Без обща снимка в Атланта: европейски министри отказаха да застанат до Лавров

🇺🇸📸🇷🇺 Домакините на срещата на външните министри от Г-20 в Атланта отмениха традиционната обща снимка, след като европейски дипломати отказаха да застанат в един кадър с руския външен министър Сергей Лавров. Двама американски служители, говорили пред Associated Press, казват, че държавният секретар Марко Рубио е извадил снимката от програмата късно на 29 октомври, когато няколко европейски делегации заплашили да я бойкотират или да напуснат. Кадърът е бил планиран за следващата сутрин. Рубио преценил, че спорът ще отклони разговорите от дневния ред. Отмяната потвърждават и Bloomberg, AFP и CNN, а американски служител обясни, че организаторите не искат церемониалният кадър „да отклони вниманието от дипломатическите разговори“.

Самата снимка е ритуал, но тя открои разминаване, което не се отнася само до протокола. Вашингтон е председател Г-20 тази година, покани Русия в Атланта и още през септември покани президента Владимир Путин на срещата на върха в Маями. Европейските съюзници на САЩ отказват дори символичния жест да застанат до Лавров. Двата подхода към Кремъл се срещнаха в една зала и протоколът отстъпи: Лавров остана в Атланта, а общият кадър отпадна.

Позицията на Лондон беше известна от дни. На 27 октомври в Камарата на общините депутатката Хариет Болдуин попита ръководителя на британската дипломация Ед Милибанд дали ще изключи възможността да се ръкува с Лавров в Атланта, като се позова на хибридните атаки на Русия срещу британски цели. „Ние не общуваме по този начин с руснаците и не сме го правили от няколко години“, отговори Милибанд и добави, че Обединеното кралство е наясно с нуждата да противодейства на руската хибридна заплаха. Източник в британското правителство заяви: „Нямаше да участваме в никаква официална снимка с руския министър на външните работи.“ Според Daily Mail Милибанд е настоявал домакините да организират отделен кадър със съюзниците.

На заседанието на 30 октомври Милибанд се обърна директно към Лавров. „Нека кажа това направо на руския външен министър: всички знаем кой е агресорът в тази война“, заяви той по данни на PA и се позова на удара по жп инфраструктура в Днипро ден по-рано: „Само вчера вашите дронове нападнаха и убиха 15 души.“ И завърши: „Путин тогава мислеше, че ще спечели тази война лесно. Но вие не печелите тази война.“

Германският му колега Йохан Вадефул стигна до същата позиция след известно колебание. Според Bild, той първоначално не е смятал да избягва общата снимка. На 30 октомври обаче dpa го цитира: „Няма да има семейна снимка, на която европейските ни партньори да стоят заедно с господин Лавров.“ Пред AFP той каза, че с Русия „няма нормални отношения“, и обеща да я призове да приеме украинското предложение за примирие, което да започне от Черно море. На 29 октомври върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас обеща да настоява пред партньорите от Г-20 за по-силна подкрепа за Украйна и търсене на отговорност от Русия чрез Специалния трибунал и Международната комисия по искове. След изказването на Лавров тя каза пред AFP: „Той изрече много лъжи, представи много неверни версии.“

Лавров отговори по време на пресконференция след първия ден, чийто запис публикува руското външно министерство. Той припомни, че Вадефул го е помолил за среща в Ню Йорк преди месец, а сега обявява, че ще му каже всичко за агресивната война и никога няма да се снима с него. „Аз наричам това дипломация на семейната снимка. Ако за тях главното е как изглеждат на семейната снимка, кой стои до тях… Е, с това всичко е казано“, посочи Лавров. Европейските колеги, по думите му, продължават да се придържат към „арогантен бойкот“. Към американците беше подчертано любезен: „И прави чест на нашите американски домакини, че не се притесняват да обсъждат тези неща и слушат внимателно.“ Разговорът с Рубио описа като добър, но кратък, защото домакинът има много задължения, и отбеляза, че двамата са говорили и за двустранните отношения. Нито едно от двете правителства не обяви официални двустранни разговори.

Атланта не е първият случай. На заседанието на финансовите министри от Г-20 през септември участници отказаха да позират с Антон Силуанов, който оглавява Министерство на финансите на Русия, и кадрите бяха направени без него, съобщава Bloomberg. По данни на AFP европейските представители не се появяват в общи кадри с руски делегации и на другите срещи на Г-20 тази година.

Съставът на участниците също беше предмет на спор. Украйна не беше поканена. Американски служители обясниха пред AP, че Вашингтон е поканил само официалните членове. В Атланта обаче участва и Полша, чийто външен министър Радослав Сикорски присъства за първи път като гост, а Русия се противопоставя на членството ѝ. Южна Африка, единственият член от африканския континент и един от основателите на Г-20, беше отстранена изключена от Вашингтон. „Последователно заявихме, че неучастието ни не е доброволно“, каза Пиндиле Кунене, говорителка на южноафриканския външен министър Роналд Ламола.

В деня на отменената снимка Държавният департамент на САЩ уведоми Конгреса за възможна продажба на Украйна на до 500 ракети PAC-3 MSE за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot. Цената на сделката е 2,1 млрд. долара. Според кореспондента на Радио Свобода Алекс Рауфоглу доставките се очакват от 2030 г. нататък, а президентът Володимир Зеленски написа, че ракетите ще пристигнат чак след няколко години. AP пише, че част от членовете на Г-20 са били обезпокоени от поканата за Русия на фона на засилени удари по Украйна.

Пътят към Маями минава през същите разговори. Рубио обяви поканата към Путин на 23 септември, след разговор с Лавров, проведен в кулоарите на Общото събрание на ООН, представяйки я като възможност руският президент да говори с Тръмп и други световни лидери. Тогава той каза пред журналисти: „Мисля, че и двете страни са изразили интерес към някакво ограничено примирие, което да включва енергетиката и зърното. Очевидно и това няма да е лесно.“ На 11 октомври Тръмп заяви, че Русия и Украйна са се съгласили на енергийно примирие, но Кремъл не го потвърди, а на следващия ден Лавров каза, че Русия няма да даде на Украйна възможност за отдих на бойното поле. В Атланта той заяви, че Русия няма да допусне Украйна да представлява „военна заплаха за законните интереси на Руската федерация в областта на сигурността“. Срещата на върха в Trump National Doral е насрочена за 14–15 декември.

Обща декларация от Атланта няма да има. Разговорите приключват днес с обобщение на председателя, което Рубио ще публикува, защото по думите на присъствали дипломати консенсус за Украйна, войната с Иран, митата и Южнокитайско море не е възможен. „Имаме войни, а участници в тези войни седят около масата, затова е много трудно да се договорим за обща линия“, каза Сикорски пред AP. Рубио не оттегли поканата за Лавров и предпочете да отмени общия кадър, вместо да остави спора да засенчи дневния ред, а европейците удържаха позицията си, без да напускат залата. Така разминаването остана открито, но не провали срещата.

Мария Корина Мачадо се върна във Венецуела след 10 месеца извън страната

🇻🇪🏠 Мария Корина Мачадо, лидер на венецуелската опозиция и носителка на Нобеловата награда за мир за 2025 г., се завърна в страната си в неделя, 25 октомври, 10 месеца и половина след като тайно напусна страната. С нея у се връща и искането, което досега беше отлагано от временния кабинет на Делси Родригес с подкрепата на САЩ: дата за провеждане на президентски избори. Мачадо остава и извън преговорите, които Вашингтон подкрепя, след три кръга от които няма договорена дата.

Мачадо оповести пристигането си сутринта с 4 думи в X: „Тук съм. С вас“. Малко след това влезе в църквата „Санта Роса“ в Баркисимето, столицата на щата Лара, където се пази образа на покровителката на града Дивина Пастора. Десетки хора я прегръщаха и снимаха с телефоните си, съобщи AP. В следобедните часове нейният предизборен щаб я показа в Чивакоа, град в съседния щат Яракуй, на път към Каракас. Партията ѝ Vente Venezuela отправи призив към привържениците си да излязат още същия ден по улиците на столицата Каракас. Едмундо Гонсалес Урутия, заместил я в бюлетината през 2024 г. и живеещ в изгнание в Испания, написа, че „нашият суверенен глас се връща с нея, за да води и насочва този процес“.

Как точно е влязла, Мачадо не каза. Испанският вестник ABC твърди, че е минала през Колумбия във втория си опит от територията на страната и общо деветия от юни насам. Предишният опит оттам, през септември, пропадна, след като в последния момент новото колумбийско правителство на Абелардо де ла Есприеля се противопоставило. По версията на ABC администрацията на Тръмп е била разделена до края, а решаващ се оказал натискът на конгресмени от Флорида, които предупредили Белия дом, че ще създаде впечатлението, че пречи на нобелов лауреат да се прибере у дома. Според ABC е натежала и близостта на изборите в САЩ на 3 ноември. Telemundo определя маршрута като непотвърден.

Пътят дотам беше дълъг. Според партията ѝ, цитирана от AP, Мачадо е опитала да се прибере седем пъти, по въздух, море и суша; ABC брои осем. Веднъж операторът на наетата лодка отмени курса с обяснението, че плавателният съд е негоден за пътуването; в друг случай самолетът ѝ не получи разрешение за кацане в Кюрасао, откъдето трябваше да продължи с бърза моторница. Мачадо обвини за провалите Каракас, който отрече обвиненията. Подозрението падна и върху Вашингтон: Reuters съобщи, че американски служители насаме са ѝ отправили молба за отлагане на пътуването, а на 7 октомври в Атина държавният секретар на САЩ Марко Рубио отрече да са искали от когото и да било да не я пуска. Американски служители признаха пред AP само, че в някои случаи са я съветвали да не се връща от съображения за нейната сигурност.

През декември пътят беше обратен. След кратък арест при протест срещу встъпването на Николас Мадуро в длъжност през януари 2025 г. Мачадо прекара 11 месеца в нелегалност. На 9 декември, според тогавашна публикация на The Wall Street Journal, тя отплава с лодка за Кюрасао. Реконструирана последователност на събитията, представена от Infobae, показва, че тя е пътувала с перука около 10 ч. по суша до брега на щата Фалкон, а при прехода по море е счупила прешлен. В Осло пристигна на 11 декември, ден след церемония, на която наградата прие дъщеря ѝ Ана Корина Соса.

Вашингтон си приписа заслугата за броени часове. Държавният секретар Марко Рубио писа, че „условията, позволили безопасното завръщане на г-жа Мачадо във Венецуела, са директен резултат от подкрепяните от САЩ преговори за помирение“, в които „вече бяха освободени стотици политически затворници, а стотици опозиционни фигури се върнаха от изгнание“. Във втория абзац на изявлението се посочва, че САЩ очакват и занапред да се зачитат свободите на всички политически среди във Венецуела, а от „всички политически актьори“ – да подкрепят преговорите, които Рубио описва като най-добрия шанс на Венецуела от 30 години насам да стигне по мирен път до свободни и честни избори и до трайна демокрация. Мачадо не е назована, но тази формула включва и нея, а тя досега не е участвала в преговорите.

Попитан от журналисти в Порт Хюрън, Мичиган, Тръмп отговори, че не знае нищо по въпроса: „Тя ми даде своята Нобелова награда. Как тогава да кажа нещо друго? И се надявам да е в безопасност.“ Той добави: „Тя е много мила жена. Но във Венецуела ни върви наистина добре.“ Мачадо му връчи медала в Белия дом на 15 януари, макар Нобеловият институт да беше заявил, че наградата не може да се прехвърля. 12 дни по-рано, в деня, в който Делта Форс и ЦРУ арестуваха Мадуро, Тръмп беше казал за нея: „Тя няма нито подкрепата, нито уважението в страната“, и вместо нея подкрепи Родригес.

Мачадо не участва в диалога между временната власт и депутати от Националното събрание, избрано през 2015 г., когато опозицията спечели мнозинство. Третият кръг започна на 14 октомври в Каракас: делегация на кабинета се води от председателя на парламента Хорхе Родригес, брат на временния президент, докато опозиционната – от Динора Фигера. Страните се договориха да прегледат законите, които Вашингтон смята за репресивни, и законите за политическите забрани, да създадат обща комисия за венецуелското злато в Банката на Англия и да напреднат към избора на 32 нови съдии на Върховния съд. Нито един от трите кръга не доведе до договаряне на дата за гласуване, а следващият е насрочен за 11–15 ноември. Мачадо не беше поканена, но заяви, че няма да пречи на разговорите. Прегледът на забраните я засяга пряко: точно такава забрана, потвърдена през януари 2024 г. от Върховния съд, я извади от президентската надпревара същата година.

