Украинското разузнаване: „Африканският корпус“ изоставил конвой под обстрел в Мали

🇷🇺🇲🇱 Руски наемници от „Африканския корпус“ са се изтеглили от общ конвой, кокато е попаднал под обстрел в Северно Мали, и са оставили правителствените сили без наземна и без въздушна подкрепа. Това съобщи Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, което оповести случая днес и го свърза с една от най-тежките засади срещу армията на Мали в последните месеци – нападението край Табричат в областта Гао.

Самата засада е добре документирана независимо от украинската версия. На 18 юли обединен конвой на малийската армия и руския „Африкански корпус“ беше нападнат по пътя между Анефис и град Гао, в района на Табричат. Ударът дойде паралелно от две страни: туарегския сепаратистки Фронт за освобождение на Азауад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал Кайда в Сахел, определен от САЩ за терористична организация. По данни на Reuters източник, близък до бунтовниците, съобщи за над 50 убити войници и неколцина пленени; малийската армия призна засадата и заяви, че ответни въздушни удари са убили поне 20 нападатели. Украинското разузнаване дава по-високи числа: най-малко 60 убити малийски войници, 30 пленени и десетки ранени.

Според ГУР, докато конвоят е губел хора и бронирана техника, руснаците от „Африканския корпус“ са се оттеглили, вместо да прикрият малийските съюзници. Разузнаването твърди още, че руският контингент не е вдигнал наличната авиация, макар в района да оперира разузнавателни дронове „Орион“, както и ударни вертолети Ми-24 и транспортни Ми-8. „Епизодът още веднъж показа, че Русия използва военни на хунтата като «оръдейно месо», за да постига собствените си цели в Мали“, гласи оценката на украинската служба.

Освен изоставянето Киев отправи и множество други обвинения. Според ГУР руски служители са изградили корупционни мрежи във висшето военно ръководство на Мали, включително за продажба на леко стрелково оръжие, доставено по-рано по руските програми за военна помощ. Дългосрочните цели на Москва, твърди украинската служба, включват достъп до находища на злато и уран, успоредно с разширяване на военното и политическото ѝ влияние в Африка. Ресурсното измерение е документирано извън украински твърдения: срещу военните услуги хунтата в Бамако плаща на руснаците месечни суми, част от които в злато, а от 2025 г. в столицата се строи рафинерия за злато с руско участие.

През юли 2024 г. сходна засада край Тинзауатен, до границата с Алжир, изби около 80 бойци на „Вагнер“ и десетки малийски войници – една от най-тежките загуби на групата в Африка. Малко след това украинското разузнаване публично намекна за собствено участие в засадата, а говорителят потвърди, че бунтовниците са получили „необходимата информация“; отговорът на Бамако беше да скъса дипломатически отношения с Киев, а Нигер го последва. Затова изявлението от днес трудно се чете само като констатация: то е също ход в информационната война, чиято цел е да раздели малийската хунта от руския ѝ покровител. Фактическата основа не е погрешна, тъй като засадата и загубите бяха потвърдени от малийски и западни източници.

„Африканският корпус“ е звено под прекия контрол на Министерството на отбраната на Руската федерация, създадено при преустройството на руското военно присъствие в Африка след бунта на „Вагнер“ през лятото на 2023 г. През следващите месеци то пое операциите на наемниците в няколко африкански държави, сред които Мали, където подкрепя управляващата военна хунта в операциите срещу бунтовници. „Вагнер“ обяви изтеглянето си от страната през юни 2025 г.; корпусът остана в страната и наследи не само бойните задачи, но и достъпа до ресурсите, заради които руското присъствие изобщо се разгърна.

Картината по места действително се влошава за хунтата и руснаците. Табричат не е изолиран случай, а част от най-мащабната туарегско-джихадистка офанзива от години. Сепаратистите от Азауад, днес обединени в FLA, воюват за независимостта на северните области от бунта през 2012 г. Мирното споразумение от 2015 г. рухна, след като военната хунта и „Вагнер“ тръгнаха да си връщат севера със сила и през ноември 2023 г. и превзеха крепостта Кидал. Оттогава сепаратистите подновиха настъпателните действия, а необичайното в последната вълна е, че светски настроените туареги и джихадистите на JNIM удрят едни и същи цели, без оглед на това, че следват несъвместими цели. Тъкмо тази комбинация обсади гарнизон в Анефис и пресече всички пътища към него; ударената при Табричат колона се движеше по същия маршрут Гао–Анефис, за да подсили обсадените. Схемата се повтаря от месеци: бунтовниците налагат обсада на града, после нападат изпратените подкрепления по земята и във въздуха. На 25 април край Уабария в областта Гао беше свален първият Ми-24 на „Африканския корпус“ заедно с екипажа и една мобилна огнева група; на 6 юли, по време на координирани удари в пет точки от страната, падна вторият, отново край Гао. Нито Москва, нито Бамако потвърдиха загубите, но в мрежата се появиха кадри на горящите корпуси. Два свалени ударни хеликоптера за около 10 седмици подкопават точно онова, което прави руснаците ценни за хунтата: въздушна подкрепа, каквато малийската армия няма.

Северът обаче е само единият фронт. От септември 2025 г. JNIM притиска и юга: нападна колони с горивни колони от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея, опожарявайки над 130 цистерни, групата наложи блокада, която в дадени моменти парализира столицата Бамако. В края на април тя обяви „пълна блокада“ на всички пътища към града, а чужди посолства призоваха своите граждани да напуснат страната. Хунтата, дошла на власт с обещание да върне сигурността, се оказа притисната едновременно от север и блокадата над собствената си столица.

📽️ Видео: Пагони, пачове за кръвни групи и лични вещи на малийските военнослужещи, загинали при засадата на бунтовници, след като са оставени без въздушна и сухопътна подкрепа от руските части.

САЩ обмислят военна операция срещу клона на Ал-Кайда в Мали.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп слуша държавния секретар Марко Рубио по време на кръгла маса в Белия дом 6 март 2026 г. (Nathan Howard/REUTERS)

Стълб от черен дим се издига в небето, докато превозни средства преминават покрай паметника „Африканската кула“ в Бамако, Мали, на 26 април 2026 г. (AFP)

Тази карта от Critical Threats Project представя детайли за координирана офанзива, предприета на 4 юли 2026 г. от сили на Джамаат Нусрат ал-Ислам ва ал-Муслимин (JNIM) и Фронт за освобождение на Азавад (FLA) на територията на цяло Мали. Тя включваше атаки срещу военни бази в Северно Мали (по-специално в Гао, Агелхок и Анефис) с цел да прекъсне контролът върху последните градове в региона Кидал, които се намират под контрола на хунтата. Едновременно с това бяха предприети нападения в Централно и Южно Мали, включително щурм на затвора със строг режим „Кениероба“, разположен на под 65 км от столицата Бамако. Алиансът използва тежко въоръжение, включващо БТР, артилерия и дронове, което бележи значителна ескалация в оперативните му възможности.

Генерал Асими Гоита, лидер на хунтата в Мали, присъства на погребението на министъра на отбраната Садио Камара в Бамако, Мали, 30 април 2026 г. (Boubacar Bocoum/AP)

Бойци от Фронта за освобождение на Азавад (FLA) се събират в град Кидал, 28 април 2026 г. (AFP)

🇺🇸🎯🇲🇱 Администрацията на Доналд Тръмп обмисля военни действия в Мали срещу „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ (JNIM) – ход, който би превърнал западноафриканската държава в осмата, срещу която САЩ нанасят удари от началото на втория президентски мандат, след Йемен, Сомалия, Сирия, Иран, Ирак, Нигерия и Венецуела. За обсъжданията съобщи The Washington Post на 22 юли, позовавайки се на няколко запознати източника. Засега решение няма: висшите представители на администрацията са разделени по въпроса дали изобщо трябва да се прибягва до военна сила срещу групировката.

Най-активният застъпник на подобна идея е Себастиан Горка, старши директор по въпросите на борбата с тероризма в Съвета за национална сигурност. Според The Washington Post обаче реалното му влияние върху политиката на втория мандат е ограничено. Пентагонът отказа коментар, Държавният департамент избегна пряк отговор, а говорител на Белия дом използва думи, които насочват повече към търговско, отколкото към военно ангажиране. По думите му САЩ отправят призив към държавите в Северна и Западна Африка „да купуват американско оборудване и услуги в подкрепа на военните си усилия срещу терористите“. Според Белия дом тероризмът в Сахел представлява „многонационален проблем“, а партньорите от региона, както и съюзниците в НАТО трябва да подкрепят Алианса на държавите от Сахел (AES) – обединението на военни хунти на Мали, Буркина Фасо и Нигер – във войната му срещу JNIM и „Ислямска държава“.

Един детайл от публикацията илюстрира колко ограничени са в момента американските възможности за наблюдение на място. Вашингтон води преговори с хунтата в Бамако за получаване на права за полети на разузнавателни самолети, отчасти за да проследи местонахождението на американския мисионер Кевин Райдаут, за когото се смята, че е държан в плен от сахелския клон на „Ислямска държава“.

JNIM е създадена през март 2017 г. като обединение между „Ансар ад-Дин“, сахарския клон на „Ал-Кайда в ислямския Магреб“, „Ал-Мурабитун“ и Фронта за освобождение на Масина. Начело на организацията стои туарегският лидер Ияд аг Гали, а от септември 2018 г. Държавният департамент на САЩ я определя като чуждестранна терористична организация. Днес JNIM е най-добре въоръжената групировка в региона и една от най-мощните в света. Тя контролира или оспорва контрола върху големи части от територията на Мали и Буркина Фасо, а през последните години пренесе атаките си и в крайбрежните Бенин и Того. Отдавна Сахел се е превърнал в епицентъра на глобалния джихадизъм. Данни на Глобалния индекс за тероризма показват, че през 2024 г. на региона се падат над половината от всички смъртни случаи при терористични нападения по света, а JNIM е сред най-смъртоносните организации в тази статистика.

От септември 2025 г. JNIM поставя столицата Бамако под продължителна горивна блокада. Мали няма излаз на море и около 95% от необходимото му гориво се доставя по шосе от Сенегал и Кот д’Ивоар. JNIM запали над 300 цистерни по тези транспортни маршрути, което доведе до въвеждане на режим на разпределение на бензина в столицата, а училищата бяха затваряни в продължение на седмици.

В началото на годината блокадата отслабна, но на 25 април JNIM и туарегският Фронт за освобождение на Азауад (ФЛА) започнаха координирана офанзива в различни части на страната. Те превзеха северния град Кидал, а министърът на отбраната генерал Садио Камара загина при атентат с кола-бомба в гарнизонния град Кати, разположен близо до столицата. Три дни по-късно джихадистите обявиха пълна блокада на Бамако.

В началото на юли последва нова вълна от координирани нападения – срещу Гао, Анефис и Агелхок в северната част на страната, срещу населени места в централните райони и срещу затвор в близост до столицата. Паралелно с това JNIM разшири натиска си към западния район Кайес, който свързва Мали със Сенегал и където е съсредоточен златодобивът – водещият експортен сектор на страната.

Изследователски центрове по въпросите на контратероризма вече публикуват анализи, в които разглеждат и сценарии за евентуално падане на столицата.

