Тръмп заплаши Колумбия, Петро му отвърна с покана.

🇺🇸⚔️🇨🇴 Американският президент Доналд Тръмп заплаши, че всяка държава, която извършва трафик на наркотици към Съединените щати, може да се превърне в мишена на нападение.

„Всеки, който прави това и продава наркотиците си в нашата страна, подлежи на атака“, каза Тръмп пред журналисти по време на заседание на кабинета си в Белия дом, след като сам повдигна темата за кокаина от Колумбия.

Изявлението му посрещнато остро от колумбийския президент Густаво Петро, който заяви в X, че властите в страната му унищожават средно по една лаборатория за производство на наркотици на всеки 40 минути, „и то без ракети“.

През последните месеци Тръмп предприе кампания на въздушни удари срещу предполагаеми лодки за наркотрафик в Карибско море и Тихия океан, които доведоха до смъртта на десетки хора.

Американските военни увеличиха значително присъствието си в Карибите, което доведе до високо напрежение между Тръмп и венецуелския президент Николас Мадуро, чиято държава споделя обща граница с Колумбия.

Администрацията на Тръмп твърди Мадуро, че играе централна роля в доставките на наркотици към Щатите, които са отнели живота на хиляди американци – обвинение, последователно отхвърлено от самия Мадуро. През последните дни Тръмп многократно намекна за възможна американска военна намеса във Венецуела.

Във вторник Тръмп заяви пред репортери, че всяка страна, която изпраща незаконни наркотици към САЩ, може да бъде подложена на сухопътни удари – „не само Венецуела“.

„Чувам, че в Колумбия произвеждат кокаин, имат фабрики за кокаин и после ни го продават“, каза Тръмп.

Петро, който е обект на санкции, въведени по-рано от администрацията на американския президент, покани самият Тръмп да се включи в офанзива срещу наркотрафика в страната, но добави сериозно предупреждение:

„Не застрашавайте суверенитета ни, иначе ще събудите Ягуара. Нападение срещу суверенитета ни означава обявяване на война“, написа Петро.

Колумбия ще продължи да нанася въздушни удари по FARC.

🇨🇴 Колумбийската армия ще продължи да нанася въздушни удари в рамките на своите усилия да спре подема на незаконните въоръжени групировки, въпреки смъртта на най-малко 12 деца и тийнейджъри при скорошни бомбардировки срещу дисиндентска фракция на FARC, заяви в сряда министърът на отбраната Педро Санчес.

Омбудсманът по правата на човека Ирис Марин призова президента на страната Густаво Петро да спре операциите след въздушните удари в провинциите Амасонас, Гуавияре и Араука. Президентът се извини на майките на седемте непълнолетни жертви на една от атаките.

Ескалацията на ударите бележи обрат в стратегията на Петро за националната сигурност. След като встъпи в длъжност през 2022 г. той спря въздушните удари, но миналата година те бяха възобновени при условие, че не са насочени срещу деца и тийнейджъри, вербувани от партизаните и престъпните банди.

„Ще продължим да използваме всички законни средства на държавата. Беше атакувана законна цел с изцяло легитимни средства в пълно съответствие с конституцията и закона“, подчерта Санчез пред Ройтерс, откъдето припомнят, че е пенсиониран генерал от колумбийските военновъздушни сили.

Според него основна отговорност за смъртта на децата носят незаконните групировки, които са ги вербували. „Ние не атакувахме деца. Целта на удара беше напълно легитимна“, подчерта той.

Петро обеща сложи край на конфликта, започнал преди повече от 60 години и убил близо половин милион души, промени подхода си миналата година, след като преговорите с партизаните не дадоха очаквания резултат. Той нареди офанзива на военните в югозападната част на страната, с която да изтласка една от фракциите на FARC, отхвърлила мирното споразумение от 2016 г. Засега обаче тя постига резултати, които са доста под очакванията.

