Показват се публикациите с етикет Пакистан. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Пакистан. Показване на всички публикации

неделя, 14 юни 2026 г.

САЩ и Иран обявиха край на войната.

🇺🇸🕊️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че сделката с Иран е „завършена", и нареди безусловно отваряне на Ормузкия проток и незабавно сваляне на морската блокада на иранските пристанища. Почти едновременно с това пакистанският премиер Шахбаз Шариф, който е основен посредник в преговорите, обяви „незабавно и окончателно прекратяване на военните действия на всички фронтове, включително в Ливан".

Тук е мястото да отбележи, че е обявено постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официална церемония ще се проведе в петък, 19 юни, в Швейцария, а тази седмица посредниците организират техническите срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради това евентуален срив между обявяването и подписа остава реален риск.

Развръзката идва след близо четири месеца на ескалация. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха съвместна въздушна кампания срещу Иран, в началото на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, както и почти цялото ръководство на ислямския режим.

Техеран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток – морето беше осеяно с мини, а Революционната гвардия започна да напада търговски кораби, преминаващи през ключовия морски път. На 6 март Тръмп заяви, че приема единствено „безусловна капитулация" на Иран, и зададе серия от ултимативни срокове. След като всички те изтекоха без резултат, на 19 март американската авиация започна въздушна кампания, за да отвори пролива насила.

Тази кампания обаче не постигна целта си. Иран не отстъпи и проливът остана блокиран, а под международен натиск ударите бяха замразени: на 8 април Пакистан издейства условно двуседмично примирие с обещание за безопасен транзит, но бързо стигна задънена улица. На 11–12 април в Исламабад двете страни се споразумяха по почти всички точки на план за деескалация, но се разминаха именно по двата ключови въпроса – статута на пролива и ядрената програма на Иран – и преговорите завършиха с провал.

Ден по-късно Тръмп нареди военноморска блокада на иранските пристанища, която доведе до патова ситуация, при която двете блокади стояха една срещу друга – Иран държеше протока затворен, докато САЩ задушаваше иранския износ на петрол. Тръмп твърдеше, че блокадата коства на Техеран около 500 милиона долара дневно, а Пентагонът оцени иранските загуби на близо 4,8 милиарда долара към началото на май.

Ситуацията започна да се разплита едва през последните няколко седмици. В края на май сделката вече беше „до голяма степен договорена", но срещата приключи без окончателно решение. През последните дни Тръмп насрочи подписване, Иран отрече да се стигнало до него в обявения срок, а израелски удар срещу Хизбула в Бейрут заплаши крехкото равновесие – преди днешното обявяване да обърне нещата.

Тук е ключово едно разграничение: обявено е постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официалната церемония ще бъде проведена в петък, 19 юни, в Швейцария. Тази седмица посредниците организират технически срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради остава реален риск от евентуален колапс на договорката в оставащите дни.

Параметрите на оповестения проект изглеждат така: Иран отваря Ормузкия пролив, а паралелно с това САЩ сваля блокадата, освобождава около 25 млрд долара замразени активи, спира всички нови санкции и отменя петролните. В замяна Техеран се ангажира да не произвежда и да не придобива ядрено оръжие, да спре ново обогатяване и да разреди вече обогатения уран, като финална сделка трябва да се договори в рамките на 60 дни.

Освен Пакистан, като посредници в преговорите участваха Катар, Саудитска Арабия и Турция. Пазарът реагира мигновено – петролът, който през март проби 100 долара за барел, вече падна под 90 (WTI – 85, Брент – 87).

понеделник, 1 юни 2026 г.

Неизвестни изтребители нанесоха прецизен удар по член на иранския режим в Андише.

🇮🇷 През изминалата нощ неизвестни изтребители са нанесли въздушен удар срещу сграда в Андише, един от новите градове в окръг Шахриар, на около 30 км западно от Техеран, при който според местни източници е ликвидирано лице, посочено като Вахид Хакан.

По данни на мониторинг групи лицето е бил ангажирано със снабдителна дейност за държавният медиен оператор на Ислямска република Иран (IRIB) и по-конкретно с вноса на сателитно оборудване, и с договори между IRIB и икономическата структура на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) – строителния конгломерат „Хатам ал-Анбия“. Една от версиите го описва като генерал от IRGC, а друга – като фигура от логистичния и административен ешелон. Към момента официално потвърждение не е публикувано от нито една страна – обстоятелство, изискващо информацията да се тълкува със съответната предпазливост.

Ако бъде потвърден, ударът би бил показателен не толкова с ранга на жертвата, колкото с нейната функция. През изминалата година логиката на американско-израелските удари по иранския режим следва предвидима йерархия на целите: върховният водач Али Хаменей, секретарят на Висшия съвет за национална сигурност Али Лариджани (бивш директор именно на IRIB), началникът на разузнаването на гвардията Маджид Хадеми, командирът на „Басидж“ Голамреза Солеймани и т.н. Това бяха удари, които поразиха върха на пирамидата – командването, политическото ръководство и водещите учени от ядрената програма. Докладваният удар от изминалата нощ е насочен към различен слой: не острието, а сухожилието – административно-снабдителната тъкан, която свързва икономическата империя на IRGC с медийния апарат на режима.

IRIB не е обикновена държавна медия – това е държавния радио-телевизионен монопол, чийто директор се назначава лично от върховния водач на режима, и който играе ролята на гръбнак за пропагандата му. През последните години този гръбнак многократно беше мишена на натиск – седалището на компанията беше поразено от израелски удари по време на 12-дневната война през юни 2025 г. Ефирът многократно беше компрометиран в резултат на кибератаки, приписвани ту на структури на „Моджахедин-е халк“ (политическа и паравоенна групировка в изгнание, бореща се срещу режима), ту на координирани усилия на израелското разузнаване. Снабдяването на тази мрежа със сателитна техника – приемници, антени, предаватели и друго оборудване – е точно онази дейност, без която пропагандната машина е неспособна да работи. Поразяването на ключова фигура от този процес вероятно има своите съображения.

Другата страна на този снабдителен възел – строителният щаб „Хатам ал-Анбия“ (да не се бърка с военното командване, което носи същото име) – е една от най-непрозрачните и санкционирани структури на иранския режим. Това е инженерно-икономическият конгломерат на IRGC, който държи контрола върху стотици дружества и хиляди държавни договори и простира своите пипала от петролните и газовите находища на „Южен Парс“ до едрата инфраструктура. Когато подобна структура поема договори за внос на сателитно оборудване за държавната телевизия, се очертава характерен за Техеран кръговрат: военно-икономически конгломерат под санкции снабдява пропагандния апарат, а посредниците между двете се превръщат – поне в очите на онзи, който нанася ударите – в легитимна цел. Точно тази посредническа роля може би дава отговор защо снабдител без публичен ранг би попаднал в полето на подобни операции.

Войната, започнала на 28 февруари с поредица от обезглавяващи удари срещу иранския режим, премина в крехко примирие – постигнато с посредничество от Пакистан на 8 април и продължено безсрочно на 21 април – но това примирие е системно нарушавано и от двете страни, а към края на май и началото на юни те водят преговори за широко споразумение, включително за все още блокирания Ормузки проток. Именно в подобни „сиви“ периоди – нито открита война, нито мир – целенасочените удари изглежда не спират, а само сменят своя регистър: от удари по военните и политическото ръководство към прецизни удари по тясно профилирани цели. Самият град Андише, освен като сателитен град на столицата Техеран, вече присъстваше в хрониките – като едно от огнищата на репресии срещу протестиращи по време на бунтовете от януари 2026 г.

неделя, 31 май 2026 г.

Русия и талибаните сключиха споразумение за военно-техническо партньорство: спекулации за доставка на ПВО.

Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г. 📸 Снимка: REUTERS/Stringer
Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г. 📸 Снимка: REUTERS/Stringer
Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г. 📸 Снимка: REUTERS/Stringer

🇦🇫🤝🇷🇺 Завръщайки се от своето посещение в Москва, изпълняващият длъжността министър на отбраната мула Мохамад Якуб обяви пред репортери на летището в Кабул, че правителството на талибаните работи за това Пакистан да не посмее отново да нанася въздушни удари по афганистанска земя.

Зад думите му стои събитие с ключово значение за региона: The Moscow Times разкри, че на 28 май секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Сергей Шойгу и Якуб са подписали споразумение за двустранно военно-техническо сътрудничество в хода на международен форум по сигурността в Москва, събрал официални лица от близо 100 държави. Конкретното съдържание на документа остава неясно – и именно около това какво е договорено се заформиха разминавания между спекулации от анонимни източници, медийни публикации и собствените думи на министъра.

Според източник, описан от BBC World Service като надежден, Якуб е успял да убеди Кремъл да предостави на талибаните модерна система за противовъздушна отбрана, а постигнатата договорка включвала както системи за ПВО, така и обучение и поддръжка на сухопътно военно оборудване. По непотвърдени данни въпросът вече е обсъждан с руската страна, а посещението е придало практически ход на по-ранни уверения. Някои регионални издания стигнаха още по-далеч, съобщавайки за конкретни доставки на преносими зенитно-ракетни комплекси – твърдение, което по-силните източници не подкрепят: The Moscow Times изрично посочва, че параметрите на споразумението не са разгласени публично.

При завръщането си в Афганистан самият Якуб беше лаконичен по отношение на мащаба на договореното. Той определи документа като военно-техническо споразумение, касаещо основно ремонта и поддръжката на руско оръжие, с каквото армията на талибаните вече разполага, и наблегна, че не става дума за отбранителен пакт.