Всичко това се случва на фона на руско военно присъствие в страната. Генерал Асими Гоита пое властта след два последователни преврата през 2020 и 2021 г., прекрати стратегическото партньорство с Франция и от края на 2021 г. започна да разчита на наемници от „Вагнер“. През 2025 г. преходният парламент му предостави петгодишен президентски мандат без провеждане на избори.

Заедно с военните правителства на Буркина Фасо и Нигер Мали напусна Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и трите страни създадоха Алианса на държавите от Сахел – блока, към който Белият дом сега отправя призивите си.

След смъртта на Евгений Пригожин ролята на „Вагнер“ беше поета от „Африкански корпус“ – звено, което е подчинено директно на Министерство на отбраната на Руската федерация. Срещу блокадата и офанзивата хунтата реагира с бронирани конвои за доставка на гориво, турски дронове и руски военен контингент. Въпреки това тя загуби Кидал, своя министър на отбраната и контрола на сигурността по ключови пътища към столицата.

Цената за цивилното население е документирана. Според данни на ACLED, цитирани от The Washington Post, през последната година малийските сили и руските им партньори са убили 925 цивилни души – почти четири пъти повече от жертвите на джихадистките групировки за същия период, които са 232.

Методите на силите, подкрепящи правителството, са документирани още преди началото на блокадата. Според доклад на ООН от май 2023 г. по време на петдневна операция в град Мура, в централната част на Мали, през март 2022 г. малийски военни и „чуждестранен военен персонал“ – формулировка, зад която правозащитните организации разпознават бойците на „Вагнер“ – са убили над 500 души. Огромната част от жертвите са били екзекутирани без съдебен процес.

Представител на американската администрация формулира извода без дипломатически овъртания: Москва „доказа, че е неефективен партньор на Мали в областта на сигурността“, а Вашингтон се надява „другите африкански държави да обърнат внимание на ужасяващите резултати на Русия в борбата с тероризма“.

Опитните наблюдатели на региона обаче предупреждават срещу търсенето на лесно военно решение. Васим Наср, специалист по Сахел в центъра „Суфан“, заявява пред The Washington Post, че „военното решение за пореден път няма да реши нещата“, и настоява за политическо уреждане вместо започване на нова военна кампания.

Изследователката Корин Дюфка предупреждава, че американски удари могат да доведат до обратен ефект и да приближат JNIM още повече до ядрото на Ал-Кайда, от което засега групата поддържа оперативна дистанция.

Зад тези две предупреждения стои горчивия опит на Франция в региона. Операция „Сервал“ успя да спре настъплението на джихадистите към Бамако през 2013 г. само за няколко седмици. Последвалата операция „Бархан“, която в пиковия си момент включваше над 5000 френски военнослужещи от 5 държави, не даде траен резултат и завърши с изтегляне на френските сили от Мали през 2022 г. В същото време JNIM излезе от този период по-силна, а не по-слаба.

И собствената американска инфраструктура за подобна кампания днес е по-ограничена от всякога през последното десетилетие. През 2024 г. САЩ изтеглиха силите си от Нигер и предадоха дроновата база Air Base 201 край Агадес – доскорошния център на американското въздушно наблюдение над Сахел.

Именно американското разузнаване, подпомогнато от дронове и самолети-цистерни, осигурява значителна част от способностите, на които разчиташе френската операция „Бархан“ в най-активните ѝ периоди. Всяка американска операция срещу JNIM днес би разчитала на бази извън региона и на права за прелитане, които тепърва трябва да се договорят. Това са същите разрешения, за които Вашингтон в момента води разговори с Бамако.

Оттук произтича и основният риск, който вторият мандат на Тръмп досега не е поемал в подобна форма: американска операция в държава, чийто режим се подпира на руски военен персонал.

Пряк сблъсък между САЩ и Русия не е неизбежен. JNIM е противник и на Москва, а дистанционните удари срещу джихадистки цели не засягат руските позиции. Нещо повече – подобни действия биха облекчили обективно именно режима, който Вашингтон критикува, както и руските му партньори.

Рискът обаче нараства, ако операцията се разшири до координация с малийските сили или ако се наложи използване на общо въздушно пространство с руската авиация. Механизми за превенция на инциденти и разграничаване на действията, каквито САЩ и Русия поддържаха над Сирия, в Африка не съществуват.

Дали изобщо ще се стигне до подобен сценарий, остава открит въпрос. Самото обсъждане не означава взето решение: основният защитник на силовия вариант е служител с ограничено влияние, Пентагонът запазва мълчание, а публичната позиция на Белия дом – призив към африканските държави да купуват американско оборудване – описва по-скоро търговско, отколкото военно присъствие.

При това съотношение на факторите пълномащабна американска кампания в близките месеци изглежда малко вероятна. По-реалистичният сценарий, ако дебатът все пак завърши с решение в полза на силов вариант, е провеждането на ограничени дистанционни удари срещу ключови фигури от ръководството на JNIM.

Дори подобен ограничен подход обаче зависи от същото ключово ограничение: без свои разузнавателни и авиационни платформи над Сахел изборът на цели ще зависи от права за прелитане, които Бамако тепърва трябва да предостави.

Посоката на американската политика ще стане по-ясна по няколко проверими признака: сключване на ново споразумение за достъп до въздушното пространство, започване на преговори за базиране с крайбрежните държави в Западна Африка, придвижване на разузнавателни платформи към региона или уведомление до Конгреса за планирани военни действия. Ако отношенията останат ограничени до продажби на оръжие и дипломатически декларации, това ще означава, че скептиците са надделели. При такъв сценарий Сахел ще продължи да бъде войната, която Вашингтон наблюдава и коментира, но не води.

Нова координирана вълна в Мали – удари от Гао до прага на Бамако

🇲🇱⚔️🇷🇺 Въоръжени групировки превзеха едновременно няколко ключови града в Мали в съвместна координирана офанзива, която само за един ден разгърна огън от крайния север до подстъпите на столицата Бамако и застигна армейски позиции, сред тях база на руски наемници. Ударите идват малко над два месеца след априлската вълна, с която същата коалиция от туарегски сепаратисти и джихадисти на Ал-Кайда удари Бамако, завзе стратегическия Кидал и уби министъра на отбраната повтаряйки до болка познатия ѝ почерк: съгласувани нападения по разпръснати цели, отприщени почти в един и същи час.

Отговорност поеха двете групи, чийто съюз преобърна севера през пролетта. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) – туарегска сепаратистка коалиция, образувана през 2024 г. под водачеството на Алгабас аг Интала – заяви пред Ройтерс чрез свой говорител, че участва в офанзивата на север. „Джамаат Насрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM), сахелският клон на Ал-Кайда, създаден през 2017 г. и оглавяван от Ияд аг Гали, съобщи в свое изявление, че е атакувал и овладял най-малко 7 позиции, държани от армията или правителствени милиции. Разпределението на ролите от април се запази: сепаратистите водят на север, където претендират за най-осезаемите придобивки, докато джихадистите действат в центъра и на юг.

Сраженията избухнаха около 5 часа сутринта местно време на точки, разпръснати из цялата страна. На север те застигнаха Агелхок, Анефис и Гао – най-големия град в тази част на Мали, разположен на река Нигер, където местни жители съобщиха за стрелба и тежки експлозии край армейския лагер още преди разсъмване. В централната част офанзивата обхвана Севаре, край Мопти, както и Кона и Сомадугу. На юг мишена стана голям затворнически комплекс в Кениероба, на 70 км югозападно от столицата – тревожно близо за група, която само преди месеци имаше присъствие предимно в отдалечените северни части на страната. По думите на надзирател, потърсен от Франс прес, нападателите са превъзхождали охраната в съотношение 5 към 1; подпалени били автомобили и друго имущество, но жертви в затвора нямало. Дали е имало опит за освобождаване на държани там осъдени джихадисти, остана неизяснено.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Мали потвърди координираната атака и обяви, че положението се намира „изцяло под контрол“ – в Севаре са били убити 20 „терористи“, в Гао – 6, а там е загинал един боец от правителствена милиция, докато четирима са ранени. Тези числа идват единствено от военните и към момента не подлежат на независима проверка – както обикновено при битки в отдалечени гарнизони докладваните от властите загуби на нападателите редовно изпреварват онова, което може да се потвърди отстрани. От своя страна коалицията разпространи собствена, несравнимо по-победоносна картина на деня чрез своите канали, също невъзможна за самостоятелна проверка.

Руското присъствие отново се оказа в центъра на събитията, но не и техен господар. Африкански корпус, държавният наследник на ЧВК „Вагнер“, чиито около 2500 останали бойци поеха след април защитата на центъра и юга – според източници на терен са помогнали за отблъскването на атаките в Кона и Сомадугу. Успоредно с това из социалните мрежи бяха публикувани клипове, за които се твърди, че показват удари с дронове и руски персонал в базата край Агелхок. Кадрите очертават позната картина: руснаците взимат участие в отбраната на отделни точки, без това да променя посоката на войната. „Това не подобри общата сигурност“, обобщи ефекта от руската военна помощ Алекс Вайнс, директор на програмата за Африка в European Council on Foreign Relations (ECFR).

Именно посоката на събитията ги прави показателни. Съботната офанзива е втора по рода си за малко повече от два месеца и по-широка от предходната по география – за един ден коалицията опря удари в трите оси на страната, север, център и юг едновременно, докато през по-голямата част от последното десетилетие джихадисткият и сепаратистки натиск се изчерпваше със севера и центъра. Тя е директно продължение на офанзивата от 25 и 26 април – най-мащабната в Мали от туарегския бунт през 2012 г. Тогава, на 25 април, самоубийствен атентат с кола бомба уби министъра на отбраната генерал Садио Камара в дома му в гарнизонния град Кати до Бамако. В същия ден коалицията удари едновременно летището в Бамако и множество други точки, а на следващия ден, 26 април, FLA и JNIM завзеха Кидал – административния и символен център на туарегския север. Оттам нататък севернните гарнизони поеха по пътя на изоставянето, вместо на отбраната: една след друга армейските опори в региона Кидал бяха оставени, а Африканският корпус изтегли тежестта си на юг, за да укрепи столицата и оста към центъра. Съботните удари по Агелхок и Анефис – сред последните точки, където Бамако все още има присъствие на север – премериха дали и това стъпало ще устои, или ще последва Кидал.

Съюзът, задвижил това настъпление, сам по себе си е нов и нестабилен елемент. Светски настроените туарегски сепаратисти, чиято цел е самоуправление или независимост на региона Азавад, и групировка, заклела се във вярност на Ал-Кайда и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация, преследват несъвместими крайни цели, но открито координираха действията си през април и поздравиха публично общите си успехи. Съботните удари показаха, че сработването между тях се задържа най-малко на оперативно ниво: разпределени фронтове, съгласувано начало, взаимно допълващи се цели. Доколко този брак по сметка ще издържи собствения си успех – надпреварата за контрол над превзети територии – е един от отворените въпроси, надвиснали над севера.

Зад ускорения ритъм на войната стои залогът, който самата хунта постави. Военните, дошли на власт с два преврата през 2020 и 2021 г. начело с полковник Асими Гоита, скъсаха с бившата колониална сила Франция и заложиха сигурността на страната на нов модел: изгониха френската операция „Баркан“ през 2022 г. и мироопазващата мисия на ООН (MINUSMA) до края на 2023 г., отвориха вратата за наемниците на „Вагнер“ – заменени в средата на 2025 г. от Африканския корпус – и се сплотиха с военните режими в Буркина Фасо и Нигер в Алианса на сахелските държави. Обещанието, с което всичко това бе оправдано, беше възвърната сигурност без западна опека. Две години по-късно резултатът е точно обратният: коалицията, срещу която руснаците трябваше да бъдат по-ефективни от французите, не само не е победена, но и превзема областни центрове, убива настоящ министър на отбраната и удря околностите на столицата. Съботата беше поредна тежка проверка за този залог само от април насам.

