Стратегия „Адски пейзаж“: САЩ разполагат хиляди бойни дронове в Тихия океан до 2030 г. за възпиране на Китай.

🇺🇸⚓️ Военноморските сили на САЩ планират да разположат хиляди безпилотни плавателни съдове (USV) в Индо-Тихоокеанския регион до края на десетилетието, съобщиха от групата за разработка на дронове към флота.

„До 2030 г. очаквайте да видите над 30 средни безпилотни надводни плавателни съда (MUSV) само в Индо-Тихоокеанския регион. Очаквайте хиляди малки безпилотни апарати, както и неопределен брой безпилотни летателни системи, действащи от пилотирани или автоматизирани кораби“, заяви в понеделник капитан Гарет Милър, командир на Първа група за надводни разработки, по време на панел на симпозиума Sea-Air-Space на Военноморската лига.

Според Милър тези цифри стъпват на прогнозните изисквания за Индо-Пасифика, а данните за надводните сили гледат напред към 2045 г. Плановете са ясна индикация за натиск от Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), чиито ръководители по-рано лансираха концепцията за безпилотен „адски пейзаж“ (hellscape) – използване на рояци от автономни системи за възпиране и противодействие на военните действия на Китай, насочени срещу американските интереси в региона, включително потенциална инвазия в Тайван.

С бързото разширяване на флота на Народната освободителна армия и способностите ѝ за удари на далечни разстояния, Вашингтон наблюдава внимателно украинските усилия за обезкървяване на Черноморския флот на Руската федерация чрез дронове, търсейки приложение за Западния Пасифик. Последните конфликти в Близкия изток също демонстрираха употребата на безпилотни лодки във водите на Персийския залив и Червено море. Китайските военни еволюираха от крайбрежна отбрана към операции в открито море, разширявайки обхвата си и своите морски опции в региона.

Настоящият ръководител на INDOPACOM адмирал Самуел Папаро се застъпи за използването на дронове през 2024 г. Концепцията върви ръка за ръка с инициативата Replicator, фокусирана върху придобиване на летателни, надводни и подводни дронове за поразяване на морски цели. От ВМС заявиха, че първият транш от тези усилия ще достигне оперативна готовност до август 2025 г.

Въпреки това, стилът на война с безпилотни съдове, наблюдаван в Черно и Червено море, може да не е толкова подходящ за американския флот при големи дистанции поради огромните разстояния между отделните острови и архипелази в Тихия океан, според контраадмирал Дъглас Сас от Службата на ръководителя на операциите на ВМС.

„Бих казал, че случаите от Украйна и Червено море са пример за затворени морета, където можеш да действаш на границата между сушата и водата. Можеш да пуснеш апарата бързо и той не трябва да изминава невероятни разстояния“, каза Сас. „За разлика от тях, в Пасифика няма дървета, зад които да се скриеш. Прекосяваш океана, а това е враждебна среда.“

Според Сас, за разлика от ограничената среда на Черно и Червено море, употребата на безпилотни плавателни съдове в Тихия океан ще изисква по-креативни подходи.

Миналата седмица Командването на военните морски превози обяви успешното изпълнение на презареждане в морето на безпилотния плавателен съд Seahawk от танкера USNS Guadalupe край бреговете на Калифорния. Тази демонстрация е „доказателство за концепцията и ключов етап, критичен за операциите на безпилотни съдове в съчетание с ударна група на самолетоносач“.

По време на конференцията WEST 2026, проведена в Сан Диего, флотът потвърди своите планове да разположи безпилотни системи в рамките на ударната група на ядрения самолетоносач USS Theodore Roosevelt (CVN-71) до края на годината.

„Това дава гъвкавост на командира на флота. Наблюдавам как тези плавателни съдове провеждат задачи по осведоменост за морската област – те разполагат с невероятни камери системи, които могат да се използват за най-различни цели“, заяви Милър пред USNI News.

Последните усилия на Пентагона заедно със съюзническите нации в Индо-Пасифика показват, че разгръщането на безпилотни системи е ключова способност за възпиране на противници като Китай.

📸 Снимка: Морски дрон, разработен от Saronic Technologies, провежда изпитания на автономно решение за комуникация извън линията на хоризонта, разработено от студенти изследователи в Морското висше училище за следдипломна квалификация (NPS), по време на военно учение край бреговете на Калифорния, 19 август 2023 г. (U.S. Navy)

CENTCOM публикува видео от превземането на иранския товарен кораб.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Американски морски пехотинци от универсалния десантен кораб USS Tripoli (LHA 7) превзеха иранския товарен кораб „Touska“ в северната част на Арабско море снощи, след като разрушителят USS Spruance (DDG 111) извади от строя двигателя му с огън от 127-мм оръдие MK 45.

Операцията приключи след близо шестчасово преследване, по време на което екипажът на плавателния съд многократно е пренебрегвал предупрежденията на американските военни, съобщи Централното командване на САЩ (CENTCOM).

По данни на командването „Туска“ е плавал под ирански флаг към пристанище Бендер Абас със скорост около 17 възела. След като е отказал да спре, американският разрушител е произвел няколко изстрела в машинното отделение, обездвижвайки кораба. Два хеликоптера MH-60S Seahawk от борда на USS Tripoli са прехвърлили екипи за абордаж (VBSS), които в тъмната част на денонощието са се спуснали по въжета на палубата, след което са поели контрола над плавателния съд.

Действието е първата директна принудителна акция на американски военни срещу кораб, откакто Вашингтон обяви морска блокада на пристанищата, обслужващи иранския износ. Блокадата беше въведена в отговор на ограниченията, които Техеран наложи за преминаването през Ормузкия проток – тесния коридор, през който минава значителна част от световния трафик на петрол и втечнен газ.

Президентът Доналд Тръмп потвърди задържането и посочи, че корабът е спрян след „пробиване на дупка“ в машинното отделение, предаде CNBC. Върховното военно командване „Хатам ал-Анбия“ осъди операцията и се закани да отговори. Засега не е ясно каква ще бъде съдбата на товара и екипажа, въпреки че според CNN сред обсъжданите варианти е корабът да бъде третиран като „военна плячка“.

