Razor 1, Razor 2 и тишината над Хиндукуш: 15 години от удара срещу Бин Ладен

🇺🇸 В нощта срещу 2 май 2011 г. два модифицирани хеликоптера UH-60 Black Hawk със силно намалена радарна и акустична видимост – известни в устното предание на американските специални сили като Razor 1 и Razor 2 – пресичат държавната граница между Афганистан и Пакистан на ниска височина.

На борда им са 23 оператори от Naval Special Warfare Development Group (DEVGRU), преводач от ЦРУ и военното куче Кайро. Маршрутът от Джалалабад до Аботабад е около 90 минути полет в електронна тишина, под линията на действие на пакистанските радари.

Целта: тристаен укрепен комплекс на ул. „Билал", в района Биляйл Таун, на около 1,3 км от пакистанската военна академия „Какул“. За администрацията на президента Барак Обама залогът надхвърля смъртта на един терорист – евентуален неуспех би означавал повторение на операция Eagle Claw в Иран (1980) и потенциална политическа криза още в първия мандат на президента.

Оперативен разбор

Разузнавателната верига към комплекса

Пътят до Аботабад минава през 8 години работа. Ключовият елемент е Абу Ахмад ал-Кувайти – личният куриер на Бин Ладен, идентифициран чрез разпити в т.нар. „тъмни" обекти на ЦРУ в средата на 2000-те години.

SIGINT разузнаване покрива дисциплината му при провеждане на телефонни разговори – Ал-Кувайти използва предплатени SIM карти, активирани на разстояние от комплекса, и пуска телефона едва на километри от дома. Данни от човешко разузнаване на терен (HUMINT) и геостационарно разузнаване (GEOINT) от сателитни снимки на WorldView изграждат профил на обекта: тристаен дом без интернет и стационарна линия, обитатели, които не изхвърлят боклука си навън, 7-метрови стени с бодлива тел, ограден балкон.

От септември 2010 г. ЦРУ наема съседно жилище за наблюдение и по-късно извършва фалшива имунизационна кампания от хепатит B под ръководството на д-р Шакил Африди, с която е направен опит за вземане на ДНК от деца в комплекса. Президентът Обама дава „зелена светлина" от Дипломатическият салон на Белия дом на 29 април 2011 г.

Аварийното кацане и адаптацията на терен

Razor 1 претърпява неконтролирано спускане при опит за зависване над двора – комбинация от ефект на „вихров пръстен", стеснено пространство между високите стени и по-висока от очакваната околна температура. Опашката удря стената; пилотът свежда машината до твърдо приземяване, без жертви.

Резервният план, при който Razor 2 също трябва да кацне в двора, е преоразмерен в движение: вторият вертолет прехвърля десанта си извън стените на комплекса, а резервен хеликоптер Boeing CH-47 Chinook от Джалалабад е приведен в готовност за операция по извличане. Загубата на първия хеликоптер премества входната точка – операторите взривяват външната порта и пробиват вътрешната стена с C-4 вместо да слизат от въздуха.

Близък бой в укрепен жилищен обект

Самата акция трае около 38 минути. Близкият бой (Close Quarters Battle) протича в три фази: прочистване на стопанските постройки и страничните стаи, неутрализиране на куриера Ал-Кувайти и брат му, изкачване по стълбището на триетажната основна сграда. На третия етаж операторите срещат Бин Ладен – невъоръжен, но в обстановка с риск от експлозивни жилетки или клопки. Той е поразен с два изстрела (глава и гръден кош) от водещия оператор. Тялото е идентифицирано визуално, фотографски и с ДНК сравнение по-късно същия ден на борда на самолетоносача USS Carl Vinson.

Погребението е извършено в северната част на Арабско море съгласно традицията в исляма, която повелява да се състои до 24 часа. В същото време този ход предотвратява превръщането на гроба му в място на поклонение за екстремисти. Оперативният отряд изнася твърди дискове, флашки, документи и телефони – материал, който се оказва стратегически по-ценен дори от самата ликвидация.

„Простота, сигурност, повторение, изненада, бързина и цел." – Адмирал Уилям Макрейвън изброява 6-те водещи принципа на специалната операция в труда си Spec Ops (1995). „Копието на Нептун" реализира всеки от тях.

Геополитически разломни линии

ISI: некомпетентност или съучастие

Комплексът се намира на 1,3 км от PMA Kakul, пакистанския аналог на академия Уест Пойнт, в гарнизонен град с висока концентрация на пенсионирани офицери. Пакистанският „Доклад на Аботабадската комисия", изтекъл през 2013 г., квалифицира резултата като „колективен провал" на разузнавателните и военните агенции, заради който Бин Ладен прекарва 9 години на пакистанска територия.

Версията на Сиймор Хърш от 2015 г. според която ISI е държало под надзор Бин Ладен, като е било уведомено за рейда, остава спорна, но ден-днешен така и не е окончателно опровергана. Минималното заключение, прието в академичните среди и западните разузнавателни общности, остава: ISI или знаеше, или е избрала да не знае.

Доктринален преход от мащабна война към хирургичен удар

Операцията се вписва в стратегическия завой на САЩ след Ирак и Афганистан – от класически кампании към комбинация от ж удари, операции с дронове и съвместни операции със силите на местни партньори.

Натрупаният капацитет на Съвместното командване за специални операции (JSOC) начело с Маккристъл (2003–2008 г.) и Макрейвън (2008–2011 г.) – т.нар. Industrial Counterterrorism с F3EAD (Find, Fix, Finish, Exploit, Analyze, Disseminate) цикъл – намира своя връх именно в Аботабад.

Цената е плавна: дроновата кампания се ускори, прецизните удари в Пакистан, Йемен и Сомалия достигнаха рекорд през 2011–2012 г., а правният въпрос за извънсъдебна ликвидация (включително на американски граждани, какъвто е случаят с Анвар ал-Аулаки през септември 2011 г.) е поставен на дневен ред още същата година.

Дипломатическата ударна вълна

Рейдът се провежда без предварително известие до Исламабад. Реакцията на Пакистан, временно затваряне на маршрутите за снабдяване на НАТО през Хайбер и Чаман след инцидента в Салала (ноември 2011 г.), отзоваване на американски военни съветници, обществена кампания срещу „нарушения на суверенитета".

Създава се нов прецедент: съюзническа територия не гарантира защита от Си специални операции, ако там пребивават мишени със стратегическа стойност.

Този прецедент по-късно се повтаря при удара с дрон, довел до ликвидирането на иранския генерал Касем Сюлеймани на летище Багдад (2020 г.), както и при израелските удари в Сирия и Ливан през 2024–2025 г.

Наследството 15 години по-късно

От йерархия към мрежа

Бин Ладен остави организация, която вече подлежеше на децентрализация. Към днешна дата Ал-Кайда като централна структура е почти изпразнена – Айман ал-Зауахири, последният оперативно значим лидер от „старата гвардия", беше ликвидиран в Кабул през юли 2022 г.

Глобалното джихадистко движение се трансформира в регионални франчайзи: Ал-Кайда на Арабския п-ов (Йемен), Ал-Кайда в Ислямския Магреб (Северна Африка) и Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (Сахел), Аш-Шабааб (Сомалия), Ал-Кайда на Индийския субконтинент (Южна Азия).

Паралелно възникна Ислямска държава и нейното най-агресивно подразделение към 2026 г. – Вилает Хорасан, отговорно за атаките в Керман (януари 2024 г.), Крокус сити Хол в Москва (март 2024 г.) и осуетени заговори в Германия, Австрия и Турция. Парадоксално, Ал-Кайда като децентрализирана мрежа се оказа по-устойчива на физическото отстраняване на ръководи фигури, отколкото Ал-Кайда като структура със строга йерархия от 2001 г.

Технологичният скок: рейдът, ако беше проведен днес

Ако „Нептун" се планираше днес, профилът на операцията би изглеждал коренно различно. Low-observable хеликоптерите вероятно щяха да бъдат сведени до елемент за извличане. Проникването до самата цел щеше да бъде поверено на MQ-9 Reaper за устойчиво наблюдение, FPV дронове с fiber-optic управление за пробиване на охраната, AI-асистиран анализ на сателитни и мултиспектрални данни за поведенческо разпознаване на лицата, обитаващи комплекса, и евентуално автономни разпознаващи муниции от типа Switchblade-600.

Мобилни ДНК комплекти на терен биха съкратили периода между поразяване и биометрично потвърждение от 24 часа до броени минути. В същото време класическият елемент – оператор на земята, който за две секунди прави разлика между терорист с шахидски пояс и невъоръжен заложник – остава незаменим. Твърди дискове и документи като тези в Аботабад, които се оказаха безценна находка, няма как да бъдат изнесени от дронове... засега.

