Актуализирана карта на руските региони с дефицит на гориво.

🇷🇺 Икономическият коментатор Станимир Добрев актуализира картата на руските региони, където медийни репортажи съобщават за дефицит на гориво.

В нея той добави още три региона: Томска и Кемеровска области, както и Република Башкирия, която е един от водещите региони на Руската федерация в добива и преработката на нефт.

Добрев отбелязва, че дефицит на гориво се обсъжда и в социалните мрежи в Чечня, Калмикия и Ярославска област, която също разполага с голяма рафинерия, която вече беше мишена на атаки от украински дронове. Руските медии обаче мълчат за тези региони, затова те все още не са отбелязани на картата.

Междувременно руското министерство на енергетиката обяви, че планираните ремонти в руските нефтени рафинерии (които често се провеждат през есента) са отложени за по-късни дати. Започва да става очевидно, че в условията на остър дефицит руската държава не може да си позволи да спре работата на отделни рафинерии за обслужване, въпреки че това вероятно ще създаде нови проблеми в бъдеще.

Турция намалява зависимостта си от руски газ с амбициозен енергиен план

🇹🇷 Турция се подготвя да намали значително зависимостта си от руски газ и до края на 2028 г. се очаква да покрива повече от половината от енергийните си нужди чрез увеличаване на вътрешното производство и нарастващ внос на втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати, съобщи Reuters на 8 октомври.

Тази промяна може да лиши Русия от един от последните ѝ големи енергийни пазари в Европа.

До края на 2028 г. Турция може да задоволи над половината от търсенето си на природен газ със засилване на местното производство и разширяване на вноса на LNG от САЩ. Тази стратегия заплашва да свие един от последните големи европейски пазари за руски и ирански доставчици.

Вашингтон засилва натиска върху съюзниците си с призови да ограничат енергийните си връзки с Москва и Техеран. По време на среща в Белия дом на 25 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп настоя пред турския президент Реджеп Тайип Ердоган да намали закупуването на руско гориво.

В същото време Анкара се стреми да укрепи енергийната си сигурност и да се утвърди като регионален газов хъб. Експерти отбелязват, че Турция планира да изнася местно произведен газ и да реекспортира американски LNG към Европа, като същевременно използва руски и ирански газ за вътрешно потребление.

„Турция ясно показва, че ще се възползва от изобилието на LNG на световния пазар“, коментира Сохбет Карбуз от базираната в Париж Средиземноморска асоциация за енергетика и климат.

Русия остава най-големият доставчик на газ за Турция, но делът ѝ на пазара е спаднал от над 60% преди две десетилетия до 37% през първата половина на 2025 г. Повечето страни от ЕС прекратиха вноса след пълномащабното инвазия в Украйна през 2022 г.

Според Reuters дългосрочните договори на Москва за доставка на 22 млрд. кубически метра газ годишно чрез газопроводите „Син поток“ и „Турски поток“ наближават изтичането си. Договорът с Иран за 10 млрд. кубически метра ще приключи в средата на 2026 г. В същото време договорите със Азербайджан за общо 9,5 млрд. кубически метра ще останат в сила до 2030 и 2033 г.

Според Карбуз Турция вероятно ще поднови някои от тези договори, но ще търси по-малки обеми и по-гъвкави условия, за да разнообрази още повече енергийните си източници.

Междувременно страната бързо разширява алтернативните си източници. Държавната компания TPAO увеличава производството в местни газови находища, докато държавни и частни компании инвестират в терминали за внос на LNG, за да обработват доставки от САЩ и Алжир.

Според оценки на Reuters до 2028 г. вътрешното производство и договореният внос на LNG ще надхвърлят 26 млрд кубически метра годишно, в сравнение с 15 млрд през 2025 г. Това би покрило над половината от годишното търсене на газ в Турция – около 53 млрд кубически метра – и би намалило нуждата от внос по газопроводи до около 26 млрд, спрямо сегашните 41 млрд кубически метра, доставяни от Русия, Иран и Азербайджан взети заедно.

За да подкрепи този преход, Турция сключи с американски доставчици няколко договора за внос на LNG на стойност 43 млрд долара, включително 20-годишно споразумение с Mercuria, което беше подписано през септември. Терминалите за LNG в страната вече разполагат с общ капацитет от 58 млрд кубически метра годишно – достатъчно, за да покрият цялото вътрешно търсене.

