САЩ и Великобритания потопиха фрегатата Klakring с ракети и торпедо край Хебридите

🇺🇸⚓️🇬🇧 USS Klakring, изведена от служба фрегата от клас Oliver Hazard Perry, беше потопена от кораби, самолет и подводница на ВМС на САЩ и Кралския флот на Обединеното кралство, по време на учение в Северния Атлантик, на 280 км от полигона на Хебридските острови покрай северозападния бряг на Шотландия.

Последният удар беше нанесен от торпедо Mk 48 от новата атакуваща подводница USS Massachusetts, след като корпусът беше поразен от противокорабни ракети SM-6, NSM и Sea Venom. Потапянето е кулминацията на учението Atlantic Thunder 2026, което 6-и американски флот ръководи в периода от 14 до 25 септември.

Klakring е фрегата от класа Oliver Hazard Perry с дължина 138 метра и водоизместимост около 4100 тона. Тя е въведена в експлоатация на 20 август 1983 г. и изведена на 22 март 2013 г. и оттогава стои в резерва във Филаделфия, откъдето е пренесена на буксир през Атлантическия океан. САЩ и Великобритания поделиха разходите за това: според капитан I ранг Келечи Ндукве, командир на 65-та оперативна група от 6-ти флот, САЩ са платили буксирането, а Великобритания е платила за полигон. Преди стрелбите специалисти от два центъра на ВМС на САЩ, Naval Surface Warfare Center Carderock и Naval Information Warfare Center Pacific, монтираха по корпуса датчици, които да регистрират поражението от всяко едно попадение. Според 6-и флот събраните данни ще помогнат за бързото откриване на отказите в корабните системи и на нуждите от ремонт при истинско бойно поражение.

Затова ударите следват предварително определен ред, при който датчиците записват всяко попадение поотделно. „Започнахме с боеприпаса с най-голям обсег, затова SM-6 беше първа, и после минахме към по-малък обсег“, обясни Ндукве пред UK Defence Journal. Първата ракета изстреля разрушителят USS Paul Ignatius от клас Arleigh Burke. SM-6 е създадена за ПВО и ПРО, но има и вариант за поразяване на надводни цели, който беше тестван на максималния си обсег. Ндукве нямаше как да уточни разстоянието, тъй като обсегът на ракетата е класифициран; оценките от открити източници, които цитират USNI News и Navy Lookout, варират между 240 и 400 км. Според командира именно далечината отличава тазгодишното издание от предишното: „В миналите издания на Atlantic Thunder не успявахме да изпитаме на най-голямото разстояние и мисля, че това е най-голямата промяна в сравнение с тях.“

След това идва ред на HMS Portland, британска фрегата от тип 23, базирана в Плимут, която изстреля Naval Strike Misile (NSM) – 400 кг ракета, летяща ниско над водата почти със скоростта на звука, поразявайки цел на над 160 км, и улучи целта. „Да бъда първият, който изстрелва бойна NSM и постига попадение, е момент, с който много се гордея“, каза старшина Джеймс Кениън от екипажа на Portland. Кралският флот изстреля NSM за първи път година по-рано, през септември 2025 г. от HMS Somerset на норвежкия полигон Андьоя; ракета с бойна глава по истински кораб британски екипаж изпраща за първи път сега. NSM заменя Harpoon на фрегати тип 23 и разрушители тип 45, но засега я носят само HMS Somerset (F82) и HMS Portland (F79), след като през юли флотът обяви, че извежда от служба третата фрегата HMS Richmond. По данни на Navy Lookout британският запас от ракетата идва от наличностите на норвежкия флот.

Третата ракета беше Sea Venom, изстреляна от вертолет AW159 Wildcat на 815-а военноморска авиационна ескадрила, действал от палубата на Portland. Ракетата е предназначена да поразява кораб с размерите на корвета и да изважда от строя фрегати, разрушители и по-големи цели, а един Wildcat носи до 4 подобни. Sea Venom е обявена за първоначално боеготова през 2025 г. по време на далечния поход на британската ударна група със самолетоносач, известен като операция Highmast. При Klakring за първи път ракета беше изстреляна от Wildcat по реална морска цел, а екипажът изпълни целия цикъл от откриване и разпознаване на целта до нанасяне на удар, обяви Кралският флот. Ндукве потвърди попадението. В предишното издание на Atlantic Thunder на 7 септември 2022 г. цел е сестринската фрегата USS Boone; тогава HMS Westminster стреля по нея с две ракети Harpoon, а нейният хеликоптер Wildcat използва леките ракети Martlet.

В стрелбите също така участваха морски патрулни самолети P-8 Poseidon на ВМС на САЩ и Кралските ВВС и многоцелеви изтребители F-15E Strike Eagle на ВВС на САЩ. Според Navy Lookout излитат от британската база Лейкънхийт и хвърлят бомби по фрегатата; официалните съобщения ги посочват само като участници.

Корпусът потъна след торпедото на USS Massachusetts, атомна ударна подводница от класа Virginia. Mk 48 ADCAP е тежкото торпедо на американските подводници: с калибър 533 мм, акустично насочване и 295 кг бойна глава. Massachusetts влезе в състава на флота през март в Бостън, доакто на 17 август ВМС на САЩ обявиха, че е готова за бойни задачи, без да е минала през следходов ремонт. Това е престой от няколко месеца в корабостроителница, в който обичайно се отстраняват недостатъците, открити при изпитанията. ВМС на САЩ обясниха решението с отличното техническо състояние на подводницата и спешната нужда от бойни възможности във флота, а вицеадмирал Роб Гошер, директор на програмите за подводници, го описа като „пресметнат риск“. Останките на Klakring лежат на дълбочина около 1800 м. Според Ндукве потапянето е одобрено предварително от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, а корпусът ще се превърне в естествен риф.

Първоначално Atlantic Thunder е насрочено за май, а причина за отлагането с 4 месеца не беше обявена. Документът, с който през август 2025 г. британското министерство на отбраната покани индустрията да участва, насрочи провеждането му край Хебридите на 11-22 май. Целта му е „да валидира веригите за поразяване на надводни цели, да изгради устойчиви мрежи за поразяване и да отправи стратегическо послание с кинетична демонстрация“. В съобщението на 6-и флот Ндукве казва: „Това учение с потапяне не само потвърди мощта на американските и британските настъпателни оръжия, но и отправя към противниците ясно послание, че ВМС на САЩ и Кралският флот остават съюзническа сила в готовност.“

Голяма част от поисканото в документа засягаше безекипажни подводни системи, включително сканиране с висока резолюция на дълбочина до 1800 метра. В самото учение такива системи не са използвани в нито един етап, потвърди Ндуквея. Европейското командване на САЩ (EUCOM) съобщи, че подводни дронове ще оглеждат тепърва останките на дъното, за да установят какви са щетите, нанесени от оръжията. Отделно от Atlantic Thunder, на 13 септември, британският подводен дрон XV Excalibur изстреля американско торпедо Mk 48 на подводния полигон за изпитания BUTEC край Кайл ъв Локалш. Торпедото беше инертно, а опитът беше извършен в рамките на втория стълб на тристранния отбранителен пакт на САЩ, Великобритания и Австралия (AUKUS), посветен на бързата разработка на нови способности. Кралският флот го описва като първото от поредица изпитания, чиято крайна цел са безекипажни апарати с торпеда в реални операции.

Klakring е четвъртият изведен от служба американски корпус, потопен на учение от началото на годината. На 27 юни по време на Valiant Shield във Филипинско море потъна десантният кораб-док USS Juneau, като и там последния удар беше нанесен с торпедо от подводница, в този случай японска. През юли, по време на многонационалното учение RIMPAC край хавайския остров Кауаи, бяха потопени крайцерът USS Mobile Bay на 12-и и универсалният десантен кораб USS Peleliu на 17-и. Планът за корабостроене от май предвижда за такива учения още 6 корпуса, сред тях 3 крайцера от класа Ticonderoga и фрегатата USS De Wert от същия клас като Klakring.

Данните от датчиците ще се обработват месеци и ще бъдат споделени между американския и британския флот, посочи Ндукве, а следващото издание на Atlantic Thunder вече се планира за 2028 г. Кралският флот излиза от стрелбите край Хебридите с две ракети, изпитани срещу истинска цел, и малко носители за тях: според публикация на Navy Lookout планът от 2022 г. за въоръжаване на 11 кораба с NSM още не е стигнал до разрушителите. Дали това ще се промени, ще проличи по две неща: обявяването на пълна оперативна готовност на Sea Venom, която се очаква до края на годината, и появата на NSM на разрушителите тип 45.

Германия и Швеция прехвърлиха противокорабни ракети на Готланд с цивилен ферибот

🇸🇪⚓🇩🇪 Шведски противокорабни ракетни системи, предназначени за брегова отбрана, бяха стоварени от цивилен ферибот в пристанището на Висбю на 18 септември, докато военнослужещи от Германия и Швеция охраняваха операцията. Прехвърлянето се явяваше централният елемент на „Силвър Вотан“ – първото учение, в което двете страни отработват съвместно бързото подсилване на остров Готланд. Според шведските въоръжени сили в самата операция, обозначена като OP SIWO, са участвали около 1500 души личен състав.

Товарът пътуваше под непрекъснат ескорт. Германските фрегати и шведските корвети охраняват морския маршрут, изтребители покриваха въздушното пространство над него, а бреговите ракетни подразделения на остров Готланд осигуряваха защитата откъм сушата. Готландският полк предупреди за засилена военна дейност в пристанището на Висбю на 18 септември и във Фарьосунд, в северната част на острова на 18-20 септември. Полкът обясни използването на бойни боеприпаси с повишените рискове от саботаж от чужда държава. Успоредно с това полицията наблюдава района с дронове през цялата седмица, без да докладва за конкретна заплаха.

