Руски дрон порази локомотива на влака Киев–Варшава при Ягодин

🇷🇺💥🇺🇦 Руски дрон порази локомотива на пътническия влак Киев–Варшава на около 2 км от пределите на Полша днес сутринта, като по чудо няма пострадали от удара. Държавният железопътен оператор „Укрзализниця“ съобщи, че дежурен от Централната мониторингова група е засякъл дрона и е подал сигнал за евакуация около 15 минути преди момента на попадение. Директно засегнати са локомотив и празният вагон непосредствено зад него, прикачван между тягата и пътническите места именно за такива случаи.

Малко преди удара от гара Ягодин потегли друг състав, който превозваше група съветници по сигурността от няколко страни членки на ЕС, заедно с бивши европейски ръководители, сред които бившият британски премиер Борис Джонсън и съветник на германския канцлер Фридрих Мерц. В отделен влак на същата гара е пътувал бившият директор на ЦРУ Дейвид Петреъс. По думите на превозвача дипломатическият състав е тръгнал преди определения в разписанието час, като част от текущите промени в графиците, които правят железниците заради постоянната заплаха от удари. Именно това съвпадение е накарало „Укрзализниця“ да допусне, че целта може да е бил той, а не влакът, чийто локомотив пострада.

Журналистката Катерина Сергацкова, която е пътувала в района, описа евакуацията накратко така: „Казаха ни да се евакуираме незабавно, но нямаше укритие.“ Пътниците са били отведени встрани от вагоните, към близко езеро.

Дронът, поразил локомотива, принадлежи към реактивните варианти на „Шахед“. Вместо бутален двигател с витло те имат малък по размери турбореактивен двигател, който им позволява да развиват многократно по-висока скорост и стеснява прозореца, в който мобилните огневи групи и зенитните разчети могат да ги свалят. Част от тази серия лети с връзка от типа mesh – перманентен команден канал, чрез който курсът на полета може да бъде променян в реално време и носителят може да бъде насочен към цел, избрана в един или друг момент от полета. Украйна отбелязва, че и модемите за тази връзка, и реактивните двигатели са с китайски произход. Точно този клас обяснява и защо предупреждението дойде от мониторинг мрежа, не от ПВО: акустичните и визуалните постове по маршрута проследяват дрона, докато прехващането на подобна цел остава несигурно.

Нощната вълна засегна и самият граничен пункт Ягодин–Дорохуск – контролно-пропускателния пункт на полската граница с най-натоварен капацитет и един от каналите, по които военна и хуманитарна помощ се доставят в Украйна. Валентина Черниш, официален говорител на митническата служба за Волинска област, заяви пред „Суспилне“, че падащи отломки от дрон са запалили пожар в близка бензиностанция и в няколко паркирани там товарни камиона. Работата на пункта беше временно прекратена за времето на въздушната тревога, докато персоналът и хората на терминала се укриваха; към 10 часа сутринта транзитът е подновен.

Ударът във Волин е част от значително по-мащабан вълна от удари. През нощта на 13 септември руската армия е изстреляла общо 453 въздушни средства: ударни дронове „Шахед“ и „Гербера“, реактивни версии на „Шахед“, примамки „Пародия“ и малки крилати ракети С-8000 „Бандерол“. Украинската ПВО свали обща 405 дрона и 6 ракети. Атаката срещу цели в западните украински области продължи над 4 часа и обхвана Волин и Ривненско, което е рядкост за мащаби от подобен порядък. Освен локомотива при Ягодин пострада жп инфраструктура в Луцк и във Фастив, край столицата Киев. Според данни на областните власти към края на деня загиналите от руски удари на територията на страната бяха най-малко 11, а ранените около 96, като беше уточнено, че има вероятност броят им да расте. Най-тежко засегнати бяха Одеска, Днипропетровска, Донецка и Запорожка области.

Продължителността, а не единично попадение, е ефектът, който оказва най-сериозен негативен ефект на железниците. Докато самата въздушна тревога е активна, движението по самия маршрут спира, съставите се задържат на гарите по трасето, а разписанието се пренарежда в реално време – процедурата, която при настоящия удар изведе дипломатическия влак от Ягодин преди обявения по разписание час. Ривненска и Волинска са сред областите, най-отдалечени от позициите на пуск, и рядко се са обект на атаки в подобни мащаби, което прави изминалата нощ изключение по география, отколкото по брой изстреляни средства.

Полша предприе ответни мерки, още докато самото нападение беше в ход. Въоръжените сили на страната вдигнаха многоцелеви изтребители F-16 и разузнавателен самолет и приведоха наземни зенитнo-ракетни комплекси в пълна бойна готовност, докато паралелно беше обявена въздушна тревога в окръзите Влодава, Хелм и Красностав, както и в град Хелм и части от Люблинско воеводство. Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш уточни, че единият дрон се е взривил на 1 км от територията на страната, а друг – на около 5 км, и че въздушното пространство на страната не е било нарушено. Този подбор на изразни средства е ключов: тя отделя случая от инциденти, при които дрон пресича границата и задейства съюзни процедури.

Тежестта на уточнението идва от конкретен прецент. От 10 септември 2025 г. първото в историята участие на полски изтребители F-16, при което откриха огън по въздушни цели в собствено въздушно пространство, именно наличието или отсъствието на конкретно нарушение е онова, което решава дали случаят тръгва към консултации по съюзния договор. Този път нарушение не беше отчетено: задействаната въздушна тревога в Люблинско воеводство послужи преди всичко като предпазна мярка, вдигнатите самолети наблюдаваха, но в крайна сметка стрелба не се наложи. Интересът на Полша обаче е и напълно практически. През Дорохуск минава значителна част от товаропотока за Украйна и всяко едно затваряне на граничния преход, макар и за часове, изтласква камионите към съседните пунктове и удължава оборота на превозвачите.

Предупреждението за точно такъв сценарий беше отправено два дни по-рано. На 11 септември премиерът Доналд Туск заяви, че Руската федерация е преминала към предизвикателни удари по гранични пунктове и че Полша очаква подобни действия и по своите пунктове с Украйна. Оценката му стъпва на двата последни случая. В нощта срещу 9 септември ударни дронове поразиха пункта Старокозаче на границата с Молдова в Одеска област: загинаха 2-ма души, 3-ма бяха ранени, сред тях гражданин на Молдова, други 16 души са били евакуирани от района, а един дрон нахлу във въздушното пространство на Молдова. Два дни по-късно, според Туск, директна заплаха срещу полско-украински граничен пункт е била осуетена благодарение на съвместните усилия, полагани от службите за сигурност на двете съюзнически страни. Полският премиер допълни, че е получил брифинг от директора на ЦРУ Джим Ратклиф за рисковете, които Москва създава в региона през следващите месеци.

Моделът има дори още по-ранна следа върху самите влакове. На 23 август реактивен ударен дрон „Шахед“ порази локомотив на пътнически влак в Одеска област – същият клас оръжие по същия тип цел, при същото съотношение между евтин носител и скъпа, трудна за защита инфраструктура, която има ключово значение за украинската логистика. Железницата е основната артерия, по която Украйна движи хора, техника и внос, и по която пътуват чужди делегации; освен това е единственият транспорт, който не е зависим от затворено небе.

Връщайки около година назад, реакцията на съюзниците беше породена от дълга поредица с инциденти по източния фланг, която на места имаше очевидни белези на руска хибридна намеса. В рамките на атаката от септември 2025 г. между 19 и 21 руски камикадзе дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша, в отговор на което местни и нидерландски изтребители свалиха най-малко 3 от тях, а отломки от още един нанесоха материални щети по къща до Люблин. Властите във Варшава взеха решение да задействат член 4 на НАТО, а два дни по-късно Алиансът започна специализирана мисия Eastern Sentry за укрепване на ПВО по източния фланг.

На 30 юли 2026 г. въздушен обект, характеризиран от премиера като крилата ракета Х-101, се разби в поле между селата Тарнава-Колония и Токари в Люблинско воеводство, на около 100 км от държавната граница, оставяйки кратер с ширина между 5 и 10 метра и без пострадали. В периода 24-26 юли изтребители F-16 от състава на румънските ВВС свалиха по един руски дрон в три последователни денонощия, след което беше установено от генералната прокуратурата в Букурещ, че първият е тип „Шахед“, използван от руските сили.

Тази верига обаче не се тълкува изцяло еднопосочно. Два от най-шумните инциденти от последната година се обърнаха, след като бяха огледани. Дронът, взривил се на 8 август 2026 г. край бившия граничен пункт „Кардам“, беше определен от Министерството на отбраната на правителството на Румен Радев като „Майя“, многоцелева платформа в режим на примамка с бойна глава, отклонена от руските средства за електронна война, а началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов изключи хипотезата за преднамерено действие, насочено срещу България. Последователните нахлувания на безпилотни летателни апарати във въздушното пространство на Литва, Латвия, Естония и Финландия през пролетта и лятото се оказаха украински дронове с голям обсег, чиято крайна дестинация бяха петролните терминали Уст-Луга и Приморск в Ленинградска област на Руската федерация. По време на полета те често се оказваха изтласкани от мощните комплекси за електронно заглушаване, разположени от руското командване в региона. Рига и Талин приеха версията официално. Граничният инцидент, с други думи, невинаги означава това, което изглежда в първите часове.

Атаката срещу Ягодин обаче е коренно различна по всички свои ключови характеристики. Тук няма спор за произхода на самото оръжие и не е отчетено нарушаване на чуждестранни граници: удар по украинска цел на украинска територия, извършен съвсем преднамерено от руски въоръжени сили. Неизвестното е друго: какво точно е било насочено срещу какво. Киев обаче изведе случая директно към политическия регистър. Министърът на външните работи Андрий Сибиха определи ударите като продължение на досегашните атаки в държавните граници на Украйна и заяви, че терорът на Путин започва да тропа директно по вратите на ЕС и НАТО, а към партньорите отправи призив за решително и недвусмислено разширение на ограничителните мерки: „Действайте сега: хвърлете цялата тежест на санкциите си върху агресивния режим на Путин. Нека накарате Москва да усети последиците от своя терор. Не половинчати решения, а безкомпромисни, силни стъпки. Пълно търговско ембарго. Пълна забрана за влизане. Пълни санкции над военната промишленост.“

Украйна показа пусковата на „Корал“, но зимата пак ще иска Patriot

🇺🇦 Украйна показа за първи път самоходна пускова установка на зенитно-ракетния комплекс „Корал“ – първата собствена разработка, замислена за прехващане на балистични ракети. Установката върху шаси Tatra е част от украинската експозиция на изложението MSPO в Келце, Полша, провеждано от 8 до 11 септември, а държавният концерн „Укроборонпром“ публикува и снимка от пуск на ракета.

Според наличните данни обаче ракетата е технологично по-близка до по-старата концепция Patriot PAC-2, отколкото до PAC-3 – прехващача, на който Украйна разчита срещу най-трудните маневриращи балистични цели като руските ракети от ОТРК „Искандер-М“. Това е оценката на Иван Киричевски, оръжеен експерт в Defense Express и военнослужещ в 413-и полк „Рейд“ на Силите за безпилотни системи. Той я изложи на 8 септември в собствения си YouTube канал. Оценката му има две страни: „Корал“ е добра новина за Киев, но независимо от него тази зима страната ще продължи да се нуждае от прехващачи за Patriot.

Киричевски основава анализа си на публикуваните снимки и таблицата с технически характеристики от изложението. Ракетата тежи 450 кг, носи бойна част от 36 кг и е дълга 4,8 метра. Насочването е комбинирано: инерциална система в началната фаза, радиокомандна корекция в средния участък на полета и активна радарна глава за самонасочване в крайната.

Спрямо макета, показан през 2021 г. на киевското изложение „Зброя та безпека“, масата на ракетата е нараснала с 50%. Тогава конструкторското бюро „Луч“ посочваше тегло от 300 кг и 25 кг бойна част, а заявеният обсег беше до 30 км при максимална височина на поразяване 10 км. Сегашният обсег и таванът на действие не са обявени – обстоятелство, което Defense Express също отбелязва.

Ключовата разлика между PAC-2 и PAC-3 е в начина на поразяване на целта. PAC-3 унищожава балистичната ракета чрез директен кинетичен удар. За да извършва много резки корекции непосредствено преди прехвата, ракетата използва газодинамична система за управление с малки реактивни двигатели в предната част на корпуса.

