Ал-Кайда в Арабския полуостров заплаши да екзекутира американци, ако Хасан бъде разстрелян

🇾🇪⚠️🇺🇸 Ал-Кайда в Арабския полуостров (AQAP), йеменският клон на терористичната мрежа, заплаши да екзекутира всеки американец, който попадне в ръцете им, ако САЩ разстреля Нидал Малик Хасан, извършителя на масовото убийство в базата Форт Худ през 2009 г. В същото официално изявление групата одобри опита на втория пилот Хамам ал-Хамами да разбие полет FZ1073 на Flydubai от Дубай за Тел Авив на 30 септември. На 12 октомври основните точки на текста публикува в X Сирин Мурад – изследователка, която следи дигиталната дейност на Ал-Кайда и води посветения на нея бюлетин Al-Qaeda Files в Substack. На същата дата тя представи и писмено обръщение на емира на групата Саад бин Атеф ал-Аулаки, който обещава организацията да работи за освобождаването на пилота.

AQAP възниква през януари 2009 г. от сливането на саудитския и йеменския клон на Ал-Кайда. Държавният департамент я обявява за чуждестранна терористична организация на 19 януари 2010 г. След смъртта на Халид Батарфи през 2024 г. начело застава Саад ал-Аулаки. Програмата Rewards for Justice на Държавния департамент, която плаща за сведения за издирвани терористи, предлага до 10 млн. долара за информация за него и посочва, че той е призовавал за нападения срещу САЩ и съюзниците им и е отвличал американци и други западни граждани в Йемен.

В изявлението AQAP се позовава на одобрението на президента Доналд Тръмп за екзекуцията на Хасан и на изказвания на служители във Вашингтон за екзекуция на ал-Хамами. Организацията обещава в отговор да екзекутира американци, които плени. Като прецедент AQAP посочва Осама бин Ладен. В аудиозапис, който беше излъчен от Al Jazeera на 25 март 2010 г., основателят на Ал-Кайда предупреди, че ако САЩ осъдят и екзекутират организатора на атентатите от 11 септември 2001 г. Халид Шейх Мохамед, тя ще екзекутира всеки американец, когото успее да плени. В публично отразените до 12 октомври изказвания на политици и служители в САЩ по случая Flydubai няма искане за смъртна присъда на пилота. За такава присъда говори висш източник от ОАЕ, цитиран анонимно от израелския Ynet: по думите му пилотът ще бъде изправен пред смъртна присъда в Емирствата, след като разследването приключи.

Хасан, армейски психиатър с чин майор, откри огън във военна база Форт Худ, Тексас, на 5 ноември 2009 г. 13 души загинаха, а 32 други бяха ранени. Преди атаката той води кореспонденция с проповедника Анвар ал-Аулаки, идеолог на AQAP с двойно американско-йеменско гражданство, ликвидиран при удар с дрон в Йемен през 2011 г. Военен съд призна Хасан за виновен на 23 август 2013 г. и 5 дни по-късно го осъди на смърт. Тръмп одобри присъдата на 2 октомври по препоръка на министъра на отбраната Пийт Хегсет, а Пентагонът обяви решението на 5 октомври. Армията насрочи разстрела за 3 декември, 13:00 ч. местно време, отново във Форт Худ. Това ще бъде първата екзекуция, изпълнена от американската армия от 1961 г. насам. Датата обаче не е окончателна: Хасан има право да обжалва смъртната присъда пред гражданските федерални съдилища, което може да отложи изпълнението за неопределен период от време, отбелязват от Информационен център за смъртното наказание (DPIC).

Посланието на AQAP излиза на фона на спор във Вашингтон дали разстрелът да бъде показан. Хегсет обяви на 7 октомври, че екзекуцията ще бъде публична, а на следващия ден Пентагонът обяви, че ще се излъчи на живо. На 10 октомври Тръмп остави казуса отворен: „Има две позиции: да не го покажем и да го покажем. […] Така че в крайна сметка аз ще взема решение.“ Министърът на вътрешната сигурност Маркуейн Мълин заяви на 11 октомври в предаването Face the Nation на CBS: „Не виждам никакъв повишен риск в момента заради това.“ Двама републикански сенатори възразиха. Том Тилис предупреди в NBC: „Терористичните организации ще използват това като средство за вербуване.“ Лиза Мурковски отбеляза, че публичната екзекуция ще даде на Хасан „мъченичеството, което търси“.

Втората половина на изявлението е посветена на полета. AQAP твърди, че самолетът е превозвал около 180 израелски евреи, че опитът е постигнал голяма част от целта си и е предал посланието, че израелците и американците няма да имат сигурност, докато палестинците не заживеят в безопасност. По данни на AP на борда е имало 182 души, повечето израелци, но и граждани на други държави, както подчерта Нетаняху. Капитанът Смит Мачхар е индиец. Самолетът пропадна с почти 14 000 фута (около 4300 метра) за по-малко от половин минута, преди пътници и членове на екипажа да обезвредят нападателя, а двама резервни пилоти на авиокомпанията го приземиха в Табук, Саудитска Арабия. Според главния прокурор на ОАЕ Хамад Сайф ал-Шамси 29-годишният оманец е нападнал капитана с аварийната брадва от кабината и е подготвял самоубийствен удар срещу летище „Бен Гурион“, вдъхновен от 11 септември. Два предишни полета до Тел Авив са му послужили, за да опознае маршрута и летището, а пред разследващите той е признал, че е действал сам, без участието на други.

В документа AQAP заплашва израелците с възмездие за убитите деца и жени и за разрушените домове, твърди, че мюсюлманите имат хиляди като ал-Хамами, и предупреждава за действия отвъд словесните заплахи. Младите мюсюлмани са призовани да последват примера му и да използват служебното си положение и достъпните им средства за внимателно планирани и подготвени нападения срещу израелци като отмъщение за жертвите в Газа. Родителите са призовани да възпитават у децата си любов към битката и смъртта.

Обръщението на ал-Аулаки развива същата теза. Емирът описва ал-Хамами като човек, пожертвал се, за да повтори част от събитията от 11 септември, и обявява стореното от него за религиозно задължение на всеки мюсюлманин, способен да действа. Според него всеки, който пренебрегне това задължение, извършва грях и си навлича Божия гняв. Той смята опита за успешен независимо от изхода, очаква голям сблъсък с евреи и американци и се заклева организацията да работи за освобождаването на пилота и на други затворници, тръгнали по неговия път, като сравнява това с освобождаването на талибански затворници от американски арест. Нито той, нито официалното изявление твърдят, че AQAP е подготвила или ръководила нападението. Емирът дори хвали пилота, че не е чакал някой да му обясни дълга му, а това описание отговаря на неговото признание пред прокуратурата на ОАЕ, че е действал сам. Групата одобрява и си присвоява чуждата атака, без да поема отговорност за нея.

Същото позоваване на бин Ладен се появи 5 дни по-рано в Telegram. На 7 октомври, 2 дни след обявлението на Пентагона за одобрението на Тръмп, йеменски привърженик на Ал-Кайда припомни заплахата от 2010 г. и допусна, че екзекуцията на Хасан може да доведе до „отвличане на американски самолети и убийства на американски войници“, съобщи Институтът за изследване на медиите в Близкия изток (MEMRI). Опитът за нападение срещу полета на Flydubai пък вече бе сравнен с 11 септември в броя от 2 октомври на „ал-Баян“, седмичник на подкрепящата Ал-Кайда медийна група „ал-Якин“, а списанието на Ал-Кайда на Индийския субконтинент (AQIS) излезе към 8 октомври с корица, на която самолет на Flydubai пикира към Тел Авив. Официалното изявление на AQAP обединява двете теми – Flydubai и Хасан – в един текст.

Йеменският клон е заплашвал с убийство на заложник от САЩ и преди. В началото на декември 2014 г. той сподели видеозапис, в който даваше тридневен срок за изпълнение на неуточнени искания, преди да убие фоторепортера Люк Самърс, американски гражданин, отвлечен в Сана през септември 2013 г. При опита на командоси на САЩ да го освободят в провинция Шабва в нощта срещу 6 декември Самърс и Пиер Корки, учител от Южна Африка, бяха убити. По оценка на Вашингтон те са били застреляни от похитител. AQAP е поемала отговорност и за нападения срещу самолети: за опита да бъде взривен полет 253 на Northwest Airlines над Детройт през декември 2009 г. и бомбите в принтерни касети, прехванати през октомври 2010 г.

Заплахата срещу пленниците обаче е условна. За реализирането ѝ трябва американец да попадне в ръцете на джихадисти, а към 12 октомври няма публични сведения AQAP да държи гражданин на САЩ, въпреки отвличанията на западни граждани в Йемен да са част от досието на самия емир. Конкретните указания в текста са за друг тип извършител: младежи, които да използват служебното си положение и достъпните средства, по примера на пилот, действал сам. Затова опасността, която AQAP очертава около 3 декември, вероятно е нападение от подбуден човек, действащ сам, а не екзекуция на заложник.

Оценката ще се промени, ако преди датата на разстрела AQAP или друг клон на Ал-Кайда обяви, че държи американец, или сподели запис с пленник. Поводът за заплахата ще се отложи във времето, ако федерален съд спре изпълнението на присъдата. А решението на Тръмп за излъчването ще покаже дали джихадистите ще получат и кадрите, които да се превърнат в безценен материал за вербуване за години напред.

Ми-17 с номер 91101 и първите американци в Афганистан след 11 септември

🇺🇸🚁🇦🇫 На 26 септември 2001 г., 15 дни след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон, хеликоптер Ми-17 на ЦРУ прелетя над прохода Анджуман в Хиндукуш и кацна в долината Панджшир със 7-членния екип Jawbreaker. Мисията беше едно от първите действия на САЩ в отговор на атентатите. Последвалата война стана най-дългата в американската история. Днес хеликоптерът, който ЦРУ води под номера 9-11-01, е изложен пред централата на агенцията в Лангли, щата Вирджиния. За 25-ата годишнина той е реставриран, съобщи CBS News на 26 септември 2026 г.

По данни на ЦРУ на борда са пътували 7 негови агенти, 3-ма души екипаж и 2-ма афганистански партньори. Водеше ги Гари Шрьон, 59-годишен ветеран от оперативната служба на ЦРУ с 32 години стаж, който на 11 септември беше на седмици от пенсия и говореше дари и пущу. Според реконструкцията на Боб Удуърд в The Washington Post Шрьон трябваше да убеди Северния алианс да работи със САЩ и да подготви идването на американските сили, без подкрепление и с малко спасителни екипи, които биха могли да изтеглят групата при провал. Началникът на Центъра за борба с тероризма на ЦРУ Коуфър Блек му постави задачата и по-кратко: „Имате една мисия. Намерете Ал Кайда и ги убийте.“

Изборът на хеликоптера е част от прикритието. Ми-17 е съветска конструкция, а този екземпляр, по данни на The War Zone, е произведен през 1991 г. ЦРУ го придобива през 90-те години. „И Северният алианс, и талибаните използваха Ми-17“, обясни пред CBS историкът на ЦРУ Роб Байър. „Основната причина да изберем Ми-17 вместо Black Hawk е, че не бие на очи.“ Хеликоптерът трябва да издържи и височината: проходът Анджуман е на около 4400 метра, а според Байър Ми-17 е „един от малкото хеликоптери, които наистина могат да минат над този проход“. „Бяхме много тежки“, спомни си Шрьон на церемонията през 2019 г.: хората, оръжието, горивото и боеприпасите натоварваха машината до предела ѝ.