Учението се провежда в периода 14-23 септември на остров Готланд и във водите около него. Бундесверът съобщава за над 500 свои военнослужещи на самия Готланд и 2000 души, ангажирани в цялото учение по въздух, суша и море. Сценарият предвижда при назряваща ескалация по северния фланг на НАТО Швеция да поиска съюзническа помощ, а авиацията и флотът на Германия да съдействат за трансфер и охраната на шведските противокорабни системи за брегова отбрана.

Германия участва с транспортен самолет A400M, два самолета за наблюдение на въздушното пространство Tornado, фрегати и подразделения за охрана на пристанища и конвои. Германски военнослужещи минават обучение на шведските бързоходни десантни катери CB90. От страната на Швеция участва и Готландският полк P 18, подразделения на Домашната гвардия, корвети и изтребители Gripen.

В центъра на операцията е RBS 15 – противокорабна ракета с турбореактивен двигател на Saab, която лети ниско над водната повърхност и носи 200 кг бойна глава. Възстановеният 32-ри брегови ракетен дивизион е официално активиран в Карлскруна на 4 март 2025 г. и подчинен на Трета флотилия на Военноморските сили на Швеция. Той разполага с варианта Mk II с обсег около 100 км.

Дивизионът е оборудван с компоненти от списани брегови батареи и от изведени от експлоатация корвети от класовете „Стокхолм“ и „Гьотеборг“. Така Швеция възстанови на сравнително евтина цена способности, които преди това сама беше закрила. Бреговата артилерия, включваща Готландския брегови артилерийски полк, беше разформирована на 31 октомври 2000 г. От планираните четири наземни батареи с RBS 15 беше доставена само една.

Решението за възстановяване на тази способност беше взето през 2016 г. след първото рязко влошаване на обстановката в Балтийско море, но изпълнението му отне още 9 години. Техниката, разтоварена във Висбю, е част от същото семейство системи, чиито компоненти бяха извадени от складове и дори от експозиции в музеи, за да бъдат върнати на служба.

Географията обяснява защо това усилие има значение. Готланд е разположен на 110 км от континенталната част на Швеция, на около 130 км от източния бряг на Балтийско море и на 330 км от Калининград. Брегова ракета със 100 км обсег може да покрива значителна част от централните корабоплавателни коридори и морските подстъпи към източното крайбрежие от острова, но не достига руските бази в Калининградска област.

В тази конфигурация RBS 15 Mk II не превръща Готланд в площадка за удари по руска територия. Системата позволява от острова да бъде оспорвано движението на вражески надводни сили в централната акватория на морето. Разполагането ѝ повишава риска за всеки противников кораб, който би действал в нейния обсег.

Участието на Германия има отделно промишлено измерение. По-новият вариант RBS 15 Mk3 се произвежда съвместно от шведската Saab и германската Diehl Defence. Следователно Германия охранява прехвърлянето не на германска система, а на по-ранен вариант от ракетно семейство, в чието развитие ще участва пряко германската промишленост.

Учението се вписва в широкото преструктуриране на германската отбрана. От 1 април 2025 г. Бундесверът изгражда 45-а танкова бригада в Литва – първото германско военно съединение, постоянно разположено в чужбина след Втората световна война. Щатът ѝ включва 4800 военнослужещи и 200 цивилни служители, а пълна бойна готовност трябва да бъде постигната до края на 2027 г.

Към средата на септември са заети около 80% от длъжностите в бригадата, а при длъжностите на място в Литва делът е около 92%. Попълването обаче не става само с доброволци. На 14 септември Министерство на отбраната потвърди пред Bild, че ще започне принудителни командировки, и определи техния брой като „среден трицифрен“ – т.е. няколкостотин души.

Готланд добавя морско и въздушно измерение към този сухопътен ангажимент. Именно това трябва да бъде проверено на „Силвър Вотан“: колко бързо сили от Германия могат да се придвижат през Балтийско море и да се включат в отбраната на съюзна държава.

Германия участва в учението след лято, през което бяха извършени и нападения в нейния тил. Вечерта на 4 август дрон се удари в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале и падна върху пистата, без да детонира. Според данни, приписвани на източници от разследването, самото устройство е носело заряд от „Семтекс“ и ПЕТН, поставен в стандартна търговска метална кутия със задействащ механизъм. Две SIM карти и 5G антени позволявали дистанционно управление.

Генерал-лейтенант Александер Золфранк, командващ Оперативното командване на Бундесвера, определя учението като част от текущата отбранителна готовност, а не като отговор на конкретно събитие. „Готланд е ключов за оперативната свобода на НАТО в Балтийския регион“, казва той, като свързва тази свобода със сигурността на пристанищата, морските пътища и въздушното пространство над Балтийско море.

Пред SVT Золфранк добави, че Германия и Швеция са съседи и искат да покажат решимостта си да защитят остров Готланд в много кратък срок. Генерал-майор Стефан Сандборг, заместник-командващ операциите на шведските въоръжени сили, посочи операцията като доказателство за близко двустранно партньорство с Германия. Командирът на Готландския полк Андреас Густафсон обобщи практическата цел: да се покаже, че НАТО може бързо да прехвърля войски.

Учението се провежда след два скорошни инцидента в Балтийския регион. На 15 септември изтребители на НАТО свалиха дрон над Литва – първото подобно действие във въздушното пространство на Литва – където се е задържал около половин час. Според оценката на двама високопоставени служители той е имал бойна глава.

В същия ден Министерството на външните работи на Дания привика посланика на Руската федерация, след като руска фрегата изстреля сигнални ракети по посока на датски военен хеликоптер край Гедсер. Москва представи напълно противоположна версия: нейният посланик заяви, че датски хеликоптери са извършили опасни маневри в близост до руски военни кораби.

Готланд вече е бил домакин на съюзнически сили: полски армейски подразделения (2025 г.) и американски и датски войски (2026 г.) „Силвър Вотан“ се отличава с това, че съюзникът не пристига само за обучение на острова, но и за да помага за логистика, охрана и разполагане на шведско оръжие. Укрепването на острова досега оставаше предимно шведска задача в рамките на НАТО. От 18 септември вече е отработена съюзна процедура с конкретна роля за Бундесвера и с реален товар, превозен от действащ граждански ферибот.

Тази процедура обаче има една съществена уязвимост: значителна част от бойната способност на острова пристига по търговска фериботна линия, а не чрез специализиран военен морски транспорт. Фериботите осигуряват товарен обем и скорост, с които наличният военен транспорт не разполага, но остава цивилен плавателен съд в море, където подводната инфраструктура вече неведнъж е ставала обект на саботаж.

Румъния получи първите лансьори NSM; България остава с ракета от 1978 г.

🇷🇴🚀 Военноморските сили на Румъния получиха първите си пускови установки и ракети Naval Strike Missile (NSM) – оръжие с обявен от производителя обсег над 300 км, което ще позволи на Букурещ да поразява надводни цели в почти цялата западна част на Черно море. Доставката идва 2 години след договорения срок. За нея съобщи началник-щабът на ВМС вицеадмирал Михай Панаит в интервю за TVR INFO от 19 август.

Панаит очерта последователността, в която ще бъде интегрирано новото оръжие – решение, което показва къде флотът вижда най-голяма непосредствена бойна стойност. Първата пускова установка и първите две системи ще бъдат монтирани на корвета 261 от турския клас „Хисар“. Останалите са предназначени за три ракетоносни кораба и фрегатите „Крал Фердинанд“ и „Кралица Мария“. Така най-новият кораб ще го получи първи, докато двете най-големи бойни единици на флота ще продължат да чакат.

Корвета 261 „Контраадмирал Аугуст Роман“ е първият нов боен кораб на флота през последните 35 години. Тя беше придобита от излишъка на турския флот съгласно междуправителствен договор от декември 2025 г. на стойност 223 млн. евро без ДДС. Собствеността беше прехвърлена на 16 юни, а четири дни по-късно корабът вдигна румънския флаг в корабостроителния завод в Истанбул в присъствието на президентите на Румъния и Турция.

Корпусът е почти нов: турският флот прие кораба на въоръжение през декември 2024 г. след завършване на строителството му. Румъния го получи със 76 мм оръдие, 2 картечници и пълен сензорен пакет, но ракетно въоръжение липсваше.

За второто полугодие на 2026 г. румънското министерство на отбраната планира отделна процедура за 42 млн. евро. Тя трябва да осигури вертикални пускови установки (VLS) за зенитни ракети, 35 мм комплекс за непосредствена отбрана, ракето-торпеда и инфрачервена система за търсене и проследяване. Пусковата система за NSM ще бъде финансирана по европейския механизъм SAFE. Пълното оборудване е планирано за догодсина, когато трябва да приключи и въвеждането на корветата в оперативна готовност. Общата стойност на придобиването и оборудването ѝ възлиза на около 265 млн. евро без ДДС.

Фрегатите чакат модернизация много по-дълго. Румъния ги купи през януари 2003 г. от Великобритания за около 116 млн. британски лири. Двата кораба от клас Type 22 Broadsword са построени през 1986 г. и година преди сделката са изведени от състава на Кралския флот.

През март 2016 г. Румъния обяви търг за втори етап на модернизация за около 839 млн. леи без ДДС. Тези процедура изрично предвиждаше зенитни и противокорабни ракети, а също така сензори от по-висок клас. Десетилетие по-късно нито една от двете фрегати все още не разполага с противокорабни ракети.

Сензорите и системите за комуникация са подменени, а се предвижда интегрирането и на 35 мм зенитни комплекси Millennium, финансирани от SAFE. По изчисления на DefenseRomania в пълния си размер планът за модернизация ще струва около 1,4 млрд. евро – сума, която надхвърля цената на четири нови корвети, но е предназначена за кораби с вече 40-годишни корпуси.

