🇷🇺 Там, където влиза руската армия, украинското „престава да съществува“, а онези, които не искат да се откажат от украинската нация, „ще загинат или ще заминат“. Това заяви Алексей Селиванов, роден в Киев бивш помощник на украинския министър на отбраната, който през 2022 г. е заместник-началник на окупационната полиция в Запорожка област. Думите са произнесени на 27 март 2025 г. на първата конференция на „Клуб на народното единство“ в московския хотел „Президент“ и могат да бъдат чути на пълния запис, който клубът публикува на собствения си канал във VK.
Селиванов се различава от официалните руски текстове по тона, не по целта. Държавна агенция и църковен събор са писали, а президентът Владимир Путин казва по-предпазливо онова, което Селиванов изрича без да увърта: че украинците не са отделна нация, че украинството е обратимо, а войната дава шанс за подобен обрат. След март 2025 г. докладите на ООН и на Съвета на Европа описват в окупираните области натиск за приемане на руско гражданство, обучение в руски училища и отказ от украинска идентичност. Всеки, който отхвърли тези изисквания, напуска.
Репликата е направена в отговор на предишните оратори. „Отлично! Връщаме се в XIX век. Махаме тази изкуствена идея за украинска нация и казваме, че всички сме руснаци. Украинизацията е обратима. Ако украинската нация е конструкт, политически конструкт, тя може да бъде премахната с възпитание“, каза Селиванов. На територията, контролирана от Киев, продължи той, това няма да се позволи „при никакви подписани договори“. „Но Бог ни дава шанс. Кървав шанс, тежък шанс. Той се нарича специална военна операция. Там, където идват руските войски, украинството престава да съществува по ненасилствен и естествен път.“
Малко по-нататък в същата реплика той описа положението в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област: „Ако там има украинска нация, тя е само в лицето на чакащите и на диверсантите, които взривяват нашите полицаи. Повече украинска нация там няма. Така ще бъде и в другите освободени региони. Онези, които не искат да прекратят съществуването на украинската нация, ще загинат или ще заминат. Отиват в украинската армия.“ „Чакащи“ (на руски: ждуны) е подигравателното руско название за местните жители, които очакват Киев да се върне.
Записът продължава и след пасажа, който обиколи социалните мрежи. „Онези, които остават, са готови да се предават един друг, както става сега“, каза Селиванов и даде за пример случаи от Бердянск, при които „срещу всеки от тях се образува наказателно дело“. Бердянск се намира в Запорожка област, където служи в полицията през 2022 г. После той допълни: „А онези, които ще останат, са онзи пластичен материал, онзи наш генетичен материал, с който ще работим.“ За себе си признава гордо: „Аз лично съм деукраинизирал хора.“ Завърши с думите „Идваме в бившата Украйна и се занимаваме с деукраинизация и русификация“ и с уверението „За това аз и приятелите ми сме готови да воюваме и занапред“. В подготвената си реч по-рано същия ден беше дал и определението: „денацификацията е рерусификация, връщане на правото на хората да бъдат руснаци“.
Репликата е част от спор, който клубът води открито. Според „ПолитНавигатор“ историкът Евгений Спицин е заявил по-рано в дискусията, че „трябва да признаем реалността, че украинците са нация“, а да се отрича нейното съществуване, означава „предварително да обречем на провал цялата ни идея“. Лариса Шеслер, председател на Съюза на политемигрантите и политзатворниците на Украйна, предложи за украинците да се говори като за „част от руския народ“. От другата страна на спора водещата Анна Шафран настоява, че „отделен украински език не съществува“, а военният експерт Константин Сивков предложи територията на Украйна да бъде „санирана“ от убедените „нацисти“ заедно с потомците и семействата им. Уточни, че това „не значи да разстрелваме и бесим“, а може да стигне „чак до това да се отпускат средства за преместване и да бъдат изпращани на Запад“, защото „главното е да ги няма в нашата страна“. Селиванов от своя страна започна с „Сега ще опонирам на други хора“ и застана изцяло на страната на втората група.
