Тръмп задейства Закона за отбранителното производство заради недостиг в оръжейните доставки на САЩ

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп задейства Закона за отбранителното производство, за да се справи с ограниченията в доставките и разработката на оръжия за производството на боеприпаси и веригите за доставки. Това става ясно от меморандум, публикуван във вторник.

Ходът включва мерки в отговор на нарастващата тревога във Вашингтон във връзка с капацитета на оръжейно производство. Ракетните двигатели с твърдо гориво, запалителите и системите за насочване са някои от най-важните компоненти с ограничен капацитет, необходими за производство на военно техника – както за вече налични оръжия, така и за бъдещи програми за модернизация.

„С настоящото установявам, че има условия, които могат да бъдат директна заплаха за националната отбрана или програмите ѝ за готовност“, настоява Тръмп в меморандум от 11 юни, адресиран до министъра на войната Пийт Хегсет. Държавният глава посочва мотиви като „ограничения производствен капацитет, крехките вериги за доставки, зависимост от дълги срокове за изпълнение на поръчки и свързани тесни места в производство“.

Меморандумът до министъра на отбраната делегира правомощия за сключване на доброволни споразумения със сектора на военната промишленост, насочен към укрепване на отбранително-промишлената база.

Законът за отбранителното производство позволява на президента или упълномощени лица да се консултират с представители на индустрията, бизнеса и други потенциално заинтересовани страни с цел установяване на доброволни споразумения в помощ на националната отбрана, но само когато са налице условия, които могат да представляват директна заплаха.

Инцидент с неизвестни вещества блокира Пентагона.

🇺🇸🚨 Няколко етажа и коридора в сградата на Пентагона бяха блокирани, а други се евакуират в отговор на „инцидент с опасни материали“, съобщиха трима запознати източници и местната пожарна служба.

Говорителят на Пентагона Шон Парнел потвърди, че системите в сградата „са открили проблем с качеството на въздуха, което налага да бъдат предприети превантивни мерки, докато не бъде установена степента на сериозност“.

„Министерството задейства стандартните протоколи за защита, включително заповед за оставане по места (shelter-in-place) в засегнатия район“, заяви Парнел. „Екипите за реагиране са на терен и имат готовност да окажат съдействие на служителите в сградата.“

Екипът за реагиране при инциденти с опасни материали към Службата за защита на силите на Пентагона вече работи по случая заедно с пожарната служба на окръг Арлингтън, обяви говорителят на ведомството капитан Джейми Джил. Публикация на Пожарната и спешна медицинска помощ на Арлингтън (Arlington Fire & EMS) в социалните мрежи потвърди, че техният специализиран отряд за опасни материали действа в Пентагона „по време на инцидент с опасни вещества“.

Съобщение, изпратено от екипа по сигурността на Пентагона, посочва, че е засечен „проблем с качеството на въздуха“ и са нужни допълнителни тестове.

„Тези допълнителни изследвания могат да отнемат 1-2 часа. Екипите за реагиране се намират по места и при възникване на необходимост имат готовност да окажат съдействие на намиращите се в сградата. Възможно е в централния двор да забележите служители от различни ведомства и провеждането на превантивни мерки. Моля, не тълкувайте погрешно тези действия“, се казва в съобщението.

Етажи от втори до пети в коридори от четвърти до седми на огромния комплекс на Пентагона са напълно блокирани, твърдят двама от източниците. Третият източник заяви пред CNN, че полицията в сградата е оборудвана с противогази и пълно защитно облекло срещу химически агенти.

Командващият операциите срещу Иран към своите подчинени: Опазването на цивилния живот е част от нашата сила.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Докато крехкото примирие между САЩ и Иран продължава да виси на косъм, адмирал Брад Купър, ръководител на Централното командване на САЩ (CENTCOM) и военните операции срещу Иран, изпрати послание директно към силите под негово командване, че „опазването на цивилния живот“ има водещо значение и остава ключова част от тяхната работа.

Служебна записка от американския адмирал от 26 май, разпространена в CENTCOM, изрично подчертава, че „Опазването на цивилния живот е част от нашата култура като професионална бойна сила... То е заложено в начина, по който планираме, по който избираме целите си и по който се бием.“

„Всяка номинация на цел. Всеки удар. Всеки сблъсък“, продължава разсекретеният документ, разкрит днес от Breaking Defense. „На всяко ешелонно ниво, от планирането на кампанията до личното тактическо решение, вие ще правите разлика между тези, които се бият, и онези, които не го правят, прилагайки сила единствено срещу законни военни цели и проявявате преценка, преди да използвате оръжията си.“

„Ангажиментът ни към правото на военните конфликти не е ограничение за нашата смъртоносност“, продължава Купър. „Той е източникът на нашата легитимност, причината партньорите ни да са избрали да застанат до нас и директен фактор за нашата оперативна ефективност. Сила, която се бие с дисциплина и вярност към правилата, е по-смъртоносна, а не по-малко.“

Посланието на четиризвездния адмирал продължава с напомнянето, че именно този стандарт отличава САЩ от противниците му, които избират да вземат на прицел цивилни и да сеят терор, поразявайки училища, болници и храмове.

„Ние никога няма да воюваме по този начин“, пише Купър.

Запитан какво е провокирало меморандума, говорителят на командването капитан Тим Хокинс заяви, че това е „общо напомняне към силите, едно от многото, които той е отправял към войските в различни формати“.

Записката обаче се появява след коментари от министъра на отбраната Пийт Хегсет, които омаловажават или отричат традиционните спирачки пред въоръжените конфликти. По време на брифинг на 2 март той обеща, че „никакви глупави правила за водене на бойни действия“ не могат да повлияят на операцията срещу режима в Иран, докато в книга от 2024 г. той пише за „академични правила за ангажиране, които твърде дълго връзват ръцете на нашите бойци“. По-късно, на 13 март, той заяви: „Ще продължим да натискаме, да напредваме, без пощада, без милост за враговете ни.“ Тази реплика за „без пощада“ (no quarter) породи въпроси от страна на сенатори и правни експерти за това дали Хегсет фактически не призовава към военни престъпления.

Такива опасения се появиха и в отговор на серия от онлайн публикации на президента Доналд Тръмп в началото на април, с които той заплаши да атакува ирански мостове, електрически централи и други цивилни обекти.

„Цяла една цивилизация ще загине тази вечер, без изобщо да бъде възстановена. Не искам това да се случва, но вероятно ще стане“, написа Тръмп на 7 април, преди да отстъпи от своята позиция по-късно същия ден.

Въпреки обявеното примирие в началото на април, двете страни продължават да разменят спорадичен обстрел. През последните дни САЩ нанесоха удари по ирански ракетни площадки и катери, а днес Тръмп заяви, че Иран е свалил американски вертолет AH-64 Apache край бреговете на Оман. Екипажът на хеликоптера беше спасен, отчасти благодарение на безпилотен съд.

„Съединените щати, по необходимост, трябва да отговорят на тази атака“, добави Тръмп.

Американски изтребител порази танкера M/T Marivex, игнорирал инструкциите на военните.

🇺🇸💥🛢️ Американски изтребител порази петролен танкер във водите на Оманския залив днес, след като е нарушил морската блокада, наложена от САЩ на пристанищата на Иран, обяви Централното командване на САЩ (CENTCOM) в изявление, публикувано на социалната мрежа X.

В него се уточнява, че многоцелеви изтребител F/A-18 Super Hornet е изстрелял прецизно оръжие по петролния танкер M/T Marivex, след като екипажът на плаващия под флага на Палау кораб е игнорирал инструкциите на американските военни.

„Изтребителят F/A-18 Super Hornet порази с прецизен боеприпас машинното отделение и сектори за управление на кораба, след като екипажът отказа да изпълни разпорежданията на американските сили“, гласи изявлението на CENTCOM, което отбелязва, плавателният съд без товар „вече не плава към Иран“.

Всичко това идва докато САЩ продължава да налага морска блокада на иранските пристанище за ограничаване на търговското корабоплаване, свързано с ирански пристанища. Кампанията беше предприета след провала на мирните преговори в Исламабад и представлява по-нататъшна ескалация в конфликта, започнал на 28 февруари със съвместните въздушни удари на САЩ и Израел, ликвидирали ръководството на режима в Техеран, начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей.

Според политиката на САЩ блокадата е насочена към плавателни съдове от всички националности, подозирани в трансфер на петрол и други стоки от и към Иран, вместо да се налага пълното затваряне на ключовия Ормузки проток и околните морски маршрути.

Вашингтон твърди, че военноморската кампания е намалила значително износа на нефт от страната, нанасяйки сериозен удар върху икономиката на страната чрез съкращаване на потенциални приходи за милиарди долари

Пентагонът смята да отмени доставките на ракети Tomahawk за Германия.

