Беларус учи отбрана край Сувалкския коридор, а Киев сочи ретранслаторите ѝ

🇧🇾🪖 Западното оперативно командване на Сухопътните войски на Беларус провежда в периода 15-18 септември командно-щабно учение на територията на Брестска и Гродненска област, които граничат с Полша и Литва, а значителна част от действията се развиват в близост до коридора „Сувалки“. Това обяви Министерство на отбраната на Беларус, а Euronews и беларуската редакция на Радио Свободна Европа обърнаха внимание на чувствителния регион на провеждане. В същата седмица италиански изтребители на НАТО във въздушното пространство на Литва свалиха дрон, навлязъл откъм Беларус, а Украйна обвини Беларус, че отново помага на руските удари по западните области на Украйна.

Командно-щабното учение проверява преди всичко щабовете: как вземат решения, как предават заповеди и как управляват войските, докато частите участват в ограничен състав. По изявлението на ведомството са привлечени управлението на Западното оперативно командване, едно от двете оперативни обединения на въоръжените сили, заедно с подразделенията за осигуряване и охрана, както и по един механизиран или танков батальон с подсилване от механизирани бригади. Темата е управление на силите на командването в стратегическа операция на въоръжените сили. Частите отработват прикриване на държавната граница и осигуряване на военно положение, издирване и унищожаване на диверсионно-разузнавателни групи и незаконни въоръжени формирования и борба с леката авиация и дроновете. В програмата влизат още използване на собствени безпилотни комплекси, маскировка и възстановяване на бойна способност.

Към учението са привлечени и запасняци. По данни на ведомството военнозадължени, призовани на сбор в териториалните центрове, формированията от запаса за охрана на обекти и местности в собствения район, действат в Гродненския регион в състава на стрелкови батальон. Те охраняват водосборно съоръжение, от което зависи наличието на питейна вода в региона, а един взвод пази участък от пътя и заедно с полицията осигурява пропускателния режим. Муравейко лично е проверил готовността им на 16 септември.

Практическите действия се водят на 3 учебни полигона. „Гожски“ се намира в Гродненска област, на около 6 км от границата с Литва, а „Брестки“ и „Ружански“ са в Брестска област, съответно на около 15 и 60 км от тази на Полша. Сувалкският коридор е 104 км участък от полско-литовската граница, през който минава единствената сухопътна връзка на трите балтийски държави с останалата територия на НАТО. От другата му страна е Калининградска област на Руската федерация, така че коридорът отделя Беларус от ексклава и затова Алиансът го смята за стратегически ключов.

Маневрите са ръководени от началника на Генералния щаб и заместник-министър на отбраната генерал майор Павел Муравейко. „Не разглеждаме никакви настъпателни действия и затова всички разсъждения, че въоръжените сили на Беларус уж се готвят да нападнат съседните страни, са абсолютно безпочвени“, заяви той на 15 септември. Според него проверката трябва да покаже доколко силите на командването са се адаптирали към съвременния начин на воюване. Същото командване вече е минало през комплексно учение през пролетта, по време на мащабна проверка на бойна готовност, когато е трябвало да подготви и проведе операция в срокове, съкратени с 50–60%. Сега акцентът е върху бързото преместване на щабовете и разгръщането на пунктовете за управление по клъстерен принцип, тоест в няколко по-малки разпръснати възела.

Учението е вписано в плана за подготовка на въоръжените сили за учебната 2025/26 г. и започва 4 дни след като президентът Александър Лукашенко разпореди проверките на бойната готовност да обхванат цялата армия, „чак до мобилизация“. Броят участници и основните оръжейни системи не надхвърлят параметри на Виенския документ от 2011 г., договореността на ОССЕ за мерките за военно доверие, над които държавите са длъжни да уведомят останалите 42 дни предварително. За сухопътно учение прагът е 9000 души или 250 танка. Минск не е обявил численост, така че публично известен остава само таванът.

В нощта срещу 15 септември италиански изтребители Eurofighter Typhoon от мисията на НАТО за Baltic Air Policing излетяха от авиобаза Шяуляй и свалиха дрон с ракета въздух-въздух в небето над село Праткунай, разположено в Кайшядориски район. Мястото е на около 82 км от границата с Беларус и 5 км от помпено-акумулиращата електроцентрала в Круонис. Командващият литовските ВВС полковник Антанас Матутис съобщи, че радарите са засекли целта малко преди полунощ, когато още е била в беларуското въздушно пространство, приближавайки Литва. Това е първият дрон, свален над страната, докато министърът на отбраната Робертас Каунас потвърди, че е носил взривно устройство, обезвредено по-късно от сапьори.

Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето заяви в Шяуляй, че заплахата най-вероятно е дошла от Руската федерация. Каунас отказа да потвърди руския произход на апарата, преди експерти да анализират отломките, двигателя и траекторията: „Нека изчакаме точната информация, да не спекулираме и създаваме заплаха от нищото“, каза той на 16 септември. Литва се е договорила да обменя данни с Полша, чийто флот извади на 14 септември от морето край Русиново, близо до Ярославец, дрон, който според първоначалния оглед е руски, съобщи министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш. Президентът Карол Навроцки ще събере утре министъра и началника на Генералния щаб генерал Веслав Кукула, за да обсъдят по думите на ръководителя на Бюрото за национална сигурност Бартош Гродецки „текущата ситуация със сигурността и мерките, предприети във връзка с последните събития“.

Украйна гледа към южния участък на беларуската граница. „Към момента Беларус активно помага на Русия да нанася удари срещу украинска територия“, заяви на 16 септември говорителят на Държавната гранична служба Андрий Демченко. По думите му в Беларус отново работят ретранслатори, наземни станции, които усилват сигнала за управление на руските дронове „Шахед“ и „Гербера“. дроновете навлизат в Украйна от Русия, летят покрай границата с Беларус, за да не губят връзка, и така достигат Волинска, Ровненска и Лвовска област. Демченко свързва с тази помощ и удара през нощта срещу 13 септември до граничния пункт „Ягодин“, при който бяха поразени бензиностанция и железопътен влак недалеч от Полша.

Беларус изключи ретранслаторите през юни. На 19 юни Зеленски постави ултиматум на Лукашенко от една седмица да ги премахне и заплаши, че иначе Украйна ще го направи сама, а на 22 юни обяви, че станциите са спрели. Демченко същевременно уточни, че украинските граничари не наблюдават ударна групировка, която да заплашва страната от север.

От 24 февруари 2022 г. Беларус предоставя територията и инфраструктурата си за руската агресия срещу Украйна, но нейните въоръжени сили не са воювали директно на украинска земя. Системата се проверява от лятото. От 17-26 юни Гродненска област, където се намира полигонът „Гожски“, проведе мобилизационно учение с военните комисариати, при което беше отработен ред за призоваване на граждани и мобилизация на транспорт. В Ошмянски район, който граници с Литва, военният комисариат започна на 20 юни да вика военнозадължени за явяване и сверка на личните данни. Проверката включи около 2000 души и продължи до 2 юли, а призованите офицери от запаса останаха на длъжностите си и след като на 26 юни останалите запасняци бяха освободени. Проверките вървят успоредно със засиления руски натиск над Лукашенко да разреши засилено използване на страната за военни действия срещу Украйна и за евентуални хибридни операции срещу държави от НАТО. На 15 май Зеленски заяви, че е засякъл нови контакти между Москва и Минск, целящи да убедят Лукашенко да се присъедини към „нови актове на агресия“, и че Русия обмисля да използва беларуската земя за нападение срещу съседни членки на Алианса.

Маневри с по един батальон от бригада, под прага за уведомяване, с щабовете в центъра и със запасняците които пазят водосборно съоръжение и пътен пропуск, сами по себе си не създават ударна сила. Значението идва от мястото и момента на провеждане: беларуски  отработват отбрана на няколко километра от Литва в седмицата, в която дрон с експлозивна бойна глава влезе в Литва откъм Беларус, а Киев обвини Минск, че отново ретранслира сигнала за руските удари. Официалното обяснение има собствена опора, защото се в годишния план и продължава пролетната проверка на същото командване, а украинските граничари, които имат най-голям интерес да забележи заплаха, не отчита струпване на сили. Затова е малко вероятно маневрите да прераснат в съсредоточаване на войски срещу Полша или Литва.

Анализ: Войната струва скъпо на Русия, но не притиска Путин

🇷🇺📉 Войната в Украйна натоварва руската икономика, бюджета и личните финанси, но според двама изследователи на САЩ тази цена не се превръща в политически натиск срещу президента Владимир Путин. Майкъл Кимидж, директор на Института „Кенан“ във Вашингтон, и Мария Липман, гостуващ изследовател в Института за глобални въпроси „Робърта Бъфет“ към Северозападен университет в САЩ, излагат тезата си във Foreign Affairs на 14 септември 2026 г., четири дни преди началото на изборите за Държавна дума. Според тях войната вече е част от начина, по който функционира руската държава, а очакванията за руски отстъпки или договорено уреждане в краткосрочен и средносрочен план са неоснователни.

Икономическите затруднения имат конкретно измерение. В първото тримесечие на 2026 г. руският брутен вътрешен продукт се е свил с 0,2% на годишна база, а през второто е нараснал с 1,3%, по данни на Росстат, цитирани от „Медуза“. Централната банка очаква растеж между нула и един процент за цялата година. На 11 септември тя остави основния лихвен процент на 14%, при годишна инфлация от 6,3% към 7 септември, и изрично посочи поскъпването на горивата сред факторите, които поддържат инфлацията. Според CNN към началото на юли недостигът на бензин е засегнал почти всеки руски регион на фона на засилените украински удари с дронове по рафинериите.

Натискът се вижда и в държавните финанси. От януари до юли федералният бюджетен дефицит е достигнал 6,455 трлн. рубли, или 2,8% от брутния вътрешен продукт, а приходите от петрол и газ са спаднали с 16,8% до 4,6 трлн. рубли. Правителството търси допълнителни приходи от данъкоплатците и от 1 януари увеличи ДДС от 20 на 22%. Разширява се и кръгът на малките фирми на опростен данъчен режим, които трябва да начисляват ДДС: прагът на оборота за освобождаване от данъка е намален до 20 млн. рубли и продължава да спада до 10 млн. през 2028 г. Кимидж и Липман отбелязват, че именно собствениците и служителите на малките и средните предприятия са най-недоволни от данъчния натиск. По думите им капиталът напуска страната, а вложителите изтеглят депозити.

Открита критика прозвуча и директно от представител на държавния икономически сектор. Андрей Клепач, който в продължение на 12 години беше главен икономист на държавната корпорация за развитие ВЕБ.РФ, заяви през май в клуба „Никитски“ на Московската борса, че Русия губи технологичното и икономическото съревнование не само с Китай и САЩ, но в някои отношения още с Украйна. Думите му се разпространиха широко в руското медийно пространство едва на 15 август, а на другия ден той е освободен. Корпорацията потвърди напускането, без да посочи причина. Според източник на The Bell ръководителят ѝ Игор Шувалов е взел решението след „обаждане отгоре“.

Случаят с Клепач илюстрира разграничението, на което стъпва тезата на двамата изследователи: критика може да прозвучи, без да получи политическо влияние. На 7 август националистическата партия „Родина“ поиска партия „Яблоко“ – единствената регистрирана такава, която открито се обяви против войната – да бъде отстранена от парламентарните избори, насрочени за 18–20 септември. На 17 август Върховният съд на Руската федерация потвърди отстраняването ѝ. В същия ден Псковският градски съд осъди заместник председател Лев Шлосберг на 11 години и 1 месец в наказателна колония по закона за „неверни сведения“ за армията заради споделено съдържание в Telegram от февруари 2022 г. За Кимидж и Липман присъди са обичайна практика на система, която отдавна е обезсмислила конкуренцията между партии и политически програми. Според тях в страната вече няма антивоенно движение.

Двамата обясняват устойчивостта на режима с две тенденции, белязали четвърт век управление на Путин: постепенното концентриране на властта в Кремъл и милитаризацията на страната. Путин постави под свой контрол държавните телевизии, ограничи политическото влияние на регионите, принуди олигарсите да се откажат от политически амбиции и лиши партиите от реална роля. Най-видният му критик Алексей Навални почина в ареста през 2024 г. След 2022 г. повечето независими медии изнесоха своята дейност в чужбина, а стотици хиляди граждани, обявили се против войната, бяха принудени да напуснат страната.

