Бригада на Хафтар иззе над 1,3 милиона таблетки в Куфра след престрелка

🇱🇾💊 Пехотната бригада „Субул ас-Салам“ на Либийската национална армия (LNA) е конфискувала над 1,3 млн наркотични таблетки в Куфра, оазисния град в югоизточната част на Либия, след като е влязла в престрелка с контрабандисти, при която са ранени трима военни. За операцията съобщава медийният отдел на LNA в изявление от изминалата нощ. Бригадата е пряко подчинена на щаба на сухопътните войски и отговаря пред маршал Халифа Хафтар, чиито сили контролират по-голямата част от източните и южните райони на страната и не се подчиняват на правителството в Триполи.

Според изявлението акцията е била насочена срещу едно от свърталищата на търговците на наркотици и забранени стоки в града, а при нея са задържани няколко контрабандисти. Отделът описва хапчетата като едни от най-опасните видове, но не уточнява конкретното вещество и не посочва стойността на пратката. На публикуваните снимки маскирани войници са застанали около малки прозрачни пликчета с малки бели таблетки, пръснати върху килими на земята. Всяко пликче е обозначено с голяма черна цифра 1, а според Reuters – и с надпис „made in Germany“. В изявлението не се посочва откъде идва стоката.

Куфра се намира на около 1700 км от Триполи, а едноименният окръг граничи с Египет, Судан и Чад. Градът е пресечна точка на пустинните маршрути към съседните страни, по които от години се движат доставките на гориво, оръжие, наркотици и мигрантския трафик.

„Субул ас-Салам“ („Пътищата на мира“) е създадена през 2015 г. като батальон, ръководен от салафитския шейх Абдул Рахман Хашим. Опиращ се на местното племе зуая, той е тясно свързан с мадхалитите, течение в салафизма, което проповядва подчинение на управляващия. През февруари 2026 г. Хафтар разформирова батальона с указ, за да го преобразува в лека пехотна бригада, като прехвърли в нея целия му личен състав, цялата му техника и въоръжение.

През май 2023 г. общината в Куфра заяви, че бригадата защитава границите и се бори с трафика на хора и контрабандата на наркотици и оръжие. На 10 юни 2025 г. обаче суданската армия обвини силите на Хафтар, че заедно със Силите за бърза подкрепа (RSF), паравоенната формация, срещу която армията води кървава гражданска война от април 2023 г. насам, са нападнали граничните ѝ постове в триъгълника, в който Судан, Египет и Либия събират границите си. Министерство на външните работи на Судан посочи като нападател либийска салафитска милиция, свързана с Хафтар, а Libya Security Monitor я посочи като „Субул ас-Салам“. LNA отхвърли обвиненията като опит на Судан да пренесе вътрешната си криза извън страната. Още през януари 2024 г. експертната група на ООН за Судан беше описала маршрута през Куфра, по който RSF се снабдявали с гориво, автомобили и въоръжение, и беше отбелязала, че части от RSF са работили с бригадата по контрабандата още преди войната.

Акцията беше извършена 9 месеца след като Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) представи в Триполи първия си доклад за трафика на наркотици през Либия. Документът, публикуван на 12 януари 2026 г. и обхванал периода 2020–2024 г., описва страната като транзитен възел за кокаин за Европа и Близкия изток и за синтетични наркотици към Северна Африка и останалата част от континента. В самата Либия расте употребата на наркотици, най-вече на синтетични вещества.

Видовете вещества на либийския пазар са се променяли. След 2014 г. в него навлезе голямо количество трамадол, синтетичен опиоид, а след 2018 г. сред иззетите вещества се появи и каптагонът, който често е смес от амфетамин и кофеин. През 2020 г. прегабалинът, лекарство за невропатна болка, с което често се злоупотребява заради успокояващия и еуфоричен ефект, изпревари трамадола като най-често изземвано вещество. Голяма част от него идва от Южна Азия, пристига предимно по море и продължава главно към Алжир и другите страни от Северна Африка.

Кокаинът също се превозва по море. На 1 май 2026 г. Гражданска гвардия на Испания задържа в близост до крайбрежието на Западна Сахара, близо до Дахла, сухотоварен кораб „Аркониан“ под флага на Коморските острови с над 30 тона кокаин на борда. Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност (GI-TOC) определи пратката като най-голямото единично изземване на кокаин в историята. Обявеното пристанище на местоназначение беше Бенгази. Премиерът Абдул Хамид Дбейба, който оглавява правителството в Триполи, разпореди разследване, докато властите в източната част на страната отрекоха всякаква връзка с Бенгази.

В средата на септември силите за сигурност в Триполи иззеха около 100 000 таблетки екстази във формата на бюст на Муамар Кадафи, минали през неуточнена европейска страна и дошли по море. В контролирания от силите на Хафтар град Бенгази криминалната полиция откри каптагон, за който смята, че произхожда от Сирия. В началото на октомври главната прокуратура съобщи, че наказателният съд в Зинтан, в планините Нафуса на около 160 км югозападно от Триполи, е осъдил на смърт 5 души за внос на над 2 млн. таблетки прегабалин.

Пристанищата са северният вход на този пазар, а Куфра е един от южните. По данни на UNODC по южната граница кокаинът и канабисът влизат в Либия и продължават на север, а оръжие и други незаконни стоки поемат на юг, понякога при директна размяна на употребявани джипове и въоръжение срещу наркотици. В изявлението на LNA не се уточнява и накъде са пътували хапчетата от Куфра: към либийския пазар, Египет или Судан. От отговора зависи дали бригадата е прекъснала доставка за вътрешния пазар, или транзитна пратка.

Южното командване на САЩ разгърна безпилотни системи в Гуантанамо

🇺🇸⚔️🇨🇺 Южното командване на САЩ (SOUTHCOM) разгърна безпилотни системи на военноморска база Гуантанамо в Куба. Това е първата стъпка към площадка, където екипи ще се обучават и интегрират автономни способности. Командващият генерал от Корпуса на морската пехота Френсис Донован е видял системите при своето посещение на място, съобщи SOUTHCOM на 2 октомври. Площадката ще обслужва Командването за автономни бойни действия на SOUTHCOM (SAWC), учредено на 21 април, а самите системи вече подпомагат мисиите на Съвместната оперативна група „Западно полукълбо“ (JTF-WHEM), оперативния щаб на SOUTHCOM за действията срещу картелите и други операции.

Конкретният вид на системите не назовават. На снимки в публикацията има три сходни плавателни съда в сив цвят с камерни кули и антени, закотвени на пристан, докато в кратко видео бърза лодка описва кръгове в залива. Според командването площадката е място, където екипите ще се обучават и интегрират подобни средства, ще обслужват оперативните нужди и ще прилагат оперативния опит в обучението и развитието на способности. Самото SAWC още не е напълно изградено: учредителното съобщение от 21 април възложи да бъдат определени необходимите експерти и способности заедно с видовете въоръжени сили и Групата за автономни бойни действия на Министерство на войната (DAWG), но срок за пълна оперативна готовност е посочен.

Общовойсковият аналог е по-млад от регионалния. На 30 септември министърът на войната Пийт Хегсет обяви в Куантико, Вирджиния, създаването на четиризвездно Командване за автономни бойни действия (AutoWarCom) – бойно командване с правомощия, сходни с тези на видовете въоръжени сили, което да разгръща автономни и роботизирани способности във всички тях. Срокът е 1 октомври 2027 г. и зависи от Конгреса: предложение на сенатори за такава структура е минало през комисията, но законопроектът за отбраната за 2027 г. все още не е приет. SAWC е структура само на SOUTHCOM и работи в неговата зона на отговорност – Карибите, Централна и Южна Америка.

JTF-WHEM беше активирана на 4 август, за да замени Съвместна оперативна група „Южно копие“ (Southern Spear), щаба зад ударите по лодки на предполагаеми наркотрафиканти в Източния Пасифик и Карибско море. Новата група работи с 18-те държави от Коалицията на Америките срещу картелите. Първият удар по лодка беше на 2 септември 2025 г. По преброяване на правозащитната група WOLA (Washington Office on Latin America) до 19 септември при 67 удара са загинали 234 души; 23 от тях са оцелели, които не са били спасени. Администрацията на Тръмп описва кампанията като немеждународен военен конфликт с картели, а набелязаните лица като незаконни бойци. Според AP тя е представила малко доказателства, че целите са свързани с наркотрафика, а законността на ударите се оспорва; Службата на ООН за правата на човека още през октомври 2025 г. нарече ударите и растящата им човешка цена неприемливи. Такива средства вече са част от тази верига: на ежегодното експериментално упражнение FLEX на 4-и флот край Кий Уест през април SOUTHCOM показа цялата последователност от откриване и проследяване до поразяване върху заловени лодки на наркотрафиканти, с търговски разработени безпилотни средства и изкуствен интелект.

Куба попада в зоната на отговорност на SOUTHCOM, а Гуантанамо е на югоизточния ѝ бряг; базата е наета от 1903 г., а Хавана я смята за незаконна окупация. Донован беше там и на 29 май, когато на периметъра на базата имаше кратък разговор по въпроси на оперативната сигурност със кубински командири, сред които генерал Роберто Легра Сотолонго. Двете страни определиха разговора като положителен и се разбраха да поддържат връзка. Самата база фигурира в твърденията на американското разузнаване за Куба. На 17 май Axios, позовавайки се на секретни разузнавателни данни, съобщи, че Куба е придобила над 300 дрона от Русия и Иран от 2023 г. и е започнала да обсъжда използването им срещу Гуантанамо, американски военни кораби и вероятно Кий Уест, а служители във САЩ не смятат острова за непосредствена заплаха. Външният министър Бруно Родригес обвини Вашингтон, че скалъпва случай за оправдаване на санкциите и възможна военна намеса, и заяви, че страната се готви да отблъсне външна агресия в рамките на законното си право на самоотбрана.

Отделно от това върви планиране, за което SOUTHCOM не говори. На 25 септември CBS News съобщи за вътрешно послание на Армейския резерв, който проверява дали може да предостави на командването шест типа формирования, които биха могли да потрябват след 90–120 дни: логистични, инженерни, медицински и от военната полиция. Документът не споменава Куба; планирането с острова свързват няколко анонимни американски служители. Данни частите да са получили заповеди за разгръщане няма, а говорител отказа да коментира движения и срокове по съображения за оперативна сигурност. През юли същата телевизия съобщи за разработка на въздушен десант с хиляди войници от 101-ва въздушно-десантна дивизия, като служителите подчертаха, че брифингите не значат взето решение. В края на септември Тръмп заяви, че Куба и САЩ ще сключат сделка и че не вярва военните да са нужни.

