Путин предрече загубата на Западна Украйна на Ден на ВМФ без парад

🇷🇺⚓🇺🇦 „Специалната военна операция ще свърши, а тя безусловно ще приключи рано или късно. Но това чувство за единство трябва да бъде запазено.“ Тези думи са само кратък откъс от продължилата близо един час тирада на руския президент Владимир Путин пред моряци в Главното адмиралтейство в Санкт Петербург на ден 1614 от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. В същия разговор той заяви още, че Украйна „рано или късно“ ще загуби западните си области, които според него ще се върнат към Полша, Унгария и Румъния.

Срещата замени традиционния Главен военноморски парад по река Нева, отменен за втора поредна година заради заплахата от украински безпилотни атаки. Отпадна и празничният салют, а програмата за Деня на Военноморския флот се сведе до вечерното запалване на Ростралните колони и художественото осветление на три моста.

„Уверен съм, че рано или късно Украйна ще загуби тези западни земи – и това, което принадлежи на Полша, и което принадлежи на Унгария, което принадлежи на Румъния; рано или късно, не утре, може би вдругиден, година, две, десет, петнайсет“, заяви руският държавен глава в изказване, цитирано от агенция „Интерфакс“.

Веднага след това Путин изложи историческата аргументация зад тезата си: „Сталин подари на Украйна тези земи. Но ги подари в рамките на една държава. Явно не му е идвало наум, че може да се стигне до положение като днешното.“ Последва и още едно твърдение: „Гарант на териториалната цялост на Украйна имаше само един – Русия.“

И трите държави, посочени от Путин, днес са членки както на НАТО, така и на Европейския съюз. Към 27 юли по достъпните публични източници няма официална реакция на изказването от Варшава, Будапеща или Букурещ.

Прогнозата за бъдещето на западните украински области беше част от по-широка реторична рамка. Според официалната стенограма на срещата Путин е заявил, че Украйна в крайна сметка ще се разпадне. В същото изказване той обясни жестокостта на украинските сили с предполагаемата привързаност на ръководството в Киев към неонацизма и разказа за прихванат разговор между танкисти, убили цивилни – твърдението му към момента не е получило независимо потвърждение.

Между тази прогноза и реалните възможности за нейното осъществяване обаче остава очевиден разрив. Линията на фронта преминава през Донбас и Запорожка област, а от Покровск, овладян от руските сили в началото на февруари, до Лвов има близо 1000 км по права линия. Западно от Покровск руската армия не е отбелязала видим напредък поне от декември 2025 г. Самият Путин постави своята прогноза в хоризонт от „не утре, може би вдругиден, година, две, десет, петнайсет“ – неопределена във времето цел, свързана с територия, до която руските войски дори не са доближавали през близо петте години на пълномащабната война.

Формалната част на празника премина в подчертано тържествена атмосфера. Президентът пристигна в Главното адмиралтейство, където беше посрещнат от главнокомандващия Военноморските сили адмирал Александър Моисеев, министъра на отбраната Андрей Белоусов и председателя на Морската колегия Николай Патрушев. По случай 330-годишнината на руския военноморски флот Путин поздрави моряците и връчи държавни отличия, които, по думите му, се присъждат не само за безупречна служба, но и за реални бойни заслуги.

В последвалия разговор той открои ракетните комплекси „Циркон“ и „Посейдон“ като част от най-новите руски оръжейни системи, определи Арктика като региона, в който „богатствата на Русия ще се увеличават“, и подчерта, че флотът трябва да се развива балансирано, включително чрез малки бойни кораби с модерно въоръжение. За морската пехота заяви, че само през тази година тя е „освободила“ над 20 населени места в Украйна.

Увереността си в изхода на войната Путин изрази без колебание: „Така и ще бъде, съмнение няма. Нямам съмнение нито за секунда.“ След това насочи вниманието към хората в руския тил и към въпрос, който, по собствените му думи, го е изненадал.

Путин разказа за срещите си с доброволци: „жените плетат мрежи, децата – ръкавици, и така нататък“. По думите му многократно е чувал един и същ въпрос: какво ще правят, когато войната приключи. Хората се тревожели дали ще останат „търсени така, както сега“, а изводът, който той направи, беше насочен към бъдещето: „И трябва заедно да помислим как да го запазим за в бъдеще, без всякакво съмнение.“

Това изказване представя обществената мобилизация около войната не като временно явление, а като обществен ресурс, който следва да бъде съхранен и след края на бойните действия.

Говорейки за собствената си осведоменост, Путин заяви, че към него „се стича изобщо цялата информация“ от командири, военнослужещи и разузнавателни структури, но също от медиите и каналите в социалните мрежи. Някои военни блогъри той похвали, че „попадат в точката“. В същото време той изрази мнение, че социалните мрежи са „опасно нещо“, защото в тях се публикува „много информационен боклук“, способен да подведе неподготвения читател.

Докато Путин говореше за опасностите от информационната среда, мобилният интернет в централните и южните части на Санкт Петербург беше изключен. Около 14:00 ч. сигналите за проблеми в Downdetector надхвърлиха 1000, а потребители съобщаваха, че достъп имат единствено до ресурсите от „белия списък“, докато в същото време в покрайнините на града и съседните селища в Ленинградска област мобилната връзка остана незасегната.

Самата обстановка около срещата се оказа по-показателна от отправените политически прогнози. Главният военноморски парад в Санкт Петербург, в който традиционно участваха около 200 кораба по река Нева, бе отменен за трета поредна година. Министерство на отбраната обяви, че няма заповед за организиране на празника. През 2024 г. отпадна морската част в Кронщат, през 2025 г. бяха отменени проявите в Петербург, а тази година не се състояха нито парадът, нито празничният салют.

Причината за тези мерки е добре известна. В нощта срещу 26 юли руската ПВО съобщи за 133 свалени украински дрона над десет региона и акваторията на Черно море. Два дни по-рано над Ленинградска област бяха свалени 59 безпилотни апарата от атаката, в която бяха поразени складове на Wildberries в Шушари и Уткина Заводь, а летище „Пулково“ временно преустанови приема на полети.

На 3 юни, броени часове до откриването на Петербургския международен икономически форум, украински дронове поразиха Петербургския нефтен терминал – един от водещите руски претоварни комплекси на Балтика. През същата нощ Министерство на отбраната отчете общо 354 свалени дрона. С оглед на това флотът, чиято мощ Путин описваше в продължение на близо час, не изведе нито един кораб по река Нева в деня на собствения си празник.

Количествената рамка на руските оценки беше очертана още на 4 юни, по време на същия Петербургски международен икономически форум. Тогава Путин заяви, че Русия контролира 100% от Луганска област, над 85% от Донецка и около 80% от Запорожка област. По отношение на украинската армия той посочи намаляване на числеността със 100 хиляди души, месечни загуби от около 40 хиляди военнослужещи и приблизително 20 хиляди дезертьори месечно, или близо 60 хиляди от началото на годината.

Тези числа обаче описват различни показатели и не формират логически последователна картина. Ако тези загуби реално възлизат на около 40 000 души месечно, то за периода от януари до юни те биха достигнали близо 200 000. Добавени към посочения брой дезертьори, общите загуби биха надхвърлили четвърт милион души. При подобна аритметика спад на общата численост със само 100 000 е възможен само ако Украйна е успяла да попълни редиците на армията си с над 150 000 души за същия времеви период. Подобен темп на мобилизация е невъзможен, а допускането за него влиза в противоречие със собствената теза за изчерпан човешки ресурс на противника.

Разгледани в тяхната съвкупност, тези несъответствия очертават последователен модел. Путин говори за мощта на флот, който не изведе нито един кораб по време на собствения си празник; за информационна среда, която държавата сама задушава, изключвайки мобилния интернет; за загуби на противника, които не отговарят на собствените му количествени оценки; и за бленувани териториални завоевания на над 1000 км отвъд фронта, който през последните месеци практически не е помръднал.

Русия отмени парада за Деня на флота втора година подред след три удара по Кронщат

🇷🇺⚓️ За втора поредна година Военноморските сили на Руската федерация не изведоха кораби по река Нева и Кронщадския рейд по случай Деня на Военноморския флот. Празникът, с който бе отбелязана 330-годишнината от създаването на руския флот, премина без параден строй, без празнични салюти и без дефиле на малки плавателни съдове. Програмата в Санкт Петербург и Кронщад се сведе до концерти, музейни изложби и възпоменателни церемонии.

Президентът Владимир Путин посети Главното адмиралтейство, където бе посрещнат от министъра на отбраната Андрей Белоусов, главнокомандващия ВМС адмирал Александър Моисеев и председателя на Морската колегия Николай Патрушев. Зад него, вместо строй от бойни кораби във водата, бе разпънат голям плакат с изображение на подводница – така изглеждаше сцената на кадрите, публикувани от руското издание IZ.RU.

Обяснението дойде от Патрушев (в качеството му на помощник на президента и председател на Морската колегия) и бе значително по-конкретно от обичайното. В момента бойните кораби „не са за демонстрации“, заяви той. По думите му съдовете са необходими за изпълнение на бойни задачи, а не за да се „вадят на показ“, и флотът трябва да пази потенциала си, вместо да го изразходва за парадни прояви. Патрушев описа отказа като осъзнато решение и допусна дефилетата да се възобновят на по-късен етап, но в по-ограничен формат. През 2025 г., когато парадът бе отменен за първи път от въвеждането му в съвременната му форма, Кремъл се позова само на мерки за сигурност. Сега официалната теза премести акцента: пази се не толкова публиката по кейовете, колкото самата корабна група.

Онова, което остана от празничната програма, се проведе изцяло на сушата. В Кронщад беше тържествено открит паметник „Ангелите на Месина“, посветен на руски моряци; организираха се творчески работилници в парка „Патриот“ и Доковото адмиралтейство, а на Котвения площад от 23 до 26 юли работеше празнична поща. Оркестри на Военноморските сили свириха на 23 юли в парка „Остров на фортовете“ и на 26 юли в Петропавловската крепост. В самия Санкт Петербург се проведе фестивал в Полюстровски парк, а също и занимания на борда на ледоразбивача „Красин“, и беше открита изложбата „Морска история“. Ключовият експонат в Кронщад обаче беше друг: над 40 екземпляра с „натовско оръжие, поразено от ВМФ на Русия“. Тази експозиция беше подредена в парка „Патриот“ – точно на мястото, покрай което по-рано преминаваха корабите.