Полетът от Узбекистан продължи 2 часа и половина. Територията под маршрута се смята за контролирана от алианса, но според разказа на Удуърд всеки талибан с преносим зенитен ракетен комплекс Stinger или зенитна установка ЗУ-23 на някой връх можеше да свали хеликоптера. Машината нямаше и транспондер, за електронно разпознаване от американските самолети, затова екипажът импровизира. По горната страна на хоризонталния стабилизатор изписва „USA“ и американски флаг, които пилотите виждат отгоре, а от земята не се вижда; синя боя няма и флагът остава недовършен. От двете страни на фюзелажа стои „607“, позивна на афганистанския пилот от първия полет. Номерът помага на хеликоптера да минава за такъв на Северния алианс и позволява на съюзните пилоти да го разпознават като свой. На опашната греда, в по-малко видно черно, екипажът нанася и „91101“.

Jawbreaker каца в 15:00 ч. местно време на площадка на около 110 км северно от Кабул, дълбоко навътре в територията на алианса. Два дни преди 11 септември атентатори на Ал Кайда убиха военния му командир Ахмад Шах Масуд, който е наследен от генерал Мохамед Фахим. Шрьон носи 3 млн. долара в стодоларови банкноти. Още на същата вечер той изважда 500 000 долара на масата пред инж. Мохамед Ариф Савари, началник на разузнаването и сигурността на алианса, а на следващия ден още 1 млн. пред Фахим и външния министър Абдула Абдула. Фахим разполага с около 10 000 бойци, много от тях зле въоръжени, но отговаря с въпрос: „Кога започва войната?“ Скоро Шрьон поиска от централата още 10 млн. долара и ги получи.

Отговорът на въпроса идва на 7 октомври, когато САЩ и Обединеното кралство започват въздушни удари. До средата на месеца Jawbreaker оставаше единствен американски екип на терен в описаната операция в Афганистан. На 17 октомври в друга част на Северен Афганистан е прехвърлен втори екип на ЦРУ Alpha при силите на узбекския командир Абдул Рашид Дустум. Това са първите американци, изпратени отвъд линиите на талибаните. На 19 октомври идва и първият екип на специалните сили на американската армия. Хората от Alpha яздят с бойците на Дустум през планините, понякога по 14 часа на ден. Алиансът влиза в Кабул на 13 ноември, 48 дни след кацането в Панджшир.

По данни, публикувани през ноември 2002 г. от Удуърд, американското присъствие на терен при свалянето на талибанския режим включва около 110 агенти на ЦРУ и 316 военнослужещи от специалните сили, заедно с масирани въздушни удари. ЦРУ е изчислило, че преките му плащания в брой на терен са 70 млн. долара, част от тях за полеви болници. „Това си е изгодна сделка“, коментира в интервю за него президентът Джордж У. Буш.

Дейвид Тайсън и Джони Майкъл Спан, известен като Майк, двама служители на ЦРУ от екипа Alpha, влизат на 25 ноември в Кала-и-Джанги, историческа крепост от XIX век край Мазар-и-Шариф, където са събрани стотици пленени чуждестранни бойци. Тяхната задача е да установят кои са задържаните и откъде идват. Часове по-късно пленниците въстават. „Вярвам, че Майк вече беше мъртъв, когато стигнах до него“, спомня си Тайсън. Спан, на 32 години, е първият американец, загинал в бой в Афганистан. На Мемориалната стена в централата на ЦРУ, където всяка една звезда е посветена на служител, дал живота си по време на служба, неговата е 79-ата. Тайсън се изтегли с пушката на Спан, която днес се намира в музея на управлението.

Северният алианс стига до Кабул 48 дни след кацането на Jawbreaker. Цитираните около 430 американци и 70 млн. долара обаче са общи данни за кампанията, а не само за въпросните 48 дни. Шрьон отдава успеха на връзките със Северния алианс, изграждани години по-рано. Бързото сваляне на талибаните не означава окончателно поражение на противника. Около 16 декември 2001 г. бин Ладен напуска пещерния комплекс Тора Бора в Източен Афганистан и се прехвърля към племенните райони на Пакистан, където започва да се укрива, според заключение Комисията по външни отношения на Сената в доклад от ноември 2009 г. Според него министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд и генерал Томи Франкс взимат решението да не изпращат американски войски да препречат пътя му, тъй като това би противоречало на възприетия от тях подход за минимално военно присъствие. Бин Ладен остава в Пакистан до май 2011 г.

Когато талибаните се връщат обратно на власт през август 2021 г. Панджшир, където каца Jawbreaker, беше последната провинция, над която обявиха контрол. Американските войски напуснаха страната на 30 август, а на 6 септември говорителят на движението Забихула Муджахид заяви, че „провинция Панджшир изцяло падна в ръцете на Ислямския емират Афганистан“. Съпротивата, водена от Ахмад Масуд, сина на убития през 2001 г. командир, отвърна, че държи стратегическите позиции в долината и продължава борбата.

Ми-17 изпълни над 300 мисии в Афганистан и остана на служба до 2012 г. През 2018 г. е докаран в Лангли без горивопроводи и част от агрегатите и поставен на открито сред скали, подредени да напомнят терена на Афганистан. На 26 септември 2019 г. е официално представен като експонат, а на церемонията говори Шрьон. Той почива на 80 години; ЦРУ обяви смъртта му на 1 август 2022 г. „Боята беше силно избеляла от слънцето, а вътре влизаха и някои животинки“, каза Байър. През последната година ЦРУ запечата отворите и пребоядиса машината по-близо до вида ѝ от 2001 г. Зеленото е нарочно малко по-ярко, за да избелее с времето до замисления тон. С реставрацията беше върнат и номерът „607“.

Четвърт век след първия полет на хеликоптера помощта за част от афганистанските партньори продължава. След изтеглянето част от афганистанците, воювали редом с американците, останаха в страната, изложени на отмъщението на новата власт. Тайсън и вдовицата на Спан, Шанън Спан Дебрюн, участват в Badger Six, организация с нестопанска цел, основана през 2022 г. и кръстена на позивната на Спан. Тя продължава да подпомага около 35 семейства на бойци, сражавали се заедно с отряда Alpha, с храна, лекарства и помощ при преместване и презаселване. Попитан дали чувства задължение да помага там, където правителствата не са помогнали, Тайсън отговори: „Разбира се, да. Това правят хората. Това правим ние.“

Ал-Шараа отклони призива на Макгърк да се отрече от клетвата пред ал-Кайда

🇺🇸🤝🇸🇾 Брет Макгърк, специален пратеник на САЩ за международната коалиция срещу ИДИЛ от 2015 до 2018 г. два пъти призова сирийския президент Ахмед ал-Шараа да се отрече от клетвата, която е дал пред Айман ал-Зауахири, лидер на терористичната мрежа Ал-Кайда. Сирийският държавен глава не го стори изрично, а вместо това изрази позиция, че не е уместно да се обсъждат събития отпреди 25 години. Клетвата, за която го попита Макгърк, датира от 2013 г.

Разговорът се състоя на 22 септември вечерта в Ню Йорк, в рамките на програмата на Атлантическия съвет около сесията на Общото събрание на ООН. Макгърк, който сега работи като анализатор в мозъчния тръст, беше водещ на събитието.

Той започна с 25-годишнината от атентатите на 11 септември 2001 г. и припомни, че през 2013 г. ал-Шараа се е заклел във вярност на ал-Зауахири. Макгърк посочи лидера на Ал-Кайда по онова време като основен организатор на атентатите. Освен това посочи, че след трансформацията на водените от него въоръжени групировки ал-Шараа се е дистанцирал от организацията, и го призова да се отрече от клетвата.

Ал-Шараа, който говореше на арабски със симултанен превод, първо отговори за атентатите. „Нямах нищо общо с това“, категоричен бе той, изразявайки съжаление за жертвите в САЩ и загиналите в Близкия изток „заради политиките, които се водеха там“.

Макгърк не спря дотук и повтори въпроса: „Отричате ли се от тази идеология, от тази някогашна клетва за вярност?“ Ал-Шараа отвърна, че много въпроси вече принадлежат на миналото, а на този вече е отговарял неведнъж.

„Не смятам за подходящ момента да дискутираме неща, случили се преди 25 години. Бях на друга възраст и условията в региона бяха различни“, обясни той. По думите му натискът в Близкия изток е тласкал много млади хора в тази посока, а след началото на сирийската революция той се е променял заедно с нея. Като основен мотив посочи стремежа да бъде премахната несправедливостта на режима, управлявал Сирия 60 години: „Бях част от това действие. Премахването на тази несправедливост е благородно дело.“

Споменаването на 25 години не отговаря на действителната хронология. През 2013 г. ал-Шараа отказва да обедини ръководената от него „Джабхат ан-Нусра“ в групировката на Абу Бакр ал-Багдади и вместо това дава клетва за вярност на Ал-Кайда, с което я превръща в нейния сирийски клон. През 2016 г. фракцията обяви, че скъсва с организацията, а година след това се обедини с други фракции, образувайки коалиция под името „Хаят Тахрир ал-Шам“, която през декември 2024 г. свали от власт бившия президент Башар ал-Асад след светкавична офанзива, довела до превземането на Алепо, Хама, Хомс и Дамаск за броени дни.

Още преди въпросите за 11 септември ал-Шараа се върна към предишната си визита в Ню Йорк. „Миналата година се срещнахме с генерал Петреъс. Имахме сблъсък на бойното поле, а след това среща в полето на диалога“, посочи той и добави, че приема като положително развитие присъствието на Макгърк, някога „от другата страна“, на една политическа сцена с него: „Смятам, че това е успех на този път.“

На 22 септември 2025 г. ал-Шараа разговаря на форума Concordia с Дейвид Петреъс. Генералът командва силите на САЩ в Ирак през част от периода, когато ал-Шараа е задържан там.

Биографиите на ал-Шараа и Макгърк също се пресичат в Ирак. Настоящият президент на Сирия се сражава там като чуждестранен боец, при което е задържан от американските сили през 2005г. и прекарва повече от 5 години в американски и иракски затвори, включително в прословутия лагер Бука. Според сведенията по това време той е регистриран под чуждо иракско име и остава зад решетките до освобождаването си от иракски съд през март 2011 г.

През 2008 г. Макгърк е висш представител на Съвета за национална сигурност на президента Джордж Буш-младши и главен преговарящ по споразумението, което определи условията за присъствието и изтеглянето на американските сили от Ирак.

Същата година в Багдад започва неговата афера с Джина Чон, кореспондент на The Wall Street Journal за Близкия изток. Тя става публично известна с номинирането му за посланик в Ирак от администрацията на президента Барак Обама през юни 2012 г. Два дни преди насроченото му изслушване в Сената, в интернет се появява интимна кореспонденция между двамата от 2008 г.

Чон, която междувременно е станала негова съпруга, напуска вестника на 12 юни, след като си признава, че му е разкривала свои непубликувани статии в нарушение на етичния кодекс на издателя Dow Jones. Самото издание съобщава, че не са открити данни връзката между двамата да е повлияла на журналистическото ѝ отразяване. 6 от 9 републиканци в комисията по външни работи на Сената призоваха Обама да преосмисли номинацията си, посочвайки „непрофесионално поведение“ и „лоша преценка“. На 18 юни Макгърк оттегля кандидатурата си.

През 2015 г. той е назначен като специален пратеник на Белия дом за международната коалиция за борба срещу Ислямска държава. През юли 2017 г. в рамките на дискусия във вашингтонския Middle East Institute, той описа северозападната сирийска провинция Идлиб, управлявана тогава от групировката на Ал-Шараа: „Провинция Идлиб е най-голямото убежище на ал-Кайда от 11 септември насам. Това е огромен проблем.“

По това време Държавният департамент на САЩ вече е започнал да предлага 10 млн. долара награда за информация за лидера на Ан-Нусра, тогава известен с бойното име Абу Мохамед Ал-Джолани. Макгърк напуска поста си в края на 2018 г. в знак на несъгласие с решение на президента Доналд Тръмп да изтегли войските от Сирия. От 2021 до 2025 г. координира политиката за Близкия изток на Белия дом по времето на президента Джо Байдън.

