Военната хунта в Мали е на ръба на колапса.

🇲🇱🇷🇺 Военната хунта в Мали е на ръба на колапса след месеци на обсада на столицата Бамако от свързаната с Ал-Кайда терористична групировка Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM).

Масовата криза с горивата в тази страна без излаз на море, причинена от блокадата на вноса на гориво по главните шосета, принуди властите да затворят всички училища от края на октомври до средата на ноември. На 7 ноември Франция се присъедини към САЩ и Великобритания с призив към гражданите си да напуснат страната, а американското посолство евакуира част от персонала и техните семейства.

На 18 ноември генералният секретар на ООН информира Съвета за сигурност за „момент на изключителна спешност“ и риска от „катастрофален домино ефект“ в Сахел и цяла Западна Африка. Продължаващата блокада е ескалация от страна на JNIM, която за пръв път разпростира влиянието си толкова далеч на юг. Възможно е блокадата да принуди хунтата на президента Асими Гойта или да седне на масата за преговори, или както през 2012 г. напредъкът на бойците да предизвика нов военен преврат. По-малко вероятният, но напълно възможен сценарий е JNIM да завземе властта, което би превърнало Мали в „африкански Афганистан“, подобно на падането на Кабул под натиска на талибаните през 2021 г., където терористите ще могат свободно да се обучават, действат и планират атаките си от сигурно убежище.

Как се стигна дотук и какви са последиците от евентуално превземане на Мали от джихадистите? Превземането на властта от JNIM ше е първият случай, при който филиал на Ал-Кайда превзема държава, с огромни регионални и силно подценявани глобални последици. Този стратегически обрат в 10-годишната война в Мали може да сложи край на Съюза на държавите от Сахел (AES) между Мали, Буркина Фасо и Нигер, както и на руското влияние в региона. В дългосрочен план режим на JNIM би увеличил значително риска от международен тероризъм.

Превземането на властта от джихадисти вече е реален сценарий

От 2012 г. насам Мали преживя три военни преврата (2012, 2020 и 2021 г.) и ескалация на бунта, който първо беше сепаратистки, после ислямистки. Вътрешната несигурност доведе до свалянето на двама демократично избрани президенти – Амаду Тумани Туре и Ибрахим Бубакар Кейта.

Опитите за възраждане на демокрацията и стабилността имаха само временен успех. През 2012 г. големи градове паднаха в ръцете на ислямисти и туарегски бунтовници, които искаха да създадат собствена държава на север, наричана понякога „Азауад“. Френската операция „Сервал“ от 2013 г. спаси правителството и спря настъплението на екстремистите към Бамако. През 2014 г. ООН стартира мисията MINUSMA за стабилизиране на страната.

През 2017 г. четири групи, сред които Ал-Кайда в Ислямския Магреб (AQIM), обединиха сили в JNIM. За съжаление сигурността продължи да се влошава въпреки присъствието на сили на ООН и Франция, което след превратите през 2020 и 2021 г. доведе до призиви към Запада да напусне. В крайна сметка и Франция, и ООН изтеглиха своите сили, докато протестиращи в Мали развяваха руски знамена и призоваха за помощ от Москва. В крайна сметка тя я получиха и частната армия „Вагнер“ стана основен партньор по сигурността през 2022 г. Резултатът: нарушенията на правата на човека и въоръжените сблъсъци се увеличиха.

През 2024 г. Мали се нареди на пето място в света по степен на засегнатост от тероризъм според Глобалния индекс на тероризма. Миналата година въоръженият конфликт отне живота на най-малко 1900 души – третото най-високо ниво в историята след 2022 и 2023 г. JNIM разшири своята територия в централните, североизточни и южни части на страната. Тъй като армията и Вагнер не успяха да защитят много общности, в централно Мали в подкрепа на правителството бяха мобилизирани милициите „Дозо“, които често влошават още повече ситуацията. Операциите на армията и „Дозо“ срещу блокадата на горивата доведоха до рекордни нива на насилие и масови зверства в регионите Сегу и Сикасо през последния месец.

Начало на края за съюза в Сахел

Буркина Фасо и Нигер имат сходни истории – влошаваща се сигурност заради атаките на JNIM и Ислямска държава в Сахел, военни преврати и крехка политическа ситуация след тях, при която хунтите отхвърлиха помощта на западните страни и се обърнаха към Русия – първо Вагнер, после Африкански корпус.

През септември 2023 г. трите държави напуснаха регионалната организация ECOWAS и създадоха AES – отбранителен пакт срещу джихадистката заплаха и за запазване на властта. Евентуалното падане на Бамако би означавало, че една от трите основни членки отпада; оставащата ос Буркина-Фасо–Нигер би била сериозно застрашена и принудена да се отбранява.

Поражение за Русия в Сахел

Макар JNIM да се представя за алтернатива на „марионетките на Запада“, нейно идване на власт би означавало преди всичко угасване на руската звезда в Сахел. JNIM се сражава срещу руските наемници от години и няма да се нареди на опашка при Владимир Путин.

Провалът на AES и Русия да защитят Мали ще бъде поучителна история, че руската намеса често влошава конфликтите. Замяната на сътрудничеството със западните демокрации с Африканския корпус в името на „националния суверенитет“ може да беше популярна, но е губеща стратегия.

Руското влияние в Сахел нараства от 2017 г. Руски сили пристигнаха в Буркина Фасо през януари 2024 г. и в Нигер през май 2024 г. При този развой други покани едва ли ще последват.

Връщането на французите звучи политически невъзможно заради общественото мнение, но смяна на режима от конкурентна военна фракция или екстремистите на JNIM, може да отвори прозорец за САЩ да засилят сътрудничеството с държави извън съюза в Сахел, особено по крайбрежието на Западна Африка и съседите на Мали.

Риск от държавно спонсориран тероризъм в Африка

Ако има една групировка на континента, която да следим освен Ал-Шабаб, най-компетентният клон на Ал-Кайда, който някога имаше пилот в обучение за атака като на 11 септември, това е JNIM. Ако тя завземе държавния апарат, Мали лесно може да се превърне в рай за джихадисти в региона, както и във водещия държавен спонсор на тероризъм – подобно на Судан след преврата през 1989 г., когато на власт дойдоха ислямисти.

Много африкански терористични групи, заклели се във вярност на Ал-Кайда или ИДИЛ, остават фокусирани над местни проблеми въпреки ребрандирането – но JNIM има потенциал да еволюира. В нейните гени е организацията AQIM, чиито лидери (макар вече покойници) се сражаваха срещу Съветския съюз в Афганистан и имаха директни връзки с Осама бин Ладен. JNIM запази вярност към централното ръководство на Ал-Кайда и под ръководството на Ияд аг Гали създаде по-нова, по-голяма и по-смъртоносна марка.

Държави извън Сахел могат да се окажат мишени, а JNIM да разшири своята зона на влияние. В края на октомври групировката пое отговорност за първата си атака в Нигерия, при която загина нигерийски войник. Забележително е, че в близост до мястото действа откъсналата се от Боко Харам групировка Ансару, за която някога се смяташе, че има връзки с AQIM.

Бамако е изправен пред по-силен враг от всякога, но за разлика от 2013 г. сега няма как да ползва западна подкрепа, за да го победи. Африканският съюз предлага единствено реторична подкрепа, без войски на терен. Единствената правдоподобна външна намеса изглежда от ECOWAS. Въпреки че по-рано тази година организацията изключи Мали, Нигер и Буркина Фасо, тя остави вратата си отворена за ново сътрудничество.

Ако има спасителен пояс, Бамако трябва да го сграбчи. Ако JNIM остане безконтролна, тя ще стане по-смела, по-голяма, ще привлече нови филиали и един ден може да спонсорира или улесни операции далеч извън региона.

Интервю на Ал-Шараа за Washington Post.

🇸🇾 След историческата първа визита в Белия дом сирийският президент Ахмед ал-Шараа даде в понеделник интервю за Washington Post. В разговор, продължил един час, той говореше чрез преводач и засегна теми като значението на възстановяването и отношенията на Сирия и Съединените щати.

Той откровено коментира преговорите с Израел, сектантското насилие след войната и собствения си невероятен път – от ислямист в Ирак и лидер на сирийските бунтовници до първия сирийски държавен глава, който се среща с американски президент във Вашингтон.

Интервюто е съкратено и редактирано за по-голяма яснота.

Санкции и отношения със САЩ

Днес се срещнахте с президента Доналд Тръмп и с членове на Конгреса. Бихте ли споделили какви бяха целите ви за това пътуване и смятате ли, че ги постигнахте?

Най-важната цел е да започнем да градим отношенията между Сирия и САЩ, защото в последните сто години те не бяха особено добри.

Търсихме общите интереси между двете страни и установихме, че има много общи точки, върху които можем да стъпим – сигурност, икономика. Стабилността на Сирия ще се отрази на целия регион, както и нестабилността ѝ.

Стабилността е свързана с икономиката, а икономическото развитие – с вдигането на санкциите. Този разговор продължава от месеци и смятам, че постигнахме добри резултати. Все още чакаме окончателното решение.

Остин Тайс

Нашият колега Остин Тайс изчезна в Сирия. Бихте ли ни казали какво знаете за търсенето му, къде може да се намира и дали сте обсъждали случая с Белия дом и други във Вашингтон?

По време на войната, която предишният режим водеше срещу сирийския народ, имаме около 250 000 изчезнали сирийци. Сред тях са и хора с други националности, като Остин Тайс.

Когато стигнахме до Дамаск, веднага освободихме един американски гражданин от затворите и го предадохме на американските власти. Създадохме комисия за изчезналите; специално внимание обръщаме на американските граждани, изчезнали в Сирия, и координираме действията си с американските власти.

Срещнах се с някои от семействата на изчезналите, включително с майката на Остин Тайс. Тя е прекрасна жена. Запознах я и с моята майка, защото имаше сходна история. Бях в неизвестност седем години и всички мислеха, че съм убит – освен майка ми. Тя твърдо вярваше, че един ден ще се върна.

