🇪🇺 Активността на военноморските сили на европейски държави в Средиземно море и Близкия изток, където в момента е разгърната значителна групировка от кораби на няколко държави от НАТО и ЕС, продължава да е обект на мониторинг от експерти по разузнаване с открити източници (OSINT).
Ключовият елемент на това присъствие остава френската ударна група, водена от самолетоносача Charles de Gaulle (R91). Тя включва ескадрени миноносци за противовъздушна отбрана FS Alsace и FS Chevalier Paul, както и фрегати от различни държави, сред които испанската ESPS Cristobal Colon и нидерландската HNLMS Evertsen. Този състав позволява да се осигури пълно прикритие на самолетоносача, въздушна отбрана на съединението и ескорт на палубната авиация при изпълнение на задачи в региона.
Паралелно с това в Източното Средиземноморие и прилежащите му води действат и други корабни групи.
Френската амфибийна група на универсалния десантен кораб FS Tonnerre е придружавана от фрегатите FS Languedoc и FS Courbet. Същевременно в Индийския океан действа френският десантен кораб FS Dixmunde заедно с фрегатата FS Aconit.
Отделни кораби участват и в операции на ЕС, включително мисиите ASPIDES и ATALANTA в Червено море и по крайбрежието на Сомалия, където задачи изпълняват италианските фрегати ITS Rizzo и ITS Bianchi, както и испанската ESPS Canarias.
Известно е също, че към региона се насочва и британският ескадрен миноносец за ПВО HMS Dragon.
🇸🇪🚫🇷🇺 Шведската брегова охрана взе на абордаж в четвъртък вечерта 228-метров петролен танкер във водите на Балтийско море край Трелеборг, според местните власти. Предварително разследване беше започнато по случая за подозирани нарушения, свързани с липса на мореходна годност. Операцията се провежда с подкрепата на шведската полиция.
Танкерът Sea Owl I плава под флага на Коморските острови. Шведската брегова охрана подозира, че той не е вписан в техния корабен регистър, плава под фалшив флаг и следователно няма държава на флага, която да гарантира безопасността на борда. Корабът фигурира в санкционния списък на ЕС.
Общата ни оценка е, че рискът от дефекти в безопасността на борда е висок. На тази основа корабът не може да бъде допуснат за транзит, тъй като заплахите за морската безопасност и околната среда са твърде големи. Поради това съществува основание за намеса срещу кораба – заяви Даниел Стенлинг, заместник-началник на оперативния отдел в Шведската брегова охрана.
Sea Owl I беше спрян в териториалните води на страната от екипи на полиция и брегова охрана. Операцията е била предварително планирана.
В момента действията в морето продължават. Шведската брегова охрана разполага със служители на борда за извършване на претърсване и провеждане на разпити. На този етап разследването се отнася до отсъствието на годност за плаване. Възможно е да бъдат включени и други държавни институции в зависимост от развитието на процеса.
На 6 март Шведската брегова охрана, със съдействието на полицията, пое контрола над кораба Caffa близо до Трелеборг. По-късно Транспортната служба на Кралство Швеция наложи т.нар. „забрана за експлоатация“ на плавателния съд. Капитанът на Caffa е обвинен в редица нарушения, сред които подправяне на документи.
„Швеция защитава морското право и международния ред, за който сме се договорили съвместно. Отговорност на Бреговата охрана е да гарантира спазването на правилата в морето. Ще се намесваме срещу кораби, които ги нарушават и застрашават сигурността в нашите териториални води“, посочи допълни Даниел Стенлинг.
🇹🇭 Трима членове на екипажа, за които се смята, че са блокирани на борда на тайландски кораб за насипни товари, поразен от ирански удар по време на преминаване през ключовия Ормузки проток, все още не са спасени, съобщава собственикът на плавателния съд.
Революционната гвардия на Иран посочи, че е нанесла удари по регистрирания в Тайланд кораб Mayuree Naree, както и по кораб, плаващ под флага на Либерия, тъй като са пренебрегнали „предупрежденията“.
Тайландският кораб е бил ударен при транзита през Ормузкия пролив, след като е отплавал от пристанище Халифа в ОАЕ. Двата снаряда са повредили машинното му отделение, при което е избухнал силен пожар, се казва в изявление на тайландската транспортна компания Precious Shipping.
„Съобщава се за трима изчезнали членове на екипажа, за които се смята, че продължават да са блокирани в машинното отделение“, гласи съобщението, в което се посочва, че властите работят по спасяването им.
„За съжаление, ситуацията остава непроменена. Все още не сме успели да изпратим никого на борда на нашия кораб, въпреки че пожарът е потушен“, казва управляващият директор на фирмата Халид Хашим.
„Проучваме различни пътища, за да се качим на борда“, уверява той.
Вчера военноморските сили на Оман спасиха 20 моряци от плавателния съд. Министерството на външните работи на Тайланд уточни, че всички 23-ма членове на екипажа са тайландски граждани.
Всички тайландски кораби вече са напуснали Ормузкия проток, а страната „протестира срещу насилието, упражнено върху търговските кораби“, посочи пред репортери заместник-говорителят на министерството Панидол Пачимсават.
„Моля, бъдете уверени, че изпълняваме мисия за намирането на тримата изчезнали“, добави той.
🇹🇭💥🇮🇷 Тайландски кораб за насипни товари, преминаващ през Ормузкия пролив, беше атакуван преди час, при което 3-ма членове на екипажа се водят за изчезнали, а други 20 са били спасени, съобщиха от военноморските сили на Тайланд.
Снимки, споделени от Кралския тайландски флот, показват гъст черен дим да се издига от корпуса и надстройката на регистрирания в Тайланд кораб Mayuree Naree, както и спасителни плотове във водата.
Плавателният съд е бил атакуван по време на транзит през Ормузкия пролив след отплаване от пристанище Халифа в ОАЕ, се посочва в изявление на флота.
„Конкретните подробности и причината за нападението в момента се разследват“, се добавя в съобщението.
Военноморските сили на Оман са спасили 20 моряци, като „в момента се полагат усилия за спасяването на останалите трима членове на екипажа“, съобщават още властите.
Иран предприе удари срещу своите съседи, износители на петрол, заплашвайки корабоплаването в пролива и потапяйки глобалната енергийна икономика в криза.
