Кремъл обяви примирие за 9 май поради страх от украински удари.

🇷🇺🕊️🇺🇦 Министерството на отбраната на Руската федерация обяви едностранно примирие, насрочено за 8 и 9 май, което според изявление на руските власти има за цел да позволи отбелязване на годишнината от победата във Втората световна война.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че решението е било взето от президента Владимир Путин и изрази очакване властите в Киев да последват този пример, предаде УНИАН на 4 май.

Въпреки обявеното примирие, Москва отправи специфични заплахи във връзка с потенциални военни действия. Руски длъжностни лица предупредиха, че всеки опит за прекъсване на техните чествания ще доведе до масиран ракетен удар по центъра на Киев.

Ведомството твърди, че досега е избягвало подобен ход по хуманитарни подбуди, но предупреди цивилните и чуждестранни дипломати да напуснат незабавно столицата. Това противоречи на случващото се в последните четири години след началото на пълномащабната война, през които бяха документирани многократни ракетни удари срещу Киев.

Тази подновена агресия беше предшествана от удар на украински дрон по висока сграда в центъра на Москва през изминалата нощ. Това предполага, че заплахите на Кремъл, и едновременните му призиви за прекратяване на огъня, са опит за демонстрация на сила и замразяване на бойните действия в момент, когато войната често започва да чука на вратата.

Освен това днес беше официално потвърдено, че словашкият премиер Роберт Фицо ще пътува до Москва през този период, но въпреки че планира да се срещне с Путин, той заяви, че не възнамерява да присъства на самия парад.

Словашкият държавен глава обясни визитата си като акт на почит към онези, сражавали се във войната. „Ще положа цветя на гроба на Неизвестния войн на Червената армия, за да изразя благодарност за освобождението от името на словашките жени и мъже, и трябва да проведа кратка среща с Путин. Това е всичко. Няма да бъда на никакъв парад. Форматът ще бъде същият като преди“, каза Фицо.

Руските власти подготвиха мащабни рестрикции на мобилните комуникации в Москва в навечерието на парада за Деня на победата на 9 май. Тези мерки, за които се посочва, че ще бъдат по-обширни от предишни години, са насочени към мобилния интернет, SMS услугите и дори платформи, които обикновено попадат в „белия списък“.

Очакваше се планираните прекъсвания да обхванат цялата зона във вътрешността на околовръстния път, което разширява значително обхвата на блокадата. Тези репресивни мерки се случват успоредно с потвърждението от страна на Министерство на отбраната, че за първи път от 2007 г. насам в събитието на Червения площад няма да участва никаква сухопътна военна техника.

Зеленски: Русия се страхува от украински дронове над Червения площад на парада на 9 май.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Русия изпитва страх от евентуална поява на украински дронове в небето над Москва по време на военния парад за Деня на победата на 9 май, което подчертава нарастващото напрежение преди едно от най-символичните събития за страната.

По време на откриването на срещата на върха на Европейската политическа общност в Ереван днес, Зеленски загатна, че парадът тази година може да изглежда по коренно различен начин от предишните, особено по отношение на представената военна техника.

„Русия обяви парад за 9 май, но на него няма да има военна техника. Ако това наистина се случи, за първи път от много, много години те няма да могат да си позволят присъствието на оръжие на парада. Те се страхуват, че дронове могат да бръмчат над Червения площад“, каза Зеленски.

Той добави, че подобно развитие на събитията е ясен знак, че руската армия вече не е толкова силна, колкото е била някога Освен това Зеленски посочи, че следващите месеци ще бъдат потенциално решаващ период за хода на войната.

„Това лято ще бъде моментът, в който Путин ще реши какво да прави по-нататък – да разшири тази война или да премине към дипломацията. И ние трябва да го тласнем към дипломация“, заяви той.

Самият руски държавен глава е в състояние на повишена тревога от началото на март поради засилващи се опасения от евентуален опит за преврат и заплахи за покушение с дронове от вътрешността на страната.

Според доклад на европейско разузнаване Путин е променил съществено рутинните си мерки за сигурност, като е преустановил посещенията в обичайните си резиденции в Московска област и Валдай. Вместо това се твърди, че той действа основно от укрепени и модернизирани бункери в Краснодарския край.

По-рано Министерството на отбраната на Руската федерация заяви, че ежегодният парад за Деня на победата в Москва ще се проведе без традиционното дефиле на военна техника – осезаемо отклонение от досегашните чествания.

„Кремъл е в състояние на повишена тревога“

🇷🇺 От началото на март Кремъл и Владимир Путин са обезпокоени от изтичане на чувствителни данни и от риск от заговор или опит за преврат срещу руския президент, по-конкретно от евентуална употреба на дронове за покушение от страна на представители на руския политически елит.

Това пише руското независимо издание „Важни истории“, което твърди, че разполага с разузнавателен доклад на една от страните-членки на Европейския съюз за реалната обстановка в Кремъл и състоянието на Путин.

Във връзка с нарастващата тревога Федералната служба за охрана (ФСО), чиято основна задача е да осигури физическата защита на висшите длъжностни лица, засили значително мерките за сигурност около Путин:

• В администрацията на президента посетителите минават през две нива на проверка, включително пълен обиск от служители на ФСО;
• ФСО съкрати съществено списъка с места, които Путин посещава редовно. Нито той, нито семейството му посещават обичайните си резиденции в Подмосковието и Валдай;
• От началото на войната в Украйна Путин често се укрива в модернизирани бункери, по-конкретно в Краснодарския край, където може да работи седмици наред, докато руските медии продължават да използват предварително подготвени видео репортажи;
• През тази година не е организирано нито едно посещение във военна инфраструктура, за разлика от честите визити през 2025 г.;
• В отделни райони на Москва периодично се изключват комуникационните мрежи;
• Служителите на ФСО провеждат мащабни проверки с използване на кинологични подразделения и са разположени по протежение на река Москва, готови да реагират на възможни атаки с дронове;
• ФСО вече контролира и съгласува всички информационни и медийни публикации с участието на Путин, опирайки се на секретен президентски указ (вероятно става дума за анонсите за пътувания и участието му в различни събития);
• На служителите, работещи в близост до Путин, вече е забранено да използват мобилни телефони; те са длъжни да използват устройства без достъп до интернет;
• На същите служители също така е забранено да използват обществен транспорт, те се придвижват само с транспорт на ФСО;
• В домовете на готвачите, фотографите и охранителите са инсталирани системи за наблюдение.

Шойгу се разглежда като потенциален фактор за дестабилизация

Сергей Шойгу, бивш министър на отбраната и настоящ секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация май 2024 г. и запазил значително влияние във военното командване, се асоциира с риск от опит за държавен преврат.

Арестът на неговия бивш първи заместник Руслан Цаликов на 5 март е считан  нарушение на неформалните гаранции за сигурност на елитите, което отслабва позициите на Шойгу и повишава вероятността той самият да стане обект на наказателно преследване.

Ръст на напрежението между силовите структури

Темата за физическата сигурност на ръководителите на Въоръжените сили на Руската федерация предизвика ескалация на напрежението между представители на силовите структури в страната. След ликвидирането на генерал-лейтенант Фанил Сарваров в Москва на 22 декември 2025 г. началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов предложи на Владимир Путин да свика заседание на постоянните членове на Съвета за сигурност, за да бъде обсъдена ситуацията. Въпреки това Путин предпочете да проведе разговора в по-тесен кръг, което  се случи на 25 декември 2025 г. – ден след ново нападение срещу руски силовици на същото място, където е станало убийството на Сарваров.

По време на самото съвещание представители на силовите структури, т.нар. „силовици“ си прехвърляха един на друг отговорността за системните недостатъци в сигурността, проявили се в светлината на нападенията на украинските служби. Подчертавайки, че пораждат страх и дезорганизация в редиците на Въоръжените сили, Герасимов упрекна остро колегите си от спецслужбите за тяхната неспособност да ги предвидят. Началникът на генщаба също така се оплака от недостиг на човешки ресурси за физическа защита на офицерите в тила и привлече вниманието на президента към този въпрос.

Директорът на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников на свой ред се оправда, като подчерта невъзможността за системно осуетяване на нападенията. Той упрекна министъра на отбраната за липсата на специално подразделение в неговото ведомство, което да се занимава с физическата защита на висшите ръководители – по пример на другите силови структури.

Директорът на Росгвардия Виктор Золотов на свой ред напомни, че наличните на разположението му ресурси не могат да бъдат отделени за защита на офицерите от Министерството на отбраната. Той също така отправи препоръки към Герасимов за оперативна сигурност на офицерския състав на Министерството на отбраната, с което предизвика гнева му.

В края на това напрегнато съвещание Владимир Путин призова участниците към спокойствие, предлагайки промяна на формата на обсъждане. Той задължи участниците в срещата в рамките на една седмица да му изпратят своите предложения за решаване на обсъжданите проблеми.

Засилване на мерките за сигурност на 10 висши руски генерали

След съвещанието Путин се срещна с директора на Федералната служба за охрана (ФСО) Дмитрий Кочнев, чиято първостепенна задача е осигуряването на физическата сигурност на висшите длъжностни лица. Беше взето решение да се промени вътрешният регламент на ФСО, като се разшири списъкът с лицата, намиращи се под засилена защита от това ведомство.

По-рано такава защита обхващаше само Герасимов. Сега към групата лица под засилена охрана са добавени 10 висши генерали, сред които трима заместник-началници на Генералния щаб. Решението на Путин, взето по искане на генщаба, демонстрира политическата тежест на Герасимов, който е успял да постигне успех в този „арбитраж“, докато на другите силови структури досега не се е отдавало да издействат разширяване на мандата на ФСО в свой интерес.