Паралелно с това Путин водеше дълга серия от войни – в Чечня, Грузия, Украйна през 2014 г. и Сирия – без да подчинява цялата страна на военните нужди. Според Кимидж и Липман така войната се е превърнала в познато явление, което за голяма част от обществото е оставало извън всекидневието. Двамата виждат в това една от причините руснаците да приемат много по-продължителната война в Украйна като нормално състояние, а не като извънредна ситуация.

Новите данни на независимата социологическа агенция „Левада център“ съвпадат с тезата за устойчивост на обществената подкрепа, въпреи че не доказват всички изводи на двамата автори. Между 18 и 28 август социолозите са анкетирали 1600 души в 50 региона. От тях 59% предпочитат преминаване към преговори за мир, а 31% искат бойните действия да продължат. Делът на предпочитащите преговори е с 8% по-нисък спрямо февруари, докато привържениците на продължаването на военната кампания са със 7% повече от март. В същото време 68% подкрепят действията на руската армия. Следователно предпочитанието към преговори остава преобладаващо, но не може да се отъждествява с отхвърляне на войната.

Публичните изказвания на руския президент също не дават основание да се очаква скорошен компромис. На 26 юли, по време на среща с военноморския флот в Санкт Петербург, той изяви увереност, че „рано или късно Украйна ще загуби тези западни територии, земи, които някога са принадлежали на Полша, Унгария и Румъния“. Добави, че това може да отнеме „година, две години, 10 или 15 години“. Кимидж и Липман виждат в тези думи продължение на възгледите, изложени в неговото авторско есе, публикувано през юли 2021 г. В него Путин отхвърля самостоятелното съществуване на украинската държава. Те смятат, че укрепването на путинизма върви заедно с неговата радикализация, а продължителната война вече подхранва увереността на режима.

Последните дипломатически контакти също не дават основание за бърз пробив. На 25 август директорът на ЦРУ Джон Ратклиф направи рядко, предварително необявено посещение в Москва. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Ратклиф не се е срещал с Путин, а контактите са били „на нивото на специалните служби“. Според Axios директорът на ЦРУ е предложил тристранна среща между Тръмп, Путин и Зеленски. Една от целите е да се провери дали ръководителите на руското разузнаване могат да склонят президента към възобновяване на преговорите с американско посредничество. На 4 септември The Washington Post съобщи, че след посещението Путин засилва натиска за военна победа. Кимидж и Липман определят надеждата, че той може да бъде убеден да спре войната, като самозаблуда.

Според двамата същото концентриране на властта обяснява защо икономическата цена не може да доведе до промяна на курса. Руснаците нямат политически инструменти, с които да превърнат своето недоволство във влияние върху политическите решения, като управлението не подлежи на ефективен публичен контрол. Ресурсите на страната позволяват на Путин да възнаграждава лоялните, да възпитава младежта с лъжите на режима и да продължава да финансира войната.

Кимидж и Липман допускат, че ударите по руска територия могат дори да засилват подкрепата за руския президент, засилвайки внушавания от години образ на „колективния Запад“, който търси начин да навреди на Русия. Демонстрацията на военна сила, дори без постигане на победа, се представя като доказателство за суверенитет. Според статията именно отстояването на независимост от Европа и САЩ е една от опорите на вътрешната популярност на Путин.

Авторите не пренебрегват слабостите на системата. Според оценката външната политика на Путин постига ограничени резултати: след падането на Николас Мадуро Москва има малко влияние във Венецуела, а след свалянето на Башар ал-Асад Дамаск ограничи руското военно присъствие в Източното Средиземноморие. Влиянието на Кремъл отслабва също в Централна Азия, Молдова, Азербайджан и Армения. Независимостта от Запада е съпроводена от все по-дълбока зависимост от Китай.

В Украйна Путин остава далеч от победата, която си е представял през февруари 2022 г. Кимидж и Липман свързват нарастващите страдания на цивилното население с по-големите европейски инвестиции както в отбраната на Украйна, така и собствена отбрана. Парадоксът според тях е, че ограничените стратегически резултати могат да удължават живота на режима: колкото по-враждебен изглежда външният свят, толкова по-силна може да бъде обществената привързаност към управник, който залага на силата.

Тезата има материално ограничение, което не зависи от общественото мнение. Бюджетен дефицит от 2,8% от брутния вътрешен продукт за седем месеца, спад на приходите от петрол и газ и очакван растеж около нулата означават натиск върху ресурсите за продължаване на войната. Покриването на военните разходи може да изисква по-високи данъци и повече дълг или да засилва инфлационния натиск. Увеличението на ДДС и намаляването на прага за освобождаване на малкия бизнес вече показват прехвърляне на част от тежестта върху домакинствата и фирмите.

Кимидж и Липман не отричат икономическия натиск; тезата им е, че липсват политически механизми, чрез които общественото недоволство да принуди Кремъл да промени решенията си. Проучванията на „Левада център“ са съвместими с тази оценка, но не установява директна връзка между недоволството от данъци с отношението към войната. Те не показват и докога държавата може да поддържа сегашното равнище на разходите.

Въпросът за наследяването на властта поставя идентичен проблем. Кимидж и Липман смятат, че Кремъл със сигурност има планове за приемственост, но не може да гарантира изпълнението им. Опозиционната дейност и революциите изискват организация, докато разпокъсаното недоволство се сблъсква с огромния апарат за сигурност. Според авторите наследник, който запази този апарат, трудно би бил свален, дори да не наследи личния авторитет на Путин.

Самият Путин е запазил властта си през войната в Чечня, потъването на подводницата „Курск“ през 2000 г., големи терористични атаки, финансовата криза от 2008 г. и бунта на покойния Евгений Пригожин от 2023 г. Според статията елитът му се подчинява не толкова от лоялност, колкото от стремеж да запази собственото си положение и все повече от страх.

При описаните условия съществени руски отстъпки в следващите месеци изглеждат малко вероятни. Путин говори публично за години и десетилетия, тяхният дял на привържениците на продължаването на бойните действия е нараснал спрямо март, а мисията на Ратклиф не е довела до подновяване на преговорите. Това подкрепя оценката за поддържане на сегашния курс, но не доказва, че той е неподатлив на икономически ограничения.

Основание за преоценка биха дали съкращаване на военните разходи в проектобюджета за догодина, нови публични критики от държавния апарат, останали без наказание, или едновременен спад на подкрепата за продължаване на войната и за действията на армията в следващите проучвания на „Левада център“. Нито един от тези признаци сам по себе си не би означавал готовност за компромис. Значението ще зависи от това дали са съпроводени с промяна в реалните решения на Кремъл. Засега представените данни, че растящата икономическа цена може да съществува едновременно с политическа устойчивост на режима; те не установяват колко дълго може да продължи това.

Анализ: ФСБ и технократите се борят за дигиталния апарат на Москва

🇷🇺👁 В руската държава се води борба за контрол върху дигиталната инфраструктура, която съчетава удобни обществени услуги с мащабно наблюдение на населението. Така беше описана ситуацията от руски служител, участвал в нейното изграждане, говорил с условие за анонимност пред The New York Times. По думите му технократите от Министерството на дигиталното развитие създават системите, а Федералната служба за сигурност (ФСБ) ги използва, но е готова да прекъсне тяхната работа винаги, когато сметне, че съществува заплаха за сигурността.

Мащабите обясняват залога. Според описанието на репортажа в Москва работят около 300 000 камери за видеонаблюдение, свързани с биометрични бази данни. Покритието прави придвижването през града, без човек да бъде заснет, практически невъзможно. Камерите, използвани за преминаване през турникетите на метрото чрез лицево разпознаване, служат и за издирване на хора. Предоставянето на биометрични данни формално е доброволно, но се рекламира широко, а част от възможностите за ползване на градски услуги зависят от него. Към юли 2026 г. 10 милиона руски граждани използват под някаква форма приложения с биометрично разпознаване. Кремъл иска технологията да бъде въведена и на всички летища. Московската управа пък обяви, че системата ще разпознава пътниците в автобусите и трамваите и ще удържа цената на пътуването след потвърждение в приложението.

Тези системи не обслужват само борбата с престъпността. Сравнението на заснетите лица с биометрични бази данни позволява на властите да издирват критици на правителството след протести. В репортажа това е противопоставено на възможността преследвани хора да се укриват в отдалечени градове по времето на сталинските чистки – възможност, която днешното наблюдение силно ограничава. Други големи градове в Европа също разполагат с обширни мрежи от камери – най-известният пример за такъв е Лондон. Според описаното сравнение обаче системата в Москва е по-централизирана и работи при по-малко ограничения върху биометричното разпознаване.

Практическите ползи също са важна част от картината. Използването на технологии в полицейската работа съпътства промяната на Москва спрямо периода на улични грабежи и убийства отпреди 25 години, въпреки че само по себе си това не показва какъв дял от подобрението се дължи на наблюдението. Биометричното удостоверяване се използва за дейности от плащане на билет за метро до сделки с апартаменти. Рисковете се проявяват и при грешки в разпознаването. През април полицията задържа руски рок музикант на гара в Санкт Петербург, след като системата го обърква с издирван украински общественик с подобна външност. При проверката полицаите дърпат косата му, за да установят дали носи перука, след което го освобождават.

Дигитализацията променя и начина, по който държавата призовава хора за военна служба. След като през 2022 г. хиляди руснаци напуснаха страната, за да избегнат мобилизацията, властите въведоха електронни повиквателни със същата правна тежест като хартиените. В репортажа механизмът е описан с „Госуслуги“ – централния онлайн портал за държавни услуги, здравна информация и удостоверяване на самоличност. Електронното връчване е обвързано със забрана за напускане на страната, която може да влезе в действие, преди получателят да е реагирал. През есента на 2025 г. Москва и други три региона проведоха призива за наборна служба изцяло с електронни повиквателни.

През март 28-годишният фотограф Влад получава повиквателна за задължителен медицински преглед във военното окръжие и научава за забраната да напуска страната, когато отваря портала. Той не се явява и не разкрива фамилията си поради страх от репресии. Възприема повиквателната като първа стъпка към това да бъде изпратен на фронта. Признава, че заради камерите е престанал да използва метрото.

Наборната служба и мобилизацията обаче са различни механизми. Описаното използване на електронния регистър се отнася до наборната служба, докато слуховете, разпространявани из Русия, говорят за втора мащабна вълна на мобилизация след тази през септември 2022 г. Аргументът, че тя не изисква нов указ, се основава на обстоятелството, че тогавашният указ не е отменен. Според публикация на The Economist от 30 август регионалните власти оказват натиск за набиране на хора, така че недоволството да остава на местно ниво, а подходът се изпитва в Пензенска област, откъдето през изминалото лято пристигнаха десетки видеа от насилствено събиране на хора от улиците. Установените инструменти за регистрация и проследяване са способни да подпомагат и процеса по мобилизация, но това не означава, че процедурите са еднакви или че регистърът вече се използва по този начин.

Именно около контрола върху посочените инструменти анонимен служител пред The New York Times вижда институционален конфликт. По думите му технократските ведомства влизат в сблъсък с ФСБ и конкретно с нейното звено, отговорно за политическия надзор. Службата се възползва от готовите системи, но винаги е предпочитала традиционните способи за наблюдение и контрол, дори когато решенията ѝ създават пречка на технологии, в които са вложени милиарди. Източникът обяснява това с борба за самосъхранение: според него изкуственият интелект поставя под въпрос нуждата от обширна агентурна мрежа.

Правомощията на ФСБ имат и законова опора. През февруари Путин подписа акт, задължаващ телекомите да прекъсват услугите на абонати по искане на службата. ФСБ го представи като инструмент за сигурност и борба с тероризма. През март мобилният интернет в голяма част от центъра на Москва спря за повече от две седмици и наруши работата на дигиталните услуги. Според оценките, цитирани от The Moscow Times, бизнесът в столицата е загубил между 3 и 5 млрд. рубли само през първите 5 дни. Най-тежко са засегнати куриерските служби, такситата и търговията на дребно. Прекъсванията засегнаха и държавни институции: говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призна, че президентската администрация е преминала изцяло на стационарни телефони, а Държавната дума остана без интернет и мобилна връзка.

Случаят не е изолиран. Human Rights Watch описа март като месец на рязко зачестяване на прекъсванията в цяла Русия. Центърът за източни изследвания (OSW) отчете същото повишение, докато Chatham House го разглежда като затягане на контрола на Кремъл върху руското интернет пространство. Според цитираната оценка на Top10VPN Рускта федерация се намира на първо място в света по брой прекъсвания през 2025 г. Мониторинг група „На связи“ е регистрирала ограничения в поне 63 региона. Връзката в столицата беше възстановена в края на март, но практиката на прекъсвания продължи.

