Президентите на ДР Конго и Руанда ще пътуват до Белия дом.

🇨🇩🤝🇷🇼 Президентите на Демократична република Конго и Руанда ще пътуват тази седмица до Вашингтон, за да подпишат мирен договор и да се срещнат с президента Доналд Тръмп, съобщиха пред Ройтерс трима източници.

САЩ се опитват да постигнат мир в раздираните от военен кофликт източни региони на Конго, за да привлекат западни инвестиции в добива на полезни изкопаеми в региона.

Двама дипломатически източници и говорителката на конгоанския президент Феликс Чисекеди – Тина Салама, потвърдиха пред Ройтерс, че срещата ще се състои на 4 декември.

Миналата седмица служител от Белия дом заяви, че администрацията на Тръмп „продължава да работи и с двете страни и с нетърпение очаква да ги посрещне в Белия дом в подходящия момент“.

По-рано тази година подкрепяната от Руанда бунтовническа милиция М23 постигна бърз напредък и превзе двата най-големи града в източно Конго, което доведе до опасения от по-мащабна война, в която могат да бъдат въвлечени още съседни държави. Последният кръг от сражения доведе до смъртта на хиляди хора и изгони стотици хиляди от домовете им.

Очаква се срещата следващата седмица да надгради американския мирен план, постигнат през юни и подписан от външните министри на двете страни, както и договореното през ноември Рамково споразумение за регионална икономическа интеграция. Държавните глави ще ратифицират и двете, каза Салама.

„Президентът винаги е искал регионална интеграция, но зачитането на суверенитета е абсолютно условие и предпоставка за нея“, подчерта тя.

Администрацията на Тръмп говори за улесняване на западни инвестиции за милиарди долари в регион, богат на тантал, злато, кобалт, мед, литий и други минерали.

През септември двете страни се съгласиха до края на годината да изпълнят мерките за сигурност, заложени в юнското споразумение, включително операции за неутрализиране на Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR), базирана в Конго въоръжена групировка, и изтегляне на войските на Руанда. Засега обаче няма значителен напредък на терен.

Руанда отрича да подкрепя М23, но въпреки това група експерти на ООН заяви в доклад от юли, че страната упражнява командване и контрол над бунтовниците.

Катар е домакин на отделни преговори между Конго и М23; този месец двете страни подписаха рамково споразумение за мир, но много детайли остават за договаряне.

В петък канцеларията на Чисекеди публикува в X, че президентът е съобщил пред конгоанската диаспора в Сърбия за предстоящото му пътуване до Вашингтон. Той обаче подчерта, че за истинска регионална икономическа интеграция руандийските войски задължително трябва да се изтеглят от източен Конго.

Азербайджан и Армения са „много близо“ до подписване на мирен договор

Арменският премиер Никол Пашинян разговаря с азерския президент Илхам Алиев по време на срещата на върха на БРИКС в Казан, Република Татарстан, Руска федерация, октомври 2024 г.
📸 Снимка: Madina Nurmanova/Shutterstock

🇦🇿🕊️🇦🇲 Армения и Азербайджан се намират много близо до сключване на мирен договор, обяви азербайджанският президент Илхам Алиев в реч по време на 3-тото издание на Световния медиен форум в Шуша.

„Мисля, че сме много близо до подписването на мирен договор“, отбеляза Алиев, цитиран от Azertac.

Според него текстът може да бъде парафиран предварително. Той разкри, че Баку вече е направил такова предложение в Абу Даби, но в същото време отбеляза, че парафирането на даден документ не е равносилно на неговото подписване.

По-рано през юли Алиев и арменският премиер Никол Пашинян се срещнаха, за да обменят своите мнения по ключови аспекти на мирния процес. Беше уточнено, че е постигнато разбирателство за продължаване на преговорите от страна на работните групи, както и на по-високи нива. Министерството на външните работи на Армения определи срещата като „ефективна“.

Конго и Руанда са близо до мирен договор с посредничеството на Тръмп.

