JNIM показа шлемове и нови АК-15 от разбит руски патрул в Мали

🇲🇱🪖🇷🇺 Съвместен патрул на руския „Африкански корпус“ и малийски бойци от „Дан На Амбасагу“ е бил разбит при засада, извършена от бойци на „Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимен“ (JNIM) в понеделник, 7 септември, край град Софара в централния район Мопти.

JNIM твърди, че при нападението са били убити 13 души, сред тях 5 руснаци, а отделна оценка, основана на местни източници, сочи най-малко 11 загинали, 4 от които са били членове от руската част. Джихадистите публикуваха снимки на пленени картечници, автомати, шлемове с руски нашивки и десетки мотоциклети. Frontline Monitor се сдоби със снимки с телата на загинали руски бойци, които са твърде смущаващи, за да бъдат публикувани. „Африканският корпус“ не е потвърдил загубите и представя действията край Софара същия ден като преследване на крадци на добитък.

Материалите се появиха на два етапа. На 7 септември в каналите на JNIM бяха публикувани видеозаписи с телата на поне 4 светлокожи мъже с огнестрелни рани в главата. Вечерта на 8 септември медийното крило на групировката „аз-Заллака“ пусна серия снимки на оръжия и вещи, за които твърди, че са били пленени от убитите. Надписите под тях са еднакви: „част от имуществото, останало след засадата срещу врага край Кака“, с дата 8 септември 2026 г. Профилът за мониторинг на сигурността Sahel Alerte предаде твърдението същия ден: 13 убити от „Африканския корпус“ и съюзните на Бамако милиции при нападение срещу съвместен патрул край село Кака. Рускоезичното издание „Вот Так“ на полската телевизия „Белсат“, което проследи публикациите, тълкува разбивката на JNIM като 5 руснаци и 8 африканци.

Данните от страна на JNIM не са единствената оценка за убитите. На 9 септември сайтът African Perceptions публикува собствен брой, основан на сведения от висша фигура от движението „Дан На Амбасагу“, водачи на местни общности и наблюдатели на сигурността: най-малко 11 убити, 4 от тях от „Африкански корпус“ и 7 традиционни ловци от движението, което се сражава на страната на правителствените сили. Част от източниците на изданието говорят за повече жертви, но официална цифра няма. Нито Бамако, нито руското формирование са коментирали нападението. Малийските военни същия ден обявиха унищожаването на „важна база“ край Бугуни, без да споменават Кака.

Най-силната визуална опора за твърдението са заснетите трофеи. На една от тях върху постлана рогозка лежат картечница ПКМ на двунога, патронна лента, купчина патрони, няколко ръчни гранати, мобилни телефони и външни батерии, около които са струпани бронежилетки, шлем и разкъсани раници; на заден план са наредени мотоциклети. Групировката твърди, че е взела 14 мотоциклета и 2 пикапа; на видеозаписи могат да се преброят поне 12 мотоциклета. JNIM добавя към трофеите две картечници ПКМ, 6 автомата, 6 гранати, боеприпаси и дрон DJI. Профилът War Noir, който следи движението на оръжия в конфликтни зони, идентифицира сред автоматите поне три АК-15 модификации от 2023 г. – 7,62-мм вариант от семейството АК-12. Според профила това е първият известен случай, при който са пленени подобни образци. „Вот Так“ отбелязва, че тези автомати обичайно се предоставят на бойци от специалните подразделения на руската армия.

Надписите на шлемовете са на руски. Единият с камуфлажен калъф на руската марка ARSARMA и нашивка с червено сърце: „Семья сказала береги себя“ – „Семейството каза да се пазиш“. На друг пише войнишката поговорка „Набирали по здоровью, а спрашивают как с умных“, която смислово може да се предаде като „Подбираха ни по здравина, а после изискват от нас като от умни“ – отдавнашна армейска ирония по адрес на командирските изисквания. На трети шлем и на раница, до руски трибагреник и червен кръст, е зашита нашивка с ангел-хранител в облика на войник с автомат и надпис „Я всегда рядом“ – „Винаги съм до теб“. Върху бронежилетка има череп с кръстосани кости. Тези елементи говорят за руска или рускоезична среда, но сами по себе си не доказват конкретно подразделение: същите модели нашивки се продават свободно в магазините за военна екипировка в Русия.

Патрулът се е придвижвал с пикапи и мотоциклети, а руските бойци са били най-отпред в колоната, според видеозаписите, описани от „Вот Так“. Спътниците им са били от „Дан На Амбасагу“, чието име на догонски означава „ловци, които се уповават на Бога“. Това е обединение на догонски селски отряди за самозащита, основано през декември 2016 г., с ядро от традиционни ловци, наричани дозо, което действа в целия район Мопти – от Бандиагара до Дуенца. Отношенията му с редовните сили варират между съвместни патрули и взаимни обвинения, но след завръщането на редовните войски в централната част на страната към края на 2021 г., вече придружавани от руснаци, сътрудничеството беше подновено. Според оценка на аналитичния център GIS Reports властите на генерал Асими Гоита разчитат на три основни силови опори: около 25 000 военнослужещи от въоръжените сили, руското формирование и местните милиции като „Дан На Амбасагу“, които действат по места.

JNIM воюва срещу тях от месеци. След офанзивата от 25 април и обявената блокада на столицата Бамако през май джихадистите пренесоха част от натиска към централната част на Мали и предприеха кампания срещу ловните милиции, включително „Дан На Амбасагу“. На 7 май групировката уби над 30 души в селата Корикори и Гомосогу – нападение, което представи като ответна акция срещу действия на движението. По данни на ACLED през май JNIM е твърдяла също, че е убила 21 опълченци в Конна и 18 в Сомадугу, и двете в район Мопти. Ударът край Софара се вписва в същата кампания, но този път начело на колоната са били руски бойци.

Каналът на „Африкански корпус“ представя различна версия за случилото се на 7 септември. В Telegram каналът „Африканский корпус | Миссия за рубежом“ съобщи, че край Софара военните са открили група бойци, които се опитвали да откраднат добитък. При последвалото преследване, според публикацията, преследваната група използвала ударни дронове, но бойците били „ликвидирани“. За засада, собствени загуби и пленено оръжие не се споменава нито в тази публикация, нито в останалите канали на корпуса.

Възможен косвен намек за понесени загуби се появи на 8 септември в свързания с бившата ЧВК „Вагнер“ профил Wagner Truth 1W9 в X, въпреки че публикацията не споменава изрично Софара: „Някои си мислят, че работата в Африка е чудесен начин да си почиваш, да седиш, без да правиш нищо, да ядеш екзотични плодове и да лежиш под палмите. Не. И тук има война и умират хора. Използват взривни устройства и дронове, свалят хеликоптери, палят бронирани машини, стрелят с минохвъргачки и устройват добре планирани засади.“

Ден по-рано в същия район е бил нанесен друг удар. По данни на African Perceptions, който се позовава на местни източници, цитирани от Radio France Internationale, на 6 септември дрон на армията е поразил село Буркума, убивайки жена и нейното бебе, а други цивилни са били ранени. Някои местни източници свързват засадата край Софара с този удар, описвайки я като отмъщение, но няма независимо потвърждение за такава връзка.

Друг, по-тежък случай в района е документиран от Human Rights Watch на 20 август. Според организацията на 10 юли бойци на „Африканския корпус“ са убили 9 цивилни в село Бомбори, също в Мопти, сред които 4 деца на възраст от 6 до 17 години. Селото се намира под контрола на JNIM от 2017 г., а база на групировката се намира на около 1 км от него. Human Rights Watch припомня, че „Африканският корпус“ е контролиран от Кремъл, наследявайки „Вагнер“ през юни 2025 г. и запазвайки много от бившите бойци на групата, част от ръководното ѝ ядро и почти същата численост.

„Вагнер“ обяви края на мисията си в Мали на 6 юни 2025 г., а наследилият я „Африкански корпус“, е свързан много по-директно с Министерство на отбраната. Засадата край Софара е поредния епизод от дълга серия загуби, понесени от корпуса в последните месеци. След загубата на Кидал в края на април формированието ограничи присъствието си предимно до района на Бамако, започна да разчита повече на авиация и дронове и се концентрира върху охраната на конвои с гориво от съседните държави. Анализаторът Бенедикт Манзин от Sibylline описа промяната като опит „да не хвърлят още хора в месомелачката“, но предпазливият подход не спря загубите. В началото на юли туарегският Фронт за освобождение на Азауад (FLA) сподели кадри на свален руски хеликоптер край Гао; Москва не коментира случая, а съдбата на екипажа е неизвестна. На 18 юли FLA и JNIM атакуваха конвой между Анефис и Гао край Табришат и според данни на Reuters убиха над 50 малийски военнослужещи и съюзни руски бойци, без да е ясно колко от жертвите са руснаци. Първото документирано поражение на корпуса е още от 1 август 2025 г. Тогава край Тененку в същия регион, „аз-Заллака“ показа телата на най-малко трима негови бойци, а руски военни блогъри определиха случилото се като „катастрофа“.

Към 10 септември нито един от загиналите край Софара не е назован по име нито в руските канали, които публикуват сведения за убити военнослужещи. Най-ясната видима следа от случилото се засега е онова, което показаха от JNIM: три автомата от най-новата серия, две картечници, шлемове с руски нашивки и мотоциклети, достатъчни за цял патрул. Ако се появи руско потвърждение за загубите, то вероятно ще е по познатия от предишни случаи начин – с некролози в руски регионални канали няколко седмици по-късно. Ако такова потвърждение не последва, разказът за преследването на крадци на добитък ще е единствената публична версия на „Африканския корпус“ за случилото се на 7 септември.

Анализ: Буданов публикува африканските кадри на ГУР без нито един подпис

🇺🇦📷🌍 Кирило Буданов публикува снимки, на които въоръжени мъже в цивилно облекло са застанали пред колона от паркирани в редица пикапи с монтирани картечници, а десетки предполагаеми бойци са седнали в кръг върху оранжевия пустинен пясък, наблюдавайки мъж с вид на европеец, застанал зад автомат, вероятно военен инструктор. Кадрите бяха публикувани на 7 септември в неговия канал в Telegram по повод Деня на военното разузнаване. Снимките са четири и нито една не е придружена от конкретно описание. Единствената географска рамка идва от изказването на Буданов, което гласи:

„От Русия до Африка, от костюма до камуфлажа – Главното управление на разузнаването брани интересите на Украйна по цялата планета по всякакъв начин.“

Значението на публикацията идва не само от съдържанието ѝ, но и от позицията на нейния автор. Буданов е начело на президентския офис от 2 януари 2026 г. и вече не ръководи военното разузнаване, което премина под ръководството на генерал-лейтенант Олег Иващенко. Снимките, които „Главком“ определя като идващи от личния архив на бившия топ разузнавач, не са публикувани от пресслужбата на ГУР, а от ръководителя на президентския офис. Същия ден Буданов пусна и отделен поздрав, в който напомни, че ГУР вече 34 години се грижи за сигурността на Украйна.

Четирите колажа събират общо 14 снимки, които обхващат много по-широк спектър от африкански кадри. На първата снимка самият Буданов позира с група мъже в пълно бойно снаряжение пред тежко повредена едноетажна сграда с разрушен покрив и избити прозорци. Повечето са в камуфлаж и тактически жилетки, а при няколко се виждат автомати или карабини. Лицето на бившия топ разузнавач е оставено видно, докато тези на останалите са размазани. Самата снимка не е надписана и не позволява надеждно определяне на мястото или датата.

Второто изображение е колаж от пет кадъра, три от които очевидно са заснети в сух африкански пейзаж от Сахел или съседен на него регион. На първия шестима мъже позират върху каменисто възвишение; един е клекнал отпред, а четирима ясно държат автомати от семейството АК или сходни оръжия и носят различни нагръдни системи за пълнители. Под тях се виждат ниски сгради насред обширна суха равнина. На втория кадър мъж с тениска, шорти и маратонки провежда демонстрация на работа с картечница от семейството ПК пред няколко десетки мъже, седнали в широка дъга около него. Част от тях са в пустинно камуфлажно облекло, други – в цивилни дрехи, а зад групата стоят още въоръжени мъже. Видяното напомня обучение или инструктаж на местни бойци, въпреки че снимката сама по себе си да не ни позволява да установим със сигурност тяхната принадлежност.

