BLF нападна Гуадар и граничния пункт Габд, затворен за внос от Иран

🇵🇰💥 Фронтът за освобождение на Белуджистан (BLF) нападна на 22 октомври обекти в пристанищния град Гуадар, крайна точка на Китайско-пакистанския икономически коридор, и в района на граничен пункт Габд на границата с Иран, като обяви началото на операция „Алмас“. На 23 октомври военната пресслужба ISPR потвърди нападенията на двете места и обяви, че силите за сигурност са убили 10 нападатели, сред тях една жена, че е загинал един цивилен и операциите са приключили без загуби за военните. BLF твърди обратното: бойците ѝ са държали 20 часа базата на армейската строителна организация FWO в Гуадар, а групировката назова поименно 7 свои загинали.

Така за един ден бунтовниците стигнаха и до града, чието дълбоководно пристанище е развито от Китай, и до пункта, през който минава над половината от вноса на пропан-бутан от Ислямска република Иран. При това Габд–Римдан вече беше затворен по решение на самия Исламабад: на 17 октомври Министерството на търговията на Пакистан спря търговията с Иран през Габд–Римдан и Тафтан, а от 21 октомври през него се изнасят само бързоразвалящи се стоки.

Първата официална версия от 22 октомври описва опит за нападение. Държавното Радио Пакистан цитира военни източници, според които нападателите са опитали да ударят празен лагер на строителна фирма, в отговор на което армията е убила трима, други трима били обкръжени на място, а при отделно нападение четирима се укривали в хотел край Гуадарската магистрала и също били обкръжени. Операцията е лично ръководена от командира на дивизията в Гуадар. Вътрешният министър Мохсин Накви поздрави военните и заяви, че цялата нация е единна срещу тероризма и подкрепя военните и полицията.

Равносметката на службата за медии и връзки с обществеността на въоръжените сили на Пакистан (ISPR), публикувана на 23 октомври, разшири картината. Според нея нападателите са опитали да действат около граничния пункт Габд и самия град, а „при последвалите престрелки“ са убити 10 бойци от техните редици. Загинал е един цивилен, поразени са няколко превозни средства, а „операциите приключиха без загуби за силите за сигурност“. ISPR описва групата като спонсорирана от Индия и я нарича „Фитна ал-Хиндустан“ – от 31 май 2025 г. това е официалното название, използвано за всички „терористични групи и организации“ в Белуджистан. Индия отхвърля обвиненията, че подкрепя белуджките сепаратисти. ISPR описа принудата на белуджка жена да участва в атаката не само като престъпление срещу държавата, но и срещу честта на белуджките жени.

И ISPR говори за осуетени замисли, но изявлението описва други мащаби. През първия ден официалните източници съобщаваха за 3 убити и 7 обкръжени край един празен лагер и един хотел. На следващия ден армията вече признава бойни действия в две отделни зони, 10 загинали нападатели и 1 убит цивилен, без да уточнява кога точно са приключили операциите.

BLF разказва съвсем различна история. В изявления, споделени от местното издание The Balochistan Post, което редовно публикува съобщенията на въоръжените групи, говорителят майор Гуахрам Балоч заяви, че самоубиец с кола бомба е пробил периметъра на главната база на FWO на кръстовището Zero Point, а след него вътре са влезли бойци от т.нар. оперативен батальон „Саддо“. Бойците са атакували офис на военното разузнаване (MI) и Междуведомственото разузнаване (ISI) в комплекса, при кото са убити десетки военни и разузнавачи, сред които висши офицери и бойци от специалните части SSG. Групировката твърди още, че е превзела полицейския участък в Мазани, ударила е военен конвой край Габд и е заела пост на кръстовище Gabd Cross. Изявлението нарича комплекса център на „колониалните проекти“ в Гуадар и Макран и отправя предупреждение: „Без волята и съгласието на белуджкия народ колониалните проекти в Белуджистан никога няма да бъдат в безопасност.“

На 23 октомври BLF обяви операцията за приключила и назова 7 загинали в своите редици, сред тях и жена на име Билкис Дидаг, чийто псевдоним Алмас съвпада с името на операцията. ISPR докладва за 10 загинали бунтовници на двете места, а BLF назовава 7 свои загинали от щурмовете срещу комплекса и обещава подробни данни по-късно. В изявлението на ISPR базата на FWO изобщо не се споменава. Нито една от версиите не е потвърдена независимо.

Първите сведения от града бяха за мощна експлозия и продължителна стрелба. Местни жители, цитирани от The Balochistan Post, разказаха, че детонацията се е чула чак в Сур и Пишукан. BLF разпространи видео, за което твърди, че показва взрива на колата бомба, а на 23 октомври публикува и 2 клипа, които според групировката са заснети вътре в комплекса. Мястото и времето на записите не са потвърдени независимо.

BLF е забранена в Пакистан и се ръководи от Аллах Назар Балоч. Групировката представи публично своя батальон „Саддо“ на 30 ноември 2025 г. с нападение срещу комплекс в Нокунди, окръг Чагай, където по нейните думи са живели чуждестранни инженери и служители на минните проекти Саиндак и Реко Дик. Окръг Гуадар не е нова мишена. На 18 октомври майор Уаджахат Уахид загина при взрив на самоделно взривно устройство край Пасни, съобщи ISPR. При координираните нападения на Белуджистанската освободителна армия (BLA) в края на януари 2026 г. въоръжени мъже атакуваха лагер на работници мигранти в Гуадар и убиха 11 души, по данни на Reuters. През март 2024 г. отряд на BLA нападна комплекса на пристанищната администрация и осем от бойците загинаха при опит да влязат в него. Пакистанският институт за изследване на конфликтите и сигурността (PICSS) отчете през септември 2026 г. 225 нападения на въоръжени формирования в цялата страна. Това е най-високият месечен брой от 12 години.

Нападението при Габд остава епизода, за който са известни най-малко подробности. ISPR потвърждава, че бунтовници са действали край пункта, без да уточнява как е завършило всичко. Близкият до правителството сайт Balochistan Pulse нарече нападнатия пункт Trade Gate 250 и цитира непотвърдени сведения за десетки подпалени камиони с пресни плодове. ISPR говори само за няколко повредени превозни средства, а Daily Pakistan пише за подпалени камиони край път при инцидента в Гуадар, без да споменава граничен пункт.

Пунктът е важен заради пропан-бутана. Пакистан внася от Иран около 7000 тона пропан-бутан дневно, по данни на Пакистанската асоциация за пропан-бутан, а над 4000 тона минават само през Габд–Римдан, каза пред Reuters Шамсул Хак, бивш председател на Търговската палата на Гуадар. „Този внос е спрян“, допълни той. За няколко дни цената на 12 кг бутилка е скочила от 4500 на 7000 рупии, съобщиха търговци. Властите в провинцията обясниха затварянето със сигурността и борбата с контрабандата, докато иранското външно министерство – с „технически проблеми“. На 23 октомври говорителят на пакистанското външно ведомство Саджад Хайдер Хан, попитан дали затварянето е под американски натиск, отговори, че Пакистан „спазва и ще продължи да спазва всички приложими санкционни режими“. За състоянието на конкретните пунктове той твърди, че няма „пряка информация“. Пунктът има и транзитна роля: от 25 април Пакистан позволява стоки от трети страни да се превозват за Иран по 6 маршрута, които завършват в Габд и Тафтан, докато иранските пристанища са под американска морска блокада.

Габд–Римдан и Тафтан бяха тема и при визитата на началника на армията фелдмаршал Асим Мунир в Техеран на 20 октомври. Това беше петата му визита след сключеното през април примирие между САЩ и Иран с посредничество от Пакистан. Пред председателя на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф той определи проблемите като „временни и технически“ и заяви, че пунктовете са отворени „от днес“. Два дни по-късно Фадахосейн Малеки, ръководител на групата за приятелство Иран–Пакистан в парламента на Ислямската република, заяви пред агенция ИЛНА, че пунктовете са отворени „едностранно“: камионите от Пакистан влизат в Иран, а обратният поток остава блокиран. „Ако това положение продължи, Иран със сигурност ще затвори границата от своята страна“, предупреди той. Иран съобщи, че се водят консултации за подновяване на търговията.

Нападението при Габд не е непременно знак, че фронтът се простира от двете страни на границата. И ISPR, и BLF описват действия от пакистанската страна на граничния рубеж, а три дни преди него изследователят от Куета Имтиаз Балоч заяви пред Al Jazeera, че засега „няма ясни признаци за по-широка мобилизация на въоръжените групи от двете страни на границата“. Но дори и без иранското измерение 22 октомври показа, че BLF може да удари паралелно пристанищния град и пункта, през който минава по-голямата част от иранския пропан-бутан за Пакистан. Атаката при Габд дава конкретно основание за довода за сигурност, с който властите в Белуджистан обясниха затварянето. То обаче не изяснява дали пунктът е затворен заради бунта, или заради отношенията с Вашингтон и Техеран. В отговора си по този въпрос говорителят на МВнР в Исламабад се позова на санкционния режим. Отговорът ще дойде с първото решение за вноса на пропан-бутан през Габд–Римдан и мотивите към него. Дотогава недостигът и поскъпването може да се задълбочат, предупреждава председателят на асоциацията Ирфан Кокхар.

23 дрона от Афганистан за месец: Пакистан отвръща с въздушни удари

🇦🇫✈️🇵🇰 Пакистан отчита 23 камикадзе дронове, изстреляни от територията на Афганистан от началото на септември, поради което е връчил на талибанското правителство протестна нота за „провокативни нахлувания с дронове“. Нотата е предадена на 27 септември, а на следващия ден беше оповестена от говорителят на Министерство на външните работи на Пакистан Саджад Хайдер Хан. Дроновете, които властите в Исламабад показаха като свалени, имат неподвижно крило. На снимки и видеа France 24 разпозна на всеки от показаните апарати двигател DLE55 – едноцилиндров бензинов мотор за големи радиоуправляеми модели. Той се продава свободно, включително в китайската търговска платформа Alibaba.

На 23 септември пакистанската армия свали 8 дрона над северозападната провинция Хайбер Пахтунхва, според източници от силите за сигурност, цитирани от The News и Express Tribune. 4 от тях са паднали край граничния пункт Торхам на пътя Пешавар-Джалалабад, а другите 4 – в планините около град Кохат. Два от свалените край Кохат са приземени на около 7 км от града от средства за електронна война, без кинетично въздействие. Министърът на информацията Атаула Тарар осъди „умишленото и незаконно нахлуване“, след което на 24 септември обяви въздушни удари срещу 10 цели в Афганистан, от които се предполага, че се изстрелват дронове. Ударите са били „умишлени, прецизни, премерени и съразмерни и строго ограничени до установени военни цели“, написа Тарар в X.

Според същите източници от силите за сигурност дроновете са били изстреляни от постове в провинциите Нангархар и Пактия под надзора на талибаните. Кабул отрича. Говорителят на талибанското правителство Забиулла Муджахид заяви още на 23 септември, че афганистанските сили не са нанасяли удари с дронове срещу Пакистан, а талибанските власти определиха твърденията като лишени от доказателства. Мустагфир Гурбаз, говорител на губернатора на югоизточната афганистанска провинция Хост, обяви, че ударите на 24 септември са поразили няколко места, включително край центъра на провинцията, без жертви.

Ударният дрон с неподвижно крило е безпилотен летателен апарат за еднократна употреба, който поразява целта с директен удар, при което последва детонация. Според експерта по дронове Марк Грозел апаратите имат размер около 2 метра и носят между 0,5 и 1 кг взривно вещество. „Военната им ефективност е много ограничена и могат лесно да бъдат прехванати. Бавни са и летят ниско. Трудно е да бъдат засечени: трудно се забелязват, но веднъж засечени, се свалят лесно“, обясни той пред France 24.