Едно от обясненията, приведени в материала, свързва прекъсването през март с паника в руския държавен апарат след съобщеното убийство на иранския върховен лидер Али Хаменей на 28 февруари в съвместните въздушни удари на САЩ и Израел. Според Financial Times израелското разузнаване е проникнало в мрежата от пътни камери в Техеран, от която в продължение на години е получавало кадрите директно до собствени сървъри. Това му е дало възможност да проследи навиците и движенията на охраната на Хаменей, което от своя страна е подпомогнало подготовката на удара. Така инфраструктурата за вътрешно наблюдение стана основния инструмент за обезглавяване на иранския режим. Официалното обяснение е противодействие на украинските дронове: според властите прекъсването на мобилните мрежи цели да затрудни навигацията и комуникациите им. Мартенският епизод е част от поредица ограничения, продължила и след това.

Двете обяснения не се изключват непременно, но наличните данни не дават да се установи относителната им тежест. По-ясна са практическите последствия: решенията за сигурност могат да прекъснат услуги, от които един мегаполис вече изцяло зависи. Етнографът Джереми Морис, представен като един от малкото западни изследователи, които продължават да работят на терен в Русия, сравнява посоката с процеса на неравномерна глобализация преди 25 години – силно свързани технологични средища съществуват заедно с места, където икономиката функционира без подобна инфраструктура.

И дигиталното министерство, и службата за сигурност търсят подкрепата на Путин. Той от своя страна иска от правителството паралелно да развива изкуствения интелект и да ограничава зависимостта му от Запада. През април, на широко огласена конференция в Кремъл, той представи задачата като въпрос на оцеляване за държавата. По думите му суверенитетът на Русия в близко бъдеще и самото съществуване на държавата зависят от успеха в изкуствения интелект, дигиталните платформи и автономните системи.

Амбицията обаче се сблъсква с ограничения достъп до нужния хардуер. Западните санкции затрудняват сериозно придобиването на най-модерните чипове, а много водещи специалисти в областта емигрираха след началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Според репортажа водещите руски езикови модели – на най-голямата държавна банка и на водещата технологична компания – са вдъхновени от китайски такива с отворен код или използват съществени техни разработки. През май ръководителят на „Сбербанк“ Герман Греф заяви, че се надява GigaChat да заработи с китайски ускорители – специални чипове за изчислителни задачи, включително изкуствен интелект. Като най-вероятен вариант е посочена серията Ascend на Huawei. За тези чипове се конкурират и ByteDance, Alibaba и Tencent, което поставя руското търсене в конкуренция с големи китайски купувачи, без само по себе си да показва кой има предимство при доставките.

Успоредно с това Руската федерация развива свои собствени средства за достъп до дигитални услуги. На 8 септември „Комерсант“ съобщи, че „КриптоПро“, санкционирана от САЩ компания, разработва браузър с вградена криптография по руските стандарти ГОСТ. Посоченият повод е премахването на разширението на компанията от магазина на Chrome през февруари 2025 г. при прехода към новия стандарт за разширения Manifest V3. Това е затруднило използването на руски електронни подписи чрез засегнатото разширение. Според публикацията ФСБ вече е дала зелена светлина, а след сертификация от Федералната служба за технически и експортен контрол се очаква браузърът да се превърне в задължителен за всички държавни институции в рамките на 1-2 години. Московският политически анализатор Иля Гращенков описва общата посока като опит за съчетаване на привидно несъвместими цели: дигитална граница, която отделя Русия от света, и ускорена дигитализация вътре в нея.

Защитниците на модела се позовават на реалните удобства за гражданите. Близки до Кремъл анализатори твърдят, че приложенията и събирането на данни позволяват бърз отговор на обществените нужди, какъвто западните демокрации не предлагат. Според тях смяната на управлението силно затруднява дългосрочното планиране, а защитата на личната неприкосновеност понякога ограничава развитието на дигитални услуги. Глеб Кузнецов, политически анализатор, работил в един от водещите мозъчни тръстове, близки до Кремъл, представя Москва при Сергей Собянин и Шънджън в Китай като градски модели, превъзхождащи западните столици. Той обяснява високото одобрение за московския кмет с работата му в интерес на жителите, като отхвърля обяснението с липсата на изборна конкуренция.

Тази защита на модела се опира на спада в престъпността и работещите услуги. Полезността им обаче не решава въпроса за границите на държавния достъп до личните данни. В репортажа китайската система за социален кредит е представена като модел за оценка на поведението и налагане на ограничения, от който Русия все още изостава, но който привлича руските технократи. Самото сравнение очертава ясно посоката на техния интерес. Влад от своя страна би предпочел свободата пред всяко удобство на дигитална услуга. Той сравнява живота в днешна Русия с живот с кислородна маска.

Загина генерал, награден от Путин за превземането на Константиновка – градът още държи.

🇷🇺🪦 Казанското Суворовско военно училище съобщи за смъртта на генерал-майор Антон Грунис, командир на 4-та отделна мотострелкова бригада. Некролог със снимката му е публикуван на 14 септември в официалния канал на учебното заведение и обединението на неговите възпитаници „Суворовско братство“. Само 17 дни по-рано Министерство на отбраната съобщи, че министърът Андрей Белоусов му е връчил медала „Златна звезда“ на Герой на Русия. Церемонията последва доклад на Грунис за превземането на Костянтиновка в Донецка област – град, който по налични оценки към 10 септември украинската отбрана продължава да удържа.

Няма потвърждение за смъртта му от руското военно командване, което по правило не коментира подобни случаи. В цитираните публикации не са посочени дата, място и обстоятелства около смъртта му. Telegram каналът ASTRA, записът в базата данни „Миротворец“ и публикациите на каналите, проследяващи руските загуби в Украйна, възпроизвеждат некролога, без да предлагат допълнителни подробности. Съобщението идва от училището, което Грунис е завършил, а не от министерството, което наскоро го е наградило.

Грунис е роден през 1979 г. в Казан. Завършва местното Суворовско военно училище и Московското висше общовойсково командно училище. Воюва в Чечня, Южна Осетия и Сирия и участва в превземането на Крим в навечерието на незаконното му анексиране през февруари 2014 г. Преминава в запаса през 2021 г. и през 2023 г. се връща обратно в активна служба. През май същата година, в разгара на битката за Бахмут, поема 4-та бригада след смъртта на нейния командир полковник Вячеслав Макаров при удар по команден пункт. Получава генералско звание на 2 май 2024 г.

Бригадата не е създадена като редовна част на руската армия. Сформирана е през 2014 г. от въоръжените формирования на т.нар. „Луганска народна република“. В сведенията за нея фигурира като войскова част 40318 в състава на 2-ри гвардейски армейски корпус. Участва в боевете за Тошкивка и Гирске в Луганска област, а след това – за Бахмут, Часив Яр и подстъпите към Костянтиновка. От 2023 г. действа изцяло по това направление.

Руската военна преса превръща Грунис в публична фигура. Путин го споменава поименно, като изтъква, че офицер с литовска фамилия, роден в Казан, се бие блестящо. Коментатори го причисляват към „маршалите на победата“ по аналогия със съветските военачалници от Втората световна война.

Вечерта на 3 юли Министерство на отбраната обяви падането на Костянтиновка, използвайки „освободена“. Според Conflict Intelligence Team съобщението е било съобразено с посещението на Путин в спомагателен команден пункт. Там генералите му показват карта на фронта, която в споделените кадри по изключение е ясно видима, а не замъглена.

На следващата сутрин Грунис и полковник Александър Картавкин докладват по конферентна връзка лично на Путин. „ отделна мотострелкова бригада в хода на боевете за Костянтиновка настъпваше в левобрежната част на града“, казва Грунис. Той описва 4 отбранителни рубежа, подготвени от украинците на подстъпите и вътре в града. Руското министерство твърди, че украинските загуби в боевете за Костянтиновка възлизат на 13 500 души, и предлага на Киев прекратяване на огъня.

Разпространените на същия ден руски кадри показват военнослужещи, които поставят знамена в различни квартали. Такива записи сами по себе си не доказват траен контрол върху заснетите места или целия град. Според описаната тогава оперативна обстановка по-голямата част от града остава сива зона, с украински позиции и продължаващи сражения в пределите му.

На 4 юли Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна заяви, че украинските войски продължават да държат Костянтиновка. Неговият говорител майор Андрий Ковальов характеризира руските твърдения като дезинформация. Зеленски предложи на Путин да се срещнат лично в Костянтиновка, след като настоява, че руските войски я контролират, и да потърсят дипломатическо решение на място.

Награждаването се проведе близо два месеца по-късно. На 28 август Министерство на отбраната съобщи, че Белоусов е връчил „Златна звезда“ на Грунис и Картавкин, вече произведен в чин генерал-майор, а като основание е посочено проявено мъжество и героизъм при изпълнение на воинския дълг. Тази израз сам по себе си не уточнява дали наградите са присъдени конкретно за обявеното превземане на Костянтиновка, но така или иначе не са известни други успехи, постигнати от формирования под командването на Грунис.

На 2 септември Народният съвет на т.нар. „Донецка народна република“ учреди медал „За освобождението на Костянтиновка“. Председателят на съвета Денис Пушилин подписа документа, в който „освобождението“ е записано с дата 3 юли.

Оценките за обстановката обаче не показват установен пълен руски контрол. Според картата на DeepState към 10 септември руските сили държат тясна ивица по южния край на Костянтиновка, а до 80% от нейната територия е обозначена като сива зона. Френският анализатор Клеман Молен оценява руския контрол на около половината град.

Сведения за разположението на украинските позиции описват изтегляне на източния бряг на Кривий Торец и задържане на позиции в промишлената зона, в центъра по улица „Правобережна“, а също така и на малък плацдарм отвъд реката.

Костянтиновка има ключово значение и за украинската логистика. От града тръгват пътища към Славянско-Краматорската агломерация – последната голяма градска зона в Донецка област, която е контролирана от украинските сили. Падането му би удължило маршрутите за снабдяване на техния контингент в града. Киев прехвърли подкрепления в началото на септември, а около 10 септември беше докладван забележим спад в активността на опитващите се да настъпят руски сили. Възможни обяснения са прегрупиране и изтощение, но наличните сведения не позволяват да се установи конкретна причина.

Съобщението за Грунис значи, че двама последователни командири на бригадата са починали от битката за Бахмут насам. Макаров загина през май 2023 г. при удар по команден пункт. Грунис го наследи начело през следващите над 3 години – период, обхванал боевете за Часов Яр и подстъпите към Костянтиновка. Между момента на поемане на командването и публикуването на некролога изминават около 3 години и 4 месеца, но точната продължителност на службата му начело на бригадата остава неясна без дата на смъртта.

Случаят илюстрира пропастта между очакванията за руски пробив през пролетта на 2026 г. и резултатите от опитите за това около половин година по-късно. Руските загуби през пролетно-лятната кампания вече надхвърлят 200 000 души, без нито един успешен механизиран щурм. Киев съобщи, че неговите сили са освободили 745 кв. км и 26 населени места около Олександривка.

Само за юли украинската страна отчита загубата на 42 860 руски военнослужещи – най-високата месечна стойност от януари 2025 г. насам. Тези числа не подлежат на независимо потвърждение и не следва да се представят като брой убити, тъй като цитираните сведения не предлагат конкретна разбивка или описание какво включват те.

Отделно Институтът за изследване на войната (ISW) оценява върнатата под украински контрол територия на същото направление на 627 кв. км между 29 януари и 12 август. DeepState отчита нетно разширение на територията под руска окупация в Донецка област с 36 кв. км през юли. Тези териториални оценки дават допълнителен контекст за хода на сраженията, но не доказват украинските данни за загубите.

В случая с Костянтиновка разминаването е конкретно и очевидно: руското военно командване обяви града за превзет на 3 юли; участвалите в доклада офицери впоследствие са наградени; учреден е и медал с тази дата. Същевременно описаните оценки към 10 септември показват продължаващи боеве и само частичен руски контрол. Тази последователност показва как обявеният успех получава официално признание, преди такъв изобщо някога да е бил постиган.

Форумът „Валдай“ се мести от Сочи в Московска област

🇷🇺 Годишната среща на дискусионния клуб „Валдай“, от чиято трибуна вече две десетилетия руският президент Владимир Путин излага собствения си прочит на международния ред, тази година няма да се проведе в Сочи. Според Financial Times президентската охрана е настояла той да бъде преместен в Московска област поради сериозната заплаха от украински дронове по руското крайбрежие на Черно море. Изданието съобщи това на 15 септември, позовавайки се на четирима източници, запознати с решението.

