Ислямска държава удари команден пункт в Ракка: 1 загинал и 3-ма ранени в поредна проверка за Ал-Шараа.

🇸🇾 Министерство на вътрешните работи на Сирия съобщи, че 1 негов служител е загинал, а 3-ма са ранени при осуетяване на опит от страна на двама терористи от Ислямска държава да щурмуват команден пункт на Силите за вътрешна сигурност в град Ракка.

В изявление на ведомството се посочва, че двамата атентатори-самоубийци се опитали да проникнат в обекта, в отговор на което силите за сигурност открили огън по единия, докато вторият е задействал експлозивен пояс след като е бил обкръжен.

Това бележи поредния удар по апарата за вътрешна сигурност на преходното правителство на Ахмед ал-Шараа в бившата „столица" на халифата и поредна проверка за способността му да се справи с асиметрична кампания, която самата групировка обяви още през февруари.

Ходът на атаката

Първоначалната информация, публукувана от държавната агенция САНА с позоваване на говорител на МВР, сочеше, че при нападение над лагер на ведомството в града са загинали „поне двама" служители. По-късното официално изявление прецизира картината: един загинал и трима ранени, при осуетен щурм. Като оперативна приемаме последната цифра на ведомството. Разминаването с предварителния доклад отразява обичайното за първите часове уточняване.

Към момента на публикуване няма независимо потвърждение за хода на сблъсъка извън съобщенията на САНА, нито публично е поета отговорност от ИД за конкретния атентат. Профилът на атаката обаче, двама атентатори-самоубийци срещу щаб на силите за сигурност, отговаря на почерка на групировката в настоящата ѝ кампания.

„Новата фаза": хронология на кампанията срещу новата власт

Атаката в понеделник се вписва в серия от атаки, която ИД поведе от началото на годината:

• февруари 2026 г. – говорител на ИД обяви „нова фаза" на операциите срещу преходната власт на Ахмед аш-Шараа. В изявлението тя е определена като „вероотстъпническа", а самият Шараа получава заплахи, че съдбата му няма да се различава от тази на сваления Башар Асад.
• 23 февруари 2026 г. – нападение над контролно-пропускателен пункт на Силите за вътрешна сигурност западно от Ракка отнема живота на четирима служители.
• пролет–лято 2026 г. – поредица от прицелни убийства и обстрели в провинциите Ракка и Дейр ез-Зор.
• 15 юни 2026 г. – осуетеният щурм над командния център в Ракка.

Идеологическата рамка, която групировката сама залага, е изрична. В изявлението си от февруари говорителят на ИД формулира, че Сирия е „преминала от иранска окупация към турско-американска окупация", а светското правителство и националистическата армия на Шараа са описани като легитимна цел. Тази реторика играе роля едновременно за мобилизация на остатъчните клетки и оправдаване на ударите по символни обекти на новата държава.

Кампанията на ИД не се ограничава до службите за сигурност, а това стана ясно от бомбеният им атентат срещу църквата „Мар Елиас" в Дамаск през юни 2025 г. – удар по религиозна цел в сърцето на столицата, който остави отпечатък за способността на групировката да поразява обекти, разположени на стотици километри от нейните скривалища в сирийската пустиня.

Пореден тест за Дамаск

• Капацитет на апарата за сигурност: Силите за вътрешна сигурност успяват да осуетят проникването, но с цената на един убит и трима ранени – резултат, който демонстрира едновременно реакция и уязвимост на стационарните бази.
• Коалиционно измерение: След посещението на Ал-Шараа в Белия дом през ноември 2025 г. страната се включи официално към водената от САЩ Глобална коалиция срещу ИД. Поредицата атаки от началото на годината е първият сериозен натиск върху тази договорка на терен.
• Кюрдският фактор и вакуумът на сигурността: Рамковото споразумение от март 2025 г. между Дамаск и Сирийските демократични сили (SDF) предвижда интегриране на кюрдските милиции в структурите на Министерство на отбраната до края на годината, след като през януари правителствените сили превзеха териториите под кюрдски контрол след кратка офанзива. Североизточна Сирия, където SDF бяха гръбнак на офанзивата срещу халифата, е именно зоната, в която ИД сега търси пролуки.

Ислямска държава, обозначена от САЩ като чуждестранна терористична организация (FTO), както и специално определен глобален терорист (SDGT), в своя апогей контролираше над половината територия на Сирия, преди да бъде изтласкана от силите на водената от САЩ международна коалиция и бившата Сирийска арабска армия, подкрепяна от Въздушно-космическите сили на Руската федерация, а териториалният ѝ халифат е окончателно разбит през 2019 г. Днешната ѝ форма е мрежа от тайни клетки, залагаща на удари по военни и цивилни обекти.

В тази логика атаката в Ракка не променя стратегическото равновесие, но потвърждава траекторията, очертана от анализатори на Foundation for Defense of Democracies и Washington Institute още след ударите през февруари: че „новата фаза" е реална оперативна кампания, а не само пропаганда, и че апаратът за сигурност на Шараа ще бъде изпитван системно – точно там, където държавността е най-крехка.

„Който ще отмъсти за уйгурите“: Ислямска държава обяви Китай за враг на исляма.

🏴🇦🇫🇨🇳 В края на април Voice of Khurasan – англоезичното пропагандно списание на провинция Хорасан на „Ислямска държава“ (ISKP) – посвети обширна статия на една-единствена атака, която извърши три месеца по-рано – самоубийствения атентат в китайски ресторант в сърцето на Кабул. Заглавието, което гласеше „Който ще отмъсти за уйгурските мюсюлмани“, издава амбиция, която стига отвъд обичайно поемане на отговорност: групировката превръща съдбата на уйгурите в Синдзян-уйгурския автономен регион в свой идеологически стълб, който представя Китай като структурен враг на исляма и оспорва легитимността на талибаните заради сближаването им с Пекин.

Самото нападение, извършено на 19 януари, се вписва в дълга и последователна кампания. Около 15 ч. местно време атентатор се взриви в ресторанта „China Lanzhou Beef Noodles“ в престижния търговски квартал Шахре Нау – район под засилена охрана, в непосредствена близост до правителствени и дипломатически обекти. По данни на международни медии загинаха 7 души (6 афганистанци и 1 китайски гражданин), а между 13 и 20 бяха ранени, сред тях 5 китайци. Иронията, която ISKP премълчава в публикацията си: собственикът на заведението, загинал в експлозията, е Абдул Маджид – китайски мюсюлманин, държал ресторанта заедно със своята съпруга и местен съдружник.

Чрез агенция „Амак“ ISKP обяви, че извършителят с името „Усман ал-Муваххид“, се е взривил в заведение, което обслужва китайски граждани. Изборът на цел не е случаен. В съобщението групировката пряко обвърза атентата с третирането на уйгурските мюсюлмани от Китай и предупреди, че е поставила китайските граждани в списъка си с мишени. Три месеца по-късно списанието разгърна тази теза в завършена идеологическа платформа.

Статията е изградена едновременно като оправдание на удара от януари и декларация за бъдещи намерения. Тя започва с директно обръщение към мюсюлманската общност и обосновава операцията като акт на религиозно възмездие: „Най-напред поздравяваме цялата ислямска умма за тази героична атака на Ислямска държава, при която – слава на Аллах – кръвта на отстъпниците талибани и на комунистическия Китай беше пролята заедно.“ Изборът на думи е показателен: талибаните и Китай са слети в един враг, а пролятата „заедно“ кръв превръща афганистанските жертви не в съпътстваща загуба, а в съзнателно търсена цел.

По-нататък текстът се обръща директно към уйгурите, представяйки Ислямска държава като единствения техен защитник с оглед на бездействието на Исламабад и Кабул: „Братя на уйгурите: Откликваме на плача, риданията, въздишките и пленничеството на вашите невинни деца! [...] ако пакистанците и отстъпниците талибани, вместо да ви защитят, застанаха на страната на китайските комунисти, вие не сте без братя! [...] Това нападение е само малка проба от възмездието и отплатата за уйгурските мюсюлмани; отсега нататък очаквайте още по-тежки и по-страшни дни.“ Отправената заплаха поднася нападението не като еднократно действие, а като началото на дълга поредица от такива.

Зад пропагандата на терористите се крие добре пресметната стратегия, при която каузата на уйгурите работи като инструмент за мобилизация и едновременно с това за делегитимизация. От една страна ISKP я използва, за да привлече бойци от уйгурите и други народи в Централна Азия – според доклад на мониторинг група на ООН от февруари 2025 г. в Афганистан действат между 500 и 1200 бойци на Туркестанската ислямска партия (TIP), исторически свързана с въоръжената съпротива на уйгурите срещу китайската власт. От друга, същата кауза оголва най-болезненото противоречие в управлението на талибаните: подложенина директен натиск от страна на Пекин, талибаните преместиха уйгурските бойци от граничещата с Китай провинция Бадахшан към вътрешността на страната и ограничиха действията им срещу китайски интереси. Точно това подчинение ISKP представя като предателство – талибаните, които някога приютиха тези хора, сега ги държат изкъсо в услуга на „китайските комунисти“.

Атентатът от януари не е изолиран случай, а поредния елемент от системна кампания, започнала много по-рано: атентатът с кола-бомба пред сградата на министерство на външните работи на Афганистан от януари 2022 г.; въоръженото нападение срещу хотел „Лонган“ в централен Кабул през декември 2022 г. – обект, собственост на китайския инвеститор Джан Минкуан и популярно сред китайския бизнес, при което загинаха трима души, а 18 бяха ранени, 5 от които бяха китайци в тежко състояние; убийството на китайски миньор в провинция Тахар през януари 2025 г. Успоредно с атентатите върви и реториката на заплахи: изданията на ISKP на руски и узбекски език, сред които „Tawhid News“, многократно заплашиха с атаки срещу съоръжения на китайската инициатива „Един пояс, един път“ и газопроводите към Китай.

Изборът на Китай за централна мишена има и своята икономическа логика, надхвърляща символиката. През август 2025 г. на тристранния форум Китай–Афганистан–Пакистан беше обсъдено включването на Афганистан в „Един пояс, един път“ и разширяването на Китайско-пакистанския икономически коридор. Пекин разглежда режима на талибаните като врата към минните и енергийни ресурси на Афганистан, а сигурността е първото и задължително условие за всяка такава инвестиция. Убивайки китайски граждани в най-укрепената и сигурна част на столицата, ISKP цели не толкова физическо унищожение, колкото разрушаване на самото обещание за сигурност, върху което талибаните изграждат икономическата си легитимност. Реакцията от страна на Пекин беше показателна: външното министерство осъди нападението и призова китайските граждани изобщо да не пътуват до Афганистан – именно ефектът, преследван от групировката. Освен Китай, атентатът беше осъден и от Обединеното кралство, Турция, ОАЕ, Катар, Иран и Пакистан – рядко срещана за страната гласност, която подчертава доколко атаките срещу чужди граждани в Кабул се възприемат като дестабилизиращи отвъд непосредствения им периметър.

