Показват се публикациите с етикет Русия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Русия. Показване на всички публикации

сряда, 17 юни 2026 г.

„Африкански корпус“ се изтегля напълно от северната половина на Мали.

🇷🇺🤝🇲🇱 Руският „Африкански корпус“ изтегля своите части от северните региони на Мали, за да защити столицата Бамако и управляващата хунта, докато в същото време продължава да осигурява въздушна подкрепа и разузнавателни данни за войските на терен.

„Като цяло те поемат по-скоро роля на заден план“, сподели пред ADF Бенедикт Манзин, водещ анализатор за Близкия изток и Африка в разузнавателна компания Sybiline. „Правят всичко, което е възможно, за да избегнат изпращането на още хора в месомелачката. Опитват се да минимизират излагането на личния състав на риск и да максимизират щетите, които могат да нанесат“, добавя той.

„Африканският корпус“ замени скандално известните наемници от групировката „Вагнер“ в средата на 2024 г. Смяната настъпи, след като частната военна компания на покойния олигарх Евгений Пригожин загуби десетки бойци при засада, устроена от бойци на Фронта за освобождение на Азавад (FLA) край Тинзауатен, близо до границата с Алжир.

Като подразделение на Министерство на отбраната на Руската федерация, „Африканският корпус“ разполага с около 2000 души на терен, много от които са бивши наемници от „Вагнер“. Контингентът е много по-малък от групировката на „Вагнер“ и наполовина по-малък от френската мисия за борба с тероризма „Бархан“, която беше принудена да напусне страната през 2022 г.

Загубата на ключовия град Кидал в Северно Мали в края на април, който премина в ръцете на FLA и местния клон на Ал-Кайда, познат като „Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM), изглежда изиграла ключова роля за решението на корпуса да остане по-близо до основната си база в Бамако.

Руските наемници отговориха с въздушни удари по Кидал, които доведоха до разрушения на инфраструктура и принудиха много жители да избягат. Ударите бяха проведени в подкрепа на малийската армия (FAM), която се превърна в основната сухопътна сила на север.

„Това, което виждаме, е, че те залагат предимно на въздушни удари“, заяви Манзин. Напоследък това включва атаки с касетъчни бомби руско производство по общности в региона на Кидал. Това нарушава ангажимента на Мали по международната конвенция за забрана на касетъчните боеприпаси.

„Те имат по-малко ресурси за пилеене. Не искат да ги разпръскват в малки общности на север, където могат да бъдат елиминирани лесно“, коментира Манзин по адрес на руските наемници.

Анализ на последните изявления на „Африканския корпус“ в социалните медии показва как групировката е пренасочила фокуса си към централната и южна част на страната, провеждайки повечето операции около столицата, обясни анализаторът от BBC Джейкъб Босуел.

След оттеглянето от Кидал корпусът ескалира своята пропагандна кампания с над 500 публикации в Telegram и други канали през седмиците след историческото поражения.

Освен с въздушни удари, той се опитва да преодолее и икономическите блокади, наложени на големи части от страна от ислямистки бойци. Наемници от корпуса и въздушна подкрепа започнаха да ескортират конвои от цистерни и товарни камиони, влизащи в затворената сухопътна държава от Кот д'Ивоар, Гвинея и Сенегал, за да ги защитят от атаки на JNIM.

Въпреки опитите на „Африканския корпус“ да намали присъствието на бойното поле, JNIM използва дронове, за да бомбардира руските наемници директно в техните бази.

Видеокадри, публикувани наскоро в социалните медии от JNIM, показват кадри от дронове, на които се вижда как руски наемници биват избити, а руски самолети са поразени от бомби, пуснати от дронове, които кръжат над една от руските бази в Севаре.

През последните седмици „Африканският корпус“ предприе свои собствени удари с дронове по позиции на JNIM, които поразиха депо за гориво на групировката в региона на Тимбукту, според анализатори от Africa Terrorism Tracker.

От края на 2021 г. властите в Мали са похарчили близо 1 млрд долара за бойци от ЧВК „Вагнер“ и „Африкански корпус“. За това време хунтата и нейните руски съюзници загубиха контрола над цялата северна половина на страната и бяха свидетели на разширяването на влиянието на Ал-Кайда в Сахел, отчасти заради бруталната си тактика срещу цивилното население на север, отбелязва Манзин.

„Стратегията, възприета от Мали, е безполезна и в дългосрочен план стабилността на страната е изложена на риск. За съжаление, крайният резултат е, че засилиха позициите на JNIM, тласкайки местните общности към ръцете им“, обобщи Манзин.

📸 Снимка: Скрийншоти от видео, показващо нападение с дрон срещу руски наемници и самолети на летище Севаре, които очевидно са били напълно неподготвени за това, което ги е сполетяло.

Москва се похвали, че е поразила стратегическа цел в Киев. Целта е мъртва от 2008 г.

🇷🇺💥🇺🇦 Има удари, които казват много повече за нападателя, отколкото за нападнатия. В нощта срещу 15 юни руските държавни медии обявиха, че в рамките на масираната въздушна атака по Киев е поразена стратегическа цел – предприятието „Буревисник". На следващата сутрин бившият украински дипломат Мария Друцка, която живее в съседство, разказа в X какво всъщност се намира на тази „стратегическа цел" – заводът е мъртъв от близо две десетилетия.

Историята му е съвсем реална и затова още по-показателна. „Буревисник" е основан през 1967 г. в рамките на съветския военно-промишлен комплекс и наистина е означавал нещо – произвеждал е корабни радари и системи за наблюдение за Военноморския флот на Съветския съюз, а по-късно и медицинска апаратура. Но това отдавна вече е минало. От 2008 г. фактически се намира в несъстоятелност – оттогава насам без никакво производство, предприятието към днешна дата представлява изоставени руини – ронещи се административни корпуси, изоставени цехове, недовършен бетон. Срещу него Москва е използвала скъпоструващи ракети само за да го впише после в графата „победи".

„Изглежда руското разузнаване разчита на прашни архиви от 1967 година", пише Друцка. В публикацията си тя недоумява – ако наистина са вложили скъпи ракети тук, мислейки мястото за действащ военен възел, „те са пълни идиоти". Емоцията на авторката не изненадваща, но под нея се откроява нещо по-важно от конкретната обидна квалификация. Целеуказването е стъпило върху данни за града отпреди половин век – според руското командване отдавна закрит завод все още дими и работи за нуждите на украинската армия на фронта. Това не е изолиран гаф, а симптом на разузнаване, което продължава да гледа Украйна през съветски справочник и не вижда страната, която се е изправила гордо пред него.

И все пак би било наивно случаят да се изчерпи с подигравка. Защото за машината, която издава брифингите на Министерство на отбраната на Руската федерация, същият този удар не е провал, а точно обратното. Удар по празна и изоставена сграда се преопакова без усилие в „поразена стратегическа цел" – руската вътрешна аудитория няма как да потвърди какво точно стои на адреса, а и надали има подобни стремежи, а разказаната победа струва точно толкова колкото един уверен тон пред камера. Така се затваря уютният кръг на заблудата – евтин триумф за домашна употреба, подплатен със скъпи ракети, които са заплаха единствено за цивилния живот в украинската столица.

Само че ракетата, насочена по отдавна закрит завод, не пада в архив. Пада в жилищен квартал. Тук разказът на Друцка се прехвърля към личната история на нейната баба – история, каквато са имали хиляди украинци. Ударната вълна, разказва тя, отваря широко прозореца на нейната баба, който не успял да се счупи, но възрастната жена прекарала една ужасяваща нощ и видяла как всичко гори пред очите ѝ, „сякаш целият свят гори".

Това е свидетелство на един човек и неговата роднина и затова го поднасям като такова, но то съвпада изцяло с цялостната ситуация в Киев преди две нощи, когато масираната руска атака остави петима убити и десетки ранени цивилни сред руините на поразени жилищни сгради. Каква и да е била целта на хартия, резултатът на земята е очевиден.

вторник, 16 юни 2026 г.

„Рибар“ направи директно признание за руският удар по Киево-Печерската лавра.

🇷🇺 Известният руски мозъчен тръст „Рибар“, основан от Михаил Звинчук, направи директно признание, че Успенският събор на Киево-Печерската лавра е бил поразен от руски удар, и описа стремежа да се търси оправдание за подобни поражения като „нелогичен и необясним“.

Само по себе си подобно признание е забележително, тъй като идва след като Министерство на отбраната на Руската федерация възложи отговорността за пораженията върху противовъздушната отбрана на Въоръжените сили на Украйна с твърдението, че катедралата е била поразена от зенитна ракета „с изтекъл срок на годност“ на американския комплекс Patriot.

С този очевиден разлом в руското информационно пространство – между официалната версия на ведомството и най-популярния канал на военна тематика – се оголи рядка пукнатина в иначе последователната реторика във връзка с други подобни случаи на безразборни удари.

Признанието

Анализирайки бойните действия от позиция, близка до руското военно командване, „Рибар“ изрази мнение, че „желанието да се оправдаваш ревностно за подобни неща след всичко случило се през четирите години на СВО е нелогично и необяснимо“. Той отправи обвинения към Z-блогъри в Telegram в липса на последователност, тъй като според него те „заклеймяват ръководството, че жали противника и не иска да воюва истински, и често зоват да се бомбардира всичко безразборно и Киев изобщо да бъде изгорен в ядрена пепел“.

Но веднъж щом тези призиви бъдат последвани и покривът на киевската лавра бъде поразен, дори без жертви, същото това информационно пространство се надпреварва да разказва, че всичко е фалшиво и заговор, обясни Звинчук – и добавя иронично, че при това същите автори се успокояват един друг с уверението, че „ние не сме такива“. Според него именно тази липса на каквато и да е последователност и „разбърканите глави на всички нива на обществото“ са довели до съответния резултат във войната срещу Украйна.

Версията на Министерството на отбраната

Министерство на отбраната на Руската федерация твърди точно обратното. По неговата версия катедралата на Киево-Печерската лавра е била поразена от зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, използван от Украйна, тъй като западните партньори уж били предали боеприпаси с изтекъл срок на годност на Киев.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) на свой ред представи доказателства под формата на отломки, според които комплексът е поразен от директен удар на руски камикадзе дрон „Геран-2“ – руския вариант на иранския ударен дрон „Шахед-136“. Украинската страна окачестви руския удар като военно престъпление, поради което образува наказателно производство.