Психологическият ефект: фатален удар или метастаза

Смъртта на Бин Ладен прекъсна символното ядро на глобалния джихадизъм, но ускори неговата фрагментация.

Според оценка на Combating Terrorism Center към Военната академия в Уест Пойнт от 2025 г. общата численост на бойците в редиците на Ал-Кайда и нейните филиали в Африка надхвърля числеността на хората, които Бин Ладен командваше през 2001 г. Урокът е тревожен за планировчиците: ликвидирането на стратегически лидер променя формата на заплахата, но и не нейния обем.

Прочитът на Frontline Monitor

„Копието на Нептун" остана еталон за специална операция – не заради онези 38 минути в полите на Хиндукуш, а заради осемте години преди тях, които ги направиха възможни. Търпението на разузнаването, дисциплината на куриерската пирамида, готовността на политическото ръководство да поеме провал от мащабите на Eagle Claw – тези елементи определят успеха в по-голяма степен от тактическото съвършенство на DEVGRU.

Поуката за Силите за специални операции в момента е неудобна: технологичното превъзходство и оперативната подготовка са нужни, но недостатъчни условия. Без устойчива разузнавателна архитектура – дисциплинирана, многослойна и защитена от политически натиск – дори най-съвършеният оператор стои пред заключена врата.

„Нептун" сработи, защото вратата вече беше отбелязана на картата.

Силите за сигурност на Иран са ликвидирали отряд на Джаиш ал-Адл.

🇮🇷⚔️🇵🇰 Силите за сигурност на Ислямска република Иран са ликвидирали оперативен отряд на сунитска въоръжена групировка „Джаиш ал-Адл“, след като бойците преминали границата от Пакистан в района на Раск, провинция Систан и Белуджистан. Това съобщава Tasnim News Agency, според която са убити „няколко терористи“; точният брой, самоличност и обстоятелства нямат потвърждение от независими източници.

Инцидентът се вписва в логиката на ескалация между режима в Иран и белуджките сепаратисти, но идва в качествено нов стратегически период. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха своята съвместна въздушна кампания срещу Иран, която според прерасна от удари по ядрена инфраструктура в системна атака срещу командната структура на Ислямската република. В рамките на първите часове беше ликвидиран върховният водач Али Хаменей, а с него над 250 висши фигури, включително командващия Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), министъра на отбраната и цял ешелон генерали. Синът на Хаменей, Моджтаба, беше избран за нов върховен водач, но според NYT и Foreign Policy е бил ранен при удара и не се е появявал публично, а вземането на решения в държавата е „парализирано" поради щети по комуникациите и вътрешни борби.

В този момент на отслабена централна власт белуджкият въпрос вече не е просто хроника от пограничната провинция. През декември 2025 г. „Джаиш ал-Адл" обяви сливане с други въоръжени и политически групи от Белуджистан в нова коалиционна структура – „Народен фронт на бойците" (PFF). Опозиционното издание Iran International определи хода като стратегическо прекодиране – от тесен сунитски сепаратизъм към по-широка платформа срещу режима, която претендира за място в общоиранското протестно пространство. През януари в хода на протестната вълна, боец на PFF застреля шефа на полицията в Ираншахр Махмуд Хакикат. В същия месец иранското министерство на разузнаването съобщи за задържане на клетки, проникнали от Пакистан в Захедан с оръжия и взривни устройства „американско и израелско производство" – твърдение, което не е независимо проверено, но се ползва от Техеран като рамка на случващото се.

Фондация за защита на демокрациите (FDD) посочи, че след първоначалната деструкция на централизирания апарат Израел е преминал към „хиперлокално" прицелване, включително по обекти на сигурността в западни провинции с предимно кюрдско население, което според автора е знак за съзнателно натоварване на режима по периферията. Critical Threats Project документира паралелно раздуване на присъствието на проиранските формирования в Систан и Белуджистан месец след началото на войната – индикатор, че режимът в Техеран е избрал задържане на югоизтока с тежко оръжие, а не политически диалог.

Към днешна дата сепаратисткият пейзаж в Иран изглежда по-консолидиран от когато и да било след 1979 г. На 22 февруари броени дни преди началото на въздушната кампания срещу режима, петте основни кюрдски партии в Иран (PDKI, PAK, PJAK, Komala и Khabat) обявиха формирането на „Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан“ (CPFIK) с декларирана цел „сваляне на режима" и кюрдско самоопределение. Atlantic Council разглежда сценарий на кюрдска офанзива навътре в Иран и отбелязва, че Вашингтон и Йерусалим са обмисляли военна подкрепа за такава кампания. New Arab отчита въздържана, но засилваща се мобилизация.

На юг, в арабския Хузестан, където е фокусиран над 80% от иранския нефтен добив, се наблюдават повтарящи се инциденти по инфраструктурата, макар че организационната стена на Арабското движение за борба за освобождението на Ахваз (ASMLA) остава неясно. В азерския северозапад натискът за самоопределение е предимно културно-политически.

Именно тук се крие основният разлом. Foreign Policy Research Institute и Small Wars Journal предупреждават за каскаден регионален ефект: разпадане на централния контрол в Иран би активирало джихадистки ниши (клон на Ислямска държава вече е присъствал в югоизточен Иран), би разкъсало „Балканския маршрут" на транзита на опиум, би предизвикало масова миграционна вълна в посока Пакистан и Турция и би поставило под въпрос Ормузкия проток. Анализаторът Кия Балоч акцентира, че убитият Хаменей парадоксално се е превърнал в „символ на съпротива срещу западната хегемония" – дефиницията на легитимността се е променила за сметка на режима.

От противоположна посока, аналитичен текст на FDD от 7 март предупреждава, че насърчаване на етно-националистически сепаратизъм може да се окаже спасителен пояс за Техеран: при реална заплаха за териториалната цялост, умерените персоезични иранци, включително част от реформаторския лагер, биха се преориентирали към подкрепа на държавата. Логиката е проста – в Иран „режимът" и „държавата" са различни обекти на лоялност, и външният натиск рискува да ги слее. Подобен скептицизъм звучи и в текста на Responsible Statecraft, който описва постепенна преориентация на целта от „смяна на режима" към „разпадане на Иран".

Пакистан остава ключова, но несигурна променлива. Jamestown Foundation напомня, че 565-милната граница е исторически полупорьозна, а Исламабад се бори с паралелно белуджко въстание (BLA), за което не може да си позволи да създаде ирански прецедент за „трансгранично право на преследване". ORF формулира въпроса още по-остро: каквото и да правят Пакистан и Иран, „по-големият белуджки въпрос" се превръща в самостоятелен геополитически фактор, несводим към играта на двустранното сътрудничество. В същото време The Diplomat оценява, че войната вече реконфигурира белуджката войнственост – централната сцена се измества от пакистанския Белуджистан към иранския Систан, а локалните актьори калибрират своите алианси към новата среда.

Конкретният инцидент в Раск, за който съобщава Tasnim, сам по себе си е рутинен епизод от дълга хроника – градът е бил място на опустошителната атака от декември 2023 г. и на координираните удари срещу Чабахар и Раск от април 2024 г. Но разчетен на фона на април 2026 г., той показва нещо друго: че докато централният команден капацитет на Ислямската република е компрометиран, граничният режим на югоизток продължава да функционира – поне тактически – и че Техеран възприема инфилтрациите през пакистанската граница не просто като проблем на сигурността, а като елемент от екзистенциалния натиск, на който е подложен. Дали този натиск ще ускори разпадането на централната власт, ще я втвърди около ново идеологическо ядро, или ще доведе до продължително ерозивно равновесие, остава открит въпрос, на който нито един от цитираните центрове не дава еднозначен отговор.

Тръмп удължава примирието с Иран по искане на Пакистан, морската блокада остава.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Посещението на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс в Исламабад, планирано за вторник, беше отложено безсрочно, след като Иран е отказал да изпрати делегация за новия кръг от мирните преговори, съобщи Axios, позовавайки се на официални лица и източници, запознати с хода на процеса. Малко след срива на преговорния формат президентът Доналд Тръмп обяви удължаване на 2-седмичното примирие по пряко искане на пакистанското ръководство.

„Въз основа на факта, че иранското правителство е сериозно разединено, което не е неочаквано, и по искане на фелдмаршал Асим Мунир и премиера Шехбаз Шариф от Пакистан, бяхме помолени да задържим нашата атака срещу Иран, докато техните лидери и представители успеят да излязат с единно предложение. Поради това наредих на нашите военни да продължат блокадата и във всички останали аспекти да останат готови за бой, и затова ще удължа примирието, докато тяхното предложение не бъде представено и преговорите не приключат, по един или друг начин", написа Тръмп в Truth Social.

