Мачадо се готви да се върне във Венецуела въпреки резервите на Вашингтон

🇻🇪🗳️ Мария Корина Мачадо се готви за завръщане във Венецуела от своето изгнание в Панама, за да поведе своята кампания за нови президентски избори. Част от администрацията на Доналд Тръмп обаче изпитва опасения, че появата ѝ в страната създава риск от разклащане на правителството на Делси Родригес, върху което Вашингтон изгради стратегията си.

„Не мога да ръководя процеса от чужбина. Дойде моментът да се върна“, заяви лидерката на венецуелската опозиция в интервю за The Wall Street Journal, дадено в Панама Сити и публикувано на 18 септември. Точна дата за пътуването все още не е известна. Мачадо заяви, че е готова да влезе в страната „по суша, по море или по въздуха“, след което да обиколи всички венецуелски щати. „Виждам се как пътувам из цялата страна и стигам до най-малките общности“, обяви тя.

Целта ѝ е да изгради отново движението си на терен и да го подготви за избори, в които възнамерява да се кандидатира. По данни на вестника екипът ѝ вече подбира хора, които при евентуален политически преход да поемат образованието, здравеопазването, правосъдието, въоръжените сили и икономиката.

Пред американските си събеседници Мачадо предлага широк обмен на разузнавателни данни, съвместни действия с бреговата охрана на САЩ срещу наркотрафика и координация с Колумбия срещу въоръжените групировки по общата граница между двете страни. Тя обещава на чуждестранните инвеститори, че вече сключените споразумения ще бъдат спазвани. „Присъствието ми във Венецуела не е предизвикателство“, казва Мачадо.

Във Вашингтон обаче не всички споделят тази оценка. Според WSJ посредници, близки до Белия дом, са я предупредили, че с настояването си да се прибере, е възможо да загуби подкрепата на Тръмп и да осуети неговата стратегия за Венецуела.

Два дни преди публикуването на интервюто Reuters съобщи, цитирайки четирима опозиционни източници, че в лични разговори американски официални представители са помолили Мачадо да отложи завръщането си. Според агенцията те се опасяват, че тя може да мобилизира привържениците си около искане хората от режима на бившия президент Николас Мадуро да напуснат властта и по този начин да обърка плановете за политически преход на кръга около Тръмп.

Източниците на Reuters твърдят, че Мачадо планира да се завърне, но все още не е определила дата. Преди това тя планира да посети САЩ, „но не за да иска разрешение“, заяви човек от най-близкото ѝ обкръжение.

Според WSJ намесата на американски служители вече веднъж е осуетила нейно завръщане. На 24 юни две разрушителни земетресения с магнитуд 7,2 и 7,5 разтърсиха северното крайбрежие на Венецуела. Броят на потвърдените жертви от трусовете надхвърли 6100 души, сочат актуализирани данни от началото на август.

Мачадо обяви, че се прибира, след което в последните дни на юни излетя от Вирджиния с частен самолет Hawker 800 към Кюрасао – нидерландски остров на около 65 км от карибското крайбрежие на Венецуела. Полетният план, разрешението за кацане и изключението, позволяващо ѝ да пътува с изтекъл паспорт, бяха предварително одобрени.

Около час след излитането, докато самолетът се намираше във въздушното пространство на щата Северна Каролина, диспечерът на чартърната компания разпореди на пилотите да се върнат в района на Вашингтон. Според WSJ това е станало, след като американски представители разбрали за плана на Мачадо да се качи на лодка, с която от Кюрасао да стигне Венецуела по същия маршрут, по който напусна миналия декември. Вестникът съобщава, че на острова вече са били разположени частни изпълнители, без да уточнява тяхната задача.

Нидерландските власти, отговорни за външните отношения на острова, оттеглиха разрешението за кацане. Два дни по-късно панамската авиокомпания Copa Airlines отказа да качи Мачадо на полет за Каракас, като се позова на опасения от ответни действия на венецуелските власти. „Това е политически опортюнизъм и е гротескно“, заяви пред Axios висш представител на Белия дом по повод нейните опити да се върне обратно в родината си.

Мачадо е носителка на Нобеловата награда за мир за 2025 г. и основното лице на противниците на режима, откакто властите не ѝ позволиха да участва в президентските избори през юли 2024 г. Вместо нея за тях се кандидатира Едмундо Гонсалес. Според протоколите, събрани от лагера на Мачадо, той е спечелил вота, но режимът в Каракас не призна този резултат.

Мачадо прекара 11 месеца в нелегалност, след което напусна Венецуела миналия декември, за да получи наградата на официална церемония в Осло, след което да я посвети на Тръмп. На 23 май в Панама Сити тя обяви, че ще се завърне до края на годината и ще се кандидатира за президент.

Вашингтон междувременно развива отношения с временното правителство на Делси Родригес. След като в специална операция на ЦРУ и Делта Форс в сърцето на Каракас на 3 януари бяха арестувани тогавашния президент Николас Мадуро и неговата съпруга, Върховният съд възложи президентските правомощия на неговия заместник. Родригес положи клетва на 5 януари.

Оттогава Тръмп многократно изрази своята подкрепа за нея и похвали петролните сделки, сключени между американското правителство и водещите енергийни компании в латиноамериканската страна. На 27 май по време на заседание на кабинета държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви, че от ареста на Мадуро са извършени доставки на над 10 млн. барела венецуелски петрол. Приходите постъпват по сметка, която е поставена под надзора на Министерство на финансите на САЩ.

Според WSJ, още през юни Тръмп е поискал от Родригес да не предприема каквито и да било действия към Мачадо. Във вторник, 22 септември, двамата ще се срещнат в Ню Йорк по време на прием, който Тръмп ще даде в кулоарите на Общото събрание на ООН. Посланикът на САЩ в ООН Майк Уолц уточни, че разговорът ще е неформален, а не официална двустранна среща. Това ще е първата им лична среща след свалянето на Мадуро.

Преходната власт в Каракас не бърза да насрочва избори. В началото на септември Родригес увери, че „ще има избирателен процес, бъдете сигурни, но само когато Венецуела е готова за него“, след което допълни: „Аз не определям дати.“

Разговорите между правителството и част от опозициятас посредничество от САЩ вече са в ход и предстои да бъдат продължени през октомври. Мачадо настоява да бъде уточнен конкретен календар за провеждане на избори отхвърля тезата, че политическият преход вече е започнал. „Преходът към демокрация все още не се е случил“, категорична е тя. За властимащите в Каракас пред WSJ тя каза: „Донесоха бедност и терор и принудиха една трета от венецуелците да избягат.“

Заплахите от Каракас също не стихват. Родригес предупреди, че при завръщането си Мачадо „ще трябва да отговаря пред Венецуела“. Още по-рязък беше министърът на вътрешните работи и правосъдието Диосдадо Кабельо. На 5 март, когато евентуалното завръщане на Мачадо около Великден отново беше на дневен ред, в седмичното си предаване Con el Mazo Dando той каза: „Няма да ви кажа каква изненада съм ѝ приготвил.“ Критиците на правителството възприеха думите му като предупреждение, че тя може да бъде арестувана още на границата.

Провалените опити през юни показаха колко силно маршрутът на Мачадо зависи от решенията на другите страни – от разрешението за кацане и чартърната компания до редовната авиолиния. Перспективата за нов опит зависи от три развития през близките седмици. Първото е дали след разговорите ѝ с Тръмп в Ню Йорк ще бъде публично споменат конкретен срок за избори. Второто е дали Мачадо действително ще съумее да стигне до Вашингтон и дали ще бъде приета от представител на администрацията, не само от посредници. Третото е дали октомврийският кръг от диалога ще завърши с конкретна дата. Докато нито едно от тези три условия не бъде изпълнено, всеки нов опит за завръщане ще започва от същата политическа зависимост, която през юни обърна самолета на Мачадо над Северна Каролина.

📸 Снимка: Лидерът на венецуелската опозиция Мария Корина Мачадо се обръща към своите поддръжници по време на протест в Каракас преди насроченото встъпване в длъжност на президента Николас Мадуро за трети мандат, 9 януари 2025 г. (REUTERS/Leonardo Fernandez Viloria/File Photo)

Дронове затвориха летището в Люксембург, 19 полета бяха отклонени

🇱🇺✈️ 19 полета към Люксембург бяха отклонени към летища в други държави в петък вечерта, когато неустановени дронове около и над летище Финдел наложиха временно прекратяване на движението по единствената му писта. Инцидентът засегна над 1800 пътници, като операторът lux-Airport обясни прекъсването като предпазна мярка, взета заради засечени „неоторизирани безпилотни летателни системи в близост до летището и над него“. Пистата прие обратно първия си самолет около 2:00 часа след полунощ и оттогава насам летището работи по разписание, въпреки че предупреди пътниците за възможни закъснения.

Нарушаването на разписанието настъпи за около половин час. Последните два излитащи полета – за Порто и Малта – напуснаха пистата съответно в 21:50 и 22:15 ч. Всички самолети, които трябваше да кацнат след 22:00 ч., бяха пренасочени. Първият отклонен полет пристигаше от Хераклион и трябваше да кацне в 22:10 ч. Самолетите се приземиха в Кьолн/Бон, Брюксел, Франкфурт-Хан, Лиеж, Париж, Базел и Страсбург. Luxair потвърди, че изпълнява 17 от 19-те полета. По данни на lux-Airport сред останалите два са полет на KLM от Амстердам и полет на Air Dolomiti от Франкфурт.

Летището беше затворено около ден след първото заседание на междуведомствената клетка за оценка на сигналите за дронове. Министър-председателят Люк Фриден я свика на 17 септември, след като граждани съобщиха за вероятно присъствие на неизвестни дронове във въздушното пространство на страната, преди всичко в Медернах в кантона Дикирх. В клетката участват представители на администрациите и службите, отговорни за сигурността, териториалната отбрана и наблюдението на въздушното пространство.

Правителството тогава подчерта, че наличните данни не позволяват да се направи конкретно заключение, а компетентните органи продължават проверките, „включително с чуждестранни партньори“. Днес сутринта кабинетът съобщи, че свиква клетката повторно.

Двата случая нямат еднаква доказателствена тежест. Сведенията от района на Медернах идват от граждани и остават непотвърдени. Дроновете над Финдел са били засечени от служители на летището, което е довело до оперативно решение в рамките на броени минути. Между отделните сигнали и затварянето на пистата е изминал около ден.

Решението има сериозни последици, защото летището не разполага с резервна писта, а само една (06/24), обслужваща около 100 000 полета годишно: редовни пътнически, тежки товарни и бизнес учебни полети на самолет и хеликоптери. През 2024 г. през там са преминали 830 468 тона товари, транспортирани основно с Boeing 747 на Cargolux. Това го нарежда сред 10-те най-големи товарни летища в Европа. При затварянето на единствената писта целият трафик бива парализиран.

Люксембург изпълнява и съюзнически функции. В Капелен се намира седалището на Агенцията на НАТО за поддръжка и снабдяване (NSPA). Самолетите за ранно предупреждение и управление (AWACS) на Алианса летят с люксембургска регистрация, тъй като страната няма собствени военновъздушни сили.

В същото време текущата правна уредба не е създадена като отговор на подобен вид инциденти. Законът и регламент в сила от 2025 г. предвиждат до 1 година затвор и глоба до 5000 евро за операторите на дронове за полет без регистрация или застраховка. Те определят кой има право да управлява дрон и какви санкции носи при извършено нарушение, но не решават проблема с апарат, чийто оператор умишлено пренебрегва регистрационния режим.

Към настоящия момент няма публично достъпни данни за разположена на летището апаратура за засичане и неутрализиране на безпилотни летателни апарати. Единствената публично потвърдена мярка за случая от късно снощи беше временното спиране на въздушното движение.

