Индийската гранична полиция потвърди противопоставяне с Китай в Аруначал Прадеш

🇮🇳⚔️🇨🇳 Индийски и китайски военни влязоха в сблъсъци на няколко места в пограничната провинция Аруначал Прадеш. Това съобщи в четвъртък, 22 октомври Шатруджит Капур, генерален директор на Индо-тибетската гранична полиция (ITBP), която заедно защитава Линията на действителен контрол (LAC), 3488 км фактическа граница с Китай, която никога не е демаркирана. Пекин смята целия щат за своя територия и го нарича Цзаннан (Южен Тибет), а Ню Делхи го смята за неразделна част от Индия.

Капур говори на хинди на годишната церемония на ITBP в Алвар, Раджастан, докато хвалеше сформираните наскоро нейникомандоси. „Наскоро в Аруначал се създаде обстановка, в която на няколко места се стигна до сблъсъци, които продължават и сега“, каза той. В това изречение не назова Китай, но вестник The Hindu, който цитира думите му, ги определи като първото официално потвърждение колко широко е напрежението по североизточната граница от юли насам. Правителствени източници уточниха, че най-видимия сблъсък е при Асафила, край Таксинг в окръг Горен Субансири. Там от края на юли Народната освободителна армия на Китай (НОАК) е разпънала палатки на възвишение, на 6–7 км навътре от линията, както я вижда Индия, близо до ротната оперативна база Маджа.

На другия ден говорителят на индийското министерство на външните работи Рандхир Джайсвал препрати въпросите за подробности към Министерството на отбраната. Той заяви, че обстановката по границата от време на време се нарушава, когато китайската страна се отклони от установените маршрути за патрул, и че двете страни използват каналите за дипломация и военни контакти, за да избегнат погрешна преценка. Добави, че са се съгласили да обсъдят как да подобрят разбирането си за LAC в съответните участъци. Почти същите думи стоят в 4-ата от 8-те точки, договорени от специалните представители по граничния въпрос Аджит Довал и Ван И на 25 август в Пекин. Източници от отбраната, цитирани на 24 октомври от Millennium Post, описаха Асафила и Лонгджу като чувствителни, защото Индия и Китай прокарват границата различно. Насилствени сблъсъци по думите им не са регистрирани, а местните командири се справят чрез флагови срещи и горещи линии. Към 25 октомври китайското външно министерство не е правило коментар: в стенограма от брифинга на ведомството от 23 октомври въпрос за Индия няма, а през август говорителят Го Цзякун определи обстановката като „като цяло стабилна“.

Как изглежда това на място, показва клип с печат от 26 юли, който от началото на август се споделя онлайн като запис от Таксинг. Мъже в каски и бронежилетки стоят на скален праг над тревист склон, като индийци и китайци държат дълги сопи. Армията и властите в щата не са удостоверили клипа; тогава армията нарече сведенията за китайско навлизане „неверни и без никакво основание“.

Сопите не са случаен избор. Споразумението от 1996 г. за мерки за доверие по LAC забранява откриването на огън на под 2 км от нея. Протоколът от 2005 г. урежда какво става, когато патрули се озоват лице в лице: те проявяват въздържаност, спират дейността си, не напредват и паралелно се завръщат в базите си, а през цялото време „никоя от страните не използва сила и не заплашва с използване на сила“. Реално оръжието е у тях, но не се използва. „Всички военни на гранична служба винаги носят оръжие, особено когато напускат поста. [...] Дългогодишна практика (според споразуменията от 1996 и 2005 г.) е въздържане от употребата на огнестрелно оръжие при противопоставяния“, написа през юни 2020 г. индийският външен министър Субраманиам Джайшанкар. Остават числеността, блъскането и сопите.

Точно така премина и сблъсък на 9 декември 2022 г. в района на Янгце, в окръг Таванг на същия щат, когато индийски и китайски военни се биха със сопи. По думите на министъра на отбраната Раджнатх Сингх пред парламента китайски войници опитали да прекрачат линията и „едностранно да променят статуквото“. Като резултат срещата ескалира във „физическо сбиване“ с ранени „от двете страни“, но без загинали или тежко ранени от индийска страна. Според армията и индийците, и китайците „веднага са се изтеглили от района“, а два дни по-късно местните командири проведоха флагова среща.

Същото правило не успя да предотврати най-тежкия инцидент между Индия и Китай от близо 45 години. В долината Галван в Ладак на 15 юни 2020 г. загинаха 20 индийски военнослужещи, без да е имало дори един изстрел; Китай призна четирима свои загинали едва през февруари 2021 г. След Галван индийската армия разреши на полевите командири да използват огнестрелното си оръжие в извънредни обстоятелства. През септември същата година при езерото Пангонг за пръв път от десетилетия прозвучаха изстрели, като всяка от армиите обвини другата, по данни на Anadolu. Режимът държи сблъсъците под прага на престрелката, но не ги прави безопасни: Галван показа, че и без изстрел допирът може да убива.

Капур говори и за това в каква посока отива ITBP. Според него НОАК е достигнала „много напред“ в своите традиционни способности, затова ITBP залага на дроновете. „Дронът е нещо, с което и сравнително малка сила, и малка държава може да се мери с голяма“, заяви той и даде като пример Украйна. Според The Wire той е признал също, че оръжията на ITBP са на около 50 години, тя развива анти-дрон средства и изгражда подземни укрития.

Покрай Таксинг обикалят и кадри от съвсем други места. На 25 октомври индийската армия публикува свое опровержение на клип, разпространен от профили в Пакистан, според който китайски войници претърсват индийски военни в Аруначал: записът е от учение за борба с тероризма, проведено в Бенгалуру през май 2026 г. Видеото, тиражирано през юли като доказателство за китайско нахлуване на цели 60 км в Аруначал, беше проследено от организация CyberPeace до базовия лагер Балтал в Джаму и Кашмир от поклонението „Амарнатх Ятра“, а правителственото звено PIB Fact Check обяви клиповете за стари и несвързани. Клипът от 26 юли засега не е опроверган, но и не е потвърден.

В Ню Делхи думите на Капур станаха повод за политически спор. Индийският национален конгрес обвини кабинета на Нарендра Моди, че прикрива сблъсъците по границата от юли, и поиска явяване в парламента. „Успяваме ли да патрулираме до Шера-5 в Аруначал Прадеш, или не?“, попита Паван Кхера от Конгреса и настоя за отговор дали Китай е разпънал палатки на 7 км навътре в индийска територия. Шера-5 е патрулна точка, която според местните жители, цитирани през август от проверовъчна група на Народната партия на Аруначал, индийските сили са изоставили след сблъсък през 2023 г. Партията е съюзник на управляващата Бхаратия Джаната Парти. Позицията на кабинета остава, че няма загубена територия: през август министър Кирен Риджиджу заяви, че ново заемане на земя от китайска страна няма, макар тревогите на местните за пасищата да са основателни.

Противопоставянето при Таксинг тече от три месеца без данни за изстрел или пострадал, докато в същото време двете страни разшириха каналите за комуникация помежду си. На 25 август се разбраха за още две места за разговори на ниво генерали и за две нови горещи линии между армиите в Източния и Централния сектор. На 6 и 7 септември командирите на корпуси се срещнаха във Вача и Дамай (по данни на The Wire за пръв път в Източния сектор), а на 11–13 септември Си Дзинпин беше в Индия за срещата на върха на БРИКС. Връзките се затоплят от 2024 г. с уреждането на военния спор в Източен Ладак. Хронологията показват, че правилата от 1996 и 2005 г. и мрежата от канали над тях държат и този сблъсък под прага на стрелбата, а война заради Таксинг е твърде слабо вероятна. Противният довод има същата следа: Галван също започна без изстрели и завърши с 24 признати жертви, а палатки, оставени месеци наред на спорен хребет, държат войските в постоянен допир.

Протоколът от 2005 г. иска не само въздържане, но и паралелно връщане в базите, а палатките край Маджа стоят там от края на юли. Затова решаващото е дали ще бъдат вдигнати: така ще стане ясно дали каналите, добавени през август, могат да изтеглят двете армии от Асафила, или Таксинг ще остане поредното място по линията, където те стоят една срещу друга със сопи – без изстрел, но и без да си тръгват.

Анализ: Военните от доклада на ЦИД – в бюлетината и до властта

🇷🇺🕵️🇧🇬 3 от общо 22 бивши военни и експерти по сигурността, посочени от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) през ноември 2024 г. като рупори на прокремълски послания, са в бюлетината за президент днес. Бригаден генерал от запаса Димитър Шивиков е кандидат за вицепрезидент в двойка с доцент Георги Димов, полковник от запаса Славчо Велков – в двойка с Волен Сидеров, а капитан от запаса професор Нако Стефанов води собствена листа с Нина Ламбова. Четвъртото име в списъка е генерал Златан Стойков, който е бивш началник на Генералния щаб, председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и член на инициативния комитет на Илияна Йотова.

Средата, за която става въпрос, не е тайна за никого. Участниците в нея са публично известни по име и са близо до вземането на държавни решения: в изборите, в публичните съвети към премиера Румен Радев и в инициативния комитет на държавния глава. Там, където държавата се опита да докаже руско проникване в системата за отбрана по съдебен път, делата от 2021 и 2022 г. до средата на 2025 г. не бяха стигнали до процес по същество. А където хора от тази среда поискаха конкретни решения, резултатът беше смесен: 10-годишното споразумение за сигурност с Украйна остава в сила, но доставките на оръжие от складовете на армията спряха.

Докладът на ЦИД стъпва на наблюдение на онлайн медиите и Facebook между февруари 2022 г. и юни 2024 г. В този период 16 107 статии споменават някого от изследваните имена. Най-често е споменаван бившият подполковник Николай Марков – в 5468 статии, а Стойков и Шивиков – съответно в 937 и 709. Авторите на доклада внасят уточнение, че „няма очевидни доказателства за координирани действия от страна на цялата мрежа“. По-скоро, пишат те, участниците се подкрепят взаимно с едни и същи инициативи и едни и същи тези. Център за реформи в отбраната, независим аналитичен център със седалище в Киев, проследява в доклада си Toy Soldiers организационните връзки с Москва. СОСЗР, най-голямото сдружение на запасното войнство с над 20 000 членове, членува в руската Международна конфедерация на генералите, адмиралите и офицерите от запаса и резерва, а Стойков е посочен като неин вицепрезидент. Стефанов, член на ЦК на Българската партия на комунистите, според същия доклад е участвал през 2023 г. заедно с представители на фондация „Русский мир“ в конгреса на първия Международен русофилски съвет. Бележка в доклада на ЦИД посочва, че Стойков, Шивиков и Стефанов членуват в Националното сдружение „Движение Русофили“. Неговият лидер Николай Малинов беше оправдан на първа инстанция по делото за шпионаж на 14 май 2026 г., а на 19 май обвинението протестира присъдата.

Определенията на изследователите не са нужни, за да се видят позициите на тези участници. На 25 август, когато „Народна сила“ обяви кандидатурата му, Шивиков каза, че като вицепрезидент ще посети „братска Русия“, и добави: „Русия в моите очи не е агресор. Крим е руски.“ Две седмици по-късно двойката Димов–Шивиков включи възстановяването на диалога с Русия и Китай сред своите ключови приоритети. Генерал-майор от запаса Стоимен Стоименов, също от списъка на ЦИД, отговори в „Поглед инфо“ на 6-мата бивши министри на отбраната, които на 1 април подкрепиха споразумението с Украйна. Той изброи „три шеги“ в техния призив, втората от които е „Русия е агресор“. В обръщение, записано на видео, от 14 август 2025 г. Стойков, генерал-полковник от запаса Цветан Тотомиров, също бивш началник на Генералния щаб, и още няколко души предупредиха, че военните учения и инфраструктурата край Черно море за прехвърляне на чуждестранни войски към фронта в Украйна „превръщат България в законна военна цел“.

