Русия може да нападне Европа до 2027 г.

❗️ Кремъл е ускорил потенциалния график за започване на военни действия срещу европейски държави, измествайки своите срокове за достигане на готовност с три години по-рано до 2027 г. Това заяви Кирило Буданов, ръководител на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна по време на събитие на LB Club, проведено днес.

Буданов смята, че при подобен сценарий основна мишена на Кремъл вероятно ще бъдат страните от Прибалтика, поради което изброи Литва, Латвия и Естония като най-вероятната първоначална цел.

„Според първоначалния план Русия трябваше да бъде готова за започване на операции през 2030 г. Сега плановете са коригирани и преразгледани, като крайният срок е изтеглен напред до 2027 г.“, алармира той.

Буданов твърди, че стратегическото мислене на Кремъл в лицето на президента Владимир Путин се ръководи не толкова от текущи тактически съображения, колкото от дълбоко вкоренени имперски амбиции. Според неговата оценка Путин вижда експанзията като жизненоважна за поддържането на това, което възприема като империя, а към днешна дата западният свят е разглеждан като отслабен, нерешителен и уязвим.

„Отговорът се крие в дълбока историческа и психологическа травма. В руския мироглед това са фантомни болки, както ги наричам аз. От тяхна гледна точка всичко е абсолютно правилно“, обясни той.

„Как виждат те света: север-юг, запад-изток. За да се развива една империя – а те виждат себе си именно като такава – винаги трябва да се движиш в някаква посока, за да разширяваш влиянието и територията си. Това, между другото, е отговорът на много въпроси“, продължи той.

Според Буданов Руската федерация не вижда реални възможности за експанзия на север или изток заради присъствието на САЩ, нито на юг заради Китай, което оставя страните по нейните западни граници, и по-специално Балтийския регион, като най-вероятната посока при евентуална бъдеща агресия.

🔙 Frontline Monitor припомня: Буданов заяви, че следващата реална възможност за прекратяване на войната срещу Украйна може да се появи през февруари 2026 г. В интервю за украинския „Канал 24“ той поясни, че за да се случи това е нужно да съвпаднат критични вътрешни и външни фактори, включително в САЩ, Русия, Европа, за да са налице реалистични условия за мир.

Турция обмисля да върне С-400 на Русия, за да получи F-35.

Превозни средства и оборудване от системите за противовъздушна отбрана С-400 се разтоварват от руски военно-транспортен самолет на летище Муртед в Анкара, Турция, 12 юли 2019 г.
📸 Снимка: Turkish Defence Ministry via AP

🇷🇺🤝🇹🇷 Турция обмисля да върне руските зенитно-ракетни комплекси С-400 „Триумф“ и с това да си проправи път към покупката на изтребители F-35 от САЩ, съобщи Bloomberg News, цитирайки руски и турски официални представители, запознати с въпроса.

Според съобщението турският президент Реджеп Тайип Ердоган е повдигнал въпроса пред руския си колега Владимир Путин по време на личната им среща в кулоарите на срещата на върха в Туркменистан миналата седмица. Ердоган се надява средствата за закупуване да му бъдат възстановени, като това може да бъде постигнато под формата на отстъпки за внос на петрол и природен газ от Русия.

Кремъл отхвърли твърдението и увери, че въпросът за връщането на С-400 „не е бил в дневния ред“ на срещата между двамата лидери. Турция отказа да коментира информацията.

Турция отдавна изразява интерес към покупката на американски изтребители от пето поколение F-35, но в момента продължава да има наложена забрана в отговор на сделката за руските зенитно-ракетни комплекси С-400 през 2017 г.

Миналата седмица американският посланик в Турция Том Барак заяви, че двете страни провеждат „ползотворни“ преговори относно потенциална продажба на напредналите стелт изтребители.

„Както е заложено в американското законодателство, Турция не трябва повече да оперира или да притежава системата С-400, за да се завърне в програмата F-35“, написа Барак в публикация на X.

„Положителните отношения между президента Тръмп и президента Ердоган създадоха нова атмосфера на сътрудничество, довела до най-ползотворните разговори по тази тема от близо десетилетие“, заяви той.

„Надеждата ни е, че тези преговори ще доведат до пробив в идните месеци, който да отговаря на изискванията за сигурност както на САЩ, така и на Турция“, добави Барак.

По време на първия мандат на президента Доналд Тръмп, САЩ извадиха Турция от водещата програма за изтребители от пето поколение, след като сключи сделка с Русия за покупката на С-400, предизвиквайки реакция от американски служители, които изразиха опасения, че зенитно-ракетната система може да послужи за събиране на данни за възможностите на F-35, които да попаднат в ръцете на Москва.

От своя страна Израел многократно е изразявал тревога относно евентуални сделки за F-35 с Турция и други страни в Близкия изток, тъй като се стреми да запази качественото военно превъзходство в региона.

Към днешна дата Израел е единствената държава в региона, разполагаща с F-35 в арсенала си, като в момента експлоатира общо 45 изтребителя и очаква доставката на още 30 единици.

Наскоро обаче Тръмп обяви сделка за F-35 със Саудитска Арабия, пораждайки безпокойство в израелското ръководство. В същото време обаче американски експерти от сферата на отбраната увериха, че саудитското кралство ще получи изтребители с по-малко напреднали способности от тези, използвани от Израел.

През последните месеци Турция, която притежава втората по големина армия в НАТО, се стреми да се възползва от най-добрите си отношения със Запада от години насам, за да обнови остарелия си флот с 40 изтребителя Eurofighter Typhoon, а на по-късен етап и с американски F-35.

Тя вече постигна успех в опита си за придобиване на Eurofighter Typhoon, след като през октомври британският премиер Киър Стармър обяви, че страната му ще достави на Турция 20 нови машини. Докато те бъдат готови, Анкара ще придобие 12 изтребителя Eurofighter от Катар и 12 от Оман, с които да подсили военновъздушните си сили.

Ердоган остава един от най-върлите критици на Израел, който в последните две години често критикува страната в геноцид, сравнявайки я с Нацистка Германия и оприличавайки премиера Бенямин Нетаняху на Адолф Хитлер.

През годините Ердоган поддържа близки отношения с Хамас, чийто висши представители нарича „борци за свобода“.

Путин прие закон, формализиращ конфискацията на частни жилища в окупираните територии.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руският президент Владимир Путин подписа закон, който формализира изземването на „безстопанствени“ жилища в окупираните украински области Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие, съобщиха руски държавни медии, цитирайки официалния портал на Кремъл за правна информация. Документът установява правна рамка за конфискация на имоти в полза на руските окупационни власти.

Съгласно новия закон, даден имот може да бъде признат за безстопанствен, ако „не е възможно да бъде установен неговият собственик“ или ако липсват „действителни документи“, които да доказват собствеността.

Конфискуваното имущество ще бъде прехвърляно във владение на окупационната администрация. Ако собственик на даден имот се появи след конфискацията, законът предвижда възможност за материална компенсация, но това се отнася само за граждани на Руската федерация.

Този режим на конфискация и разпореждане ще бъде в сила най-рано до 2030 г. Новите разпоредби предвиждат няколко начина за използване на иззетото жилищно пространство:

• Прехвърляне на собственост на местни жители, загубили дома си поради военните действия.
• Отдаване под наем в съответствие с Жилищния кодекс на Руската федерация.
• Настаняване на чиновници и служители на окупационните власти и поддържащите структури (включително училища и болници) до 2028 година.

Изземването на „безстопанствено“ жилище се прилага от окупационните власти от известно време.

През март 2025 г. Би Би Си съобщи, че окупационната администрация на Мариупол е определила най-малко 5700 апартамента за конфискация. В голям брой от тези случаи става дума за имоти, собственост на украинци, напуснали града през 2022 г. или загинали по време на обсадата. За да запазят жилищата си, собствениците са принудени да пътуват до Мариупол през руска територия, където са подложени на изтощителни проверки, сложни бюрократични процедури и принуда да получат руски паспорт.

Подобни процеси са документирани и в други окупирани градове. В Мелитопол например, в края на ноември съсобственици на нов жилищен блок, инвестирали в жилищата си преди войната, записаха обръщение към руските власти. В него те разказват, че техните апартаменти са били обявени за „безстопанствени“, след като строителят е напуснал района след началото на инвазията, а окупационните власти отказват да им предадат собствеността.

Жители на Краснодар протестират против строеж на храм, посветен на героите от СВО

🇷🇺⛪️ Над 1000 жители на микрорайон Юбилейний в руския град Краснодар се включиха във видео обръщение към руския президент Владимир Путин, в което се обявяват срещу план на местните власти за изграждане на огромен храмов комплекс в пределите на техния квартал. Обръщението ще бъде изпратено до ежегодната „Пряка линия“ с Путин, която предстои да бъде излъчена идния петък, съобщи местното издание 93.ru.

