🇷🇺📡 Русия започва серийно производство на комплекса за електронна война „Волна Купол Гарант“, предназначен да прекъсва връзката със сателитите Starlink над украинските позиции. Това съобщи ТАСС на 28 август, позовавайки се на неуточнен източник от руската военно-промишлен комплекс, според когото той се е доказал в реални условия, а небето вече е затворено „навсякъде, където ни трябва“. По думите му Москва си запазва правото да доставя технологията на държави с интерес. През 10-те седмици преди това Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) унищожиха поне три такива комплекса, последният от които е поразен на 7 август по бреговете на Черно море в Краснодарски край, на стотици километри в руския тил.
Твърдението за серийно производство на комплекса и сведенията за загубите през последните седмици не се изключват взаимно. Комплексът действително работи и потиска успешно връзката, докато решението за серийно производство значи, че Русия ще произвежда система, която вече е била открита и поразена поне три пъти. Причината и за нейната ефективност, и за уязвимостта, се крие в една и съща физика.
Подробното описание на системата е публично достъпно още от юни, когато съветникът на Министерство на отбраната на Украйна Сергей Бескрестнов представи принципа на нейното действие. По-късно Reuters потвърди сведенията от командири на украински звена за дронове. Starlink разпределя своите абонати на общо 8 канала в честотната лента 14–14,5 GHz, всеки с широчина 62,5 MHz. Това е uplink връзката, която праща сигнал от наземния терминал към спътника.
„Волна Купол Гарант“ не се опитва да заглушава терминалите поотделно. Всеки един от тях формира тесен лъч, насочен нагоре, и откриването му на земята е практически непосилна задача. Вместо това той насочва по един тесен лъч за всеки канал към прелитащия спътник и заслепява приемника му. Терминалите отдолу продължават да предават, но спътникът вече не може да ги приема.
Оттук произтичат и останалите особености на системата. Един комплект е разположен на шест ремаркета, всяко с по две параболични антени под радиопрозрачни куполи. Те пропускат сигнала, но скриват формата и посоката на самите антени. От общо 12 модула 8 работят по 8 канала на честотната лента. Захранването идва от собствени дизелови генератори или от външна електрическа мрежа.
Един комплект нарушава връзката в район от около 20 кв.км. – приблизително кръг с радиус 2,5 км. Цената му е около 150 млн. рубли (1,5 млн. долара). Произвежда се от дружество „Русский купол“ в Симферопол.
Цената на това покритие е нуждата от излъчване на мощен сигнал нагоре – към ниска околоземна орбита. Заглушителят трябва да надвие легитимния сигнал на терминалите в приемника на спътника, и то по осем канала едновременно. Подобна задача не може да се изпълни от преносимо устройство. Именно поради тази причина конфигурацията е толкова голяма и тежка, разположена в 6 отделни точки и не работи без постоянно работещи генератори.
Голям, горещ и мощно излъчващ обект обаче може да бъде открит. Бескрестнов обърна внимание на два напълно различни подхода, по които това може да се случи относително лесно. SpaceX засича смущенията в собствените си канали още в момента, в който започнат, а спътниците за радиотехническо разузнаване на партньорските нации отчитат самото излъчване. Към това се добавят размерите на системата: комплект от 6 ремаркета с куполи трудно може да бъде надеждно маскиран на терен. Допълнителен признак, който би могъл да те издаде, е топлината от генераторите, които работят през по-голямата част от денонощието.
Тук се проявява и разликата от артилерията, с която средствата за електронна война често се сравняват. Гаубицата може да произведе няколко изстрела и веднага да смени позицията си. Заглушителят няма тази свобода, защото стойността му зависи от времето, през което остава включен. Комплекс, който излъчва 15 минути и след това сменя позиция, не осигурява трайно покритие. За да постигне ефект, той е принуден да остане на място и да излъчва непрекъснато. Това прави геолокирането на постоянно активиран източник на излъчване в електромагнитния спектър се превръща във въпрос на време, а не на късмет.
Равносметката дотук е категорична. На 15 юни 422-ри отделен полк за безпилотни системи „Luftwaffe“, съвместно с Центъра за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), порази един такъв комплекс. Публикуваните кадри показват 6 разгърнати машини под удар.
В края на юни втори комплекс беше унищожен в окупирания Керч, като датите към отделните съобщения се разминават между 23 и 25 юни. На 7 август беше поразен трети комплекс, разгърнат във военна част 2156 край Геленджик в Краснодарски край. Пораженията там се потвърдиха от сателитни снимки от украинската общност. Генералният щаб на ВСУ не коментира удара.
Звеното, нанесло удара на 15 юни, е част от 17-и армейски корпус и действа по Запорожкия участък: същия сектор, в който Reuters описа разгръщането на тези комплекси. Бескрестнов оценява броя на засечените по фронта системи на около 10. Загубата на 3 от 10 комплекса за 7 седмици представлява темп на изтощаване, който серийното производство първо трябва да компенсира, преди да доведе до смислено мащабиране на наличните системи. При обявената единична цена досегашните загуби възлизат на около 4,5 млн. долара – стойността на 3 нови комплекса.
Съотношението между обхвата и поставената задача е още по-неблагоприятно. 10-те комплекса могат да покрият общо до около 200 кв. км. На 5 февруари тогавашният главнокомандващ ВСУ Олександър Сирски определи дължината на активната фронтова линия на 1200 км, а дълбочината на т.нар. „kill zone“ – на 15–20 км. Това очертава близо 20 000 кв.км. зона на активни бойни действия, където дроновете трябва да бъдат прекъсвани.
