Тръмп заплаши Колумбия, Петро му отвърна с покана.

🇺🇸⚔️🇨🇴 Американският президент Доналд Тръмп заплаши, че всяка държава, която извършва трафик на наркотици към Съединените щати, може да се превърне в мишена на нападение.

„Всеки, който прави това и продава наркотиците си в нашата страна, подлежи на атака“, каза Тръмп пред журналисти по време на заседание на кабинета си в Белия дом, след като сам повдигна темата за кокаина от Колумбия.

Изявлението му посрещнато остро от колумбийския президент Густаво Петро, който заяви в X, че властите в страната му унищожават средно по една лаборатория за производство на наркотици на всеки 40 минути, „и то без ракети“.

През последните месеци Тръмп предприе кампания на въздушни удари срещу предполагаеми лодки за наркотрафик в Карибско море и Тихия океан, които доведоха до смъртта на десетки хора.

Американските военни увеличиха значително присъствието си в Карибите, което доведе до високо напрежение между Тръмп и венецуелския президент Николас Мадуро, чиято държава споделя обща граница с Колумбия.

Администрацията на Тръмп твърди Мадуро, че играе централна роля в доставките на наркотици към Щатите, които са отнели живота на хиляди американци – обвинение, последователно отхвърлено от самия Мадуро. През последните дни Тръмп многократно намекна за възможна американска военна намеса във Венецуела.

Във вторник Тръмп заяви пред репортери, че всяка страна, която изпраща незаконни наркотици към САЩ, може да бъде подложена на сухопътни удари – „не само Венецуела“.

„Чувам, че в Колумбия произвеждат кокаин, имат фабрики за кокаин и после ни го продават“, каза Тръмп.

Петро, който е обект на санкции, въведени по-рано от администрацията на американския президент, покани самият Тръмп да се включи в офанзива срещу наркотрафика в страната, но добави сериозно предупреждение:

„Не застрашавайте суверенитета ни, иначе ще събудите Ягуара. Нападение срещу суверенитета ни означава обявяване на война“, написа Петро.

Колумбия ще продължи да нанася въздушни удари по FARC.

🇨🇴 Колумбийската армия ще продължи да нанася въздушни удари в рамките на своите усилия да спре подема на незаконните въоръжени групировки, въпреки смъртта на най-малко 12 деца и тийнейджъри при скорошни бомбардировки срещу дисиндентска фракция на FARC, заяви в сряда министърът на отбраната Педро Санчес.

Омбудсманът по правата на човека Ирис Марин призова президента на страната Густаво Петро да спре операциите след въздушните удари в провинциите Амасонас, Гуавияре и Араука. Президентът се извини на майките на седемте непълнолетни жертви на една от атаките.

Ескалацията на ударите бележи обрат в стратегията на Петро за националната сигурност. След като встъпи в длъжност през 2022 г. той спря въздушните удари, но миналата година те бяха възобновени при условие, че не са насочени срещу деца и тийнейджъри, вербувани от партизаните и престъпните банди.

„Ще продължим да използваме всички законни средства на държавата. Беше атакувана законна цел с изцяло легитимни средства в пълно съответствие с конституцията и закона“, подчерта Санчез пред Ройтерс, откъдето припомнят, че е пенсиониран генерал от колумбийските военновъздушни сили.

Според него основна отговорност за смъртта на децата носят незаконните групировки, които са ги вербували. „Ние не атакувахме деца. Целта на удара беше напълно легитимна“, подчерта той.

Петро обеща сложи край на конфликта, започнал преди повече от 60 години и убил близо половин милион души, промени подхода си миналата година, след като преговорите с партизаните не дадоха очаквания резултат. Той нареди офанзива на военните в югозападната част на страната, с която да изтласка една от фракциите на FARC, отхвърлила мирното споразумение от 2016 г. Засега обаче тя постига резултати, които са доста под очакванията.

Правозащитни групи отбелязват, че въоръжените групировки, съставени предимно от дисинденти на Революционниte въоръжени сили на Колумбия (FARC), вербуват малолетни, които са използвани от тях като жив щит за възпиране на военните атаки и защита на своите лидери и лагери.

През 2024 г. са вербувани най-малко 625 деца и юноши, а от януари тази година техният брой е 162, сочат публично достъпни данни от Омбудсмана.

Лидерът на групировката, известен като Иван Мордиско, заплаши, че ще подложи извършителите и отговорните за въздушни удари на „революционен съд“

„Революционният съд“ е незаконна процедура, при която партизаните обвиняват конкретно лице, че е извършило дадено престъпление, и могат да произнесат смъртна присъда – практика, забранена от закона и даваща власт на престъпници, коментира Санчес.

Назад в историята въздушните удари са се явявали ключов инструмент за Колумбия. Именно след като няколко висши командири на FARC бяха убити при бомбардировки, организацията се принуди да седне на масата за преговори, които доведоха до сключването на мирно споразумение от 2016 г. и решението на 13 000 бойци да сложат оръжие.

Споразумение на стойност 3,1 милиарда евро, подписано наскоро със шведската корпорация Saab за покупката на 17 изтребителя Gripen E/F, които да заменят остарялата флота от израелски Kfir от 80-те години на миналия век, е било постигнато по напълно прозрачен начин, увери Санчес.

Част от политическата опозиция и местни военни експерти обаче изразиха съмнения за възможно надхвърляне на разходите по сделката.

Министърът увери, че сътрудничеството с американската армия остава „много силно“ и обменът на разузнавателни данни в борбата с наркотрафика продължава – при условие, че тя не се използва за смъртоносни удари по плавателни съдове, подозирани в трафик на наркотици.

Леталните операции срещу подобни плавателни съдове доведе до остър словесен дуел между Петро и Доналд Тръмп, при който колумбийският лидер миналата седмица заплаши да прекрати обмена на разузнавателна информация и да закупи руски изтребители.

Великобритания и Колумбия спират споделянето на разузнавателни данни със САЩ.

🇬🇧⚔️🇺🇸 Обединеното кралство прекратява споделянето на разузнавателни данни със САЩ за предполагаеми лодки с наркотици в Карибите, защото не желае да участва във военни удари срещу тях, тъй като ги смята за незаконни, съобщи CNN, цитирайки източници, запознати с въпроса.

Решението представляват сериозен разрив между най-близки съюзници и партньори в разузнаването и илюстрира нарастващите съмнения относно юридическата правомерност на военната кампания на САЩ в Латинска Америка.

Великобритания контролира няколко територии в Карибския басейн, където е разположила активи на разузнаването, които помагаха на САЩ да откриват подозирани кораби с наркотици, за да може Бреговата охрана на САЩ да ги спира, обясниха източниците. Това означаваше корабите да бъдат спрени, претърсени, екипажът им задържан, а наркотиците – конфискувани.

Данните обикновено се изпращаха до Съвместна междуведомствена оперативна група „Юг“ – звено със седалище в щата Флорида и служители от няколко партньорски държави, което е насочено към ограничаване на незаконния трафик на наркотици.

