Москва обяви строежа на 500-тонен безекипажен кораб за борба с подводници

🇷🇺⚓️ Русия започна строителството на първия си голям безекипажен надводен кораб за издирване и преследване на подводници. Плавателният съд с водоизместимост 500 тона се определя от Москва като първия по рода си в този клас. Проектът бе обявен от главнокомандващия Военноморския флот адмирал Александър Моисеев, според когото проектът вече е включен в Държавната програма за въоръжаване и преминава от фаза проектиране към практическа реализация.

„Корабът вече се строи и ще бъде първият от този тип. Той ще положи основата за бъдещото развитие на безекипажните системи“, заяви адмиралът в изявление за телевизия „Звезда“ на военното министерство.

Новината за новия кораб дойде на фона на широко преустройство във флота. По думите на Моисеев Северният флот вече е сформирал първия си полк за безекипажни системи, съставен от два дивизиона надводни и един дивизион подводни безпилотни апарати. Очаква се втори такъв полк да влезе в състава на Тихоокеанския флот през 2027 г. Тези две стъпки – специализиран кораб за борба с подводници и щатните дрон-съединения – разкриват замисъл, при който безекипажните машини се превръщат от импровизация в постоянна структура на флота.

Това решение не се появява в изолация. На 1 март 2025 г. Министерство на отбраната обособи отделен род – Войски за безпилотни системи. Така Москва институционализира този подход по модела, който Украйна узакони близо година по-рано с указ на президента Володимир Зеленски от юни 2024 г. Украйна обособи първа безпилотните системи – включително морските дронове – в самостоятелен род въоръжени сили и натрупа ценен боен опит, който руското командване днес се опитва да навакса.

Цитирани от Jamestown Foundation планови документи разкриват пътна карта от четири фази до 2028 г. Тя предвижда личният състав да достигне близо 210 000 души, разпределени в около хиляда формирования, като морските дрон-полкове за Северния и Тихоокеанския флот са част от етапите. Мащаба на промяната обоснова и самият министър на отбраната Андрей Белоусов, който през септември 2025 г. направи оценка, че дроновете вече поемат до 80% от огневите задачи на бойното поле.

На този фон обявеният кораб е по-скоро елемент от широка програма, отколкото самостоятелна сензация. Показателно е и дислоцирането на първото съединение – не в Черно море, където беше научен този урок, а в Северния флот, който е насочен към НАТО и охранява стратегическите подводни ракетоносци. Това сочи, че руският замисъл надхвърля рамките на черноморския театър на военните действия.

По-интересен обаче е изборът на самия тип оръжие. Русия се насочва към клас апарати, от който самата тя понесе тежки загуби в Черноморския флот, а сега ги прилага за коренно различна задача. Безекипажните катери на ВМС на Украйна (като Magura и Sea Baby), които поразиха редица ракетни, десантни и патрулни кораби на Черноморския флот, са малки ударни съдове с тегло от няколко тона. Тяхната тактика е бърза и високомобилна: сближаване, нанасяне на удар и оттегляне. Обявеният от Моисеев кораб е съвсем различен – има водоизместимост около 500 тона (колкото малка корвета), като е проектиран не за нападение срещу надводни цели, а за откриване и проследяване на подводници.

Досега руските усилия при морските дронове бяха предимно отбранителни. По-рано тази година Москва представи плаващата платформа „Плот-40“, създадена за защита на бази и пристанища от морски дронове. Преходът от статична защитна система към автономен преследвач на подводници е сериозен скок – и именно затова изисква по-голяма предпазливост от тази, която официалните съобщения предлагат.

Новината идва и на фона на поредица от морски неуспехи, които тя индиректно потвърждава. Украинската кампания с морски дронове преобрази военните операции в Черно море и принуди Русия да изтегли голяма част от плавателните си съдове от окупирания Крим към Новоросийск и други пристанища. А през юли 2026 г. Русия остана без нито един боен кораб в Средиземно море за първи път от 2013 г. На 1 юли 2026 г. това пълно отсъствие беше отбелязано от OSINT анализатори и по-късно потвърдено от Института за изследване на войната (ISW). Сред основните причини са затварянето на Босфора и Дарданели за воюващи страни по силата на Конвенцията от Монтрьо, както и упадъкът на базата в Тартус, която загуби ролята на постоянна опорна точка след падането на режима на Башар ал-Асад в Сирия. Тъкмо в месеца, в който флотът достигна това дъно в присъствието си, неговото командване представи визия за автономно бъдеще.

Пропастта между тази визия и реалното ѝ прилагане обаче остава голямо. Противоподводната борба е сред най-сложните военноморски задачи. Тя изисква изключително чувствителна хидроакустика, интеграция на данни от много сензори и продължителна, търпелива работа – способности, които безекипажните надводни съдове досега не са демонстрирали в подобен мащаб никъде по света.

За сравнение: най-напредналата платформа в този клас, американският Sea Hunter, построен по програма ACTUV на DARPA и спуснат на вода още през 2016 г. за проследяване на подводници, има водоизместимост около 135–145 тона. След близо десетилетие изпитания той все още не се е превърнал в рутинно средство. Обявеният от Москва съд е близо три пъти по-голям – амбиция, която дори водещ световен флот все още не е реализирал напълно. Автономен 500-тонен кораб, който да изпълнява такива задачи без екипаж, би бил дръзка стъпка дори за флот, който няма хроничните проблеми на руския.

Засега заявката се основава единствено на думите на един адмирал и на съобщение от официалния канал на руското военно министерство. Не се посочва корабостроителница, липсват кадри от строителния процес и няма обявен срок за пускане на вода. Към това се добавя и конкретен риск пред програмата: Jamestown Foundation посочва недостиг на финансиране от около 900 млн долара за фазите, включващи морските дрон-съединения – средства, които не са предвидени в бюджета за 2025–2026 г.

