Техеран отрече покана за мекканския пакт и потвърди разговори за сигурност

🇮🇷🛡️ Иран не е получавал покана да се присъедини към отбранителния пакт, подписан от Саудитска Арабия, Турция и Пакистан в Мека. В същото време обаче той е получил предложения за разговори с трите държави по въпросите на регионалната сигурност. Това заяви на брифинг в понеделник Есмаил Багаи, говорител на иранското министерство на външните работи, цитиран от индийската новинарска агенция ANI.

Думите му опровергават твърдение, което обиколи света през почивните дни. В събота ръководителят на агенция „Хане мелат“ Мехди Рахими заяви пред ливанската телевизия „Ал-Маядин“, че „Иран беше поканен да се присъедини към споразумението от Мека и въпросът се разглежда“. Рахими допълни, че държавите от Западна Азия „вървят към регионален чадър за сигурност“, което беше определено като „победа за Иран, защото страната отдавна призовава за такъв“. За по-малко от денонощие интервюто беше препечатано от Jerusalem Post, Firstpost, Kurdistan24 и The Media Line.

„Хане мелат“ е информационната агенция на иранския парламент и отразява работата на депутатите, а не външната политика на страната. Самият Рахими не заема държавен пост. Нито една от четирите страни не потвърди думите му. В интервюто остана неуточнено кой точно е отправил покана, кога тя е достигнала до Техеран и какви задължения биха произтекли от евентуалното членство.

Багаи обаче не отрече всичко. „Не сме получавали покана за присъединяване към пакта от Мека, но бяха отправени предложения за разговори по регионалната сигурност с тези държави“, гласи изявлението му. Следователно наличието на покана за членство е отречено, но такзи за консултации е потвърдена. Първото би означавало обвързване с клауза за колективна отбрана; второто е разговор в сферата на дипломацията, който може да се проведе и без подобен ангажимент.

Споразумението от Мека беше подписано на 7 август в двореца „Ал-Сафа“ от саудитския принц Мохамед бин Салман, турския президент Реджеп Ердоган и пакистанския премиер Шехбаз Шариф. От съвместното изявление след края на церемонията стана ясно, че според него въоръжен нападение срещу една от трите подписали държави ще бъде считано за нападение срещу всички и оставя възможност за присъединяване на нови участници. Турският външен министър Хакан Фидан сравни механизма с чл. 5 за НАТО и подчерта, че той не е насочен срещу Иран или която и да било друга държава. Освен това Фидан посочи Египет като естествен следващ партньор.

Исламабад води кампания за разширяване на споразумението още от неговото подписване. Министърът на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че вратите не могат да останат затворени за други страни и договорката не бива да се превръща в „затворен клуб“. Външният министър Исхак Дар я описа като „чисто отбранителна по характер“ и отворена за всеки, готов да спазва нейните принципи. Експертите, потърсени от Al Jazeera след подписването, подредиха възможните кандидати според близостта до трите страни: първо Катар и Кувейт, а след тях Азербайджан, Сирия и Йордания. Иран не присъстваше сред посочените кандидати.

Иранската реакция към споразумението не беше враждебна. На 10 август Багаи отбеляза, че Техеран няма причина да се тревожи от новия съюз, който беше определен като знак, че страните в региона са осъзнали, че сигурността „не е стока, която може да се купи от фалшиви посредници“. Ръководителят на иранската дипломация Абас Арагчи приветства подписването и призова за единство между мюсюлманските народи. Твърдението на Рахими не противоречи на тази линия, но отива една крачка отвъд официално заявеното.

Изявлението на Багаи дойде в деня, в който командващият пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир пристигна в Техеран. Това е третото му посещение в страната от началото на годината след визитите през април и май. Пристигането му беше обявено в неделя от иранското външно министерство, а не от Пакистан. Мунир се среща с новото военно ръководство на страната домакин: командващия Корпуса на гвардейците на ислямската революция генерал-майор Ахмад Вахиди, началника на Генералния щаб генерал-майор Али Абдолахи и секретаря на Върховния съвет за национална сигурност Мохсен Резаи. По време на срещата бе придружен от вътрешният министър Мохсин Накви.

Мунир дойде в момент, когато преговорите нямат действаща рамка. Меморандумът от Исламабад, сключен на 17 юни от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан с посредничество от Пакистан, изтече без да бъде подновен на 17 август. Иран поставя като условия вдигането на морската блокада, прекратяването на петролните санкции и размразяването на финансови активи. В същото време финансовият министър Скот Бесент обяви нов санкционен пакет, описван като най-тежкия в историята. Така Пакистан едновременно е съавтор на текста от Мека и основният канал за комуникация между Техеран и Вашингтон.

Багаи не уточни кой е отправил предложенията за разговори. Сравнението между двете (отхвърлена покана за членство и потвърдена такава за консултации), обявени в деня на посещението – насочва към Исламабад като най-вероятния инициатор. Това обаче е извод от съвпадението меж ду двете събития във времето, а не информация, потвърдена от участник. Андреас Криг, доцент по изследвания на сигурността в Кингс Колидж в Лондон, поддържа различна теза: според него основният политически канал между Вашингтон и Техеран остава Катар.

На 9 август, 48 часа след подписването на пакта в Мека, дрон на хутите подпали рафинерията на Aramco в Джазан. Саудитското енергийно министерство съобщи, че пожарът е потушен и няма пострадали. Заводът преработва 400 000 барела дневно. Хутите обявиха нови два удара по същия този обект (на 13 и 18 август), но Рияд не потвърди нито един от тях. Нито Анкара, нито Исламабад обявиха военен отговор на ударите на хутите. Според анализ на Jerusalem Post от 11 август условията по споразумението задължават страните да се консултират за степента и формата на подкрепата, а не автоматично да влязат във война.

Разговорът за евентуално иранско участие не започва с интервюто от събота. В анализ от 19 август Камар Чеема и Мир Ахмад Муртиза от исламабадския институт „Санобер“ припомнят, че текстът от Мека оставя вратата отворена за „всички братски държави“, стремящи се към траен мир и стабилност. Те препоръчват на Иран да не възприема съюза като коалиция срещу себе си, тъй като може да се превърне в пророчество. По думите им съветник на върховния лидер аятолах Моджтаба Хаменей вече е предложил Иран да обмисли участие, а страната е показала готовност да разговаря и за предшественика на сегашната договореност – двустранното споразумение между Саудитска Арабия и Пакистан, подписано година по-рано.

Присъединяването на Ислямската република е твърде слабо вероятно, а основната пречка не е непременно липсата на готовност от иранска страна. Клаузата задължава участниците да третират атаката срещу всеки от тях като такова срещу всички. От 28 февруари обаче територията на Саудитска Арабия е под обстрел от ирански ракети и дронове: 3 цивилни са убити и 23 са ранени, а Кралските ВВС са отвърнали с тайни удари срещу пускови установки в Иран и подкрепяни от него шиитски милиции в Ирак. Поемането на задължение спрямо Рияд би означавало Техеран да гарантира отбраната на Кралството срещу хутите – движение, което самият той подкрепя и което продължава да обстрелва саудитски петролни съоръжения.

📸 Снимка: Изглед към билборд със знамената на Турция, Саудитска Арабия и Пакистан след подписването на пакт за съвместна отбрана между трите страни в Исламабад, 9 август 2026 г. (Anadolu Agency)

Анализ: Саудитска Арабия получи в Мека гаранцията, която няма от Вашингтон

🇸🇦🇹🇷🇵🇰 Саудитска Арабия, Турция и Пакистан сключиха споразумение, според което въоръжена атака срещу една от тях ще се счита за нападение срещу трите. Документът беше подписан от саудитския принц Мохамед бин Салман, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и пакистанския премиер Шехбаз Шариф на 7 август в двореца „Ал-Сафа“ в Мека.

Саудитската агенция SPA публикува съвместно изявление, което потвърждава правото на самоотбрана по чл. 51 от Устава на ООН, определя като цел колективното възпиране срещу всеки акт на агресия и оставя отворена възможността за присъединяване на други държави. Освен клауза за колективна отбрана пактът включва сътрудничество в отбранителна индустрия, обмен на разузнавателни данни, борба с тероризма и изграждане на капацитет в саудитския военен сектор.

Девет месеца по-рано Мохамед бин Салман сложи подписа си под съвсем друг документ. На 18 ноември 2025 г. той и президентът Доналд Тръмп обявиха двустранно стратегическо отбранително споразумение, а Кралството си осигури статут на основен съюзник извън НАТО, одобрение за бъдещи доставки на самолети F-35 и близо 300 американски танка. Информационната справка на Белия дом не включва задължение САЩ да защитят Кралството при нападение; тя описва Вашингтон като гарант за сигурността в региона и очаква от партньора му да поеме по-голяма отговорност при посрещането на общите заплахи. Статутът на основен съюзник извън НАТО разширява достъпа до технологии и улеснява работата на американски производители в Кралството, но сам по себе си не създава задължение за защита. Онова, което Вашингтон не записа, беше записано в петък от Исламабад и Анкара.

Разликата между двете форми има скорошен прецедент, и то в непосредствено съседство. След израелския въздушен удар срещу висшето ръководство на политическото крило на Хамас в Доха на 29 септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед №14353, обявила всяко въоръжено нападение срещу територията, суверенитета или критичната инфраструктура на Катар за заплаха за собствения си мир и сигурност и се ангажира да отговори с дипломатически, икономически и при необходимост военни мерки. Катар, домакин на най-голямата американска военна база в региона, получи изричен писмен ангажимент, подпечатан с президентска заповед. Най-големият купувач на американско оръжие в Залива получи мащабен пакет от отбранителни договорености и статут на основен съюзник извън НАТО, но не и формална американска гаранция за защита.

Между двете споразумения влезе войната. От 28 февруари 2026 г., когато съвместната въздушна офанзива на Израел и САЩ даде началото на войната срещу Ислямска република Иран, територията на Кралството е подложена на системни атаки с ракети и дронове от страна на Революционната гвардия, хутите в Йемен и шиитски милиции в Ирак. Обобщените данни за периода сочат поне 38 ракети и 435 дрона, насочени към саудитски цели. На 2 март беше ударена рафинерия в Рас Танура, на 3 март – американското посолство в Рияд, на 4 март – обект на ARAMCO, а на 27 март ракетен удар по авиобаза „Принц Султан“ порази няколко самолета на ВВС на САЩ, сред които един Boeing E-3 Sentry и поне един самолет за дозареждане KC-135 Stratotanker. Списъкът включва още петролната рафинерия SAMREF, петролното поле Шайба и станцията на ЦРУ в Рияд; Рас Танура възобнови работа на 13 март. Саудитските загуби възлизат на 3 убити и 23 ранени цивилни, към които се добавят още 14 души, загинали при разбилия се на 28 юни хеликоптер. Загубите на САЩ в Кралството са 2 убити военнослужещи и 29 ранени. На 20 юли хутите обявиха морска блокада на саудитските пристанища заради обсадата на Йемен, а дни по-късно саудитската авиация нанесе удари по Ходейда.

Американското присъствие обаче не се е изпарило. Американски военни загинаха на саудитска земя, самолети на ВВС на САЩ изгоряха в авиобаза „Принц Султан“, а двете държави проведоха съвместни ограничени удари срещу шиитски милиции. Празнината, която мекканският документ запълва, е правна, а не материална, и тежи именно защото катарският случай показа, че Вашингтон разполага с инструмент за подобна гаранция, когато Белият дом реши да го използва.

Подписаното все пак остава по-скромно от самата формулировка. Публикуваното изявление не предвижда съвместно командване, постоянен щаб, орган за планиране, срок на действие и процедура за ратификация в трите парламента. Без подобна институционална рамка засега не е ясно по какъв конкретен механизъм клаузата би била задействана при криза. Ердоган заяви, че договореността не е насочена срещу никоя държава и е отворена за участието на всички братски страни, търсещи мир и стабилност в региона. Отделно Турция поясни, че поетият ангажимент не противоречи на съюзните ѝ задължения в НАТО.

