Бивш командващ на руските сухопътни войски призна провала в първите дни от войната.

🇷🇺 Генерал-полковник Владимир Чиркин, бивш командващ на Сухопътните сили на Руската федерация, заяви в телевизионно предаване, че Москва е започнала военната си операция в Украйна без адекватна подготовка и на базата на неточни разузнавателни данни.

Чиркин, който ръководи сухопътните сили от 2012 до 2013 г., направи коментарите си в ефира на прокремълския телевизионен канал РБК. Той посочи, че началото на операцията е било белязано от прекомерна самоувереност и илюзии за бърза победа, подобна на конфликта с Грузия през 2008 г.

„Русия отново не беше готова за война. Освен това, както обикновено, допуснахме грешна оценка на противника и преоценка на собствените сили. Всички, ако си спомняте, на 24 февруари казваха, че войната ще свърши за три дни, 'сега ще ги смачкаме'. Някъде се задейства тбилиският синдром...“, заяви Чиркин.

„За съжаление, не стана така. Аз бих поставил незадоволителна оценка на цялата разузнавателна общност. По същество, на ръководството на страната беше подадена лъжлива информация, че 70% от населението на Украйна е за нас, 30% против. Оказа се точно обратното: 30% за нас, а 70% против! До какво доведе това, вече знаем. Буквално през първите седмици получихме сериозен, жесток урок“, продължи той.

Чиркин определи този урок като неуспеха на руските сили край Киев и последвалото оттегляне от северните области на Украйна. Освен това руският генерал коментира твърдението на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу, в което той нарече оттеглянето „жест на добра воля“, като отбеляза, че това е било опит да се представи провала в положителна светлина.

Генералът засегна и темата за колосалните загуби на руската армия и подчерта, че те са значителни и все още не са разкрити публично. „Колко ранени, загинали и осакатени оставихме там, това знаят в нашата армия. И мисля, че историята все още не е напълно разкрита“, добави той.

Думите му представляват рядък случай на публична дискусия на предизвикателствата пред руското ръководство в началото на конфликта, който Москва нарича „специална военна операция“. В Русия публичните критики могат да доведат до наказателни мерки лишаване от свобода за период от до 15 години, според новото законодателство, прието през 2022 г. Оттогава властите засилиха мерките си срещу лица, изразяващи несъгласие с официалната политика, включително поддръжници, дръзнали да посочат конкретни проблеми.

Украински журналист откри незаконната дъщеря на Путин в Париж.

🇷🇺🔍🇫🇷 Разследващ журналист на украинския канал ТСН успя да намери една дъщерите на руския президент Владимир Путин, която срещна в малка художествена галерия в Париж, за да я попита за отношението ѝ към политиката на нейния баща и войната в Украйна.

Жената, представена като Елизавета Кривоногих-Руднова, известна още като Луиза, живее в Париж и работи в галерия L в 20-ия район на града, където рядко минават туристи. Разследвания, проведени по-рано, установиха, че тя е дъщеря на Путин и Светлана Кривоногих, една от най-богатите жени в Руската федерация. Физическата ѝ прилика с руския лидер е описана като поразителна.

Журналистът Дмитрий Святненко се приближи към нея след откриването на изложба в галерията в сряда вечерта, след което я попита дали подкрепя политиката на баща си, на което тя отговори: „А аз какво общо имам?“

Святненко ѝ предложи да се обади на баща си, за да му каже да спре обстрелите над Киев, на което тя отговори с „Е, разбира се.“

Разговорът, воден на улицата, продължи с предложение от журналиста да ѝ купи билет за полет до Киев, където ще има възможност да се „изяви като ПВО, по-добро от всички Патриоти“, на което тя отговори: „Е, представяте ли си как сега ще тръгна?“

В самия край на не особено дългия разговор между двамата тя изрази дълбоко съжаление относно случващото се:

„За съжаление, не мога да помогна по никакъв начин. Много съжалявам. Наистина много съжалявам, че всичко това се случва. За съжаление, не съм отговорна за тази ситуация.“

В репортажа се отбелязва, Луиза е била придружавана от мъже, сред които вероятно охранител, а безжичният микрофон на журналиста внезапно е спрял да работи по време на интервюто, за което той предположи, че може да е бил заглушен. Разговорът все пак е записан с резервен микрофон на камерата.

Галерията L е малко пространство с две стаи, където се провеждат изложби-продажби на не повече от 20 картини. Събитието привлече около десетина посетители, които се разотидоха след 21 часа, но персоналът остана да допие алкохолните напитки от презентацията.

Повече детайли за Елизавета Кривоногих-Руднова са налични в разследване на ТСН. Кремъл не е коментирал твърденията за роднинската ѝ връзка с Путин, който рядко обсъжда личния си живот публично.

Срещата между САЩ и Русия в Кремъл завърши без пробив след пет часа.

🇺🇸🤝🇷🇺 Срещата между представители на Русия и САЩ в Кремъл приключи след близо пет часа на конструктивни разговори, които обаче не доведоха до компромис и тепърва предстои много работа. Това заяви Юрий Ушаков, старши съветник на руския президент Владимир Путин, пред журналисти след края на срещата.

В Кремъл за срещата пристигна американска делегация, съставена от специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Кушнър, зетя на американския президент Доналд Тръмп. Срещата беше стартирана във вторник вечерта, като част от подновените усилия на администрацията, за постигане на мирно споразумение. Двете страни се договориха да не разкриват съдържанието на разговорите.

Срещата идва няколко дни след като американски представители проведоха разговори с украинска делегация във Флорида – преговори, които държавният секретар Марко Рубио определи като „предпазливо оптимистични“.

В центъра на усилията стои мирният план на Тръмп, който се превърна в публично достояние преди месец, когато предизвика тревога заради очевидни си уклон в полза на Москва. Той включваше част от основните искания от ултиматума на Кремъл, отхвърляни от Киев като абсолютно неприемливи: например изтегляне на украинската армия от цялата територия на Донбас и отказ от кандидатурата на страната за членство в НАТО. Преговарящите намекнаха, че рамката вече е понесла промени, но не е ясно по какъв начин.

Във вторник Путин обвини европейските съюзници на Киев, че саботират водените от САЩ усилия за прекратяване на войната.

„Те нямат мирна програма, те са на страната на войната“, заяви Путин по адрес на лидерите на ЕС.

Обвиненията му изглеждат като пореден опит да посее раздор между Тръмп и европейските страни и да подготви почвата за провал на мирните преговори, при който Москва да не бъде обвинявана за това.

Путин обвини Европа, че внася „абсолютно неприемливи за Русия“ искания в мирните предложения, с което блокира целия мирен процес, а след това обвинява Москва. Освен това той отново подчерта, че Русия няма планове да напада Европа – опасения, които редовно се изказват на глас в страните от Източна Европа.

„Но ако Европа изведнъж реши да воюва с нас и започне – ние сме готови още сега. Тук не може да има никакво съмнение“, каза Путин.

Русия започна войната през 2022 г. с пълномащабна инвазия срещу суверенна европейска държава. Оттогава европейските съюзници на Киев инвестираха милиарди долари за финансова и военна подкрепа, за да отхвърлят своята енергийна зависимост от Русия и да укрепят собствените си армии, за да възпират евентуално продължение на руската инвазия с по-нататъшно завземане на територии със сила.

Те се опасяват, че ако Русия получи каквото поиска в Украйна, това ще я остави със свободни ръце да заплашва и дестабилизира и други европейски страни, които вече бяха изправени пред нахлувания на руски дронове и изтребители, както и пред широка саботажна кампания на руското разузнаване.

Мирният план на Тръмп разчита предимно на Европа да осигури по-голямата част от финансирането и гаранциите за сигурност на следвоенна Украйна, макар че никой европейски представител не е бил консултиран за неговия първоначален вариант. Затова правителствата на държавите в ЕС настояват мирните усилия да отчитат и техните аргументи.

По същото време, докато Уиткоф е в Москва, украинският президент Володимир Зеленски посети Ирландия – поредната му спирка в европейска държава, която помага на страната му да се брани от руската агресия.