Индия привика посланика на Иран след удари по два кораба под индийски флаг в Ормузкия пролив.

🇮🇳⚔️🇮🇷 Министерството на външните работи на Индия привика иранския посланик в Делхи д-р Мохаммад Фатхали за среща с външния министър Викрам Мисри, който внесе протестна нота заради нападенията срещу два плавателни съда под индийски флаг в Ормузкия пролив по-рано днес.

Мисри е предал „дълбоката тревога“ на Индия от инцидента, при който два индийски кораба са попаднали под обстрел от военноморски части на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

По данни на индийски медии, под директен обстрел е попаднал Sanmar Herald – свръхголям танкер (VLCC) с товар от близо 2 милиона барела суров петрол от Ирак. Вторият засегнат танкер Jag Arnav е бил принуден да се върне на запад, извън тесния маршрут, след приближаване на ирански патрулни части. Инцидентите се вписват в серия предупреждения на UKMTO от днес, според които във водите североизточно от Оман са регистрирани поне два отделни случая – обстрел на танкер от катери на IRGC и удар с неустановен снаряд по контейнеровоз.

Реакцията е сред най-твърдите на Индия към Иран от началото на войната на 28 февруари 2026 г. Индия е един от най-големите купувачи на петрол от Близкия изток и именно нейните рафинерии бяха основен бенефициент от 30-дневното освобождаване от санкции, което САЩ първоначално издадоха на 6 март, за да стабилизират глобалните доставки след затварянето на Ормузкия пролив. Паралелно Индия поддържа стратегически проект с Иран – пристанището Чабахар на крайбрежието на Оманския залив, разглеждано като противовес на китайската инфраструктура в региона.

Инцидентите натоварват и без това крехката архитектура на дипломацията преди крайния срок за примирието на 22 април, сключено с посредничеството на Пакистан. Обединеното военно командване „Хатам ал-Анбия“ обяви тази сутрин, че връща „строг контрол“ над пролива и обвини САЩ в „пиратство“ заради блокадата на иранските пристанища, но инцидентите с индийските кораби усложняват позицията на Техеран, защото касаят страна, която досега беше сред малкото мостове между Иран и западните санкции.

Нидерландия предава пети протимінен кораб на Украйна – ще носи името „Генічеськ"

🇺🇦🤝🇳🇱 Украинският президент Володимир Зеленски посети Нидерландия, където се срещна с украински военнослужещи, преминаващи обучение на противоминен кораб от клас Alkmaar във военноморска база на Кралския флот на страната. По време на визитата Зеленски разговаря с премиера Роб Йетен за хода на подготовката и бъдещите планове за развитие на украинския военноморски флот.

Нидерландия ще завърши изцяло обучението на екипажа и ще предаде кораба на Киев през юни. Той ще получи името „Геническ" в памет на едноименния миночистач от клас „Евгения", който беше загубен при изпълнение на бойна задача през 2022 г. след удар с крилати ракети, изстреляни от окупирания Крим. Оригиналният кораб бе емблематичен за украинския флот. През март 2014 г. неговият командир Олександър Бойчук отказа да предаде плавателния съд на руските сили при анексията на Крим, а екипажът оказа съпротива при опита за абордаж в езерото Донузлав.

Новият кораб ще бъде общо пети в бъдещия украински противоминен флот и втори, доставен от Нидерландия. Предишните четири също са от клас Alkmaar – съвместна разработка на Белгия, Франция и Нидерландия, която датира от 90-те години. През юни 2025 г. Украйна получи белгийския „Нарсис", преименуван на „Мариупол", и нидерландския „Влаардинген", преименуван на „Мелитопол", а през октомври същата година – вторият кораб от Нидерландия, съобщи тогава командващият ВМС на Украйна вицеадмирал Олексий Нейжпапа.

Петият кораб, бившият нидерландски „Маккюм", е предназначен да стане „Геническ". Корабите от класа имат водоизместимост 520–630 тона и екипаж от около 36 души, като са оборудвани с хидроакустични системи и подводни дронове за откриване и обезвреждане на мини.

Визитата съвпадна с церемония по връчване на международната награда „Четирите свободи" (Four Freedoms Award) на Зеленски и украинския народ, проведена в Миделбург, Нидерландия, съобщава NL Times. Зеленски връчи отличия на шефа на отбраната на Нидерландия генерал Оно Айхелсхайм и украински военнослужещи. След церемонията двамата държавни глави обсъдиха и започването на съвместно производство на дронове.

Укрепването на противоминния капацитет на Украйна е свързано с оперативната обстановка в Черноморския регион, където минната заплаха продължава да носи значителни рискове за търговското корабоплаване и за украинските военноморски операции.

Четири години от потопяването на крайцера „Москва“.

🔙 На 13 април 2022 г. Украйна нанесе исторически удар, потопявайки гордостта на Черноморския флот на Руската федерация – ракетния крайцер „Москва". Поразен от две противокорабни ракети „Нептун", той потъна и по този начин влезе в историята като първият ракетен крайцер, унищожен в бойни действия в съвременната епоха.

Крайцерът от клас „Слава", дълъг 186 метра, е приет на въоръжение през 1983 г. под името „Слава" и е носел екипаж от около 510 души. Той изпълняваше ролята на основна платформа за противовъздушна отбрана и командване на руските военноморски операции в Черно море. Когато двете ракети Р-360 „Нептун" поразиха кораба откъм бордовата страна, пожарите достигнаха до боеприпасите на борда. Министерство на отбраната на Руската федерация първоначално призна единствено за пожар и евакуация на екипажа. На следващия ден Кремъл призна, че корабът е потънал по време на буксиране към Севастопол в лоши метеорологични условия – версия, в която украинският удар изобщо не фигурираше.

Истинският брой на жертвите остава неизяснен. Руските власти в крайна сметка признаха един загинал моряк и 27 изчезнали, но военен съд в Севастопол впоследствие обяви поне 17 от изчезналите за мъртви. Олексий Данилов, тогавашен секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, посочи коренно различна цифра – според него от 510 души екипаж са били спасени едва 58. Независима проверка и на двете твърдения не е била възможна.

