НАТО разглежда разширяване на ядреното възпиране на изток

🌍🛡️🇷🇺 НАТО разглежда варианти за разширяване на ядреното възпиране в Европа, включително чрез допълнително присъствие на американски военни и широко участие на съюзници по източния фланг. Дискусиите са поверителни и засега няма решение за разполагане на нови бойни заряди, но Полша, Финландия и Литва вече променят или преразглеждат политически и правни ограничения, които биха затруднили по-дълбокото им включване в ядрената мисия на Алианса.

Германската агенция dpa съобщи на 31 юли, че при по-нататъшно влошаване на средата за сигурност трите държави могат да бъдат разглеждани като възможни места за нови способности. Вариантите не се свеждат непременно до постоянно складиране на американски ядрени бомби. Те биха могли да включват самолети с двойно предназначение, сертифицирани екипажи, въздушно дозареждане, разузнаване, охрана, учения, командни звена и инфраструктура за приемане на сили. Това разграничение е ключово, защото участието в ядреното възпиране не значи автоматично наличие на ядрени оръжия на национална територия.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте не изключи промени в присъствието на американското ядрено оръжие, но отказа подробности заради секретния вид преговори. По думите му Алиансът често оценява от какви способности се нуждае и ще въведе корекции там, където това е нужно. На 18 юни Групата за ядрено планиране обяви, че съюзниците ще модернизират ядрените способности, ще укрепват планирането и ще адаптират силите към новите изисквания за сигурност. Това е официално потвърждение за продължаващ преглед, но не и съобщение за избрани държави или определен брой оръжия.

НАТО обоснова адаптацията с влошената среда за сигурност, руската ядрена реторика и използването на системи с двойно предназначение в пълномащабната война срещу Украйна. В Литва вносители на промяна в конституцията посочват и модернизацията на руските ядрени сили и военната мрежа в Калининградска област и Беларус. Тези аргументи обясняват защо източният фланг настоява за по-видима роля, но сами по себе си не определят дали най-подходящият отговор е ново складиране, повече самолети или разширени поддържащи функции.

Сегашната система се основава на американски ядрени оръжия, разгърнати предварително в Европа, които остават под пълен контрол на САЩ. Част от съюзниците предоставят самолети с двойно предназначение и обучени екипажи, а други участват с планиране, учения и конвенционална подкрепа. По оценки, цитирани от dpa, в пет държави на континента се съхраняват около 100 американски бомби B61-12 в рамките на шест авиобази. НАТО и Вашингтон не публикуват точната им численост и пълния списък на местата.

Наличието на подходящ самолет също не е равносилно на готовност за ядрена мисия. Нужни са независимо сертифициране, специализирани процедури, обучение, защитена инфраструктура и политическо решение. Полша вече прие първите си стелт изтребители F-35A през май, а Финландия очаква първите си самолети за авиобаза Рованиеми през есента на 2026 г. Тези програми създават техническа основа за по-широки бъдещи роли, но няма публично решение самолети на някоя от двете страни да се включат като носители в ядрено споделяне на НАТО.

Полша от години настоява за по-голяма роля в ядреното възпиране, но текущата позиция на правителството остава по-предпазлива от твърдението, че страната вече се стреми да приеме американски ядрени ракети. Заместник-министърът на отбраната Павел Залевски потвърди разговори за ролята на страната, но посочи, че не се водят преговори за складиране на американски ядрени оръжия в Полша, а самата търси участие, което може да обхваща различни военни и политически функции, без непременно да повтаря модела на държавите домакини.

Финландия направи най-конкретна правна промяна. Парламентът одобри премахването на общата забрана за внос, превоз, предоставяне и държане на ядрени взривни устройства, когато тези действия са свързани с отбрана на Финландия, колективна отбрана на НАТО или двустранно и многостранно военно партньорство. Законите влязоха в сила на 1 юли. Правителството изрично изтъкна, че промяната премахва правни спънки, но не означава, че Хелзинки търси постоянно разполагане на ядрени оръжия, нито че такова решение вече е планирано.

Литва е на по-ранен етап. На 7 юли Сеймът започна разглеждане на конституционна поправка, премахваща забраната на територията на Литва да има оръжия за масово унищожаване и чужди бази. Предложението е подкрепено на представянето с 89 гласа „за“, 11 „против“ и шест „въздържал се“. То предстои да мине през правната комисия и отново да бъде разгледано през есенната сесия. Следователно Вилнюс е отворил процедурата, но конституционната пречка все още не е премахната.

Американският експерт Робърт Питърс от Heritage Foundation смята, че Вашингтон може да засили своето ядрено присъствие в Европа през следващите 24 месеца. Пред dpa той предложи увеличение със 100-150 нестратегически боеприпаса и отбеляза Полша и Финландия като потенциални точки за нови хранилища. Това е експертно предложение, а не одобрен план на Пентагона или НАТО. Подобно увеличение е сравнимо или по-голямо от настоящите запаси на континента и би изисквало политически решения, сертифицирана инфраструктура, охрана и подготовка на приемащите държави.

Терминът „нестратегически“ визира предназначението и средствата за доставка. B61-12 са авиобомби, проектирани за регионални мисии, за разлика от стратегическите системи с междуконтинентален обсег. Всяко разширение на тяхното разполагане към източния фланг би засилило видимостта на американската гаранция, но едновременно би повишило значението на новите бази като цели и би отворило въпроси за защита, командване и управление при криза.

Бившият директор по ядрената политика на НАТО Джим Стоукс поставя различен акцент. Той е на мнение, че преместването на американски бомби по-близо до границите на Руската федерация не е необходимо от военна гледна точка, защото съответните мисии могат да се изпълняват съвсем спокойни от бази в Западна Европа. Той вижда повече полза в разширяване на кръга съюзници, предоставящи самолети, дозареждане, разузнаване, съпровождане, командване и участие в учения. Тази позиция илюстрира основния избор пред НАТО: повече бойни заряди и нови места за тяхното съхранение или по-широко разпределение на задачите без постоянно изнасяне на оръжия по източния фланг.

Отделно Франция развива отделна инициатива за „предно възпиране“, сключвайки с Норвегия двустранното споразумение за взаимна отбрана „Нарвик“ и паралелно се присъедини към консултации относно как могат френските ядрени сили да допринасят за сигурността на Европа. Правителството в Осло подчерта, че НАТО и гаранцията на САЩ остават основата на отбраната му, а при мир на територията на страната няма да има ядрени оръжия. Френският процес е допълнение към НАТО, а не заместител на американския ядрен чадър.

F-35B се разби в базата Мирамар край Сан Диего, пилотът катапултира

🇺🇸✈️ Изтребител F-35B Lightning II от Корпуса на морската пехота на САЩ се разби на 31 юли, около 10:00 ч. местно време, на територията на авиобаза „Мирамар“ в Сан Диего, Калифорния. Пилотът успя да катапултира без да получи сериозни наранявания.

Служител на базата потвърди инцидента със стандартната за военния протокол отговор: „Можем да потвърдим произшествие от „Клас А“ с участието на F-35B на Морската пехота в района на авиобаза „Мирамар“. Пилотът катапултира и беше открит.“ Причината за инцидента все още не се съобщава.

Кадри от хеликоптер на местната телевизия KNSD показват разпадането на машината на поне две части сред опожарен участък с размерите на футболно игрище. Пожарът избухна източно от пистите на базата – край кръстовището на пътищата „Киърни Вила“ и „Джонсън“, в поле северно от магистрала SR-52. Гъст черен дим се виждаше от километри над района Кърни Меса и северните квартали на Сан Диего. Спешни екипи на базата и пожарната служба на града работиха на място през по-голямата част от сутринта.

На борда е имало само един пилот, което изключва наличието на втори летец по време на учебния полет. Няма сведения за пострадали на земята, а цивилните съоръжения около базата не са засегнати от удара. Официалният израз „в района на базата“ оставя отворен въпроса дали инцидентът е станал в границите на летището, или в непосредствена близост извън тях. Кадрите от въздуха и ориентирите обаче сигурно позиционират останките на самата територия на „Мирамар“. Част от местните медии определиха мястото като зона до пътеката за рулиране, а други – като открито поле на неколкостотин метра от нея. Засега не е направено официално уточнение по този въпрос.

Обозначението „Клас А“ не е оценка за тежест на катастрофата, а конкретен счетоводен праг. Пентагонът класифицира така всеки инцидент, свързан със загинал, трайна нетрудоспособност или щети за над 2,5 млн долара. При машина със средна единична цена (когато е готова за полет) от около 109 млн долара за производствени партиди 15–17, всяка пълна загуба автоматично попада в тази категория.

F-35B е и най-скъпият от трите варианта в програмата:

• F-35A (за Военновъздушните сили) струва около 82,5 млн долара;
• F-35C (палубната версия) е около 102,1 млн долара;
• F-35B (за Морската пехота) е най-скъпият поради специфичната си конструкция.

Разликата в цената идва от подемната система. F-35B е вариант за скъсено излитане и вертикално кацане: вал от главния двигател задвижва подемен вентилатор зад пилотската кабина, а изходната дюза се завърта надолу. Поради тази сложна система машината носи по-малко гориво и боен товар в сравнение с другите две версии. Тя обаче може да действа от десантни кораби и импровизирани площадки, което я превръща в основния изтребител на Морската пехота за експедиционни операции. Тъкмо тази конструктивна сложност е причината F-35B традиционно да изостава по показатели за техническа изправност според докладите на надзорните органи.

Военновъздушна база „Мирамар“ е дом на 3-то авиокрило на Морската пехота – най-голямото авиационно съединение на Корпуса по Западното крайбрежие. Тя премина от Военноморските сили към Морската пехота в края на 90-те години, след като известната Школа за оръжейна подготовка на изтребителната авиация („Топ Гън“) беше преместена в Невада. Днес базираната там 11-а авиационна група обединява:

• две ескадрили с F-35C;
• две ескадрили с F/A-18 Hornet;
• една тренировъчна ескадрила с F-35B;
• една ескадрила със самолети-цистерни KC-130J;
• спомагателни части.

Медиите свързаха разбилия се самолет именно с 11-а авиационна група, макар да не посочиха конкретна ескадрила. Единствената част в „Мирамар“, която лети на F-35B, е 502-ра учебна изтребително-щурмова ескадрила (VMFAT-502), подготвяща новите пилоти за този вариант. Принадлежността на машината обаче все още не е официално потвърдена и не бива да се приема за даденост, докато Корпусът не я назове.

„Мирамар“ се намира в средата на гъсто застроен градски район. Пистите ѝ граничат с кварталите Кърни Меса, Мира Меса и Юнивърсити Сити, а под глисадите за кацане минават две междущатски магистрали, жилищни улици и търговски паркове.

Най-тежкото произшествие в новата история на базата се разиграва именно там: на 8 декември 2008 г. F/A-18D от тренировъчна ескадрила губи и двата си двигателя при захода за кацане и се рухва върху две къщи в Юнивърсити Сити. Загиват четирима души от едно семейство, сред които две малки деца. Пилотът съумява да катапултира на едва 120 метра височина, след като прави опит да насочи самолета далеч от жилищните сгради. Разследването на Корпуса тогава посочи като причини небрежна поддръжка и човешка грешка. При настоящия случай останките останаха в границите на летището.

Разследването на днешния инцидент ще протече по стандартната процедура на Морската пехота: командна проверка и отделен съвет по безопасност, чиито заключения обикновено се публикуват месеци след самото събитие. Поглед върху темпото дава последният подробно документиран случай с F-35B: през септември 2023 г. пилот от „Мирамар“ (по онова време командир на изпитателната ескадрила VMX-1) катапултира при подход за кацане в Чарлстън, Южна Каролина, след поредица от системни откази. Самолетът продължи да лети без пилот още 102 км, преди да падне в гориста местност. Разследването беше публикувано едва през октомври 2024 г. с извода, че машината всъщност е била управляема, а пилотът погрешно е преценил, че е излязъл от контрол. Наказателни мерки не бяха предложени, но офицерът беше освободен от командния си пост.