Тъкмо тази последователност прави статията във „Voice of Khurasan“ по-важна от описания в нея атентат. Като насочва насилието си към китайски граждани и уйгурската кауза, ISKP атакува талибаните в ахилесовата им пета – пресечната линия между претенцията за ислямска легитимност и прагматичното партньорство с една държава, отговорна за систематично преследване на мюсюлманското си малцинство. Атентатът беше насочен към обект в най-охранявания квартал на Кабул, поради което може да бъде тълкуван и като демонстрация на оперативен обхват. Въпреки това цел на атаката беше „мека“ – ресторант за нудъли, собственост на китайски мюсюлманин, а не укрепен държавен обект. Именно затова анализатори като тези на The Diplomat считат това не като признак на сила, а на стесняване: лишена от способност да поразява защитени цели, ISKP пренасочва своите усилия към символни и уязвими обекти, където пропагандната възвръщаемост надвишава военната. Стратегическата цел остава трезва и постижима – не да освободи Синдзян, а да отрови отношенията между Кабул и Пекин дотолкова, че всяко китайско присъствие в Афганистан да носи своя риск, а всеки опит на талибаните да го осигури да изглежда като съучастие в преследване на едноверци. Статията на списанието просто облича тази дългосрочна линия в езика на религиозния дълг.

❗️ DISCLAIMER: Images originate from propaganda material produced by an armed extremist group. It's published solely for journalistic reporting and analytical purposes. All identifiable symbols and logos have been intentionally blurred to prevent the dissemination of extremist content.

Командирът на AFRICOM изрази тревога относно „разузнавателна черна дупка“ в Африка.

🇺🇸🇳🇬 През последните дни американската армия нанесе удари по крепости на Ислямска държава в Сахел в рамките на операция, координирана с правителството на Нигерия. Остават обаче дългосрочните въпроси за това дали американската армия все още притежава капацитета да осуетява потенциални терористични атаки, произтичащи от континента, предвид свиващото се присъствие на САЩ на континента.

Генерал Дагвин Андерсън, ръководител на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), изрази опасения, че отговорът може да е „не“, по време на изслушването си пред Конгреса миналата седмица. Той заяви, че Африка е епицентърът на глобалния тероризъм, и предупреди, че 75% съкращаване на американските военни сили през последното десетилетие, съчетано с паралелно изтегляне на съюзническите войски, е създало „разузнавателна черна дупка“ на континента.

„Липсата на експедиционни способности на AFRICOM и отслабената позиция на силите компрометират нашия отговор при кризи“, свидетелства Андерсън пред Комисията по въоръжените сили към Сената, отбелязвайки, че командването работи с „минимално необходимите ресурси“.

„Намаленото ни присъствие на континента също така позволява на деструктивни участници да диктуват дневния ред, което подкопава американските интереси“, каза той. „Ръководството на ИДИЛ е в Африка. Икономическият двигател на Ал-Кайда е в Африка. И двете групировки споделят волята и намерението да ударят нашата родина.“

Запитан дали командването е способно да неутрализира подобни заплахи, Андерсън даде предпазлив отговор. „В момента това е много трудно да се установи за Сахел, имайки предвид ограниченото ни присъствие.“

Тези критични думи дойдоха точно преди президентът Доналд Тръмп да нареди удара, който ликвидира втория в йерархията на Ислямска държава в басейна на езерото Чад. Той беше последван от нови въоръжени действия в североизточна Нигерия.

„По мое разпореждане смелите американски сили и въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно една детайлно планирана и много сложна мисия за елиминиране от бойното поле на най-активния терорист в света. Той повече няма да тероризира хората в Африка, нито ще помага за планирането на операции, насочени срещу американци“, написа Тръмп в петък вечерта в публикация на Truth Social.

Тръмп идентифицира целта като Абу-Билал ал-Минуки – висш кадър в Ислямска държава, обявен за „специално обозначен глобален терорист“ от Държавния департамент през 2023 г. по време на предишния президент Джо Байдън.

Съвместният рейд на командоси е резултат от интензивен обмен на разузнавателна информация между САЩ и Нигерия, според нигерийската армия. Нападението срещу укрепения терористичен анклав в Метеле, щат Борно, е започнало малко след полунощ и е кулминирало с нанасяне на въздушни удари по обекта след сблъсък, който е продължил около 3 часа. В престрелката са били убити и няколко от лейтенантите на командира на ИД. Няма данни за ранени американски и нигерийски военнослужещи, съобщи американски служител пред Military Times.

В изявление на AFRICOM се казва, че ал-Минуки е осигурявал „стратегическо ръководство на глобалната мрежа на ИД за медийни и финансови операции, както и за разработването и производството на оръжия, експлозиви и дронове“. Добавя се още, че той има „сериозна история на участие в планирането на атаки и ръководенето на вземането на заложници“.

Официални лица във Вашингтон и Лагос съобщиха в неделя, че през следващите дни двете страни са нанесели допълнителни удари срещу ИД в Метеле, довели до смъртта на най-малко 20 екстремисти.

Ислямска държава превърна Сахел в развъдник за някои от най-смъртоносните си филиали – провинция Западна Африка (ISWAP) и нейния съперник Боко Харам. И двете групировки са особено активни в басейна на езерото Чад, който обхваща Камерун, Чад, Нигер и Нигерия. Множество фактори, включително екстремизма, бедността, продоволствената несигурност, климатичните промени и слабото управление, превърнаха региона на бойните действия в център на една от най-неразрешимите хуманитарни кризи в света.

Операцията, при която беше убит ал-Минуки, е най-драматичният момент досега в продължаващите усилия на Пентагона да помогне на правителството на Нигерия в стремежа му да отблъсне джихадистите. В нощта срещу Коледа силите на двете страни проведоха съвместни ракетни удари в щата Сокото. Тръмп заяви, че цел са били „терористичната измет на ИДИЛ“. Малко след това Пентагонът изпрати около 200 военнослужещи в страната от Западна Африка, за да помагат в обучението на нейните въоръжени сили в борбата им с ислямисткия бунт.

Д-р Омар Мохамед, старши научен сътрудник в програмата за екстремизъм на Университета „Джордж Вашингтон“, коментира пред Military Times, че Африка се очертава като фокус на терористична дейност след колапса на териториалния халифат на Ислямска държава в Сирия и Ирак през 2017 г. Той посочи, че движенията на джихадизма се разрастват бързо в Сахел, отчасти с набиране на деца за войници, които стават по-податливи на радикално вербуване в условията на крайна нищета.

„Бедността е причината, която води до появата на деца бойци“, увери Мохамед и добави, че Ислямска държава се е инфилтрирала в училищата, за да създаде условия, в които индоктринирането започва рано. „Когато няма достъп до нормални училища, представете си: техният учител е имам от Ислямска държава, който ги учи как да бъдат терористи и им обещава пари. Това е изключително тревожно.“

Според ООН насилието е принудило над 1827 училища в басейна на езерото Чад да затворят, лишавайки хиляди деца от достъп до образование. Днес Субсахарска Африка остава един от регионите с най-ниско ниво на достъп до образование в света.

Мохамед подкрепя тезата, че САЩ трябва да засилят усилията си за борба с възхода на тероризма в Африка, не да ги съкращават. „Без постоянен натиск терористите винаги ще намерят начин да кроят заговори срещу САЩ, Запада и американските интереси по света. Идеологията им противоречи на всичко цивилизовано и на всичко демократично“, каза той.

Съвместна операция на САЩ и Нигерия ликвидира втория в командването на Ислямска държава.

🇺🇸🇳🇬 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че при съвместна операция на американски и нигерийски сили в басейна на езерото Чад е ликвидиран Абу-Билал ал-Минуки – според Вашингтон втори по значение лидер на световната мрежа на Ислямска държава.

Ударът, нанесен по укрепен комплекс на Минуки в нощта срещу 15 май, доведе и до елиминирането на „няколко негови заместници“, според потвърдено изявление на канцеларията на нигерийския президент Бола Тинубу. „Под мое ръководство смелите американски военни и Въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно щателно планирана и много сложна мисия“, написа Тръмп в Truth Social. Точната локация, видът на нанесения удар и броя на загиналите бойци не са оповестени публично от двете правителства.

Според първите медийни доклади на 16 май операцията е била координирана между разузнавателните служби на двете страни и е използвала комбинация от дронове и сили за специални операции. САЩ поддържат около 200 военнослужещи на територията на Нигерия в обучителна и разузнавателна роля и постоянно ротационно присъствие на въоръжени дронове по линията на партньорството с нигерийската армия срещу ислямистките бунтове, разпространили се през басейна на Чадското езеро и западен Сахел. Локацията на удара, комплекс в басейна на езерото Чад, отговаря на главното оперативно ядро на Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP), отделила се при разкола в Боко Харам през 2016 г.

Абу-Билал ал-Минуки е нигерийски гражданин от щата Борно – епицентър на бунтовете на Боко Харам от 2009 г. насам. Държавният департамент на САЩ го обяви за „специално обозначен глобален терорист“ през 2023 г. при администрацията на президента Джо Байдън – статус, придружен от замразяване на активи и санкции. По същото време американските служби определиха Минуки като висш ръководител на Ислямска държава в Сахел и член на Главна дирекция на провинциите — централния административен орган на групировката, осигуряващ оперативно ръководство, финансиране и логистична координация между регионалните „провинции“ по света. В йерархията на ИД позицията на Минуки беше близка до тази на регионален заместник за Африка в централната структура на групировката.

Главната дирекция на провинциите беше реорганизирана след ликвидирането на основателя на ИД Абу Бакр ал-Багдади в Идлиб през октомври 2019 г. в отговор на нарасналата уязвимост на централното командване и беше структурирана в 4 регионални офиса (макатиб): Мактаб ал-Фуркан, който администрира басейна на езерото Чад и Сахел; офисите за Източна и Югоизточна Африка; за Хорасан (Афганистан, Пакистан, Централна Азия); и за Близкия изток. Тази архитектура позволи на ИДИЛ да оцелее териториалното си поражение в Сирия и Ирак през 2017–2019 г. с децентрализация на оперативната тежест към Африка, където през последното десетилетие беше регистрирано мнозинството от потвърдените жертви на джихадистки атаки в глобален план. Загубата на Минуки засяга директно мрежата за финансиране и оперативна координация на групировката в Сахел и басейна на Чад.

Операцията се вписва в активна фаза на американската политика спрямо Нигерия, отворена от Тръмп в края на октомври 2025 г. На 31 октомври САЩ обозначи повторно Нигерия като „страна с особено внимание“ (Country of Particular Concern) поради преследването на християни от въоръжени ислямистки групи. На 1–2 ноември Тръмп заплаши директно с военна намеса – „guns-a-blazing“, за да „изтрием напълно ислямистките терористи“, ако нигерийското правителство не вземе мерки. Между 26 и 27 декември американски военни нанесоха прецизни удари по два анклава, свързани с Ислямска държава, в щата Сокото – операции, описвани като координирани с нигерийската армия, но обявени с но с минимално публично оповестяване. Сегашната операция потвърди вече стабилизиран модел на двустранно сътрудничество, в който Вашингтон осигурява разузнавателния и въздушен компонент, а Нигерия – операционализация на терена.