Миналото на Шараа като боец в Сирия и Ирак

Какво бихте казали на обикновения американец, който говори с конгресмена си за санкциите и се чуди: „Защо вдигаме санкциите на човек, който се е сражавал срещу САЩ?“

На първо място, борбата не е нещо срамно, ако е за благородни цели – особено ако защитаваш своята земя и хора, които страдат от несправедливост. Смятам, че това е нещо, за което човек трябва да бъде похвален. Участвал съм в много войни, но никога не съм причинил смъртта на невинен човек.

Който се сражава, трябва да има силен морален компас. Регионът пострада от политиките – западните и американските – и днес много американци са съгласни с нас, че някои от политиките бяха грешка и доведоха до безсмислени войни.

Сектантско насилие и малцинства в Сирия

Едно от опасенията на онези, които не искат да се вдигнат санкциите, е насилието, което все още продължава в страната ви. При режима се правеха опити да се настроят различните групи една срещу друга, но някои от тях още се бият. Как бихте отговорили на критиците, които казват, че не сте направили достатъчно, за да намалите това насилие, и какъв е планът ви, за да спрат атаките срещу малцинствата?

Сирия току-що излезе от жестока война и живя под диктатура и суров режим, който управлява страната 60 години. Сега сме в преходен период и в прехода условията, ситуациите и законите са различни от тези в стабилни държави.

Например Гражданската война в САЩ – след като свърши, всичко ли се стабилизира за една година? Или бяха нужни години? Ние сме в етапа на възстановяване на държавата, на възвръщане и изграждане на закона. Но не казвам, че в Сирия няма проблеми. Това не е краят на историята.

Има лични интереси на определени групи, които искат независимост или автономия. Някои от тези страни търсят оправдание за интересите си и използват своята деноминация или вяра като чадър.

Говорят за екзистенциална заплаха за тяхната деноминация и вяра. В Сирия сме в съвместно съжителство с различни групи, различни религиозни групи, от 1400 години. Още сме тук и разнообразието ни е запазено.

Борба с Ислямска държава

Все още имате Ислямска държава в източната част на страната. Американците казват, че борбата с нея е причината да са там. Бихте ли ни разказали за статуса на споразумението със Сирийските демократични сили (SDF), с кюрдските групи, и смятате ли, че САЩ и тези групи все още са нужни като сила?

Десет години воювахме с Ислямска държава без координация със западна сила или която и да е друга страна.

Днес Сирия е в състояние да поеме тази отговорност. Поддържането на разделена Сирия или наличието на военна сила, която не е под контрола на правителството, създава най-добрата среда за разцвет на ИДИЛ.

Смятам, че най-доброто решение е американските войски в Сирия да наблюдават интегрирането [на SDF в централните правителствени сили за сигурност]. Защитата на сирийска територия ще бъде отговорност на държавата.

Израел и Сирия

Сирия е подложена на многократни атаки от израелската армия. Освен това тя окупира сирийска територия и изглежда подклажда сектантство, особено сред друзката общност. Как планирате да защитите сирийския суверенитет не само от вътрешни, но и от външни сили?

Преди 50 години Сирия влезе във война с Израел. После през 1974 г. е постигнато споразумение за раздалечаване. То издържа 50 години. Но когато режимът на Асад падна, Израел го анулира. Те разшириха присъствието си в Сирия, изгониха мисията за наблюдение на ООН и окупираха нова територия.

От 8 декември насам са нанесли повече от 1000 въздушни удара в Сирия, сред които такива по Президентския дворец и Министерство на отбраната. Но тъй като искаме да възстановим Сирия, не отговорихме на тези агресии.

Настъплението на Израел в Сирия не идва от опасения за сигурността, а от експанзионистични амбиции. Израел винаги е твърдял, че се притеснява от Сирия заради заплахата от иранските милиции и Хизбула. Ние сме тези, които ги изгонихме от Сирия.

Водим преки преговори с Израел и изминахме добър път към споразумение. Но за да стигнем до окончателно споразумение, Израел трябва да се оттегли до границите си преди 8 декември.

САЩ са с нас в тези преговори, както и много международни страни подкрепят нашата гледна точка. Днес установихме, че г-н Тръмп също подкрепя позицията ни и ще настоява колкото се може по-бързо да се стигне до решение.

Ще се съгласи ли Сирия на демилитаризирана зона южно от Дамаск?

Да се говори за демилитаризиране на цял район ще е трудно, защото ако настъпи хаос, кой ще го пази? Ако тази зона бъде използвана от някои страни като плацдарм за удари срещу Израел, кой ще носи отговорност?

И в крайна сметка това е сирийска територия и Сирия трябва да има свободата да се разпорежда със собствената си земя.

Израел окупира Голанските възвишения, за да защити Израел, а сега налага условия в южна Сирия, за да защити Голан. След няколко години може да окупират центъра на Сирия, за да защитят юга. По този път ще стигнат до Мюнхен.

Отношенията с Русия

Бившият сирийски лидер е в Москва и по същество е защитаван от правителството на Владимир Путин. Повдигахте ли този въпрос пред руснаците? Поискахте ли той да бъде върнат, за да бъде съден за престъпленията си?

Десет години воювахме срещу Русия и това беше тежка, трудна война. Няколко пъти обявиха, че са ме убили.

Нуждаем се от Русия, защото е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Нуждаем се от гласа им на наша страна по някои въпроси и имаме стратегически интереси с тях. Не искаме да тласкаме Русия към алтернативни или други варианти в отношението ѝ към Сирия.

Въпросът с Башар ал-Асад е проблемен за Русия, а отношенията ни с тях – още сме в началото. Ще запазим правото си като сирийци да настояваме Асад да бъде изправен пред правосъдието.

Висши лидери на Ал-Шабаб са убити в операции на Сомалийската национална армия.

🇸🇴 Сомалийската национална армия проведе серия от операции в регионите Бакол и Бай, при които бяха ликвидирани висши членове на терористичната групировка Ал-Шабаб, съобщи Министерството на отбраната в официално изявление, публикувано в неделя.

Според министерството сомалийските сили са убили Мохамед Абди Мохамед Нур, известен като Гуфооу – висш член на местния клон на Ал-Кайда, отговорен за няколко атаки срещу цивилни в региона. Това се е случило при прецизна операция в Абал, стратегическо селище на 21 км южно от Худур, провинциалната столица на югозападния регион Бакол.

„По време на операцията силите конфискуваха оръжия и документи с подробности за планове за нарушаване на сигурността и стабилността в района“, се посочв още в изявлението. Други двама ключови членове на Ал-Шабаб също са били убити.

В отделна операция са ликвидирани две ключови оперативни лица на Ал-Шабаб – Яхье, известен като Абу Халид, основен организатор на терористични атаки, както и Шариф Амир, който е бил ранен и по-късно е починал от раните си по време на сблъсъка.

Сомалийската армия ще продължи операциите срещу групировката и „няма да допусне убежище за терористите от Ал-Шабаб или останките им“, се посочва в изявлението, което уверява, че текущите операции за стабилизиране на страната в Африканския рог ще бъдат засилени „докато всеки ъгъл на Сомалия не бъде освободен от терористичната заплаха“.

Военните действия идват само дни след като Сомалия обяви, че от февруари насам са проведени 220 прецизни въздушни удара срещу терористи, при които са убити 868 от тях.

От края на 2024 г. Сомалийската национална армия и силите за сигурност в полуавтономния регион Пунтланд засилиха въздушните нападения срещу терористи в южните и централните провинции, както и в североизточния регион Бари, с подкрепата на международни партньори по сигурността.

В края на миналия месец прецизен въздушен удар в град Буаале в региона Средна Джуба уби висш терорист от Ал-Шабаб, идентифициран като Мохамуд Абди Хамуд, известен като Джафар Гурей, основател на свързаната с Ал-Кайда терористична групировка, провъзгласен за „ръководител на разузнаването“.

Ал-Шабаб налага терор срещу сомалийското правителство в продължение на повече от 16 години, като често напада силите за сигурност, длъжностни лица и цивилни.

Сирия започва операция срещу френски джихадисти в Идлиб?

🇸🇾🇫🇷 Фиркат ал-Гураба, група от френскоезични чуждестранни бойци в Сирия, публикува изявление, в което твърди, че Сирийската обществена сигурност планира да атакува лагера им в Идлиб, в координация с Париж, за да му ги предаде.

Фиркат ал-Гураба е джихадистка групировка, базирана в бунтовнически райони на провинция Идлиб в северозападна Сирия. Състои се предимно от европейски бойци, много от които, включително нейният лидер, са от Франция и Белгия. Групата е положила клетва за вярност към Ал-Кайда.

Групата е основана от Омар Диаби, френски гражданин със сенегалски корени, вербувал множество чужди бойци за борба в Сирия, голяма част от които се присъединяват към Ислямска държава или Фронта Ал-Нусра, които по онова време са клонове на Ал-Кайда в Сирия.

Групата, състояща се от 80–100 бойци, е създадена в провинция Латакия в Сирия, след като Диаби влиза в страната. Повечето от бойците са от Франция.

Напрежението между ИДИЛ и Ал-Нусра ескалира в началото на 2014 г. Диаби взима решение да остане неутрален в конфликта, докато не се появят повече детайли, и заявява, че няма да се съюзи с нито една от страните поради сведения за нарушения срещу цивилни от страна на двете групировки.

Въпреки това, в един момент групата е смятана за част от Ал-Нусра, а Диаби отправя остри критики срещу ИДИЛ, наричайки я реакционна и вярвайки, че се състои само от неподготвени младежи без религиозно образование, чиито действия се „отклоняват от нормите“. В същото време той вижда в Ал-Кайда по-изтънчена и начетена организация.

Освен това той критикува използването на кадри със зверства във видеата на Даеш, тъй като според него те единствено предизвикват гняв, но оправдава атаките в Париж от ноември 2015 г. твърдейки, че те са справедлив отговор на френските военни операции срещу джихадистите, цитирайки стих от Корана – „отмъщение за равно отмъщение“.

