Споразумението за отбрана между Чад и Камерун: Добър ход, но без общностите няма да проработи

🇹🇩🤝🇨🇲 Споразумението за отбрана между Чад и Камерун на 23 септември, е добре дошла стъпка към по-добра защита на над 1000-километровата им обща граница, но успехът му зависи изцяло от подкрепата на местните общности.

В пограничните райони несигурността има много лица: терорът на Боко Харам, сблъсъци между общностите, отвличания за откуп, кражби на добитък, бракониерство, трафик на оръжия, хора и наркотици. Всичката тази нестабилност нарушава риболова, земеделието, търговията и веригите за доставки. В резултат пазари като този за добитък в град Банки в североизточна Нигерия просто затварят. В Далечния север на Камерун безработицата сред младите достига до 75 % – ситуация, която тласка много от тях право в ръцете на екстремистки групи. Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP) активно участва в терористични акции и трансгранични престъпления от територията на Чад.

Много от пограничните общности и в двете държави страдат от пренебрежение от държавата и липса на базови услуги – здравеопазване, образование, сигурност. Правителствата се принуждават да наливат оскъдните ресурси в армията вместо в развитие, което влошава още повече проблема. В основата на междуобщностните конфликти стои именно недостигът на ресурси, а ограничените икономически възможности тласкат хората към трафик на оръжие – Камерун е ключов коридор за пренасяне на оръжия между Чад и Централноафриканската република. Кражбите на добитък също нарастват тревожно, улеснени от сложна мрежа от участници, възползващи се от слабата охрана на границите и обширни територии извън стабилен държавен контрол.

Чад и Камерун имат дълга история на съвместни военни действия, като може би най-известният пример е т.нар. Многонационална съвместна оперативна група (MNJTF), създадена през 1994 г. от Комисията за басейна на езерото Чад заедно с Нигерия, Нигер и Бенин, чиято основна задача е да се бори с Боко Харам.

Новото споразумение от 23 септември надгражда досегашното сътрудничество и предвижда общи операции по границата, обучение, по-тясно сътрудничество и по-добър обмен на разузнавателни данни. Целта е да се синхронизират усилията за борба срещу тероризма, да се регулира сезонното придвижване на въоръжени пастири, за да намалее конфликтът, и да се потисне трансграничната престъпност.

Споразумението има силни страни – опитът от MNJTF и възможността да се обединят ресурси. Липсва му обаче нещо съществено: ролята на местните общности за стабилизиране на региона. За да проработят подобни операции, хората трябва да бъдат включени още от етапа на планирането. Този „мек“ подход е задължителен допълващ елемент към „твърдата“ военна сила.

Когато общностите са част от процеса, те започват да вярват на институциите – а това значително увеличава шансовете начинанието да успее. Освен това намалява разходите и жертвите: по-добро разузнаване от местните би позволило прецизни удари, по-малко цивилни жертви, следователно и по-малко изразходвани боеприпаси, което облекчава и бюджетите.

„Меката сила“ е особено важна за противодействие на радикалните послания на групи като Боко Харам. Когато има надеждни и доверени канали за комуникация между армията и населението, екстремистките идеи могат да бъдат обсъждани и опровергавани, преди някой да бъде вербуван.

Ако се залага само на груба военна сила, често се постига точно обратният ефект – населението се отчуждава. В операциите често възникват недоразумения поради цивилни жертви и прекомерна сила при разпити. В резултат хората започват да възприемат военните действия като заплаха за собствената си безопасност.

„Меката сила“ означава влияние с убеждаване и привличане, а не чрез сила или пари. Тя изгражда тясна координация между цивилни и военни, дава възможност оплакванията да бъдат изслушани и решавани, а също помага да се уточнят и реализират проекти с голямо въздействие в засегнатите райони.

Сложността на заплахите по границата прави механизмите за участие на общностите абсолютно задължителни. Чрез установените връзки армията може да провежда програми за повишаване на устойчивостта срещу пропагандата и да информира хората как сами да се предпазват.

Затова с споразумението трябва да бъдат включени ясни механизми за консултации и обратна връзка с местните жители. Така реакциите ще са пригодени към конкретните проблеми на всяка отделна зона, защото в тази огромна погранична ивица те се различават значително от едно място до друго.

Не на последно място е нужно местните религиозни водачи, жените и младежките лидери да разберат добре целите на споразумението и да бъдат включени активно. Знанията и авторитетът им могат да улеснят обмена на информация, разрешаването на конфликти, доставката на помощи и дори военна подкрепа в случай на кризи, бедствия или медицински евакуации.

Само ако военната сила върви ръка за ръка с доверието и участието на хората, границата между Чад и Камерун ще стане наистина по-безопасна.

Президентите на ДР Конго и Руанда ще пътуват до Белия дом.

🇨🇩🤝🇷🇼 Президентите на Демократична република Конго и Руанда ще пътуват тази седмица до Вашингтон, за да подпишат мирен договор и да се срещнат с президента Доналд Тръмп, съобщиха пред Ройтерс трима източници.

САЩ се опитват да постигнат мир в раздираните от военен кофликт източни региони на Конго, за да привлекат западни инвестиции в добива на полезни изкопаеми в региона.

Двама дипломатически източници и говорителката на конгоанския президент Феликс Чисекеди – Тина Салама, потвърдиха пред Ройтерс, че срещата ще се състои на 4 декември.

Миналата седмица служител от Белия дом заяви, че администрацията на Тръмп „продължава да работи и с двете страни и с нетърпение очаква да ги посрещне в Белия дом в подходящия момент“.

По-рано тази година подкрепяната от Руанда бунтовническа милиция М23 постигна бърз напредък и превзе двата най-големи града в източно Конго, което доведе до опасения от по-мащабна война, в която могат да бъдат въвлечени още съседни държави. Последният кръг от сражения доведе до смъртта на хиляди хора и изгони стотици хиляди от домовете им.

Очаква се срещата следващата седмица да надгради американския мирен план, постигнат през юни и подписан от външните министри на двете страни, както и договореното през ноември Рамково споразумение за регионална икономическа интеграция. Държавните глави ще ратифицират и двете, каза Салама.

„Президентът винаги е искал регионална интеграция, но зачитането на суверенитета е абсолютно условие и предпоставка за нея“, подчерта тя.

Администрацията на Тръмп говори за улесняване на западни инвестиции за милиарди долари в регион, богат на тантал, злато, кобалт, мед, литий и други минерали.

През септември двете страни се съгласиха до края на годината да изпълнят мерките за сигурност, заложени в юнското споразумение, включително операции за неутрализиране на Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR), базирана в Конго въоръжена групировка, и изтегляне на войските на Руанда. Засега обаче няма значителен напредък на терен.

Руанда отрича да подкрепя М23, но въпреки това група експерти на ООН заяви в доклад от юли, че страната упражнява командване и контрол над бунтовниците.

Катар е домакин на отделни преговори между Конго и М23; този месец двете страни подписаха рамково споразумение за мир, но много детайли остават за договаряне.

В петък канцеларията на Чисекеди публикува в X, че президентът е съобщил пред конгоанската диаспора в Сърбия за предстоящото му пътуване до Вашингтон. Той обаче подчерта, че за истинска регионална икономическа интеграция руандийските войски задължително трябва да се изтеглят от източен Конго.

Китай се завърна с нова голяма инвестиция в Кения.

Автомобил минава по магистралата Найроби, построена от Китайската корпорация за пътища и мостове (CRBC) на базата на публично-частно партньорство в Найроби, Кения, 20 май 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Thomas Mukoya

🇨🇳🇰🇪 Кения и две китайски държавни компании започнаха строеж на магистрален участък за 1,5 млрд долара, отбелязвайки завръщането на Пекин към големите инфраструктурни проекти в Източна Африка след пауза, продължила няколко години.

Проектът е разделен на две фази и ще се финансира с комбинация от заеми и собствен капитал – модел, който набира популярност, след като традиционното китайско кредитиране предизвика тревоги за дълговото бреме на страните длъжници.

„Да чакаме нормално бюджетно финансиране щеше да отнеме цял един живот. Другият вариант беше нов дълг, но и той беше невъзможен заради сегашното ни дългово бреме и ограниченото фискално пространство“, заяви президентът Уилям Руто пред ликуващат тълпа на церемонията по първа копка. След това той даде старт на работата на грейдери, багери и самосвали, които ще работят по трасето.

Магистралата ще подобри ключовия транспортен коридор, който свързва пристанище Момбаса с западните части на Кения и съседните държави без излаз на море като Уганда, минавайки през столицата Найроби.

Китай препозиционира присъствието си в Африка

След като инвестира милиарди долари в африканска инфраструктура, около 2019 г. Китай рязко намали кредитирането заради опасения относно устойчивостта на дълговете в страни като Кения. Миналата година обаче на среща на върха с африкански лидери Пекин обеща нови 50 милирда долара кредити и инвестиции за три години – знак за повторно позициониране на континента.

През тази година Кения прекрати договора с консорциум, воден от френската Vinci SA, и обяви новата сделка по време на държавното посещение на Руто в Пекин през април.

Кения е сред най-близките африкански съюзници на Вашингтон. Затова сближаването с Пекин предизвика гнева на американския президент Доналд Тръмп, което принуди Руто публично да защити стратегията си: „Трябва да увеличаваме износа си към пазари като Китай.“

Смесено финансиране и 28-годишна концесия за тол такси

Първата фаза струва 863 милиона долара и ще се изпълнява от China Road and Bridge Corporation заедно с кенийския държавен фонд NSSF. Те ще разширят двата налични еднолентови участъка с обща дължина 139 км до магистрали с 4 и 6 ленти.

Във втората фаза Shandong Hi-Speed Road and Bridge International, която е дъщерно дружество на Shandong Hi-Speed Group, ще превърне еднолентов участък с дължина 94 км в 6-лентова магистрала за 678,56 млн. долара.