Подобни инциденти вече бяха регистрирани на летищата в множество европейски държави. При един такъв германското правителство посочи вероятна връзка с познатия модел на руските хибридни операции. На 4 и 5 август 2026 г. край украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале беше намерен дрон с експлозивно устройство. Зарядът не се задейства и в крайна сметка беше обезвреден от сапьори. По-късно беше открит втори дрон със следи от взривно вещество.

Бяха предприети и конкретни ответни мерки: министърът на външните работи Александър Добринт нареди руското консулство в Бон да бъде закрито, прекрати договора за Руския дом в Берлин, затегна контрола за влизащите в страната руски граждани и направи предложения за добавянето на нови лица към санкционни списъци на Европейския съюз. Руският посланик Сергей Нечаев отхвърли обвинението като необосновано и абсурдно. Руският външен министър Сергей Лавров обяви затварянето на клоновете на Гьоте-институт в Москва, Санкт Петербург и Екатеринбург. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте приветства мерките, предприети от Германия.

Ръководителката на европейската дипломация Кая Калас определи случая като част от нарастващ брой „кинетични хибридни атаки“ срещу ЕС. На 17 септември полският премиер Доналд Туск заяви, че според оценки на разузнаването са възможни руски атаки с дронове срещу държави, подкрепящи Украйна, през следващите месеци.

Идентичен сценарий вече доведе до сериозни нарушения на въздушното движение. На 22 септември 2025 г. вечерта въздушното пространство над Копенхаген беше затворено от 20:30 ч. заради 2 или 3 неизвестни дрона, в резултат на което 15 полета бяха отклонени. Същата нощ летището в Осло преустанови работа за четири часа. Датската министър-председателка Мете Фредериксен нарече случилото се „най-сериозната атака срещу датска критична инфраструктура досега“ и заяви, че не може да изключи руска намеса.

За сегашния случай властите в Люксембург не са посочили заподозрян извършител. Тази предпазливост се тълкува не само като дипломатически съображения, но и в трудното установяване на произхода на подобни сигнали. Между 9 септември и 27 ноември 2025 г. Dronewatch Europe е проследила 61 сигнала за дронове в 11 европейски държави, в 3 от които са регистрирани потвърдени нахлувания на руски дронове, в други 3 – любителски такива. 14 сигнала са се оказали погрешно разпознати звезди, хеликоптери или пътнически самолети. Произходът на останалите 41 случая не е установен, а потвържденията за руски дронове идват единствено от държави, граничещи с Украйна.

Тези данни не опровергават германската оценка за инцидента в Лайпциг, при който дрон с експлозив беше открит близо до самолет с пратка за Украйна. Те обаче обясняват защо властите в Люксембург говорят за проверка, а не назовават конкретен извършител.

Европейският отговор засега се концентрира там, където заплахата е най-добре установена. Европейската комисия планира до края на 2027 г. да изгради „дронова стена“ по източната граница на блока с Беларус и Руската федерация. Първоначалнат оперативна способност на Европейската инициатива за дронова отбрана се очаква до края на 2026 г. Финдел обаче се намира далеч от тази граница.

Така Люксембург остава без публично известна междинна възможност между продължаването на полетите и пълното затваряне на летището. Докато няма обявено и демонстрирано средство за надеждно засичане и неутрализиране на дронове на място, нов сигнал във въздушното пространство около летището би могло да доведе до повторно спиране на полетите.

Ким Чен Ун обяви артилерията за ядро на възпирането и войната

🇰🇵🏭 Ким Чен У поиска от военните заводи на Северна Корея да осигурят на артилерията „максимално концентрирана и разрушителна, масирана и многостранна ударна мощ“, за да изпълнява две задачи паралелно – да възпира войната и да я води. От 16 до 18 септември той извърши обиколка на „важни предприятия на военната промишленост“, за да подчертае, че изграждането на мощни артилерийски сили е основната опора и на двете задачи. Това съобщава Корейската централна телеграфна агенция (KCNA), без да назове конкретни заводи или тяхното местоположение.

Според съобщението производството следва конкретен документ: заводите разширяват мощностите си, за да изпълнят всеобхватния план за реорганизация и модернизация на артилерийските сили на армията. Ким е похвалил изпълнението на плановете, определени от Централната военна комисия на Корейската трудова партия, и е посочил, че производствената програма за текущата година има решаващо значение за новата отбранителна петилетка, приета на 9-ия конгрес на партията през февруари.

Той е разпоредил на заводите да запазят настоящия темп и едновременно с това да укрепят техническата си база за бъдещите поръчки. Сред конкретните задачи са по-широката употреба на изкуствен интелект в настъпателните и отбранителните оръжейни системи, укрепването на броневата защита и автоматизиране на артилерийското въоръжение. Според Ким по-голяма част от усилията трябва да поемат предприятията на Втория икономически комитет – органа, който ръководи военното производство на страната.

KCNA не уточнява какво се произвежда в посетените цехове, но публикуваните снимки позволяват частична идентификация. Шин Чон У, генерален секретар на Корейския форум за отбрана и сигурност със седалище в Сеул, разпознава модернизирана 5-тръбна установка за 600-мм система KN-25 и нова 240-мм реактивна система за залпов огън, която описва като „севернокорейски HIMARS“. Кадрите показват тежки шасита 8×8 с 5 голямокалибрени тръби и по-леки машини 6×6 със затворени модулни пускови пакети. По оценката му 240-мм система вече е преминала изпитания и навлиза в серийно производство.

Сред изложените дронове той разпознава баражиращи боеприпаси, наподобяващи израелския Harop, както и нов голям дрон с конфигурация, наподобяваща тази на китайското семейство Wing Loong. В същото време KCNA не посочва нито имената, нито характеристики на показаното въоръжение.

Двете реактивни системи за залпов огън не се появяват за първи път в пропагандно съдържание от Пхенян. На 18 февруари, в навечерието на партийния конгрес, военните заводи предадоха 50 пускови установки за 600-мм система като „подарък“ на армията за конгреса. Служители от сферата на отбраната в САЩ и Южна Корея я обозначиха като KN-25, а ракетите ѝ по размери и обсег са близки до балистичните ракети с малък обсег.

Тогава Ким я определи за най-изгодното в света оръжие за концентриран свръхмощен удар и отбеляза, че е подходяща за „специална атака“, т.е. за стратегическа мисия. Пхенян използва този евфемизъм за ядреното оръжие. Конгресът, проведен от 19 до 25 февруари, прие курс на паралелно развитие на конвенционалните и ядрени сили. Той включва масовото разгръщане на 600-мм наред с новите 240-мм реактивни системи за залпов огън, насочени към цели в Южна Корея.

Оттогава зачестиха както инспекциите, така и производствените наредби. В началото на май Ким провери и производството на 155-мм самоходни гаубици, които до края на годината трябва да постъпят в 3 дивизиона на далекобойната артилерия, разположена по границата с юга. Според KCNA обсегът им надхвърля 60 км, а центърът на Сеул се намира на 50–60 км от демаркационната линия.

На 11 май, при предишна обиколка на отбранителните заводи, Ким поиска укрепване на минохвъргачките и гаубиците и изграждане на специализиран комплекс за производство на артилерия. На 6 юни, по време на поредната визита в завод за балистични и крилати ракети, той постави задача производствените мощности да бъдат вдигнати два пъти и половина в рамките на петилетката.

Съставът на придружаващата го делегация илюстрира кои конкретни структури ръководят програмата за модернизация. Сред присъстващите е Пак Чон Чхон, върнат на 29 август като заместник-председател на Централната военна комисия – 6 месеца след като конгресът го извади от нея. Ким е придружен и от член на комисията Ким Чон Сик, както и от началника на артилерийското управление на Генералния щаб Ю Чхан Сон, който взе участие и на обиколката през май.

Сред ръководните кадри на Централния комитет беше посочена и Ким Йо Джон, сестрата на лидера, която от февруари оглавява Общия отдел на ЦК. Делегацията включи и Ким Дже Рьон, за когото южнокорейските вестници Kyunghyang Shinmun и Munhwa Ilbo съобщиха, че е бил освободен от секретар по организационни въпроси. Първият от двата вестника тълкува появата му в свитата като възможен признак за реабилитация.

Най-силното заявление в новината остава също така и най-неясното. Ким е отбелязал, че постигнатото при модернизацията на артилерията и останалите компоненти на отбраната представлява съществена промяна в състава и въоръжението на силите, както и в плановете им за действие при война. Той е добавил, че „под действието на неудържимата сила, която вече притежаваме или скоро ще притежаваме, военните системи на враговете постепенно ще се изтощят и ще станат безполезни“.

KCNA не уточнява каква е тази сила, а изразът „или скоро ще притежаваме“ показва, че част от нея все още не е налице. Конкретното изискване за концентриран огън обаче повтаря описание от февруари на 600-мм реактивна артилерия като средство за концентриран удар. Целта за постепенно „изтощаване“ предполага наличието на продължителен процес, а не единична атака.

Съчетанието между концентриран огън и постепенно изчерпване на противниковите възможности насочва към логиката на масираните залпове. При тях противоракетната отбрана трябва да разпредели ограничен брой прехващачи срещу голям брой ракети, изстрелвани по няколко от всяка една пускова установка. Това не доказва конкретен оперативен план на Корейската народна армия, но дава възможен прочит на думите, използвани от Ким в официални изявления по темата.

Южнокорейските коментатори обръщат специално внимание на указанията за автоматизация, спуснати от Ким. Експерти, цитирани от сеулския „Гонгам синмун“, посочват, че добавянето на автоматизирано управление и насочване към далекобойната артилерия, която и сега може да поразява Сеул, би повишило едновременно точността и скоростта на огъня. Според тях автоматизацията предполага свързване на огневите средства с командните системи, а не просто увеличаване на темпа на стрелбата.

Съобщението не споменава Русия, но същият военно-промишлен комплекс снабдява и нейната армия във войната ѝ срещу Украйна. На 8 юли Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна разпространи оценка, според която Пхенян покрива до 40% от общите потребности от артилерийски снаряди на Руската федерация. По същата оценка от лятото на 2023 г. Пхенян е доставил над 7 млн. боеприпаса, около 600 артилерийски системи и повече от 100 балистични ракети KN-23 и KN-24.

В оръдията и пусковите установки, изпратени на руската армия, влизат 170-мм самоходни оръдия „Коксан“ и 240-мм реактивни системи за залпов огън от стария модел M-1991. Така по-старото поколение от същия калибър е изпратено за войната срещу Украйна, докато новата система влиза в серийно производство за нуждите на севернокорейската армия, се посочава в оценката на Шин Чон У.

Двете производствени направления не се изключват взаимно, но изявлението показва приоритетите, които Пхенян е поставил пред себе си. KCNA обвързва разширяването на производствените мощности с процеса по модернизация на собствената артилерия, а за майските гаубици са посочени и срок, и предназначение: до края на годината те трябва да постъпят в армейските части по южната граница.

Доставките за Русия бяха описани от военното разузнаване в Киев, но поредицата от изявления нито беше призната от Северна Корея, нито беше свързвана с новите оръжейни системи. Това значи, че е по-вероятно новите 240-мм реактивни системи за залпов огън и 155-мм артилерийски гаубици първо да бъдат насочени към армейските части срещу Южна Корея. Разширеният капацитет на производство обаче едва ли ще успее да прекъсне потока боеприпаси от стари калибри към Русия.

📽️ Видео: Корейска централна телеграфна агенция (KCNA)

Анализ: Етикетът „хибридно“ спира отговора на руските атаки срещу Европа

🇷🇺⚔️🇪🇺 Кремъл води координирана кампания от кинетични атаки – действия с физическо въздействие, включително удари и саботажи – срещу Европа а езикът, с който европейските столици ги описват, затруднява отговора.

