Украйна и Гана започват преговори по споразумение за сътрудничество в отбраната.

🇺🇦🤝🇬🇭 Украйна и Гана изготвят двустранно споразумение в сферата на отбраната. Министърът на външните работи на страната от Западна Африка Самюъл Окудзето Аблакуа изрази надежда, че президентите Джон Драмани Махама и Володимир Зеленски ще се срещнат, за да финализират сътрудничеството, съобщава „Укринформ“.

„Това е един от въпросите, които обсъдихме в рамките на двустранното ни сътрудничество преди известно време. Обмисляме вариантите за разработка на цялостен оперативен план за отбрана. Гана и Украйна нямат такъв план, затова решихме да започнем преговори“, заяви Аблакуа.

Министърът отбеляза, че технически експерти от външните министерства на двете страни вече са провели срещи за съгласуване на параметрите на бъдещото споразумение.

„Очакваме или президентът Зеленски да пристигне на държавно посещение в Гана, или президентът Махама да дойде тук. Уверени сме, че ще приключим текущите преговори и след това ще можем да подпишем споразумение за сътрудничество в отбраната на тази основа“, добави той.

Тази визита на ганайския топ дипломат в Украйна е първото откакто двете страни установяват дипломатически отношения. Украйна разглежда Гана като ключов партньор в Западна Африка и целия континент.

Гана се застъпва категорично за зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, която подкрепя след пълномащабната инвазия, особено при гласуванията в Общото събрание на ООН, и се стреми да придобие украинско оборудване за контрол и наблюдение, за да укрепи сигурността по границата си със Сахел.

Украйна остава отворена за това сътрудничество, като е готова да съдейства на партньорите си в укрепването на граничната защита срещу терористични заплахи от ислямистки групировки. Предстоящото споразумение може да улесни износа на дронове и доставката на тежко въоръжение.

По-рано украинският външен министър Андрий Сибига и неговият ганайски колега Самюъл Окудзето Аблакуа се срещнаха в Киев, за да обсъдят вербуването на африкански граждани от страна на Москва. Сибига потвърди, че над 1780 души от 36 страни на континента са били въвлечени в пълномащабната инвазия чрез измамни схеми.

Африканският рог е на прага на регионален конфликт.

🌍 Конфликтите в Африканския рог стават все по-смъртоносни и тясно свързани, отчасти поради засилената роля на „средните сили“ в Близкия изток, както наричат държавите от Персийския залив и Турция, както и засилената конкуренция помежду им.

Гражданската война в Судан, която навлиза в четвъртата година на катастрофална разруха, е най-красноречивият пример. Войната отне живота поне 150 000 души, отприщи геноцид над цивилното население и стана най-тежката хуманитарна и бежанска криза в света. Конфликтът остави 21 милиона души в продоволствена криза, доведе до необходимост от доставки на помощ за 15 милиона деца и разсели 14 милиона души.

Судан се превърна във възможност за злонамерени актьори като ислямистки групировки, Иран и Русия. Външната намеса на т.нар. средни сили несъмнено допринесе за продължителността и мащабите на конфликта. Доставените отвън дронове безразборно избиват безброй судански цивилни и позволяват на двете страни да продължат своята брутална война, в която извършват безнаказано огромен брой военни престъпления.

Судан обаче не е единственият конфликт в региона, който тези средни сили обострят, а съперничеството рискува да подхрани хоризонтална ескалация в Червено море и Африканския рог. Гражданската война в Судан е само един от пет големи конфликта и политически кризи в региона, които са в основата на текущия геополитически сблъсък между африкански и средни сили. Клановите федерални спорове в Сомалия, етническото напрежение в Етиопия, стремежът ѝ за излаз на море и язовирът „Велико етиопско възраждане“ (GERD) нагнетяват още повече усещането за напрежение. Конкуренцията между средните сили се проектира върху тази африканска динамика, преплитайки и усложнявайки предизвикателствата пред сигурността. В резултат на това вероятността политическите спорове да прераснат в насилие нарасна, въоръжените конфликти ескалираха, а вътрешните проблеми се превърнаха в регионални кризи.

САЩ и партньорите им трябва да деескалират нарастващото напрежение и да избегнат пълномащабна регионална прокси война. Те са в уникална позиция да обединят партньорите от региона като неутрален посредник. Кабинетът на Тръмп трябва да се възползва от това положение и да стане посредник за всеобхватни решения между своите партньори в Африка и Близкия изток, които да създадат условия за стабилност в дългосрочен план. Това означава отхвърляне на преобладаващата в региона нагласа за „игра с нулев резултат“ и стремеж към компромиси, които насърчават взаимноизгоден растеж.

Разговорите обаче невинаги са достатъчни и САЩ трябва да са готови да окажат осезаем натиск върху партньори, чиито действия носят дестабилизация на региона. Годините на американско нехайство за действията на средните сили в Африка (в името на мира и сигурността в Близкия изток) се оказаха неуспешни, позволявайки напрежението да настрои съюзници един срещу друг и заплашвайки да дестабилизира цялото Червено море. Провалът крие риск от конфликт, който може да се окаже пагубен за интересите на САЩ и от двете страни на Червено море и вероятно би причинил катастрофално хуманитарно бедствие.

Един регионален конфликт би могъл да принуди САЩ да избират между ключови съюзници в региона и да отклони вниманието им от насърчаването на американските интереси, като морската сигурност, борбата с тероризма и възпирането на Иран. Противниците на САЩ, сред които Иран, Ал-Кайда, Ислямска държава и Русия, веднага са се възползвали от създадения вакуум. Последната голяма война в Етиопия доведе до близо 600 000 жертви, докато регионална война би отприщила дестабилизираща бежанска криза в и без това претоварените съседни държави, а вероятно и по целия свят. Тези опасности биха разсеяли САЩ от конкуренцията с Китай и Русия в другите части на света, както и от американските интереси в Западното полукълбо.

Настоящият доклад цели да подпомогне отговорните фактори в усилията за мир, очертавайки стратегическите възгледи на средните сили в Африканския рог и анализирайки как взаимодействието между тях и широкия регион оформя динамиката на сигурността. Много е писано за средните сили в Африка и конкуренцията между тях. Този доклад е базиран на досегашни изследвания, надграждайки ги, за да отрази бързо развиващата се обстановка.

Освен това малко трудове предоставят цялостен поглед, който да свързва всички тези нишки, особено ключовата роля на африканската динамика. Регионалните участници имат собствена воля и действията им основополагащи за оформянето на текущата регионална конкуренция и отношенията със средните сили. Този доклад се стреми да запълни тези празнини и да предостави актуална и задълбочена основа, върху която международната общност да изгради един по-кохерентен и проактивен подход за укрепване на регионалната стабилност и от двете страни на Червено море.

🔍 Целият доклад

Русия ограничи набирането на наемници от „приятелски“ държави.

🇷🇺🚫 Руските вербовчици, които набират чужденци за участие във войната срещу Украйна, са получили „черен списък“ с държави, от които вече е забранено да се внасят наемници, твърди руското разследващо издание „Важные истории“. Списъкът е открит в специализирани групи и чатове в социалните мрежи, а сведенията са били потвърдени от голям регионален център за набиране на военнослужещи на договор.

В началото на тази година вербовчиците започнаха да разпространяват списък с държави, чиито граждани вече няма да могат да сключват договори с руската армия. Най-ранното споменаване на списъка е намерено в профил в TikTok на наемник от Гана, който след служба в руската армия сега рекламира дейността пред африканска аудитория.

„Стоп-листът“, включващ 36 държави, се споделя основно от вербовчици, работещи в арабскоезични направления, където попадат предимно африкански и арабски страни, както и такива, считани за „приятелски“ на Русия – Китай, Индия, Бразилия, ЮАР, Турция, Куба, Афганистан, Иран и Венецуела.

 

Страни в „стоп-листа“ за вербуване:

▪️ Африка: Алжир, Ангола, Гана, Гвинея, Египет, Кения, Мозамбик, Намибия, Нигерия, Танзания, Уганда, Етиопия, ЮАР.

▪️ Азия: Афганистан, Бахрейн, Виетнам, Израел, Индия, Йордания, Иран, Катар, Китай, Кувейт, Лаос, Непал, ОАЕ, Оман, Пакистан, Саудитска Арабия, Сирия, Турция, Шри Ланка.

▪️ Северна и Южна Америка: Куба, Бразилия, Венецуела.

Не е ясно на какво ниво е било взето решението за съкращаване на списъка, но се предполага, че то е резултат от дипломатически натиск. От средата на 2024 г. Непал, Индия и Шри Ланка настояват Москва да спре вербуването на техни граждани, а тя пое ангажимент да не привлича индийци и ланкийци. През ноември 2025 г. Йордания постави същото искане и скоро след това беше включена в забранителния списък.

Кения, която е важен източник на наемници с повече от 1000 души на фронта, също попадна в стоп-листа, след като нейното правителство публично призова Русия да спре кампанията си през февруари тази година. Данни на медиите сочат, че много вербувани африканци са се озовали на фронта чрез измама през 2025 г.. Случаят с кениеца Франсис Ндаруа, подмамен с работа като електротехник и заснет в руска униформа с противотанкова мина на гърдите, стана широко известен.

През февруари беше съобщено за ново разширяване на списъка с държави като Аржентина, Ирак, Йемен, Камерун, Колумбия, Либия и Сомалия. Иракският блогър Мустафа ал-Ясари обяви, че това е затворена страница за страната му благодарение на дипломатически усилия. Това обаче вероятно не засяга вече намиращите се на фронта, какъвто е случаят с иракския певец Хусейн ал-Турки, чиято смърт беше потвърдена на 19 февруари.