Най-големият кадър в същия колаж показва колона от пикапи „Тойота“, натоварени с местни бунтовници. На поне един от автомобилите е монтирана тежка картечница, а върху друг се забелязва лице с противотанков гранатомет от типа РПГ-7. На преден план позират четирима мъже с разнообразна тактическа екипировка и скрити лица; само левият ясно държи автомат. Останалите две сцени в колажа са заснети извън пустинната среда: група мъже в тъмни костюми на стълбите на Анъткабир в Анкара и мъж, застанал с украинско знаме в ръце пред разрушена постройка, вероятно в пределите на неизвестна промишлена зона.

Третото изображение от публикацията също е колаж от пет сцени. В горния ляв ъгъл група мъже в цивилно облекло позира в познатия интериор на Голямата джамия „Шейх Зайед“ в Абу Даби. До него се вижда група украински военнослужещи в камуфлаж и с жълти отличителни ленти, въоръжени с автомати и карабини, на път в населено място. Долу вляво друга група мъже позира пред военно-транспортен самолет Ил-76МД с украинско знаме, вероятно освободени пленници. Кадърът долу в средата включва петима мъже, някои с покрити лица и автомати, които стоят в сух, каменист планински терен. Последната сцена показва бойци с голямо знаме на украинското военно разузнаване върху метална палуба или платформа край море.

Четвъртото изображение съдържа три кадъра. На първия група тежко въоръжени мъже с отличителни ленти в зелено позира сред гъста растителност. На втория човек със скрито лице е застанал на Червения площад в Москва, непосредствено пред Кремъл и Спаската кула – визуалният кадър с най-недвусмислено послание от цялата поредица. Третият показва група украински военнослужещи с жълти ленти в застроена среда; няколко от тях държат знаме със символиката на ГУР. И тук няма дата или пояснение за операцията, частта или обстоятелствата на заснемането.

Онова, което кадрите позволяват да се твърди, е ограничено, но не е без значение. Някои снимки показват въоръжени мъже без униформи – в цивилно облекло, с автомати с дървени приклади и платнени жилетки за пълнители. В тази поредица има карабини от западен тип, оптични мерници и съвременни бронежилетки. Разликата в екипировката отделя ясно сцените в цивилно облекло от тези с конвенционално снаряжение, но сама по себе си не внася уточнения за характера на операциите. Кадрите не могат да бъдат датирани и по екипировката, тъй като автоматите от съветски образец от десетилетия са широко достъпни в Сахел.

Африканската линия в дейността на украинското военно разузнаване не започва с въпросните кадри. През септември 2023 г. CNN документира 14 удара с дронове срещу опорен пункт на Силите за бърза подкрепа (RSF) в Омдурман. Медията разпозна в най-малко 8 случая търговски дронове от видовете, използвани от украинската армия, както и украински надпис на пулт за управление, но не успя да потвърди категорично украинско участие. През февруари 2024 г. Kyiv Post публикува видео на бойната група „Тимур“ на ГУР по време на разпит на пленени наемници от ЧВК „Вагнер“ в Судан, а The Wall Street Journal разкри операция по извеждането на судански генерал. Дейвид Игнейшъс от Washington Post допълни картината със сведения от Южна Африка: проследяването на товара на кораба Lady R в Саймънстаун през декември 2022 г. заедно с операцията около учебния кораб „Смолний“ в Кейптаун през август 2023 г.

Самият Буданов е определял Африка като поле на действие. В интервю за Washington Post от 18 април 2024 г. той отговори на въпрос за операциите срещу руските наемници на континента: „Провеждаме операции, насочени към намаляване на руския военен потенциал навсякъде, където е възможно. Защо Африка да бъде изключение?“ Логиката зад това изречение е проста и Киев няма причина да я прикрива. Руските операции в Африка осигуряват достъп до злато и канали за заобикаляне на санкциите, а през 2023 г. оценка на висш судански военен, цитирана от CNN, определи около 90% от оръжието на RSF за получено по линия именно на „Вагнер“. Освен това руските структури в Африка са далеч по-достъпна цел, тъй като действат далеч от защитата, която осигуряват русктие силови структури на собствена територия.

Три месеца след интервюто тази политика демонстрира и своята дипломатическа цена. След разгрома на колона на малийската армия и „Вагнер“ при Тинзауатен в края на юли 2024 г. говорителят на ГУР Андрий Юсов заяви в ефира на телемаратона „Единни новини“, че бунтовниците са получили „нужната информация, и не само информация“. Посолството на Украйна в Сенегал сподели записа, а малко по-късно беше изтрит, в отговор на което Дакар привика посланик Юрий Пивоваров. Бунтовниците съобщиха за 84 убити руснаци и 47 малийци при Тинзауатен – данни, които по-късно бяха повторени от Washington Post. На 4 август 2024 г. военната хунта в Бамако скъса дипломатически отношения с Киев и го обвини в подкрепа за тероризъм, а Нигер направи същото няколко дни по-късно. На 19 август 2024 г. министрите на външните работи на трите членки от Алианса на държавите от Сахел (AES) Карамоко Жан-Мари Траоре, Бакари Яу Сангаре и Абдулай Диоп изпратиха обща жалба до председателя на Съвета за сигурност на ООН с искане за реакция в отговор на украинските действия, с което да бъдат осуетени евентуални подривни акции и заплахи за стабилността в региона. Украинското външно министерство отхвърли обвиненията и посочи, че спазва международното право и принципа на държавния суверенитет.

Оттогава обстановката в Сахел се усложни за режимите. На 25 април 2026 г. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM) започнаха мащабна офанзива, насочена по осем паралелни направления в Мали, сред които столицата Бамако и големите градове Кати, Гао, Севаре и Кидал. Последният премина под контрола на туарегските сепаратисти от FLA още същия ден. Министърът на отбраната Садио Камара загина в Кати при самоубийствен атентат с кола-бомба пред дома му заедно с втората си съпруга и две от внучетата си. На 27 април Африканският корпус, структура на Министерството на отбраната на Руската федерация, наследила част от структурите на ЧВК „Вагнер“ в Африка, потвърди за своето изтегляне от града, договорено с посредничество от Алжир.

Данните за загубите на двете страни от онези дни се разминават значително. Малийската хунта и нейните съзници от Африканския корпус съобщиха за над 1000 убити бунтовници, а Министерството на отбраната в Москва – за поне 305 убити при въздушни удари. От своя страна FLA заяви, че само в рамките на Кидал са били убити няколко десетки и пленени над 200 военнослужещи от армията на Мали. В същите дни Фронтът обвини украински наемници, че са действали около Кидал и Гао, използвайки преносими зенитно-ракетни комплекси от западен произход, без да представи доказателства.

Руското военно присъствие в Африка също претърпя редица трансформации. „Вагнер“ отстъпи мястото си на Африканския корпус, поставен под директния контрол на Министерство на отбраната през 2024–2025 г. Междувременно ГУР все по-често описва Африка и като поле на противопоставяне в сферата на масовата информация. На 30 юли 2026 г. то публикува информация за мрежата Africa Politology, за която отбелязва, че действа под контрола на Службата за външно разузнаване (СВР) в Централноафриканската република, Чад, Мали, Ангола, Мадагаскар, Намибия и Южна Африка и има за задача, наред с друго, да дискредитира Украйна. Месец по-рано ГУР определи Африка като „полигон за руско когнитивно оръжие“.

На 10 юли 2026 г. Фусейну Уатара, заместник-председател на комисията по отбрана в преходния съвет на Мали, заяви, че украински инструктори обучават бойци от туарегските сепаратисти и от сахелския клон на Ал-Кайда и доставят камикадзе дронове. „Тези младежи са ни известни. Вече сме ги включили в списъците си и разполагаме с имената им“, каза той. Доказателства така и не бяха представени, а Киев не коментира публично твърдението.

Кадрите не добавят факт за конкретна операция. Те добавят факт за това какво Киев е готов да покаже. Досега сведенията за украинска дейност в Африка идваха предимно от чуждестранни публикации, едно изявление на говорител, последвано от дипломатически разрив с две страни от региона, и от отговор на Буданов пред американски вестник. От 7 септември към това бяха добавени и изображения, публикувани лично от ръководителя на Офиса на президента. Политическата разлика е видима: следващия път, когато Мали представи списък с имена, ще може да посочи и снимки, независимо какво реално доказват те.

Срещу този прочит стои и по-просто обяснение, което самата публикация подкрепя. Датата има очевидно календарно основание: 7 септември е професионалният празник на украинското военно разузнаване. Подборът очевидно е ретроспективен – Антарктида, Анкара, Абу Даби, самолет с освободени пленници и морска платформа не представят един оперативен театър, а различни епизоди от кариерата на Буданов, а „Главком“ определя снимките именно като част от личния му архив. Африканските кадри може да са отпреди години и да принадлежат към суданското досие от 2023–2024 г., а не към сахелското. Нищо в самите изображения не позволява надеждно да се избере между тези две възможности.

Затова значението на публикацията е политическо, а не оперативно. Тя не променя съотношението на силите в Сахел, където Африканският корпус загуби Кидал без доказано украинско участие в самата офанзива. Кадрите вероятно ще дадат повод за нова вълна от обвинения от Бамако, без Киев непременно да добави дата или място към тях. Потвърждение от украинска страна за присъствие на нейни хора в Мали няма, а официалната позиция на външното министерство от 2024 г. насам е да отхвърля подобни обвинения. Снимките, публикувани от ръководителя на Офиса на президента, не опровергават отрицанието конкретно за Мали, но правят по-трудно общото отрицание на украинска активност в Африка.

Тезата, че африканското досие остава активно и през 2026 г., би се засилила при назована операция в официално съобщение на ГУР, при видимо завръщане на Киев в региона чрез бъдещата правна рамка за частните военни компании, чието разработване Владимир Зеленски възложи на 6 май 2026 г., или при публикуван от Бамако поименен списък. Тя би отслабнала при продължително мълчание по темата до края на годината или ако кадрите бъдат идентифицирани като судански. Засега единственият сигурен надпис под тях остава изречението на самия Буданов.

Анализ: Без Пригожин руското влияние в чужбина мина на държавна издръжка

🇷🇺🌍 Три години след смъртта на Евгений Пригожин броят на сраженията с руско участие в Мали стои с около 1/4 под нивото от 2024 г. Руският контингент се изтегли от ключовия град Кидал след сделка със сепаратистите, срещу които беше изпратен. Москва се отказа и от гарантираните при режима на Башар Асад права за свободно и безсрочно ползване на военните бази в Сирия. Общото между тези отстъпления е, че мястото на една самофинансираща се частна структура бе заето от формирование, подчинено на Министерство на отбраната, което се издържа от бюджета и участва в операции според условията на различни двустранни споразумения.

Самолетът Embraer Legacy 600 се разби край Куженкино в Тверска област на 23 август 2023 г. – два месеца след като колоната на Пригожин започна своя марш към Москва, само за да го прекрати на едва 300 км от нея. Заедно с него загинаха Дмитрий Уткин, чиято позивна беше дала името на групата, и Валерий Чекалов, който ръководеше логистиката. Официална причина за инцидента така и не бе обявена: Междудържавният авиационен комитет не пое разследването, а първоначалната оценка на американското разузнаване стигна до извод, че самолетът е свален чрез умишлено предизвикан взрив. В началото на октомври 2023 г. Путин съобщи, че в телата на загиналите са открити фрагменти от ръчни гранати. Независима проверка на това твърдение няма.

