2000 души и готови лозунги: документът зад митингите пред 14 посолства

🇷🇺 Организационен документ, с който се е сдобила разследващата група VOID, описва предварително планираните митинги пред посолството на САЩ и дипломатическите мисии на 13 европейски страни в Москва на 4 юни 2026 г. Документът съдържа детайли за броя участници (2000 души), дословните текстове за плакати и скандирания, образцови снимки за изгледа на сцената, както и отговорници, които да следят за изпълнението.

Предписаните лозунги са запазени дословно в публикацията. В плакатите и скандиранията е трябвало да присъстват фразите: „Вашето оръжие убива деца“, „Можеха да живеят“ и „Няма да забравим. Няма да простим.“ Отделен шаблон е предвиждал името на приемащата държава да се вписва в готова формула: „[Име на държавата] е спонсор на терористи.“ Друг заложен израз гласи: „Ръцете ви са в кръв до лактите.“ Адресат на тези думи не е Киев, а самата страна, пред чиято дипломатическа мисия се провежда акцията. По този начин обвинението е насочено пряко към доставчика на оръжие, а не към онзи, който го използва на бойното поле.

Самият документ не е публикуван в неговата цялост и според наличните материали не носи печата на конкретно разпоредило се ведомство – цялата известна информация за него преминава през описанието на VOID. Групата определя листа като набързо съставен, но съдържащ всичко нужно за централно управлявана политическа акция: кога, как и под чий надзор да бъде проведена. Според тяхната оценка това е класически случай, в който демонстрацията не изразява автентично обществено мнение, а просто изпълнява служебна поръчка.

Проведените на 4 юни митинги са напълно реални и добре документирани – при това от руската страна. Държавната телевизия „Пети канал“ изброи мисиите на Обединеното кралство, Франция, Литва, Латвия, Полша и Естония сред местата на акциите. Участниците държаха портрети на убити и плакати с абсолютно същите текстове, които документът предписва. Медията Life.ru отчете 175 души пред френското посолство и 150 пред британското. Московската международна академия, чиито студенти са участвали организирано, съобщи за общо над 3000 активисти в протестите. Между заявените в документа 2000 души и тези отчетени стойности няма противоречие, което да показва провалена мобилизация: поръчката е изпълнена, а според институционалните доклади – дори надхвърлена.

Повод за протестите беше ударът по окупирания град Старобилск в Луганска област в нощта срещу 22 май. Вечерта на същия ден Генералният щаб на Украйна разкри, че през нощта са били поразени редица обекти на руската армия: рафинерия, складове за боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана, пунктове за управление и жива сила. Според официалната формулировка на украинското съобщение, сред тях е бил и един от щабовете на подразделението „Рубикон“ в района на Старобилск. „Рубикон“, официално наричан Център за перспективни безпилотни технологии, е основното руско звено за война с дронове и действа по цялата линия на фронта.

Руската версия е коренно противоположна от самото начало. Според официалните съобщения от Москва, дроновете са ударили учебния корпус и общежитието на колеж на площад „Гогол“, а Министерството на външните работи заяви, че в близост няма никакви военни обекти. Данните за жертвите растяха на вълни: първоначално беше съобщено за 4 убити и 35 ранени; по-късно президентът Владимир Путин докладва за 6 загинали; на 23 май Министерството извънредните ситуации съобщи за 12 жертви, а ТАСС повиши броя им на 18. На 24 май, след приключване на издирвателните дейности, ведомството обяви окончателната цифра: 21 загинали и 42 ранени. Ден по-рано окупационната администрация публикува списък с имената и датите на раждане на загиналите.

Именно този списък обаче подкопава лозунга, предписан за плакатите. Руското външно министерство и част от държавните медии представиха жертвите като деца на възраст между 14 и 18 години, а комисарят по правата на човека Яна Лантратова говори за „86 спящи тийнейджъри“ в общежитието. Самият списък на окупационните власти обаче показва, че загиналите са на възраст между 18 и 22 години, като най-младият от тях току-що е бил навършил 18. Медията The Kyiv Independent откри профили във „ВКонтакте“ на 19 от 21 души, фигуриращи в списъка. Имената и възрастите съвпадат напълно, а нито един от видяните профили не показва активност след 21 май. С други думи – смъртните случаи изглеждат автентични, но възрастта на жертвите не отговаря на тази, използвана от пропагандната кампания.

Дали ударените корпуси са били военен обект остава неустановено, което е и същината на целия спор. На адрес площад „Гогол“ №1 се намират две отделни учебни заведения: пететажната сграда на Старобилския колеж към Луганския педагогически университет (където учебните зали и общежитието са под един покрив) и съседната двуетажна тухлена постройка на Старобилския професионален колеж. Сателитните снимки на Planet Labs показва поне пет поразени сгради в квартала, две от които са учебни. На 24 май руското МВнР организира посещение за чуждестранни кореспонденти, но според „Медуза“ журналистите са били допуснати само до едната сграда, докато достъпът до тухлената постройка (за която се твърди, че няма пострадали) е бил отказан. Медии като BBC и CNN отклониха поканата. Руслан Левиев от Conflict Intelligence Team, работил по открити източници без посещение на място, заяви, че през първото денонощие не е открил белези за наличие на военен обект на този адрес. „Медуза“ стигна до заключението, че наличните данни сочат по-скоро за разузнавателна грешка, а BBC на руски език отбеляза на 29 май, че липсват доказателства за военно използване на професионалния колеж. Изданието The Insider формулира дилемата най-точно: ако украинската версия е вярна, единият от двата корпуса на общия адрес е бил законна военна цел, а разрушаването на другия с намиращите се вътре студенти е трагична грешка.

Около тези стени обаче документираните доказателства са конкретни. Според анализа на „ИнформНапалм“ от 1 юни, четвъртият и петият етаж на сградата са били използвани като общежития на две структурни звена на създадения от окупационната власт „Лугански държавен педагогически университет“: Старобилския педагогически колеж и Старобилския факултет. Първите три етажа са били предназначени за учебни зали и служебни офиси. На официалния сайт на факултета са запазени съобщения за военни курсове към центъра „Воин“, преминати от студенти. Публикуваните там снимки показват не само издадените сертификати, но и специализирано оборудване за обучение на оператори на безпилотни летателни апарати.

Подготовката за бойно приложение на дронове в Луганска област се извършва именно с мрежата на „Воин“, чийто местен клон функционира от 1 април 2024 г. на базата на Колежа по автосервиз. Програмата приема младежи и девойки на възраст от 14 години нагоре, а обучението включва пилотиране и сглобяване на дронове. През април ръководството на клона отчете „хиляди юноши и младежи“, преминали през курсовете за последните две години. Още през март 2025 г. същата организация се похвали с активно сътрудничество с училищата и „всички висши учебни заведения“ в окупираната област. Според данни на „ИнформНапалм“ интензивни курсове се провеждат също така в базата на Института за гражданска защита към създадения от окупационната власт университет „Дал“, а през тях преминават студенти от педагогическия университет, включително от неговите филиали в Старобилск. Самата мрежа „Воин“ е учредена през 2022 г. по заповед на Путин.

Съседният професионален колеж, до чиято сграда чуждите журналисти не бяха допуснати, е поддържал в официалния си канал в Telegram поредица от обяви за военна служба по договор. На 5 декември 2025 г. заведението дори е било домакин на вербовчик от местното бюро за набиране на войници, който е правил презентации пред студентите. Разследване на „Донбас.Реалии“ установи, че Министерство на отбраната на Руската федерация набира студенти за специализирани звена за дронове в поне 8 университета и 5 колежа в окупираните части на Донецка и Луганска област, като документите за това нерядко се оформят директно в самите деканати.

Отделно в мрежата се появи документ, подписан от директора на професионалния колеж през януари 2026 г., с който се разпорежда предоставяне на общежитийни помещения на военно поделение. Окупационните власти бързо го обявиха за фалшификат, а автентичността му все още не е независимо потвърдена. Защо преките следи са оскъдни, обяснява самата учебна програма: участниците в нея преминават обучение по основи на оперативна сигурност, което ограничава публичната информация в личните профили и оставя на изследователите единствено косвени белези. Изхождайки от тези данни, The Kyiv Independent отбеляза, че най-малко трима от загиналите са участвали в „Руските студентски отряди“, а една студентка е била част от лятната програма „Алабуга Топ“ в Татарстан, където Русия сглобява ударните си дронове.

Всичко това не представлява изолиран инцидент, а добре установен модел на поведение. Благотворителна фондация „Схид SOS“ регистрира системно използване на учебни сгради за настаняване на личен състав, щабове, огневи позиции, пунктове за наблюдение и места за задържане в Херсонска, Харковска и Донецка област, въпреки че организацията да не разполага с независимо проверени данни за корпуса в Старобилск.

Правните последици от това са двойни, но Москва премълчава втората половина от истината: използването на учебно заведение за военни цели нарушава международното хуманитарно право и превръща сградата в законна военна цел – факт, напомнен от Центъра за борба с дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. Обратното също е в сила: присъствието на военни не отменя автоматично защитения статут на едно общежитие, а възрастта на загиналите сама по себе си не прави въздушния удар законен. Отворени остават ключовите въпроси: дали обектът действително е ползван за военни цели в този момент, дали присъстващите са участвали във военните действия и дали очакваното военно предимство от удара е било съразмерно с предвидимите цивилни жертви. Отговорът на тези въпроси липсва не поради липса на данни за милитаризацията на двете учебни заведения, а защото в сградите така и не е допуснат независим наблюдател.

Последвалата кампания беше организирана светкавично и в няколко направления едновременно. Още на 22 май Москва поиска извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН и обвини Украйна във военно престъпление. Няколко държави настояха за достъп на международни наблюдатели до мястото, такъв обаче не беше предоставен, а самата ООН заяви, че няма възможност да провери случилото се. Мониторинг екип на компанията LetsData анализира 277 рускоезични публикации в Telegram и X и установи, че ударът масово се представя като „терористичен акт“ срещу студенти с напълно идентични формулировки, което подсказва съгласувана редакционна линия. Путин се позова на случая в Старобилск на 5 юни в отговор на отвореното писмо на президента Володимир Зеленски с предложение за преки преговори. Впоследствие масираните удари по Киев на 24 май и 2 юни бяха официално обосновани именно с този инцидент. Любопитен детайл е, че предупреждението към чужди дипломати да напуснат украинската столица „за собствена безопасност“ всъщност предхожда самия удар: руското външно министерство го отправи още на 7 май, след което го повтори на 25 и 26 май, вече вплетено в новия медиен сюжет.

В тази цялостна верига митингите заемат роля, за която официалните държавни съобщения сами по себе си са недостатъчни. Изявлението в Съвета за сигурност е инструмент на дипломацията, публикация в Telegram е медийно послание, а хората с портрети пред оградата на дадено посолство произвеждат визуален кадър. Той създава илюзия за спонтанно народно недоволство и може да се използва както за вътрешна, така и за външна аудитория. Документът на VOID показва, че този кадър е предварително поръчан – заедно с текста върху плакатите. Стойността на подобна акция не се състои в реална промяна на западната политика (200 души пред една ограда не могат да променят решение за военна помощ); тя се крие в самото създаване на изображението и адреса, до който то се изпраща. Именно затова формулата върху плакатите гласи „[Име на държавата] е спонсор на терористи“, а не съдържа директно обвинение по адрес на Киев – по този начин тежестта на вината се прехвърля едновременно върху 14 западни столици.