Властите в Краснодар планират да издигнат 70-метров храмов комплекс на обща площ от 6400 кв. метра в Юбилейний. Според местни медии, в случай на реализация комплексът ще обхваща цялата зелена зона на крайбрежната алея, което ще лиши жителите от традиционно място за разходки.

Първите планове за строеж на храм на това място датират от 2021 г. Още тогава местните жители реагираха остро и се обявиха за запазване на зелената площ. Те подчертават, че съвсем наблизо се намира действащият Рождественски храм, който се пълни само на Великден, Коледа и Кръщение, както и параклисът „Димитър Солунски“.

След началото на руската инвазия в Украйна, темата временно беше на заден план, но през есента на миналата година стана ясно, че на крайбрежната алея се предвижда изграждането на църковен комплекс, който ще включва най-големия храм в Южния федерален окръг.

Преди около година жителите на квартала събраха над 3000 подписа срещу обявените планове за строителство, но получиха единствено уклончив отговор от губернатора.

Пренебрегнати обществени слушания

През октомври се проведе общественo изслушване, в които участваха 1928 души. Над 1400 души или близо 80% гласуваха против строителството, но аргументите им бяха игнорирани от местната власт. В същото време доводите на малко над 430 души, които подкрепиха проекта, бяха приети.

Освен това в началото на ноември жителите инициираха подписка за оставка на кмета Евгений Наумов, който беше обвинен в религиозно разделение в обществото, според местното издание „Юга“.

Подозрения за корупция

През декември близки до Кремъл медии обявиха, че храмът ще бъде построен „в чест на героите от СВО“, като информацията беше потвърдена и от областния губернатор Вениамин Кондратиев. Но противниците на проекта оспориха решението и посочиха, че жилищният квартал не е подходящ за мемориален комплекс поради лошите транспортни връзки и липсата на места за паркиране.

„Ние също уважаваме героите от СВО... Но ако храмът наистина е в тяхна чест, защо го набутват в задънен район, до който дори е трудно да се стигне с кола? Това ли е уважението към паметта на героите – да скриеш храма им из задните улички, където дори роднините няма да могат да дойдат нормално?“, коментира местен жител пред 93.ru.

Сред противниците на проекта все по-усилено се коментират и слухове, според които строежът ще бъде платен от анонимен „меценат“, който в замяна ще получи преференции и терени за жилищно строителство от градските власти.

Медийни атаки и отменена контраакция

След като стотици жители се събраха за обръщение на видео до областния губернатор, близки до Кремъл медии и федерални канали, сред които православния телеканал „Спас“, разпространяват новини, че „събраните хора са против Бога“ и „безбожници и антихристи“. Генералният директор на канала Борис Корчевников нарече събранието „слаб краснодарски майдан“ и „шабаш“, като се позова на лъжливото твърдение, че акцията е организирана от Комунистическата партия (КПРФ).

Но участниците в протеста настояват, че не са против строителството на храма, а са единствено срещу мястото на крайбрежната алея. „Ние всички като деца на нашето общество споделяме християнските ценности и не нападаме никого. Просто се опитваме да защитим нашия малък зелен свят“, заяви един от протестиращите.

Сергей Климов, депутат от градската дума от партия „Нови хора“, обяви контраакция, в която са поканени „всички руснаци, православни християни и всеки, подкрепящ традиционните ценности“. Той сподели, че „героите ни от фронтовата линия също не разбират защо тази предателска измет действа в дълбокия тил и подкопава стабилността в страната“.

По-късно обаче Климов отмени събитието, обяснявайки решението си с намеса на „чуждестранни агенти“ и „нежелани организации“, които са започнали да представят случващото се в последните дни като „вътрешна война в Краснодар“.

„Путин, Помогни!“

В обръщението на местни жители, записано за излъчване по ежегодната „Пряката линия“, която се провежда всяка зима с Путин, те разкриха, че са получили обещание за парк и облагородяване на крайбрежната алея, като вместо властите са променили Общия устройствен план, отнемайки зелената зона за храма. Събралите се скандираха „Юбилейний против застрояването!“ и „Путин, помогни!“.

Хората се съмняват, че ще бъдат показани в ефир, но подобно обръщение е „единствената им надежда на фона на пълното безразличие на местната власт“, заключава 93.ru.

Вучич към фон дер Лайен, хванат от микрофон: „Получих съобщение от Москва“

🇷🇸🇪🇺 В коментар, случайно уловен от включен микрофон, сръбският президент Александър Вучич сякаш намекна, че току-що е получил „съобщение от Москва“, докато пристигаше за разговори с висши представители на Европейския съюз в Брюксел.

Вучич вървеше до председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в сградата „Берлемон“ в белгийската столица за обща снимка в четвъртък, когато прошепна: „Току-що ми дойде съобщение от Москва.“

Разговорът беше рязко прекъснат от Фон дер Лайен, която сякаш отвърна шепнешком: „Хайде... хайде да изчакаме“. Двамата бяха в компанията на председателя на Европейския съвет Антониу Коща и излязоха заедно след снимката.

Не е ясно какво точно съобщение имаше предвид Вучич. Сръбският президент е един от малкото европейски лидери, поддържащи канал за комуникация с Кремъл, след като ЕС прекрати своите дипломатически връзки с Москва след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Вучич пристигна в Брюксел вчера за двустранна среща Сърбия–ЕС, на която бяха обсъдени, наред с другото, и кандидатурата на страната за членство в Евросъюза. Междувременно мирните преговори за руската война срещу Украйна продължават.

В сряда украинският президент Володимир Зеленски заяви, че скоро ще представи на американската страна „по-прецизирани документи“ по отношение на предложения за спиране на войната, изготвени с принос на европейските партньори на Киев.

Американският президент Доналд Тръмп пък намекна, че би могъл да пътува до Европа за среща по преговорите, но само ако това наистина ще придвижи процеса напред.

„Те искат да отидем на среща през уикенда в Европа и ние ще вземем решение в зависимост от това какво ще ни върнат. Не искаме да си губим времето“, каза Тръмп.

За днес е насрочена среща на „Коалицията на желаещите“ – група от над 30 държави, начело на която стоят Франция и Великобритания. Канцеларията на френския президент съобщи, че това е критичен момент за Украйна, нейния народ и сигурността на Европа.

Путин хвали Т-90 като най-добрия танк в света, въпреки загубите в Украйна.

🇷🇺🇮🇳 Руският президент Владимир Путин похвали семейството танкове Т-90 в свое интервю за India Today, описвайки ги като един от най-добрите танкове в света, въпреки големите загуби на бойното поле в Украйна.

„Индия произвежда нашите знаменити танкове Т-90. Вярвайте ми, когато казвам, че тези танкове се считат за едни от най-добрите в света“, заяво Путин, позовавайки се на руския дизайн, който остава широко използван в руската армия и редица експортни клиенти.

Коментарът му идва на фона на нарастващи критики относно ефективността и оцеляемостта на руските бронетанкови сили в Украйна. По данни на разузнавателна група Oryx, която проследява потвърдените с визуални доказателства загуби на техника, Русия е загубила най-малко 203 танка от семейството Т-90 от началото на своята пълномащабна инвазия, сред които 11 броя от експортния вариант Т-90С, който първоначално беше предназначен за чуждестранни клиенти, но впоследствие беше пренасочен към руската армия, както и 146 от модернизирания вариант Т-90M „Прорив“.

Цитираните от Oryx числа се считат за максимално консервативна оценка, тъй като отразяват само случаите, потвърдени с визуални доказателства.

В интервюто Путин изтъкна силните отбранителни връзки между Москва и Делхи, като отбеляза не само износа на руско оръжие към Индия, но и трансфера на чувствителни технологии към нейната отбранитенлна индустрия.

„Индия остава доверен отбранителен партньор за Русия. Ние не просто продаваме технологии – ние ги споделяме, което е рядкост в областта на военно-техническото партньорство“, каза Путин.

Т-90M, най-новата версия на платформата, се произвежда от Уралвагонзавод и включва подобрена броня, електроника и система за управление на огъня в сравнение с по-ранни модели. Тя е внедрена широко в руските армейски части и е прокламирана от държавни служители като основен стълб на модернизацията на бронетанковите сили на страната.

Вариантът Т-90С се произвежда локално в Индия от Heavy Vehicles Factory в Авади, използвайки комплекти от Русия и местни компоненти. Индия остава най-големият чуждестранен оператор на платформата Т-90, с над 1100 танка в служба и стотици други по предишни договори.