Списък на генералите, обхванати от защитата на ФСО

• генерал-полковник Николай Богдановски, първи заместник-началник на Генералния щаб;
• генерал-полковник Сергей Истраков, заместник-началник на Генералния щаб;
• генерал-полковник Алексей Ким, заместник-началник на Генералния щаб;
• генерал-полковник Сергей Рудской, началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб;
• генерал-полковник Виктор Познихир, първи заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб;
• генерал-лейтенант Станислав Гаджимагомедов, началник на Националния център за управление на отбраната (НЦУО на РФ);
• адмирал Игор Костюков, началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ);
• генерал-полковник Владимир Зарудницки, началник на Военната академия на Генералния щаб;
• генерал-полковник Александър Чайко;
• генерал-полковник Михаил Мизинцев.

Какво беше потвърдено независимо?

Някои сведения от този доклад се потвърждават от независими източници. Например, че това зад мащабните прекъсвания на интернет връзката в Москва стои именно ФСО, а не ФСБ, както пишеха медиите – за това пред „Важни истории“ още преди месец разказа бивш служител на ФСБ. Това обаче не беше публикувано, тъй като не са успели да открият втори източник, който да потвърди сведенията. Сега за същото се говори и в доклада на европейското разузнаване.

Няколко източника на „Важни истории“ потвърдиха и засилената тревога на Путин във връзка с евентуален опит за преврат или друг заговор. За това говорят не само засилените мерки за сигурност около Кремъл и други места, където пребивава руският президент, но и някои косвени признаци.

Например, действащ служител на ФСБ разказа, че за е станало много по-трудно неговото звено да получава разрешение за подслушване в рамките на неполитически наказателни дела, тъй като „цялата техника е била насочена към подслушване на правителството и други органи на властта“.

За крайната степен на параноя при Путин косвено говори и фактът, че през тази година нито един депутат от Държавната дума не е получил покана за парада на Победата на Червения площад.

Русия е завладяла само 94 кв. км. нетна територия в Украйна през април.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Въоръжените сили на Руската федерация са завладели общо 94 кв.км украинска територия през април, сочат данните на финландската разузнавателна група Black Bird Group, публикувани в началото на май. Това е третият пореден месец, в който темповете на руското настъпление се задържат значително под средните стойности за 2024 и 2025 г. – след нетен спад от 37 кв.км. през февруари и нарастване от 25 кв.км. през март.

За сравнение, най-високата месечна стойност от ноември 2024 г. е 750 кв.км. Средната месечна стойност през 2025 г. се движеше в диапазона 400–500 кв. км. Тази тенденция беше потвърдена и от Института за изследване на войната (ISW), който за периода 31 март – 28 април отчете нетен спад на териториалния контрол на руската армия.

Руското настъпление през целия месец април беше разпокъсано и традиционно не съумя да постигне пробив на оперативно ниво. На Покровския сектор руските сили продължиха опита за настъпление северно от града, като според украинското командване логистиката им минава през руините на Покровск и Мирноград, а напредъкът се ограничава до отделни пехотни групи. Натискът е насочен към поемане на контрол върху Гришино, Василивка и Новоолександривка. При Костянтинивка руски щурмови групи се опитаха да навлязат в Илинивка и северно от Бересток, но украинските сили отвърнаха с локализирани контраатаки в зоната Костянтинивка–Дружкивка и не позволиха закрепване в самия град. В посока Словянск руските сили масово прибягват до щурмове с мотоциклети, които ISW определи като характерен елемент на пролетно-лятната офанзива за 2026 г.

Южният фронт се консолидира след руската офанзива при Гуляйполе от февруари и март, замислена от руското командване като начало на бърз пробив към Запорожие от изток. Руската армия отчете ограничен напредък при Прилуки, Святопетривка, Оленокостянтинивка и Воздвиживка, но украинските контраатаки към края на януари и през февруари принудиха противника да отстъпи част от своите позиции. През април регионът остана статичен. Украинските части реализираха тактически успехи и към Лиман, в Луганска област и Запорожкото направление, а главнокомандващият генерал Олександър Сирски обяви, че от януари насам украинската армия си е върнала контрола върху 480 кв. км в Запорожка и Днипропетровска област.

Сивите зони – териториите, които никоя от страните не държи трайно – се разширяват по цялото протежение на фронта. Ефектът е пряко следствие от масовото използване на FPV дронове, които правят придвижването на големи групи пехота и техника в първата линия практически невъзможно. Ширината на зоната на поражение от двете страни вече надхвърля 15 км в редица сектори, а руските сили провеждат повечето от настъпленията си чрез малки групи от двама-трима бойци, често на мотоциклети или пеша.

Основната част от руските завоевания през април дойдоха от Харковска и Сумска област, където оперативната група „Север“ продължи да изгражда т.нар. буферна зона по държавната граница. На 8 и 13 април руските сили регистрираха напредък до 500 метра в три погранични сектора на Харковска област, докато в Сумска област са окупирани граничните селища Грабовске и Миропилске на дълбочина 3-4 км. Тези операции изпълняват пряка заповед на Владимир Путин от май 2024 г. и декември 2025 г., предадена публично от началника на Генералния щаб Валерий Герасимов, за разширяване на буферната зона по държавната граница.

Тактическото значение на набезите през границата остава ограничено. Според ISW и украинското командване настоящите завоевания не носят оперативна заплаха за украинската отбрана, освен ако Кремъл не пренасочи сили от Донбас – ход, който крие риск от ослабване на основното направление. Вероятната цел на групировка войски „Север“ е да фиксира украински резерви по северната граница и Путин да регистрира изпълнение на политическото обещание за буферна зона, без това да забави главните оперативни усилия в Донецка област.

Около 100 души с портрети на Сталин и съветски флагове минаха през центъра на Вашингтон

🇷🇺 Около 100 души с портрети на Йосиф Сталин, Владимир Путин и знамена на Съветския съюз преминаха по центъра на Вашингтон вчера в рамките на шествието на „Безсмъртния полк“, което тръгна в 16:00 часа местно време от площад „Фарагът“, разположен на няколко преки от Белия дом, и завърши на Мемориала на Втората световна война на Националната алея.

Сред знамената на демонстрантите имаше копия на Знамето на победата, Държавният флаг на СССР, символи със сърп и чук и плакати с образите на Сталин и Путин. Според кадри от мястото на събитието, публикувани в социалните мрежи, участниците са скандирали „За Родину, за Сталина! Ура! Ура! Ура!“ и „Украйна е нацистка държава! Украинските нацисти ги няма!“. В края на маршрута групата е била посрещната от оркестър, който е изпълнилл песни от съветския репертоар от годините на войната.

Шествието е организирано от руската гражданка Анна Блоха, която заяви пред държавните медии на Кремъл, че съгласуването с местните власти е минало „без трудности“. Това е втори пореден „Безсмъртен полк“, проведен в американската столица, одобрен от градската управа след завръщането на президента Доналд Тръмп начело на страната през януари 2025 г. В периода 2019-2025 г. акцията не се провеждаше – пауза, която води началото си от периода преди пълномащабната инвазия в Украйна и удължена в отговор на 24 февруари 2022 г.

Шествието по Пенсилвания авеню беше придружено от полицейски служители на окръг Колумбия, включително патрули с велосипеди. Паралелно с колоната организации на украинската диаспора, като Ukrainian Cultural Front DC, проведоха контра-протест с озвучителна техника, плакати с надписи „Putin = Hitler“, „Honor the dead, bring Russia to justice“ и снимки на украински градове, изравнени със земята от руските обстрели. Демонстрантите показаха и портрет на убитата украинска журналистка Виктория Рошчина.

„Безсмъртният полк“ възниква през 2012 г. в Томск като инициатива на местни журналисти за почитане на ветераните от Втората световна война. От 2015 г. насам Кремъл превръща акцията в централизирано събитие с участие на държавни структури, посолства и Россотрудничество. След 2022 г. шествието беше спряно в редица западни столици – Берлин, Лондон, Прага, Варшава – заради употребата на символа „Z“, георгиевски лентички и плакати, оправдаващи агресията срещу Украйна. Завръщането му в американската столица след 6 години пауза е първото подобно решение в столица от Г-7 от началото на пълномащабната война.

Междувременно подготовката за тазгодишното издание на парада в Москва се отличава с видимо отсъствие на тържественост в руската столица. На 29 април Кремъл съобщи, че парадът на 9 май на Червения площад ще се проведе без участието на тежка бронирана техника за първи път от близо две десетилетия, очевидно в резултат на ограничения боен ресурс и способността на украинските безпилотни системи да нанасят удари на стотици километри дълбочина в Руската федерация. В същото време делегация на Държавната дума начело с Вячеслав Никонов – внук на бившия съветски външен министър Вячеслав Молотов – извърши посещение във Вашингтон през първите дни на април за срещи с членове на Конгреса и на администрацията на Тръмп.

Руската федерация и Република Конго: Икономически пакт, опростени дългове и скритата цена на миграцията в Русия.

🇷🇺🤝🇨🇩 Руският президент Владимир Путин обяви стремеж към задълбочаване на икономическите връзки с Република Конго, съобщи The Moscow Times, цитирайки изявлението, направено по време на разговори на високо ниво в Кремъл с президента на африканската държава Дени Сасу-Нгесо, част от стратегически план за укрепване на руското влияние в Африка чрез търговия, инвестиции и облекчаване на дългове.

Путин заяви силния интерес на руски компании към разширяване на тяхната дейност в държавата от Централна Африка и специално подчерта сфери като геоложки проучвания, енергетика, логистика и селско стопанство. Той похвали онова, което описа като „политическа стабилност“ на Република Конго, която по думите му предоставя благоприятни условия за инвестиране на руски капитали.

Срещата се провежда в период на засилен стремеж от страна на Москва към разширяване на политическото и икономическо присъствие на Черния континент, често използвайки сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната, както и опрощаване на дългове, за да подсили своето влияние с оглед на ескалираща конфронтация със Запада. Кремъл също така потвърди, че Путин е поздравил Сасу-Нгесо за победата на изборите, проведени в средата на март, която конгоанският лидер си осигури пети пореден мандат с над 94% от гласовете.