След като американската армия започна да нанася смъртоносни удари по корабите през септември, Великобритания се притесни, че нейните разузнавателни данни могат да бъдат използвани за избор на цели. Британски официални лица смятат, че американските удари, при които са убити 76 души, нарушават международното право. Спирането на разузнаването е започнало преди повече от месец.

Миналия месец върховният комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк заяви, че ударите са в нарушение на международното право и представляват „извънсъдебно убийство“. Великобритания споделя тази оценка, потвърдиха източниците пред CNN.

До началото на ударите през септември, борбата с незаконния трафик на наркотици се извършваше от правоохранителни органи и Бреговата охрана. Членове на картелите и трафиканти се третираха като престъпници с право на законен процес – нещо, за което Обединеното кралство съдействаше с радост, казаха източниците.

Но администрацията на Тръмп твърди, че военните са в законовото си право да убиват заподозрени трафиканти, тъй като са непосредствена заплаха за гражданите и представляват„вражески бойци“ във „въоръжен конфликт“ срещу САЩ, се посочва в меморандум, изпратен до Конгреса от Белия дом. Министерство на правосъдието издаде все още секретно становище в подкрепа на твърдението чрез Службата за правни съвети. Тръмп обяви множество картели за „чуждестранни терористични организации“. Белият дом многократно заяви, че тези действия „напълно съответстват на Закона за въоръжените конфликти“ – част от международното право, замислена да предотврати атаки срещу цивилни.

Правни експерти обаче алармират, че Законът за въоръжените конфликти все пак се прилага към цивилни трафиканти и обявяването на групата за чуждестранна терористична организация не дава автоматично право на смъртоносна сила. Някои кораба, ударени от САЩ, са били неподвижни или са обръщали курса си на плаване в момента на атаката, което подкопава твърдението на Тръмп, че са били непосредствена заплаха, която не може да бъде решена чрез спиране и арест.

Високопоставени американски военни също изразяват съмнения относно кампанията. Командирът на Южното командване на САЩ адмирал Алвин Холси даде оставка по време на напрегната среща със секретаря по отбраната Пит Хегсет и председателя на Съвета на началник-щабовете миналия месец, когато повдигна въпроси за законността на ударите. Холси ще напусне поста през декември, само година след като пое командването на SOUTHCOM.

Юристи по международно право в Службата на главния съветник на Пентагона изразиха опасения за законността на ударите. Няколко настоящи и бивши военни юристи казаха пред CNN, че ударите не изглеждат законни. По-рано говорител на Хегсет отрече някой от участвалите в операции юристи да е възразил.

Канада – друг ключов американски съюзник, който от близо две десетилетия помага на Бреговата охрана на САЩ да спира трафиканти в Карибския басейн – също се дистанцира от военните удари. Източниците казаха пред CNN, че Канада възнамерява да продължи партньорството си с Бреговата охрана в рамките на операция „Кариби“, но е заявила, че не иска споделените разузнавателни данни да бъдат използвани за насочване на смъртоносни удари по кораби.

Миналия месец говорител на канадското министерство на отбраната заяви пред местните медии, че е „важно да се отбележи, че дейностите на канадските въоръжени сили в рамките на операция Кариби се провеждат в координация с Бреговата охрана на САЩ“, като са отделни и различни от нанесените удари по заподозрени кораби с наркотици.

Колумбийският президент Густаво Петро заяви във вторник, че е наредил на силите за сигурност да прекратят споделянето на разузнавателни сведения с американските служби, докато не бъде сложен край на атаките в Карибите. В публикация в X той написа: „Борбата с наркотиците трябва да бъде подчинена на правата на човека на карибските народи.“

Густаво Петро обмисля закупуване на руски изтребители.

🇨🇴🤝🇷🇺 Напрежението между Колумбия и Съединените щати продължава да ескалира след като колумбийския президент Густаво Петро беше включен в списъка „Клинтън“, в отговор на което заяви открито възможността за поръчка на руски изтребители.

В ново изявление от президентския дворец „Каса де Нариньо“ той се оплака, че семейството му е било преследвано от американското правителство, което му е ядосано заради провалена военна сделка.

„Гневът на американските чиновници на първо място изглежда е предизвикан от това, че не купих употребяваните F-16, които ми предлагаха САЩ“, посочи държавният глава. Както е известно, той се спря на шведските изтребители Gripen.

„Колумбийският закон ми позволява да водя тази преговори. Доколкото знам, нито Швеция не е терористична държава, нито собствениците на Gripen са наркотрафиканти.“

По време на речта си Густаво Петро припомни, че бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва „се опитаха да го криминализират по същата причина: бизнес, бизнес“.

Държавният глава на Колумбия подчерта, че преговорите за покупката на самолетите в Швеция са били напълно прозрачни и отправи предупреждение към Вашингтон: „Да не ме принуждават да купувам руски самолети.“

„Ние сме суверенна държава, не сме длъжни да купуваме втора или трета ръка оръжия за нашите въоръжени сили. Мисля, че Кралство Швеция и компанията Saab трябва да се изкажат по това посегателство върху нашата свобода и суверенитет“, завърши той.

Еквадорската армия пое пълен контрол над Буенос Айрес в провинция Имбабура.

🇪🇨 Въоръжените сили на Еквадор поеха пълен контрол над отдалечения селски район Буенос Айрес в провинция Имбабура след мащабна военна операция, насочена срещу центровете за незаконен добив, действащи в региона. Правителството определи акцията като въпрос на национална сигурност.

Министерството на националната отбрана съобщи, че въоръжените сили са провели стратегическа военна офанзива в районите Мина Виеха, Мина Нуева, Мина Ел Оливо и Есперанса де Рио Верде, разположени в провинцията, която е един от основните центрове за незаконен добив в страната.

Операцията беше ръководена на място от министъра на отбраната Джиан Карло Лофредо и началника на Съвместното командване на въоръжените сили, генерал Енри Делгадо Салвадор.

„Нека всички са наясно, че в Буенос Айрес незаконният добив приключи, защото отсега нататък присъствието на въоръжените сили ще бъде постоянно. Това е престъпна дейност, която повече няма да се толерира в провинция Имбабура“, заяви министър Лофредо.

В продължение на няколко дни въоръжените сили провеждаха координирани действия по въздух и земя, които включваха тежка артилерия, минометен обстрел и въздушна поддръжка с използването на самолети и хеликоптери. Целта беше да бъдат неутрализирани лагери, макари и преработвателни съоръжения, използвани от престъпни организации, занимаващи се с незаконен добив.

Операцията беше проведена на територия, обхващаща общо 187 хектара, където бяха унищожени повече от 720 входа на мини, а цивилните лица бяха евакуирани изцяло преди въздушната операция.

В рамките на операцията еквадорската армия задържа седем души, уличени в престъпление на място в района Есперанса де Рио Верде. Сред задържаните са петима граждани на Колумбия и две жени от Еквадор, при които бяха открити оръжия с военно предназначение и боеприпаси.