Списъкът с изгубените F-35B на Корпуса остава сравнително кратък:

• 28 септември 2018 г.: Първата катастрофа с F-35 изобщо – край авиобаза „Бофорт“ в Южна Каролина.
• Септември 2020 г.: F-35B от ескадрила в Юма се сблъска във въздуха със самолет-цистерна KC-130J по време на презареждане над Южна Калифорния.

И в двата случая пилотите катапултираха и оцеляха, а екипажът на танкера успя да приземи повредената машина аварийно („по корем“) в открито поле.

Днешното произшествие се случва на фона на отрицателна статистика за годината. По данни на Пентагона към 29 юли 2026 г. четирите рода войски са регистрирали общо 50 инцидента от „Клас А“ с безпилотни и пилотирани апарати, спрямо 45 за същия период на 2025 г. При Морската пехота съотношението е 4 срещу 5. Този ръст се дължи главно на Военновъздушните сили, които отчитат 25 случая спрямо 19 година преди това. От 2020 г. насам тежките авиационни произшествия са отнели най-малко 180 живота – в това число влизат и 67-те жертви от сблъсъка над Вашингтон през януари 2025 г.

Флотът от F-35 влиза в тази статистика с официално влошени показатели за поддръжка. В доклад от юни 2026 г. Сметната палата на САЩ (GAO) отчете спад на технически изправните машини от 67% на 44% за периода между финансовата 2021 и 2025 г., а на напълно боеспособните – от 38% на 25%. За конкретния вариант F-35B спадът е от 67% на 53,9%. Ръководителят на програмата предупреди през същия месец, че флотът е надраснал капацитета на поддържащата го система и подобрение не се очаква преди края на годината. Дали тези фактори имат общо със случая в „Мирамар“, ще установи разследването; за момента няма данни за техническа неизправност.

За самата база и 3-то авиокрило това е второто тежко произшествие за по-малко от два месеца. През юни изтребител F/A-18 Hornet от същата 11-а авиационна група се разби в планински район в щата Вашингтон по време на учебен полет. Пилотът катапултира и беше открит жив, но машината (на стойност около 66,5 млн долара) беше напълно унищожена. През август 2023 г. пилот на F/A-18D загина при падане на самолета му северно от „Мирамар“.

Тръмп и Нетаняху са обсъдили сухопътна блокада на Иран

🇺🇸🤝🇮🇱 Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху са обсъдили възможността за налагане на пълна сухопътна блокада срещу Иран по време на срещата си в Белия дом на 28 юли. На 31 юли британският вестник The Telegraph разкри подробности от разговора, цитирайки висш израелски представител: „Ами ако просто блокираме сушата? Да предположим, че Иран не може да внесе и да изнесе нищо. Всичко ще се случи.“ Според изданието двамата лидери са обсъждали упражняването на натиск върху Техеран „чрез кинетични и некинетични средства“, насочен към няколко ключови гранични пункта.

Дискусията е преминала през три основни сценария. Пред агенция Ройтерс израелски източник описа дневния ред на срещата като избор между „сделка, продължаване на блокадата и икономически натиск или масиран военен удар“. Той уточни, че Нетаняху не е настоявал твърдо за военна ескалация, отбелязвайки: „В крайна сметка решението е на Тръмп.“ Това беше първата лична среща между двамата от началото на съвместната офанзива срещу Иран на 28 февруари, проведена с оглед на публично изявени разминавания. Докато Тръмп търси дипломатическо споразумение с Техеран, израелският премиер настоява за нестихващ натиск и отказва да изтегли войските си от Ливан въпреки исканията на Вашингтон.

Блокадата, чието разширяване е било предмет на разговора, до момента е изцяло морска и действа с пълна сила. ВМС на САЩ затвориха цялото крайбрежие на Иран и пристанищата в Персийския залив на 13 април, след провала на преговорите в Исламабад. Операцията ангажира около 10 000 души личен състав, 10 бойни кораба и десетки самолети под командването на Централното командване на САЩ (CENTCOM). До 22 май Вашингтон отчете 94 върнати плавателни съда, а Пентагонът оцени пропуснатите от Иран петролни приходи на 4,8 млрд долара към 1 май.

Подписаният на 17 юни меморандум между двете страни доведе до временно вдигане на блокадата, но се разпадна на 7 юли след ракетен обстрел от Иран срещу три търговски кораба в Ормузкия проток. На 13 юли Тръмп официално уведоми Конгреса за подновяване на ударите, а на 14 юли морската блокада беше върната. Първото й силово прилагане бе регистрирано на 15 юли, когато американските сили обездвижиха с ракети „Хелфайър“ петролния танкер „Белма“ (под флага на Кюрасао) край остров Харг. Към 29 юли равносметката от операцията включва 20 върнати съда, два обездвижени и два превзети с абордаж.

Ефектът върху иранския износ е осезаем, въпреки че самата блокада да не е непробиваема. Товаренето на иранските терминали е спаднало до 640 000 барела дневно, а над 83 млн барела петрол стоят на вода в търсене на купувач. В същото време независимите китайски рафинерии продължават да получават малко над милион барела дневно. Тези доставки обаче не тръгват от ирански пристанища, а от плаващи търговски запаси край Малайзия, Сингапур и Китай – т.е. разчита се на натрупани резерви, които се изчерпват, а не на нов поток. Самите терминали не са изцяло парализирани: на 30 юли United Against Nuclear Iran (UANI) засече танкер от следения от нея флот, натоварил 710 000 барела на остров Харг, и преброи общо поне 48 натоварени съда край бреговете на страната.

Вътре в Иран цената на блокадата се усеща пряко на пазара на горива. Местните рафинерии произвеждат между 105 и 110 млн литра бензин дневно при необходимост от 130 до 135 млн. Този дефицит от 20–30 млн литра дневно доскоро се покриваше от морски внос, който в момента е прекъснат. Вместо да вдигне цени, правителството намали втората субсидирана квота от 70 на 50 литра. Това пренасочи част от търсенето към черния пазар и доведе до огромни опашки пред бензиностанции, а курсът на щатския долар прехвърли 1,91 млн риала.

Именно тази криза превърна сухопътните граници във фактор с ключово значение, каквото те нямаха преди войната. След блокирането на морето, сухопътните и железопътните трасета поеха максималната възможна част от логистиката. Основният преход е Базарган на границата с Турция, през който годишно преминават над 200 000 камиона (45 000 само за едно тримесечие), а стоката се придвижва 270 км до Тебриз и оттам към Техеран.

Ирак е другото направление с сериозен търговски обем: по данни на иранските митници за първите четири месеца от иранската година (21 март – 22 юли), износът на непетролни стоки за Ирак възлиза на 3 млрд долара, което го прави водеща дестинация за Техеран (ОАЕ са на трето място с 2,1 млрд). ЖП линията Ван–Тебриз, която беше поразена при въздушен удар, вече е възстановена според Анкара, но движението по нея все още не е възобновено. Североизточният коридор през Инче Бурун, Туркменистан и Казахстан към Китай съществува като алтернатива – през 2024 г. по него беше доставен товар от Сиан до Техеран за 10 дни. Различното междурелсие и проблемите със сигурността обаче пречат на този маршрут да поеме сериозни търговски обеми.

Фундаменталната разлика е, че морската блокада се налага едностранно от американския флот, а такава по суша зависи изцяло от съседните държави – Турция, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан, Пакистан и Афганистан. За да проработи сухопътна блокада, всяка от тези страни би трябвало сама да затвори своята граница, поемайки преките щети за собствената си икономика.

Ключовата държава сред тях е Турция, която контролира и най-натоварения пункт. Двустранната търговия с Иран достигна 11,8 млрд долара през 2025 г., а двете държави декларират цел от 30 млрд. Паралелно с това Анкара води сложни преговори с Вашингтон. Едновременно с това Анкара води разговори с Вашингтон: на 7 юли Тръмп обяви, че ще вдигне санкциите, наложени през 2020 г. заради покупката на зенитно-ракетните комплекси С-400 от Русия и „със сигурност ще обмисли“ продажбата на изтребители F-35. Нетаняху обяви публичното си несъгласие пред CNN същия ден, а Тръмп отговори: „Никой не ми казва какво да продаваме.“ Въпросът стоеше и на дневния ред на срещата от 28 юли.

На 22 юли обаче Бюрото по законодателни въпроси на Държавния департамент на САЩ писа на Конгреса, че политиката по участието на Турция в програмата остава непроменена и в пълно съответствие със Закона за противодействие на противниците на САЩ чрез санкции (CAATSA) и раздел 1245 от Закона за бюджета за отбрана за фискалната 2020 г. Двата акта действат поотделно. Санкциите по CAATSA президентът може да вдигне по своя собствена преценка; раздел 1245 забранява прехвърлянето на самолети, части, техническа документация и поддръжка, докато Анкара продължава да притежава С-400, не е дала уверения, че няма да ги придобие отново, и не са изпълнени останалите изисквания за удостоверяване пред Конгреса. Условията не са изпълнени, а самото искане за връщане в програмата вече срещна сериозна двупартийна съпротива у законодателите. Насрещната цена, която Анкара би поискала за затварянето на Базарган, в най-очевидната си форма следователно не е в ръцете на президента.

Багдад се намира в сходно заплетена ситуация. Иракският премиер Али ал-Зайди, одобрен от парламента на 14 май с подкрепата на САЩ, провежда политика за монопол на държавата върху оръжието. На 29 юни той постави ултиматум на шиитските милиции да предадат арсенала си до 30 септември – условие, което част от тях категорично отхвърлиха. В същото време Иран изнася за Ирак повече стоки отколкото за всеки друг пазар. Допълнителен проблем за САЩ е липсата на военен лост на терен: сухопътното присъствие на коалицията приключва през септември 2025 г., а авиобаза „Айн ал-Асад“ мина под пълен иракски контрол през януари, което лиши САЩ от възможност директно да принуди Багдад да затвори пунктове като Парвиз Хан, Башмак или Мехран.

Останалите пет съседни държави предоставят още по-малко възможности за натиск:

• Пакистан, който беше посредник в мирните преговори и дели 900 км граница с Иран, в момента се бори със собствена тежка енергийна криза и криза в сигурността.
• Азербайджан още към март беше затворил сухопътните си граници за обичаен трафик и беше въвел строг разрешителен режим.
• Армения държи границата си с Иран отворена на всяка цена, тъй като тя е единственият й жизнен излаз на фона на затворени граници с Турция и Азербайджан.
• Туркменистан стриктно спазва обявения си неутралитет във външната политика.
• Афганистан се управлява от талибаните, които не са признати от САЩ, а голяма част от търговията тан остава в сивия сектор.

Имайки предвид горните условия пълното херметично затваряне на сухопътния периметър на Ислямската република изглежда много малко вероятно. Срещу тази скептична оценка обаче стои конкретен прецедент: морската блокада също се смяташе за неприложима, но въпреки това намали иранския износ до 640 000 барела дневно. Това показва, че дори частичното изпълнение може да има сериозен материален ефект.

Основната разлика остава в субекта на действие: по море САЩ действа самостоятелно със собствения си флот, който остава най-силния в света, докато по суша е изцяло зависим от чужди правителства. Ето защо по-вероятният сценарий не изисква физическо затваряне на граници, а налагане на целенасочени санкции срещу превозвачи, митнически посредници и банки, обслужващи конкретните гранични пунктове.

Този механизъм вече доказа ефективността си по море без нито един изстрел – китайските рафинерии се отдръпнаха от иранския петрол не защото корабите им бяха спряни физически, а поради страх от вторични санкции. В резултат те закупиха между 16 и 20,5 млн барела иракски, емиратски и катарски суров петрол – най-голямата им покупка на несанкциониран петрол от началото на конфликта.

