Анализ: Спорът за писалката в Ню Йорк опира до убит български моряк

🇺🇸🖊️🇧🇬 Церемониалната писалка от подписването на два местни закона в Ню Йорк за 25-годишнината от 11 септември стигна до юрист, осигурявал правна защита в Гуантанамо осъден член на „Ал-Кайда“. На 4 септември кметът Зохран Мамдани я връчи на главния юрисконсулт на общината Рамзи Касем. Осъждането на неговия клиент обаче няма отношение към атентатите от 11 септември: той е признат за виновен за своето участие в нападението срещу френския танкер „Лимбург“ по крайбрежието на Йемен през октомври 2002 г., при което загина българският моряк Атанас Атанасов.

Церемонията по подписване се състоя в Синята зала на кметството. Първата наредба обявява 11 септември за общински Ден за възпоменание и служба в полза на общността, като всяка година ще се спазва минута мълчание, а градските служби се насърчават да организират възпоменателни церемонии и образователни програми. За пръв път датата получава такъв статут на общинско ниво; денят не е платен празник. Втората наредба обновява за пръв път от 2007 г. план за непрекъсваемост на дейността на градската власт и среда и да създава екип за непрекъсваемост на работата и изпълнение на базовите функции, ръководени от зам.-кмета по операциите. Малко след последния подпис Мамдани подаде писалката на комисаря на полицията Джесика Тиш, обръщайки се към нея тихо „Можеш ли да я подадеш?“, а тя я предаде на Касем, който беше влязъл в залата малко преди края.

Касем е първият мюсюлманин на поста главен юрисконсулт на Ню Йорк и ръководи правен екип на градска администрация от началото на мандата на Мамдани – първият мюсюлманин, избран за кмет на града. През 2009 г. Касем основава CLEAR, клиника към юридическия факултет на Градския университет на Ню Йорк, която предоставя безплатна правна защита на мюсюлмани и представители на други общности, засегнати от мерки срещу тероризма и от наблюдението на полицията в Ню Йорк. В периода 2022-2024 г. се издига до висш съветник по политиките при бившия президент Джо Байдън, а по-късно представлява задържания палестински активист Махмуд Халил. Кабинетът на Мамдани обясни присъствието на церемонията с факта, че неговият екип е изготвил и двете наредби.

Реакциите идват бързо. Общинската съветничка Джоан Ариола от Куинс описа избора като „зашеметяващо нечувствителен и неуважителен“ и заяви, че той показва „къде всъщност са лоялностите му“, като добави, че семействата на загиналите имат пълно право да бъдат възмутени. Подкастърът Бени Джонсън определи жеста като „плесница в лицето на жертвите“ в навечерието на годишнината. Присъствали роднини на загинали заявиха, че не са дошли в кметството, за да гледат как кметът извежда на преден план човек, чиято професионална дейност те свързват с хора и среди, принадлежащи към идеологията, отнела близките им.

Жестът попадна на вече отворен политически спор. През юли Джовани Галанте, чиято 29-годишна съпруга Грейс Катрин Галанте е сред 2977 загинали на 11 септември 2001 г. Тя публикува петиция Мамдани да бъде изключен от възпоменанието на Кота 0. Тя събра над 98 000 подписа и получи подкрепа от републикански сенатори. Подписалите я се позовават на отношението на кмета към радикалния ислямизъм и го обвиняват, че не осъжда достатъчно ясно антисемитизма. Екипът на Мамдани отговори, че той ще почете семействата, оцелелите и служителите на спасителните и спешните служби, реагирали първи на атаките, като застане до тях на церемонията тази година.

Клиентът, около когото се върти спорът, е Ахмед ал-Дарби. През февруари 2014 г. той се призна за виновен пред военната комисия в Гуантанамо – специалния трибунал, пред който САЩ съдят част от задържаните в базата – по обвинения в тероризъм и в нападение срещу цивилни и цивилни обекти. Признанието се отнася до 6 октомври 2002 г., когато натоварена с взрив рибарска лодка се вряза в борда на френски супертанкер „Лимбург“ в Аденския залив. Ал-Дарби призна вина за участие в планиране, подпомагане и подготовка на нападението. През октомври 2017 г. получи 13-годишна присъда, а на 1 май 2018 г. е предаден на Саудитска Арабия, за да изтърпи остатъка от нея.

Преди това ал-Дарби прекара 8 месеца в центъра за задържане в Баграм, Афганистан, а през 2002-2003 г. след прехвърлянето си в Гуантанамо остана там повече от 15 години. Той твърди, че американски военни са го ритали и били, влачили са го за прасците и са го държали окачен за китките с дни. Военното правосъдие счете разказа му за достатъчно достоверен, за да бъде използван като свидетелско доказателство в процес през 2006 г. срещу войник, обвинен в малтретиране на задържани.

Екипажът на „Лимбург“ наброяваше 25 души – 17 българи и 8 французи. 12 моряци бяха ранени. Загина един: Атанас Атанасов, на 38 години, от бургаското село Банево. Тялото му беше изхвърлено на брега и открито на 8 октомври, облечено в термозащитен костюм, което подсказва, че вероятно е напуснал кораба по време на борбата с огнената стихия. Тленните му останки пристигнаха в България в цинков ковчег през Франкфурт и бяха посрещнати от неговия брат Рослен преди погребението в родното село. Министерство на външните работи го определи като първата българска жертва на световния тероризъм.

Последиците не се изчерпаха с жертвите сред екипажа. Експлозията изля около 90 хиляди барела петрол и замърси над 70 км от крайбрежието на Йемен. Застрахователните премии за корабите, които обслужват страната, се утроиха, а дейността на контейнерното пристанище в Аден и на превозвача в Ходейда спадна наполовина. Месечните приходи на Йемен от пристанищни такси се свиха с около 3,8 милиона долара.

Връзката на ал-Дарби с 11 септември е роднинска и минава по друга линия. Сестра му е била омъжена за Халид ал-Михдар, един от петимата похитители на полет 77 на American Airlines – самолета, който се вряза в Пентагона, убивайки 184 души. Ал-Дарби не е обвиняван за участие в заговора от 11 септември и не е съден за него. В делото му тази роднинска връзка е биографичен факт, а не основание за обвинение.

Именно тази разлика се загуби по пътя от съдебната зала до заглавията. В значителна част от отразяването в американските медии Касем се появи като адвокат на „терорист от 11 септември“, а някои публикации го описаха като защита на човек, свързан със самолета, ударил Пентагона. Тези твърдения сливат 3 различни обстоятелства: за какво е осъден ал-Дарби, с кого е бил в роднинска връзка и каква точно е била работата на адвоката му. Резултатът е рамка, в която защитата по дело за атентат в Аденския залив започва да се възприема като защита по делото за 11 септември.

Работата на защитника пред военна комисия не го прави съучастник на клиента му; ролята на защитата е част от системата на американското военно правосъдие и се финансира в нейните рамки. В този конкретен случай има и още един съществен детайл. Споразумението, с което ал-Дарби призна вината си, го задължи да свидетелства срещу друг задържан в Гуантанамо – Абд ал-Рахим ал-Нашири, когото обвинението сочи като организатор на нападението срещу „Лимбург“ и атентата срещу американския разрушител USS Cole (DDG-67) през 2000 г. Така споразумението, постигнато в рамките на защитата, която сега се използва като аргумент срещу Касем, доведе до показания срещу човека, сочен за отговорен за атаката, в която загина Атанасов.

Има и втора линия, която придава на жеста допълнителен символичен заряд. През юни 2013 г. CLEAR, чиято работа Касем ръководи, заедно с Американския съюз за граждански свободи и неговото подразделение в Ню Йорк, заведе делото Raza срещу град Ню Йорк, насочено срещу програмата на местната полицейска служба за наблюдение на мюсюлмански общности. Спорът приключи със споразумение, одобрено през януари 2016 г. от съдия Памела Чен: полицията се задължи да не започва проверки въз основа на раса, религия или етнически произход и прие граждански представител, който трябва да следи за спазването на правилата. В хода на производството служител на полицията заяви, че картографирането на общностите не е дало нито една следа и не е довело до нито едно разследване за тероризъм. През 2026 г. писалката мина през ръцете на комисаря на същата полиция, преди да стигне до юриста, чиято клиника беше сред организациите, завели делото срещу Ню Йорк заради тази полицейска програма.

Производството срещу ал-Нашири не е приключило и 24 години след атентата. Той остава в Гуантанамо и срещу него се води дело, по което може да бъде наложена смъртна присъда. През август 2023 г. военен съдия изключи самопризнанията му с мотива, че са били получени чрез изтезание. През февруари 2026 г. Пентагонът отхвърли споразумение за признаване на вина, което самото обвинение беше препоръчало; решението е на заместник-министъра Стивън Файнбърг. Подборът на съдебни заседатели беше насрочен за 1 юни 2026 г., а очакваната продължителност на процеса е около 6 месеца.

Обвиненията, свързани конкретно с „Лимбург“, имат отделна процесуална хронология. През август 2014 г. те бяха отхвърлени от съдията по делото. Обвинението обжалва, а апелативната инстанция отмени решение за отхвърлянето им, без да се произнесе по същността на спора – дали атентатът е извършен по време на въоръжен конфликт. Затова все още не е решено дали обвиненията, свързани със смъртта на Атанасов, ще бъдат разглеждани в същинския процес срещу ал-Нашири.

Спорът в Ню Йорк е за символ и като такъв жестът е политически неразумен. Подаването на церемониална писалка на юрист с подобна професионална биография в навечерието на 25-годишнината от най-кървавия атентат на американска земя в историята – при положение че петицията срещу присъствието на кмета на възпоменанието вече беше събрала близо 100 000 подписа – беше предвидимо запалително независимо от първоначалния замисъл. Обяснението, че писалката е дадена на ръководителя на екипа, изготвил текста на наредбите, отговаря на обичайната американска практика при подписване на актове и има своя собствена логика. То обаче не отменя факта, че реакцията можеше лесно да бъде предвидена.

За родния читател обаче тежестта е другаде и тя не е символна. Единственият загинал в атентата, по чието дело Касем участва в защитата, е български гражданин, а производството срещу сочения за организатор все още не е приключило. Ако обвиненията за „Лимбург“ бъдат включени в същинския процес срещу ал-Нашири, България за пръв път ще има конкретно съдебно производство, в което може да бъде поставен и въпросът за представителството на пострадалите. Ако тези обвинения останат извън процеса и делото се концентрира върху USS Cole, смъртта на Атанасов ще остане призната единствено от българската държава, но без да получи съдебен отговор и без да бъде понесена отговорност за нея. Кой от двата варианта ще се реализира зависи от обвиненията, с които комисията ще продължи към същинската фаза на производство, а не от това как ще утихне спорът около една церемониална писалка.

Анализ: Йеменската „Ал-Каида“ и хусите преминаха към полево партньорство

🇾🇪🤝🏴 Бойци на „Ал-Каида на Арабския полуостров“ (AQAP) се сражават рамо до рамо с хутите срещу правителството на Йемен и получават от тях военно оборудване, до което досега не са имали достъп. Това се посочва в доклад на наблюдателната група към санкционния комитет на Съвета за сигурност на ООН, публикуван на 10 август. Документът обхваща периода от 16 декември 2025 г. до 9 юни 2026 г.