Фиркат ал-Гураба губи много от членовете, които преминават в редиците на Ислямска държава в апогея на терористичната групировка в периода 2014-2015 г. Въпреки това част от тях се завръщат обратно след упадъка на Халифата три години по-късно.

Групата и нейният лидер са влизали в конфликт с Хаят Тахрир ал-Шам заради политиките на ал-Джолани, които според нея и нейните поддръжници се извършват в съответствие с турските интереси.

JNIM унищожи поредния конвой с цистерни на границата между Кот д'Ивоар и Мали.

🇲🇱🇨🇮 Бойци от Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM), свързана с Ал-Кайда групировка, извършиха серия от нападения срещу конвои с цистерни за гориво в региона Сикасо в южната част на Мали, подпалвайки десетки цистерни.

Нападението беше извършено въпреки присъствието на военни сили, които ескортираха конвоя с цистерни. Това е поредната такава атака, след като друга подобна беше извършена по-рано тази седмица и на практика прекъсна вноса на гориво, предизвиквайки сериозен недостиг в столицата Бамако и други части на страната.

Междувременно кадри, публикувани от бойците, показват трима заложници, сред които двама войници и президента на регионалния съвет в Сегу, Сиака Дембеле. Похитителите заявиха, че мъжете са невредими, и призоваха властите да работят за освобождаването им.

Ал-Шабаб атакува голям затвор в Могадишу часове след края на пътните барикади.

🇸🇴 В събота близо до президентския дворец в Сомалия избухнаха тежки сражения и експлозии, когато ислямистката групировка Ал-Шабаб атакува главния затвор в столицата Могадишу, часове след като федералното правителство премахна дългогодишни пътни блокади.

Жители на район Бондхере в централната част на града съобщиха, че са чули взривове и стрелба от затвора, който служи и като щаб на регионалното разузнаване, се издигал дим. Местната жителка Хибо Мохамед сподели пред Associated Press по телефона: „Наистина сме уплашени. Градът беше спокоен от месеци, но сега всички отново са разтревожени.“

Свързаната с Ал-Кайда групировка Ал-Шабаб, базирана в Сомалия, пое отговорност за атаката, като заяви, че е освободила затворници. Правителството не коментира веднага атаката, а всички телефонни обаждания и съобщения до официални лица останаха без отговор в събота.

Държавните медии на Сомалия съобщиха, че нападателите са използвали превозно средство, маскирано да прилича на тези на силите за сигурност на разузнавателната служба. Според тях войниците са отблъснали атаката и са убили няколко бойци.

Цел на нападението беше затвора Годка Джилаков, който през 2014 г. също беше атакуван, когато бойци на Ал-Шабаб взривиха кола бомба пред портата, нахлува в комплекса и опитаха да освободят затворниците в него. Тогава сомалийските сили отблъснаха нападателите, но поне една дузина души загинаха.

Съботната атака се случи само часове след като федералното правителство премахна няколко пътни блокади в Могадишу. Тези бариери бяха поставени преди години за защита на ключови правителствени обекти, но мнозина жители твърдяха, че те пречат на движението и търговията.

Силите за сигурност бързо отцепиха пътищата, водещи до мястото на инцидента, докато линейки се втурнаха към района. Броят на жертвите все още не е уточнен.

Могадишу беше сравнително спокоен през последните месеци, тъй като правителствените сили, подкрепяни от местни милиции и войски на Африканския съюз, успяха да изтласкат бойците на Ал-Шабаб от няколко района в централна и южна Сомалия.

От лидер на Ал-Кайда в Ирак до президент на Сирия, участник на международен форум в Ню Йорк.

🇸🇾🇺🇸 Сирийският президент Ахмад ал-Шараа обяви, че страната навлиза „в нова историческа фаза за региона“ след падането на правителството на Башар ал-Асад, в изказване, тълкувано като дипломатически завой към западните сили.

Изказването беше направено по време на участие с бившия шеф на ЦРУ Дейвид Петрeъс в ежегодния форум на групата Конкордия за глобални въпроси, който насърчава партньорството между правителства, бизнеси и организации с нестопанска цел за справяне с належащите нужди на света. В дискусията той подчерта, че Сирия вече има „свързани интереси със Запада и Съединените щати“, което е исторически обрат спрямо позициите на предишния режим.

Появата на временния сирийски президент на престижния международен форум е най-значимото му дипломатическо постижение след поемането на властта през декември 2024 г. Неговите изказвания подсказват, че Сирия може се стреми към възстановяване на отношенията със западните държави, които бяха поставили Дамаск в изолация за повече от десетилетие.

Ал-Шараа предупреди за сериозните пречки пред стабилността на Сирия и заяви, че някои страни се опитват „да разпалят сектантско напрежение в Сирия, докато други си чистят сметките на сирийска територия“. Освен това той подчерта нуждата от бързо прилагане на мирни решения, в очевидна препратка към сделката със Сирийските демократични сили (SDF), сключена на 10 март 2025 г.

Интеграцията на въоръжените фракции остава ключов въпрос за новата власт. „Ограничаването на оръжията до държавата е това, което защитава Сирия от конфликти и безредици“, заяви ал-Шараа по време на сесията за демокрация, сигурност и геополитически рискове.

Сирия е отправила предложение към SDF, която контролира голяма част от североизточната част на страната, да се присъедини към националната армия. Ал-Шараа отбеляза, че правителството му „ги е уверило, че правата на кюрдите са гарантирани, но съществуват колебания от тяхна страна при изпълнението на споразумението“.

Ал-Кайда в Сахел отвлече шестима китайски граждани в Мали.

🇲🇱⚔️🇨🇳 Нусрат ал-Ислам уа ал-Муслимин (JNIM), местния клон на Ал-Кайда в Сахел, пое отговорност за атака срещу военен пост на малийската армия и захарна фабрика в Дугабугу, градче в провинция Сегу.

В изявление на групировката се твърди, че нападението е било изключително жестоко и довежда до „пленяването на 8 военни машини, 12 автомата Калашников, 1 картечница Пика, 2 пистолета, 22 пълнителя с боеприпаси и голямо количество муниции“. Забележителна подробност обаче е отвличането на шестима китайски работници в захарната фабрика, която нито малийската армия, нито нейните съюзници са успели да защитят.

Тези събития идват по-малко от два месеца след официален призив на групировката от 7 юни 2025 г. В него тя поиска от чуждестранните компании в Мали да прекратят незабавно сътрудничеството си с управляващата хунта. Според местни източници, на същия ден групировката е нападнала няколко чуждестранни обекта в провинция Кай, сред които фабрика, която е била напълно изгорена, като по време на атаката са отвлечени няколко чужденци, сред които и индийци.

Наблюдатели посочват, че секторите на златото и петрола, както и захарните фабрики, са основна мишена на тези атаки, поради продължаващото сътрудничество на тези компании с местните власти и използването на руски наемници от т.нар. „Африкански корпус“ за охрана на чувствителни обекти в отдалечени райони.

Компаниите са изправени пред нарастващ риск на фона на ескалацията на насилието, а често тези групи съчетават изненадващи бойни действия с мощна медийна пропаганда за разпространение на посланията си и бетониране на присъствието си в крехката сигурност на страната.

Докато властите в Мали се стремят да засилят координацията в сферата на отбраната със своите руски съюзници, анализатори смятат, че упорството на джихадистите да атакуват чуждестранни компании може да принуди някои от големите инвеститори да преразгледат бъдещето на дейността си в Мали, страхувайки се от нови нападения или отвличания, които застрашават живота на техните служители.

Сенегал налага нощна забрана за мотоциклети в Бакел на фона на трансгранични заплахи за сигурността

🔍 Източник: Critical Threats Project

🇸🇳 Властите в Сенегал наложиха временна забрана за движение с мотоциклети и велосипеди в източния регион Бакел в тъмната част от денонощието като част от новите мерки за справяне с нарастващата дейност на въоръжени групировки по границата с Мали.

Административната заповед, издадена в четвъртък, 24 юли, забранява движението на двуколесни превозни средства между полунощ и 6 сутринта във всички населени места в департамента Бакел. Мярката, която ще остане в сила до 24 август, представлява безпрецедентен ход в регион, който е все по-напрегнат в резултат на разпространението на екстремистко насилие от съседно Мали.

Регионалните власти посочиха опасенията за сигурността като основна причина за това решение. Здравни работници, служители на правоприлагащите органи и военен персонал са освободени от комендантски час, но местните власти не предоставиха допълнителни сведения за потенциалните заплахи или степента на риска.

Решението е взето след серия от атаки, извършени от „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ (JNIM) – базирана в Мали екстремистка групировка, местен клон на Ал-Кайда. По-рано този месец въоръжени лица нападнаха няколко села в Мали близо до границата със Сенегал, включително град Диболи, който се намира едва на няколкостотин метра от сенегалското селище Кидира.

Непосредствената близост на насилието тревожи жителите на граничните общности в Сенегал, като нарастват опасенията, че конфликтът в Мали може да се пренесе през границата. В отговор един от основните транспортни съюзи в страната посъветва своите членове да преустановят пътуванията до Мали до второ нареждане.

Сенегал до голяма степен остана изолиран от джихадистките бунтове, потопили в хаос голяма част от Сахел, но последните събития предизвикаха тревога относно уязвимостта на страната, особено в райони по нейната източна граница. В последните месеци правителството засили военните патрули и усилията за наблюдение в района.

Експерти по сигурността алармират, че слабо охраняваните граници и все по-сериозното влияние на джихадизма в Мали могат да се окажат нови предизвикателства за Сенегал, който исторически се е радвал на по-голяма политическа стабилност и по-силни институции в сравнение със своите съседи от Сахел.

Временното ограничение на превозните средства в Бакел е част от по-широка стратегия за контрол на движението в тъмната част от денонощието, насочена към осуетяване на евентуално проникване на екстремисти. Докато мярката би могла да предложи краткосрочен буфер за сигурност, местните лидери са под натиск да гарантират, че тя няма да ограничава ненужно икономическата дейност или мобилността на гражданите.

