Руската федерация и Република Конго: Икономически пакт, опростени дългове и скритата цена на миграцията в Русия.

🇷🇺🤝🇨🇩 Руският президент Владимир Путин обяви стремеж към задълбочаване на икономическите връзки с Република Конго, съобщи The Moscow Times, цитирайки изявлението, направено по време на разговори на високо ниво в Кремъл с президента на африканската държава Дени Сасу-Нгесо, част от стратегически план за укрепване на руското влияние в Африка чрез търговия, инвестиции и облекчаване на дългове.

Путин заяви силния интерес на руски компании към разширяване на тяхната дейност в държавата от Централна Африка и специално подчерта сфери като геоложки проучвания, енергетика, логистика и селско стопанство. Той похвали онова, което описа като „политическа стабилност“ на Република Конго, която по думите му предоставя благоприятни условия за инвестиране на руски капитали.

Срещата се провежда в период на засилен стремеж от страна на Москва към разширяване на политическото и икономическо присъствие на Черния континент, често използвайки сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната, както и опрощаване на дългове, за да подсили своето влияние с оглед на ескалираща конфронтация със Запада. Кремъл също така потвърди, че Путин е поздравил Сасу-Нгесо за победата на изборите, проведени в средата на март, която конгоанският лидер си осигури пети пореден мандат с над 94% от гласовете.

Политическата обстановка в Бразвил: С предначертани избори към вечн власт

Президентските избори в Република Конго, проведени през март, се превърнаха в поредната демонстрация на абсолютния контрол, който Дени Сасу-Нгесо упражнява върху страната. Официалните резултати, според които печели безапелационна победа с над 94% от гласовете, не бяха изненада за международните наблюдатели, но затвърдиха статута на 82-годишния диктатор като един от най-дълго управлявалите лидери в света. Сасу-Нгесо заема президентския пост общо над 40 години (с кратко прекъсване в началото на 90-те), превръщайки Конго в учебникарски пример за „стабилна“ автокрация, където изборният процес служи единствено за церемониална легитимация, а реалната промяна е далечен мираж.

Политическата сцена в страната е доминирана напълно от управляващата Конгоанска партия на труда (PCT), а опозицията е обект на систематична маргинализация и репресии. Пътят към текущия мандат беше разчистен още през 2015 г. от спорен конституционен референдум, премахнал възрастовите граници и ограниченията за броя на мандатите, който на практика позволява на Сасу-Нгесо да ръководи страната доживот. Основните му политически опоненти често се оказват мишена на съдебни преследвания и биват принуждавани да напуснат страната, което оставя политическата сцена без алтернативна визия за развитието на богатата на петрол нация.

Зад фасадата на декларираната от Путин „политическа стабилност“ се крие династична приемственост, чиито основи назад през годините бяха много внимателно положени. От няколко години насам синът на президента Дени-Кристел Сасу-Нгесо се изкачва по стълбите на политическата кариера, получавайки ключови назначения в  правителството, контролиращи стратегически ресори като международната дипломация и публично-частното партньорство. Тази концентрация на власт в рамките на династията дава на Кремъл предвидим партньор, който не е зависим от промените в обществените нагласи и може да гарантира изпълнение на дългосрочни договори за руските компании в сектора на енергетиката и природните ресурси.

Дълг срещу развитие – или срещу набиране на чужденци за фронта в Украйна?

Русия все повече разчита на програмата „дълг срещу развитие“, за да циментира тези партньорства, отбелязва The Moscow Times. През 2023 г. руският държавен глава одобри решението за анулиране на дълга на Република Конго в размер на 29,64 милиона долара. Това следва дългогодишна тенденция за опрощаване на задължения от съветската епоха; до момента Русия е отписала над 20 млрд долара африкански дълг, включително 5,7 млрд долара за Алжир, 5 млрд долара за Етиопия и 3,5 млрд долара за Ангола.

Една от движещите сили зад ангажимента на Кремъл с държавите от Африка и Централна Азия, е стратегията за примамване на чужди граждани към военна служба. Службата за външно разузнаване на Украйна многократно докладва, че Кремъл използва имиграционните си закони като оръжие, за да заобиколи официалната забрана в руското законодателство за привличане на чужденци във въоръжените сили.

Разширявайки основанията за депортация с включване на дребни нарушения и екстремизъм, властите положиха основите на система, в която мигрантите са изправени пред избор между две опции: принудителна депортация или договор с министерство на отбраната. Въпреки експулсирането на 157 000 чужди граждани само за 2024 г. останалите все по-често попадат под прицела на схеми за вербуване на личен състав, с които Кремъл се опитва да отложи максимално във времето обявяването на нова масова мобилизация. Тази „административна принуда“ дава възможност на руското командване да попълва редиците си с чужденци, докато в същото време поддържа дипломатическата фикция за доброволна служба.

Бунтовници в Мали плениха щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен от Русия

🇲🇱🚁🇷🇺 Бойци на Фронта за освобождение на Азавад са пленили щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен на ВВС на Мали от Русия, в рамките на мащабната офанзива в северната част на страната. Това съобщи OSINT акаунтът Zaryon, който първи идентифицира машината и сподели оперативни подробности в Х.

Хеликоптерът с регистрационен номер TZ-07H е бил използван за огнева поддръжка на малийските наземни сили в боевете срещу бунтовниците. Според наличната информация правителствените войски са изоставили машината, вероятно поради технически проблеми или повреди, които са направили излитането за евакуация или по-нататъшна употреба невъзможно.

Плененият хеликоптер е част от партида военна техника, доставена на Мали на 30 март 2022 г. в рамките на отбранително сътрудничество между двете страни. По това време Москва достави два хеликоптера Ми-24П заедно с радарни комплекси П-18 и 59Н6-ТЕ „Противник-ГЕ“.

Към момента на предаването им бойната авиация на Мали разполагаше с едва 11 машини, всички от съветски или руски произход. Те формираха авиационна ескадрила, включваща седем по-стари хеликоптера Ми-24Д и четири по-модерни платформи Ми-35М.

Поредният епизод, в който бунтовниците пленяват военна техника, изоставена от армията на Мали, се случва в момент на мащабно координирано настъпление от страна на Фронта за освобождение на Азавад и местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), които през последните дни успяха да изтласкат военната хунта, подкрепяна от руски паравоенни сили, от обширни региони на страната.

Офанзивата на бунтовниците доведе до падането на ключовият северен град Кидал, доскоро използван като оперативна база на „Африканския корпус“ – паравоенна структура на Министерство на отбраната на Руската федерация. Метежниците поеха контрола и върху близък команден пункт за оперативно-тактически дронове Bayraktar TB2, които бяха доставени от Турция през декември 2022 г.

Тези събития илюстрират критичната ситуация със сигурността в страната, където правителствените сили и техните съюзници са подложени на безпрецедентен натиск от координираното настъпление на бунтовниците.

Хунтата в Мали пред риск от колапс в лицето на координирана офанзива в цялата страна.

🇲🇱🇷🇺 Две силни експлозии и продължителна престрелка бяха докладвани в периметъра на ключова военна база край Бамако, съобщиха очевидци пред Ройтерс. Военни патрули са били разгърнати, за да блокират подстъпите към обекта, като в социалните мрежи постъпват множество съобщения за тежка размяна на обстрел и ожесточени сражения.

Кати е символно и оперативно сърце на военната хунта в Мали, ръководена от полковник Асими Гойта, който живее именно там, а гарнизонът беше отправна точка за двата последователни преврата през 2020 и 2021 г. Това не е първата подобна атака срещу базата: през юли 2022 г. местният филиал на Ал-Кайда пое отговорност за нападение с две коли-бомби, а през март и май 2025 г. бяха извършени два поредни удара срещу военни бази в района.

Инцидентът в Кати съвпада с широк координиран натиск по множество направления в страната. Nomade Cham съобщи днес за множество позиции на малийската армия и руските наемници от „Африкански корпус“, които са били превзети от туарегски бойци, включително град Кидал – исторически център на туарегите в пустинята на североизточно Мали. Ако информацията се потвърди, това ще бъде първото падане на града след ноември 2023 г., когато армията и тогавашната ЧВК „Вагнер“ на Евгений Пригожин поеха контрола след изтеглянето на стабилизационна мисия на ООН в страната (MINUSMA).

Прехвърлянето на инициативата към далечния север на страната не е случайно. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA), основан през ноември 2024 г. от сливането на структурите в рамките на сепаратистка коалиция, известна като „Стратегическа рамка за защита на народа на Азавад“ (CSP-DPA), последвано от завръщането на исканията за независимост. Групата натрупа значителен оперативен опит в битките си с руските наемници, извършвайки серия от смъртоносни засади срещу военната хунта и подкрепящите я руски паравоенни. През юни 2025 г. при Агелхок беше нанесено поражение на конвой от превозни средства на малийската армия и руски наемници; през септември 2025 г. FPV камикадзе дрон унищожи команден център за дронове Bayraktar TB2 в Тесалит; а в началото на 2026 г. наблюдатели оцениха „hands-off“ подхода на руските наемници като провал в лицето на туарегската тактика с дронове. По данни на Jamestown Foundation сепаратистите използват челния опит, пренесен в страната от украински инструктори.