Правозащитни групи отбелязват, че въоръжените групировки, съставени предимно от дисинденти на Революционниte въоръжени сили на Колумбия (FARC), вербуват малолетни, които са използвани от тях като жив щит за възпиране на военните атаки и защита на своите лидери и лагери.

През 2024 г. са вербувани най-малко 625 деца и юноши, а от януари тази година техният брой е 162, сочат публично достъпни данни от Омбудсмана.

Лидерът на групировката, известен като Иван Мордиско, заплаши, че ще подложи извършителите и отговорните за въздушни удари на „революционен съд“

„Революционният съд“ е незаконна процедура, при която партизаните обвиняват конкретно лице, че е извършило дадено престъпление, и могат да произнесат смъртна присъда – практика, забранена от закона и даваща власт на престъпници, коментира Санчес.

Назад в историята въздушните удари са се явявали ключов инструмент за Колумбия. Именно след като няколко висши командири на FARC бяха убити при бомбардировки, организацията се принуди да седне на масата за преговори, които доведоха до сключването на мирно споразумение от 2016 г. и решението на 13 000 бойци да сложат оръжие.

Споразумение на стойност 3,1 милиарда евро, подписано наскоро със шведската корпорация Saab за покупката на 17 изтребителя Gripen E/F, които да заменят остарялата флота от израелски Kfir от 80-те години на миналия век, е било постигнато по напълно прозрачен начин, увери Санчес.

Част от политическата опозиция и местни военни експерти обаче изразиха съмнения за възможно надхвърляне на разходите по сделката.

Министърът увери, че сътрудничеството с американската армия остава „много силно“ и обменът на разузнавателни данни в борбата с наркотрафика продължава – при условие, че тя не се използва за смъртоносни удари по плавателни съдове, подозирани в трафик на наркотици.

Леталните операции срещу подобни плавателни съдове доведе до остър словесен дуел между Петро и Доналд Тръмп, при който колумбийският лидер миналата седмица заплаши да прекрати обмена на разузнавателна информация и да закупи руски изтребители.

Великобритания и Колумбия спират споделянето на разузнавателни данни със САЩ.

🇬🇧⚔️🇺🇸 Обединеното кралство прекратява споделянето на разузнавателни данни със САЩ за предполагаеми лодки с наркотици в Карибите, защото не желае да участва във военни удари срещу тях, тъй като ги смята за незаконни, съобщи CNN, цитирайки източници, запознати с въпроса.

Решението представляват сериозен разрив между най-близки съюзници и партньори в разузнаването и илюстрира нарастващите съмнения относно юридическата правомерност на военната кампания на САЩ в Латинска Америка.

Великобритания контролира няколко територии в Карибския басейн, където е разположила активи на разузнаването, които помагаха на САЩ да откриват подозирани кораби с наркотици, за да може Бреговата охрана на САЩ да ги спира, обясниха източниците. Това означаваше корабите да бъдат спрени, претърсени, екипажът им задържан, а наркотиците – конфискувани.

Данните обикновено се изпращаха до Съвместна междуведомствена оперативна група „Юг“ – звено със седалище в щата Флорида и служители от няколко партньорски държави, което е насочено към ограничаване на незаконния трафик на наркотици.

След като американската армия започна да нанася смъртоносни удари по корабите през септември, Великобритания се притесни, че нейните разузнавателни данни могат да бъдат използвани за избор на цели. Британски официални лица смятат, че американските удари, при които са убити 76 души, нарушават международното право. Спирането на разузнаването е започнало преди повече от месец.

Миналия месец върховният комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк заяви, че ударите са в нарушение на международното право и представляват „извънсъдебно убийство“. Великобритания споделя тази оценка, потвърдиха източниците пред CNN.

До началото на ударите през септември, борбата с незаконния трафик на наркотици се извършваше от правоохранителни органи и Бреговата охрана. Членове на картелите и трафиканти се третираха като престъпници с право на законен процес – нещо, за което Обединеното кралство съдействаше с радост, казаха източниците.