Ето защо най-реалистичният прочит е, че обявеният проект очертава по-скоро намерение, отколкото готов капитал. Фактът, че Русия изгражда постоянна институционална рамка за водене на безекипажна война по вода, е добре документиран и процесът едва ли ще бъде върнат назад. Появата на самия 500-тонен ловец на подводници в близко бъдеще обаче остава твърде малко вероятна. Тази оценка би се променила при появата на конкретни доказателства – сателитни снимки от корабостроителница, обявяване на конкретен изпълнител или спускане на корпуса на вода. Обратното – продължителната липса на следи, съчетана с вече потвърдения недостиг на средства, би потвърдила, че заявките за момента изпреварват реалните възможности. Междувременно първият проверим знак за сериозността на този курс ще бъде дали до 2027 г. вторият дрон-полк наистина ще влезе в строя на Тихоокеанския флот, както обеща адмирал Моисеев.

Иран обмислял балистичен удар по украинско пристанище след унищожения кораб „Ана“

🇮🇷⚡️🇺🇦 Режимът в Иран е стигнал до обсъждане на евентуален удар с балистични ракети срещу Одеса в отговор на потопения от украински дронове ирански сухотоварен кораб, но е отложил решението след поредица от дипломатически контакти. Това съобщи The New York Times днес, позовавайки се на ирански и западни служители. Запознати с разузнавателните сведения са очаквали да се ограничи до ракета с малка бойна глава, която да направи символичен жест, без да предизвика тежки щети.

Поводът е украинската операция в Каспийско море, проведена нощта срещу 25 юли. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че далекобойни ударни дронове са поразили на около 1000 км от територията на страната товарните кораби „Порт Оля 2“ и „Бегей“, ракетен катер от проект 12418 „Молния“ и платформата на нефтеното находище „Владимир Филановски“. Президентът Володимир Зеленски оповести „много силни резултати“ от атаките срещу съдове, използвани за превози на военни товари, свързани с Иран, както и по боен кораб. В същата нощ беше унищожен и иранският 90-метров сухотовар „Ана“ (IMO 8934491), тръгнал от Астрахан към Бендер Анзали. Загина 23-годишният ирански моряк Нима Моради; данните за ранени се разминават – иранско външно министерство съобщи за един, а Iran International за трима. Каспийско море не е нов театър на бойните действия за Киев: по данни на Maritime Executive първите му удари по руските активи в акваторията му датират от ноември 2024 г. при Каспийск, а Defence Express припомни успешното унищожаване на товарния кораб „Порт Оля 4“ от Силите за специални операции (ССО) през август 2025 г.

Основният повод за дипломатическо напрежение е товарът. Техеран настоява, че „Ана“ е транспортирал валцувана стомана, изпълнявайки стандартен курс и че Иран никога не се е намесвал в конфликта между Русия и Украйна; Руският външен министър Сергей Лавров също определи товара като цивилен. В същото време украинският посланик в Израел Йевген Корнийчук заяви, че на борда е имало компоненти за ракети и дронове, а не цивилни стоки. Двете версии за товара не съвпадат, а маршрутът Астрахан–Бендер Анзали води към Иран, докато украинската обосновка за законна военна цел стъпва върху доставките за Руската федерация. По-твърдо документиран е случаят с другите два кораба, които са документирана мишена на санкции, „Порт Оля 2“ на Министерство на финансите на САЩ, „Бегей“ на британското, а според данни на украинското разузнаване „Бегей“ е возил боеприпаси, артилерийски снаряди, бронежилетки и каски, като екипажът е спирал системата за автоматична идентификация (AIS) при преходите между ирански и руски пристанища.

Реакцията на Техеран ескалира в рамките на три денонощия. Министерството на външните работи привика украинския шарже д'афер, за да протестира срещу „враждебен и престъпен акт“. Външният министър Абас Арагчи определи удара като нарушение на Устава на ООН, което „не може да остане без отговор“, и обвини Израел, че се опитва да въвлече Европа във войната си; иранската позиция беше изложена пред върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас и Лавров. Ебрахим Азизи, председател на Комисия по национална сигурност и външна политика в парламента на Ислямската република, определи украинския ход като погрешно изчислен и заплаши, че „Украйна също може скоро да разбере, че Иран не оставя действията без отговор“. От Москва Песков определи удара като нападение „срещу самия Иран“ и вписа Каспийско море в „разширяващата се география на терористична дейност“, поставяйки го редом до газопроводите „Северен поток“ и Каспийския тръбопроводен консорциум.

Вътре в Ислямската република отговорът се оспорва открито. Консервативният „Кейхан“ представи удара като стратегически сигнал, чиято цел е Иран да бъде въвлечен във въоръжена ескалация на север. Военният анализатор Нима Акбархани предложи друга посока: „Стратегическият и точен отговор е да бъдат ударени европейски интереси, а не емоционално действие.“ Срещу тях бившият дипломат Куруш Ахмади алармира, че отварянето на нов фронт би наложило прехвърляне на войски в тази посока и би приближило НАТО до конфликта, а политологът Мазияр Агазаде описа възмездието като безполезен и изтощителен нов фронт с непропорционална цена.

Оръжието, което би било нужно за подобен ответен удар, очертава ограниченията на замисъла. Иранските ракети със среден обсег, сред които Ghadr-110 и Emad от семейството на Shahab-3, двустепенна с твърдо гориво Sejil и , се обявяват за около 2000 км при бойни глави от 700 до 1500 килограма. По права линия от Техеран до Одеса разстоянието възлиза на около 2100 км, от северозападния край на страната – под 1700 км. Малката бойна глава, за която говорят източници на The New York Times, следователно не е само начин щетите да бъдат ограничени; по-лекият полезен товар е това, което купува обсег в този край на скалата. По същата логика най-далекобойният вариант на Khorramshahr, деклариран за 4000 км, по оценка на Defence Express почти сигурно постига разстоянието за сметка на значително намален полезен товар. Евентуалната траектория на полета пък минава над Южен Кавказ и Черно море, тоест над въздушното пространство на държави, които не са страна във войната. Украинската отбрана не е строена за този клас цели: Patriot има ограничена ефективност срещу балистични ракети със среден обсег, а системите, проектирани именно за тях, като THAAD и Arrow-2 и Arrow-3, не влизат в украинския арсенал.