Реториката на Тръмп за „геноцид над християните“ в Нигерия остава предмет на остри международни спорове. Според Amnesty International над 10 000 души са убити в джихадистки атаки в централна и северна Нигерия през първите две години, откакто президентът Тинубу пое властта през май 2023 г. Много от анализаторите обаче са на мнение, че мнозинството от жертвите на въоръжените групи в северната, мюсюлманска по болшинство, част на страната са самите мюсюлмани, а не християни – и че ситуацията не отговаря на критериите за геноцид по силата на международното право. Нигерийското правителство първоначално отхвърли наратива за „геноцид“, но по-късно прие американск военна помощ. Алтернативни мотиви за активизацията на американското военно присъствие изтъкват значимостта на Нигерия като източник на редкоземни елементи – монацит, литий, никел, кобалт – в проблемната североизточна част на страната, фактор, който редица анализатори (включително от International Crisis Group и LSE) свързват с прехода към директна военна намеса.

Терористичният пейзаж в региона, където действаше Минуки, претърпя значителни промени в последните 18 месеца. На 29 януари съвместна операция на две провинции на Ислямска държава (Сахел и Западна Африка) проведе мащабна атака срещу международно летище „Диори Хамани“ в Ниамей, столицата на съседен Нигер – индикация за координация между двете фракции, които обикновено се намират в съревнование за ресурси и поробителни маршрути. Паралелно с това върви ожесточена борба между Боко Харам и ISWAP за контрол върху островите и блатата на езерото Чад: в началото на годината Боко Харам проведе среднощно нападение, в което превзе лагери на ISWAP и ликвидира около 200 бойци на групировката. Само преди броени дни, на 5 май, Боко Харам уби 23 войници от армията на Чад в района на езерото; на 13 май ООН поиска независимо разследване на въздушни удари, довели до смъртта на цивилни в Нигерия и Чад. Операцията срещу Минуки засяга ключов възел за джихадизма в период на структурно разтърсване на цялата архитектура в басейна.

Геостратегическата обстановка в Сахел се промени фундаментално от 2020 г. насам с поредицата от военни преврати в Мали (2020, 2021), Буркина Фасо (2022), Нигер (2023) и Габон (2023), последвани от изтегляне на френските и американски военни от региона. Френската операция Barkhane (2014–2022) бе формално закрита през ноември 2022 г. Малката американска авиобаза в Агадес, Нигер, беше предадена през 2024 г. На мястото им влязоха руските частни военни компании – първоначално Вагнер, по-късно Африканския корпус под прякото командване на Министерство на отбраната на Руската федерация – които действат в Мали, Буркина Фасо, ЦАР и Нигер срещу заплащане и достъп до редки метали. Резултатите обаче не отговарят на поставената цел: според OCHA през 2025 г. в централен Сахел са отчетени 3737 инцидента със сигурността с най-малко 9362 жертви, а ескалацията се ускорява през тази година. Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM), местният клон на Ал-Кайда, обяви на 3 септември 2025 г. обсада на Бамако – най-малко 300 цистерни с гориво бяха унищожени по маршрутите от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея още в първата фаза, което парализира столицата за седмици. Изискването, първоначално формулирано като отмяна на данъците върху горивата, по-късно беше разширено до въвеждане на шериат в Мали.

След краткото отслабване в началото на 2026 г. JNIM извърши координирано настъпление в няколко региона на страната на на 26 април, съвместно с Фронта за освобождение на Азавад, в което беше ликвидиран министърът на отбраната на Мали. Два дни по-късно групировката обяви, че налага пълна блокада на Бамако, която обхваща всички превозни средства към столицата, и разшири оперативния обхват на юг към Того, Бенин и северна Гана, отваряйки джихадистки коридор към Гвинейския залив. Руското включване ограничи самостоятелното действие на Ислямска държава в Сахел, но претърпя провал в опитите си да предотврати експанзията на Ал Кайда и даже напротив, доведе до нейното активизиране.

Нигерия, чиято военна доктрина и партньорство със САЩ се запазиха относително стабилни, стана основната оперативна площадка за американските усилия за борба с тероризма в Западна Африка – обстоятелство, което вчерашната операция операция илюстрира, поставяйки в контраст двата конкурентни подхода към сигурността в региона.

Сценарии за развитие на ситуацията в краткосрочен план могат да бъдат няколко. Първо – задълбочаване на американското оперативно присъствие: периодични удари с дронове и съвместни операции с нигерийската армия по модела на сегашната, без формално разширяване на сухопътното присъствие отвъд онези 200 души, които понастоящем са на терен. Второ – формализиране на нова двустранна рамка за сигурност: преговори за разширена база на американски военни в Нигерия, потенциална трансформация на сегашното разузнавателно сътрудничество в постоянна оперативна мисия по образа на закритата Barkhane, но с по-ясно изразен публичен дискурс за защита на християнските общности. Трети – реактивиране на ИДИЛ-Сахел: бързо назначаване на нов оперативен ръководител, който да възстанови ритъма на нападенията — в исторически план подобни смени при ИД отнемат 3-6 месеца и често водят до временно ескалация на терористични атаки, целяща демонстрация на устойчивост. Първите два сценария вървят в очаквана сериализация, а третият – паралелно с тях.

Ликвидирането на Абу-Билал ал-Минуки не е изолиран успех в борбата с тероризма. То представлява първото публично документирано стратегическо постижение на разширената американска намеса в Западна Африка, отворена политически чрез реториката на Тръмп за „християнския геноцид“ и оперативно – чрез ударите през декември 2025 г. в Сокото и сегашната операция в басейна на езерото Чад. Реалната стратегическа линия зад тази реторика е възстановяване на американското присъствие в Сахел след западането на френското влияние и руското проникване чрез Африканския корпус – присъствие, чийто основен акцент е партньорството с Нигерия, единствената голяма страна в региона, останала извън руския сектор на влияние.

📸 Снимка: Нигерийски войници във военна база в размирния щат Борно миналата година. (Joris Bolomey/AFP via Getty Images)

Джихадисти от „Боко Харам“ нападнаха военна база в Чад: Най-малко 24 загинали

🇹🇩 Най-малко 24 души загинаха при нощна атака на предполагаеми джихадисти от Боко Харам срещу военна база в Чад, съобщиха във вторник за АФП представители на военните и местната власт.

Базата „Барка Толором“ се намира на брега на езерото Чад – район, който граничи с Камерун, Чад, Нигерия и Нигер и чиито острови служат за убежище на джихадистите от Боко Харам и други радикални ислямистки групировки.

Рейдът в късните часове на понеделник е „оставил 25 убити и 46 ранени от страна на чадската армия“, заяви източникът от армията пред АФП. Представителят на местната власт посочи данни за „24 загинали и няколко ранени“. И двамата приписаха атаката на Боко Харам, а управникът настоя, че „ситуацията е под контрол“.

„За пореден път неясната терористична групировка Боко Харам извърши страхлива атака снощи срещу нашата военна база в Барка Толором“, заяви президентът на Чад Махамат Идрис Деби Итно във вторник в публикация във Facebook. „Ще продължим борбата с нова решимост, докато тази заплаха не бъде напълно изкоренена“, обеща той, поднасяйки съболезнования на опечалените семейства.

Войниците попадат под все по-силен обстрел от страна на Боко Харам в басейна на езерото Чад, а нападение през октомври 2024 г. остави около 40 жертви в редиците на чадската армия. През последните месеци се наблюдава и скок в атаките на Джамаат Ахл ал-Сунна ли ад-Дава ва ал-Джихад (JAS), отделна фракция на групировката, включително отвличания и нападения срещу предни армейски позиции, особено по островите и по протежение на нигерската част от бреговете на езерото.

В отговор на атаката от октомври 2024 г. Деби нареди контраофанзива, която се зарече да води лично на терен в продължение на две седмици. След края на тази офанзива през февруари 2025 г. армията настояваше, че Боко Харам вече „няма убежище на територията на Чад“. Островите и блатата на езерото Чад служат за убежище и на съперничещата група на Боко Харам – „Ислямска държава в Западна Африка“ (ISWAP).

Екстремистка групировка в Дагестан е налагала шериат, патрули и незаконен контрол повече от десетилетие.

🇷🇺 В Дагестан е разбита мащабна екстремистка мрежа, действала над 10 години в село Губден. 11 местни жители са обвинени в създаване на „паралелна власт“, базирана на радикална ислямистка идеология, в рамките на която групата системно е налагала физически и психически тормоз над съграждани, които не споделят техните вярвания.

Участниците са организирали незаконни патрули и пропускателен режим по собствена преценка, блокирали са достъпа до селото през нощта и са използвали система за наблюдение в реално време за следене на местното население. Към момента 9 души се намират в ареста, а разследването продължава да изяснява пълния обхват на престъпната им дейност.

Според разследването в продължение на над десетилетие – от 2015 г. до април 2026 г. на територията на село Губден в Карабудахкентски район група лица са били обединени в устойчива екстремистка общност, действала с идеологически нагласи. Участниците в общността са били водени от своите радикални възгледи, насочени към подклаждане на омраза и вражда на религиозна основа, както и към унижаване достойнството на гражданите.

В рамките на своята дейност нейните участници са извършвали противозаконна дейност, включително оказване на морален и физически натиск върху граждани, които не споделят техните възгледи, и са прилагали насилие.

Освен това фигурантите са организирали т.нар. „патрули“, по време на които са дежурили на територията на населеното място и са упражнявали контрол върху придвижването на гражданите. Те са издирвли лица, чийто начин на живот не е отговарял на техните убеждения, след което са ги отвеждали в специално помещение за прилагане на физически мъчения и психологически тормоз.

Става ясно, че на територията на селото участниците в общността са създали фактическа система за незаконен контрол и пропускателен режим извън държавната власт, като са вземали решения за пропускане или забрана за влизане и излизане на превозни средства по собствено усмотрение.

През нощта са налагали ограничения върху достъпа до територията на селището с блокиране на транзитното преминаване, докато в същото време в околностите му е била разгърната система за наблюдение с постоянен мониторинг на обстановката в реално време. Всичко това се е случвало за период от над 10 години.

Наказателното дело е образувано въз основа на материали, предоставени от УФСБ на Русия за Република Дагестан и Министерството на вътрешните работи по Република Дагестан.

Към момента по наказателното дело спрямо 9 от задържаните е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. По отношение на други двама фигуранти следствието е внесло в съда искания за определяне на мярка за неотклонение.

Боко Харам заплашва да екзекутира 416 жени и деца, ако не получи 2,7 млн паунда.

🇳🇬 Фракция на джихадистката групировка Боко Харам заплаши, че ще екзекутира над 400 отвлечени жени и деца в рамките на 72 часа, ако не бъде получен откуп от правителството на Нигерия в размер на 2,7 млн паунда. Ултиматумът беше предаден чрез видеозапис до местните медии, в който маскирани въоръжени мъже в паравоенни униформи заплашват, че ако исканията не бъдат изпълнени, отвлечените заложници „никога повече няма да бъдат видени“.

