Тръмп отхвърли последното предложение на Иран: „Не съм доволен.“

🇺🇸⚔️🇮🇷 Американският президент Доналд Тръмп сподели, че не е доволен от последното предложение на Иран във връзка с евентуално споразумение за окончателно прекратяване на войната.

„Те искат да сключат сделка, но аз не съм доволен от нея“, каза Тръмп пред репортери пред Белия дом в отговор на въпрос относно предложението, което беше получено от Техеран в четвъртък.

„Те постигнаха известен напредък, но не съм сигурен дали някога ще стигнат докрай“, заяви Тръмп, като отново подчерта, че иранското ръководство е „разпокъсано“.

САЩ предупреждават: Плащането на такси на Иран за Ормузкия пролив води до строги санкции

🇺🇸⚠️ Всеки собственик на кораб, който плаща такси на Иран за преминаване през Ормузкия пролив, дори те да са под формата на дарения за фондации като иранското дружество на Червения полумесец, рискува да му бъдат наложени наказателни санкции, предупредиха от Министерство на финансите на САЩ.

Ормузкият пролив е един от най-важните стратегически морски маршрути в света,  който минават около 20% от световните обеми на суров петрол и втечнен природен газ, транспортирани по вода. Иран предложи въвеждане на такси за корабите, преминаващи през пролива, като част от пакета предложения за край на войната с Израел и САЩ.

В официално известие, публикувано от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерство на финансите, се посочва, че са запознати с иранските заплахи към корабоплаването и исканията за плащания в замяна на безопасно преминаване през пролива.

Според OFAC исканията могат да включват различни варианти за разплащане, сред които дигитални активи, фиатна валута, офсетни сделки, неформален суап или плащания в натура, като номинално благотворителни дарения за Иранския Червен полумесец, фондация „Боняд Мостазафан“ или сметки на ирански посолства.

„OFAC издава това предупреждение, за да обърне внимание на американски и чуждестранни лица за рисковете от санкции при извършване на тези плащания или изискването на гаранции за безопасен транзит от иранския режим“, се посочва в съобщението. „Тези рискове съществуват независимо от начина на плащане.“

Израел разположи лазерната система Iron Beam и войски в ОАЕ за защита срещу ирански атаки

🇮🇱🛡️🇦🇪 Израел е разположил версия на своята лазерна система за противовъздушна отбрана Iron Beam в Обединените арабски емирства по време на войната срещу Иран през март, за да подпомогне защитата на държавата от Персийския залив срещу нападения с ракети и дронове, съобщава Financial Times.

Британският вестник уточнява, че Израел е изпратил и система за наблюдение, известна като Spectro, която помага за засичане на ирански безпилотни апарати от разстояние до 20 км. Регионален служител посочи, че разполагането на това напреднало въоръжение демонстрира „ценността на това да бъдеш приятел на Израел“.

В публикацията се отбелязва още, че Израел е разположил в ОАЕ и системата Iron Dome, заедно с войски за нейното управление – факт, който по-рано беше разкрит от Axios.

„Не става въпрос за малък брой военнослужещи на терен“, уточни американското издание, цитирайки източник, запознат с разгръщането, имайки предвид числеността на израелските войници в ОАЕ.

Средствата за ПВО отблъскват предполагаеми дронове в небето над Техеран.

💥 Ексклузивни сведения от местни източници във връзка с работата на средствата за противовъздушна отбрана в небето над Техеран през последния час:

▪️ В районите „Мейдан-е Азади“, южен „Мехрабад“ и „Новаб“ са чути интензивни звуци от ПВО, съпроводени от няколко експлозии.

▪️ В района на „Хафт-е Тир“ е отчетена продължителна активност на ПВО, като стрелбата е била непрекъсната.

▪️ В района на „Вали-аср“ са чути силни звуци от ПВО, които първоначално са били помислени от очевидци за пирошоу.

▪️ В централната част на града е докладван предполагаем взрив, последван от вторичен удар и около пет минути активна стрелба на ПВО.

▪️ В южните квартали, включително района зад „Арамане-йе Джонуби“, са чути последователни експлозии, съпроводени от активност на ПВО.

▪️ В северните и североизточни квартали, включително „Веланджак“, е наблюдавана координирана активност на ПВО, има твърдения за възможно присъствие на дронове.

▪️ В източните квартали „Пирузи“ и „Техеранпарс“ са чути звуци от ПВО, съпроводени от паника сред населението и движение на линейки.

▪️ В района на летище „Мехрабад“ са чути силни експлозии, придружени от осезаеми вибрации, усетени в сградите и по земята.

▪️ След полунощ са продължили да се чуват звуци от ПВО и слаби експлозии с неясен произход.

Подновяване на въздушната война?

Сведенията от различни райони на иранската столица показват мащабна и координирана дейност на ПВО, която обхваща едновременно северни, централни, южни и източни части на града. Географският обхват, честотата и продължителността на регистрираната активност предполагат координиран отговор на въздушна заплаха, а не учебни бойни стрелби или изолиран инцидент.

Наличието на последователни експлозии, възможни удари преди активиране на ПВО, както и сведения за звуци от дронове и осезаеми ударни вълни, говорят за почти сигурно проникване на безпилотни летателни апарати по цели в или около столицата.

Към момента няма достатъчно потвърдени данни за подновяване на мащабната въздушна кампания на Израел и САЩ, но характерът на събитията надхвърля местен инцидент.

Иранската държавна телевизия излъчи AI-видео с ракетни удари по Киев, Днипро и Харков

🇮🇷🚀🇺🇦 Държавните медии в Иран разпространиха клип, генериран от изкуствен интелект, който показва  ракетни удари срещу три от четирите най-големи града в Украйна – Киев, Днипро и Харков. Във видеото са показани въображаеми попадения срещу конкретно посочени мишени и адреси, а също така кадри от изстрелване на балистични ракети от пускови установки на територията на Иран.

Пропагандният материал оправдава показаните удари с твърдението, че „украински центрове за данни са били използвани за планиране на убийството на върховния лидер“, което не е подкрепено от никакви доказателства и противоречи на разкритията на CNN и Al Jazeera от март, според които съвместната операция за обезглавяване на военно-политическото ръководство на Ислямската република стъпва върху данни, предоставени от агенти на Мосад, които месеци по-рано компрометират достъпа до пътните камери в Техеран, позволявайки на службите да разполагат с жива картина от всички пътни камери в столицата, благодарение на което изучават ежедневните им маршрути на движение до последния детайл.

Чисто хипотетично Иран разполага с ударни средства, чийто обсег на поразяване да достигне до територията на Украйна. Балистичната ракета „Хорамшахр-4" (известна още като „Хайбер") притежава до 2000 км деклариран обсег и носи 1500 кг бойна глава. Дроновете „Шахед-136", които Техеран започна да доставя на Москва към края на първата година от войната, имат обявен обсег до 2500 км. Директната траектория между позиции на пускови установки на иранска територия и украинската столица Киев възлиза на около 2000 км. Тази дистанция изисква преминаване през въздушното пространство на Кавказ, Каспийско море или Турция – оперативни ограничения, които правят реалната перспектива за удар твърде малко вероятна, а също и политически неизгодна.