Отдръпването дойде след проведен разговор по телефона. Във вторник Арагчи разговаря с украинския топ дипломат Андрий Сибиха, след което написа, че е получил уверение, че нападението над иранския кораб е било непреднамерено и Украйна не търси ескалация; Техеран поиска обезщетение за нанесените загуби и заяви, че самият той също не търси ескалация. Сибиха описа същия разговор с друг акцент, като съобщи, че е предупредил Иран да се въздържи от възмездие и да спре подкрепата си за руската военна агресия срещу страната. В случая Иран си прави сметка в още един контекст: от 24 юли американските и иранските удари са на пауза, а заместник-външните министри на Иран и Оман водят преговори в Техеран за режима на корабоплаване през Ормузкия проток. Втори фронт на 2000 км от собствените му граници с противник извън собствения театър, би струвал на Ислямската република точно този преговорен процес.

Формално Украйна не се намира във военен конфликт с Иран, но от март нейното присъствие в държавите от Персийския залив е регламентирано – Зеленски подписа двустранни споразумения за сътрудничество в сферата на отбраната със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар. Киев подпомага общо пет държави, сред които и Кувейт и Йордания, в противодействието на иранските дронове; 201 украински специалисти вече работят в първите три страни. Логиката на размяната е откровена: украински прехващачи за скъпите зенитни ракети, които Заливът изразходва по дронове и които не достигат на Киев срещу руските удари. Следователно тези последни заплахи, идващи от Иран, не се отправени към неутрална държава, а към противник отвъд залива, който вече е разположил 200 от най-добрите си специалисти, за да неутрализира иранските способности в дроновата война.

Свободата на Киев за водене на бойни действия по вода се стеснява и от Вашингтон. След като украински дронове поразиха четири танкера край Новоросийск, единият от които беше нает от Chevron, президентът Тръмп предупреди Украйна да не удря неруски плавателни съдове в Черно море; изпълнителният директор на компанията Майк Уърт разговаря с висши американски служители преди да отправи предупреждението, писа The Wall Street Journal. Новоросийск е крайната точка на Каспийския тръбопроводен консорциум, по който казахстански нефт тръгва за Европа, около 2% от световния дневен добив, считан за алтернатива на руския износ.

Ударът по „Ана“ засега остава без отговор, но Техеран не е обявил случая за приключен, а обезщетението, което иска, е единственото решение, за което двете столици са се съгласили да говорят. Дали ситуацията ще се успокои, ще стане ясно от няколко проверими белега: дали Киев ще повтори удар срещу кораб под ирански флаг, дали иранската страна ще получи компенсация и дали необявеното прекратяване на огъня между САЩ и Иран ще продължи, след като снощи беше нарушено от изненадващ ирански ракетен удар срещу авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания. Нов украински удар в Каспийско море, докато преговорите с Оман са в застой, повишава вероятността заканата на Азизи да бъде изпълнена, а тогава спорът вече няма да е за един кораб и един загинал моряк, а за това дали украинските пристанища влизат в списъка с цели на иранските ракетни сили.

📸 Снимка: Абас Арагчи, министър на външните работи на Ислямска република Иран, посочи в изявление, публикувано във вторник на неговия профил в Х, че украинският му колега Андрий Сибиха е описал удара срещу ирански товарен кораб в Каспийско море като непреднамерен. (Hadi Mizban/Associated Press)

Румънски F-16 свали дрон „Шахед“ над Бузъу – първо прехващане за Румъния

🇷🇴🛡️🇷🇺 Румънски изтребител F-16 свали руски дрон над окръг Бузъу в източната част на страната около 11:02 ч. вчера – първият случай, в който румънската авиация поразява безпилотен летателен апарат в собственото си въздушно пространство след повече от година, през която изтребители бяха вдигани под тревога срещу навлезли дронове, но не откриваха огън.

Дронът падна в необитаема местност край село Падина, а отломките му се разпръснаха в житна нива. Няма пострадали хора и нанесени материални щети, съобщи областният префект. Този прехват обаче не остана единствен: сутринта на 25 юли румънски F-16 свали втори дрон над делтата на река Дунав – вторият такъв случай за по-малко от денонощие.

Президентът Никушор Дан съобщи в X, че пилотът е поразил дрона около 11 ч. местно време. „Зоната беше необитаема, така че пилотът можеше да стреля без никакъв риск“, заяви той и допълни, че компетентните институции са изпратили екипи, които проверяват района, за да установят всички детайли за инцидента.

Радарите на Министерство на отбраната на Румъния засекли целта в 09:39 ч. на около 20 км източно от Сулина – при устието на река Дунав на брега на Черно море. Оттам апаратът навлязъл във въздушното пространство на страната по маршрут Сулина–Браила–Фетещ–Бузъу.

В 09:48 ч. от 57-а авиобаза „Михаил Когълничану“ край Констанца са излетели два италиански изтребителя Eurofighter Typhoon, разположени в страната в рамките на мисията на НАТО за въздушна полиция. Тяхната ракета обаче не успяла да порази целта.

Едва след като в 10:56 ч. два румънски F-16 излетели от 86-а авиобаза край Фетещ, един от тях съумява да засече и свали дрона шест минути по-късно. Издирвателни екипи събират отломки както от румънски, така и от италиански ракети – потвърждение, че първият изстрел на съюзническата авиация над Румъния е бил неточен.

Началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Румъния генерал Георгица Влад определи вида на апарата пред журналисти въз основа на визуалната оценка на пилотите. „Визуално пилотите съобщиха, че дронът е приличал на тип „Шахед“, каза той, визирайки иранското семейство ударни дронове, което Русия използва масово за удари по Украйна. Генералът подчерта, че разследващите все още не са установили официално произхода на апарата.

Министърът на отбраната Раду Мируца беше по-категоричен, като го определи като „един от стандартните дронове, които руснаците използват“. Това определение обаче описва типа на апарата, а не представлява официално потвърждение откъде е излетял.