CSIS Missile Threat пише, че иранският ударен дрон „Шахед-136“ (руско название: „Геран-2“) носи между 20 и 50 кг полезен товар. Това е от 20 до 100 пъти повече от заряда, който Грозел приписва на безпилотниците над Пакистан. Двигателят на „Шахед-136“ развива 50 конски сили. DLE55 е двутактов мотор с работен обем 55,6 куб.см. и мощност 5,5 конски сили, т.е. е около 9 пъти по-маломощен.

Грозел допуска два сценария: дроновете да са доставяни от чужда държава или да са „до известна степен самоделни“. „Днес направата на дрон с неподвижно крило вече не е толкова сложна“, каза той. Софтуерът за автопилот, който управлява траекторията, е широко достъпен, двигател и батерия се продават свободно от Alibaba, а корпусът може да бъде отпечатан на 3D принтер или да се изреже от стиропор и дори от балса. Пакистанската изследователка Садия Сулайман от университета „Каид-и-Азам“ в Исламабад написа за The Diplomat на 8 октомври, че талибаните се снабдяват паралелно с търговски платформи, системи, доставяни през регионални мрежи, и местно сглобена и преработена техника. Според нея свързаният с талибанската мрежа „Хакани“ 313-и батальон използва ударните дронове за еднократна употреба, а изстрелванията се извършват от Кандахар, Нангархар, Пактия и Пактика.

Пакистан и талибаните, доскорошни съюзници, се намират в състояние на открит конфликт от 27 февруари, когато министърът на отбраната Хаваджа Мохамад Асиф обяви, че между двете страни вече има „открита война“. Ескалацията започна с пакистанските удари срещу позиции на Техрик-е Талибан Пакистан (TTP) в Афганистан. Известна като пакистанските талибани, TTP извършва нападения на територията на Пакистан от близо две десетилетия и е призната за терористична организация от ООН, ЕС и самия Пакистан, който обвинява афганските талибани, че ѝ дават убежище и подкрепа. Талибаните настояват, че TTP е вътрешен пакистански въпрос. Когато Пакистан, който има въздушно превъзходство над Афганистан, извършва удари срещу предполагаеми позиции на TTP дълбоко на територията на Афганистан, той отговаря със сухопътни атаки и дронове.

Мухтар Вафаи, специалист по Афганистан и талибанското движение, проследява корените на тази връзка до борбата срещу съветската инвазия през 80-те години. Тогава афганци и пакистанци, идващи от едни и същи религиозни училища в Пакистан, заминавали да воюват със съветите. Според него двете талибански групи „вече не могат да бъдат разделени“ и на практика са една група. Като довод той цитира изявление на лидера на TTP Нур Вали Мехсуд, изречени на пущу през 2021 г. няколко месеца след падането на Кабул:

„Не сме две групи. Ние сме една група, с една програма, една идеология и един метод.“

От началото на конфликта талибаните използват малки FPV квадрокоптери, управлявани от оператор чрез картина на живо от бордовата камера. Те носят минохвъргачни мини за удари по позиции на пакистанската армия в погранични райони. По-големите дронове с неподвижно крило имат по-мощни двигатели и според France 24 са потенциално способни да прелетят стотици километри. На 27 февруари, в деня на изявлението на Асиф, Муджахид обяви „успешно проведени“ удари с дронове срещу Исламабад, Ноушера и Аботабад, а пакистански източници споделиха снимки на свалени безпилотници в предградие на столицата. Исламабад е на около 190 км по права линия от Торхам.

Между 27 февруари и 15 март талибаните поеха отговорност за 15 атаки с дронове в столицата и граничния регион Хайбер Пахтунхва, припомня Сулайман. На 13 март пакистанската армия обяви сваляне на „няколко примитивни дрона“, които не са достигнали целите си, сред които и главният щаб на армията в Равалпинди. Отломките ранили две деца в Куета и по един човек в Кохат и Равалпинди.

Септемврийският кръг на сблъсъците започна с атентат в Кохат. На 18 септември, по време на петъчната молитва, взрив избухна в джамията в полицейския комплекс на града, след което в него нахлуха въоръжени лица. Загинаха 21 души, сред тях 15 полицаи, а ранените са над 100, съобщава Express Tribune. Отговорност пое алиансът „Иттехад ул-Муджахидин Пакистан“ (Съюз на муджахидините на Пакистан), в който участват фракции с корени в TTP и се ръководи от базирания в Афганистан командир Хафиз Гул Бахадур. 5 дни след атаката край същия град паднаха 4 от 8-те дрона.

До края на септември Пакистан нанесе 3 серии въздушни удари по цели в Афганистан. При първата, на 21 септември, мисията на ООН в страната (UNAMA) потвърди 3-ма убити цивилни. Втората беше насочена по 10-те цели на 24 септември. При третата, през нощта на 30 септември, бяха поразени провинциите Кунар и Хелманд: Исламабад отчете 22 убити бойци, а UNAMA потвърди 10 убити цивилни, повечето от които деца.

Провинция Хайбер Пахтунхва, където се намират градовете Торхам, и Кохат, въведе извънредно положение на 11 октомври. Президентът Асиф Али Зардари временно отстрани регионалното правителство на партията на затворения бивш премиер Имран Хан по препоръка на федералния кабинет, който отправи обвинения, че „умишлено се оттегля от борбата с тероризма“. Министърът на правосъдието Азам Назир Тарар цитира ръст от 196% на насилието, извършвано от въоръжени групи в провинцията през последните години.

Срещу дронове с двигател за авиомоделизъм и 1 кг бойна глава Пакистан използва средства за електронно противодействие и противовъздушна отбрана, а отговаря с нанасяне на въздушни удари по цели дълбоко на територията на Афганистан. И на 13 март, и на 23 септември той обяви, че дроновете са били спрени, преди да достигнат целите си. Грозел вижда силата на този тип оръжие другаде. Те са евтини и всяка една група с малко ресурси, включително талибаните, вече може да ги произвежда, а ако някой от тях порази училищна сграда или склад за гориво, „последиците могат да бъдат катастрофални“.

„Основната им сила е психологическото въздействие“, казва той. Сулайман вижда и практическа стойност: малките дронове могат да наблюдават позиция, да набележат цел и да изпробват реакцията на ПВО, преди да бъдат използвани за пренос на експлозивен заряд. Докато дроновете падат, преди да достигнат целите си, това въздействие се измерва в протестни ноти и ответни удари отвъд границата. При първото сериозно попадение в такъв обект то би се измервало в жертви.

Турция подготвя специални части и пилоти за Саудитска Арабия срещу хутите

🇹🇷🛡️🇸🇦 Турция се готви да разшири военното си присъствие в Саудитска Арабия през следващите седмици с още техника, техници, екипи за спешно реагиране и придружаващи бойни сили, а след разрешение от парламента – и с ограничен брой специални части, опитни пилоти и самолети срещу дроновете и балистичните ракети, които хутите изстрелват от Йемен. Турски служители и източници, запознати с подготовката, описаха плановете пред Middle East Eye на 6 октомври. На следващия ден двама служители от САЩ и Турция потвърдиха пред Ройтерс, че помощта засега ще остане предимно отбранителна и техническа.

Стъпката беше предшествана от първото задействане на договора за съвместна отбрана, подписан в Мека от Мохамед бин Салман, Реджеп Ердоган и Шехбаз Шариф на 7 август в двореца „Ал-Сафа“, по силата на който въоръжено нападение срещу Саудитска Арабия, Турция или Пакистан се счита за такова и срещу трите. На извънредно заседание в Рияд на 5 октомври Стратегическият политически и отбранителен комитет на съюза реши страните „незабавно да преминат към практическо изпълнение на колективните ангажименти в отбраната“ и да осигурят „договорените военни сили и способности и бързото разполагане в Кралството“. Анкара изпрати на заседанието външния министър Хакан Фидан, министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. Исламабад беше представен от вицепремиера и външен министър Ишак Дар, фелдмаршал Асим Мунир и министъра на отбраната Хаваджа Асиф, а домакина – от министъра на отбраната принц Халид бин Салман.

Част от турската помощ вече е на терен. Двама представители на Анкара заявиха пред MEE, че от миналата година насам Турция поддържа в Кралството технически екипи, системи за ПВО и средства за електронна война, предназначени да заглушават и смущават радиосигнала, с който се управляват и насочват дронове и ракети. Задачата им е да пазят критична инфраструктура, включваща енергийните съоръжения. Правното основание, по думите на висш служител, е споразумение за военно обучение между Анкара и Рияд от 2010 г. То позволява на Анкара да изпраща ограничени сили с технически задачи. Турският източник на Reuters сведе сегашната помощ до военна техника, обмен на разузнавателни данни и оръжейни системи и уточни, че друго разполагане по линия на съюза засега няма. Американският служител, запознат с въпроса, описва по-широк обхват: оператори на дронове, прецизиране на отбранителните мерки, стратегическо планиране, логистика, разузнаване, наблюдение и рекогносцировка. Според официални лица, цитирани от агенцията, помощта остава двустранна, докато турският парламент не ратифицира договора, и ще нарасне след това.

Парламентът решава кога помощта ще премине във втората си фаза. Член 92 от турската конституция дава на Великото национално събрание правото да разрешава изпращането на въоръжени сили в чужбина, освен в случаите, произтичащи от международни договори, по които Турция е страна. Затова според служителя споразумението от 2010 г. позволява изпращането само на такива ограничени контингенти, а за по-широко разполагане е нужно отделно разрешение от парламента. Пред депутатите стоят два документа и той сочи кой е по-спешен: „Трябва да ратифицираме и договора от Мека, но може да дадем предимство на закона за разрешаване на военното разполагане“. Говорителят на Партията на справедливостта и развитието Йомер Челик заяви на 7 октомври, че договорът ще бъде внесен за ратификация „до няколко дни“. Източниците на MEE в Анкара очакват разрешението да стане факт до края на октомври.

Вече се очертават и местата за разполагане през втората фаза. Втори събеседник на изданието заяви, че Турция ще разположи сили в поне една командна база само за отбранителна подкрепа на Кралството, след като нейни екипи са работили там по проекта през целия септември. Саудитски представители, цитирани от MEE, уточняват, че турските военни ще действат заедно със саудитските и пакистанските в обща база за координация, турското командване ще разполага с отделна собствена база, а операциите ще се провеждат в няколко различни направления. От турската армия се очаква да пази западния участък на тръбопровода Изток–Запад, който пренася суров петрол от източните находища до пристанище Янбу на Червено море и така заобикаля Ормузкия проток, и да участва в отбраната на Рияд и на свещените градове Мека и Медина. Тръбопроводът вече беше ударен на 10 септември от дронове, изстреляни от иракската провинция Майсан, по данни на саудитското външно министерство и на Багдад. След гласуването ще пристигнат специалните части и неуточнен брой опитни пилоти и самолети, които според запознати с планирането източници ще противодействат на хуситските дронове и балистични ракети.

Анкара очертава и границите на намесата си. „Не планираме да изпратим голяма група войници и нямаме намерение да се намесваме директно в Йемен“, каза същият висш представител и добави, че Анкара „все още смята, че дипломатическите усилия може да дадат резултат в следващите месеци“. Мурат Йешилташ, член на съвета по външна политика към президентството, смята за вероятно договорът или разрешението да бъдат внесени в парламента до 30 дни. Първоначалният принос на Анкара обаче, по думите му, „много по-вероятно ще бъде под формата на ПВО, антидрон системи или елементи за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка на саудитска земя, отколкото като бойни войски в Йемен“. Така, пише Йешилташ, Турция се вписва в мрежата за сигурност на Рияд, като в същото време държи под контрол риска и ангажимента, които поема.

