Анализ: серийно производство за заглушител на Starlink, унищожаван три пъти

🇷🇺📡 Русия започва серийно производство на комплекса за електронна война „Волна Купол Гарант“, предназначен да прекъсва връзката със сателитите Starlink над украинските позиции. Това съобщи ТАСС на 28 август, позовавайки се на неуточнен източник от руската военно-промишлен комплекс, според когото той се е доказал в реални условия, а небето вече е затворено „навсякъде, където ни трябва“. По думите му Москва си запазва правото да доставя технологията на държави с интерес. През 10-те седмици преди това Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) унищожиха поне три такива комплекса, последният от които е поразен на 7 август по бреговете на Черно море в Краснодарски край, на стотици километри в руския тил.

Твърдението за серийно производство на комплекса и сведенията за загубите през последните седмици не се изключват взаимно. Комплексът действително работи и потиска успешно връзката, докато решението за серийно производство значи, че Русия ще произвежда система, която вече е била открита и поразена поне три пъти. Причината и за нейната ефективност, и за уязвимостта, се крие в една и съща физика.

Подробното описание на системата е публично достъпно още от юни, когато съветникът на Министерство на отбраната на Украйна Сергей Бескрестнов представи принципа на нейното действие. По-късно Reuters потвърди сведенията от командири на украински звена за дронове. Starlink разпределя своите абонати на общо 8 канала в честотната лента 14–14,5 GHz, всеки с широчина 62,5 MHz. Това е uplink връзката, която праща сигнал от наземния терминал към спътника.

„Волна Купол Гарант“ не се опитва да заглушава терминалите поотделно. Всеки един от тях формира тесен лъч, насочен нагоре, и откриването му на земята е практически непосилна задача. Вместо това той насочва по един тесен лъч за всеки канал към прелитащия спътник и заслепява приемника му. Терминалите отдолу продължават да предават, но спътникът вече не може да ги приема.

Оттук произтичат и останалите особености на системата. Един комплект е разположен на шест ремаркета, всяко с по две параболични антени под радиопрозрачни куполи. Те пропускат сигнала, но скриват формата и посоката на самите антени. От общо 12 модула 8 работят по 8 канала на честотната лента. Захранването идва от собствени дизелови генератори или от външна електрическа мрежа.

Един комплект нарушава връзката в район от около 20 кв.км. – приблизително кръг с радиус 2,5 км. Цената му е около 150 млн. рубли (1,5 млн. долара). Произвежда се от дружество „Русский купол“ в Симферопол.

Цената на това покритие е нуждата от излъчване на мощен сигнал нагоре – към ниска околоземна орбита. Заглушителят трябва да надвие легитимния сигнал на терминалите в приемника на спътника, и то по осем канала едновременно. Подобна задача не може да се изпълни от преносимо устройство. Именно поради тази причина конфигурацията е толкова голяма и тежка, разположена в 6 отделни точки и не работи без постоянно работещи генератори.

Голям, горещ и мощно излъчващ обект обаче може да бъде открит. Бескрестнов обърна внимание на два напълно различни подхода, по които това може да се случи относително лесно. SpaceX засича смущенията в собствените си канали още в момента, в който започнат, а спътниците за радиотехническо разузнаване на партньорските нации отчитат самото излъчване. Към това се добавят размерите на системата: комплект от 6 ремаркета с куполи трудно може да бъде надеждно маскиран на терен. Допълнителен признак, който би могъл да те издаде, е топлината от генераторите, които работят през по-голямата част от денонощието.

Тук се проявява и разликата от артилерията, с която средствата за електронна война често се сравняват. Гаубицата може да произведе няколко изстрела и веднага да смени позицията си. Заглушителят няма тази свобода, защото стойността му зависи от времето, през което остава включен. Комплекс, който излъчва 15 минути и след това сменя позиция, не осигурява трайно покритие. За да постигне ефект, той е принуден да остане на място и да излъчва непрекъснато. Това прави геолокирането на постоянно активиран източник на излъчване в електромагнитния спектър се превръща във въпрос на време, а не на късмет.

Равносметката дотук е категорична. На 15 юни 422-ри отделен полк за безпилотни системи „Luftwaffe“, съвместно с Центъра за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), порази един такъв комплекс. Публикуваните кадри показват 6 разгърнати машини под удар.

В края на юни втори комплекс беше унищожен в окупирания Керч, като датите към отделните съобщения се разминават между 23 и 25 юни. На 7 август беше поразен трети комплекс, разгърнат във военна част 2156 край Геленджик в Краснодарски край. Пораженията там се потвърдиха от сателитни снимки от украинската общност. Генералният щаб на ВСУ не коментира удара.

Звеното, нанесло удара на 15 юни, е част от 17-и армейски корпус и действа по Запорожкия участък: същия сектор, в който Reuters описа разгръщането на тези комплекси. Бескрестнов оценява броя на засечените по фронта системи на около 10. Загубата на 3 от 10 комплекса за 7 седмици представлява темп на изтощаване, който серийното производство първо трябва да компенсира, преди да доведе до смислено мащабиране на наличните системи. При обявената единична цена досегашните загуби възлизат на около 4,5 млн. долара – стойността на 3 нови комплекса.

Съотношението между обхвата и поставената задача е още по-неблагоприятно. 10-те комплекса могат да покрият общо до около 200 кв. км. На 5 февруари тогавашният главнокомандващ ВСУ Олександър Сирски определи дължината на активната фронтова линия на 1200 км, а дълбочината на т.нар. „kill zone“ – на 15–20 км. Това очертава близо 20 000 кв.км. зона на активни бойни действия, където дроновете трябва да бъдат прекъсвани.

Следователно всички засечени комплекси могат да покрият към 1% от тази зона. Всички гръмки твърдения с обещания за „затворено небе“ описва отделни точки, а не непрекъснато покритие.

Съществува обаче и прочит, при който решението за серийно производство е по-рационално, отколкото изглежда на пръв поглед. За него също има фактическа основа. В края на януари 2026 г. SpaceX въведе по молба на Украйна списък с разрешени терминали. Така компанията изключи неоторизираните устройства, използвани от окупационните сили, с които руските части бяха осигурили значителна част от собствената си свързаност.

Успоредно с това операторът ограничи работата на терминалите при движение със скорост от порядъка на 75–90 км/ч, с което преустанови използването им на дронове. На 6 февруари Бескрестнов описа резултата пред TWZ като катастрофа, при която управлението на руските войски се е сринало, а щурмовите действия са спрели в много участъци.