Това е основната теза в доклад на Института за изследване на войната (ISW) със седалище във Вашингтон, публикуван на 16 септември. Негов автор е Мейсън Кларк, ръководител на проекта на ISW за отбраната на Европа. Документът не съобщава за нов инцидент, а предлага насоки за действие: НАТО и европейските държави да постигнат общо разбиране за заплахата и да се подготвят за възможно ограничено нападение от руска страна преди 2029 г. Именно към тази година са насочени голяма част от европейските програми за превъоръжаване.

Непосредственият повод е нападението на летище Лайпциг/Хале. През нощта на 4 срещу 5 август FPV дрон, управляван по видеовръзка, с около 800 грама взривно вещество ПЕТН се вряза близо до горивния резервоар на едно от крилата на украински товарен Ан-124, но не успя да детонира. Само часове по-късно товарен Boeing 757 прекъсна захода си за кацане и се сблъска с втори дрон. На 1 септември германският министър на вътрешните работи Александер Добринт и външният министър Йохан Вадефул посочиха Русия като отговорна за инцидента. Те се позоваха на полицейското разследване, начина на извършване на удара и сведения от службите. Няма задържани, а Москва отрича да е замесена. Берлин обяви затварянето на 18 септември на генералното консулство в Бон – последното руско консулство в страната – и прекратяването на договора за Руския дом. Консултации по член 4 на Вашингтонския договор, предвидени при заплаха за съюзник, не бяха поискани. Според ISW нито Германия, нито друга европейска държава или институция е предприела срещу Русия мярка, която да промени преценката на Кремъл за цената на тези действия.

Докладът започва с използвания речник. Първата дума, която Кларк оспорва, е „провокация“. Европейските политици я използват, за да опишат действия, които варират от нарушения на въздушното пространство до взривове на инфраструктурни обекти. Според автора обаче тя насочва вниманието към риска НАТО да бъде въвлечен в конфликт чрез собствената си реакция – нещо, което правителствата се стремят да избегнат. По сходен начин действа формулата „под прага на член 5“, която предварително характеризира конкретен ход като недостатъчно основание за прибягване до колективната отбрана като отговор. ISW отбелязва, че такъв език се възприема от Кремъл като признак, че съюзниците се страхуват от задействане на член 5, тъй като се съмняват в общата подкрепа.

Второто и най-широко срещано определение е „хибридно“. Добринт определи нападението в Лайпциг като действие „в съчетание с други хибридни действия“ и алармира, че Германия ще остане мишена. На същата пресконференция той заяви: „Не сме във война, но всеки ден сме мишена на хибридна война.“ Кларк вижда в израза опит да се отхвърли обективна реалност. Неговият аргумент е, че държава, подлагана ежедневно на военни действия, вече се намира във война, дори да не отвръща. Според него определението „хибридно“ представя атаките като нещо различно от военна кампания и така служи за оправдание да не се прибягва до колективна отбрана. Кларк е категоричен, че Москва възприема това като готовност на Европа да търпи подобни действия и занапред.

Третото определение е „кинетично“ и идва от държавите, разположени по източния фланг. На 2 септември, преди неформалната среща на външните министри на ЕС, литовският външен министър Кястутис Будрис каза: „Руските атаки срещу нас вече не са хибридни, те са силно кинетични.“ От своя страна председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен характеризира случилото се в Лайпциг като „нападение с материали за военна употреба, извършено от руски оперативни агенти на територията на ЕС“. ISW счита, че тези формулировки са по-точни, но в същото време и те подценяват характера на предишните руски атаки.

Следващото определение е „държавно спонсориран тероризъм“. В интервю за The Telegraph директорът на Естонската служба за външно разузнаване Каупо Розин зачеркна понятието „хибридни действия“, тъй като според него е евфемизъм, и призова така да бъдат наричани саботажите и подривната дейност в Европа. На 2 септември върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас заяви, че атаката в Лайпциг носи „всички белези на държавно спонсориран тероризъм“. Терористичните нападения имат важен прецедент в историята на НАТО: атентатите от 11 септември 2001 г. доведоха до единственото досега задействане на член 5 в цялата история на пакта. Според Кларк обаче и този термин отделя всички текущи атаки от заплахата от конвенционално военно нападение. Затова ISW засега не предлага собствен термин, а описва действията като координирани, ръководени от държавата кинетични атаки срещу цели в Европа.

Според института спорът за думите има практическо значение, тъй като различните епизоди от последните месеци са отделни парчета от един и същ пъзел. Полша докладва продължаващи опити за саботаж на жп мрежата. Премиерът Доналд Туск определи като саботаж пожара в завода за дронове на WB Group, която доставя техника за Украйна. На 10 септември Reuters съобщи, че през пролетта британски, норвежки и американски военни са засекли край Свалбард изпитания на техника за извеждане от строя на подводни кабели, провеждани от Главната дирекция за дълбоководни изследвания (ГУГИ) на Руската федерация. Тези кабели свързват архипелага с континентална Норвегия и пренасят данни от наземната станция SvalSat. На 29 май дрон „Геран-2“ порази жилищен блок в румънския град Галац и рани двама души. ISW оценява една част от нарушенията на въздушното пространство на НАТО при руските удари по Украйна като умишлени. Според института и умишлените, и непреднамерените нарушения дават на Москва полезна информация за реакциите на ПВО на НАТО.

Като особено сериозен се счита епизодът от 13 септември, когато руски дрон удари влак и бензиностанция край гранично-пропускателния пункт Ягодин на украинско-полската граница. Малко преди това тъкмо през него премина дипломатически влак, превозващ Борис Джонсън, Карл Билт и правителствени съветници по сигурността от няколко държави членки на ЕС, които се завръщаха от конференцията „Ялтенска европейска стратегия“, проведена в Киев. Украинската железопътна компания „Укрзализниця“ в последващо изявление съобщи, че е засякла приближаващия дрон камикадзе, при което е наредила евакуация на пътниците около 15 минути преди попадението. Според компанията дипломатическият влак, умишлено потеглил по-рано от разписанието, е бил предполагаемата цел. ISW прави по-категорична оценка: с висока степен на увереност институтът заключава, че Кремъл е искал да рани или убие настоящи и бивши високопоставени европейски служители.

В тази поредица ISW вижда цели, надхвърлящи материалните щети. Кремъл е воден от стремеж да осуети доставките за Украйна и да принуди европейските армии да запазят техниката за собствената си отбрана. Други цели са събирането на разузнавателни данни за реакцията на НАТО и изострянето на политическите и социални разногласия в Европа. Не на последно място, Москва се опитва да повиши максимално прага на търпимост към инциденти с насилие в съюзниците, така че всяка следваща атака да изглежда като пореден инцидент, вместо като умишлена ескалация. Според Кларк повтаряйки определенията, които омаловажават руските действия, съюзниците неволно улесняват този процес.

Втората половина на доклада свързва използвания език със заплахата от конвенционално руско нападение. Сценарият, за който Кларк алармира, не е мащабно настъпление до Висла, а ограничена операция към една или повече държави от Прибалтика. Тя може да включва въздушни, ракетни или дронови удари, а паралелно и потенциален сухопътен пробив с овладяване на тясна ивица територия, след който съюзниците да трябва да решат дали да я освобождават. Според автора подобен ход не би застрашил военно съществуването на НАТО, но би могъл да предизвика политическо разцепление. Рискът е съюзниците да не постигнат съгласие за общ отговор или нападнатата държава да не поиска задействане на член 5 от страх, че няма да последва единна подкрепа. Като чисто хипотетични сценарии докладът формулира операция с дронове в подкрепа на провъзгласена „Нарвска народна република“ (Естония) и удари по обекти на НАТО, представяни от Русия като подпомагащи украинските атаки с дронове срещу руския тил.

Според ISW сроковете, към които се ориентира Европа, са твърде далечни. В план от 24 юни германското министерство на отбраната посочва, че фокусът е „първоначално върху 2029 г., когато Русия би могла да е способна да нападне територията на НАТО“. Нидерландската бяла книга за отбраната допуска, че при най-неблагоприятния сценарий ограничен въоръжен конфликт с държави от пакта е възможен до година след края на бойните действия в Украйна. Командващият естонските отбранителни сили генерал Андрус Мерило предупреди, че руската армия може да възстанови бойната си готовност още през догодина. Командващият латвийските въоръжени сили Каспарс Пуданс заяви пред Financial Times: „Ако бях в Кремъл, щях да кажа, че ако правим нещо, трябва да го направим до края на 2028 г.“ Доводът е, че повечето европейски програми за модернизация няма да дадат резултат преди 2029 г.

Кларк оспорва и допускането, че руската армия трябва първо да възстанови състава си отпреди февруари 2022 г. Според него тя няма да се върне към предишния си облик, но и частично възстановени сили могат да бъдат достатъчни за ограничена операция, ако Кремъл прецени, че НАТО няма да притежава волята да отговори единно. Авторът не приема бавното руско настъпление в Украйна като основание за спокойствие. Той посочва, че срещу Русия стои армия с над 4 години боен опит, отдавна укрепвани дефанзивни позиции и връзка между нуждите на фронта и производството в тила, каквато според него няма нито една държава от НАТО. Естония, Латвия и Литва са по-малки и не разполагат с украинската „стена от дронове“. Кларк е на мнение, че при руско нападение с разпръснати пехотни групи и екипи за управление на дронове по модела на центъра за безпилотни технологии „Рубикон“ дефанзивните планове на НАТО, концентрирани в спиране на бронирани колони, може да не отговарят на характера на атаката.

Тази оценка не е общоприета. В края на юли латвийският министър на отбраната Раивис Мелнис заяви пред естонската обществена медия ERR, че директно руско нападение срещу НАТО в момента е невъзможно. На 11 юни, на авиосалона ILA в Берлин, върховният главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич каза, че Русия „не търси конфликт“, тъй като знае, че нападение в Прибалтика няма да успее. Представители на Алианса последователно заявяват, че възпирането работи. Заключението на федералните власти в Берлин относно руската отговорност за удара в Лайпциг също остава оценката на правителството: няма задържани и все още е твърде рано за съдебно произнасяне.

Отговорът на ISW е, че възпирането може да спре мащабен сблъсък, без да спира опити за унищожаване на украински самолети на германско летище, палежи в заводи и нападение с дрон срещу влак с политически фигури от високите етажи на европейската политика. Лайпциг, пожарите и Ягодин не доказват, че предстои непосредствен удар срещу съюзник. Според института обаче тези случаи показват готовност на Кремъл да допуска повтарящи се всяка седмица нахлувания на руски дронове и ракети във въздушното пространство на НАТО.

Докладът отхвърля както паническите предупреждения за „Трета световна война“ и бърза руска окупация на целия Балтийски регион, така и обвиненията, че всеки, който говорил за заплахата от конвенционална заплаха в близко бъдеще, всява страх или обслужва интересите на оръжейната индустрия. Според Кларк свалянето на дронове във въздушното пространство на НАТО, засилването на присъствието по източния фланг и защитата на инфраструктурата от саботажи са легитимни отбранителни мерки, без значение от начина, по който Москва се опитва да ги представи. Европа, пише той, може и да няма нужда от масово уплашено население, но има нужда от осведомено население и стреснати правителства.

Практическата препоръка е държавите по източния фланг да могат да отбиват атаки с ниска интензивност със собствени сили и командни структури под нивото на стратегическото командване на НАТО. Докладът завършва с препоръка към страните да не разчитат, че целият Алианс ще успее навреме да организира и изпълни единен отговор. Промишлеността трябва да има способността да увеличава производството на дронове бързо и да ги усъвършенства с всяка следваща серия, а не да се трупат запаси от модели, които могат да остареят, преди изобщо да бъдат използвани.