И в двете фази съотношението ще бъде 75% заем и 25% собствен капитал. В първата фаза NSSF ще осигури 45% от собствения капитал. Заемите вероятно ще се отпуснат от китайски търговски банки и държавни институции като Export-Import Bank of China, съобщи Кефа Седа, висш служител в министерството на финансите.

Строителството трябва да приключи до края на 2027 г. След това китайските компании получават 28-годишна концесия за събиране на тол такси, с които да си върнат инвестицията и да реализират печалба.

Нов инцидент с танкер от сенчестия флот край Сенегал.

🇸🇳🇹🇷 Властите в Сенегал работят трескаво, за да осуетят евентуален разлив на петрол, след навлизане на вода в машинното отделение на петролния танкер „Mersin“, плаващ под флага на Панама край бреговете на Дакар, съобщи в неделя пристанищната администрация.

Според данни на London Stock Exchange Group корабът е собственост на турската компания Mersin Shipping Inc. и се управлява от Besiktas Shipping, а освен това е част от „сенчестия флот“ – мрежа от стотици стари, често незастраховани кораби, използвани за заобикаляне на западните санкции срещу руския нефт.

Инцидентът, при който плавателният съд подава сигнал за бедствие, се е случил в нощта срещу 28 ноември. Това е наложило незабавно изпращане на влекачи и специализирани екипи от военноморските сили и местната морска администрация, уточняват от пристанището.

Властите не дадоха подробности за причините за аварията. Целият екипаж е евакуиран успешно и няма пострадали хора, допълват те.

„Компетентните органи полагат усилия за стабилизиране на кораба, предотвратяване на изтичане на въглеводороди и ограничаване на екологичните рискове“, се казва в изявлението на пристанищната администрация на Дакар.

Сред незабавните мерки са спиране на течението, прехвърляне на горивния товар на друг плавателен съд и поставяне на огради срещу замърсяване около танкера като предпазна мярка. Кадри от кораба, разпространени в социалните мрежи, показват кърмата му почти до водолинията, което е признак, че носи пълен товар или машинното отделение е наводнено.

Инцидентът край Дакар вероятно не е изолиран, а е част от поредица удари по т.нар. „сенчест флот“ през последните дни. 48 часа по-рано, в нощта на 28 срещу 29 ноември, украински морски дронове Sea Baby атакуваха два други танкера от същата мрежа в Черно море – Kairos и Virat. И двата кораба, собственост на китайски фирми и плаващи под флага на Гамбия, са обект на западни санкции заради превоз на руски петрол и се насочваха празни към Новороссийск. Ударите доведоха до експлозии и пожари, но не се стигна до разлив, тъй като танкерите бяха без товар. Екипажите бяха евакуирани без жертви.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) официално пое отговорност, като обяви операциите за част от стратегия за прекъсване на руските приходи от петрол, които финансират войната. Това е първият случай, в който Киев нанася удари толкова далеч на юг в Черно море, на 65 км от турския бряг. Турция осъди атаките като „неприемливи“ и започна собствено разследване, изтъквайки заплахата за корабоплаването и околната среда в региона.

Съвпадението на три тежки инцидента с танкери от „сенчестия флот“ в рамките на три дни – два в Черно море и един в Атлантика – показва рязка ескалация на украинските мерки срещу руската петролна логистика.

Военната хунта в Мали е на ръба на колапса.

🇲🇱🇷🇺 Военната хунта в Мали е на ръба на колапса след месеци на обсада на столицата Бамако от свързаната с Ал-Кайда терористична групировка Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM).

Масовата криза с горивата в тази страна без излаз на море, причинена от блокадата на вноса на гориво по главните шосета, принуди властите да затворят всички училища от края на октомври до средата на ноември. На 7 ноември Франция се присъедини към САЩ и Великобритания с призив към гражданите си да напуснат страната, а американското посолство евакуира част от персонала и техните семейства.

На 18 ноември генералният секретар на ООН информира Съвета за сигурност за „момент на изключителна спешност“ и риска от „катастрофален домино ефект“ в Сахел и цяла Западна Африка. Продължаващата блокада е ескалация от страна на JNIM, която за пръв път разпростира влиянието си толкова далеч на юг. Възможно е блокадата да принуди хунтата на президента Асими Гойта или да седне на масата за преговори, или както през 2012 г. напредъкът на бойците да предизвика нов военен преврат. По-малко вероятният, но напълно възможен сценарий е JNIM да завземе властта, което би превърнало Мали в „африкански Афганистан“, подобно на падането на Кабул под натиска на талибаните през 2021 г., където терористите ще могат свободно да се обучават, действат и планират атаките си от сигурно убежище.

Как се стигна дотук и какви са последиците от евентуално превземане на Мали от джихадистите? Превземането на властта от JNIM ше е първият случай, при който филиал на Ал-Кайда превзема държава, с огромни регионални и силно подценявани глобални последици. Този стратегически обрат в 10-годишната война в Мали може да сложи край на Съюза на държавите от Сахел (AES) между Мали, Буркина Фасо и Нигер, както и на руското влияние в региона. В дългосрочен план режим на JNIM би увеличил значително риска от международен тероризъм.

Превземането на властта от джихадисти вече е реален сценарий

От 2012 г. насам Мали преживя три военни преврата (2012, 2020 и 2021 г.) и ескалация на бунта, който първо беше сепаратистки, после ислямистки. Вътрешната несигурност доведе до свалянето на двама демократично избрани президенти – Амаду Тумани Туре и Ибрахим Бубакар Кейта.

Опитите за възраждане на демокрацията и стабилността имаха само временен успех. През 2012 г. големи градове паднаха в ръцете на ислямисти и туарегски бунтовници, които искаха да създадат собствена държава на север, наричана понякога „Азауад“. Френската операция „Сервал“ от 2013 г. спаси правителството и спря настъплението на екстремистите към Бамако. През 2014 г. ООН стартира мисията MINUSMA за стабилизиране на страната.

През 2017 г. четири групи, сред които Ал-Кайда в Ислямския Магреб (AQIM), обединиха сили в JNIM. За съжаление сигурността продължи да се влошава въпреки присъствието на сили на ООН и Франция, което след превратите през 2020 и 2021 г. доведе до призиви към Запада да напусне. В крайна сметка и Франция, и ООН изтеглиха своите сили, докато протестиращи в Мали развяваха руски знамена и призоваха за помощ от Москва. В крайна сметка тя я получиха и частната армия „Вагнер“ стана основен партньор по сигурността през 2022 г. Резултатът: нарушенията на правата на човека и въоръжените сблъсъци се увеличиха.

През 2024 г. Мали се нареди на пето място в света по степен на засегнатост от тероризъм според Глобалния индекс на тероризма. Миналата година въоръженият конфликт отне живота на най-малко 1900 души – третото най-високо ниво в историята след 2022 и 2023 г. JNIM разшири своята територия в централните, североизточни и южни части на страната. Тъй като армията и Вагнер не успяха да защитят много общности, в централно Мали в подкрепа на правителството бяха мобилизирани милициите „Дозо“, които често влошават още повече ситуацията. Операциите на армията и „Дозо“ срещу блокадата на горивата доведоха до рекордни нива на насилие и масови зверства в регионите Сегу и Сикасо през последния месец.

Начало на края за съюза в Сахел

Буркина Фасо и Нигер имат сходни истории – влошаваща се сигурност заради атаките на JNIM и Ислямска държава в Сахел, военни преврати и крехка политическа ситуация след тях, при която хунтите отхвърлиха помощта на западните страни и се обърнаха към Русия – първо Вагнер, после Африкански корпус.

През септември 2023 г. трите държави напуснаха регионалната организация ECOWAS и създадоха AES – отбранителен пакт срещу джихадистката заплаха и за запазване на властта. Евентуалното падане на Бамако би означавало, че една от трите основни членки отпада; оставащата ос Буркина-Фасо–Нигер би била сериозно застрашена и принудена да се отбранява.

Поражение за Русия в Сахел

Макар JNIM да се представя за алтернатива на „марионетките на Запада“, нейно идване на власт би означавало преди всичко угасване на руската звезда в Сахел. JNIM се сражава срещу руските наемници от години и няма да се нареди на опашка при Владимир Путин.

Провалът на AES и Русия да защитят Мали ще бъде поучителна история, че руската намеса често влошава конфликтите. Замяната на сътрудничеството със западните демокрации с Африканския корпус в името на „националния суверенитет“ може да беше популярна, но е губеща стратегия.

Руското влияние в Сахел нараства от 2017 г. Руски сили пристигнаха в Буркина Фасо през януари 2024 г. и в Нигер през май 2024 г. При този развой други покани едва ли ще последват.

Връщането на французите звучи политически невъзможно заради общественото мнение, но смяна на режима от конкурентна военна фракция или екстремистите на JNIM, може да отвори прозорец за САЩ да засилят сътрудничеството с държави извън съюза в Сахел, особено по крайбрежието на Западна Африка и съседите на Мали.

Риск от държавно спонсориран тероризъм в Африка

Ако има една групировка на континента, която да следим освен Ал-Шабаб, най-компетентният клон на Ал-Кайда, който някога имаше пилот в обучение за атака като на 11 септември, това е JNIM. Ако тя завземе държавния апарат, Мали лесно може да се превърне в рай за джихадисти в региона, както и във водещия държавен спонсор на тероризъм – подобно на Судан след преврата през 1989 г., когато на власт дойдоха ислямисти.

Много африкански терористични групи, заклели се във вярност на Ал-Кайда или ИДИЛ, остават фокусирани над местни проблеми въпреки ребрандирането – но JNIM има потенциал да еволюира. В нейните гени е организацията AQIM, чиито лидери (макар вече покойници) се сражаваха срещу Съветския съюз в Афганистан и имаха директни връзки с Осама бин Ладен. JNIM запази вярност към централното ръководство на Ал-Кайда и под ръководството на Ияд аг Гали създаде по-нова, по-голяма и по-смъртоносна марка.