В оценката си от 18 август Институтът за изследване на войната (ISW) посочи отрязването на руската армия от Starlink мрежата като една от причините за украинския успех по Олександровския участък. Сред другите фактори той нареди оперативното планиране, потискането на руската ПВО, системни удари по логистиката и поддържане на превъзходството при употребата на дронове.

От този момент честотната лента 14–14,5 GHz спря да пренася руски трафик. Заглушаването вече не налага оперативна цена на страната, която е изключена от нея. Това обяснява защо Русия инвестира в технология средства, които иначе трудно биха били оправдани. Комплексът не е залог за руско превъзходство в канала на сателит. Той е средство за оцеляване в канал, от който вече е отстранена, и именно затова използването му не засяга собствената ѝ свързаност.

Ефектът на комплекса също е подробно документиран – при това от звената, които са го тествали директно. След поразяването на една от системите командир от 422-ри полк с позивна „Диригент“ заяви, че дронове, управлявани чрез Starlink, отново са полетели без проблеми. От това следва и обратното: докато комплекса е работил, тези дронове не са могли да летят нормално. Заглушаването засяга Украйна именно там, където зависимостта ѝ е най-голяма – при машините с ретранслация и отдалечено управление, които подсигуряват действията в оперативна дълбочина.

Ограничението обаче идва от друга посока. Комплексът има стойност единствено там, където вражеският дрон зависи от активна сателитна връзка. Близо до линията на фронта системата трудно оцелява толкова дълго, че да прекъсне тази връзка трайно. По-навътре в тила, където шансът за оцеляване е по-голям, тя се изправя срещу режими на насочване, които изобщо не изискват такава връзка.

Сред тях са сателитната навигация, ориентирането по опорни точки от терена и инерциалното насочване, при което апаратът следи собственото си движение чрез жироскопи и акселерометри, без външен сигнал. Далекобойните дронове камикадзе отдавна използват подобни профили.

Това обяснява и местата, на които комплексите са били локализирани. Керч и Геленджик не са позиции на предна линия, а възли по логистичната ос към Крим и крайбрежието на Черно море – обекти, защитавани от дронове, проникващи дълбоко в тила.

Случаят в Геленджик показва как се затваря кръгът. Комплексът е бил разгърнат достатъчно навътре, за да попадне извън обсега на ударните средства на фронта. Именно там обаче е бил застигнат от оръжие, което не се нуждае от Starlink, за да достигне до целта. Опитът не е и първи. По данни на UNITED24 Media руското командване е разгръщало подобна апаратура още през 2024 г. в Харковска област и там е неутрализирана.

Остава въпросът за цената на тази размяна. Излъчвател за 1,5 млн. долара, който сам разкрива позицията си, насочен срещу дронове на стойност хиляди долари, е съотношение, което работи срещу собственика на комплекса. Изключение би имало, ако около него е разгърната достатъчно гъста ПВО, така че привличането на украинските удари да се превърне в предимство. Дали руската страна ще подсигури подобно прикритие, може да бъде проследено.

Разпръскването на системата на шест ремаркета е замислено като форма на резервираност. По описанието тя може да продължи работа дори след загубата на две от тях. Кадрите от 15 юни обаче сочат, че всяка една от разгърнатите машини са поразени в един удар, без обявена цена за нападателя. Подобна резервираност е ефективна, ако врагът открие и порази само част от комплекса, а не цялата му конфигурация.

Репортажът на ТАСС изпълнява паралелно две функции, само една от които е военна. За вътрешна публика то представя отговор на украинското превъзходство в употребата на безпилотни летателни апарати. Навън, с добавена възможност технологията да бъде предоставяна на други държави, посланието е насочено към потенциални клиенти, за които заглушаването на Starlink е самостоятелен интерес независимо от войната в Украйна.

Затова твърдението за „затворено небе“ стои отделно от техническото описание, на което би трябвало да се уповава. Описанието посочва покритие от 20 кв. км. за един комплект, докато твърдението внушава контрол над цял театър на бойни действия.

При запазване на сегашния темп е вероятно серийното производство да доставя нови комплекси по-бързо, отколкото Русия успява трайно да задържа вече разгърнатите системи в обсега на украинските средства. В такъв случай потискането ще е локално и епизодично – с реален ефект върху дроновете с ретранслация по конкретни сектори, но без устойчивото покритие, което внушава съобщението.

Тази оценка би се потвърдила, ако интервалът между документираните загуби продължи да намалява при запазен темп на разгръщане, както и ако комплексите бъдат изтегляни все по-дълбоко в руския тил. Тя би била поставена под съмнение, ако украински звена започнат да докладват трайно прекъсване на връзката по нови сектори, без паралелно с това да нараства броят на поразените руски предаватели.

Анализ: Федоров благодари на Мъск, а Starlink остава извън украински контрол

🇺🇦🛰️ Освободеният през юли министър на отбраната на Украйна Михайло Федоров отправи публични благодарности към Илон Мъск за спирането на руските терминали Starlink и заяви, че ще поддържа връзка с него независимо от поста, който заема. Думите му са от ексклузивно интервю за CBS News, публикувано на 16 август. На следващия ден Мъск му отговори в X, че се опитва да постъпи правилно и се надява скоро да има мир. Благодарността обаче разкрива и зависимост: решението, за което Федоров благодари, беше взето от частен собственик, а не от Киев.

Поводът за това решение може да бъде проследен до конкретен инцидент. В края на януари руски ударен дрон, посочен като BM-35, навлезе в правителствения квартал на столицата Киев, насочвайки се към Офиса на президента, и се разби във фасадата на съседна сграда. Причинени бяха леки щети, но нямаше жертви. Според реконструкция на The Atlantic именно този случай е подтикнал Мъск да вземе окончателно решение по въпроса. След като Киев се обърнал към SpaceX, ръководството на компанията е наредило системата да се използва без ограничения в подкрепа на Украйна. Проблемът обаче беше по-широк: руските сили бяха започнали да монтират контрабандно внесени терминали на ударни дронове „Шахед“, което ги правеше по-устойчиви на електронна война и позволяваше управлението им в реално време на големи разстояния.

На 2 февруари украинското правителство въведе т.нар. „бял списък“ за Starlink терминали: на територията на страната могат да работят само регистрираните устройства, а всички останали се изключват. Военните регистрират своите в бойната система „Делта“, а цивилните – чрез „Дия“ и центрове за обслужване, които се управляват от държавата. Реалното изпълнение беше възложено на SpaceX, която на 4 февруари обяви мерките съвместно с министерствата на отбраната и на цифровата трансформация.