Залогът надхвърля и самото Мали. Разположено в географското сърце на Сахел, то е опорната точка, чието разклащане тежи над цял един регион: партньорите му от Алианса на сахелските държави, Буркина Фасо и Нигер, водят собствени битки срещу клонове на същата джихадистка мрежа, а крайбрежните държави от Западна Африка гледат с нарастваща тревога как насилието пълзи към границите им. Коалиция, способна да държи градове на север редом с туарегите и същевременно да проектира сила към Бамако, размества сметките далеч отвъд малийския север – и прави съботната офанзива не поредния изолиран пристъп на насилие, а нов знак, че инициативата в тази война все по-често ще бъде в нападателите.

Ислямска държава пое отговорност за нападение в Манбидж.

🇸🇾 „Ислямска държава“ (ИД) пое отговорност за нападение край град Манбидж в североизточната част на провинция Алепо, при което според Министерство на отбраната на Сирия са загинали двама военни. Твърдението беше публикувано от групата, след преди това ведомството съобщи, че двамата са били убити от „неизвестни нападатели“, без да навлиза в подробности.

Атаката не е изолиран инцидент, а поредния епизод от „новата фаза“ на операции срещу преходната власт на президента Ахмед аш-Шараа, обявена от групировката през февруари. Значението на удара за оперативната среда в Северна Сирия е ключово, защото показва начина, по който джихадистката мрежа методично изпитва способността на Дамаск да удържа територия, поета едва преди месеци.

Обявлението за „нова фаза“ дойде от говорителя на ИД Абу Худхайфа ал-Ансари, който описа Ал-Шараа като „пазач“ на международната коалиция и заяви, че страната е преминала „от иранска към турско-американска окупация“. От 21 февруари, когато ИД пое отговорност за нападение срещу контролно-пропускателен пункт на пазара Ал-Васита край град Салук в северната част на провинция Ракка, отнело живота на двама бойци от 42-ра дивизия на сирийската армия – групата претендира за поне 6 отделни операции в провинциите Ракка и Дейр ез-Зор, при които според нейните изявления са убити най-малко 8 служители от силовите структури на новата власт.

Доклад на Службата на ООН за борба с тероризма посочва, че самият аш-Шараа и двама от негови министри са били мишена на пет осуетени опита за покушение; организацията определя президента като „приоритетна цел“ за терористите, оценявайки силите ѝ на около 3000 бойци между Сирия и Ирак, разпръснати на клетки, които укриват мащаба на своята дейност, оставяйки много нападения без поемане на отговорност.

Манбидж попада в зона, сменила своя владетел два пъти за по-малко от година. По силата на споразумението от 18 януари между командващия Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди и аш-Шараа значителна част от територията, администрирана до този момент от предимно кюрдските сили – според някои оценки до около 80% – премина под контрола на Дамаск, а това включва и района на Манбидж.

Почти едновременно с това започна второто прекрояване: американската армия се изтегли от някои позиции в североизточната част на страната. Формалното изтегляне на сухопътния контингент на САЩ приключи на 16 април 2026 г. с евакуацията на авиобаза Касрак в провинция Хасака, слагайки край на присъствие, започнало през 2014 г. Преди това бяха предадени и базите ал-Танф (магистрала Дамаск-Багдад, в близост до точката, в която се събират границите с Йордания и Ирак) и ал-Шададди (провинция Хасака).

Разпоредено от президента Доналд Тръмп през февруари, изтеглянето на близо 1000 военнослужещи беше съпроводено от предислоциране към автономния регион Иракски Кюрдистан, който поема ролята на главен възел на логистика и военни инструктори. Сухопътно присъствие на терен не остана, въпреки че Вашингтон продължава да работи с Министерство на вътрешните работи на Сирия по проследяването на остатъците от ИД и търсенето на 130 милиона долара за финансиране на местни сили срещу организацията.

Хронология на „новата фаза“

Натрупаната от февруари хронология на атаки подкрепя твърденията за възраждане на групировката: ударът край Манбидж не е сам, а продължава дълга поредица, чийто старт групата сама обяви. Още преди тази фаза ИД извърши първите си атаки срещу властта на аш-Шараа през май 2025 г. в Суейда, Маядин и Алепо, докато през декември 2025 г. устрои засада край Палмира, при което загинаха и двама военнослужещи от САЩ:

Картината, която сглобяват мониторинг групите, показва по-скоро затишие, отколкото ескалация. Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) отчита началото на ескалацията на 17 февруари; към 5 март тя вече регистрира 17 нападения и 18 убити, към 1 април – 34 нападения и 31 убити, а към 18 юни – 55 нападения и 48 убити, при подчертано забавяне на темпа след март.

Месечните разбивки очертават същото: март е връхната точка с 22 атаки и 15 загинали, които падат до 7 атаки и 4 убити през април, а през май стойностите падат още по-ниско. Според данните на Чарлс Листър от Middle East Institute, който води седмичен регистър на нападенията в своя бюлетин Syria Weekly, през целия май ИД е извършила едва 8 атаки с 4 убити – срещу 29 нападения и 15 убити средно месечно за 2025 г. Това превръща май в най-слабия месец от появата на ид в Сирия през 2013 г. Същият анализ изчислява спад от 17% между януари и април и още 67% между април и юни, или около 72% общо, от който групата не се е възстановила.

Зад тези числа стоят конкретни нападения. Серията започна на 21 февруари: в село ал-Васита край Салук в провинция Ракка, по време на ифтар, бяха убити двама бойци от 42-ра дивизия и един цивилен; същия ден последваха убийство в ал-Маядин (провинция Дейр ез-Зор) и нападение срещу военен пункт в Табка (Ракка). На 22 и 23 февруари един и същ пункт на Силите за вътрешна сигурност в ал-Сабахия западно от град Ракка беше ударен в последователни дни, като при втория, по-смъртоносен щурм загинаха четирима служители от силовите структури, а други двама бяха ранени; Министерство на вътрешните работи потвърди сведенията, а клетката беше разбита на 24 февруари. През март фокусът на атаките се измести към Алепо и Дейр ез-Зор: на 6 март, в нападения, отговорност за които беше поета от агенция Amaq и седмичното издание Al-Naba (брой 538), бяха застреляни трима войници по пътя Алепо–ал-Баб и край ас-Сахара. Април беше осезаемо по-тих – убийство на пазач на петролно съоръжение при аш-Шаафа на 6–7 април (поето от Amaq), обстрел на цистерна и снайперско раняване на служител при ал-Букамал (Дейр ез-Зор) на 18 април, а на 28 април нападение при ал-Рай (Алепо) отне живота на военнослужещ и цивилен.

През май спадът беше затвърден, но не се превърна в затишие. На 1 май в района на Сейида Зейнаб южно от Дамаск беше убит шиитският духовник шейх Фархан ал-Мансур с експлозия на самоделна бомба, заложена в автомобила му – нападение, за което ИД пое отговорност в брой 546 на Al-Naba – показателно за стремежа ѝ да атакува и сектантски, символни цели в близост до столицата. На 11 май в Хасака беше обстрелян автобус с военни от 64-та дивизия, което според Ройтерс е първата смъртоносна атака на ИД срещу правителството от февруари. Юни не прекъсна нишката: на 13 юни беше обстреляна цистерна по магистралата Алепо–Манбидж, на 15 юни двама нападатели щурмуваха щаба на вътрешната сигурност в град Ракка, единият взриви пояс на входа (един убит и трима ранени по данни на властите), на 16 юни ръководител в Двореца на правосъдието в Бабила край Дамаск беше ранен с прикрепено към автомобила устройство, на 18 юни беше устроена засада на автобус с военни по пътя Тел Тамр–Рас ал-Айн с около дузина ранени, а на 20 юни дойде нападението край Манбидж. Голяма част от тези по-дребни удари – обстрели на цистерни, водни станции и единични служители – остават без официално поемане на отговорност, поради което не влизат поименно в международната преса, а само в обобщените сводки на мониторите.

Числата опровергават тезата за възраждане, но не и тезата за оцеляване. Дори при рекордно нисък темп през този и миналия месец групировката запази две способности, които ниската статистика донякъде прикрива: да нанася сложни, многоетапни удари като двойния щурм по щаба в Ракка и да достига символни цели – шиитски духовник и съдебен ръководител – и то в предградие на Дамаск. Към това се добавят два структурни фактора. Първият е подотчитането: и ООН, и експертите предупреждават, че ИД умишлено оставя част от нападенията си непоети, така че реалният брой надхвърля регистрирания. Вторият е географското изместване на спящите клетки от пустинния пояс Хомс–южен Дейр ез-Зор към полуградски и градски ареали в Ракка и Дейр ез-Зор, по-трудни за прочистване от една още изграждаща се сирийска армия.

За преходната власт на аш-Шараа предизвикателство остава не отделният удар, а обещанието, върху което е стъпила нейната легитимност: че държавата може да осигури сигурност там, където е изместила предишните си съперници, и то без външния гръб, който над десетилетие носеше тежестта на борбата срещу тероризма. За аш-Шараа предизвикателството затова не е отделният удар, а обещанието, на което стъпва легитимността на новата власт… Манбидж не е доказателство нито за възраждане на ИД, нито за нейния разгром, а мярка за това колко дълъг е пътят от поемането на контрол върху една територия до осигуряването на сигурността на терен.

📸 Снимка: Силите за сигурност пазят контролно-пропускателен пункт на един от входовете на предградието Джарамана, в южното предградие Джарамана, Дамаск, Сирия, в сряда, 30 април 2025 г. (Omar Sanadiki / AP)

Ислямска държава удари команден пункт в Ракка: 1 загинал и 3-ма ранени в поредна проверка за Ал-Шараа.

🇸🇾 Министерство на вътрешните работи на Сирия съобщи, че 1 негов служител е загинал, а 3-ма са ранени при осуетяване на опит от страна на двама терористи от Ислямска държава да щурмуват команден пункт на Силите за вътрешна сигурност в град Ракка.

В изявление на ведомството се посочва, че двамата атентатори-самоубийци се опитали да проникнат в обекта, в отговор на което силите за сигурност открили огън по единия, докато вторият е задействал експлозивен пояс след като е бил обкръжен.

Това бележи поредния удар по апарата за вътрешна сигурност на преходното правителство на Ахмед ал-Шараа в бившата „столица" на халифата и поредна проверка за способността му да се справи с асиметрична кампания, която самата групировка обяви още през февруари.

Ходът на атаката

Първоначалната информация, публукувана от държавната агенция САНА с позоваване на говорител на МВР, сочеше, че при нападение над лагер на ведомството в града са загинали „поне двама" служители. По-късното официално изявление прецизира картината: един загинал и трима ранени, при осуетен щурм. Като оперативна приемаме последната цифра на ведомството. Разминаването с предварителния доклад отразява обичайното за първите часове уточняване.