Графикът на САЩ не започва с вота. Рубио настоява, че промяната трябва да премине през „стабилизация, икономическо възстановяване и преход“. В интервю за Time, публикувано на 1 октомври, Тръмп заяви, че е твърде рано за избори във Венецуела. Родригес, бивш вицепрезидент на Мадуро, трябваше да управлява 90 дни, но остава на поста, без парламентът да е гласувал удължаване, и заяви пред Общото събрание на ООН, че венецуелците сами ще определят кога е моментът за вот. Според Държавния департамент на САЩ над 1000 политически затворници са освободени от ареста на Мадуро насам. Департаментът настоява за пускането на всички останали; по данни на правозащитната група Foro Penal към 5 октомври 322 души все още са задържани. Щабът на Мачадо подкрепя искането с протести: на 22 октомври нейните привърженици излязоха на 74 места из Венецуела с 3 искания – свобода за всички политически затворници, гаранции за безопасното ѝ завръщане и дата за президентския вот през 2027 г. Самата Мачадо предлага да се проведе през юли 2027 г.

Властите в Каракас неведнъж са я заплашвали с последици. През февруари, в първо си интервю за чужда медия, Родригес заяви пред NBC News: „Относно нейното връщане в страната, ще трябва да отговаря пред Венецуела“ за това „защо поиска военна намеса, защо поиска Венецуела да бъде под санкции“. През март министърът на вътрешните работи Диосдадо Кабейо намекна в телевизионно си предаване за „изненада“, която е приготвил за нея, а към края на септември нарече оплакванията ѝ от пречките пред завръщането „шоу“ и повтори: „Да дойде. Да дойде. Да дойде.“ Към следобеда на 25 октомври правителството не беше коментирало официално нейната поява, а Родригес не беше писала за нея в профила си в X. Ден по-рано Vente Venezuela обяви, че щатската полиция в Трухийо е задържала неин общински координатор за период от няколко часа.

За завръщането има две обяснения, всяко от които се подкрепя от отделни сведения. Рубио го представя като резултат от преговорите, т.е. като доказателство, че процесът работи. Според ABC администрацията е била разделена до последно и е отстъпила пред натиска на конгресмените от Флорида, а Reuters по-рано съобщи, че американски служители насаме са я молили да отложи пътуването. Версиите не се изключват: диалогът може да е направил прибирането ѝ безопасно, а вътрешният натиск да е определил този момент. Дали Мачадо ще остане на свобода, решава Каракас, но временното правителство управлява с подкрепата на администрацията на Тръмп, а Рубио публично свърза връщането ѝ с преговорите, подкрепени от Белия дом. Затова нейният арест в близките седмици е малко вероятен, въпреки че задържането в Трухийо ден преди появата ѝ да напомня, че хората около нея остават уязвими. По-трудното изпитание е политическо: Мачадо вече събира привърженици в самата Венецуела и иска дата за избори, която Вашингтон не бърза да договори.

Първата проверка вече е насрочена. Кръгът от 11 до 15 ноември ще покаже дали завръщането е променило самия процес: дали ще бъде договорена дата за избори, за каквато настоява Мачадо. Без нея Вашингтон ще е приел завръщането, без да промени реда, по който Венецуела трябва да стигне до урните. В трите кръга досега не беше договорена дата, а Рубио и Тръмп продължават да поставят изборите след стабилизацията, затова по-вероятният изход е нов кръг без дата.

„Дайте ми зенитни ракети“: Зеленски предлага на Тръмп размяна заради рафинериите

🇺🇦🎙️🇺🇸 Украинският президент Володимир Зеленски предлага на Доналд Тръмп размяна: ПВО ракети, платени от европейските партньори, срещу прекратяване на украинските удари по руски рафинерии. „Добре, не можете да накарате Путин да прекрати войната и да сключи енергийно примирие. Дайте ми зенитни ракети. Няма да стрелям по никого. Ще защитавам енергетиката си. Тогава с какво съм несправедлив? С какво?“, разказа Зеленски за това как е поставил въпроса пред Тръмп. Думите са от разговора му със Стивън Бартлет за британския подкаст The Diary of a CEO, записан на 16 октомври и публикуван 6 дни по-късно. На същия ден късно вечерта Тръмп отложи новите санкции срещу Русия, за които Зеленски настоя в интервюто, а 4 дни по-късно държавният секретар Марко Рубио допусна, че платена от съюзниците партида прехващачи може да не е доставена.

Поводът са думите на Тръмп от 10 октомври, които Бартлет пусна на запис в студиото. Само ден след като договори с руския президент Владимир Путин за доставки на руски дизел за световния пазар, президентът на САЩ обвини Зеленски, че ударите по рафинериите създават „проблем за целия свят“ и нанасят вреда на американските фермери, и стигна до заключение, че украинецът е „по-добре да спре, и то веднага“. Тогава призова и страната да си намери „нов лидер, който може да сключи сделка“.

Зеленски оспори обвинението за дизела. „Обемът на руския износ на дизел е толкова нищожен, че не влияе по никакъв начин на цените в САЩ“, каза той и описва ударите като отговор: „Руснаците удрят енергийната ни мрежа. Хората ни живеят без ток. […] Те удрят нашето електроснабдяване, ние им отвръщаме с удари по дизела. Печелят от дизела и харчат парите за оръжие.“ По думите му Тръмп не успява да уговори с Путин дори енергийно примирие, каквото едностранно обяви на 11 октомври, но Кремъл не пожела да потвърди. Затова Зеленски смята, че Тръмп „реши да прехвърли проблема не върху Путин, а върху мен“. Причината за скъпото гориво според Зеленски е блокираният Ормузки проток: „Това е коренът на проблема.“

Оттам идва и предложението. „Помолих го: дайте ни ракети. Не безплатно. Пак казвам, дори не безплатно. Европейците плащат, плащат всичко. Има споразумение, но не ни ги дават. Казват, че не могат. Изпращат всичко в Близкия изток и вече са го изпратили там“, разказва Зеленски за молбата си към Тръмп. Веднага след това уточнява, че става дума за ракетите за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot, и свързва трите обстоятелства: ракетите отиват в Близкия изток, с Путин има сделка за горивото, а от Украйна има очаквания да не отговаря на ударите по енергетиката си. Европейско финансиране се осигурява по PURL, механизъм на НАТО за приоритетните нужди на Украйна, с който съюзниците купуват американско оръжие за Киев.

В същото интервю Зеленски твърди, че Тръмп може „много лесно“ да доведе Путин на масата за преговори: „Санкциите са на бюрото му. Не той ги гласува. Конгресът гласува силни санкции.“ На въпроса защо не го прави отговаря: „Не знам. Честно, не знам“, и допуска, че двамата може би „имат особени отношения“. Указът, който Тръмп подписа вечерта на 16 октомври, отложи санкциите и митата по закона за натиск върху Русия, внесен в памет на покойния републикански сенатор Линдзи Греъм и подписан от самия Тръмп през септември. Новите мерки трябваше да влязат в сила на 18 октомври. Рубио обяви, че президентът ще вземе решение относно икономическия им ефект в срок до 60 дни.

Спорът за ракетите излезе наяве по същото време. Според Financial Times Държавният департамент на САЩ и Пентагонът са предупредили Киев и европейските държави още на 10–11 октомври, че САЩ биха могли да спрат европейските покупки по PURL, ако ударите по руските рафинерии продължат. На 18 октомври пред Bloomberg Зеленски аяви, че САЩ доставят около 12 ракети Patriot месечно и са одобрили само малка част от платените по PURL: „И това не е технически въпрос.“

Висш украински служител и двама офицери заявиха пред Kyiv Independent, че договорите чакат подписа на министъра на отбраната Пийт Хегсет, а американски служител нарече украинската версия невярна. На 19 октомври Зеленски посочи пред американски законодатели, че „Пентагонът забавя доставката на ракети, които партньорите ни вече са платили“. Рубио отговори на 20 октомври: „Нищо не се отказва умишлено на Украйна.“ Той допусна, че партида прехващачи, платена по PURL, може да не е доставена, но обясни това с недостиг, а не с политика: САЩ попълват собствените си запаси след войната с Иран, а прехващачи искат и Саудитска Арабия, и Израел. „Всяка държава в света иска прехващачи“, каза Рубио.

Голяма част от почти двучасовия разговор е посветена на 2022 г. и отново се връща към думите на Тръмп. В интервю за Newsmax на 15 октомври американският президент каза, че ако руският генерал не беше завил с танковете от шосето в подгизнала нива, войната „щеше да свърши за един ден“. „Не знам за какво говори президентът Тръмп“, отвръща Зеленски. Според него за превземането на Киев Русия е имала нужда от 300–400 хил. войници, два пъти повече от изпратените, защото във всеки град по пътя е нужен гарнизон, когато жителите се съпротивляват. Ако руските части бяха удържали летището в Гостомел северозападно от Киев, „вероятно щяха да превземат по-голямата част от столицата“. Джо Байдън пръв му предложил евакуация, а Зеленски отговорил: „Трябват ми боеприпаси, не превоз.“ Отказа на САЩ да наложи санкции превантивно, преди нахлуването, той нарича грешка.

В едно Зеленски се съгласява с Тръмп. „Нашата грешка беше, че не ги отблъснахме“, признава той за Крим през 2014 г. Ако тогава е издадена заповед за отбрана, пълномащабна война „във вида, в който я има днес“, според него просто нямаше да има. „Съгласен съм с президента Тръмп“, добавя той, без да търси виновни: Путин видял колко лесно пада полуостровът и решил, че Киев ще падне също толкова лесно.

Границата на отстъпките минава през Буча. Зеленски описва деня, в който видял телата по улиците на града след неговото освобождаване: „Никога не съм искал да убия човек. Никога не бях изпитвал подобно нещо. Чисто отмъщение.“ Затова примирието по настоящата линия на фронта за него е „огромен компромис“ от хората, чиито деца са измъчвани, не може да се иска прошка. Той припомня, че Русия държи около 18–19% от територията на Украйна и настоява за Словянск, Краматорск и Дружкивка, откъдето пътят продължава в Днепропетровска област. Ако бъдат отстъпени, „рискът е огромен“.

Зеленски признава, че не спи: всяка нощ пише на командирите на ПВО какво е нужно в момента и откъде да прехвърлят средства от друга област. Не очаква Путин да прибегне до употреба на ядрено оръжие, тъй като тогава Русия би останала без съюзници, включително Китай, но е сигурен, че руският президент ще напусне Кремъл „едва когато животът му свърши“.

Интервюто превръща спора за дизела във въпрос кой ще пази украинската енергийна мрежа. Тръмп иска ударите да спрат; Зеленски отговаря, че ще ги спре, ако Тръмп уговори с Путин енергийно примирие или ако Украйна получи ракетите, за които европейците вече са платили. Рубио дава друго обяснение и то има основа: прехващачи искат всички, включително самите САЩ. Връзка между задържаната партида и ударите по рафинерии правят само Зеленски и украинските служители, а американски служител я нарича невярна. Затова решаващо е дали Пентагонът ще подпише договорите за платената партида в следващите седмици, докато украинските дронове продължават да нанасят удари по рафинериите. Ако се случи, то ще подкрепи обяснението на Рубио за недостига. Ако партидата остане задържана и бъде изпратена чак при евентуална нова пауза в ударите, заплахата за покупките по PURL, за която съобщи Financial Times, ще се е превърнала в практика.

Дрон уби двама в 24-етажен блок в Киев ден след възстановяването на предупрежденията

🇷🇺💥🇺🇦 Руски ударен дрон порази 24-етажен жилищен блок в Святошински район на Киев сутринта на 21 октомври и уби двама души. Дронът удари около 7 ч. на нивото на 20-ия етаж и предизвика пожар, съобщи кметът Виталий Кличко в Telegram. Спасителите откриха телата на загиналите в разрушения апартамент. Ранен е 46-годишен мъж, който минавал покрай сградата в момента на удара, а други двама души са пострадали в столицата и са настанени в болница. Ударът беше нанесен по-малко от денонощие, след като президентът Володимир Зеленски потвърди, че страната му отново получава предупреждения за изстрелването на руски балистични ракети – такива не беше получавала от около седмица.