В края на разговора в Ню Йорк Макгърк повдигна случая с американския журналист Остин Тайс, безследно изчезнал в Сирия през август 2012 г. По думите му Вашингтон е знаел, че Тайс е държан от режима на Асад. Макгърк настоя, че лично е представял неоспорими доказателства за това пред служители на Дамаск, но те са отричали.

Ал-Шараа отвърна с разказ за личната си среща с майката на журналиста Дебра Тайс, която е срещнал със своята майка, „защото и моята майка ме беше загубила за 7 години. Мислеше, че съм убит, а после разбра, че съм жив“. По думите му около 150 000 сирийци, преминали през затворите на режима, все още се водят безследно изчезнали. Той допълни, че някои от сведенията по случая Тайс са разузнавателни и не може да ги сподели пред широката публика.

Други теми в разговора бяха Израел и военното присъствие на САЩ в Близкия изток. Сирийският държавен глава потвъди още веднъж, че преговорите с Израел „почти са достигнали 90% от споразуменията“, преди израелската страна да се оттегли. Според него събитията от 7 октомври 2023 г. не трябва да са определящи за израелската политика спрямо Сирия.

По въпроса за Голанските възвишения той разказа, че при своето посещение в Белия дом казал на Тръмп: „Защо не дадете Ню Джърси на израелците? Голан не е ваш, за да го давате, но Ню Джърси е ваш.“

Макгърк го попита дали страната би приела военни инструктори от САЩ след окончателното изтегляне на американската армия от базите на нейна територия. Той изрази тревога от изтеглянето им от Ирак, като се позова на печалния опит отпреди 15 години: когато това доведе до огромен вакуум в сигурността и „нищо добро не се случи“. Ал-Шараа определи изтеглянето на американските сили, завършило окончателно през април, като най-успешното изтегляне на американски войски изобщо.

На 7 ноември 2025 г. Държавният департамент на САЩ заличи ал-Шараа от списъка на лицата, определени като глобални терористи, а само три денонощия след това беше посрещнат от президента Доналд Тръмп в Белия дом. През април последва изтеглянето на американските войски от Сирия.

Разговорът в Ню Йорк се проведе в рамките поредна среща на ал-Шараа с американската публика, с която някога е бил от противоположни страни на конфликта: през 2025 г. – с генерал, командвал американските сили по време на задържането му, а сега — с дипломат, определил Идлиб като „огромен проблем“, както и „най-голямото убежище на ал-Кайда“. Самият ал-Шараа представи тези срещи като успех. В отговорите му обаче не прозвуча изричното отричане от клетвата, за което Макгърк настоя два пъти.

В самия края водещият призна, че има „още около 50 въпроса“, за които времето няма да стигне, и направи предложение разговорът да се повтори догодина.

Анализ: Спорът за писалката в Ню Йорк опира до убит български моряк

🇺🇸🖊️🇧🇬 Церемониалната писалка от подписването на два местни закона в Ню Йорк за 25-годишнината от 11 септември стигна до юрист, осигурявал правна защита в Гуантанамо осъден член на „Ал-Кайда“. На 4 септември кметът Зохран Мамдани я връчи на главния юрисконсулт на общината Рамзи Касем. Осъждането на неговия клиент обаче няма отношение към атентатите от 11 септември: той е признат за виновен за своето участие в нападението срещу френския танкер „Лимбург“ по крайбрежието на Йемен през октомври 2002 г., при което загина българският моряк Атанас Атанасов.

Церемонията по подписване се състоя в Синята зала на кметството. Първата наредба обявява 11 септември за общински Ден за възпоменание и служба в полза на общността, като всяка година ще се спазва минута мълчание, а градските служби се насърчават да организират възпоменателни церемонии и образователни програми. За пръв път датата получава такъв статут на общинско ниво; денят не е платен празник. Втората наредба обновява за пръв път от 2007 г. план за непрекъсваемост на дейността на градската власт и среда и да създава екип за непрекъсваемост на работата и изпълнение на базовите функции, ръководени от зам.-кмета по операциите. Малко след последния подпис Мамдани подаде писалката на комисаря на полицията Джесика Тиш, обръщайки се към нея тихо „Можеш ли да я подадеш?“, а тя я предаде на Касем, който беше влязъл в залата малко преди края.

Касем е първият мюсюлманин на поста главен юрисконсулт на Ню Йорк и ръководи правен екип на градска администрация от началото на мандата на Мамдани – първият мюсюлманин, избран за кмет на града. През 2009 г. Касем основава CLEAR, клиника към юридическия факултет на Градския университет на Ню Йорк, която предоставя безплатна правна защита на мюсюлмани и представители на други общности, засегнати от мерки срещу тероризма и от наблюдението на полицията в Ню Йорк. В периода 2022-2024 г. се издига до висш съветник по политиките при бившия президент Джо Байдън, а по-късно представлява задържания палестински активист Махмуд Халил. Кабинетът на Мамдани обясни присъствието на церемонията с факта, че неговият екип е изготвил и двете наредби.

Реакциите идват бързо. Общинската съветничка Джоан Ариола от Куинс описа избора като „зашеметяващо нечувствителен и неуважителен“ и заяви, че той показва „къде всъщност са лоялностите му“, като добави, че семействата на загиналите имат пълно право да бъдат възмутени. Подкастърът Бени Джонсън определи жеста като „плесница в лицето на жертвите“ в навечерието на годишнината. Присъствали роднини на загинали заявиха, че не са дошли в кметството, за да гледат как кметът извежда на преден план човек, чиято професионална дейност те свързват с хора и среди, принадлежащи към идеологията, отнела близките им.

Жестът попадна на вече отворен политически спор. През юли Джовани Галанте, чиято 29-годишна съпруга Грейс Катрин Галанте е сред 2977 загинали на 11 септември 2001 г. Тя публикува петиция Мамдани да бъде изключен от възпоменанието на Кота 0. Тя събра над 98 000 подписа и получи подкрепа от републикански сенатори. Подписалите я се позовават на отношението на кмета към радикалния ислямизъм и го обвиняват, че не осъжда достатъчно ясно антисемитизма. Екипът на Мамдани отговори, че той ще почете семействата, оцелелите и служителите на спасителните и спешните служби, реагирали първи на атаките, като застане до тях на церемонията тази година.

Клиентът, около когото се върти спорът, е Ахмед ал-Дарби. През февруари 2014 г. той се призна за виновен пред военната комисия в Гуантанамо – специалния трибунал, пред който САЩ съдят част от задържаните в базата – по обвинения в тероризъм и в нападение срещу цивилни и цивилни обекти. Признанието се отнася до 6 октомври 2002 г., когато натоварена с взрив рибарска лодка се вряза в борда на френски супертанкер „Лимбург“ в Аденския залив. Ал-Дарби призна вина за участие в планиране, подпомагане и подготовка на нападението. През октомври 2017 г. получи 13-годишна присъда, а на 1 май 2018 г. е предаден на Саудитска Арабия, за да изтърпи остатъка от нея.

Преди това ал-Дарби прекара 8 месеца в центъра за задържане в Баграм, Афганистан, а през 2002-2003 г. след прехвърлянето си в Гуантанамо остана там повече от 15 години. Той твърди, че американски военни са го ритали и били, влачили са го за прасците и са го държали окачен за китките с дни. Военното правосъдие счете разказа му за достатъчно достоверен, за да бъде използван като свидетелско доказателство в процес през 2006 г. срещу войник, обвинен в малтретиране на задържани.

Екипажът на „Лимбург“ наброяваше 25 души – 17 българи и 8 французи. 12 моряци бяха ранени. Загина един: Атанас Атанасов, на 38 години, от бургаското село Банево. Тялото му беше изхвърлено на брега и открито на 8 октомври, облечено в термозащитен костюм, което подсказва, че вероятно е напуснал кораба по време на борбата с огнената стихия. Тленните му останки пристигнаха в България в цинков ковчег през Франкфурт и бяха посрещнати от неговия брат Рослен преди погребението в родното село. Министерство на външните работи го определи като първата българска жертва на световния тероризъм.

Последиците не се изчерпаха с жертвите сред екипажа. Експлозията изля около 90 хиляди барела петрол и замърси над 70 км от крайбрежието на Йемен. Застрахователните премии за корабите, които обслужват страната, се утроиха, а дейността на контейнерното пристанище в Аден и на превозвача в Ходейда спадна наполовина. Месечните приходи на Йемен от пристанищни такси се свиха с около 3,8 милиона долара.

Връзката на ал-Дарби с 11 септември е роднинска и минава по друга линия. Сестра му е била омъжена за Халид ал-Михдар, един от петимата похитители на полет 77 на American Airlines – самолета, който се вряза в Пентагона, убивайки 184 души. Ал-Дарби не е обвиняван за участие в заговора от 11 септември и не е съден за него. В делото му тази роднинска връзка е биографичен факт, а не основание за обвинение.

Именно тази разлика се загуби по пътя от съдебната зала до заглавията. В значителна част от отразяването в американските медии Касем се появи като адвокат на „терорист от 11 септември“, а някои публикации го описаха като защита на човек, свързан със самолета, ударил Пентагона. Тези твърдения сливат 3 различни обстоятелства: за какво е осъден ал-Дарби, с кого е бил в роднинска връзка и каква точно е била работата на адвоката му. Резултатът е рамка, в която защитата по дело за атентат в Аденския залив започва да се възприема като защита по делото за 11 септември.

Работата на защитника пред военна комисия не го прави съучастник на клиента му; ролята на защитата е част от системата на американското военно правосъдие и се финансира в нейните рамки. В този конкретен случай има и още един съществен детайл. Споразумението, с което ал-Дарби призна вината си, го задължи да свидетелства срещу друг задържан в Гуантанамо – Абд ал-Рахим ал-Нашири, когото обвинението сочи като организатор на нападението срещу „Лимбург“ и атентата срещу американския разрушител USS Cole (DDG-67) през 2000 г. Така споразумението, постигнато в рамките на защитата, която сега се използва като аргумент срещу Касем, доведе до показания срещу човека, сочен за отговорен за атаката, в която загина Атанасов.

Има и втора линия, която придава на жеста допълнителен символичен заряд. През юни 2013 г. CLEAR, чиято работа Касем ръководи, заедно с Американския съюз за граждански свободи и неговото подразделение в Ню Йорк, заведе делото Raza срещу град Ню Йорк, насочено срещу програмата на местната полицейска служба за наблюдение на мюсюлмански общности. Спорът приключи със споразумение, одобрено през януари 2016 г. от съдия Памела Чен: полицията се задължи да не започва проверки въз основа на раса, религия или етнически произход и прие граждански представител, който трябва да следи за спазването на правилата. В хода на производството служител на полицията заяви, че картографирането на общностите не е дало нито една следа и не е довело до нито едно разследване за тероризъм. През 2026 г. писалката мина през ръцете на комисаря на същата полиция, преди да стигне до юриста, чиято клиника беше сред организациите, завели делото срещу Ню Йорк заради тази полицейска програма.

Производството срещу ал-Нашири не е приключило и 24 години след атентата. Той остава в Гуантанамо и срещу него се води дело, по което може да бъде наложена смъртна присъда. През август 2023 г. военен съдия изключи самопризнанията му с мотива, че са били получени чрез изтезание. През февруари 2026 г. Пентагонът отхвърли споразумение за признаване на вина, което самото обвинение беше препоръчало; решението е на заместник-министъра Стивън Файнбърг. Подборът на съдебни заседатели беше насрочен за 1 юни 2026 г., а очакваната продължителност на процеса е около 6 месеца.

Обвиненията, свързани конкретно с „Лимбург“, имат отделна процесуална хронология. През август 2014 г. те бяха отхвърлени от съдията по делото. Обвинението обжалва, а апелативната инстанция отмени решение за отхвърлянето им, без да се произнесе по същността на спора – дали атентатът е извършен по време на въоръжен конфликт. Затова все още не е решено дали обвиненията, свързани със смъртта на Атанасов, ще бъдат разглеждани в същинския процес срещу ал-Нашири.