Ограничението на този подход обаче произтича от естеството на превозваните стоки. Петролните приходи, които са основна мишена на западната кампания, никога не са се транспортирали с камиони. Сухопътните трасета поемат непетролния търговски обмен и потребителския внос – те са с по-малък капацитет, по-бавни и по-скъпи. Поради това тяхното блокиране ще отнеме значително по-малко приходи от бюджета на Иран, отколкото предполага идеята за „сухопътна блокада“, но за сметка на това ще прехвърли цялата тежест върху хуманитарното снабдяване на населението.

Междувременно външната подкрепа за Техеран остава предимно декларативна. Пекин определи морската блокада като „безотговорна и опасна“, Москва предупреди за реална опасност от глобално „икономическо земетресение“. Русия в момента не е източник на помощ, а пряк конкурент за същите ограничени горива: самата тя търсеше да внесе до 400 000 тона бензин месечно от Беларус, Казахстан и Индия, от която най-малко 60 000 тона бяха доставени в началото на юли. Що се отнася до сухопътната жп връзка, изграждана от Москва и Техеран, тя е проект с дългосрочен хоризонт. Споразумението за 160-километровата отсечка Рещ–Астара на стойност 1,6 млрд долара беше финализирано едва през февруари, строителството започна през април, а планираният капацитет от 15 млн тона товари годишно се отнася чак за първата фаза от експлоатацията.

Европейските съюзници на САЩ заемат трета позиция, която не е нито подкрепа за Техеран, нито участие в блокадата. На 13 април тогавашният британски премиер Кир Стармър заяви, че няма да подкрепи затваряне на Ормузкия проток и няма да бъде въвлечен във войната, а испанският министър на отбраната Маргарита Роблес определи замисъла като лишен от смисъл. По съобщение на POLITICO от 29 юли Великобритания и Франция продължават да отказват участие във военноморската мисия, която Пентагонът готви за протока, и обвързват своето решение с трайно прекратяване на огъня. Успоредно с това Европейският съюз наложи санкции самия Иран заради затварянето на Ормуз: на 22 май Съветът на ЕС разшири правната рамка срещу лица, възпрепятстващи законния транзит, на 8 юни бяха вписани 2 физически лица и 1 организация, докато върховният представител по външната политика и сигурността Кая Калас нарече таксуването „недопустимо“ и обяви намерение за подсилване на мисията „Аспидес“. Морската блокада, която САЩ могат да наложат и само със собствени средства, засега не привлече участието дори на близки съюзници, докато сухопътната би зависела изцяло от съгласието на трети държави.

Карта с разместена Африка провали презентация на Държавния департамент в Рио

🇺🇸🌍 Нигерия се оказа затворена сред пясъците на Сахара, Мозамбик – преместен в Африканския рог, а Кот д'Ивоар се появи на другия край на континента. Картата на Африка, прожектирана на екрана по време на презентация на Държавния департамент на САЩ по време на конференция AIDS 2026 в Рио де Жанейро, размени означенията на всяка държава. Границите на Уганда и Малави са преначертани, а цветовете в легендата сочеха към държави, които нямаха нищо общо с надписите до тях. Ройтерс прегледа видео от изложението и установи воден знак, издал употребата на инструменти на OpenAI. От компанията съобщиха, че вече проверяват случая.

Презентацията беше изнесена от Джеф Греъм – изпълняващ длъжността глобален координатор на САЩ по въпросите на СПИН и ръководител на Извънредния план на президента за подпомагане в борбата със СПИН (PEPFAR). Слайдовете представяха новата система от двустранни здравни споразумения, с която Вашингтон преустройва най-голямата програма за здравна помощ в историята си. Част от аудиторията в залата бяха именно делегати от държавите, които картата не успя да разположи правилно. Те извадиха телефоните си и публикуваха кадрите още преди презентацията да е приключила. Конференцията, която се провежда от 26 до 31 юли, е основният международен форум по темата, а участието на американската делегация беше най-очакваното институционално събитие в програмата.

Държавният департамент реагира в рамките на деня. Негов говорител нарече случилото се „нелепа грешка, допусната от член на екипа, който набързо е променил презентацията непосредствено преди изложението на AIDS 2026“. Той допълни, че ведомството поема „пълна отговорност за объркването и за изкривената представа, която това създаде у присъстващите, включително у нашите африкански партньори“. В самото изявление не беше посочено конкретно име, а процедурата, по която един официален визуален материал стига до екрана без предварителна проверка, остана неизяснена.

Шумът около случая тръгна от публикация в Substack на Емили Бас – дългогодишен изследовател на СПИН, която нарече грешките проява на неуважение към африканските колеги. Оттам кадрите бързо преминаха в LinkedIn, където един от постовете събра около 40 хиляди гледания. „Който е създал и одобрил този слайд, не е знаел къде се намират държавите в Африка и не си е направил труда да провери работата си“, обясни Мат Пети, експерт по изкуствен интелект и геополитика в Атлантическия съвет.

Стратегията „Америка на първо място“ в глобалното здравеопазване, обявена от Държавния департамент на 18 септември 2025 г. предвижда прекратяване на досегашния донорски модел. Той ще бъде заменен от 5-годишни двустранни меморандуми за разбирателство със 71 подпомагани държави в периода 2026–2030 г. По силата на тези споразумения Вашингтон поема ангажимент да финансира медицинските консумативи и здравните работници на първа линия. В замяна насрещната страна се задължава постепенно да увеличава собствените си разходи за здравеопазване на фона на планираното съкращаване на американската помощ. Записаната в документа цел е повечето партньори да постигнат пълна финансова самостоятелност в срока на споразумението.

Пред конференцията Греъм отчете 34 подписани меморандума, близо 15 мрлд долара поети ангажименти от САЩ за следващите 5 години и над 10 млрд долара, обещани от партньорските държави като вътрешно финансиране. „Ангажиментът ни към ликвидирането на ХИВ остава неотслабващ. Тук сме. Продължаваме да заемаме водещо място“, заяви той. Греъм описа прехода към национална отговорност като изпълнение на заложеното в законодателството за PEPFAR още от 2008 г., а не като стъпка назад.

Други участници във форума обаче представиха данни за реалната отправна точка на този преход. Според доклад на KFF и UNAIDS донорските плащания за борба с ХИВ в страните с ниски и средни доходи бележат спад от 8,3 млрд долара през 2024 г. на 6,2 млрд през 2025 г. – срив от 25%, при положение че на САЩ се падат около 75% от общия донорски ресурс. Анализ на данните на PEPFAR за фискалната 2025 г. отчита 1714 затворени центъра за предоставяне на здравни услуги (включително над 1000 държавни заведения) и 77 163 деца по-малко на лечение спрямо предходната година (спад от 14,2%). Употребата на предпазна терапия преди рискова експозиция (PrEP) е намаляла с 38% за една година, финансирането за тестване в страните с висока заболеваемост е спаднало с 22%, а това за презервативи е рухнало с 93%. От UNAIDS алармират, че при трайно запазване на тези съкращения светът е застрашен от 6,6 млн нови заразявания и 4,2 млн допълнителни смъртни случая до 2029 г.

Зад тези проценти стоят конкретни промени в работата на терен. В Кения и Замбия болниците, управлявани от религиозни организации, бяха принудени да свият посещенията по домовете, работата си в общността и тестването за ХИВ поради съкратените бюджети. Те преразпределиха останалия персонал, за да продължат да обслужват поне селските райони. В Южна Африка броят на децата, получаващи лечение по програмата на САЩ, е спаднал с 45% само за една година.

Именно тези данни захранват засилената съпротива срещу меморандумите. Ейша Ръсел от организацията Health GAP и Ивет Рафаел от Южна Африка заявиха пред конференцията, че преходът създава „извънредно положение за общественото здраве“. Те възразиха, че новите споразумения се договарят при пълна липса на диалог със засегнатите общности и обвързват здравната помощ с широки геополитически цели на САЩ. Заместник-ръководителят на PEPFAR д-р Ребека Бънел възрази, че националната отговорност и здравните резултати не се изключват, а се подсилват взаимно.

Спорът придоби и правни измерения. През април 2026 г. правителството на Гана отказа споразумение за 109 млн долара за 5-годишен период. Причина беше възражение от Комисията за защита на данните срещу клаузи, които дават на американската страна достъп до националните здравни регистри, съпътстващите ги данни и вътрешните информационни системи – при това без насрещни гаранции. Зимбабве повдигна сходни възражения по-рано същата година, а изпълнението на подобна договореност в Кения бе временно прекратено от съда след дело, заведено от организация за защита на потребителите. От правителствата на африкански държави се иска да поверят чувствителна национална информация на партньор с презентация, която през същата седмица не съумя дори да разположи държавите им на картата на континента.

Нигерия, разположена насред Сахара на въпросния слайд, е и мястото, където военното присъствие на САЩ е най-осезаемо. През декември 2025 г. Вашингтон нанесе въздушни удари по цели на Ислямска държава в северозападната част на страната. На 13 февруари 2026 г. пристигна първата вълна от около 200 войници, които влизат в ролята на инструктори за обучение местните въоръжени сили в употреба на разузнавателна информация и съгласуването на въздушни и сухопътни операции. По-късно бяха разположени и безпилотни апарати MQ-9 Reaper. Държавата, чието крайбрежие просто изчезна от официалния американски слайд, е същата, в която американски военни действат на терен и където въздушни удари поразилиха цели преди по-малко от година.

Държавният департамент на САЩ е сред най-активните потребители на генеративен AI в администрацията. Вътрешният му чатбот StateChat отчита над 62 000 потребители към юни, а стратегията на ведомството за изкуствен интелект за 2026 г. предвижда разгръщане на автономни системи за административни задачи, реакция при извънредни ситуации и надзор върху чуждестранната помощ. „Печеленето на надпреварата в сферата на изкуствения интелект не подлежи на преговори“, заяви държавният секретар Марко Рубио при представянето на документа. Именно със същия клас инструменти е генерирано и изображението, което стигна до трибуната на международен форум без никаква проверка на съдържанието.

Официалното обяснение на Държавния департамент търси причината за провала не в самия инструмент, а във веригата за контрол и одобрение: един служител, нанесъл промени в последния момент. Тази версия е логически издържана – ведомството назова конкретна причина и пое отговорност в рамките на денонощие. Тя обаче не дава отговор на по-важния въпрос: как карта без нито едно вярно обозначение преминава през цялата подготвителна процедура за изложение, изнасяно от най-висшия американски представител в тази област, пред аудитория от самите държави, които тя изобразява?

CENTCOM предупреди войските си, че телефонните им клипове помагат на Иран

🇺🇸📱🇮🇷 Командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър изпрати писмо до своите подчинени, в което предупреждава, че публикуваните от тях снимки и видеа онлайн позволяват на Иран да анализира резултатите от своите удари в реално време. Писмото е с дата 28 юли, а копие от него беше получено и разпространено от агенция Ройтерс ден по-късно. В документа адмирал Купър отправя призив към състава „да удвои фокуса си върху оперативната сигурност“, без да разписва конкретни технически или административни мерки.

Успоредно с това двама източници, запознати с въпроса, заявиха пред агенцията, че част от американските военнослужещи в Йордания вече са уведомени, че личните им телефони ще бъдат иззети през идните дни. Трети източник обаче уточни, че тази мярка все още е само обмисляна възможност за целия регион, а не крайно взето решение.

Основният аргумент в писмото засяга оценката на нанесените щети. Иран знае кога е изстрелял конкретно оръжие, но не и какво е улучил – американското електронно заглушаване и останалите тактики в зоната на бойните действия им отнемат последния ключов елемент от веригата.

