Украйна остави пристанището на Мариупол без ток и притисна сухопътния коридор към Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове нанесоха тази сутрин масиран удар по пристанището на окупирания Мариупол, съобщиха Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна. Зад привидно локалния епизод обаче прозира методична кампания: вместо единичен удар, това е поредния епизод в системния натиск за разглобяване на логистичния гръбнак, по който руската армия захранва целия южен фронт по крайбрежието на Азовско море.

По данни на СБС операцията е била проведена съвместно с 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“, както и местната дирекция на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Донецка и Луганска области и Центъра за специални операции „А“ – звеното, познато като „Алфа“. Съобщава се, че пристанището е служило на руската армия за логистика, както и за незаконен износ на заграбено украинско зърно, въглища и метали към Русия.

Ударът е извел от строя подстанции, радарно оборудване, ремонтни мощности, контролната кула и резервоари за горива и смазочни материали. Поразен е плавателният съд „Lady Augusta“, свързван със „сенчестия флот“. „В резултат на удара пристанището остана без електричество. Способността на Русия да използва Мариупол като логистичен възел е значително ограничена“, гласи съобщението на СБС. Превзет окончателно от руската армия през май 2022 г. след обсадата на „Азовстал“, Мариупол остава един от най-важните логистични възли в Южна Украйна – пункт между окупираните части на Донецка област, полуостров Крим и самата Русия.

Ударът от 10 юни не стои изолиран, а продължава поредица, започнала още през май, когато 1-ви корпус „Азов“ обяви, че далекобойните му операции поставят ключови маршрути в Южна Украйна под огневи контрол, с удари по военната логистика по пътищата, свързващи Мариупол с Таганрог и Волноваха. Публикувани кадри показват украински дронове да проследяват пътния трафик и да поразяват военни цели веднага щом бъдат разпознати по маршрутите на т.нар. сухопътен коридор към окупирания Крим.

Според „Азов“ целта на ударите е лишаването на руската армия от сигурни логистични коридори в Приазовието и избутване на „санитарната зона“ за вражеското снабдяване максимално близо до Русия и окупирания Крим. „Територията на Украйна трябва да се освободи от руски войски. Най-сигурният път към това е изместването на санитарната зона за вражеската логистика по-близо до самата Русия и до окупирания Крим“, обяви корпусът. Следвайки същата доктринална логика, командирът на СБС Робърт Бровди „Мадяр“ формулира обявената от него 25 км огнева зона по фронтовата линия – пояс, в който всяко руско движение автоматично се превръща в цел.

Отвъд инфраструктурата на самото пристанище украинските дронове преследват и корабите във водите край окупираното крайбрежие. На 5 юни Бровди, командир на СБС от 3 юни 2025 г. и носител на званието „Герой на Украйна“, причислен към списъка на издирваните от Кремъл „терористи“, съобщи, че неговите подразделения са поразили 5 кораба в окупираните територии. Ударите са нанесени в пристанищата на Мариупол и Бердянск, както и в крайбрежните води на окупираните райони, от личния състав на 1-ви отделен център на СБС. Сред поразените цели е имало товарни кораби и танкер. По думите на Бровди те са участвали в „скритата кражба на украинско зърно“ и са пренасяли военни товари и гориво. Такива кораби, добави той, „вече нямат дългосрочна оцеляемост като големи, относително неподвижни цели“.

Към морските и пристанищни цели украинските сили все по-плътно вписват и нови ударни платформи. Наскоро 412-та бригада „Немезис“ на СБС разкри детайли за местно разработен дрон с името MORRIGAN, който според звеното вече се използва за удари срещу руската военна логистика по ключовите маршрути между окупирания Мариупол и Крим. MORRIGAN е ударен дрон със неподвижна конфигурация на крилата, създаден с помощта на оператори от 412-та бригада, описван като платформа от среден клас, проектирана да действа в оперативна дълбочина – далеч зад руските линии, по магистрали като Р-280, която свързва Мариупол с Крим. Към края на май бригадата разпространи кадри от удари по руски военни камиони по магистралата Мариупол – Мелитопол – Симферопол, а според публикациите ѝ дронът дори участва в множество операции в Крим, където е поразил елементи на руската мрежса за ПВО и спомагателна военна инфраструктура.

Поредицата от удари очертава желязна оперативна логика: систематично превръщане на азовското крайбрежие от сигурен тил в силно оспорвана зона. Сухопътният коридор, изграждан от пролетта на 2022 г. след падането на Мариупол, Бердянск и Мелитопол, ѝ позволи да свърже по суша Ростовска област и Кримския полуостров, с което заобиколи уязвимия Кримски мост. Пристанищата на Азовско море и каботажното корабоплаване по тях са морското рамо на същата тази система. Украинската кампания – дронове срещу подстанции, контролни кули, морски дронове и ударни платформи срещу кораби и колони – няма за цел да превземе територия, а да задуши пропускателната способност: оскъпяване на всеки тон гориво и боеприпаси, който минава през Приазовието, и принуждаване на руското командване да разпръсква и прикрива онова, което доскоро се движеше безгрижно.

Границите на този подход обаче са също толкова реални, колкото и успеха му. Изваждането на едно пристанище от строя ограничава, но не прекъсва коридора: Русия запазва железопътния възел при Волноваха, крайбрежната магистрала и Кримския мост като алтернативи, поради което оценката за „значително ограничена“ способност остава най-вече украинска претенция, измервана с дни или седмици, а не трайно прекъсване. Именно затова украинското военно командване говори за изместване на санитарна зона, а не за освобождаване – признание, че инструментът поразява логистика, но не държи терен. В тази рамка ударът по Мариупол от 10 юни се вписва в дългосрочна линия: войната все по-системно се пренася в дълбокия тил на окупатора, а бреговете на Азовско море, доказали се като сигурна руска отсечка през последните четири години, се превръща в участък, по който нито един кораб, конвой или подстанция вече не може да се намира безопасност.

Двама азербайджански граждани са загинали при украински удар срещу кораби в Азовско море.

🇺🇦💥🇦🇿 Петима граждани на Азербайджан бяха убити, а други трима ранени при нападения срещу два товарни кораба в Азовско море, съобщиха от външното министерство на Азербайджан в петък.