Онова, което изчезна заедно с тримата, бе цял бизнес модел. „Вагнер“ се издържаше от концесии за добив на злато и дървесина, от охрана на мини и президентски дворци, от митнически приходи и договори, които се заплащаха със суровини вместо пари. Руската държава получаваше военна сила зад граница, без пряко да я финансира, като по този начин имаше свободата да твърди, че няма нищо общо с наемниците. Именно оттук произтичаше и ниската политическа цена на всяко поражение: щом формално не е изпратен никой, то формално и никой не е разбит. Същата логика действаше и вътре в Руската федерация: по думите на самия Пригожин групата е вербувала около 50 000 затворници срещу обещание за помилване и е загубила над 20 000 души в Бахмут, половината от които са били осъдени.

Наследникът вече има ведомство, командир и заплати от държавния бюджет. Африканският корпус е подчинен на Министерството на отбраната и се ръководи от генерал-лейтенант Андрей Аверянов от военното разузнаване, а част от бившите щурмоваци подписаха договори с Росгвардия или преминаха към компанията „Редут“. Тази промяна осигури на Кремъл по-голям контрол, но срещу двойна цена.

Първата е финансова. В Централноафриканската република президентът Фостен-Аршанж Туадера се съпротивляваше на настояването да плаща пряко на Москва за услуги, които преди се самофинансираха, а руският контингент там намаля от близо 2100 души през 2021 г. до 1500 в началото на 2026 г. Втората цена е политическа: щом бойците носят пагона на държавата, техните поражения вече се записват на сметката на държавата.

Тази цена пролича в Мали, и то на два пъти. Първият сигнал дойде още при старата структура. На 25 юли 2024 г. при Тинзауатен, близо до границата с Алжир, колона на малийската армия и „Вагнер“ попадна в засада на връщане от операция. Загубите на руската група бяха оценени на между близо 50 и 84 души, към които се добавяха десетки убити малийски военнослужещи. Това остана най-тежката известна загуба на „Вагнер“ в Африка.

През юни 2025 г. групата обяви, че напуска страната, а операциите бяха поети от Африканския корпус. Той възприе по-предпазлив подход, фокусиран върху обучение, логистика и ограничени операции вместо върху щурмове рамо до рамо с местната армия.

Вторият сигнал вече беше системен. На 25 април 2026 г. Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM) и Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) проведоха паралелни координирани атаки срещу Бамако, Мопти, Кати, Гао и Севаре. Сред убитите беше министърът на отбраната Садио Камара. На следващия ден Фронтът обяви, че е постигнал договорка с руските сили за окончателно изтегляне от Кидал, а през следващите дни паднаха Тесалит и Тесит.

Кидал беше опорната точка, която Москва представяше като доказателство за своя успех в Сахел. Градът бе превзет от сепаратистите в края на 2023 г. с руска подкрепа и оттогава присъстваше в официалните отчети като потвърждение, че руският модел работи.

Отдръпването обаче беше започнало още преди самото настъпление. ACLED, международна база данни за проследяване местоположение, участници и събития във въоръжени конфликти, отчита 537 битки с участие на Русия в Мали през 2024 г. и 402 през 2025 г. От началото на 2026 г. организацията регистрира средно по 24 случая месечно.

В същото време натискът над хунтата се пренесе към икономиката. Горивната блокада на JNIM продължава от септември 2025 г. и е засегнала стотици цистерни, пътуващи към Бамако. От 28 април 2026 г. блокадата обхвана самата столица, а училищата и университетите бяха затваряни заради недостига на гориво. Асими Гоита остана на власт, след като през юли 2025 г. преходният парламент му предостави 5-годишен мандат за президент, който може да бъде подновяван без избори.

Хунтата в Бамако обаче няма причина да преустановява своите отношения с Москва. Оценката на Соуфан център от 12 май 2026 г. е, че отстъплението от северната част на страната е удар по репутацията на Русия, но Гоита ще продължи партньорството, защото се нуждае от гаранции за оцеляването на режима, а не само от победа в пустинята. Именно това стеснява руската роля до онова, което Москва може да предоставя при сравнително ограничени разходи: инструктори, техника и охрана на дворци, без обещание за отвоюване на изгубени територии.

В Сирия загубата е преди всичко инфраструктурна и започна с падането на режима на Асад на 8 декември 2024 г. Меморандумът от 9 август 2026 г. превръща Хмеймим и Тартус в съвместни центрове за подготовка и предвижда в 3-месечен срок на Дамаск да бъдат върнати гражданските съоръжения: авиобаза Хмеймим и 4-тия търговски кей в Тартус. Отпадат гаранциите за свободно и безсрочно ползване на базите и широк имунитет на руските военнослужещи, които бяха гарантирани при Асад. На тяхно място остава ограничено партньорство под сирийски суверенитет.

Ахмед ал-Шараа постигна това с две визити в Москва (октомври 2025 г. и януари 2026 г.) и след като през януари руските военни започнаха да напускат обекта при летището в Камишли. През Тартус преминаваше морският логистичен маршрут към Либия и Судан, а Хмеймим служеше за презареждане на транспортни самолети по пътя им към Сахел. Според оценката на Института за изследване на войната (ISW) загубата на двете бази нарушава снабдяването и ротацията на Африканския корпус.

Замяната на сирийския логистичен възел все още не е уредена. След падането на режима Москва започна да търси нови опорни точки в Либия и Судан. Сателитни снимки от началото на 2025 г. сочат, че изоставена либийска база Маатен ас-Сара, разположена дълбоко на юг, близо до границите с Чад и Судан, се подготвя като логистичен възел за Мали и Буркина Фасо. Работата обаче вече се извършва по държавна линия, чрез официални споразумения и подписи, а не чрез компания, която сама плаща транспорта си с печалбата от златна мина.

В Армения Москва опита да запази влиянието си с политически средства – и отново загуби. Отстъплението в Южен Кавказ започна по-рано с конкретно физическо измерение. Близо 2000 военнослужещи от руския мироопазващ контингент напуснаха Нагорни Карабах до 12 юни 2024 г. Руските граничари се изтеглиха от летище Звартноц на 31 юли 2024 г. От 1 януари 2025 г. ГКПП „Агарак“ на границата с Иран премина изцяло под контрола на арменската гранична служба.

На 8 юни 2026 г. „Граждански договор“ на премиера Никол Пашинян спечели трети пореден мандат, след като получи 49,81% от гласовете, докато опозиционната „Силна Армения“ завърши с 23,29%, следвана от блока на бившия президент Роберт Кочарян с 9,94%. Избирателната активност беше 58,97%. Кампанията срещу управляващите се проведе паралелно по няколко различни линии: с директен политически натиск, икономическа принуда, църковни структури и мобилизация на диаспората.

Ереван не възстанови своето пълноценно участие в Организацията на договора за колективна сигурност, а преговорите с Баку се водят с посредничество от САЩ. 102-ра руска военна база в Гюмри остава по силата на споразумение до 2044 г. и правителството на Армения не поставя на дневен ред нейното закриване. Помирението между Ереван и Баку обаче вече се договаря другаде.

Вътре в Русия същата трансформация започна по-рано и протече по-тихо. Британското военно разузнаване още през ноември 2023 г. съобщи, че част от бойците на „Вагнер“ подписват договори с Росгвардия. Други преминаха към „Редут“ – структура, свързана с Главното разузнавателно управление (ГРУ) – а щурмовите операции на украинския фронт се поеха от отрядите „Щорм-Z“, комплектувани директно от системата на затворите и армията. Министерството на отбраната присвои модела и отстрани създателя му.

Каракас демонстрира най-отчетливо границите на новия модел. На 3 януари 2026 г. специална операция на ЦРУ и Делта Форс доведе до арестуването на Николас Мадуро. Руското министерство на външните работи поиска неговото освобождаване, но не предприе нищо повече. Още през есента на 2025 г. Кремъл отказа на Мадуро директна военна помощ, за да не застраши преговорния канал с Вашингтон за Украйна.

При предишната криза около Мадуро през януари 2019 г. в Каракас пристигна група наемници на „Вагнер“, която да го охранява, чието съществуване беше отречено от руския посланик. Днес такъв ход би трябвало да бъде осъществен по различен начин: щурмовите отряди бяха разпределени между Росгвардия, Редут и „Щорм-Z“, а войната срещи Украйна поглъща свободния ресурс, който преди позволяваше изпращането на задгранични експедиции.

Свиването на руското присъствие обаче не е повсеместно. От януари 2026 г. Африканският корпус се появи в Того. Според местни оценки 150-250 военнослужещи са разположени във военна академия „Еядема“ край Саракава и в лагера Ниукпурма, разположен западно от Дапаонг. На 9 юли руският товарен кораб „Михаил Бритнев“ акостира в пристанището на Ломе, където разтовари близо 50 машини, предназначени за силите в Мали. Сред тях имаше бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и зенитни оръдия.

Руски военни инструктори работят и в Екваториална Гвинея, а в Либия базата Маатен ас-Сара обслужва сухопътния маршрут към Сахел. В Централноафриканската република тенденцията е противоположна на изтеглянето: договорите за охрана на режима са обвързали Кремъл до такава степен, че напускането би ѝ струвало повече от запазването на присъствието.

Свиването и разрастването не се изключват взаимно, защото засягат различни форми на присъствие. Русия губи своята способност да воюва вместо партньорите си, но се стреми да запази достъпа си до пристанища и летища, охраната на дворци и обучението на местни сили. Разликата се крие в цената и отговорността.

Бойното присъствие на „Вагнер“ се финансираше самостоятелно, което даваше на Москва възможност за правдоподобно отрицание. Новото логистично и военно присъствие се заплаща от държавния бюджет и се урежда чрез договори, подписани от държавата. Затова всяко отстъпление вече се записва на сметката на Кремъл, а не на частна компания.

Ако сегашната тенденция се запази, през следващата година Москва вероятно ще продължи да заменя гарнизоните с права за достъп до пристанища и летища, без да възстанови способността си да налага изхода от конфликтите на сушата. Потвърждение на тази теза би бил нов договор за достъп в Западна Африка, който не включва разполагане на бойни части. Тя би била поставена под съмнение, ако руско формирование влезе в мащабни бойни действия, за да си върне Кидал или друг изгубен град в Сахел. Последното към днешна дата остава твърде малко вероятно.

📸 Снимка: Кадър от видео, публикувано от Telegram канала Razgruzka_Vagnera на 21 август 2023 г. Евгений Пригожин, основател на ЧВК „Вагнер“ говори пред камера на неизвестно място в Африка.

Защо JNIM щади Кот д’Ивоар, докато разширява войната в Сахел

🇲🇱🇨🇮 „Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM) и съюзниците му от Фронта за освобождение на Азауад (FLA) превзеха Кидал и района на Гао в северно Мали на 25 април и обявиха пълна блокада на Бамако три дни по-късно; на 6 март същата групировка изби 15 войници във военната база Кофуно в Бенин. През същия този период северът на Кот д'Ивоар не е регистрирал нито едно смъртоносно нападение срещу силите за сигурност – такова не е имало от 2022 г. Липсата не е доказателство за победа на държавата. По същите ивоарски пътища, които JNIM оставя незасегнати, влиза горивото, чието прекъсване задушава столицата на Мали.

Офанзивата от 25 април беше най-мащабната в Мали от бунта през 2012 г. Бойците на JNIM едновременно удариха Бамако, Кати, Севаре, Мопти, Сену и Бурем, а северните области Фронтът за освобождение на Азауад, туарегската сепаратистка коалиция, която доскоро враждуваше с джихадистите, влезе в Кидал. Подразделенията на „Африканския корпус“ се изтеглиха оттам до 27 април. В Кати кола-бомба уби военния министър Садио Камара в дома му заедно с членове на семейството му. Оценките за загубите на нападателите се разминават рязко: малийски официални лица съобщиха за над двеста убити, „Африканският корпус“ твърди повече от хиляда.