Зеленски заяви, че очаква бързи сигнали от американските пратеници в Москва дали преговорите могат да продължат напред, след като първоначалният план от 28 точки на Тръмп беше свит до 20 по време на неделните разговори между американски и украински представители във Флорида.

„Бъдещето и следващите стъпки зависят от тези сигнали. Те ще се променят дори час по час днес, вярвам“, каза Зеленски на пресконференция в Дъблин заедно с ирландския премиер Мишел Мартин.

„Ако сигналите покажат честна игра с нашите партньори, тогава може би ще се срещнем много скоро – с американската делегация“, добави той.

„Има много диалог, но ни трябват резултати. Хората ни умират всеки ден“, подчерта Зеленски. „Аз съм готов да се срещна с президента Тръмп. Всичко зависи от днешните разговори.“

След месеци на безпочвени усилия за прекратяване на кръвопролитието, Тръмп изпрати делегацията си в Кремъл, за да придвижи мирните си предложения. До момента преговорите вървят в паралелни линии – Рубио се срещна с украински представители.

Зеленски съобщи, че във вторник се е видял с украинската делегация, върнала се от преговорите във Флорида. Рубио каза, че е постигнат напредък, но „предстои още работа“.

Зеленски обясни, че разговорите във Флорида са били проведени на базата на документ, който е бил изготвен по-рано в Женева, и че сега той е финализиран, макар да не уточни какво конкретно влага в този израз.

Украински дипломати полагат усилия за „съществено включване“ на европейските партньори към процеса по вземане на решения, каза Зеленски в Telegram и алармира за руски кампании, насочени към тиражиране на дезинформация манипулиране на преговорите.

В понеделник украинският президент беше на официална визита в Париж, където неговият френски колега Еманюел Макрон каза, че са говорили по телефона с Уиткоф. Двамата са се чули с лидерите на други осем европейски държави и представители от високите етажи на ЕС и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Дипломатите имат трудната задача да преодоляват огромните различия между Русия и Украйна и да убедят двете страни в компромиси. Основните пречки – дали Киев трябва да отстъпи територия на Москва и как да се гарантира бъдещата сигурност на Украйна – остават неразрешени.

Зеленски се намира под огромен натиск в един от най-мрачните периоди за страната му от началото на руската агресия. Освен дипломатическия натиск той трябва да намери пари, за да остане страната му на повърхността, да се справи с тежкия корупционен скандал, стигнал до най-високите етажи на неговата власт, и да удържи ежедневните опити на руската армия за настъпление по фронта.

В понеделник вечерта Кремъл обяви, че руската армия е превзела ключовия град Покровск в Донецка област. В същото време обаче Зеленски заяви от Париж, че битката за Покровск все още продължава.

Във вторник Генералният щаб на Украйна също отхвърли твърденията на руската страна и ги описа като пропаганден ход. Украинската армия подготвя допълнителни логистични маршрути за доставки до войските в района, се казва в публикация във Facebook.

Бягство от Мариупол: Тийнейджъри се измъкват от руската военна служба в окупирана Украйна.

Удар по жилищен блок на улица „Митрополитска“ в Мариупол през март 2022 г. Обсадата опустоши инфраструктурата на града.
📸 Снимка: Evgeniy Maloletka/Associated Press

🇺🇦 Родният им град Мариупол е под руска окупация вече три години. Когато училището им се превърна в пункт за набиране на войници за руската армия, тийнейджърите Николай и Давид решиха да избягат. „Нямах избор“, казва Давид.

Николай и Давид, чиито истински имена са други, разказаха пред AFP за бягството си от Мариупол. За страха да не ги върнат обратно и да ги вкарат в затвора – част от опитите на Русия да попречи на младите мъже да напуснат окупираните територии.

Според правозащитни организации и украински служители в изгнание, училищата в окупираните територии на Украйна помагат на руската армия, съставяйки списъци на учениците, за да улеснят вербуването.

„Те имат само една цел – всяко украинско дете в бъдеще да стане руски войник“, заяви омбудсманът по правата на човека на Украйна Дмитро Лубинец.

Директорът на училището на Николай и Давид наричаше учениците „бъдещи защитници на Русия“ – и то под нов портрет на руския президент Владимир Путин. Момчетата обаче бяха твърдо решени да се противопоставят.

„Просто си казах: Какво става бе? Защитник на какво?“, спомня си 19-годишният Давид. Но когато започват повиквателните, двамата приятели от деца решават да избягат.

„Не можеш да ме накараш да се бия срещу украинската армия – тя си е моя“, казва Николай.

Според непотвърдени украински данни над 46 000 украинци от окупираните територии са били мобилизирани в руската армия, от които 35 000 са от Крим, окупиран още през 2014 г.

Давид и Николай събраха спестяванията си, стегнаха багажа и намериха начин да се измъкнат от Мариупол.

„Плаках, защото напускам родния си град. Но нямах избор“, спомня си Давид.

На един от контролно-пропускателните пунктове двамата са подложени на разпит от служители по сигурността на руските окупационни власти, който продължава близо пет часа. Взимат отпечатъци, претърсват телефоните им и ги заплашват, че ще им подхвърлят наркотици. Ако целта на пътуването им не е да отидат в Русия, както твърдят момчетата, ги чакат две години затвор.

„Седях и си мислех, че това е краят, че ще ни върнат обратно“, разказва Давид за момента на разпита.

За огромно тяхно облекчение и двамата са пуснати. Техен съученик, който също иска да избяга, но няма паспорт, останал в Мариупол. Той дори не смее да отиде в паспортна служба от страх да не го повикат веднага, казва Давид. Просто няма как да се измъкне, обяснява той.

Пристанищният град Мариупол беше превзет от руските сили през май 2022 г. след кървава обсада, продължила 86 дни. Според базата данни за конфликти в университета в Упсала (UCDP), жертвите са най-малко 27 000. По време на обсадата много жители се укриха в един от театрите в града, който беше бомбардиран от въздуха на 16 март. Според агенция Асошиейтед прес при удара загинаха най-малко 600 души.

Според Службата на ООН по правата на човека до 90% от жилищните сгради в града са повредени или разрушени, а около 350 000 души са били принудени да напуснат. Сега Русия строи жилищни комплекси върху руините, за да привлече руснаци да се заселят в Мариупол.

Мерц: Европа няма да позволи на Путин да излезе от войната с успех.

🇩🇪🤝🇺🇦 Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Европа няма да позволи на Владимир Путин да излезе от войната в Украйна при условия, които биха могли да се тълкуват като негов успех.

Мерц подчерта, че всяко евентуално мирно споразумение трябва да получи изричното съгласие както на Украйна, така и на държавите от Европейския съюз, за да бъде смятано за жизнеспособно.

„Искаме тази война да приключи колкото се може по-скоро. Но споразумение, сключено между великите сили без съгласието на Украйна и без съгласието на европейците, няма как да бъде основа за истински и траен мир в Украйна“, заяви Мерц пред Бундестага, долната камара на парламента.

Изявлението беше направено по време на парламентарен дебат за федералния бюджет на Германия за 2026 г., в който се предвижда значително увеличение на финансовата помощ за Украйна. Освен това Мерц отбеляза, че запазването на мира в Европа остава основен приоритет на правителството му, но предупреди, че няма да допусне уреждане, което би означавало капитулация на Украйна.

Мерц изтъкна, че Европа не трябва да бъде изтласквана на заден план в този процес: „Европейските въпроси могат да се решават само със съгласието на Европа. Европа не е пешка, а суверенен играч със собствени интереси и ценности.“

Канцлерът потвърди, че Германия планира да увеличи помощта за Украйна през следващата година до 11,5 млрд евро спрямо предвидените по-рано 8,5 млрд евро. Той също така изяви твърда подкрепа за финансиране на отбраната и реконструкцията на Украйна със средствата от замразени държавни активи на Руската федерация.

„Германия ще продължи да подкрепя украинския народ толкова дълго, колкото е необходимо“, каза той и добави, че Берлин е готов да използва блокираните руски средства за тази цел.