Засега не е ясно дали инцидентът е свързан с един от трите търговски кораба, за които Центърът за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) по-рано съобщи, че са били ударени в Персийския залив.
Сайтове за проследяване на морския трафик показват Mayuree Naree в непосредствена близост до брега на Оман в Ормузкия пролив, движещ се бавно с малко повече от един възел. Корабът има дължина 178 метра и водоизместимост 30 000 тона и е плавал към Кандла в Индия.
Тайландският флот заяви, че собственик на плавателния съд е тайландската транспортна компания „Precious Shipping“.
🇪🇸 Испания обяви, че ще разгърне фрегатата Cristóbal Colón, най-модерният боен кораб в испанския флот, в Източното Средиземноморие. Ходът е в подкрепа на Кипър след иранските атаки срещу военна база на острова.
Решението идва на фона на ескалиращо напрежение в региона след сблъсъците между Иран, САЩ и Израел, които предизвикаха сериозна тревога сред европейските правителства за потенциално разпространение на конфликта към Средиземно море.
Cristóbal Colón (F-105) е най-съвременният кораб в испанския флот, оборудван с бойната система Aegis. Това е интегрирана платформа за въздушна отбрана, проектирана да засича и прехваща ракети, дронове и вражески самолети. Разгръщането има за цел да подсили сигурността в Източното Средиземноморие – стратегически важен регион, където няколко европейски държави поддържат военни сили поради близостта до множество конфликти.
Кипър се превърна в критична точка в настоящата регионална криза. Островът е домакин на ключови военни и логистични съоръжения, използвани от западните съюзници, и се намира в непосредствена близост до важни морски и въздушни пътища.
Скорошният удар на Иран срещу военна инсталация на острова засили опасенията за сигурността в региона и предизвика реакции от редица съюзници. Решението на Испания да изпрати боен кораб показва подкрепата ѝ за Кипър и за стабилността в Източното Средиземноморие.
Мисията е част от по-широките европейски усилия за поддържане на сигурността в Средиземно море, докато напрежението в Близкия изток продължава да расте. Присъствието на испанския флот ще подобри морското наблюдение и способностите за отговор на евентуални заплахи в една от най-чувствителните геополитически зони.
Европейските правителства следят отблизо развитието в Близкия изток, опасявайки се, че ескалация може да засегне както сигурността в региона, така и основните енергийни и търговски пътища, които преминават през Средиземно море.
Разгръщането на фрегатата се случва ден след като испанският премиер Педро Санчес направи обръщение към нацията, в която очертава позицията на властите за разрастващата се криза. В речта Санчес предупреди, че ескалацията може да има значителни хуманитарни, икономически и енергийни последици, и потвърди, че Испания подкрепя отговор, основан на международното право и дипломатическите усилия за деескалация.
По-рано регионалното напрежение се изостри, след като ирански ракети и дронове поразиха района близо до международното летище в Нахичеван, разположено до границата с Иран. Инцидентът засили опасенията за сигурността в съседните държави и накара Азербайджан да приведе армията в състояние на повишена бойна готовност по границата с Иран.
🇮🇷 IRIS Shahid Sayyad Shirazi, ирански ракетен катамаран от клас Shahid Soleimani, е поразен в рамките на операция „Епична ярост“. Плавателният съд гори в открито море, но остава на повърхността, въпреки че е понесъл значителни щети с видими пламъци и дим, излизащи от корпуса му.
В реч, произнесена същия ден, министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет посочи, че е потопен най-новият ирански боен кораб. Той е един от последните попълнения във военноморския флот на Ислямската република, приет на въоръжение през февруари 2024 г.
Класът Shahid Soleimani олицетвояра стремежа на Иран към по-бързи и трудни за засичане надводни единици. Изграден върху композитен корпус тип катамаран, проектиран за намаляване на радарния отпечатък, корабът може да развива скорост до 45 възела и е оборудван с ракетни системи Nawab и Sayad.
Корветата е оперативно разположена през последните седмици. По време на учението „Смарт контрол на Ормузкия проток“ през февруари тя извърши това, което беше описано като първия известен пуск на ракетата земя-въздух Sayyad-3G – морски вариант за противовъздушна отбрана с голям обсег. Базовото пристанище на плавателния съд беше Бандар Абас.
Днешният удар беше нанесен в рамките на операция „Епична ярост“ – съвместна военна кампания на Израел и САЩ, насочена срещу военните способности на иранския режим. Активите на военноморския флот централно място сред целите на операцията.
Ударът по Shahid Sayyad Shirazi беше предшестван от поредица от загуби за иранския флот през последните няколко дни, потвърдени от Централното командване на САЩ (CENTCOM). На 1 март корвета от клас Jamaran беше потопена на кея си в Чах Бахар. Платформата за дронове IRIS Shahid Bagheri е унищожена, а корабът-база IRINS Makran е повреден и видян да гори в Бандар Абас. Освен това корветите от клас Bayandor, IRIS Naghdi и IRIS Bayandor – бяха потопени във военноморската база Конарак. Президентът Тръмп заяви, че 9-10 плавателни съда са били унищожени или потопени от началото на операцията.
🇺🇸🚀🇮🇷 Най-малко 148 души са в неизвестност, а 32-ма са тежко ранени след удар от подводница срещу боен кораб на иранския флот край бреговете на Шри Ланка. Според източници от Министерство на отбраната на Шри Ланка и Военноморските сили на Ислямската република, цитирани от Ройтерс, иранската фрегата „Дена“ от клас Mowj е била потопена, вероятно от американска подводница.
Военноморските сили на Шри Ланка са изпратили спасителна мисия веднага след получаване на сигнал за бедствие от иранския плавателен съд. По данни на Министерство на отбраната, 32-ма тежко ранени моряци вече са спасени, докато съдбата на останалите 148 души от екипажа остава неясна.
Местни медии съобщават, че корабът е изпратил сигнал за помощ от южното крайбрежие, близо до град Гале, където ранените са приети в болница.
Инцидентът е станал тазис нощ, докато фрегатата „Дена“ се е прибирала от участие в международния преглед на флота и военноморското учение MILAN 2026 в Индия. Обстоятелствата около предполагаемата атака от американска подводница все още не са официално изяснени и остават обект на спекулации.
