Украйна създаде работна група за подновяване на гражданските полети.

🇺🇦✈️ Министерството на развитието на общините и териториите на Украйна сформира специализирана работна група, която да подготви условията за подновяване на гражданските полети до летищата в страната.

Официалната заповед беше подписана по-рано днес от Олексий Кулеба, вицепремиер по възстановяването и министър на развитието на общините и териториите.

Гражданската авиация на Украйна беше напълно прекратена, а въздушното пространство на страната беше затворено за всички търговски полети от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.

Тази група функционира като консултативен орган към министерството, като основната ѝ цел е да разработи конкретни предложения за подновяване на гражданските полети, а същевременно да гарантира сигурността на критичната авиационна инфраструктура.

Членовете ще се срещат както присъствено, така и онлайн, за да изготвят препоръки до министерството за защита на активите на гражданската авиация и рестартиране на летищните дейности след руската инвазия в Украйна.

Групата се оглавява от Серхий Деркач, заместник-министър на развитието на общините и териториите. Той има правомощия да привлича служители на различни държавни агенции, местни власти и специализирани организации.

В състава ѝ влизат няколко високопоставени държавни служители и индустриални експерти: Серхий Батечко от Държавната служба за извънредни ситуации, Микола Бойко от Държавната агенция за възстановяване и Павло Елизаров, заместник-командващ на Военновъздушните сили на Украйна.

Екипът включва още Серхий Коршук от Държавната авиационна администрация, Дмитро Кушпил от сектора за авиационна инфраструктура на министерството и Андрий Ярмак, директор на РВД.

Ръководството на основните украински летища е представено в групата, сред които главният изпълнителен директор на международно летище „Бориспил“ Олексий Дубревски, директорът на международно летище „Киев“ Володимир Кудак и Тетяна Романовска, директор на международно летище „Данило Халицки“ в Лвов.

Разговорите за повторно отваряне на украинското небе за гражданска авиация започнаха още на 1 декември 2023 г. Канцеларията на президента заяви, че „Бориспил скоро отново ще изпраща и приема самолети“.

През 2024 г. Криспин Елисън, старши партньор в застрахователната компания Marsh McLennan, предположи по време на 10-ия Киевски международен икономически форум, че страната може да възобнови полетите от поне едно летище (Лвов или Бориспол) до края на януари 2025 г.

Според правителствен източник, цитиран от Forbes Ukraine, самолет, излитащ от „Бориспил“, би трябвало да остане в украинското въздушно пространство около 40 минути, за да достигне безопасна зона. Той изтъкна, че при осигурени застрахователни механизми работа са готови да започнат пет или шест авиолинии.

Киър Стармър подготвя план за отваряне на Ормузкия проток.

🇬🇧 Британският премиер Киър Стармър обяви, че работи със съюзници на страната по изпълним план за повторно отваряне на Ормузкия проток без стартирането на мисия на НАТО, според публикация на BBC от днес.

Говорейки от „Даунинг стрийт“ 10, Стармър представи изчерпателен преглед на военните и дипломатически операции на Обединеното кралство в Близкия изток, в който потвърди успешната евакуация на повече от 92 000 британски граждани.

Стармър постави акцент на разгръщането на хиляди военнослужещи, три изтребителни ескадрили и отряди за борба с дронове, базирани в Кипър, които помагат за прехващане на безпилотни заплахи, изстреляни от Иран и ливанската Хизбула.

Премиерът посочи, че водената от САЩ въздушна кампания е „отслабила масово“ военните способности на „отвратителния режим в Иран“. Той обаче подчерта спешната нужда от договорено споразумение след края на конфликта, което да ограничи възможностите на Техеран да възстанови ядрената си програма, както и да подсигури морските маршрути с цел стабилизиране на глобалните енергийни пазари.

Засягайки темата за потенциалното военно участие, Стармър нарече изпращането на британски войски „абсолютно най-трудния въпрос за всеки министър-председател“. Той настоя, че ако те бъдат изложени на опасност, това трябва да стане на строга правна основа и внимателно обмислен план.

Стармър заяви, че неговото лидерство се състои в твърдо отстояване на британските интереси, независимо от външния натиск.

По отношение на дипломатическите усилия, той изтъкна скорошни разговори с канадския премиер Марк Карни и предстояща среща с украинския президент Володимир Зеленски, и отправи предупреждение към съюзниците, че западният свят трябва да остане фокусиран върху подкрепата за Киев, за да гарантира, че текущата криза в Близкия изток няма неволно да се превърне в „печалба за Путин“.

Обединеното кралство разшири военното си присъствие в Близкия изток през последните няколко седмици в отговор на ескалиращия конфликт между САЩ, Израел и Иран, а в същото време евакуира десетки хиляди граждани и подсили регионалните си бази срещу удари с дронове и ракети.

Друг доклад описа подробно как британските власти обмислят разполагане на модерни автономни системи, включително съвместно разработени с Украйна дронове-прехващачи за обезопасяване на Ормузкия проток без ангажиране на големи бойни кораби. Използвайки тактики, усъвършенствани от украинските въоръжени сили, Обединеното кралство противодейства активно на руските и иранските дронове в региона.

Ударите на Украйна по руски рафинерии нанесоха щети за над 1 трилион рубли

🇺🇦🎯🇷🇺 Непрестанната кампания на Украйна с дронове срещу руските петролни рафинерии нанесе тежки финансови щети на енергийния сектор на Кремъл, съобщи The Moscow Times на 16 март. До момента ударите са коствали на индустрията над 1 трилион рубли (12,3 милиарда долара) под формата на преки и косвени загуби.

Финансовата равносметка, която включва над 100 милиарда рубли (1,2 милиарда долара) преки физически щети наред с огромни пропуснати ползи, доведе до спад на общия обем на преработката на петрол в Русия с 1,7% през 2025 г. Доставките на суров петрол по тръбопроводи към местните рафинерии достигнаха 15-годишно дъно, докато те се бореха да поддържат дейността си на фона на постоянните бомбардировки.