PAC-2, и по-конкретно вариантът GEM-T, използва различен принцип: бойната част се взривява в близост до целта и я поразява чрез осколъчния ефект. Подобен подход е ефективен срещу самолети, крилати ракети и по-малко сложни балистични цели, но според Киричевски е значително по-несигурен срещу 9М723 на комплекса „Искандер-М“ и срещу „Кинжал“, които могат да маневрират в крайната фаза на полета и са сред най-трудните цели за украинската противовъздушна и противоракетна отбрана.

Именно от видимите конструктивни особености Киричевски прави извода, че „Корал“ е по-близък до тази концепция. На публикуваните изображения той не вижда газодинамична система, която да позволява толкова резки корекции в последната фаза на прехвата, а 36-килограмовата бойна част също сочи към различен принцип на поразяване от кинетичния PAC-3. В отделен анализ Defense Express стига до сходен извод и поставя „Корал“ по-близо до PAC-2 GEM-T. Като най-близък американски аналог по концепция изданието посочва новия и по-евтин PAC-3 ACE, който също не използва газодинамично управление.

Киричевски обаче не смята това за недостатък, който обезсмисля проекта. „Намираме се в ситуация, в която не ни трябват просто средства за противодействие на балистични ракети, а средства поне на някакво технологично ниво“, казва той. И добавя: „По-добре да създадем собствен аналог на Patriot, макар и не толкова съвършен, отколкото да зависим изцяло от това дали и кога ще пристигат външни доставки на западни противобалистични системи.“

Зад този аргумент стои аритметиката на дефицита. По оценка на Defense Express от август над 100 от руските ракети, изстрелвани всеки месец, са балистични или високоскоростни и изискват прехващачи от класа на Patriot, докато световното производство на такива ракети е около 50–60 броя месечно за всички клиенти.

Нощта срещу 5 август показа как изглежда този недостиг на практика: от 24 балистични ракети украинската ПВО не свали нито една, а загинаха най-малко 17 души. Зеленски заяви, че доставките на прехващачи за Украйна през 2026 г. са три пъти по-малки от тези през предходната година. При подобно съотношение всеки украински прехващач, способен да поеме част от по-малко сложните цели, би позволил скъпите PAC-3 да бъдат запазени за прехватите, при които техните възможности са най-необходими.

Цената допълнително подсилва този аргумент, макар че посочената от Киричевски стойност е по-висока от официалните данни. Той говори за около 10 млн. долара за един PAC-3 при износ и отбелязва, че при темпа на изразходване по време на войната около Иран дори американската армия смята ракетата за скъпа.

Бюджетните документи на американската армия сочат около 4 млн. долара за един PAC-3 MSE, докато пълните пакети с транспортно-пускови контейнери, гаранционно обслужване и логистика достигат 6,25–7 млн. долара. Посоката на аргумента не зависи от точната цена: през април Пентагонът и Lockheed Martin подписаха договор за 4,7 млрд. долара и рамково споразумение за увеличаване на производството от 600 на 2000 ракети годишно в рамките на 7 години, тъй като прехващачите се изразходват по-бързо, отколкото могат да бъдат произведени.

Оттук идва и предпазливостта на Киричевски за близките месеци. „Корал“ все още не е минал изпитания срещу руска балистична ракета и няма публикуван тест, който да показва подобно прехващане. Затова заявените му противобалистични способности засега остават недоказани.

По собствените му думи оценката на този етап е по-скоро надежда: комплексът да бъде изпробван срещу руска балистична ракета в експериментален режим и така да потвърди заявените си възможности. Второто ограничение е индустриално. Прекъсванията на електрозахранването в предприятията, които произвеждат ракетата, могат да забавят серийното производство, а именно през зимата руските удари по украинската енергийна инфраструктура са най-интензивни. Затова, подчертава Киричевски, „все пак ни трябва самият Patriot“ – и то още тази зима.

Пътят дотук е сравнително бърз за оръжие от този клас. Конструкторското бюро „Луч“ започва работа по „Корал“ през 2016 г., показва макета през 2021 г., а през 2026 г. вече представя пускова установка с ракета. Това са 10 години от началото на разработката до изделие в сегашния му вид – темп, определян като много добър от Киричевски.

Комплексът е замислен да заеме междинен сегмент в украинската ПВО – между системите с обсег до 10 км и тези с обсег над 100 км.

Успоредно с „Корал“ се развива и второ направление – този път частно и с европейски партньори. На 10 юли Зеленски представи в Киев проекта „Фрея“ – украинска противобалистична система, замислена като по-евтина и подходяща за по-масово производство алтернатива със способности за прехващане на балистични цели, съпоставими по предназначение с Patriot.

Разработчик е Fire Point, компанията зад крилатата ракета „Фламинго“, а прехващачът носи означението FP-7.x. 3 дни по-късно в Париж 9 европейски държави, сред които Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство, се обединиха в противобалистична коалиция около проекта. Германски и френски компании трябва да участват в разработването на радарния компонент и системата за командване и управление.

Целта е цената да бъде около 700 000 долара на изстрел срещу около 3,8 млн. долара за PAC-3, а първото прехващане на балистична ракета е планирано до края на 2027 г. Самият Зеленски очерта ограниченията: Украйна може да изгради подобна система и сама, но това би отнело години, защото цялостният комплекс изисква не само ракета и пускова установка, но също така радари, системи за командване и управление и редица други компоненти.

„Корал“ и „Фрея“ по-скоро се допълват, отколкото се конкурират, защото се намират в различни времеви хоризонти. „Корал“ е държавен проект, който вече разполага с ракета и пускова установка, но все още няма доказано прехващане на балистична ракета. „Фрея“ е частна разработка с международна коалиция и европейски партньори по радара и командването, но първото ѝ балистично прехващане се очаква чак през 2027 г.

Нито една от двете системи не променя уравнението за тази зима. Най-силното доказателство, че „Корал“ е повече от резервен вариант, би било успешно и публично потвърдено прехващане на балистична заплаха през следващите месеци, последвано от договор за серийно производство. Обратно, липсата на публични данни за такива изпитания до пролетта, при запазване на вноса на PAC-3 на сходни нива, би дала признак, че очакванията към проекта да бъдат понижени.

Дотогава украинската ПВО остава зависима от ограничените външни доставки на ракети, а собственият ѝ отговор на „Искандер“ засега стои на изложението в Келце, а не на бойна позиция.

Единствената жена боен пилот на Украйна лети в най-изложената машина на групата

🇺🇦🚁 Единствената жена във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), за която е известно, че изпълнява бойни полети с хеликоптер, се появи в нова фотосесия – 4 кадъра на военните фотографи LIBKOS, публикувани на 7 септември от полтавското издание „Змист“. Старши лейтенант Катерина е втори пилот и щурман на Ми-8. Хеликоптерът, в който най-често лети, не е машината, която нанася удара. Той служи като летящ ретранслатор – поддържа радиовръзката на ударната двойка, следвайки я от по-голяма височина.

Украинските щурмови хеликоптери действат на пределно ниски височини. Групата излита от замаскирана площадка насред гората и лети на 9–14 метра над земята, за да затрудни своето откриване. Самият удар се нанася, без машината да се доближава непосредствено до целта: екипажът използва релефа за прикритие, рязко вдига носа на хеликоптера, изстрелва залп от неуправляеми ракети по балистична траектория, след което се оттегля с максимална скорост.

Forces News описва този способ още през юли 2022 г. като общ за руски и украински екипажи и наложен от загубите, причинени от зенитните средства на хеликоптери, останали по-дълго на височина или прекалено близо до фронта. Недостатъкът е ниската точност, присъща на избрания метод. Пенсионираният маршал на авиацията Грег Багуел обяснява пред изданието, че стрелбата с неуправляеми ракети по такава траектория до голяма степен се превръща в лотария, тъй като двигателят на всяка ракета работи малко различно.

Хеликоптерът в ролята на въздушен ретранслатор не носи ракети. Според репортажа на The New York Times от 18 май 2025 г. Катерина лети именно в третата машина от групата, която осигурява връзката на двойката пред себе си. Необходимостта да стои по-високо го излага на по-голям риск от другите две машини. „Щом чуя по радиото, че сме поразили целта, знам, че задачата е изпълнена“, казва тя пред изданието за една от последните си мисии.

Катерина служи в 18-а отделна бригада армейска авиация „Игор Сикорски“, базирана в Полтава. Постъпва в нея през 2023 г. и на следващата година започва бойни полети с Ми-8 – съветски хеликоптер от времето на Студената война, който продължава да се използва от редица страни по земното кълбо и изисква много от екипажа. Освен в ударни групи Ми-8 се използват за евакуация на ранени и доставка на товари.

През годината, в която Катерина постъпва в бригадата, тя губи шестима пилоти в един ден. Те загиват на 29 август 2023 г. при изпълнение на бойна задача в битката за Бахмут. Всички бяха офицери, съобщава тогава говорителят на бригадата Евген Ракита.

Числото „над 30“ бойни полета, което продължава да съпътства публикациите за Катерина, идва от същия репортаж на The New York Times и се отнася до първата ѝ година в редиците на бригадата. По-нови данни не са публично достъпни: командването не съобщава текущия брой полети, както не разкрива и имената на своите пилоти.

Пътят ѝ до дясната седалка започва в момент, когато подобна възможност на практика е била затворена за жени. Нейният баща Олександър, кадрови военен, както и майка ѝ, разказва пред местния „33 канал“, че по време на нейното кандидатстване е действало негласно указание момичетата да не се приемат в курсовете за военни пилоти. По думите му се е наложило с помощта на свои колеги да потърси съдействие от страна на министерството, за да получи тя възможност да кандидатства.

Катерина постъпва на 16 години в Харковския национален университет на ВВС „Иван Кожедуб“ и се оказва единствената жена в курс от 45 души. Един от преподавателите я посреща с изречение, което тя цитира и днес: „Какво правиш тук? Това не е за момичета. Нищо няма да излезе от теб.“

Остава благодарение на инструкторка на хеликоптерен симулатор. „Тя ми каза да не слушам никого, а аз си помислих: щом тя може да лети, защо аз да не мога“, спомня си Катерина. Дипломира се в навечерието на пълномащабната инвазия на 24 февруари 2022 г.

Жените в редиците на ВСУ отдавна не са рядкост. По данни на Генералния щаб, цитирани от „Новинарня“ на 8 март 2026 г. в тях служат 76 500 жени, от които 56 100 са военнослужещи, от които 11 500 офицери и към 10 000 изпълняващи задачи в зоната на бойните действия.

За 12-те години от началото на руската агресия 1705 жени военнослужещи са получили държавни отличия, а 5 са удостоени със званието „Герой на Украйна“, 3 от тях посмъртно. В кабината на боен хеликоптер обаче Катерина остава единствената известна жена с такива мисии. Колко жени в момента се обучават за военни пилоти, не е известно, тъй като по време на войната харковският университет отказва да публикува тези данни. Самата Катерина разказва, че шест момичета са ѝ писали в Instagram за съвет, и казва, че си мечтае повече жени да имат шанса да летят.

С орден „За мъжество“ тя е наградена през есента на 2025 г. – едва 23-годишна. Подписът на „Змист“ сочи и „Сребърен кръст“ – отличие на главнокомандващия ВСУ, за което няма независимо потвърждение.

Пред The New York Times Катерина описва своето отношение по-лаконично: „Не съм дошла тук, за да бъда момиче“, а на въпроса дали се възприема като пионер сред жените пилоти, отговаря, че вероятно е успяла да счупи един стереотип.

Между репортажа на американския ежедневник и новите кадри се променя и средата, в която действат украинските хеликоптери. Плътността на преносимите зенитно-ракетни комплекси и разузнавателните дронове прави доближаването до фронтовата линия все по-рисковано, а част от Ми-8 вече се използват за задача, за която поначало не са предназначени – прехващане на руски ударни дронове в тила.

През март 2026 г. екипаж на Ми-8 на ВВС унищожи 12 камикадзе дрона „Шахед“ над Черно море за период от три часа. В анализ за „Украинска правда“ от 2 август 2026 г. Аркадий Доценко описва тази промяна като преход на армейската авиация от ударно средство към елемент от ПВО мрежата.