🇷🇺 В Средиземно море гори пожар на борда на кораб, за който се смята, че е руският танкер за втечнен природен газ Arctic Metagaz, съобщава онлайн изданието gCaptain, специализирано в новини за корабоплаването.
Според него плавателният съд се е запалил рано сутринта днес. Видео с горящия кораб се появиха в Twitter и Telegram, а редица профили твърдят, че пожарът е бил предшестван от експлозии. Представител на Diaplous Group, гръцка компания за морска сигурност и контрол на риска, потвърди пред журналисти от gCaptain факта на пожара.
„Можем да потвърдим, че това се е случило, но нямаме допълнителни подробности“, заяви той. Анализаторът на морския трафик Х. И. Сътън отбеляза, че подобно видео не е публикувано досега, което дава основания да се предположи автентичността на записа.
Arctic Metagaz е натоварил втечнен газ от плаваща установка за съхранение Saam (FSU) на 18 февруари, след което е обиколил Обединеното кралство и Испания, преди да навлезе в Средиземно море. Според данни на услугата Starboard Maritime Intelligence, предоставени на разследващото издание The Insider, Arctic Metagaz е спрял да предава AIS сигнал вчера вечерта около 20:30 часа на излизане от изключителната икономическа зона на Малта.
Според данни на услугата Flightradar24 в района на последното известно местоположение на кораба е кръжал патрулен самолет ATR 72-600 на турския военноморски флот, който най-вероятно е провеждал мониторинг на ситуацията.
Naftemporiki пише, че около 4:00 часа сутринта местно време корабът е бил подложен на удар, след което са последвали няколко експлозии. Официално потвърждение на тази информация липсва.
Arctic Metagaz е един от около дузината кораби, които участват в превоза на санкциониран втечнен газ от руския проект Арктик СПГ-2 до купувачи на китайския терминал Beihai, според Службата за външно разузнаване на Украйна. По време на плаванията се прилаган spoofing – предаване на изкривени AIS данни в нарушение на международното морско право.
🇺🇸⚓️🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че неутрализирало присъствието на активи на военноморския флот на Иран в Оманския залив. Според официално изявление, публикувано в X, за два дни броят на иранските бойни кораби в акваторията е спаднал от 11 до 0.
Военните операции започнаха на 28 февруари, като според публикуваните видеокадри най-малко една корвета от клас „Джамаран“ е била потопена директно на кея в пристанище Чабахар от директно попадение на американска ракета. Останалите плавателни съдове от групата са били изтеглени или препозиционирани в опит да се избегнат по-нататъшни поражения, което на практика прекратява текущото иранско присъствие в залива.
Тази промяна в оперативната среда слага край на продължилото десетилетия системно осуетяване и атаки срещу международното търговско корабоплаване от страна на Техеран в този стратегически регион. CENTCOM заявяват, че свободата на придвижване остава фундаментален стълб на глобалния икономически просперитет от 80 години насам, обещавайки, че американските сили ще продължат активно да я защитават.
Оманският залив е сред най-важните точки за световния енергиен пазар, свързваща Персийския залив и Арабско море чрез Ормузкия пролив – маршрут, където преминава огромна част от глобалния износ на петрол и втечнен природен газ. Поради това сигурността в района е пряко обвързана с предвидимостта в международните доставки и икономическата стабилност. Към момента иранските власти не са предоставили официален коментар относно изтеглянето на своите сили от залива.
🇺🇸 С нарастващото напрежение между САЩ и Иран, Пентагонът съсредоточи значителен ударен потенциал в Близкия изток, особено разполагайки самолетоносачи от клас Nimitz (USS Abraham Lincoln) и най-модерния в света USS Gerald R. Ford, с което провокира мащабна реторична реакция от страна на Техеран.
Върховният лидер аятолах Али Хаменей заяви, че Ислямската република притежава оръжие, способно да „изпрати на дъното“ американските гиганти. Тези твърдения са подхранвани от демонстрации на учения с техните макети и агресивни изявления на Революционната гвардия, в които те са описвани като „плаващи складове за боеприпаси“.
В същото време САЩ демонстрираха готовност за защита, след като на 3 февруари изтребител F-35C от борда на Lincoln неутрализира ирански дрон и показа нагледно функционалност на американския „защитен купол“ в реално време, според изявление на Централното командване.
От своя страна Иран залага на масиран арсенал от противокорабни средства:
▪️ Семейство Fattah: Рекламирани като хиперзвукови балистични ракети с обхват над 1400 км. ▪️ Крилати ракети: Над 1000 единици от типовете Noor и Ghader (базирани на китайски технологии). ▪️ Стелт заплахи: Данни за придобиване на китайски хиперзвукови ракети CM-302, проектирани да пробиват ПВО чрез нисък профил на полет и висока скорост.
Военни експерти изтъкват, че скоростта на ракетата не е равносилна на точност, а поразяването на маневрираща цел в открито море изисква сложна сателитна навигация и насочване в крайния етап, където Иран все още среща сериозни технологични предизвикателства.
Основна грешка в пропагандата на ислямския режим е фокуса върху „потапяне“. Съвременният самолетоносач е практически непотопяем с конвенционален удар, тъй като корпусът му е двойно подсилен и силно раздробен на водонепроницаеми отсеци. Опитът от SINKEX 2005 демонстрира, че дори стар самолетоносач издържа седмици на контролирани взривове, преди да потъне.
По-сериозната заплаха би била не загубата му, а повреждането на полетната палуба или радарните системи. Дори един успешен удар може да превърне самолетоносача в безполезен „плаващ остров“, което да наложи изтеглянето за ремонт.
Защитата на самолетоносача не е индивидуално усилие, а мрежова структура:
▪️ Aegis & SM-3/SM-6: Разрушителите, ескортиращи флагмана, са оборудвани със системи за прехващане на балистични цели дори в горните слоеве на атмосферата. ▪️ Тактика на насищане: Единственият реален шанс е „атака от рояк“ – едновременно изстрелване на стотици дронове и ракети, с цел да се „претоварят“ изчислителните способности на ПВО.