Според проекта „Хочу жить“, към миналата есен Русия е вербувала над 10 000 чуждестранни наемници. Гражданите на страните в „стоп-листа“ съставляват 37% от общия брой, като водещи са Куба (над 1000 души), Непал (около 800) и Шри Ланка (над 700). Най-голям брой наемници обаче продължават да идват от Евразийския икономически съюз: Таджикистан (над 1500), Беларус (над 1300) и Казахстан (над 1100).

Ислямска държава отхвърли властта в Сирия, започва нова фаза на война.

🏴 Al Furqan, централното медийно крило на Ислямска държава, публикува обръщение на говорителя на групировката Абу Худхайфа ал-Ансари, в което очертава нова оперативна рамка за терористичната групировка в Сирия и глобален мащаб.

В речта по повод Рамадан, ал-Ансари обяви началото на нов етап от сирийския конфликт и отрече легитимността на текущата власт в Дамаск. Остри критики бяха насочени към президента Ахмед ал-Шараа, който беше обвинен в продължаване на политиките на Башар ал-Асад и беше наречен „гранична охрана“ на Израел. Ислямска държава описа офанзивите на бунтовниците от декември 2024 г. като турско-американски театър, заради който Сирия се намира под управлението на „кръстоносци“.

Ал-Ансари интерпретира сблъсъците на Ислямска държава с групировки като Хаят Тахрир ал-Шам (бившия фронт Ан-Нусра) не като политическо съперничество, а като фундаментален конфликт между шериата и светския начин на управление. Той отправи призив към бойците от ислямистките групи към „покаяние“ и включване към редиците на Ислямска държава и предупреди сирийските мюсюлмани да не позволяват жертвите им от гражданската война да бъдат използвани за легитимиране на светски режим.

В международен план, говорителят на терористите изрично назова президента Доналд Тръмп и отправи призив за продължаване на джихада срещумеждународната коалиция, оглавявана от САЩ. Обръщението включва заплахи за нова вълна от нападения срещу държави от коалицията, като споменава Европа, Москва, Пакистан и Хорасан.

Ал-Ансари отделя специално внимание на клонове на ИД в Африка – в Сомалия, Мозамбик, Централна и Западна Африка, които получават похвали за устойчивостта, която са показали срещу САЩ, ОАЕ и местните християнски сили. Речта завършва с прогнозата, че след активизацията в Африка, Ирак и Сирия ще се превърнат в следващите решаващи бойни полета, които ще се окажат повратна точка за ислямския свят.

Уганда ще почете Йони Нетаняху със паметник на летище Ентебе

🇺🇬🇮🇱 Уганда скоро ще издигне статуя в чест на подполковник Йонатан „Йони“ Нетаняху на международното летище Ентебе. Това обяви в четвъртък в платформата X началникът на Силите за отбрана на Уганда генерал Мухузи Кайнеругаба. По думите му монументът ще бъде поставен на точното място, където Нетаняху загива по време на операцията за спасяване на заложници през 1976 г.

Кайнеругаба, син на президента на Уганда Йовери Мусевени, представи предложението за паметник като символ на връзките между Уганда и Израел. Той не посочи конкретна дата за откриването, като все още няма официално изявление от правителството на Уганда.

На 27 юни 1976 г. международен пътнически полет Air France Flight 139, изпълняващ маршрут от Тел Авив към Париж с междинно кацане в Атина, е отвлечен от четирима терористи – двама палестинци от фракцията за външни операции на Народен фронт за освобождение на Палестина (PFLP-EO) и двама германци от Revolutionary Cells. Самолетът е насочен първо към Бенгази (Либия), където спира за презареждане, а после към Ентебе (Уганда), където диктаторът Иди Амин му дава да кацне и съдейства на похитителите.

В Ентебе терористите отделят еврейските и израелските пътници (106 от 248 души на борда) като заложници с искане за освобождаване на десетки затворници, повечето от които палестинци, задържани в Израел и други страни. Някои от чуждестранните пътници са освободени през следващите дни и изпратени обратно.

След предварителни дискусии дали да водят преговори или да действа силово, Израел решава да проведе военна операция, като за целта Израелските отбранителни сили (IDF) организират специална мисия за освобождаване на разстояние над 4000 км – наречена Операция „Гръм от ясно небе“ (станала известна като Операция Ентебе/Йонатан).

В нощта на 3-4 юли 1976 г. израелски транспортни самолети C-130 Hercules прехвърлят около 100 командоси от специалните сили, поддръжка и техника до летището в Ентебе. Те използват тактически елементи като гигантски автомобили, за да влязат незабелязано в зоната на заложниците, където след кратък, но изключително интензивен сблъсък освобождават 102 от 106 заложници в рамките на около 90 минути. При операцията всички 7 похитители са убити, както и много военни от Уганда, а полковник Йонатан Нетаняху, командир на специалните части, е убит при престрелка – той е единственият израелски военнослужещ, загубил живота си. Трима заложници са убити по време на щурма, а четвърта, Дора Блок е убита от угандските власти в болница след операцията.

В хода на операцията израелските сили унищожават и голяма част от угандската военна авиация, за да не може да ги преследва при оттеглянето. След успеха на терен те евакуират спасените заложници и труповете обратно към Израел с междинно кацане в Найроби, Кения, където се осигурява гориво и медицинска помощ.

Операция Ентебе е считана за една от най-дръзките и успешни операции за освобождаване на заложници в цялата история, значително повишавайки международния престиж на Израел и илюстрирайки неговата решимост да защитава своите граждани, независимо от разстоянието и рисковете.

В Израел операцията в Ентебе остава ключов момент за националната памет, а ролята и саможертвата на Йони Нетаняху за успеха на мисията са неразделна част от тази история. Израелски държавници и преди са отбелязвали годишнини от събитието – премиерът Нетаняху участва във възпоменателна церемония на летището в Уганда през 2016 г.

Сблъсъци в западна Либия след убийството на лидер на милиция.

🇱🇾 Силите за сигурност на международно признатото Правителство на националното единство на Либия бяха изпратени в крайбрежния град Сабрата, разположен на около 70 км западно от Триполи, след като лидерът на местна милиция Ахмед ал-Дабаши беше убит при акция, което доведе до сблъсъци, в които загинаха двама служители на държавен орган за сигурност.

Свидетели съобщиха за засилено присъствие на силите за сигурност в града тази събота, след като апаратът за борба със заплахите за сигурността – формирование, свързано с Правителството на националното единство – заяви, че е установил контрол над Сабрата, след като е неутрализирал ал-Амо.

Късно вечерта в петък апаратът съобщи, че двама членове на неговия западен клон са починали от раните си след нападение от престъпни групировки, лоялни на ал-Амо, извършено край светофар до градската болница. Той заяви, че смъртта им ще бъде вписана в неговия списък с военни почести и обеща да продължи да преследва всеки, когото сметне за заплаха за сигурността на Либия.

По-рано апаратът заяви, че ал-Амо е бил убит след щурм на скривалище, използвано от мрежата му. Оттам съобщиха, че неговият брат Салех ал-Дабаши е бил арестуван, а шестима техни служители са били сериозно ранени и откарани в интензивно отделение.

Либийски източник от сигурността, говорил пред местните медии при условие на анонимност, заяви, че Министерство на отбраната към правителството в Триполи извършва анализ на ситуацията, след като е загубило влияние в териториите от Джанзур на изток до покрайнините на Аджилат на запад.

Източникът обвини ведомството, че в миналото е подкрепяло и ръководило ал-Амо, за да ангажира силите от близкия град Завия на западния фланг на Сабрата. Засега министерството не е отговорило на обвиненията.

Въпреки че апаратът е официален орган в рамките на международно признатото правителство, той функционира на терен с известна степен на автономност, което го поставя в чести сблъсъци с някои части, подчинени на Министерство на отбраната в Западна Либия. Неговият заместник-ръководител е Мохамед Бахрун, известен като ал-Фар – влиятелна фигура в западна Либия.

Стратегически крайбрежен център

Сабрата е разположен на главната крайбрежна магистрала, която минава от границата с Тунис през западните градове до Завия и Джанзур, разположени на подстъпите на столицата. Контролът върху града предлага лостове за влияние върху жизненоважния сухопътен маршрут за снабдяване между Тунис и Триполи, който помага за блокирането на всяко западно настъпление към Триполи.

Освен това Сабрата предлага бърз достъп до малко пристанище на Средиземно море и е разположен в близост до енергийна инфраструктура като стратегическия нефтен и газов комплекс Мелита. След 2014 г. градът е гореща точка на сблъсъци между съперничещите групировки в Триполи и свързани с тях местни сили, както и за фракции, близки до Либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар, която контролира източната част от страната.

Сабрата преживя множество ескалации на бойните действия и промени в контрола, най-драматична от които беше превземането на града през 2016 г. от бойци на местния клон на Ислямска държава, които малко по-късно бяха прогонени с помощта на американски изтребители. Именно този епизод затвърди значението на града както в местните, така и в международните сметки.

В последните години Сабрата се превърна в център на тежестта за апарата за борба със заплахите за сигурността, който се отчита пред министерство на вътрешните работи. Това присъствие подхранва често напрежение с частите на Министерство на отбраната и отдавна действащите местни милиции.

Промени в баланса на силите

Експерти са на мнение, че убийството на ал-Амо и последвалата операция по прочистване на града бележат рязък обрат в местния баланс на силите, който консолидира апарата, като в същото време нанася тежък удар по правителството на министър-председателя Абдул Хамид ал-Дбейба.

Описаните събития идват на фона на официална церемония по откриване на Националния музей на Либия в Триполи, водена от ал-Дбейба – събитие, посетено от чуждестранни дипломати, при което музеят беше описан като хранилище на националната памет и наследство за бъдещите поколения.

Ал-Дабаши, който отдавна е обект на международно издирване по обвинения в трафик на хора и контрабанда на наркотици, запази присъствието на лоялни милиции в район на Сабрата въпреки периодичните репресии.