Х. А. Хелиър от Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) предупреди, че самият подпис не означава автоматична военна реакция, тъй като Рияд трудно би могъл да разчита на незабавна турска и пакистанска военна намеса при иранска атака. Майкъл Кугелман от Atlantic Council тълкува подписаното като логично продължение на вече изградени връзки, което Вашингтон по-скоро би приветствал заради поделянето на тежестта между съюзниците. За сравнение, чл. 5 на НАТО е подкрепен от интегрирано командване, общо планиране и стандартизация, изграждани в продължение на десетилетия. В Мека беше подписана клаузата, но не и машината под нея.

Регионалните реакции останаха изненадващо сдържани за договореност с подобна политическа тежест. Техеран не излезе с официална позиция, а депутатът Ебрахим Резаи отхвърли подписаното с думите, че договореност на хартия няма как сама по себе си да донесе сигурност на страните по нея. Канцеларията на израелския министър-председател и Министерството на външните работи в Йерусалим отказаха коментар. Белият дом също не излезе с позиция през първите часове, а Кугелман очаква Вашингтон да възприеме тристранното обвързване не като съперник на американската система за сигурност, а като начин част от тежестта да бъде поета от регионалните партньори.

Ядреният въпрос остана точно там, където беше. Пактът от Мека наследява стратегическото споразумение между Исламабад и Рияд от 17 септември 2025 г., около което спорът така и не приключи. Тогава саудитски представител, попитан дали пактът включва и ядрения арсенал на Пакистан, отговори, че става въпрос за всеобхватна отбранителна договореност, която обхваща всички военни средства. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф по-късно намекна, че ядреният чадър може да се простира върху Кралството, преди да се отрече от казаното. Този път Рияд изпревари подобни тълкувания: заместник-министърът на външните работи Раед Кримли заяви, че сделката не е свързана нито с ядрени амбиции, нито с надпревара във въоръжаването. Саудитска Арабия е страна по Договора за неразпространение, а разгръщане на ядрени бойни глави от Пакистан на нейна територия би имало политическа цена, която досега не са демонстрирали готовност да платят. Писмена гаранция също изглежда твърде малко вероятна. На масата остава по-старият и умишлено неясен вариант: уверение, че при екзистенциална заплаха Исламабад би предприел действия, чиито параметри никога не са били публично определени.

Реалното съдържание е там, където има намесени пари и метал. През 2023 г. при посещение на Ердоган в Рияд, беше сключена сделка за 3 млрд. долара за бойни дронове Akıncı на Baykar – най-голямата сделка за износ на отбранителна техника в турската история. Партньорството не се изчерпа с обикновена продажба. Baykar и Saudi Arabian Military Industries се договориха за трансфер на технологии и производство на място; първите сглобени в Кралството дронове се очакват още тази година, при обявен дял на локализация над 70%.

Сравнението е неудобно за Вашингтон. Продажбата на F-35 беше обявена от Тръмп през ноември 2025 г. и потвърдена отново от него в Маями през март 2026 г. В публичния регистър на военните продажби от САЩ за Саудитска Арабия засега присъстват:

• 730 зенитни ракети PAC-3 MSE за 9 млрд. долара, одобрени на 30 януари;
• 20 000 комплекта APKWS за 1,96 млрд. долара от 15 юли – три седмици преди срещата в Мека;
• поддръжка на изтребители F-15 Eagle за 3 млрд. долара от 3 февруари;

F-35 не присъства сред тях, а установеният по закон 30-дневен срок за преглед в Конгреса все още не тече. Междувременно Турция вече сглобява оръжия на територията на Кралството. Именно към подобен модел е насочено саудитското ръководство с покупките по „Визия 2030“ – сделки, които му предоставят способност не просто да поръчва оръжие, но и да го произвежда. Именно тук тристранният пакт вероятно ще даде най-бързите си практически резултати.

Трите подписали страни ще внасят различни способности. Пакистан добавя армия със скорошен боен опит и ядрен статут, Турция – съвместимост с НАТО и развита експортно ориентирана военна промишленост, а Рияд осигурява финансирането и политическата тежест в региона. Именно затова турската отбранителна индустрия се очертава като най-очевидния печеливш: новата рамка улеснява достъпа ѝ до пазарите както на Рияд, така и на Исламабад.

Исламабад обаче внася и нещо, което не влиза в тази сметка. Пакистан е посредникът в преговорите между САЩ и Иран: Шехбаз Шариф лично оглави посредническия екип, придружен от фелдмаршал Асим Мунир и вицепремиера Исхак Дар. Преговорите в пакистанската столица доведоха до примирието от 8 април, а на 17 юни държавните глави Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан подписаха дистанционно меморандума, който удължи с 60 дни срока за постигане на окончателна сделка. В началото на август Техеран потвърди, че Пакистан остава основният му канал към Вашингтон. Рияд се обвързва с държава, която в същия момент държи отворена линията към Иран.

Политическата цена на това сближаване най-ясно се очертава в Делхи. Индийското външно министерство реагира сдържано, като говорителят Рандхир Джайсвал заяви единствено, че тристранната договореност е развитие, което страната следи отблизо и по което ще предложи допълнителна информация. Сдържаността обаче не означава безразличие. При сблъсъка от май 2025 г. Турция достави на Исламабад над 350 дрона и изпрати военни инструктори, което предизвика бойкот в индийското общество и прекратяване на договори за сътрудничество между университети. Рияд също поддържа мащабни отношения с Индия – от енергийни доставки до работна ръка, наброяваща милиони души – и сега поставя името си под документ, който обвързва сигурността му с двете столици, чието военно сближаване Делхи наблюдава особено внимателно.

Готовността за приемане на нови участници засега остава покана без очевиден кандидат. Катар притежава значително по-малък стимул да се включи, тъй като изпълнителната заповед от септември 2025 г. му дава по-силен ангажимент от САЩ, който би могъл да бъде политически размит при евентуално включване към тристранния пакт. Египет възстанови своите отношения с Анкара едва наскоро и би било прибързано да се включи в споразумение, тълкувано като насочено срещу Иран, докато запазва собствен канал към Техеран. Азербайджан е тясно обвързан с Турция, но е географски отдалечен от основния театър, в който клаузата е съсредоточена. Така поне засега отворената покана за разширяване остава без ясен четвърти участник.

Иран получава до 400 китайски ПЗРК – през Хонконг и Пакистан

🇮🇷🤝🇨🇳 Иран очаква първата доставка по договор за придобиване на 400 преносими зенитно-ракетни комплекса от Китай, съобщиха за Reuters трима източници, запознати със сделката. Поръчката е на стойност между 60 и 70 млн. долара и включва 300–400 пускови комплекта с ракети QW-12 и FN-16. Това е най-мащабната известна иранска покупка на подобно оръжие, откакто въздушната кампания на Израел и САЩ оголи критичната неспособност на режима в Техеран да защити своите стратегически обекти.

Договорът е сключен с базираната в Хонконг компания Zhongqing Baoshang International Investment, за която източниците твърдят, че действа като посредник. Майчината фирма в Пекин – Zhong Qing Bao Shang Group, не отговори на запитването по електронна поща, изпратено от Ройтерс във вторник. Министерството на външните работи на Иран също не реагира веднага. По съгласувания план доставките трябва да започнат по въздух от летище Урумчи в Западен Китай и да преминат през Пакистан към Иран, макар източниците да не уточняват дали последният участък ще бъде изминат по въздух, или по суша.

„Въпросните сведения са напълно безпочвени. Китай играе последователна роля за утвърждаване на мира и прекратяване на конфликта“, заяви китайското външно министерство, категорично отричайки твърденията. Медийният отдел на Въоръжените сили на Пакистан (ISPR) реагира еднакво остро: „Спекулациите, че Пакистан участва в доставка на противовъздушни оръжия от Китай за Иран, са абсолютно скалъпени и лъжливи.“ Говорител на пакистанското външно министерство отказа коментар.

Тези категорични опровержения идват пет дни след като президентът Доналд Тръмп заяви публично, че Си Цзинпин го е уверил лично по време на срещата им в Пекин, че Китай няма да предоставя и продава оръжие на Иран, включително чрез китайски компании. По думите на Тръмп идентични уверения той е получил и от руския президент Владимир Путин. Американският президент алармира, че евентуални доставки за Ислямската република биха били „много лоши“ за която и да е от двете страни. Същевременно той обяви 50% мито върху целия износ за САЩ от всяка държава, която снабдява Иран с военно оборудване – мярка, която влиза в сила незабавно и без изключения. Ройтерс не разполага с информация за конкретната дата на сключване на договора спрямо изявленията на Тръмп.

Техническите параметри на самите ракети очертават границите на онова, което Техеран може да постигне с тях. Моделът QW-12 поразява въздушни цели на височина от 10 метра до 4 км и на разстояние от 500 метра до 6 км; FN-16 има сходен обсег с горна граница на височината около 3,8–4 км. И двете системи използват двуспектрално инфрачервено насочване, което според производителя осигурява висока устойчивост срещу топлинни примамки. Това са оръжия, предназначени за борба с дронове, вертолети, нисколетящи самолети и крилати ракети. Стратегическата авиация и прецизните боеприпаси, с които САЩ и Израел поразяват иранските обекти от края на февруари насам, обаче действат далеч над този таван.

Тази разлика обяснява кой точно слой от отбраната се опитва да заздрави Техеран. Пет месеца интензивни бомбардировки показаха колко уязвими са стационарните батареи: те са предварително картографирани, неподвижни и се унищожават първи. За разлика от тях, преносимите комплекси се транспортират бързо, обслужват се от малки екипажи и често сменят позицията си, което ги прави значително по-трудни за засичане и ликвидиране – оценка, която военните експерти пред Reuters потвърждават въз основа на анализа на нанесените щети. Покупката обаче не затваря основната пробойна, през която преминава основната въздушна кампания; тя просто уплътнява най-ниското ниво на отбраната, където оперират ударните и разузнавателните дронове.

Вторият аспект прави сделката още по-показателна. Иран произвежда собствени преносими комплекси от години – това е серията „Месаг“, чиито ранни образци са базирани на китайските QW-1 и QW-2. Моделът „Месаг-3“ се произвежда серийно от февруари 2017 г. и разполага с обсег от около 5 км, таван от 4 км и бойна глава от 1,4 кг. Следователно доставките от Китай не осигуряват нов качествен скок в технологично отношение, а просто попълват опразнените арсенали. Тъй като съвместните удари на САЩ и Израел засегнаха редица обекти от ракетната, дроновата и зенитната програма на Ислямската република, фактът, че страната внася цял клас оръжия, които иначе сглобява сама, говори за сериозни проблеми с производствените линии и сроковете, а не за липса на технологии.

Цената на сделката също е показателна за нейния мащаб. Сумата от 60 до 70 млн. долара за 300–400 комплекта означава единична цена от около 170 000 до 200 000 долара, макар източниците да не уточняват колко ракети се съдържат в един пусков комплект. Дори по горната си граница тази сума остава скромна на фона на нанесените разрушения: най-голямата известна поръчка на Техеран за системи за ПВО с малък обсег от началото на войната се измерва в десетки милиони, а не в милиарди долари.

Тази покупка не е изолиран случай. След примирието от юни 2025 г. се появиха сведения, че Иран е получил китайски зенитно-ракетни комплекси (най-вероятно от типа HQ-9), а през февруари 2026 г. бе съобщено за доставки на радара YLC-8B, проектиран за засичане на стелт цели с малко ефективно отразяващо сечение. Водят се разговори и за придобиване на модерни китайски изтребители от поколение 4.5+. През същия месец Ройтерс обяви, позовавайки се на информирани източници, че Техеран е близо до сделка за китайски свръхзвукови противокорабни ракети CM-302, макар да не бе потвърдено дали тя е финализирана. Двама източници от западното разузнаване и ирански представител добавят, че Иран проучва сухопътни маршрути, по които военни доставки и компоненти с двойна употреба биха могли да се придвижват дискретно и с по-малък риск от прехващане. Източник от сферата на сигурността в Европа посочи, че властите в неговата страна знаят за няколко обсъждани договора за ракети от серията QW (включително QW-12, QW-18 и QW-19), а втори източник от Близкия изток потвърждава иранския интерес към QW-12 и QW-18, макар да няма данни за сключена сделка.