Към регистъра бяха добавени геозониране и автоматично прекъсване на връзката при скорост 75-90 км/ч. Това ограничение прекъсва връзката на ударните дронове, но позволява на по-бавните украински апарати да продължат да летят. За регистрираните терминали на украинските бригади скоростният праг може да бъде понижаван. Скоростта се определя от самата спътникова мрежа, а не въз основа на данни от устройството, което затруднява заобикалянето на ограничението.

Резултатите проличаха бързо. До 5 февруари украинският Генерален щаб обяви, че руският достъп до Starlink по фронтовата линия е напълно прекъснат.нат. По-късно Пентагонът свърза деактивирането на терминалите с връщането на около 400 квадратни километра при украинската офанзива през април и май – първите териториални придобивки на Киев от 2023 г.

Прекъсването на достъпа не реши проблема изцяло, а го прехвърли на друго равнище. След като загубиха достъпа до мрежата, руските сили преминаха към нейното заглушаване. Комплексът „Волна-Купол-Гарант“ може да нарушава спътниковите връзки на площ от около 20 квадратни километра и според украински данни струва близо 1,5 милиона долара за брой. През юли украинският 422-ри полк унищожи два такива комплекса. Предимството на Киев е в управлението на безпилотните апарати, а не в производството им.

Изключването на терминалите на противника и разрешаването на украинските да работят над окупираните територии, за които Федоров благодари поотделно, всъщност са двете страни на едно и също решение. Същият регистър, който прекъсва връзката на руския оператор, запазва достъпа на украинския дрон над Донбас – там, където дотогава SpaceX ограничаваше услугата с геозониране.

Границата, която SpaceX досега не е преминала, съвпада с държавната граница на Руската федерация. Над международно признатата ѝ територия услугата остава изключена, а именно промяна на това ограничение иска Федоров сега. Пред CBS News той заяви, че разговорите с Мъск продължават, а целта им е Starlink да бъде използвана срещу руските пускови установки за балистични ракети. В разговор с бившия си съветник Серхий Стерненко на 6 август Федоров беше видимо по-предпазлив: описа задачата като трудна и каза, че последният разговор е бил само преди дни.

Обсегът отдавна не е основното ограничение. С Федоров начело на отбраната украинските удари на големи разстояния скочиха 10 пъти, а на 22 август Зеленски обяви, че крилати ракети FP-5 „Фламинго“ са поразили обект на руската космическа агенция в Самара, на около 900 км от границата. Това, което липсва, е връзка в реално време по време на полета и приближаването към целта. Спътниковият канал не увеличава обсега, а осигурява управление и корекция там, докъдето ракетата и без това може да достигне. Срещу подвижна пускова установка именно това може да бъде разликата между изстрелян боеприпас и поразена цел.

Спешността на задачата личи и от числата, посочени от самия президент. През 2023 г. Украйна е получила 675 зенитни ракети за комплексите Patriot. През 2025 г. броят им беше 364, а тази година се очакват 264. Зеленски иска допълнителни 300 за зимата, докато ВВС са заявили необходимост от 360. В същото време руското производство на балистични ракети вероятно ще скочи от 600 до 1300 годишно. Когато наличните средства за прехват не достигат, тежестта се измества към унищожаването на пусковите установки. За това Украйна трябва да може да открива целите и да управлява оръжията си отвъд границата.

Пред Стерненко Федоров описа и рисковете, ако ограничението бъде премахнато без механизъм, който да запази избирателния достъп. Руските сили биха могли да управляват операции от Москва, да водят дронове по маршрути извън обхвата на украинските радари и акустични сензори и да атакуват изтребителите F-16 и зенитно-ракетните батареи Patriot. Следователно предимството от февруари зависи от решение, което би могло да бъде отменено със същата лекота, с която е било взето. Украинската ПВО и перспектива за удари в дълбочина остават зависими от преценката на един частен собственик, който вече е отказвал подобни искания.

От кабинета на президента тази зависимост звучи по различен начин. На 22 август, по време на двучасова среща с журналисти, чийто препис беше публикуван на другия ден, Зеленски за първи път говори публично за своите разногласия с Федоров. По думите му Министерство на отбраната го уверило, че има съгласието на SpaceX за използването на Starlink за нанасяне на удари в дълбочина на руска територия, стига да бъде получено одобрение от политическо ниво.

Зеленски повдигнал въпроса пред президента Доналд Тръмп и му казал, че Мъск е потвърдил съгласието. При по-късна среща Тръмп му отговорил, че Мъск е отхвърлил идеята, смята този ход за опасна ескалация и че Зеленски го е заблудил. Президентът разказва, че след това се върнал обратно към Министерство на отбраната, откъдето му отговорили, че е възможно нещата действително да са се развили така.

Зеленски не обвини Федоров в неистина, а заяви, че случаят е сред причините за последвалите решения. Двете версии не се изключват напълно, тъй като предварително съгласие би могло впоследствие да бъде оттеглено. Те обаче представят един и същ епизод по несъвместим начин: за Федоров Starlink е успехът, който поддържа неговите контакти с Мъск, а за Зеленски – информацията, заради която е бил поставен в неловка ситуация пред Тръмп.

Уточнението, направено от Федоров, че ще поддържа контактите с Мъск независимо от позицията, на която се намира, съвсем не е случайно. Той остана извън изпълнителната власт на 16 юли, след като Върховната рада разпусна правителството на Юлия Свириденко и одобри новия кабинет на Сергий Корецки. Зеленски посочи като причина неразрешим конфликт между министъра и главнокомандващия Олександър Сирски.

Освобождаването на Федоров разпали протести в Киев и други градове с две основни искания: той да бъде върнат на поста, а генералът да бъде отстранен. Второто искане беше изпълнено на 21 юли, но първото – не. Президентът твърди, че е предложил на бившия министър четири възможности да остане в правителството и че Федоров е отхвърлил всички. Попитан пред CBS News защо е бил освободен, той отговори, че не желае да обсъжда въпроса пред американска аудитория.

Пред „Украинска правда“ на 29 юли Федоров беше далеч по-конкретен. Като причина посочи натиска около поръчките на отбранително оборудване и съпротивата на групи, чийто интерес се сблъсква с промяната на правилата на отбранителния пазар, а не личен конфликт. Според него натискът над ведомството е започнал да нараства още в началото на април.

В момента то се ръководи от генерал-майор Йевгени Хмара, който беше назначен за временно изпълняващ длъжността на 20 юли – 3 дни след като Зеленски го освободи от ръководството на Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

След отстраняването си Федоров отправи призив за провеждане на избори. На 22 август Зеленски възрази, че по време на толкова тежка война това би било огромен риск и би разцепило страната. Пред CBS News бившият министър остана уклончив за собственото си бъдеще. „Скоро ще видим“, лаконичен бе той, след което допълни, че при всички случаи работата му ще е насочена към спиране на войната и реконструкция на Украйна.

