Тръмп отдаде почит на загиналите военнослужещи от KC-135 Stratotanker в Делауеър.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп отдаде почит на шестимата американски военнослужещи във военна база в Делауеър, където те бяха върнати на техните семейства. Тържествената церемония по посрещане беше второто присъствие на Тръмп на този ритуал от началото на войната с Иран в края на февруари.

Шестимата членове на екипажа загинаха, след като самолет цистерна Boeing KC-135 Stratotanker се разби над приятелска територия в Западен Ирак по време на участие в поддържащи операции. По молба на семействата и в съответствие с военната политика, церемонията в сряда беше затворена за медиите, но това не попречи на Белия дом да разпространи снимки в официалните си профили.

Спор в Сената: Имало ли е реална ядрена заплаха от Иран преди ударите?

🇺🇸 Демократическият сенатор Джон Ософ подложи на кръстосан разпит Тулси Габард, директор на Националното разузнаване на САЩ, за това дали Иран е бил „непосредствена ядрена заплаха“, преди САЩ и Израел да започнат съвместни удари по Техеран в края на миналия месец.

Габард прескочи част от предварително подготвеното си изказване пред Комисията по разузнаване към Сената, в която се посочва, че ядрената програма на Иран е била заличена след операция „Среднощен чук“ миналия юли за унищожаване на иранските ядрени мощности. Тя също така беше написала, че оттогава не е имало „никакви опити за възстановяване на капацитета им за обогатяване“.

Ософ прочете това на директора по време на изслушването ѝ пред комисията и попита дали това е оценката на разузнавателната общност. Габард отговори с „да“.

„Белият дом заяви на 1 март тази година, че тази война е започната и е била „военна кампания за елиминиране на непосредствена ядрена заплаха от страна на иранския режим“, прочете демократът от Джорджия, преди да попита дали това също е оценка на разузнавателната общност.

„Разузнавателната общност оцени, че Иран запазва намерението си да възстанови и да продължи да развива капацитета си за обогатяване на уран“, посочи Габард, преди сенаторът да я прекъсне, за да повтори въпроса, при което бившата представителка от Хавай отговори, че „единственият човек, който може да определи какво е и какво не е непосредствена заплаха, е президентът“.

Ософ отново се намеси и отсече: „Невярно“, след което попита дали оценката на разузнаването е, че „въпреки това заличаване, е имало „непосредствена ядрена заплаха“ от страна на иранския режим? Да или не?“

Габард отговори, че не е отговорност на разузнавателната общност да „определя какво представлява или не непосредствена заплаха“.

„Ваша отговорност е именно да определяте какво представлява заплаха за САЩ“, отговори Ософ, преди отново да се позове на нейното встъпително изявление и да повтори още веднъж своя въпрос. Освен това той обвини шефката на разузнаването в „избягване на въпроса“.

Сенатор Марк Уорнър, заместник-председател на комисията, също оспори твърдението за „непосредствена ядрена заплаха“ по-рано по време на изслушването. Той спомена частта от встъпителното ѝ изявление, която тя пропусна, за която Габард обясни, че е „прескочила“, защото е „осъзнала, че времето напредва“.

„Вие избрахте да пропуснете частите, които противоречат на президента“, отвърна Уорнър.

Белият дом обяви на 1 март, че Тръмп е разрешил операция „Епична ярост“, за да „елиминира непосредствена ядрена заплаха от страна на иранския режим, да унищожи арсенала му от балистични ракети, да отслаби терористичните му мрежи и да парализира военноморските му сили“.

Тръмп повтори твърдението на следващия ден на церемония по връчването на Медала на честта в Белия дом с думите, че „програмата за конвенционални балистични ракети е нараствала бързо и драматично и това е било много ясна, колосална заплаха за военновъздушните сили на САЩ, разположени в чужбина“.

Изслушването на Габард и показанията ѝ за предполагаемата ядрена заплаха от Иран идват ден след като Джо Кент, шеф на Националния център за борба с тероризма, подаде оставка в знак на несъгласие с военната операция срещу Иран.

В своето писмо за оставката Кент заяви, че Израел е повлиял на решението на Министерство на отбраната да удари Иран и заяви, че твърденията, че е представлявал непосредствена заплаха за САЩ, са продукт на „ехо камера... използвана да ви подведе“.

„Това беше лъжа и е същата тактика, която Израел използва, за да ни въвлече в катастрофалната война в Ирак, която струваше на страната ни живота на хиляди от най-добрите ни мъже и жени. Не можем да повторим тази грешка“, добави той.

Президентът Тръмп и прессекретарят на Белия дом Каролин Левит отрекоха тези обвинения.

Руски танкери плават към Куба в опит да заобиколят морската блокада.

🇷🇺⚓️🇨🇺 Два руски танкера с енергийни продукти изглежда са отплавали към Куба, броени дни след като островната държава премина през едно от най-тежките прекъсвания на тока в своята история, отчасти резултат на американската морска блокада. В същото време Министерството на външните работи на Руската федерация излезе с ново изявление, в което се отбелязва, че ще „осигури на Куба нужната подкрепа“.

Енергийната криза се задълбочи прогресивно, откакто САЩ се намесиха във Венецуела и спряха нейния износ на енергия за Куба. Мексико, което доскоро подкрепяше Хавана, също преустанови енергийните доставки под заплахата от нови мита от страна на САЩ.

Президентът Доналд Тръмп отново насочи вниманието си към островната държава, след като наложи му пълно енергийно ембарго от първите дни на новата година. САЩ изглежда са спрели няколко танкера, които са били насочени към острова, след като през декември задържаха плавателен съд, отплавал от Венецуела. Последна голяма доставка на гориво за Куба беше потвърдена на 9 януари; въпреки че един-два малки танкера изглежда са успели да достигнат дестинацията, остана неясно дали те са били натоварени. В момента Куба произвежда едва около 40% от енергийните си нужди и разчита критично на внос.

В изявление, публикувано днес, руското външно министерство изрази „дълбоката си тревога от ескалиращото напрежение около Куба и засиления външен натиск“. Москва определя ситуацията като „изкуствено създадена атмосфера на конфронтация“, като в същото време потвърди своята непоколебима солидарност с острова.

Дипломатическата реакция идва след изказване на Тръмп пред репортери в Белия дом, според което би имал „честта да превземе Куба“ и може да „прави каквото си поиска с нея“. След него говори държавният секретар Марко Рубио, който посочи провалите в политиката на кубинското правителство и отправи призив за смяна на режима. От своя страна Хавана призна за водени преговори със САЩ и по-рано тази седмица обяви, че отваря икономиката си за повече чуждестранни инвестиции.