Признанието на „Рибар“ на практика отхвърля версията на руската държавна пропаганда: каналът не просто не оспорва руската отговорност за удара, но също така отправя остри упреци към руски военкори, че го отричат.

Ударът

Ударът по катедралата дойде при поредната масирана руска въздушна атака срещу Киев и други градове през нощта срещу 15 юни. Според Командването на ВВС на Украйна, руската армия е изстреляла близо 70 ракети и повече от 600 далекобойни дрона, а президентът Володимир Зеленски съобщи, че само срещу цели в рамките на столицата са били изстреляни над 60 ракети. При атаката загинаха петима души, а други 35 бяха ранени. Ударите оставиха без ток около 140 000 жители и опожариха десетки жилищни сгради във всички райони на Киев.

Успенският събор – основния катедрален храм на Киевско-Печорската лавра и едно от най-значимите средища на източното православие – пострада тежко: около 80% от покрива е опожарен, засегнати са куполите, стените и остъклението. Според предварителни оценки на украинските власти разходите за реконструкция на църквата вече надхвърлят 500 млн. гривни (около 11 млн. долара). Зеленски окачестви атаката срещу Успенския събор като „едно от най-големите руски престъпления срещу християнската култура“ и призова за бърз и категоричен международен отговор преди срещата на Г-7.

Хронология на руските удари по религиозни и културни обекти

Руският удар по вековното духодно средище в украинската столица е поредния епизод в безкрайна поредица от удари срещу религиозни и културни обекти на територията на Украйна. На 23 юли 2023 г. руски ракети поразиха Спасо-Преображенската катедрала в Одеса – първият и основен православен храм на града, основан през 1794 г. – в историческия център, вписан в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Организацията осъди остро атаката. От общо 52 обекта на културното наследство, за които бяха докладвани щети, експертите инспектираха 10-те най-засегнати, повечето от които бяха оценени като „тежко повредени“. ООН допусна, че руските удари по историческите зони вероятно представляват военно престъпление.

Умишлените удари по храмове, които не се използват за военни цели, са забранени от Хагския правилник (1907 г.), Хагската конвенция за защита на културните ценности (1954 г.) и Допълнителния протокол I, а по силата на Римския статут представляват военно престъпление. Унищожаването на религиозно и културно наследство във въоръжени конфликти не се ограничава само до руската армия – до нея застават и талибаните, които взривиха Бамиянските статуи на Буда през 2001 г. и джихадистите от „Ислямска държава“, които взривиха античния град Палмира през 2015 г. И при двата случая ЮНЕСКО и други международни учреждения определиха въпросните посегателства като престъпления срещу общото наследство на човечеството.

Защо признанието има значение

Самопризнанието на „Рибар“ е симптом за вътрешното напрежение в сферата на руските военни блогъри, която спорадично се разминава с официалните ведомствени версии. То сочи, че опитът на властта да прехвърли вина върху украинската ПВО среща съпротива дори сред коментатори, които иначе подкрепят войната. Хуманитарни съображения, разбира се, не стоят в основата на тази съпротива, а само логиката, че отричането на очевидното подкопава собственото послание.

Двама загинаха при катастрофа на Су-24М в Хмелницка област.

🇺🇦✈️ Фронтови бомбардировач Су-24М от състава на 7-а тактическа авиационна бригада „Петро Франко" на ВВС на Украйна претърпя катастрофа на територията на Хмелницка област, в която загинаха и двамата членове на екипажа. Командването на ВВС по-късно потвърди информацията в изявление, според което самолетът е изпълнявал мисия в района в момента на инцидента.

Двамата загинали бяха посочени като майор Богдан Григориевич Захарулко (пилот) и старши лейтенант Богдан Александрович Бабенко (щурман). „Изразяваме своите най-дълбоки съболезнования на семействата на майор Богдан Григориевич Захарулко и старши лейтенант Богдан Александрович Бабенко, които защитаваха страната ни до последния си дъх", се казва в изявлението на Командването.

На мястото на катастрофата работят спешните служби и органите на реда. По предварителна информация няма пострадали сред цивилното население. Конкретните причини и обстоятелства за трагедията вече се разследват – официално не е обявена нито техническа неизправност, нито вражеско въздействие.

Случаят беше потвърден от множество украински медии, сред които УНИАН, Украинска правда, РБК-Украйна и Интерфакс-Украйна вечерта на 16 юни.

2-членният екипаж е тежкият залог при всеки един полет на щурмовика, който се управлява от пилот и щурман-оператор, които при катастрофа делят една и съща съдба.

7-а тактическа авиационна бригада е именно онова съединение, чиито Су-24М/МР бяха превърнати в основната въздушна пускова платформа на западните далекобойни крилати ракети – британските Storm Shadow и френски SCALP-EG. Това превръща в стратегически актив всеки летателен състав и всяка изправна машина от бригадата, който не се възстановява лесно. Украинският парк от Су-24 е наследство от съветската епоха, без възможности за производствена линия и без приток на нови корпуси; всяка загуба, бойна или небойна, свива допълнително от един и без това ограничен и невъзобновяем ресурс.

Бригадата „Петро Франко"

Съединението води началото си от 7-и бомбардировъчен авиополк, формиран през 1951 г. в бойната структура на съветската тактическа авиация. През януари 1992 г. звеното полага клетва за вярност към украинския народ. През 2004 г. в база Староконстантинов е сформирана отделна авиационна ескадрила, през октомври 2005 г. – авиационна бригада, а през март 2008 г. съединението е преименувано в бригада на тактическа авиация. С указ на президента на Украйна от 28 март 2008 г. (№ 281/2008) – за показани високи резултати в бойната подготовка – на бригадата бе дадено почетно име „Петро Франко". Съединението е сред първите във ВВС, окомплектовани изцяло с професионални военнослужещи, а не със срочници.

Петро Иванович Франко (роден на 28 юни 1890 г. в Нагуевичи) е син на класика на украинската литература Иван Франко – химик-инженер, учен, педагог и писател. По време на борбата за национално освобождение периода 1917–1920 г. той е военен пилот и командир на въздушния отдел на Украинската галицийска армия (УГА), смятан за един от първите украински авиатори, и съосновател на скаутската организация „Пласт". Арестуван през 1941 г., загива при неизяснени обстоятелства.

Бригадата лети с щурмови бомбардировачи Су-24М, разузнавателни Су-24МР и учебно-тренировъчни Aero L-39 Albatros. Домашната ѝ база е летище Староконстантинов в Хмелницка област. Към март 2019 г. разполага с има порядъка на 14 ударни Су-24 и 9 разузнавателни машини в оперативен състав.

Със своите Су-24, носещи Storm Shadow и SCALP, бригадата нанесе едни от най-болезнените украински удари по Черноморския флот на Руската федерация – през 2023 г. бяха поразени десантен кораб, подводница и щаба на флота в Севастопол. Поради тази причина летище Староконстантинив се превърна в приоритетна цел на опит за руско отмъщение. Мащабни удари с ракети и дронове по базата бяха отчетени през май, юли и август 2023 г. Всички те бяха насочени към складове, ремонтна инфраструктура и самите самолети Су-24МР.

Бригадата плаща висока цена за своето неизменно участие в интензивните операции. Forbes цитира украински източници, според които към втората годишнина от инвазията съединението е било загубило около 18 щурмови самолета, свалени от руските сили, но е останало в строя с разпределяне на останалите машини срещу няколко летища и връщане на колкото е възможно повече от приземените самолети. Сред документираните бойни загуби са разузнавателният Су-24МР с борден номер „White 84", свален на 26 юни 2022 г. (екипажът е удостоен посмъртно със звание Герой на Украйна), и бомбардировачът Су-24М „White 03", свален на 1 март 2023 г. в района на Бахмут. Командир на бригадата към февруари 2024 г. е полковник Евген Булацик.

Полети в среда без надеждна навигация

Катастрофата на 16 юни стана дълбоко в тила. Хмелницка област е разположена на стотици километри от фронт, а официално причината се разследва. Тя обаче се вписва средата, в която работят украинските екипажи.

На 6 май 2026 г. украински бойни пилоти преминаха специално обучение за експлоатация без GPS навигация: отговор на факта, че руските системи за електронна война непрекъснато заглушават сателитните сигнали по цялото бойно поле. По думите на украинските авиатори това е превърнало въздушните операции без солидна сателитна навигация от извънредна ситуация в стандартно бойно условие. По време на ученията, проведени с подкрепата на Кралски военновъздушни сили (RAF), пилотите се учеха да навигират според характеристики на терена – реки, пътища, контури на ландшафта – вместо да разчитат изцяло на дигитални системи.

Дали и доколко този фактор има отношение към инцидента от вторник, на този етап не е ясно, а разследването е стартирало.

Хронология: небойни катастрофи и аварии на украинската авиация

Извън свалените на бойното поле самолети, украинските ВВС понасят и серия от небойни загуби – при учебните полети, аварии при кацане или изпълнение на задачи извън пряк огневи контакт. Те очертават фона, на който се полага инцидентът от 16 юни:

  • 25 август 2023 г. Житомирска област сблъсък във въздуха на два учебно-бойни L-39 отне живота на трима пилоти от ВВС, сред които прочутият пилот на изтребител Андрий Пилщиков (40-а тактическа авиационна бригада) – едно от лицата на кампанията за доставка на F-16 – както и майорите Вячеслав Минка и Сергий Проказин. Небойна, тренировъчна авария.
  • 26 август 2024 г. При отблъскване на руска въздушна атака се разбива един от първите украински F-16, при което загива 30-годишният пилот Олексий Мес. Машината не е свалена в потвърден въздушен бой; обстоятелствата (включително версии за пилотска грешка и „свой огън") бяха предмет на разследване.
  • 28 април 2025 г. При комплексна бойна задача – авиационна поддръжка на войските и отблъскване на дронове – е изгубен изтребител Су-27; пилотът оцелява.
  • 22–23 август 2025 г. Многоцелеви изтребител МиГ-29 се разбива при заход за кацане след завръщане от бойна мисия. Загива майор Сергий Викторович Бондар, заместник-командир на ескадрила от състава на 40-а бригада. Машината не е свалена от противника, а катастрофата се случва при кацането.
  • 16 юни 2026 г. Су-24М на 7-а ТАБр „Петро Франко" се разбива при изпълнение на мисия; загиват майор Богдан Захарулко и старши лейтенант Богдан Бабенко. Причината се разследва.