Изявлението индиректно потвърждава запазването на морската блокада, която е сред водещите спорни въпроси за иранската страна. Позицията на Тръмп в това изявление се отличава осезаемо от предходните му коментари. Рано сутринта днес президентът заяви пред CNBC: „Нямаме толкова време... Иран може отново да се превърне в силна държава, ако направят сделка."

Попитан какво ще последва при липса на договор, отговори: „Очаквам да бомбардираме, защото мисля, че това е по-добрата нагласа, с която да се влезе. Но сме готови. Военните едва се сдържат." Говорителят на Белия дом поясни, че Ванс остава във Вашингтон за „допълнителни политически срещи", в които ще участва. Пратениците Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, вместо да заминат за Пакистан, са долетели с правителствен самолет от Маями в столицата за консултации в Белия дом.

Според източниците на Axios Техеран е уведомил американската страна през пакистански посредници, че няма да се яви в Исламабад и засега не вижда перспектива за участие в преговорите. Иран обвързва подновяването на преговорите с прекратяване на морската блокада на ирански пристанища. Говорителят на иранското външно министерство заяви днес следобед, че все още не е взето официално решение за изпращането на делегация, но блокадата „поставя под въпрос сериозността на преговорите".

Близката до Революционната гвардия Tasnim News Agency изнесе по-категорична версия, според която екипът за преговорите на Техеран вече е информирал Вашингтон за отказа си, тъй като смята участието си във формат, който определя като „нарушен" от Вашингтон, за „загуба на време".

Пакистан, който играе ролята на ключов посредник в настоящия канал, придоби особено видима позиция след изявлението на Тръмп. Министърът на външните работи Исхак Дар настоява примирието да бъде удължено и преговорите – подновени, а в разговор с американския временно управляващ посолството в Исламабад поиска Вашингтон „да даде шанс на диалога и дипломацията".

Пакистанският министър на информацията Атаула Тарар заяви, че все още очаква официален отговор от страна на Иран и определи предстоящото му решение като „критично". Самият Тръмп разкри, че удълженото примирие е инициатива, дошла лично от началника на пакистанската армия фелдмаршал Мунир и премиера Шариф, рядко е двойката да бъде посочена като директен канал към Белия дом.

Според Axios Белият дом е прекарал целия понеделник в очакване на сигнал от Техеран, че делегацията му за преговорите ще замиен. Според източник на изданието, запознат с процеса, иранската страна е бавила процеса под натиск, оказван от Революционната гвардия за отстояване на по-твърда линия – нулеви преговори в случай на продължаваща морска блокада.

В понеделник през деня пакистански, египетски и турски посредници са настоявали делегацията на Техеран да седне на масата. Иранският екип е изчаквал „зелена светлина" от върховния лидер. В крайна сметка в късните часове на вчерашния ден се е появил сигнал за иранско участие, а Ванс, Уиткоф и Къшнър започнали подготовка за заминаване рано сутринта във вторник. Около 7 часа сутринта обаче ситуацията се е обърнала – Иран отново започнал да бави отговора и заминаването е било отложено.

Морската блокада, наложена от ВМС на САЩ, както и достъпът до ирански пристанища, остават най-сложните въпроси, а ефектът върху износа на петрол, основно перо в държавния бюджет на Ислямската република, остава ключов лост на Вашингтон. Определението на Тръмп за „сериозно разединено" иранско ръководство поставя на преден план вътрешните противоречия по високите етажи на режима, за което свидетелства липсата на единна позиция между агенцията „Тасним", която обяви отказа за окончателен, и говорителят на външно министерство, който заяви, че решение все още не е взето.

📸 Снимка: Пакистански войници патрулират по улиците на Исламабад в очакване на окончателното решение на Иран за участие в преговорите. (Akhtar Soomro/Reuters)

Мирът под въпрос: Различията между САЩ и Иран остават, Техеран опитва да възстанови ракетната мощ.

🇮🇷🗣️🇺🇸 Различията по отношение на ядрената програма на Иран продължават да са пречка за постигане на траен мир със САЩ, съобщи висш ирански източник пред Ройтерс, докато двете страни се опитват да постигнат траен мир на фона на изтичащото скоро двуседмично примирие.

Висшият ирански източник посочва, че „отбранителните способности“ на Техеран, сред които ракетната му програма, не подлежат на преговори със САЩ. „Продължаването на американската блокада на Ормузкия проток подкопава мирните преговори“, допълва той.

Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че най-значимият удар по време на кампанията е бил нанесен по оръжейната индустрия на Иран, а военните докладват, че са поразили всички ключови обекти, използвани за разработка на оръжия, които застрашават Израел. Израел твърди, че тези удари са нанесли сериозни щети на производството на балистични ракети в Ислямската република и в резултат на това в момента страната не може да произвежда никакви нови ракети.

Въпреки това, по време на брифинг за журналисти миналия петък, висши военни ръководители заявиха, че според техните оценки Иран ще работи бързо за възстановяване на част от своите производствени мощности.

Според анализи на Дирекцията на военното разузнаване, ако Израел и САЩ не бяха започнали войната срещу Ислямската република в края на февруари, тя би натрупала запас от около 8000 балистични ракети в рамките на година и половина. Подобно количество би представлявало огромно предизвикателство за отбраната на Израел и би могло да причини широкомащабни поражения в Израел.

Сега, в рамките на следващите няколко години, Иран вероятно ще успее да събере няколко хиляди ракети според оценките на Разузнавателната дирекция, макар че това зависи от множество фактори, които включват евентуални ограничения върху ракетната програма в рамките на сделка със САЩ; въпросът дали Техеран ще получи суровини и оборудване от своите съюзници, като Китай; и какъв обем средства ще инвестира той във възстановяването на своята ракетна индустрия.

Пакистан в ролята на посредник: Дипломатическа офанзива към САЩ и Иран преди срещата в Исламабад.

🇵🇰🕊️ Пакистан засили дипломатическите контакти със САЩ и Иран от вчера насам, за да гарантира, че преговорите ще започнат още утре, съобщиха официални лица пред Асошиейтед Прес при условие за анонимност, тъй като нямат правомощия да говорят пред медиите.

Министърът на вътрешните работи на Пакистан Мохсин Накви се срещна днес с временния ръководител на посолството на САЩ Натали Бейкър в американската мисия в Исламабад. Срещата беше фокусирана върху укрепването на двустранните отношения и подготовката за втория кръг от преговори, които по план трябва да бъдат проведени в Исламабад тази седмица, съобщиха от кабинета на Накви.

В официалното изявление не се уточнява кога точно се очаква да започне диалогът. Накви информира Бейкър относно мерките за сигурност и посочи, че са предприети специални действия за гарантиране безопасността на гостуващите делегации.

„Подготвили сме всеобхватни мерки за сигурност за нашите високопоставени гости“, се посочва в неговото изявление.

Бейкър изрази признателност за ролята на Пакистан в туширането на напрежението в региона и усилията на страната да улесни провеждането на диалог.

Отделно от това пакистанският премиер Шехбаз Шариф проведе телефонен разговор късно снощи с иранския президент Масуд Пезешкиан, стана ясно от изявление, публикувано от кабинета на Шариф, макар в него да не се споменават планираните преговори.

Властите започнаха да затварят ключови пътища и да засилват охраната в столицата Исламабад още през уикенда, особено в района на луксозния хотел, където трябва да се проведе срещата между двете делегации. Мерките включват разполагане на войски по контролно-пропускателни пунктове, затваряне на туристически обекти, а на големите хотели беше разпоредено да ограничат резервациите, за да осигурят свободни места за участниците.

Джей Ди Ванс: Топката е в полето на Иран, САЩ няма да отстъпят от червените си линии

🇺🇸🤝🇮🇷 САЩ постигнаха „голям напредък“ в преговорите с Иран, заяви вицепрезидентът Джей Ди Ванс по време на свое интервю за предаването „Special Report“ с Брет Байер по Fox News.

Запитан дали предстоят нов кръг преговори, Ванс заяви, че топката е в полето на Иран, и обясни, че е напуснал разговорите в Пакистан миналия уикенд, тъй като „иранският екип, който беше там, не е в състояние да сключи сделка и трябваше да се върне в Техеран, за да получи одобрение за поставените от нас условия – от върховния лидер или от някой друг“.

„Големият въпрос оттук нататък е дали иранците ще имат достатъчно гъвкавост и дали ще приемат критичните точки, които настояваме да видим, за да приключим процеса“, каза Ванс по време на интервюто. „Обогатеният материал трябва да бъде изведен от Иран. Трябва да получим категоричен ангажимент, че няма да разработват ядрено оръжие.“

„Ако иранците са готови да ни срещнат по тези точки, това може да бъде много, много добра сделка и за двете страни“, обобщи вицепрезидентът на САЩ.

