Без обща снимка в Атланта: европейски министри отказаха да застанат до Лавров

🇺🇸📸🇷🇺 Домакините на срещата на външните министри от Г-20 в Атланта отмениха традиционната обща снимка, след като европейски дипломати отказаха да застанат в един кадър с руския външен министър Сергей Лавров. Двама американски служители, говорили пред Associated Press, казват, че държавният секретар Марко Рубио е извадил снимката от програмата късно на 29 октомври, когато няколко европейски делегации заплашили да я бойкотират или да напуснат. Кадърът е бил планиран за следващата сутрин. Рубио преценил, че спорът ще отклони разговорите от дневния ред. Отмяната потвърждават и Bloomberg, AFP и CNN, а американски служител обясни, че организаторите не искат церемониалният кадър „да отклони вниманието от дипломатическите разговори“.

Самата снимка е ритуал, но тя открои разминаване, което не се отнася само до протокола. Вашингтон е председател Г-20 тази година, покани Русия в Атланта и още през септември покани президента Владимир Путин на срещата на върха в Маями. Европейските съюзници на САЩ отказват дори символичния жест да застанат до Лавров. Двата подхода към Кремъл се срещнаха в една зала и протоколът отстъпи: Лавров остана в Атланта, а общият кадър отпадна.

Позицията на Лондон беше известна от дни. На 27 октомври в Камарата на общините депутатката Хариет Болдуин попита ръководителя на британската дипломация Ед Милибанд дали ще изключи възможността да се ръкува с Лавров в Атланта, като се позова на хибридните атаки на Русия срещу британски цели. „Ние не общуваме по този начин с руснаците и не сме го правили от няколко години“, отговори Милибанд и добави, че Обединеното кралство е наясно с нуждата да противодейства на руската хибридна заплаха. Източник в британското правителство заяви: „Нямаше да участваме в никаква официална снимка с руския министър на външните работи.“ Според Daily Mail Милибанд е настоявал домакините да организират отделен кадър със съюзниците.

На заседанието на 30 октомври Милибанд се обърна директно към Лавров. „Нека кажа това направо на руския външен министър: всички знаем кой е агресорът в тази война“, заяви той по данни на PA и се позова на удара по жп инфраструктура в Днипро ден по-рано: „Само вчера вашите дронове нападнаха и убиха 15 души.“ И завърши: „Путин тогава мислеше, че ще спечели тази война лесно. Но вие не печелите тази война.“

Германският му колега Йохан Вадефул стигна до същата позиция след известно колебание. Според Bild, той първоначално не е смятал да избягва общата снимка. На 30 октомври обаче dpa го цитира: „Няма да има семейна снимка, на която европейските ни партньори да стоят заедно с господин Лавров.“ Пред AFP той каза, че с Русия „няма нормални отношения“, и обеща да я призове да приеме украинското предложение за примирие, което да започне от Черно море. На 29 октомври върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас обеща да настоява пред партньорите от Г-20 за по-силна подкрепа за Украйна и търсене на отговорност от Русия чрез Специалния трибунал и Международната комисия по искове. След изказването на Лавров тя каза пред AFP: „Той изрече много лъжи, представи много неверни версии.“

Лавров отговори по време на пресконференция след първия ден, чийто запис публикува руското външно министерство. Той припомни, че Вадефул го е помолил за среща в Ню Йорк преди месец, а сега обявява, че ще му каже всичко за агресивната война и никога няма да се снима с него. „Аз наричам това дипломация на семейната снимка. Ако за тях главното е как изглеждат на семейната снимка, кой стои до тях… Е, с това всичко е казано“, посочи Лавров. Европейските колеги, по думите му, продължават да се придържат към „арогантен бойкот“. Към американците беше подчертано любезен: „И прави чест на нашите американски домакини, че не се притесняват да обсъждат тези неща и слушат внимателно.“ Разговорът с Рубио описа като добър, но кратък, защото домакинът има много задължения, и отбеляза, че двамата са говорили и за двустранните отношения. Нито едно от двете правителства не обяви официални двустранни разговори.

Атланта не е първият случай. На заседанието на финансовите министри от Г-20 през септември участници отказаха да позират с Антон Силуанов, който оглавява Министерство на финансите на Русия, и кадрите бяха направени без него, съобщава Bloomberg. По данни на AFP европейските представители не се появяват в общи кадри с руски делегации и на другите срещи на Г-20 тази година.

Съставът на участниците също беше предмет на спор. Украйна не беше поканена. Американски служители обясниха пред AP, че Вашингтон е поканил само официалните членове. В Атланта обаче участва и Полша, чийто външен министър Радослав Сикорски присъства за първи път като гост, а Русия се противопоставя на членството ѝ. Южна Африка, единственият член от африканския континент и един от основателите на Г-20, беше отстранена изключена от Вашингтон. „Последователно заявихме, че неучастието ни не е доброволно“, каза Пиндиле Кунене, говорителка на южноафриканския външен министър Роналд Ламола.

В деня на отменената снимка Държавният департамент на САЩ уведоми Конгреса за възможна продажба на Украйна на до 500 ракети PAC-3 MSE за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot. Цената на сделката е 2,1 млрд. долара. Според кореспондента на Радио Свобода Алекс Рауфоглу доставките се очакват от 2030 г. нататък, а президентът Володимир Зеленски написа, че ракетите ще пристигнат чак след няколко години. AP пише, че част от членовете на Г-20 са били обезпокоени от поканата за Русия на фона на засилени удари по Украйна.

Пътят към Маями минава през същите разговори. Рубио обяви поканата към Путин на 23 септември, след разговор с Лавров, проведен в кулоарите на Общото събрание на ООН, представяйки я като възможност руският президент да говори с Тръмп и други световни лидери. Тогава той каза пред журналисти: „Мисля, че и двете страни са изразили интерес към някакво ограничено примирие, което да включва енергетиката и зърното. Очевидно и това няма да е лесно.“ На 11 октомври Тръмп заяви, че Русия и Украйна са се съгласили на енергийно примирие, но Кремъл не го потвърди, а на следващия ден Лавров каза, че Русия няма да даде на Украйна възможност за отдих на бойното поле. В Атланта той заяви, че Русия няма да допусне Украйна да представлява „военна заплаха за законните интереси на Руската федерация в областта на сигурността“. Срещата на върха в Trump National Doral е насрочена за 14–15 декември.

Обща декларация от Атланта няма да има. Разговорите приключват днес с обобщение на председателя, което Рубио ще публикува, защото по думите на присъствали дипломати консенсус за Украйна, войната с Иран, митата и Южнокитайско море не е възможен. „Имаме войни, а участници в тези войни седят около масата, затова е много трудно да се договорим за обща линия“, каза Сикорски пред AP. Рубио не оттегли поканата за Лавров и предпочете да отмени общия кадър, вместо да остави спора да засенчи дневния ред, а европейците удържаха позицията си, без да напускат залата. Така разминаването остана открито, но не провали срещата.

Преди 85 години Рузвелт обеща на Сталин милиард долара по „Заем-наем“

Тълпи от хора и почетен караул от танкове, посрещащи М. Майски, съветски посланик, и членове на руската военна мисия, които пристигат в танков завод във Великобритания, където е седмичното производство на танкове за Съветския съюз. 📸 Снимка: British Ministry of Information

Камиони Studebaker, Ford и Chevrolet край Москва през 1944 г. Броят на вагоните, доставени на СССР по програмата „Ленд-лийз“ по време на войната, е 428 000 бройки, което е 1,75 пъти броя на произведените в страната вагони - 244 000 вагона. Освен това са доставени 1900 парни локомотива (съветско производство - 446 броя), повече от 11 000 вагона (малко повече от 1000 вагона са произведени в СССР).

Президентът Франклин Д. Рузвелт подписва законопроекта за „Ленд-Лийз“ за предоставяне на помощ на Великобритания, Китай и Гърция.

Сталин благодари за оценката на САЩ на Московската конференция на трите сили и официално приема безлихвен заем от 1 милиард долара от САЩ за заплащане на оръжие и суровини за военните усилия на СССР срещу Нацистка Германия („кървав хитлеризъм“).

🇺🇸🤝🇷🇺 Преди 85 години, на 30 октомври 1941 г., докато германската армия настъпва към Москва, американският президент Франклин Д. Рузвелт предлага на Йосиф Сталин доставки по закона за „Ленд-Лийз“ на стойност до 1 млрд долара. В посланието си той съобщава, че е одобрил доставките на цялото договорено военно оборудване и всички боеприпаси и е наредил те да започнат незабавно и в максимално възможните количества.

Финансирането е безлихвено, с начало на изплащането 5 години след края на войната и срок за погасяване от 10 години. Така договорките от Московската конференция за снабдяването стават конкретен финансов ангажимент към съветската съпротива на операция „Барбароса“. Дълговете по него надживяват Съветския съюз. Договорената през 1972 г. сума от 722 млн. долара така и не е изплатена по график, дългът служи близо 3 десетилетия като лост в търговската политика на Вашингтон, а вноските по него са включени в споразуменията за разсрочване с Парижкия клуб, към който Русия погасява предсрочно целия си дълг през август 2006 г.

Текстът е публикуван в поредицата „Външните отношения на Съединените щати“ (FRUS) на Държавния департамент, но не в своя оригинален вид. Публикуван е преразказ на текста, отпечатан в бюлетина на департамента на 8 ноември 1941 г. Причината е в начина, по който писмото стига до адресата си.

Протоколът и цената му

Законът „Ленд-Лийз“ от 11 март 1941 г. позволява на американския президент да предоставя материали и въоръжение на държави, чиято отбрана е обявена за жизненоважна за отбраната на САЩ. Когато Нацистка Германия напада Съветския съюз на 22 юни, Москва не е сред тях и плаща покупките си сама. По данни на държавния секретар Кордел Хъл от средата на септември Вашингтон вече ѝ е предоставил авансово 90 млн долара: 40 млн от изкупено от Министерство на финансите съветско злато, а останалите с Корпорацията за финансиране на реконструкцията. Съветникът на Рузвелт Хари Хопкинс иска в писмо от 15 октомври да не се споменава, че правителството ще използва „Ленд-Лийз“ за покупките на Москва.

Американската и британската мисия, водени от специалния представител на президента Аверел Хариман и от лорд Бийвърбрук, пристигат в Москва на 28 септември. Протоколът с дата 1 октомври обхваща периода до 1 юли 1942 г. С него САЩ се ангажират да доставят по 200 самолета месечно: 100 бомбардировача и 100 изтребителя, или общо 1800 самолета P-40, A-20 и B-25. Към тях се добавят средно по 250 танка месечно. Артилерията включва 152 зенитни оръдия с калибър 90 мм и 756 противотанкови оръдия с калибър 37 мм, всички с боеприпаси. Експертите изчисляват, че от поисканите суровини на стойност 340 млн долара могат да бъдат доставени количества за 270 млн.

Сумата от 1 млрд долара идва от доклада на Хариман до Рузвелт, датиран 29 октомври, ден преди писмото до Сталин. Хариман оценява програмата на около 1 млрд. долара до следващия юли и пише, че Русия не може да продължи да я финансира сама. Затова препоръчва да бъде разрешено отпускането на средствата по „Ленд-Лийз“ „при първа възможност“. Докладът завършва с убеждението, че Русия „ще продължи да се бие дори при отстъпление“, с препоръка да ѝ се помогне незабавно. Милиардът от 30 октомври е кредитът, който покрива цената на договореното с протокола.

Същият доклад описва и пътя на доставките. Руснаците смятат, че могат да приемат средно около 270 000 тона товари месечно през Архангелск, 224 000 през района на Владивосток и едва 6000 през Персийския залив. Архангелск обикновено замръзва от декември до юни, а единствената жп линия от него минава недалеч от фронта; Владивосток е изложен на японска намеса, а превозът оттам до Москва трае 100 дни.