Говорителят в записа представи групата с името „Джамаату Ахлис-Сунна Лидаауати уал-Джихад“, ръководена от „имам Абу“, и определи 3-дневен срок като „първото и последно“ съобщение на групировката. „Ако нашите искания не бъдат удовлетворени, ще преместим тези жертви, включително жените и децата, на различни места. Всичките. Вие взехте решението си, ние си взехме нашето. Указваме ви, в името на Аллах, да не надвишавате определеното време“, гласи ултиматумът. „И ги погледнете, преди да го направим, защото може никога повече да не ги видите. Ако правителството смята, че може да ги спаси със сила, свободни сте да опитате. Ние разчитаме на Аллах.“

В отделно изявление от организация с името „Borno South Youths Alliance“, която твърди, че посредничи между похитителите и властите, уточни броя на задържаните като 416 жени и деца. Разпространява се снимка, която е представена като кадър на част от заложниците – жени с цветни хиджаби, насядали на групи, обградени от въоръжени мъже. Автентичността не може да бъде независимо потвърдена.

„Боко Харам“ се сражава за сваляне на правителството в Нигерия и налагане на строго тълкуване на шериата. Популярното ѝ име приблизително се превежда като „Западното образование е забранено“. Групата влезе в глобалното полезрение през 2014 г. с отвличането на близо 300 ученички от средно училище в Чибок, град в провинция Борно. Случаят породи международната кампания #BringBackOurGirls. От създаването си в началото на века в североизточна Нигерия тя води последователна кампания от атаки срещу училища, самоубийствени атентати, отвличания и удари по военни позиции в басейна на езерото Чад.

През 2016 г. от групировката се отдели клонът „Ислямска държава в провинция Западна Африка“ (ISWAP), който беше признат от „Ислямска държава“ и през последните години оценяван от експерти като по-добре въоръжен и оперативно по-ефективен съперник на оригиналното ядро.

Нигерия, най-многолюдната държава в Африка, преживява многопластова криза на сигурността. Освен бунта на „Боко Харам“ и „Ислямска държава“ в североизточните щати, тя се бори с въоръжени бандити, които извършват масови отвличания с цел откуп в северозапада, с насилствени спорове между уседнали земеделци и скотовъди в централния пояс, както и със сепаратистки движения в югоизточните щати, исторически свързани с Биафра.

Според данни, цитирани в международните съобщения по повод ултиматума, над 10 000 нигерийци са загинали от бунтовнически действия, тероризъм и бандитизъм през последните две години, а силите за сигурност на правителството все по-видимо не успяват да овладеят насилието.

Характерът на това насилие беше предмет на изострен международен дебат през изминалата година, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп осъди Нигерия, че не защитава християнските общности, определи атаките на джихадистки групировки като „геноцид“ и заяви, че би изпратил американски военни „с пълен огън“, тъй като християнството в страната е подложено на „екзистенциална заплаха“. Думите му бяха приветствани от редица църковни лидери, но правителството в Абуджа и анализатори по сигурността обвиниха Белия дом в опростяване на картината. Според тях насилието не е мотивирано изключително религиозно и засяга в съпоставима степен християни и мюсюлмани – значителна част от жертвите на „Боко Харам“ и ISWAP са именно местни мюсюлмани в щатите Борно, Йобе и Адамауа, нападани заради отказ да подкрепят групировките или просто защото попадат в зоните им на действие.

Ако бъде изпълнена, заплахата за масова екзекуция на повече от 400 заложници би представлявала най-тежкия слуай от този род в 20-годишната история на джихадисткия бунт, надхвърляйки по обхват отвличането в Чибок. Към момента на публикацията нигерийските власти не са потвърдили публично за получаването на ултиматума, нито са оповестили своята позиция по исканията за откуп. В подобни предишни случаи преговорните канали обикновено протичат неофициално, през посредници, местни духовни и общностни лидери, а плащането на откупи, макар официално отричано, е документирано в редица предишни освобождавания.

Мароко и Испания разбиха клетка на Ислямска държава с нишки към Сахел и Сомалия.

🇲🇦 Централното бюро за съдебни разследвания на Мароко (BCIJ), действащо под Главната дирекция за териториално наблюдение (DGST), проведе съвместна операция с Главната комисия по разузнаване (CGI) на Националната полиция на Испания по неутрализиране на терористична клетка от трима души, свързана с Ислямска държава.

Двама от членовете бяха задържани в Танжер от специалните сили на DGST, а предполагаемият ръководител на клетката беше арестуван в Палма де Майорка, съобщи новинарска агенция MAR. Операцията на испанска територия е била ръководена от Националния съд в Мадрид с участието на Главна дирекция „Информация“ и Провинциална информационна бригада.

Според данни от разследването двамата задържани в Мароко са подсигурявали финансиране и логистична подкрепа на бойци, действащи в структури на Ислямска държава в Сахел и Сомалия. Лидерът на клетката, арестуван в Испания, е заподозрян в планиране на терористичен акт на територията на страната по модела на т.нар. „самотния вълк“ – метод, при който дадено лице действа самостоятелно без директна оперативна подкрепа, но следва идеологически указания на организацията. Двамата задържани в Танжер са поставени под полицейски надзор по заповед на специализираната прокуратура, а разследването продължава с цел разкриване на пълния обхват на мрежата и нейните национални и регионални връзки.

Операцията е резултат от дългогодишно партньорство между службите за сигурност на Испания и Мароко. BCIJ посочи, че от 2014 г. насам при съвместни операции на двете страни са били разбити над 30 клетки на терористични групировки, което е довело до задържането на над 150 заподозрени, от които 83 задържани на испанска територия.

Само през ноември 2024 г. двете страни неутрализираха клетка от 9 души, определена от испанските власти като „реална заплаха" за сигурността и на двете държави. Националната полиция на Испания описва своето сътрудничество с DGST като основано на „доверие и постоянен обмен на информация“, докато приносът на Мароко в борбата с тероризма в Европа са високо ценени като един от най-ефективните в региона.

Последният случай обаче разкрива нещо, което надхвърля просто поредната успешна съвместна операция. Той хвърля светлина върху начина, по който клонът на Ислямска държава в Сомалия се превръща в основен възел за транснационалната инфраструктура на ИД, който свързва Източна Африка с Европа чрез канали за финансиране, вербуване и разпространение на пропаганда. Фактът, че задържаните в Мароко са насочвали средства към бойци едновременно в Сахел и Сомалия, говори за наличие на опорна структура, обслужваща няколко африкански провинции на Ислямска държава от една и съща мрежа в Северна Африка.

ИД-С се зароди през октомври 2015 г., когато Абдулкадир Мумин – сомалийски гражданин, роден в Кандала, Пунтланд, прекарал години в Швеция и Великобритания и изградил репутация на радикален проповедник в джамии в Лондон и Лестър – дезертира от „Аш Шабаб“ с около 30 бойци и положи клетва за вярност към ИД. Групировката първоначално беше маргинална, но популярността ѝ нарасна след като превзе пристанищния град Кандала през 2016 г. и беше призната официално като провинция от централното ръководство на ИД на следващата година. Въпреки скромния личен състав, изчисляван на 500-1000 бойци през февруари 2025 г. стратегическото ѝ значение далеч надхвърля нейната численост.

Причината за това е структура, известна като „Ал Каррар“ – регионален координационен център, създаден в Северна Сомалия към края на 2018 г. под ръководството на Мумин. Той работи паралелно като финансово и командно звено, отговарящо за терористичната дейност в Източна, Централна и Южна Африка, в това число т.нар. провинция „Централна Африка“ в Демократична република Конго и провинция Мозамбик.

Доклади на САЩ и ООН описват „Ал Каррар“ като една от най-важните структури за генериране на приходи и ръководство в глобалното движение на Ислямска държава. Към юли 2025 г. структурите за мониторинг на санкциите на ООН докладваха за „нарастваща увереност“, че Мумин е поел ролята на глобален лидер на ИД под псевдонима Абу Хафс ал Хашими ал Кураши, макар групировката да не е потвърдила формално неговото име. Дали Мумин е безспорен халиф или остава оперативен ръководител с широки правомощия е отворен въпрос – според традиционната доктрина на ИД халифът трябва да бъде арабин от род, свързан с пророка, което формално не може да бъде покрито от сомалийски лидер.

Нарастващата роля на сомалийския клон обаче протича успоредно със сериозен военен натиск. От началото на миналата година Силите за сигурност на Пунтланд (PSF) провеждат операция „Хилаак“ (мълния), за която бяха мобилизирани около 3000 военнослужещи срещу позициите на терористите в планините Ал Мискаад в регион Бари. Мащабната кампания се ползва с решителна подкрепа на САЩ и ОАЕ, разпределя съобразно техните специфични възможности.

САЩ осигуряват прецизно въздушно превъзходство и тактическо обучение на елитните части на PSF, докато в същото време дават критично разузнаване в реално време, което позволява на сухопътните войски висока точност при придвижване в трудния планински терен. ОАЕ от своя страна са логистичен и финансов гръбнак на операцията, поемайки изплащането на заплати и доставките на провизии за RSF, което гарантира тяхната оперативна устойчивост в дългите обсади. Емирствата основаха Морската полиция на Пунтланд (PMPF) – специализирано звено, което блокира бреговете на региона, като по този начин прекъсва ключови канали за доставка на оръжие и подкрепления от Йемен през Аденския залив. Доставените от тях бронирани машини, дронове за наблюдение и модернизацията на пристанището в Босасо превърнаха града в ключов център за разпределение на военни ресурси.

Тази координирана международна подкрепа доведе до превземане на ключови укрепени зони, ликвидиране на стотици бойци, сред които чуждестранни, и задържането на редица висши командири. През февруари 2025 г. при въздушен удар загина Ахмед Маеленинин – ключов оманско-сомалийски вербовчик и финансист на групировката. През юли операция на Специалните сили на САЩ доведе до ареста на висш ръководител на ИД в Северна Сомалия.

Властите на Пунтланд заявиха, че териториите на ИД в региона са намалени с повече от половина. Въпреки тези загуби на терен местният клон запазва своята способност да действа като транснационален център за финансиране, координация и пропаганда. По данни на Центъра „Суфан“ от декември 2025 г. над две трети от глобалната дейност на Ислямска държава през първото полугодие е регистрирана в Африка – показател за стратегическо преориентиране на терористичната групировка към континента.

През септември 2025 г. Националната разузнавателна служба на Ирак съобщи за разбиването на мрежа за финансиране и контрабанда на ИД, действаща в няколко държави от Западна Африка, чиито комуникации разкриха по-широка терористична инфраструктура, насочена и към европейски цели.

Клетката, разкрита преди дни в Мароко и Испания, се вписва в този модел, илюстрирайки три припокриващи се вектора на заплаха, посочени от анализаторите на Militant Wire: външните операции стават по-постижими, когато клетки в Северна Африка и Европа развиват способност да канализират финанси, бойци и оперативна информация към и от центрове като сомалийския клон; насочваните атаки стават възможни, когато фигури в подобни клетки получават указания за избор на цел, момент или метод от лидери, географски отдалечени от терена; а рискът от вдъхновени нападения остава постоянен, тъй като пропагандата на джихадимза достига до диаспорни общности и радикализирани привърженици в Европа, способни да действат автономно: точно сценарият, заложен в плановете на арестувания лидер на клетка в Палма.