„Иран знае, че оръжията са изстреляни, но неговите сили нямат представа дали са пропуснали целта с 50 метра, дали са ударили празен перон, или са поразили претъпкана с хора сграда“, отбелязва Купър. Оттам нататък целият проблем опира до разузнаването въз основа на отворени източници (OSINT). „Подробните списъци, описания и анализи на поражения, публикувани открито в медиите и мрежите, реално извършват оценката на бойните щети вместо Иран – при това напълно безплатно“, продължава Купър, според когото разгласяването на тези подробности може да се превърне в „непосредствена зелена светлина за иранските сили да пуснат втора, много по-опустошителна вълна от атаки“.

Документът описва и конкретен случай на изтичане на информация. Видео, заснето с интелигентни очила Meta с вградена камера, е било качено в Instagram. На него се вижда как военнослужещ се евакуира към бункер по време на иранска атака. От Ройтерс отбелязват, че Купър вероятно визира клип, разпространен онлайн по-рано същия месец, на който се вижда как войници тичат към укритие. Самото писмо не цитира конкретната публикация – идентификацията е на агенцията. Устройства от типа на умните очила поставят предизвикателства пред сигурността от съвсем нов характер, тъй като заснемането не изисква вдигане на телефон и остава напълно незабележимо за околните.

Въпросната атака е извършена на 17 юли срещу авиобаза „Муафак Салти“ край град Азрак в йорданската провинция Зарка. Базата е собственост на Кралските ВВС на Йордания, но в нея има голямо американско присъствие – от 2019 г. насам Вашингтон инвестира 143 милиона долара в нейното разширяване, а сателитни снимки потвърждават, че там се базират и безпилотни апарати MQ-9 Reaper. Иранските сили я атакуваха с балистични ракети и дронове. На следващия ден Централното командване съобщи за двама убити и един изчезнал, като окончателният брой на жертвите бе потвърден по-късно.

При атаката загинаха трима американски военнослужещи: 19-годишната Изабела Гонзалес, 25-годишният Тайлър Фийхан (починал на 18 юли от раните си) и 28-годишната Ейнджъл Рамперсад, която първоначално се водеше за безследно изчезнала, но седмица по-късно смъртта ѝ беше потвърдена. На 22 юли телата им бяха посрещнати с официална церемония в авиобаза „Дувър“ в щата Делауеър, на която присъства и президентът Доналд Тръмп.

Дали личните телефони наистина ще бъдат конфискувани, все още не е напълно ясно. Запитан за писмото, говорителят на CENTCOM капитан Тимъти Хокинс заяви пред „Ройтерс“: „Съобщението е общо напомняне към нашите военнослужещи за значението на оперативната сигурност. Това е един от многото механизми, които адмирал Купър използва, за да предаде оперативните си приоритети.“ Той нито потвърди, нито отрече подготвяна регионална заповед, а към момента на публикуване няма данни за реално иззети апарати.

Правилата за ползване на лични телефони и без това варират строго между отделните подразделения: на много места военнослужещите са длъжни да ги заключват в шкафчета, а при определени мисии на силите за специални операции употребата им е напълно забранена.

Притесненията на командването обаче не се ограничават само до този инцидент. През май Ройтерс разкри, че комерсиално достъпни данни за местоположение, събирани от смартфони и други видове устройства, се използват за проследяване и набелязване на американски военни. Сенатор Рон Уайдън и 13 конгресмени от двете партии изпратиха писмо до Пентагона, в което заявиха, че опасността чужди противници да купуват подобни данни е директно следствие от това, че ръководството на ведомството не е поставило заплахата сред приоритетите си – въпреки препоръките на федералните експерти по киберсигурност.

Прецедент за това съществува от години: през 2018 г. глобалната карта (heatmap) на фитнес приложението Strava неволно разкри разположението и патрулните маршрути на войници в секретни бази по целия свят.

Евентуална забрана би засегнала и последния неконтролиран канал за директна информация от зоната на конфликта. Хиляди американски военнослужещи в региона използват телефони, за да поддържат връзка с близките си и да ги уведомяват, че са в безопасност. Двама от източниците на агенцията посочват, че сред роднините вече се забелязва сериозно безпокойство, тъй като те и без това следят иранските твърдения за смъртоносни удари срещу военни бази в Близкия изток. От началото на войната на 28 февруари загиналите американски военнослужещи са 18, а ранените – над 600. Проучване на Ройтерс и Ipsos от 27 юли показва, че военните действия се подкрепят от едва един на всеки трима американци.

Ограниченията върху потока от информация не се изчерпват единствено с личните устройства. Пентагонът по правило отказва коментар по иранските твърдения за успешни атаки и не разкрива детайли за отделни инциденти, довели до раняването на негови войници, позовавайки се именно на оперативната сигурност. Конгресмени от Демократическата партия поискаха повече прозрачност и данни за войната, включително за щетите върху американската инфраструктура в базите – радарни кули, казарми и самолетни хангари. Те настояват и за оповестяване на резултатите от военното разследване на евентуален американски удар по девическо училище в Иран, извършен в първия ден на войната, за който Ройтерс съобщи още през март.

Отчитането на самите човешки загуби също претърпя промяна в дните непосредствено преди писмото на адмирала. На 26 юли Пентагонът въведе нова обща категория – „Задгранични операции“ – в Системата за анализ на жертвите в отбраната (DCAS). В нея бяха прехвърлени данните за жертвите след 7 юли (датата, на която ударите бяха подновени след рухването на примирието). Дотогава официалният сайт показваше 482 ранени. След преструктурирането в графата на операция Epic Fury останаха 417 ранени, а новата категория добави още 207 – т.е. общо 624. Разликата от 142-ма ранени не е фигурирала публично преди това.

Тази промяна последва период от няколко дни, в който четиримата последно загинали и десетки ранени просто липсваха от сайта. Тогава говорителят Джоел Валдес обясни липсата с „аномалии“ и „временни смущения в данните“. Сенатори демократи от Комисията по въоръжените сили поискаха от министъра на отбраната Пийт Хегсет пълно отчитане, като посочиха, че друг говорител на Пентагона – Шон Парнел – е признал пред тях за близо 100 ранени след 7 юли, при налични 207 в самата база данни. Парнел определи обвиненията за прикриване на данни като „измислици“. От министерството така и не обясниха причините за създаването на новата графа, а дали всички 207 ранени в нея са от войната с Иран, остава неизяснено.

Достъпът на журналистите до министерството също премина през серия от ограничения. През октомври 2025 г. пресцентърът на Пентагона въведе нови правила, според които акредитираните репортери върнаха своите пропуски в знак на протест. На 20 март федерален съд постанови, че администрацията е нарушила Конституцията, ограничавайки достъпа на медии и съдържанието, което могат да публикуват. Ревизираният вариант на правилата отново беше отхвърлен от съда на 9 април, а на 1 юни пресцентърът беше официално обявен за класифицирано пространство, до което журналисти не се допускат. Въпреки че тези мерки не са дело на Централното командване и следват отделна административна линия, писмото на адмирал Купър се появява в момент, в който публичното отчитане на войната вече е обект на остри спорове както в Конгреса, така и в съдебната зала.

В крайна сметка бъдещата форма на заповедта ще покаже нейния действителен обхват – ако такава изобщо бъде издадена. Евентуално изземване на устройства, ограничено само до бази под непосредствен обстрел и за часовете около конкретна атака, би следвало логиката за пресичане на оценката на щетите, за която предупреждава Купър. Широка регионална мярка без краен срок и без връзка с конкретна заплаха обаче би имала съвсем различен обхват и последици. Засега е факт единствено писмото на адмирала – а то само по себе си няма силата на разпореждане.

Иран изстреля няколко балистични ракети срещу Йордания.

🇮🇷🚀🇺🇸 Неуточнен брой балистични ракети са били изстреляни от района на Хомейн в западен Иран, съобщават мониторинг канали. Появиха се сведения, че най-малко една от тях е поразила авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания, но засега това няма потвърждение нито от Централното командване на САЩ, нито от Въоръжените сили на Кралство Йордания.

Изстрелването идва след близо седмица затишие. САЩ не са нанасяли удари срещу Иран от 24 юли, когато президентът Доналд Тръмп прекрати почти двуседмичната кампания, насочена срещу бреговата и военната инфраструктура; висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран ще спре своите удари, докато американските остават спрени. За инцидентите от последните няколко дни, включително свалени дронове в Йордания, Саудитска Арабия, Ирак и Израел, не беше поета отговорност от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), а Институтът за изследване на войната (ISW) изрази предположение, че по-вероятно е да са изстреляни от шиитски милиции в Ирак.

Ракетната база при Хомейн, в провинция Маркази, е сред обектите, поразени от съвместните въздушни удари на САЩ и Израел на 28 февруари. Според ISW базата е използвана често за изстрелване на ракети, а по време на войната беше ударена поне в 5 различни случая. От района до Азрак има около 1250 км, което попада в обхвата на иранските балистични ракети със среден обсег. На 18 юли ирански медии публикуваха на кадри от изстрелването на ракети „Хадж Касем“ по Йордания и държави от Залива.

„Мувафак Салти“ се намира край Азрак, в източната част на кралството, и е основната йорданска авиобаза с американско присъствие. От нея действат F-16 на двете страни, а CENTCOM я използва като опорна точка за въздушните си операции в Близкия изток. В йордански бази са разположени около 4000 военнослужещи от американската армия – присъствие, което Аман години наред е предпочитал да не изтъква публично.

Базата вече беше поразена през нощта срещу 18 юли. Ракети попаднаха в жилищния сектор около 2 часа местно време; сателитите на NASA от системата FIRMS отчетоха два топлинни източника. Първоначалното съобщение на CENTCOM съобщи за двама убити и един изчезнал американски военнослужещ, а по-късно загиналите бяха потвърдени като трима. Още четирима ранени са евакуирани към йордански болници. Това остава най-тежката американска загуба от началото на войната.

От разпадането на примирието на 8 юли Йордания е била цел в 9 отделни случая. Десетки военнослужещи пострадаха в цялата серия удари. Само на 18 юли Министерство на отбраната на Кралство Йордания заяви, че е свалило 4 дрона и 10 ракети. Американски представител описа пред The Intercept как Иран е успял да претовари многослойната ПРО със смесени вълни от дронове и балистични ракети, при което са поразени шест радара на зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot наред с други позиции на ПВО в периода от 8 до 22 юли.

Централното командване все още не е коментирало последната атака. В понеделник президентът Доналд Тръмп заяви, че се водят „добри разговори“ с Техеран, като има шанс за споразумение, докато иранското външно министерство отрече страната да е искала подновени преговори. Докато не се появи официално потвърждение или образен материал от Азрак, самото попадение остава недоказано; засега проверим е пускът от иранска територия.

Анализ: Класифицираният заем от 302 млн. долара и парламентът в Тирана

🇦🇱🏛️🇺🇸 Албанският парламент ратифицира заем от 302 милиона долара от САЩ за модернизация на своите въоръжени сили – със 74 гласа, при закрити врата и без депутатите да са получили текста на споразумението. Часове преди гласуването лидерът на опозиционната партия „Мундесия“ Агрон Шехай взе единствения екземпляр от залата, определена за запознаване с документа, и напусна помещенията бегом; служителка на парламента, тръгнала след него, падна по стълбите и се нарани. Кадрите бяха излъчени от Top Channel и повторени от албанските телевизии още същия следобед.