Този похват има добре известна история. През 2023 г. центърът „Досие“ на Михаил Ходорковски получи стратегически документи от руската президентска администрация, описващи как малки групи трябва да инсценират протести в Париж, Хага, Брюксел и Мадрид – включително антитурски акции, в които участници се представят за украинци. През юли 2026 г. контраразузнаването на Службата за сигурност на Украйна и полските служби разкриха мрежа, организирала пет платени антиукраински демонстрации във Варшава и Вроцлав. В резултат 11 души бяха депортирани, а на участниците е било плащано между 100 и 200 долара за явяване. Разликата в случая с Москва е единствено, че поръчката е вътрешна и не изисква конспиративност, защото акцията се провежда напълно открито, пред камерите, в столицата на самата държава организатор.

Как този механизъм се възприема от държавната власт пролича от думите на Путин седмица по-късно. На форума на Общоруския народен фронт „Всичко за победата“ на 13 юли актьорът и тв водещ Михаил Галустян му представи новото си предаване „Битка на дронове“ – с участие на военни от фронта, студенти и известни лица, заснето на живописни места из страната. Отговорът на Путин беше кратък и красноречив: „Успех. Пропагандата е изключително важно нещо.“

Заключението, че митингите от 4 юни са изпълнена държавна поръчка, стъпва на описанието на документ, който не е публикуван в пълния си вид, и се крепи на достоверността на групата VOID. Пълното съвпадение между предписаните текстове и лозунгите, заснети пред френското посолство обаче, подкрепя тази теза изключително силно. По-важният открит въпрос обаче остава другият. Не дали двете заведения на площад „Гогол“ са били вплетени във военната машина на окупацията – това беше потвърдено и от сертификатите и оборудването на собствения им сайт, и от обявите за набиране в собствения им канал, а дали в онази нощ е имало цел, която да оправдае цената. Отговорът няма да дойде, докато в Старобилск не влязат хора, които не са доведени от организатор в Кремъл.

Анализ: Картата на руската ПВО очерта коридора, по който минават ударите

🇷🇺🛡️ Съставна карта на публично известните позиции на руската ПВО, публикувана на 27 юли, разкри плътни струпвания около големите градове и стратегически обекти, а между тях – обширни зони без нито една нанесена точка. Картата е дело на украинския OSINT изследовател, познат под псевдонима jembob.

Визуализацията е изработена от анализатора Виталий, чийто пост в мрежата X събра 72 000 преглеждания за денонощие. Към трите листа с координати той добавя лаконичното изречение: „Виждам удобна празнина по трасето на „Фламинго“ – маршрута на украинските крилати ракети FP-5 към Поволжието. Аналитичният канал „Око гора“ сподели материала с уточнението, че окупираните територии на Украйна са изключени от анализа, тъй като засичането на позиции там е несравнимо по-трудно.

Трите листа от картата разпределят засечените средства според тяхната функция:

• Първият – нанася радиолокационните станции (РЛС);
• Вторият – зенитно-ракетните комплекси с голям обсег С-300 и С-400;
• Третият – зенитно-ракетните артилерийски комплекси (ЗРАК) „Панцир“ за близка отбрана.

Ключов методологичен детайл са използваните радиуси на покритие, които са съзнателно консервативни: 20 км за „Панцир“ (с ракетата 57Е6), 90 км за С-300 (с 5В55Р), 120 км за С-400 (с 9М96Е2) и около 200 км за радарите за откриване на дронове.

Рекламният обсег на С-400 от 400 км се постига единствено с тежката ракета 40Н6 срещу високолетящи аеродинамични цели – каквито украинската кампания просто не използва. Срещу дронове, летящи на едва 100 метра височина, важат съвсем други показатели.

Геометрията на радарния хоризонт и „битката за височина“

Причината е чисто геометрична. Наземният радар засича нисколетяща цел едва когато тя се появи на радио хоризонта, а разстоянието до него зависи от височината на радарната антена и тази на самата цел. Радарна станция, монтирана на мачта от няколко десетки метра, засича апарат на 100 метра височина на разстояние от едва 50 до 60 км. Спусне ли се целта до 50 метра, тази дистанция намалява още повече.

Ракета с обсег 400 км е безполезна срещу цел, която радарът засича чак когато наближи на 60 км. Именно това обяснява едно от най-мащабните инженерно-строителни усилия на Русия през последните две години – изграждането на специални кули. По данни на jembob, само край Москва за два месеца са издигнати поне 24 нови кули за „Панцир“, а 3-4 комплекса от модификацията „Панцир-СМД“ са монтирани директно върху покриви на сгради. Кулата не увеличава обсега на самата ракета – тя издига радара над релефа и по този начин отдалечава хоризонта. Това е единственото възможно наземно решение срещу нисколетящи обекти.

Истинското решение обаче е въздушното наблюдение – ресурс, с който Русия почти не разполага. Радар, качен на самолет, вижда ниската цел отгоре и разширява обсега на откриване до стотици километри. Това е основната функция на самолетите за далечно радарно откриване А-50У. От общо осем машини, предадени на руските ВКС, Москва призна загубата на поне три:

• Една – при атака с FPV дрон срещу авиобаза „Мачулишчи“ в Беларус през февруари 2023 г.
• Втора – свалена над Азовско море на 14 януари 2024 г.;
• Трета – свалена над Краснодарския край на 23 февруари 2024 г.

По оценка на Defense Express, към настоящия момент в редовна експлоатация са не повече от 4 самолета А-50У за страна с 11 часови пояса. Новият модел А-100 съществува само като два прототипа, нито един от които не е готов за експлоатация. Четири самолета са крайно недостатъчни за едновременно покритие на Москва, Крим и Поволжието. Където ги няма, отбраната разчита изцяло на наземния хоризонт от 60 км.

Москва срещу провинцията: Равносметката на отбраната

Отбраната на Москва е най-подробно проучения сегмент от картината. Според изследването на jembob в Москва и региона са установени около 125 познати позиции за близък обсег:

• 79 кули за „Панцир“ в радиус до 50 км;
• 8–9 на по-голямо разстояние;
• 30 наземни рампи (включително 5 двойни);
• Няколко покривни установки.

Новите съоръжения оформят трети отбранителен пръстен с радиус около 40 км. Сгъстяването на позициите разкри и обектите с най-висок приоритет: местната петролна рафинерия, летище „Внуково“ и резиденцията на президента Владимир Путин. Към средата на юли около столицата са концентрирани близо 100 позиции за „Панцир“ и още 25 батареи С-300 и С-400.

Съпоставката с руския Юг разкрива сериозен дефицит на ресурси: докато на север масово са изграждани кули, на юг „Панцир“ най-често се разполага върху обикновени земни насипи, а пълноценни кули получават само обектите от първостепенно значение.

Тези цифри изглеждат внушителни, докато не се съпоставят с мащаба на цялата страна. Московска област обхваща около 44 000 кв. км и поглъща 125 позиции. Европейската част на Русия обаче има площ от 4 млн кв. км. За да се постигне същата плътност в целия регион, биха били нужни близо 10 000 позиции. Макар и груба, тази оценка стъпва на реална математическа база и показва реалния мащаб на проблема.

Темпът на производство не може да компенсира подобен дефицит. Украинското военно разузнаване оцени производството на „Панцир-С1“ на около 30 системи годишно. Kiel Institute използва по-широка категория и посочва до 14 комплекса за малък обсег месечно от всички типове (около 170 годишно). Двете оценки не си противоречат – по-високата включва комплексите „Тор“ и модернизираните по-стари системи. Изводът и от двете аналитични оценки е един и същ: запълването на вътрешността на страната до плътността на Москва би отнело десетилетия, при това без да се отчитат текущите загуби.

Самият jembob убедително оспорва и другата крайност – тезата, че в цяла Русия са останали едва 100–150 комплекса, като напомня, че 89 от тях са разположени само в радиус от 50 км около Москва. Оттук идва и самата форма на картата: тя не отразява просто стратегическо решение да се пазят само големите градове, а представлява единственият вариант, който математиката оставя на руското командване.

Пробиви в отбраната и тактика на разузнаването

Високата плътност на ПВО не гарантира пълно затваряне на небето. На 17 май украински дронове нахлуха във вътрешостта на Москва, след като преодоляха и двата по това време пръстена край Москва, и поразиха:

• Завода „Ангстрем“ в Зеленоград (между двата пръстена, на 2 км от най-близката позиция);
• Петролната претоварна станция при Солнечногорск (на 40–45 км от столицата);
• Московската рафинерия в Капотня (вътре във вътрешния пръстен).

OSINT експерти документираха още 10 попадения на отломки и прелитания: 6 между отделни пръстени и 4 във най-вътрешната зона. На 20 юли, вече при разположени близо 100 позиции за „Панцир“, безпилотници удариха петролна база и логистични обекти на 20–30 км от Москва. Изводът от подобна последователност, направен от Militarnyi, е неудобен за отбраняващата се страна: решаващият фактор не е високата плътност на зенитните системи, а качественото разузнаване, което открива слепите петна, и прецизното планиране на маршрута.

На този фон украинската кампания срещу самата ПВО придобива нов смисъл: тя надхвърля унищожаването на военна техника. Командирът на Силите на безпилотните системи Роберт Бровди я описва като „кампания за системно съкращаване на ПВО“. Според украински данни през зимата са поразени 54 обекта на ПВО (39 комплекса и 15 радара), а през март и април – 79 (41 комплекса и 38 радара).

Ключово тук е съотношението между поразените категории:

• Пусковата установка представлява ремарке с контейнери и се заменя сравнително бързо.
• Радарът обаче е незаменим в кратки срокове.

Многоцелевата станция 92Н6 се оценява на 30 млн долара, а радарният комплекс „Небо-М“ надхвърля 100 млн. Тяхното производство зависи пряко от модерна микроелектроника, чийто внос се намира под санкции. Украинските удари вече засегнаха тази производствена верига: през март бе поразен заводът „Кремний Ел“ в Брянска област, който осигурява над 90% от руското производство на микроелектроника за военни цели. По данни на западни експерти, конгломератът „Алмаз-Антей“ е принуден да получава част от компонентите за станциите 96Л6 от Китай.

Най-видимият индикатор за тези ограничения са забавените експортни договорки: последните два полка С-400 за Индия, които трябваше да бъдат доставени още през 2023 г., бяха отложени за периода 2026–2027 г. В нощта срещу 26 юли Главното управление на разузнаването (ГУР) отчете удар по С-400 в окупирания Крим, при който освен пускова установка е поразен и радарът 96Л6 – станцията, съпровождаща до 100 цели паралелно на височина до 300 км. Всъщност именно радарът, а не ремаркето до него, е загубата, която не може да бъде възстановена в рамките на месеца.

Пропуски в отбраната или слепи петна в наблюдението?