Кличко съобщи за загиналите малко след 9:00 ч. – около 2 часа след първото съобщение за удара. Пожарът обхвана около 70 кв. метра и спасителите го потушиха. Атаките в столицата започнаха още преди това: към полунощ отломки от свален дрон паднаха на открито в същия Святошински район, вечерта бяха атакувани склад в Деснянски и гаражна кооперация в Святошински район, а към 6:00 ч. сутринта дрон падна върху паркирани коли в Деснянски. Почти по същото време друг дрон се заби на открито в Соломянски, този път без пожар. 7 автомобила са изгоряли, по данни на Държавната служба за извънредни ситуации и около 10 според полицията. Предишния ден руските удари по столицата раниха 21 души, съобщи кметът, а вечерта на 20 октомври дрон удари транспортен обект в Соломянски.

ВВС на Украйна съобщиха, че от 18:00 ч. на 20 октомври руската армия е изстреляла по страната крилати ракети „Искандер-К“ на 9К720 „Искандер“ откъм Ростовска област. Изстреляни са и 186 ударни дрона от типа „Шахед-136“ и сродни модели, сред тях 88 реактивни, както и евтини дронове имитатори „Пародия“, които служат за претоварване на ПВО. До 8:30 ч. тя е свалила или неутрализирала с електронна война 150 дрона, а още 10 са били във въздуха. Попадения има на 27 места, отломки са паднали на още 13. В сводката не се посочва колко са били ракетите и дали някоя е свалена.

Най-тежко след Киев пострада село Коротич в Харковска област. Дронове поразиха частна къща, убивайки 81-годишна жена и 83-годишен мъж, съобщи губернаторът Олег Синегубов. Поразени са 13 частни къщи. 11 цивилни, сред които бебе на 2 месеца и 8-годишно дете, са получили спешна помощ заради остър стрес. В Кременчуг руски дрон запали сградата на националния университет „Михайло Остроградски“ и рани 3-ма души, сред тях 16-годишен, който е настанен в болница с мозъчно сътресение.

Ударите стигнаха и до тила. В Полтава горяха административна сграда и складове. В Уман дронове удариха хипермаркет, поразиха хотел и раниха един човек. В село от Лвовска област пожар избухна в предприятие, а къща беше поразена в съседно село. Ранените там са двама.

Зеленски обяви подновените предупреждения на 20 октомври в Осло. По думите му вчера сутринта, на път за норвежката столица, е говорил с държавния секретар на САЩ Марко Рубио за разузнаването, за Starlink, за ракетите прехващачи и за зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot. Зеленски добави, че ще говори с Рубио отново в рамките на 48 часа. Washington Post обяви, че в Осло той се е срещнал и със специалния пратеник Стив Уиткоф.

През предходната седмица Киев посрещна балистичните ракети без предварителни сигнали. Руските удари на 12 и 13 октомври вечерта бяха нанесени без сирените в столицата да се задействат предварително. Това се случи едва когато ракетите вече падаха. Ударът от 13 октомври уби 2 души в 9-етажен блок в Деснянски. На 18 октомври Зеленски обяви, че предупрежденията са подновени, но още същата вечер ракетите отново удариха преди тревогата. В нощта срещу 19 октомври Русия атакува на две вълни. По думите на говорителя на ВВС Юрий Игнат за първата в около 23 ч. предупреждение не е имало, а за втората в 3 ч. информация е постъпила, но е оставало твърде малко време за реакция.

Във Вашингтон отричат, че е имало прекъсване. Президентът Доналд Тръмп заяви пред журналисти още на 13 октомври: „Помагаме им и споделяме разузнавателна информация“. Рубио отхвърли твърденията, че има прекъсване на обмена, и обясни липсата на предупреждения със софтуерен проблем в системата за ранно предупреждение на Киев. Прекъсването обаче започна ден след като Тръмп обяви едностранно „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, което Кремъл така и не потвърди. Financial Times съобщи, че официални лица отвъд океана са заплашили да спрат обмена на разузнавателни данни и доставките на оръжие, ако не ударите по руските рафинерии не бъдат прекратени. Украйна временно ги спря, но Русия продължи да удря украинската енергетика. Подобна пауза вече е имало: в началото на март 2025 г. след скандала в Овалния кабинет, Тръмп спря за около седмица предаването на разузнавателни данни на Киев и го поднови чак след разговорите в Джида на 11 март. Тогава прекъсването беше обявено публично, а сега се отрича.

Хронологията следва политически решения, а не отстраняване на техническа повреда. Предупрежденията изчезнаха веднага след заплахите и бяха подновени след разговор на украинския президент с държавния секретар, в който разузнаването е обсъждано заедно с Patriot и Starlink, а не след обявено отстраняване на повреда в украинската система. Затова е много вероятно спирането да е използвано като лост за натиск, а не да е резултат от технически срив. Версията на Рубио има собствена опора: преди втората вълна на 19 октомври сигнал все пак е постъпил, което е съвместимо и с постепенно възстановяване на техническия канал. Тази опора обаче е по-слаба, тъй като Вашингтон досега не е посочил каква е повредата, нито успя да обясни кога и как е отстранена.

Нощта срещу 21 октомври не постави на изпитание подновения канал. В сводката няма балистични ракети, а дронът, ударил блока на 20-и етаж, лети с часове и се следи от украинските акустични сензори и радари. Предупрежденията, които САЩ подновиха, се отнасят до друго. Украйна ги получава главно от сателитната система SBIRS (Space-Based Infrared System), която засича инфрачервената следа на ракетния двигател още при самото изстрелване. Фабиан Хофман от Норвежкия институт за отбранителни изследвания обясни пред Reuters, че европейските съюзници имат много ограничени възможности да я заместят, тъй като система с подобни възможности могат да осигурят само САЩ. Ако при следващия удар с балистични ракети по Киев ВВС обявят заплахата минути преди взривовете, каналът вече работи. Ако сирените още веднъж съвпаднат с взривовете, както на 12 и 13 октомври, обявеното подновяване е останало на думи. Друго развитие ще покаже връзката още по-ясно: изчезнат ли предупрежденията отново, щом Украйна поднови ударите по рафинериите, техническото обяснение отпада категорично като несъстоятелно.

Москва отлага решението дали Путин ще отиде на Г-20 в Маями

🇺🇸✉️🇷🇺 Руският президент Владимир Путин все още не е решил дали да приеме поканата за срещата на върха на Г-20 в Маями и ще реши едва когато наближи датата на провеждане, 14-15 декември. Ако отиде, това ще бъде първото му лично участие във форума от 2019 г. и първото събиране на лидери в западна държава, на което присъства от началото на пълномащабната инвазия в Украйна.

Решението зависи от „цяла съвкупност от фактори“, сред които подготовката на съдържанието и от „общия геополитически контекст“, каза на 3 октомври Денис Агафонов, шерпа на Руската федерация в Г-20 и шеф на Експертното управление на президента. Шерпата е личният представител на държавния глава, който се занимава с предварителни договорки на дневния ред и текста на декларацията. Агафонов говори в руското посолство във Вашингтон след заседание на шерпите на групата. „Към момента окончателно решение дали президентът ще участва в това събитие в Маями, или няма да участва, все още не е формулирано“, каза той и добави: „Трябва да има смисъл, заради който да се дойде. Вероятно решението ще се взема въз основа на това.“ Според Агафонов президентът Доналд Тръмп „доста ясно“ се е изказал в полза участието на Путин.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви поканата на 23 септември след своя разговор със Сергей Лавров в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. „Смятаме, че това е възможност той да общува не само с президента, но и с други световни лидери“, посочи Рубио. Нова среща между Тръмп и Путин „не е обсъждана“, уточни той, но ако се открие възможност „и срещата има цел, това би било добре“. Говорителят Дмитрий Песков отправи благодарности, но в интервю за „Вести“ от 27 септември призна, че решение все още няма: „Ще бъдат взети предвид всички обстоятелства. Но във всеки случай Русия ще участва активно в работата на двадесетката.“

Условието на Агафонов отговаря на условие, вече поставено от Вашингтон. На 22 септември в Ню Йорк, до президента Володимир Зеленски, Тръмп заяви, че Путин би се видял с него отново, но „за Маями не знам“, и уточни, че иска да го направи, „когато сме готови за мирно споразумение“. На 1 октомври Песков описа същия ред от руска страна. За икономическите проекти, които специалният пратеник Кирил Дмитриев е обсъждал с американската администрация, той заяви: „За наше съжаление американците продължават да обвързват целия този процес, въпреки очевидната изгода, с уреждането в Украйна“ и допълни: „Смятаме, че бихме могли и да не чакаме, а да работим за своя изгода още сега.“ Кремъл изключи разговор между президентите на Русия и Украйна в Маями още на 12 септември. „Това е невъзможно“, категоричен беше Песков пред AFP и кани Зеленски в Москва.

За последно Путин участва лично в среща на Г-20 в Осака през юни 2019 г. На следващите издания в Бали, Ню Делхи и Рио де Жанейро от 2022 до 2024 г. Русия беше представена от Лавров, докато в Йоханесбург през ноември 2025 г. руската делегация беше предвождана от Максим Орешкин, заместник-ръководител на президентската администрация. Южна Африка е страна по Римския статут, учредителния договор на Международния наказателен съд, и има задължение да изпълни заповедта за арест, издадена през март 2023 г. на Путин за незаконната депортация на хиляди украински деца. САЩ не са страна по статута.

Поканата беше отправена 8 дни след като Министерството на правосъдието на САЩ повдигна обвинения на 5 души, обвинени в работа за руските спецслужби. Сред тях са бившият полковник от руските служби Юрий Храмеев и синът му Кирил, офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ). Прокуратурата на Южния окръг на Ню Йорк съобщи, че мрежата е предлагала 40 000 долара за „елиминирането“ на известен руски дисидент, който живее в района на Вашингтон. И петимата обвиняеми остават на свобода на територията на Руската федерация. Висшият представител на ЕС по външната политика Кая Калас свърза обвиненията с поканата към руския държавен глава на 24 септември. По думите ѝ руските офицери „получават заповеди лично от президента Путин“, а решението на САЩ „очевидно е грешен път да се нормализират хора, които започват войни“. Европейската комисия заяви, че ЕС ще осъди руската агресия срещу Украйна и на форума в Маями, независимо дали Путин ще присъства.

Агафонов коментира и покана, която не е изпратена: Южна Африка, която е пълноправен член на групата, не е получила такава. В края на ноември 2025 г. президентът Тръмп я изключи заради отказа ѝ да предаде председателството на американски дипломат при закриването на форума в Йоханесбург. Месец по-късно Рубио покани Полша да заеме „полагащото ѝ се място“ в групата. Според Агафонов колегите му от Южна Африка „се оказаха волунтаристки изключени от този процес“, въпреки че Г-20 взема своите решения с консенсус. Така Русия, чийто президент е поканен, защитава члена, когото домакинът е отстранил.

Агафонов, Тръмп и Песков поставят участието на Путин във Флорида в един и същ спор. САЩ настояват за уреждане в Украйна и чак тогава за лични срещи и икономически проекти. Москва иска проектите веднага и оставя участието на Путин открито, докато не види смисъл. Затова поканата става разменна монета: при липса на рамка за примирие в Украйна е по-вероятно Русия да изпрати делегация, както го прави от 2022 г. вместо Путин да пътува лично.

Вашингтон и Техеран спорят дали Арагчи е бил изгонен от Ню Йорк

🇺🇸✈️🇮🇷 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио е разпоредил на иранската делегация на Общото събрание на ООН да напусне страната незабавно, след като преговорите са стигнали до задънена улица. Това съобщи Axios, като се позова на американски служител и втори източник, запознат със случая. Искането обхваща и иранския министър на външните работи Абас Арагчи, колега на Рубио. Мисията на Ислямската република към ООН отрича да е получавала подобно искане и настоява, че делегацията е заминала от Ню Йорк по предварително установен график.

„Държавният секретар Рубио изгони иранската делегация, която беше прекалила с гостуването си. Общото събрание на ООН приключи, затова беше време да си тръгне“, посочи американският служител пред Axios. Според изданието на 28 септември сутринта Белият дом е допускал напредък в разговорите с делегацията от Техеран по-късно през деня, но към края на следобеда е станало ясно, че те са в безизходица. По-късно същия ден мисията на САЩ към ООН по нареждане на Рубио е съобщила на иранските колеги, че групата на Арагчи трябва да напусне Ню Йорк веднага. Няколко часа по-късно делегацията тръгнала към летището и около 1:20 ч. на 29 септември е излетяла за Доха.