Експерти смятат, че с нарастването на вътрешното производство и вноса на LNG държавната енергийна компания BOTAS може ефективно да спре покупките на руски газ в рамките на 2-3 години.

„Това няма да се случи, защото руският газ е конкурентен на цена и създава излишък, който BOTAS може да използва, за да оказва натиск върху други доставчици“, коментира Алексей Белогорьев от базирания в Москва Институт за енергетика и финанси.

Турският енергиен министър Алпарслан Байрактар заяви в интервю през октомври, че Турция трябва да набавя газ от всички налични доставчици – включително Русия, Иран и Азербайджан – но призна, че американският LNG предлага по-евтина алтернатива.

Според Reuters BOTAS вече е подписала споразумения за доставка на малки обеми газ за Унгария и Румъния като част от стратегията си да превърне Турция в регионален център за търговия с газ.

Междувременно Беларус увеличи доставките на гориво по железопътен транспорт за Русия през септември, след като няколко региона се сблъскаха с временен недостиг. Доставките възлизат на около 40 000 метрични тона бензин и 33 000 тона дизел, а транзитът на горива през руски пристанища нарасна леко до 140 000 тона.

Ирак започва преговори със Сирия за рехабилитация на нефтопровода Киркук–Банияс

🇮🇶🤝🇸🇾 Ирак започна преговори с правителството на Сирия за възраждане на отдавна неактивния нефтопровод Киркук–Банияс, стратегически коридор, който в миналото е свързвал северните петролни полета на Ирак с крайбрежието на Средиземно море в Сирия.

Иракският заместник-министър на петрола Басем Мохамед Худайр обяви началото на официални разговори с Дамаск за възраждане на тръбопровода, като в същото време се водят консултации с американския енергиен гигант ExxonMobil за множество проекти за развитие на петролния сектор, които включват инвестиции в производствени полета, възстановяване на инфраструктура и модернизация на системи за износ и съхранение на петрол, според изявления, цитирани от държавната новинарска агенция (INA).

Петролопроводът Киркук–Банияс, построен през 1952 г., се простира на близо 800 км и разполага с капацитет за износ от 300 000 барела дневно. Той е сред най-старите експортни маршрути в Близкия изток, но е неактивен от десетилетия заради войни и политически сътресения. Възстановяването му сега е разглеждано като стратегическа стъпка, която може да осигури на Ирак допълнителен излаз към Средиземно море, а за Сирия – жизненоважна възможност за укрепване на крехката икономика чрез приходи от транзит.

Худайр отбеляза, че преговорите с Дамаск вървят паралелно с по-широките планове на Ирак за рехабилитация на вътрешната мрежа от тръбопроводи в северните и южните части на страната, както и за реконструкция на складовете за суров петрол.

Тези преговори следват среща на високо ниво между иракския заместник-министър-председател по енергетиката и министър на петрола Хаян Абдул Гани и неговия сирийски колега Мохамед Башир, проведена в Багдад на 12 август. По време на срещата двете страни обсъдиха създаване на съвместен технически комитет, който да оцени състоянието на съвместния тръбопровод и да проучи варианти за включване на международен консултант, който да определи дали подлежи на ремонт или изисква пълна подмяна.

Иракският министър подчерта значението на диверсификацията на експортните маршрути и посочи, че Банияс ще бъде алтернативна опция, която ще допълни тръбопровода Ирак–Турция до Джейхан и линията Киркук–Триполи към Ливан.

Преговорите със Сирия идват на фона на исторически пробив в експортните маршрути на Ирак от север. В събота в 6:50 ч. сутринта износът на суров петрол от Иракски Кюрдистан беше възобновен официално след прекъсване, продължило повече от две години и половина. Доставките на петрол от станция Пешкабур отново потекоха към турското пристанище Джейхан по силата на тристранно споразумение между Министерство на природните ресурси на Кюрдското регионално правителство, Федералното министерство на петрола на Ирак и международни петролни компании.

В рамките на споразумението ще бъдат изнасяни 190 000 барела суров петрол дневно, докато 50 000 барела ще останат за вътрешно потребление. Всички експортни количества вече се прехвърлят към държавната компания за маркетинг на петрол SOMO, управляваща продажбите на международните пазари.

