Ограничения за горивата в Русия след масирани украински удари по ключови рафинерии.

🇷🇺🚫⛽️ Бензиностанции в редица области на Руската федерация започнаха да ограничават продажбите на бензин и дизел след поредица от атаки с украински дронове срещу ключови нефтени съоръжения, става ясно от публикации в социалните мрежи.

В неделя руските държавни медии съобщиха, че някои бензиностанции, управлявани от „Татнефт“ в Москва, са ограничили продажбите на бензин А-92 и А-95 до 20 литра на клиент, а лимитът за дизелово гориво е 40 литра. Други големи търговци на дребно наложиха сходни ограничения. Според сведенията „Роснефт“ е ограничила покупките до 90 литра на автомобил или контейнер, докато „Лукойл“ е ограничила продажбите до 100 литра на трансакция.

Подобни мерки бяха въведени на всички обекти на „Татнефт“ в Санкт Петербург, където клиентите също бяха ограничени до същите количества. Длъжностни лица в Република Татарстан потвърдиха, че също са въведени временни лимити, които описаха като превантивна мярка за спиране на „изкуствена паника“ и поддържане на стабилността на пазара. Някои местни власти обаче се опитаха да успокоят потребителите, като енергийният комитет на Санкт Петербург заяви, че няма признаци за недостиг на гориво.

Рестрикциите следват серия от удари с украински дронове срещу големи съоръжения за преработка на нефт. В петък дронове атакуваха „ТАНЕКО“, една от най-големите петролни рафинерии на Руската федерация, а също и „ТАИФ-НК“ в Нижнекамск, които са ключови активи в преработващия сектор на страната. Разследващата медия „Важные истории“ съобщи, че „Татнефт“ е въвела ограничения за продажба на гориво във всички руски региони, в които компанията оперира.

В събота при координирана операция на Главното управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО) на Украйна бяха нанесени сериозни структурни щети на водещия комплекс за претоварване на въглеводороди в Южна Русия, извеждайки от строя ключова горивна инфраструктура и ПВО системите, които са зачислени за нейната защита. Украинските сили извършиха и удар с далекобойни дронове през нощта, насочен срещу Котовски район, поразявайки обект за преработка и изпомпване на петрол близо до селището Ефимовка. Президентът Володимир Зеленски потвърди операциите, наричайки ги „добри резултати“.

„Има добри резултати от нашите воини при прилагането на санкции с голям обсег срещу важни обекти на територията на Русия и временно окупираните територии на Украйна“, написа Зеленски.

Обединеното кралство доставя 6000 ракети Martlet на Украйна за защита от руските дронове.

🇬🇧🤝🇺🇦 Обединеното кралство предоставя на Украйна 6000 леки зенитни ракети Martlet за неутрализиране на дронове и други въздушни заплахи, добавяйки нов слой към мрежата за противовъздушна отбрана на страната, която продължава да е изправена пред масирани атаки.

Според военния експерт и бивш военнослужещ от британската армия Уес О'Донъл, пакетът включва общо 5000 зенитни ракети Martlet, обявени през март 2025 г. и нови 1000 бройки, одобрени през февруари 2026 г. Ракетите имат за цел да помогнат за защитата на критична инфраструктура, логистични центрове, летища и други обекти с висока стойност от руските камикадзе дронове.

Martlet, известна още като Lightweight Multirole Missile (LMM), е оръжие с лазерно насочване, разработено от британската компания Thales. Със своето тегло от близо 13 кг и способност да поразява цели на разстояния над 6 км, тя може да се изстрелва от наземни, въздушни и морски платформи.

Една от ключовите ѝ характеристики е нейното лазерно насочване (водене по лазерен лъч), което ѝ позволява да поразява цели с ограничена топлинна сигнатура. За разлика от обикновените ракети с топлинно насочване, Martlet не разчита на откриване на топлината от двигателя, което я прави изключително подходяща за сваляне на дронове и други малки въздушни цели.

Ракетата вече е интегрирана в системите за противовъздушна отбрана RapidRanger, доставени на Украйна през март. Според О'Донъл британските военни са използвали Martlet в реални операции срещу вражески дронове в Близкия изток, където ракетата има на своята сметка над 100 успешни прехващания.

Производството ѝ се разшири значително през последните няколко години. Thales произвежда ракетите Martlet в завода в Белфаст и увеличи производството на няколко пъти от 2022 г. насам в отговор на все по-засиленото търсене. Министерството на отбраната на Обединеното кралство подписа допълнителни договори с компанията през април и май 2026 г. в подкрепа на по-нататъшното производство.

Анализатори уточняват, че Martlet няма за цел да замени зенитно-ракетните комплекси с голям обсег като MIM-104 Patriot, NASAMS или IRIS-T. Вместо това тя е проектирана да ги допълва, осигурявайки по-евтин прехващач за дронове и други въздушни заплахи с малък обсег, което помага за съхраняването на напредналите ракети за въздушни цели с по-висок приоритет.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Обединеното кралство обяви най-големия пакет с дронове за Украйна до момента, поемайки ангажимент за най-малко 120 000 единици до края на годината. Според Министерство на отбраната по-голямата част от инвестициите ще отидат в британски компании, включително Tekever, Windracers и Malloy Aeronautics, подкрепяйки както нуждите на Украйна на бойното поле, така и растежа на отбранителната индустрия на острова.

📽️ Видео: Архивно видео от юни 2022 г. показва сваляне на руски хеликоптер Ка-52 „Алигатор“ от украински военнослужещи с британска зенитна ракета Martlet.

Украински дронове поразиха руски комплекси за заглушаване на Starlink.

🇺🇦 Майор Микола Колесник, командир на 422-ри отделен полк безпилотни системи „Luftwaffe“, обяви във Facebook, че подразделението, влизащо в състава на 17-и армейски корпус е унищожило комплекс за електронна война на руската армия, разгърнат за заглушаване на Starlink на фронта в Южна Украйна, в съвместни действия с Център за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

От публикуваното видео става ясно, че ударът е изпълнен по характерната за звеното схема: разузнавателен дрон открива и коригира целта, след което тя е поразена от ударен безпилотник. На термовизионните кадри се различава линия от 6 разгърнати машини с антенно оборудване, подредени една до друга, върху които се фиксира прицелната рамка, преди да последват серия от експлозии и плътен дим. Според данните на полка при атаката са унищожени поне няколко от машините, а останалите са получили тежки повреди. Оценката на пораженията се базира единствено на собствените кадри на звеното. Към момента липсва потвърждение от независими източници относно пълния мащаб на щетите, а конкретното място на удара не е разкрито отвъд описаното „южно направление“.

Сателитната мрежа Starlink е гръбнакът на украинската свързаност по фронтовата линия и отвъд нея, тъй като тя се използва за управление на разузнавателни и ударни дронове, предаване на видеосигнал в реално време и координация между разчетите, които поддържат разузнавателно-ударния цикъл до брега на Азовско море. Именно затова руските опити за заглушаване на мрежата се отличават като ключов приоритет за украинските безпилотни сили.

Моделът на самата система не е идентифициран в съобщението към клипа, което я определя единствено като „комплекс за заглушаване на станции Starlink“, без да уточни конкретна платформа. Част от документираните до момента контрамерки, използвани от руската армия срещу сателитите на SpaceX, включват стационарния комплекс „Тобол“, който според публикации на SpaceNews е използван срещу сигнала на Starlink над Източна Украйна; мобилните заглушители от типа „Поле-21“; и комплекса „Калинка“, описван като способен да засича и поразява отделни терминали. Дали унищоженият комплекс принадлежи към някое от тези семейства обаче не може да бъде установено от наличните източници: публикуваните материали позволяват единствено да се заключи, че системата е изпълнявала функции по заглушаване на Starlink.

Към началото на 2026 г. руската армия започна все по-масово да вграждаше сателитни терминали на Starlink в своите ударни дронове и тилови подразделения, разчитайки на устойчивия на заглушаване сигнал, с който управляваше машините в полет. В началото на февруари Министерството на отбраната на Украйна и SpaceX започнаха въвеждане на „бял списък“ с проверени устройства, който отряза от достъп всички неоторизирани руски терминали – мярка, която Илон Мъск потвърди публично. Последиците на фронта не закъсняха: според данни на Wall Street Journal украинските сили успяха да си върнат 400 кв. км – най-голямото им настъпление на фронта за последните повече от две години – след като руските части до голяма степен изгубиха своята способност да насочват ударни дронове и да провеждат разузнаване.

Лишени от сателитна връзка, руските войски разчитат на наземни комплекси за електронна война за своите опити да лишат украинските части от същия този ресурс – и точно поради тази причина унищожаването на този комплекс от същите дронове, които той би трябвало да заслепи, е най-значимия успех на конкретната операция.

Митрополит Епифаний призова за православно обединение в Украйна след руския удар по Киево-Печерската лавра.

🇺🇦☦️ Митрополит Епифаний, предстоятел на Православната църква на Украйна, призова към обединение подчинената на Москва Украинска православна църква след руския удар по Киево-Печорската лавра – един от водещите центрове на православието в Източна Европа и духовна люлка на украинския народ.

Апелът беше публикуван от украинската медия „РБК-Украйна“, която цитира думите на духовника в отговор на масираната руска атака срещу столицата през изминалата нощ. Епифаний описа удара като съзнателен опит за духовно пречупване на Украйна и изтъкна, че след като не е успяла да превземе почитания манастир, сега Русия се опитва да го унищожи.

В изявление в платформата X той поиска решителен международен отговор на ударите: „Какво още трябва да направи кремълският антихрист, за да разбере светът, че трябва да действа решително, така че руският терор срещу Украйна и срещу самите принципи на мира да спре?“, написа той.

Епифаний обвини руския патриарх Кирил, глава на Руската православна църква, че е благословил войната и открито я нарича „свещена война“. С вземането на прицел на украинските светини, заяви той, Москва цели да заличи историята и идентичността на страната.

Той се зарече, че църквата ще устои. „По този начин те опитват да ни пречупят духовно. Но ние ще преминем през тези изпитания. Този събор многократно е виждал разрушения в своята история и ние ще възстановим всичко“, обеща той.

Епифаний призова духовенството и вярващите, които остават подведени, да осъзнаят, че тяхната църква е под директната власт на Московската патриаршия, и настоя да прекъснат тези връзки и да се обединят в рамките на украинското православие.

Православната църква на Украйна получи признание като независима институция през 2019 г. и формализира отделянето си от Руската православна църква. Конкурентната деноминация, Украинската православна църква на Московската патриаршия, е подложена на засилен натиск и проверки заради тесните връзки, поддържани с Кремъл от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. Междувременно Кирил се превърна в един от най-видните религиозни поддръжници на войната, представяйки агресията на Кремъл в духовни термини.

Епифаний използва апела, за да поднови своя отколешен призив за единна Украинска православна църква и представи обединението като жизненоважно за украинския народ, за да устои на непрестанните атаки срещу вярата му. Той изрази увереност, че Киев, духовното сърце на страната, ще се възстанови от ударите.

Пожарът, който провокира неговата реакция, избухна по време на по-мащабния среднощен удар по столицата Киев, който предизвика пожари и раазрушения във всички райони на града и остави без ток 140 000 жители.

