Споразумението за отбрана между Чад и Камерун: Добър ход, но без общностите няма да проработи

🇹🇩🤝🇨🇲 Споразумението за отбрана между Чад и Камерун на 23 септември, е добре дошла стъпка към по-добра защита на над 1000-километровата им обща граница, но успехът му зависи изцяло от подкрепата на местните общности.

В пограничните райони несигурността има много лица: терорът на Боко Харам, сблъсъци между общностите, отвличания за откуп, кражби на добитък, бракониерство, трафик на оръжия, хора и наркотици. Всичката тази нестабилност нарушава риболова, земеделието, търговията и веригите за доставки. В резултат пазари като този за добитък в град Банки в североизточна Нигерия просто затварят. В Далечния север на Камерун безработицата сред младите достига до 75 % – ситуация, която тласка много от тях право в ръцете на екстремистки групи. Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP) активно участва в терористични акции и трансгранични престъпления от територията на Чад.

Много от пограничните общности и в двете държави страдат от пренебрежение от държавата и липса на базови услуги – здравеопазване, образование, сигурност. Правителствата се принуждават да наливат оскъдните ресурси в армията вместо в развитие, което влошава още повече проблема. В основата на междуобщностните конфликти стои именно недостигът на ресурси, а ограничените икономически възможности тласкат хората към трафик на оръжие – Камерун е ключов коридор за пренасяне на оръжия между Чад и Централноафриканската република. Кражбите на добитък също нарастват тревожно, улеснени от сложна мрежа от участници, възползващи се от слабата охрана на границите и обширни територии извън стабилен държавен контрол.

Чад и Камерун имат дълга история на съвместни военни действия, като може би най-известният пример е т.нар. Многонационална съвместна оперативна група (MNJTF), създадена през 1994 г. от Комисията за басейна на езерото Чад заедно с Нигерия, Нигер и Бенин, чиято основна задача е да се бори с Боко Харам.

Новото споразумение от 23 септември надгражда досегашното сътрудничество и предвижда общи операции по границата, обучение, по-тясно сътрудничество и по-добър обмен на разузнавателни данни. Целта е да се синхронизират усилията за борба срещу тероризма, да се регулира сезонното придвижване на въоръжени пастири, за да намалее конфликтът, и да се потисне трансграничната престъпност.

Споразумението има силни страни – опитът от MNJTF и възможността да се обединят ресурси. Липсва му обаче нещо съществено: ролята на местните общности за стабилизиране на региона. За да проработят подобни операции, хората трябва да бъдат включени още от етапа на планирането. Този „мек“ подход е задължителен допълващ елемент към „твърдата“ военна сила.

Когато общностите са част от процеса, те започват да вярват на институциите – а това значително увеличава шансовете начинанието да успее. Освен това намалява разходите и жертвите: по-добро разузнаване от местните би позволило прецизни удари, по-малко цивилни жертви, следователно и по-малко изразходвани боеприпаси, което облекчава и бюджетите.

„Меката сила“ е особено важна за противодействие на радикалните послания на групи като Боко Харам. Когато има надеждни и доверени канали за комуникация между армията и населението, екстремистките идеи могат да бъдат обсъждани и опровергавани, преди някой да бъде вербуван.

Ако се залага само на груба военна сила, често се постига точно обратният ефект – населението се отчуждава. В операциите често възникват недоразумения поради цивилни жертви и прекомерна сила при разпити. В резултат хората започват да възприемат военните действия като заплаха за собствената си безопасност.

„Меката сила“ означава влияние с убеждаване и привличане, а не чрез сила или пари. Тя изгражда тясна координация между цивилни и военни, дава възможност оплакванията да бъдат изслушани и решавани, а също помага да се уточнят и реализират проекти с голямо въздействие в засегнатите райони.

Сложността на заплахите по границата прави механизмите за участие на общностите абсолютно задължителни. Чрез установените връзки армията може да провежда програми за повишаване на устойчивостта срещу пропагандата и да информира хората как сами да се предпазват.

Затова с споразумението трябва да бъдат включени ясни механизми за консултации и обратна връзка с местните жители. Така реакциите ще са пригодени към конкретните проблеми на всяка отделна зона, защото в тази огромна погранична ивица те се различават значително от едно място до друго.

