитът, че покровителството на Москва не обхваща открита вътрешна заплаха, ще получи допълнителна тежест, ако руската дипломация не излезе с изявление за събитията, ако гарнизонът в Ниамей не бъде подсилен и ако не последва публичен жест на благодарност от страна на Тиани, подобен на този след нападението през януари.

Обратно, тази версия ще бъде опровергана при изявление от Москва за участие в отбраната на обектите в Ниамей, демонстративно пристигане на техника и личен състав в базата или ново посещение на нигерския лидер при руския контингент. До момента на публикуване не се е случило нито едно от трите. Сред първите държави, осъдили опита за преврат, е Алжир, докато публична реакция от съюзниците на Ниамей в AES все още няма.

Анализ: Без Пригожин руското влияние в чужбина мина на държавна издръжка

🇷🇺🌍 Три години след смъртта на Евгений Пригожин броят на сраженията с руско участие в Мали стои с около 1/4 под нивото от 2024 г. Руският контингент се изтегли от ключовия град Кидал след сделка със сепаратистите, срещу които беше изпратен. Москва се отказа и от гарантираните при режима на Башар Асад права за свободно и безсрочно ползване на военните бази в Сирия. Общото между тези отстъпления е, че мястото на една самофинансираща се частна структура бе заето от формирование, подчинено на Министерство на отбраната, което се издържа от бюджета и участва в операции според условията на различни двустранни споразумения.

Самолетът Embraer Legacy 600 се разби край Куженкино в Тверска област на 23 август 2023 г. – два месеца след като колоната на Пригожин започна своя марш към Москва, само за да го прекрати на едва 300 км от нея. Заедно с него загинаха Дмитрий Уткин, чиято позивна беше дала името на групата, и Валерий Чекалов, който ръководеше логистиката. Официална причина за инцидента така и не бе обявена: Междудържавният авиационен комитет не пое разследването, а първоначалната оценка на американското разузнаване стигна до извод, че самолетът е свален чрез умишлено предизвикан взрив. В началото на октомври 2023 г. Путин съобщи, че в телата на загиналите са открити фрагменти от ръчни гранати. Независима проверка на това твърдение няма.

Онова, което изчезна заедно с тримата, бе цял бизнес модел. „Вагнер“ се издържаше от концесии за добив на злато и дървесина, от охрана на мини и президентски дворци, от митнически приходи и договори, които се заплащаха със суровини вместо пари. Руската държава получаваше военна сила зад граница, без пряко да я финансира, като по този начин имаше свободата да твърди, че няма нищо общо с наемниците. Именно оттук произтичаше и ниската политическа цена на всяко поражение: щом формално не е изпратен никой, то формално и никой не е разбит. Същата логика действаше и вътре в Руската федерация: по думите на самия Пригожин групата е вербувала около 50 000 затворници срещу обещание за помилване и е загубила над 20 000 души в Бахмут, половината от които са били осъдени.

Наследникът вече има ведомство, командир и заплати от държавния бюджет. Африканският корпус е подчинен на Министерството на отбраната и се ръководи от генерал-лейтенант Андрей Аверянов от военното разузнаване, а част от бившите щурмоваци подписаха договори с Росгвардия или преминаха към компанията „Редут“. Тази промяна осигури на Кремъл по-голям контрол, но срещу двойна цена.

Първата е финансова. В Централноафриканската република президентът Фостен-Аршанж Туадера се съпротивляваше на настояването да плаща пряко на Москва за услуги, които преди се самофинансираха, а руският контингент там намаля от близо 2100 души през 2021 г. до 1500 в началото на 2026 г. Втората цена е политическа: щом бойците носят пагона на държавата, техните поражения вече се записват на сметката на държавата.

Тази цена пролича в Мали, и то на два пъти. Първият сигнал дойде още при старата структура. На 25 юли 2024 г. при Тинзауатен, близо до границата с Алжир, колона на малийската армия и „Вагнер“ попадна в засада на връщане от операция. Загубите на руската група бяха оценени на между близо 50 и 84 души, към които се добавяха десетки убити малийски военнослужещи. Това остана най-тежката известна загуба на „Вагнер“ в Африка.

През юни 2025 г. групата обяви, че напуска страната, а операциите бяха поети от Африканския корпус. Той възприе по-предпазлив подход, фокусиран върху обучение, логистика и ограничени операции вместо върху щурмове рамо до рамо с местната армия.

Вторият сигнал вече беше системен. На 25 април 2026 г. Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM) и Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) проведоха паралелни координирани атаки срещу Бамако, Мопти, Кати, Гао и Севаре. Сред убитите беше министърът на отбраната Садио Камара. На следващия ден Фронтът обяви, че е постигнал договорка с руските сили за окончателно изтегляне от Кидал, а през следващите дни паднаха Тесалит и Тесит.

Кидал беше опорната точка, която Москва представяше като доказателство за своя успех в Сахел. Градът бе превзет от сепаратистите в края на 2023 г. с руска подкрепа и оттогава присъстваше в официалните отчети като потвърждение, че руският модел работи.

Отдръпването обаче беше започнало още преди самото настъпление. ACLED, международна база данни за проследяване местоположение, участници и събития във въоръжени конфликти, отчита 537 битки с участие на Русия в Мали през 2024 г. и 402 през 2025 г. От началото на 2026 г. организацията регистрира средно по 24 случая месечно.

В същото време натискът над хунтата се пренесе към икономиката. Горивната блокада на JNIM продължава от септември 2025 г. и е засегнала стотици цистерни, пътуващи към Бамако. От 28 април 2026 г. блокадата обхвана самата столица, а училищата и университетите бяха затваряни заради недостига на гориво. Асими Гоита остана на власт, след като през юли 2025 г. преходният парламент му предостави 5-годишен мандат за президент, който може да бъде подновяван без избори.

Хунтата в Бамако обаче няма причина да преустановява своите отношения с Москва. Оценката на Соуфан център от 12 май 2026 г. е, че отстъплението от северната част на страната е удар по репутацията на Русия, но Гоита ще продължи партньорството, защото се нуждае от гаранции за оцеляването на режима, а не само от победа в пустинята. Именно това стеснява руската роля до онова, което Москва може да предоставя при сравнително ограничени разходи: инструктори, техника и охрана на дворци, без обещание за отвоюване на изгубени територии.

В Сирия загубата е преди всичко инфраструктурна и започна с падането на режима на Асад на 8 декември 2024 г. Меморандумът от 9 август 2026 г. превръща Хмеймим и Тартус в съвместни центрове за подготовка и предвижда в 3-месечен срок на Дамаск да бъдат върнати гражданските съоръжения: авиобаза Хмеймим и 4-тия търговски кей в Тартус. Отпадат гаранциите за свободно и безсрочно ползване на базите и широк имунитет на руските военнослужещи, които бяха гарантирани при Асад. На тяхно място остава ограничено партньорство под сирийски суверенитет.

Ахмед ал-Шараа постигна това с две визити в Москва (октомври 2025 г. и януари 2026 г.) и след като през януари руските военни започнаха да напускат обекта при летището в Камишли. През Тартус преминаваше морският логистичен маршрут към Либия и Судан, а Хмеймим служеше за презареждане на транспортни самолети по пътя им към Сахел. Според оценката на Института за изследване на войната (ISW) загубата на двете бази нарушава снабдяването и ротацията на Африканския корпус.