Въпреки че Русия продължава да рекламира бойната ефективност на танка, докладите от бойното поле подсказват, че Т-90 са уязвими към западните противотанкови ракети, използвани от Украйна, сред които Javelin, а също така към FPV дронове и дори оръдия на бойни машини като Bradley.

Кийт Келог: Сделката за прекратяване на войната в Украйна е близо.

Украински военнослужещ се разхожда в жилищен комплекс, поразен от руски обстрел в град Константиновка на фронтовата линия в Донецка област, Украйна, 15 ноември 2025 г.
📸 Снимка: Oleg Petrasiuk/Press Service of the 24th Separate Mechanized Brigade

🇺🇸🤝🇷🇺 Специалният пратеник на Белия дом за Украйна заяви, че сделката за прекратяване на войната в Украйна е „наистина много близо“ и зависи от решаването на двата основни въпроса, докато от Кремъл отговориха, че е необходимо част от предложенията да понесат радикални промени.

Тръмп, който иска да остане в историята като президент-миротворец, призна, че прекратяването на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война се е оказал най-сложният въпрос във външната политика от началото на мандата му.

Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г. след осем години на ограничени сблъсъци между подкрепяни от Москва сепаратистки сили и украинската армия в Донбас – регионът, съставен от Донецка и Луганска области.

Специалният пратеник за Украйна Кийт Келог, който предстои да напусне своя пост през януари, заяви по време на форума за национална отбрана „Роналд Рейгън“, че усилията за разрешаване на конфликта са „на последните 10 метра“ – разстояние, което според него винаги остава най-трудно за изминаване.

Донбас и Запорожката АЕЦ – ключови въпроси без отговор

Според него два ключови нерешени проблема са свързани с територията – преди всичко бъдещето на Донбас – и със съдбата на АЕЦ Запорожие – най-голямата атомна централа на континента, която в момента се намира под руски контрол.

„Ако уредим тези два въпроса, смятам, че всичко останало ще се нареди сравнително добре“, каза Келог в събота в Президентската библиотека и музей „Роналд Рейгън“ в Сими Вали, Калифорния.

„Почти сме там. Наистина, наистина сме много близо“, добави Келог.

След като миналата седмица президентът Владимир Путин проведе 4-часови разговори в Кремъл със специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Кушнър, най-близкият съветник по външна политика на Кремъл Юрий Ушаков заяви, че са обсъждани „териториални проблеми“.

Това е кодът на Кремъл за претенциите му към цялата територия на Донбас, въпреки че Украйна все още контролира най-малко 5000 кв. км от региона. Почти всички държави по света признават Донбас за част от Украйна.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че предаването на останалата част от Донецка област е незаконно без референдум и би предоставило на Русия плацдарм за бъдещи настъпления срещу страната.

В неделя руски медии цитираха Ушаков, че Съединените щати ще трябва да направят „сериозни, бих казал – радикални промени в своите документи“ относно Украйна. Той не уточни какви точно промени иска руската страна.

В събота Зеленски съобщи, че е провел дълъг и „съдържателен“ телефонен разговор с Уиткоф и Кушнър. В Кремъл заявиха, че очакват именно Кушнър да извърши ключова работа по изготвяне на евентуална сделка.

Над 2 милиона убити и ранени

Келог, който е пенсиониран генерал-лейтенант, воювал във Виетнам, Панама и Ирак, определи мащаба на загиналите и ранените във войната в Украйна като „ужасяващ“ и безпрецедентен за такъв регионален конфликт.

Според него общите загуби на двете страни възлизат над 2 милиона жертви (убити и ранени) от началото на войната. Нито една от двете страни не оповестява достоверни данни за собствените си загуби.

В момента Русия контролира едва 19% от територията на Украйна, като това включва Кримския полуостров (анексиран през 2014 г.), Луганска област, над 80% от Донецка и 75% от Херсонска и Запорожка област, както и малки ивици от Харковска, Сумска, Миколаивска и Днепропетровска област.

Миналия месец в медиите изтече пакет от 28 предложения в проект за мирно споразумение, което предизвика тревога сред официални лица от Европейския съюз и Украйна, които предупредиха, че той отстъпва пред основните руски ултиматуми – отказ от членство в НАТО, руска окупация над една пета от Украйна и ограниченията върху украинската армия.

Изтекли записи разкриват как Башар ал-Асад и Луна ал-Шибл се подиграват на Путин

🇸🇾🇷🇺 Бившият сирийски президент Башар ал-Асад и покойната му съветничка Луна ал-Шибл се присмиват жестоко на руския президент Владимир Путин в поредица от наскоро изтекли видеозаписи, получени ексклузивно от телевизия Ал-Арабия.

От събота насам Ал-Арабия излъчва тайни записи, на които Асад води неформални разговори със своята близка съветничка Луна ал-Шибл. В тях се вижда как двамата коментират подигравателно редица личности и събития от вътрешния живот на Сирия.

Точната дата на изтеклите записи не е ясна. Режимът на Асад беше свален от бунтовниците преди една година, което го принуди да потърси убежище именно в Русия – страната, която му оказваше най-активна подкрепа по време на гражданската война. В момента се смята, че живее в Москва.

Изтеклите материали хвърлят нова светлина върху отношенията на Асад с най-близкия му кръг и особено с Владимир Путин – човека, когото доскоро наричаше най-важния си съюзник.

В един от клиповете Шибл, която загина в тежка автомобилна катастрофа през юли 2024 г., злобно коментира външния вид и здравословното състояние на Путин:

„Видя ли колко подут изглежда Путин?“, попита тя.

„Всичко са процедури“, отговори самият Асад.

„Да, при Путин всичко е процедури. На 65 години е... онова видео го изложи тотално“, продължи Шибл.

В друг откъс от записа Шибл остро критикува войниците от сирийската армия:

„Гледат ме право в очите... Обичам ги, но ми се гади“, оплаква се тя.

Според източници на Ал-Арабия записите са направени в автомобила на Асад, като по това време в него е бил и Амджад Иса – личният асистент на ал-Шибл.

Украинските войници на фронта са скептични към мирния план.

🇺🇦 Премествайки се между влажни мазета и кални окопи, за да отблъскват непрекъснатите руски атаки във войната, която след два месеца ще навлезе в петата си година, изтощените украински войници казват, че мотивацията им се крепи на съзнанието, че се сражават за нещо по-голямо: защитата на родината си.

Но докато преговарящите екипи се опитват да изковат мирно споразумение, войниците на фронта са убедени, че Русия остава решена да завладее Украйна – независимо дали сега, или след няколко години с възстановени сили – и без значение какъв ще е текстът на евентуалната сделка.

Те също така са категорични Киев трябва да поддържа голяма армия, за да опази сегашната близо 1300-километрова фронтова линия.

„Въоръжените сили на Украйна в момента са основната преграда между спокойния граждански живот на украинците и лошия ни съсед“, отбеляза 40-годишен артилерист пред Асошиейтед прес недалеч от границата между Днепропетровска и Донецка област. По стандартен военен протокол той се представя само с позивната „Келт“ при условие да не се разкрива точната му локация.

Украинските защитници изказват силно недоверие, че Москва изобщо има намерение да спазва каквото и да е мирно споразумение. Без сериозни гаранции за сигурност – например членство в НАТО – те и военните анализатори се обединяват около прогнозата, че следваща руска инвазия е неизбежна – със свеж личен състав и въоръжение, но по-важното – с научените уроци от провала в първите седмици от пълномащабното нахлуване през пролетта на 2022 г.

Бъдещата руска заплаха

От тъмен окоп с кални стени, където се укрива от бръмчащите над главата му дронове камикадзе, Келт се опасява, че каквото и примирие да бъде сключено, то ще се окаже краткотрайно.

„Това примирие ще е кратко, за да си възстановят силите три или пет години, и пак ще се върнат“, отбеляза бившият търговец на мебели от Киев, докато около него ехтят артилерийски гърмежи.

Серхий Филимонов, командир на батальон „Вълците на Да Винчи“, изрази тревога, че евентуално мирно споразумение би предоставило всичко необходимо на руската страна, за да нападне отново.

„За руснаците ще е чудесно – да спрат войната, да премахнат санкциите, да се подготвят за нова война и пак да нападнат“, категоричен е той. „Не вярвам, че може да има мир, преди Русия да бъде унищожена или поне ръководството ѝ да бъде сменено.“

Пренапрегнатата украинска армия

Филимонов разказва как руските сили за кратко навлезли в Покровск, ключов логистичен център в западната част на Донецка област и основна цел на руската настъпателна кампания от 20 месеца насам. В началото руснаците бяха изтласкани, а неговата бригада успяваше да задържи участъка си, но все по-често усилията ѝ се проваляха заради съседни части, пълни с неопитни новобранци.