Оръжието, потопило „Москва", само по себе си се превърна символ на амбициозните цели на украинската отбрана. Разработката на Р-360 „Нептун" започна през 2015 г. в конструкторското бюро „Луч" в Киев – една година след анексията на Крим и началото на войната в Донбас. Базирана на съветската Х-35, но с подобрен обсег и електроника, ракетата влезе в експлоатация едва през март 2021 г. – по-малко от година преди най-значимата си употреба. Дозвуковият полет на ниска височина над водната повърхност в съчетание с активна радарна глава за самонасочване, произведена от киевската фирма „Радионикс", се оказаха достатъчни, за да преодолеят отбраната на кораб, оборудван със зенитно-ракетен комплекс С-300Ф.

Редица публикации твърдяха, че турски дрон Байрактар TB2 е бил използван за отвличане на вниманието на радарните оператори на „Москва" в момента на удара. Нидерландската разузнавателна група Oryx определи тази версия като „почти сигурно невярна", посочвайки, че кораб от класа на „Москва" е напълно способен да проследява множество цели едновременно. По-убедително обяснение предложи Naval News, който посочи верига от небрежности: занижена бойна готовност, лоша радарна дисциплина и очевидно неактивни системи за близка отбрана. По-късно NBC News съобщи, че американското разузнаване е предоставило на Украйна потвърждение за местоположението на кораба, макар Вашингтон да поддържаше позицията, че решенията за целеуказване са вземани единствено от Киев.

Оперативните последици от удара бяха незабавни и трайни. Със загубата на флагмана си – и единствения кораб в Черноморския флот с далекобойна ПВО – Русия изгуби способността си да проектира военноморска мощ край украинското крайбрежие. До средата на 2022 г., под заплахата от ракети „Нептун" и доставените от Запада „Харпун", флотът се бе оттеглил до голяма степен от западната част на Черно море. Възможността за амфибиен десант срещу Одеса, която седмици наред определяше украинското отбранително планиране, на практика отпадна, отбеляза Newsweek в седмиците след удара.

„Москва" се превърна в най-големият руски боен кораб, потопен в битка от Втората световна война насам, и първият руски флагман, потопен след броненосеца „Княз Суворов" в битката при Цушима през 1905 г.

Този исторически успех не остана изолирано събитие, а постави началото на тенденция във военноморските операции на Украйна. Окуражена от своя успех, тя започна систематични удари по активите на Черноморския флот през следващите две години с комбинация от ракети „Нептун", морски дронове и крилати ракети Storm Shadow, унищожавайки или повреждайки повече от половината от бойните кораби в неговия състав, а това в крайна сметка принуди флота да премести значителна част от оперативния си капацитет от Севастопол към Новоросийск.

„Москва" не просто беше повратна точка в морската война – тя доказа, че държава без конвенционален флот може да оспори и в крайна сметка да наложи доминация в морското пространство срещу ядрена сила, при условие че съчетае успешно собствено ракетно производство, иновации в безпилотните технологии, както и разузнавателна подкрепа от Запада.

САЩ започва действия по налагането на пълна блокада на Персийския залив.

🇺🇸🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че ще започне прилагането на пълна блокада на морския трафик от и към иранските пристанища в началото на новата седмица. Обявлението идва само часове след изказването на президента Доналд Тръмп, който нареди на ВМС да наложат блокада на Ормузкия проток, след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс обяви провал на преговорите от уикенда в Пакистан и заяви, че Иран е отказал да приеме условията относно ядрената си програма.

На оперативно ниво, два ракетни разрушителя на ВМС, USS Frank E. Peterson (DDG 121) и USS Michael Murphy (DDG 112), вече преминаха през протока и започнаха операции по разминиране на мини, положени от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Адмирал Брад Купър, командващ CENTCOM, заяви, че преходът е „начало на процеса по установяване на нов безопасен коридор" през протока и че маршрутът ще бъде споделен с търговското корабоплаване. По данни на командването подводни дронове ще се присъединят към операцията по разминиране „в идните дни". Две авионосни ударни групи, начело със самолетоносачите USS Gerald R. Ford и USS Abraham Lincoln, остават разгърнати в близост до Персийския залив.

Обединеното кралство обяви, че започва подготовка за разполагане на кораб, оборудван като платформа за автономни подводни дронове за издирване на мини, макар да не участва пряко във военните действия.

Решението за блокада идва след над шест седмици след като Ормузкият проток беше фактически затворен. Кризата започна на 28 февруари, когато съвместни въздушни удари на САЩ и Израел ликвидираха върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей. В отговор IRGC предприе атаки срещу търговски кораби, положи морски мини, въведе GPS заглушаване и наложи такса от над 1 милион долара на кораб за преминаване.

Според данни от Wikipedia към момента на обявяването на блокадата са документирани над 28 инцидента с търговски съдове с 12 загинали и изчезнали моряци и поне 16 повредени кораба. Трафикът през протока е спаднал с около 70%, а над 150 кораба са застанали на котва извън зоната на риск.

Иран е допуснал селективно преминаване за Китай, Русия, Индия, Ирак и Пакистан, но е блокирал достъпа за съюзниците на САЩ. Техеран не е признал водене на директни преговори с Вашингтон.

Последиците за световните енергийни пазари са сериозни. Цената на петрола Брент надхвърли 100 долара за барел още на 8 март и достигна 126 долара, а дубайският суров петрол достигна рекорден връх от 166 долара за барел на 19 март. Международната агенция по енергетика (IEA) отпусна 400 милиона барела стратегически резерви. Производството в Залива е намалено с над 10 милиона барела дневно – Саудитска Арабия ограничи своя добив с 20%, а Ирак – със 70%. Настоящата криза се смята за най-тежкото прекъсване на глобалните енергийни доставки от петролната криза от 70-те години на миналия век.

Фактическото въвеждане на американската блокада маркира преход от прекъсването на морския коридор от страна на Иран към опит за налагане на контрол върху него от страна на САЩ и съюзниците, наред с всичките рискове от ескалация.

Join the U.S. Navy – Save the Big Booty Venezuelans!

🇺🇸🇻🇪 Службата за разпространение на визуална информация на Пентагона (DVIDS) публикува, а малко след това премахна снимка на моряк от ВМС на САЩ, работещ по самолет за електронна война EA-18G Growler от ескадрила VAQ-142 „Сивите вълци" на ядрения самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78).