Видеото беше излъчено на фона на изявление на президента Масуд Пезешкиан, че всякакви опити на Вашингтон да блокира ирански пристанища и морски пътища ще бъдат неуспешни. Пезешкиан описа въпросните действия като нарушение на международното право и заплаха за стабилността в региона.

За украинската отбрана подобна пропаганда има конкретно тактическо измерение. Руските удари с дронове и ракети срещу Киев, Днипро, Харков и десетки други градове в цялата страна са рутинно ежедневие за руската армия – само през първото тримесечие на годината украинските военновъздушни сили са докладвали над 1500 свалени средства за поразяване.

Дублирането на заплахата от страна на Иран трудно би могло да представлява предизвикателство за нацията с най-голям опит във воденето на асиметрична въздушна война, чиято експертиза се оказа изключително ценна с оглед на безпрецедентните по своя мащаб, интензивност и обхват безпилотни и ракетни удари, нанесени от Революционната гвардия на Иран срещу почти всички държави в региона.

Появата на AI-генерирани кадри в ефира на държавна медия е нов елемент в пропагандния инструментариум на Техеран. През март платформата X обяви, че ще ограничи паричните стимули за акаунти, които разпространяват AI-генерирани кадри от въоръжени конфликти, за период от 90 дни. Iran International и независими платформи за проверка на данните откриха десетки видеа, в които AI продукция беше представена като реална бойна снимка. Настоящото видео представлява един от първите случаи, в които държавните медии използват подобна техника, за да обозначат бъдещи мишени, вместо да изфабрикуват въображаеми успехи.

ПВО системите над Техеран бяха активирани преди броени минути.

🚨 ИЗВЪНРЕДНО: Системите за противовъздушна отбрана бяха активирани в иранската столица Техеран преди броени минути, предаде държавната информационна агенция IRNA, позовавайки се на видеокадри от местни жители.

Съобщава се за експлозии от прехващания на малки дронове в небето над 19-ти район, разположен на южния вход на града.

Районът е известен с лесния достъп до ключови транспортни артерии като магистралата Техеран-Ком. В района има жилищни, селски и индустриални райони в контраст с гъсто застроената централна част на Техеран.

Гроси: По-голямата част от обогатения уран на Иран вероятно все още се намира в Исфахан.

По-голямата част от обогатения уран на Иран с подходяща концентрация за ядрени оръжия вероятно се намира все още в ядрения комплекс в Исфахан, който миналата година беше обект на въздушни удари, а в настоящата кампания на Израел и САЩ беше подложен на по-слаби удари. Това съобщи директорът на ядрената агенция на ООН в интервю за Асошиейтед Прес.

Рафаел Гроси поясни, че Международната агенция за атомна енергия (IAEA) разполага със сателитни снимки от последиците на последните въздушни удари на САЩ и Израел срещу Иран, а също така, че „продължава да получава информация“.

Инспекциите на IAEA в Исфахан бяха прекратени в началото на 12-дневната война с Израел миналия юли, когато американския стратегически бомбардировачи B-2A Spirit нанесоха удари с противобункерни бомби GBU-57A по съоръжението.

Ядреният надзор на ООН смята, че голям процент от обогатения до оръжейно ниво уран „е бил съхраняван там през юни 2025 г., когато избухна 12-дневната война, и е останал там оттогава насам“, сподели Гроси.

„Не успяхме да инспектираме обекта, нито да потвърдим или отречем, че материалът е там и че печатите на IAEA са непокътнати“, допълни той. „Надявам се, че ще успеем да го направим, така че това, което споделям, е нашата най-добра оценка.“

Кадри от сателит на Airbus показват камион, натоварен с 18 сини контейнера, който влиза в тунел в Центъра за ядрени технологии в Исфахан на 9 юни 2025 г. непосредствено преди началото на войната. Предполага се, че тези контейнери съдържат високообогатен уран и вероятно все още се намират там.

IAEA настоява да инспектира и иранските ядрени обекти в Натанз и Фордо, където също се намира известно количество ядрен материал.

Ислямската република е страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие, а нейният преглед се извършва в момента в централата на ООН. Съгласно разпоредбите му Иран е длъжен да отвори ядрените си съоръжения за инспекция от IAEA, подчерта Гроси.

Данни на агенцията сочат, че Техеран разполага с 440,9 кг уран, обогатен до 60% чистота – малка техническа стъпка от нивото от 90%, нужно за оръжейни цели. Гроси заяви, че според IAEA близо 200 кг се съхраняват в тунелите на обекта в Исфахан.

Морски пехотинци от 31-ви експедиционен корпус с абордаж срещу товарен кораб.

🇺🇸🚁⚓️ Военнослужещи от 31-ви експедиционен корпус на Морската пехота на САЩ извършиха абордаж и инспекция на товарния кораб M/V Blue Star III в международни води на Арабско море вчера. Операцията, потвърдена от Централното командване на САЩ (CENTCOM), се провежда в рамките на морска блокада, наложена на режима в Иран.

Въпреки че плавателният съд беше освободен след щателна проверка, която не установи нарушения на режима на санкции, инцидентът илюстрира безкомпромисния контрол, който Вашингтон упражнява по основни морски артерии в региона. Този акт на „Visit, Board, Search, and Seizure“ (VBSS) е просто поредния епизод от динамична кампания, насочена към прекъсване на логистичните и финансови потоци на иранската икономика в момент на най-високо напрежение между двете държави от десетилетия насам.

Действията на 31-ви корпус не са изолиран инцидент, а елемент от добре смазана военна машина, която само за няколко седмици превърна Арабско море и Оманския залив в зона на абсолютна изолация. 10 дни преди това светът стана свидетел на далеч по-агресивно действие: прехващането на иранския товарен кораб Touska. След 6-часово преследване и отказ на екипажа да спре, USS Spruance (DDG 111), разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke, използва прецизен огън, за да изведе от строя машинното отделение на кораба, преди отряд морски пехотинци да се спусне с рапел от хеликоптери на палубата му. Разликата в подхода към Blue Star III и Touska демонстрира тактическата гъвкавост на CENTCOM – от превантивна проверка до пълно неутрализиране на целта при най-малкото съмнение за пренос на оръжие или нарушение на енергийната блокада.

Стратегическата тежест на операция Epic Fury не се измерва в броя на спрените и претърсени кораби, а преди всичко в опустошителните икономически показатели. Техеран губи по 500 милиона долара дневно вследствие на пълното спиране на износа от ключовите му пристанища. Адмирал Брад Купър, ръководител на CENTCOM, превърна водната повърхност в непробиваема стена, подкрепена от присъствието на ядрения самолетоносач USS George H.W. Bush (CVN 77), който навлезе в зоната на отговорност на 23 април. Морската хегемония на САЩ им позволява да диктуват условията на бойното поле, без да ангажират мащабни сухопътни сили, докато флотът на Иран на практика престана да съществува, след като повече от 150 бойни кораба и други плавателни съдове на военноморските сили бяха поразени в рамките на въздушната кампания на САЩ и Израел.