Отказът от масови прояви не бе напълно повсеместен. В Севастопол големият парад беше отменен поради съображения за сигурност, а празникът се ограничи до отделни културни и възпоменателни събития. Във Владивосток също не бяха предвидени нито мащабен корабен преглед, нито празничен салют. В Балтийск обаче – основната база на Балтийския флот – военноморският парад се проведе по план: с транзит на отряд от ракетни кораби, демонстрация на противоподводна и противоминна отбрана, десант на морска пехота и диверсионно-разузнавателни части, последвани от изложба на техника и концертна програма. Разликата е географска: Балтийск се намира в Калининградска област и подходът към него от Украйна минава през въздушното пространство на НАТО, докато Кронщад е на разстояние, което украинските далекобойни дронове вече покриват при директен полет.

През последните два месеца украински дронове достигнаха Кронщад най-малко три пъти. На 3 юни те поразиха ракетната корвета „Бойкий“ на територията на военноморската база – първият боен кораб, ударен в база на Балтийския флот. Корабът се намираше в сухия док „Велещински“, където бе изпратен за планов ремонт през февруари 2026 г. Робърт Бровди с позивна „Мадяр“, командващ Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, съобщи, че операцията е дело на 1-ви отделен център на СБС, и потвърди сведенията за възникнал пожар на борда. „Бойкий“ е третата корвета от проект 20380 в състава на Балтийския флот, която беше спусната на вода през 2011 г. и приета на въоръжение през 2013 г. Преди ремонта корабът ескортира танкери от „сенчестия флот“ покрай границите на НАТО. Същата нощ бяха поразени и петролен терминал в Санкт Петербург, както и заводът „Прогрес“ в Мичуринск (Тамбовска област), произвеждащ системи за управление на авиационна и ракетна техника.

Три дни по-късно, в нощта на 6 юни, подразделения на Силите за специални операции (ССО) на Украйна, съвместно със СБС и СБУ, атакуваха Кронщадския морски завод – ключово руско предприятие за ремонт и модернизация на бойни кораби. На 4 юли операторите от същия 1-ви отделен център на СБС нанесоха нов удар по главния пункт за базиране на Ленинградската военноморска база и петролния терминал в града. Президентът Володимир Зеленски отбеляза, че тази цел се намира на най-малко 850 км от държавната граница на Украйна.

Три удара по една и съща база в рамките на пет седмици не променят фронта, но променят логиката при концентрирането на военноморски сили. Военноморският парад е точно това, което търси един оператор на украински дронове: неподвижен строй в предварително известна точка и в точно определен час, обявен седмици по-рано. Материалната загуба от 3 юни е ограничена – „Бойкий“ така или иначе бе в сух док за планов ремонт, а корвета от този клас не решава изхода на конфликта. Базата обаче, използвана от руския флот като негова „витрина“, вече намери своето място в дългия списък с цели, при това трикратно. Оттук нататък въпросът опира до устойчивостта на този темп на атаки, а не до самата им възможност – тя вече е доказана.

И трите удара засегнаха ремонтната инфраструктура на флота. „Бойкий“ бе на сух док; Кронщадският морски завод е предприятието, през което преминават за ремонт и модернизация балтийските кораби; а на 4 юли отново бе засегнат главният пункт за базиране, който, според описанието на украинската страна, подсигурява престоя, техническото обслужване на бойните кораби и контрола върху морските подходи към Петербург. Ефектът от подобна серия атаки не се измерва в потопени съдове, а във време: всеки ден, в който докът или заводът не функционират, удължава престоя извън строя на кораби, които и без това чакат ремонт. Дали това ще окаже решаващо влияние, зависи от продължителността на кампанията. Трите удара за пет седмици изглеждат като планирана операция, макар наличните данни все още да не позволяват категорична оценка докъде може да стигне тя.

Ограничаването на празничните прояви обаче започна още преди атаките срещу Кронщад, което означава, че решението не може да се припише единствено на дроновете. В периода 2017–2023 г. празникът протече по един и същи сценарий: строй от бойни кораби по течението на река Нева и на рейда във Финския залив, вечерен салют и лично присъствие на Путин, който приемаше парада. Според местни издания онази част от парада, проведена в Кронщат, е отпаднала още през 2024 г., когато бойните кораби спряха да навлизат в града. През 2025 г. бе отменено самото дефиле, а салютите бяха спрени в цяла Русия. Севастопол се отказа от морския парад още по-рано – за първи път през 2022 г., след атака с дрон срещу щаба на Черноморския флот точно в деня на празника.

Затова най-вероятното тълкуване е, че настоящото решение просто потвърждава една вече възприета линия на поведение, а не е директен и панически отговор на последните вълни удари. Новото тук е формулировката на Патрушев: за първи път причината се посочва открито с оперативни мотиви („корабите са нужни другаде и техният потенциал трябва да бъде съхранен“), а не със стандартното клише за „мерки за сигурност“.

Съдържанието на празника се измести от кейовете към публичните трибуни. Адмирал Моисеев заяви, че до края на годината флотът ще приеме на въоръжение атомния подводен крайцер „Перм“ – първа подводница, оборудвана с хиперзвуков комплекс 3M22 „Циркон“. Той допълни, че 20 кораба вече са влезли в състава, а до края на 2026 г. се очакват още над 20. Путин, от своя страна, акцентира върху флота от ледоразбивачи, „аналог на който няма нито една страна в света“, цитира Ломоносов за арктическото богатство на Русия и разпореди ВМФ да защитава решително руските търговски кораби. Путин потвърди и отпускането на 8,4 трилиона рубли за развитието на флота през следващото десетилетие, след което награди офицери и моряци с ордена „За морски заслуги“ и медали „За мъжество“ и „Ушаков“.

Заявката за подновяване на парадите „в по-ограничен формат“ задава ясен и проверим времеви ориентир. Ако през 2027 г. на Нева или Кронщадския рейд се появи дори съкратен корабен строй, това ще означава, че Москва оценява въздушната заплаха над Петербург като овладяна. Трета поредна година, преминала само с концерти, трофейни изложби и брегови церемонии – или нов успешен удар срещу Кронщад преди следващия юли – ще покаже точно обратното. Междувременно 330-ата годишнина на руския флот отново премина без нито един боен кораб във водите на града, в който този флот беше основан.

Украински дронове удариха полигона Луга и балтийските пристанища край Санкт Петербург

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински далекобойни дронове удариха полигона Луга, един от най-големите учебни центрове на Министерство на отбраната на Руската федерация, край Санкт Петербург тази сутрин, както и инфраструктура на балтийските пристанища Уст-Луга и Висоцк. Това отнесе далекобойната кампания на около 700 км навътре в руска територия, до самия праг на втория по големина град на страната и на един от главните му коридори за износ на петрол.

Атаката продължи часове. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщава през нощта растящ брой прехванати дронове – първо 47, после 56, а към сутринта на 6 юли цифрата достигна 62. „Досега над територията на Ленинградска област са свалени 62 безпилотни апарата. Бойни действия продължават“, заяви Дрозденко. Числата са на руската противовъздушна отбрана и остават непроверими от независим източник; по-скоро описват темпото на отбранителната работа през изминалата нощ, но не и окончателен баланс на изстреляното и поразеното. Отделно Министерството на отбраната на Руската федерация докладва за свалянето на 519 дрона над всички руски региони и Азовско море.

Според губернатора ударът е нанесъл щети на инфраструктура на артилерийски полигон Луга и районите около пристанищата Уст-Луга и Висоцк на Балтийско море. Полигонът, разположен близо до град Луга на около 700 км от украинската граница, се използва от руската армия за артилерийски учения, изпитания на въоръжение и подготовка на войски – тоест за самото производство на бойна годност, което Москва подхранва, за да снабдява бойното поле в Украйна. Руските власти не оповестиха нито размер на щетите, нито дали работата на съоръжението е била прекъсната – премълчаване, което при удар по военен обект обикновено казва повече от самото признание, че е ударен.

Двете пристанища добавят икономическо измерение на удара. Уст-Луга е един от водещите терминали за износ на руски петрол на Балтийско море и играе ключова роля в товаренето на суров петрол и петролни продукти; Висоцк е друго голямо регионално пристанище, през което минават нефтопродукти и въглища. Двата възела спадат към балтийския фланг, който доскоро оставаше относително встрани от украинските удари – за разлика от черноморските и южните съоръжения, поемали основния натиск през последната година. Дрозденко не уточни какво точно е засегнато „в района“ на терминалите – формулировка, която оставя открито дали ударите са стигнали до самите съоръжения, или са паднали в периметъра около тях. При липса на потвърждение за пряко попадение това остава по-скоро сигнал за обсега на заплахата, отколкото документиран удар по капацитета; но самото пренасяне на заплахата върху този фланг е промяна в географията на кампанията.

Руските власти въведоха и временни ограничения на полетите на летище Пулково в Санкт Петербург по време на атаката, докато местни канали в Telegram съобщаваха за експлозии и прелитания на дронове в региона. Официално не беше потвърдено дали ограниченията над Пулково са пряко свързани с ударите – стандартна практика на затваряне на въздушното пространство при въздушна тревога, която обаче сама по себе си очертава колко навътре достига смущението: най-натовареното летище на руския северозапад спира да работи, докато отбраната гони дронове над областта.