Associated Press цитира двама американски дипломати, според които тръгването е по-рано от планираното, а CBS News по свои източници говори за един ден по-рано. Вторият източник на Axios потвърждава, че САЩ са поискали делегацията да си тръгне, но казва, че Арагчи така или иначе е трябвало да замине за Техеран през нощта на 28 септември. Axios отбелязва, че иранците вероятно и без това скоро щели да си тръгнат, но описва постъпката на Рубио като „изключително необичаен дипломатически укор“, показал дълбокото недоверие между САЩ и Иран.

Мисията на Иран оспорва самото нареждане. „Иранската делегация напусна Ню Йорк в понеделник вечерта съгласно графика, съобщен предварително и на Държавния департамент на САЩ на 17 септември“, съобщи тя. „Без да е постигнал нищо, Държавният департамент е прибягнал до разпространение на неоснователни и безполезни новини.“ Иранска публикация от 26 септември посочва друг срок: изданието Eghtesad Online писа, позовавайки се на „информиран източник“, че Арагчи и преговорният екип ще останат в Ню Йорк до сряда, 30 септември.

Арагчи остана в Ню Йорк след края на речта на президента Масуд Пезешкиан пред Общото събрание на 23 септември, а самият Пезешкиан напусна града на следващия ден. AP отбелязва, че визите на Пезешкиан и  Арагчи са били издадени въпреки продължаващите военни действия, а министърът на външните работи е останал за непреки разговори за отваряне на Ормузкия проток и подновяване на преговорите за ядрената програма на Техеран. Axios описва кръг от 22 септември, в който катарски дипломати са влезли в ролята на посредник между Арагчи и американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Тъкмо тогава Арагчи е предал на американците 7-дневния план: Иран да отвори пролива и да поднови разговорите за ядрената си програма в рамките на седмица, ако САЩ вдигнат морската блокада на иранските пристанища, свалят санкциите върху продажбите на петрол и се придържат към примирието в региона. Al Jazeera добавя към списъка около 12 млрд. долара замразени активи и примирие в Ливан и Йемен.

Тръмп отхвърли предложението на 26 септември. Според Axios Иран иска разговорите да се концентрират върху пролива и блокадата, а САЩ настояват за отстъпки по ядрената програма. На следващия ден Тръмп заяви пред изданието: „Очаквам още разговори с Иран. Искат да сключат сделка, но това не е сделката, която аз искам да сключа. Това е онова, на което може би щяхме да се съгласим преди година. Надцениха позицията си.“ На въпрос дали обмисля подновяване на ударите той отговори: „Винаги мисля за това.“ По думите на Тръмп през пролива са минали повече от 20 милиона барела петрол, най-много от началото на войната, а служител на Пентагона потвърди, че на 25 септември, са били изнесени 22 милиона барела.

На 28 септември Axios съобщи, че Тръмп е готов да облекчи санкциите и да размрази финансови активи в замяна на конкретни стъпки по ядрената програма. Тръмп го отрече в социалната мрежа Truth Social: „Това не е вярно. Не съм предлагал НИЩО!“, и нарече материала „МИСТИФИКАЦИЯ“. Арагчи заяви, че разговори се водят само за Ормузкия пролив, а позицията на Иран не се е променила, предаде Al Jazeera.

Axios определи положението като безизходица, в която нито една от двете страни не отстъпва, а катарските посредници нямат никакъв напредък. Според Ройтерс „основното разногласие е за реда на изпълнение на плана, а не за самите му елементи“. Арагчи получи обратна връзка от САЩ по 7-дневния план от катарските посредници в Доха късно вечерта на 29 септември, а на другия ден я представи на кабинета на Пезешкиан, съобщи IRNA, без да разкрива нейното съдържание. Говорителят на катарското министерство на външните работи Маджид ал-Ансари заяви: „Работим за създаване на обща основа, за да стигнем до споразумение, което да ни спаси всички от последиците на конфликта.“

На 30 септември в Овалния кабинет репортер напомни, че Тръмп нарича иранските събеседници „луди“, и попита как се стига до споразумение с подобни партньори. „Може би ги взривяваш. Трябва да вземем това решение: или ги взривяваме, или сключваме сделка. Но моментът наближава. Ще свърши много скоро, по един или друг начин“, отговори американският държавен глава. От трибуната на Общото събрание на ООН на 22 септември той постави въпроса така: „Предстои ми голямо решение: ще се сключи ли сделка с Иран, която му позволява да се възстанови и да изгради далеч по-велика държава, отколкото някога е била или да унищожа Ислямската република, и то бързо?“

Тогава Тръмп заяви още, че Иран протака преговорите, за да види „как се справям на междинните избори“, а според Axios самият той прогнозира сделка малко след тях. Междинните избори в САЩ са на 3 ноември. Анкета на CNN и SSRS, проведена на 16–17 септември сред 1206 пълнолетни американци, показва, че 76% смятат, че войната не си струва нито жертвите на американците, нито финансовата тежест. Действията на Тръмп по войната в Иран одобряват 26%.

Следващите стъпки зависят от иранския отговор по реда на изпълнение на плана: Катар трябва да предаде предложенията на Техеран във Вашингтон, а източници на Axios от региона потвърждават, че посредниците от Катар продължават да своите усилия с двете страни за постигане на компромисно решение. Три основни белега ще покажат накъде отиват тези усилия: иранският отговор, нов кръг непреки разговори, който Тръмп очакваше да се проведе тази седмица, и дали заплахата за удар ще бъде последвана от действие. А спорът за заминаването на Арагчи ще получи отговор, ако някоя от страните покаже съобщението до Държавния департамент от 17 септември.

Рубио постави ядрената забрана пред всяка среща с Пезешкиан

🇺🇸🇮🇷 Иран никога не бива да се сдобие с атомна бомба и всеки разговор с него започва оттам, заяви във вторник сутринта държавният секретар на САЩ Марко Рубио, броени часове преди в Ню Йорк да започнат речите на държавните ръководители на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН.

В сутрешното предаване Fox & Friends той описа Ислямската република като държава, управлявана от „луди духовници“ с „радикален“ и „апокалиптичен“ прочит на своята вяра. Изводът му беше категоричен: „Тези хора никога не бива да имат ядрено оръжие.“

Рубио подкрепи забраната със сравнение, което Вашингтон използва от пролетта насам. „Представете си Северна Корея, но в Близкия изток. Това би било катастрофа за света“, каза той. В края на март, в интервю за Шон Ханити, той разви същата мисъл по-подробно: Иран се е целил да стане следващата Северна Корея, но не режим, който е „проблемен и труден за разбиране“, а държава на „радикални шиитски духовници“ с ракети, които някой ден биха стигнали до континенталната част на САЩ. Рубио поставя ударението върху характера на управляващите, а не върху самото оръжие. Във вторник той каза, че иранските ръководители взимат решенията си, водени от богословски мотиви.

Вторият довод беше в цената на горивото. „Нямаше да плащате 6 долара или колкото струва дизелът тази сутрин. Щяхте да плащате тройно. Иран щеше да го контролира“, каза Рубио. По думите му Техеран щеше да казва на света, че никой не може да го докосне, тъй като има ядрено оръжие. Бомбата в тази логика е щит, зад който Иран определя условията на енергийния пазар.

Числото, от което тръгва, е реално. Според Администрацията за енергийна информация на САЩ средната цена на дизела на бензиностанциите в седмицата от 14 септември е 6,285 долара за галон, 1,66 долара за литър. Седмица по-рано цената беше 5,967 долара. Това е най-високото равнище, откакто агенцията води седмичната си поредица, започнала през 1994 година. Тройната цена би означавала около 19 долара за галон. Рубио не посочи откъде идва тази стойност и в думите му тя стои като сценарий, не като прогноза.

Днешната цена обаче вече е цена на война, в която Иран няма бомба. Ормузкият проток, през който преди конфликта минаваха около една четвърт от превозвания по море петрол в света, е затворен от 28 февруари, деня, в който САЩ и Израел започнаха офанзивата. Иран обяви затварянето официално на 4 март. По данни на Lloyd's List Intelligence през юли през пролива са минали 554 товарни кораба срещу 3098 през февруари, спад с 82%. Сортът Brent стигна на върха на кризата 126 долара за барел. Рекордът, който Рубио използва като мярка за бъдещата заплаха, е произведен от настоящата блокада на пролива.

Същата сутрин Рубио потвърди, че президентът Доналд Тръмп е отворен за среща с иранския президент Масуд Пезешкиан, докато двамата са в Ню Йорк. „Може нищо добро да не излезе от това, но и нищо лошо няма да излезе“, каза той. Веднага след това добави уговорката, която Белият дом повтаря от началото на годината: Пезешкиан не решава. „Последната дума в Иран е на върховния лидер, а върховният лидер е радикален шиитски духовник“, заяви той. Върховен лидер от 8 март е Моджтаба Хаменей, който наследи баща си Али Хаменей, убит на 28 февруари в първия ден на американско-израелските удари. Той не се появи дори на държавното погребение на баща си, проведено в началото на юли, заради опасения от покушение. Така местонахождението му до ден-днешен не е известно.

Тръмп сам беше очертал рамката в неделя, в телефонно интервю за кореспондента на Fox News Трей Ингст. На въпрос дали би се видял с Пезешкиан той отговори, че „вероятно“ е отворен. В същия разговор каза, че е „в режим на вземане на решение“, и изброи възможностите пред Иран: сделка, икономическо загниване или унищожение. „Въпросът ми е дали и кога ще взривя цялата страна. По-добре да се държат прилично“, заяви той.

Делегацията на Ислямската република пристига при ограничения. Държавният департамент на САЩ издаде визи на Пезешкиан и на външния министър Абас Аракчи, но ограничи придвижването на делегацията в Ню Йорк и ѝ забрани покупката на луксозни стоки. На част от състава бяха отказани визи, сред тях на членове на медийния екип на президента. Вашингтон обясни решенията със задълженията си като страна домакин, които произтичат от споразумението с ООН за седалище на организацията от 1947 година. Аракчи замина от Техеран още в неделя вечерта, а Пезешкиан лети за Ню Йорк във вторник.

Двамата президенти ще бъдат в един град, докато войната продължава вече седми месец. Тръмп говори от трибуната на Общото събрание на ООН още във вторник, в първия ден на общите разисквания, а Пезешкиан пристига в Ню Йорк след него. Разговорите между двете страни през последните месеци преминаваха през посредници: първо Пакистан, после Оман и Катар. Премиерът на Катар шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани посети Техеран на 27 август, първото посещение от Доха на подобно високо ниво от самото начало на войната, а Аракчи спря в Доха за консултации на път за ООН. На 17 юни Тръмп и Пезешкиан подписаха чрез посредничество от Пакистан меморандум от 14 точки. Той предвиждаше прекратяване на огъня на всички фронтове, сваляне на морската блокада на иранските пристанища, разминиране на Ормузкия проток наред с безопасно преминаване през него, облекчаване на санкциите и иранско задължение да не се разработват ядрени оръжия. На 25 юни търговският кораб „Евър Лъвли“ беше атакуван край бреговете на Оман, а на 27 юни САЩ отговориха. На 7 юли Тръмп окончателно обяви споразумението за приключило, след което 6 дни по-късно Вашингтон възстанови блокадата на иранските пристанища.

Това споразумение е и най-близкият прецедент за онова, което Рубио описва. Подписът на Пезешкиан под обещание да не се създава бомба вече съществува и не удържа три седмици. Затова Вашингтон поставя забраната пред разговорите, а не в тях, и насочва уговорката си към човека, който не пътува за Ню Йорк. Среща в кулоарите на ООН до края на сесията е възможна, но е малко вероятно да донесе ангажимент за отказ от ядрено оръжие, зад който Моджтаба Хаменей застане публично. Такова изявление от кабинета на върховния лидер би означавало, че линията на Рубио е намерила адресат. Среща само между двамата президенти, без дума от Хаменей, би била ръкостискане, което не обвързва онзи, който подписва.