Въпреки господството, наложено в открито море и във въздуха, логистичната цена за Пентагона се повишава от ден на ден. Според данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), само началните 12 дни от конфликта са стрували на американския данъкоплатец над 16,5 милиарда долара. Огромната консумация на зенитни ракети и прецизни боеприпаси е на път да доведе до острия им дефицит в останалите военни театри, включително Украйна и Индо-Пасифика. Тази динамика кара Вашингтон да търси бърза развръзка, докато Иран залага на стратегията на изтощението, надявайки се, че войната на изтощение и продължаващата блокада на Ормузкия пролив ще принудят Тръмп да се откаже от поставените цели.

Провалът на преговорите и твърдата позиция на Белия дом, че „Иран никога няма да притежава ядрено оръжие“, превръщат всеки един абордаж в потенциална искра, способна да възпламени поредна регионална ескалация. Докато M/V Blue Star III продължава по набелязания си маршрут във водите на световния океан след кратка пауза под прицела на американския флот, посланието е ясно: всеки сантиметър от водната повърхност на Индийския океан остава под зоркия поглед на американския флот. Конфронтацията вече не е въпрос на дипломатическа софистика, а на физическо присъствие върху палубата на всеки един търговски съд, дръзнал да оспори волята на най-мощния флот в човешката история.

Оперативната логика подсказва, че при липсата на дипломатически пробив, интензивността на тези проверки тепърва ще се увеличава, превръщайки икономическото задушаване в преддверие към нов епизод на военната ескалация в региона, който е твърде вероятно да включва и операции на сушата.

FPV дронове на Хизбула пробиха израелския щит – загина войник, медицински хеликоптер попадна под обстрел.

🇮🇱⚔️🇱🇧 Израелският сержант Идан Фукс, на 19 години от Петах Тиква, загина днес сутринта при сражения в района на село Тайбе в Южен Ливан, след като дрон на Хизбула порази основен боен танк Merkavа на 77-и батальон към 7-а бронетанкова бригада на Израелските отбранителни сили (IDF).

Шестима войници са ранени, трима от тях тежко. По време на евакуацията на ранените войници, хеликоптерът за евакуация беше ударен от втори експлозивен дрон, който се взриви на броени метри от машината. Кадрите бяха публикувани от израелския журналист Амит Сегал и потвърдени от IDF. Хеликоптерът остана невредим и не са регистрирани нови жертви. Хизбула пое отговорност за атаките, като ги обяви за отговор на израелски нарушения на примирието от 16 април.

Случаят е първата директна атака на Хизбула срещу израелски войник след влизането в сила на примирието на 16 април и третата жертва на IDF в на ливанска територия през примирието. Другите двама убити бяха поразени от предварително поставени самоделни взривни устройства, които според израелското командване не са били дистанционно задействани. Инцидентът се вписва в оперативната динамика, при която IDF държи 98-а дивизия и елементи от още четири дивизии в Южен Ливан с обявената цел да изтласка Хизбула северно от река Литани.

Стратегическото значение на инцидента в Тайбе се крие не в самата жертва, а по-скоро в оръжието и начина, по който то променя оперативната калкулация на Израел. Хизбула премина от FPV дронове с радио управление към модели с оптично влакно – технология, заимствана директно от бойното поле в Украйна. Влакното прави апарата невидим за израелските средства за електронна война, които доскоро бяха основен щит в лицето на безпилотни заплахи. Резултатът е поредица от документирани попадения по основни бойни танкове Меркава Мк.4, по тежки бойни машини Намер с активна защита Trophy и бронирани булдозери D9 – платформи, смятани за практически неуязвими в близкия бой, поне доскоро.

Ефектът върху израелската оперативна формула е троен. Първо, активната защита Trophy е калибрирана срещу противотанкови ракети и реактивни гранати, не срещу пикиращ от вертикал малък дрон с насочен заряд. Второ, оптичното влакно обезсилва поне част от електронните мерки, в които Израел инвестира от десетилетие насам. Трето и най-важно, атаката срещу медицинския хеликоптер показва, че Хизбула вече използва FPV-дроновете и за прекъсване на цикъла на евакуация. Това е тактика, прилагана на бойното поле в Украйна, която означава, че всяко израелско присъствие в зоната, включително медицинското, е потенциална мишена в реално време.

Втората публикация на Сегал, съдържаща призив „да се върнем към чертожната дъска“, отразява позицията на автора, но и реално противоречие в израелския военно-политически елит. Сегал противопоставя примирието от ноември 2024 г., постигнато след систематичното унищожаване на ракетния арсенал на Хизбула, на сегашния крехък режим. Тогава израелското превъзходство беше технологично и доктринално; днес Хизбула разполага с асиметричен инструмент, който с минимални средства заобикаля израелските защитни средства, благодарение на което успява да нанесе публично документирани загуби. Премиерът Бенямин Нетаняху вече разпореди вълна от въздушни и артилерийски удари северно от обявената от Израел зона за сигурност, но всеки въздушен удар в дълбочина задвижва нова серия дронови атаки в обратната посока.

Геополитическата сметка е по-обширна. Иран използва Хизбула като полигон за същата технология, която Русия и Украйна изпитват по своята 1200-километрова фронтова линия. Прехвърлянето на ноу-хау се случва в рамките на месеци, а не години – нещо, което обезсилва традиционния израелски модел на „технологичен скок“, основан на превъзходство във времето. Едновременно с това всяка нова жертва като Фукс ерозира вътрешния консенсус за продължаване на сухопътната операция в южен Ливан без ясна стратегия за изход. Хизбула не печели бойно пространство, но печели темпото на промяната – а в асиметричния конфликт това често се оказва по-важно.

Три самолетоносача са заедно в Близкия изток за първи път от навечерието на инвазията в Ирак през 2003 г.

🇺🇸⚓️ Пристигането на ядрения самолетоносач USS George H.W. Bush (CVN-77) в зоната на отговорност на Централното командване (CENTCOM) на 24 април оформи концентрация на военноморска мощ, каквато регионът не е виждал от подготовката за инвазията в Ирак през 2003 г.

Заедно с вече разположените самолетоносачи USS Gerald R. Ford (CVN-78) и USS Abraham Lincoln (CVN-72), трите авионосни ударни групи имат над 15 000 моряци и морски пехотинци, над 200 самолета и комбинирани способности за далекобойни стелт операции, електронна война и ПВО/ПРО от слой Aegis. Това натрупване не отговаря на стандартна ротация на сили, а представлява ясен сигнал за капацитет за ескалация близо 20 дни след влизане в сила на прекратяването на огъня и 8 седмици след началото на съвместната кампания на САЩ и Израел за въздушни удари по ядрените, ракетни и командни способности на режима в Техеран, започнала на 28 февруари с ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей и над 900 удара по приоритетни цели.

Стратегическата логика на тройната концентрация надхвърля огневата мощ. Един самолетоносач осигурява присъствие, два дават свободата за непрекъснати полетни цикли, но три гарантират едновременно покритие на три отделни направления – северния Персийски залив за натиск върху бреговата ракетна инфраструктура на Революционната гвардия, Оманския залив за контрол върху морската блокада, наложена на 13 април, и северозападната част на Арабско море за прехващане на ирански доставки от Китай. Именно последната ос придоби оперативна тежест на 19 април, когато MV Touska – санкциониран ирански контейнеровоз – беше задържан в международни води на връщане от китайско пристанище.