Спорът в Ню Йорк е за символ и като такъв жестът е политически неразумен. Подаването на церемониална писалка на юрист с подобна професионална биография в навечерието на 25-годишнината от най-кървавия атентат на американска земя в историята – при положение че петицията срещу присъствието на кмета на възпоменанието вече беше събрала близо 100 000 подписа – беше предвидимо запалително независимо от първоначалния замисъл. Обяснението, че писалката е дадена на ръководителя на екипа, изготвил текста на наредбите, отговаря на обичайната американска практика при подписване на актове и има своя собствена логика. То обаче не отменя факта, че реакцията можеше лесно да бъде предвидена.

За родния читател обаче тежестта е другаде и тя не е символна. Единственият загинал в атентата, по чието дело Касем участва в защитата, е български гражданин, а производството срещу сочения за организатор все още не е приключило. Ако обвиненията за „Лимбург“ бъдат включени в същинския процес срещу ал-Нашири, България за пръв път ще има конкретно съдебно производство, в което може да бъде поставен и въпросът за представителството на пострадалите. Ако тези обвинения останат извън процеса и делото се концентрира върху USS Cole, смъртта на Атанасов ще остане призната единствено от българската държава, но без да получи съдебен отговор и без да бъде понесена отговорност за нея. Кой от двата варианта ще се реализира зависи от обвиненията, с които комисията ще продължи към същинската фаза на производство, а не от това как ще утихне спорът около една церемониална писалка.

Анализ: Йеменската „Ал-Каида“ и хусите преминаха към полево партньорство

🇾🇪🤝🏴 Бойци на „Ал-Каида на Арабския полуостров“ (AQAP) се сражават рамо до рамо с хутите срещу правителството на Йемен и получават от тях военно оборудване, до което досега не са имали достъп. Това се посочва в доклад на наблюдателната група към санкционния комитет на Съвета за сигурност на ООН, публикуван на 10 август. Документът обхваща периода от 16 декември 2025 г. до 9 юни 2026 г.

AQAP и движението на хутите „Ансар Аллах“ съществуват паралелно от години, но по-ранни оценки описват отношенията им по-скоро като опортюнистично примирие между съседи, избягващи да си пречат взаимно. Наблюдателната група отчита качествена промяна от януари насам: партньорството вече има оперативно измерение на терен и се основава на обмен на разузнавателни данни. Идеологически този съюз изглежда противоестествен, тъй като салафитската джихадистка организация и зайдитското шиитско движение се смятат взаимно за еретици, а местният клон на „Ал-Каида“ десетилетия наред гради легитимност именно върху съпротивата срещу шиитската експанзия. На практика обаче сътрудничеството решава по един ключов проблем и за двете страни: хутите получават допълнителен натиск над правителствените сили в собствения им тил, а AQAP – достъп до складове, които не може да превземе сама.

Трето звено в тази мрежа е Сомалия. През отчетния период бойци на „Аш-Шабаб“ са влезли в Йемен по крайбрежни маршрути и са се придвижили до Шабва и Мариб, където са се срещнали с представители на йеменската организация, за да обменят опит и да съгласуват логистиката. Част от тях по-късно са провели разговори и с представители на хутите за придвижването на хора и взаимната подкрепа. Между 150 и 400 сомалийски кадри са преминали обучение при инструктори на хутите. Ударът срещу Абдул Кадир Яхя Али Ахмед ал-Забиди, който е отговарял за логистичното снабдяване на сомалийската групировка, в Ал-Гайда в средата на февруари прекъсна за кратко това сътрудничество, но по-късно то беше възстановено.

Условията за тази трансформация се появиха в началото на годината. Докладът посочва три едновременно действащи фактора: промените в средата за сигурност в Южен Йемен от началото на годината, динамиката в региона около конфликта с Иран и отслабването на усилията за борба с тероризма заради прехвърлянето на ресурси другаде. Какво означава първият фактор, личи от хронологията на събитията на юг. През януари Айдарус ал-Зубейди беше отстранен от Президентския ръководен съвет, обявен за държавен изменник и принуден да напусне Аден по море. През август, вече извън отчетния период на доклада, балистични ракети и дронове на хутите поразиха правителствени лагери в Мариб и Хадрамаут и убиха десетки войници. От януари до август структурите, които трябваше да преследват джихадистите на юг, воюваха помежду си или се разпадаха.

Числеността на AQAP е останала непроменена – около 2000 бойци със смесено гражданство, действащи в малки клетки в Абян, Мариб, Байда, Шабва и Уади Хадрамаут. Променил се е обаче начинът им на действие. Организацията използва по-малко самоделни взривни устройства и вместо това използва самоубийствени атентати и по-малки по мащаб, но стратегически подбрани удари по силите за сигурност. Най-неочаквана констатация в документа е, че при тази численост и за близо 6 месеца групировката е поела отговорност за под 5 нападения. Няколко държави-членки тълкуват тази ниска активност като стратегия на изчакване, а не като признак на изтощение.

Успоредно със спада в оперативната активност военните ѝ способности нарастват. Възползвайки се от вакуума на юг, от януари насам йеменският клон е заграбил значителни количества оръжие и оборудване: апаратура за електронно заглушаване, ракети с инфрачервено насочване, комплекси за ПВО, снайперски пушки, минохвъргачки и тежки картечници. Докладът не посочва произхода на заграбеното. Отклоняването на оръжие в Йемен обаче има документирана история. Разследване на CNN от февруари 2019 г. установи, че американско оръжие, продадено на Саудитска Арабия и ОАЕ, е достигнало до свързани с „Ал-Каида“ групировки и до салафитски милиции в нарушение на договорите и клаузите за крайния потребител.

Три направления, по които AQAP работи, сочат отвъд йеменския фронт. Организацията опитва да подобри способностите с дронове, носещи бойна глава до 1 кг. Разширява и морските си способности, като според доклада може да се възползва от излаза на Абян към Арабско море. Освен това се е сдобила с машина за отпечатване на национални документи за самоличност, което поражда въпроса дали няма да се използва за придвижване на чуждестранни бойци.

Във финансово отношение организацията вече не е под предишния натиск. Още през февруари Колин Смит, координатор на мониторинг групата на ООН, формулира обрата пределно ясно пред института RUSI: през 2024 г. групировката не е можела да плаща заплатите на хората си, а сега това вече не е проблем. Според доклада подобрението се дължи отчасти на финансиране от „Аш-Шабаб“ и вероятно от клона на „Ал-Каида“ в Ислямския Магреб, а според оценката на някои държави-членки – и на частична финансова и логистична подкрепа от „Ансар Аллах“. Вътрешните приходи се генерират чрез подставени лица без известни връзки с тероризма, които участват в сделки с недвижими имоти и автомобили, за да останат извън полезрението на властите.

Начело на тази трансформация стои Саад бин Атиф ал-Аулаки. Самата AQAP е включена в санкции на ООН с означение QDe.129, но емирът ѝ не фигурира в него. Той пренасочи стратегията към работа с племената с брачни съюзи и участие в помирителни срещи. Най-близкият му съветник Ибрахим ал-Куси, който също не попада в списъка, използва мрежите си в Африканския рог, за да разшири външните връзки на йеменския клон. Докладът го описва като идеологически лидер на цялата „Ал-Каида“, запазил влияние в глобалната мрежа, а част от държавите-членки го оценяват като претендент срещу Сайф ал-Адл за водеща позиция в ръководството ѝ. Това е белег, че йеменската структура става по-малко зависима от влиянието на ал-Адл. Външните удари продължават и през отчетния период са поразили няколко командири от средното ниво. Висшите ръководители са ограничили движенията си, а според доклада понякога пътуват с деца в своите автомобили, за да възпрат нанасянето на удари с дронове.

Сравнението с местния клон на „Ислямска държава“ показва, че вакуумът на юг не облагодетелства всички еднакво. Организацията също се възползва от разпада в началото на годината, но остана слаба и наброява около 150 бойци, предимно йеменци и хора от Източна Африка. Отговорността за нея дори бе прехвърлена към структура в Източна Африка, която насочва членовете ѝ към Сахел. Едната групировка направи наскоро отворилото се пространство в достъп до арсенали и нови съюзи, докато другата остана по-скоро източник на кадри за чужди фронтове.

Съперничеството се пренесе и в пропагандата. „Ислямска държава“ обвини „Ал-Каида“, че се е продала на Иран, и призова разочарованите ѝ последователи да преминат към нея. Докладът отбелязва и че опитите на мрежата да се възползва от конфликта с Иран са били критикувани от част от собствените ѝ симпатизанти. Сближаването с движение, подкрепяно от Техеран, има своята репутационна цена.

Именно способността за операции извън региона прави тази картина особено тревожна за САЩ. Няколко държави-членки оценяват AQAP като онази част от мрежата, която има най-ясно изразено намерение да действа далеч от собствения си театър, а нейните усилия все по-често се насочват към подпомагане на атентати, извършвани от съмишленици в чужбина. Медийното крило „Ал-Малахем“ е сред най-активните пропагандни инструменти на „Ал-Каида“ и призовава към самостоятелни атентати по целия свят. Страните-членки препоръчват медийните структури да бъдат санкционирани отделно като начин за ограничаване на тази дейност.

Продукцията на „Ал-Малахем“ обаче показва и признаци на изчерпване. През март йеменският клон пусна своя наръчник №12 от поредицата Inspire, който според доклада се концентрира над атаката на Бонди Бийч, въпреки че тя беше извършена в името на „Ислямска държава“, и рециклира текст на Ибрахим ал-Асири – дългогодишния конструктор на бомби на йеменския клон, за когото се съобщава, че е убит през 2017 г. Наблюдателите тълкуват това като признак за липса на ново съдържание.

Реториката обаче остава без промяна. В първото си видеообръщение като емир през юни 2025 г. ал-Аулаки призова американски мюсюлмани да убият Доналд Тръмп, Джей Ди Ванс, Марко Рубио, Пийт Хегсет и Илон Мъск. 30-минутното обръщение беше изградено около тезата, че няма червени линии след онова, което се е случило и продължава да се случва с народа им в Газа.

Разликата между призива и реалното изпълнение е огромна. Последното нападение на територията на САЩ с установени връзки с AQAP остава това от 6 декември 2019 г. Тогава втори лейтенант от саудитските ВВС, пристигнал по програма за военно обучение, застреля 3-ма американски моряци и рани 8 души в учебна зала във военноморска авиобаза Пенсакола. Разследването на ФБР установи, че Мохамед Саид Алшамрани е бил свързан с групировката още преди да пристигне в САЩ и е поддържал връзка с нея до вечерта преди нападението. Оттогава са изминали близо 7 години без ново подобно нападение.

Растящият арсенал и намаляващият брой атентати очертават противоречива картина и допускат различни тълкувания. Според част от държавите-членки става въпрос за фаза на натрупване: организацията изчаква, докато складира оръжие, развива морски способности и си осигурява средство за изработване на фалшиви документи, а свитият брой нападения е съзнателен избор, а не признак на слабост.

Наличните данни обаче допускат и по-умерена версия, според което ниският темп отразява реална форма на изтощение. Численост, която не расте въпреки подобреното финансиране, по-малко от пет нападения за половин година и медийна продукция, която преповтаря материал на специалист, убит преди девет години, са признаци за структура, която само удържа позициите, но не се готви за рязък скок в активността. Двете версии не се изключват взаимно: съюзът с хутите и връзките със сомалийския клон осигуряват ресурси, но не създават автоматично нужните оперативни кадри.

Наличните белези все пак накланят везните към първата хипотеза по един конкретен показател. Морското направление е действително новият елемент. Абян има излаз на Арабско море, а покрай това крайбрежие преминават морски маршрути, които вече станаха рискови от ударите на хутите. Групировка с достъп до хутски арсенали и с декларирано намерение да действа извън Йемен разполага там с потенциална целева среда, каквато йеменската пустиня не предлага.