Засегнатите отхвърлят тълкуването, че служат на чужда държава. „И той, и аз сме български патриоти. Не се кланяме на представители на политики и идеологии на чужди държави, ние сме българофили“, настоява Велков пред БНР за себе си и Сидеров. Стоименов определи кръга лица около списание „Сигурност“ като „надпартийна организация“ и пред същото радио през май 2025 г. заяви: „Няма нито един случай, в който да сме се занимавали с кадруване, с партийно инженерство, с внедряване на военни в партийни структури [...]“. Твърденията, че българските служби са пробити от Москва, нарече „голяма измишльотина“.

Най-видимата връзка с изпълнителната власт е Стоименов, когото конституционалистът Георги Близнашки и част от медиите наричат ментор на Радев. Според Toy Soldiers той е възпитаник на Военно-политическата академия „Ленин“ в Москва, работил е във военно-административен отдел на ЦК на БКП и е бил заместник-началник на разузнавателно управление на Генералния щаб (РУМНО). Два дни след изборната победа на „Прогресивна България“ той публикува статия с препоръки към Радев. В нея предлага Втора национална кръгла маса, която да обсъди и „външнополитическата ориентация на страната с фокус на договорите за участието в съществуващи и нововъзникващи международни съюзи – военни и икономически“. В интервю за „Поглед инфо“ на 8 май, деня, в който парламентът избра кабинета, той отхвърли определението „сивия кардинал“ на Радев. Пред „Дневен ред“, според преписа на „БРОД за България“, нарече мит представата, че новият премиер ще обърне външната политика към Русия, и каза, че очаква от него прагматични отношения с Москва. Връзките не са нови. Според ЦИД Шивиков и обвиненият по-късно в шпионаж бригаден генерал от резерва Валентин Цанков публично подкрепиха Радев още през 2020 г. Велков пък е бил съветник по въпросите на службите за сигурност в Министерския съвет през 2021 г., при служебното правителство на Стефан Янев.

Там, където влиянието може да се измери чрез решенията на държавата, резултатите сочат в две посоки. На 9 юни министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви: „Ние не предвиждаме предоставяне на повече въоръжение на украинската армия.“ Позицията му съвпада с една от тезите, проследени от ЦИД в запасни офицери: да се прекрати военната помощ. На следващия ден Стоянов уточни, че става дума за складовете на армията. Според него наличностите вече са под санитарния минимум, а министерството е предоставило 13 пакета помощ на Киев. На 1 юли обаче парламентът, с гласовете и на „Прогресивна България“, отказа да задължи кабинета да прекрати споразумението, подписано на 30 март от служебния премиер Андрей Гюров, макар Радев да го критикуваше в кампанията. Проектът на „Възраждане“ събра 10 гласа „за“ при 160 „против“. През октомври кабинетът поиска от НАТО антидрон системи, а от Варна над акваторията на Черно море лети патрулният самолет P-8A Poseidon от ВМС на САЩ. Командирът на родните ВВС генерал-майор Николай Русев каза на 23 октомври, че самолетът ще остане за дълъг период.

Във връзка с руския шпионаж в отбраната държавата вече повдигна обвинения, но засега те не издържат в съда. През март 2021 г. прокуратурата и ДАНС обявиха група от 6 души начело с бившия военен разузнавач Иван Илиев. В нея според обвинението са били двама действащи офицери от служба „Военно разузнаване“, полковник Петър Петров от бюджетната дирекция на министерството и Любомир Медаров, ръководител на регистратурата за класифицирана информация в Народното събрание. Софийският военен съд върна обвинителния акт през март 2022 г. и отново през 2024 г. Военно-апелативният съд потвърди, че в него не са описани фактите за конкретното поведение на всеки подсъдим. Към юни 2025 г. трети обвинителен акт няма, а прокуратурата отговори на „24 часа“, че все още няма нищо ново по делото. През октомври 2025 г. Европейският съд по правата на човека осъди България по жалба на Медаров: изявленията на тогавашния главен прокурор Иван Гешев, на говорителката на прокуратурата и на наблюдаващия прокурор, направени преди делото да стигне до съд, са нарушили презумпцията му за невиновност. На 2 март 2022 г. Цанков бе обвинен, че от 2016 г. е предавал сведения за вътрешната политика на съветник в политическата секция на руското посолство, а Министерство на външните работи изгони двама руски дипломати. Към януари 2025 г. няма внесен обвинителен акт срещу него, а през юни 2025 г. „24 часа“ писа, че той отдавна е на свобода и без мярка за неотклонение.

Последният сигнал идва отвън. На 9 септември британският The Telegraph публикува изтекла оценка, която е изготвена за Австралийската служба за тайно разузнаване (ASIS), според която ветерани от специалните части на западни държави са били вербувани да обучават руснаци, сред които военнослужещи на активна служба, в частни центрове в България и Сърбия, сред които „Алфа Метал“ край габровското село Междени. Вестникът отбеляза, че не е успял да потвърди твърденията независимо. От „Алфа Метал“ отрекоха да са обучавали руски граждани след 2020 г. и обясниха, че по същото време в центъра е имало група украинци, говорещи руски. Велков, който е посещавал базата, заяви пред NOVA NEWS, че по думите на ръководителя на центъра руснаци са се обучавали там в областта на личната охрана до 2019–2020 г., но не и след това. Радев отказа да коментира публикациите и ги определи като спекулации. На 23 септември мнозинството отхвърли и искането на „Възраждане“ парламентът да изслуша МВР, ДАНС, Министерство на отбраната и Държавна агенция „Разузнаване“.

Най-важното кадрово решение във въоръжените сили предстои. На 29 септември началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, на поста от 30 март 2020 г. насам, подаде рапорт за освобождаване с тримесечно предизвестие. Министерството не съобщи причините. Наследникът се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет. На 19 октомври анонимни източници посочиха Русев, възпитаник на Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ, но той отрече и каза, че смята да остане командир на ВВС.

Съпоставката сочи, че офицерите от запаса оказват влияние по-скоро чрез авторитета си пред конкретни ръководни фигури, а не директно упражнявайки командване. Бивши началници на Генералния щаб, както и офицери с минало в разузнаването подкрепят неутралитета на страната и отказа от доставки на оръжие за Украйна, а същите тези вече са в бюлетината. Решението на министъра на отбраната сочи в същата посока като тези позиции, но най-вероятно не е повлияно от тях. Документите подкрепят и по-скромно обяснение: прекратяването на доставките на оръжи има и своята материална причина – наличностите в складовете са под санитарния минимум – и се основава на позицията срещу военната помощ, която Радев заемаше още като президент, а не на обръщенията на запаса. Същото мнозинство запази споразумението с Украйна, а правителството разчита на съюзниците в Черно море. И двата доклада изследват само запаса. Обвинените в шпионаж не са сред 22-мата, а двете теми се пресичат само при Цанков, който към началото на 2025 г. не беше изправен пред съд. Слабото звено в делата за шпионаж е прокуратурата: в процеса срещу групата на Илиев съдът на два пъти върна обвинението, тъй като в него липсват факти, а Страсбург осъди държавата заради думите на обвинителите.

Затова наследникът на Ефтимов ще покаже повече от всяко изявление. Предизвестието на адмирала изтича в края на годината. Кандидата ще предложи кабинетът „Радев“, а указът ще бъде подписан от президента, а до края на мандата през януари 2027 г. този пост заема Йотова. Вероятно изборът ще падне върху някой от сегашните командири на видовете въоръжени сили, какъвто е и споменаваният без потвърждение Русев, и тогава командната верига ще остане там, където се намира и днес. Назначаване на лице извън действащия команден състав, близък до средата на запаса, би означавало, че тя е минала прага на командването, пред който досега стоеше.

„Русия не ми е враг“ в X, ядрени заплахи в руския ефир

🇷🇺🎭🇪🇺 От края на септември насам еднакви публикации на различни европейски езици, насочени към аудиторията на Х, повтарят едно и също твърдение „Русия не ми е враг“, докато в същото време гости и водещи в ефира на руските държавни медии обещават ядрени удари и масова смърта в европейски столица като Варшава, от която „за половин секунда няма да остане нищо“.

EUvsDisinfo, проектът на работната група East StratCom към Европейската служба за външна дейност, който от 2015 г. насам документира руската дезинформация, сравни двата гласа на Москва в кратък монтаж на 15 октомври 2026 г. В текста под него проектът посочи, че кампанията е насочена към европейската публика и спонсорирана от Кремъл, докато „руската държавна телевизия открито заплашва Европа, а руски хибридни операции са насочени срещу нейната инфраструктура, институции и сигурност“.

Монтажът започва с публикации с този лозунг и подкрепата, изразена от руското посолство в Нидерландия, а след това показва студиото на водещия пропагандист Владимир Соловьов от държавния канал „Россия 1“ „Не ни трябва тяхната любов, трябва ни техният страх“, отбелязва той. Пенсионираният генерал-лейтенант Евгений Бужински предрича, че всичко ще свърши с цунами и „Посейдон“, имайки предвид предполагаемия автономен подводен дрон със задвижване от ядрен реактор, въоръжен с ядрена бойна глава. Депутатът от Държавната дума Алексей Журавльов казва, че е достатъчна една междуконтинентална балистична ракета РС-28 „Сармат“, „и край“. Соловьов обещава, че „ще нанесем ядрен удар по Европа“, политологът Сергей Михеев сипе заплахи срещу Варшава, а Журавльов завършва с „всички ще дойдем и всички ще ви избием“. EUvsDisinfo не внася уточнение кога е излъчен всеки един от фрагментите.

Реалните, а не само реторични заплахи, вече са факт. На 1 септември 2026 г. федералното правителство на Германия стигна до заключение, че Русия носи отговорност за дрона с експлозив на летище Лайпциг/Хале, а още на следващия ден заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев нарече диверсията „измислена“, като в същата публикация написа по адрес на управляващите в Германия: „Те заслужават директен удар по всички германски производства на военна техника за кликата бандеровци. А съвсем вероятно и по някои други места в Берлин.“

Вълната в социалната мрежа X тръгна не по-късно от 22 септември според анализ на украинския държавен Център за стратегически комуникации (Spravdi) от 6 октомври. Публикациите са написани по такъв начин, че авторите им изглеждат като граждани на конкретни държави от ЕС, и следват няколко шаблона: авторът обича руската култура, а негов враг са ЕС, Украйна, НАТО, САЩ или Израел; майка на двама сина не иска те „да свършат в окопите“. В две публикации, които EUvsDisinfo анализира на 10 октомври, „Аз съм от Швеция и Русия не ми е враг“ и „Аз съм от Финландия и Русия не ми е враг“ са изписани под еднакви изображения, генерирани с изкуствен интелект: жена в народна носия стъпва върху жена, увита в знамето на ЕС, и стиска лапата на мечка в руските цветове. Различни са знамето и носията. Огромна част от профилите са носители на характерни белези на ботове, а сред споделящите има и официални руски акаунти. Според оценката на EUvsDisinfo от 14 октомври еднаквите послания, изображения и мрежи от ботове имат за цел да поддържат илюзия за съпротива срещу европейската подкрепа за Украйна, идваща от самите граждани.

Лозунгът не е нов. През юни 2024 г. около 200 билборда във Верона показваха ръкостискане в цветовете на руското и италианското знаме. Поръчали са ги три местни организации, които по данни на Spravdi системно тиражират тезите на Кремъл. През 2025 г. стикери с лозунга изплуваха също в Италия, Франция и Румъния. През юни малка група се събра край Бранденбургската врата в Берлин под надписа Russland ist nicht unser Feind, а през септември лозунгът се появи и на митингите „против войната“ в Германия, насочени срещу укрепването на отбраната. Центърът за противодействие на дезинформацията на Украйна описва прехода като скок от единични стикери в метрото на Франция и Италия към „мащабна вълна на манипулация в X“.