Според изчисления на Bloomberg, през годината Украйна е предприела най-малко 120 атаки срещу руската петролна инфраструктура, 81 от които са били насочени изрично към рафинерии. Резкият скок на успешни удари доведе до невиждана криза на руския застрахователен пазар. Корпоративни застрахователи заявиха, че коефициентите им на загуба за риск от „тероризъм и саботаж“ са надхвърлили 100%. Това означава, че в момента те изплащат значително повече обезщетения, отколкото събират като премии.

Големи руски застрахователи като „Согласие“ и СОГАЗ посочват, че честотата на плащания се е увеличила експоненциално, а средното обезщетение за единичен удар по рафинерия достига няколкостотин милиона рубли. Експерти от бранша отдават по-тежките щети на еволюиращата тактика на Украйна и употребата на масирани рояци от дронове за подавяне на местната отбрана.

Докато руският министър на отбраната Андрей Белоусов заяви през декември, че ПВО на страната работи с 97% ефективност срещу близо 3700 дрона, които Украйна изстрелва месечно, разузнаването на Киев рисува съвсем различна картина.

Ръководителят на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Васил Малюк заяви, че само за миналата година украинските въоръжени сили са нанесли около 160 успешни удара по съоръжения за добив и преработка на петрол в Русия, унищожавайки системно логистичната и финансова опора на военната машина на Кремъл, предава The Moscow Times.

Честотата на тези въздушни атаки сериозно наруши вътрешните енергийни пазари и предизвика недостиг на горива. По-ранен доклад посочи, че координираните атаки с дронове успешно са извадили от строя над 13% от общия капацитет за преработка на петрол в страната само за няколко седмици.

Този внезапен спад в производството принуди Кремъл да наложи строга забрана за износ на бензин за шест месеца в опит да стабилизира скочилите вътрешни цени и да спре дефицит на гориво за своите военни сили. Тъй като ремонтите на оборудването на рафинериите, произведено на Запад и подложено на тежки санкции, се проточиха с месеци, продължителната украинска кампания се оказа неочаквано ефективна в изчерпване на ресурсите, на които Москва разчита за финансиране на военните си усилия.

Дроновете Octopus, разработени съвместно с Украйна, могат да бъдат разположени в Ормузкия проток

🇬🇧✈️🇺🇦 Дроновете Octopus, разработени съвместно от Украйна и Обединеното кралство, могат да бъдат разгърнати в защита на Ормузкия проток. Британското правителство разглежда варианти за подкрепа на съюзническите усилия за отваряне на жизненоважния морски път, съобщава The Times на 16 март.

Сред разглежданите системи са британските автономни платформи за противоминна борба и дроновете-прехващачи Octopus, разработени в сътрудничество с Украйна.

Репортажът отбелязва, че британските служители обмислят използването на технологии за лов на мини и дронове-прехващачи, вместо да ангажират повече бойни кораби в региона. Министрите търсят отговор, който да подсили морската сигурност, без да задълбочава конфликта.

Дроновете са проектирани да противодействат на въздушни заплахи, включително дронове от типа „Шахед“. Паралелно с това системите за лов на мини биха могли да помогнат за разчистването на експлозиви от един от най-важните енергийни коридори в света, през който преминава около една пета от глобалните доставки на петрол.

Дебатът за британската подкрепа се засили, след като Тръмп призова партньорските държави да съдействат за обезопасяване на водния път. The Times съобщава, че военните лидери преглеждат редица варианти, като автономните системи се очертават като по-гъвкава политическа и военна алтернатива на по-мащабното военноморско разгръщане.

Евентуалното използване на дроновете Octopus подчертава как технологиите, разработени за бойното поле в Украйна, вече оформят широкото планиране на сигурността в глобален план. В този случай системи, които се произвеждат в Обединеното кралство за противодействие на руски и ирански заплахи, могат да бъдат пренасочени за защита на търговското корабоплаване в Залива.

Успоредно с това Великобритания вече започна да изпраща специалисти по борба с дронове в Близкия изток, за да отговори на ескалиращите заплахи. Страната изпрати персонал, преминал обучение, базирано на опита от партньорството с Украйна, в опит да подсили военните бази, изправени пред атаки от ирански дронове.

Това отразява и цялостните усилия на Запада за по-бърза адаптация към заплахата от безпилотни апарати, а оперативният опит на Украйна се превръща в практическа референция далеч отвъд европейския театър на военните действия.

Сътрудничеството се разширява и в сферата на отбранителната индустрия. Украински производител откри предприятие в Обединеното кралство, пренасяйки решения в областта на дроновете, оформени от опита на фронта, докато украинската военна индустрия разширява своя отпечатък в чужбина.

Този ход показва нарастващото търсене на системи, усъвършенствани в бойни условия, като практическите способности за борба с дронове и безпилотните технологии все по-често се разглеждат като експертиза за износ, а не само като спешна вътрешна необходимост.

Сателитни снимки потвърждават унищожаването на склад за ракети в Довжанск

🇺🇦🎯🇷🇺 Сателитни снимки от Довжанск (бившия Свердловск) потвърждават сериозни поражения след украинския удар по местния склад за динамит в събота вечерта. Кадрите ясно показват, че поне една от основните сгради в комплекса е напълно заличена, а следите от мощните детонации са видими в целия район.

Всичко започна с поредица от видеа в социалните мрежи, заснети от местни жители, на които се виждаха мащабни пожари и характерните за склад за боеприпаси вторични детонации. Тези записи бързо бяха геолокирани и потвърдиха, че целта е именно индустриалната зона на окупирания град, където се намира склад за съхранение на зенитни ракети за противовъздушна отбрана.