На снимката се вижда нашивка върху униформата на моряка с шегаджийския надпис: „Join the U.S. Navy – Save the Big Booty Venezuelans!" („Запиши се във флота – спаси венецуелките с големите дупета!").

Нашивката е от категорията т.нар. morale patches – неформални емблеми, които военнослужещи носят като символ на вътрешен хумор и израз на специфичн субкултура, характерна за дадена ескадрила, включваща вътрешната идентичност и традиции в нея – неформалните ритуали, хумор, символика, прякори и нашивки, които екипажите създават помежду си. Всяка ескадрила развива своя специфична субкултура, която малко или много укрепва сплотеността и бойния дух, но понякога влиза в противоречие с официалните стандарти на поведение. Именно такъв е случаят с тази и други нашивки, които не са преминавали през одобрение от командването и периодично стават предмет на спорове след своето попадане в публичното пространство. През 2024 г. ВМС се оказаха в сходна ситуация, след като пилот от хеликоптерна ескадрила HSM-74 беше видян с нашивка, която изобразява хутите в Йемен като пясъчни хора от „Междузвездни войни", припомня онлайн изданието Task & Purpose.

VAQ-142 е ескадрила за електронна атака, в чийто състав влиза EA-18G Growler – платформа, предназначена за подавяне на вражески радарни платформи и мрежи за комуникация. Ескадрилата е разгърната на борда на флагмана и най-способен боен кораб в света, участвал в операция Absolute Resolve – военната акция от 2–3 януари 2026 г. за залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро. В нея бяха задействани над 150 летателни апарата и оператори от Delta Force, а Мадуро беше задържан и прехвърлен заедно с жена си на борда на универсалния десантен кораб USS Iwo Jima, а след това към Гуантанамо и Ню Йорк.

Снимката е разпространена първоначално от акаунта Bellum Acta News и бързо стана вайръл, преди DVIDS да я премахне без официално обяснение. Пентагонът не е коментирал причината публично.

Хизбула е уцелила погрешка британски разрушител, мислейки го за израелски.

🇱🇧🇬🇧 Хизбула е изстреляла крайбрежна противокорабна ракета срещу боен кораб на Кралския флот на Обединеното кралство, плавал на около 70 морски мили от бреговете на Ливан, след като е сбъркала кораба за израелски, съобщи Халел Битон Розен, военен кореспондент на израелския Канал 14, който се позова на израелски източници, според които изстреляният снаряд е нанесъл повреди на кораба.

Ударът съвпада хронологично с изявление на Хизбула от днес сутринта за удар по „израелски военен кораб“ на 68 морски мили от ливанския бряг, след часове наблюдение, и потвърди „директно попадение“ с крилата ракета.

Говорител на Израелските отбранителни сили (IDF) заяви пред AFP, че „не е наясно“ с подобна атака, което съвпада със сведенията, че поразеният кораб е британски.

Единственият известен боен кораб на Кралския флот в Източното Средиземноморие е разрушителят HMS Dragon (Type 45), който пристигна в района на 24 март и провежда операции за защита на британската база RAF Akrotiri на Кипър и съюзническите интереси. Корабът е въоръжен със системата за ПВО Sea Viper, която е способна да прехване свръхзвукови ракети, и придружен от хеликоптери Wildcat с антидрон ракети Martlet. Разгръщането му беше предшествано от атака с безпилотен самолет на Хизбула по RAF Akrotiri, предизвикал „минимални щети“ на хангар в началото на март.

Битон Розен уточнява, че объркването разкрива пропуск в разузнаването на организацията, но и високата степен на риск за всеки кораб, който оперира в този район. Хизбула разполага с противокорабни ракети от различни видове – от иранската Noor (версия на китайската C-802 със 120 км обхват), с която организацията порази израелския корвет INS Hanit през 2006 г., до руската свръхзвукова P-800 „Яхонт“ с обхват до 300 км, която според Times of Israel е доставена на Хизбула от Сирия. Какъв точно тип ракета е бил използван днес, засега не става ясно.

Ако бъде потвърден, инцидентът може да доведе до сериозна ескалация – пряко засягане на натовски кораб от подкрепяната от Иран групировка отваря дипломатически и военен въпрос, който на Даунинг Стрийт №10 тепърва ще трябва да адресират.

Над 200 украински военни специалисти са в Либия; замесени са в атаката срещу „Арктик Метагаз“.

🇺🇦🇱🇾 Френски журналисти съобщават за присъствието на над 200 украински военни специалисти в Либия и тяхната предполагаема намеса в атаката срещу кораба „Арктик Метагаз“, поразен от морски дрон в Средиземно море.

Украйна има военно присъствие в Либия, а ударът срещу руския танкер-газовоз „Арктик Метагаз“ във водите Средиземно море е бил извършен от украински военни. Това гласи разследване на френската обществена радиостанция RFI.

Според два анонимни източника на терен в Либия, в страната са разположени над 200 украински офицери и специалисти. Част от тях са базирани във Военновъздушната академия в град Мисрата, където се намират също турски и италиански сили, както и Африканското командване на САЩ и британски разузнавателен център.

Според информацията, украинците разполагат и с втора база, изцяло оборудвана за изстрелване на морски и въздушни дронове, в пристанищния град Езауия – на около 50 км северно от Триполи.

В този град украинските специалисти заемат терен, предоставен им от правителството в Триполи начело с Абделхамид Дбейба, с директен излаз на море. Съобщава се, че през октомври-ноември миналата година обектът е бил укрепван и оборудван с писти и необходимите антени.

RFI твърди, че сделката между Киев и Триполи е сключена след искане на украинския военен аташе в Алжир, генерал Андрий Баюк. Уточнява се, че в замяна украинските специалисти са обучавали либийските военни, по-специално за работа с дронове. В дългосрочен план споразумението предвижда доставки на оръжие и украински инвестиции в петролния сектор на Либия.

 

Атаката срещу „Арктик Метагаз“

На 4 март 2026 г. Москва обвини украинците и британските служби за сигурност в нападение срещу руския газовоз „Арктик Метагаз“ от бреговете на Либия. Корабът, част от т.нар. „сенчест флот“, е бил натоварен с втечнен природен газ, предназначен за разтоварване на египетското пристанище Порт Саид.