Седмицата след посланието

Американското посолство вече не се намира в Москва. В дните между 15 и 20 октомври посланик Лорънс Стайнхард е евакуиран в Куйбишев, днешна Самара. Там на 2 ноември той връчва устно предложението на Рузвелт на заместник-народния комисар на външните работи Андрей Вишински, който поисква да му бъде оставен текстът, но посланикът отказва, защото така би изложил на риск сигурността на шифъра на ВМС на САЩ, и вместо това връчва меморандум с внимателно подготвен преразказ.

Сталин отговаря на 4 ноември, без да е виждал оригинала – приема „с искрена благодарност“ безлихвения заем от един милиард долара за заплащане на доставките на въоръжение и суровини „като изключително сериозна подкрепа“ в борбата с общия враг и изразява пълно съгласие с условията, обещавайки да доставя на САЩ наличните суровини. Вишински връчва отговора в Куйбишев малко след 1:00 ч. през нощта срещу 6 ноември. Два часа по-късно той иска разрешение Сталин да използва съдържанието на предложението на САЩ в речта си за годишнината на Октомврийската революция. Държавният департамент дава разрешение по телеграфа.

Вечерта на 6 ноември, на тържественото заседание на Московския съвет, Сталин казва, че след решението на САЩ „да предоставят на Съветския съюз заем в размер на 1 млрд долара“ може „да се каже с увереност, че коалицията на Съединените американски щати, Великобритания и СССР е реално дело, което расте и ще расте в полза на нашето освободително дело“. На 7 ноември съветският повереник Андрей Громико връчва на Рузвелт руския текст на отговора. Президентът казва, че трябва да бъде намерен начин двамата да си разменят точните текстове, без германците да ги узнаят, защото все още се налага кореспонденцията им да се предава в преразказ.

Същия ден Рузвелт се обръща към администратора на програмата Едуард Стетиниъс: „Днес установих, че отбраната на СССР е жизненоважна за отбраната на Съединените щати.“ Той му нарежда да прехвърли незабавно отбранителни материали на СССР, „за да изпълни условията“ на писмото си до Сталин от 30 октомври. Обещанието предшества правното основание за него с една седмица.

Вторият милиард и общото споразумение

До средата на февруари 1942 г. заявките на Москва вече надхвърлят първия милиард. На 13 февруари Рузвелт съобщава това на Сталин и предлага втори милиард при същите условия. Сталин го приема на 20 февруари, но изразява надежда, че в бъдеще страните ще преразгледат финансовите договорки заради крайното напрежение, на което са подложени ресурсите на СССР. На 11 юни 1942 г. Хъл и посланикът на СССР Максим Литвинов подписват във Вашингтон споразумение за принципите на взаимната помощ във войната. До 1945 г. американските доставки за СССР стигат около 10,8 млрд. долара според изчисленията, цитирани от Christian Science Monitor през 1985 г.; „Комерсант“ посочва 10,982 млрд.

Дългът след войната

Разплащането остава за мирно време, а мирното време идва със Студената война. САЩ изчисляват на 2,6 млрд. долара останалите в СССР материали с гражданско предназначение. Съветското правителство първо предлага 170 млн. През октомври 1972 г. в пика на разведряването Вашингтон и Москва се споразумяват за 722 млн. долара, като администрацията на Ричард Никсън упълномощава своите преговарящи да намалят лихвата на разсрочените вноски до 3%. Изплащането трябва да продължи до 2001 г. и зависи също така от изпълнението на търговското споразумение, сключено същата година.

Сделката се проваля заради емиграцията на евреите от СССР. Законът за търговията от 1974 г. обвързва търговските облекчения за СССР с правото на свободна емиграция с поправката „Джаксън–Ваник“. Москва отказва да приеме това условие и двете споразумения рухват. Дотогава СССР е изплатил 48 млн. долара и остават още 674 млн. Законът от 1974 г. съдържа и по-конкретна разпоредба: просрочието по дълга за „Ленд-Лийз“ води до отнемане на режима на най-облагодетелствана нация в търговията.

След разпада на СССР Русия поема задълженията му и през 90-те години договаря разсрочването им чрез няколко споразумения с Парижкия клуб, неформалния кръг на държавите кредитори. Остатъкът от военния дълг не е забравен и през 2000 г. отново става политически въпрос. Според Изследователската служба на Конгреса от около 485 млн. долара дълг от съветско време към САЩ, който подлежи на разсрочване по двустранното споразумение за вноските от 1999 и 2000 г., 155 млн. са от дълга за „Ленд-Лийз“. В средата на юни 2000 г. председателите на комисиите по външна политика в двете камари, сенаторът Джеси Хелмс и конгресменът Бенджамин Гилман, обявяват, че блокират споразумението заради Чечня и подкрепата на Москва за Сърбия. Ако разсрочването не влезе в сила, на 1 юли Русия трябва или да плати, или да загуби търговския си режим. На 30 юни администрацията на Бил Клинтън обявява, че продължава с разсрочването въпреки възраженията им. Мотивът ѝ е, че отказът няма да промени поведението на Русия, ще затрудни изплащането на дълговете и ще създаде проблеми с другите кредитори от клуба.

На 21 август 2006 г. Русия завършва предсрочното изплащане на целия дълг към Парижкия клуб с превод от 23,7 млрд. долара. Радио Свободна Европа отбелязва, че с него завършва официалната дългова история на бившия Съветски съюз. Наличните документи не уточняват каква част от преведената сума се отнася до всеки вид задължение. След това плащане обаче Русия вече няма дълг към клуба, а шест години по-рано споразуменията за разсрочване с него включват и вноските за „Ленд-Лийз“.

Какво остава от модела

Писмото от 30 октомври 1941 г. показва цената на бързината. САЩ обещават оръжие за 1 млрд долара една седмица преди да обявят отбраната на СССР за жизненоважна, по препоръка на мисията на Хариман, която смята продължаването на руската съпротива за въпрос от първостепенно значение и настоява помощта да тръгне веднага. Въпросът за плащането е отложен за след войната, а отложената сметка по-късно става лост в търговската политика. През 1974 г. Конгресът обвързва просрочието ѝ с търговския режим на СССР, а през 2000 г. председателите на двете комисии по външна политика опитват да я използват като средство за натиск заради Чечня. Администрацията на Клинтън преценява, че отказът да се разсрочи дългът няма да промени поведението на Москва, и разсрочва 155-те млн въпреки сериозните възражения. Лостът е реален в Капитолия, но самото правителство на САЩ не очаква той да повлияе на Москва.

Името на закона се връща на 9 май 2022 г. Тогава президентът Джо Байдън подписва закон за „Ленд-Лийз“ в защита на демокрацията в Украйна. Той изтича на 30 септември 2023 г., без по него да бъде доставено нито едно оръжие. Според United24 Media служител на Белия дом обяснява избора с предпочитанието към помощ, която Украйна „няма да трябва да връща по-късно“. През 2022 и 2023 г. помощта минава през други механизми: доставки от наличностите на американската армия по решение на президента, Инициативата за подпомагане на сигурността на Украйна и Програмата за чуждестранно военно финансиране. От лятото на 2025 г. американското оръжие отново стига до Украйна срещу плащане, но по много различна схема: по механизма PURL съюзниците от НАТО го купуват за Киев. Вашингтон взема името от 1941 г., но не и модела на отложено плащане, при който разплащането приключва 65 години по-късно.

Хегсет отстрани ръководителя на военното планиране на САЩ преди решението за Иран

🇺🇸🎖️ Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е отстранил генерал-лейтенант Брет Силвия от поста директор на Службата за стратегия, планове и политика на Обединения щаб, по-известна като J-5. Това е звеното, отговорно за изготвяне на военните планове и съгласуването им с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента.

Това е поредно отстраняване на представител на висшето командване и идва в момент, когато президентът Доналд Тръмп обмисля да поднови ударите срещу Иран след междинните избори за Конгрес на 3 ноември. Първи го съобщи The Atlantic в материал на Нанси Юсеф от вечерта на 28 октомври местно време. Същата вечер решението беше потвърдено от материал на Associated Press, който се позова на служител в сферата на отбраната, и The Hill, който цитира двама американски служители.

Говорител на Обединения щаб изпрати кратко изявление: „Председателят [генерал Дан Кейн], Обединеният щаб и обединените сили изказват най-дълбока благодарност на генерал-лейтенант Брет Силвия и неговото семейство за 32-те години отлична служба на страната ни. Пожелаваме на него и на семейството му всичко най-добро по пътя към нови възможности и следващите етапи от живота им.“ Кабинетът на Хегсет препрати въпросите на The Hill към Обединения щаб, а самият Силвия не отговори на The Atlantic. Официалната му биография вече е свалена от сайта на щаба.

Наследник не е назначен и не е ясно кой поема задълженията. По досегашната практика постът временно се заема от заместника или вицедиректора на службата, докато президентът не номинира нов кандидат и той не бъде утвърден от Сената. Според описанието на Пентагона, J-5 отговаря за подготовката на планове, препоръки и стратегии, с които председателят на Комитета на началник-щабовете съветва президента. Бивш служител от щаба обясни пред The Atlantic защо моментът е така важен: „Точно сега не бихте искали да загубите директора на J-5.“ и добави: „Човекът на този пост е ключова връзка между оперативните сили, политиката на министерството и Белия дом.“

Само анонимни източници посочват причина за отстраняването. Пред The Atlantic служители на Пентагона заявиха, че обяснението е същото като при уволнените преди него: Хегсет е загубил доверие в него. Освен това Силвия не се разбирал с Елбридж Колби, заместник-министъра по политиката, който е третият по ранг в ръководството на Пентагона. Никой от анонимните източници на трите издания не свързва решението за отстраняване с плановете за Иран.

Силвия е вторият директор на J-5, принуден да напусне в рамките на една година. Неговият предшественик генерал-лейтенант Джоузеф Макгий напусна поста през октомври 2025 г. AP и The Atlantic тогава посочиха, че е бил принуден да се пенсионира, а CNN твърди, че Макгий е възразявал на Хегсет и на генерал Кейн по няколко казуса, сред които Русия, Украйна и ударите по нарколодки в Карибско море. Главният говорител на Пентагона Шон Парнел беше лаконичен: „Генерал Макгий се пенсионира и Министерството на войната е благодарно за службата му.“

Силвия завършва военната академия в Уест Пойнт през 1994 г. и прекарва по-голямата част от кариерата си във въздушно-десантни и десантно-щурмови части. Многократно служи в Ирак и Афганистан със 101-ва въздушно-десантна дивизия, а от юли 2023 до май 2025 г. е неин командир във Форт Кембъл, щата Кентъки. Преди това е заместник-директор на същата служба J-5, която впоследствие оглавява.

Силвия е поне петият генерал на ключов пост, отстранен от началото на годината. Генерал Ранди Джордж, началник-щаб на Сухопътните войски, е принуден да напусне през април, в разгара на кампанията на удари срещу Ислямска република Иран. Това се случи въпреки ролята на армията в попълване на ключови запаси, от които сега има остър недостиг. През същия месец Хегсет отстрани и генерал Дейвид Ходни, началник на командването за трансформация и подготовка на армията, а няколко дни след това и генерал-майор Уилям Грийн-младши, началник на капеланската служба на Сухопътните войски. През юни генерал Крис Донахю, командващ армейските сили в Европа и Африка, се оттегли след разногласия с Хегсет. В миналото Донахю е командир на Delta Force, смятан за един от основните кандидати за началник-щаб на армията. Различните издания посочват различен общ брой на напусналите. The Atlantic брои поне 26 генерали и адмирали, които са напуснали или принудени да се оттеглят, откакто Хегсет пое Пентагона през януари 2025 г. AP говори за близо две дузини висши военни ръководители, включително цивилните министри на Сухопътните войски и на ВМС.