Към тази морска геометрия се добавя USS Tripoli (LHA-7), пристигнал на 28 март от Йокосука с амфибийната група USS San Diego и USS New Orleans с качена 31-ва морска експедиционна част, наброяваща около 2200 морски пехотинци. America-class по конструктивен профил е по-близо до лек самолетоносач, отколкото до класически десантен кораб, а неговите 18 изтребителя от пето поколение F-35B Lightning II с вертикално излитане му позволяват да оперира далеч от плътността на крайбрежната противокорабна отбрана на Ислямската република, удължавайки досега на стелт авиацията до набелязаните цели в южен Иран.

Военно-техническият баланс на тройката носители заедно с амфибийната група, в по-пълен орден на бойни задачи, включва:

– 72 F/A-18E Super Hornet (едноместни)
– 24 F/A-18F Super Hornet (двуместни)
– 12 F-35C Lightning II (стелт, палубна версия)
– 18 F-35B Lightning II (СВВП, на USS Tripoli)
– 36 EA-18G Growler (електронна война, базирани на F/A-18F)
– 48 MH-60R/S Seahawk (многоцелеви хеликоптери)
– 6–12 MV-22B Osprey или C-2 Greyhound (логистично осигуряване)
– 9 разрушителя клас Arleigh Burke (Aegis BMD/защита от крилати ракети и рояци дронове)
– 3 кораба за крайбрежна отбрана от клас Independence в противоминна конфигурация
– USS Tripoli (LHA-7) с амфибийна готовност и самостоятелно авиокрило
– USS San Diego (LPD-22) и USS New Orleans (LPD-18) – десантен док
– над 10 000 моряци, морски пехотинци и авиатори, ангажирани в блокадата

Кампанията е натрупала над 13 000 удара и над 155 поразени или унищожени плавателни съда от иранския лфот, а блокадата е пренасочила 34 кораба обратно към пристанища в Иран. Белият дом маркира преминаването към "икономическа фаза" – формулировка, описваща замяната на честотата на удари с продължителен натиск върху износа на ирански петрол.

Двуседмичното примирие, договорено на 8 април с посредничество от Пакистан, е нарушавано от двете страни, но запазва преговорната рамка отворена. На 7 април Москва и Пекин блокираха проект на резолюция в Съвета за сигурност на ООН за ескорт на търговски кораби, формално защитавайки тезата за "комплексен прочит на конфликта", а на практика отказвайки легитимация на американската блокада. В същото време служители на Пентагона потвърдиха, че руски сателитни канали дават на иранското командване оперативни данни за позициите на американския флот – асиметрична подкрепа без ясен отпечатък, която трансформира блокадата във взаимно разузнавателно надлъгване.

Възпиращият потенциал на трите самолетоносача не е насочен срещу иранските военноморски активи, а срещу сценария за разширяване на регионалния конфликт от страна на йеменските хути в Червено море, ливанската Хизбула и мрежата от шиитски милиции в Ирак. Геополитическият залог се свежда до само един въпрос: ще успее ли Вашингтон да използва ефективно това безпрецедентно натрупване, за да принуди Иран към реални преговори или ще се изтощи в продължителна въздушна и морска война.

Израел е разположил „Железен купол“ в ОАЕ: Безпрецедентна подкрепа в лицето на безразборните атаки на Иран.

🇮🇱🤝🇦🇪 Израел е разположил батарея на „Железен купол“ в ОАЕ по време на военната кампания срещу режим в Иран, заедно с личен състав от армията, който да я експлоатира. Това съобщава Axios в своя материал, според който това бележи първият случай, в който системата е изпратена в държава извън Израел и САЩ.

По време на съвместната кампания на САЩ и Израел за въздушни удари срещу режима в Иран, той предприе масирани ответни удари срещу почти всички страни в региона, включително срещу Емирствата, които станаха държавата, подложена на най-мащабни удари с над 550 балистични и крилати ракети и 2200 дрона, по данни от Министерство на отбраната на ОАЕ.

Въпреки че повечето въздушни заплахи бяха прехванати, някои от тях успяха да поразят военни и граждански цели, което според Axios е подтикнало властите в Абу Даби да потърсят помощ от съюзници.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху е разпоредил разгръщане на системата след разговор с президента на ОАЕ Мохамед бин Заяд Ал Нахаян, споделят израелски служители пред американското издание. Твърди се, че системата е прехванала десетки ирански ракети.

Служители от двете страни споделят, че поддържат тясно военно и политическо сътрудничество от началото на военната ескалация в региона на 28 февруари, в рамките на която израелски изтребители нанесоха удари по цели в южната част на Иран, за да неутрализират заплахи, насочени конкретно към страни от Персийския залив.

Axios цитира служител от високите етажи на властта в Емирствата, според когото страната „няма да забрави“ помощта, предоставена от Израел по време на кризата.

Япония получи първа доставка на лек суров петрол от САЩ след началото на кризата в залива.

🇯🇵🛢️🇺🇸 Япония прие първата си доставка на американски суров петрол от началото на иранската криза, която наруши доставките от Близкия изток. Танкерът OTIS разтовари около 910 000 барела лек суров петрол (West Texas Intermediate) в рафинерия край Токио след 35-дневно плаване през Панамския канал и Тихия океан.

Суровият петрол ще бъде транспортиран чрез подводен тръбопровод до рафинерията на Cosmo Oil (дъщерно дружество на Cosmo Energy Holdings) в префектура Чиба, където ще бъде преработен към петролни продукти като бензин и пуснат на пазара.

Доставеното количество покрива по-малко от дневната консумация на страната, поради което правителството на премиера Санае Такаичи се опитва спешно да увеличи доставките от източници извън Персийския залив с оглед на кризата в региона след началото на военната кампания на Израел и САЩ срещу Ислямска република Иран и последвалата блокада на ключовия морски маршрут.

По данни от Министерство на икономиката, търговията и индустрията (METI) на Япония, около 90% от вноса на петрол в страната традиционно се покрива от доставчици в Близкия изток – предимно Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Кувейт. На практика всички изброени доставчици използват маршрута през Ормузкия проток, а неговата блокада изправи енергийната сигурност на страната пред първото ѝ тежко логистично сътресение от петролния шок през 70-те години.

Рама: Албания е готова предостави база за удари срещу Иран в замяна на ПВО.

🇦🇱🤝🇺🇸 Албанският премиер Еди Рама сподели, че е готов да разреши на Пентагона да провежда военни операции срещу Иран от територията на страната, при условие че ѝ осигури противовъздушна отбрана, с каквато към момента тя не разполага. Изявлението, направено в рамките на ексклузивно интервю за POLITICO в кулоарите на икономическия форум в Делфи, идва в момент, когато европейските лидери са в Никозия за разговори във връзка с продължаващата подкрепа за Украйна и енергийната криза заради иранската блокада на Ормузкия проток.