Ударът идва само два дни след като украински дронове поразиха петролния терминал в Санкт Петербург, един от най-големите руски експортни възли на Балтийско море, обработващ до 12,5 милиона метрични тона петролни продукти годишно. След атаката от 4 юли в съоръжението избухна силен пожар. По време на същата операция украинският президент Володимир Зеленски заяви, че украинските сили са нанесли успешни удари по военни цели в Кронщат край Санкт Петербург – крепостния остров, който пази морския подстъп към града и играе ролята на основна база на Балтийския флот. Тогава руската ПВО свали цели 72 дрона над града и областта. За два дни украинската кампания докосна трите слоя на руското присъствие в региона – енергийния износ, военноморския флот и подготовката на сухопътни войски.

Двата удара за 48 часа се вписват в траектория, която Киев следва от месеци – постепенно изнасяне на далекобойните удари все по-навътре в руския тил и все по-близо до символно натоварени центрове. Санкт Петербург, разположен в най-северозападния ъгъл на европейска Русия, дълго изглеждаше вън от практическия обсег; сега втори град за седмицата попада под удар в неговата периферия. Всяко следващо попадение на такова разстояние измества наум границата на онова, което руската отбрана може да смята за защитено, и принуждава Москва да разпределя противовъздушни средства на все по-широк периметър – цена, която се плаща независимо колко дрона в крайна сметка са свалени.

Полигонът Луга е военна цел в тесния смисъл на израза – там се обучават, изпитват и въоръжават силите, които предстои да бъдат изпратени към бойното поле; поразяване на такъв център, дори и повърхностно, засяга ритъма на подготовка, а не просто една сграда. Двете пристанища добавят натиск върху приходите на Москва, с които финансира войната: балтийските терминали са сред малкото маршрути, останали относително защитени от досегашните украински удари, и именно тяхната относителна недосегаемост Киев изглежда решен да оспори. А самото разстояние – около 700 километра до цел на прага на Санкт Петербург – е посланието, отправено най-силно: руската дълбочина на северозапад вече не е тил.

Отбранителната картина от руска страна е двусмислена. Нарастващите цифри на свалените дронове през нощта, от 47 до 62 само над Ленинградска област, при 519 обявени над цялата руска територия, говорят както за плътност на атаката, така и за системното правило на руските власти да публикуват отчет, който подчертава прехванати въздушни заплахи и прикрива украинския успех.

Дронове подпалиха петербургския нефтен терминал – втори удар за месец

🇺🇦🔥🇷🇺 Петербургският нефтен терминал, най-големият комплекс за претоварване по крайбрежието на Балтийско море, гори за втори път от началото на юни, след като пристанищната зона на Санкт Петербург беше подложена на масирана атака от украински дронове през изминалата нощ.

Пожарът в Кировски район беше потвърден от местното издание „Бумага“, което съобщи за серия от взривове и стълбове дим, издигащи се над града, и от независимото издание ASTRA: след анализ на фотографии и видео от социалните мрежи то стигна до същия извод – гори именно нефтеният терминал, а на един от кадрите се вижда и опожарена железопътна цистерна на подходните коловози до пристанището. По-късно украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че ударите са дело на въоръжените сили на страната, и назова терминала сред поразените обекти.

Губернаторът на Санкт Петербург Александър Беглов не съобщи нищо за размера на щетите или за евентуални пострадали. Той се ограничи да признае самия факт на мащабната атака, предупреди за възможни прекъсвания на мобилния интернет и призова местните жители да не излизат по улиците – набор от мерки, превърнали се в рутинни за втория по големина руски град при всяка нощна тревога. Росавиация въведе ограничения на всички полети на летище „Пулково“ в 5:54 ч. сутринта местно време и обяви плана „Ковьор“, който затваря въздушното пространство при опасност от дронове; по данни на самото летище 37 полета са забавени с повече от два часа, а 11 – отменени.

Целта на удара далеч не е случайна. Петролният терминал е разположен в непосредствена близост до Големия пристанищен комплекс на Санкт Петербург и работи като възел, който прехвърля нефт и нефтопродукти между железопътния, тръбопроводния и морския транспорт – точката, в която суровината от вътрешността на страната се натоварва на танкери за износ. Съоръжението заема около 37 хектара, разполага с 21 резервоара за светли и тъмни нефтопродукти и има годишен капацитет от 12,5 млн тона, което го прави най-голямото претоварно звено за нефт по руската балтийска дъга. Удар по такъв обект не изважда от строя отделен склад, а посяга на самата способност на региона да насочва гориво към морето – тъкмо каналът, през който Москва компенсира свитите от санкциите законни пазари. Точно затова терминалът се превърна в предпочитана мишена: поразяването му съчетава осезаема икономическа цена с ясно видим ефект в тила.

Успоредно с атаката над града губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко отчете, че силите за противовъздушна отбрана са свалили 67 украински безпилотника над областта. Отломки паднаха в района на пристанище Висоцк – балтийско пристанище на около 90 км северозападно от Санкт Петербург, където действа терминал на „Лукойл“ за износ на нефтопродукти. Дрозденко докладва изрично за паднали отломки, не за пряко попадение, и не казва нищо за пожара в самия град – разграничение, което си струва да се пази: терминалът в Кировски район беше пряка цел, назована и от Киев, докато при Висоцк засега е потвърдено единствено падане на отломки от свалени дронове. Дали някой от дроновете е бил насочен именно към терминала на „Лукойл“, или отломките са резултат от прехванат по трасето към Петербург дрон, остава неизяснено.

Това е вторият удар по същия терминал за по-малко от месец и това повторение не е случайно – то илюстрира схемата, по която украинските сили нанасят своите удари. На 3 юни, в деня на откриването на Международния икономически форум, който Владимир Путин откри на около 17 км от терминала, украински дронове подпалиха резервоарите на комплекса за пръв път; Frontline Monitor вече съобщи за удара.

Тогава ефектът не се ограничи до петрола. Същата нощ на военноморската база в Кронщат, на остров Котлин западно от града, беше поразена корветата „Бойкий“ от проект 20380 (клас „Стерегущий“), докато стои на сух док за планов ремонт от февруари. Корабът принадлежи на Балтийския флот, чиято основна база е в Балтийск край Калининград, но заради ремонта стоеше в петербургския док – обездвижен, с изключени системи и без пълен екипаж.

Кадри, публикувани от украинска страна, както и последвал сателитен анализ, показаха разрушена надстройка, рухнала мачта и деформиран корпус – поражения, които по оценка на редица военни анализатори на практика извеждат кораба от строя, тъй като са унищожили именно радарите за въздушно наблюдение и управление на огъня. Това отбеляза първият украински удар срещу руски военен кораб в Балтийско море, освен ако не броим диверсията срещу „Серпухов“, ракетна корвета от клас „Буян-М“, проведена на 7 април 2024 г. във военноморска база Балтийск в строго охраняваната Калининградска област.

Атаката срещу Санкт Петербург не е изолирано събитие. Тя се вписа в една от най-широките вълни от началото на лятото: по данни на руското министерство на отбраната през нощта над руска територия са били свалени 389 безпилотни летателни апарата от самолетен тип – над 18 региона, анексирания Крим и акваториите на Азовско и Черно море, а независими издания като „Медуза“ оцениха общия брой на използваните апарати на около 400. В Белгород, недалеч от руско-украинската граница, ударът остави града почти изцяло без ток, вода и надеждни комуникации.

Петербург е само най-видимата точка от мащабната и успешна украинска стратегия. Командването на Силите за безпилотни системи, начело с Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, систематично измества огъня от бойното поле към стратегическа дълбочина – петролни депа, рафинерии, електрически подстанции и военни бази на стотици километри навътре в Русия и окупирания Крим. По думите му темпът на дълбочинните удари се е увеличил над 10 пъти от началото на годината. Смисълът на този пренос е двоен: да натовари противовъздушната отбрана по цялата европейска част на Руската федерация, разтягайки я между фронта и тила, и да удари икономиката там, където войната се финансира – в износа на въглеводороди.

Двете числа от нощта стоят едно до друго с неудобство за руската отбрана: 67 свалени апарата в Ленинградска област и въпреки това – отново горящ терминал. Плътната противовъздушна отбрана около втория по големина град на Русия очевидно сваля мнозинството от приближаващите дронове, но не и достатъчно, за да опази обект от стратегическо значение, който вече е бил поразен веднъж и чието разположение е известно предварително. Повторяемостта – същата цел, месец по-късно – сочи по-скоро към украинско решение да превърне терминала в постоянен адрес от кампанията срещу руския петролен износ. Дали това ще се отрази осезаемо на балтийския износ обаче няма да проличи от нощния пожар, а от две по-бавни неща: колко дълго претоварът ще остане извън работа и колко скоро терминалът ще бъде атакуван за трети път. Засега потвърдени са попаденията и пожарът, а дали обектът ще спре работа и за колко дълго – ще стане ясно в следващите няколко часа.

Анализ: Касянов – мнозинството около Путин желае край на войната

🇷🇺🕊️🇺🇦 По-голямата част от обкръжението на руския президент Владимир Путин се срамува от ударите на украинските дронове по Москва и Санкт Петербург и всъщност се надява войната да свърши възможно най-скоро. Това заяви Михаил Касянов, бивш премиер на Руската федерация в първия мандат на Путин като президент, в интервю за украинския журналист Дмитрий Гордон.

Той смята, че приближените на Кремъл „не са искали началото на тази война и са били потресени от решението на Путин“, а оттогава насам те просто оцеляват, работят за президента, защото не могат да се измъкнат от това, но вярват, че краят е близо. „За тях, разбира се, е позор това, което се случва. Перчим се, че сме втората армия на света и че тръгваме срещу Европа, а всъщност най-важният ни град се оказва незащитен. Резиденциите на Путин са защитени, а градът – не. Това несъмнено създава силно напрежение.“

Тежестта на тези оценки идва не само от съдържанието им, но и от личността на говорителя. Касянов познава средата отвътре, макар и отпреди повече от две десетилетия. Той е начело на руското правителство между май 2000 и февруари 2004 г., в периода, когато властовият кръг около Путин тепърва се оформя. Освободен е малко преди президентските избори през 2004 г., след което преминава в опозиция и оглавява ПАРНАС. От 2022 г. живее в изгнание, а през ноември 2023 г. е обявен за „чуждестранен агент“ от министерство на правосъдието.