Русия отговори индиректно на изявленията от Белия дом, позовавайки се на „явна намеса“ и изрично подчерта дългогодишното търговско, икономическо и финансово ембарго на САЩ.

Миналия месец беше съобщено, че танкерът Sea Horse, плаващ под флага на Хонконг изглежда се е насочил в посока Куба, след като е бил натоварен с руски газ, но спря мистериозно и запази позиция в открито море, без да се приближава до острова. Системата за проследяване LSEG обаче съобщи за Ройтерс, че съдът изглежда е подновил курса си към Куба.

Компанията за морско разузнаване TankerTrackers.com заяви пред Financial Times, че според нейни оценки Sea Horse е натоварен с 27 000 тона руски газ и може да акостира в Куба до понеделник, 23 март. Допълнително се посочва, че плаващият под руски флаг танкер за суров петрол „Анатолий Колодкин“ със 100 000 метрични тона на борда се очаква да пристигне на 4 април.

Разузнавателната платформа Kpler също потвърди, че двата плавателни съда превозват енергийни ресурси от Русия към Куба. Общият обем възлиза на около 730 000 барела гориво. Financial Times описва доставката като „значителен спасителен пояс“, макар да признава, че покрива само малка част от общите нужди на страната.

Междувременно 10 от 11-те милиона жители на Куба очакват спешно облекчение. Репортажи сочат, че липсата на ток в началото на седмицата е парализирала доставките на питейна вода и съхранението на храна, тъй като водните помпи и хладилните инсталации са спрели да работят. Вече наложените ограничения върху горивата продължават да засягат сериозно ежедневния живот на острова.

„France Libre“: Еманюел Макрон даде име на следващия френски самолетоносач

🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон разкри официалното име на следващото поколение френски ядрен самолетоносач (CVN) по време на церемония в обект на Naval Group край Нант. Корабът, който до момента се обозначаваше с названието Porte-Avions de Nouvelle Génération (PANG), занапред ще носи името „France Libre“ (Свободна Франция).

След падането на Франция през юни 1940 г. „Свободна Франция“ се превръща в правителство в изгнание и движение на съпротивата, което отказва да приеме примирието с Нацистка Германия. Водено от бригаден генерал Шарл дьо Гол, то се трансформира от малка група „бунтовници“ в Лондон в легитимното временно правителство, довело Франция до освобождение.

Френският президент Еманюел Макрон обясни избора си на име по време на своето обръщение:

„Пожелах да поставя бъдещия самолетоносач в родовата линия на генерал дьо Гол. Неговият живот, неговата съдба и изборите, направени още след срива през юни 1940 г. – те говорят за една конкретна идея за Франция. За него и за нас. Френският дух. Това е дух на съпротива. Това е воля, която нищо не може да спре.

Воля за съпротива, за да останем свободни. Несломима, непобедима воля на национална територия и другаде пред лицето на окупацията. Воля, която подобно на нашия самолетоносач може да излезе в открито море, ако е необходимо, до постигане на победа. Волята да останем свободни – да, това е тя. Големият проект, който е наш. Този, който ни свързва.

Проектът на нашите въоръжени сили, но също и на нашите изследвания, на нашите национални индустрии. Тази воля да останем свободни е волята за независимост на всяка цена; за пълна, неограничена свобода на действие; за проектиране на нашите сили навсякъде, където защитата на интересите на Франция го изисква, във всяка точка на света.

Ето защо нашият нов самолетоносач ще носи името „France Libre“. В това име живее паметта на жени и мъже, изправили се срещу варварството. Обединени, за да спасят отечеството. Решени да защитят една определена идея за нашата нация. За „Другарите на Освобождението“ това име запечатва обет за бъдещето: За да останем свободни, трябва да вдъхваме страх. За да вдъхваме страх, трябва да бъдем мощни. А за да сме мощни, трябва да сме готови за усилия. В тези усилия нека бъдем несломими. Единни. И безмилостни. Мощ. Независимост. Съпротива. Да. Именно чрез служба на отечеството ще постигнем победата.“

Събитието по именуването беше предшествано от решението на Макрон от декември да даде зелена светлина за етапа на реализация на новия самолетоносач, което официално сложи край на над пет години проектиране, извършено съвместно от MO Porte-Avions, индустриалното съвместно предприятие на Naval Group и Chantiers de l’Atlantique, заедно с TechnicAtome, която отговаря за ядрените реактори на кораба.

С дължина 310 метра и ширина около 90 метра, 80 000-тонният France Libre ще засенчи своя предшественик, 42 000-тонния Charles de Gaulle, който служи като единствена авионосна платформа на френския флот (Marine Nationale) от 2001 г. насам. Той ще бъде задвижван от двойка реактори с вода под налягане TechnicAtome K-22, които ще осигуряват на плавателния съд на практика неограничен обсег и автономност до 27 възела скорост с три валови линии. Екипажът, включително въздушното крило, ще наброява около 2000 моряци.

Определящо свойство на новия флагман е приемът на американска електромагнитна система за изстрелване на самолети (EMALS) и напреднало спирачно устройство (AAG), доставени от General Atomics съгласно договор за чуждестранни военни продажби. Три катапултни писти EMALS и три спирачни въжета AAG ще се инсталират на ъгловата полетна палуба с площ 17 200 кв. м, което ще позволи паралелни операции по излитане и кацане – способност, която липсва при Charles de Gaulle. Очаква се описаната конфигурация да увеличи интензивността на полетите по време на бойни операции съществено (около 60 полета дневно).

France Libre е проектиран да приема авиокрило от около 30 бойни самолета, първоначално фокусирани върху Dassault Rafale M в неговата конфигурация F5, допълнено от три радарни самолета E-2D Advanced Hawkeye на Northrop Grumman и до шест хеликоптера NH90 Caïman на NHIndustries. В по-далечно бъдеще е предвидено въздушната група да интегрира бойни дронове, а към средата на 40-те години – изтребителите от следващо поколение (NGF), създадени в рамките на френско-германско-испанската програма Future Combat Air System (FCAS). Това е планът към днешна дата, въпреки засилващото се напрежение между Dassault и Airbus, което би могло да доведе до разделяне на пътищата на Франция и Германия.

Под палубата корабът включва пълна електрификация на бордовите системи, хангар, който се обслужва от два 40-тонни елеватора от десния борд, и складове за боеприпаси, проектирани за операции с продължителност 7 и повече дни при висока интензивност – значително подобрение спрямо текущата френска логистика.

Строителството на France Libre ще започне със сглобяване на корпуса в Chantiers de l’Atlantique през 2032 г. и трансфер към морската база в Тулон за окончателно оборудване и зареждане с ядрено гориво към средата на 2035 г. Морските изпитания са планирани за 2036 г. и ще бъдат последвани от въвеждане в експлоатация във френския флот, предвидено за 2038 г. Тогава се очаква Charles de Gaulle да започне изтеглянето си от активна служба. Прогнозира се France Libre да остане в експлоатация около 45 години.