И тази задача струва живота на украински екипажи. На 30 юни 2026 г. край село Старицковка в Полтавски район загива целият екипаж на украински Ми-8 по време на мисия по неутрализиране на ударни дронове при поредната масирана руска атака. И 4-мата на борда са били военнослужещи от 16-а отделна бригада на армейската авиация „Броди“: командир капитан Юрий Ворон, летец-щурман майор Валентин Мукшинов, бордови техник старши лейтенант Богдан Хмил и бордови стрелец младши сержант Михайло Деряга.

Ворон е роден на 29 юни 1996 г. и загива ден след 30-годишния си юбилей. Деряга е роден в Полтавска област, над която пада хеликоптерът. Бродовският градски съвет обяви имената им едва на 6 юли – една седмица след катастрофата.

Затова кадрите на LIBKOS не носят ново число и не документират нов полет. От репортажа до фотосерията изминаха 16 месеца, за които няма публично достъпна статистика относно бойните полети на пилоти като Катерина. В същия период обаче задачите на хеликоптерната авиация продължават своята трансформация, а рискът не изчезва – дори когато мисиите се изпълняват далеч от фронтовата линия.

В този смисъл историята на Катерина е по-голяма от историята на жена, успяла да се пребори за мястото, което доскоро ѝ е било отказвано. Войната превърна това място от символ на един кух стереотип в седалка, от която всяко излитане може да бъде последно. Някога са ѝ казали, че кабината на военния хеликоптер „не е за момичета“. Днес, докато украински Ми-8 летят на метри от земята, свързват ударни групи, преследват руските „Шахеди“ и губят екипажи, въпросът кой има право да бъде там изглежда почти нелеп. Остава само много по-жестокият въпрос – кой ще се завърне от следващия полет - и може би преди мисия той остава за миг с нея – тих, безмилостен и без отговор. После витлата се завъртат и тя отново се издига над земята, за да брани небето на родината си от онези, които са дошли да ѝ го отнемат.

Китай поиска пауза над Владивосток, Киев я даде

🇨🇳🛡️ Китай е поискал от Украйна да не нанася удари по Владивосток за периода, в който се провежда Източният икономически форум в града. В отговор Киев се е съгласил, предоставяйки уверението си, че ще се въздържа от удари. Това съобщи японската агенция Kyodo на 4 септември, като се позова на осведомени източници, според които молбата е продиктувана от съображния относно сигурността на китайската делегация, начело с първия вицепремиер Дин Сюесян – член на Постоянния комитет на Политбюро и шести по ранг в партийната йерархия.

Три дни по-рано Зеленски описа уговорката, без да назове конкретна държава. В обръщението на видео от 1 септември той спомена две молби: американска – да няма удари по Москва и Санкт Петербург в периода 25-27 август, отправена по време на посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва, и втора от неназована голяма сила. „Когато друга голяма сила ни помоли за определен период да прекратим ударите по направление Владивосток, осигурихме и това“, каза той. След това очерта границата на такива отстъпки: „Небето над Русия засега е за дронове, не за гражданска авиация.“ Kyodo посочва коя е втората държава – Китай.

По отношение на публично известните украински средства за далекобойни удари уверението на практика не ограничава Киев. Разстоянието до Владивосток възлиза на повече от 6500 км. Най-далечният публично известен украински удар беше нанесен на 6 юли 2026 г. срещу рафинерията в Омск, разположена на около 2500 км от Украйна, а заявеният максимален обсег на най-далекобойния украински дрон FP-1 е 3400 км. Следователно Владивосток остава извън обсега на поразяване, демонстриран от Украйна до този момент.

Дистанцията обаче не изчерпва възможните сценарии. Kyodo допуска, че Пекин се опасява от повторение на специалната операция „Паяжина“ от 1 юни 2025 г. – този път с дронове, предварително прехвърлени към Приморския край в камион. При операцията 117 дрона бяха внесени тайно в Руската федерация, след което бяха изстреляни от товарни платформи в непосредствена близост до предварително набелязани цели – пет авиобази. Една от тях беше „Украинка“ в Амурска област, която се намира на под 1000 км от Владивосток – единствената, срещу която ударът се провали: камионът с дроновете се запали по пътя Чита–Хабаровск. Приморският край досега не е бил обект на въздушни атаки. Именно затова опасението в този сценарий не е за полет на хиляди километри от Украйна, а за тайно прехвърляне на дронове по суша и тяхното пускане в близост до целите.

Руските мерки за сигурност около форума са насочени именно срещу подобен сценарий. От сутринта на 31 август до полунощ на 4 септември властите забраниха превоза на опасни, взривоопасни и отровни товари, оръжие и боеприпаси. В същия период движението на камиони над 5 тона по всички маршрути, използвани от охраняваните официални лица, беше преустановено в периода от 7 до 22 часа. Полетите в радиус от 250 км около Владивосток бяха ограничени между 1 и 4 септември, докато плаването в заливите е забранено, а кампусът на Далекоизточния федерален университет на остров Русский е затворен за свободен достъп от 30 август. В кортежа на президента Путин се движеше и пикап с монтирана зенитна установка, запечатан и публикуван от изданието „7х7“ на 3 септември.

Подготовката започна още по-рано. От 1 ноември 2025 г. в Приморския край действа забрана за заснемане на последиците от удари с дронове. Това е първата такава мярка в руския Далечен изток, при това въведена в регион, който все още не е бил свидетел на нападение. Източният икономически форум е водеща витрина на руския завой към Азия, а организаторите очакваха да бъдат сключени 385 споразумения на стойност 6,5 трилиона рубли – повече от рекорда на юбилейното издание година по-рано. Мерките на терен обаче не са способни да заместят твърдото политическо уверение от Киев. Вероятно тъкмо поради тази причина Пекин е потърсил такова уверение от страната, която определя целите на ударите дълбоко на руска територия.

Военната цена на отстъпката е минимална, поне спрямо публично известните украински способности за далечен удар. Докато делегациите заседаваха на остров Русский, украинската кампания срещу рафинерии и складова инфраструктура продължи без почивка. На 2 септември КИНЕФ в Ленинградска област – втора в страната по общ капацитет за преработка – преустанови изцяло работа. На 3 септември безпилотни катери атакуваха пристанището в черноморския курорт Сочи, където поразиха спомагателния съд „Нефрит“. През нощта срещу 4 септември руското министерство на отбраната съобщи за 490 свалени дрона в небето над 20 руски региона, Московска област, Краснодарския край, окупирания Крим и Черно море.

На самия форум Путин призна, че руските власти са подценили рисковете за цивилната инфраструктура. „Изхождахме от това, че става дума за чисто граждански обекти, които не могат да бъдат мишена на удари дори при въоръжен конфликт. Но в това сгрешихме“, каза той. По информация на Kyiv Post ударите по руски рафинерии от началото на годината са над 70, обемът на преработка е спаднал до най-ниското си равнище от две десетилетия насам, производството на бензин покрива само 70% от вътрешното търсене, а поне 17 региона продължават да действат ограничения върху продажбата на гориво.

Китай има и съвсем конкретен икономически интерес по същото крайбрежие. Козмино, крайният терминал на нефтопровода „Източен Сибир – Тихи океан“, се намира на 200 км от Владивосток. Само през първите 7 месеца на 2026 г. Китай е изкупил 83% от товарите оттам спрямо 88% година по-рано, показват данните на Kpler и Vortexa. Сортът ESPO се търгува с премия спрямо Брент, достигаща 10 долара за барел. Дин Сюесян се срещна с Путин на 2 септември и заяви готовност за по-задълбочено обвързване на китайските и руски интереси в инвестициите и енергетиката.

Kyodo поставя молбата и в този по-широк енергиен контекст. Русия получава значителна част от приходите, с които финансира военната си агресия срещу Украйна, от петролния износ, а Китай е основният купувач на суровината, изнасяна през Козмино. Това само по себе си не доказва, че енергийният интерес е причина за молбата от Пекин. Официално посоченият мотив остава сигурността на делегацията. От географска гледна точка обаче поисканата гаранция засяга район, където минава един от важните руски петролни маршрути към Китай.

Отстъпката не доказва, че Пекин определя избора на украински цели. Тя по-скоро показва, че Киев е готов да предоставя кратки и военно евтини ограничения, когато подобна молба идва от голяма сила. Зеленски и Си Дзинпин са разговаряли директно само веднъж от 2022 г. насам. Поканата, отправена през февруари от министъра на външните работи Ван И към украинския му колега Андрий Сибига, все още не е разгърната в конкретно уточнена дата за визита. Междувременно Киев санкционира китайски дружества за компоненти, открити в дронове „Шахед“.

Случаят с Владивосток е една от три идентични паузи през последните две седмици. Искането на САЩ се отнасяше до Москва и Санкт Петербург за периода 25-27 август. Китайската – до Владивосток за периода 1-4 септември. На 5 септември Путин се съгласи на реципрочно въздържане от удари по Киев по време на визитата на Стив Уиткоф и Джаред Кушнър.

Това очертава възможен модел: докато преговорният процес е активен, Киев може да предоставя кратки и географски ограничени гаранции, когато военната им цена е по-малка от потенциалната дипломатическа полза. Засега обаче няма доказателство, че Пекин е обещал или предоставил нещо в замяна.

📽️ Видео: В състава на кортежа на президента Владимир Путин във Владивосток беше забелязан военен пикап с прикрепено зенитно оръдие, 2 септември 2026 г.

Изпълнителят на убийството на генерал Шаповал е убит в окупирания Донецк

🇺🇦🦉 Олег Шутов, когото Службата за сигурност на Украйна (СБУ) публично посочи като изпълнител на убийството на генерал-майор Максим Шаповал, е бил убит на 27 юли при взривяване на устройство, поставено в личния му автомобил в окупирания Донецк. Информацията беше оповестена чак днес, в Деня на военното разузнаване на Украйна. Източници в украинските спецслужби заявиха пред LB.ua, че изявлението е било отложено, докато групата, извършила операцията, се завърне на контролирана от Украйна територия.

Вечерта на 27 юли Шутов пристигнал със „Субару“ пред спортния комплекс „Динамо“ в Ленински район на Донецк. Местни канали, свързани с окупационните власти, описаха случилото се като среднощна атака с дрон, при която е пострадал „председателят на федерацията по борба“. Шутов реално е заемал ръководен пост в асоциацията по джудо и самбо на т.нар. „ДНР“, успоредно с оперативната си дейност в местното министерство на държавната сигурност. Ведомството беше разформировано през април 2024 г. и влято в местното управление на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация. Източниците на LB.ua предоставиха и снимки от наблюдението над Шутов.

Между операцията и публичното ѝ оповестяване изминаха шест седмици. Според източниците причината не е редакционно забавяне, а необходимостта участниците първо да се завърнат на сигурно място. Именно подобен тип работа – дълго подготвяна, скрита и често оповестявана със значително закъснение – е част от контекста на Деня на военното разузнаване, който Киев отбелязва днес.

Празникът е установен с указ на президента Володимир Зеленски от 7 септември 2022 г. Датата препраща към 7 септември 1992 г. – деня, в който е основано Управлението за военно стратегическо разузнаване към Министерство на отбраната на независима Украйна. Днес се навършват 34 години от онзи ден.

Това е първият Ден на военното разузнаване, който Главното управление на разузнаването (ГУР) посреща без Кирило Буданов начело. С указ от 2 януари 2026 г. Зеленски го назначи начело на президентския офис, а ГУР беше поето от генерал-лейтенант Олег Иващенко – дотогава шеф на Службата за външно разузнаване (СЗРУ), а преди това първи заместник на Буданов в периода 2015–2024 г.

Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михайло Драпатий поздрави разузнавачите с думите: „Вие първи виждате онова, което врагът се опитва да скрие. Вашите данни стоят в основата на решенията на командирите, а от точността им зависят човешки животи. Знам цената на тази работа. В нея няма място за случайност.“

В своето обръщение Зеленски изрази своята благодарност „на всеки и всяка, които действително укрепват отбраната на Украйна, осигуряват на държавата необходимата информация и провеждат операции, които не позволяват на Русия да постигне целите си“.