С наближаване на крайния срок 24 август се очаква местните власти да направят нова ситуационна оценка и да отменят, удължат или изменят комендантския час въз основа на измененията в пейзажа на сигурността.

ООН: Няма активни връзки между Ал Кайда и временното сирийско правителство

Клиентите на кафене в сирийската столица Дамаск наблюдават телевизионно обръщение към нацията на временния президент на страната Ахмад ал-Шараа, 14 май 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Yamam al Shaar

🇺🇳🇸🇾 Наблюдатели на санкциите към Организацията на обединените нации (ООН) не са забелязали „активни връзки“ между Ал-Кайда и ислямистката група, застанала начело на временното правителство в Сирия. Това се посочва в непубликуван доклад на международната организация, който би могъл да засили допълнително очаквания натиск от Съединените щати за премахване на санкциите срещу близкоизточната страна.

Докладът, видян от Ройтерс в четвъртък, вероятно ще бъде публикуван по-късно този месец.

Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) е бивш клон на Ал Кайда в страната, който прекъсна връзките си с международната терористична мрежа през 2016 г. Групата, известна в миналото като Джабхат ал-Нусра, ръководи бунтовниците, свалили дългогодишния президент на страната Башар ал-Асад със светкавична офанзива в началото на декември, а нейният лидер Ахмад ал-Шараа е временния президент на Сирия.

Докладът се появява в момент на очаквания в дипломатическите среди за американски натиск за премахване на международните санкции, наложени на Хаят Тахрир ал-Шам и лидера ѝ ал-Шараа, който многократно заяви намерението си да изгради приобщаваща Сирия с равни права за всички.

„Много индивиди на тактическо ниво имат по-екстремни възгледи от ал-Шараа и министъра на вътрешните работи Анас Хатаб, които са смятани за по-прагматични от идеологически настроени“, се посочва в доклада на ООН, който обхваща шестте месеца от началото на годината до 22 юни и разчита на приноси и оценки от държавите-членки на организацията.

От май 2014 г. HTS е обект на санкции на ООН, които включват оръжейно ембарго и замразяване на активи в световен мащаб. Множество членове на групировката също са подложени на санкции, включително забрана за пътуване и замразяване на активи, в това число и ал-Шараа, който е част от списъка от юли 2013 г.

„Няколко държави-членки изразиха безпокойство, че някои членове на HTS и свързаните с нея групировки, особено онези в тактически роли или интегрираните в новата сирийска армия, остават идеологически свързани с Ал Кайда“, отбелязват мониторите на ООН в своя доклад до Съвета за сигурност.

През май президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви историческа промяна в американската политика, когато заяви, че ще вдигне санкциите срещу Сирия, изпълнителна заповед за което той подписа в края на юни. По-рано тази седмица Държавният департамент прие официално решение за премахване на класификацията на HTS като чуждестранна терористична организация.

Тогава САЩ заявиха, че отмяната на класификацията е стъпка към визията на Тръмп за мирна и обединена Сирия.

„Преразглеждаме останалите си терористични класификации, свързани с Хаят Тахрир ал-Шам и Сирия, както и тяхното поставяне в списъка със санкции на ООН“, заяви пред Ройтерс говорител на Държавния департамент.

Дипломати, хуманитарни групи и регионални анализатори са единодушни, че вдигането на санкциите ще отвори път към възстановяване на разрушената икономика на Сирия, ще я отдалечи от авторитаризма и ще сведе до минимум привлекателността на радикалните групировки.

Тръмп и съветниците му смятат, че това ще послужи и на американските интереси, отваряйки нови бизнес възможности, противодействайки на иранското и руското влияние в региона и намалявайки призивите за американско военно участие.

Пречки пред усилията на САЩ

Въпреки това Вашингтон е изправен пред някои дипломатически пречки, за да получи подкрепа за премахване на санкциите от Съвета за сигурност на ООН. Първо ще трябва да спечели подкрепата на Русия, която беше един от основните съюзници на Асад, и на Китай, за да осъществи какъвто и да е план за облекчаване на санкциите срещу Сирия в ООН, заявиха дипломати.

И двете страни са особено загрижени за чуждестранните бойци, присъединили към HTS по време на кръвопролитната 13-годишна война между бунтовническите групи и Асад. Експертите на ООН заявиха, че към днешна дата по приблизителни оценки в Сирия все още се намират повече от 5000 чуждестранни бойци.

Техният статут е един от най-трудните въпроси, които възпрепятстват сближаването на Сирия със западния свят, но Съединените щати дадоха зелена светлина за плана на новата власт в Сирия за интегриране на чуждестранните бойци във въоръжените сили на страната.

„Китай е сериозно загрижен от подобни развития. Сирийските временни власти трябва сериозно да изпълнят своите антитерористични задължения“, заяви китайският посланик в ООН Фу Цун пред Съвета за сигурност миналия месец.

Той заяви, че Дамаск е длъжен да се бори с терористични организации, включително Ислямското движение на Източен Туркестан – сепаратистка групировка, основана от етнически уйгури, чиято цел е да установят независим халифат в Синдзян-Уйгурския автономен район, гледайки на подобен ход като първа стъпка към независима държава.

Сирийският клон на групировката беше сформиран за участие в гражданската война в страната, което беше най-забележително в бунтовническата офанзива срещу ключовия град Джиср ал-Шугур в провинция Идлиб през 2015 г. По това време списание „Long War Journal“ съобщи, че наред с други чуждестранни бойци като чеченци и узбеки, групировката поддържа тесни връзки с мрежата на Ал-Кайда.

В същото време правозащитни организации обвиняват китайските комунистически власти в мащабни злоупотреби срещу предимно мюсюлманското етническо малцинство на уйгурите, населяващо автономния регион Синдзян.

В изявление пред Съвета за сигурност на ООН миналия месец посланикът на Руската федерация Василий Небензя заяви, че е от съществено значение „армията и полицията на Сирия да са изцяло съставени от професионален персонал с безупречно досие“, което беше тълкувано като очевидна препратка към нередовните бойци като екстремисти.

Експерти на ООН споделиха, че някои чуждестранни бойци са отказали да бъдат интегрирани в новата армия. „Настъпиха дезертьорства сред онези, които виждат Шараа като предател, което повишава риска от вътрешен конфликт и прави Шараа потенциална мишена.“

7 юли 2005 г.: Двайсет години по-късно, спомените все още болят.

🔙🇬🇧 Сутринта на 7 юли 2005 г. започна като всяка друга. Пътуващите се тълпяха в метрото, стиснали куфарчета и вестници, борейки се за място по препълнените платформи. Над земята, червени двуетажни автобуси се движеха по улиците на града, събирайки пътници.

Но в 8:50 часа познатият ритъм на този четвъртък сутрин бе разбит. За миг три експлозии разтърсиха мрежата на метрото. Тишината беше заменена от писъци, след като дим и пламъци изпълниха тунелите, а вагоните потънаха в мрак.

Почти час по-късно, в 9:47 часа, четвърта експлозия отнесе покрива на автобус номер 30, спрял на Тависток Скуеър, разхвърляйки отломки по улицата. Това, което започна като най-обикновен ден, завърши като ден на ужасите. Четирима мъже, носещи самоделни експлозиви, се бяха качили в системата на градския транспорт на Лондон и извършиха най-смъртоносния терористичен акт в историята на Обединеното кралство. 52 души загинаха при атаките, както и атентаторите, а други над 700 души бяха ранени.

20 години по-късно ефектите от този ден все още витаят – в спомените на оцелелите, в скръбта на семействата на жертвите и в самата тъкан на града.

„Все още имам маниакални епизоди“

Оцелелият Мустафа Куртулду, тогава на 24 години, е пътувал за Министерството на вътрешните работи, за да участва в събитие, отбелязващо правителствен проект, наречен Комисията на Ръсел – насърчаващ младите хора към доброволчество – когато е бил застигнат от експлозията.

На гара Ливърпул Стрийт той се качил на линията „Съркъл“. Със слушалки и само един вагон от епицентъра на взрива. На половината път през тунела към Олдгейт, Мустафа си спомня силен пукащ звук, като стъпване върху кутия от сок, а след това внезапна тъмнина.

Студентът по изкуства чака 45 минути, за да бъде спасен от влака от службите за спешна помощ. Чува писъци, вижда хора по релсите и е обхванат от ужасни миризми.

„Все още имам маниакални епизоди, п които рухвам. Децата ми са свикнали да са наясно кога се изключвам“, сподели той пред „London Evening Standard“.

„Не можеш да преодолееш нещо подобно, просто свикваш да живееш с него. Остава като белег. Документалният филм на Netflix току-що излезе и го гледах тази сутрин и просто спрях. Просто се сринах и не очаквах това да се случи, минаха 20 години, но гледането на кадрите от случилото се отново... изведнъж всички тези спомени се връщат обратно като лавина от емоции.“

Като британски мюсюлманин, Мустафа си спомня деня на атаката по различен начин от много други.

„Когато полицаите записваха имената на всички и когато попитаха за моето име, те ме спряха и претърсиха чантата ми веднага щом разбраха как се казвам“, каза той. „След това, извън гарата, те ме претърсиха отново. Спомням си това доста ярко.“

Мустафа обясни, че никога не се е чувствал способен да обработи събитията единствено като жертва – вместо това, той често се е чувствал под натиск да осъди атаката или да говори за нея специално като мюсюлманин.

„Имал съм журналисти, които ме молеха да обясня международния тероризъм“, спомня си той. „Бях нападнат на улицата с нож, защото съм мюсюлманин. Хората ми бяха ядосани, че изразявам мнението си, дори близки до мен ми казваха „трябва да млъкнеш“ и „защо просто не им кажеш, че сме религия на мира“. Чувствах се, сякаш никога не ми беше позволено да бъда просто жертва. От мен се очакваше да се извиня за случилото се. Когато сравните това с интервюта с други оцелели, те всички говорят за личните си чувства и как се опитват да се справят с това.“

Размишлявайки над годишнината, Мустафа подчерта значението на това да се задават по-дълбоки, неудобни въпроси относно причините за атаката, твърдейки, че само с разбиране на истинските причини могат да бъдат предотвратени бъдещи трагедии.