Тръмп обяви стогодишна концесия върху 17 венецуелски находища с 65 милиарда барела

🇺🇸🛢️🇻🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че вече разполага с контрол върху мажоритарен дял от разработването на 65 млрд. барела доказани венецуелски петролни залежи. В публикация на Truth Social от 28 август той нарече споразумението „най-голямата петролна сделка в световната история“ и заяви, че то увеличава повече от два пъти резервите на САЩ, както и доставките, което ще доведе до съществено понижаване на цените на горивата за американците за дълъг период, без да струва нищо на данъкоплатците.

Описанието на договорката идва от Вашингтон и Каракас. Държавният секретар Марко Рубио и министърът на отбраната Пийт Хегсет са водили преговори с временния президент на Венецуела Делси Родригес, която предоставя права за следващите 100 години за разработката на 17 находища. Техен носител ще е съвместен проект между американското правителство и неназован частен оператор с опит в отрасъла.

Американската страна ще контролира 55% от ефективния добив чрез дялово участие и право да изкупува суровината по себестойност. Закупеният петрол ще захранва стратегическия резерв и ще покрива нуждите на въоръжените сили. Ако това описание бъде потвърдено, съвместното дружество ще се превърне във втория по големина корпоративен държател на доказани петролни запаси в света след Saudi Aramco.

Публично известното засега свършва дотук. Тръмп не уточни конкретните находища, от кои компании ще се експлоатират и по какъв механизъм САЩ ще упражнява своя контрол. Съвместният проект няма официално название, съотношението между дяловото участие и правото на изкупуване остава неуточнено, като засега не е посочено и кой ще поеме нужните инвестиции.

Според прогнозата на Рубио ще бъдат инвестирани 100 млрд. долара частен капитал и ще бъдат отворени хиляди високоплатени работни позиции. Родригес от своя страна очаква поне 209 млрд. долара приходи от данъци за венецуелската хазна. Това обаче остават очаквания на отделните страни по договора, не оценки на независим анализатор.

Твърдението за двоен скок подлежи на проверка. Доказаните запаси от суров петрол и кондензат възлизат на 46 млрд. барела към края на 2024 г. според Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA). Следователно обявените 65 млрд. барела наистина надхвърлят посочения обем. Те обаче се намират под суверенитета на Венецуела и се отнасят към американския баланс по силата на договорни права, а не по географски или геоложки причини. За Венецуела този обем представлява около 20% от националните 303 млрд. барела – най-големите доказани петролни запаси в света според статистиката на ОПЕК.

Разстоянието между вписания запас и извлечения барел не се скъсява само с поставянето на един подпис. Венецуела произвежда около 1,23 млн. барела петрол дневно по собствените ѝ данни – най-високото ниво от февруари 2019 г. насам и с 30% над отчетеното в началото на годината. Министерството на енергетиката на САЩ предлага сходна стойност: на 18 август подсекретарят Кайл Хауствайт изтъкна добив от около 1,25 млн. барела дневно. Независимите оценки от средата на месеца са една идея по-ниски – от 1,1 до 1,2 млн. барела. Целта на PDVSA е добивът да достигне 1,37 млн. барела дневно до декември, докато преди срива страната извличаше над два пъти повече.

Разликата от обявени запаси до реално подлежащ на добиване петрол произлиза и от геологията. Две трети от общите национални запаси са под формата на свръхтежък петрол от пояса Ориноко. Суровината е плътна и богата на сяра, не може да бъде транспортирана по тръбопровод, преди да бъде смесена с разредител, и изисква специално пригодени рафинерии.

Възстановяването на този отрасъл предполага капиталоемка инженерна работа с хоризонт от поне няколко години, а не просто отваряне на кран. Именно затова обявените инвестиции от 100 млрд. долара са условие за увеличаване на добива, а не автоматично следствие от подписването на договора.

Мащабът проличава от сравнението. Американските рафинерии преработват около 17 млн. барела дневно, а собственият добив на САЩ ще достигне рекордните 13,83 млн. барела през 2026 г. по прогнозата за август на EIA. Целият венецуелски добив възлиза на около 7% от американския капацитет за преработка. Дори при пълно удвояване биха се добавили малко над 1 млн. барела към дневните доставки на пазар, на който през третото тримесечие световните складови наличности намаляват средно с 3,8 млн. барела дневно.

Анализаторите, цитирани от Associated Press, очертават същото ограничение. Ейми Майърс Джафи допуска, че договорката може да е полезна в дългосрочен план, но отхвърля възможността тя да предизвика падане на цените по бензиноколонките преди предстоящия Ден на труда. Кевин Бук изтъква, че инфраструктурата във Венецуела се нуждае от цялостен ремонт, а възстановяването на производството няма как да настъпи изведнъж.

Обещанието за евтино гориво се сблъсква и с друга пазарна сметка. Ормузкият проток остава затворен от 28 февруари. На 16 август през критичния морски маршрут са преминали 12 плавателни съда в рамките на денонощие, спрямо обичайни 88–130 преди кризата, докато световните складови наличности продължават да намаляват. Сорт „Брент“ се търгува за около 85–89 долара за барел, американският бензин е поскъпнал с около 60% от края на февруари, а европейският дизел – със 70%. Основният непосредствен натиск върху цените идва от блокирания Ормуз и свиването на физическите доставки, а не от липсата на запаси, вписани в американския баланс.

Правната основа на концесията е едва на 7 месеца и вече се оспорва. Националното събрание прие нов закон за въглеводородите на 29 януари, а Родригес го подписа още на следващия ден. Законът замени 1389 нормативни акта, действали от 1943 г. насам, прекрати дългогодишния монопол на държавната PDVSA над производството, продажбите и ценообразуването и допусна частен капитал в сектора за пръв път от самото начало на чавистката епоха.

Временното правителство е начело на страната от 5 януари насам, след като специална операция на ЦРУ и Delta Force завърши с ареста на Николас Мадуро и неговото прехвърляне към федерален арест в Ню Йорк два дни по-рано. Al Jazeera смята, че посоченият модел за отдаване под наем би могъл да срещне съдебни и конституционни пречки във Венецуела, където държавата продължава да контролира основните дейности в петролния отрасъл.

Оттук идва главното възражение. Икономистът от Харвард и бивш венецуелски министър Рикардо Хаусман определи договора като срамен и постави под съмнение дали голяма американска корпорация би го приела сериозно при подобно ниво на политическа несигурност. Разногласието не е за самия частен капитал. През март опозиционният лидер Мария Корина Мачадо призова от трибуната на CERAWeek в Хюстън за цялостна приватизация на сектора. Спорът е кой има законното право да предоставя концесиите и колко устойчиви биха могли да бъдат те.

Историята предоставя сериозни основания за такива въпроси. След национализацията от 2007 г. ExxonMobil и ConocoPhillips напуснаха страната, докато Chevron, Repsol и Eni останаха и продължиха да работят и през годините на санкции.

Насрещният аргумент също има количествено измерение. 8 месеца от въвеждането на промяната в закона за облекчаване на санкциите и производството вече нараства, а функциониращото съвместно предприятие на Chevron добива по 260 000 барела дневно. Над половината от венецуелския добив е насочен директно в посока САЩ: на 18 август подсекретарят Хауствайт докладва доставки от повече от 500 000 барела дневно. Вашингтон изпраща обратно повече от 100 000 барела разредител дневно, с който свръхтежкият петрол се смесва, за да може да бъде транспортиран по тръбопровод.

През същия период Каракас подписа първите си договори за производство с американските компании Hunt Oil и SLB. Следователно реконструкцията не е хипотеза, а понастоящем е активен процес; разминаването се вижда в мащаба. Постигнатото досега се измерва в стотици хиляди барели на ден, докато очевидният ефект за американските бензиностанции изисква милиони – и то в срокове, които никой не е уточнил.

Затова първите проверими признаци няма да бъдат открити в политическата реторика. Те са четири: дали ще бъде публикуван подписан договор с назовани оператор и находища; дали в проекта ще бъде включен международен производител от първа величина, не единствено компании за петролни услуги и независими оператори като SLB и Hunt Oil; дали PDVSA ще надхвърли собствената си цел от 1,37 млн. барела дневно до декември; и дали Ормузкият проток ще бъде отворен. Покриването на първите три условия би превърнало обявените запаси в реално добиваем петрол. Четвъртото ще определи цената върху бензиновите колонки много преди тях.

📸 Снимка: Деца си играят в близост до рафинерията Амуай, част от преработващия център Парагуана, след като годините на недостатъчни инвестиции, повреди в оборудването и остър дефицит вече възпрепятстваха производството на гориво в страната, Пунто Фихо, Венецуела, на 5 май 2026 г. [Gaby Oraa/Reuters]

Пентагонът обмисля военни сценарии срещу Куба, включително въздушнощурмов десант

🇺🇸⚔️🇨🇺 Висши ръководители в Пентагона разглеждат няколко военни сценария срещу Куба, сред които е мащабна щурмова операция с участието на хиляди военнослужещи от 101-ва въздушно-десантна дивизия – единственото подразделение в американската армия, обучено за подобна задача.

За планирането съобщи CBS News в сряда, 15 юли, позовавайки се на източници от отбраната, говорили при условие за анонимност. Те подчертаха, че тези брифинги не са равносилни на взето политическо решение: нито президентът Доналд Тръмп, нито Пентагонът са дали ход на подобна операция. В края на юни армията е провела единствено планова сесия за проучване на оперативните концепции и възможните курсове на действие. Това е рутинно упражнение, което армейските щабове поддържат за широк кръг от извънредни ситуации, без то само по себе си да демонстрира политическа воля за атака.

Поводът за безпокойство във Вашингтон е арсеналът от ирански дронове на Хавана. Според класифицирани разузнавателни данни, изнесени за първи път от медията Axios на 17 май, от 2023 г. насам Куба е придобила над 300 ударни дрона от Русия и Иран. В кубинското ръководство са провеждани вътрешни обсъждания за възможни удари по военноморската база на САЩ в Гуантанамо, по американски бойни кораби и цели във Флорида, включително Кий Уест, разположен на около 150 км северно от острова. Министърът на отбраната Пит Хегсет отправи предупреждение по въпроса още през юни: пред конгресмена Марио Диас-Баларт той определи като „силно проблематично“ присъствието на подобен тип оръжие в ръцете на чужд противник толкова близо до американския бряг, а по-рано допусна, че опитите на Хавана да се сдобие с него могат да се превърнат в повод за конфронтация.

Годишната оценка на заплахите, изготвена от разузнавателната общност през март, звучи по-предпазливо от изявленията на Хегсет. Тя дефинира Куба преди всичко като „благоприятна среда“ (enabling environment), която обслужва интересите на по-големи геополитически съперници като Русия, Иран и Китай, а не като самостоятелна стратегическа заплаха. Оценката не приписва на Хавана военни способности, които реално да застрашават сигурността на САЩ. Казано с други думи, тези 300 дрона променят съвсем незначително реалния баланс на силите – 150-километровият Флоридски проток остава надеждно защитен от американската система за ранно предупреждение и ПВО. Военното планиране е задвижвано не от доказан замисъл на Куба да нанесе удар, а от комбинацията между тревожните разузнавателни сигнали и вече поставената политическа цел на Белия дом: падането на режима.

Източниците на CBS обаче смятат, че операция срещу Куба в близко бъдеще е малко вероятна, като причината за това е логистична, а не доктринална. Пентагонът пренасочи самолети, разузнавателни платформи и други ресурси от останалите географски региони към Близкия изток, за да поддържа подновената военна кампания срещу Иран. След като на 7 юли Тръмп обяви Исламабадския меморандум за мъртъв, а САЩ предприеха мащабни нощни удари по иранското крайбрежие на 8 юли, Централното командване (CENTCOM) поглъща целия оперативен капацитет, който един втори боен театър би изисквал. Въздушно-щурмов десант с хиляди войници не позволява импровизации с остатъчни ресурси – той изисква пълно превъзходство във въздуха, масивна транспортна авиация, разузнаване и медицинско-евакуационна верига, които в момента са ангажирани на друго място. Докато кампанията срещу Иран се води с тези темпове, лимитът на силите на САЩ работи срещу предприемането на сценарий в Куба.

