Дрон потопи кораб край Констанца: един загинал, трима моряци в неизвестност

🇷🇺⚓️🇷🇴 Товарният кораб KHORYV, плаващ под флага на Коморските острови, потъна днес сутринта на 13 морски мили (около 24 км) източно от пристанище Констанца, след като беше поразен от дрон. От 13-те членове на екипажа – 10 украинци и 3 азербайджанци – един загина, трима са в неизвестност, а останалите са спасени. Корабът се е намирал само на миля извън териториалните води на северната ни съседка, които се простират до 12 морски мили от брега, т.е. в изключителната икономическа зона на Румъния.

Президентът Никушор Дан свърза удара диркетно с Русия. Пред журналисти той каза, че корабът „е ударен от дрон“ малко извън териториалните води на страната, и нарече случая „събитие от процеса на ескалация, който Москва води в контекста на войната в Украйна“. Във Facebook Дан написа: „Тази атака е нов пример за трагичните последици от руската агресия срещу Украйна. Време е Русия да се отнесе сериозно към мирните инициативи на САЩ и Европа, да приеме предложенията за примирие и да сложи край на войната.“

Външният министър Дан Некулъеску, встъпил в длъжност два дни по-рано в новото правителство на Лука Никулеску, определи нападението като „грубо нарушение на международното право и на свободата на корабоплаването“. „Незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна ескалира и засяга директно търговското корабоплаване в Черно море“, написа той на своя профил в X.

Центърът за морска координация на Румънската морска администрация е получил сигнала около 10:00 ч. и 15 минути по-късно е повикал Агенцията за спасяване на човешки живот в морето (ARSVOM), чийто кораб SAR ARTEMIS излезе от пристанище Констанца. По данни на министерство на вътрешните работи корабът е понесъм тежки щети след пожар на борда, поради което се е преобърнал. Плаващ наблизо търговски кораб е извадил от водата 10 души – 9 оцелели и тялото на жертвата – и ги е прехвърлил към плавателен съд на Бреговата охрана. Министерство на здравеопазването съобщи, че и 9-те оцелели са ранени. Медицински пункт и линейки ги очакваха на брега. Хеликоптер на МВР не можа да излети заради слабата видимост и дъжда и това наложи издирването на тримата изчезнали да остане изцяло в ръцете на кораби на Бреговата охрана и ARSVOM. На кадрите, споделени от румънските власти, над вълните се вижда само малка част от преобърнатия корпус.

Гражданството на загиналия и на изчезналите момента не е уточнено. Министърът на отбраната Раду Опря, във втория си ден на поста, препрати към президента. На въпроса дали е потвърдено, че корабът е ударен от дрон, отговори: „Изявлението на президента беше в този смисъл.“ Официалните заключения ще бъдат оповестени, когато приключат всички разследвания. Опря обясни как е разпределена отговорността: извън териториалното море се намесва Бреговата охрана, а решението дали да бъдат поразявани дронове, които навлизат в румънска територия, е негово.

KHORYV е част от дълга серия удари по търговски кораби. По данни на Reuters за последните две седмици край бреговете на Румъния и България са поразени най-малко 7 товарни кораба, а 30 моряци са загинали или изчезнали. Корабите, поразени в последно време, или са стояли на котва край Сулина, или са плавали към нея. Каналът Сулина свързва река Дунав с Черно море и се превърна във водещия експорен маршрут от Украйна, откакто Русия ескалира атаките срещу нейните пристанища на Черно море. Край бреговете на Румъния ROYAD MAMMADOV потъна на 5 октомври с 2 загинали. На 14 октомври петролният танкер YARA J беше ударен на котва в териториалните води край Сулина. В нощта срещу 15 октомври край Сулина пламна танкерът WINE TRADER, а 7 души от екипажа му изчезнаха безследно.

Ударът дойде ден след заседанието на Върховния съвет за отбрана на страната (CSAT), посветено точно на заплахите в Черно море. Три дни по-рано, на 20 октомври, Северноатлантическият съвет на НАТО се събра по искане на Румъния и България. Според Reuters алиансът обяви, че ще изпрати още самолети за морски патрули, радари и дронове, без да уточни какви. Некулъеску написа, че се координира с България и Турция, за да ускори развръщането на договорените средства за наблюдение.

Граждани на Азербайджан загиват не за първи път тази година във водите на Черно море. Според външно министерство в Баку капитанът на ATLAS BEY Самад Насруллаев е намерен мъртъв след нападение с дрон край Одеса на 14 юли. На 9 септември на сомалийския TEDY загинаха двама азерци – Аслан Алиев и Асим Гасимов. На 5 октомври на ROYAD MAMMADOV загина капитанът Рустам Хасанов. Безследно изчезнал се води Махамад Сюлейманзаде. След този случай Баку отново призова своите граждани да не работят на кораби по маршрути с висок риск. Трима азербайджанци бяха и на борда на KHORYV.

Въздушното пространство на Румъния, над което въоръжените сили вече свалиха дронове на няколко пъти, приключва на същите 12 морски мили, на които свършват и териториалните води. KHORYV потъна на миля отвъд тази граница – там, където по думите на Опря се намесва Бреговата охрана, чиито кораби заедно с ARSVOM продължават да търсят тримата изчезнали.

Десет загинали при руския ракетен удар по кораба „Golden Leo“ край Одеса

🇷🇺🚢🇺🇦 10 души, сред които украински лоцман, загинаха при руски ракетен удар по търговски кораб „Golden Leo“, плавал под флага на Гвинея-Бисау, поразен на 19 юли, докато напуска пристанището на Одеса с товар царевица. Окончателния брой на жертвите съобщи Администрацията на морските пристанища на Украйна (АМПУ) след спасителна операция, продължила цялата нощ: 8 моряци бяха извадени живи и откарани на брега, а пожарът на борда беше локализиран едва призори днес.

Според Военноморските сили на Украйна корабът е ударен с три крилати ракети Х-59/Х-69 – авиационно оръжие, което руската тактическа авиация изстрелва от разстояние и лети към целта на малка височина. Попаденията са дошли в десния борд, в района на надстройката – частта на кораба, в която се намират мостикът и жилищните помещения на екипажа – и на борда е избухнал пожар. Флотът подчерта, че съдът, собственост на турска компания, не е представлявал никаква военна заплаха: в момента на атаката той е плавал по украинския морски коридор, натоварен със зърно, на излизане от зоната на бойните действия. ВМС на Украйна определиха удара като умишлена атака по цивилното корабоплаване и грубо нарушение на международното хуманитарно право.

На борда са се намирали 18 души – 17 моряци, граждани на Сирия и Индия, и украински лоцман от „Делта-лоцман“, клона на АМПУ, чиито служители извеждат търговските кораби от украинските пристанища към открито море. В спасителната операция се включиха части на Морската служба за търсене и спасяване и ВМС. До късно снощи осем души бяха евакуирани в болница в Одеса, двама от тях с наранявания, съобщи министърът на възстановяването, инфраструктурата и транспорта Микола Калашник. Първоначално флотът говореше за петима загинали и петима изчезнали; до късната вечер потвърдените жертви станаха шестима при четирима в неизвестност, а на сутринта на 20 юли АМПУ обяви, че загиналите са десет.

„Русия удари цивилен кораб, движещ се по украинския морски коридор. [...] Цивилен кораб. Международен екипаж. Маршрут, който гарантира глобалната продоволствена сигурност. Путин видя в това поредната цел“, написа снощи министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига. АМПУ описа атаката като умишлено нарушение на международно морско право, насочено към глобалната продоволствена сигурност и свободата на търговското корабоплаване, а премиерът Сергий Корецки уточни, че корабът е бил поразен непосредствено след като е напуснал пристанището. Официален руски коментар за удара по „Golden Leo“ към 20 юли липсва.

Атаката е третата срещу търговски кораб под чужд флаг в украински води само за три денонощия. Вечерта на 17 юли руски ракетен удар срещу одеското пристанище засегна съд под флага на Маршаловите острови: попадението в надстройката запали пожар и рани 4 души от 17-членния екипаж. На следващия ден, 18 юли, при удара по пристанищната инфраструктура на Одеска област беше поразен сухотоварният „Venturo“ под флага на Антигуа и Барбуда, плаващ от Варна към румънското пристанище Сулина. Един моряк беше убит, други трима бяха ранени, а корабът изгуби ход и остана да дрейфува; украинските ВМС евакуираха от него всичките 17 филипински моряци, докато ударите по крайбрежието продължаваха. Според ръководителя на Одеската областна военна администрация Олег Кипер същата атака е разрушила складове, резервоари и сгради на пристанището, а докато аварийните екипи са отстранявали последиците, руските сили нанесли повторен удар, повредил специализирана спасителна техника – самите спасители са се укрили навреме и не са пострадали.