Замяната на сирийския логистичен възел все още не е уредена. След падането на режима Москва започна да търси нови опорни точки в Либия и Судан. Сателитни снимки от началото на 2025 г. сочат, че изоставена либийска база Маатен ас-Сара, разположена дълбоко на юг, близо до границите с Чад и Судан, се подготвя като логистичен възел за Мали и Буркина Фасо. Работата обаче вече се извършва по държавна линия, чрез официални споразумения и подписи, а не чрез компания, която сама плаща транспорта си с печалбата от златна мина.

В Армения Москва опита да запази влиянието си с политически средства – и отново загуби. Отстъплението в Южен Кавказ започна по-рано с конкретно физическо измерение. Близо 2000 военнослужещи от руския мироопазващ контингент напуснаха Нагорни Карабах до 12 юни 2024 г. Руските граничари се изтеглиха от летище Звартноц на 31 юли 2024 г. От 1 януари 2025 г. ГКПП „Агарак“ на границата с Иран премина изцяло под контрола на арменската гранична служба.

На 8 юни 2026 г. „Граждански договор“ на премиера Никол Пашинян спечели трети пореден мандат, след като получи 49,81% от гласовете, докато опозиционната „Силна Армения“ завърши с 23,29%, следвана от блока на бившия президент Роберт Кочарян с 9,94%. Избирателната активност беше 58,97%. Кампанията срещу управляващите се проведе паралелно по няколко различни линии: с директен политически натиск, икономическа принуда, църковни структури и мобилизация на диаспората.

Ереван не възстанови своето пълноценно участие в Организацията на договора за колективна сигурност, а преговорите с Баку се водят с посредничество от САЩ. 102-ра руска военна база в Гюмри остава по силата на споразумение до 2044 г. и правителството на Армения не поставя на дневен ред нейното закриване. Помирението между Ереван и Баку обаче вече се договаря другаде.

Вътре в Русия същата трансформация започна по-рано и протече по-тихо. Британското военно разузнаване още през ноември 2023 г. съобщи, че част от бойците на „Вагнер“ подписват договори с Росгвардия. Други преминаха към „Редут“ – структура, свързана с Главното разузнавателно управление (ГРУ) – а щурмовите операции на украинския фронт се поеха от отрядите „Щорм-Z“, комплектувани директно от системата на затворите и армията. Министерството на отбраната присвои модела и отстрани създателя му.

Каракас демонстрира най-отчетливо границите на новия модел. На 3 януари 2026 г. специална операция на ЦРУ и Делта Форс доведе до арестуването на Николас Мадуро. Руското министерство на външните работи поиска неговото освобождаване, но не предприе нищо повече. Още през есента на 2025 г. Кремъл отказа на Мадуро директна военна помощ, за да не застраши преговорния канал с Вашингтон за Украйна.

При предишната криза около Мадуро през януари 2019 г. в Каракас пристигна група наемници на „Вагнер“, която да го охранява, чието съществуване беше отречено от руския посланик. Днес такъв ход би трябвало да бъде осъществен по различен начин: щурмовите отряди бяха разпределени между Росгвардия, Редут и „Щорм-Z“, а войната срещи Украйна поглъща свободния ресурс, който преди позволяваше изпращането на задгранични експедиции.

Свиването на руското присъствие обаче не е повсеместно. От януари 2026 г. Африканският корпус се появи в Того. Според местни оценки 150-250 военнослужещи са разположени във военна академия „Еядема“ край Саракава и в лагера Ниукпурма, разположен западно от Дапаонг. На 9 юли руският товарен кораб „Михаил Бритнев“ акостира в пристанището на Ломе, където разтовари близо 50 машини, предназначени за силите в Мали. Сред тях имаше бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и зенитни оръдия.

Руски военни инструктори работят и в Екваториална Гвинея, а в Либия базата Маатен ас-Сара обслужва сухопътния маршрут към Сахел. В Централноафриканската република тенденцията е противоположна на изтеглянето: договорите за охрана на режима са обвързали Кремъл до такава степен, че напускането би ѝ струвало повече от запазването на присъствието.

Свиването и разрастването не се изключват взаимно, защото засягат различни форми на присъствие. Русия губи своята способност да воюва вместо партньорите си, но се стреми да запази достъпа си до пристанища и летища, охраната на дворци и обучението на местни сили. Разликата се крие в цената и отговорността.

Бойното присъствие на „Вагнер“ се финансираше самостоятелно, което даваше на Москва възможност за правдоподобно отрицание. Новото логистично и военно присъствие се заплаща от държавния бюджет и се урежда чрез договори, подписани от държавата. Затова всяко отстъпление вече се записва на сметката на Кремъл, а не на частна компания.

Ако сегашната тенденция се запази, през следващата година Москва вероятно ще продължи да заменя гарнизоните с права за достъп до пристанища и летища, без да възстанови способността си да налага изхода от конфликтите на сушата. Потвърждение на тази теза би бил нов договор за достъп в Западна Африка, който не включва разполагане на бойни части. Тя би била поставена под съмнение, ако руско формирование влезе в мащабни бойни действия, за да си върне Кидал или друг изгубен град в Сахел. Последното към днешна дата остава твърде малко вероятно.

📸 Снимка: Кадър от видео, публикувано от Telegram канала Razgruzka_Vagnera на 21 август 2023 г. Евгений Пригожин, основател на ЧВК „Вагнер“ говори пред камера на неизвестно място в Африка.

Защо JNIM щади Кот д’Ивоар, докато разширява войната в Сахел

🇲🇱🇨🇮 „Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM) и съюзниците му от Фронта за освобождение на Азауад (FLA) превзеха Кидал и района на Гао в северно Мали на 25 април и обявиха пълна блокада на Бамако три дни по-късно; на 6 март същата групировка изби 15 войници във военната база Кофуно в Бенин. През същия този период северът на Кот д'Ивоар не е регистрирал нито едно смъртоносно нападение срещу силите за сигурност – такова не е имало от 2022 г. Липсата не е доказателство за победа на държавата. По същите ивоарски пътища, които JNIM оставя незасегнати, влиза горивото, чието прекъсване задушава столицата на Мали.

Офанзивата от 25 април беше най-мащабната в Мали от бунта през 2012 г. Бойците на JNIM едновременно удариха Бамако, Кати, Севаре, Мопти, Сену и Бурем, а северните области Фронтът за освобождение на Азауад, туарегската сепаратистка коалиция, която доскоро враждуваше с джихадистите, влезе в Кидал. Подразделенията на „Африканския корпус“ се изтеглиха оттам до 27 април. В Кати кола-бомба уби военния министър Садио Камара в дома му заедно с членове на семейството му. Оценките за загубите на нападателите се разминават рязко: малийски официални лица съобщиха за над двеста убити, „Африканският корпус“ твърди повече от хиляда.

Офанзивата в Мали

По-важната промяна обаче са горивата. Кампанията срещу цистерните започва на 3 септември 2025 г. с обръщение, записано на видео от говорителя на групировката Абу Хузейфа ал-Бамбари, оттогава над 300 цистерни бяха опожарени. Мали внася около 95% от горивото си по шосеен път от Сенегал и Кот д'Ивоар. Прекъснат ли се тези маршрути, столицата спира без нито един изстрел в самата нея. През януари 2026 г. хунтата назначи генерал начело на онова, което местната преса вече наричаше горивна война; конвоите влизат в Бамако под военен ескорт, с подкрепа от „Африканския корпус“ и турски дронове. На 28 април JNIM обяви пълната блокада, а Асими Гойта се появи публично, за да заяви, че положението е овладяно.