Самата ракета NSM е норвежка разработка. Нейният производител Kongsberg посочва обсег от над 300 км, тегло 407 кг, дължина 3,96 метра и висока дозвукова скорост. Ракетата лети ниско над водната повърхност, а пасивната ѝ глава за самонасочване разпознава автономно целта, без да излъчва сигнал. Това затруднява ранното ѝ откриване, но не премахва нейната зависимост от външни сензори при стрелба отвъд хоризонта: заявеният обсег има практическа стойност само ако разузнавателната и комуникационната мрежа може да осигури целеуказване на съответната дистанция.

Румънският флот получи и първата си дрон система с вертикално излитане и кацане VBAT. Тя ще действа от корветата и фрегатите и може да подпомогне наблюдението и целеуказването. По данни на TVR INFO една ракета струва над два милиона долара, а първата бойна стрелба с участието на румънски екипажи ще бъде проведена на полигон в Норвегия.

Договорът за бреговия вариант на NSM предхожда програмата за корабно оръжие. Съгласно одобреното от Държавния департамент на САЩ искане от октомври 2020 г. Румъния заявява две брегови системи с общо 4 подвижни пускови установки, 2 центъра за разпределение на огъня и до 10 комуникационни терминала Link-16.

През декември 2022 г. Kongsberg обяви поръчка от Raytheon на стойност 1,35 млрд. норвежки крони по тази програма, а първите елементи започнаха да пристигат през 2025 г. По линия на SAFE Букурещ добави нови 7 корабни пускови системи и 48 ракети към поръчката. Общият размер на румънския заем по механизма е 16,68 млрд. евро – вторият по големина в Европейския съюз след полския.

На българския бряг се развива сходна програма, но с около 1/5 от общия финансов ресурс на северната ни съседка по SAFE. На 8 декември 2025 г. Военноморските сили на България приеха „Храбри“ – първия боен кораб, произведен у нас от повече от век. Той беше построен в корабостроителния завод „МТГ-Делфин“ във Варна по проект на германската NVL Group.

И тук корабът беше приет без основното си ракетно въоръжение: контейнерите за четирите ракети RBS-15 не бяха монтирани. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов уточни, че първоначални оперативни способности се очакват най-рано през лятото на 2026 г. Еднотипният кораб „Смели“ трябва да бъде приет до края на годината.

Разликата в противокорабното въоръжение е реална, но умерена. RBS-15 Mk3 на Saab има обсег над 200 км – близо 2/3 от заявения за норвежката NSM.

При бреговите комплекси обаче разликата не е просто в обсега, а в технологичното поколение. България все още разчита на комплекса „Рубеж“ с ракети П-15М „Термит“ – система, приета на въоръжение в СССР през 1978 г., използваща течно гориво и имаща обсег до 80 км. Българският флот проведе стрелба с нея през 2019 г. – първата след 18-годишно прекъсване. Придобиването на нов брегови ракетен комплекс се планира едва до 2032 г.

Сходството между двете държави не се изчерпва с проблема около ракетното въоръжение. През април 2026 г. Румъния придвижи поръчката за две леки корвети по същия проект MMPV 90 на NVL, която вече е собственост на Rheinmetall. Сделката е на стойност около 836 млн. евро, а корабите ще бъдат построени в корабостроителницата в Мангалия.

Това е същата базова конструкция, използвана за „Храбри“ и „Смели“. Българската двойка беше построена по договор на стойност 420 млн. евро без въоръжението и боеприпасите, при оценка на проекта от около 500 млн. евро. Разликата се крие в бойното оборудване: за румънския вариант се очакват NSM вместо RBS-15 и 21-зарядна пускова установка RAM вместо вертикалната система VL MICA.

По SAFE България поиска до 3,2 млрд. евро. В публикувания от Министерство на отбраната списък попадат 3D радари, наземни системи за ПВО/ПРО, гаубици, дронове, барражиращи боеприпаси и зенитни ракети VL MICA. Противокорабна система не е включена. В румънския пакет са отделени 207 млн. евро само за NSM.

Решаващото предимство обаче не е базирано непременно на бойните кораби. Подвижната брегова пускова установка струва малка част от цената на един кораб, може по-лесно да бъде укрита и разсредоточена и не зависи от модернизацията на 40-годишен корпус. Именно бреговата система, а не непременно фрегатата, може да определи каква част от морската акватория ще бъде прекалено опасна за противника.

Румъния ще разполага с 4 такива мобилни пускови установки. Българският отговор поне до 2032 г. остава комплексът „Рубеж“, чийто максимален обсег е под 1/3 от обявения за NSM. Тази оценка обаче има важно ограничение. Самият обсег не е равносилен завършена бойна способност, ако няма налице сензор, който да открие, разпознае и проследи целта. Пасивната глава на NSM изисква външно целеуказване при стрелба отвъд хоризонта.

Именно тук се крие ролята на заявените терминали Link-16: придобива се не само ракета, но и мрежата за комуникация, по която друг сензор може да предаде координатите на конкретната цел. Дали веригата ще функционира надеждно в предизвикателните условия на електронна война над Черно море, ще покажат ученията и бойните стрелби, а не обявените спецификации.

Реалният напредък ще може да се оцени в следващите 2 години по няколко ясни показателя. Потвърждение за изграждането на заявената способност ще бъде корвета 261 да завърши своето въвеждане в оперативна готовност през 2027 г. с монтирани пускови установки, а румънски екипаж да проведе планираната стрелба в Норвегия.

Сигнал за ново забавяне ще бъде процедурата за допълнителни системи да излезе извън рамките на 2026 г. или търгът за модернизацията на фрегатите да премине през още една година без възложен договор. За България основният показател е един: дали „Храбри“ ще излезе в морето с ракети в пусковите контейнери до края на 2026 г.

Четири руски ракетни корвети минаха на 40 километра от Хокайдо

🇷🇺⚓🇯🇵 Четири руски бойни кораба, въоръжени със свръхзвукови противокорабни ракети, преминаха на около 40 км от нос Соя, северния край на японския остров Хокайдо, на 14 август – ден след като руският президент Владимир Путин направи официална визита на Итуруп, най-големия от спорните Курилски острови. Обединеният щаб на Силите за самоотбрана на Япония съобщи за прехода на 16 август и уточни, че корабите не са навлизали в териториалните води на страната.

Движението им е било следено от патрулен самолет Lockheed P-3 Orion от 2-ро авиокрило на Морските сили за самоотбрана (JMSDF), който е събирал данни за маршрута. Четирите съда носят бордови номера 916, 946, 971 и 978 и принадлежат на Тихоокеанския флот на Руската федерация.

Преходът им през август е проследен в две направления. Същата четворка е засечена на 9 август на около 70 км северозападно от японския остров Ребун, преди да премине на изток през протока Лаперуз, наричан от японците Соя. Наблюдаваното на 14 август е обратният преход по същия маршрут на запад. Това значи, че плаването е започнало четири дни преди пристигането на Путин на Итуруп.

Корабите са от проект 12411М „Молния-1“ (НАТО класификация: Tarantul III). Серията въведена в състава от началото на 80-те години на миналия век и се различава от по-ранните варианти предимно по главното си въоръжение: вместо П-15 „Термит“ носи комплекса 3М80 „Москит“.

„Москит“ (НАТО класификация: SS-N-22) е свръхзвукова противокорабна ракета, която лети с около Мах 2,5 ниско над водата и достига Мах 3 на височина, с обсег от 120 до 250 км според конкретната версия. Всеки кораб носи по 4 такива ракети, 76-милиметрово оръдие АК-176М, 2 шестцевни 30-милиметрови установки АК-630М за близка отбрана и преносими зенитни ракети „Игла-1“. Съдовете развиват скорост до 41 възела, имат далечина на плаване около 1600 морски мили (2963 км) при икономичен ход от 14 възела и екипаж от около 40 души.

Четирите кораба, идентифицирани от японската страна, са R-298, влязъл в строя през 1990 г., R-19 от 1992 г., R-24 от 1994 г. и най-новият сред тях – R-29, приет на въоръжение през 2003 г. Семейството е познато и на българските ВМС: ракетната корвета „Мълния“ от по-ранния вариант 1241.1, построена през 1983 г., влиза в състава на флота в края на 1989 г.

Островът, който Путин посети предния ден, е основнен военен център на архипелага. На Итуруп се намират щабът на 18-а картечно-артилерийска дивизия, летище „Буревестник“ – едно от най-големите по цялата островна дъга – и зенитно-ракетна система С-300В4, разположена там постоянно от декември 2020 г.

Бреговият противокорабен комплекс „Бастион“ е разположен на Итуруп от 2017 г., а „Бал“ – на съседния Кунашир от същата година. По оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) от 2022 г. руският гарнизон на Южните Курили наброява около 3500 военнослужещи.

На 13 август руският президент посети предприятие за риба, болница и училище и проведе разговор със сахалинския губернатор Валерий Лимаренко, командващия Тихоокеанския флот адмирал Виктор Лиина, началника на граничната служба на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за Сахалинска област Сергей Махорин и изпълняващия длъжността командир на 68-и гвардейски армейски корпус Алексей Шведов. Това беше първото посещение на Путин на архипелага. Дмитрий Медведев го изпревари с 16 години, когато като президент посети Кунашир през 2010 г.

Токио отговори с официален протест. Министърът на външните работи Тошимицу Мотеги привика руския посланик Николай Ноздрев и заяви, че „Северните територии, включително островът Еторофу (Итуруп), са неотменна част от територията на Япония както исторически, така и от гледна точка на международното право“.