Неговата смърт, арестът на брат му и разполагането на държавни части по ключови кръстовища са поредната стъпка в усилията на апарата за сигурност в стремежа му към консолидиране на контрола и предотвратяване на ответните действия.

Ситуацията в Сабрата остава напрегната, според съобщения от местните жители, докато силите за сигурност поддържат контролно-пропускателни пунктове и патрули по крайбрежния път и вътре в самия град.

Турското разузнаване предупреди за „безпрецедентна нестабилност“ в Сомалия

🇹🇷🤝🇸🇴 Доклад, публикуван от разузнавателната академия на Република Турция със заглавие „Модел за многоизмерно партньорство“, отправя предупреждение за изключително крехката ситуация в Сомалия, причинена от високото ниво на заплаха от терористичната групировка Ал-Шабаб, политическата фрагментация, слабите държавни институции, външния натиск и икономическите трудности.

Макар да признава постиженията на партньорството между Турция и Сомалия, докладът алармира, че средата на действие на този модел е белязана от това, което описва като тежки рискове, които ще определят както траекторията на стабилността в страната, така и двустранните отношения.

⚠️ Основните рискове и заплахи за Сомалия

Докладът посочва ислямисктата групировка Ал-Шабаб като основна пречка пред стабилността на Сомалия, като се съобщава, че тя контролира селските райони. Въпреки че съвместните операции набират скорост през 2022 г. в доклада се посочва, че националната армия не е успяла да поддържа същото темпо през следващите години.

Местен клон на Ислямска държава, действащ от планински райони в автономния регион Пунтленд, добавя още един дестабилизиращ елемент, дори обхватът му да е сравнително ограничен. Оценката предупреждава, че Сомалийската национална армия все още е неспособна да подсигури сигурността на страната без външна подкрепа.

Липсата на конституционен ред е друг ключов фактор, причина за който според доклада е крехката връзка между федералното правителство и отделните щати, които са неразделна част от процеса на възстановяване на Сомалия.

„Това доведе до многократни конфронтации относно изборите и контрола върху приходите, особено с Пунтленд и Джубаланд“, се посочва в доклада. Според него посочените спорове забавят вземането на национални решения, засягайки турските проекти за развитие, за които са необходими стабилна координация между централните и регионалните власти.

Слабите държавни институции също се изтъкват като фактор за нестабилността. Експерти наричат това управленска криза, белязана от недостатъчен административен капацитет, ограничени системи за надзор и зависимост от донори, която пречи на Сомалия да поддържа дори основните си услуги самостоятелно.

„Разузнавателният преглед признава, че облекчаването на дълга, осигурено чрез реформи на МВФ и Световната банка, е значителна стъпка, но все още липсва финансовата автономия на страната, така нужна за дългосрочна стабилност. Постоянните забавяния в обществените поръчки и изпълнението на проекти остават основна пречка пред напредъка.“

Разузнавателният доклад алармира, че бъдещият климатичен натиск може да предизвика вътрешно разселване на нива, които затрупват държавните институции и добавят нестабилност към крехкия пейзаж на сигурността. Геополитическият натиск с информационната война също е посочен като рисков фактор.

Въпреки че разузнавателната оценка споменава напредък, като подобряване на инфраструктурата в Могадишу, партньорство в сферата на сигурността, което може да засили сомалийската национална армия до 2030 г., и нови икономически възможности с членството в Общността на Източна Африка, се твърди, че тези постижения остават уязвими от петте основни риска, оформящи траекторията на страната.

🇹🇷 Ролята и интересите на Турция в Сомалия

Турция разширява непрекъснато политическото, икономическо и военно присъствие в Сомалия, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган посети Могадишу през 2011 г.

„Нейният ангажимент обхваща отбраната, инфраструктурата, здравеопазването и хуманитарната помощ, като лагерът на TURKSOM в Могадишу е най-голямата турска военна тренировъчна база зад граница, обучила над 15 000 сомалийски войници. Турски компании също оперират с ключова инфраструктура, включително Международно летище Аден Аде и Пристанище Могадишу“, гласи докладът.

Парламентарните дискусии в Турция посочиха стратегическия характер на тези отношения, като служители сравниха Сомалия с подхода на Турция в Сирия: първо стабилизиране на сигурността, след това откриване на възможности за турския бизнес.

Двете страни са обменили земя за изграждане на посолства, а сега Турция работи по изграждане на новото сомалийско посолство в Анкара, след като построи най-голямото си посолство в чужбина в Могадишу, се посочва в доклада.

Общата финансова помощ и помощта за развитие, предоставени от Турция за Сомалия, е оценена на над 1 милиард долара, включващи хуманитарна помощ и облекчаване на дълга. Въпреки това турски медии твърдят, че голяма част от помощта е насочена към компании, близки до Ердоган, опериращи в Сомалия, предизвиквайки критики, че правителството може да използва външния си ангажимент, за да облагодетелства финансово избрани вътрешни бизнес интереси.

Въпреки спада в двустранната търговия от 426 милиона долара за 2023 г. до 384 милиона долара за 2024 г. Турция остава водещият чуждестранен инвеститор в Сомалия. Нейната дейност предизвика тревога в международната общност след като през 2022 г. разследващи от ООН установиха, че тя е доставила въоръжени дронове на Сомалия без одобрението на ООН, нарушавайки международните санкции.

Според експерти тези стъпки предполагат, че присъствието на Турция в Сомалия може да обслужва както стратегически, така и вътрешни политико-икономически интереси. По-рано изданието Nordic Monitor публикува пълния текст на широкообхватно споразумение за въглеводороди между двете страни, след като беше внесено в турския парламент за ратификация на 22 април 2025 г.

Публикуването на документа предложи първия подробен поглед над стратегическите намерения, обхвата, условията зад задълбочаващото се енергийно и отбранително партньорство между Анкара и Могадишу. Според споразумението, Турция си е осигурила широки оперативни и финансови привилегии.

САЩ подготвят план, включващ евентуална военна намеса в Нигерия

🇫🇷🤝🇳🇬 Франция обяви своята подновена подкрепа за Нигерия в отговор на борбата ѝ с проблемите в сферата на сигурността, присъединявайки се към глобалните партньори на африканската страна, сред които САЩ и Русия.

Намерението беше оповестено публично след телефонен разговор, проведен на 7 декември, между френския президент Еманюел Макрон и нигерийския му колега Бола Тинубу, в който Франция се ангажира да „укрепи партньорството с властите“ и да предостави помощ на местното население, засегнато от тероризъм и въоръжено насилие.

„Говорих с президента на Нигерия Тинубу и изразих солидарността на Франция пред трудностите със сигурността на страната, особено терористичната заплаха в северната част“, написа Макрон.

„По негова молба ще засилим партньорството с властите в Нигерия и ще подкрепим населението, засегнато от насилието. Призоваваме всички партньори да увеличат ангажимента си – никой няма право да остане просто наблюдател“, призова той.

Това развитие идва на фона на засиленото напрежение между Нигерия и Съединените щати, което в крайна сметка накара президента Тръмп да обяви Нигерия за „държава с особено безпокойство“ заради твърдения за мащабни преследвания на християни, населяващи територията на страната.

Тинубу отправи многобройни призиви за международна подкрепа, в които подчерта спешната нужда от координирани усилия за защита на цивилните и връщане на стабилността.

Очаква се подкрепата на Франция да бъде фокусирана над обучение, споделяне на разузнавателни данни и целенасочена хуманитарна помощ, което отразява преминаването от военни разполагания от широки мащабни към съвместен, консултативен подход.

Експерти посочват, че това отразява еволюция в стратегията на Франция в Африка, която поставя приоритет върху изграждането на капацитет на местните сили, вместо на дългосрочно присъствие на чужди войски.

САЩ и Русия обещаха помощ в сферата на разузнаването, логистиката и обучението в сектора на сигурността – Вашингтон предлага засилено споделяне на разузнавателна информация, ускорена подкрепа с отбранително оборудване и техническа помощ, докато Москва се ангажира да споделя стратегии за борба с тероризма, да доставя военно оборудване и да разшири обучението на личния състав в Нигерия.

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова разкри, че е готова да помогне на Нигерия в борбата ѝ с тероризма, след като отбеляза, че досегашните усилия на страната в борбата с тероризма са били сериозни.

„Русия е готова да продължи да оказва нужната помощ на своите нигерийски партньори“, каза тя и допълни, че въоръжените сили и силовите структури на Нигерия са „натрупали значителен опит в ефективното противодействие на терористичните заплахи“.

Участието на редица международни партньори подчертава стратегическото значение на Нигерия в Западна Африка и Сахел, където повсеместната несигурност се разпространява през границите и дестабилизира съседните страни.

Гражданскотото общество и групите за защита на правата на човека приветстваха тези заявки за международна подкрепа, но подчертават, че помощта трябва да върви ръка за ръка с реформи във властта, зачитане на правата на човека и инициативи за сигурност, базирани на общностите, които да постигнат устойчиви резултати.

Неуспешен опит за преврат в Бенин.

🇧🇯 Правителството на Бенин съобщи, че националната гвардия и лоялните му военни са успели да си върнат контрола върху държавната власт, след като група военни обяви по държавната телевизия, че е завзела властта в очевиден опит за преврат.

Министърът на външните работи Олушегун Аджеди Бакари заяви в неделя, че превратаджиите са успели да овладеят единствено сградата на държавната телевизия и сигналът е бил прекъснат за няколко минути.

„Има опит за преврат, но ситуацията е под контрол. Става въпрос за малка група военни. Голяма част от армията остава лоялна и в момента поемаме пълен контрол над положението“, увери Бакари пред агенция Ройтерс.

Група войници, водени от подполковник Паскал Тигри, се появиха в ефира и обявиха, че свалят президента Патрис Талон, който е на власт от 2016 г., както и всички държавни институции. Те също така направиха твърдение, че всички граници на страната са затворени, а политическите партии са разпуснати.

