Пожар в ярославската рафинерия, кадри на огън на военно летище в Ростов

🇷🇺🔥🇺🇦 Украински дронове удариха авиобаза „Ростов на Дон – Централни“ и НПЗ „Славнефт-ЯНОС“ в Ярославъл през изминалата нощ, съобщи Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Според него на летището са поразени два транспортни самолета Ан-26, един Ан-12 и три вертолета. На самолетната стоянка е избухнал пожар, последван от детонация. В Ярославъл, по същите данни, е поразена АВТ-3 – най-голямата инсталация за първична преработка на петрол в завода, където също е възникнал пожар.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че е нанесла удара по летището с далекобойни дронове на Центъра за специални операции „Алфа“. Президентът Володимир Зеленски заяви, че заводът е бил ударен в съвместна операция на СБУ, Силите за безпилотни системи (ССО), Главно управление на разузнаването (ГУР) и Службата за външно разузнаване (СЗРУ). Руските власти докладват за щети по рафинерията, но не споменават поражения по военното летище. Губернаторът на Ростовска област описа удара като отблъснат от ПВО и съобщава за повредена от отломки подстанция.

Първите видеа от Ростов се появиха след 01:30 ч. местно време в Exilenova+ – украински мониторинг канал, който събира видеа от очевидци по местата на удари и ги публикува с подчертано проукраински изявления. Каналът последователно показа взривове над града, голям пожар, стрелба на мобилни огневи групи срещу дроновете, а след това и попадение на фона на вече разгорелия се огън.

Руското независимо издание ASTRA сравни ориентирите в кадрите с картата и установи, че пожарът е на територията на „Централни“, на улица „Оганова“ 51 в северозападната част на града. Според проверката едно от огнищата се разразило в района на самолетна стоянка. Това е мястото, което по-късно посочиха и СБУ, и Генералният щаб на ВСУ.

Губернаторът Юрий Слюсар представи различна версия. По думите му Ростов е бил подложен на масирана въздушна атака, като ПВО е унищожила над 50 дрона над областния център, Батайск, Каменск-Шахтински, Таганрог и още 10 района. Той съобщи, че отломки са повредили трансформаторна подстанция, оставяйки без ток Ворошиловски, Ленински, Октябърски и Кировски район. Засегнати са и шест частни къщи, но няма пострадали.

Регионалното издание на „Аргументи и факти“ добавя, че паднали отломки са предизвикали пожар, който бързо е бил овладян, без да уточни мястото. Военната цел не се споменава в изявленията на губернатора. Министерство на отбраната отчита общо 641 свалени безпилотника над повече от 20 области, сред които Ростовска и Ярославска, между вечерта на 16 и сутринта на 17 септември.

„Централни“ е летище от първи клас на Министерство на отбраната в Ростов на Дон, където е разположен и щабът на Южния военен окръг. До декември 2017 г. то обслужва гражданските полети. След откриването на новото летище „Платов“ редовните полети бяха преместени там, а старата писта остана за военни нужди.

Ан-12 е четиримоторен турбовитлов транспортен самолет, а Ан-26 е по-малък двумоторен такъв за къси разстояния. Украински медии описват летището като ключов логистичен възел за руската групировка на юг. Украинската страна не посочва типовете на поразените вертолети.

Това не е първия успешен удар по летище в областта този месец. За нощта срещу 6 септември Генералният щаб на ВСУ съобщи за поразени летище, радар „Подлет“ и 2 броя „Панцир-С1“ в Ростовска област. Според The Moscow Times ударът е бил по същия обект в Ростов.

В края на август цел на ударите беше Милерово, на около 200 км северно от Ростов и на 170 км от фронта. Там се намира 31-ви изтребителен авиационен полк със самолети Су-30СМ и Су-35. 429-а отделна бригада на безпилотните системи „Ахил“ на 27 август порази радарна станция „Небо-У“, а на 30 август СБС атакува радари РСП-27 и „Небо-СВ“. Публикувани впоследствие от украинското специализирано издание Militarnyi сателитни снимки показват унищожен склад за боеприпаси и разрушения в техническата част, обслужваща самолетите.

В Ярославъл аталата започна около 02:00 ч. Губернаторът Михаил Евраев съобщи, че ПВО отблъсква тежка атака, сваляйки 65 дрона, но рафинерията е поразена и обхваната от пожари. Отломки са избили прозорци на няколко жилищни блока и са нанесли щети по автомобили, без да има пострадали. Изходът от града към Москва по магистрала М-8 беше затворен, междуградските автобусни линии бяха спрени, а общественият транспорт беше пренасочен по обходни маршрути. По-късно сутринта губернаторът обяви, че пожарите са напълно потушени.

„Славнефт-ЯНОС“ е сред топ 5 най-големи руски рафинерии, с производствен капацитет от 15 млн. тона годишно. „Роснефт“ и „Газпром“ имат равни дялове в предприятието през компанията „Славнефт“. Заводът е сред основните доставчици на гориво за столицата. По данни на Reuters, цитирани от The Moscow Times, той произвежда годишно около 2,6 млн. тона бензин и 4 млн. тона дизел. Капацитетът на АВТ-3 е около 17 хил. тона петрол дневно – близо 40% от общия капацитет за първична преработка на комплекса, разпределен между три инсталации.

АВТ-3 беше засегната и при предишния удар на 28 август, когато бяха поразени АВТ-3 и АВТ-4, а заводът се наложи да прекрати около 3/4 от първичната си преработка. От 31 август ЯНОС спря продажбите на горива на борсата в Санкт Петербург. Не е публично известно дали АВТ-3 е подновила работа преди попадението от днес. При нападението на 28 август отломки от свален дрон удариха междуградски автобус, убивайки един човек и ранявайки 27.

По изчисления на експерти, работещи с публично достъпни източници (OSINT), цитирани от УНН, атаката от изминалата нощ е причинила най-малко 9-ти пожар в ЯНОС от началото на 2026 г. 4 от предишните 8 бяха регистрирани през пролетта – на 28 март, 26 април, 8 и 22 май. Останалите 4 са през лятото – на 6 и 16 юли, 6 и 28 август. Ярославъл се намира на около 700 км от най-близката точка на украинската граница.

Ударите продължават на фона на спад в руската нефтопреработка. По данни на Bloomberg към началото на август, през юли руските рафинерии са преработвали 3,6 млн. барела петрол дневно – най-ниското ниво от май 2002 г. и около 1/3 под обичайното за сезона. Само през юли са поразени 18 рафинерии, а недостиг на гориво е отчетен в най-малко 16 региона. Правителството удължи забраната за износ на бензин и дизел до януари 2027 г.

АВТ-3 е поразена за втори път в рамките на три седмици. Ако инсталацията е подновила работа след удара през август и новите повреди отново я спрат, заводът би загубил достъп до около 40% от капацитета си за първична преработка. Ако тя все още е била в ремонт, новите щети могат да забавят възстановяването ѝ. Без по-конкретни данни за състоянието преди и след нападението допълнителният спад в преработката не може да бъде определен.

САЩ обвиниха петима за руска мрежа за убийства на дисиденти

🇺🇸⚖️🇷🇺 Министерството на правосъдието на САЩ повдигна обвинения на петима души, които според прокуратурата са участвали в руска шпионска мрежа, вербувала хора за наблюдение и убийство на руски дисиденти. Обвинителният акт е разсекретен на 15 септември във Федералния съд за Южния окръг на Ню Йорк. И петимата са на свобода и според министерството живеят в Русия.

Обвиняеми са 63-годишният руснак Юрий Храмеев и 27-годишният му син Кирил. Останалите са кубинците Оемис Ромагоса Дурути и Яйдел Делгадо Суарес, и двамата на 35 години, и венецуелецът Анхел Едуардо Кастро. Всички са обвинени в заговор за финансиране на тероризъм, за който се предвиждат до 20 години лишаване от свобода. Юрий Храмеев, Суарес и Кастро са обвиняеми и във връзка със заговор за поръчково убийство, наказуем с до 10 години затвор.

Според прокуратурата Кирил Храмеев е офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ), а баща му организира плащанията и останалите участници го наричат „полковник Юрий“. Дурути е отговорник за логистиката, докато Суарес, известен с прякора „Викинга“, и Кастро търсят изпълнители.

Министерството описва Юрий Храмеев като бивш полковник от руските разузнавателни служби. „Медуза“ обаче посочва кариера в структурите на вътрешното министерство, като се позовава на изтекли бази данни и стари интервюта. Според опозиционното издание той е възпитаник на висше военно командно училище в Новосибирск през 1986 г. Служи в специалните части на вътрешните войски и става първият командир на Северозападния ОМОН – специален полицейски отряд на МВР. Остава в системата на вътрешните работи поне до 2017 г. По-късно ръководи частната охранителна фирма „Торнадо“. Храмеев твърди също, че като млад е работил с Владимир Путин.

Най-новият епизод в обвинението се развива на американска територия. През лятото на 2026 г. Суарес и Кастро са вербували венецуелец, живеещ в Бруклин, и са му предложили 1000-1500 долара за видеокадри и снимки на места, свързани с известен руски дисидент в района на Вашингтон. След това му предлагат 40 000 долара, за да „премахне“ дисидента или да го „накара да изчезне“.

Мъжът от Бруклин се съгласил да извършва наблюдение, но отказал да убива или да посочи друг, който би приел поръчката. Според обвинението след отказа организаторите започнали да търсят други изпълнители с посредници. На брифинг в Белия дом главният прокурор Тод Бланч заяви, че обвиняемите са се опитвали „да убият руски дисидент, за когото смятат, че се намира в района на Вашингтон“. Името му не е публично известно.

Обвинителният акт описва идентичен опит с дисидент в Литва година по-рано. През 2025 г. Кирил Храмеев вербува американски гражданин, който се среща с баща му на държавната граница между Естония и Русия, за да получи обещаните му 200 долара за заснемане на адреса на местоживеене на дисидента, обвиняван от мрежата, че „разпространява мръсотии“ за Русия.

Следващото предложение е 25 000 долара, „за да го убие“. Юрий Храмеев посочил и възможните средства: бутилка бензин или нож. Когато американецът отказал, Храмеев му предложил „по-проста работа“: палежи на складове или нападения срещу енергийна инфраструктура в държави, които помагат на Украйна.

Обвинението в САЩ свързва предполагаемата мрежа и с поредицата палежи, разследвани от европейските служби от 2024 г. Според обвинителния акт Дурути е координирал логистиката на нападения в Прага през юни 2024 г. и в Литва през септември същата година. Прокуратурата в Литва вече го издирва.

Според литовското разследване на 17 и 22 септември 2024 г. наети изпълнители са опитали палеж в двора на фирмата TVC Solutions в Шяуляй. Там са били разположени мобилни станции за честотен анализ, които засичат дронове и били предназначени за изпращане в Украйна. Техниката, оценена на над 1,5 млн. евро, останала невредима: запалителната течност изгоряла, без огънят да се разпространи към оборудването. Литовските власти приписват поръчката на ГРУ – руското военно разузнаване. По случая са задържани 7 души и са издадени международни заповеди за арест на още 3-ма, сред които Дурути.

Дурути живее в Русия поне от 7 години и преподава латиноамерикански танци в Петрозаводск. През 2022 г. се е оженил за рускиня и е получил руско гражданство. Според литовското разследване, цитирано от LRT, през 2024 г. той възлага палежи в 4 държави от ЕС. Целите включвали складове за строителни материали в Полша, завод за преработка на отпадъци в Румъния, автобусно депо в Чехия и предназначената за Украйна техника в Литва.

През юни 2024 г. в пражкото депо Кличов изгоряха 3 градски автобуса. Чешки съд осъди на 8 години затвор за палежа колумбиеца Андрес Алфонсо де ла Оса де ла Крус, който получавал указания от куратора си чрез Telegram. Публикуваните документи не уточняват дали нападението в Прага, споменато в американското обвинение, е същият случай.

„Нашата работа е да попречим на враговете на Америка да отприщят насилие и тероризъм на американска земя“, заяви Бланч, утвърден от Сената за главен прокурор на 8 август. Джон Айзенбърг, помощник главен прокурор и ръководител на отдела за национална сигурност, определи обвиняемите като част от „глобална мрежа за покушения, която е стигнала до САЩ“. Според него мрежата се опитвала да вербува американци и чужденци, които „да извършват убийства по нареждане на Кремъл“.