Министерството на отбраната на Руската федерация пое отговорност за удара по „Venturo“: заяви, че ударът е нанесен с дрон, а плавателните съдове в района са превозвали военни товари: твърдение без независимо потвърждение, което украинските власти отхвърлят, определяйки удара като насочен срещу цивилното корабоплаване. За „Golden Leo“ от Москва не е прозвучала дори такава версия.

Морският коридор, по който се е движил „Golden Leo“, е маршрутът, който върна износа на украинско зърно по море след юли 2023 г., когато Русия се оттегли от зърнената сделка и обяви, че разглежда корабите към украинските пристанища като потенциални военни цели. Оттогава търговските съдове излизат от одеските пристанища и се движат на юг покрай западния бряг на Черно море, в териториалните води на Румъния и България, към Босфора – трасе, което за близо три години неутрализира заплахата от блокада и задържа Украйна сред водещите световни износители на царевица и пшеница. Ударите от последните три дни падат именно върху този канал – вече не само складовете и крановете на брега, а върху самите кораби и хората на тях.

Равносметката от последните три денонощия: три поразени търговски кораба под три различни флага – на Маршаловите острови, Антигуа и Барбуда и Гвинея-Бисау – 11 загинали и 9 ранени, а моряците на борда са граждани на Филипините, Сирия и Индия. Сред 10-те жертви от „Golden Leo“ е украинският лоцман – човек, чиято работа беше да изведе натоварения с царевица кораб в открито море.

35 съда за 96 часа: украински дронове попиляха сенчестия флот при Крим.

🇺🇦⚓🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха 14 плавателни съда в Азовско море през изминалата нощ, с което броят на поразените танкери, сухотоварни кораби и помощни съдове през последните 96 часа достигна 35, което превръща текущите удари в най-мащабната кампания срещу сенчестия флот от началото на войната.

За удара съобщи Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, командир на СБС. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди успешни удари срещу 12 танкера, 1 влекач и 1 кораб за сухи товари в отделна публикация.

По думите на Бровди сред поразените танкери са „Челси-6“, „Аура“, „Сонар-1“ и „Иля Репин“, „Меркурий“ и влекачът „Алфео“ заедно с шлепа „Афродита“. Отделно е поразен танкерът „Галиаскар Камал“ под флага на Панама, за който се твърди, че се намира под международни санкции; идентичността на още пет съда все още подлежи на уточняване. „Всички посочени танкери влизат в състава на сенчестия флот и са обект на международни санкции“, пише Бровди. Генщабът уточни, че степента на пораженията и резултатите от ударите все още се оценяват и че съдовете са използвани за снабдяване на руски военни части с гориво и смазочни материали, както и за превоз на петрол в опит да заобиколят санкциите.

Ударите са нанесени с далекобойни дронове FP-2 на украинската компания Fire Point – разпознаваемият подпис на кадрите, публикувани от СБС, отбелязват украинските военни издания. Операцията е дело на пилоти от звено „Кайрос“ на 414-а бригада „Птиците на Мадяр“, 413-и полк „Рейд“ и 1-ви отделен център на СБС, а координацията отново минава през наскоро създадения Център за дълбочинни удари към СБС. Плътното струпване на танкерите в средата на Азовско море, посочват пилотите, представлява очевидно улеснение за работата на дроновете.

Нощната офанзива не се ограничи с морето – СБС порази 45 военни цели в оперативната дълбочина на окупирания Крим и южните региони на Украйна. Сред тях са Сакската ТЕЦ, 3 горивни склада, 2 склада, станция за електронна война „Житель“ и комуникационни кули. Електрическата централа беше поразена при украински удар в края на юни, а серията удари по енергийната мрежа доведе числото на поразените енергийни обекти на полуострова до 50 само за 8 дни от началото на юли.

Насрещно потвърждение пристигна и от руска страна. Губернаторът на Ростовска област Юрий Слюсар призна, че в Таганрогския залив дронове отново са атакували два танкера, нанасяйки тежки механични повреди; екипажите са били успешно евакуирани, а на борда е избухнал пожар – единият все още е горял към момента на изявлението му. Това е второто признание от руската страна за украинските удари срещу танкери в залива от началото на седмицата.

Последните удари се вписват в системните усилия на Украйна за прекъсване на горивните доставки за окупирания Крим. Основната им артерия минава точно през Азовско море – от град Таганрог в Ростовска област до пристанищата на полуострова, след като по-рано ударите по петролни съоръжения в Крим и по сухопътния коридор през Керч разстроиха снабдяването и още през май принудиха властите да наложат купонна система за гориво, а по-късно и пълна забрана за продажбите на граждани. Украйна настоява, че танкерите, превозващи руски петрол и петролни продукти, финансират директно военната агресия срещу страната, поради което могат да бъдат считани за легитимна цел – довод, който вицепремиерът Олексий Кулеба изложи в писмо до Международната морска организация (IMO), след като Киев беше обвинен от Москва в „терористични“ нападения над търговски кораби.

Хронология на ударите по сенчестия флот (6–9 юли)

• 6 юли – 2 танкера: „Капитан Бармин“ и „Санар-3“ (тип Primemax).
• 7 юли – 10 съда (8 танкера, 1 сухотоварен кораб и 1 ферибот): „Венера-3“, „Санар-1“, „Санар-17“, „Климена“, „Тети“, „Алексей Саврасов“, „Пенелопа“, „Иван Черемисинов“, неуточнен сухотоварен кораб и фериботът „SKS One“ в Керч.
• 8 юли – 9 съда: танкерите „Ефросиния В“, „Мария“, „Санар-17“ (повторно), „Санар-4“ и „Климена“ (повторно); сухотоварните кораби „Донстар“, „Владимир Яригин“, „Феофан Шохирев“ и „Евгения З“.
• 9 юли – 14 съда (12 танкера, 1 сухотоварен кораб и 1 влекач): „Челси-6“, „Аура“, „Сонар-1“, „Иля Репин“, „Меркурий“, „Галиаскар Камал“ (панамски флаг, под санкции), влекачът „Алфео“ с шлепа „Афродита“, „Венера-3“ и „Пенелопа“; още пет съда се уточняват.

Кампанията все още не е приключила – Бровди анонсира нови удари всяка сутрин, а реалните мащаби на загубите за руската логистика тепърва ще бъдат изяснявани от независими данни. Дори при предпазливо тълкуване на украинските числа обаче тенденцията е ясна: Азовско море, което доскоро беше считано за сравнително спокоен тил за снабдяването на Крим, се превърна в най-опасния участък по пътя на руското гориво към полуострова.

Анализ: Су-30СМ не спря дрона, поразил танкера „Blue“ край Ялта.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Многоцелеви изтребител Су-30СМ не успя да спре морския дрон, който вчера сутринта порази петролния танкер „Blue“ край окупираната Ялта – а кадри от атаката показват как машина за десетки милиони долари хвърля неуправляеми бомби и накрая минава на бордовото си оръдие срещу евтин безпилотен катер, без да го улучи. Ударът е дело на Sea Baby, управляван от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), която публикува видео от ситуацията. По думите ѝ вражеската авиация се е опитала да спре дрона, но безрезултатно – танкерът все пак е ударен в кърмата, което му е донесло сериозни щети.

Blue е съд от клас Suezmax – едрите танкери, превозващи големи обеми суров петрол – и се намира под санкции на Европейския съюз, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Украйна заради своето участие в доставките на руски петрол в разрез с международните ограничения. Ударът е нанесен в изключителната икономическа зона на Украйна, край окупирания бряг на Черно море. Поразяването на Blue не е изолиран случай, а част от сгъстяваща се серия: вчера Роберт Мадяр, командир на Силите за безпилотни системи (СБС), докладва за поразяването на 21 кораба за последните 72 часа: 19 танкера от „сенчестия флот“, един сухогруз и един ферибот във водите на Азовско море. Кампанията се вписва в обявената на 26 юни ударна кампания на президента Володимир Зеленски и системното усилие за откъсване на окупираният Крим от снабдяване с гориво по море.

Sea Baby е надводен безекипажен катер, разработван и управляван от СБУ; показаната през октомври 2025 г. обновена версия има оперативен обсег около 1500 км и носи полезен товар до 2000 кг. Срещу такава цел – ниска, бърза и маневрена по повърхността – Су-30СМ просто не разполага с подходящ инструментариум. Неуправляемите бомби не могат да поразят надеждно дребен подвижен катер, който постоянно сменя своя курс; бордовото 30-мм оръдие пък изисква нисък и бавен заход, който излага самата машина. Проблемът е и геометричен: бързият изтребител има само секунди в огневия сектор над дребна цел, която на радарните кадри и от кокпита се губи сред вълните и дирята си, а всяко разминаване го праща в нов, продължителен кръг. Това означава, че руската морска авиация няма евтин и съразмерен отговор на масовия морски дрон, което я принуждава да импровизира с боеприпаси, проектирани за съвсем друга задача.