От 2016 г. емблемата на ведомството включва сова, пронизваща с меч територията на Руската федерация, а девизът е изписан на латински език: Sapiens dominabitur astris – „Мъдрият ще властва над звездите“. Той е замислен като отговор на девиза на руското военно разузнаване, традиционно известно като ГРУ: „Над нас са само звездите“. Изборът на сова е и визуален контрапункт на прилепа от руската емблема.

Операциите, за които говори Зеленски, имат съвсем конкретно оперативно измерение. На 6 септември Генералният щаб на ВСУ потвърди поразяването на Рязанската рафинерия – предприятие с капацитет за преработка на около 17 млн. тона суров петрол годишно, разположено на 600 км от държавната граница. Украинската компания Fire Point и ГУР заявиха, че ударни дронове FP-1 са поразили ректификационните колони на ЕЛОУ-АВТ-6 – най-голямата инсталация за първична преработка в завода, с капацитет 8,5 млн. тона годишно.

Пет дни по-рано ГУР съобщи за удар по комплекса „Новатек-Уст-Луга“ в Ленинградска област. Според него операцията е извършена от Департамента за активни действия и Департамента за безпилотни системи със съдействие от други подразделения на Силите за отбрана.

Кампанията започна още през лятото. Илската рафинерия в Краснодарски край беше поразена на 10 юли и отново на 8 август, като при втория удар избухна тежък пожар. На 7 август в Крим бяха унищожени радарна станция „Подлет“ и радарен запитвач „Парол-4“ от системата за разпознаване „свой–чужд“, на следващия ден – зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“, а два дни по-късно – две пускови установки от зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“.

Към средата на август при удари по пристанище Новоросийск бяха поразени фрегатите „Адмирал Есен“ и „Адмирал Макаров“ и патрулният кораб „Василий Биков“ от състава на Черноморския флот, петролна база „Грушовая“ и терминала „Шесхарис“. По оценки на Financial Times и Forbes кампанията е изкарала от строя над 40% от общия капацитет на руските рафинерии, а отделни цели се намират на до 2700 км от границата с Украйна.

Но дейността на ГУР не се измерва само в поразени обекти. Специалното звено, известно с позивната на своя командир „Тимур“, провежда операции в отбраната на Запорожка област, където участва в спирането на мащабно руско настъпление. Един от отрядите му First Line отчита над 700 полета с FPV дронове, при които операторът управлява машината по видео от бордовата камера в реално време, и над 500 полета с тежкия дрон-бомбардировач „Vampire“ (познат като „Баба Яга“) през пролетта и лятото. По същия участък воюва и Международният легион на ГУР, съставен от чуждестранни граждани на около 50 държави.

Другото измерение на тази дейност са хората. Координационният щаб по въпросите на военнопленниците, който работи под координацията на ГУР, е върнал от руски плен 9726 украински военнослужещи и цивилни към края на август. Проведени са 78 обмена, а последният е бил на 24 август.

В киберпространството операция „Полюс“, извършена през юли, позволи извличането на десетки гигабайти чувствителна информация от московския научен институт със същото име, който разработва компоненти за ракетни системи. През октомври 2025 г. беше унищожена базата данни на Научноизследователския център за космическа хидрометеорология „Планета“ за Далечния изток, чийто обем възлизаше на два петабайта.

Съвкупността от тези операции показва промяна в профила на ведомството. ГУР отдавна не може да бъде разглеждано единствено като служба, която събира и предоставя разузнавателна информация на военното и политическото ръководство. То разполага и със собствен оперативно-ударен компонент, който може да разчита на украинска производствена база за част от използваните средства.

Дроновете FP-1 на Fire Point например са украинско производство и употребата им не зависи от получаване на разрешение на чуждестранен доставчик за конкретни цели. Това разширява географията на ударите: от Краснодарски край до Ленинградска област – разстояния, които доставените от западни партньори на Киев тактически системи не покриват.

Именно това е и най-важнит извод от развитието на ГУР през последните няколко години: то вече съчетава класическата дейност с диверсионни операции, удари на стратегическа дълбочина, кибератаки, дронове и собствени бойни звена. От Донецк до Уст-Луга и отвъд географията и характерът на тези действия показват ведомство, превърнало се от източник на информация за войната в един от ключовите инструменти, с които Киев я води далеч отвъд линията на съприкосновение.

Списъкът с условия за Киев тръгна от руски медии

🇺🇦📄🇺🇸 Списък с условия за прекратяване на войната, представен като съдържание на нов мирен план, предложен от САЩ, се появи в руски издания на 5 септември, само часове преди двамата специални пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнър да седнат срещу президента Владимир Путин в Кремъл. На същия ден киевското издание „Главком“ ги преразказа, като при всяка ключова точка подчерта, че става дума за предполагаеми условия, и изрично посочи, че няма потвърждение за автентичността на документа. За по-малко от денонощие списъкът се върна обратно в руското медийно поле, на този път беше представено като информация, публикувана от украинско издание.

„Главком“ не се позовава на собствени източници и не посочва конкретна руска медия: препраща общо към руски публикации и представя всяка точка условно. В последвалите руски преразкази обаче произходът на информацията вече е обърнат. „Лента.ру“ озаглави материала си „В Украйна публикуваха детайли за новия мирен план на Тръмп“; EADaily и URA.RU го представиха като сведения от украинска медия, а „Ридус“ дори приписа на „Главком“ собствени източници. Така твърдение, появило се първоначално в руското медийно пространство, се върна в него като украинска новина.

Във версията, преразказана от „Главком“, Украйна изтегля войските си от определена част от Донбас, Русия се задължава да не разполага своите въоръжени сили там, а между двете страни се изгражда буферна зона с международен контингент под мандата на ООН. За тази територия се предвижда разграничение между фактическото и юридическото положение: без руски войски на място, но формално под руска юрисдикция. За част от Запорожка област е описан отделен механизъм, при който украинската юрисдикция се запазва, а в буферната зона също могат да се разполагат военнослужещи под мандата на ООН. Следват референдум и избори, след които новоизбраните украински власти вписват в конституцията отказ от бъдещите опити за връщане на териториите със сила, закрепват статут извън военни съюзи, който изключва не само членство в НАТО, но и участие във всякакви военни алианси, и подписват всеобхватен мирен договор, ратифициран по специална процедура с участието на ООН. Изброени са и ограничение на числеността на въоръжените сили, езикова политика и държавно устройство.

Мащабът на евентуалното изтегляне се вижда от картата. Последните ежегодни обобщения на DeepState и Института за изследване на войната (ISW), излезли в началото на годината, оценяват руската окупация на 78,1% от Донецка и 74,8% от Запорожка област, а оттогава силите на Москва продължават да напредват в двата региона, но с изключително бавно темпо. Свободната част от Донецка област вече е концентрирана основно около агломерацията Славянск–Краматорск – последната голяма градска зона, контролирана от Украйна. Темпът, с който тази територия намалява, също е проследим: през юли DeepState отчете нетно разширяване на окупираната територия с едва 88 кв. км по цялата дължина на фронта. ISW смята, че при подобна динамика пълният контрол над Донецка област остава недостижим за Русия поне до 2032 г. Ако преразказът на предполагаемия план е точен, той би изискал Киев да отстъпи по силата на споразумение територия, която руското настъпление не съумява да завладее за 4 години и половина пълномащабна война и общо 12 години въоръжен конфликт в Донбас.

Ядрото на тези условия не е ново. Проектът от 28 точки, изготвен от Уиткоф заедно с държавния секретар Марко Рубио и Кушнър, предвиждаше изтегляне на украинските сили от териториите под техен контрол в Донецка област и превръщането им в демилитаризирана зона, конституционна забрана за присъединяване към НАТО, таван от 600 000 души численост на Въоръжените сили на Украйна и провеждане на нови избори в срок от 100 дни. Ноемврийският проект включваше и темите, които сега стоят в края на списъка: правила по образец на ЕС за религиозната търпимост и защитата на езиковите малцинства. Съществената разлика е в механизма за изпълнение. През ноември той беше поверен на Съвет за мир начело с Тръмп, докато в сегашния списък ООН получава централна роля – както с мироопазващ контингент в буферните зони, така и като гарант на процедурата по ратификация. След мирните преговори в Женева в края на ноември 2025 г. американският план беше намален от 28 на 19–20 точки именно заради отпадането на част от тези условия.

Последователността „референдум – избори – нова власт – конституционна промяна“ влиза в противоречие с поне две разпоредби на украинската конституция. Член 73 от върховния закон предвижда, че въпросите за промяна на територията се решават единствено с национален референдум. Член 157 забранява всякакви изменения, насочени към нарушаване на териториалната цялост, и отделно постановява, че конституцията не може да се променя при влязло в сила военно или извънредно положение. На 14 юли Върховната рада гласува за продължаване на военното положение и мобилизацията до 31 октомври 2026 г. При тази правна рамка описаната политическа последователност не може да започне преди отмяна на военното положение: първо примирието трябва да се задържи достатъчно дълго, а едва след това могат да последват каквито и да е политически стъпки. Първата алинея на член 157 би останала отделен правен проблем и след това, тъй като клауза за отказ от връщане на териториите със сила вероятно би стигнала до Конституционния съд.

Потвърдената информация за преговорите в Москва и Киев е значително по-оскъдна от самото съдържание на изплувалия списък. В руската столица разговорът продължи 3 часа и 10 минути; освен Путин участници в него бяха близкият му съветник Юрий Ушаков и ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. Ушаков оцени срещата като съдържателна, конструктивна, изключително откровена и проведена в атмосфера на доверие. По думите му специалните пратеници са изложили „цяла поредица съображения“ за възможните пътища към прекратяване на войната, които ще бъдат поставени в последващите разговори в Киев. Белият дом обяви „съдържателни планове за следващите стъпки“, които ще бъдат оповестени „през следващите седмици“. Пробив не беше обявен, а Путин отново постави въпроса за „първопричините“ на войната.

На 6 септември Уиткоф и Кушнър проведоха три кръга разговори в Киев, в които се включиха съветниците по национална сигурност на Обединеното кралство, Франция и Германия. Украинската група включваше Кирило Буданов, Сергий Кислиця, Рустем Умеров и Давид Арахамия. Преди срещата президентът Зеленски заяви, че украинските предложения са подготвени и че бъдещият мир трябва да бъде „достоен“. След края на разговорите той посочи като неотложни приоритети противовъздушната отбрана, енергийната помощ, доставките на американски втечнен природен газ и пакет за зимата, а като дългосрочни – гаранциите за сигурност, икономическите гаранции, възстановяването и развитието на въоръжените сили. Териториалния въпрос той не коментира по същество, а го остави за най-високо политическо ниво: според него сложните въпроси могат да бъдат решени само от лидерите.

Функцията на подобен текст може да се прецени по-лесно от неговата автентичност. Той се появи малко преди срещата в Москва, а не след нея. Възпроизвежда ноемврийския проект във версията му отпреди преговорите в Женева, а не съкратения след тях вариант. След това беше препубликуван от украинско издание, което улеснява последващото му цитиране като сведения от украински източник. Това прави хипотезата за информационна операция силно вероятна – позиция, пусната в обращение, за да оформи очакванията преди разговора, а не точен препис на документ, оставен на масата в Кремъл.

Анализ: през август Украйна върна повече земя, отколкото Русия превзе

🇺🇦⚔️🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) освободиха най-малко 129,81 кв.км. територия през месец август, докато руската армия окупира 90,35 кв.км. в целия театър на бойните действия. Това съобщи Институтът за изследване на войната (ISW), който цитира обобщени данни, актуални към 1 септември 2026 г. ISW описва своята оценка за украинския напредък като консервативна, тъй като методиката ѝ вероятно подценява освободените земи около Лиман. Дори с най-оптимистичния прочит на руското настъпление, което взима предвид и проникванията на малки разузнавателни отряди, общата площ, превзета от руска страна достига 123,53 кв.км. и отново е по-малко от украинската.

