10 европейски държави вече участват във френското ядрено възпиране

🇫🇷🇪🇺 10 европейски страни вече участват в „предното възпиране“, с което Франция разширява ролята на своя ядрен арсенал отвъд собствените граници. Това са Великобритания, Германия, Нидерландия, Белгия, Полша, Гърция, Финландия, Норвегия, Швеция и Дания. Замисълът предвижда изтребителите Rafale, способни да носят ядрено оръжие, да бъдат разполагани временно при съюзниците, а за тях да се изгради нова инфраструктура и да се осигурят защитени комуникации, ранно предупреждение и обмен на разузнавателни данни. Ярослав Трофимов, главен кореспондент на The Wall Street Journal, описва инициативата в материал от 25 октомври. Според него крайната цел е да се създаде повече стратегическа несигурност за Владимир Путин.

Седем месеца след обявяването си предното възпиране съществува като мрежа от двустранни политически канали, а самото разполагане на френски стратегически самолети при съюзниците е замислено за време на криза. За Москва значението на тази мрежа произтича от оръжието: френската ракета, за разлика от американските бомби в Европа, е създадена да стига до руските градове. Уязвимостта на инициативата е свързана с изборния календар на самата Франция.

В основата на инициативата е речта на президента Еманюел Макрон от 2 март 2026 г. в базата на атомните подводници с балистични ракети Ил Лонг край град Брест. „Затова наредих да бъде увеличен броят ядрени бойни глави в нашия арсенал. За да пресечем всякакви спекулации, вече няма да съобщаваме размера на ядрения си арсенал, за разлика от миналото“, заяви той. През февруари 2020 г. Макрон обяви, че оръжията са под 300. Федерацията на американските учени оценява френския запас към началото на 2026 г. на около 290 бойни глави, малка част от американския и руския арсенал. Според WSJ Франция ще произвежда нови ядрени заряди за първи път от десетилетия.

В същата реч Макрон очерта и границите. „Няма да има никакво споделяне нито на крайното решение, нито на неговото планиране, нито на изпълнението му“, каза той. По конституция решението принадлежи само на президента. Партньорите могат да участват в ядрените учения и да подсигуряват конвенционални сили за дейностите по възпиране, а на по-късен етап е предвидено и разполагане на елементи от стратегическите сили на тяхна територия според условията. „Това разпръскване по европейската територия, като архипелаг от сили, ще усложни сметките на противниците ни“, каза Макрон.

Как би изглеждало това на практика, описва доклад на комисията по външни работи и отбрана на френския Сенат от 28 септември, с докладчици Паскал Ализар и Патрис Жоли. Според изложение на доклада в Mer et Marine в криза изтребители Rafale на Стратегическите въздушни сили, въоръжени със свръхзвукови крилати ракети с ядрена бойна глава ASMPA-R, могат временно да бъдат разположени при съюзник с подкрепата на неговите военни средства, без постоянно разгръщане на френски бойни глави в чужбина. Докладът твърди, че разговорите с партньорите тепърва започват. Първите съвместни дейности биха могли да са учения по електронна война и разузнаване, а след това полети със съюзници. След тях биха последвали варианти с по-малък мащаб на учението Poker, с което Стратегическите въздушни сили 4 пъти годишно отработват ядрен удар, и евентуално маневри в европейски мащаб.

Политическото сътрудничество се намира на по-напреднал етап. „Инициативата допълнително затруднява противника, защото добавя още едно ниво, което руснаците ще трябва да разчетат“, отбеляза съветникът на Макрон по стратегически въпроси и разоръжаване Ксавие Шател на Варшавския форум за сигурност на 12 октомври. Инициативата предлага „нови възможности за разпръскване на нашите ядрени сили при ядрена ескалация“. Двустранните групи, които ръководят ядреното сътрудничество с повечето участнички, вече са заседавали и според Шател остават „само една-две“. Франция поддържа 10 отделни групи и води разговори с всеки партньор поотделно, а не в общ ядрен клуб. Затова, пише WSJ, служители в отбраната на държавите партньори си звънят, за да сравнят какво им е казал Париж.

Първата практическа стъпка с Германия, която Макрон нарече „ключов партньор“, датира от 16 юли. Тогава 2 двуместни изтребителя Rafale B на Стратегическите въздушни сили и 2 германски изтребителя Eurofighter от 31-во тактическо авиокрило заредиха гориво във въздуха от самолет цистерна A330 MRTT Phénix. Това беше определено от френското министерство на въоръжените сили като „първата оперативна стъпка“ на двустранното стратегическо партньорство. Ведоството уточни, че самолетите не са носили ядрено оръжие. На следващия ден канцлерът Фридрих Мерц заяви в X: „Още тази година ще участваме в ядрено учение на френските въоръжени сили“. Предвидено е Германия да участва с конвенционални сили.

Кръгът се разширява постепенно. На 2 март Макрон назова освен още Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Швеция и Дания. Норвегия направи стъпка към участие със споразумение за отбрана с Франция от 27 май, а Финландия се включи на 14 септември. „Нямаме никакви намерения да разполагаме ядрено въоръжение на финландска земя в мирно време. Но имаме планове да създадем стратегическа дилема за Русия“, заяви президентът Александър Стуб, цитиран от WSJ, и определи начинанието като процес, който най-вероятно ще продължи 10-15 години. Извън кръга остават трите балтийски държави, най-уязвими от руската заплаха, макар че на 22 септември Латвия съобщи, че Париж е приел да започне разговори с Рига. Италия отказа да участва.

Партньорите не виждат във френското предложение заместител на американския чадър. „Не заменя нищо. Допълва ядрените гаранции, които вече съществуват“, казва норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде. Американската част от тези гаранции на европейския континент се осигурява от 100-120 свободнопадащи бомби B61 в Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция, а вероятно и Обединеното кралство, според оценка на Федерацията на американските учени. Употребата по програмата на НАТО за ядрено споделяне изисква разрешение и от Вашингтон, и от приемащата държава. Франция не участва в Групата за ядрено планиране на алианса. Според WSJ бомбите, проектирани през 60-те години срещу съветските танкови дивизии, са все по-остарели и при наличието на днешната руска ПВО представляват ограничена заплаха за руската територия.

Френското средство за доставка на ядрено оръжие е от друг клас. ASMP-A, чиято модернизирана версия е ASMPA-R, е крилата ракета с правотоков двигател, която развива до Мах 3 и според CSIS има 500-600 км обсег. Военни и анализатори, цитирани от WSJ, споделят, че тя е създадена да поразява главните руски градове и има голяма вероятност да достигне целите си. „Бомбите B61 не са инструменти за водене на война, а по-скоро средства за вдъхване на увереност у съюзниците. Френският ядрен арсенал, за разлика от тях, може да стигне до Русия“, казва Никол Граевски, експерт по Русия и ядрените въпроси в Sciences Po в Париж.

Москва следи инициативата. На 4 март говорителката на външно министерство Мария Захарова нарече френския план изключително дестабилизиращ, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че ходът подкрепя руското искане френският и британският арсенал да бъдат включени в бъдещите преговори за ядрения баланс. На 19 май заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков каза пред ТАСС, че със своето включване в разширената зона на действие на френските ядрени сили държавите партньори „стават обект на по-засилено внимание от нашите военни, отговарящи за стратегическото възпиране“.

Шател съди по руските изявления, че замисълът е политически убедителен: руснаците, отбеляза той във Варшава, „слушат и дори отговарят“. Граевски е по-предпазлива: „Не е ясно дали руснаците са убедени, че французите биха рискували ответен удар по Париж заради Варшава например. Но руснаците определено обръщат внимание.“ Въпросът е аналогичен на онзи, който Шарл дьо Гол задава на Джон Кенеди през 1961 г. – дали би пожертвал Ню Йорк, за да спаси Париж. Отговор така и не получава.

Според WSJ пълният френски контрол над решението е съзнателен ход, ориентиран към цел в сферата на вътрешната политика: предното възпиране да е приемливо за целия политически спектър, включително за крайнодесния „Национален сбор“ на Марин Льо Пен, която според изданието води в проучванията преди изборите за президент през пролетта на 2027 г. Нейната партия косвено подкрепя замисъла. Бруно Терте, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания в Париж, смята обаче, че президент от тази партия би означавал „загуба на доверие и в двете посоки – при възпиране на Русия и при вдъхване на увереност у съюзниците“. Висш отбранителен служител от държава партньор е съгласен с него: ако Льо Пен дойде на власт, целите и обхватът на партньорството ще бъдат преразгледани и в Париж, и от съюзниците.

За 7 месеца Париж предложи на 10 държави онова, което американските бомби в Европа не дават: ракета, създадена да стига до руските градове. Шател посочва като допълнителен фактор и географската близост. „Споделяме една и съща география, част сме от един и същ континент“, отбеляза той във Варшава. Цялата инициатива обаче зависи от решение, което принадлежи на един човек, избиран единствено от французите. Затова следващото решаващо събитие е президентският вот във Франция през пролетта на 2027 г. Победа на кандидата на „Национален сбор“ би показала дали партньорите наистина ще преразгледат своите цели и обхвата на сътрудничеството, както очакват Терте и висши служители. Френската ракета стига до Русия, но пръстът на спусъка се решава на избори.

Европейските лидери почетоха 7 октомври и обещаха защита на еврейските общности

🇪🇺🕯️🇮🇱 Европейските лидери отбелязаха на 7 октомври третата годишнина от нападението на Хамас срещу Израел с изявления, в които съболезнованията към израелците са съчетани с обещанието евреите в Европа да живеят без страх. Върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас, британският премиер Анди Бърнам, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц поставиха борбата с антисемитизма у дома редом с почитта към паметта на около 1200 убити и 251 отвлечени в Газа на 7 октомври 2023 г.

Калас нарече атаките „варварски терористичен акт“ в публикация в X и написа, че ЕС е „редом с Израел в спомена за всеки живот, отнет и разрушен“ от терористите на Хамас. Тя добави, че Хамас донесе на народа на Израел „неописуеми страдания“ и трябва да се разоръжи, за да продължи изпълнението на мирния план за Газа, а Европа трябва „твърдо да отхвърли всяка форма на антисемитизъм“.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „нищо не оправдава терора“, и потвърди готовността на ЕС да помогне „днешното крехко примирие“ да прерасне в траен мир, основан на решение с две държави. Председателят на Съвета на ЕС Антонио Коща заяви, че ЕС „винаги ще защитава правото на Израел да съществува в мир и сигурност“, а решението с две държави остава „единственият жизнеспособен път“. Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола посочи 1195 убити и призова за удвояване на усилията срещу „древното зло на антисемитизма“.

Най-директно към собствените си избиратели се обърна Бърнам. Изявлението му от първите минути на 7 октомври напомня, че преди една година Манчестър преживя „ужасяващо терористично нападение“ срещу синагогата на Heaton Park Hebrew Congregation. При атаката на 2 октомври 2025 г., на Йом Кипур, загинаха двама богомолци, а Бърнам тогава беше кмет на Голям Манчестър.

„Искам еврейската общност в Обединеното кралство да чуе това лично от мен. С вас сме. Посегателствата и насилието срещу вас, под каквато и да е форма, няма да бъдат търпени. Нито по улиците ни, нито онлайн, нито в училищата и университетите ни“, гласи изявлението. Кабинетът му финансира охраната на синагоги, училища и общностни сгради, а в изявлението външната политика е засегната само в едно изречение: в чужбина Лондон „продължава да работи за решение с две държави“.