Той също така разкритикува политическата тенденция да се прехвърля вината върху групи като мюсюлмани или търсещи убежище, вместо да се адресират системни проблеми или да се поема отговорност за политики, които могат да допринесат за радикализация.

„Влакът се беше отворил като спукана консерва“

Мартин Бърн, тогава на 24 години, е работил като строителен инженер за Transport for London, когато е бил повикан в Кингс Крос, за да се справи с извънредна ситуация на 7 юли 2005 г.

Под впечатлението, че реагира на прекъсване на електрозахранването, Мартин скоро осъзнава, че ситуацията е много по-сериозна, отколкото първоначално си е мислил.

„Когато слязох до Кингс Крос, бях наистина изненадан от това колко малък контрол изглеждаше да има. Всички пътници се бяха евакуирали от цялата зона. Разходих се из гарата в опит да открия някой, който отговаря, и тогава намерих полицай в горната част на ескалаторите. Представих се и попитах какво става, а след това се появиха и други хора. Около пет минути по-късно работник от спешните служби дойде по ескалатора, питайки за одеяла, и си помислихме „Боже, в средата на лятото сме“, на което той отговори, че са за покриване на телата. Попитахме „колко ви трябват?“ и той каза „донесете колкото можете повече“, при което разбрахме, че това е наистина сериозно.“

„Жертва, която видях, беше пренасяна на носилка нагоре по стълбището и беше облечена в тъмен костюм с фини ивици и беше загубила крак. Беше в наистина лошо състояние и в безсъзнание. Това беше потвърждението, от което се нуждаехме, че се справяме с нещо, за което никой от нас не беше наистина подготвен.“

Мартин похвали екипа от инженери и персонала на гарата, работили неуморно в продължение на часове в тъмнината, за да помогнат на ранените – да носят одеяла, да преместват водоснабдяване и да пренасят жертви до чакащи линейки.

Той призна изключителното човешко усилие, отбелязвайки как инженерите и работниците са надхвърлили задълженията си – изваждайки хора от влакове и правейки всичко възможно, за да гарантират, че жертвите са получили необходимата помощ.

„Много малко хора някога са били изправени пред такива картини“, каза Мартин. „Имаше хора, които бяха много шумни, и такива, които бяха много тихи, и именно тихите хора наистина се нуждаеха от помощ, тези, които се изплъзваха. След това просто се върнах в офиса си и това се почувства доста сюрреалистично. Беше само 10-минутна разходка, но имах кръв от други хора по себе си и просто се върнах и седнах на бюрото си. Имаше хора в офиса, които все още не знаеха какво се е случило.“

Тази нощ Мартин и екипът му бяха изпратени да инспектират тунелите на Еджуеър Роуд, където се сблъскаха с ужасяващите последици от събитията през деня.

„Нищо не беше почистено дотогава. Имаше бъркотия вътре и извън влака и очевидно имаше тази голяма зейнала дупка отгоре“, каза той.

Работата на Мартин беше да локализира мястото на взрива и да оцени щетите, нанесени на тунела.

„Може би това е заради влака, а може би заради викторианския тунел, но тунелът наистина не беше повреден“, каза той. „Имаше следи от овъгляване по тунела, където влакът се беше отворил като спукана консерва и металът се беше одраскал по тухлите, но тунелът беше наред.“

Големи скелета бяха доставени и съхранявани близо до мястото, а улиците бяха запечатани, докато екипите работеха през следващата седмица, за да възстановят влака, който трябваше да бъде премахнат с голям кран.

Тъй като кранът беше изключително голям и тежък, пътят трябваше да бъде изкопан и укрепен, преди да може да бъде докаран. След като основната работа беше завършена, повреденият вагон беше преместен в гарата, вдигнат на платформа, внимателно опакован и транспортиран по шосе до местоназначението си.

Размишлявайки върху ролята си, Мартин каза: „Бях в метрото само от четири години, но в този миг беше трудно да се мисли за друго, освен че просто трябва да продължим. В ретроспекция, да имам този опит в началото на кариерата си, ме научи как да се справям с извънредни ситуации. Сега съм мениджър и мога да предам този опит на екипа си.“

Мартин каза, че все още често мисли за 7/7, тъй като това е оформило начина, по който подхожда към своята работа. Освен това той призна, че има дузина ярки образи от този ден, които отново се връщат в съзнанието му.

Трайното наследство

В много отношения Лондон бързо се върна към нормално ежедневие след бомбените атентати от 7 юли 2005 г.

Метрото възобнови 85% от операциите си още на следващия ден. Докато някои услуги останаха спрени, много станции на метрото и автобусни маршрути бяха възстановени сравнително бързо.

Въпреки че страхът и безпокойството останаха, реакцията на обществото и службите за спешна помощ – както в деня на атаките, така и в следващите дни – се превърна в мощна демонстрация на устойчивостта и непокорството на Лондон пред тероризма.

Отбелязването на атентатите продължава да изпраща колективно послание за единство, смелост и солидарност пред лицето на страха и насилието. Възпоменателна служба за отбелязване на 20-ата годишнина от бомбените атентати се проведе днес в 11:30 ч.

7/7: Homegrown Terror е наличен за стрийминг сега по Sky Documentaries и NOW. Поредицата предлага подробен поглед върху събитието през очите на оцелелите и първите реагирали.

Attack on London: Hunting The 7/7 Bombers е наличен за гледане в Netflix.

Държавният департамент отмени обозначението на Хаят Тахрир ал-Шам за чуждестранна терористична организация

🇺🇸🇸🇾 Държавният департамент на САЩ отмени обозначението като чуждестранна терористична организация на Хаят Тахрир ал-Шам (HTS), известна в миналото като Фронта Ал-Нусра, сирийски клон на Ал-Кайда.

„Отмяната е направена от държавния секретар Марко Рубио след консултации с главния прокурор и министъра на финансите, съгласно раздел 219 (a)(6)(A) от Закона за имиграцията и гражданството“, съобщи Държавният департамент в непубликувано, но публично достъпно известие, което предстои да бъде разпространено на 8 юли, до което нашето издание получи достъп чрез Федералния регистър на правителството на САЩ.

Определението е датирано от 23 юни 2025 г. и подадено на 7 юли 2025 г. Отмяната влиза в сила след нейното публикуване. Предоставеният документ не посочва причините за премахването на статута на чуждестранна терористична организация.

Турция засилва военната си подкрепа за Сомалия в борбата срещу "Аш-Шабаб"

Многоцелеви ударен хеликоптер T129 ATAK, произведен от Turkish Aerospace Industries и AgustaWestland, 4 юни 2025 г.📸 Снимка: Wikipedia Commons

🇹🇷🤝🇸🇴 Турция ескалира военната подкрепа за Сомалия, в отговор на нарастващата заплаха от страна на джихадистката групировка Ал-Шабаб. Това стана ясно след проведения в събота разговор между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и сомалийския му колега Хасан Шейх Махмуд.

По данни на Middle East Eye, Анкара е доставила на сомалийските власти три бойни хеликоптера T129 Atak. Паралелно с това са били предадени и два военно-транспортни хеликоптера за нуждите на военноморския флот. Доставките се извършват в рамките на споразумение за отбрана, сключено между двете страни през февруари 2024 г., което предвижда Турция да създаде и обучи сомалийски военноморски сили.

През последната година Турция подготвя сомалийски пилоти за управление на хеликоптерите Atak, като настоящата доставка е извършена след успешно завършване на финалния етап от обучението им.

Открити източници сочат, че от седмица насам на летището в столицата Могадишу са кацнали шест транспортни самолета, турски A400M и катарски C-17A, с които вероятно е извършен трансферът на военно оборудване.

„Доставката на хеликоптери Atak е ясен сигнал, че Анкара не цели просто да предоставя оръжие, а да изгради цялостен военен капацитет за Сомалия“, коментира източник, запознат с детайлите по трансфера.

По време на телефонния разговор в събота, Ердоган е изразил подкрепа към стремежа на Сомалия да се развива посредством демократични механизми. Според изявление на турското президентство, той е уверил Махмуд, че Турция не само ще продължи, но и ще засили своя ангажимент в борбата срещу тероризма в страната.

Моментът на турските военни доставки не е случаен – те идват по време на подготвителния етап за изборите в страната, планирани за догодина. Очаква се те да бъдат проведени с директно гласуване, а не чрез традиционната племенна система.

Междувременно, в последните месеци Ал-Шабаб засилва офанзивните си действия. Групата, която е част от международната терористична мрежа на Ал-Кайда, е насочила своите усилия към свалянето на правителството в Могадишу. Напоследък тя бележи териториални успехи в централна Сомалия и през май дори успя дори да превземе няколко села, разположени южно от Могадишу. Въпреки това, подобни успехи в близкото минало често са последвани от изтегляне под натиска на сомалийските въоръжени сили.

През април Middle East Eye разкри, че Анкара е удвоила размера на военния контингент в Сомалия – над 500 души, ангажирани със защитата на военната база „Турксом“ и с управление на атакуващи дронове и охрана на пристанищата в Могадишу.

Освен добре познатите дронове Bayraktar TB2, наскоро тя изпрати и два тежки ударни дрона Akinci. Те са способни да летят на големи височини продължително време и разполагат с усъвършенствана нощна визия, което ги прави особено ефективни срещу мобилните части на Ал-Шабаб.

Засилената военна активност от Турция идва на фона на редуциране на американското присъствие в региона. Макар Вашингтон да е удвоил броя на нанесените въздушни удари по фракции, свързани с Ислямска държава в Сомалия, през март той прекрати финансирането на елитното подразделение „Данаб“ – единица, заемаща ключова роля в операциите срещу терористите.

