Съветник на Путин е отговорил с ругатня на предложението за европейско участие в преговорите

🇷🇺🤬🇫🇷 Според информация в медиите, съветникът на руския президент Юрий Ушаков е отговорил с ругатня, когато френски дипломати са повдигнали въпроса за евентуално участие на Европа в мирни преговори за Украйна.

Според репортаж на Financial Times, двама висши съветници на френския президент Еманюел Макрон са пътували до Москва през февруари, за да обсъдят потенциалното включване на европейските съюзници в бъдеща рамка за преговори, свързани с войната. Делегацията е включвала дипломатическия съветник на Макрон Еманюел Бон и висшия френски държавен служител Бертран Бухвалтер.

По време на срещата им с Ушаков, помощник на руския президент Владимир Путин, отговорен за външната политика, френските представители са аргументирали позицията, че европейските държави трябва да имат място на масата за преговори, тъй като войната пряко засяга сигурността на Европа.

„Съжалявам, но всъщност не – няма да стане, вървете по дяволите“, отговорил Ушаков, според европейски дипломат, цитиран от Financial Times.

Репортажът посочва, че Кремъл е отхвърлил предложението категорично и не е показал никаква готовност за разширяване на преговорите с включване на европейски държави.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков представи различна версия на разговора в коментар за Financial Times. Той твърди, че европейските държави в момента не допринасят за усилията, насочени към спиране на войната.

„Когато представителят на Франция пристигна, той не донесе никакви положителни сигнали. Затова и не чу нищо позитивно в отговор“, заяви Песков. „За съжаление, европейците изразходват всичките си усилия в опити да убедят украинците да продължат войната. Убедени сме, че те правят грешка от гледна точка на собственото си бъдеще.“

Според Financial Times срещата се е състояла в момент, когато европейските страни опитват да гарантират, че всеки дипломатически процес относно войната между Русия и Украйна ще включва страните от ЕС, които предоставят политическа, военна и икономическа подкрепа на Киев от самото начало на пълномащабната война през февруари 2022 г.

Подготовката за следващия кръг от преговори се усложнява от разногласия относно мястото на срещата. Президентът Володимир Зеленски заяви, че разговорите са били отложени по искане на САЩ поради ескалиращата ситуация в Близкия изток.

Вашингтон посочи, че предпочита да е домакин на срещата на територията на САЩ, докато Русия предложи преговорите да се проведат на неутрални места като Турция или Швейцария. Зеленски допълни, че Украйна е готова да участва независимо от локацията, включително в САЩ, Турция, Швейцария или ОАЕ.

Тръмп е отхвърлил предложение на Путин за прехвърляне на обогатения уран от Иран в Русия

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп е отхвърлил предложение на руския си колега Владимир Путин за прехвърляне на иранските запаси от обогатен уран на територията на Руската федерация като част от хипотетична сделка за прекратяване на войната.

Според Axios, става дума за близо 450 кг уран, обогатен до 60% – количество, което може да се преработи до оръжеен клас за броени седмици и е достатъчно за над 10 ядрени бойни глави. Неговото неутрализиране остава сред основните стратегически цели, преследвани от САЩ и Израел в настоящата кампания.

Въпреки че Москва разполага с нужната техническа експертиза и в миналото е съхранявала ирански ядрени материали съгласно сделката от 2015 г. Тръмп настоява за категорични гаранции, че уранът ще бъде трайно обезопасен.

Министърът на отбраната Пит Хегсет заяви, че Пентагонът разглежда широк спектър от опции за поемане на контрол над запасите, като не изключи провеждането на специална операция. Самият Тръмп отбеляза в свое интервю за Fox News Radio, че темата не е водещ приоритет в момента, но ще стане такава на по-късен етап. В същия разговор президентът за първи път допусна публично, че Русия подпомага Иран с разузнавателни данни, интерпретирайки действията ѝ като огледален отговор на американската подкрепа за Украйна.

Преди началото на последната кампания режимът в Техеран последователно отхвърляше идеите за изнасяне на урана и вместо това предлагаше единствено разреждането му на място под надзора на Международната агенция за атомна енергия. При изменените условия на терен към момента остава неясно дали той би приел руско посредничество.

Песков: Истанбулските споразумения вече не са актуални за бъдещи преговори

🇷🇺 Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че мирните споразумения от Истанбул през 2022 г. вече не са приложими към потенциални преговори с Украйна, става ясно от репортажи в руски медии.

В изявление пред журналисти Песков посочи, че предишните рамки „не отговарят на настоящата ситуация“. На въпрос дали Кремъл остава ангажиран с т.нар. „истанбулски принципи“, които руската страна изтъквахаше като задължително условие за мир през цялата 2025 г. Песков отговори отрицателно.

„Реалността се е променила напълно“, лаконичен бе той.

„Агентство“ предаде, че коментарите на Песков са неочаквано рязък завой в твърдата риторика на Москва. Досега руското ръководство последователно настояваше, че всяко едно мирно споразумение трябва да се базира на основите, обсъждани по време на преговорите в Турция през март 2022 г.

Тази промяна в реториката беше предшествана от редица ултиматуми от руските дипломати. Миналия юни те разпространиха меморандум, очертаващ условията на Путин за прекратяване на войната, чиито искания до голяма степен повтаряха ултиматума, представен на украинските преговарящи в Истанбул.

Въпреки че Кремъл често се позовава на истанбулските разговори като на пропусната възможност за мир, реалните документи, обсъждани тогава, бяха равносилни на искане за безусловна капитулация на Украйна. Предложените сделки бяха замислени така, че да оставят Киев разоръжен, международно изолиран и силно уязвим за следваща руска агресия.

Условията, заложени в тогавашния проект на договор, далеч надхвърляха военния неутралитет и изискваше от Украйна да съкрати своите въоръжени сили до 50 000 души (пет пъти под числеността до инвазията) и да приеме строга забрана за разработка и разполагане на ракетни системи с обсег над 250 км.

Освен това проектът изискваше Киев да признае независимостта на т.нар. ДНР и ЛНР, да даде на руския език статут на официален език в украинската държава и да отмени всички международни санкции, което реално би ликвидирало всяка форма на украински суверенитет под прикритието на мирно споразумение.

Публичният отказ на Песков от истанбулската рамка съвпада по време с очакваното подновяване на мирните преговори между двете страни с посредничеството на САЩ.

Новият кръг беше предварително насрочен за тази седмица, но беше временно отложен, тъй като Белият дом пренасочи вниманието си към ескалацията на конфликта в Близкия изток. Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че дискусиите се очаква да се проведат следващата седмица в Швейцария или Турция.

Докато Кремъл сигнализира за промяна в изходната си точка и потенциално подготвя нови искания, Украйна продължава да настоява, че всяко бъдещо споразумение не може да компрометира украинския суверенитет. Зеленски подчерта, че териториалните въпроси могат да бъдат решени единствено чрез директни разговори на най-високо политическо равнище – каквито Владимир Путин до този момент категорично избягва.

Паметници на тиранията: възстановяването на култа към Сталин в модерна Русия.

💡 Експертизата «Сянката на Сталин: Защо и как се случва новото възпоменание на тиранина в Русия», публикувана на платформата Re:Russia и подписана от Александра Архипова и Юрий Лапшин, описва едно от водещит културно-политически явления в съвременна Русия: нарастващото присъствие на символите на Йосиф Сталин в публичното пространство и начина, по който тази „новa мемориализация“ отразява широки идеологически и исторически трансформации.

Авторите проследяват динамиката на поставянето на 213 нови мемориални обекта – паметници, бюстове, барелефи и други форми на „недвижима“ памет – от 1996 г. до средата на 2025 г. По техните данни само през първите седем месеца на миналата година в Русия са открити множество нови монументи, сред които голям барелеф на станция в московското метро и поредица от бюстове в региони като Башкирия и Вологодска област.