Отварянето на клапите в Пешкабур възстанови ключовата енергийна връзка на Иракски Кюрдистан със Средиземно море. Процесът е наблюдаван съвместно от представители на Ербил и Багдад, като суровият петрол от всичките осем полета в региона се консолидира в петролната станция Хурмала, преди да бъде изпомпван към Пешкабур и нататък към Джейхан.

Хошманд Садик от Kurdistan24 посочва, че SOMO вече е подписала договор с водеща швейцарска търговска компания за маркетинг на кюрдския петрол. От Джейхан част от обемите ще се насочат към европейските пазари, а други ще бъдат изпратени към Северна Америка и други дестинации.

Докато Багдад придвижва напред разговорите с Дамаск за възстановяване на тръбопровода Киркук–Банияс, този ход подчертава стремежа му към диверсификация на своята карта за износ на енергия в момент, когато сътрудничеството с Иракски Кюрдистан възстанови жизненоважния поток към световните пазари. За Ирак, Сирия и Близкия изток като цяло резултатът от тези преговори може да отбележи нова ключова глава в пренареждането на геополитиката на петрола след десетилетия на конфликти и прекъсвания.

Иран отново е без ток: следвоенният натиск разкри проблеми с мрежата.

Трасе на електроснабдителната мрежа в иранската столица Техеран, 18 декември 2024 г.
📸 Снимка: Arash Khamooshi/The New York Times

🇮🇷⚡ Мащабни прекъсвания на електричеството засегнаха отново жилищни домове и обществени съоръжения в Иран след края на 12-дневната война срещу Израел, разкривайки уязвимостта на местната енергийна инфраструктура, която издържа за кратко, докато по-голямата част от страната остана на тъмно.

Властите сега посочват нарастващото търсене и дългогодишния недостиг на производствен капацитет като причина.

Мрежата не е в състояние да посрещне сегашните нива на потребление, което налага планови двучасови прекъсвания на тока всеки ден, заяви ръководителят на държавната електрическа компания на Иран, Мостафа Раджаби Машхади. „Търсенето надвишава производството“, каза той, добавяйки, че прекъсванията ще намалеят само ако потреблението на енергия спадне.

„Недостигът ще намалее, когато енергийната криза бъде сведена до минимум“, каза той, неясно обещание, което не успокои обществения гняв.

Ирански граждани започнаха да разпространяват кадри с подновени прекъсвания на тока в градове като Ахваз, където летните температури често надвишават 50°C.

„След края на войната Ислямската република се върна към фабричните си настройки“, отбеляза местен жител във видео, изпратено до независимото издание Iran International.

Генераторите за електричество, чието разпространение някога беше ограничено само до пекарни, сега се използват от по-голямата част от предприятията, увеличавайки шума и замърсяването.

Наред с това депутатът от парламентарната комисия по енергетика Мохамад Бахрами Сейфабади представи нова двустепенна схема за образуване цените на електрическата енергия и газта.

„Всеки човек ще има фиксирана енергийна квота и ще плаща пълната цена над нея“, отбеляза той, описвайки я като замяна на текущата система за субсидии в Иран. „Вместо да раздава субсидии за потреблението, енергийната подкрепа ще отива към всеки национален идентификационен номер и индивид“, завърши Бахрами.

Спиранията на електричеството бяха временно намалели по време на 12-дневната конфронтация с Израел, като много работни места бяха затворени. Длъжностни лица намекнаха, че мрежата се е подобрила, но експертите са категорични, че причината е спад в потреблението, но не и липсата на качествени реформи.

„Прекъсванията на тока по време на войната се дължаха на факта, че всичко беше затворено, но правителството си приписа заслугите. Сега недостатъците пак са наяве“, отбеляза Реза Гейби.

Иранският министър на енергетиката Абас Алиабади отбеляза по-рано тази седмица, че нощните прекъсвания ще се сведат до минимум. „Ако е необходимо, прекъсванията ще се случват повече през деня“, посочи той в началото на юни.

Иранските лета са белязани от постоянен недостиг на електроенергия, често описван от властите като „дисбаланси“ между търсенето и предлагането. Енергийни експерти си приписват кризата на недостатъчни инвестиции, порутена инфраструктура и хроничен провал в разширяването на производството на електроенергия, което се оценява на изоставане от около 14 000 мегавата.