Пентагонът почти никога не посочва причини. По думите на служители причините обикновено попадат в една или повече от три категории. Първата е предишна работа по политики, които Хегсет смята за „woke“, сред които насърчаване на многообразието. Втората е близост с генерали, отхвърлени от администрацията на Тръмп, като бившия председател на Комитета на началник-щабовете Марк Милей. Третата е подозрение, че лицето е изнасло информация в медиите. Посланието, което според The Atlantic достига до военните, е: всеки, който не се чувства достатъчно въодушевен от политическите възгледи и приоритети на министъра, е застрашен.

Уволненията са част от мащабно съкращаване на генералските постове. На 30 септември Хегсет съобщи по време на своя реч в базата на морската пехота в Куантико, че 10% от генералите и адмиралите вече са били освободени. Освен това е наредил съкращението на генералските и адмиралските постове да бъде удвоено до 20% към 1 януари 2027 г. при около 800 такива длъжности към момента. „Аз наричам това търсене на отговорност, и то отдавна закъсняло“, заяви Хегсет пред младши офицери и сержанти. Уволненията срещат съпротива и от демократите, и от републиканците в Конгреса. Демократът Марк Кели, сенатор от Аризона и бивш боен пилот от ВМС, каза през септември: „Той изчиства цяло поколение отлични военни ръководители и ще е нужно цяло поколение, за да се възстановим.“

Силвия беше обект на критики още през 2025 г. Скоро след убийството на консервативния активист Чарли Кърк активистката Лора Лумър поиска в социалните мрежи уволнението на сина му Гавин. Той работи като анализатор на данни във Федералната агенция за управление при извънредни ситуации (FEMA), а Лумър му приписа подстрекателска публикация в Instagram. В същото изказване тя насочи вниманието и към бащата: „Номиниран е за трета звезда от Джо Байдън.“ Номинацията на Силвия наистина е внесена в Сената през декември 2024 г., в последните седмици на мандата на Байдън. Лумър завърши с думите, че Хегсет „трябва да провери и работата на бащата на Гавин, генерал-майор Брет Силвия“. Според The Washington Post Гавин Силвия е изпратен в административен отпуск. Обяснението, което служителите дават сега, не споменава този епизод.

От месеци във войната срещу Иран, започнала на 28 февруари, цари относително затишие. Силите на двете страни стоят едни срещу други във водите на Ормузкия проток: Революционната гвардия пое контрола над него скоро след началото на войната, на което САЩ отговори с блокада на корабоплаването към иранските пристанища. The Atlantic пише, че Централното командване на САЩ (CENTCOM), отговорно за операциите в Близкия изток, е подготвило няколко варианта на действие. Те варират от кратка серия удари срещу ядрени обекти до продължителна кампания, която да доближи иранската икономика до срив и да принуди Техеран да седне на масата за преговори. Тръмп все още не е решил, а удари преди следващата седмица са малко вероятни. Двама дипломати споделиха пред AP, че САЩ са предупредили съюзниците в Близкия изток да се готвят за нови военни действия след изборите и възможен ирански отговор срещу тях.

Междувременно за Близкия изток плават ударната група на ядрения самолетоносач USS Theodore Roosevelt (CVN-71) и амфибийната група на десантния кораб USS Makin Island (LHD-8) с 13-и експедиционен отряд на морската пехота, потвърдиха двама американски служители пред Fox News. Заедно те носят 10 000 моряци и морски пехотинци. Ако пристигнат преди някоя от двете ударни групи на USS George H.W. Bush (CVN-77) и USS George Washington (CVN-73) да се изтегли, в зоната на отговорност на CENTCOM ще има разположени цели 3 ударни групи. Според TWZ това ще е най-голямото присъствие в региона от началото на войната.

На 28 октомври The Wall Street Journal, а след него и Axios съобщиха, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс е изпратил писмо до Мохсен Резаи, един от най-висшите служители по националната сигурност на режима в Техеран с пряк достъп до върховния лидер Моджтаба Хаменей. В него Ванс напомня, че преговорите, които биха предотвратили нови удари, „изискват обсъждане на ядрения въпрос“. Тръмп представи писмото иначе: „По същество става дума да се осигурят доставки, за да се помогне на хора, които не са добре.“

Самите планове за удар едва ли зависят от един генерал. Вариантите вече са разработени в CENTCOM, а до назначаване на наследник на поста, по обичайния ред той се поема от досегашния заместник. Поради тази причина отстраняването надали ще забави решение, което и без това беше отложено за след изборите на 3 ноември. Голямата загуба е за звеното, от което се очаква да съгласува военните планове с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента. То остава без титуляр начело тоно в седмиците, когато САЩ едновременно готвят подновяване на ударите и проучват варианти за продължаване на преговорите. The Atlantic вижда в решението предвестник на поредна вълна от сътресения във висшето ръководство на Пентагона.

Опят приживе: американският парашутист, който воюва в Червената армия

🇺🇸🤝🇷🇺 През септември 1944 г. родителите на парашутиста Джоузеф Байърли от Мъскигон, Мичиган, получиха телеграма от Министерство на войната: техният син е загинал на бойното поле на Франция. В местната църква отслужиха опело, а градският вестник отпечата некролога му. Байърли беше жив. По това време го прехвърляха от един германски лагер за военнопленници в друг, а през януари 1945 г. той избяга на изток и вече около месец воюва в редиците на танков батальон от Червената армия. 6 десетилетия по-късно синът му Джон Байърли пристигна в София като посланик на САЩ, след което замина за Москва.

Историята е документирана от Националния музей на Втората световна война в Ню Орлиънс, от стенограма по време на церемония в Белия дом през 1994 г. и от руските музеи, които му посветиха изложба през 2010 г. Байърли е единственият известен американски военнослужещ, воювал на фронта както в Червената, така и американската армия.

Църквата в Сен Ком дю Мон

Байърли е роден на 25 август 1923 г. в Мъскигон като пето дете в своето семейство. При Голямата депресия семейството остава без дом, след като бащата губи работата си във фабриката. В гимназията става отличен лекоатлет, но след Пърл Харбър отказва стипендия от частния католически университет Нотр Дам и вместо това постъпва в армията.

Преминава парашутна подготовка в лагера Токоа в щата Джорджия и бива обучен за свързочник и сапьор в 506-и парашутно-пехотен полк на 101-ва въздушно-десантна дивизия. Другарите му го наричат Jumpin' Joe, Скачащия Джо.

В нощта на десанта в Нормандия, 6 юни 1944 г. германската зенитна артилерия поразява товарен самолет C-47 Skytrain още над брега и Байърли скача по-рано от около 110 метра височина. Пада върху покрива на църква в Сен Ком дю Мон, плъзга се по него до земята, но в цялата тази суматоха изгубва връзка с частта си.

Няколко дни воюва сам. Взриви електроцентрала и прекъсна вражески свързочни линии. След това го плениха.

Мъртвецът с чуждите жетони

Оттук нататък съдбата му тръгва по две необикновени сюжетни линии. Немски войник облича униформата на Байърли и носи неговите идентификационни жетони. Германецът загива, а когато американски войници намират тялото, го разпознават по жетоните като Джоузеф Байърли. Военното министерство го вписва като убит в бой на 10 юни 1944 г. Телеграмата стигна до Мъскигон през септември, а след нея дойдоха опелото и некрологът.

Седем затвора за седем месеца

Истинският Байърли междувременно минава през германски затвори и лагери за военнопленници. Според данни на Националния музей на Втората световна война за около 7 месеца той преминава през 7 затвора и лагера, сред които Шталаг XII-A и Шталаг III-C. Пленниците са принудени да преминат пеша през Париж, но после цяла седмица пътуват в тесни товарни вагони, натъпкани по 80 души във всекйи, докато влакът бива обстрелван от въздуха.

Два пъти успява да избяга и двата пъти е арестуван още веднъж. Веднъж с други двама пленници скочи от влак, който пътуваше на изток. Мислеха, че отиват към Русия и свободата, но се заблудиха и по грешка се качиха на влак, който ги откара в Берлин. Един цивилен ги предаде на Гестапо. Там Байърли беше пребит, измъчван и обвинен, че е американски шпионин, спуснат с парашут над Берлин. Според по-късни разкази Гестапо се е канело да разстреля пленниците. Офицери от редовната армия се намесили, защото тайната полиция няма правомощия над военнопленници, и Байърли е върнат обратно в лагер.

„Американски другар“

В началото на януари 1945 г. Байърли успява да избяга за трети път, от Шталаг III-C край Алт Древиц. Тогава лагерът се намира в източната част на Германия, а днес мястото се намира до полското село Джевице. Този път бягството успява. Тръгна на изток към съветските войски, по посока на артилерийската канонада.

Бягството струва живота на двама от спътниците му. Байърли го описва в запис, направен преди смъртта му и излъчен по NPR през 2010 г. „Изскочихме и хукнахме през ниските борове. И тогава охраната откри огън. Двамата, които избягаха с мен, бяха убити, а аз достигнах до потока.“ Тръгна надолу по течението, тъй като пазачите бяха пуснали кучетата.

След около седмица стига до съветски танкисти. Излиза срещу тях с вдигнати ръце и кутия цигари Lucky Strike. Извика единствените думи, които знаеше на руски: „Американски другар!“ Подейства. Байърли иска да остане при тях и те се съгласяват.

Частта е батальон от 1-ва гвардейска танкова бригада, а политическият комисар знае малко английски. „Казах му, че съм американец, избягал военнопленник, и че искам да тръгна с него и да победим Хитлер. А той каза не, че не мога“, спомня си Байърли в записа. Решението взима жената, която командва батальона: когато комисарят ѝ споделя за случая, тя отговаря с „да, да“. Американските източници отбелязват името ѝ: гвардейски капитан Александра Самусенко. Руските източници описват длъжността ѝ различно: в началото на 1945 г. е офицер за свръзка в щаба на бригадата, а според някои сведения заместник-командир на 1-ви танков батальон. По същите данни е единствената жена танкист в 1-ва гвардейска танкова армия. Родена през 1922 г. в беларуската Гомелска област, Самусенко загива от раните си на 3 март 1945 г. до Цюлцефиц, днешно Сулишевице в Полша. Дотогава е наградена с орден „Червена звезда“ и орден „Отечествена война“ I степен, а втори орден „Отечествена война“, II степен, ѝ се присъжда посмъртно.

Около месец американският парашутист настъпва в редиците на бригадата. Танкистите ценят отличните му сапьорски умения. Той пък научава новите си другари на бойната песен на Notre Dame, университета, чиято стипендия по-рано е отказал.

Пикиращите бомбардировачи

В началото на февруари 1945 г. германски пикиращи бомбардировачи нападат колоната и Байърли е тежко ранен в крака. Съветските лекари го евакуират във военна болница в Ландсберг ан дер Варте, днес Гожов Велкополски в Полша.

Там при него идва маршал Георгий Жуков, командващият 1-ви Белоруски фронт. „Маршал Жуков посети болницата, дойде до леглото ми и с преводач поиска да знае името ми и как съм попаднал там“, разказва Байърли. Жуков го пита дали може да направи нещо за него, а американецът отговаря, че няма нито един документ, с който да докаже кой е. На другия ден преводачът му носи плик с писмо, написано изцяло на руски, и му казва, че с него ще стигне, където поиска.

Посолството, което не му повярва

С писмото Байърли се включва в съветска военна колона и през февруари 1945 г. стига до американското посолство в Москва. Там не му вярват: за американската държава Джоузеф Байърли е мъртъв от юни 1944 г. Посолството го настанява в хотел „Метропол“ под охраната на морски пехотинци, докато пръстовите му отпечатъци не потвърждават кой е.