AQAP и движението на хутите „Ансар Аллах“ съществуват паралелно от години, но по-ранни оценки описват отношенията им по-скоро като опортюнистично примирие между съседи, избягващи да си пречат взаимно. Наблюдателната група отчита качествена промяна от януари насам: партньорството вече има оперативно измерение на терен и се основава на обмен на разузнавателни данни. Идеологически този съюз изглежда противоестествен, тъй като салафитската джихадистка организация и зайдитското шиитско движение се смятат взаимно за еретици, а местният клон на „Ал-Каида“ десетилетия наред гради легитимност именно върху съпротивата срещу шиитската експанзия. На практика обаче сътрудничеството решава по един ключов проблем и за двете страни: хутите получават допълнителен натиск над правителствените сили в собствения им тил, а AQAP – достъп до складове, които не може да превземе сама.

Трето звено в тази мрежа е Сомалия. През отчетния период бойци на „Аш-Шабаб“ са влезли в Йемен по крайбрежни маршрути и са се придвижили до Шабва и Мариб, където са се срещнали с представители на йеменската организация, за да обменят опит и да съгласуват логистиката. Част от тях по-късно са провели разговори и с представители на хутите за придвижването на хора и взаимната подкрепа. Между 150 и 400 сомалийски кадри са преминали обучение при инструктори на хутите. Ударът срещу Абдул Кадир Яхя Али Ахмед ал-Забиди, който е отговарял за логистичното снабдяване на сомалийската групировка, в Ал-Гайда в средата на февруари прекъсна за кратко това сътрудничество, но по-късно то беше възстановено.

Условията за тази трансформация се появиха в началото на годината. Докладът посочва три едновременно действащи фактора: промените в средата за сигурност в Южен Йемен от началото на годината, динамиката в региона около конфликта с Иран и отслабването на усилията за борба с тероризма заради прехвърлянето на ресурси другаде. Какво означава първият фактор, личи от хронологията на събитията на юг. През януари Айдарус ал-Зубейди беше отстранен от Президентския ръководен съвет, обявен за държавен изменник и принуден да напусне Аден по море. През август, вече извън отчетния период на доклада, балистични ракети и дронове на хутите поразиха правителствени лагери в Мариб и Хадрамаут и убиха десетки войници. От януари до август структурите, които трябваше да преследват джихадистите на юг, воюваха помежду си или се разпадаха.

Числеността на AQAP е останала непроменена – около 2000 бойци със смесено гражданство, действащи в малки клетки в Абян, Мариб, Байда, Шабва и Уади Хадрамаут. Променил се е обаче начинът им на действие. Организацията използва по-малко самоделни взривни устройства и вместо това използва самоубийствени атентати и по-малки по мащаб, но стратегически подбрани удари по силите за сигурност. Най-неочаквана констатация в документа е, че при тази численост и за близо 6 месеца групировката е поела отговорност за под 5 нападения. Няколко държави-членки тълкуват тази ниска активност като стратегия на изчакване, а не като признак на изтощение.

Успоредно със спада в оперативната активност военните ѝ способности нарастват. Възползвайки се от вакуума на юг, от януари насам йеменският клон е заграбил значителни количества оръжие и оборудване: апаратура за електронно заглушаване, ракети с инфрачервено насочване, комплекси за ПВО, снайперски пушки, минохвъргачки и тежки картечници. Докладът не посочва произхода на заграбеното. Отклоняването на оръжие в Йемен обаче има документирана история. Разследване на CNN от февруари 2019 г. установи, че американско оръжие, продадено на Саудитска Арабия и ОАЕ, е достигнало до свързани с „Ал-Каида“ групировки и до салафитски милиции в нарушение на договорите и клаузите за крайния потребител.

Три направления, по които AQAP работи, сочат отвъд йеменския фронт. Организацията опитва да подобри способностите с дронове, носещи бойна глава до 1 кг. Разширява и морските си способности, като според доклада може да се възползва от излаза на Абян към Арабско море. Освен това се е сдобила с машина за отпечатване на национални документи за самоличност, което поражда въпроса дали няма да се използва за придвижване на чуждестранни бойци.

Във финансово отношение организацията вече не е под предишния натиск. Още през февруари Колин Смит, координатор на мониторинг групата на ООН, формулира обрата пределно ясно пред института RUSI: през 2024 г. групировката не е можела да плаща заплатите на хората си, а сега това вече не е проблем. Според доклада подобрението се дължи отчасти на финансиране от „Аш-Шабаб“ и вероятно от клона на „Ал-Каида“ в Ислямския Магреб, а според оценката на някои държави-членки – и на частична финансова и логистична подкрепа от „Ансар Аллах“. Вътрешните приходи се генерират чрез подставени лица без известни връзки с тероризма, които участват в сделки с недвижими имоти и автомобили, за да останат извън полезрението на властите.

Начело на тази трансформация стои Саад бин Атиф ал-Аулаки. Самата AQAP е включена в санкции на ООН с означение QDe.129, но емирът ѝ не фигурира в него. Той пренасочи стратегията към работа с племената с брачни съюзи и участие в помирителни срещи. Най-близкият му съветник Ибрахим ал-Куси, който също не попада в списъка, използва мрежите си в Африканския рог, за да разшири външните връзки на йеменския клон. Докладът го описва като идеологически лидер на цялата „Ал-Каида“, запазил влияние в глобалната мрежа, а част от държавите-членки го оценяват като претендент срещу Сайф ал-Адл за водеща позиция в ръководството ѝ. Това е белег, че йеменската структура става по-малко зависима от влиянието на ал-Адл. Външните удари продължават и през отчетния период са поразили няколко командири от средното ниво. Висшите ръководители са ограничили движенията си, а според доклада понякога пътуват с деца в своите автомобили, за да възпрат нанасянето на удари с дронове.

Сравнението с местния клон на „Ислямска държава“ показва, че вакуумът на юг не облагодетелства всички еднакво. Организацията също се възползва от разпада в началото на годината, но остана слаба и наброява около 150 бойци, предимно йеменци и хора от Източна Африка. Отговорността за нея дори бе прехвърлена към структура в Източна Африка, която насочва членовете ѝ към Сахел. Едната групировка направи наскоро отворилото се пространство в достъп до арсенали и нови съюзи, докато другата остана по-скоро източник на кадри за чужди фронтове.

Съперничеството се пренесе и в пропагандата. „Ислямска държава“ обвини „Ал-Каида“, че се е продала на Иран, и призова разочарованите ѝ последователи да преминат към нея. Докладът отбелязва и че опитите на мрежата да се възползва от конфликта с Иран са били критикувани от част от собствените ѝ симпатизанти. Сближаването с движение, подкрепяно от Техеран, има своята репутационна цена.

Именно способността за операции извън региона прави тази картина особено тревожна за САЩ. Няколко държави-членки оценяват AQAP като онази част от мрежата, която има най-ясно изразено намерение да действа далеч от собствения си театър, а нейните усилия все по-често се насочват към подпомагане на атентати, извършвани от съмишленици в чужбина. Медийното крило „Ал-Малахем“ е сред най-активните пропагандни инструменти на „Ал-Каида“ и призовава към самостоятелни атентати по целия свят. Страните-членки препоръчват медийните структури да бъдат санкционирани отделно като начин за ограничаване на тази дейност.

Продукцията на „Ал-Малахем“ обаче показва и признаци на изчерпване. През март йеменският клон пусна своя наръчник №12 от поредицата Inspire, който според доклада се концентрира над атаката на Бонди Бийч, въпреки че тя беше извършена в името на „Ислямска държава“, и рециклира текст на Ибрахим ал-Асири – дългогодишния конструктор на бомби на йеменския клон, за когото се съобщава, че е убит през 2017 г. Наблюдателите тълкуват това като признак за липса на ново съдържание.

Реториката обаче остава без промяна. В първото си видеообръщение като емир през юни 2025 г. ал-Аулаки призова американски мюсюлмани да убият Доналд Тръмп, Джей Ди Ванс, Марко Рубио, Пийт Хегсет и Илон Мъск. 30-минутното обръщение беше изградено около тезата, че няма червени линии след онова, което се е случило и продължава да се случва с народа им в Газа.

Разликата между призива и реалното изпълнение е огромна. Последното нападение на територията на САЩ с установени връзки с AQAP остава това от 6 декември 2019 г. Тогава втори лейтенант от саудитските ВВС, пристигнал по програма за военно обучение, застреля 3-ма американски моряци и рани 8 души в учебна зала във военноморска авиобаза Пенсакола. Разследването на ФБР установи, че Мохамед Саид Алшамрани е бил свързан с групировката още преди да пристигне в САЩ и е поддържал връзка с нея до вечерта преди нападението. Оттогава са изминали близо 7 години без ново подобно нападение.

Растящият арсенал и намаляващият брой атентати очертават противоречива картина и допускат различни тълкувания. Според част от държавите-членки става въпрос за фаза на натрупване: организацията изчаква, докато складира оръжие, развива морски способности и си осигурява средство за изработване на фалшиви документи, а свитият брой нападения е съзнателен избор, а не признак на слабост.

Наличните данни обаче допускат и по-умерена версия, според което ниският темп отразява реална форма на изтощение. Численост, която не расте въпреки подобреното финансиране, по-малко от пет нападения за половин година и медийна продукция, която преповтаря материал на специалист, убит преди девет години, са признаци за структура, която само удържа позициите, но не се готви за рязък скок в активността. Двете версии не се изключват взаимно: съюзът с хутите и връзките със сомалийския клон осигуряват ресурси, но не създават автоматично нужните оперативни кадри.

Наличните белези все пак накланят везните към първата хипотеза по един конкретен показател. Морското направление е действително новият елемент. Абян има излаз на Арабско море, а покрай това крайбрежие преминават морски маршрути, които вече станаха рискови от ударите на хутите. Групировка с достъп до хутски арсенали и с декларирано намерение да действа извън Йемен разполага там с потенциална целева среда, каквато йеменската пустиня не предлага.

📸 Снимка: Йеменски военен офицер разглежда табло със снимки на издирвани оперативни лица на Ал-Кайда в Сана, Йемен, 31 януари 2010 г.

Анализ: 10 години от ребрандирането, което отведе ал-Джулани в Дамаск

🇸🇾🏴 Абу Мохамед ал-Джулани показа за пръв път лицето си пред камера на 28 юли 2016 г. в същото изявление, в което той обяви, че „Джабхат ан-Нусра“ спира да съществува и учреждава на мястото му „Джабхат Фатах аш-Шам“ – организация, която, по думите му, няма да има „връзка с каквато и да е външна структура“. Видеото беше разпространено от медийното звено на групировката.

Дотогава водачът на сирийския клон на Ал Кайда беше познат по гласа: в единственото му ранно интервю на 27 май 2015 г. за Al Jazeera той беше с гръб към камерата с малко знаме на ан-Нусра, поставено пред него на масата. 10 години по-късно същият управлява Сирия с рожденото име Ахмед аш-Шараа, участва в разговори по споразумение в сферата на сигурността с Израел и изчака изтичане на 45-дневния срок, след който Вашингтон може да заличи страната му от списъка на държави, спонсори на тероризма.