Програмата мобилизира около 800 доставчици и до 14 000 работни места в местната отбранителна индустрия, 80% от които са в рамките на малки и средни предприятия. Това подчертава огромното значение на проекта и то не само като водещ стълб на националната стратегия за отбрана, но и като своеобразен двигател за заетост в производството на високи технологии. Над 90% от поръчките по програмата са възложени на доставчици от Франция. Цената на France Libre възлиза на около 10 милиарда евро, по думите на френския държавен глава.

Израел разшири обхвата на войната с удар по иранския флот в Каспийско море

🇮🇱💥🇮🇷 Израелските военновъздушни сили нанесоха първия си удар в акваторията на Каспийско море, поразявайки няколко бойни кораба от състава на военноморските сили на Революционната гвардия на Иран, отбелязвайки драстично разширяване на географския обхват на ударите по режима в Техеран

Ирански опозиционни медии съобщиха за експлозии в пристанищния град Бандар Анзали, разположен на около 260 км от Техеран. Градът е седалище на един от щабовете на иранския флот, който според очевидци също е бил мишена на атаката. Axios докладва, че ударът е бил насочен към „повече от пет плавателни съда“.

Засегнатият район се намира на около 1300 км от Израел. Атаката е сериозен удар за иранския военноморски флот, който вече понесе значителни загуби от военните действия на САЩ по време на конфликта. Президентът Доналд Тръмп заяви на няколко пъти от началото на войната, че флотът на Иран на практика е бил унищожен.

Каспийско море, което е най-голямото безотточно езеро в света, граничи с Русия, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан – все бивши съветски републики. Според доклад на ВМС на САЩ от 2017 г. в Бандар Анзали се намира щабквартирата на Северния флот на Военноморските сили на Ислямска република Иран със зона на отговорност именно Каспийско море.

През изминалия юли, седмици след края на 12-дневната война между Иран и Израел, военноморското крило на Революционната гвардия проведе съвместно военно учение с Каспийската флотилия на Руската федерация, насочено към „повишаване нивото на сигурност в Каспийския регион и засилване на сътрудничеството между ВМС на Русия и Иран“.

През последната година Каспийско море се превърна в арена на сблъсъци между Русия и Украйна. В края на миналата година Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че е използвала дронове, за да нанесе удари по две руски нефтени платформи в акваторията –  „Филановски“ и „Корчагин“, които принадлежат на руския енергиен гигант „Лукойл“.

Катар остро осъди иранската атака срещу промишления град „Рас Лафан“

🇶🇦⚔️🇮🇷 Катар нападна остро Иран и заклейми „безочливата“ атака срещу индустриалния град Рас Лафан, предизвикала огромни пожари и нанесла значителни щети на територията на съоръжението.

Доха определи удара като опасна ескалация, грубо нарушение на държавния суверенитет и директна заплаха за националната си сигурност и стабилността на целия регион.

Министерството на външните работи публикува официално изявление, в което потвърди, че въпреки неговата поолитика на дистанциране от тази война още от самото начало и ангажимента за избягване на всяка форма на ескалация, иранската страна продължава да взема под прицел него и останалите страни в залива, което се счита за безотговорен подход, подкопаващ регионалната сигурност и застрашаващ международния мир.

Министерството подчерта, че Катар многократно е отправял призиви за въздържане от удари срещу цивилни и енергийни обекти, включително на територията на Иран, с цел съхраняване ресурсите на народите в региона и опазване на международния мир и сигурност, но иранската страна е продължила политиката си на ескалация, която тласка региона към ръба и въвлича в конфликта държави, които не са страна по него.

От ведомството заявиха, че атаката е явно нарушение на Резолюция № 2817 на Съвета за сигурност на ООН, и поднови призивите си към Съвета да поеме своите отговорности за поддържане на международния мир, както и да вземе нужните мерки за спиране на тези сериозни нарушения и възпиране на извършителите им.

Министерството потвърди, че Катар си запазва правото да отговори в съответствие с Член 51 от Устава на ООН и правото на самоотбрана, което е гарантирано от международното право. Беше подчертано, че страната няма да се поколебае нито за миг да предприеме всички нужни мерки за защита на своя суверенитет и сигурността на своите граждани и гости.

Руската православна църква призова за връщане на монархията и самодържавието

🇷🇺 Висш представител от Руската православна църква (РПЦ) предложи Кремъл да върне едноличната монархическа власт, за да си върне статута на глобална цивилизация, съобщи The Moscow Times днес.

Протойерей Максим Миняйло, старши свещеник в екатеринбургския „Храм върху кръвта“, е направил това предложение в отговор на публикация във военен канал, предлагаща новата орбитална космическа станция да се превърне в „цивилизационен символ“ на руската държавност. Миняйло отхвърли идеята за космически проекти като „твърде слаба“ и „лишена от концепция“ в сравнение с реставрацията на царя.

„Възраждането на едноличната монархическа власт би било точно на място“, заяви свещеникът, добавяйки, че само чрез вглъбяване и завръщане към автокрацията „космосът ще се върне при нас, и не само той“.

Призивът за формална монархия отразява засилващите се настроения сред идеолозите на Кремъл, които твърдят, че настоящата конституция на Русия е чиста формалност. Александър Дугин, виден пропагандист и отявлен защитник на идеологията на „Руския свят“, заяви, че страната вече е де факто монархия и волята на държавния глава стои над всеки писмен закон.

The Moscow Times цитира Дугин, според когото Държавната дума на Руската федерация не съществува, а държавните служители са описани като користолюбиви „боляри“, чиято власт трае само докато „монархът“ позволява.

Призиви за абсолютна власт се тиражират сред руския елит още от незаконната анексия на Крим през 2014 г. Две години по-късно ръководителят на окупационната администрация Сергей Аксьонов публично се обяви за налагане на диктатура, за да може Русия да се справя по-добре с „външните предизвикателства“. Тогава той подкрепи тезата си с твърдението, че демокрацията в Русия трябва да бъде ограничена до „определени, нормални граници“, за да се гарантира, че държавата остава единна под ръководството на един командир.

През последното десетилетие РПЦ играе ролята на водещ идеологически двигател за руската политика за експанзия. Под ръководството на московския патриарх Кирил църковният клир описва военната агресия в Украйна като „метафизична борба“ и дава псевдорелигиозна обосновка за частичната мобилизация на 315 000 военнослужещи през есента на 2022 г.