Пламъци обхванаха покрива на Успенския събор в Лаврата, която е призната за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Огнената стихия наложи спешно изнасяне на реликви, сред които исторически икони и антиминси. При атаката загинаха най-малко 5 души, а около 30 други са ранени, сред които и 2 малки деца.

📽️ Видео: APT News

Русия извършу третата най-мащабна въздушна атака срещу Украйна: Масови разрушения и пожари в целия Киев.

🇷🇺🚀🇺🇦 През изминалата нощ руската армия извърши най-мащабната въздушна атака срещу Украйна от седмици насам, чиято основна мишена беше Киев, където балистични и крилати ракети, както и ударни дронове, предизвикаха пожари в почти всички райони на града. 5 души загинаха, а 35 са ранени, сред които и 2 деца, съобщиха кметът Виталий Кличко и шефът на градската военна администрация Тимур Ткаченко.

Командването на ВВС на Украйна обяви, че противовъздушната отбрана е успяла да прехване 632 от общо 681 заплахи, сред които 50 ракети и 582 дрона. Останалите 20 балистични ракети и 27 ударни дрона са поразили 42 локации, а отломки от свалени безпилотни апарати са паднали на още 12 места.

За периода на цялата атака са регистрирани общо 681 ударни средства: 70 ракети и 611 дрона от различни видове. Разбивката по видове е следната:

• 6 противокорабни ракети Циркон, изстреляни от окупирания от Русия Крим;
• 34 балистични ракети Искандер-М/С-400 от Брянска и Курска област;
• 30 крилати ракети Х-101/Искандер-К от Вологодска и Курска област;
• 611 безпилотни системи от тип "Шахед", "Гербера", "Италмас" и "Бандерол" и дронове-примамки "Пародия", изстреляни от Брянск, Курск, Орел, Милерово, Приморско-Ахтарск и окупирания Крим.

В отразяването на атаката са участвали тактическа авиация, зенитно-ракетни и радио-технически войски, звена за електронна война, разчети на безпилотни апарати и мобилни огневи групи на Силите за отбрана на Украйна, уточниха от Командването на ВВС.

С какво този удар се различава от предишните?

Това е третата най-масирана въздушна атака срещу Украйна за близо 4 години и половина от началото на пълномащабната инвазия. Тя беше много сходна с нападението от 2 юни, но с една разлика: изстрелваните от Черно море крилати ракети "Калибър" този път бяха заменени с крилати ракети "Искандер-К", съобщи Юрий Игнат, ръководител на комуникациите на ВВС, по време на националния телемаратон на 15 юни.

"Вероятно разликата е в това, че нямаше крилати ракети 'Калибър', а вместо тях използваха крилати ракети 'Искандер-К'. Общо 70 ракети и 611 БПЛА от различен тип. Сред тях са вече добре известните противокорабни ракети 'Циркон', които атакуваха от Крим, и 34 балистични ракети 'Искандер-М'", заяви Игнат.

Балистичните ракети остават най-трудната за противодействие заплаха. От 34 ракети "Искандер-М" и С-400, които летят по балистична траектория, ПВО е свалила 15 – резултат, който той Игнат посочи като сравнително висок за удар от подобен характер. 5 от 6 ракети "Циркон", които също имат балистичен профил на полета, са били прехванати, което Игнат нарече един от най-добрите резултати, регистрирани срещу посочената ракета. Всички 30 крилати ракети са били унищожени: "Към сутринта е известно, че Силите за отбрана успяха да свалят 100% от крилатите ракети, които врагът изстреля по Украйна."

Пожари във всички райони на Киев

Атаката засегна жилищни сгради, културни учреждения и инфраструктура във всички части на столицата. В Оболонски район беше ударена 10-етажна жилищна сграда и изгоряха около 30 автомобила. В Соломенски район беше поразена 10-етажна жилищна сграда; пожарникарите евакуираха 15 души, включително 2 деца, като имаше съобщения и за повредена училищна сграда. В Деснянски район беше опожарена 10-етажна сграда, 3 частни къщи бяха унищожени от отломки, а дворът на детска градина се запали.

В Печерски район беше ударена 17-етажна жилищна сграда. Последва пожар на покрива на Успенския събор в Киевско-Печерската лавра – една от люлките на православното християнство в Източна Европа и духовната люлка на украинския народ. Пожарът беше потушен до 08:35 часа, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС). Докато огнеборците са работили в манастира, втори удар е паднал наблизо, поразявайки Националния културно-художествен и музеен комплекс "Мистецкий арсенал", добавят от ДСНС.

Поражения имаше и по зеленчуков пазар и 8-етажна жилищна сграда в Шевченковски район, многоетажна жилищна сграда и складови бази в Голосеевски район, жилищна застройка в Святошински район и частни къщи в Дарницки и Днепровски район.

Четирима загинали при атаката бяха регистрирани в Оболонски, Голосеевски и Соломенски район, съобщиха от ДСНС. От там уточняват, че на територията на Киев са били мобилизирани над 1200 спасители и полицаи и са били извикани подкрепления от отрядите за бързо реагиране. За борба с мащабните пожари е използвана и авиацията на ДСНС. В столицата са повредени общо 26 жилищни сгради, обобщиха от службата.

"Щети и пожари са регистрирани в почти всички райони на града", написа Кличко.

Инфраструктурни и културни щети

Вицепремиерът по хуманитарната политика и министър на културата на Украйна Тетяна Бережна съобщи, че една от производствените бази на Национално филмово студио "Олександър Довженко" е изцяло унищожена, както и неговата колекция от костюми.

Около 2:00 часа през нощта на мястото е избухнала силна експлозия, която е последвана от огромен пожар, който аварийните служби са гасили цяла нощ, а персоналът е успял да влезе в помещенията едва около 5:00 часа сутринта. Директорът на студиото заяви пред Киев24, че ударът е причинен от директно попадание на ракета. Огънят е изпепелил шивашкото ателие за костюми – сграда на два етажа с площ над 2500 кв. метра, препълнена от пода до тавана с облекла, съхранявани плътно едно до друго, предава телевизионният канал.

В столицата са пострадали още една академия и детска градина. Спешните служби регистрираха 26 пожара на обща площ от близо 6000 кв. метра. Към момента на публикуване на сутрешната сводка е продължавала работата на 6 обекта.

При атаката беше унищожен и най-големият и технологично напреднал терминал за сортиране на пратки на "Нова поща" – водещата куриерска компания в страната. Обектът беше първият в Украйна, оборудван с нова технология за автоматизирано сортиране от нидерландската компания Vanderlande, която е сред световните лидери в логистичната автоматизация, по думите на оперативния директор на "Нова поща" Йевхен Тафийчук, който увери, че целият персонал се намира в безопасност, като вече са задействани резервни маршрути за доставка.

Сградата на Висшия антикорупционен съд (ВАС) на булевард "Берестейски" също понесе щети при атаката. Прозорците са избити, а служители оценяват пълния размер на пораженията, докато на място продължават дейностите по разчистване и възстановяване, се казва в изявление на съда. От институцията подчертаха, че всички насрочени заседания ще се проведат по план.

Пътната полиция блокира участъци от пътища в Соломенски, Оболонски, Печерски и Деснянски район след атаката, а градският транспорт в засегнатите райони беше пренасочен, съобщиха заместник-началникът на Департамента на патрулната полиция Олексий Билошицки и общинският оператор за обществен транспорт "Киевпастранс".

Морската пехота на Украйна започна да използва Barracuda за пренос на дронове.

🇺🇦 Корпусът на морската пехота на Украйна започна да използва безпилотна морска платформа Barracuda като подвижна база за пренос на ударни дронове по течението на Днепър, които доближава към руските позиции в делтата на реката, преди да ги пусне по набелязани цели. Видео от нейното участие в операции в островната зона на реката публикува 40-а отделна бригада за брегова отбрана, част от Морската пехота на Украйна.

По данни на бригадата платформата работи като мобилна база за изстрелване на безпилотници, която навлиза в оперативния район и оттам пуска FPV и бомбардировъчни дронове по цели на островите и крайбрежните ивици. Самата „Barracuda“ има възможност да носи и собствен боен товар, с което точката на изстрелване се измества навътре в простреляната зона, без оператори и техника да преминават по суша.

Бригадата съобщи, че системата е използвана наскоро в поредица от операции срещу военна инфраструктура на окупационните сили в района. Ударите от платформата са поразили складове за боеприпаси, наблюдателни постове и логистични съоръжения на руските сили. Катерът е изграден по модулен принцип и носи „елементи на изкуствен интелект“, което би му позволило по-самостоятелно ориентиране в сложните водни ръкави.

Делтата на река Днепър и съседните острови остават оспорвана зона, в която двете страни разчитат предимно на дронове за разузнаване и удари. Безпилотните системи все по-често се участват в украинските операции там, където придвижването с конвенционални машини или жива сила е трудно или невъзможно.

Този участък е сред най-застиналите, но и сред най-оспорваните по целия фронт. След като през ноември 2022 г. руската армия се изтегли от десния, западен бряг на реката, където се намира и самият град Херсон, Днепър се превърна във фронтова линия: руските сили се укрепиха на левия, източен бряг, украинските удържат десния бряг и града, а ниските, обрасли острови в делтата се превърнаха в ничия земя между тях. Оттогава руснаците опитаха многократно да форсират реката и да се закрепят на островите или на десния бряг – не за да щурмуват фронтално Херсон, а за да изнесат напред огнева мощ и да доближат дронове, минохвъргачки и артилерия до града и крайбрежната зона.

Към края на април 2026 г. говорителят на Оперативно командване „Юг“ Владислав Волошин съобщи за засилени опити за десант на островите: на остров Круглик руските сили се опитаха да установят наблюдателни пунктове, а на остров Билогруди бяха отчетени два бойни сблъсъка при опит за навлизане в източната му част: и двата са отблъснати. Руските сили фокусираха усилията си край Антоновските мостове, един от най-тесните участъци на реката, откъдето биха могли да изнесат напред оръжия и да поразяват Херсон и десния бряг; успоредно с това минираха бреговете и прокопаха километри тунели надолу по течението от Нова Каховка, опасявайки се и от обратно, украинско форсиране.

Тази динамика се проследяваше поне от края на 2024 г. Тогава същият говорител докладва за 5-7 щурма на ден с малки пехотни групи към островите Козацки, Велики Потьомкин и Забич, а през май 2025 г. офицер от състава на водолазен отряд „Омега“ на Националната гвардия посочи натрупани около 300 лодки за възможна десантна операция. Превземането на островите би разширило обсега на поразяване на руските дронове и минохвъргачки над Херсон, Николаевска област и Очаков. Самото форсиране се смята за нереалистично – концентрацията на войски, лодки и техника трудно може да остане скрито за модерното разузнаване. По-рано украинската страна държеше огледален плацдарм на отсрещния, ляв бряг – при Кринки, удържан около 7 месеца след десанта от октомври 2023 г., преди да бъде изоставен под руски натиск към средата на 2024 г.