Командването на Военновъздушните сили не е обявило срок за приключване на разследването на инцидента от 16 юни.

Руска фрегата откри предупредителен огън срещу яхта в Ламанша като предупреждение.

🇷🇺🚀 Руски боен кораб е произвел предупредителен изстрел срещу яхта, приближавала се към него във водите на Ламанша, съобщи Press Association, според която става дума за модерна фрегата „Адмирал Григорович“ с бордов номер 494.

Инцидентът се е разиграл днес около 11:40 часа в международни води между остров Уайт и крайбрежието на Нормандия, на около 20 морски мили южно от британския бряг. Последният случай отбелязва нова ескалация на напрежение между Обединеното кралство и Руската федерация.

„Адмирал Григорович“ е водещият кораб от Проект 11356Р/М – сериозен плавателен съд с водоизместимост от 4000 тона и дължина от 125 метра. Фрегатата притежава 8-клетъчна вертикална установка за изстрелване на крилати ракети „Калибър-НК“ и свръхзвукови противокорабни ракети П-800 „Оникс“. Военни анализатори смятат, че предупредителният изстрел по регистрираната в Обединеното кралство яхта е произведен или от главното 100-мм носово артилерийско оръдие А-190 и някоя от двете 30-мм автоматични зенитни установки АК-630М. Дори при употреба на халосни боеприпаси, огънят от тези системи предизвиква силен акустичен и хидродинамичен ефект. Разстоянието от около 500 ярда, или 457 метра, на което са паднали изстрелите, се счита за изключително близка дистанция в открито море и крие сериозен риск от непредвидени рикошети, макар че при конкретният инцидент не са докладвани пострадали или нанесени щети.

Тъй като руските бойни единици се ескортират рутинно с транзит през Ламанша, тактическият мониторинг на фрегатата във вторник е провеждан от британския патрулен кораб HMS Mersey. Това е офшорен патрулен съд от клас River с 1700 тона водоизместимост, въоръжен предимно с едно 20-мм оръдие и картечници. Този вид кораби нямат за цел пряк сблъсък с тежко въоръжени фрегати, а изпълняват функции по разузнаване, контрол на морския трафик и демонстрация на присъствие. Веднага след стрелбата, друг британски кораб от класа – HMS Tyne изпрати към яхтата бързоходен катер с твърд корпус за проверка на безопасността на екипажа и събиране на първична информация.

Този инцидент се развива паралелно с проведена само два дни по-рано, в неделя, съвместна операция на командоси от Кралската морска пехота и Националната агенция за борба с престъпността на Обединеното кралство. При нея беше извършен абордаж и проверка на Smyrtos – танкер от „сенчестия флот“, подложен на санкциониран преминаващ през Ламанша. Тези съдове често изключват своите идентификационни системи и извършват прехвърляне на товари в открито море, за да избегнат наложеното международно ембарго.

Говорител на Министерство на отбраната на Обединеното кралство обяви в официално изявление, че започва разследване на сигналите за инцидента в Ламанша, а се очаква данните от радарните системи и записите от комуникациите на патрулните кораби да изяснят пълната картина на случилото се.

Руската армия изяжда 46% от федералния бюджет на страната и налага орязване на гражданските сектори.

🇷🇺💰 Военните разходи на Русия за първото тримесечие на настоящата година достигат пореден рекорд от 5,908 трилиона рубли, според изчисления на Янис Клуге, научен сътрудник в Германския институт за международна сигурност и въпроси на отбраната (SWP) със седалище в Берлин, въз основа на данни на Министерството на финансите на Руската федерация.

В сравнение със същия период на миналата година разходите за въоръжените сили и производство на оръжие са скочили с 29,9%, спрямо две години по-рано – с 68,7%, спрямо три години – със 129%, сравнено с първото тримесечие на 2022 г. – цели 4,6 пъти.

В резултат на това за първи път от началото на пълномащабната война срещу Украйна военните разходи вече достигат 46% от общия размер на федералния бюджет. С други думи, всяка втора рубла е отишла за армията, подчертава Клуге.

Както става ясно от изчисленията му, руската военна машина е „изяждала“ средно по около 2,7 млрд рубли на час и 65 млрд рубли дневно – сума, която е сравнима с годишния бюджет на Новгородска и Орловска области (съответно 69 и 61 милиарда рубли). Месечните разходи, които възлизат на около 2 трилиона рубли, са повече от годишния бюджет на цялата система за висше образование в Русия, който възлиза на около 1,7 трилиона, и на всички руски региони, с изключение на Москва.

Основният ръст на военните разходи отива по секретни пера: техният обем е нараснал от 3,4 на 4,9 трилиона рубли в края на първото тримесечие. В резултат на това 38,2% от всички бюджетни разходи са засекретени (12,8 трилиона рубли).

Забележително е, че разходите за военната агресия срещу Украйна нарастват, въпреки че в самия бюджета е заложено тяхното незначително съкращаване – от 7,8% на 6,2% от БВП, обръща внимание Клуге. На практика обаче през първото тримесечие военният бюджет набъбна до 12% от БВП.

По всичко личи, отбелязва Клуге, че военните разходи през 2026 г. ще са значително по-високи от онези през миналата година: до 9-10% от БВП в края на годината, раздувайки бюджетния дефицит в първото тримесечие, който възлизаше на 4,6 трилиона рубли, а до края на май достигна 6 трилиона.

За да покрие нарастващата сметка на войната, Министерство на финансите направи предложение да замрази разходите по гражданските пера до края на годината година с 2,9 трилиона рубли, отбелязва Financial Times, позовавайки се на неуточнени руски ведомствени източници. Ако разходите не бъдат ограничени, по оценка на ведомството при „негативен сценарий“ преразходът на бюджета до края на годината може да достигне 4 трилиона рубли.

За да поддържа дефицита под контрол, според данни на американското издание, Министерство на финансите на Руската федерация е предложило да се извърши секвестър на бюджета за целия текущ 3-годишен период по всички пера, с изключение на военните. Освен близо 3-те трилиона рубли тази година, под „замразени“ трябва да попаднат разходи за 5,4 трилиона рубли през 2027 г. и 7,1 трилиона рубли – през 2028 г.

Войната срещу режима в Иран и скокът в цените на петрола ще донесат на Москва допълнителни приходи, но обемът им е значително по-нищожен от нужните 3% от БВП, за да бъде затворена „дупката“ в отбранителните пера, оценява Клуге.

Според личните му изчисления, с натрупване от февруари 2022 г. до момента инвазията в Украйна е струвала на руските данъкоплатци 53,079 трилиона рубли, или 746,6 милиарда долара. Тази сума покрива 28 години от текущите разходи на бюджета за здравеопазване, 30 години от разходите за образование и вековния бюджет на регионални субекти като Красноярския край или Свердловска област.

Кризата с горивата в Русия продължава да се влошава, 25 региона са с прекъснати доставки.

🇷🇺🚫⛽️ Федералното правителство в Русия облекчава екологичните стандарти за горивата, търгувани на вътрешния пазар – елемент от усилията за спиране на изострящия се недостиг на енергийни суровини, докато ежедневните украински удари продължават да нарушават работата на преработващия сектор в страната.

Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на публикация на руския ежедневник „Комерсант“ от 16 юни. Този ход идва в момент, когато стана ясно, че ударите по руската енергийна инфраструктура оказват много по-тежък  натиск върху доставките на гориво от първоначално очакваното. Според Ройтерс броят на атаките с дронове, насочени към петролни рафинерии в страната, се е удвоил от началото на 2026 г. Прекъсванията доведоха до пълно или частично спиране на дейността на няколко съоръжения и допринесоха за спад в производството на бензин, дизелово, керосин, мазут и други продукти.

Ройтерс съобщи, че руските власти за първи път са въвели мярката миналата есен в опит да спрат задаващия се остър дефицит на гориво. Тази политика позволява на конкретни рафинерии да снабдяват вътрешния пазар с гориво, което не отговаря на предварително установени екологични изисквания. Според доклада действието на това споразумение е било удължено на 1 май.

Съгласно занижените стандарти бензинът, продаван на руска територия, може да съдържа до 150 милиграма сяра на килограм (ppm). Вестникът отбелязва, че това ниво е приблизително 15 пъти по-високо от максимално допустимите граници в Европа, Китай и Индия. Ревизираните правила позволяват по-висока концентрация на ароматни въглеводороди в горивото, считани за токсични и свързвани с различни рискове за здравето.

Натискът над вътрешния пазар на горива изглежда нараства, като се съобщава за все по-висок брой региони на страната, изпаднали в ситуация на остър дефицит, последван от налагане на ограничения за максималното количество гориво, позволено да се закупи от едно лице. Прекъсвания в доставките на гориво и недостига на бензин вече са отчетени в поне 25 руски региона, с оглед на продължаващите украински удари по петролната индустрия, които продължават да изтощават руския енергиен сектор, съобщи The Moscow Times.

Броят на засегнатите региони нараства главоломно. В началото на юни за недостиг на гориво и рестрикции на продажбите имаше само в 15 руски региона. Сходни мерки бяха въведени във всички украински региони под руска окупация – Крим, Севастопол и части от Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка области.

Влошаващата се ситуация е резултат от систематична украинска кампания, насочена към руските рафинерии. Между януари и май украински дронове са реализирали общо 38 успешни удара, докато 16 от атаките са били проведени само в рамките на май – най-високият месечен показател от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

По данни на OilX темповете на преработка в руските рафинерии като цяло са спаднали с 14% от началото на годината и остават с близо 20% под предвоенните нива.

Руски регионални служители предлагат разнообразни интерпретации на причините, довели до повсеместния дефицит. Временно изпълняващият длъжността губернатор на Белгородска област Александър Шуваев заяви, че проблеми с доставките в действителност съществуват, а губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев отхвърли ситуацията като опит за всяване на „изкуствена паника“.

