„Африкански корпус“ се изтегля напълно от северната половина на Мали.

🇷🇺🤝🇲🇱 Руският „Африкански корпус“ изтегля своите части от северните региони на Мали, за да защити столицата Бамако и управляващата хунта, докато в същото време продължава да осигурява въздушна подкрепа и разузнавателни данни за войските на терен.

„Като цяло те поемат по-скоро роля на заден план“, сподели пред ADF Бенедикт Манзин, водещ анализатор за Близкия изток и Африка в разузнавателна компания Sybiline. „Правят всичко, което е възможно, за да избегнат изпращането на още хора в месомелачката. Опитват се да минимизират излагането на личния състав на риск и да максимизират щетите, които могат да нанесат“, добавя той.

„Африканският корпус“ замени скандално известните наемници от групировката „Вагнер“ в средата на 2024 г. Смяната настъпи, след като частната военна компания на покойния олигарх Евгений Пригожин загуби десетки бойци при засада, устроена от бойци на Фронта за освобождение на Азавад (FLA) край Тинзауатен, близо до границата с Алжир.

Като подразделение на Министерство на отбраната на Руската федерация, „Африканският корпус“ разполага с около 2000 души на терен, много от които са бивши наемници от „Вагнер“. Контингентът е много по-малък от групировката на „Вагнер“ и наполовина по-малък от френската мисия за борба с тероризма „Бархан“, която беше принудена да напусне страната през 2022 г.

Загубата на ключовия град Кидал в Северно Мали в края на април, който премина в ръцете на FLA и местния клон на Ал-Кайда, познат като „Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM), изглежда изиграла ключова роля за решението на корпуса да остане по-близо до основната си база в Бамако.

Руските наемници отговориха с въздушни удари по Кидал, които доведоха до разрушения на инфраструктура и принудиха много жители да избягат. Ударите бяха проведени в подкрепа на малийската армия (FAM), която се превърна в основната сухопътна сила на север.

„Това, което виждаме, е, че те залагат предимно на въздушни удари“, заяви Манзин. Напоследък това включва атаки с касетъчни бомби руско производство по общности в региона на Кидал. Това нарушава ангажимента на Мали по международната конвенция за забрана на касетъчните боеприпаси.

„Те имат по-малко ресурси за пилеене. Не искат да ги разпръскват в малки общности на север, където могат да бъдат елиминирани лесно“, коментира Манзин по адрес на руските наемници.

Анализ на последните изявления на „Африканския корпус“ в социалните медии показва как групировката е пренасочила фокуса си към централната и южна част на страната, провеждайки повечето операции около столицата, обясни анализаторът от BBC Джейкъб Босуел.

След оттеглянето от Кидал корпусът ескалира своята пропагандна кампания с над 500 публикации в Telegram и други канали през седмиците след историческото поражения.

Освен с въздушни удари, той се опитва да преодолее и икономическите блокади, наложени на големи части от страна от ислямистки бойци. Наемници от корпуса и въздушна подкрепа започнаха да ескортират конвои от цистерни и товарни камиони, влизащи в затворената сухопътна държава от Кот д'Ивоар, Гвинея и Сенегал, за да ги защитят от атаки на JNIM.

Въпреки опитите на „Африканския корпус“ да намали присъствието на бойното поле, JNIM използва дронове, за да бомбардира руските наемници директно в техните бази.

Видеокадри, публикувани наскоро в социалните медии от JNIM, показват кадри от дронове, на които се вижда как руски наемници биват избити, а руски самолети са поразени от бомби, пуснати от дронове, които кръжат над една от руските бази в Севаре.

През последните седмици „Африканският корпус“ предприе свои собствени удари с дронове по позиции на JNIM, които поразиха депо за гориво на групировката в региона на Тимбукту, според анализатори от Africa Terrorism Tracker.

От края на 2021 г. властите в Мали са похарчили близо 1 млрд долара за бойци от ЧВК „Вагнер“ и „Африкански корпус“. За това време хунтата и нейните руски съюзници загубиха контрола над цялата северна половина на страната и бяха свидетели на разширяването на влиянието на Ал-Кайда в Сахел, отчасти заради бруталната си тактика срещу цивилното население на север, отбелязва Манзин.

„Стратегията, възприета от Мали, е безполезна и в дългосрочен план стабилността на страната е изложена на риск. За съжаление, крайният резултат е, че засилиха позициите на JNIM, тласкайки местните общности към ръцете им“, обобщи Манзин.

📸 Снимка: Скрийншоти от видео, показващо нападение с дрон срещу руски наемници и самолети на летище Севаре, които очевидно са били напълно неподготвени за това, което ги е сполетяло.

Египет нанесе безпрецедентен удар в пограничен район на Судан, убил най-малко 15 миньори

🇪🇬🇸🇩 Най-малко 15 души загинаха, а най-малко 50 са ранени, след като египетски изтребители нанесоха безпрецедентен удар по обекти за занаятчийски добив на злато в пограничен район на съседен Судан. Миньори и политически фигури от разкъсваната от гражданска война страна отправиха остри критики и обвиниха Кайро за нападението.

Ударите бяха насочени срещу района на Джабал ал-Укаидат, североизточно от град Атбара в североизточната провинция „Река Нил“ – една от най-натоварените зони за традиционен добив на злато в цял Судан. Местната медия Darfur24 се свърза с очевидци, според които неидентифицирани самолети са поразили района, докато по-късно миньори заявиха, че атаката е била извършена от дрон.

Очевидецът Ахмед Мустафа разказа, че удрът е засегнал мината в Джабал ал-Укаидат, като е причинил тежки щети по мината и множество жертви сред работниците, а част от ранените се намират в критично състояние. Пострадалите първо са били транспортирани с камиони до пазара Ал-Ансари в община Абу Хамад, преди да бъдат преместени в болници в Атбара.

Друг миньор на име Ал-Надхир Исхак Мохамед посочи, че районът е бил многократно подложен на въздушно наблюдение в седмицата преди атаката. Самолети са прелитали над мините, за да ги фотографират, каза той, след което са били поразени от три ракети.

„Самолетът изстреля три ракети по мината, причинявайки десетки смъртни случаи и наранявания“, заяви той пред Darfur24.

Судански миньори, цитирани от Ultra Sudan, обвиниха египетската армия за ударите по Джабал ал-Укаидат, Джабал ал-Ахмар и други райони в северната долина. Те настояват, че атаката е предприета под предлог, че работниците са навлезли в зони, свързани с египетски минни компании. По думите им предишни инциденти в същия граничен район са включвали сухопътни войски, но вчерашната атака бележи ескалация към въздушни удари. Един от миньорите сподели кадри, показващи метални фрагменти, за които предполага, че са части от ракетата, използвана при удара, и добави, че малка джамия, построена от работниците, е била разрушена.

Мохамед поясни, че в минната зона Ал-Укаидат работят около 6000 занаятчийски миньори от цялата страна, включително от щатите Дарфур, Кордофан, Гедареф и Сенар, както и миньори от съседен Чад. Ударът принуди стотици работници да се евакуират от Джабал ал-Ахмар, Джабал ал-Абяд и Ал-Укаидат, бягайки към пазара Ал-Ансари, разположен на около 200 км от поразената зона.

Видеоклип, публикуван от миньор, с който се сдоби Frontline Monitor, показва спешен призив за съдействие в евакуацията на ранените и осигуряване на транспорт, храна и питейна вода за засегнатите.

Суданската народна партия осъди това, което описа като египетски сухопътни и въздушни удари по райони на минен добив на суданска територия, заявявайки, че жертвите са били невъоръжени миньори. Партията остро критикува мълчанието на суданските власти и отправи спешен призив за изпращане на медицински екипи в района, извикване на египетския посланик и изискване на компенсации за семействата на жертвите.

Darfur24 предаде, че към момента на публикуване не могат да стигнат до независимо потвърждение относно точния брой на загиналите, тъй като никоя официална страна не е поела отговорност за удара.

Минните райони по границата между Судан и Египет са арена на спорадични инциденти със сигурността през последните години. През март най-малко 9 занаятчийски миньори бяха убити, а други бяха ранени в сблъсъци с участието на въоръжени мъже и египетски граничари в района на Вади ал-Ансари.

Администрацията на Тръмп работи по споделена власт между фракциите в Либия.

🇺🇸🤝🇱🇾 Администрацията на Тръмп работи по модел за въвеждане на споделена власт, който да обедини враждуващите фракции в източна и западна Либия, докато в същото време отвори петролния сектор за американски компании, съобщи Financial Times.

Рамката предвижда Саддам Хафтар – син на маршал Халифа Хафтар, ръководител на Либийската национална армия – да оглави изпълнителен президентски съвет, докато Абдул Хамид Дбейба остава премиер на запад. Официални представители на САЩ прогнозират, че добивът може да бъде удвоен до 3 млн барела дневно до края на десетилетието.

Планът, който Financial Times описва, цели единна власт и консолидация на разпокъсаните институции между Триполи и Бенгази – бюджет, централна банка и петролна корпорация. Едновременно Вашингтон насърчава американски енергийни компании да разширят своето присъствие в страната. Прогнозата за добива стъпва върху ниска база: през 2025 г. той достигна до най-високото ниво от 12 години в размер на 1,37 млн барела на ден при петролни приходи от порядъка на 22 млрд долара, ръст от близо 15% спрямо предходната година.

Дипломатическият двигател зад инициативата е Масад Булос, старши съветник на президента Доналд Тръмп по въпросите на Африка, арабския свят и Близкия изток. Именно неговата совалкова дипломация между двете правителства на изтока и запада оформя контурите на договорката, чиито поддръжници представят по-скоро като допълнение, а не като заместител на политическия процес, ръководен от ООН.

Кой какво получава

Според версията, представена от Financial Times, която съвпада с текущите дипломатически разчети, Саддам Хафтар трябва да оглави нов изпълнителен президентски съвет вместо настоящия му председател Мохамед Менфи, а Абдул Хамид Дбейба би запазил премиерския пост в западната администрация.

По-ранна версия на същия план, завъртяла се в медийното пространство през пролетта, докладвана от Middle East Eye, посочи 35-годишния Хафтар като „президент" и говореше за смяна на болния Абдул Хамид Дбейба с неговия братовчед Ибрахим Дбейба на премиерския пост. Разминаването отразява еволюция на преговорната рамка, а не два потвърдени паралелни плана; конкретното разпределение остава предмет на договорки.

Логиката на модела е да обедини Либия около двете най-силни фамилии – Дбейба на запад и Хафтар на изток – като в същото време смени поколението на върха. Поддръжниците на плана настояват, че той е способен да стабилизира страната след години разделение, допълвайки усилията на ООН. Критиците поставят под въпрос дали двата лагера изобщо са готови да споделят властта и алармират, че дълбокото взаимно недоверие може да подкопае всяка договорка.

Отпорът у дома

Извън благосклонния прочит на западната преса, вътре в Либия инициативата на Булос беше посрещната с остра реакция. Висшият държавен съвет – международно признат консултативен орган, базиран в Триполи – отхвърли публично предложението за споделена власт още в началото на април 2026 г. Президентският съвет, чийто председател планът би изместил, също се обяви категорично против.