Постановката на изявлението беше премерена до последния детайл. Няколко часа преди него Абу ал-Хайр ал-Масри, заместникът на Айман аз-Зауахири, публикува аудиозапис, в който призовава да бъде съхранен „джихадът в Сирия“ и поставя единството между воюващите фракции над организационна принадлежност. Самият ал-Джулани благодари на ръководството на Ал Кайда, че е разбрало необходимостта от скъсване на връзките. С други думи, разривът беше обявен със съгласие от организацията, от която ан-Нусра формално се отделяше. Външният му вид следваше сходна логика: анализ на Центъра за борба с тероризма (CTC) към военната академия в Уест Пойнт отбелязва отчетливото подражание на Осама бин Ладен в облеклото. Това, което прикова вниманието, обаче беше по-тясна, отколкото изглеждаше. Понятието „външна структура“ не беше равнозначно на изрично отричане на всякакви връзки с Ал Кайда и оставяше отворена възможността за контакти с оперативни кадри на мрежата, които вече се намираха в Сирия.

Датата не беше случайна. През същия юли силите на Башар ал-Асад и руската авиация затегнаха обръча около източните квартали на Алепо: на 17 юли те установиха контрол върху пътя „Кастело“, последната артерия за снабдяване на града, и кварталите останаха обсадени. На 14 юли Джон Кери отнесе в Москва предложение, според което ударите по ан-Нусра щяха да бъдат поверени съвместно на американската и руските военновъздушни сили, а отделен комитет щеше да очертава териториите под неин контрол. Така групировката се оказа единствената въоръжена сила в Сирия, обявена едновременно за законна цел от двете велики сили. Заедно с това преговорите за сливане с останалите ислямистки фракции буксуваха от началото на годината все по една и съща причина: „Ахрар аш-Шам“ настояваше скъсването с Ал Кайда да бъде предварително условие.

Ходът решаваше и двата проблема едновременно и именно поради тази причина беше формулиран по така. Като опит за международна легитимация обаче той бързо понесе провал. През ноември 2016 г. Държавният департамент на САЩ вписа „Джабхат Фатах аш-Шам“ като псевдоним в обозначението на ан-Нусра като чуждестранна терористична организация, а изменението беше обнародвано във „Федералния регистър“ на 14 ноември. „Независимо дали се нарича Джабхат Фатах аш-Шам, или ан-Нусра, групировката остава клон на Ал Кайда в Сирия“, гласеше обяснението на ведомството. Редица анализатори стигнаха до същия извод: преименуването е тактическо, а подготовката му е протекла под ръководството на Ал Кайда. Резултатът се прояви другаде – вътре в сирийската опозиция, където отпадането на формалната принадлежност премахна основната пречка пред обедиеннието.

От този момент нататък всяка следваща стъпка отиваше още по-далеч от предишната. На 28 януари 2017 г. „Джабхат Фатах аш-Шам“ се вля в новосъздадената „Хаят Тахрир аш-Шам“ (HTS) заедно с „Нур ад-Дин аз-Зенки“, „Джейш ас-Сунна“, „Лиуа ал-Хак“ и „Джабхат Ансар ад-Дин“. Начело застана Абу Джабер аш-Шейх, а ал-Джулани пое военното командване, преди да оглави цялата структура през октомври същата година. През юли 2017 г. новата групировка изтласка „Ахрар аш-Шам“ от град Идлиб и граничен пункт „Баб ал-Хауа“ и установи контрол върху приходите от единствената редовно действаща врата към Турция. През ноември HTS учреди гражданска администрация под името „Сирийско правителство на спасението“, която събираше данъци, издаваше документи и управляваше комуналните услуги в провинцията.

Реакцията на Ал Кайда дойде по същото време. През ноември 2017 г. аз-Зауахири публикува аудиозапис, в който нападна остро ръководството в Идлиб и отправи призив за отделяне от него към верните на мрежата. През февруари 2018 г. те го сториха: 7 твърдолинейни фракции основаха „Хурас ад-Дин“, официално лоялно на Ал Кайда формирование в Сирия, срещу което HTS поведе кампания на репресии и изтласкване. Двамата египтяни, дали благословията си през 2016 г., не доживяха развръзката. Абу ал-Фарадж ал-Масри загина от удар с дрон край Джиср аш-Шугур на 3 октомври 2016 г. Абу ал-Хайр ал-Масри беше убит при американски удар по автомобила му край Идлиб на 26 февруари 2017 г.

Успоредно с консолидирането на организацията вървеше системна работа по публичния образ на Джулани. През февруари 2021 г. той прие в Идлиб американския журналист Мартин Смит и му даде две интервюта – първите му пред западен репортер. Филмът „Джихадистът“ на PBS излезе през юни същата година. Пред камерата водачът на групировка с терористично обозначение от Държавния департамент на САЩ и обявена награда за главата му в размер на 10 млн долара настоя, че не представлява заплаха за Америка и Европа и конфликтът е изцяло вътрешен сирийски проблем. Голяма част от анализаторите отхвърлиха тази теза като пропаганда. Последователното ѝ повтаряне обаче я превърна в основата, на която стъпиха контактите след декември 2024 г.

Настъплението, започнало на 27 ноември 2024 г., доведе до неочакваното превземане на Алепо за два дни, на Хама на 5 декември и на столицата Дамаск на 8 декември; Башар ал-Асад избяга с близки към Москва. Ал-Джулани се появи в столицата с рожденото си име Ахмед аш-Шараа. На 29 януари 2025 г. той бе обявен за президент в преходно правитлство, а въоръжените фракции, включително неговата, обявиха разпускане. Ден по-рано „Хурас ад-Дин“ беше обявила саморазпускането си по нареждане на централното ръководство на Ал Кайда.

Международното признание дойде по-бързо, отколкото биографията му даваше да се предвиди. Наградата от 10 млн долара, обявена през 2017 г., отпадна в същия месец. На 13 май 2025 г. американският президент Доналд Тръмп обяви в Рияд, че премахва американските санкции срещу Сирия и се срещна с аш-Шараа на следващия ден. На 30 юни той подписа изпълнителна заповед № 14312, която отмени предишните наредби, свързани със санкциите. На 8 юли 2025 г. Държавният департамент на САЩ оттегли обозначението на HTS като чуждестранна терористична организация. На 6 ноември същата година Съветът за сигурност на ООН свали санкциите от самия аш-Шараа – четири дни преди да бъде приет в Белия дом като първия сирийски президент, посетил сградата. На 18 декември 2025 г. Конгресът отмени закона „Цезар“ чрез бюджета за отбрана за фискалната 2026 г. На 27 февруари санкционният комитет на ООН извади и HTS от списъка си. На 8 юли 2026 г., след среща с аш-Шараа в Анкара, Тръмп уведоми Конгреса за намерението си да заличи Сирия от списъка на държавите, спонсори на тероризма, в който присъстваше неизменно от 29 декември 1979 г.

Заличаването не се случва автоматично. Законът изисква президентът да представи доклад и да удостовери отсъствието на подкрепа от страна на Сирия към международния тероризъм през последните шест месеца и наличието на гаранции, че няма да го прави занапред. След това Конгресът разполага с 45 дни. Реалният залог зад процедурата е възстановяването на страната, оценявано на над 200 млрд долара, за което тя има нужда от достъп до банковата система и чуждестранни инвеститори, а не само от политически жестове.

Успоредно с външната легитимация започна процес по консолидиране на институциите, влизащи в новата власт. Между октомври 2025 г. и май 2026 г. се проведоха непреки избори, при които около 7000 подбрани изборници избраха депутатите за две трети от местата в Народното събрание. На 1 юли 2026 г. аш-Шараа назначи другите 70 депутати, а първото заседание се състоя на 12 юли след отлагане, за което обяснение така и не беше предоставено. Събранието има мандат от 30 месеца и задачата да подготви конституция и законодателство за провеждането на редовни избори. Външната политическа линия се развива в същата посока: в интервю за Al Jazeera на 26 юли 2026 г. аш-Шараа заяви, че Дамаск работи по споразумение за сигурност с Израел, което според него може да отвори път към цялостен мир, без Сирия да се отказва от правата си върху Голанските възвишения.

Твърдението от юли 2016 г. за пълно прекъсване на външните връзки не отговаряше на обективната истина още в момента, в който беше изречено: координацията с ръководството на Ал Кайда го опровергава пряко. Разривът придоби реално организационно измерение по-късно и по различен път – не с декларация, а чрез изтласкването на лоялните ѝ кадри в отделна структура, чрез кампанията срещу нея в Идлиб и накрая чрез нейното саморазпускане. Между декларацията и фактическия разрив стоят осем години последователни организационни и политически действия.

Съществуват обаче и основания за противоположна оценка. В самото съобщение за саморазпускане „Хурас ад-Дин“ призова сунитите в Сирия да не оставят оръжието, а да се подготвят за „предстоящите етапи“. Така ръководството на мрежата описа случилото се като етап, а не като поражение. Критици на бързото сваляне на санкциите във Вашингтон посочват чуждите бойци, включени в състава на новата сирийска армия, като доказателство, че една част от стария кадрови състав не е изчезнала, а просто се е прехвърлила в новите държавни структури. Ситуацията със сигурността също не позволява преходът да се смята за завършен: Ислямска държава пое отговорност за серия от нападения през юни 2026 г. в Алепо, Ракка и провинция Дамаск, при които загинаха служители на сигурността, а сирийските служби съобщиха, че са задържали 235 нейни оперативни лица. По време на посещението на Еманюел Макрон в Дамаск в началото на юли в центъра на града избухна бомба.

Пътната карта за Суейда, договорена през септември 2025 г. между Йордания, Сирия и САЩ, така и не успя да се реализира. Заместник-специалният пратеник на ООН Клаудио Кордоне докладва, че липсва развитие, в провинцията се чуват все по-чести призиви за отделяне след кръвопролитията от юли 2025 г., където бяха замесени и силите за сигурност на Дамаск. Израелската армия остава отвъд линията на ООН от 1974 г. и са извършили стотици операции във вътрешността на Сирия от декември 2024 г. насам, а премиерът Бенямин Нетаняху беше категоричен, че няма да изтегли армията от определените зони за сигурност. Интеграция на Сирийските демократични сили (SDF), договорена през януари, засега дава ограничени резултати: четири бригади са включени в състава на армията и към 1300 задържани са освободени, а статутът на вътрешните служби за сигурност (Асаиш) и женските отряди (YPJ) продължава да е неуреден. Хуманитарният призив за 2026 г. на стойност 2,92 млрд долара е финансиран едва на 20%.

Формалното отказване от принадлежността към Ал Кайда през 2016 г. бе първата стъпка от последователна линия. Първо отпадна знамето, което пречеше на обединението, след това – структурата, която го носеше, а накрая и собствената организация на ал-Джулани, която самият той разпусна още в началото на преходното си управление. Всяка следваща стъпка разширяваше кръга на онези, които вече можеха да работят с него, и стесняваше кръга на онези, които продължаваха да държат на връзката с мрежата. Очакваното заличаване на Сирия от списъка на САЩ с държави спонсори на тероризма след края на 45-дневния срок ще завърши формалната международна реабилитация на новата власт, но няма да реши основния въпрос: дали старият кадрови състав от джихадисти е отстранен, или просто е прехвърлен в новите държавни структури.