Не на последно място е нужно местните религиозни водачи, жените и младежките лидери да разберат добре целите на споразумението и да бъдат включени активно. Знанията и авторитетът им могат да улеснят обмена на информация, разрешаването на конфликти, доставката на помощи и дори военна подкрепа в случай на кризи, бедствия или медицински евакуации.

Само ако военната сила върви ръка за ръка с доверието и участието на хората, границата между Чад и Камерун ще стане наистина по-безопасна.

Загинали и отвлечени при нова атака срещу християнска църква в Нигерия.

🇳🇬 Въоръжени нападатели атакуваха християнска църква в Нигерия, убивайки най-малко двама души, и отвлякоха пастора заедно с няколко миряни, съобщи Ройтерс, цитирайки сведения от местната полиция и очевидци на нападението, което идва броени дни след като 25 момичета бяха отвлечени от училище-интернат в страната.

Атаката е извършена във вторник вечерта в град Еруку, щат Квара в централната част на страната, като се очаква да доведе до засилен натиска върху правителството, което вече е в полезрението на американския президент Доналд Тръмп, който заплаши с военни действия заради преследването на християни в страната.

Президентът Бола Тинубу отложи планирано пътуване до Южна Африка и Ангола за срещите на върха на Г-20 и ЕС-Африка, за да получи доклади за сигурността след двата случая. Той разпореди подсилване на охраната и издирване на извършителите в щат Квара, отбелязват от президентската канцелария.

Освен това президентът нареди на силите за сигурност „да направят всичко възможно“, за да спасят отвлечените ученички и „да върнат момичетата у дома здрави и читави“, заяви говорителят му Байо Онануга.

Известната изпълнителка Ники Минаж отправи призив за глобални мерки в защита на религиозната свобода. Говорейки в мисията на САЩ в ООН, родената в Тринидад и живееща в Ню Йорк рапърка заяви, че в Нигерия „християните са подложени на атаки, прогонвани са от домовете си и убивани“.

Нигерия е изправена пред въоръжена съпротива от страна на ислямисти в североизточната част на страната, отвличания и убийства от въоръжени банди предимно в северозападните райони, както и със смъртоносни сблъсъци между предимно мюсюлмански животновъди и предимно християнски земеделци в централния пояс.

Властите смятат, че дефиницията на САЩ за Нигерия като „държава с особено безпокойство“ не отразява сложните предизвикателства пред сигурността и пренебрегва усилията им да гарантират религиозната свобода за всички.

При последното нападение полицията пристига след сигнали за стрелба около 18:00 ч. във вторник и открива прострелян смъртоносно човек в църквата, както и друг в храстите наблизо, посочи Адетун Еджире-Адейеми, говорителка на полицейските власти в щат Квара.

Очевидци твърдят, че броят на загиналите членове на църквата е поне трима, а в някои репортажи се посочва цифрата пет.

„После събраха част от богомолците, включително пастора, и ги отведоха в гората“, сподели пред Ройтерс в телефонен разговор енориашът Джоузеф Битрус, без да уточни точния брой отвлечени.

Видео, публикувано от местно издание и потвърдено от Ройтерс, показва богослужение в църквата „Христова апостолска църква“, което бива прекъснато от стрелба, при което хората се хвърлят на пода, а въоръжени нападатели влизат и прибират вещите им на фона на непрекъснати изстрели.

Губернаторът на щата поиска незабавно да бъдат изпратени подкрепления на силите за сигурност в отговор на нападението, съобщи неговият говорител.

Все още няма следа от момичетата, които бяха отвлечени в понеделник от въоръжени нападатели в средно училище за момичета в население предимно с мюсюлмани щат Кебби в северозападната част на страната. Очакваше се вицепрезидентът Кашим Шетима да посети региона днес, за да се срещне с официални лица и родители.

„Няма геноцид в Нигерия“, заяви председателят на Африканския съюз в отговор на Тръмп.

Председателят на Комисията на Африканския съюз Махмуд Али Юсуф говори на Втората африканска климатична среща на върха (ACS2) в Адис Абеба, Етиопия, на 8 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Tiksa Negeri

🇳🇬 Няма геноцид в Северна Нигерия, заяви председателят на Комисията на Африканския съюз, отхвърляйки обвиненията на американския президент Доналд Тръмп, че „много голям брой“ християни са убивани в най-населената страна на Африка.