Натискът, срещу който се изгражда тази отбрана, не отслабва. Рано сутринта на 7 октомври говорителят на хутите Яхя Сари обяви удари с балистични ракети и дронове по международно летище „Крал Халид“ в Рияд, по летището в Абха и авиобаза Хамис Мушайт. Говорителят на саудитската коалиция Турки ал-Малики каза, че балистична ракета е свалена северно от Рияд. Под обстрел беше и летището в Аден: според йеменското министерство на транспорта поне две балистични ракети и няколко дрона са били насочени към пистата и пътническия терминал, а самолет от Кайро е бил отклонен към Джида. Лидерът на движението Абдулмалик ал-Хути нарече „голяма лъжа“ отправените през септември обвинения, че хутите се прицелват в свещените градове Мека и Медина. Междувременно силите на йеменското правителство с въздушна подкрепа от Рияд започнаха контранастъпление за връщане на стратегическа крайбрежна зона до Баб ел-Мандеб. Морската сигурност е отделно направление и в този район: Турция и Пакистан са сред 14 държави, които на 31 юли в Рияд обявиха многонационална морска коалиция за защита на корабоплаването и енергийните маршрути през Баб ел-Мандеб, Червено море и Аденския залив.

Пакистан, третият член на съюза, потвърди присъствието си, но не и мащаба му. „Мога да потвърдя, че ние, силите на Пакистан, вече сме там“, каза на 7 октомври пред CNN генерал-лейтенант Ахмед Шариф Чаудри, ръководител на пресслужбата на пакистанските въоръжени сили. Той добави, са войските „от десетилетия“ са разположени там „в различни функции и области“. Той определи като класифицирана информация броя, задачите и евентуалното им участие в Йемен. На 6 октомври Министерство на информацията на Пакистан отхвърли като „спекулативна“ публикацията на Reuters от 2 октомври, според която е изпратил между 30 и 40 хиляди военни в Саудитска Арабия за охрана на сухопътните граници и сваляне на дронове и ракети. Оперативните подробности, по думите на министерството, са поверителни.

През юни 2017 г. Ердоган разказа пред португалската RTP, че е отправил предложение на крал Салман за турска база на саудитска територия по аналогия на тази в Катар. Отговорът дойде по държавната агенция SPA: Саудитска Арабия „не може да позволи на Турция да създава военни бази на своя територия“. Същия месец Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн поставиха закриването на строящата се турска база в Доха сред 13 искания към Катар, а турският парламент по ускорена процедура разреши разполагането на войски там два дни след като четирите държави скъсаха дипломатически отношения с Катар. 9 години по-късно по думите на турски и саудитски източници, Рияд сам приема турска командна база и става втората монархия в Персийския залив след Катар, в която Турция ще има собствена военна база. Промяната е в характера на присъствието: от техници, които обслужват системи, към пилоти, специални части и отделно командване. Анкара ограничава числеността на силите си и изрично изключва Йемен.

Лавров нарече края на западното присъствие в Афганистан „освобождение“ и похвали талибаните

🇷🇺🤝🇦🇫 Руският външен министър Сергей Лавров нарече края на западното присъствие в Афганистан „освобождение“ и оцени управлението на талибаните досега като „доста успешно“, при откриването на осмото заседание на Московския формат за консултации по Афганистан – механизъм за диалог, действащ от 2016 г. „Мощната военна машина на САЩ и съюзниците от НАТО се сломи пред бойния дух и устойчивостта на афганистанците. Окупаторите бяха принудени да се разбягат. Националното правителство, дошло на власт начело с движението на талибаните, постави територията на страната под контрол и, трябва да се признае, я управлява доста успешно.“

Пасажът завършва мисълта, започнала с отбелязването на годишнина: по думите на Лавров през август се навършват пет години от „освобождаването на страната от 20-годишната западна окупация“. Движението „Талибан“ пое властта през август 2021 г. след изтеглянето на САЩ и НАТО. Като доказателства за неговия успеха Лавров посочи сигурността, борбата с наркотиците и търговията. Силовите структури на страната водят безкомпромисна борба с „Ислямска държава“ и други терористични групировки, продължи Лавров: убити са стотици бойци и са предотвратени няколко нашумели нападения, включително срещу чужденци и посолства. Производството на опиати в страната е спаднало с 90% от 2022 г., посочи Лавров, позовавайки се на оценки на Службата на ООН по наркотиците и престъпността. По думите му външната търговия с над 100 държави е нараснала през 2025 г. до 14 млрд. долара. Западните страни, добави Лавров, са изолирали Афганистан от международната финансова система „под предлог за защита на правата на човека“ и според него са присвоили националните му банкови активи.

В същата реч обаче Лавров призна, че хуманитарната обстановка „остава сложна“, позовавайки се на данни от ООН, според които през зимата 2026–2027 г. над 17 млн. афганистанци или почти половината население ще се сблъскат с недостиг на храна, а нуждаещите се от помощ се очаква да достигнат 22 млн. Световната продоволствена програма съобщи на 4 август, че 14 млн. афганистанци страдат от остър глад, а дейностите за хуманитарна помощ за годината са финансирани едва на 26%. Числата не съвпадат: Лавров прогнозира за зимата, а програмата описва положението в началото на август. ЮНЕСКО отчете на 11 август, че 2,4 млн. момичета са извън средното образование заради забраната на властите в Кабул.

При срещата си с афганистанския външен министър Амир Хан Муттаки Лавров каза, че „5 години са кратък срок за преодоляване на последиците от много десетилетия окупация, но постиженията на правителството ви са очевидни и ние ги приветстваме“. Русия е първата и към момента единствената страна в света, която официално признава правителството на талибаните. Това се случи на 3 юли 2025 г. Преди това Върховният съд на Руската федерация беше спрял действието на забраната на движението в Русия на 17 април 2025 г.

Седмото заседание беше през октомври 2025 г. Осмото събра Афганистан, Индия, Иран, Казахстан, Китай, Киргизстан, Пакистан, Таджикистан, Узбекистан и домакина Русия; Беларус и Египет бяха гости на форума. Той приключи без общо заявление. Специалният пратеник на Кремъл за Афганистан Замир Кабулов обясни, че при изготвяне на документ се е стигнало до „противоречие между нашите афганистански и пакистански колеги“: талибаните възразили, че в текста Афганистан се споменава твърде често във връзка с тероризма. По думите му същите изрази присъстват в текста от 2025 г. Кабул обаче твърди, че оттогава отношенията с Исламабад са претърпели промяна. Форматът остава форум за координация на сътрудничество в региона, добави Кабулов, а не за изясняване на спорове между две държави.

Специалният представител на Пакистан Мохамад Садик заяви на заседанието, че тероризмът продължава да стои в основата на проблемите на Афганистан, че над 4700 пакистанци са били загинали за 3 години от тероризъм с произход от Афганистан, чийто корени се крият във „връзката между режима на талибаните и терористичните групи“. Муттаки отхвърли обвиненията и каза, че няма доказателства пакистанските удари да са елиминирали реални заплахи. На същото заседание Лавров похвали борбата на талибанските власти с терористичните групи, а пакистанският пратеник обвини режима им във връзка с такива групи.

Лавров отново посочи, че е категорично неприемливо да се разполага военна инфраструктура на НАТО на територията на Афганистан и на съседните държави „под какъвто и да е предлог“. На 18 септември 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че се опитва да си върне авиобаза Баграм, която американската армия напусна през 2021 г. На 7 октомври 2025 г. общото заявление на седмото заседание определи като неприемливи опитите на държави да разполагат военна инфраструктура в страната и съседните държави. Тази година общ текст няма, така че формулировката не е включена в документ.

Бойци на „Фатемиюн“ снимани на учение в девическо училище в Сараван

🇮🇷 Бойци на афганистанската шиитска милиция „Фатемиюн“ са провели военно обучение в двора на ново девическо прогимназиално училище в Гашт, окръг Сараван, в югоизточната иранска провинция Систан и Белуджистан. Това съобщи правозащитната група Haalvsh, която проследява положението на белуджите чрез мрежа от информатори в провинцията. Групата сподели видео, изпратено до нея, като посочва, че е заснето на 20 септември, а звукът е променен, за да защити източника. Учебната година в Иран започва на 1 мехр по иранския календар, на 23 септември, така че според посочената датировка упражнението е проведено три дни преди първия учебен ден.

Кадрите са снимани от разстояние, от възвишение над селището. В оградения двор група мъже пълзят и се търкалят по земята, докато един стои изправен срещу тях и изглежда ръководи упражнението. Движенията са характерни за основната подготовка на пехотата. Вижда се нова едноетажна постройка с дълга бетонна ограда, а зад нея минава асфалтов път с ниски къщи и дървета от другата страна. Потребител EndlessWint_r, който е познат с геолокацията на кадри от конфликтни зони, публикува координати на мястото, попадащи в самия град. Според Haalvsh училището се намира зад шиитската джамия в Гашт. От това разстояние обаче не се различават отделни лица и отличителни знаци. Принадлежността към „Фатемиюн“ и предназначение на сградата като училище стъпват на сведенията на Haalvsh. Записът беше споределен и от Iran International – опозиционна телевизия със седалище в Лондон, критична към властите в Техеран.

Haalvsh свързва кадрите със сведения за разполагане, патрулиране и превземане на обществени сгради и местни бази от „Фатемиюн“ и пакистанската „Зейнабиюн“ в провинцията и за прехвърляне на дейността им от базите към обществени пространства и населени места. Според местни източници, цитирани от групата, бази на „Басидж“, използвани преди от местни сили, са предоставени на двете милиции. На 18 септември е докладвано разполагането на стотици бойци на „Фатемиюн“ в Захедан, Мирджаве, Раск, Гашт, Сараван, Забол, Сиб и Суран, Чабахар, Конарак, Зарабад и Ираншахр. Гашт попада сред изброените места.

Междувременно постъпиха съобщения за тормоз над местните жители. Едно от тях говори за преследване на белуджка жена, която пътувала заедно със съпруга си. В друго се посочва, че бойците са разпитвали за временни бракове, известни в Иран като „сиге“ – форма на брак, призната в шиитската традиция, която се характеризира с предварително договорен срок срещу уговорен брачен дар за жената. Постъпили отделно съобщения говорят за искания със сексуален характер, отправяни към деца в района, както и за отнемане и избиване на добитъка на местните жители в района Самсур.

„Фатемиюн“ е създадена около 2013 г. от силите „Ал-Кудс“ – звеното за задгранични операции на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC). Първоначално милицията е предназначена да се сражава на страната на Башар ал-Асад в разгара на гражданската война в Сирия. То набира бойци предимно сред афганистанските хазари – шиити, живеещи в Иран като бежанци или мигранти без документи. Назад през годините са постъпвали редица сведения и за заплахи с арест или депортация при отказ да се включат. През 2017 г. Human Rights Watch документира участие на деца в редиците на милицията, включително едва 14-годишни. „Зейнабиюн“ е сходно формирование, съставено от пакистански шиити. На 24 януари 2019 г. Министерството на финансите на САЩ включи двете милиции в списъка на санкции за глобален тероризъм и им наложи ограничения и за тежки нарушения на човешките права. Падането на Асад през декември 2024 г. промени условията за дейността им в Сирия. В свой анализ от януари 2025 г. Washington Institute съобщи, че стотици техни членове са настанени в бази на иракското правителство.

Систан и Белуджистан е най-бедната провинция на Иран и граничи с Афганистан и Пакистан. Населението е съставено предимно от белуджи, които изповядват сунитски ислям. Афганистанските и пакистанските шиитски милиции се различават по етнически произход и вероизповедание от преобладаващото местно население. Ако сведенията за предоставяне на местни бази на „Басидж“ са верни, те биха означавали, че поне на някои места режимът поверява налична инфраструктура на милиции, съставени от пакистански и афганистански шиити. Това обаче не показва изрично дали местните сили са изтеглени, или продължават да действат заедно с тях.

За под две седмици двама духовници, свързвани с тази мрежа, бяха убити. Абдолрауф Исхаги, сунитски духовник от окръг Сараван, близък до режима в Техеран, беше убит през първата половина на септември. Революционната гвардия публикува изявление, че убийствата на „белуджки пазители на сигурността“ няма да компенсират „последователните поражения“ на нападателите. На 14 септември пред дома си в Захедан беше застрелян молави Юсеф Горгидж, когото гвардията описа като видна фигура на шиитско-сунитското единство в провинцията. В изявление, публикувано от агенция „Мехр“, гвардията обеща да отмъсти за това и заяви, че скоро ще нанесе удари срещу други терористични клетки. Според Haalvsh нито една група не е поела отговорност за убийството.