В отговор на въпрос за корабите, ударени в Таганрогския залив, от министерството заявиха, че общият брой на азерските граждани в двата екипажа е бил 25 души, но уточниха, че плавателните съдове не са собственост на Азербайджан.

По-рано в петък Украйна съобщи, че нейни дронове са поразили общо пет кораба в пристанищата на Мариупол и Бердянск, както и в крайбрежните води на териториите под руска окупация.

Роберт Бровди, командир на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, посочи в изявление, че неговите пилоти на дронове са атакували кораби за насипни товари и петролен танкер, участвали в „кражбата“ на зърно от окупираните територии на Украйна и превоза на военни товари и гориво. Известния с позивната си „Мадяр“ уточни, че имената на поразените плавателни съдове са били заличени, а радарите им – изключени.

Украински дронове поразиха патрулен кораб на Федералната служба за сигурност (ФСБ) в Азовско море.

🇺🇦🎯🇷🇺 През изминалата нощ украинската кампания в Черноморския басейн добави нова цел, която до момента оставаше извън фокуса на ударите – граничен патрулен кораб на Службата за брегова охрана към Федералната служба за сигурност (ФСБ).

В пакета от поражения, обявен от командира на Силите на безпилотните системи (СБС) на ВСУ Роберт Бровди „Мадяр“ днес сутринта, фигурира патрулният катер от клас „Светляк“ (проект 10410), ударен до село Юркино по азовското крайбрежие на Крим от дронове на 1-ви отделен център на СБС. Той не представлява голям боен кораб от състава на Черноморския флот и именно затова появата му в списъка с цели е показателна. Когато ударната кампания започва да поглъща и второстепенните единици, патрули и брегова охрана в дълбочината на полуострова, това означава, че основните цели вече са или унищожени, или изтеглени далеч извън обсег.

„Светляк“ са малки кораби с пълна водоизместимост около 375 тона и дължина 49,5 м, проектирани от ЦМКБ „Алмаз“ за патрулна служба в крайбрежната зона, контрол на пристанища и създаване на тактически рубеж за ПВО и противолодъчна отбрана. Поразеният екземпляр носи характерното за класа въоръжение – 76-мм артилерийска установка АК‑176, шестстволен 30‑мм зенитен автомат АК‑630, 14,5‑мм картечни установки и до 16 комплекта ПЗРК „Игла“ – с екипаж от 28 души и автономност от 10 дни (около 3540 км). Загубата му сама по себе си не пробива оперативната способност на флота, но изважда от строя точно класа катери, на който Москва разчита, за да затвори бреговата отбрана на азовско-кримския сектор, след като линейните бойни единици вече се укриват в Новоросийск.

Останалата част от пакета очертава познатата логика на СБС – оказване на едновременен натиск върху ПВО, навигация, логистика и енергетика в оперативна дълбочина. ЗРАК „Панцир‑С1“ при Стрелково в Херсонска област е поразен от същия 1-ви център, радио-техническа система за близка навигация РСБН‑4Н при Саки в Крим – ключов елемент за осигуряване на руската авиация над полуострова – също влезе в списъка.

Към тях се добавят локомотиви при Владиславовка и Раздолное (413-и отделен полк „Рейд“), трансформатори при Булавинское и Углегорск в Донецка област (20-а отделна бригада „К‑2“) и цистерни с горивно-смазочни материали в Макеевка. Това е почеркът на кампания, която вече се стреми не към отделен удар с трофейна стойност, а към системна ерозия на инфраструктурата, поддържаща присъствието на окупационните сили.

За да оценим тежестта на момента, ударът от изминалата нощ трябва да бъде тълкуван като част от цялата хронология на украинските удари. За руското присъствие това е един безкраен низ от поражения, които за малко над четири години превърнаха Черноморско-азовския регион от руско вътрешно езеро в оспорвана зона, а Черноморския флот – от мощен инструмент за проекция на сила в обект на постоянна отбрана.

Хронология на украинската ударна кампания по море (2022–2026)

Обхваща Черно море, Азовско море, делтата на Днепър и – от 2026 – Каспийско море.

Маркери:
🔴 потопен/унищожен
🟠 тежко повреден/изваден от строя
⚪ оспорен резултат.

2022

• 🔴 24 март – десантен кораб „Саратов“ (проект 1171 „Тапир“), пристанище Бердянск – балистична ракета Точка-У; първата голяма морска загуба.
• 🔴 14 април – ракетен крайцер „Москва“ (проект 1164 „Слава“), флагман на Черноморския флот, край о-в Змийски – две противокорабни ракети Р‑360 „Нептун“.
• 🔴 2 и 7 май – два щурмови катера „Раптор“ (проект 03160) и десантен катер „Серна“ (проект 11770), о-в Змийски – Bayraktar TB2; „Серна“ е унищожена при опит да достави ЗРК „Тор“.
• 🟠 12 май – спомагателен кораб „Всеволод Бобров“ (проект 23120), край о-в Змийски – пожар и тежки повреди.
• 🔴 17 юни – спасителен влекач „Спасител Василий Бех“ (проект 22870), снабдяване на о-в Змийски – две ракети Harpoon; първо успешно използване на Harpoon.
• 🟠 29 октомври – първа масирана атака с въздушни и морски дронове по залива в Севастопол; поразени са фрегатата „Адмирал Макаров“ (проект 11356) и миночистачът „Иван Голубец“.

2023

• 🟠 4 август – десантен кораб „Оленегорский горняк“ (проект 775 „Ропуча“), Новоросийск – морски дрон Sea Baby; пробойна ~4×3 м под ватерлинията.
• 🟠 5 август – танкер „СИГ“, район на Керченския проток – Sea Baby.
• 🟠 13 септември подводница „Ростов‑на‑Дону“ (проект 636.3) и десантен кораб „Минск“ (проект 775) – тежко повредени/унищожени, сухите докове на Севастопол – крилати ракети Storm Shadow.
• 🟠 22 септември – ракетен удар по щаба на Черноморския флот, Севастопол.
• 🟠 11 октомври – патрулен кораб „Павел Державин“ (проект 22160), край Севастопол – Sea Baby (повреден рул); атакуван е и притеклият се влекач.
• 🟠 4 ноември – ракетен корвет „Аскольд“ (проект 22800 „Каракурт“), корабостроителница „Залив“, Керч – крилати ракети; вероятно невъзстановим.
• 🔴 10 ноември – десантни катери „Серна“ (проект 11770) и „Акула“ (проект 1176), зал. Вузка, Крим – морски дронове.
• 🔴 26 декември – десантен кораб „Новочеркаск“ (проект 775 „Ропуча“), Феодосия – крилати ракети.