Най-категоричен беше Садик ал-Гариани, муфтия на Либия, който определи инициативата като „американска измама за заграбване на петрола" и „зловеща". Отпор се прояви и в Мисрата – родния град на Дбейба и една от опорите на въоръжените фракции на запад – където редица лидери на политическите и силови структури отхвърлиха както идеята за споделяне на властта с Хафтар, така и логиката на външно посредничество като цяло.

Появиха се и сведения за напрежение вътре в самата фамилия Хафтар – недоволство сред някои от синовете на военния лидер от концентрацията на власт в ръцете на Саддам – на този етап те остават непотвърдени, но илюстрират колко крехка е цялостната обстановка по високите етажи на фрагментирана Либия.

Енергийният залог

Паралелно с политическата рамка започнаха да се натрупват и ангажименти в сферата на енергетиката. През януари Либия сключи сделки за развитие на стойност над 20 милиарда долара с американската ConocoPhillips и френската TotalEnergies. По време на посещението на Булос в столицата Триполи на 23 юли 2025 г. Дбейба отправи предложение за мащабно стратегическо партньорство със САЩ на стойност около 70 млрд долара, което обхваща енергетика, минни ресурси, инфраструктура, здравеопазване и телекомуникации. Конкретният резултат от срещата е инфраструктурно споразумение за 235 млн долара между американската компания Hill International и либийската Меллита.

Целта от 3 млн барела на ден остава прогноза на официални лица, а не конкретне ангажимент, обвързан с график. Нейното реализиране предполага повече от двойно увеличение на текущия добив, което може да се постигне с финансиране от Националната петролна корпорация, намаляване на корупцията и съгласуване на паралелните разходни структури – все условия, които самият план за обединение трябва да изпълни.

Какво вече се случи

Сред признаците за напредък, изтъкнати от американски официални лица, присъстват три конкретни стъпки. Първо, единен национален бюджет за тази година, подписан около 11 април. Съвместно изявление в негова подкрепа беше издадено от САЩ и още девет държави (Египет, Франция, Германия, Италия, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ, Турция и Великобритания) – първи единен бюджет от над десетилетие. Второ – споразумения за финансиране на развитието на връзките между изтока и запада. Трето – участие на двете страни в ръководени от САЩ военни учения.

Едно от тези учение беше Flintlock 2026, което беше проведено под егидата на Африканското командване на САЩ (AFRICOM) от 14 до 30 април, с две церемонии по откриването в Сирт (Либия) и Абиджан (Кот д'Ивоар). В тях участваха около 1500 военнослужещи от над 30 държави, а за първи път заедно застанаха военнослужещи от двете съперничещи страни в Либия – Правителството на националното единство (GNU) в Триполи, признато от ООН, и Либийската национална армия (LNA) в Тобрук на изток.

Хронология

• 23 юли 2025 г. – Масад Булос прие Абдул Хамид Дбейба в Триполи – стратегическо партньорство между САЩ и Либия за 70 млрд долара и инфраструктурно споразумение за 235 млн долара между Меллита и Hill International.
• Януари 2026 г. – Либия сключва сделки за развитие на стойност над 20 млрд долара с американската ConocoPhillips и френската TotalEnergies.
• Началото на април 2026 г. – Висшият държавен съвет отхвърля предложението на САЩ за споделена власт изток–запад; Президентският съвет и муфтията ал-Гариани също се обявяват против.
• 11 април 2026 г. – подписан е единен национален бюджет за настоящата година; съвместно изявление в негова подкрепа от САЩ и още девет държави.
• 14–30 април 2026 г. – военни учения Flintlock 2026 под егидата на AFRICOM с участието на 1500 военни от над 30 страни. Първо съвместно участие с участието на изтока и запада на Либия.
• юни 2026 г. – Financial Times с описание на актуалната рамка: Саддам Хафтар начело на изпълнителен президентски съвет, а Дбейба премиер. Прогноза за удвояване на петролния добив до 3 млн барела на ден до края на десетилетието.

САЩ депортираха иранска активистка в Централноафриканската република.

🇺🇸🇨🇫🇮🇷 САЩ депортираха иранска активистка за демокрация в Централноафриканската република, разкри нейният адвокат в петък, който определи случая като „изключително опасен“ трансфер към държава, с която жената няма никаква връзка.

Иранско-американският фонд за правна защита (IALDF) заяви, че три ирански жени, избягали от родината си заради преследване, са били изложени на риск от депортиране, включително една, приела християнството. В крайна сметка само активистката е била на борда на полета, излетял от Луизиана в четвъртък вечерта, посочи нейният адвокат Емили Тростъл, без да изключва възможността останалите да бъдат депортирани по-късно.

„Те нямат абсолютно никаква връзка с това място. Във всички документи подадох огромен обем информация за това колко супер опасно е това“, заяви Тростъл пред Ройтерс. По неговите думи самолетът е трябвало да кацне в Банги, столицата на ЦАР, след спирка в Акра, столицата на Гана.

„Тези лица се извеждат от САЩ и изоставят в държава, където нямат статут, контакти и подкрепа. Опасяваме се, че в крайна сметка ще бъдат принудени да се върнат в страните, от които първоначално са избягали.“

Държавният департамент на САЩ и президентската институция в ЦАР не отговориха на запитвания за коментар от страна на Ройтерс. Миналата седмица министерството на вътрешната сигурност на САЩ увери, че всеки един от депортираните минава през напълно законова процедура.

Гана и ЦАР сключиха двустранни споразумения със САЩ за прием на депортирани лица от трети страни, които в много случаи са получили правна защита от американски съдилища срещу репатриране към родните си страни. Вашингтон използва тези сделки, включително такива с Демократична република Конго, която е изправена пред епидемия от Ебола, за да депортира хора, които не може законно да изпрати у дома.

Администрацията на Тръмп настоява, че договорите са правно обосновани, но правозащитни групи и активисти алармират, че сделките страдат от липса на прозрачност относно ключови детайли, а много от депортираните в крайна сметка биват репатрирани.

От IALDF заявиха, че молбите за убежище на иранците са отхвърлени поради правило, изискващо търсещите убежище първо да кандидатстват за такова в транзитните страни. Федерален съд в Калифорния отмени това правило през май. Групата описа депортацията на ирански граждани в ЦАР „потенциално фатално действие“, аргументирайки се с проблемите в сигурността в страната и рисковете те да бъдат върнати в Иран.

Президентът на страната Фостен-Арканж Туадера подписа мирни споразумения с някои бунтовнически групи миналата година, докато други претърпяха серия от неуспехи на бойното поле от наемници от ЧВК „Вагнер“ и въоръжените сили на Руанда, разположени в страната в подкрепа на правителството, заедно с миротворците от Мисията на ООН (MINURCA), която през 1998 г. е разположена в страната, за да съдейства за осигуряване на сигурността, да контролира разпределението на оръжия; да съдейства за изграждането на националната полиция и да оказва техническа помощ за провеждането на законни избори.

Али Рахнама от IALDF заяви, че руското присъствие в ЦАР е обезпокоително, тъй като Москва поддържа тесни разузнавателни връзки с Техеран.

Не е ясно колко точно души ще бъдат депортирани в ЦАР с първия полет. Официален представител заяви пред Ройтерс, че се очаква да бъдат транспортирани около 20 души, включително сирийци и афганистанци, като по силата на сделката там могат да бъдат изпратени стотици мигранти.

📸 Снимка: Белязана от десетилетия на въоръжени конфликти, етническо насилие и принудително разселване на цивилното население превърнаха ЦАР в една от най-тежките хуманитарни кризи в Африка. Въпреки спорадични мирни споразумения, въоръжени милиции продължават да действат в различни части на страната.

„Силите за бърза подкрепа“ струпват безпрецедентни подкрепления за щурм на Ел Обейд.

🇸🇩 „Силите за бърза подкрепа" (RSF) са разгърнали мащабни подкрепления около ключовия град Ел Обейд, съобщи изданието Sudan Tribune, цитирайки военни източници, според които струпването подхранва очаквания за начало на мащабна сухопътна офанзива през следващите 72 часа.

Самото придвижване на сили и реакцията на суданската армия могат да бъдат проследени уверено. Паравоенните прехвърлят значително количество жива сила от щатите Дарфур и Западен Кордофан, подкрепени с бронирани машини и тежко въоръжени, срещу защитните линии на армията около града.

Концентрация по множество оси

Според докладите RSF са заели позиции в няколко стратегически зони около Ел Обейд. На запад това включва Ен Нахуд и Ал Хувей, както и Ум Самима и Абу Гауд. На юг източниците посочват струпвания в районите Казгайл и Ар Раяш, а на север се наблюдава значителна концентрация на сили в Бара и Джурайджих. Тази разстановка подхранва опасенията за едновременен удар срещу няколко оси – класическа схема, която има за цел да раздроби отбраната на защитника, преди да я пробие.

В отговор самолети на ВВС нанасят непрекъснати удари срещу позиции и движения на RSF в околностите на града, с цел да разпръснат концентрации на жива сила и да спрат евентуален пробив. Въздушното превъзходство остава един от малкото устойчиви козове на армията в Кордофан и логично бива насочено срещу откритите концентрации на бронирана техника, които са уязвима цел извън населените места.

Война по логистиката

Паралелно с придвижването на сили е докладвана кампания за изтощаване на снабдяването на града. По данни за последните три дни RSF са унищожили около 8 бензиностанции и са поразили цистерни с гориво в районите Ар Рахад и Ум Раваба с дронове. Същите източници твърдят, че удари с дронове са унищожили складови обекти за съхранение на боеприпаси и оръжие в щаба на 5-та пехотна дивизия на армията в Ел Обейд.

Ако приемем, че описаната картина е точна, нейната логика е праволинейна: ударите по гориво и боеприпаси имат за цел да подкопаят способностите на гарнизона да маневрира и да поддържа собствените си въздушни и наземни операции, преди да започне наземният натиск. Евтини, многобройни и трудни за прехват, дроновете се превърнаха в основен инструмент на RSF за дълбоки удари по тила, без поемане на риска от директен сблъсък.

Защо Ел Обейд?

Ел Обейд е столица на провинция Северен Кордофан и още от първите месеци на гражданската война беше подложен на стегната обсада от RSF която влоши рязко сигурността и условията за живот на жителите. През февруари 2025 г. суданската армия успя да пробие блокадата и впоследствие превърна стратегическия град в преден команден център за операциите в Кордофан и Дарфур.

Към момента RSF контролират обширни части от Северен Кордофан с изключение на локалитетите Шейкан, Ум Раваба и Ар Рахад, разположени по националната магистрала, свързваща щата с Бели Нил и столицата Хартум. Именно тази магистрала е жизнената артерия на града — както за военното снабдяване, така и за гражданския поток. Затова и описаните дронови удари по цистерни в Ар Рахад и Ум Раваба не са случайни: те притискат точно сегмента, който армията все още държи.

