Европейските лидери очертаха широк пакет от ангажименти към Украйна.

🇪🇺📄🇺🇦 Европейските лидери очертаха широк пакет от ангажименти в сферата на сигурността и икономическата подкрепа за Украйна, в случай че бъде постигнато мирно споразумение за прекратяване на войната с Руската федерация.

Това включва дългосрочна подкрепа за Въоръжените сили на Украйна и международни механизми за сигурност, според съвместно изявление, разпространено в Брюксел на 15 декември.

Изявлението, съгласувано с ръководството на ЕС и 10 европейски държави, обещава „трайна и съществена“ подкрепа за възстановяване на украинската армия, като предвижда общият размер на въоръжените сили в мирно време да достигне до 800 000 души личен състав.

Освен това Европа ще съдейства за създаване на „многонационални сили за Украйна“, координирани от европейски държави с подкрепата на САЩ. Тяхната задача ще е да подпомагат възстановяването на отбранителните способности на Киев и да гарантират за сигурността му във въздуха и по море, включително с операции на територията на Украйна.

Ангажиментите включват механизъм за наблюдение на примирието под ръководството на САЩ с международно участие, който е замислен да осигурява ранно предупреждение при възобновяване на атаките и да гарантира отговор при нарушения. Европейските лидери поеха и правни задължения да предприемат действия, в това число и военни мерки, в случай на бъдеща въоръжена агресия срещу Украйна.

В допълнение, изявлението обещава значителни ресурси за възстановяването и реконструкцията на Украйна, като в същото време настоява Русия да компенсира Украйна за причинените щети. Освен това беше потвърдена и подкрепата за бъдещото членство на Украйна в ЕС.

Лидерите подчертаха, че международните граници не трябва да се променят със сила, а решенията за територията могат да бъдат взети единствено от украинския народ, след налагането на надеждни гаранции за сигурност. Те заявиха, че подкрепят президента Володимир Зеленски в консултациите на украинската общественост, ако е необходимо.

Подписалите се ангажираха да поддържат и увеличават натиска върху Москва, за да я тласнат към сериозни преговори. Изявлението беше публикувано от Европейската комисия и правителството на Германия от името на държавните глви на Обединеното кралство, Германия, Франция, Финландия, Дания, Нидерландия, Норвегия, Швеция, Италия, Полша, както и от президентите на Европейската комисия и Европейския съвет. То остава отворено за присъединяване и на други държави.

🖊️ Съвместното изявление, което очертава плана, беше подписано от:

• 🇩🇪 Германският канцлер Фридрих Мерц;
• 🇩🇰 Датският министър-председател Мете Фредериксен;
• 🇫🇮 Финландският президент Александър Стуб;
• 🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон;
• 🇮🇹 Италианският министър-председател Джорджа Мелони;
• 🇳🇱 Нидерландският министър-председател Дик Схооф;
• 🇳🇴 Норвежкият министър-председател Йонас Гар Стьоре;
• 🇵🇱 Полският министър-председател Доналд Туск;
• 🇸🇪 Шведският министър-председател Улф Кристершон;
• 🇬🇧 Министър-председателят на Обединеното кралство Кийр Стармър;
• 🇪🇺 Председателят на Европейския съвет Антониу Коща;
• Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Хамас твърди, че оръжията му са гарантирани от международното право.

🇵🇸 Халил ал-Хая, лидер на терористична организация Хамас, настоява, че нейните оръжия са „гарантирани от международното право“ и отхвърли въвеждането на Международни сили за стабилизация (ISF), предназначени за осигуряване на сигурността и разоръжаване на Хамас и други палестински групировки, съгласно заложеното в мирния план американския президент Доналд Тръмп.

В реч по повод 38-ата годишнина от създаването на „Харакат ал Мукауама ал Исламия“, Хая обяви, че функциите на ISF е необходимо да бъдат ограничени до „поддържане на примирието и разделяне на страните по границата на Ивицата Газа“, според писмени коментари, публикувани от Хамас.

„Потвърждаваме, че съпротивата и оръжията ѝ са законно право, гарантирано от международното право на всички нации под окупация. Отворени сме към проучването на всякакви предложения за запазване на това право, като същевременно се гарантира създаването на независима палестинска държава и самоопределение за нашата палестинска нация“, заяви Хая.

ISF е част от втората фаза на плана, която беше приета с резолюция на Съвета за сигурност на ООН миналия месец, според която „достоверен път“ за палестинско самоопределение и държавност може да е възможен, докато върви реконструкция на демилитаризирана Газа, като Палестинска автономия със седалище на Западния бряг се реформира „добросъвестно“, за да бъде счетена за компетентна да поеме контрола над ивицата от международните сили.

В речта си Хая призова Хамас и Фатах, която контролира Палестинската автономия, да „постигнат общ език и споразумение за съвместна национална програма“, което да включва „съживяване на палестинския политически живот чрез избирателната кутия“, което предполага, че терористичната групировка има стремежи да продължи управлението си в ивицата Газа, дори ако това е в рамките на американския мирен план.

Подобни призиви за „национално единство“ и изборен процес идват на фона на дълбоко разделение между поддръжниците на двете групировки, което датира от 2007 г. Тогава Хамас пое контрола над ивицата след кратка, но кървава гражданска война с Фатах, избухнала година след парламентарните избори от 2006 г., завършила със публичната екзекуция на стотици членове на Фатах в ивицата Газа и депортацията на оцелелите към Западния бряг. Разпадът на съвместната власт води до разделение на двете палестински територии – ивицата Газа под контрола на Хамас и Ислямски джихад, както и Западния бряг, контролиран от Палестинска автономия, доминирана от Фатах.

Оттогава насам всички опити за помирение, сред които сключени споразумения за правителство на националното единство, търпят провал заради последователните откази от разоръжаване на Хамас, които стоят в основата на скептицизма към идеята Хамас да бъде интегриран в евентуална бъдеща власт в ивицата Газа без предварително разоръжаване.

Хая приветства терористичното клане, извършено от Хамас и други групировки, на 7 октомври 2023 г. Освен това той благодари на арабските и мюсюлманските страни, дали своя принос с хуманитарна помощ за населението в анклава, и похвали Русия и Китай за позицията им в подкрепа на Палестина в Съвета за сигурност на ООН.

Лидерът на Хамас поздрави онези, „които подкрепиха нашия народ на градските площади, улици и университети“, визирайки масовите протестни акции на крайнолеви активисти в западните страни, насочени срещу Израел, много от които бяха свързани с увеличаване на антисемитската реторика и терористичните нападения срещу евреи.

Американски план за преструктуриране на икономиките на Русия и Украйна предизвика сблъсък с Европа.

🇺🇸⚔️🇷🇺 През последните седмици администрацията на Тръмп връчи на европейските страни поредица от документи, всеки от които по една страница, в които е изложена визията за реконструкция на Украйна и връщането на Русия в световната икономика.

Предложенията разпалиха ожесточена битка между САЩ и традиционните им съюзници в Европа на масата за преговори. Резултатът може да промени коренно икономическата карта на континента.

Американският план е описан в приложения към настоящите мирни предложения, които не са били публични, но бяха разкрити пред Wall Street Journal от американски и европейски официални лица. Документите предвиждат американски финансови компании и други фирми да използват около 200 милиарда долара замразени руски активи за проекти в Украйна, включително огромен дата център, който да се захранва от атомната централа в Запорожие, в момента окупирана от руските войски.

Друго приложение представя общата визия на Белия дом за извеждане от изолация на икономиката на Руската федерация чрез инвестиции на американски компании в стратегически сектори от добива на редки елементи до сондажи за нефт в Арктика и връщане на руските енергийни потоци в Западна Европа и останалия свят.

Някои европейски служители, запознали се с документите, заявиха, че не са сигурни дали конкретни американски предложения трябва изобщо да бъдат приемани на сериозно. Един от тях сравни идеите с визията на президента Тръмп за изграждане на ривиера в ивицата Газа. Друг сравни предложените енергийни сделки САЩ–Русия с икономическа версия на конференцията в Ялта през 1945 г. довела до поделянето на Европа между победителите във Втората световна война.

Представител на Белия дом заяви, че Тръмп и екипът му работят за постигане на сделка, която да сложи край на войната, която според него продължава твърде дълго. В сряда Тръмп обсъди мирния процес в телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Фридрих Мерц и британския премиер Киър Стармър.

В сряда той разкри пред журналисти, че обмисля дали да присъства на среща в Европа през уикенда. „Мисля, че имахме някои спорове за хората и ще видим как ще се развие“, каза той. „Не искаме да си губим времето.“

Европа, която полага усилия да се откаже от руския газ, за да лиши Кремъл от средства за войната и да намали собствената си зависимост от стратегически съперник, не желае да поднови доставките на енергия от държава, която смята за най-голямата заплаха за сигурността си.

Европейски представители искат замразените руски активи, съхранявани в европейски институции, да се използват за отпускане на заем на изправеното пред финансови затруднения правителство на Украйна, за да може да купува оръжие за отбраната и да продължи да функционира, докато хазната му се изпразва.

Сблъсъкът на преговорите вече не е само за граници, а все повече за бизнес, като в неочакван обрат поставя един срещу друг не само Украйна и Русия, но и САЩ срещу съюзници в Европа. The Journal съобщи, че американски компании, известни като свързани с администрацията на Тръмп, се поставя да спечели от американския мирен план.