През октомври 2025 г. срещу него е образувано наказателно дело за „насилствено завземане на властта“ и „участие в терористична организация“ – ход, който показва колко чувствителен остава Кремъл към неговите позиции. Макар да е опозиционна фигура с ясно изразена антипутинска позиция, той има пряк исторически опит с хората, за които говори, което прави наблюденията му трудни за игнориране, макар и неизбежно пристрастни.

Фактическата основа, на която стъпва, също има своите паралели в събитията на терен. През последния месец Украйна засили ударите дълбоко в руския тил с безпрецедентна интензивност. На 3 юни далекобойни дронове изминаха над 1000 км и поразиха петролен терминал в Санкт Петербург само часове преди старта на Международния икономически форум. Същата нощ е ударена и корветата „Бойкий“ от Балтийския флот, намираща се в базата в Кронщат. В средата на юни последваха нови удари по Московската рафинерия на Газпром – едно от ключовите нефтопреработвателни съоръжения в страната. На 26 юни Киев извърши една от най-мащабните си атаки, а на 30 юни и 1 юли за втори път бе поразен център за сателитни комуникации в Дубна край Москва.

Според руски данни и интензивността на сваляните дронове расте – от около 14 000 през май до над 17 000 през юни. Това означава не само продължаваща, но и ескалираща способност за проникване към столичния регион.

Фактът, че Русия отговаря с масирани удари по Киев, при които загиват десетки хора, не противоречи на тази картина. Тук става дума за различни равнища на натиск – външна военна ескалация срещу Украйна и вътрешно напрежение в руския елит, което не се разсейва от ответни действия.

В този контекст аргументът на Касянов се фокусира не толкова върху материалните щети, колкото върху символния ефект: ударите по Москва и Санкт Петербург разклащат усещането за недосегаемост, върху което почива политическата легитимност на режима. Когато войната достига столицата, тя вече не е абстрактен фронт, а реалност в центъра на властта.

Дори образът за „незащитената столица“ е по-скоро политическа метафора, отколкото буквално твърдение – Москва е сред най-силно защитените с ПВО градове в света. Но символният контраст, който Касянов подчерта – добре защитени резиденции срещу по-уязвим градски център – има ясно политическо внушение за приоритета на властта.

Подобни наблюдения се срещат и в други анализи. Според репортаж на BBC в руското публично пространство се засилват разговорите за възможен край на войната, включително от страна на експерти като политолога Василий Кашин, който признава, че пълното постигане на военните цели срещу Украйна би изисквало окупация в мащаб, който Русия трудно би могла да осъществи. Коментаторът Александър Носович описва експертната среда като разделена между поддръжници на войната и гласове, които се опасяват от дълъг, изтощителен конфликт.

Когато вътрешни източници и външни наблюдения сочат сходни тенденции, изводите за нарастващо напрежение в елита стават по-убедителни. Това, че подобни мнения често биват изтласквани от публичното пространство, не ги опровергава, а по-скоро подсказва чувствителността на темата за властта.

В същото време Касянов от години прогнозира възможен „край на режима на Путин“, без тези очаквания да се материализират в конкретни срокове. Това поставя под съмнение точността на неговите времеви оценки, но не непременно и посоката на анализа му: още от началото на войната той твърди, че тя ще се превърне в стратегически капан за Кремъл.

Дали ударите по руската столица действително ускоряват процес на вътрешно разколебаване в елита остава открит въпрос. По-вероятно е да става дума за нарастващ натиск и натрупващо се недоволство, отколкото за непосредствен политически обрат. Видими признаци като разцепления на високо ниво, отказ от подкрепа на войната или действия в силовите структури засега липсват, което говори не толкова за стабилност, колкото за страх от последствията при открито несъгласие.

В този смисъл посоката на процеса изглежда по-ясна от неговото темпо: войната вече достига дълбоко в руския тил, а политическите ефекти от това тепърва ще се натрупват.

Украйна е на крачка от тест на балистична ракета FP-9 с обсег до Москва и Санкт Петербург.

🇺🇦🚀 Украйна е на прага на първия тестов пуск на собствена балистична ракета с голям обсег, способна да порази Москва. Това съобщи основателят на компанията производител в рядко интервю за украинския YouTube канал Pressing, заснето в едно от производствените съоръжения на фирмата.

Денис Щилерман, главен конструктор и съосновател на Fire Point, заяви, че балистичната ракета FP-9 вече е преминала през всички основни етапи на разработка с изключение на двигателя с твърдо гориво, който по време на снимките е преминавал наземни тестове. Той добави, че първият изпитателен полет към цел в Москва може да последва скоро след успешната валидация на двигателя.

„Имаме всичко за FP-9, която може да достигне Москва, освен двигателя“, каза Щилерман пред Pressing. „Ще тестваме двигателя този месец и очакваме скоро да започнем изпитателните полети. Щом тестовият полет покаже, че всичко работи правилно, следващият трябва да бъде изстрелян към Москва.“

Fire Point – отбранителен стартъп със седалище в Киев, основан през 2022 г. от група инженери, архитекти и дизайнери на игри без предишен опит във военната индустрия – се превърна в една от популярите компании в украинския отбранителен сектор по време на войната. По данни на Генералния щаб на Украйна тя произвежда над половината от украинските далекобойни дронове и вече внедри FP-5 Flamingo – крилата ракета с наземно базиране, до 1150 кг бойна глава и 3000 км обсег.

FP-9 обаче представлява съвсем различно оръжие: балистична ракета с малък обсег, проектирана да достига цели на разстояние от 855 км за по-малко от 3 минути полет. Тя доставя 800 кг бойна глава със скорост Мах 7 (над 2200 м/с), с кръгово вероятно отклонение от 20 метра. Ракетата е с дължина 9,5 м и диаметър 1,1 м, което я прави по-голяма от руската балистична ракета „Искандер-М“, която е дълга 7,2 м има диаметър 0,95 м.

Значението на този обсег е съвсем пряко: Москва се намира на около 800 км от североизточната граница на Украйна, което я поставя в рамките на обявения работен обхват на FP-9. Щилерман заяви пред Pressing, че Санкт Петебург, родното място на президента Владимир Путин, също попада в този обсег. Той описа Русия като моноцентрична държава, в която инфраструктурата на военната промишленост, командните центрове и политическата власт са концентрирани в малка географска област. Това прави балистичните ракети с голям обсег категорично различен стратегически инструмент в сравнение с крилати ракети и дронове.

Балистична ракета, движеща се със скорост Мах 7, съкращава времето за реакция на системите за ПВО така, както една крилата ракета с дозвукова или ниска свръхзвукова скорост не може. Процентът на прехващане на такава скорост поставя изключително високи изисквания дори към съвременни системи като С-400 „Триумф“ и по-новите С-500 „Прометей“, нито една от които не е показала надеждна ефективност при прехващане на модерни балистични ракети в реални бойни условия.

В интервюто Щилерман засегна пряко и икономическата страна на балистичните ракети. Неговите аргументи оспорват всеобщото схващане, че балистичните ракети по презумпция са по-рентабилни от крилатите ракети при удари на големи разстояния. Той посочи, че балистична ракета с обсег 300 км и бойна глава от 200 кг би струвала около 600 000 долара на пуск, докато същата 200 кг бойна глава може да бъде доставена на 380 км от модифициран дрон FP-2 за близо 40 000 долара. Това превръща балистичните ракети с малък обсег в икономически нелогични, освен ако скоростта не е критично оперативно изискване. При обсега на FP-9 от 855 км обаче аритметиката се променя: нито една крилата ракета в настоящия арсенал на Украйна не може да измине това разстояние и да оцелее срещу ешелонираната ПВО около Москва. Това прави балистичната траектория единствения жизнеспособен механизъм за доставка до цели в този обхват.

Програмата FP-9 е част от широка пътна карта за балистични ракети, която Fire Point разработва паралелно. FP-7 – балистична ракета с по-малък обсег, базирана на корпуса на зенитната ракета от съветската епоха 48Н6, използвана в С-400 – завърши първия си тестов управляем полет през февруари, когато Щилерман потвърди за изстрелването в социалните мрежи. Според техническите данни, публикувани от „Милитарний“, FP-7 има до 200 км обсег, 150 кг бойна глава, 1500 м/с максимална скорост и 14 метра кръгово вероятно отклонение. Това я прави аналогична на американската система ATACMS, но на наполовина по-ниска цена, според твърденията на самите Fire Point.

FP-9 извежда тази логика на качествено различно ниво, с бойна глава, която е над 5 пъти по-тежка, и 4 пъти по-голям обсег на поразяване. Кодификацията от Министерството на отбраната на Украйна – официалният процес на одобрение, който позволява използването на дадено оръжие за бойни действия – се очаква в рамките на 2026 г., според компанията.

Предизвикателство в производството, за което Щилерман разказа публично, е заводът за твърдо гориво. Изграждането на твърдогоривен двигател за балистична ракета изисква специално съоръжение за смесване и леене, способно да обработва големи обеми гориво на един етап – индустриален капацитет, какъвто Украйна нямаше, преди Fire Point да изгради такъв от нулата. Щилерман сподели пред Pressing, че обектът вече е готов след над година строителство и експерименти. По време на този процес компанията е трябвало да разработи свои собствени формули за гориво, цикли на втвърдяване и методи за проверка на качеството без достъп до налична съветска или руска техническа документация. Той допълни, че Украйна е загубила повече от година, тъй като обещаната техническа библиотека с чертежи на съветското ракетно инженерство, която би дала на украинските инженери достъп до десетилетия наред решавани проблеми, така и не е била събрана въпреки ангажиментите на двама поредни министри на отбраната.