Маршрутът, посочен от източниците на агенцията, преминава през държавата, която влезе в ролята на посредник при сключването на примирието между Вашингтон и Техеран през април и беше домакин на меморандума от 17 юни – документ, който Тръмп обяви за обезсилен в началото на юли, преди американските войски да подновят мащабните си удари по Южен Иран.

Това съобщение се появява в момент на оперативна пауза. Пентагонът преустанови кампанията си късно вечерта в петък; нито в събота, нито в неделя бяха отчетени нови американски атаки, а висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран също ще въздържа своите действия, докато паузата се спазва. Тръмп предупреди, че ще поднови ударите, ако с преговорите не бъде сложен край на конфликта. Сраженията започнаха на 28 февруари със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел, при които бе ликвидирано военно-политическото ръководство на Ислямската република, начело с върховния лидер Али Хаменей. В понеделник говорителят на министерството на външните работи Есмаил Багаи заяви, че Иран „в момента не води преговори със САЩ“, а официални разговори за бъдещето на Ормузкия проток се провеждат единствено с Оман.

Разгръщането на J-20 край Хималаите засилва натиска върху индийската противовъздушна отбрана

🇨🇳✈️🇮🇳 11 китайски изтребителя Chengdu J-20, известни като „Могъщ дракон“, бяха забелязани на две летища по границата с Индия. Това е най-голямата концентрация на изтребители от пето поколение, регистрирана някога на китайска база в Хималаите. Сателитните снимки, заснети от Vantor, показват седем отделни машини на перона в Хотан, Синцзян, към 9 юли, и още четири на самолетна стоянка в Дамшунг, тибетската префектура Лхаса, към 25 юни.

Двете бази често се споменават заедно, но са от коренно различен тип. Хотан е разположена в Таримската котловина на 1424 метра надморска височина и действа като обект с двойно предназначение – гражданско и военно. Неговото значение произтича не от надморската височина, а от стратегическото му разстояние: летището е разположено на едва 389 км североизточно от Лех и на 245 км от индийската база Даулат Бег Олди в северен Ладак. Другата база на име Дамшунг се издига на Тибетското плато на около 4300 метра височина, на 344 км северозападно от Таванг в Аруначал Прадеш.

Тази разлика не е просто географска подробност. На тази височина въздухът е по-рядък спрямо морското равнище с близо една трета: реактивната тяга спада, разбегът се удължава, а всеки килограм гориво или въоръжение се откупва с допълнителни метри писта. Ето защо присъствието на четири стелт изтребителя там – при това с поставени покривала на кабините – говори много повече от техният брой. Тези машини са паркирани за продължителен престой, а не са просто транзитни.

„Седем J-20 в Хотан и четири в Дамшунг потвърждават, че операциите с изтребители от пето поколение от високопланински бази срещу Индия вече са стандартна практика за ВВС на НОАК“, заяви пред NDTV Самир Джоши, бивш боен пилот и съосновател на индийската компания за авиационни разработки NewSpace. „За индийските ВВС стелт заплахата на северния фронт вече е изходна реалност. Това изостря спешната нужда от сензори за откриване на такива цели, интегрирана противовъздушна отбрана и способности за прецизен удар от голямо разстояние.“

Тази оценка обаче стъпва само на два кадъра, заснети през две седмици – и тук е границата на онова, което сателитните изображения могат да докажат. Търговският спътник запечатва даден момент от времето, а не цялостен оперативен режим. Снимката не е окончателно потвърждение за постоянно базиране, а само за присъствие в деня на заснемането. Алтернативното обяснение, че става дума за планирана ротация или учение, съвпаднало с прелитането, не може да бъде напълно изключено само от изображенията.

Хипотезата за случайно съвпадение обаче олеква, когато кадрите се подредят в хронологията, която NDTV проследява вече десетилетие. През 2016 г. се появи първата снимка на J-20 на летище Даочен Ядин, отново в Хималаите; между 2020 и 2023 г. те бяха засичани многократно в Синцзян; през май 2024 г. NDTV показа снимки от Шигадзе, на 150 км северно от границата със Сиким, където американската компания All Source Analysis откри шест предполагаеми J-20. Всяко следващо наблюдение регистрира нова площадка и все по-голям брой машини. При подобна устойчива последователност е твърде вероятно, макар и не гарантирано, тълкуването на Джоши да е правилното: не става въпрос за демонстрация, а за установен работен процес, при който заснемането зависи единствено от честотата на сателитните прелитания.

В крайна сметка суровият брой на самолетите е по-малко важен от оперативния сигнал: Китай показва, че е способен да поддържа изтребители от пето поколение на западния оперативен театър, които да интегрира с наличната разузнавателна и ракетна инфраструктура.

Хотан и западният оперативен театър

Тези машини не са разгърнати на импровизиран терен. През юни 2021 г. The War Zone публикува съвместен анализ на сателитни снимки, според който по онова време Дамшунг дори не е съществувало като летище. То присъстваше сред писти, трасирани на голо поле, наред с Тингри в Тибет и Ташкурган в Синцзян. Наред с това Хотан получи втора писта със самостоятелна пътека за рулиране, нова зона за техническа поддръжка и подземен тунел; в Нгари Гунса бяха построени най-малко 12 укрепени хангара за самолети, в Лхаса – 24, а към разширения перон за бомбардировачи H-6 в Кашгар е добавена точка за зенитно-ракетни комплекси (вероятно HQ-9). Така за пет години Дамшунг измина пътя от обикновен изкоп на платото до модерна база, която приема изтребители от най-ново поколение.

Мащабът на производството дава отговор защо анализите сочат в тази посока. The War Zone отбелязва, че въздушният състав на J-20 е нараснал от около 50 машини през 2019 г. до близо 200 в края на 2022 г. Към края на 2025 г. темпът на производство достигна 120 самолета годишно. Към средата на 2026 г. общия му флот е някъде между 300 и 500 машини, разпределени в повече от дузина ескадрили от ВВС на НОАК, по различни оценки. Кралският обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) прогнозира, че те ще достигнат 1000 единици до 2030 г.

„Способността да произвеждаш по 125 самолета годишно казва изключително много за производствения капацитет“, коментира пред NDTV маршалът от авиацията Нармдешвар Тивари, бивш заместник-началник на щаба на индийските ВВС по време на операция „Синдур“ през май 2025 г. „Те произвеждат изтребители с ритъма на цивилното самолетостроене, това е възможно само при напълно интегрирана верига доставки, стриктни производствени допуски от страна на всички подизпълнители и висококвалифициран персонал.“

При подобна численост на въздушния флот, тези 11 машини възлизат на едва 2-4% от наличния състав. Тягостният извод за Ню Делхи не произтича от броят им, а от факта, че заделянето им за хималайското направление не отслабва китайското разгръщане по другите стратегически сектори.

Оперативните ограничения и индийският отговор

Обратната страна на сметката е добре известна и не се е променила значително. Индия има 36 изтребителя Rafale, разпределени в две ескадрили, базирани в Амбала и Хасимара, и поне 260 машини Су-30МКИ, които все още очакват своята модернизация, наред с по-старите Mirage 2000 и МиГ-29. Нито един от тези видове обаче няма стелт. Военноморските сили са поръчали 26 палубни изтребителя Rafale M по договор за 7,5 млрд долара, а преговорите с Dassault за още 114 машини за ВВС варират в диапазона между 36 и 40 милиарда долара. Единственият собствен индийски проект за изтребител от пето поколение – AMCA – предвижда серийно производство едва около 2035 г., при условие че ключовите технологии преминат успешно летателните изпитания.

Зад тези числа се крие по-дълбок структурен дефицит: бойната численост на индийските ВВС възлиза на около 30 ескадрили при щатно заложени 42 – хроничен недостиг, съществуващ от години, който новите поръчки ще запълват бавно. От индийските ВВС отказаха коментар на запитването на NDTV.

Отговорът, който Ню Делхи подготвя, е от различен характер. На 12 ноември 2025 г. началникът на щаба на ВВС, главен маршал от авиацията Амар Прит Сингх, откри летището Мудх-Ниома в Източен Ладак, което се намира на 4200 метра надморска височина и на едва 23 км от Линията на фактически контрол (LAC), като приемането на изтребители там започна от началото на 2026 г. Препоръката на експерта Самир Джоши сочи в същата посока: инвестиции в сензори за засичане на цели с ниско радарно сечение, интегрирана ПВО и средства за нанасяне на удари от разстояние. Към тази отбранителна концепция спада и системата С-400, чиито първи дивизиони Индия получи през 2021 г. и чието използване Ню Делхи официално обяви през май 2025 г. Това е логиката на страна, която компенсира своето изоставане във въздуха с плътност на наземната инфраструктура и радарното покритие. Тази стратегия обаче има своята цена: летище на 23 км от фронтовата линия печели ценни минути за реакция, но е изключително уязвимо още при първия удар срещу него.

Хималайското направление не е единственото място, където ВВС на Индия се сблъскват с китайско оръжие. През май 2025 г. в 88-часовия конфликт с Пакистан след атентата в Пахалгам, изтребители J-10CE свалиха индийски самолети, сред които поне един Rafale; официални лица от САЩ потвърдиха за това пред Ройтерс още през първите дни на боевете. На 7 май 2026 г. китайската държавна телевизия CCTV излъчи интервюта с инженерите Джан Хън и Сю Да от института за самолетостроене към държавната корпорация AVIC, които разкриха детайли за техническата поддръжка, оказана на място на пакистанските сили. Това беше първото официално признание от страна на Пекин за пряка намеса на негови специалисти в конфликта.

Последиците за Индия

Два дни по-рано същата телевизия показа и експортния вариант на изтребителя от пето поколение J-35A. Според South China Morning Post, Пакистан е най-вероятният първи купувач на около 40 такива машини в рамките на пакет, който включва самолети за далечно радарно откриване и управление KJ-500 и системи за ракетна отбрана HQ-19 (въпреки че договорът все още не е обявен официално).

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), до 80% от пакистанския внос на оръжие в периода 2021-2025 г. има произход Китай. Ако тези сделки се реализират Индия ще се изправи пред изтребители от пето поколение по две отделни стратегически оси, при това доставени от един и същ източник – с обща логистика, уеднаквени ракети и пряка техническа поддръжка от китайски специалисти, както се видя през май 2025 г..

Всичко това се случва в момент, когато двустранните контакти между Китай и Индия официално отбелязват затопляне. Патрулното споразумение от октомври 2024 г. сложи край на противопоставянето на войските в спорните точки, натрупани след сблъсъците от 2020 г., и бе последвано от дипломатически контакти на високо ниво и възстановяване на преките връзки. Временното стабилизиране на сухопътната граница обаче не спря разширяването на военната инфраструктура зад нея – процес, който продължава с пълна сила и от двете страни. Спокойствието по планинските хребети и надпреварата в небето над тях се развиват заедно, без едното да изключва другото.

Ето защо тези 11 машини не променят за един ден фундаменталното съотношение на силите, но променят основното допускане, от което индийските военни плановици тръгват: въпросът вече не е дали китайските ВВС могат да разположат изтребители от пето поколение на Тибетското плато, а колко могат да поддържат и колко често.

Афганският фронт на свободата удари талибите в Зебак – бой за граничните височини

🇦🇫 Фронтът за освобождение на Афганистан (AFF) започна офанзива срещу позиции на талибаните в район Зебак на североизточната провинция Бадахшан и твърди, че е изтласкал врага от височините около граничния батальон в Зебак. Настъплението стартира сутринта в четвъртък от няколко посоки срещу бази, части и укрепени точки на режима и към събота все още беше в ход. Съобщава се за най-малко 21 убити талибани, сред които няколко командири, и 37 други ранени.

Сред убитите командири е Мула Шадаб, ръководил подразделението в Зебак, а също Маулви Гул Ахмади, Мула Фаридуллах и Кари Умари Лазари, начело на гранични роти в района. Сумирани, твърденията дават 58 жертви – цифрата, с която фронтът обяви, че сраженията навлизат в нова фаза. „Досега няколко опита на талибаните да си върнат освободените стратегически позиции се провалиха и всеки път групировката понасяше значителни загуби, принудена да отстъпва“, се казва в изявление на AFF.