Директорът на ФБР Каш Пател подчерта, че заговорът показва докъде са готови да стигнат противниците на САЩ, за да накарат критиците си да замълчат. Разследването е водено от отдела за контраразузнаване на ФБР съвместно с териториалните управления в Ню Йорк и Вашингтон и службата за разследвания към Министерството на вътрешната сигурност.

Кремъл отказа коментар. „Докато не чуем и видим някакви разумни доказателства и аргументи, основани поне на нещо осезаемо, не смятаме за необходимо да коментираме тези съобщения“, заяви говорителят Дмитрий Песков в сряда. Москва отрича да е организирала подобни операции в чужбина, включително в САЩ.

Механизмът, описан в обвинителния акт, има сходства със случаите, разследвани за последните две години в Европа: посредници търсят изпълнители, предлагат заплащане за конкретни задачи и предават указания, включително в Telegram. Европейските случаи включват палежи на складове и техника за Украйна. Според прокуратурата в САЩ вербуването е преминало от предложение за наблюдение срещу заплащане в оферта за убийство.

Пребиваването на петимата обвиняеми в Руската федерация е сериозна пречка пред евентуален процес в Ню Йорк. Руската конституция забранява екстрадицията на собствени граждани, каквито са поне Кирил и Юрий Храмееви и Дурути. Това обаче не позволява да се предреши дали и кога някой от обвиняемите може да се изправи пред съда. Значението на делото ще зависи и от това дали разследването ще установи други участници, поръчки или набелязани жертви.

Русия задържа украинци, после иска услуги от семействата им

🇷🇺⚔️🇺🇦 Роднини на украинци в руски плен са притискани да събират сведения и да участват в протести срещу украинските власти срещу обещания за по-добро отношение към близките им. Това разказват пред общественото радио NPR семейства на задържани и Петро Яценко, представител на украинския Координационен щаб за третиране на военнопленниците. Разследването описва как контактите през социалните мрежи се използват за натиск върху семействата.

Един от разказите е на Полина, жена на средна възраст от Източна Украйна. През 2022 г. руските войски превземат родния ѝ град и задържат баща ѝ, който е сляп с едното око и ходи с бастун. По думите ѝ след това представители на руските власти се свързват с нея онлайн и обвързват доброто отношението към него с нейното съдействие.

„Четири месеца ме подлагаха на натиск. Искаха да събера информация за една от техните атаки“, разказва тя. При друг контакт ѝ изпращат видео на баща ѝ с думите: „Вижте, добре е. Усмихва се. А вие още нищо не сте направили за нас.“ Посланието, както го описва Полина, е: „Време е да направите нещо.“

Тя отказва да съдейства и контактите постепенно прекъсват. Баща ѝ, който днес е на 71 години, е обвинен в шпионаж в полза на Украйна и остава в руски плен близо 4 години. Полина е напуснала родното си градче и живее в една от областите на север под украински контрол. Пред NPR се представя само с малкото си име, защото се страхува за неговата безопасност.

Случаят ѝ не е изолиран, казва Яценко. „Семействата са в много уязвимо положение. Опитват се да научат каквото и да е за близките си в руски плен.“ Според него Москва не предоставя сведения по официалните държавни канали, а се обръща пряко към роднините: „Русия никога не споделя официална информация за хората, които държи в затвора.“

Яценко описва следната последователност: след като руските войски пленят украински военнослужещ или задържат цивилен, проверяват профила му в социалните мрежи и започват да пишат на роднините му. Той смята, че кампанията е организирана от Главното разузнавателно управление (ГРУ), и Федералната служба за сигурност (ФСБ), основната руска служба за вътрешна сигурност.

По думите му възлаганите задачи са два вида. Разузнавателните включват оглеждане на охрана на ключови обекти в градовете, където живеят роднините. Политическите са свързани с участие в демонстрации срещу украинското правителство.

Руската страна понякога разрешава на пленниците да разговарят със своите близки, но според Яценко ги принуждава да предават предварително зададено послание. Той го описва така: „Русия се отнася добре с мен и е готова да ни освободи. Но украинското правителство не прави нищо и затова още съм тук. Моля те, мамо, скъпа съпруго или сестро, излез на протест на улицата.“

На 27 август 2026 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) предупреди, че руските служби са ескалирали опитите за вербуване на роднини на военнопленници. Контактите се извършват по телефон, с приложения за съобщения или с видеовръзка, понякога в присъствието на самия пленник.

От роднините се искат чувствителна информация, а при отделни случаи – да извършат диверсии, поръчкови убийства и терористични актове. Според службата вербуваните се използват и в информационни кампании за дискредитиране на Украйна. В замяна им се обещава по-добро отношение към задържания или да бъде включен в списъците за обмен. СБУ заяви, че сътрудничеството с противника по никакъв начин не влияе на възможността за освобождаване при обмен, и съветва семействата да записват разговорите и да пазят кореспонденцията.

През септември 2025 г. Яценко обясни пред украинското издание „Главком“ защо роднините на пленниците представляват такъв интерес за Путин. По думите му хората, принудени да сътрудничат, често се използват като „агенти за еднократна употреба“. Не им се плаща, защото мотивът им е да върнат близкия си.

Координационният щаб твърди, че повечето семейства отказват и предават получените предложения на украинските власти. Яценко отправя и следния съвет: „Основният ни съвет е кратък, но категоричен: не вярвайте, не питайте нищо и не се страхувайте.“

Уязвимостта на семействата се използва и за искане на пари. Валентина Шчербина разказва, че синът ѝ Микола, описан като 21-годишен цивилен, е задържан от руската армия в Херсон през ноември 2022 г. и обвинен в шпионаж. През април неизвестен руснак ѝ пише в социалните мрежи и иска 10 000 долара.

„Страхувах се да не влоша положението на сина си. Бях наистина уплашена и не знаех какво да правя“, каза тя. Шчербина се обръща към полицейския служител, който води случая. При проверката той установява, че Микола предстои да бъде освободен. По разказа ѝ изглежда, че човекът, поискал парите, се е опитал да се възползва от неведението ѝ непосредствено преди освобождаването.

Микола вече се намира у дома – един от малкото освободени цивилни според репортажа. „Биха го, а после го караха да стои прав. Краката му бяха подути. Стоя 21 дни, почиваше само през нощта. Отслабна много. Но психически е добре“, разказва майка му.

Страхът на семействата има основание в документираното отношение към попадналите в плен. В доклад от 1 октомври 2024 г. Службата на ООН за правата на човека (OHCHR) стига до заключение, че руските власти подлагат украински пленници на „широко разпространени и систематични изтезания и малтретиране“.

За подобно

 отношение докладват 169 от 174 украински военнопленници, интервюирани от март 2023 г. до момента на изготвяне на доклада. Те описват тежки побоища, токови удари, сексуално насилие, задушаване и заплахи срещу тях или семействата им.

Сред интервюираните руски военнопленници 104 от 205, или 51%, съобщават за малтретиране в началния етап на плена. Според същия доклад в почти всички тези случаи насилието е прекратено след прехвърлянето им в официалните места за настаняване на военнопленници в Украйна, където условията като цяло отговарят на международните стандарти.

Двете страни периодично разменят пленници. По данни на Киев и Москва до момента са освободени близо 10 000 украински военнослужещи и близо толкова руски. Нито една от страните не докладва колко държи все още. Освен военнослужещи Русия задържа и голям брой украински цивилни, които рядко освобождава.

Последният посочен обмен е от 19 август 2026 г. Тогава с посредничеството на ОАЕ са освободени по 103 души от всяка страна. Това е първият обмен от юни насам. Бащата на Полина не попада сред освободените. „При всеки обмен го чакам“, казва тя.

Свидетелствата и съобщенията на двете украински институции очертават общ механизъм: недостигът на официална информация прави семействата зависими от всяко едно сведение за близките им, а обещанията за по-добро отношение или освобождаване се използват за натиск. Според Яценко вербуването не изисква заплащане и може да осигури както сведения за конкретни обекти, така и участници в протести.

Приписването на кампанията на ГРУ и ФСБ обаче е оценка на украинския служител. Разказите за натиск сами по себе си не установяват коя служба стои зад отделните контакти. Случаят на Шчербина показва и защо исканията за пари трябва да се разграничават от вербуването – разграничение, което прави и СБУ.

📸 Снимка: Украинци държат снимки на изчезналите си близки, наблюдавайки пристигането на освободени украински войници след размяна на военнопленници с Русия в Черниговска област, 25 юни 2025 г. (Dan Bashakov/AP)

Анализ: Войната струва скъпо на Русия, но не притиска Путин

🇷🇺📉 Войната в Украйна натоварва руската икономика, бюджета и личните финанси, но според двама изследователи на САЩ тази цена не се превръща в политически натиск срещу президента Владимир Путин. Майкъл Кимидж, директор на Института „Кенан“ във Вашингтон, и Мария Липман, гостуващ изследовател в Института за глобални въпроси „Робърта Бъфет“ към Северозападен университет в САЩ, излагат тезата си във Foreign Affairs на 14 септември 2026 г., четири дни преди началото на изборите за Държавна дума. Според тях войната вече е част от начина, по който функционира руската държава, а очакванията за руски отстъпки или договорено уреждане в краткосрочен и средносрочен план са неоснователни.

Икономическите затруднения имат конкретно измерение. В първото тримесечие на 2026 г. руският брутен вътрешен продукт се е свил с 0,2% на годишна база, а през второто е нараснал с 1,3%, по данни на Росстат, цитирани от „Медуза“. Централната банка очаква растеж между нула и един процент за цялата година. На 11 септември тя остави основния лихвен процент на 14%, при годишна инфлация от 6,3% към 7 септември, и изрично посочи поскъпването на горивата сред факторите, които поддържат инфлацията. Според CNN към началото на юли недостигът на бензин е засегнал почти всеки руски регион на фона на засилените украински удари с дронове по рафинериите.

Натискът се вижда и в държавните финанси. От януари до юли федералният бюджетен дефицит е достигнал 6,455 трлн. рубли, или 2,8% от брутния вътрешен продукт, а приходите от петрол и газ са спаднали с 16,8% до 4,6 трлн. рубли. Правителството търси допълнителни приходи от данъкоплатците и от 1 януари увеличи ДДС от 20 на 22%. Разширява се и кръгът на малките фирми на опростен данъчен режим, които трябва да начисляват ДДС: прагът на оборота за освобождаване от данъка е намален до 20 млн. рубли и продължава да спада до 10 млн. през 2028 г. Кимидж и Липман отбелязват, че именно собствениците и служителите на малките и средните предприятия са най-недоволни от данъчния натиск. По думите им капиталът напуска страната, а вложителите изтеглят депозити.

Открита критика прозвуча и директно от представител на държавния икономически сектор. Андрей Клепач, който в продължение на 12 години беше главен икономист на държавната корпорация за развитие ВЕБ.РФ, заяви през май в клуба „Никитски“ на Московската борса, че Русия губи технологичното и икономическото съревнование не само с Китай и САЩ, но в някои отношения още с Украйна. Думите му се разпространиха широко в руското медийно пространство едва на 15 август, а на другия ден той е освободен. Корпорацията потвърди напускането, без да посочи причина. Според източник на The Bell ръководителят ѝ Игор Шувалов е взел решението след „обаждане отгоре“.

Случаят с Клепач илюстрира разграничението, на което стъпва тезата на двамата изследователи: критика може да прозвучи, без да получи политическо влияние. На 7 август националистическата партия „Родина“ поиска партия „Яблоко“ – единствената регистрирана такава, която открито се обяви против войната – да бъде отстранена от парламентарните избори, насрочени за 18–20 септември. На 17 август Върховният съд на Руската федерация потвърди отстраняването ѝ. В същия ден Псковският градски съд осъди заместник председател Лев Шлосберг на 11 години и 1 месец в наказателна колония по закона за „неверни сведения“ за армията заради споделено съдържание в Telegram от февруари 2022 г. За Кимидж и Липман присъди са обичайна практика на система, която отдавна е обезсмислила конкуренцията между партии и политически програми. Според тях в страната вече няма антивоенно движение.