След края на операцията в региона бяха постоянно разположени 300 военнослужещи, които трябва да следят за сигурността, териториалния контрол и стабилността в региона, а за целта беше открит постоянен военен пост.

Правителството предупреди, че неразрешеното навлизане в региона представлява „екстремен риск“ поради присъствието на чуждестранни въоръжени групировки, които работят заедно с картела Лос Лобос, и всяко подобно проникване ще бъде тълкувано като заплаха за националната сигурност.

Министерство на отбраната посочи, че проведените операции са част от цялостната стратегия на правителството на страната за изкореняване на незаконния добив, който унищожава природата и околната среда, финансира престъпни икономики и застрашава суверенитета на страната.

„Еквадор разполага със силни и решителни въоръжени сили, които служат на страната. Законът и редът ще надделеят“, завършва официалното съобщение.

Кораб на колумбийския флот беше атакуван от камикадзе дрон.

🇨🇴⚓ Кораб на Националния флот на Колумбия беше ударен от безпилотен летателен апарат, натоварен с импровизирани взривни устройства, докато плава по река Путумайо в едноименния департамент по-рано днес.

По предварителни данни, разкрита от Semana, при атаката няма пострадали, но е довела до сериозни щети на кораба, движил се между Санта Барбара и Пуерто Легизамо в изпълнение на задачи като част от операция „Аякучо“, насочена към осигуряване на сигурност за жителите на тази зона в южната част на страната.

Ударът е извършен с безпилотен летателен апарат с импровизирани взривни устройства и е засегнал плавателен съд на рота Берлин на Националния флот, както съобщи посоченият медиен източник.

Кадри, заснети от камери на борда на и по-късно публикувани в интернет, показват момента на удар от дрона, предизвикал взрив и видими структурни щети по плавателния съд.

Според видеото, публикувано от потребител CoronelLeary в X, нападението е извършено в събота вечерта. Кадри, заснети от членове на екипажа, показват нагледно състоянието на кораба след атаката, като подчертават дупката в покрива и щетите по личните вещи на униформените.

Засега нито една въоръжена групировка не е поела отговорност за атаката. Мястото на инцидента е характерно с присъствието на няколко такива групи и местни банди, което усложнява операциите по охрана и разузнаване. Една от тези групи е Командос де Фронтера, която в момента води мирни преговори с правителството на страната, начело с президента Густаво Петро. Въпреки това властите посочиха, че не отхвърлят нито една версия до приключване на разследването.

Frontline Monitor припомня: подобна атака с дрон на 21 август отне живота на 13 полицейски служители и доведе до загуба на американски хеликоптер Black Hawk UH-60 на Дирекция за борба с наркотиците към Националната полиция, разбил се в отдалечен селски район между общините Анори и Амалфи в департамент Антиокия. Летателният апарат е предоставял въздушна подкрепа на екипи за ръчно изкореняване на кока, когато е ударен от дрон, натоварен с експлозиви.

Най-малко 19 загинали и над 70 ранени при две атаки в Колумбия

🇨🇴 Най-малко 19 души загинаха, а повече от 70 бяха ранени в две отделни атаки в Колумбия в четвъртък, след като полицейски хеликоптер беше свален с FPV дрон от бунтовници на Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC) в департамент Антиокия, а камион-бомба избухна пред централната военновъздушна база в Кали, Вале дел Каука.

В североизточната част на Антиокия американски хеликоптер Black Hawk UH-60 на дирекцията за борба с наркотиците на Националната полиция се разби в селски район между общините Анори и Амалфи. Летателният апарат е предоставял въздушна подкрепа за екипи за ръчно изкореняване на кока, когато беше ударено от дрон, носещ експлозиви, съобщи полицията.

13 полицейски служители, които са се намирали в хеликоптера, са загинали. Инцидентът се е случил в юрисдикцията на Лос Торос, където властите съобщиха, че въоръжени групирови са атакували наземен екип за изкореняване с импровизирани минохвъргачки и леко стрелково оръжие, след което са атакували опашния ротор на хеликоптера с дрон, което го е накарало да се разбие.

Губернаторът на Антиокия Андрес Хулиан Рендън потвърди атаката в изявление на X: „Скъпи сънародници, това е така наречената „пълна мирна политика“ на Петро. Броят на жертвите все още не е ясен. Активирахме болничната мрежа и следим тези болезнени новини за демокрацията и за нашите въоръжени сили. В този район действат дисиденти от FARC и Клана дел Голфо“, пише той.

Разузнавателни доклади приписват атаката на 36-ия фронт на дисидентите от FARC. Смята се, че командири с псевдонимите „Мануелито“ и „Гуарачо“ ръководят групата в департамента, заедно с други двама, известни като „Гилермино“ и „Барбадо“. Властите заявиха, че това е първи случай с използване на дрон за сваляне на полицейски хеликоптер в региона, въпреки че сходни инциденти са се случвали в департаментите Каука и Норте де Сантандер.

Няколко часа по-късно в Кали камион, натоварен с цилиндрични бомби, взриви входа на авиобаза „Марко Фидел Суарес“, убивайки шестима цивилни, сред които деветгодишно дете, и ранявайки десетки случайни минувачи.

Експлозията се случи в 12:50 ч. в оживен район с магазини и супермаркети, които претърпяха значителни щети по инфраструктурата. Второ превозно средство, забелязано близо до базата и също натоварено с импровизирани цилиндри, не е успяло да се взриви, според предварителните доклади. „Този терористичен акт беше насочен директно срещу цивилните и мъжете и жените, които служат на Колумбия,“ заявиха от военновъздушните сили в официално изявление, което допълва, че разследванията са в ход.

Кметът на Кали Алехандро Едер заяви, че спешните служби са изпратени незабавно, за да лекуват ранените и да обезопасят района. Той обяви награда от 400 милиона колумбийски песос (100 000 щатски долара) за информация за нападателите. В търговската зона бяха изпратени подкрепления, които да предотвратят допълнителни инциденти.

Военни служители заявиха, че бомбеният атентат може да е отмъщение от дисидентите на FARC заради предишни операции в каньона Микай – ключов коридор за трафик на наркотици в югозападната част на страната.

Кали, третият по големина град в Колумбия, е свидетел на ескалация на атаките през тази година. На 10 юни три почти едновременни експлозии насочиха вниманието към полицейски постове и квартали, ранявайки повече от 70 души. Тези инциденти бяха приписани на фронта „Хайме Мартинес“, друга фракция на дисидентите от FARC.

Бомбеният атентат в четвъртък предизвика бързи политически реакции. Опозиционният сенатор Мария Фернанда Кабал от партията „Центро Демократико“, родом от Кали, отправи остър упрек към президента Густаво: „Колумбийците не се нуждаят от вашите извинения или теории. Днес петима души бяха убити с кола-бомба в Кали и осем полицейски служители с дрон в Амалфи. Това не е реакция, а необуздан тероризъм, а Вие гледате настрани. Ваш дълг е да защитите страната, а не да оправдавате престъпниците.“

Кметът на Богота Карлос Фернандо Галан отправи призив към националното правителство за преоцена на президентската политика за пълен мир. „Ситуацията изисква решителни действия и ясни заповеди за преследване на престъпниците и изправянето им пред правосъдието“, каза той. Богота засилва полицейското си присъствие в резултат на събитията в Кали.