📸 Снимка: Йеменски военен офицер разглежда табло със снимки на издирвани оперативни лица на Ал-Кайда в Сана, Йемен, 31 януари 2010 г.

Анализ: 10 години от ребрандирането, което отведе ал-Джулани в Дамаск

🇸🇾🏴 Абу Мохамед ал-Джулани показа за пръв път лицето си пред камера на 28 юли 2016 г. в същото изявление, в което той обяви, че „Джабхат ан-Нусра“ спира да съществува и учреждава на мястото му „Джабхат Фатах аш-Шам“ – организация, която, по думите му, няма да има „връзка с каквато и да е външна структура“. Видеото беше разпространено от медийното звено на групировката.

Дотогава водачът на сирийския клон на Ал Кайда беше познат по гласа: в единственото му ранно интервю на 27 май 2015 г. за Al Jazeera той беше с гръб към камерата с малко знаме на ан-Нусра, поставено пред него на масата. 10 години по-късно същият управлява Сирия с рожденото име Ахмед аш-Шараа, участва в разговори по споразумение в сферата на сигурността с Израел и изчака изтичане на 45-дневния срок, след който Вашингтон може да заличи страната му от списъка на държави, спонсори на тероризма.

Постановката на изявлението беше премерена до последния детайл. Няколко часа преди него Абу ал-Хайр ал-Масри, заместникът на Айман аз-Зауахири, публикува аудиозапис, в който призовава да бъде съхранен „джихадът в Сирия“ и поставя единството между воюващите фракции над организационна принадлежност. Самият ал-Джулани благодари на ръководството на Ал Кайда, че е разбрало необходимостта от скъсване на връзките. С други думи, разривът беше обявен със съгласие от организацията, от която ан-Нусра формално се отделяше. Външният му вид следваше сходна логика: анализ на Центъра за борба с тероризма (CTC) към военната академия в Уест Пойнт отбелязва отчетливото подражание на Осама бин Ладен в облеклото. Това, което прикова вниманието, обаче беше по-тясна, отколкото изглеждаше. Понятието „външна структура“ не беше равнозначно на изрично отричане на всякакви връзки с Ал Кайда и оставяше отворена възможността за контакти с оперативни кадри на мрежата, които вече се намираха в Сирия.

Датата не беше случайна. През същия юли силите на Башар ал-Асад и руската авиация затегнаха обръча около източните квартали на Алепо: на 17 юли те установиха контрол върху пътя „Кастело“, последната артерия за снабдяване на града, и кварталите останаха обсадени. На 14 юли Джон Кери отнесе в Москва предложение, според което ударите по ан-Нусра щяха да бъдат поверени съвместно на американската и руските военновъздушни сили, а отделен комитет щеше да очертава териториите под неин контрол. Така групировката се оказа единствената въоръжена сила в Сирия, обявена едновременно за законна цел от двете велики сили. Заедно с това преговорите за сливане с останалите ислямистки фракции буксуваха от началото на годината все по една и съща причина: „Ахрар аш-Шам“ настояваше скъсването с Ал Кайда да бъде предварително условие.

Ходът решаваше и двата проблема едновременно и именно поради тази причина беше формулиран по така. Като опит за международна легитимация обаче той бързо понесе провал. През ноември 2016 г. Държавният департамент на САЩ вписа „Джабхат Фатах аш-Шам“ като псевдоним в обозначението на ан-Нусра като чуждестранна терористична организация, а изменението беше обнародвано във „Федералния регистър“ на 14 ноември. „Независимо дали се нарича Джабхат Фатах аш-Шам, или ан-Нусра, групировката остава клон на Ал Кайда в Сирия“, гласеше обяснението на ведомството. Редица анализатори стигнаха до същия извод: преименуването е тактическо, а подготовката му е протекла под ръководството на Ал Кайда. Резултатът се прояви другаде – вътре в сирийската опозиция, където отпадането на формалната принадлежност премахна основната пречка пред обедиеннието.

От този момент нататък всяка следваща стъпка отиваше още по-далеч от предишната. На 28 януари 2017 г. „Джабхат Фатах аш-Шам“ се вля в новосъздадената „Хаят Тахрир аш-Шам“ (HTS) заедно с „Нур ад-Дин аз-Зенки“, „Джейш ас-Сунна“, „Лиуа ал-Хак“ и „Джабхат Ансар ад-Дин“. Начело застана Абу Джабер аш-Шейх, а ал-Джулани пое военното командване, преди да оглави цялата структура през октомври същата година. През юли 2017 г. новата групировка изтласка „Ахрар аш-Шам“ от град Идлиб и граничен пункт „Баб ал-Хауа“ и установи контрол върху приходите от единствената редовно действаща врата към Турция. През ноември HTS учреди гражданска администрация под името „Сирийско правителство на спасението“, която събираше данъци, издаваше документи и управляваше комуналните услуги в провинцията.

Реакцията на Ал Кайда дойде по същото време. През ноември 2017 г. аз-Зауахири публикува аудиозапис, в който нападна остро ръководството в Идлиб и отправи призив за отделяне от него към верните на мрежата. През февруари 2018 г. те го сториха: 7 твърдолинейни фракции основаха „Хурас ад-Дин“, официално лоялно на Ал Кайда формирование в Сирия, срещу което HTS поведе кампания на репресии и изтласкване. Двамата египтяни, дали благословията си през 2016 г., не доживяха развръзката. Абу ал-Фарадж ал-Масри загина от удар с дрон край Джиср аш-Шугур на 3 октомври 2016 г. Абу ал-Хайр ал-Масри беше убит при американски удар по автомобила му край Идлиб на 26 февруари 2017 г.

Успоредно с консолидирането на организацията вървеше системна работа по публичния образ на Джулани. През февруари 2021 г. той прие в Идлиб американския журналист Мартин Смит и му даде две интервюта – първите му пред западен репортер. Филмът „Джихадистът“ на PBS излезе през юни същата година. Пред камерата водачът на групировка с терористично обозначение от Държавния департамент на САЩ и обявена награда за главата му в размер на 10 млн долара настоя, че не представлява заплаха за Америка и Европа и конфликтът е изцяло вътрешен сирийски проблем. Голяма част от анализаторите отхвърлиха тази теза като пропаганда. Последователното ѝ повтаряне обаче я превърна в основата, на която стъпиха контактите след декември 2024 г.

Настъплението, започнало на 27 ноември 2024 г., доведе до неочакваното превземане на Алепо за два дни, на Хама на 5 декември и на столицата Дамаск на 8 декември; Башар ал-Асад избяга с близки към Москва. Ал-Джулани се появи в столицата с рожденото си име Ахмед аш-Шараа. На 29 януари 2025 г. той бе обявен за президент в преходно правитлство, а въоръжените фракции, включително неговата, обявиха разпускане. Ден по-рано „Хурас ад-Дин“ беше обявила саморазпускането си по нареждане на централното ръководство на Ал Кайда.

Международното признание дойде по-бързо, отколкото биографията му даваше да се предвиди. Наградата от 10 млн долара, обявена през 2017 г., отпадна в същия месец. На 13 май 2025 г. американският президент Доналд Тръмп обяви в Рияд, че премахва американските санкции срещу Сирия и се срещна с аш-Шараа на следващия ден. На 30 юни той подписа изпълнителна заповед № 14312, която отмени предишните наредби, свързани със санкциите. На 8 юли 2025 г. Държавният департамент на САЩ оттегли обозначението на HTS като чуждестранна терористична организация. На 6 ноември същата година Съветът за сигурност на ООН свали санкциите от самия аш-Шараа – четири дни преди да бъде приет в Белия дом като първия сирийски президент, посетил сградата. На 18 декември 2025 г. Конгресът отмени закона „Цезар“ чрез бюджета за отбрана за фискалната 2026 г. На 27 февруари санкционният комитет на ООН извади и HTS от списъка си. На 8 юли 2026 г., след среща с аш-Шараа в Анкара, Тръмп уведоми Конгреса за намерението си да заличи Сирия от списъка на държавите, спонсори на тероризма, в който присъстваше неизменно от 29 декември 1979 г.

Заличаването не се случва автоматично. Законът изисква президентът да представи доклад и да удостовери отсъствието на подкрепа от страна на Сирия към международния тероризъм през последните шест месеца и наличието на гаранции, че няма да го прави занапред. След това Конгресът разполага с 45 дни. Реалният залог зад процедурата е възстановяването на страната, оценявано на над 200 млрд долара, за което тя има нужда от достъп до банковата система и чуждестранни инвеститори, а не само от политически жестове.

Успоредно с външната легитимация започна процес по консолидиране на институциите, влизащи в новата власт. Между октомври 2025 г. и май 2026 г. се проведоха непреки избори, при които около 7000 подбрани изборници избраха депутатите за две трети от местата в Народното събрание. На 1 юли 2026 г. аш-Шараа назначи другите 70 депутати, а първото заседание се състоя на 12 юли след отлагане, за което обяснение така и не беше предоставено. Събранието има мандат от 30 месеца и задачата да подготви конституция и законодателство за провеждането на редовни избори. Външната политическа линия се развива в същата посока: в интервю за Al Jazeera на 26 юли 2026 г. аш-Шараа заяви, че Дамаск работи по споразумение за сигурност с Израел, което според него може да отвори път към цялостен мир, без Сирия да се отказва от правата си върху Голанските възвишения.

Твърдението от юли 2016 г. за пълно прекъсване на външните връзки не отговаряше на обективната истина още в момента, в който беше изречено: координацията с ръководството на Ал Кайда го опровергава пряко. Разривът придоби реално организационно измерение по-късно и по различен път – не с декларация, а чрез изтласкването на лоялните ѝ кадри в отделна структура, чрез кампанията срещу нея в Идлиб и накрая чрез нейното саморазпускане. Между декларацията и фактическия разрив стоят осем години последователни организационни и политически действия.

Съществуват обаче и основания за противоположна оценка. В самото съобщение за саморазпускане „Хурас ад-Дин“ призова сунитите в Сирия да не оставят оръжието, а да се подготвят за „предстоящите етапи“. Така ръководството на мрежата описа случилото се като етап, а не като поражение. Критици на бързото сваляне на санкциите във Вашингтон посочват чуждите бойци, включени в състава на новата сирийска армия, като доказателство, че една част от стария кадрови състав не е изчезнала, а просто се е прехвърлила в новите държавни структури. Ситуацията със сигурността също не позволява преходът да се смята за завършен: Ислямска държава пое отговорност за серия от нападения през юни 2026 г. в Алепо, Ракка и провинция Дамаск, при които загинаха служители на сигурността, а сирийските служби съобщиха, че са задържали 235 нейни оперативни лица. По време на посещението на Еманюел Макрон в Дамаск в началото на юли в центъра на града избухна бомба.

Пътната карта за Суейда, договорена през септември 2025 г. между Йордания, Сирия и САЩ, така и не успя да се реализира. Заместник-специалният пратеник на ООН Клаудио Кордоне докладва, че липсва развитие, в провинцията се чуват все по-чести призиви за отделяне след кръвопролитията от юли 2025 г., където бяха замесени и силите за сигурност на Дамаск. Израелската армия остава отвъд линията на ООН от 1974 г. и са извършили стотици операции във вътрешността на Сирия от декември 2024 г. насам, а премиерът Бенямин Нетаняху беше категоричен, че няма да изтегли армията от определените зони за сигурност. Интеграция на Сирийските демократични сили (SDF), договорена през януари, засега дава ограничени резултати: четири бригади са включени в състава на армията и към 1300 задържани са освободени, а статутът на вътрешните служби за сигурност (Асаиш) и женските отряди (YPJ) продължава да е неуреден. Хуманитарният призив за 2026 г. на стойност 2,92 млрд долара е финансиран едва на 20%.