В Румъния вълната плъзна лавинообразно в TikTok. Платформата Observator iGov архивира 3624 уникални публикации в периода от 24 август до 28 септември. Публикувани са в 264 профила, а 346 от тях съдържат директно посланието „Русия не ми е враг“; коментарите под тях са надхвърлили 58 000. Румънската версия добавя и собствени мотиви: песни, генерирани с изкуствен интелект, за руско-румънското приятелство и общата православна вяра.

Уверението и заплахата се съчетават в посланията на руското посолство в Хага. На 1 септември то написа, че Русия „не е враг на нидерландския и европейския НАРОД“, а на 25 септември се обяви за впечатлено от „флашмоба“ с лозунга и добави: „Напълно споделяме тази идея! Ние сме руснаци и не сме ваши врагове!“ На 7 октомври то отправи призив към своята аудитория да поздрави Путин за рождения му ден с хаштага #RussiaIsNotMyEnemy.

На следващия ден министърът на отбраната Дилан Йешилгьоз-Зегериус започна своето изказване в дебата за бюджет за отбрана в долната камара на нидерландския парламент с думите: „Русия вече не е агресорът. Този евфемизъм рядко ще чувате от мен. Русия е наш враг.“ Тя уточни, че това не означава война, и посочи, че в много европейски държави „виждаме например дронове с експлозиви или други заплахи и нападения“.

В становище за ТАСС същия ден посолството увери, че Русия „няма агресивни намерения към Европа като цяло или Кралство Нидерландия в частност“, а няколко реда след това отправи предупреждение, че „всяко посегателство спрямо сигурността и суверенитета на Руската федерация ще получи незабавен, бърз и съкрушителен отговор“. На 15 октомври посолството приветства генералния секретар на НАТО Марк Рюте с думите „радваме се, че вече се присъедини към движението #RussiaIsNotMyEnemy“, тъй като алиансът не виждал непосредствена руска заплаха за територията си. Рюте заяви това на 30 септември в отговор на руски документ, с който агенция Reuters се е запознала. В него Москва заявява готовност да прибегне до ядрено оръжие, ако НАТО се опита да откъсне Калининград. По думите му съюзниците са отговорили по същество така: „Ей, слушайте, ние сме отбранителен алианс и спрете с ядрената заплаха.“

В монтажа на EUvsDisinfo заплахите звучат на фона на кадри от летище Лайпциг и от пожара през 2024 г. на търговския център „Маривилска“ във Варшава, за когото полските власти обвиниха руските спецслужби. В Лайпциг на 4 август дрон с експлозив „Семтекс“ се вряза в крилото на украински товарен самолет Ан-124 до резервоара с гориво, но не успя да детонира. На 8 октомври The Insider и Der Spiegel излязоха със статия за съвместното си разследване, проследило връзките на заподозрените с полковник Денис Смолянинов от Главното управление на разузнаването (ГРУ) на Руската федерация. В Полша пожар на 23 септември изгори захранването на наземна станция на сателитната мрежа Starlink във Вола Кробовска, южно от Варшава. На 12 октомври премиерът Доналд Туск обяви, че двама турски граждани са арестувани в Германия, а Томаш Шемоняк, министър координатор на специалните служби, заяви: „Нямаме съмнение, че зад този саботаж стоят руските разузнавателни служби.“ В България през нощта на 9 срещу 10 октомври бяха опожарени 11 антени за връзка със сателитите на Starlink в телепорта край село Плана – наземна станция за спътникова връзка. На 15 октомври главният секретар на МВР Любомир Николов съобщи, че има заподозрени, но не каза кой стои зад палежа.

Украинският министър на външните работи Андрий Сибиха разтълкува онлайн кампанията като признание. „Самият факт, че Москва влага толкова усилия в това послание, доказва две неща. Първо, Русия наистина е враг на Европа. Второ, Кремъл осъзнава, че все повече европейци разбират това“, заяви той на 6 октомври. Сибиха напомни, че в края на 2021 г. и началото на 2022 г. руските официални лица многократно отричаха съществуването на план за нападение срещу Украйна, и допълни: „Колкото повече отричат, че планират да нападнат други държави в Европа, толкова по-вероятно е точно това да готвят.“ Седмица след обвинение за Лайпциг, на 8 септември, помощникът на Путин Юрий Ушаков съобщи, че президентът е уверил Доналд Тръмп, че Русия няма никакви агресивни планове към Европа.

Уверението в X и заплахата от студиото не си противоречат, тъй като обслужват едни и същи цели. Spravdi посочва 4 такива: спъване на усилията за укрепване на европейската отбрана, отслабване на подкрепата за Украйна, сплашване на гражданите с война и масова мобилизация и представяне на европейските лидери като милитаристи и подпалвачи на война. Двете послания се допълват: майката от шаблона, която не иска синовете ѝ да се озоват в окопите, не възразява срещу Русия, а срещу собственото си правителство.

Предупреждението на Сибиха се основава на реален прецедент. Рюте на 30 септември и председателят на германската служба за външно разузнаване Мартин Йегер на 5 октомври не виждат подготовка за мащабно атака срещу държава-членка на НАТО, а Йегер очаква, наред с друго, ядрени заплахи и операции точно под прага, необходим за активиране на член 5. Затова е много вероятно кампанията да има по-непосредствена цел: решенията на европейските страни за отбранителни бюджети, военната служба и помощта за Украйна. Тезата на Сибиха ще придобие по-голяма тежест, ако към думите и диверсиите се добави това, което Рюте смята, че би предшествало всяко руско нападение: видимо струпване на войски по границите с Финландия, Прибалтика или Полша. Самият Соловьов назова суровината на операцията: страхът, който се произвежда в студиото, а еднаквите профили в X връщат на европейците като искане да спрат превъоръжаването.

„Дронове с пера“: руските канали търсят „Хорнет“ сред птиците над тила

🇷🇺🦅🇺🇦 Руски военни канали в Telegram споделят твърдението, че украинската армия е започнала да маскира своите дронове като птици с истинска перушина. Доказателствата включват една размазана снимка без място и дата заедно с инфографика, на която „маскираният дрон“ е двуглав гарван. Тази история обаче стъпва на по-стар разказ: в началото на август руски военен описа по идентичен начин американския ударен дрон „Hornet“ и разказа, че заради дроновете камионите с товари вече спират на 40 км от фронтовата линия.

Първи публикува твърдението на 7 октомври сутринта Telegram каналът „Кот в подсумке“ с 3800 абонати. „Противникът започна да маскира дроновете като птици, с истински пера. Онова, което отдалеч изглежда като обикновена врана или ястреб, всъщност може да се окаже безпилотник“, пише авторът и допълва, че „сега се появи снимка на такъв апарат“. Няколко часа по-късно Kuban_Z сподели текста дословно. Каналът се представя като канал за бойните действия на 392-ри мотострелкови полк на Запорожкия фронт и посочи оригиналния източник, добавяйки към снимката и инфографика. По-късно същия ден историята стигна до англоезичната аудитория чрез канали като Drone Wars, койтоо сподели историята с уговорката, че странни птици „уж“ летят над Украйна.

По качество снимката прилича на стопкадър от видео. На суха, разровена земя лежи тяло със синьо-сива перушина и разперени криле, като в средата му личат два бели продълговати детайла, които приличат на пластмасови. Мащаб, място, дата и автор не се посочват. Върху кадъра има само воден знак на източника – котешка глава, а при обратно търсене на изображението няма намерени резултати.

Инфографиката, добавена от Kuban_Z, носи класическите белези на AI-генерирано изображение. В панела „маскиран дрон“ се виждат типичните дефекти на изображенията, създадени по този начин. Каре с надпис „реален пример“ показва черен гарван с кутия с електроника в разтворения корпус и обяснението „Свален дрон, покрит с пера. Вътре: електроника, камера и вероятно взривно устройство“. Очевидно инфографиката не включва птицата от снимката: на кадъра тялото е синьо-сиво и кутия не се вижда. Най-отдолу са вписани указания като в инструкция за военнослужещи: наблюдавайте внимателно, не доближавайте, докладвайте на командир, предавайте координатите.

Двата източника обосновават твърдението с изказване от два месеца по-рано. На 1 август агенция ТАСС сподели разказа на техник с позивна „Воган“ от 71-ви отделен полк за безпилотни системи в групировка войски „Запад“, препечатан и от „Известия“. По думите му в руския тил все по-често действат дроновете Hornet, маскирани като птици. „Грубо казано, лети птица, рее се“, описва той и разказва как в един момент летящият обект „изведнъж замаха с криле“.

Дронът, който назовава, няма с какво да маха. Hornet е произвеждан от американската компания Perennial Autonomy, основана от бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмид. Той има право, неподвижно крило с размах около два метра, корпус от стиропор и електромотор с тласкащо витло в опашката. Носи бойна глава от 4,5-5 кг и по различни данни струва 5000-6000 долара. В Русия го наричат „Марсианин-2“.

Страхът на „Воган“ обаче има реална основа. От пролетта украинските части полагат системни усилия за парализиране на руската военна логистика в окупираните територии, а основният им инструмент е именно „птицата“. Източник в отбраната потвърди пред авторитетното издание Janes на 2 септември, че над 10 000 такива дрона са били използвани за нанасяне на удари през последните три месеца, повечето насочвани с помощта на изкуствен интелект. Украинският министър на отбраната Михайло Федоров оповести на 27 май отделна програма за удари в оперативна дълбочина – според определението на украинското министерство това е зоната между 30 и 200 км отвъд фронта. До началото на юни OSINT експерти преброиха останките на поне 300 товарни камиона по магистралите Н-20 (Мариупол–Донецк) и М-14 (Мариупол–Мелитопол), а окупационните власти забраниха движението на цивилни по тях.

Руската страна описва същото от своята гледна точка. Според „Воган“ заради заплахата камиони с товари за предните позиции вече не се приближават на под 40 км до фронтовата линия. През следващите 20 км товарът се превозва с по-малки машини, а през оставащото разстояние – с АТВ и пеша от военнослужещи. Руският военен блогър Александър Харченко, цитиран от France 24 в началото на юни, написа, че зоната на 50 км от фронта, където доскоро патрулите се движели спокойно, сега е под денонощен обстрел на Hornet.

Съпоставката с конструкцията на Hornet показва защо разказът може да е тръгнал именно от него. Заради електромотора дронът е почти безшумен, лети ниско покрай пътищата – на 200 метра според друг руски военен блогър, цитиран от France 24 – и има размах на крилете като на голяма граблива птица. Гледан отдолу, такъв силует се рее без звук и може да бъде взет за ястреб. Махането с криле е единственото в описанието на „Воган“, за което конструкцията не дава обяснение.

Дронът-птица все пак не е футуристична измислица, а руските военни го познават отблизо. През юни 2019 г. Министерство на отбраната показа на своето изложение в покрайнините на Москва разузнавателен дрон с форма на бухал, с тегло около 5 кг, с лазер за насочване на артилерията и авиацията и обвивка, способна да имитира сокол, съобщи The Moscow Times. На 24 ноември 2023 г. Росгвардия съобщи, че в окупираната част на Донецка област е приземила със средства за заглушаване на сигнала украински дрон, „маскиран като птица“, с корпус във формата на орел и вградена камера, и публикува кадри на дрона. През юли 2025 г. канали в Telegram твърдяха, че руските сили са започнали да използват дронове-птици, а на територията под украински контрол е паднал дрон с човка, опашка като от пера и два електромотора, съобщава тогава UNITED24 Media. Месец по-късно зенитният дивизион на украинската 10-а отделна планинско-щурмова бригада „Еделвайс“ свали разузнавателен дрон Supercam на руската армия с нарисуван на корпуса птичи силует, стана ясно от сведения на доброволеца Серхий Стерненко. С други думи украински дрон с пера е напълно възможна гледка, но публикуваното на 7 октомври не го показва.