Жител на Ахваз каза, че последните прекъсвания са особено тежки: „Чувствам се сякаш ни карат да плащаме за войната с Израел.“

Тайван изведе от експлоатация последния си ядрен реактор.

🇹🇼 Тайван се превърна в първата страна в Източна Азия, премахнала изцяло ядрената енергия, след като последният работещ реактор в АЕЦ „Мааншан“ беше изведен от експлоатация, с което целта на управляващата Демократическа прогресивна партия за „родина без ядрена енергия“ до 2025 г. беше изпълнена успешно.

През миналата 2024 г. Тайван внесе 97% от енергията си, превръщайки енергоемките си индустрии в уязвими за блокада. Островът, който се стреми към нулеви нетни емисии до 2050 г., зависи почти изцяло от вноса на изкопаеми горива, за да захранва домовете, фабриките и критичната индустрия за полупроводникови чипове.

Демократическата прогресивна партия на президента Лай Чинг-те отдавна обещава постепенното премахване на ядрената енергия, докато основната опозиционна партия Куоминдан (КМТ) твърди, че е необходимо продължаване на доставките за енергийната сигурност.

АЕЦ „Мааншан“ в южната част на окръг Пингтунг се затваря, тъй като Китай засилва военната си дейност около Тайван, който Пекин твърди, че е част от негова територия и обеща един ден да го постави под свой контрол. По време на мащабни военни учения около острова през април, Китай симулира удари по ключови пристанища и енергийни обекти, както и блокада на острова.

Мааншан работи от 40 години в регион, популярен сред туристите, който сега е осеян с вятърни турбини и слънчеви панели.

Планира се повече възобновяема енергия на мястото, където държавната компания Taipower има план да построи слънчева централа, способна да снабдява близо 15 000 домакинства годишно. Но докато ядрената енергия е представлявала само 4,2% от енергийните доставки на Тайван миналата година, някои се опасяват, че затварянето на Мааншан носи риск от енергиен срив.

„Тайван е толкова малко място и в момента няма друг по-добър и по-ефективен природен източник на енергия, който може да замести ядрената енергия“, каза 41-годишният Рики Сяо, който управлява близка къща за гости.

В пика си през 80-те години на миналия век ядрената енергия е съставлявала повече от 50% от производството на енергия в Тайван, като три централи са експлоатирали шест реактора на целия остров. Две централи спряха да работят между 2018 и 2023 г., след като изтекоха разрешителните им за експлоатация.

По-голямата част от енергията на Тайван е базирана на изкопаеми горива, като втечненият природен газ представлява 42,4%, а въглищата – 39,3% миналата година. Възобновяемата енергия възлиза на 11,6%, което е доста под целта на правителството от 20% до 2025 г.

Слънчевата енергия се сблъсква с противопоставяне от общности, притеснени от панелите, заемащи ценна земя, докато правилата, изискващи местно произведени части във вятърните турбини, забавят тяхното внедряване.

Лай настоява, че енергийните доставки на Тайван ще бъдат стабилни, дори когато технологията с изкуствен интелект увеличава търсенето, като нови блокове в съществуващите централи на втечнен природен газ и въглища ще заменят производството на Мааншан.

КМТ и Тайванската народна партия, които контролират парламента, във вторник измениха закон, който позволява на атомните централи да удължат експлоатационния си живот с до 20 години.

„Ядрената енергия не е най-перфектният начин за генериране на електроенергия“, каза пред AFP депутатът от Гоминьдан Ко Джу-чун. „Но това е опция, която не бива да се елиминира, когато разработваме технологии, отбрана и укрепваме националната сигурност.“

Зависимостта на Тайван от вносни изкопаеми горива е особено тревожна, предвид риска от китайска блокада. Островът разполага с достатъчно запаси от втечнен природен газ (LNG) и въглища, за да стигне съответно само за 11 и 30 дни, показват правителствени данни.

Централизираната електропреносна мрежа на Тайван също така излага части от острова на риск от големи прекъсвания на електрозахранването в случай на единична повреда.

„Без ядрена енергия енергийната сигурност не може да бъде гарантирана и националната сигурност ще бъде засегната“, посочи Йе Цунг-куанг, енергиен експерт в Националния университет Цин Хуа в Тайван.