Мерц е категоричен, че Путин трябва „да осъзнае, че няма шанс да спечели тази война за сметка на европейския ред на свободата и мира“.

Пълният 28-точков мирен план на Тръмп за Русия и Украйна

🇷🇺🕊️🇺🇦 Новият план на Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна предвижда Русия да получи части от Донецка област, които никога досега не е достигала, в замяна на гаранции за сигурността на Украйна и Европа срещу бъдеща руска агресия. Това съобщава Axios, цитирайки анонимен американски служител, запознат с въпроса.

Украйна и съюзниците ѝ в Европа биха възприели това като огромна отстъпка пред Русия. Според този американски служител обаче позицията на Белия дом е, че ако войната продължи, Украйна така или иначе ще загуби отбелязаните територии, затова е в неин интерес да сключи сделка сега“.

Пълният 28-точков план

1. Суверенитетът на Украйна ще бъде потвърден.

2. Ще бъде подписан пакт за ненападение между Русия, Украйна и Европа.

3. Русия няма да нахлува в съседни държави, в замяна на което НАТО няма да се разширява повече.

4. Ще бъде проведен диалог между Русия и НАТО за намаляване на напрежението.

5. САЩ ще предоставят на Украйна гаранции за сигурност след края на войната.

6. Украинската армия ще бъде ограничена до 600 000 души (в момента е около 850 000).

7. Украйна ще промени конституцията си и ще декларира, че никога няма да се присъедини към НАТО.

8. НАТО няма да разполага войски в Украйна. Това НЕ засяга плана за мироопазващи сили начело с Обединеното кралство и Франция („Коалиция на желаещите“) – той остава на масата.

9. Великобритания и ЕС ще продължат да държат изтребители в Полша (както правят и сега).

10. Ако Украйна нахлуе в руска територия, ще загуби американските гаранции за сигурност. Ако Русия нахлуе в Украйна, освен съвместен американско-украински военен отговор, всички санкции ще бъдат върнати, признаването на новите територии и всички предимства ще бъдат изтеглени от споразумението.

11. На Украйна ще бъде позволено да се присъедини към Европейския съюз.

12. С международна подкрепа ще бъде създаден Фонд за развитие на Украйна, който ще помогне за възстановяване след войната, реконструкция, развитие на промишлеността и добив на редкоземни метали.

13. Постепенно ще бъдат вдигнати санкциите срещу руската икономика, за да се позволи нейното връщане в световната икономика, а Русия ще бъде поканена отново в Г-8.

14. 100 милиарда долара от замразените руски активи ще отидат за възстановяване на Украйна. Останалите, предимно европейски, ще бъдат размразени.

15. Ще бъде създадена съвместна американско-руска гореща линия за наблюдение на спазването на споразумението.

16. Русия ще приеме закон, който задължава спазването на пакта за ненападение с Украйна и Европа.

17. САЩ и Русия ще удължат договора START за ядрените оръжия.

18. Украйна няма да се стреми към сдобиване с ядрено оръжие.

19. МААЕ ще поеме контрола над Запорожката АЕЦ, която сега се намира под руски контрол, като произведеното електричество ще бъде разпределяно поравно – 50/50 между Украйна и Русия.

20. И двете страни ще въведат образователни програми за насърчаване на толерантността в обществото. Всички нацистки идеологии ще бъдат забранени.

21. Украйна ще се изтегли от останалата част на Донецка и Луганска област. Линиите в Запорожие и Херсон ще бъдат замразени. Русия ще се изтегли от цялата Днепропетровска, Харковска и Сумска област. Руските сили НЯМА да влизат в частта на Донецка област под украински контрол – макар и регионът да бъде признат за руски, той остава международно призната демилитаризирана буферна зона.

22. Нито една от страните няма да се опитва да променя тези териториални договорености със сила в бъдеще.

23. Русия няма да пречи на Украйна да използва река Днепър за търговски цели.

24. Ще бъде създаден хуманитарна комисия: ще се извърши пълен обмен – всички за всички (цивилни, военнопленници и тела на загинали войници).

25. В Украйна ще се проведат президентски избори в срок от 100 дни.

26. Всички участници в конфликта ще получат пълна амнистия за своите действия по време на войната.

27. Споразумението ще има задължителен правен характер и ще бъде наблюдавано от Съвет за мир, оглавяван от американския президент.

28. Веднага след като двете страни се съгласят, влиза в сила незабавно примирие по суша, въздух и море. И двете армии започват оттегляне към договорените позиции.

Citibank напусна Русия след продажба на местното си подразделение

Общински служител се опитва да изгони мъж, заспал на стълбите пред клон на Citibank в Москва, 2 април 2023 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇺🇸🏦🇷🇺 Citibank, една от най-големите западни финансови институции, опериращи в Русия от 90-те години на миналия век, завърши излизането си на страната с продажбата на местното си дъщерно дружество на Renaissance Capital – финансова група, която някога беше собственост на милиардера и бивш кандидат за президент Михаил Прохоров, съобщи в сряда The Moscow Times.

Продажбата беше одобрена с указ, подписан от руския президент Владимир Путин, макар сумата по сделката да не е оповестена.

Citibank обяви плановете си за оттегляне от руския пазар още през 2021 г. – преди пълномащабната инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г. – и предприе постепенно свиване на дейността, припомня The Moscow Times.

Между 2022 и 2025 г. кредитният портфейл на Citi в страната намаля с цели 98%, докато депозитите от физически и юридически лица спаднаха до 150 пъти.

Банката прекрати всички услуги за дебитни карти, спря всички преводи чрез Системата за бързи плащания (руския аналог на VISA и Mastercard) и закри своя последен клон за физически лица в столицата Москва в края на 2024 г. До октомври тя прекрати и всичките операции със спестовни сметки, според The Moscow Times.

Повечето западни банки се опитват да напуснат Русия още от началото на пълномащабната инвазия в Украйна, но само някои от тях като френската Société Générale, нидерландската ING и американската Goldman Sachs и успяха да стигнат до сделки за продажба.

Raiffeisenbank остава най-голямата западна банка, която продължава да функционира в страната, но се намира под сериозен натиск от Кремъл, който блокира нейните опити да продаде бизнеса си, за да запази това, което Москва смята за жизненоважни „финансови мостове“ с Европа – ключов купувач на руски нефт и газ, отбелязва The Moscow Times.

По-рано беше съобщено, че руският филиал на Raiffeisen Bank International е извършвал транзакции за компании, доставящи материали за руската военна индустрия. Въпреки че през юли 2024 г. обяви намеренията си за значително намаляване на дейността си в страната, тя не се е оттеглила напълно.

По примера на Украйна: Русия създаде нов род войски – Сили за безпилотни системи

📸 Снимка: Алексей Коновалов / ТАСС

🇷🇺 Следвайки примера на Украйна, Въоръжените сили на Руската федерация добавиха Сили за безпилотни системи като нов род войски, за да обедини способностите за водене на война с дронове, съобщи руското независимо издание ASTRA.

В публикация от сряда се посочва, че новият род войски включва напълно организирани полкове и подразделения под специална командна структура.

Ръководството и оперативната рамка са назначени, а заместник-командирът полковник Сергей Иштуганов заяви: „Продължава подсилването на наличните формирования и създаването на нови подразделения в Силите за безпилотни системи. Към тях се назначават оператори, инженери, техници и други специалисти.“

Този ход беше извършен близо година след директивата на руския президент Владимир Путин от декември 2024 г. за създаване на специализиран род войски за дронове. Тогава руският министър на отбраната Андрей Белоусов заяви, че новият род войски ще бъде изцяло оперативен до третото тримесечие на 2025 г.

Kyiv Post припомня, че Върховната рада на Украйна одобри предложението за създаване на Силите за безпилотни системи към ВСУ през септември 2024 г.

По-рано беше съобщено, че Москва планира да привлече около 210 000 военни за новите си сили за безпилотни системи не по-късно от до 2030 г.

Единственият шанс за истинска промяна в Русия минава през загубата ѝ в Украйна.