Формалното отказване от принадлежността към Ал Кайда през 2016 г. бе първата стъпка от последователна линия. Първо отпадна знамето, което пречеше на обединението, след това – структурата, която го носеше, а накрая и собствената организация на ал-Джулани, която самият той разпусна още в началото на преходното си управление. Всяка следваща стъпка разширяваше кръга на онези, които вече можеха да работят с него, и стесняваше кръга на онези, които продължаваха да държат на връзката с мрежата. Очакваното заличаване на Сирия от списъка на САЩ с държави спонсори на тероризма след края на 45-дневния срок ще завърши формалната международна реабилитация на новата власт, но няма да реши основния въпрос: дали старият кадрови състав от джихадисти е отстранен, или просто е прехвърлен в новите държавни структури.

Американски удар ликвидира водещ религиозен лидер на Фронта Ал-Нусра.

🇺🇸🇸🇾 Абу Махмуд Сами ал-Орайди, водещ йордански идеолог на джихадизма и член на Ал-Кайда, е убит снощи при американски въздушен удар в Идлиб, Сирия, съобщават местни канали. За главата му имаше обявена награда от 5 милиона долара от Държавния департамент на САЩ. Ал-Орайди е висш служител в разпуснатата вече организация „Хурас ал-Дин“, сирийски клон на Ал-Кайда, както и бивш представител на „Фронта ал-Нусра“ до 2016 г.

Местни източници съобщиха за медията „Ал-Маядин“, че ударът е бил нанесен срещу автомобил по пътя между Рухин и Дейр Хасан в селската провинция на Идлиб. Сред загиналите са ал-Орайди и няколко негови съратници. Според информацията въздушни удари са поразили и щаб на „Ислямската партия на Туркестан“ в провинцията.

Сами ал-Орайди е роден в Аман през 1973 г. Учи ислямска теология в Йорданския университет, където получава бакалавърска степен с цел да се посвети на академична кариера. През 2001 г. защитава докторска степен. Когато избухва гражданската война в Сирия, той заминава за там, за да се включи към джихадистите.

Благодарение на академичното си образование и авторитета, с който се ползва сред салафитите, ал-Орайди е назначен за религиозен лидер на „Ал-Нусра“ в южната сирийска провинция Дараа. Когато конфликтът между Ислямска държава и Ал-Нусра ескалира, ал-Орайди изиграва ключова роля в доказването на легитимността на Ал-Нусра като водеща джихадистка групировка в Сирия. Той аргументира твърдението, че Ал-Нусра е истинска джихадистка организация и официален клон на Ал-Кайда, в противовес на настояването на ИД, че тя и нейният лидер ал-Джулани трябва да запазят първоначалната си форма като разклонение на ИД в Сирия. Впоследствие ал-Орайди е повишен в главен религиозен лидер на Ал-Нусра за цяла Сирия.

Когато Ал-Нусра започва да се разграничава от Ал-Кайда, ал-Орайди се противопоставя на това решение. В крайна сметка той се отделя от групировката и създава собствена организация – Ансар ал-Фуркан.

В края на 2017 г. водената от ал-Джулани групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) арестува него и други ренегати сред джихадистите, които искат да останат свързани с Ал-Кайда. Тези репресии предизвикват гневна реакция сред кръговете им в Сирия и извън нея. Самият Айман Ал-Зауахири, водач на Ал-Кайда, излиза с изявление, в което осъжда действията на ал-Джулани.

Въпреки стратегията си да дистанцира организацията си от Ал-Кайда и глобалния джихад, ал-Джулани не иска да се превръща в открит враг на Ал-Кайда. Той освобождава ал-Орайди и останалите арестувани. Оттогава те се присъединяват към Хурас ал-Дин – групировка, която контролира относително малко парче земя в провинция Идлиб в северозападна Сирия.

През 2018 г. Хурас ал-Дин обявява официално своето създаване, обединявайки именно онези джихадисти, които отказват да нарушат клетвата си за вярност към Ал-Кайда. Ал-Орайди се утвърждава като водещият ѝ идеолог и висш лидер. През следващите години Хурас ал-Дин не успява да се превърне в сериозна сила, тъй като остава притисната между HTS, която не търпи конкуренция в Идлиб, и спорадичните удари на американски дронове срещу нейните командири, тя остава капсулована върху тясна ивица земя в северозападна Сирия.

Преломът идва в края на 2024 г. Водената от ал-Джулани коалиция предприема светкавична офанзива, свалила режима на Башар Асад. Самият ал-Джулани, днес с рожденото си име Ахмед ал-Шараа, оглавява новата власт в Сирия и от вчерашен джихадистки ръководител се превръща в държавен лидер, който търси легитимност пред Вашингтон и регионалните партньори. В тази нова конфигурация присъствието на отявлена клетка на Ал-Кайда на сирийска територия се оказва политически непоносимо.

Под натиска на новите власти в началото на 2025 г. Хурас ал-Дин обявява саморазпускане. Част от бойците ѝ са интегрирани, други се разпръскват, а ветераните идеолози като ал-Орайди остават в сивата зона – без да бъдат част от организация, но и без да получат амнистия, продължавайки да фигурират в списъците с най-издирвани. За Вашингтон разпускането на структурата не закрива досиетата на отделните ѝ лидери; за новото правителство в Дамаск тяхното физическо отстраняване е удобно доказателство за скъсване с миналото.

Именно тази дълга траектория – от религиозен лидер на Ал-Нусра в Дараа, през разрива заради клетвата към Ал-Кайда и ареста от ал-Джулани, до последния оцелял идеолог на вече закрита групировка – приключва снощи по пътя между Рухин и Дейр Хасан. Автомобилът, в който пътува ал-Орайди заедно с неколцина свои съратници, е поразен от американски въздушен удар в същата онази провинция Идлиб, която години наред беше неговото последно убежище.

„Африкански корпус“ се изтегля напълно от северната половина на Мали.

🇷🇺🤝🇲🇱 Руският „Африкански корпус“ изтегля своите части от северните региони на Мали, за да защити столицата Бамако и управляващата хунта, докато в същото време продължава да осигурява въздушна подкрепа и разузнавателни данни за войските на терен.

„Като цяло те поемат по-скоро роля на заден план“, сподели пред ADF Бенедикт Манзин, водещ анализатор за Близкия изток и Африка в разузнавателна компания Sybiline. „Правят всичко, което е възможно, за да избегнат изпращането на още хора в месомелачката. Опитват се да минимизират излагането на личния състав на риск и да максимизират щетите, които могат да нанесат“, добавя той.

„Африканският корпус“ замени скандално известните наемници от групировката „Вагнер“ в средата на 2024 г. Смяната настъпи, след като частната военна компания на покойния олигарх Евгений Пригожин загуби десетки бойци при засада, устроена от бойци на Фронта за освобождение на Азавад (FLA) край Тинзауатен, близо до границата с Алжир.

Като подразделение на Министерство на отбраната на Руската федерация, „Африканският корпус“ разполага с около 2000 души на терен, много от които са бивши наемници от „Вагнер“. Контингентът е много по-малък от групировката на „Вагнер“ и наполовина по-малък от френската мисия за борба с тероризма „Бархан“, която беше принудена да напусне страната през 2022 г.

Загубата на ключовия град Кидал в Северно Мали в края на април, който премина в ръцете на FLA и местния клон на Ал-Кайда, познат като „Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM), изглежда изиграла ключова роля за решението на корпуса да остане по-близо до основната си база в Бамако.

Руските наемници отговориха с въздушни удари по Кидал, които доведоха до разрушения на инфраструктура и принудиха много жители да избягат. Ударите бяха проведени в подкрепа на малийската армия (FAM), която се превърна в основната сухопътна сила на север.

„Това, което виждаме, е, че те залагат предимно на въздушни удари“, заяви Манзин. Напоследък това включва атаки с касетъчни бомби руско производство по общности в региона на Кидал. Това нарушава ангажимента на Мали по международната конвенция за забрана на касетъчните боеприпаси.

„Те имат по-малко ресурси за пилеене. Не искат да ги разпръскват в малки общности на север, където могат да бъдат елиминирани лесно“, коментира Манзин по адрес на руските наемници.

Анализ на последните изявления на „Африканския корпус“ в социалните медии показва как групировката е пренасочила фокуса си към централната и южна част на страната, провеждайки повечето операции около столицата, обясни анализаторът от BBC Джейкъб Босуел.

След оттеглянето от Кидал корпусът ескалира своята пропагандна кампания с над 500 публикации в Telegram и други канали през седмиците след историческото поражения.

Освен с въздушни удари, той се опитва да преодолее и икономическите блокади, наложени на големи части от страна от ислямистки бойци. Наемници от корпуса и въздушна подкрепа започнаха да ескортират конвои от цистерни и товарни камиони, влизащи в затворената сухопътна държава от Кот д'Ивоар, Гвинея и Сенегал, за да ги защитят от атаки на JNIM.

Въпреки опитите на „Африканския корпус“ да намали присъствието на бойното поле, JNIM използва дронове, за да бомбардира руските наемници директно в техните бази.

Видеокадри, публикувани наскоро в социалните медии от JNIM, показват кадри от дронове, на които се вижда как руски наемници биват избити, а руски самолети са поразени от бомби, пуснати от дронове, които кръжат над една от руските бази в Севаре.

През последните седмици „Африканският корпус“ предприе свои собствени удари с дронове по позиции на JNIM, които поразиха депо за гориво на групировката в региона на Тимбукту, според анализатори от Africa Terrorism Tracker.

От края на 2021 г. властите в Мали са похарчили близо 1 млрд долара за бойци от ЧВК „Вагнер“ и „Африкански корпус“. За това време хунтата и нейните руски съюзници загубиха контрола над цялата северна половина на страната и бяха свидетели на разширяването на влиянието на Ал-Кайда в Сахел, отчасти заради бруталната си тактика срещу цивилното население на север, отбелязва Манзин.

„Стратегията, възприета от Мали, е безполезна и в дългосрочен план стабилността на страната е изложена на риск. За съжаление, крайният резултат е, че засилиха позициите на JNIM, тласкайки местните общности към ръцете им“, обобщи Манзин.

📸 Снимка: Скрийншоти от видео, показващо нападение с дрон срещу руски наемници и самолети на летище Севаре, които очевидно са били напълно неподготвени за това, което ги е сполетяло.

Razor 1, Razor 2 и тишината над Хиндукуш: 15 години от удара срещу Бин Ладен

🇺🇸 В нощта срещу 2 май 2011 г. два модифицирани хеликоптера UH-60 Black Hawk със силно намалена радарна и акустична видимост – известни в устното предание на американските специални сили като Razor 1 и Razor 2 – пресичат държавната граница между Афганистан и Пакистан на ниска височина.

На борда им са 23 оператори от Naval Special Warfare Development Group (DEVGRU), преводач от ЦРУ и военното куче Кайро. Маршрутът от Джалалабад до Аботабад е около 90 минути полет в електронна тишина, под линията на действие на пакистанските радари.

Целта: тристаен укрепен комплекс на ул. „Билал", в района Биляйл Таун, на около 1,3 км от пакистанската военна академия „Какул“. За администрацията на президента Барак Обама залогът надхвърля смъртта на един терорист – евентуален неуспех би означавал повторение на операция Eagle Claw в Иран (1980) и потенциална политическа криза още в първия мандат на президента.

Оперативен разбор

Разузнавателната верига към комплекса

Пътят до Аботабад минава през 8 години работа. Ключовият елемент е Абу Ахмад ал-Кувайти – личният куриер на Бин Ладен, идентифициран чрез разпити в т.нар. „тъмни" обекти на ЦРУ в средата на 2000-те години.

SIGINT разузнаване покрива дисциплината му при провеждане на телефонни разговори – Ал-Кувайти използва предплатени SIM карти, активирани на разстояние от комплекса, и пуска телефона едва на километри от дома. Данни от човешко разузнаване на терен (HUMINT) и геостационарно разузнаване (GEOINT) от сателитни снимки на WorldView изграждат профил на обекта: тристаен дом без интернет и стационарна линия, обитатели, които не изхвърлят боклука си навън, 7-метрови стени с бодлива тел, ограден балкон.