Политическата обстановка в Бразвил: С предначертани избори към вечн власт

Президентските избори в Република Конго, проведени през март, се превърнаха в поредната демонстрация на абсолютния контрол, който Дени Сасу-Нгесо упражнява върху страната. Официалните резултати, според които печели безапелационна победа с над 94% от гласовете, не бяха изненада за международните наблюдатели, но затвърдиха статута на 82-годишния диктатор като един от най-дълго управлявалите лидери в света. Сасу-Нгесо заема президентския пост общо над 40 години (с кратко прекъсване в началото на 90-те), превръщайки Конго в учебникарски пример за „стабилна“ автокрация, където изборният процес служи единствено за церемониална легитимация, а реалната промяна е далечен мираж.

Политическата сцена в страната е доминирана напълно от управляващата Конгоанска партия на труда (PCT), а опозицията е обект на систематична маргинализация и репресии. Пътят към текущия мандат беше разчистен още през 2015 г. от спорен конституционен референдум, премахнал възрастовите граници и ограниченията за броя на мандатите, който на практика позволява на Сасу-Нгесо да ръководи страната доживот. Основните му политически опоненти често се оказват мишена на съдебни преследвания и биват принуждавани да напуснат страната, което оставя политическата сцена без алтернативна визия за развитието на богатата на петрол нация.

Зад фасадата на декларираната от Путин „политическа стабилност“ се крие династична приемственост, чиито основи назад през годините бяха много внимателно положени. От няколко години насам синът на президента Дени-Кристел Сасу-Нгесо се изкачва по стълбите на политическата кариера, получавайки ключови назначения в  правителството, контролиращи стратегически ресори като международната дипломация и публично-частното партньорство. Тази концентрация на власт в рамките на династията дава на Кремъл предвидим партньор, който не е зависим от промените в обществените нагласи и може да гарантира изпълнение на дългосрочни договори за руските компании в сектора на енергетиката и природните ресурси.

Дълг срещу развитие – или срещу набиране на чужденци за фронта в Украйна?

Русия все повече разчита на програмата „дълг срещу развитие“, за да циментира тези партньорства, отбелязва The Moscow Times. През 2023 г. руският държавен глава одобри решението за анулиране на дълга на Република Конго в размер на 29,64 милиона долара. Това следва дългогодишна тенденция за опрощаване на задължения от съветската епоха; до момента Русия е отписала над 20 млрд долара африкански дълг, включително 5,7 млрд долара за Алжир, 5 млрд долара за Етиопия и 3,5 млрд долара за Ангола.

Една от движещите сили зад ангажимента на Кремъл с държавите от Африка и Централна Азия, е стратегията за примамване на чужди граждани към военна служба. Службата за външно разузнаване на Украйна многократно докладва, че Кремъл използва имиграционните си закони като оръжие, за да заобиколи официалната забрана в руското законодателство за привличане на чужденци във въоръжените сили.

Разширявайки основанията за депортация с включване на дребни нарушения и екстремизъм, властите положиха основите на система, в която мигрантите са изправени пред избор между две опции: принудителна депортация или договор с министерство на отбраната. Въпреки експулсирането на 157 000 чужди граждани само за 2024 г. останалите все по-често попадат под прицела на схеми за вербуване на личен състав, с които Кремъл се опитва да отложи максимално във времето обявяването на нова масова мобилизация. Тази „административна принуда“ дава възможност на руското командване да попълва редиците си с чужденци, докато в същото време поддържа дипломатическата фикция за доброволна служба.

Путин и Тръмп обсъдиха примирие за 9 май и бъдещето на войната в Украйна

🇷🇺📞🇺🇸 Руският президент Владимир Путин и американският му колега Доналд Тръмп проведоха разговор по телефона, съобщи Юрий Ушаков, висш дипломат и близък съветник на Путин. Разговорът е продължил над 90 минути, в рамките на които са били обсъдени редица теми, свързани с руската инвазия в Украйна и международната ситуация.

По време на разговора Путин е предложил „примирие за периода около Деня на победата“, отбелязван от Русия на 9 май. Според висши дипломати Тръмп е изразил подкрепата си за това предложение. Путин от своя страна е осъдил скорошния опит за покушение, изказвайки своята подкрепа за американския президент.

Сводката на Кремъл за разговора цитира Тръмп, според когото сделката за примирие „вече е близо“.  В същото време Путин е използвал разговора, за да повтори твърденията си за използване на „терористични методи“ при украинските атаки и е настоял, че „целите на специалната военна операция ще бъдат постигнати“. Въпреки това руската страна е индикирала предпочитание тези цели да бъдат постигнати чрез преговори.

Руският държавн глава е отправил и поздрави по случай рождения ден на първата дама Мелания Тръмп, която е похвалил за ролята в „събирането на руски и украински деца с техните семейства“. Този коментар идва на фона на влязла в сила заповед за арест, издадена от Международния наказателен съд в Хага срещу Путин във връзка с незаконната депортация на украински деца.

Освен това двамата лидери са обсъдили потенциални „взаимноизгодни проекти в икономиката и енергетиката“, според съобщения в руските държавни медии. Тези теми остават основна тема на контактите между двамата последните месеци. По време на брифинг на 10 март 2026 г. Доналд Тръмп сподели подробности за предишен разговор с Путин, определяйки го като продуктивен и положителен обмен.

Лидерите са обсъдили и настоящата ситуация в Близкия изток, където Путин изразил желание да съдейства, на което Тръмп е отвърнал, че далеч по-значим принос би било прекратяването на войната срещу Украйна. Преди броени дни Тръмп изтъкна „дълбоката неприязън“ между лидерите на двете воюващи страни, като според него конфликтът изглежда безконечен.

Парадът на Червения площад в Москва ще се проведе без сухопътна техника.

🇷🇺 На 9 май Червеният площад в Москва ще осъмне без традиционния тътен на верижна техника, тъй като Министерство на отбраната на Руската федерация официално потвърди, че 81-годишнината от победата във Втората световна война ще бъде отбелязана само от маршируващи блокове, съставени от офицери и курсанти от висшите военни академии.

За първи път в историята на парада традиционната демонстрация на танкове, ракетни комплекси и бронирана техника, е напълно заличена от сценария. Официален мотив за безпрецедентния ход е „текущата оперативна обстановка“, което на езика на военния реализъм означава пълна концентрация на ресурси и способности във войната срещу Украйна.

Това решение бележи остър завой в държавната символика и церемониалната архитектура на Кремъл. Вместо естетиката на парадния плац, държавната медийна машина ще заложи на хибриден формат. Зрителите ще видят директни включвания от командните пунктове на Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСН) и бойните дежурства на кораби от Военноморския флот. Посланието е недвусмислено: Москва остава в състояние на пълна бойна готовност, а парадът вече не е витрина, а работен процес.

Логистичният натиск и необходимостта от всяка единица изправна техника за нуждите на „специалната военна операция“ диктуват този дефицит. През последните години количеството техника на Червения площад намаля прогресивно – през 2023 г. например в парада участва един-единствен танк – Т-34 от Втората световна война.

Когато колосалните загуби на оборудване са направили всяка една машина ценна, разходът на подобен ресурс за полиране на паветата очевидно се счита за недопустим лукс, а ерозията на парадния блясък оголва реалната тежест, която войната в Украйна налага на руската военна машина.

Междувременно небето ще бъде натоварено с непосилната задача да компенсира отсъствието на земята. Над куполите на „Свети Василий Блажени“ ще прелети мащабна въздушна армада от 55 самолета и 17 вертолета – цифра, която изглежда парадоксално висока на фона на „аскетизма“ на паветата. В авангарда на авиационния компонент от парада ще преминат стратегическите ракетоносци Ту-160 и ветераните на ядреното възпиране Ту-95МС, ескортирани от летящия танкер Ил-78. Веднага след тях, в плътен строй, ще прелетят прехваначите МиГ-31К, носители на хиперзвукови комплекси „Кинжал“, следвани от острието на фронтовата авиация: стелт изтребителите Су-57 и изтребители-бомбардировачи Су-34, които носят основния товар на въздушните удари по фронтовата линия.

Тази прекомерна концентрация на авиация е внимателно калибриран ход в рамките на предстоящата хибридна церемония. Полетът на елитните пилотажни групи „Руски витязи“ със Су-30СМ и „Стрижи“ с МиГ-29 в сложната фигура „Кубински диамант“ цели да запълни визуалния вакуум, предизвикан от отсъствието на ракетни системи, бронирана техника и артилерия на земята. Финалният акцент е поверен на шест щурмовика Су-25, които трябва да разсекат облаците над Кремъл със димна следа в цветовете на руското знаме.

В крайна сметка, тазгодишното издание на парада ще остане в историята не с това, което е минало по площада, а с онова, което е липсвало. Москва избира да гледа нагоре, защото погледът към земята поражда твърде много неудобни въпроси за един изтощителен конфликт.

Тръмп: Путин все още не е поканен на срещата на Г-20 в Маями

🇺🇸⚔️🇷🇺 Доналд Тръмп заяви, че не е канил руския президент Владимир Путин на срещата на върха на Г-20, която трябва да се проведе през декември в неговия голф клуб „Дорал“ в Маями.

В разговор с журналисти в Белия дом Тръмп коментира съобщенията относно поканата, след като руското външно министерство заяви, че такава вече е получена, предава The Moscow Times на 24 април.

По-рано The Washington Post заяви, че Белият дом планира да покани Путин на срещата в Маями. Запитан за разяснение, Тръмп отговори: „Не, но ако дойде, вероятно ще бъде много полезно“. Американският президент отбеляза още, че „не знае дали Путин ще дойде“ и „се съмнява, че ще го направи“. Освен това Тръмп подчерта, че „придържа към мнението, че трябва да се разговаря с всеки“.

Източници твърдят, че все още не е изпратена официална покана до руския президент, въпреки че Тръмп е дал да се разбере, че присъствието му на събитието е добре дошло. Неназован служител на Белия дом отбеляза, че макар на този етап официалните покани все още да не са изпратени, Русия е член на Г-20 и ще бъде поканена на министерските срещи и на срещата на лидерите.