Тази дупка изпъква още по-остро с оглед на прецедент отпреди година. На 2 май 2025 г. на 50 км западно от Новоросийск, надводни апарати Magura V7 на Главното управление на разузнаването (ГУР) свалиха два Су-30СМ с ракети AIM-9 Sidewinder – първи в света сваляния на боен самолет от морски дрон. Тогавашният ръководител на ГУР Кирило Буданов съобщи, че са използвани поне 3 апарата; единият екипаж катапултира и беше прибран от цивилен кораб, вторият загина. Разликата между двата случая е принципна и не бива да се размива: край Ялта на 8 юли изтребителят оцеля и просто не спря дрона, докато през май 2025 г. същият клас платформи доказа, че може да отвърне на огъня. Именно това превръща ниските бойни курсове, които стрелбата с оръдие налага, в реален риск за пилота – катерът, който гони, може да носи ракета, която вече свали два такива изтребителя.

Епизодът е поредната стъпка по траектория, която променя коренно Черно море от близо три години. След потъването на крайцера „Москва“ през април 2022 г. и серията удари по Севастопол Черноморският флот на Руската федерация беше принуден да изтегли големите си бойни кораби на изток – към Новоросийск и по-отдалечени котвени стоянки, – отстъпвайки инициативата в западната част на морето. Морският дрон, който в началото беше импровизирано оръжие срещу закотвени кораби, се превърна в система, прогонила цел един флот, застрашила мостове и, както показа май 2025 г., свалила самолети. Ударите по танкерите са следващата фаза от същата линия на усилие: щом бойните кораби се отдръпнаха, целта стана търговският поток, който захранва войната.

Изборът на целта следва икономическа логика, формулирана от самата СБУ: ударите срещу танкери свиват приходите от петрол, с които Москва финансира своята военна агресия, и вдигат цената на руската военна логистика. „Сенчестият флот“, съставен от 1300 плавателни съда, близо 1/5 от световния танкерен тонаж, е инструментът, чрез който Русия заобикаля санкциите и тавана на цените и изнася свой петрол за милиарди. Службата определя тези съдове за легитимна военна цел според законите и обичаите на войната и вписва ударите в „системното понижаване на военно-икономическия потенциал“ на противника. Всеки изведен от строя танкер удря по този приход; заедно с ударите по рафинерии и петролни депа морската кампания напипва същата болезнена точка от друга посока: не производството, а износа. А от настъпване на горивния дефицит – и на вноса. 

Ударите по море не остават изолирани. Същата далекобойна кампания в началото на юли засегна на сушата авиобазите Саки и Гвардейско в Крим, складове за дронове „Шахед“ и позиции на зенитно-ракетни системи С-400 край Керч. Танкерната война запушва още една артерия към полуострова: заедно с удари по летища, мостове и депа за гориво, тя има за цел да превърне Крим от сигурен тил в една крепост, чието снабдяване и отбрана започват да имат непосилна цена. И която отдавна не е крепост. Един изведен от строя танкер не може да реши войната, но кумулативният ефект на десетки удари върху едно и също логистично рамо може да прекърши снабдяването на полуострова.

Отвъд единичната размяна стои въпросът за устойчивостта – коя от двете държави може да поддържа темпа по-дълго. Киев залага на платформа, която е евтина, произвежда се серийно и се управлява дистанционно; загубата на един апарат не струва човешки живот и се компенсира бързо. Русия, обратно, разчита на скъпи пилотирани машини и на все по-малоброен парк опитни екипажи, всеки от които е незаменим с месеци. Дори когато прехватът успее, аритметиката работи срещу защитаващия се: спираш един катер с ресурс, който не можеш да възстановиш толкова бързо, колкото противникът пуска следващия.

Стратегическата сметка е онова, което прави епизода край Ялта повече от поредната новина за удар срещу танкер. Русия е въвлечена в размяна, която губи по всеки показател. Изтребител Су-30СМ за 50 млн долара изразходва боеприпаси и се излага на риск от унищожение от безпилотен катер, който струва малка част от това и поначало е проектиран да бъде похабен. Обратната посока на размяната е също толкова неизгодна: за да опази един санкциониран танкер, руската авиация гори летателен ресурс, гориво и потенциално губи екипажи. На оперативно ниво натрупването на тези удари не е серия от изолирани инциденти, а системно и задушаване на морското снабдяване на Крим. И то оголва по-дълбокия извод: в морето край окупирания от самата нея полуостров Русия вече не е способна да гарантира безопасно преминаване на собствените си танкери, нито да ги брани евтино. Контролът над този морски двор, който доскоро изглеждаше безспорен, вече не е такъв.

Към материалния ефект се добавя и сигналният. СБУ не само порази танкера, а пусна и кадрите – а гледката на скъп изтребител, който безуспешно гони един катер, е информационна победа сама по себе си, отделно от щетите по „Blue“. Дали асиметрията ще се задържи, зависи от това дали Русия ще намери евтин отговор, който работи. За момента такъв не се вижда.

Сомалийските пирати се връщат в Аденския залив с темпо отпреди 2011 г.

🏴‍☠️ Центърът за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) регистрира рязък скок на нападенията срещу плавателни съдове край бреговете на Африканския рог, като през април издаде 4 предупреждения край Сомалия, а през май и юни – 8 в Аденския залив.

Двете зони попадат в традиционния периметър на сомалийските пирати. От края на април насам те нападат и завземат кораби с интензивност, нерегистрирана от 2011 г., когато пиратството в региона достигна своя връх.

Мащабът на влошаването личи от собствената скала на UKMTO: в края на април центърът вдигна оценката на заплахата за региона до „съществена“ (substantial), след което я качи до „сериозна“ (severe). По обобщени данни от началото на 2026 г. в териториални води на Сомалия и Аденския залив са документирани най-малко 17 инцидента, сред които поне 3 успешни отвличания на търговски кораби и 5 на дау – традиционни дървени плавателни съдове на региона. В последната информационна бележка съвместният информационен център към UKMTO съобщава, че пиратите държат 3 кораба, превзети съответно на 21 и 26 април и на 2 май.

Хроника на една ескалация

Най-човешкото лице на вълната е танкерът „Honour 25“, отвлечен на 21 април с 17 души екипаж, сред които 10 пакистански моряци и капитан от Индонезия. Близо два месеца по-късно от борда изплува видео, на което вторият помощник-капитан Сайед Кашиф Умар съобщава, че екипажът се намира в плен 57 дни, че храната е оскъдна и че част от хората са се разболели, апелирайки към пакистанските власти и към корабособственика да започнат преговори за освобождаването им. По съобщения първоначалното искане за откуп от 10 милиона долара е свалено до 4 милиона, но преговорите остават блокирани – макар различни издания да посочват разминаващи се суми. На 19 юни роднини на пленниците излязоха на протест в Карачи с искане държавата да се намеси. Случаят онагледява и колко интернационален е човешкият залог: освен пакистанци, по сведения сред задържаните моряци има граждани на Шри Ланка, Мианмар и Индия.

Друг открояващ се случай е танкерът Eureka под флага на Того, превозвал емирски дизел, отвлечен на 2 май в Аденския залив и откаран към крайбрежието на Пунтланд в Сомалия; по съобщения похитителите искат откуп от 10 млн долара. В рамките на под две седмици на границата между април и май пиратите превзеха 4 съда – серия, която сама по себе си възкресява оперативния ритъм от пиковите години.

Само за юни UKMTO документира 4 атаки. На 17 юни центърът съобщи, че „плавателен съд е бил доближен на около 4 метра и обстрелян от две бързоходни лодки (скифове) с неустановен брой въоръжени лица на борда“, при което екипажът разгърна охранителния си екип и отвърна на огъня; нападението е станало на около 105 морски мили североизточно от Аден, край бреговете на Йемен.

На 15 юни UKMTO издаде предупреждение, че „танкер съобщава за приближаване на малка бързоходна лодка с 4 души екипаж“, въоръжени и открили огън „с ръчен противотанков гранатомет (RPG)“ – инцидент, случил се в Аденския залив, по средата между Африканския рог и Йемен. Същия ден контейнеровоз е бил доближен от малка лодка, чийто екипаж открил огън и се опитал да се качи на борда – този път едва на 14 морски мили от бреговете на Йемен.

По-рано, на 10 юни, отново някъде по средата между Йемен и Рога, „товарен кораб съобщи за приближаване на плавателен съд с 5 въоръжени лица на борда“, последвано от престрелка с въоръжения охранителен екип, при която нападателите се оттеглят. Търговските кораби, преминаващи през Червено море и Аденския залив, често имат на борда охрана, която влиза в бой с нападателите – обстоятелство, на което се дължи провала на поне част от юнските опити.

Пиратска тактика, не удар на хутите

Разграничението има оперативно значение. Подкрепяното от Иран движение „Ансар Аллах“ (което Вашингтон обяви за чуждестранна терористична организация (FTO) с указ, влязъл в сила през март 2025 г.) удря основно корабите в Червено море и го прави с далекобойни системи: ударни дронове, крилати и балистични ракети.