Към момента на публикуване няма независимо потвърждение за хода на сблъсъка извън съобщенията на САНА, нито публично е поета отговорност от ИД за конкретния атентат. Профилът на атаката обаче, двама атентатори-самоубийци срещу щаб на силите за сигурност, отговаря на почерка на групировката в настоящата ѝ кампания.

„Новата фаза": хронология на кампанията срещу новата власт

Атаката в понеделник се вписва в серия от атаки, която ИД поведе от началото на годината:

• февруари 2026 г. – говорител на ИД обяви „нова фаза" на операциите срещу преходната власт на Ахмед аш-Шараа. В изявлението тя е определена като „вероотстъпническа", а самият Шараа получава заплахи, че съдбата му няма да се различава от тази на сваления Башар Асад.
• 23 февруари 2026 г. – нападение над контролно-пропускателен пункт на Силите за вътрешна сигурност западно от Ракка отнема живота на четирима служители.
• пролет–лято 2026 г. – поредица от прицелни убийства и обстрели в провинциите Ракка и Дейр ез-Зор.
• 15 юни 2026 г. – осуетеният щурм над командния център в Ракка.

Идеологическата рамка, която групировката сама залага, е изрична. В изявлението си от февруари говорителят на ИД формулира, че Сирия е „преминала от иранска окупация към турско-американска окупация", а светското правителство и националистическата армия на Шараа са описани като легитимна цел. Тази реторика играе роля едновременно за мобилизация на остатъчните клетки и оправдаване на ударите по символни обекти на новата държава.

Кампанията на ИД не се ограничава до службите за сигурност, а това стана ясно от бомбеният им атентат срещу църквата „Мар Елиас" в Дамаск през юни 2025 г. – удар по религиозна цел в сърцето на столицата, който остави отпечатък за способността на групировката да поразява обекти, разположени на стотици километри от нейните скривалища в сирийската пустиня.

Пореден тест за Дамаск

• Капацитет на апарата за сигурност: Силите за вътрешна сигурност успяват да осуетят проникването, но с цената на един убит и трима ранени – резултат, който демонстрира едновременно реакция и уязвимост на стационарните бази.
• Коалиционно измерение: След посещението на Ал-Шараа в Белия дом през ноември 2025 г. страната се включи официално към водената от САЩ Глобална коалиция срещу ИД. Поредицата атаки от началото на годината е първият сериозен натиск върху тази договорка на терен.
• Кюрдският фактор и вакуумът на сигурността: Рамковото споразумение от март 2025 г. между Дамаск и Сирийските демократични сили (SDF) предвижда интегриране на кюрдските милиции в структурите на Министерство на отбраната до края на годината, след като през януари правителствените сили превзеха териториите под кюрдски контрол след кратка офанзива. Североизточна Сирия, където SDF бяха гръбнак на офанзивата срещу халифата, е именно зоната, в която ИД сега търси пролуки.

Ислямска държава, обозначена от САЩ като чуждестранна терористична организация (FTO), както и специално определен глобален терорист (SDGT), в своя апогей контролираше над половината територия на Сирия, преди да бъде изтласкана от силите на водената от САЩ международна коалиция и бившата Сирийска арабска армия, подкрепяна от Въздушно-космическите сили на Руската федерация, а териториалният ѝ халифат е окончателно разбит през 2019 г. Днешната ѝ форма е мрежа от тайни клетки, залагаща на удари по военни и цивилни обекти.

В тази логика атаката в Ракка не променя стратегическото равновесие, но потвърждава траекторията, очертана от анализатори на Foundation for Defense of Democracies и Washington Institute още след ударите през февруари: че „новата фаза" е реална оперативна кампания, а не само пропаганда, и че апаратът за сигурност на Шараа ще бъде изпитван системно – точно там, където държавността е най-крехка.

„Който ще отмъсти за уйгурите“: Ислямска държава обяви Китай за враг на исляма.

🏴🇦🇫🇨🇳 В края на април Voice of Khurasan – англоезичното пропагандно списание на провинция Хорасан на „Ислямска държава“ (ISKP) – посвети обширна статия на една-единствена атака, която извърши три месеца по-рано – самоубийствения атентат в китайски ресторант в сърцето на Кабул. Заглавието, което гласеше „Който ще отмъсти за уйгурските мюсюлмани“, издава амбиция, която стига отвъд обичайно поемане на отговорност: групировката превръща съдбата на уйгурите в Синдзян-уйгурския автономен регион в свой идеологически стълб, който представя Китай като структурен враг на исляма и оспорва легитимността на талибаните заради сближаването им с Пекин.

Самото нападение, извършено на 19 януари, се вписва в дълга и последователна кампания. Около 15 ч. местно време атентатор се взриви в ресторанта „China Lanzhou Beef Noodles“ в престижния търговски квартал Шахре Нау – район под засилена охрана, в непосредствена близост до правителствени и дипломатически обекти. По данни на международни медии загинаха 7 души (6 афганистанци и 1 китайски гражданин), а между 13 и 20 бяха ранени, сред тях 5 китайци. Иронията, която ISKP премълчава в публикацията си: собственикът на заведението, загинал в експлозията, е Абдул Маджид – китайски мюсюлманин, държал ресторанта заедно със своята съпруга и местен съдружник.

Чрез агенция „Амак“ ISKP обяви, че извършителят с името „Усман ал-Муваххид“, се е взривил в заведение, което обслужва китайски граждани. Изборът на цел не е случаен. В съобщението групировката пряко обвърза атентата с третирането на уйгурските мюсюлмани от Китай и предупреди, че е поставила китайските граждани в списъка си с мишени. Три месеца по-късно списанието разгърна тази теза в завършена идеологическа платформа.

Статията е изградена едновременно като оправдание на удара от януари и декларация за бъдещи намерения. Тя започва с директно обръщение към мюсюлманската общност и обосновава операцията като акт на религиозно възмездие: „Най-напред поздравяваме цялата ислямска умма за тази героична атака на Ислямска държава, при която – слава на Аллах – кръвта на отстъпниците талибани и на комунистическия Китай беше пролята заедно.“ Изборът на думи е показателен: талибаните и Китай са слети в един враг, а пролятата „заедно“ кръв превръща афганистанските жертви не в съпътстваща загуба, а в съзнателно търсена цел.

По-нататък текстът се обръща директно към уйгурите, представяйки Ислямска държава като единствения техен защитник с оглед на бездействието на Исламабад и Кабул: „Братя на уйгурите: Откликваме на плача, риданията, въздишките и пленничеството на вашите невинни деца! [...] ако пакистанците и отстъпниците талибани, вместо да ви защитят, застанаха на страната на китайските комунисти, вие не сте без братя! [...] Това нападение е само малка проба от възмездието и отплатата за уйгурските мюсюлмани; отсега нататък очаквайте още по-тежки и по-страшни дни.“ Отправената заплаха поднася нападението не като еднократно действие, а като началото на дълга поредица от такива.

Зад пропагандата на терористите се крие добре пресметната стратегия, при която каузата на уйгурите работи като инструмент за мобилизация и едновременно с това за делегитимизация. От една страна ISKP я използва, за да привлече бойци от уйгурите и други народи в Централна Азия – според доклад на мониторинг група на ООН от февруари 2025 г. в Афганистан действат между 500 и 1200 бойци на Туркестанската ислямска партия (TIP), исторически свързана с въоръжената съпротива на уйгурите срещу китайската власт. От друга, същата кауза оголва най-болезненото противоречие в управлението на талибаните: подложенина директен натиск от страна на Пекин, талибаните преместиха уйгурските бойци от граничещата с Китай провинция Бадахшан към вътрешността на страната и ограничиха действията им срещу китайски интереси. Точно това подчинение ISKP представя като предателство – талибаните, които някога приютиха тези хора, сега ги държат изкъсо в услуга на „китайските комунисти“.

Атентатът от януари не е изолиран случай, а поредния елемент от системна кампания, започнала много по-рано: атентатът с кола-бомба пред сградата на министерство на външните работи на Афганистан от януари 2022 г.; въоръженото нападение срещу хотел „Лонган“ в централен Кабул през декември 2022 г. – обект, собственост на китайския инвеститор Джан Минкуан и популярно сред китайския бизнес, при което загинаха трима души, а 18 бяха ранени, 5 от които бяха китайци в тежко състояние; убийството на китайски миньор в провинция Тахар през януари 2025 г. Успоредно с атентатите върви и реториката на заплахи: изданията на ISKP на руски и узбекски език, сред които „Tawhid News“, многократно заплашиха с атаки срещу съоръжения на китайската инициатива „Един пояс, един път“ и газопроводите към Китай.

Изборът на Китай за централна мишена има и своята икономическа логика, надхвърляща символиката. През август 2025 г. на тристранния форум Китай–Афганистан–Пакистан беше обсъдено включването на Афганистан в „Един пояс, един път“ и разширяването на Китайско-пакистанския икономически коридор. Пекин разглежда режима на талибаните като врата към минните и енергийни ресурси на Афганистан, а сигурността е първото и задължително условие за всяка такава инвестиция. Убивайки китайски граждани в най-укрепената и сигурна част на столицата, ISKP цели не толкова физическо унищожение, колкото разрушаване на самото обещание за сигурност, върху което талибаните изграждат икономическата си легитимност. Реакцията от страна на Пекин беше показателна: външното министерство осъди нападението и призова китайските граждани изобщо да не пътуват до Афганистан – именно ефектът, преследван от групировката. Освен Китай, атентатът беше осъден и от Обединеното кралство, Турция, ОАЕ, Катар, Иран и Пакистан – рядко срещана за страната гласност, която подчертава доколко атаките срещу чужди граждани в Кабул се възприемат като дестабилизиращи отвъд непосредствения им периметър.

Тъкмо тази последователност прави статията във „Voice of Khurasan“ по-важна от описания в нея атентат. Като насочва насилието си към китайски граждани и уйгурската кауза, ISKP атакува талибаните в ахилесовата им пета – пресечната линия между претенцията за ислямска легитимност и прагматичното партньорство с една държава, отговорна за систематично преследване на мюсюлманското си малцинство. Атентатът беше насочен към обект в най-охранявания квартал на Кабул, поради което може да бъде тълкуван и като демонстрация на оперативен обхват. Въпреки това цел на атаката беше „мека“ – ресторант за нудъли, собственост на китайски мюсюлманин, а не укрепен държавен обект. Именно затова анализатори като тези на The Diplomat считат това не като признак на сила, а на стесняване: лишена от способност да поразява защитени цели, ISKP пренасочва своите усилия към символни и уязвими обекти, където пропагандната възвръщаемост надвишава военната. Стратегическата цел остава трезва и постижима – не да освободи Синдзян, а да отрови отношенията между Кабул и Пекин дотолкова, че всяко китайско присъствие в Афганистан да носи своя риск, а всеки опит на талибаните да го осигури да изглежда като съучастие в преследване на едноверци. Статията на списанието просто облича тази дългосрочна линия в езика на религиозния дълг.

❗️ DISCLAIMER: Images originate from propaganda material produced by an armed extremist group. It's published solely for journalistic reporting and analytical purposes. All identifiable symbols and logos have been intentionally blurred to prevent the dissemination of extremist content.

Командирът на AFRICOM изрази тревога относно „разузнавателна черна дупка“ в Африка.