По-рано руският заместник-министър на външните работи Александър Панкин заяви пред РИА Новости, че руският президент вече е получил покана за срещата на Г-20. Той каза: „Има покана за присъствие на най-високо ниво, но ще видим по-близо до датата. Един Господ знае какво ще се случи дотогава“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков припомни, че „Русия е участвала във всички срещи на върха на Г-20 на съответното ниво“ и добави, че „решението за формата на нашето участие ще бъде взето по-близо до срещата“.

По време на срещата на лидерите на Г-20 през 2025 г. в Южна Африка, Путин изпрати на свое място заместник-ръководителя на своята администрация Максим Орешкин. За последен път руският президент присъства лично на среща на Г-20 през 2019 г.

След пълномащабната инвазия в Украйна, Путин изпрати външния министър Сергей Лавров на събитието три пъти. Този ход беше предшестван от решение на Международния наказателен съд в Хага от 2023 г. да издаде заповед за арест на президента по обвинения в принудително депортиране на украински деца от окупираните територии йън Русия, което се класифицира като военно престъпление.

През 2025 г. руска делегация пристигна във Вашингтон за първата среща между представителите на Г-20 под председателството на САЩ, отбелязвайки завръщането на Москва във форума след продължителен период на дипломатическа изолация.

Делегацията беше предвождана от Светлана Лукаш, старши координатор на Руската федерация за форума Г-20, и включваше представители на Министерство на външните работи, Министерство на финансите и Кремъл.

Тоталната война на Путин – защо тезата, че Русия не хвърля всичко срещу Украйна, не издържа на фактите

💡 Тезата, че Русия воюва „с една ръка“ срещу Украйна, продължава да циркулира в западните и родни медии и рубрики през 2026 г. главно чрез три аргумента: официалния отказ на Кремъл да обяви повторна вълна на мобилизация, липсата на масиран удар с цялата налична бомбардировъчна група и теоретично запазения растеж на брутния вътрешен продукт.

Въпреки това един бърз преглед на публично достъпните числа от SIPRI^[1], Institute for the Study of War (ISW)^[8], Carnegie Endowment for International Peace^[12], The Kyiv Independent^[5][9], The Moscow Times^[10][13] и германския икономист Янис Клуге^[11] очертава противоположна картина – такава на икономика, армия и общество, инвестирали целия си възможен ресурс около войната.

📈 Армията – двойно по-голяма, но вече разгърната до предела

По данни на Military Balance и публични бази данни на ISW, руската армия е нараснала от около 900 000 души в началото на 2022 г. до около 1,5 милиона активни военнослужещи в началото на 2026 г., при обща разрешена численост от 2,39 милиона, определена с указ на Владимир Путин^[4]. На украинския театър към началото на 2026 г. са разгърнати между 600 000 и 700 000 души според оценки на Главното управление „Разузнаване“ на украинското МО и Council on Foreign Relations^[15] – ръст от около четири пъти спрямо момента на инвазията от февруари 2022 г. Първоначалната групировка войски тогава наброяваше около 160 000–190 000 души.

Всичките оперативно-стратегически обединения на Русия – Западен, Южен, Централен, Източен, Ленинградски и Московски военен окръг – имат ангажирани подразделения на бойното поле в Украйна. В основната си част бригадите и полковете на Въздушно-десантните войски, Морската пехота на всички флотове (дори Северния и Тихоокеанския), 76-а, 7-а и 98-а десантни дивизии, както и някога елитните 155-а и 40-а бригади, са на фронта или в процес на възстановяване след ротация. Това оставя много скромен оперативен резерв извън украинския театър – обстоятелство, което според експерти от Института „Карнеги“ означава, че е достигнат оперативен таван на разгръщане без нова мобилизация^[12].

💰 Военният бюджет – 6,3% от БВП, 40% от федералните разходи

Федералният бюджет на Русия за 2026 г. предвижда 14,9 трилиона рубли директни военни разходи, или 6,3% от БВП според SIPRI^[1]. Ако се добави разделът „национална сигурност“ – Росгвардия, ФСБ, МВР с техните бойни подразделения, оперативни разузнавателни служби – съвкупният показател достига около 38% от целия федерален разход, тоест близо 7% от БВП^[1][2]. Това е исторически максимум за Русия след разпадането на СССР и надвишава военните разходи на всички държави–членки на ЕС, взети заедно, измерени в паритет на покупателната способност.

Отделно в публикации на UkraineWorld^[2] и New Eurasian Strategies Centre^[16] се посочва, че „скритите“ разходи през държавни компании, регионални бюджети и субсидии за военно-промишления комплекс добавят още 2–3 процентни пункта. Изчисленията, обобщени през февруари 2026 от Meta-Defense^[3] и аналитичната платформа Re:Russia^[17], поставят реалните военни разходи в еврова равностойност между 130 и 165 млрд евро годишно – над 10 пъти повече от руския военен бюджет през 2013 г., последната година преди анексирането на Крим.

🏭 Военна икономика – на пълни обороти

Руската икономика не се намира „в режим на мобилизация“ в буквалния съветски смисъл на изразаа, но понесе сериозни структурни пренастройки. Индустриалната база работи на три смени в сектори като производство на бронетанкова техника (Уралвагонзавод), боеприпаси (Техмаш, КБП Тула), ракетни системи (Тактическое ракетное вооружение) и дронове (Алабуга, където се асемблират Шахед/Геран под лиценз на иранската HESA)^[7]. Дял от над 25% от руския БВП е обвързан пряко или косвено с военно производство^[16], а отчетеният ръст на икономиката през 2023–2025 г. на практика беше резултат от държавните поръчки в отбраната.

Кампаниите за набиране на военнослужещи по договор, което беше гръбнак на попълването на загуби, показва сериозни признаци на умора. Руските въоръжени сили и частните военни компании набираха по 30 000–40 000 души месечно през 2023–2025 г., т.е. около 1 000–1 300 души на ден^[11][12]. През първото тримесечие на 2026 г. обаче, по анализ на Янис Клуге, темпът е паднал с 20%, до около 800 души на ден – най-ниската му стойност от началото на 2024 г. насам^[11]. Kyiv Independent^[18] и Moscow Times^[13] цитират данни, според които изплатените обезщетения за загинали във войната през януари–март 2026 г. надхвърлят 25 000, а разчетът на Bloomberg от февруари показва, че за трети пореден месец загубите надхвърлят набора^[13] – оперативен дисбаланс, който руските власти се опитват да компенсират благодарение на скрити мобилизационни списъци (задлъжнели за комунални услуги, обичайни дребни нарушители) и чрез удвоени бонуси за сключване на договор в множество региони^[18].

✈️ Въздушна компонента – основен клиент на украинския фронт

Според данни на украинското ВВС и публични доклади на ISW, повече от две трети от тежката бомбардировъчна авиация (Ту-22М3, Ту-95МС, Ту-160), заедно с основната част от изтребителите Су-34, Су-30СМ, Су-35, както и вертолетния парк Ми-28Н и Ка-52, са ангажирани по украинското направление, с повече от 100 бойни полета на дневна база в спокойните периоди^[8]. Стратегическата авиация, разпределена между авиобазите Енгелс-2, Оленя и Украинка, участва в среднощни смесени вълни с дронове, крилати ракети Х-101/Х-555 и хиперзвукови Х-47М2 „Кинжал“^[7].

🛩️ Дронове и ракети – индустриален мащаб

Производственият капацитет на Шахед-136/Геран-2 е сред най-ясните индикатори за това колко е ангажирана Русия. Според данни на Главното управление на разузнаването (ГУР), производството на завода в Алабуга (Специална икономическа зона в Татарстан) вече достига до 2700 дрона месечно^[5]. Институтът за наука и международна сигурност (ISIS) изчислява, че през декември 2025 г. Русия е изстрелвала средно 166 Шахеда дневно^[6], а през март 2026 г. – рекордните 208 дневно, с единичен пиков удар от 948 дрона и 35 ракети за 24 часа през нощта на 23 срещу 24 март 2026 г.^[7]. Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) предупреждава, че целта на Москва е 1 000 дрона дневно до края на 2026 г.^[19]. Производството на крилати и балистични ракети (Х-101, „Калибър“, Искандер-М, Искандер-К, 9М723) се стабилизира около 100–120 единици месечно, според оценка на Ukraine War Analytics^[20].

🇰🇵 Външни подпори – Пхенян и Техеран

Твърдението, че Русия води войната „сама“, също не издържа на проверка. Към началото на 2026 г. около 11 000 военнослужещи от Корейската народна армия, 10 000 пехотинци и около 1 000 инженерни сили, са разгърнати в Курска област, където действат под руско командване и използват собствена артилерия и реактивни системи за залпов огън^[9]. Военното разузнаване на Южна Корея оцени общия обем на доставените от КНДР артилерийски снаряди на над 12 милиона към средата на 2025 г.^[21], а по данни на Reuters през 2024–2025 г. Пхенян осигури до 100% от снарядите, изстрелвани по някои участъци на фронта^[10]. Отделно Иран е доставил хиляди дронове от типа Шахед-131/136, балистични ракети Fath-360 и технологии, прехвърлени в Алабуга^[7].

🗺️ Но резултатът на земята остава скромен

В центъра на аналитичния парадокс стои именно съотношението между мобилизирания ресурс и постигнатите резултати. По данни на ISW, обобщени от Russia Matters (април 2026 г.), в периода април 2025 – април 2026 г. Русия е превзела около 4913 кв.км. или 0,8% от територията на Украйна^[8]. Общата територия под контрола на руската армия, включително Крим и частите от Донбас, заети преди февруари 2022 г., е 118 567 кв.км. или около 19% от Украйна, като от ноември 2022 г. до момента чистият прираст е едва около 1,3%^[8]. През март 2026 г. е отчетен и рядък, но фиксиран от ISW случай, в който руските сили губят 31 кв.км. за месец, преди да си върнат инициативата през последната седмица на март^[8] – показател за достигнат оперативен таван при сегашните ресурси.