Румънски военен източник формулира същата оценка по по-предпазлив начин: „Тече разследване за установяване на произхода на дрона. Но в тази част на света нападателят е Русия.“

Ден по-късно тази версия получи официално потвърждение. Главната прокуратура на Румъния установи с рентгенов анализ на отломките, че сваленият на 24 юли апарат е руски дрон тип „Шахед“, от използваните от руските войски срещу Украйна. Това съобщи външната министърка Оана Цою.

По своя клас „Шахед-136“ и произвежданият по руски лиценз „Геран-2“ са ударни дронове с еднопосочна мисия, известни още като баражиращи боеприпаси. Те летят на малка височина сравнително бавно срещу предварително зададена цел или към цел, която може да бъде коригирана по време на полета.

Тези апарати не са нито балистични, нито крилати ракети. Именно ниската скорост и специфичният профил на полета ги правят сравнително лесни за визуално разпознаване, но трудни за поразяване от изтребител, предназначен за въздушен бой.

Командването на ВВС на Украйна свърза нахлуването на дрона с промяна в руската тактика за използване на дронове, наблюдавана по време на нощната атака срещу Украйна на 24 юли. Юрий Ихнат, ръководител на отдела за връзки с обществеността на ВВС, заяви пред „РБК-Украйна“, че Русия е започнала да използва ударни дронове с активни командни канали – системи, които позволяват на оператора да променя курса и целта в реално време. Според него подобни апарати все по-често се насочват срещу подвижни обекти като локомотиви и автомобили.

„Такъв дрон с mesh-мрежа влетя днес. Пресичане на държавната граница беше регистрирано някъде край Вилкове и той навлезе в Румъния“, каза Ихнат. „Там вдигнаха изтребители и президентът вече съобщи, че е свален.“

Това твърдение поставя важен въпрос, който самият Ихнат остави без окончателен отговор. Ако дронът реално е разполагал с канал за управление, той не е бил просто апарат с повредена навигация и отклонил се от маршрута, а машина, която някой е насочвал в реално време.

„Виждаме, че ако наистина е имал командни канали, възниква и въпросът: правят ли го руснаците нарочно, насочвайки тези дронове към страни от НАТО?“, добави той.

Засега обаче няма отговор на този въпрос. Москва не е поела отговорност, Букурещ не е установил мотив или намерение, а версията за умишлено изпитване на реакцията на НАТО остава хипотеза на анализатори и украински представител, но не и утвърден факт.

Ако описанието на Ихнат е точно, промяната засяга характера на заплахата. Класическият „Шахед“ следва предварително зададен маршрут и след изстрелването не може да бъде управляван. Апаратура с постоянна връзка обаче може да се пренасочва в движение, да заобикаля позиции на ПВО и да избира цели съобразно развиващата се обстановка.

Според украинския офицер такава способност често се използва срещу подвижни обекти като локомотиви и военни автомобили. Тя прави дрона и по-труден за определяне като случаен нарушител: един отклонил се апарат няма кой да върне обратно към целта или към друг маршрут, докато управляваният има оператор, който може да вземе решение за следващото му действие.

Само часове по-късно подобен сценарий се повтори. На сутринта на 25 юли радарите засякоха нов дрон в граничната зона с Украйна в 08:22 ч. Осем минути по-късно два румънски F-16 го свалиха на 10 км западно от Сфънту Георге, в делтата на Дунав, отново над необитаема местност. Министерство на отбраната посочи, че прехватът бил извършен от същия пилот със същия изтребител и същия колега, който предишната сутрин поразил апарата над Бузъу.

Произходът на втория дрон не беше обявен, но министърът на отбраната Раду Мируца заяви, че неговите характеристики съвпадат с тези на предишни потвърдени полети на руски дронове.

Материалните последици от двете нарушения са минимални: единият дрон попадна в житна нива, а другият – в необитаема зона. Промяна отчитаме обаче в поведението на отбраната: за първи път изобщо румънски пилот откри огън срещу нарушител във въздушното пространство на страната.

През последната година десетки руски дронове бяха засичани в или близо до въздушното пространство на Румъния, без нито един да бъде свален. Изтребители излитаха, следяха полета им до напускане на района или до падането им и след това се прибираха.

Голяма част от тези нарушения идват от един и същи район. От лятото на 2023 г. Русия атакува украинските пристанища Измаил и Рени, разположени в делтата на река Дунав и само на броени метри от румънския бряг. Отломки от руски дронове редовно падат в района на румънското село Плауру, намиращо се на около 300 метра от Измаил. Правителството изгради бетонни укрития за местните жители, а едновременно с това поддържа позицията, че страната не е обект на директна атака.

Именно поради факта, че това разпространяване на последиците от войната отвъд територията на Украйна дълго приличаше на неволно отклонение, а не умишлено действие, Румъния проследяваше дроновете, но не откриваше огън.

Най-сериозният предишен случай беше на 29 май, когато руски „Геран-2“, руското копие на „Шахед“, което се произвежда в предприетие в Република Татарстан, удари жилищен блок в Галац в 01:53 ч. след полунощ. При инцидента бяха ранени двама души, а 70 жители бяха евакуирани. Тогава във въздуха бяха вдигнати два F-16, но дронът не беше поразен. След удара Букурещ поиска от съюзниците ускорени доставки на модерни системи за борба с дронове.

Свалянето на 24 юли показва, че границата, след която румънските пилоти са готови да използват оръжие, вече е променена. Самият прехват подчертава и ограничението на използвания инструмент – казус, който стои зад настояването за доставки на специализирани анти-дрон системи.

Свръхзвуков изтребител, използван срещу дрон на стойност няколко десетки хиляди долара, е твърде скъпо и неефективно решение. На 24 юли бяха нужни повече от час преследване, две двойки изтребители и поне два ракетни изстрела, един от които не попадна в целта, за да бъде унищожен един дрон над празно поле.