Църквата дори лобира активно във Вашингтон за сваляне на обвиненията във военна пропаганда и духовна подкрепа за инвазията. В момент, когато Русия се насочва към отявен тоталитаризъм, РПЦ изисква пълна и безрезервна подкрепа за милитаризацията, а патриарх Кирил определи всяка една опозиция срещу волята на Путин като „предателство“.

Путин е спрял да се появява в Кремъл заради опасения за сигурността

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е прекъснал публичните появи в Кремъл, което разпали нови спекулации във връзка с медийни твърдения за начина, по който разузнавателни служби на Израел и САЩ са проследили висшия държавен апарат на Иран, начело с Али Хаменей, преди да го ликвидира в първия ден от войната на 28 февруари.

Последното публично събитие на руския президент в Кремъл е било свързано със среща относно глобалния пазар на нефт и газ на 9 март, съобщи руското опозиционно издание Агентство, позовавайки се на репортаж от официалния уебсайт на Кремъл.

Публикуваният график оттогава насам включва срещи с областни губернатори, министъра на образованието и шефа на Сбербанк, както и заседание на Съвета за сигурност, проведено по конферентна връзка, като нито едно от тях не потвърждава категорично физическото му присъствие в Кремъл.

„Агентство“ отбелязва, че подобни появи не доказват непременно локацията на Путин в дадения момент, тъй като записите от срещи с длъжностни лица и мениджъри на държавни корпорации много често са записани предварително кадри

Конферентните разговорите също могат да бъдат провеждани от няколко президентски резиденции, всяка от които е оборудвана с напълно еднакви кабинети. В сряда Кремъл съобщи, че Путин е ръководил онлайн заседание на правителството от резиденцията си в Ново Огарьово край Москва.

През януари най-дългата пауза между посещенията на Путин в Кремъл не надвиши шест дни. Разследващи журналисти смятат тази пауза на фона на мащабни прекъсвания на интернет в централната част на руската столица и непотвърдени спекулации за засилваща се тревога във връзка със сигурността в Кремъл.

Руският опозиционен политик Дмитрий Гудков пише, че висши функционери на Кремъл са разтревожени от твърдения, че Али Хаменей, който беше убит на 28 февруари, е бил проследен благодарение на камерите за улично наблюдение в Техеран.

По-рано Financial Times разкри, че израелският въздушен удар по резиденцията на аятолаха в Техеран е бил възможен отчасти заради системно наблюдение на неговите движения с хакнати пътни камери в иранската столица.

Атмосферата на тревога съвпада и със стъпките за засилване на защитата около резиденциите на Путин.

Федералната служба за охрана (ФСО) на Руската федерация предложи да бъде създадена защитена зона с площ от над 3 кв.км. около резиденция „Бочаров ручей“ в Сочи, разширявайки ограниченията за сигурност както по суша, така и в участък от акваторията на Черно море.

Проект на заповедта предвижда забрана на полети с дронове от всякакъв размер, закотвянето на повечето плавателни съдове, изграждането на хеликоптерни площадки, ремонтите на автомобили и мотоциклети, развъждането на животни, изхвърлянето на отпадъци и поставянето на транспаранти в околния район. Тя би забранила още стрелбищата, закритите тирове, пейнтбол и еърсофт клубовете и други организации, които са свързани с използване на предмети, наподобяващи оръжия.

Руският чат месинджър MAX автоматично абонира потребители за пропагандни канали.

🇷🇺 Потребители на руската държавна платформа за съобщения MAX споделят, че са били абонирани  автоматично за военни и пропагандни канали без тяхното съгласие, а някои споделят, че не могат да прекратят абонамента си.

Според репортаж на „Медуза“ от днес, в руския онлайн форум „Пикабу“ е започнала вълна от оплаквания от страна на потребители, които описват появата на необясними абонаменти в хронологията на месинджъра.

Един от недоволните сподели видео, демонстриращо многократни опити за напускане на канал, свързан с водещия кремълски пропагандист Владимир Соловьов, при което той остава наличен въпреки положените усилия.

Други потребители споделят за сходен опит, при който в профилите им са се появили множество непознати канали, особено в десктоп версията на приложението. Няколко души твърдят, че всички опити за отписване са ударили на камък, като според тях платформата ги е абонирала повторно автоматично или не е успяла да обработи заявката.

„Бях абониран за куп спам канали. Не мога да се отпиша! Просто ме абонират отново. И не съществува бутон за докладване“, гневи се един от потребителите. Друг споделя, че самото приложение е блокирало при опит за напускане на канал, свързан с Кремъл.

Стартирал миналата година, MAX е държавна платформа за съобщения, създадена по поръчка на Кремъл, а нейното налагане съвпада с все по-тежките ограничения от руския медиен регулатор „Роскомнадзор“ върху конкурентни платформи като WhatsApp и Telegram.

Руската федерация полага сериозно усилия за налагане на месинджъра в окупираните региони на Украйна. Активистите от групата „Жълта лента“ по-рано алармираха, че MAX може да функционира като софтуер за наблюдение, позовавайки се на изискване на приложението за достъп до микрофони, камери, геолокация, контакти и лични файлове.

MAX е собственост на структура, свързана с бизнес мрежи, притежавани от роднини на руския президент Владимир Путин. Приложението се управлява от ВКонтакте, чийто ключов акционер „Согаз“ включва дялове, държани от Михаил Шеломов – син на братовчед на Путин. Това поставя месинджъра в широката система на дирижиран от Кремъл корпоративен контрол над руския технологичен пазар.

Украинската отбранителна индустрия превзема пазарите.

🇺🇦📈 Акциите на Swarmer поскъпнаха няколко пъти още в първия ден на борсата, изтласквайки своята пазарна капитализация над 400 милиона долара и сигнализирайки за силен интерес от инвеститорите към украинския сектор за отбранителни технологии.

Swarmer (NASDAQ: SWMR) е украинска технологична компания, основана през 2023 г. от Серхий Куприенко и Алекс Финк. Нейният основен продукт е софтуер за паралелно управление на рояци от дронове с планове за паралелна координация на до 100 апарата. Самите дронове могат да бъдат от различен вид, от FPV дронове до разузнавателни платформи, и ще бъдат способни да синхронизират действията си.

Компанията излезе на борсата в САЩ на 17 март, набирайки 15 милиона долара, превръщайки се в първата украинска компания, листвана на Nasdaq с IPO процес, и първата с публично предлагане фирма от сектора на отбранителните технологии в Украйна. Многократният ръст на цената на акциите в първия ден потвърди, че светът проявява сериозен интерес към военните технологии на страната.