Двамата обясняват устойчивостта на режима с две тенденции, белязали четвърт век управление на Путин: постепенното концентриране на властта в Кремъл и милитаризацията на страната. Путин постави под свой контрол държавните телевизии, ограничи политическото влияние на регионите, принуди олигарсите да се откажат от политически амбиции и лиши партиите от реална роля. Най-видният му критик Алексей Навални почина в ареста през 2024 г. След 2022 г. повечето независими медии изнесоха своята дейност в чужбина, а стотици хиляди граждани, обявили се против войната, бяха принудени да напуснат страната.

Паралелно с това Путин водеше дълга серия от войни – в Чечня, Грузия, Украйна през 2014 г. и Сирия – без да подчинява цялата страна на военните нужди. Според Кимидж и Липман така войната се е превърнала в познато явление, което за голяма част от обществото е оставало извън всекидневието. Двамата виждат в това една от причините руснаците да приемат много по-продължителната война в Украйна като нормално състояние, а не като извънредна ситуация.

Новите данни на независимата социологическа агенция „Левада център“ съвпадат с тезата за устойчивост на обществената подкрепа, въпреи че не доказват всички изводи на двамата автори. Между 18 и 28 август социолозите са анкетирали 1600 души в 50 региона. От тях 59% предпочитат преминаване към преговори за мир, а 31% искат бойните действия да продължат. Делът на предпочитащите преговори е с 8% по-нисък спрямо февруари, докато привържениците на продължаването на военната кампания са със 7% повече от март. В същото време 68% подкрепят действията на руската армия. Следователно предпочитанието към преговори остава преобладаващо, но не може да се отъждествява с отхвърляне на войната.

Публичните изказвания на руския президент също не дават основание да се очаква скорошен компромис. На 26 юли, по време на среща с военноморския флот в Санкт Петербург, той изяви увереност, че „рано или късно Украйна ще загуби тези западни територии, земи, които някога са принадлежали на Полша, Унгария и Румъния“. Добави, че това може да отнеме „година, две години, 10 или 15 години“. Кимидж и Липман виждат в тези думи продължение на възгледите, изложени в неговото авторско есе, публикувано през юли 2021 г. В него Путин отхвърля самостоятелното съществуване на украинската държава. Те смятат, че укрепването на путинизма върви заедно с неговата радикализация, а продължителната война вече подхранва увереността на режима.

Последните дипломатически контакти също не дават основание за бърз пробив. На 25 август директорът на ЦРУ Джон Ратклиф направи рядко, предварително необявено посещение в Москва. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Ратклиф не се е срещал с Путин, а контактите са били „на нивото на специалните служби“. Според Axios директорът на ЦРУ е предложил тристранна среща между Тръмп, Путин и Зеленски. Една от целите е да се провери дали ръководителите на руското разузнаване могат да склонят президента към възобновяване на преговорите с американско посредничество. На 4 септември The Washington Post съобщи, че след посещението Путин засилва натиска за военна победа. Кимидж и Липман определят надеждата, че той може да бъде убеден да спре войната, като самозаблуда.

Според двамата същото концентриране на властта обяснява защо икономическата цена не може да доведе до промяна на курса. Руснаците нямат политически инструменти, с които да превърнат своето недоволство във влияние върху политическите решения, като управлението не подлежи на ефективен публичен контрол. Ресурсите на страната позволяват на Путин да възнаграждава лоялните, да възпитава младежта с лъжите на режима и да продължава да финансира войната.

Кимидж и Липман допускат, че ударите по руска територия могат дори да засилват подкрепата за руския президент, засилвайки внушавания от години образ на „колективния Запад“, който търси начин да навреди на Русия. Демонстрацията на военна сила, дори без постигане на победа, се представя като доказателство за суверенитет. Според статията именно отстояването на независимост от Европа и САЩ е една от опорите на вътрешната популярност на Путин.

Авторите не пренебрегват слабостите на системата. Според оценката външната политика на Путин постига ограничени резултати: след падането на Николас Мадуро Москва има малко влияние във Венецуела, а след свалянето на Башар ал-Асад Дамаск ограничи руското военно присъствие в Източното Средиземноморие. Влиянието на Кремъл отслабва също в Централна Азия, Молдова, Азербайджан и Армения. Независимостта от Запада е съпроводена от все по-дълбока зависимост от Китай.

В Украйна Путин остава далеч от победата, която си е представял през февруари 2022 г. Кимидж и Липман свързват нарастващите страдания на цивилното население с по-големите европейски инвестиции както в отбраната на Украйна, така и собствена отбрана. Парадоксът според тях е, че ограничените стратегически резултати могат да удължават живота на режима: колкото по-враждебен изглежда външният свят, толкова по-силна може да бъде обществената привързаност към управник, който залага на силата.

Тезата има материално ограничение, което не зависи от общественото мнение. Бюджетен дефицит от 2,8% от брутния вътрешен продукт за седем месеца, спад на приходите от петрол и газ и очакван растеж около нулата означават натиск върху ресурсите за продължаване на войната. Покриването на военните разходи може да изисква по-високи данъци и повече дълг или да засилва инфлационния натиск. Увеличението на ДДС и намаляването на прага за освобождаване на малкия бизнес вече показват прехвърляне на част от тежестта върху домакинствата и фирмите.

Кимидж и Липман не отричат икономическия натиск; тезата им е, че липсват политически механизми, чрез които общественото недоволство да принуди Кремъл да промени решенията си. Проучванията на „Левада център“ са съвместими с тази оценка, но не установява директна връзка между недоволството от данъци с отношението към войната. Те не показват и докога държавата може да поддържа сегашното равнище на разходите.

Въпросът за наследяването на властта поставя идентичен проблем. Кимидж и Липман смятат, че Кремъл със сигурност има планове за приемственост, но не може да гарантира изпълнението им. Опозиционната дейност и революциите изискват организация, докато разпокъсаното недоволство се сблъсква с огромния апарат за сигурност. Според авторите наследник, който запази този апарат, трудно би бил свален, дори да не наследи личния авторитет на Путин.

Самият Путин е запазил властта си през войната в Чечня, потъването на подводницата „Курск“ през 2000 г., големи терористични атаки, финансовата криза от 2008 г. и бунта на покойния Евгений Пригожин от 2023 г. Според статията елитът му се подчинява не толкова от лоялност, колкото от стремеж да запази собственото си положение и все повече от страх.

При описаните условия съществени руски отстъпки в следващите месеци изглеждат малко вероятни. Путин говори публично за години и десетилетия, тяхният дял на привържениците на продължаването на бойните действия е нараснал спрямо март, а мисията на Ратклиф не е довела до подновяване на преговорите. Това подкрепя оценката за поддържане на сегашния курс, но не доказва, че той е неподатлив на икономически ограничения.

Основание за преоценка биха дали съкращаване на военните разходи в проектобюджета за догодина, нови публични критики от държавния апарат, останали без наказание, или едновременен спад на подкрепата за продължаване на войната и за действията на армията в следващите проучвания на „Левада център“. Нито един от тези признаци сам по себе си не би означавал готовност за компромис. Значението ще зависи от това дали са съпроводени с промяна в реалните решения на Кремъл. Засега представените данни, че растящата икономическа цена може да съществува едновременно с политическа устойчивост на режима; те не установяват колко дълго може да продължи това.

Анализ: ФСБ и технократите се борят за дигиталния апарат на Москва

🇷🇺👁 В руската държава се води борба за контрол върху дигиталната инфраструктура, която съчетава удобни обществени услуги с мащабно наблюдение на населението. Така беше описана ситуацията от руски служител, участвал в нейното изграждане, говорил с условие за анонимност пред The New York Times. По думите му технократите от Министерството на дигиталното развитие създават системите, а Федералната служба за сигурност (ФСБ) ги използва, но е готова да прекъсне тяхната работа винаги, когато сметне, че съществува заплаха за сигурността.

Мащабите обясняват залога. Според описанието на репортажа в Москва работят около 300 000 камери за видеонаблюдение, свързани с биометрични бази данни. Покритието прави придвижването през града, без човек да бъде заснет, практически невъзможно. Камерите, използвани за преминаване през турникетите на метрото чрез лицево разпознаване, служат и за издирване на хора. Предоставянето на биометрични данни формално е доброволно, но се рекламира широко, а част от възможностите за ползване на градски услуги зависят от него. Към юли 2026 г. 10 милиона руски граждани използват под някаква форма приложения с биометрично разпознаване. Кремъл иска технологията да бъде въведена и на всички летища. Московската управа пък обяви, че системата ще разпознава пътниците в автобусите и трамваите и ще удържа цената на пътуването след потвърждение в приложението.

Тези системи не обслужват само борбата с престъпността. Сравнението на заснетите лица с биометрични бази данни позволява на властите да издирват критици на правителството след протести. В репортажа това е противопоставено на възможността преследвани хора да се укриват в отдалечени градове по времето на сталинските чистки – възможност, която днешното наблюдение силно ограничава. Други големи градове в Европа също разполагат с обширни мрежи от камери – най-известният пример за такъв е Лондон. Според описаното сравнение обаче системата в Москва е по-централизирана и работи при по-малко ограничения върху биометричното разпознаване.

Практическите ползи също са важна част от картината. Използването на технологии в полицейската работа съпътства промяната на Москва спрямо периода на улични грабежи и убийства отпреди 25 години, въпреки че само по себе си това не показва какъв дял от подобрението се дължи на наблюдението. Биометричното удостоверяване се използва за дейности от плащане на билет за метро до сделки с апартаменти. Рисковете се проявяват и при грешки в разпознаването. През април полицията задържа руски рок музикант на гара в Санкт Петербург, след като системата го обърква с издирван украински общественик с подобна външност. При проверката полицаите дърпат косата му, за да установят дали носи перука, след което го освобождават.

Дигитализацията променя и начина, по който държавата призовава хора за военна служба. След като през 2022 г. хиляди руснаци напуснаха страната, за да избегнат мобилизацията, властите въведоха електронни повиквателни със същата правна тежест като хартиените. В репортажа механизмът е описан с „Госуслуги“ – централния онлайн портал за държавни услуги, здравна информация и удостоверяване на самоличност. Електронното връчване е обвързано със забрана за напускане на страната, която може да влезе в действие, преди получателят да е реагирал. През есента на 2025 г. Москва и други три региона проведоха призива за наборна служба изцяло с електронни повиквателни.

През март 28-годишният фотограф Влад получава повиквателна за задължителен медицински преглед във военното окръжие и научава за забраната да напуска страната, когато отваря портала. Той не се явява и не разкрива фамилията си поради страх от репресии. Възприема повиквателната като първа стъпка към това да бъде изпратен на фронта. Признава, че заради камерите е престанал да използва метрото.

Наборната служба и мобилизацията обаче са различни механизми. Описаното използване на електронния регистър се отнася до наборната служба, докато слуховете, разпространявани из Русия, говорят за втора мащабна вълна на мобилизация след тази през септември 2022 г. Аргументът, че тя не изисква нов указ, се основава на обстоятелството, че тогавашният указ не е отменен. Според публикация на The Economist от 30 август регионалните власти оказват натиск за набиране на хора, така че недоволството да остава на местно ниво, а подходът се изпитва в Пензенска област, откъдето през изминалото лято пристигнаха десетки видеа от насилствено събиране на хора от улиците. Установените инструменти за регистрация и проследяване са способни да подпомагат и процеса по мобилизация, но това не означава, че процедурите са еднакви или че регистърът вече се използва по този начин.

Именно около контрола върху посочените инструменти анонимен служител пред The New York Times вижда институционален конфликт. По думите му технократските ведомства влизат в сблъсък с ФСБ и конкретно с нейното звено, отговорно за политическия надзор. Службата се възползва от готовите системи, но винаги е предпочитала традиционните способи за наблюдение и контрол, дори когато решенията ѝ създават пречка на технологии, в които са вложени милиарди. Източникът обяснява това с борба за самосъхранение: според него изкуственият интелект поставя под въпрос нуждата от обширна агентурна мрежа.

Правомощията на ФСБ имат и законова опора. През февруари Путин подписа акт, задължаващ телекомите да прекъсват услугите на абонати по искане на службата. ФСБ го представи като инструмент за сигурност и борба с тероризма. През март мобилният интернет в голяма част от центъра на Москва спря за повече от две седмици и наруши работата на дигиталните услуги. Според оценките, цитирани от The Moscow Times, бизнесът в столицата е загубил между 3 и 5 млрд. рубли само през първите 5 дни. Най-тежко са засегнати куриерските служби, такситата и търговията на дребно. Прекъсванията засегнаха и държавни институции: говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призна, че президентската администрация е преминала изцяло на стационарни телефони, а Държавната дума остана без интернет и мобилна връзка.