Германското правителство полага усилия да обясни, че европейските санкции забраняват всякаква работа или финансови транзакции, свързани с ремонта или повторното пускане в експлоатация на „Северен поток“, който беше саботиран от украински водолази през 2022 г.

Европейски служители изразиха опасения, че американският подход да осигури така необходимото облекчение на Кремъл, с което той да ускори икономиката си и в крайна сметка да се превъоръжи. Нова оценка оценка на западно разузнаване посочва, че формално погледнато Русия вече се намира в рецесия от шест месеца, а трудностите пред воденето на военна икономика, съчетани с опитите за контрол на цените, създават системен риск за банковия ѝ сектор.

Ако американската визия надделее, тя ще осуети европейските планове за подкрепа на украинското правителство и бетониране на икономическата изолация, в която е Руската федерация. Резултатът, според няколко представители, е трескава надпревара да се действа бързо, преди САЩ да наложат собствените си договорености.

Американски представители, участващи в преговорите, твърдят, че европейският подход бързо ще изчерпи замразените средства. Вашингтон, от своя страна, ще привлече ръководители от Уолстрийт и милиардери от частния капитал да инвестират парите и да увеличат наличния за влагане обем. Един от участниците в преговорите заяви, че под американско управление сумата може да нарасне до 800 милиарда долара. „Нашето усещане е, че наистина разбираме от финансов растеж“, каза той.

В сряда украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е участвал в ползотворни разговори с изпълнителния директор на BlackRock Лари Финк.

Преговарящият екип вижда общата икономическа дейност и взаимната енергийна зависимост като основа на философията си „бизнес срещу мир“: например украинските датацентрове биха черпили ток от разположената в момента под руска окупация Запорожка АЕЦ – най-голямата в Европа.

На срещата със Зеленски и лидерите на Франция и Великобритания на „Даунинг стрийт“ №10 този понеделник германският канцлер Мерц призна, че е „скептичен към американските предложения.

Миналата седмица Европейският парламент и правителствата на държавите членки финализираха законодателно споразумение за пълно спиране на вноса на руски тръбопроводен газ до две години. Огромната мрежа от тръбопроводи, наследена от съветската епоха, почти изцяло е изключена или взривена от украински водолази.

Дебатът между партньорите от двете страни на Атлантика обърна с главата надолу почти половин век американска и европейска политика спрямо Москва. Президенти от Роналд Рейгън до Тръмп в неговия първи мандат настояваха европейските съюзници да преосмислят енергийната зависимост от Москва.

Европа от своя страна дълго се придържаше към политиката „Wandel Durch Handel“ („Промяна с търговия“) – вярата, че икономическите връзки на Кремъл със западния свят ще го възпрат от война и дори ще помогнат за износ на демокрация на руска територия. Тръмп във втория си мандат заложи на сходен подход, с разликата, че администрацията му не очаква Русия да се превърне в демокрация.

Натовареният и ускорен график на срещите на дипломацията и срещи на върха през последните седмици показва, че дебатът се носи с бясна скорост към бурен финал.

Специалният представител на Белия дом Стив Уиткоф и зетът на Тръмп Джаред Къшнър водят консултации с водещи ръководители от Уолстрийт за съживяването на разрушената украинска икономика. Техният план, представен на украинците, включва предложение ветераните да оставят оръжието и да получават заплати на ниво Силициева долина, управлявайки едни от най-модерните дейта центрове в света, построени от американски компании. Главният преговарящ от украинската страна Рустем Умеров е редовен гост в луксозната вила на Уиткоф в Маями.

Вчера европейските лидери проведоха телефонен разговор с Уиткоф и ще се срещнат в Париж още този уикенд. В понеделник те ще се съберат отново в Берлин. Уиткоф и Къшнър ще се включат във видео конферентна връзка.

Двамата американци прекараха часове с руския президент Владимир Путин миналата седмица, като аргументираха, че Русия трябва да покаже готовност да сложи край на войната по дипломатически път, преди да може да се възползва от облекчаване на санкциите и инвестициите, които би донесла евентуална мирна сделка.

Кийт Келог: Сделката за прекратяване на войната в Украйна е близо.

Украински военнослужещ се разхожда в жилищен комплекс, поразен от руски обстрел в град Константиновка на фронтовата линия в Донецка област, Украйна, 15 ноември 2025 г.
📸 Снимка: Oleg Petrasiuk/Press Service of the 24th Separate Mechanized Brigade

🇺🇸🤝🇷🇺 Специалният пратеник на Белия дом за Украйна заяви, че сделката за прекратяване на войната в Украйна е „наистина много близо“ и зависи от решаването на двата основни въпроса, докато от Кремъл отговориха, че е необходимо част от предложенията да понесат радикални промени.

Тръмп, който иска да остане в историята като президент-миротворец, призна, че прекратяването на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война се е оказал най-сложният въпрос във външната политика от началото на мандата му.

Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г. след осем години на ограничени сблъсъци между подкрепяни от Москва сепаратистки сили и украинската армия в Донбас – регионът, съставен от Донецка и Луганска области.

Специалният пратеник за Украйна Кийт Келог, който предстои да напусне своя пост през януари, заяви по време на форума за национална отбрана „Роналд Рейгън“, че усилията за разрешаване на конфликта са „на последните 10 метра“ – разстояние, което според него винаги остава най-трудно за изминаване.

Донбас и Запорожката АЕЦ – ключови въпроси без отговор

Според него два ключови нерешени проблема са свързани с територията – преди всичко бъдещето на Донбас – и със съдбата на АЕЦ Запорожие – най-голямата атомна централа на континента, която в момента се намира под руски контрол.

„Ако уредим тези два въпроса, смятам, че всичко останало ще се нареди сравнително добре“, каза Келог в събота в Президентската библиотека и музей „Роналд Рейгън“ в Сими Вали, Калифорния.

„Почти сме там. Наистина, наистина сме много близо“, добави Келог.

След като миналата седмица президентът Владимир Путин проведе 4-часови разговори в Кремъл със специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Кушнър, най-близкият съветник по външна политика на Кремъл Юрий Ушаков заяви, че са обсъждани „териториални проблеми“.

Това е кодът на Кремъл за претенциите му към цялата територия на Донбас, въпреки че Украйна все още контролира най-малко 5000 кв. км от региона. Почти всички държави по света признават Донбас за част от Украйна.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че предаването на останалата част от Донецка област е незаконно без референдум и би предоставило на Русия плацдарм за бъдещи настъпления срещу страната.

В неделя руски медии цитираха Ушаков, че Съединените щати ще трябва да направят „сериозни, бих казал – радикални промени в своите документи“ относно Украйна. Той не уточни какви точно промени иска руската страна.

В събота Зеленски съобщи, че е провел дълъг и „съдържателен“ телефонен разговор с Уиткоф и Кушнър. В Кремъл заявиха, че очакват именно Кушнър да извърши ключова работа по изготвяне на евентуална сделка.

Над 2 милиона убити и ранени

Келог, който е пенсиониран генерал-лейтенант, воювал във Виетнам, Панама и Ирак, определи мащаба на загиналите и ранените във войната в Украйна като „ужасяващ“ и безпрецедентен за такъв регионален конфликт.

Според него общите загуби на двете страни възлизат над 2 милиона жертви (убити и ранени) от началото на войната. Нито една от двете страни не оповестява достоверни данни за собствените си загуби.

В момента Русия контролира едва 19% от територията на Украйна, като това включва Кримския полуостров (анексиран през 2014 г.), Луганска област, над 80% от Донецка и 75% от Херсонска и Запорожка област, както и малки ивици от Харковска, Сумска, Миколаивска и Днепропетровска област.

Миналия месец в медиите изтече пакет от 28 предложения в проект за мирно споразумение, което предизвика тревога сред официални лица от Европейския съюз и Украйна, които предупредиха, че той отстъпва пред основните руски ултиматуми – отказ от членство в НАТО, руска окупация над една пета от Украйна и ограниченията върху украинската армия.

Хакан Фидан: Тръмп трябва да се намеси лично при Нетаняху за мир в Газа.

Турският външен министър Хакан Фидан наблюдава, докато присъства на сесия в първия ден от ежегодната дипломатическа конференция в Доха, 6 декември 2025 г.
📸 Снимка: Mahmud Hams/AFP

🇹🇷🇺🇸 Турският външен министър Хакан Фидан предупреди, че президентът Доналд Тръмп ще трябва да се намеси лично и решително при израелския премиер Бенямин Нетаняху, ако не иска постигнатото споразумение за Газа да се провали заради ежедневните нарушения от израелска страна.

„В един момент президентът Тръмп трябва да проведе много сериозен разговор с Нетаняху. Ако не се намесят, опасявам се, че планът може да пропадне заради ежедневните израелски нарушения на примирието“, заяви Фидан в събота на сцената на форума в Доха.

Израел твърди, че армията му реагира единствено на ежедневни провокации от страна на Хамас, сред които стрелба по израелски войници. Освен това IDF съобщи, че ежедневно ликвидира лица, приближаващи се до т.нар. Жълта линия – условната граница, разделяща Газа на източна част под израелски контрол и западна под контрола на Хамас.

