10 европейски държави вече участват във френското ядрено възпиране

🇫🇷🇪🇺 10 европейски страни вече участват в „предното възпиране“, с което Франция разширява ролята на своя ядрен арсенал отвъд собствените граници. Това са Великобритания, Германия, Нидерландия, Белгия, Полша, Гърция, Финландия, Норвегия, Швеция и Дания. Замисълът предвижда изтребителите Rafale, способни да носят ядрено оръжие, да бъдат разполагани временно при съюзниците, а за тях да се изгради нова инфраструктура и да се осигурят защитени комуникации, ранно предупреждение и обмен на разузнавателни данни. Ярослав Трофимов, главен кореспондент на The Wall Street Journal, описва инициативата в материал от 25 октомври. Според него крайната цел е да се създаде повече стратегическа несигурност за Владимир Путин.

Седем месеца след обявяването си предното възпиране съществува като мрежа от двустранни политически канали, а самото разполагане на френски стратегически самолети при съюзниците е замислено за време на криза. За Москва значението на тази мрежа произтича от оръжието: френската ракета, за разлика от американските бомби в Европа, е създадена да стига до руските градове. Уязвимостта на инициативата е свързана с изборния календар на самата Франция.

В основата на инициативата е речта на президента Еманюел Макрон от 2 март 2026 г. в базата на атомните подводници с балистични ракети Ил Лонг край град Брест. „Затова наредих да бъде увеличен броят ядрени бойни глави в нашия арсенал. За да пресечем всякакви спекулации, вече няма да съобщаваме размера на ядрения си арсенал, за разлика от миналото“, заяви той. През февруари 2020 г. Макрон обяви, че оръжията са под 300. Федерацията на американските учени оценява френския запас към началото на 2026 г. на около 290 бойни глави, малка част от американския и руския арсенал. Според WSJ Франция ще произвежда нови ядрени заряди за първи път от десетилетия.

В същата реч Макрон очерта и границите. „Няма да има никакво споделяне нито на крайното решение, нито на неговото планиране, нито на изпълнението му“, каза той. По конституция решението принадлежи само на президента. Партньорите могат да участват в ядрените учения и да подсигуряват конвенционални сили за дейностите по възпиране, а на по-късен етап е предвидено и разполагане на елементи от стратегическите сили на тяхна територия според условията. „Това разпръскване по европейската територия, като архипелаг от сили, ще усложни сметките на противниците ни“, каза Макрон.

Как би изглеждало това на практика, описва доклад на комисията по външни работи и отбрана на френския Сенат от 28 септември, с докладчици Паскал Ализар и Патрис Жоли. Според изложение на доклада в Mer et Marine в криза изтребители Rafale на Стратегическите въздушни сили, въоръжени със свръхзвукови крилати ракети с ядрена бойна глава ASMPA-R, могат временно да бъдат разположени при съюзник с подкрепата на неговите военни средства, без постоянно разгръщане на френски бойни глави в чужбина. Докладът твърди, че разговорите с партньорите тепърва започват. Първите съвместни дейности биха могли да са учения по електронна война и разузнаване, а след това полети със съюзници. След тях биха последвали варианти с по-малък мащаб на учението Poker, с което Стратегическите въздушни сили 4 пъти годишно отработват ядрен удар, и евентуално маневри в европейски мащаб.

Политическото сътрудничество се намира на по-напреднал етап. „Инициативата допълнително затруднява противника, защото добавя още едно ниво, което руснаците ще трябва да разчетат“, отбеляза съветникът на Макрон по стратегически въпроси и разоръжаване Ксавие Шател на Варшавския форум за сигурност на 12 октомври. Инициативата предлага „нови възможности за разпръскване на нашите ядрени сили при ядрена ескалация“. Двустранните групи, които ръководят ядреното сътрудничество с повечето участнички, вече са заседавали и според Шател остават „само една-две“. Франция поддържа 10 отделни групи и води разговори с всеки партньор поотделно, а не в общ ядрен клуб. Затова, пише WSJ, служители в отбраната на държавите партньори си звънят, за да сравнят какво им е казал Париж.

Първата практическа стъпка с Германия, която Макрон нарече „ключов партньор“, датира от 16 юли. Тогава 2 двуместни изтребителя Rafale B на Стратегическите въздушни сили и 2 германски изтребителя Eurofighter от 31-во тактическо авиокрило заредиха гориво във въздуха от самолет цистерна A330 MRTT Phénix. Това беше определено от френското министерство на въоръжените сили като „първата оперативна стъпка“ на двустранното стратегическо партньорство. Ведоството уточни, че самолетите не са носили ядрено оръжие. На следващия ден канцлерът Фридрих Мерц заяви в X: „Още тази година ще участваме в ядрено учение на френските въоръжени сили“. Предвидено е Германия да участва с конвенционални сили.

Кръгът се разширява постепенно. На 2 март Макрон назова освен още Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Швеция и Дания. Норвегия направи стъпка към участие със споразумение за отбрана с Франция от 27 май, а Финландия се включи на 14 септември. „Нямаме никакви намерения да разполагаме ядрено въоръжение на финландска земя в мирно време. Но имаме планове да създадем стратегическа дилема за Русия“, заяви президентът Александър Стуб, цитиран от WSJ, и определи начинанието като процес, който най-вероятно ще продължи 10-15 години. Извън кръга остават трите балтийски държави, най-уязвими от руската заплаха, макар че на 22 септември Латвия съобщи, че Париж е приел да започне разговори с Рига. Италия отказа да участва.

Партньорите не виждат във френското предложение заместител на американския чадър. „Не заменя нищо. Допълва ядрените гаранции, които вече съществуват“, казва норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде. Американската част от тези гаранции на европейския континент се осигурява от 100-120 свободнопадащи бомби B61 в Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция, а вероятно и Обединеното кралство, според оценка на Федерацията на американските учени. Употребата по програмата на НАТО за ядрено споделяне изисква разрешение и от Вашингтон, и от приемащата държава. Франция не участва в Групата за ядрено планиране на алианса. Според WSJ бомбите, проектирани през 60-те години срещу съветските танкови дивизии, са все по-остарели и при наличието на днешната руска ПВО представляват ограничена заплаха за руската територия.

Френското средство за доставка на ядрено оръжие е от друг клас. ASMP-A, чиято модернизирана версия е ASMPA-R, е крилата ракета с правотоков двигател, която развива до Мах 3 и според CSIS има 500-600 км обсег. Военни и анализатори, цитирани от WSJ, споделят, че тя е създадена да поразява главните руски градове и има голяма вероятност да достигне целите си. „Бомбите B61 не са инструменти за водене на война, а по-скоро средства за вдъхване на увереност у съюзниците. Френският ядрен арсенал, за разлика от тях, може да стигне до Русия“, казва Никол Граевски, експерт по Русия и ядрените въпроси в Sciences Po в Париж.

Москва следи инициативата. На 4 март говорителката на външно министерство Мария Захарова нарече френския план изключително дестабилизиращ, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че ходът подкрепя руското искане френският и британският арсенал да бъдат включени в бъдещите преговори за ядрения баланс. На 19 май заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков каза пред ТАСС, че със своето включване в разширената зона на действие на френските ядрени сили държавите партньори „стават обект на по-засилено внимание от нашите военни, отговарящи за стратегическото възпиране“.

Шател съди по руските изявления, че замисълът е политически убедителен: руснаците, отбеляза той във Варшава, „слушат и дори отговарят“. Граевски е по-предпазлива: „Не е ясно дали руснаците са убедени, че французите биха рискували ответен удар по Париж заради Варшава например. Но руснаците определено обръщат внимание.“ Въпросът е аналогичен на онзи, който Шарл дьо Гол задава на Джон Кенеди през 1961 г. – дали би пожертвал Ню Йорк, за да спаси Париж. Отговор така и не получава.

Според WSJ пълният френски контрол над решението е съзнателен ход, ориентиран към цел в сферата на вътрешната политика: предното възпиране да е приемливо за целия политически спектър, включително за крайнодесния „Национален сбор“ на Марин Льо Пен, която според изданието води в проучванията преди изборите за президент през пролетта на 2027 г. Нейната партия косвено подкрепя замисъла. Бруно Терте, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания в Париж, смята обаче, че президент от тази партия би означавал „загуба на доверие и в двете посоки – при възпиране на Русия и при вдъхване на увереност у съюзниците“. Висш отбранителен служител от държава партньор е съгласен с него: ако Льо Пен дойде на власт, целите и обхватът на партньорството ще бъдат преразгледани и в Париж, и от съюзниците.

За 7 месеца Париж предложи на 10 държави онова, което американските бомби в Европа не дават: ракета, създадена да стига до руските градове. Шател посочва като допълнителен фактор и географската близост. „Споделяме една и съща география, част сме от един и същ континент“, отбеляза той във Варшава. Цялата инициатива обаче зависи от решение, което принадлежи на един човек, избиран единствено от французите. Затова следващото решаващо събитие е президентският вот във Франция през пролетта на 2027 г. Победа на кандидата на „Национален сбор“ би показала дали партньорите наистина ще преразгледат своите цели и обхвата на сътрудничеството, както очакват Терте и висши служители. Френската ракета стига до Русия, но пръстът на спусъка се решава на избори.

В утрото на нахлуването френският посланик в Киев предпочете да чака руснаците

🇫🇷🏛️🇺🇦 Рано сутринта на 24 февруари 2022 г. в Киев вече се чуват експлозии и стрелба, но френският посланик няма намерение да напуска украинската столица. „Смятаме, че е по-сигурно да изчакаме руснаците. А след това евентуално да ни експулсират по шосе при по-безопасни условия. Пазете се“, написа той на колегите си в групата на европейските посланици в Signal. Италианският и белгийският му колега отговориха, че са съгласни. „Какъв идиот“, помисли си друг участник в групата. Епизодът е описан във възстановка на събитията, публикувана от нидерландския вестник de Volkskrant на 8 юли 2026 г. Тя разказва как разузнавателните служби на Нидерландия до последно не допускат, че Русия ще нападне.

Вестникът разговаря с 19 души, участвали в събирането на разузнавателни данни или в решения, взети въз основа на тях. Повечето говорят анонимно, а 13 от тях, както и самите служби, са прегледали текста преди публикуване. Участниците в чата не са назовани. По това време Франция в Киев е представлявана от Етиен дьо Понсен, Италия – от Пиер Франческо Дзадзо, а Белгия – от Алекс Ленартс. Дьо Понсен е познат също с периода в София: между 2007 и 2010 г. представлява Франция у нас, а от 2023 г. е начело на мисията във Варшава.

Във възстановката на събитията съобщението е противопоставено на действията на нидерландската мисия. Йенес де Мол, тогавашният посланик на страната, започна да се готви за война още в края на ноември 2021 г. след предупреждение, отправено на 17 ноември от дипломати на САЩ и Обединеното кралство по време на редовната среща на европейските посланици, според което ЦРУ очаква руско нахлуване. На 11 февруари 2022 г. той призова нидерландците, които нямат наложителна причина да остават, да напуснат територията на Украйна и изпрати у дома близките на служителите, а по решение на тогавашния министър на външните работи Вопке Хукстра основният екип от 15 души вече работи от Лвов. Още на 24 февруари министерството решава екипът да напусне и Лвов. Де Мол свали знамето от консулството и на следващия ден бронираните автомобили потеглиха под полицейски ескорт към Полша, без екипът да има къде да нощува. „Контрастът с французите, които до последния момент вярваха в дипломацията, е голям“, пише вестникът.

Според участник в срещата от 17 ноември дьо Понсен е бил на мнение, че САЩ и Обединеното кралство преувеличават заплахата. Според стенограмата от закрито изслушване пред комисията по външни работи на Националното събрание на 4 май 2022 г. дьо Понсен казва: „Тази война беше предвидена: видяхме как се надига бурята.“ По думите му кризата е започнала в края на октомври и началото на ноември 2021 г. със струпването на руски войски по украинската граница. На 19 февруари мисията е призовала сънародниците си незабавно да напуснат Украйна, а за утрото на 24 февруари той каза: „Бяхме готови, въпреки известното вцепенение пред мащаба, който придоби войната.“

Той описва и първото утро на инвазията. В 4 ч. в посолството чуват първите ракети и виждат проблясъци в небето над Киев. В 4:30 ч. събира всички изпратени от Париж служители в сградата под охрана от Групата за намеса на Националната жандармерия (GIGN), пристигнала на предния ден, и създава кризисен щаб. На французите, които не са се вслушали в призива да напуснат страната, екипът му заедно с министерство на външните работи препоръчва да останат по домовете, вместо да тръгват по пътищата, защото „руснаците можеха да бомбардират цялата страна, колкото и да е голяма, и опасността беше навсякъде от сутринта на 24 февруари“.