Премиерът Санае Такаичи определи визитата като „абсолютно неприемлива“ и напомни, че многократните настоявания от страна на Япония към руския президент да не посещава четирите острова. Правителството обмисля ответни мерки, включително разширяване на действащите икономически санкции.

От руска страна тонът беше още по-остър. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви на 13 август, че японският премиер „може да си бъбри колкото иска, че Курилите са исторически японски, но това бъбрене няма да промени нищо“, защото островите „бяха, са и ще бъдат руска земя“, а „всеки, който не разбира това, ще се сблъска с чудовищните последици от своята заблуда“.

Спорът продължава вече 8 десетилетия. Съветският съюз овладява Курилите в последните дни на Втората световна война през 1945 г. С Договора от Сан Франциско от 1951 г. Япония се отказва от „всички права, основания и претенции към Курилските острови“, без обаче да признава съветския суверенитет над тях.

Съвместната декларация от 1956 г. прекратява състоянието на война между двете страни и предвижда два от островите (Шикотан и Хабомай) да бъдат предадени на Япония след сключване на мирен договор. Такъв обаче никога не е подписан, а по-големите острови Кунашир и Итуруп изобщо не са част от тази договорка.

Японската позиция е, че Северните територии – Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай – не са част от Курилските острови, от които страната се е отказала в Сан Франциско. Русия, от своя страна, твърди, че суверенитетът ѝ над тях е законна последица от резултата на Втората световна война.

Дипломатическият канал по спора е затворен от 4 години. След като Япония се присъедини към западните санкции срещу Русия през 2022 г., Москва преустанови преговорите за мирен договор, отмени безвизовите посещения на бивши японски жители на островите и спря съвместните стопански проекти там.

През 2025 г. руското министерство на външните работи обяви, че не вижда перспектива за диалог с Токио по мирния договор. На Итуруп самият Путин също не се върна към някогашната идея за постигането на ясен компромис на основата на декларацията от 1956 г., а вместо това говори за „генетичния код на победители“ у руснаците.

Дипломатическото напрежение през август започна още преди визитата на Итуруп. На 4 август японското министерство на отбраната публикува годишната Бяла книга по отбраната, която акцентира върху военното разрастване на Китай, ядрената и ракетната програма на Северна Корея и задълбочаващото се сближаване между Москва и Пекин.

Документът напомня и появата на Си Цзинпин, Путин и Ким Чен-ун един до друг на военния парад през септември 2025 г., както и последвалите съвместни руско-китайски полети на далечни бомбардировачи покрай въздушното пространство на Япония.

Разходите за отбрана през финансовата 2026 г. за първи път надхвърлиха 9 трилиона йени (57,1 милиарда долара), а целта те да достигнат 2% от БВП беше изпълнена предсрочно. Министърът на отбраната Шиниро Коидзуми определи средата за сигурност около страната като най-тежката след Втората световна война.

В оценка от 13 август Институтът за изследване на войната (ISW) приема, че визитата на Путин на Итуруп вероятно е част от отговора на Кремъл именно на въпросния документ и има за цел да отслаби усилията на Такаичи за укрепване на японските отбранителни способности.

Морското придвижване обаче се вписва в тенденция, която е налице автономно от политическия календар. Обединеният щаб отчита устойчива ескалация на руската и китайската военноморска дейност по японското крайбрежие. През май руски конвой от 10 бойни кораба премина протока Цушима, а само през седмицата около 26 юни през японските проливи преминаха 10 китайски военни кораба и пет руски.

Говорителят на щаба заяви тогава, че честотата не е необичайно висока, но че операциите „определено се разширяват и засилват“. Той допълни, че съвпадението между руските и китайските маневри през тези дни изглежда случайно.

Източният етап от преход през август също предхожда посещението на Путин на Итуруп. Протокът Лаперуз е един от малкото морски изходи от Охотско море – акваторията, затворена от Курилската островна дъга, която осигурява прикритие за руските стратегически подводници в Далечния изток.

Оттук нататък полето за реакция на Токио остава сравнително ограничено. Официалният дипломатически протест вече беше отправен с привикването на руския посланик, а действащ мирен договор, който Япония би могла да замрази или денонсира, няма. Преговорният канал също беше затворен от Москва именно в отговор на предишния кръг японски санкции.

Разширяването на санкциите остава една от малкото практически мерки, които японското правителство публично обявява, че разглежда. Но предното такова решение през 2022 г. беше последвано от прекъсване на оставащите канали за разговор по териториалния спор от страна на Москва.

Иран е атакувал четири кораба в Ормузкия пролив.

🇮🇷 Иранската работническа новинарска агенция (ILNA) съобщи, че Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) атакували с противокорабни ракети четири плавателни съда, опитали се да преминат през Ормузкия проток без предварителна координация.

„Преди минути иранските въоръжени сили изстреляха ракети по конкретни цели от южните райони на страната", съобщи броени минути по-късно новинарска агенция Fars, свързана с Корпуса, според която точната цел на ракетите засега не е известна. Агенцията цитира неуточнени източници, според които не се изключва сблъсък за контрола върху Персийския залив. И двете съобщения произлизат от медии, свързани с иранския режим.

Сведенията идват на фона на продължаващо противопоставяне във водите на Ормузкия проток. От началото на март Ислямската република контролира транзита през ключовия морски път и изисква разрешение от Корпуса, третирайки пресичането без изрично такова като нарушение. В отделно изявление от същия ден IRGC заяви, че през последното денонощие 26 търговски кораба и петролни танкера са преминали протока след координация, и предупреди за „решителен отговор" при опит за смущаване на трафика.

Войната в региона започна на 28 февруари със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел срещу военното и политическо ръководство на режима в Техеран, при които беше ликвидиран върховният лидер Али Хаменей. В отговор режимът започна да нанася удари с балистични и крилати ракети и дронове срещу страните в региона и на практика спря корабоплаването през Ормузкия проток. Примирието, договорено в началото на април, така и не доведе до пълно отваряне на маршрута: Иран запази режима на разрешения и такси за преминаване, докато от средата на април САЩ въведоха морска блокада на ирански пристанища, докато в началото на май започнаха мисия за съпровождане на търговски кораби през протока, която малко след това беше прекратена.

През последните седмици сблъсъците зачестиха. На 25–26 май CNN съобщи за американски въздушни удари по ирански обекти за изстрелване на ракети и плавателни съдове, последвани от ирански заплахи за ответен удар. Успоредно ОАЕ обявиха, че ПВО е свалила ирански ракети и дронове, като при едно от попаденията пострадаха служители на рафинерия във Фуджейра. Стотици танкери остават блокирани във водите на залива в очакване на развръзка.

Хизбула е уцелила погрешка британски разрушител, мислейки го за израелски.

🇱🇧🇬🇧 Хизбула е изстреляла крайбрежна противокорабна ракета срещу боен кораб на Кралския флот на Обединеното кралство, плавал на около 70 морски мили от бреговете на Ливан, след като е сбъркала кораба за израелски, съобщи Халел Битон Розен, военен кореспондент на израелския Канал 14, който се позова на израелски източници, според които изстреляният снаряд е нанесъл повреди на кораба.

Ударът съвпада хронологично с изявление на Хизбула от днес сутринта за удар по „израелски военен кораб“ на 68 морски мили от ливанския бряг, след часове наблюдение, и потвърди „директно попадение“ с крилата ракета.

Говорител на Израелските отбранителни сили (IDF) заяви пред AFP, че „не е наясно“ с подобна атака, което съвпада със сведенията, че поразеният кораб е британски.

Единственият известен боен кораб на Кралския флот в Източното Средиземноморие е разрушителят HMS Dragon (Type 45), който пристигна в района на 24 март и провежда операции за защита на британската база RAF Akrotiri на Кипър и съюзническите интереси. Корабът е въоръжен със системата за ПВО Sea Viper, която е способна да прехване свръхзвукови ракети, и придружен от хеликоптери Wildcat с антидрон ракети Martlet. Разгръщането му беше предшествано от атака с безпилотен самолет на Хизбула по RAF Akrotiri, предизвикал „минимални щети“ на хангар в началото на март.

Битон Розен уточнява, че объркването разкрива пропуск в разузнаването на организацията, но и високата степен на риск за всеки кораб, който оперира в този район. Хизбула разполага с противокорабни ракети от различни видове – от иранската Noor (версия на китайската C-802 със 120 км обхват), с която организацията порази израелския корвет INS Hanit през 2006 г., до руската свръхзвукова P-800 „Яхонт“ с обхват до 300 км, която според Times of Israel е доставена на Хизбула от Сирия. Какъв точно тип ракета е бил използван днес, засега не става ясно.

Ако бъде потвърден, инцидентът може да доведе до сериозна ескалация – пряко засягане на натовски кораб от подкрепяната от Иран групировка отваря дипломатически и военен въпрос, който на Даунинг Стрийт №10 тепърва ще трябва да адресират.

Балтийският флот на Русия тренира унищожаване на кораби с комплекси „Бал“ и „Бастион“ в мащабно учение.

🇷🇺 Балтийският флот на Руската федерация проведе военно учение, симулиращо удари по вражески надводни кораби с помощта на брегови ракетни комплекси. Маневрите се състояха в акваторията на Балтийско море и бяха фокусирани върху отработване на противокорабни операции в рамките на руската стратегия за брегова отбрана.

За това съобщи пресслужбата на флота, която заяви, че обучението е включвало симулирани поражения, диагностика на системите и оперативни процедури, насочени към поддържането на бойна готовност на ракетните звена.

В ученията са взели участие комплекси 3К60 „Бал“ с противокорабни ракети Х-35 и пускови установки 3К55 „Бастион“ със свръхзвукови ракети П-800 „Оникс“. Звената са били разгърнали на крайбрежни позиции, като екипажите са тренирали откриване на цели, координация на поражение и цикли на симулирани пускове без използване на бойни боеприпаси.