Фидан подчерта, че Хамас реално е изпълнил почти всичко, което му е било поискано: върнал е телата на всички заложници с изключение на едно. Срокът беше 72 часа след 10 октомври, но все пак договореното предвижда известна гъвкавост, тъй като част от останките са заровени дълбоко под руините.

„Мисля, че Тръмп ще проведе важен разговор с Нетаняху до края на годината“, каза турският министър, намеквайки, че американският президент ще окаже сериозен натиск върху израелския премиер по време на планираната му визита във Вашингтон в края на декември.

Фидан потвърди информацията на The Times of Israel, че Израел налага вето върху участието на Турция в Международни сили за стабилизиране на Газа (ISF), а това е раздразнило потенциални участници, които виждат Анкара като застраховка.

„Те искат Турция да участва в силите, защото знаят, че можем да поемем водеща роля и да им осигурим по-голяма легитимност и обществена подкрепа“, заяви Фидан в отговор на конкретен въпрос за Индонезия и Азербайджан.

„Индонезия, Азербайджан и редица други мюсюлмански и арабски страни, с които работим отблизо – точно това искат да видят, преди да изпратят свои войски“, твърди Фидан.

Докато Америка се надява, че през следващите седмици ще реши въпроса с разоръжаването на Хамас, Фидан смята, че приоритет трябва да бъде незабавното разполагане на ISF по Жълтата линия, за да се спрат почти ежедневните смъртоносни сблъсъци.

В необичайно откровени думи с лек укор към Вашингтон той отбеляза, че една от пречките пред напредъка е липсата на достатъчно ресурс в американския екип:

„Една от практическите проблеми е, че хората от американска страна, които отговарят за посредничество по Газа, са същите, които се занимават с Русия и Украйна“, отбеляза той, имайки предвид Стив Уиткоф и Джаред Кушнър. Фидан похвали усилията им, но е категоричен, че двата големи конфликта са прекалено много за един и същи екип.

Турция е готова да поеме ролята на гарант на споразумението, но Фидан отбеляза, че подписаният документ ѝ дава ограничени правомощия, а Израел не допуска турско присъствие на терен в Газа.

На въпрос относно твърденията на семейството на известния палестински затворник Марван Баргути, че отново е бил пребит от израелски надзиратели Фидан заяви, че това е един от „хилядите“ случаи на изтезания в израелските затвори. Израел категорично отрича обвиненията и твърди, че затворниците се третират според международното право, но одит на омбудсмана установи, че от октомври 2023 г. условията за палестинските затворници с драстично влошени, като много от тях страдат от тежък глад.

„Израел действа безнаказано, защото знае, че международната общност е безсилна да го спре да използва сила. Но има и други неща, които общността може да направи“, заяви Фидан, посочвайки нарастващите младежки протести по света и вълната от признавания на палестинска държава.

„Господин Нетаняху вреди изключително много на бъдещето на Израел“, обобщи турският топ дипломат.

САЩ: Европа подкопава демокрацията, не иска мир в Украйна и цивилизацията ѝ ще бъде заличена.

🇺🇸📄 Новата стратегия за национална сигурност на САЩ отправя призив за „култивиране на съпротива“ в Европа и предупреждава, че континентът подкопава демокрацията, спира мира в Украйна и се сблъсква със „заличаване на цивилизацията“ заради висока миграция и спад на раждаемостта.

Документът обвинява европейските страни в проваляне на американските усилия за прекратяване на войната в Украйна, като упреква правителствата, че игнорират онова, което той определя като „голямо европейско мнозинство“, желаещо мир.

„Бързото прекратяване на военните действия“ е от съществено значение „за стабилизиране на европейските икономики, предотвратяване на неочаквана ескалация или разрастване на войната, както и възстановяване на стратегическото равновесие с Русия“, се посочва в документа, който беше публикуван днес.

Публикуването му съвпада с подновения натиск на президента Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна. Този стремеж предизвиква страхове в европейските столици, че Белият дом е готов да принуди Киев да направи отстъпки по няколко от своите дългогодишни „червени линии“.

Документът в 33 страници илюстрира радикалната преориентация на външната политика на САЩ при Тръмп, която издига като основна своя цел американското господство в западното полукълбо, което накара мнозина да я опишат като съвременна версия на Доктрината Монро.

„Дните, в които Съединените щати подпират целия световен ред като Атлас, са приключили“, се посочва още в документа. В него се подчертава и идеологичната пропаст, разтворила се между Вашингтон и неговите традиционни съюзници, изобразявайки европейския континент като място, където „икономическият упадък е засенчен от реалната и по-остра перспектива за заличаване на цивилизацията“.

В директно предизвикателство към ЕС документът заявява, че Вашингтон трябва да „отглежда съпротива срещу настоящата траектория на Европа в рамките на европейските нации“ и освен това хвали нарастващото влияние на евроскептицизма и дясно-популистките партии, чийто възход може може да застраши бъдещето на блока.

„Американската дипломация трябва да продължи да защитава истинската демокрация, свободата на изразяване и безкомпромисно честване на индивидуалния характер и история на европейските нации“, се казва в стратегията.

„Америка насърчава своите политически съюзници в Европа да подкрепят възраждането на духа, а нарастващото влияние на европейските патриотични партии дава повод за голям оптимизъм.“

Стратегията напомня силно на речта, която вицепрезидентът Джей Ди Ванс произнесе по време на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари, която смая европейските страни със своя конфронтационен тон и твърдението, че Европа се сблъсква с по-сериозна заплаха от собствените си демократични провали, отколкото от руската агресия.

Според обширния документ, който обхваща и американските отношения с Азия и Близкия изток, Белият дом ще следва политика на „прехвърляне на тежестта“, която има за цел да накара Европа „да се изправи на краката си и да действа като група съгласувани суверени нации, включително с поемане на основна отговорност за собствената си отбрана“.

Той включва призив за „корекция на глобално военно присъствие, за да се справим със спешните заплахи в нашето полукълбо – особено мисиите, посочени в тази стратегия – и далеч от театри, чиято относителна важност за американската национална сигурност е намаляла през последните десетилетия или години“.

Публикуването на стратегията в петък ще бъде последвано от преглед на отбранителната позиция на САЩ през следващата година, който ще прехвърли военни активи, за да отговарят на текущите приоритети във външната политика.

Стратегията за сигурност в голяма степен третира Китай като икономическо предизвикателство и казва, че Вашингтон ще „пребалансира икономическите отношения на Америка с Китай, давайки приоритет на реципрочността и справедливостта, за да възстанови американската икономическа независимост“.

В същото време обаче допълва, че „това трябва да бъде придружено от силен и продължителен фокус върху възпирането, за да се предотврати война в Индо-Тихоокеанския регион“.

Документът твърди, че „този комбиниран подход може да се превърне в добродетелен кръг, тъй като силното американско възпиране създава пространство за по-дисциплинирани икономически действия“, докато те „водят до по-големи американски ресурси за поддържане на възпирането в дългосрочен план“.

Украинските войници на фронта са скептични към мирния план.

🇺🇦 Премествайки се между влажни мазета и кални окопи, за да отблъскват непрекъснатите руски атаки във войната, която след два месеца ще навлезе в петата си година, изтощените украински войници казват, че мотивацията им се крепи на съзнанието, че се сражават за нещо по-голямо: защитата на родината си.

Но докато преговарящите екипи се опитват да изковат мирно споразумение, войниците на фронта са убедени, че Русия остава решена да завладее Украйна – независимо дали сега, или след няколко години с възстановени сили – и без значение какъв ще е текстът на евентуалната сделка.

Те също така са категорични Киев трябва да поддържа голяма армия, за да опази сегашната близо 1300-километрова фронтова линия.

„Въоръжените сили на Украйна в момента са основната преграда между спокойния граждански живот на украинците и лошия ни съсед“, отбеляза 40-годишен артилерист пред Асошиейтед прес недалеч от границата между Днепропетровска и Донецка област. По стандартен военен протокол той се представя само с позивната „Келт“ при условие да не се разкрива точната му локация.

Украинските защитници изказват силно недоверие, че Москва изобщо има намерение да спазва каквото и да е мирно споразумение. Без сериозни гаранции за сигурност – например членство в НАТО – те и военните анализатори се обединяват около прогнозата, че следваща руска инвазия е неизбежна – със свеж личен състав и въоръжение, но по-важното – с научените уроци от провала в първите седмици от пълномащабното нахлуване през пролетта на 2022 г.

Бъдещата руска заплаха

От тъмен окоп с кални стени, където се укрива от бръмчащите над главата му дронове камикадзе, Келт се опасява, че каквото и примирие да бъде сключено, то ще се окаже краткотрайно.

„Това примирие ще е кратко, за да си възстановят силите три или пет години, и пак ще се върнат“, отбеляза бившият търговец на мебели от Киев, докато около него ехтят артилерийски гърмежи.

Серхий Филимонов, командир на батальон „Вълците на Да Винчи“, изрази тревога, че евентуално мирно споразумение би предоставило всичко необходимо на руската страна, за да нападне отново.