В Хавана приемат тези сведения сериозно. Заместник-министърът на външните работи Карлос Фернандес де Косио каза на 29 септември в ефира на предаването Washington Journal на C-SPAN, че страната трябва да допусне, че може би никоя държава няма да се притече на помощ, и ще упражни законното си право на самоотбрана със собствени средства. В интервю за мексиканския Milenio на 3 октомври той добави, че контактите на високо равнище не са дали напредък, защото Вашингтон обявява нови мерки на всеки 10 дни до две седмици, и че Куба няма да обсъжда вътрешния си политически строй с никое правителство.

Мисията срещу картелите и кубинското досие се срещат в базата, но SOUTHCOM не ги свързва. Задачите на SAWC са борбата с наркотрафика и морските подходи, а в упражнението от април целите бяха заловени лодки. Профилът на частите от Резерва – логистика, инженери, медици, военна полиция – сочи подготовка за хуманитарна помощ, а не бойни действия, предполага Брайън Фонсека, ръководител на изследванията по отбрана и национална сигурност в Международния университет на Флорида. Той определя посланието като планова дейност, не непременно заповед за инвазия, и допуска, че огласяването му е съобразено с междинните избори в САЩ. Същият профил обаче подхожда и на периода след операция: по оценка на Фонсека от април военната страна на намесата би била сравнително лесна заради текущото състояние на кубинската техника, а истинската трудност би дошла след това, в политическия преход. По данни на CBS още по-рано тази година американски сили са разузнавали морското дъно и подходите около острова, а авиационните компоненти са били приведени в повишена готовност и са получили указание да разположат предварително личен състав, но плановете не са били осъществени.

Проверката за готовност в рамките на 90–120 дни показва, че командването проучва наличността на сили за конкретен оперативен срок. Този срок се отнася до възможната нужда от частите и не определя кога би започнала операция срещу Куба. Съчетанието на това планиране с предишните разузнавателни действия и подготовката на авиацията повишава риска от военна операция. Разгръщането на безпилотните системи в Гуантанамо обаче има обявена задача в регионалните мисии на SOUTHCOM. Само по себе си то не може да установи подготовка за нападение срещу Куба. Изявлението на Тръмп за сделка подкрепя и обяснението, че военното планиране усилва натиска върху режима в Хавана и осигурява вариант за действие при провал на преговорите.

При настоящите сигнали най-вероятният сценарий остава продължаване на икономическата принуда и преговорите под военна заплаха. Военното планиране осигурява възможност за намеса, но наличните сведения не показват взето решение за използване на сила. Ако се стигне до операция, по-вероятни са ограничени удари или кратка намеса с конкретна цел. Пълномащабно нахлуване с продължително военно присъствие е по-малко вероятно, но не може да бъде изключено. Разграничението стъпва и върху оценката на Фонсека: продължителната намеса би изисквала поемане на трудностите при последващия политически преход.

Преминаване от проверки за готовност към реално разполагане на сили, съчетано с евакуация на персонал от посолството в Хавана и конкретен ултиматум, биха подкрепили прогнозата за предстоящо използване на сила. Работещо споразумение с действителни отстъпки и облекчаване на ограниченията върху доставките на гориво биха намалили риска от военна намеса. Решаващият политически въпрос е дали Белият дом би приел договорени промени в Хавана като достатъчен резултат, при заявения отказ на Куба да преговаря за вътрешния си политически строй.

50 американски военни участваха в обиски срещу клетка на CJNG в Еквадор

🇪🇨🚨🇺🇸 Еквадорската полиция задържа 39 души от мрежа, която правителството свързва директно с мексиканския картел Халиско – Ново поколение (CJNG), като в част от жилищата заедно с полицаите влязоха и американски военни. В акцията участваха 50 души от Силите за специални операции (ССО) на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM), агенти на Администрацията за борба с наркотиците (DEA) и прокурорка от САЩ. Министърът на вътрешните работи Джон Реймберг, който също беше на място, потвърди, че за първи път военнослужещи участват в обиски на територията на Еквадор.

Обиските започнаха в 02:00 ч. по време на полицейския час в 4 провинции. Над 320 полицаи едновременно влязоха в адреси в 8 кантона на провинциите Гуаяс, Лос Риос и Ел Оро, сред тях Гуаякил, Самборондон и Мачала. Предполагаемият лидер на мрежата е задържан в луксозния затворен комплекс Пуерто Моколи в Самборондон, а нейният финансит – в друг затворен комплекс, Риберас дел Батан. Всички задържани са граждани на Еквадор.

Президентът Даниел Нобоа свърза акцията с речта си пред Общото събрание на ООН от предишния ден, в която предупреди, че „никоя държава не може сама да се изправи срещу враг, който пресича границите“. Централата на DEA заяви: „Тази координирана операция показва силата на американските и еквадорските правоохранителни органи, които работят рамо до рамо: обменят разузнавателни данни, съчетават своята експертиза и действат срещу заплахите и за двете държави. Прекъсването на дейността на чуждестранни терористични организации като Los Lobos и CJNG е от съществено значение за защитата на националната ни сигурност и за изграждането на по-безопасно Западно полукълбо.“

По описанието на местния всекидневник El Universo в къщата в Пуерто Моколи влязоха двама американски военни, прокурорката и нейната охрана, за да разпознаят и потвърдят обекта на операцията. Полицаите от Специалната мобилна група за борба с наркотиците (GEMA) охраняваше периметъра и изведе задържания. Вътре американците събираха и преглеждаха уликите, включително телефони и компютри, със специална техника за трансфер на съдържанието от едно устройство в друго. Без нея анализът би отнел поне месец, каза Реймберг; този път отне минути.

Униформите на войниците бяха с вградени заглушители срещу дронове, каските им с прибори за нощно виждане и слушалки, а в един от автомобилите също беше инсталирана по-мощна система за заглушаване. Реймберг и министърът на отбраната Джан Карло Лофредо изброиха още дронове с инфрачервени камери и сателитно проследяване на целите. Според Лофредо същата техника е използвана и при по-ранни акции.

До 24 септември участието на САЩ имаше друга форма. На 3 март SOUTHCOM съобщи, че американски и еквадорски военни започват действия срещу организации, които САЩ определя като терористични, но по данни на El Universo оттогава сътрудничеството се е свеждало до обучения, симулации и акции с подкрепа от американско разузнаване. Така беше и на 26 август, когато полицията удари Los Choneros и Los Lobos в операциите Jericó и Factoría. Първата банда е ключов партньор на мексиканския картел Синалоа, а втората се е отцепила от нея и по оценка на Министерството на финансите на САЩ е изградила маршрутите си със връзки с CJNG; САЩ обяви и двете за чуждестранни терористични организации на 4 септември 2025 г. DEA и SOUTHCOM подкрепиха акциите през август, по оценка на вестник Extra основно с обмен на информация. Factoría завърши с 24 задържани, сред тях 2 мексикански пилоти, които според министъра са прехвърляли дрога към Мексико и САЩ и са свързани с CJNG.

Ден преди обиските, на 23 септември, въоръжените сили на Еквадор заедно със SOUTHCOM убиха в Манта мъж с псевдоним „Чарли“ и двама души от охраната му. Нобоа го нарече логистичен и финансов оператор на мрежи за наркотрафик, а Лофредо го причисли към Los Choneros и колумбийската групировка Frente Oliver Sinisterra, с връзки и с CJNG; самоличността му още се установява с експертизи. На 9 септември в Кито държавният секретар Марко Рубио обяви за чуждестранна терористична организация и бандата Los Tiguerones и каза: „Вече провеждаме съвместни операции. Не ни е задължително нужна база тук, за да го правим.“ Рубио добави, че „нашите елитни сили“ действат една до друга срещу тези групи.

Разбитата на 24 септември мрежа според Реймберг не е клон на местна банда: „Тази организация няма никаква връзка с местни банди. Тя имаше директна връзка с CJNG.“ Министърът описа как тя е получавала кокаин от Колумбия, складирала го е в Еквадор и го е укривала в контейнери, подготвени за морски превоз от пристанищата на Гуаякил и Мачала към Централна Америка, САЩ и Европа. Лидерът ѝ поддържал пряка връзка с картела в Мексико, а финансистът е отговарял за плащанията. Разследването е започнало през януари. По изчисление на Реймберг заловените през годината пратки, отвели полицията до структурата, са ѝ стрували 322 млн. долара.

Операциите от последния месец засегнаха два канала, свързани с CJNG. Августовският удар по Los Lobos засегна въздушния: две нелегални писти, малък самолет и мексикански пилоти. Клетката от 24 септември е работила по море, през контейнерните терминали, и според министъра без местен посредник.

Лидерът на картела междувременно се смени. На 22 февруари 2026 г. специалните части на мексиканската армия, с разузнавателни данни от САЩ, ликвидираха в Тапалпа, щата Халиско, неговия основател Немесио Осегера Сервантес „Ел Менчо“. За нов лидер Държавният департамент сочи доведения му син Хуан Карлос Валенсия Гонсалес „Пелон“, за когото през август вдигна наградата до 25 млн. долара. Разследване срещу еквадорската клетка е започнало месец преди смъртта на „Ел Менчо“, така че прекият канал е работил още при стария лидер.

В обиските участваха двама прокурори – от Еквадор и САЩ. Главната прокуратура на Еквадор води делото като организирана престъпност, но Реймберг каза, че понеже голяма част от дрогата е била предназначена за САЩ, някои от задържаните може да бъдат обвинени и там, а след това да се стигне до екстрадиция. Към 24 септември официални искания не са обявявани. Прецедент има: на 20 юли 2025 г. Еквадор предаде на САЩ Хосе Адолфо Масиас Виямар „Фито“, лидер на Los Choneros, обвинен от федералната прокуратура в Бруклин. Това беше първата екстрадиция на еквадорски гражданин след референдума, който разреши екстрадирането на граждани през април 2024 г.

Паралелно присъствието на САЩ расте в авиобаза Таура, на около 30 км от Гуаякил. От началото на август морски пехотинци от 8-и батальон за бойна логистика разчистват терен и заградиха периметъра с бодлива тел. На 7 септември в базата кацнаха два конвертоплана MV-22B Osprey на морската пехота и на същия ден единият подкрепи акция на армията срещу дисидентска група на т.нар. Революционни въоръжени сили на Колумбия (FARC) в Амазония. Адам Айзаксън от Washington Office on Latin America (WOLA), който извършва мониторинг на американското военно присъствие в региона, изброява в хронология от 25 септември и поне 3 едномоторни разузнавателни самолета U-28A Draco на Командването за специални операции към ВВС на САЩ, както и непотвърдено – дронове MQ-9 Reaper.

Конституцията на Еквадор забранява чужди военни бази, а на референдума на 16 ноември 2025 г. над 60% гласуваха против отпадане на забраната. На 8 септември командващият ВВС генерал-лейтенант Маурисио Саласар Мачука поиска правна рамка от началника на Съвместното командване, в която „временни полети за поддръжка“ на ВВС на САЩ в Таура да не се превърнат в чуждестранна военна база, а базата да остане под оперативния и административния контрол на ВВС на Еквадор. Два дни по-късно Нобоа го освободи с декрет №496, без да обясни решението.