Около обед в събота бунтовниците заявиха, че са свалили и два дрона на талибаните. Потвърждението от ръководството на фронта се забави, но се появиха кадри от планински район с останките на летателните апарати, разпространени по-късно от самата група. Афганският журналист Билал Сарвар съобщи в Х, че сражението е продължило над 20 часа и талибаните са използвали дронове, които са свалени от бойци на фронта.

Версията на талибаните е коренно различна. Hurriyat Radio, контролирана от талибаните медия, съобщи за петима убити бойци, цитирайки сведения от пресслужбата на 219-а дивизия от 207-и корпус на Ислямския емират. Според описание бойците на AFF са опитали да преминат границата от пакистанския окръг Читрал и да навлязат в Бадахшан за дестабилизиращи действия. Твърди се, че са получили база от пакистанската армия в Читрал, откъдето са планирали да навлязат в район Зебак през прохода Шах Салим. AFF представя себе си като вътрешна съпротива, докато обвиненията за чуждестранна подкрепа са рутинен епизод от реториката на талибаните и засега остават без потвърждение.

Ударът в Зебак идва седмица след друг показателен епизод в същата провинция. В нощта на петък, 17 юли, друга въоръжена групировка на име „Сепахиан-е Михан“ („Войници на родината“), водена от бившия член на афганистанските специални части Абдул Каюм Маланг, за кратко превзе центъра на район Яфтал-е Паин в западната част на Бадахшан. 20-25 бойци щурмуваха сградата на местната администрация, полицейското командване и офиса на разузнаването, свалиха талибанското знаме и издигнаха свое, разоръжиха членове на талибаните и отнесоха оръжие, техника и автомобили, преди да се изтеглят след няколко часа. Това беше първото съобщено, макар и временно, овладяване на районен център от опозиционни сили от завръщането на талибаните на власт през август 2021 г.

Особеното в случая Яфтал е, че самите талибани го признаха. Полицейският говорител Ехсанулла Камгар определи нападателите като „безотговорни лица“, избягали след идване на подкрепления, а началникът на щаба Фасихудин Фитрат посети района, нарече извършителите „размирници“ и посочи, че повечето от тях са задържани. Именно този епизод е прецедентът, който наблюдатели и афгански журналисти сочат като първи от 2021 г. насам. Двете събития лесно се сливат в едно, но зад тях стоят различни групи, различни краища на провинцията и различен характер: краткотрайно овладяване на административен център при Яфтал срещу продължителен бой за гранични височини при Зебак.

Провинция Бадахшан заема най-североизточния ъгъл на Афганистан, планинска и труднодостъпна, опряна в Таджикистан, Китай и Пакистан. Зебак се намира на изток, близо до границата с Пакистан, а Яфтал-е Паин – на запад, до провинциалния център Файзабад. Именно географията прави региона идеален за въоръжена съпротива: тесни долини, високи проходи и близка граница, отвъд която следите се изгубват. Струпването на няколко нападения за броени дни показва, че натискът вече не е ограничен до едно изолирано огнище.

Активността на Фронт за освобождение на Афганистан не се изчерпва със Зебак. На 25 юли групата съобщи за ракетен удар срещу военна колона на талибаните, движеща се от Кабул към Бадахшан през район Доши в провинция Баглан; по нейни данни 7 талибани са убити и 6 са ранени, без загуби за нападателите. Ако тези претенции отговарят на реалността, фронтът е действал едновременно по маршрута към провинцията, но и вътре в самата нея – модел на изтощаване по снабдителните пътища, а не еднократен щурм.

Групировката е основана през март 2022 г. от генерал Мохамад Ясин Зия, началник на Генералния щаб на Афганистанската национална армия и изпълняващ длъжността министър на отбраната до самото сваляне на правителството от талибаните през 2021 г. Ръководният съвет на фронта наброява около 50 души начело на комитети в области като външна политика, културни и религиозни въпроси. Ядрото на състава е съставено от бивши служители на силите за сигурност. Групата заявява операции в повечето провинции на страната и координация с Националния фронт на съпротивата (NRF), най-известното анти-талибанско формирование, изградено около наследството на Панджшир.

За близо пет години управление на талибаните въоръжената съпротива в Афганистан остана разпокъсана и на моменти почти невидима. Фокусирането на удари в Бадахшан за няколко дни – настъплението на AFF по граничните височини на Зебак и краткото овладяване на районен център от друга групировка – не измества баланса на силите, но показва, че различни формирования са способни да действат паралелно и в крайна сметка да принудят талибаните да реагират открито, включително признавайки загуба на територия. Дали това е началото на по-широка вълна, или серия от изолирани удари, ще проличи от едно: дали спечелените позиции се задържат. Засега и при двата случая нападателите се изтеглиха.

Кървав юли в Белуджистан: над 40 убити пакистански силови служители

🇵🇰 Белуджистан преживява най-кръвопролитния си месец от години. Само през юли 2026 г. поне 42-ма пакистански полицаи и военнослужещи са загинали при нападения на белуджки сепаратисти, съобщи Radio Free Europe/Radio Liberty на 25 юли.

Най-новият епизод от тази ескалация беше отбелязан с комюнике на Армията за освобождение на Белуджистан (BLA) – сепаратистка групировка, която САЩ включи в санкционния си списък на глобалните терористи през 2019 г. и я обяви за чуждестранна терористична организация през август 2025 г. Воюващото за независимост на провинцията формирование съобщи за засада срещу пакистански патрул и заяви, че е ликвидирало 12 войници. Данните обаче идват пряко от групировката и нямат независимо потвърждение.

Това е типично за повечето съобщения, идващи от региона. BLA публикува информация за операциите си на серии – често в обобщени доклади със закъснение. Пакистанската армия по правило оспорва или занижава загласените данни, а информационното затъмнение над Белуджистан (ограниченият достъп за журналисти, прекъсванията на мобилните мрежи и военните блокади по пътищата) прави независимата проверка на отделните сблъсъци рядкост. Затова последната засада се вписва в добре документиран модел, но цифрата от 12 убити няма независимо потвърждение.

Мащабът на самата вълна от насилие обаче е потвърден и извън комюникета на бунтовниците. Ескалацията започна още в началото на месеца. Между 4 и 9 юли координирани атаки заляха няколко окръга на региона. По данни на пакистанската армия, цитирани от Al Jazeera на 8 юли, през тези дни в Белуджистан са убити 42 души: сред тях 38 души от силите за сигурност и 4 цивилни. В същото време армията докладва десетки ликвидирани нападатели. Говорителят на въоръжените сили генерал-лейтенант Ахмад Шариф Чаудхри отправи директно предупреждение към извършителите: „Ще ви преследваме, ще ви нанесем удар“, като допълни, че сред тях е имало „много афганистанци“.

Един от най-тежките отделни удари в поредицата беше извършен на 8 юли в района Бела–Виндер (окръг Ласбела). Тежко въоръжени бойци блокираха магистрален участък и устроиха засада на приближаващ военен конвой; в престрелката загинаха 11 пакистански войници и 14 от нападателите. В отчетите на групата за този период са изброени и поредица от по-малки атаки, представени като част от една обща кампания:

• На 7 юли засади край Харнаи и Зиарат отнеха живота на около 10 души на няколко различни места;
• На 9 юли нападение срещу колона от 4 автомобила в района Сачи (окръг Вашук) взе 4 жертви и рани поне 6 други;
• На 12 юли обстрел на 2 военни автомобила край Нагхар в Сураб остави 3 убити;
• На 13 юли сблъсъци по маршрута Чедги край Панджгур взеха още 4 жертви.

В обобщаващ доклад за периода 1–14 юли BLA пое отговорност за общо 48 нападения в цялата провинция с над 40 убити военнослужещи – равносметка, която групировката отчита като свой актив, но която остава непроверена от независими източници.

Кулминацията на месеца, поне според версията на бунтовниците, настъпи на 17 юли край Мастунг. Там BLA обяви засада, при която твърди, че са били убити 45 войници и 5 цивилни – най-мащабната единична атака в кампанията им. Властите оспориха тези данни, а независима проверка на място отново липсва. Насилието не стихна и след това: на 23 юли неизвестни нападатели устроиха засада на автомобила на окръжен съдия в югозападната част на провинцията, убивайки него и охранителя му, съобщи Associated Press. Последната съобщена засада с 12 убити войници е поредният епизод от тази непрекъсваща верига.

Насилието от юли не е изолиран пик, а директно продължение на рязката ескалация, започнала през 2025 г. Тогавашното отвличане на пътническия влак „Джафар Експрес“, когато той беше спрян в планински тунел в района на Болан и държа стотици пътници в еднодневна обсада – беляза прехода на бунта от спорадични атаки към сложни, координирани операции с по-големи формации. Голяма част от най-тежките атентати носят почерка на бригада „Маджид“ – отряд от самоубийци, чието име Държавният департамент на САЩ добави като псевдоним на BLA при обявяването ѝ за терористична организация.

Ислямабад отдавна търси външния фактор зад тази серия атаки. Премиерът Шехбаз Шариф обвини Индия, че финансира и въоръжава нападателите, а военните добавят и афганистанските талибани към списъка на покровителите. Ню Делхи отрича да подкрепя бунтовници в Пакистан, а редица експерти са категорични, че корените на конфликта са предимно местни. Белуджките сепаратисти обвиняват централната власт, че експлоатира природните богатства на региона. Същевременно Белуджистан – най-голямата по територия провинция на Пакистан със стратегически излаз към Ормузкия проток през пристанището Гвадар – остава най-изостаналият и беден регион в страната.

Именно тук вълната от насилие се пресича с интересите на Пекин. Провинцията е ядрото на Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC), в който Китай е инвестирал 65 милиарда долара за пътна инфраструктура, енергетика и добивна промишленост. Дълбоководното пристанище Гвадар, осигуряващо пряк път до Арабско море, се смята за основния стълб на проекта.

Само през първите 6 месеца на тази година BLA е извършила над 100 нападения срещу силите за сигурност и чуждестранни обекти. През последните години групировката насочи атаките си срещу китайски граждани и обвини Пекин в съучастие при експлоатацията на местните ресурси. Равносметката е тежка:

• Юли 2021 г.: Самоубийствен атентат срещу автобус с работници край язовира „Дасу“ отне живота на 13 души, сред които деветима китайски инженери;
• Април 2022 г.: Атентаторка се взриви пред Института „Конфуций“ в Карачи;
• Март 2024 г.: Нов удар по проекта „Дасу“ уби петима китайски граждани;
• Октомври 2024 г.: Кола бомба порази конвой край летището в Карачи и отне живота на двама китайски специалисти.

Тази несигурност вече подлага на изпитание отношенията между двете държави, които официално описват приятелството си като „желязно“. На 16 юли в Шанхай китайският външен министър Ван И и пакистанският му колега Исхак Дар се договориха да „укрепят гаранциите за сигурност в борбата с тероризма“. В същото време вътрешният министър Мохсин Накви обсъди с китайския заместник-министър на обществената сигурност Лин Джъфън създаването на специално полицейско звено за защита на китайските граждани и проекти.

По думите на политоложката Айша Сидика от King's College в Лондон, Пекин от години настоява охраната да е разделена на вътрешен пръстен (поверен на негови структури) и външен (поет от пакистанската армия). Пакистан обаче отказва, за да не допусне чужда сила във вътрешната система за сигурност. „CPEC загуби голяма част от първоначалния си устрем“, отбелязва пред RFE/RL анализаторът Халид Султан, който очаква Китай да замрази новите инвестиции, докато не получи твърди гаранции за сигурност.

Каквито и да са точните стойности, потвърдената част от нападенията на бунтовниците е изключително тревожна: десетки убити служители на реда, координирани засади срещу патрули и конвои в множество окръзи, които продължават със седмици. Белуджкият бунт отдавна надрасна спорадичните саботажи по газопроводи, електропроводи и жп линии. Той се превърна в системна въоръжена кампания, която подлага на изпитание както контрола на Ислямабад върху провинцията, така и търпението на Пекин към растящия риск. Дали загиналите при последната засада наистина са 12, най-вероятно ще остане непроверено. Че юли бележи ново, още по-брутално равнище на насилието в Белуджистан обаче вече е въпрос извън всяко съмнение.