Хуманитарният залог

Ел Обейд е критичен транзитен пункт за разселени хора, бягащи от Западен и Южен Кордофан към Бели Нил и Хартум. Потокът се засилва с нови бягащи от Дилинг и Кадугли на фона на продължаващи нападения, които източниците приписват на RSF и на Народното движение за освобождение на Судан–Север (SPLM-N) — въоръжената фракция, действаща в Южен Кордофан. Евентуален наземен щурм би застрашил не само гарнизона, но и този коридор за бягство, по който десетки хиляди хора зависят за оцеляването си.

Хронология: битката за Кордофан

• 15 април 2023 г. – Гражданската война избухва в Хартум, но в същия ден RSF превзема летището на Ел Обейд.
• 30 май 2023 г. – RSF обкръжават напълно Ел Обейд и налагат обсада за следващите близо две години.
• февруари 2025 г. – SAF пробива обсадата и превръща града в преден команден пункт за своите операции в Кордофан и Дарфур.
• 1 май 2025 г. – RSF превземат стратегическия Ен Нахуд в Западен Кордофан, след което избиват поне 300 цивилни.
• 5 март 2026 г. – SAF и съюзните ѝ „Съвместни сили" връщат контрола върху Бара, на изток от Ел Обейд.
• 16 март 2026 г. – Само 10 дни по-късно RSF отново превземат Бара – трети път от началото на войната.
• 15 юни 2026 г. – Безпрецедентни подкрепления на RSF около Ел Обейд в очакване на сухопътен щурм до 72 часа. Армията отвръща с непрекъснати въздушни удари.

Досие: участниците и залогът

• Силите за бърза подкрепа (RSF): Наследяват милициите „Джанджауид", използвани от дългогодишния диктатор Омар ал-Башир за потушаване на бунта в Дарфур в началото на новия век – кампания, призната за геноцид. Командвани от Мохамед Хамдан Дагало, RSF се утвърдиха като полудържавна сила, преди да се влезат в открит конфликт с армията през април 2023 г. На 7 януари 2025 г. Държавният департамент на САЩ определи действията им в Дарфур като геноцид и наложи санкции на техния лидер. Редица доклади сочат към логистична и финансова подкрепа от страна на ОАЕ – обвинение, което те отричат.
• Въоръжените сили на Судан (SAF): Армията под командването на генерал Абдел Фатах ал-Бурхан все още имат въздушно превъзходство и тежко въоръжение, но силите им са разтеглени по няколко фронта. Ел Обейд е техен ключов опорен пункт, свързващ централен Судан с театъра в Дарфур.
• Народно движение за освобождение на Судан (SPLM-N): Контролира територии от Южен Кордофан до планините Нуба и от дълги години води собствена кампания срещу централната власт, напълно отделна от гражданската война между армията и RSF. Приписваните му нападения в Дилинг и Кадугли се добавят към натиска, който изтласква цивилни на север през Ел Обейд.

Защо Кордофан?

Регионът е географската врата между долината на Нил, която армията държи, и Дарфур, който RSF доминират. Който контролира Кордофан и в частност магистралния възел Ел Обейд, той ще диктува дали страната може да бъде зашита обратно в едно цяло, или ще бъде разделена на две. Точно поради тази причина струпването около града има тежест, която надхвърля съдбата на самия гарнизон.

Франция и Чад подготвят дискретно завръщане на военното сътрудничество – без постоянни бази.

🇫🇷🤝🇹🇩 Малко над година след като Чад изгони около 1000 френски военни и на 30 януари 2025 г. пое последната им позиция в страната – авиобаза „Аджи-Косеи“ в рамките на летище Нджамена – двете страни работят тихо за възстановяване на своето военно сътрудничество.

По данни на няколко военни и дипломатически източника сега се търси нов, по-дискретен модел: без постоянни френски гарнизони и без хилядите военни от едно време, а малки гъвкави отряди, отговарящи на конкретните нужди на партньора. Отправната точка беше срещата между президентите Еманюел Макрон и Махамат Идрис Деби в Елисейския дворец на 29 януари 2026 г. – първото им виждане след повече от година охлаждане.

Откакто в името на суверенитета на страната си показа вратата на армията на бившата колониална сила, чадският президент не е удовлетворен от надеждността на алтернативните си партньори. Емирските станаха неудобни заради подкрепата им за паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ в гражданската война в съседен Судан; турските дронове на фирмата Baykar се оказаха твърде скъпи за страната; докато руснаците, със своите посредствени резултати в Мали, не предразполагат към по-широко партньорство. В сравнение с тях Франция минава за исторически и сигурен съюзник. Решена да запази военно присъствие в Чад след независимостта му през 1960 г. тя неведнъж е помагала на застрашени власти в Нджамена да се задържат – като се започне от тази на Идрис Деби, който управлява страната от 1990 г. до смъртта си през 2021 г., когато синът му Махамат го наследи.

Натискът върху по-младия Деби, който подобно на своя баща се самопровъзгласи за маршал, нарасна през последните месеци. Гражданската война в Судан прелива опасно през границата и Нджамена се опасява, както нееднократно се е случвало в миналото, въоръжен бунт да я заплаши откъм съседната държава. Уязвимостите са конкретни: след оттеглянето на френската армия чадските части трудно евакуират ранените си в операция, трудно осигуряват въздушна подкрепа на войските на земята и трудно събират разузнавателна информация – все области, в които Париж можеше да им съдейства. „Заминаването на французите остави празнина. Имаме пропуски, които трябва да запълним, като наблюдението на собствената ни територия“, признава приближен на президента Деби. Зоната на езерото Чад, където действат различни джихадистки групи, както и пропускливите граници със Судан и Либия са в центъра на вниманието на властите.

За френските военни ударът, нанесен от ръководството на Чад, далеч не бе посрещнат добре. След провалите в Мали, Буркина Фасо и Нигер, откъдето бяха прогонени от взелите властта военни хунти последователно между 2022 и 2023 г., внезапното и грубо изгонване от Чад – тяхна крепост на континента – беше довършващият удар. Затова връщането, макар и на пръсти, в тази стратегическа страна на кръстопътя на Африка не им е неприятно. Но без перчене и без повторение на стария модел с постоянно военно присъствие, символ на намеса в делата на бившите колонии. След като между 2024 и 2025 г. Франция върна базите си в Сенегал, Кот д'Ивоар, Габон и Чад, тя залага на дискретност чрез малки гъвкави отряди, скроени по нуждите на африканските си партньори.

„Двете ни страни нямат интерес да остават разделени. Свързани сме исторически. Но миналите ни отношения не бяха съвсем ясни. Трябва да тръгнем на нова основа, за да изградим напълно прозрачно и взаимноизгодно партньорство“, смята висш чадски офицер. След срещата на върха в Париж и в Нджамена е отдадена заповед да се очертаят контурите на бъдещото военно сътрудничество. През май 2026 г. служители на министерствата на външните работи и на въоръжените сили посетиха Нджамена. Военна делегация от Чад на свой ред трябва да дойде в Париж за международния салон за отбрана Eurosatory, който се провежда от 15 до 19 юни 2026 г. По думите на същия офицер министърът на въоръжените сили Исака Малуа Джамус ще бъде сред нея и се очаква да се срещне с френската си колежка Катрин Вотрен.

Окончателно споразумение и график за прилагането му още не са финализирани. По данни на няколко военни източника от двете страни сътрудничеството трябва първо да се възстанови между военновъздушните сили на двете страни, преди да се разшири към сухопътните. Обсъждат се обучения и тренировки, водени от френски военни в Чад, както и подкрепа в областта на разузнаването. Разочарован от турските дронове, генералният щаб иска най-напред да укрепи въздушните способности – именно там, в евакуацията на ранените, въздушната подкрепа и събирането на разузнавателни данни, оттеглянето на французите остави най-осезаеми дупки. Сред заявените нужди са и нови летателни средства: затова делегация на Генералната дирекция по въоръженията (DGA) посети през април Нджамена, за да проучи, по думите на френски дипломатически източник, продажбата на „няколко хеликоптера и самолета“ на чадската армия.

Френските военни от своя страна се надяват да стъпят отново на авиобаза „Аджи-Косеи“ – бившата им позиция в чертите на летището на Нджамена. Сътрудничеството с военновъздушните сили на Чад би им позволило да разположат там малък отряд. „Това, което ни интересува, е отново да имаме достъп до базата Аджи-Косеи, за да можем при нужда да приземяваме или вдигаме самолети“, признава френски офицер. С други думи – да си върнат тази въздушна опорна точка в сърцето на континента, този път без да оставят там постоянно стотици военни и тежка техника.

За президента Деби евентуално френско присъствие носи и предимството да получи бърза подкрепа в случай на заплаха. „Френски средства могат да ни помогнат да отговорим на враговете си“, заявява чадски генерал. Още повече че Франция показа наскоро, че вече не се колебае да се притече на помощ на затруднен партньор от Африка: на 7 декември 2025 г.при опита за преврат в Бенин срещу президента Патрис Талон, един от верните ѝ съюзници на континента, тя незабавно разположи специални части, за да осуети плановете на пучистите.

Дали и кога договорката ще бъде подписана, предстои да видим: остава да бъдат финализирани окончателен текст и календар за неговото прилагане. Самото сближаване обаче се вписва в по-широката пренастройка на френското военно присъствие в Африка – от постоянни гарнизони към леки, договорени индивидуално отряди – която следва серията от изгонвания от Сахел.

Хронология

• 28 ноември 2024 г. – Чад обявява края на военното си сътрудничество с Франция.
• 26 декември 2024 г. – Франция връща първата от трите си бази в страната.
• 30 януари 2025 г. – предадена е и последната база, „Аджи-Косеи“ в Нджамена; около 1000 френски военни напускат страната.
• 29 януари 2026 г. – Макрон приема Деби в Елисейския дворец; двамата обявяват обновено партньорство.
• април 2026 г. – делегация на Генералната дирекция по въоръженията посещава Нджамена, за да проучи продажба на хеликоптери и самолети.
• май 2026 г. – служители на френските министерства на външните работи и на въоръжените сили пътуват до Нджамена.
• 15–19 юни 2026 г. – чадска военна делегация начело с министъра на въоръжените сили Исака Малуа Джамус се очаква на салона Eurosatory в Париж.

Южен Судан поиска от Египет да закрие своята предна база в страната.

🇸🇸🇪🇬 Южен Судан поиска закриване на база, експлоатирана от египетската армия в Пагак, стратегически град в близост до границата с Етиопия. Този ход демонстрира промяна в баланса на силите в басейна на река Нил и ново геополитическо пренареждане с участието на Адис Абеба, Джуба и Кайро, съобщава „Almohagig“.

Обектът, описан от египетски представители като „предна оперативна база“, според съобщения е използван за обучение, техническа поддръжка и мониторинг на дебита на река Нил, особено във връзка с развитието около новия язовир „Велико възраждане на Етиопия“ (GERD).

Правителствен служител от Египет, цитиран от Al-Hurra, заяви, че разположеният в Пагак контингент е включвал „близо 260 души персонал, ангажирани с техническа поддръжка, военно обучение, мониторинг и координация на логистиката“. Градът се намира в южния щат Горни Нил, в изключително чувствителна зона на точката, която събира границите на Етиопия, Судан и Южен Судан.