„Не е наша работа да решаваме как да се действа спрямо Иран на световната сцена, но е наша работа да подкрепяме всеки опит за отслабване и възможно сваляне на този режим“, заяви Рама. Албания е членка на НАТО от 2009 г. и домакинства американски военни обекти, сред които модернизираната авиобаза в Кучова, отворена като оперативна точка на Алианса през 2024 г. Страната не разполага със собствена изтребителна авиация и зависи от съюзническата охрана на въздушното пространство по линия на НАТО.

Албанският премиер отправи и публична критика към подхода на Брюксел спрямо Москва. „Европа допусна голяма стратегическа грешка, като прекъсна всеки канал с Русия“, каза той и настоя, че блокът трябва „винаги, винаги, винаги да говори с всички“. Позицията се разминава с линията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховния представител по външната политика Кая Калас, които отказват директни контакти с Владимир Путин, аргументирайки се с продължаващата руска агресия в Украйна. Рама предупреди, че колкото повече ЕС отлага диалога, толкова по-малко тежест ще има при евентуална бъдеща сделка между Киев и Москва, тъй като „Русия не отива никъде“. В подкрепа на правото да говори така той посочи, че Албания няма руски инвестиции, не зависи от руски газ и няма икономически връзки с Москва.

В интервюто Рама разсея и слуховете, че островът Сазан в Адриатическо море е продаден на Джаред Къшнър – зет на Доналд Тръмп. Преговорите между правителството в Тирана и компанията на Къшнър Affinity Partners продължават от преди второто избиране на Тръмп и предвиждат инвестиция от 1,4 млрд долара за превръщане на необитавания 5 км.км. остров в луксозен еко-курорт с вили, марини и бункери. „Не сме сключили сделка с Джаред Къшнър. Преговаряме за сделка“, уточни премиерът. Проектът разпали остра реакция на природозащитни групи – 41 неправителствени структури отправиха през януари писмо до Рама и министъра на околната среда с искане преговорите да бъдат прекратени, тъй като според тях планът е в „пряко противоречие“ с поетите от Албания ангажименти по членството в ЕС. Сазан е стратегически разположен на входа на Отрантския проток и има историческо значение като бивша съветска подводна база през 50-те години, отдавана от Албания на СССР преди скъсването на отношенията.

Рама определи Албания и Черна гора като „първенци“ в процеса на разширяване и потвърди, че Тирана се стреми да приключи преговорите по членство до края на 2027 г. и да стане пълноправен член до 2030 г. Той описа отношението си към администрацията на Тръмп като „симпатизиращо“, но настоя, че това не пречи на „100-процентовото подреждане“ на страната със стратегическите цели на Европа. След среща в Делфи с гръцкия премиер Кирякос Мицотакис, чиято подкрепа ще е нужна за пътя на страната към Брюксел, Рама заяви, че никога не е виждал европейските лидери „толкова убедени в нуждата от обединяване на Европа“. Източник от Европейската комисия, говорил под условие на анонимност пред POLITICO, потвърди, че ЕС е наясно с проекта за Сазан, но засега се въздържа от коментар относно евентуалното му отражение върху преговори за присъединяване.

Албанският премиер засегна и темата за експеримента на правителството си с „министър-изкуствен интелект“ на име Диеля – първи по рода си в света. Актрисата, чието лице е използвано за визуалния образ на Диеля, е завела дело срещу държавата заради използването на нейния облик без разрешение. Рама обаче обяви, че подготвя AI-министъра за участие в „живи интервюта“ и „правителствени заседания“.

Кувейт освободи американския журналист след 52 дни в ареста заради кадри от войната с Иран.

🇰🇼🇺🇸 Американски журналист беше пуснат на свобода, след като прекара няколко седмици зад решетките в Кувейт заради масови арести за разпространение на кадри от военните действия между САЩ и Иран в интернет, съобщи служител на Държавния департамент на САЩ.

Ахмед Шихаб-Елдин, сътрудник на водещи световни издания като The New York Times, PBS и Al Jazeera English, беше арестуван на 3 март по обвинения в разпространение на невярна информация, злоупотреба със смартфон и увреждане на националната сигурност.

Представител на Държавния департамент, пожелал анонимност, разкри пред АФП, че Шихаб-Елдин „е напуснал безопасно Кувейт“ и увери, че по време на задържането му департаментът е поддържал контакт с него, за да му окаже консулско съдействие.

В четвъртък Комитетът за защита на журналистите (CPJ) оповести, че Шихаб-Елдин е бил оправдан по всичките му повдигнати обвинения след прекарани 52 дни в ареста.

Една от последните публикации на Шихаб-Елдин в социалните мрежи преди ареста му включваше геолокирано видео, потвърдено от CNN,показващо катастрофа на американски изтребител близо до военновъздушна база на САЩ в Кувейт, уточняват от CPJ.

Стотици хора бяха арестувани в страните от Персийския залив за споделяне на кадри от атаки и нанесени щети. Въздушните атаки бяха на практика ежедневна гледка в Близкия изток в рамките на конфликта, започнал в края на февруари със съвместен американско-израелски удар, обезглавил висшето ръководство на иранския режим на 28 февруари чак до влизането в сила на примирието на 8 април.

САЩ планират исторически завой: Администрацията на Тръмп вдига санкциите срещу Еритрея.

🇺🇸🤝🇪🇷 Администрацията на Тръмп проучва начини за възстановяване на връзките с Еритрея, изолирана и автократична държава, контролираща ключово геополитическо пространство по протежение на Червено море, докато Иран заплашва да блокира втори жизненоважен морски коридор на фона на войната със САЩ.

Висшият представител на Тръмп, Масад Булос, е информирал чуждестранни колеги, че САЩ възнамеряват да започнат премахването на някои санкции срещу Еритрея – малка африканска държава с над 1100 км брегова линия на Червено море, според настоящи и бивши служители, запознати с въпроса. Това е част от усилията на администрацията на Тръмп да възстанови дипломатическите отношения на високо ниво с държавата за първи път от десетилетия. Други служители заявиха, че планът за нормализиране на връзките и премахване на санкциите е в процес на разглеждане и все още не е финализиран.

Дипломатическият натиск на САЩ идва в момент, когато хутите в Йемен заплашиха да спрат морския трафик в Червено море на фона на опитите на Техеран да прекъсне търговията през Ормузкия проток от началото на войната му със САЩ и Израел.

Планът за рестартиране на връзките с Еритрея датира отпреди войната на САЩ с Иран, но затварянето на Ормузкия проток повишиха значението на политиката на САЩ в Червено море – критична точка, използвана от някои от основните износители на петрол в Близкия изток за заобикаляне на Персийския залив.

Ормузкият проток е входът към огромното петролно богатство на Близкия изток от източната страна на Арабския полуостров. Червено море е от западната страна и е жизненоважен маршрут за военен и търговски морски трафик от Средиземно море към Индийския океан. Хутите многократно заплашваха да затворят протока Баб ал-Мандеб между Индийския океан и Червено море, за да подкрепят Техеран.