Това явление не се дължи на еднородна държавна директива, а резултат от комбинация на низови инициативи и идеологически трендове. Някои от инициативите произхождат от местни активисти, от отделни институции и регионални власти, но попадат в широкия дискурс за „великото минало“ на СССР и ролята на Сталин като победител във Втората световна война.

Авторите подчертават значението на два идеологически наратива, които се засилват през последните години: първият е създадената представа за „велико общо минало“, което трябва да служи за основа на националното единство, а вторият – тенденцията да бъде маргинализирана или изтласкана паметта за сталинските репресии от колективната памет. Съвкупоността от наративи променя начина, по който руското общество и институции легитимират и интерпретират историческия минал период.

Изследването разграничава две форми на мемориализация: „недвижима“, включваща физическите монументи в градската среда, и „движима“, която представлява временни представления и публични прояви, ретропоези с портрети, „сталинобуси“ и други мобилни форми, използвани при чествания на ключови дати. Вторият вид са по-трудни за точно измерване, но според авторите стотици случаи са документирани през последните години.

Географското разпределение също е част от анализа: те са концентрирани в конкретни федерални окръзи, като имат особено присъствие в Северо-Кавказкия и Приволжкия федерален окръг. Изследователите смятат, че много от по-видимите случаи не са в големите градски центрове, а на по-периферни места, което според тях поставя въпроса за характера и социалната функция на тези обекти.

Анализът също така проследява историческия контекст на промяната: ако през 1990-те и началото на 2000-те публичните дискусии и мемориали бяха по-свързани с възпоменание на жертвите на репресии и говорене за тоталитарното минало, то от около 2010 г. насам постепенно отстъпват място на историческия ревизионизъм, който включва преоценка на ролята на Сталин и по-широко възраждане на символи от съветската епоха.

Авторите не приписват повсеместна официална държавна политика на Москва, но идентифицират структурни и идеологически фактори, които подпомагат и нормализират процеса: сред които дадени държавни риторики, законодателни инициативи, насочени към контрол на историческите наративи, и широко политическо усилие за консолидиране на националната идентичност чрез интерпретация на миналото.

Това изследване, макар и фокусирано върху историческата мемориализация, дава прозрение за по-широките културни и политически тенденции в Русия след 2014 г., засилени след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г., когато реториката за „защитата на историческата истина“ често се използва за легитимиране на съвременни политически решения. Контекстът на хибридни информационни кампании и външни усилия за влияние върху общественото мнение в Европа, включително в страни като България, остава част от по-широкия контекст на информационните и идеологически битки, които съпътстват този исторически процес.

Цената на амбицията: Досега войната в Украйна е струвала на Русия 2,5 трилиона долара

🇷🇺 Докато пълномащабната инвазия в Украйна навлиза в своята пета година, нов икономически анализ разкрива главозамайващата цена на териториалните амбиции на Кремъл.

Според разследване на Defense News от 3 март, общата цена на войната за Руската федерация е достигнала близо 2,5 трилиона долара. Изготвена от изследователите Дейвид Хендерсън и Райън Съливан, публикацията сочи, че финансовото бреме вече надхвърля целия годишен БВП на Руската федерация, възлизащ на 2,2 трилиона долара.

 

Цената на човешкия капитал

За да определят количествено въздействието на жертвите, експертите използват метриката „Стойност на статистическия живот“ (VSL) – стандартен икономически инструмент. По данни на Defense News, цитиращи данни от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), руските загуби към януари 2026 г. включват:

• 325 000 фатални случая;
• 875 000 ранени или безследно изчезнали.

Докладът оценява стойността на един руски живот на около 2,6 милиона долара, а сериозното нараняване се оценява на 270 000 долара. Тези цифри са изведени чрез адаптиране на американския стандарт VSL спрямо доходите на глава от населението в Русия.

Така Defense News изчислява икономическа загуба от смъртните случаи на 845 милиарда долара. Заедно с разходите за тежките травми, общата загуба на човешки капитал надхвърля 1 трилион долара.

Изтощаване на материали и оперативни разходи

Отвъд човешките жертви, инвазията доведе до значително изчерпване на военното оборудване. Позовавайки се на официална статистика на Министерството на финансите, Defense News съобщава за следните загуби на техника:

• 12 000 танка;
• 24 000 бойни бронирани машини;
• 400 самолета.

Общите загуби на оборудване се оценяват на 125 милиарда долара. Освен това, въз основа на данни от RAND Corporation, оперативните разходи за войната, покриващи гориво, боеприпаси и логистика, са стрували близо 149 милиарда долара за 4 години.

Макроикономически последици и загуба на БВП

Най-голямата част от сумата в размер на 2,5 трилиона долара произтича от пропуснатия икономически растеж. Според изследване на Калифорнийския университет в Бъркли, кумулативната загуба на БВП от февруари 2022 г. насам е достигнала 1,124 трилиона долара.

Това икономическо свиване се движи от няколко основни утежняващи фактора, документирани от Световната банка:

• Бягство на работна сила: над 650 000 граждани са напуснали страната;
• Замразени активи: близо 340 милиарда долара финансови активи са блокирани в световен мащаб;
• Монетарен натиск: годишната инфлация достигна 9,5%, при лихвени проценти от 20%.

90 милиона долара на квадратна миля

Докладът прави директно сравнение между тези астрономически разходи и реално спечелените територии на Русия. Използвайки данни от Институт за изследване на войната (ISW), авторите установяват, че руската армия е окупирала близо 72 00 кв.км. украинска територия.

За да представят това в перспектива пред западната аудитория, тази площ е еквивалентна на едва 10% от общия размер на щата Тексас (който обхваща площ от 695 662 кв.км).

„Завладяването на територия с такъв размер е коствало приблизително 90 милиона долара на квадратна миля в кръв и средства“, пишат Хендерсън и Съливан в Defense News.

Докато тези разходи се поемат от руското общество чрез понижаващия се жизнен стандарт, авторите смятат, че Кремъл остава безразличен към мащаба на загубите. Докладът завършва с цитат на Наполеон за набора:

Това не е нищо. Жените раждат повече от тях, отколкото мога да използвам.

Орбан и Путин са разговаряли по телефона.

🇭🇺📞🇷🇺 Унгарците, служили в украинската армия и попаднали в руски плен, са били основна тема на разговор между държавните глави на Унгария и Руската федерация, съобщиха от пресслужбата на Кремъл след телефонен разговор, проведен по-рано днес.

Унгарският премиер Виктор Орбан, считан за най-близкия до Москва лидер в ЕС, проведе разговор с руския президент Владимир Путин на фона на ескалиращо напрежение между Киев и Будапеща. Двамата обсъдиха „унгарски граждани, които са били мобилизирани във въоръжените сили на Украйна и впоследствие пленени като военнопленници“, се посочва в изявлението на пресслужбата на Кремъл. Киев и Москва проведоха множество размени на военни и цивилни по време на пълномащабната война.

Важно е да се подчертае, че единствено мъже с украинско гражданство подлежат на мобилизация, а двойно гражданство не се признава от законите на страната. Напоследък Унгария изостри критиките към усилията за мобилизация във Въоръжените сили на Украйна, подчертавайки, че те засягат и етнически унгарци.

Около 80 000 етнически унгарци живеят в Закарпатска област, най-западния регион на Украйна. Около 670 военнослужещи от унгарския етнос са служили във въоръжените сили към декември 2025 г.

Унгария многократно обвини украинската държава в дискриминация към унгарското малцинство, предимно с езиковите закони – твърдение, което властите в Киев отхвърлят.

Според пресслужбата на Кремъл двамата лидери са обсъдили още споразуменията, постигнати по време на срещата им в Москва миналия ноември, както и ситуацията в Иран и възможните последици за енергийните пазари.

„Владимир Путин похвали принципната позиция на Унгария в подкрепа на разрешаването на конфликта чрез политически и дипломатически средства, както и цялостния ѝ ангажимент към провеждането на балансиран и суверенен курс в международните отношения“, заявиха от Кремъл, имайки предвид войната в Украйна.