„Това е военно-техническо споразумение, а не е споразумение за отбрана или гаранции за сигурността, което да тревожи когото и да било. То ще бъде единствено в полза на Афганистан“, заяви министърът, според когото в страната му преобладава руската военна техника – хеликоптери, оборудване и въоръжение, които се нуждаят от ремонт и развитие – и затова Кабул е принуден да търси договорки със страни, които притежават съответната производствена база, за да може „да използва наличното оръжие по-добре“. Показателно е, че Якуб споменава самата система за ПВО като напълно отделна нужда в бъдеще време: Афганистан има нужда от ПВО и по-късно щял да прецени от кои конкретни държави да си я набави.

Това разминаване между анонимното твърдение за доставка на готов зенитно-ракетен комплекс и официалното свеждане на сделката до поддръжка не е просто въпрос на дипломатическа сдържаност. Руслан Сюлейманов от Центъра за нови евразийски стратегии определи споразумението по-скоро като символично формализиране на вече съществуващи отношения, а не дълбоко партньорство, тъй като „реално няма да видим пълноценен военен съюз или коалиция за взаимна отбрана“. Оценката му очертава по-предпазлив прочит от заглавията за „модерна ПВО“: подписаното на 28 май е документ с необявени параметри, а най-амбициозната му интерпретация почива на единствен анонимен източник, който министърът публично коригира.

Каквато и да е истинската дълбочина на сделката, мотивът зад желанието на талибаните за придобиване на ПВО е недвусмислено. През октомври 2025 г. Пакистан нанесе серия от въздушни удари по афганистанска територия на 9 октомври в операция „Khyber Storm“ с обявена цел ръководството на Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), при която бяха поразени цели в Кабул, Хост, Джалалабад и Пактика. След опит за примирие битките се подновиха и на 15 и 17 октомври пакистански изтребители нанесоха нови удари в провинциите Кандахар, Кабул и Пактика. По данни на Мисията на ООН за подпомагане на Афганистан (UNAMA) трансграничното насилие е отнело живота на 37 цивилни, а други 425 са били ранени, преди на 19 октомври в Доха, с посредничеството на Катар и Турция, да бъде формализирано примирие. Именно безнаказаността на пакистанските бойни самолети в афганистанското небе изведе на дневен ред в правителството на талибаните проблема с пълното отсъствие на противовъздушен щит в страната.

Споразумението се вписва в ускорено сближаване по оста Москва-Кабул, което вече има своя институционална история. През 2025 г. Кремъл премахна движението на талибаните от своя списък със забранени терористични организации, а през юли 2025 г. стана първата държава, признала формално Ислямския емират Афганистан за легитимно правителство на страната. Още през 2024 г. президентът Владимир Путин определи талибаните като „съюзници в борбата срещу тероризма“. С оглед на това споразумението от миналия четвъртък се явява логично продължение на двустранните отношения, но и стъпка, чиято тежест засега се измерва предимно в политически сигнали, а не толкова в доставки на военно оборудване.

Стратегически погледнато, събитието поставя една до друга две различни тенденции. От военно-оперативната гледна точка ахилесовата пета на талибанската власт е именно липсата на каквато и да било въздушна отбрана – уязвимост, която Пакистан демонстративно експлоатира от октомври 2025 г. насам и която дори и ограничен арсенал от преносими зенитно-ракетни комплекси би могъл частично да компенсира. Наличните данни обаче не са достатъчни, за да твърдим, че такъв арсенал вече е договорен: най-силният източник говори за необявени параметри, а министърът свежда сделката до поддръжка и изнася казуса за ПВО в бъдещето. По-обоснованият прочит към момента е, че двете страни формализират военно-техническа зависимост, която фактически вече е налице – афганистанската армия използва предимно съветска и руска техника. Междувременно самият въпрос за доставки на ПВО продължава да е отворен. Дали това стъпало ще прерасне в реални доставки на оборудване, което да промени баланса между Афганистан и Пакистан в небето, ще проличи не от реториката, а от появата на конкретни системи на афганистанска земя.

петък, 29 май 2026 г.

Тръмп решава в Ситуационната зала за съдбата на примирието с Иран.

🇺🇸🤝🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп се отправя към Ситуационната зала на Белия дом за съвещание със съветниците си, преди да вземе „окончателно решение“ дали да даде зелена светлина за удължаване на примирието с Иран.

Тръмп потвърди разговорите на високо равнище ден след като преговарящите на двете страни са постигнали предварително споразумение за удължаване на крехкото примирие с 60 дни и започване на нови преговори за ядрената програма на Техеран. Изготвящият се меморандум за разбирателство все още изисква одобрението на Тръмп и висшето ръководство на Ислямската република.

„Няма да се обменят пари до второ нареждане. Договорени са други въпроси с далеч по-малко значение. Сега ще проведа среща в Ситуационната зала, за да взема окончателно решение“, написа Тръмп в Truth Social.

В четвъртък вечерта вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че има предварително споразумение, но не е ясно дали Тръмп ще го одобри. „Трудно е да се каже кога точно или дали изобщо президентът ще го подпише“, каза Ванс пред репортери, като добави: „Водим преговори напред-назад по няколко формулировки“.

Иран не потвърди веднага сделката. По-рано днес министърът на външните работи Абас Арагчи призова САЩ да се откаже от това, което той определи като „прекомерни“ искания в преговорите за прекратяване на войната.

„Постигането на окончателно съгласие зависи от преустановяването на сегашното поведение на американската страна“, подчерта Арагчи в разговор с оманския си колега, в който осъди „прекомерните искания на САЩ, както и техните променливи и противоречиви позиции“.

Дипломатическият натиск идва в момент, в който примирието изглежда все по-крехко. Последната ескалация на напрежението назря преди по-малко от ден, когато Кувейт прехвана балистични ракети, изстреляни от Иран срещу американска военна база в страната, според Централното командване на САЩ.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна днес с пакистанския министър на външните работи Ишак Дар, чиято страна се очерта като водещия посредник в мирните преговори. Нито един от двамата не обели дума пред репортерите, докато позираха за снимки в Държавния департамент.

понеделник, 25 май 2026 г.

Най-малко 30 убити и 50 ранени при атака с кола-бомба срещу пътнически влак в Белуджистан.

🇵🇰 Кола-бомба порази пътнически влак, превозвал военнослужещи от армията на Пакистан, в района Чаман Патак в Куета – административният център на провинция Белуджистан. Al Jazeera съобщи, че загиналите са поне 30, а ранените са над 50. Първоначален брифинг на регионалните власти, цитиран от местния вестник „Доон" докладва за 14 убити, сред които трима войници от Граничния корпус и цивилно семейство – баща, майка, син и дъщеря, а също така 20 ранени, сред които жени и деца.

Отговорност за атаката пое Армията за освобождение на Белуджистан (BLA). По предварителни данни влакът е пътувал от военна зона Куета Кантонмент до централната гара на града, когато превозно средство, натъпкано с експлозиви, се врязва в един от вагоните. Силата на взрива преобръща два вагона и предизвиква силен пожар, гъстият черен дим от който е можел да бъде видян от километри разстояние. Поразеният участък попада в зона, където обикновено са разгърнати силите за сигурност – ударът поврежда няколко околни сгради и изпепелява най-малко дузина автомобили, паркирани наблизо. „Доон" класифицира атаката като самоубийствен атентат с превозно средство.

Пакистанският премиер Шехбаз Шариф осъди удара като „страхлив акт на тероризъм" и заяви, че той „не може да отслаби решимостта на пакистанския народ". Главният министър на Белуджистан Сарфраз Бугти, вътрешният министър Мохсин Накви, президентът Асиф Али Зардари и министърът на железниците Ханиф Аббаси реагираха с публични изявления. Говорителят на провинциалното правителство Шахид Ринд потвърди смъртта на тримата служители от Граничния корпус. В местните болниците е обявено извънредно положение, а техният персонал е задържан за извънредна смяна, докато спасителни екипи и аварийни влакове се насочват към мястото.

BLA пое отговорност, публикувайки свое собствено изявление, цитирано от международните агенции. Службите за сигурност на Пакистан приписаха атентата на „Фитна ал-Хиндустан" – обозначение, наложено от Исламабад в опит да представи всички въоръжени групировки в Белуджистан като прокси сили на Индия. Според местното издание Pakistan Tribune самата BLA попада в списъка с организации в тази класификация. Индия и Афганистан настоятелно отричат каквито и да било твърдения за връзки с групировката. Пакистан не е представял публично доказателства за конкретна оперативна връзка между днешното нападение и индийската държава.

Атаката се вписва в ескалация на сепаратистката кампания в Белуджистан, започнала в началото на миналата година. На 11 март 2025 г. фракция на BLA („Джиянд") отвлече пътническия влак „Джафар Експрес", преминавал по редовната линия Куета–Пешавар, вземайки над 400 цивилни за заложници. Последва щурм, в който загинаха най-малко 26 души. На 31 януари 2026 г. BLA проведе координирани нападения срещу окръзите Куета, Мастунг, Нушки, Далбандин, Каран, Панджгур, Тумп, Гвадар и Пасни – операция, която самата групировка нарече „Хероф 2.0" („Черна буря" на белуджки). По официални данни от 5 февруари са потвърдени 22 загинали от Службите за сигурност, 36 цивилни и 216 ликвидирани бойци – общо 274 жертви. В отговор правителството Пакистан нареди на 29 януари кампанията „Радд ул-Фитна" („Отблъскване на смута"), която по съобщения на звеното за връзки с обществеността на пакистанските въоръжени сили (ISPR) е довела до неутрализиране на най-малко 200 бойци в първите няколко седмици.