Пътят към IPO

За две години Swarmer събра почти 20 милиона долара инвестиции от украински и американски фондове, а всички средства бяха насочени към екипа и разработката на софтуера. С подкрепата на инвеститори, през 2025 г. компанията реши да преследва IPO, за да набере нови капитали и да създаде прецедент не само за украинския, но и за западните пазар.

През зимата цялата документация по предлагането стана публична. Тя включваше и данни за договорите:

„Имаме твърд ангажимент, подкрепен от подписани договори за софтуерни лицензи, услуги по хардуерна интеграция и доставки на системи. Въз основа на прогнозите на нашите клиенти, очакваме те да се изпълнят в рамките на следващите 12–24 месеца, възлизайки на 16,3 милиона долара прогнозни приходи. Очакваме и нови 16,8 милиона долара приходи за същия период по силата на меморандуми за разбирателство, с което общата сума достига 33,1 милиона долара“, посочват от компанията.

В рамките на предлагането Swarmer следваше план, според който трябва да продаде 3 млн акции на цена от 5 долара всяка. Планът беше реализиран успешно. Още със старта на търговията цената веднага надхвърли 10 долара, а до края на сесията тя достигна 31 долара и се покачи до 44 долара в следборсовата търговия, отбелязвайки феноменален ръст за първия ден.

Глобален интерес към украинската отбрана

Успехът на Swarmer е доказателство за глобалния интерес към украинската отбранителна индустрия. След избухването на войната в Близкия изток, страните от Персийския залив се обърнаха към украинския опит за съдействие в защитата от иранските дронове „Шахед“. Над 200 специалисти и украински технологии вече се намират в ОАЕ, Катар и Саудитска Арабия.

В началото на март Украйна видя и появата на първия си отбранителен „еднорог“: компанията UForce, която по-рано стана известна с морските дронове Магура, събра 50 милиона долара при оценка от над 1 милиард долара.

Днес отбранителният сектор на Украйна се развива с бесни темпове поради реалностите на войната, които изискват непрекъснати иновации. Именно технологичните решения са отговорът на украинската отбрана на численото превъзходство на Русия. И както стана ясно през последните дни – те са отговор и за целия свят.

ГУР разчиства Крим: Унищожени са радари „Валдай“, ГЛОНАСС терминали и десантни катери

🇺🇦 Отряди на украинското военно разузнаване продължават да демонтират способностите на руската отбрана в окупирания Крим, поразявайки авангардни системи и активи на Черноморския флот в серия от прецизни удари от първата половина на месеца, съобщи ГУР в официално изявление, публикувано по-рано днес.

В него се посочва, че оператори от спецотряд Prymary са провели редица успешни акции през първите две седмици на март, фокусирайки се върху отслабването на руските възможности за откриване и ликвидиране на въздушни заплахи на полуострова.

По време на една от мисиите украинските сили са поразили радарна система „Валдай“ – една от най-новите платформи в руския инвентар, проектирана специално за засичане и борба с малки дронове, която се счита за ключов компонент в руската отбрана срещу дронове.

В допълнение към това, звеното съобщи за изведени от строя критични системи, включващи комплекс за електронна война, ретранслаторен възел за управление на дронове от тип „Геран“ и компонент от руската сателитна навигация ГЛОНАСС.

Регистрирани са и поражения по морски цели. Украинските оператори на дронове проследиха и унищожиха в движение два бързи десантни катера БК-16 от проект 02510, унищожавайки плавателните съдове заедно с техните екипажи.

Полски съд разреши екстрадицията в Украйна на руски археолог от Ермитажа

🇵🇱 Съд във Варшава постанови, че руският археолог Александър Бутягин може да бъде екстрадиран в Украйна, за да се изправи пред правосъдието по обвинения в унищожаване на културно наследство в окупирания Крим.

Бутягин, директор на сектора за антична археология на Северното Черноморие в Ермитажа, беше задържан в Полша през декември 2025 г. по време на свое пътуване от Амстердам за Белград. Киев обвинява учения в „умишлено незаконно унищожаване“ на археологически паметници в античното гръцко селище Мирмекий край Керченския пролив.

След незаконната анексия на Крим през 2014 г., Бутягин ръководи експедиции, спонсорирани от Ермитажа, без разрешение от украинските власти. Украйна класифицира тази практика като криминално нарушение на своята териториална цялост и законите за опазване на културата.

Съдебен състав начело с Дариуш Лубовски постанови, че повдигнатите обвинения отговарят на правния праг за екстрадиция, отбелязвайки, че предполагаемите престъпления предвиждат лишаване от свобода за период от 2 до 5 години както според украинското, така и според полското законодателство.

Докато е задържан в полската столица, Бутягин твърди, че работата му е имала за цел да защити обекта от „вандали и мародери“, но съдът призна легитимността на украинската юрисдикция над обекта.

Решението разпали остър дипломатически отзвук, а Кремъл привика посланика на Полша, за да изрази своя „решителен протест“ и да поиска незабавното освобождаване на Бутягин. Въпреки напрежението на високо ниво, се посочва, че музеят Ермитаж е отказал да финансира правната защита на Бутягин, което е принудило колегите му да събират средства за адвокати чрез краудфъндинг.

Решението все още не е окончателно; защитата се подготвя обжалване, а крайното изпълнение на заповедта за екстрадиция в последна сметка зависи от полския министър на правосъдието.

🔙 Frontline Monitor припомня: Руските власти систематично използват незаконни археологически разкопки, за да пренаписват историята на окупирания Крим, оправдавайки анексията. От 2014 г. насам финансирани от Кремъл експедиции в Мирмекий и Херсонес се провеждат без украински надзор, в пряко нарушение на международното право.

Обектът на световното наследство на ЮНЕСКО „Херсонес Таврически“ беше плячкосан и заменен с модерни структури, за да служи на руската държавна пропаганда. В момента, докато съдилищата в ЕС започват да одобряват искания за екстрадиция на подобни „учени“, Киев продължава своите усилия за проследяване на общо 1,7 млн заграбени артефакта и документиране на унищожените антични забележителности.

Американското разузнаване и международни наблюдатели отдавна алармират, че тези дейности са част от кампания за заличаване идентичността на украинците и кримските татари от полуострова.

Норвегия дава 200 милиона долара бюджетна подкрепа за Украйна по програма на Световната банка

🇳🇴🤝🇺🇦 Норвегия ще предостави 200 милиона долара бюджетна подкрепа на Украйна, като средствата ще бъдат преведени по програма на Световната банка, съобщи вицепремиерът Юлия Свириденко.

Финансирането ще бъде отпуснато по програмата PEACE на Световната банка, която стартира през 2022 г. след началото на пълномащабната руска агресия.