Ключовата особеност в тези данни: Русия не е превзела нито една регионална столица (областен център с над 100 000 жители) извън тези, които контролира от 2014 г., и не е взела под контрол нито една от съхранените индустриални агломерации на Украйна – Харков, Запорожие, Днипро, Херсон. Най-голямото превзето населено място през последните 18 месеца остава Бахмут (около 70 000 жители преди войната), последвано от Покровск, Угледар, Курахово, Торецк и Авдеевка^[8]. Това са относително малки градове, с огромна цена – руските загуби за превземането на Авдеевка например се оценяват на над 16 000 убити и тежко ранени само в един участък.

🧭 Оперативна интерпретация

Изложената до момента фактология води към недвусмислен извод: Русия вече се намира в тотална война срещу Украйна. „Нормалният“ живот на руското общество се поддържа по изкуствен път: със селективна мобилизация, огромни бонуси за сключване на договор, безпрецедентна цензура и информационен контрол и икономическо преструктуриране, финансирано от натрупания суверенен фонд и високите цени на изнесените суровини. Единствената неизползвана ескалационна стъпка, освен ядрения арсенал, е всеобщата мобилизация, която носи изключително висок политически риск и икономически би унищожила остатъка от гражданския сектор^[12].

Това носи и отчетлива оперативна последица. Изчерпаният човешки и производствен ресурс днес означава, че ако бойните действия спрат, Русия ще има поне една година относително високо производство, без заместващо потребление от фронта. Оценки на френския анализатор Клемент Молен от този месец^[14] и на британския RUSI сочат, че при спиране на огъня за 12 месеца Москва би могла да натрупа резерв от около 100 000 стратегически дрона, 8 милиона артилерийски снаряда и милиони FPV системи – количество, което надвишава многократно това, което е налично в запасите на повечето европейски армии. Именно тази проекция, а не текущата кампания в Донецка област, обяснява защо военните щабове в Полша и Прибалтика отказват да приемат, че настоящата ангажираност на Русия е ограничена.

---

🔍 Източници

1. A Budget for a Fifth Year of War: Military Spending in Russia's Budget for 2026 (SIPRI)
2. Russia's 2026 Budget: Built for War, Not Peace (UkraineWorld)
3. Has the Russian defense budget reached its sustainability threshold by 2026? (Meta-Defense)
4. Putin signs decree to increase army to 2.3 million personnel (RBC-Ukraine)
5. Russia can produce up to 2,700 Shahed-type drones per month (Kyiv Independent)
6. Monthly Analysis of Russian Shahed 136 Deployment Against Ukraine (ISIS)
7. Drone Saturation: Russia's Shahed Campaign (CSIS)
8. The Russia-Ukraine War Report Card, April 8, 2026 (Russia Matters / ISW)
9. Nearly 11,000 North Korean troops stationed in Russia's Kursk Oblast at start of 2026 (Kyiv Independent)
10. North Korea Supplying Up to 100% of Russian Artillery Shells Used in Ukraine (Moscow Times / Reuters)
11. Russian recruitment fell by 20% in Q1/2026 (Janis Kluge, Russianomics)
12. Does Russia Have Enough Soldiers to Keep Waging War Against Ukraine? (Carnegie Endowment)
13. Heavy Losses Make Russia Unlikely to Launch Major New Offensive – Bloomberg (Moscow Times)
14. Clément Molin on X – base thesis
15. Comparing the Size and Capabilities of the Russian and Ukrainian Militaries (Council on Foreign Relations)
16. A budget without a future: How the Russian economy stays afloat (New Eurasian Strategies Centre)
17. The Crisis of Effective Contracts (Re:Russia)
18. As Russian losses in Ukraine mount, the Kremlin strains to avoid full mobilization (Kyiv Independent)
19. Russia targets 1,000 daily drones on Ukraine by end of 2026 (NV / Zelensky statement)
20. Russia Missile Production 2026: Capacity, Rates, and Sustainability (Ukraine War Analytics)
21. North Korea Supplied Russia with More Than 12 Million Artillery Shells – S. Korean Intel (Kyiv Post)

Ремесло напусна психиатричната клиника: историята на един необясним обрат

🇷🇺 Иля Ремесло, един от водещите прокремълски блогъри, който на 17-18 март публикува изненадваща серия от публикации с остри критики по адрес на президента Владимир Путин, напусна психиатрична клиника №3 „Скворцов-Степанов" в Санкт Петербург.

В публикация на личния си канал в Telegram той заяви, че е прекарал 30 дни в лечебното заведение. „Острата критика към висши държавни длъжностни лица има своята цена – помнете това", написа той. Авторът разказа за условията в лечебното заведение, определяйки ги като „доста тежки дори в сравнение с колония", и заяви, че в клиниката липсва дори възможност за разходки.

„Не съжалявам за стореното по същество, но ако го правех сега, бих използвал по-премерени и балансирани формулировки, без да преминавам към личности", призна той, обещавайки в рамките на 2-3 дни да разкаже „защо беше направено всичко това" и какви са бъдещите му планове.

Казусът Ремесло предизвика значителен отзвук в руското общество поради необичайния си характер. На 17 март блогърът публикува текст, озаглавен „Пет причини, поради които престанах да подкрепям Владимир Путин", в който изброи войната в Украйна, задушаването на интернет и свободата на медиите, корупцията и щетите за руската икономика, както и несменяемостта на властта.

„Владимир Путин трябва да подаде оставка и да бъде пратен на съд като военен престъпник и крадец", гласи завършващото изречение в анализа. В последвали публикации той добави критика към „дворците на Путин" и „влечението му към лукса". В разговор с изданието „Агентство" Ремесло потвърди авторството на текстовете, заяви, че се намира в Русия и няма намерение да емигрира, и прогнозира, че Путин може да загуби властта още тази година, ако не се вслуша в критиките.

42-годишен юрист и бивш член на Обществената палата на Русия, Ремесло изгради своятаа репутация в края на миналото десетилетие като автор на кампании за дискредитация срещу покойния опозиционер Алексей Навални. По негова жалба беше възбудено наказателното дело срещу него за клевета по адрес на ветерана от Великата отечествена война Игнат Артеменко. Според журналисти от The Insider посоените кампании са били съгласувани с Кремъл. Според сведения на Фонда за борба с корупцията на Навални, Ремесло е бил част от „вертикалата на властта" поне от 2015 г. насам, като е получавал финансови средства от структури, близки до бившия руски чиновник Константин Костин. След началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Ремесло заемаше открито провоенна позиция.

Обратът настъпва след години постепенно натрупано недоволство. В интервю пред журналиста Александър Плющев той свърза първите си съмнения с бунта на Евгений Пригожин през 2023 г. Тогава според него Путин „се е държал доста малодушно". Той посещавал бойното поле, разговарял с бойци от чеченския отряд „Ахмат" и стигнал до извода, че текущата ситуация налага прекратяване на войната. Командирът на „Ахмат" генерал-лейтенант Апти Алаудинов, с когото Ремесло влизал в публичен спор по-рано, лично му се обадил с искане да изтрие поста, но Ремесло отказал.

На 19 март петербургското издание „Фонтанка" разкри, че Ремесло е бил настанен в психиатрична клиника „Скворцов-Степанов". Лечебното заведение е печално известно от съветската епоха, като се свързва най-вече с прилагането на т.нар. наказателна психиатрия срещу дисиденти. Telegram каналът Mash твърди, че неговото настаняване е било извършено „по молба на трети лица". Блогърът не оказал никаква съпротива, при което е бил настанен в 16-то отделение, специализирано в първи психотични епизоди при мъже.

Наблюдатели обърнаха внимание, че близки на блогъра работят в сферата на психотерапията и психиатрията – обстоятелство, което мнозина от тях използваха, за да си формулират алтернативно обяснение на случилото се, без това да изключва политически натиск.

Обществените реакции на случилото се разкриха разлом в лоялното на Кремъл медийно пространство. Част от военните блогъри осъдиха остро Ремесло, докато други предположиха, че той сам е избрал да се предаде в клиниката, за да предотврати наказателно преследване. Кремъл по традиция не коментира подобни случаи. Сред опозиционните гласове ръководителят на ФБК Леонид Волков изрази мнение, че действията на Ремесло вероятно са съгласувани с някого във властта и могат да бъдат свързани с предстоящите избори за Държавна дума. Тази версия остава хипотетична и не намира официално потвърждение.

Значението на случая надхвърля отделната биография. Ремесло е първият висш представител на сегмента от провоенни блогъри, който публично и поименно поставя под въпрос легитимността на Путин. Голяма част от останалите фигури в този сегмент често критикуват отделни решения на властта – блокирането на Telegram, военни неуспехи, корупцията по места, но никой от тях до момента не се е осмелявал да напада президента, особено по такъв директен начин.

Бързата хоспитализация, независимо от конкретните ѝ мотиви, изпрати ясен сигнал към останалите фигури от тази сриеда. Обещанието на Ремесло през следващите няколко дни да обясни „защо е направил всичко това" оставя отворен най-съществения въпрос: дали епизодът е личен срив, координирана политическа операция или прецедент, който ще има продължение.

Рейтингът на Путин пада шеста поредна седмица – най-ниско ниво от началото на инвазията

🇷🇺 Държавната социологическа служба ВЦИОМ отчита спад в рейтинга на президента Владимир Путин за шеста поредна седмица. Според публикуваните днес данни от проучването, проведено между 6 и 12 април, одобрението му възлиза на 66,7% – с един пункт под стойностите от предходната седмица.

Рейтингът на доверие към Путин също е намалял и към днешна дата е 72%. Тези стойности са най-ниските от началото на пълномащабната война срещу Украйна през февруари 2022 г.; последният по-нисък резултат е отчетен в проучването точно преди войната – 64,3%. По данни на Meduza, за последните четири седмици той е загубил 4,9%, а спрямо края на миналата година – 10%.