Външният министър Ед Милибанд публикува обръщение на видео, в което определи 7 октомври като едно от „най-ужасяващите зверства срещу израелския народ“. Великобритания, каза той, е категорично против Хамас и нейната „убийствена антисемитска идеология“, както и „срещу всички, които биха се стремили да унищожат Израел и неговия народ“. Милибанд разказа, че в неделя е изслушал Шарон Лифшиц и Маген Инон, загубили близки при нападението, и че двамата говорили за раните, които този ден им е нанесъл, но и за „дълбокия си копнеж за мир, който споделят много израелци и палестинци“.

Макрон напомни, че сред убитите има 51 французи. „Три години по-късно не забравяме нито имената, нито лицата: тези на Мая, на Охад, на Валантен и на толкова много други“, написа той и определи борбата „с антисемитизма и тероризма, навсякъде и винаги“ като ангажимент на Франция.

Мерц нарече нападението „дълбок прелом“ и написа в X: „Срещу антисемитизма трябва да се изправим още по-решително. Евреите трябва да могат да живеят тук без страх.“ В по-дълго изявление, цитирано от dpa, канцлерът каза, че Германия „стои твърдо на страната на Израел“ и че антисемитизмът в страната се засилва, което „твърде често остава без отпор“. Мирът между израелци, палестинци и техните съседи „се постига най-добре със създаването на палестинска държава до Израел“.

В послание с дата 6 октомври генералният секретар на ООН Антонио Гутериш описа как цивилни са били „умишлено набелязвани и убивани в домовете си, в общностите си и на музикален фестивал“, и заключи: „Нищо не може да оправдае тези зверства.“ Той призова страните да преминат към следващата фаза на примирието въз основа на Всеобхватния план за прекратяване на конфликта в Газа. „Време е примирието да стане постоянно“, настоя Гутериш и посвети отделен абзац на палестинците в ивицата, чиито страдания „също трябва да приключат, сега“.

В самия Израел денят започна в 6:29 ч. – часа, в който преди три години започна нападението. В този час президентът Ицхак Херцог запали свещ в резиденцията си в Йерусалим. „Три години огромна болка, загуба и травма“, отбеляза той. Вечерта в парка „Яркон“ в Тел Авив е насрочена церемонията на семействата на жертвите, на която според израелското радио се очакват около 50 000 души. Семействата я провеждат отделно от 2024 г., когато отказаха да участват в държавната церемония заради провалите на кабинета във войната. Държавна анкетна комисия за 7 октомври и до днес няма, а на 27 октомври израелците избират нов Кнесет.

Единодушието при отбелязването на годишнината не отменя нито един от споровете, които европейските столици водят с кабинета на Бенямин Нетаняху, и най-остър сред тях е британският. Израелското външно министерство обяви, че на 8 октомври, ден след видеото на Милибанд, ще затвори британското генерално консулство в Източен Йерусалим, като отнеме акредитацията на дипломатите му. Консулството отговаря за отношенията с палестинците в града, на Западния бряг и Газа. Мярката е отговор на британската забрана за търговия със стоки от израелските селища на Западния бряг и на санкциите срещу британски фирми, които подпомагат строителството им. Ynet съобщи първо, че Лондон е заплашил да експулсира по един израелски дипломат за всеки изгонен британски, което може да означава до 27 души. The Guardian и Reuters съобщиха, че британската страна обмисля стъпката, а Министерството на външните работи отказва да коментира „спекулации“. Съветникът по националната сигурност Джонатан Пауъл пътува до Йерусалим, за да убеди израелската страна да отмени или отложи затварянето, но без резултат. Според The Guardian подобно масово експулсиране вероятно би довело британско-израелските отношения до най-ниската им точка от създаването на Израел. Същият Милибанд заяви на 28 септември на конгреса на лейбъристите, че кабинетът на Бърнам изобличава „етническото прочистване“, извършвано от „заселниците терористи“ на Западния бряг, и „доказателствата за военни престъпления в Газа“.

Спорът стигна и до Европейския парламент. Вечерта на 5 октомври френската евродепутатка Рима Хасан от лявата партия „Непокорна Франция“ премахна израелското знаме от изложба в Страсбург, посветена на жертвите на 7 октомври, а знамето на ЕС, закрепено на същата стойка, падна на земята. Мецола заяви пред пленарната зала, че институцията приема случая „изключително сериозно“ и не може да допуска „опити за сплашване вместо дебат“. Хасан отрече да е пипала европейското знаме и обясни постъпката си като протест срещу „продължаващия геноцид“ на израелското правителство. Израелският външен министър Гидеон Саар я нарече „срамна, възмутителна, но за съжаление не изненадваща“.

Калас и Гутериш се позовават на 20-точковия план на президента на САЩ Доналд Тръмп за ивицата Газа от есента на 2025 г., чието изпълнение е в застой. Примирието от 10 октомври 2025 г. доведе до връщането на последните заложници, но година по-късно израелската армия държи около 2/3 от ивицата и нанасят удари почти ежедневно, а Хамас не е разоръжена, отбелязва Reuters. Споразумението за пълно разоръжаване на движението срещу поетапно израелско изтегляне, обявено от Тръмп на 30 юли, не е изпълнено. Здравното министерство в Газа, контролирано от Хамас, съобщава за над 74 000 убити от началото на войната, повече от 1100 от които след влизане в сила на примирието. Ведомството не прави разлика между бойци на Хамас и Ислямски джихад и цивилно население, като включва всички в общата сметка. На 6 октомври Кая Калас обяви, че ЕС е готов да изпрати мисия за наблюдение на палестинските парламентарни избори, които са насрочени за ноември.

Изявленията по повод годишнината очертават ясна граница. Лидерите са единодушни в своето съчувствие към убитите и ангажимента си към еврейските общности в Европа, но нито един от тях не подкрепя курса на Нетаняху. Бърнам споменава Израел само когато отдава почит на жертвите на нападението и говори за решение с две държави. Мерц, който подчерта, че Германия „стои твърдо на страната на Израел“, свързва мира с палестинска държава, а Великобритания и Франция признаха палестинската държава още на 21-22 септември 2025 г. Думите от 7 октомври са насочени преди всичко към вътрешната аудитория: синагогите, училищата, университетите и улиците на европейските градове. Отношенията с Израел се уреждат другаде и с други средства, а Лондон вече стигна до санкции.

Берлин и Брюксел остават по-близо до позицията на Израел: Коща и Мерц говорят за правото на Израел да съществува в сигурност, а Калас обвързва следващата стъпка в ивицата Газа с разоръжаването на Хамас, а не с изтеглянето на израелските войски. Разликата между тях и Лондон обаче не се крие в думите по повод годишнината, а в мерките през годината. Първата проверка е на 8 октомври: затварянето на консулството е вероятно, след като мисията на Пауъл се провали, и ако Даунинг Стрийт 10 отговори с експулсиране, то ще стане ясно дали останалите европейски столици ще застанат зад него, или ще оставят спора между двете държави. Втората е на 27 октомври, когато израелците ще изберат правителство, с което Европа ще води разговора за следващата фаза в Газа.

Франция изстреля за първи път ракетата M51.3 от подводница

🇫🇷🚀 Франция за първи път изстреля новата си балистична ракета M51.3, базирана на стратегическата ядрена подводница „Le Vigilant“, която изпрати от водите край Финистер, на западния връх на Бретан, а президентът Еманюел Макрон наблюдава старта от палубата на многоцелевата фрегата „Auvergne“. Министерство на въоръжените сили потвърди успеха на същия ден: ракетата летя без ядрен заряд, нейната траектория се проследява от измервателния кораб „Монж“ на Генералната дирекция по въоръженията (DGA), а зоната на попадение се намира в Северния Атлантик, „на няколкостотин километра от всеки бряг“.

По същество пускът е приемна проверка, не изпитание на нова ракета. „Le Vigilant“ е трета от общо четири подводници от клас „Триомфан“, носещи морската част на френското ядрено възпиране, и тъкмо излиза от периодичен ремонт и профилактика, започнали през есента на 2023 г. начело с Naval Group. Операцията с кодово име SMERTRIOS, на името на гало-римски бог на войната трябва да докаже, че екипажът и бойната система на подводницата могат отново да изстрелват стратегическа ракета.

M51.3 се намира на въоръжение от 24 октомври 2025 г. Първият си полет тя направи на 18 ноември 2023 г. от наземния полигон на DGA в край Бискарос, в Ландите. Според данни на главния конструктор на ракетата ArianeGroup стартът е носил и експериментално оборудване за следващата версия M51.4, чиято разработка започна през септември 2025 г. „Силно инструментиран, този старт подготвяше и бъдещето на M51“, заяви изпълнителният председател на компанията Кристоф Брюно.

Това е третата версия на ракетата с твърдо гориво M51, която постъпи на въоръжение от 2010 г. Ведомство описва новото поколение с повишен обсег, подобрена точност и подобрена способност да преодолее ПРО за да запази убедителността на морското възпиране, докато тази отбрана се развива. Ракетата носи новата ядрена бойна глава с морско базиране TNO-2, която Макрон определи през март като „оптимизирана да пробива всякаква защита“. Официални цифри за обсега Париж не публикува. Defense News дава над 9500 км, armees.com – над 10 000, а opex360 пише само за „няколкостотин километра“ повече от предишните версии. По сметката на Defense News това е 13-тия старт на M51 изобщо и седмият от подводница.

Районът на старта има и собствена история. На 5 май 2013 г. „Le Vigilant“, в района на Финистер, изстреля ракета M51, която се самоунищожи по-малко от минута след излизането си от водата, над залива Одиерн. Това беше първият неуспех на ракетата след пет успешни старта от 2006 г. насам. 13 години по-късно „Le Vigilant“ изстреля новата версия в същия район, пред президента и пред камерата на неговия екип.

Макрон превърна техническия резултат в политическо изявление още на борда. „Много малко държави разполагат с подобни умения“, написа той и благодари поименно на DGA, Комисариата по атомна енергия (CEA), ArianeGroup, Naval Group и флота. Успешният старт е „поредно доказателство за достоверността на нашето възпиране, чието бъдеще е осигурено“. Във видеото на поста той говори пред членовете на екипажа на мостика на фрегатата: „Днес сме по-силни. И мисля, че посланието бе получено ясно и силно навсякъде, където трябваше да бъде получено.“

Централната фраза на публикацията не е нова. „За да бъдеш свободен, трябва да внушаваш страх. А за да внушаваш страх, трябва да си силен“ произнесе дословно Макрон на 2 март в базата на стратегическите подводници Ил Лонг край Брест. В онази реч изречението идва точно след като президентът съобщи, че е наредил „да бъде увеличен броят на ядрените бойни глави в нашия арсенал“, и след решението Франция повече да не обявява размера му. Дотогава Париж поддържаше публичен таван под 300 бойни глави. Там Макрон определи руската война срещу Украйна като „голям риск за нашата Европа“ и посочи, че Москва и Пекин изграждат все по-сложни системи за защита на територията си. Затова изстрелването на 6 октомври е материалното потвърждение на онази реч: 7 месеца след като обяви повишаване на арсенал, държавният глава гледа от палубата как излита ракета, създадена по думите на собственото му ведомство да пробива именно такава защита.