Около 120 гости вече са били получили покани за събитието в черноморския курорт, когато през август неговите организатори са ги уведомили за промяната. Според източниците на Financial Times за това са настоявали от Федералната служба за охрана (ФСО), която отговаря за сигурността на висшите държавни лица и охраната на обектите, в които работят. На 14 септември клубът потвърди, че 23-тата годишна среща ще бъде проведена в Московска област от 28 септември до 1 октомври на тема „Отговорност за бъдещето: границите на възможното или възможности без граници?“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и организаторите не са отговорили на въпросите на изданието във връзка с причината за преместването.

Клубът съществува от 2004 г. като форум, на който руското политическо ръководство представя подробно позициите си във външната политика пред чуждестранни изследователи и журналисти. Пленарната сесия с Путин обикновено е сред основните поводи за публично излагане на тези позиции. Сочи е традиционното място на провеждане, но други места също са били домакин: 17-ата през 2020 г. се състоя в Москва заради пандемията, която възпрепятства пътуванията на чуждестранни участници, а 19-ата през 2022 г. също беше в столицата. През 2020 г. причината беше обявена публично; за сегашната промяна обяснение дават само източниците на Financial Times. Тази година се очаква да участват министърът на външните работи Сергей Лавров, вицепремиерът Александър Новак и помощникът на президента Максим Орешкин.

Преместването се вписва в наблюдаваното ограничаване на посещенията на Путин в Сочи, въпреки че това само по себе си да не установява причината за промяната. Резиденцията „Бочаров ручей“ дълго беше едно от най-често използваните му работни места. Посочените данни сочат 24 посещения в курорта през 2021 г. – последната пълна година преди пълномащабната инвазия – и по две през 2024 и 2025 г. Последното беше през октомври 2025 г. Тогава 22-рата среща на клуба се проведе в Сочи от 29 септември до 2 октомври на тема „Полицентричният свят: инструкция за употреба“, а Путин говори и отговаря на въпроси почти четири часа на пленарната сесия. Оттогава няма данни за негова публична поява в града.

Сходна тенденция описват руското издание „Агентство“ и Novaya Gazeta Europe. През август те съобщиха, че Путин е прекратил своите посещения в областите от европейската част на Русия, до които украинските дронове достигат редовно. Според анализа им при подновените пътувания през юли и август той е посетил почти изцяло градове отвъд Урал. Изводът се основава на разпределението им: избраните региони или не са били атакувани, или са били атакувани рядко. Това подкрепя хипотезата, че заплахата има пряко влияние върху избора на местата.

Петербургският международен икономически форум показва, че украинските удари не водят автоматично до отмяна на събития с участието на Путин. Форумът започна на 3 юни 2026 г. на фона на мащабна атака с дронове: властите докладваха 50 свалени над Ленинградска област, а работата на летище „Пулково“ беше временно ограничена. Украински удар по петролен терминал в Санкт Петербург предизвика пожар, чийто огромни стълбове дим се виждаха директно от мястото, където се провеждаше форума, а кадри обиколиха интернет. Въпреки това Путин участва в пленарното заседание на 5 юни.

През последните 6 седмици бяха нанесени серия от украински удари срещу руското крайбрежие на Черно море, включително по ПВО комплекси. За нощта на 9 август командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди, с позивна „Мадяр“, съобщи за поразена позиция на С-400 „Триумф“ край курортния град Геленджик, разположен на 251 км от Сочи. По думите му същата установка е изстреляла 6 ракети към територията на Украйна на предния ден, а след удара е горяла в продължение на 3 часа. За същата нощ той докладва за поразен комплекс „Тор“ в Ростовска област, „Панцир-С1“ в Ейск и две радарни станции.

В нощта срещу 4 септември украински дронове удариха Сочи и съседната федерална територия „Сириус“, която е отделена от Краснодарския край и се управлява директно от Москва. Оперативният щаб на региона потвърди атаката и възникналия пожар в петролна база. Каналът ASTRA в Telegram уточни, че става въпрос за базата на „Роснефт-Кубаннефтепродукт“ в Адлерски район. Анализ на кадри от очевидци отчете и второ огнище край река Псоу, на границата с Абхазия, в район, където се посочва, че е разгърнат ЗРК С-300 или С-400. Резиденцията на Путин се намира на няколко десетки километра от там.

За вечерта на 9 септември, 5 дни преди клубът да обяви новото място на провеждане, беше докладван удар на украински морски дронове по крайбрежната ивица на Сочи. По данни на властите в Краснодарския край са ранени около 30 души, сред които 2 деца. Атаката е извършена по време на концерт в крайбрежна зала „Фестивальный“. Публиката е евакуирана, а по крайбрежието избухва пожар. Заплахата от морски дронове изисква и мерки за защита откъм морето, включващи наблюдение от брега и патрулни плавателни съдове. Разположените в района зенитно-ракетни комплекси не изчерпват необходимата защита.

Атаките от началото на месеца обаче са извършени след момента, в който уведомлението е било изпратено до гостите на събитието. Те илюстрират продължаващата заплаха за района, но сами по себе си не дават обяснение на вече взетото към онзи момент решение.

Ударите засягат и други части на Краснодарския край. Рафинерията в Туапсе беше атакувана цели четири пъти в рамките на няколко дни от средата на април до 1 май. При последния удар срещу нея беше запален морският терминал, а предходните доведоха до загинали и разлив на гориво към реката и морето. В нощта срещу 12 август губернаторът Вениамин Кондратиев съобщи за двама загинали, сред които 8-годишно дете в Новоросийск, и 12 ранени при мащабна атака с дронове.

Преместването в Московска област не поставя форума извън обхвата на украинските дронове. През нощта срещу 2 септември Росавиация ограничи работата на летищата „Внуково“, „Домодедово“ и „Шереметьево“ заради приближаващи безпилотни летателни апарати. На следващата нощ кметът Сергей Собянин съобщи за 10 свалени дрона на подстъпите към столицата. Евентуалното предимство на новото място би зависело от конкретните условия за охрана и противовъздушна защита.

Сведенията за удари по Геленджик, Сочи и „Сириус“, заедно с изключително редките посещения на Путин и последователното избягване на Европейска част на Русия, подкрепят хипотезата, че заплахата е решаваща за тези решения. Ако обяснението на източниците на Financial Times е коректно, преместването на „Валдай“ е конкретен пример как заплахата влияе върху организацията на ежегодни събития от ключово значение за Путин.

Билецки записа обръщение от Святогорск, който Путин обяви за превзет

🇺🇦🎥 Бригаден генерал Андрий Билецки застана в центъра на Святогорск и посочи подразделението, което контролира града – 60-а отделна механизирана бригада към Трети армейски корпус на ВСУ, начело със сами него. В кадъра се вижда Успенската лавра, манастир на Украинската православна църква (Московска патриаршия) на високия бряг на река Северски Донец. Разпознаваемият ѝ силует позволява мястото на заснемане да бъде установено визуално. Шест дни по-рано руският президент Владимир Путин обяви, че същият град е преминал под руски контрол.

„Обръщам се към руското военно и военно-политическо ръководство. Свалете клоунските носове и шарени перуки. Не изглеждайте като глупаци. 60-а механизирана бригада на Трети армейски корпус контролира изцяло града. Фактически това е наша тилова зона“, заявява Билецки на видеото, публикувано в канала на корпуса.

Изявлението, което Билецки опровергава, беше направено на 1 септември в Бишкек, Киргизстан, след края на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество. Пред журналисти Путин изброи 14 населени места, за които твърди, че са преминали под руски контрол през изминалия месец, и включи „освободения“ Святогорск към тях. В същото изказване той посочи, че настъпващите руски сили се намират на между 1,5 и 4 км от Краматорск, Славянск и Дружкивка. По време на същото посещение Путин определи като „призив към държавен тероризъм“ предупреждението на украинския президент Володимир Зеленски, че руското небе става опасно за гражданската авиация.

Ключови елементи от тези твърдения обаче не издържаха на елементарна проверка – включително спрямо руската система за отчитане на териториалния контрол. Ежедневните оперативни сводки от Министерство на отбраната в Москва не са съобщавали за превземането на Святогорск нито в деня на изявлението, нито след него. Руски военни канали, които обичайно споделят докладите на ведомството, директно отхвърлиха твърдението на върховния главнокомандващ: „Това е просто лъжа.“ Според актуалната карта на DeepState, най-близките руски позиции се намират на около 9,5 км от Святогорск, а разстоянието, което дели руските войски от Краматорск и Славянск, е около 12 км – поне 3 пъти над горната граница, заявена от Путин. Нещо повече, фронтовата линия в този участък не е претърпяла почти никакви изменения в последните месеци.

Най-нагледното опровержение обаче дойде не от карта, а от заснети на терен видеокадри. На 2 септември военният кореспондент на „Донбас.Реалии“ Серхий Горбатенко влезе в Святогорск и засне улиците му. На кадрите се виждат украински знамена, работещи магазини и местни жители, като не се забелязват никакви руски военнослужещи или знамена. Шефът на Донецката областна военна администрация Вадим Филашкин коментира, че няколко кадъра от Святогорск са били достатъчни, за да се изпари поредното „постижение“ на Кремъл. Началникът на градската военна администрация Володимир Рибалкин също потвърди, че градът остава твърдо под украински контрол.

Записът на Билецки е най-силният публичен елемент в тази верига, тъй като включва четири компонента на проверимост, които липсват в изявлението от Бишкек. Той идва от офицер с име, чин и конкретна длъжност, а не от анонимна сводка. Посочва конкретна армейска част, която носи отговорност за твърдението. Заснет е на място, разпознаваемо по силуета на лаврата и следователно подлежащо на визуална проверка. Освен това е публикуван на конкретна дата, което прави твърдението подлежащо на потвърждение и във времето: ако обстановката се промени, записът ще остане свързан с тази дата, а името на командира – с казаното в него.

Подобен модел не е нов, но този път посоката е обърната. През август руското министерство на отбраната на два пъти обяви за превзети населени места в Сумска област, за които по-късно става ясно, че остават в украински ръце – Новокостянтинивка на 25 август, опровергана още същия ден от групировката „Курск“, и Писаривка на следващия ден. Тогава твърдението тръгна от ведомството, а войските на терен го отрекоха. Сега то идва от върховния главнокомандващ, докато Министерството на отбраната мълчи: ежедневните му сводки не потвърдиха нито превземането на Святогорск, нито предполагаемото приближаване до ключовия „крепостен пояс“ – градската агломерация на Краматорск, Славянск и Дружковка.

Украинската страна предлага и обяснение за изявлението. Ръководителят на управлението за комуникация на групировка „Обединени сили“ на ВСУ Виктор Трегубов го определи като измислица, свързана с края на лятната кампания. Според него сроковете за постигане на поставените цели са изтичали в края на лятото и отчетът е трябвало да покаже резултат по всички направления. Тази интерпретация се вписва в оценката на The Economist от края на август, според която Путин е избрал ескалация, вместо да признае, че лятото не е донесло очакваната промяна на фронта.

Оперативната ситуация дава обяснение и защо отговорът идва именно от Трети армейски корпус. Той пое участъка Борова–Лиман през юни 2025 г. и към днешна дата отговаря за над 150 км фронтова линия, която според Билецки възлиза на около 1/8 от цялата линия на съприкосновение и най-дългият участък, поверен на украински корпус. Под негово командване са 53-а, 60-а и 63-а механизирана бригада. Към юни, когато корпусът навърши една година в реални бойни условия, украинското командване му приписа спирането на настъплението на три руски армии и над 34 000 руски загуби в жива сила. През март 2026 г. опит за пробив към Лиман беше занулен след интензивни сражения, продължили 4 часа. По оценка на The Independent от май корпусът вече не само се отбранява, а изтласква противника назад в части от своя сектор, обхващащи 12,5% от поверения му участък. Военният журналист Богдан Мирошников посочва, че през последните три месеца линията на съприкосновение на лиманското направление се е отдалечила от Святогорск, а не се е приближила към него.

Святогорск се намира на река Северски Донец, около 35 км северно от Славянск, и контролира северния подстъп към агломерацията Славянск–Краматорскм ядро на последния голям укрепен пояс, който Украйна държи в Донбас. Оттук идва и тежестта на думата „Святогорск“ в изречението, произнесено в Бишкек. Ако градът наистина е превзет, разстоянието до укрепения пояс би се свило рязко и това би подкрепило тезата, че руската лятна кампания е постигнала значим оперативен резултат.

Според Институт за изследване на войната (ISW) към края на август под руска окупация се намират 79,89% от Донецка област, а според изчисленията на DeepState руският териториален прираст през юли е 36 кв.км. Тези показатели сами по себе си не биха могли да изключат локално настъпление срещу даден град, но не подкрепят картина на широк оперативен пробив до непосредствените подстъпи на Краматорск.

