🇮🇱🇧🇬 Николай Младенов влезе днес в кабинета на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Йерусалим заедно с Джаред Кушнър и Тони Блеър – осем дни след като той отхвърли публично документа, чието прилагане е отговорност на българският дипломат. Срещата беше потвърдена пред The Times of Israel от официално лице, запознато с подготовката за нея. Не беше уточнено кои израелски представители участват в разговорите с тримата.
Същият източник омаловажи разминаването по оста Вашингтон-Йерусалим. Целта на срещата днес беше не Израел да постави подпис на 15-точковия план, а да има „придвижване по всички елементи, по които можем“. Тази формулировка отговаря на ролята, която Младенов изпълнява от януари.
Той е върховен представител за Газа и генерален директор на Съвета за мир – органа, поставен начело на прехода в ивицата по силата на Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 17 ноември 2025 г. Назначението беше обявено от самия Нетаняху и потвърдено от Белия дом. Постът изисква едновременно доверието на Израел, САЩ и арабските столици, а малцина дипломати могат да се похвалят едновременно с трите. Бившият български външен и военен министър, който между 2015 и 2020 г. бе координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток, осъществява връзката между Националния комитет за администрацията на Газа и Съвета за мир. Съставеният от палестински технократи орган е оглавяван от Али Шаат и трябва да поеме цивилните служби и всекидневното управление на територията.
Планът, приет от Съвета на 30 юли, представя разоръжаването като опис, а не като капитулация. Оръжието се предава на палестинския национален комитет, а не на Израел или на друга непалестинска страна, след което трайно се извежда от употреба. Независима международна комисия проследява инвентаризацията и складирането и може да одобри удължаване на сроковете само със съгласие на всяка от страните. Описът трябва да започне 14 дни след формалното приемане на плана, а самата демилитаризация е разчетена за период от 200 до 300 дни. Между палестинските фракции и Израелските отбранителни сили (IDF) трябва да застане Международната стабилизационна сила с численост от 5000 души, командвана от американски генерал, натоварена с обучение на новата палестинска полиция. Всяка една фаза от изтеглянето на Израел е обвързана със съответна фаза от разоръжаването на Хамас и останалите терористични групировки.
Планът се препъна именно в думата „формално“. На 9 август Нетаняху заяви на заседание на управляващия кабинет, че отхвърля 15-точковия документ, и настоява армията да не напуска нито една от своите позиции, докато Хамас не бъде разоръжен реално, а не фиктивно. Той повтори, че докато е премиер, палестинска държава няма да има нито в Газа, нито в Юдея и Самария (Западния бряг). Междувременно Хамас условно прие предложената рамка: групировката заяви, че няма да предприеме нито една стъпка, ако израелските сили не изпълнят своите задължения, заяви Гази Хамад.
В неделя, в египетския Ел Аламейн, Кушнър разговаря над два часа с лидера на палестинската групировка Халил ал-Хая в присъствието на посредници от Египет, Катар и Турция. Той поиска конкретни и проверими стъпки, прекратяване на въоръжените шествия по улиците на Газа и безпрепятствено предаване на властта на новата администрация. Кушнър формулира условието на Израел в едно изречение: Газа не трябва никога повече да бъде източник на терор срещу Израел. Ал-Хая потвърди ангажимента на движението, но веднага го обвърза с поведението на Израел.
Позицията на Младенов обаче не отговаря на образа, който изграждат израелските му критици. На 4 август Съветът обяви, че изтегляне на Израел няма да има, преди разоръжаването да приключи – т.е. само повтори искането на Нетаняху. През май българският дипломат отправи призив към съвета да използва всички свои налични средства, за да принуди Хамас да се разоръжи, а Израел – да спазва примирието, като изтъкна, че трети път да няма има. При учредяването на Съвета в Давос през януари той сведе целия план до само едно изречение: една власт, един закон, едно оръжие.
Искането, което Младенов отнесе до лично Нетаняху на 3 август, беше далеч по-конкретно: прекратяване на въздушните удари от страна на IDF. Те обаче не спряха. През същия уикенд интензивността им нарасна, което доведе до 17 загинали, а броят на убитите от началото на примирието през октомври 2025 г. достигна 1250 души. Огънят е овладян, но край Жълтата линия, която разделя Газа почти наполовина, инциденти са регистрирани почти ежедневно: танк беше поразен от взривно устройство, а двама души бяха застреляни, след като преминаха линията. Замислена като временен шев, тя постепенно се утвърждава като де факто граница.
Успоредно с политическата рамка Съветът работи и по второ направление: ускоряване на хуманитарната помощ и реконструкцията при заявена гаранция, че товарите няма да бъдат разграбвани или отклонявани чрез заплахи. Планът изключва Хамас от бъдещото управление на ивицата, а Младенов настоява публично за това още от началото на мандата си. В Давос през януари той описа изходната точка пряко: два милиона души се събуждат в палатки и временни подслони и се опитват да нахранят своите деца, а примирието се запазва, макар да е далеч от съвършено.
Отказът от 9 август обаче не е задължително окончателен. По данни на израелския Канал 12 ден по-рано Нетаняху лично е одобрил пилотно изтегляне от три малки зони край Рафах, съгласувано както с армията, така и с администрацията на Тръмп чрез Съвета. За едно денонощие обаче той променил своето решение. Служител от израелския апарат за сигурност разказал, че научил за промяната от медиите. Следователно позицията на премиера не е неподвижна, но промяната ѝ зависи и от друг календар.
Този календар се отнася до вътрешната политическа сцена в Израел. Днес, докато Кушнър, Младенов и Блеър разговаряха в кабинета на Нетаняху, Ликуд провеждаше вътрешни партийни избори за кандидатската си листа, а парламентарният вот е насрочен за 27 октомври. Арабски дипломат формулира ограничението пред The Times of Israel ясно: напредък няма да има, докато Нетаняху не се откаже публично от позицията си, а той няма да го направи с наближаването на изборите.
Оттук нататък аритметиката работи срещу плана. Дори описът да започне още утре, 14-дневният срок ще изтече в началото на септември, а предвидените 200 до 300 дни за демилитаризация отвеждат процеса до март или юни 2027 г. Мандатът на стабилизационна сила по Резолюция 2803 изтича през 2027 г., а този на Съвета – две години след неговото учредяване. Времевият прозорец, в който трябва последователно да се осъществят разоръжаване и предаване на управлението, се свива с всяка седмица забавяне.
Междувременно самата стабилизационна сила се сформира бавно. На 15 юли Мароко официализира своето участие на церемония, водена от Младенов, и пое ангажимент да предостави 400 военнослужещи, офицери за командна структура, обучение на полицейски сили и полева болница. Индонезия и Косово също попадат в държавите, заявили участие, а към края на юли Израел одобри влизане на силата. Столиците, обмислящи изпращане на войски, обаче се опасяват от директен сблъсък с Хамас.
Малко вероятно е описът да започне преди парламентарния вот в Израел. Дипломат, запознат с усилията за подготовка на силата, вече не очаква първото реално предаване на оръжие преди самия край на годината. Ако прогнозата се окаже погрешна, признаците ще бъдат видими и без официални изявления: марокански контингент, влязъл в ивицата, прекратени израелски удари и започнала инвентаризация на оръжията. Ако до края на октомври нито едно от трите не се случи, планът от 30 юли ще е чакал израелските избори по-дълго, отколкото чакаше отговора на Хамас.