Възможно е европейските столици да продължат да описват руските действия като „хибридни“ или пък да изчакат нов инцидент с жертви, за да променят речника си. Самият Берлин използва това определение, за да опише нападението в Лайпциг. Свикване на консултации по член 4 след нападение с дрон или саботаж, включване на термините на Будрис и Калас в официални документи на ЕС или изтеглянето на германските срокове за подготовка преди 2029 г. биха показали промяна в нагласата и възприятието на европейските правителства към руската заплаха. Те обаче не биха доказали сами по себе си, че у Кремъл съществува конкретно намерение или план за нападение. Обратно, ако след затварянето на консулството в Бон тези атаки в Германия затихнат и Лайпциг остане изолиран случай, това би дало основание да се преразгледа оценката за ефекта от германските мерки, без автоматично да се възприема причинно-следствена връзка. Основното предупреждение на ISW е, че третирането на всяка нова атака като отделна „провокация“ може неусетно да повиши прага на насилие, което съюзниците са готови да търпят, до неговото нормализиране.

САЩ одобриха за Украйна копия на ракетите за С-300 и противодронови радари

🇺🇸🤝🇺🇦 Държавният департамент на САЩ одобри възможна продажба на средства за противовъздушна отбрана на Украйна за близо 2,68 млрд. долара. Пакетът не включва прехващачи за зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot. Вместо тях са предвидени ракети, обозначени като S-300 Clone, GAM-67, системи с лазерно насочвани ракети с разширен обсег, импровизирани пускови установки и радари за откриване на дронове.

Уведомлението до Конгреса беше публикувано в петък, 18 септември, и носи заглавието „Надграждане на противовъздушната отбрана“ (Air Defense Development Upgrade). Ако продажбата бъде одобрена, Украйна ще я финансира с европейски вноски и средства от програмата за чуждестранно военно финансиране на Пентагона (Foreign Military Financing), отпуснати от бившия президент Джо Байдън.

Одобрението е задължителна стъпка, но не е равнозначно на сключена сделка. Конгресът разполага с 30 дни, за да я блокира чрез съвместна резолюция. Количествата, сроковете и окончателната цена ще бъдат договорени на следващ етап. Не са известни и производителите: главните изпълнители ще бъдат избрани чрез конкурсни процедури съгласно федералните правила за възлагане. За сравнение, в уведомление от май за украинските комплекси HAWK изпълнителят беше посочен поименно – Sierra Nevada Corporation.

В официалния документ се отбелязва, че пакетът не съдържа основна отбранителна техника (Major Defense Equipment, MDE) по смисъла на американското законодателство. Това е правна и експортна класификация, а не оценка за военното значение на самите изделия. Категория MDE обхваща определена значима военна техника, за която разходите за научно-изследователска и развойна дейност надхвърлят 50 млн. долара или общите производствени разходи са над 200 млн. долара.

Украинското искане включва ракети S-300 Clone и GAM-67; системи с лазерно насочвани ракети с увеличен обсег; импровизирана транспортно-пускова установка (версия 1.5), комплекти за преустройство на пускови системи; и радари RPS 202 за борба с дронове. Предвидени са още ремаркета с издигаеми мачти, основни модификации и поддръжка, резервни части и консумативи, софтуер, транспорт и инженерно-техническо съдействие от правителството на САЩ и изпълнителите.

Най-необичайната позиция са ракетите, обозначени като S-300 Clone. Украйна наследи пускови установки и радари от семейството С-300 от съветската армия, но производството на техните ракети 5В55 и 48Н6 бе концентрирано в Русия. Ограничени количества могат да бъдат търсени в стари запаси извън нея, но Киев не разполага с редовен източник за тяхното попълване. Поради това технически годните пускови установки и радари постепенно останаха без боеприпаси.

Украинската отбранителна индустрия работи самостоятелно върху решение на проблема. През декември 2025 г. главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман показа копие на четвъртия отсек на ракета за С-300 и С-400 заедно с механизми за управление и обяви, че компанията разработва нов ракетен двигател. Уведомлението от Държавния департамент на САЩ не уточнява кой ще произвежда S-300 Clone и дали тази програма е свързана с разработката на украинската компания. Не е известно също дали под „копие“ се има предвид възпроизвеждане на съветска ракета, или ново изделие, съвместимо с наличните комплекси.

Втората ракетна позиция също остава необяснена. Обозначението GAM-67 съвпада с това на американска противорадарна ракета от 50-те години, по-известна като Crossbow, чиято програма е прекратена през юли 1957 г. след произвеждането на едва 14 единици. Уведомлението не предлага описание на новото изделие и не уточнява дали то има нещо общо с Crossbow извън обозначението.

Останалата част от пакета е насочена към относително евтиния и мобилен ешелон на украинската ПВО. При системите с лазерно насочвани ракети от този клас обичайното решение е към 70-мм неуправляема ракета да се добави глава за самонасочване към осветена с лазер цел. Американският представител на този клас (APKWS) през последните години се използва и срещу дронове, тъй като един изстрел струва значително по-малко от специализиран зенитен прехващач. Уведомлението обаче не посочва конкретен модел.

Импровизираната пускова установка и комплектите за преустройство следват логиката на програма, която неформално остана известна с името FrankenSAM. При нея западни и съветски ракети, пускови установки и сензори се съчетават в действащи комплекси, без да чака разработката и производството на напълно нова система.

Част от формулировките съвпадат дословно с майското уведомление за 108,1 млн. долара за поддръжка на зенитно-ракетните комплекси HAWK. И двата документа включват ремаркета с издигаеми мачти, основни модификации и поддръжка, резервни части и консумативи. Наблюдаваното сходство може да показва обща инфраструктура или стандартизирано описание на поддържащо оборудване, но само по себе си не доказва обща програма.

Продажбата върви паралелно с две решения за ограничени доставки на ракети Patriot от същата седмица. На 15 септември Държавният департамент на САЩ уведоми Конгреса, че е готов да разреши на Германия да прехвърли на Украйна 10 ракети MIM-104E GEM-T с първоначална стойност 29,6 млн. долара. Подобно разрешение е нужно, защото Законът за контрол върху износа на оръжие предвижда преглед от Конгреса при препредаване на американско оръжие над съответния законов праг – в този случай 14 млн. долара.

В публикация на Rzeczpospolita от 16 септември оперативният командир на Въоръжените сили на Полша генерал Ирениуш Новак потвърди, че страната му също ще предостави на Украйна малък брой ракети за Patriot. Количеството остава класифицирана информация, а решението е описано като ограничен трансфер, а не като мащабно дарение.

Стойността на пакета от 2,68 млрд. долара е около 90 пъти по-голяма от тази на германския трансфер, но в същото време не съдържа нито един прехващач за Patriot. Именно тези ценни ракети Украйна трудно може да замени с други налични средства при посрещането на масираните руски удари с балистични ракети.

По данни от Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, цитирани от Defense Express през юни, Русия произвежда около 113 ракети месечно от типовете, срещу които Украйна разчита на Patriot. Сред тях са 9М723 за комплекса „Искандер-М“ и преработените учебни мишени РМ-48У.

Lockheed Martin е произвела 620 ракети PAC-3 MSE за цялата 2025 г. или средно 52 месечно. За настоящата 2026 г. компанията очаква производство на между 700 и 750. Това количество е предназначено за всички купувачи, включително държавите от Персийския залив, които също изразходвали голяма част от запасите си през пролетта в лицето на масираните ирански ракетни удари.

Двете производствени числа не са пряко съпоставими. Не всяка произведена руска ракета непременно се изстрелва срещу Украйна, а при реално прехващане могат да се използват и повече от една ракета Patriot. Въпреки това подобно сравнение е показателно за мащабите на натиска върху ограничено производство, което трябва да обслужва паралелно САЩ, Украйна и останалите оператори на американските комплекси. Дори цялото годишно производство на PAC-3 MSE да бъде концентрирано към Украйна, което е нереален сценарий – темпът на руското производство за посочените нападателни ракети би останал по-висок.

Уведомлението предвижда още средствата по FMF да бъдат отчетени като американска капиталова вноска в Американско-украинския инвестиционен фонд за възстановяване чрез схема за възстановяване 1 към 1. Фондът беше създаден със споразумението, подписано на 30 април 2025 г. от министъра на финансите на САЩ Скот Бесънт и тогавашния украински премиер Юлия Свириденко.

Украйна трябва да внася във фонда половината от приходите от бъдещи лицензи за природни ресурси. През септември 2025 г. управителният му съвет обсъди правилата за оценка, по които военната помощ от САЩ за Украйна покачва американското участие с привилегировани дялове. Съобразно заложената схема средства, отпуснати като помощ от администрацията на Джо Байдън, ще бъдат отчетени като американска вноска във фонда. Останалата част от продажбата ще бъде покрита с европейски средства, чийто размер не е оповестен.

Списъкът е изготвен по украинско искане и показва какви средства за ПВО Украйна би могла да закупи при сегашните условия от Америка. Те са предназначени за борба с дронове, самолети и крилати ракети, както и за поддържане в действие на съветските комплекси и за изграждане на импровизирани системи. Липсват обаче прехващачите, на които Украйна разчита най-силно в лицето на заплахата от балистични ракети.

Едно от възможните обяснения е състоянието на запасите на Пентагона след месеци на война срещу Иран. Марк Кансиан и Крис Парк от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисляват, че в периода февруари-юли са били изразходвани количества, възлизащи на 65% от американските запаси до началото на войната на 28 февруари 2026 г. Тази оценка не доказва версията, че дефицитът е причината за отсъствието на Patriot от украинския пакет, но я прави най-правдоподобна. Ракетите, предвидени по силата на решенията от 15 и 16 септември, идват не от американски, а от германски и полски складове.

Следователно пакетът не решава най-тежкия недостиг на украинската ПВО. Той може обаче да го облекчи косвено, като разшири възможностите за по-евтино унищожаване на дронове, самолети и крилати ракети. Всяка такава цел, свалена с друг тип боеприпас, позволява ограничените ракети Patriot да бъдат запазени за заплахите, срещу които замяната им е най-трудна.

Анализ: НАТО вече планира три фронта, но силите изостават от картата

🇪🇺🗺️🇷🇺 НАТО вече не планира отбраната си срещу Русия около един общ източен фланг, а около три отделни оперативни театъра – всеки със свое командване, изисквания и формирования. Посоченото разделение беше представено в досието „Отбраната на Европа в нова ера“ (The Defence of Europe in a New Era: An Assessment), представено на откриването на Пражката среща по отбрана на 16 септември от Международния институт за стратегически изследвания (IISS).

По-ключовият извод обаче не е географски, а за наличните сили. Алиансът изгражда командната структура за мащабна сухопътна война в Европа по-бързо от формированията, които тя трябва да ръководи. Оценката на IISS обобщава, че недостигът на личен състав, артилерия, противовъздушна отбрана и боеприпаси едва ли ще бъде преодолян преди 2030 г.

Северозападната съвместна оперативна зона (Joint Operations Area-Northwest) е подчинена на Съвместното командване на силите в Норфолк, Вирджиния, и свързва Северния Атлантик с Далечния север. Сухопътната задача там не се изчерпва с отбраната на Финландия и Норвегия. Необходимо е да бъде запазена връзката между презокеанските подкрепления, морския достъп и операциите на сушата.

Пренареждането е факт от 5 декември 2025 г. Тогава върховният главнокомандващ на съюзническите сили в Европа генерал Алексъс Гринкевич прехвърли официално Дания, Швеция и Финландия от командването в Брунсум към това в Норфолк. Тогава върховният щаб на съюзническите сили в Европа (SHAPE) определи новите граници като временни.

Централната зона, поверена на командването в Брунсум, е определяна като главния сухопътно-въздушен фронт на алианса. Простира се от Прибалтика през Полша и Германия до Унгария. Обхваща най-прякото сухопътно направление откъм Русия и Беларус, Калининградска област, Сувалкския коридор и основните маршрути, по които биха пристигали съюзнически войски от Западна Европа.

Югоизточната зона, подчинена на щаба в Неапол, свързва Румъния, България, Черно море, Турция, Гърция, Западните Балкани и Източното Средиземноморие.