2024

• 🔴 31 януари – 1 февруари – ракетен катер „Ивановец“ (проект 1241 „Молния“), ез. Донузлав – Magura V5.
• 🔴 14 февруари – десантен кораб „Цезар Куников“ (проект 775 „Ропуча“), край Алупка – Magura V5.
• 🔴 5 март – патрулен кораб „Сергей Котов“ (проект 22160), Керченски проток – Magura V5.
• 🟠 24 март – десантните кораби „Ямал“ и „Азов“ (проект 775) и разузнавателен кораб „Иван Хурс“, Севастопол – комбиниран удар.
• 🟠 21 април – спасителен кораб „Комуна“ (1915, най-старият действащ кораб в руския флот), Севастопол – ракета Р‑360 „Нептун“.
• 🔴 19 май – миночистач „Ковровец“ (проект 266М „Натя“) и ракетен корвет „Циклон“ (проект 22800 „Каракурт“), Севастопол – ракетен удар (ATACMS).
• 🟠 22 август – железопътен ферибот „Conro Trader“, пристанище Кавказ – крилата ракета; удар по логистиката през Керченския проток.
• ✈️ 31 декември – Magura V5 с ракети „въздух‑въздух“ сваля хеликоптер Ми‑8 край нос Тарханкут – първо в историята поразяване на въздушна цел от морски дрон.

2025

• ✈️ 2 май – два изтребителя Су‑30СМ, Новоросийск – Magura V7 с ракети AIM‑9; първото в историята сваляне на реактивен самолет от морска платформа.
• 🟠 28 август – ракетна корвета от клас „Буян‑М“, Новоросийск – автономни подводни дронове.
• 🟠 ноември – танкери от „сенчестия флот“ KAIROS и VIRAT (под флаг на Гамбия, под санкции), 28–35 морски мили северно от Турция – Sea Baby; и двата изведени от строя.
• 🟠 10–11 декември – танкер от „сенчестия флот“ DASHAN, плавал с изключени транспондери в посока Новоросийск – Sea Baby.
• 🟠⚪ 15 декември – подводница проект 636.3 „Варшавянка“ (4 ПУ „Калибр“), Новоросийск – подводен дрон Sub Sea Baby; Киев обяви критични повреди (де факто тотална загуба), Москва отрича. Сателитни изображения потвърдиха украинските твърдения. Първа атака на подводен дрон срещу подводница.

2026

• 🔴 2 март – масиран удар (над 200 дрона) по Новоросийск: потопен миночистач „Валентин Пикул“; тежко повредени противолодъчни кораби „Ейск“ и „Касимов“.
• 🟠 6 април – фрегата „Адмирал Макаров“ (проект 11356), Новоросийск – повредени надстройка и пускови установки за „Калибр“.
• 🟠 18 април – десантни кораби „Ямал“ и „Филченков“ и разузнавателен кораб „Иван Хурс“, Севастопол; при друг удар беше унищожен изтребител МиГ‑31.
• 🟠 7 май – малък ракетен кораб (проект 22800 „Каракурт“), Каспийско море – дронове; начало на каспийската кампания.
• 🟠 15 май – малък ракетен кораб и миночистач, база на Каспийската флотилия и три нефтени платформи на „Лукойл“, Каспийско море.
• 🟠 17 май – граничен патрулен кораб „Светляк“ (проект 10410) на ФСБ, Каспийск, Дагестан – камикадзе дрон Fire Point FP‑1, на 1500 км от украинската граница.
• 🟠 4 юни – граничен патрулен кораб „Светляк“ (проект 10410), Юркино, Крим; ЗРГК „Панцир‑С1“ (Стрелково); навигационна РСБН‑4Н (Саки) – дронове на СБС

Горният списък включва над 30 руски кораба, поразени през последните 4 години – от флагмана „Москва“ и две подводници през цяла поредица от десантни кораби, ракетни корвети, патрулни кораби, миночистачи, влекачи и спасителни кораби, до танкери от „сенчестия флот“ и три хеликоптера, свалени от морски дронове. Около половината са потопени и унищожени окончателно, останалите – изведени от строя за месеци.

Списъкът показва и как се измества центъра на тежестта: големите бойни кораби в Севастопол (2022–2024) отстъпват място на корабите, укриващи се в Новоросийск, на веригата на петролни доставки в открито море (2025) и накрая на 1500 км в Каспийско море (2026) – географско разсейване, при което вече не съществуват понятия като безопасно пристанище.

Горната хронология очертава не серия от изолирани успехи, а методична деконструкция на цял оперативен театър, развита в 4 отделни фази. Първата (2022–2023) елиминира големите символи – флагмана „Москва“, десантните кораби, спасителните влекачи, снабдяващи гарнизона на Змийски остров – и наложи мрежата от далекобойни ракети и безекипажни катери като реална заплаха дори в защитени пристанища.

Втората (2024) превърна морския дрон от диверсионно средство в платформа за ПВО: след нос Тарханкут и Новоросийск руската военноморска авиация и хеликоптерния ѝ компонент изгубиха свободата над западния сектор на морето.

Третата фаза, белязана от изтеглянето на флота, измести центъра на тежестта от Севастопол в Новоросийск и оттам нататък разшири мишената отвъд военните кораби. Ударите по „сенчестия флот“ през есента на 2025 г. (танкерите „Кайрос“, „Вират“ и „Дашан“, поразени с морски дрон Sea Baby северно от бреговете на Турция) показаха, че кампанията вече има за цел не само бойната способност на флота, но и самата верига за износ на суровини, която финансира войната. Ударът с подводен дрон по подводница „Варшавянка“ през декември затвори и последното убежище на руските носители на „Калибр“.