🇷🇺 Нацистка Германия се изправи пред своите престъпления едва след разгром на бойното поле, който направи отричането невъзможно. Русия, напротив, продължава да отъждествява победата с морална правота. Без ясно и неоспоримо поражение няма чувство за вина, а без вина – основа за размисъл или реформи.

Близо 4 години след пълномащабната инвазия в Украйна, руското общество показва малко признаци на колективен размисъл и признаване на отговорност. Кремълската пропаганда набира сила в европейски и американски градове; спортисти, подкрепящи руската агресия, са допускани до международни състезания; а руски културни фигури, поддържащи Путин, отново се завръщат на световната сцена.

Преговори за мир без отговорност

Благодарение отчасти на усилията на САЩ все още се появяват дискусии за мирни преговори. Руските официални лица обаче настойчиво отказват да участват в реални преговори, а не само в разговори за тях – факт, който наскоро беше отбелязан с тревога от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс:

„Оставаме ангажирани с мира, но за танго са нужни двама. За съжаление, през последните няколко седмици видяхме, че руснаците отказват да седнат на двустранни срещи с украинците. Отказват да седнат и на тристранни срещи, където президентът или някой друг от администрацията би могъл да се срещне с руснаците и украинците на масата за преговори.“

Дори сред дискусиите за потенциални преговори въпросът за отговорността на Русия за нейната агресия в Украйна – цивилните жертви, масовата разруха и нарушенията на международното хуманитарно право – до голяма степен липсва от разговора.

Самите руснаци не изглежда да изпитват нито лична, нито колективна вина за войната. Повечето подкрепят инвазията, а значителна и гласовита част изразява одобрение към бомбардировките над цивилни и открито празнува украинските смъртни случаи. Според руския център „Левада“ около 74% от руските граждани подкрепят войната срещу Украйна, по данни от лято 2025 г. Държавата продължава да налага своя наратив за обсадена нация под външна заплаха, който много граждани изглежда приемат. Това може да служи за отклоняване на чувството за вина, емоция, която често е свързана с процеси на обществен размисъл и промяна.

„Вината е сложна смесица от емоции: тъга, гняв, съжаление, тревога, объркване, срам, разкаяние, самосъзнание и емпатична загриженост за другите“, отбеляза кризисният и военен терапевт Любов Юнак. „Някои специалисти виждат вината като двойственост, в която страх и радост, скръб и удовлетворение съществуват заедно. Това е сложно чувство, което отразява социална зрялост.“

Може би единствен опит на руснаците да признаят колективна вина е осъждането на сталиниския режим от съветския лидер Никита Хрушчов между 1953 и 1964 г. Дори то обаче е повърхностно и селективно и не признава пълната колективна отговорност на съветската система и съветския народ; много историци твърдят, че той се опитва да стовари вината предимно върху Сталин лично, вместо да признае структурното или общественото съучастие. Самият Хрушчов, както отбелязва историкът Ярослав Хрицак, „имаше кръв до лактите“.

„Дори това плахо усилие задържа Сталин от реабилитация за известно време“, обяснява Хрицак. „Всичко това се промени при Путин. Сталин отново е възхваляван като герой, а негови паметници се връщат. Бързият обрат на Русия от антисталинизъм към сталинизъм сочи колко лекомислено е било разчистването на сметките с престъпленията от миналото. Ако Русия някога отново стане демокрация, ще се изправи пред огромна задача да се сблъска със собствената си история.“

Засега няма реални признаци, че такова разчистване дори започва. Докато човек или цяла нация не преживее поражение, илюзията за морална правота остава непокътната. За днешните руснаци тази илюзия приема формата на упорития наратив, че чрез нахлуването в съседна държава „ние защитаваме страната си“ – послание, често повтаряно от руски официални лица и от самия Путин. Ясното поражение би разбила тази рамка на самоизмама. Затова всяко по-широко пробуждане е малко вероятно, докато военният провал не стане и неоспорим, и необратим.

Все пак, може ли морален шок от престъпленията на страната им да събуди чувство за вина?

Защо Русия не може да се реформира без поражение

Дори доказани зверства на руски войници в Буча, Мариупол и други украински градове не успяха да предизвикат масов размисъл или вина. Това е така, тъй като признаването на истината просто би означавало да бъде поета отговорност, казва Юнак.

„Психиката на средностатистическия руснак, лишена от всякакъв размисъл, създава нещо като колективна морална глухота – това е единственият начин да оцелеят. Те се оттеглят в клишета като ‚не всичко е толкова ясно‘ или използват примитивни механизми на отричане като: Буча беше инсценирана!“, обяснява тя.

Руската пропаганда подкрепя това мислене. Стратегията на „пожарен маркуч от лъжи“ залива всички медийни канали с редица противоречиви версии на събитията, без да се съобразява с истината и последователността – достатъчно, за да замъгли водата.

Но самата човешка психика има мощни механизми за избягване на отговорност. Юнак даде аналог, за да обясни как мозъкът реагира на новини, които би трябвало да предизвикат дълбока вина. В случаи, когато баща сексуално малтретира дъщеря си, често дъщерята, а не бащата, бива изгонена от семейството. Ако истината се признае, околните биха изпитали силна вина, задето не са я защитили. „Хората се вкопчват в отричането – защото психиката трудно понася такова ниво на отговорност“, казва Юнак.

Според Юнак подобни психологически модели обясняват как много руснаци реагират на войната. Макар да няма строги граници, тя отбелязва няколко повтарящи се тенденции. Някои остават до голяма степен неинформирани и податливи на манипулация – понякога заради ограничен достъп до независима информация. Много други обаче активно избягват неудобните истини, разчитайки на отричане, потискане или емоционално дистанциране. А има и такива, които се ангажират по-интелектуално, но използват рационализация, за да оправдаят войната, рамкирайки я в лъжливи идеологически термини като „ние се борим с нацисти“ или „защитаваме се от Запада“.

Само последните две групи – тези, които избягват или рационализират – може би някога ще са способни да изпитат вина, казва Юнак. Но докато украински територии са под руска окупация, дори предварителни разследвания на военни престъпления са невъзможни. Доклади на ООН сочат, че в тези окупирани територии цари „атмосфера на страх“. Около 600 000 украински деца се обучават в училища, където родният им език е забранен, а военното обучение е задължително.

Освен това руснаците са депортирали незаконно или преместили насила близо 20 000 украински деца. През март 2023 г. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на президента Владимир Путин и комисаря по правата на децата Мария Львова-Белова именно за отвличането на украински деца в Русия. И все пак тези престъпления продължават.

Историята обаче показва, че дори най-ужасяващите зверства с времето могат да доведат до колективно разкаяние.

Германският модел след войната

След поражението на Германия във Втората световна война, отричането вече не е възможност. Светът видя истината за Холокоста и другите зверства на нацистите и остави място за „не е толкова черно-бяло“. Поражението сложи край на войната, но също така принуди нацията да се сблъска с колективната травма. Макар че дори това беше труден и постепенен процес.

„Ключово се оказа есето на Карл Ясперс за историческата отговорност. Германците тогава се преструваха, че нищо не се е случило – твърдяха, че не са знаели за лагерите или Холокоста. Но Ясперс каза: не, германците са виновни. Съществува нещо като колективна морална вина. Това е, което на руснаците липсва – фигура като Ясперс“, заяви Хрицак.

Дори фигури в руската опозиция реодвно отхвърлят идеята за национална отговорност и смятат, че виновни могат да бъдат само отделни личности. С други думи – руснаците не са виновни, а само Путин и може би няколко генерали и бюрократи. Останалите уж са „само изпълнявали заповеди“, както твърдеше нацисткият офицер Адолф Айхман по време на следвоенния си процес. А Айхман беше един от главните архитекти на Холокоста.

На Германия ѝ отне малко повече от едно поколение, за да започне да се сблъсква с вината си. Хрицак отбелязва, че през 60-те години младите германци вече питаха родителите и бабите си какво са правили по времето на Хитлер.