Последват, по думите му, „четири много трудни дни“. „Всяка сутрин се будехме с въпроса дали руснаците няма да са пред вратата ни на мястото на украинската Национална гвардия“, разказа той. След няколко дни дипломатите започнаха да усещат, че руският план може да се провали или поне че падането на Киев няма да бъде толкова лесно, колкото Путин е смятал, и че руската армия се насочва към опит за обкръжаване на столицата. Тогава Париж взима решение да премести мисията в Лвов. На 28 февруари външният министър Жан-Ив Льо Дриан обяви решението и уточни, че посланикът остава в Украйна.

Същия ден в 17:30 ч. на ул. „Рейтарска“, където се намира френското посолство, се събира колона от около 50 автомобила под охраната на GIGN. Знамето е свалено, дьо Понсен лично сваля табелата, а архивът гори според установената процедура. С французите тръгват японският посланик и италиански дипломати, както и белгийският посланик, който от няколко дни се укрива със своите служители във френската сграда. The Brussels Times съобщи на 2 март, че мисията се мести в сградата на френското посолство, а говорител на белгийското външно министерство потвърди, че персоналът е напуснал страната.

На 30 км от Киев след залез слънце колоната спира на вътрешен контролно-пропускателен пункт. Нервните украински военнослужещи казват, че руските войски са на около 3 км. Чуваше се ракетен и минохвъргачен огън. Колоната се мести, но скоро спира отново, за да не се натъкне на руснаци. Дипломатите отказват да пренощуват в казарма от опасения за ракетен удар и лагеруват в почивна база, а през нощта пада сняг. На другата сутрин колоната продължава и пътува около 36 часа, начело с автомобил на Националната гвардия. Повечето служители се прибират във Франция, а дьо Понсен с основната група от сътрудници се завръща в зоната на бойните действия и стига Лвов на 2 март в 22 ч. „Бяхме единствените, които караха в обратната посока“, каза той пред депутатите.

Италианският представител остана в столицата по-дълго от френския си колега. През нощта срещу 2 март Дзадзо извежда на сигурно място 100 души, сред тях 20 деца, съобщи агенция AGI. На 1 март италианското външно министерство призовава своите сънародници в столицата да напуснат с всички възможни средства и през първите дни на март Дзадзо пристига в Лвов. Италианското посолство е описвано като последното на голяма държава от ЕС, преместено от Киев в друг град на Украйна. Белгия затвори своето. Консулските въпроси поеха нейните дипломати във Варшава, а мисията се върна в украинската столица през юли 2022 г.

De Volkskrant разглежда епизода през по-широка призма: повечето държави в ЕС, включително Германия и Франция, според вестника до последния момент не вярват, че войната идва. Ръководителят на Федерална разузнавателна служба (BND) на Германия е толкова убеден, че война няма да има, че през първата ѝ нощ спи в хотел в Киев и трябва да напусне страната в последния момент. BND потвърждава на 25 февруари, че нейният председател Бруно Кал е в Украйна за „спешни разговори“ и заради бойните действия и затваряне на въздушното пространство се е завърнал по суша. Пътуването е трудно и бавно заради бежанците, които се придвижват в същата посока. Кал оглавява службата до септември 2025 г. След това става посланик при Светия престол. Във Франция началникът на Дирекцията за военно разузнаване (DRM) генерал Ерик Видо напуска поста в края на март 2022 г. Доклад на Министерство на въоръжените сили на страната го упреква в „недостатъчни брифинги“ и непознаване на темите, а според друга версия напускането е част от реформи на дирекцията. Според de Volkskrant това е единственото уволнение след провала на европейските служби.

Френското посолство се завръща в Киев на 15 април 2022 г. и отваря повторно на следващия ден след като 7 седмици работи от Лвов. Там, по думите на дьо Понсен, са представени само 6 държави от ЕС: Унгария, 2 балтийски държави, Хърватия, Италия и Франция. „Макар да напуснахме Киев от последните и се върнахме сред първите, не ние останахме най-дълго“, каза той пред депутатите. Полският посланик Бартош Цихоцки, добави дьо Понсен, е единственият представител на страна членка на ЕС, който изобщо не е напускал Киев. В началото на юни 2022 г. Зеленски връчва държавни отличия на Цихоцки и на папския нунций архиепископ Висвалдас Кулбокас. Тогава той благодари на „онези, които не напуснаха Киев през тези 99 дни“, както и на дипломатите, останали в града, докато са могли, и на онези, които бързо се върнаха.

Френски Atlantique 2 участва в спасителните операции в Черно море

🇫🇷✈️🇧🇬 Френски самолет за морско патрулиране Atlantique 2 (ATL2) е изпратей към региона на Черно море от две седмици насам и участва в спасителните операции след ударите с дронове по търговски кораби. Това заяви на 24 октомври във Варна министърът на външните работи Жан-Ноел Баро, който уточни, че машината действа като част от операциите на НАТО. Той е първият френски топ дипломат, посетил България от 20 години насам.

Баро говори във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ заедно със своята българска колежка Велислава Петрова, с която подписа обновената пътна карта на стратегическото партньорство между двете страни. Той представи разгръщането на ATL2 като първото от три хода на Франция в подкрепа на България след ударите по кораби на 6 и 13 октомври в родната изключителна икономическа зона – морската ивица отвъд 12-милните териториални води, в която държавата има права над природните ресурси. „Първото от тези действия е разполагането на самолета за морско патрулиране Atlantique 2, който е тук от две седмици и допринесе за спасителните операции“, разкри Баро. Второто е пътната карта, а третото е подкрепата за европейска платформа за морска сигурност във Варна и Констанца. По думите на Баро тя ще служи срещу хибридни заплахи, кибератаки и екологични рискове и ще заработи в следващите няколко години. Двамата министри подкрепиха и мораториум върху ударите по търговското корабоплаване в Черно море, за какъвто френското външно министерство призова още на 15 октомври.

Двете седмици означават, че ATL2 се намира в района от около 10 октомври: след първите удари в родната зона и преди втората вълна на 13 октомври, когато бяха ударени HS DIGNITY и CHELSEA 3. Баро не уточни в кои операции е участвал самолетът, нито откъде излита. Ударите продължиха и след пристигането му. На 15 октомври 2 дрона удариха химическия танкер WINE TRADER под флага на Сан Марино, застанал на котва на около 13 морски мили югоизточно от Сулина; 7 души от екипажа бяха в неизвестност, съобщи тогава AP. На 23 октомври корабът KHORYV под флага на Коморските острови се преобърна и потъна на около 13 мили от Констанца, съвсем малко извън румънските териториални води. По информация на Reuters от 13-членния украински и азербайджански екипаж е загинал поне един моряк, трима са изчезнали, а девет са спасени.

Хронологията показва и ограниченията на допълнителните съюзнически средства над западната акватория на Черно море: самолетите за наблюдение помагат да се намерени оцелелите и събират данни за ударите, но не са средство да се спре дронът, преди да стигне до кораба. Задачата, която Баро назова, е спасяване. На 20 октомври, след заседание на Северноатлантическия съвет, говорителят на Върховното командване на обединените сили на НАТО в Европа (SHAPE) полковник Мартин О'Донъл каза, че съюзниците „са изпратили или ще изпратят допълнителни самолети за морско патрулиране“, заедно с радари и екипи за експертиза на взривни средства. Основният приоритет по думите му е да се получи по-пълна картина на обстановката чрез повече сензори и обмен на данни. Към същата дата алиансът не бе обявил нито ескорт на конвои, нито мисия за прехващане, отбелязва Stars and Stripes.

Наред с ATL2 в района действат и други съюзнически средства. Американският P-8A Poseidon кацна във Варна на 18 октомври според БНР, а вечерта на 24 октомври отново патрулираше източно от българското крайбрежие, съобщи ItaMilRadar, сайт за следене полетите на военната авиация. На 23 октомври френският генерален щаб обяви съвместен патрул над Черно море на изтребители Mirage 2000-5 заедно с белгийски F-16, подпомогнати от 2 самолета цистерни A330 MRTT – един френски и един на Многонационално звено за самолети цистерни (MMU) – и от френския самолет за далечно радарно наблюдение E-3F AWACS.

ATL2 е двумоторен турбовитлов самолет за морски патрул и борба с подводници, разработен от Dassault-Breguet. На 17 февруари 2026 г. френската агенция за отбранителни доставки DGA предаде на ВМС в базата Лан-Биуе в Бретан 18-ия и последен екземпляр, модернизиран до Standard 6. Това включва радар с активна фазирана решетка (APAR) Thales Searchmaster, нова цифрова обработка на сигналите от хидроакустичните буйове, които се пускат във водата, за да открият подводници по издавания звук, и оптико-електронна кула MX-20. Според The War Zone машината може да остане във въздуха за период от 14 ч. с типичен екипаж от 14 души. Въоръжението на ATL2 е предназначено за поразяване на подводници, кораби и наземни цели: торпеда MU90 Impact, противокорабни ракети AM39 Exocet и управляеми бомби GBU-12 Paveway II.

От началото на войната ATL2 на няколко пъти се завръща над Черно море. През април 2022 г. търси мини с излитания от Крит. През април 2023 г. един ATL2 е разположен за 14 дни в румънската авиобаза „Михаил Когълничану“ край Констанца, по данни на Le Figaro. На 28 септември 2025 г. френските въоръжени сили обявиха разполагане на ATL2 в Румъния за полети за морско наблюдение. Новото е задачата, която Баро назова този път: спасяване на екипажи след удари по търговски кораби.

Баро посочи още, че на 23 октомври е разговарял с румънския си колега Дан Некулъеску. На 24 октомври Некулъеску написа в X, че двамата са обсъдили и стратегическото значение на Черно море, и приветства приноса на Франция като рамкова държава на бойната група на НАТО в Румъния, както и „готовността ѝ да ни помогне да отговорим на конкретните си нужди от способности в Черно море“. Букурещ вече свързва ударите с Москва: на 23 октомври президентът Никушор Дан определи удара по KHORYV като част от руската ескалация на войната в Украйна. Същия ден председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че е дълбоко разтревожена от нова руска ескалация в Черно море. Премиерът Румен Радев допусна след 13 октомври, че Русия вероятно стои зад ударите, но София не е обвинила пряко Москва, отбелязва Reuters. Посещението на Баро беше в деня преди първия тур на президентските избори в България на 25 октомври.

Ударите край българския и румънския бряг са част от много по-широката война за маршрутите в Черно море. Според компанията за морска сигурност Ambrey и Международната морска организация, цитирани от Financial Times на 25 октомври, от началото на годината в Черно море са атакувани над 570 кораба и са загинали най-малко 40 моряци, при 24 потвърдени жертви в Ормузкия проток. Между юли и септември ударените съдове са около 387 – над 5 пъти повече от предходното тримесечие. Ударите идват и от двете воюващи страни. През последните 45 дни около 90% от тях са руски, по оценка на Ambrey. Още в средата на септември застрахователният Joint War Committee разшири зоната с най-висока степен на риск до почти цялото море, с изключение на териториалните води на Румъния, България и Турция. На 14 октомври пожар обхвана танкера YARA J на котва в румънските териториални води край Сулина; според FT той също е бил ударен.

Данните, събрани от сензори, са полезни за защитата. Изтребител сваля само онова, което някой е засякъл, а румънските F-16 вече стрелят по дронове над морето. Екипите за експертиза, които НАТО изпраща, пък събират сведения за това кой стреля, а точно по този въпрос Букурещ и София засега изразяват различни позиции. Сензорите обаче нямат задачата да спират дрона: KHORYV беше ударен на 13 мили от Констанца, докато френският патрулен самолет беше в района от около две седмици, а американският беше във Варна от пет дни.

Затова ключово ще бъде какви точно подкрепления ще дойдат в изпълнение на обещанието от 20 октомври. Списъкът на НАТО от същия ден включва патрулни самолети, радари, дронове, разузнавателен персонал и екипи за експертиза на взривни средства, но не предвижда ескорт и прехващане. Това означава, че е много вероятно задачите на подкрепленията да бъдат ограничени до наблюдение и разследване. Ако сред тях се появи анти-дрон защита на самите съдове или на морските трасета, алиансът ще е минал от това да вижда ударите към това да ги спира. Докато се намира в региона, Atlantique 2 ще върши онова, което Баро посочи във Варна: ще помага да бъдат спасени моряците, след като корабът им вече е ударен.