Трите театъра имат различни потребности. На север са нужни способности за действие при студен климат и съгласуване на морските със сухопътните операции. Централното направление изисква тежки бронирани сили, последователни ешелони за усилване и командване над корпусно ниво. На югоизток са нужни преди всичко боеспособни сили в Румъния и Черно море и коридори за трансфер на подкрепления и снабдяване през Югоизточна Европа.

Над корпусите се изгражда нов команден слой. Многокорпусните командвания на сухопътния компонент в Микели, Финландия; Висбаден, Германия; и Измир, Турция, трябва да обединят действията на съседните корпуси в обща кампания. Тяхната задача е да определят приоритетите между тях, да разпределят идващи подкрепления и снабдяване в дълбочина и да избегнат изчерпването на ресурсите за един сектор за сметка на друг.

Щабът в Микели действа от 1 септември 2025 г. и започва работа с едва 8 души. По данни на финландската армия личният му състав трябва да нарасне до около 50 души през следващите години.

В централния театър IISS очерта няколко съседни корпусни зони: Германо-нидерландския корпус в Латвия и Естония, Многонационалния корпус „Североизток“ в Литва и Североизточна Полша, полския 2-ри корпус по направление Белар и американския V корпус с преден щаб в Познан.

Поставянето на Естония и Латвия под Германо-нидерландския корпус улеснява приемането на германски и нидерландски подкрепления, но създава граница между две корпусни зони по линията Латвия–Литва. През нея трябва да бъдат съгласувани огневата поддръжка, противовъздушната отбрана, резервите и защитата на тила.

Британският Съюзен корпус за бързо реагиране (ARRC) и френският 1-ви армейски корпус съставляват стратегически резерв, който не е обвързан с определена зона. Той може да бъде развърнат там, където натискът върху фронта е най-силен.

Мащабът на задачата обяснява защо институтът насочва вниманието към бойните части, а не само към щабовете. IISS оценява сухопътните потребности на НАТО на около 11 корпуса, 42 дивизии и 167 бригади.

Моделът на силите на НАТО замени Силите за реагиране на НАТО (NRF) през 2024 г. Той предвижда повече от 100 000 военнослужещи в готовност за развръщане в рамките на 10 дни и допълнителни 100 000 – до 30 дни. Трети ешелон от 300 000 души трябва да бъде развърнат до 180 дни, с което общата численост вече е 500 000. Предишният модел поддържаше около 40 000 души в 15-дневна готовност.

Некласифициран брифинг на американския V корпус от ноември 2025 г. свежда общата цел до едно число: алиансът трябва да е способен да удържи противник с най-малко 22 дивизии. Данните за отделните армии показват колко неравномерно Европа се движи към тази цел. За 15 години от 2011 до 2026 г. Полша увеличи почти двойно личния състав на сухопътните си войски (ръст от 96,4%) и увеличи артилерията и реактивните системи за залпов огън със 148%. Страната разширява структурата си от четири на шест дивизии.

Латвия отбелязва най-бързия ръст в извадката (146,3%), но тръгва от много ниска начална стойност и днес разполага с едва 2800 души в активния състав на сухопътните си войски.

Германия, която IISS описва като незаменимата оперативна база на централния фронт, разполага с 60 650 души в сухопътните войски – с 42,4% по-малко спрямо 2011 г. Обединеното кралство съкрати числеността на своите с 20,3%, а артилерията – с 52,4%. Това е най-тежкия спад сред армиите в Западна Европа. След предаването на самоходните гаубици AS90 на Украйна британската армия няма да преодолее възникналия недостиг, преди новите системи да влязат в строя през 2028 г.

За България картината е следната. В момента Сухопътните войски разполагат с 18,4% повече личен състав от преди 15 години – 19 300 военнослужещи. В същото време обаче артилерията и реактивните системи за залпов огън са намалели с 81,3% – най-рязкото съкращение в цялата извадка на IISS. Броят основни бойни танкове е спаднал със 70,1%.

Разпределението на личен състав създава допълнителен проблем. Най-многобройната сухопътна армия от европейските съюзници е турската с 263 200 души, следвана от френската със 114 250 и италианската с 98 750. Гърция разполага с 93 500 души – почти два пъти над общия активен сухопътен състав на Финландия, Швеция, Норвегия, Естония, Латвия и Литва, който е около 47 150 души.

IISS стига до заключение, че дефицитът на НАТО не е свързан с общия брой военнослужещи, а с наличието на сформирани, оборудвани и осигурени бойни части в северния и централния театър през първата фаза на евентуален конфликт. Тежестта на първите дни би паднала непропорционално върху граничните държави, Полша, Германия и предните сухопътни сили на НАТО, които днес наброяват около 12 000 души.

Сравнението по численост в мирно време подценява съществено Финландия, чиято доктрина стъпва върху мобилизацията във военно време. Институтът описва приноса ѝ с териториалната дълбочина, резервите и артилерията. Латвия и Литва не разполагат с подобен буфер и според IISS остават малки като абсолютни стойности.

Основното разминаване обаче е във времето. През декември 2025 г. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Русия може да бъде готова да използва сила срещу алианса в рамките на до 5 години.

Датското военно разузнаване предлага оценка с няколко времеви хоризонта, при условие че руската война срещу Украйна бъде замразена или прекратена, а НАТО не успее да се превъоръжи достатъчно бързо. При такъв сценарий Русия би могла в срок до шест месеца да води локална война срещу съседна държава и до 2 години да представлява военна заплаха в Балтийския регион. Срокът за придобиването на способност за мащабна война в Европа е оценен на 5 години.

Голяма част от мащабните европейски програми ще имат осезаем резултат едва към началото или средата на следващото десетилетие. IISS обобщава разминаването с думите: изискванията на НАТО за готовност се измерват в дни, докато личният състав се изгражда с години.

Третият дефицит обхваща способностите, които свързват отделните компоненти и досега до голяма степен са били осигурявани от САЩ: разузнаване в целия театър, космическа поддръжка, прецизни далекобойни удари, интегрирана ПВО и ПРО и стратегически въздушен транспорт.

Посланията за „НАТО 3.0“, пристигащи от Вашингтон, сочат към модел, при който Европа поема основната и водеща роля в собствената си конвенционална отбрана, докато САЩ намаляват приноса си към Модела на силите и преразглеждат разположението на своите бази.

Според IISS без американска подкрепа европейските армии все пак биха могли да се защитават, да нанасят загуби и да водят продължителна кампания на изтощение, насочена към осуетяване на бърз руски успех. Те обаче не биха могли да разгърнат бърза и дълбока кампания едновременно по суша, възду, море, космоса и киберпространството, която да разбие руското настъпление още в самото начало.

„НАТО 3.0 не е просто лозунг. Това е изпит дали европейците могат да заменят функциите на САЩ, от които плановете им за отбрана все още зависят“, пише IISS.

Югоизточната зона, в която попада и България, носи и още един риск. Тук Румъния е сухопътната опора на алианса, а Многонационалният корпус „Югоизток“ в Сибиу осигурява командване на ниво корпус. За Черно море двете страни изпълняват функция, сходна с тази на Германия за централния фронт: служат като възли за приемане, снабдяване и придвижване на съюзнически подкрепления.

Съюзниците на юг разполагат с големи сухопътни сили, но IISS очаква техният принос да бъде периодичен и усилващ, а не под формата на постоянно разположени предни сили. Гърция е ограничена от географията, националните си приоритети и напрежението с Турция.

Според публично достъпни източници през 2026 г. се работи по сформиране на многонационален корпусен щаб на НАТО на основата на турския 6-и корпус в Адана. Задачата по това направление е да не се допуска Югоизточният театър да остане с недостатъчно сили, което да открие възможност, от която Русия може да се възползва.

В същото време досието отчита реален напредък. Според IISS Полша и Германия вече образуват надеждна основа за сухопътната отбрана на Европа. Германия разполага бригада в Литва, а нидерландската армия е включила и трите си бойни бригади в германски дивизии.

Многонационалната бригада в Латвия под командването на Канада с до 2200 нейни военнослужещи, беше оценена от властите в Латвия като боеготова през май 2026 г. От юни във Финландия действат предни сили на НАТО под ръководството на Швеция, концентрирани около Рованиеми и Соданкюля.

Сроковете във връзка с руската заплаха не са предопределени. Оценката от датското разузнаване съдържа изрично условие – замразяване или трайно прекратяване на руската война срещу Украйна. IISS подчертава, че оценките за руските способности не означават, че война с НАТО е неизбежна. Докато това условие не е изпълнено, сроковете остават хипотетичен сценарий, а не график.

При сегашната траектория европейските съюзници вероятно няма да могат да водят самостоятелна военна кампания в предвидения от новите планове мащаб преди 2030 г. Те обаче ще разполагат с по-силна предна отбрана и по-убедителна способност за осуетяване на светкавичен руски успех, отколкото през 2022 г.

Алиансът възстановява уверено скелета на континенталната си отбрана, но мускулите върху него – бойната маса, поддържащите части, запасите и способността за продължителни действия – все още изостават.

Оценката на анализа от IISS е предпазливо положителна. Европейската отбрана все още не е достигнала до етап на самостоятелност, но вече е положена основата за по-силен европейски стълб на НАТО. Разходите и поръчките нарастват, производството в някои ключови сектори се увеличава, а страните по източния фланг, които се намират на първа линия срещу руската заплаха, модернизират силите си с видимо по-настойчиво от останалата част на континента.

Основен риск остава разминаването между плановете и реално използваемата бойна сила. Щабове, нови формирования и програми за превъоръжаване напредват по-бързо от комплектуването на войските с личен състав, артилерия, боеприпаси, логистична поддръжка и ПВО. Затова IISS не очаква основните дефицити да бъдат преодолени преди 2030 г. въпреки очевидния завой в посоката на развитие.

Руската мрежа „Допелгангер“: от подкрепа за Нетаняху към атаки срещу него

🇷🇺🎭🇮🇱 Руската мрежа за влияние „Допелгангер“ е планирала да откъсне Израел от единната западна линия срещу Москва, представяйки се за израелски десни ционисти и защитавайки правителството на Бенямин Нетаняху. От лятото на 2025 г. обаче тя започва да атакува израелския премиер от името на неговите съперници. Смяната на привидната политическа принадлежност обаче не значи промяна на целта, записана в собствените ѝ документи: повече израелци да подкрепят руската агресия срещу Украйна. Парламентарните избори в Израел са насрочени за 27 октомври, а държавният контрольор е заключил, че страната не е подготвена да се защитава от чуждо влияние в интернет.

Планът за Израел е сред документите, приложени към клетвената декларация, с която на 4 септември 2024 г. ФБР поиска изземване на 32 интернет домейна, използвани от същата операция. Според агента, положил клетвата, операцията действа от 2022 г. „под ръководството и контрола на Администрацията на президента на Русия“, и по-конкретно на нейния първи заместник-ръководител Сергей Кириенко.

Като изпълнители са изброени 3 руски организации: „Агенция за социално проектиране“ на политическия технолог Иля Гамбашидзе, автономната нестопанска организация „Диалог“ и „Структура“. Декларацията на ФБР представя основанията за изземването, но не е съдебна присъда. Министерство на финансите на САЩ още през март 2024 г. наложи санкции на 2 от 3-те организации и техните основатели с идентични мотиви: че действат по директни указания от Кремъл.

Документът е озаглавен „Проект за комплексна информационна работа в държавата Израел (а също така с еврейската общност в САЩ)“. Към декларацията са приложени както руският оригинал, така и негов превод. Целта е формулирана недвусмислено: Израел да бъде „изтръгнат от общозападния антируски дневен ред“ и да се наложи обществената нагласа, че както помощта за Украйна, така и действията на Запада, описвани като ескалация на конфликта, са неприемливи. Ключовият показател за успешна кампания е „увеличаването на броя граждани на Израел, които подкрепят Русия в борбата с нацизма“.