Случаят не е изолиран. Human Rights Watch описа март като месец на рязко зачестяване на прекъсванията в цяла Русия. Центърът за източни изследвания (OSW) отчете същото повишение, докато Chatham House го разглежда като затягане на контрола на Кремъл върху руското интернет пространство. Според цитираната оценка на Top10VPN Рускта федерация се намира на първо място в света по брой прекъсвания през 2025 г. Мониторинг група „На связи“ е регистрирала ограничения в поне 63 региона. Връзката в столицата беше възстановена в края на март, но практиката на прекъсвания продължи.

Едно от обясненията, приведени в материала, свързва прекъсването през март с паника в руския държавен апарат след съобщеното убийство на иранския върховен лидер Али Хаменей на 28 февруари в съвместните въздушни удари на САЩ и Израел. Според Financial Times израелското разузнаване е проникнало в мрежата от пътни камери в Техеран, от която в продължение на години е получавало кадрите директно до собствени сървъри. Това му е дало възможност да проследи навиците и движенията на охраната на Хаменей, което от своя страна е подпомогнало подготовката на удара. Така инфраструктурата за вътрешно наблюдение стана основния инструмент за обезглавяване на иранския режим. Официалното обяснение е противодействие на украинските дронове: според властите прекъсването на мобилните мрежи цели да затрудни навигацията и комуникациите им. Мартенският епизод е част от поредица ограничения, продължила и след това.

Двете обяснения не се изключват непременно, но наличните данни не дават да се установи относителната им тежест. По-ясна са практическите последствия: решенията за сигурност могат да прекъснат услуги, от които един мегаполис вече изцяло зависи. Етнографът Джереми Морис, представен като един от малкото западни изследователи, които продължават да работят на терен в Русия, сравнява посоката с процеса на неравномерна глобализация преди 25 години – силно свързани технологични средища съществуват заедно с места, където икономиката функционира без подобна инфраструктура.

И дигиталното министерство, и службата за сигурност търсят подкрепата на Путин. Той от своя страна иска от правителството паралелно да развива изкуствения интелект и да ограничава зависимостта му от Запада. През април, на широко огласена конференция в Кремъл, той представи задачата като въпрос на оцеляване за държавата. По думите му суверенитетът на Русия в близко бъдеще и самото съществуване на държавата зависят от успеха в изкуствения интелект, дигиталните платформи и автономните системи.

Амбицията обаче се сблъсква с ограничения достъп до нужния хардуер. Западните санкции затрудняват сериозно придобиването на най-модерните чипове, а много водещи специалисти в областта емигрираха след началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Според репортажа водещите руски езикови модели – на най-голямата държавна банка и на водещата технологична компания – са вдъхновени от китайски такива с отворен код или използват съществени техни разработки. През май ръководителят на „Сбербанк“ Герман Греф заяви, че се надява GigaChat да заработи с китайски ускорители – специални чипове за изчислителни задачи, включително изкуствен интелект. Като най-вероятен вариант е посочена серията Ascend на Huawei. За тези чипове се конкурират и ByteDance, Alibaba и Tencent, което поставя руското търсене в конкуренция с големи китайски купувачи, без само по себе си да показва кой има предимство при доставките.

Успоредно с това Руската федерация развива свои собствени средства за достъп до дигитални услуги. На 8 септември „Комерсант“ съобщи, че „КриптоПро“, санкционирана от САЩ компания, разработва браузър с вградена криптография по руските стандарти ГОСТ. Посоченият повод е премахването на разширението на компанията от магазина на Chrome през февруари 2025 г. при прехода към новия стандарт за разширения Manifest V3. Това е затруднило използването на руски електронни подписи чрез засегнатото разширение. Според публикацията ФСБ вече е дала зелена светлина, а след сертификация от Федералната служба за технически и експортен контрол се очаква браузърът да се превърне в задължителен за всички държавни институции в рамките на 1-2 години. Московският политически анализатор Иля Гращенков описва общата посока като опит за съчетаване на привидно несъвместими цели: дигитална граница, която отделя Русия от света, и ускорена дигитализация вътре в нея.

Защитниците на модела се позовават на реалните удобства за гражданите. Близки до Кремъл анализатори твърдят, че приложенията и събирането на данни позволяват бърз отговор на обществените нужди, какъвто западните демокрации не предлагат. Според тях смяната на управлението силно затруднява дългосрочното планиране, а защитата на личната неприкосновеност понякога ограничава развитието на дигитални услуги. Глеб Кузнецов, политически анализатор, работил в един от водещите мозъчни тръстове, близки до Кремъл, представя Москва при Сергей Собянин и Шънджън в Китай като градски модели, превъзхождащи западните столици. Той обяснява високото одобрение за московския кмет с работата му в интерес на жителите, като отхвърля обяснението с липсата на изборна конкуренция.

Тази защита на модела се опира на спада в престъпността и работещите услуги. Полезността им обаче не решава въпроса за границите на държавния достъп до личните данни. В репортажа китайската система за социален кредит е представена като модел за оценка на поведението и налагане на ограничения, от който Русия все още изостава, но който привлича руските технократи. Самото сравнение очертава ясно посоката на техния интерес. Влад от своя страна би предпочел свободата пред всяко удобство на дигитална услуга. Той сравнява живота в днешна Русия с живот с кислородна маска.

Руските дронове „Молния“ летят с магнитен компас пред бордовата камера

🇷🇺🧭 Обикновен магнитен компас, закрепен с винтове към корпуса, служи като помощен ориентир на руски дронове камикадзе „Молния“ при заглушена сателитна навигация. За решението съобщи на 20 юли Сергий „Флеш“ Бескрестнов, съветник на украинския президент по отбранителни технологии, по думите на когото бордовата камера периодично се накланя към самия компас. Кадри от такъв полет отново се появиха през септември и събраха милиони гледания в социалните мрежи.

„Технологиите на Сколково продължават да се развиват“, написа тогава Бескрестнов. „На дрона е монтиран компас, а камерата периодично се накланя надолу, за да го наблюдава.“ Репликата е иронична препратка към държавния технологичен парк край Москва, замислен като център за високи технологии. Описаният уред струва около два долара в магазин за туристическо снаряжение. Той е закрепен за борда с винтове, а не с тиксо, както се твърди в част от по-късните преразкази. Наблюдението се основава на отделни записи от дронове и не установява доколко е разпространено решението в серийното производство.

Компасът показва посока спрямо магнитния север, а не местоположение. От него не може да се разбере къде се намира дронът и какво разстояние остава до крайната цел. Посоката обаче би могла да послужи за навигация по счисление – изчисляване на приблизителното положение спрямо известна начална точка чрез курса, скоростта и изминалото време. За „Молния“ се посочват обхват до 50 км и продължителност на полета около половин час. Тези параметри сами по себе си не показват колко голяма грешка се натрупва без спътникова навигация.

В заключителния етап на полета част от вариантите използват бордов компютър за визуално разпознаване на целта, а други разчитат на оператор. Това може да позволи корекция на подхода, ако целта е попаднала в полезрението на камерата. От описаните наблюдения обаче не става ясно дали показанието на компаса се разчита автоматично или от човек.

Ограниченията на решението произтичат от самия уред. Близки метални части и магнитни полета могат да изкривят показанието, което прави важни разположението на електромотора, акумулатора и захранващите кабели, както и предварителното калибриране. За съпоставяне с географска карта трябва да бъде отчетена и разликата между магнитния и географския север. По време на завои и други маневри стрелката може да се колебае, което затруднява разчитането. Затова компасът е помощно средство за поддържане на посока, а не самостоятелна система за точно насочване към конкретна сграда.

„Молния“ е описвана като най-евтината руска ударна платформа. Сглобява се от шперплат, стиропор и две алуминиеви тръби. За базовите дронове се посочват размах около 1,5 метра, излетна маса до около 10 кг и боен товар от 3-5 кг. Сред документираните заряди са кумулативна бойна глава от РПГ-7 и противотанкова мина ТМ-62, но точните конфигурации и съответната маса не са уточнени. Материалите и компонентите за един апарат, включително електрониката и акумулаторите, се оценяват на под 400 евро.

Производителят е „Атлант Аеро“ в Таганрог. Предприятието произвежда ударните „Молния-1“ и „Молния-2“, както и разузнавателния „Молния-2Р“. На изложението за национална сигурност в Минск на 17 юни „Ростех“ представи серията за износ под името Lightning 13. Експортният вариант има обявен полезен товар до 13 кг и оперативен обхват до 50 км. Тези спецификации трябва да бъдат разграничавани от данните за по-леките апарати: полезен товар от 13 кг не може да се отнася за конфигурация с обща излетна маса около 10 кг.

Простотата на компаса изпъква на фона на останалото оборудване на дрон. Управлението е реализирано на база ExpressLRS – протокол с отворен код, използван и в любителски системи, за който е посочен до 100 км обхват. Това не значи непременно, че всяка версия на „Молния“ поддържа връзка на такова разстояние.

В разузнавателния вариант украински специалисти са откривали микрокомпютър Raspberry Pi 5 и китайски миникомпютър с лицензирана версия на Windows 11. Описаното оборудване включва и камера SIYI ZR10 с 10-кратно оптично увеличение и триосна стабилизация. Част от дроновете бяха оборудвани с терминали на Starlink, използвани за предаване на телеметрия и видео извън обхвата на директната радиовръзка. По този начин платформата съчетава проста конструкция с електроника, достъпна на свободния пазар. Оценката от под 400 евро обаче не може автоматично да се пренася върху всички версии с допълнително оборудване.

Компасът е поредната описана доработка на платформата. Изданието 19FortyFive открои 4 промени само за половин година. През януари върху „Молния“ се появяват терминали Starlink за телеметрия и видео. Следва вариант с оптично влакно, при който управлението се предава по физически кабел и този канал не подлежи на заглушаване. На 1 юли Бескрестнов описва апарати с бордови компютър и машинно зрение, които летят без команден канал и без антени. Четвъртата доработка е механичният компас. Самият той не се нуждае от захранване, но камерата, чрез която се наблюдава, използва електричество.

Тези решения променят по различен начин зависимостта на дрона от радиовръзка и спътникова навигация. Starlink осигурява алтернативен канал за комуникация, оптичното влакно заменя безжична връзка с кабел, а автономното насочване може да намали нуждата от команди по време на полета. Компасът дава ориентир в условия на заглушен сигнал от GPS и ГЛОНАСС, но сам по себе си не прави целия безпилотник независим от връзка по радиоканал. Колкото по-малко ефективно е заглушаването срещу конкретния вариант, толкова по-важно става физическото му прехващане.

През юни над Запорожие беше свалена „Молния“ с автономно насочване, поразена от дронове прехващачи украинско производство. По данни на украински разчети руските сили пускат до около 10 такива дневно, но не е уточнено за какъв район и период се отнася тази оценка. Операторите определят откриването им като трудно заради полета на малка височина и липсата на излъчване, позволяващо тяхното засичане. Евтините ударни дронове принуждават отбраната да отделя допълнителни средства за противодействие, няма данни, които да позволяват директно сравнение между разходите на двете страни.

Междувременно под удар попадна и производството. Според публикации на канали за OSINT анализи през нощта на 11 срещу 12 септември украински дронове са поразили две площадки на „Атлант Аеро“ в Таганрог. Публикуваните сателитни снимки са разчетени като показващи три разрушени производствени и складови сгради на едната площадка и още няколко на втората.

Системата за наблюдение на пожари NASA FIRMS регистрира термични аномалии в района на поне четири промишлени обекта в същия град. Постъпиха сведения за пожар в горивни резервоари на военното летище Таганрог-Централен в същата нощ. Данните от FIRMS са индикатор за огнища, но не установяват мащабите на понесените щети. За септемврийския удар сведенията идват от сателитни изображения и съобщения на местните власти за пожари. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди официално по-ранен удар по Таганрог през април.