Анкара поддържа активно присъствие в Сомалия от 2011 г., когато Ердоган осъществи историческо посещение в Могадишу в рамките на хуманитарна мисия. Оттогава отношенията се трансформираха в стратегическо партньорство с икономически и отбранителен фокус.

През 2023 г. Турция подписа споразумение за проучване и добив на енергийни ресурси във водите по крайбрежието на Сомалия, в резултат на което там бяха изпратени турски изследователски кораби. Все още няма публично оповестени данни от проучванията. Въпреки това, в телевизионно изказване този понеделник Ердоган намекна, че „скоро ще има добри новини“ в енергийния сектор – репликата предизвика спекулации, че става дума именно за сомалийските ресурси.

Американски генерал критикува Буркина Фасо за слабост в борбата с тероризма

🇺🇸🇧🇫 Ръководителят на Африканското командване на САЩ (AFRICOM) генерал Майкъл Лангли защити критиките си към лидера на хунтата в Буркина Фасо капитан Ибрахим Траоре заради това, че не поставя борбата с тероризма в приоритетите си.

Генерал Лангли, който говори пред журналисти преди конференция на африканските началници на отбраната в Найроби тази седмица, уточни, че предишните му изказвания за отслабените усилия на страната в борбата с тероризма може да са били преувеличени. Въпреки това изрази безпокойство, че военната хунта не дава приоритет на борбата с въоръжените бунтове.

„Има много шум и дезинформация в информационното пространство. Комисията по въоръжените сили в Сената ми зададе въпрос относно военните усилия в различните части на континента и къде изглежда, че тези усилия не съответстват на ценностите“, каза той.

„Отговорът ми бе изцяло военен: когато споменах Буркина Фасо, беше във връзка с най-голямата ѝ заплаха – тя се намира в епицентъра на тероризма, най-мащабния в света. Но ресурсите са насочени само към защитата на режима, вместо към по-широки действия. Според мен, с избора на партньори, който те направиха, няма да постигнат поставените цели.“

Генерал Лангли се превърна в обект на критики от африкански потребители на социалните мрежи, след като през април заяви пред Сената на САЩ, че Траоре е национализирал златния сектор, за да защити режима си, вместо да инвестира в справянето с нарастващия тероризъм.

„Нямам нищо против да го кажа ясно – златните резерви на страната се използват, за да се защити военният режим“, каза той.

Траоре национализира добива и забрани износа на необработено злато от Буркина Фасо. Златните ѝ резерви се оценяват на около 4 милиарда долара. Макар и хунтата в страната да си спечели подкрепа на континента заради борбата, която поведе срещу злоупотребите с ресурси, американският генерал изрази мнение, че тези средства не носят ползи на населението.

Във вторник Лангли заяви, че Съединените щати не се опитват да диктуват вътрешната политика на Буркина Фасо, но подчерта, че липсата на фокус върху бунтовническите групи вреди на по-широкия регион на Сахел. Екстремисти като Ислямска държава, Ал-Кайда и близките им структури успяват да разширят своя обхват.

„Всяка държава взема самостоятелни решения относно сигурността си, включително кои партньори да избере, за да постигне своите цели. Но около 50% от региона е под контрола на терористични организации – техният суверенитет вече е под заплаха“, каза той.

„Ако Буркина Фасо постигне успех в борбата с тероризма, печелят всичките ѝ съседи. Необходима е съвместна работа. Ресурсите трябва да бъдат насочени към изграждане на тази колаборация. Ако всички успеят, печели Западна Африка“, посочи той. Генерал Лангли допълни, че суверенитетът е важен и че САЩ уважават правото на страните да взимат собствени решения, но ще продължат да предлагат своите възможности за сътрудничество.

„Коментарите ми бяха насочени към управлението на военните ресурси и външната подкрепа в борбата срещу тероризма.“ Той говори по време на среща на началници на отбраната от целия континент в Найроби, чиято цел е да се обсъдят предизвикателствата пред сигурността и необходимостта от единство в борбата срещу тях.

Срещата се провежда на фона на геополитическо съперничество между САЩ, Русия и Китай в Африка. Буркина Фасо, заедно с други държави от Сахел начело с военни режими като Нигер и Мали, избраха да засилят връзките си с Русия за сметка на Запада. И трите държави оттеглиха от регионалния блок ECOWAS, с който по-рано сътрудничеха за справяне с въоръжените бунтове.

Въпреки това, поемането на властта от страна на хунтата в Буркина Фасо не доведе до пълно прекратяване на сътрудничеството със САЩ. Вашингтон беше принуден да изтегли сухопътните си войски, както и да ограничи политическите си ангажименти, тъй като американската политика изисква сътрудничество предимно с цивилни правителства.

Според AFRICOM тези политически проблеми позволяват на екстремистките групи да разширят обхвата си към бреговете на Западна Африка, където се занимават с престъпления като трафик на хора, за да поддържат ресурсите си.

„Наблюдаваме как различни екстремистки групировки напредват на запад и се концентрират именно в Буркина Фасо – измерено по броя нападения. Така че Мали и Буркина Фасо участват тежка битка“, каза Лангли.

„Нужно е да останем ангажирани. Знаем, че те вече работят с други партньори – това е тяхно право – но ние търсим нови начини да продължим сътрудничеството.

Изграждането на капацитет за партньорство, включително със споделяне на информация и разузнавателни данни, ще им позволи да изградят институционален капацитет и да поемат отговорността.“

Бившият посланик на САЩ в Сирия: Британското разузнаване „облагороди“ ал-Джулани в услуга на Запада

🇺🇸🤝🇸🇾 На 1 май 2025 г. американският посланик Робърт Форд се присъедини към дискусия в Балтиморския съвет по международни отношения относно статута и бъдещето на новото правителство на Ахмед Ал-Шараа в Сирия, както и ключови моменти относно външната политика на САЩ в региона.

Сирия: Забележителна история и несигурно бъдеще

Добър вечер. Днес ще насочим вниманието си към Сирия, една от най-забележителните истории в световните дела през последните години. Както може би си спомняте, през 2011 г. сирийците започнаха народна революция, част от Арабската пролет, която обхвана шест или седем държави. Сирия беше последната от тях, с протести, избухнали през март 2011 г.

В продължение на 14 години правителството на Башар ал-Асад водеше война срещу собствения си народ. Миналия декември бунтовническите сили постигнаха зашеметяваща победа, сваляйки диктатора и неговата династия, която управляваше страната повече от половин век. За да разберете колко забележително е това събитие, ще кажа, че е възможно Сирия да стане първата истинска демокрация в арабския свят.

Но мнозина имат съмнения, свързани отчасти с новия лидер Ахмед ал-Шара и особено с миналото му, тъй като той ръководи Ал-Кайда във войната срещу Башар ал-Асад. Той не беше единственият лидер и не беше част от Ислямска държава, но ръководи местния клон на Ал-Кайда, известен като Фронта Ал-Нусра. И така, въпросът тази вечер е: сега какво? Накъде върви Сирия?

Не мога да се сетя за някой по-добре запознат със Сирия от нашия говорител Робърт Форд, който беше американски посланик в Сирия от 2011 до 2014 г., по време на националното въстание. Като репортер, отразяващ войната, го познавах като рядко срещан дипломат, който наистина беше близо до хората и се вслушваше в гласа на сирийците. Това го постави в конфликт с режима на Асад, който организира демонстрации срещу него и заплашваше безопасността му, което го принуди да затвори посолството през февруари 2012 г., само една година след пристигането си, но оттогава насам поддържаше връзки със сирийската опозиция.

Когато режимът падна през декември, той имаше добри връзки с нея. Той е дипломат от кариерата, един от онези уважавани хора в държавната служба, които се грижат за света и ролята на Америка в него. Преди това е бил посланик в Алжир, заместник-посланик в Ирак, все трудни задачи, и е заемал висши дипломатически постове в Турция, Египет и Бахрейн.

Имам три основни послания тази вечер. Първо, какво да правим с този човек, новият президент на Сирия. Второ, най-големите предизвикателства пред Сирия, включително Израел. И трето, моята препоръка за това какво трябва ние американците да правим. Всичко това за 30 минути, а след това очаквам с нетърпение вашите въпроси.

Ахмед ал-Шара: Сложна фигура

Първо, този човек, както каза Рой, беше в Ал-Кайда в Ирак. Аз бях в Ирак от 2003 до 2010 г. с 20 месеца почивка за добро поведение, когато ме направиха посланик в Алжир. След това Конди Райс ме изпрати обратно в Ирак. По това време този човек, сегашния президент на Сирия, беше старши командир на Ал-Кайда в Мосул, северен Ирак. За американците, които бяха там, Мосул беше едно от най-лошите, най-опасни места. Държавният департамент загуби петима дипломати в два атентата с коли-бомби там, а стотици американски войници бяха убити или ранени от този човек и неговите бойци.

През 2023 г. неправителствена организация от Великобритания, специализирана в разрешаването на конфликти, ме покани да съдействам за извеждането на този човек от света на тероризма към нормалната политика. Отначало бях много предпазлив, представях себе си в оранжев гащеризон и нож на гърлото ми. Но след разговори с няколко души, които го бяха срещнали, реших да рискувам.

Първия път, когато го срещнах – тогава неговото име беше Абдул Джолани, но истинското е Ахмед ал-Шара, което той разкри след превземането на Дамаск в блицкрига преди около пет месеца през декември 2024 г. – седнах до него, толкова близо, колкото съм до Рой, и казах на арабски: „Никога за милион години не бих си представил, че ще седя до вас, с дългата ви брада и униформа.“ Той ме погледна, говорейки тихо, и каза: „Ами, и аз не.“ И проведохме доста цивилизован разговор.

Той никога не се извини за терористичните атаки в Ирак или Сирия, макар че в Сирия бяха много по-малко. Но каза нещо, привлякло моя интерес: „Управлявам район, контролиран от опозицията в Северозападна Сирия, и научавам, че тактиките и принципите, които следвах в Ирак, не могат да се прилагат, когато трябва да управляваш 4 милиона души.“ Имаха 2 милиона жители и 2 милиона бежанци от други части на Сирия. Той каза: „Научавам, че за да управляваш, трябва да правиш компромиси.“ Бях впечатлен от това. Това беше през март 2023 г., преди малко над две години.