Франция задържа танкер от сенчестия флот за първи път в Индийския океан

🇫🇷⚓🇷🇺 ВМС на Франция изпратиха абордажен екип на борда на санкционирания танкер DF Peak на над 450 морски мили южно от Реюнион и го отклониха под конвой към острова. Това отбелязва абордаж №1 на кораб от руския сенчест флот в Индийския океан и 6-ти от септември 2025 г. Операцията беше проведена на 12 октомври сутринта в международни води. Това обяви президентът Еманюел Макрон с кратко видео, на което френски командоси се спускат с въже от хеликоптер на палубата: „Франция е решена да се бори със сенчестия флот навсякъде по света“.

Сенчест флот се нарича мрежата от остарели танкери с неясна собственост, най-често плаващи под удобни или фалшиви флагове, с които Руската федерация изнася петрол въпреки западните санкции. По думите на Макрон DF Peak е плавал под фалшив флаг, участвайки в незаконен транспорт на горива. Префектурата на Реюнион обяви, че проверката цели да установи националност на кораба, и посочи като основание член 110 от Конвенцията на ООН по морско право. Той позволява на военен кораб да изпрати екип на борда на чужд плавателен съд в открито море, ако има основателно подозрение, че съдът няма националност.

След като екипът прегледа документите, Генералният щаб на Въоръжените сили обяви, че съмненията за нередовния флаг са били потвърдени. Префектурата сигнализира прокурорката в Сен Дени, компетентна по делата пред морския съд, и по нейно искане танкерът бе отклонен към котвена стоянка край Реюнион. Екипажът от 21 моряци от няколко националности остава на борда под военна охрана. Министърката на въоръжените сили Катрин Вотрен уточни, че танкерът е ескортиран под властта на префекта на Реюнион: „Международното право не е въпрос на избор“.

DF Peak е построен през 2006 г. в корабостроителницата Hyundai в Улсан. Има дължина товароносимост от 110 119 тона и дължина от 244 метра. До 2024 г. плаваше за руската държавна компания „Совкомфлот“ като NS Capton. През април 2024 г. беше преименуван на „Калининград“ и мина под руски флаг, а от юни 2025 г. носи сегашното си име и флага на Бенин. САЩ му наложиха санкции още през февруари 2024 г. Танкерът е също така в санкционния списък на ЕС, а като част от руския сенчест флот е идентифициран от 25 юни 2024 г., когато още се казваше „Калининград“. Санкции срещу него имат и Великобритания, Канада, Швейцария и Украйна. В европейския списък вече има над 700 кораба.

Тъкмо флагът на Бенин позволи абордажът да бъде извършен. The Maritime Executive посочва, че записът на танкера в международната корабна база данни Equasis показва, че той го носи без да има право. Бенин сам предупреди Международната морска организация (IMO): в циркулярно писмо № 5092, разпратено към края на ноември 2025 г. Правителството на страната съобщи за 33 разследвания на чужди кораби, присвоили си знамето на страната. Повечето са петролни танкери с подправени документи, фалшиви подписи, имитиран държавен печат и позоваване на несъществуващо звено в администрацията на африканската страна. Кораб, който държавата на флага не признава за свой, остава без закрила и може да бъде спрян в открито море.

Новото е мястото. Предните 5 френски операции бяха в Атлантическия океан и Средиземно море. DF Peak е спрян в южното полукълбо, далеч от европейските морски пътища: по данни на Mer et Marine танкерът е идвал от венецуелското пристанище Пуерто Ла Крус и почти сигурно е пътувал към индийско пристанище. Срещу него Франция изпрати сили, базирани в региона. На публикуваните кадри личи хеликоптер AS365 Dauphin N3 от 34-та флотилия на морската авиация, който според Naval News е излетял от фрегата за наблюдение от клас „Флореал“ с база Пор де Гале на Реюнион.

Досегашните случаи завършиха предимно с глоби. „Гринч“, задържан на 22 януари в открито море между Испания и Северна Африка, беше освободен на 17 февруари, след като властите наложиха на собственика глоба, защото не е могъл да обоснове флага. Външният министър Жан-Ноел Баро я определи като няколко милиона евро. Deyna, който беше спрян през март отново в Средиземно море, също получи разрешение да продължи. Собственикът на „Тагор“, превзет на 31 май в Атлантическия океан, плати 1 млн. евро и на 2 юли прокуратурата в Брест обяви, че задържането се вдига. Китайският капитан на „Боракай“, с който започна серията през септември 2025 г. край остров Уесан, беше осъден задочно в Брест на една година затвор и 150 000 евро парична глоба. „Deliver“, спрян на 23 юни край Сицилия под флага на Камерун, беше отведен към петролния терминал Фос сюр Мер край Марсилия.

До снощи Москва не е коментирала задържането. На 12 август, на борда на ракетния крайцер „Варяг“ край остров Сахалин, президентът Владимир Путин описа решение на ЕС от юли, което позволява конфискация и продажба на товари от такива кораби, „пиратство и грабеж“ и предупреди, че ако то започне да се прилага на практика, Русия ще отговори огледално. Отговорът няма да дойде непременно там, където се задържат руски съдове, а „навсякъде, където ние сами сметнем за нужно и целесообразно“, включително в зоната на Тихоокеанския флот.

Абордажът дойде три дни след като Министерството на финансите на САЩ облекчи санкциите за руския дизел с разрешение, валидно до април 2027 г. Париж върви в обратната посока и вече го прави далеч от европейски води. Танкер, който заобикаля Африка на път за Индия, минава покрай френски острови, без значение дали избере Мозамбикския проток, или водите източно от Мадагаскар. В Реюньон има френски фрега и хеликоптери, а прокуратурата в Сен Дени може да поеме делото. От вчера разстоянието от ЕС не може да опази от задържане руски танкер с фалшив флаг.

Thales ще създаде в Япония база за поддръжка на отбранителна техника

🇫🇷🛠️🇯🇵 Френската група Thales ще създаде в Япония база за поддръжка на отбранителна техника и съдействие при експлоатацията ѝ. Групата ще предаде на японския си партньор Japan Steel Works технологията на тежката минохвъргачка 2R2M, чието производство в страната започва през 2027 г. Nikkei разкри плановете на 11 октомври, позовавайки се на свои източници. По оценка на изданието за първи път чуждестранен производител на въоръжение изгражда в Япония специализирана база за поддръжка и експлоатация на японско военно оборудване.

Базата ще проверява годността на използваните системи и ще извършва диагностика на неизправности. Първоначално тя ще обслужва Морските сили за самоотбрана (JMSDF), т.е. военноморския флот, след това ще обхване и Сухопътните и Въздушните сили за самоотбрана, а в по-дългосрочен план се предвижда и дейност в гражданския сектор. Френското правителство притежава малко под 30% от акциите на Thales. Групата е най-силна в технологиите за откриване, преди всичко радарите и сонарите. В Япония тя доставя оборудване на Силите за самоотбрана, но досега доставките са били основно на готови изделия. Подобен е случаят и със сонара SAMDIS. През 2020 г. Thales се договори с Mitsubishi Heavy Industries да го доставя за безекипажния подводен апарат OZZ-5 на JMSDF. SAMDIS е високочестотен сонар със синтезирана апертура, тоест система, която натрупва последователни сигнали, докато апаратът се движи, и така постига разделителната способност на много по-голяма антена. Предназначен е за търсене на морски мини.

2R2M е 120-мм нарезна минохвъргачка с полуавтоматично зареждане, монтирана на бойна машина. Тя е разработена на основата на теглената MO-120-RT, която Сухопътните сили за самоотбрана (JGSDF) вече имат на въоръжение, и използва същите боеприпаси. В японската армия 2R2M служи за въоръжение на самоходната минохвъргачка Тип 24, изградена върху осемколесното шаси на бойната машина Тип 16 на Mitsubishi Heavy Industries. Доставките започнаха през фискалната 2024 г. с 8 броя, бюджетът за догодина предвижда още 8, а планът е за общо 102, показват данните, събрани от Army Recognition през юни 2025 г. Минохвъргачката стреля на около 8 км със стандартна мина, на близо 13 км с активно-реактивна мина, която има собствен ракетен двигател, а с управляема мина достига до 17 км. Nikkei не уточнява за коя програма са предназначени минохвъргачките, които ще се произвеждат в Япония.

Nikkei свързва сделката с усилията на Япония да укрепи способността си да води продължителни бойни действия: според вестника дългосрочното участие на голям чуждестранен производител във веригата за доставки е възможност за страна, която си поставя такава цел. Изпълнителният директор на Thales Патрис Кен, интервюиран от Nikkei в централата на групата в Париж, свърза интереса на групата с разширяването на японската отбранителна индустрия. „Решението отбранителните инвестиции да растат вече е взето и пазарът се разширява“, каза той. Групата вижда „потенциални възможности за сътрудничество с японски партньори в областта на отбраната“, добави Кен, като посочи радарите и сонарите сред технологиите, с които Thales може да помогне.

Друг чуждестранен доставчик открито назова проблема, който подобна база цели да реши. На 26 август американската General Atomics Aeronautical Systems (GA-ASI) и японската Fujitsu подписаха меморандум, с който започват да проучват възможността Fujitsu да поеме поддръжката на дроновете MQ-9B SkyGuardian в Япония и съдействието при експлоатацията им. Японското министерство на отбраната планира да купи 23 такива апарата за JMSDF и да започне да ги въвежда в експлоатация през финансовата 2027 г. Според GA-ASI стабилната им експлоатация изисква капацитет на място заради „продължителните срокове за доставка на резервни части и набиране и обучение на персонал със специализирана квалификация по поддръжка“. Техниката, внесена в готов вид, зависи от доставчика зад граница при всяка по-сериозна повреда, а при продължителен конфликт времето за ремонт пряко определя колко кораби и самолети остават в строя. Разликата е в модела: GA-ASI предава работата на японска компания, докато Thales изгражда собствена база.

Политическите условия в самата Япония се промениха през пролетта. На 21 април кабинетът на премиера Санае Такаичи отмени правилото, което ограничаваше по-голямата част от военния износ до пет категории: средства за спасяване, транспорт, предупреждение, наблюдение и разминиране, съобщава Reuters. Всяка сделка вече се преценява поотделно, а износът на оръжие е разрешен само за държави, с които Япония има споразумение за трансфер на отбранителна техника и технологии. Франция има такова споразумение от 2015 г. „Никоя държава вече не може сама да защити своя мир и своята сигурност“, написа Такаичи в X. Три седмици по-рано, на 1 април, в Токио се проведе осмото издание на двустранна среща на външните и отбранителните министри във формат „2+2“, а министрите на отбраната Шинджиро Коидзуми и Катрин Вотрен подписаха пътна карта за разширяване на сътрудничеството. Thales не е единственият европейски производител, който търси място в Япония: през юни Rheinmetall заяви пред Jiji Press, че възнамерява да създаде първата си база за отбранително производство в страната в партньорство с местни фирми.

Пекин реагира на реформата на правилата за износ още в деня на обявяването. Говорителят на китайското външно министерство Го Цзякун заяви, че Китай е „сериозно загрижен“ и „твърдо ще се противопоставя на безразсъдната милитаризация от нов тип“ в Япония, предаде AFP. Китайското министерство на търговията вече забрани на 6 януари износа на стоки с двойна употреба, тоест граждански изделия, приложими и за военни цели, за военни крайни потребители в Япония. На 24 февруари то добави 20 японски субекта в своя списък за експортен контрол, като забрани износа на такива стоки за тях. Сред тях са подразделения на Mitsubishi Heavy Industries, Kawasaki Heavy Industries, IHI и NEC, наред с Национална отбранителна академия и космическа агенция JAXA. На 29 юни последва нов кръг от мерки: още 20 субекта в списъка, включително Националният институт за отбранителни изследвания към министерството на отбраната, и още 20 в отделен списък за наблюдение. Към 11 октомври няма публичен коментар от Пекин за плановете на Thales.

Китайските мерки показват на практика защо веригата за доставки е въпрос на устойчивост: с едно решение страната доставчик може да спре достъпа на целия японски отбранителен сектор до своите стоки с двойна употреба. Базата на Thales и производството в Japan Steel Works пренасят поддръжката и част от производството на японска територия с участието на производител от партньорска страна. Зависимостта обаче не изчезва, а се премества. Базата остава собственост на френска група, в която френското правителство държи почти 30%, а Nikkei описва предаване на технология само за минохвъргачката, не и за сензорите – областта, в която Thales е най-силна. При този модел Япония вероятно печели предимно по-кратки срокове за ремонт и диагностика, без да придобие технологията на сензорите.