Държави извън Сахел могат да се окажат мишени, а JNIM да разшири своята зона на влияние. В края на октомври групировката пое отговорност за първата си атака в Нигерия, при която загина нигерийски войник. Забележително е, че в близост до мястото действа откъсналата се от Боко Харам групировка Ансару, за която някога се смяташе, че има връзки с AQIM.

Бамако е изправен пред по-силен враг от всякога, но за разлика от 2013 г. сега няма как да ползва западна подкрепа, за да го победи. Африканският съюз предлага единствено реторична подкрепа, без войски на терен. Единствената правдоподобна външна намеса изглежда от ECOWAS. Въпреки че по-рано тази година организацията изключи Мали, Нигер и Буркина Фасо, тя остави вратата си отворена за ново сътрудничество.

Ако има спасителен пояс, Бамако трябва да го сграбчи. Ако JNIM остане безконтролна, тя ще стане по-смела, по-голяма, ще привлече нови филиали и един ден може да спонсорира или улесни операции далеч извън региона.

Нигерия обяви извънредно положение заради отвличания.

🇳🇬 Президентът на Нигерия Бола Тинубу обяви извънредно положение в страната в сряда заради поредица от жестоки нападения, включително масови отвличания на ученици.

„Сънародници нигерийци, това е национална извънредна ситуация и реагираме, изпращайки още сили на терен – особено в районите с най-тежки проблеми със сигурността“, заяви Тинубу. Той обяви план за наемане на нови 20 000 полицаи и разполагане на специални „горски патрули“ в беззаконните селски райони. В момента полицията в страната разполага с около 300 000 служители.

„Въпреки че преди това одобрих модернизацията на учебните центрове на полицията в цялата страна, с настоящото изявление упълномощавам ръководството на полицията да използва лагерите на Националния младежки корпус за обучение“, добави президентът.

Тинубу направи неудобното признание, че прекалено голяма част от полицията в Нигерия в момента охранява ВИП-персони и имотите им. Тези охранителни екипи ще преминат ускорено обучение и ще бъдат прехвърлени в „районите с най-тежки предизвикателства пред сигурността“.

Президентът заяви също, че ще подкрепи законодателство, позволяващо 36-те щата в Нигерия да създадат собствени полицейски сили – възможност, която досега им беше отказвана.

„Щатите трябва да преосмислят практиката да строят интернати в отдалечени райони без достатъчно охрана. Джамиите и църквите трябва непрекъснато да искат полицейска и друга защита по време на молитви, особено в уязвимите райони“, допълни той.

Тинубу се намира под засилен натиск от началото на ноември, когато американският президент Доналд Тръмп обвини правителството му, че допуска насилствено преследване на християни. Тръмп заплаши, че ще изпрати американски войски „с оръжие в ръка“, ако Тинубу не предприеме действия.

Тинубу и привържениците му отговориха, че в страната няма целенасочена враждебност към християните и не съществува организиран „геноцид“. Според тях Нигерия е измъчвана от безлични „бандити“, които с еднаква готовност нападат и мюсюлмани, и християни.

През следващите седмици обаче имаше поредица от атаки именно срещу християни – отвличане на 25 ученички от интернат в щата Кебби, масово отвличане в католическото училище „Света Мария“ в щата Папири и нападение срещу църква в щата Куара.

Лидерът на опозицията и бивш кандидат за президент принц Адеуоле Адебайо заяви в четвъртък, че острите думи на Тръмп най-накрая са извадили Тинубу от апатията към заплахите за сигурността.

„Първо, цялата страна е нажежена от икономическата политика, която кара хората да изпадат в отчаяние. Досега правителството не обръщаше достатъчно внимание на сигурността на нигерийците, които непрекъснато плащат откупи – на „еднократните“ похитители и други“, каза Адебайо.

„Еднократните“ грабежи са типично нигерийско престъпление: банда кара автобус или такси с едно свободно място, спира на спирка и вика „едно място!“ Когато нищо неподозиращ самотен пътник се качи, бандата го ограбва или отвлича. По-жестоките банди обичат да изхвърлят ограбените жертви от движещия се автомобил.

„Ако проведете публично изслушване на жертви на „еднократни“ отвличания, ще съберете над милион души. Единствената причина в момента да се говори за това е, че Тръмп пусна туит“, отбеляза Адебайо.

Той изрази опасение, че вниманието на Тинубу към сигурността отново ще отслабне веднага щом международното внимание се измести – освен ако нигерийците не изискват постоянното внимание на правителството.

„Не бива да са сериозни само когато Тръмп пише в Туитър. Трябва да са сериозни през цялото време. Ако задържат този темп, спрат да използват сигурността като оправдание за лошо управление на ресурсите и наистина свършат работата, никой няма да може да държи децата ни в плен“, завърши Адебайо.

Превратът в Гвинея-Бисау е факт, военните поемат властта.

🇬🇼 Военните се появиха в ефира на държавната телевизия в Гвинея-Бисау и обявиха, че поемат властта в страната, след съобщения за престрелки в района на президентския дворец и изявление на президента Умаро Сисоко Ембало, който обяви пред френски медии, че е свален от власт и задържан, три дни след изборите за президент и парламент.

Това е поредният преврат в Западна Африка през последните години. От 2020 г. насам такива бяха извършени в Судан, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Габон, Гвинея и сега Гвинея-Бисау.

„Върховното военно командване за възстановяване на националната сигурност и обществения ред решава незабавно да отстрани президента на републиката и да спре дейността на всички държавни институции на Република Гвинея-Бисау до ново нареждане“, заяви говорителят Диниш Н’Чама.

Той обясни, че военните действат заради „разкриването на действащ план“ за дестабилизиране на страната чрез „манипулиране на изборните резултати“. По думите му схемата е била организирана от „някои национални политици с участието на известен наркобарон, местни и чуждестранни лица“, без да предостави повече подробности.

Войниците обявиха незабавно прекратяване на изборния процес и дейността на всички медии, както и затваряне на всички сухопътни, морски и въздушни граници.

Гвинея-Бисау е преживяла четири преврата и редица неуспешни опити за такъв от независимостта си насам, включително един опит миналия месец. Освен това страната се превърна в ключов пункт за трафика на наркотици между Латинска Америка и Европа.

Президентските и парламентарните избори бяха проведени в неделя. Във вторник победа обявиха както действащият президент Умаро Сисоко Ембало, така и опозиционният кандидат Фернандо Диаш да Коща, въпреки че официалните предварителни резултати се очакваха чак в четвъртък.

Как протече превратът?

В сряда по обяд край президентския дворец се чуха първите изстрели. Журналист на Асошиейтед прес докладва, че пътищата към двореца са блокирани, а контролно-пропускателните пунктове се охраняват от тежко въоръжени и маскирани войници.

Представител на президентския дворец заяви, че група въоръжени мъже са направили опит за щурм на сградата, което е довело до престрелка с охраната. Служител на вътрешно министерство посочи, че е имало стрелба и край сградата на Националната избирателна комисия, разположена наблизо. И двамата говориха при условие за анонимност.

Ключов член на международна наблюдателна мисия съобщи, че председателят на избирателната комисия е арестуван, а нейният офис – запечатан от военните.

„Президентът разговаря с хора и каза, че е задържан от армията“, сподели друг анонимен служител пред АП.

Френското издание Jeune Afrique цитира Ембало, че е арестуван при преврат, начело с началника на генералния щаб, но уточни, че не е бил подлаган на насилие.

„Аз съм свален от власт“, каза Ембало пред телевизия France 24. Самият той беше изправен пред обвинения в липса на легитимност, след като опозицията настоява, че отдавна е с изтекъл мандат, поради което не го признава за президент. Според конституцията мандатът е пет години. Ембало дойде на власт през февруари 2020 г. Опозицията смята, че мандатът му е трябвало да приключи на 27 февруари тази година, въпреки постановление на Върховния съд, че всъщност трябва да остане на власт до 4 септември. Президентският вот обаче беше отложен за ноември.

Международни реакции и искания за връщане към конституционния ред

ООН следи ситуацията в Гвинея-Бисау „с дълбока загриженост“. Генералният секретар Антониу Гутериш отправи призив към всички национални участници „да проявят сдържаност и да спазват върховенството на закона“, заяви говорителят му Стефан Дюжарик.

В съвместно изявление мисиите за мониторинг на Африканския съюз и регионалната организация ECOWAS осъдиха „грубия опит за нарушаване на демократичния процес“ и призоваха за незабавно връщане към конституционния ред и освобождаване на задържаните изборни служители.

Коалицията на гражданското общество „Народен фронт“ обвини Ембало и армията в организиране на „инсцениран преврат“, за да осуетят обявяването на изборните резултати и да задържат властта.

„Този маньовър има за цел да попречи на публикуването на резултатите, предвидено за утре, 27 ноември“, гласи тяхното изявление. Според коалицията Ембало планира да назначи нов временен президент и премиер, след което да свика нови избори, в които отново да се кандидатира.

Западна Африка преживява вълна от преврати след 2020 г. Три вътрешноконтинентални държави – Мали, Нигер и Буркина Фасо – в момента се управляват от военни, дошли на власт със сила и обещаващи повече сигурност срещу ислямистките бунтове. В съседна Гвинея генерал Мамади Думбуя свали президента през 2021 г. В Габон през 2023 г. бунтовнически войници поеха властта малко след обявяването на президентската победа на избори без международни наблюдатели. През април водачът на преврата генерал Брис Олиги Нгема беше избран за президент.

Държавен преврат е в ход в Гвинея-Бисау.