„Дали ще имаме следващи разговори и дали в крайна сметка ще стигнем до споразумение, наистина смятам, че решението е в ръцете на Техеран, защото ние предложихме много на масата“, продължи Ванс. „Ясно очертахме нашите „червени линии“. Също така пояснихме, Брет, че бихме били много щастливи ако Иран бъде третиран като нормална държава, ако има нормална икономика и хората му могат да просперират. Но за да бъде Иран нормална икономическа сила, той трябва да се държи като нормална държава, като се откаже от стремежа си към ядрено оръжие и от подкрепата за тероризма.“

„Вярвам, че съществува потенциал за голямо споразумение, но иранците са тези, които трябва да направят следващата крачка“, предположи още Ванс и добави, че САЩ очакват Иран да постигне напредък по отварянето на Ормузкия проток, като предупреди, че ходът на преговорите ще се промени, ако Техеран не го направи.

„Картите са в нас, имаме военното предимство, а сега разполагаме и с допълнителен икономически натиск, който прилагаме с блокадата върху износа на техния петрол през Ормузкия проток“, заяви той.

Ръкостискането в Исламабад – символиката, която не остана незабелязана

🇺🇸🤝🇮🇷 Вчера в Исламабад започнаха първите директни преговори между САЩ и Иран от основаването на Ислямската република през 1979 г. насам. Американската делегация бе водена от вицепрезидента Джей Ди Ванс, специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, а иранската – от председателя на парламента Мохамад Бакер Калибаф и външния министър Абас Арагчи.

Преговорите с посредничеството на Пакистан продължиха 21 часа в хотел „Серена“, но приключиха без да бъде постигнато споразумение – иранската страна отказа да се ангажира с отказ от разработката на ядрено оръжие. Ванс се завърна във Вашингтон, като заяви: „Не постигнахме споразумение“.

Въпреки провала на преговорите, един жест привлече вниманието – ръкостискането между ръководителите на двете делегации в началото на срещата, отразено от Wikipedia в хронологията на Islamabad Talks. Ливанската журналистка Дима Садек коментира този момент с остра наблюдателност: на 14-тия ден от смъртта на върховния лидер на Иран служители на режима стиснаха ръцете на тези, които го убиха.

Аятолах Али Хаменей беше ликвидиран на 28 февруари при съвместни въздушни удари на САЩ и Израел в Техеран, извършени в рамките на военната кампания срещу Иран. Иран обяви 40-дневен траур, а масовите церемонии за 40-тия ден се проведоха на 9 април – два дни преди началото на преговорите в Исламабад, съобщава IranWire. Новият върховен лидер Моджтаба Хаменей, син на убития аятолах, беше назначен от Съвета на експертите на 8 март.

Наблюдението на Садек улавя парадокса, пред който е изправен Техеран: режимът води преговори и разменя дипломатически любезности с държавата, отговорна за ликвидирането на неговия върховен лидер, само седмици след края на националния траур. Пакистанският външен министър Ишак Дар заяви, че Исламабад ще се опита да организира нов кръг от преговори в идните дни, предаде PBS.

Делегацията на Иран за преговорите със САЩ кацна в Исламабад.

🇮🇷✈️🇵🇰 Иранска делегация за преговори, водена от председателя на парламента Мохамед Багер Галибаф, кацна в Исламабад за мирни преговори със САЩ, съобщават ирански медии. Те допълват, че преговорите ще започнат, само ако Вашингтон приеме „предварителните условия“ на Техеран.

По-рано Галибаф заяви, че тези искания включват прекратяване на огъня в Ливан – нещо, което според Иран и посредника Пакистан е трябвало да бъде част от примирието още по начало. САЩ и Израел твърдят обратното. Освен това Галибаф призова за освобождаването на замразени ирански активи на стойност милиарди долари.

Делегацията на Галибаф включва висши политически, военни и икономически служители, сред които министъра на външните работи, секретаря на съвета по отбрана, управителя на централната банка и няколко членове на парламента.

Тръмп обяви двуседмично примирие с Иран след посредничество на Пакистан

🇺🇸🕊️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че спира ударите по Иран за период от две седмици, наричайки решението си „двустранно примирие". В изявлението той посочи, че действа след разговори с пакистанския премиер Шахбаз Шариф и фелдмаршал Асим Мунир, които са го помолили да задържи „разрушителната сила, изпратена тази нощ към Иран". Тръмп поставя „пълното, незабавно и безопасно отваряне" на Ормузкия проток от страна на Иран като условие за примирието.

Тръмп заяви, че всички военни цели на операцията вече са постигнати и надхвърлени и че преговорите за траен мир с Иран са „много напреднали". Той потвърди, че САЩ са получили предложение от Техеран, което съдържа 10 точки, определяйки го като „работеща основа за преговори", и добави, че „почти всички спорни точки са били договорени между САЩ и Иран". По думите му периодът от две седмици ще даде възможност сделката да бъде финализирана.

Обявлението идва само часове след изтичането на ултиматума, който самият Тръмп постави на 5 април, като заплаши да удари централи и мостове в Иран, ако проливът не бъде отворен. По-рано на 7 април той написа в Truth Social, че „цяла цивилизация ще умре тази нощ и никога няма да бъде възстановена", ако не се стигне до споразумение. PBS News припомня, че това е третият път, в който самият Тръмп поставя краен срок на Иран, само за да го отложи малко по-късно.

Пакистан играе ролята на основен посредник между Вашингтон и Техеран от началото на конфликта. Според Axios преговорите са водени лично от началника на пакистанската армията фелдмаршал Асим Мунир, който има близки отношения с Тръмп. По-рано премиерът Шариф призова „всички воюващи държави да наложат примирие за две седмици, за да може дипломацията да постигне окончателно прекратяване на войната".

Предложението на Техеран съдържа 10 точки, които включват протокол за безопасен транзит през Ормузкия проток, вдигане на санкциите и реконструкция на поразените при удари инфраструктурни обекти, съобщава иранската държавна агенция IRNA.

До момента Иран отхвърляше всяко временно спиране на огъня и беше непреклонен, че примирие трябва да има единствено ако бъде постоянно такова. Дали Техеран ще приеме условията на двуседмичното примирие, обявено от Тръмп, предстои да стане ясно.

Премиерът на Пакистан преговаря лично като посредник за примирие между САЩ и Иран.

🇵🇰 Пакистанският премиер Шехбаз Шариф преговаря за прекратяване на огъня между САЩ и Иран, съобщи CBS News, позовавайки се на източници от правителството в Исламабад. Като събеседник от страна на САЩ участва вицепрезидентът Джей Ди Ванс.

По-рано днес Шариф обяви в социалните мрежи, че е предложил сделка, включваща примирие за срок от две седмици, по време на което Иран трябва да отвори повторно Ормузкия пролив.

Часът в Исламабад е малко след 3 през нощта, а министърът на външните работи Ишак Дар е на крак, тъй като провежда редица спешни разговори с регионални партньори в пика на усилията, настъпващ с наближаване на крайния срок, поставен от американския президент Доналд Тръмп. Ведомството публикува две изявления във връзка с разговорите на Дар с външни министри на Египет и Саудитска Арабия във връзка с „развиващата се ситуация в региона“.

През последните седмици Пакистан влезе в ролята на посредник между Вашингтон и Техеран. В публикация на Х по-рано тази седмица премиерът Шехбаз Шариф призова за двуседмично примирие, което „позволява на дипломацията да постигне окончателно спиране на войната“.

Той също така поиска от Тръмп да удължи поставения от самия него краен срок с две седмици, като предложи в замяна Иран да отвори Ормузкия пролив през този период.

По-рано неназован регионален източник заяви за CNN, че „скоро се очакват добри новини и от двете страни“, добавяйки, че се предвижда сделката да бъде сключена още тази вечер.

От своя страна Тръмп заяви пред Fox News, че Шариф е „уважаван човек“ и скоро ще бъде изцяло информиран за предложението му, допълвайки, че преговорите са „разгорещени“, но без да навлиза в повече подробности.

Пакистанските талибани регламентираха „допустимите методи“ на екзекуция на пакистански военни.

🇵🇰 Техрик-е-Талибан Пакистан (ТТП) публикува документ, озаглавен „Шариатски начин на убийство", в който се регламентират допустимите методи за лишаване от живот на военнослужещи в пакистанската армия и силови структури. Документът е утвърден от Дар-ул-Ифта, вътрешен религиозно-юридически орган на ТТП, натоварен с издаването на фетви.

Съгласно текста, категорично се забранява на бойците от организацията да убиват пленници с побой до смърт, отрязване на части от тялото, уморяване от глад и жажда, изгаряне, взривяване с боеприпаси, обезглавяване на мъртви тела и хвърляне от скала. Тези действия са определени като „не-шариатски". Всеки боец на ТТП, извършил подобно нарушение, ще бъде третиран като престъпник и подлежи на наказание от централното шариатско ръководство на движението.