„Това, което се случва в северната част на Нигерия, няма нищо общо с вида зверства, които виждаме в Судан или в някои части на Източна ДРК“, подчерта Махмуд Али Юсуф пред репортери в централата на ООН в Ню Йорк, визирайки Демократична република Конго.

„Помислете два пъти, преди да правите подобни изявления“, добави той. „Първите жертви на Боко Харам са мюсюлманите, а не християните.“

Екстремистката групировка Боко Харам тероризира и североизточна Нигерия – действия, отнели живота на десетки хиляди невинни хора през последните 15 години. Експерти по правата на човека отбелязват, че повечето жертви на Боко Харам са мюсюлмани.

По-рано този месец Тръмп заяви, че е помолил Министерството на отбраната да започне подготовка за евентуална „бърза“ военна акция, ако Нигерия не успее да прекрати убийствата на християни, но без да предостави конкретни доказателства за обвиненията си.

Той също така заплаши да „спре цялата помощ и подкрепа за Нигерия“ и заплаши, че „може би ще влезе в тази опозорена страна с оръжия в ръце, за да изтрие напълно ислямските терористи, които извършват тези ужасни зверства“.

Министерство на външните работи на Нигерия заяви, че страната ще продължи да води битката си с насилието и екстремизма и се надява Вашингтон да остане неин близък съюзник, като подчерта, че „ще продължи да защитава всички граждани, независимо от раса, вероизповедание или религия“.

Нигерия, в която живеят над 200 етнически групи, изповядващи християнство, ислям и традиционни религии, има дълга история на мирно съвместно съществуване, но в същото време се е превърнала в арена на насилие между групите, често засилвани от етнически разделения или конфликти заради оскъдни ресурси.

Ескалация на насилието в басейна на езерото Чад и североизточна Нигерия.

🇳🇬 През последните десетина дни Ислямска държава – Провинция Западна Африка (ISWAP) рязко засили операциите си в басейна на езерото Чад и североизточна Нигерия, възползвайки се от изтеглянето на части от многонационалните сили и политическата нестабилност в други страни, за да атакува както цивилни, така и военни цели.

На 15 май въоръжени бойци на Боко Харам са нападнали селищата Малам Карамти и Кватандаши в щата Борно, убивайки 57 души. Съобщава се, че терористите са събрали жертвите си, след което са ги екзекутирали публично, оставяйки жив само един възрастен мъж, за да съобщи за случилото се.

Според местни жители, жертвите са били обвинени в сътрудничество с местния клон на Ислямска държава. Част от телата били открити с прерязани гърла, други с огнестрелни рани. Над 70 души са обявени за изчезнали. Погребението на жертвите е било забавено, тъй като военните не са били на терен, за да окажат подкрепа за издирването на телата.

Оцелял при една от атаките организира и участва в погребението на загиналите и съобщи пред AP, че Джамаату Ахлис Сунна Лидаавати вал-Джихад (JAS), фракция на терористичната групировка Боко Харам, е отговорна за нападенията.

„Без капацитета да атакува военните, както ISWAP, JAS се фокусира върху терора над цивилните“, отбеляза Малик Самуел, експерт по конфликтите в Северна Нигерия в нестопанската организация Good Governance Africa.

„Вероятно има още тела, защото трябваше да спрем по-нататъшните издирвания с войници от страх от засада“, каза Ибрахим. Повече от 70 все още са в неизвестност, каза той.

На 9 май 2025 г. ISWAP извърши нападение срещу база на нигерийската армия в Буни Гари, щата Йобе, където загинаха 11 войници, а базата беше опожарена. Терористите откраднаха голям брой оръжия и унищожиха няколко превозни средства. Моментът на атаката съвпадна с изтеглянето на военни части от Многонационалните съвместни сили (MNJTF) – фактор, улеснил проникването на екстремисти в региона.

На 12 май 2025 г. бойци на ISWAP превзеха 50-та батальонна бойна група на нигерийската армия, разположена в Марте, конфискувайки оръжия и боеприпаси и убивайки няколко войници, според видеоклипове, споделени в социалните медии от оцелели след нападението войници.

След нападението срещу Марте, живеещите в лагер вътрешно разселени хора избягаха към близкия град Диква, откъдето се оттеглят хуманитарни организации поради съкращения на международното финансиране.