Според оценка, публикувана през 2025 г. от Combating Terrorism Center на военната академия в Уест Пойнт, BLA действа предимно от територии в южен Афганистан и югоизточен Иран и насочва своите атаки срещу проекти, свързани с Китайско-пакистанския икономически коридор (КПИК), и китайски граждани в Пакистан като цяло. Най-знаковите от тях са бомбеният атентат срещу хотел „Пърл Континентал" в Гуадар и китайското консулство в Карачи. Настоящият удар не е насочен срещу китайски граждани, но атакува апарата за сигурност на страната, който подсигурява инфраструктурата на коридора.

В Исламабад от началото на 2025 г. се води последователна политическа линия, отричаща местния произход на бунта в Белуджистан. Обозначението „Фитна ал-Хиндустан", въведено през май 2025 г., изтрива от официалния речник всяка препратка към етническа сепаратистка кауза и представя въоръжените групировки изцяло като индийски проксита. Това отговаря на две вътрешни нужди: легитимира мащабна военна операция в провинцията без политически разговор за източниците на недоволство и поставя темата за сигурността в контекста на двустранните отношения, където обществената подкрепа за твърд отговор е по-висока.

Тактическият репертоар на BLA показва качествено разширение в 3 модалности за 15 месеца. През март 2025 г. – овладяване на пътническа влакова композиция по линията Куета – Пешавар. През януари 2026 г. координация на щурмове и самоубийствени атентати в 9 окръга. През май 2026 г. самоубийствена кола-бомба срещу военен влак в гарнизонна зона. Това не е ескалация по една ос, а разширение по 3 различни оперативни модела. Фактът, че експлозивно натоварено превозно средство достига контакт с движещ се влак в район с постоянно военно присъствие, показва пропуск в охранителния периметър на ключова за провинцията военна локация.

По регионалната ос – Пекин през 2025 г. отправи многократни искания за по-плътна охрана на проектите си в Белуджистан. Днешният инцидент, дори без пряко китайска жертва, дава нов аргумент за тези искания. Кампанията „Радд ул-Фитна" към края на първото тримесечие на 2026 г. достигна над 200 ликвидирани бойци; способността ѝ да затвори оперативното пространство именно за самоубийствени удари с превозно средство в градска среда – каквото е днешното нападение – остава неустановена.

Куета не е нова цел за BLA. Качествено новото е, че групата вече избира военна транспортна инфраструктура в самата административна столица на провинцията.

сряда, 20 май 2026 г.

Тръмп: Нетаняху ще направи „каквото поискам“ по отношение на Иран.

🇺🇸🤝🇮🇱 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че израелският премиер Бенямин Нетаняху ще направи „каквото поискам“, когато става въпрос за евентуалну военни удари срещу режима в Иран. Изказването беше направено ден след като двамата проведоха напрегнат телефонен разговор по темата.

Журналисти попитаха Тръмп за разговора му с Нетаняху във вторник. „Той е много добър човек, ще направи каквото поискам от него. Страхотен мъж е... Не забравяйте, че той беше премиер по време на война“, отговори Тръмп.

Нетаняху често изтъква близките си отношения с американския президент, като им приписва дългия списък от решения в полза на Израел, взети от него. Това обаче изложи Нетаняху и на критики, че не е в състояние да се изправи срещу Тръмп, тъй като е твърде задължен към него.

Запитан от The Times of Israel през март дали сам ще реши кога да приключи войната с Иран или Нетаняху също ще има думата, Тръмп заяви, че решението ще бъде „взаимно“. Когато обаче няколко седмици по-късно беше обявено прекратяване на огъня, според медийни публикации Нетаняху е бил изненадан.

Въпреки това Тръмп внимава да не критикува Нетаняху и дори лобира пред израелския президент Ицхак Херцог за неговото помилване в продължаващия съдебен процес за корупция, пред който е изправен премиерът. Смята се, че Нетаняху подкрепя подновяването на войната с Иран, тъй като твърди, че целите на войната във връзка с ядрената и ракетната програма на режима, както и подкрепата за прокси групировки, все още не са постигнати. Нетаняху заяви, че би приел тези въпроси да бъдат решени по пътя на дипломацията, но изрази скептицизъм за това дали Техеран е готов да преговаря добросъвестно.

Axios съобщи, че по време на телефонния разговор във вторник Тръмп е запознал Нетаняху с новите усилия на посредниците от няколко държави в региона за постигане на споразумение между САЩ и Иран.

Новото предложение, за което се твърди, че е изготвено от Катар и Пакистан с участието на Саудитска Арабия, Турция и Египет, предвижда двете воюващи страни да подпишат „писмо за намерение“, което би сложило край на войната, откривайки 30-дневни преговори по въпроси, включващи повторното отваряне на Ормузкия пролив и ограничаване на ядрената програма на Ислямската република, сподели пред Axios източник от САЩ, запознат с разговора.

По време на разговора си държавните глави на САЩ и Израел не са стигнали до съгласие за следващите стъпки. Нетаняху е бил силно скептичен към рамката, вярвайки, че САЩ трябва да продължат да оказват военен натиск върху Иран, за да отслабят допълнително режима с унищожаване на критичната му инфраструктура, отбелязват двама израелски източници.

Американският източник посочи, че след разговора Нетаняху е бил „на нокти“, въпреки че израелски източници посочиха, че премиерът „винаги е загрижен“ за това как ще преминат преговорите с Техеран, дори по време на етапи, които преди това са завършвали с провал.

През последните няколко дни посредниците работят за преодоляване на различията в последното предложение от Пакистан, а Катар представи на САЩ и Иран нов проект, заявиха пред Axios двама арабски и един израелски източник. В същото време обаче четвърти катарски източник уточни, че няма отделен проект от Катар, а той има за цел единствено да подобри пакистанския вариант.

Настоящите усилия са насочени към осигуряване на по-категорични ангажименти от страна на Иран във връзка с ограничаването на ядрената програма и по-добри гаранции от САЩ за постепенно размразяване на иранските сметки в чужбина. По-рано тази седмица Катар изпрати делегация в иранската столица за участие в разговори по последния проект, както направи и Пакистан.

Запитан от репортери дали е отворен към ограничена сделка с Иран, която само би отворила Ормузкия пролив и удължила примирието, Тръмп отбеляза, че не бърза да сключва сделка: „Ще трябва да отворим пролива, това ще стане незабавно, така че ще дадем един шанс на това. Не бързам. Всички казват: „О, междинните избори“. Не бързам... В идеалния случай бих искал да видя по-малко убити хора, а не много.“

Часове по-рано обаче той каза пред журналисти, че войната „ще приключи много бързо“. Освен това той даде неясни срокове за постигане на решение по пътя на дипломацията, че може да изчака „два или три дни“ или за „ограничен период от четири седмици“, след като обяви, че е отменил удар, планиран за вторник.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) заплаши Тръмп с тежки последици, в случай че вземе решение да поднови войната „Ако агресията срещу Иран се повтори, обещаната регионална война този път ще се разпространи далеч извън региона и нашите опустошителни удари ще ви смажат“, се посочва в изявление на IRGC на уебсайта им Sepah News.

„Американско-ционисткият враг трябва да е наясно, че въпреки офанзивата, проведена срещу нас с пълния капацитет на двете най-скъпи армии в света, ние не сме разгърнали пълната мощ на ислямската революция“, продължава текстът.

Във вторник вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви пред репортери, че е отчетен „голям и добър напредък“ при усилията за постигане на сделка и добави: „Просто ще продължим да работим по въпроса“. В същото време той предупреди Иран, че американските военни са „в пълна бойна готовност“.

В същия ден Сенатът на САЩ придвижи резолюция за военните правомощия, след като четвърти републиканец се включи в усилията на демократите да наложат контрол над конфликта, въпреки че подкрепата за приемането на мярката остава под необходимото мнозинство.

На заден план министърът на вътрешните работи на Пакистан замина за Иран за втори път тази седмица, става ясно от репортажи на ирански държавни медии. „Мохсин Накви пътува до Техеран, за да се срещне с официални лица от Ислямската република“, съобщи официалната информационна агенция IRNA, позовавйки се на източник от сферата на дипломацията в Исламабад. Пакистан полага усилия за посредничество, при които Накви пътува до Техеран в събота, за да „улесни“ процеса.

Междувременно китайският лидер Си Дзинпин заяви, че по-нататъшните бойни действия в Близкия изток не са желателни, и призова за прекратяване на огъня по време на своя разговор с руския си колега Владимир Путин в Пекин в сряда.

„Всеобхватното прекратяване на огъня е от първостепенна спешност, подновяването на бойните действия е още по-непрепоръчително, а поддържането на преговорите е особено важно“, заяви Си на Путин, цитиран от агенция Xinhua.

Тръмп и Нетаняху заявиха, че са започнали войната в края на февруари, за да ограничат помощта на Ислямската република за прокси милициите в Близкия изток, да унищожат ядрената и ракетната му програма и да създадат условия за иранския народ да свали от власт своите управници.

Режимът отговори на атаките, нанасяйки безраборни удари срещу Израел, американските сили и почти всички страни в региона. Освен това фактически пое контрола върху Ормузкия пролив, докато САЩ наложиха блокада на иранските кораби и пристанища.

Войната все още не е лишила Иран от запасите му от обогатен уран, близък до оръжейния клас, въпреки че САЩ и Израел заявиха, че той ще бъде изведен от страната със сила, ако не бъде постигната сделка.

Режимът, който стои начело на 90-милионната държава от преврата през 1979 г. и многократно беше изправен пред мащабно народно недоволство, за последно в началото на годината, досега устоява на натиска.

понеделник, 18 май 2026 г.

Пакистан е изпратил 8000 военнослужещи в Саудитска Арабия през април.