Терминът „тилова зона“, използван от Белицки, също се нуждае от уточнение. В чисто военен смисъл това е пространството зад непосредствения боен ред, което се използва за логистика, придвижване и ротация на подразделения, но в условията на съвременната война то не е синоним на безопасна зона. В Святогорската градска община живеят 1087 цивилни, а градът остава без ток, водоснабдяване, аптека и болница. Кадрите на Горбатенко показват хора, приспособили своето ежедневие към постоянна заплаха за живота от дронове и артилерийски обстрел. Самият Билецки уточнява в записа, че местното население може да се придвижва без сериозни трудности, но бронежилетката остава силно препоръчителна.

В лаврата продължават да живеят монаси и миряни, които отказаха да я напуснат. Руската страна използва принадлежността на манастира към Московската патриаршия като част от своята пропагандна реторика за неговото „освобождение“, но обителта беше поразена от руски обстрел още през първото лято на войната. На 1 юни 2022 г. снаряди паднаха върху братските корпуси и убиха трима от обитателите на лаврата, сред които беше архимандрит Галактион и монахинята Варвара; още един монах по-късно почина от раните си. Три дни по-късно до основи изгоря дървеният храм на скита на Вси светии – най-разпознаваемата сграда на обителта след пещерните ѝ църкви.

Святогорск беше окупиран през юни 2022 г. и освободен на 12 септември същата година при светкавичната контраофанзива на украинските сили в Харковска и Донецка област. След тончо 5 дни, на 12 септември, се навършват 4 години от неговото освобождение – период, през който градът беше обстрелван, обезлюден и лишен от голяма част от инфраструктурата си, но въпреки всичко продължава да удържа на непрекъснатия руски натиск.

Анализ: през август Украйна върна повече земя, отколкото Русия превзе

🇺🇦⚔️🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) освободиха най-малко 129,81 кв.км. територия през месец август, докато руската армия окупира 90,35 кв.км. в целия театър на бойните действия. Това съобщи Институтът за изследване на войната (ISW), който цитира обобщени данни, актуални към 1 септември 2026 г. ISW описва своята оценка за украинския напредък като консервативна, тъй като методиката ѝ вероятно подценява освободените земи около Лиман. Дори с най-оптимистичния прочит на руското настъпление, което взима предвид и проникванията на малки разузнавателни отряди, общата площ, превзета от руска страна достига 123,53 кв.км. и отново е по-малко от украинската.

С оглед на продължаващите предизвикателства пред руската офанзива, Кремъл постави поредния срок за постигане на минималната поставена цел пред т.нар. „специална военна операция“. Украинският президент Володимир Зеленски съобщи на 23 август, че руският президент Владимир Путин е разпоредил превземане на цялата Донецка област не по-късно от 31 декември 2026 г. За да се случи това, руската армия трябва да поеме контрол върху Костянтинивка, Славянск и Краматорск. По реконструкция на украински медии това е поне 15-ият краен срок, поставен от самия Путин от 24 февруари 2022 г. насам. Предишните 14 са отдавна изтекли, без нито един от тях да е спазен. Най-ранният предвиждаше целият Донбас да бъде превзет още през септември 2022 г. Важно е да се отбележи, че дори този срок е 8 години след началото на конфликта в източния регион, избухнал след нахлуването на украинска територия на „кримската група“, водена от Игор Гиркин, кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация.

Аритметиката на последния срок може да се провери сравнително лесно. Руската армия окупира 21 170 кв. км. или 79,89% от Донецка област, и трябва да овладее още около 5305 кв.км, за да установи контрол над цялата ѝ територия. Луганска област вече се намира под руска окупация на 99,77%, поради което реално оставащата територия от Донбас, която Москва все още не контролира, се намира в Донецка област.

През август ежедневният темп на руския напредък по целия фронт възлизаше на средно около 2,91 кв.км, а ако включим и инфилтрациите – проникванията на малки пехотни групи в оспорвани зони – 3,98 кв.км. До обявения срок остават 116 дни. Дори ако допуснем, че целият темп по фронта от Харков до Запорожие бъде концентриран в Донбас и Русия не губи територия другаде, до края на годината това би значело около 340 кв.км. Общо са нужни 5305 кв.км. При запазване на средния темп от 2,91 кв.км дневно за овладяването на оставащата площ чисто аритметично биха били нужни близо 5 години.

Тенденцията в дългосрочен план е дори по-показателна от показанията за отделен месец. През август 2025 г. руските войски окупираха общо 505,55 кв. км и настъпваха средно по 16,65 кв.км дневно. С такова темпо чисто аритметично оставащата част от Донбас би могла да бъде овладяна за около 10 месеца и половина. През юни дневното придвижване спадна до едва 1,03 кв. км. Ускорението до 2,91 кв. км през август успя да върне едва под 20% от миналогодишния темп за същия месец.

Картата на френския експерт Клеман Молен, която през последните дни се споделя широко в социалните мрежи и обозначава окупираните територии по години, визуализира същата тенденция: червената зона от 2024 г., оранжевата от 2025 г. и жълтата от 2026 г. намаляват именно в тази последователност.

Костянтинивка показва защо. Руските войски проникнаха в града за първи път през октомври 2025 г. През първите дни на юли 2026 г. зоната, в която беше установено руско присъствие, възлизаше на около 36,98% от територията на града. Към 1 септември този дял вече е 72,23%, но близо година от първото проникване Костянтинивка все още не е напълно превзета. Москва я обяви за овладяна още на 5 юли.

Разминаването между официално обявеното и това, което може да бъде наблюдавано на терен, се повтаря почти ежедневно в по-малки мащаб. На 5 септември руското министерство на отбраната обяви за превзето село Куртовка, разположено северозападно от Костянтинивка. Руски военен блогър поясни и оперативната цел: според него овладяването на населеното място би позволило да се прекъсне връзката на Дружковка с Алексеево-Дружковка. ISW отбеляза, че най-близките руски позиции, за които има налични доказателства, се намират на около 10 км оттам.

Характерът на сраженията за Костянтинивка обяснява цената на руския напредък. Украинският анализатор Костянтин Машовец описа на 26 август ситуация, при която основните руски войски все още не са навлезли в по-голямата част от града, а вътре действат малки предни пехотни части с по няколко военнослужещи. По описанието му украинските сили продължават да поддържат северните и северозападни квартали, докато основните части са изтеглени от югоизточните райони зад река Криви Торец.

Това не е класическо маневрено настъпление, а бавно и постепенно проникване на малки групи, при което напредъкът се постига къща по къща. Идентичен подход се наблюдава и северно от града. В първите дни на септември руската артилерия започна да обстрелва подстъпите към селището Алексеево-Дружковка, след като дотогава районът беше обстрелван основно с реактивни системи за залпов огън. Въздушните удари са насочени и към Райско, южно от Дружковка.

Оперативната логика изглежда е насочена не толкова към самите населени места, колкото пътни артерии, по които се снабдяват украинските позиции. Когато дронови ретранслатори позволят устойчив контрол на безпилотни летателни апарати над конкретен пътен участък, снабдяването може да бъде силно затруднено или прекъснато и защитата да бъде принудена да се изтегли без класически щурм. Сходен механизъм беше наблюдаван в боевете за Костянтинивка и сега се прилага отново на север.

Второто направление на руския натиск се разгръща от юг. Офицер от щаба на украинска бригада разказа на 2 септември, че към Добропиля периодично тръгват колони от по 10 до 15 бронирани машини с разчет поне една да достигне целта си. Според ISW секторът е приоритетен, защото през него т.нар. крепостен пояс около Славянск, Краматорск, Дружковка и Костянтинивка може да бъде обходен от югозапад. Опитът за настъпление към Славянск от североизток през Лиман при началото на пролетно-лятната кампания се провали.

По украински данни, които не са независимо потвърдени, руските загуби от началото на 2026 г. възлизат на около 267 000 души, от които близо 155 000 убити. Между 70 и 80% от тези загуби според същите данни са понесени на участъка при Костянтинивка.

Оттук нататък теренът става единствено по-труден, не лесен. Торецк удържа 14 месеца и падна на 7 август 2025 г. Покровск се задържа от февруари 2024 г. до края на февруари 2026 г. ВСУ се изтеглиха от Сиверск на 24 декември 2025 г. И трите са сравнително малки миньорски градчета.

Но „крепостният пояс“ не представлява поредица изолирани цели, а е свързана урбанизирана зона, в която Дружковка и Костянтинивка зависят от същата пътна мрежа като Славянск и Краматорск. В последните два града от съвсем друг мащаб по площ, плътност на застрояването и предвоенно население. ISW смята, че от февруари 2022 г. насам руската армия не е показвала способност да обходи по фланговете или да разсече градска зона с подобен размер.

Именно затова от 13 май 2026 г. ISW престана да уточнява конкретен срок. Институтът заяви, че забавящият се темп на руското настъпление и специфичният характер на терена правят неизвестно дали превземането на оставащата площ изобщо е по силите на Москва.

По-ранна оценка на ISW от декември 2025 г. все още имаше конкретна времева прогноза: с устойчив темп от 9,3 кв.км дневни завоевания онази част от Донбас под украински контрол би могла да бъде превзета до август 2027 г. Още тогава обаче експерти уточниха, че есенният темп е бил обусловен от сезонни условия. DeepState достигна до идентично споразумение по своите изчисления: пълна окупация на Донецка област до края на годината е непостижимо, а и за 2027 г. няма изгледи това да бъде постигнато.

Междувременно Киев не просто се брани. От 29 януари 2026 г. по направлението Олександривка няма да се провежда настъпателна операция от украинските подразделения. На 12 август Зеленски съобщи за 745 кв. км. върната територия и 26 селища, върнати обратно под украински контрол. По-консервативна оценка от страна на ISW говори за 627 кв. км.

През август към това се прибави и украинско контранастъпление при Лиман, чийто обсег според ISW не е изцяло отразен в наличната картография. Именно този напредък повишава общия украински териториален резултат за месеца.

Променя се организацията на отбраната. На 26 август Зеленски обяви две нови оперативни формирования в рамките на отбраната на Донбас. Бригаден генерал Андрий Белецки пое сектора от направлението Лиман до района на агломерацията Краматорск–Костянтинивка, а бригаден генерал Денис Прокопенко – сектора при Добропиля.

Под командването на Белецки минават 11-и и 19-и армейски корпус, които държат Славянск и Краматорск. Главнокомандващият на ВСУ генерал-майор Михайло Драпатий назначи полковник Емил Ишкулов начело на 11-и корпус, а бригаден генерал Валерий Скред, който дотогава изпълняваше длъжността, оглави 19-и.

Самата инфраструктурна стойност също се руши в хода на инвазията. Индустриалният Донбас получаваше вода по изкуствения канал Сиверски Донец–Донбас с дължина от 131,6 км, осигуряващ над 90% от обемите на водоснабдяване в областта. Язовирната стена, която захранва канала, беше разрушена през април 2022 г. и оттогава той не функционира. Москва отговори със строителството на новия водопровод Дон–Донбас.

Самият канал вече присъства в оперативните сводки северозападно от Костянтинивка – като отбранителен рубеж, а не като инфраструктура.

Населението също намалява рязко. В Дружковската община са останали 2695 цивилни при около 9500 през март, а през август беше предприета принудителна евакуация на всички семейства с деца. Градчето, което е разположено между Костянтинивка и Краматорск, се обезлюдява с бързи темпове още преди да започне евентуален щурм.

Има обаче фактор, който може да промени тази динамика. The Economist писа на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след известен период на колебания лятото Путин е направил избора си на курс към ескалация: между 300 и 400 хил. допълнителни души, масиран удар по украинската енергийна система и засилена хибридна война срещу съюзниците на Киев.

Зеленски спомена планирано привличане на допълнителни поне 300 хил. души след изборите за Държавна дума в периода 18-20 септември. Мобилизационният указ от септември 2022 г. продължава да бъде в сила, тъй като никога не е отменян, и по тази логика за нова вълна не би бил необходим нов указ. Наблюдаваното ускорени на руското настъпление през август също подсказва, че тенденцията не е необратима.

Сценарият оабче се сблъсква с дефицита на личен състав. През първото полугодие на 2026 г. са подписани около 200 хил. договора за служба срещу 196 700 руски загуби за същия период, по украински данни. При запазване на тези стойности набирането компенсира загубите и оставя сравнително малък нетен прираст.

На фронт, където дроновете ограничават силно възможността за маньовър, повече личен състав позволява повече малки пехотни инфилтрации, но сам по себе си не създава условия за оперативен пробив.