Американски разрушител с управляеми ракети от клас „Arleigh Burke“ USS Thomas Hudner изстрелва крилата ракета BGM-109 Tomahawk в рамките на въздушната кампания срещу Иран, 1 март 2026 г. (U.S. Navy)

🇺🇸🇩🇪 Пентагонът възнамерява да отмени планираните доставки за Германия на крилати ракети BGM-109 Tomahawk, отчасти поради опасения, че Русия ще тълкува подобен ход като ескалация. Ако се потвърди, решението бележи неочакван обрат на дълго планирано споразумение с един от ключовите съюзници на Америка.

Според двама европейски и един американски служител, съществуват опасения от ответни руски действия, ако администрацията на Тръмп изпълни своето намерение за разполагане на прецизни ракети в сърцето на Европа. Всяко решение за отказ от доставката обаче би обезсилило сделка, сключена по времето на бившия президент Джо Байдън, и би оставило Германия без отбранителни способности, които германските лидери определят като крайно необходими.

Този ход е част от цялостна тенденция на постепенно изтегляне на САЩ от НАТО, включитело отмяна на рутинно разполагане на хиляди военнослужещи в Германия и намерения за изтегляне на конкретни активи, докато Тръмп подлага на изпитание близки партньорства и съюзи, изграждани с поколения.

„Европа може да се активизира сега и в краткосрочен план“, заяви пред военни лидери тази седмица генерал Алексис Гринкевич, началник на Европейското командване на САЩ (EUCOM) и Върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR), според когото САЩ ще пренасочи оборудването и силите си другаде.

Американските служители, макар и основно разтревожени от реакцията на Кремъл, вероятно се тревожат и от намаляващите запаси от оръжие. САЩ изразходиха хиляди ракети Tomahawk и Patriot през първите седмици на войната срещу Иран. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви пред Конгреса, че ще бъдат нужни „месеци и години“ за попълване на запасите от боеприпаси, изразходвани в конфликта.

Вероятният отказ от Tomahawk е особено обезпокоителен за германските власти, които бързат да модернизират отслабените си сили, за да служат като щит срещу руската агресия. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви миналия месец, че не очаква САЩ да разположат ракетите в Германия поради ограниченото им количество.

Тази седмица САЩ разкриха нови промени по ролята си в НАТО на 3-месечна конференция на военните лидери. Те включват съкращения на изтребители, дронове и военноморски активи, според WELT.

„Целта е да бъде предоставена на съюзниците информацията и яснотата, от които се нуждаят, за да действат възможно най-бързо и ефективно“, заяви служител на Пентагона, пожелал анонимност. „Става въпрос за това съюзниците да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа.“

Германия усеща изтеглянето особено тежко. Тази пролет Пентагонът отмени изпращането на 5000 американски войници в страната – ход, който изуми европейските лидери. Решението дойде след думите на канцлера Мерц, че президентът Доналд Тръмп се е „унижил“ с войната си срещу Ислямската република.

Руската армия отдавна е разположила в Калининград квазибалистични ракети 9М72 „Искандер“, способни да носят ядрени бойни глави. Освен това тя постави балистични ракети със среден обсег „Орешник“ в Беларус, които могат да достигнат цяла Европа за броени минути.

„Преди година и половина подадохме официално запитване до американците за внос – т.е. покупка – на ракети Tomahawk. Все още очакваме отговор, но честно казано, предвид настоящото състояние на света, нямам голяма надежда“, сподели германският министър на отбраната Борис Писториус миналия месец.

Германски служители проучват европейски алтернативи, с които да запълнят празнината в способностите за нанасяне на удари на далечни разстояния. Дебатът в Берлин се върти не около коя конкретна ракетна система, отколкото за това колко бързо страната може да придобие способности за поразяване на цели от разстояние. Дроновете и по-евтините системи могат да помогнат, но военните планировчици не ги разглеждат като реален заместител.

Глобалната икономика на наблюдението: Как данните за местоположение се превърнаха в оръжие срещу армията на САЩ?

🇺🇸 Американските сили, разположени в зони на активни военни действия, са били обект на атаки чрез използване на данни за местоположение, достъпни на търговския пазар, става ясно от военни доклади. Това е ярък пример за начина, по който глобалната икономика на наблюдението оформя съвременното бойно поле.

В писмо, споделено с Ройтерс от американския сенатор Рон Уайдън, Централното командване (CENTCOM) заявява, че е „получило множество доклади за заплахи, свързани с експлоатация от страна на противника на търговски данни за местоположение с цел насочване на атаки или наблюдение на американски служители на театъра на военните действия“. Съобщението, изпратено на 14 април, не съдържа други детайли, но зоната на отговорност на CENTCOM включва Персийския залив, където американските сили са в състояние на конфликт с иранската армия за контрола върху Ормузкия проток.

Разкритието е първото официално потвърждение, че американски военни са били обект на такова насочване в активна военна зона, посочват Уайдън и двупартийна група законодатели в писмо, изпратено до Пентагона в четвъртък.

„Търговските данни за местоположение могат да се използват за откриване на местата, където се събират американските войски, както и на техния модел на живот. Това може да бъде експлоатирано от противниците за насочване на атаки като ракети, дронове и крайпътни бомби, както и за цели на контраразузнаването“, предупреждава писмото. В изявление Уайдън отбелязва, че е крайно време „да започнем да третираме индустрията за дигитална реклама (adtech) като заплаха за националната сигурност“.

В имейл Пентагонът заяви, че ще отговори директно на законодателите, но не навлезе в подробности. От своя страна конгресмените посочиха в своето писмо, че опитите им да получат повече данни от военни служители относно докладваните атаки са останали неуспешни.

‎

Търговията с данни за местоположение подхранва опасенията за поверителността

Данните за местоположение се използват широко в дигиталната реклама, която е основен източник на приходи за много технологични компании. Тези данни обикновено се събират от смартфони и други видове устройства чрез приложения или доставчици на услуги, след което се продават на брокери на данни. Те от своя страна ги окрупняват и препродават, понякога чрез сложни мрежи от посредници.

Въпреки че заплахата за неприкосновеността на личния живот, която произтича от продажбата на детайли за ежедневното движение на хората на свободния пазар, отдавна е предмет на обществено обсъждане, нейният потенциал като риск за националната сигурност наскоро също привлече сериозно внимание.

Още през 2016 г. американски военен доставчик е успял да използва данни за местоположение, достъпни на търговския пазар, за да проследи Силите за специални операции от базите им в САЩ до чувствителен преден пост в Сирия, според информация, разкрита първо от Wall Street Journal.

По-наскоро журналисти от Wired и две германски медии използваха милиарди координати, събрани от брокер на данни, за да разкрият с прецизна точност движението на хора, разположени в или около 11 военни и разузнавателни обекта на САЩ в Германия.

Две организации, които представляват дигиталните рекламодатели – Бюрото за интерактивна реклама (IAB) и Асоциацията на националните рекламодатели (ANA) – не отговориха на запитване от Ройтерс за коментар.

В писмото на американските законодатели до Пентагона се посочва, че имайки предвид това, което военните служители знаят за търговията с данни за местоположение, е трябвало да действат по-бързо, за да защитят личния състав. Като примери се посочват деактивирането на уникалния рекламен идентификатор (Advertising ID) на служебните военни устройства, автоматичното изключване на споделянето на локация на смартфоните на терен и насочването на служителите от уеб браузъра Google Chrome към алтернативи, по-ориентирани към поверителността.

Един от съавторите на писмото е конгресменът Пат Хариган (републиканец от Северна Каролина), бивш офицер от Специалните сили на Сухопътните войски на САЩ. Хариган заяви, че браузъри като Chrome „са създадени из основи, за да събират и споделят потребителски данни“ и че всеки ден, в който те остават на предоставените от правителството устройства, „е още един ден, в който връчваме на нашите противници оръжие срещу собствените ни войски“.

В изявление Google заяви, че Chrome притежава „водеща в индустрията сигурност“. Компанията добави, че „отдавна се застъпва за по-строги правила и защитни мерки срещу брокерите на данни“.

САЩ навигират „невидими“ кораби през Ормузкия проток при пълно затъмнение.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Американски военни са съдействали на търговски кораби да преминат през блокирания Ормузки проток с изключени светлини и навигационни маяци, за да избегнат сблъсъци с други плавателни съдове в близките води, съобщи The Wall Street Journal.

Собственици на кораби и служители на Пентагона споделят пред изданието, че САЩ са съветвали корабите кога да изгасят светлините и по какъв начин да се справят със заплахата от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Някои плавателни съдове са изключвали своите системи, докато преминават през участък от Персийския залив, който беше прочистен от американските сили по-рано този месец в рамките на „Project Freedom“ – инициатива на президента Доналд Тръмп за насочване на корабоплаването, която беше временно спряна заради съпротива от страна на съюзниците в Залива.

Един от корабите, прекосили протока по този начин по-рано тази седмица, е гръцки петролен танкер, натоварен с 2 млн барела суров петрол, който според информацията е бил блокиран във водите на Персийския залив от началото на март. В крайна сметка той се е придвижил покрай бреговете на Оман и сега плава към крайната си дестинация в Индия.