На 21 април 1945 г. Байърли се прибира в Мичиган, само 19 дни преди Нацистка Германия да капитулира. Уволнява се от армията през ноември същата година, а след това в продължение на 28 години работи за корпорация Brunswick, откъдето се пенсионира като ръководител на експедицията. През 1946 г. се жени за ДжоАн Холоуел в същата църква и пред същия свещеник, който две години по-рано е отслужил опелото му.

Розовата градина

Половин век по-късно историята му става част от официалните изказвания на двамата държавни глави. На 27 септември 1994 г. по време на официалното посещение на руския президент Борис Елцин във Вашингтон американският президент Бил Клинтън отдава почит на американски и руски ветерани от Втората световна война. В речта си в Розовата градина на Белия дом той разказва необикновената история за Байърли: „През 1944 г. Джоузеф Байърли скочи с парашут над Франция със 101-ва въздушно-десантна дивизия, но е пленен и откаран в лагер в Германия. Той обаче избяга, включи се към настъпващите руски войски и се сражава за руска армейска част, докато тя настъпваше към Берлин.“

Клинтън продължи: „Докато обслужваше оръдието на руски танк, Джоузеф Байърли беше ранен, но руски лекари спасиха живота му.“ След това представи и сина му: „Синът му, Джон Байърли, работи тук, в Белия дом, като един от съветниците ми по руските въпроси.“ По това време Джон Байърли е директор по Русия, Украйна и Евразия в Съвета за национална сигурност. Президентът помоли двамата да станат и публиката ги аплодира.

Синът в София и Москва

Джон Байърли е роден през 1954 г. в Мъскигон и постъпва на работа в Държавния департамент през 1983 г. Първите му назначения в дипломацията го изпращат в Москва, а между 1985 и 1987 г. работи в посолството на САЩ в София. Подробности за участието на своя баща във войната Джон научава едва когато пристига в Москва за първи път с правителствена делегация. „Измъкнах от него още малко от тази история и накрая открихме достатъчно, за да му уредим виза да дойде тук през 1979 г.“, споделя той за NPR. Тогава Джоузеф Байърли се среща със Съветския комитет на ветераните от войната. По-големият му брат Джоузеф Байърли II служи във Виетнам в същата 101-ва въздушно-десантна дивизия, в която скача с парашут техния баща.

Джоузеф Байърли почива в съня си от сърдечна недостатъчност на 12 декември 2004 г. по време на визита в Токоа, щата Джорджия. През април 2005 г. е погребан с пълни военни почести в Националното гробище в Арлингтън.

3 месеца по-късно на 9 юли 2005 г. Джон Байърли е назначен за американски посланик в България. Връчва акредитивните си писма на 8 септември 2005 г. и остава в София до заминаването си за Москва на 28 юни 2008 г. Там връчва акредитивните си писма на 18 септември 2008 г. и остава посланик до 4 януари 2012 г.

През 2010 г. Русия посвещава изложба с 260 експоната: медали, униформа, снимки и документи от плена, на неговия баща. Тя е открита на 18 февруари в Руския музей в Санкт Петербург, а след това е показана от Централния музей на Великата отечествена война на Поклонная гора в Москва и в Псковския Кремъл. При откриването в Санкт Петербург посланикът говори на руски. Според Associated Press той заявява, че двете нации описват баща му като герой, но самият той никога не е смятал себе си за такъв. „Той винаги казваше, че истинските герои са онези, които не са се върнали от войната“, цитира го агенцията.

В Москва половината музиканти в оркестъра на откриването са американски военни. Оркестърът изпълнява и бойния марш на Нотр Дам. Джон Байърли обяснява пред NPR какво означава тази история за работата му: „Историята на баща ми, фактът, че е воювал с Червената армия, макар и за кратко към края на войната, ми отвори много врати. Тя ми дава много по-стабилна основа да се обърна към руснаците, много от които все още гледат на САЩ с голямо подозрение.“

През 2005 г. на стената на църквата в Сен Ком дю Мон поставят табела в памет на Джоузеф Байърли, а през 2014 г. – и постоянна плоча. В селото в Нормандия, където през нощта на десанта той каца върху покрива на църква, на 3 юни 2024 г. преименуват улица на Rue Joe Beyrle. Преди откриването на табелата говори Джон Байърли, вече бивш посланик в Москва.

Военното разузнаване на САЩ отчита над 510 китайски спътника за наблюдение

🇨🇳🛰️🇺🇸 Китай разполага с над 510 спътника за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), над три пъти повече, отколкото през 2018 г. Тези в ниска орбита могат да снимат всяка точка на Земята за не повече от 30 минути. Това гласи оценка в доклада Challenges to Security in Space 2026, публикуван на 26 октомври от Агенцията за военно разузнаване на САЩ (DIA), който съдържа актуални данни за юли. Това е третото издание на поредицата след 2019 и 2022 г. и описва космическите програми на Китай, Русия, Иран и Северна Корея като заплаха за космическите системи на САЩ и съюзниците.

Броят включва не само апарати със строго военно предназначение. Самата DIA отбелязва, че много от тях формално обслужват граждански и търговски мисии, но двойната им употреба и вероятно политиката на военно-гражданско сливане означават, че събраните от тях данни и снимки могат да бъдат използвани от Народната освободителна армия на Китай (НОАК). Сателитният флот осигурява оптични снимки, радарни изображения, електронно и радиотехническо разузнаване, т.е. прихващане на емисиите на чужди радари и средства за връзка. Самото „510+“ не е ново. Космическите сили на САЩ посочват същия брой за китайски ISR спътници в своята. справка за космическите заплахи още в изданието от 21 февруари 2025 г. DIA цитира версията ѝ от юли 2026 г. В нея общият брой китайски апарати в орбита е 1506, така че близо една трета от тях са годни за наблюдение.

Апаратите в геосинхронна и ниска орбита вършат различна работа. Първите летят на височина под 2000 км, минават бързо над всяка точка и затова са нужни в голям брой: колкото повече са, толкова по-кратко е чакането до следващото прелитане. DIA заимства оценката за 30-те минути от анализ на The Economist от март 2024 г. Геосинхронните, на около 36 000 км, остават над една и съща точка на екватора и по думите на доклада осигуряват „постоянно покритие без забавяне“. През 2023 г. Китай изведе на такава височина Ludi-Tance-4 – първия в света радарен спътник от този клас, който подсигурява постоянно наблюдение на голяма част от Индо-Пасифика. Радарът със синтезирана апертура вижда през облаци и нощем, затова картината от него не зависи от времето над океана.

Докладът посочва изрично срещу какво са насочени тези подобрения – увеличават способността на Китай да следи американските и съюзническите самолетоносачи, експедиционни ударни групи (десантни кораби с морска пехота и ескорт) и разположените въздушни крила в целия Тихи океан. Флотът като цяло би могъл да подпомага „глобалното наблюдение, проследяване и прицелване“ на американски и съюзнически сили – особено Корейския полуостров, Тайван, Филипините, в Индийския океан и Южнокитайско море. Справката на Космическите сили стига до следващия извод: подобрените космически способности на НОАК, заедно с нарастващия ѝ арсенал от оръжия с голям обсег, позволяват прецизни удари от разстояние по американски и съюзнически сили. Звено между засичането и удара са спътниците за ретранслация, които по описанието на DIA пренасят данните за прицелване от разузнавателните апарати до военните командни центрове.

Ръстът се дължи на невиждан досега за Китай темп на изстрелвания. Според доклада годишният брой на изстрелвания е скочил от 22 през 2016 г. до 93 през 2025 г. За същия период броят изведени в орбита за година спътници е скочил от 40 на 384. Космическите сили отчитат 37 изстрелвания до края на юни 2026 г. и цел от 140 за цялата година. Голяма част от новите апарати обаче са комуникационни: към юли в орбита са 177 спътника на държавната мрежа Guowang и 238 на търговската Qianfan. И двете са огромни сателитни мрежи, замислени да се конкурират със западните услуги като Starlink.

Независимите сметки дават по-сдържана картина. Тод Харисън, старши научен сътрудник в Американския институт за предприемачество (AEI), упрекна DIA пред Breaking Defense, че не уточнява какво точно брои и не дава никакъв контекст. Според неговото преброяване действащите китайски спътници за наблюдение и метеорология са нараснали от 141 през 2018 г. до 541 в края на октомври 2026 г. Само тези за наблюдение сред тях са скочили от 124 на 453. Според Харисън кривата на растежа се е изравнила през последните години. Американският флот от същия клас по неговите сметки наброява 643 апарата, при 298 през 2018 г. и според него сега расте по-бързо от китайския. За целия период китайският флот е нараснал почти 4 пъти, а американският – малко над 2 пъти, но по абсолютен брой Китай все още не е настигнал САЩ.

Част от доклада, посветена на Русия, описва точно обратна тенденция. Серия от тежки провали затрудниха производството, изстрелването и поддръжката на военните разузнавателни спътници, затова все по-често Москва възлага военни задачи на своите граждански системи. Освен това много разузнавателни спътници наближават или вече надхвърлиха проектния си ресурс. Космическите сензори подпомагат прицелването на руските противокорабни крилати ракети. DIA проследява и китайската подкрепа за руската космическа програма.

През юли 2022 г. тогавашният директор на „Роскосмос“ Юрий Борисов призна, че западните санкции върху електронните компоненти засягат производството на спътници, а през януари 2023 г. заяви, че страната се е договорила да купува компоненти за космически апарати от Китай. През ноември 2022 г. ЧВК „Вагнер“ сключи договори с китайски търговски оператори за два спътника за заснемане на земната повърхност и снимки в подкрепа на своите операции в Украйна и Африка, а Spacety  радарни изображения на Украйна. DIA пише също, че Русия разработва спътник, предназначен да носи ядрено оръжие, въпреки че Договорът за космическото пространство от 1967 г. забранява извеждането на такова оръжие в орбита около Земята.

Държавният Global Times отговори на 27 октомври с коментар на военния анализатор Сун Джунпин, според когото САЩ представя Китай и Русия като заплаха, за да оправдае собственото си въоръжаване в космоса – по думите му класически случай на крадец, който вика „дръжте крадеца“. Изданието припомня документа с позицията на Министерство на външните работи на Китай от 23 октомври, който алармира относно риска от надпревара във въоръжаването в космоса и призова към държавите да застанат срещу офанзивните военни политики там.

Докладът описва преди всичко първото звено от веригата между засичане на самолетоносач и нанасяне на удара по него – способността да бъде видян. 30-те минути показват колко бързо може да се получи снимка на дадена точка, а не колко дълго може да се следи кораб в движение. Прицелването изисква още пренос на данните и ракета, която да достигне целта. Все пак е вероятно американска ударна група в западната част на Тихия океан вече да не може да остане дълго незабелязана: геосинхронният радар гледа постоянно, а нискоорбиталните спътници минават често. Колко бързо се сгъстява мрежата, е по-спорно. Изравнената крива на Харисън сочи по-бавен растеж, отколкото внушава утрояването, а официалните данни не позволяват това да се провери: от февруари 2025 г. те повтарят долната граница „510+“, зад която може да стои и неотчетено увеличение. Затова спорът ще бъде решен от първото преброяване, което замени тази граница с точно число – то ще покаже дали китайският разузнавателен флот още расте с темпа от първите години, или кривата наистина се е изравнила.

Опят приживе: американският парашутист, който воюва в Червената армия

🇺🇸🤝🇷🇺 През септември 1944 г. родителите на парашутиста Джоузеф Байърли от Мъскигон, Мичиган, получиха телеграма от Министерство на войната: техният син е загинал на бойното поле на Франция. В местната църква отслужиха опело, а градският вестник отпечата некролога му. Байърли беше жив. По това време го прехвърляха от един германски лагер за военнопленници в друг, а през януари 1945 г. той избяга на изток и вече около месец воюва в редиците на танков батальон от Червената армия. 6 десетилетия по-късно синът му Джон Байърли пристигна в София като посланик на САЩ, след което замина за Москва.