Компасът може да помогне на „Молния“ да поддържа посока при заглушен сигнал на сателитна навигация. Той обаче не определя местоположение, не гарантира достигане до целта и не премахва зависимостта от комуникационен канал. Значението му се крие в добавянето на евтин резервен ориентир към платформа, която вече се доработва по няколко различни начина.

Руски документи отчитат 24 хеликоптера за Иран, заснети са единици

🇷🇺🚁 Пет възела за чуждестранна поръчка в руския военно-промишлен комплекс от декември 2025 г. са били придружени от необичайно указание: етикетите им да бъдат преработени на английски език, а надписът „експортна доставка“ – премахнат. Компонентите са свързани с договор за доставката на щурмови хеликоптери на Иран, сочат поверителни вътрешни документи, описани от United24 Media.

Поръчката е проследена до външнотърговски договор от 29 юни 2020 г. с участие на „Рособоронекспорт“ – държавния посредник, през който минават над 85% от руския износ на въоръжение. През октомври 2022 г. Павловският машиностроителен завод „Восход“ отбелязва, че „Роствертол“ в Ростов на Дон се подготвя да произведе 24 хеликоптера с обозначение „изделие 2983“. Става дума за Ми-28НЕ – експортния вариант на двуместния Ми-28, предназначен за операции през нощта и при различни метеорологични условия.

Едни и същи кодове се появяват в различни години в документацията на няколко предприятия и позволяват да бъде проследена веригата от подизпълнители. Раменското конструкторско бюро отговаря за бордовата електроника; „Аеросила“ получава запитване за производството през септември 2024 г. Саратовското ЕПО „Сигнал“ представя цените за своята част от поръчката. За подготовката на екипажите „Динамика“ доставя комплексен тренажор с подвижна платформа, който позволява обучение, без да се изразходва летателният ресурс на самите хеликоптери.

Според описаните от United24 Media документи 24 хеликоптера са доставени на Иран през 2025 г. Освен това документацията сочи, че санкционирани предприятия продължават работа по същата поръчка и след посочения период на доставка.

Публичните сведения извън документите установяват по-малко. В периода 30 декември 2025 г. – 1 януари 2026 г. платформи за проследяване на полети регистрират поне пет руски военно-транспортни самолета Ил-76, насочили се към Техеран. На 28 януари се появяват снимки на един Ми-28НЕ с пикселен пустинен камуфлаж и без ирански опознавателни знаци. Мястото на заснемане е определено чрез геолокация като хале на Pars Aerospace Services Company на летище Мехрабад. През февруари са публикувани и записи на хеликоптер в полет над западен Техеран.

Оценките на специализирани издания варират между 3 и 6 машини. TWZ и The Aviationist изрично пишат, че нито поръчаното, нито доставеното количество е публично известно. В цитираните сведения няма данни за нова партида след февруари 2026 г.

Разликата между 24 и 6 не е непременно противоречие: публичните кадри може да показват само част от доставеното. Приемо-предавателни процедури, съхранение и графици за въвеждане в експлоатация биха могли да обяснят защо останалите машини не се виждат. Възможно е обаче отчетеното в документацията да изпреварва реалното изпълнение. Наличните сведения не позволяват да изберем между тези хипотези, нито да установим дали документалното понятие „доставени“ означава физическо пристигане на всички хеликоптери в Иран.

Сходна неяснота е налице и при многоцелевите изтребители Су-35. Документи от същия изтекъл масив описват производството на 16 самолета за Ислямската република по сделка за 48 броя, а през юли 2026 г. руски източници съобщиха за 20 завършени самолета. В цитираната информация няма потвърждение за пристигането на Су-35 в Иран.

Броят на хеликоптерите има значение за оценката на иранските възможности след кампанията, започнала на 28 февруари 2026 г. Според изчисленията на проекта за проследяване на военни загуби globalmilitary.net Техеран е загубил над 90 летателни апарата, а транспортната авиация и платформите за дозареждане във въздуха са понесли тежки загуби. Любопитен факт е, че Иран разполагаше с два Boeing 707 и единствения в света летящ KC-747, унищожени на летище Мехрабад на 6 март 2026 г.

Военновъздушните сили на Иран избягваха борбата за контрол върху въздушното пространство: оцелелите самолети бяха разпръснати, а ответните удари бяха поверени на ракетни и дронови отряди към Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Известно е за партида МиГ-29, разгърната в Шираз като временно попълнение. Оценката, че възстановяването на авиацията оттогава зависи почти изцяло от Москва, обаче се нуждае от допълнителна опора.

С оглед на тежките загуби разликата между попълване на загубите с 3 и 24 хеликоптера е огромна. Дори и по-голямото количество обаче само по себе си не гарантира възродена способност за действия с щурмови хеликоптери.

Още през февруари Пол Идън  във Forbes, че нито Ми-28НЕ, нито Су-35 могат да възстановят въоръжените сили, чиято авиация разчита основно на американски самолети отпреди 1979 г. Според него този недостиг засяга не просто машините, но и поддръжка, боеприпаси и обучени екипажи. Тренажорът на „Динамика“ и обучението в Русия са свързани именно с подготовката на персонал, но наличните сведения не позволяват да се оцени кога и до каква степен тя ще се превърне в реална бойна способност.

Друга част от същия масив документи е свързана със сухопътната техника. През юли 2024 г. Арзамаският машиностроителен завод и иранската компания Pars Khodro, установена в свободната икономическа зона „Арас“, подписват споразумение за две бронирани машини „Спартак“ на обща стойност 570 000 долара. През април 2025 г. посоченото количество нараства до 82 машини. Друг документ описва 80 броя за 20,16 млн. евро с получател техеранската „Pishgam Sanat Gharb“. Плащанията преминават през Trinity Limited LLC, регистрирана на Маршаловите острови.

За 2026–2027 г. са предвидени до 120 единици. Обсъждани са и 10 бронирани машини „Атлет“, а описаният общ планиран обем надхвърля 200 машини и обхваща период до 2029 г. Отделните количества не могат да се събират автоматично, тъй като не е ясно кои документи описват разширение на вече договорена сделка и кои – допълнителни доставки.

Отделно са предвидени 80 китайски комплекта за видеонаблюдение на стойност около 720 000 евро, които трябва да бъдат доставени на граничните части и звената за вътрешна сигурност, а не сухопътните войски.

Договорките включват и обучение по експлоатация и поддръжка, за което ирански персонал е пътувал до Арзамас. Морският превоз е възложен на товарния кораб „Композитор Рахманинов“, чийто график включва превоз на поне 36 бронирани машини. САЩ са санкционирали кораба заради трансфера на военни товари между Русия и Иран в Каспийско море.

През същия месец, за който е предвидена промяната на етикетите по хеликоптерната поръчка, украинските въоръжени сили съобщават за удар по кораба. На 12 декември 2025 г. Силите за специални операции (ССО) на Украйна обявиха, че заедно с нелегалната група „Черна искра“ са поразили „Композитор Рахманинов“ и „Аскар-Сарджа“ край брега на Калмикия. Според тях участниците в движението са предоставили сведения за маршрута и товара.

Това не е първата публикация от същия масив. По-рано United24 Media публикува документи за доставки на ракети въздух–въздух за Иран, планирани за догодина, и кореспонденция по програма за изтребители. Така изтеклата документация обхваща няколко направления на руско-иранското военно сътрудничество.

Публичната информация от иранска страна остава ограничена. През март външният министър Абас Арагчи потвърди, че Русия и Китай предоставят военна помощ, но до момента сделка за доставка на Ми-28НЕ не е обявявана. Не е публично установено и колко от пристигналите хеликоптери са оцелели след кампанията и дали са участвали в бойни действия.

Засега числото 24 се основава на документи, описващи руската страна на сделката. Евентуалната поява на повече отделно разпознаваеми машини с ирански опознавателни знаци и бордови номера би помогнала да се установи минималният доставен брой. Нови транспортни полети или церемония по предаване биха дали полезни като сведения, но сами по себе си не доказват доставка на всички 24 бройки. Отсъствието на нови кадри също не е достатъчно, за да я опровергае.

Въпреки това изложените документи са красноречиво доказателство за нарастващата продължителност и обхват на военното сътрудничество по оста Москва-Техеран. Поръчката на хеликоптери се проследява чак до 2020 г. Отделната сухопътна линия включва плащания през офшорна фирма, обучение в Арзамас край Нижни Новгород и планове до 2029 г. Ако документите действително са автентични, те очертават военно сътрудничество с няколко направления и дългосрочен график, чието реално изпълнение засега остава на хартия.

Форумът „Валдай“ се мести от Сочи в Московска област

🇷🇺 Годишната среща на дискусионния клуб „Валдай“, от чиято трибуна вече две десетилетия руският президент Владимир Путин излага собствения си прочит на международния ред, тази година няма да се проведе в Сочи. Според Financial Times президентската охрана е настояла той да бъде преместен в Московска област поради сериозната заплаха от украински дронове по руското крайбрежие на Черно море. Изданието съобщи това на 15 септември, позовавайки се на четирима източници, запознати с решението.

Около 120 гости вече са били получили покани за събитието в черноморския курорт, когато през август неговите организатори са ги уведомили за промяната. Според източниците на Financial Times за това са настоявали от Федералната служба за охрана (ФСО), която отговаря за сигурността на висшите държавни лица и охраната на обектите, в които работят. На 14 септември клубът потвърди, че 23-тата годишна среща ще бъде проведена в Московска област от 28 септември до 1 октомври на тема „Отговорност за бъдещето: границите на възможното или възможности без граници?“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и организаторите не са отговорили на въпросите на изданието във връзка с причината за преместването.

Клубът съществува от 2004 г. като форум, на който руското политическо ръководство представя подробно позициите си във външната политика пред чуждестранни изследователи и журналисти. Пленарната сесия с Путин обикновено е сред основните поводи за публично излагане на тези позиции. Сочи е традиционното място на провеждане, но други места също са били домакин: 17-ата през 2020 г. се състоя в Москва заради пандемията, която възпрепятства пътуванията на чуждестранни участници, а 19-ата през 2022 г. също беше в столицата. През 2020 г. причината беше обявена публично; за сегашната промяна обяснение дават само източниците на Financial Times. Тази година се очаква да участват министърът на външните работи Сергей Лавров, вицепремиерът Александър Новак и помощникът на президента Максим Орешкин.

Преместването се вписва в наблюдаваното ограничаване на посещенията на Путин в Сочи, въпреки че това само по себе си да не установява причината за промяната. Резиденцията „Бочаров ручей“ дълго беше едно от най-често използваните му работни места. Посочените данни сочат 24 посещения в курорта през 2021 г. – последната пълна година преди пълномащабната инвазия – и по две през 2024 и 2025 г. Последното беше през октомври 2025 г. Тогава 22-рата среща на клуба се проведе в Сочи от 29 септември до 2 октомври на тема „Полицентричният свят: инструкция за употреба“, а Путин говори и отговаря на въпроси почти четири часа на пленарната сесия. Оттогава няма данни за негова публична поява в града.

Сходна тенденция описват руското издание „Агентство“ и Novaya Gazeta Europe. През август те съобщиха, че Путин е прекратил своите посещения в областите от европейската част на Русия, до които украинските дронове достигат редовно. Според анализа им при подновените пътувания през юли и август той е посетил почти изцяло градове отвъд Урал. Изводът се основава на разпределението им: избраните региони или не са били атакувани, или са били атакувани рядко. Това подкрепя хипотезата, че заплахата има пряко влияние върху избора на местата.

Петербургският международен икономически форум показва, че украинските удари не водят автоматично до отмяна на събития с участието на Путин. Форумът започна на 3 юни 2026 г. на фона на мащабна атака с дронове: властите докладваха 50 свалени над Ленинградска област, а работата на летище „Пулково“ беше временно ограничена. Украински удар по петролен терминал в Санкт Петербург предизвика пожар, чийто огромни стълбове дим се виждаха директно от мястото, където се провеждаше форума, а кадри обиколиха интернет. Въпреки това Путин участва в пленарното заседание на 5 юни.

През последните 6 седмици бяха нанесени серия от украински удари срещу руското крайбрежие на Черно море, включително по ПВО комплекси. За нощта на 9 август командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди, с позивна „Мадяр“, съобщи за поразена позиция на С-400 „Триумф“ край курортния град Геленджик, разположен на 251 км от Сочи. По думите му същата установка е изстреляла 6 ракети към територията на Украйна на предния ден, а след удара е горяла в продължение на 3 часа. За същата нощ той докладва за поразен комплекс „Тор“ в Ростовска област, „Панцир-С1“ в Ейск и две радарни станции.