🇺🇸🇳🇬 През последните дни американската армия нанесе удари по крепости на Ислямска държава в Сахел в рамките на операция, координирана с правителството на Нигерия. Остават обаче дългосрочните въпроси за това дали американската армия все още притежава капацитета да осуетява потенциални терористични атаки, произтичащи от континента, предвид свиващото се присъствие на САЩ на континента.

Генерал Дагвин Андерсън, ръководител на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), изрази опасения, че отговорът може да е „не“, по време на изслушването си пред Конгреса миналата седмица. Той заяви, че Африка е епицентърът на глобалния тероризъм, и предупреди, че 75% съкращаване на американските военни сили през последното десетилетие, съчетано с паралелно изтегляне на съюзническите войски, е създало „разузнавателна черна дупка“ на континента.

„Липсата на експедиционни способности на AFRICOM и отслабената позиция на силите компрометират нашия отговор при кризи“, свидетелства Андерсън пред Комисията по въоръжените сили към Сената, отбелязвайки, че командването работи с „минимално необходимите ресурси“.

„Намаленото ни присъствие на континента също така позволява на деструктивни участници да диктуват дневния ред, което подкопава американските интереси“, каза той. „Ръководството на ИДИЛ е в Африка. Икономическият двигател на Ал-Кайда е в Африка. И двете групировки споделят волята и намерението да ударят нашата родина.“

Запитан дали командването е способно да неутрализира подобни заплахи, Андерсън даде предпазлив отговор. „В момента това е много трудно да се установи за Сахел, имайки предвид ограниченото ни присъствие.“

Тези критични думи дойдоха точно преди президентът Доналд Тръмп да нареди удара, който ликвидира втория в йерархията на Ислямска държава в басейна на езерото Чад. Той беше последван от нови въоръжени действия в североизточна Нигерия.

„По мое разпореждане смелите американски сили и въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно една детайлно планирана и много сложна мисия за елиминиране от бойното поле на най-активния терорист в света. Той повече няма да тероризира хората в Африка, нито ще помага за планирането на операции, насочени срещу американци“, написа Тръмп в петък вечерта в публикация на Truth Social.

Тръмп идентифицира целта като Абу-Билал ал-Минуки – висш кадър в Ислямска държава, обявен за „специално обозначен глобален терорист“ от Държавния департамент през 2023 г. по време на предишния президент Джо Байдън.

Съвместният рейд на командоси е резултат от интензивен обмен на разузнавателна информация между САЩ и Нигерия, според нигерийската армия. Нападението срещу укрепения терористичен анклав в Метеле, щат Борно, е започнало малко след полунощ и е кулминирало с нанасяне на въздушни удари по обекта след сблъсък, който е продължил около 3 часа. В престрелката са били убити и няколко от лейтенантите на командира на ИД. Няма данни за ранени американски и нигерийски военнослужещи, съобщи американски служител пред Military Times.

В изявление на AFRICOM се казва, че ал-Минуки е осигурявал „стратегическо ръководство на глобалната мрежа на ИД за медийни и финансови операции, както и за разработването и производството на оръжия, експлозиви и дронове“. Добавя се още, че той има „сериозна история на участие в планирането на атаки и ръководенето на вземането на заложници“.

Официални лица във Вашингтон и Лагос съобщиха в неделя, че през следващите дни двете страни са нанесели допълнителни удари срещу ИД в Метеле, довели до смъртта на най-малко 20 екстремисти.

Ислямска държава превърна Сахел в развъдник за някои от най-смъртоносните си филиали – провинция Западна Африка (ISWAP) и нейния съперник Боко Харам. И двете групировки са особено активни в басейна на езерото Чад, който обхваща Камерун, Чад, Нигер и Нигерия. Множество фактори, включително екстремизма, бедността, продоволствената несигурност, климатичните промени и слабото управление, превърнаха региона на бойните действия в център на една от най-неразрешимите хуманитарни кризи в света.

Операцията, при която беше убит ал-Минуки, е най-драматичният момент досега в продължаващите усилия на Пентагона да помогне на правителството на Нигерия в стремежа му да отблъсне джихадистите. В нощта срещу Коледа силите на двете страни проведоха съвместни ракетни удари в щата Сокото. Тръмп заяви, че цел са били „терористичната измет на ИДИЛ“. Малко след това Пентагонът изпрати около 200 военнослужещи в страната от Западна Африка, за да помагат в обучението на нейните въоръжени сили в борбата им с ислямисткия бунт.

Д-р Омар Мохамед, старши научен сътрудник в програмата за екстремизъм на Университета „Джордж Вашингтон“, коментира пред Military Times, че Африка се очертава като фокус на терористична дейност след колапса на териториалния халифат на Ислямска държава в Сирия и Ирак през 2017 г. Той посочи, че движенията на джихадизма се разрастват бързо в Сахел, отчасти с набиране на деца за войници, които стават по-податливи на радикално вербуване в условията на крайна нищета.

„Бедността е причината, която води до появата на деца бойци“, увери Мохамед и добави, че Ислямска държава се е инфилтрирала в училищата, за да създаде условия, в които индоктринирането започва рано. „Когато няма достъп до нормални училища, представете си: техният учител е имам от Ислямска държава, който ги учи как да бъдат терористи и им обещава пари. Това е изключително тревожно.“

Според ООН насилието е принудило над 1827 училища в басейна на езерото Чад да затворят, лишавайки хиляди деца от достъп до образование. Днес Субсахарска Африка остава един от регионите с най-ниско ниво на достъп до образование в света.

Мохамед подкрепя тезата, че САЩ трябва да засилят усилията си за борба с възхода на тероризма в Африка, не да ги съкращават. „Без постоянен натиск терористите винаги ще намерят начин да кроят заговори срещу САЩ, Запада и американските интереси по света. Идеологията им противоречи на всичко цивилизовано и на всичко демократично“, каза той.

Съвместна операция на САЩ и Нигерия ликвидира втория в командването на Ислямска държава.

🇺🇸🇳🇬 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че при съвместна операция на американски и нигерийски сили в басейна на езерото Чад е ликвидиран Абу-Билал ал-Минуки – според Вашингтон втори по значение лидер на световната мрежа на Ислямска държава.

Ударът, нанесен по укрепен комплекс на Минуки в нощта срещу 15 май, доведе и до елиминирането на „няколко негови заместници“, според потвърдено изявление на канцеларията на нигерийския президент Бола Тинубу. „Под мое ръководство смелите американски военни и Въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно щателно планирана и много сложна мисия“, написа Тръмп в Truth Social. Точната локация, видът на нанесения удар и броя на загиналите бойци не са оповестени публично от двете правителства.

Според първите медийни доклади на 16 май операцията е била координирана между разузнавателните служби на двете страни и е използвала комбинация от дронове и сили за специални операции. САЩ поддържат около 200 военнослужещи на територията на Нигерия в обучителна и разузнавателна роля и постоянно ротационно присъствие на въоръжени дронове по линията на партньорството с нигерийската армия срещу ислямистките бунтове, разпространили се през басейна на Чадското езеро и западен Сахел. Локацията на удара, комплекс в басейна на езерото Чад, отговаря на главното оперативно ядро на Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP), отделила се при разкола в Боко Харам през 2016 г.

Абу-Билал ал-Минуки е нигерийски гражданин от щата Борно – епицентър на бунтовете на Боко Харам от 2009 г. насам. Държавният департамент на САЩ го обяви за „специално обозначен глобален терорист“ през 2023 г. при администрацията на президента Джо Байдън – статус, придружен от замразяване на активи и санкции. По същото време американските служби определиха Минуки като висш ръководител на Ислямска държава в Сахел и член на Главна дирекция на провинциите — централния административен орган на групировката, осигуряващ оперативно ръководство, финансиране и логистична координация между регионалните „провинции“ по света. В йерархията на ИД позицията на Минуки беше близка до тази на регионален заместник за Африка в централната структура на групировката.

Главната дирекция на провинциите беше реорганизирана след ликвидирането на основателя на ИД Абу Бакр ал-Багдади в Идлиб през октомври 2019 г. в отговор на нарасналата уязвимост на централното командване и беше структурирана в 4 регионални офиса (макатиб): Мактаб ал-Фуркан, който администрира басейна на езерото Чад и Сахел; офисите за Източна и Югоизточна Африка; за Хорасан (Афганистан, Пакистан, Централна Азия); и за Близкия изток. Тази архитектура позволи на ИДИЛ да оцелее териториалното си поражение в Сирия и Ирак през 2017–2019 г. с децентрализация на оперативната тежест към Африка, където през последното десетилетие беше регистрирано мнозинството от потвърдените жертви на джихадистки атаки в глобален план. Загубата на Минуки засяга директно мрежата за финансиране и оперативна координация на групировката в Сахел и басейна на Чад.

Операцията се вписва в активна фаза на американската политика спрямо Нигерия, отворена от Тръмп в края на октомври 2025 г. На 31 октомври САЩ обозначи повторно Нигерия като „страна с особено внимание“ (Country of Particular Concern) поради преследването на християни от въоръжени ислямистки групи. На 1–2 ноември Тръмп заплаши директно с военна намеса – „guns-a-blazing“, за да „изтрием напълно ислямистките терористи“, ако нигерийското правителство не вземе мерки. Между 26 и 27 декември американски военни нанесоха прецизни удари по два анклава, свързани с Ислямска държава, в щата Сокото – операции, описвани като координирани с нигерийската армия, но обявени с но с минимално публично оповестяване. Сегашната операция потвърди вече стабилизиран модел на двустранно сътрудничество, в който Вашингтон осигурява разузнавателния и въздушен компонент, а Нигерия – операционализация на терена.

Реториката на Тръмп за „геноцид над християните“ в Нигерия остава предмет на остри международни спорове. Според Amnesty International над 10 000 души са убити в джихадистки атаки в централна и северна Нигерия през първите две години, откакто президентът Тинубу пое властта през май 2023 г. Много от анализаторите обаче са на мнение, че мнозинството от жертвите на въоръжените групи в северната, мюсюлманска по болшинство, част на страната са самите мюсюлмани, а не християни – и че ситуацията не отговаря на критериите за геноцид по силата на международното право. Нигерийското правителство първоначално отхвърли наратива за „геноцид“, но по-късно прие американск военна помощ. Алтернативни мотиви за активизацията на американското военно присъствие изтъкват значимостта на Нигерия като източник на редкоземни елементи – монацит, литий, никел, кобалт – в проблемната североизточна част на страната, фактор, който редица анализатори (включително от International Crisis Group и LSE) свързват с прехода към директна военна намеса.

Терористичният пейзаж в региона, където действаше Минуки, претърпя значителни промени в последните 18 месеца. На 29 януари съвместна операция на две провинции на Ислямска държава (Сахел и Западна Африка) проведе мащабна атака срещу международно летище „Диори Хамани“ в Ниамей, столицата на съседен Нигер – индикация за координация между двете фракции, които обикновено се намират в съревнование за ресурси и поробителни маршрути. Паралелно с това върви ожесточена борба между Боко Харам и ISWAP за контрол върху островите и блатата на езерото Чад: в началото на годината Боко Харам проведе среднощно нападение, в което превзе лагери на ISWAP и ликвидира около 200 бойци на групировката. Само преди броени дни, на 5 май, Боко Харам уби 23 войници от армията на Чад в района на езерото; на 13 май ООН поиска независимо разследване на въздушни удари, довели до смъртта на цивилни в Нигерия и Чад. Операцията срещу Минуки засяга ключов възел за джихадизма в период на структурно разтърсване на цялата архитектура в басейна.