Четвъртата фаза, която тече в момента, отне на Москва и географската дълбочина като защита. Каспийската серия от миналия месец – малките ракетни кораби, базата на Каспийската флотилия, нефтените платформи на „Лукойл“ и патрулният катер „Светляк“ при Каспийск, поразен на 1500 км от украинската граница – разрушиха и последните руски надежди, че разстоянието може да е равно на сигурност. Именно в тази логика се вписва и ударът от 4 юни: поразяването на кораба в Крим, успоредно с ПВО, навигация и други обекти в тила, показва зрялост на кампания, в която вече няма „второстепенни“ цели – има само звена от една и съща система за поддръжка на окупацията.

Когато врагът е принуден да брани с патрулни катери това, което в миналото защитаваше с ракетни крайцери, и да крие подводниците си на хиляди км от фронта, съотношението на силите в Черно море е преобърнато не количествено, а структурно. Рискът за Москва не се крие в единичната загуба, а в кумулативния ефект: всеки изваден от строя възел стеснява периметъра, в който окупирания Крим и крайбрежието все още са способни да играят ролята на военна база – а именно това стесняване, а не отделният трофей, е търсеният стремеж на цялата кампания.

Украйна унищожи рядък руски самолет Бе-200 и удари хеликоптер Ка-27 на летището в Ейск

🇺🇦🎯🇷🇺 Оператори от Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна унищожиха амфибиен самолет Бе-200 и поразиха многоцелеви хеликоптер Ка-27 при атака с дронове срещу военното летище в Ейск през изминалата нощ, съобщи командирът на СБС генерал Робърт Бровди на 15 май.

Ударът е нанесен от оператори на 1-ви отделен център на СБС. Кадри от удара показват пълното унищожаване на Бе-200 – рядък руски реактивен амфибиен самолет, способен да работи както от конвенционални писти, така и от водна повърхност.

Самолетът е задвижван от два турбовентилаторни двигателя Д-436ТП, развива скорост до 720 км/ч с обсег до 3850 км. В зависимост от конфигурацията може да превозва до 72 пътници или да носи около 12 тона вода за гасене на пожари. Освен противопожарни мисии, той се използва за морски патрул, транспорт и издирване и спасяване.

Според Бровди украински дронове са поразили и руски хеликоптер Ка-27, базиран на същото летище. Руските сили са се опитали да защитят машината с предпазни мрежи, но крайният обем на щетите все още не е ясен. Ка-27 е многоцелеви хеликоптер с корабно базиране, проектиран за борба с подводници, но използван също за транспорт, патрулиране и издирвателно-спасителни мисии.

Украински военни съобщиха още, че оператори на дронове са ударили зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1 в окупирания Крим и са поразили товарен кораб с боеприпаси в Бердянск. Пилоти от 427-а отделна бригада „Рарог“ са нанесли удар по зенитно-ракетен комплекс „Тор-М2“ в Луганска област.

Бойци от 414-а отделна бригада „Птахи Мадяра“ съвместно с 20-а бригада К-2 са атакували учебен център на руската армия и точка за временна дислокация в окупираната Луганска област, според украински официални лица.

По-рано украински сили проведоха координирана атака с дронове срещу руска авиобаза в Крим, в която бяха унищожени транспортен самолет Ан-72П и двукоординатен кръгов радар за наблюдение П-37. Операцията е изпълнена от 1-ви отделен център за безпилотни системи в координация с 9-и отдел на военното разузнаване на Украйна (ГУР). Целите са се намирали на летище „Кировске“ в източен Крим, съобщи Бровди.

„Птиците на Мадяр" отчитат 902 поразени танка и 1539 бронирани машини от юли 2024 г. насам.

🇺🇦💥🇷🇺 414-а отделна бригада на безпилотни ударни системи „Птиците на Мадяр“ разкри обобщени данни за пораженията, нанесени по руска бронирана техника от юли 2024 г. насам. За близо 21 месеца пилотите на дронове от бригадата са регистрирали 902 поразени танка (191 напълно унищожени) и 1539 поразени бронирани машини като БМП, БДМ, БТР и сходни платформи (527 унищожени).

Потвърденият дял на унищожени единици спрямо общия брой попадения е 21% за танкове и 34% за бронирана техника. Анализаторът Игал Левин допуска, че част от регистрираните като „поразени“ машини може да са били извадени от строя без възможност за възстановяване или довършени по-късно от подразделения на сухопътните войски, артилерията и други ударни групи – т.е. реалният дял на безвъзвратни загуби вероятно е значително по-висок, но не подлежи на еднозначно отчитане поради комбинирания характер на бойните действия.

„Птиците на Мадяр“ се оформят като отделно подразделение през декември 2024 г. след поетапно разрастване – от рота за въздушно разузнаване в състава на 59-а мотострелкова бригада (април 2022 г.), през батальон, до полк (юни 2024 г.) и накрая бригада с тройно увеличен числен състав. Неин командир е Роберт Бровди, който от юни 2025 г. заема длъжността командващ Силите за безпилотни системи на ВСУ. Звеното покрива 140 км фронт и действа с FPV дронове, квадрокоптери бомбардировачи, разузнавателни и ретранслационни машини, както и с FPV платформи с fiber-optic управление, които са устойчиви на електронна война. Публикуваните данни идват от вътрешна система за документиране с видеокадри, която захранва и публичното табло stats.birds414.com

Бригадата е отговорна за значителен дял от общите руски загуби, отчитани от украинското командване. Според сводката на Генералния щаб на ВСУ от 30 април 2026 г. от началото на пълномащабната инвазия руската армия е загубила 11901 танка и около 24 480 бронирани машини от различен клас, а към края на 2025 г. кумулативните загуби на бронирана техника надхвърлят 13 800 единици. Спрямо тази рамка поразените от 414-а бригада 902 танка и 1539 бронирани машини за 21 месеца отговарят на около 7–8% от всички документирани руски танкови загуби и близо 6% от загубите на бронирана техника – дял, постигнат от подразделение на участък от 140 км фронт.