При отделен инцидент в събота следобед крайпътна бомба се взриви на шосето Майдугури-Дамбоа, отбелязвайки втората подобна атака за седмица. Трима души загинаха на място, а четвърти почина от наранявания в неделя сутринта в Университетската болница в Майдугури (UMTH). Повече от 10 други са настанени в болница, съобщи местен жител, помагал на общността при спешни случаи.

Макар често да са споменавани заедно, ISWAP и Боко Харам се намират в остро противопоставяне, което датира от 2016 г. когато ISWAP се отдели от Боко Харам след вътрешен разрив по отношение на методите на водене на джихад и отношението към цивилното население.

Докато под ръководството на Абубакар Шекау Боко Харам стана известен с особената жестокост, включително масови самоубийствени атентати и отвличания, ISWAP се стреми към изграждане на квазидържавна структура и дори генериране на подкрепа сред местните общности с контролирани доставки на храна, религиозна пропаганда и ограничено правораздаване.

След серия от вътрешни сблъсъци през 2021 г. Шекау беше обкръжен в гората Самбиса от бойци на ISWAP, при което избра да се самовзриви. След смъртта му терористичната група погълна сериозна част от бойците на Боко Харам, но оцелелите фракции останаха активни и са враждебни както към ISWAP, така и към правителствените сили на отделните страни в региона.

Днес в североизточна Нигерия се води тристранна война – между Ислямска държава, остатъците от Боко Харам и правителствените сили, като цивилното население често попада в кръстосания огън.

Ескалацията на насилието допринася за влошаване на катастрофалната хуманитарна обстановка. Над 2,6 милиона души са прогонени от домовете си, а достъпът на международните хуманитарни организации е силно затруднен. Финансирането на операциите е недостатъчно, а правителството в Абуджа се намира под все по-силен натиск за възстановяване на контрола и осигуряване на защита на гражданите си.

Докато ISWAP продължава да експлоатира регионалната несигурност, единствено координираните усилия на страните в региона, подкрепени то международните партньори, са способни да ограничат настъплението на джихадистките фракции и да стабилизират засегнатите територии.

Нигер напуска регионалната коалиция за борба с тероризма MNJTF.

🇳🇪 Управляващата хунта в Нигер взе решение да напусне регионалната коалиция за борба с въоръжените ислямистки групировки в басейна на езерото Чад в Западна Африка, с което затвърди окончателния разрив с бившите си съюзници в региона.

Решението за оттегляне от т.нар. Многонационални съвместни оперативни сили (MNJTF) беше обявено в бюлетин по държавната телевизия през уикенда и „отразява заявеното намерение за укрепване на сигурността на нефтените обекти“, се посочва в бюлетина, без да се предоставят повече подробности.

Коалицията беше основана през 2015 г. от Камерун, Чад, Нигер и Нигерия като колективен отговор  на нарастващите джихадистки атаки на територията на четирите страни. В апогея си тя включваше около 10 000 войници и се сражаваше срещу множество ислямистки групировки, но преди всичко с „Боко Харам“ и неговите разклонения. Въпреки това, напредъкът на силите бе сериозно затруднен или напълно обезсмислен от лоша координация и недостатъчно оборудване.

„Силите никога не са били особено ефективни“, заяви Улф Лесинг, ръководител на програмата за Сахел в германската „Фондация Конрад Аденауер“, според когото техният спад еж„добра новина за джихадистите и лоша новина за жителите на района около езерото, рибарите и фермерите, които просто искат да продължат обичайния си живот, но сега ще получават по-малка военна подкрепа“.

Напускането на MNJTF от страна на Нигер се случи само няколко дни след като ръководителят на хунтата Абдурахман Тиани положи клетва като президент до 2030 г. по силата на нова харта, която суспендира конституцията и разпусна всички политически партии.

Нигер се изолира и от Иконом ическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), след като беше подложен на санкции заради преврата, свалил демократично избрания президент Мохамед Базум през юли 2023 г. В рамките на два месеца след като узурпира властта, хунтата се присъедини към създадения наскоро Алианс на държавите от Сахел (AES) заедно с Буркина Фасо и Мали, които също претърпяха военни преврати след 2020 г.

Оттогава тристранният алианс въведе нови биометрични паспорти, заменящи старите регионални документи, а в понеделник обяви 0,5% данък върху вносните стоки от страните-членки на ECOWAS.