Армията за освобождение на Белуджистан взриви камион-бомба в лагер на бреговата охрана при Дживани.

🇵🇰💥 Атентатор-самоубиец от бригадата „Маджид“ взриви камион с експлозиви в укрепен лагер на бреговата охрана на Пакистан в Дживани. Това е най-смъртоносната атака, извършвана от Армията за освобождение на Белуджистан (BLA) в рамките на разрастващата се кампания по крайбрежието на Гвадар.

Взривът разтърси военния пост в район Панван на окръг Гвадар около 18:32 ч. на 3 юли. Отговорност пое именно BLA – организация, определена от САЩ за чуждестранна терористична група на 11 август 2025 г. и обозначена като глобален терорист още от 2019 г. Сепаратистите твърдят, че атаката е отнела живота на над 30 гвардейци, а десетки други са ранени. Тези данни обаче остават непотвърдени: местни източници говорят за над 20 убити, докато пакистанската армия и нейната пресслужба ISPR запазват пълно мълчание за броя на жертвите и мащаба на разрушенията.

Според описанието на BLA атентаторът, идентифициран като Атаула Балоч с бойното име „Аджмал“, е пробил периметъра с натоварен с експлозиви камион „Мазда“. Веднага след това щурмова група, наречена отряд „Фатех“, е ликвидирала оцелелите от упор. Тази последователност – количка или камион-бомба, управлявани от самоубиец, последвани от тактически щурм – е запазената марка на бригада „Маджид“ (елитното звено на BLA, основано от Аслам Балоч). Държавният департамент на САЩ изброява „Фатех“ сред псевдонимите на самата организация. Същата бригада стои зад най-показните удари на движението през последните години, включително нападенията през 2024 г. срещу летището в Карачи и комплекса на пристанищната администрация в Гвадар, както и зад отвличането на влака „Джафар експрес“ през 2025 г.

Медийният канал на BLA „Hakkal“ публикува 43-секунден клип, на който се вижда как камионът навлиза в комплекса секунди преди детонацията. За движение, чиято легитимност Исламабад и Вашингтон отхвърлят, заснемането и разпространението на операцията има почти същия пропаганден ефект, какъвто и материалните щети. То доказва, че атака е имало и че групата е разполагала с логистика вътре в обхвата на целта, макар да не доказва броя на жертвите, който BLA отчита отделно и без независима проверка.

Дживани не е случайна цел, нито първата база на бреговата охрана, поразявана от BLA. През април групата обяви създаването на свое морско крило – Морски отбранителни сили „Хамал“, кръстено на Хамал Джиханд Балоч, водил морска съпротива срещу португалците по белуджкия бряг през XVI век. Дебютната операция на крилото, отново при Дживани, порази патрулен катер и по твърдения на екстремистите уби трима души на борда. Седмици по-рано въоръжени мъже на мотоциклети застреляха двама гвардейци на КПП в града. Заявката на BLA, че обхватът ѝ „вече не се ограничава до планините и градовете“, а стига „дълбоко в моретата, включително военноморски съоръжения и активи“, сега получи най-кървавата си илюстрация. Тази последователност от събития сочи към преднамерено отваряне на нов, морско-крайбрежен фронт, който доскоро оставаше извън обсега на бунтовниците.

Географията прави този фронт особено чувствителен. Дживани е рибарско градче на полуостров западно от Гвадар, разположено между дълбоководното пристанище и иранския град Чабахар, само на десетки километри от границата с Иран. Местната военноморска наблюдателна станция координира действията си директно с командването в Карачи. Самият Гвадар е централен стълб на Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC) – пристанище, в което Пекин инвестира огромни капитали и около което периодично се обсъждаше изграждането на китайска военна инсталация в самия Дживани. Бреговата охрана е силата, която пази морските подстъпи към този коридор. Ударът срещу нея в този участък отправя ясен сигнал: оспорва се сигурността около Гвадар, а с това и китайското присъствие, което белуджкото движение отдавна определя като експлоатация на провинцията.

Ударът се вписва в рязко ескалираща крива на насилие. През март 2025 г. бойци на BLA отвлякоха влака „Джафар експрес“ по линията Куета–Пешавар и задържаха над 300 пътници – операция от втората фаза на кампанията „Дара-е-Болан“, при която по данни на Държавния департамент загинаха 31 души. В годишния си отчет за 2025 г. групировката пое отговорност за 521 нападения. Само за 10 дни в края на април нейни бойци извършиха 27 атаки в Белуджистан, убивайки поне 42-ма военни по техни собствени данни. Бригада „Маджид“ развива способност да нанася по няколко тежки удара в изключително кратки прозорци от време и вече официално включва женско звено – практика, която се разпространява и сред останалите белуджки фракции.

Дали Дживани е сред най-тежките единични удари по пакистанската морска сигурност, засега не може да бъде потвърдено със сигурност. BLA обяви над 30 убити, местните източници говорят за 20, а Исламабад мълчи. Мълчанието на властите обаче не заличава загубите. Водещите пакистански вестници Dawn и Express Tribune потвърждават за по-ранните, по-малки нападения в Дживани, но не и за мащабно клане на 3 юли. Стратегическият сигнал обаче не зависи от точния брой на загиналите: с това нападение BLA ясно демонстрира, че морето и брегът вече са оспорвана територия, а не спокоен тил за пакистанската армия.

САЩ и Иран обявиха край на войната.

🇺🇸🕊️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че сделката с Иран е „завършена", и нареди безусловно отваряне на Ормузкия проток и незабавно сваляне на морската блокада на иранските пристанища. Почти едновременно с това пакистанският премиер Шахбаз Шариф, който е основен посредник в преговорите, обяви „незабавно и окончателно прекратяване на военните действия на всички фронтове, включително в Ливан".

Тук е мястото да отбележи, че е обявено постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официална церемония ще се проведе в петък, 19 юни, в Швейцария, а тази седмица посредниците организират техническите срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради това евентуален срив между обявяването и подписа остава реален риск.

Развръзката идва след близо четири месеца на ескалация. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха съвместна въздушна кампания срещу Иран, в началото на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, както и почти цялото ръководство на ислямския режим.

Техеран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток – морето беше осеяно с мини, а Революционната гвардия започна да напада търговски кораби, преминаващи през ключовия морски път. На 6 март Тръмп заяви, че приема единствено „безусловна капитулация" на Иран, и зададе серия от ултимативни срокове. След като всички те изтекоха без резултат, на 19 март американската авиация започна въздушна кампания, за да отвори пролива насила.

Тази кампания обаче не постигна целта си. Иран не отстъпи и проливът остана блокиран, а под международен натиск ударите бяха замразени: на 8 април Пакистан издейства условно двуседмично примирие с обещание за безопасен транзит, но бързо стигна задънена улица. На 11–12 април в Исламабад двете страни се споразумяха по почти всички точки на план за деескалация, но се разминаха именно по двата ключови въпроса – статута на пролива и ядрената програма на Иран – и преговорите завършиха с провал.

Ден по-късно Тръмп нареди военноморска блокада на иранските пристанища, която доведе до патова ситуация, при която двете блокади стояха една срещу друга – Иран държеше протока затворен, докато САЩ задушаваше иранския износ на петрол. Тръмп твърдеше, че блокадата коства на Техеран около 500 милиона долара дневно, а Пентагонът оцени иранските загуби на близо 4,8 милиарда долара към началото на май.

Ситуацията започна да се разплита едва през последните няколко седмици. В края на май сделката вече беше „до голяма степен договорена", но срещата приключи без окончателно решение. През последните дни Тръмп насрочи подписване, Иран отрече да се стигнало до него в обявения срок, а израелски удар срещу Хизбула в Бейрут заплаши крехкото равновесие – преди днешното обявяване да обърне нещата.

Тук е ключово едно разграничение: обявено е постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официалната церемония ще бъде проведена в петък, 19 юни, в Швейцария. Тази седмица посредниците организират технически срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради остава реален риск от евентуален колапс на договорката в оставащите дни.

Параметрите на оповестения проект изглеждат така: Иран отваря Ормузкия пролив, а паралелно с това САЩ сваля блокадата, освобождава около 25 млрд долара замразени активи, спира всички нови санкции и отменя петролните. В замяна Техеран се ангажира да не произвежда и да не придобива ядрено оръжие, да спре ново обогатяване и да разреди вече обогатения уран, като финална сделка трябва да се договори в рамките на 60 дни.

Освен Пакистан, като посредници в преговорите участваха Катар, Саудитска Арабия и Турция. Пазарът реагира мигновено – петролът, който през март проби 100 долара за барел, вече падна под 90 (WTI – 85, Брент – 87).

Неизвестни изтребители нанесоха прецизен удар по член на иранския режим в Андише.

🇮🇷 През изминалата нощ неизвестни изтребители са нанесли въздушен удар срещу сграда в Андише, един от новите градове в окръг Шахриар, на около 30 км западно от Техеран, при който според местни източници е ликвидирано лице, посочено като Вахид Хакан.

По данни на мониторинг групи лицето е бил ангажирано със снабдителна дейност за държавният медиен оператор на Ислямска република Иран (IRIB) и по-конкретно с вноса на сателитно оборудване, и с договори между IRIB и икономическата структура на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) – строителния конгломерат „Хатам ал-Анбия“. Една от версиите го описва като генерал от IRGC, а друга – като фигура от логистичния и административен ешелон. Към момента официално потвърждение не е публикувано от нито една страна – обстоятелство, изискващо информацията да се тълкува със съответната предпазливост.

Ако бъде потвърден, ударът би бил показателен не толкова с ранга на жертвата, колкото с нейната функция. През изминалата година логиката на американско-израелските удари по иранския режим следва предвидима йерархия на целите: върховният водач Али Хаменей, секретарят на Висшия съвет за национална сигурност Али Лариджани (бивш директор именно на IRIB), началникът на разузнаването на гвардията Маджид Хадеми, командирът на „Басидж“ Голамреза Солеймани и т.н. Това бяха удари, които поразиха върха на пирамидата – командването, политическото ръководство и водещите учени от ядрената програма. Докладваният удар от изминалата нощ е насочен към различен слой: не острието, а сухожилието – административно-снабдителната тъкан, която свързва икономическата империя на IRGC с медийния апарат на режима.

IRIB не е обикновена държавна медия – това е държавния радио-телевизионен монопол, чийто директор се назначава лично от върховния водач на режима, и който играе ролята на гръбнак за пропагандата му. През последните години този гръбнак многократно беше мишена на натиск – седалището на компанията беше поразено от израелски удари по време на 12-дневната война през юни 2025 г. Ефирът многократно беше компрометиран в резултат на кибератаки, приписвани ту на структури на „Моджахедин-е халк“ (политическа и паравоенна групировка в изгнание, бореща се срещу режима), ту на координирани усилия на израелското разузнаване. Снабдяването на тази мрежа със сателитна техника – приемници, антени, предаватели и друго оборудване – е точно онази дейност, без която пропагандната машина е неспособна да работи. Поразяването на ключова фигура от този процес вероятно има своите съображения.

Другата страна на този снабдителен възел – строителният щаб „Хатам ал-Анбия“ (да не се бърка с военното командване, което носи същото име) – е една от най-непрозрачните и санкционирани структури на иранския режим. Това е инженерно-икономическият конгломерат на IRGC, който държи контрола върху стотици дружества и хиляди държавни договори и простира своите пипала от петролните и газовите находища на „Южен Парс“ до едрата инфраструктура. Когато подобна структура поема договори за внос на сателитно оборудване за държавната телевизия, се очертава характерен за Техеран кръговрат: военно-икономически конгломерат под санкции снабдява пропагандния апарат, а посредниците между двете се превръщат – поне в очите на онзи, който нанася ударите – в легитимна цел. Точно тази посредническа роля може би дава отговор защо снабдител без публичен ранг би попаднал в полето на подобни операции.