Амбициите на Fire Point надхвърлят FP-9 и се разпростират върху изцяло отделна програма, която Щилерман нарича Project Freya – украинска система за антибалистична отбрана, замислена като евтина алтернатива на Patriot. На 3 юни Fire Point публикува кадри от тестовете на FP-7x, която описва като маневрираща ракета-прехващач, провеждаща управляем полетен тест. Щилерман заяви, че Freya използва прехващач FP-7 като средство за унищожаване, интегрира се с налични западни радари, включително Saab Giraffe, Thales Ground Master 400 и Hensoldt TRML-4D, и е изградена около софтуерна архитектура с отворен код. Тя е проектирана специално, за да предотвратява вида дистанционно изключване, което направи неработоспособни батареите Patriot на Катар, когато САЩ спряха достъпа по време на израелска операция срещу ръководството на Хамас. Той окачестви цялата архитектура на Freya като съзнателен отговор на стратегическата уязвимост от зависимостта от оръжия, които чужди правителства могат да изключат едностранно.

Интервюто за Pressing разкри и нови подробности около оценката на Fire Point и споровете за собствеността. Щилерман заяви, че настоящата капитализация на компанията надхвърля 5 милиарда долара, като се позова на неискано предложение от инвестиционна банка за частно пласиране при оценка от 5,8 милиарда долара, което компанията е отказала. Той отхвърли възможността за продажба на цялата компания като юридически невъзможна съгласно украинските разпоредби за контрол върху износа на оръжие и описа продължаваща, координирана кампания за принудителна национализация на предприятието, която описа като атака срещу частната отбранителна индустриална база. Съоснователят на компанията сподели, че собственото му име е било публично разкрито без съгласието му от журналисти – разкритие, което той свързва с факта, че две от децата му са живеели с бившата му съпруга в Русия по това време, което е създало пряка уязвимост за личната им сигурност.

Малък украински стартъп, основан от хора, които никога не са създавали оръжие, сега Fire Point управлява производствени линии, бълващи крилати ракети, дронове, а скоро и балистични ракети – и всичко това без достъп до техническото наследство, което руско-съветските ракетни инженери са натрупвали в продължение на 70 години. Тестът на двигателя, който Щилерман описа в интервюто за Pressing, е последното голямо техническо препятствие преди FP-9 да полети. Ако го премине, следващата дестинация, по думите му, е Москва.

Ограничения за горивата в Русия след масирани украински удари по ключови рафинерии.

🇷🇺🚫⛽️ Бензиностанции в редица области на Руската федерация започнаха да ограничават продажбите на бензин и дизел след поредица от атаки с украински дронове срещу ключови нефтени съоръжения, става ясно от публикации в социалните мрежи.

В неделя руските държавни медии съобщиха, че някои бензиностанции, управлявани от „Татнефт“ в Москва, са ограничили продажбите на бензин А-92 и А-95 до 20 литра на клиент, а лимитът за дизелово гориво е 40 литра. Други големи търговци на дребно наложиха сходни ограничения. Според сведенията „Роснефт“ е ограничила покупките до 90 литра на автомобил или контейнер, докато „Лукойл“ е ограничила продажбите до 100 литра на трансакция.

Подобни мерки бяха въведени на всички обекти на „Татнефт“ в Санкт Петербург, където клиентите също бяха ограничени до същите количества. Длъжностни лица в Република Татарстан потвърдиха, че също са въведени временни лимити, които описаха като превантивна мярка за спиране на „изкуствена паника“ и поддържане на стабилността на пазара. Някои местни власти обаче се опитаха да успокоят потребителите, като енергийният комитет на Санкт Петербург заяви, че няма признаци за недостиг на гориво.

Рестрикциите следват серия от удари с украински дронове срещу големи съоръжения за преработка на нефт. В петък дронове атакуваха „ТАНЕКО“, една от най-големите петролни рафинерии на Руската федерация, а също и „ТАИФ-НК“ в Нижнекамск, които са ключови активи в преработващия сектор на страната. Разследващата медия „Важные истории“ съобщи, че „Татнефт“ е въвела ограничения за продажба на гориво във всички руски региони, в които компанията оперира.

В събота при координирана операция на Главното управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО) на Украйна бяха нанесени сериозни структурни щети на водещия комплекс за претоварване на въглеводороди в Южна Русия, извеждайки от строя ключова горивна инфраструктура и ПВО системите, които са зачислени за нейната защита. Украинските сили извършиха и удар с далекобойни дронове през нощта, насочен срещу Котовски район, поразявайки обект за преработка и изпомпване на петрол близо до селището Ефимовка. Президентът Володимир Зеленски потвърди операциите, наричайки ги „добри резултати“.

„Има добри резултати от нашите воини при прилагането на санкции с голям обсег срещу важни обекти на територията на Русия и временно окупираните територии на Украйна“, написа Зеленски.

Руски депутат настоява за употребата на ядрено оръжие срещу Украйна.

🇷🇺🗣️ Срещу Украйна трябва да се нанесе ядрен удар заради проявите на „антикомунизъм“ и „русофобия“ от президента Володимир Зеленски. Това заяви на заседание на местния парламент на Санкт Петербург Виктор Перов, депутат от политическа партия „Социална защита“ – наскоро разформирована от Кремъл.

По думите на Перов прилагането на оръжие за масово поразяване трябва да доведе до приключване на т.нар. „специална военна операция“, която „не е тръгнала така, както беше планирано“. „Смятам, че вие, депутатите, трябва да се обърнете към президента Владимир Путин с настояване за употребата на ядрено оръжие, за да се удари с него по привържениците на Бандера и Шухевич, което ще накара ръководството на Украйна да подпише мирно споразумение“, заяви депутатът от трибуната на местния парламент. В този момент изказването му беше прекъснато, тъй като микрофонът му беше изключен.

В началото на месеца Върховният съд на Руската федерация по искане на Министерство на правосъдието закри „Партията на социалната защита“, от която Перов по-рано се кандидатира на различни избори, включително за губернатор на Ленинградска област. Самият политик описва възгледите си като комунистически и се представя като ръководител на партията.

Преди това висши руски служители многократно са заплашвали западните държави с ядрени удари. Миналата седмица заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков заяви, че Кремъл е готов да използва такова в случай на опит от страна на други държави да нахлуят на руска територия.

По думите му западните страни да се отнесат „максимално сериозно“ към разпоредбите на военната доктрина на Руската федерация и държавната политика в сферата на ядреното възпиране. „Посегателството срещу Русия при най-лошите сценарии може да доведе до това да отговорим с употреба на въпросните средства“, заплаши чиновникът.

Украински дронове отново атакуваха множество военни цели в Ленинградска област.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) извършиха нова атака с далекобойни дронове през изминалата нощ срещу стратегическа военноморска инфраструктура в Ленинградска област, включително арсенали на Балтийския флот и други военни цели в Кронщат, съобщи украинският президент Володимир Зеленски.

„Време е да сложим край на тази война. Но руският владетел иска да продължи да се бие. Ето защо украинските санкции срещу тази агресия работят. През изминалата нощ нашите дронове изминаха разстояние от около 1000 км до района на Санкт Петербург – до арсеналите на вражеския флот и база в Кронщат“, заяви Зеленски.

По думите му украинските оператори са поразили и руска петролна база, разположена в Краснодарския край, на около 500 км от руско-украинската държавна граница.

„Русия трябва да сложи край на войната си и да спре атаките срещу живота. Всяко проявление на неправда към Украйна ще получи справедлив отговор. Благодаря на нашите воини за тяхната прецизност“, добави държавният глава.

Руски официални лица твърдят, че системите за противовъздушна отбрана са свалили 144 дрона, и докладват за избухване на пожар в неуточнен обект на руското министерство на отбраната в Ломоносовски район. Местните власти обявиха частична евакуация на жителите в близост.

Според „Астра“ и кадри, публикувани от местни жители, няколко обекта с военно значение са били засегнати по време на атаката.

Експерти в OSINT сферата успяха да идентифицират дим близо до Научно-изследователския институт по морска топлотехника – предприятие от руския военно-промишлен комплекс, ангажирано с разработването на оръжия за подводници, включително торпеда от серията „Физик“ и компоненти за противоторпедна система „Пакет“.

Други кадри, геолокирани от „Астра“, показват дим в близост до Кронщатския морски завод – едно от основните ремонтни съоръжения на руския флот, който обслужва големи бойни кораби и подводници от Балтийския флот и други руски военноморски формирования.

Серия от експлозии бяха докладвани близо до 15-ти арсенал на руския флот в селището Болшая Ижора, западно от Санкт Петербург. Видеа, споделяни онлайн, показват това, което изглежда като вторични детонации в района.

Ударът идва три дни след като украински дронове поразиха руската корвета „Бойкий“, разположена във военна база Кронщат. Корабът от проект 20380 е част от Балтийския флот и често е подложен на техническа поддръжка от завода в Кронщат.

Украински дронове поразиха петролно депо в Санкт Петербург.

🇷🇺🔥 Силен пожар обхвана петролния терминал в Санкт Петербург, една от водещите бази за съхранение и износ на горива в Европейска Русия, след серия от експлозии на брега на Финския залив, предизвикани от нападение на украински дронове.

Гъст черен дим се изви над втория по големина руски град точно в утрото, когато Владимир Путин открива своя международен икономически форум. Това е значимо детайл: събитието, замислено като витрина на устойчивата икономика на Руската федерация с делегации от 130 държави, буквално бе открито под облаци изгорели газове – красноречиво свидетелство, че далекобойната кампания на Украйна достига не само петролната логистика на Балтика, но и политическата трибуна, която Кремъл използва, за да внуши, че войната не е стигнала до дома.

Жители на Санкт Петербург разпространиха снимки и видео от мощни експлозии и огнена стихия рано сутринта днес. Кадрите показват издигащо се във въздуха огнено кълбо, придружено от стълб черен дим от резервоарите на терминала разположен в Голямото пристанище на Санкт Петербург. Опозиционният канал „Astra“ заключи, че дронове са поразили обекта, с което са предизвикали пожар. Терминалът приема и изпраща петролни продукти по вода, с жп и автомобилен транспорт, а според публично достъпни данни обработва около 12,5 милиона тона годишно – обем, който го нарежда сред гръбначните възли на руския износ на гориво.

Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи, че в небето на региона свалени 30 дрона, но не спомена нито дума за пожарите, обхванали пристанището. Това премълчаване на истината е показателно: официалното признание се ограничава до прехванатите цели, докато видимото – кадрите на горящия терминал, заснети от самите граждани – обиколи социалните мрежи. В разминаването между декларираните 30 свалени дрона и огнената стихия в съоръжение се крие проблемът пред руската противовъздушна отбрана: дори когато ПВО отчита десетки прехващания, само едно или две успешни прониквания са достатъчни, за да изпратят едно такова съоръжение в пламъци.

Неспособността на ПВО да опази небето над индустриалната си периферия отдавна не е изолиран инцидент и се превърна в ежедневие. През последните месеци украински ударни дронове поразиха редица обекти около Санкт Петербург – експортния терминал в Уст-Луга, рафинерията в Кириши и пристанище Приморск, което се явява най-голямото такова за товарене на петрол на Балтийско море, което през септември 2025 г. се принуди да спре работа след украински удар. Приморск отстои на около 100 км от Санкт Петербург. В тези удари рояци далекобойни дронове изминават над 1000 км от украинската граница, за да стигнат складове и инфраструктура за натоварване, през която по оценки минават около 40% от износа на руски горива по море. Самият терминал в Санкт Петербург веднъж е бил мишена на украинска атака: през януари 2024 г. във въздушното пространство над него е свален дрон, който при падането си предизвиква пожар.

Ударът по терминала идва ден след една от най-тежките руски въздушни атаки срещу градовете на Украйна от началото на войната през февруари 2022 г. В нощта на 2 юни руската армия изстреля масиран залп от ракети и дронове по Киев, Харков, Днипро, Запорожие и Суми; според данни на украинските власти са загинали поне 23 души, сред които 2 деца, а над 100 бяха ранени, като броят на жертвите все още подлежи на уточнение. Руското министерство на отбраната описа операцията като „масиран удар“ с прецизно далекобойно оръжие, включващо хиперзвукови аеробалистични ракети. Контрастът между двете операции се обуслява от контраста между двете стратегии: руските масови удари търсят жилищни квартали и енергийна мрежа, докато украинските дронове се фокусират над икономически и военно-промишлени активи, разположени дълбоко в руския тил.

Това, че руската армия прибягва все по-често до масирани удари срещу граждански цели, е пряка функция на безизходицата от забуксувалото настъпление по фронта. По данни на Института за изследване на войната (ISW) руските войски са отчели нетна загуба на териториален контрол за първи път от години – обрат, започнал през април и задълбочил се през май, когато Москва понесе най-големия териториален пасив на седмична база от началото на годината. Колкото по-малко Кремъл постига на бойното поле, толкова по-показни стават неговите обстрели по градовете, и колкото по-надълбоко Украйна достига със своите дронове, толкова по-осезаемо ще променя сметката войната – както за обикновените руснаци, така и за кремълския елит.

Ударът срещу петролен терминал в Санкт Петербург съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум на Путин – събитието, прокламирано като „руския Давос“, което тази година ще се проведе на 3-6 юни под надслов „Прагматичен диалог: пътят към стабилно бъдеще“ и събира представители от над 130 държави и територии. Очаква се сред участниците да бъде и представител на администрацията на Тръмп: председателят на Комисията по изящни изкуства на САЩ Родни Кук, включен в сесията „Русия–САЩ: диалог на културите“.

Това е първото известно участие на американски официален представител във форума от няколко години насам, въпреки че става дума за културна, а не икономическа и дипломатическа фигура. Путин традиционно използва трибуната, за да проектира икономическа устойчивост и да внуши, че Русия остава отворена за бизнес въпреки западните санкции и безпрецедентната изолация на дипломатическия фронт след пълномащабното нашествие в Украйна. На миналогодишния форум той заяви, че „цяла Украйна“ принадлежи на Русия.

Тазгодишният форум започна под дим и пепел – картина със своя собствена политическа тежест, независимо от това доколко сериозен е мащабът на понесените материални щети. Способността на Украйна да възпроизвежда такива удари ден след ден има двойна функция: подкопава икономическата инфраструктура на руския окупатор и в същото време му нанася репутационна вреда – точно, когато Кремъл се опитва да представи някаква форма на нормалност пред чуждестранните си гости.

Украинската далекобойна кампания постепенно се превръща в режим на санкции, наложен със свои собствени средства: вместо да чака западните мерки да задушат руския износ на петрол, Киев направо порази терминали и рафинерии, през които текат приходите за войната. Ударите по Уст-Луга, Приморск, Кириши и най-сетне по Петербургския терминал очертават единна цел – балтийската експортна верига, по която се изнася значителна част от руските горива по море. Мащабът на щетите по конкретния терминал остава неуточнен към момента на публикуване.

Хроничният провал на руската ПВО над собствената индустриална периферия е структурен. Тя е оразмерена да защитава зоната на активни бойни действия и ключови военни обекти, не цялата площ в дълбочина на страната срещу евтини ударни дронове, изстрелвани на залпове от стотици едновременно; всяко успешно прехващане на 30 дрона губи смисъл, ако дори 1 успее да проникне и подпали резервоар за гориво. Тази чудовищна асиметрия е същинският механизъм, който прави ударите истински ефективни.

Руските военни болници са препълнени: Превръщат родилни домове и цивилни клиники в лазарети

🇷🇺🏥 Военните болници в Руската федерация вече не могат да поемат безкрайния поток от ранени войници от бойното поле в Украйна, което принуждава Министерството на отбраната да използва цивилни лечебни заведения в няколко региона за настаняване на военнослужещи.

Това съобщи онлайн изданието „Новая газета Европа“, според което в края на 2025 г. местните власти в Омск са затворили женска болница, чиято сграда е била преустроена в поликлиника, след което е била прехвърлена на Министерство на отбраната. По-рано същият град затвори Родилен дом № 5, за да открие военна болница на негово място.

В момента в региона се изгражда нов клиничен, медицински и хирургичен център, а длъжностни лица описват, че „специално внимание“ се отделя на ранените военнослужещи от войната срещу Украйна. Местните жители масово се оплакват, че за обикновените пациенти става все по-сложно да си осигурят лечение. Жена от града разказа, че майка ѝ, която се възстановява от тежки операции, е получила категоричен отказ за настаняване с думите: „Няма легла. Момчетата от СВО... Нали разбирате.“

Подобен модел се наблюдава и на много други места. Единствената болница за пациенти с кистозна фиброза в столицата Москва е преустроена на военен обект, а по същия начин в Ростов на Дон е преформатиран родилен дом.

Дори с новото строителство и изземването на налични болнични заведения, леглата остават дефицит и не могат да поемат колосалния брой ранени военнослужещи, които сега се настаняват в стандартни граждански болници с изолирани специални отделения, а все по-често попадат в общи помещения с обикновени пациенти. Ранените военнослужещи, завърнали се живи от Украйна, имат право на медицинско обслужване с предимство от 2023 г. насам.

„Новая газета Европа“ посочва, че в момента почти всяко едно голямо медицинско заведение в Санкт Петербург приема предимно ранени от фронта. Само в Мариинската болница в града са извършени над 2000 операции на военни пациенти през изминалата година, според публично оповестени данни.

Бивша медицинска сестра в Научноизследователски институт за спешна медицина „Джанелидзе“ сподели пред медията, че истинските мащаби на проблема се прикриват напълно умишлено „За момчетата от СВО всъщност не се говори, защото са толкова много, а никой не иска да обявява, че са толкова проклето много, че военните болници не могат да ги поберат“, заявява тя.

Същата медицинска сестра описва и постоянни проблеми с поведението на военните пациенти в отделенията. „Купуваха алкохол, постоянно пристигаха доставки за тях, кофите за боклук бяха пълни с бутилки, не слушаха нито лекари, нито медицински сестри“, добавя тя.

Напрежението в руската болнична система съвпада с нарастващите загуби на бойното поле, които са отлично документирани от чуждестранни анализатори и мозъчни тръстове.

Според Center for Strategic and International Studies (CSIS), авторитетен изследователски център във Вашингтон, окръг Колумбия, общият размер на руските военни загуби в Украйна е достигнал близо 1 милион и 198 хиляди души до началото на годината, сред които 873 000 ранени и 325 000 убити. Експертите от CSIS определят тези цифри като „безпрецедентни“ и припомнят, че нито една голяма държава не е поемала загуби в такива мащаби от Втората световна война насам.

Парадите за 9 май в Русия: Под една четвърт от регионалните центрове ще видят бойна техника

🇷🇺🎖️ Парадите с маршируващи колони и маневри на военно оборудване за Деня на победата на 9 май ще се проведат в под една четвърт от 85-те регионални центъра на Руската федерация, в т.ч. анексираните Крим и Севастопол.

Това показват изчисления на „Вёрстка“, публикувани в сряда, според които властите в част от регионите са обяснили това с мерки за сигурност, а на други места парадите са били отменени без широка обществена гласност.

Паради с марш и бойна техника ще има само в 18 регионални столици

Мероприятия с марш на военни части и преминаване на техника, дори ако става дума за ретро автомобили или стари танкове в движение, ще се състоят в едва 18 регионални столици (21,2%), например Ярославъл, Волгоград, Хабаровск, Красноярск, Пенза, Уфа, Горно-Алтайск и Петропавловск-Камчатски.

В други 37 регионални столици (43,5%) парадите ще преминат или без военна техника (в някои региони това е практика от няколко години), или без потвърждение за участието ѝ, или с други ограничения. Най-известният пример е Москва, където ще има пехотни част и въздушен компонент, но няма да има танкове и друга наземна техника и няма да маршируват възпитаниците на суворовските, нахимовските училища и кадетските корпуси.

В Санкт Петербург: Без техника и кадети

Идентична е ситуацията в Санкт Петербург, където парадът ще премине без сухопътна техника и авиация, но и без суворовци, нахимовци и кадети. В същото време обаче в северната столица за първи път беше решено да се проведе акцията „Безсмъртен флот“.