🇵🇰🤝🇸🇦 Пакистан разположи 8 000 военнослужещи, ескадрила изтребители и противовъздушна отбрана в Саудитска Арабия по силата на пакта за колективна отбрана. Този ход засилва военното партньорство с Кралството, докато в същото време Исламабад играе ролята на водещ посредник между Иран и САЩ.

Разполагането, чийто пълен мащаб стана ясен едва днес от публикация на Ройтерс, беше потвърден от трима служители в сферата на сигурността и двама правителствени източници, които го оцениха като боеспособна сила, предназначена да подкрепи армията на Саудитска Арабия, ако бъде подложена на бъдещи атаки.

Пълните условия на споразумението, подписано миналата година, са поверителни, но и двете страни заявиха, че то задължава двете страни да се защитават взаимно в случай на нападение от трета страна. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф загатна, че на практика споразумението поставя Саудитска Арабия под ядрения чадър на Пакистан.

Според източниците Пакистан е разположил пълна ескадрила от 16 самолета, предимно изтребители JF-17, произведени съвместно с Китай, които са били изпратени в Саудитска Арабия в началото на април. Двама от служителите в сферата на сигурността заявиха, че Пакистан е изпратил и две ескадрили дронове.

И петте източника посочиха, че разполагането включва около 8000 военнослужещи, с обещание за изпращане на допълнителни при необходимост, както и китайски зенитно-ракетен комплекс HQ-9. Военното оборудване се обслужва от пакистански персонал и се финансира от Саудитска Арабия.

Сухопътните сили и авиацията, разположени по време на конфликта в Иран, ще имат предимно консултативна и обучителна роля, според двама от служителите, които твърдят, че са се запознали с кореспонденция между двете страни и документи относно разполагането на военните активи.

Новият контингент се включва към хилядите пакистански военнослужещи с бойна роля, които бяха изпратени в кралството по силата на предишни споразумения, споделиха и тримата служители по сигурността. Единият от правителствените източници, преглеждал текста на поверителния пакт, разкри, че предвижда възможност за разполагане на до 80 000 пакистански войници в Саудитска Арабия, които да помагат за гарантиране на сигурността на границите на кралството съвместно със саудитските сили.

Двама от служителите по сигурността отбелязаха, че споразумението включва и разполагане на бойни кораби на пакистанския флот. Ройтерс не успя да установи дали някои от тях вече са достигнали Саудитска Арабия.

Мащабът и съставът на контингента – бойна авиация, ПВО активи и хиляди войници – на практика означават, че Пакистан е изпратил много повече от символична и просто консултативна мисия, коментират източниците.

По-рано Ройтерс съобщи, че Пакистан е изпратил изтребители в Саудитска Арабия, след като ирански удари поразиха ключови обекти на енергийната мрежа и причиниха смъртта на саудитски гражданин, което събуди опасения, че кралството може да отговори с ескалация, която да разшири още повече конфликта.

Всичко това се случи преди Пакистан да се позиционира като основен посредник между воюващите страни, в опит да помогне за договаряне на примирие между Вашингтон и Техеран, влязло в сила преди шест седмици. Исламабад беше домакин на единствения досега кръг от мирни преговори между САЩ и Иран и имаше план за следващи срещи, които в крайна сметка бяха отменени.

Оттогава Ройтерс съобщи, че Саудитска Арабия е нанесла множество неоповестени публично удари срещу Иран в отговор на атаките срещу военни и промишлени цели на територията на кралството.

Пакистан отдавна предоставя военна подкрепа на Саудитска Арабия, включително с обучение и консултации, докато в замяна многократно е получавал финансови инжекции в периоди на икономически затруднения.

вторник, 5 май 2026 г.

Тръмп спира временно операция „Project Freedom“.

🇺🇸 Американския президент Доналд Тръмп заяви току-що, че спира за кратък период от време „Project Freedom“ – инициативата ескортиране на търговски кораби през Ормузкия проток, около две денонощия от началото на операцията.

В публикация в Truth Social Тръмп посочи, че решението за временно прекратяване на Project Freedom отчасти се базира на факта, че „е постигнат голям напредък към пълното и окончателно споразумение“ с Ислямската република.

„Въз основа на искане на Пакистан и други страни, грандиозния военен успех, който постигнахме в кампанията срещу Иран, и допълнително факта, че е постигнат голям напредък за пълно и окончателно споразумение с представители на Иран, постигнахме взаимно съгласие, че докато блокадата остава в пълна сила и действие, „Проект Свобода“ (движението на кораби през Ормузкия проток) ще бъде преустановен за кратък период от време, за да се види дали споразумението може да бъде финализирано и подписано“, гласи изявлението.

Фючърсите на борсата се повишиха след изявлението на Тръмп, което породи надежди за мирно споразумение, което да сложи край на войната в Близкия изток и да отвори окончателно ключовия за икономиката морски път.

петък, 1 май 2026 г.

Razor 1, Razor 2 и тишината над Хиндукуш: 15 години от удара срещу Бин Ладен

🇺🇸 В нощта срещу 2 май 2011 г. два модифицирани хеликоптера UH-60 Black Hawk със силно намалена радарна и акустична видимост – известни в устното предание на американските специални сили като Razor 1 и Razor 2 – пресичат държавната граница между Афганистан и Пакистан на ниска височина.

На борда им са 23 оператори от Naval Special Warfare Development Group (DEVGRU), преводач от ЦРУ и военното куче Кайро. Маршрутът от Джалалабад до Аботабад е около 90 минути полет в електронна тишина, под линията на действие на пакистанските радари.

Целта: тристаен укрепен комплекс на ул. „Билал", в района Биляйл Таун, на около 1,3 км от пакистанската военна академия „Какул“. За администрацията на президента Барак Обама залогът надхвърля смъртта на един терорист – евентуален неуспех би означавал повторение на операция Eagle Claw в Иран (1980) и потенциална политическа криза още в първия мандат на президента.

Оперативен разбор

Разузнавателната верига към комплекса

Пътят до Аботабад минава през 8 години работа. Ключовият елемент е Абу Ахмад ал-Кувайти – личният куриер на Бин Ладен, идентифициран чрез разпити в т.нар. „тъмни" обекти на ЦРУ в средата на 2000-те години.

SIGINT разузнаване покрива дисциплината му при провеждане на телефонни разговори – Ал-Кувайти използва предплатени SIM карти, активирани на разстояние от комплекса, и пуска телефона едва на километри от дома. Данни от човешко разузнаване на терен (HUMINT) и геостационарно разузнаване (GEOINT) от сателитни снимки на WorldView изграждат профил на обекта: тристаен дом без интернет и стационарна линия, обитатели, които не изхвърлят боклука си навън, 7-метрови стени с бодлива тел, ограден балкон.

От септември 2010 г. ЦРУ наема съседно жилище за наблюдение и по-късно извършва фалшива имунизационна кампания от хепатит B под ръководството на д-р Шакил Африди, с която е направен опит за вземане на ДНК от деца в комплекса. Президентът Обама дава „зелена светлина" от Дипломатическият салон на Белия дом на 29 април 2011 г.

Аварийното кацане и адаптацията на терен

Razor 1 претърпява неконтролирано спускане при опит за зависване над двора – комбинация от ефект на „вихров пръстен", стеснено пространство между високите стени и по-висока от очакваната околна температура. Опашката удря стената; пилотът свежда машината до твърдо приземяване, без жертви.

Резервният план, при който Razor 2 също трябва да кацне в двора, е преоразмерен в движение: вторият вертолет прехвърля десанта си извън стените на комплекса, а резервен хеликоптер Boeing CH-47 Chinook от Джалалабад е приведен в готовност за операция по извличане. Загубата на първия хеликоптер премества входната точка – операторите взривяват външната порта и пробиват вътрешната стена с C-4 вместо да слизат от въздуха.

Близък бой в укрепен жилищен обект

Самата акция трае около 38 минути. Близкият бой (Close Quarters Battle) протича в три фази: прочистване на стопанските постройки и страничните стаи, неутрализиране на куриера Ал-Кувайти и брат му, изкачване по стълбището на триетажната основна сграда. На третия етаж операторите срещат Бин Ладен – невъоръжен, но в обстановка с риск от експлозивни жилетки или клопки. Той е поразен с два изстрела (глава и гръден кош) от водещия оператор. Тялото е идентифицирано визуално, фотографски и с ДНК сравнение по-късно същия ден на борда на самолетоносача USS Carl Vinson.

Погребението е извършено в северната част на Арабско море съгласно традицията в исляма, която повелява да се състои до 24 часа. В същото време този ход предотвратява превръщането на гроба му в място на поклонение за екстремисти. Оперативният отряд изнася твърди дискове, флашки, документи и телефони – материал, който се оказва стратегически по-ценен дори от самата ликвидация.

„Простота, сигурност, повторение, изненада, бързина и цел." – Адмирал Уилям Макрейвън изброява 6-те водещи принципа на специалната операция в труда си Spec Ops (1995). „Копието на Нептун" реализира всеки от тях.

Геополитически разломни линии

ISI: некомпетентност или съучастие

Комплексът се намира на 1,3 км от PMA Kakul, пакистанския аналог на академия Уест Пойнт, в гарнизонен град с висока концентрация на пенсионирани офицери. Пакистанският „Доклад на Аботабадската комисия", изтекъл през 2013 г., квалифицира резултата като „колективен провал" на разузнавателните и военните агенции, заради който Бин Ладен прекарва 9 години на пакистанска територия.

Версията на Сиймор Хърш от 2015 г. според която ISI е държало под надзор Бин Ладен, като е било уведомено за рейда, остава спорна, но ден-днешен така и не е окончателно опровергана. Минималното заключение, прието в академичните среди и западните разузнавателни общности, остава: ISI или знаеше, или е избрала да не знае.