Позовавайки се на либийски източници, RFI твърди, че танкерът е бил атакуван от автономен надводен дрон Magura V5, разработен от Украйна и използван многократно в акваторията на Черно море. Дронът е поразил машинното отделение, което бързо се е напълнило с вода, извеждайки съда от строя.

Украинските власти не са потвърдили, нито са коментирали атаката.

На борда на „Арктик Метагаз“ е имало 60 000 тона природен газ и запаси от гориво. След като екипажът е евакуиран от малтийските власти, повреденият кораб е започнал да се движи към Либия, която решава да го изтегли на буксир до едно от своите пристанища. Операцията по изтеглянето на танкера обаче се провалила тази седмица. Повреденият плавателен съд е скъсал стоманеното въже и е останал да дрейфува в морето.

Миналия декември сили на СБУ вече удариха танкера Qendil от „сенчестия флот“ в Средиземно море, стана ясно от публикации на украински медии, позоваващи се на източник в СБУ. Според RFI и тази атака е била извършена с морски дрон от база в района на Мисрата.

По това време това беше атака без аналог в Средиземно море, въпреки че украинските военни и по-рано са използвали успешно морски дронове срещу плавателни съдове в Черно море.

На крачка от сблъсък: Китайска фрегата и филипински десантен кораб опаснo близо край островите Спратли

🇨🇳⚔️🇵🇭 Филипински и китайски военен кораб едва не се сблъскаха тази седмица в близост до островите Спратли в Южнокитайско море при инцидент, който Манила определи като „опасна и непрофесионална маневра“.

BRP Benguet (LS507), филипински десантен кораб от епохата на Втората световна война, е бил подложен на тормоз в сряда от фрегата с управляеми ракети Binzhou (532) от тип 054A на Народната освободителна армия на Китай. Инцидентът се случи в близост до остров Титу, най-голямото владение на Филипините в оспорвания архипелаг, към който териториални претенции имат половин дузина държави. Според Западното командване (WESCOM) на Въоръжените сили на Филипините, Binzhou е предприел „опасна и непрофесионална маневра“, която е принудила филипинските моряци да коригират курса си, за да избегнат сблъсък.

Кадри, публикувани от командването, отговорно за операциите в Южнокитайско море, показват как Binzhou бързо скъсява дистанцията спрямо левия борд на Benguet.

„Подобни опасни маневри са провокативни и представляват очевидно нарушение на Международните правила за предотвратяване на сблъсъци на море. Въпреки това премерените и решителни действия на екипажа на LS507 ефективно предотвратиха ескалация, гарантирайки безопасността на целия личен състав на борда“, се посочва в изявление на WESCOM.

Този инцидент е втората подобна среща между военноморските сили на двете страни в оспорвания архипелаг само за този месец. През първата седмица на месеца китайски военен кораб използва радар за управление на огъня срещу филипинска фрегата край плитчината Сабина.

През последните години регионът стана сцена на редица широко отразявани инциденти, включващи китайски тормоз, тарани, използване на водни оръдия и други некинетични методи срещу филипинските морски сили, които се опитват да защитят претенциите на своята държава.

Филипинските логистични съдове често извършват плавания до най-западните острови на страната за мисии по снабдяване и ротация на личния състав. Манила разчита на по-стари кораби от ерата на Втората световна война, като Benguet, за тези усилия. Предишни срещи между Benguet и китайския флот са изправяли 82-годишния десантен кораб пред опасни маневри от страна на корвета тип 056A и разрушител тип 051B.

Усилията на Филипините да снабдяват своите постове в Южнокитайско море са обект на интензивен китайски натиск при плитчините Сабина и Втората Томас. През 2023 г. и 2024 г. Китайската брегова охрана опитва да прехване много мисии на филипинските военни за снабдяване на поста на BRP Sierra Madre (LS-57).

Напрежението кулминира в инцидента от 17 юни – физически сблъсък, при който бяха задържани филипински тюлени от ВМС, а САЩ поставиха силите си в готовност за разполагане в подкрепа на Манила.

Тъй като повечето взаимодействия досега включваха Бреговата охрана на Филипините, срещата тази седмица е първият публично оповестен опит за тормоз срещу снабдителен кораб с екипаж от въоръжените сили (AFP) в островите Спратли, откакто временно споразумение спря инцидентите с участието на филипинския флот след събитията от 2024 г.

Използването на китайски военни кораби в морски сблъсъци с Филипините доведе до тежък инцидент при плитчината Скарбъро през лятото на 2025 г. между военноморския флот и бреговата охрана на Китай. Тогава два плавателни съда от всяка от китайските служби се сблъскаха по време на преследване на филипински катер.

Неизвестен дрон порази петролен танкер край Босфора.

🚨 Неизвестен дрон порази петролния танкер Altura недалеч от Босфора в Черно море, докато плава, натоварен с руски суров петрол.

Според репортаж на Bloomberg, танкерът от клас Suezmax е превозвал около един милион барела петрол от сорта „Уралс“, натоварен от руското пристанище Новоросийск, когато е бил ударен на около 15 морски мили от Босфора. Изданието съобщава, че в близост до мостика на кораба е избухнала експлозия, а малко след това в машинното отделение е започнала да навлиза вода.

Турската телевизия NTV предава, че плавателният съд е претърпял щети по палубата, мостика и машинното отделение. В репортажа, цитиращ Министерство на транспорта и инфраструктурата на Турция, се отбелязва, че видът на дрона, използван при атаката, все още не е потвърден и към момента не е известни дали дронът е въздушен или морски.

Танкерът, плаващ под флага на Сиера Леоне, е имал екипаж от 27 турски граждани. Няма съобщения за жертви.

След подаден сигнал за бедствие от кораба, турските власти изпратиха в района части на бреговата охрана, екипи за морска безопасност и кораб за спешна помощ. По-късно до кораба пристигнаха подразделения на турския военноморски флот.

Данни, цитирани от украинското военно разузнаване, сочат, че Altura е част от руския „сенчест флот“, който се използва за транспортирнае на петрол за заобикаляне на международните санкции. За година и половина между началото на 2024 и средата на 2025 г. той е превозил 6 милиона барела руски суров петрол.