🇬🇼 Гвинея-Бисау беше разтърсена от нова политическа криза, след като държавният глава Умаро Сисоко Ембало обяви, че е бил задържан в президентския дворец при опит за преврат, организиран от висши военни ръководители, съобщава Africa Report.

Според цитираното в доклада френско издание Jeune Afrique, Ембало е бил задържан „днес, сряда, 26 ноември, около 13:00 часа, докато се намирал в кабинета си в президентския дворец“.

Президентът, който твърди, че е спечелил изборите в неделя с 65% от гласовете според собствените му изчисления, подчерта, че при операцията не е била упражнявана физическа сила срещу него, но я определи директно като „държавен преврат“.

Заедно с него са били задържани и най-висшите ръководители на силите за сигурност в страната: началникът на Генералния щаб на въоръжените сили генерал Бягè На Нтан, заместник-началникът генерал Мамаду Туре и министърът на вътрешните работи Ботче Канде.

Журналисти, които следят напрегнатата ситуация след изборите, съобщават за бързо влошаване на обстановката в столицата. Избухването на напрежение идва на фона на противоречиви претенции за победа както от действащия президент Ембало, така и от кандидата на опозицията Фернандо Диаш да Коща, въпреки че официалните резултати се очакват едва в четвъртък.

Ембало, считан за фаворит преди вота, имаше бурен мандат, белязан от постоянни конфликти с парламента, разпуснат от него през 2022 г. Властта му изглеждаше още по-подсилени, след като историческата опозиционна партия ПАИГК и нейният лидер Домингош Симойнш Перейра бяха отстранени от участие в изборите.

Неочаквано силното представяне на Диаш да Коща обаче опроверга предварителните прогнози, като доведе до надпревара между двата лагера кой пръв да обяви победа – преди официалното обявяване на резултатите от избирателната комисия.

Най-известната онлайн активистка в Либия беше застреляна в Триполи.

🇱🇾 Ханса ал-Муджахид, най-известната онлайн активистка в Либия, беше застреляна в петък вечерта в района Ал-Сарадж, западно от столицата Триполи, съобщи Akhbar Libya.

В интернет се разпространи видео, на което се вижда как тя лежи в колата си с огнестрелна рана в главата. Извършителят остава неизвестен, като властите все още не са оповестили подробности.

34-годишната ал-Муджахид, която имаше малък бизнес с дамски стоки, беше омъжена за Моат ал-Манфух – бивш член на Либийския комитет за политически диалог.

Според очевидци атаката най-вероятно е била насочена към съпруга ѝ. По автомобила има следи от множество куршуми, един от които точно в лявото стъкло, което поражда въпроси за прецизността на стрелбата. Очевидци разказаха, че жертвата е опитала да избяга след първите изстрели. Експерти по сигурността отбелязват, че фаталният изстрел в главата не съответства на останалите попадения по колата – това предполага целенасочено, а не хаотично нападение.

Мисията на ООН в Либия (UNSMIL) излезе с изявление, осъждащо остро убийството, и призова за бързо и прозрачно разследване. Мисията подчерта „тревожната тенденция на насилие срещу жени“, призова всички страни да сътрудничат на властите и предупреди да не се предприемат ходове, които биха могли да засилят напрежението.

Племето Ал-Камамда от Зауия, към което принадлежеше Ханса, пусна обръщение, в което заявява, че ще държи главния прокурор и министерство на вътрешните работи отговорни за откриването на извършителите, настоявайки резултатите от разследването да бъдат публично достояние.

Адвокатът по правата на човека Абдел Монейм ал-Хор заяви в ефира на Sky News Arabia, че всички престъпления въз основа на пола изискват специално правно третиране: „Убийството на жени само защото са жени е тежко нарушение на правата на човека. Властите трябва да реагират със строги закони и обществени реформи.“

Политически групи и въоръжени милиции засилиха обществения натиск, пише базираният в Лондон арабски онлайн ежедневник Elaph. Първа поддържаща бригада, базирана в Аз-Зауия обвини медии, близки до лидера на милиция Уалид ал-Лафи, в тиражиране на дезинформация. Бригадата постави 72-часов ултиматум на властите да обявят публично извършителите на убийството и заплаши, че в противен случай „ще наложи закона със сила“.

Бригадата поиска конкретни резултати от министъра на вътрешните работи Имад ат-Тарабулси и премиера Абдел Хамид Дбейба, които заплаши с последствия. Командирът Осман Алахаб призова жителите на Зауия да излязат и да поискат справедливост и отговорност.

Министерство на вътрешните работи разпореди незабавно разследване, повиши нивото на сигурност в столицата и въведе ежедневен отчет на напредъка по разследването. Въпреки това много граждани и активисти са скептични след дълги години на неефикасно полицейско разследване и слабо правоприлагане не вдъхват доверие.

Националният комитет за правата на човека посочи, че по предварителни данни е възможно силите за сигурност да са участвали в атаката, която вероятно е била насочена към съпруга на жертвата Моат ал-Манфух. Комитетът призова главния прокурор за пълно и независимо разследване.

Социалните мрежи бяха залети от вълна на възмущение. Активисти припомниха предишни случаи с убити и насила отвлечени жени в Либия.

„По-лошо от самото насилие е мълчанието или оправданието му. Защитата на жените и момичетата е неотложна и неприемлива за отлагане“, написа блогърката Хала ал-Мисрати.

Депутатката Рабия Абу Рас поиска да бъде извършен цялостен преглед на системата за сигурност в Либия: „Животът на хората е поверен на държавата. Не може да бъде оставен на случайността или на лошата координация между службите.“

Министерството по въпросите на жените определи убийството за „ужасяващо престъпление, което разтърсва съвестта на нацията“ и настоя за незабавна отговорност. То предупреди, че подобни атаки показват колко сериозна опасност грози жените в нестабилната обстановка на Либия.

Убийството на Ханса ал-Муджахид отново разпали дебата за крехкото състояние на сигурността в Триполи и напомни за зловещата власт на въоръжените групи и ограничения контрол на държавата, отбелязва Libya Observer. Експерти алармират, че продължаващата безнаказаност може да доведе до ескалация на напрежението между милициите, племената и политическите власти.

Върховният главнокомандващ на суданската армия отхвърли предложението за примирие.

Суданският генерал Абдел-Фатах Бурхан е посрещнат от своите войски в Републиканския дворец на Хартум след отвоюването му от паравоенната милиция „Сили за бърза подкрепа“, 26 март 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/File

🇸🇩 Суданският генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, върховен главнокомандващ на армията и фактически лидер на страната, отхвърли предложеното за прекратяване на огъня, изготвено от посредниците, водени от САЩ. Това е поредният тежък удар върху опитите да бъде спряна разрушителната война, разкъсваща африканската страна повече от 30 месеца.

Във видео, публикувано в неделя вечерта, Бурхан заяви, че предложението е „неприемливо и най-лошото досега“ и обвини посредниците в заемане на страна и липса на безпристрастност в усилията им да сложат край на конфликта.

Судан потъна в хаос през април 2023 г., когато борбата за власт между редовната армия и мощните паравоенни „Сили за бърза подкрепа“ (RSF) ескалира в открити битки в столицата Хартум и други части на страната.

Според данни на ООН войната е отнела живота на повече от 40 000 души, но според хуманитарни групи реалният брой жертви може да е до десет пъти по-висок. Конфликтът предизвика най-тежката хуманитарна криза в световен мащаб, при която 14 милиона души бяха принудени да напуснат домовете си, избухнаха епидемии, а цели региони страдат от масов глад.

Посредническата група, известна с името „Квадрига“ (САЩ, ОАЕ, Саудитска Арабия, Египет), повече от две години се опитва да спре бойните действия и да върне страната към демократичния преход, прекъснат от военния преврат през 2021 г.

По-рано този месец президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че ще обърне сериозно внимание на конфликта в отговор на призив за намеса, отправен от саудитския принц Мохамед бин Салман по време на официалната му визита в Белия дом.

В понеделник генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова и двете страни за незабавно примирие и сядане на масата за преговори. В публикация в социалните мрежи той настоява за „безпрепятствен и безопасен достъп на хуманитарна помощ“ и спиране на доставките на бойци и оръжие за двете воюващи страни.

„Нуждаем се от мир в Судан“, подчерта Гутериш.

Съветникът на Белия дом по въпросите на Африка Масад Булос отбеляза, че последното предложение предвижда 3-месечна хуманитарна пауза, която ще бъде последвана от 9-месечен политически процес.

RSF обявиха, че приемат примирието, на фона на международното възмущение от зверствата, извършени от техни бойци след превземането на Ел Фашер, столица на щата Северен Дарфур. В понеделник вечерта командирът на RSF генерал Мохамед Хамдан Дагало–Хемедти излъчи видеообръщение, в което потвърди готовността си за тримесечно хуманитарно примирие и призова посредниците да окажат натиск върху армията да го приеме.

Генерал Бурхан обаче категорично отхвърли документа: „Това е най-лошият текст досега“, защото „ликвидира въоръжените сили, разпуска службите за сигурност и оставя милицията там, където се намира в момента“, заяви той, очевидно визирайки RSF.

„Ако посредничеството продължи в същата посока, ще го смятаме за пристрастно“, допълни той, като отправи остри критики към американския съветник Масад Булос, когото обвини в опит за налагане на условия.

„Страхувам се, че Масад Булос ще се превърне в пречка за мира, който целият судански народ иска“, заяви той, без да даде дава повече подробности.

Генералът нападна и ОАЕ, които са една от четирите държави в „Квадрига“, която според него „не е невинна за отговорност“, особено когато „святът видя подкрепата на Емирствата за бунтовниците срещу суданската държава“.

В понеделник министерството на външните работи на ОАЕ отвърна, че със своя отказ Бурхан е демонстрирал „обструктивно поведение“, което „трябва да бъде публично осъдено“.