Седем болници в града останаха в повишена готовност късно в четвъртък, докато продължаваха да идват жертви, а силите за сигурност работиха за възстановяване на останките на офицери и предоставяне на медицинска помощ на ранените.

Властите предупредиха, че броят на жертвите може да скочи, докато разследванията продължават в Антиокия и Кали.

Мадуро призова Колумбия за съюз срещу „ескалиращата агресия“ на САЩ

Колумбия е обезпокоена от тесните връзки на Петро с Венецуела и ангажимента му да защитава режима на Мадуро от всяка заплаха от САЩ.
📸 Снимка: Prensa Presidencial

🇻🇪⚔️🇺🇸 Изправен пред най-голямата награда за залавяне, обявявана някога от Съединените щати, венецуелският диктатор Николас Мадуро призова за обединение с Колумбия срещу „нарастващата агресия“ на Вашингтон, предлагайки засилено сътрудничество между двете леви правителства и въоръжените им сили, без да дава конкретни подробности.

Призивът дойде дни след като САЩ обявиха награда в размер на 50 милиона долара за информация, водеща до залавянето на Мадуро, обвинявайки го в ръководството на една от най-опасните мрежи за наркотрафик в света. Левият президент на Колумбия, бившият партизанин Густаво Петро, реагира с незабавно предупреждение, че военна агресия срещу Венецуела ще бъде считана за нападение срещу Колумбия.

В седмичното си телевизионно предаване Мадуро призова за „сътрудничество между губернатори, кметове и легитимни държавни служители, за обединяване на двете национални правителства и техните министерства, на колумбийските въоръжени сили с боливарските сили“. По думите му това било необходимо за прочистване на граничните щати от насилие и за разгром на наркотрафика.

В обкръжението на министъра на отбраната Владимир Падрино и вътрешния министър Диосдадо Кабельо, Мадуро подчерта лоялността на армията и службите и заяви, че 50-милионната награда няма да отслаби подкрепата им. Той похвали армията за защитата на „мира и суверенитета“ на страната.

САЩ обявиха, че увеличават двойно досегашната награда от 25 милиона долара. Главният прокурор Пам Бонди заяви, че Мадуро оглавява „Картела на слънцата“ – структура за наркотрафик, внедрена във венецуелските военни, и работи с групировки като венецуелската банда „Трен де Арагуа“, мексиканския картел „Синалоа“ и други транснационални мрежи.

По думите ѝ Мадуро е „един от най-големите наркотрафиканти в света и заплаха за националната сигурност на САЩ“.

Бонди съобщи и за изземане на активи на стойност над 700 млн. долара, включително два частни самолета, девет автомобила и няколко имота. Федерален обвинителен акт в Ню Йорк твърди, че след смъртта на Уго Чавес през 2013 г. Мадуро е преминал от посредник до лидер на картела, като е интегрирал дейността му в държавния апарат. Според обвинението целта му е била не само печалба, а и „заливане на САЩ с кокаин“ и нанасяне на щети чрез зависимостта от дрогата. Американските служби оценяват, че през Венецуела минават над 250 тона кокаин годишно, като количеството може да се е удвоило заради санкциите върху петрола.

Реакцията на Каракас не закъсня и столицата беше залята с мащабна пропагандна кампания: плакати, митинги, сувенири и антиамерикански лозунги. Държавни служители и военни бяха задължени да участват в демонстрации в подкрепа на Мадуро. Вицепрезидентът Делси Родригес, председателят на парламента Хорхе Родригес и кметът на Каракас Кармен Менендес маршируваха редом с привърженици и моторизирани групи.

Според анализатори, Мадуро се опитва да превърне американската награда в призив за сплотяване, като търси подкрепа от Петро и други леви лидери и представя действията на Вашингтон като част от по-широка атака срещу Латинска Америка.

„Докато ние разгромяваме терористичните заговори, организирани от нейната страна, тази жена излиза с медиен цирк, за да угоди на победената крайна десница във Венецуела“, заяви външният министър на Венецуела Иван Хил по адрес на Бонди. „Не ни изненадва, като се има предвид от кого идва.“

Oпозицията обвини Петро в „държавна измяна“

Опозиционната партия „Демократичен център“ отправи остри обвинения към колумбийския президент Густаво Петро в „държавна измяна“ по повод последните му изявления в подкрепа на Венецуела. Партията поиска от държавния глава да обясни „тайните ангажименти“ към лидера на режима в Каракас, които според тях застрашават суверенитета на страната.

На 10 август Петро публично нареди на колумбийските въоръжени сили всяка операция, засягаща „братски държави“ като Венецуела, да бъде предварително съгласувана с техните правителства. Той дори заяви, че „Колумбия и Венецуела са един народ, едно знаме и една история“ – думи в защита на Каракас и в отговор на американските заплахи.

В изявление, публикувано в официалния профил на „Демократичен център“ в X, политическото движение се обърна директно към президента: „Г-н Густаво Петро, нареждайки на колумбийските военни да вдигнат оръжие в защита на диктатора на Венецуела, вие извършвате държавна измяна. Вместо да се опитвате да въвличате Колумбия в безсмислена война, кажете на колумбийците какъв е вашият таен ангажимент към диктатора Мадуро, който може да застраши суверенитета или националния интерес.“

След последните му изявления в защита на Мадуро, бившият вицепрезидент, външен министър и министър на отбраната Марта Лусия Рамирес осъди остро решението на Петро Колумбия да не допуска военни операции, насочени към свалянето на венецуелския режим.

Рамирес заяви, че връзките между двете страни трябва да се основават на демократични ценности, а не на „авторитарни режими, свързани с наркотрафика“.

„Той греши. Двата народа са братя в демокрацията, свободата, стремежа си към просперитет, равенство и достойнство – не в робството на диктатури, работещи с наркотрафик от 30 години. Рано или късно ще бъдат подведени под отговорност“, написа тя в X, където има над 786 000 последователи, повечето от които са твърди противници на Петро.

Тя призова президента да прегледа Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, забраняваща подкрепа за терористични групи, и попита дали възнамерява „да даде убежище на венецуелските“ в Колумбия.

Бившият военен министър Хуан Карлос Пинсон и пенсионираният генерал Едуардо Сапатейро, и двамата считани за потенциални кандидати на президентските избори през май догодина, също разкритикуваха Петро, обявявайки се против намерението му да обвърже действията на военните в Колумбия с одобрението на правителството в Каракас в случай на криза във Венецуела.

Пинсон обвини президента, че застава открито зад режим, свързан с организирана престъпност и въоръжени групировки, заплашващи сигурността на Колумбия. Той определи „модела на нарко-социализма от XXI век“ като двигател на бедността, политическите репресии и разрушаването на демократичните институции.