На 18 септември в Захедан, административния център на провинцията, избухнаха сражения около улиците Данешгах и Данешджу, при което силите за сигурност блокираха входовете и изходите на града и въведоха режим на проверки в КПП. Групата докладва непотвърдени сведения за убити и ранени сред служителите им. Saberin News, свързан с Революционната гвардия канал в Telegram, публикува снимки на убити, които определи като членове на „Джейш ал-Адл“. Групировката е сформирана през 2012 г. от бивши бойци на белуджката „Джундаллах“ и оттогава извършва нападения срещу силите за сигурност по границата с Пакистан, както и в градовете на югоизтока.

Същия ден Haalvsh съобщи, че въоръжени мъже са убили поне четирима бойци на „Фатемиюн“ в района Рудмахи в Захедан и са запалили техния автомобил. В представените сведения нямаше потвърждение от иранските държавни медии нито за смъртта на четиримата, нито за загуби сред силите за сигурност. Ако принадлежността на убитите бъде потвърдена, случаят би подкрепил тезата за присъствие на милицията в града. Засега той остава съобщение на същата правозащитна група.

Сведенията за афганистански и пакистански милиции в градовете на югоизточен Иран съвпадат по време с убийствата на духовници, близки до Революционната гвардия, и нейните обещания за ответни действия. Тази последователност допуска връзка между събитията, но не доказва, че това разполагане е предприето в отговор на убийствата. Съобщения за присъствие на „Фатемиюн“ в провинцията са постъпвали и отпреди септември. Още през май 2025 г. Националният съвет на съпротивата на Иран – опозиционна организация, остро противопоставяща се на властите в Техеран – съобщава за разполагане на нейни елементи в Систан и Белуджистан. Ако тези сведения и идентификацията на мъжете в Гашт са верни, сегашният случай би се вписал в по-ранна практика. Наличните сведения обаче не установяват нито непрекъснато присъствие от 2025 г., нито мащаба на евентуалното му засилване.

Записът от Гашт е конкретно визуално свидетелство за военно упражнение в двора на училище. Особеното значение на случая зависи от твърдението на Haalvsh, че участниците са шиитски бойци от „Фатемиюн“. От представените източници не се вижда официален коментар от Техеран, но при сценарий на продължаваща ескалация и убийства е напълно възможно Революционната гвардия да разчита на въпросните милиции, за да се справи с бунта.

Техеран отрече покана за мекканския пакт и потвърди разговори за сигурност

🇮🇷🛡️ Иран не е получавал покана да се присъедини към отбранителния пакт, подписан от Саудитска Арабия, Турция и Пакистан в Мека. В същото време обаче той е получил предложения за разговори с трите държави по въпросите на регионалната сигурност. Това заяви на брифинг в понеделник Есмаил Багаи, говорител на иранското министерство на външните работи, цитиран от индийската новинарска агенция ANI.

Думите му опровергават твърдение, което обиколи света през почивните дни. В събота ръководителят на агенция „Хане мелат“ Мехди Рахими заяви пред ливанската телевизия „Ал-Маядин“, че „Иран беше поканен да се присъедини към споразумението от Мека и въпросът се разглежда“. Рахими допълни, че държавите от Западна Азия „вървят към регионален чадър за сигурност“, което беше определено като „победа за Иран, защото страната отдавна призовава за такъв“. За по-малко от денонощие интервюто беше препечатано от Jerusalem Post, Firstpost, Kurdistan24 и The Media Line.

„Хане мелат“ е информационната агенция на иранския парламент и отразява работата на депутатите, а не външната политика на страната. Самият Рахими не заема държавен пост. Нито една от четирите страни не потвърди думите му. В интервюто остана неуточнено кой точно е отправил покана, кога тя е достигнала до Техеран и какви задължения биха произтекли от евентуалното членство.

Багаи обаче не отрече всичко. „Не сме получавали покана за присъединяване към пакта от Мека, но бяха отправени предложения за разговори по регионалната сигурност с тези държави“, гласи изявлението му. Следователно наличието на покана за членство е отречено, но такзи за консултации е потвърдена. Първото би означавало обвързване с клауза за колективна отбрана; второто е разговор в сферата на дипломацията, който може да се проведе и без подобен ангажимент.

Споразумението от Мека беше подписано на 7 август в двореца „Ал-Сафа“ от саудитския принц Мохамед бин Салман, турския президент Реджеп Ердоган и пакистанския премиер Шехбаз Шариф. От съвместното изявление след края на церемонията стана ясно, че според него въоръжен нападение срещу една от трите подписали държави ще бъде считано за нападение срещу всички и оставя възможност за присъединяване на нови участници. Турският външен министър Хакан Фидан сравни механизма с чл. 5 за НАТО и подчерта, че той не е насочен срещу Иран или която и да било друга държава. Освен това Фидан посочи Египет като естествен следващ партньор.

Исламабад води кампания за разширяване на споразумението още от неговото подписване. Министърът на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че вратите не могат да останат затворени за други страни и договорката не бива да се превръща в „затворен клуб“. Външният министър Исхак Дар я описа като „чисто отбранителна по характер“ и отворена за всеки, готов да спазва нейните принципи. Експертите, потърсени от Al Jazeera след подписването, подредиха възможните кандидати според близостта до трите страни: първо Катар и Кувейт, а след тях Азербайджан, Сирия и Йордания. Иран не присъстваше сред посочените кандидати.

Иранската реакция към споразумението не беше враждебна. На 10 август Багаи отбеляза, че Техеран няма причина да се тревожи от новия съюз, който беше определен като знак, че страните в региона са осъзнали, че сигурността „не е стока, която може да се купи от фалшиви посредници“. Ръководителят на иранската дипломация Абас Арагчи приветства подписването и призова за единство между мюсюлманските народи. Твърдението на Рахими не противоречи на тази линия, но отива една крачка отвъд официално заявеното.

Изявлението на Багаи дойде в деня, в който командващият пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир пристигна в Техеран. Това е третото му посещение в страната от началото на годината след визитите през април и май. Пристигането му беше обявено в неделя от иранското външно министерство, а не от Пакистан. Мунир се среща с новото военно ръководство на страната домакин: командващия Корпуса на гвардейците на ислямската революция генерал-майор Ахмад Вахиди, началника на Генералния щаб генерал-майор Али Абдолахи и секретаря на Върховния съвет за национална сигурност Мохсен Резаи. По време на срещата бе придружен от вътрешният министър Мохсин Накви.

Мунир дойде в момент, когато преговорите нямат действаща рамка. Меморандумът от Исламабад, сключен на 17 юни от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан с посредничество от Пакистан, изтече без да бъде подновен на 17 август. Иран поставя като условия вдигането на морската блокада, прекратяването на петролните санкции и размразяването на финансови активи. В същото време финансовият министър Скот Бесент обяви нов санкционен пакет, описван като най-тежкия в историята. Така Пакистан едновременно е съавтор на текста от Мека и основният канал за комуникация между Техеран и Вашингтон.

Багаи не уточни кой е отправил предложенията за разговори. Сравнението между двете (отхвърлена покана за членство и потвърдена такава за консултации), обявени в деня на посещението – насочва към Исламабад като най-вероятния инициатор. Това обаче е извод от съвпадението меж ду двете събития във времето, а не информация, потвърдена от участник. Андреас Криг, доцент по изследвания на сигурността в Кингс Колидж в Лондон, поддържа различна теза: според него основният политически канал между Вашингтон и Техеран остава Катар.

На 9 август, 48 часа след подписването на пакта в Мека, дрон на хутите подпали рафинерията на Aramco в Джазан. Саудитското енергийно министерство съобщи, че пожарът е потушен и няма пострадали. Заводът преработва 400 000 барела дневно. Хутите обявиха нови два удара по същия този обект (на 13 и 18 август), но Рияд не потвърди нито един от тях. Нито Анкара, нито Исламабад обявиха военен отговор на ударите на хутите. Според анализ на Jerusalem Post от 11 август условията по споразумението задължават страните да се консултират за степента и формата на подкрепата, а не автоматично да влязат във война.

Разговорът за евентуално иранско участие не започва с интервюто от събота. В анализ от 19 август Камар Чеема и Мир Ахмад Муртиза от исламабадския институт „Санобер“ припомнят, че текстът от Мека оставя вратата отворена за „всички братски държави“, стремящи се към траен мир и стабилност. Те препоръчват на Иран да не възприема съюза като коалиция срещу себе си, тъй като може да се превърне в пророчество. По думите им съветник на върховния лидер аятолах Моджтаба Хаменей вече е предложил Иран да обмисли участие, а страната е показала готовност да разговаря и за предшественика на сегашната договореност – двустранното споразумение между Саудитска Арабия и Пакистан, подписано година по-рано.

Присъединяването на Ислямската република е твърде слабо вероятно, а основната пречка не е непременно липсата на готовност от иранска страна. Клаузата задължава участниците да третират атаката срещу всеки от тях като такова срещу всички. От 28 февруари обаче територията на Саудитска Арабия е под обстрел от ирански ракети и дронове: 3 цивилни са убити и 23 са ранени, а Кралските ВВС са отвърнали с тайни удари срещу пускови установки в Иран и подкрепяни от него шиитски милиции в Ирак. Поемането на задължение спрямо Рияд би означавало Техеран да гарантира отбраната на Кралството срещу хутите – движение, което самият той подкрепя и което продължава да обстрелва саудитски петролни съоръжения.

📸 Снимка: Изглед към билборд със знамената на Турция, Саудитска Арабия и Пакистан след подписването на пакт за съвместна отбрана между трите страни в Исламабад, 9 август 2026 г. (Anadolu Agency)

Анализ: Саудитска Арабия получи в Мека гаранцията, която няма от Вашингтон

🇸🇦🇹🇷🇵🇰 Саудитска Арабия, Турция и Пакистан сключиха споразумение, според което въоръжена атака срещу една от тях ще се счита за нападение срещу трите. Документът беше подписан от саудитския принц Мохамед бин Салман, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и пакистанския премиер Шехбаз Шариф на 7 август в двореца „Ал-Сафа“ в Мека.

Саудитската агенция SPA публикува съвместно изявление, което потвърждава правото на самоотбрана по чл. 51 от Устава на ООН, определя като цел колективното възпиране срещу всеки акт на агресия и оставя отворена възможността за присъединяване на други държави. Освен клауза за колективна отбрана пактът включва сътрудничество в отбранителна индустрия, обмен на разузнавателни данни, борба с тероризма и изграждане на капацитет в саудитския военен сектор.

Девет месеца по-рано Мохамед бин Салман сложи подписа си под съвсем друг документ. На 18 ноември 2025 г. той и президентът Доналд Тръмп обявиха двустранно стратегическо отбранително споразумение, а Кралството си осигури статут на основен съюзник извън НАТО, одобрение за бъдещи доставки на самолети F-35 и близо 300 американски танка. Информационната справка на Белия дом не включва задължение САЩ да защитят Кралството при нападение; тя описва Вашингтон като гарант за сигурността в региона и очаква от партньора му да поеме по-голяма отговорност при посрещането на общите заплахи. Статутът на основен съюзник извън НАТО разширява достъпа до технологии и улеснява работата на американски производители в Кралството, но сам по себе си не създава задължение за защита. Онова, което Вашингтон не записа, беше записано в петък от Исламабад и Анкара.

Разликата между двете форми има скорошен прецедент, и то в непосредствено съседство. След израелския въздушен удар срещу висшето ръководство на политическото крило на Хамас в Доха на 29 септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед №14353, обявила всяко въоръжено нападение срещу територията, суверенитета или критичната инфраструктура на Катар за заплаха за собствения си мир и сигурност и се ангажира да отговори с дипломатически, икономически и при необходимост военни мерки. Катар, домакин на най-голямата американска военна база в региона, получи изричен писмен ангажимент, подпечатан с президентска заповед. Най-големият купувач на американско оръжие в Залива получи мащабен пакет от отбранителни договорености и статут на основен съюзник извън НАТО, но не и формална американска гаранция за защита.