По-малко от 5 кораба дневно са изключвали своите системи по време на транзита си през Ормузкия проток от 2 март насам, според данни на разузнавателната компания Kpler, публикувани от Wall Street Journal. Не е известно колко от тях са били навигирани от американските военни. Данните сочат, че повечето кораби са преминавали по маршрута, одобрен от Иран.

Капитан Тим Хокинс, официален говорител на Централното командване на САЩ, заяви пред американското издание, че непрекъснато комуникират и координират своите действия с корабите, които пресичат протока.

Изненадваща среща между началника на SOUTHCOM и кубински генерал в Гуантанамо.

🇺🇸🇨🇺 Началникът на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM) се срещна с висши кубински военни фигури на границата на военноморска база Гуантанамо Бей, а президентът Доналд Тръмп продължава да засилва натиска срещу Куба и не изключва възможността за военни действия.

Генерал Франсис Донаван, ръководител на SOUTHCOM, е провел „кратък разговор по въпроси на оперативната сигурност“ с кубинския генерал Роберто Легра Сотолонго, съобщиха американските военни в изявление на X.

В миналото офицери от двете страни периодично са провеждали „срещи на граничната линия“ (т.нар. fence-line meetings), за да обсъждат сигурността в Гуантанамо Бей, точка на постоянно напрежение с островната държава, която смята военноморската база, основана още преди Кубинската революция, за незаконна.

Въпреки това е изключително рядко явление ръководителят на SOUTHCOM, който контролира въоръжените сили на САЩ в Карибския басейн и по-голямата част от Латинска Америка, да се среща с висши кубински служители.

Това е поредният контакт на високо равнище между двете страни след посещения в Хавана на директора на ЦРУ Джон Ратклиф преди две седмици и на дипломати от Държавния департамент миналия месец.

През последните месеци администрацията на Тръмп оказва интензивен натиск върху Куба, която от десетилетия предизвиква фрустрация в американските президенти. Куба е изправена пред сериозен енергиен дефицит, след като Тръмп заплаши с мита всяка държава, която изнася петрол за острова. Освен това САЩ засилиха санкциите и повдигнаха наказателни обвинения срещу 94-годишния бивш кубински лидер Раул Кастро.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Куба трябва да проведе мащабни реформи в икономиката и политическата си система. Когато Ратклиф посети Хавана, за да се срещне с влиятелния внук на Раул Кастро, той е предал посланието, че Вашингтон е готов да засили сътрудничеството си с Куба в сферата на икономиката и сигурността, ако тя направи „фундаментални промени“, разкри пред CBS News неназован служител на ЦРУ.

Междувременно Тръмп подметна хипотезата за военни действия срещу комунистическия режим на островната държава и заяви, че има интерес да „превземе Куба под някаква форма“ и „Куба ще бъде следващата“. Въпреки това по-рано този месец той призна, че според него няма да се стигне до ескалация.

Разузнавателната общност на САЩ е провела анализ на евентуалния отговор от страна на Куба на американска военна операция и какви ответни удари биха могли да последват, стана ясно от репортаж на CBS News, в който беше потвърдено, че островната държава се е сдобила с ирански ударни дронове. Рубио изрази безпокойство и относно факта, че Куба е домакин на китайски и руски шпионски съоръжения.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел отрече страната му да представлява някаква военна заплаха за САЩ, но предупреди, че американско нападение би довело до „кръвопролитие“.

По време на посещението си в Хавана по-рано този месец Ратклиф е довел със себе си изненадващ гост: един от командосите, участвали в операцията по задържане на тогавашния венецуелски президент Николас Мадуро, при която загинаха десетки кубинци. Той изрично е представил лидера на паравоенните звена пред кубинците като човека, убил техните хора във Венецуела.

Командирът на AFRICOM изрази тревога относно „разузнавателна черна дупка“ в Африка.

🇺🇸🇳🇬 През последните дни американската армия нанесе удари по крепости на Ислямска държава в Сахел в рамките на операция, координирана с правителството на Нигерия. Остават обаче дългосрочните въпроси за това дали американската армия все още притежава капацитета да осуетява потенциални терористични атаки, произтичащи от континента, предвид свиващото се присъствие на САЩ на континента.

Генерал Дагвин Андерсън, ръководител на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), изрази опасения, че отговорът може да е „не“, по време на изслушването си пред Конгреса миналата седмица. Той заяви, че Африка е епицентърът на глобалния тероризъм, и предупреди, че 75% съкращаване на американските военни сили през последното десетилетие, съчетано с паралелно изтегляне на съюзническите войски, е създало „разузнавателна черна дупка“ на континента.

„Липсата на експедиционни способности на AFRICOM и отслабената позиция на силите компрометират нашия отговор при кризи“, свидетелства Андерсън пред Комисията по въоръжените сили към Сената, отбелязвайки, че командването работи с „минимално необходимите ресурси“.

„Намаленото ни присъствие на континента също така позволява на деструктивни участници да диктуват дневния ред, което подкопава американските интереси“, каза той. „Ръководството на ИДИЛ е в Африка. Икономическият двигател на Ал-Кайда е в Африка. И двете групировки споделят волята и намерението да ударят нашата родина.“

Запитан дали командването е способно да неутрализира подобни заплахи, Андерсън даде предпазлив отговор. „В момента това е много трудно да се установи за Сахел, имайки предвид ограниченото ни присъствие.“

Тези критични думи дойдоха точно преди президентът Доналд Тръмп да нареди удара, който ликвидира втория в йерархията на Ислямска държава в басейна на езерото Чад. Той беше последван от нови въоръжени действия в североизточна Нигерия.

„По мое разпореждане смелите американски сили и въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно една детайлно планирана и много сложна мисия за елиминиране от бойното поле на най-активния терорист в света. Той повече няма да тероризира хората в Африка, нито ще помага за планирането на операции, насочени срещу американци“, написа Тръмп в петък вечерта в публикация на Truth Social.

Тръмп идентифицира целта като Абу-Билал ал-Минуки – висш кадър в Ислямска държава, обявен за „специално обозначен глобален терорист“ от Държавния департамент през 2023 г. по време на предишния президент Джо Байдън.

Съвместният рейд на командоси е резултат от интензивен обмен на разузнавателна информация между САЩ и Нигерия, според нигерийската армия. Нападението срещу укрепения терористичен анклав в Метеле, щат Борно, е започнало малко след полунощ и е кулминирало с нанасяне на въздушни удари по обекта след сблъсък, който е продължил около 3 часа. В престрелката са били убити и няколко от лейтенантите на командира на ИД. Няма данни за ранени американски и нигерийски военнослужещи, съобщи американски служител пред Military Times.

В изявление на AFRICOM се казва, че ал-Минуки е осигурявал „стратегическо ръководство на глобалната мрежа на ИД за медийни и финансови операции, както и за разработването и производството на оръжия, експлозиви и дронове“. Добавя се още, че той има „сериозна история на участие в планирането на атаки и ръководенето на вземането на заложници“.

Официални лица във Вашингтон и Лагос съобщиха в неделя, че през следващите дни двете страни са нанесели допълнителни удари срещу ИД в Метеле, довели до смъртта на най-малко 20 екстремисти.

Ислямска държава превърна Сахел в развъдник за някои от най-смъртоносните си филиали – провинция Западна Африка (ISWAP) и нейния съперник Боко Харам. И двете групировки са особено активни в басейна на езерото Чад, който обхваща Камерун, Чад, Нигер и Нигерия. Множество фактори, включително екстремизма, бедността, продоволствената несигурност, климатичните промени и слабото управление, превърнаха региона на бойните действия в център на една от най-неразрешимите хуманитарни кризи в света.

Операцията, при която беше убит ал-Минуки, е най-драматичният момент досега в продължаващите усилия на Пентагона да помогне на правителството на Нигерия в стремежа му да отблъсне джихадистите. В нощта срещу Коледа силите на двете страни проведоха съвместни ракетни удари в щата Сокото. Тръмп заяви, че цел са били „терористичната измет на ИДИЛ“. Малко след това Пентагонът изпрати около 200 военнослужещи в страната от Западна Африка, за да помагат в обучението на нейните въоръжени сили в борбата им с ислямисткия бунт.

Д-р Омар Мохамед, старши научен сътрудник в програмата за екстремизъм на Университета „Джордж Вашингтон“, коментира пред Military Times, че Африка се очертава като фокус на терористична дейност след колапса на териториалния халифат на Ислямска държава в Сирия и Ирак през 2017 г. Той посочи, че движенията на джихадизма се разрастват бързо в Сахел, отчасти с набиране на деца за войници, които стават по-податливи на радикално вербуване в условията на крайна нищета.