Именно този дисбаланс между евтината заплаха и скъпата отбрана обяснява защо Букурещ толкова дълго избягваше да открива огън, особено над населени райони. Решението да се използва оръжие дойде едва когато обстоятелствата съчетаха непосредствената заплаха с минимален риск за цивилното население.

Това е първият подобен случай за Румъния, но не и за НАТО. Алиансът вече свали руски дронове над Полша на 10 септември 2025 г. Тогава около 20 безпилотника навлязоха във въздушното пространство на страната по време на мащабна руска атака срещу Украйна. Полски и нидерландски изтребители унищожиха поне три от тях – първото бойно използване на съюзническа авиация срещу въздушни цели от началото на войната.

Варшава задейства консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, на което НАТО отговори със създаване на постоянната мисия „Eastern Sentry“, насочена към укрепване на ПВО по източния фланг. В нея се включиха датски, френски, германски и британски самолети. Италианските Eurofighter Typhoon, вдигнати от авиобаза „Михаил Когълничану“ срещу дрона вчера сутринта, са част от същото подсилване. Източният фланг на НАТО постепенно преминава към единен модел на реакция: не само проследява нарушенията, но и ги неутрализира.

Разликата лежи в цената и риска. В гъсто населената Полша падащи отломки след прехват повредиха къща край Люблин, докато Румъния изчака момент, в който свалянето можеше да стане над необитаем район.

Румъния се превърна във втория член на НАТО след Полша, който влиза в пряк сблъсък с руски безпилотни апарати за по-малко от година. Тази поредица засилва въпроса дали постоянната анти-дрон отбрана не е по-разумно решение от употребата на скъпи изтребители във всеки отделен случай.

Реакцията достигна и до Брюксел. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен похвали Букурещ за действията, които описа като „бърза и ефективна реакция“. Тя допълни още, че укрепването на отбраната по източната граница на ЕС остава дългосрочен приоритет.

Крайбрежието на Черно море живее със сходна уязвимост, но засега тя се проявява с по-пасивен начин. По българското крайбрежие войната достига най-вече под формата на отломки: през август 2025 г. руски дрон „Феникс“ беше изхвърлен на плаж край Созопол; през септември разузнавателен апарат „Орлан-10“, беше открит на брега край Бургас; на 11 юни 2026 г. екип на военноморската база в града проведе контролирана детонация на останки от дрон на 14 морски мили от нос Колокита заради опасност от невзривен боен заряд.

За разлика от Румъния, която вече предприема действия за прехващане на дронове във въздуха, България засега основно се занимава с последиците от паднали и изхвърлени от морето дронове. Географията обаче е обща. Делтата на Дунав и северозападното Черноморие – районът, в който се срещат Украйна, Румъния и България – остават участъкът, през който руската война достига най-често територията на НАТО.

Че първият дрон е руски по произход, вече е потвърдено официално. Остава отворен обаче въпросът дали е бил умишлено насочван към румънското въздушно пространство. Ако разследващите намерят в отломките комуникационен модул или други следи от mesh-мрежа, версията за управляема машина на Юрий Ихнат ще получи допълнителна тежест. Заедно с това ще се засили и подозрението, че става въпрос за преднамерена провокация за изпитване на реакцията на НАТО.

Повторението на подобен инцидент в два последователни дни изостря въпроса, но само по себе си не дава окончателен отговор. Засилените руски удари срещу украинските дунавски пристанища означават повече изстреляни апарати в непосредствена близост до границите на НАТО, а това неизбежно увеличава риска от отклонения и навлизане в чуждо въздушно пространство.

Сигурното след 25 юли е друго: в рамките на две денонощия източният фланг на НАТО премина от пасивно наблюдение към действие – румънската авиация откри огън два пъти срещу нарушители. Всяко следващо подобно навлизане вече ще бъде оценявано спрямо този нов, значително по-нисък праг на търпимост.

ARTEMIS II на САЩ отново дълбоко над Черно море, южно от Крим.

🇺🇸📡🇷🇺 Разузнавателен самолет ARTEMIS II на Сухопътните войски на САЩ прекара днешния 20 юли в продължителна патрулна мисия южно от Крим, една от редките такива на американската пилотирана авиация над Черно море от месеци насам. Полетът е документиран по открити данни от Itamilradar – издание, специализирано в мониторинг на военната авиация: бордът с регистрация N159L и позивна BRIO66 излетя от Румъния, прекоси западната половина на морето и продължи стотици километри на изток, до централния басейн, вместо да остане близо до крайбрежието.

През цялото време той остана в международното въздушно пространство, далеч от окупирания полуостров, но траекторията му осигури широк обхват към него и към източната част на Черно море. В хода на мисията машината за кратко изчезна от покритието на ADS-B (системата, чрез която самолетите излъчват позицията си и са видими на публичните радари), след което се появи отново в същия участък, без да прекъсва своя маршрут. Подобно поведение се наблюдава често при чувствителни разузнавателни операции.

ARTEMIS II е втората машина по програмата Airborne Reconnaissance and Targeting Exploitation Multi-Mission Intelligence System (ARTEMIS). Тя представлява модифициран бизнес самолет Bombardier Challenger 650, който компанията Leidos представи през декември 2022 г. Фирмата го оперира в полза на Сухопътните войски по модела „разузнаване като услуга“ (intelligence as a service): самолетът, екипажите и поддръжката са собственост на частния изпълнител, а събраните данни се предоставят на армията. Специализацията на платформата е в областта на електронното (ELINT) и комуникационно разузнаване (COMINT) – прехващане и геолокиране на радарни емисии, военни комуникации и друга електромагнитна активност върху обширна площ. По данни на Leidos самолетът лети по-високо и вижда по-далеч от турбовитловите машини на средна височина от семейството RC-12 Guardrail, които предстои да замени. Първият самолет от програмата беше използван в мисии още през септември 2020 г. над Грузия и Абхазия, а от май 2021 г. е разгърнат в Европа.