Именно поради тази причина предпочитаният инструмент за екипа на Тръмп остава в сферата на дипломацията и икономическите санкции – смяна на властта чрез задушаване, а не чрез десант. Вестник The Wall Street Journal съобщи, че Вашингтон планира да постигне смяна на режима в Хавана до края на 2026 г. Държавният секретар Марко Рубио, който отдавна настоява за технократско и реформаторско правителство на острова, използва 5-годишнината от протестите на 11 юли 2021 г., за да отправи остро обвинение. На 11 юли той отбеляза, че кубинското ръководство и неговият корумпиран елит отказват реформи, вкопчени в „тотален контрол“ и във „вярност към морално банкрутиралата марксистка идеология“, докато в същото време икономиката е в свободно падане, а населението страда от постоянни лишения, глад и липса на електричество.

Натискът от страна на САЩ е осезаем. С връщането на Тръмп в Белия дом Вашингтон отново включи Куба в списъка на държавите, спонсориращи тероризма, а през януари 2026 г. президентът обяви извънредно положение за националната сигурност и наложи пълна енергийна блокада на острова. Хватката се затяга методично: през май бяха въведени тежки санкции от ирански и руски тип, последва удар срещу военния конгломерат GAESA (контролиращ 40% от кубинската икономика), а на 20 май беше повдигнат обвинителен акт срещу 94-годишния Раул Кастро и петима негови офицери за свалянето на 2 самолета на организацията „Brothers to the Rescue“ през 1996 г. Това обвинение има изцяло инструментална, а не процесуална цел – екстрадиция няма как да се осъществи. През май комунистическите власти в Куба признаха критичното състояние на националната енергийна мрежа, а министърът на енергетиката обяви, че страната е останала без мазут и дизел, като прекъсванията на тока вече надхвърлят 20–22 часа в денонощието.

В разгара на тази тежка криза, на 14 май, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф направи рядко посещение в Хавана. Той се срещна с Раул Гилермо „Раулито“ Родригес Кастро (внук на Раул Кастро), министъра на вътрешните работи Лазаро Алварес Касас и началника на кубинското разузнаване. Ратклиф предаде личното послание на Тръмп, че Вашингтон е готов за сериозен диалог по икономическите въпроси и сигурността, но едва след провеждането на дълбоки политически реформи. За да е сигналът недвусмислен, директорът на ЦРУ е призовал кубинските лидери да си извлекат поука от операцията на 3 януари, при която сили на „Делта Форс“ и ЦРУ заловиха венецуелския лидер Николас Мадуро в Каракас. След тази акция САЩ поеха контрола върху петролния износ на Венецуела, от който Куба беше жизненоважно зависима, което доведе и до настоящия остър дефицит на гориво на острова.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел отговори с остра реторика на съпротива: „Ще се сражаваме, ще се защитаваме, и ако ни е писано да паднем в бой – то да умреш за родината, значи да живееш“. Той обяви и пълна готовност за отбрана при евентуално чуждо нахлуване. Това изявление обаче беше предназначено основно за вътрешната публика в момент, в който режимът няма какво друго да предложи на гражданите си срещу тъмнината и недоимъка.

Разработването на планове за действие срещу Куба от военните щабове е рутинна дейност. Но фактът, че информацията за тези сценарии изтича в CBS News в седмицата, в която Ратклиф напомня за венецуелския прецедент, а Рубио отправя тежки идеологически атаки, вече не е случайност. Това контролирано изтичане действа като директно послание към Хавана: военният сценарий е готов и чака да бъде задействан, ако не се получи резултат от икономическото задушаване. В този смисъл, потенциалният десант на 101-ва дивизия в момента служи най-вече като инструмент за оказване на натиск – възпираща сянка, а не непосредствен план за действие.

Анализирани заедно, наличните данни сочат, че военна операция срещу Куба в близките месеци е малко вероятна – оценка, която се споделя от американските служители и се потвърждава от ангажираността на Пентагона във войната с Иран. По-реалистичният ход на събитията остава засилването на икономическия и дипломатически натиск за смяна на властта до края на 2026 г. по модела на Венецуела. Тази прогноза би се променила в полза на военен сценарий, ако кампанията в Иран приключи с примирие (което би освободило ресурсите на Пентагона) или ако се появят индикации, че арсеналът от дронове на Куба застрашава базата в Гуантанамо или американския флот. Обратно – вероятността за сблъсък ще намалее, ако Хавана направи сериозни отстъпки за реформи или ако разузнаването на САЩ промени принципната си позиция. Дотогава най-острата линия на атака остава икономическата: режимът на Диас-Канел е заплашен не от американски десант, а преди всичко от пълната тъмнина, в която държи собственото си население.

Венецуела нарежда плащанията за гориво да постъпват по сметка на САЩ.

🇻🇪🛢️🇺🇸 Държавната корпорация „Петролеос де Венесуела" (PDVSA) разпрати официално уведомление до своите клиенти от авиационния и морския сегмент, което на пръв поглед изглежда като рутинна банкова бележка, но всъщност формализира един от най-безпрецедентните трансфери на финансов суверенитет в съвременната история на петролна държава.

С подпис на Йолимар Седеньо, управител „Продажби" към Вицепрезидентството по търговия и национално снабдяване, компанията съобщава на купувачите на авиационен керосин JET A1, на морски газьол (MGO) и на тежко корабно гориво IFO 380, че оттук насетне плащанията във валута се извършват по нови банкови сметки, приложени в отделен формуляр, а копието от платежното нареждане задължително се представя на търговския консултант на дружеството „в гаранция на снабдяването с гориво".

Зад чиновническите формалности стои механизъм, който измества контрола върху приходите от стратегическия ресурс на Венецуела извън страната. По данни на испаноезичната медия Voz Media постъпленията са насочвани не към сметка на PDVSA, а към такава, управлявана от Министерството на финансите на САЩ и обслужвана през американската междубанкова система Fedwire. Така всяко зареждане на гориво от международна авиокомпания на венецуелска земя поражда валутно вземане, което се урежда не в Каракас, а във Вашингтон – операционната среда, в която действащите в страната превозвачи попадат, е такава, че самото право да заредят гориво минава през платежна верига, контролирана от чужда хазна.

Това, разбира се, не е импровизация на търговския отдел на PDVSA, а пряк резултат от правна рамка, изградена от администрацията на Доналд Тръмп след военната операция във Венецуела. С Изпълнителна заповед № 14373 от 9 януари 2026 г. Белият дом създаде т.нар. Депозитни фондове за чужди правителства (Foreign Government Deposit Funds) – структура, създадена да съхранява и контролира приходите от износа на природни ресурси от Венецуела.

Два месеца след това, на 18–19 март, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде Генерален лиценз № 52, който връща широк кръг сделки с PDVSA, но при изрично условие: всяка парична транзакция към блокирано лице – а PDVSA остава такова, доколкото държавата запазва над 50% дял – освен местни данъци, такси и лицензи, е необходимо да влиза в Депозитните фондове съгласно Заповед № 14373 или по друга сметка съобразно указанията на финансовото министерство.

Политическата основа на договорката беше очертана пред Конгреса още в началото на годината. По време на изслушване през януари 2026 г. държавният секретар Марко Рубио описа логиката недвусмислено: средствата „ще бъдат депозирани по сметка, която ще надзираваме, и те ще изразходват тези средства в полза на народа на Венецуела".

Събитието, направило всичко това възможно, е радикалната трансформация на властта в Каракас. След като на 3 януари 2026 г. американски специални сили задържаха Николас Мадуро, остатъчното правителство, оглавено от изпълняващата длъжността президент Делси Родригес, се ориентира към тясно сътрудничество със САЩ. На 2 април те свалиха санкциите срещу нея, признавайки я за легитимен държавен глава, докато тя от своя страна проведе ускорени реформи в петролното законодателство – нов закон допусна участието на частни компании в добива и продажбите, прекратявайки монопола на PDVSA върху производството и ценообразуването. През март Родригес лично представи отворения петролен сектор на страната пред инвеститори в Маями. Паралелно OFAC разгърна серия от генерални лицензи – GL 46A за търговия с венецуелским петрол, GL 48 за проучване и добив, GL 50A с поименно разрешение за BP, Chevron, Eni, Repsol, Shell и Maurel & Prom, и накрая всеобхватният GL 52 – които заедно връщат западните мейджъри в страна, отрязана от световните пазари от 2019 г.

Именно тук се откроява стратегическата цена на сделката за трети страни. След санкциите от 2019 г. Каракас беше принуден да пласира остатъчния си добив с отстъпка от порядъка на 40% под пазарните цени, предимно към Китай. Новата рамка обвързва облекчението с продажби по пазарни цени и пренасочване на постъпленията през американската хазна, което на практика спира канала за отстъпки на Пекин и подменя китайския купувач на изгодна цена с американски надзор върху паричния поток. Плащанията за авиационно гориво – периферен на пръв поглед сегмент – се оказва най-видимото, ежедневно проявление на този режим, тъй като не се отнася до държави и петролни гиганти, а до всеки въздушен превозвач, чийто самолети кацат на международно летище „Симон Боливар“.

Стратегически погледнато, уведомлението от 28 май бележи прехода на Венецуела от санкционирана държава към такава под финансово попечителство – модел, при който суверенитетът над прихода от ресурси формално не е отнет, но е канализиран през платежна инфраструктура под контрола на чужда държава. Историческите аналогии са показателни именно с това колко са редки: външен контрол над приходните потоци на суверенна петролна държава, упражняван през банковата система, а не директна окупация на находища, е конфигурация, която се доближава до режима на следвоенни репарации и подмандатните фискални администрации. Допустим е и втори прочит: в думите на Рубио сметката-попечителство представлява преходен ескроу механизъм, който запазва приходите „в полза на венецуелския народ" докато стабилизиране на страната – само по себе си това не е равносилно на присвояване – и докато средствата формално остават венецуелски, тази интерпретация не е без основание. Двата прочита обаче не се различават в правото на собственост, а в това кой упражнява надзора и по чия преценка се освобождават средствата, а по този въпрос както Заповед № 14373, така и изявлението на Рубио ни казват, че последната дума остава изцяло в ръцете на Вашингтон. Дали моделът ще се задържи като преходна фаза към връщане на контрола, или ще се институционализира като дълготрайна форма на ресурсна зависимост, ще стане ясно не от политическата реторика, а от това дали в даден момент Депозитните фондове ще прехвърлят контрола над средствата обратно към венецуелска институция.

Изненадваща среща между началника на SOUTHCOM и кубински генерал в Гуантанамо.

🇺🇸🇨🇺 Началникът на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM) се срещна с висши кубински военни фигури на границата на военноморска база Гуантанамо Бей, а президентът Доналд Тръмп продължава да засилва натиска срещу Куба и не изключва възможността за военни действия.

Генерал Франсис Донаван, ръководител на SOUTHCOM, е провел „кратък разговор по въпроси на оперативната сигурност“ с кубинския генерал Роберто Легра Сотолонго, съобщиха американските военни в изявление на X.

В миналото офицери от двете страни периодично са провеждали „срещи на граничната линия“ (т.нар. fence-line meetings), за да обсъждат сигурността в Гуантанамо Бей, точка на постоянно напрежение с островната държава, която смята военноморската база, основана още преди Кубинската революция, за незаконна.

Въпреки това е изключително рядко явление ръководителят на SOUTHCOM, който контролира въоръжените сили на САЩ в Карибския басейн и по-голямата част от Латинска Америка, да се среща с висши кубински служители.

Това е поредният контакт на високо равнище между двете страни след посещения в Хавана на директора на ЦРУ Джон Ратклиф преди две седмици и на дипломати от Държавния департамент миналия месец.

През последните месеци администрацията на Тръмп оказва интензивен натиск върху Куба, която от десетилетия предизвиква фрустрация в американските президенти. Куба е изправена пред сериозен енергиен дефицит, след като Тръмп заплаши с мита всяка държава, която изнася петрол за острова. Освен това САЩ засилиха санкциите и повдигнаха наказателни обвинения срещу 94-годишния бивш кубински лидер Раул Кастро.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Куба трябва да проведе мащабни реформи в икономиката и политическата си система. Когато Ратклиф посети Хавана, за да се срещне с влиятелния внук на Раул Кастро, той е предал посланието, че Вашингтон е готов да засили сътрудничеството си с Куба в сферата на икономиката и сигурността, ако тя направи „фундаментални промени“, разкри пред CBS News неназован служител на ЦРУ.

Междувременно Тръмп подметна хипотезата за военни действия срещу комунистическия режим на островната държава и заяви, че има интерес да „превземе Куба под някаква форма“ и „Куба ще бъде следващата“. Въпреки това по-рано този месец той призна, че според него няма да се стигне до ескалация.