„Бедността е причината, която води до появата на деца бойци“, увери Мохамед и добави, че Ислямска държава се е инфилтрирала в училищата, за да създаде условия, в които индоктринирането започва рано. „Когато няма достъп до нормални училища, представете си: техният учител е имам от Ислямска държава, който ги учи как да бъдат терористи и им обещава пари. Това е изключително тревожно.“

Според ООН насилието е принудило над 1827 училища в басейна на езерото Чад да затворят, лишавайки хиляди деца от достъп до образование. Днес Субсахарска Африка остава един от регионите с най-ниско ниво на достъп до образование в света.

Мохамед подкрепя тезата, че САЩ трябва да засилят усилията си за борба с възхода на тероризма в Африка, не да ги съкращават. „Без постоянен натиск терористите винаги ще намерят начин да кроят заговори срещу САЩ, Запада и американските интереси по света. Идеологията им противоречи на всичко цивилизовано и на всичко демократично“, каза той.

САЩ внезапно отмениха разполагане на 4000 войници в Полша заради огромен бюджетен дефицит.

🇺🇸🪖🇵🇱 Американската армия отмени планирано разполагане на 2-ра бронетанкова бригадна бойна група от 1-ва кавалерийска дивизия в Полша, което трябваше да включва над 4000 войници и съпътстваща техника.

Представител на армията потвърди решението в сряда, но не предостави конкретни подробности и пренасочи всички въпроси към Министерството на отбраната, което не отговори на запитване за информация.

Във вторник по време на изслушване пред Конгреса за бюджетното състояние на армията, нито министърът на армията Дан Дрискол, нито заместник-началникът на щаба генерал Кристофър ЛаНийв, споменаха за отмяната на разполагането.

Но мълвата вече беше започнала да се разпространява сред засегнатите, а войниците изпращаха съобщения на приятели и близки относно промяната още рано сутринта във вторник.

Сенатор Джак Рийд, демократ от Род Айлънд и водач на Комисията по въоръжените сили към Сената, заяви при своето встъпително изявление на изслушването, че армията е изправена пред бюджетен дефицит от най-малко 2 млрд долара в резултат на продължителни операции, които включват разполагане на Националната гвардия във Вашингтон, окръг Колумбия, и на различни части за налагане на контрол по границите на САЩ.

Рийд изрази тревога за въздействието над обучението и операциите, но темата не беше разгледана. ABC News съобщи в свой репортаж по темата, че бюджетният дефицит на армията е значително по-висок от оценката на сенатора, а представители на армията заявиха пред медията, че всъщност сумата възлиза на 4-6 млрд долара.

Пентагонът обяви през април, че планира да изтегли близо 5000 военнослужещи от Германия. Говорителят Шон Парнел заяви, че министър Пит Хегсет е взел решението след преглед на „изискванията на театъра на военните действия и условията на място“.

Това би върнало числеността на американските военни в Европа до нивата преди началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. – най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война, който отне живота на близо два милиона души.

Над 10 000 американски войници са разположени на ротационен принцип в Полша. Очакваше се бригада „Блек Джак“ да бъде разположена там за 9 месеца. Армейският вестник „Stars and Stripes“ съобщи, че базираната във Форт Худ, Тексас, танкова бригада е сгънала знамената си на 1 май в подготовка за предстоящото разполагане.

Части от предния ешелон на 2-ра бронетанкова бригадна бойна група вече се намират в Полша, а техниката им е в транзит, според плана за разполагане.

Армейски представители от Форт Худ препратиха всички въпроси към Министерство на отбраната, което отказа коментар. „Към момента нямаме коментар по този въпрос“, написа пресслужбата на Пентагона в имейл до Army Times.

Мелони към Тръмп: Италия остава лоялна на НАТО въпреки плановете на САЩ за изтегляне.

🇮🇹⚔️🇺🇸 Италианският премиер Джорджа Мелони заяви, че не е съгласна с обявеното от президента на САЩ Доналд Тръмп решение за изтегляне на американските войски от няколко европейски държави, сред които Италия, поради отказа им да съдействат във войната срещу Иран.

Говорейки в кулоарите на срещата на върха на Европейската политическа общност в Ереван, Мелони посочи, че Италия винаги е изпълнявала ангажиментите си към НАТО и останалата част от международната общност.

„САЩ обсъждат оттегляне от Европа от известно време; трябва да укрепим собствената си сигурност и да повишим капацитета си за реакция“, отбеляза тя. „Това е избор, който не зависи от мен и лично аз не съм съгласна с него. Италия винаги е спазвала своите ангажименти в рамките на НАТО, дори когато преките ни интереси не са били заложени на карта – както в Афганистан, така и в Ирак.“

„Не считам за правилни някои от нещата, казани по наш адрес“, коментира тя относно съобщението на Тръмп за изтегляне от европейските бази. Американският президент обвини Италия в липса на съдействие и изрази мнение, че Мелони се е променила.

Чистката в Пентагона: „Възрастните в стаята“ вече ги няма

🇺🇸 Още в първия мандат на Доналд Тръмп те бяха възприемани успокоително като „възрастните в стаята“, последната отбранителна линия срещу импулсивните капризи на президент с достъп до ядрените кодове. Сега, след безпрецедентна вълна от уволнения, сравнявана от някои със сталинските чистки, висшият ешелон на Пентагона вече не изглежда като надежден защитен вал.

Откакто Тръмп се завърна на поста през януари миналата година, Пийт Хегсет – буйният министър на отбраната, чиято мисия е да прекрои военния етос, заклеймен от него като „пропита от woke идеология“ – пенсионира или уволни принудително 24 генерали и висши командири, без да посочи причини, свързани с работата им.

Около 60% от тях са чернокожи или жени – подход, който изглежда е продиктуван от обявената война на администрацията срещу „назначенията по линия на разнообразие, справедливост и приобщаване (DEI)“.

Въпреки това отстранените офицери имат безупречна репутация. Последната жертва беше ген. Ранди Джордж, началник-щаб на сухопътните войски, отстранен миналия месец, след като отказал да изпълни нареждането на Хегсет да зачеркне четирима офицери, двама чернокожи мъже и две жени, от списък за предстоящи повишения.

Поредицата от уволнения започна през февруари миналата година с отстраняването на генерал Си Кю Браун като председател на Обединения комитет на началник-щабовете – фигура, която служи като основна връзка между въоръжените сили и цивилното ръководство.

Браун, който е чернокож и изтъкнат бивш командир от ВВС, беше заменен от Дан Кейн – генерал три звезди, който се беше пенсионирал и трябваше експресно да бъде повишен, за да получи четвъртата военна звезда, нужна за потвърждение от Сената за позиция, за която според някои наблюдатели той няма нужната експертиза.

Сред отстранените жени офицери се откроява Лиза Франкети – адмирал, която беше първата жена началник на военноморските операции и първата в Обединения комитет на началник-щабовете.

Хегсет беше безпардонен на изслушване в комисията по въоръжените сили на Сената миналата седмица, когато Джак Рийд, демократ от Роуд Айлънд, го попита дали Тръмп му е наредил да взима на прицел чернокожи и жени офицери за уволнение.

„Разбира се, че не. Членовете на тази комисия и предното ръководство на това министерство бяха фокусирани върху социалното инженерство, расата и пола по начини, които смятаме за нездравословни“, отвърна той.

В интервюта за The Guardian вътрешни източници описват Хегсет – бивш водещ във Fox News, известен със своите войнствени публични прояви и агресивното отношение към журналистите – като все по-изолиран в разклонената бюрокрация на Пентагона и заобиколен от малка група близки приятели и роднини. Някои казват, че изпитва страх и параноя, че Тръмп може да го уволни от пост, за който критиците твърдят, че миналото му на майор от пехотата на Националната гвардия с боен опит в Ирак и Афганистан е недостатъчна квалификация.

Персоналът на Пентагона е изненадан да го вижда придружен на официални срещи от съпругата му Дженифър, бивш продуцент във Fox News, която често седи на задните редове по време на подобни разговори. Останалите близки спътници на Хегсет са брат му Фил, когото назначи за старши съветник, заедно с Тим Парлаторе, който преди това беше адвокат, представлявал Хегсет и Тръмп, и Рики Бурия, бивш морски пехотинец и представител на администрацията на Байдън, с когото се е сближил.

По-голямата част от ежедневната работа по управлението на огромното ведомство с около 2,1 милиона военни и 770 000 цивилни служители по света се управлява от Стив Фейнбърг, заместник-министър на отбраната, който е милиардер и собственик на инвестиционна фирма.

Междувременно Хегсет се е фокусирал над теми от личен интерес. Те включват реорганизация на капеланските служби в Пентагона – занимание, отговарящи на християнските му убеждения, които често изразява с възгласа „Христос е цар“.

Военни анализатори твърдят, че последните уволнения на Хегсет съвпадат с плановете, заложени в „Проект 2025“ – радикалната програма на десния съвет Heritage Foundation, която плътно направлява политиките на Тръмп през втория му мандат.