Доставките на гориво в окупираната част на Донецка област на практика са изчерпани, което засяга пряко не само цивилното население, но също и подразделенията на руската армия, които участват „специална военна операция“, алармира руския пропагандист „Romanov Light“, който споделя, че гориво се появява спорадично на отделни бензиностанции, но бива моментално изкупено. Той добави, че по цялата дължина на магистрала Донецк–Авило-Успенка към настоящия момент няма нито една бензиностанции с налично гориво. Ситуацията остава идентична в едноименния областен град.

Московската рафинерия е понесла щети по инсталация за първична преработка.

🇺🇦🛢️🇷🇺 Украински дронове възпламениха ELOU-AVT-6 – централна инсталация за първична преработка на суров петрол в Московския НПЗ, разположен в столичния район Капотня, рано сутринта днес. Кадри от мястото на удара, публикувани от украинския канал Exilenova+ и официални изявления от украински представители фиксираха попадението на около 15 км от Кремъл.

Кметът на Москва Сергей Собянин призна удара още в първите часове, но се опита да го сведе до минимум: по думите му „един от дроновете повреди обект на Московската рафинерия", няма пострадали, а аварийните служби работят на място. Градоначалникът на Москва съобщи, че около 60 дрона, насочени към столицата, са били свалени – данни, които по традиция не могат да бъдат независимо потвърдени. Президентът Володимир Зеленски пое отговорност за операцията, поставяйки я в рамките на далекобойната принуда:

„Този път Московска област усети обсега на украинските далекобойни ударни способности. Рафинерия беше поразена на разстояние 500 км", написа той и благодари на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Силите за безпилотни системи (СБС), Силите за специални операции (ССО), Главно управление на разузнаване (ГУР) и Ракетните войски.

Защо ELOU-AVT-6 е критична. Поразената инсталация не е периферен резервоар, а представлява ядрото на целия цикъл на преработка. Тя обединява електрообезсолителен блок (ЕЛОУ) и атмосферно-вакуумна тръбна дестилация (АВТ) – тук суровият петрол се обезсолява и разделя на първични фракции: бензинови, дизелови, керосинови и мазутни, които едва след това постъпват за облагородяване към вторичните инсталации. Без да има функционираща първична дестилация рафинерията няма как да превръща суровия петрол в годни горива. Спирането ѝ на практика парализира целия завод надолу по веригата, без значение че съседните инсталации остават физически невредими. Кадрите показват вертикалните дестилационни колони, обхванати от пламъци и плътен черен дим, на фона на жилищните блокове на Капотня – нагледнаилюстрация на това колко навътре в московската тъкан е разположено съоръжението.

Собственост на „Газпром нефт", рафинерията в Капотня е най-голямото предприятие за преработка на нефт в Московска област. Според публични данни тя осигурява над една трета от пазара на гориво в столицата, като това включва около 40% от потреблението на бензин и близо 50% на дизела. Освен това заводът снабдява и всички летища около руската столица със самолетно гориво. В един от последните годишни цикли е отчетен обем на преработка от порядъка на 11–12 млн тона петрол. Удар именно по първичната му дестилация засяга не второстепенен възел, а входната точка на цялата тази верига.

Попадението идва в период на особено интензивни украински удари по обекти на преработващата индустрия в Руската федерация. По оценки на наблюдатели близо една трета от общия капацитет на страната, който е от порядъка на 2,1 млн барела дневно, вече е изведен извън строя в резултат на непрекъснати украински удари с дронове, а ограничения върху продажбите на бензин и дизел вече са въведени в над 25 региона, включително в Москва, Санкт Петербург и Татарстан. В последните дни украински дронове поразиха рафинериите „Танеко" и „ТАИФ-НК" в Нижнекамск, а тази сутрин беше опожарена петролна база „Полтавская“ в Краснодарски край. 

Малко преди днешния удар беше съобщено, че в самата рафинерия са започнали да изключват мощности още преди дроновете да достигнат целта – индикация, че служителите на предприятието са очаквали предстоящия удар с усещане за неизбежност.

Стойността на това попадение не се крие толкова в текущата щета, колкото в избора на точка на поражение. Първичната дестилация е тясното място на всяка петролна рафинерия: докато вторичните инсталации могат да се заобиколят или забавят, без работеща ELOU-AVT суровият петрол просто няма откъде да влезе в цикъла на производство. Това обяснява и очевидното разминаване в оценките – украинската страна описа удара като попадение на „сърцето" на завода, докато Собянин опита да омаловажи понесените щети, споменавайки вяло за поразен „обект". Дори при предпазливо отчитане на щетата изборът на цел сочи към системна логика, а не към случайно попадение.

Самият факт, че украински дронове преминаха през най-плътно отбранявания въздушен периметър в Руската федерация и успяха необезпокоявано да поразят стратегически завод, разположен на едва 15 км от Кремъл, измества въпроса от това дали украинските дронове са способни да достигнат Москва към това колко дълго ключовите ѝ горивни мощности могат да поемат повторни удари. Мащабите на пораженията и сроковете за възстановяване ще станат ясни през следващите дни, а по всичко личи, че дефицитът на горива единствено ще се изостря.

Лукашенко се извини на Зеленски: „Може би прекалих“.

🇧🇾🤝🇺🇦 Президентът на Беларус Александър Лукашенко се извини публично на украинския си колега Володимир Зеленски за предишни остри реплики, които е отправил по негов адрес. По време на своето интервю за Al Arabiya English той коментира миналите си критики към украинския държавен глава и се опита да даде контекст на думите си, съобщи „Главред“.

„Може би прекалих, но това беше отговор на негови изявления: „Да, имаме 500 цели, знаем къде се намира Лукашенко. Утре ще ударим с ракети и дронове.“ Аз мълчах. Дори всички се изненадваха, че мълча. Разбирах, че човекът е подложен на такъв натиск – млад човек, неопитен, не е военен. Може би нещо в главата му не е щракнало. Мълчах. Но когато започнаха да ме заплашват, бях длъжен да отговоря и на това“, каза Лукашенко.

„Ако Володимир Олександрович се е обидил, аз му се извинявам за тези думи. Може би не трябваше, като се има предвид, че все пак той воюва. Може би не трябваше да се изказвам толкова остро по въпроса. От друга страна обаче, той трябва да разбере това, което често казваме: каквото почукало, такова отговорило“, добави той.

Освен извинението, Лукашенко коментира опасенията от евентуалното разширяване на фронта на мащабната война на Русия срещу Украйна. Той подчерта, че Минск няма интерес военните действия да се прехвърлят на територията му. Според Лукашенко инфраструктурата на страната му би била силно уязвима при евентуални удари, като уверява, че на територията на Беларус вече са идентифицирани 500 потенциални цели.

„Беларус е много уязвима във военно отношение, ако Украйна започне да я атакува по същия начин, по който атакува Русия, защото за украинските войници Беларус е като на длан. Ние перфектно разбираме, че нашите основни обекти за жизнено осигуряване – производствени и логистични – ще попаднат под удар“, заяви той.

Лукашенко се спря и на скорошните си разговори с руския президент Владимир Путин, и увери, че Кремъл не вижда полза от директното участие на беларуските сили в избухналите враждебни действия. Той посочи, че ако бъде отворен нов фронт откъм Беларус, това би удължило линията на контакт с 1500 км – отсечка, която според него и двете страни биха отбранявали трудно.

Той алармира, че такъв сценарий може из основи да промени характера на ситуацията и потенциално да доведе до пряка конфронтация между съюза Русия-Беларус и НАТО.

„Разбираме, че влизането на Беларус във войната под каквато и да е форма, в тази ситуация, е недопустимо. То ще донесе повече вреда, отколкото полза“, категоричен е беларуският лидер, останал известен като последния европейски диктатор. Той потвърди, че няма намерения да започва военни операции срещу Украйна и припомни своите по-ранни, неосъществени предложения за преговори по време на първите седмици от инвазията.

„От страна на Беларус и особено от моя страна не бива да се очакват военни действия. Още от първите дни на войната му предлагах как да се споразумеем, как да сключим мир; ако ме беше послушал тогава, през 2022 г., днес изобщо нямаше да се говори за това къде да се спре на линията на съприкосновение“, заключи той.

След предупреждението от страна на командира на Силите за безпилотни системи на Украйна Роберт Бровди относно установяването на 500 потенциални цели в Беларус, Лукашенко отхвърли това изявление и обяви, че Минск е подготвил ответен отговор.

Той изтъкна, че украинските сили се стремят да избегнат допълнителен фронт, докато в същото време увери, че в отговор администрацията му също е изготвила собствен списък от 500 цели. По време на изказването си беларуският лидер изрично спомена, че му е известна една „много сериозна цел“ с точни координати, която се намира в близост до границата между двете страни.

понеделник, 15 юни 2026 г.

Москва и Московска област са под масирана атака от украински дронове.

🇺🇦✈️🇷🇺 Москва и Московска област се намират под масирана атака от украински дронове. Това става ясно от десетки видеа, заснети на различни локации, които се споделят широко в социалните медии. На тях се виждат ударни дронове да летят необезпокоявано в небето над руската столица.

На кадрите ясно се забелязват безпилотни апарати от самолетен тип, които съвпадат визуално с украинските далекобойни дронове Ан-196 „Лютий“ и FirePoint FP-1. Въпреки че над столицата се намират десетки въздушни заплахи, до момента не е прозвучала нито една сирена за въздушна тревога.

На този фон петролната рафинерия (НПЗ) в столичния район Капотня спешно започна да изпуска налягането от своята система, за да минимизира евентуалните щети с оглед на предстоящото директно попадение.

През изминалата нощ дежурните средства за противовъздушна отбрана (ПВО) са прехванали и унищожили 172 украински дрона от самолетен тип над територията на Руската федерация и анексирания Крим. Това съобщиха от Министерство на отбраната на Руската федерация, като уточниха, че става въпрос за периода от 20:00 часа в понеделник до 07:00 часа във вторник.