„Искрено сме благодарни за този навременен принос, който отразява принципното лидерство на Норвегия и непоколебима подкрепа за Украйна в този период на огромни предизвикателства“, каза Свириденко. „Тази помощ е жизненоважна за поддържане на макрофинансова стабилност в Украйна и осигуряване на базовите обществени услуги.“

Свириденко обобщи, че от началото на програмата към Украйна са насочени близо 52 милиарда долара международна помощ, от които 13,4 милиарда долара, използвани за изплащане на пенсии. Този принос идва в момент, когато скандинавският съюзник на страната се подготвя да увеличи значително общата си подкрепа през тази година, която се очаква да достигне 8 милиарда долара или около 20% от цялата помощ, която властите в Киев се предвижда да получат, заяви норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре по време на брифинг на 25 февруари.

Стьоре отбеляза, че от началото на руската инвазия Норвегия е преминала от доставка на оборудване от собствените си резерви към ролята на ключов партньор в укрепването на военните способности на Украйна.

„Сега сме основен поддръжник в сферите на отбраната, от които имате най-голяма нужда“, каза той, посочвайки приноса на страната си в производството на дронове, далекобойната артилерия и морската сигурност и подчертавайки опита на Норвегия като морска държава.

Освен това тя предостави на Украйна значителен брой ракети за зенитно-ракетните комплекси NASAMS, укрепвайки допълнително защитата на страната от руските атаки по въздух.

Провалът на руската ПВО: Москва призна за безсилие в лицето на украински дронове

🇷🇺 Депутатът от Държавната дума Андрей Гурульов заяви пред местни медии, че на армията ѝ липсват нужните средства за противовъздушна отбрана, за да създаде непрекъснат щит срещу кампанията на Украйна за нанасяне на удари в дълбочина.

В отговор на предупреждения, направени от ръководителя на Съвета за сигурност Сергей Шойгу, че ударите на украинските дронове вече могат да достигнат отвъд Урал, Гурульов директно заяви, че силите са твърде разпръснати, за да покрият всичко.

Вместо цялостна отбрана, командирите са принудени избирателно да защитават само големите градове, регионалните столици и критичната инфраструктура като електрически централи, военно производство и ключови мостове, отбелязва The Moscow Times.

Признанието идва в момент, когато украинските удари по руския горивно-енергиен комплекс продължават да ескалират. По данни на Министерство на отбраната на Руската федерация, украинските дронове, които са били изстреляни в руското въздушно пространство, са скочили до близо 4300 на месечно към декември.

Въпреки че министърът на отбраната Андрей Белоусов наскоро обяви невероятните 97% успеваемост при прехващане на въздушни заплахи, Шойгу директно противоречи на официалния оптимизъм, твърдейки, че съвършенството на украинските дронове означава, че „нито един регион на Русия не може да се чувства в безопасност“.

Подчертавайки нарастващото отчаяние в руските военни среди, Сергей Хатилев, бивш командир на зенитно-ракетни войски, наскоро предложи въвеждането на „режим на тока“ в големите градове по модел на Втората световна война. Хатилев твърди, че потапянето на градските центрове в мрак през нощта и повсеместното заглушаване на радиочестотния спектър, е крайно необходимо за нарушаване на навигационните системи на украинските дронове.

Руското военно ръководство изпитва безпрецедентни трудности да поддържа кохерентен ПВО чадър над своята необятна територия, особено откакто украинските далекобойни удари се превърнаха в ежедневие през последните месеци.

След месеци на удари по рафинерии и заводи, Киев успешно проби в недосегаемото дотогава индустриално ядро отвъд Урал. В момента, докато Кремъл изтегля батареи от фронта, за да брани Москва и Екатеринбург, системното разрушаване на руския енергиен сектор вече е нанесло загуби за над 12 милиарда долара.

Въпреки твърденията за висок процент прехващания, неспособността за защита на стратегически активи в тила принуди Кремъл да обмисля отчаяни мерки като камиони с картечници и затъмнения на градовете, за да защити критичната инфраструктура.

Израелски дронове ликвидират ирански съдии, участвали в репресии срещу протестиращи.

🇮🇱🎯🇮🇷 Израелски дронове започнаха кампания, насочена срещу магистрати, отговорни за съдебните репресии срещу протестиращи в Иран през първата половина на януари. Според опозиционни медии и мрежата Middle East News, последната операция е довела до ликвидирането на съдия Хосравани в провинция Лорестан, Западен Иран.

Съобщава се, че автомобилът на магистрата е бил поразен от прецизен удар в окръг Ларестан, провинция Фарс. Хосравани е идентифициран като фигура, пряко свързана с издаването на смъртни присъди срещу участници в демонстрациите срещу режима.

Кадри, разпространени в Telegram, показват последиците от попадение срещу превозното средство, като се твърди, че ударът е нанесен от израелски дрон. Тактиката бележи нов етап в оперативния подход на Израел, насочен към персонално ликвидиране на ключови фигури на съдебната власт в Ислямската република.

Философът-принц на Иран: С какво ще бъде запомнен Али Лариджани?

🇮🇷 През юни 2009 г. в Техеранския университет избухнаха безредици в знак на протест срещу манипулираните резултати от президентските избори в средата на месеца. Най-малко 12 души бяха убити. Човекът, който тогава заемаше поста председател на иранския парламент – Али Лариджани, веднага осъди насилието на силите за сигурност срещу студентите.

Той дори посети някои от местата, където младежите бяха нападнати, и се чудеше на глас как е възможно те да бъдат атакувани в общежитията си посред нощ. Лариджани обяви, че законът трябва да се спазва и че министърът на вътрешните работи трябва да поеме отговорност за събитията.

Превъртаме лентата 17 години напред. Когато в Иран избухнаха вълнения в първите дни на новата година, застрашавайки ислямския режим повече от всяко друго събитие досега, върховният лидер Али Хаменей прескочи правомощията на президента и се обърна към Лариджани, настоящ ръководител на Висшия съвет за национална сигурност. Този път той нямаше въпроси.

Днес Лариджани е масово възприеман като архитект на успеха на бруталните репресии през тази година, проведени с безмилостна ефективност. По различни оценки са убити между 7 000 и 36 500 цивилни, което подтикна САЩ да му наложат персонални санкции. Лариджани обвини самите протестиращи, твърдейки, че са действали като терористи под диктовката на Израел.

След убийството на Хаменей по време на съвместните израелски-американски удари в първия ден на войната, Лариджани беше считан за най-влиятелния човек в Иран – този, който държи върховната власт над националната сигурност и външната политика. Той не беше избран за наследник на върховния лидер не само защото не е негов син, но и защото не е духовник – задължително условие за ролята. Въпреки това, той е човекът, от когото се очаква да напътства новия лидер на всяка крачка, навлизайки в тази длъжност в един особено сложен период.