Засега Федоров работи с фонд „Източна Европа“. На 22 август той отбеляза пред „Украинска правда“, че предстоящото му пътуване до САЩ е свързано с набиране на средства за фонда, срещи за отбранителния сектор и привличане на инвестиции. За евентуална среща с Мъск каза само, че „ще види“. Отрече да търси подкрепа от Тръмп и заяви, че никой отвън не бива да диктува решения по вътрешните въпроси на Украйна.

Компаниите и инвеститорите, които Федоров изброи пред CBS News, не са просто реторичен списък. Ерик Шмид, бивш изпълнителен директор на Google, е сред чуждите инвеститори, вложили над 10 млн. долара в украинския отбранителен акселератор D3 в киевския технологичен парк Unit City. След серия от посещения на фронтовата линия той заяви, че именно там се постигат пробиви в използването на изкуствен интелект и дронове. Обещанието, че подобни компании ще инвестират в украинската победа, описва модел, при който частният капитал сам решава кога и къде да се включи, без украинските държавни институции да могат да го задължат.

Връзката, която Киев не може да си позволи да загуби, се поддържа от лице, което остана без официална длъжност. В същото време ведомството, формално отговарящо за отношенията със SpaceX, е предоставило информация, поставила президента в неловко положение пред Тръмп. Зеленски вече говори за подготвяни алтернативи на Starlink, сред които европейски комуникационен проект, докато Русия и Китай разработват собствени системи. Руският проект „Рассвет“ беше задействан именно след прекъсването на достъпа до Starlink. Зеленски не посочи конкретен срок за европейския проект.

Възможно е публичната благодарност на Федоров да е не само признание, но и умел тактически ход. Мъск реагира одобрително броени часове след нея – 5 дни преди Федоров да потвърди пътуването си до САЩ. Бившият министър призна пред Стерненко, че този канал за комуникация не дава лесно резултат. Публично утвърденият образ на Мъск като човек, помогнал решително на Украйна, би направил следващия отказ по-труден и скъп в репутационно отношение. Двете обяснения са съвместими помежду си: 35-годишният бивш министър може едновременно да изпитва искрена благодарност и да я използва като средство за влияние.

Малко вероятно е SpaceX да разреши употребата на Starlink над международно признатата руска територия до края на 2026 г. Позицията на компанията вече е заявена, епизодът с Тръмп я потвърждава, а рискът от ескалация е същият аргумент, с който Мъск отказа през септември 2023 г. да включи услугата край Крим.

Тази прогноза обаче не е окончателна и може да бъде опровергана от публична промяна в правилата за геозониране или неочаквана украинска операция в дълбочина, която не може да бъде проведена по друг начин. Разширяване на белия списък, което не засяга руската държавна граница, не би било достатъчно доказателство за подобна промяна.

Междувременно пред CBS News Федоров обяви далеч по-кратък срок за проект, който не зависи от Мъск: собствена украинска балистична ракета за нанасяне на удари по руска територия в рамките на 3-6 месеца. През юни производителят Fire Point проведе ключови изпитания.

Мъск отказа Starlink за украински удари в дълбочината на Русия

🇺🇸🛰️🇺🇦 Илън Мъск е отказал на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) достъп до Starlink за нанасяне на удари в дълбочина на руска територия и така на практика е поставил граница пред възможностите на Киев за прецизни удари. Това съобщи The Atlantic, позовавайки се на хора, близки до бившия министър на отбраната Михайло Федоров, който води разговорите от украинска страна. Един от тях описва ситуацията така: „Към този момент няма положително решение. Илън все повтаря, че е време за сделка.“ Белият дом и SpaceX отказаха коментар.

Искането е отправено на най-високо ниво, но чрез посредник. На 28 юли, по време на закрити разговори в Белия дом, президентът Володимир Зеленски помоли американския си колега Доналд Тръмп да го свърже с Мъск, за да обсъдят разрешение Киев да управлява дронове през Starlink при атаки срещу цели в Руската федерация. Тръмп обеща да обмисли въпроса, без да поеме конкретен ангажимент. Самият Мъск отказа срещата. За искането The Atlantic съобщи още на 30 юли, а сенаторът от Южна Дакота Майк Раундс го потвърди пред Fortune: украинците се нуждаят от дългосрочен достъп до Starlink, за да повишат точността на системите си със среден и голям обсег.

В момента Starlink работи за украинските сили само в международно признатите граници на страната, включително в Крим и временно окупираните области, а отвъд тях услугата е географски блокирана. Киев иска ограничението да бъде премахнато над самата Русия – не толкова заради комуникацията сама по себе си, колкото заради възможността тя да осигури на летящия дрон постоянна командна връзка. Чрез нея операторът получава картина в реално време и може да коригира курса до последната секунда. Без такава връзка далекобойният дрон следва предварително зададен маршрут към предварително определено място. Това е недостатъчно именно срещу целите, които тревожат украинското командване най-силно – мобилни пускови установки за балистични ракети, монтирани на камиони и сменящи позициите си между отделните залпове.

Спешността е пряко свързана с ограничените запаси от прехващачи. По обобщените данни на Euromaidan Press през юли Русия е изстреляла 376 балистични и крилати ракети при средномесечни около 168, т.е. с 58% над темпото през първите седем месеца на 2025 г.; 126 от тях са били балистични. При последните две големи вълни украинската ПВО е свалила 2 от общо 36 балистични ракети – приблизително една на 20. Проблемът не е толкова в самите батареи, колкото в боеприпасите: запасите от прехващачи Patriot са намалели заради войната срещу Иран, а батарея без достатъчно ракети има силно ограничена бойна стойност. Зеленски е поставил въпроса пред Тръмп и с оглед на предстоящата зима, когато руските удари по правило все по-силно се насочват към енергийната инфраструктура.

Политическото разрешение и техническата възможност обаче са два различни въпроса. Ограниченията за удари със западни ракети по цели в Русия бяха премахнати от бившия президент Джо Байдън през ноември 2024 г., а след това върнати от администрацията на Тръмп. От пролетта на 2025 г. Пентагонът въведе режим на одобрение за всеки отделен случай, който на практика спря употребата на ATACMS отвъд границата. Това, което Киев иска от Мъск, е от друг порядък и не зависи пряко от решение във Вашингтон: става дума за комуникационната връзка, без която възможността собствените украински оръжия да поразяват подвижни цели рязко намалява.