Доколко зависимостта действително ще се премести в Япония, ще покажат няколко конкретни стъпки: къде ще бъде базата и кои системи на JMSDF ще поеме първо; дали министерството на отбраната или Агенцията по придобиване, технологии и логистика (ATLA) ще сключи с Thales договор за поддръжка; каква част от минохвъргачката ще произвежда самата Japan Steel Works и каква ще сглобява от френски възли. Най-важно е дали базата ще ремонтира на място, или само ще диагностицира и изпраща възлите във Франция. В първия случай Япония ще е скъсила веригата, от която в продължителна война зависи колко от оръжието остава в строя; във втория ще е получила преди всичко диагностичен пункт.

Франция изстреля за първи път ракетата M51.3 от подводница

🇫🇷🚀 Франция за първи път изстреля новата си балистична ракета M51.3, базирана на стратегическата ядрена подводница „Le Vigilant“, която изпрати от водите край Финистер, на западния връх на Бретан, а президентът Еманюел Макрон наблюдава старта от палубата на многоцелевата фрегата „Auvergne“. Министерство на въоръжените сили потвърди успеха на същия ден: ракетата летя без ядрен заряд, нейната траектория се проследява от измервателния кораб „Монж“ на Генералната дирекция по въоръженията (DGA), а зоната на попадение се намира в Северния Атлантик, „на няколкостотин километра от всеки бряг“.

По същество пускът е приемна проверка, не изпитание на нова ракета. „Le Vigilant“ е трета от общо четири подводници от клас „Триомфан“, носещи морската част на френското ядрено възпиране, и тъкмо излиза от периодичен ремонт и профилактика, започнали през есента на 2023 г. начело с Naval Group. Операцията с кодово име SMERTRIOS, на името на гало-римски бог на войната трябва да докаже, че екипажът и бойната система на подводницата могат отново да изстрелват стратегическа ракета.

M51.3 се намира на въоръжение от 24 октомври 2025 г. Първият си полет тя направи на 18 ноември 2023 г. от наземния полигон на DGA в край Бискарос, в Ландите. Според данни на главния конструктор на ракетата ArianeGroup стартът е носил и експериментално оборудване за следващата версия M51.4, чиято разработка започна през септември 2025 г. „Силно инструментиран, този старт подготвяше и бъдещето на M51“, заяви изпълнителният председател на компанията Кристоф Брюно.

Това е третата версия на ракетата с твърдо гориво M51, която постъпи на въоръжение от 2010 г. Ведомство описва новото поколение с повишен обсег, подобрена точност и подобрена способност да преодолее ПРО за да запази убедителността на морското възпиране, докато тази отбрана се развива. Ракетата носи новата ядрена бойна глава с морско базиране TNO-2, която Макрон определи през март като „оптимизирана да пробива всякаква защита“. Официални цифри за обсега Париж не публикува. Defense News дава над 9500 км, armees.com – над 10 000, а opex360 пише само за „няколкостотин километра“ повече от предишните версии. По сметката на Defense News това е 13-тия старт на M51 изобщо и седмият от подводница.

Районът на старта има и собствена история. На 5 май 2013 г. „Le Vigilant“, в района на Финистер, изстреля ракета M51, която се самоунищожи по-малко от минута след излизането си от водата, над залива Одиерн. Това беше първият неуспех на ракетата след пет успешни старта от 2006 г. насам. 13 години по-късно „Le Vigilant“ изстреля новата версия в същия район, пред президента и пред камерата на неговия екип.

Макрон превърна техническия резултат в политическо изявление още на борда. „Много малко държави разполагат с подобни умения“, написа той и благодари поименно на DGA, Комисариата по атомна енергия (CEA), ArianeGroup, Naval Group и флота. Успешният старт е „поредно доказателство за достоверността на нашето възпиране, чието бъдеще е осигурено“. Във видеото на поста той говори пред членовете на екипажа на мостика на фрегатата: „Днес сме по-силни. И мисля, че посланието бе получено ясно и силно навсякъде, където трябваше да бъде получено.“

Централната фраза на публикацията не е нова. „За да бъдеш свободен, трябва да внушаваш страх. А за да внушаваш страх, трябва да си силен“ произнесе дословно Макрон на 2 март в базата на стратегическите подводници Ил Лонг край Брест. В онази реч изречението идва точно след като президентът съобщи, че е наредил „да бъде увеличен броят на ядрените бойни глави в нашия арсенал“, и след решението Франция повече да не обявява размера му. Дотогава Париж поддържаше публичен таван под 300 бойни глави. Там Макрон определи руската война срещу Украйна като „голям риск за нашата Европа“ и посочи, че Москва и Пекин изграждат все по-сложни системи за защита на територията си. Затова изстрелването на 6 октомври е материалното потвърждение на онази реч: 7 месеца след като обяви повишаване на арсенал, държавният глава гледа от палубата как излита ракета, създадена по думите на собственото му ведомство да пробива именно такава защита.

Датата на старта не е дефинирана от политиката. Забранената зона край Финистер беше обявена в „Официален вестник“ на 17 септември за прозорец от 21 септември до 28 октомври, а изпитанието следва графика на ремонта на подводницата. Политически е друго: изборът президентът да бъде на палубата и думите, с които той облече резултата.

Адресатите на „посланието“ Макрон не назова. Европейският кръг обаче е очертан в мартенската реч. Тогава той предложи „предно възпиране“: европейските съюзници да участват във френски ядрени учения, да осигуряват конвенционална подкрепа и а в период на криза да приемат временно на територията си самолети на френските стратегически въздушни сили. Решението за използване на оръжието остава изцяло френско. Според доклад на френския Сенат от 28 септември 2026 г. положително са отговорили девет държави: Германия, Белгия, Дания, Финландия, Гърция, Норвегия, Нидерландия, Полша и Швеция. Великобритания, сама ядрена сила, участва в отделна рамка. За деветте опитът от 6 октомври е поредното доказателство, че оръжието, около което Париж предлага да се изгради европейският ядрен чадър, работи.

Сравнението с другата европейска ядрена сила е неблагоприятно за Лондон. Великобритания изпитва ракетите Trident II D5 на американския полигон край Флорида, а самите ракети идват от общ запас с ВМС на САЩ. Последните два британски опита завършиха с провал. През юни 2016 г. ракета, изстреляна от HMS Vengeance, се отклони от курса. На 30 януари 2024 г. първата степен на ракетата от HMS Vanguard не се запали и тя падна в морето близо до подводницата, докато на борда беше министърът на отбраната Грант Шапс. Британското министерство на отбраната тогава заяви, че аномалията е свързана с конкретното изпитание и не поставя под въпрос надеждността на системата. Франция изпитва собствена ракета от собствения си бряг, а на 6 октомври го направи открито, с президента на палубата.

Изстрелването е звено от по-дълга програма, която Макрон изброи в поста. Бюджетът на въоръжените сили от 32 млрд. евро през 2017 г. трябва да нарасне до 64 млрд. евро през 2027 г. Удвояването беше планирано за 2030 г. и беше изтеглено с три години напред през юли 2025 г. Първата подводница от трето поколение, „Енвенсибл“, се строи в Шербур от март 2024 г. и трябва да излезе в морето през 2036 г. Хиперзвуковата ядрена ракета въздух-земя ASN4G, бъдещото оръжие на въздушния компонент, беше възложена на MBDA през юни и ще въоръжи изтребителите Rafale F5 около 2035 г. Към същата година е насочена и M51.4.

Латвийският президент допуска ядрено оръжие в страната при решение на НАТО

🇱🇻 Ядрено оръжие може да бъде разположено в Латвия, ако НАТО вземе колективно решение и има необходимост. Това заяви президентът на страната Едгарс Ринкевичс по време на пресконференция след среща с премиера Андрис Кулбергс („Обединен списък“). „В нашите закони няма юридически препятствия за разполагане на ядрено оръжие в Латвия“, посочи Ринкевичс и добави, че в момента конкретни преговори не се водят. Изказването, което предаде агенция LETA, идва осем дни след като парламентът на Литва (Сеймът) подкрепи отпадането на забрана за ядрено оръжие, вписана в Конституцията.

Ринкевичс извежда позицията си от два основни довода. Първият е юридически: конституцията на Латвия (Сатверсме) няма забрана, каквато има литовската. Вторият е политически и зависи от алианса. Когато през 2003 г. Латвия се готвеше да влезе в НАТО, всяка държава заяви, че за нея няма да има ограничения пред пълния механизъм на колективната сигурност, включително пред участието в системата за ядрено възпиране, припомни Ринкевичс. „Ако възникне такава нужда и НАТО вземе такова колективно решение, в Латвия ще бъде разположено ядрено оръжие“, заяви президентът. Според записа на пресконференцията от официалния канал на президента Ринкевичс допусна и друга възможност: решение би могло да се търси по някакъв начин и в отделна инициатива за сътрудничество между държави. Латвийските правителство и парламент биха го приели, ако се наложи, каза Ринкевичс, като добави, че страната е готова да осигури както колективна отбрана, така и двустранни мерки. Без ядрено оръжие в Европа отдавна щяха да са пламнали няколко конвенционални войни, смята Ринкевичс: използването му е най-крайната мярка, но самото оръжие възпира агресора от непредсказуеми или мащабни действия.

Ринкевичс отговаряше на съобщения, че Великобритания е предложила ядрена защита на държавите от Обединените експедиционни сили (JEF), британско ръководена коалиция от 10 страни от Северна Европа и Балтика, създадена през 2014 г. Първоизточник на съобщенията е интервю на първия морски лорд Гуин Дженкинс за финския вестник Iltalehti от 28 септември. На въпроса дали британските ядрени способности ще са крайният гръбнак на възпирането за силите на JEF Дженкинс отговори: „Абсолютно… защото всички държави от JEF са част от НАТО. Нашето ядрено възпиране е посветено на НАТО, както и на собствената ни суверенна защита. Тоест, по дефиниция, да.“ Финландия, добави Дженкинс, е под чадъра на ядрената защита, която осигуряват британските подводници, патрулиращи в Атлантика.

Ядреният чадър, или разширеното възпиране, е защитата, която ядрените сили в съюза осигуряват на съюзниците без собствено ядрено оръжие. Iltalehti представи думите на Дженкинс като разширяване на британския чадър и извън НАТО, а оръжието като гръбнак на възпирането на новите бойни сили на JEF, чието създаване страните според финската обществена телевизия Yle ще подпишат в Осло през ноември. Британското посолство в Хелзинки отхвърли това тълкуване, а на 30 септември в 17:59 Yle публикува корекция: Великобритания не предлага на Финландия и останалите държави от JEF ядрената си защита като отделно от НАТО споразумение. Няколко часа по-рано Ринкевичс беше поставил съобщението в същата рамка. Великобритания вече е част от системата за ядрено възпиране на алианса, а Латвия е под ядрения чадър, който осигуряват САЩ и Великобритания, каза Ринкевичс. Като участник в JEF Латвия приветства всяка допълнителна мярка. „Разбираме, че това все още е част от общата политика на НАТО“, добави Ринкевичс.

Първото условие, което Ринкевичс поставя, води към ангажимент, поет от самия НАТО. В Основополагащия акт Русия–НАТО, подписан в Париж на 27 май 1997 г. като политическо задължение, поето на най-високо равнище, държавите от алианса потвърдиха, че „нямат намерение, план и причина“ да разполагат ядрено оръжие на територията на новите членове. Алиансът заяви и че няма намерение, план и причина да създава там складове за такова оръжие. Латвия, член на НАТО от 29 март 2004 г., е сред тези нови членове. Текстът не забранява нищо: той описва намерение, план и причина, а оценката за причината е онова, което общо решение на съюзниците би променило.

Литва стигна до същата точка от обратната страна. Член 137 от конституцията ѝ гласи, че на територията на страната не могат да бъдат разполагани оръжия за масово унищожение и чуждестранни военни бази. На 22 септември Сеймът подкрепи със 99 гласа „за“, 13 „против“ и 5 въздържали се премахването на целия член, тоест и на двете забрани, съобщи литовската обществена телевизия LRT. Следват още две гласувания, на 6 октомври и на 12 януари 2027 г. На всяко са нужни поне 94 гласа от 141, а между двете трябва да минат най-малко три месеца. Литва е единствената в региона с такова ограничение, каза в дебата депутатът Лауринас Кашчюнас: Латвия, Естония и Полша нямат такова, а Финландия току-що е премахнала своето. Президентът Гитанас Науседа заявява, че непосредствени планове за съхраняване на ядрено оръжие в страната няма и че Литва ще остане обвързана с Договора за неразпространение на ядреното оръжие. И във Вилнюс, и в Рига президентите отделят правната възможност от самото присъствие на оръжието: Науседа говори за липса на планове, Ринкевичс за липса на преговори.