Инфографиката с двуглавия гарван не е единственото изображение, което руски канали споделят като доказателство в последните седмици и което носи признаци на генериране. На 28 септември „Укринформ“ разгледа видео, което рупорите на руската пропаганда и потребители в TikTok и Telegram представяха като запис на украински военнослужещи, преоблечени като цивилни, включително като възрастни жени. Освен неестествените движения на лицето и устните, установени като дефекти от генерирането на видео с AI, агенцията установи, че профилът, публикувал клипа, има 1 видео и 47 последователи.

Историята с перата казва повече за руския тил, отколкото за украинските дронове. Твърдение стъпва върху снимка с неизвестен произход и изображение, очевидно генерирано с AI. Онова, което стои зад него обаче, е описано и от двете страни на фронта: страха от украинските дронове Hornet, който накара камионите да спират на 40 км отвъд фронта, а войските да търсят противника в силуета на птиците в небето над себе си.

Момчето, отрекло в Хага хлорната атака в Дума, разказва за принудата

🇷🇺🎭🇸🇾 Хасан Диаб, 11-годишното момче, отрекло пред световната преса в Хага атаката с химическо оръжие в Дума, разказа, че думите му тогава са били изтръгнати с арест и заплахи от разузнаването на Башар ал-Асад. Британският вестник The Observer публикува неговото свидетелство, както и тези на родителите му и на един от медиците. След атаката през април 2018 г. семейството прекара две седмици в подземна килия в Дамаск, после получи паспорти и беше откарано до Нидерландия през Москва, без да знае накъде пътува.

Пресконференцията от 26 април 2018 г. беше организирана от Русия в седалището на Организацията за забрана на химическото оръжие (OPCW) и водена от Александър Шулгин, тогава посланик в Нидерландия и постоянен представител към организацията. До него на дългата бяла маса бяха седнали неговия сирийски колега и над 10 сирийци от видеата, заснети в Дума по-малко от три седмици преди това, сред които деца. Всички повториха една и съща версия: никой не е имал симптоми на отравяне, а кадрите са инсценирани от „Белите каски“, доброволческата гражданска защита в районите на опозицията, с подкрепа от британското и американското разузнаване, за да бъдат оправдани западни удари. САЩ, Обединеното кралство, Франция и държавите от ЕС бойкотираха събитието. „OPCW не е театър“, заяви британският постоянен представител Питър Уилсън, а френският му колега Филип Лалио нарече представлението „непристоен маскарад“.

Атаката, която свидетелите отрекоха, беше извършена вечерта на 7 април 2018 г. Дума тогава беше един от последните бастиони на въоръжената опозиция край столицата Дамаск и нейните жители се спасяваха от въздушните удари в мрежа от мазета, пробити едно в друго. Хасан, сестра му и майка му Рауа се криеха там с роднини и съседи, когато някой извика предупреждение за химикали. Рауа усети миризмата на хлор, грабна децата и побягна.

„Беше тъмно, но виждах тънък дим, като мъгла. После очите ни сълзяха, кашляхме, повръщахме и дишахме едва-едва“, спомня си тя. Хлорът е по-тежък от въздуха и затова се стича в тунели и мазета, точно мястото, където в Дума се криеха хората.

Световната здравна организация отчете, че около 500 души са потърсили помощ онази нощ със симптоми на излагане на токсични химикали. В болницата „Белите каски“ заснеха как медиците обливат с вода Хасан и други деца и им дават инхалатори, а друго видео показа вътрешността на жилищна сграда с телата на над 40 мъже, жени и деца, с пяна около устата и носа. На 14 април САЩ, Великобритания и Франция отвърнаха с удари по обекти на сирийския режим.

На 1 март 2019 г. мисията на OPCW за установяване на факти стигна до извода, че съществуват основателни причини да се смята, че токсичен химикал, вероятно хлор, е бил използван като оръжие в атаката. Екипът ѝ за разследване и идентификация, създаден да посочва извършителите, отиде по-далеч на 27 януари 2023 г. със заключението, че поне един хеликоптер Ми-8/17 на сирийските ВВС, излетял от авиобаза Думайр под командването на елитната част „Tiger Forces“, хвърля 2 жълти цилиндъра по жилищни сгради в центъра на предградието. Единият удря покрива на триетажна сграда, спуква се и освобождава хлор в изключително висока концентрация, което довежда до смъртта на 43 души.

В първите дни след атаката режимът пое контрола върху града и започва да издирва всички лица, които се забелязват в кадрите. Омар Диаб, бащата на Хасан, по това време излежава малка присъда за кражбата на храна от изоставена сграда. Офицери от разузнаването го викат в местна джамия, карат го да разпознае сина си на кадрите и му нареждат да доведе семейството в централата на Общото разузнаване в Дамаск. Отвън клон 251, известен като „ал-Хатиб“, прилича на обикновено държавно учреждение, но под земята се намира един от най-страшните центрове за мъчения в страната. Бившият шеф на следствения отдел Анвар Раслан получи в Германия през 2022 г. доживотна присъда за престъпления срещу човечеството.

Хасан и сестра му още имат симптоми от хлора, когато ги преглежда лекар от затвора. Рауа му казва, че е химическа атака, и тогава мъж, застанал зад нея, ѝ прошепва: „За твое добро трябва да спреш да говориш това.“ „След това казах на децата да казват, че е бил обикновен дим“, спомня си тя.

В същия център е задържан и Басел Ойоун, който работи в линейка и видеото го показва да оказва първа помощ на пострадали. Докато чака реда си за разпит, Ойоун вижда вътре Абу Али Бакрие, който изгубва семейството си, скрито в сградата с телата от видеото, където загиват съпругата му, петте му деца, брат му, снаха му и шестима негови племенници. На въпроса на следователя как е изгубил децата си Бакрие отговаря, че от химическа атака, и офицерът го заплашва, че ако го чуе отново, ще го обеси на тавана.

„Да опитаме пак. Как умряха децата ти?“, пита той. Бакрие се разплаква и отвръща: „При бомбардировката.“ „Така е добре“, казва офицерът. Пред The Observer Бакрие потвърди разказа на Ойоун.

В следствения център задържаните са снимани и получават паспорти. Никой от тях не излиза от страната и никой не им каза къде отиват. „Бяхме твърде уплашени, за да си говорим по пътя“, казва Рауа. Групата беше показана първо пред руски журналисти в Москва, после в Нидерландия. Според Омар едва когато в залата им закачат микрофони, сирийците разбират, че ще говорят пред пресата.

Хага не е първата сцена. Само няколко дни по-рано Евгений Поддубний, кореспондент на държавния канал „Россия-1“, заснема репортаж с Хасан, според който момчето е накарано да вземе участие в инсценировка. Разследване на The Intercept по открити източници установи на 23 април 2018 г., че интервюто е заснето в Офицерския клуб на армията в Дамаск, не в предградието Дума. Поддубний отрича, че е снимал в клуба, но признава, че наблизо има руски военни съветници. OPCW разпита шестима от участниците в панела в Хага, но показанията им не влизат в официалното досие на разследването и не променят заключението.

Пресконференцията става опора на една от най-успешните кампании за дезинформация в цялата сирийска гражданска война. Руските медии години наред я представят като доказателство, че западните твърдения за Дума са изфабрикувани, и от един случай извеждат, че режимът не стои зад нито една химическа атака. В Обединеното кралство професори, пенсионирани офицери и бивши дипломати споделяха откъси от нея из „алтернативни“ медии. Материал кампанията получи отново през май 2019 г с изтичането на вътрешна инженерна оценка, според която цилиндрите по-скоро са поставени на място на ръка. Разследването на OPCW, представено на 6 февруари 2020 г. от тогавашния генерален директор Фернандо Ариас, откри, че нейният автор не е член на мисията и никога е имал достъп до разпити и лабораторни резултати, а втори служител, нарушил поверителността, изобщо не е стигнал до Дума.

„Техните заключения са погрешни, неосведомени и неверни“, заяви Ариас.

Руската мисия към OPCW отговори на The Observer, че свидетелите от Дума днес се намират в „деликатно, сложно положение“ спрямо новата власт в Дамаск, намеквайки, че новите им думи може да са изтръгнати. Намекът се разминава с хронологията: заключенията на OPCW за хеликоптера от Думайр и 43-те жертви са от 2019 и 2023 г. – години преди падането на Асад, и не стъпват на думите, казани в Хага. Семейство Диаб твърди и друго: години след дирижираната пресконференция офицери от разузнаването продължават да ги проверяват дали се придържат към версията.

Новата власт в Дамаск междувременно смени страната си в спора. На 9 юли 2026 г. Изпълнителният съвет на OPCW възстанови с консенсус правата на Сирия, отнети през 2021 г. заради употребата на химическо оръжие от режима на Асад, след като новите власти допълниха своята декларация и осигуриха достъп на инспектори до многобройни подозрителни обекти. 6 дни по-късно Министерството на вътрешните работи обяви ареста на полковник Ахмед Хабиб Али, отговарял за складовете със зарин в 417-то поделение край Дамаск. Според ведомството той е надзиравал производството на около 20 бомби от по 250 кг, пълни със зарин и използвани при атаки през 2013 и 2017 г. До края на септември властите задържат 16 бивши пилоти и офицери от ВВС, обвинени в удари по населени места; част от тях са летели над Източна Гута, където се намира Дума. В обявените досега обвинения самото предградие не е назовано. Следващата проверка ще бъде дали сирийските разследващи органи ще стигнат до пилотите от Думайр и техните командири, които бяха посочени от OPCW още през 2023 г.

Пътуването до Европа бележи семейство Диаб в очите на съседите. „Казват, че сме лъгали заради режима. Днес хората ни наричат предатели, а ние просто се опитвахме да опазим семейството си“, разказва Рауа. Образът, който години наред носи тезата, че атака не е имало, е дете само на конферентна маса в Хага. Сега той има продължение: същото момче, на 19, в скромен апартамент в Дума, разказва как и от кого е било накарано да излъже.

Неофициални съобщения за осуетен атентат в Голямата джамия в Мека

🇸🇦🕋 Неофициални съобщения, постъпили преди броени минути, твърдят, че силите за сигурност са осуетили опит за самоубийствен атентат в района на Голямата джамия в Мека. Към момента обаче няма официално потвърждение, а наличните кадри сами по себе си не доказват наличие на взривно устройство или опит за детонация. Масджид ал-Харам е най-святото място в исляма; в центъра на комплекса се намира Кааба, към която мюсюлманите по света се обръщат по време на молитва.

Най-ранното съобщение, установено от Frontline Monitor, се появи малко преди полунощ местно време в Telegram канала на турския новинарски агрегатор Medya 3. В него се твърди, че „в Мека, вътре в Голямата джамия, човек, за когото се посочва, че се е опитал да се взриви, е бил обезвреден от силите за сигурност“. Каналът не посочва първоизточник. Към публикацията е приложен кратък запис с воден знак на Medya 3, но авторът и моментът на заснемане не са установени.

Табела в кадъра посочва Южния площад – част от външните мраморни пространства около сградата на джамията. Виждат се полицаи с жилетки с надпис Police и униформени в пустинен камуфлаж, които държат на земята мъж в бели дрехи. Наоколо има разпръснати чехли, а хора наблюдават зад метални заграждения. Втори, по-дълъг запис без воден знак, разпространен по-късно от други канали, показва паника в открито пространство: хора тичат, на пода остават чанти и обувки, а униформен служител притиска човек към земята. В нито един от двата записа не се виждат взрив, ранени, оръжие или взривно устройство.

Това е съществената граница на доказателството: кадрите подкрепят твърдението, че е имало намеса на силите за сигурност и смут сред присъстващите, но не позволяват да се заключи защо мъжът е задържан или че е подготвял атентат.

Версията стана още по-категорична при пренасянето ѝ към англоезични Telegram канали. Rerum Novarum, следван от около 166 000 души, съобщи 17 минути след Medya 3 за атентатор самоубиец, направил опит да се взриви „вътре в Кааба“, и допълни, че жилетката не е избухнала, позовавайки се на „местни съобщения“. Около десет минути по-късно Intel Slava, с приблизително 390 000 абонати, разпространи по-дългия запис с твърдение, че нападението е било осуетено „в молитвената зона на Кааба“. Публично достъпни саудитски източници, които да потвърдят тези конкретни твърдения, не бяха открити, а разпознаваемото място в един от записите е външният Южен площад, а не самата Кааба.