Като основен инструмент е предвиден триезичен онлайн проект на руски, иврит и английски, насочен „към еврейските общности по целия свят, преди всичко в Израел и САЩ“. Официалната му идеология трябва да е описваният в документа като „умерено религиозен ционизъм на светските евреи“, близък до платформите на „Ликуд“ и „Религиозен ционизъм“.

Важна част от тази линия е паметта за Холокоста, използвана като оръжие срещу Киев. Планът предвижда да се напомня кой е избивал евреи в Украйна, Беларус, Полша и Русия, като сам предлага отговора на това: последователите на Степан Бандера и украинските националисти, чийто наследник се явява съвременната украинска държава. Прикритието на проекта е, че е създаден и се поддържа от израелски активисти, които работят безкористно, част от които предпочитат да останат анонимни.

Американското направление е записано в същия документ. Авторите приемат за очевидна необходимостта „да се подкрепи законното дясно правителство на Израел срещу левите“. Според тях въздействието върху израелското обществено мнение би могло да повлияе и на еврейските избиратели в САЩ преди изборите за президент през 2024 г.

Производството на съдържание е разпределено в дневни норми: 4 текста за портала и сайтовете двойници на действителни издания, 20 публикации в социалните мрежи, 300 коментара и 3 мема и карикатури. Към тях се добавят 3 видеоклипа седмично. Сред 10-те звена на екипа има и „група за креатив“, натоварена да създава „собствени информационни поводи (фейкове)“.

Друг документ, също приложен към декларацията, показва как трябва да изглежда тази работа на практика. След текст с тезата, че „САЩ мамят Израел“, е поставена задача да бъде написан коментар до 200 символа дължина „от името на обикновен израелтянин“. Описаната перспектива трябва да го озадачава, но да не му изглежда особено страшна и дори да му се струва, че има своите предимства.

За разпространението операцията е използвала и копия на реални медии. Сред тях е forward[.]pw – двойник на американското еврейско издание Forward. Сървърът, на който е хостван сайта, е бил нает на 18 май 2023 г. след заплащане с криптовалута.

Втората група доказателства произлиза от изтекъл вътрешен архив на SDA: хиляди писма, планове и готови фалшиви материали, до които получават достъп Süddeutsche Zeitung, NDR, WDR и естонското издание Delfi. Израелската част от архива е анализирана обстойно на 16 септември 2024 г. от центъра за разследваща журналистика „Шомрим“.

Според архива агенцията е произвеждала по 50 карикатури за Израел месечно и около 20 фалшиви статии, предназначени за публикуване в сайтове двойници. Плановете включват офис в Тел Авив с годишен бюджет от 1,2 млн. долара и партия на рускоговорящите, която да спечели „3 или 4 места в Кнесета“. Предвидени са също листовки в синагогите и провокативни графити в арабски квартали. Заявената цел е поне половината от израелците да застанат на страната на Москва и да няма парламентарно представена партия в Кнесета, която да подкрепя военната помощ за Украйна.

Същият архив разкрива послания, които не могат да бъдат вместени в една последователна идеологическа кампания. На иврит агенцията се представя за ционистка десница. На арабски тиражира статия, обръщаща се към „всички вярващи, живеещи под окупация“ и говори за „искрата, която ще разпали освободителната ни война“. В Турция тиражира тезата, че „Израел е враг на всички мюсюлмани“.

„Шомрим“ описва и антисемитско съдържание, споделяно извън Израел, с цел да влоши отношенията му с ключови държави. Позицията се адаптира спрямо целевата аудитория; непроменена остава насочеността срещу Украйна.

Следващият етап на кампанията се очертава през 2025 г. Полковникът от резерва Даниел Раков, сътрудник в Йерусалимския институт за стратегия и сигурност (JISS), публикува на 24 ноември 2025 г. анализ, според който от 31 юли същата година кампанията на „Допелгангер“ във Facebook на иврит атакува лично Нетаняху и отправя призиви за неговото отстраняване.

От 70 публикации, до които Раков е имал достъп за разглеждания период, 56 са насочени срещу премиера. Общият брой на публикациите е скочил с около 70% спрямо предходния съпоставим период. Променен е и гласът на кампанията. До юли мрежата публикува като поддръжници на кабинета или от името на „средния израелтянин“. След това започва да се представя за противници на Нетаняху, с обвинения за предателство, изоставяне на заложниците и удължаване на войната, за да запази поста си.

Засега Раков оценява отзвука като слаб. По негова груба сметка платена публикация с 200 долара бюджет – обичайната сума, която „Допелгангер“ влага – достига от няколко хиляди до десетки хиляди прегледа за целия период. Работата по израелското направление изглежда се извършва от екип от няколко души, като месечните разходи вероятно не надхвърлят десетки хиляди долари.

Раков допуска две обяснения за този обрат: подготовка за изборите или обичайното за подобни операции разпалване на раздори в западните общества. Документите от 2023 г. не решават въпроса, но показват, че подкрепата за Нетаняху е била обвързана с позицията му по отношение на Украйна. След 7 октомври 2023 г. тя препоръчва да се възхваляват „мъдростта и прозорливостта“ на израелския премиер, че решава да не продаде системата за противоракетна отбрана „Железен купол“ на Украйна. Показателят за успех в плана обаче никога не е бил политическото оцеляване на Нетаняху, а броят на израелците, подкрепящи Русия във войната ѝ срещу Украйна.

Според официална оценка на държавния контрольор Израел не е готов за подобен вид кампании. На 7 юли 2026 г. Матаняху Енглман посочи, че готовността на страната е „като цяло недостатъчна“. 9 години откакто държавата идентифицира заплахата, все още не съществува национална политика за справяне с нея и нито една институция не ръководи общия отговор.

Службата за сигурност „Шин Бет“ е започнала подготовка за изборите едва през януари, докато работата на Съвета за национална сигурност по същата тема е била преустановена до август 2025 г. Изследване на израелската организация FakeReporter и университета „Брандайс“, цитирано на 1 август 2026 г. в материал на Ynet, установява най-малко 46 мрежи за чуждо влияние в Израел. Около 10% от тях са свързани с Русия, а 25% – с Иран.

„Допелгангер“ вероятно ще остане активна на иврит поне до парламентарните избори в Израел, насрочени за 27 октомври 2026 г. Мрежата преживя санкциите от март 2024 г. и изземването на нейните домейни, без да изостави своето израелско направление.

Хипотезата за изборна намеса би била подкрепена от рязко покачване в платените публикации от името на опозицията през последните седмици преди изборите. Появата на предвидените още през 2023 г. листовки в синагогите и графити в арабските квартали би потвърдила, че мрежата има за цел да напусне пределите на интернет, но не непременно че е насочена само към изборите. Ако нейната интензивност и посланията ѝ не претърпят съществена променя, това би отслабило, без да изключи, изборната хипотеза и би се вписало по-добре във алтернативното обяснение на Раков: че има за цел преди всичко да задълбочава вътрешните разделения, без да залага на определен победител.

ВВС на САЩ обмислят да купят нови F-16 след над двадесетгодишна пауза

🇺🇸 Военновъздушните сили на САЩ обсъждат възможността да купят нови изтребители F-16 Fighting Falcon, за да попълнят застаряващия си парк от бойни самолети. Това би била първата американска поръчка за този тип от над 20 години. За разговорите съобщи Air & Space Forces Magazine, изданието на Асоциацията на ВВС, като се позова на няколко запознати източници. Обсъжданията се водят при подготовката на бюджетното предложение на ВВС за фискалната 2028 г. и съпътстващия 5-годишен разходен план.

ВВС засега не потвърждават, че разглеждат конкретно покупка на F-16. „Министерството на ВВС се намира в началния етап на анализ на вариантите за следващата 5-годишна отбранителна програма. На този етап не сме определили нито точните изисквания към задачите, нито възможните решения, които биха ги изпълнили“, заяви говорител пред списанието.

Производителят Lockheed Martin насочи въпросите към американското правителство и заяви готовност да подкрепи ВВС в изпълнението на задачите им. Компанията описа продуктите си като основа на самолетния парк на ВВС и заяви, че те осигуряват превъзходство във въздуха както сега, така и през следващите десетилетия.

Според източниците новите изтребители може да получат обозначението F-16G, което да ги отличава от сегашните едноместни F-16C и двуместни F-16D. В разговорите евентуалната версия вече се споменава с буквата G. Темата може да бъде обсъдена на есенната среща Corona, на която четиризвездните генерали на ВВС определят насоките за развитието им.

Един от аргументите в полза на F-16 е запазеното производство. От 2019 г. сглобяването на F-16 Block 70 се извършва в Грийнвил, Южна Каролина, след като Lockheed Martin го премести от Форт Уърт, Тексас. Според съобщените данни през декември 2025 г. линията е завършила производството на F-16 Block 70 за България и Словакия. Съобщава се също за текущо производство там на едноместни F-16E и двуместни F-16F за Обединените арабски емирства.

При американска поръчка се очаква новите самолети също да се произвеждат в Грийнвил. Наличието на действаща линия и работещи доставчици би спестило изграждането на производство отначало. Това обаче само по себе си не определя колко бързо ВВС биха получили самолетите: в съобщената информация няма конкретни срокове или данни за свободния капацитет на линията.

ВВС разполагат с 826 изтребителя F-16, от които 484 са в редовните сили, а останалите – в Националната гвардия и резерва. Средната им възраст е 34 години, а най-новите са в експлоатация от 2005 г. Разликата спрямо новото производство се вижда и в експлоатационния ресурс – основната конструкция на самолета. По данни на Lockheed Martin Block 70 е проектиран за 12 000 летателни часа, което компанията представя като увеличение с над 50% спрямо предишни серийни версии на F-16. При по-старите самолети ресурсът се удължава с подмяна или подсилване на конструктивни елементи. Тези дейности се извършват в базите за ремонт на ВВС и временно извеждат машините от експлоатация.

Източник, запознат с обсъжданията и пожелал анонимност, посочва, че изтребителите са били използвани до предела на възможностите си във войните през последните десетилетия. Според него ремонтите не могат да компенсират износването безкрайно. „Експлоатационният срок може да бъде удължаван само ограничен брой пъти, преди конструкцията да започне да губи здравината и целостта си“, казва той.

Натоварването продължава и тази година. F-16, използвани за потискане на вражеската ПВО и известни с прякора Wild Weasel, са участвали интензивно в операциите срещу Иран. В началото на март Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува кадри на такива самолети, въоръжени за полети над иранска територия в рамките на операция „Epic Fury“, започнала на 28 февруари. Основното им оръжие за тези задачи е противорадарната ракета AGM-88 HARM, която се насочва по излъчването на противниковите радари.

Същият анонимен източник свързва интереса към нови F-16 с ограниченията в производството на другите два изтребителя, които ВВС купуват. Според него Lockheed Martin и Boeing не могат да произвеждат неограничен брой F-35A и F-15EX, което прави F-16 разумна допълнителна възможност.

Като прецедент той посочи F-15EX Eagle II. С бюджетното предложение за фискалната 2020 г. ВВС поискаха първите самолети от Boeing след продължителен период без покупки на нови F-15. Първите два F-15EX бяха доставени през 2021 г. Оттогава планираният мащаб на програмата нарасна значително. По данни на TWZ през април 2026 г. планираният брой самолети беше увеличен от 129 на 267.

„Ако ВВС купят нов F-16, това няма да е F-16 на дядо ви. Ще прилича повече на покупката на F-15EX“, казва източникът. Според него евентуалната нова версия ще получи комплекса IVEWS и други подобрения, които биха ѝ дали предимство както пред сегашните F-16C и F-16D, така и пред произвеждания сега Block 70. Конкретна конфигурация обаче не е обявена.