Макар Техеран да разполага с потенциал да нанесе щети на придружаващите съдове или да предизвика временно прекъсване на операциите, сценарият „потапяне на самолетоносач“ остава в сферата на психологическата война. Американските платформи са проектирани да оцеляват в условия на глобален конфликт, а комбинацията от ранно засичане, електронна война и ракетен щит прави иранските заплахи по-скоро политически инструмент, отколкото реалистичен боен план.
🇮🇷🤝🇨🇳 Иран е близо до финализиране на сделка с Китай за придобиване на противокорабни крилати ракети CM-302, насочено към значително укрепване на бойния капацитет на страната. Ракетите, които имат обсег от 290 км и са проектирани да преодоляват съвременната корабна отбрана, биха могли да бъдат сериозна заплаха за ВМС на САЩ в региона, съобщи Ройтерс.
Потенциалната сделка се случва на фона на ескалиращо напрежение по оста Вашингтон–Техеран, докато Пекин активно утвърждава ролята си в Близкия изток, заздравявайки стратегическите връзки с иранската страна.
По-рано стана ясно, че резкият скок на американската военна въздушна активност в Европа и Близкия изток е едно сред най-мащабните прехвърляния на авиация от десетилетия насам, провокирано от напрежението около Иран.
Подготовката на споразумението е отнела над две години, а преговорите са се активизирали след 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. Висши ирански служители, включително заместник-министърът на отбраната Масуд Ораи, посетиха Китай за финални уточнения. Според Ройтерс, ако бъде финализиран, това ще е един от най-модерните трансфери на оръжие за Иран, извършен в директно нарушение на оръжейното ембарго, наложено от ООН.
Ракетите CM-302 ще повишат драстично способностите на Ислямската република за нанасяне на морски удари. Експерти смятат, че тяхната свръхзвукова скорост и ниска траектория на полет ги правят изключително трудни за прехващане. Тези оръжия се разглеждат и като пряк отговор на американското военноморско присъствие и опит на Китай да се позиционира като противотежест на влиянието на САЩ в Персийския залив.
В допълнение към CM-302, Иран води преговори за доставки и на други китайски системи, като зенитно-ракетни комплекси и противобалистични оръжия, което допълнително консолидира военното сътрудничество между двете страни. Това партньорство може да усложни усилията на САЩ за ограничаване на ракетната програма и ядрените дейности на Техеран, отбелязва Ройтерс.
Междувременно Иран вече получи първия си ударен хеликоптер Ми-28НЕ от Русия. Това бележи ключов етап от сделката за обществена поръчка от 2023 г., на фона на засилващия се военен натиск от страна на САЩ.
Хеликоптерът, част от усилията на Москва да укрепи военните си връзки с Техеран, беше заснет в съоръжение в иранската столица за инспекция, което сигнализира за готовността му за бъдещо оперативно разгръщане.
Ми-28НЕ, експортният вариант на машината, е оборудван с модерни средства за нанасяне на удри по наземни и въздушни цели, сред които 30-милиметрово оръдие, ракети въздух-земя и неуправляеми снаряди. Солидната броня и съвременната авионика на вертолета гарантират висока оцеляемост и ефективност в бойни условия, в това число при мисии на ниска височина през деня и нощта.
🇺🇸 Ядреният самолетоносач USS Gerald R. Ford, неговото въздушно крило и снабдителни кораби от авионосната ударна група (CSG) вече плават през Средиземно море, след като според източници на The War Zone, флагманът и разрушител с управляеми ракети USS Mahan са преминали през Гибралтарския проток около 13:00 часа местно време на 20 февруари. Преди това групата беше разположена в Южните Кариби, където участва в мисията по залавянето на венецуелския диктатор Николас Мадуро.
Това бележи завръщането на флагмана в региона след като напусна пристанище Норфолк на 24 юни 2025 г. Разполагането му беше удължено за втори път, за да се включи към все по-внушителния списък от американски военни активи в Близкия изток, сред които ударната група на самолетоносача USS Abraham Lincoln (CVN-72), докато президентът Тръмп обмисляше нападение.
Наблюдатели разпространиха кадри от транзита на корабите, над които е прелетял морски патрулен самолет P-8 Poseidon на ВМС на САЩ. Оборудван с редица сензори, P-8 често осигурява въздушно прикритие на ударни групи за откриване на заплахи над и под повърхността на водата. Пентагонът отказа коментар по темата, но бе отбелязано, че американските съдове са били придружени от поне една фрегата клас Santa Maria на испанския флот.
Групата на Ford е планирана да се включи към тази на Lincoln и десетки други тактически изтребители, танкери, радари, сили за ПВО. Настоящата му позиция е на около 4000 км източно от израелското крайбрежие. Въпреки че неговото присъствие ще подсили защитата на Израел, авиационното му крило ще трябва да прелети над Израел, Ливан, Сирия или Йордания и Ирак, за да достигне иранска територия.
В допълнение към вече разгърнати сили, се появиха сведения, че САЩ са изтеглили изтребители F-35 Lightning II и други части от учението на НАТО Cold Response в Норвегия. Местните власти потвърдиха, че това е част от мащабното натрупване на сили в Близкия изток. Сателитни снимки разкриват претъпкани бази в региона – само в йорданската „Муафак Салти“ се виждат поне 18 броя F-15E Strike Eagle, 18 броя F-35A, 12 броя F-16 и 6 E/A-18G Growler. Всяко място за самолет, видимо от космоса, вече е заето.
Авиобаза Лажеш на Азорските острови също отчита скок в активността, служейки като критичен въздушен мост. в Саудитска Арабия активността на танкерите се увеличава, докато в базата „Ал Удейд“ в Катар, тя намалява. По-близките до Иран бази са по-уязвими на ракетни удари. Въпреки че Йордания и Саудитска Арабия заявиха, че няма да позволят използването на тяхна територия за атака, геополитически експерти изразиха сериозни съмнения относно устойчивостта на подобно обещание.
Тръмп потвърди днес, че обмисля „ограничен удар“ срещу Иран, ако страната не се съгласи на сделка за ядрената си програма. Reuters съобщи, че плановете включват опции за насочване към отделни лица и дори смяна на режима. Предишни данни сочат, че се готви план за продължителна кампания срещу ядрени обекти, ракетни обекти и командни възли на Иран.