Американски удар ликвидира водещ религиозен лидер на Фронта Ал-Нусра.

🇺🇸🇸🇾 Абу Махмуд Сами ал-Орайди, водещ йордански идеолог на джихадизма и член на Ал-Кайда, е убит снощи при американски въздушен удар в Идлиб, Сирия, съобщават местни канали. За главата му имаше обявена награда от 5 милиона долара от Държавния департамент на САЩ. Ал-Орайди е висш служител в разпуснатата вече организация „Хурас ал-Дин“, сирийски клон на Ал-Кайда, както и бивш представител на „Фронта ал-Нусра“ до 2016 г.

Местни източници съобщиха за медията „Ал-Маядин“, че ударът е бил нанесен срещу автомобил по пътя между Рухин и Дейр Хасан в селската провинция на Идлиб. Сред загиналите са ал-Орайди и няколко негови съратници. Според информацията въздушни удари са поразили и щаб на „Ислямската партия на Туркестан“ в провинцията.

Сами ал-Орайди е роден в Аман през 1973 г. Учи ислямска теология в Йорданския университет, където получава бакалавърска степен с цел да се посвети на академична кариера. През 2001 г. защитава докторска степен. Когато избухва гражданската война в Сирия, той заминава за там, за да се включи към джихадистите.

Благодарение на академичното си образование и авторитета, с който се ползва сред салафитите, ал-Орайди е назначен за религиозен лидер на „Ал-Нусра“ в южната сирийска провинция Дараа. Когато конфликтът между Ислямска държава и Ал-Нусра ескалира, ал-Орайди изиграва ключова роля в доказването на легитимността на Ал-Нусра като водеща джихадистка групировка в Сирия. Той аргументира твърдението, че Ал-Нусра е истинска джихадистка организация и официален клон на Ал-Кайда, в противовес на настояването на ИД, че тя и нейният лидер ал-Джулани трябва да запазят първоначалната си форма като разклонение на ИД в Сирия. Впоследствие ал-Орайди е повишен в главен религиозен лидер на Ал-Нусра за цяла Сирия.

Когато Ал-Нусра започва да се разграничава от Ал-Кайда, ал-Орайди се противопоставя на това решение. В крайна сметка той се отделя от групировката и създава собствена организация – Ансар ал-Фуркан.

В края на 2017 г. водената от ал-Джулани групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) арестува него и други ренегати сред джихадистите, които искат да останат свързани с Ал-Кайда. Тези репресии предизвикват гневна реакция сред кръговете им в Сирия и извън нея. Самият Айман Ал-Зауахири, водач на Ал-Кайда, излиза с изявление, в което осъжда действията на ал-Джулани.

Въпреки стратегията си да дистанцира организацията си от Ал-Кайда и глобалния джихад, ал-Джулани не иска да се превръща в открит враг на Ал-Кайда. Той освобождава ал-Орайди и останалите арестувани. Оттогава те се присъединяват към Хурас ал-Дин – групировка, която контролира относително малко парче земя в провинция Идлиб в северозападна Сирия.

През 2018 г. Хурас ал-Дин обявява официално своето създаване, обединявайки именно онези джихадисти, които отказват да нарушат клетвата си за вярност към Ал-Кайда. Ал-Орайди се утвърждава като водещият ѝ идеолог и висш лидер. През следващите години Хурас ал-Дин не успява да се превърне в сериозна сила, тъй като остава притисната между HTS, която не търпи конкуренция в Идлиб, и спорадичните удари на американски дронове срещу нейните командири, тя остава капсулована върху тясна ивица земя в северозападна Сирия.

Преломът идва в края на 2024 г. Водената от ал-Джулани коалиция предприема светкавична офанзива, свалила режима на Башар Асад. Самият ал-Джулани, днес с рожденото си име Ахмед ал-Шараа, оглавява новата власт в Сирия и от вчерашен джихадистки ръководител се превръща в държавен лидер, който търси легитимност пред Вашингтон и регионалните партньори. В тази нова конфигурация присъствието на отявлена клетка на Ал-Кайда на сирийска територия се оказва политически непоносимо.

Под натиска на новите власти в началото на 2025 г. Хурас ал-Дин обявява саморазпускане. Част от бойците ѝ са интегрирани, други се разпръскват, а ветераните идеолози като ал-Орайди остават в сивата зона – без да бъдат част от организация, но и без да получат амнистия, продължавайки да фигурират в списъците с най-издирвани. За Вашингтон разпускането на структурата не закрива досиетата на отделните ѝ лидери; за новото правителство в Дамаск тяхното физическо отстраняване е удобно доказателство за скъсване с миналото.

Именно тази дълга траектория – от религиозен лидер на Ал-Нусра в Дараа, през разрива заради клетвата към Ал-Кайда и ареста от ал-Джулани, до последния оцелял идеолог на вече закрита групировка – приключва снощи по пътя между Рухин и Дейр Хасан. Автомобилът, в който пътува ал-Орайди заедно с неколцина свои съратници, е поразен от американски въздушен удар в същата онази провинция Идлиб, която години наред беше неговото последно убежище.

„Африкански корпус“ се изтегля напълно от северната половина на Мали.

🇷🇺🤝🇲🇱 Руският „Африкански корпус“ изтегля своите части от северните региони на Мали, за да защити столицата Бамако и управляващата хунта, докато в същото време продължава да осигурява въздушна подкрепа и разузнавателни данни за войските на терен.

„Като цяло те поемат по-скоро роля на заден план“, сподели пред ADF Бенедикт Манзин, водещ анализатор за Близкия изток и Африка в разузнавателна компания Sybiline. „Правят всичко, което е възможно, за да избегнат изпращането на още хора в месомелачката. Опитват се да минимизират излагането на личния състав на риск и да максимизират щетите, които могат да нанесат“, добавя той.

„Африканският корпус“ замени скандално известните наемници от групировката „Вагнер“ в средата на 2024 г. Смяната настъпи, след като частната военна компания на покойния олигарх Евгений Пригожин загуби десетки бойци при засада, устроена от бойци на Фронта за освобождение на Азавад (FLA) край Тинзауатен, близо до границата с Алжир.

Като подразделение на Министерство на отбраната на Руската федерация, „Африканският корпус“ разполага с около 2000 души на терен, много от които са бивши наемници от „Вагнер“. Контингентът е много по-малък от групировката на „Вагнер“ и наполовина по-малък от френската мисия за борба с тероризма „Бархан“, която беше принудена да напусне страната през 2022 г.

Загубата на ключовия град Кидал в Северно Мали в края на април, който премина в ръцете на FLA и местния клон на Ал-Кайда, познат като „Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM), изглежда изиграла ключова роля за решението на корпуса да остане по-близо до основната си база в Бамако.

Руските наемници отговориха с въздушни удари по Кидал, които доведоха до разрушения на инфраструктура и принудиха много жители да избягат. Ударите бяха проведени в подкрепа на малийската армия (FAM), която се превърна в основната сухопътна сила на север.

„Това, което виждаме, е, че те залагат предимно на въздушни удари“, заяви Манзин. Напоследък това включва атаки с касетъчни бомби руско производство по общности в региона на Кидал. Това нарушава ангажимента на Мали по международната конвенция за забрана на касетъчните боеприпаси.

„Те имат по-малко ресурси за пилеене. Не искат да ги разпръскват в малки общности на север, където могат да бъдат елиминирани лесно“, коментира Манзин по адрес на руските наемници.

Анализ на последните изявления на „Африканския корпус“ в социалните медии показва как групировката е пренасочила фокуса си към централната и южна част на страната, провеждайки повечето операции около столицата, обясни анализаторът от BBC Джейкъб Босуел.

След оттеглянето от Кидал корпусът ескалира своята пропагандна кампания с над 500 публикации в Telegram и други канали през седмиците след историческото поражения.

Освен с въздушни удари, той се опитва да преодолее и икономическите блокади, наложени на големи части от страна от ислямистки бойци. Наемници от корпуса и въздушна подкрепа започнаха да ескортират конвои от цистерни и товарни камиони, влизащи в затворената сухопътна държава от Кот д'Ивоар, Гвинея и Сенегал, за да ги защитят от атаки на JNIM.

Въпреки опитите на „Африканския корпус“ да намали присъствието на бойното поле, JNIM използва дронове, за да бомбардира руските наемници директно в техните бази.

Видеокадри, публикувани наскоро в социалните медии от JNIM, показват кадри от дронове, на които се вижда как руски наемници биват избити, а руски самолети са поразени от бомби, пуснати от дронове, които кръжат над една от руските бази в Севаре.

През последните седмици „Африканският корпус“ предприе свои собствени удари с дронове по позиции на JNIM, които поразиха депо за гориво на групировката в региона на Тимбукту, според анализатори от Africa Terrorism Tracker.

От края на 2021 г. властите в Мали са похарчили близо 1 млрд долара за бойци от ЧВК „Вагнер“ и „Африкански корпус“. За това време хунтата и нейните руски съюзници загубиха контрола над цялата северна половина на страната и бяха свидетели на разширяването на влиянието на Ал-Кайда в Сахел, отчасти заради бруталната си тактика срещу цивилното население на север, отбелязва Манзин.

„Стратегията, възприета от Мали, е безполезна и в дългосрочен план стабилността на страната е изложена на риск. За съжаление, крайният резултат е, че засилиха позициите на JNIM, тласкайки местните общности към ръцете им“, обобщи Манзин.

📸 Снимка: Скрийншоти от видео, показващо нападение с дрон срещу руски наемници и самолети на летище Севаре, които очевидно са били напълно неподготвени за това, което ги е сполетяло.

Razor 1, Razor 2 и тишината над Хиндукуш: 15 години от удара срещу Бин Ладен

🇺🇸 В нощта срещу 2 май 2011 г. два модифицирани хеликоптера UH-60 Black Hawk със силно намалена радарна и акустична видимост – известни в устното предание на американските специални сили като Razor 1 и Razor 2 – пресичат държавната граница между Афганистан и Пакистан на ниска височина.

На борда им са 23 оператори от Naval Special Warfare Development Group (DEVGRU), преводач от ЦРУ и военното куче Кайро. Маршрутът от Джалалабад до Аботабад е около 90 минути полет в електронна тишина, под линията на действие на пакистанските радари.

Целта: тристаен укрепен комплекс на ул. „Билал", в района Биляйл Таун, на около 1,3 км от пакистанската военна академия „Какул“. За администрацията на президента Барак Обама залогът надхвърля смъртта на един терорист – евентуален неуспех би означавал повторение на операция Eagle Claw в Иран (1980) и потенциална политическа криза още в първия мандат на президента.

Оперативен разбор

Разузнавателната верига към комплекса

Пътят до Аботабад минава през 8 години работа. Ключовият елемент е Абу Ахмад ал-Кувайти – личният куриер на Бин Ладен, идентифициран чрез разпити в т.нар. „тъмни" обекти на ЦРУ в средата на 2000-те години.