Едновременно с това западната ос се намира под засилен натиск от местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM). От септември 2025 г. джихадистите налагат икономическа обсада на столицата Бамако, поразявайки конвои с цистерни по всички магистрали към града. Разследване от Bellingcat разкри, че най-малко 130 цистерни с бензин са били унищожени от декември насам, което изправи хунтата пред хроничен дефицит на гориво, прекъсвания на тока и временно затваряне на учебните заведения и други институции. В отговор нейният лидер назначи бригаден генерал Фамуке Камара да ръководи военна операция с кодово име „Фука Кене“ („разчистване“ на местния език бамбара).

През юли 2025 г. Macina Liberation Front, фракция от ядрото на JNIM, проведе серия от 7 едновременни удара по граничните райони със Сенегал и Мавритания, а от началото на новата година ескалацията продължи: 29 януари – нападение над горивен конвой край Каес с над 15 загинали; 9 март – засада в района на Нампала с 10 убити войници, сред които 3 руски наемници; 6 април – отвличане на 4 китайски граждани от златна мина в Нарена.

Картината – едновременен натиск по периферията на столицата Бамако, вътрешния пръстен (блокадата на горива), западната граница и северните пустинни региони – се вписва в логиката на координирана многоосна офанзива. Дали става дума за съвпадение в рамките на едно денонощие, или за съгласувани действия между несвързани оперативно сили (JNIM и FLA имат различни идеологически подбуди и следват напълно различни цели), към момента няма потвърждение. Месеци наред експерти в Atlantic Council и Soufan Center алармираха, че Бамако е изправен пред най-тежката стратегическа криза от началото на въстанието срещу себе си преди повече от десетилетие.

Геополитическата рамка усложнява положението за режима, който продължава да разчита на руски наемници от редиците на Африканския корпус, наследник на „Вагнер“, за оперативната сигурност, докато едновременно с това се опитва да развива по-тесни контакти с Вашингтон. Миналия месец Ройтерс съобщи, че Мали и САЩ са все по-близо до споразумение, позволяващо на американски разузнавателни самолети и дронове отново да действат във въздушното пространство на страната срещу джихадистките мрежи в полупустинния регион Сахел.

Освен това през август 2025 г. беше арестуван бившият военен губернатор на Мопти Абас Дембеле, който беше обект на разследване за предполагаем преврат – индикация, че тлеещото напрежение в офицерския корпус, за което дълго време се носят слухове, всъщност е съвсем реален фактор.

TPLF обяви възстановяване на властта в Тиграй, отменя мирното споразумение от Претория.

🇪🇹 Основната политическа сила в етиопския регион Тиграй, Народният фронт за освобождение на Тиграй (TPLF), обяви, че възстановява контрола си върху региона, с което на практика отменя мирното споразумение от Претория, сложило края на една от най-кръвопролитните войни на ХХI век. Изявлението беше публикувано в неделя в официалната страница на партията във Facebook.

TPLF отправя остри обвинения към федералното правителство на Етиопия в нарушения на споразумението от Претория, сключено през 2022 г. – сред които провокиране на въоръжени сблъсъци на територията на Тиграй, задържане на средства за заплатите на държавните служители в региона и удължаване на мандата на председателя на преходната администрация без консултации с партията. „Федералното правителство бърза отново да разпалва кървава война“, се казва в текста. В отговор TPLF заявява, че ще възстанови изпълнителната и законодателната власт на Тиграй на мястото на преходната администрация и ще „укрепва приятелските отношения с хора от съседните етиопски региони и страни“.

Гетачу Реда, бивш говорител на партията, станал председател на преходната администрация на Тиграй, преди да бъде сменен миналата година след вътрешно разминаване с TPLF и понастоящем съветник на премиера на страната Абий Ахмед, нарече изявлението „ясно отхвърляне“ на следвоенна рамка, наложена от Преторийското споразумение. „Международната общност трябва да действа, за да предотврати заплахата от катастрофален конфликт в регион, който не може да си позволи такъв“, написа той в X.

Гражданската война в Тиграй (2020–2022 г.) е сред най-смъртоносните конфликти на новия век. Академичните оценки, включително проучвания на изследователи от Гентския университет, цитирани в международни медии, поставят броя на загиналите в широкия диапазон от стотици хиляди души в резултат на пряко насилие, срив на здравната система и глад, като горната граница в някои изчисления достига 600 000 души. Войната избухна при прекъсване на отношенията между TPLF – партизанско движение, прераснало в партия, доминирала етиопската политика близо три десетилетия след свалянето на военния режим на полковник Менгисту Хайле Мариам през 1991 г. – и Абий Ахмед, чието назначение за премиер през 2018 г. сложи край на тази доминация. Абий получи Нобелова награда за мир през 2019 г. за помирението с Еритрея – парадоксално, именно Асмара впоследствие подкрепи Адис Абеба в тигрейската война.

Преторийското споразумение, постигнато в края на 2022 г. с посредничество от страна на Африканския съюз, предвиждаше сформиране на преходна администрация с диалог между страните, която да замести избраните регионални органи, докато се организират нови избори. Въпреки че имаше известен напредък в изпълнението, договорките бяха подложени на натиск през последните месеци, а от януари 2026 г. между въоръжените сили на TPLF и федералната армия, подкрепена от въоръжени милиции, избухнаха локални сблъсъци.

Федералното правителство публично потвърждаваше ангажимента си към споразумението и обвиняваше TPLF, че заговорничи срещу него заедно с Еритрея – независима от Етиопия от 1993 г. и водила граничен сблъсък между 1998 и 2000 г. Двете страни подписаха собствено мирно споразумение през 2018 г., а в тигрейската война Еритрея участва на страната на етиопската армия. По-късно Асмара реагира негативно на изказвания на Абий, че Етиопия – като континентална държава без излаз на море – има „право“ на достъп до Червено море; тази реторика, появила се публично през 2023 г., последователно нажежава отношенията между двете столици. TPLF и Еритрея отричат да действат координирано.

Регионалният залог е значителен. Етиопия е втората по население държава в Африка с над 120 милиона жители, а Тиграй е област с около 5–6 милиона души, заемаща ключово стратегическо пространство по северния коридор към Червено море. Рогът на Африка преживява съчетана криза: продължаваща гражданска война в Судан от април 2023 г., хронична нестабилност в Сомалия и напрежение между Етиопия и Сомалия след меморандума от януари 2024 г. между Адис Абеба и Сомалиленд за достъп до пристанището Бербера. Възстановен фронт в Тиграй би разтърсил именно този баланс и би отворил възможност за пряко въвличане на Еритрея, както и за странични последствия за съюзническите отношения на Адис Абеба със западните партньори и с държавите от Залива, активни в региона.

Съгласно преценки на специализирани организации, проследяващи ситуацията в Рогa на Африка – включително Международната кризисна група – състоянието на Преторийското споразумение беше влошено до степен, правеща възобновяването на бойни действия реалистичен сценарий при липса на политическа интервенция. Декларацията на TPLF, ако бъде реализирана на терен, отваря именно такъв сценарий: възстановяването на паралелни регионални органи в Тиграй ефективно блокира механизма за разрешаване на спорове, заложен в преходната формула, и прехвърля тежестта обратно върху силовите средства.

Боко Харам заплашва да екзекутира 416 жени и деца, ако не получи 2,7 млн паунда.

🇳🇬 Фракция на джихадистката групировка Боко Харам заплаши, че ще екзекутира над 400 отвлечени жени и деца в рамките на 72 часа, ако не бъде получен откуп от правителството на Нигерия в размер на 2,7 млн паунда. Ултиматумът беше предаден чрез видеозапис до местните медии, в който маскирани въоръжени мъже в паравоенни униформи заплашват, че ако исканията не бъдат изпълнени, отвлечените заложници „никога повече няма да бъдат видени“.

Говорителят в записа представи групата с името „Джамаату Ахлис-Сунна Лидаауати уал-Джихад“, ръководена от „имам Абу“, и определи 3-дневен срок като „първото и последно“ съобщение на групировката. „Ако нашите искания не бъдат удовлетворени, ще преместим тези жертви, включително жените и децата, на различни места. Всичките. Вие взехте решението си, ние си взехме нашето. Указваме ви, в името на Аллах, да не надвишавате определеното време“, гласи ултиматумът. „И ги погледнете, преди да го направим, защото може никога повече да не ги видите. Ако правителството смята, че може да ги спаси със сила, свободни сте да опитате. Ние разчитаме на Аллах.“

В отделно изявление от организация с името „Borno South Youths Alliance“, която твърди, че посредничи между похитителите и властите, уточни броя на задържаните като 416 жени и деца. Разпространява се снимка, която е представена като кадър на част от заложниците – жени с цветни хиджаби, насядали на групи, обградени от въоръжени мъже. Автентичността не може да бъде независимо потвърдена.

„Боко Харам“ се сражава за сваляне на правителството в Нигерия и налагане на строго тълкуване на шериата. Популярното ѝ име приблизително се превежда като „Западното образование е забранено“. Групата влезе в глобалното полезрение през 2014 г. с отвличането на близо 300 ученички от средно училище в Чибок, град в провинция Борно. Случаят породи международната кампания #BringBackOurGirls. От създаването си в началото на века в североизточна Нигерия тя води последователна кампания от атаки срещу училища, самоубийствени атентати, отвличания и удари по военни позиции в басейна на езерото Чад.

През 2016 г. от групировката се отдели клонът „Ислямска държава в провинция Западна Африка“ (ISWAP), който беше признат от „Ислямска държава“ и през последните години оценяван от експерти като по-добре въоръжен и оперативно по-ефективен съперник на оригиналното ядро.