„Там се говореше за чистка на офицери и преследване на т.нар. „woke“ офицери на висше ниво. Те искат да създадат идеологически чисти въоръжени сили, податливи на влиянието на президента и неговия министър на отбраната и чиято клетва ще бъде по-скоро към личност, отколкото към конституцията“, заяви пенсионираният генерал-майор Пол Итън, командвал американските сили след инвазията в Ирак през 2003 г.

Итън оприличи чистките на далеч по-кървавото отстраняване на генерали от Червената армия от Сталин преди Втората световна война, което се счита за причина за първоначалните ѝ трудности при посрещане на инвазията на Нацистка Германия през 1941 г. Той предупреди, че това може да попречи на оперативния капацитет на САЩ във военните усилия срещу Иран.

„Вярвам, че висшето ръководство на американската армия е сериозно увредено. Тече разрив в сплотеността на хората на това ниво. Ако не сте били прочистени, се питате дали не сте следващият, ако кажете нещо грешно на човека до вас, което може да предизвика гнева на министъра или президента. Това е наистина нездравословна среда – когато се страхуваш да изкажеш мнението си не само пред властта, но и в защита на армията срещу глупави решения“, обясни той.

Готовността на военните да се изправят срещу Тръмп изглежда по-критична от всякога с оглед на скорошните обещания на президента да опустоши гражданската инфраструктура на Иран и неговото вече печално известно предупреждение, че „цяла цивилизация ще загине“, освен ако иранските лидери не се съгласят с условията му.

Ветераните се тревожат за въздействието на заплахите за извършване на военни престъпления и дори геноцид върху редовия състав. Те са загрижени и за способността на висши фигури, включително Кейн, да се опълчат на това.

„Всички пенсионирани офицери, които познавам, са сериозно разтревожени от дългосрочния ефект върху армията от висши лидери, които казват неща като „никаква милост“ или че ще ликвидираме цивилизация без никакво възражение от страна на висшите военни“, сподели бившият полковник от армията Кевин Керъл, имайки предвид думи на Хегсет. „Мисля, че това е реална дългосрочна заплаха за етиката и етоса на силите.“

Изказани са опасения и относно авторитета на Кейн, който никога не е заемал висша командна роля и според някои няма тежестта на предишни председатели да устои на дивите импулси на Тръмп по начина, по който го правеше генерал Марк Мили, който инструктираше служителите да го осведомят за всяка подозрителна военна заповед на президента след бунта в Капитолия на 6 януари 2021 г.

„Той има изключително необичайно резюме, според мен без прецедент за председател на Обединения комитет на началник-щабовете. Това просто кара Кейн да чувства, че работата му винаги е застрашена, виждайки как Тръмп и Хегсет уволняват хора с отлична биография като Браун, Франкети или Ранди Джордж“, казва Керъл.

„Чувам, че е добър човек, но нещо се случва с теб, когато прескочиш от три на четири звезди. Езикът на тялото му по време на брифинги с Хегсет не е на човек, който е щастлив да бъде там. Какво казва на президента при закрити врата, не знам. Но ако президентът се окаже на два часа от извършване на стратегическо военно престъпление, нещо определено липсва в отношенията между цивилни и военни“, добави Итън.

Възпирането на Тръмп изглежда още по-спешно на фона на непотвърдени съобщения, че е обсъждал варианта за употреба на ядрено оръжие срещу Иран на проведена наскоро среща в Белия дом. Източник, запознат с нея, настоява, че Тръмп просто е „мислел на глас за ядрени оръжия“, а не е „изисквал удар“.

Висш служител от първата администрация на Тръмп заяви, че не е изненадан, наричайки президента „влюбен в ядрените оръжия“ и спомняйки си как е трябвало да бъде разубеждаван да не ги използва срещу Северна Корея през 2017 г., виждайки в тях „върховен израз на своята твърдост“.

Съмнително е дали днес в Пентагона съществуват личности с нужния авторитет, които да упражнят подобно влияние.

„Години наред ни казваха, че не трябва да се притесняваме за луд президент, започващ ядрена война, защото армията няма да изпълни незаконна заповед“, спомняс и Джо Чиринционе, ветеран анализатор по национална сигурност. „Но това не е реално. В последната година видяхме как армията многократно изпълнява незаконни заповеди. Атаките срещу предполагаеми кораби с наркотици, акцията за залавянето на Мадуро във Венецуела, войната срещу Иран – всичко това беше незаконно, но армията го изпълни.“

„Хората не разбират, че президентът има еднолична, неограничена власт да изстрелва ядрени оръжия, когато поиска. Веригата на командване е много къса. Оказва се, че да се разичта на армията да отхвърли незаконна заповед не е адекватна бариера. Трябва ни нещо много по-силно.“

В един известен случай от миналото, възможността нестабилен президент да нареди ядрен удар е блокирана от действията на Пентагона. През 1974 г. президентството на Ричард Никсън се намира на ръба на разпада заради Уотъргейт, тогавашният министър на отбраната Джеймс Шлезинджър, опасявайки се, че крехкото психическо състояние на президента може да го подтикне да нареди ядрена атака, нарежда на висшите военни да правят проверка на всяка подобна заповед с него.

Трудно е да се види такава възпираща роля в лицето на Хегсет, който според общото мнение вижда задачата си в това да угажда на всяко желание на Тръмп и често повтаря войнствената му реторика към Иран. Всичко това оформя сценарий, наблюдаван с недоумение от ветераните в Пентагона, свикнали с напрежението между цивилното и военното ръководство, но научени да го виждат разрешено по цивилизован начин.

„Имаше напрежение през 2002 и 2003 г. заради разногласията за Ирак. Но всичко беше много професионално и колегиално. Това тук е просто хаос. Пълно безумие“, казва Керъл.

Изкуственият интелект и автономността: Новият гръбнак на специалните операции на САЩ

🇺🇸 Изкуственият интелект (AI) и автономните системи се интегрират в специалните операции „на всяко ниво“, заяви пред сенаторите във вторник началникът на Командването за специални операции на САЩ (SOCOM) – индикация, че подобно на по-малките организации навсякъде по света, командването заема отлична позиция да се възползва от пробивните технологии.

Те са „критично важни“ за разузнаването на бойното поле, непрекъснатото наблюдение на противниковите сили и цели, както и за „способността за прилагане на насилие, ако това се наложи“, каза адмирал Франк Брадли по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Сената. Той добави, че те са ключ към подобряване на капацитета на международните партньори, подчертавайки особената им стойност за специалните операции.

Думите на Брадли подчертаха едно по-мащабно явление, което се разиграва както в заседателните зали, така и на бойното поле: малките и гъвкави групи – независимо дали са недържавни субекти, софтуерни стартъпи или армии като украинската – извличат по-голяма възвръщаемост от инвестициите в AI, отколкото по-утвърдените или традиционни играчи. Бумът в пазарната оценка на малки, фокусирани върху отбраната AI стартъп компании като Anduril, Shield AI или Swarmer, съпоставен с бавния растеж на традиционните компании, потвърждава това, както и използването на дронове и автономност от Украйна, за да устои на руската инвазия.

SOCOM се намира в по-удобна позиция за внедряване на AI, отколкото например ВМС на САЩ, които в същото време се опитват да финансират и поддържат самолетоносачи за милиарди долари и други бойни кораби, които изискват сериозна поддръжка. Дори навлизането на флота в автономността клони към по-големи мащаби, като плана му да похарчи 6 млрд долара за придобиване на 70 средни безпилотни кораба (MUSV). Миналата седмица на изслушване републиканският сенатор Рик Скот реагира с очевидно неодобрение към разходването на такава сума за 70 плавателни съда – добра цена в сравнение с разрушител, но не и ако бъда сравнена с украинските роботизирани лодки, които притиснаха руския флот.

Междувременно SOCOM отправи запитване към индустрията за нови идеи в областта на морската автономност, човешката производителност, технологиите за командване и контрол и „мащабируеми ефекти“ – технологии, чийто брой или интензитет може да бъде увеличен – насочена енергия, електронна война, кибер-способности и инструменти за прецизно поразяване. Заявката говори за гъвкавост, каквато поръчката на ВМС за 70 кораба не притежава.

AI позволява асиметрична война, каквато е специализацията на SOCOM, в по-голяма степен от традиционната война, а командването на специалните операции има по-малко пречки пред бързото внедряване в сравнение с отделните родове войски. Пример за това е Maven – инструмент на Командването за специални операции на ВВС за анализ на видео и данни, който се превърна в широко използвана официална програма.

„От бойното поле до администрацията“, SOCOM „намира начини да приложи автономност – масова, евтина и заменима автономност. Това е много важна част от начина, по който ние на предна линия можем да използваме лостово нашето разположение и достъп“, каза Брадли.