Според ведомството украинските дронове са били свалени в Московска, Астраханска, Брянска, Белгородска, Курска, Калужка, Воронежка, Волгоградска, Тамбовска, Орловска, Ростовска, Тулска и Рязанска области, а също в Краснодарски край, анексирания Крим и над акваториите на Азовско и Черно море. След 07:00 часа сутринта кметът на Москва Сергей Собянин съобщи за унищожаването на още 21 БПЛА в столичния регион. Общо за тази сутрин той отчете 35 свалени безпилотни апарата.

В Краснодарския край е избухнал пожар в нефтебаза в станица Полтавская, Красноармейски район, вследствие на падащи отломки от дрон, настояват от регионалния оперативен щаб. При инцидента няма пострадали. Освен това атаката с дронове временно е наложила затварянето на шосейния път между станица Полтавская и хутор Трудобеликовски.

В Белгородска област двама души са пострадали при удар на FPV-дрон по автомобил край село Дорогощ. Те са получили осколочни травми по различни части на тялото, като вече им се оказва нужната медицинска помощ.

Украински дронове поразиха нефтена база „Полтавская“.

🇺🇦🔥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) проведоха атака с дронове срещу нефтена база „Полтавская“ в Красноармейски район на Краснодарския край на Руската федерация, което доведе до избухване на силен пожар на територията на предприето.

Според официалното изявление на регионалния оперативен щаб на страната-агресор, инцидентът е представен по традиционния начин – като следствие от „падане на отломки от свалени дронове“. Местните власти твърдят, че за гасенето на пожара са били мобилизирани поне 32 души личен състав и 7 единици специална техника. В момента няма данни за загинали или пострадали.

В същото време данните от международни системи за сателитен мониторинг на пожари регистрират изразени термични аномалии в района на обекта, което потвърждава точността и успешния характер на нанесения удар.

Ударената нефтена база изпълнява ключова роля в логистичната инфраструктура на региона, като се занимава пряко със съхранение, обработка и трансфер на бензин (АИ-92, АИ-95) и дизел. Обектът работи като междинно звено между рафинериите на компанията „Лукойл“ и мрежата от търговски бензиностанции (АЗС).

Заради инцидента и опасността от нови детонации, Спешните служби за сигурност на Руската федерация бяха принудени да затворят спешно движението за всички видове превозни средства по участъка от автомобилния път, свързващ станица Полтавская с хутор Трудобеликовски. На място продължават работата на специалните служби и аварийно-спасителни екипи.

Руската кибер мрежа „NoName“ е организирала палежи срещу британския премиер.

🇷🇺⚔️🇬🇧 Руска мрежа за онлайн саботаж е организирала серия от палежи, насочени към недвижими имоти, свързани с британския премиер Киър Стармър, твърди разследване на Financial Times, публикувано на 15 юни.

Разкритието идва след като Роман Лавринович – 22-годишен строителен работник с украинско гражданство, живеещ в Лондон, беше признат за виновен след 6-седмичен процес в Централния наказателен съд на Англия и Уелс.

Според Financial Times прокурорите са разкрили, че Лавринович е бил ръководен от руски оператор, използвал псевдоним „El Money“ в Telegram. Кръстосан анализ на архиви от чат платформата, портфейли с криптовалута и съдебни записи, извършен от изданието, свързва оператора с NoName057(16) – проруска хакерска група, която се появи за първи път през март 2022 г. с поемане на отговорност за кибератаки срещу украински, европейски и американски правителствени агенции, медии и частни компании. Смята се, че е неорганизирана и свободна група активисти, която се стреми да привлече вниманието в западните страни. В същото време обаче Службата за киберсигурност и инфраструктурна сигурност на САЩ (CISA) класифицира NoName като таен проект, който е създаден под шапката на ИТ организация, одобрена от руската държава.

Мрежата действа с набиране на местни посредници, за да прокарва геополитическите интереси на Кремъл и да провокира вътрешна нестабилност в цяла Европа, разкрива Financial Times. В Обединеното кралство основната цел на мрежата е била да експлоатира социалния разлом с генериране на различна пропаганда, която включва крайнодясна, антимигрантска и антиислямска.

За да наемат изпълнители на терен, руските оператори създават англоезично екстремистко онлайн движение, наречено „Direct Action“, след безредиците в Обединеното кралство през лятото на 2024 г. Въпреки че групата се представя за автентично британско движение, основано от местни активисти, Financial Times установява, че тя се управлява от администратори, които се намират на територията на Руската федерация. Те са използвали VPN мрежи, за да маскират своята самоличност, но понякога неволно разкриват своето местоположение, като публикуват съдържание, което съдържа кирилски знаци или руски часови зони.

Преди да премине към палежи, операторът е прекарал 7 месеца в обработване на Лавринович чрез престъпни дейности на по-ниско ниво, съобщава Financial Times. Първоначално получава финансови облаги, за да разлепя крайнодесни пропагандни плакати и да осквернява джамии с антиислямски графити в Южен Лондон в началото на 2025 г. Кампанията ескалира бързо през май 2025 г. – операторът спуска заповед на Лавринович да извърши целенасочени атаки срещу три отделни локации, свързани с британския премиер, въпреки че доказателствата в съда показват, че лицето не е било наясно с политическата значимост на имотите.

Кампанията с палежи започва в ранните часове на 8 май 2025 г. Тогава Лавринович подпалва автомобил Toyota RAV4 в Северен Лондон, който в миналото е принадлежал на Стармър, показва разследването на Financial Times. Три дни по-късно е извършен втори палеж пред апартамент в Ислингтън, където премиерът е живял през 90-те години на миналия век. Операцията кулминира малко след полунощ на 12 май, когато е запален пожар директно в семейния дом на Стармър в Кентиш Таун, докато снаха му и 9-годишната му племенница се намират в имота.

След последната атака операторът е инструктирал Лавринович да изхвърли дрехите и да се подготви да избяга от Лондон, обещавайки му изплащане на сума в криптовалута Tether, според прехваната чат хронология, която е прегледана от екип на Financial Times. Операторът го алармира, че е атакувал дома на много висша политическа фигура в Обединеното кралство, съветвайки го да се покрие и да използва тайната кодова дума „Геран“, с която да получи правна помощ, ако бъде задържан.

„Виж, ти атакува дома на много високопоставено лице в Обединеното кралство. Ще ти изпратя пари, трябва да напуснеш града. Ако полицията те задържи, изпрати тайно съобщение „Геран“ и аз ще ти изпратя адвокат“, се посочва в съобщение от „El Money“ до Лавринович, изпратено в Telegram.

„Геран“ е руското обозначение за проектираните в Иран дронове-камикадзе, които руската армия ежедневно използва за да обстрелва украинските градове, по-специално „Геран-2“ (базиран на Шахед-136).

Блокчейн анализ, извършен от екип на Financial Times, сочи, че дигитален портфейл на Лавринович е получавал трансакции, произхождащи от Garantex – борса за криптовалута със седалище в Москва, която е подложена на санкции от Министерство на финансите на САЩ за улесняване на киберпрестъпността. Британската полиция задържа Лавринович в дома му броени часове след последната писмена кореспонденция, преди плащането за палежите да бъде финализирано.

Той е признат за виновен в заговор за нанасяне на щети с палеж и по две обвинения за увреждане на имущество с палеж, извършено с проява на безразсъдство относно това дали е застрашен човешки живот, съобщи Financial Times. Неговият съобвиняем, 27-годишният Станислав Карпиук, също беше осъден за съучастие в операциите, а на трето лице беше оправдано.

Последното разкритие на тактиките за физически саботаж на групата беше предшествано от мащабна акция на правоприлагащите органи във връзка с нейната дигитална инфраструктура. Преди това властите в Нидерландия разпуснаха уеб мрежи, масово използвани от NoName057(16), изземвайки 800 сървъра от хостинг компании, действащи на територията на страната, по подозрение в нарушаване на международните санкции.

Операцията изкара наяве скъпоструващата европейска кампания на групата, включваща парализиращи атаки по сайтове на датското правителство и френските пощенски служби, и илюстрира как подкрепяна от Кремъл група разчита на оборудване, базирано в Западна Европа, за да ръководи зловредните си операции.

Ограничения за горивата в Русия след масирани украински удари по ключови рафинерии.

🇷🇺🚫⛽️ Бензиностанции в редица области на Руската федерация започнаха да ограничават продажбите на бензин и дизел след поредица от атаки с украински дронове срещу ключови нефтени съоръжения, става ясно от публикации в социалните мрежи.

В неделя руските държавни медии съобщиха, че някои бензиностанции, управлявани от „Татнефт“ в Москва, са ограничили продажбите на бензин А-92 и А-95 до 20 литра на клиент, а лимитът за дизелово гориво е 40 литра. Други големи търговци на дребно наложиха сходни ограничения. Според сведенията „Роснефт“ е ограничила покупките до 90 литра на автомобил или контейнер, докато „Лукойл“ е ограничила продажбите до 100 литра на трансакция.

Подобни мерки бяха въведени на всички обекти на „Татнефт“ в Санкт Петербург, където клиентите също бяха ограничени до същите количества. Длъжностни лица в Република Татарстан потвърдиха, че също са въведени временни лимити, които описаха като превантивна мярка за спиране на „изкуствена паника“ и поддържане на стабилността на пазара. Някои местни власти обаче се опитаха да успокоят потребителите, като енергийният комитет на Санкт Петербург заяви, че няма признаци за недостиг на гориво.

Рестрикциите следват серия от удари с украински дронове срещу големи съоръжения за преработка на нефт. В петък дронове атакуваха „ТАНЕКО“, една от най-големите петролни рафинерии на Руската федерация, а също и „ТАИФ-НК“ в Нижнекамск, които са ключови активи в преработващия сектор на страната. Разследващата медия „Важные истории“ съобщи, че „Татнефт“ е въвела ограничения за продажба на гориво във всички руски региони, в които компанията оперира.

В събота при координирана операция на Главното управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО) на Украйна бяха нанесени сериозни структурни щети на водещия комплекс за претоварване на въглеводороди в Южна Русия, извеждайки от строя ключова горивна инфраструктура и ПВО системите, които са зачислени за нейната защита. Украинските сили извършиха и удар с далекобойни дронове през нощта, насочен срещу Котовски район, поразявайки обект за преработка и изпомпване на петрол близо до селището Ефимовка. Президентът Володимир Зеленски потвърди операциите, наричайки ги „добри резултати“.