Нигерия, най-многолюдната държава в Африка, преживява многопластова криза на сигурността. Освен бунта на „Боко Харам“ и „Ислямска държава“ в североизточните щати, тя се бори с въоръжени бандити, които извършват масови отвличания с цел откуп в северозапада, с насилствени спорове между уседнали земеделци и скотовъди в централния пояс, както и със сепаратистки движения в югоизточните щати, исторически свързани с Биафра.

Според данни, цитирани в международните съобщения по повод ултиматума, над 10 000 нигерийци са загинали от бунтовнически действия, тероризъм и бандитизъм през последните две години, а силите за сигурност на правителството все по-видимо не успяват да овладеят насилието.

Характерът на това насилие беше предмет на изострен международен дебат през изминалата година, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп осъди Нигерия, че не защитава християнските общности, определи атаките на джихадистки групировки като „геноцид“ и заяви, че би изпратил американски военни „с пълен огън“, тъй като християнството в страната е подложено на „екзистенциална заплаха“. Думите му бяха приветствани от редица църковни лидери, но правителството в Абуджа и анализатори по сигурността обвиниха Белия дом в опростяване на картината. Според тях насилието не е мотивирано изключително религиозно и засяга в съпоставима степен християни и мюсюлмани – значителна част от жертвите на „Боко Харам“ и ISWAP са именно местни мюсюлмани в щатите Борно, Йобе и Адамауа, нападани заради отказ да подкрепят групировките или просто защото попадат в зоните им на действие.

Ако бъде изпълнена, заплахата за масова екзекуция на повече от 400 заложници би представлявала най-тежкия слуай от този род в 20-годишната история на джихадисткия бунт, надхвърляйки по обхват отвличането в Чибок. Към момента на публикацията нигерийските власти не са потвърдили публично за получаването на ултиматума, нито са оповестили своята позиция по исканията за откуп. В подобни предишни случаи преговорните канали обикновено протичат неофициално, през посредници, местни духовни и общностни лидери, а плащането на откупи, макар официално отричано, е документирано в редица предишни освобождавания.

Видео: Полисарио удари марокански пост на стената в Сахара с руска ракета „Конкурс-М“

🇪🇭⚔️🇲🇦 Сахарската народна освободителна армия (SPLA), въоръженото крило на Фронта Полисарио, публикува видео от атака с противотанкова управляема ракета (ATGM) срещу позиция на Кралските въоръжени сили на Мароко (FAR) по протежение на отбранителната стена в Западна Сахара.

Според оценка на OSINT наблюдатели, конкретният модел на ракетата е 9М113М „Конкурс-М“, модернизиран вариант на 9М113 с тандемно-кумулативна бойна глава, проектирана за поразяване на цели с допълнителна реактивна броня.

Инцидентът се вписва в схема на ниско-интензивни, но редовни удари, която SPLA поддържа от ноември 2020 г. насам. Според официалната Sahara Press Service (SPS) на 16 април нейни сили са обстреляли артилерийски позиции на мароканската армия в сектор Хауза, нанасяйки загуби по личен състав и техника – твърдение без потвърждение от мароканска страна, което остава непроверимо от независими източници поради закрития за международни медии характер на зоната.

9М113М „Конкурс-М“ е противотанков комплекс от второ поколение, разработен в СССР през 80-те години и произвеждан от Тулския КБП. С далекобойност до 4 км и възможност за пробив на хомогенна броня над 800 мм след реактивна защита, той е най-тежкото противотанково оръжие в арсенала на Полисарио, за което има публично документирани данни. Присъствието му в сахарските подразделения отговаря на описания по-рано инвентар на SPLA – съставен предимно от съветска бронирана техника (Т-55, Т-62, БМП-1, БТР-60), артилерия (БМ-21) и разнообразни трофеи, заловени през 70-те и 80-те години на миналия век от въоръжените сили на Мароко и Мавритания (Eland Mk7, Ratel, AMX-13, SK-105 Kürassier).

Целта на удара е централен оперативен елемент в конфликта. Мароканският отбранителен вал, издигнат на етапи между 1981 и 1987 г., се простира на около 2 700 км и разделя де факто контролираната от Рабат част (около 80%) от т.нар. освободени територии на изток, управлявани от Сахарската арабска демократична република. Стената е подсилена с един от най-дългите минни коридори в света и се охранява от близо 100 000 войници. Именно гарнизоните по нейното протежение са традиционната цел на ударите на SPLA след подновяването на военните действия.

Сахарската армия според данни на самата SADR и аналитични публикации, сред които нейния профил в AOAV, разполага с между 30 000 и 40 000 активни военнослужещи в мирно време, с потенциал за мобилизиране на многократно по-голям брой, тъй като младежи и девойки в лагерите Тиндуф (Югозападен Алжир) преминават военна подготовка на 18-годишна възраст. Традиционната „гхази“ тактика – бързи моторизирани нападения от дълбочина – след изграждането на стената беше заменена от действия, по-близки до конвенционална война: далекобойна артилерия, снайперисти и противотанкови удари от дистанция.

Сраженията между двете страни бяха подновени на 13 ноември 2020 г. след навлизане на марокански части в буферната зона при Ел-Гергерат за разчистване на блокада, установена от сахарски цивилни протестиращи в знак на несъгласие с „нелегален проход“ в стената. С това 29-годишното примирие, постигнато чрез плана на ООН от 1991 г. под наблюдението на мисията MINURSO, беше нарушено. Полисарио настоява, че се придържа към ангажимента си по Женевския призив от 3 ноември 2005 г. за тотална забрана на противопехотните мини и продължава унищожаването на запасите си под международен надзор; Мароко не е страна по Отавската конвенция от 1997 г.

През последните години дипломацията се измести чувствително в полза на Мароко. През декември 2020 г. администрацията на президента Доналд Тръмп призна суверенитета на Мароко над Западна Сахара в замяна на нормализация между Мароко и Израел – решение, потвърдено и разширено в настоящия мандат на Тръмп.

През октомври 2024 г. френският президент Еманюел Макрон отбеляза, че „настоящето и бъдещето на тази територия се намират под мароканския суверенитет“, а през 2023–2024 г. сходна позиция беше заявена също от Испания, Германия и Нидерландия. За Полисарио това значи стесняване на дипломатическото поле, което според западни експерти обяснява нарастващата честота и видимост на операции като тази с „Конкурс-М“ – действия, насочени едновременно към военно изтощаване на мароканските гарнизони и към поддържане на международното внимание върху нерешения статут на територията, класифицирана от ООН като последната колония в Африка.

Оперативно конфликтът остава силно асиметричен. Мароко разполага с модерна авиация, бронирана техника и, според The Arab Weekly, от 2021 г. разчита на бойни дронове (сред които турските Bayraktar TB2 и китайски Wing Loong II), с които поразява подвижни цели в обширната пустиня, както и кадри от висшето командване на Фронта Полисарио, който от своя страна отговаря с нискомащабни, често документирани на видео нападения по статични цели покрай стената, използвайки разпръскване, скорост и отлично познаване на терена, същите принципи, които са характеризирали действията му още от 70-те години насам.

Двоен самоубийствен атентат в Алжир в деня на историческата визита на папа Лъв XIV.

🇩🇿💥🇻🇦 Двама атентатори самоубийци се взривиха днес следобед в град Блида, разположен на около 50 км южно от Алжир, броени часове след пристигането на папа Лъв XIV в алжирската столица, съобщи Le Point. Първият взрив е бил насочен към полицейската дирекция в центъра на града, докато втората – към завод от хранително-вкусовата промишленост в региона.

Полицията е открила огън по нападателите преди да достигнат целите, след което те са задействали взривните си жилетки на булевард „Мохамед Будиаф" – една от основните пътни артерии на града с население от 300 000 души.

Данните за жертвите остават противоречиви. Ранни съобщения на френски медии посочват поне един ранен полицай, а други източници говорят за двама загинали служители на реда. Официални данни от държавните служби на Алжир към момента не са налични. Нито една групировка не е поела отговорност за нападението, според Morocco World News.

Атентатите съвпаднаха с първото посещение на римски папа в историята на страната. Папа Лъв XIV, първият понтифик с американски произход, пристигна по покана на президента Абделмаджид Тебун в началото на 11-дневно турне из четири африкански държави: Алжир, Камерун, Ангола и Екваториална Гвинея. Посещението беше посветено на диалога между християни и мюсюлмани в преобладаващо ислямската страна, както и на почитта към свети Августин, роден на територията на днешен Алжир и основна фигура в духовността на новия папа.

В речта си пред около 1400 представители на гражданските власти и дипломатическия корпус в конферентния център на джамията „Джамаа ел Джазаир" той призова за мир и за спиране на „неоколониалните тенденции" в световните отношения, предаде Vatican News.

Алжир не е претърпявал мащабен терористичен акт от години, макар че заплахата от джихадистки групировки, свързани с „Ал Кайда в Ислямския Магреб" (AQIM) и нейното разклонение в Сахел, известно с името Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), остава актуална за целия регион. Атентатите в Блида повдигат въпроси за ефективността на разузнавателния апарат при подготовката на събитие с подобен мащаб и международна видимост, се отбелязва в анализ на Express TV.

66-годишен инвалид в затвора в Барселона, след като уби мигрант в самоотбрана.