Ивоарският север се различава от бенинския по това, което групировката извлича от него и което успешен щурм би ѝ отнело: отворен път, работещи пазари, място за отдих и снабдяване извън обсега на армията на Буркина Фасо. International Crisis Group стигна до сходен извод в своя доклад, публикуван на 20 февруари 2026 г. Териториалните завоевания не са основен приоритет на JNIM отвъд Сахел; разширяването носи нови бойци, финаннсови приходи и оперативна дълбочина, но заплашва вътрешната сплотеност на групировката.

Съседна Гана дава втория пример за същата сметка. Изследване на нидерландския институт „Клингендал“ от 2025 г. проследи как откраднат от буркинската страна на границата добитък влиза в Гана и се влива в законния пазар за живи животни: джихадистите държат основната част от заграбените стада, но заради ограничената подвижност ги продават евтино чрез посредници. Гана не е преживяла голямо терористично нападение до този момент, а нейните северни области се вписват в конфликтната икономика като място за пласиране. При допитване до 150 домакинства в област Горна Източна край Пага в началото на 2024 г. 34% от анкетираните посочват кражбата на добитък като най-сериозната заплаха за общността си.

Буркина Фасо е втората най-засегната от тероризъм държава в света, сочи Глобалният индекс на тероризма за 2026 г. Доскоро тя държеше първото място, но беше изместена от Пакистан. Жертвите там намаляха с до 45% от 1532 на 846 в рамките на година, което е най-големият абсолютен спад в световен мащаб; в същото време обаче отделните атакистанаха по-смъртоносни – 14,3 убити средно, тъй като ударите се пренасочиха към военни цели. Югоизточният фланг на страната отново работи като изходна база за атаки срещу Бенин. На 6 март терористи щурмуваха военната база Кофуно край границата с Нигер: 15 войници бяха убити, пет други бяха ранени, по думите на бенинския армейски говорител полковник Джеймс Джонсън, който обяви, че военна авиация е поразила най-малко 4 нападателя при оттеглянето им. Година по-рано правителството в Котону обяви 54 убити войници в едно-единствено нападение на север.

Липсата на набези обаче не означава отсъствие на заплаха; тя може да отразява прагматичен избор да се запазят логистични, финансови и контрабандни коридори, полезни за кампанията в Мали.

Горивната война

Кот д'Ивоар мина през собствена вълна от тероризъм в периода 2020-2022 г. Тя започна на 10 юни 2020 г. в Кафоло, където джихадисти избиха 14 войници в отговор на операция „Комое“, съвместни удари с Буркина Фасо по позиции на JNIM на ивоарска територия през май и юни същата година. На 21 март 2021 г. бойците се завърнаха в Кафоло, където убиха 2-ма войници, а в Техини още 1. През юни 2021 г. самоделно взривно устройство и последвала засада при Техини отнеха живота на 3-ма войници. На 7 юни беше нападнат Тугбо, а на 19 октомври терористи удариха полицейски участък отново в Техини. Общият брой на убитите войници през тази вълна надхвърли 18. От средата на 2022 г. нападенията спряха.

Спряха срещу армията и жандармерията. В нощта на 24 срещу 25 август 2025 г. въоръжени мъже нападнаха земеделското селище Дифита в департамент Техини, на 2 км от границата с Буркина Фасо: четирима убити цивилни, един безследно изчезнал, тежко обгоряла жена, изгорени къщи, унищожени посеви и откраднат добитък. Формулировката „няма смъртоносно нападение срещу силите за сигурност“ остава вярна и след тази нощ. Страната обаче не е недокосната.

Абиджан отговори на вълната от 2020–2022 г. с една от най-развитите системи за сигурност в крайбрежна Западна Африка. Армията създаде Северната оперативна зона (ZON), а правителството учреди Оперативен център за разузнаване в борбата с тероризма и Международна академия за борба с тероризма. Успоредно вървят социалните програми: вторият Социален правителствен план обхваща северните гранични области с обучение и заетост за младежи между 18 и 40 години, а 3033 домакинства в район Кабадугу до границата с Мали и Гвинея получиха тримесечни помощи от по 36 000 франка КФА. На 12 март 2026 г. командирът на ZON Уатара Зумана призова публично от Корого за бдителност и мобилизация на религиозните водачи и населението.

Полевите изследвания в севера рисуват картина, която тази система не улавя изцяло. Гай Марторана, бивш служител на Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID), и Мирко Хоф и Алан Бобет от Resilience for Peace пишат в Small Wars Journal, че разширеното военно присъствие не води до укрепване на връзките между силите и пограничните общности. Повече войски означава повече КПП по пътищата, а там, където служителите ги използват за сплашване и събиране на подкупи, готовността на хората да сътрудничат спада и натрупаното недоволство минава в безразличие към нападенията срещу държавни служители. Интервюта от 2024 г. свързват възприятията за корупция по пунктовете с недоверието към държавните институции, върху което JNIM от години гради образа си на алтернатива на корумпираната власт.

Ивоарското изключение

Две от находките противоречат на обичайните допускания. Бедността сама по себе си не изглежда двигател на подкрепа: според авторите някои хора виждат във въоръжените мрежи по-бърз път към доход, отколкото предлагат наличните препитания, тоест уязвимостта идва не толкова от лишението, колкото от скоростта и достъпността на печалбата. И второ, хората със средно образование по-често приемат свързаните с JNIM групи за правдоподобна алтернатива на държавната власт. Данните са на самите автори и изследвания на техните партньори Equal Access и DRIVE и съвпадат с наблюденията от целия Сахел и крайбрежна Западна Африка.

Политическият фон в Абиджан също тежи. Аласан Уатара спечели четвърти мандат на 25 октомври 2025 г. с 89,7% при 50,1 на сто избирателна активност, след като двамата му основни съперници бяха отстранени от бюлетината, и положи клетва на 8 декември. Северът е неговата политическа опора от десетилетия, което превръща недоволството от държавните служители там във въпрос отвъд сигурността.

Има и втора заплаха за ивоарския север, която анализът подминава: Буркина Фасо. Доброволци за защита на отечеството (VDP), помощни милиции на армията в Уагадугу, извършват редовни и понякога въоръжени нахлувания през слабо очертаната граница, дълга близо 600 км, а някои от тях настояват, че ивоарски села принадлежат на Буркина Фасо. 6 служители на ивоарската дирекция за помощ на бежанците и лицата без гражданство бяха задържани от бойци на същата тази милиция в граничното селище Калан 2, прекарани на буркинска територия и предадени на редовната армия. По данни на Human Rights Watch VDP са убили над 1200 цивилни в Буркина Фасо в периода 2023-2025 г. – два пъти повече от групировките, срещу които са създадени. Отношенията между Ибрахим Траоре и Уатара са в най-лошото си състояние от години.