„Вместо да сваляме стрелите, ще удряме стрелците“, казва пред The Atlantic Денис Щилерман, съосновател на Fire Point – украинската компания, проектирала далекобойния дрон FP-1 и крилатата ракета „Фламинго“. Дружеството продаде на държавата FP-1 за 13,2 млрд гривни през 2024 г. – близо една трета от бюджета на Министерство на отбраната за дронове – и беше разследвано от Националното антикорупционно бюро за завишени цени. Според оценката на Щилерман Starlink модули на борда биха разширили зоната до 500 км навътре в руска територия, а този радиус включва голяма част от районите, където се изстрелват ракетите срещу украинските градове. Оценката идва от производителя, който би доставял самите дронове.

Междувременно каналът, по който Киев разговаряше с Мъск, се стесни. Федоров ръководи Министерството на отбраната шест месеца, до средата на юли, и през февруари договори със SpaceX мярката, с която беше прекъснат руският достъп до мрежата: „бял списък“ на регистрирани терминали, извън който всички устройства се изключват. Решението беше взето на 2 февруари, след като руските сили започнаха масово да монтират контрабандно внесени терминали на ударните дронове „Шахед“, а до 5 февруари украинският Генерален щаб обяви достъпа им по фронтовата линия за напълно прекъснат. Освободен от поста при юлското пренареждане на правителството, Федоров вече не заема държавна длъжност, но продължава да търси контакт с Мъск по неформални канали. Отговор засега няма.

Мъск обяснява отказа си с необходимостта от мирно споразумение и с риска войната да ескалира, ако украинските удари навлязат по-дълбоко в Русия. Той изложи тази позиция публично преди по-малко от месец. В интервю за The Economist, публикувано на 23 юли, Мъск нарече пълното изтегляне на руските сили нереалистично, обвини дипломатите, които настояват за него, в мечтателство и призова за прагматично решение, включващо отстъпки към Москва. Отказът му през 2022 г. следваше същата логика: тогава Мъск не разреши активирането на покритие над Севастопол за атака на украински морски дронове срещу Черноморския флот, тъй като според собственото му по-късно обяснение при подобно съгласие SpaceX би се превърнала в „изричен съучастник в голям акт на война и ескалация на конфликта“.

Същата зависимост обаче създава риск и за самата SpaceX – нещо, което Москва демонстрира през февруари. В дните, когато „белият списък“ влезе в сила, Владимир Соловьов заяви в предаването си по „Русия 1“, че не разбира защо сателитите на Мъск не се смятат за законна военна цел, и добави, че един ядрен взрив в космоса би решил въпроса достатъчно ефективно. На забележката, че подобен взрив би унищожил и руските спътници, той отговори, че тогава ще се премине към пощенски гълъби. Заканите не останаха само на реторично равнище: според разузнавателни оценки, цитирани от Fortune, Русия разработва противоспътникови средства, насочени именно срещу съзвездието на Мъск. Разрешение Starlink да се използва за удари дълбоко в Русия би превърнало системата в още по-пряка мишена за държава, която вече търси средства да наруши функционирането ѝ.

Ключовото решение засега остава в ръцете на Мъск. Пентагонът плаща за част от терминалите в Украйна по договори със SpaceX от 2023 г. насам, включително за защитения военен вариант Starshield, но закупената услуга не му дава автоматичен контрол върху географските ограничения на покритието. Starlink е търговска мрежа на частно дружество, а не американска военна система, затова Тръмп може да настоява за промяна, но не и едностранно да я разпореди. Промяна в сегашното положение би проличала по един от три начина: съгласие на Мъск след разговор, който досега отказва; договор между американското Министерство на отбраната и SpaceX, който изрично урежда условията за използване на услугата над руска територия; или украинско решение Starlink да бъде заобиколен чрез собствени спътникови и радиоканали за управление на далекобойните системи. Докато нито едно от тези неща не се случи, възможностите на Украйна за дистанционно управление на прецизни удари ще продължат да свършват там, където свършва и разрешеното покритие.

Русия заобикаля санкциите: „Сенчестият флот“ използва Starlink за своите танкери.

🇷🇺🛰️ Русия започна да използва Starlink на петролните танкери от своя „сенчест флот“, създавайки ново предизвикателство въпреки успеха на Украйна в ограничаване на технологията на бойното поле.

Разследване на Kyiv Independent от 1 април разкри, че сателитни терминали на SpaceX са инсталирани на танкери, превозващи руски петрол. Тези плавателни съдове използват технологията, за да координират движенията си, докато в същото време крият местоположението си от други кораби и наблюдатели.

Двама украински моряци и още две лица, работили на тези съдове, съобщават, че комуникацията между танкерите и техните собственици често се провежда чрез сателитни телефони и Starlink терминали.

„Може да бъде закупен чрез фиктивна компания. В други страни по света просто се поръчва и получава по пощата. Това не е оръжие, всеки може да го купи“, обясни един от източниците. Въпреки че често достъпът на екипажа е ограничен, капитаните поддържат постоянна връзка, за да бъдат в контакт със собственика и посредниците по време на плаване.

От началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна западните страни наложиха санкции на стотици плавателни съдове. В отговор операторите на „сенчестия флот“ създадоха нови компании в трети страни и пререгистрираха танкерите, за да продължат търговията с петрол чрез прехвърляне на товари в открито море (борд-борд).

Членовете на екипажа често не осъзнават истинското естество на своята работа. Договорите, изпращани с приложения за съобщения, описват стандартни карго операции, без да назовават конкретни дестинации.

Владислав Власюк, комисар на украинския президент по въпросите на санкционната политика, заяви, че SpaceX трябва да вземе мерки за спиране на използването на Starlink от корабите на „сенчестия флот“. Той отбеляза, че тази комуникация подпомага дейности, финансиращи руската агресия срещу Украйна.

Власюк добави, че тези танкери умишлено манипулират GPS сигналите, за да скрият местоположението си. Той отбеляза, че „това води до смущения в работата на навигационните системи и създава заплаха за други плавателни съдове. На този фон употребата на Starlink за техните собствени операции изглежда особено лицемерно“.

По-рано тази година украинското правителство работи по създаването на списъци с оторизирани терминали Starlink, за да деактивира неразрешените единици, използвани от руските сили. Това дейстие повлия много негативно на руските комуникации на бойното поле, а някои наблюдатели описаха загубата на достъп като сериозен удар по способностите им за провеждане на операции. След тези ограничения украинските сили успяха да си върнат повече територия, отколкото загубиха от окупатора – за първи път от 2023 г. насам.

През февруари Министерството на отбраната на Украйна обяви, че единствено проверени терминали Starlink ще имат право да работят в страната. Това решение е част от широките усилия за спиране на неоторизиран достъп до системата от руските сили.