Паралелно с тези съобщения в социалните мрежи се споделя и старо видео от февруари 2017 г., представян отново като доказателство за актуален опит за атентат. Тогава саудитските сили задържат мъж край Кааба, след като излива бензин върху себе си и прави опит да се самозапали. AFP е проследявала същия клип при предишни вълни на дезинформация, а днес арабски сайт за проверка на фактите отново го идентифицира като стар кадър.

Към 00:20 часа местно време на 2 октомври нито водещите саудитски, нито международните медии бяха съобщили за потвърден опит за атентат в Масджид ал-Харам. Telegram каналите на Al Arabiya и Al-Hadath около полунощ предаваха реакции на нападението с дрон срещу подстанция в Медина, без да споменават инцидент в Мека. За сигурността в комплекса отговарят специализирани сили към Обществена сигурност на Саудитска Арабия, които охраняват хаджа и умрата – поклонението в Мека, което за разлика от хаджа може да се извършва през цялата година.

Голямата джамия неведнъж е била мишена на терористични заговори. На 23 юни 2017 г. Министерство на вътрешните работи на Саудитска Арабия съобщи, че е осуетило нападение срещу комплекса, подготвено от три клетки. Обкръжен в къща в квартал Аджяд ал-Масафи край джамията, заподозрян атентатор откри огън срещу силите за сигурност и се взриви. Сградата рухна, а 11 души бяха ранени.

В същото време историята на района показва защо първите версии трябва да се третират предпазливо. През февруари 2017 г. ранни публикации представиха опита за самозапалване край Кааба като опит да бъде опожарено светилището, преди полицията да уточни, че мъжът е излял бензина върху себе си. По-късно същото видео многократно беше връщано в обращение с нови и неверни описания.

Настоящият сигнал постъпва в период на повишено напрежение около свещените градове Мека и Медина. На 15 септември саудитската ПВО унищожи камикадзе дрон във въздушното пространство южно от Мека, преди той да навлезе над града. На 29 септември дрон удари трансформатор в електрическа подстанция, която захранва Джамията на Пророка в Медина. Водената от Саудитска Арабия коалиция приписва двете действия на Ансар Аллах, йеменското движение на хутите, които от своя страна отричат обвиненията.

Към момента няма назован официален източник, който да е потвърдил самоличността на задържания мъж, какво е носел, дали е имал взривно устройство и по каква причина силите за сигурност са го повалили на земята.

Рогозин учи студентите на МГИМО на метода, който приписва на НАТО

🇷🇺🗣️🇺🇸 Победа във войната се постига „преди всичко“ с дискредитиране на политическо ръководство и военно командване на противника. Това заяви Дмитрий Рогозин, бивш ръководител на „Роскосмос“ и руският сенатор, представящ окупираната Запорожка област, за първокурсници по международна журналистика в МГИМО към края на март 2024 г.

В същата лекция той внуши, че зад терористичното нападение в „Крокус Сити Хол“, извършено дни по-рано, стои „някой друг“, а не поелата отговорност „Ислямска държава“. Записът с дължина от 84 минути „Основи на психологическата война в медиите на воюващите страни“. Рогозин го публикува в своя канал в YouTube на 29 март 2024 г. На 8 април същата година руският опозиционен канал „Настоящее время“ готви репортаж за лекцията.

Московският държавен институт за международни отношения (МГИМО) към Министерството на външните работа – основната школа на руската дипломация. Пред студентите Рогозин разказва и за собствената си подготовка. По думите му във военната катедра на факултета по журналистика на Московския университет е получил специалност „офицер по психологическа война с владеене на чужди езици“. От 2008 до края на 2011 г. е постоянен представител на Русия при НАТО. Той настоява, че от октомври 2022 г. е на фронтовата линия като доброволец и пътува до Москва само за пленарни заседания на Съвета на федерацията, където е член на комисията по отбрана и сигурност.

Основната теза прозвучава малко след 20-ата минута. Според Рогозин, победата беше постигната, висшето ръководство на врага бъде представено пред собственото му население като неспособни хора, случайно се озовали на върха на властта, изпращащи сънародниците си „на сигурна смърт, на кланица“. Вторият похват е дискредитирането с обвинения в корупция. За целта, обяснява той, бяха използвани огромни количества дийпфейк – снимки, аудио и видео, фалшифицирани с AI. С тях трябва да се внуши, че даден представител на врага е „просто крадец и корупционер и затова не бива да се вярва“. Такъв метод се прилага „основно към най-известните сред народа на противника фигури“. Третият похват е сплашването с демонстрация на собствената сила и безкомпромисност на армията.

Рогозин не приписа тези методи като на изцяло руска практика. Поставя ги в рамките на „езика на войната“, за чийто съвременен застъпник посочва Джейми Шей – говорителя на НАТО по време на ударите по бивша Югославия през 1999 г. Лекторът каза, че е познавал лично. По думите му НАТО нарича бомбардировките „използване на авиацията“ или „въздушна кампания“, блокадата – „временно ограничаване на външните комуникации“, обиска – „проверка с цел недопускане на контрабанда на оръжие и наркотици“, а ареста – „задържане за установяване на самоличността“. Такива термини „използва НАТО, а сега вече и украинската страна“. Рогозин определя този език като задължително условие за всяко използване на въоръжена сила извън националната територия.

Шей реално води ежедневните брифинги на алианса през 78-те дни на въздушната кампания срещу режима на Милошевич, докато смекчаващият речник на военните говорители не е руско изобретение. Подборът на Рогозин обаче е едностранен: когато преминава към руските медии, той обсъжда замяната на тежки думи с по-безобидни, без да разглежда собствената страна като възможен източник на изфабрикувани обвинения.

Описанието на втория похват има ясен паралел с работата на руската мрежа за дезинформация Storm-1516, която Microsoft описва под това име през април 2024 г. Публикация на италианския проект Facta, споделена от Европейската обсерватория за дигитални медии (EDMO), обобщава разследвания, показващи офицер от Главното разузнавателно управление (ГРУ) като предполагаем финансист и координатор на мрежата. През 2023 г. тя тиражира измислена история, че украинският президент Володимир Зеленски е купил луксозни яхти с пари от западната помощ. През юли 2024 г. следва друга, че съпругата му е платила 4,5 млн. долара за Bugatti във Франция. Като доказателство е представена фалшива фактура. И при двата случая мишената е семейството на украинския президент, а предполагаемите доказателства са изфабрикувани. Сходството е в метода на дискредитиране; то само по себе си не установява връзка между Рогозин и мрежата.

За руските медии Рогозин признава употребата на евфемизми – думи, смекчаващи начина на възприемане на тежки събития. Те „се страхуват да кажат взрив“ и затова използват хлопок – „пукот“. Вместо за пожар съобщават за возгорание – „запалване“, а самолетна катастрофа, при която „всички са загинали“, описват като жёсткая посадка – „твърдо кацане“. Пресслужбите на ведомствата пък съобщиха, че нейният министър е дошъл на мястото „незабавно“, което според Рогозин „може да е и пет минути, и три часа, и половин ден“.

Рамката на цялото изложение е спомен от ученическите му години. Според разказа на Рогозин писателят Юлиан Семьонов, автор на „17 мига от пролетта“, поставил на първия ред 9 предварително инструктирани ученици, сред които бил и той.  участник не знаел правилата. Когато асистентът на режисьора минал пред тях за първи път, подготвените ученици го хвалели, а при второто минаване го хулели. Десетият се съгласил и с похвалите, и с хулите. По думите на Рогозин опитът бил повторен 5 пъти с различни участници. Изводът, който предлага на студентите, е, че „не всичко е такова, каквото изглежда“, и че никоя информация не бива да се приема на доверие, „дори подкрепена с документални кадри“.

Броени минути след това използва този пример, за да постави под съмнение обяснението за нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г. Първо уточнява, че не твърди, че събитията са се развивали така. По-късно пита дали Мосад не може да е провокира атака по „международен детско-юношески лагер“, за да отвърже ръцете на правителството на Израел. Описанието на мястото е неточно: провежда се музикален фестивал „Нова“, а освен него са нападнати и кибуци край границата с Газа. В отговор на въпроса Рогозин допуска версията за провокация на Мосад.

След това насочва същото разсъждение към „Крокус Сити Хол“. Нападението е извършено на 22 март 2024 г. в голямата концертна зала в Красногорск. Според по-късните справки на руското следствие, оповестени през юни 2025 г., загиналите са 149. Отговорност поема „Ислямска държава – Хорасан“, а разузнаването на САЩ също посочва групировката като извършител.

Рогозин представя западните съболезнования, в които се споменава „Ислямска държава“, като аналогия на поведението на предварително инструктираните ученици от разказа за Семьонов. „Защо всички казват, че го е направила ИДИЛ? Защото това са същите онези 9 души, включително и аз, които седяха на първия ред, а вие всички сте десетите“, обясни той. Според заключението му истинските организатори „изобщо не са ИДИЛ, а някой друг, а може би точно онези, които се опитват да отклонят вниманието ни“. Това внушение се прави към президента Владимир Путин, когато поставя въпроса защо според руската версия нападателите са се опитали да избягат към Украйна и кой ги е чакал там.

В отговор на въпрос за смъртно наказание Рогозин дава студентите да не вярват дори на самопризнания. Предлага изпълнението на смъртните присъди да се отлага с 5 години, за да има възможност за поправяне на съдебна грешка. В същото време подкрепя премахването на мораториума за тероризъм, за „измяна на Родината“ и корупция в особено големи размери при държавните поръчки за отбрана.

Лекцията е изнесена дни след като на 24 март заподозрените за нападението в „Крокус“ са били доведени в съда с видими следи от насилие – единият с превързано ухо, другият в инвалидна количка. Според Human Rights Watch служители на руската отбрана са изтезавали най-малко двама от тях, заснели са насилието и са споделили записите.

Рогозин разказва и за участието си в насочване на общественото внимание. По думите му в заложническа криза в театъра на Дубровка през октомври 2002 г. го извикали в 4:00 ч. сутринта в ефир на канал „Россия“, за да коментира щурма. Той обяснява поканата с това, че в президентската администрация дълго търсели човек, който „може да води аудиторията“. Докато специални части влизали в залата, той говорел за корени на международния тероризъм и, по собствените думи, „в известен смисъл отвличах вниманието“. Разказва, че за да не предизвика паника, демонстрирал увереност, спокойствие и убеждение, че службите са наясно – „знаят работата си“. Преди щурма във вентилационната система на театъра е пуснат газ с неясен състав. При операцията загиват 125 заложници, от които 10 деца, а други петима са разстреляни от нападателите.

Още през първата четвърт на лекцията Рогозин казва на студентите, че не изключва някои от тях сами да се заемат „със специална или военна пропаганда“ и затова трябва да овладеят напълно занаята. Малко преди края думите му са лишени от всякакви евфемизми: „Вие трябва да се научите да управлявате обществото“. Призовава ги да изучат себе си, за да прилагат тези техники към други хора и да контролират масите. Сам отбелязва, че това „вече не е журналистика, а по-скоро политика“.

В лекцията се преплитат дискредитация с изфабрикувани обвинения, сплашване, смекчаване на събития по езика и насочване на общественото мнение. Противоречието се изразява в начините, които самият Рогозин използва за съвета за критично отношение към информацията: аналогията с учениците на първия ред била заместила доказателства за организаторите на „Крокус“. Версията, че ударът не е била дело на „Ислямска държава“, е поднесена на студентите от човека, който според своя разказ някога е помагал на Семьонов да наложи предварително подготвено мнение.