Биографията му минава през същата война. Роден през 1980 г. в Киев и завършва Киевския политехнически институт. До 2014 г. е помощник на украинския министър на отбраната и временно изпълняващ длъжността директор на департамента за социално-хуманитарна политика в министерството, а паралелно той ръководи организацията „Верное казачество“ и заема поста секретар на правителствения координационен съвет за казачеството. През април 2014 г. е нападнат в Киев, след което заминава за Луганск, влиза в проруските въоръжени милиции и води предаването „Приятелите на майор Селиванов“ по местния канал „Луганск 24“. През юни 2021 г. в ефира му обещава: „Ще се видим в освободения Киев, приятели мои!“
През 2022 г. той вече работи за окупационната власт. Според присъдата на украинския съд на 29 март 2022 г. приема да работи за руските власти в Енергодар и оглавява окупационната „милиция“ в града, а от май е заместник-началник на Главното управление на руското МВР за Запорожка област в Мелитопол. На 14 юли 2022 г. е задържан от руските власти; ТАСС потвърждава ареста, като се позова на източник в регионалните служби за сигурност, без да назове причина. САЩ го вписаха в санкционния си списък на 15 септември, ЕС – на 6 октомври 2022 г. На 21 септември 2023 г. е осъден от Томакивският районен съд в Днепропетровска област задочно на 13 години лишаване от свобода за колаборационизъм. В Москва той се представя като заместник-командир на доброволчески батальон в Запорожие. Проруски медии го наричат подполковник, чин, който не е потвърден официално.
Клубът, пред който говори, далеч не е сбирка на маргинали. Сам се определя като „платформа за народна дипломация“, създадена съгласно указ № 809 на Путин за „традиционните духовно-нравствени ценности“. Според официалния му сайт съпредседатели са бившият украински премиер Николай Азаров, депутатката от Държавната дума Яна Лантратова и Андрей Клинцевич. В президиума влизат Александр Дугин, Сергей Караганов, Захар Прилепин, Апти Алаудинов и Евгений Примаков. По време на конференцията Примаков ръководи Россотрудничество, федералната агенция за руското хуманитарно влияние в чужбина, и беше представен на конференцията като съпредседател на клуба.
Почти всяка теза в репликата има предшественик в руските държавни медии. На 3 април 2022 г. малко над месец след инвазията, агенция РИА Новости публикува колонката на Тимофей Сергейцев „Какво трябва да направи Русия с Украйна“, според която „денацификацията неизбежно ще се превърне в деукраинизация“, „украинизмът“ е „изкуствена антируска конструкция“, а сроковете ѝ „в никакъв случай не могат да са под едно поколение“. Населението е разделено по подобен начин: въоръжените „нацисти“ трябва да бъдат „в максимална степен унищожени на бойното поле“, а пасивните „помагачи“ – превъзпитани с „идеологически репресии“ и цензура. За остатъчната Украйна отвъд „линията на отчуждение“ Сергейцев отбелязва: „Там ще заминат ненавистниците на Русия.“
1Ръководството на държавата формулира основата по-сдържано, но без съществена разлика. В статията си за „историческото единство на руснаците и украинците“ от юли 2021 г. Путин описа двата народа като един, а на икономическия форум в Санкт Петербург на 20 юни 2025 г. заяви, че смята руснаците и украинците за един народ и че „в този смисъл цяла Украйна е наша“. Дмитрий Медведев, като заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, заяви на 4 март 2024 г. в черноморския курорт Сочи, че идеята „Украйна не е Русия“ трябва „да изчезне завинаги“, защото „Украйна, разбира се, е Русия“. 3 седмици след това на 27 март 2024 г. Всемирният руски народен събор под председателството на патриарх Кирил прие програмен документ, според който руският народ се състои от великоруси, малоруси и беларуси, „клонове на един народ“. Документът настоява това триединство да бъде утвърдено със закон и включено в списъка на защитените ценности. Същият документ иска след войната цялата територия на Украйна да влезе в „зоната на изключително влияние на Русия“. Сходни искания влязоха и в преговорната позиция на Москва: в меморандум, връчен на 2 юни 2025 г. на украинската делегация в Истанбул, тя поиска официален статут на руския език, законова забрана на „прославянето на нацизма“ и разпускане на всички „националистически“ организации и партии.