В нощта срещу 4 септември украински дронове удариха Сочи и съседната федерална територия „Сириус“, която е отделена от Краснодарския край и се управлява директно от Москва. Оперативният щаб на региона потвърди атаката и възникналия пожар в петролна база. Каналът ASTRA в Telegram уточни, че става въпрос за базата на „Роснефт-Кубаннефтепродукт“ в Адлерски район. Анализ на кадри от очевидци отчете и второ огнище край река Псоу, на границата с Абхазия, в район, където се посочва, че е разгърнат ЗРК С-300 или С-400. Резиденцията на Путин се намира на няколко десетки километра от там.

За вечерта на 9 септември, 5 дни преди клубът да обяви новото място на провеждане, беше докладван удар на украински морски дронове по крайбрежната ивица на Сочи. По данни на властите в Краснодарския край са ранени около 30 души, сред които 2 деца. Атаката е извършена по време на концерт в крайбрежна зала „Фестивальный“. Публиката е евакуирана, а по крайбрежието избухва пожар. Заплахата от морски дронове изисква и мерки за защита откъм морето, включващи наблюдение от брега и патрулни плавателни съдове. Разположените в района зенитно-ракетни комплекси не изчерпват необходимата защита.

Атаките от началото на месеца обаче са извършени след момента, в който уведомлението е било изпратено до гостите на събитието. Те илюстрират продължаващата заплаха за района, но сами по себе си не дават обяснение на вече взетото към онзи момент решение.

Ударите засягат и други части на Краснодарския край. Рафинерията в Туапсе беше атакувана цели четири пъти в рамките на няколко дни от средата на април до 1 май. При последния удар срещу нея беше запален морският терминал, а предходните доведоха до загинали и разлив на гориво към реката и морето. В нощта срещу 12 август губернаторът Вениамин Кондратиев съобщи за двама загинали, сред които 8-годишно дете в Новоросийск, и 12 ранени при мащабна атака с дронове.

Преместването в Московска област не поставя форума извън обхвата на украинските дронове. През нощта срещу 2 септември Росавиация ограничи работата на летищата „Внуково“, „Домодедово“ и „Шереметьево“ заради приближаващи безпилотни летателни апарати. На следващата нощ кметът Сергей Собянин съобщи за 10 свалени дрона на подстъпите към столицата. Евентуалното предимство на новото място би зависело от конкретните условия за охрана и противовъздушна защита.

Сведенията за удари по Геленджик, Сочи и „Сириус“, заедно с изключително редките посещения на Путин и последователното избягване на Европейска част на Русия, подкрепят хипотезата, че заплахата е решаваща за тези решения. Ако обяснението на източниците на Financial Times е коректно, преместването на „Валдай“ е конкретен пример как заплахата влияе върху организацията на ежегодни събития от ключово значение за Путин.

Руска фрегата изстреля флеъри срещу датски хеликоптер край Гедсер

🇩🇰🚁 Руска фрегата е изстреляла две сигнали ракети към хеликоптер на Военновъздушните сили на Дания над международни води край остров Фалстер, съобщи командването на Въоръжените сили на Кралство Дания. По негови данни едната ракета е преминала в близост до машината. Случаят беше оповестен още същата вечер, като няма пострадали членове на екипажа или повреди по хеликоптера.

Инцидентът е станал в 23:02 ч. на 14 септември. Хеликоптерът Fennec – лека машина за наблюдение и транспорт от ескадрила 724 в авиобаза Каруп – е изпълнявал задача, която командването определя като рутинно фотографско документиране на руския боен кораб. Военните поясниха, че изстреляните ракети са пиротехнически изделия и служат за привличане на внимание в морето, но не уточниха техния вид.

Заснемането е част от установена практика за наблюдение на руските военни дейности в Балтийско море. То позволява да се документират самоличността на преминаващия кораб и видимото му оборудване, като допълва данните от радарното наблюдение. За тази задача хеликоптерът се приближава до кораба, за да го заснеме с камера.

Копенхаген не съобщи името и класа на фрегатата, нито подробности за обстоятелствата около срещата. Военните заявиха, че засега ще се въздържат от допълнителен коментар и не са публикували снимките на плавателния съд. Руското посолство в страната не отговори на отправено извън работно време запитване за коментар.

Гедсер е градче на остров Фалстер, при най-южния край на Дания, срещу германския бряг. Южно от него се намира тесният и натоварен морски проход Кадетренден, по който минава маршрут между Балтийско море и датските протоци. Той има значение и за движението на руски военни кораби към Северно море и Атлантическия океан. Дания наблюдава корабоплаването по този маршрут от години.

Преминаването през датските протоци има установена правна рамка. Свързаните с нея актове включват Копенхагенската конвенция от 1857 г. (подписана и от Руската империя) и Кралската наредба от 1976 г. за уреждане достъпа на чужди военни кораби. Правото на транзит обаче е отделен въпрос от поведението по време на среща с летателен апарат за наблюдение. Изявлението описва инцидент по време на заснемане на фрегатата, а не опит тя да бъде спряна.

Министърът на отбраната Йепе Брус определи случая като сериозен и нарече поведението на руския кораб „много непрофесионално мореплаване“. По думите му подобно действие срещу датски военен летателен апарат не е имало досега и то показва по-голяма готовност за поемане на риск.

Министърът на външните работи Ларс Локе Расмусен определи хода като напълно неприемлив и посочи, че то могло да застраши човешки живот. Външното министерство привика руския посланик Владимир Барбин. Правителството даде да се разбере, че на този етап не предвижда други стъпки освен разговора с него и че наблюдателните полети продължават без промяна.

Барбин вече е бил привикван многократно от министерството. През декември 2025 г. това стана, след като датското военно разузнаване приписа на хакерски групи, свързани с Русия, разрушителна кибератака към местно дружество за водоснабдяване от 2024 г. и вълна от атаки чрез претоварване срещу датски сайтове преди местните избори през ноември 2025 г. Тогава посланикът отхвърли обвиненията с аргумента, че не са представени доказателства.

Премиерът Мете Фредериксен нарече действието на фрегатата безразсъдно и го свърза с по-широко руско поведение. „Русия иска да сплаши и да посее раздор“, каза тя. „Отговорът ни е да стоим по-близо един до друг.“

Това изявление идва на фона на тревогите за сигурността в Дания от миналата година. През септември и октомври 2025 г. неизвестни дронове летяха непосредствено над летища и военни обекти в страната, при което международното летище на столицата Копенхаген беше затворено в продължение на 4 часа. Тогава Фредериксен определи случилото се като най-сериозното нападение срещу критична инфраструктура на страната досега.

Макар Брус да определя като безпрецедентно изстрелването на пиротехнически средства срещу датската военна авиация, службите на страната са описвали опасно поведение на руски бойни кораби и преди. На 3 октомври 2025 г. директорът на военното разузнаване Томас Аренкил съобщи за руски бойни кораби, които при преминаване през протоците поемат курс, създаващ опасност от сблъсък с местни съдове. По думите му те насочват към датски хеликоптери и кораби радари за проследяване, а в отделни случаи – и оръжие.

Освен това разузнаването описа заглушаване, причинило обширни смущения в сателитната навигация във въздушното пространство на Дания, както и руски военен кораб, останал на котва в датски води повече от седмица. Тогавашната му оценка беше, че става дума за хибридни действия, а не за пряка военна заплаха.

Спрямо тези описания ключовата разлика при Гедсер е именно изстрелването на пиротехнически изделия към наблюдаващия хеликоптер. Това дава основание случаят да бъде разглеждан като допълнителен риск за екипажа, но не установява само по себе си промяна в руските указания или намерения. Определението „непрофесионално“ не изяснява дали действието е било самоволно, погрешно или съзнателно предприето, но се вписва в период на безпрецедентна ескалация на руските хибридни действия срещу Европа.

Преди 3 месеца беше описан друг случай на близка среща между руски боен кораб и датска наблюдателна платформа. На 25 юни корветата „Съобразителний“ от проект 20380 премина на 200 метра от морски дрон Stormborn X-Wave, пуснал котва югоизточно от Борнхолм за изпитание на сензори на Terma и MyDefence.

Според описанието на случая корветата се е движела с изключена автоматична система за идентификация, т.е. без да излъчва данни за себе си, а след приближаване от нея е бил вдигнат малък разузнавателен дрон, който обиколил датския съд отблизо. Сензорите на Stormborn X-Wave са регистрирали и корветата, и дрона. „Съобразителний“ е свързвана и с ескорт на танкери от руския сенчест флот, използван за износ на петрол в заобикаляне на ценовия таван.

Общото между двата случая е присъствието на датска техника за наблюдение – лек хеликоптер край Гедсер и безекипажна платформа за изпитания край Борнхолм. Описаните им задачи са събиране на изображения и данни. Случаите обаче се различават по характер: сближаването и полетът на дрон не са равнозначни на стрелба с пиротехнически сигнали срещу хеликоптер.

Дали инцидентът от 14 септември ще остане изолиран случай, или ще бъде последван от сходни действия, ще стане ясно през следващите седмици. Назоваването на фрегатата и публикуването на допълнителни подробности биха помогнали за изясняване на конкретния случай, но сами по себе си няма да докажат промяна в руската практика.

Показателна би била и евентуална промяна на датските правила за провеждането на рутинни наблюдения. По-голяма дистанция или ескорт от изтребител са възможни хипотетични мерки, които променят начина на изпълнение на задачите; съпровождането би изисквало и допълнителни ресурси. На този етап обаче такива решения не са обявени и заявената позиция е полетите да продължат без промяна, а най-ключовият въпрос е дали опасното поведение ще се повтори при следващи преминавания, включително през Кадетренден.

Анализ: шест седмици и два-три дни

🇷🇺⚠️ Съветникът на руския президент Николай Патрушев заплаши, че полската държавност ще спре да съществува за 2-3 дни, ако влезе във война срещу Русия. Заканата беше отправена в интервю за „Аргументи и факти“, публикувано на 15 септември, в отговор на изказване на полския вицепремиер и министър на външните работи Радослав Сикорски три дни по-рано. Патрушев не заема ръководна длъжност във въоръжените сили: от май 2024 г. е помощник на Владимир Путин по въпросите на корабостроенето, а от август същата година ръководи Морската колегия. Преди това е начело на Федералната служба за сигурност (ФСБ) в продължение на 9 години и е секретар на Съвета за сигурност в продължение на 16 години.

Двамата използват кратки срокове, за да придадат убедителност на предупрежденията си, но посланията им не са равнозначни. Сикорски описва цената на евентуално руско нападение, докато Патрушев говори за прекратяване на съществуването на полската държавност. Разликата е съществена: възможността да бъдат нанесени тежки военни и икономически щети не е равнозначна нито на бърза победа, нито на унищожаване на чужда държавност.

Сикорски говори на 22-рата годишна среща на Ялтинската европейска стратегия, която се проведе в Киев на 11-12 септември под надслов „Мир чрез сила – сега“. Официалното резюме на организаторите поставя неговите думи в контекста на европейското възпиране: Путин трябва да бъде убеден, че европейците са готови да се сражават и разполагат със средства за налагане на неприемливо висока цена на евентуална руска агресия. Това е значително по-широка теза от твърдението, че Полша сама би разгромила Руската федерация.

В разпространените откъси Сикорски сравнява украинската кампания срещу рафинериите с потенциалните съюзнически възможности: ако Украйна е извадила от строя половината руска нефтопреработка за половин година, съюзниците биха могли за шест седмици да унищожат останалото. В рамките на същия форум той призова към НАТО да провежда край Калининградска област достатъчно настъпателни по характер учения, за да постави Москва в несигурност и да я принуди да отделя сили от войната срещу Украйна. Последното е предложение за военен натиск, а не гаранция, че Русия действително ще прехвърли войски.

В руския отговор съюзническата рамка отстъпва място на двустранно сравнение между Москва и Варшава. Така предупреждение, основано на европейски и натовски способности, е представено като самонадеяно обещание за победа от страна на Варшава. Същото изместване се появява и в медийните преразкази, които приписват на Полша сама претенцията за смазващо въздушно превъзходство.