Ударът е стратегически важен, тъй като Довжанск се намира в непосредствена близост до държавната граница с Руската федерация и служи като логистичен пункт за прехвърляне на военни ресурси към фронта в Луганска област. Унищожаването на запасите от ракети за противовъздушна отбрана в този сектор може да отвори „дупка“ в небето, което прави останалите военни обекти в района много по-уязвими за следващи атаки.

Дронове удариха петролна база край Лабинск в Краснодарски край.

🔥 Петролно депо в района на Лабинск в Краснодарски край е било поразено от безпилотни летателни апарати преди броени минути, съобщават мониторинг канали в Telegram. Кадри от мястото показват огромен пожар на територията на обекта.

Лабинск е град в югоизточната част на Краснодарски край с население от около 60 000 души, разположен на река Лаба, ляв приток на Кубан. Районът е част от развитата нефтена инфраструктура на региона, която включва множество нефтобази, тръбопроводни възли и претоварни пунктове, обслужващи логистиката на Южна Русия.

Атаката се вписва в поредица от удари по енергийна инфраструктура в Краснодарски край през март. На 8 март беше ударена нефтена база в Армавир, на 12 март – ключовият нефтопреливен възел „Тихорецк-Нафта", където бяха унищожени два резервоара за гориво. На 15 март поредна нефтебаза в региона беше подпалена от удар на украински дрон. Тихорецкият възел е единственият маршрут за снабдяване с петролни продукти на черноморското пристанище Новоросийск.

Москва е под масирана атака с дронове за второ поредно денонощие.

🚨 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) провеждат най-масираната атака с дронове срещу Москва от началото на войната. Над 260 безпилотни летателни апарата „застъпиха на нощно дежурство“, пишат украински мониторинг канали в Telegram, като ударите продължават второ поредно денонощие без прекъсване.

Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи в неделя сутринта, че през изминалата нощ ВСУ са изстреляли 170 безпилотника срещу 13 руски региона, съобщава The Moscow Times.

В Краснодарския край е избухнал пожар в нефтена база край град Тихорецк. Според оперативния щаб пожарът е предизвикан от „падане на отломки". Повредени са и два високоволтови електропровода. Същата база беше ударена и три дни по-рано. Тя е част от структурата на „Транснефт" и принадлежи на Тихорецкия нефтен възел – един от водещите претоварни пунктове за петрол в Южна Русия.

ВСУ нанесоха и ракетен удар срещу Белгород, съобщи губернаторът Вячеслав Гладков. Обекти на енергийната мрежа са получили „сериозни повреди", което е довело до прекъсвания на тока, водата и отоплението. Според информационния канал „Пепел" под удар е попаднала ТЕЦ „Луч" и още няколко енергийни обекта.

Във Волгоград е повреден жилищен блок в Советски район – избити са стъкла, съобщи губернаторът Андрей Бочаров, според когото няма пострадали.

Над Ростовска област са свалени около 40 дрона, заяви ръководителят на региона Юрий Слюсар. Атакувани са градовете Милерово, Каменск-Шахтински, Новошахтинск, Шахти и Ростов на Дон. Не е постъпила информация за пострадали или разрушения на земята.

В Калужка област отломки от дронове са повредили две частни къщи в Боровски и Мосалски окръг, съобщи губернаторът Владислав Шапша. Силите на ПВО са унищожили 15 дрона, няма пострадали.

Дронове бяха свалени и над Брянска, Курска, Саратовска, Смоленска, Тверска и Тулска област, Адигея и окупирания Крим.

Украйна ще тества новото поколение ПВО системи SAMP/T NG срещу балистични ракети

🇺🇦🤝🇫🇷 Украйна планира да тества противоракетна отбрана от следващо поколение SAMP/T NG срещу заплахи от балистични ракети веднага след доставката ѝ по-късно тази година, заяви президентът Володимир Зеленски на 15 март.

Кореспондент на UNITED24 Media цитира Зеленски, според когото Франция ще прехвърли новата версия на френско-италианската система SAMP/T NG на Украйна, където тя ще бъде изпитана в реални бойни условия срещу балистични цели. Той описа системата като единствената европейска алтернатива на американската платформа Patriot.

„SAMP/T е единствената алтернатива в Европа днес. Тази година ще разберем дали новите системи SAMP/T могат да свалят балистични ракети. Ще получим системата и ще я тестваме срещу балистични заплахи. Ако тя проработи, ще се превърне в добра дългосрочна подкрепа“, каза Зеленски.

Зеленски добави, че Киев е преговарял с френския президент Еманюел Макрон за осигуряване на приоритет при достъпа до системата, ако тестовете потвърдят нейната способност да прехваща балистични ракети.

„Ако успеем с французите и успеем да сваляме балистични ракети, това ще е първата подобна алтернатива“, заяви Зеленски. „Договорихме се Украйна да бъде първа на опашката. Защото щом започнат да свалят балистични ракети, веднага ще се извие опашка от желаещи.“

В момента системата SAMP/T NG навлиза във финалния етап на разработка и е проектирана значително да разшири възможностите на оригиналната платформа SAMP/T. Центърът за въздушна война на Въздушно-космическите сили на Франция (CEAM-AWC) прие на въоръжение първата система SAMP/T NG в края на февруари.

Ключова модернизация в системата е интеграцията на нови радари с активна фазирана антенна решетка (AESA). Френските версии ще използват радара Ground Fire, разработен от Thales, а италианските системи ще са оборудвани с радара Kronos Grand Mobile HP на Leonardo.

Радарът Ground Fire осигурява пълно 360-градусово покритие и може да открива въздушни заплахи на разстояния до 400 км. Той работи в S-диапазона и може едновременно да проследява голям брой цели, сред които дронове и балистични ракети.

Италианският радар Kronos Grand Mobile HP, базиран на корабната радарна технология EMPAR на Leonardo, използва приемо-предавателни модули от галиев нитрид (GaN) за подобряване на качеството на сигнала и обхвата на откриване.