🇪🇸 Стотици жители на квартал Бон Пастор в Барселона излязоха на протест с искане за 66-годишният им съгражданин в инвалидна количка да бъде освободен, след като беше задържан за убийството на 18-годишен мигрант при самоотбрана срещу опит за кражба.

Инцидентът се е разиграл миналата неделя на булевард „Мойеруса", когато младеж от африкански произход приближил отзад възрастния мъж, известен сред съседите като Пепе, и опитал да откъсне златната верижка от врата му. Задържаният споделя в показанията си, че е извадил малко ножче от джоба си, тъй като смятал, че животът му се намира в опасност, и нанесъл един удар в торса на нападателя, който починал на място от прободна рана в сърцето, въпреки усилията на медицинския екип.

Нападателят, алжирски гражданин, влязъл в Испания като непълнолетен, имал дълго досие от присъди за кражби, съобщиха от полицията.

Във вторник титулярният съдия от осми следствен съд в Барселона нареди задържане под стража по искане на прокуратурата. Решението разпали остри реакции сред съседите, които посочват тежкото здравословно състояние на мъжа: хронична обструктивна белодробна болест, изискваща денонощна кислородна терапия, малформация на Арнолд-Киари, чернодробна цироза и хронична хепатопатия.

„Риск от бягство?", заяви с горчивина синът на задържания Иван, като посочи, че баща му е бивш кофражист, получил отпуск по продължително заболяване.

Задържаният се намира в лазарета на затвора „Брианс 1". По думите на съпругата му Паки, той е поискал да му бъде доставен спешно кислородният апарат.

Прокуратурата заяви, че на предстоящото заседание за потвърждаване на задържането ще вземе предвид докладът за здравословното състояние на мъжа, който ще представи защитата, и въз основа на него „ще бъде поискано дължимото".

Около сто души се събраха пред дома на семейството, скандирайки „Свобода за Пепе!" и „Не е убийство, а самоотбрана!".

 

Данни за престъпността сред африканските мигранти в Испания

Към 1 януари 2024 г. чуждите граждани съставляват 13,3% от населението на Испания. Мароканците са най-голямата африканска общност – около 896 000 души, следвани от сенегалците (~80 000).

Данни на INE (Националния статистически институт) за 2023 г.

• 73% от всички регистрирани престъпления (291 480 от 403 194) са извършени от испански граждани
• 36 289 престъпления са извършени от граждани на африкански държави
• Лица без испанско гражданство представляват 28% от всички осъдени, при дял от 14% от общото население
• Мигрантите съставляват 31% от затворническата популация

Специфични показатели за африканските граждани

• Убийства/опити: 8,7 осъдени на 100 000 мъже (18–70 г.) сред африканците, спрямо 2,1 сред испанците
• Сексуални престъпления (18–25 г.): 127 осъдени на 100 000 сред африканците, спрямо 27 сред испанците
• Грабежи с насилие: африканците, предимно от Магреба, извършват около 30% от тях

Затворническа популация по националност

Четири държави имат над 1000 свои граждани в испанските затвори:

• Мароко – 5 213
• Колумбия – 1 634
• Румъния – 1 301
• Алжир – 1 170

Сравнителни данни с Полша

Frontline Monitor сравни горните показатели с тези на Полша – държава от ЕС, която е сред най-хомогенните държави-членки на ЕС в исторически план. Чуждите граждани там съставляват едва 1,9% от населението (срещу 13,3% в Испания), а имиграцията от страни извън ЕС е минимална.

Престъпността там е спаднала с 41% за същия период, убийствата – с 57%, а съобщенията за престъпност в кварталите – със 73%. За сравнение, същите показатели в Испания отбелязват спад съответно от 18%, 32% и 30%. И в двете държави действат едни и същи структурни фактори – икономически растеж, по-добри методи и технологии на органите на реда, застаряващо население. Осезаема е разликата обаче има в темпото.

Данни на Националния статистически институт на Испания (INE) за 2023 г. дават обяснение за тази разлика: осъдените чужди граждани в Испания са 14,6 на 1000 души – 2,5 пъти над испанските граждани (едва 5,8).

Свръхпредставеността в затворите е още по-красноречива: мароканците са 4,1 пъти, колумбийците – 4,3 пъти, а алжирците – 8,4 пъти по-представени от своя дял. Именно от Алжир идва 18-годишният нападател на Пепе – с множество предишни осъждания за кражби.

Никой сериозен анализ не твърди, че миграцията сама по себе си причинява престъпност – общият брой престъпления в Испания продължава да намалява. Въпросът обаче е друг: ако испанската статистика се разгледа само за собствените граждани, темпът на подобрение би бил значително по-близък до полския модел. Нарастващият дял на население с 2,5 пъти по-висока престъпност е статистическа тежест, която затруднява значително справянето с престъпността. Случаят с Пепе не е изолиран инцидент, а симптом на проблем, който официалните данни ясно очертават.

Войната на шимпанзетата: 19 шимпанзета бяха убити при вътрешни борби.

🐒 В продължение на две десетилетия изследователи наблюдаваха членовете на групата шимпанзета Нгого в Национален парк „Кибале“ в Уганда да прекарват ежедневието в тропическия си дом, хранейки се с плодове и листа, почивайки, пътувайки и пощейки се. Но тази стабилна общност внезапно се срина разцепи и затъна в години на смъртоносно насилие.

Сега изследователите описват първия ясно документиран пример за група диви шимпанзета, разделяща се на две отделни фракции, като едната предприема серия от координирани атаки срещу другата. Цел на атаката са станали възрастни мъжки и кърмачета, като са регистрирани 28 смъртни случая.

„Хапане, нанасяне на удари с ръце, влачене, ритане – участват предимно възрастни мъжки, но понякога в атаките се включват и женски“, споделя приматологът от Тексаския университет Арън Сандел, водещ автор на изследването, публикувано днес в списание Science.

Учените започват да изучават шимпанзетата Нгого през 1995 г. Това е била най-голямата известна група диви шимпанзета в света, достигайки пик от около 200 членове. Обикновено групите наброяват около 50 индивида.

Изследователите отдавна знаят, че шимпанзетата нападат и убиват членове на съседни групи – на практика непознати – но този случай е различен.

„Трудно ми е да проумея факта, че вчерашният приятел се е превърнал в днешен враг. Мъжките в двете групи са израснали заедно, познавали са се през целия си живот, сътрудничили и помагали са си, извличайки ползи от това“, обясни Джон Митани, почетен професор от Мичиганския университет и автор на изследването.

„Защо тогава е станало разцеплението? Може би са станали жертва на собствения си успех, когато групата е нараснала до непоносимо големи размери“, добавя Митани.

Според учените комбинация от фактори може да е довела до сътресения в общността. Първоначалният голям размер вероятно е засилил конкуренцията за храна и борбата между мъжките за чифтосване с женските. Смъртта на седем шимпанзета през 2014 г. вследствие на заболяване може да е нарушила социалните връзки, създавайки враждебност.

Общностите на шимпанзетата са доминирани от мъжките. Около времето, когато напрежението започва през 2015 г., настъпва смяна на алфа-мъжкия, като шимпанзе на име Джаксън сваля от власт друг мъжки.

Преди разцеплението групата е била единна общност, макар да е имало социални клъстери. Членовете на два от тях започват да се избягват през 2015 г. Месеци след епидемия през 2017 г., убила 25 шимпанзета, повечето от тях кърмачета, членове на единия клъстер нападат Джаксън, но той оцелява. До края на 2017 г. се оформят две отчетливи групи, наречени Западна и Централна.

Последвалото насилие, извършено от Западната срещу Централната група, започва през 2018 г.

Публикуваното изследване включва наблюдения до 2024 г. Наблюдавана е смъртта на 7 възрастни мъжки и 17 кърмачета – общо 24 екземпляра. Насилието продължава. Миналата и тази година бяха убити един възрастен мъжки, един подрастващ мъжки и две кърмачета, с което броят на жертвите нараства до 28. Много маймуни са изчезнали без ясна причина, което предполага допълнителни нерегистрирани убийства.

„Те просто бият и скачат върху жертвата безмилостно. Бил съм свидетел на случаи, които отнемат по-малко от 15 минути. Има хапане и ако прегледате телата на жертвите, ще видите порезни рани. Но нищо, което изглежда фатално. Винаги съм смятал, че възрастните жертви умират от вътрешни наранявания“, обяснява Митани.

„За разлика от тях, едно възрастно шимпанзе може да изтръгне бебе от майка му и да го убие бързо с няколко захапвания или с травма от тъп удар, например удряйки го в земята“, добавя той.

Западната група започва съществуването си като по-малка като численост и територия, но в крайна сметка изпреварва Централната и по двата показателя. Изглежда, че Западната група не е дала никакви жертви.

Въпреки че учените предпочитат да не наричат това „гражданска война“, термин със специфично значение в човешките конфликти, те виждат някои важни прилики. Те споделят един предходен пример за разцепване на общност от шимпанзета със смъртоносна агресия в Танзания през 70-те години. В онзи случай обаче учените редовно са хранели шимпанзетата, променяйки естественото им поведение, докато са ги наблюдавали само на мястото за хранене, оставяйки много въпроси без отговор.

Шимпанзетата и близките им братовчеди бонобо са нашите най-близки еволюционни роднини. Изследователи обаче да не се търсят директни паралели между насилието при шимпанзетата и човешкото поведение.