Паралелно върви втори коловоз, при който ядрено оръжие не се разполага. На 22 септември Кулбергс обяви, че президентът Еманюел Макрон се е съгласил да започнат разговори за присъединяване на Латвия към френската инициатива за ядрено възпиране, и че от Париж е получено официално писмо. Франция ще изпрати делегация в Латвия. Ринкевичс нарече започналия „много сериозен процес“ с Франция не съвсем ядрен щит, а процес на планиране на ядреното възпиране. Инициативата, представена от Макрон през март 2026 г. (на английски forward deterrence), предвижда обсъждане на ядреното планиране, съвместни учения и възможно временно присъствие на френски самолети, годни да носят ядрено оръжие, а решението за употреба остава у френския президент. Финландия стана десетата държава в нея на 14 септември, а Кулбергс казва, че Латвия може да бъде първата от балтийските. Разполагане на ядрено оръжие в държави участнички инициативата не предвижда, припомни на 28 септември латвийският разследващ център Re:Baltica, опровергавайки блогър, твърдял обратното. Франция е единствената съюзница, избрала да не участва в Групата за ядрено планиране, органа на НАТО за ядрена политика. Така френската инициатива остава извън общото планиране на съюза, през което минава чадърът на НАТО, който Ринкевичс свързва със САЩ и Великобритания.

Москва отговаря на литовския ход с ядрени предупреждения. Кремъл предупреди, че ако Литва разположи ядрено оръжие, насочено срещу Русия, сама ще попадне под прицела на руското ядрено оръжие, а Песков нарече такава стъпка много сериозен виток на ескалацията и напрежението. Захарова определи плановете на Вилнюс като абсолютно безотговорно действие и част от провокативната политика на НАТО, съобщи руското издание RTVI. Отделно от литовския дебат, на 30 септември Русия изпрати до НАТО документ, в който заявява готовност да използва целия си арсенал, включително ядрено оръжие, ако съюзниците се опитат да изолират Калининградска област от останалата част на страната. Документът споменава и възможни удари по центровете за вземане на решения в държавите членки още в началото на конфликт. Това съобщи Reuters, цитирана от „Украинска правда“. НАТО отговори, че нито едно негово учение или действие не заплашва Русия, и призова Москва да прекрати „безотговорната си ядрена реторика“.

Разполагане на ядрено оръжие в Латвия през следващите 12 месеца, по решение на НАТО или в отделна инициатива, е крайно малко вероятно: в алианса решенията се вземат с консенсус, Ринкевичс сам посочва, че преговори не са водени, френската инициатива не предвижда разполагане, а британската защита остава в рамките на съюза, както гласи корекцията на Yle. Въпреки това срещу тази оценка работи посоката на региона: Финландия вдигна през юни забраната за ядрено оръжие на територията си, Литва също премахва своята, а Латвия преговаря с Париж. Трите страни разширяват правната и политическа възможност, но нито една от тях не е взела решение за разполагане.

Франция праща войници и ПВО да пазят саудитския петролен терминал Янбу

🇫🇷🤝🇸🇦 Франция ще разположи войници, радари и системи за противовъздушна отбрана в саудитското пристанище Янбу на Червено море, през което минаваше основната част от доставките на петрол от кралството, откакто транзитът през Ормузкият проток е де факто блокиран. Президентът Еманюел Макрон обяви решението в четвъртък вечерта, в интервю за TF1 и France 2, и подчерта, че френски военни няма да участват в бойни действия.

„Днес приключихме разговора със саудитците. Ще изпратим военни средства, т.е. войски, радари, системи за отбрана, за да защитим този обект. Не за да се въвлечем в конфликт, а за да защитим този обект“, посочи Макрон. Според него пристанището, през което ежедневно минават милиони барели петрол, е много тежко повредено в резултат на нападение от хутите. Дали към контингента ще бъдат добавени изтребители Rafale, ще зависи от развитието на ситуацията и от нуждите, каза Макрон и напомни, че Франция вече има такива в региона. Президентът не посочи колко военни заминават, какви системи ще бъдат разположени и кога.

Голяма част от интервюто беше посветена на цените на горивата във Франция, като Макрон даде уверение, че държавата прави всичко възможно да предотврати недостиг. Суровият петрол, натоварван в Янбу, отива главно в рафинериите на Средиземно море и Северозападна Европа, сочи оценка на анализатори от Kpler.

Янбу е крайната точка на тръбопровода Изток–Запад, 1200-километрова тръба, която пренася петрол от находището Абкайк край Персийския залив до Червено море. Откакто САЩ и Израел започнаха да нанасят въздушни удари срещу Иран, а той блокира Ормузкия проток, това остава единственият маршрут, по който Саудитска Арабия изнася суровина, без да зависи от транзит през залива. Допреди няколко седмици оттам излизаха над 5 млн. барела дневно, припомни Макрон. Kpler изчислява потока по тръбата на около 5,5 млн. барела на ден, а износа през Янбу на около 4,5 млн. или 4-5% от световното предлагане, според Al Jazeera.

Хутите, които контролират йеменския бряг на Червено море, през юли действително поразиха терминала в Янбу и рафинерията в Джазан. Износът през пристанището обаче беше прекратено от удар, дошъл от друга посока. На 10 септември саудитското министерство на енергетиката съобщи, че сутринта тръбопроводът е бил атакуван многократно в областите Рияд и Медина от дронове, изстреляни от провинция Майсан в Ирак. Сведенията бяха потвърдени от кабинета на иракския премиер, който отстрани командващия операциите в провинцията. Сателитни кадри показват щети южно от Медина, далеч навътре в сушата от пристанището. Никоя група не пое отговорност, а нито Рияд, нито Багдад назоваха публично извършителите, въпреки че в Ирак действат редица въоръжени групировки, подкрепяни от Иран. Рияд затвори тръбата като предпазна мярка, но се въздържа от ответен удар, за да даде време на правителството на Ирак да прекрати ударите от своя територия.

Ударите извадиха от строя няколко помпени станции, а самата тръба е останала цяла в по-голямата си част. От 11 септември в Янбу не е натоварен нито един танкер със суров петрол, а запасите в терминала достигат за 3-5 дни нормално товарене, изчислява Kpler. Aramco строи обходна връзка около повредените участъци. Пълният ремонт ще отнеме 4-6 седмици, като по непотвърдени данни половината от потока, между 2 и 2,5 милиона барела на ден, може да се възстанови в рамките на месец. Щетите са по-тежки от нанесените при удара през април, когато потокът падна до 700 000 барела на ден, но беше възстановен за 3 денонощия.

Така Янбу се оказва уязвим от две посоки: откъм Ирак по сушата, където минава тръбата, и откъм Йемен по крайбрежието.

Цената на сорта Брент надхвърли 104 долара за барел в средата на септември. До началото на войната тя беше около 72 долара, т.е. петролът е поскъпнал с близо 45%.

Франция се обвърза с отбраната на кралството още преди удара от 10 септември. На 25 август Мохамед бин Салман пътува до Париж за официална визита, където двете страни приеха декларация за укрепване на сътрудничеството в сферата на отбраната, включително в оръжието и обучението. В съвместното изявление Франция заяви „пълната си подкрепа“ за Саудитска Арабия и отхвърли всички удари по нейната територия. Двамата държавни глави осъдиха ударите на хутите по гражданската инфраструктура и критични обекти на кралството и настояха морския трафик в Ормузкия проток да бъде върнат в състоянието до 28 февруари.

На 22 септември, в кулоарите на Общото събрание на ООН, Макрон предложи на американския президент Доналд Тръмп Франция да вземе участие в усилията за защита на саудитската енергийна инфраструктура при „строго отбранителен подход“, наред с резолюция на Съвета за сигурност, гарантираща свободата на корабоплаване през Ормузкия проток. Според швейцарското издание Blick той е предложил двоен мандат на ООН, който да обхване и Баб ел-Мандеб, протока между Аденския залив и Червено море.

Франция поддържа военно присъствие в Близкия изток, което веднъж вече попадна под обстрел. На 1 март камикадзе дрон порази хангар на територията на френската военна база в Абу Даби, където са разгърнати стотици френски военнослужещи от сухопътните войски, флота и авиацията. След това тя подсили бойните патрули на изтребителите Rafale от базата Ал Дафра. На 12 март при пореден удар срещу Махмур в района на Ербил в Иракски Кюрдистан загина френски военнослужещ, а шестима бяха ранени. Военните бяха там като инструктори на части за борба с тероризма на Пешмерга. Това беше първата френска военна загуба в конфликта. Франция подсили европейската военноморска мисия в Червено море с две фрегати, способни да свалят дронове, по данни на The National.

Радарите и зенитните батареи в Янбу ще пазят терминала, но не помпените станции по трасето с дължина 1200 км, където бяха нанесени ударите на 10 септември. Затова разполагането вероятно ще намали риска за пристанището от дронове и ракети на хутите, без да реши проблема с потока, който зависи от ремонта на тръбата и от това дали Багдад ще сложи край на ударите от подкрепяните от Техеран шиитски милиции. Обратният сценарий също е възможен: присъствието на френски войски покачва цената на всяко следващо нападение, тъй като потенциален удар с жертви сред тях би въвлякъл държава членка на НАТО и постоянен член на Съвета за сигурност. Опитът от Абу Даби и Ербил обаче сочи, че това възпиране често се проваля.

Дали формулата на Макрон ще издържи, ще стане ясно по три показателя: дали Париж ще обяви състава и въоръжението на контингента, дали товаренето в Янбу ще бъде подновено в срока, даден от анализаторите на Kpler, и дали следващият дрон ще бъде свален от френски, а не от саудитски прехващач. Последното ще превърне обещанието за защита без участие от изявление в действителен ангажимент.

Льо Пен ще спре финансовата помощ за Украйна, но не и оръжието

🇫🇷💶 Марин Льо Пен ще спре финансовата помощ на Франция за Украйна, ако спечели изборите за президент напролет, но ще продължи да обучава украински войници и да изпраща военна техника. Лидерът на Национален сбор, която води в социологическите проучвания, го заяви на 24 септември в Париж на сцената на Playbook Paris Live, първо издание на форума на Politico във френската столица.

„Можем да продължим да обучаваме техните войници, можем да обучаваме военното командване, можем да им предоставяме материална помощ, включваща военна техника“, каза тя. „Вече не можем да помагаме на Украйна финансово. Впрочем съжаляваме за това, но нямаме повече средства.“

Льо Пен обясни позицията си с финансовото положение на Франция, което нарече „абсолютно абсурдно“ и го приписа на 10 години управление на Еманюел Макрон. „Намираме се на ръба на криза на облигационния пазар и трябва да правим избор“, добави тя. Като довод изтъкна думите на министър, че няма „нито евро“ за индексиране на пенсиите. Вместо пари страната е трябвало да вложи „дипломатическата си сила“ за търсене на мирно решение. Льо Пен завърши с думите, че позицията е „честна към господин Зеленски“, защото тя „винаги казва предварително какво ще направи“.

Позицията не е нова, а повторена и затвърдена. На 3 септември вицепрезидентът на партията Луи Алио предложи в ефира на BFMTV Национален сбор да „спре кранчето“ на парите за Киев, ако дойде на власт. Говорителят Лоран Жакобели уточни след това, че хуманитарната помощ, обучението и отбранителното оръжие остават. На 16 септември Льо Пен каза в LCI, че Франция не може да помага „в пропорцията на досегашното, което е значително“, и начерта същото разделение: обучение и техника да, пари не. В Париж тя го повтори почти дословно, вече като кандидат с отворен път към Елисейския дворец: на 7 юли 2026 г. апелативният съд потвърди присъдата ѝ за присвояване на средства от Европейския парламент, но скъси забраната да заема изборна длъжност и тя обяви кандидатурата си. Първият тур е насрочен за 18 април 2027 г.

Числата показват колко малко засяга обещанието. Според Ukraine Support Tracker на Кийлския институт за световна икономика Франция е отпуснала около 7,9 млрд. евро двустранна помощ на Украйна от февруари 2022 г. до юни 2026 г. Военните доставки са оценени на 6,23 млрд. евро, хуманитарната на 880 млн. евро. Финансовото перо, която Льо Пен обещава да спре, е 799,4 млн. евро, под 10% от сумата. Военното перо, което тя запазва, е почти 80% от общата сума. От началото на пълномащабната война до края на юни 2026 г. са изминали 52 месеца. Разпределено на тях, финансовото перо възлиза на около 185 млн. евро годишно. Това е близо 0,1% от френския бюджетен дефицит за 2025 г. Той възлиза на 150 млрд. евро, а спирането му не променя сметката, на която Льо Пен стъпва.