Икемезит Ефионг, управляващ партньор в нигерийската консултантска компания за геополитически рискове SBM Intelligence, заяви, че мярката слага край на „дългата история на свободната търговия в западния Сахел“ и може да промени динамиката на преговорите между двата конкурентни алианса.

„Като се има предвид ангажиментът на ECOWAS да поддържа отворени граници и стокообмен със страните от AES, мисля, че този данък ще принуди ECOWAS да се откаже от меките си мерки и да предприеме по-решителни действия срещу AES“, предположи Ефионг.

На този етап не става ясно как изтеглянето на Нигер от MNJTF ще повлияе на споразумението за сигурност, сключено със съседна Нигерия през август миналата година. Двете държави споделят обща граница с дължина 1 600 км, но стремежът на ръководения от Нигерия ECOWAS към бързо възстановяване на демократичното управление предизвика напрежение между страните.

Ефионг посочи, че няма нищо изненадващо, че властите в Ниамей търсят нови икономически и военни партньори след изгонването на френските войски през 2023 г.

„Нигер се оттегля от всичките си основни регионални двустранни и многостранни ангажименти, повечето от които възприема като повлияни или вдъхновени от западния свят“, каза той и посочи, че в миналото MNJTF е получавала военна и разузнавателна помощ от западни партньори.

Силите за сигурност на Чад отблъснаха атака на ислямисти в столицата.

🇹🇩 Най-малко 19 души бяха убити в Чад, където силите за сигурност отблъснаха опит на група от 24 въоръжени бойци да щурмуват президентския комплекс в столицата Нджамена.

Най-малко 18 бойци са били ликвидирани при неуспешното нападение срещу офиса на президента в сряда вечерта, като един член на силите за сигурност също е загинал в престрелките, по думите на Абдераман Куламала, министър на външните работи и говорител на правителството.

Часове след стрелбата той се появи във видео, заобиколен от военнослужещи и с пистолет, поставен на колана, заявявайки: „ситуацията е напълно под контрол, а опитът за дестабилизация е потушен.“

Атаката съвпадна с официалната визита на китайския външен министър Ван И в Чад, който проведе среща с президента Махамат Идрис Деби и други висши държавни служители едва няколко часа по-рано. Деби се е намирал в президентския комплекс по време на атаката, разкри Куламалла.

Източник от местните служби за сигурност заяви пред AFP, че нападателите са били членове на ислямистката групировка Боко Харам, но по-късно Куламалла отрече информацията и описа нападателите като пияни „Pieds Nickeles“ – препратка към френски комикс, включващ нещастни мошеници.

Източник от службите за сигурност също каза пред агенция Ройтерс, че инцидентът вероятно е опит за терористична атака: „Индивиди в три превозни средства атакуваха военните лагери около офиса на президента, но армията ги неутрализира“, отбеляза източникът, пожелал анонимност.

Жителите в района описват, че са чули силни залпове.

Атаката идва по-малко от две седмици, след като в Чад бяха проведени оспорвани избори, които бяха приветства от правителството като ключова стъпка към прекратяване на военното управление, но изборният ден беше белязан от ниска избирателна активност и множество обвинения от страна на опозицията в измама. Призивът на опозицията към избирателите за бойкот на изборите остави полето отворено за кандидати, подкрепящи президента.

Бившата френска колония, която е богата на петролни ресурси, но въпреки това остава една от най-бедните страни в Африка, беше домакин на последните военни бази на Франция в региона, известен като Сахел, но в края на ноември внезапно взе решение да прекрати споразуменията за отбрана и сигурност с Париж, наричайки ги „остарели“.

Около 1000 френски военни бяха разположени в страната и съвсем наскоро завършиха процеса на изтегляне. Тяхното напускане следва изгонването на Франция от още три сахелски държави, управлявани от военни хунти, враждебни на Париж: Мали, Буркина Фасо и Нигер.

Сенегал и Кот д'Ивоар също поискаха Франция да освободи военните бази на тяхна територия.

Армията на Чад започна операция „Хасканит“ срещу Боко Харам в района на езерото Чад.

🇹🇩 Президентът на Чад Махама Идрис Деби даде началото на антитерористична операция за проследяване и ликвидиране на няколкостотин бойци на Боко Харам, които са отговорни за атаката от неделя, при която бяха убити над 40 военнослужещи от армията на страната.