Преди екзекуция на пленен противник бойците са длъжни да получат изрична заповед-разрешение от муфтий и от централния съдебен орган на пакистанските талибани. Пропагандните канали на ТТП подчертават, че документът е „изготвен в светлината на Корана, хадисите и изказванията на уважавани факихи" (ислямски правоведи).

Появата на подобен документ не е безпрецедентна в практиката на подобни джихадистки групировки, които периодично издават вътрешни правилници, които имат за цел едновременно дисциплиниране на бойците и легитимиране на насилието в религиозни рамки. В случая с ТТП вътрешната регулация може да се разгледа и като опит за ограничаване на ексцесиите, подкопаващи подкрепата за движението сред местното пущунско население.

Документът идва в период на сериозна ескалация на насилието, свързано с ТТП. Според данни на ACLED, през 2025 г. са регистрирани повече от 1000 случая на атаки и насилие с участието на групировката на територията на Пакистан. Сред последните атаки, станали повод за мащабна военна реакция, е самоубийственият атентат срещу шиитска джамия в Исламабад на 6 февруари тази година, при който загинаха най-малко 31 души, а 170 други бяха ранени, съобщи Al Jazeera.

Пакистан отговори, започвайки на 21–22 февруари въздушни удари срещу лагери на ТТП и Ислямска държава – провинция Хорасан, действаща от територията на Афганистан. Конфликтът моментално ескалира в открити сблъсъци през границата – с въздушни удари, артилерийски обстрел и битки на множество точки по линията „Дюранд“.

На 27 февруари пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заплаши, че страната му е способна на „открита война" с Афганистан. Талибанските власти в Кабул отговориха с трансгранична сухопътна офанзива, насочена срещу военни постове в Пакистан.

Сблъсъците продължиха през март, когато Афганистан обвини Пакистан в удар по рехабилитационна болница в Кабул, при който загинаха повече от 400 цивилни – твърдение, което Исламабад отрича. Временно примирие за празника Ид ал-Фитр беше обявено от Пакистан по искане на Саудитска Арабия, Турция и Катар.

400 убити и 250 ранени при пакистански въздушен удар по болница за наркозависими в Кабул.

🇦🇫⚔️🇵🇰 Афганистан обвини Въоръжените сили на Пакистан, че са нанесли въздушен удар срещу болница за лечение на наркозависими в столицата Кабул, при който са загинали най-малко 400 души.

Пакистан отрече твърдението като „невярно и насочено към подвеждане на общественото мнение“ и заяви, че в понеделник е атакувал единствено военни обекти в Кабул и провинция Нангархар.

Атаката срещу болницата „Омар“ в столицата е извършена около 21:00 часа местно време, съобщи заместник-говорителят на талибанското правителство Хамдула Фитрат, според когото болницата разполага с 2000 легла, а при удара са разрушени големи части от сградата.

„За съжаление, броят на загиналите до момента е достигнал 400 души, а около 250 други са ранени. Спешните екипи в момента са на място, работят за овладяване на пожара и изваждане на останалите тела на жертвите“, добави той.

Местни телевизии излъчиха кадри, на които пожарникари се опитват да потушат пламъци сред руините на сградата.

Омид Станикзай, 31-годишен охранител в болницата, заяви пред агенция AFP, че преди атаката е чул бойни самолети да патрулират в небето.

„Имаше военни части навсякъде около нас. Когато тези части откриха огън по самолета, той хвърли бомби и избухна пожар“, каза той. По думите му всички загинали и ранени са цивилни.

„Престъпление срещу човечеството“

Атаката идва часове след като талибански представители съобщиха, че двете страни са разменили обстрели по общата граница, при което четирима души са загинали в Афганистан. Това се случва в третата седмица на най-смъртоносните сблъсъци между съседните страни от години.

Забихула Муджахид, друг говорител на талибаните, осъди удара по болницата, заявявайки, че Пакистан отново е „нарушил въздушното пространство на Афганистан, удряйки болница за лечение на наркозависими в Кабул“. Той подчерта, че властите считат „подобно действие за противоречащо на всички приети принципи, както и за престъпление срещу човечеството“.

Мошараф Заиди, говорител на пакистанския премиер Шехбаз Шариф, описа обвиненията като неоснователни и заяви, че болницата в Кабул не е била атакувана.

Министерството на информацията на Пакистан заяви в публикация на Х, че ударите са „прецизно насочени по военни обекти и инфраструктура за подкрепа на терористи, включително складове за техническо оборудване и боеприпаси на афганистанските талибани“, както и срещу пакистански бойци, базирани в Кабул и Нангархар. Според ведомството тези обекти са били използвани срещу невинни пакистански цивилни.

„Ударите бяха извършени прецизно и внимателно, така че да не се причинят съпътстващи щети“, се посочва още в изявлението. Според него твърденията на Муджахид целят да подбудят антипакистански настроения и да прикрият „нелегитимната подкрепа на талибаните за трансграничния тероризъм“.

Коментарите идват часове след като Съветът за сигурност на ООН призова правителството на талибаните да засили незабавно своите усилия за борба с тероризма. Пакистан отправя остри критики към Кабул, че укрива въоръжени гурпи като пакистанските талибани, които според него извършват атаки на пакистанска територия.

Приета единодушно, резолюцията не споменава Пакистан, но осъжда „по най-категоричен начин всяка една терористична дейност, включително терористични атаки“, произлизащи от Афганистан. Тя също така удължи мандата на мисията на ООН в страната (UNAMA) с три месеца.

Пакистан често обвинява талибаните, че предоставят убежище на Техрик-е-Талибан Пакистан, както се нарича групировката на пакистанските талибани, както и на забранени групировки на белуджистанските сепаратисти и други сили, които редовно атакуват пакистанските сили за сигурност и цивилни. Талибанското правителство настоятелно отхвърля обвиненията.

„Няма изход от кризата“

По-рано афганистански представители съобщиха, че четирима души, сред които две деца, са загинали, докато 10 са ранени в югоизточен Афганистан при размяна на огън. Минометни снаряди, изстреляни от Пакистан през нощта, са ударили села в провинция Хост и са разрушили няколко къщи, съобщи Мустагфар Гурбаз, говорител на областния управител.

Напрежението между двете държави избухна още миналия месец, когато Пакистан извърши въздушни удари в Афганистан, за които заяви, че са насочени срещу въоръжени групировки. Афганистан определи тези действия като нарушение на собствения си суверенитет и отвърна със собствени атаки.

Сблъсъците прекъснаха примирие, договорено с посредничество от Катар през октомври, след като предишни вълни на насилие доведоха до десетки жертви сред войници, цивилни и бойци на въоръжени групировки.

Китай съобщи, че негов специален пратеник е прекарал седмица в посредничество между двете страни, като е призовал за незабавно прекратяване на огъня. Въпреки това Майкъл Кугелман, старши експерт по Южна Азия от аналитичния център Atlantic Council, сподели пред AFP, че няма признаци боевете скоро да приключат.

„Държавите от Персийския залив, които посредничеха в предишни кръгове на разговори между Афганистан и Пакистан, сега са ангажирани със собствен конфликт. Други посредници, включително Китай, имат ограничен успех“, отбеляза той, имайки предвид войната между САЩ, Израел и Иран и последвалите удари срещу страни от Залива.

„Пакистан изглежда решен да продължи ударите по цели в Афганистан, а талибаните са решени да отвърнат с операции, насочени срещу гранични постове в Пакистан и потенциално с асиметрични тактики – от употреба на дронове до подкрепа на нападения в самия Пакистан“, добави той.

„Не се вижда изход от кризата.“

Министърът на информацията на Пакистан Атаулла Тарар заяви в неделя, че армията е ликвидирала 684 бойци на талибаните – твърдение, отхвърлено от Кабул, който твърди, че загубите са значително по-ниски. В същото време министерство на отбраната на талибаните и официални лица заявиха, че са убити над 100 пакистански войници.

Световната продоволствена програма (WFP) на ООН заяви, че започва усилия по мобилизация за осигуряване на „незабавна жизненоважна хранителна помощ“ за над 20 000 семейства, разселени в Афганистан в резултат на конфликта.

Пакистан въведе армия и полицейски час след кървави протести пред консулството на САЩ.

🇵🇰 Пакистан мобилизира армията и наложи полицейски час за 72 часа в определени райони след вълна от смъртоносни протести в отговор на убийството на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей след съвместни удари на САЩ и Израел в събота.

Най-малко 24 души загинаха, а десетки бяха ранени при сблъсъци между демонстранти и силите за сигурност в цялата страна в неделя. Това принуди властите да засилят мерките около посолството и консулските служби на САЩ.