В понеделник Кремъл се похвали, че е превзел града след повече от година кръвопролитни боеве, но президентът Володимир Зеленски опроверга твърдението от Париж и заяви, че сраженията там продължават.

Мащабен руски пробив по фронтовата линия ще зависи от способността на украинската армия да увеличава и поддържа своята численост, смята американският военен анализатор Роб Лий.

„На Украйна ѝ липсва жива сила, липсват ѝ резерви“, казва той. „Достатъчно е една-единствена украинска бригада да изпита сериозни затруднения, и Русия напредва“, обясни той.

Тарас Чмут, украински военен експерт и ръководител на фонд за събиране на средства за нуждите на украинската отбрана, каза пред обществената телевизия „Суспилне“ днес, че множество предно разположени батальони в момента са съставени от едва 20 бойци вместо обичайните 400–800.

Макар Киев да мобилизира до 30 000 души месечно, голяма част от тях намират начин да избегнат служба или се оказват негодни да заменят ветераните на първа линия.

Ключовите точки все още се държат

Въпреки това украинските войски успяват да задържат позиции в Покровск, както и в Купянск и Вовчанск в Харковска област – две места, които Русия се опитва безуспешно да превземе повече от година, припомни Юрий Федоренко, командир на батальона за безпилотни системи „Ахилес“.

Русия хвърли десетки хиляди от своите войници в пехотни щурмове срещу тези градове и фактът, че все още не успява да ги превземе изцяло „свидетелства за високата мотивация и устойчивост на украинската армия“.

Миналата седмица руският президент Владимир Путин се закани, че боевете няма да спрат, докато Украйна не изтегли въоръжените си сили от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области, които бяха незаконно анексирани от Кремъл през септември 2022 г. Руските войски контролират едва половината от Запорожие и Херсон без да контролират едноименниет им областни центрове, както и две трети от Донецка област.

Руско-американският проект за мирно споразумение включваше ограничаване на числеността на украинската армия и фактическо изтегляне от останалата част на Донецка област. Зеленски по-късно разкри, че преработена версия би могла да сработи, но все още не е ясно какво ще съдържа крайния документ.

Роб Лий, който редовно посещава фронтовата линия, отбелязва, че през руското настъпление през 2025 г. е относително по-бързо отколкото миналата година, но не е сигурно, че следващата година тази закономерност ще се запази превземе останалата една трета от Донецка област.

„Където и да напредне Русия, Украйна дава приоритет на отбраната и успява да удържи дълго време, след което Русия успява да напредне в други посоки“, обясни той, подчертавайки руската тактика на натиск по няколко направления едновременно.

Украйна пак ще има нужда от западна помощ

От калния си окоп Келт се подиграва на идеята за намаляване числеността на украинската армия, което според него означава просто „да улесниш руснаците да те убият по-късно, вместо сега“.

Но да се поддържа армия в сегашните мащаби от малко над 1 милион души е почти невъзможно без продължаваща западна подкрепа. От началото на войната през февруари 2022 г. Киев харчи почти всичките си приходи от данъци за издръжка и въоръжаване на защитниците си, а всичките останали разходи като здравеопазване, социални програми, образование, пенсии, енергетика, се покриват изцяло от западни грантове и заеми.

ЕС отпусна 50 млрд долара помощ за периода 2024–2027 г. по програмата Ukraine Facility, но за 2026 и 2027 г. ще ѝ бъдат необходими 83,4 млрд за въоръжените сили и 52 млрд за всички други държавни разходи, сочат изчисленията на икономиста Глиб Буряк от Украинско-американския университет Конкордия.

Бъдещето на украинските финанси, в това число на възможността да поддържа голяма армия, ще зависи от това какво ще е записано в мирния план относно замразените руски активи, заяви Буряк и отправи предупреждение, че ако войната спре, помощта може рязко да намалее.

„Как точно ще бъдат управлявани тези активи ще определи финансовото състояние на Украйна през следващите години“, обобщи той.

Бивш командващ на руските сухопътни войски призна провала в първите дни от войната.

🇷🇺 Генерал-полковник Владимир Чиркин, бивш командващ на Сухопътните сили на Руската федерация, заяви в телевизионно предаване, че Москва е започнала военната си операция в Украйна без адекватна подготовка и на базата на неточни разузнавателни данни.

Чиркин, който ръководи сухопътните сили от 2012 до 2013 г., направи коментарите си в ефира на прокремълския телевизионен канал РБК. Той посочи, че началото на операцията е било белязано от прекомерна самоувереност и илюзии за бърза победа, подобна на конфликта с Грузия през 2008 г.

„Русия отново не беше готова за война. Освен това, както обикновено, допуснахме грешна оценка на противника и преоценка на собствените сили. Всички, ако си спомняте, на 24 февруари казваха, че войната ще свърши за три дни, 'сега ще ги смачкаме'. Някъде се задейства тбилиският синдром...“, заяви Чиркин.

„За съжаление, не стана така. Аз бих поставил незадоволителна оценка на цялата разузнавателна общност. По същество, на ръководството на страната беше подадена лъжлива информация, че 70% от населението на Украйна е за нас, 30% против. Оказа се точно обратното: 30% за нас, а 70% против! До какво доведе това, вече знаем. Буквално през първите седмици получихме сериозен, жесток урок“, продължи той.

Чиркин определи този урок като неуспеха на руските сили край Киев и последвалото оттегляне от северните области на Украйна. Освен това руският генерал коментира твърдението на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу, в което той нарече оттеглянето „жест на добра воля“, като отбеляза, че това е било опит да се представи провала в положителна светлина.

Генералът засегна и темата за колосалните загуби на руската армия и подчерта, че те са значителни и все още не са разкрити публично. „Колко ранени, загинали и осакатени оставихме там, това знаят в нашата армия. И мисля, че историята все още не е напълно разкрита“, добави той.

Думите му представляват рядък случай на публична дискусия на предизвикателствата пред руското ръководство в началото на конфликта, който Москва нарича „специална военна операция“. В Русия публичните критики могат да доведат до наказателни мерки лишаване от свобода за период от до 15 години, според новото законодателство, прието през 2022 г. Оттогава властите засилиха мерките си срещу лица, изразяващи несъгласие с официалната политика, включително поддръжници, дръзнали да посочат конкретни проблеми.

Украински журналист откри незаконната дъщеря на Путин в Париж.

🇷🇺🔍🇫🇷 Разследващ журналист на украинския канал ТСН успя да намери една дъщерите на руския президент Владимир Путин, която срещна в малка художествена галерия в Париж, за да я попита за отношението ѝ към политиката на нейния баща и войната в Украйна.

Жената, представена като Елизавета Кривоногих-Руднова, известна още като Луиза, живее в Париж и работи в галерия L в 20-ия район на града, където рядко минават туристи. Разследвания, проведени по-рано, установиха, че тя е дъщеря на Путин и Светлана Кривоногих, една от най-богатите жени в Руската федерация. Физическата ѝ прилика с руския лидер е описана като поразителна.

Журналистът Дмитрий Святненко се приближи към нея след откриването на изложба в галерията в сряда вечерта, след което я попита дали подкрепя политиката на баща си, на което тя отговори: „А аз какво общо имам?“

Святненко ѝ предложи да се обади на баща си, за да му каже да спре обстрелите над Киев, на което тя отговори с „Е, разбира се.“

Разговорът, воден на улицата, продължи с предложение от журналиста да ѝ купи билет за полет до Киев, където ще има възможност да се „изяви като ПВО, по-добро от всички Патриоти“, на което тя отговори: „Е, представяте ли си как сега ще тръгна?“

В самия край на не особено дългия разговор между двамата тя изрази дълбоко съжаление относно случващото се:

„За съжаление, не мога да помогна по никакъв начин. Много съжалявам. Наистина много съжалявам, че всичко това се случва. За съжаление, не съм отговорна за тази ситуация.“

В репортажа се отбелязва, Луиза е била придружавана от мъже, сред които вероятно охранител, а безжичният микрофон на журналиста внезапно е спрял да работи по време на интервюто, за което той предположи, че може да е бил заглушен. Разговорът все пак е записан с резервен микрофон на камерата.

Галерията L е малко пространство с две стаи, където се провеждат изложби-продажби на не повече от 20 картини. Събитието привлече около десетина посетители, които се разотидоха след 21 часа, но персоналът остана да допие алкохолните напитки от презентацията.