Според оценка на НАТО от началото на 2026 г. над 65% от руските загуби на танкове през последната година са причинени от украински дронове, което измества доктриналния център на тежестта от класическата артилерия и противотанкови ракети към FPV дронове – промяна, която дава отговор на структурното разширение на СБС и преразпределянето на бойни задачи в полза на звена за безпилотни системи.

Независимият проект Oryx, който регистрира единствено визуално потвърдени случаи, документира над 4 000 руски танка като унищожени, изоставени или пленени от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. – далеч по-консервативна рамка, но въпреки това потвърждава мащаба на трансформация на бойното поле, извършена от FPV дроновете.

Само за април 2026 г. бригадата отчита 1265 поразени единици бронирана и небронирана техника, сред които 93 танка, 72 артилерийски системи, 43 самоходни оръдия, реактивни системи и зенитно-ракетни комплекси и 24 миномета, а също така 1804 руски военнослужещи, или около 60 на ден. Общият брой регистрирани удари по уникални цели в рамките на месеца е 5840 при над 25 000 бойни полета. Това прави по 1 поразена цел на всеки 7,5 минути и едно ликвидиране на личен състав на всеки 24 минути. Посочените показатели отговарят на думите на Мадяр, че СБС съставляват около 2% от личния състав на ВСУ, но нанасят около 1/3 от потвърдените загуби на руски войници и техника.

Публикуването на обобщената статистика е насочена към конкретен оперативен ефект. Първо, данните служат като ориентир за съотношението между поразени и унищожени единици, което предлага реалистична оценка за ефективността на FPV ударите срещу тежка броня. Едва 21% от регистрираните попадения над танкове водят до незабавно унищожение, което потвърждава наблюдението на терен, че машини като Т-72Б3, Т-80БВМ и Т-90М, особено оборудвани с т.нар. „мангали“ (метални козирки срещу дронове) и динамична защита, изискват серия от попадения или комбинирани удари за безвъзвратно поразяване. Вторият ефект е стратегически – цифрите оформят аргумент за бъдещо разширяване на структурата на СБС, която вече беше трансформирана в отделен род войски през 2024 г. и продължава да приема все по-голям дял от ресурсите за далечно поразяване, предвид нейната висока ефективност.

В тактически план данните потвърждават тенденция, която руското командване е принудено да адресира поне от средата на 2024 г. насам – условията на бойното поле правят невъзможна концентрацията на бронетанкова техника в настъпателни щурмови колони, без да попаднат в зоната на поразяване на FPV дроновете, достигаща 20–25 км от линията на съприкосновение, а при fiber-optic моделите – до над 40 км. Резултатът е преминаване към атаки с малки пехотни групи, мотоциклети и бъгита, което от своя страна променя профила на загубите – от бронирана техника към личен състав.

Обявените от бригадата 902 поразени танка за период от 21 месеца са функционален еквивалент на пълния състав на няколко танкови дивизии, което само по себе си дава красноречив отговор, защо руската страна разчита все по-малко на класически бронирани офанзиви и все повече на щурмова пехота, доставяне на бойното поле по логистика с повишен риск.

Силите за безпилотни системи на Украйна: 2% от личния състав, 33% от унищожените цели.

🇺🇦 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна са отговорни за близо една трета от всички успешни удари, унищожили вражески цели, въпреки че съставляват едва около 2% от общата численост на ВСУ. Това заяви техният командир Роберт Бровди, известен с позивната си „Мадяр“, в интервю за Би Би Си.

Бровди подчерта, че нарастващата роля на дроновете преобразява бойното поле, позволявайки на Украйна да нанася удари по-дълбоко и по-ефективно от всякога.

„Ние сме като червено платно за врага. Защото пренасяме войната на негова територия, за да я усетят и те. Територии на 1500–2000 км навътре в Русия вече не са „мирен тил“. Свободолюбивата украинска „птица“ лети натам, когато и където си поиска“, заяви той.

Нарастването на ударите по дълбокия тил на агресора е резултат от бързия технологичен прогрес. Дронове, произведени от украински компании, стават едновременно по-достъпни и способни да прелитат по-големи разстояния, разширявайки обсега на поразяване стотици и дори хиляди километри отвъд фронтовата линия.

Бровди подчерта, че ключовият фокус на тези операции е енергийната инфраструктура на Кремъл и преди всичко съоръженията, които са пряко свързани с приходите от износ на енергийни ресурси.

„Путин извлича природни ресурси и ги превръща в кървави долари, които след това използва срещу нас под формата на дронове „Шахед“ и балистични ракети. Ако петролните рафинерии са инструмент за генериране на пари за войната, то те са легитимна военна цел и подлежат на унищожение“, каза той.

🔙 Frontline Monitor припомня: В нощта на 25 април украински дронове за първи път поразиха цели в руския регион Урал, достигайки градовете Екатеринбург и Челябинск, които се намират на над 1800 км от Украйна.

Exilenova+ цитира мониторингови източници, които предполагат, че операцията е била извършена с помощта на украинските дронове „Лютий“, чийто обсег на полета достига 1700-2000 км, в зависимост от точката на изстрелване.

Украински дронове удариха радар на С-350, система Тор-М2КМ и Панцир-С1 в Запорожка и Донецка област.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна нанесоха удари по ключови елементи от руската мрежа за противовъздушна отбрана в южния и югоизточния театър на бойните действия. Това съобщи командващият СБС Роберт Бровди, според когото са засегнати както разузнавателния, така и огневия слой на ПВО, включително радар от новия зенитно-ракетен комплекс С-350 „Витяз“, самоходен модул от серията „Тор“ и зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1, всички разгърнати по различни участъци от окупираните украински територии.

В Запорожкия сектор оператори от 414-та отделна бригада „Птиците на Маджар“ са поразили радар 50Н6Е, ключов сензорен компонент на С-350. Комплексът се смята за един от най-новите руски зенитни системи със среден обсег, способен да съпровожда голям брой въздушни цели едновременно. Радарът открива обекти на разстояние до 60 км и на височина до 25 км, което го прави централен елемент в ешелонираната отбрана на руското небе. Според украински оценки серийното разгръщане на С-350 все още е ограничено, което повишава оперативната тежест на всяка унищожена цел от този вид.