„За руснаците ще е чудесно – да спрат войната, да премахнат санкциите, да се подготвят за нова война и пак да нападнат“, категоричен е той. „Не вярвам, че може да има мир, преди Русия да бъде унищожена или поне ръководството ѝ да бъде сменено.“

Пренапрегнатата украинска армия

Филимонов разказва как руските сили за кратко навлезли в Покровск, ключов логистичен център в западната част на Донецка област и основна цел на руската настъпателна кампания от 20 месеца насам. В началото руснаците бяха изтласкани, а неговата бригада успяваше да задържи участъка си, но все по-често усилията ѝ се проваляха заради съседни части, пълни с неопитни новобранци.

В понеделник Кремъл се похвали, че е превзел града след повече от година кръвопролитни боеве, но президентът Володимир Зеленски опроверга твърдението от Париж и заяви, че сраженията там продължават.

Мащабен руски пробив по фронтовата линия ще зависи от способността на украинската армия да увеличава и поддържа своята численост, смята американският военен анализатор Роб Лий.

„На Украйна ѝ липсва жива сила, липсват ѝ резерви“, казва той. „Достатъчно е една-единствена украинска бригада да изпита сериозни затруднения, и Русия напредва“, обясни той.

Тарас Чмут, украински военен експерт и ръководител на фонд за събиране на средства за нуждите на украинската отбрана, каза пред обществената телевизия „Суспилне“ днес, че множество предно разположени батальони в момента са съставени от едва 20 бойци вместо обичайните 400–800.

Макар Киев да мобилизира до 30 000 души месечно, голяма част от тях намират начин да избегнат служба или се оказват негодни да заменят ветераните на първа линия.

Ключовите точки все още се държат

Въпреки това украинските войски успяват да задържат позиции в Покровск, както и в Купянск и Вовчанск в Харковска област – две места, които Русия се опитва безуспешно да превземе повече от година, припомни Юрий Федоренко, командир на батальона за безпилотни системи „Ахилес“.

Русия хвърли десетки хиляди от своите войници в пехотни щурмове срещу тези градове и фактът, че все още не успява да ги превземе изцяло „свидетелства за високата мотивация и устойчивост на украинската армия“.

Миналата седмица руският президент Владимир Путин се закани, че боевете няма да спрат, докато Украйна не изтегли въоръжените си сили от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области, които бяха незаконно анексирани от Кремъл през септември 2022 г. Руските войски контролират едва половината от Запорожие и Херсон без да контролират едноименниет им областни центрове, както и две трети от Донецка област.

Руско-американският проект за мирно споразумение включваше ограничаване на числеността на украинската армия и фактическо изтегляне от останалата част на Донецка област. Зеленски по-късно разкри, че преработена версия би могла да сработи, но все още не е ясно какво ще съдържа крайния документ.

Роб Лий, който редовно посещава фронтовата линия, отбелязва, че през руското настъпление през 2025 г. е относително по-бързо отколкото миналата година, но не е сигурно, че следващата година тази закономерност ще се запази превземе останалата една трета от Донецка област.

„Където и да напредне Русия, Украйна дава приоритет на отбраната и успява да удържи дълго време, след което Русия успява да напредне в други посоки“, обясни той, подчертавайки руската тактика на натиск по няколко направления едновременно.

Украйна пак ще има нужда от западна помощ

От калния си окоп Келт се подиграва на идеята за намаляване числеността на украинската армия, което според него означава просто „да улесниш руснаците да те убият по-късно, вместо сега“.

Но да се поддържа армия в сегашните мащаби от малко над 1 милион души е почти невъзможно без продължаваща западна подкрепа. От началото на войната през февруари 2022 г. Киев харчи почти всичките си приходи от данъци за издръжка и въоръжаване на защитниците си, а всичките останали разходи като здравеопазване, социални програми, образование, пенсии, енергетика, се покриват изцяло от западни грантове и заеми.

ЕС отпусна 50 млрд долара помощ за периода 2024–2027 г. по програмата Ukraine Facility, но за 2026 и 2027 г. ще ѝ бъдат необходими 83,4 млрд за въоръжените сили и 52 млрд за всички други държавни разходи, сочат изчисленията на икономиста Глиб Буряк от Украинско-американския университет Конкордия.

Бъдещето на украинските финанси, в това число на възможността да поддържа голяма армия, ще зависи от това какво ще е записано в мирния план относно замразените руски активи, заяви Буряк и отправи предупреждение, че ако войната спре, помощта може рязко да намалее.

„Как точно ще бъдат управлявани тези активи ще определи финансовото състояние на Украйна през следващите години“, обобщи той.

Рюте: НАТО ще участва в дискусии за елементите от мирния план, които го засягат пряко.

🇺🇦🇳🇱 Генералният секретар на НАТО Марк Руте обяви, че представители на Алианса ще имат пряко участие в дискусиите на елементите от евентуално мирно споразумение между Украйна и Русия, които го засягат пряко.

Рюте направи това изказване на пресконференция преди срещата на външните министри на страните от НАТО в Брюксел на 2 декември. Той подчерта, че участието на НАТО в мирните преговори ще е ограничено единствено до аспектите, пряко свързани с Алианса:

„Очевидно е, че когато става въпрос за елементите от сделката за прекратяване на войната срещу Украйна, които касаят НАТО, те ще се обсъждат отделно и естествено НАТО ще бъде включено.“

Шефът на НАТО изрази и подкрепа за ролята на Съединените щати в подготовката на предложения за мир.

„Трябва да започнем отнякъде. Трябва да има конкретни предложения на масата“, посочи той, като спомена за продължаващите разговори на украинската страна с нейните международни партньори, включително срещите в Женева и Маями, както и за последните преговори с руската страна.

Генералният секретар на НАТО посочи, че Алиансът следи внимателно ситуацията, докато са в ход дипломатическите усилия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинският президент Володимир Зеленски отново посочи нуждата от приключване на войната по начин, който да попречи на Русия след време да предприеме трета инвазия в Украйна. Той изтъкна, че всяко решение за прекратяване на войната трябва да бъде справедливо, прозрачно и да поставя на първо място интересите на Украйна.

Срещата между САЩ и Русия в Кремъл завърши без пробив след пет часа.

🇺🇸🤝🇷🇺 Срещата между представители на Русия и САЩ в Кремъл приключи след близо пет часа на конструктивни разговори, които обаче не доведоха до компромис и тепърва предстои много работа. Това заяви Юрий Ушаков, старши съветник на руския президент Владимир Путин, пред журналисти след края на срещата.

В Кремъл за срещата пристигна американска делегация, съставена от специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Кушнър, зетя на американския президент Доналд Тръмп. Срещата беше стартирана във вторник вечерта, като част от подновените усилия на администрацията, за постигане на мирно споразумение. Двете страни се договориха да не разкриват съдържанието на разговорите.

Срещата идва няколко дни след като американски представители проведоха разговори с украинска делегация във Флорида – преговори, които държавният секретар Марко Рубио определи като „предпазливо оптимистични“.

В центъра на усилията стои мирният план на Тръмп, който се превърна в публично достояние преди месец, когато предизвика тревога заради очевидни си уклон в полза на Москва. Той включваше част от основните искания от ултиматума на Кремъл, отхвърляни от Киев като абсолютно неприемливи: например изтегляне на украинската армия от цялата територия на Донбас и отказ от кандидатурата на страната за членство в НАТО. Преговарящите намекнаха, че рамката вече е понесла промени, но не е ясно по какъв начин.

Във вторник Путин обвини европейските съюзници на Киев, че саботират водените от САЩ усилия за прекратяване на войната.

„Те нямат мирна програма, те са на страната на войната“, заяви Путин по адрес на лидерите на ЕС.

Обвиненията му изглеждат като пореден опит да посее раздор между Тръмп и европейските страни и да подготви почвата за провал на мирните преговори, при който Москва да не бъде обвинявана за това.

Путин обвини Европа, че внася „абсолютно неприемливи за Русия“ искания в мирните предложения, с което блокира целия мирен процес, а след това обвинява Москва. Освен това той отново подчерта, че Русия няма планове да напада Европа – опасения, които редовно се изказват на глас в страните от Източна Европа.

„Но ако Европа изведнъж реши да воюва с нас и започне – ние сме готови още сега. Тук не може да има никакво съмнение“, каза Путин.

Русия започна войната през 2022 г. с пълномащабна инвазия срещу суверенна европейска държава. Оттогава европейските съюзници на Киев инвестираха милиарди долари за финансова и военна подкрепа, за да отхвърлят своята енергийна зависимост от Русия и да укрепят собствените си армии, за да възпират евентуално продължение на руската инвазия с по-нататъшно завземане на територии със сила.

Те се опасяват, че ако Русия получи каквото поиска в Украйна, това ще я остави със свободни ръце да заплашва и дестабилизира и други европейски страни, които вече бяха изправени пред нахлувания на руски дронове и изтребители, както и пред широка саботажна кампания на руското разузнаване.

Мирният план на Тръмп разчита предимно на Европа да осигури по-голямата част от финансирането и гаранциите за сигурност на следвоенна Украйна, макар че никой европейски представител не е бил консултиран за неговия първоначален вариант. Затова правителствата на държавите в ЕС настояват мирните усилия да отчитат и техните аргументи.

По същото време, докато Уиткоф е в Москва, украинският президент Володимир Зеленски посети Ирландия – поредната му спирка в европейска държава, която помага на страната му да се брани от руската агресия.