„Приличаме си по някои показатели поради споделената ни еволюционна история, но сме и фундаментално различни, защото сме се променили през последните 6-8 милиона години, след като сме се отделили от тях“, заключава Митани.

Камерун потвърди за 16 загинали свои граждани, воювали за Русия в Украйна

🇨🇲 Камерун потвърди, че 16 негови граждани са загинали, докато воюват в редиците на руската армия срещу Украйна, отбелязвайки първото официално потвърждение от властите в африканската държава за участието на нейни граждани в конфликта, съобщи Ройтерс.

В изявление, излъчено в ефира на държавните медии вечерта на 6 април, министерство на външните работи на Камерун обяви, че руските власти са потвърдили смъртните случаи и призова семействата на загиналите да се свържат с официалните лица в столицата Яунде.

В дипломатическа нота от същия ден, цитирана от Reuters, лицата са описани като „военни контрактори с камерунско гражданство“, действащи в „зоната на специалната военна операция“ – термин, използван от Русия за нейната военна агресия срещу Украйна.

В изявлението не се дават подробности за начина, по който мъжете са вербувани или разположени, нито се уточняват обстоятелства, време или място на тяхната смърт. Потвърждението идва на фона на засилващо се внимание към отношението към чуждестранните бойци от страна на руските полеви командири.

Антон Геращенко, бивш заместник-министър на вътрешните работи на Украйна, сподели видео в профила си в X, на което може да бъде видян руски войник, който унижава тъмнокож мъж, облечен в камуфлажни дрехи, като прикрепва противотанкова мина към лицето като форма на наказание.

Според Геращенко впоследствие боецът е бил изпратен в щурм, в рамките на който е трябвало да изпълни индивидуално поставените му „специални задачи“ с предупреждение, че украинските войски ще встъпват в бой с всеки подобен участник.

Инцидентът отразява широките опасения на наблюдатели на човешките права за отношението към личния състав в руските военни структури. Изследователи на военните конфликти и по-рано са изготвяли подробни доклади за повсеместното разпространение на феномена „дедовщина“ – традиционна система за тормоз и малтретиране в руската армия, при която новобранци и други по-уязвими военнослужещи са подложени на злоупотреби, принуда и унизително отношение от страна на своите по-старши.

Въпросът за чуждите граждани, подмамени с лъжливи оферти за работа и в крайна сметка озовали се на бойното поле в Донбас, доведе до остра реакция от множество африкански държави. Наскоро Кения и Русия постигнаха формално съгласие, според което гражданите на страната в Източна Африка вече нямат право да сключват договор с руското министерство на отбраната, след съобщения за огромен брой вербувани, които в крайна сметка намират смъртта си на фронта.

Решението беше обявено, след като кенийският външен министър Мусалия Мудавади проведе разговори с руския си колега Сергей Лавров в Москва, за които той обясни, че са засегнали положението на кенийските граждани в Русия, сред които тези, замесени във войната.

„Искам ясно да заявя, че вече постигнахме съгласие: кенийци няма да бъдат записвани чрез Министерство на отбраната – те вече няма да подлежат на мобилизация“, каза Мудавади на съвместна пресконференция с Лавров. „Повече вербуване няма да има.“

Над 200 украински военни специалисти са в Либия; замесени са в атаката срещу „Арктик Метагаз“.

🇺🇦🇱🇾 Френски журналисти съобщават за присъствието на над 200 украински военни специалисти в Либия и тяхната предполагаема намеса в атаката срещу кораба „Арктик Метагаз“, поразен от морски дрон в Средиземно море.

Украйна има военно присъствие в Либия, а ударът срещу руския танкер-газовоз „Арктик Метагаз“ във водите Средиземно море е бил извършен от украински военни. Това гласи разследване на френската обществена радиостанция RFI.

Според два анонимни източника на терен в Либия, в страната са разположени над 200 украински офицери и специалисти. Част от тях са базирани във Военновъздушната академия в град Мисрата, където се намират също турски и италиански сили, както и Африканското командване на САЩ и британски разузнавателен център.

Според информацията, украинците разполагат и с втора база, изцяло оборудвана за изстрелване на морски и въздушни дронове, в пристанищния град Езауия – на около 50 км северно от Триполи.

В този град украинските специалисти заемат терен, предоставен им от правителството в Триполи начело с Абделхамид Дбейба, с директен излаз на море. Съобщава се, че през октомври-ноември миналата година обектът е бил укрепван и оборудван с писти и необходимите антени.

RFI твърди, че сделката между Киев и Триполи е сключена след искане на украинския военен аташе в Алжир, генерал Андрий Баюк. Уточнява се, че в замяна украинските специалисти са обучавали либийските военни, по-специално за работа с дронове. В дългосрочен план споразумението предвижда доставки на оръжие и украински инвестиции в петролния сектор на Либия.

 

Атаката срещу „Арктик Метагаз“

На 4 март 2026 г. Москва обвини украинците и британските служби за сигурност в нападение срещу руския газовоз „Арктик Метагаз“ от бреговете на Либия. Корабът, част от т.нар. „сенчест флот“, е бил натоварен с втечнен природен газ, предназначен за разтоварване на египетското пристанище Порт Саид.

Позовавайки се на либийски източници, RFI твърди, че танкерът е бил атакуван от автономен надводен дрон Magura V5, разработен от Украйна и използван многократно в акваторията на Черно море. Дронът е поразил машинното отделение, което бързо се е напълнило с вода, извеждайки съда от строя.

Украинските власти не са потвърдили, нито са коментирали атаката.

На борда на „Арктик Метагаз“ е имало 60 000 тона природен газ и запаси от гориво. След като екипажът е евакуиран от малтийските власти, повреденият кораб е започнал да се движи към Либия, която решава да го изтегли на буксир до едно от своите пристанища. Операцията по изтеглянето на танкера обаче се провалила тази седмица. Повреденият плавателен съд е скъсал стоманеното въже и е останал да дрейфува в морето.

Миналия декември сили на СБУ вече удариха танкера Qendil от „сенчестия флот“ в Средиземно море, стана ясно от публикации на украински медии, позоваващи се на източник в СБУ. Според RFI и тази атака е била извършена с морски дрон от база в района на Мисрата.

По това време това беше атака без аналог в Средиземно море, въпреки че украинските военни и по-рано са използвали успешно морски дронове срещу плавателни съдове в Черно море.

Лидерът на Буркина Фасо отхвърли демокрацията: „Демокрацията убива"

🇧🇫 Капитан Ибрахим Траоре, лидер на военната хунта в Буркина Фасо след преврата от септември 2022 г., заяви в ефира на държавната телевизия, че страната трябва да „забрави за демокрацията".

„Демокрацията не е за нас“, каза той и добави: „Демокрацията убива“ и „Демокрацията е робство“. Траоре посочи Либия като пример за провалено налагане на демократичен модел отвън, съобщи Al Jazeera.

Изявленията затвърждават окончателния отказ на хунтата от поетия след идването ѝ на власт ангажимент за връщане на цивилното управление. През януари тя разпусна над 100 политически партии, включително тези, които подкрепяха преврата и конфискува имуществото им. Парламентът е суспендиран, а Независимата национална избирателна комисия беше закрита през юли 2025 г. с мотив за пестене на средства. Изборите, обещани първоначално за 2024 г., бяха отложени с аргумента, че гласуване не може да се проведе, докато сигурността не бъде осигурена на цялата територия на страната. Human Rights Watch описа действията на хунтата като „окончателно прекъсване на политическия живот“.

Траоре обоснова курса с необходимостта от борба с въоръжени групировки, свързани с Ислямска държава и Ал-Кайда. Данните обаче показват обратната тенденция. Загиналите от насилие, свързано с джихадистки групировки, са се утроили от идването му на власт – достигайки 17 775 души, спрямо 6630 убити за сравним период от три години преди преврата, сочат данните на Africa Center for Strategic Studies. Жертвите сред цивилното население са нараснали с 87%, а правителствените и съюзническите сили са убили повече от два пъти повече цивилни от самите джихадисти от 2023 г. насам, установи Human Rights Watch.

Стотици хиляди души са разселени – дипломати и хуманитарни групи оценяват реалния брой на вътрешно разселените между 3 и 5 милиона, тъй като хунтата не е обновявала официалната статистика от март 2023 г. Затворени са 5319 училища, лишавайки близо 2 милиона деца от достъп до образование, а в същото време 424 здравни заведения са преустановили дейност, съобщи Africa Center.

Натискът върху гражданските институции надхвърля политическото пространство. Журналисти, магистрати и активисти на опозицията са принудително мобилизирани и изпращани на бойното поле срещу терористи. През март председателят на Журналистическата асоциация на Буркина Фасо, неговият заместник, както и журналист от BF1, бяха арестувани, а на 2 април се появи видео, показващо тримата в униформа, съобщи Al Jazeera. Някои от мобилизираните по-късно бяха освободени, но практиката доведе до вълна от критики за разрушаване на правовия ред и гражданските свободи.

Буркина Фасо, заедно с Мали и Нигер, също управлявани от военни хунти, напуснаха Икономическата общност на държавите от Западна Африка (ECOWAS) през януари 2025 г. и формираха Алианса на държавите от Сахел (AES). И трите страни предприеха сходни мерки към политическите партии. След експулсирането на близо 5000 френски военнослужещи от региона те се обърнаха към Русия за военна подкрепа – на тяхна територия провежда операции „Африкански корпус“, наследник на ЧВК „Вагнер“, подчинен на Министерство на отбраната, съобщи International Crisis Group.