IVEWS (Integrated Viper Electronic Warfare Suite), с военно означение AN/ALQ-257, е комплекс за електронна война на Northrop Grumman. Той предупреждава пилота за радарно облъчване, създава активни смущения и открива, разпознава и определя местоположението на източниците на заплаха.

Northrop Grumman разработва за F-16 и модернизиран контейнер за целеуказване LITENING LA с оптична система с голяма апертура. И двете програми са предназначени за самолети, които вече са в експлоатация. Нова поръчка на F-16 би могла да донесе допълнителни поръчки и на компанията, ако нейното оборудване бъде включено в конфигурацията.

Покупката би създала допълнително търсене и на двигатели. F100 на Pratt & Whitney се използва във F-16 и в по-стари версии на F-15, докато F-15EX е оборудван с F110 на General Electric. На 15 септември Pratt & Whitney, част от концерна RTX, обяви, че е предоставила лиценз за производство на F100-PW-229 на Hermeus – американска компания, която разработва високоскоростни дронове и вече използва F100 в своя Quarterhorse. Според RTX сдлеката създава нов източник на този широко използван двигател и укрепва производствената база на американската отбранителна индустрия. В съобщените сведения обаче не се посочва избор на двигател за евентуалните нови F-16.

Обсъждането поставя въпроса как ВВС да съчетаят покупки на нови F-16, допълнителни F-15EX и доставки на F-35A. Трите самолета предлагат различни предимства: F-16 би позволил използването на още една действаща производствена линия, F-15EX има по-голяма товароносимост и далечина на полета, а F-35A е единственият от трите, проектиран за ниска радарна забележимост. Наличната информация не позволява да се заключи кой вариант би осигурил най-бързо необходимите допълнителни самолети.

Официалната позиция на ВВС потвърждава единствено, че анализът се намира в начален етап. Есенната среща Corona може да даде насока за следващите решения, ако темата бъде обсъдена и информация за разговорите стане публична. По-конкретен сигнал би било бюджетното предложение за фискална 2028 г. То се очаква по обичайния график в началото на 2027 г. Искане за средства за нови F-16 би показало, че идеята преминава от обсъждане към търсене на финансиране, но няма само по себе си да значи одобрена покупка. Отсъствието на такова искане също не би доказало окончателен отказ.

Нов кораб в Шанхай носи белезите на носител за подводни дронове

🇨🇳🌊 В шанхайската корабостроителница „Худун-Джунхуа“ се строи кораб с хангар и спускаема носеща платформа, който британският анализатор H I Sutton определя като първия в света носител на безекипажни подводници в пълен размер. Той публикува оценката с анализ няколко сателитни снимки на корпуса в Naval News на 15 септември 2026 г. Пекин не е обявил предназначението на кораба, а евентуална програма за големи подводни дронове не е представяна публично.

Външно корабът прилича на десантен кораб-док – съд с наводняем док в кърмата, през който се спускат десантни катери. При новия кораб обаче доковото пространство е отворено отдолу към морето. В него е разположена голяма носеща платформа, която се спуска под корпуса по 12 вертикални опори, приличащи на краката на самоповдигащите се сондажни платформи. Така товарът влиза във водата непосредствено под кораба, вместо да бъде спускан с кран през борда. Пред това пространство има голям хангар, който Сътън смята за предназначен за съхраняване на подводни дронове. По размерите на пространството на дока и на вече наблюдаваните апарати той преценява, че хангарът би могъл да побере 4 големи апарата или по-голям брой по-малки.

Според Сътън тези дронове нямат аналог извън Китай. Той ги отнася към класа XXLUUV – от английското extra-extra large uncrewed underwater vehicle, или свръхголям безекипажен подводен апарат. По размер те са съпоставими с подводници с екипаж. Край Хайнан са наблюдавани изпитания на 2 типа със съответно 35 и 45 метра дължина. За сравнение, американският дрон Orca на Boeing, който ВМС на САЩ получават от декември 2023 г., е дълъг 15,5 метра, а с допълнителния модул за полезен товар достига 26 метра. Сътън оценява китайските апарати като между 4 и 6 пъти по-големи от Orca, без да е уточнено показателят, по който се прави изложеното сравнение.

Анализаторът допуска, че двата китайски модела са конкуриращи се разработки. Американската програма все още е на етап изпитания. През юли Orca изпълни първата си мисия на голямо разстояние – 1000 морски мили преход в източната част на Тихия океан. Командващият подводните сили на Тихоокеанския флот контраадмирал Крис Каванаф го определи като исторически етап за програмата. Последният построен образец от серията, XLE2, е постъпил във флота по-рано през същата година.

На сателитни снимки от 2025 г. двата апарата край Хайнан се отличават с X-образно разположени кърмови рули и липса на рубка – издигнатата надстройка, през която при подводниците с екипаж преминават перископите и мачтите. X-образното разположение подобрява управляемостта и се използва и при най-новите дизелови подводници. Сътън свързва разработката с Институт 705 на държавната корабостроителна корпорация CSSC, специализиран в подводните оръжия. По негова оценка апаратите край Хайнан са между 10 и 20 пъти по-големи от класифицираните в Европа като свръхголеми подводни дронове, макар и тук показателят за сравнение да не е уточнен.

Досега китайските XXLUUV се съхраняват в плаващи докове край пристанището Ганмън, западно от главна военноморска база Санйя. Доковете ги отвеждат в открито море, далеч от гражданското корабоплаване, където ги спускат и прибират през корпуса си. По този начин осигуряват и прикритие на апаратите. Поне единият док е построен специално за тази задача. Zhuan Yong Fu Chuan Wu 001, чието име означава „специализиран плаващ док“, е спуснат на вода през октомври 2024 г. в корабостроителницата на CSSC в Гуанси. През януари 2025 г. той вече е приел новата безекипажна подводница, след което е отплавал за Хайнан.

Този подход е удобен за изпитания, но според Сътън военноморските сили на Народноосвободителната армия на Китай търсят по-устойчива платформа с по-широки възможности за използване. Новият кораб би могъл да изпълнява две функции. В мирно време той вероятно ще служи като подвижна плаваща база за обслужване на дроновете и съхраняването им на сухо, когато не се използват. Възможно е също да ги спуска и прибира в открито море при бойни задачи. Анализаторът определя първата роля като вероятна, а втората – като възможна.

Сходна конструкция вече е предлагана за гражданска употреба. Общото устройство напомня китайски проект от 2025 г. за кораб, който превозва дълбоководен изследователски апарат. Той използва подобна система, но е по-малък, а апаратът се разполага на открита работна палуба между спускаемата платформа и надстройката. Корабът в Шанхай е значително по-голям и има вътрешен хангар за товара си. Според Сътън именно размерите и затвореният хангар правят изследователското предназначение неубедително. На тази основа той приема военното предназначение за единственото правдоподобно обяснение.

Апаратите край Хайнан са най-големите известни, но не са единствените в китайската програма. На парада в Пекин на 3 септември 2025 г. по повод 80-годишнината от края на Втората световна война, Китай за пръв път показа публично свръхголеми подводни дронове. Сред тях беше AJX002, дълъг между 18 и 20 метра и с диаметър около метър, както и втори, малко по-обемист модел. AJX002 има водометен движител, избран заради ниското ниво на шум, и четири халки за повдигане с кран. Дължината му е под половината от тази на 45-метровия апарат край Хайнан.

В анализ преди парада Сътън посочва поне 5 различни китайски конструкции на подобни дронове, които са били изпитвани от 2022 г. насам, и заявява, че те носят торпеда и мини. Програмата се развива на фона на мащабното китайско военно корабостроене: страната строи повече бойни кораби от всяка друга държава. За четвърт век флотът ѝ се е преобразил от предимно крайбрежна сила с остаряла техника до флот, който в някои класове вече изпреварва чуждестранните образци.

Китай не е разкрил как възнамерява да използва XXLUUV. Сътън допуска продължителни бойни мисии далеч от китайските брегове, включително разполагане край западното крайбрежие на САЩ при изострено напрежение или открит конфликт. Възможността апаратите да бъдат обслужвани и спускани от кораб в открития океан, вместо само от докове край Хайнан, би улеснила подобно използване. Това обаче остава хипотеза на анализатора. Според него няма друга държава с построен апарат от този клас и Китай вероятно ще остане единствената, която експлоатира безекипажни подводници в пълен размер.

Наблюдаването на работа на спускаемата платформа с XXLUUV след спускането на кораба на вода и последващото му дооборудване би потвърдило оценката за носител на такива апарати. Появата му в Санйя край плаващите докове би я подкрепила, но сама по себе си не би била достатъчно доказателство. Гражданска регистрация към изследователски институт или оборудване с научна апаратура и пилотиран дълбоководен апарат биха дали основания да се разгледа и изследователско предназначение.

Ако оценката се потвърди, Китай ще разполага със специализиран кораб за превоз и обслужване на големи безекипажни подводници. Това би могло да разшири употребата им отвъд досегашните тестове с плаващи докове край Хайнан и да улесни мисии далеч от собствените брегове.

Полша подготвя Подлясие за транзитен коридор при евакуация от Балтика

🇵🇱🤝🇱🇹 Полша подготвя транзитен коридор през Подляското войводство за цивилни от Литва, Латвия и Естония при война или голяма криза. Първият вицевойвода Павел Крутул заяви на 15 септември пред Polskie Radio Białystok, че всички местни власти в региона участват в планирането за извънредни ситуации. Едно от трите направления за евакуация на Вилнюс води към Полша.

Крутул определи задачата като огромна и призна, че областната администрация няма предишен опит с нея. По думите му работата едва започва, но властите искат да се подготвят възможно най-бързо за сценарии, които се надяват никога да не се осъществят. Той увери, че Подлясие вече разполага с готови планове за масова евакуация на собственото си население, а сега към тях се добавя приемането на евакуирани от север.

Радиото представя включването на войводството в балтийското планиране като отговор на Министерството на вътрешните работи и администрацията (МВРА) на продължаващата от пет години война отвъд източната граница на Полша и риска от ескалация. Според TVP Wilno министерството и местните власти в Подлясие определят специален транспортен коридор за организиран транзит на население от балтийските държави към Полша при криза.

Подляско е единственото полско войводство, което граничи с Литва. Полско-литовската граница е дълга около 100 км, а районът около нея, между Калининградска област и Беларус, е известен като коридора „Сувалки“. През него минава единствената сухоземна връзка на трите балтийски държави с Полша и през нея с останалата част от континентална Европа. На изток войводството граничи и с Беларус.

Конкретните маршрути на полска територия и граничните пунктове за преминаване на евакуираните засега не са посочени публично. Евакуацията на собственото население Полша урежда с правителствена наредба, влязла в сила през юни 2025 г. Тя задължава кметовете да определят зоните за евакуация, маршрутите и сборните пунктове и да изчислят колко души ще имат нужда от превоз. Сходни задачи имат старостите – ръководителите на окръжните администрации – и войводите.

От литовска страна ключово място в подготовката заема Вилнюс. Столицата се намира на около 40 км от беларуската граница и има население от близо 625 хиляди жители. Общината представи евакуационния си план на 23 април 2025 г. Той предвижда три основни направления: на север към Паневежис и Шяуляй, на запад към Каунас и Клайпеда и на юг, през Алитус, към Полша.

„Едно от направленията за евакуация от столицата е Полша“, заяви пред Polskie Radio началникът на отдела за гражданска защита в общината на Вилнюс Жигимантас Соловьовас. Според оценката на кмета Валдас Бенкунскас евакуацията на целия град би отнела два до три дни.

При представянето на плана Бенкунскас заяви, че исторически врагът винаги е идвал от изток, и уточни, че трите направления са определени от централната власт. По думите му южното може да изглежда странно, защото води към Сувалкийския коридор, където противникът би могъл да нападне. То обаче остава в плана, тъй като действията на евентуалния противник не могат да бъдат предвидени със сигурност.