Радарът се върти до 60 пъти в минута, което позволява актуализация на данни за движението на целта всяка секунда. Обхватът му на откриване достига до 250 км в боен режим и 300 км в режим на търсене.

Системата ще използва и модернизираната ракета-прехващач Aster 30 Block 1 NT, проектирана да прехваща балистични ракети с обсег до 1500 км, в допълнение към самолети и други въздушни заплахи.

По-рано италианската компания Leonardo обяви, че планира да тества компоненти от своята интегрирана система за въздушна и ракетна отбрана от следващо поколение Michelangelo в Украйна до края на годината, преди изпитанията на НАТО, насрочени за 2027 г.

Украйна унищожи склад за зенитни-ракети в окупирания Луганск.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна нанесоха удар, унищожил склад с ракети земя-въздух в окупирания град Довжанск в Луганска област. Това съобщиха местни мониторинг канали, цитирани от OSINT общността CyberBoroshno.

Мишена на удара е бил обект, използван от руските сили за съхранение на ракети за системи земя-въздух. Съоръжението се намира на територията на бивш склад за динамит, който е бил преоборудван от руската армия в логистична база за боеприпаси за ПВО.

Обектът е разположен на координати 48.101990, 39.670564, на около 150 км от настоящата фронтова линия, което показва, че ударът е бил насочен срещу инфраструктура дълбоко в тила на руските позиции.

Кадри, разпространени онлайн, показват огромен пожар на мястото, последван от продължителна серия от вторични детонации с множество проблясъци и искри в небето, докато ракетите се взривяват и техните фрагменти се разпръскват в района.

OSINT анализатори идентифицираха съоръжението именно като място за съхранение на ракети, използвани от руските системи за противовъздушна отбрана. Местни източници също съобщават, че експлозиите са се чували на няколко километра разстояние, като на някои кадри се вижда как ракети се възпламеняват и се изстрелват неконтролируемо във въздуха по време на вторичните детонации.

„Руски склад за ракети е унищожен във временно окупираната територия на Луганска област“, заяви Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформация към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна

Довжанск, известен по-рано като Свердловск, се намира под руска окупация от 2014 г. и се използва като тилов логистичен център за руските войски, действащи в Източна Украйна. И по-рано обекти в града са били използвани за съхранение на боеприпаси и разпределение на военни доставки.

По-рано украинското военно разузнаване докладва за удари по два руски кораба, използвани за логистика през Керченския пролив – железопътният ферибот „Славянин“ е бил изведен от строя, а плавателният съд „Авангард“ е бил повреден по време на операция по-миналата нощ.

Съветник на Путин е отговорил с ругатня на предложението за европейско участие в преговорите

🇷🇺🤬🇫🇷 Според информация в медиите, съветникът на руския президент Юрий Ушаков е отговорил с ругатня, когато френски дипломати са повдигнали въпроса за евентуално участие на Европа в мирни преговори за Украйна.

Според репортаж на Financial Times, двама висши съветници на френския президент Еманюел Макрон са пътували до Москва през февруари, за да обсъдят потенциалното включване на европейските съюзници в бъдеща рамка за преговори, свързани с войната. Делегацията е включвала дипломатическия съветник на Макрон Еманюел Бон и висшия френски държавен служител Бертран Бухвалтер.

По време на срещата им с Ушаков, помощник на руския президент Владимир Путин, отговорен за външната политика, френските представители са аргументирали позицията, че европейските държави трябва да имат място на масата за преговори, тъй като войната пряко засяга сигурността на Европа.

„Съжалявам, но всъщност не – няма да стане, вървете по дяволите“, отговорил Ушаков, според европейски дипломат, цитиран от Financial Times.

Репортажът посочва, че Кремъл е отхвърлил предложението категорично и не е показал никаква готовност за разширяване на преговорите с включване на европейски държави.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков представи различна версия на разговора в коментар за Financial Times. Той твърди, че европейските държави в момента не допринасят за усилията, насочени към спиране на войната.

„Когато представителят на Франция пристигна, той не донесе никакви положителни сигнали. Затова и не чу нищо позитивно в отговор“, заяви Песков. „За съжаление, европейците изразходват всичките си усилия в опити да убедят украинците да продължат войната. Убедени сме, че те правят грешка от гледна точка на собственото си бъдеще.“

Според Financial Times срещата се е състояла в момент, когато европейските страни опитват да гарантират, че всеки дипломатически процес относно войната между Русия и Украйна ще включва страните от ЕС, които предоставят политическа, военна и икономическа подкрепа на Киев от самото начало на пълномащабната война през февруари 2022 г.

Подготовката за следващия кръг от преговори се усложнява от разногласия относно мястото на срещата. Президентът Володимир Зеленски заяви, че разговорите са били отложени по искане на САЩ поради ескалиращата ситуация в Близкия изток.

Вашингтон посочи, че предпочита да е домакин на срещата на територията на САЩ, докато Русия предложи преговорите да се проведат на неутрални места като Турция или Швейцария. Зеленски допълни, че Украйна е готова да участва независимо от локацията, включително в САЩ, Турция, Швейцария или ОАЕ.

Япония проучва възможността за придобиване на украински бойни дронове

🇯🇵🇺🇦 Япония обмисля закупуване на украински дронове, за да укрепи отбранителните си способности. Този ход илюстрира нарастващия международен интерес към изпитаните в реални условия украински безпилотни системи.

Според информация на Kyodo News, японското правителство проучва варианти за интеграция на украински ударни дронове в арсенала на Силите за самоотбрана. Инициативата е в отговор на предложение от страна на Киев за задълбочаване на партньорството в сферата на отбраната и технологичен обмен с Токио.

Един от потенциалните пътища е подписването на двустранно споразумение за трансфер на отбранително оборудване, което да включва разпоредби за защита на класифицирана информация. Подобен договор би позволил на Япония да закупува или да разработва съвместно с Украйна нови безпилотни системи.