Датата на старта не е дефинирана от политиката. Забранената зона край Финистер беше обявена в „Официален вестник“ на 17 септември за прозорец от 21 септември до 28 октомври, а изпитанието следва графика на ремонта на подводницата. Политически е друго: изборът президентът да бъде на палубата и думите, с които той облече резултата.

Адресатите на „посланието“ Макрон не назова. Европейският кръг обаче е очертан в мартенската реч. Тогава той предложи „предно възпиране“: европейските съюзници да участват във френски ядрени учения, да осигуряват конвенционална подкрепа и а в период на криза да приемат временно на територията си самолети на френските стратегически въздушни сили. Решението за използване на оръжието остава изцяло френско. Според доклад на френския Сенат от 28 септември 2026 г. положително са отговорили девет държави: Германия, Белгия, Дания, Финландия, Гърция, Норвегия, Нидерландия, Полша и Швеция. Великобритания, сама ядрена сила, участва в отделна рамка. За деветте опитът от 6 октомври е поредното доказателство, че оръжието, около което Париж предлага да се изгради европейският ядрен чадър, работи.

Сравнението с другата европейска ядрена сила е неблагоприятно за Лондон. Великобритания изпитва ракетите Trident II D5 на американския полигон край Флорида, а самите ракети идват от общ запас с ВМС на САЩ. Последните два британски опита завършиха с провал. През юни 2016 г. ракета, изстреляна от HMS Vengeance, се отклони от курса. На 30 януари 2024 г. първата степен на ракетата от HMS Vanguard не се запали и тя падна в морето близо до подводницата, докато на борда беше министърът на отбраната Грант Шапс. Британското министерство на отбраната тогава заяви, че аномалията е свързана с конкретното изпитание и не поставя под въпрос надеждността на системата. Франция изпитва собствена ракета от собствения си бряг, а на 6 октомври го направи открито, с президента на палубата.

Изстрелването е звено от по-дълга програма, която Макрон изброи в поста. Бюджетът на въоръжените сили от 32 млрд. евро през 2017 г. трябва да нарасне до 64 млрд. евро през 2027 г. Удвояването беше планирано за 2030 г. и беше изтеглено с три години напред през юли 2025 г. Първата подводница от трето поколение, „Енвенсибл“, се строи в Шербур от март 2024 г. и трябва да излезе в морето през 2036 г. Хиперзвуковата ядрена ракета въздух-земя ASN4G, бъдещото оръжие на въздушния компонент, беше възложена на MBDA през юни и ще въоръжи изтребителите Rafale F5 около 2035 г. Към същата година е насочена и M51.4.

Франция праща войници и ПВО да пазят саудитския петролен терминал Янбу

🇫🇷🤝🇸🇦 Франция ще разположи войници, радари и системи за противовъздушна отбрана в саудитското пристанище Янбу на Червено море, през което минаваше основната част от доставките на петрол от кралството, откакто транзитът през Ормузкият проток е де факто блокиран. Президентът Еманюел Макрон обяви решението в четвъртък вечерта, в интервю за TF1 и France 2, и подчерта, че френски военни няма да участват в бойни действия.

„Днес приключихме разговора със саудитците. Ще изпратим военни средства, т.е. войски, радари, системи за отбрана, за да защитим този обект. Не за да се въвлечем в конфликт, а за да защитим този обект“, посочи Макрон. Според него пристанището, през което ежедневно минават милиони барели петрол, е много тежко повредено в резултат на нападение от хутите. Дали към контингента ще бъдат добавени изтребители Rafale, ще зависи от развитието на ситуацията и от нуждите, каза Макрон и напомни, че Франция вече има такива в региона. Президентът не посочи колко военни заминават, какви системи ще бъдат разположени и кога.

Голяма част от интервюто беше посветена на цените на горивата във Франция, като Макрон даде уверение, че държавата прави всичко възможно да предотврати недостиг. Суровият петрол, натоварван в Янбу, отива главно в рафинериите на Средиземно море и Северозападна Европа, сочи оценка на анализатори от Kpler.

Янбу е крайната точка на тръбопровода Изток–Запад, 1200-километрова тръба, която пренася петрол от находището Абкайк край Персийския залив до Червено море. Откакто САЩ и Израел започнаха да нанасят въздушни удари срещу Иран, а той блокира Ормузкия проток, това остава единственият маршрут, по който Саудитска Арабия изнася суровина, без да зависи от транзит през залива. Допреди няколко седмици оттам излизаха над 5 млн. барела дневно, припомни Макрон. Kpler изчислява потока по тръбата на около 5,5 млн. барела на ден, а износа през Янбу на около 4,5 млн. или 4-5% от световното предлагане, според Al Jazeera.

Хутите, които контролират йеменския бряг на Червено море, през юли действително поразиха терминала в Янбу и рафинерията в Джазан. Износът през пристанището обаче беше прекратено от удар, дошъл от друга посока. На 10 септември саудитското министерство на енергетиката съобщи, че сутринта тръбопроводът е бил атакуван многократно в областите Рияд и Медина от дронове, изстреляни от провинция Майсан в Ирак. Сведенията бяха потвърдени от кабинета на иракския премиер, който отстрани командващия операциите в провинцията. Сателитни кадри показват щети южно от Медина, далеч навътре в сушата от пристанището. Никоя група не пое отговорност, а нито Рияд, нито Багдад назоваха публично извършителите, въпреки че в Ирак действат редица въоръжени групировки, подкрепяни от Иран. Рияд затвори тръбата като предпазна мярка, но се въздържа от ответен удар, за да даде време на правителството на Ирак да прекрати ударите от своя територия.

Ударите извадиха от строя няколко помпени станции, а самата тръба е останала цяла в по-голямата си част. От 11 септември в Янбу не е натоварен нито един танкер със суров петрол, а запасите в терминала достигат за 3-5 дни нормално товарене, изчислява Kpler. Aramco строи обходна връзка около повредените участъци. Пълният ремонт ще отнеме 4-6 седмици, като по непотвърдени данни половината от потока, между 2 и 2,5 милиона барела на ден, може да се възстанови в рамките на месец. Щетите са по-тежки от нанесените при удара през април, когато потокът падна до 700 000 барела на ден, но беше възстановен за 3 денонощия.

Така Янбу се оказва уязвим от две посоки: откъм Ирак по сушата, където минава тръбата, и откъм Йемен по крайбрежието.

Цената на сорта Брент надхвърли 104 долара за барел в средата на септември. До началото на войната тя беше около 72 долара, т.е. петролът е поскъпнал с близо 45%.

Франция се обвърза с отбраната на кралството още преди удара от 10 септември. На 25 август Мохамед бин Салман пътува до Париж за официална визита, където двете страни приеха декларация за укрепване на сътрудничеството в сферата на отбраната, включително в оръжието и обучението. В съвместното изявление Франция заяви „пълната си подкрепа“ за Саудитска Арабия и отхвърли всички удари по нейната територия. Двамата държавни глави осъдиха ударите на хутите по гражданската инфраструктура и критични обекти на кралството и настояха морския трафик в Ормузкия проток да бъде върнат в състоянието до 28 февруари.

На 22 септември, в кулоарите на Общото събрание на ООН, Макрон предложи на американския президент Доналд Тръмп Франция да вземе участие в усилията за защита на саудитската енергийна инфраструктура при „строго отбранителен подход“, наред с резолюция на Съвета за сигурност, гарантираща свободата на корабоплаване през Ормузкия проток. Според швейцарското издание Blick той е предложил двоен мандат на ООН, който да обхване и Баб ел-Мандеб, протока между Аденския залив и Червено море.

Франция поддържа военно присъствие в Близкия изток, което веднъж вече попадна под обстрел. На 1 март камикадзе дрон порази хангар на територията на френската военна база в Абу Даби, където са разгърнати стотици френски военнослужещи от сухопътните войски, флота и авиацията. След това тя подсили бойните патрули на изтребителите Rafale от базата Ал Дафра. На 12 март при пореден удар срещу Махмур в района на Ербил в Иракски Кюрдистан загина френски военнослужещ, а шестима бяха ранени. Военните бяха там като инструктори на части за борба с тероризма на Пешмерга. Това беше първата френска военна загуба в конфликта. Франция подсили европейската военноморска мисия в Червено море с две фрегати, способни да свалят дронове, по данни на The National.

Радарите и зенитните батареи в Янбу ще пазят терминала, но не помпените станции по трасето с дължина 1200 км, където бяха нанесени ударите на 10 септември. Затова разполагането вероятно ще намали риска за пристанището от дронове и ракети на хутите, без да реши проблема с потока, който зависи от ремонта на тръбата и от това дали Багдад ще сложи край на ударите от подкрепяните от Техеран шиитски милиции. Обратният сценарий също е възможен: присъствието на френски войски покачва цената на всяко следващо нападение, тъй като потенциален удар с жертви сред тях би въвлякъл държава членка на НАТО и постоянен член на Съвета за сигурност. Опитът от Абу Даби и Ербил обаче сочи, че това възпиране често се проваля.

Дали формулата на Макрон ще издържи, ще стане ясно по три показателя: дали Париж ще обяви състава и въоръжението на контингента, дали товаренето в Янбу ще бъде подновено в срока, даден от анализаторите на Kpler, и дали следващият дрон ще бъде свален от френски, а не от саудитски прехващач. Последното ще превърне обещанието за защита без участие от изявление в действителен ангажимент.

Средиземноморски столици са предупредени за руски дронове от търговски кораби

🇪🇸🇫🇷🇮🇹 ЦРУ е предупредило правителствата на Испания, Франция и Италия за възможна руска атака с дронове срещу една от трите страни, съобщи в сряда вечерта испанският El Mundo. Според вестника описаният сценарий предвижда дронове „Гербера“ да бъдат превозени в контейнер на търговски кораб и изстреляни от международни води срещу обекти на стотици километри навътре в сушата.

Материалът е на Хавиер Колас, който пише от Вилнюс. Директното твърдение за морския сценарий идва от анонимен източник, близък до литовското министерство на отбраната: „Ще използват дронове, изстреляни от морето и скрити в контейнера на кораб. Това изобщо не е трудно.“ Няколко анализатори по отбрана също заявяват пред изданието, че сред европейските външни министерства се споделя доклад на ЦРУ. По думите им той описва подробно възможната атака, а френската страна го приема особено сериозно. Вестникът не цитира коментар от ЦРУ или от правителствата в Мадрид, Париж и Рим – такъв засега няма.

Според испанския вестник Литва и други съюзници са получили данни от доклада малко след посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва на 25 август. Американският военен самолет, с който той летя до Москва, направи междинно кацане в Рига. Дипломати от Прибалтика казват, че са знаели предварително за визитата и впоследствие са били информирани за проведени разговори. По това време Politico и The Wall Street Journal съобщиха, че Ратклиф е отишъл в Москва, за да отправи предупреждение към Кремъл заради намеренията му за провокация срещу НАТО.