Но администрацията на Тръмп твърди, че военните са в законовото си право да убиват заподозрени трафиканти, тъй като са непосредствена заплаха за гражданите и представляват„вражески бойци“ във „въоръжен конфликт“ срещу САЩ, се посочва в меморандум, изпратен до Конгреса от Белия дом. Министерство на правосъдието издаде все още секретно становище в подкрепа на твърдението чрез Службата за правни съвети. Тръмп обяви множество картели за „чуждестранни терористични организации“. Белият дом многократно заяви, че тези действия „напълно съответстват на Закона за въоръжените конфликти“ – част от международното право, замислена да предотврати атаки срещу цивилни.

Правни експерти обаче алармират, че Законът за въоръжените конфликти все пак се прилага към цивилни трафиканти и обявяването на групата за чуждестранна терористична организация не дава автоматично право на смъртоносна сила. Някои кораба, ударени от САЩ, са били неподвижни или са обръщали курса си на плаване в момента на атаката, което подкопава твърдението на Тръмп, че са били непосредствена заплаха, която не може да бъде решена чрез спиране и арест.

Високопоставени американски военни също изразяват съмнения относно кампанията. Командирът на Южното командване на САЩ адмирал Алвин Холси даде оставка по време на напрегната среща със секретаря по отбраната Пит Хегсет и председателя на Съвета на началник-щабовете миналия месец, когато повдигна въпроси за законността на ударите. Холси ще напусне поста през декември, само година след като пое командването на SOUTHCOM.

Юристи по международно право в Службата на главния съветник на Пентагона изразиха опасения за законността на ударите. Няколко настоящи и бивши военни юристи казаха пред CNN, че ударите не изглеждат законни. По-рано говорител на Хегсет отрече някой от участвалите в операции юристи да е възразил.

Канада – друг ключов американски съюзник, който от близо две десетилетия помага на Бреговата охрана на САЩ да спира трафиканти в Карибския басейн – също се дистанцира от военните удари. Източниците казаха пред CNN, че Канада възнамерява да продължи партньорството си с Бреговата охрана в рамките на операция „Кариби“, но е заявила, че не иска споделените разузнавателни данни да бъдат използвани за насочване на смъртоносни удари по кораби.

Миналия месец говорител на канадското министерство на отбраната заяви пред местните медии, че е „важно да се отбележи, че дейностите на канадските въоръжени сили в рамките на операция Кариби се провеждат в координация с Бреговата охрана на САЩ“, като са отделни и различни от нанесените удари по заподозрени кораби с наркотици.

Колумбийският президент Густаво Петро заяви във вторник, че е наредил на силите за сигурност да прекратят споделянето на разузнавателни сведения с американските служби, докато не бъде сложен край на атаките в Карибите. В публикация в X той написа: „Борбата с наркотиците трябва да бъде подчинена на правата на човека на карибските народи.“

Густаво Петро обмисля закупуване на руски изтребители.

🇨🇴🤝🇷🇺 Напрежението между Колумбия и Съединените щати продължава да ескалира след като колумбийския президент Густаво Петро беше включен в списъка „Клинтън“, в отговор на което заяви открито възможността за поръчка на руски изтребители.

В ново изявление от президентския дворец „Каса де Нариньо“ той се оплака, че семейството му е било преследвано от американското правителство, което му е ядосано заради провалена военна сделка.

„Гневът на американските чиновници на първо място изглежда е предизвикан от това, че не купих употребяваните F-16, които ми предлагаха САЩ“, посочи държавният глава. Както е известно, той се спря на шведските изтребители Gripen.

„Колумбийският закон ми позволява да водя тази преговори. Доколкото знам, нито Швеция не е терористична държава, нито собствениците на Gripen са наркотрафиканти.“

По време на речта си Густаво Петро припомни, че бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва „се опитаха да го криминализират по същата причина: бизнес, бизнес“.