Екологични активисти твърдят, че възобновяемите енергийни източници са най-добрият начин за укрепване на енергийната устойчивост на Тайван.

„Ако всяка общност има слънчеви панели на покривите си, общността може да бъде самодостатъчна“, каза Цуй Шу-хсин, генерален секретар на Алианса за действие на зелените граждани.

Но други отбелязват, че раздялата на Тайван с ядрената енергия е против тенденциите в региона и по света. Дори Япония се стреми ядрената енергия да възлиза на 20-22 % от електричеството до 2030 г. в сравнение с доста под 10 % сега.

А ядрената енергия стана най-големият източник на електроенергия в Южна Корея през 2024 г., представлявайки 31,7 % от общото производство на електроенергия в страната и достигайки най-високото си ниво от 18 години, според правителствени данни.

Путин обсъжда енергийните връзки и търговията на официална визита в Казахстан.

Руският президент Владимир Путин присъства на официална церемония по посрещане в президентската резиденция Акорда в Астана, Казахстан, 27 ноември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Turar Kazangapov

🇷🇺🤝🇰🇿 Руският президент Владимир Путин пристигна на официално посещение в Казахстан по-рано днес, за да обсъди засилването на енергийните и индустриалните връзки между двете страни и облекчаването на спора за селскостопански стоки с централноазиатската държава, която изнася по-голямата част от петрола си през Русия, но търси алтернативи.

Казахстан се опита да се дистанцира максимално от войната на Путин срещу Украйна, но въпреки всичко страната остава силно зависима от Москва по отношение на износа на петрол за западните пазари, както и за вноса на храни, електричество и други продукти.

„Нашите страни си сътрудничат конструктивно в сектора на петрола и газа“, пише Путин в своя статия във вестник „Казахстанская правда“, озаглавена Русия – Казахстан: съюз, изискван от живота и поглед към бъдещето, която беше публикувана вечерта във вторник на официалния уебсайт на Кремъл.

Министърът на енергетиката на Казахстан заяви в понеделник, че страната му вероятно ще увеличи рязко износа си на суров петрол през турското пристанище Джейхан – ход, който следва да намали значително обема на изнасяния петрол през Русия.

Подчертавайки, че повече от 80% от изниса на казахстански петрол за външните пазари се реализира през Русия, Путин подчерта, че с президента Касим-Жомарт Токаев винаги са се фокусирали върху постигането на „конкретен резултат“ в разговорите си.

Юрий Ушаков, съветник на руския президент по въпросите на външната политика, заяви пред журналисти във вторник, че се очаква двамата държавни лидери да подпишат протокол за удължаване на споразумението за доставки на петрол за Казахстан, но не предостави повече подробности.

В същото време двамата лидери не споменаха нито дума за протокол след края на срещата си по-рано днес. Те посочиха, че са обсъдили планове за увеличаване на транзита на руски природен газ към Узбекистан и Киргизстан през територията на Казахстан като част от отдръпването на Москва от европейските енергийни пазари. Освен това те поясниха, че са разговаряли за съвместни проекти във водноелектрическата енергия, автомобилните гуми и торове и други области.

Нефтопроводът „Дружба“ прекратява дейност от 1 януари 2025 г.

🚨🇺🇦 От 1 януари 2025 г. нефтопроводът „Дружба“, по който се осъществяват доставките на руски петрол за Унгария, Чехия и Словакия, спира да работи.

Това заяви Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна, в ефира на онлайн предаването Новини.LIVE.

Настоящият договор за транзит на руски газ през Украйна е валиден до края на 2024 г. Нафтогаз многократно подчерта, че няма да продължи споразумението с Руската федерация. В момента се търсят алтернативни решения за подпомагане на работата на украинската газотранспортна система.

По време на последната пресконференция президентът Володимир Зеленски също заяви, че Украйна не възнамерява да удължава споразумението за транзита на руски газ, но е готова да разгледа исканията на европейските компании.

Подоляк отбелязва, че тъй като Украйна няма да удължи настоящия договор, редица европейски страни също ще загубят достъп до Роснефт и Росгаз.