Наблюдатели, цитирани от „Almohagig“, разглеждат решението на Джуба като част от по-широко пренареждане на съюзите в региона, особено във връзка с напрежението за водните ресурси на река Нил между държавите от горното и долното течение, както и развиващите се партньорства в сферата на сигурността в Африканския рог.

Посланик Фаузи Ашмауи, бивш помощник на министъра на външните работи на Египет, беше цитиран да казва, че съоръжението не е обикновена военна база, а „предна оперативна база“ за поддържане на стратегическо наблюдение по западната граница на Етиопия. Той настоява, че въпреки закриването ѝ, позициите на Египет в региона остават непокътнати, опирайки се на това, което той нарече „интегрирана система от стълбове на националната сигурност“ в Судан, Африканския рог и Червено море.

Въпреки това изданието съобщи, че решението отразява четири съвпадащи промени в стратегическите разчети на Южен Судан: включването му към Рамковото споразумение за сътрудничество в басейна на река Нил (CFA) в края на 2024 г.; нарастващата зависимост от алтернативни маршрути за износ на нефт и логистика през Етиопия с оглед на нестабилността в Судан; опасенията от превръщането му в арена на регионални прокси конфликти; и сигнал от страна на президента Салва Киир Маярдит в условия на икономическа криза и засилена конкуренция на вътрешната политическа сцена.

През февруари 2026 г. Южен Судан отправи публичен апел към Египет и Судан да се включат към CFA – договор за басейна на река Нил, замислен да насърчава справедлива и устойчива употреба на неговите водни ресурси между крайбрежните държави. Говорейки по време на честванията на Деня на Нил в Джуба, министърът на водните ресурси и напояването на Южен Судан Джеймс Мауич Макуач призова трите държави и Демократична република Конго да станат страни по споразумението, тъй като по-широкото участие ще засили регионалното сътрудничество и ще насърчи по-приобщаваща рамка за управление на споделената речна система.

CFA влезе в сила на 13 октомври 2024 г. след събирането на нужния брой ратификации и оттогава насам получи подкрепа от няколко страни по горното течение – Етиопия, Руанда, Уганда, Танзания и Демократична република Конго. Въпреки това Египет и Судан настоятелно отхвърлят договора, който според тях противоречи на отдавна установени споразумения за разпределение на водата, датиращи от колониалната епоха, които им предоставят мажоритарния дял от водите на реката.

Етиопия настоятелно подкрепя CFA. На брифинг през август 2025 г. официалният говорител на Министерство на външните работи Небиат Гетачеу описа сделката като „знаков правен инструмент“, регламентирал справедливо използване на Нил.

Коридорът Пагак

Самият коридор придобива все по-голямо значение в свързаността между Етиопия и Южен Судан, особено чрез предложените инфраструктурни и енергийни трасета от Гамбела до Горни Нил. През май 2024 г. правителството на Южен Судан представи пред парламента договор за финансиране в размер на 738 милиона долара с Етиопия за модернизация на магистралата Палуч-Матианг-Майвут-Пагак – проект, за който Южен Судан е оформен като получател на кредита, докато Етиопия действа като финансист.

Година по-късно, през май 2025 г. военни командири от Етиопия и Южен Судан постигнаха съгласие да укрепят съвместните операции по общата граница на двете държави, които да се фокусират предимно върху „незаконни елементи“, контрабанда и трансгранична координация на сигурността. Разговорите се проведоха в самия Пагак, илюстрирайки нарастващата роля на града като важен пункт за сигурността и икономически възел между двете страни.

Двете държави поддържат стабилна дипломатическа инерция и през настоящата година, стъпвайки върху серия от ангажименти на високо равнище, насочени към засилване на политическото доверие, както и разширяване на икономическата интеграция между двете съседки.

През януари външният министър на Етиопия Гедион Тимотевос пътува до Джуба, където се срещна с президента Салва Киир и предаде специално съобщение от премиера Абий Ахмед. Според официални доклади разговорите са потвърдили „дългогодишното партньорство и споделените интереси“ между двете страни, които подчертали нуждата от засилване на сътрудничеството и подобряване на координацията по регионални и двустранни теми.

Дискусиите поставиха особен акцент в икономическата свързаност, включително разширяването на търговията, инвестиционните потоци и развитието на инфраструктура. Пътните и енергийните междусистемни връзки заеха централно място, отразявайки интереса на двете страни към свързването на техните пазари и подобряването на трансграничния достъп в подкрепа на целите за развитие.

Дипломатическият ангажимент продължи и през април, когато премиерът Абий Ахмед и президентът Салва Киир проведоха нови двустранни разговори, насочени към регионалните събития и споделените стратегически приоритети. Абий заяви, че двамата са „дали приоритет на икономическото сътрудничество, проучвайки начини за стимулиране на инвестициите и разширяване на възможностите чрез по-силни партньорства“, като в същото време са обменили актуални сведения относно вътрешния и регионалния напредък.

„Almohagig“ отбелязва, че загубата на присъствието на Египет в Пагак не означава непременно стратегическо отстъпление. Изданието съобщи, цитирайки Ашмауи, че Египет продължава със стремежа към координирано регионално влияние чрез съюзи с Еритрея, ангажираност с програмата за единство на Сомалия и партньорство със суданските въоръжени сили, наред с усилията за поддържане на натиск върху Етиопия в самите преговори за басейна на Нил.

Затварянето на обекта обаче се тълкува широко от наблюдатели като епизод от пренареждане на влиянието в басейна на Нил, където Етиопия, Южен Судан, Египет и Судан все по-често се включват в застъпващи се икономически, инфраструктурни и съюзи за сигурност.

Както обобщава „Almohagig“, ходът отразява навлизане на региона в „нова фаза на пренареждане на алиансите“, простираща се отвъд триъгълника Судан-Етиопия-Южен Судан в стратегическия театър на Африканския рог и Червено море, където конкуриращи се инфраструктурни коридори и партньорства за сигурност преформатират традиционните сфери на влияние.

Стратегически отношения: Първият посланик на Сомалиленд връчи акредитивните си писма в Израел

🇮🇱🤝🇸🇴 Отношенията между Израел и Сомалиленд са „стратегически“. Това заяви първият посланик на младата африканска държава Мохамед Хаги, връчвайки своите дипломатически акредитивни писма на президента Ицхак Херцог.

„Изградихме страхотни отношения, които са стратегически и ще проправят пътя напред за много неща във всички области – било то развитие, политическо сътрудничество, партньорство в сферата на сигурността и, разбира се, връзките между хората“, заяви той, цитиран от президентската резиденция.

Хаги сподели, че народът на Сомалиленд „високо оценява факта, че Израел стана първата държава, признала Сомалиленд през 1960 г., и отново, след 35 години независимост и суверенитет, Израел отново беше първата държава, която призна Сомалиленд“.

„Нашите отношения са уникални, защото не става дума просто за две правителства, а за народите на Израел и Сомалиленд“, посочи той. „В Сомалиленд може да видите много израелски знамена и хора, които ги развяват както по улиците, така и в селските райони.“

Израелският външен министър Гидеон Саар също прие Хаги след връчването на акредитивните писма. Саар заяви, че е поздравил Хаги по случай днешния Ден на независимостта на Сомалиленд.

„Ще продължа да изграждам отношенията със Сомалиленд!“, написа Саар в социалната мрежа X.

Съвместна операция на САЩ и Нигерия ликвидира втория в командването на Ислямска държава.

🇺🇸🇳🇬 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че при съвместна операция на американски и нигерийски сили в басейна на езерото Чад е ликвидиран Абу-Билал ал-Минуки – според Вашингтон втори по значение лидер на световната мрежа на Ислямска държава.

Ударът, нанесен по укрепен комплекс на Минуки в нощта срещу 15 май, доведе и до елиминирането на „няколко негови заместници“, според потвърдено изявление на канцеларията на нигерийския президент Бола Тинубу. „Под мое ръководство смелите американски военни и Въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно щателно планирана и много сложна мисия“, написа Тръмп в Truth Social. Точната локация, видът на нанесения удар и броя на загиналите бойци не са оповестени публично от двете правителства.

Според първите медийни доклади на 16 май операцията е била координирана между разузнавателните служби на двете страни и е използвала комбинация от дронове и сили за специални операции. САЩ поддържат около 200 военнослужещи на територията на Нигерия в обучителна и разузнавателна роля и постоянно ротационно присъствие на въоръжени дронове по линията на партньорството с нигерийската армия срещу ислямистките бунтове, разпространили се през басейна на Чадското езеро и западен Сахел. Локацията на удара, комплекс в басейна на езерото Чад, отговаря на главното оперативно ядро на Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP), отделила се при разкола в Боко Харам през 2016 г.

Абу-Билал ал-Минуки е нигерийски гражданин от щата Борно – епицентър на бунтовете на Боко Харам от 2009 г. насам. Държавният департамент на САЩ го обяви за „специално обозначен глобален терорист“ през 2023 г. при администрацията на президента Джо Байдън – статус, придружен от замразяване на активи и санкции. По същото време американските служби определиха Минуки като висш ръководител на Ислямска държава в Сахел и член на Главна дирекция на провинциите — централния административен орган на групировката, осигуряващ оперативно ръководство, финансиране и логистична координация между регионалните „провинции“ по света. В йерархията на ИД позицията на Минуки беше близка до тази на регионален заместник за Африка в централната структура на групировката.

Главната дирекция на провинциите беше реорганизирана след ликвидирането на основателя на ИД Абу Бакр ал-Багдади в Идлиб през октомври 2019 г. в отговор на нарасналата уязвимост на централното командване и беше структурирана в 4 регионални офиса (макатиб): Мактаб ал-Фуркан, който администрира басейна на езерото Чад и Сахел; офисите за Източна и Югоизточна Африка; за Хорасан (Афганистан, Пакистан, Централна Азия); и за Близкия изток. Тази архитектура позволи на ИДИЛ да оцелее териториалното си поражение в Сирия и Ирак през 2017–2019 г. с децентрализация на оперативната тежест към Африка, където през последното десетилетие беше регистрирано мнозинството от потвърдените жертви на джихадистки атаки в глобален план. Загубата на Минуки засяга директно мрежата за финансиране и оперативна координация на групировката в Сахел и басейна на Чад.

Операцията се вписва в активна фаза на американската политика спрямо Нигерия, отворена от Тръмп в края на октомври 2025 г. На 31 октомври САЩ обозначи повторно Нигерия като „страна с особено внимание“ (Country of Particular Concern) поради преследването на християни от въоръжени ислямистки групи. На 1–2 ноември Тръмп заплаши директно с военна намеса – „guns-a-blazing“, за да „изтрием напълно ислямистките терористи“, ако нигерийското правителство не вземе мерки. Между 26 и 27 декември американски военни нанесоха прецизни удари по два анклава, свързани с Ислямска държава, в щата Сокото – операции, описвани като координирани с нигерийската армия, но обявени с но с минимално публично оповестяване. Сегашната операция потвърди вече стабилизиран модел на двустранно сътрудничество, в който Вашингтон осигурява разузнавателния и въздушен компонент, а Нигерия – операционализация на терена.