Докато унгарският лидер все още не е коментирал разговора си с Путин, той възприема все по-враждебна реторика спрямо Украйна, която обвини в умишлено прекратяване на доставките на руски петрол за Унгария и Словакия по тръбопровода „Дружба“. Украйна от своя страна заяви, че трасето се намира в ремонт поради руски удар в Западна Украйна в края на януари.

„Днес призовах председателя на Европейската комисия да наложи спазването на споразуменията, които задължават Украйна да позволи транзита на петрол през петролопровода Дружба“, заяви днес Орбан.

В отговор на прекратяването на петролните доставки Унгария блокира заем от ЕС за Украйна в размер на 90 милиарда евро и заедно със Словакия – 20-ия пакет от европейски санкции срещу Русия.

Всичко това идва в момент, когато партията на Орбан „Фидес“ изостава от опозиционната „Тиса“ на Петер Мадяр в прогнозните резултати преди парламентарните избори през април.

Руското общество за войната в Украйна – от възторг до пасивно оцеляване.

🇷🇺 12 години след незаконното анексиране на Крим, обществените нагласи в Руската федерация понасят фундаментална трансформация, при която преминават от еуфоричен експанзионизъм към стратегия на пасивно отбранително оцеляване.

В ефира на „DW Новости“, политологът Дмитрий Орешкин анализира процеса, при който официалната пропаганда успешно преформатира конфликта от нападателна операция в екзистенциална борба срещу „колективния Запад“. Според него този нов наратив цели да легитимира продължаващите бойни действия пред население, което вече не изпитва първоначалния възторг, а по-скоро натрупваща се апатия и умора.

Орешкин поставя акцент върху критичната разлика в нивата на мобилизация и загуби между големите метрополии и руската провинция. Позовавайки се на данни от съвместни разследвания на BBC и Медиазона, той отбелязва, че рискът от гибел на фронта за жител на Бурятия е близо 30 пъти по-висок, отколкото за жител на столицата Москва. Тази диспропорция не се дължи на етнически фактори, а на липсата на алтернативни източници на информация и икономическа безизходица в затворени общности, където държавните медии остават единственият прозорец към света, което позволява на Кремъл да поддържа високи нива на лоялност с механизми, наследени от съветската епоха.

Орешкин прогнозира неизбежна забрана на Telegram, който описва като последната пречка пред изграждането на цялостен информационен монопол. Моделът, следван от президента Путин, е дефиниран като „съветски монизъм“ – система, основаваща се на един лидер, една идеология и пълно единомислие. Според Орешкин, всяка форма на свободен обмен на информация, включително научен и рационален анализ, рано или късно неизбежно се оказва в конфликт с държавната вертикала, тъй като дава алтернативна гледна точка, различна от официалното „единство“.

Ключова тема в анализа е неспособността на обществото да свърже преките разходи на руската военна машина в Украйна с ниския си жизнен стандарт. Въпреки че данни от екипа на Алексей Навални посочват разходи в размер на над 27 трилиона рубли (1 трилион рубли месечно), гражданите масово не съумяват да възприемат посочените средства като свои собствени.

Анализаторът обяснява това с липсата на „култура на данъкоплатеца“. В руското съзнание е налице исторически разрив между личните и семейни средства и парите на държавата хазна. Макар поскъпването на горива, храни и авточасти да поражда „битово раздвижване“, то рядко се трансформира в политическо искане за прекратяване на войната. За обикновения гражданин е много по-лесно да приеме инфлацията като природно бедствие, отколкото като пряка последица от държавната политика.

По отношение на настроенията против войната, Орешкин е на мнение, че макар милиони да не я подкрепят, само мизерен дял от тях са готови да го заявят открито. Той дефинира поведението на мнозинството като стратегия на „нормалния обитател“ – стремеж към оцеляване, отглеждане на деца и избягване на несъразмерно висок риск. В условията на репресии, липсата на протест не се тълкува като подкрепа за властта, а като рационален механизъм за самосъхранение.

Политологът стига до извод, че въпреки настъпващата умора и разминаването между пропагандния „възторг“ и реалността в хладилника, руското общество все още се намира в състояние на инерция, поддържана от мощното влияние на съветското възпитание и институционалния натиск.

Путин нареди на ФСБ да пази предстоящите избори в Русия, засилва политическия контрол

🇷🇺🗳️ Руският президент Владимир Путин официално инструктира Федералната служба за сигурност (ФСБ) да гарантира „суверенитета“ на предстоящите избори за Държавната дума, насрочени за септември.

Според Службата за външно разузнаване на Украйна (СВРУ) от 25 февруари, този ход дава на службите за сигурност правомощия да „прочистят“ политическия пейзаж и да потушат всяка опозиция.

По време на среща с ФСБ Путин призова ведомството да засили контрола върху изборния процес, подчертавайки нуждата от тясна координация между ФСБ, Министерството на отбраната и Росгвардия за справяне с вътрешните заплахи.

„На апарата за сигурност е даден картбланш за потискане на всяко инакомислие преди изборите за Думата“, сочи анализ на служители на СВРУ, които посочват, че под термина „защита на суверенитета“ се цели създаването на условия, при които изходът от изборите да бъде решен дълго преди самото гласуване.

„Путин традиционно приписа ръста на 'престъпленията, свързани с тероризъм' на Киев и неговите 'чуждестранни куратори' – формулировка, толкова широка, че може да бъде приложена към всеки неудобен инцидент на руска територия“, добавиха от разузнавателната служба.

Освен върху политическия натиск, Путин се фокусира и върху киберзаплахите и предизвикателствата в сектора на отбранителните поръчки, което според експерти отразява напрежението в руската икономика поради проточилата се война.

В същото време властите обмислят възможността да не допускат Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) до наблюдение на изборите в страната. Предложението направи Ела Памфилова, ръководител на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Памфилова използва случая, за да критикува Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) към ОССЕ, която отговаря за надзора на изборите.

„Защо са ни те? Защо изобщо правим вноски? Те изобщо не защитават нашите права. Не защитават правата на журналистите, не защитават правата в нито една област, включително и изборните права“, заяви тя.

Описвайки СДИПЧ като „напълно затворена“ и „недемократична“ организация, Памфилова заяви, че Русия дава легитимност на нейните доклади само чрез самото си участие в процеса.

„Техните заключения, продиктувани от техните, извинете ме, господари – в зависимост от това дали една страна е послушна или не – напълно противоречат на оценките на наблюдателите, включително нашите[…] Вярвам, че тази организация напълно се е дискредитирала“, отбеляза тя.

По-рано Русия засили своята кампания за дезинформация, насочена към молдовските общности в цяла Европа, в навечерието на изборите в страната през септември 2025 г.

4 години война в Украйна: Не, Путин не побеждава.

✍️ Руският президент Владимир Путин положи огромни усилия, за да убеди света, че украинското поражение е неизбежно, въпреки че това не отговаря на истината. Най-големият му успех не е на бойното поле, а само в битката на наративите. След срещата си с Путин в Аляска, Доналд Тръмп премина от искания за незабавно прекратяване на огъня към натиск върху Киев да предаде неокупирани територии на Москва, основавайки се на фалшивата представа, че Русия е обречена на победа. „Те са много по-големи. Те са много по-силни“, заяви Тръмп, давайки на Русия „превъзходство“ в Украйна.

Наративът на Путин за неизбежна руска победа почива върху неверни твърдения: че украинската фронтова линия е на ръба на колапса; че Русия ще превземе териториите, към които има претенции; че разполага с живата сила и ресурсите, необходими да поддържа войната безкрайно; и че Украйна не може да победи руската армия. Позовавайки се на разгрома на германския Вермахт от съветската Червена армия през Втората световна война, Кремъл иска да ни внуши, че днешната значително по-малка руска армия е неудържим „валяк“, орисан да спечели.