Ограничения има и сезонният аргумент. През есента на 2025 г. украинската армия все още не разполагаше с два от факторите, които ISW днес посочва сред водещите причини за забавянето на руското настъпление – прекъснатия от февруари 2026 г. руски достъп до Starlink и украинското преимущество при използването на дронове.

Проверката на тази оценка е близка и няма да чака 31 декември. Тезата, че руското командване е изгубило способностите за превземане на Донбас с темпо, което има някакъв политически смисъл, ще отслабне, ако Костянтинивка бъде овладяна изцяло и руският напредък към Дружковка и Краматорск надхвърли нивата от миналата година, или ако настъпващите руски сили достигнат изкуствения канал Сиверски Донец–Донбас и успеят да се задържат там. До края на годината обаче това е изключително слабо вероятно, особено като се имат предвид реалностите на бойното поле.

Путин избра ескалацията: 300–400 хиляди души без нова мобилизация

🇷🇺⚔️ „Ще ме обесят.“ Така руският президент Владимир Путин е описал пред приближени личния риск от евентуално решение за спиране на войната, без да е постигната дори минималната поставена цел, твърди вътрешен източник на The Economist. След няколко седмици обмисляне през лятото Путин е стигнал до решение да разшири войната, вместо да търси изход от нея – така описват неговия избор източници, близки до Кремъл. Съдържанието на ескалацията е конкретно: допълнителни 300 до 400 хиляди души за фронта, масиран удар по украинската енергийна система и по-агресивна хибридна кампания срещу европейските съюзници на Киев. В деня на публикацията, руското министерство на отбраната обяви, че подготвя именно такъв удар по енергетиката.

Допълнителният личен състав няма да се мобилизира с нов указ. Заповедта за мобилизация от септември 2022 г. никога не е била отменяна и остава действащото правно основание, затова нужните хора ще бъдат събирани с натиск по региони без официално обявена национална кампания. Така политическата цена на недоволството остава концентрирана там, където възниква – в отделните области, вместо да прерасне във всеобщ проблем. Схемата вече се изпробва в Пенза, на около 750 км югоизточно от Москва.

Числата показват защо подобен подход е нужен на Кремъл. От януари до юни договор с руската армия са подписали 200 000 души, според заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, и бяха потвърдени от Службата за външно разузнаване на Украйна, която на 4 август отчете 11% спад спрямо същия период на предходната година. За същото полугодие украинските оценки дават общо 196 700 руски загуби. Отделно са посочени 115 300 убити и 80 400 евакуирани по медицински причини. При тези числа новото набиране стига само за компенсиране на загубите и почти не създава резерв.

При подобен баланс нуждата от още 300-400 хиляди души не означава надграждане върху вече натрупан излишък, а изисква значително увеличаване на поток, който сегашната система за договорно набиране не осигурява. Принудата по региони трябва да произведе именно тази разлика и по същество представлява форма на мобилизация, независимо че няма да бъде наречена така. Украинското разузнаване очаква така да бъдат привлечени общо 600 хиляди души до края на следващата година.

Причината решението да няма алтернатива е свързана преди всичко с вътрешната политическа сцена, а не с геополитиката. Минималната цел на Путин остава овладяването на Донбас, а прекратяване на огъня без нейното постигане според него би създало личен риск за властта му. „Ще ме обесят“, е казал на неколцина от приближените си той в даден момент от войната, по думите на източник на The Economist. Системата, която Путин е изградил, може да понася насилие, но много по-трудно понася очевиден провал.

Военната цел обаче продължава да се отдалечава. Руските сили контролират 79,89% от Донецка област по оценка на Института за изследване на войната (ISW), което оставя близо 5300 кв. км. извън руски контрол от общо 26 500 кв. км. През юли руското настъпление добави нетно 36 кв. км – според украинския проект DeepState, след като украинската армия си възстанови контрола върху 25 кв. км. през май и още 27 кв. км. през юли. При подобен темп превземането на остатъка би отнело повече от десетилетие.

DeepState определи плана за пълна окупация до края на годината като непостижим и добави, че с текущия темп Русия няма реалистичен шанс да го постигне и през 2027 г. Част от освободената от Киев територия е на Олександривския участък, където украинските сили настъпват от 29 януари. По изчисления на ISW до 12 август те са освободили около 627 кв. км. Киев съобщава за 745 кв. км. и 26 населени места.

Така стратегическият кръг се затваря. „Сценариите по инерция са неизгодни за Кремъл“, споделя вътрешен източник от Кремъл пред изданието: те поглъщат икономически ресурс и изчерпват политически капитал. Преговорите от своя страна биха означавали Путин да признае, че 4 години и половина бойни действия не са донесли дори абсолютния минимум като поставена цел. Разширяването на войната също не гарантира овладяването на Донбас – то означава още повече загуби при темп на настъпление, който досега се оказва недостатъчен за постигането на тази цел.

Вътре в Русия мълчаливото обществено съгласие започва да ерозира. „Левада“ отчита, че 57% от руските граждани смятат обстановката за напрегната, а анкетираните посочват като причини войната, загиналите, мобилизацията, ударите с дронове и липсата на усещане за бъдеще. Доверието в пропагандата по руските държавни медии намалява, млади руснаци публикуват призиви за прекратяване на кампанията, а рейтингът на Путин спада. Настроенията в елита са дори по-негативни. „Царят е гол“, казва един от представителите му, а основният упрек не е нито към икономиката, нито към липсата на военни успехи, а към пропиляното време.

Как точно ще изглежда разширяването на войната, засега не е съвсем ясно. Срещу Украйна това вероятно значи ескалация в мащаба на отдавна прилагани действия, защото обявеният в събота удар по енергетиката се вписва в зимна кампания, която Киев и без това очаква. Основният инструмент срещу съюзници на Киев в Европа пък остава хибридният натиск.

Очаква се Германия да обвини открито Русия за дрона над летището в Лайпциг от 4 август и вероятно готви да наложи нови санкции. Румъния съобщи, че на 20 август е унищожила руски морски дрон, насочен към сондажна платформа в нейни води. На 25 август Словакия осуети умишлен палеж в завод за дронове, а три дни по-късно Финландия поиска шведски самолети и кораби, за да следи 1340-километровата си граница с Руската федерация. Западните разузнавания се опасяват, че Русия може да посегне на европейски заводи, които произвеждат техника за украинската армия, но в същото време вярват, че Путин не търси директен сблъсък с НАТО.

Решението има и непосредствен повод. Украинските дронове нанасят удари по рафинерии и логистични обекти в Русия, включително складове на Wildberries, водещия онлайн търговец в страната. На 22 август Путин наруши своето продължително мълчание по темата, обвини Киев, че е отворил „кутията на Пандора“, и обеща ответен удар по най-чувствителните сектори на украинската икономика. По-рано същия ден, пред „Единна Русия“, той отхвърли всяка мисъл за край на войната: „Специалната военна операция продължава. Ще се движим само напред.“

3 дни по-късно директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна в Москва без предварително предупреждение. Версиите се разминават дали целта му е била да предупреди Путин да не напада държави от НАТО, или да му представи мрачна оценка за перспективите пред Русия и да го подтикне към преговори. Дългогодишен сътрудник на руския президент смята, че Путин по-скоро е възприел визитата като признак на американска слабост – както според него е разчел и идването на Уилям Бърнс през ноември 2021 г. Три месеца по-късно Русия нахлу в Украйна.

Ескалацията обаче може да бъде инструмент за натиск на масата за преговори, а не непременно отказ от такива. На 21 август Москва обяви, че е готова за „нови идеи“, стига те да отговарят на целите на Путин. По време на посещението Ратклиф е повдигнал възможността за тристранна среща между Тръмп, Зеленски и Путин, съобщи Axios. Кирило Буданов, ръководител на Офиса на президента на Украйна, очаква усилията за мирни преговори да бъдат подновени през септември с американско участие.

При този прочит зимната кампания срещу енергетиката и събирането на допълнителен личен състав трябва да увеличат натиска върху Киев да отстъпи Донецка област на преговорната маса, вместо Русия да бъде принудена да я завладява изцяло на терен. Военният натиск и натискът в преговорите обаче преследват една и съща цел и затова вероятно ще вървят паралелно, а не единият вместо другия.

Заемът зад най-големия пакет в Ozon води до компания на Тимченко

🇷🇺💰 Парите за най-големия акционерен пакет в Ozon са дошли от „Делта“ – дружеството, чрез което Генадий Тимченко държи 17% от нефтохимическия концерн „Сибур“ и получава дивидентите по този дял. Това е изводът на Фонда за борба с корупцията (ФБК), който реконструира по счетоводни отчети верига от заеми, свързваща един от най-близките приятели на президента Владимир Путин с втория по големина маркетплейс в Русия. Разследването, с автор Георгий Албуров, беше публикувано на 26 август 2026 г. – в седмица, в която удари с украински дронове засегнаха складове на Ozon в четири региона.

Публично известната част от сделката е сравнително кратка. През 2024 г. холдингът „Восток Инвестиции“, поел активите на фонда Baring Vostok след ареста на неговия основател Майкъл Калви и след началото на войната, продава своя дял в Ozon. Акциите се консолидират в новото акционерно дружество „О23“, което по-късно преминава у Александър Чачава за 38,2 млрд. рубли. Смяната на собствеността става публична едва на 25 юли 2025 г. Тогава пакетът е 27,71%. Към април 2026 г. Чачава го увеличава до 34,95% и вече е най-големият акционер в Ozon.

Чачава има значителна инвестиционна биография: основава фонда LETA Capital през 2012 г. Той придобива My.Games от VK срещу 642 млн. долара и държи 19,69% от „Яндекс“. Размерът на сделката за Ozon обаче надхвърля обичайния мащаб на венчърен фонд от този тип, а самият Чачава никога не е посочвал откъде са дошли средствата. По собствените му думи големите му сделки са финансирани със собствени средства и такива от заеми, но не е уточнявал кои са кредиторите.

Самата сделка не е реализирана на открит пазар. По котировките от 2024 г. същият брой акции би струвал около 200 млрд. рубли, а независими оценки на актива го поставят в диапазона 100–120 млрд. рубли. Обявената цена е 38,2 млрд. Режимът за излизане на чуждестранен капитал от Русия налага значителен дисконт и изисква правителствено разрешение, което свежда кръга на потенциалните купувачи до онези, които могат да го получат. Още преди разследването пазарни участници, цитирани от „Ведомости“, смятат, че Чачава представлява интересите на по-голям инвеститор, без да го назовават.

По документите, анализирани от ФБК, финансовата верига се проследява първо чрез сравнително малки по размер взаимни вземания и задължения, а не чрез основния заем. В отчетността на „О23“ е записано, че на 14 август 2024 г. дружеството е придобито от акционерно дружество, чието име е скрито. Там фигурира и задължение от 5 млн. рубли към компанията майка по договор за безлихвен заем от 15 април 2025 г.

Директорът на „О23“ Алексей Егоров ръководи още три фирми. Една от тях е „Корпорация 42“. В нея същите 5 млн. рубли са записани като вземане от дъщерно дружество по договор със същата дата. Самата фирма е длъжник с 2,7 млн. рубли към своя неназована компания майка, а огледалното вземане фигурира в третата фирма, ръководена от Егоров – инвестиционната група „Стратосфера“. Неин собственик е физическо лице, чието име не е посочено в регистъра.

Ключовият заем се появява именно в отчетността на „Стратосфера“: 51 230 297 000 рубли, записани на ред 4311 от отчета за паричните потоци – „получаване на кредити и заеми“. Именно необичайната точност на сумата позволява тя да бъде проследена. Логиката на ФБК е, че насрещната страна би трябвало да отчете съответстваща стойност в собствената си отчетност.

В изтегления от фонда масив с отчетността на всички руски юридически лица за 2024 г. само 194 компании са отпускали заеми над 51,2 млрд. рубли. Търсенето по точната сума предлага само едно съвпадение извън „Стратосфера“ – акционерно дружество „Оптима“. Самият заем надхвърля с 13 млрд. рубли обявената цена на пакета в Ozon, като публикуваната отчетност не обяснява разликата.

„Оптима“ не е финансова институция и според данните, приведени от ФБК, не сочи собствен източник на средства от подобен мащаб. Кадровите връзки на дружеството обаче водят към един и същ корпоративно-политически кръг. Генералният директор Даря Брилякова работи и в автодрума „Игора Драйв“, записан на племенника на Путин Михаил Шеломов, както и в „АБР Менеджмент“ на Юрий Ковалчук. Предишният директор Анастасия Юлдашева е свързана с „Акцепт“ – друга фирма на Шеломов. Главният счетоводител Жана Цаплева идва от „Релакс“ – дружеството на Светлана Кривоногих, която в разследващи публикации е посочвана като бивша интимна партньорка на Путин и майка на дъщеря му Луиза Розова.