На 21 септември, в интервю за Bloomberg TV, президентът предложи партньорството със САЩ, Бразилия и ЕС да се концентрира в Таура и заяви: „Всички операции трябва да се ръководят от Въоръжените сили и полицията на Еквадор.“ Ежедневникът Expreso писа на 24 септември, че документ за командването, срока и числеността на чуждестранното присъствие в базата не е публикуван. Реймберг уточни, че военнослужещи от САЩ могат да стрелят, ако бъдат нападнати, а имунитетът им стъпва върху споразуменията между двете държави. Още на 18 юни Нобоа подписа декрет №424, който осигурява на военнослужещи от партньорски държави имунитет по международните инструменти на Еквадор.

Разделението на ролите в Самборондон съвпада с условието, което Нобоа постави в Ню Йорк: задържането правят полицаите от GEMA, делото води прокуратурата на Еквадор. Американската страна осигурява онова, което местната полиция няма – нощно виждане, защита от дронове, извличане на данни за минути – и стоят там, където се събират доказателствата. Министърът сам допусна обвинения в САЩ, а самото присъствие на прокурорка от САЩ при изземването и прецедентът с „Фито“ правят този изход твърде вероятен.

Мексиканската армия ликвидира главатаря на картела „Лос Рейес“ в планините на Токумбо.

🇲🇽🎯 Мексиканската армия ликвиидира Луис Енрике Бараган Чавес, известен като „Р5“ и „Ел Гуичо“ – главатар на картела „Лос Рейес“ в щата Мичоакан, който имаше заповед за задържане и екстрадиция в САЩ. При престрелка в ранчо Родео дел Пинал, община Токумбо, загинаха двама въоръжени мъже, единият от които е бил Бараган Чавес, съобщи министърът на сигурността и гражданската защита Омар Гарсия Арфуч. Държавният департамент на САЩ предлагаше награда до 3 милиона долара за него.

Операцията беше проведена в нощта срещу понеделник, 31 август, по данни на военното разузнаване. В нея участваха подразделения на Министерство на отбраната и Националната гвардия в координация с Главната прокуратура на щата и полицията на Мичоакан. По думите на Гарсия Арфуч двете въоръжени лица открили огън по военнослужещи, а при ответния огън и двамата са загинали. След престрелката са били иззети две автоматични пушки, боеприпаси и пълнители за оръжия от различен калибър, както и една четириколка. Родео дел Пинал е малко селище в планинската част на Токумбо, недалеч от Лос Рейес де Салгадо – рядко населен пояс от стопанства и пасища.

Гарсия Арфуч определи Бараган Чавес като главен координатор на рекета на производителите на авокадо в района и посочи, че той е застанал начело на групата след ареста на Алфонсо Фернандес Магалон, „Пончо Ла Кирингуа“, на 1 август в съседната община Лос Рейес. Магалон е прехвърлен в Мексико Сити и предаден на специализирана прокуратура за организирана престъпност. Месец по-късно неговият приемник загина в планините от другата страна на общинската граница.

Оценката на САЩ за ролята на Бараган Чавес е по-тясна от тази на Мексико. Разследващата служба на Министерството на вътрешната сигурност (HSI) го описва като началник на въоръженото звено на картела „Лос Рейес“ и регионален водач на коалицията „Картелес Унидос“, отговарящ за рекета на производители на авокадо. Според обвинителния акт, внесен в съда на окръг Колумбия, той е водил бойна фракция, която налага контрола на организацията чрез автоматично оръжие, самоделни експлозиви, камикадзе дронове, бронирани превозни средства и чуждестранни наемници, и е участвал в превоза на метамфетамини към американския пазар. Министерство на отбраната на Мексико му приписва и заповедта за засада през 2025 г., при която загива лейтенант от пехотата.

Наградата за Бараган Чавес беше обявена на 14 август 2025 г. Тогава Министерството на правосъдието на САЩ повдигна обвинения срещу петима от високопоставените фигури в съюза, а Държавният департамент предложи за тях общо 26 милиона долара – 10 милиона за водача на коалицията Хуан Хосе Фариас Алварес, „Ел Абуело“, 5 милиона за Фернандес Магалон и 3 милиона за Бараган Чавес. Самата коалиция беше включена в списъците на чуждестранните терористични организации и на специално определените глобални терористи на 20 февруари 2025 г.; в официалното обозначение „Картел де Лос Рейес“ фигурира като един от нейните псевдоними. По условията на програмата наградите се изплащат за информация, довела до арест или осъждане. След смъртта на Бараган Чавес и двете възможности отпадат, а обвинителният акт остава без подсъдим.

Картелът, който той ръководи едва месец, не е класическа наркоструктура. Той възниква в началото на 2010-те години като самоотбранителна група срещу „Лос Кабалерос Темпларио“ и остава ограничен до пет общини в западната част на Мичоакан: Котиха де ла Пас, Токумбо, Лос Рейес де Салгадо, Буенависта Томатлан и Перибан де Рамос. Действа като подструктура на „Картелес Унидос“ под картела на Тепалкатепек, ръководен от Фариас Алварес. Приходите му идват от три основни източника – такси върху авокадото и лимона, тайни самолетни писти за кокаин от Колумбия и разпространение на метамфетамини, фентанил и хероин в САЩ чрез семейни мрежи на мичоаканската диаспора. В миналото групата получава помощ от „Халиско Нова генерация“ (CJNG) в борбата срещу тамплиерите; днес двете организации си оспорват същия земеделски пояс.

Операцията от неделя вечер е шестият удар по ръководните звена на престъпните структури в Мичоакан и съседния Халиско за половин година. Поредицата започна с убийството на Немесио Осегера Сервантес, „Ел Менчо“, основателя на CJNG, на 22 февруари в планинския район на Тапалпа. Последваха задържанията на Фернандо де Хесус Ортис Авалос, „Ел Доктор“, на 14 юли и на Рамон Анхел Алварес Аяла, „Р1“, на 30 юли, а след това и на Фернандес Магалон. На 19 август армията разби въоръжената клетка на регионалния шеф на CJNG Ераклио Гереро Мартинес, „Тио Лако“, без да залови самия него.

Икономическата основа, върху която действат тези групи, обаче не се е променила. Изнудването на производителите на авокадо и лимон остава постоянен източник на приходи за престъпните структури в западната част на щата и е една от причините федералните сили да поддържат присъствието си в района. „План Мичоакан за мир и справедливост“ на президента Клаудия Шейнбаум – над сто мерки за близо 57 милиарда песос, представени след убийството на кмета на Уруапан Карлос Мансо на 1 ноември 2025 г. – постави именно борбата с изнудването в центъра си. От ноември до юли по него са задържани 950 души за това престъпление, а президентството отчита спад на умишлените убийства в щата с 46 на сто. Лидерът на лимонопроизводителите Бернардо Браво беше убит на 20 октомври 2025 г., след като публично отказа да плаща.

Какво действително ще промени ударът от неделя, зависи от механизъм, който вече веднъж се прояви. След ареста на 1 август способността на групировката да упражнява принуда преживя водача си с часове: нейни хора затвориха най-малко пет пътни отсечки към Хакона, Перибан и Уруапан още преди Магалон да стигне до Мексико Сити, а мястото му беше заето в рамките на дни. „Картелес Унидос“ е съюз от полуавтономни местни групи, всяка със собствена територия и собствен източник на приходи. Структурата е устроена така, че да поема загубата на отделен командир, а досегашните удари по ръководството ѝ водеха основно до преразпределяне на функциите между наследниците. Загубата на двама последователни ръководители на една и съща фракция в рамките на месец обаче стеснява кръга от хора, способни едновременно да контролират трафика, събирането на таксите и въоръжената защита.

Другият възможен сценарий вече се разигра наблизо. След смъртта на Осегера Сервантес американските ведомства определиха като нов ръководител на CJNG доведения му син Хуан Карлос Валенсия Гонсалес, „Ел 03“, но самата организация не обяви единен приемник и по-голяма тежест падна върху регионални шефове като Гереро Мартинес. Обезглавяването там доведе до разпръскване, а не до разпад, и е по-вероятно същото да се повтори в „Лос Рейес“, отколкото структурата да се разпадне. Територията на групата е ограничена до пет общини, но във всяка от тях има кой да поеме събирането на таксите.

Едно обаче вече е изключено. Три пъти от февруари 2025 г. насам мексиканското правителство е предало общо 92 души на американското правосъдие извън процедурата по екстрадиция. Заповедта за „Ел Гуичо“ остана неизпълнена и каквото и да е знаел за маршрутите и финансите на коалицията, тази информация вече няма да бъде получена от него в рамките на американско дело. Останалото се измерва бавно – и в песо на килограм: ако през следващите месеци производителите на авокадо и лимон в петте общини продължат да плащат същите ставки на нов събирач, ударът ще се е оказал просто смяна на лицето.

Армията задържа дъщерята на регионален шеф на CJNG; блокади в Мичоакан

🇲🇽 Мексиканската армия и Националната гвардия задържаха дъщерята и партньорката на Ераклио Гереро Мартинес, наричан „Тио Лако“, когото федералните власти сочат за регионален ръководител на картела „Халиско – Нова генерация“ (CJNG) в Мичоакан и Халиско. Самият Гереро не попада сред задържаните. През следващите часове щатският център за наблюдение и управление C5 регистрира барикади в поне 24 точки от пътната мрежа на повече от 10 общини, горящи превозни средства по магистралите и престрелки, започнали още преди разсъмване.

Операцията е проведена в ранните часове на 19 август в две малки селища: Тинаха де Варгас в община Танхуато и Колесио в община Екуандурео, в северозападната част на щата, близо до границата с Халиско. Според съвместното изявление на Министерството на отбраната, Националната гвардия, Министерството на сигурността и гражданската защита, Главната прокуратура и Военноморските сили са задържани 9 души – всички описани като членове на въоръжената клетка на Гереро. Двама от тях са посочени по мексиканска процедура преди повдигането на обвинения само с началната буква на фамилията: Марисол „Н“, негова дъщеря, и Лурдес „Н“, негова партньорка.

Описът на иззетото очертава мащаба на клетката по-точно от всяка обща характеристика. Военните са иззели два имота, 64 превозни средства, 1 от които бронирано, и 7 мотоциклета. Оръжейният арсенал включва картечница калибър .50, четири картечници Minimi калибър 5,56 мм, 9 дългоцевни и 1 късоцевно оръжие, 2 гранатомета, 8 самоделни взривни устройства, дрон, боеприпаси, пълнители и тактическо снаряжение. Съчетанието от картечница .50, Minimi и гранатомети не е типичният арсенал на престъпна група, занимаваща се само с охрана на реколта. То позволява организирана съпротива срещу силово звено, включително колона с бронирани превозни средства. 8-те самоделни устройства сочат в същата посока: групата е разполагала със средства за миниране на пътни участъци, а не само за сплашване на търговци.