Разкриването ѝ поставя конкретен въпрос пред европейските служби: дори когато сомалийският клон на ИД понася тежки загуби в Пунтланд, транснационалните функции на групировката – финансиране, вербуване, онлайн радикализация и оперативно направление – продължават да генерират заплахи далеч отвъд региона на Африканския рог. Каналът Танжер–Палма е само един от видимите сегменти на терористична мрежа, чийто пълен обхват тепърва предстои да бъде установен.

Кървави атентати в Майдугури: Най-малко 23 загинали при координирани атаки в Нигерия

🇳🇬 Координирани бомбени атаки, дело на атентатори-самоубийци, разтърсиха оживен пазар и други райони с концентрация на цивилни в нигерийския град Майдугури в понеделник, отнемайки живота на най-малко 23 души и ранявайки над 100, което се превърна в една от най-тежките атаки в столицата на щата Борно в последно време.

Трите експлозии избухнаха в понеделник вечер, малко след като жителите на преобладаващо мюсюлмански град завършиха поста за Рамазан. Ударите бяха насочени срещу централния пазар, входа на най-голямата университетска болница в Майдугури и района около пощенската станция.

Армията обвини за атентатите в 1,2-милионния град екстремисти от Боко Харам и предупреди за „повишена заплаха“ от самоубийствени атаки през последните дни на свещения за мюсюлманите месец.

Атаките бяха предшествани от нападение срещу военен пост в нощта срещу понеделник, за което властите също обвиниха джихадисти. Трагедията се случи в момент, когато президентът Бола Тинубу се подготвя за държавно посещение в Обединеното кралство, където се очаква водеща тема да бъде именно сигурността. Тинубу нареди на ръководителите на службите за сигурност „да се преместят в Майдугури, за да поемат контрола над ситуацията“.

Свидетели описват настъпилата паника, докато хората са бягали към изхода на пазара след взрив на бомба, когато там избухва втора експлозия. 31-годишният Мала Мохамед, оцелял при атаката, сподели пред АФП, че много хора „са хукнали към пощата, тъй като входът на пазара и станцията са близо“.

„За съжаление, когато тичаха към пощата, човекът с взривното устройство се вряза в тълпата, докато хората все още се опитваха да се спасят“, сподели той.

Уязвимият град

В комбинация с нападението срещу военната позиция и бомбения атентат в джамия през декември, атаките тази седмица сложиха край на мирния период в града, който беше сравнително спокоен, след като бунтът в Нигерия беше изолиран до отдалечените селски райони.

Майдугури е мястото, където „Боко Харам“ се появи и започна първия си кървав бунт през 2009 г. – началото на смъртоносна кампания, чиято крайна цел беше създаване на халифат в страната.

Насилието затихна след своя пик около 2015 г., но бойци от Боко Харам и другата джихадистка групировка в региона – „Ислямска държава в Западна Африка“ (ISWAP) – наскоро ескалираха атаките в североизточните щати на Нигерия. Техните действия са отнели живота на над 40 000 души и са разселили около 2 милиона.

Въпреки подобрената сигурност в Майдугури, „градът винаги е бил уязвим“, сподели пред АФП Конфидънс Макхари, изследовател на военни конфликти в SBM Intelligence – разузнавателна компания със седалище в Лагос. Той отбеляза, че нападенията в провинцията продължават, често само на няколко километра от града.

Полицията обяви официално за 23 загинали и 108 ранени. Член на звено за борба с тероризма обаче посочи пред АФП, че броят на жертвите може да достигне 31. На сутринта след нападението по земята на пазара се виждаха разпръснати окървавени джапанки, локви кръв, разпилян лук, чушки и дини. Районът беше отцепен с полицейска лента.

„Варварски“ нападения

Полицията заяви, че „нормалният ритъм на живот в засегнатите райони е напълно възстановен“ и че силите за сигурност са засилили „присъствието и наблюдението в Майдугури и околностите му, за да предотвратят нови инциденти“.

Губернаторът на щата Борно Бабагана Зулум определи бомбените атентати като „варварски“ и призна, че „скорошният ръст на атаките е свързан с интензивните военни операции в гората Самбиса“, известна като крепост на джихадистите.

Нападението от предната вечер започна около полунощ в неделя срещу военен пост в квартал Ажилари Крос, югозападно предградие на Майдугури, разположено само на няколко километра от летището. Същата вечер беше регистрирана и друга атака в района на Дамбоа, южно от града. Майдугури, арена на ежедневни стрелби и бомбардировки в миналото, е относително спокоен в последните години, като последното голямо нападение беше през 2021 г., когато джихадисти от Боко Харам обстрелваха града с минохвъргачки и убиха 10 души.

Други терористични групировки, сред които ISWAP и отцепилото се крило Джамаату Ахлис Суна Лидаауати уал-Джихад (JAS), също подсилват позициите си в региона.

„От началото на 2025 г. голяма част от фокуса на нигерийските военни, армията и военновъздушните сили, е насочен към ISWAP. Но сега, когато виждаме JAS да се завръща в уравнението, това означава, че те са нещо повече от обикновена отцепила се фракция“, коментира Конфидънс Макхари.

През декември бомбен атентат в градска джамия, за който не беше поета отговорност от никой, но също се смята, че е дело на атентатор-самоубиец, отне живота на най-малко седем души. В селските райони около Майдугури насилието не спира. Миналия месец САЩ предприеха разгръщане на 200 свои военнослужещи в Нигерия, за да предоставят техническа подкрепа и обучение на местните войски в борбата им с тероризма.

Ислямска държава отхвърли властта в Сирия, започва нова фаза на война.

🏴 Al Furqan, централното медийно крило на Ислямска държава, публикува обръщение на говорителя на групировката Абу Худхайфа ал-Ансари, в което очертава нова оперативна рамка за терористичната групировка в Сирия и глобален мащаб.

В речта по повод Рамадан, ал-Ансари обяви началото на нов етап от сирийския конфликт и отрече легитимността на текущата власт в Дамаск. Остри критики бяха насочени към президента Ахмед ал-Шараа, който беше обвинен в продължаване на политиките на Башар ал-Асад и беше наречен „гранична охрана“ на Израел. Ислямска държава описа офанзивите на бунтовниците от декември 2024 г. като турско-американски театър, заради който Сирия се намира под управлението на „кръстоносци“.

Ал-Ансари интерпретира сблъсъците на Ислямска държава с групировки като Хаят Тахрир ал-Шам (бившия фронт Ан-Нусра) не като политическо съперничество, а като фундаментален конфликт между шериата и светския начин на управление. Той отправи призив към бойците от ислямистките групи към „покаяние“ и включване към редиците на Ислямска държава и предупреди сирийските мюсюлмани да не позволяват жертвите им от гражданската война да бъдат използвани за легитимиране на светски режим.

В международен план, говорителят на терористите изрично назова президента Доналд Тръмп и отправи призив за продължаване на джихада срещумеждународната коалиция, оглавявана от САЩ. Обръщението включва заплахи за нова вълна от нападения срещу държави от коалицията, като споменава Европа, Москва, Пакистан и Хорасан.

Ал-Ансари отделя специално внимание на клонове на ИД в Африка – в Сомалия, Мозамбик, Централна и Западна Африка, които получават похвали за устойчивостта, която са показали срещу САЩ, ОАЕ и местните християнски сили. Речта завършва с прогнозата, че след активизацията в Африка, Ирак и Сирия ще се превърнат в следващите решаващи бойни полета, които ще се окажат повратна точка за ислямския свят.

Двама американски военни са убити при съвместен патрул в сирийската пустиня.

🇺🇸🇸🇾 Двама американски военнослужещи и един американски цивилен гражданин бяха убити, а други трима бяха ранени, след като съвместен патрул на Силите за сигурност на Сирия и военни от САЩ попадна под обстрел от Ислямска държава в района на историческия град Палмира, съобщиха сирийските държавни медии и мониторингови групи.

Сирийската арабска новинарска агенция (SANA) съобщава, че обстрелът е възникнал по време на полева обиколка на съвместния патрул. Двама служители на сирийските сили за сигурност, както и неуточнен брой американски войници са били ранени, а нападателят е бил убит.

Източник от силите за сигурност е заяви, че по-късно полетите в района са били подсилени, като международната магистрала, свързваща Дейр ез-Зор и Дамаск, е затворена временно. Ранените са били евакуирани с американски хеликоптери до военната база Ал-Танф на границата с Йордания и Ирак.

Сирийската обсерватория на човешките права (SOHR) даде допълнителни подробности, според които трима членове на силите за сигурност, подчинени на временно правителство, са сериозно ранени, както и няколко американски военнослужещи, някои от които са с тежки травми.

SOHR твърди, че нападателят е бил член на местния апарат за сигурност и е бил ликвидиран след стрелбата.

В отговор на атаката, сирийските и американските сили временно блокираха пътя международния път в рамките на спешни мерки за подсилване на сигурността. Американската делегация напуска бързо района, насочвайки се към базата Ал-Танф.

По-късно през деня главният командир на Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди коментира инцидента в официалния си профил в X, където изрази съжаление за убитите и ранени сирийскии и американски военни по време на нападението в сирийската пустиня.

Той посочи, че нарастващата честота на подобни атаки показва нуждата от по-голяма национална воля и укрепване на съвместните усилия за борба с терористични клетки и техните мрежи. Абди завърши с пожелание за бързо възстановяване на ранените.

Палмира, разположена в обширен пустинен район в централна Сирия, в исторически план е била гореща точка за джихадистите, особено по време на възхода на Ислямска държава. Въпреки че правителствените сили си възвърнаха контрола върху града в координация с международната коалиция, предизвикателствата пред сигурността продължават.

Инцидентът показва продължаващото наличие на рискове, породени от предполагаемо бивши екстремисти и радикализирани лица в рамките на местните структури за сигурност.

SOHR изтъкна, че подобни атаки говорят за спешната необходимост от реформи в сигурността и призова временното правителство да прочисти военните и полицейски звена от персонал, повлиян от екстремистка идеология.

Експерти по сирийското досие предупредиха, че неуспехът в преодоляване на подобни вътрешни уязвимости на сигурността може да подкопае общественото доверие, да застраши цивилните и да наруши координацията с международни партньори като американските сили, действащи в района.

Сигурността в провинции като Хомс и Дейр ез-Зор все още е нестабилна, белязана от спорадични нападения, насочени както към военни, така и към цивилни цели. Американските сили поддържат ограничено присъствие в Ал-Танф и Източна Сирия, като се фокусират върху операции за борба с тероризма и координация с местните партньори за осуетяване на възраждането на екстремистки групи.

Последният инцидент в Палмира повдига въпроси за готовността на силите за сигурност на Сирия и тяхната ефективност в процедурите за проверка и постоянните заплахи, пред които са изправени съвместните операции с международни участници в нестабилни райони.

Видео показва шест израелски заложници, убити по-късно в Газа, докато палят свещи за Ханука

🇮🇱🕯️ Видео, публикувано от израелската армия в четвъртък, показва шестима заложници в ивицата Газа, които по-късно бяха убити в плен от терористи на Хамас, докато палят свещи за Ханука.