Лариджани има почти невероятна биография. В продължение на четири десетилетия се издига до ключови позиции във всички центрове на властта на Ислямската република. Бил е висш офицер в Революционната гвардия, министър на културата, ръководител на пропагандата, председател на парламента, кандидат за президент и от миналата година – секретар на Съвета за сигурност (пост, който е заемал и преди години). Той е „плътта и кръвта“ на иранския режим.

Може да изглежда, че Лариджани е само поредното безмилостно зъбно колело в машината, от онези, които мрачните режими произвеждат на конвейер. Но той не е само това. Дори докато служи в правителството от десетилетия, той никога не е изоставял своята най-голяма страст: философията. Хладнокръвният политик е и философ, лектор в Техеранския университет и експерт по възгледите на Кант за математиката и науката, автор на не по-малко от шест философски книги и множество статии.

Прекарах последната седмица на войната, потопен в писанията на Лариджани – доколкото беше възможно при почти изцяло спрян ирански интернет, блокирани академични сайтове и личния сайт на самия него. Открих блестящ мислител, който съчетава по необичаен начин съзерцателния живот с този на действието. В текстовете си Лариджани опитва да защити основните постулати на своя екстремен религиозен мироглед, използвайки правилата на западната философия, и излага аргументи, които искрено провокират мисълта.

Четенето на трудовете му е противоречиво преживяване. От една страна, очертават портрет на прагматичен човек, който не се колебае да отправи остри критики към властта в страната, който се стреми към модерно и развито общество и пише за свободата на изразяване и демокрацията. От друга страна, изпъква ясната фигура на ислямски фундаменталист, както сам се определя, който проповядва религиозно идеологическо лидерство.

Лариджани вярва, че истинската война не е за материални активи, а за духа. Той разпознава болестите на западния свят и им поставя огледало – огледало, което на места е предизвикателно, докато на други места предизвиква дълбоко отвращение.

67-годишният Али Лариджани е роден в семейство, описвано някога като иранския еквивалент на семейство Кенеди. Баща му е бил висш шиитски духовник. Най-големият му брат д-р Мохамад Джавад Лариджани е бил близък съветник на Хаменей по външните въпроси. Мохамад Джавад учи математика в университета в Бъркли, Калифорния, основава център за теоретична физика в Иран и е първото лице, получило разрешение да въведе интернет в страната си. Вторият му брат Садик Лариджани оглавява съдебната система на Иран в продължение на десетилетие, а от 2018 г. е председател на Съвета по целесъобразност – мощен държавен орган. Най-малкият брат Багер е бил заместник-министър на здравеопазването. Самият Али Лариджани се жени за Фариде, дъщеря на Мортеза Мотахари – един от водещите идеолози на Ислямската революция и най-близък ученик на аятолах Хомейни.

„Виждате отпечатъка на семейството в съдебната система, в политиката, в науките“, казва проф. Мерзад Боруджерди, експерт по Иран, пред Haaretz.

Интересно е, че иранските Кенеди са общност от интелектуалци. Дори Садик, който е духовник, е завършил западна философия; автор е на книги по философия на езика и аналитична философия и е превеждал Карл Попър.

Али Лариджани има бакалавърска степен по математика и компютърни науки от Техническия университет „Шариф“. След това променя посоката, защитавайки докторат върху философия на математиката на Имануел Кант. Впоследствие публикува три книги за Кант, както и трудове по политическа философия и управление.

Изборът на Кант може да бъде разгледан на фона на сблъсък на цивилизациите. Революцията от 1979 г. беше първият случай в модерната епоха, когато беше основана теокрация. Поддръжниците на революцията имаха стремеж да представят исляма като завършена идеология, способна да предложи философска алтернатива на модерния свят. Възгледът беше, че западната цивилизация е достигнала точката на пречупване, борейки се с алиенацията и самотата. Решението, според тях, беше в изкореняването на „изгнилото“ дърво на самата модерност.

Напрежението между тези две страни на неговия мироглед придружава Лариджани през целия му живот: от една страна, той е прагматик, който признава значението на науката и икономиката; от друга – той си остава фундаменталист.

„Иран не е просто карикатурна държава на аятоласите. Там се водят дълбоки интелектуални дискусии. Дори лидерът на революцията от 1979 г. Хомейни е изучавал Платон и Аристотел. Концепцията му за религиозния лидер е вариация на Платоновия философ-цар“, обяснява Боруджерди.

Въпреки това решението на Лариджани да се фокусира върху Кант само по себе си не е очевидно. Кант се отъждествява със светското начало и се противопоставя ясно на фундаментализма. Лариджани обаче иска да влезе в диалог с него, търсейки вид „одобрение“ от негова страна.

Един интересен пример е статия на Лариджани, изследваща природата на математическото доказателство. Той прави опит да помири религиозните институции с университетите. Основната му теза е, че истината има много лица: „Трябва смирено да признаем работата на другите, разбирайки, че всяка област разкрива част от истината. Когато изследваме една област, не трябва да прилагаме откритията си към други области.“

Науката и религията могат да принадлежат към две различни сфери, но те също така се сблъскват. И когато има сблъсък, изборът на Лариджани е ясен.

През 90-те години той става министър на културата и затяга цензурата. По-късно, като шеф на държавната телевизия за период от 11 години, той разширява пропагандната машина на режима и твърди, че изкуството трябва да служи като инструмент за откриване на истината и за „трансцендентност“.

Под негово ръководство националната телевизия укрепва властта на екстремистите. Лариджани инициира предавания, в които прогресивни интелектуалци са остро атакувани, което често служи като платформа за тяхното последващо затваряне. Още преди ерата на изкуствения интелект, Лариджани специализира във фалшивите новини, одобрявайки кадри, които манипулативно представят политическите му опоненти в негативна светлина.

Въпреки това, Лариджани се помни и като изтънчена фигура. Бившият британски външен министър Джак Стро си спомня, че докато Ахмадинеджад носел дрехи от 80-те, Лариджани идвал на срещи с безупречно изгладена тениска с яка на Ralph Lauren.

В книгата „Завет с народа“ той предлага „нов Иран“ – държава със стремеж към научен ренесанс и възход на икономиката. Тази двойственост се вижда и в семейството му: една от дъщерите му е изтъкнат учен в САЩ в сферата на изследванията на рака. Лариджани е възпитал дъщеря си в независимост, но в същото време поддържа възгледа, че за жените е за предпочитане да нямат роли извън дома.

В своите бележки за човешката свобода Лариджани твърди, че свободата на мисълта е право. Но веднага добавя едно голямо „но“, което легитимира концепцията за „полиция на мисълта“: всичко, което предизвиква „социална деградация“, трябва да се огранича. Кой решава кое е деградация? Лариджани, разбира се.