SIGINT разузнаване покрива дисциплината му при провеждане на телефонни разговори – Ал-Кувайти използва предплатени SIM карти, активирани на разстояние от комплекса, и пуска телефона едва на километри от дома. Данни от човешко разузнаване на терен (HUMINT) и геостационарно разузнаване (GEOINT) от сателитни снимки на WorldView изграждат профил на обекта: тристаен дом без интернет и стационарна линия, обитатели, които не изхвърлят боклука си навън, 7-метрови стени с бодлива тел, ограден балкон.

От септември 2010 г. ЦРУ наема съседно жилище за наблюдение и по-късно извършва фалшива имунизационна кампания от хепатит B под ръководството на д-р Шакил Африди, с която е направен опит за вземане на ДНК от деца в комплекса. Президентът Обама дава „зелена светлина" от Дипломатическият салон на Белия дом на 29 април 2011 г.

Аварийното кацане и адаптацията на терен

Razor 1 претърпява неконтролирано спускане при опит за зависване над двора – комбинация от ефект на „вихров пръстен", стеснено пространство между високите стени и по-висока от очакваната околна температура. Опашката удря стената; пилотът свежда машината до твърдо приземяване, без жертви.

Резервният план, при който Razor 2 също трябва да кацне в двора, е преоразмерен в движение: вторият вертолет прехвърля десанта си извън стените на комплекса, а резервен хеликоптер Boeing CH-47 Chinook от Джалалабад е приведен в готовност за операция по извличане. Загубата на първия хеликоптер премества входната точка – операторите взривяват външната порта и пробиват вътрешната стена с C-4 вместо да слизат от въздуха.

Близък бой в укрепен жилищен обект

Самата акция трае около 38 минути. Близкият бой (Close Quarters Battle) протича в три фази: прочистване на стопанските постройки и страничните стаи, неутрализиране на куриера Ал-Кувайти и брат му, изкачване по стълбището на триетажната основна сграда. На третия етаж операторите срещат Бин Ладен – невъоръжен, но в обстановка с риск от експлозивни жилетки или клопки. Той е поразен с два изстрела (глава и гръден кош) от водещия оператор. Тялото е идентифицирано визуално, фотографски и с ДНК сравнение по-късно същия ден на борда на самолетоносача USS Carl Vinson.

Погребението е извършено в северната част на Арабско море съгласно традицията в исляма, която повелява да се състои до 24 часа. В същото време този ход предотвратява превръщането на гроба му в място на поклонение за екстремисти. Оперативният отряд изнася твърди дискове, флашки, документи и телефони – материал, който се оказва стратегически по-ценен дори от самата ликвидация.

„Простота, сигурност, повторение, изненада, бързина и цел." – Адмирал Уилям Макрейвън изброява 6-те водещи принципа на специалната операция в труда си Spec Ops (1995). „Копието на Нептун" реализира всеки от тях.

Геополитически разломни линии

ISI: некомпетентност или съучастие

Комплексът се намира на 1,3 км от PMA Kakul, пакистанския аналог на академия Уест Пойнт, в гарнизонен град с висока концентрация на пенсионирани офицери. Пакистанският „Доклад на Аботабадската комисия", изтекъл през 2013 г., квалифицира резултата като „колективен провал" на разузнавателните и военните агенции, заради който Бин Ладен прекарва 9 години на пакистанска територия.

Версията на Сиймор Хърш от 2015 г. според която ISI е държало под надзор Бин Ладен, като е било уведомено за рейда, остава спорна, но ден-днешен така и не е окончателно опровергана. Минималното заключение, прието в академичните среди и западните разузнавателни общности, остава: ISI или знаеше, или е избрала да не знае.

Доктринален преход от мащабна война към хирургичен удар

Операцията се вписва в стратегическия завой на САЩ след Ирак и Афганистан – от класически кампании към комбинация от ж удари, операции с дронове и съвместни операции със силите на местни партньори.

Натрупаният капацитет на Съвместното командване за специални операции (JSOC) начело с Маккристъл (2003–2008 г.) и Макрейвън (2008–2011 г.) – т.нар. Industrial Counterterrorism с F3EAD (Find, Fix, Finish, Exploit, Analyze, Disseminate) цикъл – намира своя връх именно в Аботабад.

Цената е плавна: дроновата кампания се ускори, прецизните удари в Пакистан, Йемен и Сомалия достигнаха рекорд през 2011–2012 г., а правният въпрос за извънсъдебна ликвидация (включително на американски граждани, какъвто е случаят с Анвар ал-Аулаки през септември 2011 г.) е поставен на дневен ред още същата година.

Дипломатическата ударна вълна

Рейдът се провежда без предварително известие до Исламабад. Реакцията на Пакистан, временно затваряне на маршрутите за снабдяване на НАТО през Хайбер и Чаман след инцидента в Салала (ноември 2011 г.), отзоваване на американски военни съветници, обществена кампания срещу „нарушения на суверенитета".

Създава се нов прецедент: съюзническа територия не гарантира защита от Си специални операции, ако там пребивават мишени със стратегическа стойност.

Този прецедент по-късно се повтаря при удара с дрон, довел до ликвидирането на иранския генерал Касем Сюлеймани на летище Багдад (2020 г.), както и при израелските удари в Сирия и Ливан през 2024–2025 г.

Наследството 15 години по-късно

От йерархия към мрежа

Бин Ладен остави организация, която вече подлежеше на децентрализация. Към днешна дата Ал-Кайда като централна структура е почти изпразнена – Айман ал-Зауахири, последният оперативно значим лидер от „старата гвардия", беше ликвидиран в Кабул през юли 2022 г.

Глобалното джихадистко движение се трансформира в регионални франчайзи: Ал-Кайда на Арабския п-ов (Йемен), Ал-Кайда в Ислямския Магреб (Северна Африка) и Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (Сахел), Аш-Шабааб (Сомалия), Ал-Кайда на Индийския субконтинент (Южна Азия).

Паралелно възникна Ислямска държава и нейното най-агресивно подразделение към 2026 г. – Вилает Хорасан, отговорно за атаките в Керман (януари 2024 г.), Крокус сити Хол в Москва (март 2024 г.) и осуетени заговори в Германия, Австрия и Турция. Парадоксално, Ал-Кайда като децентрализирана мрежа се оказа по-устойчива на физическото отстраняване на ръководи фигури, отколкото Ал-Кайда като структура със строга йерархия от 2001 г.

Технологичният скок: рейдът, ако беше проведен днес

Ако „Нептун" се планираше днес, профилът на операцията би изглеждал коренно различно. Low-observable хеликоптерите вероятно щяха да бъдат сведени до елемент за извличане. Проникването до самата цел щеше да бъде поверено на MQ-9 Reaper за устойчиво наблюдение, FPV дронове с fiber-optic управление за пробиване на охраната, AI-асистиран анализ на сателитни и мултиспектрални данни за поведенческо разпознаване на лицата, обитаващи комплекса, и евентуално автономни разпознаващи муниции от типа Switchblade-600.

Мобилни ДНК комплекти на терен биха съкратили периода между поразяване и биометрично потвърждение от 24 часа до броени минути. В същото време класическият елемент – оператор на земята, който за две секунди прави разлика между терорист с шахидски пояс и невъоръжен заложник – остава незаменим. Твърди дискове и документи като тези в Аботабад, които се оказаха безценна находка, няма как да бъдат изнесени от дронове... засега.

Психологическият ефект: фатален удар или метастаза

Смъртта на Бин Ладен прекъсна символното ядро на глобалния джихадизъм, но ускори неговата фрагментация.

Според оценка на Combating Terrorism Center към Военната академия в Уест Пойнт от 2025 г. общата численост на бойците в редиците на Ал-Кайда и нейните филиали в Африка надхвърля числеността на хората, които Бин Ладен командваше през 2001 г. Урокът е тревожен за планировчиците: ликвидирането на стратегически лидер променя формата на заплахата, но и не нейния обем.

Прочитът на Frontline Monitor

„Копието на Нептун" остана еталон за специална операция – не заради онези 38 минути в полите на Хиндукуш, а заради осемте години преди тях, които ги направиха възможни. Търпението на разузнаването, дисциплината на куриерската пирамида, готовността на политическото ръководство да поеме провал от мащабите на Eagle Claw – тези елементи определят успеха в по-голяма степен от тактическото съвършенство на DEVGRU.

Поуката за Силите за специални операции в момента е неудобна: технологичното превъзходство и оперативната подготовка са нужни, но недостатъчни условия. Без устойчива разузнавателна архитектура – дисциплинирана, многослойна и защитена от политически натиск – дори най-съвършеният оператор стои пред заключена врата.

„Нептун" сработи, защото вратата вече беше отбелязана на картата.

Военната хунта в Мали е на ръба на колапса.

🇲🇱🇷🇺 Военната хунта в Мали е на ръба на колапса след месеци на обсада на столицата Бамако от свързаната с Ал-Кайда терористична групировка Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM).

Масовата криза с горивата в тази страна без излаз на море, причинена от блокадата на вноса на гориво по главните шосета, принуди властите да затворят всички училища от края на октомври до средата на ноември. На 7 ноември Франция се присъедини към САЩ и Великобритания с призив към гражданите си да напуснат страната, а американското посолство евакуира част от персонала и техните семейства.

На 18 ноември генералният секретар на ООН информира Съвета за сигурност за „момент на изключителна спешност“ и риска от „катастрофален домино ефект“ в Сахел и цяла Западна Африка. Продължаващата блокада е ескалация от страна на JNIM, която за пръв път разпростира влиянието си толкова далеч на юг. Възможно е блокадата да принуди хунтата на президента Асими Гойта или да седне на масата за преговори, или както през 2012 г. напредъкът на бойците да предизвика нов военен преврат. По-малко вероятният, но напълно възможен сценарий е JNIM да завземе властта, което би превърнало Мали в „африкански Афганистан“, подобно на падането на Кабул под натиска на талибаните през 2021 г., където терористите ще могат свободно да се обучават, действат и планират атаките си от сигурно убежище.

Как се стигна дотук и какви са последиците от евентуално превземане на Мали от джихадистите? Превземането на властта от JNIM ше е първият случай, при който филиал на Ал-Кайда превзема държава, с огромни регионални и силно подценявани глобални последици. Този стратегически обрат в 10-годишната война в Мали може да сложи край на Съюза на държавите от Сахел (AES) между Мали, Буркина Фасо и Нигер, както и на руското влияние в региона. В дългосрочен план режим на JNIM би увеличил значително риска от международен тероризъм.

Превземането на властта от джихадисти вече е реален сценарий

От 2012 г. насам Мали преживя три военни преврата (2012, 2020 и 2021 г.) и ескалация на бунта, който първо беше сепаратистки, после ислямистки. Вътрешната несигурност доведе до свалянето на двама демократично избрани президенти – Амаду Тумани Туре и Ибрахим Бубакар Кейта.

Опитите за възраждане на демокрацията и стабилността имаха само временен успех. През 2012 г. големи градове паднаха в ръцете на ислямисти и туарегски бунтовници, които искаха да създадат собствена държава на север, наричана понякога „Азауад“. Френската операция „Сервал“ от 2013 г. спаси правителството и спря настъплението на екстремистите към Бамако. През 2014 г. ООН стартира мисията MINUSMA за стабилизиране на страната.