Според отчетността, цитирана от ФБК, средствата на „Оптима“ идват от „Делта“ – отново чрез безлихвено финансиране и то в размер, който се различава от заема към „Стратосфера“ с едва 1000 рубли вследствие на закръгляване. „Делта“ официално и публично принадлежи на Генадий Тимченко, а през това дружество минават дивидентите му от „Сибур“.

Според предишни разследвания на ФБК същият корпоративен кръг е финансирал строежа на двореца край Геленджик, издръжката на бавачките и учителите на синовете на Путин и Алина Кабаева, както и сделката за придобиване на пивоварната „Балтика“ от датската Carlsberg. Фондът твърди, че Тимченко е подарил на зетя на Путин Кирил Шамалов пакет в „Сибур“, който го е превърнал в доларов милиардер малко след като навършва 30 години, а също така че замък в Биариц е бил предоставен на Шамалов и дъщерята на Путин Катерина Тихонова.

През последните седмици тази финансова верига отново попадна в полезрението, след като украинските дронове започнаха да нанасят системни удари по логистична инфраструктура на Wildberries: над 40% от складовите площи на най-големия руски маркетплейс бяха унищожени, а щетите за платформата и нейните търговци доближават един трилион рубли.

От 22 август ударите се пренесоха и върху Ozon. Поразени бяха комплексите в Чапаевск, Оренбург, Енем в Адигея и Махачкала, последвани от склад в Ростов на Дон. На 30 август беше ударен сортировъчен център в Белгород, след което приемането на поръчки за областта не беше възстановено до края на месеца.

Пазарната реакция не закъсня. Акциите на Ozon паднаха с 26% до 2140 рубли, след което се възстановиха с 3,54% на следващия ден. Директният материален ефект засега изглежда под контрол: складове се наемат от девелопери, товарите са застраховани срещу диверсия, а изваждането на един комплекс засяга около 0,75% от оборота.

Основният риск е друг. Маряна Лазаричева определя като главен фактор за нестабилността не текущата щета, а трайно високата вероятност от повторение. Павел Веревкин посочва, че устойчива серия от удари би увеличила разходите за охрана, застраховки и транспорт. Ако темпът от август се запази, вероятността от нови удари срещу складовата мрежа на компанията остава висока – и именно такъв риск пазарът вече изглежда калкулира в цената.

Случаят с Ozon повтаря модел, документиран вече при „Балтика“, Shell и VK. Пивоварната беше извадена от контрола на Carlsberg с указ и впоследствие се озова при същия корпоративен кръг; руските активи на Shell поеха по сходен път; VK отдавна е под контрола на хора от най-близкото до Путин бизнес обкръжение.

Това очертава системен модел, при който войната действа и като механизъм за преразпределяне на дадена собственост. Чуждестранният акционер е принуден да излезе, цената се свива с административно наложен дисконт, а разрешение за сделката получава купувач, който не е избран чрез конкурентен пазарен процес.

ФБК призова Европейския съюз да наложи санкции на хората и фирмите, които според фонда държат дела в интерес на Путин. Нито Чачава, нито „О23“ фигурират в санкционните режими на ЕС, САЩ и Обединеното кралство, макар че на 23 юли Брюксел замрази активите на „Озон Банк“ със своя 21-ви пакет.

Според анализа на ФБК структурата остава устойчива и трудно проследима, докато крайният ѝ собственик е обозначен само като физическо лице без име в регистъра, а всяко следващо звено е прикрито поотделно чрез механизми, допустими от закона.

Към 1 септември 2026 г. нито Ozon, нито Александър Чачава, нито Генадий Тимченко са дали публичен отговор на твърденията.

Анализ: Оберзалцберг, „Янтар“ и Лайпциг – как Москва измерва решимостта на Запада

🇷🇺⚔️🇺🇸 Руският президент Владимир Путин възприема западните демокрации като противник, който не би предприел нищо, а тази преценка не е субективно внушение у него самия, а извод, изграден върху начина на реагиране досега. Това смята Шон Уисвесер, пенсиониран старши оперативно лице на ЦРУ, бивш ръководител на резидентура, специалист по т.нар. затворени зони и автор на Tradecraft, Tactics, and Dirty Tricks – книга на издателството на Военноморския институт на САЩ, която предстои да бъде пусната на пазара до края на годината. Той изложи тезата в предаването Inside Stories на британския вестник The Sun.

Уисвесер стъпва на историческа аналогия с два епизода от навечерието на Втората световна война. На 22 август 1939 г. в дома си над Берхтесгаден, Хитлер събира висшите си генерали и им обяснява защо Полша може да бъде нападната безнаказано. Записката на щаба на Вермахта, иззета от американските части във Фленсбург и заведена в Нюрнберг под № PS-798, предава дословно неговите думи: „Враговете ни са малки червеи. Видях ги в Мюнхен.“ 12 дни по-късно, сутринта на 3 септември, преводачът Паул Шмит прочита на глас британския ултиматум в Имперската канцелария. Според мемоарите му Хитлер остава неподвижен, а след това се обръща към външния министър Йоахим фон Рибентроп с един-единствен въпрос: „Was nun?“ (Какво сега?)

Двете сцени придобиват общия си смисъл само в хронологичния ред, по който са се случили. Изречението за „червеите“ не е плод на самозаблуда, а извод от конкретен опит, който самият Хитлер назовава изрично: на Мюнхенската конференция през септември 1938 г. Великобритания и Франция му отстъпват Судетската област зад гърба на Чехословакия без да е изстрелян нито един куршум. Оценката на противника се базира на предходното поведение на Запада. Изненадата на 3 септември идва именно от факта, че това поведение се е променило, без противникът да е получил убедителен предварителен сигнал, че ще се промени.

Уисвесер пренася този механизъм в настоящето и Путин, като посочва как самият Запад попълва регистъра от наблюдавани реакции. На 19 януари 2022 г. пет седмици преди пълномащабната инвазия президентът на САЩ Джо Байдън заявява на пресконференция в Белия дом, че „едно е, ако е ограничено навлизане“ и при този сценарий съюзниците ще се озоват въвлечени в спор какво да предприемат и какво не. Изказването е оттеглено още на другия ден, но е произнесено от президент, който по това време разполага с всеобхватна картина от разузнаването на концентрацията на военни сили по границите на Украйна. Анализаторът стига до неизбежния въпрос: как западният отговор може да зависи от мащаба и вида на нападението.

Тезата за руска подготовка става проверима там, където Москва изразходва ресурси без директна връзка с бойните действия в Украйна. На 9 април 2026 г. британският министър на отбраната Джон Хийли обяви, че подводница от клас „Акула“ и 2 подводни дрона на Главно управление за дълбоководни изследвания (ГУГИ) са провели операция с продължителност от над месец в британски териториални води. Разузнавателният кораб „Янтар“ е напуснал военноморската база Оленя заедно с тях, а ведомството публикува спътникови кадри от излизането. Хийли уточни, че няма данни за повредени кабели или тръбопроводи, предупреди за „сериозни последици“ при опит за разрушаването им и се обърна директно към Путин: „Виждаме ви.“

Плавателните съдове на ГУГИ не са предназначени за компрометиране на подводни кабели в мирно време. Задачата им е да картографират инфраструктура под водата, да поставят подслушвателни устройства и да подготвят планове за прекъсване на комуникационните връзки на НАТО в случай на война. Предисторията е достатъчно ясна. През ноември 2025 г. Хийли съобщи, че „Янтар“ се намира на границата на британските води северно от Шотландия, а екипажът му е насочвал лазери към пилотите на наблюдаващите самолети. Обединеното кралство промени правилата за взаимодействие, за да позволи на кораби от Кралския флот да се приближат до него, и разреши на атомна подводница да изплава в непосредствена близост.

Второто поле, в което вложеният руски ресурс се вижда отчетливо, е чисто организационно. Цялата идея за обособяване на безпилотни войски като отделен род беше разкрита на 16 декември 2024 г. Целият процес по формирането им завърши официално на 12 ноември 2025 г. В края на годината те наброяваха към 87 000 души при планирани 165 000 до края на 2026 г. – почти двукратно увеличение за една календарна година. В тяхната структура намира място и Центърът за перспективни безпилотни технологии „Рубикон“, сформиран със заповед на министъра на отбраната Андрей Белоусов от 2 август 2024 г.

Анализ на Роб Лий и Дмитро Путята за Института за изследване на външната политика (FPRI) облича същия този растеж в конкретни цифри. В края на март 2025 г. центърът наброява 1450 души, а тази пролет достига близо 5000 души. Типовият отряд се е разраснал от 149 на 474 души, а броят на отрядите достигна 17. Тези формирования не осигуряват непосредствена поддръжка на пехотата. Те издирват и поразяват украински екипажи на дронове и маршрути за снабдяване дълбоко зад фронтовата линия, получават техника директно от производители и възнаграждения, близки до сумите, осигурени на елитни кадри от Силите за специални операции (ССО). Разгръщането им показва и направленията, по които Русия планира да настъпва.

Растежът има своята цена, която анализът няма как да не вземе предвид. „Рубикон“ попълва състава си със изземване на отряди от обикновените полкове и бригади в армията, и вече понижи критериите за подбор, с което отслабва разузнавателните способности на маневрените части. Руското командване е неспособно да изпълни месечните си норми за набиране на военнослужещи, а „Рубикон“ се конкурира за същия човешки ресурс с 50-а бригада за безпилотни системи „Варяг“, чийто личен състав нарастна от 1300 до 7000 души. Основното ограничение остава недостигът на млади хора с нужната техническа подготовка. Йерархията, описана от Уисвесер, поставя Украйна пред Русия, а НАТО изостава и от двете. Тя обаче измерва текущото състояние, а не темп и посока на развитие.

Разликата между подготовката и действието си личи не толкова в щатните разписания, колкото в отговора на вече извършени действия. В нощта на 4 срещу 5 август покрай южната писта на летище Лайпциг/Хале е забелязан дрон, вследствие на което няколко полета бяха отклонени. В непосредствена близост до товарен самолет на украинска логистична компания разследващите органи откриват квадрокоптер с размер като на микровълнова фурна и 800 грама ПЕТН. На 14 август западно от летището е намерен и трети дрон, и около 50 грама вещество, предварително установено като хексоген. От началото на годината въпросното летище е докладвало общо 18 инцидента с дронове, довели до нарушаване на въздушното движение.

Лайпциг/Хале не е случайно избрана цел. През там минава програмата Strategic Airlift International Solution на НАТО, по която се превозват въоръжение и боеприпаси към източния фланг и Украйна, а голяма част от полетите се изпълняват от украински логистични оператори. Представител на американското разузнаване заяви пред ABC News, че дронът носи някои от характерните белези на изделията, използвани от Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация.

Между 25 и 31 август Германия започна да прави именно онова, което липсваше до онзи момент. Канцлерът Фридрих Мерц предупреди, че случаят ще има сериозни последици, а извършителите на хибридните атаки ще платят. На 29 август той заяви, че Путин дестабилизира голяма част от страната, поради което Германия на практика вече се намира в конфликт с Русия. На 31 август Politico и Welt, позовавайки се на източници от Берлин, съобщиха, че през следващите дни Мерц планира да припише публично опита за саботаж на Русия. Очаква се той да обяви пакет, който съчетава собствени германски мерки със санкциите, подготвени от ЕС, а вероятно и с разширени доставки на въоръжение за Украйна. Според същите източници експулсирането на отделни дипломати и затварянето на Руския дом в Берлин вече не се смята за достатъчен твърд отговор. В немската столица се говори за втори Zeitenwende, а правителството се подготвя и за евентуални ответни действия от Русия.

Там, където НАТО все пак откри огън през тази година, целта е друга. На 8 юни френски изтребител Rafale свали дрон над латвийското село Берзгале, а на 14 август италиански Eurofighter направи същото над Ругаи. И двата изтребителя провеждаха дежурства в рамките на учението Baltic Air Policing. Свалените дронове са украински – връщали са се от удари по руска петролна инфраструктура и са били отклонени от курса си от руски средства за електронна война, както открито призна украинският външен министър Андрий Сибиха. Латвия и Литва отхвърлиха руските обвинения в съучастие и описаха инцидента като последица от руското нахлуване. Руската намеса предизвика прехващане, чиято непосредствена цена беше платена от трета страна.