С оглед на продължаващите предизвикателства пред руската офанзива, Кремъл постави поредния срок за постигане на минималната поставена цел пред т.нар. „специална военна операция“. Украинският президент Володимир Зеленски съобщи на 23 август, че руският президент Владимир Путин е разпоредил превземане на цялата Донецка област не по-късно от 31 декември 2026 г. За да се случи това, руската армия трябва да поеме контрол върху Костянтинивка, Славянск и Краматорск. По реконструкция на украински медии това е поне 15-ият краен срок, поставен от самия Путин от 24 февруари 2022 г. насам. Предишните 14 са отдавна изтекли, без нито един от тях да е спазен. Най-ранният предвиждаше целият Донбас да бъде превзет още през септември 2022 г. Важно е да се отбележи, че дори този срок е 8 години след началото на конфликта в източния регион, избухнал след нахлуването на украинска територия на „кримската група“, водена от Игор Гиркин, кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация.

Аритметиката на последния срок може да се провери сравнително лесно. Руската армия окупира 21 170 кв. км. или 79,89% от Донецка област, и трябва да овладее още около 5305 кв.км, за да установи контрол над цялата ѝ територия. Луганска област вече се намира под руска окупация на 99,77%, поради което реално оставащата територия от Донбас, която Москва все още не контролира, се намира в Донецка област.

През август ежедневният темп на руския напредък по целия фронт възлизаше на средно около 2,91 кв.км, а ако включим и инфилтрациите – проникванията на малки пехотни групи в оспорвани зони – 3,98 кв.км. До обявения срок остават 116 дни. Дори ако допуснем, че целият темп по фронта от Харков до Запорожие бъде концентриран в Донбас и Русия не губи територия другаде, до края на годината това би значело около 340 кв.км. Общо са нужни 5305 кв.км. При запазване на средния темп от 2,91 кв.км дневно за овладяването на оставащата площ чисто аритметично биха били нужни близо 5 години.

Тенденцията в дългосрочен план е дори по-показателна от показанията за отделен месец. През август 2025 г. руските войски окупираха общо 505,55 кв. км и настъпваха средно по 16,65 кв.км дневно. С такова темпо чисто аритметично оставащата част от Донбас би могла да бъде овладяна за около 10 месеца и половина. През юни дневното придвижване спадна до едва 1,03 кв. км. Ускорението до 2,91 кв. км през август успя да върне едва под 20% от миналогодишния темп за същия месец.

Картата на френския експерт Клеман Молен, която през последните дни се споделя широко в социалните мрежи и обозначава окупираните територии по години, визуализира същата тенденция: червената зона от 2024 г., оранжевата от 2025 г. и жълтата от 2026 г. намаляват именно в тази последователност.

Костянтинивка показва защо. Руските войски проникнаха в града за първи път през октомври 2025 г. През първите дни на юли 2026 г. зоната, в която беше установено руско присъствие, възлизаше на около 36,98% от територията на града. Към 1 септември този дял вече е 72,23%, но близо година от първото проникване Костянтинивка все още не е напълно превзета. Москва я обяви за овладяна още на 5 юли.

Разминаването между официално обявеното и това, което може да бъде наблюдавано на терен, се повтаря почти ежедневно в по-малки мащаб. На 5 септември руското министерство на отбраната обяви за превзето село Куртовка, разположено северозападно от Костянтинивка. Руски военен блогър поясни и оперативната цел: според него овладяването на населеното място би позволило да се прекъсне връзката на Дружковка с Алексеево-Дружковка. ISW отбеляза, че най-близките руски позиции, за които има налични доказателства, се намират на около 10 км оттам.

Характерът на сраженията за Костянтинивка обяснява цената на руския напредък. Украинският анализатор Костянтин Машовец описа на 26 август ситуация, при която основните руски войски все още не са навлезли в по-голямата част от града, а вътре действат малки предни пехотни части с по няколко военнослужещи. По описанието му украинските сили продължават да поддържат северните и северозападни квартали, докато основните части са изтеглени от югоизточните райони зад река Криви Торец.

Това не е класическо маневрено настъпление, а бавно и постепенно проникване на малки групи, при което напредъкът се постига къща по къща. Идентичен подход се наблюдава и северно от града. В първите дни на септември руската артилерия започна да обстрелва подстъпите към селището Алексеево-Дружковка, след като дотогава районът беше обстрелван основно с реактивни системи за залпов огън. Въздушните удари са насочени и към Райско, южно от Дружковка.

Оперативната логика изглежда е насочена не толкова към самите населени места, колкото пътни артерии, по които се снабдяват украинските позиции. Когато дронови ретранслатори позволят устойчив контрол на безпилотни летателни апарати над конкретен пътен участък, снабдяването може да бъде силно затруднено или прекъснато и защитата да бъде принудена да се изтегли без класически щурм. Сходен механизъм беше наблюдаван в боевете за Костянтинивка и сега се прилага отново на север.

Второто направление на руския натиск се разгръща от юг. Офицер от щаба на украинска бригада разказа на 2 септември, че към Добропиля периодично тръгват колони от по 10 до 15 бронирани машини с разчет поне една да достигне целта си. Според ISW секторът е приоритетен, защото през него т.нар. крепостен пояс около Славянск, Краматорск, Дружковка и Костянтинивка може да бъде обходен от югозапад. Опитът за настъпление към Славянск от североизток през Лиман при началото на пролетно-лятната кампания се провали.

По украински данни, които не са независимо потвърдени, руските загуби от началото на 2026 г. възлизат на около 267 000 души, от които близо 155 000 убити. Между 70 и 80% от тези загуби според същите данни са понесени на участъка при Костянтинивка.

Оттук нататък теренът става единствено по-труден, не лесен. Торецк удържа 14 месеца и падна на 7 август 2025 г. Покровск се задържа от февруари 2024 г. до края на февруари 2026 г. ВСУ се изтеглиха от Сиверск на 24 декември 2025 г. И трите са сравнително малки миньорски градчета.

Но „крепостният пояс“ не представлява поредица изолирани цели, а е свързана урбанизирана зона, в която Дружковка и Костянтинивка зависят от същата пътна мрежа като Славянск и Краматорск. В последните два града от съвсем друг мащаб по площ, плътност на застрояването и предвоенно население. ISW смята, че от февруари 2022 г. насам руската армия не е показвала способност да обходи по фланговете или да разсече градска зона с подобен размер.

Именно затова от 13 май 2026 г. ISW престана да уточнява конкретен срок. Институтът заяви, че забавящият се темп на руското настъпление и специфичният характер на терена правят неизвестно дали превземането на оставащата площ изобщо е по силите на Москва.

По-ранна оценка на ISW от декември 2025 г. все още имаше конкретна времева прогноза: с устойчив темп от 9,3 кв.км дневни завоевания онази част от Донбас под украински контрол би могла да бъде превзета до август 2027 г. Още тогава обаче експерти уточниха, че есенният темп е бил обусловен от сезонни условия. DeepState достигна до идентично споразумение по своите изчисления: пълна окупация на Донецка област до края на годината е непостижимо, а и за 2027 г. няма изгледи това да бъде постигнато.

Междувременно Киев не просто се брани. От 29 януари 2026 г. по направлението Олександривка няма да се провежда настъпателна операция от украинските подразделения. На 12 август Зеленски съобщи за 745 кв. км. върната територия и 26 селища, върнати обратно под украински контрол. По-консервативна оценка от страна на ISW говори за 627 кв. км.

През август към това се прибави и украинско контранастъпление при Лиман, чийто обсег според ISW не е изцяло отразен в наличната картография. Именно този напредък повишава общия украински териториален резултат за месеца.

Променя се организацията на отбраната. На 26 август Зеленски обяви две нови оперативни формирования в рамките на отбраната на Донбас. Бригаден генерал Андрий Белецки пое сектора от направлението Лиман до района на агломерацията Краматорск–Костянтинивка, а бригаден генерал Денис Прокопенко – сектора при Добропиля.

Под командването на Белецки минават 11-и и 19-и армейски корпус, които държат Славянск и Краматорск. Главнокомандващият на ВСУ генерал-майор Михайло Драпатий назначи полковник Емил Ишкулов начело на 11-и корпус, а бригаден генерал Валерий Скред, който дотогава изпълняваше длъжността, оглави 19-и.

Самата инфраструктурна стойност също се руши в хода на инвазията. Индустриалният Донбас получаваше вода по изкуствения канал Сиверски Донец–Донбас с дължина от 131,6 км, осигуряващ над 90% от обемите на водоснабдяване в областта. Язовирната стена, която захранва канала, беше разрушена през април 2022 г. и оттогава той не функционира. Москва отговори със строителството на новия водопровод Дон–Донбас.

Самият канал вече присъства в оперативните сводки северозападно от Костянтинивка – като отбранителен рубеж, а не като инфраструктура.

Населението също намалява рязко. В Дружковската община са останали 2695 цивилни при около 9500 през март, а през август беше предприета принудителна евакуация на всички семейства с деца. Градчето, което е разположено между Костянтинивка и Краматорск, се обезлюдява с бързи темпове още преди да започне евентуален щурм.

Има обаче фактор, който може да промени тази динамика. The Economist писа на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след известен период на колебания лятото Путин е направил избора си на курс към ескалация: между 300 и 400 хил. допълнителни души, масиран удар по украинската енергийна система и засилена хибридна война срещу съюзниците на Киев.

Зеленски спомена планирано привличане на допълнителни поне 300 хил. души след изборите за Държавна дума в периода 18-20 септември. Мобилизационният указ от септември 2022 г. продължава да бъде в сила, тъй като никога не е отменян, и по тази логика за нова вълна не би бил необходим нов указ. Наблюдаваното ускорени на руското настъпление през август също подсказва, че тенденцията не е необратима.

Сценарият оабче се сблъсква с дефицита на личен състав. През първото полугодие на 2026 г. са подписани около 200 хил. договора за служба срещу 196 700 руски загуби за същия период, по украински данни. При запазване на тези стойности набирането компенсира загубите и оставя сравнително малък нетен прираст.

На фронт, където дроновете ограничават силно възможността за маньовър, повече личен състав позволява повече малки пехотни инфилтрации, но сам по себе си не създава условия за оперативен пробив.

Ограничения има и сезонният аргумент. През есента на 2025 г. украинската армия все още не разполагаше с два от факторите, които ISW днес посочва сред водещите причини за забавянето на руското настъпление – прекъснатия от февруари 2026 г. руски достъп до Starlink и украинското преимущество при използването на дронове.

Проверката на тази оценка е близка и няма да чака 31 декември. Тезата, че руското командване е изгубило способностите за превземане на Донбас с темпо, което има някакъв политически смисъл, ще отслабне, ако Костянтинивка бъде овладяна изцяло и руският напредък към Дружковка и Краматорск надхвърли нивата от миналата година, или ако настъпващите руски сили достигнат изкуствения канал Сиверски Донец–Донбас и успеят да се задържат там. До края на годината обаче това е изключително слабо вероятно, особено като се имат предвид реалностите на бойното поле.

Русия удари летищата „Киев“ и „Бориспил“ преди визитата на пратениците на Тръмп

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия нанесе целенасочени удари през изминалата нощ срещу двете международни летища, обслужващи украинската столица: „Бориспил“ и „Киев“ в югозападното предградие Жуляни, броени часове преди специалните пратеници на Белия дом да стартират дипломатическата обиколка със спирки в Москва и Киев. Президентът Володимир Зеленски описа руските действия като първите от дълго време насам, насочени към тези летища, и ги свърза пряко с подготовката за евентуалното пристигане на американската делегация в Украйна със самолет.

Президентът заяви, че обстрелът е реакция на обсъжданата и подготвяна възможност делегацията от САЩ да кацне на едно от двете летища, и посочи, че случилото се е руски отговор на американската дипломация с руско-ирански „Шахеди“. Украйна е отчела този ход, добави той, и през следващата седмица ще коригира собствените си действия по отношение на руското въздушно пространство.

Ударът срещу Жуляни е докладван сутринта на 4 септември от депутата Олексий Гончаренко. По думите му са били поразени два броя Як-40 – съветски пътнически самолети, които отдавна не се използват за полети и са изложени като експонати на Държавния музей на авиацията „О. К. Антонов“, разположен съвсем близо до самото летище. Кметът Виталий Кличко потвърди пожар в стопански постройки в Соломянски район, но Командването на ВВС не е съобщавало за удар по летищна инфраструктура. Гончаренко допусна, че ударът може да е свързан с обсъжданата възможност американските пратеници да пристигнат в Киев със самолет.