Точно в този оспорван лабиринт от острови „Barracuda“ придобива стойност – не заради самия катер, колкото с това, че решава проблема с приближаването до целта: вместо да излага хора и техника по простреляни водни и сухопътни подстъпи, украинската морска пехота изнася напред точката на пуск по вода и по този начин държи под обстрел руските опити за десант и закрепване по островите, разширявайки обсега на евтините FPV дронове там, където конвенционалното движение е невъзможно. Този ефект обаче е тактически и локален – описаните варианти на платформата имат ограничен обсег и радиовръзка, което ги прави инструмент за речния театър, а не далекобойно средство от типа на морските дронове, поразявали Черноморския флот на стотици километри.

По-рано украинските морски дронове MAGURA направиха своя дебют извън региона. На 24 април по време на учението Balikatan 2026 във Филипините, MAGURA потопи кораб-мишена при бойни стрелби в Лусонския проток край архипелага Батанес. Ударът беше нанесен от американски части за специални операции, а украинският производител UFORCE потвърди, че целта е поразена именно от негови апарати. В ученията участваха около 17 000 военни от САЩ, Филипините, Япония и Канада – първа поява на доказалия се в бой украински дрон извън черноморския театър.

Взети заедно, двата случая очертават траекторията на безпилотните морски системи на Украйна: от импровизирано оръжие в Черно море до способност, която вече се адаптира към речната война у дома и се появява в ученията на съюзници в Индо-Пасифика.

Русия започна мащабна комбинирана въздушна атака срещу Украйна.

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия започна мащабна комбинирана въздушна атака срещу Украйна. В небето над страната вече летят стотици дронове „Шахед“, стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М изстреляха десетки крилати ракети Х-101 и Х-555М.

Според доклади на мониторинг канали, руските сили вече са изстреляли балистични ракети „Искандер“, както и хиперзвукови ракети „Циркон“. Не се изключва и пуск на крилати ракети „Калибър“ от Черноморския флот.

Няколко многоетажни жилищни сгради са били поразени в столицата, става ясно от публикации на местните власти. Удар порази и катедрален храм в Киевско-Печорската лавра, считана за един от водещите центрове на православното християнство в Източна Европа и духовна люлка на украинския народ.

ВВС на Украйна съобщиха, че десетки руски дронове наближават украинската столица на фона на активни действия на средства за ПВО. Освен това беше обявена заплаха от балистични ракети за по-голямата част от страната, а сирените за въздушна тревога се задействаха в централните и източните региони.

Журналисти на Kyiv Independent на място съобщиха, че първите експлозии в Киев са отекнали около 1:00 ч. местно време, а втора вълна е последвала по време на ракетната заплаха около 1:30 ч.

Кметът на Киев Виталий Кличко заяви, че над няколко района на града са били свалени дронове. Съобщава се за прекъсвания на електричеството в различни квартали на столицата.

Ръководителят на местната военна администрация Тимур Ткаченко съобщи за пожар в триетажна жилищна сграда в Подолския район на града. Кадри, публикувани в социалните мрежи, показват и множество горящи автомобили пред града.

В предходните дни украински официални лица предупредиха за подновена заплаха от мащабни атаки.

На 12 юни ВВС на Украйна заявиха, че е много вероятно в следващите 24 часа да бъде използвана балистична ракета със среден обсег „Орешник“, въпреки че тогава атаката не се осъществи. За последно беше използвана на 24 май, когато беше изстреляна по гаражи в град Бяла Църква в Киевска област.

Поредната мащабна атака следва продължаващия отказ на руския президент Владимир Путин за установяване на примирие в Украйна. На 5 юни той отхвърли отворено писмо на украинския президент Володимир Зеленски, в което той призовава за незабавно подновяване на мирните преговори.

80% от областта, но не и градът: година на Запорожкото направление.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Когато на Международния икономически форум в Санкт Петербург в началото на месеца руският президент Владимир Путин заяви пред участниците, че руската армия „напоследък“ е овладяла над 2400 кв.км. и държи под свой контрол около 80% от Запорожка област, той описа реалност, която съществува почти изцяло в проценти от картата, но не и като динамика на фронта.

Видео, заснето на 12 юни – Деня на Русия, го показва по време на разговор в Екатерининската зала на Кремъл с войник от групировка войски „Днепър“, който сам му съобщава, че частта му „постепенно си проправя път към Запорожие“, а Путин отвръща „Успех!“. Кадрите бяха публикувани кремълският репортер Павел Зарубин. Двете изказвания работят заедно като послание за инерция и неизбежност. Хронологията на бойните действия в това направление обаче поставя ясна граница на това послание – и тя минава точно там, където думите за 80% се сблъскват с реалността.

Контролът върху около четири пети от Запорожка област до голяма степен беше постигнат в първите дни на инвазията през февруари и март 2022 г. и стабилизиран след провала на украинската контраофанзива през 2023 г. Той не описва пробив от последната година. Самият областен град Запорожие, който преди войната беше дом на 700 хиляди души, остава под украински контрол, а буферът между фронтовата линия и града към началото на 2026 г. се е свил до около 15 км, но не по-малко от тях. Между декларирания процент и областния град стои цяла година на позиционна война, при която руското настъпление постигна един-единствен реален тактически пробив, след което беше спряно.

Реалното движение по направлението през изминалата година се разпада на два различни по характер епизода. Първият беше лятното настъпление от 2025 г. в Ореховския сектор, около Роботино и подстъпите на Орехов, по пътя, който води към окупираните Токмак и Мелитопол и обслужва руската логистика в южна Украйна. Натискът беше сериозен, с тежка техника, артилерия и дронове, но придобивките останаха в порядъка на няколко кв.км. Украинската отбрана отблъскваше щурмовете многократно и линията почти не помръдна. Вторият и далеч по-значим епизод дойде през късната есен. От средата на ноември 2025 г. руските войски постигнаха тактически пробив североизточно и източно от Гуляйполе, концентрирайки там групировка, сравнима по възможности и размер с действащата по оста Покровск–Добропиля. На територията на областта бяха окупирани 22 населени места – 6 в Ореховския и 16 в Гуляйполския район. На 25 декември руски подразделения влязоха в центъра на Гуляйполе и завзеха команден пункт на 1-ви батальон от 106-а бригада на Силите за териториална отбрана, но самият град не премина под руски контрол.

Именно тук започва пропастта между реалността и реториката. През зимата и пролетта на 2026 г. инерцията от Гуляйполе се изчерпа. Украинските сили преминаха към ограничени контраатаки в западната част на областта и в района на Гуляйполе, а Институтът за изследване на войната (ISW) определи групировка войски „Днепър“ като „на практика спряна“ при Орехов. Кулминацията дойде през май: при ръст на щурмовите операции с над една трета руското настъпление по цялото направление добави около 14 кв. км. Според оценка на източник, свързан с украинското военно разузнаване, нетният баланс е отрицателен, след като се отчете украинският напредък, което би направило май първият месец от 2023 г. насам с нетна загуба на територия за Русия.

Ядрото на руското присъствие в района е групировка войски „Днепър“ с 58-а общовойскова армия, подсилена с придадени въздушно-десантни части, сред които елементи на 7-а въздушно-десантна дивизия. На украинските пробиви към Олександровка и Гуляйполе руското командване отговори с прехвърляне на елитни формирования на Въздушно-десантни войски и Морската пехота от Донецка област – ход, позволил изграждането на ударната групировка при Гуляйполе, но оголил цената му: тези части бяха изтегляни от едни тежки участъци, за да бъдат хвърлени в други. Тук военно-техническото уточнение е ключово – става дума за части на въздушно-десантни войски и морската пехота, а не за импровизирани щурмови групи. Именно изразходването на този относително качествен ресурс прави темпото трудно за поддържане.

Ротацията и попълването са вторият структурен фактор. Елитните бригади на руската морска пехота, сред които 810-а, са многократно възстановявани след тежки загуби в предходните кампании и към днешна дата ресурсът им е разтеглен между няколко сектора едновременно. Според данни на наблюдатели, проследяващи загубите на руската армия, общата картина на южния фронт е на формирования, които все по-често запълват редиците си с мобилизирани, слабо подготвени и с по-кратък период на оцеляване на бойното поле, тъй като наборът не смогва на темпото на загубите. Това не е ротация в класическия смисъл на смяна на изтощени части със свежи резерви, а по-скоро доливане на жива сила в постоянно действащи части. Ефектът е, че пробивната способност, демонстрирана при Гуляйполе през ноември, не можа да бъде възпроизведена отново през пролетта.

Успоредно със сухопътното разместване тече втора, отделна линия на натиск: ударите по тила и самия областен град. Тук картината е огледална на фронтовата: докато настъплението буксува, въздушната кампания ескалира. През пролетта на 2026 г. руски управляеми авиобомби поразиха Запорожие в удар с поне 17 загинали цивилни; на 2 юни последва масиран комбиниран удар със 73 ракети и над 600 дрона по цялата страна, в който основни цели бяха военно-промишлени, горивни и транспортни обекти в Запорожка област. Дни по-късно рояк дронове проби защитата и порази цивилна инфраструктура в града с двама загинали, а през нощта на 6 юни поредният удар с дронове отне живота на 5 души. Само за денонощието около 1 юни областта понесе над 500 удара по 17 населени места. Тази асиметрия, забуксувало настъпление при засилващ се въздушен натиск, е същността на текущото състояние: невъзможността да се вземе градът по суша се компенсира със системно поразяване на тила му.

Хронология (юни 2025 – юни 2026)

• лято 2025 – руско настъпление в Ореховския сектор около Роботино и подстъпите към Орехов; тежки щурмове, минимални придобивки в порядъка на километри.
• средата на ноември 2025 – тактически пробив североизточно и източно от Гуляйполе; концентрация на групировка, сравнима с действащата по оста Покровск–Добропиля.
• декември 2025 – руски части влизат в центъра на Гуляйполе; на 25 декември завземат команден пункт на украински батальон. Градът остава под украински контрол.
• януари–март 2026 – украински контраатаки в западната част на Запорожка област и при Гуляйполе. ISW определя настъплението на групировка войски „Днепър“ като „на практика спряно“ при Орехов и южно от града.
• май 2026 – щурмовите операции нарастват с над една трета, но са превзети едва около 14 кв.км. Според източник от украинското разузнаване нетният баланс на руските сили е отрицателен.
• 2 юни 2026 – масиран удар срещу цяла Украйна със 73 ракети и 600 дрона. Сред главните цели бяха обекти в Запорожка област.
• 3 юни 2026 – Путин обяви на форума в Санкт Петербург контрол върху „около 80%“ от областта и над 2400 завзети квадратни километра „напоследък“.
• 5–6 юни 2026 – удар с дронове по Запорожие с петима загинали.

Разривът между декларацията и реалностите на фронта е реален, но изисква точна интерпретация. Заявените от Путин 80% се отнасят до контрол върху предимно селска територия, осъществен в първите дни на инвазията през февруари и март 2022 г. Оперативно значимата цел, каквато е областният град, е непостигната след цяла година бойни действия и един изчерпан пробив. В този смисъл изказването пред агенциите и кадрите с пожеланието за „успех“ действат по-скоро като инструмент на информационния натиск, тъй като произвеждат усещане за инерция точно в момента, когато тази инерция е най-слаба от 2023 г. насам, а групировка войски „Днепър“ е достигнала тавана на текущите си възможности.