Председателят на парламента Нико Пелеши беше обявил, че депутатите могат да прочетат споразумението в залата „Богдани“ и то след подписана декларация за неразгласяване, тъй като е секретно. Шехай, бизнес предприемач и бивш депутат от Демократическата партия, който основа „Мундесия“ като антикорупционна и проевропейска формация, подписа декларацията, взе документа и тръгна с него. „Върнах споразумението там, откъдето го взех. Документът не е излизал от парламента. Взех го, тъй като ми се полага. Това е тайно споразумение и не съм упълномощен да давам подробности“, заяви той пред журналисти малко по-късно. Позицията му по същество остана непроменена: „По принцип сме за споразумението, но оставаме против процедурата, която парламентът следва.“

Управляващите описаха същия епизод другояче. Според искането до секретариата по процедури, гласуване и етика, отправено от Социалистическата партия, Шехай е взел документа със сила, а съветничка, тръгнала да връща екземпляра, е паднала по стълбите, при което е пострадала. Ръководителят на парламентарната група на социалистите Таулант Бала заяви във Facebook, че Шехай „трябва да бъде арестуван на място за нарушаване на закона“, а „когато липсват аргументи, остават само кражбата на класифицирани документи и отчаянието“. Премиерът Еди Рама говори по-грубо: сравни депутата с крадлива сврака и балист, по името на националистическото движение „Балли Комбътар“ от Втората световна война, поиска прокуратурата да се намеси, като изрази съжаление към „невинното момиче“, като се благодари, че е останало без сериозни увреждания.

Дисциплинарната развръзка дойде на следващия ден. На 28 юли секретариатът по процедури, гласуване и етика отстрани Шехай за 60 дни от пленарните заседания и от заседанията на парламентарните комисии. Решението мина при равенство три на три гласа и се прие с тежестта на мнозинството. Социалисти искаха и сезиране на Специализирана прокуратура срещу корупцията и организираната престъпност (СПАК), като изброиха възможните състави: незаконно получаване на класифицирани данни, присвояване на документи, възпиране на длъжностно лице и нарушаване на правилата за защита на държавната тайна. Шехай отхвърли обвиненията и заяви, че е действал, за да покаже липсата на прозрачност в документацията по договора.

Самото гласуване се проведе следобед на 27 юли. Кредитното споразумение се прие със 74 гласа от трима депутати от Социалдемократическата партия и тези от мнозинството. Демократическата партия не участва. Нейният парламентарен лидер Газмент Барди заяви, че депутатите не са получили пълния текст, както и че конституционният срок за разглеждане на законопроекта не е спазен. Сали Бериша формулира позицията по-кратко: „За кредита от САЩ сме, но не гласуваме при процедури, които противоречат на конституцията.“ Опозицията отново повтори, че по същество подкрепя сътрудничеството със САЩ в сферата на отбраната и възразява единствено срещу реда, по който се одобрява. Заместник-председателят на парламента Агрон Гьекмаркай изведе възражението отвъд процедурния речник: „Сериозният парламент не е бюро за подпечатване на правителствени поръчки. Депутатът не може да гласува неизвестното.“

Резервите не свършиха при опозицията. Кадър от залата, публикуван в албанските медии на другата сутрин показва трима депутати от социалистите с тежест в партията: бивш ръководител на парламентарната група Бледи Чучи, бившия министър на вътрешните работи Ервин Ходжа и бившия председател на парламента Елиса Спиропали. На кадъра тримата не вдигат зелена карта в подкрепа на текста. Изданието, публикувало снимката, Politiko.al изрично уточни, че тя не установява как са гласували тримата: официалният резултат се определя от електронната система и протокола на заседанието, а липсата на вдигната карта на един кадър е повод за въпроси, а не потвърждение. При гласуване зад затворени врата публичната проверка се свежда до такива фрагменти.

Известното за съдържанието на договора идва почти изцяло от изявления, не от самия текст. Заемът върви по програмата „Чуждестранно военно финансиране“ (FMF), а от американска страна е представено от Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA). По думите на Бала Албания разполага с 48 месеца, за да поеме ангажименти със средствата, и 12 години за погасяване; лихвеният процент не е оповестен. Пред Bloomberg министерство на отбраната посочи, че средствата ще отидат за ВВС, ВМС и сухопътните войски, както и за киберотбрана, системи за командване и военна инфраструктура, описание достатъчно широко, за да покрие почти всяка възможна покупка.

Инструментът не е нов и не е албанска особеност. Вашингтон отпусна на Полша заем по същата линия за 2 млрд долара, а на Румъния 920 милиона през септември 2024 г. И в двата случая Държавният департамент и посолствата обявиха публично размера и предназначението, докато подробните условия останаха извън публичното пространство. Съществуването на поверителни клаузи в такова споразумение следователно е обичайно, а размерът, срокът и предназначението бяха съобщени и в Тирана. Спорът в Кувенда не беше за поверителността като принцип, а за нейния обхват.

Посоката на американската политика при това върви към заеми за сметка на безвъзмездната помощ. През 2026 г. председателят на комисията по външни работи в Камарата на представителите Брайън Маст внесе законопроект (Foreign Military Financing Loan Authorization Act of 2026), който изрично дава правомощия на държавния секретар да отпуска заеми и гаранции по линия на военното финансиране. За малка икономика като албанската разликата между грант и кредит не е счетоводен детайл и измества тежестта от бюджета на Албания към този на САЩ и превръща превъоръжаването в многогодишно дългово задължение, което следващите правителства ще обслужват. Оттук идва и втората половина на въпроса, който опозицията постави в залата: не само какво купува страната, но и при какви условия го плаща.

Албанският закон № 10/2023 за класифицираните данни познава четири различни нива: „строго секретно“, „секретно“, „конфиденциално“ и „с ограничен достъп“, като нивото „конфиденциално“ е приложено, когато неразрешено разкриване би навредило на националната сигурност. Плановете за отбрана, способностите на въоръжените сили, тяхното оборудване и модернизация, както и документите в обществените поръчки в сферата на отбраната и сигурността, попадат в категориите, подлежащи на класифициране. Същият закон забранява класификацията да се използва за прикриване на административни грешки и неизпълнение на закони, или за да се забави предоставяне на информация, която не се нуждае от защита по съображения за национална сигурност. И предвижда частично разсекретяване, при което част от съдържанието излиза от режима, докато останалото остава защитено.

Три елемента остават без публичен отговор: кой орган е класифицирал документа, на какво ниво и кога, и дали грифът покрива целия текст, или само части от него. По принцип законът урежда първия въпрос, като определя премиера и президента за преки органи по класификация; ръководителите на други институции получават това право с упълномощаване от премиера. Кой го е упражнил в дадения случай, не се посочва. Докато тези три елемента липсват, твърдението, че текстът трябва да остане недостъпен изцяло, се опира на позоваване, а не на решение, и възможността за частично разсекретяване стои неизползвана.

Календарът на самото правителство отслабва и втория довод, че има неотложност. Министерският съвет е одобрил текста по принцип на 19 юни, а гласуването се проведе на 27 юли: пет седмици, в които текстът е можел да мине по обичайния ред. Член 83 от конституцията допуска разглеждане и приемане на законопроект по ускорена процедура, но не по-рано от една седмица от началото на процедурата. Мнозинството отговори, че финансирането е важно за отбранителните способности и за ангажиментите на Албания към НАТО. Това е аргумент за съдържанието на договора, не за скоростта на приемането му.

Времето на ратификацията има и външен адрес. Тирана се кандидатира за домакин на срещата на върха на НАТО през 2027 г., но по данни на Reuters от 30 юни домакинството остава несигурно заради американска резервираност и заради ниските албански разходи за отбрана. Според изчисления, цитирани от Euronews, страната се движи около 1,49 процента от брутния вътрешен продукт, под стария двупроцентов ориентир и далеч под новата петпроцентова цел на алианса. Правителството обяви пакет от фискални мерки, с които общите разходи за отбрана и сигурност да стигнат 2,6 процента от БВП през 2026 г., от които 2,2 процента основни отбранителни разходи. Бериша твърди, че бюджетът е „само 1,3 процента“. Числата измерват различни неща: текущият дял остава под два процента по всяка от използваните методики, а 2,6 процента е прогноза, обвързана с мерки, които тепърва трябва да произведат приход.

Заемът влиза в тази сметка като добавка, не като решение. Разсрочен в 48-месечния прозорец за поемане на ангажименти, той дава средно около 75 милиона долара годишно. Това е реален ресурс за армия, чийто бюджет според Бала е нараснал от 24,1 млрд лека през 2020 г. до 69,2 млрд тази година, но е недостатъчен сам по себе си, за да закрие разстоянието до заявените цели. Той при това е дълг: погасяването започва да тежи върху същия бюджет, който трябва да расте.

Гласуването се проведе в 58-ия ден на непрестанни протести пред същата тази сграда. Те започнаха в знак на недоволство срещу планирания мащабен туристически проект в защитена крайбрежна зона, свързан със зетя на Доналд Тръмп, Джаред Кушнър, и постепенно се разшириха до искания за прозрачност и отчетност от правителството на Рама. В деня на вота протестиращите обкръжиха парламента с яйца, домати и чушки, полицията отговори с лютив спрей, а организаторът Арбен Кола беше отведен насила. Четири дни по-рано, на 23 юли, при подобен сблъсък бяха използвани водни оръдия. Автомобилът на Бала беше замерян с яйца на излизане от сградата, а Съюзът на албанските журналисти осъди насилието срещу репортери по време на протеста.

Тръмп спря ударите по Иран след препоръката на командващия CENTCOM

🇺🇸⚔️🇮🇷 Адмирал Брад Купър, ръководител на Централното командване на въоръжените сили на САЩ (CENTCOM) в Близкия изток, е препоръчал прекратяване на въздушната кампания около Ормузкия проток, тъй като е достигнала предела на своята ефективност. Неговата оценка, подкрепена от други военни и цивилни съветници, е натежала за решението на президента Доналд Тръмп в петък да спре ударите срещу Иран – първо прекъсване на огъня от две седмици насам. Това съобщи Axios в неделя, позовавайки се на двама източници, запознати с позицията на адмирала. Според изданието неговата препоръка е равнозначна на признание вътре в самата администрация, че кампанията по въздух има своите граници.

Купър е изложил своята позиция пред Пентагона, Обединения комитет на началник-щабовете и Белия дом по-рано същата седмица. Операцията около протока е свила значително способността на Иран да атакува плавателни съдове, а определените за поразяване цели вече са почти напълно изчерпани. Оттук нататък, според логиката на адмирала, остават два изхода. Единият е връщане към мащабни бойни действия, за да се довършат последните 20% от целите, набелязани, но неударени по време на съвместната офанзива на САЩ и Израел „Epic Fury“, започнала на 28 февруари. Без такова решение продължаването на ограничените нощни удари в досегашния им вид губи смисъл. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс отказа коментар.

Решението се оформя бързо. В дните преди срещата в петък Тръмп беше склонен именно към подновяване на мащабните бойни действия. Настроението му обаче започва да се променя в четвъртък вечерта и беше затвърдено в петък след съвещание, на което съветниците и военните му представиха нов план за удари в същия ден. За първи път от две седмици насам Тръмп нарежда на въоръжените сили да задържат огъня по иранските цели по южното крайбрежие и в района на протока. Последните американски удари са нанесени през нощта срещу петък, 24 юли – 13-а поредна за кампанията. Военните действия се водят от разпадането на Исламабадския меморандум: документът, подписан на 17 юни между Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан, беше обявен за денонсиран на 7 юли след ирански обстрел по три търговски кораба в протока. От нощта срещу 8 юли американските удари не бяха спирали.

Успоредно с оценката на Купър натежава и втори, аргумент на отбраната. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил поверително министъра на отбраната Пийт Хегсет и президента, че острият недостиг на зенитни ракети може да застраши американските сили и техните съюзници в региона. За това предупреждение първи съобщи The New York Times, а говорител на генерала отказа коментар за „поверителните военни съвети, които председателят дава на президента“.

Мащабът на този недостиг е добре известен от няколко месеца по-рано: в анализ, публикуван на 21 април, Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) оцени, че само за първите 7 седмици от кампанията САЩ са изразходвали близо 50% от запасите на ракети Patriot, над половината от прехващачите THAAD и над 45% от ракетите PrSM. Възстановяването на тези наличности до предвоенните нива ще отнеме между 1 и 4 години. Frontline Monitor вече съобщи и за практическия израз на този дефицит: първата от над три десетилетия насам вътрешна поръчка на американската армия за прехващачи от по-старото поколение PAC-2, възложена на 30 април изрично „в подкрепа на операция Epic Fury“, със срок за доставка едва пет месеца по-късно.