В отделен удар в района на Мелитопол оператори от 1-и Отделен център на СБС поразиха система Тор-М2КМ. Комплексът представлява автономен боен модул от серията „Тор“, предназначен да прикрива както сухопътни съединения, така и военноморски групировки; модулната му архитектура позволява монтиране на различни носители и мобилно преместване между позиции. Същото звено на 1-и Отделен център отчете повреждане на комплекс Панцир-С1 в окупирания Мариупол. Панцир-С1 е зенитен ракетно-артилерийски комплекс с близък обсег, използван за прикритие на военни обекти и далекобойни ПВО системи; руски източници нееднократно са го определяли като едно от най-ефективните средства срещу далекобойни дронове. По оценка, изготвена от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), стойността на един комплекс Панцир-С1 възлиза на около 15-20 милиона долара.

Ударите са част от системна украинска кампания за разреждане на руския ПВО слой, което следва да отвори коридори за последващи безпилотни и ракетни операции в дълбочина. Според сведения от Бровди, цитирани от Euromaidan Press, само през първите 16 дни на април украинските СБС са поразили 16 зенитни комплекса и радари на руските сили – темп, който при запазване би могъл да свие осезаемо радарното покритие в южния участък на фронта.

Като оперативна оценка може да се отбележи, че комбинираното поразяване на далекобоен радар (50Н6Е), мобилна зенитна платформа със среден и малък обсег (Тор-М2КМ) и терминална точкова защита (Панцир-С1) в рамките на едно-единствено обявление следва логиката на системно унищожаване на различните нива на ешелонирана ПВО, а не отделни инцидентни успехи, което от своя страна е неоспоримо доказателство за високата ефективност на украинските операции с дронове.

Удар по тила: Украински дронове поразиха химическия гигант „Апатит“ в Русия

🇺🇦 Силите за безпилотни системи на Украйна поразиха химическия завод „Апатит“ край град Череповец във Вологодска област на Руската федерация, стана ясно от изявление, публикувано от техният командир Роберт Бровди, известен като „Мадяр“.

Той определи съоръжението като водещ химически производител, генериращ стотици хиляди тонове амоняк, селитра и азотна киселина на годишна база. Бровди отбеляза, че посочените материали служат като суровини за производство на тротил (TNT), хексоген (RDX) и други компоненти за производство на боеприпаси.

Според анализ на OSINT общността „CyberBoroshno“, ударът е засегнал два от трите цеха за амоняк, които имат общ капацитет от 900 000 тона годишно. Експертите също така посочиха евентуален удар срещу хранилище за амоняк, свързано с тези подразделения. Наличните структури за отбрана на завода не са успели да спрат удара.

Съоръжението в Череповец осигурява близо 6% от общото производство на амоняк в Русия. Освен това заводът „Апатит“ е най-големият производител в Европа на фосфорни торове, фосфорна и сярна киселина, NPK торове и амониева селитра.

Губернаторът на Вологодска област Георгий Филимонов заяви, че в атаката са участвали 13 дрона, но настоява, че всички всички пристигнали безпилотни летателни апарати са били свалени от местните сили за ПВО.

🔙 Frontline Monitor припомня: На 27 март 2026 г. украински дронове взеха под прицел един от най-големите руски химически заводи – АД „Апатит“ в град Череповец. Според регионалния губернатор Георгий Филимонов, в рамките на обстрела са били регистрирани осем попадения на индустриалната площадка.

Въпреки че обектът е известен основно като най-големия производител на фосфорни торове в Европа, неговата продукция на сярна киселина се счита за критичен компонент за производството на експлозиви като тротил по време на пълномащабната война срещу Украйна.

Украински дронове удариха цех за химически боеприпаси в Авдиевка.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински безпилотни летателни апарати атакуваха руски обект край Авдиевка в окупираната Донецка област, за който се съобщава, че е използван за производство на химически боеприпаси.

Кадри от удара бяха разпространени от Роберт „Мадяр“ Бровди, командир на Силите за безпилотни системи на Украйна. По думите му операцията е била извършена от оператори на дронове от състава на 9-и батальон „Кайрос“ към 414-а бригада „Птиците на Мадяр“, като са използвани ударни дронове FP-2, произведени в Украйна.

Целта е цех за производство на импровизирани боеприпаси с хлоропикрин – химическо вещество, широко използвано като сълзотворен агент. Ударът изглежда е имал за цел да прекъсне местните производствени мощности.

Данни от украински военни източници сочат, че употребата на химически газове от руските въоръжени сили е нараснало значително. Документирани са близо 12 000 случая на употреба на опасни химически вещества от началото на пълномащабната инвазия, а повече от половината инциденти са регистрирани през 2025 г. През първите два месеца на тази година са докладвани над 600 допълнителни случая.

Руските сили обикновено използват газови гранати като К-51 и РГ-ВО, оборудвани с иританти CS и CN, които често се свързват с контрол на масови безредици. Използват се импровизирани боеприпаси с хлоропикрин, макар и по-рядко. Тези вещества често се доставят чрез дронове срещу украинските отбранителни позиции, за да принудят личния състав да напусне укритията и да го изложат на конвенционален огън.

Въпреки че тези агенти не се класифицират като смъртоносни химически оръжия, тяхната употреба в бойни действия е забранена от международното право. Конвенцията за забрана на химическите оръжия забранява изрично използването на средства за борба с безредици като метод за водене на война, независимо от токсичността им.

🎯 Въз основа на оперативния отчет, публикуван от Мадяр в понеделник, 23 март, списъкът с поразените цели е изключително мащабен и обхваща както фронтовата линия, така и цели в дълбокия тил на Руската федерация. По-долу е поместен подробен списък:

 

Противовъздушна отбрана и радарни системи

• ЗРК „Тор-М1“ – унищожен в Донецка област
• РЛС „Небо-У“ – поразена в Брянска област

Логистика и енергетика

• Влакова композиция с гориво – станция Луганска.
• Резервоари за паливно-смазочни материали – станция Луганска.
• Нефтен терминал „Транснефт – порт Приморск“ – Ленинградска област.
• Рафинерия „Башнефт-Уфанефтехим“ – Уфа, Република Башкортостан.