Булос, пратеник на президента Тръмп за Африка, се срещна лично с президента на Еритрея, Исаяс Афеверки, в края на миналата година в Кайро, съобщиха длъжностни лица и други лица, участващи в разговорите. Целта на срещата е била обсъждане на облекчаване на американските санкции и започване на диалог на високо ниво за рестартиране на отношенията между САЩ и Еритрея.

В понеделник Булос се срещна с египетския президент Абдел Фатах Ал Сиси в Кайро. Страната му помага за улесняване на диалога между САЩ и еритрейския лидер, казват служители. По време на тази среща Булос е казал на Сиси, че САЩ планират скоро да започнат вдигането на санкциите срещу Еритрея.

По-рано, през септември, Булос се срещна с министъра на външните работи на Еритрея, Осман Салех Мохамед, в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Говорител на Държавния департамент заяви, че администрацията на Тръмп очаква с нетърпение укрепването на връзките на САЩ с народа и правителството на Еритрея. Говорителят не коментира конкретни въпроси във връка с облекчаването на санкциите, а департаментът не осигури Булос за интервю.

Окончателното решение за рестарт на връзките напредваше и спираше на няколко пъти през последните месеци, отчасти защото водещите лица в администрацията са заети с други големи външнополитически кризи, включително конфликта в Газа и войната с Иран.

Еритрейският лидер управлява страната си, откакто тя за първи път получи независимост от Етиопия през 1993 г., и оттогава консолидира властта си, за да създаде една от най-репресивните диктатури в света. Комисии на Конгреса на САЩ наричат Еритрея „Северна Корея на Африка“ заради системното преследване на политически дисиденти и религиозната свобода, както и заради изтезания на затворници и принудителна мобилизация на по-голямата част от младежта в страната. Freedom House класира Еритрея и Северна Корея една до друга като двете най-авторитарни държави в света.

Еритрея е богата на минерални ресурси, а брегът ѝ на Червено море е разположен срещу Саудитска Арабия и Йемен. Съседен Джибути е дом на най-гъстата група чуждестранни военни бази в света – включително на САЩ, Китай, Франция, Япония и Италия – което подчертава стратегическото значение на Червено море за чуждите сили.

Американските военни кораби обикновено използват Червено море за транзит между Средиземно море и Индийския океан, въпреки че през последните години плавателните съдове бяха атакувани от хутите в Йемен. Администрацията на Тръмп започна двумесечна военна въздушна кампания срещу хутите през 2025 г. Тръмп спря кампанията през май, след като заяви, че хутите са се съгласили да спрат атаките срещу търговските пътища. Въпреки това заплахата от възобновяване на военните действия породи нови опасения за трафика през Баб ал-Мандеб.

Авионосна ударна група, водена от самолетоносача USS George H.W. Bush, наскоро заобиколи южния край на Африка покрай нос Добра Надежда, за да се присъедини към операциите срещу Иран, вместо да избере по-краткия маршрут през Червено море.

Американски служители стигнаха до извода, че статуквото на санкции и минимален ангажимент с Еритрея не работи и предлагането на перспектива за вдигане на санкциите може да донесе на САЩ дългосрочни ползи. Тези служители твърдят, че регионът е твърде важен стратегически, за да не се опитат да възстановят връзките, въпреки състоянието на човешките права в страната.

Някои анализатори обаче поставят под въпрос тази логика. „Обикновено, когато вдигаме санкции, страната е направила нещо, за да го заслужи“, казва Камерън Хъдсън, бивш служител на разузнаването и Държавния департамент. „Това е същата милитаризирана, автократична държава, каквато е от 1993 г. насам. Ако ще ги награждаваме, какво получаваме в замяна?“

Рестартирането на връзките може да повлияе и на други конфликти в разкъсвания от войни Африкански рог. Американски служители изразиха опасения, че съседна Етиопия се подготвя за война с Еритрея, след като правителството на държавата без излаз на море заяви, че има исторически претенции към крайбрежието на Еритрея.

ВМС на САЩ взеха на абордаж танкер с ирански петрол между Шри Ланка и Индонезия.

🇺🇸⚔️🇮🇷 ВМС на САЩ извършиха абордаж по „право на посещение“ на подложения на санкции танкер M/T Majestic X, превозвал ирански петрол, в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM). Това съобщи Министерство на войната на САЩ, уточнявайки, че корабът е спрян въз основа на статута си на плавателен съд без национална принадлежност.

Според данните за корабния трафик, цитирани от Associated Press, танкерът е засечен в същия район между Шри Ланка и Индонезия, където във вторник бе задържан друг танкер – M/T Tifani, с товар от около 2 милиона барела ирански суров петрол, натоварени на остров Харг на 5 април и преминали през Ормузкия проток на 9 април. И двата плавателни съда са били на път към Джоушан, основното китайско пристанище за внос на санкциониран петрол.

От Министерството на войната заявяват, че операциите по глобално морско правоприлагане ще продължат с цел „разстройване на незаконните мрежи и прехващане на кораби, които осигуряват материална подкрепа на Иран, където и да оперират те“. В позицията се подчертава, че „международните води не могат да служат за щит на санкционирани субекти“.

Министерството на външните работи на Иран вече определи абордажа на Tifani и предишно спиране на товарен кораб като „пиратство в морето и държавен тероризъм“, според изявление на негов говорител пред държавната телевизия.

Двата случая са първите публично обявени прехващания на танкери с ирански петрол, извършени на над 2000 морски мили от Персийския залив – извън непосредствения периметър на въведената на 13 април блокада на иранските пристанища в Ормузкия проток. Блокадата беше разпоредена от президента Доналд Тръмп след провала на преговорите в Ислямабад на 11–12 април и се провежда под командването на адмирал Брад Купър, началник на Централното командване на САЩ (CENTCOM). По данни на CENTCOM, цитирани от Stars & Stripes, в първите 24 часа от блокадата в операцията са участвали над 10 000 военнослужещи, повече от дузина бойни кораба и десетки летателни апарати; шест търговски кораба са били пренасочени обратно към ирански пристанища, без опити за пробив.

Прехващането на Majestic X показва, че правоприлагащият периметър на САЩ излиза далеч отвъд Персийския и Оманския залив и обхваща маршрутите към основните азиатски купувачи на ирански петрол. Според анализ на CNN пренасянето на въоръжената кампания в Индийския океан може да затрудни края на войната между САЩ и Иран, предвид потенциалното вплитане на интересите на Китай – основен купувач на иранския санкциониран износ.

Абордажът по „право на посещение“ е допустим съгласно член 110 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), когато военен кораб има основателни подозрения, че плавателен съд е без националност – статут, който често се използва от санкционираните ирански и руски „сенчест флот“, за да се избегне идентификация и застраховане. Практиката на прехващания на танкери, асоциирани с износа на ирански петрол, се засили след завръщането на администрацията на Доналд Тръмп към политиката на „максимален натиск“ спрямо Техеран.

Не е посочено какво е конкретното състояние на екипажа и товара на M/T Majestic X след абордажа, нито дали корабът ще бъде ескортиран до пристанище за задържане.

Силите за сигурност на Иран са ликвидирали отряд на Джаиш ал-Адл.