В писмо до ООН делегацията на Иран реагира остро и предупреди, че в случай на нападение „всички бази и активи на врага в региона ще станат легитимни цели“. Иранският външен министър Абас Арагчи отрече САЩ да са изисквали пълно спиране на обогатяването на уран и подчерта, че не е предлагал такова прекъсване в преговорите. Сателитни снимки показват, че Иран укрепва трескаво ядрения обект „Парчин“ с бетонови конструкции и почва за защита срещу удари.
„Подготовката е за потенциален мащабен удар, който може да се случи още този уикенд. Ситуацията наближава критична точка и Иран може да предприеме изпреварваща атака, ако прецени, че няма какво да губи“, заяви източник от високите етажи на IDF.
С навлизането на USS Gerald R. Ford в Средиземно море, САЩ завършват разполагането на сили, способни да поддържат дълга военна кампания срещу Ислямската република, ако Тръмп даде такава заповед.
🇷🇺⚓️🇵🇹 Sparta IV, товарен кораб от състава на т.нар. „сенчест флот“ на
Руската федерация, остана в продължение на няколко дни във водите непосредствено над
ключовия подводен комуникационен кабел ACE (Africa Coast–Europe), заедно с
ескорт от бойни кораби на военноморския флот, съобщи военният наблюдател
Russian Forces Spotter.
Корабът е действал в международни води, но съзнателно е избягвал да
навлиза в изключителната икономическа зона на Португалия, поддържайки
дистанция от около 35 морски мили от морската граница на страната.
Официално присъствието на плавателния съд в района беше оправдано с лоши
метеорологични условия, въпреки че множество търговски кораби, плавали по
същото време и на същото място, са продължили по обичайния маршрут без
прекъсвания, според данни за морския трафик.
Продължителното позициониране на Sparta IV директно над стратегическия
подводен кабел, в комбинация с ескорт от бойни кораби, буди подозрения, че
може да е картографирал морското дъно или да е извършвал наблюдение.
Sparta IV е собственост на руската корабоплавателна компания „СК-Юг“ ООД,
която от своя страна е дъщерно дружество на „Оборонлогистика“ ООД, като и двете са обект на
международни санкции.
Онлайн изданието Militarnyi посочва, че Оборонлогистика е част от
военно-строителни комплекс на Министерство на отбраната на Руската федерация и
играе ролята на единствен транспортен контрактор за ведомството,
отговаряйки за логистиката на руските военни операции, включително движението на
войски вътре в Русия, както и до окупирания Крим.
Към момента Sparta IV е обект на санкции от страна на САЩ.
Въпреки че няма официално потвърждение за прекъсване на кабелните връзки,
дългият престой над комуникационна артерия от подобно значение, която свързва
Африка и Европа, илюстрира нагледно причината за опасенията по отношение
уязвимостта на глобалната подводна инфраструктура.
Подводните комуникационни кабели отговарят за преноса на огромна част от международния
интернет трафик и финансови данни, което ги превръща в изключително
чувствителни активи в периоди на геополитическо напрежение. По-рано британски
военниморски сили наредиха на руски товарен кораб да напусне териториалните
води на Обединеното кралство в отговор на това, че е пуснал котва в опасна
близост до трансатлантическите подводни кабели в Бристолския канал.
💡 Alma Research & Education Center, независим мозъчен тръст с фокус върху сигурността по северните граници на Израел, публикува анализ на разполагането на противокорабни ракети от Иран на остров Кешм.
В публикувания анализ се отбелязва, че Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е разгърнал там системи като Qader и Noor, както и крилати ракети с обсег над 300 км, за да възпира бойни кораби на САЩ в Персийския и Оманския залив.
Островът е разположен в източната част на Ормузкия проток, място с военноморска база на IRGC, която позволява на Иран да нанася удари по американския флот, да прекъсва транзита и да упражнява контрол над ключов маршрут за глобалния петролен трафик. Alma подчертава, че това разполагане е отговор на потенциалните военни действия или санкции от страна на САЩ, като поддържа възможност за нарушаване на корабоплаването в района.
Ормузкият проток е тесен воден коридор, през който минава около 20% от световния петролен износ. Исторически, Иран е разполагал такива системи на острова още през 2020 година – противокорабни ракети Noor и реактивни системи за залпов огън Fajr-3/5, става ясно от сателитни данни и видео от района.
Тези оръжия, управлявани от IRGC, са проектирани за покриване на протока и са част от иранската стратегия за асиметрично възпиране срещу превъзхождащи морски сили. През 2019 г. бяха наблюдавани случаи на трансфер на балистични ракети с малък обсег по кораби, вероятно на път за острови като Кешм, за укрепване на крайбрежна отбрана, сочат доклади от американското разузнаване.
Събития от последните няколко седмици илюстрират продължаваща милитаризация. Разузнавателни оценки, споделени от монархиите на Залива, споделени с западни дипломати, Техеран е подсилил южния си бряг с единици на IRGC и Басидж, с акцент в Кешм и Бандар Абас, включително напреднали противокорабни системи и подводници от клас Ghadir, за да даде отпор на потенциални американски десанти.
На 18 февруари Иран затвори части от протока за период от няколко часа поради военни учения, според полуофициалната агенция Fars, което съвпада с тестове на ракети от вътрешни позиции към залива. Ирански медии съобщават за пускове на ракети в пролива по време на учението Smart Control, където крайбрежни, вътрешни и островни позиции бяха атакувани, докато преговорите за ядрената програма продължават в Женева.
Командирът на флота на IRGC адмирал Тангсири заяви готовност за затваряне на протока при заповед, докато върховният лидер аятолах Хаменей предупреди за оръжия, способни да потопят американски кораби.
В оценка от Alma от 2024 г. заплахата от крайбрежни ракети на Кешм е считана за по-сериозна от тази на хутите в пролива Баб ел-Мандеб, защото застрашава директно международния морски трафик и може да ескалира под иранско ръководство. Анализ на Defence24 от 2025 г. посочва, че Иран може да използва островни системи за нарушаване на корабоплаването с противокорабни ракети, създавайки сериозна заплаха за търговското и военното корабоплаване.
Нови ракетни системи като Abu Mahdi, крилата ракета с нисък профил на полета с цел избягване на радарното покритие, допълват обширния ударен арсенал на Техеран, илюстрирайки стратегията му за контрол върху ключови морски пътища, без да предполага непосредствен ход, но поддържайки потенциал за ескалация в отговор на външен натиск.