Офанзивата в Мали

По-важната промяна обаче са горивата. Кампанията срещу цистерните започва на 3 септември 2025 г. с обръщение, записано на видео от говорителя на групировката Абу Хузейфа ал-Бамбари, оттогава над 300 цистерни бяха опожарени. Мали внася около 95% от горивото си по шосеен път от Сенегал и Кот д'Ивоар. Прекъснат ли се тези маршрути, столицата спира без нито един изстрел в самата нея. През януари 2026 г. хунтата назначи генерал начело на онова, което местната преса вече наричаше горивна война; конвоите влизат в Бамако под военен ескорт, с подкрепа от „Африканския корпус“ и турски дронове. На 28 април JNIM обяви пълната блокада, а Асими Гойта се появи публично, за да заяви, че положението е овладяно.

Ивоарският север се различава от бенинския по това, което групировката извлича от него и което успешен щурм би ѝ отнело: отворен път, работещи пазари, място за отдих и снабдяване извън обсега на армията на Буркина Фасо. International Crisis Group стигна до сходен извод в своя доклад, публикуван на 20 февруари 2026 г. Териториалните завоевания не са основен приоритет на JNIM отвъд Сахел; разширяването носи нови бойци, финаннсови приходи и оперативна дълбочина, но заплашва вътрешната сплотеност на групировката.

Съседна Гана дава втория пример за същата сметка. Изследване на нидерландския институт „Клингендал“ от 2025 г. проследи как откраднат от буркинската страна на границата добитък влиза в Гана и се влива в законния пазар за живи животни: джихадистите държат основната част от заграбените стада, но заради ограничената подвижност ги продават евтино чрез посредници. Гана не е преживяла голямо терористично нападение до този момент, а нейните северни области се вписват в конфликтната икономика като място за пласиране. При допитване до 150 домакинства в област Горна Източна край Пага в началото на 2024 г. 34% от анкетираните посочват кражбата на добитък като най-сериозната заплаха за общността си.

Буркина Фасо е втората най-засегната от тероризъм държава в света, сочи Глобалният индекс на тероризма за 2026 г. Доскоро тя държеше първото място, но беше изместена от Пакистан. Жертвите там намаляха с до 45% от 1532 на 846 в рамките на година, което е най-големият абсолютен спад в световен мащаб; в същото време обаче отделните атакистанаха по-смъртоносни – 14,3 убити средно, тъй като ударите се пренасочиха към военни цели. Югоизточният фланг на страната отново работи като изходна база за атаки срещу Бенин. На 6 март терористи щурмуваха военната база Кофуно край границата с Нигер: 15 войници бяха убити, пет други бяха ранени, по думите на бенинския армейски говорител полковник Джеймс Джонсън, който обяви, че военна авиация е поразила най-малко 4 нападателя при оттеглянето им. Година по-рано правителството в Котону обяви 54 убити войници в едно-единствено нападение на север.

Липсата на набези обаче не означава отсъствие на заплаха; тя може да отразява прагматичен избор да се запазят логистични, финансови и контрабандни коридори, полезни за кампанията в Мали.

Горивната война

Кот д'Ивоар мина през собствена вълна от тероризъм в периода 2020-2022 г. Тя започна на 10 юни 2020 г. в Кафоло, където джихадисти избиха 14 войници в отговор на операция „Комое“, съвместни удари с Буркина Фасо по позиции на JNIM на ивоарска територия през май и юни същата година. На 21 март 2021 г. бойците се завърнаха в Кафоло, където убиха 2-ма войници, а в Техини още 1. През юни 2021 г. самоделно взривно устройство и последвала засада при Техини отнеха живота на 3-ма войници. На 7 юни беше нападнат Тугбо, а на 19 октомври терористи удариха полицейски участък отново в Техини. Общият брой на убитите войници през тази вълна надхвърли 18. От средата на 2022 г. нападенията спряха.

Спряха срещу армията и жандармерията. В нощта на 24 срещу 25 август 2025 г. въоръжени мъже нападнаха земеделското селище Дифита в департамент Техини, на 2 км от границата с Буркина Фасо: четирима убити цивилни, един безследно изчезнал, тежко обгоряла жена, изгорени къщи, унищожени посеви и откраднат добитък. Формулировката „няма смъртоносно нападение срещу силите за сигурност“ остава вярна и след тази нощ. Страната обаче не е недокосната.

Абиджан отговори на вълната от 2020–2022 г. с една от най-развитите системи за сигурност в крайбрежна Западна Африка. Армията създаде Северната оперативна зона (ZON), а правителството учреди Оперативен център за разузнаване в борбата с тероризма и Международна академия за борба с тероризма. Успоредно вървят социалните програми: вторият Социален правителствен план обхваща северните гранични области с обучение и заетост за младежи между 18 и 40 години, а 3033 домакинства в район Кабадугу до границата с Мали и Гвинея получиха тримесечни помощи от по 36 000 франка КФА. На 12 март 2026 г. командирът на ZON Уатара Зумана призова публично от Корого за бдителност и мобилизация на религиозните водачи и населението.

Полевите изследвания в севера рисуват картина, която тази система не улавя изцяло. Гай Марторана, бивш служител на Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID), и Мирко Хоф и Алан Бобет от Resilience for Peace пишат в Small Wars Journal, че разширеното военно присъствие не води до укрепване на връзките между силите и пограничните общности. Повече войски означава повече КПП по пътищата, а там, където служителите ги използват за сплашване и събиране на подкупи, готовността на хората да сътрудничат спада и натрупаното недоволство минава в безразличие към нападенията срещу държавни служители. Интервюта от 2024 г. свързват възприятията за корупция по пунктовете с недоверието към държавните институции, върху което JNIM от години гради образа си на алтернатива на корумпираната власт.

Ивоарското изключение

Две от находките противоречат на обичайните допускания. Бедността сама по себе си не изглежда двигател на подкрепа: според авторите някои хора виждат във въоръжените мрежи по-бърз път към доход, отколкото предлагат наличните препитания, тоест уязвимостта идва не толкова от лишението, колкото от скоростта и достъпността на печалбата. И второ, хората със средно образование по-често приемат свързаните с JNIM групи за правдоподобна алтернатива на държавната власт. Данните са на самите автори и изследвания на техните партньори Equal Access и DRIVE и съвпадат с наблюденията от целия Сахел и крайбрежна Западна Африка.

Политическият фон в Абиджан също тежи. Аласан Уатара спечели четвърти мандат на 25 октомври 2025 г. с 89,7% при 50,1 на сто избирателна активност, след като двамата му основни съперници бяха отстранени от бюлетината, и положи клетва на 8 декември. Северът е неговата политическа опора от десетилетия, което превръща недоволството от държавните служители там във въпрос отвъд сигурността.

Има и втора заплаха за ивоарския север, която анализът подминава: Буркина Фасо. Доброволци за защита на отечеството (VDP), помощни милиции на армията в Уагадугу, извършват редовни и понякога въоръжени нахлувания през слабо очертаната граница, дълга близо 600 км, а някои от тях настояват, че ивоарски села принадлежат на Буркина Фасо. 6 служители на ивоарската дирекция за помощ на бежанците и лицата без гражданство бяха задържани от бойци на същата тази милиция в граничното селище Калан 2, прекарани на буркинска територия и предадени на редовната армия. По данни на Human Rights Watch VDP са убили над 1200 цивилни в Буркина Фасо в периода 2023-2025 г. – два пъти повече от групировките, срещу които са създадени. Отношенията между Ибрахим Траоре и Уатара са в най-лошото си състояние от години.

Въпросът колко дълго групировката може да носи този товар остава отворен. Офанзивата се поднови на 4 юли с удари при Анефис, а към края на месеца, според репортаж на Al Jazeera от 27 юли, дългите месеци на непрекъснати боеве не са дали решаващо предимство на нито една страна: бойците на JNIM и FLA удържат под свой контрол участъци от Кидал и Анефис през Тилемси до Гао и Севаре, армията запазва въздушната подкрепа на „Африкански корпус“, а политическите позиции не са помръднали. Паралелната поддръжка на горивна блокада, северен фронт и тактически съюз с движение, чиято цел е независимост, а не халифат, изисква ресурс, който досегашната кампания не доказва, че е неизчерпаем. Точно това ограничение прави ивоарския тил по-ценен, а не по-малко.

Прагматична сдържаност, не стабилност

Способността на JNIM да удари гарнизон в Кот д'Ивоар не подлежи на съмнение: Кидал, Бамако и Кофуно я доказаха в рамките на седем седмици. Промяна липсва в сметката за самия ивоарски север. Той служи на групировката като тил, пазар и снабдителна зона, а смъртоносно нападение би довело точно онова, което ѝ пречи там: разширени операции на ZON, външна помощ и затворени пазари.

Обяснението не е единственото възможно. Ивоарската система върши работа: вълната спря, след като ZON и центърът за разузнаване заработиха, а арестите продължават. През февруари 2025 г. службите задържаха в Дауукро буркински гражданин с джихадистка пропаганда и шифровани групи в телефона, бивш боец на свързана с JNIM милиция от гората Пама. Двете обяснения не се изключват взаимно, но последиците им за политиката се разминават. Ако въздържането е преди всичко избор на противника, то може да се оттегли в деня, в който сметката се промени, и то без предупреждение.

Американската стратегия за борба с тероризма от 6 май 2026 г. залага на териториален контрол, отказ от убежища и лек отпечатък в Африка. В Бункани няма убежище за отричане; има пътища, пазари и контролни пунктове, на които държавата всеки ден печели или губи по малко доверие. Четири години без смъртоносно нападение срещу военнослужещи на Кот д'Ивоар са реален резултат и Абиджан има основание да ги счита за свое постижение. Те обаче зависят и от преценка, която се прави извън ивоарска територия и може да се промени по-бързо, отколкото се строят новите пунктове по пътищата към Корого.

Украинското разузнаване: „Африканският корпус“ изоставил конвой под обстрел в Мали

🇷🇺🇲🇱 Руски наемници от „Африканския корпус“ са се изтеглили от общ конвой, кокато е попаднал под обстрел в Северно Мали, и са оставили правителствените сили без наземна и без въздушна подкрепа. Това съобщи Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, което оповести случая днес и го свърза с една от най-тежките засади срещу армията на Мали в последните месеци – нападението край Табричат в областта Гао.

Самата засада е добре документирана независимо от украинската версия. На 18 юли обединен конвой на малийската армия и руския „Африкански корпус“ беше нападнат по пътя между Анефис и град Гао, в района на Табричат. Ударът дойде паралелно от две страни: туарегския сепаратистки Фронт за освобождение на Азауад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал Кайда в Сахел, определен от САЩ за терористична организация. По данни на Reuters източник, близък до бунтовниците, съобщи за над 50 убити войници и неколцина пленени; малийската армия призна засадата и заяви, че ответни въздушни удари са убили поне 20 нападатели. Украинското разузнаване дава по-високи числа: най-малко 60 убити малийски войници, 30 пленени и десетки ранени.

Според ГУР, докато конвоят е губел хора и бронирана техника, руснаците от „Африканския корпус“ са се оттеглили, вместо да прикрият малийските съюзници. Разузнаването твърди още, че руският контингент не е вдигнал наличната авиация, макар в района да оперира разузнавателни дронове „Орион“, както и ударни вертолети Ми-24 и транспортни Ми-8. „Епизодът още веднъж показа, че Русия използва военни на хунтата като «оръдейно месо», за да постига собствените си цели в Мали“, гласи оценката на украинската служба.

Освен изоставянето Киев отправи и множество други обвинения. Според ГУР руски служители са изградили корупционни мрежи във висшето военно ръководство на Мали, включително за продажба на леко стрелково оръжие, доставено по-рано по руските програми за военна помощ. Дългосрочните цели на Москва, твърди украинската служба, включват достъп до находища на злато и уран, успоредно с разширяване на военното и политическото ѝ влияние в Африка. Ресурсното измерение е документирано извън украински твърдения: срещу военните услуги хунтата в Бамако плаща на руснаците месечни суми, част от които в злато, а от 2025 г. в столицата се строи рафинерия за злато с руско участие.