Атаките, които UKMTO описва от края на април насам, носят друг почерк – бързоходни лодки, леко въоръжени щурмови групи, физически абордаж и превземане на плавателния съд с цел откуп. Повечето са извършени по онази част от крайбрежието на Йемен, която се намира под контрола на Президентския съвет – правителство на страната, признато от ООН и подкрепяно от Саудитска Арабия – което допълнително отдалечава хутите и го доближава до сомалийските пиратски мрежи, действащи от другата страна на залива, до потенциалните извършители.

Хутите, GPS и сянката на Ал Кайда

Africa Defense Forum, списание на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), цитира твърдения от януари на Мохамед Муса Абуле, заместник-директор по разузнаването на Морската полиция на Пунтланд (PMPF) – полуавтономния регион в северна Сомалия – според които местни пирати са получавали GPS устройства и оръжие от хутите. По думите му именно сателитната навигация позволява на пиратите да следят маршрутите на търговските кораби. Това говори за сближаване на интереси, не за спускана от Сана командна верига.

Към тази картина се добавят и докладите на ООН за нарастващи връзки между хутите и недържавни актьори край Африканския рог, най-вече Ал-Шабаб – местния клон на Ал Кайда, обявен за чуждестранна терористична организация от САЩ още през 2008 г. По публикувани сведения представители на групировката и на хутите са провеждали срещи през юли и септември 2024 г., в които Ал-Шабаб са поискали модерно оръжие и обучение срещу ангажимент за засилване на пиратската активност в залива и покрай сомалийския бряг. Съвременните пиратски мрежи се оценяват като по-добре оборудвани от предходните поколения – с достъп до спътникова връзка и отвлечени дау, използвани като „кораби-майки“, което им дав свобода за операции на разстояние до около 900 морски мили навътре в морето.

Делова оценка

Документираното е ясно: пиратска вълна с интензивност отпреди повече от десетилетие, потвърдена от ескалацията на собствената скала на UKMTO и поне три задържани търговски кораба. Спорна и недоказана остава степента на съучастие на хутите – доставките на оръжие и навигация идват от едно разузнавателно твърдение от Пунтланд и по-общи доклади на ООН. Същинският двигател обаче изглежда по-структурен от всяка отделна сделка: пренасочването на международните военноморски патрули към противодействие на хутите в Червено море оголи периметъра край сомалийския бряг, а оголен периметър историята вече е виждала да се запълва бързо. Дали сближаването между пирати, хути и аш-Шабаб ще се втвърди в трайна логистична ос, или ще остане опортюнистично съвпадение на интереси, ще покажат следващите месеци по тези маршрути.

Израелският флот прехваща пореден опит на Глобалната флотилия „Сумуд“.

🇮🇱⚓️🇹🇷 Военноморските сили на Израел предприеха действия по прехващане на плавателни съдове от флотилията, плаваща към бреговете на ивицата Газа, в опит да оспори морската блокада, наложена на палестинския анклав. Това се случва едва няколко седмици след като друга флотилия беше спряна във водите на Средиземно море, а двама от нейните активисти бяха задържани.

Над 50 плавателни съда отплаваха от пристанището в турския курорт Мармарис миналата седмица в рамките на това, което организаторите на Глобалната флотилия „Сумуд“ описаха като последен етап от пътуването им до бреговете на Газа.

Военноморски командоси се качиха на борда на първия от корабите на флотилията в морето край бреговете на Кипър, показа излъчване на живо днес, което внезапно прекъсна секунди след това. Общо шест плавателни съда бяха пресрещнати до днес на обяд.

„В момента военни кораби пресрещат нашата флотилия и израелските сили се качват на борда на първата ни лодка посред бял ден“, написаха организаторите на флотилията в социалната мрежа X. „Изискваме безопасно преминаване за нашата законна, ненасилствена хуманитарна мисия.“

Турция осъди действията по пресрещане на флотилията от страна на израелския флот, които определи като „нов акт на пиратство“.

„Израел трябва незабавно да прекрати намесата си и безусловно да освободи задържаните участници във флотилията“, се казва в изявление на турското външно министерство, което допълва, че „процесът се следи отблизо в сътрудничество с други държави“.

Междувременно италианският външен министър Антонио Таяни заяви, че посолствата на страната в Израел, Турция и Кипър са поискали от израелската държава да гарантира безопасността на италианските граждани във флотилията.

„Още веднъж, провокация заради самата провокация: поредната т.нар. „флотилия за хуманитарна помощ“ без никаква хуманитарна помощ“, написа израелското външно министерство, което отправи призив „участниците в тази провокация да променят курса и да се върнат незабавно“.

Преди това Израел винаги е отхвърлял флотилиите като PR ход, след като техните организатори отхвърлиха призивите да прехвърлят малкото количество символична помощ, която превозваха със себе си, на Израел или международни организации, за да бъде вкарана в анклава и разпределена по създадените за тази цел канали.

Глобалната флотилия „Сумуд“ е общо третата такава инициатива в рамките на година, замислена да пробие израелската блокада, наложена на контролираната от Хамас територия, части от която е потърпевша от остър недостиг на храна, вода, лекарства и гориво, откакто палестинската терористична групировка извърши клане в южен Израел на 7 октомври 2023 г. – убивайки 1200 души и взимайки за заложници 250 други, което доведе до тежка сухопътна и въздушна кампания на израелската армия в крайбрежния анклав.

Флотилията е водена от турската хуманитарна организация IHH, която е обявена за терористична организация в Израел и която организира флотилията „Мави Мармара“ през 2010 г., когато 10 турски активисти бяха убити при жестоки сблъсъци с командоси от израелския военноморски флот на борда на кораб, който също имаше за цел да пробие морската блокада на Газа.

Израелските сили пресрещнаха втората флотилия в международни води край Гърция на 30 април и изпратиха по-голямата част от 175-те активисти обратно в Европа, но арестуваха двама от тях, които бяха задържани за 10 дни, преди да бъдат депортирани.

Инцидентът с пресрещането от страна на Израел миналия месец предизвика протести и осъждане от няколко държави и повдигна въпроси относно това какво законно може да направи една страна, за да наложи блокада в международни води. Израелски официални лица казват, че се е наложило да действат рано поради големия брой участващи лодки.

Израел отведе двамата активисти, испанско-шведския гражданин от палестински произход Саиф Абукешек и бразилския гражданин Тиаго Авила, обратно в Израел, където те бяха разпитани и задържани за няколко дни. Бразилия и Испания осъдиха Израел за „отвличане“ на техните граждани.

Организаторите заявиха, че настоящите усилия включват прегрупирана флотилия с участие на допълнителни лодки, а общият брой на активистите е 500 души от 45 държави.

Миналата година израелските власти блокираха подобен опит с участието на 50 плавателни съда с около 500 активисти на борда, включително шведската климатична активистка Грета Тунберг, внука на Нелсън Мандела и няколко европейски депутати. Израел арестува и депортира участниците в нея, които се оплакаха от лошо отношение от страна на израелските власти – нещо, което те отрекоха.

Предишните опити за пробиване на блокадата също се провалиха. Последният път, когато кораб с активисти успя да достигне бреговете на ивицата, беше през 2008 г.

Стратегия „Адски пейзаж“: САЩ разполагат хиляди бойни дронове в Тихия океан до 2030 г. за възпиране на Китай.

🇺🇸⚓️ Военноморските сили на САЩ планират да разположат хиляди безпилотни плавателни съдове (USV) в Индо-Тихоокеанския регион до края на десетилетието, съобщиха от групата за разработка на дронове към флота.

„До 2030 г. очаквайте да видите над 30 средни безпилотни надводни плавателни съда (MUSV) само в Индо-Тихоокеанския регион. Очаквайте хиляди малки безпилотни апарати, както и неопределен брой безпилотни летателни системи, действащи от пилотирани или автоматизирани кораби“, заяви в понеделник капитан Гарет Милър, командир на Първа група за надводни разработки, по време на панел на симпозиума Sea-Air-Space на Военноморската лига.

Според Милър тези цифри стъпват на прогнозните изисквания за Индо-Пасифика, а данните за надводните сили гледат напред към 2045 г. Плановете са ясна индикация за натиск от Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), чиито ръководители по-рано лансираха концепцията за безпилотен „адски пейзаж“ (hellscape) – използване на рояци от автономни системи за възпиране и противодействие на военните действия на Китай, насочени срещу американските интереси в региона, включително потенциална инвазия в Тайван.

С бързото разширяване на флота на Народната освободителна армия и способностите ѝ за удари на далечни разстояния, Вашингтон наблюдава внимателно украинските усилия за обезкървяване на Черноморския флот на Руската федерация чрез дронове, търсейки приложение за Западния Пасифик. Последните конфликти в Близкия изток също демонстрираха употребата на безпилотни лодки във водите на Персийския залив и Червено море. Китайските военни еволюираха от крайбрежна отбрана към операции в открито море, разширявайки обхвата си и своите морски опции в региона.