Разузнавателната общност на САЩ е провела анализ на евентуалния отговор от страна на Куба на американска военна операция и какви ответни удари биха могли да последват, стана ясно от репортаж на CBS News, в който беше потвърдено, че островната държава се е сдобила с ирански ударни дронове. Рубио изрази безпокойство и относно факта, че Куба е домакин на китайски и руски шпионски съоръжения.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел отрече страната му да представлява някаква военна заплаха за САЩ, но предупреди, че американско нападение би довело до „кръвопролитие“.

По време на посещението си в Хавана по-рано този месец Ратклиф е довел със себе си изненадващ гост: един от командосите, участвали в операцията по задържане на тогавашния венецуелски президент Николас Мадуро, при която загинаха десетки кубинци. Той изрично е представил лидера на паравоенните звена пред кубинците като човека, убил техните хора във Венецуела.

Тръмп решава в Ситуационната зала за съдбата на примирието с Иран.

🇺🇸🤝🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп се отправя към Ситуационната зала на Белия дом за съвещание със съветниците си, преди да вземе „окончателно решение“ дали да даде зелена светлина за удължаване на примирието с Иран.

Тръмп потвърди разговорите на високо равнище ден след като преговарящите на двете страни са постигнали предварително споразумение за удължаване на крехкото примирие с 60 дни и започване на нови преговори за ядрената програма на Техеран. Изготвящият се меморандум за разбирателство все още изисква одобрението на Тръмп и висшето ръководство на Ислямската република.

„Няма да се обменят пари до второ нареждане. Договорени са други въпроси с далеч по-малко значение. Сега ще проведа среща в Ситуационната зала, за да взема окончателно решение“, написа Тръмп в Truth Social.

В четвъртък вечерта вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че има предварително споразумение, но не е ясно дали Тръмп ще го одобри. „Трудно е да се каже кога точно или дали изобщо президентът ще го подпише“, каза Ванс пред репортери, като добави: „Водим преговори напред-назад по няколко формулировки“.

Иран не потвърди веднага сделката. По-рано днес министърът на външните работи Абас Арагчи призова САЩ да се откаже от това, което той определи като „прекомерни“ искания в преговорите за прекратяване на войната.

„Постигането на окончателно съгласие зависи от преустановяването на сегашното поведение на американската страна“, подчерта Арагчи в разговор с оманския си колега, в който осъди „прекомерните искания на САЩ, както и техните променливи и противоречиви позиции“.

Дипломатическият натиск идва в момент, в който примирието изглежда все по-крехко. Последната ескалация на напрежението назря преди по-малко от ден, когато Кувейт прехвана балистични ракети, изстреляни от Иран срещу американска военна база в страната, според Централното командване на САЩ.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна днес с пакистанския министър на външните работи Ишак Дар, чиято страна се очерта като водещия посредник в мирните преговори. Нито един от двамата не обели дума пред репортерите, докато позираха за снимки в Държавния департамент.

Рубио: Сестрата на шефа на кубинския военен конгломерат е арестувана във Флорида

🇺🇸⚖️🇨🇺 Сестрата на ръководителя на компания с тесни връзки с кубинския режим, е арестувана в Маями, Флорида, съобщиха федералните власти миналия четвъртък. Адис Ластрес Морера, сестра на Аня Гийермина Ластрес Морера – изпълнителен президент на Grupo de Administración Empresarial S.A. (GAESA) – е била задържана в Маями от агенти на Разследванията по вътрешна сигурност към Службата за миграционен и митнически контрол (ICE) на САЩ.

От ICE заявиха, че статутът на постоянно пребиваващ на Ластрес Морера е бил анулиран миналата сряда от държавния секретар Марко Рубио.

В публикация в социалните мрежи в четвъртък Рубио посочи, че е отнел „зелената карта“ на Ластрес Морера, тъй като тя „е управлявала активи в сферата на недвижимите имоти и е живяла във Флорида, като в същото време е подпомагала комунистическия режим в Хавана“.

Рубио заяви, че GAESA е „контролиран от кубинската армия финансов конгломерат, който краде милиони от помощите за кубинския народ по нареждане на режима“. По-рано той посочи, че GAESA разполага с активи на стойност 18 милиарда долара и контролира 70% от икономиката на страната.

„Те печелят от хотели, строителство, банки, магазини и дори от парите, които вашите роднини ви изпращат от САЩ. Всичко, абсолютно всичко преминава през техните ръце“, каза Рубио в сряда във видеоклип, записан на испански език, който по думите му е насочен към кубинския народ. „От тези парични преводи те задържат процент, а от печалбите на GAESA нищо не стига до вас.“

Според данни на ICE Ластрес Морера е влязла в САЩ като постоянен пребиваващ на 13 януари 2023 г. В сряда обаче е било решено, че подлежи на депортиране съгласно чл.237 от Закона за имиграцията и гражданството, тъй като по-нататъшното ѝ присъствие в САЩ подкопава „външнополитическите цели спрямо Куба“.

Член 237 от въпросния закон определя критериите, по които чужди граждани могат да бъдат експулсирани. Това е същото правно основание, чрез което Рубио и администрацията на Тръмп се опитват да депортират Махмуд Халил – активист от Колумбийския университет, арестуван заради участието си в пропалестински протести.

Ластрес Морера ще остане в ареста на ICE, докато тече процедурата по експулсирането ѝ, уточниха от службата. Нито Рубио, нито ICE са съобщили дали срещу нея са повдигнати или ще бъдат повдигнати криминални обвинения.

Арестът се случва ден след като срещу бившия кубински лидер Раул Кастро и петима души бяха повдигнати федерални обвинения във връзка със свалянето на два цивилни самолета от кубинската армия през 1996 г., при което загинаха четирима души.

През последните месеци Белият дом се опитва да окаже натиск върху комунистическия режим в Куба чрез строги санкции и блокада, които спряха достъпа на петрол и газ до островната държава. Това предизвика енергийна криза и няколко мащабни срива в електропреносната мрежа. Наскоро САЩ предложиха на Куба помощ под формата на доставки на стойност 100 милиона долара, но поставиха условие да се разпредели сред кубинския народ чрез оторизирани благотворителни организации.

Миналата седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пътува до Хавана, за да се срещне с висши кубински служители.

Русия планира нови удари по Киев и призова чужденците да се евакуират.

🇷🇺📞🇺🇸 Руският външен министър Сергей Лавров е предупредил на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в телефонен разговор днес, призовавайки го за спешна евакуация на американските дипломати от Киев, съобщиха от руското външно министерство.

От американска страна няма незабавен коментар. Изявлението идва на фона на плановете на Кремъл, обявени по-рано днес, за нанасяне на нови удари по Киев, включително по неговите „центрове за вземане на решения“, и повторения призив към чуждите граждани и дипломати да напуснат града.

През уикенда руската армия изстреля десетки дронове и ракети по Украйна, убивайки 4-ма души, ранявайки десетки и нанасяйки щети във всички райони на украинската столица. Сред оръжията, използвани при ударите, е балистичната ракета със среден обсег „Орешник“, която според тях може да се движи с 10 пъти скоростта на звука и е способна да носи ядрени бойни глави. Масираният обстрел последва дни след като Русия обвини Киев в удар по професионален колеж в Старобилск, град в окупираната Луганска област, при който загинаха 21 души. В дните след удара в интернет изтекоха снимки, доказващи, че сградата на колежа се използва за обучение на пилоти на дронове от елитното звено „Рубикон“. Руският президент Владимир Путин заповяда на армията си да отвърне на удара.

„При настоящите обстоятелства Въоръжените сили на Руската федерация започват да нанасят системни удари по обекти на военно-промишления комплекс в Киев“, гласи изявлението на руското министерство на външните работи. „Ударите ще бъдат насочени както по центрове за вземане на решения, така и по командни пунктове... Предупреждаваме чуждите граждани, включително служителите на дипломатически мисии и международни организации, да напуснат града възможно най-скоро“, се добавя в текста.

„И дума не може да става за евакуация“

Русия вече призова чуждите граждани и дипломати да се евакуират от украинската столица по-рано през май, когато заплаши с тежки удари по центъра на града, в случай че Украйна наруши провеждането на военния парад на Червения площад по случай 9 май.

Западните дипломатические мисии отхвърлиха и двете заплахи. Говорител на френското външно министерство заяви в понеделник: „Свикнали сме със заплахите на Путин. И дума не може да става за евакуация“. Посланикът на Европейския съюз в Киев написа във Facebook: „Никъде няма да ходим“.

Украйна определи руските заплахи като „риторика“. „Сега казваме на нашите партньори, че не трябва да се поддават на целия този руски шантаж“, заяви украинският външен министър Андрий Сибига.

Рубио в Делхи: тезата за отстъпки пред Иран е „абсурдна".

🇺🇸⚔️🇮🇷 На пресконференция в Делхи държавният секретар на САЩ Марко Рубио отхвърли като „абсурдни“ опасенията, че президентът Доналд Тръмп ще се съгласи на ядрена сделка, поставяща Иран в по-силна позиция от тази преди операция „Epic Fury“.

Изявлението, затворило 3-дневното посещение на Рубио в Индия, е отправено в отговор на публични критики от страна на бивши и настоящи републикански фигури като бившия държавен секретар Майк Помпео и сенатора от Тексас Тед Круз, които ден по-рано обвиниха Белия дом, че повтаря логиката от ядрената сделка на президента Барак Обама от 2015 г.

„Идеята, че този президент, с всичко, което вече доказа, че е готов да направи, някак ще се съгласи на сделка, която в крайна сметка поставя Иран в по-силна позиция във връзка с неговите ядрени амбиции, е абсурдна“, заяви Рубио пред репортери в индийската столица. Цитиран от протокола на Държавния департамент от 24 май, секретарят допълни, че е постигнат „напредък по очертанията“ на възможна рамка, но всяка сделка ще изисква „пълно иранско приемане и след това спазване“. В отделна реплика той заяви, че ангажиментът, поет от Тръмп, Иран никога да не получи ядрено оръжие „не би трябвало да бъде оспорван от никого“.

Критиките, на които Рубио отговори, бяха публикувани на 23 май в платформата X. Помпео, държавен секретар от първия мандат на Тръмп в Белия дом, определи изтичащите параметри на сделката като „точно по сценария на Уенди Шърман, Робърт Малей и Бен Роудс“. Тримата бяха ключови преговарящи фигури от страна на Обама по съвместния всеобхватен план за действие през 2015 г. Според Помпео, сега дискутираната рамка означава, че САЩ ще „плащат на Революционната гвардия за изграждане на програма за оръжия за масово унищожение“. Круз формулира опасението си по-конкретно: ако крайният резултат е „ирански режим, все още управляван от ислямисти, които скандират смърт на Америка“, който получава милиарди долари и възможността да обогатява уран, това би било стратегическо поражение. Демократическият сенатор от Ню Джърси Кори Букър се включи с отделна линия на критики, насочени към размразяването на ирански активи, което според него възпроизвежда логиката, отхвърляна от същата тази администрация в предишните години.

Белият дом реагира на републиканската линия с директни лични нападки. Директорът по комуникациите Стивън Чънг заяви на 23 май, че Помпео „няма реална информация“ за хода на преговорите. Заместник-помощникът на президента Себастиан Горка предположи, че Помпео може „незаконно“ да притежава достъп до класифицирани данни. Самият Тръмп, говорейки пред репортери на 24 май, заяви, че цялостно споразумение между Вашингтон и Техеран „в голяма степен е договорено“ и Ормузкият проток ще бъде отворен отново. Той подчерта, че предал своите инструкции на американските преговарящи „да не бързат“, описа отношенията с Ислямската република като „много по-професионални и продуктивни“ и определи преговорите като „точно обратното“ на сделката от 2015 г.

Според данни на иранската агенция „Тасним“, обобщени от Al Jazeera, в обсъжданата рамка фигурира връщане на морския трафик през Ормузкия проток до предвоенни нива в рамките на 30 дни и едновременно вдигане на морската блокада. По данни на TIME и CBS News, параметрите включват и мораториум върху иранското ядрено обогатяване, отмяна на американските санкции и поетапно освобождаване на блокирани финансови средства на иранския режим. За момента не е публикувано официално потвърждение или пълния списък с условията на потенциална сделка.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху поддържа отделна позиция и потвърди, че всяко споразумение трябва „да премахне ядрената опасност“ и да изисква „демонтаж на иранските обекти за обогатяване на уран“. Точно това определение се разминава съществено с публично описаното от САЩ като приемлив изход – мораториум, а не демонтаж – и оставя въпроса за крайното условие открит между Вашингтон и Йерусалим.