Оттук и оперативната логика на засиления въздушен натиск върху Запорожие. Когато сухопътното настъпление към града не е по силите на наличната групировка, систематичните удари срещу неговата военно-промишлена, енергийна и транспортна основа се превръща в заместващата цел – начин областният град да бъде изтощаван и обезлюдяван, без да бъде щурмуван. Така единственото число, което описва най-точно изминалата година, не е обявеният процент, а онези превзети 14 кв. км. за май – по украински данни дори при отрицателен нетен баланс – мярката за това колко скъпо струва и колко малко постига сега руското настъпление към Запорожие.

43 дрона за един мост: майсторство или дефицит?

🇷🇺💥🇺🇦 Руски военнослужещи изразходваха 43 камикадзе дрона, докато часове наред поразяваха една от носещите колони на мост над река Нитриус в Андреевка в югоизточната част на Харковска област. Това става ясно от разчет, оповестен от 3-та мотострелкова дивизия към 20-а общовойскова армия на Московски военен окръг – съединение, причислено към групировка войски „Запад".

Руски източници посочват, че това е лишило украинските сили от възможността да го използват за движение на логистика и личен състав в непосредствена близост до фронтовата линия. Прелезът се намира на около 3 км от предните позиции на руската армия в участък, където настъплението се развива от посоката на Донецк.

Числото е това, което приковава вниманието. 43 дрона за удар срещу малък мост на 3 км от фронтовата линия звучат като чудовищен преразход – и първата мисъл е да се тълкува като симптом на дефицит на подходящи за целта ударни средства. Това обаче не е вярно – при руснаците такъв не се наблюдава.

Защото управляемите авиобомби, които са естественият инструмент за поразяване на подобни цели, в никакъв случай не страдат от недостиг. Наследеният от съветската епоха арсенал от ФАБ/КАБ е налицен в количества от стотици хиляди, а универсалните модули за планиране и корекция (УМПК), които поставят на тях, отдавна са обект на серийно производство: според публично достъпни оценки, само за 2024 г. са били произведени около 40 000 комплекта, а поръчката за 2025 г. възлиза на нови 75 000. Миналото лято руската тактическа авиация пуска средно по 160 планиращи бомби за денонощие, с рекордни дни с по над 250. С други думи, дефицит на бомби няма – и такъв скоро не се очаква.

Истинското ограничение се крие на друго място – в точността. Кръговото вероятно отклонение на УМПК е равно на около 30 метра при благоприятни условия, но наситени на електронни смущения условия на фронта правят това отклонение няколко пъти по-голямо. Западни експерти твърдят, че заглушаването на сателитната корекция на места принуждава руските сили да използват до 16 бомби за поразяване на една-единствена цел. А опората на подобна конструкция е мишена, изискващап прецизен удар, какъвто планиращата бомба обикновено не може да достави. Срещу цели на широка площ – укрепления, складове, сгради – ФАБ-500 остава съкрушителна, но за една стоманобетонна колона тя е едновременно прекалено груба и – в условия на силни електронни смущения – недостатъчно прецизна.

Останалите „по-сериозни“ средства се провалят на свой ред, всяко по своя причина. Оперативно-тактическата ракета „Искандер“ може да реши задачата почти гарантирано, но цената ѝ е неоправдано висока за удар срещу малък мост на тактическа дълбочина: това е боеприпас за поразяване на щабове, бази, складове и струпвания на жива сила и техника, а не за малък прелез, който при необходимост може да бъде заобиколен. Управляемият артилерийски снаряд „Краснопол“, чието производство беше многократно увеличено в последната година, за да пести и да бие точно, е по-сериозният кандидат; но изисква непрекъснато лазерно подсветяване – често пак от дрон – а 152 мм калибър срещу армирана опора рядко върши работа от един изстрел, а разчетите му се опазват приоритетно за контрабатарейна борба и подвижни цели с висока стойност. Артилерийският обстрел трудно би могъл да порази точкова опора заради разсейването, а коригирана стрелба по фиксирана цел в продължение на няколко часа води до риск от излагане на контрабатареен огън, който не е за подценяване. Последният вариант остава пилотираната авиация, но тя не може да действа безнаказано на места, където ПВО на противника държи участъка под прицел.

Тук е мястото да отчетем и един вид оръжие, който на пръв поглед изглежда напълно подходящ за разрушаване на мостове – тежките дронове-бомбардировачи. Русия вече разполага със свои аналози на украинските „Баба Яга“ – платформи като „Александър Невски“, способна да носи до 100 кг – 5 противотанкови мини ТМ-62 с по около 7 кг взрив всяка – или по-малката „Нощна вещица“, която може да стоварва по няколко заряда наведнъж. По масата на доставения заряд подобен апарат превъзхожда поне десетократно 3 кг бойна глава на FPV дрона, поради което изглежда естественото решение. Само че предимството му е подвеждащо. Тежкият мултикоптер пуска боеприпаса отвесно, а това го прави ефективен срещу хоризонтални и горни повърхности (платно, окоп, машина), ала почти безполезен срещу структурната цялост на носеща опора, от която зависи успеха на удара. При това носи фугасно-осколочни заряди, разчетени за жива сила и техника, а не кумулативни режещи заряди, способни да пробият армиран бетон. Голяма бойна глава, приложена не там, където трябва – при това на бавен и нисък силует, който в продължение на 3 км спорно небе вероятно е лесна мишена. Бомбардировачът решава друга задача, не тази.

В пресечната точка на всички тези ограничения застава именно малкият дрон. Откакто през втората половина на 2024 г. започнаха да навлизат масово на бойното поле, FPV дроновете с управление по оптично влакно са имунизирани срещу традиционните контрамерки, тъй като не излъчват сигнал, не подлежат на заглушаване с електронна война, а към днешна дата имат обсег, който достига няколко десетки километра. За поразяване на цел на едва 3 км от предните позиции, този дрон попада в идеалния обхват и съчетава всички качества, които никой от „по-тежките“ варианти не предлага изцяло – прецизно поразяване на конкретна колона, имунитет от електронна война, която обезсилва планиращите бомби, и ниска цена. Погледнати през тази призма, ударите да изглеждат толкова абсурдни.

Тогава остава въпросът: защо са били нужни цели 43 дрона?

Отговорът се крие във факта, че армираният стоманобетон е изумително устойчив. Бойната част на типичния FPV дрон е сравнително малка – често около 3 кг. Кумулативните варианти са проектирани основно за удари по бронетехника, а не по масивен стоманобетон. Срещу армирана мостова опора ефектът на единичния удар е ограничен. Разрушаването изисква систематично натрупване на поражения върху едно и също сечение до момента, в който бетонът започне да се рони, армировката се оголи и конструкцията се отслаби критично. В този смисъл 43 удара не са белег на разточителство, а цената, която малката бойна част плаща, за да изпълни задача, обичайно предназначена за далеч по-тежък боеприпас.

Критиката обаче не отпада, просто се измества. Въпросът вече не е „защо толкова неефективно“, а „струваше ли си“. Часове операторски труд, десетки изразходвани дронове, комуникационно осигуряване и разузнаване – всичко това е ресурс. Цял отряд за дронове вероятно е бил ангажиран с една-единствена цел часове наред, вместо да работи по десетки цели с потенциално по-значим тактически ефект. А резултатът вероятно не е окончателен: малка река като Нитриус допуска временен обход, брод или изграждане на понтонен преход. „Извеждането от строя“ на подобен мост по-скоро означава незначително забавяне или усложнение, а не трайно прекъсване.

Показателен остава сравнителният пример от Херсонска област в началото на 2025 г., когато украински части унищожиха стоманобетонен мост след продължителна кампания с британски тежки дронове Malloy T-150. Там бяха нужни около 30 мисии за 2 месеца и близо 1,5 тона взривни вещества, насочвани към уязвимите точки на конструкцията. С оглед на това 43 камикадзе дрона с общо около 100 кг взрив, използвани в рамките на един следобед, подсказват едно от двете: или мостът при Андреевка е значително по-малък и уязвим, или се има предвид временно извеждане от строя, а не за пълно разрушаване.

Така случаят край Андреевка постепенно се очертава не като подвиг или признак на немотия, а като симптом на самата война. Там, където електронната война е ограничена и целта е достатъчно голяма, руската авиация вероятно ще се справи с няколко планиращи бомби. Там, където бойното поле е потънало в електронна война, а целта е точкова и стоманобетонна, същата задача се превръща в часове работа с десетки дронове, тъй като това остава единственото средство, което едновременно вижда целта, не подлежи на заглушаване и не струва цяло състояние.

Но истинският мащаб на абсурда се вижда едва когато човек се отдръпне от самия мост. 43 прецизни удара и часове работа на цял дронов разчет са били изразходвани срещу малък мост над река, която прилича повече на дере, в район, където фронтът практически не е помръднал съществено от години. Мостът при Андреевка не е стъпка към стратегически пробив; той е олицетворение на войната, сведена до изтощителни действия с минимален резултат.

Тази чудовищна несъразмерност илюстрира отлично абсурда на руската война. Според оценки на Institute for the Study of War (ISW) през 2024 г. руската армия е окупирала около 4000 кв.км. – под 0,5% от територията на Украйна – срещу загуби на жива сила в размер на 427 000 души. Това значи над 100 убити и ранени за всеки квадратен километър земя. През 2025 г. темпото остана сходно – около 4800 кв. км, при кумулативни загуби, които западни военни оценяват на 800 000 и повече. От началото на 2026 г. въпреки хилядите локални щурмове, цената на минималното проникване в оспорваните „сиви зони“ стана стратегически непосилна и общият нетен баланс на контролираната от Русия земя премина в отрицателни стойности. Според проследяването на ISW от началото на годината руските сили са завзели едва 40.64 кв. км, но са отстъпили 281.1 кв. км, което формира нетен дефицит от 240.46 кв. км.

В резултат от масираните удари с украински дронове по фронтовите части и логистиката и спирането на хиляди терминали Starlink в руските предни части през февруари, щурмовите групи остават напълно изолирани и биват бързо ликвидирани. Така за първи път от началото на инвазията дори краят на пролетната разпутица не доведе до руски пробив, а руската военна машина се оказа в капан, в който астрономическите човешки жертви вече не купуват нова територия, а едва удържат позиции, превзети с цената на десетки хиляди животи.

С оглед на това сводките на Министерство на отбраната на Руската федерация месец след месец повтарят един и същ оптимистичен рефрен: „подобриха положението си по фронтовата линия“ и „нанесоха поражение на живата сила и техниката“ на противника. Независими оценки на ISW за същите седмици отчитат, че войските „продължават настъпателни действия, но не напредват“, като руските военкори признават пропастта между официалните доклади и реалността по фронта. Към края на май министър Белоусов лично разпореди на същата групировка да ускори настъплението по цялата ос – заповед, която по същество изисква от подчинените да свършат онова, което докладите им твърдят, че вече са сторили.