Очертаният от картата въздушен коридор има и своя административен контекст. На 24 юни президентът на Украйна Володимир Зеленски, цитирайки доклад на шефа на военното разузнаване Олег Иващенко, заяви, че руското командване е издало заповед за приоритетна отбрана на само два обекта за сметка на всички останали – Москва и Кримския мост. Допълнително към Валдай (където се намира другата резиденция на Путин) са прехвърлени около 90 пускови установки от други региони. Въпреки че това твърдение идва от заинтересована страна, описаният механизъм съвпада с наблюденията: система, изтеглена от Поволжието и разположена край столицата, оставя след себе си точно такъв дефицит, какъвто показва картата.

Има и алтернативно обяснение за празнините в картата, което също трябва да се вземе предвид. Картата е съставена от сателитни снимки, а спътниковото покритие не е равномерно – по-рядко заснеманите райони съдържат по-малко нанесени точки, независимо от реалната обстановка на терен. Освен това зенитните комплекси не са статични: анализаторите, картографирали московския пръстен през 2025 г., отбелязват изрично, че батареите постоянно се местят между предварително подготвени позиции. Изключването на окупираните територии от автора също премахва от картината най-плътно защитения участък на фронта. При тези обстоятелства „удобната празнина“ би могла да бъде пропуск в сателитното наблюдение, а не дупка в отбраната.

Практиката обаче опровергава тази по-мека хипотеза. Именно по този коридор крилати ракети „Фламинго“ удариха завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари на 5 май и 10 юни, както и завода „Авитек“ в Киров на 24 юли. В същото време украински дронове стигнаха чак до помпена станция „Субханкулово“ от нефтопровода в Башкирия – на близо 1350 км от границата.

Тенденцията на изтъняване намери потвърждение от независими източници извън тази карта. Публикувано през пролетта проследяване на 908 компонента от далекобойната ПВО отчита нетна загуба на 322 от общия обем (35% спад). По-важно обаче е крайно неравномерното разпределение на този спад по военни окръзи към март 2026 г.:

• Централен окръг: −81,8%
• Ленинградски окръг: −76,9%
• Източен окръг: −70,2%
• Южен окръг: −60,0%
• Московски окръг: −28,5%
• Калининградски окръг: −29,3%

Две независими проучвания, базирани на различни методологии, сочат един и същ извод: празните полета на картата съвпадат точно с окръзите, от които систематично е изтегляна техника.

В крайна сметка фактите натежават в полза на реалния дефицит, а не на пропуск в наблюдението. Районите с отчетени дълбочинни удари съвпадат с ненанесените зони, а прехвърлянето на системи към Москва беше потвърдено от независими източници. Тази оценка ще бъде потвърдена окончателно, ако през следващите седмици сателитни снимки регистрират нови кули и рампи по трасето – руското военно командване следи същите анализи. Обратно, продължаването на успешната кампания на удари в дълбочина без строителство по маршрута би означавало, че Москва е приела празнините като приемлива цена, избирайки да защитава столицата за сметка на пътищата към нея.

И в двата случая картата вече постигна своята цел: тя доказа, че въпросът пред руското командване отдавна не е с колко системи разполага, а кои части от страната да изостави без защита в лицето на непрестанните украински удари.

Су-57 се разби край Москва; „ИнформНапалм“ си приписва загубата

🇺🇦🔍🇷🇺 Руски изтребител Су-57 се разби днес в Подмосковието, а само часове по-късно украинската общност „ИнформНапалм“ заяви, че инцидентът е резултат от нейна операция, накарала столичната ПВО да порази приятелски самолет. Министерството на отбраната коментира случая пестеливо, като съобщи единствено за авария на „учебно-боен самолет“ при излитане, посочвайки като вероятна причина „техническа неизправност“.

Както вече съобщихме, самолетът се е разбил в открита местност между населени места край село Луцино в Одинцовски район на Московска област, недалеч от Звенигород. Полетът е бил учебен и без боекомплект. Пилотът е успял да отклони машината от жилищните постройки и да се катапултира, без да има пострадали на земята. Следственият комитет на Руската федерация образува проверка за нарушаване на правилата за полети. Су-57 е единственият серийно произвеждан руски изтребител от пето поколение и то в ограничени количества, разработката ѝ продължи години, а високата ѝ цена прави всяка загуба чувствителна и трудно пренебрежима.

Официалното обяснение за „техническа неизправност“ обаче не сложи край на въпросите вътре в самата Русия. В прокремълските военни среди бързо се появиха съмнения за приятелски огън. Популярни канали като „Романов“ и Arrowsmap отправиха въпроси към разчета на доброволческото звено „БАРС Москва“ и се запитаха дали изтребителят не е свален от собствената ПВО. Единият от тях дори допусна използването на преносим зенитно-ракетен комплекс. Именно тези публикации, според „ИнформНапалм“, са подтикнали групата да разкрие част от своята операция.

„БАРС Москва“ е доброволческо звено, изградено под патронажа на столичните власти и финансирано от Министерство на отбраната и правителството на Москва, за да защити въздушното пространство над града и съседните области от украински дронове. По официално обявените планове то трябва да наброява хиляди доброволци, организирани в стотици мобилни огневи групи, въоръжени с дронове-прехващачи, лазерни комплекси и стрелково оръжие. Формированието представлява импровизиран, но бързо разрастващ се елемент от руската ПВО, натоварен със задачата да прехваща онези евтини дронове, които класическите зенитно-ракетни системи не успяват и не е рентабилно да поразят.

Разказът на „ИнформНапалм“ започва няколко дни по-рано. На 17 юли тя обяви, че обработва нов масив от прехванати руски материали, сред които стриймове от полигон, на който се подготвят разчетите на „БАРС Москва“ за борба с украинските дронове. Един от тези прехванати стриймове беше публикуван сега. Нейни анализатори са синтезирали и обобщили данните за подготовката на личния състав, използваната техника, софтуера, бойните алгоритми и уязвимости на системата. Информацията е обобщена в аналитична записка и е предадена на съответните структури на Силите за отбрана на Украйна. След това, твърди групата, е бил намерен вариант да се повлияе на един от разчетите на „БАРС Москва“, така че руската система в крайна сметка да бъде насочена срещу руска цел. „Руската ПВО се задейства. Но този път в интерес на Украйна“, завършва съобщението.

Потвърден засега е единствено фактът, че Су-57 се е разбил – това се признава както от руските официални институции, така и от местните медии. Версията за приятелски огън идва от руски военни блогъри, докато официалната позиция остава, че по предварителни данни става дума за техническа неизправност, проявила се още при излитането. Твърдението, че загубата е резултат от украинска операция, идва изцяло от самата „ИнформНапалм“ и засега няма независимо потвърждение. Публикувани от групата материали: прехванат стрийм от полигона и откъс от аналитична записка – показват, че реално е събрала разузнавателни данни за „БАРС Москва“. Те обаче не установяват връзка между тази дейност и конкретния инцидент от 23 юли.

Дори бъдеща проверка да потвърди версията за приятелски огън, отделен въпрос ще остане дали именно „ИнформНапалм“ е предизвикала това, или си приписва резултат, настъпил без оглед на нейните действия, но съвпаднал с реалните ѝ пробиви. Стойността на подобно твърдение е не само потенциално оперативна, но и психологическа. Заявката, че чужд играч е накарал московската ПВО мрежа да порази руски самолет, допълнително засилва недоверието в руската отбрана – недоверие, което Z-каналите вече сами изразиха. „ИнформНапалм“ не крие и този аспект. Групата благодари на „кибер експертите на бъдещите Киберсили“ на Украйна и използва случая, за да подсети Върховната рада, че все още не е гласувала създаването им. Напомня и за по-ранна операция: през 2025 г. в рамките на OKBMLeaks публикува секретни документи на руския производител на компоненти за Су-57 (ОКБМ), които по нейни данни са преведени на 13 езика. Така групата внушава, че и обяснението за „техническа неизправност“ в случая със Су-57 заслужава съмнение.

Су-57 се разби при учебен полет на 50 километра от Москва

🇷🇺✈️💥 Су-57 – най-модерния боен самолет на Въздушно-космическите сили на Руската федерация и единственият руски изтребител, теоретично зачислен към пето поколение – се разби преди около час при учебен полет край село Луцино до Звенигород в Подмосковието, на 50 км западно от столицата. Пилотът е успял да катапултира и се намира извън опасност, изтребителят е летял без въоръжение, а на земята няма пострадали. Машина на стойност 2,2 млрд рубли по договора от 2019 г. е загубена не над бойното поле в Украйна, а при рутинен тренировъчен полет в сърцето на Московска област.

Самолетът е паднал в 13:49 ч. московско време в района на Москва река, а само 20-ина минути по-късно, в 14:10 ч. Министерството на отбраната потвърди официално инцидента. Ведомството съобщи единствено за „учебно-боен самолет“, разбил се „поради техническа неизправност при излитане“, без нито веднъж да назове типа. Назоваха го други: за Су-57 съобщиха популярният канал Mash, независимото издание Astra, канал „112“ и местният „Звенигород“, същото повториха и Z-блогъри като „Воевода вещает“, а от мястото на катастрофата тръгнаха снимки и видео с горящи отломки. Следственият комитет образува наказателно дело по чл. 351 от Наказателния кодекс – нарушение на правилата за полети или подготовката, а причини ще бъдат установени от комисия на военното ведомство.

Според версията на Mash пилотът е насочил падащата машина настрани от жилищните сгради на Луцино и е катапултирал в последния момент; очевидци, цитирани от местни издания, разказват, че изтребителят е избухнал едва след катапултирането. Никой официален източник не казва откъде е излетял самолетът, но географията стеснява отговора: Луцино е на около 15 км от авиобаза Кубинка, а думите „неизправност при излитане“ сочат, че самолетът е паднал минути след отделянето си от пистата. Излитане от Кубинка остава най-вероятното обяснение, макар да няма потвърждение за него.

Су-57 е витрината на руската бойна авиация – свръхзвуков многоцелеви изтребител със стелт елементи с названието Felon по класификацията на НАТО, разработен от конструкторско бюро „Сухой“ и произвеждан серийно в Комсомолск на Амур. Първият му полет е проведен през 2010 г. От 2017 г. използва двигатели от ново поколение, а по думите на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу изтребителите са минали и бойна проверка в Сирия. Замислен като руския отговор на американските F-22 и F-35, самолетът е предназначен да сваля въздушни цели в близък и далечен бой и да поразява наземни и надводни обекти, със заявена способност да преодолява съвременна ПВО. През май 2019 г. президентът Владимир Путин обяви, че въоръжените сили ще закупи 76 такива изтребителя до 2028 г. – сделка, която според статия на „Комерсант“ възлиза на около 170 млрд рубли, или по около 2,2 млрд рубли за самолет: по тогавашния курс около 35 млн долара. Западните оценки поставят реалната цена между 35 и 50 млн долара за брой.

Програмата обаче се движи по-бавно от обявеното, а днешната катастрофа далеч не е първата ѝ загуба. Първият сериен Су-57 трябваше да влезе в строя още към края на 2019 г., но именно той се разби на 24 декември 2019 г. при заводски изпитателен полет край Комсомолск на Амур; пилотът тогава катапултира успешно. Доставките реално започнаха през 2020 г. и до момента са налични няколко десетки самолета – само малка част от планираните 76. Машината, паднала край Луцино, е втората известна загуба на Су-57 при летателно произшествие – и първата на крачка от столицата.