🇮🇷⚔️🇵🇰 Силите за сигурност на Ислямска република Иран са ликвидирали оперативен отряд на сунитска въоръжена групировка „Джаиш ал-Адл“, след като бойците преминали границата от Пакистан в района на Раск, провинция Систан и Белуджистан. Това съобщава Tasnim News Agency, според която са убити „няколко терористи“; точният брой, самоличност и обстоятелства нямат потвърждение от независими източници.

Инцидентът се вписва в логиката на ескалация между режима в Иран и белуджките сепаратисти, но идва в качествено нов стратегически период. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха своята съвместна въздушна кампания срещу Иран, която според прерасна от удари по ядрена инфраструктура в системна атака срещу командната структура на Ислямската република. В рамките на първите часове беше ликвидиран върховният водач Али Хаменей, а с него над 250 висши фигури, включително командващия Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), министъра на отбраната и цял ешелон генерали. Синът на Хаменей, Моджтаба, беше избран за нов върховен водач, но според NYT и Foreign Policy е бил ранен при удара и не се е появявал публично, а вземането на решения в държавата е „парализирано" поради щети по комуникациите и вътрешни борби.

В този момент на отслабена централна власт белуджкият въпрос вече не е просто хроника от пограничната провинция. През декември 2025 г. „Джаиш ал-Адл" обяви сливане с други въоръжени и политически групи от Белуджистан в нова коалиционна структура – „Народен фронт на бойците" (PFF). Опозиционното издание Iran International определи хода като стратегическо прекодиране – от тесен сунитски сепаратизъм към по-широка платформа срещу режима, която претендира за място в общоиранското протестно пространство. През януари в хода на протестната вълна, боец на PFF застреля шефа на полицията в Ираншахр Махмуд Хакикат. В същия месец иранското министерство на разузнаването съобщи за задържане на клетки, проникнали от Пакистан в Захедан с оръжия и взривни устройства „американско и израелско производство" – твърдение, което не е независимо проверено, но се ползва от Техеран като рамка на случващото се.

Фондация за защита на демокрациите (FDD) посочи, че след първоначалната деструкция на централизирания апарат Израел е преминал към „хиперлокално" прицелване, включително по обекти на сигурността в западни провинции с предимно кюрдско население, което според автора е знак за съзнателно натоварване на режима по периферията. Critical Threats Project документира паралелно раздуване на присъствието на проиранските формирования в Систан и Белуджистан месец след началото на войната – индикатор, че режимът в Техеран е избрал задържане на югоизтока с тежко оръжие, а не политически диалог.

Към днешна дата сепаратисткият пейзаж в Иран изглежда по-консолидиран от когато и да било след 1979 г. На 22 февруари броени дни преди началото на въздушната кампания срещу режима, петте основни кюрдски партии в Иран (PDKI, PAK, PJAK, Komala и Khabat) обявиха формирането на „Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан“ (CPFIK) с декларирана цел „сваляне на режима" и кюрдско самоопределение. Atlantic Council разглежда сценарий на кюрдска офанзива навътре в Иран и отбелязва, че Вашингтон и Йерусалим са обмисляли военна подкрепа за такава кампания. New Arab отчита въздържана, но засилваща се мобилизация.

На юг, в арабския Хузестан, където е фокусиран над 80% от иранския нефтен добив, се наблюдават повтарящи се инциденти по инфраструктурата, макар че организационната стена на Арабското движение за борба за освобождението на Ахваз (ASMLA) остава неясно. В азерския северозапад натискът за самоопределение е предимно културно-политически.

Именно тук се крие основният разлом. Foreign Policy Research Institute и Small Wars Journal предупреждават за каскаден регионален ефект: разпадане на централния контрол в Иран би активирало джихадистки ниши (клон на Ислямска държава вече е присъствал в югоизточен Иран), би разкъсало „Балканския маршрут" на транзита на опиум, би предизвикало масова миграционна вълна в посока Пакистан и Турция и би поставило под въпрос Ормузкия проток. Анализаторът Кия Балоч акцентира, че убитият Хаменей парадоксално се е превърнал в „символ на съпротива срещу западната хегемония" – дефиницията на легитимността се е променила за сметка на режима.

От противоположна посока, аналитичен текст на FDD от 7 март предупреждава, че насърчаване на етно-националистически сепаратизъм може да се окаже спасителен пояс за Техеран: при реална заплаха за териториалната цялост, умерените персоезични иранци, включително част от реформаторския лагер, биха се преориентирали към подкрепа на държавата. Логиката е проста – в Иран „режимът" и „държавата" са различни обекти на лоялност, и външният натиск рискува да ги слее. Подобен скептицизъм звучи и в текста на Responsible Statecraft, който описва постепенна преориентация на целта от „смяна на режима" към „разпадане на Иран".

Пакистан остава ключова, но несигурна променлива. Jamestown Foundation напомня, че 565-милната граница е исторически полупорьозна, а Исламабад се бори с паралелно белуджко въстание (BLA), за което не може да си позволи да създаде ирански прецедент за „трансгранично право на преследване". ORF формулира въпроса още по-остро: каквото и да правят Пакистан и Иран, „по-големият белуджки въпрос" се превръща в самостоятелен геополитически фактор, несводим към играта на двустранното сътрудничество. В същото време The Diplomat оценява, че войната вече реконфигурира белуджката войнственост – централната сцена се измества от пакистанския Белуджистан към иранския Систан, а локалните актьори калибрират своите алианси към новата среда.

Конкретният инцидент в Раск, за който съобщава Tasnim, сам по себе си е рутинен епизод от дълга хроника – градът е бил място на опустошителната атака от декември 2023 г. и на координираните удари срещу Чабахар и Раск от април 2024 г. Но разчетен на фона на април 2026 г., той показва нещо друго: че докато централният команден капацитет на Ислямската република е компрометиран, граничният режим на югоизток продължава да функционира – поне тактически – и че Техеран възприема инфилтрациите през пакистанската граница не просто като проблем на сигурността, а като елемент от екзистенциалния натиск, на който е подложен. Дали този натиск ще ускори разпадането на централната власт, ще я втвърди около ново идеологическо ядро, или ще доведе до продължително ерозивно равновесие, остава открит въпрос, на който нито един от цитираните центрове не дава еднозначен отговор.

Иран съобщи за първи приходи от наложените такси за преминаване през Ормузкия пролив

🇮🇷 Високопоставен представител на иранския парламент заяви, че Техеран е получил първите приходи от таксите, които наложи върху стратегическия Ормузки пролив в рамките на конфронтацията си със САЩ и Израел.

„Първите приходи, събрани от таксите за Ормузкия пролив, бяха депозирани по сметката на Централната банка“, съобщи заместник-председателят на парламента Хамидреза Хаджибабаи, цитиран от информационна агенция „Тасним“.

Други ирански медии разпространиха същото изявление, без да предоставят допълнителни подробности.

Този ход е част от ескалиращото противопоставяне на Иран със САЩ и Израел. Проливът е един от водещите морски пътища в света за превоз на енергийни ресурси, а налагането на транзитни такси е разглеждано като директен опит на иранския режим да упражни икономически натиск върху международното корабоплаване и своите геополитически опоненти.