От септември 2010 г. ЦРУ наема съседно жилище за наблюдение и по-късно извършва фалшива имунизационна кампания от хепатит B под ръководството на д-р Шакил Африди, с която е направен опит за вземане на ДНК от деца в комплекса. Президентът Обама дава „зелена светлина" от Дипломатическият салон на Белия дом на 29 април 2011 г.

Аварийното кацане и адаптацията на терен

Razor 1 претърпява неконтролирано спускане при опит за зависване над двора – комбинация от ефект на „вихров пръстен", стеснено пространство между високите стени и по-висока от очакваната околна температура. Опашката удря стената; пилотът свежда машината до твърдо приземяване, без жертви.

Резервният план, при който Razor 2 също трябва да кацне в двора, е преоразмерен в движение: вторият вертолет прехвърля десанта си извън стените на комплекса, а резервен хеликоптер Boeing CH-47 Chinook от Джалалабад е приведен в готовност за операция по извличане. Загубата на първия хеликоптер премества входната точка – операторите взривяват външната порта и пробиват вътрешната стена с C-4 вместо да слизат от въздуха.

Близък бой в укрепен жилищен обект

Самата акция трае около 38 минути. Близкият бой (Close Quarters Battle) протича в три фази: прочистване на стопанските постройки и страничните стаи, неутрализиране на куриера Ал-Кувайти и брат му, изкачване по стълбището на триетажната основна сграда. На третия етаж операторите срещат Бин Ладен – невъоръжен, но в обстановка с риск от експлозивни жилетки или клопки. Той е поразен с два изстрела (глава и гръден кош) от водещия оператор. Тялото е идентифицирано визуално, фотографски и с ДНК сравнение по-късно същия ден на борда на самолетоносача USS Carl Vinson.

Погребението е извършено в северната част на Арабско море съгласно традицията в исляма, която повелява да се състои до 24 часа. В същото време този ход предотвратява превръщането на гроба му в място на поклонение за екстремисти. Оперативният отряд изнася твърди дискове, флашки, документи и телефони – материал, който се оказва стратегически по-ценен дори от самата ликвидация.

„Простота, сигурност, повторение, изненада, бързина и цел." – Адмирал Уилям Макрейвън изброява 6-те водещи принципа на специалната операция в труда си Spec Ops (1995). „Копието на Нептун" реализира всеки от тях.

Геополитически разломни линии

ISI: некомпетентност или съучастие

Комплексът се намира на 1,3 км от PMA Kakul, пакистанския аналог на академия Уест Пойнт, в гарнизонен град с висока концентрация на пенсионирани офицери. Пакистанският „Доклад на Аботабадската комисия", изтекъл през 2013 г., квалифицира резултата като „колективен провал" на разузнавателните и военните агенции, заради който Бин Ладен прекарва 9 години на пакистанска територия.

Версията на Сиймор Хърш от 2015 г. според която ISI е държало под надзор Бин Ладен, като е било уведомено за рейда, остава спорна, но ден-днешен така и не е окончателно опровергана. Минималното заключение, прието в академичните среди и западните разузнавателни общности, остава: ISI или знаеше, или е избрала да не знае.

Доктринален преход от мащабна война към хирургичен удар

Операцията се вписва в стратегическия завой на САЩ след Ирак и Афганистан – от класически кампании към комбинация от ж удари, операции с дронове и съвместни операции със силите на местни партньори.

Натрупаният капацитет на Съвместното командване за специални операции (JSOC) начело с Маккристъл (2003–2008 г.) и Макрейвън (2008–2011 г.) – т.нар. Industrial Counterterrorism с F3EAD (Find, Fix, Finish, Exploit, Analyze, Disseminate) цикъл – намира своя връх именно в Аботабад.

Цената е плавна: дроновата кампания се ускори, прецизните удари в Пакистан, Йемен и Сомалия достигнаха рекорд през 2011–2012 г., а правният въпрос за извънсъдебна ликвидация (включително на американски граждани, какъвто е случаят с Анвар ал-Аулаки през септември 2011 г.) е поставен на дневен ред още същата година.

Дипломатическата ударна вълна

Рейдът се провежда без предварително известие до Исламабад. Реакцията на Пакистан, временно затваряне на маршрутите за снабдяване на НАТО през Хайбер и Чаман след инцидента в Салала (ноември 2011 г.), отзоваване на американски военни съветници, обществена кампания срещу „нарушения на суверенитета".

Създава се нов прецедент: съюзническа територия не гарантира защита от Си специални операции, ако там пребивават мишени със стратегическа стойност.

Този прецедент по-късно се повтаря при удара с дрон, довел до ликвидирането на иранския генерал Касем Сюлеймани на летище Багдад (2020 г.), както и при израелските удари в Сирия и Ливан през 2024–2025 г.

Наследството 15 години по-късно

От йерархия към мрежа

Бин Ладен остави организация, която вече подлежеше на децентрализация. Към днешна дата Ал-Кайда като централна структура е почти изпразнена – Айман ал-Зауахири, последният оперативно значим лидер от „старата гвардия", беше ликвидиран в Кабул през юли 2022 г.

Глобалното джихадистко движение се трансформира в регионални франчайзи: Ал-Кайда на Арабския п-ов (Йемен), Ал-Кайда в Ислямския Магреб (Северна Африка) и Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (Сахел), Аш-Шабааб (Сомалия), Ал-Кайда на Индийския субконтинент (Южна Азия).

Паралелно възникна Ислямска държава и нейното най-агресивно подразделение към 2026 г. – Вилает Хорасан, отговорно за атаките в Керман (януари 2024 г.), Крокус сити Хол в Москва (март 2024 г.) и осуетени заговори в Германия, Австрия и Турция. Парадоксално, Ал-Кайда като децентрализирана мрежа се оказа по-устойчива на физическото отстраняване на ръководи фигури, отколкото Ал-Кайда като структура със строга йерархия от 2001 г.

Технологичният скок: рейдът, ако беше проведен днес

Ако „Нептун" се планираше днес, профилът на операцията би изглеждал коренно различно. Low-observable хеликоптерите вероятно щяха да бъдат сведени до елемент за извличане. Проникването до самата цел щеше да бъде поверено на MQ-9 Reaper за устойчиво наблюдение, FPV дронове с fiber-optic управление за пробиване на охраната, AI-асистиран анализ на сателитни и мултиспектрални данни за поведенческо разпознаване на лицата, обитаващи комплекса, и евентуално автономни разпознаващи муниции от типа Switchblade-600.

Мобилни ДНК комплекти на терен биха съкратили периода между поразяване и биометрично потвърждение от 24 часа до броени минути. В същото време класическият елемент – оператор на земята, който за две секунди прави разлика между терорист с шахидски пояс и невъоръжен заложник – остава незаменим. Твърди дискове и документи като тези в Аботабад, които се оказаха безценна находка, няма как да бъдат изнесени от дронове... засега.

Психологическият ефект: фатален удар или метастаза

Смъртта на Бин Ладен прекъсна символното ядро на глобалния джихадизъм, но ускори неговата фрагментация.

Според оценка на Combating Terrorism Center към Военната академия в Уест Пойнт от 2025 г. общата численост на бойците в редиците на Ал-Кайда и нейните филиали в Африка надхвърля числеността на хората, които Бин Ладен командваше през 2001 г. Урокът е тревожен за планировчиците: ликвидирането на стратегически лидер променя формата на заплахата, но и не нейния обем.

Прочитът на Frontline Monitor

„Копието на Нептун" остана еталон за специална операция – не заради онези 38 минути в полите на Хиндукуш, а заради осемте години преди тях, които ги направиха възможни. Търпението на разузнаването, дисциплината на куриерската пирамида, готовността на политическото ръководство да поеме провал от мащабите на Eagle Claw – тези елементи определят успеха в по-голяма степен от тактическото съвършенство на DEVGRU.

Поуката за Силите за специални операции в момента е неудобна: технологичното превъзходство и оперативната подготовка са нужни, но недостатъчни условия. Без устойчива разузнавателна архитектура – дисциплинирана, многослойна и защитена от политически натиск – дори най-съвършеният оператор стои пред заключена врата.

„Нептун" сработи, защото вратата вече беше отбелязана на картата.

Военната хунта в Мали е на ръба на колапса.

🇲🇱🇷🇺 Военната хунта в Мали е на ръба на колапса след месеци на обсада на столицата Бамако от свързаната с Ал-Кайда терористична групировка Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM).

Масовата криза с горивата в тази страна без излаз на море, причинена от блокадата на вноса на гориво по главните шосета, принуди властите да затворят всички училища от края на октомври до средата на ноември. На 7 ноември Франция се присъедини към САЩ и Великобритания с призив към гражданите си да напуснат страната, а американското посолство евакуира част от персонала и техните семейства.

На 18 ноември генералният секретар на ООН информира Съвета за сигурност за „момент на изключителна спешност“ и риска от „катастрофален домино ефект“ в Сахел и цяла Западна Африка. Продължаващата блокада е ескалация от страна на JNIM, която за пръв път разпростира влиянието си толкова далеч на юг. Възможно е блокадата да принуди хунтата на президента Асими Гойта или да седне на масата за преговори, или както през 2012 г. напредъкът на бойците да предизвика нов военен преврат. По-малко вероятният, но напълно възможен сценарий е JNIM да завземе властта, което би превърнало Мали в „африкански Афганистан“, подобно на падането на Кабул под натиска на талибаните през 2021 г., където терористите ще могат свободно да се обучават, действат и планират атаките си от сигурно убежище.

Как се стигна дотук и какви са последиците от евентуално превземане на Мали от джихадистите? Превземането на властта от JNIM ше е първият случай, при който филиал на Ал-Кайда превзема държава, с огромни регионални и силно подценявани глобални последици. Този стратегически обрат в 10-годишната война в Мали може да сложи край на Съюза на държавите от Сахел (AES) между Мали, Буркина Фасо и Нигер, както и на руското влияние в региона. В дългосрочен план режим на JNIM би увеличил значително риска от международен тероризъм.

Превземането на властта от джихадисти вече е реален сценарий

От 2012 г. насам Мали преживя три военни преврата (2012, 2020 и 2021 г.) и ескалация на бунта, който първо беше сепаратистки, после ислямистки. Вътрешната несигурност доведе до свалянето на двама демократично избрани президенти – Амаду Тумани Туре и Ибрахим Бубакар Кейта.

Опитите за възраждане на демокрацията и стабилността имаха само временен успех. През 2012 г. големи градове паднаха в ръцете на ислямисти и туарегски бунтовници, които искаха да създадат собствена държава на север, наричана понякога „Азауад“. Френската операция „Сервал“ от 2013 г. спаси правителството и спря настъплението на екстремистите към Бамако. През 2014 г. ООН стартира мисията MINUSMA за стабилизиране на страната.

През 2017 г. четири групи, сред които Ал-Кайда в Ислямския Магреб (AQIM), обединиха сили в JNIM. За съжаление сигурността продължи да се влошава въпреки присъствието на сили на ООН и Франция, което след превратите през 2020 и 2021 г. доведе до призиви към Запада да напусне. В крайна сметка и Франция, и ООН изтеглиха своите сили, докато протестиращи в Мали развяваха руски знамена и призоваха за помощ от Москва. В крайна сметка тя я получиха и частната армия „Вагнер“ стана основен партньор по сигурността през 2022 г. Резултатът: нарушенията на правата на човека и въоръжените сблъсъци се увеличиха.

През 2024 г. Мали се нареди на пето място в света по степен на засегнатост от тероризъм според Глобалния индекс на тероризма. Миналата година въоръженият конфликт отне живота на най-малко 1900 души – третото най-високо ниво в историята след 2022 и 2023 г. JNIM разшири своята територия в централните, североизточни и южни части на страната. Тъй като армията и Вагнер не успяха да защитят много общности, в централно Мали в подкрепа на правителството бяха мобилизирани милициите „Дозо“, които често влошават още повече ситуацията. Операциите на армията и „Дозо“ срещу блокадата на горивата доведоха до рекордни нива на насилие и масови зверства в регионите Сегу и Сикасо през последния месец.