По информация на Bloomberg, плавателният съд се намира под санкции, наложени от Обединеното кралство и Европейския съюз, въпреки че в момента не попада в санкционния списък на САЩ.

Обстоятелствата около удара и отговорността за нападението остават неясни. До момента няма официални изявления за поемане на отговорност.

Инцидентът следва подобен случай от декември, когато руският танкер „Валерий Горчаков“ беше поразен от дрон в пристанището на Ростов на Дон, което предизвика пожар на борда и доведе до жертви сред екипажа.

Русия строи нов флагман на Черноморския флот за 100 милиарда рубли в обсега на украинските удари.

🇷🇺⚓️ Руската федерация продължава работа по най-големия си планиран десантен кораб „Иван Рогов“ в съоръжението „Залив“ в окупирания Керч, съобщава Defense Express, отбелязвайки видим напредък в строителството.

Сателитни снимки показват, че плавателният съд от проект 23900 „Прибой“ вече е стигнал напреднал етап на асемблиране като полетната палуба и надстройката са до голяма степен оформени. Въпреки това части от корпуса, по-конкретно носовата секция, остават незавършени.

Корабът е проектиран да превозва до 15 хеликоптера, сред които ударни Ка-52 „Алигатор“ и транспортни Ка-29, заедно с контингент, наброяващ до 900 морски пехотинци.

Освен това той се очаква да транспортира до 75 единици военна техника и няколко плавателни съда, което го поставя в категорията на универсални десантни кораби, сравними по концепция със западните десантни хеликоптерни докове.

В доклада се твърди, че корабът има дължина от близо 220 метра и ширина 40 метра, което би го направило най-големия надводен боен кораб в Черноморския флот на Руската федерация, в случай, че бъде завършен. Строителството започна през юли 2020 г. Морските изпитания са насрочени за догодина, но Defence Express да подчертава, че „спазването на този график остава несигурно“.

Настоящият корабостроителен капацитет на Русия в съоръжението „Залив“ е ограничен до един-единствен сух док, който е способен да поеме кораби с този размер, който сега е изцяло зает от „Иван Рогов“. Именно това ограничение забавя работата по втори планиран кораб от този клас. Стойността на флагмана възлиза на приблизително 100 млрд. рубли (1,2 млрд долара).

Изданието изтъква, че руските власти продължават да поставя приоритет на проекта въпреки многобройни оперативни ограничения, представяйки го като въпрос от стратегическо и символично значение. В същото време точното местоположение на дока в окупирания Крим го поставя в обсега на поразяване на множество украински дронове и ракети.

Мнозина експерти смятат, че преки удари по кораба или сухия док остават сред най-възможните сценарии. Докладът обаче посочва, че косвени подходи, като поразяване на енергийна инфраструктура, поддържаща военните производствени мощности на полуострова, също могат потенциално да нарушат програмата.

Графикът за завършване и оперативно разгръщане на бъдещия флагман на Черноморския флот е неясен, тъй като строителството продължава да се извършва при военновременни условия и логистични проблеми.

По-рано Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи, че руските ремонтни и строителни заводи продължават да разчитат на чуждестранно оборудване и разпространи подробен списък с 50 вносни системи, използвани в ключови предприятия, сред които Севмаш, Кронщат и Балтийския корабостроителен завод. Според ГУР ограничаването на достъпа до тези технологии има решаващо значение за ограничаване на руските възможности за поддържане и разширяване военноморския флот.

Карта на европейските военноморски активи в Близкия изток.

🇪🇺 Активността на военноморските сили на европейски държави в Средиземно море и Близкия изток, където в момента е разгърната значителна групировка от кораби на няколко държави от НАТО и ЕС, продължава да е обект на мониторинг от експерти по разузнаване с открити източници (OSINT).

Ключовият елемент на това присъствие остава френската ударна група, водена от самолетоносача Charles de Gaulle (R91). Тя включва ескадрени миноносци за противовъздушна отбрана FS Alsace и FS Chevalier Paul, както и фрегати от различни държави, сред които испанската ESPS Cristobal Colon и нидерландската HNLMS Evertsen. Този състав позволява да се осигури пълно прикритие на самолетоносача, въздушна отбрана на съединението и ескорт на палубната авиация при изпълнение на задачи в региона.

Паралелно с това в Източното Средиземноморие и прилежащите му води действат и други корабни групи.

Френската амфибийна група на универсалния десантен кораб FS Tonnerre е придружавана от фрегатите FS Languedoc и FS Courbet. Същевременно в Индийския океан действа френският десантен кораб FS Dixmunde заедно с фрегатата FS Aconit.

Отделни кораби участват и в операции на ЕС, включително мисиите ASPIDES и ATALANTA в Червено море и по крайбрежието на Сомалия, където задачи изпълняват италианските фрегати ITS Rizzo и ITS Bianchi, както и испанската ESPS Canarias.

Известно е също, че към региона се насочва и британският ескадрен миноносец за ПВО HMS Dragon.

Шведската брегова охрана взе на абордаж санкциониран танкер край Трелеборг

🇸🇪🚫🇷🇺 Шведската брегова охрана взе на абордаж в четвъртък вечерта 228-метров петролен танкер във водите на Балтийско море край Трелеборг, според местните власти. Предварително разследване беше започнато по случая за подозирани нарушения, свързани с липса на мореходна годност. Операцията се провежда с подкрепата на шведската полиция.

Танкерът Sea Owl I плава под флага на Коморските острови. Шведската брегова охрана подозира, че той не е вписан в техния корабен регистър, плава под фалшив флаг и следователно няма държава на флага, която да гарантира безопасността на борда. Корабът фигурира в санкционния списък на ЕС.

Общата ни оценка е, че рискът от дефекти в безопасността на борда е висок. На тази основа корабът не може да бъде допуснат за транзит, тъй като заплахите за морската безопасност и околната среда са твърде големи. Поради това съществува основание за намеса срещу кораба – заяви Даниел Стенлинг, заместник-началник на оперативния отдел в Шведската брегова охрана.