Въпросът колко дълго групировката може да носи този товар остава отворен. Офанзивата се поднови на 4 юли с удари при Анефис, а към края на месеца, според репортаж на Al Jazeera от 27 юли, дългите месеци на непрекъснати боеве не са дали решаващо предимство на нито една страна: бойците на JNIM и FLA удържат под свой контрол участъци от Кидал и Анефис през Тилемси до Гао и Севаре, армията запазва въздушната подкрепа на „Африкански корпус“, а политическите позиции не са помръднали. Паралелната поддръжка на горивна блокада, северен фронт и тактически съюз с движение, чиято цел е независимост, а не халифат, изисква ресурс, който досегашната кампания не доказва, че е неизчерпаем. Точно това ограничение прави ивоарския тил по-ценен, а не по-малко.

Прагматична сдържаност, не стабилност

Способността на JNIM да удари гарнизон в Кот д'Ивоар не подлежи на съмнение: Кидал, Бамако и Кофуно я доказаха в рамките на седем седмици. Промяна липсва в сметката за самия ивоарски север. Той служи на групировката като тил, пазар и снабдителна зона, а смъртоносно нападение би довело точно онова, което ѝ пречи там: разширени операции на ZON, външна помощ и затворени пазари.

Обяснението не е единственото възможно. Ивоарската система върши работа: вълната спря, след като ZON и центърът за разузнаване заработиха, а арестите продължават. През февруари 2025 г. службите задържаха в Дауукро буркински гражданин с джихадистка пропаганда и шифровани групи в телефона, бивш боец на свързана с JNIM милиция от гората Пама. Двете обяснения не се изключват взаимно, но последиците им за политиката се разминават. Ако въздържането е преди всичко избор на противника, то може да се оттегли в деня, в който сметката се промени, и то без предупреждение.

Американската стратегия за борба с тероризма от 6 май 2026 г. залага на териториален контрол, отказ от убежища и лек отпечатък в Африка. В Бункани няма убежище за отричане; има пътища, пазари и контролни пунктове, на които държавата всеки ден печели или губи по малко доверие. Четири години без смъртоносно нападение срещу военнослужещи на Кот д'Ивоар са реален резултат и Абиджан има основание да ги счита за свое постижение. Те обаче зависят и от преценка, която се прави извън ивоарска територия и може да се промени по-бързо, отколкото се строят новите пунктове по пътищата към Корого.

Украинското разузнаване: „Африканският корпус“ изоставил конвой под обстрел в Мали

🇷🇺🇲🇱 Руски наемници от „Африканския корпус“ са се изтеглили от общ конвой, кокато е попаднал под обстрел в Северно Мали, и са оставили правителствените сили без наземна и без въздушна подкрепа. Това съобщи Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, което оповести случая днес и го свърза с една от най-тежките засади срещу армията на Мали в последните месеци – нападението край Табричат в областта Гао.

Самата засада е добре документирана независимо от украинската версия. На 18 юли обединен конвой на малийската армия и руския „Африкански корпус“ беше нападнат по пътя между Анефис и град Гао, в района на Табричат. Ударът дойде паралелно от две страни: туарегския сепаратистки Фронт за освобождение на Азауад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал Кайда в Сахел, определен от САЩ за терористична организация. По данни на Reuters източник, близък до бунтовниците, съобщи за над 50 убити войници и неколцина пленени; малийската армия призна засадата и заяви, че ответни въздушни удари са убили поне 20 нападатели. Украинското разузнаване дава по-високи числа: най-малко 60 убити малийски войници, 30 пленени и десетки ранени.

Според ГУР, докато конвоят е губел хора и бронирана техника, руснаците от „Африканския корпус“ са се оттеглили, вместо да прикрият малийските съюзници. Разузнаването твърди още, че руският контингент не е вдигнал наличната авиация, макар в района да оперира разузнавателни дронове „Орион“, както и ударни вертолети Ми-24 и транспортни Ми-8. „Епизодът още веднъж показа, че Русия използва военни на хунтата като «оръдейно месо», за да постига собствените си цели в Мали“, гласи оценката на украинската служба.

Освен изоставянето Киев отправи и множество други обвинения. Според ГУР руски служители са изградили корупционни мрежи във висшето военно ръководство на Мали, включително за продажба на леко стрелково оръжие, доставено по-рано по руските програми за военна помощ. Дългосрочните цели на Москва, твърди украинската служба, включват достъп до находища на злато и уран, успоредно с разширяване на военното и политическото ѝ влияние в Африка. Ресурсното измерение е документирано извън украински твърдения: срещу военните услуги хунтата в Бамако плаща на руснаците месечни суми, част от които в злато, а от 2025 г. в столицата се строи рафинерия за злато с руско участие.

През юли 2024 г. сходна засада край Тинзауатен, до границата с Алжир, изби около 80 бойци на „Вагнер“ и десетки малийски войници – една от най-тежките загуби на групата в Африка. Малко след това украинското разузнаване публично намекна за собствено участие в засадата, а говорителят потвърди, че бунтовниците са получили „необходимата информация“; отговорът на Бамако беше да скъса дипломатически отношения с Киев, а Нигер го последва. Затова изявлението от днес трудно се чете само като констатация: то е също ход в информационната война, чиято цел е да раздели малийската хунта от руския ѝ покровител. Фактическата основа не е погрешна, тъй като засадата и загубите бяха потвърдени от малийски и западни източници.

„Африканският корпус“ е звено под прекия контрол на Министерството на отбраната на Руската федерация, създадено при преустройството на руското военно присъствие в Африка след бунта на „Вагнер“ през лятото на 2023 г. През следващите месеци то пое операциите на наемниците в няколко африкански държави, сред които Мали, където подкрепя управляващата военна хунта в операциите срещу бунтовници. „Вагнер“ обяви изтеглянето си от страната през юни 2025 г.; корпусът остана в страната и наследи не само бойните задачи, но и достъпа до ресурсите, заради които руското присъствие изобщо се разгърна.

Картината по места действително се влошава за хунтата и руснаците. Табричат не е изолиран случай, а част от най-мащабната туарегско-джихадистка офанзива от години. Сепаратистите от Азауад, днес обединени в FLA, воюват за независимостта на северните области от бунта през 2012 г. Мирното споразумение от 2015 г. рухна, след като военната хунта и „Вагнер“ тръгнаха да си връщат севера със сила и през ноември 2023 г. и превзеха крепостта Кидал. Оттогава сепаратистите подновиха настъпателните действия, а необичайното в последната вълна е, че светски настроените туареги и джихадистите на JNIM удрят едни и същи цели, без оглед на това, че следват несъвместими цели. Тъкмо тази комбинация обсади гарнизон в Анефис и пресече всички пътища към него; ударената при Табричат колона се движеше по същия маршрут Гао–Анефис, за да подсили обсадените. Схемата се повтаря от месеци: бунтовниците налагат обсада на града, после нападат изпратените подкрепления по земята и във въздуха. На 25 април край Уабария в областта Гао беше свален първият Ми-24 на „Африканския корпус“ заедно с екипажа и една мобилна огнева група; на 6 юли, по време на координирани удари в пет точки от страната, падна вторият, отново край Гао. Нито Москва, нито Бамако потвърдиха загубите, но в мрежата се появиха кадри на горящите корпуси. Два свалени ударни хеликоптера за около 10 седмици подкопават точно онова, което прави руснаците ценни за хунтата: въздушна подкрепа, каквато малийската армия няма.