През нощта срещу 5 септември руски удар засегна 9-етажен жилищен блок в град Бориспил. Киевската областна военна администрация съобщи за поражения по покрив и последен етаж и за пожар в апартамент и част от покрива. Две жени бяха настанени в болница – едната има акустична травма от взривната вълна, а другата е със закрита травма на гръдния кош. Няма официални данни ударът да е засегнал територията или инфраструктурата на международното летище „Бориспил“.

Атаката през нощта срещу 5 септември беше значително по-мащабна. По данни от Командването на ВВС руската армия е използвала балистични ракети и 167 дронове от различни видове, включително „Шахед“ и примамки; около половината от „Шахед“ – реактивни. Украинската ПВО е свалила или неутрализирала 128 от тях.

В Днепропетровска област удар по промишлено предприятие уби най-малко четирима души и рани петима, според данните на областните власти. Руското Министерство на отбраната заяви, че е нанесло удари по два металургични завода в областта, за които твърди, че снабдяват украинската военна промишленост. Няма достатъчно надеждни публични данни, за да се установи, че предприятието с жертвите е именно металургичният комбинат „Каметстал“.

В Николаев руски дронове многократно поразиха търговски център, предизвикаха пожари и раниха двама души – 72-годишен мъж и 17-годишно момиче. Спасителните екипи на няколко пъти са били принудени да прекъсват работата си заради опасност от нови удари – позната руска тактика, насочена към пристигнали на място спешни екипи.

Атаките последваха предложението на Зеленски от 4 септември за временно въздържане от въздушни удари по време на американската дипломатическа мисия. Сутринта на 5 септември Министерство на отбраната на Руската федерация оповести публично за последната вълна удари от изминалата нощ.

Стив Уиткоф и Джаред Къшнър трябваше първо да пристигнат в Москва, а след това – в Украйна в неделя, 6 септември. Зеленски потвърди украинския етап от посещението, но маршрутът остана предмет на промени заради опасения във връзка със сигурността на делегацията. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че двамата идват с „конкретно предложение“ за прекратяване на войната, без да разкрива публично неговото съдържание. Това би било първото посещение на двамата на украинска земя в рамките на текущите усилия на Белия дом за постигане на споразумение.

Според източник на Reuters руската страна не желае американските пратеници да пътуват до Киев и прави опит да ги разубеди. Kyiv Independent съобщи, позовавайки се на собствени източници, че опасенията на Уиткоф за сигурността са поставили част от логистиката под въпрос. Към момента обаче няма официално потвърждение, че украинският етап на визитата или евентуалното пристигане със самолет са отменени.

Летище „Бориспил“ действително е било разглеждано като възможна точка от пътуването. По думите на Гончаренко двете страни са били съвсем близо до постигане на съгласие делегацията да кацне именно там. Гражданската авиация в Украйна е затворена от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. и евентуално решение за подобен полет би било извънредно събитие. Хронологията дава основание ударът в Жуляни да се разглежда през призмата на предстоящата американска визита, особено с оглед на обсъжданото пристигане по въздух.

Анализ: Посланието на ЦРУ спря при Бортников, а ударите по Киев продължиха

🇷🇺🕵️🇺🇸 Посланието, което директорът на ЦРУ Джон Ратклиф отнесе в Москва на 25 август, не стигна лично до президента Владимир Путин. Ратклиф го предаде на директора на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников и на директора на Службата за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин. Разговорите в руската столица бяха последвани от масирани удари с дронове и ракети по Киев в следващите 10 поредни нощи, а на 4 септември руски камикадзе дрон се взриви в централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) на ул. „Володимирска“ – първи подобен удар от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.

The Washington Post съобщи, цитирайки западни официални лица и висши представители на руския елит, че посещението не е успяло да убеди Путин да отстъпи по Украйна, а по-скоро е засилило неговата решимост в търсенето на военна победа. Според тези източници Ратклиф е разубеждавал ръководството на службите на Москва, че имат силна позиция на бойното поле, дори напротив, че всяка следваща ескалация ще влоши сметка на руския лидер, а очакването му Украйна да предаде целия Донбас „просто няма да се случи“. Един от западните събеседници на американския ежедневник доведе крайния резултат до едно изречение: опитът да бъде убеден Путин да спре войната, е бил тълкуван от самия него като слабост.

Изборът на събеседник е бил съзнателен и целенасочен. Според изданието администрацията е определила Бортников за основно лице за контакт заради мястото му в тесния кръг на руския държавен глава и неговия опит с размените на военнопленници. Това е канал, избран заради доказаната си пропускливост, не заради правомощията, които стоят зад него. Ръководителят на ФСБ е една от фигурите, които имат възможност да предадат търсеното послание, но не може да преразгледа военните цели на кампанията – същите зависят изцяло от решенията на Путин.

Москва остави срещата в сивата зона на признанието. В деня на пристигането Кремъл многократно отрече да са планирани разговори с представители на САЩ, а журналисти часове наред правиха опит да установят кой точно е кацнал в руската столица с военно-транспортния самолет Boeing C-17 Globemaster III, опериран от ВВС на САЩ. По-късно Наришкин потвърди единствено че са обсъдени „няколко въпроса, които влизат в компетентността на разузнавателните служби“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сведе случилото се до рутинни контакти между службите на двете страни. Рамката е удобна за домакина, тъй като му оставя свободата да не третира чутото като официална позиция на Вашингтон, а като необвързващ работен обмен.

Сравнението с най-близкия прецедент е показателно. През ноември 2021 г. Уилям Бърнс отиде в Москва по нареждане на тогавашния президент Джо Байдън, за да отправи предупреждение за струпването на войски около Украйна; той се срещна със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев и самия Наришкин, но говори и лично с Путин, който едва три месеца по-късно започна пълномащабната си война. Тоест дори версията на визитата, при която предупреждението стигна до вземащия решенията, не успя да ги промени, а сегашната версия дори спря едно стъпало по-рано.

Отговорът беше даден във въздуха. През нощта срещу 1 септември руската армия нанесе нови удари срещу Киев, които продължиха над 12 часа и включваха хиперзвукови ракети „Циркон“, балистични „Искандер-М“ и севернокорейски KN-23, последвани от почти денонощна вълна от удари с реактивни дронове, при които бяха убити най-малко 12 цивилни, от които 8 в рамките на града, включително 6 служители на държавните железници „Укрзализниця“. Това бе шестата поредна нощ на тежки удари по столицата, серия без аналог за четири години и половина руска военна агресия. Обобщението, което води Kyiv Independent от началото на кампанията миналия месец, говори за най-малко 53 убити и 134 ранени в Киев и региона. Целите включват енергетика, водоснабдяване, супермаркети и складове за храни.

Отслабналото прикритие на ПВО над столицата е причината, поставена от The Washington Post в центъра на обяснението му: Путин смята, че то позволява натиск, който до зимата може да принуди Киев да се изтегли доброволно от своите територии в Донбас. Според същите източници политическото ръководство в Кремъл очаква ударите по енергетиката и водоснабдяването в Киев и областта да причинят максимален обществен  гняв и това в крайна сметка да принуди властите в Киев да се съгласят с руските ултиматуми. Ударите през 10 поредни нощи без прекъсване сочат, че темпът е поносим: серията не прекъсна нито заради изчерпване на средствата, нито заради дипломатическия календар.

Източник на The Washington Post, близък до руската дипломация, тълкува ударите за сигнал към Вашингтон, че Русия продължава настъпателната си кампания и не вижда основание да омекне. Мотивът остава заявен от този източник и няма официално потвърждение от руска страна, но устойчивата кампания за натиск към столицата в продължение на 10 поредни нощи, удар по сградата на контраразузнаването и игнорираното предложение на САЩ за взаимна пауза съвпада много по-отчетливо с описанието му по-добре, отколкото с всяко друго обяснение.

Руската цел, определена от Ратклиф за неизпълнима, стъпва на конкретни сметки като довод. Украинският мониторинг проект DeepState отчете за целия юли нето прираст от 36 кв. км по цялата фронтова линия, и то през най-кръвопролитния месец за руските сили от началото на годината: 42 860 убити и тежко ранени, по данни на Генералния щаб на ВСУ. Изводът на проекта е категоричен – при сегашните темпове руските сили нямат шанс да овладеят Донецка област в административните ѝ граници дори до края на следващата 2027 г. Незаетият остатък от нея включва т.нар. „крепостен пояс“ на агломерацията Славянск–Краматорск. Оттук идва и логиката на въздушната кампания: онова, което фронтът не дава в срок, руското командване опитва да получи чрез натиск върху тила.

Зад решението стои сметка, която Путин е направил и приел. Представител на руския бизнес елит пояснява схващането на руския държавен глава, който счита още няколко месеца война за поносима цена за Русия и за сериозен проблем за Украйна, защото тъй като населението ѝ понася по-зле натиска върху енергетиката и водата, отколкото руското понася недостига на горива. Числата, върху които стъпва тази оценка, са добре известни. Федералният бюджет излезе на дефицит от 6,455 трлн. рубли за януари–юли по предварителната сметка от Министерството на финансите, а The Washington Post дава същата дупка като 74,4 млрд. долара, или 2,8% от БВП. Горивната кампания на Украйна е оставила извън строя мощности с годишен капацитет от над 83 млн. тона, близо 1/4 от руската нефтопреработка. Производството на бензин през юни падна с около 25% на годишна база, а правителството удължи забраната за износ на бензин и дизел до 31 януари 2027 г. Личният състав за бойното поле в Украйна се набира със същия дефицит: по съпоставката, публикувана от The Economist на 30 август, около 200 000 договора за първите шест месеца на годината стигат колкото да бъдат попълнени понесените в същия период 196 700 убити и ранени.

Обратната хипотеза също има известна логика. Сергей Вакуленко от Фондация „Карнеги за международен мир“ посочи още през юни, че руският петролен сектор е разбит, но не и счупен: суровината се пренасочва към морски износ вместо към преработка, а разхлабването на стандарта, при което Евро-3 се продава като Евро-5, върна наведнъж към вътрешния пазар големи количества. Възможно е двете твърдения да са верни едновременно. Мерките изместват проблема, вместо да го решават, тъй като суровият петрол на танкер не пълни бензиновите колонки, а разхлабеният стандарт е еднократен кризисен ход. Точно затова хоризонтът, в който сметките на Кремъл все още излизат, се измерва в месеци, не в седмици. Това е и периодът, който според The Economist от 30 август Путин е решил да използва за мобилизиране на 300–400 хил. души към армията, паралелно с нова масирана кампания на удари по украинската енергетика.

Асиметрията около днешните разговори затваря картината. Стив Уиткоф и Джаред Къшнър идват в Москва днес, преди утре да посетят Киев – първата им визита в украинската столица, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп се върна в Белия дом. Според Bloomberg източници, близки до Кремъл, оценяват шансовете за споразумение като изключително ниски и смятат, че Путин ще приключи войната единствено с неговите условия. Вашингтон поиска от Киев нова пауза на далекобойните удари по руска територия за времето на разговорите и очаква от руското командване да прекрати ракетните удари срещу Киев за същия времеви интервал. Само едната страна изпълни. Вечерта на 4 септември Зеленски обеща, че Украйна ще осигури нормалното функциониране на руското въздушно пространство, и призова отсрещната страна за същото; по сведения от източници на „Украинска правда“ в няколко украински бригади и висш служител в сектора за сигурност, украинските войски са получили заповед да не откриват огън от полунощ на 5 септември до 23:59 ч. на 8 септември. Официално обявление по този въпрос не е правено. Руски отговор на отправеното предложение също няма.

Според Axios, при посещението си в Москва Ратклиф е поставил и идеята за тристранни разговори между Тръмп, Путин и Зеленски, а източници на Bloomberg допускат, че разговорите днес ще покажат дали Путин е готов да коригира поне частично своята позиция. Това значи, че американската мисия не е ограничена до предупреждение и натиск, а е включвала и конкретно дипломатическо предложение. Кремъл обаче не му е дал публичен отговор, а ударите по Киев продължават и няма налице признаци, че предложението е довело до промяна в руското поведение.