Подобна е логиката му за демокрацията. Той вярва, че обществото има „колективна душа“, която се стреми към изкупление, и затова законите трябва да бъдат съобразени с принципите на исляма.

Днес, след смъртта на Хаменей, Лариджани се позиционира като ключова фигура. Той координира сложните военни и политически отговори на заплахите срещу режима. Използва социалните мрежи, за да влияе на американското обществено мнение, обвинявайки Тръмп, че е предал принципа „Америка на първо място“ в полза на Израел.

В „Държавата“ Платон описва Калиполис – идеалното общество, начело на което е застанал философ. Но Лариджани не прилича на „философ-цар“, а по-скоро на „философ-принц“ по Макиавели, за когото висшата ценност е запазването на властта на всяка цена.

Карл Попър твърдеше, че важният въпрос в политиката не е „Кой трябва да управлява?“, а „Как да изградим институции, така че лошите владетели да не могат да причинят твърде много щети?“.

Критиката на Лариджани към западния свят и неговия призив за надхвърляне на модерността не бива да се отхвърлят с лека ръка. Но в крайна сметка действията му надхвърлят всичко, което може да бъде оправдано в името на която и да е философия. Лариджани е дълбок идеолог, който извърши нещо непростимо в името на идеологията.

Изкушаващо е да го видим като трагичен герой, принуден да командва клане. Но самият той вероятно би презирал подобно описание, считайки го за „западно и сантиментално“. Той се отказа от доброто в името на вярата – най-важното нещо в живота му. Като Авраам, готов да пожертва сина си. И все пак има една важна подробност в историята: Авраам не заби ножа.

Убит е директорът на телевизия Ал-Манар: Нощни удари в Бейрут ликвидираха ключова фигура на Хизбула.

🇮🇱🎯🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са поразили оръжейни складове и командни центрове в крайбрежния ливански град Тир, както и обекти и оперативно лице на Хизбула в Бейрут в отговор на ракетен обстрел от страна на групировката срещу Северен Израел снощи.

Военните посочват, че обектите на Хизбула в крайбрежния град са били „съзнателно внедрени сред цивилното население“.

От IDF посочват, че в Бейрут изтребители са атакували обекти на асоциацията „Ал-Кард ал-Хасан“, за която е известно, че се използва като квазибанка за нуждите на терористичната групировка.

Междувременно военноморските сили са нанесли удар по ключово оперативно лице на Хизбула, намиращо се в ливанската столица, разкриха от IDF, без да предоставят повече подробности.

По непотвърдени данни, през изминалата нощ в Бейрут е ликвидиран Мохамед Чери, директор на Ал-Манар – тв канала на Хизбула – и вероятен наследник на Мохамед Афиф, ръководител на комуникациите и връзките с обществеността на шиитската групировка.

Освен това IDF са нанесли удар в Южен Ливан срещу оперативен щаб на дивизия „Имам Хосейн“ – иранска милиция, която действа съвместно с Хизбула.

Израел удря мостовете на река Литани: Спешна евакуация за цивилните в Южен Ливан

🇮🇱⚠️🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) обявиха, че през следващите часове ще бомбардират мостове по поречието на река Литани, предупреждавайки цивилното население в Южен Ливан да се евакуира на север.

„Поради дейността на Хизбула и прехвърлянето на терористични елементи в Южен Ливан с подкрепата на местното население, IDF е принудена да предприеме мащабни и прецизни удари срещу терористичната дейност на групировката“, отбеляза говорителят на арабски език полковник Авихай Адрае.

„В съответствие с това, и с цел да се предотврати прехвърлянето на подкрепления и бойни средства, Армията за отбрана възнамерява да атакува преходите над река Литани, считано от обедните часове днес“, предупреди той.

IDF апелира към цивилните да продължат да се придвижват към района на север от река Захрани в името на тяхната безопасност, както и да се въздържат от всяко движение на юг, което може да изложи живота им на риск.

Израел ликвидира иранския министър на разузнаването; Кац обещава „значителни изненади“

🇮🇱🎯🇮🇷 Министърът на отбраната Израел Кац разкри, че иранският министър на разузнаването Есмаил Хатиб е бил ликвидиран при израелски въздушен удар в Техеран през нощта, като добави, че днес се очакват „значителни изненади“.

„В днешния ден се очакват значителни изненади на всички арени, които ще ескалират войната, която водим срещу Иран и Хизбула в Ливан“, заяви той по време на събрание за оценка на сигурността, според изявление, предоставено от неговата канцелария.

„Интензивността на ударите в Иран нараства. Иранският министър на разузнаването Хатиб също беше елиминиран през нощта“, казва той.

Кац потвърди това, което Frontline Monitor съобщи още вчера, че заедно с министър-председателя Бенямин Нетаняху са „упълномощили израелските отбранителни сили (IDF) да елиминират всяка висша иранска фигура… без нужда от допълнително одобрение“.

14 арестувани при щурм в централа на Кубинската комунистическа партия.

🇨🇺 Поне 14 души са задържани за нападение срещу централата на Кубинската комунистическа партия, единствената разрешена в Куба, в град в централната част на страната. Това съобщи местен служител, цитиран от държавните медии в понеделник.

Събитията са се разиграли рано сутринта в събота, когато група демонстранти, разгневени от прекъсванията на тока и недостига на храна, нахлуха в централата на партията в община Морон, която се намира на 460 км източно от Хавана.

По време на събитие в Морон понеделник, първият секретар на КПК за района Хулио Ериберто Гомес уточни, според провинциалния вестник Invasor, че заради инцидента са били арестувани 14 души.

„За пореден път е използвана група престъпници, които не представляват народа на Морон; има свидетелски показания и истината ще излезе наяве в следващите дни“, добави Гомес.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел призна за наличието на социално недоволство на острова, но осъди вандалските прояви и увери, че за тези действия „няма да има безнаказаност“.

„Разбираемо е недоволството, което предизвикват у нашия народ продължителните прекъсвания на тока в резултат на енергийната блокада от САЩ“, написа той в профила си в X, но подчерта, че „за вандализма и насилието няма да има прошка“.

Куба, с население от 9,6 милиона души, преминава през дълбока икономическа криза с недостиг на храна, лекарства и горива. Ситуацията се влоши след спирането на доставките на суров петрол от Венецуела след падането на Николас Мадуро по време на американска инвазия и заплахата на Вашингтон да санкционира други страни, които продават гориво на острова.

Режимът на тока и липсата на храна бяха повод и за демонстрации срещу режима през юли 2021 г. Протестите тогава бяха най-мащабните такива в островната държава от идването на революцията на власт през 1959 г.