Реакцията следваше вече познатия за щата модел. Хора на групировката изкараха камиони и автобуси на пътното платно и ги подпалиха по отсечките Самора–Ла Пиедад, Санабрия–Пуреперо–Чуринцио, Пуреперо–Тласасалка, Сакапу–Кирога, Самора–Карапан и Окотлан–Ла Пиедад. Блокадите и палежите обхванаха и районите на Морелия, Пацкуаро, Чилчота, Коенео и Тангансикуаро. Властите задействаха плана „Антиблокео“ и обявиха, че движението е възстановено в течение на деня. Съседните щати Халиско и Гуанахуато активираха протоколи за засилено наблюдение, а властите в Гуанахуато отрекоха на тяхна територия да има пътни блокади.

Правителството коментира операцията с крайно общи изказвания. Президентът Клаудия Шейнбаум съобщи на сутрешния си брифинг, че от нощта се провежда операция за задържането на „една или няколко значими цели“ и че кабинетът по сигурността ще представи подробности по-късно. Губернаторът на Мичоакан Алфредо Рамирес Бедоля определи блокадите като реакция на престъпни групи „след ефективни арести“ и съобщи за разгръщането на сили съвместно с армията и гвардията. Нито едно от двете изявления не назова Гереро. Федерални източници обаче съобщиха пред мексикански медии, че именно той е бил основната цел и е успял да се измъкне. Официалният списък потвърждава само, че Гереро не е сред задържаните.

Гереро Мартинес е на над 70 години и е сред най-дълго действащите командири по границата между Мичоакан и Халиско. Той ръководи фракцията „Лос Герерос“, чието въоръжено звено се представя като „Фуерсас Еспесиалес Тио Лако“. Базата на клана се намира именно в Тинаха де Варгас – селището, в което армията влезе в сряда преди разсъмване. Профилите на Гереро очертават три паралелни източника на приходи: кражба на горива във Веракрус, Синалоа, Халиско и Гуанахуато, производство на синтетични наркотици в собствени лаборатории и системно изнудване на търговци и земеделски производители. През 2015 г. той е задържан като предполагаем поръчител на убийството на бивш водач на самоотбранителна група, но впоследствие е освободен при неизяснени обстоятелства. През 2025 г. мексиканските власти му приписват заповедта за нападения, при които загиват трима военнослужещи.

Операцията от февруари засяга Гереро и лично. Синът му Рубен Гереро Валадес загива на 22 февруари 2026 г. в същия сблъсък в Тапалпа, Халиско, в който федералните сили убиха Немесио Осегера Сервантес, „Ел Менчо“ – основателя и дългогодишен ръководител на CJNG. Присъствието на сина на Гереро на мястото на операцията беше едно от най-ясните доказателства за близостта на клана до върха на картела.

Смъртта на „Ел Менчо“ не доведе до появата на безспорен наследник начело на CJNG. Американските ведомства посочиха като нов ръководител Хуан Карлос Валенсия Гонсалес, „Ел 03“, доведен син на убития. Самата организация обаче не е обявила единен приемник, а мексиканските анализи описват структура, при която различни фигури поотделно контролират международния трафик, финансите и координацията на въоръжените клетки. Практическото следствие се вижда особено ясно в Мичоакан: все по-голяма тежест пада върху регионалните ръководители, а човек като Гереро съчетава контрола върху територия, приходи и огнева мощ. Затова ефектът от удара по неговата клетка не се измерва с формалния му ранг, а с това дали тези три функции ще бъдат поети от един нов център.

Операцията е петият сериозен удар за половин година в Мичоакан и съседния Халиско. След убийството на „Ел Менчо“ на 22 февруари последваха задържанията на Фернандо де Хесус Ортис Авалос, „Ел Доктор“, на 14 юли, на Рамон Анхел Алварес Аяла, „Р1“, на 30 юли и Алфонсо Фернандес Магалон, „Пончо Ла Кирингуа“, на 1 август. Всяка от тези операции беше последвана в рамките на часове от палежи и затваряне на пътища. Отделно от операцията на 19 август, ден по-рано армейски патрул попадна под обстрел в селището Лос Палийос, община Лос Рейес. При последвалата престрелка загинаха петима въоръжени, чиято самоличност прокуратурата на щата все още установява.

Федералното присъствие в щата е засилено от миналата есен, след като на 1 ноември 2025 г. кметът на Уруапан Карлос Мансо беше застрелян на градския площад. Отговорът на Шейнбаум, представен осем дни по-късно, беше „Планът за мир и справедливост в Мичоакан“: 12 направления и над сто мерки на стойност повече от 57 милиарда песос, заедно с разполагането на 10 506 военнослужещи и гвардейци в рамките на операция „Парикутин“. Паралелно се разшири и американският натиск. На 20 февруари 2025 г. Държавният департамент включи CJNG в списъка на чуждестранните терористични организации заедно с картела от Синалоа, „Картелес Унидос“ и още пет структури, а през юли тази година добави и „Лос Виаграс“ и картела от Хуарес. Тези обозначения разшириха възможностите за използване на финансови и наказателноправни инструменти срещу мрежите, но не промениха онова, което се видя в сряда по пътищата на Мичоакан.

Скоростта, с която могат да бъдат блокирани пътищата, остава най-точният измерител на онова, което държавата все още не е отнела от групировката. За организирането на 24 блокади в рамките на няколко часа и в повече от 10 общини е нужна мрежа от местни хора, автомобили, гориво и комуникации. Такава мрежа не зависи от присъствието на един човек и не се разпада със задържането на негови роднини.

Възможно е обаче и обратното тълкуване: мащабът на палежите да издава не сила, а тревога. Предишните загуби на ръководни фигури също бяха последвани от показни блокади, а след тях – от преразпределяне на територии. Разликата между двете хипотези ще проличи по два признака. Първият е дали през следващите седмици Гереро отново ще се появи начело на своята клетка, или зоната ще премине под контрола на друг оператор. Вторият е дали кражбата на горива по маршрутите към Веракрус и изнудваческата „такса“ върху производителите в Танхуато и Екуандурео ще намалеят, или просто ще сменят събирача. Ако арсеналът е иззет, но плащанията продължат при същите размери, задържането на 9 души ще се е оказало само смяна на подпис.

Армията задържа „Пончо Ла Кирингуа“; картелът блокира пътища в Мичоакан

🇲🇽 Мексиканската армия задържа Алфонсо Фернандес Магалон, известен като „Пончо“, ръководител на картела „Лос Рейес“, за когото Държавният департамент на САЩ предлагаше награда в размер на 5 милиона долара.

Арестът стана в събота, 1 август, в селището Имбаракуаро в община Лос Рейес в западния щат Мичоакан; заедно с него бяха задържани двама негови сътрудници, а военните конфискуваха наркотици, боеприпаси и оръжие. Операцията беше изпълнена от армейски части и Националната гвардия по съдебна заповед за незаконно лишаване от свобода и подбуждане към бунт, съобщи министърът на сигурността и гражданската защита Омар Гарсия Арфуч.

Часове след ареста хора на групировката вдигнаха блокади по пътищата и подпалиха превозни средства, сред тях автобус, в общините Лос Рейес и Перибан. Гарсия Арфуч потвърди действията, приписвайки ги на членове на същата организация, а до неделя властите обявиха, че обстановката е била овладяна. Пончо и двамата задържани с него бяха прехвърлени с хеликоптер на ВВС в Мексико Сити, където бяха предадени на Специализирана прокуратура за организирана престъпност (FEMDO) към Главната прокуратура.

Министерство на отбраната описва задържания като отговорен за атаки с дронове срещу военнослужещи в общините Котиха, Тингиндин и Хакона, при които има загинали. Американските департаменти го определят като близък сътрудник на Хуан Хосе Фариас Алварес, наричан „Ел Абуело“, който ръководи цялата коалиция „Картелес Унидос“; картелът „Лос Рейес“ е една от групите в нея. По обвинението на Вашингтон Фернандес Магалон е контролирал самолетни писти за пренос на кокаин от Колумбия и е набирал бивши колумбийски военни и полицаи, за да ги хвърля срещу съперника от картела „Халиско Нова генерация“ (CJNG). Групата има присъствие в Котиха, Токумбо, Лос Рейес де Салгадо, Буенависта Томатлан и Перибан, производствен пояс, чиито земеделски стопанства години наред плащат такса за спокойствие.

Обвиненията, повдигнати срещу него от САЩ, се трупат от години. На 20 февруари 2025 г. Държавният департамент вписа „Картелес Унидос“ в списъка с чуждестранни терористични организации сред особено определените глобални терористи. На 14 август Министерство на правосъдието оповести обвинения срещу петима от висшите ръководни кадри на съюза – Фариас Алварес, Фернандес Магалон, Луис Енрике Бараган Чавес („Р5“), Едгар Ороско Кабадас („Ел Камони“) и Николас Сиера Сантана („Ел Гордо“) – за конспирации за производство и разпространение на метамфетамини, кокаин и фентанил, предназначени за внос в САЩ, а трима от тях, сред които задържания в събота, за употреба на автоматично оръжие и взривни устройства при трафика. В същия ден Министерство на финансите санкционира двете структури – „Картелес Унидос“ и „Лос Виаграс“ – заедно със 7 техни ръководители. Общият размер на наградите за информация по делото е 26 млн долара, от които 10 млн за „Ел Абуело“ и 5 млн за „Пончо“.

Арестът се вписва в бърза серия удари по върховете на криминалните структури в Мичоакан и съседния Халиско. На 22 февруари федерални сили убиха Немесио Осегера Сервантес, „Ел Менчо“, основателя и ръководител на CJNG, в планинската част на Тапалпа; мексиканското министерство на отбраната призна принос на американското разузнаване за операцията. На 14 юли в Акахуато, община Апацинган, беше арестуван Фернандо де Хесус Ортис Авалос, „Ел Доктор“, описван като оперативен ръководител на „Лос Виаграс“. На 30 юли в Атотонилко беше заловен Рамон Анхел Алварес Аяла, „Р1“, когото разследването сочи като поръчител на убийството на Карлос Мансо, кмет на град Уруапан. Между тези два ареста Държавният департамент вписа и „Лос Виаграс“, и картела от Хуарес в терористичния списък; мярката влезе в сила на 16 юли.

Засиленото федерално присъствие в Мичоакан тръгна от смъртта на Мансо, застрелян на 1 ноември 2025 г. на градския площад в Уруапан, докато се снима с деца по време на местен празник. Кметът беше поискал подкрепа от федералното правителство поне 10 пъти. Президентът Клаудия Шейнбаум отговори с „План Мичоакан за мир и справедливост“, който обединява над 100 мерки за близо 57 млрд песос, насочени по официалното описание към предотвратяване на изнудването и свалянето на убийствата. От 10 ноември до 20 януари по него са задържани 430 души. Стопанската основа на насилието обаче в непокътната: според американските ведомства „Лос Виаграс“ и съюзните фракции събират такси от производители на авокадо и лимон, от животновъдите и от цели населени места, а лидерът на лимонопроизводителите Бернардо Браво беше убит на 20 октомври, след като публично отказа да плаща.