Това е нещо повече от пропаганда. Това е система за когнитивна война, предназначена да формира нагласите на западните лидери и да ги подтиква към решения, които са от полза за Русия и във вреда на Украйна. Москва цели да убеди своята аудитория, че единственият разумен изход е окончателно споразумение при руските условия. Наративът за „валяка“ внушава, че капитулацията пред Русия е хуманна, тъй като би пощадила живота на войници и цивилни, които иначе биха били смазани. Путин инжектира много ефективно въпросната теза в международното медийно пространство, както и в преговорите между САЩ и Русия.

Кремъл преувеличава представите за руските военни постижения, твърдейки, че настъплението е по-бързо, а териториалният контрол – по-голям, отколкото сочат фактите. Москва често заявява, че руските сили са превзели населени места, които в действителност остават под украински контрол. Целта е да се създаде впечатление за постоянен руски импулс и за Украйна, която вечно е в отстъпление – подсилвайки исканията Киев да отстъпи значителни територии като задължително условие за мир. Този наратив се поддържа въпреки неуспехите, които търпи Русия в опитите си да завладее напълно тези региони след четири години пълномащабна война.

Ярък пример е лъжливото твърдение, че руската армия е превзела Купянск – значим в Харковска област, на около 40 км от руската граница, който е значим в оперативен план. Кремъл тиражира въпросното твърдение точно в навечерието на срещата между Путин и американските преговарящи в Москва на 2 декември. Всъщност Украйна никога не е губила града. На 12 декември президентът Володимир Зеленски публикува селфи от Купянск.

Путин и неговите приближени се опитват да прикрият реалността, че руските сили напредват буквално с охлювско темпо, постигайки малки успехи на огромна и неустойчива цена. През 2025 г. Русия е завзела едва 0,8 процента от територията на Украйна, което е далеч под типичните темпове в модерната механизирана война. Дори някои от най-изтощителните окопни битки през Първата световна война показват по-бърз общ напредък.

Ако се приеме, че Русия може да поддържа военните си операции и да напредва с темпото от края на миналата година, ще ѝ бъде нужно време до август 2027 г., за да превземе останалата част от Донецка област, и до април 2029 г. за овладяването на останалите части от Запорожка и Херсонска области – три региона, които тя обяви за анексирани през 2022 г. Превземането на цяла Украйна би отнело близо век.

Средно Русия е давала около 1200 жертви на ден през 2025 г. Украинската зона за поразяване с дронове вкара руските сили в капана на брутална позиционна война, в която те бяха лишени от шанса да струпват бронирана техника за пробив. Вместо това руските части маневрират в малки пехотни групи от 3-5 души. Безброй кадри от боевете показват войници, пълзящи върху труповете на падналите си другари, за да спечелят само десетки метри.

Руската военна мощ не е безкрайна и предположението, че тя може да воюва безкрайно, е несъстоятелно. Войната налага високи и постоянно натрупващи се разходи за икономиката. През януари Кремъл вдигна ДДС на 22%, за да компенсира рекордните военни разходи на фона на спадащите приходи от нефт и газ. През ноември тя започна да продава златни резерви, докато държавният ѝ инвестиционен фонд продължава да се свива. Месец по-рано Русия започна подготовка за принудителна мобилизация. Изправена пред недостиг на работна ръка, Путин възнамерява да наеме десетки хиляди индийски мигранти, които са все по-често срещана гледка по улиците на Москва и други руски градове.

Разбира се, ситуацията на Украйна на бойното поле е изключително трудна, но не и критична. Въпреки че Русия остава опасна, колапс на украинската отбрана е малко вероятен. Тъй като бойното поле е превърнато в огромна зона за унищожение с дронове, и двете страни са блокирани в позиционна война с малък капацитет за бърза маневра.

Поради това решителното бойно поле на войната остава международната подкрепа за Украйна. Едно нещо Путин е преценил правилно – че ако успее да надвие Запада в изтощителното чакане – или още по-добре, ако го убеди да изостави Украйна – Русия ще спечели. Фалшивият наратив за неизбежната руска победа не трябва да влияе върху западната политика.

Путин полага основите за нова фаза на мобилизация, а жертвите продължават да растат.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин подготвя почвата за нов етап на военна мобилизация, съобщава The Moscow Times, позовавайки се на доклад от Института за изследване на войната (ISW), публикуван на 19 февруари.

Новината идва в момент на сериозни затруднения за руската армия, породени от постоянно нарастващия брой жертви на бойното поле в Украйна, а потокът от войници на договор се оказва недостатъчен, за да покрие загубите на фронтовата линия.

Законодателство, прието в края на миналата година, дава възможност на руското министерство на отбраната да черпи ресурси от мобилизационен резерв с численост от 2 милиона души. Според The Moscow Times това е директен опит да се реши проблемът с критичния недостиг на личен състав. Оценки на западното разузнаване показват, че само през януари са загинали с 9000 повече руски войници, отколкото са новопостъпилите.

Въпреки че руските власти твърдят, че резервистите ще бъдат разполагани само, за да охраняват периметъра на критични обекти на руска територия, новите закони предвиждат възможност за тяхното използване и извън границите на страната. ISW твърди, че руските военни окръжия работят целогодишно от ноември насам, а нов законопроект, подписан от Путин през декември, въвежда специален налог за резервистите/

Предишната мобилизация през септември 2022 г. доведе до масово недоволство, което накара близо 900 000 руснаци да напуснат страната. Кремъл се опасява от повторение на тази ответна реакция. Въпреки усилията за набиране на кадри, личният състав на руската армия остава ограничен – от 300 000 мобилизирани през есента на 2022 г. на фронта през май 2025 г. са останали едва 78 000 души, пише The Moscow Times.

Експертите на ISW твърдят, че Путин е изправен пред труден баланс между запазването на военна инерция и предотвратяването на бъдещи социални вълнения. Докладът отбелязва, че руската военна стратегия, разчитаща на доброволци на договор, е близо до изтощение през тази година, тъй като армията и икономиката на страната стават все по-претоварени.

По-рано беше съобщено, че броят на руските войници, загинали във войната срещу Украйна, е скочил значително през последните седмици. Министърът на отбраната Михайло Федоров съобщи, че украинските сили са убили 35 000 руски войници през декември. Той заяви, че целта е броят им да нарасне до 50 000 до лятото – цифра, която би удвоила средните месечни стойности, изчислени от НАТО за 2025 г.

Повишената смъртност се отдава на по-ефективните операции с украински дронове. Оценки на няколко европейски разузнавания посочват, че съотношението между броя убити и ранени наклонява везните все повече в полза на смъртните случаи.

Раждаемостта в Русия пада за 10-та поредна година, достигайки ново дъно

🇷🇺📉 Раждаемостта в Русия продължава да спада за десета поредна година, като нейният общ коефициент на плодовитост (TFR) е паднал до 1,374 деца на жена към края на 2025 г. Това съобщава The Moscow Times, позовавайки се на данни от държавна статистическа служба „Росстат“, публикувани на 23 януари.

Това е лек спад спрямо стойността 1,4 от 2024 г. и най-ниското ниво от 2006 г. насам, когато коефициентът е 1,305. Най-значимото понижение започва след 2015 г. Тогава раждаемостта достига своя пик от 1,762. Оттогава насам тя се сринала с 22% – подобен спад не е наблюдаван от 90-те години на миналия век.

Въпреки призивите на руския лидер Владимир Путин за повишаване на раждаемостта и насърчаване на многодетните семейства, коефициентът при третите и следващите деца също бележи спад. През декември 2025 г. този показател е паднал до 0,362 спрямо 0,376 през 2024 г., слизайки под нивата от 0,364, регистрирани през 2021 г. – преди пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г.

В края на миналата година Путин отправи призив към руските граждани да следват т.нар. „кавказки традиции“ за сключване на брак в тийнейджърска възраст в опит да се стимулира колабиращата раждаемост в страната.