Херш Голдберг-Полин, Алмог Саруси, Алекс Лобанов, Кармел Гат, Идън Йерушалми и Ори Данино могат да бъдат видяни във видеото, получено от израелските отбранителни сили (IDF), да припяват празнични песни. Телата на шестимата бяха намерени на 31 август 2024 г. в тесен тунел, след като израелската армия провеждаше настъпление в района в продължение на няколко дни.

След като видеото беше публикувано, семействата на шестимата разкриха допълнителни кадри и разпространиха изявление, в което се отбелязва, че Хамас е заснел кадрите с изцяло пропагандна цел, човечността на близки „прозира през тези кадри“, бидейки „по-силна от всяка терористична организация.“

„Тези видеа свидетелстват за злото и провала. Целият свят трябва да види нашите близки в тези моменти, тяхното единство, сила и човечност, дори в най-мрачните времена. Те бяха отвлечени живи, оцеляха в плен и трябваше да се приберат у дома живи“, добавиха те.

По време на убийството им оценката на IDF беше, че има ниска до умерена вероятност в района да се намират заложници. Въпреки това, армията увери, че е действала пропорционално и не е използвала прекомерна сила. IDF допълни, че действията на войниците на терен са похвални, предвид предоставената им оценка.

IDF смята, че шестимата са били убити около денонощие преди техните сили да достигнат района. Възможно е похитителите на заложниците да са се страхували от израелските операции в района. Въпреки че не са открити конкретни сведения, има някои подозрения, че терористите може да са използвали наблюдателни постове или камери, за да следят движението на израелските сили.

Въпреки това източници от отбраната, разговаряли през март с New York Times, официалната информация на IDF, като заявиха, че израелската армия е знаела, че рискува заложници, докато действа в района.

Според доклада, израелски командоси са се придвижили през град в южната част на палестинския анклав в търсене на Яхия Синуар, тогавашен лидер на въоръженото крило на Хамас. По време на самата операция военните са преценили, че най-вероятно в близките тунели се държат заложници.

На 27 август войските потвърдиха присъствието на поне един заложник, след като откриха жив в тунел израелския арабин Фархан ал-Кади.

Опасявайки се, че с присъствието си ще изложат други заложници на риск, силите първоначално прекратиха мисията, гласи военно разследване. Въпреки това четирима служители по отбраната заявиха, че е даден приоритет на нуждата от залавянето на Синуар.

След еднодневна пауза, командосите възобновяват търсенето на 28 август. На 31 август те откриват телата на шестимата заложници.

Фатална грешка в Сирия: спецчасти на САЩ убиха свой информатор в Ислямска държава.

🇺🇸🇸🇾 Операция на Силите за специални операции на САЩ заедно с местна сирийска група, насочена към арест на функционер на Ислямска държава, вместо това уби мъж, който години наред е събирал разузнавателни данни за екстремистите под прикритие, съобщиха роднини и сирийски официални лица пред Асошиейтед прес.

Убийството през октомври показва сложния сирийски пейзаж в политиката и сигурността, на фона на наскоро започналото сътрудничество между САЩ и временното правителство на президента Ахмад ал-Шараа в борбата срещу остатъците от Ислямска държава.

Според роднините Халед ал-Масуд години наред е шпионирал ИД първо за бунтовническите групи на ал-Шараа, а след падането на Башар Асад преди година – за службите на временната власт. Групите на ал-Шараа бяха предимно ислямистки, някои от тях свързани с Ал-Кайда, но врагове на ИД и често се сражаваха с нея.

Нито американски, нито сирийски официални лица коментираха смъртта на ал-Масуд – знак, че никой не иска инцидентът да попречи на подобрилите се отношения. Седмици след рейда на 19 октомври ал-Шараа посети Вашингтон и обяви, че Дамаск се включва към глобалната коалиция за борба с ИД.

Все пак смъртта на ал-Масуд може да е „доста сериозен удар“ върху борбата с групировката, заяви Васим Насър, старши експерт в Soufan Center – мозъчен тръст със седалище в Ню Йорк. Ал-Масуд се е инфилтрирал в групировката в южните пустинни райони на Сирия, познати като Бадия – един от районите, където остатъци от джихадистите остават активни.

„Рейдът е резултат от липсата на координация между коалицията и Дамаск“, сподели Насър.

Последният знак за засилващото се сътрудничество дойде миналата неделя, когато Централното командване на САЩ съобщи, че американски военни и елементи от Министерство на вътрешните работи на Сирия са открили и унищожили 15 склада с оръжия на ИД в южна Сирия.

Объркване около рейда

Операцията е била проведена в град Думайр, разположен в крайните източни части на провинция Дамаск, на ръба на пустинята. Около 3 часа през нощта жителите се събудиха от тежки машини и самолети.

Според очевидци рейдът е извършен от американски части, подпомагани от Сирийската свободна армия (FSA) – опозиционна групировка, обучавана от САЩ, която сега официално е под шапката на Министерството на отбраната на Сирия.

Абдел Карим Масуд, братовчед на жертвата, разказа, че отворил вратата и забелязал няколко хъмвита с американски знамена. „Някой отгоре говореше счупен арабски, насочи картечница и зелен лазер към нас и ни каза да се върнем вътре.“

Майката на убития Сабах ал-Шейх ал-Килани каза, че силите обкръжили дома на нейния син, където бил с жена си и петте си дъщери, след което почукали на вратата. Той им споделил, че е служител на Главна дирекция за сигурност, но разбили вратата и го застреляли. Отвели го ранен, после казали на близките му, че е освободен, но е в болница. Накрая ги повикали да вземат тялото му.

„Как е умрял? Не знаем“, казва майка му. „Искам хората, които го отнеха от децата му, да бъдат наказани.“

Грешно разузнаване

Семейството смята, че ал-Масуд е бил набелязан заради погрешни сведения от членове на Сирийската свободна армия. Двама служители по сигурността и политически представител потвърдиха анонимно, че ал-Масуд е работел за временното правителство в сферата на сигурността, включително в шпионаж срещу ИД.

Първоначалните сведения твърдяха, че е заловен член на ИД, но Централното командване на САЩ, което обикновено оповестява подобни акции, не публикува нищо. Военен служител на Пентагона отбеляза единствено: „Запознати сме с докладите, но нямаме информация за предоставяне.“

Airwars, мониторинг група със седалище в Лондон, описа ал-Масуд като цивилен и отбеляза, че от 2020 г. насам е документирала 52 случая, в които цивилни са станали жертва при операции на коалицията в Сирия.

„Видели сме многократно това, което американците наричат грешки – включително през 2023 г., когато обявиха, че са убили лидер на Ал-Кайда с дрон, а после се оказа обикновен фермер“, заяви директорката Емили Трип.

Не е ясно дали рейдът на 19 октомври е претърпял провал заради лошо разузнаване, или някой е подал умишлено фалшива информация на коалицията, за да уреди лични сметки – практика, която се е случвала в миналото.

„Точно затова е нужна гореща линия между Дамаск и коалицията, за да е ясно кой кой е на терен“, обобщи Васим Насър.

Военната хунта в Мали е на ръба на колапса.

🇲🇱🇷🇺 Военната хунта в Мали е на ръба на колапса след месеци на обсада на столицата Бамако от свързаната с Ал-Кайда терористична групировка Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM).

Масовата криза с горивата в тази страна без излаз на море, причинена от блокадата на вноса на гориво по главните шосета, принуди властите да затворят всички училища от края на октомври до средата на ноември. На 7 ноември Франция се присъедини към САЩ и Великобритания с призив към гражданите си да напуснат страната, а американското посолство евакуира част от персонала и техните семейства.

На 18 ноември генералният секретар на ООН информира Съвета за сигурност за „момент на изключителна спешност“ и риска от „катастрофален домино ефект“ в Сахел и цяла Западна Африка. Продължаващата блокада е ескалация от страна на JNIM, която за пръв път разпростира влиянието си толкова далеч на юг. Възможно е блокадата да принуди хунтата на президента Асими Гойта или да седне на масата за преговори, или както през 2012 г. напредъкът на бойците да предизвика нов военен преврат. По-малко вероятният, но напълно възможен сценарий е JNIM да завземе властта, което би превърнало Мали в „африкански Афганистан“, подобно на падането на Кабул под натиска на талибаните през 2021 г., където терористите ще могат свободно да се обучават, действат и планират атаките си от сигурно убежище.

Как се стигна дотук и какви са последиците от евентуално превземане на Мали от джихадистите? Превземането на властта от JNIM ше е първият случай, при който филиал на Ал-Кайда превзема държава, с огромни регионални и силно подценявани глобални последици. Този стратегически обрат в 10-годишната война в Мали може да сложи край на Съюза на държавите от Сахел (AES) между Мали, Буркина Фасо и Нигер, както и на руското влияние в региона. В дългосрочен план режим на JNIM би увеличил значително риска от международен тероризъм.

Превземането на властта от джихадисти вече е реален сценарий

От 2012 г. насам Мали преживя три военни преврата (2012, 2020 и 2021 г.) и ескалация на бунта, който първо беше сепаратистки, после ислямистки. Вътрешната несигурност доведе до свалянето на двама демократично избрани президенти – Амаду Тумани Туре и Ибрахим Бубакар Кейта.

Опитите за възраждане на демокрацията и стабилността имаха само временен успех. През 2012 г. големи градове паднаха в ръцете на ислямисти и туарегски бунтовници, които искаха да създадат собствена държава на север, наричана понякога „Азауад“. Френската операция „Сервал“ от 2013 г. спаси правителството и спря настъплението на екстремистите към Бамако. През 2014 г. ООН стартира мисията MINUSMA за стабилизиране на страната.

През 2017 г. четири групи, сред които Ал-Кайда в Ислямския Магреб (AQIM), обединиха сили в JNIM. За съжаление сигурността продължи да се влошава въпреки присъствието на сили на ООН и Франция, което след превратите през 2020 и 2021 г. доведе до призиви към Запада да напусне. В крайна сметка и Франция, и ООН изтеглиха своите сили, докато протестиращи в Мали развяваха руски знамена и призоваха за помощ от Москва. В крайна сметка тя я получиха и частната армия „Вагнер“ стана основен партньор по сигурността през 2022 г. Резултатът: нарушенията на правата на човека и въоръжените сблъсъци се увеличиха.

През 2024 г. Мали се нареди на пето място в света по степен на засегнатост от тероризъм според Глобалния индекс на тероризма. Миналата година въоръженият конфликт отне живота на най-малко 1900 души – третото най-високо ниво в историята след 2022 и 2023 г. JNIM разшири своята територия в централните, североизточни и южни части на страната. Тъй като армията и Вагнер не успяха да защитят много общности, в централно Мали в подкрепа на правителството бяха мобилизирани милициите „Дозо“, които често влошават още повече ситуацията. Операциите на армията и „Дозо“ срещу блокадата на горивата доведоха до рекордни нива на насилие и масови зверства в регионите Сегу и Сикасо през последния месец.

Начало на края за съюза в Сахел

Буркина Фасо и Нигер имат сходни истории – влошаваща се сигурност заради атаките на JNIM и Ислямска държава в Сахел, военни преврати и крехка политическа ситуация след тях, при която хунтите отхвърлиха помощта на западните страни и се обърнаха към Русия – първо Вагнер, после Африкански корпус.