Зеленски заяви, че очаква бързи сигнали от американските пратеници в Москва дали преговорите могат да продължат напред, след като първоначалният план от 28 точки на Тръмп беше свит до 20 по време на неделните разговори между американски и украински представители във Флорида.

„Бъдещето и следващите стъпки зависят от тези сигнали. Те ще се променят дори час по час днес, вярвам“, каза Зеленски на пресконференция в Дъблин заедно с ирландския премиер Мишел Мартин.

„Ако сигналите покажат честна игра с нашите партньори, тогава може би ще се срещнем много скоро – с американската делегация“, добави той.

„Има много диалог, но ни трябват резултати. Хората ни умират всеки ден“, подчерта Зеленски. „Аз съм готов да се срещна с президента Тръмп. Всичко зависи от днешните разговори.“

След месеци на безпочвени усилия за прекратяване на кръвопролитието, Тръмп изпрати делегацията си в Кремъл, за да придвижи мирните си предложения. До момента преговорите вървят в паралелни линии – Рубио се срещна с украински представители.

Зеленски съобщи, че във вторник се е видял с украинската делегация, върнала се от преговорите във Флорида. Рубио каза, че е постигнат напредък, но „предстои още работа“.

Зеленски обясни, че разговорите във Флорида са били проведени на базата на документ, който е бил изготвен по-рано в Женева, и че сега той е финализиран, макар да не уточни какво конкретно влага в този израз.

Украински дипломати полагат усилия за „съществено включване“ на европейските партньори към процеса по вземане на решения, каза Зеленски в Telegram и алармира за руски кампании, насочени към тиражиране на дезинформация манипулиране на преговорите.

В понеделник украинският президент беше на официална визита в Париж, където неговият френски колега Еманюел Макрон каза, че са говорили по телефона с Уиткоф. Двамата са се чули с лидерите на други осем европейски държави и представители от високите етажи на ЕС и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Дипломатите имат трудната задача да преодоляват огромните различия между Русия и Украйна и да убедят двете страни в компромиси. Основните пречки – дали Киев трябва да отстъпи територия на Москва и как да се гарантира бъдещата сигурност на Украйна – остават неразрешени.

Зеленски се намира под огромен натиск в един от най-мрачните периоди за страната му от началото на руската агресия. Освен дипломатическия натиск той трябва да намери пари, за да остане страната му на повърхността, да се справи с тежкия корупционен скандал, стигнал до най-високите етажи на неговата власт, и да удържи ежедневните опити на руската армия за настъпление по фронта.

В понеделник вечерта Кремъл обяви, че руската армия е превзела ключовия град Покровск в Донецка област. В същото време обаче Зеленски заяви от Париж, че битката за Покровск все още продължава.

Във вторник Генералният щаб на Украйна също отхвърли твърденията на руската страна и ги описа като пропаганден ход. Украинската армия подготвя допълнителни логистични маршрути за доставки до войските в района, се казва в публикация във Facebook.

Защо отстраняването на Ермак представлява трус за Украйна.

📸 Снимка: Yan Dobronosov/Getty Images

🇺🇦 Оставката на Андрий Ермак от поста ръководител на президентската администрация на Украйна е тектоничен трус за страната и отваря вратата за ожесточена битка за начина, по който се управлява тя.

Известен с прозвището „зеления кардинал“ заради военните дрехи в стила на Зеленски, някога слабо познат адвокат и продуцент на нискобюджетни филми, Ермак придоби огромно влияние в ролята на най-близкия съветник на Зеленски и мнозина го възприемаха почти като съпрезидент и дори повече.

Опозиционните политици ще използват уволнението му заради корупционен скандал за 100 милиона долара, за да настояват още по-силно за създаване на правителство на националното единство в Киев – нещо, което те искаха още в началото на пълномащабната война преди близо 4 години. Излизането на Ермак със сигурност ще ги окуражи допълнително.

Без съмнение този стоманен бивш адвокат ще липсва на Зеленски. Редица украински коментатори го смятаха за „продуцента“ в управляващия дует – с бившия телевизионен комик в главната роля.

Сега обаче Зеленски остана без продуцент точно когато са в ход изключително тежките преговори със САЩ за спорния „мирен план“ на президента Доналд Тръмп, който трябва да прекрати руската война, докато зимата настъпва и силите на Кремъл се опитват да се възползват от предимството си на мрачните фронтове в Донбас.

Все пак Ермак надали ще липсва на мнозина. Неговият монопол върху властта отдавна разпалва недоволство – както в Украйна, така и сред нейните западни партньори.

Не е изненада, че опозиционни политици и бивши служители от високите етажи на властта, които се сблъскваха неведнъж с него, посрещнаха новината с облекчение и надежда, че ще доведе до ключова промяна в стила на управление на Зеленски и ще сложи край на свръхцентрализирания му подход.

„Не вярвах, че някога ще си тръгне“, призна бивш високопоставен украински служител, пожелал да остане анонимен, „за да не изглежда, че танцува върху гроба на Ермак“.

Критиците му често припомнят неуспешния опит на Зеленски това лято да ограничи независимостта на органите за борба с корупцията – ход, който първоначално подсили страховете, че властта затяга контрола си върху институциите, които трябва да я балансират.

За опозиционната депутатка Лесия Василенко напускането на Ермак „показва нулева толерантност към корупцията и че президентът се вслушва в тревогите на хората“. Други го нарекоха глътка свеж въздух.

Други представители на опозицията обаче се съмняват дали Зеленски наистина ще се възползва от момента, за да възприеме по-широка и приобщаваща политика.

Бившата вицепремиерка Иванна Климпуш-Цинцадзе заяви пред POLITICO, че все още не е сигурна дали случилото се ще промени начина на управление на Зеленски.

„Точно това е въпросът. Властта трябва да се върне към конституцията. Парламентът трябва да си върне правомощията“, каза тя.

„Това означава президентът да седне да разговаря с всички фракции, да преосмислим отношенията в парламента и да съставим истинско правителство на националното единство, което да отговаря пред парламента, а не пред президентската администрация“, добави тя.

Украинската журналистка и бивш съветник на Зеленски Юлия Мендел, превърнала се в критик на властта, определи оставката на Ермак като „отчаяна реакция на непоносим натиск“.

„Зеленски няма истински заместник, защото никога не е предполагал, че нещата ще стигнат дотук. Но напрежението стана толкова голямо, че изборът бе сведен до него или Ермак. И Зеленски избра себе си“, каза тя.

Все пак Мендел се съмнява, че промяната ще е дълбока: „Ермак може просто да остане кукловодът в сянка“, предположи тя.

Започна срещата между делегации на САЩ и Украйна във Флорида.

🇺🇦🇺🇸 Започна срещата на украинската делегация с държавния секретар на САЩ Марко Рубио и специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф във Флорида за поредния кръг преговори по мирния план, подкрепен от президента Тръмп.

Зетът на Тръмп Джаред Кушнър също присъства на срещата в Маями, съобщи на CNN служител от Белия дом.

Украйна настоява за международни гаранции за сигурност като част от всяко споразумение за приключване на войната, както и за примирие по текущите фронтови линии. Киев отхвърли идеята за отстъпване на територии, които не са вече окупирани от руските войски.

Руският президент Владимир Путин обаче не дава признаци, че е готов да направи отстъпки, като заяви, че войната ще приключи „само когато украинските сили се изтеглят от териториите, които те окупират“.

Рубио се срещна с украинския екип в Женева миналия уикенд, но оттогава главният украински преговарящ Андрий Ермак подаде оставка сред корупционен скандал, а неговото място е заето от Рустем Умеров, председател на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

Срещата в Женева промени значително оригиналния 28-точков план, разработен от Уиткоф и Кирил Дмитриев – ръководител на руския суверенен фонд и специален пратеник на Кремъл.

Европейските съюзници на Украйна заявиха, че първоначалният план, който се възприема като силно благоприятен за Русия, ще изисква „допълнителна работа“.

Помощникът на Путин Юри Ушаков обяви миналата седмица, че Кремъл е получил последната версия на плана.

„Това не е официален документ, но ние го имаме. Още не сме го обсъждали с никого, защото точките в него изискват наистина сериозен анализ и дискусия“, каза Ушаков.

След като намекна, че иска Украйна да се съгласи на сделка до четвъртък миналата седмица, Тръмп се отказа от налагане на какъвто и да е срок.

„Знаете ли какъв е срокът за мен? Когато приключи“, заяви той.

Преговорите се водят на фона на непрекъснати руски атаки с ракети и дронове срещу градовете и енергийната мрежа на цяла Украйна. Президентът Володимир Зеленски заяви, че през изминалата седмица руската армия е използвала близо 1400 ударни дрона, 1100 управляеми авиационни бомби и 66 ракети в атаките си.

От своя страна Украйна продължава да атакува енергийната и отбранителна мрежа на Руската федерация с ракети и дронове. Украйна също така използва морски дронове през петък и събота за удари в Черно море срещу два санкционирани нефтени танкера, използвани за доставки на руски петрол.

Двата танкери, които плаваха под флага на Гамбия, бяха повредени, но не потънаха.