Сведенията за предупреждението съвпадат по време с две необичайни срещи в Париж. На 16 септември Еманюел Макрон свика Съвета по отбрана и национална сигурност, а два дни по-късно прие в Елисейския дворец лидерите на парламентарно представените партии и кандидатите за президентските избори през 2027 г. На пресконференция след срещата френският държавен глава заяви, че руската хибридна заплаха, надвиснала над Европа и Франция, се е засилила през последните седмици и че агресивните действия на Москва променят своя характер. Той посочи атаката срещу летището в Лайпциг и навлизането на дронове във въздушното пространство на няколко държави, като стигна до заключението, че „никой не е защитен“. Макрон не спомена кораби или контейнери; изказването му не е свързано с конкретния сценарий, описан от El Mundo.

„Гербера“ е евтин руски дрон, използван основно като примамка, която принуждава ПВО на противника да изразходва ресурсите си, но може и да бъде използван с бойна глава. Според данни, цитирани от El Mundo, апаратът е дълъг около 2 метра, има размах на крилата 2,5 метра и тежи до 18 кг. Развива около 160 км/ч, а заявеният максимален обсег е 600 км, като зависи от товара и вятъра.

Посоченият размах надвишава съвсем леко вътрешната ширина на стандартен товарен контейнер. Превоз със свалени или сгънати крила, диагонално разполагане и сглобяване на палубата са възможни обяснения на описаната схема, но начинът на подготовка е хипотетичен в цитираните сведения. Дронът се изстрелва с катапулт. В материала това е представено като по-лесно от начина на пуск на по-големите ударни дронове „Шахед“ и „Геран“, с възможност един търговски кораб да превозва няколко дрона.

При посочената скорост изминаването на 200–300 км би отнело между 1 и 2 часа. Ако корабът се намира на такова разстояние от брега, достигането на цел навътре в сушата би изисквало допълнителен полет. В материала се разглежда 4-5 кг бойна глава, която е недостатъчна за разрушаването на голям обект, но е способна да доведе до пожар или поражения по открито оборудване. Такъв инцидент би могъл временно да наложи затварянето на пристанище или летище. Реалните поражения обаче биха зависели от целта и мястото на попадение. Според оценката на El Mundo търсеният ефект би бил както материален, така и политически и икономически.

Този клас дронове вече е навлизал в европейското небе. Според описания случай от 15 септември два италиански изтребителя „Eurofighter Typhoon“ от мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство на Прибалтика са свалили над Литва руски дрон „Гербера“, навлязъл от Беларус. Литовският министър на отбраната потвърдил, че дронът е носил бойна глава.

Вестникът посочва и модификация „Гербера-2“, извадена наскоро край балтийското крайбрежие на Полша, с осколъчна бойна глава, детонатор и около 4 кг експлозив. Според El Mundo тя вероятно е долетяла откъм Калининград през Литва, а не е била изстреляна от кораб.

Друг посочен случай е атаката в Лайпциг. На 1 септември федералните власти в Германия обявиха Русия за отговорна за нападението от 4 август. Тогава малък дрон, управляван чрез видеосигнал от бордова камера и натоварен с 800 грама взривно вещество ПЕТН, се е ударил в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124, без да се взриви.

Изстрелването на дронове от плавателни съдове също не е безпрецедентно. Украинското издание Defense Express описа преди година сценарий, при който „Гербера“ се превозват на танкери от руския сенчест флот и се изстрелват с катапулти от международни води. По данни на изданието производителят ZALA, свързан с концерна „Калашников“, е пускал дронове от плавателен съд още през 2020 г. Опитите са били подновени от почти неподвижна морска платформа през октомври 2024 г.

През февруари кораб на шведския военноморски флот засече дрон, излетял от руския кораб за електронно разузнаване „Жигульовск“ в пролива Йоресунд. Швеция предприе мерки за заглушаване на дрона, който е нарушил въздушното пространство на страната. По същото време на пристанището в Малмьо е акостира френският самолетоносач „Шарл дьо Гол“. Този случай показва различен тип морска дейност с дронове и сам по себе си не установява подготовка за описаната от El Mundo атака.

Вестникът свързва избора на Испания, Франция и Италия с политическия им календар: според изложеното обяснение и трите държави предстои да проведат избори догодина, а радикалните политически сили биха могли да използват страха и умората от войната в Украйна. Това е интерпретация на възможния мотив, а не доказателство за избора на цели.

Британският експерт Кийр Джайлс, работил за Академията по отбрана на Обединеното кралство, отбеляза, че далечното разстояние от руските граници вече не гарантират сигурност: „Целта ще бъде там, където е най-слабото място на Европа.“ Той посочва като уязвими Обединеното кралство и Испания, които според него не са инвестирали в интегрирана ПВО и ПРО, съобразена с руската заплаха.

Руски военни канали в Telegram вече обсъждат Средиземно море като възможно направление за нанасяне на удари срещу критични обекти във Франция. На 19 септември, в деня след срещата в Елисейския дворец, влиятелният мозъчен тръст „Рибар“ публикува карта на региона със заглавието „Руското лекарство срещу френската арогантност“. Текстът под нея развива хипотетичен сценарий за доставка на дронове „Геран-5“ на Алжир, откъдето могат да достигнат авиационни заводи, военни бази, атомни централи и предприятия от нефтохимическата промишленост в Южна Франция. Публикацията не установява, че подобна доставка или операция се подготвя.

Анонимният литовски източник прави сравнение между вероятния руски замисъл и украинската операция „Паяжина“. На 1 юни 2025 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) скри малки FPV дронове в контейнери и ги превози с товарни камиони на хиляди километри във вътрешността на Руската федерация без знанието на самите шофьори. Дроновете бяха изстреляни от точки в непосредствена близост до летищата на руската стратегическа авиация, където поразиха десетки тежки бомбардировачи Ту-22М3, Ту-95МС, Ту-160, наред с AWACS самолет А-50 и тежък военно-транспортен самолет Ан-12. Според източника руската страна иска да създаде впечатление, че може да извърши собствена версия на този удар.

Киев използва и платформи в морето за изстрелване на дронове, поради което някои анализатори тълкуват предполагаемия руски план като отговор. Разузнаванията на страните от Прибалтика свързват засилената дейност на Москва с тежките щети по руската енергетика като резултат от украинските далекобойни удари.

Като основни цели на засиления руски саботаж El Mundo посочва отслабването на подкрепата за Украйна, създаването на разногласия в НАТО и всяването на тревога сред европейските граждани. Изданието пише, че Полша също разполага с подобни сведения. Премиерът Доналд Туск е предупредил за възможни руски удари с дронове или ракети по държавите, помагащи на Украйна. Литовският министър на външните работи Кястутис Будрис пък заяви: „Русия няма да се крие. Ние трябва просто да избегнем последиците.“

Конкретният сценарий за нападение от търговски кораб стъпва върху неофициални сведения, представени от испанския вестник. Засилени проверки на контейнеровози в Западното Средиземноморие и разполагане на анти-дрон системи около крайбрежни летища в Испания, Франция и Италия може да бъдат индикация за предпазни мерки от властите. Това обаче не доказва автоматично наличието на подобен план. Официално изявление от някоя от трите столици, което изрично назовава морската заплаха, би изяснило дали властите публично споделят тази оценка.

Франция вече отвръща с военни средства на руските хибридни атаки

🇫🇷⚔️🇷🇺 Франция вече отговаря с конвенционални военни средства на руските хибридни атаки, без да оповестява действията си, твърди неназован военен източник пред Le Monde. Запитан дали Париж може да предприеме такъв отговор, без непременно да го обявява публично, той заявява: „Това вече е така.“ Вестникът не посочва какви са действията, срещу кого са насочени и откога продължават.

Репликата идва от материал на Елиз Венсан от 19 септември, посветен на настойчивите предупреждения на президента Еманюел Макрон относно ескалацията на руската хибридна война срещу Франция. Въпросът бе зададен ден преди пресконференцията на президента, на която публично обеща отговор. На 18 септември Макрон заяви, че възпирането предполага да не се разкриват бъдещите действия, но подчерта: „Това няма да остане без отговор.“ Той предупреди, че Русия би сгрешила, ако продължи да действа по този начин към европейците. По информация на белгийската агенция Belga президентът определи целта на атаките като сплашване и отслабване на подкрепата за Украйна и заяви, че Париж не се поддава на сплашване.

Пресконференцията последва среща в Елисейския дворец, на която Макрон събра кандидатите за изборите през 2027 г. и лидерите на парламентарно представени партии. Тя се проведе в залата, където обикновено заседава Съветът по отбрана. Ръководители на Дирекцията за военно разузнаване (DRM), Генералния секретариат по отбраната и националната сигурност (SGDSN) и Главната дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) представиха документи за хибридните атаки срещу Франция през последните седмици. Според Le Monde представената информация е убедила участниците в сериозността на заплахата с изключение на лидера на комунистите Фабиен Русел, който заяви, че не е научил „нищо особено“.

Ден по-рано министърът на вътрешните работи е събрал префектите на всички отбранителни зони с призив за повишена бдителност. Правителството трябва да изготви план за защита на критичната инфраструктура и най-чувствителните обекти на отбранителната промишленост от дронове и кибератаки. Макрон направи паралел с шведската концепция за „тотална отбрана“, при която цялото общество се подготвя да посрещне нападение.

Серията от инциденти, на която президентът се позова, започва от Лайпциг. Вечерта на 4 август FPV дрон с около 800 грама взривно вещество ПЕТН се удари в крилото на украински Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, близо до горивния резервоар. Зарядът не успя да детонира. На другата нощ товарен Boeing 757 се сблъска с дрон при прекратен заход за кацане. На 14 август западно от летището беше открит трети дрон с около 50 грама хексоген. От януари насам летището е регистрирало 18 случая на нарушено въздушно движение. На 1 септември германското правителство обяви, че отговорност носи Русия.

Според Макрон нападението срещу Ан-124 се е провалило, тъй като устройството, поставено от Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Руската федерация не е сработило. В противен случай последствията „щяха да бъдат трагични, с човешки жертви и огромни материални щети“. Президентът посочи нападение на дронове срещу пътнически влак, тръгнал от Киев, изстреляната сигнална ракета срещу датска фрегата и навлизането на дронове във въздушното пространство на няколко европейски страни. „Никой не се намира в безопасност“, заключи той.

Макрон се изрази по-предпазливо във връзка с Франция. По думите му страната е понесла информационни и кибератаки, които са документирани и за които е посочен носещият отговорност, докато в Европа имало „няколко съвсем ясни физически атаки“. Той подчерта, че нито една от хибридните атаки през последните седмици не е била предшествана от известие: „Когато ни нападнат физически, няма да ни предупредят.“

Le Monde посочва и два неизяснени случая във Франция през септември. На 3 септември в Сорг избухнаха едновременно два пожара в близост до площадката на Eurenco – компанията, определена в материала като единствения производител на експлозиви в страната. Изгоряха 16 хектара, два от които в самия завод. На 11 септември дерайлира влак по линията Кан–Руан и пострадаха 44 души, един от тях тежко. И при двата случая няма установени извършители. Изложените сведения не доказват, че инцидентите са резултат от умишлено действие или са свързани с Русия.

Досегашните мерки на ЕС включваха санкции, задържане на танкери от сенчестия флот и експулсиране на хора, заподозрени в работа за руските служби. Le Monde отбелязва, че все по-широко се налага мнението, че тези мерки не възпират Москва. Изданието разглежда възможността да предприеме военни действия, за да провери готовността на Европа да реагира.