Руската мрежа „Допелгангер“: от подкрепа за Нетаняху към атаки срещу него

🇷🇺🎭🇮🇱 Руската мрежа за влияние „Допелгангер“ е планирала да откъсне Израел от единната западна линия срещу Москва, представяйки се за израелски десни ционисти и защитавайки правителството на Бенямин Нетаняху. От лятото на 2025 г. обаче тя започва да атакува израелския премиер от името на неговите съперници. Смяната на привидната политическа принадлежност обаче не значи промяна на целта, записана в собствените ѝ документи: повече израелци да подкрепят руската агресия срещу Украйна. Парламентарните избори в Израел са насрочени за 27 октомври, а държавният контрольор е заключил, че страната не е подготвена да се защитава от чуждо влияние в интернет.

Планът за Израел е сред документите, приложени към клетвената декларация, с която на 4 септември 2024 г. ФБР поиска изземване на 32 интернет домейна, използвани от същата операция. Според агента, положил клетвата, операцията действа от 2022 г. „под ръководството и контрола на Администрацията на президента на Русия“, и по-конкретно на нейния първи заместник-ръководител Сергей Кириенко.

Като изпълнители са изброени 3 руски организации: „Агенция за социално проектиране“ на политическия технолог Иля Гамбашидзе, автономната нестопанска организация „Диалог“ и „Структура“. Декларацията на ФБР представя основанията за изземването, но не е съдебна присъда. Министерство на финансите на САЩ още през март 2024 г. наложи санкции на 2 от 3-те организации и техните основатели с идентични мотиви: че действат по директни указания от Кремъл.

Документът е озаглавен „Проект за комплексна информационна работа в държавата Израел (а също така с еврейската общност в САЩ)“. Към декларацията са приложени както руският оригинал, така и негов превод. Целта е формулирана недвусмислено: Израел да бъде „изтръгнат от общозападния антируски дневен ред“ и да се наложи обществената нагласа, че както помощта за Украйна, така и действията на Запада, описвани като ескалация на конфликта, са неприемливи. Ключовият показател за успешна кампания е „увеличаването на броя граждани на Израел, които подкрепят Русия в борбата с нацизма“.

Като основен инструмент е предвиден триезичен онлайн проект на руски, иврит и английски, насочен „към еврейските общности по целия свят, преди всичко в Израел и САЩ“. Официалната му идеология трябва да е описваният в документа като „умерено религиозен ционизъм на светските евреи“, близък до платформите на „Ликуд“ и „Религиозен ционизъм“.

Важна част от тази линия е паметта за Холокоста, използвана като оръжие срещу Киев. Планът предвижда да се напомня кой е избивал евреи в Украйна, Беларус, Полша и Русия, като сам предлага отговора на това: последователите на Степан Бандера и украинските националисти, чийто наследник се явява съвременната украинска държава. Прикритието на проекта е, че е създаден и се поддържа от израелски активисти, които работят безкористно, част от които предпочитат да останат анонимни.

Американското направление е записано в същия документ. Авторите приемат за очевидна необходимостта „да се подкрепи законното дясно правителство на Израел срещу левите“. Според тях въздействието върху израелското обществено мнение би могло да повлияе и на еврейските избиратели в САЩ преди изборите за президент през 2024 г.

Производството на съдържание е разпределено в дневни норми: 4 текста за портала и сайтовете двойници на действителни издания, 20 публикации в социалните мрежи, 300 коментара и 3 мема и карикатури. Към тях се добавят 3 видеоклипа седмично. Сред 10-те звена на екипа има и „група за креатив“, натоварена да създава „собствени информационни поводи (фейкове)“.

Друг документ, също приложен към декларацията, показва как трябва да изглежда тази работа на практика. След текст с тезата, че „САЩ мамят Израел“, е поставена задача да бъде написан коментар до 200 символа дължина „от името на обикновен израелтянин“. Описаната перспектива трябва да го озадачава, но да не му изглежда особено страшна и дори да му се струва, че има своите предимства.

За разпространението операцията е използвала и копия на реални медии. Сред тях е forward[.]pw – двойник на американското еврейско издание Forward. Сървърът, на който е хостван сайта, е бил нает на 18 май 2023 г. след заплащане с криптовалута.

Втората група доказателства произлиза от изтекъл вътрешен архив на SDA: хиляди писма, планове и готови фалшиви материали, до които получават достъп Süddeutsche Zeitung, NDR, WDR и естонското издание Delfi. Израелската част от архива е анализирана обстойно на 16 септември 2024 г. от центъра за разследваща журналистика „Шомрим“.

Според архива агенцията е произвеждала по 50 карикатури за Израел месечно и около 20 фалшиви статии, предназначени за публикуване в сайтове двойници. Плановете включват офис в Тел Авив с годишен бюджет от 1,2 млн. долара и партия на рускоговорящите, която да спечели „3 или 4 места в Кнесета“. Предвидени са също листовки в синагогите и провокативни графити в арабски квартали. Заявената цел е поне половината от израелците да застанат на страната на Москва и да няма парламентарно представена партия в Кнесета, която да подкрепя военната помощ за Украйна.

Същият архив разкрива послания, които не могат да бъдат вместени в една последователна идеологическа кампания. На иврит агенцията се представя за ционистка десница. На арабски тиражира статия, обръщаща се към „всички вярващи, живеещи под окупация“ и говори за „искрата, която ще разпали освободителната ни война“. В Турция тиражира тезата, че „Израел е враг на всички мюсюлмани“.

„Шомрим“ описва и антисемитско съдържание, споделяно извън Израел, с цел да влоши отношенията му с ключови държави. Позицията се адаптира спрямо целевата аудитория; непроменена остава насочеността срещу Украйна.

Следващият етап на кампанията се очертава през 2025 г. Полковникът от резерва Даниел Раков, сътрудник в Йерусалимския институт за стратегия и сигурност (JISS), публикува на 24 ноември 2025 г. анализ, според който от 31 юли същата година кампанията на „Допелгангер“ във Facebook на иврит атакува лично Нетаняху и отправя призиви за неговото отстраняване.

От 70 публикации, до които Раков е имал достъп за разглеждания период, 56 са насочени срещу премиера. Общият брой на публикациите е скочил с около 70% спрямо предходния съпоставим период. Променен е и гласът на кампанията. До юли мрежата публикува като поддръжници на кабинета или от името на „средния израелтянин“. След това започва да се представя за противници на Нетаняху, с обвинения за предателство, изоставяне на заложниците и удължаване на войната, за да запази поста си.

Засега Раков оценява отзвука като слаб. По негова груба сметка платена публикация с 200 долара бюджет – обичайната сума, която „Допелгангер“ влага – достига от няколко хиляди до десетки хиляди прегледа за целия период. Работата по израелското направление изглежда се извършва от екип от няколко души, като месечните разходи вероятно не надхвърлят десетки хиляди долари.

Раков допуска две обяснения за този обрат: подготовка за изборите или обичайното за подобни операции разпалване на раздори в западните общества. Документите от 2023 г. не решават въпроса, но показват, че подкрепата за Нетаняху е била обвързана с позицията му по отношение на Украйна. След 7 октомври 2023 г. тя препоръчва да се възхваляват „мъдростта и прозорливостта“ на израелския премиер, че решава да не продаде системата за противоракетна отбрана „Железен купол“ на Украйна. Показателят за успех в плана обаче никога не е бил политическото оцеляване на Нетаняху, а броят на израелците, подкрепящи Русия във войната ѝ срещу Украйна.

Според официална оценка на държавния контрольор Израел не е готов за подобен вид кампании. На 7 юли 2026 г. Матаняху Енглман посочи, че готовността на страната е „като цяло недостатъчна“. 9 години откакто държавата идентифицира заплахата, все още не съществува национална политика за справяне с нея и нито една институция не ръководи общия отговор.

Службата за сигурност „Шин Бет“ е започнала подготовка за изборите едва през януари, докато работата на Съвета за национална сигурност по същата тема е била преустановена до август 2025 г. Изследване на израелската организация FakeReporter и университета „Брандайс“, цитирано на 1 август 2026 г. в материал на Ynet, установява най-малко 46 мрежи за чуждо влияние в Израел. Около 10% от тях са свързани с Русия, а 25% – с Иран.

„Допелгангер“ вероятно ще остане активна на иврит поне до парламентарните избори в Израел, насрочени за 27 октомври 2026 г. Мрежата преживя санкциите от март 2024 г. и изземването на нейните домейни, без да изостави своето израелско направление.

Хипотезата за изборна намеса би била подкрепена от рязко покачване в платените публикации от името на опозицията през последните седмици преди изборите. Появата на предвидените още през 2023 г. листовки в синагогите и графити в арабските квартали би потвърдила, че мрежата има за цел да напусне пределите на интернет, но не непременно че е насочена само към изборите. Ако нейната интензивност и посланията ѝ не претърпят съществена променя, това би отслабило, без да изключи, изборната хипотеза и би се вписало по-добре във алтернативното обяснение на Раков: че има за цел преди всичко да задълбочава вътрешните разделения, без да залага на определен победител.

Полша извади от Балтийско море непокътнат руски дрон „Гербера“

🇵🇱🛩 Хидрографска моторница, управлявана от Военноморските сили на Полша, извади руски дрон от крайбрежните води до плажа на Русиново до Ярославец, а резултатът от предварителни огледи сочи, че става дума за нов вариант на дрона „Гербера“. Находката беше направена на 14 септември, за нея съобщи вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш, който я описа в ефира на TVN24 като по-напреднала от всичко, което службите на страната са имали шанса да анализират досега.

Дронът е бил забелязан от екипажа на моторницата при преход в района, след което е изваден от водата и положен на брега, каза подполковник Яцек Горишевски, говорител на Оперативно командване на видовете въоръжени сили. Мястото се намира в Западнопоморско войводство, на около 40 км от Слупск. Към плажа бяха изпратени полиция, военна жандармерия и сапьорски патрул, а корпусът беше отцепен и подготвен за транспортиране.

Във вторник сутринта говорителят на коменданта на Военната жандармерия подполковник Дариуш Розкош обяви първите резултати: химиците не са установили радиоактивна опасност, нито химическо заразяване. Проверката продължава за пиротехнически вещества, т.е. дали все още корпусът носи взривно вещество.

Именно недетонирал заряд прави находката необичайна. Според сведения на Артур Мленда от TVN24 при Русиново става въпрос за разузнавателната версия на „Гербера“ със самоунищожителен заряд, който не се е задействал. Самоликвидацията е механизмът, с който производителят се пази точно от този изход: дрон, паднал извън обсега на собствените сили, трябва да изгори електрониката си, преди чужд специалист да я види. Тук това не се е случило и Варшава разполага с почти непокътнат образец, която според министъра Косиняк-Камиш може да представлява находка от ключово значение за анализиращите служби, сред които Службата за военно контраразузнаване.

Състоянието на корпуса е онова, което отличава случая. Прехватът и ударът в земята оставят фрагменти, от които конструкцията може отчасти да бъде възстановена, докато тук предметът е излязъл от водата съвсем цял и позволява да бъде разчетено не само устройството, но и произходът на отделните части. Това от своя страна има пряко санкционно приложение: серийните номера на чиповете и модемите водят към конкретни доставчици и към маршрутите, по които компонентите стигат до завода.

„Гербера“ е произвеждан от 2024 г. в предприятието в Елабуга, Република Татарстан, и остава най-евтиното руско ударно средство: вътрешна рамка от шперплат под обшивка от стиропор, двигател с вътрешно горене и тласкащо витло, обща себестойност от около 10 000 долара. Дължината е 2 метра, размахът на крилото е 2,5 метра. Формата повтаря скъсеното делта-крило на „Геран-2“, руската версия на иранския „Шахед-136“, за да даде на радара същия отпечатък. Пуснат в рояк, евтиният му корпус принуждава украинската ПВО да изразходва скъп прехващач или да се разкрие, докато по-тежките дронове вървят към целта си.