През 2017 г. четири групи, сред които Ал-Кайда в Ислямския Магреб (AQIM), обединиха сили в JNIM. За съжаление сигурността продължи да се влошава въпреки присъствието на сили на ООН и Франция, което след превратите през 2020 и 2021 г. доведе до призиви към Запада да напусне. В крайна сметка и Франция, и ООН изтеглиха своите сили, докато протестиращи в Мали развяваха руски знамена и призоваха за помощ от Москва. В крайна сметка тя я получиха и частната армия „Вагнер“ стана основен партньор по сигурността през 2022 г. Резултатът: нарушенията на правата на човека и въоръжените сблъсъци се увеличиха.

През 2024 г. Мали се нареди на пето място в света по степен на засегнатост от тероризъм според Глобалния индекс на тероризма. Миналата година въоръженият конфликт отне живота на най-малко 1900 души – третото най-високо ниво в историята след 2022 и 2023 г. JNIM разшири своята територия в централните, североизточни и южни части на страната. Тъй като армията и Вагнер не успяха да защитят много общности, в централно Мали в подкрепа на правителството бяха мобилизирани милициите „Дозо“, които често влошават още повече ситуацията. Операциите на армията и „Дозо“ срещу блокадата на горивата доведоха до рекордни нива на насилие и масови зверства в регионите Сегу и Сикасо през последния месец.

Начало на края за съюза в Сахел

Буркина Фасо и Нигер имат сходни истории – влошаваща се сигурност заради атаките на JNIM и Ислямска държава в Сахел, военни преврати и крехка политическа ситуация след тях, при която хунтите отхвърлиха помощта на западните страни и се обърнаха към Русия – първо Вагнер, после Африкански корпус.

През септември 2023 г. трите държави напуснаха регионалната организация ECOWAS и създадоха AES – отбранителен пакт срещу джихадистката заплаха и за запазване на властта. Евентуалното падане на Бамако би означавало, че една от трите основни членки отпада; оставащата ос Буркина-Фасо–Нигер би била сериозно застрашена и принудена да се отбранява.

Поражение за Русия в Сахел

Макар JNIM да се представя за алтернатива на „марионетките на Запада“, нейно идване на власт би означавало преди всичко угасване на руската звезда в Сахел. JNIM се сражава срещу руските наемници от години и няма да се нареди на опашка при Владимир Путин.

Провалът на AES и Русия да защитят Мали ще бъде поучителна история, че руската намеса често влошава конфликтите. Замяната на сътрудничеството със западните демокрации с Африканския корпус в името на „националния суверенитет“ може да беше популярна, но е губеща стратегия.

Руското влияние в Сахел нараства от 2017 г. Руски сили пристигнаха в Буркина Фасо през януари 2024 г. и в Нигер през май 2024 г. При този развой други покани едва ли ще последват.

Връщането на французите звучи политически невъзможно заради общественото мнение, но смяна на режима от конкурентна военна фракция или екстремистите на JNIM, може да отвори прозорец за САЩ да засилят сътрудничеството с държави извън съюза в Сахел, особено по крайбрежието на Западна Африка и съседите на Мали.

Риск от държавно спонсориран тероризъм в Африка

Ако има една групировка на континента, която да следим освен Ал-Шабаб, най-компетентният клон на Ал-Кайда, който някога имаше пилот в обучение за атака като на 11 септември, това е JNIM. Ако тя завземе държавния апарат, Мали лесно може да се превърне в рай за джихадисти в региона, както и във водещия държавен спонсор на тероризъм – подобно на Судан след преврата през 1989 г., когато на власт дойдоха ислямисти.

Много африкански терористични групи, заклели се във вярност на Ал-Кайда или ИДИЛ, остават фокусирани над местни проблеми въпреки ребрандирането – но JNIM има потенциал да еволюира. В нейните гени е организацията AQIM, чиито лидери (макар вече покойници) се сражаваха срещу Съветския съюз в Афганистан и имаха директни връзки с Осама бин Ладен. JNIM запази вярност към централното ръководство на Ал-Кайда и под ръководството на Ияд аг Гали създаде по-нова, по-голяма и по-смъртоносна марка.

Държави извън Сахел могат да се окажат мишени, а JNIM да разшири своята зона на влияние. В края на октомври групировката пое отговорност за първата си атака в Нигерия, при която загина нигерийски войник. Забележително е, че в близост до мястото действа откъсналата се от Боко Харам групировка Ансару, за която някога се смяташе, че има връзки с AQIM.

Бамако е изправен пред по-силен враг от всякога, но за разлика от 2013 г. сега няма как да ползва западна подкрепа, за да го победи. Африканският съюз предлага единствено реторична подкрепа, без войски на терен. Единствената правдоподобна външна намеса изглежда от ECOWAS. Въпреки че по-рано тази година организацията изключи Мали, Нигер и Буркина Фасо, тя остави вратата си отворена за ново сътрудничество.

Ако има спасителен пояс, Бамако трябва да го сграбчи. Ако JNIM остане безконтролна, тя ще стане по-смела, по-голяма, ще привлече нови филиали и един ден може да спонсорира или улесни операции далеч извън региона.

Интервю на Ал-Шараа за Washington Post.

🇸🇾 След историческата първа визита в Белия дом сирийският президент Ахмед ал-Шараа даде в понеделник интервю за Washington Post. В разговор, продължил един час, той говореше чрез преводач и засегна теми като значението на възстановяването и отношенията на Сирия и Съединените щати.

Той откровено коментира преговорите с Израел, сектантското насилие след войната и собствения си невероятен път – от ислямист в Ирак и лидер на сирийските бунтовници до първия сирийски държавен глава, който се среща с американски президент във Вашингтон.

Интервюто е съкратено и редактирано за по-голяма яснота.

Санкции и отношения със САЩ

Днес се срещнахте с президента Доналд Тръмп и с членове на Конгреса. Бихте ли споделили какви бяха целите ви за това пътуване и смятате ли, че ги постигнахте?

Най-важната цел е да започнем да градим отношенията между Сирия и САЩ, защото в последните сто години те не бяха особено добри.

Търсихме общите интереси между двете страни и установихме, че има много общи точки, върху които можем да стъпим – сигурност, икономика. Стабилността на Сирия ще се отрази на целия регион, както и нестабилността ѝ.

Стабилността е свързана с икономиката, а икономическото развитие – с вдигането на санкциите. Този разговор продължава от месеци и смятам, че постигнахме добри резултати. Все още чакаме окончателното решение.

Остин Тайс

Нашият колега Остин Тайс изчезна в Сирия. Бихте ли ни казали какво знаете за търсенето му, къде може да се намира и дали сте обсъждали случая с Белия дом и други във Вашингтон?

По време на войната, която предишният режим водеше срещу сирийския народ, имаме около 250 000 изчезнали сирийци. Сред тях са и хора с други националности, като Остин Тайс.

Когато стигнахме до Дамаск, веднага освободихме един американски гражданин от затворите и го предадохме на американските власти. Създадохме комисия за изчезналите; специално внимание обръщаме на американските граждани, изчезнали в Сирия, и координираме действията си с американските власти.

Срещнах се с някои от семействата на изчезналите, включително с майката на Остин Тайс. Тя е прекрасна жена. Запознах я и с моята майка, защото имаше сходна история. Бях в неизвестност седем години и всички мислеха, че съм убит – освен майка ми. Тя твърдо вярваше, че един ден ще се върна.

Миналото на Шараа като боец в Сирия и Ирак

Какво бихте казали на обикновения американец, който говори с конгресмена си за санкциите и се чуди: „Защо вдигаме санкциите на човек, който се е сражавал срещу САЩ?“

На първо място, борбата не е нещо срамно, ако е за благородни цели – особено ако защитаваш своята земя и хора, които страдат от несправедливост. Смятам, че това е нещо, за което човек трябва да бъде похвален. Участвал съм в много войни, но никога не съм причинил смъртта на невинен човек.

Който се сражава, трябва да има силен морален компас. Регионът пострада от политиките – западните и американските – и днес много американци са съгласни с нас, че някои от политиките бяха грешка и доведоха до безсмислени войни.

Сектантско насилие и малцинства в Сирия

Едно от опасенията на онези, които не искат да се вдигнат санкциите, е насилието, което все още продължава в страната ви. При режима се правеха опити да се настроят различните групи една срещу друга, но някои от тях още се бият. Как бихте отговорили на критиците, които казват, че не сте направили достатъчно, за да намалите това насилие, и какъв е планът ви, за да спрат атаките срещу малцинствата?

Сирия току-що излезе от жестока война и живя под диктатура и суров режим, който управлява страната 60 години. Сега сме в преходен период и в прехода условията, ситуациите и законите са различни от тези в стабилни държави.

Например Гражданската война в САЩ – след като свърши, всичко ли се стабилизира за една година? Или бяха нужни години? Ние сме в етапа на възстановяване на държавата, на възвръщане и изграждане на закона. Но не казвам, че в Сирия няма проблеми. Това не е краят на историята.

Има лични интереси на определени групи, които искат независимост или автономия. Някои от тези страни търсят оправдание за интересите си и използват своята деноминация или вяра като чадър.

Говорят за екзистенциална заплаха за тяхната деноминация и вяра. В Сирия сме в съвместно съжителство с различни групи, различни религиозни групи, от 1400 години. Още сме тук и разнообразието ни е запазено.

Борба с Ислямска държава

Все още имате Ислямска държава в източната част на страната. Американците казват, че борбата с нея е причината да са там. Бихте ли ни разказали за статуса на споразумението със Сирийските демократични сили (SDF), с кюрдските групи, и смятате ли, че САЩ и тези групи все още са нужни като сила?

Десет години воювахме с Ислямска държава без координация със западна сила или която и да е друга страна.

Днес Сирия е в състояние да поеме тази отговорност. Поддържането на разделена Сирия или наличието на военна сила, която не е под контрола на правителството, създава най-добрата среда за разцвет на ИДИЛ.

Смятам, че най-доброто решение е американските войски в Сирия да наблюдават интегрирането [на SDF в централните правителствени сили за сигурност]. Защитата на сирийска територия ще бъде отговорност на държавата.

Израел и Сирия

Сирия е подложена на многократни атаки от израелската армия. Освен това тя окупира сирийска територия и изглежда подклажда сектантство, особено сред друзката общност. Как планирате да защитите сирийския суверенитет не само от вътрешни, но и от външни сили?

Преди 50 години Сирия влезе във война с Израел. После през 1974 г. е постигнато споразумение за раздалечаване. То издържа 50 години. Но когато режимът на Асад падна, Израел го анулира. Те разшириха присъствието си в Сирия, изгониха мисията за наблюдение на ООН и окупираха нова територия.

От 8 декември насам са нанесли повече от 1000 въздушни удара в Сирия, сред които такива по Президентския дворец и Министерство на отбраната. Но тъй като искаме да възстановим Сирия, не отговорихме на тези агресии.

Настъплението на Израел в Сирия не идва от опасения за сигурността, а от експанзионистични амбиции. Израел винаги е твърдял, че се притеснява от Сирия заради заплахата от иранските милиции и Хизбула. Ние сме тези, които ги изгонихме от Сирия.