В отделен въпрос на ВЦИОМ, при който респондентите посочват свободно кои политици им вдъхват доверие, показателят на Путин е паднал до 29,5% – отново най-ниска стойност от началото на пълномащабната война, съобщи Kyiv Post.

Историческото дъно в рейтингите не се ограничава единствено до Путин – такива са правителството (40,3%), Държавната дума (41,7%) и Съвета на федерацията (41,8%) които също имат най-ниските си нива от началото на инвазията. Рейтингът на управляващата „Единна Русия" бележи устойчив спад – от 43,7% преди година до под 30% по последни данни на ВЦИОМ от март, а другите парламентарно представени партии растат: ЛДПР е достигнала 10,7% (+2 п.п.), КПРФ – 9,7% (+2 п.п.), „Нови хора" – 6,5%, а „Справедлива Русия – За правдата" – 4,2%. Тенденцията е значима предвид предстоящите избори за Държавна дума.

Другата държавна социологическа служба – Фонд „Обществено мнение" (ФОМ) – също отчете рязък спад на доверието към Путин в края на март: от 76% до 71% в рамките на седмица – най-отчетливо понижение поне от 2019 г. насам, съобщи „Коммерсант". По-късно данните на ФОМ показаха известно възстановяване, въпреки че конкретните цифри не са публично достъпни.

Социологическите служби не посочват конкретна причина за спада, но моментът съвпада с безпрецедентна вълна от ограничения на интернет трафика, наложени от Роскомнадзор. Според репортаж на Mediazona, от февруари достъпът до Telegram в Русия е паднал до 75%, а към първата половина на април е станало почти изцяло недостъпно. Роскомнадзор блокира 469 VPN услуги, а от декември забрани и трите най-популярни VPN протокола, съобщи тогава The Moscow Times.

Мобилният интернет в сърцето на Москва беше спрян за близо три седмици през март, припомня Chatham House. Вместо Telegram и WhatsApp властите промотират агресивно руското приложение Max. VPN връзките от територията на Руската федерация са скочили с 800% само за три дни след 24 март, става ясно от доклад на VPNSuper. Основателят на Telegram Павел Дуров нарече реакцията „Дигитална съпротива".

Недоволството достигна и руските граждани, живеещи зад граница. На 14 април популярната инфлуенсърка Виктория Боня публикува 18-минутно обръщение към Путин от дома си в Монако, което събра над 20 милиона гледания и 1 милион харесвания в Instagram за броени дни. В него тя говори за „огромна стена" между народа и Путин и споделя, че „всички се страхуват – дори губернаторите". Във видеото Боня засяга конкретни теми – наводненията в Дагестан, масови конфискации на добитък, забраната за реклама в Instagram и блокирането на всички водещи онлайн платформи, но не споменава нито дума за продължаващата война срещу Украйна, която се намира в петата си година.

Кремъл реагира чрез официалния говорител Дмитрий Песков, който потвърди, че видеото е видяно и засяга „силно резонансни теми". RFE/RL отбелязва, че подобни публични обръщения от фигури извън опозицията са рядкост в днешна Русия и са очевиден сигнал за засилване на недоволството отвъд традиционните критични кръгове, включително сред провоенни коментатори и болшинството инфлуенсъри.

Путин поиска обяснение за срива на руската икономика, докато Кремъл продава злато за първи път от четвърт век.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин свика съвещание по икономически въпроси в Кремъл днес, на което потърси сметка от висши служители на правителството за ниските икономически показатели, които остават под прогнозите, не само на независими анализатори, но и на самите институции. Това е второто публично изявление на Путин във връзка с икономическата слабост на страната в рамките на един месец, съобщи The Moscow Times.

Данните за първите два месеца от годината сочат спад на БВП от 1.8% на годишна база. През януари свиването е 2.1%, през февруари — 1.5%. Руската академия на науките оценява спада за цялото първо тримесечие на около 1.5%, при положение че Централната банка беше прогнозирала ръст от 1.6%. Строителният сектор понесе най-тежкия удар, свиване от 16% през януари и 14% през февруари. Промишленото производство и преработващата индустрия също отчитат спад, макар и по-умерен.

Самият Путин посочи, че причините, изтъкнати от експерти, включват „календарни, метеорологични и сезонни фактори", през януари е имало два работни дни по-малко от година по-рано, а през февруари – един.

„Това, разбира се, са обективни обстоятелства, но е очевидно, че те не са единствените, определящи бизнес и инвестиционната активност в страната", цитира го пресслужбата на Кремъл.

Бюджетната картина е също толкова тревожна. Дефицитът за първите три месеца достигна 4.58 трилиона рубли и вече надхвърля заложената годишна цел от 3.79 трилиона. Приходите от петрол и газ, които са традиционният гръбнак на руския бюджет, са се сринали с 45% спрямо същия период на миналата година. Военните разходи за 2026 г. са заложени на 12.9 трилиона рубли, а реалните държавни разходи са скочили със 17% на годишна база.

За да покрие нарастващия дефицит, в началото на годината Централната банка предприе стъпка, до която не е опирала от 2002 г. – започна продажба на физическо злато от резервите си. През януари бяха продадени около 300 000 тройунции, а през февруари – още 200 000, общо около 15 метрични тона. Златните резерви на Русия паднаха до 74.3 милиона тройунции – най-ниско ниво от март 2022 г. Златото формира 47% от международните резерви на страната, оценявани на 809 млрд. долара към 1 март, въпреки че значителна част от тях е замразена поради западните санкции. Продажбите през януари са генерирали около 120 млрд. рубли (1.46 млрд. долара), а това е сума, която покрива едва малка част от дефицита.

Структурните проблеми надхвърлят текущата конюнктура. Според оценка на Meduza, моделът на икономически растеж от предходните години, базиран на увеличени заплати, потребителско търсене, жилищно строителство и импортно заместване, е до голяма степен изчерпан, а нови двигатели на растежа просто няма. Инвестициите са намалели с 2.3% през миналата година и се очаква спадът да продължи. Според Международния валутен фонд руската икономика ще нарасне с едва 0.8% през 2026 г. Bloomberg съобщи на 15 април, че Кремъл възнамерява да понижи допълнително прогнозата си до 0.7%.

Украинските удари по петролни терминали лишиха Русия от възможността да се възползва от скока на цените на петрола

Системната кампания на украинската армия срещу терминали за износ на петрол в Европейска Русия нанесе най-тежкото прекъсване на руския износ в съвременната история на страната. Според изчисления на Reuters, публикувани на 25 март, ударите са спрели най-малко 40% от капацитета за износ – около 2 милиона барела дневно. Към началото на април този дял е намалял до около 20%, но възстановяването остава твърде бавно и фрагментирано.

Основните цели на кампанията са трите ключови петролни пристанища в Европейска Русия. На Балтийско море терминалите Уст-Луга и Приморск, двете най-големи руски експортни точки по море, бяха поразени най-малко три пъти в рамките на пет дни в края на март, съобщи Euromaidan Press. При удара срещу Приморск в нощта на 22–23 март са запалени горивно депо, повечето товарни кейове и два танкера, а Генералният щаб на Украйна потвърди поражения както по резервоарния парк, така и по товарната инфраструктура, писа The Moscow Times. Уст-Луга, разполагащ с 33 горивни резервоара, спря износа за цяла седмица. Димът от пожарите беше видим от Финландия, а във водите на Финския залив се натрупаха поне 50 танкера в очакване на товарене, според данни на Reuters. На 7 април украински дронове отново удариха Уст-Луга, увреждайки експортна инфраструктура.

В Черно море на 6 април беше ударен терминалът Шесхарис в пристанище Новоросийск, възлов петролен хъб с капацитет от 700 000 барела дневно. Al Jazeera съобщи за директни попадения от украински дронове и мащабен пожар на територията на обекта. Два дни по-късно беше поразена нефтопомпена станция в Краснодарски край, обслужваща тръбопроводната връзка към Новоросийск. По сухопътните маршрути тръбопроводът „Дружба", по който Русия доставяше петрол на Унгария и Словакия, е фактически спрян от 27 януари след руски удар срещу него на украинска територия. Зеленски заяви на 10 април, че ремонтът ще е завършен „тази пролет".

Непосредственият ефект върху износа е драстичен. През седмицата 22–29 март износът на руски петрол се срина с 43% – от 4.072 на 2.318 милиона барела дневно, по изчисления на Bloomberg. Загубата на приходи само за тази седмица надхвърля 1 милиард долара, съобщи агенцията.

Тези удари създават парадокс за руския бюджет. Цената на сорта „Уралс“, паднала до около 40 долара за барел в началото на годината под натиска на западните санкции, се възстанови в резултат на ескалацията в Близкия изток и почти пълното затваряне на Ормузкия проток. Кремълският макроикономически център ЦМАКП повиши своята прогноза за средногодишна цена до 81.6 долара за барел. При нормален експортен капацитет подобно ценово ниво би донесло допълнителни 3–4 трилиона рубли (36.6–48.8 млрд. долара) приходи, пише Meduza.

На практика обаче Русия не може да реализира подобни постъпления, защото значителна част от физическата инфраструктура за износ е повредена или извън строя. Тръбопроводната система е претоварена, складовите мощности се запълват, а графикът за товарене за първата половина на април не е изпълнен, съобщи Reuters.

Единствените непрекъснати маршрути остават тези в Далечния изток – тръбата към Китай (Сковородино–Мохъ и Атасу–Алашанкоу) и морският износ от пристанище Козмино на Тихия океан. Заедно те осигуряват около 1.9 милиона барела дневно, но капацитетът им е твърде ограничен и не може да компенсира загубите на запад.