„Славните въоръжени сили на Колумбия имат конституционно задължение да се подчиняват, но не и да съпътстват нарушения на Конституцията или нарко-политически съюзи. Длъжни са да защитават колумбийците и върховенството на закона“, категоричен бе той.

Генерал Сапатейро подкрепи оценката на Пинсон и призова политическите лидери да предвиждат кризисни сценарии. „Колумбийците не са невидими зрители“, написа той в X, настоявайки за ясни предупреждения и действия за предотвратяване на ситуации извън институционален контрол. От оттеглянето си от армията Сапатейро е последователен критик на управлението на Петро, защитавайки стабилността на институциите и Конституцията.

Перу увеличи военното присъствие на оспорван остров след инцидент с колумбийско знаме.

🇨🇴⚔️🇵🇪 Перуанската армия засили разполагането на сили и превантивните патрули на остров Чинерия, разположен на мястото, където се събират границите на Перу, Бразилия и Колумбия, след като комунисти, свързани с колумбийския президент Густаво Петро, издигнаха знамето на своята страна на перуанска територия.

От предишния ден военен контингент патрулира основните улици и площад „Пласа де Армас“ в града Санта Роса на острова, засилвайки присъствието на въоръжените сили за гарантиране на сигурността в тази силно чувствителна гранична зона.

В сутрешните часове около 20 войници охраняваха ключови обекти в рамките на града. Техните действия включваха проверка на документи на преминаващи граждани като част от операция за наблюдение и превенция, разпоредена от властите.

Разгръщането на силите съвпада с предстоящото посещение на няколко държавни министри през идните дни. Макар да няма официално потвърждение, се очаква възможна визита и на президента в Санта Роса, което засилва необходимостта от гарантиране на обществения ред.

Междувременно бреговата охрана на перуанските военноморски сили поддържа строг контрол върху река Амазонка, допълвайки плана за гранична сигурност. Речното наблюдение е ключово поради увеличеното движение на хора и плавателни съдове в района.

Местните власти подчертават, че мерките целят да запазят спокойствието в Санта Роса, която в последните дни е посрещнала посетители от страната, както и туристи от Бразилия и Колумбия. Мнозина използват граничния пункт Санта Роса като транзитна връзка преди да продължат към колумбийски градове като Летисия, Богота, Меделин и Картахена де Индиас, възползвайки се от по-достъпни цени на пътуванията.

Настоящата ситуация в тройната граница изисква постоянно засилване на държавното присъствие – както чрез военни сили, така и чрез контролни операции – заради нарастващата мобилност и сложните гранични отношения. Така Санта Роса се стреми да гарантира сигурността на своите жители и хилядите пътници, които преминават през тази стратегическа точка всеки ден.

Напрежение между Перу и Колумбия

Даниел Кинтеро, кандидат за президент на Колумбия и доближен до Густаво Петро, пое отговорност за издигането на колумбийското знаме в градчето Санта Роса, разположено на остров Чинерия в регион Лорето.

Във видео, разпространено в социалните мрежи, той преминава границата и поставя национално знаме с дължина над три метра на перуанска територия, заявявайки, че „Санта Роса е Колумбия“ и оспорвайки суверенитета на Перу над острова. В посланието си той се позовава на загубата на Панама и морската зона на Сан Андрес, добавяйки: „Няма да позволя да ни отнемат Амазонка“.

Кинтеро обясни, че е издигнал знамето, за да обяви острова за колумбийска територия и обвини Перу в опити да лиши Колумбия от достъп до р. Амазонка. Той увери, че ако стане президент, ще защитава твърдо интересите на страната си в този граничен район.

Перуанското външно министерство реагира с официално изявление, описвайки действията като ненужни и вредни за мирното съжителство между двете страни. Властите в Лима подчертаха, че тези жестове единствено отвличат вниманието от реалните проблеми, пред които са изправени Перу и Колумбия по границата.

Мащабното военно натрупване на ОАЕ в Пунтленд продължава на пълни обороти.

🇦🇪🇸🇴🇨🇴 Актуални сателитни изображения разкриват мащабното военно натрупване, провеждано от въоръжените сили на Обединените арабски емирства (ОАЕ) в щаба на Морските полицейски сили на Пунтленд (PMPF) в Босасо, Сомалия.

Обектът, който на практика е пълномащабен военен комплекс, се управлява от въоръжените сили на ОАЕ и помещава контингент от колумбийски наемници, което повдига опасения за ролята му в регионалната нестабилност.

Модерният комплекс включва зенитно-ракетни комплекси, радарни системи, хангар за самолети, полева болница и укрепени бункери. Според OSINT наблюдатели, изграждането на подземни депа за боеприпаси, складове за оръжия и потенциални командни пунктове е започнало в началото на 2024 г. и към днешна дата продължава на пълни обороти, което говори недвусмислено за стратегическо разширение.

Подозрителни товарни полети до летище Босасо в Пунтленд на авиокомпании Skyline Airlines, New Way Cargo, Gewan Airways, Fly Sky Airlines и Sapsan Airlines.

Подозрителни товарни полети до летище Босасо в Пунтленд: общо 28, от които 19 транзитни и 9 от ОАЕ.

Анализът на сателитни изображения сочи, че ускоряването на военното присъствие на Емирствата на територията на летище Босасо е започнало няколко месеца преди избухването на гражданската война в Судан, което предполага стратегическо или превантивно позициониране от страна на ОАЕ.

Към днешна дата съоръжението изпълнява функцията на критична транзитна точка за управлявания от ОАЕ "сенчест флот" от товарни самолети и все повече се разглежда като център за подпомагане на въоръжени конфликти извън границите на Сомалия, като например в Судан и Либия. Присъствието на колумбийски наемници допълнително подчертава многостранния характер на тази разширяваща се военна операция.

Много бивши колумбийски войници, сражаващи се като наемници за ОАЕ, използват летище Босасо като транзитна точка по пътя им към Судан, където отиват да воюват в редиците на паравоенната групировка „Сили за бърза подкрепа“ (RSF) в кървавата гражданска война, обхванала страната.

Атентат с магаре уби войник и рани други двама в Колумбия, губернатор критикува мирните преговори

Графит в подкрепа на Армията за национално освобождение (ELN) е заснет върху фасадата на сграда в региона Катамбумбо, Колумбия, 8 март 2025 г.
📸 Снимка: AFP

🇨🇴 Един колумбийски войник загина, а други двама бяха ранени в сряда, след като бойци от партизанска група взривиха бомба, прикрепена към магаре, съобщиха служители на местното правителство.

Атаката е била извършена във Валдивия, департамент Антиокия, и е приписвана на Националната освободителна армия (ELN).

Областният губернатор Андрес Хулиан Рендон реагира на инцидента, критикувайки правителството на страната, начело с президента Густаво Петро, за участието в сега прекратените мирни преговори с организацията.

„Това правителство настоява да говори за пълен мир, а сега и с приказки за градски мир“, отбеляза Рендон, наричайки членовете на ELN „осмелели се бандити, ползващи се с безнаказаност“.