Изделието се произвежда в три конфигурации: примамка, разузнавач и ударна версия с малък заряд. Точно тук се крие стойността на целия екземпляр. По данни на украинското военно разузнаване конфигурацията за разузнавателни мисии носи стабилизирана камера Topotek и мрежов модем на Xingkay, който свързва няколко дрона в обща мрежа, позволявайки им да си ретранслират сигнала от оператора – решение, което ги превръща в много по-устойчиви на заглушаване. Камерата и модемът струват заедно около 8500 долара – почти колкото оценената себестойност на целия дрон.

Какво точно отличава извадения при Русиново корпус, Варшава не е казала. Косиняк-Камиш се задържа на версията за нов модел „Гербера“ и препоръча „изключителна предпазливост в коментарите и анализите“; канцеларията на премиера Туск посочи разлики в конструкцията на корпуса, без да ги уточни. От средата на август украински сведения описват по-едра разновидност под името „Гербера-2“: полезен товар между 20 и 30 кг срещу 5 кг за базовия вариант. Към това се добавят резервоар от 63 литра и по-мощен двигател. Тези данни идват от разбор на отломки в Украйна и не са потвърдени от полските власти. Ако техническият доклад ги срещне в корпуса при Ярославец, разликата няма да е козметична: заряд от такъв порядък прави „Гербера“ от примамка в средство за нанасяне на удари. Според същия анализ именно това е замисълът, а производството на „Геран-2“ се пренасочва към реактивния вариант „Геран-4“.

Мащабът, в който се произвежда този дрон, обяснява защо промяната в него тежи. Руският военен експерт Алексей Потапов заяви пред ТАСС през август, че серийните номера говорят за преминат праг от 100 000 произведени единици. Собствената му оценка в средата на 2025 г. е била между 15 000 и 20 000. Всичко това идва от руски анализатор, т.е. заинтересована страна, като не подлежи на независимо потвърждение, но подобен порядък би означавал, че всяко подобрение на конструкцията се тиражира бързо и то в големи количества.

По какъв път корпусът е стигнал до балтийското крайбрежие на Полша, остава неясно. Горишевски изрази предположение, че дронът най-вероятно е дрейфувал от международни води към териториалните води на Полша. В подкрепа на това той се позова на факта, че от 30 юли Варшава не е регистрирала нарушения на въздушното си пространство. Косиняк-Камиш добави, че Русия го е изгубила най-вероятно при изпитания или маневри над Балтийско море, и подчерта, че към момента нищо не сочи дронът да е бил насочен към Полша.

Паралелно със самата находка се разви и втори сюжет. Скоро след изявлението на ведомството в мрежата тръгнаха две снимки, представени като кадри на извадената находка. На автентичната опашката носи жълт знак „5+0“; на другата знаците са бели, а номерът е „540“. Второто изображение е генерирано с изкуствен интелект, заяви Горишевски пред PAP, а анализ на инструмента Hive Moderation дава 83,5% вероятност това да е така. Канцеларията на премиера Туск отправи призив за сравнение между двете снимки, но дотогава фалшификатът вече беше навлязъл в публикации на една част от медиите – с два-три часа преднина пред опровержението.

Официалната версия на полската държава има конкретен факт в полза на собствената си версия: радарите не са засичали нарушения от края на юли, а корпус от шперплат и стиропор може да плава продължително време на повърхността, движейки се по течението. Друго обяснение, че дронът е бил изпратен съзнателно към бреговете на НАТО, но няма собствена доказателствена следа – няма запис на полет, нито е установена характерна траектория. Затова дрейфът остава много вероятното обяснение за появата му при Русиново, а тежестта на случая лежи другаде: не в начина, по който е дошъл, а в това какво ще покаже разглобяването.

Проверката е конкретна и предстои скоро. Потвърждение за най-тежкия прочит би бил технически доклад, който открие в корпуса резервоар от 63 литра и бойна глава от около 20 кг, т.е. ударна, а не разузнавателна конфигурация. Обратният сценарий е стандартна „Гербера“ с камера и мрежов модем, изгубила навигация над Балтийско море. Дотогава Полша има достъп до онова, което самоунищожението е трябвало да отнеме: непокътнатия чертеж на дрона.

Билецки записа обръщение от Святогорск, който Путин обяви за превзет

🇺🇦🎥 Бригаден генерал Андрий Билецки застана в центъра на Святогорск и посочи подразделението, което контролира града – 60-а отделна механизирана бригада към Трети армейски корпус на ВСУ, начело със сами него. В кадъра се вижда Успенската лавра, манастир на Украинската православна църква (Московска патриаршия) на високия бряг на река Северски Донец. Разпознаваемият ѝ силует позволява мястото на заснемане да бъде установено визуално. Шест дни по-рано руският президент Владимир Путин обяви, че същият град е преминал под руски контрол.

„Обръщам се към руското военно и военно-политическо ръководство. Свалете клоунските носове и шарени перуки. Не изглеждайте като глупаци. 60-а механизирана бригада на Трети армейски корпус контролира изцяло града. Фактически това е наша тилова зона“, заявява Билецки на видеото, публикувано в канала на корпуса.

Изявлението, което Билецки опровергава, беше направено на 1 септември в Бишкек, Киргизстан, след края на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество. Пред журналисти Путин изброи 14 населени места, за които твърди, че са преминали под руски контрол през изминалия месец, и включи „освободения“ Святогорск към тях. В същото изказване той посочи, че настъпващите руски сили се намират на между 1,5 и 4 км от Краматорск, Славянск и Дружкивка. По време на същото посещение Путин определи като „призив към държавен тероризъм“ предупреждението на украинския президент Володимир Зеленски, че руското небе става опасно за гражданската авиация.

Ключови елементи от тези твърдения обаче не издържаха на елементарна проверка – включително спрямо руската система за отчитане на териториалния контрол. Ежедневните оперативни сводки от Министерство на отбраната в Москва не са съобщавали за превземането на Святогорск нито в деня на изявлението, нито след него. Руски военни канали, които обичайно споделят докладите на ведомството, директно отхвърлиха твърдението на върховния главнокомандващ: „Това е просто лъжа.“ Според актуалната карта на DeepState, най-близките руски позиции се намират на около 9,5 км от Святогорск, а разстоянието, което дели руските войски от Краматорск и Славянск, е около 12 км – поне 3 пъти над горната граница, заявена от Путин. Нещо повече, фронтовата линия в този участък не е претърпяла почти никакви изменения в последните месеци.

Най-нагледното опровержение обаче дойде не от карта, а от заснети на терен видеокадри. На 2 септември военният кореспондент на „Донбас.Реалии“ Серхий Горбатенко влезе в Святогорск и засне улиците му. На кадрите се виждат украински знамена, работещи магазини и местни жители, като не се забелязват никакви руски военнослужещи или знамена. Шефът на Донецката областна военна администрация Вадим Филашкин коментира, че няколко кадъра от Святогорск са били достатъчни, за да се изпари поредното „постижение“ на Кремъл. Началникът на градската военна администрация Володимир Рибалкин също потвърди, че градът остава твърдо под украински контрол.

Записът на Билецки е най-силният публичен елемент в тази верига, тъй като включва четири компонента на проверимост, които липсват в изявлението от Бишкек. Той идва от офицер с име, чин и конкретна длъжност, а не от анонимна сводка. Посочва конкретна армейска част, която носи отговорност за твърдението. Заснет е на място, разпознаваемо по силуета на лаврата и следователно подлежащо на визуална проверка. Освен това е публикуван на конкретна дата, което прави твърдението подлежащо на потвърждение и във времето: ако обстановката се промени, записът ще остане свързан с тази дата, а името на командира – с казаното в него.

Подобен модел не е нов, но този път посоката е обърната. През август руското министерство на отбраната на два пъти обяви за превзети населени места в Сумска област, за които по-късно става ясно, че остават в украински ръце – Новокостянтинивка на 25 август, опровергана още същия ден от групировката „Курск“, и Писаривка на следващия ден. Тогава твърдението тръгна от ведомството, а войските на терен го отрекоха. Сега то идва от върховния главнокомандващ, докато Министерството на отбраната мълчи: ежедневните му сводки не потвърдиха нито превземането на Святогорск, нито предполагаемото приближаване до ключовия „крепостен пояс“ – градската агломерация на Краматорск, Славянск и Дружковка.

Украинската страна предлага и обяснение за изявлението. Ръководителят на управлението за комуникация на групировка „Обединени сили“ на ВСУ Виктор Трегубов го определи като измислица, свързана с края на лятната кампания. Според него сроковете за постигане на поставените цели са изтичали в края на лятото и отчетът е трябвало да покаже резултат по всички направления. Тази интерпретация се вписва в оценката на The Economist от края на август, според която Путин е избрал ескалация, вместо да признае, че лятото не е донесло очакваната промяна на фронта.

Оперативната ситуация дава обяснение и защо отговорът идва именно от Трети армейски корпус. Той пое участъка Борова–Лиман през юни 2025 г. и към днешна дата отговаря за над 150 км фронтова линия, която според Билецки възлиза на около 1/8 от цялата линия на съприкосновение и най-дългият участък, поверен на украински корпус. Под негово командване са 53-а, 60-а и 63-а механизирана бригада. Към юни, когато корпусът навърши една година в реални бойни условия, украинското командване му приписа спирането на настъплението на три руски армии и над 34 000 руски загуби в жива сила. През март 2026 г. опит за пробив към Лиман беше занулен след интензивни сражения, продължили 4 часа. По оценка на The Independent от май корпусът вече не само се отбранява, а изтласква противника назад в части от своя сектор, обхващащи 12,5% от поверения му участък. Военният журналист Богдан Мирошников посочва, че през последните три месеца линията на съприкосновение на лиманското направление се е отдалечила от Святогорск, а не се е приближила към него.

Святогорск се намира на река Северски Донец, около 35 км северно от Славянск, и контролира северния подстъп към агломерацията Славянск–Краматорскм ядро на последния голям укрепен пояс, който Украйна държи в Донбас. Оттук идва и тежестта на думата „Святогорск“ в изречението, произнесено в Бишкек. Ако градът наистина е превзет, разстоянието до укрепения пояс би се свило рязко и това би подкрепило тезата, че руската лятна кампания е постигнала значим оперативен резултат.

Според Институт за изследване на войната (ISW) към края на август под руска окупация се намират 79,89% от Донецка област, а според изчисленията на DeepState руският териториален прираст през юли е 36 кв.км. Тези показатели сами по себе си не биха могли да изключат локално настъпление срещу даден град, но не подкрепят картина на широк оперативен пробив до непосредствените подстъпи на Краматорск.

Терминът „тилова зона“, използван от Белицки, също се нуждае от уточнение. В чисто военен смисъл това е пространството зад непосредствения боен ред, което се използва за логистика, придвижване и ротация на подразделения, но в условията на съвременната война то не е синоним на безопасна зона. В Святогорската градска община живеят 1087 цивилни, а градът остава без ток, водоснабдяване, аптека и болница. Кадрите на Горбатенко показват хора, приспособили своето ежедневие към постоянна заплаха за живота от дронове и артилерийски обстрел. Самият Билецки уточнява в записа, че местното население може да се придвижва без сериозни трудности, но бронежилетката остава силно препоръчителна.

В лаврата продължават да живеят монаси и миряни, които отказаха да я напуснат. Руската страна използва принадлежността на манастира към Московската патриаршия като част от своята пропагандна реторика за неговото „освобождение“, но обителта беше поразена от руски обстрел още през първото лято на войната. На 1 юни 2022 г. снаряди паднаха върху братските корпуси и убиха трима от обитателите на лаврата, сред които беше архимандрит Галактион и монахинята Варвара; още един монах по-късно почина от раните си. Три дни по-късно до основи изгоря дървеният храм на скита на Вси светии – най-разпознаваемата сграда на обителта след пещерните ѝ църкви.