Нападението беше извършено в района на езерото Чад, споделено от Камерун, Нигерия, Нигер и Чад. Деби посети района в понеделник и помогна при погребението на своите войници.

Държавната телевизия на Чад съобщава, че президентът е наредил всички знамена да бъдат свалени наполовина, а радио-телевизионните станции в централноафриканските държави да излъчват само религиозна музика в продължение на три дни от 28 октомври в полунощ.

В понеделник Деби обяви тридневен национален траур, след като посети Нгубуа, село в западната част на страната, разположено на остров Бакарам в езерото Чад, недалеч от границата с Нигерия, където бойци на терористичната групировка убиха най-малко 40 правителствени войници.

Видеоклипове на президента, облечен във военна униформа и присъстващ на погребението на убитите войници, бяха излъчени няколко пъти от понеделник насам от местни телевизионни станции, включително държавната телевизия на Чад.

След погребенията той обяви началото на нова военна операция с името „Хасканит“, включваща разполагането на нови войски в района на езерото Чад, които да издирват и елиминират членове на терористичната група, укриваща се в необятния район.

Говорейки по държавната телевизия на Чад, Деби заяви, че като президент на страната е върховният командир на правителствените войски и гарант за сигурността и безопасността на цивилните и че е наредил на военните да защитават цивилното население и неговата собственост чрез проследяване и елиминиране на терористите от Боко Харам, извършили жестоката атака, а сега се укриват в района на езерото.

Представители на Чад отбелязват, че хасканитът е силно и издръжливо растение, което вирее в пустините и в района на езерото Чад. Разположените там правителствени войски са опитни и имат необходимото оборудване, за да победят джихадистите, увери президентът.

Военни представители на Чад изчислиха, че броят на джихадистите, участвали в нападението, е бил около 300 души и че изненадващото нападение е извършено късно вечерта в неделя. В допълнение към 40-те смъртни случая, няколко десетки войници са били ранени, посочиха те.

Десетки от нападателите са били ликвидирани, но част от бойците са успели да избягат с няколко мъртви тела и заловени оръжия. Голям брой цивилни са загинали или са били ранени при стрелбата. Деби нареди всички цивилни и войници да получат безплатни медицински грижи.

Военните споделиха още, че бойците на джихадистката групировка са били тежко въоръжени и са поели контрол върху гарнизона, след което са подпалили намиращите се наблизо превозни средства, мотоциклети и помещенията, оборудвани с тежко оръжие. После нападателите са изчезнали във водите на езерото Чад и околните села.

Сайбу Иса, специалист по разрешаване на конфликти в камерунския университет Маруа, изрази опасение, че ще бъде трудно на страната да се бори сама срещу джихадистите в района на езерото.

Иса изтъкна, че очевидно бедността и трудностите тласкат бойците на Боко Харам, които или са се предали, или са били отслабени от огневата мощ на силите от Камерун, Нигерия, Чад и Нигер, да се присъединят отново към по-малки джихадистки групи в езерото Чад. Той подчерта, че езерото Чад, което служи като скривалище за подобен вид групи, е с огромни мащаби и само съвместните усилия на държавите, които споделят езерото, могат да спрат екстремистите, които стават все по-активни.

Иса говори в ефира на камерунското държавно радио във вторник и обясни, че екстремистите извършват атаките си предимно за доставки и изземване на оръжия от различни въоръжени групи и правителствените войски в Камерун, Чад, Нигер и Нигерия.

Правителството на Чад потвърди, че е информирало Многонационалните съвместни оперативни сили на Комисията за басейна на езерото Чад или MNJTF, съставени от 11 000 военнослужещи и спасители от Камерун, Чад, Нигер и Нигерия за подпомагане на подновения натиск срещу групата. 

Гласът на Америка не може да провери независимо дали силите на MNJTF са били разположени в района, но Камерун съобщи, че армията му е нащрек.

ООН съобщи, че над 40 000 души са били убити, а други 3 милиона са били принудени да напуснат домовете си в Нигерия, Камерун, Нигер и Чад от 2009 г. насам, когато сраженията между армията на Нигерия и терористите от Боко Харам прераснаха във въоръжен конфликт и в крайна сметка се разпространиха в съседните Камерун, Нигер и Чад.