Реториката на Тръмп за „геноцид над християните“ в Нигерия остава предмет на остри международни спорове. Според Amnesty International над 10 000 души са убити в джихадистки атаки в централна и северна Нигерия през първите две години, откакто президентът Тинубу пое властта през май 2023 г. Много от анализаторите обаче са на мнение, че мнозинството от жертвите на въоръжените групи в северната, мюсюлманска по болшинство, част на страната са самите мюсюлмани, а не християни – и че ситуацията не отговаря на критериите за геноцид по силата на международното право. Нигерийското правителство първоначално отхвърли наратива за „геноцид“, но по-късно прие американск военна помощ. Алтернативни мотиви за активизацията на американското военно присъствие изтъкват значимостта на Нигерия като източник на редкоземни елементи – монацит, литий, никел, кобалт – в проблемната североизточна част на страната, фактор, който редица анализатори (включително от International Crisis Group и LSE) свързват с прехода към директна военна намеса.

Терористичният пейзаж в региона, където действаше Минуки, претърпя значителни промени в последните 18 месеца. На 29 януари съвместна операция на две провинции на Ислямска държава (Сахел и Западна Африка) проведе мащабна атака срещу международно летище „Диори Хамани“ в Ниамей, столицата на съседен Нигер – индикация за координация между двете фракции, които обикновено се намират в съревнование за ресурси и поробителни маршрути. Паралелно с това върви ожесточена борба между Боко Харам и ISWAP за контрол върху островите и блатата на езерото Чад: в началото на годината Боко Харам проведе среднощно нападение, в което превзе лагери на ISWAP и ликвидира около 200 бойци на групировката. Само преди броени дни, на 5 май, Боко Харам уби 23 войници от армията на Чад в района на езерото; на 13 май ООН поиска независимо разследване на въздушни удари, довели до смъртта на цивилни в Нигерия и Чад. Операцията срещу Минуки засяга ключов възел за джихадизма в период на структурно разтърсване на цялата архитектура в басейна.

Геостратегическата обстановка в Сахел се промени фундаментално от 2020 г. насам с поредицата от военни преврати в Мали (2020, 2021), Буркина Фасо (2022), Нигер (2023) и Габон (2023), последвани от изтегляне на френските и американски военни от региона. Френската операция Barkhane (2014–2022) бе формално закрита през ноември 2022 г. Малката американска авиобаза в Агадес, Нигер, беше предадена през 2024 г. На мястото им влязоха руските частни военни компании – първоначално Вагнер, по-късно Африканския корпус под прякото командване на Министерство на отбраната на Руската федерация – които действат в Мали, Буркина Фасо, ЦАР и Нигер срещу заплащане и достъп до редки метали. Резултатите обаче не отговарят на поставената цел: според OCHA през 2025 г. в централен Сахел са отчетени 3737 инцидента със сигурността с най-малко 9362 жертви, а ескалацията се ускорява през тази година. Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM), местният клон на Ал-Кайда, обяви на 3 септември 2025 г. обсада на Бамако – най-малко 300 цистерни с гориво бяха унищожени по маршрутите от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея още в първата фаза, което парализира столицата за седмици. Изискването, първоначално формулирано като отмяна на данъците върху горивата, по-късно беше разширено до въвеждане на шериат в Мали.

След краткото отслабване в началото на 2026 г. JNIM извърши координирано настъпление в няколко региона на страната на на 26 април, съвместно с Фронта за освобождение на Азавад, в което беше ликвидиран министърът на отбраната на Мали. Два дни по-късно групировката обяви, че налага пълна блокада на Бамако, която обхваща всички превозни средства към столицата, и разшири оперативния обхват на юг към Того, Бенин и северна Гана, отваряйки джихадистки коридор към Гвинейския залив. Руското включване ограничи самостоятелното действие на Ислямска държава в Сахел, но претърпя провал в опитите си да предотврати експанзията на Ал Кайда и даже напротив, доведе до нейното активизиране.

Нигерия, чиято военна доктрина и партньорство със САЩ се запазиха относително стабилни, стана основната оперативна площадка за американските усилия за борба с тероризма в Западна Африка – обстоятелство, което вчерашната операция операция илюстрира, поставяйки в контраст двата конкурентни подхода към сигурността в региона.

Сценарии за развитие на ситуацията в краткосрочен план могат да бъдат няколко. Първо – задълбочаване на американското оперативно присъствие: периодични удари с дронове и съвместни операции с нигерийската армия по модела на сегашната, без формално разширяване на сухопътното присъствие отвъд онези 200 души, които понастоящем са на терен. Второ – формализиране на нова двустранна рамка за сигурност: преговори за разширена база на американски военни в Нигерия, потенциална трансформация на сегашното разузнавателно сътрудничество в постоянна оперативна мисия по образа на закритата Barkhane, но с по-ясно изразен публичен дискурс за защита на християнските общности. Трети – реактивиране на ИДИЛ-Сахел: бързо назначаване на нов оперативен ръководител, който да възстанови ритъма на нападенията — в исторически план подобни смени при ИД отнемат 3-6 месеца и често водят до временно ескалация на терористични атаки, целяща демонстрация на устойчивост. Първите два сценария вървят в очаквана сериализация, а третият – паралелно с тях.

Ликвидирането на Абу-Билал ал-Минуки не е изолиран успех в борбата с тероризма. То представлява първото публично документирано стратегическо постижение на разширената американска намеса в Западна Африка, отворена политически чрез реториката на Тръмп за „християнския геноцид“ и оперативно – чрез ударите през декември 2025 г. в Сокото и сегашната операция в басейна на езерото Чад. Реалната стратегическа линия зад тази реторика е възстановяване на американското присъствие в Сахел след западането на френското влияние и руското проникване чрез Африканския корпус – присъствие, чийто основен акцент е партньорството с Нигерия, единствената голяма страна в региона, останала извън руския сектор на влияние.

📸 Снимка: Нигерийски войници във военна база в размирния щат Борно миналата година. (Joris Bolomey/AFP via Getty Images)

Джихадисти от „Боко Харам“ нападнаха военна база в Чад: Най-малко 24 загинали

🇹🇩 Най-малко 24 души загинаха при нощна атака на предполагаеми джихадисти от Боко Харам срещу военна база в Чад, съобщиха във вторник за АФП представители на военните и местната власт.

Базата „Барка Толором“ се намира на брега на езерото Чад – район, който граничи с Камерун, Чад, Нигерия и Нигер и чиито острови служат за убежище на джихадистите от Боко Харам и други радикални ислямистки групировки.

Рейдът в късните часове на понеделник е „оставил 25 убити и 46 ранени от страна на чадската армия“, заяви източникът от армията пред АФП. Представителят на местната власт посочи данни за „24 загинали и няколко ранени“. И двамата приписаха атаката на Боко Харам, а управникът настоя, че „ситуацията е под контрол“.

„За пореден път неясната терористична групировка Боко Харам извърши страхлива атака снощи срещу нашата военна база в Барка Толором“, заяви президентът на Чад Махамат Идрис Деби Итно във вторник в публикация във Facebook. „Ще продължим борбата с нова решимост, докато тази заплаха не бъде напълно изкоренена“, обеща той, поднасяйки съболезнования на опечалените семейства.

Войниците попадат под все по-силен обстрел от страна на Боко Харам в басейна на езерото Чад, а нападение през октомври 2024 г. остави около 40 жертви в редиците на чадската армия. През последните месеци се наблюдава и скок в атаките на Джамаат Ахл ал-Сунна ли ад-Дава ва ал-Джихад (JAS), отделна фракция на групировката, включително отвличания и нападения срещу предни армейски позиции, особено по островите и по протежение на нигерската част от бреговете на езерото.

В отговор на атаката от октомври 2024 г. Деби нареди контраофанзива, която се зарече да води лично на терен в продължение на две седмици. След края на тази офанзива през февруари 2025 г. армията настояваше, че Боко Харам вече „няма убежище на територията на Чад“. Островите и блатата на езерото Чад служат за убежище и на съперничещата група на Боко Харам – „Ислямска държава в Западна Африка“ (ISWAP).

Двама американски военнослужещи изчезнаха край Тан-Тан по време на ученията „Африкански лъв 2026"

🇺🇸🇲🇦 Двама американски военнослужещи са изчезнали от учебен полигон по атлантическото крайбрежие на Мароко, съобщи в изявление Африканското командване на Въоръжените сили на САЩ (AFRICOM).

Двамата са обявени за изчезнали около 21:00 часа на 2 май от район в скалистата крайбрежна част над океана. Според американски представител, говорил пред Stars and Stripes под условие за анонимност, инцидентът се е случил извън служба, по време на пешеходен преход, при който двамата са паднали от скала във водата. Втори американски служител уточнява, че родовете войска и поделенията на двамата се задържат от публикуване до приключване на спасителната операция, а имената им няма да бъдат оповестени преди близките им да бъдат уведомени.

Кралските въоръжени сили на Мароко потвърдиха координираното използване на наземни, въздушни и морски сили на САЩ, Мароко и други участници в ученията „Африкански лъв 2026". В операцията участват вертолети, бойни кораби, специални планински спасителни екипи и водолазни групи. Представител на Пентагона уточни, че инцидентът не е свързан с терористична дейност. Издирването продължава, а разследването се намира в начален етап. Учебните дейности на полигона Тан-Тан са прекратени, а ангажираните сили са пренасочени към спасителната задача.

Кап Дра се намира в най-южната част на Мароко, в провинция Тан-Тан, между устието на едноименната река и граничната зона със Западна Сахара. Релефът съчетава отвесни скали с пясъчни плажове, а въздушните течения в района са силни и студени. Тези условия превръщат всяко падане от скалата в случай, при който всяка минута стеснява шанса за оцеляване, което налага комбинираното използване на въздушни средства за наблюдение и водолазни групи близо до брега. Полигонът е сред основните съвместни тренировъчни обекти на САЩ и Мароко именно заради комбинацията от пустинна и крайбрежна среда, позволяваща провеждане на операции в няколко области едновременно.

„Африкански лъв 26" е най-мащабното годишно учение на AFRICOM на континента и 22-ро поредно издание на формата. Тазгодишният цикъл се провежда между 20 април и 8 май, обхващайки Мароко, Тунис, Гана и Сенегал. Участват над 5600 военнослужещи от 40 държави, сред които страни от НАТО и редица африкански партньори. Координацията се осъществява от Южноевропейска оперативна група „Африка" на сухопътните сили (SETAF-AF) със щаб във Виченца, Италия. Фазата в Мароко стартира в края на април и трябва да приключи в първите дни на май с дейности в Бенгерир, Агадир, Тан-Тан, Тарудант, Дахла и Тифнит.

Ученията включват сухопътни, въздушни и морски действия през деня и нощта, операции на специалните сили, парашутни десанти и щабни тренировки, както и компоненти от космически операции, кибернетична защита и електронна война. Програмата покрива и реакция при инциденти с оръжия за масово поразяване и хуманитарни задачи. Над 30 индустриални партньори от САЩ използват цикъла за провеждане на изпитания на безпилотни летателни системи, спътникови решения и средства за киберотбрана в съвместна оперативна среда. По време на планирането през миналата година представители на Франция, Италия, Тунис и САЩ съгласуваха графика и сценариите, които запазват бойния акцент на цикъла въпреки разрастването на хуманитарния и технологичния му компонент.