Военните заявиха, че са представители на „Военен комитет за възраждане“ (Comité Militaire pour la Refondation). Малко по-късно президентският дворец съобщи, че президентът Талон се намира в безопасност и армията постепенно възстановява контрола, предаде AFP.

„Това е малка групичка хора, които контролират само телевизията. Редовната армия си възвръща контрола. Градът и цялата страна са напълно спокойни и в безопасност“, отбеляза говорителят на президентството.

При превземането на държавната телевизия френското посолство съобщи, че в района на военния лагер „Гезо“, разположен близо до официалната резиденция на президента, е имало стрелба.

Президентът трябва да напусне поста през април догодина, след като изкара два мандата, които продължиха общо 10 години.

„Опитът за преврат изобщо не е изненада за никого“, обясни пред катарската телевизия Al Jazeera Адама Гайе, бивш директор комуникации на регионалната организация ECOWAS. Той посочи, че в страната от дълго време има сериозно политическо напрежение и много опозиционери се намират в затвора.

„Талон фактически елиминира ключови фигури от опозицията, включително бившия президент Бони Яйи“, обясни той и уточни, че Талон вече е посочил сегашния финансов министър за свой наследник на следващите избори.

Хронология на превратите в Африка

06.12.2025 г. – Бенин

Военни, водени от подполковник Паскал Тигри, обявиха свалянето от власт на президента Патрис Талон в ефира на държавната телевизия. Лоялни сили бързо успяха да овладеят опита за преврат. Като основни причини бяха изтъкнати политическото напрежение и масовите арести на опозицията.

30.08.2023 г. – Габон

Военни, водени от командира на президентската гвардия генерал Брис Олиги Нгуема, свалиха от власт президента Али Бонго Ондимба веднага след спорни избори. Династията на Бонго управлява страната през последните 56 години. Хунтата обеща преход към избори до края на тази година, но проведените такива бяха определени като фиктивни, тъй като според хунтата Нгуема е спечелил над 90% от вота.

26.07.2023 г. – Нигер

Президентската гвардия, водена от генерал Абдурахмане Чани, свали избрания на демократични избори президент Мохамед Базум. Като основни причини са посочени корупцията и неуспехи в борбата с тероризма. Хунтата отхвърли санкциите, наложени от ECOWAS в отговор на преврата, след което се обърна към Русия за подкрепа. Преходът към провеждане на нови избори така и не се случи.

30.09.2022 г. – Буркина Фасо

Капитан Ибрахим Траоре свали лидера на предишния преврат Пол-Анри Дамиба, обвинявайки го в неспособност за справяне с ислямистки атаки. Траоре обеща избори за юли 2024 г., но ги отложи поне до 2029 г.

24.01.2022 г. – Буркина Фасо

Подполковник Пол-Анри Дамиба свали президента Рош Марк Кристиан Каборе, обвинявайки го в системни неуспехи в осигуряване на сигурността. Хунтата обеща преходен период от 9 месеца, но той се проточи допълнително, което доведе до втори преврат.

25.10.2021 г. – Судан

Военни, водени от генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, свалиха премиера Абдала Хамедок и неговото правителство след протести, което прекъсна прехода към демократична власт след свалянето на дългогодишния диктатор Омар ал-Башир през април 2019 г. Според Конституционна декларация, подписана тогава, страната трябваше да премине към цивилно управление до 2023 г. Вместо това борбата за власт между ал-Бурхан и Силите за бърза подкрепа (RSF) на генерал Хемети, в която стотици хиляди загинаха, а милиони бяха принудително разселени.

05.09.2021 г. – Гвинея

Специални сили, оглавени от полковник Мамади Думбуя, свалиха президента Алфа Конде, който търсеше трети мандат. Военната хунта обеща избори не по-късно от 2024 г. Такива нямаше, което разпали вълна от протести и репресии.

20.04.2021 г. – Чад

Армията инсталира като преходен лидер Махамат Идрис Деби, синът на президента Идрис Деби, загинал при сражения с бунтовници. Опозицията критикува решението като династичен преврат. Деби спечели спорни избори през 2024 г.

24.05.2021 г. – Мали

Военни, водени от полковник Асими Гоита, свалиха преходния президент Бах Н'Дау и премиера Моктар Уане, които бяха обвинени в изключване на военни от кабинета. Преходният период беше удължен до 2024 г. Избори така и не бяха проведени.

18.08.2020 г. – Мали

Група военни, водени от полковник Асими Гоита, свалиха от власт президента Ибрахим Бубакар Кейта, който беше обвинен в корупция, изборни злоупотреби и тероризъм. Военната хунта обеща преходен период към избори, но вместо това извърши втори преврат.

11.04.2019 г. – Судан

Военни, водени от Ахмед Авад Ибн Ауф, свалиха дългогодишния диктатор Омар ал-Башир след масови протести срещу управлението му. Това доведе до преходно цивилно-военно правителство, завършило с преврат през 2021 г.

17.09.2015 г. – Буркина Фасо

Президентската гвардия, водена от генерал Жилбер Диендере, свали от власт преходния президент Мишел Кафандо месец преди изборите. Като основна причина бяха посочени ислямистки заплахи; опитът продължи седем дни преди да бъде потушен.

Речник

Бенин – държава в Западна Африка с население около 13,5 млн. души. Бивша френска колония, която до 1960 г. се нарича Дахомей. Има обща граница с Того, Нигерия, Буркина Фасо и Нигер. Столица е Порто Ново, а административен център – Котону.

Патрис Талон – Действащ президент на Бенин от 6 април 2016 г. Преизбран е за втори мандат през 2021 г. Собственик на големи бизнеси с добив на памук и пристанища. Критикуван е заради авторитаризъм и потискане на опозицията.

Подполковник Паскал Тигри – Военен офицер, обявил се за лидер на опит за държавен преврат в страната на 6 декември 2025 г.

Военен комитет за възраждане (Comité Militaire pour la Refondation) – орган на превратаджиите. Името е почти идентично с комитетите, създадени при успешните преврати в Нигер и Габон.

Котону – Икономическа столица и най-голям град на Бенин, където се намират президентският дворец и държавната телевизия.

Лагера Гезо – Ключова военна база в Котону, разположена до президентския дворец. Наречена е на крал Гезо – крал на Дахомей (днешна Република Бенин) от 1818 до 1858 г.

Бони Яйи – Бивш президент на Бенин в периода 2006–2016 г. Главен лидер на опозицията срещу Талон. През 2019 г. напуска страната след обвинения в корупция и опит за преврат. Понастоящем живее в изгнание.

ECOWAS – Икономическа общност на държавите в Западна Африка (Economic Community of West African States). Регионален блок от 15 страни, който често налага санкции и военна намеса при преврати.

Гвинея-Бисау – Малка държава в Западна Африка, която стана известна с извънредно големия брой преврати в страната, както успешни, така и неуспешни. От 1974 г. насам са направени общо девет такива.

Габон – Богата на петрол държава в Централна Африка. През август 2023 г. военните свалиха президента Али Бонго Ондимба, с което беше сложен край на авторитарната власт на семейство Бонго, продължила 56 години.

Нигер – Съседна на Бенин държава. На 26 юли 2023 г. президентската гвардия свали легитимния президент Мохамед Базум, встъпил в длъжност на 2 април 2021 г. след победа на избори. Днес се управлява от военна хунта, ръководена от генерал Абдурахман Тиани.

Буркина Фасо – През 2022 г. преживя два преврата в рамките на 8 месеца: през януари Пол-Анри Дамиба свали Рок Каборе, а през септември Ибрахим Траоре свали Дамиба.

Мали – През август 2020 г. и май 2021 г. преживя два преврата. В момента се ръководи от военна хунта начело с генерал Асими Гоита.

Споразумението за отбрана между Чад и Камерун: Добър ход, но без общностите няма да проработи

🇹🇩🤝🇨🇲 Споразумението за отбрана между Чад и Камерун на 23 септември, е добре дошла стъпка към по-добра защита на над 1000-километровата им обща граница, но успехът му зависи изцяло от подкрепата на местните общности.

В пограничните райони несигурността има много лица: терорът на Боко Харам, сблъсъци между общностите, отвличания за откуп, кражби на добитък, бракониерство, трафик на оръжия, хора и наркотици. Всичката тази нестабилност нарушава риболова, земеделието, търговията и веригите за доставки. В резултат пазари като този за добитък в град Банки в североизточна Нигерия просто затварят. В Далечния север на Камерун безработицата сред младите достига до 75 % – ситуация, която тласка много от тях право в ръцете на екстремистки групи. Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP) активно участва в терористични акции и трансгранични престъпления от територията на Чад.

Много от пограничните общности и в двете държави страдат от пренебрежение от държавата и липса на базови услуги – здравеопазване, образование, сигурност. Правителствата се принуждават да наливат оскъдните ресурси в армията вместо в развитие, което влошава още повече проблема. В основата на междуобщностните конфликти стои именно недостигът на ресурси, а ограничените икономически възможности тласкат хората към трафик на оръжие – Камерун е ключов коридор за пренасяне на оръжия между Чад и Централноафриканската република. Кражбите на добитък също нарастват тревожно, улеснени от сложна мрежа от участници, възползващи се от слабата охрана на границите и обширни територии извън стабилен държавен контрол.

Чад и Камерун имат дълга история на съвместни военни действия, като може би най-известният пример е т.нар. Многонационална съвместна оперативна група (MNJTF), създадена през 1994 г. от Комисията за басейна на езерото Чад заедно с Нигерия, Нигер и Бенин, чиято основна задача е да се бори с Боко Харам.

Новото споразумение от 23 септември надгражда досегашното сътрудничество и предвижда общи операции по границата, обучение, по-тясно сътрудничество и по-добър обмен на разузнавателни данни. Целта е да се синхронизират усилията за борба срещу тероризма, да се регулира сезонното придвижване на въоръжени пастири, за да намалее конфликтът, и да се потисне трансграничната престъпност.