Вашингтон приписа резултата от събота на двустранно партньорство. Посланикът на САЩ в Мексико Роналд Джонсън похвали армията и кабинетът по сигурността и заяви, че задържането показва как „престъпниците нямат къде да се скрият“. Сътрудничеството има и по-осезаемо измерение: правителството на Шейнбаум предаде на американското правосъдие 29 души на 27 февруари 2025 г., още 26 през август същата година и 37 на 20 януари 2026 г. Тези прехвърляния минават извън обичайната екстрадиционна процедура и бяха обосновани с опасността, която засегнатите представляват за собствената му сигурност. През януари президентът Доналд Тръмп заяви, че наземни удари по картелите могат да се случат „където и да е“, като това включва Мексико, а Шейнбаум многократно очерта американска военна операция на територията на Мексико като червена линия.

Смъртта на основателя: Ниньо Гереро и възходът на Трен де Арагуа.

🇺🇸🎯🇻🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в петък вечерта, че Ектор Рустенфорд Гереро Флорес, известен в подземния свят като „Ниньо Гереро", е ликвидиран при „бърз и смъртоносен кинетичен удар". Към публикацията си в Truth Social Тръмп прикачи видео, на което сграда със зелен покрив е унищожена в мощна експлозия от попадение на прецизен боеприпас. Така беше премахнат не просто издирван беглец, за чието залавяне Вашингтон имаше обявена награда от 5 милиона долара, а архитектът, превърнал една затворническа банда от венецуелския щат Арагуа в престъпна мрежа с пипала през Латинска Америка, САЩ и Атлантическия океан чак до Испания.

Самият удар обаче носи още едно, по-тежко за региона послание. Той е проведен, по думите на министъра на отбраната Пийт Хегсет, „в сътрудничество с венецуелските сили за сигурност", т.е. в съвместна операция между Вашингтон и Каракас. Само преди броени месеци подобно изречение щеше да звучи немислимо: до ареста на президента Николас Мадуро в хода на операция „Absolute Resolve" на 3 януари САЩ и Венецуела бяха от двете страни на открита конфронтация. Днес правителството, изградено върху руините на чависткия режим, споделя разузнаване и „специализирана техническа поддръжка" със САЩ – и първият съвместен трофей на този съюз е човекът, чиято организация се роди именно в недрата на доскорошната венецуелска държава.

Детайли остават оскъдни и на места дори несъвпадащи. САЩ описва „кинетичен удар" – версия, която видеото с експлозията подкрепя; Каракас говори за „сблъсъци" с членове на престъпните структури, „довели до смъртта" на Гереро. Точното място на операцията не е оповестено, а независимо потвърждение на фактите около гибелта му липсват. Това е важно да се държи наум: разказът за такъв удар почти винаги изпреварва проверката му.

Историята на тази организация не започва по коридорите на картела Синалоа, нито в маршрутите на кокаина в джунглите на Колумбия, а зад стените на Centro Penitenciario de Aragua – затвор, известен на всички просто като Токорон. Според доклад на Transparency Venezuela групата приема своето име някъде в периода 2013-2015 г. – въпреки че дейността ѝ започва по-рано; зараждането ѝ може да бъде проследено до рекет около недовършен жп проект в Арагуа, откъдето идва и „влакът" в името – Трен де Арагуа (Tren de Aragua). Истинската ѝ люпилня обаче е Токорон. Венецуелските затвори от години функционират по неписани закони, като държавата отстъпва вътрешния контрол на престъпните босове, наричани на испански pranes; пранът е едновременно надзирател, съдия и данъчен агент в своя периметър, а Ниньо Гереро е пранът на Токорон. Под неговата власт затворът се превръща в нещо средно между крепост и курорт – с басейн, ресторанти и удобства, описвани от посетители с недоверие – а зад тази витрина се разгръща команден център, от който се управляват престъпна дейност, която включва рекет, отвличания и трафик далеч отвъд периметъра му.

Когато през есента на 2023 г. режимът във Венецуела най-сетне щурмува и си върна контрола върху Токорон, операцията разкри мащабите на провала: пранът, който формално трябвше да бъде зад решетките, изобщо не беше открит. Гереро беше изчезнал и остана в нелегалност оттогава – превръщайки се в най-търсения призрак на собствената си държава. Вашингтон постепенно вдигаше залога. В края на 2024 г. Държавният департамент обяви награда от 5 млн. долара за информация, която доведе до задържането му. През декември Федералната прокуратура за Южния окръг на Ню Йорк му повдигна обвинение, че е разпореждал, направлявал и улеснявал актове на тероризъм на американска земя. Прокурорът Джей Клейтън (между другото, същият беше номиниран лично от Тръмп за наследник на Тулси Габард на поста Директор на Националното разузнаване) го определи за „мозъка зад еволюцията на Трен де Арагуа от затворническа банда във Венецуела до транснационална терористична организация". Обвинението не беше изолиран жест, а част от широка кампания на натиск срещу Венецуела, тогавашният ѝ политически елит и действащите на нейна територия картели – кампания, която само година по-късно щеше да достигне своята кулминация със специалната операция на САЩ в сърцето на Каракас.

Това, което прави Трен де Арагуа толкова сложна за разбиране (и за обезвреждане) мишена, е природата на разрастването ѝ. За разлика от класическите наркокартели, чиято логистика следва кокаина, тази организация се разля по човешките потоци. Докато милиони венецуелци бягаха от икономическия колапс на страната си, бандата се вплете в самите миграционни коридори, превръщайки бежанците едновременно в стока и в дойна крава: трафик на хора, сексуална експлоатация, изнудване чрез т.нар. „ваксина", поръчкови убийства. Според Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ дейностите ѝ включват изнудване, отвличане, пране на пари и трафик на наркотици, но същината ѝ, противно на внушението от етикета „картел", остава хищническа, а не непременно свързана с наркотици. По този начин организацията се настани в Боливия, Колумбия, Чили и Перу, превръщайки се – по думите на бившия вицепрезидент на Колумбия ген. Оскар Наранхо – в „най-разрушителната престъпна организация, която действа днес в Латинска Америка". В Чили разследване на отвличането и убийството на венецуелския военен и дисидент Роналд Охеда в столицата Сантяго в началото на 2024 г. – свързано от местните власти именно с Трен де Арагуа – предизвика обществен шок и изостри отношенията между Чили и Венецуела.

Истинският политически заряд на групировката обаче се отприщи едва когато тя прекрачи границите на САЩ. Сигнали за дейността ѝ се появиха в отделни щати като Флорида и Колорадо. Части от венецуелската диаспора разказват, че разпознават същата престъпност, заради която са избягали от дома. Именно тук Трен де Арагуа се превърна от криминален в политически феномен: обявена за чуждестранна терористична организация още през 2025 г. тя стана централен символ на дебата за имиграцията, който беляза първите месеци от втория мандат на Тръмп в Белия дом, а отделни инциденти като нашумелите твърдения за „превзети" жилищни блокове в Аврора, Колорадо, се разраснаха в национален наратив за нашествие. Обхватът ѝ не спря до Западното полукълбо. През март 2024 г. в Испания бе арестуван брат на Гереро – следа, която отведе полицията до първата предполагаема клетка на Трен де Арагуа в страната и потвърди, че мрежата вече е прехвърлила Атлантика.

И все пак, въпреки че репутацията на бандата набъбна значително, конкретните доказателства за нейния реален обхват изостават видимо от риторичния ореол около нея. В доклад от октомври 2025 г. мозъчният тръст Insight Crime, специализиран в организираната престъпност, отбеляза лаконично, че „репутацията на Трен де Арагуа изглежда нараства по-бързо от действителното ѝ присъствие в САЩ". Това обаче не е дребна подробност – то стои в сърцето на спора доколко организацията е централизирана йерархия и доколко е разпиляна франчайз марка, под която действат слабо свързани помежду си звена. Точният брой на нейните членове на територията на САЩ остава неясен, наред с пълния мащаб на операциите ѝ.

Оттук произтичат и два ключови въпроса, на които обявеният от Тръмп удар не отговаря. Първият е оперативен. Обезглавяващият удар е много по-уместен срещу организации с твърда йерархия, отколкото децентрализирани мрежи, а наличните сведения описват Трен де Арагуа по-скоро като второто. Ако името на бандата отдавна се е отделило от личния контрол на своя създател и се налага като марка из миграционните коридори на западното полукълбо, смъртта на Ниньо Гереро лишава мрежата от основополагащ мит и символен команден връх, но не и непременно от способността да функционира. Историята ната организирана престъпност в Латинска Америка е изпълнена с ликвидирани „капо", чиито структури не само оцеляха, но и се трансформираха до фрагментирани късове, които станаха още по-трудни за проследяване. Дали машината на Токорон ще се окаже изключение или напротив – ще затвърди това явление, ще проличи в не толкова далечното бъдеще – не от кадрите с удара, а от това дали изнудването и трафикът по маршрутите ще секнат през идните месеци.

Вторият въпрос е геополитически и тежи още повече. Обявената съвместна операция кодифицира обрат, който само преди година изглеждаше немислим: Вашингтон и Каракас, действащи рамо до рамо на венецуелска земя. За правителството, изградено върху развалините на чависткия режим, смъртта на фигура, която процъфтя точно заради симбиозата между официална власт и подземен свят – представлява операция по сигурност и в същото време акт на легитимация. Съдействайки за премахването на най-разпознаваемия продукт на доскорошния ред, новата власт се стреми да докаже, че е скъсала с миналото си. Иронията има прецедент по нашите географски ширини – знаковите убийства на прехода. И в двата случая държавата, чиято система отгледа престъпния свят, след време съдейства и/или участва във физическото унищожение на най-знаковите му фигури.

Затова и истинската мярка за този удар не е самият трофей, а онова, което прикрива. Смъртта на Ниньо Гереро затваря биографията на една фигура и отваря изпитание за две структури едновременно – за мрежата, оставил след себе си, и за двустранния съюз, който го унищожи. Първото ще се измери по това дали ще оцелее без своя основател, а второто – по това дали ще се окаже нещо повече от съвпадение на интереси около едно общо име в списъка на издирваните. Видеото с поразената сграда дава категоричен завършек на първия въпрос. Никой от двата по-важни все още няма своя отговор.

Мащабна акция на мексиканската армия в щата Синалоа. Задържан ли е братът на Ел Чапо?