Геостратегическата обстановка в Сахел се промени фундаментално от 2020 г. насам с поредицата от военни преврати в Мали (2020, 2021), Буркина Фасо (2022), Нигер (2023) и Габон (2023), последвани от изтегляне на френските и американски военни от региона. Френската операция Barkhane (2014–2022) бе формално закрита през ноември 2022 г. Малката американска авиобаза в Агадес, Нигер, беше предадена през 2024 г. На мястото им влязоха руските частни военни компании – първоначално Вагнер, по-късно Африканския корпус под прякото командване на Министерство на отбраната на Руската федерация – които действат в Мали, Буркина Фасо, ЦАР и Нигер срещу заплащане и достъп до редки метали. Резултатите обаче не отговарят на поставената цел: според OCHA през 2025 г. в централен Сахел са отчетени 3737 инцидента със сигурността с най-малко 9362 жертви, а ескалацията се ускорява през тази година. Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM), местният клон на Ал-Кайда, обяви на 3 септември 2025 г. обсада на Бамако – най-малко 300 цистерни с гориво бяха унищожени по маршрутите от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея още в първата фаза, което парализира столицата за седмици. Изискването, първоначално формулирано като отмяна на данъците върху горивата, по-късно беше разширено до въвеждане на шериат в Мали.

След краткото отслабване в началото на 2026 г. JNIM извърши координирано настъпление в няколко региона на страната на на 26 април, съвместно с Фронта за освобождение на Азавад, в което беше ликвидиран министърът на отбраната на Мали. Два дни по-късно групировката обяви, че налага пълна блокада на Бамако, която обхваща всички превозни средства към столицата, и разшири оперативния обхват на юг към Того, Бенин и северна Гана, отваряйки джихадистки коридор към Гвинейския залив. Руското включване ограничи самостоятелното действие на Ислямска държава в Сахел, но претърпя провал в опитите си да предотврати експанзията на Ал Кайда и даже напротив, доведе до нейното активизиране.

Нигерия, чиято военна доктрина и партньорство със САЩ се запазиха относително стабилни, стана основната оперативна площадка за американските усилия за борба с тероризма в Западна Африка – обстоятелство, което вчерашната операция операция илюстрира, поставяйки в контраст двата конкурентни подхода към сигурността в региона.

Сценарии за развитие на ситуацията в краткосрочен план могат да бъдат няколко. Първо – задълбочаване на американското оперативно присъствие: периодични удари с дронове и съвместни операции с нигерийската армия по модела на сегашната, без формално разширяване на сухопътното присъствие отвъд онези 200 души, които понастоящем са на терен. Второ – формализиране на нова двустранна рамка за сигурност: преговори за разширена база на американски военни в Нигерия, потенциална трансформация на сегашното разузнавателно сътрудничество в постоянна оперативна мисия по образа на закритата Barkhane, но с по-ясно изразен публичен дискурс за защита на християнските общности. Трети – реактивиране на ИДИЛ-Сахел: бързо назначаване на нов оперативен ръководител, който да възстанови ритъма на нападенията — в исторически план подобни смени при ИД отнемат 3-6 месеца и често водят до временно ескалация на терористични атаки, целяща демонстрация на устойчивост. Първите два сценария вървят в очаквана сериализация, а третият – паралелно с тях.

Ликвидирането на Абу-Билал ал-Минуки не е изолиран успех в борбата с тероризма. То представлява първото публично документирано стратегическо постижение на разширената американска намеса в Западна Африка, отворена политически чрез реториката на Тръмп за „християнския геноцид“ и оперативно – чрез ударите през декември 2025 г. в Сокото и сегашната операция в басейна на езерото Чад. Реалната стратегическа линия зад тази реторика е възстановяване на американското присъствие в Сахел след западането на френското влияние и руското проникване чрез Африканския корпус – присъствие, чийто основен акцент е партньорството с Нигерия, единствената голяма страна в региона, останала извън руския сектор на влияние.

📸 Снимка: Нигерийски войници във военна база в размирния щат Борно миналата година. (Joris Bolomey/AFP via Getty Images)

Джихадисти от „Боко Харам“ нападнаха военна база в Чад: Най-малко 24 загинали

🇹🇩 Най-малко 24 души загинаха при нощна атака на предполагаеми джихадисти от Боко Харам срещу военна база в Чад, съобщиха във вторник за АФП представители на военните и местната власт.

Базата „Барка Толором“ се намира на брега на езерото Чад – район, който граничи с Камерун, Чад, Нигерия и Нигер и чиито острови служат за убежище на джихадистите от Боко Харам и други радикални ислямистки групировки.

Рейдът в късните часове на понеделник е „оставил 25 убити и 46 ранени от страна на чадската армия“, заяви източникът от армията пред АФП. Представителят на местната власт посочи данни за „24 загинали и няколко ранени“. И двамата приписаха атаката на Боко Харам, а управникът настоя, че „ситуацията е под контрол“.

„За пореден път неясната терористична групировка Боко Харам извърши страхлива атака снощи срещу нашата военна база в Барка Толором“, заяви президентът на Чад Махамат Идрис Деби Итно във вторник в публикация във Facebook. „Ще продължим борбата с нова решимост, докато тази заплаха не бъде напълно изкоренена“, обеща той, поднасяйки съболезнования на опечалените семейства.

Войниците попадат под все по-силен обстрел от страна на Боко Харам в басейна на езерото Чад, а нападение през октомври 2024 г. остави около 40 жертви в редиците на чадската армия. През последните месеци се наблюдава и скок в атаките на Джамаат Ахл ал-Сунна ли ад-Дава ва ал-Джихад (JAS), отделна фракция на групировката, включително отвличания и нападения срещу предни армейски позиции, особено по островите и по протежение на нигерската част от бреговете на езерото.

В отговор на атаката от октомври 2024 г. Деби нареди контраофанзива, която се зарече да води лично на терен в продължение на две седмици. След края на тази офанзива през февруари 2025 г. армията настояваше, че Боко Харам вече „няма убежище на територията на Чад“. Островите и блатата на езерото Чад служат за убежище и на съперничещата група на Боко Харам – „Ислямска държава в Западна Африка“ (ISWAP).

Екстремистка групировка в Дагестан е налагала шериат, патрули и незаконен контрол повече от десетилетие.

🇷🇺 В Дагестан е разбита мащабна екстремистка мрежа, действала над 10 години в село Губден. 11 местни жители са обвинени в създаване на „паралелна власт“, базирана на радикална ислямистка идеология, в рамките на която групата системно е налагала физически и психически тормоз над съграждани, които не споделят техните вярвания.

Участниците са организирали незаконни патрули и пропускателен режим по собствена преценка, блокирали са достъпа до селото през нощта и са използвали система за наблюдение в реално време за следене на местното население. Към момента 9 души се намират в ареста, а разследването продължава да изяснява пълния обхват на престъпната им дейност.

Според разследването в продължение на над десетилетие – от 2015 г. до април 2026 г. на територията на село Губден в Карабудахкентски район група лица са били обединени в устойчива екстремистка общност, действала с идеологически нагласи. Участниците в общността са били водени от своите радикални възгледи, насочени към подклаждане на омраза и вражда на религиозна основа, както и към унижаване достойнството на гражданите.

В рамките на своята дейност нейните участници са извършвали противозаконна дейност, включително оказване на морален и физически натиск върху граждани, които не споделят техните възгледи, и са прилагали насилие.

Освен това фигурантите са организирали т.нар. „патрули“, по време на които са дежурили на територията на населеното място и са упражнявали контрол върху придвижването на гражданите. Те са издирвли лица, чийто начин на живот не е отговарял на техните убеждения, след което са ги отвеждали в специално помещение за прилагане на физически мъчения и психологически тормоз.

Става ясно, че на територията на селото участниците в общността са създали фактическа система за незаконен контрол и пропускателен режим извън държавната власт, като са вземали решения за пропускане или забрана за влизане и излизане на превозни средства по собствено усмотрение.

През нощта са налагали ограничения върху достъпа до територията на селището с блокиране на транзитното преминаване, докато в същото време в околностите му е била разгърната система за наблюдение с постоянен мониторинг на обстановката в реално време. Всичко това се е случвало за период от над 10 години.

Наказателното дело е образувано въз основа на материали, предоставени от УФСБ на Русия за Република Дагестан и Министерството на вътрешните работи по Република Дагестан.

Към момента по наказателното дело спрямо 9 от задържаните е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. По отношение на други двама фигуранти следствието е внесло в съда искания за определяне на мярка за неотклонение.

Боко Харам заплашва да екзекутира 416 жени и деца, ако не получи 2,7 млн паунда.

🇳🇬 Фракция на джихадистката групировка Боко Харам заплаши, че ще екзекутира над 400 отвлечени жени и деца в рамките на 72 часа, ако не бъде получен откуп от правителството на Нигерия в размер на 2,7 млн паунда. Ултиматумът беше предаден чрез видеозапис до местните медии, в който маскирани въоръжени мъже в паравоенни униформи заплашват, че ако исканията не бъдат изпълнени, отвлечените заложници „никога повече няма да бъдат видени“.

Говорителят в записа представи групата с името „Джамаату Ахлис-Сунна Лидаауати уал-Джихад“, ръководена от „имам Абу“, и определи 3-дневен срок като „първото и последно“ съобщение на групировката. „Ако нашите искания не бъдат удовлетворени, ще преместим тези жертви, включително жените и децата, на различни места. Всичките. Вие взехте решението си, ние си взехме нашето. Указваме ви, в името на Аллах, да не надвишавате определеното време“, гласи ултиматумът. „И ги погледнете, преди да го направим, защото може никога повече да не ги видите. Ако правителството смята, че може да ги спаси със сила, свободни сте да опитате. Ние разчитаме на Аллах.“

В отделно изявление от организация с името „Borno South Youths Alliance“, която твърди, че посредничи между похитителите и властите, уточни броя на задържаните като 416 жени и деца. Разпространява се снимка, която е представена като кадър на част от заложниците – жени с цветни хиджаби, насядали на групи, обградени от въоръжени мъже. Автентичността не може да бъде независимо потвърдена.

„Боко Харам“ се сражава за сваляне на правителството в Нигерия и налагане на строго тълкуване на шериата. Популярното ѝ име приблизително се превежда като „Западното образование е забранено“. Групата влезе в глобалното полезрение през 2014 г. с отвличането на близо 300 ученички от средно училище в Чибок, град в провинция Борно. Случаят породи международната кампания #BringBackOurGirls. От създаването си в началото на века в североизточна Нигерия тя води последователна кампания от атаки срещу училища, самоубийствени атентати, отвличания и удари по военни позиции в басейна на езерото Чад.

През 2016 г. от групировката се отдели клонът „Ислямска държава в провинция Западна Африка“ (ISWAP), който беше признат от „Ислямска държава“ и през последните години оценяван от експерти като по-добре въоръжен и оперативно по-ефективен съперник на оригиналното ядро.

Нигерия, най-многолюдната държава в Африка, преживява многопластова криза на сигурността. Освен бунта на „Боко Харам“ и „Ислямска държава“ в североизточните щати, тя се бори с въоръжени бандити, които извършват масови отвличания с цел откуп в северозапада, с насилствени спорове между уседнали земеделци и скотовъди в централния пояс, както и със сепаратистки движения в югоизточните щати, исторически свързани с Биафра.