Историята е документирана от Националния музей на Втората световна война в Ню Орлиънс, от стенограма по време на церемония в Белия дом през 1994 г. и от руските музеи, които му посветиха изложба през 2010 г. Байърли е единственият известен американски военнослужещ, воювал на фронта както в Червената, така и американската армия.

Църквата в Сен Ком дю Мон

Байърли е роден на 25 август 1923 г. в Мъскигон като пето дете в своето семейство. При Голямата депресия семейството остава без дом, след като бащата губи работата си във фабриката. В гимназията става отличен лекоатлет, но след Пърл Харбър отказва стипендия от частния католически университет Нотр Дам и вместо това постъпва в армията.

Преминава парашутна подготовка в лагера Токоа в щата Джорджия и бива обучен за свързочник и сапьор в 506-и парашутно-пехотен полк на 101-ва въздушно-десантна дивизия. Другарите му го наричат Jumpin' Joe, Скачащия Джо.

В нощта на десанта в Нормандия, 6 юни 1944 г. германската зенитна артилерия поразява товарен самолет C-47 Skytrain още над брега и Байърли скача по-рано от около 110 метра височина. Пада върху покрива на църква в Сен Ком дю Мон, плъзга се по него до земята, но в цялата тази суматоха изгубва връзка с частта си.

Няколко дни воюва сам. Взриви електроцентрала и прекъсна вражески свързочни линии. След това го плениха.

Мъртвецът с чуждите жетони

Оттук нататък съдбата му тръгва по две необикновени сюжетни линии. Немски войник облича униформата на Байърли и носи неговите идентификационни жетони. Германецът загива, а когато американски войници намират тялото, го разпознават по жетоните като Джоузеф Байърли. Военното министерство го вписва като убит в бой на 10 юни 1944 г. Телеграмата стигна до Мъскигон през септември, а след нея дойдоха опелото и некрологът.

Седем затвора за седем месеца

Истинският Байърли междувременно минава през германски затвори и лагери за военнопленници. Според данни на Националния музей на Втората световна война за около 7 месеца той преминава през 7 затвора и лагера, сред които Шталаг XII-A и Шталаг III-C. Пленниците са принудени да преминат пеша през Париж, но после цяла седмица пътуват в тесни товарни вагони, натъпкани по 80 души във всекйи, докато влакът бива обстрелван от въздуха.

Два пъти успява да избяга и двата пъти е арестуван още веднъж. Веднъж с други двама пленници скочи от влак, който пътуваше на изток. Мислеха, че отиват към Русия и свободата, но се заблудиха и по грешка се качиха на влак, който ги откара в Берлин. Един цивилен ги предаде на Гестапо. Там Байърли беше пребит, измъчван и обвинен, че е американски шпионин, спуснат с парашут над Берлин. Според по-късни разкази Гестапо се е канело да разстреля пленниците. Офицери от редовната армия се намесили, защото тайната полиция няма правомощия над военнопленници, и Байърли е върнат обратно в лагер.

„Американски другар“

В началото на януари 1945 г. Байърли успява да избяга за трети път, от Шталаг III-C край Алт Древиц. Тогава лагерът се намира в източната част на Германия, а днес мястото се намира до полското село Джевице. Този път бягството успява. Тръгна на изток към съветските войски, по посока на артилерийската канонада.

Бягството струва живота на двама от спътниците му. Байърли го описва в запис, направен преди смъртта му и излъчен по NPR през 2010 г. „Изскочихме и хукнахме през ниските борове. И тогава охраната откри огън. Двамата, които избягаха с мен, бяха убити, а аз достигнах до потока.“ Тръгна надолу по течението, тъй като пазачите бяха пуснали кучетата.

След около седмица стига до съветски танкисти. Излиза срещу тях с вдигнати ръце и кутия цигари Lucky Strike. Извика единствените думи, които знаеше на руски: „Американски другар!“ Подейства. Байърли иска да остане при тях и те се съгласяват.

Частта е батальон от 1-ва гвардейска танкова бригада, а политическият комисар знае малко английски. „Казах му, че съм американец, избягал военнопленник, и че искам да тръгна с него и да победим Хитлер. А той каза не, че не мога“, спомня си Байърли в записа. Решението взима жената, която командва батальона: когато комисарят ѝ споделя за случая, тя отговаря с „да, да“. Американските източници отбелязват името ѝ: гвардейски капитан Александра Самусенко. Руските източници описват длъжността ѝ различно: в началото на 1945 г. е офицер за свръзка в щаба на бригадата, а според някои сведения заместник-командир на 1-ви танков батальон. По същите данни е единствената жена танкист в 1-ва гвардейска танкова армия. Родена през 1922 г. в беларуската Гомелска област, Самусенко загива от раните си на 3 март 1945 г. до Цюлцефиц, днешно Сулишевице в Полша. Дотогава е наградена с орден „Червена звезда“ и орден „Отечествена война“ I степен, а втори орден „Отечествена война“, II степен, ѝ се присъжда посмъртно.

Около месец американският парашутист настъпва в редиците на бригадата. Танкистите ценят отличните му сапьорски умения. Той пък научава новите си другари на бойната песен на Notre Dame, университета, чиято стипендия по-рано е отказал.

Пикиращите бомбардировачи

В началото на февруари 1945 г. германски пикиращи бомбардировачи нападат колоната и Байърли е тежко ранен в крака. Съветските лекари го евакуират във военна болница в Ландсберг ан дер Варте, днес Гожов Велкополски в Полша.

Там при него идва маршал Георгий Жуков, командващият 1-ви Белоруски фронт. „Маршал Жуков посети болницата, дойде до леглото ми и с преводач поиска да знае името ми и как съм попаднал там“, разказва Байърли. Жуков го пита дали може да направи нещо за него, а американецът отговаря, че няма нито един документ, с който да докаже кой е. На другия ден преводачът му носи плик с писмо, написано изцяло на руски, и му казва, че с него ще стигне, където поиска.

Посолството, което не му повярва

С писмото Байърли се включва в съветска военна колона и през февруари 1945 г. стига до американското посолство в Москва. Там не му вярват: за американската държава Джоузеф Байърли е мъртъв от юни 1944 г. Посолството го настанява в хотел „Метропол“ под охраната на морски пехотинци, докато пръстовите му отпечатъци не потвърждават кой е.

На 21 април 1945 г. Байърли се прибира в Мичиган, само 19 дни преди Нацистка Германия да капитулира. Уволнява се от армията през ноември същата година, а след това в продължение на 28 години работи за корпорация Brunswick, откъдето се пенсионира като ръководител на експедицията. През 1946 г. се жени за ДжоАн Холоуел в същата църква и пред същия свещеник, който две години по-рано е отслужил опелото му.

Розовата градина

Половин век по-късно историята му става част от официалните изказвания на двамата държавни глави. На 27 септември 1994 г. по време на официалното посещение на руския президент Борис Елцин във Вашингтон американският президент Бил Клинтън отдава почит на американски и руски ветерани от Втората световна война. В речта си в Розовата градина на Белия дом той разказва необикновената история за Байърли: „През 1944 г. Джоузеф Байърли скочи с парашут над Франция със 101-ва въздушно-десантна дивизия, но е пленен и откаран в лагер в Германия. Той обаче избяга, включи се към настъпващите руски войски и се сражава за руска армейска част, докато тя настъпваше към Берлин.“

Клинтън продължи: „Докато обслужваше оръдието на руски танк, Джоузеф Байърли беше ранен, но руски лекари спасиха живота му.“ След това представи и сина му: „Синът му, Джон Байърли, работи тук, в Белия дом, като един от съветниците ми по руските въпроси.“ По това време Джон Байърли е директор по Русия, Украйна и Евразия в Съвета за национална сигурност. Президентът помоли двамата да станат и публиката ги аплодира.

Синът в София и Москва

Джон Байърли е роден през 1954 г. в Мъскигон и постъпва на работа в Държавния департамент през 1983 г. Първите му назначения в дипломацията го изпращат в Москва, а между 1985 и 1987 г. работи в посолството на САЩ в София. Подробности за участието на своя баща във войната Джон научава едва когато пристига в Москва за първи път с правителствена делегация. „Измъкнах от него още малко от тази история и накрая открихме достатъчно, за да му уредим виза да дойде тук през 1979 г.“, споделя той за NPR. Тогава Джоузеф Байърли се среща със Съветския комитет на ветераните от войната. По-големият му брат Джоузеф Байърли II служи във Виетнам в същата 101-ва въздушно-десантна дивизия, в която скача с парашут техния баща.

Джоузеф Байърли почива в съня си от сърдечна недостатъчност на 12 декември 2004 г. по време на визита в Токоа, щата Джорджия. През април 2005 г. е погребан с пълни военни почести в Националното гробище в Арлингтън.

3 месеца по-късно на 9 юли 2005 г. Джон Байърли е назначен за американски посланик в България. Връчва акредитивните си писма на 8 септември 2005 г. и остава в София до заминаването си за Москва на 28 юни 2008 г. Там връчва акредитивните си писма на 18 септември 2008 г. и остава посланик до 4 януари 2012 г.

През 2010 г. Русия посвещава изложба с 260 експоната: медали, униформа, снимки и документи от плена, на неговия баща. Тя е открита на 18 февруари в Руския музей в Санкт Петербург, а след това е показана от Централния музей на Великата отечествена война на Поклонная гора в Москва и в Псковския Кремъл. При откриването в Санкт Петербург посланикът говори на руски. Според Associated Press той заявява, че двете нации описват баща му като герой, но самият той никога не е смятал себе си за такъв. „Той винаги казваше, че истинските герои са онези, които не са се върнали от войната“, цитира го агенцията.

В Москва половината музиканти в оркестъра на откриването са американски военни. Оркестърът изпълнява и бойния марш на Нотр Дам. Джон Байърли обяснява пред NPR какво означава тази история за работата му: „Историята на баща ми, фактът, че е воювал с Червената армия, макар и за кратко към края на войната, ми отвори много врати. Тя ми дава много по-стабилна основа да се обърна към руснаците, много от които все още гледат на САЩ с голямо подозрение.“

През 2005 г. на стената на църквата в Сен Ком дю Мон поставят табела в памет на Джоузеф Байърли, а през 2014 г. – и постоянна плоча. В селото в Нормандия, където през нощта на десанта той каца върху покрива на църква, на 3 юни 2024 г. преименуват улица на Rue Joe Beyrle. Преди откриването на табелата говори Джон Байърли, вече бивш посланик в Москва.

САЩ прехвърлят Patriot от Тексас в Израел и предупреждават Залива

🇺🇸🛡️🇮🇱 Американската армия изпраща още един зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot от Тексас към Израел, за да подсили отбраната на водещия си съюзник в Близкия изток, съобщи The Wall Street Journal, цитирайки данни от мониторинг на въздушния трафик и двама служители, запознати отблизо с трансфера. Според същия материал САЩ са предупредили своите съюзници в Персийския залив да се подготвят за кратка и интензивна военна кампания срещу Иран след междинните избори в САЩ на 3 ноември.

Президентът Доналд Тръмп все още не е взел окончателно решение, но според хора, запознати с неговите виждания, клони към мащабен удар след междинните избори, който може да бъде насочен към иранската инфраструктура и ядрени обекти. Белият дом отказа да коментира детайли относно „чувствителни военни планове, които може да съществуват, но може и да не съществуват“ и уточни, че „Тръмп разглежда всички възможности, за да гарантира, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“. Президентът на САЩ вече даде уверение, че няма да атакува Ислямската република преди междинните избори. На митинг във Форт Майърс, Флорида, на 23 октомври той свърза подновяването на ударите с резултата от преговорите: „Може да направим още една малка Epic Fury, или ще се съгласят“, имайки предвид името на съвместната кампания на въздушни удари от САЩ и Израел, започнала на 28 февруари.