Издирването при Тан-Тан тече паралелно с продължаващите учебни дейности в Тунис, Гана и Сенегал, които не са спрени. AFRICOM посочва, че приоритетът е насочен към изчезналите военнослужещи и техните семейства, а нова информация ще бъде оповестена след като бъде установен изходът от операцията. Мароко остава ключов регионален домакин на американското военно присъствие в Северна Африка, като инцидентът няма да промени структурата на ученията извън Тан-Тан.

Руската федерация и Република Конго: Икономически пакт, опростени дългове и скритата цена на миграцията в Русия.

🇷🇺🤝🇨🇩 Руският президент Владимир Путин обяви стремеж към задълбочаване на икономическите връзки с Република Конго, съобщи The Moscow Times, цитирайки изявлението, направено по време на разговори на високо ниво в Кремъл с президента на африканската държава Дени Сасу-Нгесо, част от стратегически план за укрепване на руското влияние в Африка чрез търговия, инвестиции и облекчаване на дългове.

Путин заяви силния интерес на руски компании към разширяване на тяхната дейност в държавата от Централна Африка и специално подчерта сфери като геоложки проучвания, енергетика, логистика и селско стопанство. Той похвали онова, което описа като „политическа стабилност“ на Република Конго, която по думите му предоставя благоприятни условия за инвестиране на руски капитали.

Срещата се провежда в период на засилен стремеж от страна на Москва към разширяване на политическото и икономическо присъствие на Черния континент, често използвайки сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната, както и опрощаване на дългове, за да подсили своето влияние с оглед на ескалираща конфронтация със Запада. Кремъл също така потвърди, че Путин е поздравил Сасу-Нгесо за победата на изборите, проведени в средата на март, която конгоанският лидер си осигури пети пореден мандат с над 94% от гласовете.

Политическата обстановка в Бразвил: С предначертани избори към вечн власт

Президентските избори в Република Конго, проведени през март, се превърнаха в поредната демонстрация на абсолютния контрол, който Дени Сасу-Нгесо упражнява върху страната. Официалните резултати, според които печели безапелационна победа с над 94% от гласовете, не бяха изненада за международните наблюдатели, но затвърдиха статута на 82-годишния диктатор като един от най-дълго управлявалите лидери в света. Сасу-Нгесо заема президентския пост общо над 40 години (с кратко прекъсване в началото на 90-те), превръщайки Конго в учебникарски пример за „стабилна“ автокрация, където изборният процес служи единствено за церемониална легитимация, а реалната промяна е далечен мираж.

Политическата сцена в страната е доминирана напълно от управляващата Конгоанска партия на труда (PCT), а опозицията е обект на систематична маргинализация и репресии. Пътят към текущия мандат беше разчистен още през 2015 г. от спорен конституционен референдум, премахнал възрастовите граници и ограниченията за броя на мандатите, който на практика позволява на Сасу-Нгесо да ръководи страната доживот. Основните му политически опоненти често се оказват мишена на съдебни преследвания и биват принуждавани да напуснат страната, което оставя политическата сцена без алтернативна визия за развитието на богатата на петрол нация.

Зад фасадата на декларираната от Путин „политическа стабилност“ се крие династична приемственост, чиито основи назад през годините бяха много внимателно положени. От няколко години насам синът на президента Дени-Кристел Сасу-Нгесо се изкачва по стълбите на политическата кариера, получавайки ключови назначения в  правителството, контролиращи стратегически ресори като международната дипломация и публично-частното партньорство. Тази концентрация на власт в рамките на династията дава на Кремъл предвидим партньор, който не е зависим от промените в обществените нагласи и може да гарантира изпълнение на дългосрочни договори за руските компании в сектора на енергетиката и природните ресурси.

Дълг срещу развитие – или срещу набиране на чужденци за фронта в Украйна?

Русия все повече разчита на програмата „дълг срещу развитие“, за да циментира тези партньорства, отбелязва The Moscow Times. През 2023 г. руският държавен глава одобри решението за анулиране на дълга на Република Конго в размер на 29,64 милиона долара. Това следва дългогодишна тенденция за опрощаване на задължения от съветската епоха; до момента Русия е отписала над 20 млрд долара африкански дълг, включително 5,7 млрд долара за Алжир, 5 млрд долара за Етиопия и 3,5 млрд долара за Ангола.

Една от движещите сили зад ангажимента на Кремъл с държавите от Африка и Централна Азия, е стратегията за примамване на чужди граждани към военна служба. Службата за външно разузнаване на Украйна многократно докладва, че Кремъл използва имиграционните си закони като оръжие, за да заобиколи официалната забрана в руското законодателство за привличане на чужденци във въоръжените сили.

Разширявайки основанията за депортация с включване на дребни нарушения и екстремизъм, властите положиха основите на система, в която мигрантите са изправени пред избор между две опции: принудителна депортация или договор с министерство на отбраната. Въпреки експулсирането на 157 000 чужди граждани само за 2024 г. останалите все по-често попадат под прицела на схеми за вербуване на личен състав, с които Кремъл се опитва да отложи максимално във времето обявяването на нова масова мобилизация. Тази „административна принуда“ дава възможност на руското командване да попълва редиците си с чужденци, докато в същото време поддържа дипломатическата фикция за доброволна служба.

Бунтовници в Мали плениха щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен от Русия

🇲🇱🚁🇷🇺 Бойци на Фронта за освобождение на Азавад са пленили щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен на ВВС на Мали от Русия, в рамките на мащабната офанзива в северната част на страната. Това съобщи OSINT акаунтът Zaryon, който първи идентифицира машината и сподели оперативни подробности в Х.

Хеликоптерът с регистрационен номер TZ-07H е бил използван за огнева поддръжка на малийските наземни сили в боевете срещу бунтовниците. Според наличната информация правителствените войски са изоставили машината, вероятно поради технически проблеми или повреди, които са направили излитането за евакуация или по-нататъшна употреба невъзможно.

Плененият хеликоптер е част от партида военна техника, доставена на Мали на 30 март 2022 г. в рамките на отбранително сътрудничество между двете страни. По това време Москва достави два хеликоптера Ми-24П заедно с радарни комплекси П-18 и 59Н6-ТЕ „Противник-ГЕ“.

Към момента на предаването им бойната авиация на Мали разполагаше с едва 11 машини, всички от съветски или руски произход. Те формираха авиационна ескадрила, включваща седем по-стари хеликоптера Ми-24Д и четири по-модерни платформи Ми-35М.

Поредният епизод, в който бунтовниците пленяват военна техника, изоставена от армията на Мали, се случва в момент на мащабно координирано настъпление от страна на Фронта за освобождение на Азавад и местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), които през последните дни успяха да изтласкат военната хунта, подкрепяна от руски паравоенни сили, от обширни региони на страната.

Офанзивата на бунтовниците доведе до падането на ключовият северен град Кидал, доскоро използван като оперативна база на „Африканския корпус“ – паравоенна структура на Министерство на отбраната на Руската федерация. Метежниците поеха контрола и върху близък команден пункт за оперативно-тактически дронове Bayraktar TB2, които бяха доставени от Турция през декември 2022 г.

Тези събития илюстрират критичната ситуация със сигурността в страната, където правителствените сили и техните съюзници са подложени на безпрецедентен натиск от координираното настъпление на бунтовниците.

Хунтата в Мали пред риск от колапс в лицето на координирана офанзива в цялата страна.

🇲🇱🇷🇺 Две силни експлозии и продължителна престрелка бяха докладвани в периметъра на ключова военна база край Бамако, съобщиха очевидци пред Ройтерс. Военни патрули са били разгърнати, за да блокират подстъпите към обекта, като в социалните мрежи постъпват множество съобщения за тежка размяна на обстрел и ожесточени сражения.

Кати е символно и оперативно сърце на военната хунта в Мали, ръководена от полковник Асими Гойта, който живее именно там, а гарнизонът беше отправна точка за двата последователни преврата през 2020 и 2021 г. Това не е първата подобна атака срещу базата: през юли 2022 г. местният филиал на Ал-Кайда пое отговорност за нападение с две коли-бомби, а през март и май 2025 г. бяха извършени два поредни удара срещу военни бази в района.

Инцидентът в Кати съвпада с широк координиран натиск по множество направления в страната. Nomade Cham съобщи днес за множество позиции на малийската армия и руските наемници от „Африкански корпус“, които са били превзети от туарегски бойци, включително град Кидал – исторически център на туарегите в пустинята на североизточно Мали. Ако информацията се потвърди, това ще бъде първото падане на града след ноември 2023 г., когато армията и тогавашната ЧВК „Вагнер“ на Евгений Пригожин поеха контрола след изтеглянето на стабилизационна мисия на ООН в страната (MINUSMA).

Прехвърлянето на инициативата към далечния север на страната не е случайно. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA), основан през ноември 2024 г. от сливането на структурите в рамките на сепаратистка коалиция, известна като „Стратегическа рамка за защита на народа на Азавад“ (CSP-DPA), последвано от завръщането на исканията за независимост. Групата натрупа значителен оперативен опит в битките си с руските наемници, извършвайки серия от смъртоносни засади срещу военната хунта и подкрепящите я руски паравоенни. През юни 2025 г. при Агелхок беше нанесено поражение на конвой от превозни средства на малийската армия и руски наемници; през септември 2025 г. FPV камикадзе дрон унищожи команден център за дронове Bayraktar TB2 в Тесалит; а в началото на 2026 г. наблюдатели оцениха „hands-off“ подхода на руските наемници като провал в лицето на туарегската тактика с дронове. По данни на Jamestown Foundation сепаратистите използват челния опит, пренесен в страната от украински инструктори.

Едновременно с това западната ос се намира под засилен натиск от местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM). От септември 2025 г. джихадистите налагат икономическа обсада на столицата Бамако, поразявайки конвои с цистерни по всички магистрали към града. Разследване от Bellingcat разкри, че най-малко 130 цистерни с бензин са били унищожени от декември насам, което изправи хунтата пред хроничен дефицит на гориво, прекъсвания на тока и временно затваряне на учебните заведения и други институции. В отговор нейният лидер назначи бригаден генерал Фамуке Камара да ръководи военна операция с кодово име „Фука Кене“ („разчистване“ на местния език бамбара).

През юли 2025 г. Macina Liberation Front, фракция от ядрото на JNIM, проведе серия от 7 едновременни удара по граничните райони със Сенегал и Мавритания, а от началото на новата година ескалацията продължи: 29 януари – нападение над горивен конвой край Каес с над 15 загинали; 9 март – засада в района на Нампала с 10 убити войници, сред които 3 руски наемници; 6 април – отвличане на 4 китайски граждани от златна мина в Нарена.

Картината – едновременен натиск по периферията на столицата Бамако, вътрешния пръстен (блокадата на горива), западната граница и северните пустинни региони – се вписва в логиката на координирана многоосна офанзива. Дали става дума за съвпадение в рамките на едно денонощие, или за съгласувани действия между несвързани оперативно сили (JNIM и FLA имат различни идеологически подбуди и следват напълно различни цели), към момента няма потвърждение. Месеци наред експерти в Atlantic Council и Soufan Center алармираха, че Бамако е изправен пред най-тежката стратегическа криза от началото на въстанието срещу себе си преди повече от десетилетие.