Как една армия стига дотам да воюва по този начин? Отговорът ще откриете в постепенната руска регресия. През 2022 г. тя опита маневрена война с танковите колони към Киев и претърпя катастрофален провал. След това се върна към историческата си зона на комфорт: индустриалната война на изтощение, в която масата и огневата мощ компенсират липсата на темпо и оперативна гъвкавост. После дойде прозрачното бойно поле – небе, наситено с дронове и разузнавателни сензори, в което почти всяко движение се открива и поразява – и замрази дори този модел. Когато маневрата се превърне в самоубийство, настъплението неизбежно се свива до поредица от дребни, бавни и изтощителни сблъсъци. 43-те дрона за мост над дере са точно това: обобщен образ на абсурдния етап, до който стигна войната на Русия, без тя да има намерение скоро да спре.

Тук обаче се намесва и нещо далеч по-старо от дроновете – традицията. Съветско-руският начин на воюване отдавна смята количеството като заместител на качеството и третира чудовищната цена като нещо нормално: от пехотните вълни на Втората световна война през Грозни до Бахмут и Авдиивка. Същественото в случая не е самата FPV-мелачка, а отсъствието на две фундаментални разбирания, залегнали в основата на всяка западна военна доктрина: дисциплината на алтернативната цена и ясната теория за победата. Командирът на западната армия би оценил всеки боеприпас и спрямо онова, което не е постигнал с него; той или би подминал този мост, или би го унищожил веднъж и би продължил напред. Руската система, белязана от прекомерна централизация и движена от логиката на отчета нагоре – възнаграждава самото видимо действие: сринат мост означава доклад, успех, резултат за предаване по командната верига. Така усилието постепенно се откъсва от стратегическия смисъл и накрая започва да се възпява като майсторство. Не че руската армия не умее да смята; проблемът е, че системата ѝ рядко наказва подобна диспропорция, а често дори я насърчава – без значение дали става дума за евтин дрон или  човешки живот.

Остава и най-неудобният въпрос: какво всъщност цели това командване и как точно си представя завършека на войната? Именно тук проличава най-дълбокият абсурд – защото реален оперативен план за ясен завършек на практика няма. Политическите цели остават максималистки: пълното овладяване на 4-те анексирани области, неутрализирана и подчинена Украйна. Бойното поле обаче не може да достави такъв резултат в разумен срок. При запазване на сегашното темпо дори превземането на остатъка от четирите области би отнело години, а пълното подчиняване на страната – около век.

Затова и реалната стратегия не е да се постигне решителна победа, а да се надживее противникът: навсякъде с едновременен натиск, докато украинският човешки ресурс, западната подкрепа и политическата воля отсреща не се пречупят първи. В тази логика краят на войната не е бляскава военна победа, а постепенен колапс на издръжливостта. Войната вече не се води към даден хоризонт, а се превръща в трайно състояние – и мостът при Андреевка е нейният съвършен символ.

Документ без оръжие: Какво наистина разсекрети Габард за биолабораториите в Украйна?

🇺🇸 Броени дни преди да напусне поста си, директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард разсекрети пакет от документи, поднесени като доказателство за скрита мрежа от лаборатории с около 120 обекта в 30 държави, 40 от които в Украйна, финансирани с близо 200 млн долара от 2005 г. насам.

Сред тях e обект в Одеса, описан като място, в което се съхраняват патогени, наследени от съветската програма за биологично оръжие. Часове по-късно руски издания приписаха на разсекретяването твърдения, каквито то не съдържа: че Пентагонът поддържа програма за биологично оръжие в Украйна, а лабораторията в Одеса е била „място за съхранение“ на такова.

Ако свалите опаковката обаче, вътре стои една програма отпреди две десетилетия – подробно документирана изчерпателно одитирана и многократно разглеждана от международни институции. Действително новото тук е следното: директорът на националното разузнаване на САЩ преразказва, при това с речника на Кремъл, един casus belli, който международният механизъм вече разгледа и отхвърли като неистина. Затова и залогът на този епизод е свързан недотолкова с конкретните лаборатории, колкото с въпроса кой владее значението на думата „дезинформация“.

Струва си да започнем с онова, което документите наистина казват, защото именно тук границата между факт и митология е най-бледа. Разсекретеният масив изброява лаборатории в Харков, Днипро, Лвив, Виница, Чернигов и Одеса; описва съхранявани или изследвани щамове на антракс, туларемия, туберкулоза, африканска чума по свинете, нюкасълска болест, MERS, SARS, марбургска и еболска треска, треска Ласа, чума и т.н. и отбелязва, че част от обектите притежават трето ниво на биологична защита (BSL-3) – второто по строгост в света, обичайно за работа със силно вирулентни патогени. Това е внушителен и на пръв поглед тревожен списък. Но същият този материал, каквото признание прави симпатизиращата на Габард американска преса, „не предоставя директно доказателство, че обектите развиват офанзивно биологично оръжие“ – цитатът е на Newsweek и тя е решаваща. Документите потвърждават наличието на мрежата, но не пресичат границата с доказване на оръжейна дейност. А съществуването на мрежата никога не е било тайна.

За да стане ясно защо, е необходимо да се върнем към генеалогията на самата програма, защото само тя може да разтвори мита отвътре. Когато Съветският съюз се разпада през 1991 г. оставя след себе си не просто ядрен арсенал, разпилян между 4 нови държави, но и нещо много по-трудно за проследяване, опазване и съхранение. „Биопрепарат“ – прикрит гигантски цивилен комплекс, където десетки хиляди съветски учени работиха с бойни щамове на антракс, чума и едра шарка в индустриален мащаб. Краят на „Империята на злото“, както я определи Рейгън, остави независимите републики с три неща, които всеки режим за неразпространение разпознава като кошмар: колекции от изключително опасни патогени, занемарени и зле охранявани; институти без финансиране; и армия от безработни специалисти в производството на оръжие, чието ноу-хау е изкусително изгодно за всеки, готов да плати.

Вашингтон отговаря с програмата „Нън-Лугар – Съвместно намаляване на заплахата“ (Nunn–Lugar Cooperative Threat Reduction), кръстена на сенаторите Сам Нън и Ричард Лугар, чиято идея е съвсем проста и праволинейна: вместо да остави това наследство на произвола на съдбата и то да попадне на черния пазар, САЩ ще платят да се консолидира, обезопаси и постави под надзор, а учените ще се пренасочат към мирна работа. Програмата за намаляване на биологичната заплаха (BTRP) е именно биологичното рамо на механизма, което се разширява до Украйна със споразумение от 2005 г. между Пентагона и Министерство на здравеопазването, както съобщава по това време Arms Control Association (ACA).

Тук се крие най-неудобният за конспирацията факт: всяка отделна улика, която тя сочи като доказателство за злодеяние, в действителност е подпис на програма за неразпространение, което е обратното на въоръжаване. Американски пари в украински лаборатории? Това е смисълът на „Нън-Лугар“ – донорът плаща, реципиентът владее. И наистина – обектите са собственост на украинската държава (на министерствата на земеделието и здравеопазването), обслужват се от украински персонал и Пентагонът никога не е поемал нито собственост, нито оперативен контрол върху тях. Опасни патогени в трезора? Обезопасяване на щамовете, наследени от съветската програма, е буквалната задача на BTRP – тяхното присъствие е причината за съществуване на тази програма и нищо повече. Това важи с особена сила за Одеса: документите описват съхраняването на патогени, „произхождащи от съветската програма за биологично оръжие“ – т.е. онова наследство, чието обезопасяване доведе до изграждането на целия механизъм. Подмяната на „съхранява наследени съветски проби“ с „място за съхранение на биологично оръжие“, извършена от СВ ТВ, не е репортаж, а манипулация, която подменя стария съветски арсенал с въображаем американски.

Към това се добавя и една епидемиологична баналност, която списъкът с патогени крие зад своята привидна зловещост. Антраксът, туларемията и чумата са ендемични за черноморско-степния пояс – те се срещат често в природата по тези географски ширини от столетия и всяка сериозна система за обществено здраве е длъжна да ги следи. Чумата по свинете и нюкасълската болест изобщо не са заплаха за хората – те са ветеринарни бичове, които всяко министерство на земеделието наблюдава, за да защити животновъдството; не случайно резултатите на украинската мрежа включват мониторинг на разпространението на COVID-19 и борбата с африканската чума по свинете. А обозначението BSL-3, поднасяно като самостоятелна улика, значи единствено, че лабораторията притежава подходящо ниво на защита за вирулентни патогени – то описва строгостта на сейфа, а не престъпен замисъл на онзи, който го използва. Агенция за намаляване на заплахата от въоръжения (DTRA) изрично обяви, че BTRP не финансира нито изследвания от типа „печалба на функция“ (gain-of-function), нито опити върху хора, което прави особено показателно, че Габард обвърза разсекретяването с обещание да се спре „опасното gain-of-function изследване“: реторична сглобка на два сюжета, които нямат допирна точка, в едно общо внушение.

Целият този наратив вече беше подложен на проверка и не издържа. Вълната от 2022 г. се роди от комбинация между няколко полуистини: архивиране на информационна страница на посолството на САЩ в Киев в самото навечерие на инвазията, представено като „заличаване на улики“, както и показания на заместник-държавния секретар Виктория Нюланд пред Сената на САЩ на 8 март 2022 г., в които тя призна, че „Украйна разполага със съоръжения за биологични изследвания“ и изрази тревога те да не бъдат превзети от руските сили – изречение, изтръгнато от контекста и преобразувано в самопризнание, въпреки че същата позиция настояваше, че САЩ не притежават и не контролират биологични лаборатории в страната. Именно върху тази основа стъпи Москва, за да изгради официална кампания, чиито все по-екзотични твърдения – за биологично оръжие, което се разнася от обучени прелетни птици и заразени прилепи – днес звучат като пародия, но по онова време съвсем сериозно бяха въведени в дневния ред на международните институции. На 29 юни 2022 г. Руската федерация задейства член V от Конвенцията за забрана на биологични оръжия и обяви, че иска официална консултативна среща, Тя беше проведена в Женева през септември 2022 г. и завърши, без нито една друга страна да потвърди руските твърдения. Москва пренесе същото досие в Съвета за сигурност на ООН, където нейното искане за съставяне на анкетна комисия пропадна – в подкрепа гласуваха единствено Русия и Китай. С други думи, онзи многостранен механизъм, създаден да разглежда такива обвинения, ги разгледа и не намери основание.

С оглед на това разсекретяването на Габард допуска два различни прочита, които е редно да изложим, защото и двата стъпват върху едни и същи документи. Първият, който идва от нейните поддръжници, гласи, че опасения, заклеймявани като „руска пропаганда“ в продължение на цели 4 години, най-сетне получават потвърждение и то не от когото и да било, а от директорът на националното разузнаване на САЩ – мрежата е реална, както са реални и патогените, а етикетът „дезинформация“ се използва за задушаване на легитимния дебат. Вторият, този на критиците ѝ, посочва, че шефът на разузнаването на държава като САЩ възпроизвежда казуса на един от основните ѝ геополитически противници, при това в навечерието на своето оттегляне от поста, обличайки в езика на сензацията факти, публично известни от години, без да добави липсващото звено – доказателство за програма за настъпателни биологични оръжия. Кое от двете тежи повече, читателят може да прецени сам; но фактологията налага едно ограничение и върху двата прочита: документите доказват, че лаборатории има и че там има опасни патогени – нещо, което никой сериозен наблюдател не е оспорвал – докато през същото време няма никакви сведения, че там се създава оръжие. Представянето на конкретни доказателства е задължение на автора на едно твърдение. Както можете да се досетите, до момента такива няма – няма да има.