Между двете споразумения влезе войната. От 28 февруари 2026 г., когато съвместната въздушна офанзива на Израел и САЩ даде началото на войната срещу Ислямска република Иран, територията на Кралството е подложена на системни атаки с ракети и дронове от страна на Революционната гвардия, хутите в Йемен и шиитски милиции в Ирак. Обобщените данни за периода сочат поне 38 ракети и 435 дрона, насочени към саудитски цели. На 2 март беше ударена рафинерия в Рас Танура, на 3 март – американското посолство в Рияд, на 4 март – обект на ARAMCO, а на 27 март ракетен удар по авиобаза „Принц Султан“ порази няколко самолета на ВВС на САЩ, сред които един Boeing E-3 Sentry и поне един самолет за дозареждане KC-135 Stratotanker. Списъкът включва още петролната рафинерия SAMREF, петролното поле Шайба и станцията на ЦРУ в Рияд; Рас Танура възобнови работа на 13 март. Саудитските загуби възлизат на 3 убити и 23 ранени цивилни, към които се добавят още 14 души, загинали при разбилия се на 28 юни хеликоптер. Загубите на САЩ в Кралството са 2 убити военнослужещи и 29 ранени. На 20 юли хутите обявиха морска блокада на саудитските пристанища заради обсадата на Йемен, а дни по-късно саудитската авиация нанесе удари по Ходейда.

Американското присъствие обаче не се е изпарило. Американски военни загинаха на саудитска земя, самолети на ВВС на САЩ изгоряха в авиобаза „Принц Султан“, а двете държави проведоха съвместни ограничени удари срещу шиитски милиции. Празнината, която мекканският документ запълва, е правна, а не материална, и тежи именно защото катарският случай показа, че Вашингтон разполага с инструмент за подобна гаранция, когато Белият дом реши да го използва.

Подписаното все пак остава по-скромно от самата формулировка. Публикуваното изявление не предвижда съвместно командване, постоянен щаб, орган за планиране, срок на действие и процедура за ратификация в трите парламента. Без подобна институционална рамка засега не е ясно по какъв конкретен механизъм клаузата би била задействана при криза. Ердоган заяви, че договореността не е насочена срещу никоя държава и е отворена за участието на всички братски страни, търсещи мир и стабилност в региона. Отделно Турция поясни, че поетият ангажимент не противоречи на съюзните ѝ задължения в НАТО.

Х. А. Хелиър от Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) предупреди, че самият подпис не означава автоматична военна реакция, тъй като Рияд трудно би могъл да разчита на незабавна турска и пакистанска военна намеса при иранска атака. Майкъл Кугелман от Atlantic Council тълкува подписаното като логично продължение на вече изградени връзки, което Вашингтон по-скоро би приветствал заради поделянето на тежестта между съюзниците. За сравнение, чл. 5 на НАТО е подкрепен от интегрирано командване, общо планиране и стандартизация, изграждани в продължение на десетилетия. В Мека беше подписана клаузата, но не и машината под нея.

Регионалните реакции останаха изненадващо сдържани за договореност с подобна политическа тежест. Техеран не излезе с официална позиция, а депутатът Ебрахим Резаи отхвърли подписаното с думите, че договореност на хартия няма как сама по себе си да донесе сигурност на страните по нея. Канцеларията на израелския министър-председател и Министерството на външните работи в Йерусалим отказаха коментар. Белият дом също не излезе с позиция през първите часове, а Кугелман очаква Вашингтон да възприеме тристранното обвързване не като съперник на американската система за сигурност, а като начин част от тежестта да бъде поета от регионалните партньори.

Ядреният въпрос остана точно там, където беше. Пактът от Мека наследява стратегическото споразумение между Исламабад и Рияд от 17 септември 2025 г., около което спорът така и не приключи. Тогава саудитски представител, попитан дали пактът включва и ядрения арсенал на Пакистан, отговори, че става въпрос за всеобхватна отбранителна договореност, която обхваща всички военни средства. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф по-късно намекна, че ядреният чадър може да се простира върху Кралството, преди да се отрече от казаното. Този път Рияд изпревари подобни тълкувания: заместник-министърът на външните работи Раед Кримли заяви, че сделката не е свързана нито с ядрени амбиции, нито с надпревара във въоръжаването. Саудитска Арабия е страна по Договора за неразпространение, а разгръщане на ядрени бойни глави от Пакистан на нейна територия би имало политическа цена, която досега не са демонстрирали готовност да платят. Писмена гаранция също изглежда твърде малко вероятна. На масата остава по-старият и умишлено неясен вариант: уверение, че при екзистенциална заплаха Исламабад би предприел действия, чиито параметри никога не са били публично определени.

Реалното съдържание е там, където има намесени пари и метал. През 2023 г. при посещение на Ердоган в Рияд, беше сключена сделка за 3 млрд. долара за бойни дронове Akıncı на Baykar – най-голямата сделка за износ на отбранителна техника в турската история. Партньорството не се изчерпа с обикновена продажба. Baykar и Saudi Arabian Military Industries се договориха за трансфер на технологии и производство на място; първите сглобени в Кралството дронове се очакват още тази година, при обявен дял на локализация над 70%.

Сравнението е неудобно за Вашингтон. Продажбата на F-35 беше обявена от Тръмп през ноември 2025 г. и потвърдена отново от него в Маями през март 2026 г. В публичния регистър на военните продажби от САЩ за Саудитска Арабия засега присъстват:

• 730 зенитни ракети PAC-3 MSE за 9 млрд. долара, одобрени на 30 януари;
• 20 000 комплекта APKWS за 1,96 млрд. долара от 15 юли – три седмици преди срещата в Мека;
• поддръжка на изтребители F-15 Eagle за 3 млрд. долара от 3 февруари;

F-35 не присъства сред тях, а установеният по закон 30-дневен срок за преглед в Конгреса все още не тече. Междувременно Турция вече сглобява оръжия на територията на Кралството. Именно към подобен модел е насочено саудитското ръководство с покупките по „Визия 2030“ – сделки, които му предоставят способност не просто да поръчва оръжие, но и да го произвежда. Именно тук тристранният пакт вероятно ще даде най-бързите си практически резултати.

Трите подписали страни ще внасят различни способности. Пакистан добавя армия със скорошен боен опит и ядрен статут, Турция – съвместимост с НАТО и развита експортно ориентирана военна промишленост, а Рияд осигурява финансирането и политическата тежест в региона. Именно затова турската отбранителна индустрия се очертава като най-очевидния печеливш: новата рамка улеснява достъпа ѝ до пазарите както на Рияд, така и на Исламабад.

Исламабад обаче внася и нещо, което не влиза в тази сметка. Пакистан е посредникът в преговорите между САЩ и Иран: Шехбаз Шариф лично оглави посредническия екип, придружен от фелдмаршал Асим Мунир и вицепремиера Исхак Дар. Преговорите в пакистанската столица доведоха до примирието от 8 април, а на 17 юни държавните глави Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан подписаха дистанционно меморандума, който удължи с 60 дни срока за постигане на окончателна сделка. В началото на август Техеран потвърди, че Пакистан остава основният му канал към Вашингтон. Рияд се обвързва с държава, която в същия момент държи отворена линията към Иран.

Политическата цена на това сближаване най-ясно се очертава в Делхи. Индийското външно министерство реагира сдържано, като говорителят Рандхир Джайсвал заяви единствено, че тристранната договореност е развитие, което страната следи отблизо и по което ще предложи допълнителна информация. Сдържаността обаче не означава безразличие. При сблъсъка от май 2025 г. Турция достави на Исламабад над 350 дрона и изпрати военни инструктори, което предизвика бойкот в индийското общество и прекратяване на договори за сътрудничество между университети. Рияд също поддържа мащабни отношения с Индия – от енергийни доставки до работна ръка, наброяваща милиони души – и сега поставя името си под документ, който обвързва сигурността му с двете столици, чието военно сближаване Делхи наблюдава особено внимателно.

Готовността за приемане на нови участници засега остава покана без очевиден кандидат. Катар притежава значително по-малък стимул да се включи, тъй като изпълнителната заповед от септември 2025 г. му дава по-силен ангажимент от САЩ, който би могъл да бъде политически размит при евентуално включване към тристранния пакт. Египет възстанови своите отношения с Анкара едва наскоро и би било прибързано да се включи в споразумение, тълкувано като насочено срещу Иран, докато запазва собствен канал към Техеран. Азербайджан е тясно обвързан с Турция, но е географски отдалечен от основния театър, в който клаузата е съсредоточена. Така поне засега отворената покана за разширяване остава без ясен четвърти участник.

Иран получава до 400 китайски ПЗРК – през Хонконг и Пакистан

🇮🇷🤝🇨🇳 Иран очаква първата доставка по договор за придобиване на 400 преносими зенитно-ракетни комплекса от Китай, съобщиха за Reuters трима източници, запознати със сделката. Поръчката е на стойност между 60 и 70 млн. долара и включва 300–400 пускови комплекта с ракети QW-12 и FN-16. Това е най-мащабната известна иранска покупка на подобно оръжие, откакто въздушната кампания на Израел и САЩ оголи критичната неспособност на режима в Техеран да защити своите стратегически обекти.

Договорът е сключен с базираната в Хонконг компания Zhongqing Baoshang International Investment, за която източниците твърдят, че действа като посредник. Майчината фирма в Пекин – Zhong Qing Bao Shang Group, не отговори на запитването по електронна поща, изпратено от Ройтерс във вторник. Министерството на външните работи на Иран също не реагира веднага. По съгласувания план доставките трябва да започнат по въздух от летище Урумчи в Западен Китай и да преминат през Пакистан към Иран, макар източниците да не уточняват дали последният участък ще бъде изминат по въздух, или по суша.

„Въпросните сведения са напълно безпочвени. Китай играе последователна роля за утвърждаване на мира и прекратяване на конфликта“, заяви китайското външно министерство, категорично отричайки твърденията. Медийният отдел на Въоръжените сили на Пакистан (ISPR) реагира еднакво остро: „Спекулациите, че Пакистан участва в доставка на противовъздушни оръжия от Китай за Иран, са абсолютно скалъпени и лъжливи.“ Говорител на пакистанското външно министерство отказа коментар.

Тези категорични опровержения идват пет дни след като президентът Доналд Тръмп заяви публично, че Си Цзинпин го е уверил лично по време на срещата им в Пекин, че Китай няма да предоставя и продава оръжие на Иран, включително чрез китайски компании. По думите на Тръмп идентични уверения той е получил и от руския президент Владимир Путин. Американският президент алармира, че евентуални доставки за Ислямската република биха били „много лоши“ за която и да е от двете страни. Същевременно той обяви 50% мито върху целия износ за САЩ от всяка държава, която снабдява Иран с военно оборудване – мярка, която влиза в сила незабавно и без изключения. Ройтерс не разполага с информация за конкретната дата на сключване на договора спрямо изявленията на Тръмп.

Техническите параметри на самите ракети очертават границите на онова, което Техеран може да постигне с тях. Моделът QW-12 поразява въздушни цели на височина от 10 метра до 4 км и на разстояние от 500 метра до 6 км; FN-16 има сходен обсег с горна граница на височината около 3,8–4 км. И двете системи използват двуспектрално инфрачервено насочване, което според производителя осигурява висока устойчивост срещу топлинни примамки. Това са оръжия, предназначени за борба с дронове, вертолети, нисколетящи самолети и крилати ракети. Стратегическата авиация и прецизните боеприпаси, с които САЩ и Израел поразяват иранските обекти от края на февруари насам, обаче действат далеч над този таван.