SOCOM играе и ключова роля в подпомагането на партньорските армии да развиват бързо нови способности. Брадли описа как стремежа за използване на AI и автономност „не само за нашите интереси, но и за да можем да помагаме на партньорите ни, които обикновено нямат същите бюджети като нас, за да купят такъв капацитет, който да им даде асиметрични предимства... Мисля, че това е критично, защото не става въпрос само за това какво носим ние, а за овластяването на тези партньори.“

Подобно на други военни лидери, Брадли посочи уникалните отношения, които американската армия изгради Украйна. Силите за специални операции изиграха ключова роля за подпомагане на Украйна при създаването на нови концепции и тактики за спиране на руското настъпление през 2022 г. Днес тази връзка осигурява ключови знания и ползи от обучението обратно за американските специални сили. „Честно казано, ние се учим от тях“, каза той.

Това партньорство е особено важно за намиране на реални и релевантни данни, които да захранват обучението, концепциите и покупките на SOCOM – а именно тестването на ново оборудване в условия на електронна война и реални заплахи. Смисленото тестване на ново оборудване с реален модерен противник „изисква по-прецизни полигони, които ни позволяват да тренираме и репетираме в условия на все по-оспорван електромагнитен спектър. Такива трудно се създават в САЩ“, каза той.

„Трябва да обединим нашите стандартни, високотехнологични оръжейни системи с екипна и съвместна автономност, а в САЩ има много малко места, където това е лесно за изпълнение, но много места, където е необходимо, и ние работим в тази посока.“

Индустрията обаче има най-голяма полза от дългогодишните междувоенни партньорства с Украйна и нейните иновативни сили и компании. „Ще кажа, че много от нашите бизнес партньори в отбранителната индустрия също наблюдават това“, каза той.

„И разбира се, украинците са водени от екзистенциалната нужда от този цикъл на адаптация. Наблюдавайки това, имам голяма увереност, че нашата индустриална база тук може да направи същото“, завърши той.

CNN: Мащабни щети в американските бази в Близкия изток след иранските удари.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Близо месец от началото на примирието между САЩ и Иран, с оглед перспективата за подновяване на войната, мащабът на щетите, понесени от американските бази в Близкия изток става ясен: най-малко 16 военни обекта на САЩ в 8 държави, на практика по-голямата част от базите на страната в региона, са били поразени от ирански удари по време на войната.

Според разследване на CNN, в момента част от ударените обекти са неизползваеми. „Никога не съм виждал подобно нещо в американски бази. Това бяха бързи и прецизни удари, използващи напреднали технологии“, сподели източник, запознат със ситуацията.

Иранските удари бяха насочеи към цели, включващи модерни самолети като платформата за ранно откриване и управление Boeing E-3 Sentry, известен като „очите на САЩ в Залива“, унищожен на земята в авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия; критично комуникационно оборудване, включително съоръжения, разрушени в лагера „Арифиджан“ в Кувейт; и радарни системи като повредените в авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания.

„Нашите радарни системи са най-скъпият ни и най-ограничен актив в региона“, споделя източникът.

Други бази, засегнати от иранските удари, включват авиобаза „Ал Удейд“ в Катар, поразена в рамките на два отделни удара, военноморската база в Бахрейн и лагера „Бюринг“ в Кувейт.

Иран успя да порази толкова много бази с висока точност до голяма степен благодарение на подобрението в способността си да „вижда врага“. През 2024 г. той закупи тайно китайски сателит TEE-014, който е сериозна модернизация спрямо спътниците, които дотогава имаше на разположение, а това му осигури възможност да наблюдава американски бази с поразителна прецизност и капацитет, почти сходен с този на САЩ.

Страните в региона почувстваха, че американските бази се превръщат от сила, вдъхваща страх у противниците, в нещо, напомнящо на „лесни мишени“. Саудитски служител заяви, че войната е показала на Саудитска Арабия, че съюзът ѝ със САЩ не може да бъде единствен, а също така не е „безпогрешен“.

В отговор на запитване от CNN служител на Пентагона заяви: „От мерки за сигурност не обсъждаме оценки за щетите от войната. Нашите сили останаха напълно боеспособни и ние продължаваме да изпълняваме мисията си със същото ниво на готовност и ефективност.“

Рама: Албания е готова предостави база за удари срещу Иран в замяна на ПВО.

🇦🇱🤝🇺🇸 Албанският премиер Еди Рама сподели, че е готов да разреши на Пентагона да провежда военни операции срещу Иран от територията на страната, при условие че ѝ осигури противовъздушна отбрана, с каквато към момента тя не разполага. Изявлението, направено в рамките на ексклузивно интервю за POLITICO в кулоарите на икономическия форум в Делфи, идва в момент, когато европейските лидери са в Никозия за разговори във връзка с продължаващата подкрепа за Украйна и енергийната криза заради иранската блокада на Ормузкия проток.

„Не е наша работа да решаваме как да се действа спрямо Иран на световната сцена, но е наша работа да подкрепяме всеки опит за отслабване и възможно сваляне на този режим“, заяви Рама. Албания е членка на НАТО от 2009 г. и домакинства американски военни обекти, сред които модернизираната авиобаза в Кучова, отворена като оперативна точка на Алианса през 2024 г. Страната не разполага със собствена изтребителна авиация и зависи от съюзническата охрана на въздушното пространство по линия на НАТО.

Албанският премиер отправи и публична критика към подхода на Брюксел спрямо Москва. „Европа допусна голяма стратегическа грешка, като прекъсна всеки канал с Русия“, каза той и настоя, че блокът трябва „винаги, винаги, винаги да говори с всички“. Позицията се разминава с линията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховния представител по външната политика Кая Калас, които отказват директни контакти с Владимир Путин, аргументирайки се с продължаващата руска агресия в Украйна. Рама предупреди, че колкото повече ЕС отлага диалога, толкова по-малко тежест ще има при евентуална бъдеща сделка между Киев и Москва, тъй като „Русия не отива никъде“. В подкрепа на правото да говори така той посочи, че Албания няма руски инвестиции, не зависи от руски газ и няма икономически връзки с Москва.

В интервюто Рама разсея и слуховете, че островът Сазан в Адриатическо море е продаден на Джаред Къшнър – зет на Доналд Тръмп. Преговорите между правителството в Тирана и компанията на Къшнър Affinity Partners продължават от преди второто избиране на Тръмп и предвиждат инвестиция от 1,4 млрд долара за превръщане на необитавания 5 км.км. остров в луксозен еко-курорт с вили, марини и бункери. „Не сме сключили сделка с Джаред Къшнър. Преговаряме за сделка“, уточни премиерът. Проектът разпали остра реакция на природозащитни групи – 41 неправителствени структури отправиха през януари писмо до Рама и министъра на околната среда с искане преговорите да бъдат прекратени, тъй като според тях планът е в „пряко противоречие“ с поетите от Албания ангажименти по членството в ЕС. Сазан е стратегически разположен на входа на Отрантския проток и има историческо значение като бивша съветска подводна база през 50-те години, отдавана от Албания на СССР преди скъсването на отношенията.

Рама определи Албания и Черна гора като „първенци“ в процеса на разширяване и потвърди, че Тирана се стреми да приключи преговорите по членство до края на 2027 г. и да стане пълноправен член до 2030 г. Той описа отношението си към администрацията на Тръмп като „симпатизиращо“, но настоя, че това не пречи на „100-процентовото подреждане“ на страната със стратегическите цели на Европа. След среща в Делфи с гръцкия премиер Кирякос Мицотакис, чиято подкрепа ще е нужна за пътя на страната към Брюксел, Рама заяви, че никога не е виждал европейските лидери „толкова убедени в нуждата от обединяване на Европа“. Източник от Европейската комисия, говорил под условие на анонимност пред POLITICO, потвърди, че ЕС е наясно с проекта за Сазан, но засега се въздържа от коментар относно евентуалното му отражение върху преговори за присъединяване.

Албанският премиер засегна и темата за експеримента на правителството си с „министър-изкуствен интелект“ на име Диеля – първи по рода си в света. Актрисата, чието лице е използвано за визуалния образ на Диеля, е завела дело срещу държавата заради използването на нейния облик без разрешение. Рама обаче обяви, че подготвя AI-министъра за участие в „живи интервюта“ и „правителствени заседания“.

Пентагонът: Разчистването на мините в Ормузкия пролив ще отнеме шест месеца

🇺🇸⚔️🇮🇷 Разчистването на морските мини, заложени от Иран в Ормузкия пролив, може да отнеме до шест месеца и е малко вероятно да започне преди края на войната. Това са заявили служители на Пентагона пред Конгреса, според публикация на Washington Post.

Оценката, споделена по време на секретен брифинг във вторник пред членове на Комисията по въоръжените сили към Камарата на представителите, подсказва, че икономическото въздействие на конфликта може да се разпростре далеч в бъдещето. Конгресмени и от двете партии са реагирали с разочарование, виждайки в това знак, че цените на петрола и бензина вероятно ще останат високи дори при постигане на споразумение.

Висш служител на Министерството на отбраната заяви, че част от мините са разположени дистанционно чрез GPS технология, което ги прави по-трудни за засичане, докато други са заложени от малки лодки, използвани от т.нар. „москитен флот“ на Иран.