ARTEMIS обаче е само преходна платформа. Сухопътните войски на САЩ преустройват изцяло въздушното  разузнаване с програмата HADES (High Accuracy Detection and Exploitation System). Тя залага на реактивни самолети за голяма височина, базирани на Bombardier Global 6500, с интегратор Sierra Nevada Corporation. Според плановете, потвърдени през април, първият прототип трябваше да премине летателни изпитания през пролетта, а първата изцяло оборудвана машина се очаква наесен за оперативни тестове. За да ускори темпото, през януари компанията закупи четвърти Global 6500. До въвеждане в строй тежестта на реалната дейност се изнася от преходни платформи – ARTEMIS, системата ARES на L3Harris и модифицирани машини по инициативата ATHENA. Днешният полет е ярък пример как изглежда тази дейност на практика.

Черно море се превърна в чувствителна зона за американските платформи след инцидента от 14 март 2023 г. Тогава руски изтребител Су-27 над международни води изля част от горивото си върху американски дрон MQ-9 Reaper и закачи витлото му, което принуди операторите да го приводнят. Пилотираните мисии на САЩ не спряха напълно, но по оценка на Itamilradar през последните месеци те оредяха значително в сравнение с ранните етапи на войната, а рутинното наблюдение на региона се пое основно от европейските съюзници. Това лято обаче американското присъствие отново се завърна в полезрението: същият борд BRIO66 беше засечен в средата на април да изпълнява дълги орбити от румънския бряг към центъра на Черно море. На 14 юли руската държавна агенция ТАСС, позовавайки се на източник от европейските среди за управление на въздушното движение, също съобщи за ARTEMIS II, който е излетял от Констанца и е кръстосвал южното Черно море на височина над 10 км. Днешната мисия е второто подобно засичане в рамките на седмица.

От позицията южно от Крим сензорите на платформата покриват целия полуостров, движението на кораби в източната част на Черно море и излъчванията в дълбочина чак до Новоросийск. Именно в това пристанище Черноморският флот на Руската федерация изтегли голяма част от бойните си кораби още през октомври 2023 г. след украинските удари срещу Севастопол. В момента електромагнитната среда на полуострова е изключително наситена. Крим попада във фокуса на украинската ударна кампания, обявена от президентa Володимир Зеленски в края на юни. На 1 юли Службата за сигурност на Украйна (СБУ) потвърди 5 удара от дронове по хангари на авиобаза „Саки“, където в този момент се намираха изтребители Су-30 и Су-30СМ. Към 19 юли командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди „Мадяр“ отчете, че фериботният капацитет през Керченския пролив е съкратен със 75% след серия от удари по плавателни съдове. Освен това град Керч в източния край на полуострова остана изцяло без източник на захранване след удари по енергийната мрежа. За самолет, чиято основна задача е да картографира мястото и работата на вражески радари, небе с толкова активна въздушна отбрана и електронна борба подсигурява изобилен материал за анализ.

Дали тази единична мисия сигнализира за трайно завръщане на американския разузнавателен фокус към Черно море, остава открит въпрос – от Itamilradar също не бързат с категоричните заключения. Данните, върху които може да се стъпи, все още са оскъдни, но пък са напълно реални: две засичания за седмица след месеци на отсъствие. Важна подробност е също фактът, че през по-голямата част от полета машината беше видима на публичните тракери. Екипажът има възможност да изключи транспондера, а самолет, който иска да остане скрит, не би излъчвал своя сигнал в ефира. Това подсказва, че същата видимост е допусната съзнателно, ако не и целенасочено търсена – присъствието се регистрира ясно както в Москва, така и сред съюзниците.

Десет загинали при руския ракетен удар по кораба „Golden Leo“ край Одеса

🇷🇺🚢🇺🇦 10 души, сред които украински лоцман, загинаха при руски ракетен удар по търговски кораб „Golden Leo“, плавал под флага на Гвинея-Бисау, поразен на 19 юли, докато напуска пристанището на Одеса с товар царевица. Окончателния брой на жертвите съобщи Администрацията на морските пристанища на Украйна (АМПУ) след спасителна операция, продължила цялата нощ: 8 моряци бяха извадени живи и откарани на брега, а пожарът на борда беше локализиран едва призори днес.

Според Военноморските сили на Украйна корабът е ударен с три крилати ракети Х-59/Х-69 – авиационно оръжие, което руската тактическа авиация изстрелва от разстояние и лети към целта на малка височина. Попаденията са дошли в десния борд, в района на надстройката – частта на кораба, в която се намират мостикът и жилищните помещения на екипажа – и на борда е избухнал пожар. Флотът подчерта, че съдът, собственост на турска компания, не е представлявал никаква военна заплаха: в момента на атаката той е плавал по украинския морски коридор, натоварен със зърно, на излизане от зоната на бойните действия. ВМС на Украйна определиха удара като умишлена атака по цивилното корабоплаване и грубо нарушение на международното хуманитарно право.

На борда са се намирали 18 души – 17 моряци, граждани на Сирия и Индия, и украински лоцман от „Делта-лоцман“, клона на АМПУ, чиито служители извеждат търговските кораби от украинските пристанища към открито море. В спасителната операция се включиха части на Морската служба за търсене и спасяване и ВМС. До късно снощи осем души бяха евакуирани в болница в Одеса, двама от тях с наранявания, съобщи министърът на възстановяването, инфраструктурата и транспорта Микола Калашник. Първоначално флотът говореше за петима загинали и петима изчезнали; до късната вечер потвърдените жертви станаха шестима при четирима в неизвестност, а на сутринта на 20 юли АМПУ обяви, че загиналите са десет.

„Русия удари цивилен кораб, движещ се по украинския морски коридор. [...] Цивилен кораб. Международен екипаж. Маршрут, който гарантира глобалната продоволствена сигурност. Путин видя в това поредната цел“, написа снощи министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига. АМПУ описа атаката като умишлено нарушение на международно морско право, насочено към глобалната продоволствена сигурност и свободата на търговското корабоплаване, а премиерът Сергий Корецки уточни, че корабът е бил поразен непосредствено след като е напуснал пристанището. Официален руски коментар за удара по „Golden Leo“ към 20 юли липсва.