Атака на Боко Харам край езерото Чад остави 40 убити, президентът нареди отмъщение.

Карта на инцидентите със сигурността в басейна на езерото Чад, декември 2020 г.
🔍 Източник: Jules Duhamel

🇹🇩 Бойци на джихадистката групировка Боко Харам убиха около 40 военнослужещи от армията на Чад при изненадваща атака късно снощи недалеч от нигерийската граница, съобщиха правителството и местни източници в понеделник.

„Гарнизон с повече от 200 войници е бил атакуван от членове на Боко Харам“ късно в неделя, заяви местен източник пред AFP. Президентството посочи в изявление, че нападението е извършено близо до Нгубуа в западната част на страната, „трагично оставяйки около 40 жертви“.

Президентът на страната Махамат Идрис Деби Итно посети мястото на атаката на следващата сутрин и започна операция „за преследване на нападателите и тяхното проследяване в най-отдалечените им скривалища“, се посочва в изявлението.

Атаката е извършена в 22:00 часа местно време, уточниха местни източници пред AFP.

„Членовете на „Боко Харам“ поеха контрола над гарнизона, иззеха оръжията, изгориха превозни средства, оборудвани с тежки оръжия, и напуснаха“, разказа друг местен източник, пожелал анонимност.

Огромното пространство от вода и блата и безбройните островчета в езерото Чад играят ролята на скривалища за джихадистки групи, като Боко Харам и нейното разклонение Ислямска държава в Западна Африка (ISWAP), които извършват редовни атаки срещу въоръжените сили и мирното население на страните в района.

Боко Харам започна бунт в Нигерия през 2009 г., който отне живота на повече от 40 000 души, а над два милиона други бяха прогонени, а оттогава организацията се разпространи и в съседните страни.

През март 2020 г. армията на Чад претърпя най-тежките си загуби в рамките на денонощие, когато около 100 военнослужещи загинаха при нападение срещу намиращия се в езерото полуостров Бохома.

Атаката принуди тогавашния президент Идрис Деби Итно, баща на настоящия президент, да започне антиджихадистка офанзива.

През юни Международната служба за миграция (МОМ) регистрира повече от 220 000 разселени, в резултат от атаките на въоръжени групировки в провинция Лейк Чад.

В отговор на атаката президентството на Чад излезе с изявление, в което обявява нова антитерористична операция „Хасканите“, чиято цел е преследване и проследяване на нападателите до последните им крепости. Трябва да се отбележи, че предходната подобна операция „Colère de Bohoma“ през март 2020 г. доведе до ликвидирането на над 1000 бойци на Боко Харам и залавянето на десетки други.
📸 Снимка: AfricaAnalysts on X

Хора минават покрай танк на армията на Чад близо до президентския дворец, в очакване на бунтовниците от Фронта за промяна и съгласие в Чад (FACT), в Нджамена, Чад, 19 април 2021 г.
📸 Снимка: REUTERS/Stringer

Членове на силите за сигурност на Чад по време на парад на честванията на 63-ия Ден на независимостта в Нджамена на 11 август 2023 г.
📸 Снимка: Denis Sassou Gueipeur / AFP

Членове на силите за сигурност на Чад патрулират столицата Нджамена след смъртта на президента Идрис Деби на бойното поле, 26 април 2021 г.
📸 Снимка: REUTERS/Zohra Bensemra

Близо 300 членове на Боко Харам избягаха от нигерийски затвор след наводнение.

🇳🇬 Над 280 затворници са избягали от затвор в североизточния нигерийски град Майдугури, предаде немската информационна агенция ДПА, цитирана от БТА.

Общо 281 затворници са успели да избягат, след като стена на затвора се е срутила поради силни наводнения, съобщи снощи говорителят на затвора Умар Абубакар. Сред избягалите затворници има членове на радикалната ислямистка групировка Боко Харам.

Майдугури е столицата на щата Борно, където ислямистите извършват нападения срещу цивилни и военнослужещи от 2009 г. насам. Миналия вторник проливни дъждове доведоха до скъсване на язовирна стена и наводняване на големи части от града.

Целият регион Сахел в Северна Африка, където се намира Нигерия, в момента е засегнат от наводнения след проливни дъждове. В резултат на наводненията около половин милион души са били разселени, а над 300 000 жилища са разрушени, по данни на ООН.