Освен това общият брой на ражданията е намалял значително. През 2024 г. са родени 1,222 милиона бебета – най-ниският брой от 1999 г. насам. Първото тримесечие на 2025 г. отчете едва 288 000 раждания, поставяйки нов антирекорд за най-ниска раждаемост от края на XVIII и началото на XIX век.

Кремъл си е поставил амбициозни цели за вдигане на коефициента на плодовитост до 1,6 до 2030 г. и до 1,8 до 2036 г., стремейки се да обърне демографската реалност. Тези цели са част от стратегия, ориентирана към семейството, която включва политики за укрепване на институцията на семейството, насърчаване на традиционните ценности и стимулиране на многодетността, предава The Moscow Times.

Въпреки тези усилия, проучване на Всеруския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) установи, че през 2025 г. 18% от семействата не планират да имат деца, което е трикратно увеличение в сравнение с 20 години по-рано.

Освен това Русия продължава да се сблъсква със значителен естествен демографски спад, като в периода 2018–2024 г. тя загуби над 3 милиона души поради по-високата смъртност в сравнение с раждаемостта. През 2024 г. естественият прираст в отрицателна посока се е ускорил с 20%, достигайки 596 000 души.

По-рано беше съобщено, че Руската православна църква е провела наскоро одобрена национална молитва, в която се призовават жените да не правят аборти. Службата е описана в църковните брошури като „назидание за тези, които планират да погубят своя младенец в утробата“ и се появи в момент, в който руските власти и Църквата засилват опитите си за справяне с демографската криза.

Русия може да нападне Европа до 2027 г.

❗️ Кремъл е ускорил потенциалния график за започване на военни действия срещу европейски държави, измествайки своите срокове за достигане на готовност с три години по-рано до 2027 г. Това заяви Кирило Буданов, ръководител на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна по време на събитие на LB Club, проведено днес.

Буданов смята, че при подобен сценарий основна мишена на Кремъл вероятно ще бъдат страните от Прибалтика, поради което изброи Литва, Латвия и Естония като най-вероятната първоначална цел.

„Според първоначалния план Русия трябваше да бъде готова за започване на операции през 2030 г. Сега плановете са коригирани и преразгледани, като крайният срок е изтеглен напред до 2027 г.“, алармира той.

Буданов твърди, че стратегическото мислене на Кремъл в лицето на президента Владимир Путин се ръководи не толкова от текущи тактически съображения, колкото от дълбоко вкоренени имперски амбиции. Според неговата оценка Путин вижда експанзията като жизненоважна за поддържането на това, което възприема като империя, а към днешна дата западният свят е разглеждан като отслабен, нерешителен и уязвим.

„Отговорът се крие в дълбока историческа и психологическа травма. В руския мироглед това са фантомни болки, както ги наричам аз. От тяхна гледна точка всичко е абсолютно правилно“, обясни той.

„Как виждат те света: север-юг, запад-изток. За да се развива една империя – а те виждат себе си именно като такава – винаги трябва да се движиш в някаква посока, за да разширяваш влиянието и територията си. Това, между другото, е отговорът на много въпроси“, продължи той.

Според Буданов Руската федерация не вижда реални възможности за експанзия на север или изток заради присъствието на САЩ, нито на юг заради Китай, което оставя страните по нейните западни граници, и по-специално Балтийския регион, като най-вероятната посока при евентуална бъдеща агресия.

🔙 Frontline Monitor припомня: Буданов заяви, че следващата реална възможност за прекратяване на войната срещу Украйна може да се появи през февруари 2026 г. В интервю за украинския „Канал 24“ той поясни, че за да се случи това е нужно да съвпаднат критични вътрешни и външни фактори, включително в САЩ, Русия, Европа, за да са налице реалистични условия за мир.

Турция обмисля да върне С-400 на Русия, за да получи F-35.

Превозни средства и оборудване от системите за противовъздушна отбрана С-400 се разтоварват от руски военно-транспортен самолет на летище Муртед в Анкара, Турция, 12 юли 2019 г.
📸 Снимка: Turkish Defence Ministry via AP

🇷🇺🤝🇹🇷 Турция обмисля да върне руските зенитно-ракетни комплекси С-400 „Триумф“ и с това да си проправи път към покупката на изтребители F-35 от САЩ, съобщи Bloomberg News, цитирайки руски и турски официални представители, запознати с въпроса.

Според съобщението турският президент Реджеп Тайип Ердоган е повдигнал въпроса пред руския си колега Владимир Путин по време на личната им среща в кулоарите на срещата на върха в Туркменистан миналата седмица. Ердоган се надява средствата за закупуване да му бъдат възстановени, като това може да бъде постигнато под формата на отстъпки за внос на петрол и природен газ от Русия.

Кремъл отхвърли твърдението и увери, че въпросът за връщането на С-400 „не е бил в дневния ред“ на срещата между двамата лидери. Турция отказа да коментира информацията.

Турция отдавна изразява интерес към покупката на американски изтребители от пето поколение F-35, но в момента продължава да има наложена забрана в отговор на сделката за руските зенитно-ракетни комплекси С-400 през 2017 г.

Миналата седмица американският посланик в Турция Том Барак заяви, че двете страни провеждат „ползотворни“ преговори относно потенциална продажба на напредналите стелт изтребители.

„Както е заложено в американското законодателство, Турция не трябва повече да оперира или да притежава системата С-400, за да се завърне в програмата F-35“, написа Барак в публикация на X.

„Положителните отношения между президента Тръмп и президента Ердоган създадоха нова атмосфера на сътрудничество, довела до най-ползотворните разговори по тази тема от близо десетилетие“, заяви той.

„Надеждата ни е, че тези преговори ще доведат до пробив в идните месеци, който да отговаря на изискванията за сигурност както на САЩ, така и на Турция“, добави Барак.

По време на първия мандат на президента Доналд Тръмп, САЩ извадиха Турция от водещата програма за изтребители от пето поколение, след като сключи сделка с Русия за покупката на С-400, предизвиквайки реакция от американски служители, които изразиха опасения, че зенитно-ракетната система може да послужи за събиране на данни за възможностите на F-35, които да попаднат в ръцете на Москва.

От своя страна Израел многократно е изразявал тревога относно евентуални сделки за F-35 с Турция и други страни в Близкия изток, тъй като се стреми да запази качественото военно превъзходство в региона.

Към днешна дата Израел е единствената държава в региона, разполагаща с F-35 в арсенала си, като в момента експлоатира общо 45 изтребителя и очаква доставката на още 30 единици.

Наскоро обаче Тръмп обяви сделка за F-35 със Саудитска Арабия, пораждайки безпокойство в израелското ръководство. В същото време обаче американски експерти от сферата на отбраната увериха, че саудитското кралство ще получи изтребители с по-малко напреднали способности от тези, използвани от Израел.

През последните месеци Турция, която притежава втората по големина армия в НАТО, се стреми да се възползва от най-добрите си отношения със Запада от години насам, за да обнови остарелия си флот с 40 изтребителя Eurofighter Typhoon, а на по-късен етап и с американски F-35.

Тя вече постигна успех в опита си за придобиване на Eurofighter Typhoon, след като през октомври британският премиер Киър Стармър обяви, че страната му ще достави на Турция 20 нови машини. Докато те бъдат готови, Анкара ще придобие 12 изтребителя Eurofighter от Катар и 12 от Оман, с които да подсили военновъздушните си сили.

Ердоган остава един от най-върлите критици на Израел, който в последните две години често критикува страната в геноцид, сравнявайки я с Нацистка Германия и оприличавайки премиера Бенямин Нетаняху на Адолф Хитлер.

През годините Ердоган поддържа близки отношения с Хамас, чийто висши представители нарича „борци за свобода“.