През юли 2024 г. сходна засада край Тинзауатен, до границата с Алжир, изби около 80 бойци на „Вагнер“ и десетки малийски войници – една от най-тежките загуби на групата в Африка. Малко след това украинското разузнаване публично намекна за собствено участие в засадата, а говорителят потвърди, че бунтовниците са получили „необходимата информация“; отговорът на Бамако беше да скъса дипломатически отношения с Киев, а Нигер го последва. Затова изявлението от днес трудно се чете само като констатация: то е също ход в информационната война, чиято цел е да раздели малийската хунта от руския ѝ покровител. Фактическата основа не е погрешна, тъй като засадата и загубите бяха потвърдени от малийски и западни източници.

„Африканският корпус“ е звено под прекия контрол на Министерството на отбраната на Руската федерация, създадено при преустройството на руското военно присъствие в Африка след бунта на „Вагнер“ през лятото на 2023 г. През следващите месеци то пое операциите на наемниците в няколко африкански държави, сред които Мали, където подкрепя управляващата военна хунта в операциите срещу бунтовници. „Вагнер“ обяви изтеглянето си от страната през юни 2025 г.; корпусът остана в страната и наследи не само бойните задачи, но и достъпа до ресурсите, заради които руското присъствие изобщо се разгърна.

Картината по места действително се влошава за хунтата и руснаците. Табричат не е изолиран случай, а част от най-мащабната туарегско-джихадистка офанзива от години. Сепаратистите от Азауад, днес обединени в FLA, воюват за независимостта на северните области от бунта през 2012 г. Мирното споразумение от 2015 г. рухна, след като военната хунта и „Вагнер“ тръгнаха да си връщат севера със сила и през ноември 2023 г. и превзеха крепостта Кидал. Оттогава сепаратистите подновиха настъпателните действия, а необичайното в последната вълна е, че светски настроените туареги и джихадистите на JNIM удрят едни и същи цели, без оглед на това, че следват несъвместими цели. Тъкмо тази комбинация обсади гарнизон в Анефис и пресече всички пътища към него; ударената при Табричат колона се движеше по същия маршрут Гао–Анефис, за да подсили обсадените. Схемата се повтаря от месеци: бунтовниците налагат обсада на града, после нападат изпратените подкрепления по земята и във въздуха. На 25 април край Уабария в областта Гао беше свален първият Ми-24 на „Африканския корпус“ заедно с екипажа и една мобилна огнева група; на 6 юли, по време на координирани удари в пет точки от страната, падна вторият, отново край Гао. Нито Москва, нито Бамако потвърдиха загубите, но в мрежата се появиха кадри на горящите корпуси. Два свалени ударни хеликоптера за около 10 седмици подкопават точно онова, което прави руснаците ценни за хунтата: въздушна подкрепа, каквато малийската армия няма.

Северът обаче е само единият фронт. От септември 2025 г. JNIM притиска и юга: нападна колони с горивни колони от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея, опожарявайки над 130 цистерни, групата наложи блокада, която в дадени моменти парализира столицата Бамако. В края на април тя обяви „пълна блокада“ на всички пътища към града, а чужди посолства призоваха своите граждани да напуснат страната. Хунтата, дошла на власт с обещание да върне сигурността, се оказа притисната едновременно от север и блокадата над собствената си столица.

📽️ Видео: Пагони, пачове за кръвни групи и лични вещи на малийските военнослужещи, загинали при засадата на бунтовници, след като са оставени без въздушна и сухопътна подкрепа от руските части.

САЩ обмислят военна операция срещу клона на Ал-Кайда в Мали.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп слуша държавния секретар Марко Рубио по време на кръгла маса в Белия дом 6 март 2026 г. (Nathan Howard/REUTERS)

Стълб от черен дим се издига в небето, докато превозни средства преминават покрай паметника „Африканската кула“ в Бамако, Мали, на 26 април 2026 г. (AFP)

Тази карта от Critical Threats Project представя детайли за координирана офанзива, предприета на 4 юли 2026 г. от сили на Джамаат Нусрат ал-Ислам ва ал-Муслимин (JNIM) и Фронт за освобождение на Азавад (FLA) на територията на цяло Мали. Тя включваше атаки срещу военни бази в Северно Мали (по-специално в Гао, Агелхок и Анефис) с цел да прекъсне контролът върху последните градове в региона Кидал, които се намират под контрола на хунтата. Едновременно с това бяха предприети нападения в Централно и Южно Мали, включително щурм на затвора със строг режим „Кениероба“, разположен на под 65 км от столицата Бамако. Алиансът използва тежко въоръжение, включващо БТР, артилерия и дронове, което бележи значителна ескалация в оперативните му възможности.

Генерал Асими Гоита, лидер на хунтата в Мали, присъства на погребението на министъра на отбраната Садио Камара в Бамако, Мали, 30 април 2026 г. (Boubacar Bocoum/AP)

Бойци от Фронта за освобождение на Азавад (FLA) се събират в град Кидал, 28 април 2026 г. (AFP)

🇺🇸🎯🇲🇱 Администрацията на Доналд Тръмп обмисля военни действия в Мали срещу „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ (JNIM) – ход, който би превърнал западноафриканската държава в осмата, срещу която САЩ нанасят удари от началото на втория президентски мандат, след Йемен, Сомалия, Сирия, Иран, Ирак, Нигерия и Венецуела. За обсъжданията съобщи The Washington Post на 22 юли, позовавайки се на няколко запознати източника. Засега решение няма: висшите представители на администрацията са разделени по въпроса дали изобщо трябва да се прибягва до военна сила срещу групировката.

Най-активният застъпник на подобна идея е Себастиан Горка, старши директор по въпросите на борбата с тероризма в Съвета за национална сигурност. Според The Washington Post обаче реалното му влияние върху политиката на втория мандат е ограничено. Пентагонът отказа коментар, Държавният департамент избегна пряк отговор, а говорител на Белия дом използва думи, които насочват повече към търговско, отколкото към военно ангажиране. По думите му САЩ отправят призив към държавите в Северна и Западна Африка „да купуват американско оборудване и услуги в подкрепа на военните си усилия срещу терористите“. Според Белия дом тероризмът в Сахел представлява „многонационален проблем“, а партньорите от региона, както и съюзниците в НАТО трябва да подкрепят Алианса на държавите от Сахел (AES) – обединението на военни хунти на Мали, Буркина Фасо и Нигер – във войната му срещу JNIM и „Ислямска държава“.

Един детайл от публикацията илюстрира колко ограничени са в момента американските възможности за наблюдение на място. Вашингтон води преговори с хунтата в Бамако за получаване на права за полети на разузнавателни самолети, отчасти за да проследи местонахождението на американския мисионер Кевин Райдаут, за когото се смята, че е държан в плен от сахелския клон на „Ислямска държава“.

JNIM е създадена през март 2017 г. като обединение между „Ансар ад-Дин“, сахарския клон на „Ал-Кайда в ислямския Магреб“, „Ал-Мурабитун“ и Фронта за освобождение на Масина. Начело на организацията стои туарегският лидер Ияд аг Гали, а от септември 2018 г. Държавният департамент на САЩ я определя като чуждестранна терористична организация. Днес JNIM е най-добре въоръжената групировка в региона и една от най-мощните в света. Тя контролира или оспорва контрола върху големи части от територията на Мали и Буркина Фасо, а през последните години пренесе атаките си и в крайбрежните Бенин и Того. Отдавна Сахел се е превърнал в епицентъра на глобалния джихадизъм. Данни на Глобалния индекс за тероризма показват, че през 2024 г. на региона се падат над половината от всички смъртни случаи при терористични нападения по света, а JNIM е сред най-смъртоносните организации в тази статистика.

От септември 2025 г. JNIM поставя столицата Бамако под продължителна горивна блокада. Мали няма излаз на море и около 95% от необходимото му гориво се доставя по шосе от Сенегал и Кот д’Ивоар. JNIM запали над 300 цистерни по тези транспортни маршрути, което доведе до въвеждане на режим на разпределение на бензина в столицата, а училищата бяха затваряни в продължение на седмици.

В началото на годината блокадата отслабна, но на 25 април JNIM и туарегският Фронт за освобождение на Азауад (ФЛА) започнаха координирана офанзива в различни части на страната. Те превзеха северния град Кидал, а министърът на отбраната генерал Садио Камара загина при атентат с кола-бомба в гарнизонния град Кати, разположен близо до столицата. Три дни по-късно джихадистите обявиха пълна блокада на Бамако.

В началото на юли последва нова вълна от координирани нападения – срещу Гао, Анефис и Агелхок в северната част на страната, срещу населени места в централните райони и срещу затвор в близост до столицата. Паралелно с това JNIM разшири натиска си към западния район Кайес, който свързва Мали със Сенегал и където е съсредоточен златодобивът – водещият експортен сектор на страната.

Изследователски центрове по въпросите на контратероризма вече публикуват анализи, в които разглеждат и сценарии за евентуално падане на столицата.

Всичко това се случва на фона на руско военно присъствие в страната. Генерал Асими Гоита пое властта след два последователни преврата през 2020 и 2021 г., прекрати стратегическото партньорство с Франция и от края на 2021 г. започна да разчита на наемници от „Вагнер“. През 2025 г. преходният парламент му предостави петгодишен президентски мандат без провеждане на избори.

Заедно с военните правителства на Буркина Фасо и Нигер Мали напусна Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и трите страни създадоха Алианса на държавите от Сахел – блока, към който Белият дом сега отправя призивите си.

След смъртта на Евгений Пригожин ролята на „Вагнер“ беше поета от „Африкански корпус“ – звено, което е подчинено директно на Министерство на отбраната на Руската федерация. Срещу блокадата и офанзивата хунтата реагира с бронирани конвои за доставка на гориво, турски дронове и руски военен контингент. Въпреки това тя загуби Кидал, своя министър на отбраната и контрола на сигурността по ключови пътища към столицата.

Цената за цивилното население е документирана. Според данни на ACLED, цитирани от The Washington Post, през последната година малийските сили и руските им партньори са убили 925 цивилни души – почти четири пъти повече от жертвите на джихадистките групировки за същия период, които са 232.

Методите на силите, подкрепящи правителството, са документирани още преди началото на блокадата. Според доклад на ООН от май 2023 г. по време на петдневна операция в град Мура, в централната част на Мали, през март 2022 г. малийски военни и „чуждестранен военен персонал“ – формулировка, зад която правозащитните организации разпознават бойците на „Вагнер“ – са убили над 500 души. Огромната част от жертвите са били екзекутирани без съдебен процес.

Представител на американската администрация формулира извода без дипломатически овъртания: Москва „доказа, че е неефективен партньор на Мали в областта на сигурността“, а Вашингтон се надява „другите африкански държави да обърнат внимание на ужасяващите резултати на Русия в борбата с тероризма“.

Опитните наблюдатели на региона обаче предупреждават срещу търсенето на лесно военно решение. Васим Наср, специалист по Сахел в центъра „Суфан“, заявява пред The Washington Post, че „военното решение за пореден път няма да реши нещата“, и настоява за политическо уреждане вместо започване на нова военна кампания.

Изследователката Корин Дюфка предупреждава, че американски удари могат да доведат до обратен ефект и да приближат JNIM още повече до ядрото на Ал-Кайда, от което засега групата поддържа оперативна дистанция.

Зад тези две предупреждения стои горчивия опит на Франция в региона. Операция „Сервал“ успя да спре настъплението на джихадистите към Бамако през 2013 г. само за няколко седмици. Последвалата операция „Бархан“, която в пиковия си момент включваше над 5000 френски военнослужещи от 5 държави, не даде траен резултат и завърши с изтегляне на френските сили от Мали през 2022 г. В същото време JNIM излезе от този период по-силна, а не по-слаба.

И собствената американска инфраструктура за подобна кампания днес е по-ограничена от всякога през последното десетилетие. През 2024 г. САЩ изтеглиха силите си от Нигер и предадоха дроновата база Air Base 201 край Агадес – доскорошния център на американското въздушно наблюдение над Сахел.