Министърът на външните работи на Демократична република Конго Терез Кайиквамба Вагнер, държавният секретар на САЩ Марко Рубио и министърът на външните работи на Руанда Оливие Ндухунгирехе по време на церемония по подписване на принципна декларация между двете страни, Вашингтон, окръг Колумбия, 25 април 2025 г.
📸 Снимка: Sipa USA/Alamy Live News

🇺🇸🇨🇩🇷🇼 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че заедно с държавния секретар Марко Рубио е осигурил „прекрасен“ договор между Демократична република Конго и Руанда, а Пакистан го е номинирал официално за Нобеловата награда за мир за 2026 г.

„Много съм щастлив да съобщя, че заедно с държавния секретар Марко Рубио уредихме прекрасен договор между Демократична република Конго и Република Руанда във войната, известна с жестоко кръвопролитие и смърт, повече дори от повечето други войни, и продължава от десетилетия“, заяви Тръмп в публикация на своята платформа Truth Social.

Президентът отбеляза, че представители на двете страни ще бъдат във Вашингтон в понеделник, за да подпишат документите. Освен това той обсъди шансовете си да спечели Нобеловата награда за мир, заявявайки, че няма да я получи, „независимо какво направи“.

„Това е велик ден за Африка и, честно казано, велик ден за света“, допълни Тръмп в публикацията. „Няма да получа Нобелова награда за мир за това, няма да получа Нобелова награда за спирането на войната между Индия и Пакистан, няма да получа Нобелова награда за спирането на войната между Сърбия и Косово, няма да получа Нобелова награда за поддържане на мира между Египет и Етиопия (огромен язовир, построен от Етиопия, глупаво финансиран от САЩ, значително намалява водата, течаща в река Нил), и няма да получа Нобелова награда за сключване на Авраамовите споразумения в Близкия изток, които, ако всичко върви добре, ще бъдат изпълнени с включване на допълнителни държави, и ще обединят Близкия изток за първи път в историята!“

„Не, няма да получа Нобеловата награда за мир, независимо какво правя, включително за Русия/Украйна и Израел/Иран, каквито и да са резултатите, но хората знаят, и това е единственото, което има значение за мен!“

В сряда Индия отхвърли твърденията на Тръмп, че е прекратил войната между Пакистан и Индия.

„Преговорите за спиране на военните действия се проведоха директно между Индия и Пакистан по съществуващи военни канали и по настояване на Пакистан“, написа външният секретар на страната Викрам Мисри в съобщение до пресата. Премиерът Нарендра Моди също потвърди, че страната му „не е приемала посредничество в миналото и никога няма да го направи“.

Споменаването на Нобеловата награда за мир дойде почти два часа след като правителството на Пакистан разпространи дълга публикация в X, с която номинира официално Тръмп за наградата.

„Правителството на Пакистан взе решенеие да препоръча официално президента Доналд Дж. Тръмп за Нобеловата награда за мир за 2026 г. в знак на признание за неговата решителна дипломатическа намеса и ключово лидерство по време на скорошната криза между Индия и Пакистан“, се посочва в написаното. „Международната общност беше пряк свидетел на непровокирана и незаконна индийска агресия, представляваща грубо нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Пакистан и довела до трагична загуба на невинни животи, включително жени, деца и възрастни хора.“

Политическото ръководство в Исламабад заяви, че в момент на повишена регионална нестабилност Тръмп е показал „голяма стратегическа далновидност и изключително държавническо умение“ със „здраво дипломатическо ангажиране“ с двете страни във конфликта, с което е осигурил примирие.