Личният състав е извършил процедури по зареждане и разтоварване и проверка на бордовите системи, което отразява както бойните, така и логистичните компоненти на продължителните операции.

Ракетата Х-35, използвана от системата „Бал“, е дозвуково оръжие, летящо на пределно малка височина над морската повърхност, със стандартен обсег от около 120 км, който при модернизираните версии достига до близо 260 км. Тя използва инерциална навигация по време на средния етап от полета и активна глава с радарно самонасочване във финалната фаза.

Ракетата П-800 „Оникс“ оперира със скорости над Мах 2 и може да достигне разстояния до 300 км според профила на полет. Тя съчетава множество режими на насочване и е проектирана за поразяване на големи морски цели.

И двете системи са монтирани на мобилни платформи, позволяващи бързо позициониране по крайбрежните райони. Тяхната архитектура позволява интеграция с външни данни за насочване и поддържа координирани удари отвъд обсега на собствените им сензори.

🔙 Frontline Monitor припомня: Русия предприе стъпки за разширяване на своята правна и военна рамка за операции в чужбина със законопроект, внесен в Държавната дума, който би позволил използване на сила извън страната за „защита“ на руски граждани от наказателно преследване от международни съдилища, които не са признати от Москва. Предложението следва усилията на институциите на ЕС за създаване на трибунал, насочен срещу висши руски служители заради престъпления, извършени във войната в Украйна.

Въпреки заплахите, Иран не е способен да потопи американски самолетоносач.

🇺🇸 С нарастващото напрежение между САЩ и Иран, Пентагонът съсредоточи значителен ударен потенциал в Близкия изток, особено разполагайки самолетоносачи от клас Nimitz (USS Abraham Lincoln) и най-модерния в света USS Gerald R. Ford, с което провокира мащабна реторична реакция от страна на Техеран.

Върховният лидер аятолах Али Хаменей заяви, че Ислямската република притежава оръжие, способно да „изпрати на дъното“ американските гиганти. Тези твърдения са подхранвани от демонстрации на учения с техните макети и агресивни изявления на Революционната гвардия, в които те са описвани като „плаващи складове за боеприпаси“.

В същото време САЩ демонстрираха готовност за защита, след като на 3 февруари изтребител F-35C от борда на Lincoln неутрализира ирански дрон и показа нагледно функционалност на американския „защитен купол“ в реално време, според изявление на Централното командване.

От своя страна Иран залага на масиран арсенал от противокорабни средства:

▪️ Семейство Fattah: Рекламирани като хиперзвукови балистични ракети с обхват над 1400 км.
▪️ Крилати ракети: Над 1000 единици от типовете Noor и Ghader (базирани на китайски технологии).
▪️ Стелт заплахи: Данни за придобиване на китайски хиперзвукови ракети CM-302, проектирани да пробиват ПВО чрез нисък профил на полет и висока скорост.

Военни експерти изтъкват, че скоростта на ракетата не е равносилна на точност, а поразяването на маневрираща цел в открито море изисква сложна сателитна навигация и насочване в крайния етап, където Иран все още среща сериозни технологични предизвикателства.

Основна грешка в пропагандата на ислямския режим е фокуса върху „потапяне“. Съвременният самолетоносач е практически непотопяем с конвенционален удар, тъй като корпусът му е двойно подсилен и силно раздробен на водонепроницаеми отсеци. Опитът от SINKEX 2005 демонстрира, че дори стар самолетоносач издържа седмици на контролирани взривове, преди да потъне.

По-сериозната заплаха би била не загубата му, а повреждането на полетната палуба или радарните системи. Дори един успешен удар може да превърне самолетоносача в безполезен „плаващ остров“, което да наложи изтеглянето за ремонт.

Защитата на самолетоносача не е индивидуално усилие, а мрежова структура:

▪️ Aegis & SM-3/SM-6: Разрушителите, ескортиращи флагмана, са оборудвани със системи за прехващане на балистични цели дори в горните слоеве на атмосферата.
▪️ Тактика на насищане: Единственият реален шанс е „атака от рояк“ – едновременно изстрелване на стотици дронове и ракети, с цел да се „претоварят“ изчислителните способности на ПВО.

Макар Техеран да разполага с потенциал да нанесе щети на придружаващите съдове или да предизвика временно прекъсване на операциите, сценарият „потапяне на самолетоносач“ остава в сферата на психологическата война. Американските платформи са проектирани да оцеляват в условия на глобален конфликт, а комбинацията от ранно засичане, електронна война и ракетен щит прави иранските заплахи по-скоро политически инструмент, отколкото реалистичен боен план.

Китай и Иран са близо до сделка за хиперзвукови противокорабни ракети.

🇮🇷🤝🇨🇳 Иран е близо до финализиране на сделка с Китай за придобиване на противокорабни крилати ракети CM-302, насочено към значително укрепване на бойния капацитет на страната. Ракетите, които имат обсег от 290 км и са проектирани да преодоляват съвременната корабна отбрана, биха могли да бъдат сериозна заплаха за ВМС на САЩ в региона, съобщи Ройтерс.

Потенциалната сделка се случва на фона на ескалиращо напрежение по оста Вашингтон–Техеран, докато Пекин активно утвърждава ролята си в Близкия изток, заздравявайки стратегическите връзки с иранската страна.

По-рано стана ясно, че резкият скок на американската военна въздушна активност в Европа и Близкия изток е едно сред най-мащабните прехвърляния на авиация от десетилетия насам, провокирано от напрежението около Иран.

Подготовката на споразумението е отнела над две години, а преговорите са се активизирали след 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. Висши ирански служители, включително заместник-министърът на отбраната Масуд Ораи, посетиха Китай за финални уточнения. Според Ройтерс, ако бъде финализиран, това ще е един от най-модерните трансфери на оръжие за Иран, извършен в директно нарушение на оръжейното ембарго, наложено от ООН.

Ракетите CM-302 ще повишат драстично способностите на Ислямската република за нанасяне на морски удари. Експерти смятат, че тяхната свръхзвукова скорост и ниска траектория на полет ги правят изключително трудни за прехващане. Тези оръжия се разглеждат и като пряк отговор на американското военноморско присъствие и опит на Китай да се позиционира като противотежест на влиянието на САЩ в Персийския залив.

В допълнение към CM-302, Иран води преговори за доставки и на други китайски системи, като зенитно-ракетни комплекси и противобалистични оръжия, което допълнително консолидира военното сътрудничество между двете страни. Това партньорство може да усложни усилията на САЩ за ограничаване на ракетната програма и ядрените дейности на Техеран, отбелязва Ройтерс.

Междувременно Иран вече получи първия си ударен хеликоптер Ми-28НЕ от Русия. Това бележи ключов етап от сделката за обществена поръчка от 2023 г., на фона на засилващия се военен натиск от страна на САЩ.

Хеликоптерът, част от усилията на Москва да укрепи военните си връзки с Техеран, беше заснет в съоръжение в иранската столица за инспекция, което сигнализира за готовността му за бъдещо оперативно разгръщане.

Ми-28НЕ, експортният вариант на машината, е оборудван с модерни средства за нанасяне на удри по наземни и въздушни цели, сред които 30-милиметрово оръдие, ракети въздух-земя и неуправляеми снаряди. Солидната броня и съвременната авионика на вертолета гарантират висока оцеляемост и ефективност в бойни условия, в това число при мисии на ниска височина през деня и нощта.

Иран е разгърнал крилати ракети с обсег над 300 км на остров в Ормузкия проток.

💡 Alma Research & Education Center, независим мозъчен тръст с фокус върху сигурността по северните граници на Израел, публикува анализ на разполагането на противокорабни ракети от Иран на остров Кешм.

В публикувания анализ се отбелязва, че Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е разгърнал там системи като Qader и Noor, както и крилати ракети с обсег над 300 км, за да възпира бойни кораби на САЩ в Персийския и Оманския залив.

Островът е разположен в източната част на Ормузкия проток, място с военноморска база на IRGC, която позволява на Иран да нанася удари по американския флот, да прекъсва транзита и да упражнява контрол над ключов маршрут за глобалния петролен трафик. Alma подчертава, че това разполагане е отговор на потенциалните военни действия или санкции от страна на САЩ, като поддържа възможност за нарушаване на корабоплаването в района.

Ормузкият проток е тесен воден коридор, през който минава около 20% от световния петролен износ. Исторически, Иран е разполагал такива системи на острова още през 2020 година – противокорабни ракети Noor и реактивни системи за залпов огън Fajr-3/5, става ясно от сателитни данни и видео от района.

Тези оръжия, управлявани от IRGC, са проектирани за покриване на протока и са част от иранската стратегия за асиметрично възпиране срещу превъзхождащи морски сили. През 2019 г. бяха наблюдавани случаи на трансфер на балистични ракети с малък обсег по кораби, вероятно на път за острови като Кешм, за укрепване на крайбрежна отбрана, сочат доклади от американското разузнаване.

Събития от последните няколко седмици илюстрират продължаваща милитаризация. Разузнавателни оценки, споделени от монархиите на Залива, споделени с западни дипломати, Техеран е подсилил южния си бряг с единици на IRGC и Басидж, с акцент в Кешм и Бандар Абас, включително напреднали противокорабни системи и подводници от клас Ghadir, за да даде отпор на потенциални американски десанти.

На 18 февруари Иран затвори части от протока за период от няколко часа поради военни учения, според полуофициалната агенция Fars, което съвпада с тестове на ракети от вътрешни позиции към залива. Ирански медии съобщават за пускове на ракети в пролива по време на учението Smart Control, където крайбрежни, вътрешни и островни позиции бяха атакувани, докато преговорите за ядрената програма продължават в Женева.