Доктринален преход от мащабна война към хирургичен удар

Операцията се вписва в стратегическия завой на САЩ след Ирак и Афганистан – от класически кампании към комбинация от ж удари, операции с дронове и съвместни операции със силите на местни партньори.

Натрупаният капацитет на Съвместното командване за специални операции (JSOC) начело с Маккристъл (2003–2008 г.) и Макрейвън (2008–2011 г.) – т.нар. Industrial Counterterrorism с F3EAD (Find, Fix, Finish, Exploit, Analyze, Disseminate) цикъл – намира своя връх именно в Аботабад.

Цената е плавна: дроновата кампания се ускори, прецизните удари в Пакистан, Йемен и Сомалия достигнаха рекорд през 2011–2012 г., а правният въпрос за извънсъдебна ликвидация (включително на американски граждани, какъвто е случаят с Анвар ал-Аулаки през септември 2011 г.) е поставен на дневен ред още същата година.

Дипломатическата ударна вълна

Рейдът се провежда без предварително известие до Исламабад. Реакцията на Пакистан, временно затваряне на маршрутите за снабдяване на НАТО през Хайбер и Чаман след инцидента в Салала (ноември 2011 г.), отзоваване на американски военни съветници, обществена кампания срещу „нарушения на суверенитета".

Създава се нов прецедент: съюзническа територия не гарантира защита от Си специални операции, ако там пребивават мишени със стратегическа стойност.

Този прецедент по-късно се повтаря при удара с дрон, довел до ликвидирането на иранския генерал Касем Сюлеймани на летище Багдад (2020 г.), както и при израелските удари в Сирия и Ливан през 2024–2025 г.

Наследството 15 години по-късно

От йерархия към мрежа

Бин Ладен остави организация, която вече подлежеше на децентрализация. Към днешна дата Ал-Кайда като централна структура е почти изпразнена – Айман ал-Зауахири, последният оперативно значим лидер от „старата гвардия", беше ликвидиран в Кабул през юли 2022 г.

Глобалното джихадистко движение се трансформира в регионални франчайзи: Ал-Кайда на Арабския п-ов (Йемен), Ал-Кайда в Ислямския Магреб (Северна Африка) и Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (Сахел), Аш-Шабааб (Сомалия), Ал-Кайда на Индийския субконтинент (Южна Азия).

Паралелно възникна Ислямска държава и нейното най-агресивно подразделение към 2026 г. – Вилает Хорасан, отговорно за атаките в Керман (януари 2024 г.), Крокус сити Хол в Москва (март 2024 г.) и осуетени заговори в Германия, Австрия и Турция. Парадоксално, Ал-Кайда като децентрализирана мрежа се оказа по-устойчива на физическото отстраняване на ръководи фигури, отколкото Ал-Кайда като структура със строга йерархия от 2001 г.

Технологичният скок: рейдът, ако беше проведен днес

Ако „Нептун" се планираше днес, профилът на операцията би изглеждал коренно различно. Low-observable хеликоптерите вероятно щяха да бъдат сведени до елемент за извличане. Проникването до самата цел щеше да бъде поверено на MQ-9 Reaper за устойчиво наблюдение, FPV дронове с fiber-optic управление за пробиване на охраната, AI-асистиран анализ на сателитни и мултиспектрални данни за поведенческо разпознаване на лицата, обитаващи комплекса, и евентуално автономни разпознаващи муниции от типа Switchblade-600.

Мобилни ДНК комплекти на терен биха съкратили периода между поразяване и биометрично потвърждение от 24 часа до броени минути. В същото време класическият елемент – оператор на земята, който за две секунди прави разлика между терорист с шахидски пояс и невъоръжен заложник – остава незаменим. Твърди дискове и документи като тези в Аботабад, които се оказаха безценна находка, няма как да бъдат изнесени от дронове... засега.

Психологическият ефект: фатален удар или метастаза

Смъртта на Бин Ладен прекъсна символното ядро на глобалния джихадизъм, но ускори неговата фрагментация.

Според оценка на Combating Terrorism Center към Военната академия в Уест Пойнт от 2025 г. общата численост на бойците в редиците на Ал-Кайда и нейните филиали в Африка надхвърля числеността на хората, които Бин Ладен командваше през 2001 г. Урокът е тревожен за планировчиците: ликвидирането на стратегически лидер променя формата на заплахата, но и не нейния обем.

Прочитът на Frontline Monitor

„Копието на Нептун" остана еталон за специална операция – не заради онези 38 минути в полите на Хиндукуш, а заради осемте години преди тях, които ги направиха възможни. Търпението на разузнаването, дисциплината на куриерската пирамида, готовността на политическото ръководство да поеме провал от мащабите на Eagle Claw – тези елементи определят успеха в по-голяма степен от тактическото съвършенство на DEVGRU.

Поуката за Силите за специални операции в момента е неудобна: технологичното превъзходство и оперативната подготовка са нужни, но недостатъчни условия. Без устойчива разузнавателна архитектура – дисциплинирана, многослойна и защитена от политически натиск – дори най-съвършеният оператор стои пред заключена врата.

„Нептун" сработи, защото вратата вече беше отбелязана на картата.

четвъртък, 23 април 2026 г.

Силите за сигурност на Иран са ликвидирали отряд на Джаиш ал-Адл.

🇮🇷⚔️🇵🇰 Силите за сигурност на Ислямска република Иран са ликвидирали оперативен отряд на сунитска въоръжена групировка „Джаиш ал-Адл“, след като бойците преминали границата от Пакистан в района на Раск, провинция Систан и Белуджистан. Това съобщава Tasnim News Agency, според която са убити „няколко терористи“; точният брой, самоличност и обстоятелства нямат потвърждение от независими източници.

Инцидентът се вписва в логиката на ескалация между режима в Иран и белуджките сепаратисти, но идва в качествено нов стратегически период. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха своята съвместна въздушна кампания срещу Иран, която според прерасна от удари по ядрена инфраструктура в системна атака срещу командната структура на Ислямската република. В рамките на първите часове беше ликвидиран върховният водач Али Хаменей, а с него над 250 висши фигури, включително командващия Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), министъра на отбраната и цял ешелон генерали. Синът на Хаменей, Моджтаба, беше избран за нов върховен водач, но според NYT и Foreign Policy е бил ранен при удара и не се е появявал публично, а вземането на решения в държавата е „парализирано" поради щети по комуникациите и вътрешни борби.

В този момент на отслабена централна власт белуджкият въпрос вече не е просто хроника от пограничната провинция. През декември 2025 г. „Джаиш ал-Адл" обяви сливане с други въоръжени и политически групи от Белуджистан в нова коалиционна структура – „Народен фронт на бойците" (PFF). Опозиционното издание Iran International определи хода като стратегическо прекодиране – от тесен сунитски сепаратизъм към по-широка платформа срещу режима, която претендира за място в общоиранското протестно пространство. През януари в хода на протестната вълна, боец на PFF застреля шефа на полицията в Ираншахр Махмуд Хакикат. В същия месец иранското министерство на разузнаването съобщи за задържане на клетки, проникнали от Пакистан в Захедан с оръжия и взривни устройства „американско и израелско производство" – твърдение, което не е независимо проверено, но се ползва от Техеран като рамка на случващото се.

Фондация за защита на демокрациите (FDD) посочи, че след първоначалната деструкция на централизирания апарат Израел е преминал към „хиперлокално" прицелване, включително по обекти на сигурността в западни провинции с предимно кюрдско население, което според автора е знак за съзнателно натоварване на режима по периферията. Critical Threats Project документира паралелно раздуване на присъствието на проиранските формирования в Систан и Белуджистан месец след началото на войната – индикатор, че режимът в Техеран е избрал задържане на югоизтока с тежко оръжие, а не политически диалог.

Към днешна дата сепаратисткият пейзаж в Иран изглежда по-консолидиран от когато и да било след 1979 г. На 22 февруари броени дни преди началото на въздушната кампания срещу режима, петте основни кюрдски партии в Иран (PDKI, PAK, PJAK, Komala и Khabat) обявиха формирането на „Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан“ (CPFIK) с декларирана цел „сваляне на режима" и кюрдско самоопределение. Atlantic Council разглежда сценарий на кюрдска офанзива навътре в Иран и отбелязва, че Вашингтон и Йерусалим са обмисляли военна подкрепа за такава кампания. New Arab отчита въздържана, но засилваща се мобилизация.

На юг, в арабския Хузестан, където е фокусиран над 80% от иранския нефтен добив, се наблюдават повтарящи се инциденти по инфраструктурата, макар че организационната стена на Арабското движение за борба за освобождението на Ахваз (ASMLA) остава неясно. В азерския северозапад натискът за самоопределение е предимно културно-политически.

Именно тук се крие основният разлом. Foreign Policy Research Institute и Small Wars Journal предупреждават за каскаден регионален ефект: разпадане на централния контрол в Иран би активирало джихадистки ниши (клон на Ислямска държава вече е присъствал в югоизточен Иран), би разкъсало „Балканския маршрут" на транзита на опиум, би предизвикало масова миграционна вълна в посока Пакистан и Турция и би поставило под въпрос Ормузкия проток. Анализаторът Кия Балоч акцентира, че убитият Хаменей парадоксално се е превърнал в „символ на съпротива срещу западната хегемония" – дефиницията на легитимността се е променила за сметка на режима.