Но публичната линия, която поддържа администрацията, остава друга. Още през април главният говорител на Пентагона Шон Парнъл отхвърли изчисленията на CSIS с думите, че американската армия „разполага с всичко нужно, за да действа във време и място по избор на президента“, а опитите да се плаши обществото с изпразване на складовете описа като „неосведомени и безчестни“. В неделя, часове преди публикацията на Axios, постоянният представител на САЩ в ООН Майк Уолц отново омаловажи пред NBC тревогата за запасите и прехвърли отговорността върху предишната администрация. Личният съвет на най-висшия американски офицер обаче сочи точно в обратната посока.

Тези опасения далеч не са теоретични. Иранските ответни удари през последните две седмици достигнаха до американски военни бази в Йордания, Кувейт и Бахрейн. При удара с балистични ракети и безпилотници по авиобаза „Муафак Салти“ в Йордания в нощта на 18 юли загинаха трима американски военнослужещи – двама на място, а смъртта на третия, воден първоначално за изчезнал, беше потвърдена на следващия ден. По данни на CBS News от началото на войната на 28 февруари са загинали 18 американски военни, а повече от 400 души са били евакуирани за лечение. В същото време иранското министерство на здравеопазването отчита 59 убити и 666 ранени в периода между 27 юни и 24 юли.

Проблемът, който Купър назова, е разминаването между постигнатото и крайната цел. Ударите унищожиха бреговите ракетни батареи, радарите и плавателните съдове, с които Иран атакуваше корабоплаването, но протокът остава затворен. Причината е, че блокирането му не се крепи единствено на тези оръжия. Техеран изисква корабите да преминават само по обявен от него маршрут. Плавателните съдове, които поемаха по другия път до крайбрежието на Оман, попадат под обстрел, а водите остават минирани. В неделя иранската агенция „Тасним“ съобщи, че петролен танкер е избухнал в протока, след като е напуснал определения път и ударил морска мина. Техеран категорично настоява, че става дума за мина, а не за пряка иранска атака.

Това разграничение има ключови последици: в сряда Тръмп заяви, че за всеки нападнат кораб в Ормузкия проток САЩ ще разрушат мост или електроцентрала в Иран, включително в Техеран. Президентът добави, че оттук нататък щетите по съдовете, техните товари и всичко свързано с тях ще се плащат от финансовите средства на иранския режим, замразени и контролирани от САЩ.

Данните за морския трафик показват колко много остава да бъде постигнато. По данни на аналитичната компания Kpler между 22 и 24 юли през протока са минавали едва 3 кораба дневно, при над 100 дневни транзита преди войната. Преди кризата оттук минаваше около четвърт от световния износ на петрол и една пета от втечнения природен газ по море. В дните на кампанията цената на суровия петрол от сорта „Брент“ отново скочи до около и над 100 долара за барел.

На този фон дипломацията се задейства почти веднага. Оманска делегация пристигна в Техеран в петък, за да поднови разговорите за механизъм, който да позволи отваряне на Ормуз без атаки срещу кораби. Двама представители от региона заявиха пред CBS News, че е постигнат напредък и посоката е добра, но за пълно споразумение е необходимо още време. Те потвърдиха, че бомбардировките са спрени именно за да не се наруши преговорният процес.

Рамката, предложена от Оман, е известна по-рано и предвижда два отделно контролирани коридора: южен – през териториални води на Оман, със свободно корабоплаване при предвоенни условия, и северен – през териториални води на Иран, за който се изисква предварително одобрение от страната, но без събиране на такси. Министърът на външните работи Абас Арагчи договори продължение на разговорите на политическо и техническо-правно ниво още при посещението си в Маскат на 12 юли. Ирански представител посочи пред Ройтерс, че Техеран ще спазва примирието, докато американците го спазват, макар че допълни, че засега има „повече скептицизъм, отколкото песимизъм“. Уолц описа по-меко ситуацията в ефира на предаването „Meet the Press“ по NBC: президентът „дава малко пространство на преговорите“, запазвайки всички опции отворени, а разговорите вървят „на всяко едно равнище“.

Второто ключово направление е по море. САЩ и Обединеното кралство подготвят конференция в Лондон за създаване на международна коалиция, която да охранява корабоплаването и да разчисти мините. На нея се очаква да присъстват министри на отбраната и висши военни от западни и регионални страни, включително Хегсет и Кейн, въпреки че окончателна дата все още няма. Вашингтон иска от съюзниците си миночистачи, бойни кораби и безпилотни апарати, надграждайки по-ранните разговори между Лондон и Париж за мисия от 15 държави под съвместно британско-френско командване. Основният фарватер обаче трябва първо да бъде изчистен от над 80-те морски мини, поставени от Корпуса на стражите на ислямската революция от 28 февруари насам. В същото време мнозина от бъдещите участници поставят като условие окончателния край на бойните действия в района. „Американците търсят изход и искат нашата помощ“, обобщава пред Axios европейски дипломат.

Логиката на ситуацията е навързана: разчистването на мините изисква примирие, отварянето на водния път изисква разчистване, а краят на войната зависи от отварянето на протока. Препоръката на Купър премахва междинния вариант, в който Вашингтон действаше в последните две седмици – нощни удари, поддържащи натиска, без да носят крайно решение. Така остават единствено двете крайности: мащабна офанзива, чиято цена в изразходвани прехващачи е прекалено висока според висшето командване, или дипломатическо разплитане на възлите, чиито условия в момента се договарят в Маскат и Техеран.

Паузата в ударите съвпада с идването на делегацията на Оман, което значи, че тя може да е продиктувана от графика на мирните преговори, а не само от изчерпания списък с цели. Двете обаче не си противоречат, а водят до един и същ извод: адмирал Купър предлага да се спре точно онова, което вече не носи резултат. Оценката на Израел остава скептична – че Вашингтон и Техеран трудно ще постигнат трайно споразумение. Уолц от своя страна определи ръководството на режима като разделено във „вътрешно противоборство“ между съветниците на върховния лидер и онези, които тласкат в по-умерена посока.

📸 Снимка: Командирът на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър говори по време на брифинг за пресата в Пентагона през април. (Saul Loeb/AFP via Getty Images)

Анализ: Пътуването на Каш Пател до Русия, което ФБР не потвърждава

🇺🇸🕵️🇷🇺 Директорът на ФБР Каш Пател планира да посети Русия в средата на октомври. Това би било първото пътуване на действащ шеф на Бюрото в страната от 2013 г. насам, като вероятен домакин е  Федерална служба за сигурност (ФСБ) – приемник на съветското КГБ. Новината беше съобщена от изданието Politico на 20 юли, с позоваване на официален представител и източник със сведения за плановете, и двамата пожелали анонимност. Посочените дати за визитата са 14-15 октомври, със спирания в Москва и Санкт Петербург.

Официално ФБР не потвърждава нито самия престой, нито неговия дневен ред. Говорителите на Бюрото и на Министерството на правосъдието отказаха коментар, а Белият дом пренасочи запитванията към ФБР. Към момента не е ясно дали Пател ще се срещне с президента Владимир Путин или с негови сътрудници, нито какви теми смятат да бъдат обсъдени. Самото издание подчертава, че плановете са предварителни и подлежат на промяна.

Информационният вакуум, около който нито Вашингтон, нито Москва дават официални изявления, бързо се изпълни с разнообразни политически тълкувания. Липсата на обявен дневен ред се оказа по-интригуваща от самата новина: при пълно отсъствие на факти, всяка страна вписа в съобщението собствените си интереси и опасения.

Руските държавни медии представиха новината като поредно доказателство, че Москва и Вашингтон имат работещи канали за връзка въпреки войната в Украйна и санкционния натиск. Този подход е добре познат. Малко преди съобщението за Пател, агенция ТАСС посочи появата на висш служител от администрацията на икономическия форум в Санкт Петербург като „обрат“ в американската политика спрямо Русия. Неофициалната информация е удобен инструмент: тя е достатъчно правдоподобна, за да бъде използвана за пропаганда, и същевременно достатъчно неопределена, за да бъде отречена при нужда.

Реакцията на Кремъл е показателна тъкмо с онова, което спестява. Говорителят Дмитрий Песков заяви, че няма информация за подобна визита, но бързо добави, че такива пътувания „обикновено се провеждат зад закрити врата“. Тази формула нито потвърждава, нито опровергава събитието, а просто оставя внушението да работи.

Във Вашингтон реакцията беше също толкова бурна, но дойде едновременно от двата края на политическия спектър. От крайната десница Лора Лумър, близка до Тръмп, публично попита защо шефът на ФБР пътува до Русия точно когато Белият дом подготвя нови санкции срещу Москва. От центъра и вляво подозренията са насочени към самите мотиви: защо точно Пател и защо точно сега?

Съмненията се подхранват допълнително от предишни пътувания, които вече му навлякоха разследване в Конгреса. Водещите демократи в правните комисии на Камарата на представителите и Сената – Джейми Раскин и Дик Дърбин – започнаха съвместна проверка за това как Пател използва служебните самолети и бюджетните средства. Повод за това станаха посещението му на финала по хокей на Зимните олимпийски игри в Италия (обяснено с екстрадиция на хакер), снимките му как се гмурка край потопен боен кораб в Пърл Харбър, както и обвиненията, че е ползвал държавен самолет, за да отиде на концерт на приятелката си – кънтри певица. Към това се добавя и плащане от 25 000 долара през 2025 г. за участие във филмова продукция, финансирана от компания, свързана с Кремъл – детайл, който критиците му бързо припомниха.

И двете тълкувания обаче стъпват върху твърде оскъдни факти и нито едно от тях не е напълно убедително. Контактите на ниво директори между службите на двете държави не са безпрецедентни. Робърт Мълър, последният шеф на ФБР, посетил Москва през 2013 г., по-късно оглави разследването за руската намеса в изборите – същото, което Пател с години наричаше „измислица“. Директори на ЦРУ, като Майк Помпео, също са осъществявали подобни визити, като Помпео тогава заяви, че на тези срещи „твърдо защитаваме интересите на Америка и не правим компромиси“. Следователно е напълно възможно пътуването просто да е рутинна линия за контакти по въпросите на борбата с тероризма или организираната престъпност – теми, по които ФБР и ФСБ продължават диалога си независимо от политическото напрежение. Именно този канал сработи, когато ФСБ подаде сигнал до ФБР за Тамерлан Царнаев – един от бъдещите извършители на атентата по време на Бостънския маратон през 2013 г.

Също толкова възможно е обаче визитата да е съзнателен политически сигнал. Тя се вписва в по-широката серия от контакти на администрацията на Тръмп с Русия, в които попадат срещите на специалния пратеник Стив Уиткоф и на зетя Джаред Къшнър с Путин относно прекратяването на войната в Украйна. Фактът, че домакин е именно ФСБ, а не полицейска или прокурорска служба, измества акцента от правоприлагането към сферата на разузнаването. На база на оскъдните сведения и двете хипотези имат равен коефициент на вероятност – данните просто не са достатъчни, за да се направи категоричен извод.

Необичайното в случая е и самата фигура на пътуващия. Досега външните политически контакти с Москва вървяха по линия на дипломацията и разузнаването – чрез пратеника Уиткоф, Къшнър или директорите на ЦРУ. Но ФБР е служба с предимно вътрешен мандат: контраразузнаване, борба с тероризма и престъпност на територията на САЩ. Поради това директор на бюрото, гостуващ на ФСБ, трудно може да се възприеме просто като поредния епизод от преговорите за Украйна.