Споразумението има силни страни – опитът от MNJTF и възможността да се обединят ресурси. Липсва му обаче нещо съществено: ролята на местните общности за стабилизиране на региона. За да проработят подобни операции, хората трябва да бъдат включени още от етапа на планирането. Този „мек“ подход е задължителен допълващ елемент към „твърдата“ военна сила.

Когато общностите са част от процеса, те започват да вярват на институциите – а това значително увеличава шансовете начинанието да успее. Освен това намалява разходите и жертвите: по-добро разузнаване от местните би позволило прецизни удари, по-малко цивилни жертви, следователно и по-малко изразходвани боеприпаси, което облекчава и бюджетите.

„Меката сила“ е особено важна за противодействие на радикалните послания на групи като Боко Харам. Когато има надеждни и доверени канали за комуникация между армията и населението, екстремистките идеи могат да бъдат обсъждани и опровергавани, преди някой да бъде вербуван.

Ако се залага само на груба военна сила, често се постига точно обратният ефект – населението се отчуждава. В операциите често възникват недоразумения поради цивилни жертви и прекомерна сила при разпити. В резултат хората започват да възприемат военните действия като заплаха за собствената си безопасност.

„Меката сила“ означава влияние с убеждаване и привличане, а не чрез сила или пари. Тя изгражда тясна координация между цивилни и военни, дава възможност оплакванията да бъдат изслушани и решавани, а също помага да се уточнят и реализират проекти с голямо въздействие в засегнатите райони.

Сложността на заплахите по границата прави механизмите за участие на общностите абсолютно задължителни. Чрез установените връзки армията може да провежда програми за повишаване на устойчивостта срещу пропагандата и да информира хората как сами да се предпазват.

Затова с споразумението трябва да бъдат включени ясни механизми за консултации и обратна връзка с местните жители. Така реакциите ще са пригодени към конкретните проблеми на всяка отделна зона, защото в тази огромна погранична ивица те се различават значително от едно място до друго.

Не на последно място е нужно местните религиозни водачи, жените и младежките лидери да разберат добре целите на споразумението и да бъдат включени активно. Знанията и авторитетът им могат да улеснят обмена на информация, разрешаването на конфликти, доставката на помощи и дори военна подкрепа в случай на кризи, бедствия или медицински евакуации.

Само ако военната сила върви ръка за ръка с доверието и участието на хората, границата между Чад и Камерун ще стане наистина по-безопасна.

Президентите на ДР Конго и Руанда ще пътуват до Белия дом.

🇨🇩🤝🇷🇼 Президентите на Демократична република Конго и Руанда ще пътуват тази седмица до Вашингтон, за да подпишат мирен договор и да се срещнат с президента Доналд Тръмп, съобщиха пред Ройтерс трима източници.

САЩ се опитват да постигнат мир в раздираните от военен кофликт източни региони на Конго, за да привлекат западни инвестиции в добива на полезни изкопаеми в региона.

Двама дипломатически източници и говорителката на конгоанския президент Феликс Чисекеди – Тина Салама, потвърдиха пред Ройтерс, че срещата ще се състои на 4 декември.

Миналата седмица служител от Белия дом заяви, че администрацията на Тръмп „продължава да работи и с двете страни и с нетърпение очаква да ги посрещне в Белия дом в подходящия момент“.

По-рано тази година подкрепяната от Руанда бунтовническа милиция М23 постигна бърз напредък и превзе двата най-големи града в източно Конго, което доведе до опасения от по-мащабна война, в която могат да бъдат въвлечени още съседни държави. Последният кръг от сражения доведе до смъртта на хиляди хора и изгони стотици хиляди от домовете им.

Очаква се срещата следващата седмица да надгради американския мирен план, постигнат през юни и подписан от външните министри на двете страни, както и договореното през ноември Рамково споразумение за регионална икономическа интеграция. Държавните глави ще ратифицират и двете, каза Салама.

„Президентът винаги е искал регионална интеграция, но зачитането на суверенитета е абсолютно условие и предпоставка за нея“, подчерта тя.

Администрацията на Тръмп говори за улесняване на западни инвестиции за милиарди долари в регион, богат на тантал, злато, кобалт, мед, литий и други минерали.

През септември двете страни се съгласиха до края на годината да изпълнят мерките за сигурност, заложени в юнското споразумение, включително операции за неутрализиране на Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR), базирана в Конго въоръжена групировка, и изтегляне на войските на Руанда. Засега обаче няма значителен напредък на терен.

Руанда отрича да подкрепя М23, но въпреки това група експерти на ООН заяви в доклад от юли, че страната упражнява командване и контрол над бунтовниците.

Катар е домакин на отделни преговори между Конго и М23; този месец двете страни подписаха рамково споразумение за мир, но много детайли остават за договаряне.

В петък канцеларията на Чисекеди публикува в X, че президентът е съобщил пред конгоанската диаспора в Сърбия за предстоящото му пътуване до Вашингтон. Той обаче подчерта, че за истинска регионална икономическа интеграция руандийските войски задължително трябва да се изтеглят от източен Конго.

Китай се завърна с нова голяма инвестиция в Кения.

Автомобил минава по магистралата Найроби, построена от Китайската корпорация за пътища и мостове (CRBC) на базата на публично-частно партньорство в Найроби, Кения, 20 май 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Thomas Mukoya

🇨🇳🇰🇪 Кения и две китайски държавни компании започнаха строеж на магистрален участък за 1,5 млрд долара, отбелязвайки завръщането на Пекин към големите инфраструктурни проекти в Източна Африка след пауза, продължила няколко години.

Проектът е разделен на две фази и ще се финансира с комбинация от заеми и собствен капитал – модел, който набира популярност, след като традиционното китайско кредитиране предизвика тревоги за дълговото бреме на страните длъжници.

„Да чакаме нормално бюджетно финансиране щеше да отнеме цял един живот. Другият вариант беше нов дълг, но и той беше невъзможен заради сегашното ни дългово бреме и ограниченото фискално пространство“, заяви президентът Уилям Руто пред ликуващат тълпа на церемонията по първа копка. След това той даде старт на работата на грейдери, багери и самосвали, които ще работят по трасето.

Магистралата ще подобри ключовия транспортен коридор, който свързва пристанище Момбаса с западните части на Кения и съседните държави без излаз на море като Уганда, минавайки през столицата Найроби.

Китай препозиционира присъствието си в Африка

След като инвестира милиарди долари в африканска инфраструктура, около 2019 г. Китай рязко намали кредитирането заради опасения относно устойчивостта на дълговете в страни като Кения. Миналата година обаче на среща на върха с африкански лидери Пекин обеща нови 50 милирда долара кредити и инвестиции за три години – знак за повторно позициониране на континента.

През тази година Кения прекрати договора с консорциум, воден от френската Vinci SA, и обяви новата сделка по време на държавното посещение на Руто в Пекин през април.

Кения е сред най-близките африкански съюзници на Вашингтон. Затова сближаването с Пекин предизвика гнева на американския президент Доналд Тръмп, което принуди Руто публично да защити стратегията си: „Трябва да увеличаваме износа си към пазари като Китай.“

Смесено финансиране и 28-годишна концесия за тол такси

Първата фаза струва 863 милиона долара и ще се изпълнява от China Road and Bridge Corporation заедно с кенийския държавен фонд NSSF. Те ще разширят двата налични еднолентови участъка с обща дължина 139 км до магистрали с 4 и 6 ленти.

Във втората фаза Shandong Hi-Speed Road and Bridge International, която е дъщерно дружество на Shandong Hi-Speed Group, ще превърне еднолентов участък с дължина 94 км в 6-лентова магистрала за 678,56 млн. долара.

И в двете фази съотношението ще бъде 75% заем и 25% собствен капитал. В първата фаза NSSF ще осигури 45% от собствения капитал. Заемите вероятно ще се отпуснат от китайски търговски банки и държавни институции като Export-Import Bank of China, съобщи Кефа Седа, висш служител в министерството на финансите.

Строителството трябва да приключи до края на 2027 г. След това китайските компании получават 28-годишна концесия за събиране на тол такси, с които да си върнат инвестицията и да реализират печалба.

Нов инцидент с танкер от сенчестия флот край Сенегал.

🇸🇳🇹🇷 Властите в Сенегал работят трескаво, за да осуетят евентуален разлив на петрол, след навлизане на вода в машинното отделение на петролния танкер „Mersin“, плаващ под флага на Панама край бреговете на Дакар, съобщи в неделя пристанищната администрация.

Според данни на London Stock Exchange Group корабът е собственост на турската компания Mersin Shipping Inc. и се управлява от Besiktas Shipping, а освен това е част от „сенчестия флот“ – мрежа от стотици стари, често незастраховани кораби, използвани за заобикаляне на западните санкции срещу руския нефт.

Инцидентът, при който плавателният съд подава сигнал за бедствие, се е случил в нощта срещу 28 ноември. Това е наложило незабавно изпращане на влекачи и специализирани екипи от военноморските сили и местната морска администрация, уточняват от пристанището.

Властите не дадоха подробности за причините за аварията. Целият екипаж е евакуиран успешно и няма пострадали хора, допълват те.

„Компетентните органи полагат усилия за стабилизиране на кораба, предотвратяване на изтичане на въглеводороди и ограничаване на екологичните рискове“, се казва в изявлението на пристанищната администрация на Дакар.

Сред незабавните мерки са спиране на течението, прехвърляне на горивния товар на друг плавателен съд и поставяне на огради срещу замърсяване около танкера като предпазна мярка. Кадри от кораба, разпространени в социалните мрежи, показват кърмата му почти до водолинията, което е признак, че носи пълен товар или машинното отделение е наводнено.