Командирът на флота на IRGC адмирал Тангсири заяви готовност за затваряне на протока при заповед, докато върховният лидер аятолах Хаменей предупреди за оръжия, способни да потопят американски кораби.

В оценка от Alma от 2024 г. заплахата от крайбрежни ракети на Кешм е считана за по-сериозна от тази на хутите в пролива Баб ел-Мандеб, защото застрашава директно международния морски трафик и може да ескалира под иранско ръководство. Анализ на Defence24 от 2025 г. посочва, че Иран може да използва островни системи за нарушаване на корабоплаването с противокорабни ракети, създавайки сериозна заплаха за търговското и военното корабоплаване.

Нови ракетни системи като Abu Mahdi, крилата ракета с нисък профил на полета с цел избягване на радарното покритие, допълват обширния ударен арсенал на Техеран, илюстрирайки стратегията му за контрол върху ключови морски пътища, без да предполага непосредствен ход, но поддържайки потенциал за ескалация в отговор на външен натиск.

Пакистан с успешен тест на противокорабна балистична ракета.

🇵🇰 Пакистан проведе успешно изпитание в открито море на своята нова противокорабна балистична ракета SMASH, която определя като изцяло местно разработена система, която развива скорости до Мах-8 и е предназначена за нанасяне на бързи удари по надводни цели.

Според сведения на източници от пакистанската отбрана, изпитанието е първия оперативен пуск на ракетата от военноморска платформа и отбелязва това, което Пакистан нарича „исторически пробив“ за своя надводен флот.

„Успешното първо изстрелване на разработената изцяло в страната противокорабна балистична ракета SMASH с хиперзвукова скорост Мах-8 е исторически пробив в морската война в Южна Азия“, съобщи пресслужбата на въоръжените сили на Пакистан (ISPR).

За разлика от крилатите ракети, SMASH следва квазибалистична траектория, при която първо се бързо на голяма височина, след което пикира към целта с хиперзвукова скорост в терминалната фаза. Според описанието маневрите в последния етап са подобни на маневриращите бойни глави при повторно влизане в атмосферата, което драстично скъсява времето за реакция на корабните системи за противовъздушна отбрана.

Пакистан подчерта, че този профил дава на ракетата сериозно предимство в съвременните морски сражения. Както се посочва в официалните материали: „Маневрената терминална фаза... оставя на корабните отбранителни системи само няколко секунди за реакция, което претоварва логиката за прехващане и проследяването от сензорите.“

Очаква се първите платформи, получили новата ракета, да бъдат бойните кораби на пакистанския флот, включително четирите фрегати от клас Zulfiqar (F-22P). С предполагаем обсег от около 350 км системата предоставя на командирите възможност за нанасяне на удари отвъд хоризонта, като изстрелващият кораб остава извън зоната на действие на по-голямата част от корабните зенитно-ракетни комплекси.

Въпреки че Пакистан отказва да разкрие конкретни технически спецификации, беше съобщено за двигател с твърдо гориво, инерциална навигация с коригиране от сателит и неуточнена система за насочване в терминалната фаза (вероятно радарна или оптико-електронна). Бойната глава е оптимизирана за пробиване на корабни корпуси и критични отсеци.

На оперативно ниво пакистанските въоръжени среди представят SMASH като част от цялостна стратегия за „отказ на достъп в морето“, насочена към усложняване на действията на вражеския флот. Концепцията съответства на тактиката „shoot and go“, при която корабът извършва пуск на ракета, веднага след което сменя позицията си, преди противникът да успее да организира ответен удар.

Пакистански източници изтъкват, че SMASH е не просто нов боеприпас, а промяна в цялостната военна позиция на Исламабад. Както се посочва в официалното описание: „SMASH е по-малко за полезния товар и повече за позицията – ясен сигнал, че Пакистан възнамерява да държи чуждите флотове на безопасно разстояние.“

Руски военен блогър предизвика скандал с намек за потапяне на нов китайски десантен кораб.

🇷🇺⚔️🇨🇳 Известен руски блогър, свързан с въздушно-космическите сили, предизвика вълна от недоволство и критики в Китай след публичен намек, че най-новият и голям десантен кораб на Пекин, универсалният десантен кораб Type 076 „Sichuan“, може да бъде потопен с помощта на противокорабни ракети Х-31А.

Коментарът беше публикуван в Telegram от Илия Туманов – известен руски блогър, който пише под псевдонима Fighterbomber и за когото се смята, че е действащ офицер в руската бойна авиация.

На 1 декември Туманов сподели снимка на китайския кораб, направена по време на изпитания край Шанхай, която според него е заснета от руски моряци и написа: „Абонатите ни в морето забелязаха универсалния десантен кораб тип 076 Съчуан на изпитания край Шанхай. Интересно колко ракети Х-31А ще са нужни, за да го потопим.“

Написаното се разпространи лавинообразно в китайските социални мрежи. Потребители разкриха предполагаемите руски моряци, направили снимката, а част от тях заплашиха да публикуват техните лични данни като форма на „интернет отмъщение“. Други призоваха Министерство на отбраната на Руската федерация да поднесе официални извинения.

В китайската мрежа Weibo постът беше възприет като жест на враждебност към ключов партньор в сферата на отбраната. Някои потребители поискаха Туманов и моряците, снимали кораба по време на ограничените му изпитания, да получат забрани за влизане в Китай.

Според ВМС на Народната оосвободителна армия „Съчуан“ е водещия плавателен съд от новия клас универсални десантни кораби тип 076. Той има водоизместимост от 40 000 тона, притежава полетна палуба по цялата дължина и няколко асансьора за обслужване на авиацията.

Корабът е проектиран да действа с вертолети и безпилотни летателни апарати с фиксирано крило. Очаква се да се превърне в първият в света плавателен съд, оборудван с електромагнитен катапулт, пригоден специално за безпилотни системи. В същото време се готви и за използване на пилотирани изтребители, включително стелт-самолети от следващо поколение като Shenyang J-35.

Китайски отбранителни медии уточняват, че корабът трябва да влезе в пълна бойна готовност до края на следващата година и ще се превърне в многофункционален инструмент за проектиране на китайската военноморска мощ.

Инцидентът подчерта колко крехки могат да бъдат военните връзки на Москва и Пекин, въпреки обявеното между двете страни стратегическо партньорство. Въпреки че написаното от Туманов не отразява официалната позиция на Кремъл, фактът, че идва от човек с явни връзки с армията, беше оценен от широк кръг китайски военни наблюдатели като абсолютно неприемлив.

Япония ускорява въвеждането на новата противокорабна ракета Type 12

🇯🇵 Министерство на отбраната на Япония обяви, че ускорява разгръщането на модернизиран противокорабен комплекс Type 12, като първите наземни установки ще бъдат разположени в Кумамото до края на текущата финансова година.

На 29 август министерството съобщи, че както корабната, така и въздушната версия на ракетата ще влязат на въоръжение през 2027 г. – година по-рано от планираното. Новата версия ще разполага с обсег около 1000 км, значително повече от сегашните няколкостотин километра.

Министърът на отбраната Ген Накастани подчерта възпиращия ефект на програмата: „Това ще намали възможността от въоръжено нападение срещу Япония“, заяви той.

Разработката на дългата наземна версия е почти завършена, а провеждането на тестове на корабния и въздушния вариант се ускоряват. Планира се ракетата да бъде интегрирана и на разрушителя „Терудзуки“ и модернизираните изтребители местно производство F-2 на базата Хякури.

Първото разполагане ще е в гарнизона Кенгун (Кумамото), след което през 2027 г. ще последва и гарнизонът Фуджи в префектура Шизуока.

Правителството ускорява и други програми за внедряване на далекобойни оръжия. Разработката на нова високоскоростна планираща бомба за защита на отдалечени острови ще приключи година по-рано, като разполагането ѝ е предвидено до края на тази година в гарнизон Фуджи. Специализирани подразделения за тези боеприпаси ще бъдат създадени в Камифурано (Хокайдо) и Ебино (Миядзаки) през 2026 г.

Въвеждането на т.нар. stand-off оръжия бележи промяна в отбранителната доктрина на страната. Десетилетия наред Токио разчита предимно на защитни системи, но на фона на заплахите от Китай, Русия и Северна Корея страната инвестира значителни ресурси в способности за удари по вражески бази и установки.

Израел удари склад за противоокрабни ракети в Латакия.

🇮🇱💥🇸🇾 Израелските отбранителни сили (IDF) потвърдиха, че техни изтребители са нанесли въздушни удари в района на крайбрежния сирийски град Латакия по-рано днес. Според изявление на армията цел на атаките са били складове за оръжие, където са съхранявани на противокорабни ракети.

В изявлението се подчертава, че ракетите са били заплаха както за международната, така и за израелската свобода на корабоплаване в района на Източното Средиземноморие.

Освен това IDF съобщават, че са ударили и компоненти на зенитно-ракетни системи в близост до Латакия, без да уточни дали става дума за сирийски държавни сили или за ирански прокси групи, активни в района.

Това е първият потвърден израелски въздушен удар на територията на Сирия от 3 май насам, отбелязвайки подновяване на операциите на Израел срещу предполагаеми трансфери на иранско оръжие и военна инфраструктура.

Израел рядко коментира конкретни операции на сирийска територия, но в последните години редовно извършва въздушни удари срещу цели, свързани с Иран, Хизбула и сили за противовъздушна отбрана на сирийска територия.

Към момента сирийските държавни медии и международни наблюдатели не са публикували официална информация за евентуални щети или жертви в резултат на въздушния удар.

Тайван получава първа пратка от американските противокорабни ракети Harpoon Block II (U)

🇹🇼🤝🇺🇸 Тайван ще получи първата партида сухопътно базирани противокорабни ракетни системи RGM-84L-4 Block II (U) Harpoon от САЩ още през първата половина на 2025 г., съобщи тайванското издание The Liberty Times на 2 май.