Селиванов говори в бъдеще време, но голяма част от описаното вече е факт. Докладът на мониторинговата мисия на ООН от 21 март 2025 г. излезе шест дни преди конференцията и установи, че от учебната 2022/23 г. Русия налага в училищата в окупираните територии своята програма. В учебниците ѝ по история Украйна не е представена като независима държава, а по време на задължителните часове „Разговори за важното“ учениците научават, че жителите на окупираните земи са руснаци. Оксъщата политика се провежда от 2014 г. насам, учениците, които се обучават на украински, са намалели отупационните власти са заплашвали и наказвали деца и родители за това, че говорят на украински. В Крим, където 12 700 до 197 през 2023 г.
Седмица преди конференцията, на 20 март 2025 г., Путин подписва указ № 159, според който украинските граждани без „законни основания“ да пребивават в Руската федерация трябва до 10 септември 2025 г. да „урегулират“ статута си или да напуснат, а Москва смята за своя територия и четирите окупирани области. Последиците са описани в доклада на генералния секретар на Съвета на ЕС от 2 септември 2026 г. Там са издадени около 3,5 млн. руски паспорта, докато в Мариупол без руско гражданство остава 1% от жителите. По данни на ООН повечето местни жители без руски паспорт напускат до декември 2025 г. и това може да представлява принудително разселване. В своя доклад от 20 март 2026 г. мисията на ООН е категорична: Русия е депортирала и принудително е преместила хора от окупираната територия, особено смятаните за нелоялни. За да се върнат безопасно, украинците трябва да приемат руско гражданство, да запишат децата си в училища с руската програма и да „се въздържат от изразяване на украинската културна идентичност“, посочва ръководителката на мисията Даниел Бел. Сходството със Селиванов се крие най-вече в целта, не в механизма: той предвижда, че несъгласните ще загинат в украинската армия или ще заминат, а докладите описват натиск, при който онзи, който не приеме руския паспорт, напуска.
Позицията му не се споделя единодушно дори в собствения му кръг. В същата дискусия Спицин и Шеслер още преди репликата му отхвърлят отричането на украинската нация като вредно за руската кауза. В своя подготвена реч Селиванов сам разказва, че длъжностно лице от една от окупираните области му казало, че там „нямаме задача да се борим с украинската национална идентичност“, и добави: „Не съм съгласен.“ Случаят с Антон Красовски, тогава ръководител на рускоезичната програма на RT, показва, че публичният призив за насилие има цена в държавните медии. През октомври 2022 г. той отправи призив украинските деца, наричащи руснаците окупатори, да бъдат удавени. RT го отстрани от ефир, а Следственият комитет започна проверка. Тези разлики обаче засягат думите, не мерките. Дори умереното крило предлага да се говори за украинците като за част от руския народ, а описаното от ООН – училищната програма, паспортът като условие за работа, лечение и образование, изтласкването на нелоялните – се случва, без да зависи от това кой какво казва на кръгла маса в Москва.
Затова записът е ценен не като ново политическо изказване, а като превод на официалния речник. Между „денацификацията“ на Путин и „урегулирането на статута“ в указа стоят случаите на изселване, които ООН вече документира. Бивш окупационен полицай обяснява какво е значението на тези думи пред клуб, в чието ръководство участва тогавашният ръководител на държавна агенция. Докато окупацията продължава, с нея повече от сигурно ще продължи и асимилационната политика, защото е заложена в указите и в училищната програма, а не в настроението на ораторите. Дали самото отричане на украинската нация ще се превърне в държавна норма, ще покаже съдбата на проекта за закон за „триединството на руския народ“, предложен от юли 2024 г. на форума на Всемирния руски народен събор в Севастопол заедно с наказателна отговорност за публичното му отричане. Към октомври 2026 г. той не е приет. Ако бъде приет, тезата, която Селиванов защити в спора с историка в рамките на същата дискусия, ще се превърне в закон, а несъгласието с нея – в престъпление.