Сред градовете, където преминаването на техника е отменено или не е обявено, или е съкратен пехотният състав, са Владимир, Кострома, Тула, Твер, Владивосток, Калининград, Екатеринбург и Челябинск.

В 27 регионални столици (31,8%) местните власти директно се отказаха от провеждането на парад или просто не са го включили в празничната си програма. Сред тях са приграничните Белгород, Брянск и Курск, Ростов на Дон, незаконно анексираните Симферопол и Севастопол, както и Орел, Краснодар, Воронеж, Липецк, Калуга, Нижни Новгород и Магадан. За три града – Грозни, Иваново и Черкеск – данните са недостатъчни или все още няма окончателно решение.

Отменени салюти и проблеми с комуникациите

В много региони са отменени празничните салюти, а акцията „Безсмъртен полк“ ще се проведе изцяло онлайн в условията на специфични мерки за сигурност, предприети от регионалните власти. Във Волгоград например беше забранено присъствието с детски колички и домашни любимци, въпреки че е планиран цялостен парад.

По-рано „Вёрстка“ съобщи, че мобилните оператори Т2 и МТС са предупредили московчани за потенциални проблеми с гласовата връзка в дните преди 9 май. Според представител на Т2 от 5 май гласовите услуги ще бъдат достъпни предимно в 3G мрежи, което може да предизвика смущения в местности със слабо покритие. МТС предупреди и за прекъсвания в работата на интернет в Москва между 7 и 9 май, като отбеляза, че дори „белите списъци“ може да не функционират коректно.

Край на „безопасния“ маршрут през Беларус за руските наборници.

🇷🇺🔐🇧🇾 Жител на Санкт Петербург е бил спрян при опит за напускане на Русия през границата с Беларус, след което два пъти не е бил допуснат до международни полети от летище Минск, заради повиквателна за военна служба, съобщи правозащитната група „Движение на отказалите се по съвест“.

Групата е научила за историята от самия наборник, чието име не беше разкрито от съображения за сигурност. По думите на мъжа, в началото на месеца е получил призовка за явяване на медицински преглед на 29 април. Едновременно с това в електронния регистър се е появила забрана за напускане на страната.

Наборникът е опитал да излезе от страната през Беларус. При първия опит е пътувал с наземен транспорт. На границата всички мъже са били проверени, при което той е бил свален от автобуса и устно е бил уведомен за забраната за пътуване.

При втория опит мъжът е успял да стигне до Минск с влак през Смоленск, където не е имало проверки. На 23 април на летището в Минск той не е бил допуснат до полет за Тбилиси, а два дни по-късно му е бил отказан изход към Ереван по вътрешен паспорт. „Във всички случаи не са издадени писмени документи, а само устни обяснения“, отбелязват активистите.

В тази история има няколко уникални практики, които не са били регистрирани до момента. Първо, прилагане на ограничение за излизане на сухопътната граница между Русия и Беларус, която традиционно се считаше за безопасен маршрут. Второ, налагане на забрана за полети от летището в Минск на руски гражданин, което е доказателство за започналия обмен на данни от електронния регистър за военен отчет и регистъра за призовки между граничните служби на двете държави.

Регистърът на призовките в Руската федерация стартира в тестов режим през септември 2024 г. По-късно той премина в пълноценна експлоатация през май 2025 г. По силата на руското законодателство повиквателната се счита за връчена седем дни след появата ѝ в регистъра.

От момента на публикуване на повиквателната съответното лице получава забрана за напускане на страната. 20 дни по-късно влизат в сила и други ограничения: забрана за шофиране, регистрация на моторни превозни средства, разпореждане с недвижими имоти и теглене на кредити.

Деца „щурмоваци“ и мемета за войната: Русия превръща училищата в тренировъчни лагери за бъдещи войници

🇷🇺 Руските власти в Санкт Петербург въведоха състезания за „щурмоваци“ сред учениците в рамките на национални военно-патриотични игри „Зарница 2.0“, съобщи The Moscow Times, цитирайки репортажи в местните медии.

„Зарница 2.0“ е организирана от младежката група на руския лидер Владимир Путин „Движение на първите“. В състезанията участват ученици от 5-и до 11-и клас, както и студенти от технически колежи. Участниците са разделени на екипи от по 10 души, създадени да симулират реални бойни отряди.

На децата се възлагат специфични военни роли, включително командир, свръзка, сапьор, медик, оператор на дрон, военен кореспондент и двама „щурмоваци“.

По време на събитията посочените за щурмоваци деца действат по двойки, поразявайки цели и хвърляйки гранати за време. Отборите се оценяват според способността да изграждат тактически прикрития, да подават сигнали за боеприпаси или дажби и да демонстрират правилно придвижване на отряда по време на бой.

Междувременно „военните кореспонденти“ на екипа имат за задача да публикуват постове в социалната мрежа Telegram, съобразени с държавната линия и печелят допълнителни точки за генериране на лайкове, репостове и включване на мемета в своите репортажи за войната, пише The Moscow Times.

Милитаризацията на руското образование се ускори значително след началото на войната в Украйна през 2022 г. От гимназистите вече се изисква да изучават нов предмет „Основи на сигурността и защитата на Родината“.

Съгласно директивите на Министерство на образованието, училищата са принудени да оборудват класните стаи със стрелбища, електронни симулатори на оръжия, лаборатории за радиационно и химическо разузнаване и реалистични симулатори на рани, за да подготвят младежите за бъдещата военна служба.

Милитаризацията на руската младеж се простира далеч отвъд тактическото движение и хвърлянето на гранати; тя е част от мащабно, дирижирано от държавата усилие за подготовка на децата за бъдеща високотехнологична война. Като част от плана за обучение на един милион специалисти по дронове до 2030 г. Кремъл е интегрирал сглобяването и пилотирането на безпилотни апарати в официалните учебни програми на над 500 училища.

Обучавани от оператори с реален боен опит, учениците биват набирани активно от държавни организации като „Юнармия“ (Младежка армия), която има над 1,8 милиона членове и приема деца на едва 8-годишна възраст. Тази тясно координирана кампания за промиване на мозъци е замислена да създаде „поколение на дроновете“, насочвайки тийнейджърите към военни договори, с които в крайна сметка да бъдат изпратени на фронта срещу Украйна.

Z-блогър беше арестуван след критика към набора на студенти за безпилотните войски на Русия.

🇷🇺 В Санкт Петербург е задържан руският военен блогър Александър Васковски, стана ясно от публикация на неговия канал в Telegram, в която се посочва, че до момента не са повдигнати официални обвинения. Вероятната причина за задържането е публикация от началото на април, в която критикува остро провала на кампанията за набиране на студенти във Войските на безпилотни системи (ВБС) на Министерството на отбраната.

Според него за няколко месеца са били привлечени под две хиляди студенти, а голяма част от тях са били със слаби успехи и застрашени от отчисляване. Васковски твърди, че федералните власти са пренасочили натиска към служители на държавни предприятия и бюджетни организации, за да компенсират неизпълнените квоти по региони.

Кампанията за набор в безпилотните войски започна през януари с амбициозна цел – до края на годината да бъдат привлечени 78 800 души, от които 58 000 от средите на студенти, завършили курсове за управление на дронове, бивши военнослужещи от авиацията и жени с подходяща квалификация.

Според разследване на iStories, министърът на науката и висшето образование Валери Фалков е разпоредил на ръководствата на университетите да съдействат за изпращането на минимум 2% от студентите си по контракт.

Разследване на Вьорстка установи участието на поне 91 университета и 112 професионални училища в рамките на кампанията, а при записаните 2,2 милиона мъже-студенти пълното прилагане на квотата би засегнало до 44 000 души. Петербургският вестник „Фонтанка" съобщи през март, че вузовете в града предлагат на студентите сключване на контракт с условия от 800 000 рубли еднократно и месечна заплата от 210 000 до 260 000 рубли.

На практика резултатите са далеч от заложените. Вместо десетки кандидати висшите учебни заведения дават по един-двама. Разследващи материали разкриват и подвеждащ характер на набора – сесиите са представяни като информационни, но се провеждат с военни представители и университетска администрация. Студентите, които не преминат подбора или изпитателния срок, рискуват да бъдат преразпределени към други бойни звена, включително пехотни части на първа линия.

Московският технически университет по радиоелектроника, който е сред ключовите участници за програмата, ужесточи правилата за отчисление – стъпка, която беше свързана с усилията повече студенти да бъдат тласнати към контракта, според The Moscow Times.

Задържането на Васковски вписва в наложената през последните години тенденция на натиск срещу провоенни блогъри, които макар и лоялни към Кремъл, отправят гласни критики към някои аспекти от воденето на войната. Случаят илюстрира стесняващия се коридор за публична дискусия дори сред гласовете, които иначе подкрепят руските военни действия в Украйна.

Руските власти връчват повиквателни за военна служба по летищата.

🇷🇺 Властите в Руската федерация са започнали да връчват повиквателни за наборна служба директно на пристигащи граждани, особено онези от тях, които са натурализирани, на големите летища в страната, което породи опасения от етническо профилиране и правна неяснота.

Министерството на вътрешните работи обяви откриването на 12 пункта за миграционен контрол на летищата в Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург, Новосибирск, Сочи, Казан и други градове на 19 ноември, чието предназначение официално е да бъдат заловени чужди граждани, нарушили миграционните закони. На практика обаче става дума за нещо далеч по-противоречиво.

Още на следващия ден държавния телевизионен канал „Вести Урал“ излъчи репортаж от летище Колцово в Екатеринбург, в който е показано как руски граждани, а не чужденци, биват спирани веднага след кацане и получават призовки.

„Щом този мъж стъпи в Урал, разбра, че няма просто да хване обратния полет. Може да е долетял от чужбина, но на хартия е руски гражданин, а това значи задължителна военна регистрация, дори да има билет за утре“, обясни репортажът.

Според материала онези, които още не са уредили военната си регистрация, получават призовката на място, а в случай че не се явят им се налага глоба в размер на до 30 000 рубли (около 330 долара).