Във войната срещу Украйна Су-57 е използван твърде пестеливо. През 2023 г. службата за разузнаване към Министерство на отбраната на Обединеното кралство съобщи, че участва в бойните действия поне от юни 2022 г. главно като носител на далекобойни ракети, изстрелвани от руското въздушно пространство: според оценката Кремъл съзнателно го държи далеч от украинската противовъздушна отбрана, тъй като свалянето на Су-57 над Украйна би дало на Киев и на Запада ценни отломки и тежък репутационен удар.

Войната обаче застигна Су-57 на земята. На 8 юни 2024 г. дронове на Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна го поразиха на летище Ахтубинск в Астраханска област – първи известен удар по машина от този тип, потвърден със сателитни изображения, заснети преди и след удара. На 25 април 2026 г. Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна стигнаха много по-дълбоко: удариха авиобаза Шагол в Челябинск, на около 1700 км от границата, където Русия беше изтеглила част от своите скъпи изтребители именно за да ги скрие от дроновете. Сравнителни сателитни кадри, публикувани от Exilenova+, показаха общо 4 поразени машини по стоянките, сред тях Су-57 и Су-34; Киев обяви, че целта е да се подкопае способността на Русия да нанася удари по украинските градове. Дори Урал се оказа недостатъчно далеч.

Днешната загуба идва без украинско участие, но смалява същия и без това оскъден състав – при десетки налични машини всяка загубена е осезаем дял от него. Каква е причината – двигателят, конструкцията или подготовката на полета – ще установи разследването по чл. 351. Към вечерта на 23 юли Министерството на отбраната продължава да не назовава типа на падналия изтребител; мълчание, което снимките от бреговете на Москва река вече бяха запълнили.

Пожар в ЦНИИточмаш, създателя на „Винторез“, след атаката с дронове край Москва

🇺🇦🔥🇷🇺 При масираната атака с дронове срещу Московска област от изминалата нощ избухна пожар в Централния научно-изследователски институт за точно машиностроене (ЦНИИточмаш). Институтът е известен като разработчик на безшумната снайперска винтовка ВСС „Винторез“ – емблематичното оръжие на руския спецназ.

Кадри, заснети от няколко различни гледни точки и публикувани в социалните мрежи, показаха гъст черен дим да се издига над подолския квартал Климовск. Независимият проект на руски журналисти в изгнание ASTRA анализира видеоклиповете и установи, че огънят гори именно на територията на института, който е собственост на държавната корпорация „Ростех“. Към момента на публикуване на информацията руските власти не са потвърдили официално за нанесени щети по съоръжението.

Основаният през 1944 г. ЦНИИточмаш е сред главните изследователски и развойни центрове на руската отбранителна индустрия. Той е част от „Ростех“ – държавния конгломерат, обединил стотици предприятия от военно-промишления комплекс. Институтът разработва и произвежда стрелково оръжие, боеприпаси, бойна екипировка и специализирана техника за армията и специалните служби. От неговите лаборатории са излезли някои от най-популярните руски оръжия: бойният комплект „Ратник“, безшумният автомат АС „Вал“, самозарядният пистолет СР-1 „Гюрза“ и най-популярната сред тях – снайперската винтовка ВСС „Винторез“.

„Винторез“ е създадена в института през 80-те години на миналия век за нуждите на тайни операции, при които изстрелът не трябва да издава позицията на стрелеца. По цялата дължина на цевта ѝ е вграден заглушител, а оръжието използва тежки дозвукови боеприпаси с калибър 9×39 мм (същите, с които работи и АС „Вал“). Тъй като куршумът не преминава звуковата бариера, изстрелът остава почти безшумен, но същевременно запазва достатъчно кинетична енергия, за да пробива бронежилетки на бойни дистанции. Приета на въоръжение в края на 80-те години за съветските спецслужби, ВСС оттогава е стандартна част от арсенала на силите за специални операции – от Главното разузнавателно управление (ГРУ) и Федералната служба за сигурност (ФСБ) до полицейските отряди със специално предназначение (ОМОН). Оръжието е активно използвано в редица конфликти: от Чеченските войни (1994-1996 и 1999-2009) и войната в Грузия (2008) до пълномащабната инвазия в Украйна.

Ролята на института отдавна надхвърля леко стрелково оръжие. ЦНИИточмаш произвежда специализирани транспортни контейнери за 152-милиметровия управляем артилерийски снаряд „Краснопол-М2“, а по данни на OSINT проекта Varta разработва материали и технологии за руската енергетика. Поради ключовото си място във военно-промишления комплекс, институтът е обект на санкции от страна на ЕС, САЩ, Украйна, Швейцария, Канада, Япония и Нова Зеландия.

Ударът по Климовск бе част от масирана нощна атака срещу цялата Московска област. Столичният кмет Сергей Собянин съобщи, че в периода от 20:30 ч. на 19 юли до 5:00 ч. на 20 юли към Московска област са били изстреляни над 400 дрона. По негови думи по-голямата част от тях са били неутрализирани още в далечните подстъпи, а други 85 са прехванати непосредствено около столицата. Тези безпилотни апарати, които преодоляха противовъздушната отбрана, нанесоха удари по цялата южна дъга на руската столица. Пламна петролната база при село Лвовски до Подолск, както и „Коледино“ – най-големият сортировъчен център на Wildberries (комплексът, от чиято територия бяха заснети част от кадрите с горящия институт). Огън избухна и в логистичния парк „Южние врата“ в района на Домодедово – разпределителен възел с площ над 650 000 кв. метра, – както и в индустриалния комплекс „Гривно“. Дронове поразиха и жилищни сгради в Домодедово и Подолск, като руските медии съобщиха за най-малко 10 пострадали, 6 от които са хоспитализирани.

Атаката бе официално потвърдена от украинска страна. Участие в нея обяви 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБС), а президентът Володимир Зеленски заяви, че ударите са били насочени към обекти, доставящи „санкционирани компоненти за производството на дронове и навигационно оборудване“.

Нощта срещу 20 юли отбеляза втория масиран удар по московския тил в рамките на само три дни. Frontline Monitor припомня, че в нощта срещу 18 юли далекобойни дронове на същия 1-ви център на СБС поразиха разпределителни центрове на Wildberries в Електростал и Котовск (Тамбовска област) и петролна база в Ногинск (Московска област). Пожарите тогава отнеха живота на поне 8 души и раниха над 60, а това бяха най-тежките човешки загуби при украински удар на руска територия от над две години насам. Наблюдава се сериозно покачване на интензивността на атаките: докато на 18 юли Собянин отчете 370 дрона срещу областта (и 64 свалени край Москва), две нощи по-късно броят им нарасна на повече от 400 изстреляни.

Дали пламъците в Климовск са стигнали до лабораториите и производствените корпуси, или са обхванали периферията около тях, ще покажат сателитните снимки от следващите дни. Факт е обаче, че във втора поредна атака украинските дронове навлизат масово в Московска област в брой, който дори руските власти измерват в стотици. И този път димът се издигна не над обикновен склад или цистерна, а над института, въоръжавал руския спецназ от Чечения до Украйна.

„Красота“: Щилерман показа неназована украинска ракета след масираната атака срещу Москва

🇺🇦🚀🇷🇺 Главният конструктор и собственик на украинската компания Fire Point Денис Щилерман публикува видео от изпитание на ракета, придружено с една-единствена дума: „Красота“. Той не разкри нито вида оръжие, нито място или дата на изстрелване – именно това мълчание превърна публикацията в събитие. Кадрите се появиха часове след една от най-мащабните атаки с дронове в Московска област от години, в момент, в който догадките за възможностите на украинската програма за балистични ракети се множат с всяка изминала седмица.

Между 20:30 ч. на 19 юли и 5:00 ч. на 20 юли към руската столица са полетели над 400 украински дрона, съобщи кметът на Москва Сергей Собянин в своя Telegram канал. По думите му, по-голямата част от тях са свалени в покрайнините, а 85 – на подхода към самия град. Според изчисления на ТАСС, базирани на данни от официални лица, това е една от най-мащабните атаки срещу столичния регион от началото на инвазията. Агенцията я поставя редом с вълните от предходните две седмици – над 300 дрона в нощта на 11 срещу 12 юли и общо 1892 за седмицата до 18 юли (по отчета на самия Собянин). През нощта в Московска и още 10 области бе обявена ракетна тревога, която по-късно бе отменена.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов обяви пожари и щети по „цивилни инфраструктурни обекти“ в Подолск, без да навлиза в подробности. Конкретиката обаче дойде от независими източници: според данни на Telegram канала Astra, подкрепени с кадри и свидетелства, гори петролна база в южния подолски квартал „Лвовски“. Жители на съседното село Коледино съобщиха за пожар в логистичен център на Wildberries – един от водещите на компанията, в покрайнините на Домодедово пламна складов комплекс в индустриален парк с обща площ над 650 000 кв. метра. Дрон се вряза в жилищен блок в Домодедово, при което шестима души бяха приети в местната болница, потвърди ръководителката на градския окръг Евгения Хрусталева. ТАСС обобщи, че пострадалите в региона са общо 10. Щети има и извън поразените обекти: в Одинцово са повредени частна къща и автомобил, в село Малое Толбино горя частен дом, а на магистрала М-4 човек пострада, след като дрон падна до колата му. От Wildberries излязоха с противоположна версия: логистичният пункт „не е пострадал“, а персоналът е изведен „за гарантиране на безопасността“ и по-късно върнат обратно по работните места.

Киев потвърди операцията в рамките на часове. „Отговаряме справедливо на всеки руски удар по нашите градове и общини. Тази война трябва да бъде доведена до край, а това е възможно само с увеличаване на натиска върху единствената ѝ причина – Русия“, написа президентът Володимир Зеленски в X. Той обяви поражението на петролна база и логистични обекти на повече от 400 км от украинската граница, както и на 6 руски кораба в Черно море – два танкера и четири сухотоварни плавателни съда. Ударът по Коледино е втори по складовата мрежа на Wildberries само за три дни: в нощта срещу 18 юли, както Frontline Monitor вече съобщи, дронове на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха разпределителните центрове на компанията в Електростал и Котовск, както и петролна база в Ногинск. По руски официални данни тогава са загинали 8 души, ранени са над 60, а щетите се оценяват на над 50 млрд. рубли, което е до 15% от складовия капацитет на търговеца. Зеленски описа складовете като звена, снабдяващи руските сили, а мониторинг канали, цитирани от Kyiv Post, приписват удара по Коледино на FP-1 – далекобойния ударен дрон на Fire Point с деклариран обсег от 1600 км.

Именно тази връзка направи еднословния пост толкова красноречив. Fire Point е компанията зад крилатата ракета „Фламинго“ (FP-5) с обсег до 3000 км, която от февруари насам атакува обекти на руския военно-промишлен комплекс – от завода във Воткинск, произвеждащ „Искандер“ и „Ярс“, до ВНИИР-Прогрес в Чебоксари. Компанията стои и зад балистичните ракети FP-7 и FP-9. Самият Щилерман доста често показва изстрелвания: на 12 февруари той разкри удари на „Фламинго“ по цели в Русия, а на 27 февруари – първото видео на балистична ракета FP-7, завършващо с латинското мото „Quis nisi nos“ („Кой, ако не ние“). Новото на 20 юли е отказът му да назове оръжието – и тази празнина веднага бе запълнена: според „24 Канал“ под поста се трупаха предположения дали кадрите не показват по-мощната FP-9.