Източник от Министерство на отбраната на Япония заяви пред медията, че бързата технологична адаптация на Украйна по време на войната е направила нейните системи изключително ефективни.

„Макар Япония да има малък опит с дроновете, Украйна многократно е надграждала системите си за кратки периоди въз основа на реалния боен опит, което ги прави много мощни“, споделя източникът.

Очаква се японските власти да вземат окончателно решение, след сравнение между украинските дронове и такива, произведени в други страни. Според Kyodo News, Израел се разглежда като потенциален доставчик. Изданието обаче отбелязва, че Токио може да счете сътрудничеството с Украйна за по-малко чувствително от политическа гледна точка заради международните критики срещу военните операции на Израел в Газа.

Евентуалната покупка е обвързана с плановете на Япония за мащабна модернизация на отбраната. Според държавни документи, цитирани от медията, министерството на отбраната е заложило 277,3 милиарда йени (около 1,7 милиарда долара) в бюджета за фискалната 2026 г. за разработване и придобиване на безпилотни системи.

Средствата са свързани с нова концепция, известна като SHIELD (Синхронизирана, хибридна, интегрирана и подобрена крайбрежна отбрана). Тя се фокусира върху защитата на отдалечените японски острови чрез мащабно разполагане на разузнавателни и ударни дронове, способни да действат в морска среда.

Международният интерес към капацитета на Украйна в областта на дроновете нараства, тъй като страната продължава да адаптира системите си в реални бойни условия по време на пълномащабната война с Русия. Президентът Володимир Зеленски заяви, че е получил множество искания от чужди правителства, търсещи помощ за борба с произведените в Иран дронове.

Според изявление на Зеленски от 9 март, 11 държави, включително съседи на Иран, европейски партньори и САЩ, са поискали от Украйна сътрудничество в сферата на сигурността, свързано със защитата от дронове „Шахед“ и подобни въздушни заплахи. Президентът поясни, че запитванията включват интерес към системи-прехващачи, решения за електронна война и обучение, базирано на украинския опит на бойното поле.

„Към този момент има 11 искания от съседни на Иран страни, европейски държави и САЩ“, написа Зеленски след заседание на Ставката на върховния главнокомандващ. Той добави, че Украйна преценява кои от тези искания могат да бъдат изпълнени, без това да отслаби собствените ѝ отбранителни способности.

Нетаняху е отправил официално запитване за среща със Зеленски.

🇮🇱🤝🇺🇦 Израелският премиер Бенямин Нетаняху е отправил официално запитване за провеждане на разговори с украинския президент Володимир Зеленски, съобщава изданието Ynet. Основната цел на инициативата е установяване на двустранно сътрудничество в борбата с безпилотни заплахи, тъй като Израел е започнал да проявява засилен интерес към натрупания от Украйна опит в прехващането на ирански дронове.

Посланикът на Украйна в Израел Евгений Корнийчук потвърди информацията и уточни, че поради тежкия график и на двамата лидери разговорът все още не се е провел. Очаква се това да се осъществи в началото на следващата седмица.

Интересът към украинската експертиза идва в момент на продължаваща военна ескалация в Близкия изток, където технологиите, използвани от Русия в Украйна, по-конкретно иранските дронове „Шахед“, намират все по-широко приложение. Въпреки че Израел разполага с ешелонирана и високотехнологична отбрана срещу ракетни и въздушни удари, Украйна разработи и приложи на практика ценово ефективни методи за масово неутрализиране на подобни заплахи.

Сегашната инициатива е значително отклонение от досегашната позиция на Израел. През февруари 2023 г. посланик Корнийчук представи пред израелските власти останки от ирански дрон, свален над територията на Украйна, като символ на общата заплаха. Въпреки предупреждението на дипломата, че липсата на общ подход и сътрудничество ще доведе до появата на същите апарати над въздушното пространство на Израел, той отново отклони офертата за обмен на опит. Актуалното искане за разговори подсказва, че страната е започнала да преразглежда тези минали решения заради еволюцията на заплахата от дронове в региона.

През октомври 2022 г. пък Израел отхвърли официално писмено искане от Киев за доставка на системи за ПВО и ПРО. Тогава Киев настояваше за достъп до технологии като Iron Dome, Barak-8 и лазерна система Iron Beam (тогава още в процес на разработка), но израелските власти оправдаха отказа с липса на наличности. Освен това Израел изрази опасения, че съществува опасност чувствителни технологии да попаднат в руски ръце, а от там да бъдат предадени на Иран за проучване и противодействие.

Молдова търси помощ от ЕС заради масивен разлив в река Днестър след руски удар

🇲🇩 Молдова спешно поиска съдействие от Европейския съюз за справяне с огромен разлив на гориво в река Днестър, предизвикан от руски военен удар, съобщи NewsMaker на 13 март.

Екологичната криза започна след руските удари от 7 март по Днестърската ВЕЦ, която причини значителен теч на технически масла и ракетно гориво, които впоследствие се оттекоха по течението през молдовската граница. Премиерът Александру Мунтяну обяви, че се е обърнал към европейските партньори за оборудване за улавяне на петролните петна и мобилни станции за изследване качеството на водата.

В отговор на нарастващата заплаха Молдова изпрати части на националната армия за изграждане на лагер за управление на кризи в район Сорока. Те работят съвместно с екипи за спешна помощ и специалисти от съседните Румъния и Украйна за инсталиране на защитни прегради и филтриращи системи от слама.

Токсичният разлив застрашава критичните източници на питейна вода в цяла Северна Молдова. Министърът на околната среда Георге Хайдер предупреди, че няколко селища, особено около село Наславча, където е обявен „жълт код“, може да се сблъскат със сериозен недостиг на питейна вода, пише NewsMaker.

Властите тестват реката на всеки шест часа, за да следят нивата на замърсяване, и наложиха строга забрана за всякакъв вид риболов в участъка Наславча–Дубосари най-малко до 1 април.