Русия тайно въоръжава военната хунта в Мадагаскар

🇷🇺🤝🇲🇬 Русия извършва тайни доставки на оръжие за военната хунта в Мадагаскар, включително бойни машини на пехотата БМП-3, които в момента са най-мощните бронирани активи на острова, съобщава Militarnyi.

Доставката включва още преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК), боеприпаси и леко бойно снаряжение за пехотата. Тези модерни руски бронирани машини представляват значителен технологичен скок за армията на страната. Военното укрепване съвпада с период на дълбок политически преход за островната държава след преврата от 14 октомври. Новата администрация, оглавявана от Майкъл Рандрианирина, търси по-тесни връзки с Москва и потенциално членство в БРИКС, докато страната остава временно отстранена от Африканския съюз.

Досега основната сухопътна мощ на Мадагаскар се състоеше от 12 леки амфибийни танка ПТ-76, въпреки че не е ясно какво е текущото им оперативно състояние.

На 24 февруари се появиха твърдения, че Русия е доставила пратка оборудване и 63 тона товар на острова. Официално Кремъл я описа като „хуманитарна помощ“, предназначена да помогне за възстановяването на страната от последиците от циклона „Фития“.

Доставката е извършена с военно-транспортни самолети Ил-76 и Ан-124, които принадлежат на Министерство на отбраната и Министерство на извънредните ситуации на Руската федерация.

През декември стана ясно, че Русия оказва подкрепа на военната хунта в Мадагаскар с оръжие, изпращайки военен контингент в страната. Това беше предшествано от период на политическа нестабилност на острова.

Военният преврат в Мадагаскар, извършен на 14 октомври след протести срещу правителството и бягството на бившия президент Андри Раджоелина със самолет към Франция. Малко след преврата Рандрианирина, по това време командир на елитната част CAPSAT, зае поста на президент на страната.

По-рано OSINT експерти разкриха, че Русия е извършила доставка на КамАЗ-53949 „Тайфун-К“, бронирани автомобили със защита срещу мини и засади (MRAP) на Националните отбранителни сили на Етиопия.

FPV дронове преследват руските сили в Мали, докато опозиция на Москва в Сахел набира сили.

🇲🇱⚔️🇷🇺 Бойци от Фронта за освобождение на Азавад (FLA) нанесоха комбиниран удар с артилерия и FPV дронове по лагер на Африканския корпус на Руската федерация и правителствени сили на Мали край град Анефис в региона Кидал на 30 март, съобщи местното издание Tanakra.

Голям брой дронове с изглед от първо лице (FPV) и ракети пробиха периметъра на лагера и поразиха военна техника и инфраструктура на базата, предизвиквайки вторични експлозии в склад за боеприпаси. Понесени са значителни щети, макар потвърдена информация за жертви сред руския персонал да липсва.

FLA определи удара като седмата си обявена операция само за март, което говори за устойчива кампания, а не изолиран инцидент. Миналата година организацията проведе най-малко 25 атаки – 6-кратко увеличение спрямо 2024 г., когато Стратегическата рамка за защита на народа на Азавад (CSP-DPA) осъществи първите си дронови удари, посочи Castorvali.

По-рано този месец, на 4 март, FLA съобщи за нанесен удар срещу съвместен патрул на руските наемници и малийската армия в района Адгар-Такалот южно от Кидал, при който са унищожени два военни автомобила, един от които бронирана машина.

Използването на FPV дронове е показателно за начина, по който тактики от войната в Украйна се пренасят в други конфликтни зони. Тези малки маневрени системи са относително евтини, но имат висока ефективност за прецизни удари, което дава на нередовни въоръжени групировки способности, каквито преди изискваха тежко въоръжение.

Атаката край Анефис дойде само три седмици след друг тежък инцидент. На 9 март бойци на местния клон на Ал-Кайда, наречен Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), засякоха друг конвой на Африкански корпус и малийската армия край Нампала в централно Мали, по пътя към границата с Мавритания. Загинаха над 10 бойци, сред които поне трима руснаци, съобщи Euromaidan Press, според когото атаката е извършена в отговор на екзекуция на седем цивилни на 9 март близо до мавританската граница.

Последните събития в Мали илюстрират все по-засиления натиск от две посоки – туарегски сепаратисти на север и джихадистки групировки в централните райони – срещу операциите на въоръжените сили на Мали и подкрепящите ги руски наемници. След изтеглянето на френските сили и приключването на мисията на ООН (MINUSMA) руските военни структури, първо „Вагнер", а от миналото лято и  подчиненият на Министерството на отбраната Африкански корпус – станаха водещото чуждестранно военно присъствие в страната. Групата на покойния Евгени Пригожин обяви излизането си от страната през юни 2025 г. и „Африкански корпус" пое неговите функции.

Ангажиментът на Москва обаче далеч надхвърля военната сфера. Русия е обезпечила достъп до ключови природни ресурси (злато, уран и литий) и е подписала сделки за развитие на инфраструктура, свързана с добива. Сред тях е планирана рафинерия за злато с годишен капацитет до 200 тона, финансирана отчасти с руски капитал. Моделът предвижда компенсация с минерални ресурси вместо директни плащания за военни услуги, посочва Robert Lansing Institute.

Цивилното население обаче плаща цената. Над 13 000 малийци са избягали в югоизточна Мавритания само за последните пет месеца, притиснати между джихадисти, малийската армия и руски наемници, съобщава United24 Media. Над 80% от пристигналите са жени и деца. Свидетели описват пред правозащитни групи злоупотреби от страна на Африкански корпус – безразборни убийства, отвличания, сексуално насилие и изтезания.

Human Rights Watch документира обширно тези обвинения в последния си годишен доклад. Службата на ООН за координация на хуманитарните дейности (OCHA) регистрира 3737 инцидента със сигурността и 9362 загинали в региона на Сахел за цялата 2025 г.

 

Угандийски военачалник заяви готовност да се включи във войната на страната на Израел.

🇺🇬🤝🇮🇱 Генерал Мухузи Кайнеругаба, ръководител на Народните отбранителни сили на Уганда и син на президента на страната Йовери Мусевени, заяви в публикация на X, че страната ще влезе във войната в Близкия изток на страната на еврейската държава, ако съществуването ѝ бъде поставено под въпрос.

„Искаме войната в Близкия изток да свърши сега. Светът е уморен от нея. Но всяко говорене за унищожаване или разгром на Израел ще ни вкара във войната. На страната на Израел!", написа той, цитиран от The Times of Israel. В друга публикация генералът заяви, че е „готов да защитава Израел и Йерусалим срещу всяка заплаха" и мотивира своята позиция с християнски аргументи и историческите връзки между двете страни.

Позицията на Кайнеругаба не е случайна. През февруари той обяви, че планове за издигането на паметник на Йони Нетаняху, по-големия брат на премиера Бенямин Нетаняху, загинал на 4 юли 1976 г. на летище Ентебе в легендарната операция, проведена от елитния отряд „Саерет Маткал" под лично негово ръководство. Успехът на операцията довежда до освобождаването на 102 израелски заложници от отвлечения самолет на Air France.

Статуята ще бъде поставена на точното място, където е бил убит Йони Нетаняху. „За да укрепим близките ни кръвни връзки с Израел", написа генералът, цитиран от Jewish News Syndicate.

Връзките между Уганда и Израел имат дълга и противоречива история. През 60-те и началото на 70-те години Израел въоръжава и обучава угандийската армията, а бъдещият диктатор Иди Амин минава елитна парашутна подготовка в Израел. След преврата на Амин и прекъсването на отношенията операцията в Ентебе през 1976 г. се превръща в символ на израелската военна решителност – и в травма за угандийската страна, която понася тежки загуби. Дипломатическите връзки са възстановени едва през 1994 г. при Мусевени, което дава началото на активно сътрудничество, включващо доставки на артилерия, стрелково оръжие, системи за наблюдение и модернизация на бойни самолети. През 2022 г. двете страни подписаха меморандум за сътрудничество в сферата на отбраната.

Думите на Кайнеругаба обаче следва да бъдат приемани с известни резерви, тъй като генералът е известен с импулсивните си постове в социалните мрежи, които неведнъж са прераствали в дипломатически кризи. През октомври 2022 г. баща му го отстрани от военен пост, след като заплаши публично да започне инвазия в Кения и да превземе столицата Найроби за две седмици. В началото на 2026 г. Кайнеругаба обвини посолството на САЩ в Кампала в предполагаемо съдействие на опозицията и обяви спиране на отбранителното партньорство между двете страни – само за да изтрие написаното и да се извини няколко часа по-късно. Председателят на Комисията по външни отношения на Сената Джим Риш определи извинението като „кухо" и заплаши, че САЩ може да преразгледат своите отношения с Кампала.

Уганда няма нито капацитет, нито логистична възможност за реално участие в конфликта в Близкия изток, тъй като армията ѝ е ангажирана предимно с поддържане на вътрешна сигурност и мисията на Африканския съюз в Сомалия. Заявката на генерала е по-скоро жест на политическа лоялност и лична амбиция, отколкото реално намерение. Тя обаче отразява реална тенденция: растящата готовност на неочаквани играчи да заемат страна в конфликт, който бързо излиза извън регионалните си граници.