Именно тук историята придобива български отенък и то не като маловажен детайл, а като учебникарски пример за това как глобалният наратив намира местна почва. България е сред езиковите пространства, в които руската конспирация за украинските лаборатории успя да плъзне най-агресивно. Проучвания на DFRLab и ActiveFence нареждат българския сред езиците, на които кампанията е целенасочено усилвана. Почвата е подготвена още през пандемията: годините на COVID-19 оставиха широко обществено недоверие към обществени институции, ваксини и „официална версия“, а същите канали, които отричаха ваксините, в следващия момент прегърнаха и лабораториите – двата сюжета споделят една и съща граматика на скритата лаборатория и пъкленото зло. Това недоверие стана основа за онова, което Радио Свободна Европа нарече „сайтове гъби“ – мрежа от страници за новини, заливащи българското информационно пространство с готов проруски  наратив. В центъра на родната версия стои разследващата журналистка Диляна Гайтанджиева, чиито материали – от оръжейните доставки за Сирия до украинските лаборатории – звучат изцяло в унисон с тезите на Кремъл и за която Свободна Европа твърди, че работи с Главно разузнавателно управление (ГРУ).

Анализ на Factcheck.bg и Mediapool от април 2022 г. откри, че сред най-активните глашатаи на дезинформация за биолаборатории в родното онлайн пространство е страницата „Без лого“, която се появява 3 пъти, с над 16 000 интеракции, и многократно споделя публикации именно на Гайтанджиева. А родната политическа реалност, в частност проруската реторика на „Възраждане“, БСП и други политически субекти, осигури на тези твърдения не маргинална, а парламентарна сцена. Затова в България новината от вчера няма да бъде прочетена критично, а ще бъде поднесена като триумфално „нали ви казахме“, при това с авторитета на американското разузнаване зад гърба си, въпреки че документите не казват онова, което им се приписва, а напротив – точно обратното.

И именно тъкмо се крие дълбокият геополитически урок. При един трезвен прочит, историята на украинските лаборатории е разказ за успеха – за това как опасното наследство на една рухнала империя беше обезопасено, вместо да изтече на черния пазар и да попадне в ръцете на мрачни субекти. Но същата тази история притежава всички повърхностни белези на конспирация: чужди пари, опасни патогени, военно ведомство и не на последно място – секретност. Асиметрията между двете е жестока – зловещото заглавие се чете за секунди и моментално попива в съзнанието на масовия зрител, а продължаващите две десетилетия усилия по обезвреждане, изискват търпението, необходимо за прочитане на текст от няколко хиляди думи, което в онлайн средата на днешния ден е истинска рядкост. Когато все още действащ директор на Националното разузнаване на САЩ възприеме тезата на противника, ерозията очевидно не засяга само конкретния факт, а подкопава самата дума „дезинформация“ като епистемична инстанция, защото отсега нататък всяко нейно произнасяне може и ще бъде посрещнато с „те и за лабораториите така казваха“.

Това е големият успех за Кремъл – не доказателството, което така или иначе не съществува, а разколебаването на способността на обещството да различи доказаното от внушението, обективната истина от лъжата. И все пак почтеността изисква да се удържи и обратната крайност: от факта, че Кремъл лъже за оръжейната програма, не следва, че всичко около тези лаборатории е безупречно и прозрачно. Опасни патогени наистина се съхраняват близо до фронтова линия; секретността около програмата наистина захрани подозрението; а Конвенцията за биологичните оръжия страда от структурни недостатъци – тя забранява оръжието, но не притежава механизми за проверка, които да го докажат или отхвърлят. Именно този вакуум е големият проблем, който темата изважда наяве – проблем, от който руската пропаганда се възползва по най-успешния начин.

Близо 280 дрона над Русия: какво ни показва геометрията на безпилотните вълни?

🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна разгърнаха нова масирана вълна от далекобойни ударни дронове срещу цели, разположени дълбоко на руска територия. Според местните мониторинг канали, във въздушното пространство на Руската федерация в момента са навлезли най-малко 280 апарата – както далекобойни витлови апарати (от типа на познатите украински „Лютий“ и „Бобър“), така и бързи реактивни дронове.

Векторите на атаката се разгръщат паралелно към пет направления – от Московска област до Поволжието – и по един обособен фланг над северозападната акватория на Черно море. Наблюдаваната дисперсия отново подлага на изпитание цялата архитектура на руската противовъздушна отбрана.

Червените вектори (витлови дронове от класа на „Шахед“, летящи с бавна скорост на ниска височина) съставят пет отделни оси дълбоко в руския тил, докато сините вектори (реактивни дронове, които развиват няколко пъти по-висока скорост и голяма височина на полета) са концентрирани почти изцяло по южния морски фланг, Крим и крайбрежието на Черно море. Това насочване само по себе си представлява доктринално изказване: по-скъп и бърз, реактивният дрон е хвърлен точно там, където прозорецът за реакция е най-кратък, докато целите биват най-плътно защитавани и подвижни: Черноморския флот и наситения пояс от ПВО в окупирания Крим. В същото време по дългите маршрути над сушата препускат масирани вълни с евтини витлови дронове, чието предимство започва да се откроява в нарастване на тяхното количество и ширината на фронта.

💡 Следващият списък е базиран на посоката на векторите и анализ на публично известните съоръжения, които се намират в съответните райони. Те маркират потенциални цели, а не потвърдени такива или – още по-малко – потвърдени попадения, за каквито на този етап изглежда е равно да се говори.

Москва и Твер: Най-плътният сноп стрелки тръгва от пространството Смоленск–Калуга и се насочва на север и североизток, към Московска и Тверска област. В обсега на тази ос попадат военните летища от пръстена около столицата – Кубинка, Чкаловски и Остафьево – както и транспортно-авиационният възел Мигалово при Твер; в същия коридор се намира и Московската рафинерия в Капотня, която многократна беше мишена на предишни атаки. Стойността на този вектор е колкото военна, толкова и политическа: въздушен натиск към столицата би принудил руското командване да задържи модерни зенитно-ракетни комплекси, с които да брани небето над Москва, вместо да ги изнесе напред.

Тула: Обособен вектор сочи в източна поска право към един от 2-3 стълба на военно-промишления комплекс на Руската федерация. Тук се намират Конструкторско бюро по приборостроене „Шипунов“ (КБП), което проектира ЗРК (Панцир-С1, Панцир-М, Тунгуска-М1) и ПТРК (Корнет, Метис-М, Вихър); НПО „Сплав“ – абсолютен хегемон в производството на РСЗО (БМ-21 Град, БМ-27 Ураган, БМ-30 Смерч, ТОС-1А Солнцепек и други) – и Тулски завод за патрони. Удар по тази ос е насочен не към техниката на фронта, а към способностите за производството ѝ.

Брянск: Снопът около Брянск се разгръща на север и североизток. Градът е типичен логистичен възел от първа величина – пресечен жп пункт, през който минава логистиката за бойното поле, и зона със складове за гориво и боеприпаси, обслужващи групировките. Тук векторът сочи към прекъсване на потока, а не към унищожаване на крайния потребител.

Воронеж и заход към Поволжието. Отделна група се насочва на изток-североизток, препускайки в небето над Воронежка област, към индустриално-енергийния пояс на Поволжието. Наблизо са разположени Воронежкото авиостроително обединение (ВАСО) и военно летище Балтимор; продължилият на изток вектор е съвместим със заход към авиобаза Енгелс – дом на руската далечна авиация и част от нейните стратегически бомбардировачи, която беше многократно атакувана от украински дронове в миналото.

Ростовска област и тила на Донбас: От небето над Белгородска и Донецка области голяма група дронове се разгръща на изток-югоизток към Ростовска област. Това е посоката с най-висока концентрация на тактическа авиация в близкия тил: летище Морозовск (база на изтребители-бомбардировачи Су-34) и летище Милерово, командните и логистични възли около Ростов на Дон, авиационния завод в Таганрог. Тук са инфраструктура и машини, които ежедневно поддържат руския натиск на южния фронт, поради което евентуални попадения ще имат пряко отражение върху операциите на фронта.

Южен морски фланг: В акваторията на Черно море и конкретно в нейната северозападна част оперативната картинка изглежда най-сложна за интерпретация. Червените вектори между Одеса и Крим гледат на югоизток към полуострова и отвъд него – Новоросийск и крайбрежието на Краснодарския край, т.е. към пристанища на Черноморския флот и съоръжения от нефтената инфраструктура (военноморската база и петролния терминал „Шесхарис“ в Новоросийск, летища на морската авиация в Крим, Керченския мост). Сините вектори в рамките на същия сектор се отличават по цветово кодиране от червените; на този етап не разполагам с потвърждение дали маркират морски безпилотни платформи, отделен клас апарати или прехващащи трасета на руската ПВО, затова ги отчитам като самостоятелна ос, без да им приписвам еднозначна функция.

В обобщение, геометрията на полет тази вечер очертава не един, а два отделни замисъла. По петте направления над сушата действат голям брой витлови дронове, които прилагат метода на насищането – разпиляване на огъня в толкова много паралелни посоки, че ограниченият ресурс от модерни комплекси С-300/400 и Панцир може да се окаже изправен пред избор кое да защити и кое – не. Крайните точки на маршрутите от своя страна издават каква би могла да бъде целта зад насищането – класове обекти, обикновено защитени именно от дълбочината: стратегическа и фронтова авиация, производствени бази, петролни рафинерии и логистични възли. Черно море от своя страна предлага коренно различна оперативна картина, тъй като там се концентрира скъпият реактивен ресурс, който надали ще бъде изразходен с лека ръка. Това ми дава основание да смятам, че точно срещу това направление ще има същинска оперативна тежест, вместо показна демонстрация или заблуждаващ маньовър.

Атентат срещу основателя на службата за сигурност на ДНР в Нова Москва.

🇷🇺💥 Днес следобед куриер звъни на вратата на къща в Щапово, селище в югозападния пояс на т.нар. Нова Москва, и оставя пратка, поръчана онлайн. Малко след това домът е разтресен от експлозия. Стопанинът Андрей Пинчук, първият министър на държавната сигурност на т.нар. Донецка народна република, е жив, само защото по собствените си думи е успял да се прикрие зад бронирана врата, поела ударната вълна. ТАСС цитира органите на реда, според които няма опасност за живота му. Самият Пинчук сподели пред Telegram канала „База“ за лека контузия. Семейството му било на друго място и не пострадало.