Официални лица в Киев осъдиха замърсяването като съзнателен акт на екологична война. Дмитро Лубинец, комисарят по правата на човека към Върховната рада на Украйна, отбеляза, че атакувайки хидроенергийна инфраструктура на трансгранична река, Русия създава умишлено хуманитарна криза в две държави.

Описвайки унищожаването на източници на питейна вода като грубо нарушение на Женевските конвенции, Лубинец обяви, че подготвя официални обръщения към ООН с искане за незабавна международна реакция срещу „руския екологичен тероризъм“.

„Вече подготвям писма до ООН с искане този факт да бъде документиран и да се издаде ясен международен отговор. Светът няма право да мълчи. Агресията на Русия срещу околната среда е предизвикателство към цивилизования свят. Ако няма безкомпромисен отговор днес, утре руският терор ще отрови и други реки в Европа“, предупреди той.

Екологичната катастрофа в река Днестър е част от много по-мащабна и опустошителна кампания, насочена към унищожаване на околната среда, водена от руските сили. По-рано стана ясно, че Москва е отговорна за над 7000 доказани екологични престъпления в Украйна от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. и е причинила екологични щети на стойност около 85 млрд долара.

Атакувайки систематично критична инфраструктура, включително удари по всяка една хидроелектрическа централа в страната – руската армия постоянно превръща екологичните катастрофи в оръжие за нанасяне на максимални щети. Последвалите токсични разливи, опожарени гори и наводнени общности не просто унищожиха биологичното разнообразие на Украйна, но и създадоха тежки, дългосрочни рискове, които са заплаха са питейната вода и земеделската стабилност на съседни държави като Молдова.

Юшченко към Орбан: „Ти предаваш паметта на собствения си народ“

🇺🇦✍️🇭🇺 Третият президент на Украйна Виктор Юшченко се обърна с отворено писмо към унгарския премиер Виктор Орбан, призовавайки го да подкрепи Украйна.

„Викторе, погледни тази снимка. Стоим един до друг във времена, когато бъдещето на нашия регион ни изглеждаше общо, ясно и светло. Тогава заедно вярвахме, че свободата не е просто дума, а най-висшият дар, за който си струва да се борим. Помня те различен. Помня лидер, който разбираше цената на достойнството и знаеше какво е освобождение от имперския гнет“, написа Юшченко във Facebook заедно със снимка от среща с Орбан през 1999 г.

Той отбеляза, че Украйна се бори, защитавайки не само себе си, но и Европа, включително Унгария.

„Днес гледам действията ти и се питам: къде изчезна онзи Виктор? Как стана така, че човекът, видял зараждането на свободна Унгария, днес припява на сили, които искат да унищожат свободата на съседа? Днес Украйна кърви за същите ценности, за които някога дискутирахме на масата за преговори. Ние защитаваме не само своята земя, ние защитаваме спокойствието и на твоята страна, както и на цяла Европа. Политиката не е само цифри, изгода или газ. Тя е преди всичко ценности. Когато заставаш на страната на агресора, ти предаваш не само Украйна – ти предаваш паметта на собствения си народ, който знае какво означават съветските танкове по улиците на Будапеща“, подчерта бившият президент.

Той призова Орбан „да се върне към светлината, към истинското европейско братство, където се цени честта, а не съмнителните политически сделки“.

Унгария, в лицето на премиера Виктор Орбан и дипломат номер едно Петер Сиярто, многократно показва благосклонно отношение към Кремъл и критикува Украйна. От началото на пълномащабната руска инвазия официална Будапеща прави изявления, противоречащи на общата позиция на ЕС за подкрепа на Украйна. Тя се обяви и против влизането на Украйна в Европейския съюз.

Напоследък отношенията между Украйна и Унгария значително се влошиха, след като Орбан обвини остро украинските власти в умишлено забавяне на ремонта на нефтопровода „Дружба“, повреден при руски удари по енергийни обекти в Украйна. През този транспортен коридор Унгария, както и Словакия, получават нефт от Русия.

Словакия и Унгария блокират 20-ия пакет санкции срещу Русия и отпускането на 90 млрд евро кредит за Украйна, за който лидерите на ЕС се разбраха на срещата на върха през декември. Двете страни обещават да запазят ветото си, докато не се поднови транзита на руска суровина по „Дружба“.

По-рано този месец в Будапеща бяха задържани седем украински граждани, служители на държавната „Ощадбанк“, които са пътували с два инкасо автомобила между Австрия и Украйна. Инкасаторите бяха освободени скоро след това, но средствата и ценностите, които са превозвали (40 милиона долара, 35 милиона евро и 9 кг банково злато), все още остават в Унгария. Унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че властите имат въпроси за превоза на пари в брой през територията на страната и ще „проведат щателно разследване“. В отговор украинският външен министър Андрий Сибига заяви, че „такива действия трябва да се наричат с истинските им имена: държавен тероризъм“.

През април в Унгария предстоят парламентарни избори, за които все още никой не прави категорични прогнози, въпреки че социологическите проучвания дават известно предимство на опозицията пред партията на Виктор Орбан. В международната преса се появиха публикации, че Кремъл работи по всякакъв начин за преизбирането на Орбан и успеха на неговата партия „Фидес“, включително с политтехнолози, изпратени на терен.

Германия изпревари Китай и зае четвърто място по износ на оръжие.

🇩🇪📈🇨🇳 Германия изпревари Китай и зае четвърто място в света по обем на износа на оръжие, показват данни от нов доклад за глобалния трансфер на оръжия, публикуван от Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).

Годишната оценка разглежда трансферите на основни видове конвенционални оръжия в световен мащаб за периода 2021–2025 г. и показва, че Германия изпреварва Китай по общ обем на износа. Промяната отразява динамиката в моделите на търсене след последните военни конфликти и еволюцията в глобални тенденции при държавните поръчки. Увеличените разходи за отбрана в Европа, военната помощ за Украйна и спадът в руския износ преформатираха структурата на международния пазар през 5-годишния отчетен период.