Настоящият ръководител на INDOPACOM адмирал Самуел Папаро се застъпи за използването на дронове през 2024 г. Концепцията върви ръка за ръка с инициативата Replicator, фокусирана върху придобиване на летателни, надводни и подводни дронове за поразяване на морски цели. От ВМС заявиха, че първият транш от тези усилия ще достигне оперативна готовност до август 2025 г.

Въпреки това, стилът на война с безпилотни съдове, наблюдаван в Черно и Червено море, може да не е толкова подходящ за американския флот при големи дистанции поради огромните разстояния между отделните острови и архипелази в Тихия океан, според контраадмирал Дъглас Сас от Службата на ръководителя на операциите на ВМС.

„Бих казал, че случаите от Украйна и Червено море са пример за затворени морета, където можеш да действаш на границата между сушата и водата. Можеш да пуснеш апарата бързо и той не трябва да изминава невероятни разстояния“, каза Сас. „За разлика от тях, в Пасифика няма дървета, зад които да се скриеш. Прекосяваш океана, а това е враждебна среда.“

Според Сас, за разлика от ограничената среда на Черно и Червено море, употребата на безпилотни плавателни съдове в Тихия океан ще изисква по-креативни подходи.

Миналата седмица Командването на военните морски превози обяви успешното изпълнение на презареждане в морето на безпилотния плавателен съд Seahawk от танкера USNS Guadalupe край бреговете на Калифорния. Тази демонстрация е „доказателство за концепцията и ключов етап, критичен за операциите на безпилотни съдове в съчетание с ударна група на самолетоносач“.

По време на конференцията WEST 2026, проведена в Сан Диего, флотът потвърди своите планове да разположи безпилотни системи в рамките на ударната група на ядрения самолетоносач USS Theodore Roosevelt (CVN-71) до края на годината.

„Това дава гъвкавост на командира на флота. Наблюдавам как тези плавателни съдове провеждат задачи по осведоменост за морската област – те разполагат с невероятни камери системи, които могат да се използват за най-различни цели“, заяви Милър пред USNI News.

Последните усилия на Пентагона заедно със съюзническите нации в Индо-Пасифика показват, че разгръщането на безпилотни системи е ключова способност за възпиране на противници като Китай.

📸 Снимка: Морски дрон, разработен от Saronic Technologies, провежда изпитания на автономно решение за комуникация извън линията на хоризонта, разработено от студенти изследователи в Морското висше училище за следдипломна квалификация (NPS), по време на военно учение край бреговете на Калифорния, 19 август 2023 г. (U.S. Navy)

CENTCOM публикува видео от превземането на иранския товарен кораб.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Американски морски пехотинци от универсалния десантен кораб USS Tripoli (LHA 7) превзеха иранския товарен кораб „Touska“ в северната част на Арабско море снощи, след като разрушителят USS Spruance (DDG 111) извади от строя двигателя му с огън от 127-мм оръдие MK 45.

Операцията приключи след близо шестчасово преследване, по време на което екипажът на плавателния съд многократно е пренебрегвал предупрежденията на американските военни, съобщи Централното командване на САЩ (CENTCOM).

По данни на командването „Туска“ е плавал под ирански флаг към пристанище Бендер Абас със скорост около 17 възела. След като е отказал да спре, американският разрушител е произвел няколко изстрела в машинното отделение, обездвижвайки кораба. Два хеликоптера MH-60S Seahawk от борда на USS Tripoli са прехвърлили екипи за абордаж (VBSS), които в тъмната част на денонощието са се спуснали по въжета на палубата, след което са поели контрола над плавателния съд.

Действието е първата директна принудителна акция на американски военни срещу кораб, откакто Вашингтон обяви морска блокада на пристанищата, обслужващи иранския износ. Блокадата беше въведена в отговор на ограниченията, които Техеран наложи за преминаването през Ормузкия проток – тесния коридор, през който минава значителна част от световния трафик на петрол и втечнен газ.

Президентът Доналд Тръмп потвърди задържането и посочи, че корабът е спрян след „пробиване на дупка“ в машинното отделение, предаде CNBC. Върховното военно командване „Хатам ал-Анбия“ осъди операцията и се закани да отговори. Засега не е ясно каква ще бъде съдбата на товара и екипажа, въпреки че според CNN сред обсъжданите варианти е корабът да бъде третиран като „военна плячка“.

Индия привика посланика на Иран след удари по два кораба под индийски флаг в Ормузкия пролив.

🇮🇳⚔️🇮🇷 Министерството на външните работи на Индия привика иранския посланик в Делхи д-р Мохаммад Фатхали за среща с външния министър Викрам Мисри, който внесе протестна нота заради нападенията срещу два плавателни съда под индийски флаг в Ормузкия пролив по-рано днес.

Мисри е предал „дълбоката тревога“ на Индия от инцидента, при който два индийски кораба са попаднали под обстрел от военноморски части на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

По данни на индийски медии, под директен обстрел е попаднал Sanmar Herald – свръхголям танкер (VLCC) с товар от близо 2 милиона барела суров петрол от Ирак. Вторият засегнат танкер Jag Arnav е бил принуден да се върне на запад, извън тесния маршрут, след приближаване на ирански патрулни части. Инцидентите се вписват в серия предупреждения на UKMTO от днес, според които във водите североизточно от Оман са регистрирани поне два отделни случая – обстрел на танкер от катери на IRGC и удар с неустановен снаряд по контейнеровоз.

Реакцията е сред най-твърдите на Индия към Иран от началото на войната на 28 февруари 2026 г. Индия е един от най-големите купувачи на петрол от Близкия изток и именно нейните рафинерии бяха основен бенефициент от 30-дневното освобождаване от санкции, което САЩ първоначално издадоха на 6 март, за да стабилизират глобалните доставки след затварянето на Ормузкия пролив. Паралелно Индия поддържа стратегически проект с Иран – пристанището Чабахар на крайбрежието на Оманския залив, разглеждано като противовес на китайската инфраструктура в региона.

Инцидентите натоварват и без това крехката архитектура на дипломацията преди крайния срок за примирието на 22 април, сключено с посредничеството на Пакистан. Обединеното военно командване „Хатам ал-Анбия“ обяви тази сутрин, че връща „строг контрол“ над пролива и обвини САЩ в „пиратство“ заради блокадата на иранските пристанища, но инцидентите с индийските кораби усложняват позицията на Техеран, защото касаят страна, която досега беше сред малкото мостове между Иран и западните санкции.

Нидерландия предава пети протимінен кораб на Украйна – ще носи името „Генічеськ"

🇺🇦🤝🇳🇱 Украинският президент Володимир Зеленски посети Нидерландия, където се срещна с украински военнослужещи, преминаващи обучение на противоминен кораб от клас Alkmaar във военноморска база на Кралския флот на страната. По време на визитата Зеленски разговаря с премиера Роб Йетен за хода на подготовката и бъдещите планове за развитие на украинския военноморски флот.

Нидерландия ще завърши изцяло обучението на екипажа и ще предаде кораба на Киев през юни. Той ще получи името „Геническ" в памет на едноименния миночистач от клас „Евгения", който беше загубен при изпълнение на бойна задача през 2022 г. след удар с крилати ракети, изстреляни от окупирания Крим. Оригиналният кораб бе емблематичен за украинския флот. През март 2014 г. неговият командир Олександър Бойчук отказа да предаде плавателния съд на руските сили при анексията на Крим, а екипажът оказа съпротива при опита за абордаж в езерото Донузлав.

Новият кораб ще бъде общо пети в бъдещия украински противоминен флот и втори, доставен от Нидерландия. Предишните четири също са от клас Alkmaar – съвместна разработка на Белгия, Франция и Нидерландия, която датира от 90-те години. През юни 2025 г. Украйна получи белгийския „Нарсис", преименуван на „Мариупол", и нидерландския „Влаардинген", преименуван на „Мелитопол", а през октомври същата година – вторият кораб от Нидерландия, съобщи тогава командващият ВМС на Украйна вицеадмирал Олексий Нейжпапа.

Петият кораб, бившият нидерландски „Маккюм", е предназначен да стане „Геническ". Корабите от класа имат водоизместимост 520–630 тона и екипаж от около 36 души, като са оборудвани с хидроакустични системи и подводни дронове за откриване и обезвреждане на мини.

Визитата съвпадна с церемония по връчване на международната награда „Четирите свободи" (Four Freedoms Award) на Зеленски и украинския народ, проведена в Миделбург, Нидерландия, съобщава NL Times. Зеленски връчи отличия на шефа на отбраната на Нидерландия генерал Оно Айхелсхайм и украински военнослужещи. След церемонията двамата държавни глави обсъдиха и започването на съвместно производство на дронове.

Укрепването на противоминния капацитет на Украйна е свързано с оперативната обстановка в Черноморския регион, където минната заплаха продължава да носи значителни рискове за търговското корабоплаване и за украинските военноморски операции.

Четири години от потопяването на крайцера „Москва“.