Путин прие закон, формализиращ конфискацията на частни жилища в окупираните територии.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руският президент Владимир Путин подписа закон, който формализира изземването на „безстопанствени“ жилища в окупираните украински области Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие, съобщиха руски държавни медии, цитирайки официалния портал на Кремъл за правна информация. Документът установява правна рамка за конфискация на имоти в полза на руските окупационни власти.

Съгласно новия закон, даден имот може да бъде признат за безстопанствен, ако „не е възможно да бъде установен неговият собственик“ или ако липсват „действителни документи“, които да доказват собствеността.

Конфискуваното имущество ще бъде прехвърляно във владение на окупационната администрация. Ако собственик на даден имот се появи след конфискацията, законът предвижда възможност за материална компенсация, но това се отнася само за граждани на Руската федерация.

Този режим на конфискация и разпореждане ще бъде в сила най-рано до 2030 г. Новите разпоредби предвиждат няколко начина за използване на иззетото жилищно пространство:

• Прехвърляне на собственост на местни жители, загубили дома си поради военните действия.
• Отдаване под наем в съответствие с Жилищния кодекс на Руската федерация.
• Настаняване на чиновници и служители на окупационните власти и поддържащите структури (включително училища и болници) до 2028 година.

Изземването на „безстопанствено“ жилище се прилага от окупационните власти от известно време.

През март 2025 г. Би Би Си съобщи, че окупационната администрация на Мариупол е определила най-малко 5700 апартамента за конфискация. В голям брой от тези случаи става дума за имоти, собственост на украинци, напуснали града през 2022 г. или загинали по време на обсадата. За да запазят жилищата си, собствениците са принудени да пътуват до Мариупол през руска територия, където са подложени на изтощителни проверки, сложни бюрократични процедури и принуда да получат руски паспорт.

Подобни процеси са документирани и в други окупирани градове. В Мелитопол например, в края на ноември съсобственици на нов жилищен блок, инвестирали в жилищата си преди войната, записаха обръщение към руските власти. В него те разказват, че техните апартаменти са били обявени за „безстопанствени“, след като строителят е напуснал района след началото на инвазията, а окупационните власти отказват да им предадат собствеността.

Жители на Краснодар протестират против строеж на храм, посветен на героите от СВО

🇷🇺⛪️ Над 1000 жители на микрорайон Юбилейний в руския град Краснодар се включиха във видео обръщение към руския президент Владимир Путин, в което се обявяват срещу план на местните власти за изграждане на огромен храмов комплекс в пределите на техния квартал. Обръщението ще бъде изпратено до ежегодната „Пряка линия“ с Путин, която предстои да бъде излъчена идния петък, съобщи местното издание 93.ru.

Властите в Краснодар планират да издигнат 70-метров храмов комплекс на обща площ от 6400 кв. метра в Юбилейний. Според местни медии, в случай на реализация комплексът ще обхваща цялата зелена зона на крайбрежната алея, което ще лиши жителите от традиционно място за разходки.

Първите планове за строеж на храм на това място датират от 2021 г. Още тогава местните жители реагираха остро и се обявиха за запазване на зелената площ. Те подчертават, че съвсем наблизо се намира действащият Рождественски храм, който се пълни само на Великден, Коледа и Кръщение, както и параклисът „Димитър Солунски“.

След началото на руската инвазия в Украйна, темата временно беше на заден план, но през есента на миналата година стана ясно, че на крайбрежната алея се предвижда изграждането на църковен комплекс, който ще включва най-големия храм в Южния федерален окръг.

Преди около година жителите на квартала събраха над 3000 подписа срещу обявените планове за строителство, но получиха единствено уклончив отговор от губернатора.

Пренебрегнати обществени слушания

През октомври се проведе общественo изслушване, в които участваха 1928 души. Над 1400 души или близо 80% гласуваха против строителството, но аргументите им бяха игнорирани от местната власт. В същото време доводите на малко над 430 души, които подкрепиха проекта, бяха приети.

Освен това в началото на ноември жителите инициираха подписка за оставка на кмета Евгений Наумов, който беше обвинен в религиозно разделение в обществото, според местното издание „Юга“.

Подозрения за корупция

През декември близки до Кремъл медии обявиха, че храмът ще бъде построен „в чест на героите от СВО“, като информацията беше потвърдена и от областния губернатор Вениамин Кондратиев. Но противниците на проекта оспориха решението и посочиха, че жилищният квартал не е подходящ за мемориален комплекс поради лошите транспортни връзки и липсата на места за паркиране.

„Ние също уважаваме героите от СВО... Но ако храмът наистина е в тяхна чест, защо го набутват в задънен район, до който дори е трудно да се стигне с кола? Това ли е уважението към паметта на героите – да скриеш храма им из задните улички, където дори роднините няма да могат да дойдат нормално?“, коментира местен жител пред 93.ru.

Сред противниците на проекта все по-усилено се коментират и слухове, според които строежът ще бъде платен от анонимен „меценат“, който в замяна ще получи преференции и терени за жилищно строителство от градските власти.

Медийни атаки и отменена контраакция

След като стотици жители се събраха за обръщение на видео до областния губернатор, близки до Кремъл медии и федерални канали, сред които православния телеканал „Спас“, разпространяват новини, че „събраните хора са против Бога“ и „безбожници и антихристи“. Генералният директор на канала Борис Корчевников нарече събранието „слаб краснодарски майдан“ и „шабаш“, като се позова на лъжливото твърдение, че акцията е организирана от Комунистическата партия (КПРФ).

Но участниците в протеста настояват, че не са против строителството на храма, а са единствено срещу мястото на крайбрежната алея. „Ние всички като деца на нашето общество споделяме християнските ценности и не нападаме никого. Просто се опитваме да защитим нашия малък зелен свят“, заяви един от протестиращите.

Сергей Климов, депутат от градската дума от партия „Нови хора“, обяви контраакция, в която са поканени „всички руснаци, православни християни и всеки, подкрепящ традиционните ценности“. Той сподели, че „героите ни от фронтовата линия също не разбират защо тази предателска измет действа в дълбокия тил и подкопава стабилността в страната“.

По-късно обаче Климов отмени събитието, обяснявайки решението си с намеса на „чуждестранни агенти“ и „нежелани организации“, които са започнали да представят случващото се в последните дни като „вътрешна война в Краснодар“.

„Путин, Помогни!“

В обръщението на местни жители, записано за излъчване по ежегодната „Пряката линия“, която се провежда всяка зима с Путин, те разкриха, че са получили обещание за парк и облагородяване на крайбрежната алея, като вместо властите са променили Общия устройствен план, отнемайки зелената зона за храма. Събралите се скандираха „Юбилейний против застрояването!“ и „Путин, помогни!“.

Хората се съмняват, че ще бъдат показани в ефир, но подобно обръщение е „единствената им надежда на фона на пълното безразличие на местната власт“, заключава 93.ru.

Вучич към фон дер Лайен, хванат от микрофон: „Получих съобщение от Москва“

🇷🇸🇪🇺 В коментар, случайно уловен от включен микрофон, сръбският президент Александър Вучич сякаш намекна, че току-що е получил „съобщение от Москва“, докато пристигаше за разговори с висши представители на Европейския съюз в Брюксел.

Вучич вървеше до председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в сградата „Берлемон“ в белгийската столица за обща снимка в четвъртък, когато прошепна: „Току-що ми дойде съобщение от Москва.“

Разговорът беше рязко прекъснат от Фон дер Лайен, която сякаш отвърна шепнешком: „Хайде... хайде да изчакаме“. Двамата бяха в компанията на председателя на Европейския съвет Антониу Коща и излязоха заедно след снимката.

Не е ясно какво точно съобщение имаше предвид Вучич. Сръбският президент е един от малкото европейски лидери, поддържащи канал за комуникация с Кремъл, след като ЕС прекрати своите дипломатически връзки с Москва след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Вучич пристигна в Брюксел вчера за двустранна среща Сърбия–ЕС, на която бяха обсъдени, наред с другото, и кандидатурата на страната за членство в Евросъюза. Междувременно мирните преговори за руската война срещу Украйна продължават.