Според анализа петте водещи износители на конвенционално оръжие за периода 2021-2025 г. са САЩ, Франция, Русия, Германия и Китай. Общо тези пет държави държат близо 70% от глобалния износ на оръжие за периода.

САЩ запазват лидерското място на глобалния пазар. Данните показват, че те са отговорни за 42% от износа в световен мащаб през отчетния период, а доставките са скочили с 27% спрямо предходния цикъл.

Франция заема второ място с пазарен дял от 9,8%. Най-големите клиенти включват Индия, Египет и Гърция, което отразява продължаващото търсене на френски изтребители, военноморски платформи и решения за противовъздушна отбрана.

Русия, която исторически е един от доминиращите износители на военна техника, падна до трето място с пазарен дял от около 6,8%. SIPRI отчита, че руският износ на оръжие е спаднал с около 64% в сравнение с предходния отчетен период.

Германия се изкачи до четвърто място с глобален пазарен дял от 5,7%. Според доклада около 24% от нейния износ на оръжие през периода е бил доставен на Украйна.

Китай се класира на пето място с пазарен дял от около 5,6%. SIPRI отбелязва, че Пакистан остава основния клиент на китайско оръжие, като заема близо 80% от задграничния му износ.

Докладът свързва възхода на Германия отчасти с промените, породени от войната между Русия и Украйна. SIPRI посочва, че германската военна помощ за Украйна, отчетена в доклада като износ, се комбинира със скока в търсенето в Европа на произведени в Германия системи за ПВО и бронирани машини.

В същото време намалената експортна активност на Русия отвори ниша на глобалния пазар. Това даде шанс на европейски доставчици като Германия, Франция и Италия да отговорят на търсенето от страна на клиенти на алтернативи на руските системи.

Докладът на SIPRI посочва и структурни промени в отбранителната индустрия на Китай. В последните години той се фокусира все повече върху модернизацията на собствените си въоръжени сили и разширяването на вътрешното производство на модерни системи.

Според анализа тази промяна е насочила голяма част от индустриалната продукция към вътрешна употреба, вместо към експортните пазари, което е забавило темпа на растеж на продажбите в чужбина.

Оценката на SIPRI се фокусира конкретно върху трансферите на основни конвенционални оръжейни системи като бойни самолети, системи за ПВО и ПРО, танкове, артилерия, бойни кораби и ракетни платформи. Това е резултат от дългосрочен мониторинг на моделите на доставки, а не краткосрочни съобщения за договори, което предлага по-широка и комплексна картина на глобалната търговия в сферата на отбраната.

Институтът съставя своята база данни, използвайки доклади от открити източници, държавни оповестявания и сведения от индустрията, за да изчисли мащаба и посоката на международните оръжейни потоци.

Украински дронове отново атакуват окупирания Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украинските партизани от „АТЕШ“ съобщиха за координирани удари в Севастопол, регистрирани в района на Сахарная Головка и Херсонес Таврически, където се намира 7-и учебен център на Школата за водолази на Черноморския флот. Едновременно с това е задействана въздушната тревога на летище „Белбек“, където са засечени опити за отразяване на атака с дронове.

По предварителни данни местни агенти са чули мощни експлозии в складове за ракети с морско базиране до град Балаклава, разположен по югозападното крайбрежие на окупирания полуостров.

В резултат на атаката в части от града е прекъснат достъпът до интернет, докато в много райони е докладвано  системно заглушаване на мобилните клетки. Към момента окупационните власти не са предоставили данни за мащабите на атаката и евентуални щети.

Украйна предостави милиони кадри от реални бойни действия за обучение на AI дронове

🇺🇦 Украйна току-що отвори достъпа до милиони кадри от бойното поле срещу Русия за обучение на AI модели за безпилотни системи – първи по рода си ход в световен мащаб. Кабинетът на министрите е приел постановление, което стартира този нов формат на сътрудничество между властите в страната, украинските компании и международните партньори.

„В съвременната война трябва да побеждаваме Русия във всеки технологичен цикъл. AI е едно от ключовите направления в това съревнование. Бъдещето на войната принадлежи на автономните системи. Задачата ни е да увеличим автономността на дроновете и другите бойни системи, така че те да могат по-бързо да открият цели, да анализират ситуацията и да помагат при вземане на решения на бойното поле“, обясни министърът на отбраната на Украйна Михайло Федоров.

Според него ключът към това е високото качество на данните за обучение на невронни мрежи. Ето защо по-рано тази година към Центъра за иновации и развитие на отбранителните технологии на Министерството на отбраната беше създадена специализирана AI платформа, която позволява следното:

• безопасно обучение на модели без директен достъп до чувствителни бази данни;
• работа с големи обеми анотирани фото и видео материали;
• използване на данни, които се актуализират непрекъснато.

Днес Украйна разполага с уникален масив от данни от бойното поле, какъвто не съществува никъде другаде по света. Той включва милиони анотирани кадри, събрани по време на десетки хиляди бойни полети. Те вече се използват за обучение на невронни мрежи, които автоматично идентифицират наземни и въздушни цели в системата DELTA.

Международните партньори и украинските компании проявяват небивал интерес към подобен вид данни за разработка и модернизация на военни технологии.

„За нас това е следващата стъпка в развитието на взаимноизгодно партньорство. Съюзниците ни получават шанса да обучат своите AI модели върху реални данни от съвременен военен конфликт. В същото време ние постигаме по-бърз прогрес в разработката на автономни системи и нови технологични решения за фронта. Готови сме да работим с партньорите по съвместни анализи, обучение на модели и разработване на нови технологични решения“, заяви Михайло Федоров.