„Тази намеса е свидетелство за ролята му на истински миротворец и ангажимента му към решаване на конфликтите с диалог“, продължава публикацията. „Правителството на Пакистан също признава и цени искрените предложения на президента Тръмп да помогне за разрешаването на дългогодишния спор за Джаму и Кашмир между Индия и Пакистан – проблем, застанал в основата на регионалната нестабилност.“

„Пакистан остава с надежда, че неговите искрени усилия ще продължат да допринасят за регионална и глобална стабилност, особено в контекста на продължаващите кризи в Близкия изток, включващи хуманитарната трагедия в Газа и влошаващата се ескалация с участието на Иран.“

Според уебсайта на Нобеловата награда, за да се номинира дадено лице за Нобелова награда за мир, то трябва да бъде „квалифициран номинатор“, което включва национални правителства, държавни глави, предишни носители на наградата и членове на определени международни организации.

Процесът на номинация е поверителен, а кандидатурите трябва да бъдат подадени до 31 януари, откъдето идва номинацията за 2026 г.

Египетски адвокат с дело за провеждането на референдум за отмяна на мирното споразумение с Израел от 1979 г.

🇪🇬🗳️🇮🇱 Махмуд Хасанейн, активист адвокат по правата на човека, заведе дело, изисквайки от египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси да организира национален референдум относно Споразуменията от Кемп Дейвид и мирния договор, сключен между Египет и Израел през 1979 г.

Египет се превърна в първата арабска страна, установила официални дипломатически отношения с Израел след историческата среща на върха в Кемп Дейвид през 1978 г. Проведена в резиденцията на тогавашния американски президент Джими Картър, тя събра египетския президент Ануар Садат и израелския министър-председател Менахем Бегин за участието им в 12-дневни преговори.

Съдебният процес посочва като ответници египетския президент ал-Сиси, ръководителите на двете камари в парламента на страната, катко и генералния секретар на Арабската лига. В него се цитират конституционни членове, изискващи публично одобрение на мирните договори, посочвайки го като основание за свикването на общонационален референдум.

Хасанейн твърди, че израелската държава систематично е нарушавала договора от 1979 г. и посочва като пример за това нейния отказ да се съобрази с Резолюция 242 на Съвета за сигурност на ООН, призоваваща за изтеглянето на израелската армия от окупираните през 1967 г. територии. Жалбата също така описва окупацията на Филаделфийския коридор като пряко нарушение на суверенитета на Египет.

Съдебният иск настоява за незабавното анулиране на Споразуменията от Кемп Дейвид и мирния договор до постигане на окончателно съдебно решение. В него се твърди, че израелският „геноцид“ в ивицата Газа и продължаващите „агресивни действия“ там застрашават националната сигурност на Египет, като по този начин са довели до възникването на „състояние на необходимост“.

Авторът на жалбата твърди, че тези действия колективно обезсилват легитимността на договора и изискват публичен референдум за преоценка на правната и конституционна позиция на Египет. Все още не е насрочена дата за съдебното заседание.

Вътрешни борби заплашват крехкия мир и следвоенното възстановяване на Тиграй

Представител на етиопското правителство и Народния освободителен фронт на Тиграй (TPLF) подписват мирно споразумение между двете страни по време на пресконференция на водените от Африканския съюз преговори за разрешаване на конфликта в Етиопия в офисите на Министерството на международните отношения и сътрудничество (DIRCO) в Претория.
📸 Снимка: Phill Magakoe/AFP

🇪🇹 Фронтът за народно освобождение на Тиграй (TPLF), който преди време беше сред основните фактори в страната, се бори със сериозно вътрешно разделение, което застрашава стабилността на региона и възпрепятства усилията за възстановяване.

Напрежението ескалира до критично ниво с дълбоки последици за населението, което вече е тежко обременено от въоръжени сблъсъци, разселване и хуманитарна криз в продължение на повече от две години.

Въпреки подписването на мирното споразумение от Претория през ноември 2022 г. вътрешните разногласия и нерешените проблеми, свързани с възстановяването на правния му статут влошиха ситуацията.

Разделението в рамките на TPLF се задълбочи през последните седмици, което доведе до борба за власт между две фракции, едната водена от председателя на движението Дебрецион Гебремихаел, а другата от Гетачев Реда, президент на временната администрация на Тиграй.