Правозащитни групи отправят остри обвинения към ОАЕ, че снабдяват RSF с оръжие и наемни бойци. По-рано този месец Асошиейтед прес съобщи, че от месеци американските служби разполагат с конкретни данни за доставки на оръжие от Емирствата за групата – информация, потвърдена от служител с достъп до секретните доклади. ОАЕ категорично отричат да подкрепят RSF.

Бурхан отхвърли твърденията, че армията е под контрола на ислямисти и е използвала химическо оръжие срещу бойци на RSF – обвинение, отправено от администрацията на Тръмп през май. Според него армията ще се съгласи на примирие едва когато RSF се изтегли изцяло от населените места, които контролира, за да позволи на разселените да се завърнат по домовете си, и едва тогава могат да започнат преговори за политическо уреждане.

„Ние не сме войнолюбци и не отхвърляме мира, но никой не може да ни заплашва или да ни диктува условия“, подчерта Бурхан.

Вулкан изригна в Етиопия след 10 000 години покой.

🇪🇹 За първи път в документираната история изригна дълго спящият вулкан Хайли Губи в етиопския регион Афар, при което огромни облаци пепел се понесоха в посока Оман и Йемен, съобщават чуждестранни медии.

Специалисти отбелязват, че това е първото изригване за най-южния вулкан от веригата Ерта Але от около 10 000 години насам.

Събитието е регистрирано около 8:30 часа универсално време (UTC) в неделя, по данни на Центъра за предупреждения за вулканична пепел в Тулуза (VAAC).

В резултат на вулканичната активност стълбът от пепел и газове се е издигнал на височина 14 км, а в атмосферата са отделени големи количества серен диоксид. По последни данни от консултативния център в Тулуза изригването вече е спряло.

На картите на VAAC се вижда, че пепелта от по-ниските слоеве се носи над Червено море към Оман и Джибути, което е довело до издаване на предупреждения за въздушния трафик. От друга страна, пепелта от по-високите слоеве се очаква да достигне части от Пакистан, Иран и Индия.

Хайли Губи, който беше в хилядолетен покой, се намира в югоизточната част на вулканичната верига Ерта Але, в рифта Афар – един от най-активните вулканични райони в Източна Африка.

Към момента няма съобщения за нанесени щети по населените места или за засегнати полети вследствие на изригването.

Президентът на Уганда предложи създаване на Източноафриканска федерация.

🇺🇬 Дългогодишният президент на Уганда Йовери Мусевени предложи да бъде създадена Източноафриканска федерация, военен съюз между държавите в региона, отбелязвайки завой от досегашната си реторика.

По време на пресконференция в държавната резиденция „Маюге“ в четвъртък, Мусевени заяви, че подобна стъпка би засилила възможностите на региона в сферата на отбраната, гарантирайки неговата сигурност.

Той обясни, че федерацията ще обедини всички въоръжени сили в региона – от Кения, Танзания, Уганда, Сомалия, Руанда, Бурунди, Южен Судан и Демократична република Конго.

„Искам създаването на Източноафриканска федерация. Федерация на Източна Африка ще събере нашите страни тук и ще бъде изключително мощна сила“, отбеляза той и добави: „Тя ще създаде център на тежестта за черната раса. Имаме много малки държави по света, но те си имат център на тежестта.“

По време на срещата с журналисти държавният глава изрази тревога от слабата военна мощ на повечето африкански страни и се запита как чужди държави успяват толкова лесно да нахлуват в Африка.

Мусевени припомни нападението срещу Либия, при което останалите държави в Африка просто са наблюдавали отстрани без да предприемат нищо. Именно затова той смята, че военното партньорство в региона е абсолютно необходимо, за да се предотвратят подобни случаи в бъдеще.

„Кой може да спаси Африка сега? Онзи път Либия беше нападната от чужденци, а ние стояхме и гледахме. Затова, за да гарантираме бъдещето си, трябва да мислим за политическата интеграция на Източна Африка“, подчерта Мусевени.

Изявленията му идват на фона на нарастващото напрежение в региона, породено от заплахите му за война срещу съседна Кения. На 8 ноември Мусевени предупреди, че между Кения и Уганда е възможно да избухне война, ако страната му продължи да има трудности с достъпа до бреговете на Индийския океан, като дори заяви, че океанът „принадлежи на него“.

„Някои от страните нямат излаз на море, и то не само заради икономиката, но и заради отбраната. Ти си заклещен. Как да изнасям продуктите си?“, попита той.

„Затова водим безкрайни разговори с Кения. Едно правителство спира, идва друго. Говорим за жп линия, за нефтопровода... Но този океан си е мой. Защото е мой океан. Имам право на този океан. В бъдеще ще има войни“, завърши угандийският президент.

Кой е Йовери Мусевени?

Йовери Мусевени е президент на Уганда от 29 януари 1986 г. – едно от най-дългите управления в Африка днес. Роден е през 1944 г. в семейство на скотовъдци от етноса банянуколе в югозападна Уганда. Като студент в Университета Дар ес-Салаам в Танзания (1967–1970) се увлича по леви и пан-африкански идеи, става близък с бъдещи революционери като Джон Гаранг (Южен Судан) и Лоран-Дезире Кабила (ДР Конго). След своето завръщане работи в разузнаването на президента Милтън Оборе, но след преврата на Иди Амин през 1971 г. бяга в Танзания и започва партизанска война.

През 1981–1986 г. Мусевени оглавява Националната армия на съпротивата (NRA), която превзема Кампала след гражданска война, продължила пет години. За разлика от предишните лидери на страната, той идва на власт не с преврат, а след истинска буш-война – нещо рядко в африканската история.

Първите 15–20 години от управлението му се смятат за успех: икономически растеж от над 6–7 % годишно, връщане на индо-угандийци (изгонени от неговия предшественик Амин), успешна борба с ХИВ/СПИН (разпространението спада от 18 % до под 6 %), въвеждане на универсално начално образование и относително стабилни институции. През 90-те години и в началото на новия век е наричан от много западни донори „новото лице на Африка“.

Към днешна дата обаче 81-годишният Мусевени е критикуван остро за авторитаризъм: за да може да се кандидатира отново маха ограничението за мандатите през 2005 г. и възрастовата граница от 75 години през 2017 г. Синът му Мухоози Кайнерабуга е началник на сухопътните войски и често е спряган за негов наследник.

Под негово управление участва активно в регионални военни конфликти – подкрепя бунтовниците в Южен Судан, Руанда и Демократична република Конго, а към днешна дата е разположил хиляди войници в Сомалия срещу ислямистката групировка Ал-Шабаб.

Въпреки критиките, Мусевени остава сред най-влиятелните лидери в Източна Африка и убеден защитник на идеята за по-тясна политическа и военна интеграция на региона.

Речник

Ал-Шабаб: Ислямистка терористична групировка, свързана с Ал-Кайда и действаща основно в Сомалия и Източна Африка. Уганда участва с хиляди войници в мисията на Африканския съюз (AMISOM/ATMIS) срещу нея от 2007 г.

Банянуколе (анколе): Етническа група от югозападна Уганда и северна Руанда, традиционно скотовъдци. Мусевени произлиза от хима, подгрупа на банянуколе.

Бурунди: Малка държава в Източна Африка, член на Общността на Източна Африка. Граничи с Руанда, ДР Конго и Танзания.

Дар ес-Салаам: Най-големият град и бивша столица на Танзания (1961–1996). Университетът там е център на леви и пан-африкански идеи в края на 60-те години на миналия век.

Демократична република Конго: Огромна държава в Централна Африка, най-голямата по площ в Субсахарска Африка като цяло. Член-наблюдател в EAC. Ключов участник в две големи войни в региона (1996–1997 и 1998–2003), в които Уганда и Руанда са имат военни интервенции.

Източноафриканска общност (EAC): Регионална организация за икономическа и политическа интеграция, митнически съюз, общ пазар. Основана през 1967 г. и закрита през 1977 г. Възродена през 2000 г. В нея членуват Кения, Танзания, Уганда, Руанда, Бурунди, Южен Судан, ДР Конго и Сомалия.

Източноафриканска федерация: Стара пан-африканска идея от 60-те години за превръщане на EAC в единна държава с общ президент, армия и валута. Подкрепяна е силно от Мусевени от 90-те години, но към днешна дата напредъкът е минимален заради национални интереси и недоверие.

Иди Амин: Угандийски диктатор (1971–1979), дошъл на власт с преврат. Изгонва десетки хиляди индийци и азиатци, отговорен за смъртта на 300–500 хиляди души.

Джон Гаранг: Лидер на Суданската народноосвободителна армия (SPLA), която се сражава за автономия или независимост на Южен Судан. Умира през 2005 г. при хеликоптерна катастрофа. Срещал се и учил заедно с Мусевени в Дар ес-Салаам.

Индо-угандийци: Потомци на индийски търговци и работници, докарани от британците в края на XIX и началото на XX в. Наброяват около 70 000 души. През 1972 г. са изгонени от Иди Амин, но Мусевени ги връща и компенсира през 90-те.

Кампала: Столица и най-голям град на Уганда.

Кения: Най-голямата икономика в EAC. Има излаз на Индийския океан (пристанище Момбаса). Уганда зависи от нейната инфраструктура (нефтопровод, жп линии) за износ по море.

Лоран-Дезире Кабила: Конгоански бунтовник, свалил Мобуту през 1997 г. с подкрепата на Руанда и Уганда. Убит през 2001 г., наследен от сина си Жозеф Кабила.

Маюге: Държавна резиденция на президента на Уганда, разположена западно от столицата Кампала.

Милтън Оботе: Президент на Уганда (1966–1971 и 1980–1985). Свален от Иди Амин през 1971 г. Мусевени започва кариерата си в неговото разузнаване.

Мухоози Кайнерабуга: Син на Йовери Мусевени. Генерал-лейтенант, командир на сухопътните войски на Уганда. Смята се за вероятен наследник на баща си, въпреки официалното отричане.