Повече детайли за Елизавета Кривоногих-Руднова са налични в разследване на ТСН. Кремъл не е коментирал твърденията за роднинската ѝ връзка с Путин, който рядко обсъжда личния си живот публично.

Срещата между САЩ и Русия в Кремъл завърши без пробив след пет часа.

🇺🇸🤝🇷🇺 Срещата между представители на Русия и САЩ в Кремъл приключи след близо пет часа на конструктивни разговори, които обаче не доведоха до компромис и тепърва предстои много работа. Това заяви Юрий Ушаков, старши съветник на руския президент Владимир Путин, пред журналисти след края на срещата.

В Кремъл за срещата пристигна американска делегация, съставена от специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Кушнър, зетя на американския президент Доналд Тръмп. Срещата беше стартирана във вторник вечерта, като част от подновените усилия на администрацията, за постигане на мирно споразумение. Двете страни се договориха да не разкриват съдържанието на разговорите.

Срещата идва няколко дни след като американски представители проведоха разговори с украинска делегация във Флорида – преговори, които държавният секретар Марко Рубио определи като „предпазливо оптимистични“.

В центъра на усилията стои мирният план на Тръмп, който се превърна в публично достояние преди месец, когато предизвика тревога заради очевидни си уклон в полза на Москва. Той включваше част от основните искания от ултиматума на Кремъл, отхвърляни от Киев като абсолютно неприемливи: например изтегляне на украинската армия от цялата територия на Донбас и отказ от кандидатурата на страната за членство в НАТО. Преговарящите намекнаха, че рамката вече е понесла промени, но не е ясно по какъв начин.

Във вторник Путин обвини европейските съюзници на Киев, че саботират водените от САЩ усилия за прекратяване на войната.

„Те нямат мирна програма, те са на страната на войната“, заяви Путин по адрес на лидерите на ЕС.

Обвиненията му изглеждат като пореден опит да посее раздор между Тръмп и европейските страни и да подготви почвата за провал на мирните преговори, при който Москва да не бъде обвинявана за това.

Путин обвини Европа, че внася „абсолютно неприемливи за Русия“ искания в мирните предложения, с което блокира целия мирен процес, а след това обвинява Москва. Освен това той отново подчерта, че Русия няма планове да напада Европа – опасения, които редовно се изказват на глас в страните от Източна Европа.

„Но ако Европа изведнъж реши да воюва с нас и започне – ние сме готови още сега. Тук не може да има никакво съмнение“, каза Путин.

Русия започна войната през 2022 г. с пълномащабна инвазия срещу суверенна европейска държава. Оттогава европейските съюзници на Киев инвестираха милиарди долари за финансова и военна подкрепа, за да отхвърлят своята енергийна зависимост от Русия и да укрепят собствените си армии, за да възпират евентуално продължение на руската инвазия с по-нататъшно завземане на територии със сила.

Те се опасяват, че ако Русия получи каквото поиска в Украйна, това ще я остави със свободни ръце да заплашва и дестабилизира и други европейски страни, които вече бяха изправени пред нахлувания на руски дронове и изтребители, както и пред широка саботажна кампания на руското разузнаване.

Мирният план на Тръмп разчита предимно на Европа да осигури по-голямата част от финансирането и гаранциите за сигурност на следвоенна Украйна, макар че никой европейски представител не е бил консултиран за неговия първоначален вариант. Затова правителствата на държавите в ЕС настояват мирните усилия да отчитат и техните аргументи.

По същото време, докато Уиткоф е в Москва, украинският президент Володимир Зеленски посети Ирландия – поредната му спирка в европейска държава, която помага на страната му да се брани от руската агресия.

Зеленски заяви, че очаква бързи сигнали от американските пратеници в Москва дали преговорите могат да продължат напред, след като първоначалният план от 28 точки на Тръмп беше свит до 20 по време на неделните разговори между американски и украински представители във Флорида.

„Бъдещето и следващите стъпки зависят от тези сигнали. Те ще се променят дори час по час днес, вярвам“, каза Зеленски на пресконференция в Дъблин заедно с ирландския премиер Мишел Мартин.

„Ако сигналите покажат честна игра с нашите партньори, тогава може би ще се срещнем много скоро – с американската делегация“, добави той.

„Има много диалог, но ни трябват резултати. Хората ни умират всеки ден“, подчерта Зеленски. „Аз съм готов да се срещна с президента Тръмп. Всичко зависи от днешните разговори.“

След месеци на безпочвени усилия за прекратяване на кръвопролитието, Тръмп изпрати делегацията си в Кремъл, за да придвижи мирните си предложения. До момента преговорите вървят в паралелни линии – Рубио се срещна с украински представители.

Зеленски съобщи, че във вторник се е видял с украинската делегация, върнала се от преговорите във Флорида. Рубио каза, че е постигнат напредък, но „предстои още работа“.

Зеленски обясни, че разговорите във Флорида са били проведени на базата на документ, който е бил изготвен по-рано в Женева, и че сега той е финализиран, макар да не уточни какво конкретно влага в този израз.

Украински дипломати полагат усилия за „съществено включване“ на европейските партньори към процеса по вземане на решения, каза Зеленски в Telegram и алармира за руски кампании, насочени към тиражиране на дезинформация манипулиране на преговорите.

В понеделник украинският президент беше на официална визита в Париж, където неговият френски колега Еманюел Макрон каза, че са говорили по телефона с Уиткоф. Двамата са се чули с лидерите на други осем европейски държави и представители от високите етажи на ЕС и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Дипломатите имат трудната задача да преодоляват огромните различия между Русия и Украйна и да убедят двете страни в компромиси. Основните пречки – дали Киев трябва да отстъпи територия на Москва и как да се гарантира бъдещата сигурност на Украйна – остават неразрешени.

Зеленски се намира под огромен натиск в един от най-мрачните периоди за страната му от началото на руската агресия. Освен дипломатическия натиск той трябва да намери пари, за да остане страната му на повърхността, да се справи с тежкия корупционен скандал, стигнал до най-високите етажи на неговата власт, и да удържи ежедневните опити на руската армия за настъпление по фронта.

В понеделник вечерта Кремъл обяви, че руската армия е превзела ключовия град Покровск в Донецка област. В същото време обаче Зеленски заяви от Париж, че битката за Покровск все още продължава.

Във вторник Генералният щаб на Украйна също отхвърли твърденията на руската страна и ги описа като пропаганден ход. Украинската армия подготвя допълнителни логистични маршрути за доставки до войските в района, се казва в публикация във Facebook.

Бягство от Мариупол: Тийнейджъри се измъкват от руската военна служба в окупирана Украйна.

Удар по жилищен блок на улица „Митрополитска“ в Мариупол през март 2022 г. Обсадата опустоши инфраструктурата на града.
📸 Снимка: Evgeniy Maloletka/Associated Press

🇺🇦 Родният им град Мариупол е под руска окупация вече три години. Когато училището им се превърна в пункт за набиране на войници за руската армия, тийнейджърите Николай и Давид решиха да избягат. „Нямах избор“, казва Давид.

Николай и Давид, чиито истински имена са други, разказаха пред AFP за бягството си от Мариупол. За страха да не ги върнат обратно и да ги вкарат в затвора – част от опитите на Русия да попречи на младите мъже да напуснат окупираните територии.

Според правозащитни организации и украински служители в изгнание, училищата в окупираните територии на Украйна помагат на руската армия, съставяйки списъци на учениците, за да улеснят вербуването.

„Те имат само една цел – всяко украинско дете в бъдеще да стане руски войник“, заяви омбудсманът по правата на човека на Украйна Дмитро Лубинец.

Директорът на училището на Николай и Давид наричаше учениците „бъдещи защитници на Русия“ – и то под нов портрет на руския президент Владимир Путин. Момчетата обаче бяха твърдо решени да се противопоставят.

„Просто си казах: Какво става бе? Защитник на какво?“, спомня си 19-годишният Давид. Но когато започват повиквателните, двамата приятели от деца решават да избягат.

„Не можеш да ме накараш да се бия срещу украинската армия – тя си е моя“, казва Николай.

Според непотвърдени украински данни над 46 000 украинци от окупираните територии са били мобилизирани в руската армия, от които 35 000 са от Крим, окупиран още през 2014 г.

Давид и Николай събраха спестяванията си, стегнаха багажа и намериха начин да се измъкнат от Мариупол.

„Плаках, защото напускам родния си град. Но нямах избор“, спомня си Давид.

На един от контролно-пропускателните пунктове двамата са подложени на разпит от служители по сигурността на руските окупационни власти, който продължава близо пет часа. Взимат отпечатъци, претърсват телефоните им и ги заплашват, че ще им подхвърлят наркотици. Ако целта на пътуването им не е да отидат в Русия, както твърдят момчетата, ги чакат две години затвор.