Този вътрешен конфликт се засили, като всяка фракция се опитва да делегитимира другата. В резултат на това регионът, който вече се бори с хуманитарна криза, беше допълнително дестабилизиран от продължаващия конфликт, ограничения достъп до основни услуги и разселването на милиони. Тези разделения сериозно възпрепятстваха усилията за справяне с тези предизвикателства, насърчавайки атмосфера на несигурност и страх.

Докато някои учени разглеждат вътрешните разделения в TPLF като обща черта в политическата история на партията, хората от Тиграй са дълбоко загрижени за потенциалните разклонения на този спор.

Жител на Мекеле, столицата на Тиграй, говорейки анонимно, изрази съжаление за разпокъсаността на ръководството след опустошителните събития в региона.

„Ние обаче оставаме уверени, че силите за сигурност ще запазят неутралитет и ще позволят на хората свободата да подкрепят която и да е фракция, ако ръководството не успее да разреши различията си по мирен начин“, каза той.

Друг жител на Мекеле, говорейки анонимно пред Addis Standard, отбеляза, че политическото ръководство в Тиграй не е успяло да разбере реалността, че „тяхното оцеляване зависи от мирното разрешаване на различията им“.

„TPLF в момента е в критичен момент“, подчерта той. „Неуспехът да се постигне консенсус неизбежно ще доведе хората на Тиграй до катастрофална ситуация.“

Армения и Азербайджан са близо до сключване на мирен договор.

🇦🇲🤝🇦🇿 Дългоочакваното споразумение, което може да донесе мир в региона на Южен Кавказ след десетилетия на кървави конфликти, е близо до завършване, потвърдиха Армения и Азербайджан.

На пресконференция в събота арменският премиер Никол Пашинян обяви, че правителството му е отправило официално предложение на Азербайджан да подпише мирен договор, след като прецени, че е постигнат достатъчен напредък по ключови въпроси в двустранните преговори през последните месеци.

„Имаме 17 члена в последния проект на мирния договор. Тринадесет от тях, включително преамбюла, са напълно съгласувани“, каза Пашинян. „Ние предлагаме следното - да вземем всички съгласувани членове и формулировки и да ги подпишем като мирен договор.“

Изявлението идва ден след като двете страни обявиха, че е подписано споразумение за съвместна гранична комисия за демаркиране и делимитиране на общата им граница. Двете съседни държави водиха поредица от въоръжени конфликти през последните години, както за отцепилия се регион на Азербайджан Нагорни Карабах, така и в погранични райони, попадащи в рамките на международно признатите граници на Армения.

След войната от 2022 г. мисия за наблюдение на ЕС беше разположена в Армения, за да наблюдава напрегнатата ситуация по границата, като в същото време страната настоя за изтегляне на руските граничари, които бяха разположени там след разпадането на Съветския съюз.

Ръководителят на външната политика на Азербайджан Хикмет Хаджиев потвърди пред американското издание POLITICO, че е осъществен напредък в двустранните преговори, добавяйки, че споразумението за граничната комисия „трябва да се разглежда като достатъчно за изтеглянето на контингента на ЕС“. Баку последователно се противопоставя на мисията на Брюксел с аргумента, че тя увеличава риска от конфликт.

Миналия септември Азербайджан започна офанзива, за да си върне Нагорни Карабах, който беше контролиран от етническото арменско население след войната, последвала разпадането на СССР. Докато руските миротворци стояха настрана, почти всички от 100 000 жители на планинския регион бяха принудени да избягат в Армения.

Докато ЕС засили политическите връзки с Армения през последните години, тъй като страната се отдалечава от сферата на влияние на Москва, Брюксел също поддържа близки отношения с Азербайджан. През 2022 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отлетя за Баку, за да подпише споразумение за увеличаване на износа на газ от богатата на изкопаеми горива нация като част от усилията за диверсификация от руската енергия.