Според доклад на Министерството на отбраната на Тайван, представен пред Законодателния юан, през първото тримесечие на годината вече са предадени пет мобилни установки за изстрелване и една радарна станция. САЩ ще осигурят нужната документация и логистика за транспортирането им по море.

Това е част от мащабна сделка между Тайван и САЩ за доставка на 100 установки и 400 ракети Harpoon, на обща стойност 86,6 млрд. тайвански долара (около 2,7 млрд. щатски долара), която беше одобрена за периода 2021–2030 г. Програмата има за цел да подсили способностите за нанасяне на удари по вражески морски формирования от сушата – стратегия, която залага на т.нар. "отказ за достъп" в близките морски зони.

Доставките ще се осъществят на два етапа: първият включва 32 установки до края на 2026 г., а вторият – още 68 до края на 2028 г. Част от съпътстващото оборудване вече е доставено през втората половина на 2024 г.

Министерството на отбраната на Тайван координира изпълнението на програмата чрез месечни срещи на проектни екипи, шестмесечни прегледи и видеоконферентни връзки със САЩ. Целта е да се гарантира, че доставките и интеграцията на системите вървят по график и с необходимото качество.

Закупената версия RGM-84L-4 Block II (U) е усъвършенстван вариант на утвърдената система Harpoon, използвана от над 30 държави от 1977 г. Обозначението "U" сочи нова конфигурация с подобрени характеристики. Според производителят Boeing, обхватът на стандартния Block II надхвърля 124 км, но според тайвански военноморски източници реалният обсег на закупените ракети може да е над 148 км.

Harpoon е проектирана за далекобойна борба с кораби през всички сезони. Ракетата лети на ниска височина над морето, използва активна радарна система за насочване и е снабдена с 221 кг бойна глава. Изстрелва се от повърхността с помощта на твърдогоривен ускорител и се задвижва от турбореактивен двигател Teledyne CAE J402. Дължината ѝ е 4,6 м, а теглото – около 691 кг.

Block II включва GPS-навигация, инерциална система и компоненти, взаимствани от AGM-84H/K SLAM-ER, което ѝ позволява да поразява морски и сухопътни цели, което я превръща в особено ефективна в крайбрежна среда и в тесни морски коридори.

ВВС и ВМС на Тайван използват различни варианти на Harpoon от десетилетия. Поне 339 ракети са доставени за изтребителите F-16A/B Block 20. Флотът ги използва на фрегати от клас Knox и Kidd, както и на патрулни самолети P-3C Orion. Осемте фрегати Cheng Kung (местна версия на клас Oliver Hazard Perry) вече не разполагат с Harpoon, тъй като липсва финансиране за връщане на тази способност. Вместо това Тайван насочва вниманието си към собствено разработените ракети Hsiung Feng II и III.

Освен сухопътния RGM-84, семейството Harpoon включва въздушни (AGM-84), подводни (UGM-84) и инкапсулирани варианти. От началото на века се разработват и варианти като Block II+ и Block II+ ER, а последният е с обхват до 310 км, но разработката е ограничена. Програмираният Block III бе отменен през 2009 г.

През последните години Harpoon се използва в реални бойни условия – в конфликтите между Иран и Ирак, в операцията на САЩ срещу ирански кораби през 1988 г. и в по-скорошния случай, когато през 2022 г. украинските сили потопиха руския влекач „Василий Бех“ край Змийския остров.

Производствената линия на Harpoon остава активна – в САЩ бе открит нов завод през 2021 г. за нуждите на чуждестранни клиенти. До момента са произведени над 7500 ракети. През 2020 г. Boeing подписа договор за 3,1 млрд. долара за продължаване на производството до 2028 г. за партньори като Саудитска Арабия и Индия.

Тайванските мобилни установки са базирани на платформи, използвани в миналото от Дания и понастоящем от Украйна. Те позволяват гъвкавост и мобилност, което увеличава тяхната устойчивост в условия на бойна обстановка. До края на 2028 г. Тайван ще следи и оценява ефективността на системата като част от цялостната стратегия за укрепване на бреговата отбрана.

Австралия извършиха успешно изстрелване на модерната противокорабна ракета AGM-158C LRASMв

🇦🇺🤝🇺🇸 ВВС на Австралия извършиха успешно изстрелване на модерната противокорабна ракета AGM-158C LRASM на Lockheed Martin от многоцелеви изтребител F/A-18F Super Hornet по време на изпитания, проведени край бреговете на Калифорния.

Изстрелването е първата стъпка към въвеждането в експлоатация на ракетата, което би разширило потенциалния обхват на противокорабния капацитет на Австралия до 370 км. Освен това тестовете включваха интеграция на LRASM в бойни сценарии, включващи самолети E-7A Wedgetail, EA-18G Growler и P-8A Poseidon, вероятно за външно насочване.

LRASM е крилата ракета със стелт свойства, базирана на AGM-158 JASSM-ER и предназначена за унищожаване на вражески кораби. В състояние е да работи при наличие на средства за електронно противодействие, извършвайки независимо приоритизиране и поразяване на цели благодарение на усъвършенстваните си сензори и алгоритми за насочване.

Министерството на отбраната н Австралия възнамерява да оборудва с нея не само многоцелевите изтребители F/A-18F Super Hornet, но също така морския патрулен и разузнавателен самолет P-8A Poseidon и изтребителите от пето поколение F-35, разширявайки значително тяхната способност за нанасяне на удари на големи разстояния срещу морски цели.

ВВС на САЩ тестваха интегрирането на противокорабна ракета Harpoon на F-16

F-16 Fighting Falcon, назначен към 53-та група за тестване и оценка на ВМС на САЩ, рулира с ракетна система Harpoon, оборудвана във военновъздушната база Нелис, Невада.
📸 Снимка: U.S. Air Force / Airman 1st Class Timothy Perish

🇺🇸 53-та група за тестване и оценка на ВМС на САЩ завърши оперативен тест за рулиране с противокорабна ракета AGM-84N Harpoon Block II+, заредена на многоцелеви изтребител F-16 на ВВС на САЩ в демонстрация на способности за бързо интегриране на оръжия.

Търсейки алтернатива на традиционните срокове за интегриране на оръжия, които често могат да отнемат много години, тази демонстрация презентира способността за ускоряване на процеса с необходимите минимални модификации, което позволява по-голяма адаптивност във военното планиране.

Главният мениджър на проекта за бърза интеграция коментира теста: „Нашата основна цел беше да демонстрираме, че бързата интеграция на оръжия в платформите на ВВС на САЩ може да се постигне ефективно чрез модифициране на междинен софтуер, без да се налагат обширни ъпгрейди на самия самолет.“

Както се вижда от публикуваните изображения, тестът включваше XATM-84N Harpoon Block II+. Първото съкращение от обозначението разкрива, че ракетата е тренировъчен снаряд за затворено носене с инертна бойна глава, но функционираща електроника. Вариантът N на Harpoon беше разработен през 2010 г. и предлага подобрено свързване на данни и възможности за насочване. За първи път беше разгърнат оперативно през 2017 г. на F/A-18 Super Hornet на ВМС на САЩ.

Въпреки че Harpoon е забелязван монтиран на F-16 и преди, особено в чуждестранна служба, ВВС на САЩ досега не са използвали ракетата на своите изтребители. Вместо това, противокорабните способности трябваше да бъдат осигурени от ВМС на САЩ, в допълнение към някои, предлагани от бомбардировачите B-52 Stratofortress и B-1B Lancer.

Въпреки това, предишният опит и знания за монтирането на Harpoon към F-16 със сигурност са помогнали за бързия процес на интеграция за въпросната демонстрация. Военновъздушните сили се надяват, че поуките, до които са стигнали по време на този процес, ще бъдат приложени и към интегрирането на бъдещи оръжейни системи, позволявайки по-бързо внедряване на технологии в оперативните звена.

Забележителен пример за забавяне в интегрирането на оръжия е AIM-9X Sidewinder, който влезе в експлоатация на F-15C Eagle и F/A-18 Hornet през 2003 г. Водещият американски изтребител за превъзходство във въздуха F-22 Raptor, беше разгърнат оперативно с AIM-9X чак през 2016 г.

За да позволи ускорена интеграция, екипът разработи „шлюз“, превеждащ комуникацията между ракетата и самолета, вместо директно да модифицира софтуера на която и да е платформа. Тъй като подобни софтуерни модификации биха изисквали собствени процеси за сертифициране, това само по себе си вероятно отрича необходимостта от много стотици, ако не и хиляди часове време за разработка.

Ракетата Харпун

Изстреляна за първи път през 1977 г., противокорабната ракета Harpoon вероятно е един от най-известните видове ракети в историята. Те са били виждани или споменавани в множество филми, телевизионни предавания, игри и книги. Над 30 нации са осигурили поне един вариант на Harpoon за въоръжени сили.

Разработено от McDonnell Douglas, оръжието става продукт на Boeing след сливането през 1997 г. на двата космически гиганта. Оттогава той продължава да получава ъпгрейди, което превръща сегашното поколение на Harpoon в много различен звяр от оригинала.

Харпуните могат да бъдат изстрелвани от самолети, надводни кораби, подводници и сухопътни превозни средства. Въпреки че е използван в битка няколко пъти в целия си експлоатационен живот, един от най-известните ангажименти, включващи Harpoon, несъмнено е потъването на иранската фрегата Sahand по време на операция Praying Mantis.

Усъвършенствана крилата ракета за наземно нападение с въздушно изстрелване беше разработена и разгърната от Harpoon през 90-те години на миналия век като AGM-84E Standoff Land Attack Missile или SLAM, за да бъде поставена на F/A-18C Hornets и A-6E Intruders на ВМС на САЩ. Единици от предпроизводството бяха успешно използвани за удари по иракски цели по време на войната в Персийския залив през 1991 г. Пълномащабното производство започна малко след това.