Репортажът предизвика буря от коментари в социалните мрежи. Руските държавни медии веднага обявиха ситуацията за изопачена, тъй като реално нямало военни до стълбата на самолета, а само в официалните миграционни пунктове. Освен това те подчертаха, че получаването на призовка не ограничава правото на получателя да напусне страната.

Кадрите от репортажа на „Вести“ обаче директно противоречат на тези твърдения, тъй като в тях се посочва, че военни и следователи „буквално посрещат пристигащите от самолета“.

Според Тимофей Васкин, експерт по военно право от организация „Школа на наборника“, в конкретния случай основният фокус пада върху мъжете „с неславянска външност“, защото имат значително по-малки шансове да се измъкнат.

„Не могат да проверят всеки мъж на влизане – и вътрешното министерство, и военните комисариати са силно неокомплектовани“, споделя Васкин. „Това е тревожен знак за засилващ се контрол, но все още не е системен срив.“

Той добави, че по рождение руснаците обикновено могат да пренебрегнат призовката без сериозни последици, докато натурализираните граждани рискуват да си навлекат проблеми с паспорта или дори със статуса си.

По-рано правозащитни организации в Москва съобщиха, че полицията е започнала да задържа произволно мъже в наборна възраст в метрото с помощта на системата за лицево разпознаване.

Путин защитава инвазията в Украйна, твърди, че Русия държи „стратегическата инициатива“

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин защити решението за започване на пълномащабна инвазия в Украйна, наричайки го „правилно и навременно“ и заяви, че руските сили „държат напълно стратегическата инициатива“, като от началото на годината са „освободени“ близо 4900 кв. км. и 212 населени места.

Изявленията бяха направени по време на среща с висши военни командири край Санкт Петербург на 7 октомври, според стенограма на Кремъл и резюмета на руските държавни медии.

„В момента руските въоръжени сили контролират изцяло стратегическата инициатива. Тази година освободихме близо 5000 квадратни километра територия – 4900, и 212 населени места“, каза Путин.

„Решенията, взети през февруари 2022 г., бяха правилни и навременни“, добави той.

Путин посочи, че целите на войната остават непроменени и повтори заявените от Кремъл намерения за „демилитаризация и денацификация“ на Украйна. Той твърди, че нейните войски отстъпват „във всички сектори на фронта“.

На същата среща главнокомандващият генерал Валери Герасимов заяви, че руските сили „напредват практически във всички посоки“, отбелязвайки напредък край Покровск, Сиверск, Костянтинивка и Купянск, както и усилия за създаване на буферни зони в Сумска и Харковска област.

Путин защити инвазията с незаконните референдуми, организирани от Кремъл през есента на 2022 г. в окупираните територии, и заяви, че техните жители масово са гласували за присъединяване към Русия – събития, които бяха категорично отхвърлени като незаконни от международната общност.

Докато Москва обяви превземането на нови села тази седмица, украинските власти отбелязват, че руската армия не е превзела голям украински град през 2025 г. и съобщават за локални контраатаки около Добропилия и в граничните райони на Сумска област.

Оперативният анализ на Института за изследване на войната (ISW) от 7 октомври подчерта тежките руски загуби на няколко фронта и оцени, че жертвите са твърде високи за ограничените резултати от настъплението.

Главният военноморски парад в Санкт Петербург е отменен.

🇷🇺⚓ Главният военноморски парад в Санкт Петербург е отменен, като няма да бъде проведена нито демонстрация на кораби в река Нева и Кронщатския рейд, нито демонстративни полети на военноморската авиация.

Денят на Военноморския флот ще бъде отбелязан по модела отпреди 2015 г. при който единствено тържествено полагане на венци, граждански събития и концерт на Дворцовия площад.

Подготовката за парада е била преустановена по-рано тази седмица. Това е неофициално потвърдено от редица източници пред местното издание Фонтанка. Тренировките на пехотните части, участващи по традиция в церемониите на Сенатския площад, са прекратени. Видимата част от подготовката за парада, която включва инсталиране на рейдови шамандури и изграждане на трибуни, все още не беше започнала.

Отмяната на парада е свързана с мерки за сигурността, според изданието. Макар че няма официално съобщение, такова не е имало и предните години за неговото провеждане. Тази тактика на руското министерство на отбраната, при която подготовката протича в пълна конфиденциалност, е обичайна през последните години. През 2023 г. кораби от Северния флот пристигнаха в Санкт Петербург, при което неочаквано се върнаха обратно в базата броени дни преди парада заради засилените мерки за сигурност, свързани с атаките с безпилотни самолети.

Главният военноморски парад в Санкт Петербург е учреден през 2017 г. Предишната година градът е избран за основна площадка за Деня на флота с участието на президента Путин. В тогавашния парад участваха кораби от Северния, Балтийския и Черноморския флот и Каспийската флотилия, като за първи път преминаха в килватерен строй. През годините броят на участващите кораби намаляваше, а разходите и логистичните предизвикателства за града нарастваха, включително пътни блокади и разтваряне на мостове.

През 2022 г. повдигат въпроси за целесъобразността от събирането на висшето командване и елитни представители на флота на едно място, особено в контекста на повишените рискове за сигурността. Отмяната на парада тази година е вероятно пряк резултат от тези опасения.

Пет руски области бяха атакувани от украински дронове.

📌 Координати на обекта: 55°05'14.8"N 33°14'55.3"E

🇺🇦💥🇷🇺 Поне 16 украински дрона са били свалени от системите за противовъздушна отбрана над пет области през изминалата нощ, съобщи руското министерство на отбраната в редовния си сутрешен брифинг на 4 януари 2025 г.

Десет дрона са прехванати във въздушното пространство на Брянска област, три над Смоленска и по един над Белгородска, Псковска и Ленинградска области.

Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко отбеляза, че дронът е бил свален в района на залива Луга във Финския залив, като по думите му няма пострадали или материални щети. Telegram каналът „Внимание, новини“ съобщи, че дрон се е опитал да атакува пристанището на Уст-Луга, поради което е била обявена евакуация на служителите.

По-късно Дрозденко допълни за още два свалени дрона в района на залива, отломките на един от които са паднали в близката гориста местност.

На два пъти бяха въведени ограничения на полетите за летище Пулково в Санкт Петербург. Веднъж от 23:43 до 0:48 часа местно време, според източник на изданието "78", и втори път в периода между 07:45 и в 10:15 часа сутринта, според Федералната агенция за въздушен транспорт. През това време най-малко 20 полета са били пренасочени към алтернативни летища.

В Белгородска област жител на село Прелестное е получил осколкова рана на крака в резултат на атака с дрон, съобщи губернаторът на региона Вячеслав Гладков. Нанесени са материални щети на един частен имот, по-конкретно прозорците, фасадата и оградата, и е пострадал паркиран наблизо лек автомобил. В село Прохоровка има повредени електропроводи. В село Михайловка е повреден газопровод в частен имот и е разрушена ограда на друг имот.

Губернаторът на Смоленска област Василий Анохин съобщи за най-малко пет свалени дрона през изминалата нощ. Силни експлозии отекнаха в небето над град Сафоново при някои прехващания, свидетелстват коментари на местни жители в обществените канали в Telegram. Видеозаписи от експлозиите, заснети от камери за наблюдение, бяха публикувани в руските социални мрежи.

В Сафоново се намира предприятието „Авангард“ на държавната корпорация „Тактически ракети“, която се занимава с производство на корпуси за ракетни двигатели на твърдо гориво и транспортни и пускови контейнери.

Ръководителите на Смоленска и Брянска области заявиха, че няма информация за пострадали хора или материални разрушения при атаката. Губернаторът на Псковска област все още не коментирал нападението към момента на публикуване.

Депутати от опозиционна партия призоваха Белоусов да спре изпращането на наборници към фронта в Курска област.

Руски наборници, призовани за военна служба, се строяват преди да се отправят от наборния център към своите гарнизони, на фона на продължаващия руско-украински конфликт, Батайск, Ростовска област, 16 май 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Sergey Pivovarov

🇷🇺 Депутати от руската опозиционна партия Яблоко призоваха Министерството на отбраната на страната да преустанови разполагането на наборници в зоната на активни бойни действия в Курска област. Призивът идва на фона на продължаващите близо месец опити на руската армия да отблъсне атаката.

„Редица медийни съобщения свидетелстват, че наборници са участвали в боевете при нахлуването на украинските въоръжени сили в района на Курск“, пише Александър Шишлов в писмо, адресирано до руския министър на отбраната Андрей Белоусов. Шишлов е водач на партийната фракция на „Яблоко“ в законодателното събрание на Санкт Петербург.

В писмото той призовава Белоусов да потвърди дали тези доклади отговарят на истината и да „вземе мерки“ срещу по-нататъшното разполагане на наборници „на фронтовата линия в Курска област“.

Наборни войници бяха изпратени в пограничните региони на Русия, включително Курск, в началото на пълномащабната инвазия на Москва в Украйна, започнала в края на февруари 2022 г. Групи от съпруги и майки се опитаха да окажат натиск върху правителството срещу разполагането им на бойното поле на фона на съобщенията за наборници, намерили смъртта си в бойните действия, въпреки уверението на президента Владимир Путин, че подобно нещо няма да бъде допуснато.

Кремъл отхвърли съобщенията за изпращане на наборници на бойното поле като „абсолютно изкривяване на реалността“. В същото време обаче независимото издание The Moscow Times успя да говори с осем руски наборници, които са държани като военнопленници в украински затвор.

Някои от военнослужещите, заловени по време на украинската офанзива в Курска област, бяха освободени при руско-украинска размяна на военнопленници, състояла се през уикенда.

Редица високопоставени членове на партията „Яблоко“ открито призоваха за прекратяване на огъня във войната срещу Украйна. На миналогодишните регионални избори кандидатите от партията взеха участие с платформа за мир.

Избирателните власти в Санкт Петербург наскоро забраниха на всичките 83 кандидати от листата на „Яблоко“ да се кандидатират за местни длъжности на общинските избори в града, които ще бъдат проведени следващата седмица.