Sea Owl I беше спрян в териториалните води на страната от екипи на полиция и брегова охрана. Операцията е била предварително планирана.

В момента действията в морето продължават. Шведската брегова охрана разполага със служители на борда за извършване на претърсване и провеждане на разпити. На този етап разследването се отнася до отсъствието на годност за плаване. Възможно е да бъдат включени и други държавни институции в зависимост от развитието на процеса.

На 6 март Шведската брегова охрана, със съдействието на полицията, пое контрола над кораба Caffa близо до Трелеборг. По-късно Транспортната служба на Кралство Швеция наложи т.нар. „забрана за експлоатация“ на плавателния съд. Капитанът на Caffa е обвинен в редица нарушения, сред които подправяне на документи.

„Швеция защитава морското право и международния ред, за който сме се договорили съвместно. Отговорност на Бреговата охрана е да гарантира спазването на правилата в морето. Ще се намесваме срещу кораби, които ги нарушават и застрашават сигурността в нашите териториални води“, посочи допълни Даниел Стенлинг.

Трима моряци в капан след атака в Ормузкия проток; Банкок протестира срещу насилието.

🇹🇭 Трима членове на екипажа, за които се смята, че са блокирани на борда на тайландски кораб за насипни товари, поразен от ирански удар по време на преминаване през ключовия Ормузки проток, все още не са спасени, съобщава собственикът на плавателния съд.

Революционната гвардия на Иран посочи, че е нанесла удари по регистрирания в Тайланд кораб Mayuree Naree, както и по кораб, плаващ под флага на Либерия, тъй като са пренебрегнали „предупрежденията“.

Тайландският кораб е бил ударен при транзита през Ормузкия пролив, след като е отплавал от пристанище Халифа в ОАЕ. Двата снаряда са повредили машинното му отделение, при което е избухнал силен пожар, се казва в изявление на тайландската транспортна компания Precious Shipping.

„Съобщава се за трима изчезнали членове на екипажа, за които се смята, че продължават да са блокирани в машинното отделение“, гласи съобщението, в което се посочва, че властите работят по спасяването им.

„За съжаление, ситуацията остава непроменена. Все още не сме успели да изпратим никого на борда на нашия кораб, въпреки че пожарът е потушен“, казва управляващият директор на фирмата Халид Хашим.

„Проучваме различни пътища, за да се качим на борда“, уверява той.

Вчера военноморските сили на Оман спасиха 20 моряци от плавателния съд. Министерството на външните работи на Тайланд уточни, че всички 23-ма членове на екипажа са тайландски граждани.

Всички тайландски кораби вече са напуснали Ормузкия проток, а страната „протестира срещу насилието, упражнено върху търговските кораби“, посочи пред репортери заместник-говорителят на министерството Панидол Пачимсават.

„Моля, бъдете уверени, че изпълняваме мисия за намирането на тримата изчезнали“, добави той.

Тайландски кораб за насипни товари е атакуван в Ормузкия пролив

🇹🇭💥🇮🇷 Тайландски кораб за насипни товари, преминаващ през Ормузкия пролив, беше атакуван преди час, при което 3-ма членове на екипажа се водят за изчезнали, а други 20 са били спасени, съобщиха от военноморските сили на Тайланд.

Снимки, споделени от Кралския тайландски флот, показват гъст черен дим да се издига от корпуса и надстройката на регистрирания в Тайланд кораб Mayuree Naree, както и спасителни плотове във водата.

Плавателният съд е бил атакуван по време на транзит през Ормузкия пролив след отплаване от пристанище Халифа в ОАЕ, се посочва в изявление на флота.

„Конкретните подробности и причината за нападението в момента се разследват“, се добавя в съобщението.

Военноморските сили на Оман са спасили 20 моряци, като „в момента се полагат усилия за спасяването на останалите трима членове на екипажа“, съобщават още властите.

Иран предприе удари срещу своите съседи, износители на петрол, заплашвайки корабоплаването в пролива и потапяйки глобалната енергийна икономика в криза.

Засега не е ясно дали инцидентът е свързан с един от трите търговски кораба, за които Центърът за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) по-рано съобщи, че са били ударени в Персийския залив.

Сайтове за проследяване на морския трафик показват Mayuree Naree в непосредствена близост до брега на Оман в Ормузкия пролив, движещ се бавно с малко повече от един възел. Корабът има дължина 178 метра и водоизместимост 30 000 тона и е плавал към Кандла в Индия.

Тайландският флот заяви, че собственик на плавателния съд е тайландската транспортна компания „Precious Shipping“.

Испания изпраща най-модерния си боен кораб в Кипър.

🇪🇸 Испания обяви, че ще разгърне фрегатата Cristóbal Colón, най-модерният боен кораб в испанския флот, в Източното Средиземноморие. Ходът е в подкрепа на Кипър след иранските атаки срещу военна база на острова.

Решението идва на фона на ескалиращо напрежение в региона след сблъсъците между Иран, САЩ и Израел, които предизвикаха сериозна тревога сред европейските правителства за потенциално разпространение на конфликта към Средиземно море.

Cristóbal Colón (F-105) е най-съвременният кораб в испанския флот, оборудван с бойната система Aegis. Това е интегрирана платформа за въздушна отбрана, проектирана да засича и прехваща ракети, дронове и вражески самолети. Разгръщането има за цел да подсили сигурността в Източното Средиземноморие – стратегически важен регион, където няколко европейски държави поддържат военни сили поради близостта до множество конфликти.

Кипър се превърна в критична точка в настоящата регионална криза. Островът е домакин на ключови военни и логистични съоръжения, използвани от западните съюзници, и се намира в непосредствена близост до важни морски и въздушни пътища.

Скорошният удар на Иран срещу военна инсталация на острова засили опасенията за сигурността в региона и предизвика реакции от редица съюзници. Решението на Испания да изпрати боен кораб показва подкрепата ѝ за Кипър и за стабилността в Източното Средиземноморие.

Мисията е част от по-широките европейски усилия за поддържане на сигурността в Средиземно море, докато напрежението в Близкия изток продължава да расте. Присъствието на испанския флот ще подобри морското наблюдение и способностите за отговор на евентуални заплахи в една от най-чувствителните геополитически зони.