Френският план за защита на инфраструктурата има за цел да превърне потенциални мишени в по-трудни за поразяване. Описаният от военния източник отговор би добавил друг елемент на възпирането – налагане на висока цена за атаките. Думата „конвенционален“ насочва към неядрен военен отговор, но не уточнява средствата му. Репликата не показва дали става дума за кибероперации на армията, специални операции, действия на разузнаването или друга военна дейност.

Френските служби пред кандидатите за 2027 г.: руската заплаха е повишена

🇫🇷🛡️🇷🇺 Франция повиши своята готовност срещу руски хибридни действия, а правителството подготвя план за защита на критичната инфраструктура и най-чувствителните предприятия от отбранителната промишленост срещу дронове и кибератаки. На 18 септември президентът Еманюел Макрон заедно с премиерът Себастиен Лекорню представиха оценката пред лидери на всички партии в Националното събрание и Сената, както и пред кандидатите за президентските избори догодина. Брифингът беше с продължителност от близо 3 часа в зала „Вега“ – защитено помещение под градините на Елисейския дворец. „В деня, в който ни нападнат физически, няма да бъдем предупредени“, предупреди Макрон на пресконференция след срещата.

Доклади бяха изнесени ръководителите на 5 държавни структури: Главна дирекция за външна сигурност (DGSE), Главна дирекция за вътрешна сигурност (DGSI), Дирекция за военно разузнаване (DRM), Генерален секретариат за отбрана и национална сигурност (SGDSN), както и Главна дирекция по енергетика и климат. Брифингът беше посветен на две кризи, които според Макрон разтърсват страната: пълномащабната война на Русия срещу Украйна и засилващият се хибриден натиск върху Европа, както и войната в Близкия изток и отражението ѝ върху цените на енергията.

Елисейският дворец нарича този формат „Сен Дени“ по името на първата среща с партийните лидери през август 2023 г. Двама от основните кандидати не присъстваха лично. Марин Льо Пен изпрати председателя на „Национален сбор“ Жордан Бардела. По време на предизборна обиколка в Жиронда тя заяви, че на този вид срещи в Елисейския дворец по принцип не се научава много, въпреки че информирането на отделните партии да е най-малкото, което държавата им дължи. Жан-Люк Меланшон беше представляван от Манюел Бомпар, координатор на „Непокорна Франция“.

Макрон описа първата криза като промяна в самия характер на руската агресивност в Европа. Той изброи нападението с дронове срещу пътнически влак, потеглил от Киев няколко дни по-рано, сигналната ракета, изстреляна край датска фрегата, нарушенията на въздушното пространство на няколко европейски страни и опита за удар с FPV дрон с експлозив на летище Лайпциг/Хале, за който германските служби обвиняват Главното разузнавателно управление (ГРУ).

Вечерта на 4 август FPV дрон, управляван от оператор, носил около 800 грама взривно вещество ПЕТН, се удари в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124 близо до горивния резервоар, но не се взриви. На 1 септември германското правителство обяви Русия за отговорна. „Не подценявайте случилото се в Лайпциг. То се провали, защото устройството, подготвено от ГРУ, не сработи. Но последиците щяха да бъдат трагични – с човешки жертви и огромни материални щети“, каза Макрон. По думите му DRM, SGDSN и DGSI са представили пред участниците и хибридните нападения срещу самата Франция през последните седмици, но той не назова отделните случаи.

Връзката с предупреждението от Варшава Макрон направи в отговор на въпрос за изявлението на полския премиер Доналд Туск от ден по-рано. На 17 септември Туск отбеляза пред Сейма, че Русия подготвя удари с дронове или ракети по държави, които подкрепят Украйна, и ще се опита да ги представи като случайни, за да отслаби готовността на съюзниците да защитят нападнатата страна.

„Налице е реален риск дронове или други видове снаряди да навлязат на територията на една или няколко страни от източния фланг и дори да причинят разрушения“, каза Туск. Макрон определи предупреждението му като „солидно и документирано“ и добави, че щом случилото се в Лайпциг може да се повтори във всеки европейски град, „никой не е застрахован“. Той не разкри още подробности за възможните ответни мерки с аргумента, че възпирането изисква противникът да не знае какво ще последва, но подчерта: „Това няма да остане без отговор.“

Част от мерките вече са задействани. След заседание на 17 септември на Съвета за отбрана и национална сигурност на Франция министърът на вътрешните работи събра префектите на всички зони за сигурност и отбрана, които координират гражданската защита в големите региони на страната. Крайната цел е да бъде повишена бдителността срещу руски хибридни нападения. Правителството междувременно подготвя план за защита на критичните обекти.

Макрон потвърди и че през следващите седмици на европейска територия ще бъдат проведени учения на „коалицията на желаещите“, начело с Франция и Обединеното кралство. Като образец на подготовката на обществото той посочи шведската концепция за тотална отбрана, при която цивилното население взима участие в подготовката на страната за война.

Реакциите след срещата се различаваха според това на коя от двете кризи поставиха акцент участниците. Председателят на Лявата радикална партия Гийом Лакроа написа в X: „На 50 години рядко съм изпитвал такъв световъртеж.“ По думите му причината е тежестта на положението в Близкия изток и Украйна и „хищническата лудост, която тласка света към хаос“.

Бившият премиер Едуар Филип призна, че е бил „поразен от тона на президента“, и заключи: „Страната ни трябва да се защити, да се подготви за ескалация, която може да настъпи.“ В същото време той предупреди, че Франция не бива да се оказва във война с Русия. Евродепутатът Рафаел Глуксман съобщи, че в брифинга е бил употребен терминът „държавен тероризъм“, и определи Европа като „тила на фронта, в който ударите могат да засегнат нашите държави“. Лидерката на „Екологистите“ Марин Тонделие отхвърли тълкуването на случая в Лайпциг като предупреждение: „Целта не беше да се сплаши, а да се убие.“

Други участници поставиха ударението върху цените на горивата. Лидерът на „Републиканците“ Бруно Ретайо каза, че „не е научил нищо особено конкретно“. Бардела и съюзникът му Ерик Сиоти са недоволни, тъй като Макрон не бил дал „никакъв отговор за покупателната способност и данъците върху горивата“. Двамата настояват ДДС върху горивата да падне от 20 на 5,5%. Бомпар призна, че не си тръгва по-спокоен, но в същото време не е чул и нови мерки срещу социалната криза. Комунистът Фабиен Русел обобщи така посланието на президента и службите: сценарият за бързо уреждане на войните в Украйна и Близкия изток „вече не съществува“.

Енергийната криза беше втората тема на брифинга. Средната цена на дизела достигна 2,39 евро за литър – исторически връх за Франция. Ормузкият проток остава почти блокиран, а нефтопроводът през Саудитска Арабия до пристанището Янбу на Червено море, който поемаше част от износа по алтернативен маршрут, пренася значително по-малки количества след удари, нанесени от йеменските хути.

Франция ще достигне изискваното запълване на 80% от капацитета на газовите хранилища за зимата, но ЕС като цяло е по-зависима от газа и остават възможни трудности. Като председател на Г-7 през годината Франция ще свика извънредна среща на групата за координиране на енергийните запаси. Макрон изпраща и искане до Европейската комисия за ускоряване на мерките.

Президентът обвърза двете кризи и с друга цел на срещата – вътрешна политика. Поскъпването е „изцяло“ следствие от войните и затварянето на Ормузкия пролив след съвместните удари по Ислямска република Иран, а не от решенията на правителството, заяви той. „Това също е целта на тази среща“, допълни Макрон. Europe 1 съобщава, че сред самите служби има неудобство от използването на разузнавателна сведения за политически цели. На исканията за по-ниски данъци и по-щедри помощи президентът отвърна, че те идват от същите хора, които само преди 15 дни са го обвинявали в безотговорно харчене.

Прочитът, че брифингът служи и за защита на кабинета от недоволството във връзка с цените, не обезсилва представената оценка за ситуацията със сигурността. Зад нея вече има конкретни действия: префектите са приведени в повишена готовност, планът за защита се изготвя, а ученията са обявени. Макрон възприема полското предупреждение за основателно, приписва подготовката на устройството в Лайпциг на ГРУ и твърди, че неизправността му е предотвратила човешки жертви и големи материални щети.

Париж е готов да отвори износа на MdCN към Швеция

🇫🇷🚀🇸🇪 Франция е готова да разреши износа за Швеция на своята крилата ракета MdCN, с която флотът ѝ поразява цели в оперативна дълбочина и досега не е била предлагана извън собствения ѝ арсенал. Тази възможност беше очертана от Елисейския дворец в петък, 28 август, за което съобщи Les Echos. Ако офертата бъде включена в окончателния текст на договора между двете страни, Стокхолм ще се превърне в първият чуждестранен клиент на оръжие, което от близо десетилетие Франция пазеше за собствената си армия.

Поводът е визитата на Еманюел Макрон в шведската столица в понеделник, 31 август, където той ще бъде посрещнат от премиера Улф Кристерсон. Наред с рамковото споразумение за отбрана се очаква да бъде подписан и договорът за четири фрегати FDI на стойност 4,3 млрд евро. Това е най-голямата поръчка, която Швеция някога е правила от въвеждането на Gripen през 80-те години на миналия век.

Корабите бяха избрани през май пред предложения от испанската Navantia и британската Babcock. Те ще образуват клас „Лулео“, чиято първа доставка е очаква през 2030 г. и последна – около 5 години по-късно. Фрегатите ще имат водоизместимост около 4500 тона и дължина 122 метра.

Самата ракета е разработена от европейския производител MBDA и постъпва на въоръжение във френския военноморски флот от 2017 г. Бойният ѝ дебют беше през април 2018 г. в Сирия в рамките на съвместните удари на САЩ, Франция и Обединеното кралство срещу обекти от химическата програма на бившия режим на Башар Асад. MdCN се изстрелва от вертикалните пускови установки (VLS) на фрегатите FREMM, както и от торпедни апарати на подводниците клас „Баракуда“, т.е. не изисква специализиран носител.

Ракетата лети на много малка височина и следва сложна траектория, което затруднява прехващането ѝ. За обсега на поразяване обаче се посочват две различни стойности: Les Echos говори за предполагаеми 1400 км, докато MBDA и съобщенията около подновяването на производството посочват над 1000 км. Разликата от близо 400 км е съществена, защото променя драматично кръга от цели, които биха попаднали в обсега на ракетата при изстрелване от Балтийско море.

Производството на MdCN беше прекратено. Линията спря през 2021 г. след изпълнение на текущи поръчки и беше подновена едва през май 2026 г. Едва оттогава насам Париж разполага с производствен капацитет, който позволява ракетата да се предлага за износ. Всяка следваща продажба би разпределила върху по-голям брой поръчки разходите по поддържането на производствената линия.

Между политическото предложение и реалното въоръжаване на корабите обаче стои ключово техническо условие. В базовата си конфигурация фрегатата FDI разполага с вертикални пускови модули Sylver A50, от които се изстрелват зенитни ракети Aster 15 и Aster 30. MdCN изисква по-дългите клетки A70.

Шведският вариант има общо 32 клетки, поместени в 4 модула, но изборът между A70 и разполагането на зенитните ракети CAMM с по-малък обсег в трипакова конфигурация все още не е обявен. Публикуваните описания на клас „Лулео“ изброяват Aster 30 и CAMM-ER, без да уточняват вида на пусковите модули.