СБУ порази нефтопомпена станция „Тихорецк“

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) нанесе удар по един от най-големите петролни центрове в Южна Русия – нефтопомпена станция „Тихорецк“ в Краснодарския край, съобщава агенция УНИАН, позовавайки се на източници в специалните служби.

Обектът е ключов логистичен пункт, който включва мащабна петролна база и терминал за претоварване на суровини. В резултат на удара на територията на комплекса е избухнал интензивен пожар, а според наличните сведения са засегнати резервоари с гориво.

Възелът в Тихорецк е от стратегическо значение за руския енергиен износ, тъй като осигурява основна част от доставките на нефтопродукти към пристанище Новороссийск на Черно море. Евентуалното извеждане от експлоатация или ограничаване на капацитета му може сериозно да затрудни логистичните вериги в региона.

Песков: Истанбулските споразумения вече не са актуални за бъдещи преговори

🇷🇺 Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че мирните споразумения от Истанбул през 2022 г. вече не са приложими към потенциални преговори с Украйна, става ясно от репортажи в руски медии.

В изявление пред журналисти Песков посочи, че предишните рамки „не отговарят на настоящата ситуация“. На въпрос дали Кремъл остава ангажиран с т.нар. „истанбулски принципи“, които руската страна изтъквахаше като задължително условие за мир през цялата 2025 г. Песков отговори отрицателно.

„Реалността се е променила напълно“, лаконичен бе той.

„Агентство“ предаде, че коментарите на Песков са неочаквано рязък завой в твърдата риторика на Москва. Досега руското ръководство последователно настояваше, че всяко едно мирно споразумение трябва да се базира на основите, обсъждани по време на преговорите в Турция през март 2022 г.

Тази промяна в реториката беше предшествана от редица ултиматуми от руските дипломати. Миналия юни те разпространиха меморандум, очертаващ условията на Путин за прекратяване на войната, чиито искания до голяма степен повтаряха ултиматума, представен на украинските преговарящи в Истанбул.

Въпреки че Кремъл често се позовава на истанбулските разговори като на пропусната възможност за мир, реалните документи, обсъждани тогава, бяха равносилни на искане за безусловна капитулация на Украйна. Предложените сделки бяха замислени така, че да оставят Киев разоръжен, международно изолиран и силно уязвим за следваща руска агресия.

Условията, заложени в тогавашния проект на договор, далеч надхвърляха военния неутралитет и изискваше от Украйна да съкрати своите въоръжени сили до 50 000 души (пет пъти под числеността до инвазията) и да приеме строга забрана за разработка и разполагане на ракетни системи с обсег над 250 км.

Освен това проектът изискваше Киев да признае независимостта на т.нар. ДНР и ЛНР, да даде на руския език статут на официален език в украинската държава и да отмени всички международни санкции, което реално би ликвидирало всяка форма на украински суверенитет под прикритието на мирно споразумение.

Публичният отказ на Песков от истанбулската рамка съвпада по време с очакваното подновяване на мирните преговори между двете страни с посредничеството на САЩ.

Новият кръг беше предварително насрочен за тази седмица, но беше временно отложен, тъй като Белият дом пренасочи вниманието си към ескалацията на конфликта в Близкия изток. Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че дискусиите се очаква да се проведат следващата седмица в Швейцария или Турция.

Докато Кремъл сигнализира за промяна в изходната си точка и потенциално подготвя нови искания, Украйна продължава да настоява, че всяко бъдещо споразумение не може да компрометира украинския суверенитет. Зеленски подчерта, че териториалните въпроси могат да бъдат решени единствено чрез директни разговори на най-високо политическо равнище – каквито Владимир Путин до този момент категорично избягва.

Украйна добави карта на въздушните заплахи в реално време на DELTA Mobile

🇺🇦 Министерството на отбраната на Украйна внедри нов радарен инструмент в мобилното приложение DELTA, който ще изпраща предупреждения на военнослужещите за наближаващи въздушни заплахи и ще ги визуализира на карта. Това става ясно от официално изявление на ведомството от 10 март.

Новата функция е разработена с цел да осигури на отделните военни части директни предупреждения за опасности от въздуха в избран от тях район. От ведомството уточняват, че инструментът изпраща известия при приближаване на заплаха и показва движението на вражеските въздушни обекти върху карта.

Потребителите могат да регулират радиуса на предупреждение и да избират формата на известяване – звук или гласов сигнал. Целта на инструмента е да осигури възможно най-пълна картина на въздушните заплахи, без да се налага потребителите да превключват между различни услуги.

От ведомството посочват, че на следващ етап към радарния инструмент ще се интегрират още източници на данни, което ще разшири неговите възможности за откриване и предупреждение.

Приложението DELTA Mobile е част от екосистемата за ситуационна осведоменост DELTA, която предоставя на потребителите ключови сведения на картографска основа и сигнали за опасност на смартфони и таблети. Системата е достъпна за всеки украински военнослужещ.

Тя може да функционира и без връзка с интернет. DELTA Mobile работи в защитена среда, а актуализациите и контролът на версиите се управляват централно чрез система за управление на мобилни устройства (MDM).

Разработката идва на фона на проект на НАТО за класифицирана облачна инфраструктура, предназначена да съхранява и обработва данни от бойното поле в Украйна. Част от тези данни се интегрира и в системата DELTA, а платформата трябва да позволи по-тясно споделяне на данни между Киев и съюзниците.

Представителят на НАТО Том Гофус заяви, че Украйна планира да маршрутизира класифицирани данни чрез съвместен учебен център в Полша. По думите му оставащите пречки са основно процедурни – най-вече как системата да бъде сертифицирана и призната като надеждна от гледна точка сигурност.

Гофус допълни, че НАТО постепенно преминава от модел на „мрежово-центрична“ към „облачно-центрична“ сигурност. Вместо да разшири наличните мрежи, алиансът създава нова платформа с отворена архитектура, където ще изпълнява ролята на „пазител“ на споделен общ слой от данни.