„Седях и си мислех, че това е краят, че ще ни върнат обратно“, разказва Давид за момента на разпита.

За огромно тяхно облекчение и двамата са пуснати. Техен съученик, който също иска да избяга, но няма паспорт, останал в Мариупол. Той дори не смее да отиде в паспортна служба от страх да не го повикат веднага, казва Давид. Просто няма как да се измъкне, обяснява той.

Пристанищният град Мариупол беше превзет от руските сили през май 2022 г. след кървава обсада, продължила 86 дни. Според базата данни за конфликти в университета в Упсала (UCDP), жертвите са най-малко 27 000. По време на обсадата много жители се укриха в един от театрите в града, който беше бомбардиран от въздуха на 16 март. Според агенция Асошиейтед прес при удара загинаха най-малко 600 души.

Според Службата на ООН по правата на човека до 90% от жилищните сгради в града са повредени или разрушени, а около 350 000 души са били принудени да напуснат. Сега Русия строи жилищни комплекси върху руините, за да привлече руснаци да се заселят в Мариупол.

Мерц: Европа няма да позволи на Путин да излезе от войната с успех.

🇩🇪🤝🇺🇦 Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Европа няма да позволи на Владимир Путин да излезе от войната в Украйна при условия, които биха могли да се тълкуват като негов успех.

Мерц подчерта, че всяко евентуално мирно споразумение трябва да получи изричното съгласие както на Украйна, така и на държавите от Европейския съюз, за да бъде смятано за жизнеспособно.

„Искаме тази война да приключи колкото се може по-скоро. Но споразумение, сключено между великите сили без съгласието на Украйна и без съгласието на европейците, няма как да бъде основа за истински и траен мир в Украйна“, заяви Мерц пред Бундестага, долната камара на парламента.

Изявлението беше направено по време на парламентарен дебат за федералния бюджет на Германия за 2026 г., в който се предвижда значително увеличение на финансовата помощ за Украйна. Освен това Мерц отбеляза, че запазването на мира в Европа остава основен приоритет на правителството му, но предупреди, че няма да допусне уреждане, което би означавало капитулация на Украйна.

Мерц изтъкна, че Европа не трябва да бъде изтласквана на заден план в този процес: „Европейските въпроси могат да се решават само със съгласието на Европа. Европа не е пешка, а суверенен играч със собствени интереси и ценности.“

Канцлерът потвърди, че Германия планира да увеличи помощта за Украйна през следващата година до 11,5 млрд евро спрямо предвидените по-рано 8,5 млрд евро. Той също така изяви твърда подкрепа за финансиране на отбраната и реконструкцията на Украйна със средствата от замразени държавни активи на Руската федерация.

„Германия ще продължи да подкрепя украинския народ толкова дълго, колкото е необходимо“, каза той и добави, че Берлин е готов да използва блокираните руски средства за тази цел.

Мерц е категоричен, че Путин трябва „да осъзнае, че няма шанс да спечели тази война за сметка на европейския ред на свободата и мира“.

Пълният 28-точков мирен план на Тръмп за Русия и Украйна

🇷🇺🕊️🇺🇦 Новият план на Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна предвижда Русия да получи части от Донецка област, които никога досега не е достигала, в замяна на гаранции за сигурността на Украйна и Европа срещу бъдеща руска агресия. Това съобщава Axios, цитирайки анонимен американски служител, запознат с въпроса.

Украйна и съюзниците ѝ в Европа биха възприели това като огромна отстъпка пред Русия. Според този американски служител обаче позицията на Белия дом е, че ако войната продължи, Украйна така или иначе ще загуби отбелязаните територии, затова е в неин интерес да сключи сделка сега“.

Пълният 28-точков план

1. Суверенитетът на Украйна ще бъде потвърден.

2. Ще бъде подписан пакт за ненападение между Русия, Украйна и Европа.

3. Русия няма да нахлува в съседни държави, в замяна на което НАТО няма да се разширява повече.

4. Ще бъде проведен диалог между Русия и НАТО за намаляване на напрежението.

5. САЩ ще предоставят на Украйна гаранции за сигурност след края на войната.

6. Украинската армия ще бъде ограничена до 600 000 души (в момента е около 850 000).

7. Украйна ще промени конституцията си и ще декларира, че никога няма да се присъедини към НАТО.

8. НАТО няма да разполага войски в Украйна. Това НЕ засяга плана за мироопазващи сили начело с Обединеното кралство и Франция („Коалиция на желаещите“) – той остава на масата.

9. Великобритания и ЕС ще продължат да държат изтребители в Полша (както правят и сега).

10. Ако Украйна нахлуе в руска територия, ще загуби американските гаранции за сигурност. Ако Русия нахлуе в Украйна, освен съвместен американско-украински военен отговор, всички санкции ще бъдат върнати, признаването на новите територии и всички предимства ще бъдат изтеглени от споразумението.

11. На Украйна ще бъде позволено да се присъедини към Европейския съюз.

12. С международна подкрепа ще бъде създаден Фонд за развитие на Украйна, който ще помогне за възстановяване след войната, реконструкция, развитие на промишлеността и добив на редкоземни метали.

13. Постепенно ще бъдат вдигнати санкциите срещу руската икономика, за да се позволи нейното връщане в световната икономика, а Русия ще бъде поканена отново в Г-8.

14. 100 милиарда долара от замразените руски активи ще отидат за възстановяване на Украйна. Останалите, предимно европейски, ще бъдат размразени.

15. Ще бъде създадена съвместна американско-руска гореща линия за наблюдение на спазването на споразумението.

16. Русия ще приеме закон, който задължава спазването на пакта за ненападение с Украйна и Европа.

17. САЩ и Русия ще удължат договора START за ядрените оръжия.

18. Украйна няма да се стреми към сдобиване с ядрено оръжие.

19. МААЕ ще поеме контрола над Запорожката АЕЦ, която сега се намира под руски контрол, като произведеното електричество ще бъде разпределяно поравно – 50/50 между Украйна и Русия.

20. И двете страни ще въведат образователни програми за насърчаване на толерантността в обществото. Всички нацистки идеологии ще бъдат забранени.

21. Украйна ще се изтегли от останалата част на Донецка и Луганска област. Линиите в Запорожие и Херсон ще бъдат замразени. Русия ще се изтегли от цялата Днепропетровска, Харковска и Сумска област. Руските сили НЯМА да влизат в частта на Донецка област под украински контрол – макар и регионът да бъде признат за руски, той остава международно призната демилитаризирана буферна зона.

22. Нито една от страните няма да се опитва да променя тези териториални договорености със сила в бъдеще.

23. Русия няма да пречи на Украйна да използва река Днепър за търговски цели.

24. Ще бъде създаден хуманитарна комисия: ще се извърши пълен обмен – всички за всички (цивилни, военнопленници и тела на загинали войници).

25. В Украйна ще се проведат президентски избори в срок от 100 дни.

26. Всички участници в конфликта ще получат пълна амнистия за своите действия по време на войната.

27. Споразумението ще има задължителен правен характер и ще бъде наблюдавано от Съвет за мир, оглавяван от американския президент.

28. Веднага след като двете страни се съгласят, влиза в сила незабавно примирие по суша, въздух и море. И двете армии започват оттегляне към договорените позиции.

Citibank напусна Русия след продажба на местното си подразделение

Общински служител се опитва да изгони мъж, заспал на стълбите пред клон на Citibank в Москва, 2 април 2023 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇺🇸🏦🇷🇺 Citibank, една от най-големите западни финансови институции, опериращи в Русия от 90-те години на миналия век, завърши излизането си на страната с продажбата на местното си дъщерно дружество на Renaissance Capital – финансова група, която някога беше собственост на милиардера и бивш кандидат за президент Михаил Прохоров, съобщи в сряда The Moscow Times.

Продажбата беше одобрена с указ, подписан от руския президент Владимир Путин, макар сумата по сделката да не е оповестена.

Citibank обяви плановете си за оттегляне от руския пазар още през 2021 г. – преди пълномащабната инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г. – и предприе постепенно свиване на дейността, припомня The Moscow Times.

Между 2022 и 2025 г. кредитният портфейл на Citi в страната намаля с цели 98%, докато депозитите от физически и юридически лица спаднаха до 150 пъти.

Банката прекрати всички услуги за дебитни карти, спря всички преводи чрез Системата за бързи плащания (руския аналог на VISA и Mastercard) и закри своя последен клон за физически лица в столицата Москва в края на 2024 г. До октомври тя прекрати и всичките операции със спестовни сметки, според The Moscow Times.