От противоположна посока, аналитичен текст на FDD от 7 март предупреждава, че насърчаване на етно-националистически сепаратизъм може да се окаже спасителен пояс за Техеран: при реална заплаха за териториалната цялост, умерените персоезични иранци, включително част от реформаторския лагер, биха се преориентирали към подкрепа на държавата. Логиката е проста – в Иран „режимът" и „държавата" са различни обекти на лоялност, и външният натиск рискува да ги слее. Подобен скептицизъм звучи и в текста на Responsible Statecraft, който описва постепенна преориентация на целта от „смяна на режима" към „разпадане на Иран".

Пакистан остава ключова, но несигурна променлива. Jamestown Foundation напомня, че 565-милната граница е исторически полупорьозна, а Исламабад се бори с паралелно белуджко въстание (BLA), за което не може да си позволи да създаде ирански прецедент за „трансгранично право на преследване". ORF формулира въпроса още по-остро: каквото и да правят Пакистан и Иран, „по-големият белуджки въпрос" се превръща в самостоятелен геополитически фактор, несводим към играта на двустранното сътрудничество. В същото време The Diplomat оценява, че войната вече реконфигурира белуджката войнственост – централната сцена се измества от пакистанския Белуджистан към иранския Систан, а локалните актьори калибрират своите алианси към новата среда.

Конкретният инцидент в Раск, за който съобщава Tasnim, сам по себе си е рутинен епизод от дълга хроника – градът е бил място на опустошителната атака от декември 2023 г. и на координираните удари срещу Чабахар и Раск от април 2024 г. Но разчетен на фона на април 2026 г., той показва нещо друго: че докато централният команден капацитет на Ислямската република е компрометиран, граничният режим на югоизток продължава да функционира – поне тактически – и че Техеран възприема инфилтрациите през пакистанската граница не просто като проблем на сигурността, а като елемент от екзистенциалния натиск, на който е подложен. Дали този натиск ще ускори разпадането на централната власт, ще я втвърди около ново идеологическо ядро, или ще доведе до продължително ерозивно равновесие, остава открит въпрос, на който нито един от цитираните центрове не дава еднозначен отговор.

вторник, 21 април 2026 г.

Тръмп удължава примирието с Иран по искане на Пакистан, морската блокада остава.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Посещението на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс в Исламабад, планирано за вторник, беше отложено безсрочно, след като Иран е отказал да изпрати делегация за новия кръг от мирните преговори, съобщи Axios, позовавайки се на официални лица и източници, запознати с хода на процеса. Малко след срива на преговорния формат президентът Доналд Тръмп обяви удължаване на 2-седмичното примирие по пряко искане на пакистанското ръководство.

„Въз основа на факта, че иранското правителство е сериозно разединено, което не е неочаквано, и по искане на фелдмаршал Асим Мунир и премиера Шехбаз Шариф от Пакистан, бяхме помолени да задържим нашата атака срещу Иран, докато техните лидери и представители успеят да излязат с единно предложение. Поради това наредих на нашите военни да продължат блокадата и във всички останали аспекти да останат готови за бой, и затова ще удължа примирието, докато тяхното предложение не бъде представено и преговорите не приключат, по един или друг начин", написа Тръмп в Truth Social.

Изявлението индиректно потвърждава запазването на морската блокада, която е сред водещите спорни въпроси за иранската страна. Позицията на Тръмп в това изявление се отличава осезаемо от предходните му коментари. Рано сутринта днес президентът заяви пред CNBC: „Нямаме толкова време... Иран може отново да се превърне в силна държава, ако направят сделка."

Попитан какво ще последва при липса на договор, отговори: „Очаквам да бомбардираме, защото мисля, че това е по-добрата нагласа, с която да се влезе. Но сме готови. Военните едва се сдържат." Говорителят на Белия дом поясни, че Ванс остава във Вашингтон за „допълнителни политически срещи", в които ще участва. Пратениците Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, вместо да заминат за Пакистан, са долетели с правителствен самолет от Маями в столицата за консултации в Белия дом.

Според източниците на Axios Техеран е уведомил американската страна през пакистански посредници, че няма да се яви в Исламабад и засега не вижда перспектива за участие в преговорите. Иран обвързва подновяването на преговорите с прекратяване на морската блокада на ирански пристанища. Говорителят на иранското външно министерство заяви днес следобед, че все още не е взето официално решение за изпращането на делегация, но блокадата „поставя под въпрос сериозността на преговорите".

Близката до Революционната гвардия Tasnim News Agency изнесе по-категорична версия, според която екипът за преговорите на Техеран вече е информирал Вашингтон за отказа си, тъй като смята участието си във формат, който определя като „нарушен" от Вашингтон, за „загуба на време".

Пакистан, който играе ролята на ключов посредник в настоящия канал, придоби особено видима позиция след изявлението на Тръмп. Министърът на външните работи Исхак Дар настоява примирието да бъде удължено и преговорите – подновени, а в разговор с американския временно управляващ посолството в Исламабад поиска Вашингтон „да даде шанс на диалога и дипломацията".

Пакистанският министър на информацията Атаула Тарар заяви, че все още очаква официален отговор от страна на Иран и определи предстоящото му решение като „критично". Самият Тръмп разкри, че удълженото примирие е инициатива, дошла лично от началника на пакистанската армия фелдмаршал Мунир и премиера Шариф, рядко е двойката да бъде посочена като директен канал към Белия дом.

Според Axios Белият дом е прекарал целия понеделник в очакване на сигнал от Техеран, че делегацията му за преговорите ще замиен. Според източник на изданието, запознат с процеса, иранската страна е бавила процеса под натиск, оказван от Революционната гвардия за отстояване на по-твърда линия – нулеви преговори в случай на продължаваща морска блокада.

В понеделник през деня пакистански, египетски и турски посредници са настоявали делегацията на Техеран да седне на масата. Иранският екип е изчаквал „зелена светлина" от върховния лидер. В крайна сметка в късните часове на вчерашния ден се е появил сигнал за иранско участие, а Ванс, Уиткоф и Къшнър започнали подготовка за заминаване рано сутринта във вторник. Около 7 часа сутринта обаче ситуацията се е обърнала – Иран отново започнал да бави отговора и заминаването е било отложено.

Морската блокада, наложена от ВМС на САЩ, както и достъпът до ирански пристанища, остават най-сложните въпроси, а ефектът върху износа на петрол, основно перо в държавния бюджет на Ислямската република, остава ключов лост на Вашингтон. Определението на Тръмп за „сериозно разединено" иранско ръководство поставя на преден план вътрешните противоречия по високите етажи на режима, за което свидетелства липсата на единна позиция между агенцията „Тасним", която обяви отказа за окончателен, и говорителят на външно министерство, който заяви, че решение все още не е взето.

📸 Снимка: Пакистански войници патрулират по улиците на Исламабад в очакване на окончателното решение на Иран за участие в преговорите. (Akhtar Soomro/Reuters)

понеделник, 20 април 2026 г.

Мирът под въпрос: Различията между САЩ и Иран остават, Техеран опитва да възстанови ракетната мощ.

🇮🇷🗣️🇺🇸 Различията по отношение на ядрената програма на Иран продължават да са пречка за постигане на траен мир със САЩ, съобщи висш ирански източник пред Ройтерс, докато двете страни се опитват да постигнат траен мир на фона на изтичащото скоро двуседмично примирие.

Висшият ирански източник посочва, че „отбранителните способности“ на Техеран, сред които ракетната му програма, не подлежат на преговори със САЩ. „Продължаването на американската блокада на Ормузкия проток подкопава мирните преговори“, допълва той.

Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че най-значимият удар по време на кампанията е бил нанесен по оръжейната индустрия на Иран, а военните докладват, че са поразили всички ключови обекти, използвани за разработка на оръжия, които застрашават Израел. Израел твърди, че тези удари са нанесли сериозни щети на производството на балистични ракети в Ислямската република и в резултат на това в момента страната не може да произвежда никакви нови ракети.

Въпреки това, по време на брифинг за журналисти миналия петък, висши военни ръководители заявиха, че според техните оценки Иран ще работи бързо за възстановяване на част от своите производствени мощности.

Според анализи на Дирекцията на военното разузнаване, ако Израел и САЩ не бяха започнали войната срещу Ислямската република в края на февруари, тя би натрупала запас от около 8000 балистични ракети в рамките на година и половина. Подобно количество би представлявало огромно предизвикателство за отбраната на Израел и би могло да причини широкомащабни поражения в Израел.

Сега, в рамките на следващите няколко години, Иран вероятно ще успее да събере няколко хиляди ракети според оценките на Разузнавателната дирекция, макар че това зависи от множество фактори, които включват евентуални ограничения върху ракетната програма в рамките на сделка със САЩ; въпросът дали Техеран ще получи суровини и оборудване от своите съюзници, като Китай; и какъв обем средства ще инвестира той във възстановяването на своята ракетна индустрия.

Пакистан в ролята на посредник: Дипломатическа офанзива към САЩ и Иран преди срещата в Исламабад.

🇵🇰🕊️ Пакистан засили дипломатическите контакти със САЩ и Иран от вчера насам, за да гарантира, че преговорите ще започнат още утре, съобщиха официални лица пред Асошиейтед Прес при условие за анонимност, тъй като нямат правомощия да говорят пред медиите.

Министърът на вътрешните работи на Пакистан Мохсин Накви се срещна днес с временния ръководител на посолството на САЩ Натали Бейкър в американската мисия в Исламабад. Срещата беше фокусирана върху укрепването на двустранните отношения и подготовката за втория кръг от преговори, които по план трябва да бъдат проведени в Исламабад тази седмица, съобщиха от кабинета на Накви.

В официалното изявление не се уточнява кога точно се очаква да започне диалогът. Накви информира Бейкър относно мерките за сигурност и посочи, че са предприети специални действия за гарантиране безопасността на гостуващите делегации.