🇷🇺⚓️🇺🇦 Русия се подготвя да разшири използването на морски дронове във войната си срещу Украйна, като плановете сочат към потенциален преход към масовото им разгръщане в Черно море.
Според информация на РБК-Украйна, цитираща Главното управление на разузнаването на Украйна (ГУР), до момента Русия не е постигнала системно или ефективно бойно използване на тези системи със значително въздействие върху бойното поле. Разузнавателните служби обаче посочват, че производствените планове подсказват подготовка за по-широко приложение.
От ГРУ съобщиха за „РБК-Украйна“, че досега не е регистрирано „системно или ефективно използване на тези средства със значителен боен ефект“. Същевременно разузнавателните служители отбелязаха, че плановете за производство на до 40 единици месечно от определени платформи, включително морския дрон тип „Скат“, „показват намерението на врага да премине към тактика на масово разгръщане“.
Сред разработваните системи е морският дрон „Тритон“, за който се твърди, че е способен да развива скорост до 100 км/ч. Украинското разузнаване оценява, че тази платформа може да е предназначена за атаки срещу гражданското корабоплаване и пристанищната инфраструктура.
ГРУ обърна внимание и на разработването на автономния подводен апарат „Просвет-1“, предназначен по проект за противодействие на украинските безпилотни подводни системи.
Дмитро Плетенчук, говорител на Военноморските сили на Украйна, заяви пред „РБК-Украйна“, че Русия не копира конкретна украинска платформа, а по-скоро по-широкия оперативен модел, залегнал в основата на украинската кампания с морски дронове.
„Те не копират конкретен дрон. Те копират логиката: бърза платформа, ниска забележимост, модулност и опит за интегриране в единна система“, каза Плетенчук.
През последната година Русия премина от концептуално проектиране към активни изпитания и опити за серийно производство. Повечето проекти остават в етап на разработка или ограничени оперативни тестове.
В допълнение към „Тритон“ и „Скат“, открити източници, цитирани от „РБК-Украйна“, споменават и други концепции, включително „Одуванчик“, „Мурена“, „Визир“ и „Катран“. Съобщава се, че те варират от платформи за директен удар с голям експлозивен заряд до системи, оборудвани със сензори за наблюдение.
Някои проекти са описани като безпилотни надводни съдове от „тип носител“, способни да изстрелват по-малки FPV дронове по-близо до бреговата линия или защитена инфраструктура. Украинското разузнаване обаче счита, че Русия продължава да среща трудности с комуникациите, навигацията и достъпа до ключови компоненти – фактори, които ограничават оперативната надеждност.
Според „РБК-Украйна“, източници в украинските военни и политически среди сочат, че Кремъл разглежда морските дронове като част от по-широка стратегия за оказване на натиск върху украинското корабоплаване и установяване на де факто блокада в Черно море.
Русия продължава ракетните атаки и ударите с дронове срещу пристанищната инфраструктура в Одеса, Черноморск и Измаил, а морските дронове се разглеждат като допълнителен инструмент в тази кампания за натиск.
От ГРУ заявиха, че в стратегическо измерение разработването на морски безпилотни системи се разглежда от Русия като част от дългосрочна военна политика, насочена към асиметрична конфронтация с технологично напреднали морски държави.
В същото време анализи сочат, че Русия продължава да разчита основно на въздушни дронове и ракетни системи, които вече са интегрирани в мащабни ударни операции. Експертът по отбрана Олег Катков коментира пред „РБК-Украйна“: „Те имат ракети. Имат „Шахеди“, които действат редовно срещу широк спектър от цели. Защо да усложняват схемата с морски дрон, ако ефектът е значително по-малък?“
Катков също така отбеляза, че Украйна не оперира с големи военноморски групировки в открити води, което прави операциите за „лов“ на морски дронове по-сложни и потенциално по-малко ефективни от икономическа гледна точка.
Украинското разузнаване заключава, че макар руските морски дронове все още да не са променили баланса в Черно море, тяхното развитие е последователно и системно. Официалните лица предупреждават, че рискът се крие в потенциалното комбинирано използване – интегриране на морски дронове с въздушни безпилотни системи, средства за разузнаване и ракетни удари като част от многослойни операции.
Разширеното разгръщане на такива системи би могло също така да увеличи рисковете за международните търговски морски маршрути, ако те бъдат използвани извън сценарии за директни бойни действия.
По-рано, на 16 февруари, руските държавни медии заявиха, че новата руска система за залпов огън „Сарма“ – позиционирана като местен аналог на произведената в САЩ HIMARS – вече преминава бойни изпитания в Украйна.
Системата е описана като използваща 300-мм ракети с обсег до 120 километра и шестцевна пускова установка, проектирана за бързи удари тип „стреляй и бягай“, въпреки че до момента не се е появило визуално потвърждение за нейното разполагане на бойното поле.
Секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев гледа президента Владимир Путин по време на среща с висши служители на страните от БРИКС, отговарящи за въпросите на сигурността, в Кремъл, 26 май 2015 г. (REUTERS/Sergei)
🇷🇺⚓️ Високопоставен представител на Кремъл намекна, че руската страна може да прибегне до ответни действия на своя военноморски флот, ако европейските сили продължат практиката по задържане и инспекция на руски кораби в Балтийско море.
Заплахата идва в момент, в който европейските държави обмислят по-директни мерки срещу руския „сенчест флот“ – мрежа от стотици танкери, плаващи под чужд флаг, за да заобикалят международните санкции.
Николай Патрушев, съветник на президента и бивш директор на ФСБ и секретар на Съвета за сигурност, направи този коментар в интервю за руския вестник „Аргументи и факти“ на 17 февруари.
През последните месеци, макар повечето плавателни съдове да продължават работа необезпокоявано, някои танкери от „сенчестия флот“ попаднаха под засилен контрол. Франция, Германия, Финландия и Италия извършиха акции срещу кораби, заподозрени в нарушаване на санкциите срещу Русия, както в пристанища, така и в открито море.
На 22 януари френските военноморски сили спряха и задържаха кораб, за който се предполага, че е част от „сенчестия флот“ – по-късно идентифициран като танкера GRINCH. Операцията бе представена от френския президент Еманюел Макрон като директно противодействие на руските военни усилия.