Военна инфраструктура и складове

• Хъб за дронове „Шахед“ – гр. Донецк (тотално унищожен).
• Цех за химически боеприпаси (с хлоропикрин) – гр. Авдиевка.
• Два склада за материално-техническо осигуряване – окупираните територии на Донецка област.

Комуникации

• Магистрален сървър на телеком оператори – гр. Донецк (място на пресичане на важни оптични линии).

 

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано стана ясно, че руски държавен институт, участващ в производство на химически оръжия, продължава да придобива основни компоненти за забранени боеприпаси, успешно заобикаляйки мащабните международни санкции.

Украински дронове поразиха пристанище в Инкерманския залив в Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински ударни дронове успешно поразиха два патрулни кораба от клас „Охотник“ (проект 22460), принадлежащи на Бреговата охрана на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация в Крим.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна публикува термовизионни кадри от операцията, потвърждаващи удара, който е бил нанесен в ранните часове на събота, 21 февруари 2026 г.

Според информация от Генералния щаб, мишената на операцията са били плавателни съдове, разположени в района на град Инкерман, в пределите на пристанището в Севастопол.

Геопространствен анализ сочи, че по време на атаката корабите са били акостирали на кей № 52 в Инкерманския залив. Въпреки че пълният размер на щетите все още се оценява, ударът отбелязва значителен пробив в защитния периметър на пристанището.

Корабите от проект 22460 „Охотник“ са сред най-модерните патрулни единици във флота на ФСБ. Проектирани за защита на териториалните води и патрули на дълги разстояния, тези 630-тонни плавателни съдове са оборудвани с 30-милиметрови многоцевни оръдия АК-630 и могат да пренасят хеликоптер Ка-226. Към момента едва 14 броя са в експлоатация във всички регионални дивизии на руската брегова охрана.

По-рано същия ден украински отряди за безпилотни апарати унищожиха руска система „Торнадо-С“, която е прокламирана като руския еквивалент на HIMARS, докато води активен обстрел по посока на Запорожие.

Според Роберт „Мадяр“ Бровди, командир на Силите за безпилотни системи на Украйна, дрон е поразил пусковата установка в момент на залп, довеждайки до масивна детонация на нейните ракети със спътниково насочване. Това е рядък и значим удар, тъй като представлява едва четвърто потвърдено унищожаване на тази система от началото на инвазията.

Роберт Бровди пусна месечния отчет на Силите за безпилотни системи на ВСУ.

🇺🇦 Роберт Бровди, командир на Силите за безпилотни системи на Украйна, публикува месечен отчет за дейността на подразделението през ноември, който показва значително увеличение на унищожената вражеска пехота и цели на фронта, въпреки неблагоприятните метеорологични условия.

Според доклада, подразделенията под негово командване са унищожили 8449 вражеска пехотинци, което възлиза на около 5% повече в сравнение с октомври, когато са били отчетени 8060. „Всеки трети унищожен противник на фронта е резултат от нашите операции“, подчертава Бровди.

През ноември отрядите на СБС са извършили общо 113 692 полета, включително 63 350 ударни и 50 342 разузнавателни.

През ноември за поразяването на общо 23 800 вражески цели са изразходвани:

• 30260 дрона с изглед от първо лице (FPV)
• 880 коптера от тип Mavic
• 680 нощни бомбардировачи
• 278 коптерни изтребители – многороторни дронове, предназначени за близък въздушен бой и прехващане на вражески БПЛА в зоната на бойния контакт
• 1472 крилати ударни дрона – с неподвижни крила, използвани за далечно прехващане на шахеди, разузнавателни апарати и други вражески летателни средства
• 98 216 боеприпаса

Най-резултатна е била 414-та бригада, под командването на лейтенант Клими, която е отговорна за унищожаването на 3013 вражески единици при 8650 цели – около 35% от общия резултат на СБС за месеца.

Освен това командирът отдаде почит на двама загинали оператори – Марвел и Волбит, и отбеляза, че загубите на врага за всяка тяхна жертва са около 1500 души, но посочи, че това не се счита за еквивалентно „отмъщение“.

Бровди също така коментира темата за недостига на квалифицирани оператори, признавайки, че въпреки 10 000 подадени заявления за присъединяване към подразделението, само част от всички кандидати отговарят на критериите за служба. Той подчерта необходимостта от решения на ниво държава за оптимално разпределение на военния ресурс, за да бъде увеличена ефективността на подразделенията.

Онлайн-табло с текущите резултати на СБС може да се следи на техния сайт: Офіційний звіт Угруповання СБС.

Бровди завърши отчета си с уверението, че звената под негово коамндване ще продължат да разширяват и усъвършенстват своите операции.

Силите за специални операции на ВСУ с първи унищожен Ми-8 дълбоко в руска територия.

🇺🇦 Силите за специални операции на Украйна поеха отговорност за ударна мисия, завършила с успешното унищожаване на многоцелеви хеликоптер Ми-8 на руските въздушно-космически сили при удар на камикадзе дрон с далечен обсег, отбелязвайки първа по рода си мисия.

Това стана ясно от изявление, публикувано на 22 ноември в официалния канал на специалните сили в Telegram. В него се посочва, че Ми-8 е бил засечен и свален във въздуха от дрон за дълбоки удари, управляван от украински спецотряд.

Конкретният модел на използвания дрон е FP-1 – безпилотна система с голям радиус на действие, разработена от украинската компания Fire Point, която вече има на сметката си няколко завършили с успех прецизни удара по цели, разположени дълбоко в руска територия.

Кадри от операцията, разпространени със съобщението, показват свалянето на съветския вертолет в близост до Кутейниково, Ростовска област на Руската федерация, което се намира на около 190 км от най-близката фронтовата линия.

Макар точните технически детайли на проведената операция да остават секретни, ССО подчертават нейната сложност – комбинация от напреднали възможности на дрона и високо ниво на оперативно планиране.

„Тази мисия остави врага с много повече въпроси, отколкото отговори“, похвалиха се те и добавиха, че единствено свалените членове на екипажа биха могли да обяснят какво точно се е случило, „а те вече няма да проговорят“.