Водим преки преговори с Израел и изминахме добър път към споразумение. Но за да стигнем до окончателно споразумение, Израел трябва да се оттегли до границите си преди 8 декември.

САЩ са с нас в тези преговори, както и много международни страни подкрепят нашата гледна точка. Днес установихме, че г-н Тръмп също подкрепя позицията ни и ще настоява колкото се може по-бързо да се стигне до решение.

Ще се съгласи ли Сирия на демилитаризирана зона южно от Дамаск?

Да се говори за демилитаризиране на цял район ще е трудно, защото ако настъпи хаос, кой ще го пази? Ако тази зона бъде използвана от някои страни като плацдарм за удари срещу Израел, кой ще носи отговорност?

И в крайна сметка това е сирийска територия и Сирия трябва да има свободата да се разпорежда със собствената си земя.

Израел окупира Голанските възвишения, за да защити Израел, а сега налага условия в южна Сирия, за да защити Голан. След няколко години може да окупират центъра на Сирия, за да защитят юга. По този път ще стигнат до Мюнхен.

Отношенията с Русия

Бившият сирийски лидер е в Москва и по същество е защитаван от правителството на Владимир Путин. Повдигахте ли този въпрос пред руснаците? Поискахте ли той да бъде върнат, за да бъде съден за престъпленията си?

Десет години воювахме срещу Русия и това беше тежка, трудна война. Няколко пъти обявиха, че са ме убили.

Нуждаем се от Русия, защото е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Нуждаем се от гласа им на наша страна по някои въпроси и имаме стратегически интереси с тях. Не искаме да тласкаме Русия към алтернативни или други варианти в отношението ѝ към Сирия.

Въпросът с Башар ал-Асад е проблемен за Русия, а отношенията ни с тях – още сме в началото. Ще запазим правото си като сирийци да настояваме Асад да бъде изправен пред правосъдието.

Висши лидери на Ал-Шабаб са убити в операции на Сомалийската национална армия.

🇸🇴 Сомалийската национална армия проведе серия от операции в регионите Бакол и Бай, при които бяха ликвидирани висши членове на терористичната групировка Ал-Шабаб, съобщи Министерството на отбраната в официално изявление, публикувано в неделя.

Според министерството сомалийските сили са убили Мохамед Абди Мохамед Нур, известен като Гуфооу – висш член на местния клон на Ал-Кайда, отговорен за няколко атаки срещу цивилни в региона. Това се е случило при прецизна операция в Абал, стратегическо селище на 21 км южно от Худур, провинциалната столица на югозападния регион Бакол.

„По време на операцията силите конфискуваха оръжия и документи с подробности за планове за нарушаване на сигурността и стабилността в района“, се посочв още в изявлението. Други двама ключови членове на Ал-Шабаб също са били убити.

В отделна операция са ликвидирани две ключови оперативни лица на Ал-Шабаб – Яхье, известен като Абу Халид, основен организатор на терористични атаки, както и Шариф Амир, който е бил ранен и по-късно е починал от раните си по време на сблъсъка.

Сомалийската армия ще продължи операциите срещу групировката и „няма да допусне убежище за терористите от Ал-Шабаб или останките им“, се посочва в изявлението, което уверява, че текущите операции за стабилизиране на страната в Африканския рог ще бъдат засилени „докато всеки ъгъл на Сомалия не бъде освободен от терористичната заплаха“.

Военните действия идват само дни след като Сомалия обяви, че от февруари насам са проведени 220 прецизни въздушни удара срещу терористи, при които са убити 868 от тях.

От края на 2024 г. Сомалийската национална армия и силите за сигурност в полуавтономния регион Пунтланд засилиха въздушните нападения срещу терористи в южните и централните провинции, както и в североизточния регион Бари, с подкрепата на международни партньори по сигурността.

В края на миналия месец прецизен въздушен удар в град Буаале в региона Средна Джуба уби висш терорист от Ал-Шабаб, идентифициран като Мохамуд Абди Хамуд, известен като Джафар Гурей, основател на свързаната с Ал-Кайда терористична групировка, провъзгласен за „ръководител на разузнаването“.

Ал-Шабаб налага терор срещу сомалийското правителство в продължение на повече от 16 години, като често напада силите за сигурност, длъжностни лица и цивилни.

Сирия започва операция срещу френски джихадисти в Идлиб?

🇸🇾🇫🇷 Фиркат ал-Гураба, група от френскоезични чуждестранни бойци в Сирия, публикува изявление, в което твърди, че Сирийската обществена сигурност планира да атакува лагера им в Идлиб, в координация с Париж, за да му ги предаде.

Фиркат ал-Гураба е джихадистка групировка, базирана в бунтовнически райони на провинция Идлиб в северозападна Сирия. Състои се предимно от европейски бойци, много от които, включително нейният лидер, са от Франция и Белгия. Групата е положила клетва за вярност към Ал-Кайда.

Групата е основана от Омар Диаби, френски гражданин със сенегалски корени, вербувал множество чужди бойци за борба в Сирия, голяма част от които се присъединяват към Ислямска държава или Фронта Ал-Нусра, които по онова време са клонове на Ал-Кайда в Сирия.

Групата, състояща се от 80–100 бойци, е създадена в провинция Латакия в Сирия, след като Диаби влиза в страната. Повечето от бойците са от Франция.

Напрежението между ИДИЛ и Ал-Нусра ескалира в началото на 2014 г. Диаби взима решение да остане неутрален в конфликта, докато не се появят повече детайли, и заявява, че няма да се съюзи с нито една от страните поради сведения за нарушения срещу цивилни от страна на двете групировки.

Въпреки това, в един момент групата е смятана за част от Ал-Нусра, а Диаби отправя остри критики срещу ИДИЛ, наричайки я реакционна и вярвайки, че се състои само от неподготвени младежи без религиозно образование, чиито действия се „отклоняват от нормите“. В същото време той вижда в Ал-Кайда по-изтънчена и начетена организация.

Освен това той критикува използването на кадри със зверства във видеата на Даеш, тъй като според него те единствено предизвикват гняв, но оправдава атаките в Париж от ноември 2015 г. твърдейки, че те са справедлив отговор на френските военни операции срещу джихадистите, цитирайки стих от Корана – „отмъщение за равно отмъщение“.

Фиркат ал-Гураба губи много от членовете, които преминават в редиците на Ислямска държава в апогея на терористичната групировка в периода 2014-2015 г. Въпреки това част от тях се завръщат обратно след упадъка на Халифата три години по-късно.

Групата и нейният лидер са влизали в конфликт с Хаят Тахрир ал-Шам заради политиките на ал-Джолани, които според нея и нейните поддръжници се извършват в съответствие с турските интереси.

JNIM унищожи поредния конвой с цистерни на границата между Кот д'Ивоар и Мали.

🇲🇱🇨🇮 Бойци от Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM), свързана с Ал-Кайда групировка, извършиха серия от нападения срещу конвои с цистерни за гориво в региона Сикасо в южната част на Мали, подпалвайки десетки цистерни.

Нападението беше извършено въпреки присъствието на военни сили, които ескортираха конвоя с цистерни. Това е поредната такава атака, след като друга подобна беше извършена по-рано тази седмица и на практика прекъсна вноса на гориво, предизвиквайки сериозен недостиг в столицата Бамако и други части на страната.

Междувременно кадри, публикувани от бойците, показват трима заложници, сред които двама войници и президента на регионалния съвет в Сегу, Сиака Дембеле. Похитителите заявиха, че мъжете са невредими, и призоваха властите да работят за освобождаването им.

Ал-Шабаб атакува голям затвор в Могадишу часове след края на пътните барикади.

🇸🇴 В събота близо до президентския дворец в Сомалия избухнаха тежки сражения и експлозии, когато ислямистката групировка Ал-Шабаб атакува главния затвор в столицата Могадишу, часове след като федералното правителство премахна дългогодишни пътни блокади.

Жители на район Бондхере в централната част на града съобщиха, че са чули взривове и стрелба от затвора, който служи и като щаб на регионалното разузнаване, се издигал дим. Местната жителка Хибо Мохамед сподели пред Associated Press по телефона: „Наистина сме уплашени. Градът беше спокоен от месеци, но сега всички отново са разтревожени.“

Свързаната с Ал-Кайда групировка Ал-Шабаб, базирана в Сомалия, пое отговорност за атаката, като заяви, че е освободила затворници. Правителството не коментира веднага атаката, а всички телефонни обаждания и съобщения до официални лица останаха без отговор в събота.

Държавните медии на Сомалия съобщиха, че нападателите са използвали превозно средство, маскирано да прилича на тези на силите за сигурност на разузнавателната служба. Според тях войниците са отблъснали атаката и са убили няколко бойци.

Цел на нападението беше затвора Годка Джилаков, който през 2014 г. също беше атакуван, когато бойци на Ал-Шабаб взривиха кола бомба пред портата, нахлува в комплекса и опитаха да освободят затворниците в него. Тогава сомалийските сили отблъснаха нападателите, но поне една дузина души загинаха.

Съботната атака се случи само часове след като федералното правителство премахна няколко пътни блокади в Могадишу. Тези бариери бяха поставени преди години за защита на ключови правителствени обекти, но мнозина жители твърдяха, че те пречат на движението и търговията.

Силите за сигурност бързо отцепиха пътищата, водещи до мястото на инцидента, докато линейки се втурнаха към района. Броят на жертвите все още не е уточнен.

Могадишу беше сравнително спокоен през последните месеци, тъй като правителствените сили, подкрепяни от местни милиции и войски на Африканския съюз, успяха да изтласкат бойците на Ал-Шабаб от няколко района в централна и южна Сомалия.

От лидер на Ал-Кайда в Ирак до президент на Сирия, участник на международен форум в Ню Йорк.

🇸🇾🇺🇸 Сирийският президент Ахмад ал-Шараа обяви, че страната навлиза „в нова историческа фаза за региона“ след падането на правителството на Башар ал-Асад, в изказване, тълкувано като дипломатически завой към западните сили.

Изказването беше направено по време на участие с бившия шеф на ЦРУ Дейвид Петрeъс в ежегодния форум на групата Конкордия за глобални въпроси, който насърчава партньорството между правителства, бизнеси и организации с нестопанска цел за справяне с належащите нужди на света. В дискусията той подчерта, че Сирия вече има „свързани интереси със Запада и Съединените щати“, което е исторически обрат спрямо позициите на предишния режим.

Появата на временния сирийски президент на престижния международен форум е най-значимото му дипломатическо постижение след поемането на властта през декември 2024 г. Неговите изказвания подсказват, че Сирия може се стреми към възстановяване на отношенията със западните държави, които бяха поставили Дамаск в изолация за повече от десетилетие.

Ал-Шараа предупреди за сериозните пречки пред стабилността на Сирия и заяви, че някои страни се опитват „да разпалят сектантско напрежение в Сирия, докато други си чистят сметките на сирийска територия“. Освен това той подчерта нуждата от бързо прилагане на мирни решения, в очевидна препратка към сделката със Сирийските демократични сили (SDF), сключена на 10 март 2025 г.

Интеграцията на въоръжените фракции остава ключов въпрос за новата власт. „Ограничаването на оръжията до държавата е това, което защитава Сирия от конфликти и безредици“, заяви ал-Шараа по време на сесията за демокрация, сигурност и геополитически рискове.