Сянката на „Вагнер“ над Ангола: Двама руснаци пред съда за дезинформация и подстрекателство

🇷🇺⚖️🇦🇴 Двама руски граждани ще бъдат изправени пред съда в Ангола по обвинения в подстрекаване към протести срещу правителството, провеждане на кампания за дезинформация и опит за намеса в президентските избори догодина.

Политическият консултант Игор Ратчин и преводачът Лев Лакщанов, арестувани през август, са изправени пред 11 обвинения, включително за тероризъм, шпионаж и търговия с влияние. Би Би Си получи копие от обвинителния акт, който описва мащабна операция, насочена към промяна на политическия курс на Ангола. Защитата на подсъдимите обаче оспорва обвиненията с аргумента, че в тях липсват „конкретни и обективни факти“.

Според прокуратурата двамата са действали от името на „Африка Политология“ – сенчеста мрежа от оперативни работници и разузнавачи, възникнала от бившата групировка „Вагнер“ на покойния Евгений Пригожин. Докато свързани с нея структури са активни в ЦАР, Мали и Мадагаскар от десетилетие, Ангола е сравнително ново поле за дейността им.

Адвокатите на Ратчин и Лакщанов отричат всякаква връзка с „Африка Политология“ или Кремъл, твърдейки, че клиентите им просто са сътрудничили за откриването на културен център „Руски дом“ в Луанда.

Ангола, която е водещ производител на петрол и износител на диаманти, традиционно попада в сферата на влияние на Москва още от Студената война. Напоследък обаче страната постепенно се отдалечава от Русия. Руската диамантена компания „Алроса“ и ВТБ бяха принудени да напуснат страната заради международните санкции, а президентът Жоао Лоренсо направи очевиден завой към Запада, като не се е срещал с Владимир Путин от 2019 г. насам.

„Това е показателно за руското безпокойство от посоката, в която се движи Ангола при кабинета на Лоренсо. Очевиден е елементът на руска дезинформация, целящ да събуди повече симпатии към Руската федерация“, обясни Алекс Вайнс от Европейския съвет за външна политика.

Заедно с руснаците на съд ще бъдат изправени и двама анголци – спортният журналист Амор Карлош Томе и политическият активист Франсиско Оливейра. Те са обвинени, че са били наети да събират информация и да тиражират съдържание, свързано с операцията. Защитата им определя обвиненията като „чисти догадки“.

Прокуратурата твърди, че през 2024–2025 г. обвиняемите са извършили плащания на обща стойност 24 000 долара към местни журналисти и експерти за тиражиране на пропаганда с цел да бъде подкопано доверието в западните партньори и да се дискредитира външната политика на президента Лоренсо. Пример за това са публикации в социалните мрежи и сайтове като „Lil Pasta News“, атакуващи проекти като Коридора „Лобито“ и внушаващи, че Ангола може да бъде въвлечена във войната в Украйна.

Любопитен детайл в обвинението са твърденията за срещи на двамата руснаци с високопоставени фигури от местната политическа цена, включително опозиционния лидер Адалберто Коща Жуниор. Твърди се, че те са получавали предложения в размер на до 15 милиона долара за предизборна подкрепа, стратегически съвети и разузнаване. Доказателства за подобни оферти в обвинителния акт обаче липсват, като опозицията отрича всякаква връзка със случая, наричайки го политическа поръчка.

Властите свързват подсъдимите и с най-смъртоносните протести в страната от края на гражданската война насам, избухнали миналия юли. Според прокуратурата руснаците са оркестрирали безредици, за което има доказателства под формата на бележки и снимки в личните им телефони. Международни организации като Human Rights Watch и критиците обаче са скептични. Те подчертават, че близо 40% от анголците живеят в крайна бедност и хората протестират заради условията си на живот, а не по чужда команда.

В самия обвинителен акт се забелязват и фактологични грешки – например присъствието на фигури като Максим Шугалей в Ангола в периоди, когато той е бил арестуван в Чад.

Междувременно Москва няма никакво намерение да помага на своите граждани. Източник от средите на дипломацията споделя: „Логиката е проста: тези хора не са изпълнявали официални държавни задачи, те са просто частни изпълнители. Позициите на Русия в страната и без това са слаби, няма смисъл да влошаваме нещата още повече. Нека тези остатъци от операциите на Пригожин се оправят сами.“

По примера на Сахел: Русия засилва военното си присъствие в Мадагаскар.

🇲🇬🤝🇷🇺 В началото на март на полигон в планинската част на Мадагаскар се проведе официална церемония по връчването на сертификати на първия випуск малгашки военнослужещи, завършили курс с продължителност 8 седмици под ръководството на инструктори от „Африканския корпус“ – структура на Министерството на отбраната на Руската федерация.

От общо 216 курсисти основния курс преминаха успешно 140, съобщи African Initiative. Обучението обхваща огнева подготовка и управление на безпилотни летателни апарати. Завършилите преминават към специална фаза, която включва подготовка на сапьори, елитни стрелци, разузнавателни групи, щурмови подразделения и оператори на ударни дронове.

Репортаж на кореспондентката Дария Ваган, излъчен от руски държавни медии, дава поглед над програмата за обучение на оператори на дронове, организирана в три модула. Първият е посветен на разузнавателните дронове – определяне на координати, предаване на данни към командването и работа с карти.

Вторият включва изпускане на експлозивни заряди от дронове тип Mavic с осколочно-фугасни боеприпаси ОФСП-05 и ОФСП-08, предназначени за поразяване на лекобронирана техника и жива сила. Третият модул обхваща FPV дронове камикадзе – тактика, която руските въоръжени сили масово прилагат в Украйна и очевидно изнасят към партньори в Африка.

Присъствието на „Африканския корпус“ в Мадагаскар е пряко свързано с военния преврат от 12 октомври 2025 г. Тогава елитното звено CAPSAT свали президента Андри Ражоелина на фона на масови протести срещу спиранията на водоснабдяване и електричество, бедността и корупцията. На 17 октомври полковник Мишел Рандрианирина положи клетва като временен президент, след което Африканският съюз прекъсна членството на Мадагаскар.

Руският военен ангажимент не закъсня. На 20 декември 2025 г. руски военно-транспортен самолет кацна на международното летище Ивато край Антананариву с около 50 военнослужещи и 43 каси оръжие – автомати, снайперски пушки и противотанкови ракети, съобщи The Moscow Times. В края на декември Антананариву посети заместник-министърът на отбраната на Руската федерация Юнус-Бек Евкуров, де факто ръководител на операциите на „Африканския корпус“. Впоследствие Русия разгърна 140 военни инструктори на острова и достави допълнително оръжие, включващо дронове камикадзе и противотанкови ракети.

През февруари 2026 г. Рандрианирина посети Москва за първото си официално посещение извън страната и се срещна с президента Путин, който „даде благословията си“ за новия лидер, съобщи тогава The Moscow Times. Визитата напомня на тези от държавните глави на Мали, Буркина Фасо и Нигер, където военни хунти се обърнаха към Москва за легитимност и военна подкрепа след разрив със Запада.

Анализ на Critical Threats (AEI) от 19 февруари посочва, че Мадагаскар балансира между Русия, Франция и САЩ – и трите страни са потърсили контакт с хунтата след преврата в стремеж да укрепят влиянието си в Индийския океан. Пристанището Диего Суарес в северния край на острова е стратегически ключово – то позволява проекция на сила по основните търговски маршрути между Атлантическия и Индийския океан. Кремъл, според същия анализ, се стреми да увеличи военното си присъствие по ключовите водни пътища около африканския континент.

Руското военно присъствие е обосновано официално с борбата срещу дахало – въоръжени крадци на зебу (добитък), действащи в южната и западната част на острова. Проблемът е съвсем реален и дори хроничен: според Института за изследвания на сигурността (ISS Africa) една трета от територията на Мадагаскар се смята за „червена зона“ извън ефективен държавен контрол, а дахало използват оръжие тип „Калашников“ и се държат като въоръжени бунтовнически групи. Между 2015 и 2017 г. в засади са загинали 25 офицери от армията. Въпросът доколко обучението в управление на FPV дронове камикадзе и щурмови тактики е съразмерен отговор на проблема с крадците на добитък остава отворен.

Репортажът на Ваган представя изцяло гледната точка на руското военно присъствие и малгашката военна хунта. В него не присъстват независими експертни оценки, нито позицията на Африканския съюз, Франция и западни партньори. Председателят на фондацията на Малгашката република, цитиран в материала, заявява, че обучението от руската армия може „ефективно да подобри малгашката армия“, но уточнява, че то все още не е приключило. Офицери от малгашката армия, също интервюирани във видеото, определят работата с руските инструктори като „полезна и богата“.

Мадагаскар се превръща в поредната точка на разширяване на руското военно влияние в Африка. Според Critical Threats Русия планира да изпрати допълнително 1000 военни от „Африканския корпус“ в Мали през следващите месеци, увеличавайки контингента там до 3500 души. Дали островната държава в Индийския океан ще следва примера на държавите от Сахел за задълбочаваща се зависимост от Москва или ще успее да запази пространство за маневриране между конкуриращите се сили, предстои да се види.