„Има добри резултати от нашите воини при прилагането на санкции с голям обсег срещу важни обекти на територията на Русия и временно окупираните територии на Украйна“, написа Зеленски.

Украински дронове поразиха руски комплекси за заглушаване на Starlink.

🇺🇦 Майор Микола Колесник, командир на 422-ри отделен полк безпилотни системи „Luftwaffe“, обяви във Facebook, че подразделението, влизащо в състава на 17-и армейски корпус е унищожило комплекс за електронна война на руската армия, разгърнат за заглушаване на Starlink на фронта в Южна Украйна, в съвместни действия с Център за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

От публикуваното видео става ясно, че ударът е изпълнен по характерната за звеното схема: разузнавателен дрон открива и коригира целта, след което тя е поразена от ударен безпилотник. На термовизионните кадри се различава линия от 6 разгърнати машини с антенно оборудване, подредени една до друга, върху които се фиксира прицелната рамка, преди да последват серия от експлозии и плътен дим. Според данните на полка при атаката са унищожени поне няколко от машините, а останалите са получили тежки повреди. Оценката на пораженията се базира единствено на собствените кадри на звеното. Към момента липсва потвърждение от независими източници относно пълния мащаб на щетите, а конкретното място на удара не е разкрито отвъд описаното „южно направление“.

Сателитната мрежа Starlink е гръбнакът на украинската свързаност по фронтовата линия и отвъд нея, тъй като тя се използва за управление на разузнавателни и ударни дронове, предаване на видеосигнал в реално време и координация между разчетите, които поддържат разузнавателно-ударния цикъл до брега на Азовско море. Именно затова руските опити за заглушаване на мрежата се отличават като ключов приоритет за украинските безпилотни сили.

Моделът на самата система не е идентифициран в съобщението към клипа, което я определя единствено като „комплекс за заглушаване на станции Starlink“, без да уточни конкретна платформа. Част от документираните до момента контрамерки, използвани от руската армия срещу сателитите на SpaceX, включват стационарния комплекс „Тобол“, който според публикации на SpaceNews е използван срещу сигнала на Starlink над Източна Украйна; мобилните заглушители от типа „Поле-21“; и комплекса „Калинка“, описван като способен да засича и поразява отделни терминали. Дали унищоженият комплекс принадлежи към някое от тези семейства обаче не може да бъде установено от наличните източници: публикуваните материали позволяват единствено да се заключи, че системата е изпълнявала функции по заглушаване на Starlink.

Към началото на 2026 г. руската армия започна все по-масово да вграждаше сателитни терминали на Starlink в своите ударни дронове и тилови подразделения, разчитайки на устойчивия на заглушаване сигнал, с който управляваше машините в полет. В началото на февруари Министерството на отбраната на Украйна и SpaceX започнаха въвеждане на „бял списък“ с проверени устройства, който отряза от достъп всички неоторизирани руски терминали – мярка, която Илон Мъск потвърди публично. Последиците на фронта не закъсняха: според данни на Wall Street Journal украинските сили успяха да си върнат 400 кв. км – най-голямото им настъпление на фронта за последните повече от две години – след като руските части до голяма степен изгубиха своята способност да насочват ударни дронове и да провеждат разузнаване.

Лишени от сателитна връзка, руските войски разчитат на наземни комплекси за електронна война за своите опити да лишат украинските части от същия този ресурс – и точно поради тази причина унищожаването на този комплекс от същите дронове, които той би трябвало да заслепи, е най-значимия успех на конкретната операция.

Ту-22М3 се разби в Иркутска област.

🇷🇺 Стратегически бомбардировач Ту-22М3 от състава на на Въздушно-космическите сили на Руската федерация се разби в Иркутска област на Сибирския федерален окръг по време на тренировъчен полет. Това съобщи Министерството на отбраната, което уточни, че 4-членният екипаж на самолета е успял да се катапултира.

Самолетът, който е способен да носи хиперзвукови ракети Х-47М2 „Кинжал“, познат още с кодовото си име по класификацията на НАТО „Backfire“, е свръхзвуков бомбардировач от съветската епоха, използван от Москва за бойни мисии в Сирия и Украйна през последното десетилетие.

Кадри от инцидента, публикувани в социалните мрежи, показват самолета да пикира в гъсто залесена местност недалеч от бреговете на река Ангара, изхвърляйки огромен стълб дим.

„Екипажът се катапултира. Няма заплаха за живота и здравето на пилотите“, гласи изявление на Министерство на отбраната, цитирано от агенция Интерфакс. „Няма щети на земята. Самолетът е изпълнявал полет без боен товар.“

Губернаторът на Иркутска област Игор Кобзев обяви в официално изявление, че инцидентът се е разиграл в близост до село Каменка, че пожарникарите работят по потушаване на пожара, а 4-членният екипаж е откаран в болница.

Ту-22М3, модернизирана версия на оригиналния самолет Ту-22, е способен да изстрелва крилати ракети с въздушно базиране Х-22, както и аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал“, сочат данни на Bulletin of the Atomic Scientists.

Митрополит Епифаний призова за православно обединение в Украйна след руския удар по Киево-Печерската лавра.

🇺🇦☦️ Митрополит Епифаний, предстоятел на Православната църква на Украйна, призова към обединение подчинената на Москва Украинска православна църква след руския удар по Киево-Печорската лавра – един от водещите центрове на православието в Източна Европа и духовна люлка на украинския народ.

Апелът беше публикуван от украинската медия „РБК-Украйна“, която цитира думите на духовника в отговор на масираната руска атака срещу столицата през изминалата нощ. Епифаний описа удара като съзнателен опит за духовно пречупване на Украйна и изтъкна, че след като не е успяла да превземе почитания манастир, сега Русия се опитва да го унищожи.

В изявление в платформата X той поиска решителен международен отговор на ударите: „Какво още трябва да направи кремълският антихрист, за да разбере светът, че трябва да действа решително, така че руският терор срещу Украйна и срещу самите принципи на мира да спре?“, написа той.

Епифаний обвини руския патриарх Кирил, глава на Руската православна църква, че е благословил войната и открито я нарича „свещена война“. С вземането на прицел на украинските светини, заяви той, Москва цели да заличи историята и идентичността на страната.

Той се зарече, че църквата ще устои. „По този начин те опитват да ни пречупят духовно. Но ние ще преминем през тези изпитания. Този събор многократно е виждал разрушения в своята история и ние ще възстановим всичко“, обеща той.

Епифаний призова духовенството и вярващите, които остават подведени, да осъзнаят, че тяхната църква е под директната власт на Московската патриаршия, и настоя да прекъснат тези връзки и да се обединят в рамките на украинското православие.

Православната църква на Украйна получи признание като независима институция през 2019 г. и формализира отделянето си от Руската православна църква. Конкурентната деноминация, Украинската православна църква на Московската патриаршия, е подложена на засилен натиск и проверки заради тесните връзки, поддържани с Кремъл от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. Междувременно Кирил се превърна в един от най-видните религиозни поддръжници на войната, представяйки агресията на Кремъл в духовни термини.

Епифаний използва апела, за да поднови своя отколешен призив за единна Украинска православна църква и представи обединението като жизненоважно за украинския народ, за да устои на непрестанните атаки срещу вярата му. Той изрази увереност, че Киев, духовното сърце на страната, ще се възстанови от ударите.

Пожарът, който провокира неговата реакция, избухна по време на по-мащабния среднощен удар по столицата Киев, който предизвика пожари и раазрушения във всички райони на града и остави без ток 140 000 жители.

Пламъци обхванаха покрива на Успенския събор в Лаврата, която е призната за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Огнената стихия наложи спешно изнасяне на реликви, сред които исторически икони и антиминси. При атаката загинаха най-малко 5 души, а около 30 други са ранени, сред които и 2 малки деца.

📽️ Видео: APT News

Русия извършу третата най-мащабна въздушна атака срещу Украйна: Масови разрушения и пожари в целия Киев.

🇷🇺🚀🇺🇦 През изминалата нощ руската армия извърши най-мащабната въздушна атака срещу Украйна от седмици насам, чиято основна мишена беше Киев, където балистични и крилати ракети, както и ударни дронове, предизвикаха пожари в почти всички райони на града. 5 души загинаха, а 35 са ранени, сред които и 2 деца, съобщиха кметът Виталий Кличко и шефът на градската военна администрация Тимур Ткаченко.

Командването на ВВС на Украйна обяви, че противовъздушната отбрана е успяла да прехване 632 от общо 681 заплахи, сред които 50 ракети и 582 дрона. Останалите 20 балистични ракети и 27 ударни дрона са поразили 42 локации, а отломки от свалени безпилотни апарати са паднали на още 12 места.

За периода на цялата атака са регистрирани общо 681 ударни средства: 70 ракети и 611 дрона от различни видове. Разбивката по видове е следната:

  • 6 противокорабни ракети Циркон, изстреляни от окупирания от Русия Крим;
  • 34 балистични ракети Искандер-М/С-400 от Брянска и Курска област;
  • 30 крилати ракети Х-101/Искандер-К от Вологодска и Курска област;
  • 611 безпилотни системи от тип "Шахед", "Гербера", "Италмас" и "Бандерол" и дронове-примамки "Пародия", изстреляни от Брянск, Курск, Орел, Милерово, Приморско-Ахтарск и окупирания Крим.

В отразяването на атаката са участвали тактическа авиация, зенитно-ракетни и радио-технически войски, звена за електронна война, разчети на безпилотни апарати и мобилни огневи групи на Силите за отбрана на Украйна, уточниха от Командването на ВВС.

С какво този удар се различава от предишните?

Това е третата най-масирана въздушна атака срещу Украйна за близо 4 години и половина от началото на пълномащабната инвазия. Тя беше много сходна с нападението от 2 юни, но с една разлика: изстрелваните от Черно море крилати ракети "Калибър" този път бяха заменени с крилати ракети "Искандер-К", съобщи Юрий Игнат, ръководител на комуникациите на ВВС, по време на националния телемаратон на 15 юни.