Начало на края за съюза в Сахел

Буркина Фасо и Нигер имат сходни истории – влошаваща се сигурност заради атаките на JNIM и Ислямска държава в Сахел, военни преврати и крехка политическа ситуация след тях, при която хунтите отхвърлиха помощта на западните страни и се обърнаха към Русия – първо Вагнер, после Африкански корпус.

През септември 2023 г. трите държави напуснаха регионалната организация ECOWAS и създадоха AES – отбранителен пакт срещу джихадистката заплаха и за запазване на властта. Евентуалното падане на Бамако би означавало, че една от трите основни членки отпада; оставащата ос Буркина-Фасо–Нигер би била сериозно застрашена и принудена да се отбранява.

Поражение за Русия в Сахел

Макар JNIM да се представя за алтернатива на „марионетките на Запада“, нейно идване на власт би означавало преди всичко угасване на руската звезда в Сахел. JNIM се сражава срещу руските наемници от години и няма да се нареди на опашка при Владимир Путин.

Провалът на AES и Русия да защитят Мали ще бъде поучителна история, че руската намеса често влошава конфликтите. Замяната на сътрудничеството със западните демокрации с Африканския корпус в името на „националния суверенитет“ може да беше популярна, но е губеща стратегия.

Руското влияние в Сахел нараства от 2017 г. Руски сили пристигнаха в Буркина Фасо през януари 2024 г. и в Нигер през май 2024 г. При този развой други покани едва ли ще последват.

Връщането на французите звучи политически невъзможно заради общественото мнение, но смяна на режима от конкурентна военна фракция или екстремистите на JNIM, може да отвори прозорец за САЩ да засилят сътрудничеството с държави извън съюза в Сахел, особено по крайбрежието на Западна Африка и съседите на Мали.

Риск от държавно спонсориран тероризъм в Африка

Ако има една групировка на континента, която да следим освен Ал-Шабаб, най-компетентният клон на Ал-Кайда, който някога имаше пилот в обучение за атака като на 11 септември, това е JNIM. Ако тя завземе държавния апарат, Мали лесно може да се превърне в рай за джихадисти в региона, както и във водещия държавен спонсор на тероризъм – подобно на Судан след преврата през 1989 г., когато на власт дойдоха ислямисти.

Много африкански терористични групи, заклели се във вярност на Ал-Кайда или ИДИЛ, остават фокусирани над местни проблеми въпреки ребрандирането – но JNIM има потенциал да еволюира. В нейните гени е организацията AQIM, чиито лидери (макар вече покойници) се сражаваха срещу Съветския съюз в Афганистан и имаха директни връзки с Осама бин Ладен. JNIM запази вярност към централното ръководство на Ал-Кайда и под ръководството на Ияд аг Гали създаде по-нова, по-голяма и по-смъртоносна марка.

Държави извън Сахел могат да се окажат мишени, а JNIM да разшири своята зона на влияние. В края на октомври групировката пое отговорност за първата си атака в Нигерия, при която загина нигерийски войник. Забележително е, че в близост до мястото действа откъсналата се от Боко Харам групировка Ансару, за която някога се смяташе, че има връзки с AQIM.

Бамако е изправен пред по-силен враг от всякога, но за разлика от 2013 г. сега няма как да ползва западна подкрепа, за да го победи. Африканският съюз предлага единствено реторична подкрепа, без войски на терен. Единствената правдоподобна външна намеса изглежда от ECOWAS. Въпреки че по-рано тази година организацията изключи Мали, Нигер и Буркина Фасо, тя остави вратата си отворена за ново сътрудничество.

Ако има спасителен пояс, Бамако трябва да го сграбчи. Ако JNIM остане безконтролна, тя ще стане по-смела, по-голяма, ще привлече нови филиали и един ден може да спонсорира или улесни операции далеч извън региона.

Интервю на Ал-Шараа за Washington Post.

🇸🇾 След историческата първа визита в Белия дом сирийският президент Ахмед ал-Шараа даде в понеделник интервю за Washington Post. В разговор, продължил един час, той говореше чрез преводач и засегна теми като значението на възстановяването и отношенията на Сирия и Съединените щати.

Той откровено коментира преговорите с Израел, сектантското насилие след войната и собствения си невероятен път – от ислямист в Ирак и лидер на сирийските бунтовници до първия сирийски държавен глава, който се среща с американски президент във Вашингтон.

Интервюто е съкратено и редактирано за по-голяма яснота.

Санкции и отношения със САЩ

Днес се срещнахте с президента Доналд Тръмп и с членове на Конгреса. Бихте ли споделили какви бяха целите ви за това пътуване и смятате ли, че ги постигнахте?

Най-важната цел е да започнем да градим отношенията между Сирия и САЩ, защото в последните сто години те не бяха особено добри.

Търсихме общите интереси между двете страни и установихме, че има много общи точки, върху които можем да стъпим – сигурност, икономика. Стабилността на Сирия ще се отрази на целия регион, както и нестабилността ѝ.

Стабилността е свързана с икономиката, а икономическото развитие – с вдигането на санкциите. Този разговор продължава от месеци и смятам, че постигнахме добри резултати. Все още чакаме окончателното решение.

Остин Тайс

Нашият колега Остин Тайс изчезна в Сирия. Бихте ли ни казали какво знаете за търсенето му, къде може да се намира и дали сте обсъждали случая с Белия дом и други във Вашингтон?

По време на войната, която предишният режим водеше срещу сирийския народ, имаме около 250 000 изчезнали сирийци. Сред тях са и хора с други националности, като Остин Тайс.

Когато стигнахме до Дамаск, веднага освободихме един американски гражданин от затворите и го предадохме на американските власти. Създадохме комисия за изчезналите; специално внимание обръщаме на американските граждани, изчезнали в Сирия, и координираме действията си с американските власти.

Срещнах се с някои от семействата на изчезналите, включително с майката на Остин Тайс. Тя е прекрасна жена. Запознах я и с моята майка, защото имаше сходна история. Бях в неизвестност седем години и всички мислеха, че съм убит – освен майка ми. Тя твърдо вярваше, че един ден ще се върна.

Миналото на Шараа като боец в Сирия и Ирак

Какво бихте казали на обикновения американец, който говори с конгресмена си за санкциите и се чуди: „Защо вдигаме санкциите на човек, който се е сражавал срещу САЩ?“

На първо място, борбата не е нещо срамно, ако е за благородни цели – особено ако защитаваш своята земя и хора, които страдат от несправедливост. Смятам, че това е нещо, за което човек трябва да бъде похвален. Участвал съм в много войни, но никога не съм причинил смъртта на невинен човек.

Който се сражава, трябва да има силен морален компас. Регионът пострада от политиките – западните и американските – и днес много американци са съгласни с нас, че някои от политиките бяха грешка и доведоха до безсмислени войни.

Сектантско насилие и малцинства в Сирия

Едно от опасенията на онези, които не искат да се вдигнат санкциите, е насилието, което все още продължава в страната ви. При режима се правеха опити да се настроят различните групи една срещу друга, но някои от тях още се бият. Как бихте отговорили на критиците, които казват, че не сте направили достатъчно, за да намалите това насилие, и какъв е планът ви, за да спрат атаките срещу малцинствата?

Сирия току-що излезе от жестока война и живя под диктатура и суров режим, който управлява страната 60 години. Сега сме в преходен период и в прехода условията, ситуациите и законите са различни от тези в стабилни държави.

Например Гражданската война в САЩ – след като свърши, всичко ли се стабилизира за една година? Или бяха нужни години? Ние сме в етапа на възстановяване на държавата, на възвръщане и изграждане на закона. Но не казвам, че в Сирия няма проблеми. Това не е краят на историята.

Има лични интереси на определени групи, които искат независимост или автономия. Някои от тези страни търсят оправдание за интересите си и използват своята деноминация или вяра като чадър.

Говорят за екзистенциална заплаха за тяхната деноминация и вяра. В Сирия сме в съвместно съжителство с различни групи, различни религиозни групи, от 1400 години. Още сме тук и разнообразието ни е запазено.

Борба с Ислямска държава

Все още имате Ислямска държава в източната част на страната. Американците казват, че борбата с нея е причината да са там. Бихте ли ни разказали за статуса на споразумението със Сирийските демократични сили (SDF), с кюрдските групи, и смятате ли, че САЩ и тези групи все още са нужни като сила?

Десет години воювахме с Ислямска държава без координация със западна сила или която и да е друга страна.

Днес Сирия е в състояние да поеме тази отговорност. Поддържането на разделена Сирия или наличието на военна сила, която не е под контрола на правителството, създава най-добрата среда за разцвет на ИДИЛ.

Смятам, че най-доброто решение е американските войски в Сирия да наблюдават интегрирането [на SDF в централните правителствени сили за сигурност]. Защитата на сирийска територия ще бъде отговорност на държавата.

Израел и Сирия

Сирия е подложена на многократни атаки от израелската армия. Освен това тя окупира сирийска територия и изглежда подклажда сектантство, особено сред друзката общност. Как планирате да защитите сирийския суверенитет не само от вътрешни, но и от външни сили?

Преди 50 години Сирия влезе във война с Израел. После през 1974 г. е постигнато споразумение за раздалечаване. То издържа 50 години. Но когато режимът на Асад падна, Израел го анулира. Те разшириха присъствието си в Сирия, изгониха мисията за наблюдение на ООН и окупираха нова територия.

От 8 декември насам са нанесли повече от 1000 въздушни удара в Сирия, сред които такива по Президентския дворец и Министерство на отбраната. Но тъй като искаме да възстановим Сирия, не отговорихме на тези агресии.

Настъплението на Израел в Сирия не идва от опасения за сигурността, а от експанзионистични амбиции. Израел винаги е твърдял, че се притеснява от Сирия заради заплахата от иранските милиции и Хизбула. Ние сме тези, които ги изгонихме от Сирия.

Водим преки преговори с Израел и изминахме добър път към споразумение. Но за да стигнем до окончателно споразумение, Израел трябва да се оттегли до границите си преди 8 декември.

САЩ са с нас в тези преговори, както и много международни страни подкрепят нашата гледна точка. Днес установихме, че г-н Тръмп също подкрепя позицията ни и ще настоява колкото се може по-бързо да се стигне до решение.

Ще се съгласи ли Сирия на демилитаризирана зона южно от Дамаск?

Да се говори за демилитаризиране на цял район ще е трудно, защото ако настъпи хаос, кой ще го пази? Ако тази зона бъде използвана от някои страни като плацдарм за удари срещу Израел, кой ще носи отговорност?

И в крайна сметка това е сирийска територия и Сирия трябва да има свободата да се разпорежда със собствената си земя.

Израел окупира Голанските възвишения, за да защити Израел, а сега налага условия в южна Сирия, за да защити Голан. След няколко години може да окупират центъра на Сирия, за да защитят юга. По този път ще стигнат до Мюнхен.

Отношенията с Русия

Бившият сирийски лидер е в Москва и по същество е защитаван от правителството на Владимир Путин. Повдигахте ли този въпрос пред руснаците? Поискахте ли той да бъде върнат, за да бъде съден за престъпленията си?

Десет години воювахме срещу Русия и това беше тежка, трудна война. Няколко пъти обявиха, че са ме убили.

Нуждаем се от Русия, защото е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Нуждаем се от гласа им на наша страна по някои въпроси и имаме стратегически интереси с тях. Не искаме да тласкаме Русия към алтернативни или други варианти в отношението ѝ към Сирия.

Въпросът с Башар ал-Асад е проблемен за Русия, а отношенията ни с тях – още сме в началото. Ще запазим правото си като сирийци да настояваме Асад да бъде изправен пред правосъдието.