Министърът на отбраната Михайло Федоров заяви, че ведомнството е работило със SpaceX за деактивиране на всички нерегистрирани единици, особено след появата на съобщения, че руските войски са адаптирали технологията за използване в ударни дронове.

Полша изстрелва първите си три военни разузнавателни сателита този месец

🇵🇱🛰️ Полша напредва с проекта за изстрелване на първите си три военни сателита още този месец, в опит да осигури система за наблюдение на земната повърхност за своите въоръжени сили.

Националната система за сателитно разузнаване е разработена от консорциум между полската Wojskowe Zakłady Łączności Nr 1, дъщерно дружество на държавния отбранителен концерн PGZ, и финландския производител ICEYE. Тя ще представлява първия елемент от военно-космическите способности, които Полша планира да изгради през следващите години, съобщиха представители на министерството на отбраната.

Сателитите с радар със синтетична апертура (SAR) ще бъдат изведени в ниска околоземна орбита с мисията Transporter-15 на ракетата Falcon 9 на SpaceX. Изстрелването от авиобаза Ванденберг в Калифорния първоначално беше насрочено за 11 ноември – Деня на независимостта на Полша, но беше отложено и сега е планирано за 19 ноември.

Инициативата е част от усилията на Полша да засили разузнавателните си способности на фона на продължаващото руско нахлуване в съседна Украйна.

„Днес развиваме изключително важна способност за полската армия – способност, каквато досега не е имала. Развиваме възможностите за насочване на огън и влизаме в групата на държавите, които разполагат с такива способности“, заяви заместник-министърът на националната отбрана Цезари Томчик на събитие във Варшава на 13 ноември.

Според договора, подписан през май миналата година, полската армия ще получи минимум три сателита по програмата MikroSAR, с опция за допълнителни три. Стойността на първоначалната поръчка е около 860 млн. злоти (237 млн. долара).

Томчик посочи, че войната в Украйна е дала силен тласък за ускоряване на полската космическа програма. Той спомена среща с шефа на ICEYE по време на посещението на президента Зеленски във Финландия.

Рафал Моджевски, главен изпълнителен директор и съосновател на ICEYE, отбеляза, че с първия SAR сателит полската армия „ще има собствена разузнавателна система, позволяваща заснемане на изображения с резолюция 25 см по всяко време и при всякакви метеорологични условия“.

Партньорството между ICEYE и PGZ е поредното сътрудничество на финландската компания с голям европейски отбранителен играч. През май 2025 г. ICEYE създаде съвместно предприятие с германския концерн Rheinmetall – Rheinmetall ICEYE Space Solutions (60 % Rheinmetall, 40 % ICEYE), фокусирано върху производството на SAR-сателити.

Миналата година Полша положи основите на нова структура – Агенция за геопространствено разузнаване и сателитни услуги, която ще обработва данните от военните сателити.

„От гледна точка на военния потребител най-важни са услугите, които получава от космосът – сателитна навигация, снимки на Земята, радиотехническо разузнаване и сателитна връзка“, заяви полковник Лешек Пашковски, ръководител на агенцията. Той заяви, че според полската доктрина сателитите ще са „очите“, насочващи точните удари в дълбочина – ключов елемент от политиката на възпиране срещу потенциален противник.

Междувременно полската армия очаква до 2027 г. да получи и два наблюдателни сателита, които бяха поръчани през декември 2022 г. от френската Airbus. Те ще работят в съвместна френско-полска констелация и струваща около 575 млн. евро.

Руски космонавт е отстранен от мисия на SpaceX заради снимки на поверителни материали.

🇺🇸🛰️🇷🇺 Руският космонавт Олег Артемиев е отстранен от основния екипаж на мисията Crew-12 на SpaceX към Международната космическа станция и е заменен от своя колега от Роскосмос Андрей Федяев. Причината – твърдения, че Артемиев е снимал с телефона си поверителни материали на SpaceX в Калифорния в нарушение на американските правила за експортен контрол (ITAR). Това съобщава разследващото издание The Insider на 2 декември.

Разследващото издание разкрива, че Артемиев е бил изведен от тренировъчния център на SpaceX в Хоторн, Калифорния още миналата седмица, след като е уличен във фотографиране на двигатели и други вътрешни материали на компанията, които са били изнасени извън обекта. Източници смятат, че NASA е искала скандалът да не се раздухва публично.

На сайта на Центъра за подготовка на космонавти „Гагарин“ вече фигурира Андрей Федяев като част от основния екипаж на Crew-12. „Роскосмос“ официално обясни смяната с „преместване на Артемиев на друга длъжност“, без да споменава обвиненията, свързани с ITAR.

Мисията Crew-12 с космическия кораб Crew Dragon е насрочена за 15 февруари 2026 г. и ще достави до четирима членове на екипажа на МКС в рамките на програмата за търговски полети на NASA и споразумението за размяна на места с „Роскосмос“.

54-годишният Олег Артемиев има зад гърба си три космически полета и общо 560 дни в орбита. От 2019 г. насам той е и депутат в Московската градска дума от управляващата партия „Единна Русия“.

SpaceX и NASA засега отказват коментар по разследването. Нарушенията на ITAR могат да доведат до сериозни правни и дипломатически последици за чуждестранни граждани, получили неразрешен достъп до чувствителни американски космически и отбранителни технологии.

По-рано експерти предупредиха, че Русия разработва арсенал от космическо оръжие – включително противоспътниковата ракетна система „Нудол“, която представлява потенциална заплаха за съзвездието Starlink на SpaceX и дори за безопасността на самата Международна космическа станция.

Южна Корея изстреля успешно последния сателит от „Проект 425“.

🇰🇷🛰️ Южна Корея проведе успешно изстрелване на петия и последен военен разузнавателен спътник в рамките на програмата „Проект 425“, с което завърши дългогодишните усилия за създаване на независима космическа мрежа за наблюдение над Корейския полуостров.

Местното издание The Chosun Daily съобщи, че спътникът, обозначен под №5, е бил изведен в околоземна орбита с ракета носител Falcon 9 на SpaceX от космическа станция Кейп Канаверал в щата Флорида и осъществи успешна връзка с наземните станции веднага след отделянето си.

Изстрелването слага край на проекта, който включва един електрооптичен и инфрачервен (EO/IR) спътник и четири спътника с радар със синтетична апертура (SAR), които осигуряват денонощно наблюдение.

Министерството на националната отбрана заяви, че системата ще позволи на армията да открива и следи евентуални провокации от страна на Северна Корея на всеки два часа, превръщайки се в един от ключовите елемент от системата за превантивни удари на Сеул, наречена „Kill Chain“.