Национална армия на съпротивата (NRA): Партизанска армия на Мусевени (1981–1986), която взима властта през 1986 г. След това е превърната в редовна армия (UPDF).

Панафриканизъм: Идеология за политическо, икономическо и културно обединение на народите и държавите в Африка. Популярно през 60-те и 70-те години (Кваме Нкрума, Джулиус Ньерере и други).

Руанда: Малка държава в Източна Африка, член на EAC. Управлявана от 2000 г. от Пол Кагаме, който също е бивш партизанин, съюзник на Мусевени.

Сомалия: Държава в Африканския рог, член на EAC от март 2024 г. От 1991 г. е в състояние на гражданска война и без централизирана власт на голяма част от територията си.

Танзания: Държава в Източна Африка, наследник на идеите на Джулиус Ньерере за африкански социализъм и Източноафриканска федерация.

Южен Судан: Най-новата държава в света, обявила независимост през 2011 г. Член на EAC от 2016 г. В страната се води кръвопролитна гражданска война от 2013 до 2020 г.

Тръмп се захваща с мира в Судан след молба от саудитския принц.

🇺🇸🇸🇩 Американският президент Доналд Тръмп обеща, че ще положи усилия да помогне за спиране на гражданската война в Судан в отговор на молба, отправена му лично от саудитския монарх Мохамед бин Салман.

„Вече започнахме да работим по това“, разкри Тръмп в своята реч по време на инвестиционна конференция в Саудитска Арабия ден след срещата си с фактическия управник на кралството в Белия дом.

Пред присъстващите, сред които бяха престолонаследникът и делегацията му, Тръмп сподели, че екипът му се е захванал с проблема едва половин час след като бин Салман е отправил молбата по време на срещата им вчера.

Вашингтон ще работи съвместно със Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет и други държави от Близкия изток, за да сложат край на зверствата в региона и да стабилизират Судан, написа Тръмп по-късно в социалните мрежи.

Конфликтът в Судан избухна през 2023 г. в резултат на борба за власт между Въоръжените сили на Судан и паравоенна милиция, позната като „Сили за бърза подкрепа“, точно преди осъществяването на планиран преход към цивилно управление. Той доведе до кръвопролития срещу етнически групи, огромни разрушения и разселване на милиони невинни, привлече чужди сили и заплашва да разцепи страната.

Според петима души, запознати с темата, саудитският монарх смята, че именно директният натиск от страна на Тръмп е нужен, за да се разчупи задънената улица в преговорите за спиране на войната, която продължава над две и половина години, позовавайки се на ролята в постигането на примирие в Газа миналия месец.

Самият Тръмп разказа, че саудитският принц явно е апелирал към представата му за себе си като миротворец.

„Вчера той спомена Судан и каза: „Сър, Вие говорите за много войни, но има едно място на Земята, наречено Судан, и това, което се случва там, е ужасяващо“, предаде Тръмп.

За саудитското кралство разрешаването на конфликта е въпрос на национална сигурност – стотици километри суданско крайбрежие се простират точно срещу саудитския бряг на Червено море.

„В Судан се извършват ужасяващи зверства. Страната се превърна в най-размирното място на Земята и в същото време в най-голямата хуманитарна криза. Отчаяно са нужни храна, лекари и всичко останало“, написа Тръмп в Truth Social.

Загинали и отвлечени при нова атака срещу християнска църква в Нигерия.

🇳🇬 Въоръжени нападатели атакуваха християнска църква в Нигерия, убивайки най-малко двама души, и отвлякоха пастора заедно с няколко миряни, съобщи Ройтерс, цитирайки сведения от местната полиция и очевидци на нападението, което идва броени дни след като 25 момичета бяха отвлечени от училище-интернат в страната.

Атаката е извършена във вторник вечерта в град Еруку, щат Квара в централната част на страната, като се очаква да доведе до засилен натиска върху правителството, което вече е в полезрението на американския президент Доналд Тръмп, който заплаши с военни действия заради преследването на християни в страната.

Президентът Бола Тинубу отложи планирано пътуване до Южна Африка и Ангола за срещите на върха на Г-20 и ЕС-Африка, за да получи доклади за сигурността след двата случая. Той разпореди подсилване на охраната и издирване на извършителите в щат Квара, отбелязват от президентската канцелария.

Освен това президентът нареди на силите за сигурност „да направят всичко възможно“, за да спасят отвлечените ученички и „да върнат момичетата у дома здрави и читави“, заяви говорителят му Байо Онануга.

Известната изпълнителка Ники Минаж отправи призив за глобални мерки в защита на религиозната свобода. Говорейки в мисията на САЩ в ООН, родената в Тринидад и живееща в Ню Йорк рапърка заяви, че в Нигерия „християните са подложени на атаки, прогонвани са от домовете си и убивани“.

Нигерия е изправена пред въоръжена съпротива от страна на ислямисти в североизточната част на страната, отвличания и убийства от въоръжени банди предимно в северозападните райони, както и със смъртоносни сблъсъци между предимно мюсюлмански животновъди и предимно християнски земеделци в централния пояс.

Властите смятат, че дефиницията на САЩ за Нигерия като „държава с особено безпокойство“ не отразява сложните предизвикателства пред сигурността и пренебрегва усилията им да гарантират религиозната свобода за всички.

При последното нападение полицията пристига след сигнали за стрелба около 18:00 ч. във вторник и открива прострелян смъртоносно човек в църквата, както и друг в храстите наблизо, посочи Адетун Еджире-Адейеми, говорителка на полицейските власти в щат Квара.

Очевидци твърдят, че броят на загиналите членове на църквата е поне трима, а в някои репортажи се посочва цифрата пет.

„После събраха част от богомолците, включително пастора, и ги отведоха в гората“, сподели пред Ройтерс в телефонен разговор енориашът Джоузеф Битрус, без да уточни точния брой отвлечени.

Видео, публикувано от местно издание и потвърдено от Ройтерс, показва богослужение в църквата „Христова апостолска църква“, което бива прекъснато от стрелба, при което хората се хвърлят на пода, а въоръжени нападатели влизат и прибират вещите им на фона на непрекъснати изстрели.

Губернаторът на щата поиска незабавно да бъдат изпратени подкрепления на силите за сигурност в отговор на нападението, съобщи неговият говорител.

Все още няма следа от момичетата, които бяха отвлечени в понеделник от въоръжени нападатели в средно училище за момичета в население предимно с мюсюлмани щат Кебби в северозападната част на страната. Очакваше се вицепрезидентът Кашим Шетима да посети региона днес, за да се срещне с официални лица и родители.

Фронт Полисарио с няколко опита за обстрел срещу Мароко.

🇪🇭 Министерство на отбраната на Сахарската арабска демократична република (САДР) публикува ексклузивни кадри от полеви операции на т.нар. Народна освободителна армия, насочени срещу укрепления на мароканските въоръжени сили по т.нар. „Стена на срама и унижението“ – отбранително съоръжение, изградено от Мароко в Западна Сахара.

Това съобщи Sahara Press Service, официалната информационна агенция на Фронта Полисарио. Според нея подобни операции илюстрират уязвимостта на контрола, който Мароко твърди, че упражнява в района, и доказват способността на бойците за преодоляване на фронтовата линия, контролно-пропускателни пунктове и командни бази, разположени в зони, обявени от Мароко за напълно защитени.

В изявлението се посочва още, че публикуваните кадри доказват, че инициативата на терен е на страната на сахарските сили, които могат да нанасят неочаквани удари по всяко време.

Операциите отразяват и актуализация на бойната тактика на Народоосвободителната армия, като подчертават подобрените ѝ възможности за планиране, разузнаване и изненадващи атаки, което според източника укрепва стратегията на дългосрочно изтощаване на противника.

🇲🇦 Безпилотни самолети на Въоръжените сили на Кралство Мароко (FAR) осуетиха опит за обстрел срещу цели в Ес-Смара, извършен от бойци на Фронта Полисарио.

„Въоръжени елементи от милициите на сепаратисткото движение, качени на два автомобила, се готвеха да изстрелят ракети „Град“ срещу град Ес-Смара. Намесата на дроновете на FAR успя да провали този терористичен план“, съобщи местното издание Yabiladi, позовавайки се на източник от апарата за сигурност на кралството.

Междувременно бойци на Полисарио са успели да проникнат в район източно от Пясъчната стена, идвайки от територията на съседна Мавритания. По предварителни данни най-малко 10 бойци на движението са били ликвидирани, сподели същият източник.

Движението, оглавявано от Брахим Гали, все още не е издавало публично изявление за случая, но за сметка на това поддръжниците му са започнали масирана кампания за дезинформация онлайн, която тиражира неверни твърдения за пленени 72 марокански войници.

Наблюдатели отбелязват, че с атаките от последната седмица Полисарио са искали да отбележат петата годишнина от началото на своята „война“ срещу Мароко с операция, която да вдигне духа на бойците и на населението в лагерите в Тиндуф.

🇩🇿 Алжир обяви, че е готов да подкрепи посредничество между Мароко и Фронта Полисарио за постигане на „справедливо и трайно“ решение в десетилетния спор за Западна Сахара.

Алжир, която прекъсна двустранните отношения с Рабат през 2021 г., дълго време настояваше за провеждането на референдум за самоопределение на сахарския народ и подкрепяше едностранно Фронта Полисарио – местната военно-политическа организация, която води въоръжена борба за независимост на територията – против испанската колонизация до 1975 г. и срещу мавританската и мароканска окупация след това.

Днешната стъпка идва след като на 31 октомври Съветът за сигурност на ООН гласува в подкрепа на плана на Мароко за Западна Сахара, който предвижда автономия на територията при условие, че суверенитетът върху нея бъде предаден на кралството.