„Приемането на колективна отговорност означава да се рискува срив на националната идентичност. По-лесно е да се обвиняват минали поколения, отколкото да се чувстваш виновен. В следвоенна Германия видяхме ясно тази динамика. Първоначално повечето германци се смятаха за като жертви – преследвани, не като извършители. Виждаха нацизма като нещо, което им се е случило, не като нещо, което активно са правили.“

Тя отбелязва, че първото следвоенно поколение живее със страх, стигма и мълчание. Второто изпитва тревога и самокритика. По-късните поколения изградиха мемориали и култивираха култура на паметта.

В крайна сметка образованието за военни престъпления, историческият размисъл и възпоменание станаха неразделна част от формирането на нова германска идентичност. Германия не се промени за една нощ – но поражението направи промяната възможна.

Как се промени животът в Русия по време на войната

Русия все още изглежда живее в огледална реалност, където победата е равна на правота, а силата – на морал. Култът към бойната слава измести напълно критичното мислене; героизирането на миналото унищожи способността да се вижда настоящето.

Днешната руска пропаганда следва същия модел: бомбардировките и атаките с човешки вълни се представят като освобождение, враговете са нацисти, а светът е техен съучастник. Докато не се стигне до неоспоримият крах, обществото няма да има стимул да преосмисли нищо.

Примирието без отговорност е равносилно на обикновена пауза преди следващата война. Всеки компромис, който позволява на Русия да се вкопчи в илюзията, че не е загубила, само ще отложи неизбежното – без да го предотврати.

Поражението на Русия не е за наказание – то е за възможност. Шанс за едно общество, скрито зад имперска гордост, най-накрая да се сблъска с реалните последствия от действията си. Само тогава може да има съдилища, отворени архиви, образование за престъпленията и култура на паметта. Без това няма да има различна от днешната Русия.

Московски политик призова за учебна симулация на ядрен удар по Пентагона.

🇷🇺 Депутат от Държавната дума на Руската федерация призова за провеждане на симулиран ядрен удар върху пълномащабни макети на западни забележителности, включително реплика на Пентагона в „демонстрация, предназначена да охлади“ западните съюзници на Украйна.

Предложението на руския депутат Михаил Шеремет, цитирано от новинарското издание NEWS.ru, беше отправено на фона на публична заповед от президента Владимир Путин към правителствените служби за подготовка на конкретни предложения за провеждане на ядрени тестове.

Шеремет смята, че страната му е прекарала твърде дълго време в опити за компромиси с това, което той нарече враждебен запад. „Русия твърде дълго игра ролята на миротворец в безплодните си опити да намери компромис с агресивния Запад. Отдавна е време да се построят макети на Пентагона, Биг Бен и Айфеловата кула и да бъде извършена демонстрация на ответен ядрен удар срещу тези цели.“

Основен аргумент в подкрепа на подобен ход той изтъкна предположението, че подобна симулирана атака би изпратила ясно предупреждение: „Това ще бъде сигнал, който противниците ни разбират. Той ще охлади и ще ограничи тяхната лъчиста страст за много години.“

Констатацията му не се позоваваше на конкретни оперативни планове или график и звучи по-скоро като рамка за политическо послание, отколкото като детайлно описание на оторизиран военен ход.

🔙 Frontline Monitor припомня: В последната сесия на Съвета за сигурност на Руската федерация, ръководена лично от президента Путин, той нареди на Министерствата на отбраната и на външните работи, гражданските и разузнавателни служби да изготвят и представят оценки за „възможностите за подготовка за ядрени тестове“. В същото време Путин заяви, че Русия остава страна по Договора за всеобхватна забрана на ядрените тестове и няма никакво намерение да извършва нарушения. Той обаче допусна сценарий, в който Москва провежда тестове на ядрено оръжие в отговор на такива от страна на Вашингтон.

Руското правителство също така подчерта непрекъснатото развитие на нови стратегически системи. В наскоро излъчени държавни репортажи се съобщава за провеждане на тестове на крилата ракета с ядрено задвижване 9M730 „Буревестник“ и подводен дрон с ядрено задвижване „Посейдон“, описани от Москва като системи за дългосрочно възпиране от следващо поколение.

Думите на руския депутат се вписват в цялостен модел, при който официални лица на Кремъл често ескалират ядрената реторика с цел да подсилят възпирането, да консолидират вътрешната аудитория и да приложат психологически натиск зад граница. Но дори чисто реторичната ескалация носи риск. Експерти в сферата на стратегическата стабилност предупреждават, че толкова честото позоваване на заплахата от евентуална употреба на ядрено оръжие от политическия дискурс на най-високо ниво водят до ерозия на нормите за комуникация, предназначени да предотвратят погрешни изчисления.

Рамките за контрол на въоръженията, които осигуряваха предвидимост между Съединените щати и Съветския съюз от пика на Студената война, са значително отслабнали, а голяма част престанаха да съществуват. Традиционните канали за комуникация са редуцирани, механизмите за верификация са преустановени, а политическите послания заеха мястото на някогашните структурира преговори.

Кремъл използва предварително записани кадри на Путин за имитиране на публична дейност

🇷🇺 Кремъл използва практиката да представя предварително записани срещи на руския лидер Владимир Путин като актуални събития, установиха журналисти от разследващия проект „Система“ на 4 ноември.

Разследването потвърди, че Кремъл рутинно пуска тези предварително заснети записи като „свежи“ изяви. Такива кадри са наречени „консерви“ (canned footage), защото често се публикуват в дни, в които руският лидер всъщност не се появява публично.

Методът на работа е следният: участващите длъжностни лица присъстват на записа предварително. В деня, в който видеото се пуска публично, те са задължени да се появят на други обществени събития в абсолютно същите дрехи, за да се създаде илюзия за „пряко предаване“. Проектът обаче отбелязва, че несъответствията пречат на пълната заблуда за реално време.

Например Светлана Чупшева, ръководител на Агенцията за стратегически инициативи, фигурира в две отделни записани срещи с Путин, пуснати през април и септември 2025 г. И в двата дни, в които излизат „консервите“, тя се появява на външни публични събития в едни и същи дрехи.

Няколко детайла издават манипулацията. Конкретно, забелязани са разлики в обиците, които Светлана Чупшева носи при сравняване на предварително заснетите „консерви“ с реалната публична поява на 9 април. Освен това подредбата на книгите в кабинета на Путин е различна в различните записи. Най-красноречиво е абсолютно идентичното, непроменено разположение на химикалките и моливи на бюрото, наблюдавано в срещи, официално датирани с шест седмици разлика.

Според Центъра за стратегически комуникации тези повтарящи се детайли разкриват модел, при който режимът умишлено фабрикува „активността“ на диктатора, за да прикрие неговото реално отсъствие от събития в реално време.

По-рано беше съобщено, че руски медии разпространяват твърдения, предлагащи на чуждестранни журналисти достъп до украинските градове Покровск, Мирноград и Купянск. Експерти смятат, че този ход цели да създаде образ на Русия като „хуманна и миролюбива“.

Репресивният апарат на Кремъл се обърна срещу своите чеда.

🇷🇺 Някога възхвалявани като верни защитници на режима на Владимир Путин и шампиони на руската война в Украйна, все повече прокремълски гласове сега биват смазани от същата репресивна система, която те самите помогнаха да изградят, съобщава The Guardian.

Сред засегнатите е Сергей Марков, дългогодишен политически коментатор, който често величае Путин като „един от великите мъже в историята“, и Роман Альохин, провоенен блогър и събирач на средства за руските войски. И двамата наскоро бяха обявени за „чуждестранни агенти“, термин от съветско време, възроден от Москва, за да заклеймява политически неудобните.

В списъка попада и Татяна Монтян, коментатор в държавната телевизия RT, родена в Украйна, която официално е обявена за „терорист и екстремист“ – етикет, запазен за политически врагове на Кремъл, сред които сътрудниците на покойния Алексей Навални.

Тези назначения бележат рязък обрат: репресивният апарат на Кремъл, досега насочен само към заглушаване на опозицията и активистите против войната, сега се обръща срещу собствените си горещи поддръжници.

„Първо дойдоха за антивоенните гласове. Сега ги няма, а репресивната машина не може да бъде спряна“, казва руската политоложка Екатерина Шулман.