Геополитическата рамка усложнява положението за режима, който продължава да разчита на руски наемници от редиците на Африканския корпус, наследник на „Вагнер“, за оперативната сигурност, докато едновременно с това се опитва да развива по-тесни контакти с Вашингтон. Миналия месец Ройтерс съобщи, че Мали и САЩ са все по-близо до споразумение, позволяващо на американски разузнавателни самолети и дронове отново да действат във въздушното пространство на страната срещу джихадистките мрежи в полупустинния регион Сахел.

Освен това през август 2025 г. беше арестуван бившият военен губернатор на Мопти Абас Дембеле, който беше обект на разследване за предполагаем преврат – индикация, че тлеещото напрежение в офицерския корпус, за което дълго време се носят слухове, всъщност е съвсем реален фактор.

TPLF обяви възстановяване на властта в Тиграй, отменя мирното споразумение от Претория.

🇪🇹 Основната политическа сила в етиопския регион Тиграй, Народният фронт за освобождение на Тиграй (TPLF), обяви, че възстановява контрола си върху региона, с което на практика отменя мирното споразумение от Претория, сложило края на една от най-кръвопролитните войни на ХХI век. Изявлението беше публикувано в неделя в официалната страница на партията във Facebook.

TPLF отправя остри обвинения към федералното правителство на Етиопия в нарушения на споразумението от Претория, сключено през 2022 г. – сред които провокиране на въоръжени сблъсъци на територията на Тиграй, задържане на средства за заплатите на държавните служители в региона и удължаване на мандата на председателя на преходната администрация без консултации с партията. „Федералното правителство бърза отново да разпалва кървава война“, се казва в текста. В отговор TPLF заявява, че ще възстанови изпълнителната и законодателната власт на Тиграй на мястото на преходната администрация и ще „укрепва приятелските отношения с хора от съседните етиопски региони и страни“.

Гетачу Реда, бивш говорител на партията, станал председател на преходната администрация на Тиграй, преди да бъде сменен миналата година след вътрешно разминаване с TPLF и понастоящем съветник на премиера на страната Абий Ахмед, нарече изявлението „ясно отхвърляне“ на следвоенна рамка, наложена от Преторийското споразумение. „Международната общност трябва да действа, за да предотврати заплахата от катастрофален конфликт в регион, който не може да си позволи такъв“, написа той в X.

Гражданската война в Тиграй (2020–2022 г.) е сред най-смъртоносните конфликти на новия век. Академичните оценки, включително проучвания на изследователи от Гентския университет, цитирани в международни медии, поставят броя на загиналите в широкия диапазон от стотици хиляди души в резултат на пряко насилие, срив на здравната система и глад, като горната граница в някои изчисления достига 600 000 души. Войната избухна при прекъсване на отношенията между TPLF – партизанско движение, прераснало в партия, доминирала етиопската политика близо три десетилетия след свалянето на военния режим на полковник Менгисту Хайле Мариам през 1991 г. – и Абий Ахмед, чието назначение за премиер през 2018 г. сложи край на тази доминация. Абий получи Нобелова награда за мир през 2019 г. за помирението с Еритрея – парадоксално, именно Асмара впоследствие подкрепи Адис Абеба в тигрейската война.

Преторийското споразумение, постигнато в края на 2022 г. с посредничество от страна на Африканския съюз, предвиждаше сформиране на преходна администрация с диалог между страните, която да замести избраните регионални органи, докато се организират нови избори. Въпреки че имаше известен напредък в изпълнението, договорките бяха подложени на натиск през последните месеци, а от януари 2026 г. между въоръжените сили на TPLF и федералната армия, подкрепена от въоръжени милиции, избухнаха локални сблъсъци.

Федералното правителство публично потвърждаваше ангажимента си към споразумението и обвиняваше TPLF, че заговорничи срещу него заедно с Еритрея – независима от Етиопия от 1993 г. и водила граничен сблъсък между 1998 и 2000 г. Двете страни подписаха собствено мирно споразумение през 2018 г., а в тигрейската война Еритрея участва на страната на етиопската армия. По-късно Асмара реагира негативно на изказвания на Абий, че Етиопия – като континентална държава без излаз на море – има „право“ на достъп до Червено море; тази реторика, появила се публично през 2023 г., последователно нажежава отношенията между двете столици. TPLF и Еритрея отричат да действат координирано.

Регионалният залог е значителен. Етиопия е втората по население държава в Африка с над 120 милиона жители, а Тиграй е област с около 5–6 милиона души, заемаща ключово стратегическо пространство по северния коридор към Червено море. Рогът на Африка преживява съчетана криза: продължаваща гражданска война в Судан от април 2023 г., хронична нестабилност в Сомалия и напрежение между Етиопия и Сомалия след меморандума от януари 2024 г. между Адис Абеба и Сомалиленд за достъп до пристанището Бербера. Възстановен фронт в Тиграй би разтърсил именно този баланс и би отворил възможност за пряко въвличане на Еритрея, както и за странични последствия за съюзническите отношения на Адис Абеба със западните партньори и с държавите от Залива, активни в региона.

Съгласно преценки на специализирани организации, проследяващи ситуацията в Рогa на Африка – включително Международната кризисна група – състоянието на Преторийското споразумение беше влошено до степен, правеща възобновяването на бойни действия реалистичен сценарий при липса на политическа интервенция. Декларацията на TPLF, ако бъде реализирана на терен, отваря именно такъв сценарий: възстановяването на паралелни регионални органи в Тиграй ефективно блокира механизма за разрешаване на спорове, заложен в преходната формула, и прехвърля тежестта обратно върху силовите средства.

Боко Харам заплашва да екзекутира 416 жени и деца, ако не получи 2,7 млн паунда.

🇳🇬 Фракция на джихадистката групировка Боко Харам заплаши, че ще екзекутира над 400 отвлечени жени и деца в рамките на 72 часа, ако не бъде получен откуп от правителството на Нигерия в размер на 2,7 млн паунда. Ултиматумът беше предаден чрез видеозапис до местните медии, в който маскирани въоръжени мъже в паравоенни униформи заплашват, че ако исканията не бъдат изпълнени, отвлечените заложници „никога повече няма да бъдат видени“.

Говорителят в записа представи групата с името „Джамаату Ахлис-Сунна Лидаауати уал-Джихад“, ръководена от „имам Абу“, и определи 3-дневен срок като „първото и последно“ съобщение на групировката. „Ако нашите искания не бъдат удовлетворени, ще преместим тези жертви, включително жените и децата, на различни места. Всичките. Вие взехте решението си, ние си взехме нашето. Указваме ви, в името на Аллах, да не надвишавате определеното време“, гласи ултиматумът. „И ги погледнете, преди да го направим, защото може никога повече да не ги видите. Ако правителството смята, че може да ги спаси със сила, свободни сте да опитате. Ние разчитаме на Аллах.“

В отделно изявление от организация с името „Borno South Youths Alliance“, която твърди, че посредничи между похитителите и властите, уточни броя на задържаните като 416 жени и деца. Разпространява се снимка, която е представена като кадър на част от заложниците – жени с цветни хиджаби, насядали на групи, обградени от въоръжени мъже. Автентичността не може да бъде независимо потвърдена.

„Боко Харам“ се сражава за сваляне на правителството в Нигерия и налагане на строго тълкуване на шериата. Популярното ѝ име приблизително се превежда като „Западното образование е забранено“. Групата влезе в глобалното полезрение през 2014 г. с отвличането на близо 300 ученички от средно училище в Чибок, град в провинция Борно. Случаят породи международната кампания #BringBackOurGirls. От създаването си в началото на века в североизточна Нигерия тя води последователна кампания от атаки срещу училища, самоубийствени атентати, отвличания и удари по военни позиции в басейна на езерото Чад.

През 2016 г. от групировката се отдели клонът „Ислямска държава в провинция Западна Африка“ (ISWAP), който беше признат от „Ислямска държава“ и през последните години оценяван от експерти като по-добре въоръжен и оперативно по-ефективен съперник на оригиналното ядро.

Нигерия, най-многолюдната държава в Африка, преживява многопластова криза на сигурността. Освен бунта на „Боко Харам“ и „Ислямска държава“ в североизточните щати, тя се бори с въоръжени бандити, които извършват масови отвличания с цел откуп в северозапада, с насилствени спорове между уседнали земеделци и скотовъди в централния пояс, както и със сепаратистки движения в югоизточните щати, исторически свързани с Биафра.

Според данни, цитирани в международните съобщения по повод ултиматума, над 10 000 нигерийци са загинали от бунтовнически действия, тероризъм и бандитизъм през последните две години, а силите за сигурност на правителството все по-видимо не успяват да овладеят насилието.

Характерът на това насилие беше предмет на изострен международен дебат през изминалата година, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп осъди Нигерия, че не защитава християнските общности, определи атаките на джихадистки групировки като „геноцид“ и заяви, че би изпратил американски военни „с пълен огън“, тъй като християнството в страната е подложено на „екзистенциална заплаха“. Думите му бяха приветствани от редица църковни лидери, но правителството в Абуджа и анализатори по сигурността обвиниха Белия дом в опростяване на картината. Според тях насилието не е мотивирано изключително религиозно и засяга в съпоставима степен християни и мюсюлмани – значителна част от жертвите на „Боко Харам“ и ISWAP са именно местни мюсюлмани в щатите Борно, Йобе и Адамауа, нападани заради отказ да подкрепят групировките или просто защото попадат в зоните им на действие.

Ако бъде изпълнена, заплахата за масова екзекуция на повече от 400 заложници би представлявала най-тежкия слуай от този род в 20-годишната история на джихадисткия бунт, надхвърляйки по обхват отвличането в Чибок. Към момента на публикацията нигерийските власти не са потвърдили публично за получаването на ултиматума, нито са оповестили своята позиция по исканията за откуп. В подобни предишни случаи преговорните канали обикновено протичат неофициално, през посредници, местни духовни и общностни лидери, а плащането на откупи, макар официално отричано, е документирано в редица предишни освобождавания.

Видео: Полисарио удари марокански пост на стената в Сахара с руска ракета „Конкурс-М“

🇪🇭⚔️🇲🇦 Сахарската народна освободителна армия (SPLA), въоръженото крило на Фронта Полисарио, публикува видео от атака с противотанкова управляема ракета (ATGM) срещу позиция на Кралските въоръжени сили на Мароко (FAR) по протежение на отбранителната стена в Западна Сахара.

Според оценка на OSINT наблюдатели, конкретният модел на ракетата е 9М113М „Конкурс-М“, модернизиран вариант на 9М113 с тандемно-кумулативна бойна глава, проектирана за поразяване на цели с допълнителна реактивна броня.

Инцидентът се вписва в схема на ниско-интензивни, но редовни удари, която SPLA поддържа от ноември 2020 г. насам. Според официалната Sahara Press Service (SPS) на 16 април нейни сили са обстреляли артилерийски позиции на мароканската армия в сектор Хауза, нанасяйки загуби по личен състав и техника – твърдение без потвърждение от мароканска страна, което остава непроверимо от независими източници поради закрития за международни медии характер на зоната.