Полицейският час беше въведен рано сутринта в понеделник в областите Гилгит, Скарду и Шигар в северния регион Гилгит-Балтистан. Според официално изявление там най-малко 12 протестиращи и един служител по сигурността са били убити, а десетки други са ранени по време на конфронтациите.

От тях седем души са загинали в Гилгит, съобщи служител от спешна помощ, а други шестима са починали в Скарду, потвърди лекар пред агенция AFP в понеделник.

В неделя хиляди демонстранти атакуваха офисите на Групата военни наблюдатели на ООН в Индия и Пакистан (UNMOGIP), която следи примирието в оспорвания хималайски регион Кашмир, както и Програмата на ООН за развитие в град Скарду. Освен това демонстранти подпалиха полицейски участък и нанесоха щети на училище и офиси на местна благотворителна организация в Гилгит, съобщават официални лица.

Говорителят на ООН Стефан Дюжарик заяви в понеделник, че протестиращите са проявили насилие в близост до полевата станция на UNMOGIP, която е била вандализирана.

„Безопасността и сигурността на персонала и обектите на ООН в целия регион остават наш основен приоритет и продължаваме да следим ситуацията отблизо“, заяви Дюжарик.

Шабир Мир, говорител на регионалното правителство на провинция Гилгит-Балтистан, увери, че ситуацията се намира под контрол и полицейският час ще остане в сила до сряда. Началникът на полицията Акбар Насир Хан призова жителите да не напускат домовете си заради „влошаващото се състояние на обществения ред“.

В южния пристанищен град и търговски център на страната, Карачи, 10 души бяха убити, а най-малко още 60 са ранени при сблъсъци време на протест пред консулството на САЩ. Други двама протестиращи загинаха в столицата Исламабад, докато се насочваха към американското посолство.

Пакистанските власти засилиха охраната на американските дипломатически мисии в цялата страна, в това число около сградата на консулството в Пешавар, за да избегнат по-нататъшно насилие.

Посолството на САЩ и консулствата му в Карачи и Лахор отмениха интервюта за визи и услуги за американски граждани в понеделник, посочвайки като причина съображения за сигурност.

Федералното правителство предупреди, че ситуацията може допълнително да се влоши на фона на мащабните демонстрации, осъждащи убийството на Хаменей в събота.

Техеран отговори със серия от атаки с дронове и ракети, насочени срещу Израел и активи на САЩ в няколко страни от Персийския залив.

22 загинали при протести срещу САЩ в Пакистан, опитаха да щурмуват Зелената зона в Багдад.

🇵🇰 Поне 22 души загинаха по време на анти-американски демонстрации в Пакистан, при които стотици хора се отправиха към консулството на САЩ в Карачи. Безредици избухнаха също в Ирак, където федералните сили за сигурност използваха сълзотворен газ срещу тълпа, опитала се да щурмува американското посолство в Багдад.

Протестите бяха организирани в отговор на убийството на върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей, който беше ликвидиран при съвместни удари на Израел и САЩ. Тълпа демонстранти в Карачи скандираше срещу удара, преди да влезе в приемната зала на консулството и да запали малък огън.

Видео, публикувано в социалните мрежи, показва мъж, който вика: „Смъртта на лидера е отмъстена.“

Според медицински служител 10 души са загинали след като силите за сигурност откриха огън, а над 30 други са ранени. Насилието, породено от протести на други места в Пакистан, отне живота на 10 души в Гилгит-Балтистан и на двама в столицата Исламабад.

Силите за сигурност на Ирак използваха сълзотворен газ, след като стотици протестиращи, размахващи знамена и хвърлящи камъни, се опитаха да щурмуват Зелената зона в Багдад, където се намира посолството на САЩ. Вчера Израел и САЩ започнаха да нанасят удари по шиитските милиции в страната, подкрепяни от Иран, което доведе до жертви.

Смъртта на Хаменей разтърси Близкия изток и ислямския свят като цяло. 86-годишният шиитски духовник, държавен глава на Иран в продължение на 36 години, ръководеше политиката за сигурност на Ислямската република, довела до създаването на мрежа от шиитски милиции с негова подкрепа.

Хамас, Ансар Аллах (хутите в Йемен), ливанската Хизбула и шиитски милиции в Ирак направиха изявления с изрази на съболезнования и солидарност с Хаменей, когото възхваляваха като муджахид (религиозен воин) и мъченик.

„[Хаменей] водеше марша на джихада и съпротивата срещу тираничните и потиснически американски и израелски сили, врагове на религията и човечеството“, се казва в изявление на генералния секретар на Хизбула, Наим Касем.

При управлението му Иран обучаваше, въоръжаваше и инвестираше в групи като Хизбула, за да създаде това, което нарече „Ос на съпротивата“ в Близкия изток. Години наред тези групи работеха в подкрепа на целите на Ислямската република в региона и бяха част от своеобразен бастион срещу САЩ и Израел.

В Ливан десетки хиляди поддръжници на Хизбула и шиитски мюсюлмани излязоха в южните предградия на Бейрут, за да оплакват Хаменей, размахвайки знамена на Хизбула и Иран и носейки снимки на починалия ирански лидер.

В йеменската столица Сана близки до хутите медии се похвалиха с „милионен марш“ в подкрепа на Иран и в памет на Хаменей.

Смъртта му е тежък удар за оста на съпротивата, която и без последните събития бе сериозно отслабена от Израел през последните две години и половина. Ликвидирането на Хаменей е поредна символична рана за много шиитски мюсюлмани, която идва под 18 месеца след смъртта на Хасан Насрала, който ръководеше Хизбула, докато не беше убит при израелски въздушен удар по южните предградия на Бейрут през ноември 2024 г.

И двамата шиитски лидери се възприемаха като ключови фигури в съпротивата срещу западното потисничество.

„След смъртта на Насрала вече нищо не ни изненадва. Свърши се. Изглежда Израел може да убие когото поиска“, каза ливанска жена от южните предградия на Бейрут.

Не всички обаче оплакваха загубата на иранския лидер. В Сирия, където Техеран беше основният покровител на тоталитарния режим на Башар ал-Асад, докато той не беше свален през 2024 г. хората излязоха по улиците, след като чуха новината. Някои надуваха клаксоните на колите си в знак на радост, докато други пееха революционни лозунги. Когато по време на ръгби мач прекъснаха, за да съобщят новината, зрителите и играчите започнаха да ликуват.

В Ливан противниците на Хизбула отбелязваха смъртта на Хаменей без бурни празненства, тъй като се опасяват да не предизвикат поддръжниците на Хизбула, която продължава да поддържа силни позиции в определени слоеве на обществото в Ливан.

На правителствено ниво реакцията в Близкия изток беше сдържана, като повечето външни министерства изобщо не коментираха смъртта на Хаменей, въпреки безпрецедентния характер на убийството на действащ държавен глава от чужда държава. Транскрипцията на телефонен разговор днес между министрите на външните работи на Оман и Иран не споменава нищо за убийството на Хаменей.

Нова ескалация между Пакистан и Афганистан, погранични сблъсъци и въздушни удари в Кабул

🇦🇫⚔️🇵🇰 Талибанските власти в Афганистан обявиха, че са извършили атаки срещу военни позиции на Пакистан по границата между двете страни в отговор на въздушните удари от миналата седмица. Информацията беше потвърдена от командването на Пакистан, което заяви, че силите му са отвърнали на огъня.

Медийният център на афганистанския военен корпус публикува изявление, според което „тежките сблъсъци“ са били започнали в четвъртък вечер като „отговор на неотдавнашните въздушни удари, извършени от пакистанските сили в провинциите Нангархар и Пактия“.

„В отговор на многократните провокации и нарушения от страна на пакистанските военни, бяха предприети мащабни настъпателни операции срещу пакистански военни позиции и съоръжения по линията ‚Дюранд‘“, написа говорителят на правителството на талибаните Забихула Муджахид.

Отношенията между двете страни се влошиха в последните месеци, а пунктовете по сухопътната граница с дължина 2611 км, известна като линията „Дюранд“, до голяма степен остават затворени от кръвопролитните сблъсъци през октомври, които отнеха живота на повече от 70 души от двете страни.

Военен източник на талибаните съобщи пред Al Jazeera, че при атаките в четвъртък са убити 10 пакистански войници и са превзети 13 застави. Според талибаните тези действия са отмъщение за пакистанските удари по границата от неделя.

Пакистан твърдеше, че е убил най-малко 70 бойци при неделните атаки, но Афганистан отхвърли това твърдение и вместо това посочи, че са загинали цивилни, включително жени и деца.

По-късно Министерство на информацията и радиоразпръскването на Пакистан обяви, че армията е дала „незабавен и ефективен отговор“ на талибанския обстрел в няколко сектора в провинция Хайбер Пахтунхва.