Танкерът GRINCH бе освободен на 17 февруари – същия ден, в който бяха публикувани коментарите на Патрушев – след заплащане на глоба в размер на милиони евро, съобщи френският външен министър Жан-Ноел Баро.
Междувременно системата на „сенчестия флот“ е подложена на натиск и от украински военноморски атаки в Черно море, докато САЩ също извършиха проверки на руски плавателни съдове във връзка с търговията на венецуелски петрол.
В интервюто си Патрушев определи европейските акции срещу корабите като „пиратство“ и изрази опасение, че следващата стъпка може да бъде пълномащабна блокада.
„Ако не окажем силна съпротива, скоро британците, французите и дори балтийските държави ще станат дотолкова арогантни, че ще се опитат напълно да блокират достъпа на страната ни до моретата, поне в Атлантическия басейн“, заяви Патрушев.
Въпреки затягането на санкциите и постепенното прекратяване на зависимостта от руски нефт и газ, до момента европейските държави се въздържаха от по-строги мерки срещу „сенчестия флот“, макар над 600 кораба от него вече да са включени в санкционните списъци.
🇺🇸⚓️ Според сведения на Военноморските сили на САЩ и данни от публично достъпни източници към днешна дата Америка поддържа значително морско присъствие в стратегически важни точки по света.
Акцентът в момента е поставен върху разширеното разполагане в Карибско море, насочено към операции срещу наркотрафика, и над продължаващото присъствие в Индо-Тихоокеанския регион.
Карибско море: Фокус върху наркотрафика
Карибско море е зоната с най-голяма концентрация на американски сили, част от усилията за борба с наркотрафика в района на Южното командване на САЩ.
Авионосецът USS Gerald R. Ford (CVN-78), наскоро напуснал Сейнт Томас, Вирджински острови, действа в региона. Министърът на отбраната Пийт Хегсет е наредил той и неговият ескорт да подкрепят продължаващите му усилия за борба с наркотиците.
Авионосна ударна група (CSG 12) включва в себе си ескадрен миноносец USS Winston S. Churchill (DDG-81) и разрушителите USS Bainbridge (DDG-96) и USS Mahan (DDG-72).
Десантната група Iwo Jima (ARG), включваща USS Iwo Jima (LHD-7), USS Fort Lauderdale (LPD-28) и USS San Antonio (LPD-17), също провежда операции. На борда ѝ се намира 22-ри Морски експедиционен отряд (MEU).
Тук действат ракетните крайцери USS Lake Erie (CG-70) и USS Gettysburg (CG-64), както и разрушителите USS Thomas Hudner (DDG-116) и USS Stockdale (DDG-106).
Индо-Тихоокеански регион: Ключово присъствие
САЩ поддържат ключови активи в Източна Азия, демонстрирайки ангажимент към сигурността на региона.
Япония: Авионосецът USS George Washington (CVN-73) пристигна в четвъртък във военноморска база Йокосука, Япония.
Филипинско море: Авионосецът USS Abraham Lincoln (CVN-72) действа в района след кратка визита в Гуам. Неговата ударна група (CSG 3) включва разрушители USS Michael Murphy (DDG-112), USS Spruance (DDG-111) и Air Defense Commander USS Frank E. Petersen, Jr. (DDG-121).
Южнокитайско море: Десантният кораб USS Tripoli (LHA-7) провежда операции с корабите от Ескадра 11 и 31-ви Морски експедиционен отряд, базиран в Окинава.
Близкия изток: Постоянни патрули
Въпреки че нямат разположени авионосни ударни групи в Близкия изток, САЩ поддържат присъствието си с кораби за патрулиране и сигурност на морските пътища.
Арабско море: Разрушителите USS Mitscher (DDG-57) и USS Roosevelt (DDG-80), както и крайбрежният боен кораб USS Tulsa (LCS-16) участват самостоятелно в операции в района.
Червено море: Разрушител с управлеми ракети USS McFaul (DDG-74) е разположен там.
Персийски залив: Крайбрежните бойни кораби USS Canberra (LCS-30) и USS Santa Barbara (LCS-32) провеждат операции по противоминна защита.
Други операции
Западен Атлантик: Авионосецът USS George H. W. Bush (CVN-77) отплава от Норфолк, Вирджиния.
Източен Пасифик: Авионосецът USS Nimitz (CVN-68) пристигна в Индиън Айлънд, Вашингтон, а десантният кораб USS Boxer (LHD-4) провежда рутинни учения.
Хавай: Тежкият ледоразбивач на Бреговата охрана USCGC Polar Star (WAGB-10) е в Пърл Харбър на път за Антарктика, където ще участва в операция Deep Freeze.
Разположението на всички тези големи кораби е само малка част от цялото военноморско присъствие на САЩ, което включва и подводници, индивидуални кораби, ескадрили, специални части и други оперативни елементи по целия свят.
🇺🇸⚓️🇮🇷 Миналия месец отряд на Силите за специални операции на САЩ е взел на абордаж търговски кораб в Индийския океан, за да конфискува товар, транспортиран от Китай към Иран, отбелязвайки рядка операция за осуетяване на опитите за възстановяване на военния арсенал на Техеран, съобщи американски служител.
Според служителя, говорил пред New York Times при условие за анонимност, Съединените щати са проследили пратката по време на прехвърлянето ѝ от Китай към Иран. Корабът е преминавал на стотици морски мили от бреговете на Шри Ланка, когато американски командоси са започнали операцията по качване, конфискували товара и в крайна сметка позволили на плавателния съд да продължи пътя си.
Първоначално случаят беше оповестен от Wall Street Journal. Говорител на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ, което ръководи военните операции в региона, отказа коментар по темата.
Конфискуваният товар е описан като състоящ се от компоненти с „двойна употреба“ – материали, които могат да се използват за граждански цели, но и за производство на конвенционални оръжия. Служителят заяви, че все още не е ясно какво точно е превозвал корабът.
Акцията се е състояла на фона на стратегически патова ситуация между Иран и САЩ за ядрената програма на режима в Техеран, само седмици преди той да обяви, че е прехванал петролен танкер във водите на Персийския залив.