Войната, започнала на 28 февруари с поредица от обезглавяващи удари срещу иранския режим, премина в крехко примирие – постигнато с посредничество от Пакистан на 8 април и продължено безсрочно на 21 април – но това примирие е системно нарушавано и от двете страни, а към края на май и началото на юни те водят преговори за широко споразумение, включително за все още блокирания Ормузки проток. Именно в подобни „сиви“ периоди – нито открита война, нито мир – целенасочените удари изглежда не спират, а само сменят своя регистър: от удари по военните и политическото ръководство към прецизни удари по тясно профилирани цели. Самият град Андише, освен като сателитен град на столицата Техеран, вече присъстваше в хрониките – като едно от огнищата на репресии срещу протестиращи по време на бунтовете от януари 2026 г.

Русия и талибаните сключиха споразумение за военно-техническо партньорство: спекулации за доставка на ПВО.

Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г. 📸 Снимка: REUTERS/Stringer

Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г. 📸 Снимка: REUTERS/Stringer

Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г. 📸 Снимка: REUTERS/Stringer

🇦🇫🤝🇷🇺 Завръщайки се от своето посещение в Москва, изпълняващият длъжността министър на отбраната мула Мохамад Якуб обяви пред репортери на летището в Кабул, че правителството на талибаните работи за това Пакистан да не посмее отново да нанася въздушни удари по афганистанска земя.

Зад думите му стои събитие с ключово значение за региона: The Moscow Times разкри, че на 28 май секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Сергей Шойгу и Якуб са подписали споразумение за двустранно военно-техническо сътрудничество в хода на международен форум по сигурността в Москва, събрал официални лица от близо 100 държави. Конкретното съдържание на документа остава неясно – и именно около това какво е договорено се заформиха разминавания между спекулации от анонимни източници, медийни публикации и собствените думи на министъра.

Според източник, описан от BBC World Service като надежден, Якуб е успял да убеди Кремъл да предостави на талибаните модерна система за противовъздушна отбрана, а постигнатата договорка включвала както системи за ПВО, така и обучение и поддръжка на сухопътно военно оборудване. По непотвърдени данни въпросът вече е обсъждан с руската страна, а посещението е придало практически ход на по-ранни уверения. Някои регионални издания стигнаха още по-далеч, съобщавайки за конкретни доставки на преносими зенитно-ракетни комплекси – твърдение, което по-силните източници не подкрепят: The Moscow Times изрично посочва, че параметрите на споразумението не са разгласени публично.

При завръщането си в Афганистан самият Якуб беше лаконичен по отношение на мащаба на договореното. Той определи документа като военно-техническо споразумение, касаещо основно ремонта и поддръжката на руско оръжие, с каквото армията на талибаните вече разполага, и наблегна, че не става дума за отбранителен пакт.

„Това е военно-техническо споразумение, а не е споразумение за отбрана или гаранции за сигурността, което да тревожи когото и да било. То ще бъде единствено в полза на Афганистан“, заяви министърът, според когото в страната му преобладава руската военна техника – хеликоптери, оборудване и въоръжение, които се нуждаят от ремонт и развитие – и затова Кабул е принуден да търси договорки със страни, които притежават съответната производствена база, за да може „да използва наличното оръжие по-добре“. Показателно е, че Якуб споменава самата система за ПВО като напълно отделна нужда в бъдеще време: Афганистан има нужда от ПВО и по-късно щял да прецени от кои конкретни държави да си я набави.

Това разминаване между анонимното твърдение за доставка на готов зенитно-ракетен комплекс и официалното свеждане на сделката до поддръжка не е просто въпрос на дипломатическа сдържаност. Руслан Сюлейманов от Центъра за нови евразийски стратегии определи споразумението по-скоро като символично формализиране на вече съществуващи отношения, а не дълбоко партньорство, тъй като „реално няма да видим пълноценен военен съюз или коалиция за взаимна отбрана“. Оценката му очертава по-предпазлив прочит от заглавията за „модерна ПВО“: подписаното на 28 май е документ с необявени параметри, а най-амбициозната му интерпретация почива на единствен анонимен източник, който министърът публично коригира.

Каквато и да е истинската дълбочина на сделката, мотивът зад желанието на талибаните за придобиване на ПВО е недвусмислено. През октомври 2025 г. Пакистан нанесе серия от въздушни удари по афганистанска територия на 9 октомври в операция „Khyber Storm“ с обявена цел ръководството на Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), при която бяха поразени цели в Кабул, Хост, Джалалабад и Пактика. След опит за примирие битките се подновиха и на 15 и 17 октомври пакистански изтребители нанесоха нови удари в провинциите Кандахар, Кабул и Пактика. По данни на Мисията на ООН за подпомагане на Афганистан (UNAMA) трансграничното насилие е отнело живота на 37 цивилни, а други 425 са били ранени, преди на 19 октомври в Доха, с посредничеството на Катар и Турция, да бъде формализирано примирие. Именно безнаказаността на пакистанските бойни самолети в афганистанското небе изведе на дневен ред в правителството на талибаните проблема с пълното отсъствие на противовъздушен щит в страната.

Споразумението се вписва в ускорено сближаване по оста Москва-Кабул, което вече има своя институционална история. През 2025 г. Кремъл премахна движението на талибаните от своя списък със забранени терористични организации, а през юли 2025 г. стана първата държава, признала формално Ислямския емират Афганистан за легитимно правителство на страната. Още през 2024 г. президентът Владимир Путин определи талибаните като „съюзници в борбата срещу тероризма“. С оглед на това споразумението от миналия четвъртък се явява логично продължение на двустранните отношения, но и стъпка, чиято тежест засега се измерва предимно в политически сигнали, а не толкова в доставки на военно оборудване.

Стратегически погледнато, събитието поставя една до друга две различни тенденции. От военно-оперативната гледна точка ахилесовата пета на талибанската власт е именно липсата на каквато и да било въздушна отбрана – уязвимост, която Пакистан демонстративно експлоатира от октомври 2025 г. насам и която дори и ограничен арсенал от преносими зенитно-ракетни комплекси би могъл частично да компенсира. Наличните данни обаче не са достатъчни, за да твърдим, че такъв арсенал вече е договорен: най-силният източник говори за необявени параметри, а министърът свежда сделката до поддръжка и изнася казуса за ПВО в бъдещето. По-обоснованият прочит към момента е, че двете страни формализират военно-техническа зависимост, която фактически вече е налице – афганистанската армия използва предимно съветска и руска техника. Междувременно самият въпрос за доставки на ПВО продължава да е отворен. Дали това стъпало ще прерасне в реални доставки на оборудване, което да промени баланса между Афганистан и Пакистан в небето, ще проличи не от реториката, а от появата на конкретни системи на афганистанска земя.

Тръмп решава в Ситуационната зала за съдбата на примирието с Иран.

🇺🇸🤝🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп се отправя към Ситуационната зала на Белия дом за съвещание със съветниците си, преди да вземе „окончателно решение“ дали да даде зелена светлина за удължаване на примирието с Иран.

Тръмп потвърди разговорите на високо равнище ден след като преговарящите на двете страни са постигнали предварително споразумение за удължаване на крехкото примирие с 60 дни и започване на нови преговори за ядрената програма на Техеран. Изготвящият се меморандум за разбирателство все още изисква одобрението на Тръмп и висшето ръководство на Ислямската република.

„Няма да се обменят пари до второ нареждане. Договорени са други въпроси с далеч по-малко значение. Сега ще проведа среща в Ситуационната зала, за да взема окончателно решение“, написа Тръмп в Truth Social.

В четвъртък вечерта вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че има предварително споразумение, но не е ясно дали Тръмп ще го одобри. „Трудно е да се каже кога точно или дали изобщо президентът ще го подпише“, каза Ванс пред репортери, като добави: „Водим преговори напред-назад по няколко формулировки“.

Иран не потвърди веднага сделката. По-рано днес министърът на външните работи Абас Арагчи призова САЩ да се откаже от това, което той определи като „прекомерни“ искания в преговорите за прекратяване на войната.

„Постигането на окончателно съгласие зависи от преустановяването на сегашното поведение на американската страна“, подчерта Арагчи в разговор с оманския си колега, в който осъди „прекомерните искания на САЩ, както и техните променливи и противоречиви позиции“.

Дипломатическият натиск идва в момент, в който примирието изглежда все по-крехко. Последната ескалация на напрежението назря преди по-малко от ден, когато Кувейт прехвана балистични ракети, изстреляни от Иран срещу американска военна база в страната, според Централното командване на САЩ.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна днес с пакистанския министър на външните работи Ишак Дар, чиято страна се очерта като водещия посредник в мирните преговори. Нито един от двамата не обели дума пред репортерите, докато позираха за снимки в Държавния департамент.

Най-малко 30 убити и 50 ранени при атака с кола-бомба срещу пътнически влак в Белуджистан.

🇵🇰 Кола-бомба порази пътнически влак, превозвал военнослужещи от армията на Пакистан, в района Чаман Патак в Куета – административният център на провинция Белуджистан. Al Jazeera съобщи, че загиналите са поне 30, а ранените са над 50. Първоначален брифинг на регионалните власти, цитиран от местния вестник „Доон" докладва за 14 убити, сред които трима войници от Граничния корпус и цивилно семейство – баща, майка, син и дъщеря, а също така 20 ранени, сред които жени и деца.

Отговорност за атаката пое Армията за освобождение на Белуджистан (BLA). По предварителни данни влакът е пътувал от военна зона Куета Кантонмент до централната гара на града, когато превозно средство, натъпкано с експлозиви, се врязва в един от вагоните. Силата на взрива преобръща два вагона и предизвиква силен пожар, гъстият черен дим от който е можел да бъде видян от километри разстояние. Поразеният участък попада в зона, където обикновено са разгърнати силите за сигурност – ударът поврежда няколко околни сгради и изпепелява най-малко дузина автомобили, паркирани наблизо. „Доон" класифицира атаката като самоубийствен атентат с превозно средство.

Пакистанският премиер Шехбаз Шариф осъди удара като „страхлив акт на тероризъм" и заяви, че той „не може да отслаби решимостта на пакистанския народ". Главният министър на Белуджистан Сарфраз Бугти, вътрешният министър Мохсин Накви, президентът Асиф Али Зардари и министърът на железниците Ханиф Аббаси реагираха с публични изявления. Говорителят на провинциалното правителство Шахид Ринд потвърди смъртта на тримата служители от Граничния корпус. В местните болниците е обявено извънредно положение, а техният персонал е задържан за извънредна смяна, докато спасителни екипи и аварийни влакове се насочват към мястото.

BLA пое отговорност, публикувайки свое собствено изявление, цитирано от международните агенции. Службите за сигурност на Пакистан приписаха атентата на „Фитна ал-Хиндустан" – обозначение, наложено от Исламабад в опит да представи всички въоръжени групировки в Белуджистан като прокси сили на Индия. Според местното издание Pakistan Tribune самата BLA попада в списъка с организации в тази класификация. Индия и Афганистан настоятелно отричат каквито и да било твърдения за връзки с групировката. Пакистан не е представял публично доказателства за конкретна оперативна връзка между днешното нападение и индийската държава.

Атаката се вписва в ескалация на сепаратистката кампания в Белуджистан, започнала в началото на миналата година. На 11 март 2025 г. фракция на BLA („Джиянд") отвлече пътническия влак „Джафар Експрес", преминавал по редовната линия Куета–Пешавар, вземайки над 400 цивилни за заложници. Последва щурм, в който загинаха най-малко 26 души. На 31 януари 2026 г. BLA проведе координирани нападения срещу окръзите Куета, Мастунг, Нушки, Далбандин, Каран, Панджгур, Тумп, Гвадар и Пасни – операция, която самата групировка нарече „Хероф 2.0" („Черна буря" на белуджки). По официални данни от 5 февруари са потвърдени 22 загинали от Службите за сигурност, 36 цивилни и 216 ликвидирани бойци – общо 274 жертви. В отговор правителството Пакистан нареди на 29 януари кампанията „Радд ул-Фитна" („Отблъскване на смута"), която по съобщения на звеното за връзки с обществеността на пакистанските въоръжени сили (ISPR) е довела до неутрализиране на най-малко 200 бойци в първите няколко седмици.