Западна Сахара е територия, разположена в Северозападна Африка, ограничена от международно признатите граници на Мароко на север, Алжир на североизток, Мавритания на изток и юг, както и Атлантическия океан на запад. По-голямата част от нея и нейното населението са под контрола на Кралство Мароко и са организирани като негови Южни провинции, а източните ѝ покрайнини по границите с Алжир и Мавритания представляват частично признатата държава, позната като Сахарска арабска демократична република, която се намира под контрола на Фронта Полисарио.

„Алжир няма да жали усилия, за да подкрепи всяка инициатива за посредничество между двете страни в конфликта, при условие че тя се вписва в рамките на ООН и се основава на принципите на справедливо, трайно и окончателно решение“, заяви министърът на външните работи Ахмед Атаф на пресконференция.

По-рано Съветът за сигурност на ООН отправи призив към Мароко, Алжир, Фронта Полисарио и Мавритания да подновят преговорите с цел постигане на трайно споразумение за Западна Сахара.

По инициатива на американския президент Доналд Тръмп обаче съветът подкрепи плана на Рабат, който беше представен за пръв път през далечната 2007 г. В резолюцията се казва, че „истинската автономия може да представлява най-реалистичния изход“ от спора. Според документа сега Рабат трябва да актуализира своето предложение, за да се стигне до „окончателно, взаимно приемливо решение“.

Западна Сахара попада в Списъка на неавтономните територии на ООН, което означава, че тя не е деколонизирана. Спорен е въпросът се дали територията ѝ е неразделна част от Кралство Мароко, или се управлява от правителство на Сахарската арабска демократична република (САДР), която е основана от Фронта Полисарио. САДР е частично призната от 82 държави, като 45 от тях са я признали, 13 са „замразили“ отношения до взимането на решение от бъдещ референдум и 22 са се отказали от дипломатически отношения с републиката. На територията ѝ действат посолствата на Кения, Южна Африка, Нигерия, Венецуела, Куба, Мексико, Танзания, Етиопия, Панама, Ангола, Алжир и Мозамбик.

Полисарио продължава да настоява за провеждане на референдум за самоопределение под егидата на ООН, който така и не беше осъществен, въпреки обещанието, дадено с примирието от 1991 г.

🇺🇳 Движението „Сахарци за мир“, отцепило се от Фронта Полисарио, заяви готовността си за участие в преговорите, които ООН се готви да поднови по въпроса за Западна Сахара.

Това стана ясно от писмо, изпратено от главния секретар на движението Хадж Ахмед Барикала до специалния пратеник на генералния секретар на ООН Стафан де Мистура, в което се подчертава нуждата от „демократизиране на политическия процес“ като основен вход към трайно решение на конфликта.

В писмото се говори за трудностите и пречките, които трябва да бъдат преодолени, като в същото време се отправя призив за „разширяване кръга на сахарските участници“ – условие, което считат за ключово по пътя към успешен процес на ООН и окончателно уреждане на въпроса.

През септември делегация на движението взе участие в сесията на Четвъртата комисия на ООН, където защити идеята за „трети път“ като алтернатива, която да извади казуса с територията от задънената улица, в която се намира от години.

Резолюция 2797 на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври определя страните, които трябва да участват в бъдещите преговори: Мароко, Фронт Полисарио, Алжир и Мавритания.

„Ако Полисарио и Алжир продължат своя отказ от преговори на база автономията, ще се появят няколко възможни сценария за сигурността. Сред тях са продължаване на ограничена ескалация с ниска интензивност чрез символични акции или сблъсъци по линията на охраната, без да се стига до открита война, или засилване на политическата изолация и постепенно завръщане към масата на преговорите под международен натиск, което ще доведе до намаляване на външната подкрепа за Полисарио и в крайна сметка ще движението ще бъде принудено да седне на масата при нови, наложени от реалността условия“, сподели изследователят по сигурност и стратегия Мохамед Тайяр пред изданието The Arab Weekly.

„Една от ключовите точки, които трябва да бъдат припомнени при всяко сериозно обсъждане на Полисарио, е, че в човешки и ръководен план то не отразява истински населението на мароканска Сахара. Историческите архиви и теренните данни сочат, че голяма част от лидерите и членовете на Фронта идват от немарокански територии – предимно от южен Алжир (Тиндуф, Бешар, Уаргла и др.), Мавритания и северно Мали (Азауад), както и от някои страни в Сахел“, продължи той.

Първият секретар на отцепилото се движение Барикала сподели новите перспективи пред въпроса със суверенитета над територията след резолюцията на Съвета за сигурност от 30 октомври – решение, което отмества тежестта от досегашния дебат за деколонизация към търсене на трайно политическо решение, приемливо за всяка от страните.

„С диалог и преговори е възможно да се стигне до приемлива формула за автономия. Няма други алтернативи, защото военният вариант е напълно изключен и няма да доведе до никакъв резултат. Разумът диктува търсенето на политическо решение, а условията вече са узрели за споразумение без победители и победени“, сподели той в интервю за испанския вестник La Provincia. В него той призова да се „излезе от балона на миналото и да се живее в настоящето“, тъй като по думите му Полисарио продължава да е закотвен в миналото.

На фона на ръст в международната подкрепа за мирни решения „Сахарци за мир“ се очертава като сила, разширяваща рамките на диалога за окончателно уреждане на базата на автономията – както потвърди последната резолюция на Съвета за сигурност – и може да даде своя принос за напредък в предстоящите преговори с изолацията на Фронта Полисарио, който продължава да претендира, чае е единственият легитимен легитимен представител на местните жители.

Според Мохамед Тайяр, представяйки се за алтернатива на Полисарио, движението създава чисто ново уравнение, което поставя Алжир и Полисарио на решаващ кръстопът без трета възможност: или истинско включване в процеса на политическо уреждане в рамките на резолюциите на Съвета за сигурност и предложението на Мароко за автономия, или неизбежна международна изолация и евентуално класифициране на Полисарио като терористична организация от страна на Държавния департамент на САЩ, а на Алжир – като държава, подкрепяща тероризма, с всичките последствия от подобен ход.

В писмото си до Стафан де Мистура движението „Сахравци за мир“ заявява: „Като представители на важна и нарастваща част от сахарското общество ние категорично отхвърляме всякакви опити за оттегляне от политическия процес в такъв критичен момент. Подобен вид поведение не само би пропиляло историческа възможност, подкрепяна от водещите световни сили, но също ще означава отказ от поетите ангажименти пред международната общност. Цената на поредна задънена улица ще бъде платена директно от населението в лагерите, прекарало 50 години в чакане на решение на своята кауза.“

Атака с дрон на RSF порази нефтопреработвателна станция „Башайер“.

🇸🇩 Станцията за преработка на нефт „Башайер“ в провинция Бял Нил на южен Судан понесе сериозни щети при атака с дрон в събота, отнела живота на най-малко един инженер в обекта.

Централният обект, разположен в град Ал-Махалиф на район Ал-Джабалайн, обработва петрола на Южен Судан и го изпраща по тръбопровод за износ през източното пристанище на страната.

Източници съобщиха пред Sudan Tribune, че атаката е извършена от „Силите за бърза подкрепа (RSF). По думите им един инженер е загинал, няколко други са били ранени, а части от станцията са унищожени.

Министерството на енергетиката и петрола все още не е правило официално изявление за удара по държавна компания. Междувременно в социалните мрежи беше публикувано писмо от директора на Bashayer Pipeline Company Мохамед Ауад, което е адресирано до заместник-министър на петрола Мохиелдин Наим и президента на петролната компания на Южен Судан Лин Зонгфа.

Писмото, съдържащо уведомление за спиране на тръбопровода на Bashayer, се твърди, че станцията за обработка в Ал-Джабалайн и електроцентралата са били мишена на обстрел, което е наложило вземането на извънредни мерки, сред които активиране на кризисния център и незабавен старт на аварийна процедура по спиране, за да бъдат защитени обектите на Bashayer, както и петролната компания на Южен Судан.

Документът настоява властите в Южен Судан да предприемат необходимите действия предвид сериозния характер на ситуацията и уточни, че Bashayer ще съдейства за безопасно изпълнение на процедурата по спиране.

Атаката срещу станцията в Ал-Джабалайн идва два дни след подобен обстрел по нефтено находище Хеглиг в провинция Южен Кордофан, при който загинаха най-малко трима души, а неуточнен брой други бяха ранени. Това е третият подобен обстрел за под месец. Находището разполага с около 70 кладенеца с дневен добив от 20 000 барела и има централно съоръжение за обработка на петрол от Южен Судан.

Миналия септември Судан беше принуден да намали броя на работниците на находището в Хеглиг, след като атака с дрон порази местното летище. Тогава властите алармираха, че в дългосрочен план съществува опасност неспирните удари да разрушат ключова оперативна инфраструктура.

Кения разби руска мрежа за трафик на хора, изпращала ги на фронта в Украйна.

Двама души се движат със скутер покрай рекламен банер на договорна служба в руските въоръжени сили, в Ялта, Крим, през април 2025 г.
📸 Снимка: Alexey Pavlishak/Reuters

🇰🇪🇷🇺 Кения обяви вчера, че над 200 нейни граждани се сражават в редиците на руската армия във войната срещу Украйна, докато агенциите за вербуване продължават да привличат силно кенийци към конфликта.

Миналата седмица Украйна съобщи, че повече от 1400 граждани от 36 африкански държави воюват в състава на руските войски, като някои са били подведени с измама.

Русия примамва африканци да подпишат договори с нейното министерство на отбрана, които бяха описани като „равносилни на смъртна присъда“ от украинският външен министър Андрий Сибиха, който призова африканските правителства да предупредят своите граждани.

„Вербуването в Русия се разширило и до африкански граждани, включително кенийци“, се посочва в изявление на министерството на външните работи на държавата от Източна Африка.