Зад догадките стои документирано развитие. В интервю за LIGA.net от 8 юли Щилерман разкри графика на балистичната програма: остава едно последно изпитание на двигателя, последвано от летателни тестове и изстрелвания по руска територия. „Мисля, че наесен вече ще изпитваме нашите ракети върху Русия“, заяви той. Попитан за целите, отговори: „Първо, това е Москва, защитени военни предприятия. Практически съм 100% сигурен, че няма да могат да ги прехващат както трябва.“

FP-9, с деклариран обсег около 850 км, е предназначена за цели дълбоко на руска територия. Още на 1 юли Министерството на отбраната на Руската федерация оповести прехващането на „далекобойна оперативно-тактическа ракета“, без технически детайли, Наблюдатели тогава допуснаха, че става дума за първо бойно приложение на украинска балистична ракета. Киев запази мълчание по теата. На 14 юли, в деня на рокади в правителството, Украйна проведе успешен тест на балистична ракета от неразкрит тип. Според изявление на Михайло Федоров, министър на отбраната в оттеглящия се кабинет, неговият екип преработил из основи техническите изисквания, повишил е чувствително точността и е намалил цената с 30%. Според изданието „Милитарний“ описанието трудно пасва на FP-7 и FP-9 – по-вероятен кандидат е оперативно-тактическият ракетен комплекс „Сапсан“, който се намира в серийно производство от 2025 г.

Зеленски говори за балистичните ракети все по-често, макар и премерено. В средата на юли той заяви, че украинската програма дава „добри резултати“, за които Киев засега мълчи, а изпитанията продължават. Ден преди атаката срещу Москва – след един от най-тежките руски балистични обстрели на Киев от началото на войната – президентът обърна логиката срещу противника: „Русия залага на балистичните ракети и именно заради тях Путин все още вярва в своята война.“

Отвъд самото видео, траекторията на програмата е ясна: само за три седмици се натрупаха официално съобщение от руските власти за прехваната ракета, публично обявен график с назована първа цел, успешен тест на неразкрит тип оръжие и президентско изявление, обвързващо руската балистика с волята на Путин да продължава агресията. Засега натискът срещу руската столица се поема от дроновете – стотици апарати всяка нощ, които насищат ПВО и стигат до складове и петролни бази, разположени на под 50 км от Кремъл. Балистичният елемент обаче променя фундаментално задачата на руската ПВО: както отбелязва Bloomberg, такава траектория съкращава времето за реакция и рязко усложнява прехващането. Дали преходът ще бъде проведен, ще стане ясно през следващите седмици. И докато Москва продължава да използва балистични ракети като инструмент за сплашване на Киев, развоят на събитията подсказва, че този обстрел неминуемо ще се върне обратно при своя източник. Днес украинските способности се превръщат в бумеранг, който с всеки изминал ден лети все по-уверено обратно към онези, които се опитаха да прекършат украинската воля с ракети.

Една снимка е по-силна от хиляди думи.

🇷🇺🔥 Тънка струя вода срещу стена от черен дим, която сякаш поглъща небето. Този кадър, заснет по-рано днес в Подмосковието, нагледно илюстрира руското безсилие пред поредния украински дронов удар. Складът е в пламъци, а хеликоптерът, увиснал пред огромния тъмен облак, изглежда като капка в морето.

Пожарът в логистичния център на Wildberries е поредното напомняне, че фронтът отдавна не свършва на границата. Дроновете достигат артериите на логистиката дълбоко в тила – там, където се трупат гориво, боеприпаси и резервни части. Привидното спокойствие изчезва в километрични стълбове дим, а едно-единствено попадение е достатъчно, за да изпепели ресурси, събирани с месеци.

Водата от хеликоптера се изпарява, преди дори да е докоснала огъня. Това не е просто физично явление, а сурова метафора: уикендната идилия край руската столица беше заменена от лицето на войната – същото, срещу което украинците се изправят ежедневно вече пета година.

Украински дронове удариха петролно депо край Москва, пламна и склад на Wildberries

🇺🇦🔥🇷🇺 Масирана атака с украински далекобойни дронове порази Московска област през изминалата нощ, като огънят обхвана петролно депо, разположено източно от руската столица. Черен дим се издига над съоръжение в град Ногинск – на около 50 км източно от Кремъл, сочат кадри, заснети от местни жители и разпространени в руски канали в Telegram. Към сутринта пламна и складова база на руския онлайн търговец Wildberries, разположена няколко километра на юг, в град Електростал.

С оглед на атаката срещу столичния регион кметът на Москва Сергей Собянин заяви, че над 370 украински дрона са били насочени към Московска област и 64 от тях са свалени „на подстъпите“ към столицата.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов също потвърди, че регионът е бил атакуван с дронове рано сутринта днес. Независимото руско издание ASTRA публикува кадри, показващи голям пожар и гъст черен дим, издигащ се от района след удара, докато множество видеа, споделени в социалните мрежи, изглежда показваха експлозии в обекта.

По предварителни данни атакуваната петролна база разполага с 24 резервоара за съхранение на гориво с общ капацитет от 11 500 кубични метра. Обектът се използва за съхранение, прехвърляне и дистрибуция на бензин, дизелово гориво и керосин, като обслужва доставчици и търговци на горива в цялата област.

Ударът беше нанесен въпреки факта, че Русия поддържа най-гъстата си мрежа за противовъздушна отбрана около Москва, която включва системи за ПВО с малък обсег „Панцир-С1“ и 9К330 „Тор“, батареи С-400 и мобилни огневи групи, разположени за борба с украинските дронове и крилати ракети.

Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че ударите са били насочени срещу „два значими логистични обекта“ в Московска и Тамбовска област, разположени на повече от 500 и близо 700 км от фронтовата линия.

Последната атака е част от серия украински удари с далекобойни дронове срещу горивна инфраструктура в Московска област. На 16 и 18 юни украински безпилотни апарати поразиха петролната рафинерия в район Капотня. По-рано този месец украински дронове достигнаха и Омската рафинерия на „Газпром нефт“, която е най-голямата петролна рафинерия в Руската федерация, разположена на 2500 км от украинската граница.

Нова масирана дронова вълна удари руския тил – около 410 апарата по руски данни

🇺🇦✈️🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна изстреляха нова масирана вълна от ударни дронове към руския дълбок тил през нощта срещу вторник, което бележи поредния и един от най-интензивните епизоди в 40-дневната кампания, с която Киев методично пренесе войната към Москва и нейните индустриални центрове.

Местни мониторинг канали съобщиха за около 410 безпилотни апарата, насочени към европейската част на страната. Украинската страна, вярна на практиката си да не коментира удари по руска територия, не обяви нито брой, нито конкретни цели. Отбелязаните данни са условни: предполагаемият брой дронове и техните маршрути в руското въздушно пространство идват от възстановки на OSINT наблюдатели, които стъпват на обявените въздушни тревоги по места. Именно затова картите на приблизителните траектории са по-скоро моментна снимка на паниката, отколкото прецизен отчет за резултатите. Последиците тепърва предстои да бъдат уточнени.

Само денонощие по-рано, през нощта на неделя срещу понеделник Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 342 прехванати дрона от самолетен тип в рамките на 12 часа. Атаките бяха насочени към 11 региона – Волгоградска, Брянска, Курска, Ростовска, Рязанска, Тулска и Московска област, Краснодарски край, Република Адигея, окупирания Крим и акваториите на Азовско и Черно море. В село Пионерский на 40 км западно от Москва дрон се вряза в жилищни къщи и подпали пет от тях. Според изявление на местния губернатор Андрей Воробьов са загинали трима души, а други трима са ранени, като над самата Московска област са били свалени 81 дрона. В Солнечногорск двама души пострадаха при попадение в жилищен блок, докато в Белгородска област загина жена. Според украинския мониторинг канал Exilenova+ значителна част от щетите всъщност са причинени от падащи отломки при работата на руската ПВО. Руското клише „паднаха отломки“ обаче отдавна не изключва директни попадения – сателитните снимки нееднократно са доказвали обратното, така че тези твърдения не бива да се приемат за чиста монета.

Ударите отново взеха на прицел енергийната и петролната инфраструктура – сърцевината на украинската стратегия, че приходите от тях финансират военната машина на Кремъл. В село Вязники, Старополски край пламна петролна база до жп гарата. Това е вторият подобен обект в селото, поразен в рамките на седмица. Предишният пожар беше свързан от местния губернатор и изданието Astra с депо на „Роснефт-Ставрополь“. В Краснодарски край избухна пожар в промишлено съоръжение в Темрюкски район, а сателитната система за засичане на пожари на НАСА (FIRMS) регистрира сериозни топлинни аномалии в района на Порт Кавказ – ключов логистичен възел, който свързва континентална Русия с окупирания Крим. Напрежението достигна и столицата, където и четирите московски летища („Внуково“, „Шереметиево“, „Домодедово“ и „Жуковски“) въведоха временни ограничения на полетите.

Паралелно с това беше развито и морското измерение на кампанията. Командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди съобщи, че само в неделя са поразени 14 руски кораба (от които 10 танкера и 4 ферибота), а за последната седмица общият им брой е достигнал 90. Един от танкерите беше атакуван на входа на Азово-Черноморския канал. По думите на местния губернатор Юрий Слюсар той е бил празен и не е имало риск от екологичен разлив. Тези атаки са част от координирани украински усилия за пресушаване на горивния поток към руската армия и изолиране на полуострова – натиск, който вече принуди кримските власти да обявят извънредно положение заради недостиг на гориво.

Наблюдаваната ескалация не е поредица от случайни инциденти, а стратегия, която беше ясно декларирана от президента Володимир Зеленски на 26 юни, когато той обяви 40-дневна операция от далекобойни удари срещу Крим, Москва и руския тил като цяло. Целта е очевидна, а именно да се принуди Кремъл да прекрати войната. „Когато не сто, а хиляда дрона започнат да достигат Москва и когато той сам го усети и види, ще го посъветват да се премести някъде отвъд Урал“, заяви наскоро Зеленски. С това той открито обвърза тези удари с оказването на натиск върху президента Владимир Путин и руския политически елит, концентриран в Москва и Санкт Петербург. През първата половина на юли темпото на ударите вече бележи рекорди: през нощта срещу 7 юли Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за над 450 свалени дрона – най-масираната въздушна атака от близо две години, а ден по-рано, на 6 юли, украински дронове изминаха близо 3000 км, за да достигнат за първи път най-голямата руска рафинерия в Омск.

Дали вълната от тази нощ ще се впише в тази възходяща крива, предстои да разберем, когато през деня се появи по-ясна картина на пораженията в руските региони. Засега обаче едно е сигурно: интензивността на украинската далекобойна кампания не отслабва, а московското небе – с редуващите се затворени летища, горящи петролни бази и жертви в предградията – все по-често осъмва в режим на тревога, превръщайки извънредното положение в ежедневие.

Дронове над Москва, „Фламинго“ над Чувашия – тревоги чак до Предуралието.