Бюджетният довод е значително по-слаб и откъм запазената част. Военните доставки не са безплатни за хазната, тъй като голяма част от тях са въоръжение и техника, изтеглени от запасите на френската армия. Армията трябва да ги попълни, а новите поръчки по правило струват повече от балансовата стойност на предоставеното за Киев. Льо Пен не уточни дали „материалната помощ“ включва финансиране на оръжие, произведено от френската отбранителна промишленост за Украйна. Именно по тази линия минава голяма част от европейската подкрепа. Най-голямото перо, което Кийлският институт приписва на Франция, е изчисленият ѝ дял в европейските механизми за Украйна, около 18,3 млрд. евро по френската вноска в бюджета на ЕС. По него тя не каза нищо.

Същото разграничение, „да“ на едното и условно „да“ на другото, Льо Пен приложи и към сигурността след войната. Тя не се обяви против т.нар. „Коалиция на желаещите“ – групата от държави начело с Обединеното кралство и Франция, която се готви за военно присъствие на терен в Украйна след сключване на примирие. „Евентуална мироопазваща сила, доста близка до сините каски на ООН, ми изглежда съвсем осъществима“, отбеляза тя пред Politico. „И ако Коалицията на желаещите е едно от условията за преговори за примирие, очевидно ще бъда за това предложението да продължи.“

Условието обаче описва друга сила. Сините каски на ООН стоят между воюващи страни, за да наблюдават разделителната линия. Многонационалната сила за Украйна (MNF-U), обещана с декларация за намерения от Париж и Лондон през януари, е замислена да действа далеч от линията на съприкосновение: да възпира ново руско нападение по суша, въздух и море и да възстанови Въоръжените сили на Украйна след края на войната. Съпредседателите на коалицията я обявиха за готова да действа на 13 юли 2026 г. след постигане на надеждно прекратяване на огъня. Сравнението на Льо Пен я доближава до неутрален буфер, не до онази възпираща сила, която коалицията реално планира да бъде.

Останалото от интервюто подрежда пакета. Льо Пен все още има план да изведе Франция от интегрираното военно командване на НАТО, но не и докато трае войната в Украйна. „Докато на прага на Европа има война, не е моментът да се действа в тази посока, но волята ми, разбира се, остава“, каза тя. През май тя заяви, че Франция ще излезе от командването още в първия ѝ мандат, без да спомене войната. Тя изрази подкрепата си за решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да покани руския президент Владимир Путин на Г-20 в Маями през декември: „Всяка инициатива, насочена към спиране на това клане, е добре дошла.“ Отхвърли и тезата, че руските атаки в Европа вече са излезли отвъд хибридната война. „Имам усещане, че някои биха искали да сме във война. Аз не искам това“, каза тя. Пет дни по-рано Льо Пен и председателят на партията Жордан Бардела осъдиха Москваз а изземането на местните активи на френски компании.

Отговорът дойде от центъра, преди да е свършил форумът. Габриел Атал, лидер на партията на президента Макрон, който също се кандидатира за президент, написа в X: „Програмата на госпожа Льо Пен е очевидна: да пожертва сигурността ни и да поднесе Украйна и Европа на Путин на сребърен поднос. Украйна е нашия щит. Да я изоставим значи да поставим мишена на гърба си.“ Малко по-рано на същата сцена Атал нарече подкрепата за Киев „инвестиция за нас“, подкрепи конфискацията на замразените руски активи и посочи, че не изключва европейски самолети да охраняват украинското небе.

Кандидатът на крайната левица Жан-Люк Меланшон, който според проучванията се нарежда втори след Льо Пен, от своя страна поиска забрана на украинските удари в дълбочина на руска територия със западни оръжия. „Наистина ли мислите, че руснаците ще стоят и ще гледат как обстрелват Москва, без да направят нищо?“, попита той. „[…] Ставаме воюваща страна.“ Меланшон също иска Франция да излезе от НАТО, като все пак увери, че френските контингенти в Естония и Румъния ще останат, тъй като двете държави членуват в ЕС и попадат под европейските договори.

Така двамата водещи кандидати за наследник на Макрон предлагат различни ограничения за подкрепата на Украйна: Льо Пен спира парите и запазва оръжието, а Меланшон запазва подкрепата, но иска да наложи ограничения какво може да прави Киев с полученото въоръжение. Истинският мащаб на промяната при Льо Пен ще се види в писмената предизборна програма на Национален сбор. Ако тя отбележи сума за военните доставки и за попълването на армейските запаси и потвърди френското участие в европейските механизми за Украйна, обещанието се свива до около 800 млн. евро от началото на войната. Ако програмата мълчи за европейския дял или ограничи военните доставки до излишъци от складовете, спряното перо ще се окаже най-малката част от промяната.

Средиземноморски столици са предупредени за руски дронове от търговски кораби

🇪🇸🇫🇷🇮🇹 ЦРУ е предупредило правителствата на Испания, Франция и Италия за възможна руска атака с дронове срещу една от трите страни, съобщи в сряда вечерта испанският El Mundo. Според вестника описаният сценарий предвижда дронове „Гербера“ да бъдат превозени в контейнер на търговски кораб и изстреляни от международни води срещу обекти на стотици километри навътре в сушата.

Материалът е на Хавиер Колас, който пише от Вилнюс. Директното твърдение за морския сценарий идва от анонимен източник, близък до литовското министерство на отбраната: „Ще използват дронове, изстреляни от морето и скрити в контейнера на кораб. Това изобщо не е трудно.“ Няколко анализатори по отбрана също заявяват пред изданието, че сред европейските външни министерства се споделя доклад на ЦРУ. По думите им той описва подробно възможната атака, а френската страна го приема особено сериозно. Вестникът не цитира коментар от ЦРУ или от правителствата в Мадрид, Париж и Рим – такъв засега няма.

Според испанския вестник Литва и други съюзници са получили данни от доклада малко след посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва на 25 август. Американският военен самолет, с който той летя до Москва, направи междинно кацане в Рига. Дипломати от Прибалтика казват, че са знаели предварително за визитата и впоследствие са били информирани за проведени разговори. По това време Politico и The Wall Street Journal съобщиха, че Ратклиф е отишъл в Москва, за да отправи предупреждение към Кремъл заради намеренията му за провокация срещу НАТО.

Сведенията за предупреждението съвпадат по време с две необичайни срещи в Париж. На 16 септември Еманюел Макрон свика Съвета по отбрана и национална сигурност, а два дни по-късно прие в Елисейския дворец лидерите на парламентарно представените партии и кандидатите за президентските избори през 2027 г. На пресконференция след срещата френският държавен глава заяви, че руската хибридна заплаха, надвиснала над Европа и Франция, се е засилила през последните седмици и че агресивните действия на Москва променят своя характер. Той посочи атаката срещу летището в Лайпциг и навлизането на дронове във въздушното пространство на няколко държави, като стигна до заключението, че „никой не е защитен“. Макрон не спомена кораби или контейнери; изказването му не е свързано с конкретния сценарий, описан от El Mundo.

„Гербера“ е евтин руски дрон, използван основно като примамка, която принуждава ПВО на противника да изразходва ресурсите си, но може и да бъде използван с бойна глава. Според данни, цитирани от El Mundo, апаратът е дълъг около 2 метра, има размах на крилата 2,5 метра и тежи до 18 кг. Развива около 160 км/ч, а заявеният максимален обсег е 600 км, като зависи от товара и вятъра.

Посоченият размах надвишава съвсем леко вътрешната ширина на стандартен товарен контейнер. Превоз със свалени или сгънати крила, диагонално разполагане и сглобяване на палубата са възможни обяснения на описаната схема, но начинът на подготовка е хипотетичен в цитираните сведения. Дронът се изстрелва с катапулт. В материала това е представено като по-лесно от начина на пуск на по-големите ударни дронове „Шахед“ и „Геран“, с възможност един търговски кораб да превозва няколко дрона.

При посочената скорост изминаването на 200–300 км би отнело между 1 и 2 часа. Ако корабът се намира на такова разстояние от брега, достигането на цел навътре в сушата би изисквало допълнителен полет. В материала се разглежда 4-5 кг бойна глава, която е недостатъчна за разрушаването на голям обект, но е способна да доведе до пожар или поражения по открито оборудване. Такъв инцидент би могъл временно да наложи затварянето на пристанище или летище. Реалните поражения обаче биха зависели от целта и мястото на попадение. Според оценката на El Mundo търсеният ефект би бил както материален, така и политически и икономически.

Този клас дронове вече е навлизал в европейското небе. Според описания случай от 15 септември два италиански изтребителя „Eurofighter Typhoon“ от мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство на Прибалтика са свалили над Литва руски дрон „Гербера“, навлязъл от Беларус. Литовският министър на отбраната потвърдил, че дронът е носил бойна глава.

Вестникът посочва и модификация „Гербера-2“, извадена наскоро край балтийското крайбрежие на Полша, с осколъчна бойна глава, детонатор и около 4 кг експлозив. Според El Mundo тя вероятно е долетяла откъм Калининград през Литва, а не е била изстреляна от кораб.

Друг посочен случай е атаката в Лайпциг. На 1 септември федералните власти в Германия обявиха Русия за отговорна за нападението от 4 август. Тогава малък дрон, управляван чрез видеосигнал от бордова камера и натоварен с 800 грама взривно вещество ПЕТН, се е ударил в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124, без да се взриви.

Изстрелването на дронове от плавателни съдове също не е безпрецедентно. Украинското издание Defense Express описа преди година сценарий, при който „Гербера“ се превозват на танкери от руския сенчест флот и се изстрелват с катапулти от международни води. По данни на изданието производителят ZALA, свързан с концерна „Калашников“, е пускал дронове от плавателен съд още през 2020 г. Опитите са били подновени от почти неподвижна морска платформа през октомври 2024 г.

През февруари кораб на шведския военноморски флот засече дрон, излетял от руския кораб за електронно разузнаване „Жигульовск“ в пролива Йоресунд. Швеция предприе мерки за заглушаване на дрона, който е нарушил въздушното пространство на страната. По същото време на пристанището в Малмьо е акостира френският самолетоносач „Шарл дьо Гол“. Този случай показва различен тип морска дейност с дронове и сам по себе си не установява подготовка за описаната от El Mundo атака.

Вестникът свързва избора на Испания, Франция и Италия с политическия им календар: според изложеното обяснение и трите държави предстои да проведат избори догодина, а радикалните политически сили биха могли да използват страха и умората от войната в Украйна. Това е интерпретация на възможния мотив, а не доказателство за избора на цели.

Британският експерт Кийр Джайлс, работил за Академията по отбрана на Обединеното кралство, отбеляза, че далечното разстояние от руските граници вече не гарантират сигурност: „Целта ще бъде там, където е най-слабото място на Европа.“ Той посочва като уязвими Обединеното кралство и Испания, които според него не са инвестирали в интегрирана ПВО и ПРО, съобразена с руската заплаха.

Руски военни канали в Telegram вече обсъждат Средиземно море като възможно направление за нанасяне на удари срещу критични обекти във Франция. На 19 септември, в деня след срещата в Елисейския дворец, влиятелният мозъчен тръст „Рибар“ публикува карта на региона със заглавието „Руското лекарство срещу френската арогантност“. Текстът под нея развива хипотетичен сценарий за доставка на дронове „Геран-5“ на Алжир, откъдето могат да достигнат авиационни заводи, военни бази, атомни централи и предприятия от нефтохимическата промишленост в Южна Франция. Публикацията не установява, че подобна доставка или операция се подготвя.

Анонимният литовски източник прави сравнение между вероятния руски замисъл и украинската операция „Паяжина“. На 1 юни 2025 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) скри малки FPV дронове в контейнери и ги превози с товарни камиони на хиляди километри във вътрешността на Руската федерация без знанието на самите шофьори. Дроновете бяха изстреляни от точки в непосредствена близост до летищата на руската стратегическа авиация, където поразиха десетки тежки бомбардировачи Ту-22М3, Ту-95МС, Ту-160, наред с AWACS самолет А-50 и тежък военно-транспортен самолет Ан-12. Според източника руската страна иска да създаде впечатление, че може да извърши собствена версия на този удар.

Киев използва и платформи в морето за изстрелване на дронове, поради което някои анализатори тълкуват предполагаемия руски план като отговор. Разузнаванията на страните от Прибалтика свързват засилената дейност на Москва с тежките щети по руската енергетика като резултат от украинските далекобойни удари.