Според данни, цитирани в международните съобщения по повод ултиматума, над 10 000 нигерийци са загинали от бунтовнически действия, тероризъм и бандитизъм през последните две години, а силите за сигурност на правителството все по-видимо не успяват да овладеят насилието.

Характерът на това насилие беше предмет на изострен международен дебат през изминалата година, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп осъди Нигерия, че не защитава християнските общности, определи атаките на джихадистки групировки като „геноцид“ и заяви, че би изпратил американски военни „с пълен огън“, тъй като християнството в страната е подложено на „екзистенциална заплаха“. Думите му бяха приветствани от редица църковни лидери, но правителството в Абуджа и анализатори по сигурността обвиниха Белия дом в опростяване на картината. Според тях насилието не е мотивирано изключително религиозно и засяга в съпоставима степен християни и мюсюлмани – значителна част от жертвите на „Боко Харам“ и ISWAP са именно местни мюсюлмани в щатите Борно, Йобе и Адамауа, нападани заради отказ да подкрепят групировките или просто защото попадат в зоните им на действие.

Ако бъде изпълнена, заплахата за масова екзекуция на повече от 400 заложници би представлявала най-тежкия слуай от този род в 20-годишната история на джихадисткия бунт, надхвърляйки по обхват отвличането в Чибок. Към момента на публикацията нигерийските власти не са потвърдили публично за получаването на ултиматума, нито са оповестили своята позиция по исканията за откуп. В подобни предишни случаи преговорните канали обикновено протичат неофициално, през посредници, местни духовни и общностни лидери, а плащането на откупи, макар официално отричано, е документирано в редица предишни освобождавания.

Мароко и Испания разбиха клетка на Ислямска държава с нишки към Сахел и Сомалия.

🇲🇦 Централното бюро за съдебни разследвания на Мароко (BCIJ), действащо под Главната дирекция за териториално наблюдение (DGST), проведе съвместна операция с Главната комисия по разузнаване (CGI) на Националната полиция на Испания по неутрализиране на терористична клетка от трима души, свързана с Ислямска държава.

Двама от членовете бяха задържани в Танжер от специалните сили на DGST, а предполагаемият ръководител на клетката беше арестуван в Палма де Майорка, съобщи новинарска агенция MAR. Операцията на испанска територия е била ръководена от Националния съд в Мадрид с участието на Главна дирекция „Информация“ и Провинциална информационна бригада.

Според данни от разследването двамата задържани в Мароко са подсигурявали финансиране и логистична подкрепа на бойци, действащи в структури на Ислямска държава в Сахел и Сомалия. Лидерът на клетката, арестуван в Испания, е заподозрян в планиране на терористичен акт на територията на страната по модела на т.нар. „самотния вълк“ – метод, при който дадено лице действа самостоятелно без директна оперативна подкрепа, но следва идеологически указания на организацията. Двамата задържани в Танжер са поставени под полицейски надзор по заповед на специализираната прокуратура, а разследването продължава с цел разкриване на пълния обхват на мрежата и нейните национални и регионални връзки.

Операцията е резултат от дългогодишно партньорство между службите за сигурност на Испания и Мароко. BCIJ посочи, че от 2014 г. насам при съвместни операции на двете страни са били разбити над 30 клетки на терористични групировки, което е довело до задържането на над 150 заподозрени, от които 83 задържани на испанска територия.

Само през ноември 2024 г. двете страни неутрализираха клетка от 9 души, определена от испанските власти като „реална заплаха" за сигурността и на двете държави. Националната полиция на Испания описва своето сътрудничество с DGST като основано на „доверие и постоянен обмен на информация“, докато приносът на Мароко в борбата с тероризма в Европа са високо ценени като един от най-ефективните в региона.

Последният случай обаче разкрива нещо, което надхвърля просто поредната успешна съвместна операция. Той хвърля светлина върху начина, по който клонът на Ислямска държава в Сомалия се превръща в основен възел за транснационалната инфраструктура на ИД, който свързва Източна Африка с Европа чрез канали за финансиране, вербуване и разпространение на пропаганда. Фактът, че задържаните в Мароко са насочвали средства към бойци едновременно в Сахел и Сомалия, говори за наличие на опорна структура, обслужваща няколко африкански провинции на Ислямска държава от една и съща мрежа в Северна Африка.

ИД-С се зароди през октомври 2015 г., когато Абдулкадир Мумин – сомалийски гражданин, роден в Кандала, Пунтланд, прекарал години в Швеция и Великобритания и изградил репутация на радикален проповедник в джамии в Лондон и Лестър – дезертира от „Аш Шабаб“ с около 30 бойци и положи клетва за вярност към ИД. Групировката първоначално беше маргинална, но популярността ѝ нарасна след като превзе пристанищния град Кандала през 2016 г. и беше призната официално като провинция от централното ръководство на ИД на следващата година. Въпреки скромния личен състав, изчисляван на 500-1000 бойци през февруари 2025 г. стратегическото ѝ значение далеч надхвърля нейната численост.

Причината за това е структура, известна като „Ал Каррар“ – регионален координационен център, създаден в Северна Сомалия към края на 2018 г. под ръководството на Мумин. Той работи паралелно като финансово и командно звено, отговарящо за терористичната дейност в Източна, Централна и Южна Африка, в това число т.нар. провинция „Централна Африка“ в Демократична република Конго и провинция Мозамбик.

Доклади на САЩ и ООН описват „Ал Каррар“ като една от най-важните структури за генериране на приходи и ръководство в глобалното движение на Ислямска държава. Към юли 2025 г. структурите за мониторинг на санкциите на ООН докладваха за „нарастваща увереност“, че Мумин е поел ролята на глобален лидер на ИД под псевдонима Абу Хафс ал Хашими ал Кураши, макар групировката да не е потвърдила формално неговото име. Дали Мумин е безспорен халиф или остава оперативен ръководител с широки правомощия е отворен въпрос – според традиционната доктрина на ИД халифът трябва да бъде арабин от род, свързан с пророка, което формално не може да бъде покрито от сомалийски лидер.

Нарастващата роля на сомалийския клон обаче протича успоредно със сериозен военен натиск. От началото на миналата година Силите за сигурност на Пунтланд (PSF) провеждат операция „Хилаак“ (мълния), за която бяха мобилизирани около 3000 военнослужещи срещу позициите на терористите в планините Ал Мискаад в регион Бари. Мащабната кампания се ползва с решителна подкрепа на САЩ и ОАЕ, разпределя съобразно техните специфични възможности.

САЩ осигуряват прецизно въздушно превъзходство и тактическо обучение на елитните части на PSF, докато в същото време дават критично разузнаване в реално време, което позволява на сухопътните войски висока точност при придвижване в трудния планински терен. ОАЕ от своя страна са логистичен и финансов гръбнак на операцията, поемайки изплащането на заплати и доставките на провизии за RSF, което гарантира тяхната оперативна устойчивост в дългите обсади. Емирствата основаха Морската полиция на Пунтланд (PMPF) – специализирано звено, което блокира бреговете на региона, като по този начин прекъсва ключови канали за доставка на оръжие и подкрепления от Йемен през Аденския залив. Доставените от тях бронирани машини, дронове за наблюдение и модернизацията на пристанището в Босасо превърнаха града в ключов център за разпределение на военни ресурси.

Тази координирана международна подкрепа доведе до превземане на ключови укрепени зони, ликвидиране на стотици бойци, сред които чуждестранни, и задържането на редица висши командири. През февруари 2025 г. при въздушен удар загина Ахмед Маеленинин – ключов оманско-сомалийски вербовчик и финансист на групировката. През юли операция на Специалните сили на САЩ доведе до ареста на висш ръководител на ИД в Северна Сомалия.

Властите на Пунтланд заявиха, че териториите на ИД в региона са намалени с повече от половина. Въпреки тези загуби на терен местният клон запазва своята способност да действа като транснационален център за финансиране, координация и пропаганда. По данни на Центъра „Суфан“ от декември 2025 г. над две трети от глобалната дейност на Ислямска държава през първото полугодие е регистрирана в Африка – показател за стратегическо преориентиране на терористичната групировка към континента.

През септември 2025 г. Националната разузнавателна служба на Ирак съобщи за разбиването на мрежа за финансиране и контрабанда на ИД, действаща в няколко държави от Западна Африка, чиито комуникации разкриха по-широка терористична инфраструктура, насочена и към европейски цели.

Клетката, разкрита преди дни в Мароко и Испания, се вписва в този модел, илюстрирайки три припокриващи се вектора на заплаха, посочени от анализаторите на Militant Wire: външните операции стават по-постижими, когато клетки в Северна Африка и Европа развиват способност да канализират финанси, бойци и оперативна информация към и от центрове като сомалийския клон; насочваните атаки стават възможни, когато фигури в подобни клетки получават указания за избор на цел, момент или метод от лидери, географски отдалечени от терена; а рискът от вдъхновени нападения остава постоянен, тъй като пропагандата на джихадимза достига до диаспорни общности и радикализирани привърженици в Европа, способни да действат автономно: точно сценарият, заложен в плановете на арестувания лидер на клетка в Палма.

Разкриването ѝ поставя конкретен въпрос пред европейските служби: дори когато сомалийският клон на ИД понася тежки загуби в Пунтланд, транснационалните функции на групировката – финансиране, вербуване, онлайн радикализация и оперативно направление – продължават да генерират заплахи далеч отвъд региона на Африканския рог. Каналът Танжер–Палма е само един от видимите сегменти на терористична мрежа, чийто пълен обхват тепърва предстои да бъде установен.

Кървави атентати в Майдугури: Най-малко 23 загинали при координирани атаки в Нигерия

🇳🇬 Координирани бомбени атаки, дело на атентатори-самоубийци, разтърсиха оживен пазар и други райони с концентрация на цивилни в нигерийския град Майдугури в понеделник, отнемайки живота на най-малко 23 души и ранявайки над 100, което се превърна в една от най-тежките атаки в столицата на щата Борно в последно време.

Трите експлозии избухнаха в понеделник вечер, малко след като жителите на преобладаващо мюсюлмански град завършиха поста за Рамазан. Ударите бяха насочени срещу централния пазар, входа на най-голямата университетска болница в Майдугури и района около пощенската станция.

Армията обвини за атентатите в 1,2-милионния град екстремисти от Боко Харам и предупреди за „повишена заплаха“ от самоубийствени атаки през последните дни на свещения за мюсюлманите месец.

Атаките бяха предшествани от нападение срещу военен пост в нощта срещу понеделник, за което властите също обвиниха джихадисти. Трагедията се случи в момент, когато президентът Бола Тинубу се подготвя за държавно посещение в Обединеното кралство, където се очаква водеща тема да бъде именно сигурността. Тинубу нареди на ръководителите на службите за сигурност „да се преместят в Майдугури, за да поемат контрола над ситуацията“.

Свидетели описват настъпилата паника, докато хората са бягали към изхода на пазара след взрив на бомба, когато там избухва втора експлозия. 31-годишният Мала Мохамед, оцелял при атаката, сподели пред АФП, че много хора „са хукнали към пощата, тъй като входът на пазара и станцията са близо“.

„За съжаление, когато тичаха към пощата, човекът с взривното устройство се вряза в тълпата, докато хората все още се опитваха да се спасят“, сподели той.