"Вероятно разликата е в това, че нямаше крилати ракети 'Калибър', а вместо тях използваха крилати ракети 'Искандер-К'. Общо 70 ракети и 611 БПЛА от различен тип. Сред тях са вече добре известните противокорабни ракети 'Циркон', които атакуваха от Крим, и 34 балистични ракети 'Искандер-М'", заяви Игнат.

Балистичните ракети остават най-трудната за противодействие заплаха. От 34 ракети "Искандер-М" и С-400, които летят по балистична траектория, ПВО е свалила 15 – резултат, който той Игнат посочи като сравнително висок за удар от подобен характер. 5 от 6 ракети "Циркон", които също имат балистичен профил на полета, са били прехванати, което Игнат нарече един от най-добрите резултати, регистрирани срещу посочената ракета. Всички 30 крилати ракети са били унищожени: "Към сутринта е известно, че Силите за отбрана успяха да свалят 100% от крилатите ракети, които врагът изстреля по Украйна."

Пожари във всички райони на Киев

Атаката засегна жилищни сгради, културни учреждения и инфраструктура във всички части на столицата. В Оболонски район беше ударена 10-етажна жилищна сграда и изгоряха около 30 автомобила. В Соломенски район беше поразена 10-етажна жилищна сграда; пожарникарите евакуираха 15 души, включително 2 деца, като имаше съобщения и за повредена училищна сграда. В Деснянски район беше опожарена 10-етажна сграда, 3 частни къщи бяха унищожени от отломки, а дворът на детска градина се запали.

В Печерски район беше ударена 17-етажна жилищна сграда. Последва пожар на покрива на Успенския събор в Киевско-Печерската лавра – една от люлките на православното християнство в Източна Европа и духовната люлка на украинския народ. Пожарът беше потушен до 08:35 часа, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС). Докато огнеборците са работили в манастира, втори удар е паднал наблизо, поразявайки Националния културно-художествен и музеен комплекс "Мистецкий арсенал", добавят от ДСНС.

Поражения имаше и по зеленчуков пазар и 8-етажна жилищна сграда в Шевченковски район, многоетажна жилищна сграда и складови бази в Голосеевски район, жилищна застройка в Святошински район и частни къщи в Дарницки и Днепровски район.

Четирима загинали при атаката бяха регистрирани в Оболонски, Голосеевски и Соломенски район, съобщиха от ДСНС. От там уточняват, че на територията на Киев са били мобилизирани над 1200 спасители и полицаи и са били извикани подкрепления от отрядите за бързо реагиране. За борба с мащабните пожари е използвана и авиацията на ДСНС. В столицата са повредени общо 26 жилищни сгради, обобщиха от службата.

"Щети и пожари са регистрирани в почти всички райони на града", написа Кличко.

Инфраструктурни и културни щети

Вицепремиерът по хуманитарната политика и министър на културата на Украйна Тетяна Бережна съобщи, че една от производствените бази на Национално филмово студио "Олександър Довженко" е изцяло унищожена, както и неговата колекция от костюми.

Около 2:00 часа през нощта на мястото е избухнала силна експлозия, която е последвана от огромен пожар, който аварийните служби са гасили цяла нощ, а персоналът е успял да влезе в помещенията едва около 5:00 часа сутринта. Директорът на студиото заяви пред Киев24, че ударът е причинен от директно попадание на ракета. Огънят е изпепелил шивашкото ателие за костюми – сграда на два етажа с площ над 2500 кв. метра, препълнена от пода до тавана с облекла, съхранявани плътно едно до друго, предава телевизионният канал.

В столицата са пострадали още една академия и детска градина. Спешните служби регистрираха 26 пожара на обща площ от близо 6000 кв. метра. Към момента на публикуване на сутрешната сводка е продължавала работата на 6 обекта.

При атаката беше унищожен и най-големият и технологично напреднал терминал за сортиране на пратки на "Нова поща" – водещата куриерска компания в страната. Обектът беше първият в Украйна, оборудван с нова технология за автоматизирано сортиране от нидерландската компания Vanderlande, която е сред световните лидери в логистичната автоматизация, по думите на оперативния директор на "Нова поща" Йевхен Тафийчук, който увери, че целият персонал се намира в безопасност, като вече са задействани резервни маршрути за доставка.

Сградата на Висшия антикорупционен съд (ВАС) на булевард "Берестейски" също понесе щети при атаката. Прозорците са избити, а служители оценяват пълния размер на пораженията, докато на място продължават дейностите по разчистване и възстановяване, се казва в изявление на съда. От институцията подчертаха, че всички насрочени заседания ще се проведат по план.

Пътната полиция блокира участъци от пътища в Соломенски, Оболонски, Печерски и Деснянски район след атаката, а градският транспорт в засегнатите райони беше пренасочен, съобщиха заместник-началникът на Департамента на патрулната полиция Олексий Билошицки и общинският оператор за обществен транспорт "Киевпастранс".

неделя, 14 юни 2026 г.

Морската пехота на Украйна започна да използва Barracuda за пренос на дронове.

🇺🇦 Корпусът на морската пехота на Украйна започна да използва безпилотна морска платформа Barracuda като подвижна база за пренос на ударни дронове по течението на Днепър, които доближава към руските позиции в делтата на реката, преди да ги пусне по набелязани цели. Видео от нейното участие в операции в островната зона на реката публикува 40-а отделна бригада за брегова отбрана, част от Морската пехота на Украйна.

По данни на бригадата платформата работи като мобилна база за изстрелване на безпилотници, която навлиза в оперативния район и оттам пуска FPV и бомбардировъчни дронове по цели на островите и крайбрежните ивици. Самата „Barracuda“ има възможност да носи и собствен боен товар, с което точката на изстрелване се измества навътре в простреляната зона, без оператори и техника да преминават по суша.

Бригадата съобщи, че системата е използвана наскоро в поредица от операции срещу военна инфраструктура на окупационните сили в района. Ударите от платформата са поразили складове за боеприпаси, наблюдателни постове и логистични съоръжения на руските сили. Катерът е изграден по модулен принцип и носи „елементи на изкуствен интелект“, което би му позволило по-самостоятелно ориентиране в сложните водни ръкави.

Делтата на река Днепър и съседните острови остават оспорвана зона, в която двете страни разчитат предимно на дронове за разузнаване и удари. Безпилотните системи все по-често се участват в украинските операции там, където придвижването с конвенционални машини или жива сила е трудно или невъзможно.

Този участък е сред най-застиналите, но и сред най-оспорваните по целия фронт. След като през ноември 2022 г. руската армия се изтегли от десния, западен бряг на реката, където се намира и самият град Херсон, Днепър се превърна във фронтова линия: руските сили се укрепиха на левия, източен бряг, украинските удържат десния бряг и града, а ниските, обрасли острови в делтата се превърнаха в ничия земя между тях. Оттогава руснаците опитаха многократно да форсират реката и да се закрепят на островите или на десния бряг – не за да щурмуват фронтално Херсон, а за да изнесат напред огнева мощ и да доближат дронове, минохвъргачки и артилерия до града и крайбрежната зона.

Към края на април 2026 г. говорителят на Оперативно командване „Юг“ Владислав Волошин съобщи за засилени опити за десант на островите: на остров Круглик руските сили се опитаха да установят наблюдателни пунктове, а на остров Билогруди бяха отчетени два бойни сблъсъка при опит за навлизане в източната му част: и двата са отблъснати. Руските сили фокусираха усилията си край Антоновските мостове, един от най-тесните участъци на реката, откъдето биха могли да изнесат напред оръжия и да поразяват Херсон и десния бряг; успоредно с това минираха бреговете и прокопаха километри тунели надолу по течението от Нова Каховка, опасявайки се и от обратно, украинско форсиране.

Тази динамика се проследяваше поне от края на 2024 г. Тогава същият говорител докладва за 5-7 щурма на ден с малки пехотни групи към островите Козацки, Велики Потьомкин и Забич, а през май 2025 г. офицер от състава на водолазен отряд „Омега“ на Националната гвардия посочи натрупани около 300 лодки за възможна десантна операция. Превземането на островите би разширило обсега на поразяване на руските дронове и минохвъргачки над Херсон, Николаевска област и Очаков. Самото форсиране се смята за нереалистично – концентрацията на войски, лодки и техника трудно може да остане скрито за модерното разузнаване. По-рано украинската страна държеше огледален плацдарм на отсрещния, ляв бряг – при Кринки, удържан около 7 месеца след десанта от октомври 2023 г., преди да бъде изоставен под руски натиск към средата на 2024 г.

Точно в този оспорван лабиринт от острови „Barracuda“ придобива стойност – не заради самия катер, колкото с това, че решава проблема с приближаването до целта: вместо да излага хора и техника по простреляни водни и сухопътни подстъпи, украинската морска пехота изнася напред точката на пуск по вода и по този начин държи под обстрел руските опити за десант и закрепване по островите, разширявайки обсега на евтините FPV дронове там, където конвенционалното движение е невъзможно. Този ефект обаче е тактически и локален – описаните варианти на платформата имат ограничен обсег и радиовръзка, което ги прави инструмент за речния театър, а не далекобойно средство от типа на морските дронове, поразявали Черноморския флот на стотици километри.

По-рано украинските морски дронове MAGURA направиха своя дебют извън региона. На 24 април по време на учението Balikatan 2026 във Филипините, MAGURA потопи кораб-мишена при бойни стрелби в Лусонския проток край архипелага Батанес. Ударът беше нанесен от американски части за специални операции, а украинският производител UFORCE потвърди, че целта е поразена именно от негови апарати. В ученията участваха около 17 000 военни от САЩ, Филипините, Япония и Канада – първа поява на доказалия се в бой украински дрон извън черноморския театър.

Взети заедно, двата случая очертават траекторията на безпилотните морски системи на Украйна: от импровизирано оръжие в Черно море до способност, която вече се адаптира към речната война у дома и се появява в ученията на съюзници в Индо-Пасифика.

Русия започна мащабна комбинирана въздушна атака срещу Украйна.

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия започна мащабна комбинирана въздушна атака срещу Украйна. В небето над страната вече летят стотици дронове „Шахед“, стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М изстреляха десетки крилати ракети Х-101 и Х-555М.

Според доклади на мониторинг канали, руските сили вече са изстреляли балистични ракети „Искандер“, както и хиперзвукови ракети „Циркон“. Не се изключва и пуск на крилати ракети „Калибър“ от Черноморския флот.