Атаката е третата срещу търговски кораб под чужд флаг в украински води само за три денонощия. Вечерта на 17 юли руски ракетен удар срещу одеското пристанище засегна съд под флага на Маршаловите острови: попадението в надстройката запали пожар и рани 4 души от 17-членния екипаж. На следващия ден, 18 юли, при удара по пристанищната инфраструктура на Одеска област беше поразен сухотоварният „Venturo“ под флага на Антигуа и Барбуда, плаващ от Варна към румънското пристанище Сулина. Един моряк беше убит, други трима бяха ранени, а корабът изгуби ход и остана да дрейфува; украинските ВМС евакуираха от него всичките 17 филипински моряци, докато ударите по крайбрежието продължаваха. Според ръководителя на Одеската областна военна администрация Олег Кипер същата атака е разрушила складове, резервоари и сгради на пристанището, а докато аварийните екипи са отстранявали последиците, руските сили нанесли повторен удар, повредил специализирана спасителна техника – самите спасители са се укрили навреме и не са пострадали.

Министерството на отбраната на Руската федерация пое отговорност за удара по „Venturo“: заяви, че ударът е нанесен с дрон, а плавателните съдове в района са превозвали военни товари: твърдение без независимо потвърждение, което украинските власти отхвърлят, определяйки удара като насочен срещу цивилното корабоплаване. За „Golden Leo“ от Москва не е прозвучала дори такава версия.

Морският коридор, по който се е движил „Golden Leo“, е маршрутът, който върна износа на украинско зърно по море след юли 2023 г., когато Русия се оттегли от зърнената сделка и обяви, че разглежда корабите към украинските пристанища като потенциални военни цели. Оттогава търговските съдове излизат от одеските пристанища и се движат на юг покрай западния бряг на Черно море, в териториалните води на Румъния и България, към Босфора – трасе, което за близо три години неутрализира заплахата от блокада и задържа Украйна сред водещите световни износители на царевица и пшеница. Ударите от последните три дни падат именно върху този канал – вече не само складовете и крановете на брега, а върху самите кораби и хората на тях.

Равносметката от последните три денонощия: три поразени търговски кораба под три различни флага – на Маршаловите острови, Антигуа и Барбуда и Гвинея-Бисау – 11 загинали и 9 ранени, а моряците на борда са граждани на Филипините, Сирия и Индия. Сред 10-те жертви от „Golden Leo“ е украинският лоцман – човек, чиято работа беше да изведе натоварения с царевица кораб в открито море.

Още 12 съда в Черно море: 159 за 12 дни от операция „МоЛоЧКа“

🇺🇦⚓️🇷🇺 През изминалата нощ оператори от Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха нови 12 плавателни съда от руския „сенчест флот“ в Черно море. Сред тях са 9 кораба за сухи товари, 1 петролен танкер, 1 газовоз и 1 влекач. С това общият брой на поразените кораби за 12 денонощия в рамките на операция „МоЛоЧКа“ достигна 159, включително 117 в Азовско и 42 в Черно море.

Официалният канал на СБС детайлизира резултатите от нощните удари по подразделения. 9-те сухотоварни кораба са записани на сметката на 9-и батальон „Кайрос“ към 414-а бригада „Птиците на Мадяр“, на 1-ви отделен център, на 412-а бригада Nemesis и на 413-и полк „Рейд“. Танкерът е поразен от „Рейд“, а газовозът и влекачът са дело на 1-ви отделен център. Командващият СБС Роберт Бровди, известен със своята позивна „Мадяр“, оповести същите данни в канала си и уточни, че кадри от ударите ще бъдат публикувани по-късно.

Самият замисъл на операцията, формулиран от Бровди, обяснява защо броячът на поразените цели расте толкова бързо, без нито един от тези кораби всъщност да е потънал. „Всеки самоходен плавателен съд да се превърне в дрейфуващ по морето шлеп – сляп и глух. Целта не е да замърсим акваторията с петролни разливи, затова не правим пробойни“, пише той, описвайки крайната задача като „неизлечима парализа на логистиката на петрол, гориво и товари, заобикалящи санкциите“. Ударите умишлено вадят от строя само навигацията, връзката и ходовата част, докато корпусът остава невредим. Тъй като корабът не се води унищожен, а само изведен от експлоатация, тук възниква разминаване, което лесно може да подведе читателя: „поразен“ не означава „потопен“, а обездвижен. Точно затова 159 кораба за 12 нощи е напълно реален оперативен резултат, а не пропагандно раздуване на числата.

Операцията стартира на 6 юли под кодовото име „МоЛоЧКа“, чието значение Бровди разкри публично на 15 юли: абревиатурата МЛЧК се разчита като „Москва ще падне през Крим“ (Москва Лопнет Через Крым). Първата фаза премина изцяло в Азовско море и приключи със 116 поразени кораба за 9 денонощия. В нощта срещу 15 юли – Деня на украинската държавност – СБС прехвърлиха усилията си към Черно море, където удариха първите 20 плавателни съда (17 танкера, 2 газовоза и 1 влекач). Следващата нощ донесе още 11 поразени цели, а последната – споменатите 12 плавателни съда.

Мишена на кампанията не е целият „сенчест флот“, а неговото най-уязвимо звено. Поради плитките терминали, през които Русия изнася петрол, големите танкери не могат да приближат брега. Товарът се доставя до тях с по-малки фидерни (совалкови) съдове с дължина около 140 метра и товароносимост близо 7000 тона, които постоянно снуват между пристанищата и рейда. За запълването на един голям танкер са нужни между 12 и 15 такива курса. Ударите по този совалков флот уцелиха ахилесовата пета на цялата логистична верига – без него големите танкери са принудени да стоят празни на котва, а износът през Волго-Донския канал, по думите на Бровди, става практически невъзможен. Освен това Азовско море е ключова икономическа артерия и за други суровини – през Донско-Азовския канал преминава близо една четвърт от руския износ на пшеница.