Северът обаче е само единият фронт. От септември 2025 г. JNIM притиска и юга: нападна колони с горивни колони от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея, опожарявайки над 130 цистерни, групата наложи блокада, която в дадени моменти парализира столицата Бамако. В края на април тя обяви „пълна блокада“ на всички пътища към града, а чужди посолства призоваха своите граждани да напуснат страната. Хунтата, дошла на власт с обещание да върне сигурността, се оказа притисната едновременно от север и блокадата над собствената си столица.

📽️ Видео: Пагони, пачове за кръвни групи и лични вещи на малийските военнослужещи, загинали при засадата на бунтовници, след като са оставени без въздушна и сухопътна подкрепа от руските части.

САЩ обмислят военна операция срещу клона на Ал-Кайда в Мали.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп слуша държавния секретар Марко Рубио по време на кръгла маса в Белия дом 6 март 2026 г. (Nathan Howard/REUTERS)

Стълб от черен дим се издига в небето, докато превозни средства преминават покрай паметника „Африканската кула“ в Бамако, Мали, на 26 април 2026 г. (AFP)

Тази карта от Critical Threats Project представя детайли за координирана офанзива, предприета на 4 юли 2026 г. от сили на Джамаат Нусрат ал-Ислам ва ал-Муслимин (JNIM) и Фронт за освобождение на Азавад (FLA) на територията на цяло Мали. Тя включваше атаки срещу военни бази в Северно Мали (по-специално в Гао, Агелхок и Анефис) с цел да прекъсне контролът върху последните градове в региона Кидал, които се намират под контрола на хунтата. Едновременно с това бяха предприети нападения в Централно и Южно Мали, включително щурм на затвора със строг режим „Кениероба“, разположен на под 65 км от столицата Бамако. Алиансът използва тежко въоръжение, включващо БТР, артилерия и дронове, което бележи значителна ескалация в оперативните му възможности.

Генерал Асими Гоита, лидер на хунтата в Мали, присъства на погребението на министъра на отбраната Садио Камара в Бамако, Мали, 30 април 2026 г. (Boubacar Bocoum/AP)

Бойци от Фронта за освобождение на Азавад (FLA) се събират в град Кидал, 28 април 2026 г. (AFP)

🇺🇸🎯🇲🇱 Администрацията на Доналд Тръмп обмисля военни действия в Мали срещу „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ (JNIM) – ход, който би превърнал западноафриканската държава в осмата, срещу която САЩ нанасят удари от началото на втория президентски мандат, след Йемен, Сомалия, Сирия, Иран, Ирак, Нигерия и Венецуела. За обсъжданията съобщи The Washington Post на 22 юли, позовавайки се на няколко запознати източника. Засега решение няма: висшите представители на администрацията са разделени по въпроса дали изобщо трябва да се прибягва до военна сила срещу групировката.

Най-активният застъпник на подобна идея е Себастиан Горка, старши директор по въпросите на борбата с тероризма в Съвета за национална сигурност. Според The Washington Post обаче реалното му влияние върху политиката на втория мандат е ограничено. Пентагонът отказа коментар, Държавният департамент избегна пряк отговор, а говорител на Белия дом използва думи, които насочват повече към търговско, отколкото към военно ангажиране. По думите му САЩ отправят призив към държавите в Северна и Западна Африка „да купуват американско оборудване и услуги в подкрепа на военните си усилия срещу терористите“. Според Белия дом тероризмът в Сахел представлява „многонационален проблем“, а партньорите от региона, както и съюзниците в НАТО трябва да подкрепят Алианса на държавите от Сахел (AES) – обединението на военни хунти на Мали, Буркина Фасо и Нигер – във войната му срещу JNIM и „Ислямска държава“.

Един детайл от публикацията илюстрира колко ограничени са в момента американските възможности за наблюдение на място. Вашингтон води преговори с хунтата в Бамако за получаване на права за полети на разузнавателни самолети, отчасти за да проследи местонахождението на американския мисионер Кевин Райдаут, за когото се смята, че е държан в плен от сахелския клон на „Ислямска държава“.

JNIM е създадена през март 2017 г. като обединение между „Ансар ад-Дин“, сахарския клон на „Ал-Кайда в ислямския Магреб“, „Ал-Мурабитун“ и Фронта за освобождение на Масина. Начело на организацията стои туарегският лидер Ияд аг Гали, а от септември 2018 г. Държавният департамент на САЩ я определя като чуждестранна терористична организация. Днес JNIM е най-добре въоръжената групировка в региона и една от най-мощните в света. Тя контролира или оспорва контрола върху големи части от територията на Мали и Буркина Фасо, а през последните години пренесе атаките си и в крайбрежните Бенин и Того. Отдавна Сахел се е превърнал в епицентъра на глобалния джихадизъм. Данни на Глобалния индекс за тероризма показват, че през 2024 г. на региона се падат над половината от всички смъртни случаи при терористични нападения по света, а JNIM е сред най-смъртоносните организации в тази статистика.

От септември 2025 г. JNIM поставя столицата Бамако под продължителна горивна блокада. Мали няма излаз на море и около 95% от необходимото му гориво се доставя по шосе от Сенегал и Кот д’Ивоар. JNIM запали над 300 цистерни по тези транспортни маршрути, което доведе до въвеждане на режим на разпределение на бензина в столицата, а училищата бяха затваряни в продължение на седмици.

В началото на годината блокадата отслабна, но на 25 април JNIM и туарегският Фронт за освобождение на Азауад (ФЛА) започнаха координирана офанзива в различни части на страната. Те превзеха северния град Кидал, а министърът на отбраната генерал Садио Камара загина при атентат с кола-бомба в гарнизонния град Кати, разположен близо до столицата. Три дни по-късно джихадистите обявиха пълна блокада на Бамако.

В началото на юли последва нова вълна от координирани нападения – срещу Гао, Анефис и Агелхок в северната част на страната, срещу населени места в централните райони и срещу затвор в близост до столицата. Паралелно с това JNIM разшири натиска си към западния район Кайес, който свързва Мали със Сенегал и където е съсредоточен златодобивът – водещият експортен сектор на страната.

Изследователски центрове по въпросите на контратероризма вече публикуват анализи, в които разглеждат и сценарии за евентуално падане на столицата.

Всичко това се случва на фона на руско военно присъствие в страната. Генерал Асими Гоита пое властта след два последователни преврата през 2020 и 2021 г., прекрати стратегическото партньорство с Франция и от края на 2021 г. започна да разчита на наемници от „Вагнер“. През 2025 г. преходният парламент му предостави петгодишен президентски мандат без провеждане на избори.

Заедно с военните правителства на Буркина Фасо и Нигер Мали напусна Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и трите страни създадоха Алианса на държавите от Сахел – блока, към който Белият дом сега отправя призивите си.

След смъртта на Евгений Пригожин ролята на „Вагнер“ беше поета от „Африкански корпус“ – звено, което е подчинено директно на Министерство на отбраната на Руската федерация. Срещу блокадата и офанзивата хунтата реагира с бронирани конвои за доставка на гориво, турски дронове и руски военен контингент. Въпреки това тя загуби Кидал, своя министър на отбраната и контрола на сигурността по ключови пътища към столицата.

Цената за цивилното население е документирана. Според данни на ACLED, цитирани от The Washington Post, през последната година малийските сили и руските им партньори са убили 925 цивилни души – почти четири пъти повече от жертвите на джихадистките групировки за същия период, които са 232.