Полша е член на НАТО от 1999 г. Член 5 определя въоръжено нападение срещу един от съюзниците като нападение срещу всички страни-членки, като всяка предприема действията, които смята за необходими, включително употреба на въоръжена сила. Това не е предварително разписан автоматичен отговор от 31 държави, но прави сценария за изолирана Полша нереалистичен, а от там и неподходящ като основа за оценка. Политическата готовност за общи действия е част от възпирането, а не подробност извън военния баланс.

Препратката на Сикорски към рафинериите също трябва да се разглежда според аргумента, който самата тя обслужва. Той посочва вече демонстрирана руска уязвимост: Украйна нанася значителни поражения на критична инфраструктура, отдалечена на хиляди километри, без да разполага с въздушните възможности на НАТО. От това извежда предупреждение каква цена би могла да понесе Москва при по-широк конфликт. Точните проценти и 6-седмичният срок остават спорни, но неточността на едно количествено сравнение не обезсилва автоматично основната му теза.

Украинската кампания започва в началото на 2024 г. с по няколко десетки дрона месечно и постепенно се разрастна. За цялата 2025 г. са нанесени 658 удара по цели в дълбочина, без всички те непременно да са насочени към рафинерии. Оценките към юли 2026 г. показват, че около 25% от преработващия капацитет вече е извън строя, 30% засегнато производство на бензин и до 44% – на дизел. Посочените обеми от 3,6 млн. барела дневно са близо една трета под сезонната норма за предходните шест години и най-ниското равнище от май 2002 г. Освен това горните оценки са консервативни, поради което реалната ситуация за руската страна може да е по-тежка.

Тези величини измерват различни последици и не бива да се събират или заменят една с друга. В същото време обаче моментната оценка за повреден капацитет не обхваща целия ефект от продължаващите удари. Една инсталация може да бъде възстановена и поразена отново. Ремонтът да върне само ограничена част от производството, повредата на определено звено да ограничи работата и на други. Съществено е колко гориво не се произвежда, за какъв период и доколко недостигът може да бъде компенсиран.

През август рафинериите бяха поразени най-малко 22 пъти – рекорден брой удари за месец от началото на войната. На 11 септември Международната агенция по енергетика съобщава за затруднени от санкциите ремонти и поражения по инсталации за вторична преработка, които превръщат продуктите от първичната дестилация в готови горива. Посоченият срок за подмяната им е 6-8 месеца. При продължаваща кампания ремонтите и новите повреди се застъпват, което може да задълбочи затрудненията дори без непрекъснато нарастване на дела спрели мощности.

Последиците вече се усещат извън самите предприятия. На 29 юни Reuters съобщава за все по-сериозен дефицит на гориво, ограничения при продажбите и опашки по бензиностанциите в почти всички региони на Руската федерация. Агенцията отбелязва и признанието на Путин, че украинските дронове са предизвикали проблеми със снабдяването в отделни региони. Горивната криза е реалност и ежедневие за мнозина руски граждани през цялото лято.

По-късното твърдение на Путин, че 90% от повредените рафинерии са възстановени, не дава отговор на въпроса за реалното производство. Броят на работещите предприятия, натоварването на инсталациите и наличността на конкретни горива са различни показатели. Частично ремонтирана рафинерия може да бъде отчетена като работеща, но да няма дори теоретична възможност да достигне предишния си капацитет.

Москва разполага и с механизми за приспособяване. Сергей Вакуленко от „Карнеги“ описва пренасочване на суров петрол към износ вместо към преработка: в края на април морският износ отбеляза ръст: 3,8 млн. барела дневно, около 0,5 млн. над средното за предходните 3 години. В анализа се посочва и предлагане от есента на 2025 г. на гориво по стандарт Евро-3 като Евро-5, което връща допълнителни количества обратно на пазара.

Това обаче са начини за ограничаване на последиците, а не доказателство, че ударите са неефективни. Износът на суров петрол може да запази част от приходите, но не замества липсващото производство на бензин и дизел за вътрешния пазар. Прибягването до горива с по-ниски стандарти също показва натиск върху снабдяването. През юни Reuters съобщава, позовавайки се на „Комерсант“, че властите обмислят разрешаване на производство и внос на горива по стандарт Евро-2 – засега остава само предложение.

От регионалния недостиг не следва автоматично, че руските войски остават без гориво. Но и отсъствието на доказан срив във военната логистика не значи, че кампанията няма стратегическо значение. Сривът на производството, ремонтните разходи и затрудненото снабдяване са реална възможност за повишаване на цената на войната, преди да доведат до непосредствено ограничаване на бойните действия.

Полският военен арсенал е важен за оценката на думите на Сикорски, но не изчерпва възможностите на съюзниците. Основата на бойната авиация са 48 F-16C/D Block 52+, предвидени за модернизация до новия Block 72 по график до края на 2030-те години. Към тях се добавят 12 южнокорейски FA-50GF и доставените наскоро първи 8 изтребителя от пето поколение F-35A: три в авиобаза Лъск на 22 май 2026 г. и още пет на 28 август. До края на годината Полша очаква общо 14 единици F-35A, а пълните 32 – към 2029 г.

Средствата за нанасяне на удари в дълбочина включват крилата ракета AGM-158B JASSM-ER, изстрелвана от F-16, с обсег около 1000 км. Посоченият договор от 2024 г. е за около 300–350 ракети, при американско одобрение за възможна продажба на до 821, с доставки между 2026 и 2030 г. Тези числа показват мащаба и периода на превъоръжаването, но не могат да установят всички налични запаси, бойната готовност или възможния съюзнически принос.

Разстоянията до руски предприятия като „Газпром нефтехим Салават“ и „Орскнефтеоргсинтез“ – съответно около 1300 и 1500 км от границата според приведените оценки – илюстрират дълбочината на украинската кампания. Те не могат да бъдат сравнявани механично с обсега на авиационна ракета: той се измерва от точката на изстрелване. За реална оценка са нужни данни за маршрути, противовъздушна отбрана, цели, боеприпаси и участващи сили.

Следователно 6-те седмици трябва да се тълкуват като целенасочена хипербола, а не като действително оперативно очакване. Основанието за предупреждението е установената уязвимост на руската критична инфраструктура. Конкретният срок остава необоснован от публично изложените данни, но и няма за цел това.

При Патрушев проблемът е надхвърля значително самия срок. Той твърди, че Русия не е използвала целия си потенциал в Украйна и при необходимост ще приложи пълния наличен арсенал. Формулировката оставя неясни както средствата, така и очаквания резултат. Тя допуска употреба на ядрено оръжие, без да назове изрично подобен сценарий. Тази двусмисленост усилва заплахата, но не обяснява как тежките разрушения биха се превърнали в прекратяване на полската държавност за два-три дни.

Патрушев никога не е заемал ръководна позиция в руското военно командване. От май 2024 г. е помощник на президента Владимир Путин по въпросите на корабостроенето, а от август същата година е председател на Морската колегия. Преди това 9 години е начело на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и 16 години е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация. Тази биография предполага политическа тежест на думите му, но нищо повече от това.

Опитът от Украйна дава сериозни основания за скептицизъм към обещанията за лесна победа. За повече от 4 години и половина Въздушно-космическите сили на Руската федерация не могат да наложат господство в небето над Украйна въпреки предвоенните оценки за 900–1100 бойни самолета във фронтовата авиация. Освен това численият превес не премахва ограниченията, налагани от ПВО и условията на бойното поле.

Използването на оръжия от разстояние, планиращи бомби и нощни полети сами по себе си не са белег на провал – това са и начини за намаляване на риска. По-същественият факт е, че превъзходството в ресурси не води автоматично до заявения политически резултат. Същевременно украинският опит не може просто да бъде пренесен върху Полша, чиято отбрана е тясно интегрирана в системите на НАТО за командване и контрол, както и за комплексно разузнаване, наблюдение и целеуказване.

Обещанието за победа в рамките на дни има и своята пословична пропагандна предистория. На 5 февруари 2022 г. Александър Лукашенко прогнозира, че евентуална война срещу Украйна би продължила максимум 3-4 дни. Подобна увереност присъства в руския държавен телевизионен ефир. Маргарита Симонян говори за победа над Украйна за два дни, а през март 2023 г. вече твърди в предаването на Владимир Соловьов, че тя всъщност е била постигната в първите 2-3 дни, след което Русия започнала да воюва с НАТО.

Това показва как първоначалното обещание може да бъде запазено с промяна на обяснението за войната. Затова анализът на посланията, идващи от Кремъл, не трябва да се ограничава до официалните брифинги. Държавната телевизия е съществена част от апарата, който оформя очакванията на руската публика – роля, подробно разгледана и от Център за източни изследвания (OSW) със седалище във Варшава. Това не прави всяко телевизионно изказване официално решение, но го прави относимо към политическата комуникация.

Действителната битка за Киев продължава от 24 февруари до 2 април 2022 г. и завършва с прекратяването на руската офанзива за Северна Украйна и изтеглянето на всички руски войски от Киевска, Черниговска, Сумска и Житомирска области. Този изход не предсказва резултата от бъдещ конфликт, но показва колко голямо може да бъде разминаването между публичната увереност и обективната действителност на терен.

Историческите препратки на Патрушев изпълняват друга функция. Когато припомня как Минин и Пожарски прогонили „предците“ на днешните полски управници, той свързва съвременната конфронтация с полското присъствие в Москва и освобождаването на града през 1612 г. Смисълът е да я представи като исторически повтарящ се противник, а руската заплаха – като пореден отговор на добре познатата полска враждебност. Родословието на сегашните политици няма отношение към този похват.

Твърдението за средства, вложени от Руската империя във „Великото княжество Полско“, добавя внушение за неблагодарност. Самото название е неточно: образуванието от 1815 г. е Царство Полско, докато великите княжества Финландско и Литовско принадлежат към други исторически периоди. Но поправката на името не разрешава съществения проблем.

Дори ако приемем, че всички твърдения за имперски инвестиции и относително благосъстояние са истина, от тях не произтича задължение съвременна Полша да подчинява външната си политика на ултиматумите, идващи от Кремъл. Нито един исторически факт не може да се превръща в основание за налагане със сила на право върху политически решения на независима държава. Принципът на суверенното равенство, както и на защитата на политическата независимост, закрепени в Устава на ООН, не зависят от ретроспекции на двустранните отношения преди 400 години.

Внушението за благоденствие и свобода стъпва върху избирателен подбор на факти. След Ноемврийското въстание от 1830 г. Органичният статут от 26 февруари 1832 г. заменя конституционния ред, слага край на отделния сейм и армия и ограничава полската автономия. Следва период на русификация. Представянето на имперското управление само с предполагаемите му материални ползи изключва точно политическата подчиненост, на която поляците винаги са се противопоставяли.

Така историческите препратки служат за обосновката на съвременна йерархия: Русия бива представена като победител едновременно с това като благодетел, а Полша – като стар противник, който не признава дължимата благодарност. С оглед на това думите на Патрушев са откровено политическо внушение, а не аргумент за законността или военната осъществимост на отправената заплаха.

Руските реакции след изказването на Сикорски съчетават тази рамка с лични нападки. На 13 септември Мария Захарова го обвини в русофобия с публикация в Telegram. На 15 септември заместник-министърът Александър Грушко насочи думите на Сикорски към „хора в бели халати“, а Патрушев добави срокове за изчезване на полската държавност. И трите реакции избягват същински отговор на аргумента за цената, която Русия би понесла при нападение срещу съюзническа държава.

Размяната на любезности се развива на фона на реални военни рискове. В нощта на 12 срещу 13 септември руски дрон порази локомотива на пътнически влак от Киев за Варшава във Волинска област, на около 2 км от границата с Полша. Наблизо беше засегната и бензиностанция. На 13 септември премиерът Доналд Туск предупреди, че военните действия се приближават към Полша, че засягане на нейна територия не може да се изключи и че Москва може да се опита да разруши украинските гранични пунктове.

Година по-рано, на 10 септември 2025 г. 19-21 руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство, в отговор на което Варшава поиска консултации по член 4, а на 12 септември НАТО започна мисията Eastern Sentry. Тези събития обясняват защо полските предупреждения не могат да бъдат разглеждани само като риторично състезание с Москва.