Кървави атентати в Майдугури: Най-малко 23 загинали при координирани атаки в Нигерия

🇳🇬 Координирани бомбени атаки, дело на атентатори-самоубийци, разтърсиха оживен пазар и други райони с концентрация на цивилни в нигерийския град Майдугури в понеделник, отнемайки живота на най-малко 23 души и ранявайки над 100, което се превърна в една от най-тежките атаки в столицата на щата Борно в последно време.

Трите експлозии избухнаха в понеделник вечер, малко след като жителите на преобладаващо мюсюлмански град завършиха поста за Рамазан. Ударите бяха насочени срещу централния пазар, входа на най-голямата университетска болница в Майдугури и района около пощенската станция.

Армията обвини за атентатите в 1,2-милионния град екстремисти от Боко Харам и предупреди за „повишена заплаха“ от самоубийствени атаки през последните дни на свещения за мюсюлманите месец.

Атаките бяха предшествани от нападение срещу военен пост в нощта срещу понеделник, за което властите също обвиниха джихадисти. Трагедията се случи в момент, когато президентът Бола Тинубу се подготвя за държавно посещение в Обединеното кралство, където се очаква водеща тема да бъде именно сигурността. Тинубу нареди на ръководителите на службите за сигурност „да се преместят в Майдугури, за да поемат контрола над ситуацията“.

Свидетели описват настъпилата паника, докато хората са бягали към изхода на пазара след взрив на бомба, когато там избухва втора експлозия. 31-годишният Мала Мохамед, оцелял при атаката, сподели пред АФП, че много хора „са хукнали към пощата, тъй като входът на пазара и станцията са близо“.

„За съжаление, когато тичаха към пощата, човекът с взривното устройство се вряза в тълпата, докато хората все още се опитваха да се спасят“, сподели той.

Уязвимият град

В комбинация с нападението срещу военната позиция и бомбения атентат в джамия през декември, атаките тази седмица сложиха край на мирния период в града, който беше сравнително спокоен, след като бунтът в Нигерия беше изолиран до отдалечените селски райони.

Майдугури е мястото, където „Боко Харам“ се появи и започна първия си кървав бунт през 2009 г. – началото на смъртоносна кампания, чиято крайна цел беше създаване на халифат в страната.

Насилието затихна след своя пик около 2015 г., но бойци от Боко Харам и другата джихадистка групировка в региона – „Ислямска държава в Западна Африка“ (ISWAP) – наскоро ескалираха атаките в североизточните щати на Нигерия. Техните действия са отнели живота на над 40 000 души и са разселили около 2 милиона.

Въпреки подобрената сигурност в Майдугури, „градът винаги е бил уязвим“, сподели пред АФП Конфидънс Макхари, изследовател на военни конфликти в SBM Intelligence – разузнавателна компания със седалище в Лагос. Той отбеляза, че нападенията в провинцията продължават, често само на няколко километра от града.

Полицията обяви официално за 23 загинали и 108 ранени. Член на звено за борба с тероризма обаче посочи пред АФП, че броят на жертвите може да достигне 31. На сутринта след нападението по земята на пазара се виждаха разпръснати окървавени джапанки, локви кръв, разпилян лук, чушки и дини. Районът беше отцепен с полицейска лента.

„Варварски“ нападения

Полицията заяви, че „нормалният ритъм на живот в засегнатите райони е напълно възстановен“ и че силите за сигурност са засилили „присъствието и наблюдението в Майдугури и околностите му, за да предотвратят нови инциденти“.

Губернаторът на щата Борно Бабагана Зулум определи бомбените атентати като „варварски“ и призна, че „скорошният ръст на атаките е свързан с интензивните военни операции в гората Самбиса“, известна като крепост на джихадистите.

Нападението от предната вечер започна около полунощ в неделя срещу военен пост в квартал Ажилари Крос, югозападно предградие на Майдугури, разположено само на няколко километра от летището. Същата вечер беше регистрирана и друга атака в района на Дамбоа, южно от града. Майдугури, арена на ежедневни стрелби и бомбардировки в миналото, е относително спокоен в последните години, като последното голямо нападение беше през 2021 г., когато джихадисти от Боко Харам обстрелваха града с минохвъргачки и убиха 10 души.

Други терористични групировки, сред които ISWAP и отцепилото се крило Джамаату Ахлис Суна Лидаауати уал-Джихад (JAS), също подсилват позициите си в региона.

„От началото на 2025 г. голяма част от фокуса на нигерийските военни, армията и военновъздушните сили, е насочен към ISWAP. Но сега, когато виждаме JAS да се завръща в уравнението, това означава, че те са нещо повече от обикновена отцепила се фракция“, коментира Конфидънс Макхари.

През декември бомбен атентат в градска джамия, за който не беше поета отговорност от никой, но също се смята, че е дело на атентатор-самоубиец, отне живота на най-малко седем души. В селските райони около Майдугури насилието не спира. Миналия месец САЩ предприеха разгръщане на 200 свои военнослужещи в Нигерия, за да предоставят техническа подкрепа и обучение на местните войски в борбата им с тероризма.

Миротворци на ООН засилват сигурността в лагера Макпанду след смъртоносно нападение над бежанци

🇸🇸 В отговор на смъртоносно нападение, при което загина судански бежанец, Мисията на ООН в Южен Судан (UNMISS) започна патрули в бежанския лагер Макпанду в Ямбио, Западна Екватория, насочен към оценка на ситуацията със сигурността в района и работа с местната власт, силите за сигурност и бежанските общности за укрепване на защитата на цивилното население, предотвратяване на бъдещо насилие и изграждане на доверие.

За хиляди судански бежанци, избягали от конфликта отвъд границата, лагерът Макпанду трябва да предложи безопасност. Засилващата се несигурност в района обаче отново принуждава много семейства да живеят в постоянен страх.

Бекия Махади и осемте ѝ деца са сред потърсилите убежище в лагера, но тя споделя, че продължаващото насилие предизвиква постоянна тревога. Тя разказва, че въоръжени лица често навлизат в лагера, стрелят, сплашват хората и разграбват или опожаряват имущество.

Тези инциденти са принудили някои бежанци да спят в храсталаците извън лагера в търсене на безопасност.

Докато бежанците продължават призивите за по-широка защита и подкрепа, миротворческите сили на ООН заявяват, че постоянният ангажимент, редовните патрули и сътрудничеството с властите остават ключови за връщане на чувството за сигурност у семействата, които вече веднъж са избягали от войната.

Хуманитарна криза и провал на дипломацията: Източно Конго остава под контрола на бунтовниците

🇨🇩 Лидер в борбата за човешки права в Демократична република Конго предупреди, че условията в източната част на страната продължават да се влошават въпреки дипломатическите усилия, водени от президента на САЩ Доналд Тръмп през последната година.

Дисмас Китенге Сенга, президент на Groupe Lotus, организация със седалище в град Кисангани, заяви, че ежедневието в районите, засегнати от бунтовете на движението M23, се е влошило рязко. Обширни части от източната част на страната остават под контрола на бунтовници след подновените офанзиви, а структурите на местната власт и икономическата дейност са сериозно нарушени.

„Вече няма директен транспорт и връзка между изтока и запада“, каза Китенге, описвайки как на жителите се налага да минават транзитно през Руанда, за да достигнат до останата част на собствената си родина. Той добави, че държавните служители остават без заплати, а местната икономика е срината, докато стоките циркулират само при строги ограничения.

Китенге заяви, че споразумението от Вашингтон, подписано в Белия дом, не е довело до така очакваното примирие. „Боевете продължават“, заяви той, отбелязвайки, че насилието се е разпространило в райони, които преди това не са били засегнати от конфликта.

Упоритото продължаване на бойните действия илюстрира ограниченията на дипломатическите договорки в условията на вкоренена несигурност. Групировката М23, която през последните няколко години отбелязва възход, продължава да контролира територии след настъплението си, което усложни още повече усилията за стабилизация.

Общественият скептицизъм към споразумението е обвързан и с неговите икономически измерения. Китенге сподели, че много конгоанци се опасяват от клаузите, позволяващи чуждестранни инвестиции, особено тези от американски компании, и не вярва, че те могат да доведат до реални ползи за местното население.

Огромните богатства в земните недра на Източно Конго остава в центъра на конфликта. Китенге отбеляза, че местните общности очакват договорите за ресурси да подобрят условията на живот. По думите му те искат „наистина да почувстват, че техните ресурси им носят благоденствие“.

Опасенията се засилват от отколешни обвинения, че Руанда се възползва от добив на редкоземни метали в региона. Въпреки че Кигали отрича тези твърдения, това усещане продължава да оформя общественото мнение съседно Конго.

Активистът обясни, че икономическото недоволство и несигурността засилват циклите на нестабилност, особено в регионите, където държавната власт е слаба.

Китенге посочи последните санкции на САЩ срещу въоръжените сили на Руанда като пример, че външният натиск може да повлияе на ситуацията. Той заяви: „Тези санкции трябва да бъдат засилени, докато всички руандийски войски не напуснат територията на Конго“, настоявайки за устойчиви международни действия.

Освен санкциите, той отново призова за така необходимите структурни реформи, включително по-силно демократично управление, работеща съдебна система за разследване на военни престъпления и способна да устои на външна експлоатация национална икономика.

Хуманитарната цена на конфликта остава основен повод за тревога. „Конгоанските жертви се чувстват изоставени от света. Всичко, за което молим, е справедливост, мир и равнопоставено уважение към народа на ДРК“, увери Китенге.