Като основни цели на засиления руски саботаж El Mundo посочва отслабването на подкрепата за Украйна, създаването на разногласия в НАТО и всяването на тревога сред европейските граждани. Изданието пише, че Полша също разполага с подобни сведения. Премиерът Доналд Туск е предупредил за възможни руски удари с дронове или ракети по държавите, помагащи на Украйна. Литовският министър на външните работи Кястутис Будрис пък заяви: „Русия няма да се крие. Ние трябва просто да избегнем последиците.“

Конкретният сценарий за нападение от търговски кораб стъпва върху неофициални сведения, представени от испанския вестник. Засилени проверки на контейнеровози в Западното Средиземноморие и разполагане на анти-дрон системи около крайбрежни летища в Испания, Франция и Италия може да бъдат индикация за предпазни мерки от властите. Това обаче не доказва автоматично наличието на подобен план. Официално изявление от някоя от трите столици, което изрично назовава морската заплаха, би изяснило дали властите публично споделят тази оценка.

Азербайджан помилва французин ден след свалянето на санкциите срещу Усманов

🇦🇿🔓🇫🇷 Азерският президент Илхам Алиев помилва френския гражданин Мартин Райън, осъден в Баку на 10 години затвор за шпионаж. Решението дойде ден след като Европейският съюз извади руския милиардер Алишер Усманов от санкционния си списък. Сведения на Reuters и Euronews свързват двете събития с предварителни дипломатически преговори, въпреки че Баку отрича да е оказвал натиск върху Франция.

Трима европейски дипломати потвърдиха пред Reuters, че в поверителни разговори френски служители са признали, че Азербайджан използва съдбата на двама техни сънародници в затворите си, за да издейства премахването на санкциите срещу Усманов. Euronews съобщи още в понеделник, че предстои помилване. Тези сведения поставят въпроса дали ограничения, наложени заради руската война срещу Украйна, са станали предмет на договореност по случай без връзка с нея.

Райън е един от 20 души, включени в указа на президента. Сред помилваните има двама турски граждани, човек с двойно руско-израелско гражданство и пакистанец. Администрацията на Алиев обясни решението с „принципите на хуманизма“ и посочи, че са взети предвид личността, здравето и семейното положение на осъдените. Усманов не се споменава в съобщението.

Френското министерство на външните работи посрещна новината „с облекчение“, определи помилването като „хуманитарен жест“ и заяви, че то е резултат от „търпелив и взискателен диалог с азерските власти“. По сведения на Euronews Райън е освободен и се е очаквало да пристигне в Париж още същия ден.

38-годишният бизнесмен живеел в Баку от четири години, където работил за фирма за внос на храни, която предлага и консултантски услуги. Той беше арестуван през декември 2023 г. по обвинение в събирането на сведения за френската служба за външно разузнаване DGSE относно въоръжените сили и сътрудничеството в сферата на отбраната с Турция и Пакистан. Присъдата му беше произнесена през март 2026 г. Френските власти определиха процеса като произволен и несправедлив.

Преговорите в полето на дипломацията се развиха около възобновяването на санкционния режим на ЕС. Ограниченията, обхванали около 3000 лица, компании и организации, бяха въведени през 2014 г. в отговор на незаконното анексиране на Крим, след което бяха значително разширени след пълномащабната руска инвазия в Украйна. Те се подновяват с единодушие на всеки шест месеца.

Срокът им изтичаше на 15 септември. Посланиците на държавите-членки успяха да договорят удължаване с едва седмица, след като Словакия, а след нея и Франция поискаха Усманов да бъде изваден от списъка. Люксембург настояваше за същото по отношение на Михаил Фридман, съосновател на „Алфа Груп“, който съди страната за най-малко 16 млрд. долара заради замразените си активи. Компромисът от 22 септември премахна санкциите срещу двамата и удължи останалите мерки за три години вместо за шест месеца.

Неочакваната промяна в позицията на Франция изненада останалите европейски столици. На 11 септември френски дипломат обяви, че Париж подкрепя словашката инициатива, позовавайки се на съображения за национална сигурност.

Кампанията в подкрепа на Усманов започва няколко месеца преди това. През пролетта турският президент Реджеп Тайип Ердоган го описа като „узбекски филантроп“ в писмо до словашкия премиер Роберт Фицо. Организацията на тюркските държави, която включва Азербайджан, Узбекистан, Казахстан и Турция, също изпрати писма до лидерите на ЕС и президента на САЩ Доналд Тръмп с искане ограниченията да паднат.

Усманов е роден в Узбекистан и натрупва богатството си в металургията и телекомуникациите. Подобно на Алиев и казахстанския президент Касъм-Жомарт Токаев, той е завършил Московския държавен институт за международни отношения и познава лично двамата лидери.

Баку отрича да е обвързвал съдбата на френските затворници с режима на санкции. В средата на месеца азерски дипломат определи твърденията за натиск като „категорично неоснователни“. Той обясни, че Баку открито подкрепя премахването на ограниченията срещу Усманов, тъй като според него са несправедливи. Алиев е лобирал в негова полза и преди случая с французите, но мотивите за това застъпничество остават неясни.

Отношенията по оста Баку-Париж бяха обтегнати за дълъг период от време заради френската подкрепа за съседна Армения. Те започнаха да се стоплят след срещата на Алиев и Еманюел Макрон в Копенхаген през октомври 2025 г. Тогава азерският президент заяви, че „миналите недоразумения между двете държави са преодолени“. В същото време отношенията на Баку с Москва се влошиха след като руски зенитно-ракетен комплекс свали граждански полет на азерските авиолинии през декември 2024 г.

Кампанията за Усманов илюстрира значението на връзките между тюркските държави застъпничеството на Ердоган, но сама по себе си тя не позволява да се изключат различни дипломатически канали и интереси. Словакия разпространи писмото на Ердоган сред европейските столици, без да постигне резултат, преди Франция да се включи. Според неназовани европейски дипломати, цитирани от Reuters, именно съдбата на задържаните французите е мотивирала Елисейския дворец да промени позицията си.

Вторият французин, Анас Дераз, остава в затвора. Служителят на компанията за управление на води Saur беше осъден през 2025 г. на 12 години лишаване от свобода за подкуп. Според обвинението той е получил парите от руско-азерски бизнесмен срещу съдействие за освобождаване на задържана яхта. Името му не фигурира в указа от 23 септември, въпреки че Euronews го посочва като част от същата договорка.

Последна срещу европейския компромис се изправи Латвия, която беше водила съдебни дела, за да запази санкциите срещу Фридман и съдружника му Пьотр Авен. През 2022 г. страната лиши Авен от най-високото си гражданско отличие, защото не осъди руското нахлуване.

Ветото на Латвия би попречило на подновяването на режима и би прекратило ограниченията срещу всички останали включени в него – от Владимир Путин до Роман Абрамович – поради което реши да се въздържи, а премиерът Андрис Кулбергс определи решението като „избор между лошо и много по-лошо“.

Латвия обяви, че ще наложи национални санкции на Усманов и Фридман, за да предотврати размразяване на активите им в страната. Кулбергс съобщи също, че след разговори с Макрон Франция се е съгласила да започне преговори за включването на Латвия във френската инициатива за ядрено възпиране.

Киев очаквано реагира остро. Министърът на външните работи Андрий Сибига определи това решение като „позорно и неоправдано“, написа, че „Москва празнува“, и призова държавите от ЕС да наложат собствени ограничения на двамата милиардери. Президентът Володимир Зеленски, който говореше в Ню Йорк след среща с американския си колега Доналд Тръмп, обвърза решението с усилията на Руската федерация да разбие единството на Запада. „Може би тези двама олигарси сега са много щастливи. Но те не познават нас, не познават мен. Ще дойда отново в Европа със същите фамилии“, заяви той.

Кремъл приветства решението и отправи призив към ЕС да свали санкциите от „всички руски бизнесмени“. Развитието разочарова и европейските правителства, които очакваха по-единна позиция към Москва след смяната на властта в Унгария тази пролет, след като бившият премиер Виктор Орбан години наред спираше подновяването на ограниченията.

Компромисът има две противоположни последствия. Тригодишното удължаване отлага до есента на 2029 г. следващото редовно подновяване на този санкционен режим. Така държавите членки няма да разполагат на всеки шест месеца със същата възможност да обвързват своето съгласие с други отстъпки. В същото време свалянето на ограниченията върху Усманов и Фридман поставя под въпрос доколко решенията за отделни санкционирани лица остават обвързани с основанията за самите санкции. Люксембург поиска премахване на ограниченията срещу Фридман, докато той води дело срещу страната. Reuters предполага, че Франция подкрепи Усманов заради своите граждани, затворени в Азербайджан. Това дава основание списъкът със санкции да бъде разглеждан и като средство за договаряне по разногласия извън войната в Украйна.

Съдбата на Дераз може да даде допълнителна яснота за обхвата на предполагаемите договорки. Неговото освобождаване без нова отстъпка от ЕС би подкрепило версията, че преговорите са обхващали и двамата французи. Ново искане от Азербайджан, изрично обвързано с него, ще подскаже за продължаващ натиск срещу Париж. Оставането му в затвора само по себе си не би било достатъчно, за да се установи какво е било договорено.

📸 Снимка: Руският президент Владимир Путин се ръкува с Михаил Фридман на 26 юни 2003 г. (Getty Images)

Франция вече отвръща с военни средства на руските хибридни атаки

🇫🇷⚔️🇷🇺 Франция вече отговаря с конвенционални военни средства на руските хибридни атаки, без да оповестява действията си, твърди неназован военен източник пред Le Monde. Запитан дали Париж може да предприеме такъв отговор, без непременно да го обявява публично, той заявява: „Това вече е така.“ Вестникът не посочва какви са действията, срещу кого са насочени и откога продължават.

Репликата идва от материал на Елиз Венсан от 19 септември, посветен на настойчивите предупреждения на президента Еманюел Макрон относно ескалацията на руската хибридна война срещу Франция. Въпросът бе зададен ден преди пресконференцията на президента, на която публично обеща отговор. На 18 септември Макрон заяви, че възпирането предполага да не се разкриват бъдещите действия, но подчерта: „Това няма да остане без отговор.“ Той предупреди, че Русия би сгрешила, ако продължи да действа по този начин към европейците. По информация на белгийската агенция Belga президентът определи целта на атаките като сплашване и отслабване на подкрепата за Украйна и заяви, че Париж не се поддава на сплашване.

Пресконференцията последва среща в Елисейския дворец, на която Макрон събра кандидатите за изборите през 2027 г. и лидерите на парламентарно представени партии. Тя се проведе в залата, където обикновено заседава Съветът по отбрана. Ръководители на Дирекцията за военно разузнаване (DRM), Генералния секретариат по отбраната и националната сигурност (SGDSN) и Главната дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) представиха документи за хибридните атаки срещу Франция през последните седмици. Според Le Monde представената информация е убедила участниците в сериозността на заплахата с изключение на лидера на комунистите Фабиен Русел, който заяви, че не е научил „нищо особено“.

Ден по-рано министърът на вътрешните работи е събрал префектите на всички отбранителни зони с призив за повишена бдителност. Правителството трябва да изготви план за защита на критичната инфраструктура и най-чувствителните обекти на отбранителната промишленост от дронове и кибератаки. Макрон направи паралел с шведската концепция за „тотална отбрана“, при която цялото общество се подготвя да посрещне нападение.

Серията от инциденти, на която президентът се позова, започва от Лайпциг. Вечерта на 4 август FPV дрон с около 800 грама взривно вещество ПЕТН се удари в крилото на украински Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, близо до горивния резервоар. Зарядът не успя да детонира. На другата нощ товарен Boeing 757 се сблъска с дрон при прекратен заход за кацане. На 14 август западно от летището беше открит трети дрон с около 50 грама хексоген. От януари насам летището е регистрирало 18 случая на нарушено въздушно движение. На 1 септември германското правителство обяви, че отговорност носи Русия.

Според Макрон нападението срещу Ан-124 се е провалило, тъй като устройството, поставено от Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Руската федерация не е сработило. В противен случай последствията „щяха да бъдат трагични, с човешки жертви и огромни материални щети“. Президентът посочи нападение на дронове срещу пътнически влак, тръгнал от Киев, изстреляната сигнална ракета срещу датска фрегата и навлизането на дронове във въздушното пространство на няколко европейски страни. „Никой не се намира в безопасност“, заключи той.