Четвъртата теза на Уисвесер сочи в обратната посока и представлява най-силния довод срещу собствения му песимизъм. Русия и Китай не разполагат със съюзническа структура, сравнима с НАТО. Венецуела вече се оформя като антипод на собствената си геополитическа ориентация до 3 януари 2026 г. Тогава операция на ЦРУ и Делта Форс превзе президентския комплекс Форт Тиуна в Каракас и доведе до ареста на Николас Мадуро, който по-късно беше изправен пред федералния съд в Манхатън. През цялото това време Москва не направи абсолютно нищо. Отношенията с Ислямската република Иран остават ограничени. Съвместната работа с Пекин е сравнително нова и предпазлива. Ученията „Морско взаимодействие-2026“, проведени в Циндао от 6 до 13 юли, включваха разузнаване, ранно предупреждение и ПВО/ПРО. Срещу тях стои алианс, който се обучава съвместно от 4 април 1949 г. – вече близо осем десетилетия.

Историческата аналогия играе по-ограничена роля, отколкото първоначално звучи. Тя не предполага, че у Путин ще се появи искрената изненада, с която Хитлер реагира през 1939 г. Аналогията показва на какво стъпва оценката му: той не измерва западната решимост по декларациите, а по досието на вече дадените отговори, което продължава да се попълва дори в настоящето. Възражението към Уисвесер е основателно, защото алиансът не бездейства. Правилата за взаимодействие се промениха, ядрена подводница изплува на повърхността на океана до руския кораб „Янтар“, на два пъти дежурни изтребители откриха огън срещу руски дронове, а министрите на отбраната на ЕС предложиха изграждането на антидрон стена. Всяка една от тези мерки обаче намалява собствената уязвимост, без да налага пряка цена на извършителя. Готвеният от Германия санкционен пакет обещава обратното и именно затова е същинската проверка за решимостта ѝ.

Анализ: Путин обясни войната пред учителите с косатки и бели мечки

🇷🇺🐋 Руският президент Владимир Путин обясни пълномащабната си война срещу Украйна с пример от хранителната верига в Арктика, след което заръча на учителите да предадат това на децата. Въпросното изказване беше направено по време на среща с преподаватели и студенти в Московския педагогически държавен университет три дни преди новата учебна година, и беше цитирано от пресслужбата на Кремъл съвсем дословно.

Поводът беше съвсем безобиден. Дмитрий Баланчуков преподава китайски и английски език в гимназия № 22 в Белгород и носи държавното отличие „Учител на годината на Русия“ за 2025 г. Като част от наградата той получава пътуване до Северния полюс с атомен ледоразбивач по проект на „Росатом“, в който участват и ученици от десетки държави.

Пред Путин Баланчуков говореше за наставничеството и между другото спомена експедицията. Президентът видимо се заинтересува:

„Интересно ли беше на Северния полюс?“

„Невероятно.“

„А какво интересно има там? Там е бяла пустиня и толкова.“

Учителят отговори, че най-важното не е било къде са се намирали, а с кого. Тогава Путин попита за белите мечки. Баланчуков разказа, че е успял да види две – огромни.

От белите мечки до войната срещу Украйна се оказаха нужни нищо повече от три изречения.

„Представете си, там наблизо обитават косатки, те ядат тези мечки като дребна риба. Просто се нахвърлят на глутница и ги разкъсват на части. Всичко е много интересно. Да, да, такава хранителна верига. И за това също трябва да се разказва на децата, за да разбират в какъв свят живеем и защо провеждаме специална военна операция.“

След това Путин каза „Моля“ и предостави думата на следващата участничка – аспирантка по методика на обучението по физика. До края на срещата темата не беше повдигната отново. Войната срещу Украйна бе въведена, обяснена чрез косатки и приключена в рамките на минута.

Съюзът „и“ в предпоследното изречение върши повече работа от целия останал пасаж. Войната не влиза в разговора като отделна политическа, историческа или морална тема, а като поредния факт по природознание, който децата трябва да усвоят наред с предходния: учителите следва да им разказват и за косатките, и за „операцията“. Арктическата фауна и най-голямата война в Европа след 1945 г. са поставени в една и съща категория, а към педагога е отправено общо методическо указание – да обяснява и двете, за да знаят учениците „в какъв свят живеем“.

Обяснението идва срещу наименование („специална военна операция“), чието съществуване беше посветено на това да прикрие, че там се води истинска война. Децата трябва да научат в какъв точно свят живеят, но войната се представя с термин, чиято основна функция е тя да не бъде назовавана като такава.

И природонаучната част от разказа не издържа проверка. Косатките, които в последните две десетилетия проникват все по-надълбоко в Арктика, ловуват нарвали, белуги и гренландски китове. Няма данни те да практикуват систематичен лов на полярни мечки.

Регистрираните сблъсъци са единични и включват преследване или тормоз над мечки, които плуват между ледени блокове или са останали върху отчупени ледени късове. Най-известният подобен случай е от 2009 г. в Хъдсъновия залив и беше документиран чрез наблюдения на инуитски ловци.

Въз основа на 105 интервюта с ловци от 11 общини в Нунавут канадските изследователи Стивън Фъргюсън и Джеф Хигдън съставят най-подробния наличен опис на плячката на косатките из Арктика, публикуван през 2012 г. Полярната мечка не фигурира в него като редовна плячка.

Още по-неудобен за президентската притча е фактът, че на самия Северен полюс, където е бил Баланчуков, косатки не се срещат. Постоянната ледена покривка е бариерата, която досега ги е държала настрана – и която сега започва да се разпада.

Ако разказът за нападащата „глутница“ изобщо има реален прототип, той води до извод, противоположен на внушената поука. Не хищникът измества мечката по силата на вечен и неизменен природен закон. Топенето на леда допуска в нейния ареал животно, което преди не е можело да достигне толкова далеч на север. Дори метафората, избрана да представи войната като естествен ред на нещата, всъщност разказва за нарушаването на този ред.

Всичко останало в срещата между Путин и преподавателите остана в рамките на образователната политика и беше изложено в обичайния технократски регистър. Президентът предложи да се обсъди изпълнението на подписания през юли указ за допълнителна подкрепа на учителите. Съобщи, че конкурсът за педагогика расте, а средният бал на приетите е скочил от 54 на 70. Обеща намаляване на административната тежест и се обяви категорично против закриването на малките селски училища.

Половин час преди арктическия епизод пред същата зала Путин формулира и основната задача на руския учител – по начин, напълно противоположен на това, което самият той направи малко по-късно. В интернет има много информационен боклук и недостоверна информация, предупреди президентът. Затова учителят трябва да помага на младия човек да отделя зърното от плявата и да се научи да мисли самостоятелно.

Материалът, който след това предложи за преподаване, не издържа именно тази проверка.

Същата среща включи и втора животинска притча, отново отправена към Баланчуков. Малко преди епизода с Арктика учителят предложи ветераните на педагогическия труд да бъдат привличани като наставници на по-младите си колеги.

Путин отговори:

„Веднага си спомних Джек Лондон, когато аборигените на север оставяли старците си да бъдат изядени от вълците, защото племето не можело да ги мъкне със себе си. И всичко изглеждаше доста жестоко. Но такъв им е животът. А ние имаме друг живот.“

След това продължи с думите, че ветераните заслужават огромно уважение.

Двете притчи са произнесени в рамките на 20 минути и носят взаимно изключващи се поуки. В първата природната жестокост е онова, което отличава „техния“ свят от руския: те живеят така, а ние – другояче; затова не изоставяме възрастните си хора. Във втората същата природна жестокост вече е представена като обяснение защо Русия води война.

Между двете не настъпва нито политическа, нито философска промяна. Зададен е само въпросът за белите мечки.

Животинските притчи съпътстват съзнанието на руския президент още от самото начало на публичната му биография. В книгата с интервюта „От първо лице“ от 2000 г. Путин разказва как на ленинградско стълбище преследвал плъх с пръчка, докато най-сетне не го притиснал в ъгъла. Тогава изплашеният плъх се обърнал и се нахвърлил върху него. От този случай, споделя Путин, завинаги разбрал какво означава да притиснеш някого в ъгъла.

На годишната си пресконференция през декември 2014 г. Путин представи Русия като мечка, която няма да бъде оставена на мира дори ако престане да гони прасенца из тайгата и премине на горски плодове и мед. Според него винаги ще се намери някой, който ще поиска да я окове с вериги, а след това да извади зъбите и ноктите ѝ. Под „зъби и нокти“ Путин разбираше руските сили за ядрено възпиране.

През октомври 2015 г. по време на изказване във връзка с военната интервенция в Сирия, той изтъкна, че ленинградската улица го е научила на едно правило още преди 50 години: ако боят е неизбежен, трябва да удариш пръв.

Във всеки от тези три по-ранни разказа говорещият заема позицията на по-слабата и застрашената страна. Плъхът е притиснат в ъгъла, мечката искат да оковат с вериги, а момчето удря първо, защото иначе ще бъде набито. Всяка формула оправдава насилието като неизбежна самозащита и запазва за разказвача ролята на онзи, който няма избор.

Репликата от 29 август обаче променя тази позиция. Косатките не се защитават от нищо. Те нападат заедно и разкъсват едрото, силно животно, което Баланчуков току-що е описал като огромно. Разказът при това е поднесен с нескрито, дори нездраво увлечение: „Всичко е много интересно.“

Промяната не е в жанра, а в мястото, което разказвачът заема вътре в него. Този път той не се разпознава в притиснатия плъх, вързаната мечка или застрашеното момче, а в глутницата хищници. С това се променя и характерът на обяснението.

В миналото официалните оправдания на Москва все пак претендираха да бъдат аргументи, макар и твърде лесно опровержими: разширяването на НАТО, защитата на рускоезично население, историческо единство между руснаци и украинци и прочее пропагандни тези.

Един аргумент може да бъде проверен и оборен. Хранителната верига обаче не може. Тя няма цели, а само позиции; не се обсъжда, а само се описва. Никой не съди косатката за това, което се храни инстинктивно в природата.

По този начин тезата премахва както въпроса за вината, така и за смисъла. Войната вече не е представена дори като наложена от обстоятелствата политика, а като природен процес – нещо, което силните правят на слабите и което децата трябва да приемат като устройство на света. Вероятно затова репликата е толкова кратка: в нейната логика няма какво повече да бъде обяснявано.

Адресатът съвсем не е случаен. От 1 септември 2026 г. всички класове в руските училища учат по единни учебници по история под редакцията на Владимир Медински и Анатолий Торкунов. В тях агресията срещу Украйна има собствен раздел. Всяка учебна седмица започва и с час по „Разговори за важното“, чиито сценарии се разработват централизирано и се изпращат на класните ръководители.

В това видео Путин не говореше пред произволна телевизионна аудитория, а пред избрана част от хората, които трябва да водят тези часове. Именно на тях той обясняваше какво следва да разказват на следващото поколение руснаци.

И го каза чрез учител от Белгородска област. През август украински дронове поразиха погранични селища в региона почти ежедневно. На 2 август в село Принцевка загина 13-годишно момче.

Към 23 август областните власти все още не бяха стигнали до решение дали учениците могат да започнат учебната година присъствено. Присъственото обучение беше възстановено в 30 от 33 колежа, докато пет детски градини преминаха в режим на дежурни групи.

Пред човек, за чиито ученици въпросът „в какъв свят живеем“ има съвсем буквален и всекидневен отговор, Путин избра да говори за Северния полюс. Вместо разрушенията, тревогите и смъртта, които той самият доведе в собствената си страна, той им предложи теза с косатки, разкъсващи мечки – и инструкция това да бъде преподавано като канонично обяснение на подрастващото поколение руснаци.

Руските държавни медии предадоха думите му без каквато и да е нотка на изненада. „Известия“, „Взгляд“, „Аргументи и факти“ и 360 публикуваха заглавия, според които Путин е обяснил причините за „операцията“ с пример от арктическата фауна. Сравнението е представено като пълноценно обяснение, а не като абсурд, логическа несъстоятелност или дори като момент на политическо откровение.

Като отделно събитие репликата бе забелязана основно от редакции извън руското медийно пространство. Именно тук е втората – и вероятно по-съществената – половина на епизода. Президентът на Русия сведе войната до измислена сцена с косатки, възложи на учителите да я предават на децата, а политическият, общественият и медиен елит прие всичко това без нито един въпрос и без нито една критика.

Инструкцията бе спусната само веднъж, след което нормализирана мигновено и машинално. С нула възражения и нула опити за критика, израз на неодобрение или поне на недоумение. И ето че поредният абсурд просто не предизвика реакция, защото вече функционира като официален език.