Според оценка, публикувана през 2025 г. от Combating Terrorism Center на военната академия в Уест Пойнт, BLA действа предимно от територии в южен Афганистан и югоизточен Иран и насочва своите атаки срещу проекти, свързани с Китайско-пакистанския икономически коридор (КПИК), и китайски граждани в Пакистан като цяло. Най-знаковите от тях са бомбеният атентат срещу хотел „Пърл Континентал" в Гуадар и китайското консулство в Карачи. Настоящият удар не е насочен срещу китайски граждани, но атакува апарата за сигурност на страната, който подсигурява инфраструктурата на коридора.

В Исламабад от началото на 2025 г. се води последователна политическа линия, отричаща местния произход на бунта в Белуджистан. Обозначението „Фитна ал-Хиндустан", въведено през май 2025 г., изтрива от официалния речник всяка препратка към етническа сепаратистка кауза и представя въоръжените групировки изцяло като индийски проксита. Това отговаря на две вътрешни нужди: легитимира мащабна военна операция в провинцията без политически разговор за източниците на недоволство и поставя темата за сигурността в контекста на двустранните отношения, където обществената подкрепа за твърд отговор е по-висока.

Тактическият репертоар на BLA показва качествено разширение в 3 модалности за 15 месеца. През март 2025 г. – овладяване на пътническа влакова композиция по линията Куета – Пешавар. През януари 2026 г. координация на щурмове и самоубийствени атентати в 9 окръга. През май 2026 г. самоубийствена кола-бомба срещу военен влак в гарнизонна зона. Това не е ескалация по една ос, а разширение по 3 различни оперативни модела. Фактът, че експлозивно натоварено превозно средство достига контакт с движещ се влак в район с постоянно военно присъствие, показва пропуск в охранителния периметър на ключова за провинцията военна локация.

По регионалната ос – Пекин през 2025 г. отправи многократни искания за по-плътна охрана на проектите си в Белуджистан. Днешният инцидент, дори без пряко китайска жертва, дава нов аргумент за тези искания. Кампанията „Радд ул-Фитна" към края на първото тримесечие на 2026 г. достигна над 200 ликвидирани бойци; способността ѝ да затвори оперативното пространство именно за самоубийствени удари с превозно средство в градска среда – каквото е днешното нападение – остава неустановена.

Куета не е нова цел за BLA. Качествено новото е, че групата вече избира военна транспортна инфраструктура в самата административна столица на провинцията.

Тръмп: Нетаняху ще направи „каквото поискам“ по отношение на Иран.

🇺🇸🤝🇮🇱 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че израелският премиер Бенямин Нетаняху ще направи „каквото поискам“, когато става въпрос за евентуалну военни удари срещу режима в Иран. Изказването беше направено ден след като двамата проведоха напрегнат телефонен разговор по темата.

Журналисти попитаха Тръмп за разговора му с Нетаняху във вторник. „Той е много добър човек, ще направи каквото поискам от него. Страхотен мъж е... Не забравяйте, че той беше премиер по време на война“, отговори Тръмп.

Нетаняху често изтъква близките си отношения с американския президент, като им приписва дългия списък от решения в полза на Израел, взети от него. Това обаче изложи Нетаняху и на критики, че не е в състояние да се изправи срещу Тръмп, тъй като е твърде задължен към него.

Запитан от The Times of Israel през март дали сам ще реши кога да приключи войната с Иран или Нетаняху също ще има думата, Тръмп заяви, че решението ще бъде „взаимно“. Когато обаче няколко седмици по-късно беше обявено прекратяване на огъня, според медийни публикации Нетаняху е бил изненадан.

Въпреки това Тръмп внимава да не критикува Нетаняху и дори лобира пред израелския президент Ицхак Херцог за неговото помилване в продължаващия съдебен процес за корупция, пред който е изправен премиерът. Смята се, че Нетаняху подкрепя подновяването на войната с Иран, тъй като твърди, че целите на войната във връзка с ядрената и ракетната програма на режима, както и подкрепата за прокси групировки, все още не са постигнати. Нетаняху заяви, че би приел тези въпроси да бъдат решени по пътя на дипломацията, но изрази скептицизъм за това дали Техеран е готов да преговаря добросъвестно.

Axios съобщи, че по време на телефонния разговор във вторник Тръмп е запознал Нетаняху с новите усилия на посредниците от няколко държави в региона за постигане на споразумение между САЩ и Иран.

Новото предложение, за което се твърди, че е изготвено от Катар и Пакистан с участието на Саудитска Арабия, Турция и Египет, предвижда двете воюващи страни да подпишат „писмо за намерение“, което би сложило край на войната, откривайки 30-дневни преговори по въпроси, включващи повторното отваряне на Ормузкия пролив и ограничаване на ядрената програма на Ислямската република, сподели пред Axios източник от САЩ, запознат с разговора.

По време на разговора си държавните глави на САЩ и Израел не са стигнали до съгласие за следващите стъпки. Нетаняху е бил силно скептичен към рамката, вярвайки, че САЩ трябва да продължат да оказват военен натиск върху Иран, за да отслабят допълнително режима с унищожаване на критичната му инфраструктура, отбелязват двама израелски източници.

Американският източник посочи, че след разговора Нетаняху е бил „на нокти“, въпреки че израелски източници посочиха, че премиерът „винаги е загрижен“ за това как ще преминат преговорите с Техеран, дори по време на етапи, които преди това са завършвали с провал.

През последните няколко дни посредниците работят за преодоляване на различията в последното предложение от Пакистан, а Катар представи на САЩ и Иран нов проект, заявиха пред Axios двама арабски и един израелски източник. В същото време обаче четвърти катарски източник уточни, че няма отделен проект от Катар, а той има за цел единствено да подобри пакистанския вариант.

Настоящите усилия са насочени към осигуряване на по-категорични ангажименти от страна на Иран във връзка с ограничаването на ядрената програма и по-добри гаранции от САЩ за постепенно размразяване на иранските сметки в чужбина. По-рано тази седмица Катар изпрати делегация в иранската столица за участие в разговори по последния проект, както направи и Пакистан.

Запитан от репортери дали е отворен към ограничена сделка с Иран, която само би отворила Ормузкия пролив и удължила примирието, Тръмп отбеляза, че не бърза да сключва сделка: „Ще трябва да отворим пролива, това ще стане незабавно, така че ще дадем един шанс на това. Не бързам. Всички казват: „О, междинните избори“. Не бързам... В идеалния случай бих искал да видя по-малко убити хора, а не много.“

Часове по-рано обаче той каза пред журналисти, че войната „ще приключи много бързо“. Освен това той даде неясни срокове за постигане на решение по пътя на дипломацията, че може да изчака „два или три дни“ или за „ограничен период от четири седмици“, след като обяви, че е отменил удар, планиран за вторник.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) заплаши Тръмп с тежки последици, в случай че вземе решение да поднови войната „Ако агресията срещу Иран се повтори, обещаната регионална война този път ще се разпространи далеч извън региона и нашите опустошителни удари ще ви смажат“, се посочва в изявление на IRGC на уебсайта им Sepah News.

„Американско-ционисткият враг трябва да е наясно, че въпреки офанзивата, проведена срещу нас с пълния капацитет на двете най-скъпи армии в света, ние не сме разгърнали пълната мощ на ислямската революция“, продължава текстът.

Във вторник вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви пред репортери, че е отчетен „голям и добър напредък“ при усилията за постигане на сделка и добави: „Просто ще продължим да работим по въпроса“. В същото време той предупреди Иран, че американските военни са „в пълна бойна готовност“.

В същия ден Сенатът на САЩ придвижи резолюция за военните правомощия, след като четвърти републиканец се включи в усилията на демократите да наложат контрол над конфликта, въпреки че подкрепата за приемането на мярката остава под необходимото мнозинство.

На заден план министърът на вътрешните работи на Пакистан замина за Иран за втори път тази седмица, става ясно от репортажи на ирански държавни медии. „Мохсин Накви пътува до Техеран, за да се срещне с официални лица от Ислямската република“, съобщи официалната информационна агенция IRNA, позовавйки се на източник от сферата на дипломацията в Исламабад. Пакистан полага усилия за посредничество, при които Накви пътува до Техеран в събота, за да „улесни“ процеса.

Междувременно китайският лидер Си Дзинпин заяви, че по-нататъшните бойни действия в Близкия изток не са желателни, и призова за прекратяване на огъня по време на своя разговор с руския си колега Владимир Путин в Пекин в сряда.

„Всеобхватното прекратяване на огъня е от първостепенна спешност, подновяването на бойните действия е още по-непрепоръчително, а поддържането на преговорите е особено важно“, заяви Си на Путин, цитиран от агенция Xinhua.

Тръмп и Нетаняху заявиха, че са започнали войната в края на февруари, за да ограничат помощта на Ислямската република за прокси милициите в Близкия изток, да унищожат ядрената и ракетната му програма и да създадат условия за иранския народ да свали от власт своите управници.

Режимът отговори на атаките, нанасяйки безраборни удари срещу Израел, американските сили и почти всички страни в региона. Освен това фактически пое контрола върху Ормузкия пролив, докато САЩ наложиха блокада на иранските кораби и пристанища.

Войната все още не е лишила Иран от запасите му от обогатен уран, близък до оръжейния клас, въпреки че САЩ и Израел заявиха, че той ще бъде изведен от страната със сила, ако не бъде постигната сделка.

Режимът, който стои начело на 90-милионната държава от преврата през 1979 г. и многократно беше изправен пред мащабно народно недоволство, за последно в началото на годината, досега устоява на натиска.

Пакистан е изпратил 8000 военнослужещи в Саудитска Арабия през април.

🇵🇰🤝🇸🇦 Пакистан разположи 8 000 военнослужещи, ескадрила изтребители и противовъздушна отбрана в Саудитска Арабия по силата на пакта за колективна отбрана. Този ход засилва военното партньорство с Кралството, докато в същото време Исламабад играе ролята на водещ посредник между Иран и САЩ.

Разполагането, чийто пълен мащаб стана ясен едва днес от публикация на Ройтерс, беше потвърден от трима служители в сферата на сигурността и двама правителствени източници, които го оцениха като боеспособна сила, предназначена да подкрепи армията на Саудитска Арабия, ако бъде подложена на бъдещи атаки.

Пълните условия на споразумението, подписано миналата година, са поверителни, но и двете страни заявиха, че то задължава двете страни да се защитават взаимно в случай на нападение от трета страна. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф загатна, че на практика споразумението поставя Саудитска Арабия под ядрения чадър на Пакистан.

Според източниците Пакистан е разположил пълна ескадрила от 16 самолета, предимно изтребители JF-17, произведени съвместно с Китай, които са били изпратени в Саудитска Арабия в началото на април. Двама от служителите в сферата на сигурността заявиха, че Пакистан е изпратил и две ескадрили дронове.

И петте източника посочиха, че разполагането включва около 8000 военнослужещи, с обещание за изпращане на допълнителни при необходимост, както и китайски зенитно-ракетен комплекс HQ-9. Военното оборудване се обслужва от пакистански персонал и се финансира от Саудитска Арабия.

Сухопътните сили и авиацията, разположени по време на конфликта в Иран, ще имат предимно консултативна и обучителна роля, според двама от служителите, които твърдят, че са се запознали с кореспонденция между двете страни и документи относно разполагането на военните активи.

Новият контингент се включва към хилядите пакистански военнослужещи с бойна роля, които бяха изпратени в кралството по силата на предишни споразумения, споделиха и тримата служители по сигурността. Единият от правителствените източници, преглеждал текста на поверителния пакт, разкри, че предвижда възможност за разполагане на до 80 000 пакистански войници в Саудитска Арабия, които да помагат за гарантиране на сигурността на границите на кралството съвместно със саудитските сили.

Двама от служителите по сигурността отбелязаха, че споразумението включва и разполагане на бойни кораби на пакистанския флот. Ройтерс не успя да установи дали някои от тях вече са достигнали Саудитска Арабия.

Мащабът и съставът на контингента – бойна авиация, ПВО активи и хиляди войници – на практика означават, че Пакистан е изпратил много повече от символична и просто консултативна мисия, коментират източниците.