CBS News припомня, че разговорите с партизанската групировка бяха замразени през януари, след като тя беше обвинена за над 100 смъртни случая при нападения в райони по границата с Венецуела.

Други партизански групировки също извършиха нападения наскоро. Централният генерален щаб, въоръжено крило на Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC) извърши най-малко дузина атаки на територията на щата Вале дел Каука през юни, отнемайки живота на седем души и оставяйки десетки други ранени.

Генералният директор на Колумбийската национална полиция Карлос Фернандо Триана уточни, че нападенията са били извършени по повод третата годишнина от смъртта на Лайдер Йохани Носкуе, известен също като "Маимбу", бивш командир на Западното координирано командване, подгрупа на FARC, който беше убит през 2022 г.

Властите съобщиха, че бунтовниците са извършили повечето атаки, поставяйки експлозиви в коли и мотоциклети, паркирани близо до полицейски участъци.

Освен това служител на полицейските сили е бил убит от снайперист в Калото. Около 30 минути по-късно друг полицай е починал, след като експлозивно устройство е детонирало на тол пункт във Виля Рика, на около 25 километра северно от Калото.

В Кали двама цивилни бяха убити при две отделни експлозии в близост до полицейски участъци, а три допълнителни смъртни случая, на двама цивилни и нападател, бяха регистрирани когато кола-бомба избухна в селски район на Хамунди, намиращ се на по-малко от час път южно от Кали.

Колумбия залови първата безпилотна наркоподводница със Starlink

🇨🇴 Военноморските сили на Колумбия обявиха, че са иззели първата в страната безпилотна подводница със Starlink оборудване. Плавателният съд е открит по карибското крайбрежие на страната и се смята, че е бил използван за тестово пренасяне на наркотици с помощта на дистанционно управляема технология.

Това е първото известно откритие на автономна наркоподводница във водите на Южна Америка. Властите потвърдиха, че плавателният съд не е пренасял наркотици по време на изземването през април, но е бил проектиран да превозва до 1,5 тона кокаин и да изминава разстояние от около 1300 километра.

Според военноморските сили подводницата принадлежи на „Клана на залива“, най-голямата група за трафик на наркотици в Колумбия. Имала е две антени, една от които защитена с фибростъкло и свързана със сателитен модем Starlink за комуникация. Освен това е била оборудвана с две камери за наблюдение: една за навигация на плавателния съд и друга за наблюдение на двигателя му.

Служители на флота заявиха, че тази безпилотна полуподводница е била построена в Колумбия. Тя се движи близо до повърхността на водата, което я прави трудна за засичане, като над водната линия се виждат само всмукателните отвори за въздух и антената. Този дизайн обаче не отговаря на истинска подводница, тъй като не може да се потопи напълно.

Адмирал Хуан Рикардо Росо, командир на колумбийските военноморски сили, заяви по време на пресконференция, че трафикантите се насочват към все по-модерни дронове за контрабанда. Тези системи са по-трудни за засичане от радар и улесняват престъпните групи да действат с частична автономност. Той добави, че използването на такава технология показва промяна в стратегиите за трафик на наркотици към по-иновативни и адаптивни методи.

Откритието е дело на Многонационална стратегия „Орион“ – международна операция, ръководена от Колумбия за борба с трафика на наркотици и свързаните с него престъпления. През първата половина на 2025 г. Колумбия и глобалните ѝ партньори съобщиха за изземването на 2326 тона наркотици, включително хероин, кокаин, марихуана, метамфетамини и хашиш, с подкрепата на 62 държави.

Експерти предупреждават, че премахването на екипажа от тези плавателни съдове намалява риска трафикантите да бъдат арестувани и да разкрият информация. Това също така решава проблема с намирането на хора, желаещи да управляват опасни, импровизирани плавателни съдове, които са описвани като „плаващи ковчези“.

Хенри Шулдинър, служител на американския мозъчен тръст InSight Crime, заяви, че безпилотните наркоподводници не само са трудни за проследяване до престъпни лидери, но и елиминират шанса членовете на екипажа да сътрудничат на правоприлагащите органи, ако бъдат заловени.

Хуана Кабесас, изследовател от Колумбийския институт за развитие и мирни изследвания, заяви, че мексиканските наркокартели, работещи в Колумбия, разработват безпилотни подводници от 2017 г. Тя добави, че тези картели са наели инженери и технологични експерти, за да проектират такива системи.

Експерти по военноморско дело посочват, че въпреки трудното откриване на тези безпилотни съдове, те не са непременно по-невидими от тези с екипаж. Липсата на персонал на борда обаче намалява значително рисковете за контрабандистите. Недостатъкът е, че ако двигателят откаже, няма кой на борда да го поправи – риск, който трафикантите изглеждат склонни да поемат.

Използването на сателитната интернет услуга на SpaceX, играе ключова роля за осигуряване на дистанционна комуникация с плавателния съд. Експерти смятат, че двупосочната възможност за данни на Starlink може да е от съществено значение за бъдещи безпилотни мисии за контрабанда.

Това не е първият път, когато Starlink е свързан с трафик на наркотици. През миналия ноември индийските власти прехванаха дистанционно управляем плавателен съд със Starlink оборудване във водите на Андаманските и Никобарските острови, пренасял метамфетамини за 4,25 милиарда долара.

Други безпилотни плавателни съдове са били засичани в Средиземноморието, често използвани за кратки крайбрежни пътувания между страни като Албания, Италия, Мароко и Испания.

Колумбийските картели използват подводници от десетилетия, предимно за трафик на кокаин на север към Централна Америка или Мексико, но в последните години те извършват и пътувания на дълги разстояния през Атлантическия и Тихия океан.

В един от знаковите случаи през ноември 2024 г. полуподводница с пет тона колумбийски кокаин на борда беше заловена на път за Австралия.

Според агенцията на ООН за наркотиците, производството, изземванията и употребата на кокаин са достигнали рекордни нива през 2023 г. Колумбия, която е водещият производител на кокаин в света, отбеляза рязко нарастване на производството поради засиленото световно търсене.

Законодателството в страната наказва използването, изграждането, маркетинга, притежаването и транспортирането на полуподводници с присъди до 14 години затвор. Експертите по сигурността предупреждават, че безпилотни системи като тези, макар и да предлагат оперативни предимства, също така крият сериозни рискове. Те се опасяват, че технологията може да попадне в ръцете на терористични групи, което осезаемо ще затрудни откриването на заплахи под водата, отколкото във въздуха или на повърхността.

Някои експерти сега препоръчват разполагането на хидрофонни подводни системи за откриване около ключови пристанища и военноморски бази, за да се противодейства на този нов тип заплаха.

Колумбийският сенатор Мигел Урибе — потенциален кандидат за президент, прострелян в Богота

Хора участват в шествие в подкрепа на колумбийския сенатор Мигел Урибе Турбай от опозиционната партия „Демократичен център“, който беше прострелян по време на предизборно събитие, в Богота, Колумбия, 8 юни 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Luisa Gonzalez

🇨🇴 Колумбийският сенатор и основен претендент за президентския пост Мигел Урибе беше прострелян вчера в Богота, съобщиха представители на местните власти и неговата партия, докато съпругата му сподели, че той се бори за живота си в болница.