Операция „Epic Fury“, координирана израелско-американска кампания на въздушни удари срещу над 2000 цели на територията на Иран, започна на 28 февруари и обхвана ракетната програма, военноморския флот и апарата за сигурност на режима в Техерам. В първите часове на кампанията беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей. Според оценка от командира на CENTCOM, цитирана от Министерство на войната на САЩ, всички основни оперативни цели са били постигнати в рамките на 38 дни. В началото на април се въведе прекратяване на огъня, а Рубио публично обяви края на настъпателната фаза на 5 май, като определи задачата на кампанията за „приключена“.

Споровете около продължаващите преговори се развиват в три отделни посоки. Първата е вътрешнопартийна. Републиканската фракция, помогнала за легитимирането на „Epic Fury“, в която попадат Помпео и Круз, разчита на ясно разграничаване от наследството на сделката от 2015 г. като фундаментален елемент на собствената си политическа идентичност. Това прави всяка отстъпка под прага „пълен демонтаж“ политически скъпа за Белия дом, дори когато преговорната рамка реално се различава от тази на Обама.

Втората са отношенията с Израел. Изискването за демонтаж, а не мораториум, заявено от премиера Нетаняху, поставя страната му извън рамката, която Вашингтон договаря. Липсата на синхрон между публичните условия на съюзниците може да действа като лост в продължаващите преговори – Тръмп може да представя израелския „максимум“ като крайна точка, отвъд която преговорите се сриват, и да получи отстъпките, очертани в неговата позиция.

Трето, сделката Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA) от 2015 г. обвърза ограниченията с времеви хоризонти от 10–15 години след момента на влизане в сила, не предвиждаше предварителна военна кампания, която вече е унищожила голяма част от иранската ядрена програма, и не премахваше върховното политическо ръководство на режима. Сегашните преговори започват след тези три промени във фактическата основа. Това далеч не означава, че сделката ще бъде по-устойчива – способността на Иран за възстановява на обогатяването при политическа воля остава съвсем реална възможност – но определя различна изходна позиция от периода на Обама. Дали публичното твърдение на Рубио, че двете рамки са „точно обратното“, се потвърждава, ще зависи от текста, който в крайна сметка евентуално бъде подписан, и от механизмите за верификация. Реториката от тази седмица – между Рубио и неговите съпартийци, между САЩ и Израел, между публичните и непубличните формати на преговорите – показва, че финалната фаза на иранската криза се води едновременно на повече от един фронт, всеки от които може поотделно да блокира сделката, дори когато военната фаза е приключена.

Рубио: Украйна е изградила „най-силната и най-мощната“ армия в Европа

🇺🇸🤝🇺🇦 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви по време на пътуване до Китай, че въоръжените сили на Украйна са се превърнали в най-боеспособната армия в Европа, позовавайки се на техния опит и тежките загуби на руските сили.

В интервю за Fox News Рубио посочи, че Русия губи 5 пъти повече войници на месец в сравнение с Украйна. „Украйна е по-малка държава и разполага с по-малка армия“, посочи той и добави: „В момента Въоръжените сили на Украйна са най-силните и най-мощните в цяла Европа, очевидно в значителна степен благодарение на получената помощ, но и поради натрупания боен опит.“

Държавният секретар конкретизира мащаба на руските загуби: „Русия губи 15–20 хиляди войници убити на месец. Не ранени, а именно убити“, заяви Рубио. Той призна, че инерцията около преговорите е отслабнала през последните месеци, тъй като и двете страни смятат, че имат основания за оптимизъм.

„Украинците са все по-уверени в позициите си на бойното поле; те оцеляха зимата; руснаците също изпитват известен оптимизъм заради покачването на цените на петрола“, обясни Рубио. Въпреки това изрази надежда, че Москва и Киев ще се върнат към преговорите.

🔙 Frontline Monitor припомня: украински оператори на дронове взеха участие във военните учения „Аврора 26“ в Швеция, по време на които демонстрираха как FPV дроновете могат бързо да дезорганизират наземни части на НАТО, принуждавайки войските многократно да спрат тренировките и да преразглеждат тактиките си. Един от украинските пилоти с позивна „Тарик“ потвърди, че ученията са били спирани няколко пъти.

10 дни тишина: примирието между Израел и Ливан, поканата за Белия дом и въпросът за Хизбула

🇮🇱🕊️🇱🇧 Президентът на САЩ Доналд Тръмп публикува съобщение на Truth Social, в което обяви 10-дневно примирие между Израел и Ливан, влязло в сила точно в полунощ местно време, постигнато след отделни телефонни разговори с израелския премиер Бенямин Нетаняху и ливанския президент Жозеф Аун.

„И двете страни искат мир и аз вярвам, че това ще се случи бързо“, написа Тръмп. Нетаняху описа примирието като „възможност за сключване на историческо мирно споразумение с Ливан“ и обяви: „Променихме баланса на сигурността.“

Ливанският премиер Науаф Салам приветства обявеното примирие, наричайки го „основно ливанско искане, преследвано от първия ден на войната“. Цитиран от Al Jazeera, държавният глава изрази надежда, че неговите един милион разселени сънародници ще могат да се завърнат по домовете си „възможно най-скоро“.

Само два дни по-рано, на 14 април, във Вашингтон се проведоха първите директни преговори между израелски и ливански официални лица след 1983 г. Срещата, продължила над два часа, беше домакинствана от държавния секретар Марко Рубио. В нея взеха участие израелският посланик в САЩ Йехиел Лайтер, както и посланичката на Ливан Нада Хамаде Муауад. Двете страни влязоха в залата с коренно различни приоритети – Израел отказа да обсъжда примирие и настоя за разоръжаването на Хизбула, докато Ливан търсеше незабавно прекратяване на огъня, връщане на разселените и хуманитарна помощ. След преговорите ливанската посланичка определи разговорите като „конструктивни“, а Лайтер заяви, че правителството в Бейрут е дало да се разбере, че „няма повече да бъде окупирано от Хизбула“.

Текстът на примирието, разпространен от Държавния департамент на САЩ, предвижда предприемане на стъпки от страна на ливанските власти за предотвратяване на атаки срещу Израел от Хизбула и останалите въоръжени групировки на територията ѝ. Израел запазва правото си да предприема „всички нужни мерки за самоотбрана по всяко време срещу планирани, непосредствени или текущи нападения“, но се ангажира да не води офанзивни операции в Ливан в рамките на следващите 10 дни. Споразумението може да се удължи по взаимно съгласие, в случай че бъде отчетен напредък в преговорите и ако ливанските влсти „демонстрира ефективно способността си за утвърждаване на суверенитета“, според репортаж на NBC News. Висш израелски представител формулира условието по-директно: „Това засега е 10-дневно примирие. За да продължи, тежестта на доказване лежи върху Ливан и Хизбула.“

Нетаняху даде да се разбере, че Израел е отказал да изтегли своите сили от Южен Ливан, ключово искане на Хизбула. Израелските отбранителни сили (IDF) запазват позициите си в буферната зона на 10 км дълбочина в Ливан, разгърната от Накура до сирийската граница. Стотици хиляди жители на земите, разположени южно от река Литани, остават разселени и нямат възможност да се завърнат по домовете си, докато зоната се намира под контрола на IDF. Израелският кабинет по сигурността не е гласувал примирието преди обявяването му от Тръмп, министрите са научили за споразумението от медиите, а не от официален брифинг, съобщи Jerusalem Post.

Тръмп покани и двамата лидери, Нетаняху и Аун, на директни мирни преговори в Белия дом. Ако срещата бъде осъществена, ще представлява първи контакт на най-високо ниво между двете страни от над 40 години насам. Тръмп възложи на вицепрезидента Джей Ди Ванс, държавния секретар Рубио и председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Кейн да работят за постигането на „траен мир“. Ливанският президент Аун първоначално е отказал директен телефонен разговор с Нетаняху преди постигане на примирието, което подчертава чувствителността на всеки подобен контакт между двете страни.

Хизбула реагира с резерви. Терористичната групировка отхвърли условията на примирието, настоявайки Израел да няма свобода на придвижване на ливанска територия и настоя, че местните имат „право на съпротива“ срещу присъствието на израелски военни. В същото време обаче Ибрахим ал-Мусауи, депутат от политическото крило на Хизбула, заяви пред AFP, че групировката ще спази примирието, ако израелските атаки срещу нейните бойци „изцяло спрат“. Това открито противоречие – формално отхвърляне на рамката, съчетано с условна готовност за спазване – е характерно за досегашното поведение на групировката и оставя отворен въпроса дали десетте дни ще преминат без инциденти.

Въпросът за разоръжаването на Хизбула стои в центъра на всяка перспектива за траен мир. Нетаняху настоява тя да бъде „демонтирана“, а Тръмп заяви, че правителството на Ливан ще работи с Хизбула в тази посока. Висш израелски служител сподели пред The Jerusalem Post, че Белият дом смята да се ангажира „далеч по-активно“ в процеса на разоръжаване:

„Тръмп иска това да се случи, така че този път САЩ ще бъдат много по-ангажирани“, изтъкна той. Позицията му отразява оценката, че настоящото примирие е постигнато при значително по-изгодни за Израел условия спрямо преговорите от ноември 2024 г.

Ситуацията на терен подкрепя тази оценка. През есента на 2024 г. IDF унищожи 70-80% от арсенала на Хизбула, оценяван на около 150 000 ракети. Лидерът на организацията Хасан Насрала беше ликвидиран при целенасочен удар в Дахия, крепост на групировката в южните предградия на Бейрут. Според анализ, публикуван в Jerusalem Post, Хизбула е сведена до около 10% от капацитета си преди войната. Израелските сили окупираха по-голямата част от Южен Ливан и евакуираха шиитското население от буферната зона. През февруари 2025 г. IDF се изтегли до пет гранични поста, но след подновяването на бойните действия отново зае почти целия Южен Ливан.

Въпреки очевидните успехи висши командири на IDF многократно заявиха, че не разполагат с нужния капацитет, за да ликвидират окончателно Хизбула единствено чрез военна сила. Аналогията с Газа, където след две години война и разрушаването на 90% от сградния фонд Хамас все още не е напълно унищожен, илюстрира границите на военния подход. Стратегията за периода след примирието предвижда задържане на Хизбула отговорна чрез точкови удари, ако организацията направи опити за превъоръжаване, поддържане на военно присъствие, южно от река Литани, като лост за натиск върху ливанското правителство и разчитане на очакваната финансова криза в Иран за свиване на финансирането на Хизбула.

Хуманитарната цена на конфликта е тежка. Израелската кампания в Ливан отнелживота на най-малко 2 196 души и разсели близо 15% от населението на страната, над 1,1 милиона души, според данни на Al Jazeera. Само в деня на обявяването на примирието, 16 април, девет души загинаха при удари в района на Тир, а осем – в Газие, с 33 ранени.

Иран, основен покровител на Хизбула, интерпретира случващото се по свой собствен начин. Представител от високите етажи на режима в Техеран приветства споразумението и отдаде заслуга на Хизбула, а командир от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) обяви организацията за „победител в решаващата битка“. Въпросната реторика влиза в остро противоречие с обективната оценка на бойните загуби, понесени от групировката, но обслужва вътрешната аудитория в Ислямската република и нейните усилия да представи всяко спиране на огъня като доказателство за устойчивостта на шиитската „Ос на съпротивата“.

Примирието от 16 април дава началото на сложен процес с крайно неясен изход. Ако бъдат спазени, 10-те дни тишина дават тесен прозорец за дипломация, но списъкът от нерешени въпроси е дълъг: бъдещето на военното присъствие на Израел в Южен Ливан, завръщането на разселените цивилни, реалният обхват на готовността от страна на Бейрут да наложи суверенитета си над цялата страна и доколко Хизбула, дори отслабена, ще приеме ултиматума за разоръжаване. Поканата за Белия дом е жест с историческа тежест, но неговото превръщане в работещ мирен формат ще изисква компромиси, за които и двете страни засега не дават сигнали.