🔙 На 13 април 2022 г. Украйна нанесе исторически удар, потопявайки гордостта на Черноморския флот на Руската федерация – ракетния крайцер „Москва". Поразен от две противокорабни ракети „Нептун", той потъна и по този начин влезе в историята като първият ракетен крайцер, унищожен в бойни действия в съвременната епоха.

Крайцерът от клас „Слава", дълъг 186 метра, е приет на въоръжение през 1983 г. под името „Слава" и е носел екипаж от около 510 души. Той изпълняваше ролята на основна платформа за противовъздушна отбрана и командване на руските военноморски операции в Черно море. Когато двете ракети Р-360 „Нептун" поразиха кораба откъм бордовата страна, пожарите достигнаха до боеприпасите на борда. Министерство на отбраната на Руската федерация първоначално призна единствено за пожар и евакуация на екипажа. На следващия ден Кремъл призна, че корабът е потънал по време на буксиране към Севастопол в лоши метеорологични условия – версия, в която украинският удар изобщо не фигурираше.

Истинският брой на жертвите остава неизяснен. Руските власти в крайна сметка признаха един загинал моряк и 27 изчезнали, но военен съд в Севастопол впоследствие обяви поне 17 от изчезналите за мъртви. Олексий Данилов, тогавашен секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, посочи коренно различна цифра – според него от 510 души екипаж са били спасени едва 58. Независима проверка и на двете твърдения не е била възможна.

Оръжието, потопило „Москва", само по себе си се превърна символ на амбициозните цели на украинската отбрана. Разработката на Р-360 „Нептун" започна през 2015 г. в конструкторското бюро „Луч" в Киев – една година след анексията на Крим и началото на войната в Донбас. Базирана на съветската Х-35, но с подобрен обсег и електроника, ракетата влезе в експлоатация едва през март 2021 г. – по-малко от година преди най-значимата си употреба. Дозвуковият полет на ниска височина над водната повърхност в съчетание с активна радарна глава за самонасочване, произведена от киевската фирма „Радионикс", се оказаха достатъчни, за да преодолеят отбраната на кораб, оборудван със зенитно-ракетен комплекс С-300Ф.

Редица публикации твърдяха, че турски дрон Байрактар TB2 е бил използван за отвличане на вниманието на радарните оператори на „Москва" в момента на удара. Нидерландската разузнавателна група Oryx определи тази версия като „почти сигурно невярна", посочвайки, че кораб от класа на „Москва" е напълно способен да проследява множество цели едновременно. По-убедително обяснение предложи Naval News, който посочи верига от небрежности: занижена бойна готовност, лоша радарна дисциплина и очевидно неактивни системи за близка отбрана. По-късно NBC News съобщи, че американското разузнаване е предоставило на Украйна потвърждение за местоположението на кораба, макар Вашингтон да поддържаше позицията, че решенията за целеуказване са вземани единствено от Киев.

Оперативните последици от удара бяха незабавни и трайни. Със загубата на флагмана си – и единствения кораб в Черноморския флот с далекобойна ПВО – Русия изгуби способността си да проектира военноморска мощ край украинското крайбрежие. До средата на 2022 г., под заплахата от ракети „Нептун" и доставените от Запада „Харпун", флотът се бе оттеглил до голяма степен от западната част на Черно море. Възможността за амфибиен десант срещу Одеса, която седмици наред определяше украинското отбранително планиране, на практика отпадна, отбеляза Newsweek в седмиците след удара.

„Москва" се превърна в най-големият руски боен кораб, потопен в битка от Втората световна война насам, и първият руски флагман, потопен след броненосеца „Княз Суворов" в битката при Цушима през 1905 г.

Този исторически успех не остана изолирано събитие, а постави началото на тенденция във военноморските операции на Украйна. Окуражена от своя успех, тя започна систематични удари по активите на Черноморския флот през следващите две години с комбинация от ракети „Нептун", морски дронове и крилати ракети Storm Shadow, унищожавайки или повреждайки повече от половината от бойните кораби в неговия състав, а това в крайна сметка принуди флота да премести значителна част от оперативния си капацитет от Севастопол към Новоросийск.

„Москва" не просто беше повратна точка в морската война – тя доказа, че държава без конвенционален флот може да оспори и в крайна сметка да наложи доминация в морското пространство срещу ядрена сила, при условие че съчетае успешно собствено ракетно производство, иновации в безпилотните технологии, както и разузнавателна подкрепа от Запада.

САЩ започва действия по налагането на пълна блокада на Персийския залив.

🇺🇸🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че ще започне прилагането на пълна блокада на морския трафик от и към иранските пристанища в началото на новата седмица. Обявлението идва само часове след изказването на президента Доналд Тръмп, който нареди на ВМС да наложат блокада на Ормузкия проток, след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс обяви провал на преговорите от уикенда в Пакистан и заяви, че Иран е отказал да приеме условията относно ядрената си програма.

На оперативно ниво, два ракетни разрушителя на ВМС, USS Frank E. Peterson (DDG 121) и USS Michael Murphy (DDG 112), вече преминаха през протока и започнаха операции по разминиране на мини, положени от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Адмирал Брад Купър, командващ CENTCOM, заяви, че преходът е „начало на процеса по установяване на нов безопасен коридор" през протока и че маршрутът ще бъде споделен с търговското корабоплаване. По данни на командването подводни дронове ще се присъединят към операцията по разминиране „в идните дни". Две авионосни ударни групи, начело със самолетоносачите USS Gerald R. Ford и USS Abraham Lincoln, остават разгърнати в близост до Персийския залив.

Обединеното кралство обяви, че започва подготовка за разполагане на кораб, оборудван като платформа за автономни подводни дронове за издирване на мини, макар да не участва пряко във военните действия.

Решението за блокада идва след над шест седмици след като Ормузкият проток беше фактически затворен. Кризата започна на 28 февруари, когато съвместни въздушни удари на САЩ и Израел ликвидираха върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей. В отговор IRGC предприе атаки срещу търговски кораби, положи морски мини, въведе GPS заглушаване и наложи такса от над 1 милион долара на кораб за преминаване.

Според данни от Wikipedia към момента на обявяването на блокадата са документирани над 28 инцидента с търговски съдове с 12 загинали и изчезнали моряци и поне 16 повредени кораба. Трафикът през протока е спаднал с около 70%, а над 150 кораба са застанали на котва извън зоната на риск.

Иран е допуснал селективно преминаване за Китай, Русия, Индия, Ирак и Пакистан, но е блокирал достъпа за съюзниците на САЩ. Техеран не е признал водене на директни преговори с Вашингтон.

Последиците за световните енергийни пазари са сериозни. Цената на петрола Брент надхвърли 100 долара за барел още на 8 март и достигна 126 долара, а дубайският суров петрол достигна рекорден връх от 166 долара за барел на 19 март. Международната агенция по енергетика (IEA) отпусна 400 милиона барела стратегически резерви. Производството в Залива е намалено с над 10 милиона барела дневно – Саудитска Арабия ограничи своя добив с 20%, а Ирак – със 70%. Настоящата криза се смята за най-тежкото прекъсване на глобалните енергийни доставки от петролната криза от 70-те години на миналия век.

Фактическото въвеждане на американската блокада маркира преход от прекъсването на морския коридор от страна на Иран към опит за налагане на контрол върху него от страна на САЩ и съюзниците, наред с всичките рискове от ескалация.

Join the U.S. Navy – Save the Big Booty Venezuelans!

🇺🇸🇻🇪 Службата за разпространение на визуална информация на Пентагона (DVIDS) публикува, а малко след това премахна снимка на моряк от ВМС на САЩ, работещ по самолет за електронна война EA-18G Growler от ескадрила VAQ-142 „Сивите вълци" на ядрения самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78).

На снимката се вижда нашивка върху униформата на моряка с шегаджийския надпис: „Join the U.S. Navy – Save the Big Booty Venezuelans!" („Запиши се във флота – спаси венецуелките с големите дупета!").

Нашивката е от категорията т.нар. morale patches – неформални емблеми, които военнослужещи носят като символ на вътрешен хумор и израз на специфичн субкултура, характерна за дадена ескадрила, включваща вътрешната идентичност и традиции в нея – неформалните ритуали, хумор, символика, прякори и нашивки, които екипажите създават помежду си. Всяка ескадрила развива своя специфична субкултура, която малко или много укрепва сплотеността и бойния дух, но понякога влиза в противоречие с официалните стандарти на поведение. Именно такъв е случаят с тази и други нашивки, които не са преминавали през одобрение от командването и периодично стават предмет на спорове след своето попадане в публичното пространство. През 2024 г. ВМС се оказаха в сходна ситуация, след като пилот от хеликоптерна ескадрила HSM-74 беше видян с нашивка, която изобразява хутите в Йемен като пясъчни хора от „Междузвездни войни", припомня онлайн изданието Task & Purpose.