39-годишният сенатор, който бе ранен по време на предизборно събитие в рамките на кампанията си за изборите през 2026 г. е член на консервативната опозиционна партия „Демократичен център“, основана от бившия президент Алваро Урибе. Двамата не са роднини.

Според изявление на партията, осъждащо нападението, сенаторът е провеждал публично събитие в парк в квартал Фонтибон в столицата, когато „въоръжени лица са го простреляли в гръб“. Партията определи атаката като сериозна, но не разкри допълнителни подробности за състоянието на Урибе.

Съпругата му, Мария Клаудия Тарасона, написа в акаунта на Урибе в X (бивш Twitter), че съпругът ѝ „се бори за живота си“.

Министърът на отбраната Педро Санчес заяви, че е задържан заподозрян за стрелбата и че властите разследват дали има и други замесени лица. Санчес е посетил болницата, където Урибе се лекува.

Правителството предлага награда от около 730 000 долара за информация по случая.

Президентството на Колумбия излезе с изявление, в което „категорично и решително“ осъжда нападението и призова за пълно разследване на случилото се.

Левият президент Густаво Петро изрази съчувствие към семейството на сенатора с послание в X: „Не знам как да облекча болката ви. Това е болката на загубена майка и на една родина.“

Очаква се Петро да направи изявление в събота вечер.

Американският държавен секретар Марко Рубио осъди „с най-остри думи“ опита за убийство на Урибе и обвини „провокативната реторика“ на Петро за ескалацията на насилието.

Урибе, който все още не е официално издигнат за кандидат-президент от своята партия, произхожда от влиятелно колумбийско семейство. Баща му е бил бизнесмен и синдикален лидер. Майка му — журналистката Даяна Турбай — беше отвлечена през 1990 г. от въоръжена групировка под командването на покойния наркобос Пабло Ескобар и беше убита по време на операция по спасяването ѝ през 1991 г.

Вече десетилетия Колумбия е въвлечена в конфликт между леви бунтовници, престъпни групи, произлезли от крайнодесни паравоенни формирования, и правителството.

Президентът на Колумбия обяви участието на страната си в китайския проект „Един пояс, един път“.

🇨🇴🤝🇨🇳 Колумбия ще стане част от глобалната стратегия за развитие „Един пояс, един път“, включваща финансиране на инфраструктурни проекти, заяви в понеделник президентът на страната Густаво Петро.

Петро отхвърли предупреждения на исторически съюзници като САЩ и се доближи максимално до сферата на влияние на Китайската комунистическа партия (ККП).

„Ще подпишем Пътя на коприната“, каза Петро в интервю от Великата китайска стена, използвайки част от оригиналното име, дадено на китайската инициатива за развитие. Той допълни, че Колумбия ще се стреми да използва тези средства за проекти за изкуствен интелект и да осигури възможности за работа на младите хора.

„Решихме да направим силна крачка напред за отношенията на Китай с Латинска Америка“, добави той.

Еквадор изпрати 1500 военни срещу партизанска група по границата с Перу.

🇪🇨 Еквадор изпрати над 1500 военни в региона Алто Пунино, разположен в Амазонската джунгла на границата с Перу и близо до Колумбия, с цел да локализира и унищожи въоръжената групировка, отговорна за убийството на 11 войници при засада миналия петък.

Според Министерство на отбраната на Еквадор, операцията е отговор на ескалиращия конфликт с дисиденти от колумбийската партизанска групировка FARC, които действат в незаконните мини за добив на злато в страната.

Военните съобщиха, че атаката вероятно е извършена от т.нар. „Border Commandos“ – дисидентска фракция от разформированата групировка „Революционни въоръжени сили на Колумбия“ (FARC), която се въоръжи отново след подписването на мирното споразумение през 2017 г. Групата отрече да има връзка с атаката в официално изявление, но армията на Еквадор заяви, че убитият нападател е бил с прякора „Компарде“ – предполагаемият командир на групата в Еквадор.

Атаката се е случила в горната част на басейна на река Алто Пунино, на границата между двете амазонски провинции Напо и Ореляна – регион, белязан от нарастващ брой на незаконните златни мини. Там четири бойни екипа от 19-а джунглова бригада Напо, съставени от общо 80 войници, са били транспортирани с хеликоптери за провеждане на операция срещу незаконния добив. Един от екипите попада в засада с използване на експлозиви, гранати и автоматично оръжие, в резултат на което загиват 11 войници.

Според армията, „Компарде“ е контролирал незаконните дейности в района, включващи изнудване на миньори чрез събиране на „данъци“. Разследващите органи го свързват с престъпната групировка „Лос Лобос“, която също ръководи нелегални мини в други части на страната. Военните заявиха, че групата е включвала 30 тежко въоръжени бойци, разполагала е с модерни средства за комуникация, дронове и въоръжение, включващо гранатомети и автомати с калибър 5,56 мм.

Властите в Еквадор разследват и възможен пробив в сигурността чрез изтичане на вътрешни данни, който е позволил на „Border Commandos“ да предвидят военната операция. Генерал Хенри Делгадо, главнокомандващ на въоръжените сили, предупреди, че финансовата мощ на тези престъпни групи може да е повлияла на някои военни.

„Тези организации имат икономическа сила, способна да сломи духа на един войник“, каза Делгадо при визитата си в района на атаката, където лично ръководи операциите. Основната хипотеза е, че въоръжените групи са купили информация за планираните маневри.

Президентът Даниел Нобоа обяви тридневен национален траур и нарече загиналите военнослужещи „национални герои“, заканвайки се в публикация за социалните мрежи, че отговорните за клането „ще бъдат открити и унищожени“.

Министерството на отбраната съобщи, че в района е наложена тактическа блокада, извършват се разузнавателни и полеви операции и засилено наблюдение с хеликоптери и дронове. Мисията на войските е да разградят свързаните с незаконен добив на злато престъпни мрежи и да възстановят контрола над северната граница.

Атаката в петък е сред най-смъртоносните епизоди в съвременната история на Еквадор. Страната преживя рязка ескалация на насилието в резултат от сблъсъци между наркокартелите за контрол върху маршрутите за трафик на кокаин от Перу и Колумбия. В началото на годината в страната е извършвано средно по едно убийство на час, което подчертава дълбоката криза в сигурността.

Чуждестранни наемници кацнаха в Пунтленд на път за войната в Судан.

🇦🇪🇸🇩🇸🇴 Видео, публикувано в социалните медии, показва пристигане на чуждестранни наемници на военно летище Босасо в Пунтленд, Сомалия. На заден план в кадрите се забелязва военно-транспортен самолет Ил-76, управляван от компания на име New Way Freight със седалище в ОАЕ.