Следователно всички засечени комплекси могат да покрият към 1% от тази зона. Всички гръмки твърдения с обещания за „затворено небе“ описва отделни точки, а не непрекъснато покритие.
Съществува обаче и прочит, при който решението за серийно производство е по-рационално, отколкото изглежда на пръв поглед. За него също има фактическа основа. В края на януари 2026 г. SpaceX въведе по молба на Украйна списък с разрешени терминали. Така компанията изключи неоторизираните устройства, използвани от окупационните сили, с които руските части бяха осигурили значителна част от собствената си свързаност.
Успоредно с това операторът ограничи работата на терминалите при движение със скорост от порядъка на 75–90 км/ч, с което преустанови използването им на дронове. На 6 февруари Бескрестнов описа резултата пред TWZ като катастрофа, при която управлението на руските войски се е сринало, а щурмовите действия са спрели в много участъци.
В оценката си от 18 август Институтът за изследване на войната (ISW) посочи отрязването на руската армия от Starlink мрежата като една от причините за украинския успех по Олександровския участък. Сред другите фактори той нареди оперативното планиране, потискането на руската ПВО, системни удари по логистиката и поддържане на превъзходството при употребата на дронове.
От този момент честотната лента 14–14,5 GHz спря да пренася руски трафик. Заглушаването вече не налага оперативна цена на страната, която е изключена от нея. Това обяснява защо Русия инвестира в технология средства, които иначе трудно биха били оправдани. Комплексът не е залог за руско превъзходство в канала на сателит. Той е средство за оцеляване в канал, от който вече е отстранена, и именно затова използването му не засяга собствената ѝ свързаност.
Ефектът на комплекса също е подробно документиран – при това от звената, които са го тествали директно. След поразяването на една от системите командир от 422-ри полк с позивна „Диригент“ заяви, че дронове, управлявани чрез Starlink, отново са полетели без проблеми. От това следва и обратното: докато комплекса е работил, тези дронове не са могли да летят нормално. Заглушаването засяга Украйна именно там, където зависимостта ѝ е най-голяма – при машините с ретранслация и отдалечено управление, които подсигуряват действията в оперативна дълбочина.
Ограничението обаче идва от друга посока. Комплексът има стойност единствено там, където вражеският дрон зависи от активна сателитна връзка. Близо до линията на фронта системата трудно оцелява толкова дълго, че да прекъсне тази връзка трайно. По-навътре в тила, където шансът за оцеляване е по-голям, тя се изправя срещу режими на насочване, които изобщо не изискват такава връзка.
Сред тях са сателитната навигация, ориентирането по опорни точки от терена и инерциалното насочване, при което апаратът следи собственото си движение чрез жироскопи и акселерометри, без външен сигнал. Далекобойните дронове камикадзе отдавна използват подобни профили.
Това обяснява и местата, на които комплексите са били локализирани. Керч и Геленджик не са позиции на предна линия, а възли по логистичната ос към Крим и крайбрежието на Черно море – обекти, защитавани от дронове, проникващи дълбоко в тила.
Случаят в Геленджик показва как се затваря кръгът. Комплексът е бил разгърнат достатъчно навътре, за да попадне извън обсега на ударните средства на фронта. Именно там обаче е бил застигнат от оръжие, което не се нуждае от Starlink, за да достигне до целта. Опитът не е и първи. По данни на UNITED24 Media руското командване е разгръщало подобна апаратура още през 2024 г. в Харковска област и там е неутрализирана.
Остава въпросът за цената на тази размяна. Излъчвател за 1,5 млн. долара, който сам разкрива позицията си, насочен срещу дронове на стойност хиляди долари, е съотношение, което работи срещу собственика на комплекса. Изключение би имало, ако около него е разгърната достатъчно гъста ПВО, така че привличането на украинските удари да се превърне в предимство. Дали руската страна ще подсигури подобно прикритие, може да бъде проследено.
Разпръскването на системата на шест ремаркета е замислено като форма на резервираност. По описанието тя може да продължи работа дори след загубата на две от тях. Кадрите от 15 юни обаче сочат, че всяка една от разгърнатите машини са поразени в един удар, без обявена цена за нападателя. Подобна резервираност е ефективна, ако врагът открие и порази само част от комплекса, а не цялата му конфигурация.
Репортажът на ТАСС изпълнява паралелно две функции, само една от които е военна. За вътрешна публика то представя отговор на украинското превъзходство в употребата на безпилотни летателни апарати. Навън, с добавена възможност технологията да бъде предоставяна на други държави, посланието е насочено към потенциални клиенти, за които заглушаването на Starlink е самостоятелен интерес независимо от войната в Украйна.
Затова твърдението за „затворено небе“ стои отделно от техническото описание, на което би трябвало да се уповава. Описанието посочва покритие от 20 кв. км. за един комплект, докато твърдението внушава контрол над цял театър на бойни действия.
При запазване на сегашния темп е вероятно серийното производство да доставя нови комплекси по-бързо, отколкото Русия успява трайно да задържа вече разгърнатите системи в обсега на украинските средства. В такъв случай потискането ще е локално и епизодично – с реален ефект върху дроновете с ретранслация по конкретни сектори, но без устойчивото покритие, което внушава съобщението.
Тази оценка би се потвърдила, ако интервалът между документираните загуби продължи да намалява при запазен темп на разгръщане, както и ако комплексите бъдат изтегляни все по-дълбоко в руския тил. Тя би била поставена под съмнение, ако украински звена започнат да докладват трайно прекъсване на връзката по нови сектори, без паралелно с това да нараства броят на поразените руски предаватели.