Методите на силите, подкрепящи правителството, са документирани още преди началото на блокадата. Според доклад на ООН от май 2023 г. по време на петдневна операция в град Мура, в централната част на Мали, през март 2022 г. малийски военни и „чуждестранен военен персонал“ – формулировка, зад която правозащитните организации разпознават бойците на „Вагнер“ – са убили над 500 души. Огромната част от жертвите са били екзекутирани без съдебен процес.

Представител на американската администрация формулира извода без дипломатически овъртания: Москва „доказа, че е неефективен партньор на Мали в областта на сигурността“, а Вашингтон се надява „другите африкански държави да обърнат внимание на ужасяващите резултати на Русия в борбата с тероризма“.

Опитните наблюдатели на региона обаче предупреждават срещу търсенето на лесно военно решение. Васим Наср, специалист по Сахел в центъра „Суфан“, заявява пред The Washington Post, че „военното решение за пореден път няма да реши нещата“, и настоява за политическо уреждане вместо започване на нова военна кампания.

Изследователката Корин Дюфка предупреждава, че американски удари могат да доведат до обратен ефект и да приближат JNIM още повече до ядрото на Ал-Кайда, от което засега групата поддържа оперативна дистанция.

Зад тези две предупреждения стои горчивия опит на Франция в региона. Операция „Сервал“ успя да спре настъплението на джихадистите към Бамако през 2013 г. само за няколко седмици. Последвалата операция „Бархан“, която в пиковия си момент включваше над 5000 френски военнослужещи от 5 държави, не даде траен резултат и завърши с изтегляне на френските сили от Мали през 2022 г. В същото време JNIM излезе от този период по-силна, а не по-слаба.

И собствената американска инфраструктура за подобна кампания днес е по-ограничена от всякога през последното десетилетие. През 2024 г. САЩ изтеглиха силите си от Нигер и предадоха дроновата база Air Base 201 край Агадес – доскорошния център на американското въздушно наблюдение над Сахел.

Именно американското разузнаване, подпомогнато от дронове и самолети-цистерни, осигурява значителна част от способностите, на които разчиташе френската операция „Бархан“ в най-активните ѝ периоди. Всяка американска операция срещу JNIM днес би разчитала на бази извън региона и на права за прелитане, които тепърва трябва да се договорят. Това са същите разрешения, за които Вашингтон в момента води разговори с Бамако.

Оттук произтича и основният риск, който вторият мандат на Тръмп досега не е поемал в подобна форма: американска операция в държава, чийто режим се подпира на руски военен персонал.

Пряк сблъсък между САЩ и Русия не е неизбежен. JNIM е противник и на Москва, а дистанционните удари срещу джихадистки цели не засягат руските позиции. Нещо повече – подобни действия биха облекчили обективно именно режима, който Вашингтон критикува, както и руските му партньори.

Рискът обаче нараства, ако операцията се разшири до координация с малийските сили или ако се наложи използване на общо въздушно пространство с руската авиация. Механизми за превенция на инциденти и разграничаване на действията, каквито САЩ и Русия поддържаха над Сирия, в Африка не съществуват.

Дали изобщо ще се стигне до подобен сценарий, остава открит въпрос. Самото обсъждане не означава взето решение: основният защитник на силовия вариант е служител с ограничено влияние, Пентагонът запазва мълчание, а публичната позиция на Белия дом – призив към африканските държави да купуват американско оборудване – описва по-скоро търговско, отколкото военно присъствие.

При това съотношение на факторите пълномащабна американска кампания в близките месеци изглежда малко вероятна. По-реалистичният сценарий, ако дебатът все пак завърши с решение в полза на силов вариант, е провеждането на ограничени дистанционни удари срещу ключови фигури от ръководството на JNIM.

Дори подобен ограничен подход обаче зависи от същото ключово ограничение: без свои разузнавателни и авиационни платформи над Сахел изборът на цели ще зависи от права за прелитане, които Бамако тепърва трябва да предостави.

Посоката на американската политика ще стане по-ясна по няколко проверими признака: сключване на ново споразумение за достъп до въздушното пространство, започване на преговори за базиране с крайбрежните държави в Западна Африка, придвижване на разузнавателни платформи към региона или уведомление до Конгреса за планирани военни действия. Ако отношенията останат ограничени до продажби на оръжие и дипломатически декларации, това ще означава, че скептиците са надделели. При такъв сценарий Сахел ще продължи да бъде войната, която Вашингтон наблюдава и коментира, но не води.

Нова координирана вълна в Мали – удари от Гао до прага на Бамако

🇲🇱⚔️🇷🇺 Въоръжени групировки превзеха едновременно няколко ключови града в Мали в съвместна координирана офанзива, която само за един ден разгърна огън от крайния север до подстъпите на столицата Бамако и застигна армейски позиции, сред тях база на руски наемници. Ударите идват малко над два месеца след априлската вълна, с която същата коалиция от туарегски сепаратисти и джихадисти на Ал-Кайда удари Бамако, завзе стратегическия Кидал и уби министъра на отбраната повтаряйки до болка познатия ѝ почерк: съгласувани нападения по разпръснати цели, отприщени почти в един и същи час.

Отговорност поеха двете групи, чийто съюз преобърна севера през пролетта. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) – туарегска сепаратистка коалиция, образувана през 2024 г. под водачеството на Алгабас аг Интала – заяви пред Ройтерс чрез свой говорител, че участва в офанзивата на север. „Джамаат Насрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM), сахелският клон на Ал-Кайда, създаден през 2017 г. и оглавяван от Ияд аг Гали, съобщи в свое изявление, че е атакувал и овладял най-малко 7 позиции, държани от армията или правителствени милиции. Разпределението на ролите от април се запази: сепаратистите водят на север, където претендират за най-осезаемите придобивки, докато джихадистите действат в центъра и на юг.

Сраженията избухнаха около 5 часа сутринта местно време на точки, разпръснати из цялата страна. На север те застигнаха Агелхок, Анефис и Гао – най-големия град в тази част на Мали, разположен на река Нигер, където местни жители съобщиха за стрелба и тежки експлозии край армейския лагер още преди разсъмване. В централната част офанзивата обхвана Севаре, край Мопти, както и Кона и Сомадугу. На юг мишена стана голям затворнически комплекс в Кениероба, на 70 км югозападно от столицата – тревожно близо за група, която само преди месеци имаше присъствие предимно в отдалечените северни части на страната. По думите на надзирател, потърсен от Франс прес, нападателите са превъзхождали охраната в съотношение 5 към 1; подпалени били автомобили и друго имущество, но жертви в затвора нямало. Дали е имало опит за освобождаване на държани там осъдени джихадисти, остана неизяснено.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Мали потвърди координираната атака и обяви, че положението се намира „изцяло под контрол“ – в Севаре са били убити 20 „терористи“, в Гао – 6, а там е загинал един боец от правителствена милиция, докато четирима са ранени. Тези числа идват единствено от военните и към момента не подлежат на независима проверка – както обикновено при битки в отдалечени гарнизони докладваните от властите загуби на нападателите редовно изпреварват онова, което може да се потвърди отстрани. От своя страна коалицията разпространи собствена, несравнимо по-победоносна картина на деня чрез своите канали, също невъзможна за самостоятелна проверка.