Съобщава се, че наемните войски са изпратени в Судан в подкрепа на бунтовниците от Силите за бърза подкрепа (RSF), които се сражават срещу въоръжените сили на страната в столицата Хартум, както и в Ел-Фашир, столицата на щата Северен Дарфур. Повечето от наемниците са колумбийски граждани.

Емирствата са основният поддръжник на паравоенната група RSF и вероятно поражението, което им беше нанесено от суданската армия в Хартум, е накарало ОАЕ да удвоят своята подкрепа с повече войски, за да защитят своите инвестиции и дългосрочна стратегия.

В същото време местни военни наблюдатели потвърдиха информацията, че ОАЕ са преместили тихомълком израелска радарна система ELM-2084 в морския щаб на Пунтленд, който е разположен в непосредствена близост до летище Босасо. На този етап мотивите зад това разполагане не са ясни, тъй като хутите се намират извън нейния обхват, а ОАЕ и Израел нямат противник в Африканския рог, който да налага предислоциране на подобни средства.

3000 колумбийски наемници, платени от ОАЕ, се сражават срещу Ислямска държава в Пунтланд.

🇸🇴🇦🇪🇨🇴 Вчера беше съобщено, че голяма група колумбийски наемници са пристигнали в пристанището Босасо в Пунтланд. Днес тази информация беше потвърдена по време на заснемането на церемонията на морската полиция на Пунтланд, където ясно се виждат чуждестранни военни.

По предварителни данни ОАЕ са платили за услугите на 3000 наемници от Колумбия, официално за подпомагане и обучение на военноморските сили на сепаратисткия регион в северна Сомалия, но в действителност за участие в битките срещу Ислямска държава в района на Бари.

След голяма атака на ислямистите в село Хараарио, въоръжените сили на Пунтланд преустановиха временно офанзивата си. През това време нямаше нови съобщения за сблъсъци, но след получаване на нова чуждестранна помощ местното командване реши да поднови операцията.

Най-вероятно терористите също са използвали паузата, за да укрепят позициите си и да подготвят нови засади. Предвид тежките загуби в командния състав, властите на Пунтланд решиха да върнат старите си генерали с надеждата, че ще успеят да подобрят ситуацията на терен.

77 000 колумбийци са засегнати от тежката хуманитарна криза

🇨🇴 Повече от 77 000 колумбийци са засегнати от тежката хуманитарна криза, предизвикана от конфликта, избухнал преди две седмици между бунтовниците на Националната освободителна армия (ELN) и Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC) в окръг Кататумбо.

Според данни от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA), цифрата включва 51 938 бежанци, принудени да напуснат домовете си, за да избягат от насилието, и 25 302 души, сред които 400 представители на местните племена Barí и Sakacdú, които остават затворени в домовете си в най-отдалечените и недостъпни райони, засегнати от въоръжените сблъсъци.

Имайки предвид военните операции, предприети от правителството в Богота, срещу региона, който граничи със съседна Венецуела, OCHA информира, че въоръжените сили на страната нямат достъп до някои от най-отдалечените райони, където избухна конфликтът, за да дадат хуманитарен отговор и да гарантират достъп до механизмите за защита на засегнатото население.

„Ограниченият достъп произтича от дефектната пътна инфраструктура и наличието на минирани полета“, съобщиха от службата на ООН.

Въпреки че решението на правителството на Густаво Петро да въведе извънредно положение „ни позволи да приемем извънредни мерки за възстановяване на реда и да помогнем на бежанците чрез разполагане на обществена сила“, продължава да съществуват опасения „относно използването на импровизирани експлозивни артефакти; в главните пътища, които генерират щети и нови рискове от извънредни хуманитарни ситуации“, се посочва още в доклада.

Доналд Тръмп обяви санкции срещу Колумбия заради отказ за депортация на мигранти.

🇺🇸⚔️🇨🇴 Американският президент Доналд Тръмп обяви въвеждането на незабавни мерки срещу Колумбия във връзка с отказа на нейния президент Густаво Петро да приеме полети за депортиране на мигранти, като описа решението му като заплаха за националната сигурност на Съединените щати:

▪️ Спешни 25% мита върху всички стоки, идващи в Съединените щати, които ще бъдат повишени до 50% след една седмица.

▪️ Забрана за пътуване и незабавно отнемане на визите на служители от правителството на страната и всички негови съюзници и поддръжници.

▪️ Засилени проверки за митническа и гранична защита на всички колумбийски граждани и товари от съображения за национална сигурност.

▪️ Незабавно налагане на санкции на хазната, банковата и финансовата система на Колумбия, по силата на Закона за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA).

60 загинали при поредната ескалация на насилието между бунтовнически групи в Колумбия.

🇨🇴 Властите в Колумбия съобщиха, че около 60 души са загинали при въоръжени сблъсъци в североизточния регион на страната след като мирните преговори с ляворадикалната “Армия за национално освобождение“ (ELN) се провалиха.

Сред убитите са лидер на местна общност Кармело Гереро и седем души, желаещи да сключат мирно споразумение, според доклад, публикуван в късните часове на събота от агенцията на правителствения омбудсман.

Длъжностни лица съобщиха, че атаките са били насочени срещу няколко града, разположени в района на Кататумбо близо до границата с Венецуела, където са били отвлечени най-малко трима души, участвали в мирните преговори.

Стотици хора бяха принудени да напуснат района, а някои от тях се укриват в близките буйни планини. Правителството на Колумбия поиска от ELN да прекрати атаките и да подсигури достъп на властите до региона, за да осъществят доставките на хуманитарна помощ на местното население.

Поредната ескалация на насилието идва часове след като в петък колумбийското правителство се оттегли от участието си в мирните преговори, за втори път в рамките на по-малко от година.

Бунтовническата група се сблъска в Кататумбо с бивши членове на Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC), партизанска група, която се саморазпусна след подписването на мирно споразумение с правителството на страната през 2017 г. Двете въоръжени групи се сражават за контрол над стратегически регион с обширни плантации с листа от кока.

ELN е отправила предупреждение към членове на FARC, че ако „продължат да атакуват населението... няма да има друг изход освен въоръжена конфронтация“, според изявление на групата от събота. Бунтовниците обвиниха FARC, че стои зад последната вълна от убийства в региона, сред които това на двойка и 9-месечното им бебе.

В неделя колумбийската армия заяви, че е евакуирала лидер на местна общност и негов близък роднина, преследвани от бойци на ELN, но десетки все още чакат да бъдат спасени.

Министърът на отбраната Иван Веласкес трябваше да пътува до североизточния град Кукута, докато властите се готвят да изпратят 10 тона храна и хигиенни комплекти за около 5000 души в общностите на Окана и Тибу, които бяха принудени да напуснат от домовете си, за да се спасят от насилието.

ELN се опита да договори примирие с администрацията на президента Густаво Петро в най-малко пет случая, но всеки път опитите за мир провалят, връщайки се към ескалация на насилието и нови въоръжени сблъсъци. Сред поставените от групата условия за мир са признаването ѝ за легитимна политическа опозиция, което се разглежда от повечето критици като твърде рискован ход.