Повечето западни банки се опитват да напуснат Русия още от началото на пълномащабната инвазия в Украйна, но само някои от тях като френската Société Générale, нидерландската ING и американската Goldman Sachs и успяха да стигнат до сделки за продажба.

Raiffeisenbank остава най-голямата западна банка, която продължава да функционира в страната, но се намира под сериозен натиск от Кремъл, който блокира нейните опити да продаде бизнеса си, за да запази това, което Москва смята за жизненоважни „финансови мостове“ с Европа – ключов купувач на руски нефт и газ, отбелязва The Moscow Times.

По-рано беше съобщено, че руският филиал на Raiffeisen Bank International е извършвал транзакции за компании, доставящи материали за руската военна индустрия. Въпреки че през юли 2024 г. обяви намеренията си за значително намаляване на дейността си в страната, тя не се е оттеглила напълно.

По примера на Украйна: Русия създаде нов род войски – Сили за безпилотни системи

📸 Снимка: Алексей Коновалов / ТАСС

🇷🇺 Следвайки примера на Украйна, Въоръжените сили на Руската федерация добавиха Сили за безпилотни системи като нов род войски, за да обедини способностите за водене на война с дронове, съобщи руското независимо издание ASTRA.

В публикация от сряда се посочва, че новият род войски включва напълно организирани полкове и подразделения под специална командна структура.

Ръководството и оперативната рамка са назначени, а заместник-командирът полковник Сергей Иштуганов заяви: „Продължава подсилването на наличните формирования и създаването на нови подразделения в Силите за безпилотни системи. Към тях се назначават оператори, инженери, техници и други специалисти.“

Този ход беше извършен близо година след директивата на руския президент Владимир Путин от декември 2024 г. за създаване на специализиран род войски за дронове. Тогава руският министър на отбраната Андрей Белоусов заяви, че новият род войски ще бъде изцяло оперативен до третото тримесечие на 2025 г.

Kyiv Post припомня, че Върховната рада на Украйна одобри предложението за създаване на Силите за безпилотни системи към ВСУ през септември 2024 г.

По-рано беше съобщено, че Москва планира да привлече около 210 000 военни за новите си сили за безпилотни системи не по-късно от до 2030 г.

Единственият шанс за истинска промяна в Русия минава през загубата ѝ в Украйна.

🇷🇺 Нацистка Германия се изправи пред своите престъпления едва след разгром на бойното поле, който направи отричането невъзможно. Русия, напротив, продължава да отъждествява победата с морална правота. Без ясно и неоспоримо поражение няма чувство за вина, а без вина – основа за размисъл или реформи.

Близо 4 години след пълномащабната инвазия в Украйна, руското общество показва малко признаци на колективен размисъл и признаване на отговорност. Кремълската пропаганда набира сила в европейски и американски градове; спортисти, подкрепящи руската агресия, са допускани до международни състезания; а руски културни фигури, поддържащи Путин, отново се завръщат на световната сцена.

Преговори за мир без отговорност

Благодарение отчасти на усилията на САЩ все още се появяват дискусии за мирни преговори. Руските официални лица обаче настойчиво отказват да участват в реални преговори, а не само в разговори за тях – факт, който наскоро беше отбелязан с тревога от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс:

„Оставаме ангажирани с мира, но за танго са нужни двама. За съжаление, през последните няколко седмици видяхме, че руснаците отказват да седнат на двустранни срещи с украинците. Отказват да седнат и на тристранни срещи, където президентът или някой друг от администрацията би могъл да се срещне с руснаците и украинците на масата за преговори.“

Дори сред дискусиите за потенциални преговори въпросът за отговорността на Русия за нейната агресия в Украйна – цивилните жертви, масовата разруха и нарушенията на международното хуманитарно право – до голяма степен липсва от разговора.

Самите руснаци не изглежда да изпитват нито лична, нито колективна вина за войната. Повечето подкрепят инвазията, а значителна и гласовита част изразява одобрение към бомбардировките над цивилни и открито празнува украинските смъртни случаи. Според руския център „Левада“ около 74% от руските граждани подкрепят войната срещу Украйна, по данни от лято 2025 г. Държавата продължава да налага своя наратив за обсадена нация под външна заплаха, който много граждани изглежда приемат. Това може да служи за отклоняване на чувството за вина, емоция, която често е свързана с процеси на обществен размисъл и промяна.

„Вината е сложна смесица от емоции: тъга, гняв, съжаление, тревога, объркване, срам, разкаяние, самосъзнание и емпатична загриженост за другите“, отбеляза кризисният и военен терапевт Любов Юнак. „Някои специалисти виждат вината като двойственост, в която страх и радост, скръб и удовлетворение съществуват заедно. Това е сложно чувство, което отразява социална зрялост.“

Може би единствен опит на руснаците да признаят колективна вина е осъждането на сталиниския режим от съветския лидер Никита Хрушчов между 1953 и 1964 г. Дори то обаче е повърхностно и селективно и не признава пълната колективна отговорност на съветската система и съветския народ; много историци твърдят, че той се опитва да стовари вината предимно върху Сталин лично, вместо да признае структурното или общественото съучастие. Самият Хрушчов, както отбелязва историкът Ярослав Хрицак, „имаше кръв до лактите“.

„Дори това плахо усилие задържа Сталин от реабилитация за известно време“, обяснява Хрицак. „Всичко това се промени при Путин. Сталин отново е възхваляван като герой, а негови паметници се връщат. Бързият обрат на Русия от антисталинизъм към сталинизъм сочи колко лекомислено е било разчистването на сметките с престъпленията от миналото. Ако Русия някога отново стане демокрация, ще се изправи пред огромна задача да се сблъска със собствената си история.“

Засега няма реални признаци, че такова разчистване дори започва. Докато човек или цяла нация не преживее поражение, илюзията за морална правота остава непокътната. За днешните руснаци тази илюзия приема формата на упорития наратив, че чрез нахлуването в съседна държава „ние защитаваме страната си“ – послание, често повтаряно от руски официални лица и от самия Путин. Ясното поражение би разбила тази рамка на самоизмама. Затова всяко по-широко пробуждане е малко вероятно, докато военният провал не стане и неоспорим, и необратим.

Все пак, може ли морален шок от престъпленията на страната им да събуди чувство за вина?

Защо Русия не може да се реформира без поражение

Дори доказани зверства на руски войници в Буча, Мариупол и други украински градове не успяха да предизвикат масов размисъл или вина. Това е така, тъй като признаването на истината просто би означавало да бъде поета отговорност, казва Юнак.

„Психиката на средностатистическия руснак, лишена от всякакъв размисъл, създава нещо като колективна морална глухота – това е единственият начин да оцелеят. Те се оттеглят в клишета като ‚не всичко е толкова ясно‘ или използват примитивни механизми на отричане като: Буча беше инсценирана!“, обяснява тя.

Руската пропаганда подкрепя това мислене. Стратегията на „пожарен маркуч от лъжи“ залива всички медийни канали с редица противоречиви версии на събитията, без да се съобразява с истината и последователността – достатъчно, за да замъгли водата.

Но самата човешка психика има мощни механизми за избягване на отговорност. Юнак даде аналог, за да обясни как мозъкът реагира на новини, които би трябвало да предизвикат дълбока вина. В случаи, когато баща сексуално малтретира дъщеря си, често дъщерята, а не бащата, бива изгонена от семейството. Ако истината се признае, околните биха изпитали силна вина, задето не са я защитили. „Хората се вкопчват в отричането – защото психиката трудно понася такова ниво на отговорност“, казва Юнак.

Според Юнак подобни психологически модели обясняват как много руснаци реагират на войната. Макар да няма строги граници, тя отбелязва няколко повтарящи се тенденции. Някои остават до голяма степен неинформирани и податливи на манипулация – понякога заради ограничен достъп до независима информация. Много други обаче активно избягват неудобните истини, разчитайки на отричане, потискане или емоционално дистанциране. А има и такива, които се ангажират по-интелектуално, но използват рационализация, за да оправдаят войната, рамкирайки я в лъжливи идеологически термини като „ние се борим с нацисти“ или „защитаваме се от Запада“.

Само последните две групи – тези, които избягват или рационализират – може би някога ще са способни да изпитат вина, казва Юнак. Но докато украински територии са под руска окупация, дори предварителни разследвания на военни престъпления са невъзможни. Доклади на ООН сочат, че в тези окупирани територии цари „атмосфера на страх“. Около 600 000 украински деца се обучават в училища, където родният им език е забранен, а военното обучение е задължително.