Макрон се изрази по-предпазливо във връзка с Франция. По думите му страната е понесла информационни и кибератаки, които са документирани и за които е посочен носещият отговорност, докато в Европа имало „няколко съвсем ясни физически атаки“. Той подчерта, че нито една от хибридните атаки през последните седмици не е била предшествана от известие: „Когато ни нападнат физически, няма да ни предупредят.“

Le Monde посочва и два неизяснени случая във Франция през септември. На 3 септември в Сорг избухнаха едновременно два пожара в близост до площадката на Eurenco – компанията, определена в материала като единствения производител на експлозиви в страната. Изгоряха 16 хектара, два от които в самия завод. На 11 септември дерайлира влак по линията Кан–Руан и пострадаха 44 души, един от тях тежко. И при двата случая няма установени извършители. Изложените сведения не доказват, че инцидентите са резултат от умишлено действие или са свързани с Русия.

Досегашните мерки на ЕС включваха санкции, задържане на танкери от сенчестия флот и експулсиране на хора, заподозрени в работа за руските служби. Le Monde отбелязва, че все по-широко се налага мнението, че тези мерки не възпират Москва. Изданието разглежда възможността да предприеме военни действия, за да провери готовността на Европа да реагира.

Френският план за защита на инфраструктурата има за цел да превърне потенциални мишени в по-трудни за поразяване. Описаният от военния източник отговор би добавил друг елемент на възпирането – налагане на висока цена за атаките. Думата „конвенционален“ насочва към неядрен военен отговор, но не уточнява средствата му. Репликата не показва дали става дума за кибероперации на армията, специални операции, действия на разузнаването или друга военна дейност.

Анализ: руски канал разиграва алжирски „Геран“ срещу цели в Южна Франция

🇷🇺🇩🇿🇫🇷 Руският военен канал „Рибар“ публикува карта, според която ключови обекти в южна Франция биха попаднали в обсега на Въоръжените сили на Алжир, ако те получат реактивния дрон „Геран-5“. Това включва авиобази, атомни централи, тръбопроводи и производственото съоръжение на Airbus в Тулуза. Публикацията не твърди, че такава доставка се подготвя. Тя представя хипотетичен сценарий и извежда от него политическо заключение: възможността Алжир да придобие далекобойни дронове би направила Париж по-отстъпчив в двустранните спорове. Картата е публикувана и на английски.

„Геран-5“ е най-новият модел от серията ударни дронове за еднократна употреба, използвани от руските сили за удари по градовете на Украйна. За разлика от „Геран-2“, който има бутален двигател и лети със 180 км/ч, новият модел е оборудван с китайски турбореактивен двигател Telefly TF-TJ2000A и развива 600 км/ч. Дължината му е около шест метра, а размахът на крилата – пет и половина. По оценка на украинското Главно управление на разузнаването апаратът достига височина до 6000 метра, може да остане във въздуха до два часа и има обсег близо 950 км с бойна глава от 90 кг. Руските сили го използват срещу Украйна от началото на 2026 г., а руското Министерство на отбраната го показа публично на парада на 9 май.

Посочените разстояния обясняват географската основа на сценария. От площадка край столицата Алжир до Марсилия има 754 км по права линия, до Фос сюр Мер – 760 км, до Истр – 769 км, а до Тулуза – 774 км. Атомната централа в Голфеш е на 839 км, а тази в Трикастен – на 854 км. Всичките изброени стойности са под заявения максимален обсег на дрона.

Изборът на място за пуск обаче променя картината. От Оран разстоянията до същите обекти са между 984 и 1062 км, а от Бешар, в сахарската част на страната – над 1370 км. Следователно разглежданите цели биха били достижими при изстрелване от централното крайбрежие на Алжир, но не и от всяка точка на страната. Между разстоянието до Тулуза и заявения максимум има разлика от 176 км. Това е известен запас, но сам по себе си той не показва дали дронът може да изпълни полет с отклонения от прекия маршрут, промени при подхода или неблагоприятен насрещен вятър.

Разстоянието е само едно от условията. Описаният маршрут включва над 700 км над открито море, без възможност за използване на релефно прикритие. При скорост 600 км/ч преходът до крайбрежието на Франция би отнел близо 1 час и 15 минути. В Западното Средиземноморие действат корабни, наземни и самолетни радари. Военновъздушните и космически сили на Франция поддържат денонощно дежурство на изтребители за въздушна сигурност, а над района работи и системата на НАТО за въздушно наблюдение.

Това са ключови фактори за отбраната, но тяхното наличие не значи, че дронът непременно ще бъде открит още в началото на полета, непрекъснато проследяван и успешно прехванат. Сравнението с употребата на „Геран“ над Украйна също има ограничения: там дроновете летят ниско над сушата, използват релефа и участват в масирани атаки. Морският маршрут променя условията, без сам по себе си да предрешава резултата.

Първото практическо ограничение е броят дронове, с който Алжир би разполагал. Според оценка на Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна от август 2026 г. руската военна промишленост произвежда месечно около 3000 корпуса за реактивните „Геран-4“ и „Геран-5“, както и около 2800 бутални „Геран-2“. Русия използва тези системи в собствената си кампания, но производствените числа сами по себе си не показват какви количества биха могли да бъдат отделени за износ.

Масираните атаки могат да натоварят ПВО с множество паралелно приближаващи цели. Съществува също и ценова асиметрия, когато относително евтин дрон е свален от скъпа зенитна ракета. Френската система SAMP/T използва Aster 30, чиято единична цена според публичните оценки, на които стъпва сравнението, е между 1,4 и 3 милиона евро. Разликата в цената не означава, че всяка цел непременно ще бъде атакувана с Aster 30. Не може да се заключи и че партида от няколко десетки дрона непременно би била достатъчна – или недостатъчна – за преодоляване на отбраната.

Второто ограничение е свързано с избраните обекти и тяхното значение. Твърдението, че от Южна Франция тръгват три основни тръбопровода от мрежата на НАТО за снабдяване с гориво, смесва търговска и военна инфраструктура. Търговските тръбопроводи от Фос сюр Мер реално са магистрални. Южноевропейският нефтопровод достига Карлсруе по трасе с дължина 769 км и снабдява рафинерии и нефтохимически комплекс по това направление. Отделна линия минава по долината на Рона.

Френската мрежа от нефтопроводи за отбранителни нужди е част от Централноевропейската тръбопроводна система на НАТО, чиято обща дължина е около 5300 км в пет държави. Френската част има морски входни пунктове при Фос сюр Мер, Дюнкерк и Хавър. Южният вход следователно е един от няколко. Това не позволява евентуалното му поразяване да се представя като автоматично прекъсване на снабдяването на Алианса с гориво.

Третото ограничение е бойната глава. При маса 90 кг тя може да причини сериозни щети на подстанция, резервоар в петролна база или производствен цех. Конкретният резултат обаче зависи от попадението и защитата на обекта. Самата маса не е достатъчна, за да се оцени дали бойната глава ще успее да пробие защитната обвивка на реакторите в Голфеш или Трикастен. Дори обвивка от няколко метра предварително напрегнат бетон защитата на реактора не значи неуязвимост на цялата централа. Спецификациите на дрон в същото време не доказват заключението на „Рибар“, че подобно оръжие би могло ефективно да засегне цели сектори от френската икономика.

Списъкът с цели поставя и въпроса за последиците от такъв удар. Авиобаза 125 в Истр е база на самолетите за дозареждане във въздуха Airbus A330 MRTT „Phenix“, подпомагащи въздушния компонент на френското ядрено възпиране. Нападение срещу нея би имало значение далеч отвъд двустранните спорове: то би било удар по държава от НАТО и би поставило въпроса за колективна отбрана по чл. 5 от договора. Географската близост също не създава едностранно предимство за Алжир и трябва да се гледа заедно с възможностите на Франция за ответни действия.

Изходната теза на „Рибар“ е, че на Алжир му липсват достатъчно силни военни аргументи срещу Париж. В индекса Global Firepower за 2026 г. въоръжените сили на страната са класирани на второ място в Африка и на 27-о в света, но общото класиране не показва какви цели могат да поразяват. Доставеният между 2014 и 2017 г. оперативно-тактически ракетен комплекс „Искандер-Е“ има обсег 280 км в експортния си вариант. Това е под половината разстояние от столицата Алжир до разглежданите обекти по южното крайбрежие на Франция. Примерът обяснява значението на по-големия обсег, но не представлява изчерпателна оценка на алжирския арсенал и не доказва, че „Геран-5“ е единственото оръжие, което би променило ситуацията.

Водещата предпоставка остава недоказана. Сценарият не е подкрепен с официално съобщение от някоя от двете страни, нито с конкретна информация от специализирани издания за доставка на дронове „Геран“ за алжирските въоръжени сили – предложена, поръчана или извършена.

За други руски платформи обаче са налице достатъчно публични сведения. Пристигането на Су-57Е беше заснето и публикувано през февруари, като Алжир стана първият чуждестранен оператор на изтребителя. Изтекли документи на „Ростех“ сочат алжирска поръчка, чийто обем различните публикации определят на 12-14 самолета. Сред другите руски платформи е експлоатация от Алжир са изтребителя-бомбардировач Су-34 и разузнавателно-ударният дрон „Орион“, за чието бойно използване Министерство на националната отбрана на Алжир съобщи през април 2026 г. Публикацията на „Рибар“ не представя съпоставими сведения за доставката на „Геран“ за Алжир.

В същото време има сведения за употреба на дроновете непосредствено до границите на Алжир. Bellingcat геолокира кадри от два удара в Мали – на 12 юли в Инафарак и на 17 юли в Талахандак, село на около 3 км от границата с Алжир. Изданието описа апаратите като сходни с „Шахед“. Цитирани от него специалисти оцениха руския им произход като вероятен заради присъствието на Африканския корпус в страната. Тези случаи показват употреба на дронове от този клас в Сахел, но оценката за вероятен руски произход сама по себе си не установява кой ги е управлявал и не е свидетелство за доставка на Алжир.

Политическата основа на сценария също е по-нееднозначна, отколкото я представя „Рибар“. В подкрепа на тезата за „високомерието“ на Франция каналът препраща към собствена публикация от юли 2025 г. Тогава Алжир ограничи достъпа на френски дипломати до служебните зони на летищата. В изминалите 14 месеца обаче има признаци за възстановяване на двустранните отношения. Писателят Буалем Сансал бе помилван през ноември 2025 г. и френският посланик Стефан Ромате се завърна обратно в Алжир след отзоваването си през април същата година. Френското министерство на външните работи определя 2026 като година на поредица от срещи за възстановяване на двустранните отношения.

Значение има и алжирската доктрина, в която ненамесата е принцип, заложен в Конституцията на страната. Ревизията на върховния закон от 2020 г. допуска изпращане на войски в чужбина при многостранен мандат и одобрение на парламента. Тези ограничения не са гаранция за дадено поведение във външната политика, но са част от контекста, който сценарият е задължително да отчете. Алжир е сред основните доставчици на природен газ за Европа – приходи, които биха били застрашени при въоръжен конфликт с Франция.

Прочитът на публикацията като опит за политически натиск се подкрепя преди всичко от начина, по който използва горивната криза във Франция. „Рибар“ я обвързва с уязвимостта на тръбопроводи и рафинерии. По правителствени данни към 19 септември около 11% от френските бензиностанции изпитват недостиг на поне един вид гориво, а в Гранд Ест делът достига 16%. Президентът Еманюел Макрон свика извънредна среща.

Посочените причини за кризата с горивата обаче са далеч отвъд двустранните отношения на Франция и Алжир. Ормузкият проток е затворен от 28 февруари и удар с дрон спря на 11 септември тръбопровода Изток–Запад на Саудитска Арабия. Двете прекъсвания ограничиха дневните световни доставки с милиони барели.

Така публикацията свързва реален икономически проблем с хипотетична оръжейна доставка и извежда от тях извод за бъдещата отстъпчивост на Париж. Това позволява тя да бъде прочетена като предупреждение към френска и европейска аудитория. Английската карта улеснява международното ѝ разпространение, но не установява сама по себе си конкретния адресат.

Подходът има предшественик. На 19 ноември 2025 г. „Рибар“ представи идентичен сценарий с дроновете „Геран-2“ в алжирски ръце и потенциални цели в съседно Мароко. 10 месеца по-късно моделът е приложен към по-нов дрон и към Франция, с много по-големи потенциални военно-политически последствия.

Възможен е също така търговски прочит на публикацията. Алжир е един от най-големите купувачи на руско оръжие, а изброяването на обекти, които дадена система би могла да достигне, може да служи за реклама на нейните способности. Публикацията от ноември 2025 г. следва същия подход.