Именно американското разузнаване, подпомогнато от дронове и самолети-цистерни, осигурява значителна част от способностите, на които разчиташе френската операция „Бархан“ в най-активните ѝ периоди. Всяка американска операция срещу JNIM днес би разчитала на бази извън региона и на права за прелитане, които тепърва трябва да се договорят. Това са същите разрешения, за които Вашингтон в момента води разговори с Бамако.

Оттук произтича и основният риск, който вторият мандат на Тръмп досега не е поемал в подобна форма: американска операция в държава, чийто режим се подпира на руски военен персонал.

Пряк сблъсък между САЩ и Русия не е неизбежен. JNIM е противник и на Москва, а дистанционните удари срещу джихадистки цели не засягат руските позиции. Нещо повече – подобни действия биха облекчили обективно именно режима, който Вашингтон критикува, както и руските му партньори.

Рискът обаче нараства, ако операцията се разшири до координация с малийските сили или ако се наложи използване на общо въздушно пространство с руската авиация. Механизми за превенция на инциденти и разграничаване на действията, каквито САЩ и Русия поддържаха над Сирия, в Африка не съществуват.

Дали изобщо ще се стигне до подобен сценарий, остава открит въпрос. Самото обсъждане не означава взето решение: основният защитник на силовия вариант е служител с ограничено влияние, Пентагонът запазва мълчание, а публичната позиция на Белия дом – призив към африканските държави да купуват американско оборудване – описва по-скоро търговско, отколкото военно присъствие.

При това съотношение на факторите пълномащабна американска кампания в близките месеци изглежда малко вероятна. По-реалистичният сценарий, ако дебатът все пак завърши с решение в полза на силов вариант, е провеждането на ограничени дистанционни удари срещу ключови фигури от ръководството на JNIM.

Дори подобен ограничен подход обаче зависи от същото ключово ограничение: без свои разузнавателни и авиационни платформи над Сахел изборът на цели ще зависи от права за прелитане, които Бамако тепърва трябва да предостави.

Посоката на американската политика ще стане по-ясна по няколко проверими признака: сключване на ново споразумение за достъп до въздушното пространство, започване на преговори за базиране с крайбрежните държави в Западна Африка, придвижване на разузнавателни платформи към региона или уведомление до Конгреса за планирани военни действия. Ако отношенията останат ограничени до продажби на оръжие и дипломатически декларации, това ще означава, че скептиците са надделели. При такъв сценарий Сахел ще продължи да бъде войната, която Вашингтон наблюдава и коментира, но не води.

Нова координирана вълна в Мали – удари от Гао до прага на Бамако

🇲🇱⚔️🇷🇺 Въоръжени групировки превзеха едновременно няколко ключови града в Мали в съвместна координирана офанзива, която само за един ден разгърна огън от крайния север до подстъпите на столицата Бамако и застигна армейски позиции, сред тях база на руски наемници. Ударите идват малко над два месеца след априлската вълна, с която същата коалиция от туарегски сепаратисти и джихадисти на Ал-Кайда удари Бамако, завзе стратегическия Кидал и уби министъра на отбраната повтаряйки до болка познатия ѝ почерк: съгласувани нападения по разпръснати цели, отприщени почти в един и същи час.

Отговорност поеха двете групи, чийто съюз преобърна севера през пролетта. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) – туарегска сепаратистка коалиция, образувана през 2024 г. под водачеството на Алгабас аг Интала – заяви пред Ройтерс чрез свой говорител, че участва в офанзивата на север. „Джамаат Насрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM), сахелският клон на Ал-Кайда, създаден през 2017 г. и оглавяван от Ияд аг Гали, съобщи в свое изявление, че е атакувал и овладял най-малко 7 позиции, държани от армията или правителствени милиции. Разпределението на ролите от април се запази: сепаратистите водят на север, където претендират за най-осезаемите придобивки, докато джихадистите действат в центъра и на юг.

Сраженията избухнаха около 5 часа сутринта местно време на точки, разпръснати из цялата страна. На север те застигнаха Агелхок, Анефис и Гао – най-големия град в тази част на Мали, разположен на река Нигер, където местни жители съобщиха за стрелба и тежки експлозии край армейския лагер още преди разсъмване. В централната част офанзивата обхвана Севаре, край Мопти, както и Кона и Сомадугу. На юг мишена стана голям затворнически комплекс в Кениероба, на 70 км югозападно от столицата – тревожно близо за група, която само преди месеци имаше присъствие предимно в отдалечените северни части на страната. По думите на надзирател, потърсен от Франс прес, нападателите са превъзхождали охраната в съотношение 5 към 1; подпалени били автомобили и друго имущество, но жертви в затвора нямало. Дали е имало опит за освобождаване на държани там осъдени джихадисти, остана неизяснено.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Мали потвърди координираната атака и обяви, че положението се намира „изцяло под контрол“ – в Севаре са били убити 20 „терористи“, в Гао – 6, а там е загинал един боец от правителствена милиция, докато четирима са ранени. Тези числа идват единствено от военните и към момента не подлежат на независима проверка – както обикновено при битки в отдалечени гарнизони докладваните от властите загуби на нападателите редовно изпреварват онова, което може да се потвърди отстрани. От своя страна коалицията разпространи собствена, несравнимо по-победоносна картина на деня чрез своите канали, също невъзможна за самостоятелна проверка.

Руското присъствие отново се оказа в центъра на събитията, но не и техен господар. Африкански корпус, държавният наследник на ЧВК „Вагнер“, чиито около 2500 останали бойци поеха след април защитата на центъра и юга – според източници на терен са помогнали за отблъскването на атаките в Кона и Сомадугу. Успоредно с това из социалните мрежи бяха публикувани клипове, за които се твърди, че показват удари с дронове и руски персонал в базата край Агелхок. Кадрите очертават позната картина: руснаците взимат участие в отбраната на отделни точки, без това да променя посоката на войната. „Това не подобри общата сигурност“, обобщи ефекта от руската военна помощ Алекс Вайнс, директор на програмата за Африка в European Council on Foreign Relations (ECFR).

Именно посоката на събитията ги прави показателни. Съботната офанзива е втора по рода си за малко повече от два месеца и по-широка от предходната по география – за един ден коалицията опря удари в трите оси на страната, север, център и юг едновременно, докато през по-голямата част от последното десетилетие джихадисткият и сепаратистки натиск се изчерпваше със севера и центъра. Тя е директно продължение на офанзивата от 25 и 26 април – най-мащабната в Мали от туарегския бунт през 2012 г. Тогава, на 25 април, самоубийствен атентат с кола бомба уби министъра на отбраната генерал Садио Камара в дома му в гарнизонния град Кати до Бамако. В същия ден коалицията удари едновременно летището в Бамако и множество други точки, а на следващия ден, 26 април, FLA и JNIM завзеха Кидал – административния и символен център на туарегския север. Оттам нататък севернните гарнизони поеха по пътя на изоставянето, вместо на отбраната: една след друга армейските опори в региона Кидал бяха оставени, а Африканският корпус изтегли тежестта си на юг, за да укрепи столицата и оста към центъра. Съботните удари по Агелхок и Анефис – сред последните точки, където Бамако все още има присъствие на север – премериха дали и това стъпало ще устои, или ще последва Кидал.

Съюзът, задвижил това настъпление, сам по себе си е нов и нестабилен елемент. Светски настроените туарегски сепаратисти, чиято цел е самоуправление или независимост на региона Азавад, и групировка, заклела се във вярност на Ал-Кайда и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация, преследват несъвместими крайни цели, но открито координираха действията си през април и поздравиха публично общите си успехи. Съботните удари показаха, че сработването между тях се задържа най-малко на оперативно ниво: разпределени фронтове, съгласувано начало, взаимно допълващи се цели. Доколко този брак по сметка ще издържи собствения си успех – надпреварата за контрол над превзети територии – е един от отворените въпроси, надвиснали над севера.

Зад ускорения ритъм на войната стои залогът, който самата хунта постави. Военните, дошли на власт с два преврата през 2020 и 2021 г. начело с полковник Асими Гоита, скъсаха с бившата колониална сила Франция и заложиха сигурността на страната на нов модел: изгониха френската операция „Баркан“ през 2022 г. и мироопазващата мисия на ООН (MINUSMA) до края на 2023 г., отвориха вратата за наемниците на „Вагнер“ – заменени в средата на 2025 г. от Африканския корпус – и се сплотиха с военните режими в Буркина Фасо и Нигер в Алианса на сахелските държави. Обещанието, с което всичко това бе оправдано, беше възвърната сигурност без западна опека. Две години по-късно резултатът е точно обратният: коалицията, срещу която руснаците трябваше да бъдат по-ефективни от французите, не само не е победена, но и превзема областни центрове, убива настоящ министър на отбраната и удря околностите на столицата. Съботата беше поредна тежка проверка за този залог само от април насам.

Залогът надхвърля и самото Мали. Разположено в географското сърце на Сахел, то е опорната точка, чието разклащане тежи над цял един регион: партньорите му от Алианса на сахелските държави, Буркина Фасо и Нигер, водят собствени битки срещу клонове на същата джихадистка мрежа, а крайбрежните държави от Западна Африка гледат с нарастваща тревога как насилието пълзи към границите им. Коалиция, способна да държи градове на север редом с туарегите и същевременно да проектира сила към Бамако, размества сметките далеч отвъд малийския север – и прави съботната офанзива не поредния изолиран пристъп на насилие, а нов знак, че инициативата в тази война все по-често ще бъде в нападателите.

„Африкански корпус“ се изтегля напълно от северната половина на Мали.

🇷🇺🤝🇲🇱 Руският „Африкански корпус“ изтегля своите части от северните региони на Мали, за да защити столицата Бамако и управляващата хунта, докато в същото време продължава да осигурява въздушна подкрепа и разузнавателни данни за войските на терен.

„Като цяло те поемат по-скоро роля на заден план“, сподели пред ADF Бенедикт Манзин, водещ анализатор за Близкия изток и Африка в разузнавателна компания Sybiline. „Правят всичко, което е възможно, за да избегнат изпращането на още хора в месомелачката. Опитват се да минимизират излагането на личния състав на риск и да максимизират щетите, които могат да нанесат“, добавя той.

„Африканският корпус“ замени скандално известните наемници от групировката „Вагнер“ в средата на 2024 г. Смяната настъпи, след като частната военна компания на покойния олигарх Евгений Пригожин загуби десетки бойци при засада, устроена от бойци на Фронта за освобождение на Азавад (FLA) край Тинзауатен, близо до границата с Алжир.

Като подразделение на Министерство на отбраната на Руската федерация, „Африканският корпус“ разполага с около 2000 души на терен, много от които са бивши наемници от „Вагнер“. Контингентът е много по-малък от групировката на „Вагнер“ и наполовина по-малък от френската мисия за борба с тероризма „Бархан“, която беше принудена да напусне страната през 2022 г.

Загубата на ключовия град Кидал в Северно Мали в края на април, който премина в ръцете на FLA и местния клон на Ал-Кайда, познат като „Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM), изглежда изиграла ключова роля за решението на корпуса да остане по-близо до основната си база в Бамако.

Руските наемници отговориха с въздушни удари по Кидал, които доведоха до разрушения на инфраструктура и принудиха много жители да избягат. Ударите бяха проведени в подкрепа на малийската армия (FAM), която се превърна в основната сухопътна сила на север.

„Това, което виждаме, е, че те залагат предимно на въздушни удари“, заяви Манзин. Напоследък това включва атаки с касетъчни бомби руско производство по общности в региона на Кидал. Това нарушава ангажимента на Мали по международната конвенция за забрана на касетъчните боеприпаси.

„Те имат по-малко ресурси за пилеене. Не искат да ги разпръскват в малки общности на север, където могат да бъдат елиминирани лесно“, коментира Манзин по адрес на руските наемници.

Анализ на последните изявления на „Африканския корпус“ в социалните медии показва как групировката е пренасочила фокуса си към централната и южна част на страната, провеждайки повечето операции около столицата, обясни анализаторът от BBC Джейкъб Босуел.