Докато преговорите продължават, бившият главнокомандуващ на украинската армия Валерий Залужний, смятан за потенциален съперник на Зеленски, пише в неделя в Daily Telegraph, че „войната не винаги завършва с победата на една страна и поражението на другата“.

„Ние, украинците, се стремим към пълна победа, но не можем да отхвърлим опцията за дългосрочно приключване на войната“, пише Залужний.

Секретарят на американската армия на посещение в Киев още тази седмица.

🇺🇦🤝🇺🇸 Ръководителят на администрацията на президента на Украйна Андрей Ермак съобщи, че е разговарял със секретаря на американската армия Даниел Дрискол и очаква той да пристигне в Киев тази седмица, за да помогне за финализиране на стъпките за приключване на войната с Русия.

В съобщение на своя канал в Telegram Ермак сподели, че „току-що“ е говорил с Дрискол, на когото благодари „за фокуса и конструктивността“ на разговора.

„Както определи президентът Тръмп, очакваме секретарят на армията да дойде в Киев тази седмица и сме готови да продължим работа възможно най-бързо, за да финализираме необходимите стъпки за приключване на клането“, написа той.

Ермак допълни, че преговорите в Женева са поставили „твърда основа“ за по-нататъшната работа, като президентът Володимир Зеленски и „целият екип в Киев“ са изцяло ангажирани да продължат усилията за постигане на мир.

Той подчерта също, че Киев не се вижда като пречка в усилията за постигане на споразумение, като заяви: „Украйна никога не е била и никога няма да бъде пречка за мира. Благодарим на Съединените щати за цялата си подкрепа.“

По-рано беше стана ясно, че според президента Зеленски настоящият проект на американския план за мир, дискутиран в Женева, включва елементи, съответстващи на основните национални интереси на Украйна.

Мерц: Европа няма да позволи на Путин да излезе от войната с успех.

🇩🇪🤝🇺🇦 Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Европа няма да позволи на Владимир Путин да излезе от войната в Украйна при условия, които биха могли да се тълкуват като негов успех.

Мерц подчерта, че всяко евентуално мирно споразумение трябва да получи изричното съгласие както на Украйна, така и на държавите от Европейския съюз, за да бъде смятано за жизнеспособно.

„Искаме тази война да приключи колкото се може по-скоро. Но споразумение, сключено между великите сили без съгласието на Украйна и без съгласието на европейците, няма как да бъде основа за истински и траен мир в Украйна“, заяви Мерц пред Бундестага, долната камара на парламента.

Изявлението беше направено по време на парламентарен дебат за федералния бюджет на Германия за 2026 г., в който се предвижда значително увеличение на финансовата помощ за Украйна. Освен това Мерц отбеляза, че запазването на мира в Европа остава основен приоритет на правителството му, но предупреди, че няма да допусне уреждане, което би означавало капитулация на Украйна.

Мерц изтъкна, че Европа не трябва да бъде изтласквана на заден план в този процес: „Европейските въпроси могат да се решават само със съгласието на Европа. Европа не е пешка, а суверенен играч със собствени интереси и ценности.“

Канцлерът потвърди, че Германия планира да увеличи помощта за Украйна през следващата година до 11,5 млрд евро спрямо предвидените по-рано 8,5 млрд евро. Той също така изяви твърда подкрепа за финансиране на отбраната и реконструкцията на Украйна със средствата от замразени държавни активи на Руската федерация.

„Германия ще продължи да подкрепя украинския народ толкова дълго, колкото е необходимо“, каза той и добави, че Берлин е готов да използва блокираните руски средства за тази цел.

Мерц е категоричен, че Путин трябва „да осъзнае, че няма шанс да спечели тази война за сметка на европейския ред на свободата и мира“.

Доналд Тръмп отхвърли опасенията относно разговорите на Уиткоф с Кремъл.

🇺🇸🇷🇺 Доналд Тръмп отхвърли с лека ръка опасенията за разговорите на своя специален пратеник Стив Уиткоф с Кремъл, след като изтекъл запис от телефонен разговор даде представа как най-довереният дипломат на президента съветва руската страна.

В аудиозаписа от 14 октомври, публикуван от Bloomberg, Уиткоф дава насоки на Юрий Ушаков – най-висшия съветник по външна политика на Кремъл – как Владимир Путин да подхване разговор по телефона с Тръмп. Това разкритие хвърля нова светлина върху задкулисните разговори между Белия дом и Кремъл, довели до 28-точковия мирен план за Украйна.

„Той трябва да продаде сделката на Украйна и Украйна – на Русия. Това прави един истински сделкаджия“, каза Тръмп пред журналисти на борда на Air Force One късно снощи, попитан за изтеклия препис.

„Не съм го чувал, но от това, което разбрах, е обикновена практика на преговарящ. Предполагам, че същото казва и на украинската страна – всяка страна трябва да отстъпи нещо“, добави той.

Записът предизвика вълна от негативни реакции от „ястребите“ в Републиканската партия, които обвиниха Уиткоф, че се намира под влиянието на Москва. Конгресменът Дон Бейкън дори поиска уволнението му.

„За всички, които се противопоставят на руската инвазия и искат Украйна да остане суверенна и демократична държава, е очевидно, че Уиткоф е изцяло на страната на руснаците. Не може да му се гласува доверие да води тези преговори. Дори платен руски агент би направил по-малко“, пише Бейкън в X.

Конгресменът Брайън Фицпатрик го нарече „огромен проблем“ и една от многото причини „тези абсурдни странични шоута и тайни срещи да спрат“.

На въпрос дали не се притеснява, че Уиткоф е прекалено проруски настроен, Тръмп отвърна, че войната може да продължи години, и добави: „Русия има много повече хора, много повече войски. Затова смятам, че ако Украйна може да сключи сделка, това е добре за нея.“

От своя страна Юрий Ушаков изрази раздразнение от изтеклата информация.

„Част от тези течове са фалшиви. За други бих предпочел въобще да не коментирам – например моите разговори с Уиткоф са конфиденциални. Никой не бива да ги разкрива. Никой!“, заяви той пред руски държавни медии.

Според Bloomberg Уиткоф съветва Ушаков да накара Путин да поздрави Тръмп за примирието между Израел и Хамас по време на разговора им. И наистина – два дни по-късно това се случва.

„Президентът Путин ме поздрави, както и Съединените щати, за Великото постижение – мира в Близкия изток, нещо, което, както каза, се е мечтало векове наред. Аз лично вярвам, че успехът в Близкия изток ще помогне и в преговорите за прекратяване на войната между Русия и Украйна“, написа Тръмп в социалните мрежи след разговора си с Путин през октомври.

Забележително е, че Уиткоф насърчава Ушаков двамата лидери да говорят преди посещението на украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом.

Телефонният разговор между Тръмп и Путин се състоя на 16 октомври и продължи над два часа и половина и очевидно доведе до завой в позицията на американския президент към руската страна след седмици на раздразнение от липсата на напредък към край на войната.

На следващия ден Тръмп прие Зеленски на работен обяд в Белия дом, който премина напрегнато – според европейски официални лица, запознати със срещата, Тръмп е настоял Украйна да направи териториални отстъпки на Русия, за да бъде сложен край на войната.

📞 Разговорът продължава малко над 5 минути. Преписът е изготвен от Bloomberg след преглед на аудиозапис на обаждането:

🇺🇸 Стив Уиткоф: Здрасти, Юрий.  

🇷🇺 Юрий Ушаков: Здрасти, Стив, как си?  

🇺🇸 Уиткоф: Добре съм, Юрий. Ти как си?  

🇷🇺 Ушаков: Нормално. Поздравления, приятелю.  

🇺🇸 Уиткоф: Благодаря.  

🇷🇺 Ушаков: Свърши страхотна работа. Наистина страхотна. Много, много благодаря.  

🇺🇸 Уиткоф: Благодаря ти, Юрий, и благодаря за подкрепата. Знам, че вашата страна я подкрепи и съм ти благодарен.  

🇷🇺 Ушаков: Да, да, да. Затова и отложихме първата руско-арабска среща на върха.  

🇺🇸 Уиткоф: Да.  

🇷🇺 Ушаков: Точно така – защото смятаме, че ти вършиш истинска работа там, в региона.  

🇺🇸 Уиткоф: Слушай сега. Искам да ти кажа нещо. Мисля, че ако успеем да решим този въпрос между Русия и Украйна, всички ще скачат до небето от радост.  

🇷🇺 Ушаков: Да, да, да. Всъщност трябва да се реши само един проблем. [смее се]  

🇺🇸 Уиткоф: Кой?  

🇷🇺 Ушаков: Руско-украинската война.  

🇺🇸 Уиткоф: Знам бе! Как да го решим?  

🇷🇺 Ушаков: Приятелю, искам твоя съвет. Мислиш ли, че ще е полезно шефовете ни да говорят по телефона?  

🇺🇸 Уиткоф: Да, абсолютно.  

🇷🇺 Ушаков: Така ли мислиш? И кога според теб би могло да стане?  

🇺🇸 Уиткоф: Веднага щом ти предложиш – моят човек е готов.  

🇷🇺 Ушаков: Добре, добре.  

🇺🇸 Уиткоф: Юрий, Юрий, ето какво бих направил аз. Моят съвет.  

🇷🇺 Ушаков: Да, моля.  