9М113М „Конкурс-М“ е противотанков комплекс от второ поколение, разработен в СССР през 80-те години и произвеждан от Тулския КБП. С далекобойност до 4 км и възможност за пробив на хомогенна броня над 800 мм след реактивна защита, той е най-тежкото противотанково оръжие в арсенала на Полисарио, за което има публично документирани данни. Присъствието му в сахарските подразделения отговаря на описания по-рано инвентар на SPLA – съставен предимно от съветска бронирана техника (Т-55, Т-62, БМП-1, БТР-60), артилерия (БМ-21) и разнообразни трофеи, заловени през 70-те и 80-те години на миналия век от въоръжените сили на Мароко и Мавритания (Eland Mk7, Ratel, AMX-13, SK-105 Kürassier).

Целта на удара е централен оперативен елемент в конфликта. Мароканският отбранителен вал, издигнат на етапи между 1981 и 1987 г., се простира на около 2 700 км и разделя де факто контролираната от Рабат част (около 80%) от т.нар. освободени територии на изток, управлявани от Сахарската арабска демократична република. Стената е подсилена с един от най-дългите минни коридори в света и се охранява от близо 100 000 войници. Именно гарнизоните по нейното протежение са традиционната цел на ударите на SPLA след подновяването на военните действия.

Сахарската армия според данни на самата SADR и аналитични публикации, сред които нейния профил в AOAV, разполага с между 30 000 и 40 000 активни военнослужещи в мирно време, с потенциал за мобилизиране на многократно по-голям брой, тъй като младежи и девойки в лагерите Тиндуф (Югозападен Алжир) преминават военна подготовка на 18-годишна възраст. Традиционната „гхази“ тактика – бързи моторизирани нападения от дълбочина – след изграждането на стената беше заменена от действия, по-близки до конвенционална война: далекобойна артилерия, снайперисти и противотанкови удари от дистанция.

Сраженията между двете страни бяха подновени на 13 ноември 2020 г. след навлизане на марокански части в буферната зона при Ел-Гергерат за разчистване на блокада, установена от сахарски цивилни протестиращи в знак на несъгласие с „нелегален проход“ в стената. С това 29-годишното примирие, постигнато чрез плана на ООН от 1991 г. под наблюдението на мисията MINURSO, беше нарушено. Полисарио настоява, че се придържа към ангажимента си по Женевския призив от 3 ноември 2005 г. за тотална забрана на противопехотните мини и продължава унищожаването на запасите си под международен надзор; Мароко не е страна по Отавската конвенция от 1997 г.

През последните години дипломацията се измести чувствително в полза на Мароко. През декември 2020 г. администрацията на президента Доналд Тръмп призна суверенитета на Мароко над Западна Сахара в замяна на нормализация между Мароко и Израел – решение, потвърдено и разширено в настоящия мандат на Тръмп.

През октомври 2024 г. френският президент Еманюел Макрон отбеляза, че „настоящето и бъдещето на тази територия се намират под мароканския суверенитет“, а през 2023–2024 г. сходна позиция беше заявена също от Испания, Германия и Нидерландия. За Полисарио това значи стесняване на дипломатическото поле, което според западни експерти обяснява нарастващата честота и видимост на операции като тази с „Конкурс-М“ – действия, насочени едновременно към военно изтощаване на мароканските гарнизони и към поддържане на международното внимание върху нерешения статут на територията, класифицирана от ООН като последната колония в Африка.

Оперативно конфликтът остава силно асиметричен. Мароко разполага с модерна авиация, бронирана техника и, според The Arab Weekly, от 2021 г. разчита на бойни дронове (сред които турските Bayraktar TB2 и китайски Wing Loong II), с които поразява подвижни цели в обширната пустиня, както и кадри от висшето командване на Фронта Полисарио, който от своя страна отговаря с нискомащабни, често документирани на видео нападения по статични цели покрай стената, използвайки разпръскване, скорост и отлично познаване на терена, същите принципи, които са характеризирали действията му още от 70-те години насам.

Двоен самоубийствен атентат в Алжир в деня на историческата визита на папа Лъв XIV.

🇩🇿💥🇻🇦 Двама атентатори самоубийци се взривиха днес следобед в град Блида, разположен на около 50 км южно от Алжир, броени часове след пристигането на папа Лъв XIV в алжирската столица, съобщи Le Point. Първият взрив е бил насочен към полицейската дирекция в центъра на града, докато втората – към завод от хранително-вкусовата промишленост в региона.

Полицията е открила огън по нападателите преди да достигнат целите, след което те са задействали взривните си жилетки на булевард „Мохамед Будиаф" – една от основните пътни артерии на града с население от 300 000 души.

Данните за жертвите остават противоречиви. Ранни съобщения на френски медии посочват поне един ранен полицай, а други източници говорят за двама загинали служители на реда. Официални данни от държавните служби на Алжир към момента не са налични. Нито една групировка не е поела отговорност за нападението, според Morocco World News.

Атентатите съвпаднаха с първото посещение на римски папа в историята на страната. Папа Лъв XIV, първият понтифик с американски произход, пристигна по покана на президента Абделмаджид Тебун в началото на 11-дневно турне из четири африкански държави: Алжир, Камерун, Ангола и Екваториална Гвинея. Посещението беше посветено на диалога между християни и мюсюлмани в преобладаващо ислямската страна, както и на почитта към свети Августин, роден на територията на днешен Алжир и основна фигура в духовността на новия папа.

В речта си пред около 1400 представители на гражданските власти и дипломатическия корпус в конферентния център на джамията „Джамаа ел Джазаир" той призова за мир и за спиране на „неоколониалните тенденции" в световните отношения, предаде Vatican News.

Алжир не е претърпявал мащабен терористичен акт от години, макар че заплахата от джихадистки групировки, свързани с „Ал Кайда в Ислямския Магреб" (AQIM) и нейното разклонение в Сахел, известно с името Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), остава актуална за целия регион. Атентатите в Блида повдигат въпроси за ефективността на разузнавателния апарат при подготовката на събитие с подобен мащаб и международна видимост, се отбелязва в анализ на Express TV.

66-годишен инвалид в затвора в Барселона, след като уби мигрант в самоотбрана.

🇪🇸 Стотици жители на квартал Бон Пастор в Барселона излязоха на протест с искане за 66-годишният им съгражданин в инвалидна количка да бъде освободен, след като беше задържан за убийството на 18-годишен мигрант при самоотбрана срещу опит за кражба.

Инцидентът се е разиграл миналата неделя на булевард „Мойеруса", когато младеж от африкански произход приближил отзад възрастния мъж, известен сред съседите като Пепе, и опитал да откъсне златната верижка от врата му. Задържаният споделя в показанията си, че е извадил малко ножче от джоба си, тъй като смятал, че животът му се намира в опасност, и нанесъл един удар в торса на нападателя, който починал на място от прободна рана в сърцето, въпреки усилията на медицинския екип.

Нападателят, алжирски гражданин, влязъл в Испания като непълнолетен, имал дълго досие от присъди за кражби, съобщиха от полицията.

Във вторник титулярният съдия от осми следствен съд в Барселона нареди задържане под стража по искане на прокуратурата. Решението разпали остри реакции сред съседите, които посочват тежкото здравословно състояние на мъжа: хронична обструктивна белодробна болест, изискваща денонощна кислородна терапия, малформация на Арнолд-Киари, чернодробна цироза и хронична хепатопатия.

„Риск от бягство?", заяви с горчивина синът на задържания Иван, като посочи, че баща му е бивш кофражист, получил отпуск по продължително заболяване.

Задържаният се намира в лазарета на затвора „Брианс 1". По думите на съпругата му Паки, той е поискал да му бъде доставен спешно кислородният апарат.

Прокуратурата заяви, че на предстоящото заседание за потвърждаване на задържането ще вземе предвид докладът за здравословното състояние на мъжа, който ще представи защитата, и въз основа на него „ще бъде поискано дължимото".

Около сто души се събраха пред дома на семейството, скандирайки „Свобода за Пепе!" и „Не е убийство, а самоотбрана!".

 

Данни за престъпността сред африканските мигранти в Испания

Към 1 януари 2024 г. чуждите граждани съставляват 13,3% от населението на Испания. Мароканците са най-голямата африканска общност – около 896 000 души, следвани от сенегалците (~80 000).

Данни на INE (Националния статистически институт) за 2023 г.

• 73% от всички регистрирани престъпления (291 480 от 403 194) са извършени от испански граждани
• 36 289 престъпления са извършени от граждани на африкански държави
• Лица без испанско гражданство представляват 28% от всички осъдени, при дял от 14% от общото население
• Мигрантите съставляват 31% от затворническата популация

Специфични показатели за африканските граждани

• Убийства/опити: 8,7 осъдени на 100 000 мъже (18–70 г.) сред африканците, спрямо 2,1 сред испанците
• Сексуални престъпления (18–25 г.): 127 осъдени на 100 000 сред африканците, спрямо 27 сред испанците
• Грабежи с насилие: африканците, предимно от Магреба, извършват около 30% от тях

Затворническа популация по националност

Четири държави имат над 1000 свои граждани в испанските затвори:

• Мароко – 5 213
• Колумбия – 1 634
• Румъния – 1 301
• Алжир – 1 170

Сравнителни данни с Полша

Frontline Monitor сравни горните показатели с тези на Полша – държава от ЕС, която е сред най-хомогенните държави-членки на ЕС в исторически план. Чуждите граждани там съставляват едва 1,9% от населението (срещу 13,3% в Испания), а имиграцията от страни извън ЕС е минимална.

Престъпността там е спаднала с 41% за същия период, убийствата – с 57%, а съобщенията за престъпност в кварталите – със 73%. За сравнение, същите показатели в Испания отбелязват спад съответно от 18%, 32% и 30%. И в двете държави действат едни и същи структурни фактори – икономически растеж, по-добри методи и технологии на органите на реда, застаряващо население. Осезаема е разликата обаче има в темпото.

Данни на Националния статистически институт на Испания (INE) за 2023 г. дават обяснение за тази разлика: осъдените чужди граждани в Испания са 14,6 на 1000 души – 2,5 пъти над испанските граждани (едва 5,8).

Свръхпредставеността в затворите е още по-красноречива: мароканците са 4,1 пъти, колумбийците – 4,3 пъти, а алжирците – 8,4 пъти по-представени от своя дял. Именно от Алжир идва 18-годишният нападател на Пепе – с множество предишни осъждания за кражби.

Никой сериозен анализ не твърди, че миграцията сама по себе си причинява престъпност – общият брой престъпления в Испания продължава да намалява. Въпросът обаче е друг: ако испанската статистика се разгледа само за собствените граждани, темпът на подобрение би бил значително по-близък до полския модел. Нарастващият дял на население с 2,5 пъти по-висока престъпност е статистическа тежест, която затруднява значително справянето с престъпността. Случаят с Пепе не е изолиран инцидент, а симптом на проблем, който официалните данни ясно очертават.