VAQ-142 е ескадрила за електронна атака, в чийто състав влиза EA-18G Growler – платформа, предназначена за подавяне на вражески радарни платформи и мрежи за комуникация. Ескадрилата е разгърната на борда на флагмана и най-способен боен кораб в света, участвал в операция Absolute Resolve – военната акция от 2–3 януари 2026 г. за залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро. В нея бяха задействани над 150 летателни апарата и оператори от Delta Force, а Мадуро беше задържан и прехвърлен заедно с жена си на борда на универсалния десантен кораб USS Iwo Jima, а след това към Гуантанамо и Ню Йорк.

Снимката е разпространена първоначално от акаунта Bellum Acta News и бързо стана вайръл, преди DVIDS да я премахне без официално обяснение. Пентагонът не е коментирал причината публично.

Хизбула е уцелила погрешка британски разрушител, мислейки го за израелски.

🇱🇧🇬🇧 Хизбула е изстреляла крайбрежна противокорабна ракета срещу боен кораб на Кралския флот на Обединеното кралство, плавал на около 70 морски мили от бреговете на Ливан, след като е сбъркала кораба за израелски, съобщи Халел Битон Розен, военен кореспондент на израелския Канал 14, който се позова на израелски източници, според които изстреляният снаряд е нанесъл повреди на кораба.

Ударът съвпада хронологично с изявление на Хизбула от днес сутринта за удар по „израелски военен кораб“ на 68 морски мили от ливанския бряг, след часове наблюдение, и потвърди „директно попадение“ с крилата ракета.

Говорител на Израелските отбранителни сили (IDF) заяви пред AFP, че „не е наясно“ с подобна атака, което съвпада със сведенията, че поразеният кораб е британски.

Единственият известен боен кораб на Кралския флот в Източното Средиземноморие е разрушителят HMS Dragon (Type 45), който пристигна в района на 24 март и провежда операции за защита на британската база RAF Akrotiri на Кипър и съюзническите интереси. Корабът е въоръжен със системата за ПВО Sea Viper, която е способна да прехване свръхзвукови ракети, и придружен от хеликоптери Wildcat с антидрон ракети Martlet. Разгръщането му беше предшествано от атака с безпилотен самолет на Хизбула по RAF Akrotiri, предизвикал „минимални щети“ на хангар в началото на март.

Битон Розен уточнява, че объркването разкрива пропуск в разузнаването на организацията, но и високата степен на риск за всеки кораб, който оперира в този район. Хизбула разполага с противокорабни ракети от различни видове – от иранската Noor (версия на китайската C-802 със 120 км обхват), с която организацията порази израелския корвет INS Hanit през 2006 г., до руската свръхзвукова P-800 „Яхонт“ с обхват до 300 км, която според Times of Israel е доставена на Хизбула от Сирия. Какъв точно тип ракета е бил използван днес, засега не става ясно.

Ако бъде потвърден, инцидентът може да доведе до сериозна ескалация – пряко засягане на натовски кораб от подкрепяната от Иран групировка отваря дипломатически и военен въпрос, който на Даунинг Стрийт №10 тепърва ще трябва да адресират.

Над 200 украински военни специалисти са в Либия; замесени са в атаката срещу „Арктик Метагаз“.

🇺🇦🇱🇾 Френски журналисти съобщават за присъствието на над 200 украински военни специалисти в Либия и тяхната предполагаема намеса в атаката срещу кораба „Арктик Метагаз“, поразен от морски дрон в Средиземно море.

Украйна има военно присъствие в Либия, а ударът срещу руския танкер-газовоз „Арктик Метагаз“ във водите Средиземно море е бил извършен от украински военни. Това гласи разследване на френската обществена радиостанция RFI.

Според два анонимни източника на терен в Либия, в страната са разположени над 200 украински офицери и специалисти. Част от тях са базирани във Военновъздушната академия в град Мисрата, където се намират също турски и италиански сили, както и Африканското командване на САЩ и британски разузнавателен център.

Според информацията, украинците разполагат и с втора база, изцяло оборудвана за изстрелване на морски и въздушни дронове, в пристанищния град Езауия – на около 50 км северно от Триполи.

В този град украинските специалисти заемат терен, предоставен им от правителството в Триполи начело с Абделхамид Дбейба, с директен излаз на море. Съобщава се, че през октомври-ноември миналата година обектът е бил укрепван и оборудван с писти и необходимите антени.

RFI твърди, че сделката между Киев и Триполи е сключена след искане на украинския военен аташе в Алжир, генерал Андрий Баюк. Уточнява се, че в замяна украинските специалисти са обучавали либийските военни, по-специално за работа с дронове. В дългосрочен план споразумението предвижда доставки на оръжие и украински инвестиции в петролния сектор на Либия.

 

Атаката срещу „Арктик Метагаз“

На 4 март 2026 г. Москва обвини украинците и британските служби за сигурност в нападение срещу руския газовоз „Арктик Метагаз“ от бреговете на Либия. Корабът, част от т.нар. „сенчест флот“, е бил натоварен с втечнен природен газ, предназначен за разтоварване на египетското пристанище Порт Саид.

Позовавайки се на либийски източници, RFI твърди, че танкерът е бил атакуван от автономен надводен дрон Magura V5, разработен от Украйна и използван многократно в акваторията на Черно море. Дронът е поразил машинното отделение, което бързо се е напълнило с вода, извеждайки съда от строя.

Украинските власти не са потвърдили, нито са коментирали атаката.

На борда на „Арктик Метагаз“ е имало 60 000 тона природен газ и запаси от гориво. След като екипажът е евакуиран от малтийските власти, повреденият кораб е започнал да се движи към Либия, която решава да го изтегли на буксир до едно от своите пристанища. Операцията по изтеглянето на танкера обаче се провалила тази седмица. Повреденият плавателен съд е скъсал стоманеното въже и е останал да дрейфува в морето.

Миналия декември сили на СБУ вече удариха танкера Qendil от „сенчестия флот“ в Средиземно море, стана ясно от публикации на украински медии, позоваващи се на източник в СБУ. Според RFI и тази атака е била извършена с морски дрон от база в района на Мисрата.

По това време това беше атака без аналог в Средиземно море, въпреки че украинските военни и по-рано са използвали успешно морски дронове срещу плавателни съдове в Черно море.

На крачка от сблъсък: Китайска фрегата и филипински десантен кораб опаснo близо край островите Спратли

🇨🇳⚔️🇵🇭 Филипински и китайски военен кораб едва не се сблъскаха тази седмица в близост до островите Спратли в Южнокитайско море при инцидент, който Манила определи като „опасна и непрофесионална маневра“.

BRP Benguet (LS507), филипински десантен кораб от епохата на Втората световна война, е бил подложен на тормоз в сряда от фрегата с управляеми ракети Binzhou (532) от тип 054A на Народната освободителна армия на Китай. Инцидентът се случи в близост до остров Титу, най-голямото владение на Филипините в оспорвания архипелаг, към който териториални претенции имат половин дузина държави. Според Западното командване (WESCOM) на Въоръжените сили на Филипините, Binzhou е предприел „опасна и непрофесионална маневра“, която е принудила филипинските моряци да коригират курса си, за да избегнат сблъсък.

Кадри, публикувани от командването, отговорно за операциите в Южнокитайско море, показват как Binzhou бързо скъсява дистанцията спрямо левия борд на Benguet.

„Подобни опасни маневри са провокативни и представляват очевидно нарушение на Международните правила за предотвратяване на сблъсъци на море. Въпреки това премерените и решителни действия на екипажа на LS507 ефективно предотвратиха ескалация, гарантирайки безопасността на целия личен състав на борда“, се посочва в изявление на WESCOM.

Този инцидент е втората подобна среща между военноморските сили на двете страни в оспорвания архипелаг само за този месец. През първата седмица на месеца китайски военен кораб използва радар за управление на огъня срещу филипинска фрегата край плитчината Сабина.

През последните години регионът стана сцена на редица широко отразявани инциденти, включващи китайски тормоз, тарани, използване на водни оръдия и други некинетични методи срещу филипинските морски сили, които се опитват да защитят претенциите на своята държава.

Филипинските логистични съдове често извършват плавания до най-западните острови на страната за мисии по снабдяване и ротация на личния състав. Манила разчита на по-стари кораби от ерата на Втората световна война, като Benguet, за тези усилия. Предишни срещи между Benguet и китайския флот са изправяли 82-годишния десантен кораб пред опасни маневри от страна на корвета тип 056A и разрушител тип 051B.

Усилията на Филипините да снабдяват своите постове в Южнокитайско море са обект на интензивен китайски натиск при плитчините Сабина и Втората Томас. През 2023 г. и 2024 г. Китайската брегова охрана опитва да прехване много мисии на филипинските военни за снабдяване на поста на BRP Sierra Madre (LS-57).

Напрежението кулминира в инцидента от 17 юни – физически сблъсък, при който бяха задържани филипински тюлени от ВМС, а САЩ поставиха силите си в готовност за разполагане в подкрепа на Манила.

Тъй като повечето взаимодействия досега включваха Бреговата охрана на Филипините, срещата тази седмица е първият публично оповестен опит за тормоз срещу снабдителен кораб с екипаж от въоръжените сили (AFP) в островите Спратли, откакто временно споразумение спря инцидентите с участието на филипинския флот след събитията от 2024 г.