„Силите на режима на талибаните биват наказвани в секторите Читрал, Хайбер, Мохманд, Курам и Баджаур. Първите доклади потвърждават тежки загуби от афганистанска страна, като са унищожени множество постове и оборудване“, се посочва в съобщението.

Мошараф Заиди, говорител на пакистанския премиер Шехбаз Шариф, написа в X, че нито една застава не е превзета или поразена от талибаните, както и че пакистанските войски са „нанесли тежки загуби по границата в отговор на непредизвиканата талибанска агресия“.

Малко след полунощ в петък той заяви, че Пакистан продължава военния си отговор, при който до момента са били ликвидирани 133 талибани, а над 200 други са ранени. Той добави, че 27 позиции на територията на Афганистан са били унищожени, а други 9 са превзети.

Междувременно в афганистанската столица Кабул бяха чути силни експлозии и звук от преминаващи изтребители.

В основата на напрежението стоят проблемите със сигурността, заради които Пакистан обвинява Афганистан, че укрива екстремистки групи, предвождани от пакистанските талибани, известни като Техрик-е Талибан Пакистан (TTP).

Пакистанските талибани се появиха през 2007 г. в племенните райони на страната. Те са отделна организация от талибаните в Афганистан, но споделят дълбоки идеологически, социални и езикови връзки с тях.

Пърл Пандия, старши анализатор за Южна Азия в Conflict Location & Event Data (ACLED), отбеляза пред Al Jazeera, че „пропускливата граница“ с Афганистан осигурява на бойците безопасно убежище за отстъпление при военен натиск.

„Афганистанските талибани обаче изглежда нямат желание да предприемат сериозни мерки за TTP, отчасти заради старата близост между двете групи, но и от страх, че бойците на TTP могат да преминат към основния им съперник – Ислямска държава Хорасан“, добави тя.

Пандия отбеляза, че 2025 г. е била една от годините с най-много насилие в последното повече от десетилетие, като ACLED е регистрирала над 1000 инцидента с участие на пакистанските талибани. Тенденциите за 2026 г. изглеждат „наравно“ или „малко по-високи“ спрямо същия период на миналата година.

„При липсата на сериозни действия срещу TTP от страна на Афганистан, бъдещата ескалация изглежда неизбежна“, заключи тя.

Афганистанските талибани отричат обвиненията на Пакистан, че предоставят убежище на групировката.

Пакистан нанесе въздушни удари на територията на Афганистан.

Афганистански мъже търсят жертви след пакистански въздушен удар срещу жилищен район в село Гирди Кас, провинция Нангархар, 22 февруари 2026 г.
📸 Снимка: Aimal Zahir/AFP via Getty Images

🇵🇰💥🇦🇫 Пакистанската армия нанесе въздушни удари срещу обекти в Афганистан, описани като „лагери и скривалища“ на въоръжени групи, отговорни за серия от атаки, сред които и смъртоносния самоубийствен атентат в шиитска джамия в Исламабад.

Министерство на отбраната на талибаните осъди ударите от изминалата нощ, които са „поразили религиозно училище и жилищни домове“ в граничните провинции Нангархар и Пактика, „докладвайки за десетки убити и ранени, сред които жени и деца“.

Местни източници съобщиха пред Al Jazeera, че най-малко 17 души са загинали в Нангархар.

Атаките поставят под въпрос крехкото примирие между двете държави, договорено след тежки гранични сблъсъци през октомври миналата година, при които загинаха десетки войници, цивилни и предполагаеми бойци.

Министерство на информацията и електронните медии на Пакистан заяви в изявление на X, че армията е провела „прецизни операции, базирани на разузнавателни данни“ срещу 7 лагера и убежища на пакистанските талибани, известни като Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), и техните съюзници.

В изявлението се посочва още, че мишена е бил и филиал на групировката Ислямска държава в граничния регион.

Ведомството твърди, че разполага с „неоспорими доказателства“, че последните атаки в Исламабад, Баджаур и Бану са били извършени от бойци „по нареждане на техните лидери и организатори, базирани в Афганистан“.

Пакистан призова многократно талибанското правителство да предприеме мерки, за да прекрати използването на неговата територия за нападения, но според Пакистан не е успяло да „реализира никакви съществени действия“.

В съобщението се допълва, че Пакистан „винаги се е стремил към поддържане на мира и стабилността в региона“, но се подчертава, че безопасността и сигурността на неговите граждани остават негов основен приоритет.

Въздушните удари бяха нанесени часове след като атентатор-самоубиец нападна конвой на силите за сигурност в област Бану на северозападната провинция Хайбер-Пахтунхва, при което загинаха двама войници, един от които е подполковник.

В понеделник автомобил, натъпкан с експлозиви и управляван от атентатор-самоубиец, се вряза в армейски пост в близкия район Баджаур, убивайки 11 войници и едно дете. По-късно местните власти посочиха, че атентаторът е бил афганистански гражданин.

На 6 февруари друг атентатор задейства експлозиви по време на обедна молитва в джамията „Хадиджа Тул Кубра“ в района Тарлай Калан на столицата Исламабад, убивайки най-малко 31 богомолци и ранявайки 170 други. Часове по-късно Ислямска държава пое отговорност за нападението.

Макар бомбените атентати да са рядкост в строго охраняваната столица, нападението срещу джамията е второто такова за последните три месеца, което породи опасения от ескалация на насилието в големите градски центрове на Пакистан.

По това време пакистанската армия обяви, че „планирането, обучението и идеологическата подготовка за атаката са се състояли в Афганистан“.

Министерство на информацията на Пакистан повтори своя призив към световната общност да притисне талибаните да спазват ангажиментите си по споразумението, сключено със САЩ през 2020 г. в катарската столица Доха, с което се поема ангажимент за предотвратяване на използването на афганистанска земя за атаки срещу други държави. Ведомството посочи, че подобен ход е „от жизненоважно значение за регионалния и глобалния мир и сигурност“.

Министерство на отбраната на талибаните от своя страна осъди атаките като „нарушение на международното право и принципите на добросъседство“ и обеща отговор.

„Държим пакистанската армия отговорна за нанасянето на удари срещу цивилни граждани и религиозни обекти. Ще отговорим на тези атаки в подходящо време с премислен и адекватен отговор“, се казва в позицията.

В последните години Пакистан страда от ескалация на насилието, за голяма част от което са отговорни Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), действащи от територията на Афганистан, и сепаратистките групи от Белуджистан.

Правителството на талибаните последователно отрича да е давало убежище на въоръжени групировки.

Отношенията между двете страни остават обтегнати след смъртоносните сблъсъци през октомври. Боевете тогава избухнаха след експлозии в Кабул, за които талибаните обвиниха Пакистан.

Примирието, постигнато на 19 октомври с посредничество на Катар, до голяма степен се спазваше, но втория етап от преговори в Истанбул не доведе до официално споразумение.

Две експлозии в Китай в рамките на денонощие

🇨🇳 Втора мощна експлозия за под денонощие засегна обект на Народната освободителна армия на Китай в Дзибо, провинция Шандун. Взривър беше предшестван от друг инцидент в Шантоу, провинция Гуандун.

Министерството на държавната сигурност посочи групировката „Лашкар-е-Тайба“ (LeT) като основен заподозрян. В момента Пекин координира усилията си с регионални служби за сигурност за овладяване на заплахата.

Атаките съвпадат със заканите на групировката за ескалация срещу китайски обекти на Китайско-пакистански икономически коридор (CPEC). Основана в края на 80-те години, тя е сред най-големите и активни ислямистки организации в Южна Азия. Макар първоначално фокусът ѝ да бе насочен основно към оспорваните територии в Кашмир, оперативният ѝ обхват постепенно се разширява.

Групировката придоби международна известност с координираните атаки в Мумбай през 2008 г., при които загинаха над 160 души. Тя е отговорна и за нападението над индийския парламент през 2001 г., което доведе до сериозна ескалация между Индия и Пакистан. Считана за терористична организация от ООН, САЩ и редица други държави, групировката поддържа сложни логистични мрежи, които сега се насочват към активи на Китай.

Министерството на външните работи на Пакистан излезе с официално изявление, осъждащо категорично случаите в провинциите Шандун и Гуандун. Исламабад определи инцидентите като „враждебни актове срещу стабилността в региона“ и изрази пълна солидарност с Пекин. В изявлението се посочва, че пакистанските власти не разполагат с данни за оперативна връзка между местни субекти и координирането на атаките на китайска територия.