Анализът на Пентагона контрастира с твърденията на президента Доналд Тръмп, който миналата седмица заяви в социалните мрежи, че Иран, „с помощта на САЩ“, е премахнал или в момента премахва всичките морски мини от пролива. Изявлението беше разтълкувано като част от усилията на администрацията да успокои пазарите и да даде сигнал, че сделка за край на войната може да е близо.

Иран започна да залага мини през март в хода на конфликта, докато САЩ и Израел извършваха въздушни удари. Тръмп предупреди Техеран, че ще бъде изправен пред тежки последици, ако не премахне мините, а министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че американските военни атакуват лодките, които участват в разполагането им, с „безмилостна прецизност“.

Въпреки тези усилия, официални лица признават, че подготовката на САЩ и Израел за потенциална блокада на пролива е била недостатъчна, позволявайки на Иран да наруши жизненоважен маршрут за световната търговия, дори при наложена от Вашингтон военноморска блокада на иранските пристанища.

Остава неясно как американските сили ще проведат мащабна операция по разминиране, въпреки че обсъждани варианти включват използването на хеликоптери, дронове и водолази.

Експерти алармират, че подобен график може да има сериозни икономически последици. Ричард Нефю, старши изследовател в Колумбийския университет и експерт по иранска дипломация, заяви, че усилия по разчистване с продължителност от шест месеца вероятно ще разтърсят пазара на нефт и газ поради опасения за сигурността сред застрахователи, собственици на кораби и екипажи.

„Няма да има много хора, желаещи да поемат този риск“, каза той и добави, че макар прекъсването да не спре напълно трафика, дори частичните ограничения могат да имат значителен ефект.

Иранският режим даде да се разбере, че ще продължава съпротивата. Председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф заяви, че проливът не може да бъде отворен на фона на това, което той описа като многократни нарушения на примирието, включително морската блокада от страна на САЩ. Той също така обвини Израел в ескалация на напрежението на множество фронтове.

Иранският президент Масуд Пезешкиан, считан за по-умерена фигура, заяви, че заплахите от САЩ и блокадата подкопават перспективите за смислени преговори.

„Иран приветства диалога и споразуменията и продължава да го прави“, написа той в изявление, публикувано на социалните мрежи, в което обвини Вашингтон в противоречива реторика и действия.

ВМС на САЩ взеха на абордаж танкер с ирански петрол в Индо-Пасифика.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Военноморските сили на САЩ са извършили операция по прехващане и абордаж на M/F Tifani, товарен кораб без държавна принадлежност, включен в санкционните списъци на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ. Това съобщава в изявление Пентагонът, който публикува видео от качването на американските военнослужещи на борда.

Операцията е извършена в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), която обхваща Индийския и Тихия океан и прилежащите им райони. Командването не отговаря за Персийския залив и Ормузкия пролив, които попадат под юрисдикцията на Централното командване (CENTCOM) – детайл, който прави прехващането извън традиционно наблюдаваните маршрути на иранската контрабанда в Близкия изток. Въпреки голямото разстояние от териториалните води на Ислямската република, Пентагонът подкрепи действията си с твърдението, че Tifani е бил свързан с иранска контрабандна мрежа.

„Както ясно заявихме, ще полагаме глобални усилия за прилагане на морското право, за да разбием незаконните мрежи и да прехващаме санкционирани кораби, предоставящи материална подкрепа на Иран – навсякъде, където те оперират“, се посочва в изявлението на ведомството. „Международните води не са убежище за санкционирани плавателни съдове. Министерството на отбраната ще продължи да лишава незаконните участници и техните кораби от свобода на маневриране в морското пространство“, допълват от Пентагона.

Американската администрация обединява прилагането на санкционния натиск срещу Иран и свързаните с него милиции под общото наименование операция „Икономическа ярост“ (Economic Fury). Името е съзнателно ехо на операция „Епична ярост“ (Epic Fury) – обозначението на американските удари срещу ирански цели, провеждани от февруари 2026 г. насам. Обединяването на двете наименования в обща реторична рамка подчертава стремежа на Вашингтон да представи икономическите, военните и правоприлагащите инструменти като елементи от единна стратегия на натиск.

Прехващането на плавателни съдове без държавна принадлежност се опира на установени принципи от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), която допуска качване на борда на кораби, плаващи без флаг, в международни води. Този правен механизъм е използван от САЩ и съюзниците им многократно за операции срещу контрабандни мрежи – включително по маршрутите за пренос на ирански петрол и оръжейни компоненти, както е документирано в докладите на Експертната група на ООН по санкциите срещу Иран.

Изборът INDOPACOM да проведе подобна операция сигнализира и географско разширяване на американското морско правоприлагане срещу иранските логистични вериги отвъд Близкия изток – тенденция, която американски официални лица обвързват с доставките за партньори на Техеран в Азия, а според оценки на базирания във Вашингтон Институт за наука и международна сигурност (ISIS) включва и елементи от иранските ракетни и безпилотни програми.

Тръмп изолиран от командването при спасяването на пилот в Иран: Страх от импулсивни решения в Белия дом

🇺🇸 Военни съветници умишлено са отстранили президента Доналд Тръмп от командната зала по време на критичната операция по извеждането на свален американски пилот в Иран. Причината е опасението, че неговият непредсказуем нрав може да застраши мисията, съобщи Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител от администрацията.

Ходът е предприет в период на силно напрежение за президента. След свалянето на американски самолет от иранските сили, Тръмп според сведения е прекарал часове в крясъци към сътрудниците си в почти празното Западно крило, преследван от призрака на иранската заложническа криза от 1979 г. „Ако погледнете какво се случи с Джими Картър... това им коства изборите“, споделил Тръмп в частни разговори, според източници, запознати със ситуацията.

За да се намали рискът от импулсивна намеса, съветниците са решили да предоставят на главнокомандващия актуализации само в „ключови моменти“, вместо да му подават тактическата информация минута по минута, която е била следена от Съвета за национална сигурност.

Операцията по извеждането, протекла в рамките на напрегнати 24 часа по време на Великденския уикенд, беше съпътствана от същите усложнения „кръв и пясък“, които исторически са пречили на американските усилия в региона. Докато вицепрезидентът Джей Ди Ванс и началникът на кабинета Сузи Уайлс следиха прогреса от отдалечени локации, Ситуационната зала е била център на трескава дейност.

Както вече съобщихме в деня на операцията, технически затруднения едва не са провалили мисията, когато спасителни самолети за кратко са засегнали в полето. Едновременно с това американските сили са провели сложни маневри за отклоняване на вниманието на иранските части на терен, докато сваленият летец е бил придвижван към точката за извеждане. Вторият пилот е бил успешно спасен късно в събота вечерта.

Облекчението в Западното крило обаче е било краткотрайно. Към 2 часа сутринта президентът се е оттеглил за почивка, само за да се събуди след по-малко от шест часа и да публикува в социалните мрежи ултиматум, изпълнен с нецензурни думи, заплашвайки да остави Иран „да живее в ада“, освен ако Ормузкият проток не бъде отворен отново.

Въпреки войнствената си публична реторика и заплахите да „унищожи иранската цивилизация“, докладът разкрива, че Тръмп остава основната вътрешна пречка пред пълномащабна сухопътна инвазия. Военните стратези според сведения са представили варианти за превземането на остров Харг – стратегическият център за 90% от износа на петрол от Иран.

Въпреки че съветниците уж са уверили президента, че мисията ще е тактически успех и ще осигури контрол над Ормузкия проток, Тръмп се е обявил категорично против плана. Цитирайки дълбоко вкоренен страх от големи американски жертви, Тръмп е казал на екипа си, че американските сили ще бъдат „лесни мишени“ на острова. Тази лична предпазливост е в рязък контраст с публичния му образ; докато той открито размишлява за присъждането на Медала на честта на самия себе си заради неговата „смелост“ по време на полет до Ирак, зад кулисите той остава парализиран от потенциалната политическа и човешка цена на една продължителна сухопътна война.

Конфликтът, започнал на 28 февруари, вече надхвърли 6-седмичния срок, който Тръмп първоначално даде на американската общественост. Това се случва след кампания, в която Тръмп заложи на това, че може да реши тлеещ от десетилетия проблем със сигурността с изцяло въздушна и военноморска мощ. Импулсивният стил на президента е подложен на изпитание от непреклонен противник, докато според сведенията той варира между войнствен и помирителен подход, изправен пред реалността на затворен пролив и радикализиран ирански режим.

Представители на администрацията възлагат надежди на предстоящите разговори в Пакистан като основен механизъм за пробив, особено с оглед на нарастващото разочарование на Тръмп от липсата на подкрепа от страна на съюзниците от Европа. Президентът често изразява гняв от британския премиер Киър Стармър и френския президент Еманюел Макрон, като дори е отхвърлил среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте като „загуба на време“, тъй като алиансът не би принудил членовете си да помагат в протока.