Оттук следва и основният извод – Вашингтон вече използва най-прекия наличен канал за комуникация с руското ръководство: директорът на ЦРУ предаде посланието на ръководителите на ФСБ и СВР, но това не доведе до видима промяна нито в руските условия за прекратяване на войната, нито в интензивността на ударите срещу Киев. Напротив, през следващите дни последва нова серия масирани атаки.

В този смисъл посещението на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не е придружено от публично известен нов инструмент за натиск върху Москва. Те ще се опитат да постигнат политически резултат, след като руското ръководство вече е било предупредено за американската оценка на положението по фронтовата линия и въпреки това не е показало готовност да промени основните си искания.

Затова изглежда много вероятно разговорите днес да приключат без ключова промяна в руската позиция по отношение на Донбас и без руски ангажимент за взаимна пауза на далекобойните удари. Усилията за дипломатическо решение продължават, но към момента няма видим признак, че страните се приближават до съгласие по основните спорни въпроси.

Очевидно каквато и да било смислена промяна в позициите би изисквала промяна и във военната ситуация. Засега две обстоятелства дават на Москва основания да смята, че може да продължи сегашната стратегия още известно време: отслабената украинска ПВО, особено над столицата Киев и схващането на Кремъл, че руската икономика и бюджет могат безпроблемно да понесат още няколко месеца война.

Дронът срещу централата на СБУ беше насочен към кабинета на Поклад

🇷🇺💥🇺🇦 Руски дрон порази централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), разположена на ул. „Володимирска“ в Киев, точно срещу катедралата „Света София“, а конкретна цел е бил кабинетът на генерал-майор Олександър Поклад, временно изпълняващ длъжността ръководител на СБУ. 12 души са ранени, 9 от които са били настанени в болница, включително 2 в тежко състояние. Това е първият удар по централата на СБУ за пълномащабната война, започнала на 24 февруари 2022 г.

Че ударът е бил насочен именно към този кабинет, заяви президентът Володимир Зеленски след разговор с Поклад, а пресслужбата на СБУ потвърди същото: дронът е бил целенасочено изпратен към кабинета на ръководителя. Самият Поклад е невредим. „Противникът не постигна целта си“, съобщи службата и обеща повредената сграда да бъде възстановена.

Въздушната тревога в Киев прозвуча около 15:00 ч., а експлозиите в центъра последваха половин час по-късно. Използваното средство е реактивен ударен дрон от типа „Шахед“ – модификация с турбореактивен двигател, който лети със значително по-висока скорост от витловия си предшественик, с което съкращава до минимум времето за реакция на ПВО. Столичният кмет Виталий Кличко заяви, че в поразеното крило са разрушени таван и външна стена, а повечето ранени са пострадали от изсчупени стъкла. Взривната вълна е засегнала и отсрещната страна на улицата: в Националния резерват „София Киевска“ също има изпочупени прозорци, а стъкленият вход на Консисторията е разрушен. По самата катедрала няма материални щети, но такива е отчело заведение от веригата „Завертайло“, намиращо се между централата на СБУ и катедралата. Комплексът на „София Киевска“ е част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1990 г. След началото на руската инвазия обектът беше включен в списъка на застрашеното наследство през 2023 г..

Реактивните дронове усложняват задачата пред киевската ПВО. Мобилните огневи групи с времето усвоиха и усъвършенстваха способностите си за сваляне на масово използваните витлови дронове с картечен огън в периода между засичането на дрона и пристигането му в крайната цел. Онези с турбореактивен двигател обаче развиват 500–550 км/ч, по оценки на украинските ВВС, което свежда времевия прозорец до минимум и това прави свалянето им невъзможно без зенитно-ракетни комплекси и авиация. Именно тези безпилотни летателни апарати носят основната тежест на руските удари по украинската столица в последната седмица.

Дневният час се вписва в наблюдаваната промяна на модела на руската кампания срещу столицата. Киев е под почти непрекъснати атаки с дронове от над седмица, като ударите все по-често се нанасят посред бял ден, а не само през нощта. В своя доклад Kyiv Independent обобщава, че за изминалото денонощие руските атаки в цялата страна са отнели живота на 6 цивилни и са ранили 56, от които 13 в столицата.

В момента на удара обаче кабинетът на ръководителя на СБУ е бил опразнен, а етажите около него – почти безлюдни. По данни на местното издание ZN.ua вечерта на 3 септември партньорски служби предупредили СБУ, че руското командване е планирало такъв удар, и по заповед от Поклад централата е била евакуирана от почти целия си персонал. На място останал само минималния необходим състав, а след обявяването на тревогата служителите слезли в укритията. Тази последователност обяснява защо попадение в централата на контраразузнаването е довело до ранени, но не и до загинали.

Как дронът е достигнал до конкретен прозорец в центъра на столицата, на този етап остава без категоричен отговор. Сергий Бескрестнов с позивна „Флеш“, съветник по радиотехнологии към военното ръководство на Киев, допуска възможност за онлайн управление с ретранслатор от типа mesh с достъп до интернет връзка: устройство с размер приблизително колкото половин ученическа раница, активирано за краткото време на удара от руски агент в радиус от около 5 км. Според него в периода на удара в украинското небе не е имало други руски дронове, което изключва хипотезата за верига от ретранслиращи безпилотници чак от руската територия. Това е негова оценка и разследващите няма потвърждение от разследващите органи, но ако все пак се окаже вярна, това би означавало, че в района на удара е имало руски агент, активирал локален mesh ретранслатор с интернет връзка, осигуряващ радиоканал между дрона и отдалечен оператор. При наличие на камера и видеоканал това би позволило и корекции на траекторията в реално време при финалния заход към целта.

Поклад отдавна е известна фигура за ръководството в Кремъл. Той оглави СБУ на 17 юли 2026 г. с указ на президента Зеленски, след като неговият предшественик на поста Йевгени Хмара беше временно назначен за министър на отбраната, преди да бъде оставен за постоянно начело на ведомството. В същото време СБУ няма постоянен ръководител от оставката на Васил Малюк през януари 2026 г. Москва спомена публично името на Поклад за първи път през ноември 2024 г. Тогава Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че атентатът срещу капитан I ранг Валерий Транковски е бил организиран именно под негово ръководство. Офицерът намери смъртта си на 13 ноември 2024 г. след детонация на взривно устройство, маскирано като пожарогасител и поставено в личния му автомобил в Севастопол. На 18 юли 2026 г. ден след назначението на Поклад начело на СБУ, руското ведомство повтори обвинението и съобщи за задържането на жителка на Ялта по същия случай. Поредицата продължи и това лято: на 13 август бомба в улично кошче за боклук на Столетовски проспект в окупирания Севастопол уби на място капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, който дезертира към руската страна през 2014 г. Кирило Буданов, който ръководи Офиса на президента и води украинската делегация на мирните преговори с Москва, казва, че Кремъл продължава да търси и неговия живот. Прицелването в конкретен прозорец на „Володимирска“ идва, след като Москва вече е назовала Поклад публично и поименно.

Обявеният от Киев отговор следва същата логика. В 18:00 ч. Зеленски съобщи, че географията на ответните удари вече е определена и открит остава само конкретният момент на нападението, който ще бъде избран с оглед постигане на максимален ефект. „Възложих на Поклад да отговори адекватно, осезаемо и доколкото е възможно – огледално на руснаците за този удар, когато всичко бъде подготвено“, подчерта украинският държавен глава и увери, че военните ще подкрепят отговора. Самата СБУ очерта отговора с оперативната си работа: още специални операции, разкрити агентурни мрежи и унищожени врагове.

Ударът е нанесен в момент, който усложнява допълнително руската дипломатическа позиция. Специалният пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър пътуват към Москва днес, 5 септември, а утре се очаква да кацнат в Киев, с цел да представят на двете страни конкретно предложение за прекратяване на войната, което бе описано от президента на САЩ Доналд Тръмп като идея за мир. В същия ден Зеленски поиска двустранна пауза във въздушните удари за периода на тяхното пътуване и разпореди на Силите за отбрана на Украйна да осигурят безопасен коридор през руското въздушно пространство. В тази посока съществува и съвсем скорошен прецедент: по американско искане в дните около визитата в Москва на директора на ЦРУ Джон Ратклиф, Киев беше помолен да преустанови своите атаки с дронове срещу Москва и Санкт Петербург на 25, 26 и 27 август. Министърът на външните работи Андрий Сибиха определи вчерашния удар по сградата на СБУ като сериозна ескалация, която според него разкрива истинското отношение на ръководството на Кремъл към дипломацията.

Наличните данни сочат с висока вероятност към планирана операция срещу работното място на конкретно назован човек, а не към случайно отклонил се дрон. Според украинските твърдения и публично достъпните сведния точката на попадение е именно кабинетът на ръководителя на СБУ. Ударът е бил нанесен през деня, а полученото ден по-рано предупреждение сочи, че подготовката му не е останала скрита за партньорските служби. Дали ударът е имал за цел живота на Поклад обаче е отделен въпрос. Москва няма как да е сигурна дали в петък следобед той ще бъде на бюрото си, освен в хипотетичен сценарий на безпрецедентен пробив в сигурността, а такъв е невъзможен в текущата реалност. Бойната част на реактивните дронове се оценява на около 50-100 кг срещу масивна многоетажна сграда. Министерство на отбраната на Руската федерация освен това нито е коментирало удара, нито пък е обявило успешно поразена цел. Крайната цел на подобен вид операция по-скоро е да демонстрира, че конкретният адрес, етаж и кабинет могат да бъдат достигнати.

Автоматизирана турела „Хижак“ сваля „Шахеди“ от украински вертолет

🇺🇦🚁 Вертолетите, които Силите за отбрана на Украйна вдигат нощем срещу руските ударни дронове, получиха оръжие, което автономно открива и проследява целта. Благотворителният фонд на Сергий Притула, който от началото на войната снабдява украинската армия, съобщи на 3 септември, че е предал дистанционно управлявани бойни модули „Хижак“, и публикува кадри, на които монтирана на вертолет турела поразява дронове „Шахед“ в полет. Покупката е направена в рамките на съвместната кампания за набиране на средства „Освети врага 2.0“, организирана от фонда и превозваческата платформа Uklon.

„Хижак“ е разработка на украинската компания UGV Robotics, която произвежда и наземния роботизиран комплекс „Лют“. Модулът носи картечница с калибър 7,62 мм по избор: съветска ПКТ, американска M240 или белгийска FN MAG. Според избраната картечница системата може да използва съветски или натовски боеприпаси. Турелата се завърта на 360° по хоризонтала и може да се насочва до 75° по вертикала. Боекомплектът е 700 патрона, далечината на стрелбата достига 800 метра, а хидравличният стабилизатор задържа ствола стабилен, докато носителят се движи.

Същността обаче не е в самата картечница. Турелата наблюдава през два термални канала – широк, с поле от 48° за търсене, и тесен, с 15° за съпровождане, и използва балистичен изчислител и лазерен далекомер. Последният решава задачата, която иначе остава изцяло за стрелеца: колко пред движещата се цел трябва да бъде изнесено наведението и на каква височина да се повдигне стволът, за да се компенсира падането на куршума по траекторията. Върху тези данни работи система за автоматично разпознаване и следене с изкуствен интелект, която открива въздушния апарат, задържа го в прицела и оставя на човека решението кога да открие огън.

Ми-8 и Ми-24 отдавна са част от ешелонираната украинска ПВО като ловци на ударни безпилотни апарати и поемат задача, за която зенитната ракета е твърде скъпа и твърде дефицитна. За една година вертолети с картечно въоръжение са свалили над 3200 дрона тип „Шахед“. Бившият главнокомандващ ген. Олександър Сирски е посочвал, че в определени райони машините унищожават до 40% от дроновете, навлезли в зоните им за прехват. През март 2026 г. Военноморските сили публикуваха кадри на екипаж на Ми-8, който за три часа над морето свали 12 руски ударни дрона.

Тази работа обаче до голяма степен зависи от ръката и окото на бордовия стрелец. Машините получиха модерна свръзка, навигация и оптико-прицелни станции с дневен и термален канал, а част от тях бяха превъоръжени с шестцевни M134 Minigun със скорострелност, достигаща 6000 изстрела в минута, която компенсира ограниченията на ръчното наведение с плътност на огъня: когато насочването остава в ръцете на стрелеца, големият брой изстрели увеличава вероятността от попадение.