Затова френското предложение не се свежда единствено до продажбата на боеприпаси, а засяга и самата конфигурация, в която корабите ще бъдат построени. Според описанието на Елисейския дворец фрегатите ще разполагат с противовъздушно и противоракетно въоръжение, торпедни способности и крилати ракети за поразяване на цели в дълбочина.

Отварянето на MdCN за износ се случва в момент, когато европейските столици се съмняват в готовността, но и във възможността на Вашингтон да доставя крилати ракети BGM-109 Tomahawk в нужните количества. MBDA се стреми да заеме именно тази пазарна и стратегическа ниша.

Преговори за MdCN вече се водят с Италия за оборудването на нейните фрегати, разговори има и с Полша, а наземният вариант MdCT се движи по същия път. Швеция може да стане първият клиент в тази поредица и по този начин да създаде прецедент по отношение на цена, срокове и режим за трансфер при следващите сделки.

Стокхолм развива способности за поразяване на цели в дълбочина и независимо от офертата на Франция. На 21 август шведски Gripen C изстреля крилата ракета KEPD 350 Taurus над полигона Видсел в Норботен. Това беше първия подобен пуск от този вид боен самолет.

Taurus разполага с обсег на поразяване над 500 км и според специализирани издания осигурява на Швеция първата ѝ възможност да поразява укрепени цели от такова разстояние. MdCN би добавила следващо ниво към тази способност, при това с морска платформа, която не е зависима от състоянието и достъпността на летищата.

Конвенционалните ударни способности са част от по-широко френско предложение, в рамките на което на съюзниците се предлага форма на изнесено напред възпиране, включваща участие в ядрени учения и при необходимост разполагане на въоръжени изтребители Rafale на тяхна територия. По думите на Елисейския дворец именно Швеция е първата страна, откликнала на офертата, а конвенционалните далекобойни ракети са нейното материално измерение.

Обстановката в региона се изостри точно в дните преди визитата. На 28 август финландските отбранителни сили обявиха, че шведски изтребители Gripen и корвета ще участват в наблюдение и защита на територията на Финландия поне до края на 2026 г. Разполагането е извършено по нейна молба, а шведският министър на отбраната Пол Юнсон го обясни с влошената среда за сигурност и необходимостта от въвеждане на мерки за противодействие на дронове. Финландия споделя около 1340 км обща граница с Руската федерация.

Франция е сред първите държави, които се включиха в изнесеното напред сухопътно присъствие на НАТО във Финландия, и участва в мисията Baltic Sentry срещу сенчестия флот на Москва. През февруари френски самолетоносач извърши престой на пристанището в Малмьо, а съвсем близо до него беше неутрализиран дрон с неустановен произход.

Индустриалното партньорство между двете държави също не е ново. Швеция купи противотанковите ракети Akeron от MBDA, NLAW се произвежда съвместно от Saab и Thales, а френските въоръжени сили придобиха противотанковите системи AT4 на Saab и самолетите за ранно предупреждение GlobalEye.

Този обмен се развива от 2025 г. и вече включва сътрудничество на ниво отделни системи и компоненти. Швеция стана пълноправен член на НАТО през 2024 г. и оттогава подреждат отбранителната си програма в обща рамка с Франция, вместо да ги съгласуват поотделно.

Отвъд корабостроенето Франция насочва поглед към бойната авиация. След провала на съвместния проект на Германия и Франция Future Combat Air System (SCAF) Елисейският дворец посочи няколко допирни точки със Стокхолм, които биха могли да се материализират в бъдеще: два производителя със суверенен подход към разработката на бойни самолети; две сходни конструкции, чиито концепции за употреба – излитане от шосейни участъци при Gripen и кацане на палуба при Rafale – ограничават максималната допустима маса; възможност за съвместна работа по авиационен двигател, какъвто Швеция не произвежда самостоятелно.

Засега няма формален ангажимент. Разговорите се водят на щабно ниво и са концентрирани в сферата на оперативната съвместимост. Разстоянието между предложение и договор остава значимо. Разрешаването на износа е политическо решение на Париж, а не подписана продажба. Преди окончателното оформяне на договора шведската страна все още не е обявила какъв тип пускови клетки е избрала.

Ако A70 бъде включена в конфигурацията, Швеция вероятно ще стане първият чуждестранен оператор на MdCN и ще изгради модел, спрямо който Рим и Варшава ще водят своите преговори. Сценарият би получил директно потвърждение при изрично посочване на A70 или MdCN в документите по програмата „Лулео“. Обратно, вероятността за него би отслабнала при обявяване на трипакетна конфигурация с CAMM вместо MdCN или при евентуално отлагане на решението за въоръжението за по-късен етап от строителството.

Коалицията на желаещите откри парада в Париж – послание към Москва и Вашингтон.

🇫🇷🇺🇦🇪🇺 Около 500 военнослужещи от „Коалиция на желаещите“ в подкрепа на Украйна откриха парада по парижкия булевард „Шанз-Елизе“ във вторник, 14 юли. За първи път от близо две десетилетия към него се включиха британски войници, а 25-членната украинска група получи най-силните овации от зрителите във френската столица.

Президентът Еманюел Макрон, за когото това беше последен национален празник преди края на мандата му през 2027 г., прие парада от открит автомобил под гигантския трикольор, спуснат от Триумфалната арка. На официалната трибуна до него бяха около 30 държавни и правителствени ръководители, включително германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Кийр Стармър и украинският президент Володимир Зеленски, който беше посрещнат с бурни аплодисменти и се прегърна с Макрон в края на церемонията.

Демонстрацията беше замислена като политическо послание – сигнал едновременно към Москва и Вашингтон, че Европа е единна и започва сама да поема тежестта на отбраната си. Традицията беше умишлено променена: вместо обичайната покана към една чужда държава, по паважа маршируваха части от цялата коалиция. Прелитането обедини самолети от 11 страни, а над авенюто преминаха и два френски изтребителя Mirage 2000B с украински втори пилоти, обучавани във Франция.

„Изпитвам гордост, че сме тук и маршируваме редом с тях“, заяви 21-годишният британски ефрейтор Патрик Рисо. Според Военното губернаторство на Париж тазгодишният парад събра рекордните 7600 маршируващи – значителен ръст спрямо 5810 през 2025 г. Иронично е, че церемонията, вдъхновила Доналд Тръмп за собствен парад във Вашингтон година по-рано, сега служи като отговор към него – при това на фона на „червен код“ за горещини и горски пожари, наложили отмяната на традиционните фойерверки.

Същинската работа обаче беше свършена ден по-рано. В понеделник в Дома на инвалидите се проведе 16-ата среща на „Коалицията на желаещите“ – формат, иницииран от Франция и Великобритания след началото на руската инвазия през 2022 г., който днес обединява 37 държави. Съпредседателствана от Макрон, Стармър и Мерц, срещата надгради Парижката декларация и форума на Г-7 в Евиан. Акцентът беше поставен върху изграждането на многонационални сили за Украйна след евентуално примирие и най-вече върху въздушната отбрана – критичният приоритет за Киев.

Успоредно с това Париж и Киев подписаха двустранна пътна карта. Украйна поръча 16 изтребителя Rafale (с оперативна готовност едва 2028–2029 г.), нови батареи за противовъздушна отбрана SAMP/T и лицензи за производство на прехващачите Aster, крилатите ракети SCALP и управляемите авиобомби AASM. Зеленски поиска зимен пакет от 300 прехващача за Patriot, тъй като складовете на Киев за тези боеприпаси са на практика изчерпани. По данни на Изследователската служба на Конгреса на САЩ Украйна разполага със 17 системи Patriot, но недостигът е в самите ракети. Оттук и залогът върху френско-италианската система SAMP/T, чиито прехващачи Aster се оценяват като съпоставими с най-новите варианти на Patriot.

Тук се отваря пропастта между блясъка на булеварда и реалността на фронта. Парадът постигна целта си като сигнал, но ефектът му е предимно символен. Истинските способности зависят от решенията в Дома на инвалидите, които обаче пристигат със закъснение: изтребителите Rafale влизат в строй след 2028 г., а лицензите за Aster и проектът Freyja са за средносрочен хоризонт. Междувременно нуждата остава спешна – руските удари срещу Киев се засилват, а нито изтребителите след 2028 г., нито нови пускови установки са решение на проблема с липсата на ракети за идната зима.

Въпреки това срещата не беше просто театър. Поръчките, коалициите и „зелената светлина“ от Тръмп за производство на компоненти за Patriot полагат институционална основа за европейска стратегическа автономия, която доскоро звучеше немислимо. Това не решава спешните нужди на Киев, но бележи началото на опит Европа да намали зависимостта си от американските доставки, често обвързвани с променливи политически настроения във Вашингтон.

„Колкото повече средства има Украйна да сваля руски балистични ракети, толкова по-голям е шансът Путин да седне на масата за преговори, защото последният му коз в тази война ще бъде неутрализиран“, заяви Зеленски. Кремъл определи участващите държави като „враждебни“.

Дали „стратегическото пробуждане“, за което говори Макрон, ще се материализира, ще покажат не речите, а конкретните доставки идната зима. Ако обещаните прехващачи пристигнат навреме, а производството на Aster тръгне по график, тезата за промяна в европейската отбранителна тежест ще се затвърди. В противен случай, денят на Бастилията ще остане това, което видяхме от трибуната – внушителен образ, чиято същност тепърва трябва да догони обещанието.

„Мирът е нашата цел“, заяви Макрон в навечерието, но добави: „готови сме да се борим, за да защитим ценностите си – дори с цената на кръв, ако се наложи.“ Кръвта, за съжаление, продължава да се лее на изток от Париж.

18 ранени при експлозии в Дамаск по време на визитата на Макрон.

🇸🇾💥🇫🇷 Две самоделни взривни устройства разтърсиха центъра на Дамаск днес, докато президентът на Франция Еманюел Макрон разговаряше със сирийския си колега Ахмед ал-Шараа, и раниха поне 18 души, 4 от които полицаи, но засега без загинали. Устройствата се задействаха близо до хотел Four Seasons, където Макрон беше отседнал; Министерството на вътрешните работи докладва за общо две импровизирани взривни устройства (IED) – едното скрито в контейнер за боклук, другото в паркирана кола край пътя.

Кадри от единия взрив показват сирийски полицаи, застанали около кофа за боклук, точно в момента преди тя внезапно да избухне и да рани четирима от тях. Министерство на вътрешните работи съобщи, че второто устройство е заложено в паркиран автомобил, и че е започнало разследване за установяване на извършителите. Хотелът, който подслонява персонал на ООН и чуждестранни дипломати, минава за един от най-строго охраняваните обекти в сирийската столица – и тъкмо затова близостта на силни експлозии подсказва пробив. „Има пропуск в сигурността и трябва да го отстраним“, призна пред медиите експертът по сигурност Исмат ал-Абси, предупреждавайки да не се затвърди негативната представа за реда в Сирия.

Визитата не беше прекъсната. Служител от Елисейския дворец заяви, че Макрон се намира в безопасност и срещата с ал-Шараа продължава; сирийските държавни медии побързаха да пуснат снимки на двамата държавни глави, прегърнати в президентския дворец. Министерство на вътрешните работи омаловажава случилото се – обяви, че взривовете са станали „извън зоната за сигурност, определена за резиденцията на френския президент“, и не са били пряка заплаха. Уверение, което самото събитие подкопава: две бомби се задействаха в сърцето на столицата точно в часа на най-видимата западна визита, откакто рухна властта на Асад.