По отношение на подозренията към „Лашкар-е-Тайба“, пакистанската дипломация запазва консервативен тон, напомняйки, че организацията е официално забранена в страната още през 2002 г. Въпреки това служители на сигурността в Исламабад потвърдиха, че се намират в постоянен контакт с китайските ведомства за обмен на разузнавателни данни. Основен приоритет за Пакистан остава защитата на проектите по Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC), които са обект на преки заплахи от екстремистки групи.

Пакистанските служби за сигурност вече започнаха проверки на логистичните мрежи в пограничните райони, за да спрат евентуално трансгранично движение на бойни клетки. Официални лица в Исламабад отново припомниха, че стратегическото партньорство с Китай е непоколебимо и опитите за дестабилизация няма да променят курса на съвместните икономически инициативи. Териториалното присъствие на въоръжени групи обаче остава сложна тема, която двете страни се опитват да адресират чрез засилен граничен контрол и общи центрове за борба с тероризма.

Пакистан с успешен тест на противокорабна балистична ракета.

🇵🇰 Пакистан проведе успешно изпитание в открито море на своята нова противокорабна балистична ракета SMASH, която определя като изцяло местно разработена система, която развива скорости до Мах-8 и е предназначена за нанасяне на бързи удари по надводни цели.

Според сведения на източници от пакистанската отбрана, изпитанието е първия оперативен пуск на ракетата от военноморска платформа и отбелязва това, което Пакистан нарича „исторически пробив“ за своя надводен флот.

„Успешното първо изстрелване на разработената изцяло в страната противокорабна балистична ракета SMASH с хиперзвукова скорост Мах-8 е исторически пробив в морската война в Южна Азия“, съобщи пресслужбата на въоръжените сили на Пакистан (ISPR).

За разлика от крилатите ракети, SMASH следва квазибалистична траектория, при която първо се бързо на голяма височина, след което пикира към целта с хиперзвукова скорост в терминалната фаза. Според описанието маневрите в последния етап са подобни на маневриращите бойни глави при повторно влизане в атмосферата, което драстично скъсява времето за реакция на корабните системи за противовъздушна отбрана.

Пакистан подчерта, че този профил дава на ракетата сериозно предимство в съвременните морски сражения. Както се посочва в официалните материали: „Маневрената терминална фаза... оставя на корабните отбранителни системи само няколко секунди за реакция, което претоварва логиката за прехващане и проследяването от сензорите.“

Очаква се първите платформи, получили новата ракета, да бъдат бойните кораби на пакистанския флот, включително четирите фрегати от клас Zulfiqar (F-22P). С предполагаем обсег от около 350 км системата предоставя на командирите възможност за нанасяне на удари отвъд хоризонта, като изстрелващият кораб остава извън зоната на действие на по-голямата част от корабните зенитно-ракетни комплекси.

Въпреки че Пакистан отказва да разкрие конкретни технически спецификации, беше съобщено за двигател с твърдо гориво, инерциална навигация с коригиране от сателит и неуточнена система за насочване в терминалната фаза (вероятно радарна или оптико-електронна). Бойната глава е оптимизирана за пробиване на корабни корпуси и критични отсеци.

На оперативно ниво пакистанските въоръжени среди представят SMASH като част от цялостна стратегия за „отказ на достъп в морето“, насочена към усложняване на действията на вражеския флот. Концепцията съответства на тактиката „shoot and go“, при която корабът извършва пуск на ракета, веднага след което сменя позицията си, преди противникът да успее да организира ответен удар.

Пакистански източници изтъкват, че SMASH е не просто нов боеприпас, а промяна в цялостната военна позиция на Исламабад. Както се посочва в официалното описание: „SMASH е по-малко за полезния товар и повече за позицията – ясен сигнал, че Пакистан възнамерява да държи чуждите флотове на безопасно разстояние.“

Трима загинали при самоубийствен атентат в пакистанския град Пешавар.

🇵🇰 Трима атентатори самоубийци атакуваха щаба на паравоенните сили в пакистанския град Пешавар, като убиха най-малко трима охранители и раниха още няколко души, съобщават медиите.

Според вестник Dawn атаката срещу централата на Федералната полиция е станала рано сутринта в понеделник. Един от терористите се е взривил на портала на комплекса, а останалите двама са се опитали да нахлуят вътре, но са били застреляни.

„Първоначално трима бойци се опитаха да атакуват щаба“, каза пред вестника главният полицай на града Миан Саид Ахмад. „Единият се взриви на портала, а другите двама се опитаха да влязат в сградата, но бяха ликвидирани от служителите на FC“, добави той.

Тримата загинали охранители са били на пост точно на портала и са били убити от взрива, според уебсайта Dunya News.

Междувременно началникът на полицията в Пешавар заяви пред Associated Press, че по време на атаката голяма част от личния състав е бил на открит плац в комплекса за сутрешна тренировка.

„Терористите от днешната атака бяха пеша и не успяха да стигнат до зоната на строя. Бързата реакция на нашите сили предотврати много по-голяма трагедия“, заяви той.

Щабът на паравоенните сили се намира в гъсто населен район на Пешавар, столица на провинция Хайбер Пахтунхва. Говорител на силите за сигурност, пожелал анонимност, каза пред Reuters, че зоната е напълно блокирана.

При атаката са ранени най-малко шестима цивилни, които са откарани в болница Лейди Рединг в Пешавар. Служител на лечебното заведение увери, че състоянието на всички пострадали е стабилно. В двете големи болници на града беше обявено извънредно положение.

Засега никоя групировка не е поела отговорност за нападението.

Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), групировка на пакистанските талибани, често е обвинявана за подобни атаки на територията на страната, където напоследък се наблюдава рязко увеличаване на терористичните актове.

TTP е отделна организация, съюзник на афганистанските талибани, които управляват Афганистан.

Днешната атака идва по-малко от две седмици след като камикадзе се взриви до полицейска кола пред съдебната палата в столицата Исламабад, убивайки 12 души.

Вълната от насилие обтяга отношенията между Исламабад и правителството на талибаните, което управлява Афганистан. Пакистан обвинява TTP, че действат безпрепятствено от територията на съседен Афганистан след завземането на властта от талибаните през 2021 г.

Пакистанският премиер Шехбаз Шариф осъди остро атаката в Пешавар и похвали силите за сигурност за навременната им реакция.

„Извършителите на това нападение трябва възможно най-скоро да бъдат установени и изправени пред правосъдието. Ще осуетим злите планове на терористите, посегнали на целостта на Пакистан“, заяви Шариф в официално изявление.

Пакистанският президент Асиф Али Зардари също осъди категорично атаката. В публикация на X той изказа „искрени съболезнования“ и отдаде почит на смелостта на силите за сигурност.

Пратка с метаамфетамин за близо 1 млрд долара беше конфискувана в Арабско море.

🇵🇰⚓️🇸🇦 PNS Yarmook, боен кораб от Военноморските сили на Пакистан, действаща в подкрепа на водената от Саудитска Арабия „Съвместна оперативна група“ (CTF) 150 на Обединените морски сили (CMF), проведе успешна операция в Арабско море, завършила с изземането на наркотици на стойност над 972,4 милиона долара.

В рамките на 48 часа корветата проведе операция по взимане на абордаж на два кораба, които не излъчваха сигнал през автоматичната идентификационна система (AIS) и нямаха никакви външни белези, а впоследствие стана ясно, че нямат национална принадлежност.

На 18 октомври екипажът се качи на първия кораб, където конфискува над два тона метамфетамин на кристали (ICE) на ориентировъчна улична стойност 822,4 милиона долара. Под 48 часа по-късно екипажът се качи на втори съд, от който иззе 350 кг от същото вещество на стойност 140 милиона долара, както и 50 кг кокаин на стойност 10 милиона долара.

Наркотиците бяха прехвърлени обратно до кораба за лабораторни тестове, за да бъде потвърдено тяхното съдържание, а след това бяха унищожени.

„Успехът на тази фокусирана операция демонстрира нарастващото значение на многостранното сътрудничество. PNS Yarmook постигна едно от най-успешните изземвания на наркотици за CMF, което е директен резултат от експертизата и партньорството на нашите военноморски сили в рамките на организацията“, заяви командирът на групата комодор Фахад Алджоиад от Кралските саудитски военноморски сили.

Фокусираната операция „Ал Масмак“ стартира на 16 октомври и демонстрира успешно координиран международен подход за подобряване на регионалната сигурност и морската безопасност, ръководен от Саудитска Арабия заедно с военноморски активи на Пакистан, Франция, Испания и САЩ.

Мисията на CTF 150 е да лишава недържавни участници от способността да транспортират оръжия, наркотици и други незаконни товари през Индийския океан, Арабско море и Оманския залив.

Обединените морски сили са партньорство от 47 държави, заето с поддръжка на международния ред, основан на правила, с насърчаване на сигурността и стабилността върху 3,2 милиона квадратни мили водна повърхност, която обхваща някои от най-важните морски пътища в света.