Държавният глава на Колумбия подчерта, че преговорите за покупката на самолетите в Швеция са били напълно прозрачни и отправи предупреждение към Вашингтон: „Да не ме принуждават да купувам руски самолети.“

„Ние сме суверенна държава, не сме длъжни да купуваме втора или трета ръка оръжия за нашите въоръжени сили. Мисля, че Кралство Швеция и компанията Saab трябва да се изкажат по това посегателство върху нашата свобода и суверенитет“, завърши той.

Мадуро призова Колумбия за съюз срещу „ескалиращата агресия“ на САЩ

Колумбия е обезпокоена от тесните връзки на Петро с Венецуела и ангажимента му да защитава режима на Мадуро от всяка заплаха от САЩ.
📸 Снимка: Prensa Presidencial

🇻🇪⚔️🇺🇸 Изправен пред най-голямата награда за залавяне, обявявана някога от Съединените щати, венецуелският диктатор Николас Мадуро призова за обединение с Колумбия срещу „нарастващата агресия“ на Вашингтон, предлагайки засилено сътрудничество между двете леви правителства и въоръжените им сили, без да дава конкретни подробности.

Призивът дойде дни след като САЩ обявиха награда в размер на 50 милиона долара за информация, водеща до залавянето на Мадуро, обвинявайки го в ръководството на една от най-опасните мрежи за наркотрафик в света. Левият президент на Колумбия, бившият партизанин Густаво Петро, реагира с незабавно предупреждение, че военна агресия срещу Венецуела ще бъде считана за нападение срещу Колумбия.

В седмичното си телевизионно предаване Мадуро призова за „сътрудничество между губернатори, кметове и легитимни държавни служители, за обединяване на двете национални правителства и техните министерства, на колумбийските въоръжени сили с боливарските сили“. По думите му това било необходимо за прочистване на граничните щати от насилие и за разгром на наркотрафика.

В обкръжението на министъра на отбраната Владимир Падрино и вътрешния министър Диосдадо Кабельо, Мадуро подчерта лоялността на армията и службите и заяви, че 50-милионната награда няма да отслаби подкрепата им. Той похвали армията за защитата на „мира и суверенитета“ на страната.

САЩ обявиха, че увеличават двойно досегашната награда от 25 милиона долара. Главният прокурор Пам Бонди заяви, че Мадуро оглавява „Картела на слънцата“ – структура за наркотрафик, внедрена във венецуелските военни, и работи с групировки като венецуелската банда „Трен де Арагуа“, мексиканския картел „Синалоа“ и други транснационални мрежи.

По думите ѝ Мадуро е „един от най-големите наркотрафиканти в света и заплаха за националната сигурност на САЩ“.

Бонди съобщи и за изземане на активи на стойност над 700 млн. долара, включително два частни самолета, девет автомобила и няколко имота. Федерален обвинителен акт в Ню Йорк твърди, че след смъртта на Уго Чавес през 2013 г. Мадуро е преминал от посредник до лидер на картела, като е интегрирал дейността му в държавния апарат. Според обвинението целта му е била не само печалба, а и „заливане на САЩ с кокаин“ и нанасяне на щети чрез зависимостта от дрогата. Американските служби оценяват, че през Венецуела минават над 250 тона кокаин годишно, като количеството може да се е удвоило заради санкциите върху петрола.

Реакцията на Каракас не закъсня и столицата беше залята с мащабна пропагандна кампания: плакати, митинги, сувенири и антиамерикански лозунги. Държавни служители и военни бяха задължени да участват в демонстрации в подкрепа на Мадуро. Вицепрезидентът Делси Родригес, председателят на парламента Хорхе Родригес и кметът на Каракас Кармен Менендес маршируваха редом с привърженици и моторизирани групи.