🇺🇸 Уиткоф: Направете обаждането и просто повторете, че поздравявате президента за успеха, че сте го подкрепили, че уважавате факта, че е човек на мира и че наистина се радвате, че се случи. Това бих казал. Мисля, че разговорът ще мине страхотно.  

Защото – да ти кажа какво казах на президента. Казах му, че Руската федерация винаги е искала мирно споразумение. Така вярвам. Казах му го. И смятам, че проблемът е, че имаме две държави, на които е трудно да стигнат до компромис, но когато го направят – ще имаме споразумение. Дори си мисля дали да не изготвим нещо като 20-точков мирен план, точно както направихме за Газа. Съставихме 20-точков план на Тръмп за мир и си мисля дали да не направим същото и с вас. Това искам да кажа...

🇷🇺 Ушаков: Добре, добре, приятелю. Мисля, че точно този момент нашите лидери могат да обсъдят. Съгласен съм с теб – той ще поздрави, ще каже, че господин Тръмп е истински човек на мира и т.н. Това ще го каже.

🇺🇸 Уиткоф: Но ето какво според мен ще е невероятно.  

🇷🇺 Ушаков: Добре, добре.  

🇺🇸 Уиткоф: Ами ако… чуй ме докрай…  

🇷🇺 Ушаков: Ще обсъдя това с моя шеф и после ще ти се обадя, става ли?  

🇺🇸 Уиткоф: Да, защото слушай какво ти казвам. Искам само да споменеш това на президента Путин, защото знаеш, че изпитвам най-дълбоко уважение към президента Путин.  

🇷🇺 Ушаков: Да, да.  

🇺🇸 Уиткоф: Може би той да каже на президента Тръмп: „Знаете ли, Стив и Юрий обсъдиха един много подобен 20-точков план за мир и това може да е нещо, което би раздвижило нещата, ние сме отворени да проучим какво точно е нужно, за да постигнем мирно споразумение.“  

Между нас казано – аз знам какво е нужно за мирно споразумение: Донецк и евентуално някакъв териториален обмен някъде. Но вместо да говорим така, нека говорим по-оптимистично, защото мисля, че ще стигнем до сделка. И Юрий, убеден съм, че президентът ще ми даде много свобода и пълномощия да я постигна.  

🇷🇺 Ушаков: Разбирам...

🇺🇸 Уиткоф: ...така че ако създадем такава възможност – след това аз съм говорил с Юрий, проведохме си разговор – мисля, че това може да доведе до големи неща.  

🇷🇺 Ушаков: Добре, звучи добре. Много добре.  

🇺🇸 Уиткоф: И още нещо: Зеленски идва в Белия дом в петък.  

🇷🇺 Ушаков: Знам го това. [смее се леко]  

🇺🇸 Уиткоф: Аз ще присъствам на срещата, искат ме там, но ако е възможно, бихме ли направили разговора с твоя шеф преди петъчната среща?  

🇷🇺 Ушаков: Преди, преди – да?  

🇺🇸 Уиткоф: Точно така.  

🇷🇺 Ушаков: Добре, добре. Разбрах съвета ти. Ще го обсъдя с шефа и после ти се обаждам, става ли?  

🇺🇸 Уиткоф: Става, Юрий, скоро ще се чуем.  

🇷🇺 Ушаков: Чудесно, чудесно. Много благодаря.  

🇺🇸 Уиткоф: Чао, чао.  

🇷🇺 Ушаков: Чао.  

[Краят на разговора]

Дан Дрискол се срещна с руски дипломати в Абу Даби

🇺🇦🕊️🇺🇸 Секретарят на американската армия Дан Дрискол се срещна с руски дипломати в Абу Даби, с които проведе тайни разговори в рамките на засиления натиск на президента Доналд Тръмп за постигане на споразумение, което да сложи край на войната в Украйна.

Разговорите се проведоха в рамките на продължаващите усилия от страна на САЩ и Украйна за запълване на пропуските в предложения мирен план. Въпреки това ключови въпроси в него остават нерешени, а Киев остава предпазлив по отношение на натиска за приемане на условията, отговарящи до голяма степен на ултиматумите на Кремъл.

Официален представител на Белия дом потвърди пред Ройтърс за срещата в Абу Даби, но не разкри подробности за нейното съдържание и състава на руската делегация. Той добави, че Дрискол, който се превърна в ключова фигура за дипломатическата инициатива на Вашингтон, също ще се срещне с украински представители по време на престоя си в Емирствата.

Преговори се развиват на фона на драстично повишени залози за Украйна, която понесе масирана ракетна атака през изминалата нощ. В ранните часове на деня руската армия нанесе серия от удари по Киев с комбинация от крилати ракети „Калибър“, аеробалистични ракети „Кинжал“ и камикадзе дронове „Шахед“, при което загинаха най-малко 6 цивилни, 13 други бяха ранени, докато голям брой жилищни сгради бяха опожарени.

В същото време предложеният мирен план на Вашингтон е значително съкратен след преговорите в Женева, според Financial Times. Изданието отбелязва, че първоначалните 28 точки са били сведени до едва 19, като са отрязани почти 1/3 от оригиналните положения. Източниците не уточниха кои са премахнатите точки. Преди началото на срещата между украински и американски служители обаче европейските лидери изразиха съмнения по отношение на някои аспекти от предложението, особено онези, засягащи санкциите срещу Кремъл и съдбата на замразените руски активи. Те подчертаха, че тези въпроси попадат в компетенциите на Европейския съюз.

По-рано говорителят на Върховната радар Руслан Стефанчук заяви, че страната е готова за реални мирни преговори с Руската федерация, но посочи категоричните червени линии. На откриването на парламентарна среща на върха в Швеция той обясни, че Украйна няма да признае законно нито една окупирана територия и няма да приеме ограничения върху правото си да се защитава.

28-точковият мирен план в първоначалния си вид вече не съществува

🇺🇦 Мирният план в 28 точки, такъв какъвто всички го видяха, вече не съществува, съобщи Олександър Бевз, съветник на ръководителя на Офиса на президента на Украйна след преговорите в Женева. Той посочи, че някои точки са напълно премахнати, а други са променени.

„Украйна обсъди с представителите на САЩ всяка една точка от предложения план. 28-точковият план в първоначалния вид, който всички познават, вече не съществува. Част от точките бяха премахнати, други – променени. Нито един коментар от украинска страна не остана без отговор“, написа той във Facebook.

Той отбеляза, че конспиративните теории около преговорите са значително повече от реалността.

„Някой ден ще опиша в мемоарите си как ръководството на делегацията се ориентираше в гъсталака от манипулации, за да може тази среща не само да се състои, но и да бъде конструктивна“, допълни съветникът на ръководителя на президентската администрация.

Както Frontline Monitor съобщи по-рано, президентът Володимир Зеленски очаква пълен доклад от делегацията, участвала в преговорите в Женева още в понеделник вечерта. Следващите стъпки ще бъдат определени въз основа на получените доклади.

Европейските лидери са оптимисти, но подчертаха „червените линии“ на Украйна.

🇪🇺 Европейските лидери излязоха от разговори за собственото си предложение за мирен план за Украйна с изненадващо позитивни оценки за процеса, но същевременно повториха твърдо основните си позиции относно зачитането на украинските „червени линии“ по въпросите за територията и суверенитета.

Лидерите на ЕС се събраха в кулоарите на срещата на върха ЕС–Африка в Ангола, за да обсъдят напредъка от уикенда в Женева. Те приветстваха „новия импулс“, но изтъкнаха, че все още има проблеми за решаване.

Тези проблемни точки обаче далеч не са второстепенни, а засягат самото сърце на украинския суверенитет: териториалната цялост, правото на страната да се защитава и перспективите ѝ за членство в НАТО и ЕС.

Въпреки понякога почти неочаквано позитивната реторика, очевидно мотивирана от желанието да се покаже пред САЩ и Доналд Тръмп готовност за ангажираност, остава открит въпросът доколко тези европейски дискусии ще имат реално и трайно влияние върху окончателния мирен план.

„Макар че предстои още работа, сега вече има солидна основа за движение напред“, заяви Урсула фон дер Лайен, преседател на Европейската комисия, която подчерта ключовия принцип, че „само Украйна, като суверенна държава, може да взема решения за бъдещето си“.

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща отбеляза, че „макар някои въпроси да остават нерешени, посоката е позитивна“, и потвърди, че частите от споразумението, които засягат ЕС, ще изискват „пълно участие и решения“ от страна на Съюза.

По-скептични и конкретни бяха коментарите на националните лидери, които очертаха основните области, където ще е нужна още доста работа в сферата на дипломацията.

Полският премиер Доналд Туск подчерта, че всяко мирно споразумение за Украйна трябва „да засили, а не да отслаби нашата сигурност“, и заяви открито, че конкретни части от проекта трябва да се пренапишат. Той настоя силно за допълнителен натиск върху Русия, включително с използване на замразените ѝ активи в Европа: „Не може Европа да плаща сметката за действията на Русия.“

Шведският премиер Улф Кристершон повтори същата позиция: „Русия трябва да бъде принудена да седне на масата за преговори“, а в интерес на страната му е да изпрати ясно послание към Москва, че „агресията никога не се отплаща“.