„Подготвили сме всеобхватни мерки за сигурност за нашите високопоставени гости“, се посочва в неговото изявление.

Бейкър изрази признателност за ролята на Пакистан в туширането на напрежението в региона и усилията на страната да улесни провеждането на диалог.

Отделно от това пакистанският премиер Шехбаз Шариф проведе телефонен разговор късно снощи с иранския президент Масуд Пезешкиан, стана ясно от изявление, публикувано от кабинета на Шариф, макар в него да не се споменават планираните преговори.

Властите започнаха да затварят ключови пътища и да засилват охраната в столицата Исламабад още през уикенда, особено в района на луксозния хотел, където трябва да се проведе срещата между двете делегации. Мерките включват разполагане на войски по контролно-пропускателни пунктове, затваряне на туристически обекти, а на големите хотели беше разпоредено да ограничат резервациите, за да осигурят свободни места за участниците.

понеделник, 13 април 2026 г.

Джей Ди Ванс: Топката е в полето на Иран, САЩ няма да отстъпят от червените си линии

🇺🇸🤝🇮🇷 САЩ постигнаха „голям напредък“ в преговорите с Иран, заяви вицепрезидентът Джей Ди Ванс по време на свое интервю за предаването „Special Report“ с Брет Байер по Fox News.

Запитан дали предстоят нов кръг преговори, Ванс заяви, че топката е в полето на Иран, и обясни, че е напуснал разговорите в Пакистан миналия уикенд, тъй като „иранският екип, който беше там, не е в състояние да сключи сделка и трябваше да се върне в Техеран, за да получи одобрение за поставените от нас условия – от върховния лидер или от някой друг“.

„Големият въпрос оттук нататък е дали иранците ще имат достатъчно гъвкавост и дали ще приемат критичните точки, които настояваме да видим, за да приключим процеса“, каза Ванс по време на интервюто. „Обогатеният материал трябва да бъде изведен от Иран. Трябва да получим категоричен ангажимент, че няма да разработват ядрено оръжие.“

„Ако иранците са готови да ни срещнат по тези точки, това може да бъде много, много добра сделка и за двете страни“, обобщи вицепрезидентът на САЩ.

„Дали ще имаме следващи разговори и дали в крайна сметка ще стигнем до споразумение, наистина смятам, че решението е в ръцете на Техеран, защото ние предложихме много на масата“, продължи Ванс. „Ясно очертахме нашите „червени линии“. Също така пояснихме, Брет, че бихме били много щастливи ако Иран бъде третиран като нормална държава, ако има нормална икономика и хората му могат да просперират. Но за да бъде Иран нормална икономическа сила, той трябва да се държи като нормална държава, като се откаже от стремежа си към ядрено оръжие и от подкрепата за тероризма.“

„Вярвам, че съществува потенциал за голямо споразумение, но иранците са тези, които трябва да направят следващата крачка“, предположи още Ванс и добави, че САЩ очакват Иран да постигне напредък по отварянето на Ормузкия проток, като предупреди, че ходът на преговорите ще се промени, ако Техеран не го направи.

„Картите са в нас, имаме военното предимство, а сега разполагаме и с допълнителен икономически натиск, който прилагаме с блокадата върху износа на техния петрол през Ормузкия проток“, заяви той.

неделя, 12 април 2026 г.

Ръкостискането в Исламабад – символиката, която не остана незабелязана

🇺🇸🤝🇮🇷 Вчера в Исламабад започнаха първите директни преговори между САЩ и Иран от основаването на Ислямската република през 1979 г. насам. Американската делегация бе водена от вицепрезидента Джей Ди Ванс, специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, а иранската – от председателя на парламента Мохамад Бакер Калибаф и външния министър Абас Арагчи.

Преговорите с посредничеството на Пакистан продължиха 21 часа в хотел „Серена“, но приключиха без да бъде постигнато споразумение – иранската страна отказа да се ангажира с отказ от разработката на ядрено оръжие. Ванс се завърна във Вашингтон, като заяви: „Не постигнахме споразумение“.

Въпреки провала на преговорите, един жест привлече вниманието – ръкостискането между ръководителите на двете делегации в началото на срещата, отразено от Wikipedia в хронологията на Islamabad Talks. Ливанската журналистка Дима Садек коментира този момент с остра наблюдателност: на 14-тия ден от смъртта на върховния лидер на Иран служители на режима стиснаха ръцете на тези, които го убиха.

Аятолах Али Хаменей беше ликвидиран на 28 февруари при съвместни въздушни удари на САЩ и Израел в Техеран, извършени в рамките на военната кампания срещу Иран. Иран обяви 40-дневен траур, а масовите церемонии за 40-тия ден се проведоха на 9 април – два дни преди началото на преговорите в Исламабад, съобщава IranWire. Новият върховен лидер Моджтаба Хаменей, син на убития аятолах, беше назначен от Съвета на експертите на 8 март.

Наблюдението на Садек улавя парадокса, пред който е изправен Техеран: режимът води преговори и разменя дипломатически любезности с държавата, отговорна за ликвидирането на неговия върховен лидер, само седмици след края на националния траур. Пакистанският външен министър Ишак Дар заяви, че Исламабад ще се опита да организира нов кръг от преговори в идните дни, предаде PBS.

петък, 10 април 2026 г.

Делегацията на Иран за преговорите със САЩ кацна в Исламабад.

🇮🇷✈️🇵🇰 Иранска делегация за преговори, водена от председателя на парламента Мохамед Багер Галибаф, кацна в Исламабад за мирни преговори със САЩ, съобщават ирански медии. Те допълват, че преговорите ще започнат, само ако Вашингтон приеме „предварителните условия“ на Техеран.

По-рано Галибаф заяви, че тези искания включват прекратяване на огъня в Ливан – нещо, което според Иран и посредника Пакистан е трябвало да бъде част от примирието още по начало. САЩ и Израел твърдят обратното. Освен това Галибаф призова за освобождаването на замразени ирански активи на стойност милиарди долари.

Делегацията на Галибаф включва висши политически, военни и икономически служители, сред които министъра на външните работи, секретаря на съвета по отбрана, управителя на централната банка и няколко членове на парламента.

вторник, 7 април 2026 г.

Тръмп обяви двуседмично примирие с Иран след посредничество на Пакистан

🇺🇸🕊️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че спира ударите по Иран за период от две седмици, наричайки решението си „двустранно примирие". В изявлението той посочи, че действа след разговори с пакистанския премиер Шахбаз Шариф и фелдмаршал Асим Мунир, които са го помолили да задържи „разрушителната сила, изпратена тази нощ към Иран". Тръмп поставя „пълното, незабавно и безопасно отваряне" на Ормузкия проток от страна на Иран като условие за примирието.

Тръмп заяви, че всички военни цели на операцията вече са постигнати и надхвърлени и че преговорите за траен мир с Иран са „много напреднали". Той потвърди, че САЩ са получили предложение от Техеран, което съдържа 10 точки, определяйки го като „работеща основа за преговори", и добави, че „почти всички спорни точки са били договорени между САЩ и Иран". По думите му периодът от две седмици ще даде възможност сделката да бъде финализирана.

Обявлението идва само часове след изтичането на ултиматума, който самият Тръмп постави на 5 април, като заплаши да удари централи и мостове в Иран, ако проливът не бъде отворен. По-рано на 7 април той написа в Truth Social, че „цяла цивилизация ще умре тази нощ и никога няма да бъде възстановена", ако не се стигне до споразумение. PBS News припомня, че това е третият път, в който самият Тръмп поставя краен срок на Иран, само за да го отложи малко по-късно.

Пакистан играе ролята на основен посредник между Вашингтон и Техеран от началото на конфликта. Според Axios преговорите са водени лично от началника на пакистанската армията фелдмаршал Асим Мунир, който има близки отношения с Тръмп. По-рано премиерът Шариф призова „всички воюващи държави да наложат примирие за две седмици, за да може дипломацията да постигне окончателно прекратяване на войната".

Предложението на Техеран съдържа 10 точки, които включват протокол за безопасен транзит през Ормузкия проток, вдигане на санкциите и реконструкция на поразените при удари инфраструктурни обекти, съобщава иранската държавна агенция IRNA.

До момента Иран отхвърляше всяко временно спиране на огъня и беше непреклонен, че примирие трябва да има единствено ако бъде постоянно такова. Дали Техеран ще приеме условията на двуседмичното примирие, обявено от Тръмп, предстои да стане ясно.

Премиерът на Пакистан преговаря лично като посредник за примирие между САЩ и Иран.

🇵🇰 Пакистанският премиер Шехбаз Шариф преговаря за прекратяване на огъня между САЩ и Иран, съобщи CBS News, позовавайки се на източници от правителството в Исламабад. Като събеседник от страна на САЩ участва вицепрезидентът Джей Ди Ванс.

По-рано днес Шариф обяви в социалните мрежи, че е предложил сделка, включваща примирие за срок от две седмици, по време на което Иран трябва да отвори повторно Ормузкия пролив.

Часът в Исламабад е малко след 3 през нощта, а министърът на външните работи Ишак Дар е на крак, тъй като провежда редица спешни разговори с регионални партньори в пика на усилията, настъпващ с наближаване на крайния срок, поставен от американския президент Доналд Тръмп. Ведомството публикува две изявления във връзка с разговорите на Дар с външни министри на Египет и Саудитска Арабия във връзка с „развиващата се ситуация в региона“.

През последните седмици Пакистан влезе в ролята на посредник между Вашингтон и Техеран. В публикация на Х по-рано тази седмица премиерът Шехбаз Шариф призова за двуседмично примирие, което „позволява на дипломацията да постигне окончателно спиране на войната“.