За новите управници на Сирия ударът е болезнен именно заради момента. След свалянето на предишния президент Башар ал-Асад през декември 2024 г. те се опитват да изградят образ на възстановен ред и да примамят чужди инвеститори в разсипаната от гражданската война икономика. Дамаск още много остава пощаден, а други части на страната тънеха в отвличания и целенасочени убийства при опитите на новото правителство да наложи контрол. Извън столицата властта от месеци се бори да си осигури монопол над насилието и да затвори джобовете на въоръжена съпротива; всеки удар в самия подкопава образа на държава, стъпила отново на краката си – а тъкмо тази седмица насилието се пренесе в центъра.

Взривовете дойдоха само дни след като самоделно устройство беше задействано в оживено кафене край Съдебната палата в Дамаск и уби най-малко 10 души, а рани над 20. Никой не пое отговорност за онова нападение – както засега никой не я поема и за вторник. За месеци сблъсъците и атентатите бяха оставали периферни за столицата; двата удара в рамките на седмица счупиха относителното ѝ спокойствие.

Макрон е първият лидер на голяма западна държава, посетил Сирия след свалянето на Асад, а срещата с ал-Шараа в столицата се разчита като значимо признание за новия сирийски президент. Пътят на самия него дотук беше устремен: през май 2025 г. Макрон го прие в Париж, а след това Ал-Шараа се срещна с американския президент Доналд Тръмп във Вашингтон – стъпки, които само за месеци го превърнаха от някогашен лидер на ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) в търсен събеседник на Запада. Ал-Шараа и министри положиха усилия за разграничаване от своето минало ислямисти в HTS – групата, израснала от Ал Кайда, която през декември 2024 г. поведе светкавичната офанзива, помела за дни режима на Асад. Париж се нареди сред най-твърдите западни поддръжници на новото управление: тласкаше Вашингтон да отмени санкциите срещу Дамаск и пое ключова посредническа роля между Сирия и Израел.

Самата визита беше обявена за историческа и от двете страни – първо посещение на западноевропейски държавен глава в Сирия след Асад и жест, който Дамаск представи като завръщането на международната сцена. Макрон пристигна в сирийската столица още на предния ден; прегръдката пред камерите насред президентския дворец беше премереното послание, което домакините искаха да излъчат – точно докато на няколко пресечки полицията разчистваше последиците от два взрива.

Макрон пристигна, придружен от делегация икономисти, в която личат имената на Родолф Сааде, главен изпълнителен директор на гиганта в корабоплаването CMA CGM със сирийски корени, и на Патрик Пуяне от петролната TotalEnergies; разговорите се фокусираха над транспорта и енергетиката. Френският лидер се очаква да подпише меморандуми за разбирателство с домакините, чиято цел е да върнат доверието на инвеститорите в държава, която току-що се е измъкнала от икономическия колапс, в който се намираше от години. На част от западните санкции през последната година открехна вратата за подобни разговори – процес, който Париж тласкаше по-упорито от повечето западни столици.

Залогът е съществен: около 90% от сирийците живеят в бедност, инфраструктурата се нуждае от основен ремонт след 14 години гражданска война, а базови услуги като електричество остават накъсани в части от страната, включително столицата. Френските компании обаче са предпазливи да се върнат; рисковете за инвеститора все още изпреварват възвръщаемост, а тези меморандуми имаха за цел точно да пробият това колебание – сигнал към пазара, че Сирия отново е отворена за бизнес.

Кой стои зад експлозиите днес, остава въпрос без отговор. При липсата на поета отговорност, хипотезите могат да ни доведат до няколко възможни извършителя, без нито един да е потвърден: Сирия се сблъсква с нападения от различни въоръжени фракции, сред които клетки на Ислямска държава, Хизбула и останки от бившия режим на Башар Асад. Разследване на ведомството тепърва трябва да уточни дали двата удара са дело на един и същи извършител, или на различни противници на правителството на Ал-Шараа, всеки със свой мотив да провали момента.

От Дамаск Макрон продължава директно към съседна Турция, където днес в Анкара откриха ежегодната среща на върха на НАТО. Който и да стои зад бомбения атентат, не се нуждае от поемане на отговорност, за да предаде посланието си – самия момент, избран за експлозията, го носи красноречиво вместо него. И оголва най-очевидната спънка пред всичко, което новите власти обещаха на Макрон и делегацията му при разговорите в Дамаск – сигурността, без която дипломатическото признание трудно би могло да се превърне в капитал, все още не е налице.

Анализ: Г-7 текстът, който извади САЩ от ролята на „неутрален посредник“.

🇺🇸🤝🇺🇦 САЩ за пръв път официално излязоха от ролята на „неутрален посредник“ във войната на Русия срещу Украйна и вече се определят като партньор на Киев. Това обяви френският президент Еманюел Макрон в четвъртък по време на съвместна пресконференция с италианския премиер Джорджа Мелони. Поводът е съвместното изявление на Групата на седемте (Г-7), което президентът Доналд Тръмп подписа на срещата в Евиан-ле-Бен през изминалия уикенд – документ, в който Вашингтон вече не се описва като арбитър между Москва и Киев, а като страна, ангажирана с териториалната цялост на Украйна, с военна и енергийна подкрепа за страната, както и с режима на санкции срещу Руската федерация.

„За първи път път САЩ одобриха текст, в който се определят не като неутрален посредник, а застават до нас в подкрепата за териториалната цялост на Украйна, военната помощ, енергийната подкрепа и санкциите срещу Русия“, заяви Макрон, описвайки промяната като историческа. Значението на формулираната подкрепа се крие в това, че размества основата, върху която Тръмп изграждаше собствената си позиция от началото на втория си мандат – тази на посредник, който се пазари едновременно с двете страни, вместо на съюзник на нападнатата страна. Ако записаното в Евиан бъде пренесено в реална политика, преговорната конструкция около войната губи фигурата, която доскоро се представяше за безпристрастния си брокер.

Какво записа Г-7 – и какво от него прочете Макрон

Текстът, на който се позова Макрон, е официалното изявление на лидерите на Г-7 по геополитическите въпроси, публикувано от Елисейския дворец, който беше в ролята на домакин на срещата. В него 7-те големи декларират единна и непоколебима подкрепа към свободата, суверенитета и териториалната неприкосновеност на Украйна и се ангажират да укрепят нейната въздушна отбрана и да затегнат натиска над военната икономика на Москва, включително чрез санкции срещу нейния петролен и газов сектор. Обединеното кралство обяви в Евиан и новия си пакет мерки срещу „сенчестия флот“, с който Русия заобикаля петролния таван, и срещу финансовите мрежи за избягване на санкциите, по данни на Ал Джазира.

Същината на завоя не се съдържа в отделна нова клауза, а единствено в подписа под нея. Тръмп, който година и половина обясняваше своя ангажимент с войната през езика на сделката и неведнъж представи Вашингтон като честен брокер между Киев и Москва, постави името си под формулировка, която плътно поставя САЩ от едната страна на масата. Колко дълбоко стига този подпис, личи и от обратната реакция: според украинската агенция УНН МОсква е поискала от Вашингтон да изясни дали Тръмп действително е сменил курса – въпрос, който една чисто протоколна декларация не би предизвикала.

Веригата на завоя: от спрените санкции до Евиан

Обратът не е спонтанно решение и това става ясно, когато направим ретроспекция на събитията от предходните седмици, в които стрелката сочеше точно обратната посока. През март Вашингтон замрази част от санкционния натиск върху Москва, докато в навечерието на Г-7 наложи и продължи да освобождава от санкции за петролни товари от руски произход, които вече се намират в открито море – ход, разтревожил европейските съюзници и подхранил съмнението, че Украйна се изхлузва от приоритетите на администрацията.

Това съмнение получи и украински отзвук. Още на 3 юни президентът Володимир Зеленски предупреди, че Киев е попаднал в „опашка от войни“ пред американците: с Ислямска република Иран като проблем №1 за Вашингтон помощта за Украйна се е смъкнала надолу в списъка с приоритети. Зеленски обвърза тревожността с конкретни последици – войната в Близкия изток отклонява доставките на ключови оръжейни ситеми за Украйна, най-вече на ПРО, чието производство в САЩ е ограничено, а скокът на петролните цени след затварянето на Ормузкия проток пълни хазната на Кремъл и подсилва способността му да издържа войната. Прочитът на Зеленски беше за изоставяне; само три седмици по-късно същата администрация подписа текст, който европейските столици четат като приобщаване.

Между двете точки стои самата среща в Евиан, на която лидерите се съгласиха да засилят натиска върху Путин, и личният тон на Тръмп, който видимо омекна по отношение на Киев. „Справя се доста добре. Поне се държи“, каза Тръмп за Зеленски, след като по-рано твърдеше, че украинският президент няма „карти“ да спечели – смяна на оценката за устойчивостта на украинската отбрана на бойното поле. „Трябва да признаеш, че е смел и че разполага с прекрасна техника“, добави той, връщайки се и към идеята за повторни санкции над руския нефт – стъпка, която мнозина европейски съюзници вече приветстваха.

Линията на Макрон и европейската застраховка

За Макрон тази американска крачка е потвърждение на позиция, която той заема от ранните фази на войната с по-голяма склонност към риск от повечето западни лидери – той пръв допусна изпращането на западни войски в Украйна. „Ще направим всичко възможно, за да не позволим на Русия да спечели тази война“, заяви френският президент. Според него поражението на Русия е „задължително“ за дългосрочната сигурност на Европа, а западната подкрепа трябва да включва по-дълбоко военнопромишлено сътрудничество с Киев.

Характерното в позицията му е, че докато приветства завоя на САЩ, в същото време Макрон настоява Европа да бъде готова да действа и без подкрепата на САЩ – застраховка, която подсказва, че континентът все още има колебания дали този обрат ще се докаже като трайна тенденция. Тази предпазливост има основание в самата хронология: посоката на Вашингтон се завъртя веднъж в рамките на месеци и нищо не гарантира, че няма да се завърти отново. Континенталната линия междувременно се крепи на франко-германската ос. Още по времето на канцлера Олаф Шолц Макрон формулира заедно с Берлин посланието, че „Украйна може да разчита на нас“, обвързвайки военната помощ със „справедлив и траен мир“; днес, при канцлера Фридрих Мерц, който през април подписа двустранен пакт за съвместна отбрана със Зеленски, тази приемственост се запази, а на места и се задълбочи.

Колко надежден е обратът

Тежестта на казаното от Макрон е реална, но издържа на премерен скептицизъм. Подписът под общо комюнике на Г-7 е по-меко обвързване от едностранна американска декларация за промяна в политиката спрямо войната; Епизодът със спрените санкции от пролетта показа колко бързо сменя позицията си Вашингтон, а представата на Тръмп за самия него като посредник не може да изчезне с един документ. Искането на Москва за уточнение е двусмислен сигнал – то едновременно доказва, че текстът е разклатил нещо, и признание, че на този етап става дума за тълкуване, а не за установена доктрина.