Според анализатори, Мадуро се опитва да превърне американската награда в призив за сплотяване, като търси подкрепа от Петро и други леви лидери и представя действията на Вашингтон като част от по-широка атака срещу Латинска Америка.

„Докато ние разгромяваме терористичните заговори, организирани от нейната страна, тази жена излиза с медиен цирк, за да угоди на победената крайна десница във Венецуела“, заяви външният министър на Венецуела Иван Хил по адрес на Бонди. „Не ни изненадва, като се има предвид от кого идва.“

Oпозицията обвини Петро в „държавна измяна“

Опозиционната партия „Демократичен център“ отправи остри обвинения към колумбийския президент Густаво Петро в „държавна измяна“ по повод последните му изявления в подкрепа на Венецуела. Партията поиска от държавния глава да обясни „тайните ангажименти“ към лидера на режима в Каракас, които според тях застрашават суверенитета на страната.

На 10 август Петро публично нареди на колумбийските въоръжени сили всяка операция, засягаща „братски държави“ като Венецуела, да бъде предварително съгласувана с техните правителства. Той дори заяви, че „Колумбия и Венецуела са един народ, едно знаме и една история“ – думи в защита на Каракас и в отговор на американските заплахи.

В изявление, публикувано в официалния профил на „Демократичен център“ в X, политическото движение се обърна директно към президента: „Г-н Густаво Петро, нареждайки на колумбийските военни да вдигнат оръжие в защита на диктатора на Венецуела, вие извършвате държавна измяна. Вместо да се опитвате да въвличате Колумбия в безсмислена война, кажете на колумбийците какъв е вашият таен ангажимент към диктатора Мадуро, който може да застраши суверенитета или националния интерес.“

След последните му изявления в защита на Мадуро, бившият вицепрезидент, външен министър и министър на отбраната Марта Лусия Рамирес осъди остро решението на Петро Колумбия да не допуска военни операции, насочени към свалянето на венецуелския режим.

Рамирес заяви, че връзките между двете страни трябва да се основават на демократични ценности, а не на „авторитарни режими, свързани с наркотрафика“.

„Той греши. Двата народа са братя в демокрацията, свободата, стремежа си към просперитет, равенство и достойнство – не в робството на диктатури, работещи с наркотрафик от 30 години. Рано или късно ще бъдат подведени под отговорност“, написа тя в X, където има над 786 000 последователи, повечето от които са твърди противници на Петро.

Тя призова президента да прегледа Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, забраняваща подкрепа за терористични групи, и попита дали възнамерява „да даде убежище на венецуелските“ в Колумбия.

Бившият военен министър Хуан Карлос Пинсон и пенсионираният генерал Едуардо Сапатейро, и двамата считани за потенциални кандидати на президентските избори през май догодина, също разкритикуваха Петро, обявявайки се против намерението му да обвърже действията на военните в Колумбия с одобрението на правителството в Каракас в случай на криза във Венецуела.

Пинсон обвини президента, че застава открито зад режим, свързан с организирана престъпност и въоръжени групировки, заплашващи сигурността на Колумбия. Той определи „модела на нарко-социализма от XXI век“ като двигател на бедността, политическите репресии и разрушаването на демократичните институции.

„Славните въоръжени сили на Колумбия имат конституционно задължение да се подчиняват, но не и да съпътстват нарушения на Конституцията или нарко-политически съюзи. Длъжни са да защитават колумбийците и върховенството на закона“, категоричен бе той.

Генерал Сапатейро подкрепи оценката на Пинсон и призова политическите лидери да предвиждат кризисни сценарии. „Колумбийците не са невидими зрители“, написа той в X, настоявайки за ясни предупреждения и действия за предотвратяване на ситуации извън институционален контрол. От оттеглянето си от армията Сапатейро е последователен критик на управлението на Петро, защитавайки стабилността на институциите и Конституцията.