🇲🇽🚨 Въоръжените сили на Мексико проведоха мащабна операция в община Бадирагуато на щата Синалоа, както и в граничните зони с Дуранго – част от историческия „Златен триъгълник“ на наркотрафика, стана ясно от изявление на министъра на сигурността и гражданската защита Омар Гарсия Арфуч, според което действията, проведени основно от Министерство на националната отбрана, са довели до задържането на неуточнен брой лица.

Telegram канали, близки до фракцията „Лос Чапитос“ на картела Синалоа, публикуваха видео от първите часове на операцията, в което на служебни честоти на картелите обявяват, че единият от задържаните е бил Аурелиано Гусман Лоера, известен като „Ел Гуано“ – брат на излежаващия присъда в САЩ наркобарон Хоакин Гусман „Ел Чапо“.

По същите неофициални данни летището в Куликан е било блокирано, а групата задържани е била прехвърлена към Мексико Сити. Гарсия Арфуч обаче изрично уточни, че залавянето на този обект „все още не е потвърдено“.

Около самоличността на основния задържан се очертават противоречия. Специализирани канали, посветени на картелите в Латинска Америка посочват, че датата на раждане на задържания не отговаря на онази, обявена от Държавния департамент на САЩ за „Ел Гуано“, а лицето визуално се различава от известните му снимки; документите при задържането обаче го идентифицират именно като Аурелиано Гусман Лоера. Според първите кадри, публикувани в мрежата, военните са изненадали среща на няколко командири на „Лос Чапитос“.

„Ел Гуано“ е сред най-търсените от Вашингтон обекти. Държавният департамент на САЩ предлага награда от 10 млн долара за информация, водеща до залавянето му, след повдигнато през 2019 г. обвинение от федерален съд в Аризона за участие в международен сговор за разпространение на хероин, кокаин и фентанил. Според оценки на американската администрация той ръководи самостоятелна структура в Бадирагуато с производствени мощности в района на „Златния триъгълник“.

Операцията се вписва в продължаващата вътрешна война в картела на Синалоа. Конфликтът между фракциите „Лос Чапитос“ (синовете на Ел Чапо) и „Ла Майиза“ (обкръжението на Исмаел Самбада, „Ел Майо“) избухна на 9 септември 2024 г., след като „Ел Майо“ беше предаден на американските власти от членове на „Лос Чапитос“. По данни на Съвета за обществена сигурност на щата Синалоа оттогава там са регистрирани над 1800 убийства и 2400 безследно изчезнали. През май 2025 г. кметът на Бадирагуато Хосе Пас Лопес Еленес заяви пред местни медии, че около 100 семейства (близо 450 души) са били принудени да напуснат домовете си заради насилието.

Натискът върху района нараства допълнително от началото на годината. В края на март мексиканските военни иззеха над 300 самоделни взривни устройства в Ла Туна, Бадирагуато ‎ – селото, в което е израснал „Ел Чапо“ и което остава родово огнище на семейство Гусман. През декември 2025 г. Военноморските сили (Semar) вече провеждаха операция в „Златния триъгълник“ с обявена цел залавянето на „Ел Гуано“, без потвърден резултат. Според местния вестник El Sol de Sinaloa през последните 10 години властите са пропуснали да го заловят поне в 6 предходни акции.

До момента федералното правителство не е представило задържаните пред медиите и не е публикувало имена. Според Гарсия Арфуч оперативните действия в района продължават.

Тръмп заплаши Колумбия, Петро му отвърна с покана.

🇺🇸⚔️🇨🇴 Американският президент Доналд Тръмп заплаши, че всяка държава, която извършва трафик на наркотици към Съединените щати, може да се превърне в мишена на нападение.

„Всеки, който прави това и продава наркотиците си в нашата страна, подлежи на атака“, каза Тръмп пред журналисти по време на заседание на кабинета си в Белия дом, след като сам повдигна темата за кокаина от Колумбия.

Изявлението му посрещнато остро от колумбийския президент Густаво Петро, който заяви в X, че властите в страната му унищожават средно по една лаборатория за производство на наркотици на всеки 40 минути, „и то без ракети“.

През последните месеци Тръмп предприе кампания на въздушни удари срещу предполагаеми лодки за наркотрафик в Карибско море и Тихия океан, които доведоха до смъртта на десетки хора.

Американските военни увеличиха значително присъствието си в Карибите, което доведе до високо напрежение между Тръмп и венецуелския президент Николас Мадуро, чиято държава споделя обща граница с Колумбия.

Администрацията на Тръмп твърди Мадуро, че играе централна роля в доставките на наркотици към Щатите, които са отнели живота на хиляди американци – обвинение, последователно отхвърлено от самия Мадуро. През последните дни Тръмп многократно намекна за възможна американска военна намеса във Венецуела.

Във вторник Тръмп заяви пред репортери, че всяка страна, която изпраща незаконни наркотици към САЩ, може да бъде подложена на сухопътни удари – „не само Венецуела“.

„Чувам, че в Колумбия произвеждат кокаин, имат фабрики за кокаин и после ни го продават“, каза Тръмп.

Петро, който е обект на санкции, въведени по-рано от администрацията на американския президент, покани самият Тръмп да се включи в офанзива срещу наркотрафика в страната, но добави сериозно предупреждение:

„Не застрашавайте суверенитета ни, иначе ще събудите Ягуара. Нападение срещу суверенитета ни означава обявяване на война“, написа Петро.

Еквадор отхвърли завръщането на американски военни бази в страната

🇪🇨 Избирателите в Еквадор нанесоха тежък политически удар на президента Даниел Нобоа, смятан за близък до американския президент Доналд Тръмп, като в неделния референдум гласуваха масово против връщането на американски военни бази в страната.

Отхвърлянето на предложението блокира възможността американски военни да се завърнат в бившата авиобаза Манта на тихоокеанското крайбрежие, която в миналото беше ключов център на операциите срещу наркотрафика.

Това е сериозен удар за Нобоа, който заложи своята политическа кариера на борбата с насилието на картелите и на сближаването с администрацията на Тръмп. Почти 14 милиона граждани на страната имаха право да гласуват за отмяна на забраната за чужди военни бази, въведена през 2008 г.

„Уважаваме волята на еквадорския народ“, заяви Нобоа, след като неговите предложения бяха отхвърлени от солидно мнозинство от избирателите.

Вотът се проведе на фона на американски въздушни удари по предполагаеми лодки за трафик на дрога в Карибско море и Тихия океан – спорна политика, подкрепяна от самия Нобоа.

„Кампанията на президента беше пълна катастрофа – всичко, което каза правителството му, се оказа лъжа“, заяви 28-годишният инженер Оскар Варела.

Освен за връщането на военните бази, избирателите отговаряха на още три въпроса: трябва ли да се спре държавното финансиране на политическите партии, да се намали броят на депутатите и да се създаде орган, който да изготви нова конституция.

Нобоа се надяваше новата конституция да му предостави повече правомощия в борбата с престъпността, да ограничи влиянието на съдебната власт и да реформира икономиката. Предварителни резултати сочат, че избирателите са отхвърлили с голяма разлика и тези предложения.

Шокиращ обрат и безпрецедентно насилие

Резултатът е истински шок, тъй като анкетите предричаха победа на Нобоа и по четирите въпроса, при все че той лично остава сравнително популярен и наскоро спечели втори мандат.

Референдумът беше проведен в условията на невиждана вълна от насилие, предизвикана от войни за територия между бандите, прекарващи кокаин от Латинска Америка към САЩ, Европа и Азия.

От ноември 2023 г. насам Нобоа разположи войски по улиците и затворите, организира зрелищни акции срещу наркобосове и обяви извънредно положение на няколко пъти – ходове, критикувани остро от правозащитни групи.

37-годишният милионер, страстен шофьор на Porsche, публикува снимки на стотици затворници с обръснати глави в оранжеви униформи, прехвърлени в огромен нов затвор, напомняйки силно за подхода на салвадорския президент Найиб Букеле.

Въпреки това през първото полугодие на годината бяха регистрирани 4619 убийства – най-високият им брой в скорошната история на страната, според Обсерватория за организирана престъпност на Еквадор.

В деня на вота Нобоа обяви ареста на „Пипо“, лидера на най-опасната банда в страната Лос Лобос. Според президента, опасният наркобос „инсценирал смъртта си, сменил самоличността си и се укривал в Европа“. Вътрешният министър Джон Раймберг по-късно уточни, че лицето е било арестувано в Испания при съвместна операция на полицейските сили в двете страни.

Спорните американски удари

Някога считана за една от най-спокойните и безопасни страни в региона, днес Еквадор е потърпевш от едно от най-високите нива на убийства в Латинска Америка, поради което много граждани на страната са склонни да дадат на Нобоа повече свобода на действие.

„Това е единственият начин да се затегнат малко законите и да се сложи край на несигурността, в която живее страната ни“, смята 60-годишната Тереса Хакоме от Гуаякил – най-големият град в Еквадор.

За други избиратели обаче на преден план излезе перспективата Еквадор да подкрепи кампанията на въздушни удари срещу предполагаеми нарколодки. Много правителства в Латинска Америка се обявиха против смъртоносните удари, но Еквадор остана един от защитниците на Вашингтон в региона.

Нобоа поиска помощ от Тръмп в борбата с картелите и дори лансира идеята за връщане на американски военни бази на еквадорска територия.

Що се отнася до останалите въпроси в референдума, президентът смята, че в сегашния си вид конституцията с над 400 члена е твърде дълга и изпълнена с грешки. В същото време обаче той не бе категоричен кои точно части иска да промени, което събуди подозрения, че има намерение да концентрира властта и да ограничи гражданските права. Предвид все още високия му рейтинг от 56 %, органът, който трябваше да изготви новата конституция, най-вероятно щеше да бъде доминиран от негови съюзници.

Речник

Авиобаза Манта: Бивша американска военна база в крайбрежната провинция Манаби. Използвана между 1999 и 2009 г. за операции по прехващане на кораби и самолети за пренос на наркотици в рамките на План Колумбия. Затворена е през 2009 г. по настояване на тогавашния президент Рафаел Кореа.

Найиб Букеле: Президент на Салвадор от 2019 г. Става известен с твърдата си политика срещу бандите, наречена „желязния юмрук“. Тя включва масови арести, мега-затвори, снимки на хиляди затворници с обръснати глави в оранжеви униформи – стил, който Нобоа открито копира.

Гуаякил: Най-големия град и главно пристанище на Еквадор, който напоследък е център на насилие и наркотрафик.

Лос Нобос: Една от най-опасните престъпни групи в Еквадор, съюзник на мексиканския картел Халиско Нова Генерация (CJNG). „Вълците“ са отговорни за стотици убийства, атентати срещу политици и кандидати за президент.

Манта: Крайбрежен град в Екватор, домакин на американска военна база до 2009 г.

Даниел Нобоа: Президент на Еквадор от ноември 2023 г. На 37 години става най-младият държавен глава в историята на страната. Син е на най-богатия човек в Еквадор, банановия магнат Алваро Нобоа. Спечели предсрочни избори през октомври 2023 г. Избран отново за пълен мандат през февруари 2025 г.