Руското присъствие отново се оказа в центъра на събитията, но не и техен господар. Африкански корпус, държавният наследник на ЧВК „Вагнер“, чиито около 2500 останали бойци поеха след април защитата на центъра и юга – според източници на терен са помогнали за отблъскването на атаките в Кона и Сомадугу. Успоредно с това из социалните мрежи бяха публикувани клипове, за които се твърди, че показват удари с дронове и руски персонал в базата край Агелхок. Кадрите очертават позната картина: руснаците взимат участие в отбраната на отделни точки, без това да променя посоката на войната. „Това не подобри общата сигурност“, обобщи ефекта от руската военна помощ Алекс Вайнс, директор на програмата за Африка в European Council on Foreign Relations (ECFR).

Именно посоката на събитията ги прави показателни. Съботната офанзива е втора по рода си за малко повече от два месеца и по-широка от предходната по география – за един ден коалицията опря удари в трите оси на страната, север, център и юг едновременно, докато през по-голямата част от последното десетилетие джихадисткият и сепаратистки натиск се изчерпваше със севера и центъра. Тя е директно продължение на офанзивата от 25 и 26 април – най-мащабната в Мали от туарегския бунт през 2012 г. Тогава, на 25 април, самоубийствен атентат с кола бомба уби министъра на отбраната генерал Садио Камара в дома му в гарнизонния град Кати до Бамако. В същия ден коалицията удари едновременно летището в Бамако и множество други точки, а на следващия ден, 26 април, FLA и JNIM завзеха Кидал – административния и символен център на туарегския север. Оттам нататък севернните гарнизони поеха по пътя на изоставянето, вместо на отбраната: една след друга армейските опори в региона Кидал бяха оставени, а Африканският корпус изтегли тежестта си на юг, за да укрепи столицата и оста към центъра. Съботните удари по Агелхок и Анефис – сред последните точки, където Бамако все още има присъствие на север – премериха дали и това стъпало ще устои, или ще последва Кидал.

Съюзът, задвижил това настъпление, сам по себе си е нов и нестабилен елемент. Светски настроените туарегски сепаратисти, чиято цел е самоуправление или независимост на региона Азавад, и групировка, заклела се във вярност на Ал-Кайда и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация, преследват несъвместими крайни цели, но открито координираха действията си през април и поздравиха публично общите си успехи. Съботните удари показаха, че сработването между тях се задържа най-малко на оперативно ниво: разпределени фронтове, съгласувано начало, взаимно допълващи се цели. Доколко този брак по сметка ще издържи собствения си успех – надпреварата за контрол над превзети територии – е един от отворените въпроси, надвиснали над севера.

Зад ускорения ритъм на войната стои залогът, който самата хунта постави. Военните, дошли на власт с два преврата през 2020 и 2021 г. начело с полковник Асими Гоита, скъсаха с бившата колониална сила Франция и заложиха сигурността на страната на нов модел: изгониха френската операция „Баркан“ през 2022 г. и мироопазващата мисия на ООН (MINUSMA) до края на 2023 г., отвориха вратата за наемниците на „Вагнер“ – заменени в средата на 2025 г. от Африканския корпус – и се сплотиха с военните режими в Буркина Фасо и Нигер в Алианса на сахелските държави. Обещанието, с което всичко това бе оправдано, беше възвърната сигурност без западна опека. Две години по-късно резултатът е точно обратният: коалицията, срещу която руснаците трябваше да бъдат по-ефективни от французите, не само не е победена, но и превзема областни центрове, убива настоящ министър на отбраната и удря околностите на столицата. Съботата беше поредна тежка проверка за този залог само от април насам.

Залогът надхвърля и самото Мали. Разположено в географското сърце на Сахел, то е опорната точка, чието разклащане тежи над цял един регион: партньорите му от Алианса на сахелските държави, Буркина Фасо и Нигер, водят собствени битки срещу клонове на същата джихадистка мрежа, а крайбрежните държави от Западна Африка гледат с нарастваща тревога как насилието пълзи към границите им. Коалиция, способна да държи градове на север редом с туарегите и същевременно да проектира сила към Бамако, размества сметките далеч отвъд малийския север – и прави съботната офанзива не поредния изолиран пристъп на насилие, а нов знак, че инициативата в тази война все по-често ще бъде в нападателите.

„Африкански корпус“ се изтегля напълно от северната половина на Мали.

🇷🇺🤝🇲🇱 Руският „Африкански корпус“ изтегля своите части от северните региони на Мали, за да защити столицата Бамако и управляващата хунта, докато в същото време продължава да осигурява въздушна подкрепа и разузнавателни данни за войските на терен.

„Като цяло те поемат по-скоро роля на заден план“, сподели пред ADF Бенедикт Манзин, водещ анализатор за Близкия изток и Африка в разузнавателна компания Sybiline. „Правят всичко, което е възможно, за да избегнат изпращането на още хора в месомелачката. Опитват се да минимизират излагането на личния състав на риск и да максимизират щетите, които могат да нанесат“, добавя той.

„Африканският корпус“ замени скандално известните наемници от групировката „Вагнер“ в средата на 2024 г. Смяната настъпи, след като частната военна компания на покойния олигарх Евгений Пригожин загуби десетки бойци при засада, устроена от бойци на Фронта за освобождение на Азавад (FLA) край Тинзауатен, близо до границата с Алжир.

Като подразделение на Министерство на отбраната на Руската федерация, „Африканският корпус“ разполага с около 2000 души на терен, много от които са бивши наемници от „Вагнер“. Контингентът е много по-малък от групировката на „Вагнер“ и наполовина по-малък от френската мисия за борба с тероризма „Бархан“, която беше принудена да напусне страната през 2022 г.

Загубата на ключовия град Кидал в Северно Мали в края на април, който премина в ръцете на FLA и местния клон на Ал-Кайда, познат като „Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM), изглежда изиграла ключова роля за решението на корпуса да остане по-близо до основната си база в Бамако.

Руските наемници отговориха с въздушни удари по Кидал, които доведоха до разрушения на инфраструктура и принудиха много жители да избягат. Ударите бяха проведени в подкрепа на малийската армия (FAM), която се превърна в основната сухопътна сила на север.

„Това, което виждаме, е, че те залагат предимно на въздушни удари“, заяви Манзин. Напоследък това включва атаки с касетъчни бомби руско производство по общности в региона на Кидал. Това нарушава ангажимента на Мали по международната конвенция за забрана на касетъчните боеприпаси.

„Те имат по-малко ресурси за пилеене. Не искат да ги разпръскват в малки общности на север, където могат да бъдат елиминирани лесно“, коментира Манзин по адрес на руските наемници.

Анализ на последните изявления на „Африканския корпус“ в социалните медии показва как групировката е пренасочила фокуса си към централната и южна част на страната, провеждайки повечето операции около столицата, обясни анализаторът от BBC Джейкъб Босуел.

След оттеглянето от Кидал корпусът ескалира своята пропагандна кампания с над 500 публикации в Telegram и други канали през седмиците след историческото поражения.

Освен с въздушни удари, той се опитва да преодолее и икономическите блокади, наложени на големи части от страна от ислямистки бойци. Наемници от корпуса и въздушна подкрепа започнаха да ескортират конвои от цистерни и товарни камиони, влизащи в затворената сухопътна държава от Кот д'Ивоар, Гвинея и Сенегал, за да ги защитят от атаки на JNIM.