Святогорск беше окупиран през юни 2022 г. и освободен на 12 септември същата година при светкавичната контраофанзива на украинските сили в Харковска и Донецка област. След тончо 5 дни, на 12 септември, се навършват 4 години от неговото освобождение – период, през който градът беше обстрелван, обезлюден и лишен от голяма част от инфраструктурата си, но въпреки всичко продължава да удържа на непрекъснатия руски натиск.

Мадрид приписва дезинформацията за Сеута на руски и израелски мрежи

🇪🇸📡 Испанският премиер Педро Санчес заяви, че мрежи, свързани с Русия и Израел, са тиражирали неверни твърдения по време на масовото нахлуване на мигранти при Сеута в края на юли. В интервю за радио Cadena SER той се позова на анализ на Европейската служба за външна дейност: „След 30 и 31 юли се разпространиха слухове и дезинформация в социални мрежи, свързани с Русия и Израел, и с един ултрадесен интернационал, който винаги използва миграцията, за да напада Испания и Европа и да ги разделя.“ Според него Русия и Израел са използвали кризата, за да го атакуват заради позициите му по войните в Украйна и Газа.

Израелският външен министър Гидеон Саар отговори часове по-късно с публикация в X. Санчес „отново излъга, обвинявайки по изумителен начин Израел, че тиражира подвеждаща информация за събитията в Сеута“, написа Саар и определи твърдението като безочлива лъжа. Разпространяването на клеветнически измислици няма да отклони вниманието, добави той. Външното министерство на Израел, руското посолство в Мадрид и самата Европейска служба за външна дейност не отговориха на запитвания на Reuters.

Кризата, за която става дума, е безпрецедентна по мащаб. В нощта на 30 срещу 31 юли над 72 000 души влязоха в Сеута от Мароко – преобладаващо с плуване около вълноломите при Тарахал и Бензу, а част от тях с надуваеми средства и малки лодки. Анклавът заема едва 18 кв. км. Правителственият делегат в Сеута Мигел Анхел Перес Триано посочи официален брой от 72 жертви; Асоциация за правата на човека в Мароко говори за близо 130 жертви и десетки изчезнали. Огромната част от влезлите се върнаха или бяха върнати в Мароко в рамките на дни, но притокът не спря и през август: на 24 август мароканските сили разпръснаха ново струпване при Бени Ансар, а Рабат задържа 111 души на път към Сеута. Оценките за оставащите в анклава варират между 3500 и 10 000 в зависимост от източника. Мадрид отпусна още 168 млн. евро.

Непосредственият катализатор за движението е установен както от испанските, така и от мароканските власти. На 8 юли Върховният съд на Испания се произнесе, че т. нар. горещи връщания не се прилагат за пристигащите по море. В платформите това правно решение беше опростено и изкривено до твърдението, че Испания е отворила границата и всеки, който влезе с плуване, не може да бъде върнат. Видеа в TikTok, Instagram и WhatsApp представяха Сеута като лесно достъпна. Мароканското министерство на вътрешните работи посочи сред причините за вълната „тенденциозното използване на дигиталното пространство“ и „погрешните тълкувания на правни и административни данни“.

Три седмици преди изказването на Санчес групата за борба с дезинформацията 411 публикува свой анализ на около 4,5 млн. онлайн публикации. Според него акаунти, свързани с руската армия, представят случая като координирано „нападение“ и внушават съучастие на испанските власти. Като изходна точка е посочен „Рибар“ – руски мозъчен тръст, свързан с руското разузнаване, след което съдържанието се споделя през препредаващи акаунти от мрежата „Правда“, която пренася кремълски послания в десетки страни. Всички материали са възпроизведени на 7 езика и събират над 720 000 гледания за 6 часа на 1 август. Една част от публикациите включват ислямофобски и антисемитски конспиративни теории, допълват от 411.

Нед Мендес, водещ изследовател в групата, съпоставя случая с май 2021 г. Тогава 8000 души влязоха по същия маршрут: тогава неверните твърдения са се споделяли значително по-бавно. Той описва механизма като силно специализирана и организирана „информационна магистрала“, по която подбрано съдържание получава степен на усилване, недостъпна за останалото. Изводът на групата е, че структурата за споделяне е съществувала предварително и остава готова да бъде задействана при следващ граничен инцидент.

Израелската част от обвинението стъпва на друго. Анализът на службата не е публикуван и съдържанието е известно само от думите на Санчес. Самата служба не го коментира. Докладът на 411 не приписва участие на израелски мрежи. Напротив, той отчита антисемитски конспиративни теории в споделяното съдържание – т.е. твърдения, насочени срещу Израел.

Правителството говори по темата от седмица. На 28 август министърът на външните работи Хосе Мануел Албарес приписа кризата на безпрецедентното споделяне на лъжи и слухове в социалните мрежи и посочи поименно собственика на X Илон Мъск сред „ултраконсервативните мега-инфлуенсъри“, наред с „руските мрежи за дезинформация“ и „реакционния интернационал“. По данни на ведомството му над половината от публикациите за Сеута в X през първите дни идват от територията на САЩ.

Санчес изрично изключи участие на Мароко. „Няма никаква информация, която да сочи Мароко“, заяви той, позовавайки се на силите за сигурност, Националния разузнавателен център (CNI) и партньорските служби. Публикувани сведения за оценки на испанските служби обаче сочат по-различна картина. Според доклади на разузнаването, цитирани от The Objective и La Tercera, Рабат не е планирал вълната, но я е допуснал и се е възползвал от нея, а наблюдението от мароканска страна е било сведено до минимум заради празника на Трона. Гвардейци, разположени на кея Тарахал, описват мароканската жандармерия като бездействаща, докато стотици хора преминават покрай нея.

Спор има и около предварителните предупреждения. Центърът за разузнаване на въоръжените сили (Cifas) е изпратил 3 дни преди събитието бележка, в която опит за масово преминаване на празника на Трона бил определен като силно вероятен. По данни на ABC гражданската служба е съобщила на 29 юли и за 180 000 души, заявили намерение да влязат. Министърът на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка отрича да е получаван такъв доклад.

Разликата между обвинението срещу Русия и това срещу Израел не е толкова в тежестта на твърденията, колкото в степента, в която те могат да бъдат независимо проверени. За руската следа има наличен анализ с назовани канали, измерена аудитория и датиран пик на споделянето. За израелската има позоваване на предполагаем документ, който – ако такъв изобщо съществува – никой извън кабинета не е виждал. Когато двете обвинения се поднасят с еднаква категоричност, има риск недоказаната част да подкопае доверието в тази, за която има публично достъпни и проверени данни – именно тази, върху която Санчез иска отговор от Европа.

Тази рамка има и вътрешна политическа функция. Тя измества фокуса от самото преминаване и реакцията на кабинета към външната намеса в момент, когато Испания понася последиците и вътре в ЕС: Италия спря шенгенския режим с нея от 31 юли, Франция засили проверките по сухопътната граница и 22 страни-членки подписаха общо писмо в подкрепа на позицията на премиера Джорджа Мелони. Двете обяснения обаче не се изключват. Съдебното решение от 8 юли, изкривено в онлайн публикации, реално е задвижило десетки хиляди души, а руските акаунти усилиха разказа за „щурм“. Едновременно с това охраната от мароканска страна беше разредена и предупреждението от 29 юли не доведе до действие. Информационният ефект и провалът на границата следователно не са взаимно изключващи се версии, а различни измерения на едно и също събитие.

Знамето на посолството в Москва не е свалено заради дипломатическа криза.

🇷🇺🏛️ Американското знаме над посолството на САЩ в Москва ще бъде спуснато наполовина до залез на 1 септември по силата на прокламация на президента Доналд Тръмп в памет на кънтри певицата Доли Партън, която почина на 25 август на 80-годишна възраст. Документът, публикуван от Белия дом на същия ден, разпорежда траурният режим да се прилага „във всички посолства, легации, консулски служби и други обекти на САЩ в чужбина, включително всички военни обекти, кораби и бази“. Така мисията в Болшой Девятински переулок е обхваната от наредбата заедно с държавните и дипломатически обекти от Отава до Канбера. Въпреки онлайн спекулациите, решението няма връзка със състоянието на двустранните отношения между Вашингтон и Москва.

Съвпадението във времето обаче се оказа достатъчно, за да породи такива. В 23:49 ч. московско време на 25 август руски акаунт в X обяви, че посолството е свалило американското знаме и отбеляза, че „причините засега са неизвестни“. Пет часа по-рано от летище Внуково беше излетял американски военно-транспортен Boeing C-17A Globemaster III – самолетът, с който според американски медии на същата сутрин е пристигнал в Москва директорът на ЦРУ Джон Ратклиф. За броени часове двете наблюдения бяха свързани и породиха множество тълкувания за предполагаема връзка между визитата и свалянето на знамето.

Пълното сваляне на национален флаг от посолство наистина може да носи ясно дипломатическо послание. В Каракас това се случи през март 2019 г. при закриването на мисията, след като Венесуела взе решение да прекрати дипломатически отношения със САЩ през януари; в Кабул – през август 2021 г., при евакуацията на посолството след падането на града в ръцете на талибаните. Нито един от посочените случаи обаче не е подходяща аналогия за Москва. Самото отсъствие на знамето около полунощ не изисква обяснение извън обичайния дневен режим.

На 25 август слънцето в Москва залезе около 19:44 ч. Кодексът за американското знаме предвижда то да се вее на открити неподвижни мачти от изгрев до залез слънце, освен ако не е осветено през тъмната част от денонощието. В края на деня знаме, спуснато наполовина, първо се издига за кратко до върха на мачтата и едва след това се сваля напълно. Тръмп обяви начало на траурния режим в 18:00 ч. местно време – 01:00 ч. на 26 август в Москва. Ако знамето реално е липсвало в 23:49 ч. то най-естественото обяснение е, че вече е било нощ и то е било свалено съгласно установената практика.

Визитата на Ратклиф е първата известна на директор на ЦРУ в Русия от началото на пълномащабната война и пътуването на най-висшия представител на администрацията на Тръмп до руската столица от началото на годината. Самолетът излетя от съвместна база „Андрюс“ в неделя следобед, извърши междинно кацане в Рига и пристигна на летище Внуково около 10:04 ч. местно време във вторник. Обратно към Латвия той пое в около 18:30 ч. Скоро след кацането в Москва беше заснет дипломатически кортеж с американски номера и полицейски ескорт, но автентичността и контекстът на кадрите не бяха независимо потвърдени.

Кремъл заяви, че не разполага с информация за полета, а до края на седмицата не са планирани срещи с американски представители. В същото време Путин отмени планирано за 25 август мащабно събитие, без да бъде обявена връзка между промяната в графика и въпросното посещение. С кого конкретно е говорил Ратклиф, остава неизвестно. Пътуването беше установено първоначално с данни от платформи за следене на полети и публикации, позоваващи се на анонимни официални лица от САЩ, преди да получи официално публично потвърждение.

Контактите между ЦРУ и Службата за външно разузнаване на Руската федерация са сред малкото запазени канали на пряка комуникация между двете страни. По-рано ръководителят на СВР Сергей Наришкин заяви публично своята готовност да се срещне с американския си колега, но няма официално потвърждение, че такава среща се е състояла при сегашното посещение.

Единствената публично известна мярка, свързана директно с пътуването, засяга Украйна. Според сведения, позоваващи се на осведомени източници, Вашингтон е отправил молба за спиране на далекобойните удари с дронове и ракети по Москва, Санкт Петербург и северните области между 24 и 26 август – период, който отговаря престоят на Ратклиф. Твърди се, че молбата е отправена предварително и приета от украинската страна, но договорката няма официално потвърждение.

До залез на 1 септември американското знаме трябва да бъде спускано наполовина над всички посочени в прокламацията мисии и държавни обекти, включително над посолството в Болшой Девятински переулок. При обичайния дневен режим то се издига сутрин, а вечер се сваля след предвидената церемония. Затова нови нощни снимки на празната мачта в Москва сами по себе си няма да свидетелстват за дипломатическа криза, а за изпълнение на траурно разпореждане в памет на легендарната кънтри певица Доли Партън.