Пипо: Вилмар Ромеро Меса, известен още като „Ел Негро“ или „Пипо“, главатар на картела Лос Нобос. Арестуван преди броени дни в Испания, след като е инсценирал смъртта си.

План Колумбия: Американска програма (2000–2016 г.) за борба с наркотрафика и партизаните в Колумбия, включваща използването на базата в Манта за разузнавателни полети.

Забрана за чужди бази: Член 5 от конституцията на Еквадор (приета от Рафаел Кореа през 2008 г.) забранява изрично постоянното присъствие на чужди военни и съоръжения на територията на Еквадор.

132 убити в най-мащабната операция срещу наркотрафика в Рио.

Снимка от дрон показва опечалени, събрани около тела на убити, ден след смъртоносната полицейска операция срещу наркотрафика в Рио де Жанейро, 29 октомври 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Ricardo Moraes

🇧🇷 Най-смъртоносната полицейска операция в историята на Бразилия отне живота на поне 132 души, съобщиха представители на Обществена защита (Defensoria Pública) – държавна институция, оказваща правна помощ на бедни, докато жители на Рио де Жанейро наредиха десетки тела, извадени през нощта от гората, точно седмица преди градът да бъде домакин на събития, посветени на глобалния климат.

Държавната полиция обяви, че операцията, насочена срещу картела „Командо Вермельо“, проведена вчера, е била планирана подробно в продължение на над два месеца с цел да принуди заподозрените да се оттеглят в залесен хълм, където ги очаква засада елитен отряд за специални операции.

„Високата смъртност при операцията беше очаквана, но не и желана“, заяви пред журналисти Виктор Сантос, шеф на сигурността в щата Рио. Местните полицейски власти потвърдиха за 119 жертви, сред които четирима полицаи.

Сантос посочи, че операцията няма връзка със събитията, които Рио ще приеме другата седмица, включително тези, свързани с климатичната конференция на ООН COP30 – глобалната среща на Групата за климатично лидерство на градовете от мрежата C40 и глобалната награда Earthshot на британския принц Уилям.

В последното десетилетие Рио е домакин на редица глобални форуми, сред които Олимпиадата през 2016 г., срещата на Г-20 през 2024 г. и срещата на БРИКС през юли 2025 г. и те преминаха без насилие с вчерашните мащаби.

Предишната най-смъртоносна полицейска операция в града беше проведена в квартал Жакарезиньо през 2021 г. и отне живота на 28 души. През 1992 г. в Сао Пауло полицията щурмува затвора Карандиру, за да потуши масов бунт, който уби 111 души.

Жителите на квартала Пенха в Рио събраха през нощта десетки тела от околната гора и наредиха над 70 от тях на главната улица.

Опечалена се надвесила над тялото на убит при смъртоносната полицейска операция срещу наркотрафика в Рио де Жанейро, 29 октомври 2025.
📸 Снимка: REUTERS/Ricardo Moraes

„Искам само да измъкна сина си оттук и да го погреба“, каза Тауа Брито, чийто син е бил убит при операцията, заобиколена от ридаещи близки и зяпачи от двете страни на дългата редица от трупове, някои от които бяха покрити с чаршафи или чували.

Активисти от гражданското общество и експерти по обществена сигурност отправиха остри критики заради тежките жертви от операцията. Службата за правата на човека на ООН посочи в официално изявление, че тя се вписва в тенденцията за изключително смъртоносни полицейски операции срещу маргинализирани общности на Бразилия.

„Напомняме на властите за задълженията им по международното право за правата на човека и призоваваме за бързи и ефективни разследвания“, гласи изявлението на агенцията.

Губернаторът Рио Клаудио Кастро е категоричен, че убитите в операцията са престъпници, които са открили огън от гората.

„Не мисля, че някой ще се разхожда в гората в деня на сблъсъка“, заяви той и допълни, че „единствените истински жертви са полицаите“.

Правителството на щата Рио съобщи, че това е най-мащабната операция в историята на картела Comando Vermelho, който контролира наркотрафика в някои от фавелите Рио – бедни и претъпкани квартали, вклинени в хълмистия океански пейзаж на града.

Полицията обяви, че е арестувала 113 заподозрени и е конфискувала 118 огнестрелни оръжия.

Маймуна, носеща памперси, се катери върху главата на полицай по време на мащабната операция срещу наркотрафика в Рио де Жанейро, 28 октомври 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Ricardo Moraes

Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва изрази изненада да научи, че полицията в Рио е предприела „изключително кървава и насилствена“ операция, без да уведоми или да включи федералните власти, отбеляза пред журналисти министърът на правосъдието Рикардо Левандовски.

Министърът каза, че планира среща с губернатора на Рио и може да увеличи броя на федералните сили за сигурност там.

Лула, който късно снощи се завърна на родна земя от официално посещение в Малайзия, проведе разговори със своя заместник Жералдо Алкмин и членове на кабинета, за да обсъдят случая, съобщи президентската канцелария.

Пратка с метаамфетамин за близо 1 млрд долара беше конфискувана в Арабско море.

🇵🇰⚓️🇸🇦 PNS Yarmook, боен кораб от Военноморските сили на Пакистан, действаща в подкрепа на водената от Саудитска Арабия „Съвместна оперативна група“ (CTF) 150 на Обединените морски сили (CMF), проведе успешна операция в Арабско море, завършила с изземането на наркотици на стойност над 972,4 милиона долара.

В рамките на 48 часа корветата проведе операция по взимане на абордаж на два кораба, които не излъчваха сигнал през автоматичната идентификационна система (AIS) и нямаха никакви външни белези, а впоследствие стана ясно, че нямат национална принадлежност.

На 18 октомври екипажът се качи на първия кораб, където конфискува над два тона метамфетамин на кристали (ICE) на ориентировъчна улична стойност 822,4 милиона долара. Под 48 часа по-късно екипажът се качи на втори съд, от който иззе 350 кг от същото вещество на стойност 140 милиона долара, както и 50 кг кокаин на стойност 10 милиона долара.

Наркотиците бяха прехвърлени обратно до кораба за лабораторни тестове, за да бъде потвърдено тяхното съдържание, а след това бяха унищожени.

„Успехът на тази фокусирана операция демонстрира нарастващото значение на многостранното сътрудничество. PNS Yarmook постигна едно от най-успешните изземвания на наркотици за CMF, което е директен резултат от експертизата и партньорството на нашите военноморски сили в рамките на организацията“, заяви командирът на групата комодор Фахад Алджоиад от Кралските саудитски военноморски сили.

Фокусираната операция „Ал Масмак“ стартира на 16 октомври и демонстрира успешно координиран международен подход за подобряване на регионалната сигурност и морската безопасност, ръководен от Саудитска Арабия заедно с военноморски активи на Пакистан, Франция, Испания и САЩ.

Мисията на CTF 150 е да лишава недържавни участници от способността да транспортират оръжия, наркотици и други незаконни товари през Индийския океан, Арабско море и Оманския залив.

Обединените морски сили са партньорство от 47 държави, заето с поддръжка на международния ред, основан на правила, с насърчаване на сигурността и стабилността върху 3,2 милиона квадратни мили водна повърхност, която обхваща някои от най-важните морски пътища в света.

ВМС на САЩ нанесоха удар по лодка в международни води край Венецуела.

🇺🇸💥🇻🇪 Военноморските сили на САЩ нанесоха удар по малка лодка, заподозряна в трафик на наркотици в международни води край Венецуела, при който загинаха шестима души, съобщи президентът Доналд Тръмп в Truth Social.

По думите му всички загинали са били на борда на плавателния съд, а американски военнослужещи не са пострадали при удара. Президентът сподели информацията в публикация в социалните мрежи. Това е петият смъртоносен удар във водите на Карибския басейн, като Тръмп твърди, че разглежда предполагаеми наркотрафиканти като незаконни бойци, които трябва да бъдат посрещнати с военна сила.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет е наредил удара във вторник сутринта, заяви Тръмп, който публикува и видео от операцията, както е правил и преди. По-късно Хегсет също сподели видеото на своя профил в X.

Тръмп отбеляза, че ударът е извършен в международни води, а разузнавателни данни са потвърдили, че плавателният съд е бил замесен в трафик на наркотици, свързан с „наркотерористични мрежи“ и е следвал познат маршрут за трафик на дрога.

Междувременно недоволството към администрацията на Тръмп расте сред представители на двете основни политически партии. Някои републиканци настояват за повече информация от Белия дом относно правното основание и подробности за ударите. Демократите пък смятат, че тези действия нарушават американското и международното право.

Бреговата охрана на САЩ конфискува над 34 тона кокаин в рамките на операция „Pacific Viper“

🇺🇸🇪🇨 Бреговата охрана на САЩ е конфискувала повече от 34 тона кокаин и е задържала 60 наркотерористи и трафиканти от началото на операция Pacific Viper през август, съобщи Департаментът за вътрешна сигурност на САЩ.

Операцията е съвместна инициатива на бреговата охрана и военноморските сили за противодействие на притока на наркотици към страната – част от по-широката стратегия на президента Тръмп срещу наркокартелите.

Кадри, излъчени от Fox News, показват как катерът на бреговата охрана USCGC Seneca провежда операция на 10 септември североизточно от Галапагоските острови, при която е конфискуван товар от около 2,5 тона кокаин от нископрофилен плавателен съд.

Операция Pacific Viper се провежда в момент, когато Вашингтон ескалира усилията си за справяне с наркотрафика. В последните седмици американски военни нанесоха два удара по предполагаеми плавателни съдове, натоварени с наркотици, идващи от Венецуела. При първата атака бяха убити 11 членове на венецуелския престъпен синдикат Tren de Aragua, а при втората – трима души.

„Става дума за огромни количества наркотици“, заяви Тръмп пред журналисти на 3 септември след първия удар. „Имаме записи от разговорите им. Това бяха количества, предназначени да навлязат в страната и да убият много хора. Всички го разбират ясно. Виждате торбите с наркотици навсякъде по кораба – и те бяха поразени. Очевидно няма да го направят отново. И мисля, че много други също ще се въздържат. Когато видят тези кадри, ще си кажат: Нека не правим това. Трябва да защитим страната си – и ще го направим. Венецуела е много лош играч.“

През август президентът одобри изпращането на няколко разрушители с управляеми ракети от военноморските сили към Карибско море в подкрепа на операциите срещу наркотрафика.

След разполагане на американските бойни кораби към Южното командване на САЩ, венецуелският диктатор Николас Мадуро заяви, че страната е готова да отговори на всякакви атаки. По думите му това е „екстравагантна, неоправдана, неморална и абсолютно престъпна и кървава заплаха“.