Атентат с магаре уби войник и рани други двама в Колумбия, губернатор критикува мирните преговори

Графит в подкрепа на Армията за национално освобождение (ELN) е заснет върху фасадата на сграда в региона Катамбумбо, Колумбия, 8 март 2025 г.
📸 Снимка: AFP

🇨🇴 Един колумбийски войник загина, а други двама бяха ранени в сряда, след като бойци от партизанска група взривиха бомба, прикрепена към магаре, съобщиха служители на местното правителство.

Атаката е била извършена във Валдивия, департамент Антиокия, и е приписвана на Националната освободителна армия (ELN).

Областният губернатор Андрес Хулиан Рендон реагира на инцидента, критикувайки правителството на страната, начело с президента Густаво Петро, за участието в сега прекратените мирни преговори с организацията.

„Това правителство настоява да говори за пълен мир, а сега и с приказки за градски мир“, отбеляза Рендон, наричайки членовете на ELN „осмелели се бандити, ползващи се с безнаказаност“.

CBS News припомня, че разговорите с партизанската групировка бяха замразени през януари, след като тя беше обвинена за над 100 смъртни случая при нападения в райони по границата с Венецуела.

Други партизански групировки също извършиха нападения наскоро. Централният генерален щаб, въоръжено крило на Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC) извърши най-малко дузина атаки на територията на щата Вале дел Каука през юни, отнемайки живота на седем души и оставяйки десетки други ранени.

Генералният директор на Колумбийската национална полиция Карлос Фернандо Триана уточни, че нападенията са били извършени по повод третата годишнина от смъртта на Лайдер Йохани Носкуе, известен също като "Маимбу", бивш командир на Западното координирано командване, подгрупа на FARC, който беше убит през 2022 г.

Властите съобщиха, че бунтовниците са извършили повечето атаки, поставяйки експлозиви в коли и мотоциклети, паркирани близо до полицейски участъци.

Освен това служител на полицейските сили е бил убит от снайперист в Калото. Около 30 минути по-късно друг полицай е починал, след като експлозивно устройство е детонирало на тол пункт във Виля Рика, на около 25 километра северно от Калото.

В Кали двама цивилни бяха убити при две отделни експлозии в близост до полицейски участъци, а три допълнителни смъртни случая, на двама цивилни и нападател, бяха регистрирани когато кола-бомба избухна в селски район на Хамунди, намиращ се на по-малко от час път южно от Кали.

Президентът на Колумбия обяви участието на страната си в китайския проект „Един пояс, един път“.

🇨🇴🤝🇨🇳 Колумбия ще стане част от глобалната стратегия за развитие „Един пояс, един път“, включваща финансиране на инфраструктурни проекти, заяви в понеделник президентът на страната Густаво Петро.

Петро отхвърли предупреждения на исторически съюзници като САЩ и се доближи максимално до сферата на влияние на Китайската комунистическа партия (ККП).

„Ще подпишем Пътя на коприната“, каза Петро в интервю от Великата китайска стена, използвайки част от оригиналното име, дадено на китайската инициатива за развитие. Той допълни, че Колумбия ще се стреми да използва тези средства за проекти за изкуствен интелект и да осигури възможности за работа на младите хора.

„Решихме да направим силна крачка напред за отношенията на Китай с Латинска Америка“, добави той.

Доналд Тръмп обяви санкции срещу Колумбия заради отказ за депортация на мигранти.

🇺🇸⚔️🇨🇴 Американският президент Доналд Тръмп обяви въвеждането на незабавни мерки срещу Колумбия във връзка с отказа на нейния президент Густаво Петро да приеме полети за депортиране на мигранти, като описа решението му като заплаха за националната сигурност на Съединените щати:

▪️ Спешни 25% мита върху всички стоки, идващи в Съединените щати, които ще бъдат повишени до 50% след една седмица.

▪️ Забрана за пътуване и незабавно отнемане на визите на служители от правителството на страната и всички негови съюзници и поддръжници.

▪️ Засилени проверки за митническа и гранична защита на всички колумбийски граждани и товари от съображения за национална сигурност.