Върнахме се за втори път през септември. И двата пъти срещнахме християнски общности в тези райони. Мнозина бяха избягали, но някои останаха. Попитахме: „Как е животът с този джихадист?“ Човекът, който сега е епископ на Алепо, вторият по големина град в Сирия, тогава беше техен говорител. Той каза: „Преди пет или шест години беше много по-зле. Сега е много по-добре, защото неговите хора са по-дисциплинирани и започват да връщат къщите и земеделските земи, отнети от нас по време на гражданската война.“

През септември срещнахме сегашния епископ Хана и около 20 други християни. Те казаха: „Всички наши къщи са върнати.“ Бях изумен – около 50 къщи. Попитах за земеделските земи, и те казаха: „Всички парцели са върнати, освен един.“ Когато попитах за този един, казаха, че има някакъв спор. Преди да си тръгнем, попитах Шара: „Какво става с този парцел?“ Той отговори: „Една от нашите въоръжени групи го е завзела.“ Казах: „Защо не е върнат?“ Той каза: „Опитваме се да ги убедим.“ Помислих си: „Ти си човекът с оръжията. Кажи им.“ Казах на арабски: „Накарай ги.“ Той каза: „Предпочитам да го направя дипломатично, вместо да започна въоръжен конфликт с тази група.“

Неортодоксалното лидерство на Шара

Защо разказвам тази история? Защото ако следите новините в момента, знаете, че през март имаше убийства на представители на алауитскатото малцинство по средиземноморското крайбрежие, като през последните дни имаше сражения и близо до Дамаск. Шара е изпратил сили, но не открива огън по милиции, които са само условно под негов контрол, или по тези, които отхвърлят управлението му. Той се опитва да събере хората в стаи и да говори с тях. Това не е начинът, по който Ал-Кайда би трябвало да управлява света. Не се шегувам.

Тони Блинкен ми се обади през декември, когато падна правителството, докато бях в Мейн по време на тежка снежна буря. Беше сюрреалистично, седя в хола си, гледам снега, и Тони Блинкен ме пита какво да правим със Сирия. „Трябва ли да говорим с него? Какво мислиш?“ Бях ги информирал, че съм се срещал с Шара два пъти през 2023 г. Отговорих му: „Той не е типичният човек на Ал-Кайда, за какъвто ги мислим.“

Ето няколко примера защо е различен. Първо, той публично представи съпругата си пред медиите. Колко от вас са виждали снимка на съпругата на Осама бин Ладен или на лидера на Ислямска държава? Шара е работил с Абу Бакр ал-Багдади в Ирак, но съпругата му е ясно идентифицирана като г-жа Шара и е домакин на срещи с организации на гражданското общество. Това не се прави в твърдолинейните салафистки джихадистки кръгове. Просто никога не се прави.

Следващото, за ислямистката идеология: в салафистката джихадистка мисъл легитимността на правителството идва от Бога и Шериата, не от избори, които смятат за погрешни и еретични. Шара отхвърляше изборите в Ирак, дори взривяваше изборни секции. Не се извини за това и го обясних на Блинкен. Но преди около месец той каза: „Ще проведем избори в Сирия. Не веднага, след три или четири години, но ще го направим.“ Не можеш да бъдеш салафистки джихадист и да призоваваш за избори. Тук се случва нещо, което не е типично за Ал-Кайда.

Той също покани група американски евреи от сирийски произход да посетят Дамаск в средата на февруари, първата такава визита от 50 години, защото режимът на Асад – Сопраносите на Близкия изток – ги изгони, убивайки мнозина. Те се срещнаха с заместник-министъра на външните работи, посетиха синагоги и отслужиха служба. Сега организират средства за обновяване на еврейската синагога в Дамаск. Шара ясно заяви, че не иска да воюва с Израел: „Имаме нужда от време за възстановяване. Страната ни е опустошена от 12-годишна гражданска война. Трябва ни мир.“

Предизвикателства: Израел и регионалното напрежение

Но действията на Израел усложняват нещата. Те окупираха демилитаризираната зона от сделката на Хенри Кисинджър и завзеха допълнителна сирийска територия през декември и януари. Израелците са открити за политиката си. Преди два дни финансовият министър Шмотрич отбеляза: „Трябва да държим Сирия слаба и разделена.“ Те твърдят, че защитават малцинството на друзите, но никога не използваха авиация, за да защитят цивилни по време на продължилите 12 години бомбардировки на Асад, а атакуваха единствено ирански сили. Това е промяна в политиката. Междувременно поканата на Шара към еврейските групи изпраща послание, но Израел отговаря по различен начин.

Турция, голям приятел на правителството на Шара, се срещна с него след превземането на Дамаск. Те обсъдиха споразумение за отбрана, дори поставяне на турски изтребители в Сирия, за да защитят въздушното ѝ пространство, главно срещу израелски нарушения. Не е невъзможно Израел и Турция да започнат да стрелят един по друг в Сирия – има реална опасност. Ако погледнем по-широко, след войната в ивицата Газа и отслабването на ливанската Хизбула, Хамас и Иран, израелското военно превъзходство в региона е по-голямо от всякога. Няма държава или комбинация от държави, които да застрашават съществуването му сега. Но Турция е изгряваща военна сила с дронове и военно оборудване, както се видя в Украйна. Ако Хенри Кисинджър гледаше това, щеше да види две сили, които се сблъскват в Сирия.

Политиката на САЩ и бъдещето на Сирия

Моят съвет към администрацията на Тръмп, както отбелязах преди два месеца в статия за „Foreign Affairs“, е да се ангажира предпазливо. Шара имаше силна подкрепа, когато свали Асад – хората чувстваха, че Сопраносите са си отишли, и имаха надежда за свободи и възстановяване. Но ако възстановяването не започне и очакванията не се изпълнят, тази разлика е опасна. Няма друга фигура, която да го замени, и бойците му все още го подкрепят, макар да се чудят за публичната роля на съпругата му. Може ли да бъде убит? Абсолютно. Тогава ще се изправим пред сценарий като в Либия.

Относно дали САЩ трябва да приемат подход на по-интензивна намеса, прекарах много време в Ирак и повечето дипломати, говорещи арабски, се противопоставиха на войната там. Не можем да поправим тези страни. Решението за Сирия е в Сирия, не в Турция, Израел или Саудитска Арабия. Можем да насърчаваме хората да говорят, както Шара направи с кюрдския генерал Муслим Абди, първият такъв диалог от 50 години. Обучението на активисти в организационни и финансови умения е полезно, но те не бива да зависят от нас завинаги, както стана в Ирак. Програмата на Йейл, където преподавах осем години, води активисти от цял свят да учат и да научат за гражданското общество, политическите партии и медиите. Даването на възможност на сирийците да донесат промяна, а не да го правим ние, е ключово. Улесняването на неща като премахването на санкциите помага.

Относно демократичните перспективи на Сирия, въпрос от Робърт Руби пита дали е разумно да очакваме групата на Шара, Хаят Тахрир ал-Шам, или други бунтовнически фракции да се стремят към демократични практики, предвид липсата на опит на Сирия. Те нямат политически партии, нямат опит с партийни платформи или национална организация. Партията Баас беше мрежа за контакти, като Skull and Bones в Йейл, без власт за вземане на решения. Бързането към избори, както в Ирак, се оказа зле. Но те бързо могат да свикнат да не затварят хора за свобода на словото и да уважават мирните протести. През януари видях два протеста в Дамаск – един на държавни служители заради неплатени заплати, друг на активисти, страхуващи се от репресии. Полицията не се намеси. Това трябва да продължи. Американски конгресмени, посетили Сирия наскоро, трябва да подкрепят това, свързвайки го с облекчаване на санкциите. Френският президент и испанският премиер трябва да насърчават не избори, а универсалните човешки права от Хартата на ООН, поне засега. Ако установим граждански свободи и върховенство на закона за период от три или четири години, за разлика от Ирак или Афганистан, тогава изборите могат да изградят нещо сериозно.

Накрая за меката сила, закриването на Института за мир на САЩ е фатален удар за американското влияние по света. Меката сила е по-евтина от военната. Един изтребител F-16 струва 60 000 долара на час за работа, докато 60 000 долара могат да финансират образованието на студенти. През 2008 г. докато бях посланик в Алжир ръководих програма за 100 000 долара за дистанционно обучение за инженери и медицински сестри в университет, който някога е бил център на ислямистки бунтове. При една от израелските бомбардировка над Газа очаквах протести, но студентите ме аплодираха, защото всичките 20 завършили намериха работа в страна с 70% младежка безработица. Поисках още 100 000 долара за подобна програма, но Конди Райс каза, че няма пари, въпреки 750 милиона долара дневно в Ирак. Този начин на мислене – да се предпочитат бомбите пред образованието – е губеща стратегия.

Благодаря ви, че ме изслушахте. Научих нещо за Сирия и не само тази вечер, и се надявам, че и вие сте. Образите на Сопраносите и Skull and Bones ще останат с нас. Щастлив съм, че проведохме тази дискусия.

Над 100 убити при атака на джихадисти срещу Джибо, град в северна Буркина Фасо.

🏴⚔️🇧🇯 Повече от 100 души, повечето от които войници, бяха убити при нападение на свързаната с Ал-Кайда джихадистка групировка Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) в северната част на Буркина Фасо.

Атаката срещу няколко места, сред които военна база и стратегическия град Джибо, който дълго време се намира под обсада, е била извършена в неделя сутринта, съобщи хуманитарен работник, който участва активно в диалози в силно засегнатите общности на страната. Студентка от региона сподели, че нейният баща е сред убитите при атаката.

И двамата говориха с Асошиейтед прес в понеделник при условие за анонимност поради страх от репресии.

Терористите са окупирали административни сгради в Джибо, след което събират големи трофеи и напускат бойното поле. Според очевидци, редица местни жители са били обявени за информатори на армията и екзекутирани, а семействата им са били отвлечени.