Ми-8 е съветски двумоторен многоцелеви хеликоптер в експлоатация от 60-те години, който остава сред най-разпространените военни хеликоптерни платформи в света. В класификацията на НАТО е известен с названието „Hip“ и се използва за широк спектър от задачи, включително транспорт на войски, доставка на товари, медицинска евакуация, електронна война и въоръжени щурмови мисии.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано командирът на Силите за безпилотни системи на Украйна Робърт Бровди с позивна „Мадяр“ разпространи кадри от унищожаване на руски щурмови вертолет Ми-28 край Котляривка в Донецка област. По-късно обаче беше внесено уточнение, според което става дума за Ми-8, ударен от камикадзе дрон с изглед от първо лице (FPV), управляван от 59-та отделна щурмова бригада на ВСУ.

Унгария наложи забрана за влизане на Роберт Бровди заради атаката по нефтопровода „Дружба“

🇭🇺🇺🇦 Унгария реши да наложи забрана за влизане в страната и целия Шенген на командира на украинската военна част, отговорна за ударите срещу нефтопровода „Дружба“, съобщи на 28 август външният министър Петер Сиярто.

През последните седмици Украйна извърши поне три удара по нефтопровода, който доставя руски петрол за Унгария и Словакия, прекъсвайки временно операциите му.

Макар че Сиярто не назова поименно командира, срещу когото е мярката, политическият директор на унгарския премиер Балаж Орбан потвърди пред изданието 444, че това е Роберт Бровди – командир на Силите за безпилотни системи на Украйна.

Бровди, който е от унгарски произход и е известен с позивната „Мадяр“, призна, че неговата част е отговорна за атаките с дронове срещу нефтопровода, включително и за последния удар на 21 август срещу помпената станция в Брянска област.

Унгарският външен министър определи атаката като „удар по унгарския суверенитет“ и заяви, че е „застраши енергийната сигурност и почти наложи използването на стратегическите ни резерви“.

„Украйна отлично знае, че нефтопроводът Дружба е жизненоважен за енергийното снабдяване на Унгария и Словакия и че тези удари ни вредят много повече, отколкото на Русия,“ написа Сиярто в X.

Бровди отхвърли решението на Будапеща и обвини унгарското ръководство, че носи отговорност за руските удари по украинските градове, като „пълни мръсните си джобове със санкционирани евтини суровини“.

„Аз съм украинец и ще пристигна в родината на баща ми след вас. В Унгария има достатъчно истински унгарци и един ден те ще се погнусят от вас“, написа той в Telegram.

В изявлението си Сиярто не спомена и дума за масираната руска атака с дронове и ракети по Киев през изминалата нощ, убила най-малко 18 души, сред тях 4 деца, и ранила близо 40. Украинският външен министър Андрей Сибига заяви, че Будапеща „застава на грешната страна на историята“.

„Петер, ако руският тръбопровод е по-важен за теб от украинските деца, убити тази сутрин от Русия, това е морален упадък“, написа той в X.

„Ако Унгария наистина е затворила входа на страната и на целия Шенген за един от украинските военни командири, който е етнически унгарец и гражданин на Украйна, това може да предизвика единствено възмущение,“ заяви президентът Володимир Зеленски. Той добави, че министерство на външните работи е инструктирано да изясни случая и да „реагира съответно“.

Нефтопроводът „Дружба“ е един от най-големите в света и доставя руски петрол директно в Унгария и Словакия – единствените държави в ЕС, които все още купуват руски суров петрол чрез системата. През юли те са внесли съответно петрол на стойност 232 млн. долара и 196 млн. долара.

Унгария, смятана за най-близкия до Москва съюзник в ЕС, многократно се обявява против опитите на Брюксел да прекрати напълно вноса на руска енергия и е заплашвала да блокира европейския път на Украйна.

Киев редовно нанася удари по военни и индустриални обекти в Руската федерация, в т.ч. петролни рафинерии, с цел да подкопае приходите на Москва и да отслаби способността ѝ да води войната.

Роберт Бровди: 4 украински екипажа за БПЛА могат да унищожат база на НАТО за 15 минути от 10 км.

🇺🇦 Командирът на Силите за безпилотни системи на ВСУ Роберт Бровди с позивна "Маджар" говори на международната конференция LANDEURO 2025 във Висбаден, Германия, посветена на сухопътните сили в Европа, където заяви необходимостта от спешно преразглеждане на доктрините за национална сигурност на страните от НАТО.

„Не знам коя от страните-членки на НАТО може да защитава свой конкретен град, получавайки по 200-300 БПЛА „Шахед“ седем дни в седмицата. Ето защо вашата стратегия за национална сигурност изисква спешно преразглеждане“, заяви той.

Командирът отбеляза, че опитът на Украйна във воденето на война с дронове ще бъде безценен за всички нейни съюзници. Според него общият интерес на Украйна и партньорите ѝ е да продължат борбата с агресора, като Киев е готов да сподели опита си с тези страни, които я подкрепят.

Той посочи, че 12-те звена на силите за безпилотни системи, които съставляват 2% от числеността на украинските отбранителни сили, в момента са отговорни за унищожаването на всяка трета вражеска цел. „Не виждаме край на войната – нито утре, нито вероятно тази година. Ние прагматично изчисляваме бъдещето си и виждаме най-големите заплахи, които, ако тази война не приключи, ще засегнат голям брой държави, които ще бъдат въвлечени в нея в бъдеще“, каза Бровди.

🔻 Ключови акценти:

• Нито един танк в света не може да издържи на дрон за 400 долара.
• Какво ще прави НАТО, ако дронове Шахед прелетят над Европа? Вашите доктрини се нуждаят от спешен преглед.
• Силите за безпилотни системи: 2% от армията, но елиминират една трета от вражеските войски.
• Не виждаме край на войната – нито утре, нито тази година.
• Четири от украинските екипажи за БПЛА биха могли да унищожат всяка база на НАТО за 15 минути от 10 км разстояние.
• Украйна изгражда "дронова стена", по-висока от Великата китайска стена
• Украинският опит трябва да бъде интегриран в системите за сигурност на Европа.‎ 

🎥 Цялата 16-минутна реч – безкомпромисна истина от командир, когото руската пропаганда определя като един от най-търсените си врагове.