Използването на китайски военни кораби в морски сблъсъци с Филипините доведе до тежък инцидент при плитчината Скарбъро през лятото на 2025 г. между военноморския флот и бреговата охрана на Китай. Тогава два плавателни съда от всяка от китайските служби се сблъскаха по време на преследване на филипински катер.

Неизвестен дрон порази петролен танкер край Босфора.

🚨 Неизвестен дрон порази петролния танкер Altura недалеч от Босфора в Черно море, докато плава, натоварен с руски суров петрол.

Според репортаж на Bloomberg, танкерът от клас Suezmax е превозвал около един милион барела петрол от сорта „Уралс“, натоварен от руското пристанище Новоросийск, когато е бил ударен на около 15 морски мили от Босфора. Изданието съобщава, че в близост до мостика на кораба е избухнала експлозия, а малко след това в машинното отделение е започнала да навлиза вода.

Турската телевизия NTV предава, че плавателният съд е претърпял щети по палубата, мостика и машинното отделение. В репортажа, цитиращ Министерство на транспорта и инфраструктурата на Турция, се отбелязва, че видът на дрона, използван при атаката, все още не е потвърден и към момента не е известни дали дронът е въздушен или морски.

Танкерът, плаващ под флага на Сиера Леоне, е имал екипаж от 27 турски граждани. Няма съобщения за жертви.

След подаден сигнал за бедствие от кораба, турските власти изпратиха в района части на бреговата охрана, екипи за морска безопасност и кораб за спешна помощ. По-късно до кораба пристигнаха подразделения на турския военноморски флот.

Данни, цитирани от украинското военно разузнаване, сочат, че Altura е част от руския „сенчест флот“, който се използва за транспортирнае на петрол за заобикаляне на международните санкции. За година и половина между началото на 2024 и средата на 2025 г. той е превозил 6 милиона барела руски суров петрол.

По информация на Bloomberg, плавателният съд се намира под санкции, наложени от Обединеното кралство и Европейския съюз, въпреки че в момента не попада в санкционния списък на САЩ.

Обстоятелствата около удара и отговорността за нападението остават неясни. До момента няма официални изявления за поемане на отговорност.

Инцидентът следва подобен случай от декември, когато руският танкер „Валерий Горчаков“ беше поразен от дрон в пристанището на Ростов на Дон, което предизвика пожар на борда и доведе до жертви сред екипажа.

Русия строи нов флагман на Черноморския флот за 100 милиарда рубли в обсега на украинските удари.

🇷🇺⚓️ Руската федерация продължава работа по най-големия си планиран десантен кораб „Иван Рогов“ в съоръжението „Залив“ в окупирания Керч, съобщава Defense Express, отбелязвайки видим напредък в строителството.

Сателитни снимки показват, че плавателният съд от проект 23900 „Прибой“ вече е стигнал напреднал етап на асемблиране като полетната палуба и надстройката са до голяма степен оформени. Въпреки това части от корпуса, по-конкретно носовата секция, остават незавършени.

Корабът е проектиран да превозва до 15 хеликоптера, сред които ударни Ка-52 „Алигатор“ и транспортни Ка-29, заедно с контингент, наброяващ до 900 морски пехотинци.

Освен това той се очаква да транспортира до 75 единици военна техника и няколко плавателни съда, което го поставя в категорията на универсални десантни кораби, сравними по концепция със западните десантни хеликоптерни докове.

В доклада се твърди, че корабът има дължина от близо 220 метра и ширина 40 метра, което би го направило най-големия надводен боен кораб в Черноморския флот на Руската федерация, в случай, че бъде завършен. Строителството започна през юли 2020 г. Морските изпитания са насрочени за догодина, но Defence Express да подчертава, че „спазването на този график остава несигурно“.

Настоящият корабостроителен капацитет на Русия в съоръжението „Залив“ е ограничен до един-единствен сух док, който е способен да поеме кораби с този размер, който сега е изцяло зает от „Иван Рогов“. Именно това ограничение забавя работата по втори планиран кораб от този клас. Стойността на флагмана възлиза на приблизително 100 млрд. рубли (1,2 млрд долара).

Изданието изтъква, че руските власти продължават да поставя приоритет на проекта въпреки многобройни оперативни ограничения, представяйки го като въпрос от стратегическо и символично значение. В същото време точното местоположение на дока в окупирания Крим го поставя в обсега на поразяване на множество украински дронове и ракети.

Мнозина експерти смятат, че преки удари по кораба или сухия док остават сред най-възможните сценарии. Докладът обаче посочва, че косвени подходи, като поразяване на енергийна инфраструктура, поддържаща военните производствени мощности на полуострова, също могат потенциално да нарушат програмата.

Графикът за завършване и оперативно разгръщане на бъдещия флагман на Черноморския флот е неясен, тъй като строителството продължава да се извършва при военновременни условия и логистични проблеми.

По-рано Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи, че руските ремонтни и строителни заводи продължават да разчитат на чуждестранно оборудване и разпространи подробен списък с 50 вносни системи, използвани в ключови предприятия, сред които Севмаш, Кронщат и Балтийския корабостроителен завод. Според ГУР ограничаването на достъпа до тези технологии има решаващо значение за ограничаване на руските възможности за поддържане и разширяване военноморския флот.

Карта на европейските военноморски активи в Близкия изток.

🇪🇺 Активността на военноморските сили на европейски държави в Средиземно море и Близкия изток, където в момента е разгърната значителна групировка от кораби на няколко държави от НАТО и ЕС, продължава да е обект на мониторинг от експерти по разузнаване с открити източници (OSINT).

Ключовият елемент на това присъствие остава френската ударна група, водена от самолетоносача Charles de Gaulle (R91). Тя включва ескадрени миноносци за противовъздушна отбрана FS Alsace и FS Chevalier Paul, както и фрегати от различни държави, сред които испанската ESPS Cristobal Colon и нидерландската HNLMS Evertsen. Този състав позволява да се осигури пълно прикритие на самолетоносача, въздушна отбрана на съединението и ескорт на палубната авиация при изпълнение на задачи в региона.

Паралелно с това в Източното Средиземноморие и прилежащите му води действат и други корабни групи.

Френската амфибийна група на универсалния десантен кораб FS Tonnerre е придружавана от фрегатите FS Languedoc и FS Courbet. Същевременно в Индийския океан действа френският десантен кораб FS Dixmunde заедно с фрегатата FS Aconit.

Отделни кораби участват и в операции на ЕС, включително мисиите ASPIDES и ATALANTA в Червено море и по крайбрежието на Сомалия, където задачи изпълняват италианските фрегати ITS Rizzo и ITS Bianchi, както и испанската ESPS Canarias.

Известно е също, че към региона се насочва и британският ескадрен миноносец за ПВО HMS Dragon.

Шведската брегова охрана взе на абордаж санкциониран танкер край Трелеборг

🇸🇪🚫🇷🇺 Шведската брегова охрана взе на абордаж в четвъртък вечерта 228-метров петролен танкер във водите на Балтийско море край Трелеборг, според местните власти. Предварително разследване беше започнато по случая за подозирани нарушения, свързани с липса на мореходна годност. Операцията се провежда с подкрепата на шведската полиция.

Танкерът Sea Owl I плава под флага на Коморските острови. Шведската брегова охрана подозира, че той не е вписан в техния корабен регистър, плава под фалшив флаг и следователно няма държава на флага, която да гарантира безопасността на борда. Корабът фигурира в санкционния списък на ЕС.

Общата ни оценка е, че рискът от дефекти в безопасността на борда е висок. На тази основа корабът не може да бъде допуснат за транзит, тъй като заплахите за морската безопасност и околната среда са твърде големи. Поради това съществува основание за намеса срещу кораба – заяви Даниел Стенлинг, заместник-началник на оперативния отдел в Шведската брегова охрана.

Sea Owl I беше спрян в териториалните води на страната от екипи на полиция и брегова охрана. Операцията е била предварително планирана.

В момента действията в морето продължават. Шведската брегова охрана разполага със служители на борда за извършване на претърсване и провеждане на разпити. На този етап разследването се отнася до отсъствието на годност за плаване. Възможно е да бъдат включени и други държавни институции в зависимост от развитието на процеса.

На 6 март Шведската брегова охрана, със съдействието на полицията, пое контрола над кораба Caffa близо до Трелеборг. По-късно Транспортната служба на Кралство Швеция наложи т.нар. „забрана за експлоатация“ на плавателния съд. Капитанът на Caffa е обвинен в редица нарушения, сред които подправяне на документи.

„Швеция защитава морското право и международния ред, за който сме се договорили съвместно. Отговорност на Бреговата охрана е да гарантира спазването на правилата в морето. Ще се намесваме срещу кораби, които ги нарушават и застрашават сигурността в нашите териториални води“, посочи допълни Даниел Стенлинг.