В сряда украинският президент Володимир Зеленски заяви, че скоро ще представи на американската страна „по-прецизирани документи“ по отношение на предложения за спиране на войната, изготвени с принос на европейските партньори на Киев.

Американският президент Доналд Тръмп пък намекна, че би могъл да пътува до Европа за среща по преговорите, но само ако това наистина ще придвижи процеса напред.

„Те искат да отидем на среща през уикенда в Европа и ние ще вземем решение в зависимост от това какво ще ни върнат. Не искаме да си губим времето“, каза Тръмп.

За днес е насрочена среща на „Коалицията на желаещите“ – група от над 30 държави, начело на която стоят Франция и Великобритания. Канцеларията на френския президент съобщи, че това е критичен момент за Украйна, нейния народ и сигурността на Европа.

Путин хвали Т-90 като най-добрия танк в света, въпреки загубите в Украйна.

🇷🇺🇮🇳 Руският президент Владимир Путин похвали семейството танкове Т-90 в свое интервю за India Today, описвайки ги като един от най-добрите танкове в света, въпреки големите загуби на бойното поле в Украйна.

„Индия произвежда нашите знаменити танкове Т-90. Вярвайте ми, когато казвам, че тези танкове се считат за едни от най-добрите в света“, заяво Путин, позовавайки се на руския дизайн, който остава широко използван в руската армия и редица експортни клиенти.

Коментарът му идва на фона на нарастващи критики относно ефективността и оцеляемостта на руските бронетанкови сили в Украйна. По данни на разузнавателна група Oryx, която проследява потвърдените с визуални доказателства загуби на техника, Русия е загубила най-малко 203 танка от семейството Т-90 от началото на своята пълномащабна инвазия, сред които 11 броя от експортния вариант Т-90С, който първоначално беше предназначен за чуждестранни клиенти, но впоследствие беше пренасочен към руската армия, както и 146 от модернизирания вариант Т-90M „Прорив“.

Цитираните от Oryx числа се считат за максимално консервативна оценка, тъй като отразяват само случаите, потвърдени с визуални доказателства.

В интервюто Путин изтъкна силните отбранителни връзки между Москва и Делхи, като отбеляза не само износа на руско оръжие към Индия, но и трансфера на чувствителни технологии към нейната отбранитенлна индустрия.

„Индия остава доверен отбранителен партньор за Русия. Ние не просто продаваме технологии – ние ги споделяме, което е рядкост в областта на военно-техническото партньорство“, каза Путин.

Т-90M, най-новата версия на платформата, се произвежда от Уралвагонзавод и включва подобрена броня, електроника и система за управление на огъня в сравнение с по-ранни модели. Тя е внедрена широко в руските армейски части и е прокламирана от държавни служители като основен стълб на модернизацията на бронетанковите сили на страната.

Вариантът Т-90С се произвежда локално в Индия от Heavy Vehicles Factory в Авади, използвайки комплекти от Русия и местни компоненти. Индия остава най-големият чуждестранен оператор на платформата Т-90, с над 1100 танка в служба и стотици други по предишни договори.

Въпреки че Русия продължава да рекламира бойната ефективност на танка, докладите от бойното поле подсказват, че Т-90 са уязвими към западните противотанкови ракети, използвани от Украйна, сред които Javelin, а също така към FPV дронове и дори оръдия на бойни машини като Bradley.

Кийт Келог: Сделката за прекратяване на войната в Украйна е близо.

Украински военнослужещ се разхожда в жилищен комплекс, поразен от руски обстрел в град Константиновка на фронтовата линия в Донецка област, Украйна, 15 ноември 2025 г.
📸 Снимка: Oleg Petrasiuk/Press Service of the 24th Separate Mechanized Brigade

🇺🇸🤝🇷🇺 Специалният пратеник на Белия дом за Украйна заяви, че сделката за прекратяване на войната в Украйна е „наистина много близо“ и зависи от решаването на двата основни въпроса, докато от Кремъл отговориха, че е необходимо част от предложенията да понесат радикални промени.

Тръмп, който иска да остане в историята като президент-миротворец, призна, че прекратяването на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война се е оказал най-сложният въпрос във външната политика от началото на мандата му.

Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г. след осем години на ограничени сблъсъци между подкрепяни от Москва сепаратистки сили и украинската армия в Донбас – регионът, съставен от Донецка и Луганска области.

Специалният пратеник за Украйна Кийт Келог, който предстои да напусне своя пост през януари, заяви по време на форума за национална отбрана „Роналд Рейгън“, че усилията за разрешаване на конфликта са „на последните 10 метра“ – разстояние, което според него винаги остава най-трудно за изминаване.

Донбас и Запорожката АЕЦ – ключови въпроси без отговор

Според него два ключови нерешени проблема са свързани с територията – преди всичко бъдещето на Донбас – и със съдбата на АЕЦ Запорожие – най-голямата атомна централа на континента, която в момента се намира под руски контрол.

„Ако уредим тези два въпроса, смятам, че всичко останало ще се нареди сравнително добре“, каза Келог в събота в Президентската библиотека и музей „Роналд Рейгън“ в Сими Вали, Калифорния.

„Почти сме там. Наистина, наистина сме много близо“, добави Келог.

След като миналата седмица президентът Владимир Путин проведе 4-часови разговори в Кремъл със специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Кушнър, най-близкият съветник по външна политика на Кремъл Юрий Ушаков заяви, че са обсъждани „териториални проблеми“.

Това е кодът на Кремъл за претенциите му към цялата територия на Донбас, въпреки че Украйна все още контролира най-малко 5000 кв. км от региона. Почти всички държави по света признават Донбас за част от Украйна.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че предаването на останалата част от Донецка област е незаконно без референдум и би предоставило на Русия плацдарм за бъдещи настъпления срещу страната.

В неделя руски медии цитираха Ушаков, че Съединените щати ще трябва да направят „сериозни, бих казал – радикални промени в своите документи“ относно Украйна. Той не уточни какви точно промени иска руската страна.

В събота Зеленски съобщи, че е провел дълъг и „съдържателен“ телефонен разговор с Уиткоф и Кушнър. В Кремъл заявиха, че очакват именно Кушнър да извърши ключова работа по изготвяне на евентуална сделка.

Над 2 милиона убити и ранени

Келог, който е пенсиониран генерал-лейтенант, воювал във Виетнам, Панама и Ирак, определи мащаба на загиналите и ранените във войната в Украйна като „ужасяващ“ и безпрецедентен за такъв регионален конфликт.

Според него общите загуби на двете страни възлизат над 2 милиона жертви (убити и ранени) от началото на войната. Нито една от двете страни не оповестява достоверни данни за собствените си загуби.

В момента Русия контролира едва 19% от територията на Украйна, като това включва Кримския полуостров (анексиран през 2014 г.), Луганска област, над 80% от Донецка и 75% от Херсонска и Запорожка област, както и малки ивици от Харковска, Сумска, Миколаивска и Днепропетровска област.

Миналия месец в медиите изтече пакет от 28 предложения в проект за мирно споразумение, което предизвика тревога сред официални лица от Европейския съюз и Украйна, които предупредиха, че той отстъпва пред основните руски ултиматуми – отказ от членство в НАТО, руска окупация над една пета от Украйна и ограниченията върху украинската армия.

Изтекли записи разкриват как Башар ал-Асад и Луна ал-Шибл се подиграват на Путин

🇸🇾🇷🇺 Бившият сирийски президент Башар ал-Асад и покойната му съветничка Луна ал-Шибл се присмиват жестоко на руския президент Владимир Путин в поредица от наскоро изтекли видеозаписи, получени ексклузивно от телевизия Ал-Арабия.

От събота насам Ал-Арабия излъчва тайни записи, на които Асад води неформални разговори със своята близка съветничка Луна ал-Шибл. В тях се вижда как двамата коментират подигравателно редица личности и събития от вътрешния живот на Сирия.