През септември 2023 г. трите държави напуснаха регионалната организация ECOWAS и създадоха AES – отбранителен пакт срещу джихадистката заплаха и за запазване на властта. Евентуалното падане на Бамако би означавало, че една от трите основни членки отпада; оставащата ос Буркина-Фасо–Нигер би била сериозно застрашена и принудена да се отбранява.

Поражение за Русия в Сахел

Макар JNIM да се представя за алтернатива на „марионетките на Запада“, нейно идване на власт би означавало преди всичко угасване на руската звезда в Сахел. JNIM се сражава срещу руските наемници от години и няма да се нареди на опашка при Владимир Путин.

Провалът на AES и Русия да защитят Мали ще бъде поучителна история, че руската намеса често влошава конфликтите. Замяната на сътрудничеството със западните демокрации с Африканския корпус в името на „националния суверенитет“ може да беше популярна, но е губеща стратегия.

Руското влияние в Сахел нараства от 2017 г. Руски сили пристигнаха в Буркина Фасо през януари 2024 г. и в Нигер през май 2024 г. При този развой други покани едва ли ще последват.

Връщането на французите звучи политически невъзможно заради общественото мнение, но смяна на режима от конкурентна военна фракция или екстремистите на JNIM, може да отвори прозорец за САЩ да засилят сътрудничеството с държави извън съюза в Сахел, особено по крайбрежието на Западна Африка и съседите на Мали.

Риск от държавно спонсориран тероризъм в Африка

Ако има една групировка на континента, която да следим освен Ал-Шабаб, най-компетентният клон на Ал-Кайда, който някога имаше пилот в обучение за атака като на 11 септември, това е JNIM. Ако тя завземе държавния апарат, Мали лесно може да се превърне в рай за джихадисти в региона, както и във водещия държавен спонсор на тероризъм – подобно на Судан след преврата през 1989 г., когато на власт дойдоха ислямисти.

Много африкански терористични групи, заклели се във вярност на Ал-Кайда или ИДИЛ, остават фокусирани над местни проблеми въпреки ребрандирането – но JNIM има потенциал да еволюира. В нейните гени е организацията AQIM, чиито лидери (макар вече покойници) се сражаваха срещу Съветския съюз в Афганистан и имаха директни връзки с Осама бин Ладен. JNIM запази вярност към централното ръководство на Ал-Кайда и под ръководството на Ияд аг Гали създаде по-нова, по-голяма и по-смъртоносна марка.

Държави извън Сахел могат да се окажат мишени, а JNIM да разшири своята зона на влияние. В края на октомври групировката пое отговорност за първата си атака в Нигерия, при която загина нигерийски войник. Забележително е, че в близост до мястото действа откъсналата се от Боко Харам групировка Ансару, за която някога се смяташе, че има връзки с AQIM.

Бамако е изправен пред по-силен враг от всякога, но за разлика от 2013 г. сега няма как да ползва западна подкрепа, за да го победи. Африканският съюз предлага единствено реторична подкрепа, без войски на терен. Единствената правдоподобна външна намеса изглежда от ECOWAS. Въпреки че по-рано тази година организацията изключи Мали, Нигер и Буркина Фасо, тя остави вратата си отворена за ново сътрудничество.

Ако има спасителен пояс, Бамако трябва да го сграбчи. Ако JNIM остане безконтролна, тя ще стане по-смела, по-голяма, ще привлече нови филиали и един ден може да спонсорира или улесни операции далеч извън региона.

Развиващата се заплаха от джихадистки дронове за Запада.

Белгийски войници и полицаи патрулират в центъра на Брюксел миналия вторник.
📸 Снимка: Benoit Tessier/Reuters

Властите в Белгия разкриха заговор за терористична атака в Антверпен, включвал използването на дронове-камикадзе, което отбелязва тревожно развитие на джихадистката тактика. При операцията бяха арестувани двама заподозрени, набелязали за мишена премиерът Барт Де Вевер и други политически фигури, като нидерландският крайнодесен политик Герт Вилдерс, който временно прекрати предизборната си кампания заради заплахата.

При обиските са открити експлозиви, импровизирани взривни устройства, доказателства за опити с модифициране на дрон в оръжие и 3D-принтер, най-вероятно използван за изработка на части, които да позволяват на дрона да носи и доставя експлозиви. Случаят илюстрира нагледно колко опасно е станало сливането на лесно достъпни модерни технологии с терористични намерения – особено когато нужните технически знания се намират на клик разстояние, а интернет е пълен с пропаганда и ръководства „направи си сам“.

Цифровите следи на двамата задържани разкриват търсения за въоръжаване на безпилотни апарати и съобщения в криптираното приложение Threema, популярно сред салафитско-джихадистки групи. Това е поредният пример за сериозния скок в употребата на модерни средства от терористи и още веднъж напомня за спешната нужда от по-строг контрол и стратегически отговор на заплахата.

Експерти отдавна алармират, че бързото развитие на дроновете като резултат от войната в Украйна неизбежно ще подсили способностите на екстремистите. Въпреки това най-непосредствена заплаха остават лесно достъпните наръчници за превръщане на обикновени търговски дронове в оръжия – онлайн материали, които често вървят ръка за ръка с пропаганда от Ислямска държава и Ал Кайда, призоваваща именно към такива атаки.

Особено тревожен е фактът, че в белгийския случай е използван 3D-принтер за изработката на компоненти за въоръжаване на дрон. Това е вторият такъв публично известен случай в западния свят, при който джихадисти използват 3D-принтери за подобна цел. През септември 2023 г. в Ковънтри беше осъден Мохамад ал-Баред, докторант по инженерство, успял да създаде прототип на камикадзе-дрон с фиксирано крило, частично отпечатан на 3D-принтер. Според обвинението безпилотният апарат е трябвало да носи експлозивна или химическа бойна глава за атака от името на Ислямска държава.

Комбинацията от евтини търговски дронове, достъпни 3D-принтери и онлайн ръководства снижи драстично прага за извършване на атака. Терористите и вдъхновените от тях самотни вълци вече могат съвсем спокойно от вкъщи да изработват специални части, които превръщат обикновен дрон в носител на боеприпас.

През последните години както Ислямска държава, така и Ал-Кайда публикуваха свои собствени ръководства за дронове и пропаганда с призиви за нападения срещу „меки цели“ в западния свят. През октомври 2023 г. ас-Сахаб, медийно крило на Ал-Кайда, похвали Хамас за клането на 7 октомври 2023 г. и прикани последователите си да насочат атаките си към посолства и военни бази с домашно произведени експлозиви, дронове и други методи.

„Ислямска държава – провинция Хорасан“ (афганистано-пакистанския клон) и онлайн мрежите в негова подкрепа засилиха пропагандата и стратегическите инициативи за използването на дронове, особено за нападения срещу значими събития. След заплахите около атентата в московската „Крокус Сити Хол“ през март 2024 г. фрази като „ако те притискат на земята, удряй ги от небето“ показват намерението им да ползват въздушни способности, за да заобиколят усилията за борба с тероризма.

Пропагандата насърчава и атаки с дронове срещу конкретни събития. През 2024 г. проповядващото за ИД издание „Ал Адият“ заплаши Олимпийските игри в Париж с изображение на дрон с боеприпаси, насочен към Айфеловата кула. Онлайн поддръжниците на терористичната групировка често подчертават ползата от „кухненски бомби“ и „търговски дронове“, което говори за преход към по-достъпни терористични инструменти. Към това можем да прибавим и поредицата „Съвременна война“ – ръководство за дронове в шест броя, което предлага изчерпателни инструкции за употреба на дронове при атаки. Тази комбинация от пропаганда и практически насоки бележи своеобразна еволюция в тактическия им репертоар и има потенциал да създаде сериозна заплаха за международната сигурност, особено при публични събития с масов зрителски интерес.

Терористичните групи отдавна разчитат на дронове, за да подобрят своите оперативни способности в конфликтните зони. Още в началото на новия век подкрепяните от Иран проксита (Хамас, Ислямски джихад и Хизбула) тестваха дронове за разузнаване и пропаганда, но по това време тя бяха силно зависими от ирански системи и нямаха непосредствен ефект на бойното поле.

Именно ИД се възползва през 2014 г. от растящата популярност на малките дронове, за да ги превърне в системен инструмент за наблюдение, пропаганда и атаки. Периодът беше белязан от бърза иновация в тероризма с дронове. ИД създаде специални звена, извършващи модификация на безпилотни апарати в оръжия, интегрирани за участие в битките, пускайки минохвъргачни снаряди по цели в Ирак и Сирия.

Превръщането на граждански дронове в оръжия придоби глобална популярност като терористична тактика – от Ансар Аллах (хутите) в Йемен до Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM) в Сахел, групите все по-често нанасят безпилотните си удари в комбинация със сухопътни маневри. Последвалата поява на дронове с изглед от първо лице (FPV) позволи „камикадзе“ удари, при които вместо да хвърлят боеприпаси, те да се блъскат директно в целта, предизвиквайки взрив – още по-ефективна употреба на разликата между бързо развиващите се търговски инструменти и усилията за борба с тях.

Въпреки стотиците атаки с дронове в конфликтни зони по целия свят през последните години, в западните страни все още не е имало успешна атака с дрон от джихадисти. Това обаче далеч не означава липса на интерес към употребата им за външни операции (EXOPS). Многобройни насочени, улеснени или вдъхновени заговори в САЩ и Европа бяха осуетени именно заради включването на технологиите за дронове. Други предотвратени случаи включват лица в Европа, които закупуват дронове от името на терористични групи в Близкия изток.

В контекста на Съединенните щати първият такъв случай е на Резван Фердаус – дипломиран физик от Североизточния университет, вдъхновен от Ал-Кайда, който през 2011 г. планираше нападение на Пентагона и Капитолия с радиоуправляем самолет, пълен с експлозиви. Оттогава в САЩ има редица осуетени заговори, включващи безпилотни летателни апарати.

През 2017 г. сержант първи клас от армията, базиран в Хавай, радикализирал се сам, купи дрон и го предаде на агенти под прикритие на ФБР, представящи се за оперативни лица на ИД, с идеята да се използват за следене на американски войски в Близкия изток.

В Мичиган самопровъзгласил се „син на Ислямска държава“ два пъти се опита да замине за Сирия, години наред събираше дронове и правеше бомби, преди да бъде арестуван през 2017 г. след полагане на клетва към ИД.

През май 2025 г. 19-годишен бивш военнослужещ от Националната гвардия на Мичиган, радикализиран от ИД, беше задържан в деня, на който трябваше да извърши планирана от него масова стрелба във военна база, която преди това беше наблюдавал с дрон, за да проучи входовете и изходите за превозни средства.

В Европа последните пет години бележат рязък скок на джихадистки заговори, които въвличат употреба на дронове. През април 2020 г. германските власти арестуваха членове на таджикска клетка на ИД, планирала нападение срещу американската авиобаза Спангдалем и AWACS базата на НАТО. Заговорът включваше дронове с радио управление и парапланери с експлозиви, за да ударят базите. Членовете на клетката бяха изтеглили ръководства от Telegram канал на ИД с подробни инструкции за пускане на боеприпаси от дронове.