Белият дом не смята превземането на два кораба от Иран за нарушение на примирието

🇺🇸 Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че задържането на два търговски кораба в Ормузкия проток от ирански сили не представлява нарушение на действащото примирие между двете страни, като според нея двата плавателни съда, един гръцки и един, собственост на средиземноморския превозвач MSC, не попадат в обхвата на споразумението, тъй като не са собственост на САЩ или Израел.

Изявлението беше направено преди броени минути и няколко часа след като Техеран съобщи за действия срещу гръцкия контейнеровоз Epaminondas край бреговете на Оман и плаващия под панамски флаг MSC Francesca при бреговете на Иран.

Задържането на MSC Francesca беше потвърдено от министъра на морските дела на Черна гора. Той уточни, че на борда има четирима черногорски моряци и те, заедно с другите от екипажа, се намират в безопасност.

Левит определи действията на Иран като „пиратство“ и се аргументира, че от „най-мощния военноморски флот в Близкия изток“ Иран се превърнал в сбирщина, която разчита единствено на канонерки. Това кореспондира с твърдения на Пентагона от брифинг на 8 април, според които въздушните удари, извършени от американските военни в хода на войната, са извадили от строя над 150 ирански плавателни съда или около 90% от редовния флот на страната.

Централно място в аргументацията зае операция „Economic Fury“ – инициатива на Министерство на финансите под ръководството на секретар Скот Бесент, насочена към систематично задушаване на финансовите потоци на иранския режим. В основата ѝ стои морската блокада на ирански пристанища, която беше наложена на 13 април под командването на адмирал Брад Купър от Централното командване (CENTCOM). Според изчисления на Белия дом, поместени в публикация на Тръмп в Truth Social от същата дата, Иран губи около 500 млн долара дневно от ограниченията.

Тази оценка е остава спорна. Фондацията за защита на демокрациите (FDD) изчислява щетата на около 400 млн. долара дневно – около 20% под официалната американска цифра. Публикация на The National от 13 април, денят на старта на блокадата, определи потенциалния спад на иранските петролни приходи на около 150 млн. долара дневно, или близо 9 млрд. долара годишно – оценка, базирана на предположение за всеобхватно прилагане на блокадата.

По-съществено разминаване обаче беше докладвано днес от The National, базирано на данни от разузнавателна компания TankerTrackers и аналитичната платформа Vortexa, според които след 13 април най-малко 34 ирански или свързани с Иран танкера и газовоза са преминали успешно през Ормузкия проток, заобикаляйки блокадата, наложена от американския флот. Поне два напълно натоварени танкера са напуснали Персийския залив, а около 9 млн барела суров петрол са изнесени от плаващите хранилища в Оманския залив.

Механизмите на заобикаляне бяха описани от морската разузнавателна фирма Windward като „тъмна дейност“, включително навигация с изключени или подправени транспондери, и ship-to-ship трансфери в международни води. Конкретни случаи след влизането на блокадата в сила: в периода 14–18 април два ирански санкционирани контейнеровоза влязоха в пристанище Бандар Абас, следвайки плътно иранската брегова линия по Оманския залив – маршрут, описан от морски анализатори като умишлено избягване на блокадата. На 20 април Windward регистрира 34 танкера от т.нар. „призрачен флот" на котва в района East of Port Limit край Малайзия с включени AIS сигнали; в същата зона бяха извършени поне четири ship-to-ship трансфера на ирански суров петрол само за един ден. За същата дата Lloyd's List съобщи, че поне 26 ирански кораба успешно са преминали покрай американската блокада, сред които 11 танкера с ирански товар, напуснали Оманския залив.

Противно на тази картина, Централното командване (CENTCOM) публикува изявление, според което от началото на блокадата на 13 април общо 29 плавателни съда са били принудени да се обърнат обратно или да се върнат в иранско пристанище – ревизия нагоре спрямо цифрата от 28, обявена от командването ден по-рано. CENTCOM оспори конкретно предишни репортажи, които поставиха танкерите M/V Hero II и M/V Hedy сред плавателните съдове, преминали блокадата към Арабско море (твърдение, първоначално изведено от сателитни наблюдения на Vortexa). Според CENTCOM корабите всъщност са акостирали в иранското пристанище Чабахар на Оманския залив, след като са били принудени да обърнат курса. Отделно командването потвърди, че танкерът M/V Dorena се движи в момента под ескорта на американски разрушител в Индийския океан – официално потвърждение на информация, която предходния ден беше изтекла в бюлетините за морско разузнаване.

Тези твърдения не отменят данните на TankerTrackers и Windward за ship-to-ship трансферите край Малайзия или за 9-те милиона барела, изнесени от плаващи хранилища в Оманския залив – зони, които формално се намират извън обхвата на блокадата. Те обаче стесняват спора до конкретни, поименно идентифицирани кораби, което променя основата на дебата: вече не става въпрос дали блокадата „работи" или „не работи" като цяло, а кой от двамата наблюдаващи има по-точна спътникова интерпретация за всеки отделен танкер.

Левит акцентира и върху остров Харг – терминалът, през който минават около 90% от иранския износ на суров петрол, с проектен капацитет около 7 млн. барела дневно. Според нея островът е „препълнен" с петрол, който не може да бъде изнасян. САЩ нанесоха удар по съоръжения на Харг на 14 март 2026 г., насочен към складове за морски мини, без да засегне самата петролна инфраструктура.

Удължаването на примирието, обявено от Тръмп на 21 април, беше представено от Белия дом като „гъвкавост" в очакване на „единен отговор" от страна на Техеран. Тръмп мотивира решението си с твърдението, че режимът е „сериозно разпокъсан". Блокадата остава в сила. Говорителят на парламента и главен преговарящ на Ислямска република Иран отхвърли логиката на Вашингтон с аргумента, че „примирието има смисъл само ако не бъде нарушавано от морска блокада".

Пакистан продължава да играе ролята на посредник, но преговорният процес се влошава след превземането от американска страна на иранския танкер Touska край Ормуз на 19 април, след което Техеран напусна срещите в Исламабад.

Иранската съдебна власт опроверга Тръмп за екзекуциите на осем жени: „Фалшиви новини“

🇮🇷⚔️🇺🇸 Съдебната власт в Иран определи като „фалшива новина“ изявленията на американския президент Доналд Тръмп, че Ислямската република е отменила решението за екзекуция на осем жени, заявявайки, че те никога не са били осъждани на смърт.

„Въпреки че снощното твърдение беше разобличено като лъжа, Тръмп преди броени минути публикува нов пост, в който твърди, че смъртните присъди на осем протестиращи жени, които е трябвало да бъдат екзекутирани довечера в Иран, са били отменени, и благодари на Иран!“, съобщи уебсайтът на съдебната власт Mizan Online в социалната мрежа X.

„Липсата на реални козове доведе Тръмп до това да си измисля постижения на базата на фалшиви новини“, се посочва в публикацията. Тя е в отговор на думите на Тръмп, че Иран е спрял предполагаемия план за екзекуция на осем жени, арестувани по време на протестите срещу режима, след като той призова да бъдат освободени в името на мирните преговори.