Освен това самият момент е изключително чувствителен. Новината се появява тъкмо когато изпълняващият длъжността главен прокурор Тод Бланч се бори за утвърждаване в Сената, а Белият дом подготвя нов пакет от санкции срещу Москва. Посещение в Кремъл, обявено на такъв фон, съчетава демонстрация на близост и натиск в едно и също време, засилвайки въпросите на критиците: какво точно се договаря при тези срещи и на каква цена?

Петиция на близки от 11 септември иска Мамдани далече от Граунд Зиро

🇺🇸🕯️ Над 300 близки и роднини на загинали при атентатите от 11 септември 2001 г. подписаха петиция с настояване кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани да не бъде допускан до церемонията за 25 години от атаките на мястото на някогашните Кули близнаци. Публикувана в Change.org и споделена първо от New York Post, петицията се появи в края на юли, около шест седмици преди възпоменанието.

Инициативата е водена от Джовани Галанте, чиято съпруга Грейс Катрин Галанте е сред близо 3000 жертви в Кулите. Тя определя Мамдани като „нежелан гост“ и настоява той да остане извън мемориалния площад, където всяка година близките четат на глас имената на загиналите. До края на първата седмица петицията е събрала над 2000 подписа. От общия брой, по думите на организаторите, най-малко 300 са на потвърдени роднини на жертвите. Числата остават по собствената им преценка и не са независимо потвърдени. Темата придоби широка гласност благодарение на консервативни издания, които я подхванаха след публикацията в New York Post.

Възраженията са свързани с публични позиции и действия на кмета – негови изказвания, назначения и контакти. Организаторите изтъкват отказа му ясно и недвусмислено да осъди лозунга „globalize the intifada“, подкрепата и назначенията на лица, обвинявани в омаловажаване на атентатите и защита на извършители на тероризъм, както и приписвано му твърдение, че САЩ радикализират Анвар ал-Аулаки – американския проповедник, свързан с похитителите от 11 септември и по-късно водеща фигура в „Ал Кайда на Арабския полуостров“.

„Възражението ни е основава на публичната му история – на неспособността му смислено да признае ужаса от онзи ден, както и на това, че назначава, подкрепя или е свързан с хора, които са омаловажавали 11 септември, защитавали са терористи или дори са внушавали, че Америка си е заслужила нападенията“, гласи текстът на Галанте.

Самата фраза, около която се върти голяма част от спора, се тълкува коренно различно от двете страни:

За еврейските организации като Антидефамационната лига (ADL) и Американския еврейски комитет (AJC) думата „интифада“ се свързва преди всичко с насилието от Втората палестинска интифада. Според тях призивът за нейното „глобализиране“ е директно подстрекаване към насилие срещу израелски граждани, евреи и еврейски институции по света.

За защитниците на израза той е израз на палестинския стремеж към свобода и равенство. Те напомнят, че арабската дума буквално означава „отърсване“ или „борба“ и съдържа в себе си както насилствени, така и ненасилствени форми на съпротива.

Именно това двусмислие e в основата на обвиненията срещу кмета.

По отношение на самата фраза позицията на Мамдани претърпя промяна по време на кампанията си през 2025 г. Първоначално той отказваше да я осъди с аргумента, че не иска да „цензурира езика“, определяйки подобен подход с тези на президента Доналд Тръмп. Той посочваше също, че „интифада“ означава „борба“ и се използва дори от Мемориала на Холокоста при превода на арабски за Въстанието във Варшавското гето. Под натиск от еврейски организации, бизнес среди и съпартийци той по-късно омекоти риториката си. Мамдани заяви, че самият той няма да използва израза и ще призове съюзниците си да се откажат от него, а според участници в закрита среща с над 100 бизнес лидери е казал: „Чух от евреи нюйоркчани, че тази фраза събужда съвсем реален страх.“ Критиците му обаче продължават да смятат, че той така и не е отправил пряко и еднозначно осъждане. Твърдението за ал-Аулаки също идва от неговите критици; кметът не е потвърждавал публично подобна формула в цитирания вид.

Спорът за възпоменанието възниква на фона на обтегнати отношения между Мамдани и част от еврейската общност в града. Кметът последователно определя действията на Израел в Газа като „геноцид“ и твърди, че с подкрепата си САЩ го „субсидират“. Той подкрепя движението за бойкот, дезинвестиции и санкции (BDS) още от студентските си години като съосновател на клона на „Студенти за справедливост в Палестина“ в колежа „Боудън“. Освен това отказва да признае Израел за еврейска държава и обещаваше да разпореди арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху при евентуално негово посещение в града – правомощие, с каквото всъщност не разполага. През 2026 г. ADL стартира инициатива за наблюдение на публичните му изказвания, а според данни от проучване над две трети от американските евреи възприемат Мамдани като антиизраелски и антисемитски настроен. Самият той отрича обвиненията и оспорва работната дефиниция за антисемитизъм, използвана от критиците му.

Кабинетът на кмета отхвърли искането в петицията. Говорителят Джереми Едуардс потвърди, че Мамдани възнамерява да присъства: „Кметът Мамдани с гордост ще почете семействата, оцелелите и спасителите от първа линия, чийто живот беше белязан завинаги от тези опустошителни нападения. Той ще застане рамо до рамо с тях на възпоменанието тази година, за да потвърди, че никога няма да забравим онзи скръбен ден, изживян от всички нас, които наричаме този град свой дом.“

Националният мемориал и музей „11 септември“ – частната организация с идеална цел, която организира церемонията – се дистанцира от спора. Неин говорител подчерта, че институцията „съзнателно се стреми да запази възпоменанието далеч от политиката, тъй като паметта за загиналите на 11 септември никога не бива да се превръща в партиен въпрос“. По установения протокол официални лица присъстват единствено за да отдадат почит – без да държат речи и без да участват в програмата, независимо от политическата си принадлежност. Имената се четат от близките на жертвите, често от деца, които никога не са познавали загиналите си роднини. През годините на мемориалния площад като мълчаливи опечалени са стояли един до друг действащи и бивши президенти, губернатори и кметове – от Джордж Буш и Барак Обама до Рудолф Джулиани, Майкъл Блумбърг и предшественика на Мамдани – Ерик Адамс.

Именно този протокол oчертава разликата между исканията на петицията и организацията на събитието. Церемонията не предвижда процедура, по която близките да отстранят действащ кмет, дошъл да отдаде почит заедно с останалите официални лица. В същото време Мемориалът вече заяви, че държи събитието извън политиката и приема представителите на властта без оглед на тяхната партийна принадлежност. При тези две обстоятелства и при обявеното намерение на Мамдани да присъства, петицията остава символ на несъгласие – начин близките да заявят позицията си публично.

Конфликтът се разгаря през първата година от един исторически мандат. 34-годишният Мамдани встъпи в длъжност на 1 януари 2026 г. Той е 112-ият кмет на Ню Йорк, първият мюсюлманин и първият американец от южноазиатски произход начело на града. Демократичен социалист и бивш щатски депутат, той се издигна от политически аутсайдер до победител срещу Андрю Куомо през ноември 2025 г. Възпоменанието за 11 септември, замислено като надпартиен момент, се оказва сред първите големи публични поводи, при които напрежението около мандата му – от отношението към Израел и антисемитизма до символиката на самия град след атентатите – излиза на преден план.

ООН преизбра Тюрк 144–10; Франция обяви САЩ за изолирани

🇺🇸🇫🇷🇺🇳 Постоянната мисия на Франция към ООН в Женева публично разкритикува САЩ, след като те се оказаха сред 10-те гласа „против“ при преизбирането на върховния комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк.

„Някога САЩ бяха пътеводна светлина за правата на човека. Вече не“, написа мисията в X, изброявайки компанията, в която е попаднала свръхсилата: „Днес стои редом със Северна Корея, Никарагуа, Мали и Русия, изолирана. И светът вече не я слуша.“ Публикацията завършва с хаштаг #AmericaAlone – необичайно остра по тона си реплика на близък съюзник, отправена не зад затворени врати, а от официалния акаунт на мисията.

Поводът е гласуване от предната вечер. На 24 юли Общото събрание на ООН потвърди Тюрк за втори 4-годишен мандат начело на Службата на върховния комисар по правата на човека (OHCHR) със 144 гласа „за“, 10 „против“ и 13 „въздържали се“. Около три четвърти от всичките 193 държави членки подкрепиха австрийския юрист, а блокът на несъгласните се сви до 5% от състава. Кандидатурата за нов мандат до 2030 г. беше издигната от генералния секретар Антониу Гутериш; първият мандат на Тюрк, дългогодишен служител на ООН с назначения в Женева и на терен, включително в Косово, изтича на 11 октомври.

Гласуването е в Общото събрание, където правото на вето на петимата постоянни членове на Съвета за сигурност, включително това на САЩ, не важи, така че американският глас така или иначе не можеше да спре преизбирането. Постът е най-високият глас на ООН по правата на човека: Службата документира нарушения по света и назовава правителства поименно, което обяснява защо мнозина от гласувалите „против“ са точно сред наблюдаваните от нея.

Пълният състав на „против“ е по-широк от четирите имена, които Париж подбра. Освен САЩ, Русия, КНДР, Никарагуа и Мали, срещу Тюрк гласуваха още Израел, Аржентина, Нигер, Буркина Фасо и Тринидад и Тобаго. Франция подреди в изречението си най-тежко натоварените с репутация на пария, а подмина, че сред несъгласните е и самият Израел, близък американски съюзник, и две държави от Западна Африка Сахел. Реториката на #AmericaAlone е толкова дипломатическо оръжие, колкото и констатация: изолацията е математически безспорна, но подборът на компанията е реторичен ход. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност и традиционен защитник на многостранния ред, а мисията ѝ в Женева стои в самото седалище на Съвета по правата на човека. Рядко съюзник от такъв ранг осмива публично друг по име.

Самият блок на „против“ е разнороден по мотиви. Мали, Нигер и Буркина Фасо, трите военни хунти от Алианса на сахелските държави, скъсаха със западните си партньори, изгониха френските войски и се обърнаха към Москва; Буркина Фасо вече обяви, че ще затвори офиса на OHCHR на своя територия до половин година. Русия и Северна Корея отхвърлят самата рамка за правата на човека. За САЩ и Израел мотивът е друг и по-конкретен: какво Тюрк е казал за Газа. Единственото общо между десетте е гласът, не каузата.

Американската мисия поднесе резултата не като поражение, а като победа. „Системата на ООН за правата на човека от десетилетия губи доверие. Волкер Тюрк я доведе до смъртен одър. Днешният вот я довърши“, написа мисията, цитирайки своя посланик по реформата на ООН. Уверението обаче се сблъсква със самото число, върху което стъпва: гласуване, при което 144 страни потвърждават комисаря и едва 10 го отхвърлят, трудно се представя за негов край. Заместник-посланикът Джеф Бартос вложи възражението в процедурен ключ, като обвини, че кандидатурата е „вкарана тихомълком в дневния ред в последната минута, за да заобиколи същинско разглеждане“, и предупреди, че „ако това събрание толерира процедурни своеволия, задкулисни сделки и злоупотреба с постове на ООН, ще има последствия“.

Процедурният довод не е изцяло без основание. Мандатът на Гутериш като генерален секретар изтича в края на годината, а преназначаване на върховния комисар за 4 години напред обвързва избора на неговия приемник, довод, който противниците на удължаването изтъкваха и преди вота. Русия дори предложи компромис, мандат само до края на 2026 г., който Общото събрание отхвърли. Отделно организацията UN Watch поиска оставката на Тюрк по-рано тази година след собствено разследване, така че критиката към Службата не идва единствено от правителства с интерес да я отслабят.