„Това укрепва основата на нашата триосна система за възпиране и повишава значително ефективността на превантивните удари“, уточни ведомството.

Спътникът има резолюция от около 30 см на пиксел, позволяваща прецизно наблюдение на стартови площадки за изстрелване на ракети, придвижване на войски и други стратегически обекти в Северна Корея без значение от метеорологичните условия.

Първият EO/IR спътник беше изстрелян декември 2023 г. След него последваха четирите спътника със SAR между април 2024 г. и ноември 2025 г.

Френската космическа компания Thales Alenia Space, която е ключов партньор в проекта, потвърди своя принос с радарни системи и наземна инфраструктура за данни, описвайки съзвездието от сателити като „високоманеврена платформа за наблюдение с висока производителност“. Компанията работи за държавната Агенция за отбранителни придобивки (DAPA) с Korea Aerospace Industries и Hanwha Systems.

Със завършването на Проект 425 страната възнамерява да разшири своите разузнавателни възможности с изстрелване на още 50–60 малки и микро спътници до 2030 г. Министерството на отбраната обяви, че усилията са част от широк план за „развитие на самостоятелна национална отбрана и космически оперативни способности“.

Frontline Monitor припомня: Северна Корея изстреля „стратегически“ крилати ракети с морско базиране над Жълто море броени часове преди посещението на американския президент Доналд Тръмп в Южна Корея. Ракетите летяха в продължение на два часа в рамките на предполагаем тест за издръжливост. Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея потвърди изстрелването и отбеляза, че извършва анализ съвместно с американските власти.

Тръмп обяви, че щабът на Космическото командване на САЩ се премества в Хънтсвил, Алабама

📸 Снимка: US Army

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп обяви, че премества щаба на Космическото командване на САЩ (SPACECOM) в Хънтсвил, Алабама.

„Щабът на Космическото командване на САЩ ще бъде преместен в красивото място, наречено Хънтсвил, Алабама, което оттук нататък завинаги ще бъде познато като Ракетния град“, заяви Тръмп на пресконференция. Той посочи, че преместването ще помогне за напредъка на неговия план за всеобхватен щит за противовъздушна и противоракетна отбрана „Златен купол“.

„Голям фактор е и това, че в Хънтсвил Космическото командване ще изиграе ключова роля в изграждането на Златния купол. Както знаете, това ще бъде нещо голямо“, отбеляза той.

Този ход отменя решение на бившия президент Джо Байдън да остави щаба в Колорадо Спрингс, което на свой ред беше предшествано от решение на Тръмп да го премести в арсенала Редстоун точно преди да напусне Овалния кабинет за първи път през януари 2021 г. Заради тези промени такъв ход се очакваше още от избирането на Тръмп през ноември 2024 г.

Решението за базирането на Космическото командване е обект на спор между делегациите на Алабама и Колорадо в Конгреса през последните шест години.

Разследвания през 2022 г. на Инспектората към Пентагона и Сметната палата установяват, че вътрешни проучвания на ВВС в периода 2019-2021 г. са посочили арсенала „Редстоун“ като най-добрия избор според показателите, особено по отношение на разходите. Но разследванията също така разкриха, че висшето военно ръководство е възразило, че негативните ефекти върху бойната готовност не са отчетени адекватно в тези проучвания.

Последващо разследване на Инспектората, публикувано на 15 април, също показа, че решението на Байдън от юли 2023 г. да остави щаба в Колорадо е било въпрос на приоритети. И макар да няма никакви доказателства за злоупотреба, подобен избор неизбежно се разглежда през политическата призма. Алабама е червен щат с доминация на републиканците, а Колорадо е син, като там преобладават демократите.

„Обичаме Алабама. Спечелих го само с около 47 пункта. Не мисля, че това повлия на решението ми, нали?“ пошегува се Тръмп към събралите се около него конгресмени от Алабама. В изборите миналата година Тръмп спечели Алабама с 30,6 пункта.

Той също така критикува властите в Колорадо заради разрешаването на гласуване по пощата, което според него води до „автоматично нечестни избори“.

Преместването на Космическото командване ще бъде сложен процес, особено по отношение на подсигуряването с достатъчно съоръжения, оборудвани за операции от ниво „строго секретно“ нагоре.

Според доклад на Изследователска служба на Конгреса от 12 декември 2024 г. около 1 700 души са пряко назначени в щаба на командването. Освен това около 18 000 военни от съвместните сили са разпределени в седем подчинени структури, базирани в шест щата.

Експертите обаче посочват, че преместването няма да започне от нулата, тъй като ВВС вече са подготвили план за изграждане на щаба на SPACECOM на терен от 60 акра в Редстоун. Военната база, управлявана от армията, вече приютява редица структури: Командването за космическа и противоракетна отбрана на армията, Агенцията за противоракетна отбрана и Космическия център „Маршал“ на НАСА.

Томи Тъбървил, републикански сенатор от Алабама, увери, че предстоящото преместване ще струва на данъкоплатците по-малко, отколкото ако щабът остане в Колорадо.

„Това преместване ще спести на данъкоплатците 480 милиона долара, няма да струва повече. Има готови планове. Ще бъде зад защитна стена в Хънтсвил, щата Алабама, арсенала Редстоун. Там имаме 40 000 души. Имаме ФБР, имаме противоракетна отбрана. Имаме НАСА, Blue Origin и SpaceX. Там е перфектно място за Космическото командване“, заяви той.

Глобален срив на Starlink засегна военни комуникации в активни военни зони

Сателитна интернет система Starlink, разположена в близост до фронтовия град Покровск в Донецка област на Украйна, 10 април 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Inna Varenytsia

🛰️✨ Системата за сателитен интернет Starlink на SpaceX претърпя глобален срив в четвъртък, изваждайки десетки хиляди потребители офлайн за над два часа, което засегна критични военни комуникации в активни военни зони.

Според платформата Downdetector, прекъсването е започнало около 19:00 часа гринуичко време, когато платформата е била залята от над 61 000 доклада от потребители, както от САЩ, така и от Европа. Причината е установена като вътрешен софтуерен проблем, който е засегнал основните мрежови системи на Starlink.

„Starlink вече се възстанови до голяма степен от мрежовото прекъсване, което продължи близо 2,5 часа. Прекъсването се дължи на повреда в ключови вътрешни софтуерни услуги, управляващи основната мрежа. Извиняваме се за временното прекъсване на нашата услуга; оставаме дълбоко ангажирани да предоставяме изключително надеждна мрежа и ще установим напълно основната причина за този проблем и ще гарантираме, че той няма да се повтори“, заяви вицепрезидентът на Starlink Майкъл Никълс в публикация на X.