Предвид това геополитическо напрежение президентът остава  върху имиджа и вътрешните отклонения, гласи докладът. Той следи отблизо броя на унищожените цели като мерило за успех, като в същото време провежда по няколко срещи седмично относно изграждането на нова бална зала в Белия дом. Докато управлява крехкия мир, сключен с посредничеството на Пакистан, Тръмп прекарва време в показване на чертежи на основите на балната зала на гостите си, влизайки в ролята на главен изпълнител на проекта, докато по-мащабните военни усилия остават без ясна стратегия за изход.

Надпреварата в автономното въоръжаване: Когато алгоритмите заменят хората на бойното поле.

💡 На военен парад в Пекин през септември президентът Си Дзинпин и неговите специални гости, руският президент Владимир Путин и севернокорейският лидер Ким Чен Ун, наблюдаваха как китайската армия демонстрира няколко модела дронове, способни автономно да придружават изтребители в бойни мисии.

Тази демонстрация на технологична мощ веднага задейства тревога в САЩ. Служители на Пентагона заключиха, че програмата на САЩ за безпилотни бойни дронове изостава от тази на Китай. Източници от разузнаването са на мнение, че Русия също напредва в изграждането на обекти за производство на модерни безпилотни апарати.

В отговор Вашингтон притисна местните компании от отбранителния сектор. Миналия месец Anduril, стартъп за военни технологии от Калифорния, започна производство на самостоятелно летящи дронове, задвижвани от AI. Производството беше устроено в завод край Кълъмбъс, Охайо, и започна три месеца предсрочно, в рамките на усилията за стопяване на дистанцията с Китай.

Глобалната надпревара във въоръжаването с AI

Китайският военен парад и отговорът на Пентагона са част от ускоряваща се надпревара за автономни оръжия. Проектирани да работят самостоятелно с AI, тези технологии намаляват необходимостта от човешка намеса при вземане на критични решения, например кога да бъде поразена подвижна цел или как да организира защитата срещу атака.

През последните години много държави тихомълком се включиха в състезание по технологично превъзходство. Арсеналите включват дронове, които разпознават и поразяват цели без човешка команда, автономни полети на изтребители, координиращи атаки при скорости и височини, непосилни за хората, и централни AI системи за светкавичен анализ на разузнавателни данни.

В центъра са САЩ и Китай, но обхватът на надпреварата се разширява. Русия и Украйна, вече в петата година от войната помежду си, възприемат всяко възможно технологично предимство. Индия, Израел и Иран инвестират в „военен AI“, докато Франция, Германия, Великобритания и Полша започнаха процес по превъоръжаване заради съмнения във връзка с ангажимента на Белия дом към НАТО.

Новата ядрена ера?

Натрупването на AI капацитет често се сравнява с началото на ядрената ера през 40-те години на миналия век. Палмър Лъки, основателят на Anduril, твърди, че великите сили развиват въпросните арсенали като средство за възпиране и „взаимно гарантирано унищожение“.

Но докато последиците от ядрените оръжия са добре изучени, възможностите на AI тепърва ще бъдат разкрити. Технологията, която не се нуждае от почивка, храна или сън, ще преобърне воденето на война с главата надолу, правейки битките по-бързи и непредсказуеми. Към момента не е ясно кой води. Китай и Русия експериментират с предоставяне на пълна свобода на AI за вземане на решения на бойното поле. Китай разработва платформа за координация на десетки дронове без човешки вход, докато руските дронове „Лансет“ вече са способни сами да избират своите цели.

Намеренията са ясни. Още през 2017 г. Путин заяви, че „господар на света ще стане“ онзи, който води в AI. През януари тази година министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет нареди на всички военни клонове да приемат AI, като подчерта, че трябва да се „ускорят до краен предел“.

Бойното поле като лаборатория

Милиарди долари се наливат в тези усилия. Пентагонът поиска над 13 милиарда долара за автономни системи в последния си бюджет. Китай стимулира частната си индустрия чрез стратегията „военно-цивилна фузия“. Русия използва войната в Украйна като полигон за тестване на своите алгоритми.

Конфликтът в Украйна превърна теорията в реалност. Изправена срещу по-многочислен противник, Украйна се защити с импровизиран арсенал от евтини технологии – от любителски състезателни дронове до дистанционно управлявани лодки, които блокираха Черноморския флот. Русия отвърна с усъвършенстване на своите дронове „Лансет“ и въвеждането на редица нови модели, предназначени за конкретни задачи.

„Четирите години бруталност в Украйна послужиха за лаборатория на света“, отбеляза Майкъл Хоровиц, бивш служител на Пентагона. Днес Киев споделя огромни масиви от данни от бойното поле с компании като Palantir, за да могат AI системите да се „учат“ да воюват по-ефективно.

„Ляв клик, десен клик“

На конференция, организирана от компанията, висш служител на Пентагона показа как изглежда дигиталната война. С едно кликване на мишката на сателитна емисия, софтуерът на AI предлага оръжие, изчислява нуждите от гориво и боеприпаси, претегля разходите и генерира план за удар.

Системата Maven, задвижвана от комерсиален AI и интегрирана с чатбота Claude на фирмата Anthropic, помогна за генерирането на хиляди цели по време на операциите в Иран по-рано тази година. „Човешкото участие беше сведено до ляв клик, десен клик“, отбелязва Камерън Стенли от Министерството на отбраната.

Китай обаче не изостава. Пекин изгражда системи, които огледално копират американските, Joint Fires Network например. Освен това доминиращата позиция в производството му позволява да произвежда автономни оръжия в мащаби, които Пентагонът не може да достигне.

Рискът от ескалация

Въпреки ентусиазма в Силициевата долина и Вашингтон, скептицизмът остава. AI оръжията са проектирани да се движат многократно по-бързо от човешкия разум. Доклад на RAND Corporation разкрива плашещи резултати в симулации автономните системи често водят до непредвидена ескалация на конфликтите, тъй като реагират на заплахи по начини, които хората не могат да контролират в реално време.

Генерал Шанахан, който се пенсионира през 2020 г., споделя, че надпреварата, която самият той е помогнал да започне, не му дава мира. „Съществува риск от ескалираща спирала, в която можем да разположим нетествани и опасни системи, просто защото смятаме, че другата страна крие нещо от нас.“

📽️ Видео: Камерън Стенли, главен директор на „Дигитални технологии и изкуствен интелект“ в Пентагона, прaви демонстрация на живо на Maven Smart System, която интегрира изкуствен интелект за анализ на разузнавателна информация в реално време, откриване на цели с компютърно зрение, планиране на действия и изпълнение на удари от общ интерфейс, по време на конференцията AIPCon 9, организирана от Palantir на 12 март 2026 г.

Join the U.S. Navy – Save the Big Booty Venezuelans!

🇺🇸🇻🇪 Службата за разпространение на визуална информация на Пентагона (DVIDS) публикува, а малко след това премахна снимка на моряк от ВМС на САЩ, работещ по самолет за електронна война EA-18G Growler от ескадрила VAQ-142 „Сивите вълци" на ядрения самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78).

На снимката се вижда нашивка върху униформата на моряка с шегаджийския надпис: „Join the U.S. Navy – Save the Big Booty Venezuelans!" („Запиши се във флота – спаси венецуелките с големите дупета!").

Нашивката е от категорията т.нар. morale patches – неформални емблеми, които военнослужещи носят като символ на вътрешен хумор и израз на специфичн субкултура, характерна за дадена ескадрила, включваща вътрешната идентичност и традиции в нея – неформалните ритуали, хумор, символика, прякори и нашивки, които екипажите създават помежду си. Всяка ескадрила развива своя специфична субкултура, която малко или много укрепва сплотеността и бойния дух, но понякога влиза в противоречие с официалните стандарти на поведение. Именно такъв е случаят с тази и други нашивки, които не са преминавали през одобрение от командването и периодично стават предмет на спорове след своето попадане в публичното пространство. През 2024 г. ВМС се оказаха в сходна ситуация, след като пилот от хеликоптерна ескадрила HSM-74 беше видян с нашивка, която изобразява хутите в Йемен като пясъчни хора от „Междузвездни войни", припомня онлайн изданието Task & Purpose.

VAQ-142 е ескадрила за електронна атака, в чийто състав влиза EA-18G Growler – платформа, предназначена за подавяне на вражески радарни платформи и мрежи за комуникация. Ескадрилата е разгърната на борда на флагмана и най-способен боен кораб в света, участвал в операция Absolute Resolve – военната акция от 2–3 януари 2026 г. за залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро. В нея бяха задействани над 150 летателни апарата и оператори от Delta Force, а Мадуро беше задържан и прехвърлен заедно с жена си на борда на универсалния десантен кораб USS Iwo Jima, а след това към Гуантанамо и Ню Йорк.

Снимката е разпространена първоначално от акаунта Bellum Acta News и бързо стана вайръл, преди DVIDS да я премахне без официално обяснение. Пентагонът не е коментирал причината публично.