Според анализатори, цитирани от The Guardian, тази нова вълна на репресии отразява борба за власт в системата на Путин – между утвърдените пропагандисти и кремълски лоялисти от една страна, и т.нар. „милитаристи“ или Z-блогъри – широка мрежа от националисти и доброволци, които от началото на войната събират средства и техника за фронтовите части.

Шулман описва конфликта като сблъсък между „лоялистите“, свързани с министерството на отбраната и официалната пропаганда, и базовите милитаристи, които понякога отправят критики към начина, по който се води войната.

„Автокрациите се страхуват от всякаква гражданска мобилизация. Всяко автентично движение, дори провоенно, се възприема като пречка и потенциална опасност“, обясни Шулман.

Отделните случаи намекват както за политически, така и за финансови мотиви. Марков изпадна в немилост след влошаването на отношенията на Русия с Азербайджан, докато Альохин и Монтян са подложени на проверки заради предполагаема злоупотреба с дарения за руската армия.

Наблюдателите смятат, че репресиите са толкова за контрол над парите и влиянието, колкото и за идеология.

„В основата си конфликтът им е битка за ресурси“, смята Иван Филипов, изследовател на руското провоенно движение. Той посочва, че Владимир Соловьов, пропагандист и представител на лоялистите, е начело на усилията за изместване на независимите военни блогъри – раздразнен, че някои от тях събират повече средства за фронта от собствената му благотворителна фондация, която има благословията на Кремъл.

Ироничната ситуация не убягва на останалите опозиционни фигури, отбелязва The Guardian.

„Забавно е да се наблюдава как онези, които никога не възразяваха, когато либералите биваха вкарвани в затвора, изведнъж откриват, че правосъдието в Русия е селективно“, обясни Филипов.

Самият Марков протестира, след като е обявен за чуждестранен агент, и настоява, че става дума за „някакво недоразумение“. Альохин, някога горещ поддръжник на репресивния апарат в Русия, сега твърди, че статутът „чуждестранен агент“ „нарушава руската конституция“ и представлява „сериозно посегателство върху гражданските права“.

„Руската репресивна машина трябва да изпълнява квотите си. Тя трябва да се храни сама“, смята Шулман. Тя споделя, че очаква още арести.

Путин обмисля подновяване на ядрените опити.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин разпореди на висшите си служители да подготвят предложения за евентуални ядрени изпитания, след като миналата седмица американският президент Доналд Тръмп заяви, че САЩ ще подновят подобни тестове.

Путин подчерта, че Кремъл винаги е спазвал стриктно задълженията си по Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити, но ако Съединените щати или друга ядрена сила извърши такъв тест, Русия също ще го направи.

Министърът на отбраната Андрей Белоусов съобщи на Путин, че последните изявления и действия на САЩ правят „препоръчително незабавно да се подготвим за пълномащабни ядрени изпитания“.

Белоусов добави, че арктическият полигон на Русия в Нова Земя може да приеме подобни тестове в кратки срокове.

„Нареждам на Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, специалните служби и съответните цивилни ведомства да положат всички усилия за събиране на допълнителна информация по въпроса, да я анализират в Съвета за сигурност и да изготвят съгласувани предложения за евентуално започване на подготовка за опити с ядрени оръжия“, заяви Путин.

САЩ проведоха последния си ядрен тест през 1992 г. Китай и Франция – през 1996 г. Съветският съюз – през 1990 г. Постсъветска Русия, която наследи съветския арсенал, никога не е провеждала такива изпитания.

Министърът на отбраната на Белгия: Ще заличим Москва от картата, ако нападне НАТО.

🇧🇪⚔️🇷🇺 Белгийският министър на отбраната Тео Франкен излезе с остро изявление по адрес на Русия, в което предупреди, че Москва ще бъде заличена от картата, ако реши да нанесе удари срещу Брюксел.

В обширно интервю за De Morgen Франкен засегна редица горещи стратегически теми, сред които войната в Украйна, европейската отбрана, хибридната война и ядреното възпиране.

На въпрос дали се опасява, че руският президент Владимир Путин може да нанесе ракетен удар по Брюксел, отговорът му беше недвусмислен: „Не, защото тогава ще удари сърцето на НАТО и ние ще сринем Москва.“

Освен това той изрази категорична подкрепа за американското лидерство в НАТО и потвърди своята увереност в член 5 от Вашингтонския договор – клаузата за колективна отбрана, която стои в основата на Алианса.

На въпрос относно съмненията дали американският президент Доналд Тръмп би спазил член 5, белгийският министър каза: „Разбира се, че ще го спази. В Европа има огромно предубеждение към американското правителство. Защо да не го спази?“

Франкен призна, че се тревожи повече от евентуално използване на хибридна война от страна на Кремъл, а не толкова от перспективата от конвенционални атаки.

„Крилата ракета по Брюксел? Прилагане на член 5 е очевиден ход, независимо как го дефинираш. Путин няма да го стори. По-скоро се опасявам от сценарии в сивата зона: зелени човечета, които подклаждат рускоезичното малцинство в Естония срещу нацисткия режим. И преди да се усетиш, са анексирали парче от Естония“, предположи той.

Всеки белгиец, който се надява министърът на отбраната да демонстрира подкрепа за европейска отбрана, ще остане разочарован от думите му по темата. В интервюто той отправи остри критики към по-големите европейски държави, че „максимизират собствените си пазари“, и се усъмни как страни, които не могат дори да постигнат съгласие за съвместни поръчки на оръжие, биха могли да интегрират националните си армии.

„Който вярва в европейска армия, продава вятърни мелници. За щастие разполагаме с НАТО и то отново доказа своята ефективност с противовъздушната отбрана в Полша и Естония“, каза той.

Франкен сподели и мислите си за Брюксел – обяви, че обича града, макар да призна, че връзката му с него е „любов и омраза“. Той подкрепи лидера на франкофонската либерална партия Жорж-Луи Бушè, който призова за разполагане на войници по улиците на белгийската столица, които да наблюдават горещите точки на наркотрафика.

„Ако не се справим с войната с наркотрафика и несигурността, брюкселският рак ще се разнесе към Фламандски Брабант. Трябва ли за това да има униформи по улиците? Е, ще има“, каза той.

Путин твърди, че е проведено успешно изпитание на „Посейдон“.

🇷🇺🌊 Руският президент Владимир Путин съобщи, че е извършено успешно изпитание на автономното торпедо с ядрено задвижване „Посейдон“, и го описа като голямо постижение в разработката на руски „супероръжия“.

Твърде малко са публично достъпните потвърдени детайли за системата „Посейдон“, но на теория това представлява автономно торпедо с ядрена способност, което е способно да предизвика радиоактивни океански вълни и да направи крайбрежните градове необитаеми.

Пиейки чай в болница в столицата Москва заедно с руски войници, ранени по време на бойни действия в Украйна, каза, че тестът е бил проведен във вторник.

„За първи път успяхме не просто да го изстреляме с двигател за изстрелване от подводница-носител, но и да стартираме блока за ядрена енергия, с който устройството премина известно време. Няма нищо подобно“, каза Путин.

„Това е огромен успех“, добави той, като отбеляза, че мощността на „Посейдон“ надвишава тази на междуконтинентална балистична ракета РС-28 Сармат, известна също с класификацията от НАТО – SS-X-29.

„Мощността на „Посейдон“ значително надвишава мощността дори на нашата най-перспективна междуконтинентална ракета „Сармат“, посочи Путин.

Миналата седмица той ръководи учение на стратегическите ядрени сили, а в неделя обяви, че Русия е извършила успешни изпитания на крилата ракета с ядрено задвижване „Буревестник“, за което Москва твърди, че може да пробие всякакъв щит за отбрана.

Експерти по оръжейни системи и ядрено възпиране обаче изразяват силни съмнения за реалните бойни възможности и стратегическата стойност на тези т.нар. „супероръжия“. Анализатори посочват, че програмите „Посейдон“ и „Буревестник“ са изключително скъпи и сложни, а техническите сложности, особено при осигуряване на стабилно ядрено задвижване в малък формат, остават значителни. Западни военни източници смятат, че повечето не са достигнали оперативна готовност и вероятно никога няма да имат такава, а вместо това са психологическа, а не реална бойна функция.