Покушението, както беше квалифицирано от руски и украински източници, не е отделен криминален инцидент, а поредният епизод в продължителна кампания от целеви ликвидации, която за под две години съумя да измести своя периметър от фронтовата линия и окупираните територии на Украйна до укрепените жилищни предградия на руската столица. Само 3 дни по-рано, на 9 юни, кола-бомба в източното предградие Балашиха уби шофьора на автомобил на около 400 метра от мястото, където през април 2025 г. беше ликвиидрна генерал-лейтенант от руската армия. Ударът срещу Пинчук се вписва в този ред като едновременно лична присъда срещу конкретен човек и системен сигнал.

По данни на Telegram канала SHOT къщата на Пинчук се намира именно в Щапово. Самият той споделя, че се е спасил благодарение на бронираната врата и бързата си реакция, при което взривната вълна минава край него и избива прозорците и вратите на жилището. На място са изпратени сапьори, а произходът и силата на взрива остават предмет на започналото разследване. До момента никой не е поел отговорност за извършването – нито от украинска, нито от друга страна.

Биографията на 48-годишния Пинчук дава ясен отговор защо се е озовал под прицела на украинските служби. Роден на 27 декември 1977 г. в Уляновск, той е кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, полковник от запаса и пенсиониран военен. Преди да започне участието си във войната в Донбас, дълго време служи в Министерство на държавната сигурност на непризнатото Приднестровие, където се издига до заместник-министър и оглавява направленията за борба с тероризма, корупцията и вътрешната сигурност – позиция, превърнала го в един от най-влиятелните силоваци в сепаратистката власт. Паралелно гради академична кариера, в рамките на която защитава кандидатска степен по политически науки през 2010 г. и докторска през 2019 г..

През пролетта на 2014 г. Пинчук е сред командирите на спецгрупа, която по време на незаконното анексиране на Крим неутрализира и поставя под контрол украинските служби на полуострова. Не след дълго се прехвърля към Донбас, първоначално като съветник по сигурността на Александър Бородай – председател на Съвета на министрите на ДНР. На 17 юли 2014 г. оглавява току-що сформираното Министерство на държавната сигурност на ДНР, където в продължение на 7 месеца изгражда основите на репресивния апарат на квазидържавата, сред които структура за контраразузнаване, филтрация и преследване на проукраински елементи в окупираната част на Донецка област. Той служи последователно при правителствата на Бородай и на Александър Захарченко.

След напускането на поста през 2015 г. се връща в Москва, но остава дълбоко вплетен в руските усилията по отношение на Донбас. Заедно с Бородай създава и оглавява „Съюза на доброволците от Донбас“ – организация, която твърди, че обединява повече от 35 000 активни членове и служи едновременно като ветеранска мрежа и инструмент за вербуване на бойци. Между 2017 и 2021 г. заема и граждански постове – първи проректор, а след това и временно изпълняващ длъжността ректор на Технологичния университет „Станкин“ в Москва.

С началото на пълномащабната инвазия в Украйна на 22 февруари 2022 г. Пинчук отново се връща на бойното поле, този път като полеви командир. През пролетта и лятото на същата година ръководи отряда за специални операции „Център“ в Харковска област, в района на Изюм; от 2023 до 2025 г. командва доброволческия отряд „БАРС-13“, който провежда операции в едни от най-кръвопролитните епизоди на войната – Бахмут, Часов Яр и Торецк. Кариерата му е увенчана със званието Герой на ДНР, два ордена за храброст и орден за заслуги, като самият той е автор на няколко книги. Обект е на международни санкции на ЕС, САЩ и Великобритания заради своята роля за сепаратисткото формирование. Именно тази биография – основател на тайната полиция в ДНР, командир на фронта и публична фигура на ветеранското лоби – го превръща в символна мишена.

Днешният атентат следва да се тълкува като част от една систематична кампания, чийто почерк с течение на времето се изменя, но чиято вътрешна логика остава непроменена дори за ден. Първата вълна от ликвидации застигна полевите командири на сепаратистките републики още преди началото на голямата война. През май 2015 г. в засада край Алчевск загина Алексей Мозговой, командир на бригадата „Призрак“; през декември 2015 г. кола-бомба на бензиностанция уби казашкия командир Павел Дрьомов в деня на сватбата му. На 16 октомври 2016 г. взривно устройство, заложено в асансьора на жилищния му блок в Донецк, разкъса Арсен Павлов, който е по-известен с позивната Моторола; на 8 февруари 2017 г. в кабинета си в Макеевка беше ликвидиран Михаил Толстих – Гиви. Кулминацията дойде на 31 август 2018 г., когато председателят на ДНР Александър Захарченко загина при взрив в кафене в центъра на Донецк. Тук обаче анализът налага предпазливост: отговорност за тази ранна серия така и не беше поета, а Украйна последователно отрича участие, а по част от случаите – особено Моторола и Мозговой – се тиражират хипотези, че са извършени в рамките на вътрешни чистки от самите руски служби, които по това време консолидират хватката си над недисциплинирани полеви командири. За смъртта на Захарченко Москва обвини Киев, който от своя страна отхвърли обвинението.

Втората вълна се разгърна в окупираните територии на Украйна след 2022 г. и започна да носи ясен украински подпис. През юни кола-бомба в Херсон уби Дмитрий Савлученко, отговорен за младежката и спортна политика в окупационната власт; през август при сходен атентат загина Иван Сушко, ръководител на окупационната власт в Михайловка, Запорожка област. Десетки подобни атаки, включително разстрели, бомби и палежи, разтърсиха Мелитопол, Бердянск, Енергодар и Херсон, което превърна сътрудничеството с окупатора в твърде рисковано начинение. Една част от мишените се оказаха късметлии: назначеният от Кремъл за губернатор на Херсонска област Владимир Салдо беше настанен в болница през август 2022 г. при съмнения за отравяне, а губернаторът на окупационната власт в Запорожка област Евгений Балицки все още е жив след няколко неуспешни атентата срещу себе си. Кирил Стремоусов, заместник на Салдо, загина в автомобилна катастрофа през ноември 2022 г., чиито обстоятелства останаха съмнителни.

Третата и най-нова вълна пренесе кампанията дълбоко в руския тил – в Москва и нейните предградия – и удари вече не сепаратистки командири, а висши офицери на руските въоръжени сили. На 17 декември 2024 г. взривно устройство, монтирано на електрическа тротинетка пред жилищен блок уби генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита, заедно с неговия помощник; СБУ пое отговорност. На 3 февруари 2025 г. в елитния комплекс „Алени платна“ взрив в асансьорното фоайе уби Армен Саргсян – основател на проруския батальон „Арбат“, родом от Горловка, Донецка област. На 25 април 2025 г. кола-бомба в Балашиха ликвидира генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб; на 22 декември 2025 г. по същия начин загина генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генщаба. А на 9 юни 2026 г., само три дни преди атентата срещу Пинчук, нова кола-бомба в Балашиха – на около 400 метра от мястото на убийството на Москалик – уби шофьора на автомобил, който според непотвърдени данни е превозвал поредния генерал.

Поставен в този ред, атентатът срещу Пинчук ни отвежда до няколко извода – при цялата необходима уговорка, че за момента няма публично известен извършител или поета отговорност. Първо, методологията на кампанията еволюира и това е видимо дори за страничния наблюдател. От разстрели и груби засади в Донбас постепенно тя премина към прецизно заложени устройства – в асансьори, под автомобили, на тротинетки, а от по-рано днес и доставена до прага куриерска пратка. Конкретният избор при Пинчук, пратка от онлайн платформа, сам по себе си е достатъчно показателен, тъй като експлоатира ежедневна логистика, която буди минимално подозрение и срещу която дори отлично обучен силовак е уязвим. Посланието към окупационния елит е недвусмислено: нито разстоянието от фронта, нито бронираната врата гарантират безопасност.

Второ, серията разкрива системен провал на руското контраразузнаване. Фактът, че атентатите се извършват в укрепени комплекси и затворени селища в Московска област – места, проектирани именно да пазят генерали и ветерани на службите – е по-тежко обвинение към работата на ФСБ, отколкото всеки отделен атентат. Пинчук е оцелял само благодарение на бронираната врата, и въпреки периметъра на охрана. Трето, кампанията е част от дълга, документирана линия: подобни целенасочени ликвидации, макар рядко поемайки отговорност, Украйна използва като инструмент за възмездие и деморализация срещу персонажите на окупацията поне от 2022 г. насам. Прецедентът сочи, че тези удари рядко изместват стратегическия баланс, но систематично повишават личната цена на включването към руския проект в Украйна.

Макар и много по-слабо вероятен, случаят може да има и алтернативен прочит. Ранната донбаска серия доказа, че подобни атентати невинаги са украинско дело – разчистване на сметки, борба за контрол върху финансови потоци или друг мотив на руските служби също могат да изпишат този почерк. Като фигура с дълга биография в силовите структури и спорната икономика на доброволческото движение, версията за вътрешни борба не може да бъде изключена напълно, докато липсва поемане на отговорност или резултат от разследването.

Краткосрочните сценарии се разполагат в тесен коридор. Най-вероятното развитие е кампанията да продължи със същия постепенен ритъм – единични удари по знакови фигури, всеки от които носи повече психологическа, отколкото оперативна тежест. По-малко вероятен, но не и невъзможен, е отговор на руския репресивен апарат, включително затягане на режима около ветеранските мрежи и публични фигури на окупацията, съпроводено с показни арести. Ескалационен скок с прибягване към масирани или безразборни удари, е най-малко вероятен като сценарий, тъй като противоречи на досегашната селективна логика на кампанията. Каквото и да установи криминалното разследване в Щапово, атентатът срещу първия шеф на „МГБ на ДНР“ е очевидно доказателство, че за архитектите и символите на руската окупация в Украйна войната отдавна не свършва на фронтовата линия, а ще ги преследва до прага на собствените им домове.

Украински дронове подпалиха рафинерия и стратегически нефтен завод в Русия.

🇺🇦💥🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна атакуваха обекти на руската петролна индустрия през изминалата нощ, което предизвика силни пожари в Самарска област и Република Татарстан, става ясно от кадри, публикувани от местни жители и последвало официално изявление на СБС.

Според общността Exilenova+ дроновете са поразили химическия завод „Толиатикаучук“ в едноименния град на Самарска област. Кадри от района на предприятието показват гъст черен дим да се издига в небето след удара. Съобщава се, че руските средства за противовъздушна отбрана (ПВО) и електронна война (РЕБ) в града са били активирани в опит да се справят с приближаващите безпилотни заплахи.

„Толиатикаучук“ е едно от най-големите промишлени предприятия в региона и стратегически обект на сектора за производство на петролни продукти, който държи близо една четвърт от пазара на синтетичен каучук в Русия.

В съоръжението се произвеждат 4 вида каучук и химически компоненти, използвани за производство на гуми и каучукови изделия, както и добавки за бензин за повишаване на октановото число, въглеводородни фракции и продукти за органичен синтез.

През нщта украински дронове атакуваха и ключово предприятие край Нижнекамск, град в Република Татарстан. Според Exilenova+ мишен на атаката е „Нижнекамскнефтехим“, който е сред основните руски производители на петролни продукти. В същото време в социалните мрежи се появиха сведения, според които поразеният обект е „ТАНЕКО“ – е една от най-новите и големи петролни рафинерии в цялата страна, която е стратегически актив на групата „Татнефт“ и произвежда над 20 вида петролни продукти от високо качество.