▪️ Незабавно налагане на санкции на хазната, банковата и финансовата система на Колумбия, по силата на Закона за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA).

Президентът на Колумбия заяви, че атаката на бунтовниците от ELN „на практика“ слага край на мирните преговори

Камион, използван при атаката, извършена от бойци от ELN срещу военна база в Пуерто Джордан, департамент Араука, Колумбия, 17 септември 2024 г.
📸 Снимка: Colombian Army/Handout via AFP

🇨🇴 Във вторник, 17 септември 2024 г. атака срещу военна база в източна Колумбия уби двама военнослужещи и рани най-малко 21, на фона на продължаващата ескалация в напрежението между правителството и една от най-големите бунтовнически групи, които все още са активни в страната.

Колумбийските военни обвиниха „Армията за национално освобождение“ (ELN) за атаката, докато президентът на страната Густаво Петро намекна, че атаката ще доведе до временно спиране или пълно замразяване на мирните преговори с бунтовническата група.

„Камион, натоварен с експлозиви, който рани 27 млади хора и уби двама, поставен от ELN, с които говорихме за мир (...) добре, това на практика е действие, което приключва мирния процес с кръв“, заяви Петро по време на церемония по назначаването на нов съдия в едно от висшите съдилища на страната.

Армията за национално освобождение сложи край на примирието с колумбийското правителство през август, но все още участва в мирните преговори, насочени към прекратяване на конфликта, който продължава повече от половин век.

Армията заяви във вторник, че групата е изстреляла самоделни ракети от товарен камион, който е бил паркиран близо до военна база в Пуерто Джордан, малко градче в колумбийската провинция Араука.

ELN е ляворадикална организация, основана в началото на 60-те години от синдикални лидери и студенти, вдъхновени от Кубинската революция. Групата има около 6000 бойци в Колумбия и Венецуела и се финансира чрез трафик на наркотици и незаконен добив и търговия със злато.

Напоследък ELN пуска все по-дълбоки корени в селските райони, изоставени от Революционните въоръжени сили на Колумбия, голяма бунтовническа група, която сключи мирно споразумение с правителството на Колумбия през 2016 г.

Президентът на Колумбия Густаво Петро говори по време на събитие за обявяване на закона „No mas Ole“, който забранява бикоборството, в Богота, Колумбия, 22 юли 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Nathalia Angarita/File Photo

След като беше избран преди две години, президентът Густаво Петро бързо започна мирни преговори с ELN и няколко по-малки въоръжени групи в рамките на политика, известна като пълен мир.

Но преговорите с ELN се провалиха, а групата продължи да извършва отвличания и да налага данъци на местното население в районите, намиращи се под неин контрол. Освен това групировката изрази своето разочарование от неотдавнашните усилия на правителството на Колумбия да започне отделни мирни преговори с една от отцепилите се групи в югозападна Колумбия.

Прекратяването на огъня между правителството и ELN изтече в края на август и не беше подновено. Оттогава групата засили атаките си срещу военни цели и петролопроводи в източната колумбийска провинция Араука.

В съобщение, публикувано на X, министерството на отбраната на Колумбия заяви, че ще действа с „твърдост и решителност за възстановяване на сигурността и стабилността“ на територията на провинцията.

Колумбия започва преговори с бунтовническа група, водена от бойци, върнали се на оръжие след мирното споразумение от 2016 г.

Представители на правителството на Колумбия и бунтовническата група „Сегунда Маркеталия“ със съвместна пресконференция по повод началото на мирните преговори във венецуелската столица Каракас, 24 юни 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Leonardo Fernandez Viloria

🇨🇴 Колумбия започна мирни преговори с бунтовническата група „Сегунда Маркеталия“ в понеделник, на фона на опитите на администрацията на левия президент Густаво Петро да умиротвори селските райони на страната, в които се наблюдава нарастващо насилие въпреки усилията за постигане на примирие с различните въоръжени групи.