„Посейдон“ беше представен за първи път от Путин през 2018 г. в реч, с която обяви шест „непобедими“ оръжия, насочени към връщането на стратегическия баланс със САЩ. Сред тях бяха хиперзвукови ракети „Авангард“, подводният дрон „Посейдон“ и крилатата ракета с ядрено задвижване „Буревестник“. Тогава Кремъл представи оръжията като отговор на американските системи за противоракетна отбрана, които смята, че подкопават сигурността на Руската федерация.

Историята на „Буревестник“ е дори още по-противоречива и пълна с провали. Неуспешен тест на ракетата на полигона край Северодвинск през август 2019 г. уби най-малко петима учени от Росатом, а нивата на радиация в региона временно скочиха. Оттогава Кремъл настоява, че е отстранил техническите проблеми, но няма никакви независими доказателства да е постигнат напредък по разработката.

Западни експерти посочват, че демонстрациите съвпадат с период на засилено напрежение между Москва и НАТО, особено заради войната в Украйна и разпадането на договорите за контрол над въоръженията. Мнозина виждат в тези демонстрации отчаяни опити на Кремъл да имитира технологична мощ и да засили ефекта на възпиране, докато други предупреждават, че тази реторика увеличава риска от нова ядрена надпревара.

Въпреки тържествения тон на Путин, наблюдатели са категорични, че нито „Буревестник“, нито „Посейдон“ са преминали изпитания в реални условия и засега остават символ на нереализирани руски амбиции в ядрената ера, а не някакво доказателство за нова технологична доминация.

Димитриев: Войната в Украйна ще приключи до една година.

Ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев присъства на Международния икономически форум в Санкт Петербург (SPIEF) в Санкт Петербург, Русия, 19 юни 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Anton Vaganov

🇷🇺🇸🇦 Кирил Димитриев, специален пратеник на президента Владимир Путин по инвестициите и икономическото сътрудничество с чужди държави, заяви на инвестиционна конференция в Саудитска Арабия, че войната в Украйна ще приключи в рамките на една година от сега.

Дмитриев говори след своите срещи с официални лица от администрацията на президента Доналд Тръмп в Съединените щати миналия уикенд. Визитата му беше предшествана от обявлението, че срещата на върха между Тръмп и Путин се отлага.

„Убедени сме, че сме на пътя към мира и като миротворци трябва да го постигнем“, каза Дмитриев, който заема и позиция на главен изпълнителен директор на Руския фонд за преки инвестиции, пред аудиторията в саудитската столица Рияд.

Попитан дали мирът в Украйна е възможен в рамките на една година, Дмитриев отговори: „Вярвам, че да.“ Докато беше на посещение отвъд океана, той посочи, че Русия и Съединените щати са близо до „дипломатическо решение“ на войната.

Дмитриев изтъкна сътрудничеството между Съединените щати, Руската федерация и Саудитска Арабия като най-големите притежатели на природни ресурси в световен мащаб и каза, че подобен подход ще направи света по-сигурен.

„Хората в момента са фокусирани върху регионалния конфликт, който съществува около Русия, но не искаме той да ескалира в по-голям конфликт. И за това трябва да се справим по-добре, отколкото сме го правили досега, а не по-зле“, каза Дмитриев.

Руски военно-транспортен самолет кацна в Каракас.

🇷🇺✈️🇻🇪 Руски военно-транспортен самолет, свързан с наемниците от ЧВК „Вагнер“, кацна през уикенда в столицата на Венецуела, което е сигнал за засилен интерес на Москва към страната от Латинска Америка.

Илюшин Ил-76 с регистрационен номер RA-78765 пристигна в Каракас в неделя след двудневно пътуване от Руската федерация през Армения, Алжир, Мароко, Сенегал и Мавритания до Латинска Америка, показват данните от полетите. Изглежда, че самолетът е тръгнал от летище край столицата Москва, като сигналът от транспондера е бил уловен малко след излитането.

Пътуването с голям брой спирки е типично за заобиколните маршрути, които се използват за избягване на западното въздушно пространство и евентуални проверки на товара в неприятелски страни. Възможно е да са извършени доставки или вземания на товари по пътя.

Русия поддържа военно присъствие в Алжир, има индустриално присъствие в Сенегал, а нейните отношения с Мароко са приятелски. Руските наемници са забелязани в Мавритания, където идват от съседно Мали. Спирките в държави от Западна Африка, приятелски настроени към Москва, са дали възможност на самолета да зареди гориво преди прекосяването на Атлантика.

Ил-76 може да превозва до 50 тона товар или до 200 души. Тези самолети са известни с доставките на леко оръжие, военни материали и дори наемници от името на Русия в миналото. По-големи доставки, например зенитно-ракетна система С-400, вероятно биха изисквали няколко полета.

„Авиакон Зитотранс“, операторът на самолета, разполага с флот от шест транспортни самолета и се намира под санкции от САЩ, Канада и Украйна заради своите връзки с руските военни. Компанията е доставяла военна техника като ракети, бойни глави и части за хеликоптери по света, включително в региони, където е действала Вагнер.

ЧВК „Вагнер на покойния олигарх Евгений Пригожин беше ключов инструмент на руския президент Владимир Путин за разширяване на глобалното влияние на Кремъл, като беше особено активна в Африка и отчасти в Латинска Америка. След бунта през юни 2023 г. тя беше включена в редовната руска армия, а операциите ѝ в Африка бяха преобразувани в Aфрикански корпус, който е подчинен на Министерство на отбраната.

Последните ходове на Москва в региона идват на фона на високо напрежение между Венецуела и Съединените щати, които обвиняват режима на Николас Мадуро в незаконен трафик на наркотици и разположиха военни сили в региона за нанасяне на ракетни удари по кораби, заподозрени в трафик на наркотици.

Наскоро САЩ започнаха преместване към региона на ударната група на самолетоносача USS Gerald R. Ford (CVN-78), отбелязвайки значителна ескалация на своята военна позиция. Венецуела от своя страна отправи обвинения в „измисляне на война“ към Белия дом.

Антон Шеховцов за психологическата война и отварянето на КГБ архивите в Украйна

🇺🇦 Антон Шеховцов е политолог и един от водещите световни експерти по радикална десница в Европа. Роден в Севастопол в съветската епоха, той е основател на Центъра за демократична почтеност, създаден през 2020 г. за проследяване и анализ на опитите на авторитарни режими да упражняват злонамерено влияние в Европа.

Шеховцов разговаря с Kyiv Post за психологическата война и защо отварянето на архивите на КГБ в Украйна дразни Русия.

Сега наблюдаваме серия от нарушения на въздушното пространство от Русия в Западна Европа. Какво е това?

За мен това прилича на психологическа война срещу страните, подкрепящи Украйна. Подобни инциденти има в Румъния, Полша и Прибалтика, но пък няма в Словакия и Унгария. Русия също заяви, че няма цели в Полша. Те не са атакували бази, съоръжения или сгради.

Основната цел е подкопаване на подкрепата за Украйна. Изглежда, че Русия използва емоциите и страховете на хората, за да убедят правителствата да се откажат от подкрепата за Украйна. Дори когато руски изтребители нарушиха въздушното пространство на Естония, те нямаха военна цел. Целта беше да окажат психологически натиск.

Но подобни действия могат да имат и обратен ефект. Засега не сме видели това да се случва. Сега НАТО е разделен по въпроса как да реагира на тези нарушения. Дроновете могат просто да бъдат свалени. С изтребителите е различно. Ако не можеш да победиш врага си в директен бой, тогава се стремиш да го разделиш. Това е една от целите на Русия.

Може ли този поток да бъде систематично анализиран?