От 2000 г. SLAM беше заменен от AGM-84H/K SLAM-ER (Standoff Land Attack Missile-Expanded Response), което увеличи обхвата на ракетата и предостави по-сложен пакет за насочване. SLAM-ER в момента е разположен от ВМС на САЩ на изтребители F/A-18E/F Super Hornet и на морски патрулни самолети P-8A Poseidon. В чужбина, подобно на Harpoon, оръжието е използвано на F-15 и F-16.

SLAM-ER беше използван в бойни действия в Ирак и Афганистан и си спечели репутацията на изключително прецизно оръжие с публично обявена вероятна кръгова грешка от едва 3 метра.

Докато Harpoon и неговите производни остават в производство и развитието на способностите продължава, решенията за доставка се насочват към нови проекти с повече потенциал за бъдещи възможности, както и вградени стелт функции. Един такъв дизайн е противокорабната ракета с голям обсег AGM-158C (LRASM), която е поръчана както от ВВС на САЩ, така и от ВМС на САЩ.

Норвежката Kongsberg разработи Naval Strike Missile, която беше избрана като постоянна или временна замяна на Harpoon на надводни кораби от няколко страни, включително Съединените щати. Вариант за изстрелване от въздуха, проектиран като общо противоповърхностно оръжие, наречен Joint Strike Missile, също е закупен от ВВС на САЩ, тъй като, за разлика от AGM-158, той може да се носи вътрешно от F-35A Lightning II.

Пакистан проведе успешен тест на балистична ракета с морско базиране и обсег от 350 км.

🇵🇰 Пакистан извърши успешно изпитание на нова противокорабна балистична ракета с малък обсег, чийто обхват на поразяване достига 350 километра, съобщиха военните в понеделник.

Адмирал Навид Ашраф, командир на военноморските сили, и други високопоставени офицери бяха свидетели на тестовото изстрелване. Междувременно президентът на страната Асиф Зардрай, министър-председателят Шехбаз Шариф и тримата военни началници поздравиха учените и звената за успешния тест на балистичната ракета с малък обсег.

Местно произведената ракета P-282 Smash, способна на прецизни удари срещу цели на сушата и морето, беше изстреляна от боен кораб на военноморските сили на Пакистан от северната част на Арабско море, съобщиха от Inter-Services Public Relations, медийното крило на пакистанската армия.

Ракетата е поразила своята цел, намираща се на разстояние от 350 километра, с изключително висока точност и прецизност, а с новата си навигационна система тя може да променя скоростта и посоката си по време на полет, се посочва още в изявлението.

P-282 притежава маневрираща бойна глава от клас MARV с многоспектърно активно насочване в терминалната фаза на полета, съчетано с хиперзвукови или почти хиперзвукови скорости, които зависят от профила, целта и обхвата на атаката. Това гарантира отлична степен на успеваемост и способност за проникване във всяка съществуваща многопластова система за противовъздушна отбрана, гласи публикацията.

Ракетата ще бъде въведена на въоръжение във всички основни надводни бойни кораби на ВМС на Пакистан.

В сравнение с противокорабните ракети с турбореактивен двигател, противокорабните балистични ракети (ASBM) имат потенциал за по-голям хаос, тъй като могат да носят по-тежки бойни глави и да се приближават към целта си отгоре.

Приземяването на балистична ракета върху кораб, особено движещ се, обаче е по-трудно от приземяването на крилата ракета. Непрекъснатите актуализации по средата на курса и насочването на терминала са сред основните методи за подобряване на прецизността срещу движещи се цели.

Пакистан и неговият дългогодишен съперник Индия редовно извършват ракетни изпитания, като между двете страни съществува договорка да се информират предварително за предстоящи тестове.

Китай е основен играч в разполагането на такива ракети с добре познатите DF-21 MRBM и по-компактните YJ-21/KD-21, предназначени за системите за вертикално изстрелване на бойните кораби на китайския военноморски флот.

Иран също разработва своите ASBM, стъпвайки върху вече съществуващи проекти и добавяйки способност за маневриране в терминалната фаза на полета. Неговата ракета е наречена Hormuz-2 и притежава обсег на поразяване до около 300 километра.

Съединените щати наскоро също се заеха с разработването на подобен вид ракета – PrSM Increment 2 с подобрен трирежимен търсач. Освен това планират разработването и на Increment 3, която ще се задвижва от въздушно-реактивен двигател на твърдо гориво за подобрен обхват.

Алжир обяви официално въвеждането на китайски противокорабни ракети за брегова защита.

Формация от противокорабни ракетни системи участва във военен парад по време на честванията по случай 70-ата годишнина от основаването на Китайската народна република (КНР) на площад Тянанмън в китайската столица Пекин, 1 октомври 2019 г.
📸 Снимка: eng.chinamil.com.cn/ Chen Yichen

🇩🇿🤝🇨🇳 Алжир оповести пристигането на първата голяма доставка на противокорабни ракети от Китай в ход, който има потенциала да размести баланса на силите в региона. Това развитие идва на фона на ескалиращо напрежение, причинено в резултат от засилената дейност на терористични групировки, действащи в южната част на страната. Покачване в напрежението се наблюдава и по границата с Мароко във връзка с конфликта в Западна Сахара.

YJ-12B е подобрена версия на китайската свръхзвукова противокорабна ракета YJ-12. Проектирана да поразява надводни кораби на големи разстояния, тази ракета подобрява морския ударен капацитет на страната. Способността ѝ да развива скорости до три маха я прави особено трудна за прехващане от конвенционалната противовъздушна отбрана. С оперативен обхват от близо 500 километра, тя е предпочитан инструмент за атаки на голямо разстояние. Може да бъде разгърната с помощта на различни платформи, сред които самолети, кораби и преносими брегови пускови установки.

Като усъвършенствана версия на оригиналната противокорабна ракета YJ-12B, беше забелязана за първи път по време на паради и военни учения през 2010 г. Въпреки това, конкретни подробности за влизането ѝ в експлоатация не се разкриват пред широката общественост поради чувствителния и секретен характер на китайските програми за въоръжение.

Предполага се, че YJ-12B навлизат за първи път в експлоатация преди 5-6 години, като първите визуални сведения за появата им на въоръжение в армията на Алжир датират от 2022 г., без да получат официално потвърждение от правителството на страната.

Съседните страни също проявяват интерес към въпросните ракети. Мароканската армия обмисля придобиването на брегова отбранителна система с обсег от около 300 км. Сред най-жизнеспособните в това отношение варианти са израелските системи Sea Breaker на Rafael и Blue Spear на IAI, които използват ракети от пето поколение, способни да покрият нужното разстояние от 300 км, с което да осигурят пълно покритие на ексклузивната икономическа зона на Мароко.

Съществуват и някои алтернативни варианти, включващи китайската система CM-302 (YJ-12B), благодарение на която свръхзвуковата ракета може да лети със скорост от 3 маха, за разлика от израелската, която не достига 1 мах. Що се отнася до турския вариант, намираме системата Barbaros, която използва 4 ракети ATMACA или 6 ракети Cakir, с обсег съответно 220 км и 150 км.

Румъния планира съвместна разработка на противокорабни ракети R-360 Neptune с Украйна.

Ракетата "Нептун" беше представена за първи път на Международното изложение за оръжия и сигурност в Киев през 2015 г. и влезе на въоръжение в украинския флот през 2021 г.
📸 Снимка: Wikimedia Commons

🇷🇴🤝🇺🇦 Румъния, подобно на редица други европейски страни, възнамерява да установи сътрудничество в областта на отбранителната индустрия с Украйна, като намеренията на властите в Букурещ са то да бъде съсредоточено най-вече върху производството на противокорабни ракети R-360 Neptune, подчертавайки важността на партньорството между двете съседки както в сферата на енергетиката, така и в отбранителния сектор.

Според информация, публикувана от онлайн изданието Army Recognition важността на това сътрудничество е демонстрирана за пореден път след посещението на украинския посланик в Румъния Игор Прокопчук.

С обсег на действие до 400 километра, ракетите „Нептун“ са с наземно базиране, за разлика от френските SCALP-EG. Ракетите, които са подходящи за стратегическа роля както срещу наземни, така и срещу морски цели, са използвани от началото на конфликта, включително мисия за поразяване на руския крайцер „Москва“ през 2022 г.

Ракетите „Нептун“ бяха представени за първи път на Международното изложение за оръжия и сигурност, проведено в Киев през 2015 г., след което те влязоха в инвентара на украинския флот през 2021 г. С тегло от 870 кг и дължина от 5,05 метра, този вид ракети са предназначени за поразяване на морски съдове с водоизместимост от 9 тона със своя турбовентилаторен двигател Motor Sich MS400. Оборудвани са също така със насочващи и електронни системи, разработени в съответствие със съветските Х-35.

Ракетната система „Нептун“ включва мобилни пускови установки, превозни средства за зареждане и транспортиране, превозни средства за командване и контрол, както и специални транспортни камиони. Системата е проектирана да работи навътре в сушата на разстояние до 25 километра от брега. Участията ;ѝ в оперативни тестове и реални бойни действия доказаха нейната ефективност. До момента обаче най-грандиозният ѝ успех е атаката срещу крайцера „Москва“ – флагман на Черноморския флот на Русия, извършена на 14 април 2022 г. Тя предизвиква серия от експлозии на амуниции на борда, в резултат на които тежко повреденият крайцер потъва на дъното на Черно море. В момента украинският производител на ракетата работи за увеличаване на нейния обсег до 1000 километра, както и за ускоряване темповете на нейното производство.