През 2017 г. в Дания бяха арестувани лица, купили дронове чрез международна верига за доставки на ИД, организирана от братята Суджан от Бангладеш. Те бяха изпратили до групировката материали като компоненти за дронове и инфрачервени камери.

През 2022 г. в Испания беше арестуван мароканец за планиране на насочвана от ИД атака с дронове срещу по футболен мач на стадион „Камп Ноу“ след бърза радикализация по време на локдауна от COVID-19.

През март 2025 г. Франция повдигна обвинение на 22-годишен младеж, който прекара около една година в териториите под контрола на ИД в Сирия и Ирак, в подготовка на терористичен акт с модифициран дрон, закупен от самия него. Лицето е проучвало как да го модифицира и поддържал връзка с вербовчик на ИД в Telegram.

Една също толкова тревожна тенденция на Стария континент е използването на организирани престъпни мрежи за закупуване на дронове от терористични групи. През 2023 г. властите в Дания откриха, че лица, свързани с бандата Loyal to Familia, са придобили дронове, способни да носят до 30 кг полезен товар, предназначени за извършване на терористични атаки от бойци на Хамас на „неизвестно място в Дания или чужбина“. Разследването показа, че членове на бандата са приемали поръчки от лидери на Хамас в Ливан.

През 2024 и 2025 г. при операция в цяла Европа (Испания, Германия, Франция и Великобритания) беше разбита логистична мрежа на Хизбула за доставка на дронове; бяха повдигнати обвинения на голям брой лица едновременно за членство в престъпна организация. Усилията за прекъсването на използване на интернет от терористи (TUI) за предотвратяване на атаки не могат да бъдат отделени от действията срещу онлайн платформите, където действията на терористични и престъпни фигури се пресичат или координират.

Пропагандата на ИД и последните осуетени заговори с дронове показват, че бойците считат военни, граждански и символични политически обекти за привлекателна цел. Докато заговорите обикновено целят максимална публичност и последвал психологически ефект, занапред мишена на такива атаки може да бъдат и по-стратегически важни обекти.

Както показаха последните прониквания на руски дронове във въздушното пространство на Европа, появите на дронове около летища могат да доведат до затваряне на пистите и големи каскадни ефекти над въздушния трафик и безопасността.

Атаките срещу авиационна инфраструктура като кули за въздушен контрол, са друг начин да бъде увеличено въздействието. По същия начин критични съоръжения, като електрически подстанции, пречиствателни станции за вода, транспортни възли, може да бъдат избрани, за да се усили ефекта отвъд непосредствената цел. Към момента основна тревога остават големите публични събития и меките цели, тъй като през последната година ИД публикува множество пропагандни материали с призиви за атаки срещу спортни събития, сред които Олимпийските игри през 2024 г. във Франция.

При тях бяха осуетени няколко терористични заговора, а над 3570 души бяха изключени от участие поради мерки за сигурност. Предстоящи събития като Световното първенство по футбол през 2026 г. в Канада, Мексико и САЩ съчетават висок потенциал за жертви с огромна публичност.

Най-спешната мярка за прекъсване на развиващата се заплаха от тероризъм с дронове срещу запада е да бъде ограничен достъпът до свободно съдържание, показващо как да се превърнат търговските дронове в оръжия. Това не е единствената крайно необходима реакция – средствата срещу дронове и прекъсването на веригите за доставки също са от значение, но основен приоритет трябва да останат усилията за премахване на ръководствата и отделянето на допълнителни ресурси за ограничаване на тяхното разпространение.

Сигналите за сътрудничество между организирани престъпни мрежи и терористични групировки за придобиване на желани технологии показват нуждата от ясна стратегия, която да отчита хибридните заплахи: само по себе си наблюдението на отделни видове заплахи вече не е достатъчно. Политици и анализатори трябва да проследяват развиващите се мрежи на участниците, хибридни партньорства и споделена инфраструктура, за да затворят системните пропуски, от които тези групи се възползват.

Сирия започва операция срещу френски джихадисти в Идлиб?

🇸🇾🇫🇷 Фиркат ал-Гураба, група от френскоезични чуждестранни бойци в Сирия, публикува изявление, в което твърди, че Сирийската обществена сигурност планира да атакува лагера им в Идлиб, в координация с Париж, за да му ги предаде.

Фиркат ал-Гураба е джихадистка групировка, базирана в бунтовнически райони на провинция Идлиб в северозападна Сирия. Състои се предимно от европейски бойци, много от които, включително нейният лидер, са от Франция и Белгия. Групата е положила клетва за вярност към Ал-Кайда.

Групата е основана от Омар Диаби, френски гражданин със сенегалски корени, вербувал множество чужди бойци за борба в Сирия, голяма част от които се присъединяват към Ислямска държава или Фронта Ал-Нусра, които по онова време са клонове на Ал-Кайда в Сирия.

Групата, състояща се от 80–100 бойци, е създадена в провинция Латакия в Сирия, след като Диаби влиза в страната. Повечето от бойците са от Франция.

Напрежението между ИДИЛ и Ал-Нусра ескалира в началото на 2014 г. Диаби взима решение да остане неутрален в конфликта, докато не се появят повече детайли, и заявява, че няма да се съюзи с нито една от страните поради сведения за нарушения срещу цивилни от страна на двете групировки.

Въпреки това, в един момент групата е смятана за част от Ал-Нусра, а Диаби отправя остри критики срещу ИДИЛ, наричайки я реакционна и вярвайки, че се състои само от неподготвени младежи без религиозно образование, чиито действия се „отклоняват от нормите“. В същото време той вижда в Ал-Кайда по-изтънчена и начетена организация.

Освен това той критикува използването на кадри със зверства във видеата на Даеш, тъй като според него те единствено предизвикват гняв, но оправдава атаките в Париж от ноември 2015 г. твърдейки, че те са справедлив отговор на френските военни операции срещу джихадистите, цитирайки стих от Корана – „отмъщение за равно отмъщение“.

Фиркат ал-Гураба губи много от членовете, които преминават в редиците на Ислямска държава в апогея на терористичната групировка в периода 2014-2015 г. Въпреки това част от тях се завръщат обратно след упадъка на Халифата три години по-късно.

Групата и нейният лидер са влизали в конфликт с Хаят Тахрир ал-Шам заради политиките на ал-Джолани, които според нея и нейните поддръжници се извършват в съответствие с турските интереси.

JNIM унищожи поредния конвой с цистерни на границата между Кот д'Ивоар и Мали.

🇲🇱🇨🇮 Бойци от Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM), свързана с Ал-Кайда групировка, извършиха серия от нападения срещу конвои с цистерни за гориво в региона Сикасо в южната част на Мали, подпалвайки десетки цистерни.

Нападението беше извършено въпреки присъствието на военни сили, които ескортираха конвоя с цистерни. Това е поредната такава атака, след като друга подобна беше извършена по-рано тази седмица и на практика прекъсна вноса на гориво, предизвиквайки сериозен недостиг в столицата Бамако и други части на страната.

Междувременно кадри, публикувани от бойците, показват трима заложници, сред които двама войници и президента на регионалния съвет в Сегу, Сиака Дембеле. Похитителите заявиха, че мъжете са невредими, и призоваха властите да работят за освобождаването им.

Антитерористична операция в Грузия

🇬🇪 Центърът за борба с тероризма към Службата за държавна сигурност на Грузия арестува трима граждани на страната по време на координирана операция, извършена на пет места в Аджария по съдебна заповед за разследване за членство в чуждестранна терористична организация и подпомагане на терористични дейности.

„На база на събраните доказателства чрез оперативни, разследващи и процедурни мерки, предприети от Центъра за борба с тероризма, бяха разкрити определени терористични дейности“, обясни Лаша Маградзе, първи заместник-директор на службата.

Членове на т.нар. „Такфири Джамаат“, която е основана на терористична идеология, са поддържали връзки с влиятелни лидери на Ислямска държавав чужбина. Следвайки инструкциите им за бъдещи терористични действия, те създадоха група, основана на радикално-екстремистки принципи, организирана като Джамаат. Групата се отличаваше със забележителна враждебност и агресия към последователи на други религии.

Според информацията по делото, членовете на групата са планирали да доведат влиятелни членове на Ислямска държава в Грузия и под тяхно ръководство да създадат оперативна база, позволяваща им да приемат и настаняват при себе си свои съмишленици, да осигуряват логистична подкрепа и да използват територията на страната като транзитна точка за терористични дейности.

В резултат на разследващи операции, проведени вчера сутринта, са иззети предмети с терористична символика, взривни вещества, значителни количества боеприпаси, огнестрелни оръжия, екипировка, мобилни телефони и други устройства за съхранение на електронни данни, огромни суми в различни валути, както и други доказателства, свързани с разследването.

Задържаните могат да получат наказание до 17 години лишаване от свобода, заяви Лаша Маградзе.

Ирак потвърди надзора върху изграждането на гранична стена със Сирия

🇮🇶 Командването на Граничната охрана на Ирак съобщи, че изграждането на гранична стена със Сирия се извършва под негов контрол, с което беше опровергана информация на медии от населената предимно с кюрди североизточна Сирия, според която проектът се осъществява от Правителството на Кюрдистанския регион (KRG).

Бригаден генерал Хайдер ал-Кархи, директор на пресслужбата на Граничната охрана, заяви пред Rudaw, че „строителството на бетонната стена по границата със Сирия се извършва под надзора на командването на Граничните войски“.

Той подчерта, че усилията имат за цел да „укрепят целия граничен триъгълник между Ирак, Турция и Сирия – от граничния пункт Рабия до Фишкхабур, западно от Кюрдистанския регион“.

Кархи уточни, че макар да има „пълна координация“ с KRG относно изграждането на стената и съвместния контрол по границите с Турция и части от сирийската граница, инициативата е изцяло на федералното правителство.

Уточнението идва след публикации в медии на сирийските кюрди, че KRG издига стена с височина три метра и дебелина 75 сантиметра по границата между Кюрдистанския регион и Рожава.

След разпадането на режима на бившия сирийски президент Башар Асад през декември Ирак засили своите усилия за укрепване на 618 км. граница със Сирия, притеснен от възможни възможните нови прояви на нестабилност и проникване на бойци и спящи клетки на „Ислямска държава“

В резултат федералните власти в Ирак затвориха ключови гранични пунктове със Сирия в началото на декември.

По данни от началото на 2025 г. стената вече се простира на около 400 км. включвайки бетонни заграждения, дълбоки окопи и наблюдателни кули, предназначени да предотвратяват нелегално преминаване.

В средата на септември Командването на Граничната охрана съобщи, че близо 99% от границата се намира под наблюдение с камери, а укрепените участъци се патрулират ежедневно от дронове.

Мерките са насочени не само срещу терористични заплахи, но и срещу незаконната търговия през границата, особено контрабандата на наркотици като каптагон – проблем, който предшества дори падането на режима на Асад.

Освен със Сирия, чиято граница е 618 км, Ирак има 335 км граница с Турция и около 1420 км с Иран.