След оттеглянето от Кидал корпусът ескалира своята пропагандна кампания с над 500 публикации в Telegram и други канали през седмиците след историческото поражения.

Освен с въздушни удари, той се опитва да преодолее и икономическите блокади, наложени на големи части от страна от ислямистки бойци. Наемници от корпуса и въздушна подкрепа започнаха да ескортират конвои от цистерни и товарни камиони, влизащи в затворената сухопътна държава от Кот д'Ивоар, Гвинея и Сенегал, за да ги защитят от атаки на JNIM.

Въпреки опитите на „Африканския корпус“ да намали присъствието на бойното поле, JNIM използва дронове, за да бомбардира руските наемници директно в техните бази.

Видеокадри, публикувани наскоро в социалните медии от JNIM, показват кадри от дронове, на които се вижда как руски наемници биват избити, а руски самолети са поразени от бомби, пуснати от дронове, които кръжат над една от руските бази в Севаре.

През последните седмици „Африканският корпус“ предприе свои собствени удари с дронове по позиции на JNIM, които поразиха депо за гориво на групировката в региона на Тимбукту, според анализатори от Africa Terrorism Tracker.

От края на 2021 г. властите в Мали са похарчили близо 1 млрд долара за бойци от ЧВК „Вагнер“ и „Африкански корпус“. За това време хунтата и нейните руски съюзници загубиха контрола над цялата северна половина на страната и бяха свидетели на разширяването на влиянието на Ал-Кайда в Сахел, отчасти заради бруталната си тактика срещу цивилното население на север, отбелязва Манзин.

„Стратегията, възприета от Мали, е безполезна и в дългосрочен план стабилността на страната е изложена на риск. За съжаление, крайният резултат е, че засилиха позициите на JNIM, тласкайки местните общности към ръцете им“, обобщи Манзин.

📸 Снимка: Скрийншоти от видео, показващо нападение с дрон срещу руски наемници и самолети на летище Севаре, които очевидно са били напълно неподготвени за това, което ги е сполетяло.

Бунтовници в Мали плениха щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен от Русия

🇲🇱🚁🇷🇺 Бойци на Фронта за освобождение на Азавад са пленили щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен на ВВС на Мали от Русия, в рамките на мащабната офанзива в северната част на страната. Това съобщи OSINT акаунтът Zaryon, който първи идентифицира машината и сподели оперативни подробности в Х.

Хеликоптерът с регистрационен номер TZ-07H е бил използван за огнева поддръжка на малийските наземни сили в боевете срещу бунтовниците. Според наличната информация правителствените войски са изоставили машината, вероятно поради технически проблеми или повреди, които са направили излитането за евакуация или по-нататъшна употреба невъзможно.

Плененият хеликоптер е част от партида военна техника, доставена на Мали на 30 март 2022 г. в рамките на отбранително сътрудничество между двете страни. По това време Москва достави два хеликоптера Ми-24П заедно с радарни комплекси П-18 и 59Н6-ТЕ „Противник-ГЕ“.

Към момента на предаването им бойната авиация на Мали разполагаше с едва 11 машини, всички от съветски или руски произход. Те формираха авиационна ескадрила, включваща седем по-стари хеликоптера Ми-24Д и четири по-модерни платформи Ми-35М.

Поредният епизод, в който бунтовниците пленяват военна техника, изоставена от армията на Мали, се случва в момент на мащабно координирано настъпление от страна на Фронта за освобождение на Азавад и местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), които през последните дни успяха да изтласкат военната хунта, подкрепяна от руски паравоенни сили, от обширни региони на страната.

Офанзивата на бунтовниците доведе до падането на ключовият северен град Кидал, доскоро използван като оперативна база на „Африканския корпус“ – паравоенна структура на Министерство на отбраната на Руската федерация. Метежниците поеха контрола и върху близък команден пункт за оперативно-тактически дронове Bayraktar TB2, които бяха доставени от Турция през декември 2022 г.

Тези събития илюстрират критичната ситуация със сигурността в страната, където правителствените сили и техните съюзници са подложени на безпрецедентен натиск от координираното настъпление на бунтовниците.

Хунтата в Мали пред риск от колапс в лицето на координирана офанзива в цялата страна.

🇲🇱🇷🇺 Две силни експлозии и продължителна престрелка бяха докладвани в периметъра на ключова военна база край Бамако, съобщиха очевидци пред Ройтерс. Военни патрули са били разгърнати, за да блокират подстъпите към обекта, като в социалните мрежи постъпват множество съобщения за тежка размяна на обстрел и ожесточени сражения.

Кати е символно и оперативно сърце на военната хунта в Мали, ръководена от полковник Асими Гойта, който живее именно там, а гарнизонът беше отправна точка за двата последователни преврата през 2020 и 2021 г. Това не е първата подобна атака срещу базата: през юли 2022 г. местният филиал на Ал-Кайда пое отговорност за нападение с две коли-бомби, а през март и май 2025 г. бяха извършени два поредни удара срещу военни бази в района.

Инцидентът в Кати съвпада с широк координиран натиск по множество направления в страната. Nomade Cham съобщи днес за множество позиции на малийската армия и руските наемници от „Африкански корпус“, които са били превзети от туарегски бойци, включително град Кидал – исторически център на туарегите в пустинята на североизточно Мали. Ако информацията се потвърди, това ще бъде първото падане на града след ноември 2023 г., когато армията и тогавашната ЧВК „Вагнер“ на Евгений Пригожин поеха контрола след изтеглянето на стабилизационна мисия на ООН в страната (MINUSMA).

Прехвърлянето на инициативата към далечния север на страната не е случайно. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA), основан през ноември 2024 г. от сливането на структурите в рамките на сепаратистка коалиция, известна като „Стратегическа рамка за защита на народа на Азавад“ (CSP-DPA), последвано от завръщането на исканията за независимост. Групата натрупа значителен оперативен опит в битките си с руските наемници, извършвайки серия от смъртоносни засади срещу военната хунта и подкрепящите я руски паравоенни. През юни 2025 г. при Агелхок беше нанесено поражение на конвой от превозни средства на малийската армия и руски наемници; през септември 2025 г. FPV камикадзе дрон унищожи команден център за дронове Bayraktar TB2 в Тесалит; а в началото на 2026 г. наблюдатели оцениха „hands-off“ подхода на руските наемници като провал в лицето на туарегската тактика с дронове. По данни на Jamestown Foundation сепаратистите използват челния опит, пренесен в страната от украински инструктори.

Едновременно с това западната ос се намира под засилен натиск от местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM). От септември 2025 г. джихадистите налагат икономическа обсада на столицата Бамако, поразявайки конвои с цистерни по всички магистрали към града. Разследване от Bellingcat разкри, че най-малко 130 цистерни с бензин са били унищожени от декември насам, което изправи хунтата пред хроничен дефицит на гориво, прекъсвания на тока и временно затваряне на учебните заведения и други институции. В отговор нейният лидер назначи бригаден генерал Фамуке Камара да ръководи военна операция с кодово име „Фука Кене“ („разчистване“ на местния език бамбара).

През юли 2025 г. Macina Liberation Front, фракция от ядрото на JNIM, проведе серия от 7 едновременни удара по граничните райони със Сенегал и Мавритания, а от началото на новата година ескалацията продължи: 29 януари – нападение над горивен конвой край Каес с над 15 загинали; 9 март – засада в района на Нампала с 10 убити войници, сред които 3 руски наемници; 6 април – отвличане на 4 китайски граждани от златна мина в Нарена.

Картината – едновременен натиск по периферията на столицата Бамако, вътрешния пръстен (блокадата на горива), западната граница и северните пустинни региони – се вписва в логиката на координирана многоосна офанзива. Дали става дума за съвпадение в рамките на едно денонощие, или за съгласувани действия между несвързани оперативно сили (JNIM и FLA имат различни идеологически подбуди и следват напълно различни цели), към момента няма потвърждение. Месеци наред експерти в Atlantic Council и Soufan Center алармираха, че Бамако е изправен пред най-тежката стратегическа криза от началото на въстанието срещу себе си преди повече от десетилетие.

Геополитическата рамка усложнява положението за режима, който продължава да разчита на руски наемници от редиците на Африканския корпус, наследник на „Вагнер“, за оперативната сигурност, докато едновременно с това се опитва да развива по-тесни контакти с Вашингтон. Миналия месец Ройтерс съобщи, че Мали и САЩ са все по-близо до споразумение, позволяващо на американски разузнавателни самолети и дронове отново да действат във въздушното пространство на страната срещу джихадистките мрежи в полупустинния регион Сахел.

Освен това през август 2025 г. беше арестуван бившият военен губернатор на Мопти Абас Дембеле, който беше обект на разследване за предполагаем преврат – индикация, че тлеещото напрежение в офицерския корпус, за което дълго време се носят слухове, всъщност е съвсем реален фактор.

43-ти парашутно-десантен полк публикува кадри от подготовка по близък бой.

🇨🇿 43-ти парашутно-десантен полк на Въоръжените сили на Чешката република публикува кратко видео, посветено на подготовката за бой от близко разстояние (CQB – close quarters battle), който включва щурм и зачистване на помещения. Посланието е отправено към потенциални кандидати за служба в състава на формированието.

Полкът, дислоциран в Хрудим, Източна Бохемия, е считан за едно от елитните подразделения на чешката армия. През 2022 г. той беше преструктуриран от батальон в полк в рамките на реформите за разширяване на Силите за бързо разгръщане на страната. Звеното има опит в международните мисии в Афганистан (ISAF и Resolute Support) и Мали.

Акцентът върху CQB отразява тенденция, видима в повечето европейски армии от февруари 2022 г. поставящи нарастващо значение на подготовката за градски бой след уроците, получени от продължителните сражения в Донбас за градове като Мариупол, Бахмут и Авдеевка, където ротните и взводни действия в плътна застройка носеха непропорционално високи загуби.

Министерството на отбраната на Чешката република планира постепенно увеличение на числения състав на професионалната армия до 30 000 души до края към десетилетието, като част от ангажиментите си към НАТО.

FPV дронове преследват руските сили в Мали, докато опозиция на Москва в Сахел набира сили.

🇲🇱⚔️🇷🇺 Бойци от Фронта за освобождение на Азавад (FLA) нанесоха комбиниран удар с артилерия и FPV дронове по лагер на Африканския корпус на Руската федерация и правителствени сили на Мали край град Анефис в региона Кидал на 30 март, съобщи местното издание Tanakra.

Голям брой дронове с изглед от първо лице (FPV) и ракети пробиха периметъра на лагера и поразиха военна техника и инфраструктура на базата, предизвиквайки вторични експлозии в склад за боеприпаси. Понесени са значителни щети, макар потвърдена информация за жертви сред руския персонал да липсва.

FLA определи удара като седмата си обявена операция само за март, което говори за устойчива кампания, а не изолиран инцидент. Миналата година организацията проведе най-малко 25 атаки – 6-кратко увеличение спрямо 2024 г., когато Стратегическата рамка за защита на народа на Азавад (CSP-DPA) осъществи първите си дронови удари, посочи Castorvali.

По-рано този месец, на 4 март, FLA съобщи за нанесен удар срещу съвместен патрул на руските наемници и малийската армия в района Адгар-Такалот южно от Кидал, при който са унищожени два военни автомобила, един от които бронирана машина.

Използването на FPV дронове е показателно за начина, по който тактики от войната в Украйна се пренасят в други конфликтни зони. Тези малки маневрени системи са относително евтини, но имат висока ефективност за прецизни удари, което дава на нередовни въоръжени групировки способности, каквито преди изискваха тежко въоръжение.

Атаката край Анефис дойде само три седмици след друг тежък инцидент. На 9 март бойци на местния клон на Ал-Кайда, наречен Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), засякоха друг конвой на Африкански корпус и малийската армия край Нампала в централно Мали, по пътя към границата с Мавритания. Загинаха над 10 бойци, сред които поне трима руснаци, съобщи Euromaidan Press, според когото атаката е извършена в отговор на екзекуция на седем цивилни на 9 март близо до мавританската граница.