Русия използва наративи, които могат да бъдат разделени в две категории: стратегически и тактически. Стратегическите са тези, в които руските власти вярват. Например, те са на мнение, че Западът представлява заплаха за Русия. Вярват, че западната демокрация и западните ценности са заплаха. Същевременно твърдят: „Ние сме истинските представители на западните ценности.“ Те също смятат, че по-голямата част от Украйна е част от руската цивилизация.

След това има тактически наративи, които подкрепят стратегическите или служат за разстройване. Например, че Украйна е някакъв нацистки режим. Но те имат и тактически наратив, че Украйна няма идеология и просто е нищо. Но не можеш да си и двете: или си нацистки режим, или нямаш идеология.

Нацисткият наратив произлиза от съветската епоха и поражда след себе си въпроси дали изобщо Москва някога е била приела, че Украйна не е Русия. И кара човек да се чуди колко дълго Путин е планирал тази война.

Руското ръководство е това, което има проблем с това. Но едно е да видиш проблем, а друго е да направиш нещо по въпроса. Понякога имаш идеи, но ако нямаш ресурси да ги реализираш, просто не действаш. В даден момент те си помислиха:

„Да, имаме достатъчно пари, имаме достатъчно влияние над европейските страни. Нека опитаме.“

Кога смятате, че тази идея се е зародила?

Мисля, че са я имали от самото начало. Путин е човек на КГБ. И това е точно разликата между политици с цивилен произход и хора от службите за сигурност. За службите няма сиви зони. Има заплаха и ти я елиминираш. Политиците с друг произход преговарят. За Путин няма преговори.

Друг принцип е секретността. Киев отвори своите КГБ архиви. Колко голям удар е това за руското правителство, което се състои главно от хора на КГБ?

Това е удар. Украйна беше част от съветската епоха – централна част. В балтийските държави, например, нямаше висши училища на КГБ, защото Москва никога нямаше доверие в балтийците. Но на украинците вярваха. Затова Украйна има толкова много досиета. Отварянето на архивите се възприе като враждебен акт. Ако погледнете към кого се насочва Путин с покушения, това са главно хора, дезертирали от службите за сигурност. Те се смятат за предатели. А с предателите се постъпва по един начин: елиминират се. От гледна точка на руския режим, Украйна е предател.

Руснаците изразяват отношението си към Украйна с реторика на чиста омраза. Тази украинофобия реакция ли е на украинската съпротива, или е присъща?

Най-простото определение за украинофобия е отричането на правото на украинската нация да съществува като отделна нация от руснаците – това има корени в Руската империя, където бе немислимо украинската етническа общност да бъде третирана като политическа нация; вместо това тя се смяташе или за незначителна група необразовани хора, или просто за част от по-широка руска нация. Днешна Москва отрича суверенитета на Украйна и правото ѝ да съществува като независима нация. Украинофобията е дълбоко вкоренена в руската политическа култура.

В информационната война има две страни: изпращач и получател. Каква е ролята на пропуските в знанието, когато Русия разпространява своя наратив?

Когато става въпрос за тема, за която не знаете много, хващате първите парчета информация, които ви попаднат, и се придържате към тях. Това е психологически феномен. Много хора не разполагат с достатъчно информация. И тогава идва Русия и казва: „Е, Украйна не съществува.“

Това е една от стратегиите на Русия. Но тя работи също и в обратната посока. Наскоро известен германски комик каза, че в началото е подкрепял Украйна, но след това се информирал и смята действията на Русия за легитимни и сега е за мир с Русия.

Този наратив за мира е изключително ефективен и той не е нов. Съветският съюз правеше две неща спрямо Запада: в страни, където комунистическите или социалистическите партии бяха легални, те ги финансираха. А в страни, където бяха нелегални или маргинализирани, те подкрепяха движения за мир и тези, които се противопоставяха на милитаризацията или производството на оръжия.

Сега руснаците успяха да привлекат крайната десница към този протест срещу войната. Под война те имат предвид западната подкрепа за Украйна. Идеята е, че колкото по-скоро спрете да подкрепяте Украйна, толкова по-скоро войната ще свърши. Това, разбира се, би било военна победа за Русия. И тогава руснаците манипулират този наратив и казват: ако подкрепяте това (военна помощ за Киев), значи сте за войната. Значи сте за всички ужасни неща, които идват с войната.

Има ли достатъчно осведоменост за това какво всъщност беше СССР?

Мисля, че на Запад има твърде малко разбиране. Никога не е имало трибунал. И никога не е имало истинска дискусия за нечовечността на Съветския съюз. Той уби милиони. След Втората световна война обаче тези престъпления бяха простени – и според мен това е една от причините Русия да се държи така, както се държи днес. Това зло, това политическо зло, не беше наказано.

Путин: Бъдещето на Русия е в суверенните модели на изкуствен интелект.

🇷🇺🤖 Руският президент Владимир Путин заяви, че бъдещето на страната в областта на изкуствения интелект трябва да бъде изградено изцяло върху собствените ѝ културни и езикови основи.

В речта си по време на конгреса на Руското географско общество в Москва на 23 октомври той подчерта, че „само като се опрем на нашата култура, история, езиково богатство, традиции и традиционни ценности, можем да създадем истински суверенни модели на изкуствен интелект.“

Путин предупреди, че копирането на западни технологии неизбежно ще доведе до „технологична и идеологическа зависимост“, и подчерта стремежа на федералното правителство към постигане на пълна автономия в цифровите системи.

Изявленията му, публикувани от РИА Новости, повтарят по-ранни негови коментари, в които той определи технологичния суверенитет като „ключов фактор за национална независимост.“

Според стенограмата на Кремъл, Путин е напътствал руските учени и инженери да се фокусират в разработката на „изкуствен интелект, който разбира руския език, културните кодове и национални приоритети“. Той добави, че такива системи трябва да отразяват „моралния и исторически опит на нашия народ“, вместо да имитират „чужди алгоритми, изградени върху чужди ценности.“

Държавните медии съобщиха, че думите му идват на фона на значими инвестиции в местни проекти за машинно обучение и невронни мрежи, докато западните санкции, ограничаващи достъпа на Русия до напреднали полупроводници, се засилват. През 2024 г. Кремъл одобри многогодишна стратегия за „дигитален суверенитет“ с финансиране в размер на повече от 1,2 милиарда долара за провеждане на изследвания в областта на изкуствения интелект до 2030 г.

Експерти тълкуват акцента върху „суверенния изкуствен интелект“ като част от идеологическата и политическа програма на Москва. Според Атлантическия съвет нейният фокус в независимостта на изкуствения интелект съчетава цели за национална сигурност с усилия за насърчаване на изразено руска гледна точка в новите технологии.

По-рано беше съобщено, че Русия използва изкуствен интелект за създаване на т.нар. „deepfake“ видеа на загинали войници, превръщайки скръбта в пропаганда, която възхвалява смъртта във войната в социалните мрежи.

Путин изключи възможността за примирие в Украйна.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин изключи варианта за примирие в Украйна въпреки суровите американски санкции и отправи нова заплаха с „поразителен отговор“, ако западните съюзници на Украйна ѝ доставят крилати ракети Tomahawk, съобщи The Moscow Times.

Говорейки пред подбрани журналисти след участието си в конгреса на Руското географско общество, Путин отхвърли последните санкции, наложени вчера от Министерството на финансите на САЩ като „опит за оказване на натиск“, заявявайки, че „никоя уважаваща себе си държава не взема решения под натиск.“

Путин също така заплаши с решителен отговор, ако Киев получи далекобойни оръжия. „Ще дадем силен, ако не и поразителен отговор. Нека си помислят за това“, заяви той, обвинявайки Запада, че се опитва да ескалира войната.

По повод решението на президента Доналд Тръмп да отмени планирана среща на върха в Будапеща, той отбеляза, че срещата „вероятно е отложена“ и „има нужда от съответната подготовка, за да се избегне безсмислен резултат“, заяви Путин, цитиран от руски медии.

Frontline Monitor припомня: Новите мащабни санкции срещу руските петролни гиганти Лукойл и Роснефт са били наложени заради това, че „Путин е излъгал“ относно желанието си за мир в Украйна, заяви министърът на финансите на САЩ Скот Бесент, цитиран от Fox Business.