По-рано Ройтерс съобщи, че Пакистан е изпратил изтребители в Саудитска Арабия, след като ирански удари поразиха ключови обекти на енергийната мрежа и причиниха смъртта на саудитски гражданин, което събуди опасения, че кралството може да отговори с ескалация, която да разшири още повече конфликта.

Всичко това се случи преди Пакистан да се позиционира като основен посредник между воюващите страни, в опит да помогне за договаряне на примирие между Вашингтон и Техеран, влязло в сила преди шест седмици. Исламабад беше домакин на единствения досега кръг от мирни преговори между САЩ и Иран и имаше план за следващи срещи, които в крайна сметка бяха отменени.

Оттогава Ройтерс съобщи, че Саудитска Арабия е нанесла множество неоповестени публично удари срещу Иран в отговор на атаките срещу военни и промишлени цели на територията на кралството.

Пакистан отдавна предоставя военна подкрепа на Саудитска Арабия, включително с обучение и консултации, докато в замяна многократно е получавал финансови инжекции в периоди на икономически затруднения.

Тръмп спира временно операция „Project Freedom“.

🇺🇸 Американския президент Доналд Тръмп заяви току-що, че спира за кратък период от време „Project Freedom“ – инициативата ескортиране на търговски кораби през Ормузкия проток, около две денонощия от началото на операцията.

В публикация в Truth Social Тръмп посочи, че решението за временно прекратяване на Project Freedom отчасти се базира на факта, че „е постигнат голям напредък към пълното и окончателно споразумение“ с Ислямската република.

„Въз основа на искане на Пакистан и други страни, грандиозния военен успех, който постигнахме в кампанията срещу Иран, и допълнително факта, че е постигнат голям напредък за пълно и окончателно споразумение с представители на Иран, постигнахме взаимно съгласие, че докато блокадата остава в пълна сила и действие, „Проект Свобода“ (движението на кораби през Ормузкия проток) ще бъде преустановен за кратък период от време, за да се види дали споразумението може да бъде финализирано и подписано“, гласи изявлението.

Фючърсите на борсата се повишиха след изявлението на Тръмп, което породи надежди за мирно споразумение, което да сложи край на войната в Близкия изток и да отвори окончателно ключовия за икономиката морски път.

Razor 1, Razor 2 и тишината над Хиндукуш: 15 години от удара срещу Бин Ладен

🇺🇸 В нощта срещу 2 май 2011 г. два модифицирани хеликоптера UH-60 Black Hawk със силно намалена радарна и акустична видимост – известни в устното предание на американските специални сили като Razor 1 и Razor 2 – пресичат държавната граница между Афганистан и Пакистан на ниска височина.

На борда им са 23 оператори от Naval Special Warfare Development Group (DEVGRU), преводач от ЦРУ и военното куче Кайро. Маршрутът от Джалалабад до Аботабад е около 90 минути полет в електронна тишина, под линията на действие на пакистанските радари.

Целта: тристаен укрепен комплекс на ул. „Билал", в района Биляйл Таун, на около 1,3 км от пакистанската военна академия „Какул“. За администрацията на президента Барак Обама залогът надхвърля смъртта на един терорист – евентуален неуспех би означавал повторение на операция Eagle Claw в Иран (1980) и потенциална политическа криза още в първия мандат на президента.

Оперативен разбор

Разузнавателната верига към комплекса

Пътят до Аботабад минава през 8 години работа. Ключовият елемент е Абу Ахмад ал-Кувайти – личният куриер на Бин Ладен, идентифициран чрез разпити в т.нар. „тъмни" обекти на ЦРУ в средата на 2000-те години.

SIGINT разузнаване покрива дисциплината му при провеждане на телефонни разговори – Ал-Кувайти използва предплатени SIM карти, активирани на разстояние от комплекса, и пуска телефона едва на километри от дома. Данни от човешко разузнаване на терен (HUMINT) и геостационарно разузнаване (GEOINT) от сателитни снимки на WorldView изграждат профил на обекта: тристаен дом без интернет и стационарна линия, обитатели, които не изхвърлят боклука си навън, 7-метрови стени с бодлива тел, ограден балкон.

От септември 2010 г. ЦРУ наема съседно жилище за наблюдение и по-късно извършва фалшива имунизационна кампания от хепатит B под ръководството на д-р Шакил Африди, с която е направен опит за вземане на ДНК от деца в комплекса. Президентът Обама дава „зелена светлина" от Дипломатическият салон на Белия дом на 29 април 2011 г.

Аварийното кацане и адаптацията на терен

Razor 1 претърпява неконтролирано спускане при опит за зависване над двора – комбинация от ефект на „вихров пръстен", стеснено пространство между високите стени и по-висока от очакваната околна температура. Опашката удря стената; пилотът свежда машината до твърдо приземяване, без жертви.

Резервният план, при който Razor 2 също трябва да кацне в двора, е преоразмерен в движение: вторият вертолет прехвърля десанта си извън стените на комплекса, а резервен хеликоптер Boeing CH-47 Chinook от Джалалабад е приведен в готовност за операция по извличане. Загубата на първия хеликоптер премества входната точка – операторите взривяват външната порта и пробиват вътрешната стена с C-4 вместо да слизат от въздуха.

Близък бой в укрепен жилищен обект

Самата акция трае около 38 минути. Близкият бой (Close Quarters Battle) протича в три фази: прочистване на стопанските постройки и страничните стаи, неутрализиране на куриера Ал-Кувайти и брат му, изкачване по стълбището на триетажната основна сграда. На третия етаж операторите срещат Бин Ладен – невъоръжен, но в обстановка с риск от експлозивни жилетки или клопки. Той е поразен с два изстрела (глава и гръден кош) от водещия оператор. Тялото е идентифицирано визуално, фотографски и с ДНК сравнение по-късно същия ден на борда на самолетоносача USS Carl Vinson.

Погребението е извършено в северната част на Арабско море съгласно традицията в исляма, която повелява да се състои до 24 часа. В същото време този ход предотвратява превръщането на гроба му в място на поклонение за екстремисти. Оперативният отряд изнася твърди дискове, флашки, документи и телефони – материал, който се оказва стратегически по-ценен дори от самата ликвидация.

„Простота, сигурност, повторение, изненада, бързина и цел." – Адмирал Уилям Макрейвън изброява 6-те водещи принципа на специалната операция в труда си Spec Ops (1995). „Копието на Нептун" реализира всеки от тях.

Геополитически разломни линии

ISI: некомпетентност или съучастие

Комплексът се намира на 1,3 км от PMA Kakul, пакистанския аналог на академия Уест Пойнт, в гарнизонен град с висока концентрация на пенсионирани офицери. Пакистанският „Доклад на Аботабадската комисия", изтекъл през 2013 г., квалифицира резултата като „колективен провал" на разузнавателните и военните агенции, заради който Бин Ладен прекарва 9 години на пакистанска територия.

Версията на Сиймор Хърш от 2015 г. според която ISI е държало под надзор Бин Ладен, като е било уведомено за рейда, остава спорна, но ден-днешен така и не е окончателно опровергана. Минималното заключение, прието в академичните среди и западните разузнавателни общности, остава: ISI или знаеше, или е избрала да не знае.

Доктринален преход от мащабна война към хирургичен удар

Операцията се вписва в стратегическия завой на САЩ след Ирак и Афганистан – от класически кампании към комбинация от ж удари, операции с дронове и съвместни операции със силите на местни партньори.

Натрупаният капацитет на Съвместното командване за специални операции (JSOC) начело с Маккристъл (2003–2008 г.) и Макрейвън (2008–2011 г.) – т.нар. Industrial Counterterrorism с F3EAD (Find, Fix, Finish, Exploit, Analyze, Disseminate) цикъл – намира своя връх именно в Аботабад.

Цената е плавна: дроновата кампания се ускори, прецизните удари в Пакистан, Йемен и Сомалия достигнаха рекорд през 2011–2012 г., а правният въпрос за извънсъдебна ликвидация (включително на американски граждани, какъвто е случаят с Анвар ал-Аулаки през септември 2011 г.) е поставен на дневен ред още същата година.

Дипломатическата ударна вълна

Рейдът се провежда без предварително известие до Исламабад. Реакцията на Пакистан, временно затваряне на маршрутите за снабдяване на НАТО през Хайбер и Чаман след инцидента в Салала (ноември 2011 г.), отзоваване на американски военни съветници, обществена кампания срещу „нарушения на суверенитета".

Създава се нов прецедент: съюзническа територия не гарантира защита от Си специални операции, ако там пребивават мишени със стратегическа стойност.

Този прецедент по-късно се повтаря при удара с дрон, довел до ликвидирането на иранския генерал Касем Сюлеймани на летище Багдад (2020 г.), както и при израелските удари в Сирия и Ливан през 2024–2025 г.

Наследството 15 години по-късно

От йерархия към мрежа

Бин Ладен остави организация, която вече подлежеше на децентрализация. Към днешна дата Ал-Кайда като централна структура е почти изпразнена – Айман ал-Зауахири, последният оперативно значим лидер от „старата гвардия", беше ликвидиран в Кабул през юли 2022 г.

Глобалното джихадистко движение се трансформира в регионални франчайзи: Ал-Кайда на Арабския п-ов (Йемен), Ал-Кайда в Ислямския Магреб (Северна Африка) и Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (Сахел), Аш-Шабааб (Сомалия), Ал-Кайда на Индийския субконтинент (Южна Азия).

Паралелно възникна Ислямска държава и нейното най-агресивно подразделение към 2026 г. – Вилает Хорасан, отговорно за атаките в Керман (януари 2024 г.), Крокус сити Хол в Москва (март 2024 г.) и осуетени заговори в Германия, Австрия и Турция. Парадоксално, Ал-Кайда като децентрализирана мрежа се оказа по-устойчива на физическото отстраняване на ръководи фигури, отколкото Ал-Кайда като структура със строга йерархия от 2001 г.

Технологичният скок: рейдът, ако беше проведен днес

Ако „Нептун" се планираше днес, профилът на операцията би изглеждал коренно различно. Low-observable хеликоптерите вероятно щяха да бъдат сведени до елемент за извличане. Проникването до самата цел щеше да бъде поверено на MQ-9 Reaper за устойчиво наблюдение, FPV дронове с fiber-optic управление за пробиване на охраната, AI-асистиран анализ на сателитни и мултиспектрални данни за поведенческо разпознаване на лицата, обитаващи комплекса, и евентуално автономни разпознаващи муниции от типа Switchblade-600.

Мобилни ДНК комплекти на терен биха съкратили периода между поразяване и биометрично потвърждение от 24 часа до броени минути. В същото време класическият елемент – оператор на земята, който за две секунди прави разлика между терорист с шахидски пояс и невъоръжен заложник – остава незаменим. Твърди дискове и документи като тези в Аботабад, които се оказаха безценна находка, няма как да бъдат изнесени от дронове... засега.

Психологическият ефект: фатален удар или метастаза

Смъртта на Бин Ладен прекъсна символното ядро на глобалния джихадизъм, но ускори неговата фрагментация.

Според оценка на Combating Terrorism Center към Военната академия в Уест Пойнт от 2025 г. общата численост на бойците в редиците на Ал-Кайда и нейните филиали в Африка надхвърля числеността на хората, които Бин Ладен командваше през 2001 г. Урокът е тревожен за планировчиците: ликвидирането на стратегически лидер променя формата на заплахата, но и не нейния обем.

Прочитът на Frontline Monitor

„Копието на Нептун" остана еталон за специална операция – не заради онези 38 минути в полите на Хиндукуш, а заради осемте години преди тях, които ги направиха възможни. Търпението на разузнаването, дисциплината на куриерската пирамида, готовността на политическото ръководство да поеме провал от мащабите на Eagle Claw – тези елементи определят успеха в по-голяма степен от тактическото съвършенство на DEVGRU.

Поуката за Силите за специални операции в момента е неудобна: технологичното превъзходство и оперативната подготовка са нужни, но недостатъчни условия. Без устойчива разузнавателна архитектура – дисциплинирана, многослойна и защитена от политически натиск – дори най-съвършеният оператор стои пред заключена врата.

„Нептун" сработи, защото вратата вече беше отбелязана на картата.