Инцидентът край Дакар вероятно не е изолиран, а е част от поредица удари по т.нар. „сенчест флот“ през последните дни. 48 часа по-рано, в нощта на 28 срещу 29 ноември, украински морски дронове Sea Baby атакуваха два други танкера от същата мрежа в Черно море – Kairos и Virat. И двата кораба, собственост на китайски фирми и плаващи под флага на Гамбия, са обект на западни санкции заради превоз на руски петрол и се насочваха празни към Новороссийск. Ударите доведоха до експлозии и пожари, но не се стигна до разлив, тъй като танкерите бяха без товар. Екипажите бяха евакуирани без жертви.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) официално пое отговорност, като обяви операциите за част от стратегия за прекъсване на руските приходи от петрол, които финансират войната. Това е първият случай, в който Киев нанася удари толкова далеч на юг в Черно море, на 65 км от турския бряг. Турция осъди атаките като „неприемливи“ и започна собствено разследване, изтъквайки заплахата за корабоплаването и околната среда в региона.

Съвпадението на три тежки инцидента с танкери от „сенчестия флот“ в рамките на три дни – два в Черно море и един в Атлантика – показва рязка ескалация на украинските мерки срещу руската петролна логистика.

Военната хунта в Мали е на ръба на колапса.

🇲🇱🇷🇺 Военната хунта в Мали е на ръба на колапса след месеци на обсада на столицата Бамако от свързаната с Ал-Кайда терористична групировка Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM).

Масовата криза с горивата в тази страна без излаз на море, причинена от блокадата на вноса на гориво по главните шосета, принуди властите да затворят всички училища от края на октомври до средата на ноември. На 7 ноември Франция се присъедини към САЩ и Великобритания с призив към гражданите си да напуснат страната, а американското посолство евакуира част от персонала и техните семейства.

На 18 ноември генералният секретар на ООН информира Съвета за сигурност за „момент на изключителна спешност“ и риска от „катастрофален домино ефект“ в Сахел и цяла Западна Африка. Продължаващата блокада е ескалация от страна на JNIM, която за пръв път разпростира влиянието си толкова далеч на юг. Възможно е блокадата да принуди хунтата на президента Асими Гойта или да седне на масата за преговори, или както през 2012 г. напредъкът на бойците да предизвика нов военен преврат. По-малко вероятният, но напълно възможен сценарий е JNIM да завземе властта, което би превърнало Мали в „африкански Афганистан“, подобно на падането на Кабул под натиска на талибаните през 2021 г., където терористите ще могат свободно да се обучават, действат и планират атаките си от сигурно убежище.

Как се стигна дотук и какви са последиците от евентуално превземане на Мали от джихадистите? Превземането на властта от JNIM ше е първият случай, при който филиал на Ал-Кайда превзема държава, с огромни регионални и силно подценявани глобални последици. Този стратегически обрат в 10-годишната война в Мали може да сложи край на Съюза на държавите от Сахел (AES) между Мали, Буркина Фасо и Нигер, както и на руското влияние в региона. В дългосрочен план режим на JNIM би увеличил значително риска от международен тероризъм.

Превземането на властта от джихадисти вече е реален сценарий

От 2012 г. насам Мали преживя три военни преврата (2012, 2020 и 2021 г.) и ескалация на бунта, който първо беше сепаратистки, после ислямистки. Вътрешната несигурност доведе до свалянето на двама демократично избрани президенти – Амаду Тумани Туре и Ибрахим Бубакар Кейта.

Опитите за възраждане на демокрацията и стабилността имаха само временен успех. През 2012 г. големи градове паднаха в ръцете на ислямисти и туарегски бунтовници, които искаха да създадат собствена държава на север, наричана понякога „Азауад“. Френската операция „Сервал“ от 2013 г. спаси правителството и спря настъплението на екстремистите към Бамако. През 2014 г. ООН стартира мисията MINUSMA за стабилизиране на страната.

През 2017 г. четири групи, сред които Ал-Кайда в Ислямския Магреб (AQIM), обединиха сили в JNIM. За съжаление сигурността продължи да се влошава въпреки присъствието на сили на ООН и Франция, което след превратите през 2020 и 2021 г. доведе до призиви към Запада да напусне. В крайна сметка и Франция, и ООН изтеглиха своите сили, докато протестиращи в Мали развяваха руски знамена и призоваха за помощ от Москва. В крайна сметка тя я получиха и частната армия „Вагнер“ стана основен партньор по сигурността през 2022 г. Резултатът: нарушенията на правата на човека и въоръжените сблъсъци се увеличиха.

През 2024 г. Мали се нареди на пето място в света по степен на засегнатост от тероризъм според Глобалния индекс на тероризма. Миналата година въоръженият конфликт отне живота на най-малко 1900 души – третото най-високо ниво в историята след 2022 и 2023 г. JNIM разшири своята територия в централните, североизточни и южни части на страната. Тъй като армията и Вагнер не успяха да защитят много общности, в централно Мали в подкрепа на правителството бяха мобилизирани милициите „Дозо“, които често влошават още повече ситуацията. Операциите на армията и „Дозо“ срещу блокадата на горивата доведоха до рекордни нива на насилие и масови зверства в регионите Сегу и Сикасо през последния месец.

Начало на края за съюза в Сахел

Буркина Фасо и Нигер имат сходни истории – влошаваща се сигурност заради атаките на JNIM и Ислямска държава в Сахел, военни преврати и крехка политическа ситуация след тях, при която хунтите отхвърлиха помощта на западните страни и се обърнаха към Русия – първо Вагнер, после Африкански корпус.

През септември 2023 г. трите държави напуснаха регионалната организация ECOWAS и създадоха AES – отбранителен пакт срещу джихадистката заплаха и за запазване на властта. Евентуалното падане на Бамако би означавало, че една от трите основни членки отпада; оставащата ос Буркина-Фасо–Нигер би била сериозно застрашена и принудена да се отбранява.

Поражение за Русия в Сахел

Макар JNIM да се представя за алтернатива на „марионетките на Запада“, нейно идване на власт би означавало преди всичко угасване на руската звезда в Сахел. JNIM се сражава срещу руските наемници от години и няма да се нареди на опашка при Владимир Путин.

Провалът на AES и Русия да защитят Мали ще бъде поучителна история, че руската намеса често влошава конфликтите. Замяната на сътрудничеството със западните демокрации с Африканския корпус в името на „националния суверенитет“ може да беше популярна, но е губеща стратегия.

Руското влияние в Сахел нараства от 2017 г. Руски сили пристигнаха в Буркина Фасо през януари 2024 г. и в Нигер през май 2024 г. При този развой други покани едва ли ще последват.

Връщането на французите звучи политически невъзможно заради общественото мнение, но смяна на режима от конкурентна военна фракция или екстремистите на JNIM, може да отвори прозорец за САЩ да засилят сътрудничеството с държави извън съюза в Сахел, особено по крайбрежието на Западна Африка и съседите на Мали.

Риск от държавно спонсориран тероризъм в Африка

Ако има една групировка на континента, която да следим освен Ал-Шабаб, най-компетентният клон на Ал-Кайда, който някога имаше пилот в обучение за атака като на 11 септември, това е JNIM. Ако тя завземе държавния апарат, Мали лесно може да се превърне в рай за джихадисти в региона, както и във водещия държавен спонсор на тероризъм – подобно на Судан след преврата през 1989 г., когато на власт дойдоха ислямисти.

Много африкански терористични групи, заклели се във вярност на Ал-Кайда или ИДИЛ, остават фокусирани над местни проблеми въпреки ребрандирането – но JNIM има потенциал да еволюира. В нейните гени е организацията AQIM, чиито лидери (макар вече покойници) се сражаваха срещу Съветския съюз в Афганистан и имаха директни връзки с Осама бин Ладен. JNIM запази вярност към централното ръководство на Ал-Кайда и под ръководството на Ияд аг Гали създаде по-нова, по-голяма и по-смъртоносна марка.

Държави извън Сахел могат да се окажат мишени, а JNIM да разшири своята зона на влияние. В края на октомври групировката пое отговорност за първата си атака в Нигерия, при която загина нигерийски войник. Забележително е, че в близост до мястото действа откъсналата се от Боко Харам групировка Ансару, за която някога се смяташе, че има връзки с AQIM.

Бамако е изправен пред по-силен враг от всякога, но за разлика от 2013 г. сега няма как да ползва западна подкрепа, за да го победи. Африканският съюз предлага единствено реторична подкрепа, без войски на терен. Единствената правдоподобна външна намеса изглежда от ECOWAS. Въпреки че по-рано тази година организацията изключи Мали, Нигер и Буркина Фасо, тя остави вратата си отворена за ново сътрудничество.

Ако има спасителен пояс, Бамако трябва да го сграбчи. Ако JNIM остане безконтролна, тя ще стане по-смела, по-голяма, ще привлече нови филиали и един ден може да спонсорира или улесни операции далеч извън региона.

Нигерия обяви извънредно положение заради отвличания.

🇳🇬 Президентът на Нигерия Бола Тинубу обяви извънредно положение в страната в сряда заради поредица от жестоки нападения, включително масови отвличания на ученици.

„Сънародници нигерийци, това е национална извънредна ситуация и реагираме, изпращайки още сили на терен – особено в районите с най-тежки проблеми със сигурността“, заяви Тинубу. Той обяви план за наемане на нови 20 000 полицаи и разполагане на специални „горски патрули“ в беззаконните селски райони. В момента полицията в страната разполага с около 300 000 служители.

„Въпреки че преди това одобрих модернизацията на учебните центрове на полицията в цялата страна, с настоящото изявление упълномощавам ръководството на полицията да използва лагерите на Националния младежки корпус за обучение“, добави президентът.

Тинубу направи неудобното признание, че прекалено голяма част от полицията в Нигерия в момента охранява ВИП-персони и имотите им. Тези охранителни екипи ще преминат ускорено обучение и ще бъдат прехвърлени в „районите с най-тежки предизвикателства пред сигурността“.