Китай извива ръцете на Русия за газовия проект „Силата на Сибир-2“

🔍 Източник: Table.Media

🇷🇺🤝🇨🇳 Опитите на Русия да сключи голяма сделка за газопровод с Китай се провалиха заради това, което Москва вижда като неразумни изисквания на Пекин относно цените и нивата на предлагане, съобщи Financial Times, позовавайки се на трима запознати с въпроса източници.

Китай е поискал да плати близки до силно субсидираните цени на вътрешния руски пазар и се е ангажирал да закупи само малка част от планирания годишен капацитет на газопровода от 50 милиарда кубически метра.

Русия води преговори за изграждането на тръбопровода „Силата на Сибир-2“, който да пренася 50 милиарда кубически метра природен газ годишно от района на Ямал в Северна Русия през Монголия до Китай.

Миналия месец руският вицепремиер Александър Новак заяви, че се очаква Русия и Китай да подпишат договор за газопровода „в близко бъдеще“.

Японското външно министерство: Токио ще запази своя дял в проектите "Сахалин-1" и "Сахалин-2"

🇷🇺🤝🇯🇵 Япония ще запази дял в проектите за разработване на нефт и газ в Русия - Сахалин-1 и Сахалин-2, тъй като ги смята за важни за енергийната сигурност. Това се казва в годишния доклад на Министерството на външните работи на страната „Синя книга за дипломацията“, предава РИА Новости.

В същото време японското външно министерство пояснява, че Токио ще продължи, заедно със страните от Г-7, да следва „политика на строги санкции“ спрямо Русия и спиране на правителствените проекти за сътрудничество в икономическата сфера, започнали след събитията в Украйна.

„В този контекст търговията между Япония и Русия през 2023 г. е намаляла с 44,3% в сравнение с предходната година. Поради японските санкции износът от Руската федерация за Япония е намалял с 47,2% в сравнение с година по-рано, а износът от Япония за Русия е намалял с 34,5%“, пояснява Синята книга за дипломацията.

Шефът на МААЕ предупреждава да не се рестартира атомната централа в Запорожие

Руски войник патрулира пред Запорожката атомна електроцентрала в Украйна на 1 май 2022 г.
📸 Снимка: Andrey Borodulin/AFP чрез Getty Images

Шефът на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси предупреди Русия да не рестартира Запорожката атомна централа.

Това не е неизбежно. Обръщам внимание на моите руски колеги към факта, че всяко подобно действие ще изисква редица съображения.

Каза той пред френската информационна агенция AFP в отговор на предложението на руския ядрен оператор централата да бъде пусната отново в експлоатация.

На първо място, това е зона на активни бойни действия и това не може да се игнорира. Второ, тази централа е била спряна за продължителен период от време.

Въпреки че не изключи централата да бъде пусната онлайн в някакъв момент в бъдеще, той каза, че това ще „изисква извършването на редица оценки на безопасността“.

Очаква се Гроси да се срещне с руския президент Владимир Путин по-късно днес в черноморския курорт Сочи, за да обсъдят бъдещето на електроцентралата.

Източник: Al Jazeera

Европа е пълна с природен газ и ще разчита повече на Украйна за складирането

Европа ще завърши отоплителния сезон с толкова много газ, че идеята за складиране на повече гориво в Украйна, за да се предотврати срив на цените, става привлекателна въпреки рисковете за сигурността от подобен ход, предава Bloomberg.

Регионът навлиза в март с газохранилища, които са пълни на над 62%, рекорд за това време на годината, сочат данни на Gas Infrastructure Europe. Старият континент се доближава до края на изключително мека зима, което натежа върху нуждите от гориво и ще доведе до инжектирането на по-малко капацитет през летните месеци.

„Газохранилищата в Европа може да бъдат пълни преди началото на отоплителния сезон“, съобщиха анализатори от Energy Aspects тази седмица. „Затова трейдърите в Европа трябва да използват плаващи и украински хранилища. По-ниските цени през лятото в сравнение със зимните контракти ще подкрепят икономическата логика в използването и на двете“, допълниха те.

Плаващите хранилища, или практиката да се държи втечнен природен газ на кораби за по-дълго време преди разтоварването, обичайно се използват, когато трейдърите очакват, че ще могат да продадат на по-високи цени по-късно или когато обичайните подземни инсталации са пълни.