Съпротивата обаче не е процедурна по същество. Тюрк си спечели враговете си с две линии на публична критика: към войната на Русия срещу Украйна и към поведението на Израел в Газа. По данни на Reuters трима дипломати описват как именно противопоставянето на Израел и САЩ превърнаха очаквано консенсусно преназначаване в оспорван вот. Израел описа преизбирането като „морален провал“. Руският заместник-постоянен представител Дмитрий Чумаков упрекна комисаря и Службата му в „политическа пристрастност“ и в обслужване на „западни геополитически интереси под предлог за защита на правата на човека“ – обвинение, огледално на американското, но отправено от противоположния лагер. Европейският съюз, чрез Ирландия, заяви обратното: „безрезервна подкрепа“ за Тюрк. Когато едната страна говори за „морален провал“, а другата за „безрезервна подкрепа“, става ясно, че спорът не е за реда на дневния ред, а за това какво комисарят е казал за Газа и за Украйна. Преизбирането осигурява на Тюрк 4 години начело на Службата, а с това и продължаване на нейните доклади за Газа и за Украйна, тоест точно изхода, който Вашингтон и Йерусалим искаха да предотвратят.

Гласът „против“ от САЩ се разчита идва на фона на две години последователно отдръпване от институциите по правата на човека. През февруари 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за оттегляне на САЩ от Съвета на ООН по правата на човека и за спиране на финансирането за агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA). Това не е първото американско излизане от Съвета: Вашингтон го напусна и през 2018 г. при първия мандат на Тръмп, върна се при Джо Байдън през 2021 г. и излезе отново през 2025 г. Тази люлка сама по себе си подкопава ролята на САЩ като устойчив глас по правата на човека. Дни по-късно, на годишнината от руското нахлуване, Вашингтон гласува заедно с Русия, Северна Корея и още 15 държави срещу резолюция на Общото събрание, осъждаща руската агресия в Украйна – първият път, в който САЩ застанаха срещу собствените си европейски съюзници по този въпрос. В началото на 2026 г. администрацията обяви и напускане на 61 международни организации, 31 от които в системата на ООН. Съкращаването на вноските изостри финансовата криза на организацията дотам, че през януари Гутериш предупреди за риск от „неизбежен финансов колапс“. Вотът за Тюрк не е изолиран епизод, а поредната точка в тази линия.

САЩ купуват прехващачи PAC-2 за пръв път от над 30 години

🇺🇸⚔️🇮🇷 Американската армия отново купува прехващачи от семейството PAC-2 за зенитно-ракетната система Patriot – първата вътрешна поръчка от повече от три десетилетия за ракета, влязла в служба още през 1990 г. и отдавна изместена технологично от по-новото поколение PAC-3.

Новината беше обявена от изпълнителния директор на Raytheon (официално част от RTX) Кристофър Калио по време на представяне на финансовия отчет на компанията за второто тримесечие на 23 юли. Операциите срещу Иран изразходват американските запаси от зенитни ракети с темп, който според независими оценки значително надхвърля капацитета за производство. Затова Пентагонът се обръща към всяка налична линия, която може да достави ракети в кратки срокове – включително към тази за по-старото поколение PAC-2.

„Raytheon получи близо 20 млрд долара нови поръчки, което доведе до съотношение между новите поръчки и приходите от 2,4 за тримесечието“, заяви Калио пред инвеститорите. „Тези поръчки включваха над 5 млрд долара за ефектори GEM-T за Patriot, основно от международни клиенти, както и първата вътрешна поръчка за производство на GEM-T от над 30 години.“

Съотношение между поръчки и приходи от 2,4 означава, че стойността на новите договори расте близо два пъти и половина по-бързо, отколкото компанията изпълнява вече натрупаните поръчки.

Калио не предостави допълнителни подробности, но според оценка на The War Zone става дума за договор, който американската армия е възложила на 30 април 2026 г. без публично известие. Той е модификация на действащ контракт с Raytheon за ракети GEM-T на стойност 441,6 млн. долара и е обозначен в съобщението на Пентагона като „в подкрепа на операция Epic Fury“ – кампанията срещу Иран, провеждана с прекъсвания от края на февруари.

Работата ще се извърши в Чеймбърсбърг, Пенсилвания, а цялата сума е подсигурена още при възлагането със специални фондове за фискалната 2026 г. Най-показателен обаче е срокът за изпълнение: доставка до 30 септември 2026 г., само пет месеца след подписването на договора. Това е изключително кратък период за оръжейна система от този клас, при която между поръчката и получаването обичайно изминават години.

Какво представлява GEM-T

GEM-T (Guidance Enhanced Missile-Tactical – „ракета с напреднало насочване-тактическа“) е единствената версия на PAC-2, която все още се произвежда. Нейната история започва с базовата версия PAC-2, която е въведена на въоръжение през 1990 г. Само година по-късно ракетата минава първото си бойно изпитание, когато системата Patriot е използвана срещу иракски балистични ракети „Скъд“ над Саудитска Арабия и Израел по време на войната в Персийския залив.

За разлика от по-късната PAC-3, която унищожава целта с директно попадение – т.нар. hit-to-kill принцип – PAC-2 разчита на осколъчно-фугасна бойна глава, която се взривява в непосредствена близост до целта и я поразява с облак от фрагменти.

В средата на 90-те години Raytheon започва производството на варианта GEM (MIM-104D), който получава подобрена система за насочване, проектирана за по-малки цели с по-ниска радарна отражаемост. После идва конфигурация GEM+, която увеличава точността и надеждността, а означението GEM-T първоначално се използва за модернизирани до този стандарт ракети MIM-104E, адаптирани за борба с тактически балистични заплахи.

Сегашната серийна ракета е резултат от тази поредица от подобрения.

Кога точно американската армия за последно е поръчвала новопроизведени PAC-2, не е напълно ясно. Причината е, че различните обозначения в семейството на ракетата затрудняват точното проследяване на датите, отбелязва The War Zone. Изявлението на производителя за „над 30 години“ обаче насочва към началото на 90-те години.

PAC-2 и PAC-3: различни роли, една система

Двете ракети днес не се конкурират, а се допълват. Съвременните пускови установки на Patriot използват смесени конфигурации от двата типа, а Комитетът по въоръжените сили на Камарата на представителите отбелязва в доклад от юни, че при реални бойни операции GEM-T допълва по-новата PAC-3 MSE.

По-старата и по-голяма ракета остава по-икономичният вариант срещу самолети и крилати ракети, като запазва способност и срещу тактически балистични цели. По-скъпата PAC-3 от своя страна е проектирана основно за балистични заплахи, при които прякото попадение е решаващо.

Размерът на PAC-2 има и практическо значение. На мястото на една такава ракета в пусковата установка могат да бъдат поставени четири PAC-3. Затова конфигурацията на боекомплекта се определя на базата на очаквания профил на заплахата.

Разликата в цената е значителна. Бюджетът за фискалната 2027 г. оценява една ракета PAC-3 MSE на 5,3 млн. долара, докато GEM-T исторически струва най-малко 2 млн. долара, а вероятно и значително повече.

Въпреки това същият комитет отбелязва, че през последните години армията почти изцяло е насочвала покупките си към PAC-3. Затова той задължава министъра на армията да представи до 1 март 2027 г. доклад за наличните запаси, реалните потребности и възможностите за преодоляване на недостига.

Размерът на недостига

Колко сериозен е недостигът, се забелязва от едно просто сравнение. Според оценка, изготвена от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) през май, при операциите срещу Иран са използвани между 1060 и 1430 прехващача Patriot. Публично не е уточнено каква част от тях са PAC-2/GEM-T и каква са PAC-3.

На този фон априлската поръчка, при минимална единична цена от около 2 млн. долара за ракета, покрива най-много приблизително двеста прехващача. Дори ако всички бъдат доставени в посочения срок, това ще възстанови по-малко от една пета от количеството, изразходвано само в тази кампания.

А разходът не е приключил. Кампанията, започнала на 28 февруари с около 900 удара по противовъздушна отбрана, ракетна инфраструктура и командни центрове в Иран само през първите 12 часа, мина през кратко априлско примирие и последвалия 60-дневен Исламабадски меморандум от 17 юни.

Меморандумът се разпадна в началото на юли. След ирански обстрел по три търговски кораба в Ормузкия проток президентът Доналд Тръмп обяви споразумението за прекратено. Американската авиация стовари нови удари по най-малко 80 цели в Южен Иран през нощите срещу 8 и 9 юли, а Техеран отговори с атаки срещу американски бази в Бахрейн и Кувейт.

Всеки нов ирански ракетен залп срещу американски позиции в района на Залива изисква нови прехващачи. При сегашните производствени срокове тези ракети могат да бъдат заменени не за седмици или месеци, а след години.

Проблемът е глобален

Натискът върху производството на Patriot не идва само от Близкия изток. Украйна разчита на него като на единствената си доказана защита срещу руски балистични ракети и използва прехващачи с темп, който съюзниците все по-трудно компенсират.

Израел и арабските страни от Персийския залив също черпят от тези ограничени запаси. В по-дългосрочен план американското планиране отчита разширяването на ракетните арсенали на Русия и Китай, което върна противоракетната отбрана в центъра на стратегическите приоритети на Вашингтон.

Търсенето вече изпреварва производството дотолкова, че дори близки съюзници чакат на опашка.

Доставките за Швейцария бяха отложени още през 2025 г., а през април тя постави под въпрос дали изобщо ще продължи със сделката. Според медийни публикации Lockheed Martin е предупредила Германия, Полша, Япония, ОАЕ и Саудитска Арабия за несигурни срокове при доставките на PAC-3.

Индустрията се опитва да реагира, но резултатите ще се появят бавно. Lockheed Martin ускори съществено производството на PAC-3 и разкри новия вариант ACE, който трябва да е по-евтин и по-лесен за сглобяване. Raytheon създаде съвместно с MBDA Deutschland първата производствена линия за GEM-T извън Америка, в Германия. Тръмп обяви и лиценз за производство на прехващачи Patriot в самата Украйна. Тези инициативи обаче ще предложат реални количества ракети след години, а не след месеци.

Три направления за Вашингтон

Междувременно САЩ търсят решение в три паралелни посоки.

Първо, администрацията поиска от Конгреса допълнително финансиране от 67,1 млрд. долара, включително за възстановяване на запасите от критични боеприпаси. Недостигът в тази категория тревожи планирането на Пентагона още от първите години на войната в Украйна.

Второ, армията започна търсене на нов прехващач за Patriot с целева цена до 1 млн. долара за брой. Това е своеобразно признание, че в момента САЩ използват изключително скъпи ракети срещу заплахи, които в някои случаи са значително по-евтини.

Трето, Пентагонът се върна към дизайн от 90-те години.

Завръщане към миналото заради производството

Връщането към PAC-2 не представлява технологична преоценка, а реакция на производствено ограничение. Производствената линия за GEM-T остава активна. Международни поръчки на стойност над 5 млрд долара само през последното тримесечие поддържат непрекъснато производство и именно това прави тази ракета единствения възможен начин за добавяне на нови прехващачи Patriot в рамките на месеци, а не години.

Има и оперативна причина за поддържането на двата типа ракети. Както отбелязва комитета в Конгреса, смесените боекомплекти изискват едновременно наличието на PAC-2/GEM-T и PAC-3.

Но петмесечният срок за изпълнение, записан в договора, показва, че водещият фактор при решението е времето, а не промяна в американската военна доктрина. Ако текущият темп на разходи за отбраната на страните от Персийския залив продължи, по-вероятният сценарий е възстановяването на запаса да остане дългогодишен процес, при който използването на ракетите продължава да изпреварва производството.

Една поръчка за около 200 ракети няма да промени това съотношение.

Дали Пентагонът разглежда PAC-2 като временно решение или като трайно възстановена производствена линия, ще стане ясно по няколко измерими признака. Нови вътрешни поръчки за GEM-T през следващите месеци и отделно финансиране за тази ракета в бъдещи бюджетни заявки биха показали, че Вашингтон планира да запази линията активна.

Ако обаче производството отново бъде насочено основно към износ, а американските запаси се попълват само чрез PAC-3, априлският договор ще остане историческа аномалия – първата вътрешна поръчка за PAC-2 от повече от 30 години и вероятно последната.