🇺🇦🦩🇷🇺 Ракетна тревога заради украински крилати ракети „Фламинго“ беше обявена през изминалата нощ в три руски републики – Чувашия, Татарстан и Удмуртия – докато над Москва противовъздушната отбрана сваляше десетки дронове. За няколко часа войната отново припари до Поволжието и подстъпите към Урал – райони, които през първите три години на пълномащабната инвазия бяха останали извън всяка карта на заплахата. По данни на украински и руски мониторинг канали ракетите се движели към град Чебоксари – столицата на Чувашия и дом на завод, който Киев вече три пъти избра за своя мишена тази година.

Кметът на Москва Сергей Собянин отчиташе свалянията почти час по час. От 22:45 нататък, в серия публикации на своя канал, той съобщи за около 20 обезвредени дрона на подстъпите към столицата – число, което полунощ надхвърли 25 и продължаваше да расте. Всяко съобщение следваше един и същ сценарий: паднали отломки без пострадали и аварийни екипи, изпратени по местата на падането. Отчетът обаче идва от руските власти и както обикновено включва само свалените въздушни заплахи, но не и успешните удари – руското военно ведомство традиционно оповестява собствен, отделен сбор чак на сутринта, така че действителните мащаби на вълната са по-големи от официалната сметка.

На изток картината се разгръщаше по вече познат сценарий. Украинският мониторингов канал exilenova_plus първи съобщи за прелитане на крилати ракети над Чувашия; руският канал „Радар над Русия“ ги проследи към Чебоксари и препредаде обявената ракетна опасност в съседните Татарстан и Удмуртия – за Казан, Набережни Челни, Ижевск и района на Воткинск. Разгъването на тревогите в трите републики издаваше несигурност накъде точно е насочен ударът – към Чебоксари в Чувашия или още по-навътре към Воткинск в Удмуртия, който отдавна е мишена на украинските дронове. В мрежата изтекоха кадри, приписвани на същите канали, на които се вижда нисколетяща крилата ракета. Ракетна тревога означава проследена или предполагаема заплаха, не непременно попадение – разстоянието между обявената опасност и реалният резултат тепърва ще бъдат уточнявани.

„Фламинго“ е оръжието, което прави подобна дълбочина изобщо възможна. Украинската крилата ракета FP-5 на компанията Fire Point, представена през август 2025 г. и оттогава въведена в серийно производство, носи обявен обсег до около 3000 км и бойна глава от около 1150 кг – над тон взрив, съизмерим с товара на тежка авиационна бомба, доставен на цел, отдалечена колкото Чебоксари от украинската граница. От първото ѝ призната употреба в началото на 2026 г. ракетата премина от единичен показен удар към повтаряем оперативен инструмент, който Киев определя като „далекобойни санкции“ срещу руската военна промишленост. Серийното производство на Fire Point и сгъстяващият се ритъм на ударите подсказват, че Киев се готви да поддържа този натиск, а не само да го демонстрира. Всяка нова ракета от поточната линия свива още малко картата на онова, което руският тил може да счита за недосегаемо – колкото и безполезен да се оказа този термин в последните месеци.

С обсег на поразяване, който нито американската балистика ATACMS, нито британските крилати ракети Storm Shadow имат, „Фламинго“ освобождава украинската страна от двойното ограничение на западните доставки – недостатъчния обхват и политическото вето върху ударите навътре в Русия. За пръв път от началото на войната украинското командване държи в собствени ръце оръжие, способно да достигне сърцето на руската военна промишленост, без да чака разрешение от Вашингтон или Лондон. Именно това превръща всеки удар от демонстрация на технология в инструмент на самостоятелна стратегия.

През първите три години на войната руската дълбочина беше убежище: заводите по Волга и Урал произвеждаха оръжието за фронта на хиляди километри от всякаква заплаха, а сирените за въздушна тревога бяха белег на живота в Белгород или Курск, не в Казан или Ижевск. „Фламинго“ просто заличи тази граница. Според оценка на украински военни експерти близо половината руски региони вече попадат в обсега на ракетата – и географията на тревогите го потвърждава всяка следваща нощ. През февруари Русия обяви ракетна опасност едновременно в 13 региона за първи път от началото на войната през февруари 2022 г.; на 5 май обхватът стигна над 2000 км и за първи път сирените за тревога прозвучаха чак в Ханти-Мансийския автономен окръг. Градове, които доскоро гледаха на войната като далечен телевизионен сюжет – Казан, Ижевск, Самара, Перм – вече затварят летища, спират градския транспорт и извеждат учениците от учебните заведения под воя на сирени. Събитията от тази нощ от Чувашия до Предуралието е поредния епизод от този процес: свиване на простора, в който руският тил се чувства недосегаем.

Цената не се измерва само в разрушени цехове. Всяка обявена тревога спира живота на градове, захранващи руската военна икономика: през май и юни за една нощ бяха затваряни по 15 и повече летища, сред тях в Казан, Самара, Уфа, Нижни Новгород и Перм, а въздушният трафик се разбъркваше на хиляди километри от фронта. В Перм, Удмуртия и самата Чувашия местните власти започнаха да набират доброволчески мобилни огневи групи, натоварени да свалят ниско летящи дронове – мълчаливо признание, че редовната ПВО не се справя по толкова широк периметър. Заплахата, която доскоро беше телевизионна абстракция за Поволжието, вече е ежеседмичен ред: сирена, затворено летище, отменен полет, будна нощ.

Нощта се вписва в темп на почти ежедневен обмен на далекобойни удари. Дни по-рано, в нощта срещу 2 юли, масирана руска атака с дронове и ракети уби най-малко 21 души в Киев – Москва я представи като отговор на украинските удари по своята петролна инфраструктура. Само през юни столицата преживя най-масираните атаки с дронове от началото на войната, с пожар в московска петролна рафинерия и рекорден брой свалени дронове за една нощ. Ударите по рафинериите, заводите за компоненти и оръжейните арсенали в дълбочина се превърнаха в отделна линия на войната, която тече успоредно на боевете по фронтовата линия за Костянтинивка и Купянск – в която Украйна все по-често отвръща не по фронтовата линия, а на хиляда и повече километра зад нея.

Начинът, по който идват ударите, обяснява как оръжие с деклариран обсег 3000 км стига до целта си над една от най-плътно защитените територии в света. Дроновете и крилатите ракети не летят разделено по случайност – те са части от един замисъл, който руските наблюдатели нарекоха „изсушаване“ на противовъздушната отбрана. Рояк сравнително евтини ударни безпилотни апарати идва от няколко посоки и принуждава ПВО да се разкрие и да изразходва скъпи зенитни ракети по евтини цели; докато разчетите гонят безпилотните самолети над Москва, крилатата ракета следва маршрута си ниско над земята и се провира към същинската цел дълбоко в тила. Точно този модел – рояк дронове като чук, единична крилата ракета като острие – Киев отработва от месеци над руски петролни рафинерии и над заводите по Волга.

Русия е изправена пред задача без чисто решение. За да покрие хилядите километри тил, тя трябва да разреди същите комплекси С-400, Панцир и Бук, които са нужни на фронта и над критичните обекти; колкото по-широк е периметърът, толкова по-тънка става защитата над всяка отделна точка. Точно този недостиг използва тактиката „изсушаване“ – не за да пробие плътна отбрана, а за да я застави да се разкрие и да изразходва своя запас там, където е най-гъста, над Москва, оставяйки пролука другаде.

Изборът на цел не е случаен. В Чебоксари работи заводът „ВНИИР-Прогрес“, който произвежда модули „Комета“ – антени, устойчиви на електронно заглушаване, които позволяват на „Шахедите“, крилатите „Калибър“, ракетите „Искандер-М“ и планиращите авиобомби да държат курс дори когато украинската апаратура за заглушаване се опитва да ги заслепи. Без такъв модул дронът се превръща в оръжие, което поразява район, а не обект. Именно това е причината заводът да е трайна цел: на 5 май комбинирана вълна от камикадзе дронове и крилата ракета порази „ВНИИР-Прогрес“, уби 3-ма души и рани 47, а на 10 юни Володимир Зеленски лично потвърди повторен удар с „Фламинго“ по същия завод, документиран по-късно от сателитни снимки. Ако прелитанията през тази нощ са се материализирали в удар, той би бил третият по същата точка за под два месеца – епизод от широка кампания, започнала през февруари с ракетния завод във Воткинск, Удмуртия, производител на балистичните „Искандер“, „Ярс“ и морските „Булава“; там сателитни снимки показаха пробойна от порядъка на 30×24 метра на покрива на един от цеховете.

Каква е точната цена на нощния удар – колко ракети полетяха, колко бяха прехванати и дали „Фламинго“ отново стигна до цеховете в Чебоксари – ще се изясни едва през следващите дни, когато се появят сателитни снимки и местните власти дозират признанията си. Засега бяха отчетени десетки дронове над Москва, а три републики в Поволжието и Урал прекараха нощта под ракетна тревога. Посоката обаче не зависи от изхода на тази конкретна нощ. Украинската програма за „далекобойни санкции“ вече премина от демонстрация към рутина, а всяка нова сирена над Казан или Ижевск праща едно и също съобщение: дълбокият тил, някога считан за сигурен, отдавна не е такъв.

Анализ: Касянов – мнозинството около Путин желае край на войната

🇷🇺🕊️🇺🇦 По-голямата част от обкръжението на руския президент Владимир Путин се срамува от ударите на украинските дронове по Москва и Санкт Петербург и всъщност се надява войната да свърши възможно най-скоро. Това заяви Михаил Касянов, бивш премиер на Руската федерация в първия мандат на Путин като президент, в интервю за украинския журналист Дмитрий Гордон.

Той смята, че приближените на Кремъл „не са искали началото на тази война и са били потресени от решението на Путин“, а оттогава насам те просто оцеляват, работят за президента, защото не могат да се измъкнат от това, но вярват, че краят е близо. „За тях, разбира се, е позор това, което се случва. Перчим се, че сме втората армия на света и че тръгваме срещу Европа, а всъщност най-важният ни град се оказва незащитен. Резиденциите на Путин са защитени, а градът – не. Това несъмнено създава силно напрежение.“

Тежестта на тези оценки идва не само от съдържанието им, но и от личността на говорителя. Касянов познава средата отвътре, макар и отпреди повече от две десетилетия. Той е начело на руското правителство между май 2000 и февруари 2004 г., в периода, когато властовият кръг около Путин тепърва се оформя. Освободен е малко преди президентските избори през 2004 г., след което преминава в опозиция и оглавява ПАРНАС. От 2022 г. живее в изгнание, а през ноември 2023 г. е обявен за „чуждестранен агент“ от министерство на правосъдието.

През октомври 2025 г. срещу него е образувано наказателно дело за „насилствено завземане на властта“ и „участие в терористична организация“ – ход, който показва колко чувствителен остава Кремъл към неговите позиции. Макар да е опозиционна фигура с ясно изразена антипутинска позиция, той има пряк исторически опит с хората, за които говори, което прави наблюденията му трудни за игнориране, макар и неизбежно пристрастни.

Фактическата основа, на която стъпва, също има своите паралели в събитията на терен. През последния месец Украйна засили ударите дълбоко в руския тил с безпрецедентна интензивност. На 3 юни далекобойни дронове изминаха над 1000 км и поразиха петролен терминал в Санкт Петербург само часове преди старта на Международния икономически форум. Същата нощ е ударена и корветата „Бойкий“ от Балтийския флот, намираща се в базата в Кронщат. В средата на юни последваха нови удари по Московската рафинерия на Газпром – едно от ключовите нефтопреработвателни съоръжения в страната. На 26 юни Киев извърши една от най-мащабните си атаки, а на 30 юни и 1 юли за втори път бе поразен център за сателитни комуникации в Дубна край Москва.