Той също така поиска от Тръмп да удължи поставения от самия него краен срок с две седмици, като предложи в замяна Иран да отвори Ормузкия пролив през този период.

По-рано неназован регионален източник заяви за CNN, че „скоро се очакват добри новини и от двете страни“, добавяйки, че се предвижда сделката да бъде сключена още тази вечер.

От своя страна Тръмп заяви пред Fox News, че Шариф е „уважаван човек“ и скоро ще бъде изцяло информиран за предложението му, допълвайки, че преговорите са „разгорещени“, но без да навлиза в повече подробности.

вторник, 31 март 2026 г.

Пакистанските талибани регламентираха „допустимите методи“ на екзекуция на пакистански военни.

🇵🇰 Техрик-е-Талибан Пакистан (ТТП) публикува документ, озаглавен „Шариатски начин на убийство", в който се регламентират допустимите методи за лишаване от живот на военнослужещи в пакистанската армия и силови структури. Документът е утвърден от Дар-ул-Ифта, вътрешен религиозно-юридически орган на ТТП, натоварен с издаването на фетви.

Съгласно текста, категорично се забранява на бойците от организацията да убиват пленници с побой до смърт, отрязване на части от тялото, уморяване от глад и жажда, изгаряне, взривяване с боеприпаси, обезглавяване на мъртви тела и хвърляне от скала. Тези действия са определени като „не-шариатски". Всеки боец на ТТП, извършил подобно нарушение, ще бъде третиран като престъпник и подлежи на наказание от централното шариатско ръководство на движението.

Преди екзекуция на пленен противник бойците са длъжни да получат изрична заповед-разрешение от муфтий и от централния съдебен орган на пакистанските талибани. Пропагандните канали на ТТП подчертават, че документът е „изготвен в светлината на Корана, хадисите и изказванията на уважавани факихи" (ислямски правоведи).

Появата на подобен документ не е безпрецедентна в практиката на подобни джихадистки групировки, които периодично издават вътрешни правилници, които имат за цел едновременно дисциплиниране на бойците и легитимиране на насилието в религиозни рамки. В случая с ТТП вътрешната регулация може да се разгледа и като опит за ограничаване на ексцесиите, подкопаващи подкрепата за движението сред местното пущунско население.

Документът идва в период на сериозна ескалация на насилието, свързано с ТТП. Според данни на ACLED, през 2025 г. са регистрирани повече от 1000 случая на атаки и насилие с участието на групировката на територията на Пакистан. Сред последните атаки, станали повод за мащабна военна реакция, е самоубийственият атентат срещу шиитска джамия в Исламабад на 6 февруари тази година, при който загинаха най-малко 31 души, а 170 други бяха ранени, съобщи Al Jazeera.

Пакистан отговори, започвайки на 21–22 февруари въздушни удари срещу лагери на ТТП и Ислямска държава – провинция Хорасан, действаща от територията на Афганистан. Конфликтът моментално ескалира в открити сблъсъци през границата – с въздушни удари, артилерийски обстрел и битки на множество точки по линията „Дюранд“.

На 27 февруари пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заплаши, че страната му е способна на „открита война" с Афганистан. Талибанските власти в Кабул отговориха с трансгранична сухопътна офанзива, насочена срещу военни постове в Пакистан.

Сблъсъците продължиха през март, когато Афганистан обвини Пакистан в удар по рехабилитационна болница в Кабул, при който загинаха повече от 400 цивилни – твърдение, което Исламабад отрича. Временно примирие за празника Ид ал-Фитр беше обявено от Пакистан по искане на Саудитска Арабия, Турция и Катар.

понеделник, 16 март 2026 г.

400 убити и 250 ранени при пакистански въздушен удар по болница за наркозависими в Кабул.

🇦🇫⚔️🇵🇰 Афганистан обвини Въоръжените сили на Пакистан, че са нанесли въздушен удар срещу болница за лечение на наркозависими в столицата Кабул, при който са загинали най-малко 400 души.

Пакистан отрече твърдението като „невярно и насочено към подвеждане на общественото мнение“ и заяви, че в понеделник е атакувал единствено военни обекти в Кабул и провинция Нангархар.

Атаката срещу болницата „Омар“ в столицата е извършена около 21:00 часа местно време, съобщи заместник-говорителят на талибанското правителство Хамдула Фитрат, според когото болницата разполага с 2000 легла, а при удара са разрушени големи части от сградата.

„За съжаление, броят на загиналите до момента е достигнал 400 души, а около 250 други са ранени. Спешните екипи в момента са на място, работят за овладяване на пожара и изваждане на останалите тела на жертвите“, добави той.

Местни телевизии излъчиха кадри, на които пожарникари се опитват да потушат пламъци сред руините на сградата.

Омид Станикзай, 31-годишен охранител в болницата, заяви пред агенция AFP, че преди атаката е чул бойни самолети да патрулират в небето.

„Имаше военни части навсякъде около нас. Когато тези части откриха огън по самолета, той хвърли бомби и избухна пожар“, каза той. По думите му всички загинали и ранени са цивилни.

„Престъпление срещу човечеството“

Атаката идва часове след като талибански представители съобщиха, че двете страни са разменили обстрели по общата граница, при което четирима души са загинали в Афганистан. Това се случва в третата седмица на най-смъртоносните сблъсъци между съседните страни от години.

Забихула Муджахид, друг говорител на талибаните, осъди удара по болницата, заявявайки, че Пакистан отново е „нарушил въздушното пространство на Афганистан, удряйки болница за лечение на наркозависими в Кабул“. Той подчерта, че властите считат „подобно действие за противоречащо на всички приети принципи, както и за престъпление срещу човечеството“.

Мошараф Заиди, говорител на пакистанския премиер Шехбаз Шариф, описа обвиненията като неоснователни и заяви, че болницата в Кабул не е била атакувана.

Министерството на информацията на Пакистан заяви в публикация на Х, че ударите са „прецизно насочени по военни обекти и инфраструктура за подкрепа на терористи, включително складове за техническо оборудване и боеприпаси на афганистанските талибани“, както и срещу пакистански бойци, базирани в Кабул и Нангархар. Според ведомството тези обекти са били използвани срещу невинни пакистански цивилни.

„Ударите бяха извършени прецизно и внимателно, така че да не се причинят съпътстващи щети“, се посочва още в изявлението. Според него твърденията на Муджахид целят да подбудят антипакистански настроения и да прикрият „нелегитимната подкрепа на талибаните за трансграничния тероризъм“.

Коментарите идват часове след като Съветът за сигурност на ООН призова правителството на талибаните да засили незабавно своите усилия за борба с тероризма. Пакистан отправя остри критики към Кабул, че укрива въоръжени гурпи като пакистанските талибани, които според него извършват атаки на пакистанска територия.

Приета единодушно, резолюцията не споменава Пакистан, но осъжда „по най-категоричен начин всяка една терористична дейност, включително терористични атаки“, произлизащи от Афганистан. Тя също така удължи мандата на мисията на ООН в страната (UNAMA) с три месеца.

Пакистан често обвинява талибаните, че предоставят убежище на Техрик-е-Талибан Пакистан, както се нарича групировката на пакистанските талибани, както и на забранени групировки на белуджистанските сепаратисти и други сили, които редовно атакуват пакистанските сили за сигурност и цивилни. Талибанското правителство настоятелно отхвърля обвиненията.

„Няма изход от кризата“

По-рано афганистански представители съобщиха, че четирима души, сред които две деца, са загинали, докато 10 са ранени в югоизточен Афганистан при размяна на огън. Минометни снаряди, изстреляни от Пакистан през нощта, са ударили села в провинция Хост и са разрушили няколко къщи, съобщи Мустагфар Гурбаз, говорител на областния управител.

Напрежението между двете държави избухна още миналия месец, когато Пакистан извърши въздушни удари в Афганистан, за които заяви, че са насочени срещу въоръжени групировки. Афганистан определи тези действия като нарушение на собствения си суверенитет и отвърна със собствени атаки.

Сблъсъците прекъснаха примирие, договорено с посредничество от Катар през октомври, след като предишни вълни на насилие доведоха до десетки жертви сред войници, цивилни и бойци на въоръжени групировки.

Китай съобщи, че негов специален пратеник е прекарал седмица в посредничество между двете страни, като е призовал за незабавно прекратяване на огъня. Въпреки това Майкъл Кугелман, старши експерт по Южна Азия от аналитичния център Atlantic Council, сподели пред AFP, че няма признаци боевете скоро да приключат.

„Държавите от Персийския залив, които посредничеха в предишни кръгове на разговори между Афганистан и Пакистан, сега са ангажирани със собствен конфликт. Други посредници, включително Китай, имат ограничен успех“, отбеляза той, имайки предвид войната между САЩ, Израел и Иран и последвалите удари срещу страни от Залива.

„Пакистан изглежда решен да продължи ударите по цели в Афганистан, а талибаните са решени да отвърнат с операции, насочени срещу гранични постове в Пакистан и потенциално с асиметрични тактики – от употреба на дронове до подкрепа на нападения в самия Пакистан“, добави той.

„Не се вижда изход от кризата.“

Министърът на информацията на Пакистан Атаулла Тарар заяви в неделя, че армията е ликвидирала 684 бойци на талибаните – твърдение, отхвърлено от Кабул, който твърди, че загубите са значително по-ниски. В същото време министерство на отбраната на талибаните и официални лица заявиха, че са убити над 100 пакистански войници.

Световната продоволствена програма (WFP) на ООН заяви, че започва усилия по мобилизация за осигуряване на „незабавна жизненоважна хранителна помощ“ за над 20 000 семейства, разселени в Афганистан в резултат на конфликта.