Буркина Фасо, държава без излаз на море с население от 23 милиона души, която е управлявана от военна хунта след преврата през септември 2022 г., е сред най-засегнатите страни от кризата със сигурността в африканския регион Сахел, който е известен като гореща точка на насилствен екстремизъм. Около половината от Буркина Фасо се намира извън контрола на правителството в резултат на насилието, което допринесе за два преврата през 2022 г. Силите за сигурност също са обвинявани в извънсъдебни убийства.

Чарли Уерб, фокусиран върху Сахел независим анализатор, разказа как атаката е била извършена едновременно на различни места в 6:00 ч. местно време в неделя сутринта.

„Бойци на JNIM атакуваха едновременно осем населени места, за да разпръснат ВВС на Буркина Фасо. Основната атака се случи в Джибо, където бойци на JNIM първо поеха контрола над всички контролно-пропускателни пунктове на града, преди да атакуват военните постове и по-специално лагера на Специалното антитерористично звено“, разказа хуманитарен работник.

Уерб, който проучва публикувани онлайн видеокадри, каза, че нападателите са прекарали няколко часа в районите, оставени без въздушна подкрепа от военните, за разлика от подобни атаки срещу Джибо в миналото, когато силите за сигурност успешно са отблъсквали екстремистите.

„Последната атака показва ескалиращата сила и разширяващия се обхват на JNIM в Буркина Фасо. Фактът, че Джибо беше мишена, потвърждава степента на свобода на движение на JNIM в Буркина Фасо“, заяви Уасим Наср, старши научен сътрудник в мозъчния тръст Soufan Center.

Джихадистите са били забелязани с поне един китайски брониран автомобил CS/VP14 (MRAP), въоръжен с тежка картечница W-85, според War Noir, изследовател по оръжия и конфликти и съавтор в специализираното издание Militant Wire.

Експерти предупреждават, че стратегията на хунтата за военна ескалация, включваща масово набиране на цивилни за участието им в лошо обучени милиции, е влошила напрежението между отделните етнически групи в страната.

Военната хунта не е реагирала на атаките, които бяха извършени, докато нейният лидер Ибрахим Траоре пътуваше обратно към столицата Уагадугу след посещение в Москва, където е обсъждал партньорството между двете страни с руския президент Владимир Путин. Длъжностните лица на хунтата рядко коментират подобни атаки, но редовно говорят за успешни операции, при които са отвоювали територии от джихадистите.

Над 26 000 са жертвите на джихадистки атаки, извършени от групировки, свързани с Ал-Кайда и Ислямска държава, като повече от половината са загинали в последните три години, според данни на Acled – организация, специализирана в мониторинг на жертвите във въоръжени конфликт.

Проиранска мрежа в Ирак разкри документи за самоличността на Ахмад ал-Шараа.

🇮🇶🇮🇷🇸🇾 В средата на април иракският министър-председател Мохамед Шиа ал-Судани покани временния сирийски президент Ахмад ал-Шараа, известен с бойното си име Абу Мохамед ал-Джолани, да присъства на срещата на върха на Арабската лига, насрочена за 17 май в Багдад.

Поканата беше предшествана месеци на вътрешни дискусии и обществена съпротива от подкрепяни от Иран иракски политици, които настояваха, че ал-Шараа не трябва да бъде поканен на срещата на върха и дори да бъде допускан на иракска територия. Тези възражения съвпаднаха със съобщения, че Иран и неговите прокси мрежи планират опит за покушение срещу временния сирийски лидер.

Напрежението между Багдад и новото правителство на Сирия се увеличи през последните четири месеца след падането на сирийския диктатор Башар ал-Асад. Напрежението достигна точка, в която по време на среща с началника на иракското разузнаване Хамид ал-Шатри, за да обсъдят ситуацията със сигурността в региона през декември 2024 г. Шараа носеше огнестрелно оръжие за самозащита.

Може би най-показателното развитие обче дойде след поканата. Изданието Sabereen News, свързано с подкрепяни от Иран шиитски милиции, публикува разкритие за Шараа. Известен с насърчаването на проиранска пропаганда, каналът остро критикува временния президент на Сирия от идването му на власт, като го описа като терорист и определи новото сирийско правителство като терористичен режим. Шараа е включен в списъка на САЩ и ООН като глобален терорист заради своето минало начело на сирийския клон на Ал-Кайда, а неговата група, която ръководи сформирането на новото сирийско правителство, Хаят Тахрир ал-Шам, е посочена като терористична организация.

Първият документ, публикуван от Sabereen, описва ареста и задържането на Шараа по време на войната в Ирак. Той е задържан от американските сили на 14 май 2005 г. в предградието Наби Юнис в Мосул, докато е използвал псевдонима „Амджад Музафар Хюсеин Али ал Наими“. В документа се посочва и друг псевдоним, „Осама ал Абси ал Уахеди“, а майка му е посочена като Фатима Али.

Твърди се, че към момента на своя ареста Шараа е имал иракско гражданство, средно образование и е роден на 4 януари 1980 г. в Мосул. След ареста си той е преместен в управлявания от американски части затвор Бука, където остава до предаването си на иракските власти на 6 април 2010 г.. Шараа е освободен на 13 март 2011 г. – само два дни преди избухването на протестите срещу режима на Асад в Сирия – поради липса на доказателства.

Sabereen публикува и втори документ, този път от сирийското разузнаване, който предлага различна самоличност и исторически подробности за сирийския президент. Въпреки че няма дата, документът го идентифицира като Ахмад Шараа, син на Хюсеин и Уидад, родом от Саудитска Арабия на 29 юли 1982 г. Местожителството му е посочено като Кунейтра, близо до Голанските възвишения, където семейството му е живяло преди войната с Израел през 1967 г.

Документът включва вътрешна оценка на разузнаването, която описва Шараа като „консерватор с добри обноски и силна репутация“. В него се отбелязва, че по време на американската инвазия той е пътувал до Ирак, за да участва в джихад, и се е завърнал в Сирия след падането на Багдад през април 2003 г. Докладът завършва с бележка, че клон 235, затвор, управляван от сирийското разузнаване, е поискал досието му поради предполагаеми връзки с екстремистка религиозна организация.

Публикуването на тези документи предизвика редица коментари. Някои от тях похвалиха Шараа за неговия интелект и хитрост, благодарение на които е убедил както американци, така и иракчани, че е иракчанин на име Амджад. Други коментари твърдят, че той никога не е участвал в гражданската война в Ирак или в сектантското насилие, а само в борбата срещу американските сили, тъй като е бил затворен още през 2005 г.

Репортажите за самоличността на ал-Шараа често са били неясни през годините, в които е останала скрита. През 2013 г. The Times of Israel съобщи, че „Джолани е на 39 години“, което предполага, че е роден през 1974 г. Твърдението противоречи както на сирийските, така и на иракските документи, публикувани от Sabereen. В доклада се посочва също, че Джолани е работил като учител по арабски език, преди да се премести в Ирак, което е неточно; по това време той все още е бил студент.

Освен това се твърди, че след смъртта на йорданския лидер на Ал-Кайда ​​Абу Мусаб ал-Заркауи при въздушен удар на САЩ през 2006 г., Джолани е избягал от Ирак за Ливан, но по това време той се е намирал в затвора. В публикацията също така се твърди погрешно, че Джолани е бил освободен от затвора през 2008 г., въпреки че иракските записи потвърждават, че е освободен през март 2011 г.

Друг доклад от 2013 г. твърди, че Джолани е бил арестуван от сирийското разузнаване през 2008 г. и освободен през юни 2011 г. с президентско помилване. Това противоречи на иракските документи, в които се посочва, че е бил освободен от иракски затвор през март 2011 г.

Отделен доклад от 2014 г. идентифицира Джолани като „Осама Хадави“, твърди, че е от източния сирийски град Дейр ез-Зор и е бил на 30 години по това време, което предполага година на раждане 1984 г. Тази информация също противоречи на данните на иракското и сирийското разузнаване.

Противоречивите сведения за самоличността на Шараа, включително записи, описващи подробно неговия престой в затвори на САЩ и Ирак, както и досието му на джихад в Ирак, би трябвало да предизвика допълнителни дебати и противоречия относно решенията на иракските лидери за взаимодействие с новия сирийски режим.

70 убити в две джихадистки атаки срещу военни постове в северен Бенин.

🏴⚔️🇧🇯 Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM), свързана с Ал-Кайда ислямистка групировка, уби най-малко 70 войници в две отделни атаки срещу военни постове в северен Бенин, с което отбеляза най-смъртоносната джихадистка атака на територията на страната през последното десетилетие, според SITE Intelligence Group.

Малката държава в Западна Африка и нейният крайбрежен съсед Того понесоха серия от нападения в последните няколко години от въоръжени групи, свързани с Ислямска държава и Ал-Кайда, които разшириха своето присъствие отвъд пределите на Сахе

Ебенезер Хонфога, говорител на въоръжените сили на Бенин, не беше открит за коментар.

SITE цитира изявление на терористичната група от четвъртък, в което се посочва, че 70 войници са били убити в две отделни нападения срещу армейски позиции в североизточната провинция Канди в департамента Алибори, на повече от 500 км от столицата Котону.

Американската група SITE е специализирана в проследяването на онлайн съдържание от въоръжени екстремистки групировки.

Бунтът в Сахел, възникнал след въстанието на туарегите в северната част на Мали през 2012 г. и постепенно се разпространи в съседните страни Буркина Фасо и Нигер, преди наскоро да достигне крайбрежните райони на Западна Африка, включително Того и Бенин.

Хиляди загинаха, а милиони други бяха принудително разселени от конфликта, който до известна степен стана причина за петте военни преврата в Мали, Буркина Фасо и Нигер през 2020-2023 г.

След превратите военните хунти в страните от Сахел преустановиха отношения с традиционните си западни съюзници като Франция и САЩ и се обърнаха към Русия за съдействие във войната срещу джихадизма.