Въпросът доколко ударите засягат пряко бюджетните приходи е спорен. Русия облага добива, а не продажбата на петрол, което означава, че увреждането на пристанищата удря преди всичко компаниите, осъществяващи износа, докато фискалните приходи могат да останат частично защитени. Украински официални лица оспорват тази оценка, а енергийни експерти твърдят, че при трайно ограничен капацитет за износ компаниите неизбежно ще намалят добива, което в крайна сметка ще се отрази и на данъчната база.

Русия призна за свалянето на азербайджанския пътнически самолет през 2024 г.

🇷🇺⚔️🇦🇿 Руското правителство призна официално, че системата му за противовъздушна отбрана е поразила пътнически самолет на азерската авиокомпания AZAL на 25 декември 2024 г. в инцидент, който завърши с катастрофа, при която загинаха 38 души. Според съвместно изявление на министерствата на външните работи на двете страни, ударът по лайнера е бил „неумишлен“.

Двете държави заявиха, че са постигнали „надлежно уреждане на последиците, сред които въпрос с изплащане на компенсации“, въпреки че конкретните детайли на финансовото споразумение не бяха оповестени публично.

Самолетът Embraer 190, изпълнявал полет от Баку до чеченската столица Грозни, беше ударен от зенитна ракета на „Панцир-С“ над Чечня по време на заход за кацане. Руският президент Владимир Путин заяви, че самолетът е бил повреден, докато руските сили са отблъсквали атака на украински дронове срещу региона.

След поражението екипажът е поискал аварийно кацане в близки руски градове, но не е получил разрешение. В крайна сметка самолетът прелетял над Каспийско море към Казахстан и се разбил край град Актау. На борда е имало 67 души, включително 62 пътници и 5-членен екипаж. Само 29 души оцеляха при трагедията.

Първоначално руските власти отричаха всякакво участие в инцидента. Това доведе до значително влошаване на двустранните отношения с Азербайджан. Президентът Илхам Алиев обвини Кремъл за инцидента и отбеляза, че самолетът „е бил направен неуправляем със средства за електронна война“, след което е бил ударен от наземен огън в Грозни.

Алиев изрази гняв от факта, че Русия се опитва да „потули инцидента“ и „настоява на абсурдни версии“ относно причината на катастрофата. Той също така заплаши да отнесе случая до Международния съд.

Отговорността беше фактически призната цели 9 месеца по-късно, през октомври 2025 г. По време на среща с азерския президент Путин се извини за катастрофата и обеща да накаже виновните. Той твърдеше, че екипажът на гражданския полет е получил предложение да кацне в Махачкала, но е избрал да продължи полета обратно до родното си летище.

Междувременно азерски разследващи журналисти разкриха самоличността на няколко руски военни офицери, участвали в свалянето на цивилния лайнер край Грозни през декември 2024 г., хвърляйки нова светлина върху трагедията, отнела 38 живота.

Тайно решение на Путин от март 2022 г. е позволило задържане без съд на противници на войната

🇷🇺 Руската правозащитна организация „Первый отдел", специализирана в дела, свързани с обвинения в държавна измяна, публикува разкритие за неизвестно досега решение на президента Владимир Путин от 8 март 2022 г., позволило на силовите структури да настаняват руски и чуждестранни граждани в следствени изолатори без решение на съдебен състав. Основанието за задържане е формулирано като „противодействие на специалната военна операция".

Организацията посочва, че е получила данни за решението от документ на Следствения комитет на Руската федерация, издаден в отговор на жалба, в която комитетът не е установил нарушения при такова задържане. Според документа Федералната служба за сигурност (ФСБ) е настанила в следствен изолатор гражданин на Русия, позовавайки се на „решение на президента на Руската федерация от 08.03.2022 г. за организиране на приемането и настаняването на лица, оказващи противодействие на СВО". Срещу задържания дори не е било образувано наказателно производство. Съгласно решението право да отвеждат и настаняват подобни лица имат представители на Въоръжените сили, ФСБ, МВР и Федералната служба за охрана (ФСО).

Следственият комитет се позовава и на „временна инструкция", уреждаща реда на действие на изолаторите в този режим. Нито самото президентско решение, нито инструкцията са публично достъпни в сайта на Кремъл.

Член 22 от Конституцията на Руската федерация изрично постановява, че лишаването от свобода е допустимо единствено със съдебно решение, докато задържане без такова не трябва да надвишава 48 часа. Посоченият механизъм заобикаля тази гаранция чрез закрит президентски акт и вътрешноведомствена инструкция, което създава де факто извънсъдебен режим на изолация за лица, определени като противници на войната.

Разкритието се вписва в установена тенденция на разширяване на репресивния апарат в Русия от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Още през първите седмици след 24 февруари 2022 г. силовите структури задържаха произволно хиляди участници в мирни протести, а до края на годината бяха документирани над 18 900 задържания при демонстрации, според правозащитната организация ОВД-Инфо. На 4 март 2022 г. четири дни преди разкритото президентско решение, Държавната дума прие поправки, които въвеждат до 15 години затвор за разпространение на „умишлено невярна информация" за действията на армията.

През юли 2025 г. Путин подписа закон, който делегира на ФСБ правото да управлява собствени следствени изолатори – правомощие, отнето от службата преди близо две десетилетия и прехвърлено на Министерството на правосъдието. А от 1 април 2026 г. ФСБ има правото да изисква копия на бази данни от банки, корпорации и научни институции без съдебен акт.

Разкритието на „Первый отдел" е поредно красноречиво доказателство, че правната основа за извънсъдебно задържане на вътрешни опоненти е била заложена от самото начало на войната – две седмици след нейното начало, и то с непубличен акт, който не подлежи нито на парламентарен контрол, нито на обществен дебат.

Русия ще защитава гражданите си от международни съдилища с помощта на армията

🇷🇺 Държавната дума на Руската федерация прие на първо четене законопроект, позволяващ употребата на руски войски за защита на руски граждани в чужбина от арест, нареден от международни съдилища. Тази норма може да стане формално основание както за защита на президента Владимир Путин от арести зад граница, така и за изпращането на бойни кораби за охрана на танкери от „сенчестия флот“.

Законопроектът беше внесен от правителството и предлага изменения в законодателството „За гражданството на Руската федерация“ и „За отбраната“, които ще дадат на президента правото да използва въоръжените сили извън пределите на страната. Става дума за случаи, в които решение срещу руски гражданин е било издадено от международен съд, в който Русия не участва. Както гласи документът, войски ще могат да бъдат използвани, ако руснак вече е арестуван, задържан, преследван или е заплашен от други санкции в чужбина – какви точно, не е уточнено.

Защитата на Путин

Авторите на документа, чиито имена не се посочват, не уточняват кои конкретно международни съдебни органи имат предвид. Но съдейки по формулировките в обяснителната записка, законът може да е разчетен за защита от решения на Международния наказателен съд в Хага.

През 2000 г. Русия подписа основополагащия документ на МНС – Римския статут, но така и не го ратифицира. През 2016 г. тя се оттегли от договора, след като МНС призна анексирането на Крим за окупация, а действията на Москва на полуострова и в Донбас – за въоръжен конфликт срещу Украйна. В началото на пълномащабната война в Украйна през февруари 2022 г. МНС призова за незабавното ѝ прекратяване. В средата на март 2023 г. съдът издаде заповед за арест на президента Путин и на комисаря по правата на децата Мария Лвова-Белова. Прокурорът Карим Хан ги обвини във военни престъпления – извеждане на деца от окупираните територии на Украйна.

Адвокат Дмитрий Захватов в разговор с „Вот Так“ предположи, че законът на първо място ще бъде насочен към защитата на Путин и неговите поддръжници, които в чужбина могат да бъдат или вече са заплашени от арест. „Авторите на закона искат сякаш да подчертаят, че в отговор на прилагането на международното наказателно законодателство спрямо едни или други граждани на Русия, могат да бъдат задействани нейните въоръжени сили“, отбеляза Захватов.

Путин стана третият действащ държавен глава, срещу когото МНС издаде заповед за арест, и първият сред лидерите на страни, членуващи в Съвета за сигурност на ООН. Преди него такива заповеди бяха издадени срещу президента на Судан Омар ал-Башир и либийския лидер Муамар Кадафи.

Руските закони за защита на граждани чрез армията

В Русия вече са приети няколко закона, позволяващи на президента да използва армията за защита на руснаци зад граница. В пълномощията на държавния глава изрично е разписано задължението да гарантира сигурността на руските граждани извън пределите на страната, а законът „За отбраната“ позволява използването на армията за тази цел. Това посочват и авторите на документа в пояснителната записка, но добавят, че новата инициатива е развитие на вече наличната норма.

Председателят на комисията по отбрана в Думата Андрей Картополов заяви, че аналогичен законопроект е бил приет в САЩ през 2002 г. по време на войната в Ирак. „Законопроектът ще способства за защитата на правата, свободите и законните интереси на руските граждани и организации от чужди посегателства. Това ще помогне още в борбата с развилнялата се русофобия, която продължава на външната арена“, заяви депутатът. Как точно документът ще помогне в борбата с русофобията и какво точно разбира под това, Картополов не поясни.

Възможна защита на „сенчестия“ флот

Андрей Картополов заяви, че законопроектът трябва да защитава не само гражданите, но и руските компании, въпреки че в самия документ това не се споменава. Юрист по международно право, пожелал анонимност, предположи пред „Вот Так“, че на практика инициативата може да бъде насочена и към защитата на танкерите от руския „сенчест флот“ от задържане от страна на чуждестранни военни. Той смята, че по този начин Москва отговаря на атаките срещу танкери и това е основният смисъл на приемането на документа.

Дмитрий Захватов също допусна, че законът ще позволи разполагането на военнослужещи на танкерите от „сенчестия флот“. „При такива обстоятелства едва ли някоя европейска страна би рискувала да вземе такъв съд на абордаж с цел задържане“, добави адвокатът.