Въпреки цялата позитивна реторика, именно германският канцлер Фридрих Мерц призна, че „мирът в Украйна няма да дойде за една нощ“ и че Русия трябва да бъде въвлечена по-сериозно в следващия кръг от разговори.

Предложението на ЕС, което преработва коренно първоначалните варианти, смятани за проруски, и измества баланса в полза на Украйна, без съмнение ще предизвика реакция от Москва, която ще се опита да отхвърли част от новите точки.

Ключово сега е да видим кои от европейските аргументи и контрапредложения ще оцелеят в най-новата версия на документа след женевските разговори през уикенда – нещо, за което ще разберем повече в следващите часове и дни.

Марко Рубио е дистанцирал САЩ от руския мирен план в разговор със сенатори.

Сенатор Майк Раундс отговаря на репортерски въпроси в метрото на Капитолия, 20 ноември 2025 г.
📸 Снимка: Mariam Zuhaib/AP

🇺🇸🤝🇺🇦 Американски сенатори разсеяха неяснотите около предложението за мирен план за Украйна, като споделиха, че са получили уверение лично от държавния секретар Марко Рубио, че документът изобщо не отразява позицията на администрацията на Тръмп.

По думите им Рубио им се е обадил по време на своя полет към Женева, където ще се срещне с представители на Украйна, докато сенаторите присъствали на Международен форум по сигурността в Халифакс. По време на разговора Рубио ги е уверил, че става дума за руско предложение, а не за американска инициатива.

„Той ни го каза съвсем ясно – ние сме обикновени получатели на предложение, което е връчено на един наш представител. Това не е наша препоръка. Не е наш мирен план. Това е предложение, което сме получили и като посредници сме го предали напред, но не сме го пуснали публично, а беше изтекло“, изтъкна Майк Раундс, републикански сенатор от Южна Дакота.

Изявлението на пресконференция в Халифакс се явява пълен обрат на епизод, доминирал новинарските емисии през цялата седмица и предизвикал истинска паника в дипломатическите среди. Изтичането на документа доведе сериозни въпроси в Киев, Вашинтон и Брюксел относно това дали администрацията на Тръмп не е застанала зад план, изгоден за Кремъл.

Рубио е дал уверения на сенаторите, че не му е известно президентът Доналд Тръмп да е обмислял прекратяване на споделянето на разузнавателни данни и военна помощ, в случай че Киев отхвърли условията.

„Той ми каза, че не знае за подобна заплаха. Целта беше след като планът вече е бил дискутиран публично в медиите, да дадем възможност на украинците да отговорят“, добави Раундс.

Американските законодатели разказаха, че сами са поискали разговора, след като били загрижени относно съдържанието на предложението и чули как световни лидери го критикуват остро. Рубио се съгласил да им обясни ситуацията и им дал разрешение да предадат какво точно им е казал.

Днес предстои да се проведе среща на украински представители с държавния секретар Рубио, министъра на армията Дан Дрискол и специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф в Женева, след което да бъде проведена среща с руска делегация. Държавите в ЕС побързаха да изпратят свои пратеници, за да влияят върху преговорите.

Съветници по националната сигурност от Франция, Германия и Италия също се очаква да играят ключова роля, докато лидерите на 27-те държави от ЕС подготвят предложение. Американският (а реално руски) документ вече беше отхвърлен от мнозина за напълно неприемлив.

Сенатор Джин Шахийн, демократ от Ню Хемпшър, която също участва във форума в Халифакс, заяви, че планът съдържа елементи, които нито Украйна, нито страните-членки на НАТО някога биха приели, включително ограничения върху разширяването на НАТО и размера на украинската армия.

„В този план има толкова много напълно неприемливи неща. Ако изобщо ще се водят истински преговори, които наистина да доведат до мирен договор между Украйна и Русия, той трябва да изглежда съвсем различно“, каза тя.

ЕС и Г-7 със съвместно изявление в отговор на мирния план на Тръмп за Украйна.

🇪🇺🤝🇺🇦 Лидерите на ЕС и Г-7 публикуваха съвместно изявление в отговор на мирния план за Украйна в 28 точки, подкрепен от американския президент Доналд Тръмп, като определиха предложението като възможна отправна точка, но с уговорката, че са необходими сериозни корекции.

В декларацията, публикувана от Европейския съвет в събота, се приветстват усилията на САЩ за постигане на мир в Украйна, но в същото време изразяват сериозни резерви относно ключови елементи от проекта.

Държавните глави изтъкват, че „границите не бива да се променят със сила“ и отхвърлят идеята за ограничаване на военния капацитет на Украйна, тъй като тези мерки биха я оставили уязвима пред бъдещи агресии.

Съвместното изявление беше подписано от председателя на Европейския съвет Антониу Коща, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и държавните и правителствените ръководители на Канада, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Япония, Нидерландия, Испания, Обединеното кралство, Германия и Норвегия.

„Смятаме проектоплана за основа, която ще изисква допълнителна работа. Готови сме да се включим в тази работа, за да гарантираме устойчив мир в бъдеще“, се казва в документа.

Лидерите настояват всякакви разпоредби, засягащи ЕС или НАТО, да се одобряват от страните членки на тези организации, а не да се решават едностранно от САЩ, Русия или Украйна.

Мирната инициатива, за която първо съобщи Axios, предвижда официално признаване на руския контрол върху части от Донецка и Луганска област, ограничения върху военната сила на Киев и изтегляне на оръжия с голям обсег. В замяна на това на Украйна и ЕС се предлагат дългосрочни гаранции за сигурност.

Според информацията САЩ са призовали Киев да приеме плана до 27 ноември. The Wall Street Journal съобщава, че Вашингтон е отправил предупреждение, според което евентуален отказ ще доведе до спиране на разузнавателната и военна помощ за украинската отбрана.

Макар планът да има подкрепата на Тръмп, той беше посрещнат от остри критики в Украйна, ЕС и Конгреса на САЩ. Анализатори, цитирани от WSJ, алармират, че на практика предложението легализира руската окупация и отслабва способностите на Украйна да се защитава.

Западни медии забелязаха и езикови странности в текста на проекта – някои пасажи изглеждат предварително написани на руски език, което поражда допълнителни въпроси за авторството и истинските намерения зад документа.

В своето изявление лидерите на ЕС и Г-7 потвърждават непоколебимия си ангажимент към суверенитета на Украйна и продължаващата координация както с Киев, така и с Вашингтон.

„Използваме случая, за да подчертаем непоколебимата си подкрепа за Украйна. В идните дни ще продължим тясното сътрудничество с Украйна и Съединените щати“, подчертава съвместната декларация.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано европейски чиновници отправиха остри критики срещу специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф заради изявленията му във връзка със замразени руски активи. Служител на ЕС заяви пред POLITICO, че Уиткоф „трябва да посети психиатър“. Реакцията дойде в отговор на съобщения, че САЩ предлагат използването на средствата, които са държани в ЕС, а от Брюксел веднага напомниха, че Вашингтон „няма право да размразява активи, съхранявани в Европа“.

Григорий Ивченко: Украинските загуби възлизат на 500 000 убити и още толкова ранени.

🇺🇦 Загубите на Украйна в хода на пълномащабната инвазия възлизат на около 500 000 загинали и толкова ранени. Това заяви Григорий Ивченко, украински депутат и член на Комитета по национална сигурност и отбрана към Върховната рада в интервю за подкаста „Суперпозиция“.

„Повече от 500 000 души са двеста, приблизително толкова са и триста“ – имайки предвид половин милион загинали и още толкова ранени. На въпрос от водещия Виктор Коломиец дали е сигурен в тези числа, той отговори: „Да... Мисля, че тези цифри могат да са още по-високи. Казвам каквото имам сега и трябва някак да комуникираме с тях“.

Ивченко е категоричен, че всяко едно решение за отстъпление от украински територии трябва да бъде взето с национален консенсус, тъй като войната е довела до „пълно опустошение за двете страни и загуба на поколения“. Освен това той засегна и темата за мирния план на Белия дом, включващ изтегляне от неокупираните части на Донецка и Луганска област, признаване на руския език като официален и отдаване под наем на земи в Донбас.

„Не вярвам в никакви преговори за стабилен мир. Никой не може да гарантира, че Путин няма да откъсва парче по парче от Украйна“, подчерта той и призова за внимателен анализ на всяка от 28-те точки на плана.

Междувременно ООН съобщава за рязък скок на жертвите сред цивилното население: през първите 10 месеца на 2025 г. са регистрирани 12 062 загинали цивилни – 27% повече от онези през цялата 2024 г. Тези числа илюстрират хуманитарната криза, предизвикана от ежедневни руски удари с дронове и ракети в цялата страна, включително срещу обекти на енергийната мрежа.

Ивченко коментира и корупционния скандал, който според него е отслабил преговорните позиции на Киев: „Нашата преговорна позиция стана по-слаба... заради този корупционен скандал“. Той призова за радикални стъпки – оставка на правителството и назначаване на премиер, ползващ се с по-висок рейтинг на доверие от Зеленски, намеквайки за фигури като Валерий Залужний и Кирило Буданов, за да се въведе парламентско-президентска република и да се отдели изпълнителната власт от Офиса на президента.

Frontline Monitor продължава да следи развитието на войната в реално време. Следете страниците ни в социалните мрежи за по-нататъшни репортажи.