Фючърсите поскъпнаха в петък, но цените продължават да гравитират около 25 евро на мегаватчас, ниво, което мнозина трейдъри смятат за долна граница, след като цените спаднаха с над 20% от началото на годината. Договорите за доставка през лятото също поевтиняват през последните седмици, тъй като вниманието се пренасочва към април, който бележи края на зимата за газовата промишленост.

По-ниски цени на газа през лятото, съотнесени със зимните месеци. Графика: Bloomberg LP По-ниски цени на газа през лятото, съотнесени със зимните месеци. Графика: Bloomberg LP

Украйна предлага на трейдъри извън страната да резервират до 10 млрд. куб. м от нейния капацитет за складиране на природен газ тази година, сочат данни на държавната петролна и газова компания „Нафтогаз Украйна“. Обемът, който може да бъде заделен за чуждестранни компании, включва около една трета от общия капацитет на страната и е непроменен спрямо миналата година.

Украйна, която дълго време беше една от ключовите връзки в търговията с газ с Европа, има повече капацитет за съхранение от която и да било друга страна на Стария континент с изключение на Русия. Горивото в складовете намаля почти до нула след нашествието на Русия, но се възстанови от миналата година, като компании, включително Shell и DXT Commodities, използват инсталации в Украйна.

В същото време голяма част от Европа ще продължи да се радва на меко време в началото на март, а това ще помогне за задържането на цените на енергията. От Великобритания до Франция и Германия, най-големите пазари в региона ще бъдат по-топли от обичайното през първите две седмици от месеца, очакват метеоролози, анкетирани от Bloomberg.

Фючърсите на нидерландската борса TTF поскъпнаха с 1,8% до 25,31 евро за мегаватчас към 10,04 ч. в Амстердам. Британският еквивалент също отбелязва ръст.

Източник: Investor.bg

Ukrenergo: Украйна планира рекорден износ на електроенергия за 5 страни

📸 Снимка: Obozrevatel

Украйна планира да изнесе рекордните 13 гигаватчаса електроенергия към други страни на 4 март, а именно към Словакия, Унгария, Полша, Румъния и Молдова, каза Ukrenergo, държавният енергиен оператор на Украйна, в изявление в Telegram.

Тъй като износът на електроенергия е разрешен само при липса на енергиен дефицит, съобщението показва стабилна ситуация в този сектор въпреки руските атаки и потреблението през зимата.

Днес се планира да изнесем рекордно количество електроенергия – 13 264 мегаватчаса, с максимален капацитет в отделни часове до 716 мегавата.

От държавната компания казаха, че пълноводните реки и слънчевото време са допринесли за по-голямата мощност на водноелектрическите и други електроцентрали.

Благодарение на това производителите на електроенергия имат възможност не само да задоволят напълно нуждите на украинските потребители, но и да продават електроенергия на съседни страни, получавайки средства за по-нататъшно възстановяване след руските атаки.

Въпреки руските атаки срещу инфраструктурата на Украйна през зимата, енергийната система на страната остана относително стабилна, избягвайки мащабни прекъсвания на тока, които се случиха в края на 2022 г. и началото на 2023 г.

Главният изпълнителен директор на Нафтогаз Олексий Чернишов каза, че за първи път Украйна е преминала през зимата, използвайки само газ от собствено производство.

Източник: Yahoo News

Русия подлага на масирани атаки украинската електрическа мрежа

През 2024 г. Русия предприе кампания за атака срещу украинската инфраструктура, включително електроенергийна инфраструктура. Украинските ВВС успяват да отблъснат голяма част от руските атаки. Въпреки това Русия е успяла да нанесе поражения на електроцентрали и подстанции

Това съобщи британското министерство на отбраната в ежедневната си сводка за войната в Украйна.

Такива атаки са извършени в цяла Украйна, като са нанесени щети на регионалната енергийна инфраструктура, включително в Донецк, Днипро и Лвов на запад.

Руските атаки най-вероятно са извършени с дронове, ракети земя-земя и артилерия. По-малко вероятно е Русия да използва за целта далекобойната си авиация, както беше през 2022 и 2023 г.

Вероятно Русия се е опитала да удари регионалните енергийни съоръжения, за да влоши промишлените дейности в Украйна. Въпреки нападенията електрическата мрежа на Украйна продължава да функционира стабилно.

Източник: UK Ministry of Defence