Според сведения на американски служители, иранските заводи работят денонощно, за да попълнят запасите от дронове и ракети с голям обсег, способни да нанасят удари срещу Израел. По време на 12-дневната война това лято Иран се е опитал да претовари противовъздушната отбрана на Израел с огромния обем ракети и дронове, а сега се очаква да търси вносни компоненти за възстановяване на арсенала си преди всяка бъдеща конфронтация.
Америка все по-често се фокусира върху прекъсване на доставките на стоки с двойна употреба, особено микроелектроника и софтуер за управляеми ударни системи и дронове с дистанционно управление. Тези компоненти са трудни за пълна забрана поради легитимните си граждански приложения.
Преди това американски служители са правили опити да прекъснат доставките на подобни стоки от Китай за Русия по време на войната в Украйна. Тези усилия обаче не са ескалирали до преки военни операции срещу търговското корабоплаване.
Следователно, операцията в Индийския океан представлява забележителна ескалация в усилията на САЩ за налагане на контрол над потока от чувствителни материали към Иран, което отразява нарастващата готовност на Вашингтон за използване на директни морски операции за налагането на стратегически цели.
🇺🇸⚔️🇻🇪 Съединените щати конфискуваха петролен танкер край бреговете на Венецуела, обяви днес президентът Доналд Тръмп, отбелязвайки ход, който покачи цените на петрола и вероятно ще ескалира допълнително напрежението между Вашингтон и Каракас.
„Току-що конфискувахме танкер край Венецуела – голям танкер, много голям, най-големият досега, и се случват и други неща“, заяви Тръмп, който по-рано тази година разпореди мащабно усилване на военното присъствие в региона – ядрен самолетоносач, изтребители, десетки кораби, подводници, десантна група и десетки хиляди войници.
Задържането на танкера може да е сигнал за нова агресивна кампания срещу венецуелския петрол – основният източник на приходи за страната.
Трима американски служители, които разговаряха с Ройтерс при условие за анонимност, споделиха, че операцията е ръководена от Бреговата охрана на САЩ, но отказаха да посочат името на танкера, под какъв флаг плава, нито точното място на задържането.
Британската компания за морски рискове Vanguard съобщи, че тази сутрин по крайбрежието на Венецуела вероятно е бил конфискуван танкерът Skipper. САЩ наложиха санкции на въпросния плавателен съд, когато той се казваше Adisa, заради участие в търговия с ирански петрол.
След новината за задържането фючърсите на петрола се покачиха, като от отрицателна територия фючърсите на Брент скочиха с 27 цента (0,4%) и затвориха на 62,21 долара за барел, докато West Texas Intermediate добави 21 цента (също 0,4%) до 58,46 долара за барел.
Въздействие върху петролния пазар?
През последния месец Венецуела изнасяше над 900 000 барела на ден: третият най-висок месечен показател за годината, заради увеличения внос на нафта от държавната PDVSA, която е необходима за разреждане на тежките местни сортове. Въпреки ескалиращия натиск върху президента Николас Мадуро, до този момент Вашингтон не беше предприемал директни действия срещу износа на венецуелски петрол.
Венецуела е принудена да продава на занижени цени на основния си купувач Китай, заради конкуренцията на санкционирания руски и ирански петрол.
„Това е поредният геополитически и санкционен удар върху текущата наличност на пазара“, посочи Рори Джонстън, анализатор в Commodity Context.
„Конфискуването на този танкер разпалва допълнителни притеснения за краткосрочните доставки, но не променя фундаментално ситуацията, защото тези барели така или иначе щяха известно време да се мотаят по морето“, добави той.
Нарастващ натиск върху Мадуро
Мадуро твърди, че безпрецедентното натрупване на американски военни има за цел свалянето му от власт и овладяването на огромните петролни запаси на страната му, която е членка на ОПЕК.
От началото на септември администрацията на Тръмп нареди над 20 удара срещу плавателни съдове, заподозрени в трафик на наркотици през Карибско море и Тихия океан, при които загинаха повече от 80 души.
Според експерти много от тези удари може да са незаконни, тъй като не бяха представени публични доказателства, че корабите наистина са пренасяли наркотици, нито че е било наложително да бъдат потопени, вместо да бъдат спрени, обискирани и екипажът им – разпитан.
Тревогата нарасна още повече този месец, след като се появиха съобщения, че командирът на операцията е наредил повторен удар, при който са били убити двама оцелели от първи удар, насочен срещу същата лодка.
Според доклад на Reuters и Ipsos, публикуван днес, повечето от американските граждани не подкрепят ударната кампания, включително около една пета от републиканските избиратели на самия Доналд Тръмп.
Тръмп многократно е повдигал възможността за директна военна намеса във Венецуела, като в същото време миналата седмица беше публикуван обширен стратегически документ, според който основен приоритет на външната му политика ще бъде връщането на американското господство в Западното полукълбо.
🇺🇸 Военноморските сили на САЩ нанесоха ракетен удар в източната част на Тихия океан, унищожил плавателен съд, който според американските военни е използван от обозначена терористична организация. При удара в международни води загинаха четирима души, съобщи Южното командване на въоръжените сили на САЩ (SOUTHCOM).
В изявление на командването се уточнява, че съвместната оперативна група Southern Spear е нанесла смъртоносен удар по заповед директно от министъра на отбраната Пийт Хегсет. Разузнавателните данни потвърдили, че лодката транспортира голямо количество наркотици по добре известен маршрут за трафик на дрога.
Не се уточняват нито точни координати на плавателния съд, нито конкретни сведения за групировката, която се смята, че го е управлявала. И четиримата души на борда са загинали, а командването ги описа като „нарко-терористи“.
Това е първи потвърден удар в региона от няколко седмици насам. Предишният такъв беше обявен на 16 ноември, след като трима души бяха ликвидирани на друг съд, пренасял наркотици по същия коридор. Преди това подобни акции се случваха почти през ден.
От септември насам американските военни потвърдиха нанасянето на най-малко 23 ракетни удара във водите на Карибско море и източната част на Тихия океан, при които бяха убити общо 87 души. 12 от плавателните съдове бяха поразени в Тихия океан, а други 11 – в Карибите.
Военните обясняват забавянето на операциите с рязкото намаляване на броя на трафикиращите съдове. Президентът Тръмп наскоро намекна, че може да последват и сухопътни операции по коридорите за наркотрафик във Венецуела.