Няколко многоетажни жилищни сгради са били поразени в столицата, става ясно от публикации на местните власти. Удар порази и катедрален храм в Киевско-Печорската лавра, считана за един от водещите центрове на православното християнство в Източна Европа и духовна люлка на украинския народ.

ВВС на Украйна съобщиха, че десетки руски дронове наближават украинската столица на фона на активни действия на средства за ПВО. Освен това беше обявена заплаха от балистични ракети за по-голямата част от страната, а сирените за въздушна тревога се задействаха в централните и източните региони.

Журналисти на Kyiv Independent на място съобщиха, че първите експлозии в Киев са отекнали около 1:00 ч. местно време, а втора вълна е последвала по време на ракетната заплаха около 1:30 ч.

Кметът на Киев Виталий Кличко заяви, че над няколко района на града са били свалени дронове. Съобщава се за прекъсвания на електричеството в различни квартали на столицата.

Ръководителят на местната военна администрация Тимур Ткаченко съобщи за пожар в триетажна жилищна сграда в Подолския район на града. Кадри, публикувани в социалните мрежи, показват и множество горящи автомобили пред града.

В предходните дни украински официални лица предупредиха за подновена заплаха от мащабни атаки.

На 12 юни ВВС на Украйна заявиха, че е много вероятно в следващите 24 часа да бъде използвана балистична ракета със среден обсег „Орешник“, въпреки че тогава атаката не се осъществи. За последно беше използвана на 24 май, когато беше изстреляна по гаражи в град Бяла Църква в Киевска област.

Поредната мащабна атака следва продължаващия отказ на руския президент Владимир Путин за установяване на примирие в Украйна. На 5 юни той отхвърли отворено писмо на украинския президент Володимир Зеленски, в което той призовава за незабавно подновяване на мирните преговори.

80% от областта, но не и градът: година на Запорожкото направление.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Когато на Международния икономически форум в Санкт Петербург в началото на месеца руският президент Владимир Путин заяви пред участниците, че руската армия „напоследък“ е овладяла над 2400 кв.км. и държи под свой контрол около 80% от Запорожка област, той описа реалност, която съществува почти изцяло в проценти от картата, но не и като динамика на фронта.

Видео, заснето на 12 юни – Деня на Русия, го показва по време на разговор в Екатерининската зала на Кремъл с войник от групировка войски „Днепър“, който сам му съобщава, че частта му „постепенно си проправя път към Запорожие“, а Путин отвръща „Успех!“. Кадрите бяха публикувани кремълският репортер Павел Зарубин. Двете изказвания работят заедно като послание за инерция и неизбежност. Хронологията на бойните действия в това направление обаче поставя ясна граница на това послание – и тя минава точно там, където думите за 80% се сблъскват с реалността.

Контролът върху около четири пети от Запорожка област до голяма степен беше постигнат в първите дни на инвазията през февруари и март 2022 г. и стабилизиран след провала на украинската контраофанзива през 2023 г. Той не описва пробив от последната година. Самият областен град Запорожие, който преди войната беше дом на 700 хиляди души, остава под украински контрол, а буферът между фронтовата линия и града към началото на 2026 г. се е свил до около 15 км, но не по-малко от тях. Между декларирания процент и областния град стои цяла година на позиционна война, при която руското настъпление постигна един-единствен реален тактически пробив, след което беше спряно.

Реалното движение по направлението през изминалата година се разпада на два различни по характер епизода. Първият беше лятното настъпление от 2025 г. в Ореховския сектор, около Роботино и подстъпите на Орехов, по пътя, който води към окупираните Токмак и Мелитопол и обслужва руската логистика в южна Украйна. Натискът беше сериозен, с тежка техника, артилерия и дронове, но придобивките останаха в порядъка на няколко кв.км. Украинската отбрана отблъскваше щурмовете многократно и линията почти не помръдна. Вторият и далеч по-значим епизод дойде през късната есен. От средата на ноември 2025 г. руските войски постигнаха тактически пробив североизточно и източно от Гуляйполе, концентрирайки там групировка, сравнима по възможности и размер с действащата по оста Покровск–Добропиля. На територията на областта бяха окупирани 22 населени места – 6 в Ореховския и 16 в Гуляйполския район. На 25 декември руски подразделения влязоха в центъра на Гуляйполе и завзеха команден пункт на 1-ви батальон от 106-а бригада на Силите за териториална отбрана, но самият град не премина под руски контрол.

Именно тук започва пропастта между реалността и реториката. През зимата и пролетта на 2026 г. инерцията от Гуляйполе се изчерпа. Украинските сили преминаха към ограничени контраатаки в западната част на областта и в района на Гуляйполе, а Институтът за изследване на войната (ISW) определи групировка войски „Днепър“ като „на практика спряна“ при Орехов. Кулминацията дойде през май: при ръст на щурмовите операции с над една трета руското настъпление по цялото направление добави около 14 кв. км. Според оценка на източник, свързан с украинското военно разузнаване, нетният баланс е отрицателен, след като се отчете украинският напредък, което би направило май първият месец от 2023 г. насам с нетна загуба на територия за Русия.

Ядрото на руското присъствие в района е групировка войски „Днепър“ с 58-а общовойскова армия, подсилена с придадени въздушно-десантни части, сред които елементи на 7-а въздушно-десантна дивизия. На украинските пробиви към Олександровка и Гуляйполе руското командване отговори с прехвърляне на елитни формирования на Въздушно-десантни войски и Морската пехота от Донецка област – ход, позволил изграждането на ударната групировка при Гуляйполе, но оголил цената му: тези части бяха изтегляни от едни тежки участъци, за да бъдат хвърлени в други. Тук военно-техническото уточнение е ключово – става дума за части на въздушно-десантни войски и морската пехота, а не за импровизирани щурмови групи. Именно изразходването на този относително качествен ресурс прави темпото трудно за поддържане.

Ротацията и попълването са вторият структурен фактор. Елитните бригади на руската морска пехота, сред които 810-а, са многократно възстановявани след тежки загуби в предходните кампании и към днешна дата ресурсът им е разтеглен между няколко сектора едновременно. Според данни на наблюдатели, проследяващи загубите на руската армия, общата картина на южния фронт е на формирования, които все по-често запълват редиците си с мобилизирани, слабо подготвени и с по-кратък период на оцеляване на бойното поле, тъй като наборът не смогва на темпото на загубите. Това не е ротация в класическия смисъл на смяна на изтощени части със свежи резерви, а по-скоро доливане на жива сила в постоянно действащи части. Ефектът е, че пробивната способност, демонстрирана при Гуляйполе през ноември, не можа да бъде възпроизведена отново през пролетта.

Успоредно със сухопътното разместване тече втора, отделна линия на натиск: ударите по тила и самия областен град. Тук картината е огледална на фронтовата: докато настъплението буксува, въздушната кампания ескалира. През пролетта на 2026 г. руски управляеми авиобомби поразиха Запорожие в удар с поне 17 загинали цивилни; на 2 юни последва масиран комбиниран удар със 73 ракети и над 600 дрона по цялата страна, в който основни цели бяха военно-промишлени, горивни и транспортни обекти в Запорожка област. Дни по-късно рояк дронове проби защитата и порази цивилна инфраструктура в града с двама загинали, а през нощта на 6 юни поредният удар с дронове отне живота на 5 души. Само за денонощието около 1 юни областта понесе над 500 удара по 17 населени места. Тази асиметрия, забуксувало настъпление при засилващ се въздушен натиск, е същността на текущото състояние: невъзможността да се вземе градът по суша се компенсира със системно поразяване на тила му.

Хронология (юни 2025 – юни 2026)

  • лято 2025 – руско настъпление в Ореховския сектор около Роботино и подстъпите към Орехов; тежки щурмове, минимални придобивки в порядъка на километри.
  • средата на ноември 2025 – тактически пробив североизточно и източно от Гуляйполе; концентрация на групировка, сравнима с действащата по оста Покровск–Добропиля.
  • декември 2025 – руски части влизат в центъра на Гуляйполе; на 25 декември завземат команден пункт на украински батальон. Градът остава под украински контрол.
  • януари–март 2026 – украински контраатаки в западната част на Запорожка област и при Гуляйполе. ISW определя настъплението на групировка войски „Днепър“ като „на практика спряно“ при Орехов и южно от града.
  • май 2026 – щурмовите операции нарастват с над една трета, но са превзети едва около 14 кв.км. Според източник от украинското разузнаване нетният баланс на руските сили е отрицателен.
  • 2 юни 2026 – масиран удар срещу цяла Украйна със 73 ракети и 600 дрона. Сред главните цели бяха обекти в Запорожка област.
  • 3 юни 2026 – Путин обяви на форума в Санкт Петербург контрол върху „около 80%“ от областта и над 2400 завзети квадратни километра „напоследък“.
  • 5–6 юни 2026 – удар с дронове по Запорожие с петима загинали.

Разривът между декларацията и реалностите на фронта е реален, но изисква точна интерпретация. Заявените от Путин 80% се отнасят до контрол върху предимно селска територия, осъществен в първите дни на инвазията през февруари и март 2022 г. Оперативно значимата цел, каквато е областният град, е непостигната след цяла година бойни действия и един изчерпан пробив. В този смисъл изказването пред агенциите и кадрите с пожеланието за „успех“ действат по-скоро като инструмент на информационния натиск, тъй като произвеждат усещане за инерция точно в момента, когато тази инерция е най-слаба от 2023 г. насам, а групировка войски „Днепър“ е достигнала тавана на текущите си възможности.

Оттук и оперативната логика на засиления въздушен натиск върху Запорожие. Когато сухопътното настъпление към града не е по силите на наличната групировка, систематичните удари срещу неговата военно-промишлена, енергийна и транспортна основа се превръща в заместващата цел – начин областният град да бъде изтощаван и обезлюдяван, без да бъде щурмуван. Така единственото число, което описва най-точно изминалата година, не е обявеният процент, а онези превзети 14 кв. км. за май – по украински данни дори при отрицателен нетен баланс – мярката за това колко скъпо струва и колко малко постига сега руското настъпление към Запорожие.