Президентът заяви също, че ще подкрепи законодателство, позволяващо 36-те щата в Нигерия да създадат собствени полицейски сили – възможност, която досега им беше отказвана.

„Щатите трябва да преосмислят практиката да строят интернати в отдалечени райони без достатъчно охрана. Джамиите и църквите трябва непрекъснато да искат полицейска и друга защита по време на молитви, особено в уязвимите райони“, допълни той.

Тинубу се намира под засилен натиск от началото на ноември, когато американският президент Доналд Тръмп обвини правителството му, че допуска насилствено преследване на християни. Тръмп заплаши, че ще изпрати американски войски „с оръжие в ръка“, ако Тинубу не предприеме действия.

Тинубу и привържениците му отговориха, че в страната няма целенасочена враждебност към християните и не съществува организиран „геноцид“. Според тях Нигерия е измъчвана от безлични „бандити“, които с еднаква готовност нападат и мюсюлмани, и християни.

През следващите седмици обаче имаше поредица от атаки именно срещу християни – отвличане на 25 ученички от интернат в щата Кебби, масово отвличане в католическото училище „Света Мария“ в щата Папири и нападение срещу църква в щата Куара.

Лидерът на опозицията и бивш кандидат за президент принц Адеуоле Адебайо заяви в четвъртък, че острите думи на Тръмп най-накрая са извадили Тинубу от апатията към заплахите за сигурността.

„Първо, цялата страна е нажежена от икономическата политика, която кара хората да изпадат в отчаяние. Досега правителството не обръщаше достатъчно внимание на сигурността на нигерийците, които непрекъснато плащат откупи – на „еднократните“ похитители и други“, каза Адебайо.

„Еднократните“ грабежи са типично нигерийско престъпление: банда кара автобус или такси с едно свободно място, спира на спирка и вика „едно място!“ Когато нищо неподозиращ самотен пътник се качи, бандата го ограбва или отвлича. По-жестоките банди обичат да изхвърлят ограбените жертви от движещия се автомобил.

„Ако проведете публично изслушване на жертви на „еднократни“ отвличания, ще съберете над милион души. Единствената причина в момента да се говори за това е, че Тръмп пусна туит“, отбеляза Адебайо.

Той изрази опасение, че вниманието на Тинубу към сигурността отново ще отслабне веднага щом международното внимание се измести – освен ако нигерийците не изискват постоянното внимание на правителството.

„Не бива да са сериозни само когато Тръмп пише в Туитър. Трябва да са сериозни през цялото време. Ако задържат този темп, спрат да използват сигурността като оправдание за лошо управление на ресурсите и наистина свършат работата, никой няма да може да държи децата ни в плен“, завърши Адебайо.

Превратът в Гвинея-Бисау е факт, военните поемат властта.

🇬🇼 Военните се появиха в ефира на държавната телевизия в Гвинея-Бисау и обявиха, че поемат властта в страната, след съобщения за престрелки в района на президентския дворец и изявление на президента Умаро Сисоко Ембало, който обяви пред френски медии, че е свален от власт и задържан, три дни след изборите за президент и парламент.

Това е поредният преврат в Западна Африка през последните години. От 2020 г. насам такива бяха извършени в Судан, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Габон, Гвинея и сега Гвинея-Бисау.

„Върховното военно командване за възстановяване на националната сигурност и обществения ред решава незабавно да отстрани президента на републиката и да спре дейността на всички държавни институции на Република Гвинея-Бисау до ново нареждане“, заяви говорителят Диниш Н’Чама.

Той обясни, че военните действат заради „разкриването на действащ план“ за дестабилизиране на страната чрез „манипулиране на изборните резултати“. По думите му схемата е била организирана от „някои национални политици с участието на известен наркобарон, местни и чуждестранни лица“, без да предостави повече подробности.

Войниците обявиха незабавно прекратяване на изборния процес и дейността на всички медии, както и затваряне на всички сухопътни, морски и въздушни граници.

Гвинея-Бисау е преживяла четири преврата и редица неуспешни опити за такъв от независимостта си насам, включително един опит миналия месец. Освен това страната се превърна в ключов пункт за трафика на наркотици между Латинска Америка и Европа.

Президентските и парламентарните избори бяха проведени в неделя. Във вторник победа обявиха както действащият президент Умаро Сисоко Ембало, така и опозиционният кандидат Фернандо Диаш да Коща, въпреки че официалните предварителни резултати се очакваха чак в четвъртък.

Как протече превратът?

В сряда по обяд край президентския дворец се чуха първите изстрели. Журналист на Асошиейтед прес докладва, че пътищата към двореца са блокирани, а контролно-пропускателните пунктове се охраняват от тежко въоръжени и маскирани войници.

Представител на президентския дворец заяви, че група въоръжени мъже са направили опит за щурм на сградата, което е довело до престрелка с охраната. Служител на вътрешно министерство посочи, че е имало стрелба и край сградата на Националната избирателна комисия, разположена наблизо. И двамата говориха при условие за анонимност.

Ключов член на международна наблюдателна мисия съобщи, че председателят на избирателната комисия е арестуван, а нейният офис – запечатан от военните.

„Президентът разговаря с хора и каза, че е задържан от армията“, сподели друг анонимен служител пред АП.

Френското издание Jeune Afrique цитира Ембало, че е арестуван при преврат, начело с началника на генералния щаб, но уточни, че не е бил подлаган на насилие.

„Аз съм свален от власт“, каза Ембало пред телевизия France 24. Самият той беше изправен пред обвинения в липса на легитимност, след като опозицията настоява, че отдавна е с изтекъл мандат, поради което не го признава за президент. Според конституцията мандатът е пет години. Ембало дойде на власт през февруари 2020 г. Опозицията смята, че мандатът му е трябвало да приключи на 27 февруари тази година, въпреки постановление на Върховния съд, че всъщност трябва да остане на власт до 4 септември. Президентският вот обаче беше отложен за ноември.

Международни реакции и искания за връщане към конституционния ред

ООН следи ситуацията в Гвинея-Бисау „с дълбока загриженост“. Генералният секретар Антониу Гутериш отправи призив към всички национални участници „да проявят сдържаност и да спазват върховенството на закона“, заяви говорителят му Стефан Дюжарик.

В съвместно изявление мисиите за мониторинг на Африканския съюз и регионалната организация ECOWAS осъдиха „грубия опит за нарушаване на демократичния процес“ и призоваха за незабавно връщане към конституционния ред и освобождаване на задържаните изборни служители.

Коалицията на гражданското общество „Народен фронт“ обвини Ембало и армията в организиране на „инсцениран преврат“, за да осуетят обявяването на изборните резултати и да задържат властта.

„Този маньовър има за цел да попречи на публикуването на резултатите, предвидено за утре, 27 ноември“, гласи тяхното изявление. Според коалицията Ембало планира да назначи нов временен президент и премиер, след което да свика нови избори, в които отново да се кандидатира.

Западна Африка преживява вълна от преврати след 2020 г. Три вътрешноконтинентални държави – Мали, Нигер и Буркина Фасо – в момента се управляват от военни, дошли на власт със сила и обещаващи повече сигурност срещу ислямистките бунтове. В съседна Гвинея генерал Мамади Думбуя свали президента през 2021 г. В Габон през 2023 г. бунтовнически войници поеха властта малко след обявяването на президентската победа на избори без международни наблюдатели. През април водачът на преврата генерал Брис Олиги Нгема беше избран за президент.

Държавен преврат е в ход в Гвинея-Бисау.

🇬🇼 Гвинея-Бисау беше разтърсена от нова политическа криза, след като държавният глава Умаро Сисоко Ембало обяви, че е бил задържан в президентския дворец при опит за преврат, организиран от висши военни ръководители, съобщава Africa Report.

Според цитираното в доклада френско издание Jeune Afrique, Ембало е бил задържан „днес, сряда, 26 ноември, около 13:00 часа, докато се намирал в кабинета си в президентския дворец“.

Президентът, който твърди, че е спечелил изборите в неделя с 65% от гласовете според собствените му изчисления, подчерта, че при операцията не е била упражнявана физическа сила срещу него, но я определи директно като „държавен преврат“.

Заедно с него са били задържани и най-висшите ръководители на силите за сигурност в страната: началникът на Генералния щаб на въоръжените сили генерал Бягè На Нтан, заместник-началникът генерал Мамаду Туре и министърът на вътрешните работи Ботче Канде.

Журналисти, които следят напрегнатата ситуация след изборите, съобщават за бързо влошаване на обстановката в столицата. Избухването на напрежение идва на фона на противоречиви претенции за победа както от действащия президент Ембало, така и от кандидата на опозицията Фернандо Диаш да Коща, въпреки че официалните резултати се очакват едва в четвъртък.

Ембало, считан за фаворит преди вота, имаше бурен мандат, белязан от постоянни конфликти с парламента, разпуснат от него през 2022 г. Властта му изглеждаше още по-подсилени, след като историческата опозиционна партия ПАИГК и нейният лидер Домингош Симойнш Перейра бяха отстранени от участие в изборите.

Неочаквано силното представяне на Диаш да Коща обаче опроверга предварителните прогнози, като доведе до надпревара между двата лагера кой пръв да обяви победа – преди официалното обявяване на резултатите от избирателната комисия.

Най-известната онлайн активистка в Либия беше застреляна в Триполи.

🇱🇾 Ханса ал-Муджахид, най-известната онлайн активистка в Либия, беше застреляна в петък вечерта в района Ал-Сарадж, западно от столицата Триполи, съобщи Akhbar Libya.

В интернет се разпространи видео, на което се вижда как тя лежи в колата си с огнестрелна рана в главата. Извършителят остава неизвестен, като властите все още не са оповестили подробности.