Тази разлика обяснява кой точно слой от отбраната се опитва да заздрави Техеран. Пет месеца интензивни бомбардировки показаха колко уязвими са стационарните батареи: те са предварително картографирани, неподвижни и се унищожават първи. За разлика от тях, преносимите комплекси се транспортират бързо, обслужват се от малки екипажи и често сменят позицията си, което ги прави значително по-трудни за засичане и ликвидиране – оценка, която военните експерти пред Reuters потвърждават въз основа на анализа на нанесените щети. Покупката обаче не затваря основната пробойна, през която преминава основната въздушна кампания; тя просто уплътнява най-ниското ниво на отбраната, където оперират ударните и разузнавателните дронове.

Вторият аспект прави сделката още по-показателна. Иран произвежда собствени преносими комплекси от години – това е серията „Месаг“, чиито ранни образци са базирани на китайските QW-1 и QW-2. Моделът „Месаг-3“ се произвежда серийно от февруари 2017 г. и разполага с обсег от около 5 км, таван от 4 км и бойна глава от 1,4 кг. Следователно доставките от Китай не осигуряват нов качествен скок в технологично отношение, а просто попълват опразнените арсенали. Тъй като съвместните удари на САЩ и Израел засегнаха редица обекти от ракетната, дроновата и зенитната програма на Ислямската република, фактът, че страната внася цял клас оръжия, които иначе сглобява сама, говори за сериозни проблеми с производствените линии и сроковете, а не за липса на технологии.

Цената на сделката също е показателна за нейния мащаб. Сумата от 60 до 70 млн. долара за 300–400 комплекта означава единична цена от около 170 000 до 200 000 долара, макар източниците да не уточняват колко ракети се съдържат в един пусков комплект. Дори по горната си граница тази сума остава скромна на фона на нанесените разрушения: най-голямата известна поръчка на Техеран за системи за ПВО с малък обсег от началото на войната се измерва в десетки милиони, а не в милиарди долари.

Тази покупка не е изолиран случай. След примирието от юни 2025 г. се появиха сведения, че Иран е получил китайски зенитно-ракетни комплекси (най-вероятно от типа HQ-9), а през февруари 2026 г. бе съобщено за доставки на радара YLC-8B, проектиран за засичане на стелт цели с малко ефективно отразяващо сечение. Водят се разговори и за придобиване на модерни китайски изтребители от поколение 4.5+. През същия месец Ройтерс обяви, позовавайки се на информирани източници, че Техеран е близо до сделка за китайски свръхзвукови противокорабни ракети CM-302, макар да не бе потвърдено дали тя е финализирана. Двама източници от западното разузнаване и ирански представител добавят, че Иран проучва сухопътни маршрути, по които военни доставки и компоненти с двойна употреба биха могли да се придвижват дискретно и с по-малък риск от прехващане. Източник от сферата на сигурността в Европа посочи, че властите в неговата страна знаят за няколко обсъждани договора за ракети от серията QW (включително QW-12, QW-18 и QW-19), а втори източник от Близкия изток потвърждава иранския интерес към QW-12 и QW-18, макар да няма данни за сключена сделка.

Маршрутът, посочен от източниците на агенцията, преминава през държавата, която влезе в ролята на посредник при сключването на примирието между Вашингтон и Техеран през април и беше домакин на меморандума от 17 юни – документ, който Тръмп обяви за обезсилен в началото на юли, преди американските войски да подновят мащабните си удари по Южен Иран.

Това съобщение се появява в момент на оперативна пауза. Пентагонът преустанови кампанията си късно вечерта в петък; нито в събота, нито в неделя бяха отчетени нови американски атаки, а висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран също ще въздържа своите действия, докато паузата се спазва. Тръмп предупреди, че ще поднови ударите, ако с преговорите не бъде сложен край на конфликта. Сраженията започнаха на 28 февруари със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел, при които бе ликвидирано военно-политическото ръководство на Ислямската република, начело с върховния лидер Али Хаменей. В понеделник говорителят на министерството на външните работи Есмаил Багаи заяви, че Иран „в момента не води преговори със САЩ“, а официални разговори за бъдещето на Ормузкия проток се провеждат единствено с Оман.

Разгръщането на J-20 край Хималаите засилва натиска върху индийската противовъздушна отбрана

🇨🇳✈️🇮🇳 11 китайски изтребителя Chengdu J-20, известни като „Могъщ дракон“, бяха забелязани на две летища по границата с Индия. Това е най-голямата концентрация на изтребители от пето поколение, регистрирана някога на китайска база в Хималаите. Сателитните снимки, заснети от Vantor, показват седем отделни машини на перона в Хотан, Синцзян, към 9 юли, и още четири на самолетна стоянка в Дамшунг, тибетската префектура Лхаса, към 25 юни.

Двете бази често се споменават заедно, но са от коренно различен тип. Хотан е разположена в Таримската котловина на 1424 метра надморска височина и действа като обект с двойно предназначение – гражданско и военно. Неговото значение произтича не от надморската височина, а от стратегическото му разстояние: летището е разположено на едва 389 км североизточно от Лех и на 245 км от индийската база Даулат Бег Олди в северен Ладак. Другата база на име Дамшунг се издига на Тибетското плато на около 4300 метра височина, на 344 км северозападно от Таванг в Аруначал Прадеш.

Тази разлика не е просто географска подробност. На тази височина въздухът е по-рядък спрямо морското равнище с близо една трета: реактивната тяга спада, разбегът се удължава, а всеки килограм гориво или въоръжение се откупва с допълнителни метри писта. Ето защо присъствието на четири стелт изтребителя там – при това с поставени покривала на кабините – говори много повече от техният брой. Тези машини са паркирани за продължителен престой, а не са просто транзитни.

„Седем J-20 в Хотан и четири в Дамшунг потвърждават, че операциите с изтребители от пето поколение от високопланински бази срещу Индия вече са стандартна практика за ВВС на НОАК“, заяви пред NDTV Самир Джоши, бивш боен пилот и съосновател на индийската компания за авиационни разработки NewSpace. „За индийските ВВС стелт заплахата на северния фронт вече е изходна реалност. Това изостря спешната нужда от сензори за откриване на такива цели, интегрирана противовъздушна отбрана и способности за прецизен удар от голямо разстояние.“

Тази оценка обаче стъпва само на два кадъра, заснети през две седмици – и тук е границата на онова, което сателитните изображения могат да докажат. Търговският спътник запечатва даден момент от времето, а не цялостен оперативен режим. Снимката не е окончателно потвърждение за постоянно базиране, а само за присъствие в деня на заснемането. Алтернативното обяснение, че става дума за планирана ротация или учение, съвпаднало с прелитането, не може да бъде напълно изключено само от изображенията.

Хипотезата за случайно съвпадение обаче олеква, когато кадрите се подредят в хронологията, която NDTV проследява вече десетилетие. През 2016 г. се появи първата снимка на J-20 на летище Даочен Ядин, отново в Хималаите; между 2020 и 2023 г. те бяха засичани многократно в Синцзян; през май 2024 г. NDTV показа снимки от Шигадзе, на 150 км северно от границата със Сиким, където американската компания All Source Analysis откри шест предполагаеми J-20. Всяко следващо наблюдение регистрира нова площадка и все по-голям брой машини. При подобна устойчива последователност е твърде вероятно, макар и не гарантирано, тълкуването на Джоши да е правилното: не става въпрос за демонстрация, а за установен работен процес, при който заснемането зависи единствено от честотата на сателитните прелитания.

В крайна сметка суровият брой на самолетите е по-малко важен от оперативния сигнал: Китай показва, че е способен да поддържа изтребители от пето поколение на западния оперативен театър, които да интегрира с наличната разузнавателна и ракетна инфраструктура.

Хотан и западният оперативен театър

Тези машини не са разгърнати на импровизиран терен. През юни 2021 г. The War Zone публикува съвместен анализ на сателитни снимки, според който по онова време Дамшунг дори не е съществувало като летище. То присъстваше сред писти, трасирани на голо поле, наред с Тингри в Тибет и Ташкурган в Синцзян. Наред с това Хотан получи втора писта със самостоятелна пътека за рулиране, нова зона за техническа поддръжка и подземен тунел; в Нгари Гунса бяха построени най-малко 12 укрепени хангара за самолети, в Лхаса – 24, а към разширения перон за бомбардировачи H-6 в Кашгар е добавена точка за зенитно-ракетни комплекси (вероятно HQ-9). Така за пет години Дамшунг измина пътя от обикновен изкоп на платото до модерна база, която приема изтребители от най-ново поколение.

Мащабът на производството дава отговор защо анализите сочат в тази посока. The War Zone отбелязва, че въздушният състав на J-20 е нараснал от около 50 машини през 2019 г. до близо 200 в края на 2022 г. Към края на 2025 г. темпът на производство достигна 120 самолета годишно. Към средата на 2026 г. общия му флот е някъде между 300 и 500 машини, разпределени в повече от дузина ескадрили от ВВС на НОАК, по различни оценки. Кралският обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) прогнозира, че те ще достигнат 1000 единици до 2030 г.

„Способността да произвеждаш по 125 самолета годишно казва изключително много за производствения капацитет“, коментира пред NDTV маршалът от авиацията Нармдешвар Тивари, бивш заместник-началник на щаба на индийските ВВС по време на операция „Синдур“ през май 2025 г. „Те произвеждат изтребители с ритъма на цивилното самолетостроене, това е възможно само при напълно интегрирана верига доставки, стриктни производствени допуски от страна на всички подизпълнители и висококвалифициран персонал.“

При подобна численост на въздушния флот, тези 11 машини възлизат на едва 2-4% от наличния състав. Тягостният извод за Ню Делхи не произтича от броят им, а от факта, че заделянето им за хималайското направление не отслабва китайското разгръщане по другите стратегически сектори.

Оперативните ограничения и индийският отговор

Обратната страна на сметката е добре известна и не се е променила значително. Индия има 36 изтребителя Rafale, разпределени в две ескадрили, базирани в Амбала и Хасимара, и поне 260 машини Су-30МКИ, които все още очакват своята модернизация, наред с по-старите Mirage 2000 и МиГ-29. Нито един от тези видове обаче няма стелт. Военноморските сили са поръчали 26 палубни изтребителя Rafale M по договор за 7,5 млрд долара, а преговорите с Dassault за още 114 машини за ВВС варират в диапазона между 36 и 40 милиарда долара. Единственият собствен индийски проект за изтребител от пето поколение – AMCA – предвижда серийно производство едва около 2035 г., при условие че ключовите технологии преминат успешно летателните изпитания.

Зад тези числа се крие по-дълбок структурен дефицит: бойната численост на индийските ВВС възлиза на около 30 ескадрили при щатно заложени 42 – хроничен недостиг, съществуващ от години, който новите поръчки ще запълват бавно. От индийските ВВС отказаха коментар на запитването на NDTV.

Отговорът, който Ню Делхи подготвя, е от различен характер. На 12 ноември 2025 г. началникът на щаба на ВВС, главен маршал от авиацията Амар Прит Сингх, откри летището Мудх-Ниома в Източен Ладак, което се намира на 4200 метра надморска височина и на едва 23 км от Линията на фактически контрол (LAC), като приемането на изтребители там започна от началото на 2026 г. Препоръката на експерта Самир Джоши сочи в същата посока: инвестиции в сензори за засичане на цели с ниско радарно сечение, интегрирана ПВО и средства за нанасяне на удари от разстояние. Към тази отбранителна концепция спада и системата С-400, чиито първи дивизиони Индия получи през 2021 г. и чието използване Ню Делхи официално обяви през май 2025 г. Това е логиката на страна, която компенсира своето изоставане във въздуха с плътност на наземната инфраструктура и радарното покритие. Тази стратегия обаче има своята цена: летище на 23 км от фронтовата линия печели ценни минути за реакция, но е изключително уязвимо още при първия удар срещу него.