Точната дата на изтеклите записи не е ясна. Режимът на Асад беше свален от бунтовниците преди една година, което го принуди да потърси убежище именно в Русия – страната, която му оказваше най-активна подкрепа по време на гражданската война. В момента се смята, че живее в Москва.

Изтеклите материали хвърлят нова светлина върху отношенията на Асад с най-близкия му кръг и особено с Владимир Путин – човека, когото доскоро наричаше най-важния си съюзник.

В един от клиповете Шибл, която загина в тежка автомобилна катастрофа през юли 2024 г., злобно коментира външния вид и здравословното състояние на Путин:

„Видя ли колко подут изглежда Путин?“, попита тя.

„Всичко са процедури“, отговори самият Асад.

„Да, при Путин всичко е процедури. На 65 години е... онова видео го изложи тотално“, продължи Шибл.

В друг откъс от записа Шибл остро критикува войниците от сирийската армия:

„Гледат ме право в очите... Обичам ги, но ми се гади“, оплаква се тя.

Според източници на Ал-Арабия записите са направени в автомобила на Асад, като по това време в него е бил и Амджад Иса – личният асистент на ал-Шибл.

Украинските войници на фронта са скептични към мирния план.

🇺🇦 Премествайки се между влажни мазета и кални окопи, за да отблъскват непрекъснатите руски атаки във войната, която след два месеца ще навлезе в петата си година, изтощените украински войници казват, че мотивацията им се крепи на съзнанието, че се сражават за нещо по-голямо: защитата на родината си.

Но докато преговарящите екипи се опитват да изковат мирно споразумение, войниците на фронта са убедени, че Русия остава решена да завладее Украйна – независимо дали сега, или след няколко години с възстановени сили – и без значение какъв ще е текстът на евентуалната сделка.

Те също така са категорични Киев трябва да поддържа голяма армия, за да опази сегашната близо 1300-километрова фронтова линия.

„Въоръжените сили на Украйна в момента са основната преграда между спокойния граждански живот на украинците и лошия ни съсед“, отбеляза 40-годишен артилерист пред Асошиейтед прес недалеч от границата между Днепропетровска и Донецка област. По стандартен военен протокол той се представя само с позивната „Келт“ при условие да не се разкрива точната му локация.

Украинските защитници изказват силно недоверие, че Москва изобщо има намерение да спазва каквото и да е мирно споразумение. Без сериозни гаранции за сигурност – например членство в НАТО – те и военните анализатори се обединяват около прогнозата, че следваща руска инвазия е неизбежна – със свеж личен състав и въоръжение, но по-важното – с научените уроци от провала в първите седмици от пълномащабното нахлуване през пролетта на 2022 г.

Бъдещата руска заплаха

От тъмен окоп с кални стени, където се укрива от бръмчащите над главата му дронове камикадзе, Келт се опасява, че каквото и примирие да бъде сключено, то ще се окаже краткотрайно.

„Това примирие ще е кратко, за да си възстановят силите три или пет години, и пак ще се върнат“, отбеляза бившият търговец на мебели от Киев, докато около него ехтят артилерийски гърмежи.

Серхий Филимонов, командир на батальон „Вълците на Да Винчи“, изрази тревога, че евентуално мирно споразумение би предоставило всичко необходимо на руската страна, за да нападне отново.

„За руснаците ще е чудесно – да спрат войната, да премахнат санкциите, да се подготвят за нова война и пак да нападнат“, категоричен е той. „Не вярвам, че може да има мир, преди Русия да бъде унищожена или поне ръководството ѝ да бъде сменено.“

Пренапрегнатата украинска армия

Филимонов разказва как руските сили за кратко навлезли в Покровск, ключов логистичен център в западната част на Донецка област и основна цел на руската настъпателна кампания от 20 месеца насам. В началото руснаците бяха изтласкани, а неговата бригада успяваше да задържи участъка си, но все по-често усилията ѝ се проваляха заради съседни части, пълни с неопитни новобранци.

В понеделник Кремъл се похвали, че е превзел града след повече от година кръвопролитни боеве, но президентът Володимир Зеленски опроверга твърдението от Париж и заяви, че сраженията там продължават.

Мащабен руски пробив по фронтовата линия ще зависи от способността на украинската армия да увеличава и поддържа своята численост, смята американският военен анализатор Роб Лий.

„На Украйна ѝ липсва жива сила, липсват ѝ резерви“, казва той. „Достатъчно е една-единствена украинска бригада да изпита сериозни затруднения, и Русия напредва“, обясни той.

Тарас Чмут, украински военен експерт и ръководител на фонд за събиране на средства за нуждите на украинската отбрана, каза пред обществената телевизия „Суспилне“ днес, че множество предно разположени батальони в момента са съставени от едва 20 бойци вместо обичайните 400–800.

Макар Киев да мобилизира до 30 000 души месечно, голяма част от тях намират начин да избегнат служба или се оказват негодни да заменят ветераните на първа линия.

Ключовите точки все още се държат

Въпреки това украинските войски успяват да задържат позиции в Покровск, както и в Купянск и Вовчанск в Харковска област – две места, които Русия се опитва безуспешно да превземе повече от година, припомни Юрий Федоренко, командир на батальона за безпилотни системи „Ахилес“.

Русия хвърли десетки хиляди от своите войници в пехотни щурмове срещу тези градове и фактът, че все още не успява да ги превземе изцяло „свидетелства за високата мотивация и устойчивост на украинската армия“.

Миналата седмица руският президент Владимир Путин се закани, че боевете няма да спрат, докато Украйна не изтегли въоръжените си сили от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области, които бяха незаконно анексирани от Кремъл през септември 2022 г. Руските войски контролират едва половината от Запорожие и Херсон без да контролират едноименниет им областни центрове, както и две трети от Донецка област.

Руско-американският проект за мирно споразумение включваше ограничаване на числеността на украинската армия и фактическо изтегляне от останалата част на Донецка област. Зеленски по-късно разкри, че преработена версия би могла да сработи, но все още не е ясно какво ще съдържа крайния документ.

Роб Лий, който редовно посещава фронтовата линия, отбелязва, че през руското настъпление през 2025 г. е относително по-бързо отколкото миналата година, но не е сигурно, че следващата година тази закономерност ще се запази превземе останалата една трета от Донецка област.

„Където и да напредне Русия, Украйна дава приоритет на отбраната и успява да удържи дълго време, след което Русия успява да напредне в други посоки“, обясни той, подчертавайки руската тактика на натиск по няколко направления едновременно.

Украйна пак ще има нужда от западна помощ

От калния си окоп Келт се подиграва на идеята за намаляване числеността на украинската армия, което според него означава просто „да улесниш руснаците да те убият по-късно, вместо сега“.

Но да се поддържа армия в сегашните мащаби от малко над 1 милион души е почти невъзможно без продължаваща западна подкрепа. От началото на войната през февруари 2022 г. Киев харчи почти всичките си приходи от данъци за издръжка и въоръжаване на защитниците си, а всичките останали разходи като здравеопазване, социални програми, образование, пенсии, енергетика, се покриват изцяло от западни грантове и заеми.

ЕС отпусна 50 млрд долара помощ за периода 2024–2027 г. по програмата Ukraine Facility, но за 2026 и 2027 г. ще ѝ бъдат необходими 83,4 млрд за въоръжените сили и 52 млрд за всички други държавни разходи, сочат изчисленията на икономиста Глиб Буряк от Украинско-американския университет Конкордия.

Бъдещето на украинските финанси, в това число на възможността да поддържа голяма армия, ще зависи от това какво ще е записано в мирния план относно замразените руски активи, заяви Буряк и отправи предупреждение, че ако войната спре, помощта може рязко да намалее.

„Как точно ще бъдат управлявани тези активи ще определи финансовото състояние на Украйна през следващите години“, обобщи той.