В края на януари 2026 г. европейските страни с излаз на Балтийско и Северно море обявиха „лов“ на нелегални кораби, обслужващи руските икономически интереси. Това решение беше взето от крайбрежните държави на ЕС без участието на Русия, което формално попада под нормите на новия законопроект. Нещо повече, подобни случаи вече се случват на практика. През последните месеци плавателни съдове от „сенчестия флот“ редовно бяха задържани, включително с участието на военни. Освен това британският премиер Кир Стармър даде разрешение на Кралския флот да използва специални части за завземане на кораби в британски води, заподозрени в подпомагане на Русия при заобикаляне на санкциите.

След няколко инцидента в близост до „сенчести“ руски танкери започнаха да се забелязват военни кораби на ВМФ на Русия. Така в сряда, 8 април, руските танкери Universal и Enigma бяха ескортирани по време на транзит през Ламанша от фрегатата на Черноморския флот „Адмирал Григорович“. След това в обратна посока минаха още два съда от „сенчестия флот“.

Фактът, че руски военни кораби вече съпровождат „сенчестия флот“, е потвърден от помощника на президента и бивш шеф на ФСБ Николай Патрушев. По думите му САЩ, Великобритания, Франция и съюзниците се опитват да наложат контрол над ключови морски пътища, които Русия използва за външна търговия. „В случай на нужда ще се провеждат и други мероприятия за осигуряване на безопасността на корабоплаването и защита на националните интереси в международни води“, добави помощникът на президента.

Латвийското разузнаване: Путин получава изкривени данни за състоянието на руската икономика.

🇱🇻🔍🇷🇺 Бюрото за защита на Конституцията (SAB), една от трите разузнавателни служби на Латвия, публикува специален доклад, посветен на въздействието на западните санкции върху икономиката на Руската федерация, чиято основна теза е, че санкциите работят, нанасяйки значителни щети, въпреки наложения от Москва наратив за успешното им преодоляване.

Според доклада повечето представители на путиновия режим осъзнават мащаба на икономическите проблеми, породени от войната срещу Украйна и натиска от санкциите. Въпреки това държавните институции представят ситуацията в благоприятна светлина.

„С висока вероятност основният център за вземане на решения в Кремъл, Владимир Путин, получава изкривена информация за развитието на руската икономика, която акцентира върху разказите за успешното икономическо развитие, без да отразява проблемите и рисковете", се посочва в доклада. Според SAB тази изкривена картина укрепва убеждението на Путин, че въздействието на санкциите е второстепенно в сравнение с целта да наложи контрол над Украйна.

Докладът привежда конкретни данни, базирани на това, което службата определя като разузнавателни данни, включително руски вътрешни оценки. В периода 2022-2025 г. Руската федерация е похарчила още около 130 млрд долара за закупуване на западни стоки под санкции – продукти, които преди войната е взимала директно на значително по-ниски цени. До 2030 г. различни рискове, сред които западните ограничения, могат да свият руската външна търговия с близо 175,5 милиарда долара, като най-значимият фактор (загуби от 136 милиарда) е пряко свързан със санкциите, вторични санкции срещу търговски партньори, ембаргото и митническите тарифи на САЩ. Това представлява около 5% от текущия обем на руската външна търговия.

SAB стига до извод, че в краткосрочен план санкциите няма да променят конфронтационното поведение на Русия, но в дългосрочен план те остават сред най-ефективните инструменти за ограничаване на способността на Кремъл да заплашва Запада. Службата предупреждава, че дори частично разхлабване на санкциите би дало на агресора допълнителни финансови ресурси за ускоряване на превъоръжаването и за кампании за влияние по света.

Оценката е в унисон с анализи на Atlantic Council и The Carnegie Endowment for International Peace, според които дори при оптимистични сценарии руската икономика ще се свие с поне 20% до края на десетилетието спрямо прогнозите отпреди нахлуването в Украйна.

Пръстен от ПВО: Седем нови кули „Панцир“ пазят резиденцията на Путин във Валдай.

🇷🇺🛡️ Седем нови кули за противовъздушна отбрана „Панцир“ са били изградени около резиденцията на руския президент Владимир Путин във Валдай през март, с което общият брой на посочените структури вече е 27, съобщава Радио Свобода.

Руската служба на Радио Свобода информира, че строителството на всички 7 нови кули е започнало в един и същи ден, базирайки се на анализ на сателитни изображения от Planet Labs. Отбелязано е, че разположението на ПВО системите около Валдай повтаря модела, наблюдаван по-рано около Москва, системите са подредени в два пръстена с по-голям и по-малък радиус около резиденцията.

Новото укрепване показва разширен защитен периметър около един от най-известните комплекси на Путин. През последните години Валдай е обект на многократни проверки от страна на разследващи журналисти.

Журналисти от „Система“, разследващият проект на „Радио Свобода“, по-рано съобщиха, че мащабното покритие на противовъздушната отбрана може да се обясни с факта, че Путин прекарва значително време там. Те посочиха още, че в резиденцията е изградено копие на кабинета на руския лидер в Кремъл.

Новите позиции на „Панцир“ съвпадат и с по-широките стъпки за затягане на сигурността около резиденции, свързани с Путин, в други части на Русия. Това включва проекта на Федералната служба за охрана за нова защитена зона около резиденцията „Бочаров ручей“ в Сочи, който се появи в портала за правни актове на Русия и бе оповестен на 13 март.

Проектът ще обхване повече от три квадратни километра на суша и в морето, като се забраняват полетите на дронове, закотвянето на повечето видове плавателни съдове, изграждането на хеликоптерни площадки, изхвърлянето на отпадъци и редица други дейности в близост до обекта.

Подобни защитени зони вече бяха създадени около резиденциите, свързани с Путин, в Ново-Огарьово, Валдай и Калининградска област в периода между 2023 г. и 2025 г., преди появата на предложението за Сочи.

Русия и Украйна въвеждат двудневно примирие за Великден.

🇷🇺🕊️🇺🇦 Руският президент Владимир Путин обяви прекратяване на огъня на бойното поле с Украйна по време на великденските празници, съобщиха от Кремъл, след като Киев също предложи прекъсване на военните действия.

По-рано тази седмица украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е отправил предложение за празнично примирие чрез САЩ, тъй като преговорите за прекратяване на продължаващия четири години конфликт бяха изместени на заден план от войната в Близкия изток.

„По повод настъпващия православен празник Великден, Путин обявява прекратяване на огъня от 16:00 ч. на 11 април до края на деня на 12 април 2026 г.“, се посочва в изявление на руското президенство.

Генералният щаб е получил „инструкции да прекрати бойните действия във всички сектори за този период“, уточниха от Кремъл и добавиха, че войските са в готовност да „отвърнат на всякакви възможни провокации от страна на врага“.

Fighterbomber: Отменят въздушната част от парада на 9 май.

🇷🇺 Въздушната част от тазгодишния „Парад на победата“ на 9 май ще бъде отменена заради опасения от украински ракетен удар, докато сухопътните части, подготвени да минават по Червения площад, са върнати в пунктовете си за дислокация „до второ нареждане“. За подобен сценарий на празненствата сподели влиятелният Z-блогър и пилот от руските въздушно-космически сили, известен с псевдонима си Fighterbomber по време на участие в предаването „Соловьёв Live“.

В разговор с друг популярен военен блогър, познат като Razvedos, той посочи, че решението е продиктувано от съображения за сигурността на участниците. Двамата са водещи на рубриката 333 в канала „Соловьёв Live", което е сред най-гледаните формати на Кремъл в руското медийно пространство.

Съобщава се, че парадът вероятно ще бъде „променен" или отложен за друга дата заради появата на нови балистични ракети в арсенала на ВСУ, способни да достигнат Москва за минути. Аналогична ситуация, по думите му, ще сполети и парада в Санкт Петербург. Двамата изтъкнаха, че евентуална ракетна тревога на препълнения с хора Червен площад би се превърнала в „значим медиен удар" за Русия, дори ако всички ракети бъдат прехванати – самата евакуация и паниката биха имали разрушителен пропаганден ефект.

Информацията за отмяната се разпространи в Z-каналите още миналата седмица, но на 5 април говорителят на Кремъл Дмитрий Песков я отхвърли официално. „Ние се подготвяме за празненствата по случай Деня на победата", заяви Песков, цитиран от ТАСС. Генералната репетиция на парада е планирана за 7 май. Факт е обаче, че потвърждението идва от лица, директно свързани с военните структури и пропагандния апарат в страната, което придава на твърдението им различна тежест от анонимните публикации в Telegram.

Заплахата от украински балистични ракети, в чийто обхват попада Москва, е съвсем реална и тепърва ще създава главоболия на ръководството в Кремъл, тъй като украинският производител Fire Point разработва сериите FP-7 и FP-9. Ракетата FP-7, базирана на съветския прехващач 48Н6 от комплекса С-400, е тествана на 28 февруари 2026 г. и има обхват до 300 км, съобщи Kyiv Post. По-амбициозната FP-9 е проектирана за обхват от 855 км и терминална скорост над 2200 м/с — значително надвишаваща тази на руския „Искандер".

Съоснователят на Fire Point Денис Щилерман заяви пред United24 Media, че FP-9 „ще порази цели в Москва без никакъв проблем", а също така че може да бъде готова до средата на 2026 г. с възможност за изстрел на залп от 20–30 ракети едновременно.

Освен това Обединеното кралство разработва Project Nightfall, балистична ракета с обхват над 500 км, бойна глава от 200 кг и цена под 800 000 паунда за единица, замислена за мащабно и скалируемо производство с темп от 10 броя месечно и планирана за тестови пускове до началото на 2027 г.

Миналата година Москва парадът мина без инциденти и въвеждане на специални мерки за сигурност. Той съвпадна с официалната визита в руската столица на китайския държавен глава Си Дзинпин. Още по това време обаче украински дронове парализираха въздушното пространство на столицата за три поредни дни около честванията, припомня Euronews. Една година по-късно ракетната заплаха е качествено различна, а самото признание от водещите на предаването, че парадът е отменен заради нея, представлява де факто признание, че войната е достигнала сърцето на страната по начин, който Кремъл вече не може да прикрие с обичайната си ритуална помпозност.