Преговорите бяха обявени в Каракас, столицата на Венецуела, на церемония, която включваше правителствени делегати и бунтовнически лидери, които подписаха мирно споразумение от 2016 г., но по-късно отново надигнаха оръжие, разочаровани от изпълнението на споразумението.

„Искаме да участваме в политиката, без да прибягваме до използването на оръжия“, заяви главният преговарящ на „Сегунда Маркеталия“ Валтер Мендоса. „Условието за това ще бъде правителството да изпълни своята част от споразуменията.“

С приблизително 2000 бойци, „Сегунда Маркеталия“ е една от по-малките бунтовнически групи в страната. Решението на правителството да започне мирни преговори с групата беше критикувано от колумбийските опозиционни лидери, които обвиняват Петро, ​​че е мек към престъпността.

Преговорите със „Сегунда Маркеталия“ са противоречиви, тъй като групата се ръководи от членове на бившите Революционни въоръжени сили на Колумбия (FARC), част от които отново надигнаха оръжие след мирното споразумение от 2016 г., тъй като бяха изправени пред разследване за трафик на наркотици.

„В името на мира желая успех на тези преговори“, написа Умберто де ла Кале в платформата Х. Сенаторът, който беше главният преговарящ от страна на правителството в мирните преговори с FARC през 2016 г. допълни, че „това изпраща ужасно послание към обществото: което е, че измамниците и тези, които не държат на думата си, могат да успеят.“

Правителствените служители са категорични, че конституцията на Колумбия им дава мандат да прекратяват конфликтите чрез мирни средства.

„Нито един от сегашните конфликти в Колумбия не започна с президента Петро“, каза Армандо Новоа, водещият преговарящ от правителството. „Но ние имаме етично и морално задължение да защитаваме жертвите, общностите и хората в райони на страната, които отдавна са забравени.“

Групата „Сегунда Маркеталия“ се ръководи от Лучано Марин, бивш командир на FARC, който беше главният преговарящ на групата в мирните преговори, довели до разоръжаването на повече от 13 000 бунтовници.

Бившите бунтовници бяха пощадени от затворнически присъди и получиха 10 места в конгреса на Колумбия като част от мирното споразумение от 2016 г., включително място в Сената, което беше присъдено на Марин, който е по-известен с бойното си име Иван Маркес.

Но лидерът на бунтовниците се измори от мирното споразумение през 2018 г., след като един от близките му другари, Сеуксис Паусиас, беше арестуван от колумбийската полиция по заповед за арест на САЩ за предполагаем заговор за износ на 10 тона кокаин в Съединените щати.

Докато разследването срещу Марин приключи, командирът на бунтовниците изчезна от публичното пространство, оттегли се в джунглата и обяви създаването на новата си бунтовническа група във видеоклип от август 2019 г., в който твърди, че е бил предаден от правителството.

Оттогава Марин се бори с колумбийската държава със своята група „Сегунда Маркеталия“, но миналата година започна да води частни разговори със служители от администрацията на президента Петро на тайни места във Венецуела.

В понеделник Марин направи първата си публична изява след видеото си от 2019 г.

Лидерът на бунтовниците носеше запазената си марка брада и изнесе реч, в която обвини колумбийските служители, че се опитват да „хванат“ него и други бивши членове на FARC с разследвания за трафик на наркотици.

Марин отбеляза, че Петро полага „честни усилия“ за справяне с бедността и неравенството и намекна, че е необходима реформа на конституцията на Колумбия, за да може политическото споразумение да просперира, повтаряйки изявленията, направени през последните месеци от президента на страната.

„В други моменти от историята (политическите лидери) са избирали промяна на съществуващите правни рамки“, каза Марин. „В нашата визия ние сме съгласни с тези, които казват, че е време да стартираме динамични процеси, които създават условия за предефиниране на нормите, които регулират нашето общество.“