Според руски данни и интензивността на сваляните дронове расте – от около 14 000 през май до над 17 000 през юни. Това означава не само продължаваща, но и ескалираща способност за проникване към столичния регион.

Фактът, че Русия отговаря с масирани удари по Киев, при които загиват десетки хора, не противоречи на тази картина. Тук става дума за различни равнища на натиск – външна военна ескалация срещу Украйна и вътрешно напрежение в руския елит, което не се разсейва от ответни действия.

В този контекст аргументът на Касянов се фокусира не толкова върху материалните щети, колкото върху символния ефект: ударите по Москва и Санкт Петербург разклащат усещането за недосегаемост, върху което почива политическата легитимност на режима. Когато войната достига столицата, тя вече не е абстрактен фронт, а реалност в центъра на властта.

Дори образът за „незащитената столица“ е по-скоро политическа метафора, отколкото буквално твърдение – Москва е сред най-силно защитените с ПВО градове в света. Но символният контраст, който Касянов подчерта – добре защитени резиденции срещу по-уязвим градски център – има ясно политическо внушение за приоритета на властта.

Подобни наблюдения се срещат и в други анализи. Според репортаж на BBC в руското публично пространство се засилват разговорите за възможен край на войната, включително от страна на експерти като политолога Василий Кашин, който признава, че пълното постигане на военните цели срещу Украйна би изисквало окупация в мащаб, който Русия трудно би могла да осъществи. Коментаторът Александър Носович описва експертната среда като разделена между поддръжници на войната и гласове, които се опасяват от дълъг, изтощителен конфликт.

Когато вътрешни източници и външни наблюдения сочат сходни тенденции, изводите за нарастващо напрежение в елита стават по-убедителни. Това, че подобни мнения често биват изтласквани от публичното пространство, не ги опровергава, а по-скоро подсказва чувствителността на темата за властта.

В същото време Касянов от години прогнозира възможен „край на режима на Путин“, без тези очаквания да се материализират в конкретни срокове. Това поставя под съмнение точността на неговите времеви оценки, но не непременно и посоката на анализа му: още от началото на войната той твърди, че тя ще се превърне в стратегически капан за Кремъл.

Дали ударите по руската столица действително ускоряват процес на вътрешно разколебаване в елита остава открит въпрос. По-вероятно е да става дума за нарастващ натиск и натрупващо се недоволство, отколкото за непосредствен политически обрат. Видими признаци като разцепления на високо ниво, отказ от подкрепа на войната или действия в силовите структури засега липсват, което говори не толкова за стабилност, колкото за страх от последствията при открито несъгласие.

В този смисъл посоката на процеса изглежда по-ясна от неговото темпо: войната вече достига дълбоко в руския тил, а политическите ефекти от това тепърва ще се натрупват.

Необичаен прехват над Московска област подхранва версията за украински балистичен тест

🇺🇦🚀🇷🇺 Системите за противоракетна отбрана на Москва се задействаха на височина, необичайна за крилата ракета или дрон, по време на въздушната тревога над руската столица във вторник, 30 юни. В същото време на земята след прехвата остана голям кратер – комбинация от признаци, която за часове разпали дискусии в руските и украинските OSINT общности около хипотеза, непотвърдена от нито една от двете страни: че Украйна може да е направила първия си опит да изпрати тежка балистична ракета към Москва.

Наблюдението, което постави началото на дебата, идва от популярния руски военен Telegram канал „Военный Осведомитель“, следен широко заради устойчивата си близост до източници в руската армия. В публикация от 30 юни авторът описа случилото се с предпазливост, необичайна дори за собствените му стандарти:

„По време на ракетната тревога в Московска област беше отчетена работа на системите за противовъздушна отбрана С-300/400 на голяма височина, нехарактерна за полета на дрон или крилата ракета, и голям кратер на земята от прехванатия обект“, написа той. „Не е изключено това да е прехват на украинска балистична ракета, но засега информацията за еднозначни изводи е малко – само косвени признаци.“

Когато руски военен канал публично допуска, че украинска балистична ракета е достигнала въздушното пространство над Московска област, това е сериозно отклонение от установената практика: местните власти последователно отричат, че украински ударен потенциал изобщо достига този район.

Украинският канал Exilenova+ също засегна темата в публикация в Telegram. „Мястото на падане на една от ракетите в Московска област. Свалена или недолетяла – трудно е да се каже, но бойната глава е мощна за такова разстояние“, гласи постът от същия ден. Добавката „за такова разстояние“ описва обект, изминал далеч повече път, отколкото украинска крилата ракета или далекобоен ударен дрон обикновено успяват да преодолеят под руския противовъздушен щит – профил, съвместим с балистична траектория, която стартира от украинска територия и изминава няколкостотин километра до руската столица.

Мястото на удара беше геолокирано от украинската група CyberBoroshno, която публикува точни координати на кратера от видеото – той се намира край село Юдановка в Московска област, по коридора на Варшавско шосе в югозападния подстъп към Москва. Юдановка лежи на разстояние от украинската граница, реалистично за балистична ракета с обсег от порядъка на 800 км и нагоре, но трудно постижимо за крилата ракета или дрон по същия маршрут – при обичайни условия руската противовъздушна отбрана ги сваля, преди да проникнат толкова навътре в ешелонираната защита около столицата. Какво точно се е случило с ракетата и дали е била свалена или е паднала преди целта – от CyberBoroshno признаха, че без допълнителни данни не може да се определи.

Инцидентът се разигра по време на масирана атака с украински дронове: Министерството на отбраната на Русия съобщи за 50 прехванати дрона над Московска област, а летищата Домодедово и Жуковски временно спряха работа. Тревогата, в която се появи необичайният височинен прехват, не беше изолиран случай, а част от нощ, през която столичната противовъздушна отбрана обработваше десетки цели.

Ден по-късно се появи и първото официално парче от пъзела. В сводката си от 1 юли руското Министерство на отбраната обяви, че за денонощието силите за ПВО са свалили „далекобойна оперативно-тактическа ракета“, наред със седем управляеми авиобомби и 602 дрона. Сводката не посочи къде е станал прехватът, не употреби думата „балистична“ и не направи връзка с кратера край Юдановка. Формулировката на видовете въздушни заплахи обаче този път се откроява: в обичайния репертоар на ведомството украинските заплахи са дронове, крилати ракети, реактивни снаряди HIMARS и управляеми бомби, а „оперативно-тактическа ракета“ е категорията, с която руската военна номенклатура описва своите балистични системи от класа на „Точка-У“ и „Искандер“. Bloomberg посочи изявлението като индиректен сигнал от Москва, че Украйна може за първи път да е прибегнала до балистично оръжие с обсег до столичния регион.

Украинската програма за балистични ракети не е нова. Оперативно-тактическият ракетен комплекс „Сапсан“ – държавна разработка с деклариран обсег около 500 км – премина първото си бойно изпитание още през юни 2025 г. на 300 км дистанция, а през декември 2025 г. президентът Володимир Зеленски потвърди, че системата вече се използва в бой и е в серийно производство. Обсегът на ракетата обаче кара експертите да гледат в друга посока: полетното разстояние от реалистични пускови райони в украинския тил до югозападните подстъпи на Москва надхвърля публично обявените възможности на „Сапсан“. Комбинацията от височинен прехват, голям кратер и дълбочина на проникване насочи оценките към единствената публично известна украинска балистична система с деклариран обсег от този порядък – FP-9, тежката балистична ракета на частната компания Fire Point.

Тук хипотезата се опира на разписание, обявено преди броени дни от главния конструктор и съосновател на Fire Point Денис Щилерман, който даде рядко интервю пред камера в едно от производствените халета на компанията, публикувано в украинския YouTube канал Pressing. „Имаме всичко за FP-9, която може да стигне до Москва освен двигателя. Ще изпитаме двигателя този месец и очакваме скоро да извършим тестов полет. Щом тестов полет покаже, че всичко работи както трябва, следващият полет трябва да бъде изстрелян към Москва.“ Наземните изпитания на двигателя с твърдо гориво са се провеждали към момента на записване на видеото; ако валидацията е приключила през юни по обявения график, 30 юни попада точно в прозореца, който Щилерман сам очерта. Специализиран цех за смесване и леене на твърдо гориво – индустриална способност, която Украйна дотогава не притежаваше – по негови думи е завършен след повече от година строителство и експерименти.

Публикуваните данни за FP-9 описват оръжие от категория, с каквато Украйна досега не е разполагала. Според Fire Point ракетата е дълга 9,5 метра при диаметър 1,1 метра – осезаемо по-голяма от руската „Искандер-М“ с нейните 7,2 метра дължина и 0,95 метра диаметър, смятана за едно от най-опасните оръжия сред балистичните ракети с малък обсег. Обявеният обсег от 855 км поставя Москва удобно в досегаемост от украинска територия, а декларираната бойна глава от 800 кг, доставяна със скорост над 2200 метра в секунда – около седем пъти скоростта на звука – би обяснила и големия кратер, и височинния профил на прехвата: срещу балистични цели С-400 работи на височини и срещу скорости, далеч надхвърлящи тези на крилати ракети и дронове. Специализирани издания, позоваващи се на данни около програмата, поставят цената на изделието малко над 500 хиляди долара за брой.

За Fire Point това би бил трети пробив в дълбочинната война за по-малко от две години. Компанията – основана след пълномащабното нахлуване от екип без военно минало, дошъл от строителството, геймдизайна и архитектурата – вече произвежда два от основните инструменти на украинската кампания срещу руския тил: далекобойния ударен дрон FP-1 с обсег до 2700 км, използван според данни на Janes в почти ежедневни удари, и крилатата ракета FP-5 „Фламинго“ с обявени 3000 км обсег и бойна глава от 1150 кг. През 2026 г. „Фламинго“ премина от любопитна новост в системен инструмент: на 20 февруари Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна обяви удар по машиностроителния завод във Воткинск, който произвежда „Искандер“, на 1400 км от границите; през март ракетите достигнаха завода за взривни вещества „Промсинтез“ в Чапаевск, а през май и юни – два пъти военни производствени мощности в Чебоксари, включително завода ВНИИР „Прогрес“, чието поразяване Зеленски потвърди лично в официално изявление. Fire Point твърди, че към март произвежда по три „Фламинго“ на ден. Балистичната FP-9 е следващото стъпало в същата логика: от дрона през крилатата ракета към оръжие, срещу което прехватът е най-скъп, а прозорецът за реакция – най-къс.

Намерението на Украйна не е новина – то е декларирано пред камера от човека, който строи ракетата, с цел, назована по име. Новината би била способността: пренасянето на изпитанията от полигона в реални бойни условия, срещу най-плътно защитеното въздушно пространство в Руската федерация, точно в месеца, когато водещият балистичен разработчик на страната обяви, че ще направи именно това. Косвените признаци – височинният профил на прехвата, кратерът, дълбочината на проникване и изборът на категория в руската сводка – правят балистичното обяснение вероятно. Идентификацията на конкретната система е по-несигурна: FP-9 е водещият кандидат по обсег и график, но без отломки, визуална идентификация или поне признание от някоя от страните тя остава обосновано предположение, а не установен факт. Алтернативите също имат своите следи: големият кратер може да е дело и на паднала руска ракета-прехващач – зенитните ракети също могат да се върнат на земята, но това обяснение не покрива нито височинния профил на ангажимента, нито избора на руското ведомство да опише свалената цел като далекобойна оперативно-тактическа ракета; а версията за крилата ракета и далекобоен ударен дрон си противоречи едновременно с профила на прехват и с преценката на наблюдателите за мощността на бойната глава.