След втория удар Мадуро заяви, че инцидентът е част от по-широка кампания за „сплашване и търсене на смяна на режима“ във Венецуела. Администрацията на Тръмп не признава Мадуро за легитимен държавен глава и го определя като лидер на наркокартел.

„Какво търсеха? Риба тон? Или килограм снапър? Кой във Вашингтон заповяда да бъде изпратен разрушител с ракети и 18 въоръжени морски пехотинци, за да нападнат риболовен кораб за тон? Те търсеха военен инцидент. Ако момчетата от риболовния кораб имаха някакво оръжие и го използваха във венецуелски води, това щеше да е инцидентът, който военолюбците и екстремистите, желаещи война в Карибите, очакват“, заяви Мадуро в понеделник.

Наред с други действия в рамките на своята „война срещу наркотиците“ през февруари Вашингтон обяви множество картели, сред които Трен де Арагуа и Синалоа, за чуждестранни терористични организации.

Под лупа: престъпните мрежи от Западните Балкани в Западна Африка.

🇦🇱🇧🇷 От 2019 г. насам някои от най-опасните и отлично организирани престъпни групи в света, произхождащи от Западните Балкани, но с ключова роля на пазара на наркотици в Европа и Латинска Америка, разширяват дейността си към региона на Западна Африка, въпреки че досега техните операции до голяма степен остават незабелязани.

Мрежи от Западните Балкани са прехвърлили пратки с тонове кокаин от Бразилия и други страни за износ в Латинска Америка по море към редица крайбрежни държави в Западна Африка.

Възползвайки се от добре установените си позиции в страните-износители на кокаин в Латинска Америка – престъпни синдикати от Западните Балкани използват Западна Африка като складов, логистичен и преразпределителен център за пратки кокаин, насочени към европейските пазари и отвъд.

„Тези групи проникват в Западна Африка в резултат на повишеното търсене на кокаин в Европа, засиления контрол върху директните маршрути за трафик към стария континент и укрепването на сътрудничеството с картелите от Латинска Америка, особено с бразилския Primeiro Comando da Capital“, обясни Фатьона Мейджини, ръководител на Обсерватория за незаконни икономики в Югоизточна Европа към Глобална инициатива срещу транснационална организирана престъпност (GI-TOC).

Докладът посочва как групите от Западните Балкани използват разнообразие от методи за трафик в региона – напълно контейнеризирани маршрути, неконтейнеризирани превози с малки плавателни съдове, претоварвания в открито море и контейнеризация на място, за да прикрият произхода на кокаина. Те работят с посредници в държавите от Западна Африка, които организират логистиката и поддържат връзка с местните участници.

„Използването на посредници е отличителен белег на тези мрежи. Този подход осигурява гъвкавост, местен достъп и все повече се превръщат в пресечна точка на различни групи“, посочи Саша Джорджевич, съавтор на доклада и старши анализатор в GI-TOC.

„Операциите на престъпни мрежи от Западните Балкани допринасят за превръщането на Западна Африка в ключов транзитен възел за кокаина към Европа – и регионът продължава да набира все по-голямо значение за глобалната търговия с кокаин“, подчерта Лучия Бърд от Обсерваторията за незаконни икономики в Западна Африка към GI-TOC.

Основни групи от Западните Балкани, активни в региона, са черногорският клан „Кавач“ и неговият основен съперник – клана „Шкаляри“. Албански групи със силно присъствие в Испания и Бразилия действат също в Сенегал и Гамбия, а понякога си сътрудничат с италианската ‘Ндрангета или PCC. Структурите им обикновено са гъвкави и включват малки, доверени звена, подпомагани от сътрудници. Използват местните слабости, за да си изградят контакти с корумпираните елементи в полицията, пристанищните оператори и службите за сигурност.

Докладът прави прогноза, че престъпните групи от Западните Балкани ще започнат да функционират още по-независимо в Западна Африка, разчитатйки по-малко на съюзи с ‘Ндрангета, PCC и други балкански структури, като вместо това ще инвестират директно в инфраструктура и механизми за защита. Както в Латинска Америка, нарастващото им присъствие вероятно ще бъде съпътствано от задълбочена корупция, потенциално насилие и раздробяване в по-автономни клетки. Регионът може да се превърне и в удобен хъб за укриване на бегълци от правосъдието в Западните Балкани, както и за улесняване на прането на пари.

За справяне с нарастващата заплаха докладът препоръчва координиран отговор, който да е основан на три ключови стълба:

• Стратегически партньорства – изграждане на трансконтинентални партньорства между правоохранителни органи, базирани на анализ на политическата икономия и споделени приоритети, заедно с по-тясно сътрудничество с морски транспортни компании, които трябва да играят по-голяма роля в противодействието на глобалната верига за трафик на кокаин. Публично-частните партньорства са ключови в този процес.
• Напреднали разузнавателни системи – необходими са по-детайлни и динамични данни за търговията с кокаин в Западна Африка, предоставени от различни източници, за изготвянето на профили и оценки на риска, включително в европейските морски пристанища, които играят ролята на входни точки за кокаин от региона.
• Интелигентни стратегии за таргетиране – съсредоточаване в неутрализирането на посредниците – ключови възли в престъпните екосистеми, с подкрепата на паралелни финансови и криминални разследвания.

Тръмп: Американските военни удариха лодка с предполагаеми наркотици от Венецуела

🇺🇸💥🇻🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че американските военни са извършили удар по плавателен съд, за който се твърди, че е превозвал наркотици от Венецуела, при което загинаха тримата на борда. Той също намекна за евентуално разширяване на военните удари срещу картелите.

„Ударът беше извършен, докато тези доказани наркотерористи от Венецуела се намираха в международни води, превозвайки незаконни наркотици към САЩ. Тези изключително жестоки картели са заплаха за националната сигурност на САЩ, външната политика и жизненоважните интереси на страната“, написа Тръмп в пост на Truth Social, с който съобщи за извършената атака.

Вчерашният удар беше извършен почти две седмици след другия удар, нанесен по бърза лодка с наркотици от Венецуела, която според администрацията на Тръмп уби 11 души.

По-късно в понеделник, говорейки пред репортери в Овалния кабинет, Тръмп посочи, че му е бил показан видеозапис с последната атака от генерал Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началник-щабовете.

Когато бе попитан какви доказателства има САЩ, че лодката е транспорта наркотици, Тръмп отговори: „Имаме доказателства. Всичко, което трябва да направите, е да погледнете товара, разпилян по океана — големи чували с кокаин и фентанил навсякъде.“

Тръмп също загатна, че ударите срещу предполагаеми контрабандисти на наркотици в морето ще бъдат разширени и на сушата.

„Американските военни наблюдават по-малко кораби в Карибско море откакто нанесохме първия удар в началото на месеца. Но картелите все още пренасят наркотици по суша. Сега им казваме на картелите, че ще ги спрем и там. Когато идват по суша, ще ги спрем по същия начин, както спряхме лодките... Но може би, като говорим за това малко, това няма да се случи. Ако не се случи, това е добре“, сподели Тръмп.

По-късно министърът на отбраната Пийт Хегсет написа в X, че САЩ ще „проследят, унищожат и разкъсат мрежите на картелите в цялото наше полукълбо – по време и на места по наш избор“, използвайки езика, характерен за предишни администрации по време на Глобалната война срещу тероризма. Белият дом публикува кратък некласифициран клип от удара в социалните мрежи.

Администрацията на Тръмп оправда военната операция като необходима ескалация за спиране на потока наркотици към САЩ. Въпреки това, няколко сенатори, демократи и някои републиканци, оспорват легалността на действията на Тръмп. Те го разглеждат като потенциално превишаване на изпълнителната власт, отчасти защото военните се използват за целите на правоприлагането.

Сенаторът от демократическата партия Адам Шиф от Калифорния заяви, че подготвя резолюция за военни правомощия, която да предотврати участие на американските войски в бъдещи удари, докато те не се одобрят официално от Конгреса.

Шиф заяви, че се притеснява „че тези беззакони убийства единствено ни поставят в риск“ и могат да накарат друга държава да атакува американски сили без оправдание.

„Не искам да се въвличаме в някаква война с Венецуела, защото президентът просто унищожава кораби безразборно“ , каза Шиф.

Правозащитни групи също изразиха безпокойство, че ударите са в нарушение на международното право. Белият дом предостави съвсем малко информация за начина, по който са планирани операциите и законовите основания за тяхното изпълнение.

„Нека да сме наясно – това може да е извънсъдебно изпълнение, което е убийство“, заяви Дафни Евиатар, ръководител на Програмата за сигурност и човешки права на Amnesty International USA. „Абсолютно няма законово оправдание за този военен удар.“

Администрацията на Тръмп посочи самоотбраната като правно основание за първия удар, когато държавният секретар Марко Рубио посочи, че картелите са „непосредствена заплаха“ за страната.

Официални лица от Пентагона заявиха, че извършеният в началото на месеца удар е бил насочен срещу венецуелската банда Tren de Aragua, обозначена от Държавния департамент като чуждестранна терористична организация, и намекнаха за предстояща нова ударна кампания.

Администрацията на Тръмп излезе с остри критики срещу венецуелския диктатор Николас Мадуро за оказано от негова страна съдействие незаконни наркотици в американските общности.

На пресконференция Мадуро обвини американското правителство, че използва обвинения в трафик на наркотици като претекст за военна операция с „цел да плаши или да търси смяна на режима“ във Венецуела. Той също отхвърли операцията през уикенда, при която 18 морски пехотинци са нахлули в венецуелска рибарска лодка в Карибско море.

„Какво търсеха? Риба тон? Какво търсеха? Един килограм скопра? Кой нареди от Вашингтон на ракетен разрушител да изпрати 18 морски пехотинци да нападнат риболовна лодка за туна? Те търсеха военен инцидент. Ако рибарите с туна имаха оръжие и го бяха използвали във венецуелска юрисдикция, това щеше да бъде военният инцидент, преследван дълго време от милитаристи и екстремисти, желаещи война в Карибско море“, заяви Мадуро.

Говорейки пред Fox News в понеделник, Рубио подчерта, че настоящата администрация не признава Мадуро за легитимен лидер на Венецуела, а го разглежда като глава на картел, описвайки Венецуела като останка от комунистическата идеология в Западното полукълбо.

„Няма да позволим картел, който действа или се маскира като правителство, да действа в нашето полукълбо“, каза Рубио.

След първия удар, нанесен срещу лодка с предполагаеми наркотици, водещият дипломат на САЩ заяви, че Тръмп „ще използва американските военни и всички елементи на американската мощ, за да удря картелите, които атакуват Америка.“

Associated Press и други източници твърдят, че лодката се е връщала обратно към брега, когато е била ударена, но Рубио заяви, че не знае дали това е вярно.

„Трябва да започнем да унищожаваме някои от тези лодки. Не можем да живеем в свят, в който те внезапно правят обратен завой и ние вече не можем да ги докоснем“, каза Рубио.