И все пак трите следи сочат в една посока: омекналият тон към Зеленски, подновеният интерес към санкции върху руския петрол и записаната в Евиан формулировка се подреждат в съгласувана крива, а не в изолиран жест. Същинската промяна не е в новата дума, а в това, че за пръв път преговорната рамка около войната губи презумирания си неутрален арбитър. Дали тази крива ще се втвърди в политика, ще зависи по-малко от текста, подписан в Евиан, и повече от това дали вниманието на Вашингтон ще се върне от опашката, в която Иран изпревари Украйна.

„Макрон е свален, това е революцията“: как един 82-годишен откри огън по жандармерията във Франция.

🇫🇷👮‍♀️ 82-годишен французин, въоръжен с ловна пушка и боеприпаси, се барикадира в дома си в китното селце Сен-Жан-Пиер-Фикст в събота вечерта. Това доведе до 4-часова обсада от жандармерията, при която пенсионираният занаятчия е открил огън, прострелвайки двама униформени с викове „Макрон е свален“ и „Това е революция“.

Когато жандармеристите направили опит да го заговорят, той открил огън срещу тях. Часове по-късно, след намесата на Groupe d'intervention de la Gendarmerie nationale (GIGN) – елитното звено за специални операции и борба с тероризма – мъжът се предава на органите, без да се стигне до жертви. Инцидентът е показателен, тъй като речникът на неговата заблуда е зает буквално от реалния политически дебат във Франция, която от три години се намира в дълбока политическа криза.

Хронологията, очертана от местната прокуратура на Шартр, е стегната и категорична. Сигналът е подаден от съпругата на възрастния мъж, разтревожена от състоянието му, при което от Ноже-ле-Ротру пристига екип на ротната група за наблюдение и намеса на жандармерията (PSIG). Опитът за диалог се проваля веднага: мъжът стреля три пъти и ранява в краката двама жандармеристи, на 23 и 25 години, като за щастие няма опасност за живота им. Служителите на реда отвръщат на огъня, а стрелецът се укрива в мазето на дома си. Развръзката настъпва след дълги и напрегнати преговори: екипите на GIGN водят диалог в продължение на близо четири часа, докато в 22:50 ч. възрастният мъж най-накрая се предава. Самият той излиза с огнестрелна рана на ръката, вероятно от ответния огън на жандармеристите, заради която е подложен на хирургическа намеса в болницата в Льо Ман. Срещу него е повдигнато обвинение в опит за убийство на длъжностни лица и предстои да му бъде назначена психиатрична експертиза.

Стрелецът не съвпада с обичайния профил на замесените във въоръжени сблъсъци с органите на реда. Става дума не за рецидивист, нито за радикализиран елемент, а за дългогодишен пенсионер и занаятчия с напълно чисто съдебно минало, който до момента не е имал криминални прояви. Именно поради тази причина водеща следа в разследването е медицинска: дали зад изречените реплики стои психическо объркване или делир, ще установи назначената експертиза. Фактите около поведението му обаче са ясни – въоръжен, отказ от диалог и три изстрела по представители на властта, докато обяснението за тези действия тепърва ще се изяснява.

Тази личностна криза не възниква в политически вакуум. Думата, която мъжът изрича – destitution („сваляне от длъжност“) – е сред най-често употребяваните в публичното пространство на Франция за последните две години. След предсрочните избори от лятото на 2024 г. Франция е потърпевша от политическа криза, която е предизвикана от силно фрагментирано Национално събрание с три враждуващи политически блока, и серия от нестабилни правителства. С оглед на настоящата политическа реалност крайнолевият блок „Непокорна Франция“ на няколко пъти се опита да задейства процедура по чл. 68 от Конституцията за отстраняване на президента Еманюел Макрон. Последният такъв опит – резолюция, подписана от 104 депутати – беше обявен за недопустим от Бюрото на Народното събрание на 8 октомври 2025 г., но реториката за „сваляне“ остава константна величина в местния политически дискурс.

Към политическите фактори се наслагват и климатичните условия. Още тогава в големи части от Франция беше обявен червен код за опасна гореща вълна, който обхвана над една трета от територията на страната. Поради екстремните температури правителството въведе ограничения, включително забрана за продажба на алкохол от префектите по време на празненствата за Fête de la Musique, за да се облекчат спешните служби. Здравните власти насочиха предупрежденията си предимно към възрастните и изолирани граждани. Дали горещините са повлияли на инцидента в Сен-Жан-Пиер-Фикст е въпрос, на който не може да се отговори преди медицинската експертиза, и всяко обвързване на фактите на този етап би било чиста спекулация.

Франция и Чад подготвят дискретно завръщане на военното сътрудничество – без постоянни бази.

🇫🇷🤝🇹🇩 Малко над година след като Чад изгони около 1000 френски военни и на 30 януари 2025 г. пое последната им позиция в страната – авиобаза „Аджи-Косеи“ в рамките на летище Нджамена – двете страни работят тихо за възстановяване на своето военно сътрудничество.

По данни на няколко военни и дипломатически източника сега се търси нов, по-дискретен модел: без постоянни френски гарнизони и без хилядите военни от едно време, а малки гъвкави отряди, отговарящи на конкретните нужди на партньора. Отправната точка беше срещата между президентите Еманюел Макрон и Махамат Идрис Деби в Елисейския дворец на 29 януари 2026 г. – първото им виждане след повече от година охлаждане.

Откакто в името на суверенитета на страната си показа вратата на армията на бившата колониална сила, чадският президент не е удовлетворен от надеждността на алтернативните си партньори. Емирските станаха неудобни заради подкрепата им за паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ в гражданската война в съседен Судан; турските дронове на фирмата Baykar се оказаха твърде скъпи за страната; докато руснаците, със своите посредствени резултати в Мали, не предразполагат към по-широко партньорство. В сравнение с тях Франция минава за исторически и сигурен съюзник. Решена да запази военно присъствие в Чад след независимостта му през 1960 г. тя неведнъж е помагала на застрашени власти в Нджамена да се задържат – като се започне от тази на Идрис Деби, който управлява страната от 1990 г. до смъртта си през 2021 г., когато синът му Махамат го наследи.

Натискът върху по-младия Деби, който подобно на своя баща се самопровъзгласи за маршал, нарасна през последните месеци. Гражданската война в Судан прелива опасно през границата и Нджамена се опасява, както нееднократно се е случвало в миналото, въоръжен бунт да я заплаши откъм съседната държава. Уязвимостите са конкретни: след оттеглянето на френската армия чадските части трудно евакуират ранените си в операция, трудно осигуряват въздушна подкрепа на войските на земята и трудно събират разузнавателна информация – все области, в които Париж можеше да им съдейства. „Заминаването на французите остави празнина. Имаме пропуски, които трябва да запълним, като наблюдението на собствената ни територия“, признава приближен на президента Деби. Зоната на езерото Чад, където действат различни джихадистки групи, както и пропускливите граници със Судан и Либия са в центъра на вниманието на властите.

За френските военни ударът, нанесен от ръководството на Чад, далеч не бе посрещнат добре. След провалите в Мали, Буркина Фасо и Нигер, откъдето бяха прогонени от взелите властта военни хунти последователно между 2022 и 2023 г., внезапното и грубо изгонване от Чад – тяхна крепост на континента – беше довършващият удар. Затова връщането, макар и на пръсти, в тази стратегическа страна на кръстопътя на Африка не им е неприятно. Но без перчене и без повторение на стария модел с постоянно военно присъствие, символ на намеса в делата на бившите колонии. След като между 2024 и 2025 г. Франция върна базите си в Сенегал, Кот д'Ивоар, Габон и Чад, тя залага на дискретност чрез малки гъвкави отряди, скроени по нуждите на африканските си партньори.

„Двете ни страни нямат интерес да остават разделени. Свързани сме исторически. Но миналите ни отношения не бяха съвсем ясни. Трябва да тръгнем на нова основа, за да изградим напълно прозрачно и взаимноизгодно партньорство“, смята висш чадски офицер. След срещата на върха в Париж и в Нджамена е отдадена заповед да се очертаят контурите на бъдещото военно сътрудничество. През май 2026 г. служители на министерствата на външните работи и на въоръжените сили посетиха Нджамена. Военна делегация от Чад на свой ред трябва да дойде в Париж за международния салон за отбрана Eurosatory, който се провежда от 15 до 19 юни 2026 г. По думите на същия офицер министърът на въоръжените сили Исака Малуа Джамус ще бъде сред нея и се очаква да се срещне с френската си колежка Катрин Вотрен.

Окончателно споразумение и график за прилагането му още не са финализирани. По данни на няколко военни източника от двете страни сътрудничеството трябва първо да се възстанови между военновъздушните сили на двете страни, преди да се разшири към сухопътните. Обсъждат се обучения и тренировки, водени от френски военни в Чад, както и подкрепа в областта на разузнаването. Разочарован от турските дронове, генералният щаб иска най-напред да укрепи въздушните способности – именно там, в евакуацията на ранените, въздушната подкрепа и събирането на разузнавателни данни, оттеглянето на французите остави най-осезаеми дупки. Сред заявените нужди са и нови летателни средства: затова делегация на Генералната дирекция по въоръженията (DGA) посети през април Нджамена, за да проучи, по думите на френски дипломатически източник, продажбата на „няколко хеликоптера и самолета“ на чадската армия.

Френските военни от своя страна се надяват да стъпят отново на авиобаза „Аджи-Косеи“ – бившата им позиция в чертите на летището на Нджамена. Сътрудничеството с военновъздушните сили на Чад би им позволило да разположат там малък отряд. „Това, което ни интересува, е отново да имаме достъп до базата Аджи-Косеи, за да можем при нужда да приземяваме или вдигаме самолети“, признава френски офицер. С други думи – да си върнат тази въздушна опорна точка в сърцето на континента, този път без да оставят там постоянно стотици военни и тежка техника.

За президента Деби евентуално френско присъствие носи и предимството да получи бърза подкрепа в случай на заплаха. „Френски средства могат да ни помогнат да отговорим на враговете си“, заявява чадски генерал. Още повече че Франция показа наскоро, че вече не се колебае да се притече на помощ на затруднен партньор от Африка: на 7 декември 2025 г.при опита за преврат в Бенин срещу президента Патрис Талон, един от верните ѝ съюзници на континента, тя незабавно разположи специални части, за да осуети плановете на пучистите.

Дали и кога договорката ще бъде подписана, предстои да видим: остава да бъдат финализирани окончателен текст и календар за неговото прилагане. Самото сближаване обаче се вписва в по-широката пренастройка на френското военно присъствие в Африка – от постоянни гарнизони към леки, договорени индивидуално отряди – която следва серията от изгонвания от Сахел.

Хронология

• 28 ноември 2024 г. – Чад обявява края на военното си сътрудничество с Франция.
• 26 декември 2024 г. – Франция връща първата от трите си бази в страната.
• 30 януари 2025 г. – предадена е и последната база, „Аджи-Косеи“ в Нджамена; около 1000 френски военни напускат страната.
• 29 януари 2026 г. – Макрон приема Деби в Елисейския дворец; двамата обявяват обновено партньорство.
• април 2026 г. – делегация на Генералната дирекция по въоръженията посещава Нджамена, за да проучи продажба на хеликоптери и самолети.
• май 2026 г. – служители на френските министерства на външните работи и на въоръжените сили пътуват до Нджамена.
• 15–19 юни 2026 г. – чадска военна делегация начело с министъра на въоръжените сили Исака Малуа Джамус се очаква на салона Eurosatory в Париж.