Европейските правителства следят отблизо развитието в Близкия изток, опасявайки се, че ескалация може да засегне както сигурността в региона, така и основните енергийни и търговски пътища, които преминават през Средиземно море.

Разгръщането на фрегатата се случва ден след като испанският премиер Педро Санчес направи обръщение към нацията, в която очертава позицията на властите за разрастващата се криза. В речта Санчес предупреди, че ескалацията може да има значителни хуманитарни, икономически и енергийни последици, и потвърди, че Испания подкрепя отговор, основан на международното право и дипломатическите усилия за деескалация.

По-рано регионалното напрежение се изостри, след като ирански ракети и дронове поразиха района близо до международното летище в Нахичеван, разположено до границата с Иран. Инцидентът засили опасенията за сигурността в съседните държави и накара Азербайджан да приведе армията в състояние на повишена бойна готовност по границата с Иран.

Ирански ракетен катамаран гори в открито море.

🇮🇷 IRIS Shahid Sayyad Shirazi, ирански ракетен катамаран от клас Shahid Soleimani, е поразен в рамките на операция „Епична ярост“. Плавателният съд гори в открито море, но остава на повърхността, въпреки че е понесъл значителни щети с видими пламъци и дим, излизащи от корпуса му.

В реч, произнесена същия ден, министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет посочи, че е потопен най-новият ирански боен кораб. Той е един от последните попълнения във военноморския флот на Ислямската република, приет на въоръжение през февруари 2024 г.

Класът Shahid Soleimani олицетвояра стремежа на Иран към по-бързи и трудни за засичане надводни единици. Изграден върху композитен корпус тип катамаран, проектиран за намаляване на радарния отпечатък, корабът може да развива скорост до 45 възела и е оборудван с ракетни системи Nawab и Sayad.

Корветата е оперативно разположена през последните седмици. По време на учението „Смарт контрол на Ормузкия проток“ през февруари тя извърши това, което беше описано като първия известен пуск на ракетата земя-въздух Sayyad-3G – морски вариант за противовъздушна отбрана с голям обсег. Базовото пристанище на плавателния съд беше Бандар Абас.

Днешният удар беше нанесен в рамките на операция „Епична ярост“ – съвместна военна кампания на Израел и САЩ, насочена срещу военните способности на иранския режим. Активите на военноморския флот централно място сред целите на операцията.

Ударът по Shahid Sayyad Shirazi беше предшестван от поредица от загуби за иранския флот през последните няколко дни, потвърдени от Централното командване на САЩ (CENTCOM). На 1 март корвета от клас Jamaran беше потопена на кея си в Чах Бахар. Платформата за дронове IRIS Shahid Bagheri е унищожена, а корабът-база IRINS Makran е повреден и видян да гори в Бандар Абас. Освен това корветите от клас Bayandor, IRIS Naghdi и IRIS Bayandor – бяха потопени във военноморската база Конарак. Президентът Тръмп заяви, че 9-10 плавателни съда са били унищожени или потопени от началото на операцията.

Ирански боен кораб беше потопен от американска подводница

🇺🇸🚀🇮🇷 Най-малко 148 души са в неизвестност, а 32-ма са тежко ранени след удар от подводница срещу боен кораб на иранския флот край бреговете на Шри Ланка. Според източници от Министерство на отбраната на Шри Ланка и Военноморските сили на Ислямската република, цитирани от Ройтерс, иранската фрегата „Дена“ от клас Mowj е била потопена, вероятно от американска подводница.

Военноморските сили на Шри Ланка са изпратили спасителна мисия веднага след получаване на сигнал за бедствие от иранския плавателен съд. По данни на Министерство на отбраната, 32-ма тежко ранени моряци вече са спасени, докато съдбата на останалите 148 души от екипажа остава неясна.

Местни медии съобщават, че корабът е изпратил сигнал за помощ от южното крайбрежие, близо до град Гале, където ранените са приети в болница.

Инцидентът е станал тазис нощ, докато фрегатата „Дена“ се е прибирала от участие в международния преглед на флота и военноморското учение MILAN 2026 в Индия. Обстоятелствата около предполагаемата атака от американска подводница все още не са официално изяснени и остават обект на спекулации.

Руски танкер за втечнен газ гори в Средиземно море.

🇷🇺 В Средиземно море гори пожар на борда на кораб, за който се смята, че е руският танкер за втечнен природен газ Arctic Metagaz, съобщава онлайн изданието gCaptain, специализирано в новини за корабоплаването.

Според него плавателният съд се е запалил рано сутринта днес. Видео с горящия кораб се появиха в Twitter и Telegram, а редица профили твърдят, че пожарът е бил предшестван от експлозии. Представител на Diaplous Group, гръцка компания за морска сигурност и контрол на риска, потвърди пред журналисти от gCaptain факта на пожара.

„Можем да потвърдим, че това се е случило, но нямаме допълнителни подробности“, заяви той. Анализаторът на морския трафик Х. И. Сътън отбеляза, че подобно видео не е публикувано досега, което дава основания да се предположи автентичността на записа.

Arctic Metagaz е натоварил втечнен газ от плаваща установка за съхранение Saam (FSU) на 18 февруари, след което е обиколил Обединеното кралство и Испания, преди да навлезе в Средиземно море. Според данни на услугата Starboard Maritime Intelligence, предоставени на разследващото издание The Insider, Arctic Metagaz е спрял да предава AIS сигнал вчера вечерта около 20:30 часа на излизане от изключителната икономическа зона на Малта.

Според данни на услугата Flightradar24 в района на последното известно местоположение на кораба е кръжал патрулен самолет ATR 72-600 на турския военноморски флот, който най-вероятно е провеждал мониторинг на ситуацията.

Naftemporiki пише, че около 4:00 часа сутринта местно време корабът е бил подложен на удар, след което са последвали няколко експлозии. Официално потвърждение на тази информация липсва.

Arctic Metagaz е един от около дузината кораби, които участват в превоза на санкциониран втечнен газ от руския проект Арктик СПГ-2 до купувачи на китайския терминал Beihai, според Службата за външно разузнаване на Украйна. По време на плаванията се прилаган spoofing – предаване на изкривени AIS данни в нарушение на международното морско право.