Точната цел в Нижнекамск все още не е потвърдена от независими източници, но докладите, идващи от района, сочат за удар по важен обект, свързан със руската нефтохимическа или рафинираща индустрия.

Двете атаки са част от системна кампания на Киев срещу руската енергийна индустрия, поддържаща военната икономика на Кремъл. Целите на украинските дронове включват петролни рафинерии, складове за съхранение на гориво и смазочни материали, нефтохимически заводи и свързани с транспорта производствени обекти.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украински дронове и ракети удариха Куйбишевската НПЗ в Самарска област, на чиято територия избухнаха няколко силни пожара. Заводът има проектен капацитет за преработка от около 7 млн. тона петрол годишно, като произвежда основно бензин, дизел, авиационен керосин и мазут.

Германската Diehl Defence обмисля производство на украинската крилата ракета „Фламинго“

🇩🇪🤝🇺🇦 Германската отбранителна компания Diehl Defence провежда в момента оценка на възможността за започване на масово производство на крилатата ракета FP-5 Flamingo на украинската компания Fire Point в своите производствени съоръжения.

Главният изпълнителен директор на компанията Хелмут Раух заяви, че ръководството гледа със значителен оптимизъм на предложеното партньорство с Fire Point. Очаква се официалните дискусии за спецификата на това сътрудничество да бъдат проведени през следващите седмици, съобщи Financial Times.

„Мисля, че това е съвсем реалистично. Ако създаваме нов продукт, тогава има голям смисъл да разгърнем неговото производство в Германия или други страни“, заяви Раух във връзка с перспективите пред проекта.

Този потенциален ход следва стратегически завой, направен от федералното правителство в Берлин, което продължава да търси алтернативни варианти за придобиване на способности за нанасяне на далекобойни удари. Първоначалните планове за разполагане на американски ракети BGM-109 Tomahawk в страната бяха отменени, според съобщенията заради разногласия между президента на САЩ Доналд Тръмп и германския канцлер Фридрих Мерц относно войната срещу Иран.

С оглед на все по-спешната необходимост от придобиване на далекобойни оръжия, пред която е изправен ЕС, Фламинго постепенно започва да се очертава като сериозен кандидат за запълване на празнината. Това далеч не е единствената технология, която свързва украинските иновации с европейските отбранителни нужди.

Наскоро Fire Point обяви, че е провел успешни изпитания на дрон-прехващач Freya – система, проектирана да неутрализира на руските балистични ракети, което би могло да я превърне в алтернатива на системата Patriot. В момента тя се разработва с инфрачервена глава за самонасочване в тясно сътрудничество с Diehl Defence.

Отвъд способностите за нанасяне на удари с голям обсег, нуждата от индустриални партньорства в сферата на отбраната започна да се осъзнава от все по-широк кръг държави, благодарение най-вече на недостига на доставки. Украински служители докладват за критичен дефицит на ракети-прехващачи за системите Patriot, NASAMS и IRIS-T.

В някои случаи военни части са изправени пред ситуации, в които на практика нямат достатъчно боеприпаси и са принудени да изискват дори минимални по размер партиди с ракети, които да поддържат операциите по защита на украинското небе.

Междувременно Fire Point позиционира и своите балистични ракети FP-7 и FP-9 като потенциални бюджетни алтернативи на тактическата балистична ракета ATACMS, а прогнозните разходи са наполовина по-ниски от тези на американската система.

На 10 юни украинска крилата ракета порази предприятие за отбранителна електроника „ВНИИР-Прогрес“ в град Чебоксари, столица на Република Чувашия, разположен на близо 1000 км от държавните граници на Украйна. Съоръжението, което произвежда навигационни и антенни системи за различни военни платформи, сред които ударните дронове „Шахед“ и крилатите ракети „Калибър“, беше изпепелено в последвалия пожар след удара, тъй като нисколетящата ракета попадна в непосредствена близост до основната производствена сграда.

На 11 юни съюзниците от НАТО се обединиха около тезата, че е налице опасност руската армия да разполага с капацитета да предприеме нападение срещу държава-членка на НАТО до 2029 г. Според генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг, инспектор на Бундесвера, тази оценка се базира на координирани разузнавателни данни от всички 32 партньори в НАТО.

По време на авиошоуто ILA Berlin той заяви, че Алиансът трябва да е готов за противодействие при сценарий военна агресия по Източния фланг и настоя, че Германия трябва да ускори незабавно доставките на оръжие, за да отговори на критичните пропуски в способностите, вместо да разчита на дългосрочни проекти.

Украйна подготвя искане за спешна военна помощ от съюзниците в размер на 20 млрд долара.

🇺🇦 Украйна се готви да поиска спешна военна помощ в размер на 20 млрд долара от своите партньори с аргумента, че следващите месеци се явяват тесен и потенциално решителен прозорец за укрепване на временното предимство на бойното поле срещу Русия.

„Всички виждат, че Русия гори, а ние искаме тя да гори още по-силно, но ни е необходимо финансиране, за да го направим“, заяви високопоставен украински представител.

POLITICO съобщава, че искането ще бъде официално направено на 18 юни по време на следващата среща на Контактната група за отбраната на Украйна (групата „Рамщайн“), на която ще бъде координирана военната и финансова помощ за страната от съюзниците.

В основата си въпросното предложение отразява централния украински аргумент: че в момента инерцията на бойното поле наклонява везните в полза на Киев, но тази динамика ще се запази само за ограничен период от време, освен ако не бъде подкрепена с незабавно и мащабно финансиране.

За какво са предназначени тези 20 млрд долара?

Искането е изрично обвързано с това, което украинските дипломати описват като стесняващ се прозорец на бойното поле, в който ускореното финансиране трябва да бъде трансформирано в директно разширяване на военния капацитет, преди настоящият импулс да отслабне.

Според източниците на американското издание, средствата ще бъдат разпределени в приоритетни области, които вече са били представени на НАТО преди срещата на 18 юни, включително:

• въздушна и балистична отбрана с прехващачи PAC-3, доставени по механизма JUMPSTART
• увеличени вноски в Списъка с приоритетни изисквания на Украйна (PURL)
• разширени поръчки на ударни и прехващащи дронове, боеприпаси, електронна война, далекобойни ударни способности и оборудване, произлизащо от местната отбранителна индустрия и съюзниците.

Отвъд водещата цел за разширяване на капацитета, мащабите на искането съвпадат с широко потвърдения структурен недостиг на средносрочно финансиране за украинската отбрана.

Презентация на Европейската комисия разкри оценка на недостига в украинската отбрана за тази календарна година, който възлиза на 19,6 млрд евро, дори след отчетените 100 млрд долара в рамките на ангажименти за подкрепа и заема на ЕС от 90 млрд евро. На практика украинското предложение се стреми да изтегли напред финансиране, което иначе трябва да се разпредели чак догодина, поставяйки го в текущия оперативен цикъл, за да затвори празнината незабавно, а не поетапно.

Длъжностните лица описват целта като осигуряване на възможност Украйна да поддържа интензивността на своите ударни операции паралелно със защитата на критична инфраструктура от постоянни въздушни атаки.

Структура на финансирането

Украински служители казват, че вноските ще бъдат разпределени между отделните партньори, като се очаква всяка държава да осигури 2-6 млрд долара за постигане на крайната цел от 20 млрд долара. Вноските могат да бъдат под формата на директна помощ или отпускане на заеми.

Предложението е било обсъдено в рамките на наскоро проведена среща между министъра на отбраната на Украйна Михайло Федоров и официални лица от Норвегия, Швеция, Германия и Канада, според източниците, запознати с разговорите. През последните месеци Федоров е провел и двустранни консултации в няколко от тези държави, които са били насочени към съгласуване на позициите преди срещата в Германия.

Тазгодишният бюджет за отбрана на Украйна възлиза на 98 млрд долара, като разходите за отбрана поглъщат около 40% от БВП, което представлява един от най-високите проценти на военни разходи към БВП в световен мащаб. Следователно пакетът от 20 млрд долара би надградил вече рекордните вътрешни разходи, вместо да ги замени.

Защо точно сега?

Слуховете за момента са продиктувани от сближаването на оперативна спешност и затягащи се финансови ограничения. Украински официални лица смятат, че текущата среда на бойното поле е ограничен „прозорец от възможности“, в рамките на който допълнителните ресурси биха могли да се превърнат в измерими ползи, преди руската армия да успее да се адаптира, след което да си върне обратно инициативата.

В същото време тази оценка е тясно обвързана със широкообватен стратегически разчет, фокусиран върху времето. Украинските служители смятат, че страната им притежава временно предимство на бойното поле – такова, което е малко вероятно да продължи дълго – което прави идните месеци критични за поддържане на инерцията и оказване на натиск върху руската армия.

Това мнение намира отзвук и извън класифицираните разузнавателни оценки. В интервю за CBS News от 29 май, украинският държавен глава отговори на изявлението на командира на Трети армейски корпус бригаден генерал Андрий Билецки, че Украйна има от 6-9 месеца, за да поеме инициативата в бойните действия, както и да укрепи своите позиции. Зеленски потвърди оценката с думите: „Да, вярно е.“

Зеленски отбеляза още, че руската армия е започнала да губи инициативата през декември 2025 г. В началото на новата година той е информирал американските партньори, че предстои да се отвори такъв прозорец, тъй като руските сили понасят месечни загуби на личен състав, изпреварващи капацитета за попълването им.

Този прозорец обаче се сблъсква с практическо затруднение във финансирането: Министерство на отбраната на Украйна посочва, че около 4 млрд долара от наличната помощ за отбрана остават на разположение за нови обществени поръчки, а останалата част е разпределена или обвързана с договори. Това сериозно ограничава краткосрочната способност на Киев да мащабира производството, да попълва запасите и да поддържа темпото на операциите.

В резултат на това искането за 20 млрд долара се рамкира като незабавна коригираща мярка, насочена към отключване на забуксувалия капацитет за обществени поръчки и да гарантира, че обещаната международна подкрепа може да се реализира в реален капацитет за отбрана, докато условията на бойното поле позволяват.

Искането за финансиране идва в период на паралелни дискусии сред съюзниците от НАТО за разширяване на дългосрочните рамки за военна помощ за Украйна. Държавите-членки на НАТО обмислят предложение за нов пакет от военна помощ за Украйна на стойност 70 милиарда евро (около 81 милиарда долара), който може да бъде представен на срещата на върха на алианса в Анкара следващия месец, според четирима дипломати от НАТО, цитирани от POLITICO.

„Ключът е да имаме твърд ангажимент от Анкара, че критичната подкрепа за Украйна ще бъде продължена на устойчива и по-справедлива основа“, заяви висш дипломат от НАТО. Предложението, споделено от Германия миналия месец, въвежда нов механизъм за осигуряване на прозрачност при разпределяне на средствата за Украйна. Инициативата идва на фона на разговори за балансиране на финансовия ангажимент в подкрепа на Киев, между страните членки.