Въпреки опитите на „Африканския корпус“ да намали присъствието на бойното поле, JNIM използва дронове, за да бомбардира руските наемници директно в техните бази.

Видеокадри, публикувани наскоро в социалните медии от JNIM, показват кадри от дронове, на които се вижда как руски наемници биват избити, а руски самолети са поразени от бомби, пуснати от дронове, които кръжат над една от руските бази в Севаре.

През последните седмици „Африканският корпус“ предприе свои собствени удари с дронове по позиции на JNIM, които поразиха депо за гориво на групировката в региона на Тимбукту, според анализатори от Africa Terrorism Tracker.

От края на 2021 г. властите в Мали са похарчили близо 1 млрд долара за бойци от ЧВК „Вагнер“ и „Африкански корпус“. За това време хунтата и нейните руски съюзници загубиха контрола над цялата северна половина на страната и бяха свидетели на разширяването на влиянието на Ал-Кайда в Сахел, отчасти заради бруталната си тактика срещу цивилното население на север, отбелязва Манзин.

„Стратегията, възприета от Мали, е безполезна и в дългосрочен план стабилността на страната е изложена на риск. За съжаление, крайният резултат е, че засилиха позициите на JNIM, тласкайки местните общности към ръцете им“, обобщи Манзин.

📸 Снимка: Скрийншоти от видео, показващо нападение с дрон срещу руски наемници и самолети на летище Севаре, които очевидно са били напълно неподготвени за това, което ги е сполетяло.

Командирът на AFRICOM изрази тревога относно „разузнавателна черна дупка“ в Африка.

🇺🇸🇳🇬 През последните дни американската армия нанесе удари по крепости на Ислямска държава в Сахел в рамките на операция, координирана с правителството на Нигерия. Остават обаче дългосрочните въпроси за това дали американската армия все още притежава капацитета да осуетява потенциални терористични атаки, произтичащи от континента, предвид свиващото се присъствие на САЩ на континента.

Генерал Дагвин Андерсън, ръководител на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), изрази опасения, че отговорът може да е „не“, по време на изслушването си пред Конгреса миналата седмица. Той заяви, че Африка е епицентърът на глобалния тероризъм, и предупреди, че 75% съкращаване на американските военни сили през последното десетилетие, съчетано с паралелно изтегляне на съюзническите войски, е създало „разузнавателна черна дупка“ на континента.

„Липсата на експедиционни способности на AFRICOM и отслабената позиция на силите компрометират нашия отговор при кризи“, свидетелства Андерсън пред Комисията по въоръжените сили към Сената, отбелязвайки, че командването работи с „минимално необходимите ресурси“.

„Намаленото ни присъствие на континента също така позволява на деструктивни участници да диктуват дневния ред, което подкопава американските интереси“, каза той. „Ръководството на ИДИЛ е в Африка. Икономическият двигател на Ал-Кайда е в Африка. И двете групировки споделят волята и намерението да ударят нашата родина.“

Запитан дали командването е способно да неутрализира подобни заплахи, Андерсън даде предпазлив отговор. „В момента това е много трудно да се установи за Сахел, имайки предвид ограниченото ни присъствие.“

Тези критични думи дойдоха точно преди президентът Доналд Тръмп да нареди удара, който ликвидира втория в йерархията на Ислямска държава в басейна на езерото Чад. Той беше последван от нови въоръжени действия в североизточна Нигерия.

„По мое разпореждане смелите американски сили и въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно една детайлно планирана и много сложна мисия за елиминиране от бойното поле на най-активния терорист в света. Той повече няма да тероризира хората в Африка, нито ще помага за планирането на операции, насочени срещу американци“, написа Тръмп в петък вечерта в публикация на Truth Social.

Тръмп идентифицира целта като Абу-Билал ал-Минуки – висш кадър в Ислямска държава, обявен за „специално обозначен глобален терорист“ от Държавния департамент през 2023 г. по време на предишния президент Джо Байдън.

Съвместният рейд на командоси е резултат от интензивен обмен на разузнавателна информация между САЩ и Нигерия, според нигерийската армия. Нападението срещу укрепения терористичен анклав в Метеле, щат Борно, е започнало малко след полунощ и е кулминирало с нанасяне на въздушни удари по обекта след сблъсък, който е продължил около 3 часа. В престрелката са били убити и няколко от лейтенантите на командира на ИД. Няма данни за ранени американски и нигерийски военнослужещи, съобщи американски служител пред Military Times.

В изявление на AFRICOM се казва, че ал-Минуки е осигурявал „стратегическо ръководство на глобалната мрежа на ИД за медийни и финансови операции, както и за разработването и производството на оръжия, експлозиви и дронове“. Добавя се още, че той има „сериозна история на участие в планирането на атаки и ръководенето на вземането на заложници“.

Официални лица във Вашингтон и Лагос съобщиха в неделя, че през следващите дни двете страни са нанесели допълнителни удари срещу ИД в Метеле, довели до смъртта на най-малко 20 екстремисти.

Ислямска държава превърна Сахел в развъдник за някои от най-смъртоносните си филиали – провинция Западна Африка (ISWAP) и нейния съперник Боко Харам. И двете групировки са особено активни в басейна на езерото Чад, който обхваща Камерун, Чад, Нигер и Нигерия. Множество фактори, включително екстремизма, бедността, продоволствената несигурност, климатичните промени и слабото управление, превърнаха региона на бойните действия в център на една от най-неразрешимите хуманитарни кризи в света.

Операцията, при която беше убит ал-Минуки, е най-драматичният момент досега в продължаващите усилия на Пентагона да помогне на правителството на Нигерия в стремежа му да отблъсне джихадистите. В нощта срещу Коледа силите на двете страни проведоха съвместни ракетни удари в щата Сокото. Тръмп заяви, че цел са били „терористичната измет на ИДИЛ“. Малко след това Пентагонът изпрати около 200 военнослужещи в страната от Западна Африка, за да помагат в обучението на нейните въоръжени сили в борбата им с ислямисткия бунт.

Д-р Омар Мохамед, старши научен сътрудник в програмата за екстремизъм на Университета „Джордж Вашингтон“, коментира пред Military Times, че Африка се очертава като фокус на терористична дейност след колапса на териториалния халифат на Ислямска държава в Сирия и Ирак през 2017 г. Той посочи, че движенията на джихадизма се разрастват бързо в Сахел, отчасти с набиране на деца за войници, които стават по-податливи на радикално вербуване в условията на крайна нищета.

„Бедността е причината, която води до появата на деца бойци“, увери Мохамед и добави, че Ислямска държава се е инфилтрирала в училищата, за да създаде условия, в които индоктринирането започва рано. „Когато няма достъп до нормални училища, представете си: техният учител е имам от Ислямска държава, който ги учи как да бъдат терористи и им обещава пари. Това е изключително тревожно.“

Според ООН насилието е принудило над 1827 училища в басейна на езерото Чад да затворят, лишавайки хиляди деца от достъп до образование. Днес Субсахарска Африка остава един от регионите с най-ниско ниво на достъп до образование в света.

Мохамед подкрепя тезата, че САЩ трябва да засилят усилията си за борба с възхода на тероризма в Африка, не да ги съкращават. „Без постоянен натиск терористите винаги ще намерят начин да кроят заговори срещу САЩ, Запада и американските интереси по света. Идеологията им противоречи на всичко цивилизовано и на всичко демократично“, каза той.