Разходната сметка тук тежи различно от всяка досегашна украинска система: балистична цел със скорост от порядъка на Мах 7 свива времето за реакция до минути и ангажира най-скъпия слой на руския ПРО/ПВО щит, а самата FP-9, при обявена цена малко над половин милион долара, оставя размяната в полза на атакуващия. Прецедентът на самата компания подсказва темпото, с което заявената способност може да стане серийна: от първите публични данни за „Фламинго“ до системните удари по руския военно-промишлен комплекс вече изминаха месеци, не години. При запазване на тази траектория по-вероятният сценарий е 30 юни да се окаже не изолиран епизод, а началото на изпитателна серия, в която всяка следваща тревога над Московска област ще се чете през същия въпрос.

Украйна е на крачка от тест на балистична ракета FP-9 с обсег до Москва и Санкт Петербург.

🇺🇦🚀 Украйна е на прага на първия тестов пуск на собствена балистична ракета с голям обсег, способна да порази Москва. Това съобщи основателят на компанията производител в рядко интервю за украинския YouTube канал Pressing, заснето в едно от производствените съоръжения на фирмата.

Денис Щилерман, главен конструктор и съосновател на Fire Point, заяви, че балистичната ракета FP-9 вече е преминала през всички основни етапи на разработка с изключение на двигателя с твърдо гориво, който по време на снимките е преминавал наземни тестове. Той добави, че първият изпитателен полет към цел в Москва може да последва скоро след успешната валидация на двигателя.

„Имаме всичко за FP-9, която може да достигне Москва, освен двигателя“, каза Щилерман пред Pressing. „Ще тестваме двигателя този месец и очакваме скоро да започнем изпитателните полети. Щом тестовият полет покаже, че всичко работи правилно, следващият трябва да бъде изстрелян към Москва.“

Fire Point – отбранителен стартъп със седалище в Киев, основан през 2022 г. от група инженери, архитекти и дизайнери на игри без предишен опит във военната индустрия – се превърна в една от популярите компании в украинския отбранителен сектор по време на войната. По данни на Генералния щаб на Украйна тя произвежда над половината от украинските далекобойни дронове и вече внедри FP-5 Flamingo – крилата ракета с наземно базиране, до 1150 кг бойна глава и 3000 км обсег.

FP-9 обаче представлява съвсем различно оръжие: балистична ракета с малък обсег, проектирана да достига цели на разстояние от 855 км за по-малко от 3 минути полет. Тя доставя 800 кг бойна глава със скорост Мах 7 (над 2200 м/с), с кръгово вероятно отклонение от 20 метра. Ракетата е с дължина 9,5 м и диаметър 1,1 м, което я прави по-голяма от руската балистична ракета „Искандер-М“, която е дълга 7,2 м има диаметър 0,95 м.

Значението на този обсег е съвсем пряко: Москва се намира на около 800 км от североизточната граница на Украйна, което я поставя в рамките на обявения работен обхват на FP-9. Щилерман заяви пред Pressing, че Санкт Петебург, родното място на президента Владимир Путин, също попада в този обсег. Той описа Русия като моноцентрична държава, в която инфраструктурата на военната промишленост, командните центрове и политическата власт са концентрирани в малка географска област. Това прави балистичните ракети с голям обсег категорично различен стратегически инструмент в сравнение с крилати ракети и дронове.

Балистична ракета, движеща се със скорост Мах 7, съкращава времето за реакция на системите за ПВО така, както една крилата ракета с дозвукова или ниска свръхзвукова скорост не може. Процентът на прехващане на такава скорост поставя изключително високи изисквания дори към съвременни системи като С-400 „Триумф“ и по-новите С-500 „Прометей“, нито една от които не е показала надеждна ефективност при прехващане на модерни балистични ракети в реални бойни условия.

В интервюто Щилерман засегна пряко и икономическата страна на балистичните ракети. Неговите аргументи оспорват всеобщото схващане, че балистичните ракети по презумпция са по-рентабилни от крилатите ракети при удари на големи разстояния. Той посочи, че балистична ракета с обсег 300 км и бойна глава от 200 кг би струвала около 600 000 долара на пуск, докато същата 200 кг бойна глава може да бъде доставена на 380 км от модифициран дрон FP-2 за близо 40 000 долара. Това превръща балистичните ракети с малък обсег в икономически нелогични, освен ако скоростта не е критично оперативно изискване. При обсега на FP-9 от 855 км обаче аритметиката се променя: нито една крилата ракета в настоящия арсенал на Украйна не може да измине това разстояние и да оцелее срещу ешелонираната ПВО около Москва. Това прави балистичната траектория единствения жизнеспособен механизъм за доставка до цели в този обхват.

Програмата FP-9 е част от широка пътна карта за балистични ракети, която Fire Point разработва паралелно. FP-7 – балистична ракета с по-малък обсег, базирана на корпуса на зенитната ракета от съветската епоха 48Н6, използвана в С-400 – завърши първия си тестов управляем полет през февруари, когато Щилерман потвърди за изстрелването в социалните мрежи. Според техническите данни, публикувани от „Милитарний“, FP-7 има до 200 км обсег, 150 кг бойна глава, 1500 м/с максимална скорост и 14 метра кръгово вероятно отклонение. Това я прави аналогична на американската система ATACMS, но на наполовина по-ниска цена, според твърденията на самите Fire Point.

FP-9 извежда тази логика на качествено различно ниво, с бойна глава, която е над 5 пъти по-тежка, и 4 пъти по-голям обсег на поразяване. Кодификацията от Министерството на отбраната на Украйна – официалният процес на одобрение, който позволява използването на дадено оръжие за бойни действия – се очаква в рамките на 2026 г., според компанията.

Предизвикателство в производството, за което Щилерман разказа публично, е заводът за твърдо гориво. Изграждането на твърдогоривен двигател за балистична ракета изисква специално съоръжение за смесване и леене, способно да обработва големи обеми гориво на един етап – индустриален капацитет, какъвто Украйна нямаше, преди Fire Point да изгради такъв от нулата. Щилерман сподели пред Pressing, че обектът вече е готов след над година строителство и експерименти. По време на този процес компанията е трябвало да разработи свои собствени формули за гориво, цикли на втвърдяване и методи за проверка на качеството без достъп до налична съветска или руска техническа документация. Той допълни, че Украйна е загубила повече от година, тъй като обещаната техническа библиотека с чертежи на съветското ракетно инженерство, която би дала на украинските инженери достъп до десетилетия наред решавани проблеми, така и не е била събрана въпреки ангажиментите на двама поредни министри на отбраната.

Амбициите на Fire Point надхвърлят FP-9 и се разпростират върху изцяло отделна програма, която Щилерман нарича Project Freya – украинска система за антибалистична отбрана, замислена като евтина алтернатива на Patriot. На 3 юни Fire Point публикува кадри от тестовете на FP-7x, която описва като маневрираща ракета-прехващач, провеждаща управляем полетен тест. Щилерман заяви, че Freya използва прехващач FP-7 като средство за унищожаване, интегрира се с налични западни радари, включително Saab Giraffe, Thales Ground Master 400 и Hensoldt TRML-4D, и е изградена около софтуерна архитектура с отворен код. Тя е проектирана специално, за да предотвратява вида дистанционно изключване, което направи неработоспособни батареите Patriot на Катар, когато САЩ спряха достъпа по време на израелска операция срещу ръководството на Хамас. Той окачестви цялата архитектура на Freya като съзнателен отговор на стратегическата уязвимост от зависимостта от оръжия, които чужди правителства могат да изключат едностранно.

Интервюто за Pressing разкри и нови подробности около оценката на Fire Point и споровете за собствеността. Щилерман заяви, че настоящата капитализация на компанията надхвърля 5 милиарда долара, като се позова на неискано предложение от инвестиционна банка за частно пласиране при оценка от 5,8 милиарда долара, което компанията е отказала. Той отхвърли възможността за продажба на цялата компания като юридически невъзможна съгласно украинските разпоредби за контрол върху износа на оръжие и описа продължаваща, координирана кампания за принудителна национализация на предприятието, която описа като атака срещу частната отбранителна индустриална база. Съоснователят на компанията сподели, че собственото му име е било публично разкрито без съгласието му от журналисти – разкритие, което той свързва с факта, че две от децата му са живеели с бившата му съпруга в Русия по това време, което е създало пряка уязвимост за личната им сигурност.

Малък украински стартъп, основан от хора, които никога не са създавали оръжие, сега Fire Point управлява производствени линии, бълващи крилати ракети, дронове, а скоро и балистични ракети – и всичко това без достъп до техническото наследство, което руско-съветските ракетни инженери са натрупвали в продължение на 70 години. Тестът на двигателя, който Щилерман описа в интервюто за Pressing, е последното голямо техническо препятствие преди FP-9 да полети. Ако го премине, следващата дестинация, по думите му, е Москва.

Московската рафинерия няма да работи най-малко половин година.

🇷🇺🚫🛢️ Московската петролна рафинерия ще остане затворена поне още шест месеца, след като претърпя тежки щети по ключови инсталации в две атаки на украински дронове миналата седмица. Това съобщиха пред Ройтерс днес двама източници от индустрията. Това усложнява усилията на Москва да се справи с влошаващата се ситуация в страната, предизвикана от продължаващия дефицит на гориво.

Рафинерията, която се намира в южните покрайнини на руската столица, е най-големият доставчик на гориво за Московска област. Тя беше поразена на два пъти по-рано този месец от украински дронове, което наложи тя да прекрати дейност.

„Ремонтът ще отнеме поне половин година“, предупреди един от източниците в отговор на въпрос относно степена на щетите, понесени от Московската рафинерия, чието ръководство не пожела да отговори на искането за коментар.

Украйна засили своята кампания на удари по енергийна инфраструктура, поразявайки дронове с голям обсег. Междувременно Русия продължи да изстрелва ракети по обекти, свързани с енергетиката и отбраната, във и около украинските градове.

Украинските удари извадиха от строя значителна част от капацитета за рафиниране на петрол на територията на Руската федерация, което предизвика недостиг на петролни продукти, повишаване на цените на горивата и дълги опашки по вериги бензиностанции в почти всички региони в 11-те часови зони на страната.

Московският завод, който вече беше мишена на удари, макар и не толкова опустошителни, на няколко пъти от 2024 г. насам, е преработил 11,6 млн метрични тона петрол през 2024 г., произвеждайки 2,9 млн тона бензин и 3,2 млн тона дизел, показват последните налични данни.

Изправена пред криза с горивата, Москва обмисля забрана за износ на дизел. Това заяви вчера вицепремиерът Александър Новак. Междувременно вестник „Ведомости“ съобщи, че се обмисля внос на горива за справяне с дефицита, особено в Крим, където продажбите на бензин за граждани са временно преустановени.