34-годишната ал-Муджахид, която имаше малък бизнес с дамски стоки, беше омъжена за Моат ал-Манфух – бивш член на Либийския комитет за политически диалог.

Според очевидци атаката най-вероятно е била насочена към съпруга ѝ. По автомобила има следи от множество куршуми, един от които точно в лявото стъкло, което поражда въпроси за прецизността на стрелбата. Очевидци разказаха, че жертвата е опитала да избяга след първите изстрели. Експерти по сигурността отбелязват, че фаталният изстрел в главата не съответства на останалите попадения по колата – това предполага целенасочено, а не хаотично нападение.

Мисията на ООН в Либия (UNSMIL) излезе с изявление, осъждащо остро убийството, и призова за бързо и прозрачно разследване. Мисията подчерта „тревожната тенденция на насилие срещу жени“, призова всички страни да сътрудничат на властите и предупреди да не се предприемат ходове, които биха могли да засилят напрежението.

Племето Ал-Камамда от Зауия, към което принадлежеше Ханса, пусна обръщение, в което заявява, че ще държи главния прокурор и министерство на вътрешните работи отговорни за откриването на извършителите, настоявайки резултатите от разследването да бъдат публично достояние.

Адвокатът по правата на човека Абдел Монейм ал-Хор заяви в ефира на Sky News Arabia, че всички престъпления въз основа на пола изискват специално правно третиране: „Убийството на жени само защото са жени е тежко нарушение на правата на човека. Властите трябва да реагират със строги закони и обществени реформи.“

Политически групи и въоръжени милиции засилиха обществения натиск, пише базираният в Лондон арабски онлайн ежедневник Elaph. Първа поддържаща бригада, базирана в Аз-Зауия обвини медии, близки до лидера на милиция Уалид ал-Лафи, в тиражиране на дезинформация. Бригадата постави 72-часов ултиматум на властите да обявят публично извършителите на убийството и заплаши, че в противен случай „ще наложи закона със сила“.

Бригадата поиска конкретни резултати от министъра на вътрешните работи Имад ат-Тарабулси и премиера Абдел Хамид Дбейба, които заплаши с последствия. Командирът Осман Алахаб призова жителите на Зауия да излязат и да поискат справедливост и отговорност.

Министерство на вътрешните работи разпореди незабавно разследване, повиши нивото на сигурност в столицата и въведе ежедневен отчет на напредъка по разследването. Въпреки това много граждани и активисти са скептични след дълги години на неефикасно полицейско разследване и слабо правоприлагане не вдъхват доверие.

Националният комитет за правата на човека посочи, че по предварителни данни е възможно силите за сигурност да са участвали в атаката, която вероятно е била насочена към съпруга на жертвата Моат ал-Манфух. Комитетът призова главния прокурор за пълно и независимо разследване.

Социалните мрежи бяха залети от вълна на възмущение. Активисти припомниха предишни случаи с убити и насила отвлечени жени в Либия.

„По-лошо от самото насилие е мълчанието или оправданието му. Защитата на жените и момичетата е неотложна и неприемлива за отлагане“, написа блогърката Хала ал-Мисрати.

Депутатката Рабия Абу Рас поиска да бъде извършен цялостен преглед на системата за сигурност в Либия: „Животът на хората е поверен на държавата. Не може да бъде оставен на случайността или на лошата координация между службите.“

Министерството по въпросите на жените определи убийството за „ужасяващо престъпление, което разтърсва съвестта на нацията“ и настоя за незабавна отговорност. То предупреди, че подобни атаки показват колко сериозна опасност грози жените в нестабилната обстановка на Либия.

Убийството на Ханса ал-Муджахид отново разпали дебата за крехкото състояние на сигурността в Триполи и напомни за зловещата власт на въоръжените групи и ограничения контрол на държавата, отбелязва Libya Observer. Експерти алармират, че продължаващата безнаказаност може да доведе до ескалация на напрежението между милициите, племената и политическите власти.

Върховният главнокомандващ на суданската армия отхвърли предложението за примирие.

Суданският генерал Абдел-Фатах Бурхан е посрещнат от своите войски в Републиканския дворец на Хартум след отвоюването му от паравоенната милиция „Сили за бърза подкрепа“, 26 март 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/File

🇸🇩 Суданският генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, върховен главнокомандващ на армията и фактически лидер на страната, отхвърли предложеното за прекратяване на огъня, изготвено от посредниците, водени от САЩ. Това е поредният тежък удар върху опитите да бъде спряна разрушителната война, разкъсваща африканската страна повече от 30 месеца.

Във видео, публикувано в неделя вечерта, Бурхан заяви, че предложението е „неприемливо и най-лошото досега“ и обвини посредниците в заемане на страна и липса на безпристрастност в усилията им да сложат край на конфликта.

Судан потъна в хаос през април 2023 г., когато борбата за власт между редовната армия и мощните паравоенни „Сили за бърза подкрепа“ (RSF) ескалира в открити битки в столицата Хартум и други части на страната.

Според данни на ООН войната е отнела живота на повече от 40 000 души, но според хуманитарни групи реалният брой жертви може да е до десет пъти по-висок. Конфликтът предизвика най-тежката хуманитарна криза в световен мащаб, при която 14 милиона души бяха принудени да напуснат домовете си, избухнаха епидемии, а цели региони страдат от масов глад.

Посредническата група, известна с името „Квадрига“ (САЩ, ОАЕ, Саудитска Арабия, Египет), повече от две години се опитва да спре бойните действия и да върне страната към демократичния преход, прекъснат от военния преврат през 2021 г.

По-рано този месец президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че ще обърне сериозно внимание на конфликта в отговор на призив за намеса, отправен от саудитския принц Мохамед бин Салман по време на официалната му визита в Белия дом.

В понеделник генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова и двете страни за незабавно примирие и сядане на масата за преговори. В публикация в социалните мрежи той настоява за „безпрепятствен и безопасен достъп на хуманитарна помощ“ и спиране на доставките на бойци и оръжие за двете воюващи страни.

„Нуждаем се от мир в Судан“, подчерта Гутериш.

Съветникът на Белия дом по въпросите на Африка Масад Булос отбеляза, че последното предложение предвижда 3-месечна хуманитарна пауза, която ще бъде последвана от 9-месечен политически процес.

RSF обявиха, че приемат примирието, на фона на международното възмущение от зверствата, извършени от техни бойци след превземането на Ел Фашер, столица на щата Северен Дарфур. В понеделник вечерта командирът на RSF генерал Мохамед Хамдан Дагало–Хемедти излъчи видеообръщение, в което потвърди готовността си за тримесечно хуманитарно примирие и призова посредниците да окажат натиск върху армията да го приеме.

Генерал Бурхан обаче категорично отхвърли документа: „Това е най-лошият текст досега“, защото „ликвидира въоръжените сили, разпуска службите за сигурност и оставя милицията там, където се намира в момента“, заяви той, очевидно визирайки RSF.

„Ако посредничеството продължи в същата посока, ще го смятаме за пристрастно“, допълни той, като отправи остри критики към американския съветник Масад Булос, когото обвини в опит за налагане на условия.

„Страхувам се, че Масад Булос ще се превърне в пречка за мира, който целият судански народ иска“, заяви той, без да даде дава повече подробности.

Генералът нападна и ОАЕ, които са една от четирите държави в „Квадрига“, която според него „не е невинна за отговорност“, особено когато „святът видя подкрепата на Емирствата за бунтовниците срещу суданската държава“.

В понеделник министерството на външните работи на ОАЕ отвърна, че със своя отказ Бурхан е демонстрирал „обструктивно поведение“, което „трябва да бъде публично осъдено“.

Правозащитни групи отправят остри обвинения към ОАЕ, че снабдяват RSF с оръжие и наемни бойци. По-рано този месец Асошиейтед прес съобщи, че от месеци американските служби разполагат с конкретни данни за доставки на оръжие от Емирствата за групата – информация, потвърдена от служител с достъп до секретните доклади. ОАЕ категорично отричат да подкрепят RSF.

Бурхан отхвърли твърденията, че армията е под контрола на ислямисти и е използвала химическо оръжие срещу бойци на RSF – обвинение, отправено от администрацията на Тръмп през май. Според него армията ще се съгласи на примирие едва когато RSF се изтегли изцяло от населените места, които контролира, за да позволи на разселените да се завърнат по домовете си, и едва тогава могат да започнат преговори за политическо уреждане.

„Ние не сме войнолюбци и не отхвърляме мира, но никой не може да ни заплашва или да ни диктува условия“, подчерта Бурхан.

Вулкан изригна в Етиопия след 10 000 години покой.

🇪🇹 За първи път в документираната история изригна дълго спящият вулкан Хайли Губи в етиопския регион Афар, при което огромни облаци пепел се понесоха в посока Оман и Йемен, съобщават чуждестранни медии.

Специалисти отбелязват, че това е първото изригване за най-южния вулкан от веригата Ерта Але от около 10 000 години насам.

Събитието е регистрирано около 8:30 часа универсално време (UTC) в неделя, по данни на Центъра за предупреждения за вулканична пепел в Тулуза (VAAC).

В резултат на вулканичната активност стълбът от пепел и газове се е издигнал на височина 14 км, а в атмосферата са отделени големи количества серен диоксид. По последни данни от консултативния център в Тулуза изригването вече е спряло.

На картите на VAAC се вижда, че пепелта от по-ниските слоеве се носи над Червено море към Оман и Джибути, което е довело до издаване на предупреждения за въздушния трафик. От друга страна, пепелта от по-високите слоеве се очаква да достигне части от Пакистан, Иран и Индия.

Хайли Губи, който беше в хилядолетен покой, се намира в югоизточната част на вулканичната верига Ерта Але, в рифта Афар – един от най-активните вулканични райони в Източна Африка.

Към момента няма съобщения за нанесени щети по населените места или за засегнати полети вследствие на изригването.