Преместването на зенитно-ракетните комплекси е част от по-широка подготовка, която вече се изразява в конкретни действия. WSJ посочва, че американските части в региона попълват запасите си от боеприпаси, бойната авиация се готви за удари, а войските са изведени от бази, където биха били уязвими при ответен огън от Иран. Очаква се още една ударна група на самолетоносач и една експедиционна част на Морската пехота през ноември да се присъединят към онези 20-ина бойни кораба в зоната на отговорност (AOR) на Централното командване (CENTCOM) в Близкия изток, въпреки че една част от тях може да бъде сменена. Израел също се готви с планове и списък с цели, а премиерът Бенямин Нетаняху продължава да настоява ударите да бъдат подновени. По думите на хора, запознати с планирането, всички тези ходове имат една цел: ако Тръмп реши да нанесе удар, силите и средствата за него да са подготвени. Пентагонът определя собствената си задача по същия начин.

Според оценката на Axios батареите Patriot и особено боеприпасите за тях са сред най-търсените оръжия от началото на войната с Иран. Една батарея съчетава радар, пункт за управление и пускови установки, но нейните възможности зависят от наличните ракети – прехващачите PAC-2 GEM-T и PAC-3 MSE. През 2025 г. Lockheed Martin достави 620 ракети PAC-3 MSE, т.е. около 50 на месец за американската армия и за още 17 държави, които използват системата. Рамковото споразумение с Пентагона от януари 2026 г. предвижда да бъде достигнато производство от 2000 ракети годишно, но срокът за това е 7 години, а не няколко месеца.

Подкрепленията се изпращат към Близкия изток за сметка на други части от земното кълбо. WSJ обяви, че през септември САЩ са изпратили 2 допълнителни батареи – едната към стратегически петролен обект на територията на Саудитска Арабия, другата към газово съоръжение в Катар. Axios отбелязва, че Пентагонът е прехвърлил батареи и ракети в региона от други командвания, което е породило опасения за готовността в други части на света. Батареите имат за цел да убедят Рияд и Доха, че САЩ ще защитят енергийните им обекти, ако размяната на удари бъде подновена. В началото на август държавните глави на двете държави са настоявали пред Тръмп да не нанася масиран удар по енергийната инфраструктура на Иран, защото има сериозни опасения от масирани ответни удари по собствените им съоръжения. По думите на американски служители именно това е била една от главните причини той да се откаже. При подновяване на мащабните удари обаче САЩ ще се нуждаят от саудитското въздушно пространство, а Рияд едва ли ще го отвори, ако смята, че петролните му обекти остават без защита.

Иран вече е показал, че заплахите му не са напразни. WSJ съобщава, че той е предупредил по публични и поверителни канали, че ще отговори на всеки удар с мощни обстрели по икономически и граждански цели в целия регион. Подобни заплахи Техеран отправи преди войната, започнала на 28 февруари. След нейното начало той нанесе удари по американски бази и дипломатически обекти, както и по енергийни съоръжения и летища в държавите от Персийския залив. На 23 октомври изданието изброи потенциалните цели, които включват летища, нефтопроводи, газопроводи и комуникации на съседните държави. Въпреки извършените над 20 000 удара от САЩ и Израел в най-активната фаза на конфликта Иран разполага със запас от стотици и потенциално хиляди балистични и крилати ракети и сглобява нови такива от складирани части. Израелски служители се тревожат от темпото, с което Техеран успява да възстанови способностите си. САЩ и техните съюзници в Залива бързат да попълнят своите запаси за противоракетна отбрана, изтощени от досегашните вълни от ирански удари.

Колкото по-очевидна е военната подготовка, толкова по-неизвестна е целта на един нов удар. Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси заяви пред Съвета за сигурност на ООН на 27 октомври: „От юни 2025 г. не сме установили никаква дейност по ремонт или възстановяване на нито един от обектите, поразени в удари през 2025-2026 г.“ В същото изказване обаче той призна, че нищо не може да замени достъпа до обектите с какъвто инспектори от агенцията не разполагат, и че не може да потвърди дали не е бил отклоняван ядрен материал. Бехнам Бен Талеблу от Фондация за защита на демокрациите (FDD) подчерта, че ако мотивът за нови удари е заплахата от възстановяване на ракетния арсенал, това трябва да бъде доказано публично от Тръмп „с колкото се може повече подробности“, защото санкциите и морската блокада вече дават на САЩ „предимство“. Двете заедно от месеци спират продажбите на ирански петрол.

Някои експерти поставят под съмнение и смисъла от нова вълна от удари. Бившият офицер от израелското военно разузнаване (Аман) Дани Цитринович определя като една от най-големите грешки убеждението, че нов кръг от въздушни удари, включително по критични обекти или висши кадри „може по някакъв начин да свали режима“. Според него това по-скоро ще постигне още по-непоколебима решимост за продължаване на ракетната и ядрената програма. Сет Джоунс от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) вижда друга логика: нов кръг удари би позволил на Тръмп да обяви, че отново е забавил развитието на ядрената програма, и да започне да намалява американското участие във войната.

Дипломатическият канал не е затворен напълно. Reuters съобщи, че на 25 октомври посредници от Катар са предали на ръководството в Техеран нов проект за примирие със 7-дневен график и ежедневни стъпки за изграждане на доверието от двете страни. Изпълнението на графика може да започне в първите дни на следващата седмица, а гаранти на сделката ще бъдат няколко страни. Отговорът на Техеран се очаква до края на седмицата. Вашингтон обаче настоява ядрената програма да бъде част от разговорите, а Техеран поставя тежки условия за тяхното подновяване. Засега усилията на посредниците не дават резултат.

Подготовката вече дава на Тръмп военен вариант, готов за изпълнение. Описаната от WSJ негова склонност да предприеме голям удар и предупреждението към съюзниците в Залива правят вероятно подновяването на ударите след 3 ноември. Самото решение обаче не е взето и възможността да се откаже остава открита: през август Тръмп вече отстъпи пред тревогите на Рияд и Доха, а санкциите и блокадата продължават да действат и без нови удари. Първото решаващо събитие идва още преди изборите – отговорът на Техеран във връзка с проекта на Катар, който се очаква до края на седмицата. Ако бъде приет от Иран, изпълнение на 7-дневният график с международни гаранти може да започне още през първите дни на другата седмица, точно в дните, за които се готви ударът. Ако го отхвърли, пред Тръмп остават блокадата и военният вариант.

САЩ и Русия обсъждат сделки от Nord Stream до Запорожката АЕЦ

🇺🇸🤝🇷🇺 Екипи от САЩ и Русия са обсъдили цял пакет от енергийни и търговски сделки, които включват продажби на дизел, задгранични активи на „Лукойл“, подновяване на газовите потоци към Европа по Северен поток, американско участие в петролния проект „Сахалин-1“, доставки на руски титан, износ на калий с участието на Беларус и връщане на авиокомпаниите на САЩ във въздушното пространство на Русия. Списъка публикува на 27 октомври Алекс Рауфоглу, старши кореспондент на RFE/RL във Вашингтон, по думите на двама американски служители, информирани за разговорите.

Според тези сведения най-чувствителни са две конкретни предложения. Първото предвижда американска роля в инфраструктура за втечнен природен газ в Аляска, в която участват руски активи. Второто се отнася до контрол над Запорожката АЕЦ от трета страна, произведеното електричество да се дели между Украйна и Русия. Предложенията не са окончателни споразумения, уточняват служителите.

Часове по-рано Financial Times описа почти същия списък, позовавайки се на свои източници: съвместно предприятие за големите петролни компании на САЩ край Сахалин в Далечния изток. Доставки на руски петрол за ЕС по тръбопровода „Дружба“; полети на авиокомпании от САЩ през въздушното пространство на Руската федерация, които биха смъкнали разхода на гориво; сътрудничество в производство и доставки на титан за гражданската авиация. В списъка на вестника влизат още „Лукойл“, проект за втечнен газ (LNG) в Аляска с участието на „Новатек“ и газ за Европа през оцелялата инфраструктура на „Северен поток“. FT цитира американски. служител, според когото всяко икономическо споразумение ще е част от по-широка рамка за мир, като за момента нищо не е окончателно договорено. Така в един ден RFE/RL и FT описаха по думите на американски служители почти един и същ списък: сделките, за които през септември и октомври се научаваше поотделно, вече се обсъждат като едно цяло.

Пакетът се оформя от началото на септември. На 5 септември в Кремъл Путин предложи на Стив Уиткоф, специалния пратеник на Белия дом, и зетя на президента Джаред Кушнър сделка за задграничните активи на „Лукойл“ – петролни находища, рафинерии и бензиностанции по света, се посочва в публикация на The New York Times от 3 октомври. Компанията ги продава принудително, откакто Вашингтон санкционира нея и „Роснефт“ през октомври 2025 г. За тях преговаря консорциум, воден от милиардера Тод Боли, с участието на федералната Корпорация за финансиране на международното развитие (DFC), Power International Holding (Катар) и International Holding Company (ОАЕ). Белият дом отбеляза, че двамата пратеници работят с DFC, за да договорят „съществено авансово плащане и дял от печалбата“ за САЩ.

Вносът на дизел е единствената точка от пакета, която вече беше разрешена. На 9 октомври Тръмп обяви сделка с Путин: 300 000 тона веднага, 500 000 тона през ноември и 1 млн тона по-късно. Министерството на финансите издаде общ лиценз, който разрешава до 7 април 2027 г. внос на дизелово гориво от Руската федерация. Два дни по-късно Тръмп обяви в Truth Social „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, което нито една от двете страни не потвърди. На 8 октомври Reuters съобщи, че Кушнър и Кирил Дмитриев, специалният пратеник на Путин за икономическото партньорство, са обсъждали участието на американски инвеститор в „Северен поток“. Пред агенцията Белият дом отговори, че „напоследък не е имало разговори“ във връзка с проекта. На 24 октомври NYT разкри, че „Новатек“ е финансирал тайно Polar LNG, компания от САЩ, която иска да изнася втечнен газ от Аляска, а през септември Путин е обсъждал проекта с Уиткоф и Кушнър. на 27 октомври NYT съобщи, че Министерство на финансите разглежда иск за отмяна на санкциите срещу Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ) на Дмитриев. Фондът е помогнал да се уредят доставките на гориво, а през 2022 г. същото министерство го описа като касичка на Путин.

Уиткоф не крие посоката. На 21 октомври, при срещата с Путин в Константиновския дворец в Стрелна край Санкт Петербург, той определи двустранното „бизнес и икономическо сътрудничество“ между Русия и САЩ като „пример за възможностите в бъдеще“. Според FT журналистите от кремълския пул са го снимали по време на същото посещение с бележки, в които се виждат думите Business Deals.

Двете оферти, които служителите наричат най-чувствителни, имат предистория. В края на декември 2025 г. Белият дом предложи окупираната през март 2022 г. Запорожка АЕЦ да се управлява съвместно от Руската федерация, Украйна и САЩ. Киев отговори с идея за съвместно предприятие само със САЩ. През февруари 2026 г. Reuters писа, че Москва отхвърля варианта на Вашингтон и иска да запази централата, предлагайки на Украйна евтин ток. Управлението от трета страна с подялба на тока е нова форма на същия спор. Калият пък е беларуски въпрос, по който САЩ вече отстъпи. През март 2026 г. Министерството на финансите свали санкциите от Belaruskali и Беларуската калиева компания по сделка, в замяна на която Лукашенко освободи 250 политически затворници.