Хималайското направление не е единственото място, където ВВС на Индия се сблъскват с китайско оръжие. През май 2025 г. в 88-часовия конфликт с Пакистан след атентата в Пахалгам, изтребители J-10CE свалиха индийски самолети, сред които поне един Rafale; официални лица от САЩ потвърдиха за това пред Ройтерс още през първите дни на боевете. На 7 май 2026 г. китайската държавна телевизия CCTV излъчи интервюта с инженерите Джан Хън и Сю Да от института за самолетостроене към държавната корпорация AVIC, които разкриха детайли за техническата поддръжка, оказана на място на пакистанските сили. Това беше първото официално признание от страна на Пекин за пряка намеса на негови специалисти в конфликта.

Последиците за Индия

Два дни по-рано същата телевизия показа и експортния вариант на изтребителя от пето поколение J-35A. Според South China Morning Post, Пакистан е най-вероятният първи купувач на около 40 такива машини в рамките на пакет, който включва самолети за далечно радарно откриване и управление KJ-500 и системи за ракетна отбрана HQ-19 (въпреки че договорът все още не е обявен официално).

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), до 80% от пакистанския внос на оръжие в периода 2021-2025 г. има произход Китай. Ако тези сделки се реализират Индия ще се изправи пред изтребители от пето поколение по две отделни стратегически оси, при това доставени от един и същ източник – с обща логистика, уеднаквени ракети и пряка техническа поддръжка от китайски специалисти, както се видя през май 2025 г..

Всичко това се случва в момент, когато двустранните контакти между Китай и Индия официално отбелязват затопляне. Патрулното споразумение от октомври 2024 г. сложи край на противопоставянето на войските в спорните точки, натрупани след сблъсъците от 2020 г., и бе последвано от дипломатически контакти на високо ниво и възстановяване на преките връзки. Временното стабилизиране на сухопътната граница обаче не спря разширяването на военната инфраструктура зад нея – процес, който продължава с пълна сила и от двете страни. Спокойствието по планинските хребети и надпреварата в небето над тях се развиват заедно, без едното да изключва другото.

Ето защо тези 11 машини не променят за един ден фундаменталното съотношение на силите, но променят основното допускане, от което индийските военни плановици тръгват: въпросът вече не е дали китайските ВВС могат да разположат изтребители от пето поколение на Тибетското плато, а колко могат да поддържат и колко често.

Афганският фронт на свободата удари талибите в Зебак – бой за граничните височини

🇦🇫 Фронтът за освобождение на Афганистан (AFF) започна офанзива срещу позиции на талибаните в район Зебак на североизточната провинция Бадахшан и твърди, че е изтласкал врага от височините около граничния батальон в Зебак. Настъплението стартира сутринта в четвъртък от няколко посоки срещу бази, части и укрепени точки на режима и към събота все още беше в ход. Съобщава се за най-малко 21 убити талибани, сред които няколко командири, и 37 други ранени.

Сред убитите командири е Мула Шадаб, ръководил подразделението в Зебак, а също Маулви Гул Ахмади, Мула Фаридуллах и Кари Умари Лазари, начело на гранични роти в района. Сумирани, твърденията дават 58 жертви – цифрата, с която фронтът обяви, че сраженията навлизат в нова фаза. „Досега няколко опита на талибаните да си върнат освободените стратегически позиции се провалиха и всеки път групировката понасяше значителни загуби, принудена да отстъпва“, се казва в изявление на AFF.

Около обед в събота бунтовниците заявиха, че са свалили и два дрона на талибаните. Потвърждението от ръководството на фронта се забави, но се появиха кадри от планински район с останките на летателните апарати, разпространени по-късно от самата група. Афганският журналист Билал Сарвар съобщи в Х, че сражението е продължило над 20 часа и талибаните са използвали дронове, които са свалени от бойци на фронта.

Версията на талибаните е коренно различна. Hurriyat Radio, контролирана от талибаните медия, съобщи за петима убити бойци, цитирайки сведения от пресслужбата на 219-а дивизия от 207-и корпус на Ислямския емират. Според описание бойците на AFF са опитали да преминат границата от пакистанския окръг Читрал и да навлязат в Бадахшан за дестабилизиращи действия. Твърди се, че са получили база от пакистанската армия в Читрал, откъдето са планирали да навлязат в район Зебак през прохода Шах Салим. AFF представя себе си като вътрешна съпротива, докато обвиненията за чуждестранна подкрепа са рутинен епизод от реториката на талибаните и засега остават без потвърждение.

Ударът в Зебак идва седмица след друг показателен епизод в същата провинция. В нощта на петък, 17 юли, друга въоръжена групировка на име „Сепахиан-е Михан“ („Войници на родината“), водена от бившия член на афганистанските специални части Абдул Каюм Маланг, за кратко превзе центъра на район Яфтал-е Паин в западната част на Бадахшан. 20-25 бойци щурмуваха сградата на местната администрация, полицейското командване и офиса на разузнаването, свалиха талибанското знаме и издигнаха свое, разоръжиха членове на талибаните и отнесоха оръжие, техника и автомобили, преди да се изтеглят след няколко часа. Това беше първото съобщено, макар и временно, овладяване на районен център от опозиционни сили от завръщането на талибаните на власт през август 2021 г.

Особеното в случая Яфтал е, че самите талибани го признаха. Полицейският говорител Ехсанулла Камгар определи нападателите като „безотговорни лица“, избягали след идване на подкрепления, а началникът на щаба Фасихудин Фитрат посети района, нарече извършителите „размирници“ и посочи, че повечето от тях са задържани. Именно този епизод е прецедентът, който наблюдатели и афгански журналисти сочат като първи от 2021 г. насам. Двете събития лесно се сливат в едно, но зад тях стоят различни групи, различни краища на провинцията и различен характер: краткотрайно овладяване на административен център при Яфтал срещу продължителен бой за гранични височини при Зебак.

Провинция Бадахшан заема най-североизточния ъгъл на Афганистан, планинска и труднодостъпна, опряна в Таджикистан, Китай и Пакистан. Зебак се намира на изток, близо до границата с Пакистан, а Яфтал-е Паин – на запад, до провинциалния център Файзабад. Именно географията прави региона идеален за въоръжена съпротива: тесни долини, високи проходи и близка граница, отвъд която следите се изгубват. Струпването на няколко нападения за броени дни показва, че натискът вече не е ограничен до едно изолирано огнище.

Активността на Фронт за освобождение на Афганистан не се изчерпва със Зебак. На 25 юли групата съобщи за ракетен удар срещу военна колона на талибаните, движеща се от Кабул към Бадахшан през район Доши в провинция Баглан; по нейни данни 7 талибани са убити и 6 са ранени, без загуби за нападателите. Ако тези претенции отговарят на реалността, фронтът е действал едновременно по маршрута към провинцията, но и вътре в самата нея – модел на изтощаване по снабдителните пътища, а не еднократен щурм.

Групировката е основана през март 2022 г. от генерал Мохамад Ясин Зия, началник на Генералния щаб на Афганистанската национална армия и изпълняващ длъжността министър на отбраната до самото сваляне на правителството от талибаните през 2021 г. Ръководният съвет на фронта наброява около 50 души начело на комитети в области като външна политика, културни и религиозни въпроси. Ядрото на състава е съставено от бивши служители на силите за сигурност. Групата заявява операции в повечето провинции на страната и координация с Националния фронт на съпротивата (NRF), най-известното анти-талибанско формирование, изградено около наследството на Панджшир.

За близо пет години управление на талибаните въоръжената съпротива в Афганистан остана разпокъсана и на моменти почти невидима. Фокусирането на удари в Бадахшан за няколко дни – настъплението на AFF по граничните височини на Зебак и краткото овладяване на районен център от друга групировка – не измества баланса на силите, но показва, че различни формирования са способни да действат паралелно и в крайна сметка да принудят талибаните да реагират открито, включително признавайки загуба на територия. Дали това е началото на по-широка вълна, или серия от изолирани удари, ще проличи от едно: дали спечелените позиции се задържат. Засега и при двата случая нападателите се изтеглиха.

Кървав юли в Белуджистан: над 40 убити пакистански силови служители

🇵🇰 Белуджистан преживява най-кръвопролитния си месец от години. Само през юли 2026 г. поне 42-ма пакистански полицаи и военнослужещи са загинали при нападения на белуджки сепаратисти, съобщи Radio Free Europe/Radio Liberty на 25 юли.

Най-новият епизод от тази ескалация беше отбелязан с комюнике на Армията за освобождение на Белуджистан (BLA) – сепаратистка групировка, която САЩ включи в санкционния си списък на глобалните терористи през 2019 г. и я обяви за чуждестранна терористична организация през август 2025 г. Воюващото за независимост на провинцията формирование съобщи за засада срещу пакистански патрул и заяви, че е ликвидирало 12 войници. Данните обаче идват пряко от групировката и нямат независимо потвърждение.

Това е типично за повечето съобщения, идващи от региона. BLA публикува информация за операциите си на серии – често в обобщени доклади със закъснение. Пакистанската армия по правило оспорва или занижава загласените данни, а информационното затъмнение над Белуджистан (ограниченият достъп за журналисти, прекъсванията на мобилните мрежи и военните блокади по пътищата) прави независимата проверка на отделните сблъсъци рядкост. Затова последната засада се вписва в добре документиран модел, но цифрата от 12 убити няма независимо потвърждение.

Мащабът на самата вълна от насилие обаче е потвърден и извън комюникета на бунтовниците. Ескалацията започна още в началото на месеца. Между 4 и 9 юли координирани атаки заляха няколко окръга на региона. По данни на пакистанската армия, цитирани от Al Jazeera на 8 юли, през тези дни в Белуджистан са убити 42 души: сред тях 38 души от силите за сигурност и 4 цивилни. В същото време армията докладва десетки ликвидирани нападатели. Говорителят на въоръжените сили генерал-лейтенант Ахмад Шариф Чаудхри отправи директно предупреждение към извършителите: „Ще ви преследваме, ще ви нанесем удар“, като допълни, че сред тях е имало „много афганистанци“.

Един от най-тежките отделни удари в поредицата беше извършен на 8 юли в района Бела–Виндер (окръг Ласбела). Тежко въоръжени бойци блокираха магистрален участък и устроиха засада на приближаващ военен конвой; в престрелката загинаха 11 пакистански войници и 14 от нападателите. В отчетите на групата за този период са изброени и поредица от по-малки атаки, представени като част от една обща кампания:

• На 7 юли засади край Харнаи и Зиарат отнеха живота на около 10 души на няколко различни места;
• На 9 юли нападение срещу колона от 4 автомобила в района Сачи (окръг Вашук) взе 4 жертви и рани поне 6 други;
• На 12 юли обстрел на 2 военни автомобила край Нагхар в Сураб остави 3 убити;
• На 13 юли сблъсъци по маршрута Чедги край Панджгур взеха още 4 жертви.

В обобщаващ доклад за периода 1–14 юли BLA пое отговорност за общо 48 нападения в цялата провинция с над 40 убити военнослужещи – равносметка, която групировката отчита като свой актив, но която остава непроверена от независими източници.

Кулминацията на месеца, поне според версията на бунтовниците, настъпи на 17 юли край Мастунг. Там BLA обяви засада, при която твърди, че са били убити 45 войници и 5 цивилни – най-мащабната единична атака в кампанията им. Властите оспориха тези данни, а независима проверка на място отново липсва. Насилието не стихна и след това: на 23 юли неизвестни нападатели устроиха засада на автомобила на окръжен съдия в югозападната част на провинцията, убивайки него и охранителя му, съобщи Associated Press. Последната съобщена засада с 12 убити войници е поредният епизод от тази непрекъсваща верига.

Насилието от юли не е изолиран пик, а директно продължение на рязката ескалация, започнала през 2025 г. Тогавашното отвличане на пътническия влак „Джафар Експрес“, когато той беше спрян в планински тунел в района на Болан и държа стотици пътници в еднодневна обсада – беляза прехода на бунта от спорадични атаки към сложни, координирани операции с по-големи формации. Голяма част от най-тежките атентати носят почерка на бригада „Маджид“ – отряд от самоубийци, чието име Държавният департамент на САЩ добави като псевдоним на BLA при обявяването ѝ за терористична организация.