Последните събития в Мали илюстрират все по-засиления натиск от две посоки – туарегски сепаратисти на север и джихадистки групировки в централните райони – срещу операциите на въоръжените сили на Мали и подкрепящите ги руски наемници. След изтеглянето на френските сили и приключването на мисията на ООН (MINUSMA) руските военни структури, първо „Вагнер", а от миналото лято и  подчиненият на Министерството на отбраната Африкански корпус – станаха водещото чуждестранно военно присъствие в страната. Групата на покойния Евгени Пригожин обяви излизането си от страната през юни 2025 г. и „Африкански корпус" пое неговите функции.

Ангажиментът на Москва обаче далеч надхвърля военната сфера. Русия е обезпечила достъп до ключови природни ресурси (злато, уран и литий) и е подписала сделки за развитие на инфраструктура, свързана с добива. Сред тях е планирана рафинерия за злато с годишен капацитет до 200 тона, финансирана отчасти с руски капитал. Моделът предвижда компенсация с минерални ресурси вместо директни плащания за военни услуги, посочва Robert Lansing Institute.

Цивилното население обаче плаща цената. Над 13 000 малийци са избягали в югоизточна Мавритания само за последните пет месеца, притиснати между джихадисти, малийската армия и руски наемници, съобщава United24 Media. Над 80% от пристигналите са жени и деца. Свидетели описват пред правозащитни групи злоупотреби от страна на Африкански корпус – безразборни убийства, отвличания, сексуално насилие и изтезания.

Human Rights Watch документира обширно тези обвинения в последния си годишен доклад. Службата на ООН за координация на хуманитарните дейности (OCHA) регистрира 3737 инцидента със сигурността и 9362 загинали в региона на Сахел за цялата 2025 г.

 

Осем екзекутирани от армията и руски наемници в Мали.

🇲🇱 Най-малко осем души бяха екзекутирани от армията на Мали в окръг Йелимане, разположен близо до границата със Сенегал и Мавритания. Телата бяха открити на 15-16 март след масови арести, извършени от военните миналия петък в няколко села. Местни жители, потърсени от RFI, се опасяват, че насилието няма да спре дотук.

Майка на една от жертвите избухна в сълзи по телефона: арестуван в петък от армията на Мали в джамията на Дионгага, синът ѝ е открит мъртъв в неделя близо до Сеневали. Млад мъж, разговарял с RFI, е загубил брат си и двама братовчеди. Сценарият е идентичен.

Миналия петък армията арестува 34 души, членове на общността фулани в Бугутуру, Догофири и Дионгага. Оттогава са намерени 8 тела – овъглените трупове, изоставени в храсталаците, са с превързани очи.

Жителите се опасяват, че черната серия няма да спре. Жертвите понякога са били от едно и също семейство. Отишли са заедно в джамията за петъчната молитва, където биват арестувани от военни. Редакцията на RFI на езиците мандинка и фулфулде в Дакар се свърза с жител, загубил няколко роднини:

„Няколко от откритите тела са на мои близки. По-малък брат, от същите баща и майка. Тялото му беше открито в района на Сеневали в окръг Йелимане. По време на арестите от армията имаше около 30 души. Но досега са открити само осем тела. До по-малкия ми брат имаше още 4 тела. Две са на мои братовчеди, останалите са на съседско семейство. Разпознахме ги всички“, разказа жителят.

От началото на февруари армията на Мали, подкрепяна от руски наемници на Африканския корпус, извърши няколко операции в региона Кайес, по време на които RFI успя да засече данни за екзекуции: на 6 февруари осем души бяха убити Тородо; седем души бяха убити в Айте на 26 февруари близо до Нампала, а други седем бяха убити в близост до границата с Мавритания.

В неделя Мали обяви, че двама негови войници, държани за заложници от терористична група, са успели да избягат от бежански лагер в съседна Мавритания, която от своя страна категорично отхвърли твърденията и изрази своето „удивление“ и „възмущение“.

В понеделник вечер мавританският министър на външните работи Мохамед Салем Улд Мерзуг прие посланика на Мали в Нуакшот Бакари Думбия. В официалното съобщение на Мавритания трезво се посочва, че са били обсъдени „отношенията на сътрудничество между двете страни и начините за тяхното укрепване и развитие“.

Военната хунта в Мали е на ръба на колапса.

🇲🇱🇷🇺 Военната хунта в Мали е на ръба на колапса след месеци на обсада на столицата Бамако от свързаната с Ал-Кайда терористична групировка Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM).

Масовата криза с горивата в тази страна без излаз на море, причинена от блокадата на вноса на гориво по главните шосета, принуди властите да затворят всички училища от края на октомври до средата на ноември. На 7 ноември Франция се присъедини към САЩ и Великобритания с призив към гражданите си да напуснат страната, а американското посолство евакуира част от персонала и техните семейства.

На 18 ноември генералният секретар на ООН информира Съвета за сигурност за „момент на изключителна спешност“ и риска от „катастрофален домино ефект“ в Сахел и цяла Западна Африка. Продължаващата блокада е ескалация от страна на JNIM, която за пръв път разпростира влиянието си толкова далеч на юг. Възможно е блокадата да принуди хунтата на президента Асими Гойта или да седне на масата за преговори, или както през 2012 г. напредъкът на бойците да предизвика нов военен преврат. По-малко вероятният, но напълно възможен сценарий е JNIM да завземе властта, което би превърнало Мали в „африкански Афганистан“, подобно на падането на Кабул под натиска на талибаните през 2021 г., където терористите ще могат свободно да се обучават, действат и планират атаките си от сигурно убежище.

Как се стигна дотук и какви са последиците от евентуално превземане на Мали от джихадистите? Превземането на властта от JNIM ше е първият случай, при който филиал на Ал-Кайда превзема държава, с огромни регионални и силно подценявани глобални последици. Този стратегически обрат в 10-годишната война в Мали може да сложи край на Съюза на държавите от Сахел (AES) между Мали, Буркина Фасо и Нигер, както и на руското влияние в региона. В дългосрочен план режим на JNIM би увеличил значително риска от международен тероризъм.

Превземането на властта от джихадисти вече е реален сценарий

От 2012 г. насам Мали преживя три военни преврата (2012, 2020 и 2021 г.) и ескалация на бунта, който първо беше сепаратистки, после ислямистки. Вътрешната несигурност доведе до свалянето на двама демократично избрани президенти – Амаду Тумани Туре и Ибрахим Бубакар Кейта.

Опитите за възраждане на демокрацията и стабилността имаха само временен успех. През 2012 г. големи градове паднаха в ръцете на ислямисти и туарегски бунтовници, които искаха да създадат собствена държава на север, наричана понякога „Азауад“. Френската операция „Сервал“ от 2013 г. спаси правителството и спря настъплението на екстремистите към Бамако. През 2014 г. ООН стартира мисията MINUSMA за стабилизиране на страната.

През 2017 г. четири групи, сред които Ал-Кайда в Ислямския Магреб (AQIM), обединиха сили в JNIM. За съжаление сигурността продължи да се влошава въпреки присъствието на сили на ООН и Франция, което след превратите през 2020 и 2021 г. доведе до призиви към Запада да напусне. В крайна сметка и Франция, и ООН изтеглиха своите сили, докато протестиращи в Мали развяваха руски знамена и призоваха за помощ от Москва. В крайна сметка тя я получиха и частната армия „Вагнер“ стана основен партньор по сигурността през 2022 г. Резултатът: нарушенията на правата на човека и въоръжените сблъсъци се увеличиха.

През 2024 г. Мали се нареди на пето място в света по степен на засегнатост от тероризъм според Глобалния индекс на тероризма. Миналата година въоръженият конфликт отне живота на най-малко 1900 души – третото най-високо ниво в историята след 2022 и 2023 г. JNIM разшири своята територия в централните, североизточни и южни части на страната. Тъй като армията и Вагнер не успяха да защитят много общности, в централно Мали в подкрепа на правителството бяха мобилизирани милициите „Дозо“, които често влошават още повече ситуацията. Операциите на армията и „Дозо“ срещу блокадата на горивата доведоха до рекордни нива на насилие и масови зверства в регионите Сегу и Сикасо през последния месец.

Начало на края за съюза в Сахел

Буркина Фасо и Нигер имат сходни истории – влошаваща се сигурност заради атаките на JNIM и Ислямска държава в Сахел, военни преврати и крехка политическа ситуация след тях, при която хунтите отхвърлиха помощта на западните страни и се обърнаха към Русия – първо Вагнер, после Африкански корпус.

През септември 2023 г. трите държави напуснаха регионалната организация ECOWAS и създадоха AES – отбранителен пакт срещу джихадистката заплаха и за запазване на властта. Евентуалното падане на Бамако би означавало, че една от трите основни членки отпада; оставащата ос Буркина-Фасо–Нигер би била сериозно застрашена и принудена да се отбранява.

Поражение за Русия в Сахел

Макар JNIM да се представя за алтернатива на „марионетките на Запада“, нейно идване на власт би означавало преди всичко угасване на руската звезда в Сахел. JNIM се сражава срещу руските наемници от години и няма да се нареди на опашка при Владимир Путин.

Провалът на AES и Русия да защитят Мали ще бъде поучителна история, че руската намеса често влошава конфликтите. Замяната на сътрудничеството със западните демокрации с Африканския корпус в името на „националния суверенитет“ може да беше популярна, но е губеща стратегия.

Руското влияние в Сахел нараства от 2017 г. Руски сили пристигнаха в Буркина Фасо през януари 2024 г. и в Нигер през май 2024 г. При този развой други покани едва ли ще последват.

Връщането на французите звучи политически невъзможно заради общественото мнение, но смяна на режима от конкурентна военна фракция или екстремистите на JNIM, може да отвори прозорец за САЩ да засилят сътрудничеството с държави извън съюза в Сахел, особено по крайбрежието на Западна Африка и съседите на Мали.

Риск от държавно спонсориран тероризъм в Африка

Ако има една групировка на континента, която да следим освен Ал-Шабаб, най-компетентният клон на Ал-Кайда, който някога имаше пилот в обучение за атака като на 11 септември, това е JNIM. Ако тя завземе държавния апарат, Мали лесно може да се превърне в рай за джихадисти в региона, както и във водещия държавен спонсор на тероризъм – подобно на Судан след преврата през 1989 г., когато на власт дойдоха ислямисти.

Много африкански терористични групи, заклели се във вярност на Ал-Кайда или ИДИЛ, остават фокусирани над местни проблеми въпреки ребрандирането – но JNIM има потенциал да еволюира. В нейните гени е организацията AQIM, чиито лидери (макар вече покойници) се сражаваха срещу Съветския съюз в Афганистан и имаха директни връзки с Осама бин Ладен. JNIM запази вярност към централното ръководство на Ал-Кайда и под ръководството на Ияд аг Гали създаде по-нова, по-голяма и по-смъртоносна марка.

Държави извън Сахел могат да се окажат мишени, а JNIM да разшири своята зона на влияние. В края на октомври групировката пое отговорност за първата си атака в Нигерия, при която загина нигерийски войник. Забележително е, че в близост до мястото действа откъсналата се от Боко Харам групировка Ансару, за която някога се смяташе, че има връзки с AQIM.

Бамако е изправен пред по-силен враг от всякога, но за разлика от 2013 г. сега няма как да ползва западна подкрепа, за да го победи. Африканският съюз предлага единствено реторична подкрепа, без войски на терен. Единствената правдоподобна външна намеса изглежда от ECOWAS. Въпреки че по-рано тази година организацията изключи Мали, Нигер и Буркина Фасо, тя остави вратата си отворена за ново сътрудничество.

Ако има спасителен пояс, Бамако трябва да го сграбчи. Ако JNIM остане безконтролна, тя ще стане по-смела, по-голяма, ще привлече нови филиали и един ден може да спонсорира или улесни операции далеч извън региона.