Руският титан на практика идва от един производител, а неговият завод в Березники е цел на дронове. След атаката през нощта на 25 октомври пермският губернатор Дмитрий Махонин съобщи за 11 свалени дрона и леки щети по промишлен обект в северната част на областта, който продължава да работи; 5-ма работници са пострадали. Той не назова обекта. Мониторинг каналът Exilenova+ и местни жители посочиха завода на ВСМПО-Ависма. Според Геоложката служба на САЩ групата произвежда около 96% от руската титанова гъба. Преди 2022 г. тя беше доставчик на Boeing, който спря покупките на титан от Русия през март 2022 г. Към 27 октомври украинските власти не са коментирали удара.

Европейската част на пакета засяга държави, които не участват в преговорите. „Северен поток“ е обект на санкции от САЩ и ЕС, а „Газпром“ притежава 51% от компанията собственик. Тръбопроводите са взривени през септември 2022 г. и от двете трасета на „Северен поток 2“ е оцеляла само едната. Министерството на икономиката на Германия заяви пред Reuters, че Берлин е намерил алтернативи и не желае подновяване на работата му. На 27 октомври в писмен отговор на запитване на „Алтернатива за Германия“ правителството потвърди, че пускането на „Северен поток 2“ не стои на дневен ред и сертифицирането му остава спряно. Американски служител заяви пред Reuters, че при тези пречки сделка в средносрочен план е много малко вероятна. Европейски дипломати, цитирани от FT, отхвърлят всяко облекчение на мерките преди края на войната, а един от тях казва, че тя „не е за пари“, а за „унижение и контрол“.

Съпротивата във Вашингтон засега е насочена към единствената точка от пакета, по която има разрешение. Двупартийна група законодатели, сред които сенаторите Джийн Шахийн, Крис Кунс и Елизабет Уорън и републиканецът Том Тилис, предупреди банки като Goldman Sachs и пристанищата Хюстън, Корпус Кристи, Бомонт и Ню Йорк/Ню Джърси, че вносът на руски дизел може да нарушава федералния закон. Законът от 2022 г. забранява вноса на енергийни продукти от Руската федерация, докато президентът не удостовери пред Конгреса, наред с други условия, че Москва е прекратила войната срещу Украйна. Предупредените банки и пристанища трябва да потвърдят до 28 октомври, че пазят документацията по сделките. Сенатори се позовават на данни, според които първите танкери с гориво може да пристигнат в Бомонт и Ню Йорк/Ню Джърси още в края на октомври. Белият дом нарече инициативата политически мотивирана.

Хронологията показва, че икономическата линия изпреварва политическата. Вносът на дизел е разрешен с лиценз, сделката за „Лукойл“ се договаря, а РФПИ чака решение, докато няма общо прекратяване на огъня. Американски служители многократно заявиха пред FT, че съвместните начинания няма да започнат преди края на войната, а сделката за дизела има своя вътрешна логика. Цените му растат от началото на войната с Иран през февруари. Към 10 октомври фючърсите бяха с над 110% по-високи от тези в началото на тази година, а Тръмп обвинява за поскъпването украинските удари по рафинериите в Русия. Сделка за „Северен поток“ в средносрочен план е малко вероятна и по оценка на американски служител, а сделката за Сахалин зависи от ExxonMobil, която според FT през 2025 г. преговаряше за обезщетение за отнетия ѝ 30-процентен дял и не планираше да се връща.

Тристранните разговори в ОАЕ, предварително насрочени за 4 ноември според полския премиер Доналд Туск, ще са първите от февруари насам. Киев още не потвърждава датата. Решението за РФПИ ще покаже как работи пакетът. Ако Министерството на финансите отмени санкциите срещу фонда на Дмитриев, преди Москва да приеме общо прекратяване на огъня, облекчението ще е предоставено срещу обещание, вместо да е използвано като средство за натиск. Макар вносът на дизел да е разрешен, още няма доказателство, че горивото ще стигне до САЩ. Проследеният танкер AGIOI FANENDES напусна Приморск на 23 октомври и се очаква в САЩ на 7 ноември. Той вече смени обявената дестинация от Ню Йорк на „очаква указания“, т.е. още няма указания къде да разтовари.

📸 Снимка: Руският президент Владимир Путин, вдясно, поздравява специалния пратеник на САЩ Стив Уитков по време на среща в Санкт Петербург на 21 октомври 2026 г. (Gavriil Grigorov/AFP via Getty Images)

Жозеф Кабила оглави фронт с M23 срещу властта в Киншаса

Бившият президент на ДР Конго Джоузеф Кабила (в средата) седи с лидера на M23 Султани Макенга (вдясно) и лидера на Алианса на река Конго (AFC) Корней Нангаа (вляво) по време на подписването на учредителен документ на Фронта за преосмисляне на нацията в Гома, 12 октомври. 📸 Снимка: Jospin Mwisha/AFP via Getty Images

Бойци на М23 в Гома, столица на провинция Нор Киву в източната част на страната, а контролът на групировката и появата на нова коалиция на бившия президент повдигнаха нови въпроси относно перспективите за мир. 📸 Снимка: Jospin Mwisha/AFP

Нова коалиция на бившия президент, наследяваща съюза AFC-M23, заяви, че ще спази ангажиментите, поети на преговорите за спиране на конфликта в Източно Конго, проведени в Доха, Катар. 📸 Снимка: Moise Kasereka / EPA

🇨🇩⚔️ Бившият президент на ДР Конго Жозеф Кабила застана начело на нов политико-военен фронт, в който влизат командирите на движението M23, и така осигури на въоръжения бунт в източната част на страната онова, което досега му липсваше: лице, познато в цялата страна, а не само в района на бунта. Фронтът за преучредяване на нацията (FRN) беше обявен в Гома на 12 октомври, а неговата политическа декларация обещава борба срещу властта на президента Феликс Чисекеди „с всички средства, включително със сила“. Подписаният акт „окончателно слага край на съществуването“ на Алианса „Река Конго“ (AFC), политическа коалиция, в рамките на която воюваше M23, която сега се наследява по право от FRN.

M23 е бунтовническо движение, което от началото на 2025 г. контролира Гома и Букаву и което се ползва с подкрепата на Руанда, според ООН, САЩ и Киншаса. Военното ръководство на новия фронт остава в ръцете на командирите на M23. Кабила е единодушно избран за председател до пълното изграждане на органите на фронта. Негови заместници са Корней Нанга, досегашен водач на AFC и бивш председател на изборната комисия, и Бертран Бисимва, политическият лидер на M23. Султани Макенга, военният командир на M23, е началник-щаба на въоръженото крило, наречено Революционна армия на Конго (ARC), с ранг на заместник-председател, а генерален секретар е Фреди Каники. Кабила управлява страната в периода от 2001 до 2019 г. след убийството на баща си Лоран-Дезире Кабила.

Висшият военен съд в Киншаса го осъди задочно на смърт на 30 септември 2025 г. за държавна измяна, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Кабила отрича обвиненията и ги определя като политически мотивирани. На 30 април 2026 г. Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ го санкционира за подкрепа на M23 и AFC. Откакто се появи в Гома през май 2025 г., Кабила многократно е посещавал контролираните от бунтовниците територии.

Правителството отговори с обвинение в подготовка за война. Говорителят Патрик Муяя заяви пред AFP на 16 октомври, че Кабила „е решил да придаде официална форма на широкомащабното си нападение срещу Републиката“, а изборът да се вдигне оръжие „значи да се убиват конгоанци в опит да се завладеят земи“. Новата структура според Муяя е просто смяна на фасадата: „Действащите лица са същите, същността на движението е същата“. В реч, публикувана още същия ден, Кабила описа властта като режим, „мотивиран единствено от стремежа да остане на власт завинаги“. Витал Камере, лидер на Съюза за конгоанската нация, призова бунтовниците да се откажат с думите: „Не можеш да заличиш собственото си минало, като обвиняваш наследника си“. На 22 октомври губернаторът на Северен Убанги поведе в Гбадолите шествие срещу FRN.

Последва и международно осъждане. Белгийският министър на външните работи Максим Прево заяви, че „този път е нелегитимен и не води нито към стабилност, нито към мир, нито към демокрация“. Махмуд Али Юсуф, председател на Комисията на Африканския съюз, припомни на 20 октомври Африканската харта за демокрация, избори и управление, която забранява вземането на властта със сила, без да назове Кабила. Самият FRN се позовава на член 64 от конституцията, който задължава всеки конгоанец да осуети опита на човек или група да вземат властта със сила или да я упражняват в нарушение на основния закон. Същият член дава името и на мирната опозиция срещу Чисекеди.

Ходът идва в момент, когато Чисекеди се намира под натиск и от мирната опозиция. Изборите, които през 2018 г. го доведоха на власт, бяха широко оспорени като нелегитимни, а неговият втори мандат изтича през 2028 г. През юни парламентът прие закон за условията за свикване на учредително събрание и провеждане на референдум, а опозицията го тълкува като път към трети мандат. Коалицията „Член 64“ (C64) организира протест на 12 юни, разпръснат със смъртоносна сила, и национален ден на протест на 15 септември. Данни на ACLED сочат, че на този ден са проведени 17 протеста в страната, но нито едно шествие не е достигнало крайната си точка, а движението на Кабила „Да спасим ДРК“ вече се е отделило от C64. След обявяването на FRN Муяя поиска от C64 да заяви позицията си спрямо Кабила.

Междувременно на 14 октомври в рамките на мащабна акция белгийската полиция извърши обиск на имоти в Брюксел, Фламандски Брабант и Валонски Брабант. Федералната прокуратура потвърди разследването за пране на пари срещу 9 души с белгийско гражданство, а според The Brussels Times става дума за доверени лица и роднини на Чисекеди. Обвиняват ги, че са участвали в разграбването на мини в провинциите Горна Катанга и Луалаба. Разследването започва през 2025 г. по жалби на конгоански НПО и бивши директори на държавната минна компания Gécamines.

В своя публикация за Great Lakes Eye, Самсън Касуджа пише, че Киншаса „вече се изправя пред по-страшна опозиция: въоръжено движение с доказани военни възможности, ръководено от бивш президент с обширни политически мрежи“. След като M23 и руандийската армия превзеха Гома през януари и Букаву през февруари 2025 г., фронтът се стабилизира. Под натиска на САЩ бунтовниците се изтеглиха от Валикале през март 2025 г. и от Увира през януари 2026 г., сочи Democracy in Africa, а боевете с дронове и артилерия продължават главно в Южно Киву. По оценка на ACLED армията на ДРК и съюзните ѝ местни опълчения „Вазалендо“ засилват натиска върху M23 в двете Киву с помощта на бурундийски войски, а Чисекеди изглежда е осигурил подкрепата на САЩ срещу отстъпки в областта на минералните ресурси.

30 години по-рано бащата на Кабила тръгна по подобен път. През октомври 1996 г. Лоран-Дезире Кабила оглави Алианса на демократичните сили за освобождението на Конго (AFDL), подкрепен от Руанда и Уганда, и на 17 май 1997 г. войските му влязоха в Киншаса, а Мобуту Сесе Секо падна. Тогава обаче походът започна срещу държава в разпад. Днес редом с армията на Киншаса воюват бурундийски войски, а Вашингтон вече санкционира Кабила.

Самият фронт също е крехък. Critical Threats, позовавайки се на Africa Intelligence, съобщи на 1 октомври за заговор срещу Макенга, готвен от началото на 2026 г. и потушен без публичност от службите за сигурност на M23. Анализът на Democracy in Africa определя ролята на Нанга като преди всичко символична и сочи, че Макенга е задържал един от неговите съветници. Radio Okapi съобщава, че няколко членове на партията на Кабила, Народната партия за възстановяване и демокрация (PPRD), публично са се разграничили от FRN и са подали оставка. Според проучване, цитирано от Foreign Policy, към края на мандата на Кабила 8 от 10 конгоанци са имали отрицателно отношение към него.