Ислямабад отдавна търси външния фактор зад тази серия атаки. Премиерът Шехбаз Шариф обвини Индия, че финансира и въоръжава нападателите, а военните добавят и афганистанските талибани към списъка на покровителите. Ню Делхи отрича да подкрепя бунтовници в Пакистан, а редица експерти са категорични, че корените на конфликта са предимно местни. Белуджките сепаратисти обвиняват централната власт, че експлоатира природните богатства на региона. Същевременно Белуджистан – най-голямата по територия провинция на Пакистан със стратегически излаз към Ормузкия проток през пристанището Гвадар – остава най-изостаналият и беден регион в страната.

Именно тук вълната от насилие се пресича с интересите на Пекин. Провинцията е ядрото на Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC), в който Китай е инвестирал 65 милиарда долара за пътна инфраструктура, енергетика и добивна промишленост. Дълбоководното пристанище Гвадар, осигуряващо пряк път до Арабско море, се смята за основния стълб на проекта.

Само през първите 6 месеца на тази година BLA е извършила над 100 нападения срещу силите за сигурност и чуждестранни обекти. През последните години групировката насочи атаките си срещу китайски граждани и обвини Пекин в съучастие при експлоатацията на местните ресурси. Равносметката е тежка:

• Юли 2021 г.: Самоубийствен атентат срещу автобус с работници край язовира „Дасу“ отне живота на 13 души, сред които деветима китайски инженери;
• Април 2022 г.: Атентаторка се взриви пред Института „Конфуций“ в Карачи;
• Март 2024 г.: Нов удар по проекта „Дасу“ уби петима китайски граждани;
• Октомври 2024 г.: Кола бомба порази конвой край летището в Карачи и отне живота на двама китайски специалисти.

Тази несигурност вече подлага на изпитание отношенията между двете държави, които официално описват приятелството си като „желязно“. На 16 юли в Шанхай китайският външен министър Ван И и пакистанският му колега Исхак Дар се договориха да „укрепят гаранциите за сигурност в борбата с тероризма“. В същото време вътрешният министър Мохсин Накви обсъди с китайския заместник-министър на обществената сигурност Лин Джъфън създаването на специално полицейско звено за защита на китайските граждани и проекти.

По думите на политоложката Айша Сидика от King's College в Лондон, Пекин от години настоява охраната да е разделена на вътрешен пръстен (поверен на негови структури) и външен (поет от пакистанската армия). Пакистан обаче отказва, за да не допусне чужда сила във вътрешната система за сигурност. „CPEC загуби голяма част от първоначалния си устрем“, отбелязва пред RFE/RL анализаторът Халид Султан, който очаква Китай да замрази новите инвестиции, докато не получи твърди гаранции за сигурност.

Каквито и да са точните стойности, потвърдената част от нападенията на бунтовниците е изключително тревожна: десетки убити служители на реда, координирани засади срещу патрули и конвои в множество окръзи, които продължават със седмици. Белуджкият бунт отдавна надрасна спорадичните саботажи по газопроводи, електропроводи и жп линии. Той се превърна в системна въоръжена кампания, която подлага на изпитание както контрола на Ислямабад върху провинцията, така и търпението на Пекин към растящия риск. Дали загиналите при последната засада наистина са 12, най-вероятно ще остане непроверено. Че юли бележи ново, още по-брутално равнище на насилието в Белуджистан обаче вече е въпрос извън всяко съмнение.

Армията за освобождение на Белуджистан взриви камион-бомба в лагер на бреговата охрана при Дживани.

🇵🇰💥 Атентатор-самоубиец от бригадата „Маджид“ взриви камион с експлозиви в укрепен лагер на бреговата охрана на Пакистан в Дживани. Това е най-смъртоносната атака, извършвана от Армията за освобождение на Белуджистан (BLA) в рамките на разрастващата се кампания по крайбрежието на Гвадар.

Взривът разтърси военния пост в район Панван на окръг Гвадар около 18:32 ч. на 3 юли. Отговорност пое именно BLA – организация, определена от САЩ за чуждестранна терористична група на 11 август 2025 г. и обозначена като глобален терорист още от 2019 г. Сепаратистите твърдят, че атаката е отнела живота на над 30 гвардейци, а десетки други са ранени. Тези данни обаче остават непотвърдени: местни източници говорят за над 20 убити, докато пакистанската армия и нейната пресслужба ISPR запазват пълно мълчание за броя на жертвите и мащаба на разрушенията.

Според описанието на BLA атентаторът, идентифициран като Атаула Балоч с бойното име „Аджмал“, е пробил периметъра с натоварен с експлозиви камион „Мазда“. Веднага след това щурмова група, наречена отряд „Фатех“, е ликвидирала оцелелите от упор. Тази последователност – количка или камион-бомба, управлявани от самоубиец, последвани от тактически щурм – е запазената марка на бригада „Маджид“ (елитното звено на BLA, основано от Аслам Балоч). Държавният департамент на САЩ изброява „Фатех“ сред псевдонимите на самата организация. Същата бригада стои зад най-показните удари на движението през последните години, включително нападенията през 2024 г. срещу летището в Карачи и комплекса на пристанищната администрация в Гвадар, както и зад отвличането на влака „Джафар експрес“ през 2025 г.

Медийният канал на BLA „Hakkal“ публикува 43-секунден клип, на който се вижда как камионът навлиза в комплекса секунди преди детонацията. За движение, чиято легитимност Исламабад и Вашингтон отхвърлят, заснемането и разпространението на операцията има почти същия пропаганден ефект, какъвто и материалните щети. То доказва, че атака е имало и че групата е разполагала с логистика вътре в обхвата на целта, макар да не доказва броя на жертвите, който BLA отчита отделно и без независима проверка.

Дживани не е случайна цел, нито първата база на бреговата охрана, поразявана от BLA. През април групата обяви създаването на свое морско крило – Морски отбранителни сили „Хамал“, кръстено на Хамал Джиханд Балоч, водил морска съпротива срещу португалците по белуджкия бряг през XVI век. Дебютната операция на крилото, отново при Дживани, порази патрулен катер и по твърдения на екстремистите уби трима души на борда. Седмици по-рано въоръжени мъже на мотоциклети застреляха двама гвардейци на КПП в града. Заявката на BLA, че обхватът ѝ „вече не се ограничава до планините и градовете“, а стига „дълбоко в моретата, включително военноморски съоръжения и активи“, сега получи най-кървавата си илюстрация. Тази последователност от събития сочи към преднамерено отваряне на нов, морско-крайбрежен фронт, който доскоро оставаше извън обсега на бунтовниците.

Географията прави този фронт особено чувствителен. Дживани е рибарско градче на полуостров западно от Гвадар, разположено между дълбоководното пристанище и иранския град Чабахар, само на десетки километри от границата с Иран. Местната военноморска наблюдателна станция координира действията си директно с командването в Карачи. Самият Гвадар е централен стълб на Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC) – пристанище, в което Пекин инвестира огромни капитали и около което периодично се обсъждаше изграждането на китайска военна инсталация в самия Дживани. Бреговата охрана е силата, която пази морските подстъпи към този коридор. Ударът срещу нея в този участък отправя ясен сигнал: оспорва се сигурността около Гвадар, а с това и китайското присъствие, което белуджкото движение отдавна определя като експлоатация на провинцията.

Ударът се вписва в рязко ескалираща крива на насилие. През март 2025 г. бойци на BLA отвлякоха влака „Джафар експрес“ по линията Куета–Пешавар и задържаха над 300 пътници – операция от втората фаза на кампанията „Дара-е-Болан“, при която по данни на Държавния департамент загинаха 31 души. В годишния си отчет за 2025 г. групировката пое отговорност за 521 нападения. Само за 10 дни в края на април нейни бойци извършиха 27 атаки в Белуджистан, убивайки поне 42-ма военни по техни собствени данни. Бригада „Маджид“ развива способност да нанася по няколко тежки удара в изключително кратки прозорци от време и вече официално включва женско звено – практика, която се разпространява и сред останалите белуджки фракции.

Дали Дживани е сред най-тежките единични удари по пакистанската морска сигурност, засега не може да бъде потвърдено със сигурност. BLA обяви над 30 убити, местните източници говорят за 20, а Исламабад мълчи. Мълчанието на властите обаче не заличава загубите. Водещите пакистански вестници Dawn и Express Tribune потвърждават за по-ранните, по-малки нападения в Дживани, но не и за мащабно клане на 3 юли. Стратегическият сигнал обаче не зависи от точния брой на загиналите: с това нападение BLA ясно демонстрира, че морето и брегът вече са оспорвана територия, а не спокоен тил за пакистанската армия.

САЩ и Иран обявиха край на войната.

🇺🇸🕊️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че сделката с Иран е „завършена", и нареди безусловно отваряне на Ормузкия проток и незабавно сваляне на морската блокада на иранските пристанища. Почти едновременно с това пакистанският премиер Шахбаз Шариф, който е основен посредник в преговорите, обяви „незабавно и окончателно прекратяване на военните действия на всички фронтове, включително в Ливан".

Тук е мястото да отбележи, че е обявено постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официална церемония ще се проведе в петък, 19 юни, в Швейцария, а тази седмица посредниците организират техническите срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради това евентуален срив между обявяването и подписа остава реален риск.

Развръзката идва след близо четири месеца на ескалация. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха съвместна въздушна кампания срещу Иран, в началото на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, както и почти цялото ръководство на ислямския режим.

Техеран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток – морето беше осеяно с мини, а Революционната гвардия започна да напада търговски кораби, преминаващи през ключовия морски път. На 6 март Тръмп заяви, че приема единствено „безусловна капитулация" на Иран, и зададе серия от ултимативни срокове. След като всички те изтекоха без резултат, на 19 март американската авиация започна въздушна кампания, за да отвори пролива насила.

Тази кампания обаче не постигна целта си. Иран не отстъпи и проливът остана блокиран, а под международен натиск ударите бяха замразени: на 8 април Пакистан издейства условно двуседмично примирие с обещание за безопасен транзит, но бързо стигна задънена улица. На 11–12 април в Исламабад двете страни се споразумяха по почти всички точки на план за деескалация, но се разминаха именно по двата ключови въпроса – статута на пролива и ядрената програма на Иран – и преговорите завършиха с провал.

Ден по-късно Тръмп нареди военноморска блокада на иранските пристанища, която доведе до патова ситуация, при която двете блокади стояха една срещу друга – Иран държеше протока затворен, докато САЩ задушаваше иранския износ на петрол. Тръмп твърдеше, че блокадата коства на Техеран около 500 милиона долара дневно, а Пентагонът оцени иранските загуби на близо 4,8 милиарда долара към началото на май.

Ситуацията започна да се разплита едва през последните няколко седмици. В края на май сделката вече беше „до голяма степен договорена", но срещата приключи без окончателно решение. През последните дни Тръмп насрочи подписване, Иран отрече да се стигнало до него в обявения срок, а израелски удар срещу Хизбула в Бейрут заплаши крехкото равновесие – преди днешното обявяване да обърне нещата.

Тук е ключово едно разграничение: обявено е постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официалната церемония ще бъде проведена в петък, 19 юни, в Швейцария. Тази седмица посредниците организират технически срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради остава реален риск от евентуален колапс на договорката в оставащите дни.

Параметрите на оповестения проект изглеждат така: Иран отваря Ормузкия пролив, а паралелно с това САЩ сваля блокадата, освобождава около 25 млрд долара замразени активи, спира всички нови санкции и отменя петролните. В замяна Техеран се ангажира да не произвежда и да не придобива ядрено оръжие, да спре ново обогатяване и да разреди вече обогатения уран, като финална сделка трябва да се договори в рамките на 60 дни.

Освен Пакистан, като посредници в преговорите участваха Катар, Саудитска Арабия и Турция. Пазарът реагира мигновено – петролът, който през март проби 100 долара за барел, вече падна под 90 (WTI – 85, Брент – 87).