Самата задача по природа е трудна, защото прехватът се извършва в тъмното, от подвижна платформа, срещу дрон, който лети с около 180 км/ч и има размах около 2,5 м. Ограниченията на ръчното наведение личат и от тактиката: машините ловуват по двойки, като едната съпровожда целта визуално и насочва към нея втората, която открива огън. Екипажите при това не стрелят веднага, а изчакват дронът да излезе над гора, за да не паднат останките му върху населено място.

„Хижак“ подхожда към същия проблем от другата страна. Вместо ограниченията на ръчното наведение да се компенсират с голям обем огън, модулът автоматизира насочването и увеличава вероятността всеки изстрел да има ефект – нещо, което ПКТ с обичайната си скорострелност трудно може да постигне с ръчно управление. Кадрите на фонда показват именно това: автоматичното проследяване държи ствола върху цел, която досега трябваше да бъде поразявана чрез изчакване на удобния момент и продължителен откос.

Модулът вече е използван и във въздуха. По-рано той беше монтиран във вътрешността на кабината на H125 на Държавната гранична служба на Украйна, а във видеото турелата е поставена върху външна платформа отстрани на машината. Изнесеният монтаж запазва вътрешния обем на вертолета и по оценката на Defense Express вероятно осигурява на турелата по-широк сектор за работа. Кадрите показват и нещо, липсващо дотогава: реални попадения по въздушна цел, а не само стрелба на полигон.

Министерство на отбраната на Украйна кодифицира „Хижак“ през юли 2025 г. и го допусна до експлоатация във ВСУ по линия на главното управление, което отговаря за жизнения цикъл на въоръжението и военната техника. Кодификацията вписва изделието в номенклатурата за снабдяване на ВСУ. Министерството посочи, че операторът управлява системата дистанционно, от защитена позиция, вместо да е изложен на отворен люк.

Оттогава UGV Robotics е прекарала конструкцията през около 10 поколения и я монтира върху наземните роботизирани комплекси „Лют“ и TERMIT, на морския дрон Magura V5 и върху пикапи, а наскоро и на борда на фрегата от НАТО. Замисълът е модулен от самото начало: една и съща турела да може да се използва на стационарна позиция, бойна машина, морски носител и въздушна платформа.

Съвместната кампания с Uklon следва същата логика. В първото издание тя целеше да събере 30 милиона гривни за 65 комплекса за откриване, проследяване и насочване с лазер, термална камера, прожектор и автоматично захващане на целта. Те бяха предназначени за мобилните огневи групи – наземния ешелон, който сваля „Шахеди“ с картечници от пикапи. Uklon внесе първите три милиона гривни и добави по 10 гривни от всяка поръчка в класовете Business и Prime. Второто издание пренася същия принцип във въздуха.

Границите на решението личат от собствените числа. Далечината от 800 метра значи, че вертолетът трябва да се приближи съвсем близо до цел, която носи бойна глава от 20 до 50 кг. Куршумът с калибър 7,62 мм също има сравнително малка маса срещу апарат с тегло близо 200 кг. Производителят твърди, че с един боекомплект могат да бъдат прехванати над сто FPV-дрона; Defense Express определя тази цифра като завишена спрямо условията на реалната стрелба. Фондът от своя страна не съобщи колко модула е финансирал, в кои части са постъпили, нито колко е платил за тях.

Прехватът с картечница е сред най-евтините начини да бъде свален „Шахед“ и именно затова остава сред най-търсените. Срещу дрон, чиято себестойност се оценява между 20 и 50 хил. долара, украинската страна изразходва картечен откос, а не зенитна ракета. Основното ограничение обаче никога не е било цената на отделния изстрел, а човекът зад мерника – колко бързо открива тъмния силует и колко дълго успява да го задържи в прицела.

„Хижак“ измества това ограничение от рефлекса на стрелеца към алгоритъма за проследяване. Дали това ще се окаже достатъчно, ще проличи не от кадрите на фонда, а от бойната статистика – и от това дали дялът от 40% в определени райони ще започне да расте.

Норвегия задържа руски кораб на Свалбард по хагската присъда за Крим

🇳🇴⚓🇷🇺 Норвегия задържа руски държавен кораб, за да обезпечи събирането на дълга към украинската „Нафтогаз“: научноизследователският „Професор Молчанов“ няма право да напуска пристанището на Баренцбург на Свалбард. Задържането беше потвърдено от губернатора на Свалбард Ларс Фаусе, който изпълнява и полицейски функции на архипелага и приведе в изпълнение разпореждането на съда на 2 септември 2026 г. Корабът остава на кей, докато губернаторът или Окръжният съд Нур-Тромс не постанови друго, се казва в изявлението му.

Разпореждането е издадено на 31 август от Окръжния съд Нур-Тромс и Сенья по искане на „Нафтогаз“, представляван в Норвегия от кантората Wikborg Rein и от американската Covington & Burling. Целта е да се обезпечи събиране на непогасено задължение на Руската федерация от около 4,22 млрд долара главница. С лихвите и разноските сумата доближава 5 млрд долара. По данни на Covington задържането е извършено край Баренцбург след 24-часова конфронтация с норвежката брегова охрана. Изявлението на губернатора обаче описва задържане на кораба на кей и не споменава подобен епизод.

Дългът е установен окончателно на 12 април 2023 г. Трибунал под егидата на Постоянния арбитражен съд в Хага се произнесе по дело 2017-16, заведено през октомври 2016 г. от „Нафтогаз“ и 6 дружества от групата въз основа на двустранния инвестиционен договор между Украйна и Русия от 1998 г. Спорът засяга газови находища, тръбопроводи и активи на „Черноморнафтогаз“, отнети след анексирането на Крим през 2014 г. Русия оспори решението пред нидерландските съдилища, тъй като седалището на арбитража е в Хага, но без успех: Върховният съд на Нидерландия отхвърли касационната ѝ жалба на 6 декември 2024 г. Оттогава въпросът вече не е дали задължението съществува, а къде и как може да бъде събрано.

Принудителното изпълнение постепенно се разгръща в повече държави. „Нафтогаз“ води изпълнителни производства в около 10 юрисдикции. Финландската служба за принудително изпълнение събра около 3,7 млн. евро, принадлежащи на руската държава. Съд в Париж призна арбитражното решение за изпълняемо във Франция, след което компанията вписа ипотеки върху руска държавна собственост за над 120 млн. евро. Дела текат още в САЩ и Великобритания. Сред оповестените досега случаи Норвегия е първата, при която изпълнението не се свежда до пари по сметка или тежест върху недвижим имот, а временно изважда от употреба действащ актив.

„Професор Молчанов“ е океанографски изследователски кораб с дължина 71 метра и бруто тонаж 1753, построен през 1983 г. във Финландия. Негов собственик е Руската федерация, а оператор – Северното управление по хидрометеорология и мониторинг на околната среда, поделение на Росхидромет с база в Архангелск. Десетилетия наред корабът обслужва полярни станции и превозва студенти и изследователи от Северния (Арктически) федерален университет. От 2025 г. основната му дейност е друга.

От юни 2025 г. корабът обслужва Баренцбург, а тази година линията Мурманск–Баренцбург навлезе във втория си сезон с 10 планирани двупосочни курса съвместно с „Арктикугол“ – руската държавна компания, която стопанисва мината и селището. Значението на маршрута е и политическо. Свалбард е извън Шенген, а Договорът от 1920 г. дава на гражданите на всички страни по него право на достъп до архипелага. Въздушният маршрут обаче минава през Тромсьо или Осло, т.е. през норвежки граничен контрол. След като Норвегия спря туристическите визи за руски граждани, транзитът остана достъпен само за свързаните с „Арктикугол“. Директното плаване от Мурманск заобиколи това ограничение: за пътници в експедиционни плавания е достатъчно собственикът на кораба да подаде списък 48 часа преди акостирането. Арестът спря линията в средата на сезона.

Москва реагира на най-високо равнище. По време на пленарната сесия на Източния икономически форум във Владивосток президентът Владимир Путин нарече ареста проява на държавен тероризъм и посочи, че усложнява възможността за двустранни мирни преговори. Говорителката на външното министерство Мария Захарова опиа задържането пред ТАСС като поредна проява на пиратство от страна на Запада. Посланикът в Осло Николай Корчунов го нарече политически мотивирано нарушение на международното право, настоя Норвегия да спазва задълженията по договора от 1920 г., включително принципа за недискриминационно третиране на останалите страни по него, и обърна внимание на съвпадението във времето: съдебният акт е издаден малко преди пристигане на кораба в Баренцбург, което според него свидетелства за координирано и преднамерено действие. Министърът за развитието на Далечния изток и Арктика Алексей Чекунков заяви пред „Интерфакс“, че плавателният съд е суверенна държавна собственост, определи задържането като пореден пример за правен нихилизъм и беззаконие от страна на западните държави и обяви, че Русия ще оспори решението.

При задържането на борда се намира първата художествено-научна експедиция „Арктик биенале“, чиито участници заедно с представители на Руското географско дружество описват руското наследство на архипелага. Никой от тях не е задържан. Губернаторът пое грижата за екипажа и пътниците съвместно с „Арктикугол“; хората са настанени в хотел в Баренцбург и продължават работа на брега, а Росхидромет съобщи, че екипажът е снабден с всичко нужно и поддържа връзка с близките си. Въпреки че норвежките власти не определят хората като задържани, вицепремиерът Юрий Трутнев заяви, че те нямат друг избор, освен да освободят пътниците.

Изпълняващият длъжността ръководител на „Нафтогаз“ Сергий Федоренко заяви, че Русия не може да избегне отговорност, като откаже да изпълни международно арбитражно решение, и че компанията ще преследва руски активи по света, докато обезщетението не бъде платено.

Ключов спор при обжалването ще бъде около държавния имунитет. По принцип имущество на държава, използвано за упражняване на суверенни функции, се ползва със защита срещу принудително изпълнение, а при имущество с търговска употреба тази защита е значително по-ограничена. Оттук идва и прецизната формулировка на украинската страна: кораб на Руската федерация, използван за търговски експедиционни круизи. Описанието измества спора от формалния статут на собствеността към начина, по който активът се използва реално. Чекунков защитава обратната теза, че става дума за научен плавателен съд на държавна метеорологична служба. Двете описания се отнасят за един и същ кораб и всяко от тях отразява различна част от годишната му дейност.

И обратният прочит на случая има основания. Реално събраното досега остава малко: 3,7 млн. евро във Финландия, докато вписаните във Франция ипотеки са тежести върху имущество, а не получени пари. Чекунков се позова именно на това, като напомни, че подобни прецеденти е имало в миналото, и обяви обжалване. Ако норвежкият съд приеме банкова гаранция и вдигне ареста, случаят ще се впише в същата поредица – разход и неудобство за Москва, но не и реално плащане по задължението.

Значението на случая за Киев обаче не е в непосредствено събраната сума: плавателен съд на 43 години сам по себе си не приближава съществено изплащането на присъдените милиарди. Значението е в метода. 3 години след решението в Хага изпълнението вече не зависи непременно от политическо съгласие между столици, а може да преминава през национални съдилища, които признават чуждестранното арбитражно решение по общия ред и след това задействат собствените си механизми за принудително изпълнение. Контрастът с политическия път е рязък: около 210 млрд. евро руски държавни резерви остават безсрочно замразени в ЕС, а спорът дали и как да бъдат използвани се води на равнище правителства и все още няма окончателно решение. Арбитражният път е несравнимо по-бавен и по-дребен като мащаб, но не изисква политическо единодушие. Ефектът личи и от реакцията: кораб на 43 години попадна в изказване на Путин за хода на мирните преговори.

Спорът за имунитета вероятно ще надживее сезона на линията Мурманск–Баренцбург, което означава, че ефектът върху руското присъствие на архипелага може да настъпи още преди правният въпрос да се реши окончателно. Потвърждение на този модел на изпълнение би било норвежката инстанция да остави ареста в сила и „Нафтогаз“ да поиска публична продан, както и последващи задържания на руски държавни съдове в други пристанища. Обратният сигнал би бил освобождаване срещу гаранция или уважено възражение за държавен имунитет, което би насочило изпълнението обратно към парични вземания и други активи. Три години арбитражното решение беше хартия; от 2 септември то държи конкретен кораб на кея.