Под въпрос са и дипломатическите усилия, концентрирани около минералните ресурси. На 27 юни 2025 г. външните министри на ДРК и Руанда подписаха във Вашингтон мирно споразумение, а на 4 декември 2025 г. Чисекеди и руандийският президент Пол Кагаме сключиха там Вашингтонските споразумения, сред които е стратегическо партньорство между САЩ и ДР Конго, която добива над 70% от световния кобалт. Отделно в Доха, с посредничеството на Катар, правителството и AFC/M23 обсъждат примирие, връщане на бежанци и освобождаване на задържани. Каники обяви, че FRN поема ангажимента на AFC от тези преговори. Муяя от своя страна настоява Руанда да изтегли своите войски успоредно с неутрализирането на бунтовниците хуту от Демократични сили за освобождение на Руанда (FDLR). Според Foreign Policy войната е прогонила от домовете им над 8 млн. души.

Политическите трусове засенчват епидемията, която се разраства на същата територия. Ебола, причинена от вируса Бундибугио, се разпространява от май 2026 г. в Итури и Северно Киву, провинциите, обхванати и от войната. Към 19 октомври Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) отчита 9552 потвърдени случая и 4602 смъртни случая в страната. Още през юли „Лекари без граници“ определи огнището като най-бързо разрастващото се в историята, а одобрена ваксина или специфично лечение срещу този вирус няма. Извън страната случаи има в Уганда, която вече обяви огнището си за приключило, а също така в Кения, Франция и Нигерия, която потвърди първия си случай на 20 октомври.

Поход към Киншаса в обозримо бъдеще е много малко вероятен: фронтът остава в Киву, на около 1600 км по права линия от столицата, а според доклада на експертите на ООН от 11 юни повечето ръководители на M23 не искат да водят операции отвъд двете провинции. Ескалация е възможна в друга посока. Democracy in Africa смята, че разширяване на операциите на юг, през Увира и Калемие, би имало смисъл, а оттам пътят води към Катанга, с която исторически се свързва политическата база на Кабила. Затова FRN изменя преди всичко политическия залог: бунтът, който Киншаса описва като руандийска намеса в Киву, вече се позовава на член 64, точно когато опозицията обвинява Чисекеди в опит за трети мандат. Дали FRN ще се превърне в национален фронт, ще покажат Мойз Катумби, Мартин Фаюлу, Дели Сесанга и Жан-Марк Кабунд, които не се присъединиха и към платформата „Да спасим ДРК“. Докато никой от тях не застане до FRN, Муяя е прав, че действащите лица са същите.

Пентагонът иска големите бази в САЩ да издържат 90 дни самостоятелно

🇺🇸🛡️ От всяка голяма военна база в континенталната част на САЩ се очаква да поддържа сама своите основни дейности поне 90 дни, осигурявайкиси ток, вода, гориво и връзка, ако мащабна война срине енергийните мрежи и веригите за доставки. Изискването е част от FORTRESS America, програмата на Пентагона за отбрана на американската територия, записано във вътрешни документи, разгледани от Fox News Digital, които бяха описани в ексклузивен материал на 25 октомври 2026 г.

„Не искаме да разчитаме на обичайната цивилна инфраструктура на общините, за да осигуряваме своята национална отбрана. Просто не можем. Това е недопустим риск“, заяви главният говорител на Пентагона Шон Парнел. В цитираните от изданието негови думи срокът от 90 дни не се споменава. По данни на Fox той е ръководил разработката на инициативата, а пред DefenseScoop друг служител също го посочи като човека, от когото е тръгнала идеята.

Инициативата не е нова, но изискването за 90 дни е. Министърът на отбраната Пийт Хегсет обяви FORTRESS America на 30 септември в речта си „State of the Force“ в базата на морската пехота в Куантико. Акронимът означава „федерални операции за устойчивост, ресурси за войските, енергия, снабдяване и оцеляване“, а Хегсет го нарече „национална застрахователна полица за американската родина“. Обещанието му тогава бе енергийно: „Всяка голяма военна база в Америка ще произвежда собствен ток, автономно от гражданската мрежа. Ако противник извади мрежата от строя с кибератака, саботаж или каквито и да било средства, светлините в базите ни не угасват.“ Той не посочи срок за изпълнение и продължителност на автономното захранване. Документите, описани от Fox, превръщат това обещание в измерим стандарт и го разширяват от тока към водата, горивото и комуникациите.

Рамката е дефинирана с меморандум на Хегсет, издаден след речта. Документът разделя FORTRESS на пет отделни направления: енергийна независимост; устойчивост на веригите за доставки и на отбранителната индустрия; стратегически резерв на отбраната; укрепване на базите и киберзащита; устойчивост в космоса и в електромагнитния спектър. На 6 октомври заместник-министърът по придобиване и поддръжка Майкъл Дъфи разпореди на 8 висши служители да започнат работа и назначи Ричард „Мат“ О'Мали за временен директор на програмното звено, съобщи DefenseScoop.

Енергията остава първото направление. Според Fox програмата предвижда преносими ядрени реактори, големи хранилища с батерии и микромрежи – локални енергийни системи, които могат да отделят базата от цивилната мрежа и да я захранват в условия на продължителен срив. „Енергията вече е част от боя. Без ток губиш комуникации, вода, логистика, производствени линии и самите основни структури на военното командване“, обясни Парнел. Част от планираните решения вече се осъществяват: на 26 август Сухопътните войски избраха по програмата Janus 5 компании, които ще проектират, изграждат и експлоатират ядрени микрореактори във Форт Браг, Форт Кембъл, Форт Худ, Форт Бенинг и Форт Дръм. Армията планира да вложи в тях около 2,2 млрд. долара през финансовите години от 2027 до 2031 г. и плаща само след изпълнението на съответните етапи. Първият реактор трябва да заработи до 30 септември 2028 г. ВВС работят по проект за микрореактор в базата Айелсън в Аляска от 2022 г.

Разликата в мащабите се откроява при собствените оценки на военните. Енергийната стратегия за базите, публикувана през 2021 г. от Министерството на ВВС, отправяше предупреждение за възможни спирания на тока от 30 и повече денонощия заради тежки метеорологични условия или кибератаки. Планът за действие за инфраструктурата на базите от 2024 г. предвиди микромрежи в 14 бази на ВВС и 2 на Космическите сили до фискалната 2030 г. Новото изискване е за 90 дни, важи за всички големи бази и не се ограничава до ток. На брифинг на 20 октомври висш служител на Пентагона заяви, че подробностите още се уточняват, докато се преценяват нуждите на около 500 бази в континенталната част на страната, а цената още не е сметната. Според списание Air & Space Forces пълното постигане на енергийната цел може да отнеме десетилетия.

Втората част от плана, както го описва Fox, е снабдяването. FORTRESS предвижда стратегически резерви от боеприпаси, гориво, критични суровини, електроника, резервни части и медицински материали. Размерът на резервите ще зависи от темпа на изразходване на всеки вид запаси в интензивен конфликт и от времето, нужно на заводите да възстановят изразходваните количества. За доставките и производството, от които въоръжените сили зависят най-силно, FORTRESS изисква поне 2 варианта за доставка или производство, отговарящи на необходимите изисквания, така че загубата на една фабрика или един доставчик да не спира операциите. „Следващият конфликт най-вероятно ще се води на няколко фронта. Погледнете геополитиката зад всяка голяма война. Когато това стане, глобалните вериги за доставки ще се скъсат“, каза Парнел. Хегсет беше изразил същата мисъл в Куантико, когато обеща достатъчно големи стратегически резерви, за да продължи Америка да се бие, ако световните доставки се скъсат, „а в истинска война те ще се скъсат“.

Третата част е индустрията. Гражданската резервна производствена мрежа (Civil Reserve Manufacturing Network) е създадена с член 1841 от закона за отбранителния бюджет за финансовата 2026 г. по образеца на гражданския резервен въздушен флот, при който авиокомпании предоставят самолетите си на Пентагона по време на криза. Сега мрежата е включена във FORTRESS и чрез нея Пентагонът иска предварително да определи кои граждански заводи могат да преминат към военно производство. Техническите изисквания, киберзащитата, договорите и процедурите за преустройство се уреждат преди военен конфликт, а не след началото му. Планът предвижда и редовни изпитания на устойчивостта на индустрията и мобилизационни учения, които да покажат дали производителите ще издържат продължителни сривове. През април The Wall Street Journal съобщи за предварителни разговори на Пентагона с ръководствата на General Motors и Ford за пренасочване на част от производствения им капацитет към оръжия и боеприпаси. Към тогавашния момент споразумения нямаше.

Последното направление обхваща космос и електромагнитен спектър. FORTRESS включва мерки за защита на военните комуникации, навигацията и спътниковите връзки срещу смущения, включително подготовка за действия при заглушен GPS и при извадени от строя космически системи. За плана като цяло Парнел каза: „Не искаш да вземаш тези решения насред глобален конфликт на няколко фронта. Трябва да имаме план.“

Нито Хегсет в пасажа за FORTRESS, нито Парнел в думите си пред Fox назовават противник. Парнел описа промяната като край на едно допускане: „Осъзнах, че нашето мислене за отбраната на родината до голяма степен стъпваше на остарялото допускане, че два океана ще ни пазят.“ Сценарият с удар по гражданската инфраструктура има и прецеденти. През 2021 г. атака с изнудвачески софтуер спря тръбопровода Colonial Pipeline и предизвика недостиг на гориво и паника по цялото източно крайбрежие, а войните в Украйна и с Иран включват многобройни удари по енергийни обекти, напомня Air & Space Forces. На 7 февруари 2024 г. Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (CISA), Агенцията за национална сигурност (NSA) и Федералното бюро за разследване (ФБР) предупредиха, че свързани с Китай кибергрупи, известни като Volt Typhoon, „се стремят да заемат предварително позиции в ИТ мрежите за кибератаки срещу критичната инфраструктура на САЩ, които да нарушат работата ѝ или да я разрушат, в случай на голяма криза или конфликт със САЩ“. Засегнатите организации бяха главно от секторите комуникации, енергетика, транспорт и водоснабдяване, а при някои мрежи хакерите бяха поддържали достъп за период от 5 години.

В същата реч Хегсет обяви и конкурс за изцяло нова база „Next Great American Base“, по думите му – първа такава от 40 години насам. Той призова губернаторите да предложат щат, който да приеме между 15 000 и 25 000 военнослужещи в база на „стотици хиляди акри със собствено производство на енергия, модерна ПВО и най-нови технологии“. „Мислете за крепост“, каза министърът. Висшият служител от брифинга на 20 октомври посочи, че проектът вероятно ще служи като място за пилотно прилагане на идеите на FORTRESS.

Новото в документите е, че за обещанието от Куантико вече има измерим критерий, по който може да бъде проверено неговото изпълнение: 90 дни самостоятелно осигуряване на ток, вода, гориво и връзка във всяка от големите бази. Засега този критерий е налице само във вътрешни планове, а Пентагонът тепърва трябва да оцени нуждите на 500 бази. Публичен график няма, цената не е изчислена, а засега реакторите по Janus са предвидени за 5 бази. Общо Сухопътните войски очакват над 20 микрореактора, но първият трябва да заработи едва през 2028 г. Служителят от брифинга каза, че детайлите още се уточняват. Затова не е ясно дали 90-те дни са задължение с последствия за базите, които не го изпълнят, или ориентир за подреждане на приоритетите. При сегашните данни е много вероятно до края на десетилетието повечето големи бази в континенталните САЩ да не отговарят на 90-дневния стандарт. Първият знак за обратното ще е следващото бюджетно искане на Пентагона: отделно бюджетно перо за FORTRESS, което да финансира не само ток, но и запаси от вода и гориво и защитена връзка, би превърнало 90-те дни от измерим критерий в програма.