Генерал-лейтенант Ремигиюс Балтренас, тогава началник на Щаба на отбраната, посочи, че същата посока ще се използва и за придвижване на подкрепления на НАТО към Литва. Затова според него евакуацията трябва да се координира между всички институции, които участват в отбраната на страната.

Редът и начинът на евакуация зависят преди всичко от мястото и мащаба на заплахата. Жителите ще бъдат предупреждавани със сирени или спешни текстови съобщения. Хората със собствен автомобил трябва да напуснат града по предварително определените маршрути. За останалите общината ще осигури превоз от сборни пунктове, обикновено в две-три училища или детски градини във всеки квартал.

Планът изисква жителите предварително да изберат как ще напуснат града. „Хората трябва да вземат това решение сега, а не когато дойде време да напуснат домовете си“, заяви при представянето общинският съветник Ауримас Навис. Решението за евакуация на целия град или на част от него взема кметът. Ако опасността обхваща по-голяма територия, такова решение може да вземе и правителството.

На 7 и 8 октомври 2025 г. Вилнюс проведе първото учение по плана. Доброволци от 4 квартала бяха извозени с общински транспорт до Каунас, Шяуляй, Кедайняй, Келме и Укмерге. По маршрутите бяха проверени работата на приемните пунктове, зареждането с гориво и разчистването на препятствия. И петте града са в Литва, тоест учението не включваше евакуация през границата с Полша.

Още при представянето на плана градските власти признаха, че се очакват задръствания. Независимо от началния квартал, движението в крайна сметка се съсредоточава по няколко основни пътни артерии: на север по западния обходен път и A2, а на юг – по същия обход и A4.

„От Вилнюс може да се излезе само в три посоки, освен ако нямате балон с горещ въздух“, заяви Навис. Полицията предвижда допълнителни екипи, които да изключат светофарите и да регулират движението ръчно.

Бившият кмет Артурас Зуокас нарече плана „обида за здравия разум“. Според него хората ще знаят накъде да тръгнат, но пътищата не са проектирани за подобно натоварване и при ядрен инцидент или военна заплаха жителите ще бягат през полетата. Бенкунскас посочи пет пътни участъка, които се нуждаят от разширяване, и призна, че част от ремонтите може да отнемат години.

Планът се основава на съществено условие: евакуацията трябва да започне, преди опасността да стане непосредствена. „Жителите на Вилнюс не бива да разчитат, че по време на обстрел ще напуснат града по някой от евакуационните маршрути“, предупреди Соловьовас. В такава ситуация те трябва да потърсят укритие. По думите му една от целите на документа е хората да свикнат с необходимостта от организирано извеждане. Той предупреди, че допускането на хаос би затруднило целия процес.

Укритията обаче не достигат, а достъпът до наличните също се оказва проблем. На 20 май 2026 г. властите във Вилнюс призоваха жителите да се укрият заради дрон в литовското въздушно пространство. Много от посочените укрития се оказаха заключени, а премиерът Инга Ругинене се извини за пропуските в комуникацията.

Действащите литовски изисквания предвиждат места в укрития за поне 60% от населението в градовете и за 40% в районите. Според TVP Wilno наличните места във Вилнюс побират почти половината от жителите, а в съседния Вилнюски район – под една пета.

В края на август градският съвет одобри програма за 1 милион евро. По нея сдружения на собствениците, държавни и общински институции и училища могат да получат до 20 хиляди евро на обект. Средствата са предназначени за осигуряване на достъп до укритията, включително чрез дистанционно отключване, както и за поставяне на защитно фолио и щори на прозорците срещу стъклени отломки.

Соловьовас уточни пред LRT, че първоначално програмата ще обхване около 12–13% от укритията в града, повечето от които са в общински сгради. Заявления се приемат до 18 октомври.

Подготовката в Подлясие е част от регионално планиране, започнало поне година по-рано. На 13 юни 2025 г. вътрешните министри на Естония, Латвия и Литва подписаха меморандум за съвместно планиране на масова евакуация. С него те се ангажираха да обменят данни за капацитета за приемане на хора, възможните коридори и граничните пунктове.

На 4 март 2026 г. правителството на Швеция обяви меморандум за защита на цивилното население, който беше подписан от 10 държави: Швеция, Полша, Германия, Дания, Финландия, Норвегия, Исландия и трите балтийски републики. Те ще планират съвместно извеждане на хора през сухопътните граници – транспорт, граничен контрол, маршрути, приемане, регистрация и защита на най-уязвимите. Според Стокхолм опитът на Украйна показва, че временното преместване на населението помага на страната да продължи своята отбрана и същевременно защитава цивилните.

В тази подготовка Подлясие има ключова роля като единствената директна сухоземна връзка между Литва и Полша. Изявлението на Крутул показва, че местните власти вече имат възложена задача, но работата по приемането и транзита на евакуирани от балтийските държави още се намира в начален етап. Готовността ще зависи от конкретната организация на маршрутите, граничното преминаване и приемането на хора, както и от практическото им изпитване. Учението във Вилнюс провери извеждане до други градове в Литва. Трансграничният маршрут към Полша поставя допълнителната задача цивилният поток да бъде съгласуван с придвижването на военни подкрепления.

Конгресът на САЩ изпрати на Тръмп първия проукраински закон от 2024 г.

🇺🇸🏛️ Камарата на представителите на САЩ прие в сряда вечерта с 262 на 159 гласа закон, който дава на президента право да налага мита до 100% на най-големите купувачи на руски петрол и газ и също така разширява санкциите срещу руската държава и финансовата ѝ система. Сенатът одобри текста през август с 86 на 11 гласа. Камарата не го промени, затова документът отива направо на бюрото на Доналд Тръмп за подпис. Това е първият закон в подкрепа на Украйна, минал през двете камари на Конгреса, откакто през април 2024 г. законодателите одобриха пакет от около 61 млрд. долара военна и икономическа помощ за Киев.

Текстът носи името на сенатора от Южна Каролина Линдзи Греъм, който го внесе през април 2025 г. и близо година и половина води преговорите по него. Още тогава проектът събра 84 съвносители в Сената, а близнакът му в Камарата, внесен от републиканеца от Пенсилвания Брайън Фицпатрик, получи подкрепата на 151 демократи и републиканци. Повече от година широката подкрепа не стигаше, за да бъде насрочено гласуване. Греъм почина внезапно през юли от дисекация на аортата, малко след като се беше върнал от Киев. Преди смъртта си той обяви, че е постигнал споразумение с Белия дом за обновен текст. Окончателното заглавие е Закон „Линдзи О. Греъм“ за санкциите срещу Русия и Иран от 2026 г. Самият документ е от 61 страници.

Сърцевината на закона се крие в енергетиката. Президентът може да наложи мита до 100% върху стоките на 5-те държави, които купуват най-много руски петрол и газ, както и на 5-те, които най-активно помагат на Москва да заобикаля санкциите. Реално първата група включва Китай и Индия, които поемат основната част от руския износ на суров петрол. Изключение получават държавите, които внасят по-малко от 15% от руския газов износ и същевременно съкращават покупките си. В първоначалната версия от 2025 г. таванът на вторичните мита беше 500%. Окончателният текст запазва тази ставка само за прекия внос от Русия в САЩ, а за купувачите от трети страни я сваля до 100%.

Санкционната част е широка. Тя засяга руският президент Владимир Путин, чиновници и военни, олигарси и някои членове на семействата им, банки и финансови институции, както и сенчестия флот от танкери, по който Москва изнася петрол въпреки ценовия таван. Под ограничения попадат и чуждестранни доставчици на руската отбранителна промишленост, мрежите за заобикаляне на санкциите и хората, отговорни за отвличането на украински деца. Документът забранява нови американски инвестиции в Русия и износ, който би подпомогнал руската армия.

Митата са онова, заради което мярката изобщо има тежест. Републиканецът от Тексас Майкъл Маккол, бивш председател на Комисията по външни работи, го заяви направо: „Митата са мощен начин да се усили ефектът от санкциите. Затова те са зъбите на този закон“. За държавите купувачи той каза едно изречение: „Тези държави трябва да направят избор“. Ударът не пада пряко върху руския бюджет, а върху купувачите, от чиито плащания зависи той. Пекин и Делхи трябва да решат дали достъпът до американския пазар струва повече от отстъпката при руския петрол.

Точно митническото правомощие разцепи демократите. Лидерът на малцинството Хаким Джефрис, партийният координатор Катрин Кларк и председателят на демократическия кокус Пийт Агилар гласуваха против и заявиха, че Тръмп „не е показал никаква готовност да бъде твърд спрямо Русия“. Според тях текстът дава на Тръмп „извънредна власт“ и „му позволява да отменя наказателните мерки“. Възражението стъпва на конкретна разпоредба: държавният глава може да спре мерките, ако удостовери пред Конгреса, че това е в националния интерес. Грегъри Мийкс, Дон Бейър и Ричард Нийл предупредиха, че текстът „драстично разширява митническите правомощия на президента“ и ще вдигне цените за американците, като същевременно подкопае подкрепата за Украйна. Бейър прогнозира, че Тръмп ще използва тези правомощия, за да удари с нови мита съюзниците на САЩ.

Въпреки позицията на ръководството 58 демократи гласуваха „за“, а 152 бяха против. Сред републиканците против бяха само седем: Томас Маси, Анди Харис, Ралф Норман, Кийт Селф, Том Макклинток, Чип Рой и Уорън Дейвидсън. Предния ден процедурното правило, което допусна текста до пленарната зала, мина с 214 на 211 гласа, и то само защото двама демократи се присъединиха към републиканското мнозинство. Ветеранът демократ Стени Хойер предупреди колегите си, че ако проектът падне, „в Кремъл ще има ликуване“.

Пътят до гласуването беше бавен. Председателят на Камарата Майк Джонсън дълго даваше приоритет на други законопроекти, макар че заяви: „Винаги съм подкрепял законопроекта за санкциите срещу Русия“. Гласуването се проведе в последния ден, в който Камарата беше планирала гласувания преди изборите на 3 ноември.

Иранската част е цената за подкрепата на Белия дом. По искане на Тръмп документът удължава с 5 години ограниченията за енергийния и оръжейния сектор на Ислямската република. Associated Press съобщава, че Тръмп е дал знак за одобрение, след като разпоредбата е била добавена. Това удва 5 месеца след края на интензивната фаза на войната, настъпил на 8 април с примирие между САЩ и Иран.

Украинският президент Володимир Зеленски призова Камарата да приеме текста ден преди гласуването. В публикация в X той написа, че по време на война понякога е по-добре да се вземе „не съвсем съвършено решение, отколкото да не се прави нищо“. „Това е много важен исторически момент за САЩ. Законът трябва да бъде приет, гласуван и подкрепен“, добави Зеленски. Даниъл Балсън от организацията Razom for Ukraine определи приемането като ясен знак, че Конгресът ще продължава да налага тежка цена на Путин, докато той продължава да причинява страдания на Украйна.

Прочетен буквално, актът задължава Белия дом по-малко, отколкото подсказва гласуването. Митата са право, а не задължение, а ограниченията могат да бъдат спрени с едно удостоверяване пред Конгреса. Така Конгресът за първи път от над две години застава с гласове и на демократи, и на републиканци зад натиска върху Москва, а решението кога и срещу кого да се използва натискът остава в ръцете на Тръмп. Подписът е вероятен, защото Тръмп сам поиска иранската глава и прие текста, след като тя беше добавена. Много по-малко сигурно е дали митата някога ще бъдат наложени на Китай или Индия. Първата проверка ще бъде дали Белият дом ще назове поименно петте държави купувачи. Втората е дали Пекин и Делхи ще свият покупките на руски петрол още преди да бъде обявено първото мито. Ако скоро след подписа Белият дом изпрати удостоверение за отмяна, новите правомощия ще останат само на хартия.