Освен това руснаците са депортирали незаконно или преместили насила близо 20 000 украински деца. През март 2023 г. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на президента Владимир Путин и комисаря по правата на децата Мария Львова-Белова именно за отвличането на украински деца в Русия. И все пак тези престъпления продължават.

Историята обаче показва, че дори най-ужасяващите зверства с времето могат да доведат до колективно разкаяние.

Германският модел след войната

След поражението на Германия във Втората световна война, отричането вече не е възможност. Светът видя истината за Холокоста и другите зверства на нацистите и остави място за „не е толкова черно-бяло“. Поражението сложи край на войната, но също така принуди нацията да се сблъска с колективната травма. Макар че дори това беше труден и постепенен процес.

„Ключово се оказа есето на Карл Ясперс за историческата отговорност. Германците тогава се преструваха, че нищо не се е случило – твърдяха, че не са знаели за лагерите или Холокоста. Но Ясперс каза: не, германците са виновни. Съществува нещо като колективна морална вина. Това е, което на руснаците липсва – фигура като Ясперс“, заяви Хрицак.

Дори фигури в руската опозиция реодвно отхвърлят идеята за национална отговорност и смятат, че виновни могат да бъдат само отделни личности. С други думи – руснаците не са виновни, а само Путин и може би няколко генерали и бюрократи. Останалите уж са „само изпълнявали заповеди“, както твърдеше нацисткият офицер Адолф Айхман по време на следвоенния си процес. А Айхман беше един от главните архитекти на Холокоста.

На Германия ѝ отне малко повече от едно поколение, за да започне да се сблъсква с вината си. Хрицак отбелязва, че през 60-те години младите германци вече питаха родителите и бабите си какво са правили по времето на Хитлер.

„Приемането на колективна отговорност означава да се рискува срив на националната идентичност. По-лесно е да се обвиняват минали поколения, отколкото да се чувстваш виновен. В следвоенна Германия видяхме ясно тази динамика. Първоначално повечето германци се смятаха за като жертви – преследвани, не като извършители. Виждаха нацизма като нещо, което им се е случило, не като нещо, което активно са правили.“

Тя отбелязва, че първото следвоенно поколение живее със страх, стигма и мълчание. Второто изпитва тревога и самокритика. По-късните поколения изградиха мемориали и култивираха култура на паметта.

В крайна сметка образованието за военни престъпления, историческият размисъл и възпоменание станаха неразделна част от формирането на нова германска идентичност. Германия не се промени за една нощ – но поражението направи промяната възможна.

Как се промени животът в Русия по време на войната

Русия все още изглежда живее в огледална реалност, където победата е равна на правота, а силата – на морал. Култът към бойната слава измести напълно критичното мислене; героизирането на миналото унищожи способността да се вижда настоящето.

Днешната руска пропаганда следва същия модел: бомбардировките и атаките с човешки вълни се представят като освобождение, враговете са нацисти, а светът е техен съучастник. Докато не се стигне до неоспоримият крах, обществото няма да има стимул да преосмисли нищо.

Примирието без отговорност е равносилно на обикновена пауза преди следващата война. Всеки компромис, който позволява на Русия да се вкопчи в илюзията, че не е загубила, само ще отложи неизбежното – без да го предотврати.

Поражението на Русия не е за наказание – то е за възможност. Шанс за едно общество, скрито зад имперска гордост, най-накрая да се сблъска с реалните последствия от действията си. Само тогава може да има съдилища, отворени архиви, образование за престъпленията и култура на паметта. Без това няма да има различна от днешната Русия.

Московски политик призова за учебна симулация на ядрен удар по Пентагона.

🇷🇺 Депутат от Държавната дума на Руската федерация призова за провеждане на симулиран ядрен удар върху пълномащабни макети на западни забележителности, включително реплика на Пентагона в „демонстрация, предназначена да охлади“ западните съюзници на Украйна.

Предложението на руския депутат Михаил Шеремет, цитирано от новинарското издание NEWS.ru, беше отправено на фона на публична заповед от президента Владимир Путин към правителствените служби за подготовка на конкретни предложения за провеждане на ядрени тестове.

Шеремет смята, че страната му е прекарала твърде дълго време в опити за компромиси с това, което той нарече враждебен запад. „Русия твърде дълго игра ролята на миротворец в безплодните си опити да намери компромис с агресивния Запад. Отдавна е време да се построят макети на Пентагона, Биг Бен и Айфеловата кула и да бъде извършена демонстрация на ответен ядрен удар срещу тези цели.“

Основен аргумент в подкрепа на подобен ход той изтъкна предположението, че подобна симулирана атака би изпратила ясно предупреждение: „Това ще бъде сигнал, който противниците ни разбират. Той ще охлади и ще ограничи тяхната лъчиста страст за много години.“

Констатацията му не се позоваваше на конкретни оперативни планове или график и звучи по-скоро като рамка за политическо послание, отколкото като детайлно описание на оторизиран военен ход.

🔙 Frontline Monitor припомня: В последната сесия на Съвета за сигурност на Руската федерация, ръководена лично от президента Путин, той нареди на Министерствата на отбраната и на външните работи, гражданските и разузнавателни служби да изготвят и представят оценки за „възможностите за подготовка за ядрени тестове“. В същото време Путин заяви, че Русия остава страна по Договора за всеобхватна забрана на ядрените тестове и няма никакво намерение да извършва нарушения. Той обаче допусна сценарий, в който Москва провежда тестове на ядрено оръжие в отговор на такива от страна на Вашингтон.

Руското правителство също така подчерта непрекъснатото развитие на нови стратегически системи. В наскоро излъчени държавни репортажи се съобщава за провеждане на тестове на крилата ракета с ядрено задвижване 9M730 „Буревестник“ и подводен дрон с ядрено задвижване „Посейдон“, описани от Москва като системи за дългосрочно възпиране от следващо поколение.

Думите на руския депутат се вписват в цялостен модел, при който официални лица на Кремъл често ескалират ядрената реторика с цел да подсилят възпирането, да консолидират вътрешната аудитория и да приложат психологически натиск зад граница. Но дори чисто реторичната ескалация носи риск. Експерти в сферата на стратегическата стабилност предупреждават, че толкова честото позоваване на заплахата от евентуална употреба на ядрено оръжие от политическия дискурс на най-високо ниво водят до ерозия на нормите за комуникация, предназначени да предотвратят погрешни изчисления.

Рамките за контрол на въоръженията, които осигуряваха предвидимост между Съединените щати и Съветския съюз от пика на Студената война, са значително отслабнали, а голяма част престанаха да съществуват. Традиционните канали за комуникация са редуцирани, механизмите за верификация са преустановени, а политическите послания заеха мястото на някогашните структурира преговори.

Кремъл използва предварително записани кадри на Путин за имитиране на публична дейност

🇷🇺 Кремъл използва практиката да представя предварително записани срещи на руския лидер Владимир Путин като актуални събития, установиха журналисти от разследващия проект „Система“ на 4 ноември.

Разследването потвърди, че Кремъл рутинно пуска тези предварително заснети записи като „свежи“ изяви. Такива кадри са наречени „консерви“ (canned footage), защото често се публикуват в дни, в които руският лидер всъщност не се появява публично.

Методът на работа е следният: участващите длъжностни лица присъстват на записа предварително. В деня, в който видеото се пуска публично, те са задължени да се появят на други обществени събития в абсолютно същите дрехи, за да се създаде илюзия за „пряко предаване“. Проектът обаче отбелязва, че несъответствията пречат на пълната заблуда за реално време.

Например Светлана Чупшева, ръководител на Агенцията за стратегически инициативи, фигурира в две отделни записани срещи с Путин, пуснати през април и септември 2025 г. И в двата дни, в които излизат „консервите“, тя се появява на външни публични събития в едни и същи дрехи.

Няколко детайла издават манипулацията. Конкретно, забелязани са разлики в обиците, които Светлана Чупшева носи при сравняване на предварително заснетите „консерви“ с реалната публична поява на 9 април. Освен това подредбата на книгите в кабинета на Путин е различна в различните записи. Най-красноречиво е абсолютно идентичното, непроменено разположение на химикалките и моливи на бюрото, наблюдавано в срещи, официално датирани с шест седмици разлика.

Според Центъра за стратегически комуникации тези повтарящи се детайли разкриват модел, при който режимът умишлено фабрикува „активността“ на диктатора, за да прикрие неговото реално отсъствие от събития в реално време.

По-рано беше съобщено, че руски медии разпространяват твърдения, предлагащи на чуждестранни журналисти достъп до украинските градове Покровск, Мирноград и Купянск. Експерти смятат, че този ход цели да създаде образ на Русия като „хуманна и миролюбива“.