Бюджетът за отбрана на Полша за 2026 г. надхвърля 200 млрд. злоти (около 46,5 млрд. евро) – 4,8% от БВП, което е най-високият дял за държава-членка на НАТО. Разходите не гарантират автоматично резултати, но дават материална тежест на заявената готовност за възпиране. Ключовото в посланието му е, че руската уязвимост трябва да бъде отчетена при европейските решения, вместо Москва да бъде възприемана като способна безнаказано да разширява конфликта.

Патрушев поддържа противоположното внушение – че Русия разполага с решаващо превъзходство, което досега не е използвала, въпреки очевидната нужда от това с оглед на продължаващите неуспехи в Украйна. Това може едновременно да укрепва увереността на руската публика, да сплашва полската и да проверява реакцията на съюзниците. Пропагандната функция не изключва предупредителна цел, която от своя страна не доказва, че се води подготовка за операция.

По-съществени признаци за промяна на риска биха били прехвърляне на сили към Калининградска област и Беларус, разширяване на осигуряващата инфраструктура, промени в характера на ученията и действията, засягащи територията на Полша. Те трябва да се оценяват в съвкупност. От страна на Полша и съюзниците в НАТО най-голямо значение имат готовността на силите, наличните боеприпаси, ускоряването на бъдещи доставки на JASSM-ER и придобиването на допълнителни средства за нанасяне на далечни удари.

Реалната уязвимост на Русия подкрепя аргумента за възпиране, но не превръща 6-те седмици в обективна прогноза. Военният ѝ потенциал прави заплахите значими, но не обосновава обещанието за край на Полша за 2-3 дни. Анализът трябва да различава тези две положения, без нито да обезценява резултатните удари на украински дронове по руските рафинерии, нито да приема всяка увереност от Москва за свидетелство за предрешен изход.

Анализ: Русия увеличи до 1 796 броя на бойните глави, разположени на носители при свиващ се арсенал

🇷🇺☢️ Въоръжените сили на Руската федерация са качили на носители 1 796 ядрени бойни глави, което бележи най-високото ниво от 2017 г. насам и 4-та поредна година на покачване. Това е отбелязано от годишника на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), който подробно е описал състоянието на руския ядрен арсенал към януари 2026 г. Според него общата численост на страната спада: 5 420 бойни глави в сравнение с 5 459 една година по-рано. Арсеналът не нараства. Неговото съдържание се измества към пусковите установки.

Качените на носители бойни глави се разпределят неравномерно по трите разклонения на ядрената триада – сухопътно, морско и въздушно. Сухопътните пускови установки за междуконтинентални ракети носят 892. На ракетите в подводниците се падат 704. Останалите около 200 се съхраняват в двете бази на далечната авиация; SIPRI ги счита за разгърнати, тъй като се съхраняват при частите, а не в централните хранилища. Сборът на трите компонента е равен точно на 1 796.

И трите имат свободен капацитет. Сухопътните сили поддържат 324 установки, шахти и мобилни, способни да поемат 1 092 бойни глави, или с 200 над натоварените върху тях. 13-те атомни подводници с балистични ракети разполагат с 208 пускови шахти и 928 бойни глави в запас. Качените върху ракетите наброяват 704: два от съдовете стоят в заводски ремонт и не носят оръжие. Разликата не произлиза от липсата на бойните глави, а от конкретно решение колко от тях да бъдат монтирани.

Свободният капацитет не е разпределен равномерно и по системи. Най-тежкият товар носи РС-24 „Ярс“ с 204 пускови установки и 612 бойни глави. Тежката ракета с шахтово базиране РС-20В „Воевода“ държи 40 пускови установки и 400 бойни глави. „Топол-М“ има 68 установки, всяка от които с по една бойна глава, а хиперзвуковият планиращ блок „Авангард“ е поставен на 12 носителя. При подводния компонент 80 ракети Р-29РМУ2 „Синева“ и Р-29РМУ2.1 „Лайнер“ носят 256 бойни глави, а останалите 672 се падат на 128 ракети РСМ-56 „Булава“.

Причината за празните гнезда са международните договорки, и SIPRI я посочва изрично: натоварването на ракетите е свалено, за да остане Русия под тавана на New START. Споразумението от 2010 г. ограничаваше двете страни до 1 550 разгърнати стратегически заряда, включвайки в посочената бройка и всичките тежки бомбардировачи независимо от действителния им товар. Оттам произлиза и разминаването между тавана по договор и оценката на SIPRI. На 5 февруари 2026 г. New START изтече окончателно. Заместник няма и не се планират преговори за заместник.

Изводът е чисто аритметичен. 424 бойни глави, от които 200 при сухопътно базираните и 224 при ракетите с морско базиране, могат да се върнат обратно на носителите си, без да бъде произведена нито една нова. Изделията са налице, установките също; операцията е монтажна, не промишлена. За първи път от началото на 70-те години на миналия век нищо юридическо не я ограничава.

Прегрупирането се отличава в останалите редове на таблицата. Изведените от употреба бойни глави, които изчакват разкомплектоване, падат от 1 150 на 1 020 за една година. Арсеналът, който включва всичко годно за разгръщане след подготовка, се показва от 4 309 на 4 400. Сравнението показва нагледно, че свиването на общата наличност е остатъчна величина: разкомплектоването изостава от връщането на бойни глави към годната част.

Поредицата върви от началото на пълномащабната инвазия. Към януари 2022 г. качените на носители бойни глави са 1 588. През следващите три години отчетите дават 1 674, 1 710 и 1 718. Спрямо 2020 г., когато са 1 570, покачването е 226 единици, или около 14%. Последната година носи 78 от тях, след период на далеч по-плавен ход: прирастът беше 36 заряда за 2024 г. и осем за 2025 г.

Останалите ядрени страни не мърдат или отбелязват едва забележим ръст. САЩ запазват 1 770 разгърнати бойни глави, число, което не се е променило спрямо предходния отчет. Франция остава на 280 бойни глави, Обединеното кралство – на 120. Китай вдига качените на носители заряди от 24 на 34 при общ запас от 620. Индия за първи път извежда 12 бойни глави в разгърнато състояние, от арсенал, наброяващ приблизително 190. Свободен капацитет обаче има и отсрещната страна. От 1 770 бойни глави на САЩ около 1 370 стоят на балистични ракети, а близо 300 се съхраняват на бомбардировъчни авиобази. Други 100-120 са тактически ядрени бомби. Асиметрията не е залегнала в запасите, а преди всичко в посоката на движение: числото на САЩ стои неподвижно вече цял отчетен цикъл. Общата наличност в световен мащаб е спаднала до 12 187 бойни глави, но нейната разгърната част нараства: 4 012 срещу 3 912 година по-рано.

Един често повтарян сюжет не намира потвърждение в отчета. Нестратегическите ядрени сили на Руската федерация, които обхващат бойни глави за оперативно-тактически ракети, самолети, кораби и системи за ПВО, наброяват 1 794 бойни глави. Разпределението им е 767 към флота, 488 към ВВС, 307 към ПВО, ПРО и крайбрежната отбрана и 232 към сухопътни войски. Според Кремъл и западни разузнавания бойните глави не се съхраняват при платформите, които ги пренасят, а хранилища. SIPRI заяви директно, че въпреки общо широко разпространените твърдения за разширяване на този арсенал засега няма значимо увеличение на назначените към него заряди.

Отпадането на договора отнема освен всичко друго и източника на данни. Докато все още беше в действие, разгърнатите стратегически сили на страните по New START се обявяваха по строго установена процедура и подлежаха на инспекция. SIPRI отбелязва, че изтичането му без замяна е премахнало посочения източник от публичния оборот и че сегашните числа са оценка, изградена върху наблюдение и открита информация. Снимката от януари 2026 г. е последната, направена при още действащ механизъм за сверка; следващите ще имат по-широки допуски.

Едно място в таблицата вече показва необратима следа от масираните отговори на Украйна. Далечната авиация има 45 самолета Ту-95МС и 15 машини Ту-160 и може да вдигне около 650 бойни глави. SIPRI оцени назначените ѝ на 586 и обяснява разликата с това, че само част от самолетите се намират в напълно изправно състояние: през 2025 г. флотът понесе загуби от украински удари, а успоредно се превъоръжава. Това е единственият крак на триадата, чийто капацитет войната е свила пряко.

Същите тези самолети отварят и втория план на картината. Докато стратегическият ешелон се изброява в договорни единици, ежедневната война срещу Украйна се води с боеприпаси, чийто произход става все по-импровизиран.

На 10 септември Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна публикува в собствения си портал War&Sanctions разглобен вид на РМ-48У заедно с вътрешните ѝ системи, интерактивен 3D модел и списък с електроника. Самото изделие не е балистична ракета, а тренировъчна ракета-мишена, сглобена от зенитни ракети с изтекъл срок на годност. Двигателят идва от 48Н6ДМ на С-400 „Триумф“, а опашната част е взета от експортната 48Н6Е2. Приборният отсек е съставен от елементи на 9М96 и 48Н6Е2. Изразът „балистична ракета за С-400“ принадлежи на ГУР; траекторията наистина е балистична, но класът на изделието е друг.

Обявените спецификации очертават оръжие с ограничена точност. Изделието е едностепенно, на твърдо гориво, и прелита със скорост между Мах 4 и Мах 6. Обсегът достига 400 км, а осколочно-фугасната бойна част 28В6А е с маса 199 кг. Ракетата е управлявана от радар, докато има директна видимост, и минава към режим на инерциално насочване, след като премине отвъд радиохоризонта и напусне обхвата на пряката видимост. Оттам идва и ниската ѝ точност.

Електрониката във вътрешността е почти изцяло чужда. ГУР посочи 117 компонента, произведени от чужди компании, от които 95 са щатски: сред които процесор и програмируема матрица ZYNQ XC7Z010, памет на Micron, трансформатори на Analog Devices и Texas Instruments, 4 тайвански, 3 швейцарски компонента, сред които приемник за сателитна навигация на u-blox. По два идват от Германия, Нидерландия, Япония и Южна Корея, и един от Франция. Разузнаването изброи 63 руски предприятия в производствената верига начело с концерна „Алмаз-Антей“.

Мащабът не е маргинален. По данни на ГУР, обобщени от Defense Express, планът за текущата година е над 480 изделия в сравнение с около 200 за предходната. Месечният производствен обем възлиза на около 50, а наличността към август е около 400. Първото приложение на РМ-48У срещу украински цели е през нощта срещу 20 януари 2026 г.

Двата пласта, стратегически и тактически, описват едно и също отношение към запасите. В стратегическия ешелон Русия увеличава своята разгърната мощ, въвеждайки обратно бойни глави, които вече притежава. Покачването до 1 796 беше постигнато още докато New START беше в сила, т.е. в рамките на разрешеното; свалянето на тавана през февруари 2026 г. не го е предизвикало, а премахна границата пред останалото. В тактическия пласт тя удължава ракетния арсенал, като преработва зенитни ракети с изтекъл срок в оръжия за наземни удари. И при двата случая новата бойна способност идва от наличното, а не от заводите.

Срещу този прочит застава по-техническо обяснение, което заслужава да бъде разгледано. Част от скока в стратегическите ядрени сили е възможно да е страничен продукт от превъоръжаването, а не решение за натоварване: всяка една ракета „Ярс“ носи до три бойни глави в сравнение със само една при „Топол-М“, а комплексът вече държи над половината от наземния товар. Смяната на стар едноблоков носител с ракета, чиято глава се разделя на няколко самостоятелно насочвани заряда, вдига броя на качените заряди, без някой да е вземал решение за натоварване. Обяснението покрива част от прираста, но не може да покрие нито празните 424 гнезда, които SIPRI отдава на договорния таван, нито изчезването на самия таван.

При отсъствие на заместващо споразумение натоварването върху наземните и морските ракети към пълния им капацитет е съвсем вероятно в следващите няколко години. Срещу него няма техническо ограничение, а политическа преценка, и към момента няма процес, в който такава да се договори. Потвърждение би било следващият годишник на SIPRI да покаже наземния компонент над 892 бойни глави и морския над 704 при непроменен брой установки и подводници, т.е. повече глави на същите ракети. Отслабване на оценката би дало задържане на разгърнатото число около 1 796 или обявяване на взаимно обвързващи тавани, които са отвъд изтеклия договор. Първата от двете проверки си има конкретна дата: следващата снимка на SIPRI е към януари 2027 г.