„Над двеста кенийци може да са постъпили в руската армия... мрежите за вербуване продължават да са активни както в Кения, така и в Русия“, предупреждават от ведомството.

Посолството на Москва в Найроби не отговори веднага на искане за коментар от страна на Ройтерс.

Според министерството кенийското посолство в Москва е регистрирало ранени сред вербуваните, на които е обещано уж до 18 000 долара за покриване на разходи за визи, пътуване и настаняване.

Силите за сигурност на Кения арестуваха руския гражданин Михаил Ляпин в рамките на акция срещу схема за трафик на хора на 25 септември 2025 г.
📸 Снимка: Kenyan Directorate of Criminal Investigations

🚨 Акция на силите за сигурност в Кения разби мрежа за трафик на хора, примамвала уязвими граждани с фалшиви оферти за работа в Русия, където те били принуждавани да се сражават срещу Украйна.

Акцията, проведена на 21 септември от звеното за транснационална организирана престъпност на Кения, откри 21 сънародници, които „очакваха обработка за Русия“ в апартаментите „Грейт Уол“, на по-малко от 20 км от международно летище „Джомо Кениата“ в столицата Найроби.

„Тъкмо се подготвяхме да напуснем страната за Русия, когато детективите почукаха на вратата. Всъщност подписвахме документи“, разказа една от жертвите пред местното издание Kahawa Tungu. Баща на три деца от окръг Киамбу, той сподели, че се бори с финансови проблеми и е бил подмамен с обещана месечна заплата над 1900 долара.

„Приятел ми каза, че има добре платена работа в Русия. Дадоха ми номера на човека, организатор на пътуването. Говорих с него, той ми обясни какво да правя и каква е процедурата“, обясни той.

Органите на реда задържаха кениеца Едуард Камау Гитуку, който получи обвинения в координиране на пътуванията на различни дати през септември и октомври. Освен това бяха открити документи, които свързват Гитуку и фирмата Global Face Human Resource Ltd. с друга компания – Ecopillars Manpower Ltd. – за едногодишно партньорство за набиране, подбор и изпращане на кенийци в Русия.

Жертвите разказаха пред полицията, че са подписали споразумения, според които трябва да платят между 13 и 18 хиляди долара на неназована чуждестранна агенция за визи, пътуване, настаняване и други логистични разходи.

„Който не плати в рамките на 35 дни, се таксува с 1% дневна неустойка“, съобщиха разследващите. Някои от жертвите заявили, че вече са внесли депозити в размер на до 774 долара.

Часове след акцията разследването доведе до ареста на Михаил Ляпин, който според местните медии е служител на руското посолство в Найроби. Източник на местния вестник The Standard съобщи, че Ляпин „е в процес на депортация“. Руското посолство от своя страна отрече да има връзка с лицето, което описа като бизнесмен.

„Кенийците бяха измамени да изплатят огромни суми за работа в Русия, но накрая се озоваваха на фронта“, заявиха кенийските разследващи. „Някои са убити, а оцелелите носят белези от изтезания или са травмирани психически.“

Един от малкото оцеляли кенийци е 36-годишният лекоатлет Евънс Кибет, който попадна в плен на украинските сили на 17 септември. Кибет сподели, че е бил подмамен да постъпи в руската армия, и разказа, че спортен агент е предложил на него и други трима кенийци безплатна екскурзия до Санкт Петербург. След изтичането на двуседмичната им туристическа виза гидът ги убедил да останат и да работят в Русия.

„Дойде вечерта с документи на руски. Нямах представа, че е военна работа. Каза ми да подпиша, взе ми паспорта и телефона – и така всичко се обърка“, разказа Кибет във видеоинтервю.

Кибет каза, че е бил отведен във военен лагер, където му обяснили, че трябва да служи или ще бъде застрелян. След седмица базова подготовка с оръжие Кибет успял да избяга по време на първата си бойна мисия – избягал в гора в Харковска област и свалил униформата си. Скитал два дни, преди да намери и да се предаде на украински патрул.

Кения започна разследване, съобщи главният секретар по външните работи Корир Синг’Оей, който заяви, че работи за проверка на горните твърдения и събиране на повече информация от кенийското посолство в Москва.

„Следим внимателно сведения за трима-четирима кенийци, станали жертва на трафик в Русия и сега държани като военнопленници от Украйна“, каза той, цитиран от нигерийското новинарско издание Business Insider Africa.

„Няма геноцид в Нигерия“, заяви председателят на Африканския съюз в отговор на Тръмп.

Председателят на Комисията на Африканския съюз Махмуд Али Юсуф говори на Втората африканска климатична среща на върха (ACS2) в Адис Абеба, Етиопия, на 8 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Tiksa Negeri

🇳🇬 Няма геноцид в Северна Нигерия, заяви председателят на Комисията на Африканския съюз, отхвърляйки обвиненията на американския президент Доналд Тръмп, че „много голям брой“ християни са убивани в най-населената страна на Африка.

„Това, което се случва в северната част на Нигерия, няма нищо общо с вида зверства, които виждаме в Судан или в някои части на Източна ДРК“, подчерта Махмуд Али Юсуф пред репортери в централата на ООН в Ню Йорк, визирайки Демократична република Конго.

„Помислете два пъти, преди да правите подобни изявления“, добави той. „Първите жертви на Боко Харам са мюсюлманите, а не християните.“

Екстремистката групировка Боко Харам тероризира и североизточна Нигерия – действия, отнели живота на десетки хиляди невинни хора през последните 15 години. Експерти по правата на човека отбелязват, че повечето жертви на Боко Харам са мюсюлмани.

По-рано този месец Тръмп заяви, че е помолил Министерството на отбраната да започне подготовка за евентуална „бърза“ военна акция, ако Нигерия не успее да прекрати убийствата на християни, но без да предостави конкретни доказателства за обвиненията си.

Той също така заплаши да „спре цялата помощ и подкрепа за Нигерия“ и заплаши, че „може би ще влезе в тази опозорена страна с оръжия в ръце, за да изтрие напълно ислямските терористи, които извършват тези ужасни зверства“.

Министерство на външните работи на Нигерия заяви, че страната ще продължи да води битката си с насилието и екстремизма и се надява Вашингтон да остане неин близък съюзник, като подчерта, че „ще продължи да защитава всички граждани, независимо от раса, вероизповедание или религия“.

Нигерия, в която живеят над 200 етнически групи, изповядващи християнство, ислям и традиционни религии, има дълга история на мирно съвместно съществуване, но в същото време се е превърнала в арена на насилие между групите, често засилвани от етнически разделения или конфликти заради оскъдни ресурси.

Лидерът на хунтата в Гвинея ще участва в избори без реална конкуренция.

🇬🇳 Лидерът на хунтата в Гвинея Мамади Думбуя и други осем кандидати бяха одобрени да се явят на президентските избори следващия месец, според списък, публикуван от Върховния съд през уикенда.

Думбуя се закле, че няма да се кандидатира, когато завзе властта в страната през 2021 г. Но новата конституция, прокарана от правителството под военно ръководство и одобрена на референдум през септември, отвори вратата за неговата кандидатура.

Двама силни потенциални претенденти – бившият президент Алфа Конде и бившият премиер Селу Далейн Диало – не отговарят на условията за участие заради правилата за възраст и пребиваване, заложени в новата конституция.

Лидерът на хунтата обяви кандидатурата си като независим кандидат миналата седмица – ход, който вероятно ще го задържи начело на властта за още най-малко пет години.

Думбуя ще се състезава с предимно непознати кандидати като Абдулай Йеро Балде, бивш министър на висшето образование и заместник-губернатор на централната банка, и Фая Милимоно, критик на хунтата и опозиционен лидер.

Лансана Куяте, бивш премиер, чиято кандидатура също не беше приета, възнамерява да обжалва решението, стана ясно от изявление на партията му, разпространено във Facebook.

През 2022 г. правителството на Думбуя предложи двегодишен преход към избори след преговори с регионалния блок ECOWAS, но така и не спази договорения срок. Предстоящите избори в страната, насрочени за 28 декември, трябва да сложат край на формалния преход към цивилно управление.

Африканският съюз призова за спешна намеса в Мали.

🇲🇱 Африканският съюз призова за спешен международен отговор, включително споделяне на разузнавателни данни, за справяне с влошаващата се обстановка със сигурността в Мали, където бунтовници налагат блокада на горивата и отвличат чужденци.

Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – местния клон на Ал-Кайда, активен в региона на Сахел в Западна Африка – продължава да налага блокада на вноса на гориво от септември и атакува конвои с цистерни, което доведе до остър недостиг, принудил училища и фирми да затворят.

Последната демонстрация на сила от страна на джихадистите породи опасения, че в крайна сметка те може да се опитат да наложат властта си над страната. Редица държави, включително Франция, Великобритания и Италия, отправиха призив към гражданите си да напуснат.

Махмуд Али Юсуф, председател на Комисията на Африканския съюз, изрази „дълбока загриженост от бързо влошаващата се обстановка със сигурността в Мали, където терористични групи наложиха блокади, прекъснаха достъпа до основни доставки и влошиха хуманитарните условия за цивилното население“.

Юсуф заяви, че е необходимо „засилено сътрудничество, споделяне на разузнавателна информация и устойчива подкрепа“ за страните в Сахел, засегнати от екстремизъм. Освен това той призова за незабавно освобождаване на трима египетски граждани, които наскоро са били отвлечени.

JNIM насочва атаките си към чужденци с цел отвличания, за да осигури финансиране за операциите си в Западна Африка.

През октомври Ройтерс съобщи, че е постигнато споразумение за освобождаване на двама граждани на ОАЕ срещу откуп от около 50 милиона долара.

Училищата в столицата Бамако отвориха отново в понеделник, както установи свидетел на Ройтерс, след като бяха затворени за две седмици заради недостига на гориво.