Ефектите от прекъсването бяха особено силно изразени в Украйна, където въоръжените сили са силно зависими от Starlink за командване, контрол и осведоменост на бойното поле.

Робърт Бровди, командир на украинските сили за безпилотни системи, разкри, че прекъсването е нарушило операциите по цялата фронтова линия. „Бойните операции се провеждаха без предаване на живо; разузнаването се извършваше с помощта на ударни системи. Този случай, продължил дълги 150 минути по време на война, изложи критични затруднения. Трябва да вземем това предвид и да диверсифицираме комуникациите“, написа той.

Бровди отбеляза, че свързаността е била възстановена между 00:35 ч. и 01:05 ч. местно време, но въздействието по време на прекъсването подчертава текущата прекомерна зависимост на Украйна от един доставчик на сателитни комуникации.

Мрежата Starlink на SpaceX стана незаменима за Въоръжените сили на Украйна от ранните етапи на руската инвазия. Способността на системата да осигурява бърз интернет с ниска латентност в отдалечени или оспорвани райони е подкрепила координацията на фронтовата линия, операциите с дронове и видеопотоците за наблюдение в реално време.

Инцидентът обаче повдига по-широки опасения относно крехкостта на сателитните комуникации по време на операции с висока интензивност. За сили като тези на Украйна, които действат без наследена инфраструктура или алтернативни мрежи, дори подобни кратки прекъсвания могат да компрометират оперативната непрекъснатост.

Рик Бергман, изпълнителен директор на Kymeta, разработчик на сателитни терминали, се обърна директно към това предизвикателство. В скорошно изявление той отбеляза: „В световен мащаб призивът за устойчиви, сигурни комуникации е по-силен от всякога. Уязвимостите, изложени от скорошни събития по света, показаха колко крехки могат да бъдат традиционни инфраструктури. Независимо от естеството на прекъсването, способността за бързо пренасочване и поддържане на комуникациите е безспорна. За правителствата и предприятията способността за безпроблемно превключване между сателитни орбити и наземни мрежи е от основно значение за оперативния успех.“

Макар и кратко, прекъсването в четвъртък беше една от най-широко разпространените такива на услугата, която Starlink е преживявала досега. Очаква се епизодът да поднови призивите в НАТО и министерствата на отбраната на съюзниците за диверсифицирани, многоорбитални системи за сателитна комуникация, способни да функционират под натиск.

Докато SpaceX обеща да разследва основната причина и да подобри устойчивостта на услугите, инцидентът подчертава нарастващото стратегическо значение на надеждния сателитен интернет, не само за търговски потребители, но и за военното планиране, навигиращо в сложни и динамични бойни условия.

Към петък сутринта всички известни прекъсвания на услугите бяха разрешени.

SpaceX изстреля първата партида разузнавателни спътници от следващо поколение на NRO

Ракета-носител Falcon 9 на SpaceX изстреля първата партида сателити NROL-146 за Националната служба за разузнаване на 22 май 2024 г.
📸 Снимка: SpaceX

🇺🇸🚀 Ракета Falcon 9 на SpaceX е изстреляла неразкрит брой малки космически кораби в орбита за Националната служба за разузнаване в сряда, 22 май 2024 г.

Falcon 9 излетя от базата на космическите сили Ванденберг, Калифорния, в 4:00 ч. сутринта източно време.

Класифицираната мисия, обозначена като NROL-146, беше 52-то изстрелване на SpaceX за годината и петото изстрелване на Falcon 9 за NRO.

След отделяне от горната степен, първата степен на ракетата, която изпълни своята 16-та мисия, кацна на безпилотен кораб, разположен в Тихия океан.

По искане на NRO, SpaceX не показа изображения на горната степен на ракетата и прекрати уебкаста, след като първата степен се приземи, отбелязвайки 310-ото възстановяване на ускорител от първа степен на компанията.

NRO проектира и управлява класифицирани спътници за наблюдение и разузнаване за американското правителство. NROL-146 е първото разгръщане на агенцията на новото съзвездие от разузнавателни сателити, изградено от SpaceX и Northrop Grumman.

NRO не разкри колко сателита са били изстреляни по време на тази мисия или прогнозирания размер на новото съзвездие. По-рано представители на агенцията заявиха, че през 2024 г. са планирани шест изстрелвания за въпросната архитектура от малки сателити на NRO.

NRO заяви, че има за цел да учетвори броя на космическите кораби в орбита. Длъжностни лица казаха, че по-малките, по-многобройни сателити ще позволят много по-чести преразглеждания на критични зони на интерес, което ще доведе до по-бързо доставяне на критична разузнавателна информация.

„Тази мисия е първото стартиране на разпространените системи на NRO, включващи бързо събиране и бързо доставяне на данни“, се казва в изявление на NRO. „NROL-146 представлява първото пускане на системата в действие след демонстрации за проверка на разходите и производителността през последните години.“

🇷🇺🇺🇸 Русия предупреди САЩ: използването на SpaceX за шпиониране прави нейните спътници мишена

Логото на SpaceX (Space Exploration Technologies Corporation) - щатска авиокосмическа корпорация, основана и финансирана от Илън Мъск.
📸 Снимка: Pavlo Gonchar via Getty Images

Русия заяви в сряда, че е знаела за усилията на разузнаването на САЩ да използва търговски сателитни оператори като SpaceX и предупреди, че подобни ходове правят техните сателити законни цели.

Ройтерс съобщи този месец, че SpaceX изгражда мрежа от стотици шпионски спътници по класифициран договор с американска разузнавателна агенция, демонстрирайки задълбочаване на връзките между космическата компания на Илон Мъск и агенциите за национална сигурност.

Наясно сме с усилията на Вашингтон да привлече частния сектор, за да обслужва неговите военни космически амбиции. Такива системи "се превръщат в законна мишена за ответни мерки, включително военни.

Посочи говорителката на външното министерство Мария Захарова пред репортери.

По-рано този месец стана ясно, че SpaceX изгражда мрежа от стотици шпионски сателити съгласно класифициран договор с американска разузнавателна агенция. Това бе знак за задълбочаване на връзките между космическата компания на Илон Мъск и американските служби за национална сигурност.

Ако бъде успешна, програмата на SpaceX значително ще разшири способността на правителството и армията на САЩ бързо да идентифицират потенциални цели почти навсякъде по света.

Договорът е подписан още през 2021 г. с Националната разузнавателна служба - агенцията, която управлява шпионските спътници, и е на стойност 1,8 млрд. долара.