Уязвимият град

В комбинация с нападението срещу военната позиция и бомбения атентат в джамия през декември, атаките тази седмица сложиха край на мирния период в града, който беше сравнително спокоен, след като бунтът в Нигерия беше изолиран до отдалечените селски райони.

Майдугури е мястото, където „Боко Харам“ се появи и започна първия си кървав бунт през 2009 г. – началото на смъртоносна кампания, чиято крайна цел беше създаване на халифат в страната.

Насилието затихна след своя пик около 2015 г., но бойци от Боко Харам и другата джихадистка групировка в региона – „Ислямска държава в Западна Африка“ (ISWAP) – наскоро ескалираха атаките в североизточните щати на Нигерия. Техните действия са отнели живота на над 40 000 души и са разселили около 2 милиона.

Въпреки подобрената сигурност в Майдугури, „градът винаги е бил уязвим“, сподели пред АФП Конфидънс Макхари, изследовател на военни конфликти в SBM Intelligence – разузнавателна компания със седалище в Лагос. Той отбеляза, че нападенията в провинцията продължават, често само на няколко километра от града.

Полицията обяви официално за 23 загинали и 108 ранени. Член на звено за борба с тероризма обаче посочи пред АФП, че броят на жертвите може да достигне 31. На сутринта след нападението по земята на пазара се виждаха разпръснати окървавени джапанки, локви кръв, разпилян лук, чушки и дини. Районът беше отцепен с полицейска лента.

„Варварски“ нападения

Полицията заяви, че „нормалният ритъм на живот в засегнатите райони е напълно възстановен“ и че силите за сигурност са засилили „присъствието и наблюдението в Майдугури и околностите му, за да предотвратят нови инциденти“.

Губернаторът на щата Борно Бабагана Зулум определи бомбените атентати като „варварски“ и призна, че „скорошният ръст на атаките е свързан с интензивните военни операции в гората Самбиса“, известна като крепост на джихадистите.

Нападението от предната вечер започна около полунощ в неделя срещу военен пост в квартал Ажилари Крос, югозападно предградие на Майдугури, разположено само на няколко километра от летището. Същата вечер беше регистрирана и друга атака в района на Дамбоа, южно от града. Майдугури, арена на ежедневни стрелби и бомбардировки в миналото, е относително спокоен в последните години, като последното голямо нападение беше през 2021 г., когато джихадисти от Боко Харам обстрелваха града с минохвъргачки и убиха 10 души.

Други терористични групировки, сред които ISWAP и отцепилото се крило Джамаату Ахлис Суна Лидаауати уал-Джихад (JAS), също подсилват позициите си в региона.

„От началото на 2025 г. голяма част от фокуса на нигерийските военни, армията и военновъздушните сили, е насочен към ISWAP. Но сега, когато виждаме JAS да се завръща в уравнението, това означава, че те са нещо повече от обикновена отцепила се фракция“, коментира Конфидънс Макхари.

През декември бомбен атентат в градска джамия, за който не беше поета отговорност от никой, но също се смята, че е дело на атентатор-самоубиец, отне живота на най-малко седем души. В селските райони около Майдугури насилието не спира. Миналия месец САЩ предприеха разгръщане на 200 свои военнослужещи в Нигерия, за да предоставят техническа подкрепа и обучение на местните войски в борбата им с тероризма.

Ислямска държава отхвърли властта в Сирия, започва нова фаза на война.

🏴 Al Furqan, централното медийно крило на Ислямска държава, публикува обръщение на говорителя на групировката Абу Худхайфа ал-Ансари, в което очертава нова оперативна рамка за терористичната групировка в Сирия и глобален мащаб.

В речта по повод Рамадан, ал-Ансари обяви началото на нов етап от сирийския конфликт и отрече легитимността на текущата власт в Дамаск. Остри критики бяха насочени към президента Ахмед ал-Шараа, който беше обвинен в продължаване на политиките на Башар ал-Асад и беше наречен „гранична охрана“ на Израел. Ислямска държава описа офанзивите на бунтовниците от декември 2024 г. като турско-американски театър, заради който Сирия се намира под управлението на „кръстоносци“.

Ал-Ансари интерпретира сблъсъците на Ислямска държава с групировки като Хаят Тахрир ал-Шам (бившия фронт Ан-Нусра) не като политическо съперничество, а като фундаментален конфликт между шериата и светския начин на управление. Той отправи призив към бойците от ислямистките групи към „покаяние“ и включване към редиците на Ислямска държава и предупреди сирийските мюсюлмани да не позволяват жертвите им от гражданската война да бъдат използвани за легитимиране на светски режим.

В международен план, говорителят на терористите изрично назова президента Доналд Тръмп и отправи призив за продължаване на джихада срещумеждународната коалиция, оглавявана от САЩ. Обръщението включва заплахи за нова вълна от нападения срещу държави от коалицията, като споменава Европа, Москва, Пакистан и Хорасан.

Ал-Ансари отделя специално внимание на клонове на ИД в Африка – в Сомалия, Мозамбик, Централна и Западна Африка, които получават похвали за устойчивостта, която са показали срещу САЩ, ОАЕ и местните християнски сили. Речта завършва с прогнозата, че след активизацията в Африка, Ирак и Сирия ще се превърнат в следващите решаващи бойни полета, които ще се окажат повратна точка за ислямския свят.

Двама американски военни са убити при съвместен патрул в сирийската пустиня.

🇺🇸🇸🇾 Двама американски военнослужещи и един американски цивилен гражданин бяха убити, а други трима бяха ранени, след като съвместен патрул на Силите за сигурност на Сирия и военни от САЩ попадна под обстрел от Ислямска държава в района на историческия град Палмира, съобщиха сирийските държавни медии и мониторингови групи.

Сирийската арабска новинарска агенция (SANA) съобщава, че обстрелът е възникнал по време на полева обиколка на съвместния патрул. Двама служители на сирийските сили за сигурност, както и неуточнен брой американски войници са били ранени, а нападателят е бил убит.

Източник от силите за сигурност е заяви, че по-късно полетите в района са били подсилени, като международната магистрала, свързваща Дейр ез-Зор и Дамаск, е затворена временно. Ранените са били евакуирани с американски хеликоптери до военната база Ал-Танф на границата с Йордания и Ирак.

Сирийската обсерватория на човешките права (SOHR) даде допълнителни подробности, според които трима членове на силите за сигурност, подчинени на временно правителство, са сериозно ранени, както и няколко американски военнослужещи, някои от които са с тежки травми.

SOHR твърди, че нападателят е бил член на местния апарат за сигурност и е бил ликвидиран след стрелбата.

В отговор на атаката, сирийските и американските сили временно блокираха пътя международния път в рамките на спешни мерки за подсилване на сигурността. Американската делегация напуска бързо района, насочвайки се към базата Ал-Танф.

По-късно през деня главният командир на Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди коментира инцидента в официалния си профил в X, където изрази съжаление за убитите и ранени сирийскии и американски военни по време на нападението в сирийската пустиня.

Той посочи, че нарастващата честота на подобни атаки показва нуждата от по-голяма национална воля и укрепване на съвместните усилия за борба с терористични клетки и техните мрежи. Абди завърши с пожелание за бързо възстановяване на ранените.

Палмира, разположена в обширен пустинен район в централна Сирия, в исторически план е била гореща точка за джихадистите, особено по време на възхода на Ислямска държава. Въпреки че правителствените сили си възвърнаха контрола върху града в координация с международната коалиция, предизвикателствата пред сигурността продължават.

Инцидентът показва продължаващото наличие на рискове, породени от предполагаемо бивши екстремисти и радикализирани лица в рамките на местните структури за сигурност.

SOHR изтъкна, че подобни атаки говорят за спешната необходимост от реформи в сигурността и призова временното правителство да прочисти военните и полицейски звена от персонал, повлиян от екстремистка идеология.

Експерти по сирийското досие предупредиха, че неуспехът в преодоляване на подобни вътрешни уязвимости на сигурността може да подкопае общественото доверие, да застраши цивилните и да наруши координацията с международни партньори като американските сили, действащи в района.

Сигурността в провинции като Хомс и Дейр ез-Зор все още е нестабилна, белязана от спорадични нападения, насочени както към военни, така и към цивилни цели. Американските сили поддържат ограничено присъствие в Ал-Танф и Източна Сирия, като се фокусират върху операции за борба с тероризма и координация с местните партньори за осуетяване на възраждането на екстремистки групи.

Последният инцидент в Палмира повдига въпроси за готовността на силите за сигурност на Сирия и тяхната ефективност в процедурите за проверка и постоянните заплахи, пред които са изправени съвместните операции с международни участници в нестабилни райони.

Видео показва шест израелски заложници, убити по-късно в Газа, докато палят свещи за Ханука

🇮🇱🕯️ Видео, публикувано от израелската армия в четвъртък, показва шестима заложници в ивицата Газа, които по-късно бяха убити в плен от терористи на Хамас, докато палят свещи за Ханука.

Херш Голдберг-Полин, Алмог Саруси, Алекс Лобанов, Кармел Гат, Идън Йерушалми и Ори Данино могат да бъдат видяни във видеото, получено от израелските отбранителни сили (IDF), да припяват празнични песни. Телата на шестимата бяха намерени на 31 август 2024 г. в тесен тунел, след като израелската армия провеждаше настъпление в района в продължение на няколко дни.

След като видеото беше публикувано, семействата на шестимата разкриха допълнителни кадри и разпространиха изявление, в което се отбелязва, че Хамас е заснел кадрите с изцяло пропагандна цел, човечността на близки „прозира през тези кадри“, бидейки „по-силна от всяка терористична организация.“

„Тези видеа свидетелстват за злото и провала. Целият свят трябва да види нашите близки в тези моменти, тяхното единство, сила и човечност, дори в най-мрачните времена. Те бяха отвлечени живи, оцеляха в плен и трябваше да се приберат у дома живи“, добавиха те.

По време на убийството им оценката на IDF беше, че има ниска до умерена вероятност в района да се намират заложници. Въпреки това, армията увери, че е действала пропорционално и не е използвала прекомерна сила. IDF допълни, че действията на войниците на терен са похвални, предвид предоставената им оценка.

IDF смята, че шестимата са били убити около денонощие преди техните сили да достигнат района. Възможно е похитителите на заложниците да са се страхували от израелските операции в района. Въпреки че не са открити конкретни сведения, има някои подозрения, че терористите може да са използвали наблюдателни постове или камери, за да следят движението на израелските сили.

Въпреки това източници от отбраната, разговаряли през март с New York Times, официалната информация на IDF, като заявиха, че израелската армия е знаела, че рискува заложници, докато действа в района.

Според доклада, израелски командоси са се придвижили през град в южната част на палестинския анклав в търсене на Яхия Синуар, тогавашен лидер на въоръженото крило на Хамас. По време на самата операция военните са преценили, че най-вероятно в близките тунели се държат заложници.

На 27 август войските потвърдиха присъствието на поне един заложник, след като откриха жив в тунел израелския арабин Фархан ал-Кади.

Опасявайки се, че с присъствието си ще изложат други заложници на риск, силите първоначално прекратиха мисията, гласи военно разследване. Въпреки това четирима служители по отбраната заявиха, че е даден приоритет на нуждата от залавянето на Синуар.

След еднодневна пауза, командосите възобновяват търсенето на 28 август. На 31 август те откриват телата на шестимата заложници.