Сирия е отправила предложение към SDF, която контролира голяма част от североизточната част на страната, да се присъедини към националната армия. Ал-Шараа отбеляза, че правителството му „ги е уверило, че правата на кюрдите са гарантирани, но съществуват колебания от тяхна страна при изпълнението на споразумението“.

Ал-Кайда в Сахел отвлече шестима китайски граждани в Мали.

🇲🇱⚔️🇨🇳 Нусрат ал-Ислам уа ал-Муслимин (JNIM), местния клон на Ал-Кайда в Сахел, пое отговорност за атака срещу военен пост на малийската армия и захарна фабрика в Дугабугу, градче в провинция Сегу.

В изявление на групировката се твърди, че нападението е било изключително жестоко и довежда до „пленяването на 8 военни машини, 12 автомата Калашников, 1 картечница Пика, 2 пистолета, 22 пълнителя с боеприпаси и голямо количество муниции“. Забележителна подробност обаче е отвличането на шестима китайски работници в захарната фабрика, която нито малийската армия, нито нейните съюзници са успели да защитят.

Тези събития идват по-малко от два месеца след официален призив на групировката от 7 юни 2025 г. В него тя поиска от чуждестранните компании в Мали да прекратят незабавно сътрудничеството си с управляващата хунта. Според местни източници, на същия ден групировката е нападнала няколко чуждестранни обекта в провинция Кай, сред които фабрика, която е била напълно изгорена, като по време на атаката са отвлечени няколко чужденци, сред които и индийци.

Наблюдатели посочват, че секторите на златото и петрола, както и захарните фабрики, са основна мишена на тези атаки, поради продължаващото сътрудничество на тези компании с местните власти и използването на руски наемници от т.нар. „Африкански корпус“ за охрана на чувствителни обекти в отдалечени райони.

Компаниите са изправени пред нарастващ риск на фона на ескалацията на насилието, а често тези групи съчетават изненадващи бойни действия с мощна медийна пропаганда за разпространение на посланията си и бетониране на присъствието си в крехката сигурност на страната.

Докато властите в Мали се стремят да засилят координацията в сферата на отбраната със своите руски съюзници, анализатори смятат, че упорството на джихадистите да атакуват чуждестранни компании може да принуди някои от големите инвеститори да преразгледат бъдещето на дейността си в Мали, страхувайки се от нови нападения или отвличания, които застрашават живота на техните служители.

Сенегал налага нощна забрана за мотоциклети в Бакел на фона на трансгранични заплахи за сигурността

🔍 Източник: Critical Threats Project

🇸🇳 Властите в Сенегал наложиха временна забрана за движение с мотоциклети и велосипеди в източния регион Бакел в тъмната част от денонощието като част от новите мерки за справяне с нарастващата дейност на въоръжени групировки по границата с Мали.

Административната заповед, издадена в четвъртък, 24 юли, забранява движението на двуколесни превозни средства между полунощ и 6 сутринта във всички населени места в департамента Бакел. Мярката, която ще остане в сила до 24 август, представлява безпрецедентен ход в регион, който е все по-напрегнат в резултат на разпространението на екстремистко насилие от съседно Мали.

Регионалните власти посочиха опасенията за сигурността като основна причина за това решение. Здравни работници, служители на правоприлагащите органи и военен персонал са освободени от комендантски час, но местните власти не предоставиха допълнителни сведения за потенциалните заплахи или степента на риска.

Решението е взето след серия от атаки, извършени от „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ (JNIM) – базирана в Мали екстремистка групировка, местен клон на Ал-Кайда. По-рано този месец въоръжени лица нападнаха няколко села в Мали близо до границата със Сенегал, включително град Диболи, който се намира едва на няколкостотин метра от сенегалското селище Кидира.

Непосредствената близост на насилието тревожи жителите на граничните общности в Сенегал, като нарастват опасенията, че конфликтът в Мали може да се пренесе през границата. В отговор един от основните транспортни съюзи в страната посъветва своите членове да преустановят пътуванията до Мали до второ нареждане.

Сенегал до голяма степен остана изолиран от джихадистките бунтове, потопили в хаос голяма част от Сахел, но последните събития предизвикаха тревога относно уязвимостта на страната, особено в райони по нейната източна граница. В последните месеци правителството засили военните патрули и усилията за наблюдение в района.

Експерти по сигурността алармират, че слабо охраняваните граници и все по-сериозното влияние на джихадизма в Мали могат да се окажат нови предизвикателства за Сенегал, който исторически се е радвал на по-голяма политическа стабилност и по-силни институции в сравнение със своите съседи от Сахел.

Временното ограничение на превозните средства в Бакел е част от по-широка стратегия за контрол на движението в тъмната част от денонощието, насочена към осуетяване на евентуално проникване на екстремисти. Докато мярката би могла да предложи краткосрочен буфер за сигурност, местните лидери са под натиск да гарантират, че тя няма да ограничава ненужно икономическата дейност или мобилността на гражданите.

С наближаване на крайния срок 24 август се очаква местните власти да направят нова ситуационна оценка и да отменят, удължат или изменят комендантския час въз основа на измененията в пейзажа на сигурността.

ООН: Няма активни връзки между Ал Кайда и временното сирийско правителство

Клиентите на кафене в сирийската столица Дамаск наблюдават телевизионно обръщение към нацията на временния президент на страната Ахмад ал-Шараа, 14 май 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Yamam al Shaar

🇺🇳🇸🇾 Наблюдатели на санкциите към Организацията на обединените нации (ООН) не са забелязали „активни връзки“ между Ал-Кайда и ислямистката група, застанала начело на временното правителство в Сирия. Това се посочва в непубликуван доклад на международната организация, който би могъл да засили допълнително очаквания натиск от Съединените щати за премахване на санкциите срещу близкоизточната страна.

Докладът, видян от Ройтерс в четвъртък, вероятно ще бъде публикуван по-късно този месец.

Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) е бивш клон на Ал Кайда в страната, който прекъсна връзките си с международната терористична мрежа през 2016 г. Групата, известна в миналото като Джабхат ал-Нусра, ръководи бунтовниците, свалили дългогодишния президент на страната Башар ал-Асад със светкавична офанзива в началото на декември, а нейният лидер Ахмад ал-Шараа е временния президент на Сирия.

Докладът се появява в момент на очаквания в дипломатическите среди за американски натиск за премахване на международните санкции, наложени на Хаят Тахрир ал-Шам и лидера ѝ ал-Шараа, който многократно заяви намерението си да изгради приобщаваща Сирия с равни права за всички.

„Много индивиди на тактическо ниво имат по-екстремни възгледи от ал-Шараа и министъра на вътрешните работи Анас Хатаб, които са смятани за по-прагматични от идеологически настроени“, се посочва в доклада на ООН, който обхваща шестте месеца от началото на годината до 22 юни и разчита на приноси и оценки от държавите-членки на организацията.

От май 2014 г. HTS е обект на санкции на ООН, които включват оръжейно ембарго и замразяване на активи в световен мащаб. Множество членове на групировката също са подложени на санкции, включително забрана за пътуване и замразяване на активи, в това число и ал-Шараа, който е част от списъка от юли 2013 г.

„Няколко държави-членки изразиха безпокойство, че някои членове на HTS и свързаните с нея групировки, особено онези в тактически роли или интегрираните в новата сирийска армия, остават идеологически свързани с Ал Кайда“, отбелязват мониторите на ООН в своя доклад до Съвета за сигурност.

През май президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви историческа промяна в американската политика, когато заяви, че ще вдигне санкциите срещу Сирия, изпълнителна заповед за което той подписа в края на юни. По-рано тази седмица Държавният департамент прие официално решение за премахване на класификацията на HTS като чуждестранна терористична организация.

Тогава САЩ заявиха, че отмяната на класификацията е стъпка към визията на Тръмп за мирна и обединена Сирия.

„Преразглеждаме останалите си терористични класификации, свързани с Хаят Тахрир ал-Шам и Сирия, както и тяхното поставяне в списъка със санкции на ООН“, заяви пред Ройтерс говорител на Държавния департамент.

Дипломати, хуманитарни групи и регионални анализатори са единодушни, че вдигането на санкциите ще отвори път към възстановяване на разрушената икономика на Сирия, ще я отдалечи от авторитаризма и ще сведе до минимум привлекателността на радикалните групировки.

Тръмп и съветниците му смятат, че това ще послужи и на американските интереси, отваряйки нови бизнес възможности, противодействайки на иранското и руското влияние в региона и намалявайки призивите за американско военно участие.

Пречки пред усилията на САЩ

Въпреки това Вашингтон е изправен пред някои дипломатически пречки, за да получи подкрепа за премахване на санкциите от Съвета за сигурност на ООН. Първо ще трябва да спечели подкрепата на Русия, която беше един от основните съюзници на Асад, и на Китай, за да осъществи какъвто и да е план за облекчаване на санкциите срещу Сирия в ООН, заявиха дипломати.

И двете страни са особено загрижени за чуждестранните бойци, присъединили към HTS по време на кръвопролитната 13-годишна война между бунтовническите групи и Асад. Експертите на ООН заявиха, че към днешна дата по приблизителни оценки в Сирия все още се намират повече от 5000 чуждестранни бойци.

Техният статут е един от най-трудните въпроси, които възпрепятстват сближаването на Сирия със западния свят, но Съединените щати дадоха зелена светлина за плана на новата власт в Сирия за интегриране на чуждестранните бойци във въоръжените сили на страната.

„Китай е сериозно загрижен от подобни развития. Сирийските временни власти трябва сериозно да изпълнят своите антитерористични задължения“, заяви китайският посланик в ООН Фу Цун пред Съвета за сигурност миналия месец.

Той заяви, че Дамаск е длъжен да се бори с терористични организации, включително Ислямското движение на Източен Туркестан – сепаратистка групировка, основана от етнически уйгури, чиято цел е да установят независим халифат в Синдзян-Уйгурския автономен район, гледайки на подобен ход като първа стъпка към независима държава.

Сирийският клон на групировката беше сформиран за участие в гражданската война в страната, което беше най-забележително в бунтовническата офанзива срещу ключовия град Джиср ал-Шугур в провинция Идлиб през 2015 г. По това време списание „Long War Journal“ съобщи, че наред с други чуждестранни бойци като чеченци и узбеки, групировката поддържа тесни връзки с мрежата на Ал-Кайда.

В същото време правозащитни организации обвиняват китайските комунистически власти в мащабни злоупотреби срещу предимно мюсюлманското етническо малцинство на уйгурите, населяващо автономния регион Синдзян.

В изявление пред Съвета за сигурност на ООН миналия месец посланикът на Руската федерация Василий Небензя заяви, че е от съществено значение „армията и полицията на Сирия да са изцяло съставени от професионален персонал с безупречно досие“, което беше тълкувано като очевидна препратка към нередовните бойци като екстремисти.

Експерти на ООН споделиха, че някои чуждестранни бойци са отказали да бъдат интегрирани в новата армия. „Настъпиха дезертьорства сред онези, които виждат Шараа като предател, което повишава риска от вътрешен конфликт и прави Шараа потенциална мишена.“