Ефектът от кампанията беше потвърден от няколко независими външни източника. На 11 юли Ройтерс съобщи, че Русия е преустановила приема на заявки за преминаване през Керченския проток и е спряла движението по Донско-Азовския канал. Сателитни данни, цитирани от OSINT канала Oko Gora, показват драстично свиване на корабния трафик в Азовско море – от 132 кораба на 6 юли до едва 43 на 12 юли (като останалите в движение са предимно спомагателни единици като влекачи). Джордж Барос от Института за изследване на войната (ISW) отчете 55% спад в активността на предавателите по автоматичната идентификационна система (AIS) между 30 юни и 11 юли. Сателитни кадри на Planet Labs също така фиксираха пожар на петролен танкер близо до протока. Съвпадането на четири различни изследователски метода – данни за корабоплаването, радарни изображения, AIS телеметрия и оптични снимки – прави картината на блокирания трафик неоспорима.

Използваното оръжие все още не е официално обявено, но военните анализатори приписват успехите главно на дроновете камикадзе FP-2 на компанията Fire Point. Техният полезен товар (бойна глава) бе увеличен на 200 кг, а обсегът им достига около 370 км. Тези апарати използват сателитна връзка, която позволява на операторите да ги управляват от огромно разстояние. Макар това да е експертна оценка, а не официално потвърждение от Киев, тя напълно обяснява защо Азовско море – което Москва дълги години третираше като свое вътрешно езеро – изведнъж се оказа уязвимо по цялата си площ.

Операция „МоЛоЧКа“ не е изолирано събитие. В края на юни президентът Володимир Зеленски обяви старта на 40-дневна кампания от далекобойни удари срещу Крим и руския тил с цел оказване на натиск върху Кремъл за започване на преговори. В първите ѝ дни украинските сили поразиха авиобазите Саки и Гвардейско, складове за ирански дронове „Шахед“ и зенитно-ракетни комплекси С-400 край Керч. Стартиралата на 6 юли морска операция се разгръща в рамките на същия времеви прозорец и е насочена към същия географски център на тежестта.

От чисто военна гледна точка кампанията има оперативно, а не стратегическо значение: тя не променя линията на съприкосновение на сушата и не лишава Русия от общата ѝ способност да води войната. Тя обаче поставя под сериозен въпрос логистиката на целия южен фронт. Крим се снабдява по три основни линии – железопътни фериботи, тръбопроводи/автомобилен транспорт през Кримския мост и морски доставки. Първите два маршрута вече пострадаха сериозно от предишни украински удари по фериботи и горивни складове, а сега новата кампания парализира и третия. Руските военни блогъри вече отправят остри критики към собственото си командване за това, че е оставило логистичния флот без никакво прикритие, определяйки Азовско море като „стрелбище“ за украинските безпилотни системи.

Украйна разкри тайния си арсенал за брегова отбрана в Одеска област.

🇺🇦 Украйна показа публично мобилна ракетна установка за брегова отбрана, получена тайно преди 4 години и оттогава скрита от камерите. С това тя разкри за първи път как точно изглежда доставената от САЩ система за брегова отбрана RGM-84D Harpoon Block 1C.

По време на посещение в Одеска област тази седмица военнослужещи демонстрираха пълния арсенал от базирани на брега противокорабни оръжия пред президента Володимир Зеленски. Това включваше произведената в Украйна ракетна система „Нептун“, норвежката „Naval Strike Missile“ (NSM), шведската RBS-15 и бреговата батарея „Харпун“, която Украйна получи от САЩ и Дания още през 2022 г.

Командването на Военноморските сили отделно потвърди пред „Интерфакс-Украйна“, че посещението е включвало брифинг за ударните възможности на флота. В рамките на координационната среща за сигурността в южния регион системите „Нептун“ и „Харпун“ бяха изброени наред с безпилотни системи от ново поколение и торпеда.

В действителност „Харпун“ влиза в експлоатация малко след пристигането си в Украйна, а служители на Пентагона заявиха, че системата е помогнала за потапянето на поне два руски кораба в Черно море. Военноморските сили на Украйна обаче умишлено пазеха точния ѝ външен вид в тайна, като замъгляваха или пропускаха пусковата установка в официалните кадри с години, въпреки че самата ракета се превърна в една от най-значимите оръжейни системи, които Киев получи в началото на войната.

Демонстрацията тази седмица най-накрая разкри конкретната версия, с която Украйна оперира – пускова установка, монтирана върху шаси на товарен камион, пренасяща четири контейнера за ракети. Тази конфигурация е адаптирана от базираната на кораби система, около която ВМС на САЩ първоначално са проектирали „Харпун“. Самата ракета, конструирана от Boeing, използва дизайн, проектиран преди няколко десетилетия и многократно модернизиран след това. Тя лети непосредствено над водната повърхност, използвайки активно радарно самонасочване, за да поразява кораби на разстояния, които при повечето версии варират около 70 до 130 морски мили в зависимост от конкретния вариант на въоръжение.

„Нептун“, произведената в страната ракета, показана до нея, остава знаковото противокорабно оръжие на Украйна и системата, потопила през април 2022 г. крайцера „Москва“ – флагман на Черноморския флот на Руската федерация – атака, принудила руската страна години наред да държи останалите си големи надводни линейни кораби далеч от украинския бряг. Разработен от киевското конструкторско бюро „Луч“, което използва за отправна точка съветската ракета Х-35, преди значително да модернизират обсег, насочване и електроника, противокорабният вариант на „Нептун“ пренася бойна глава с тегло около 150 кг до максимален обсег близо 300 км. В същото време по-новият вариант за поразяване на наземни цели, наречен „Long Neptune“, който Зеленски представи в края на миналата година, разширява този обсег до приблизително 1000 км за удари дълбоко в руската територия.

Норвежката „Naval Strike Missile“, показана заедно с украинската и американската системи, е по-модерен дизайн, създаден специално за трудно засичане от вражеските радари. Ракетата пренася 120 кг проникваща бойна глава на разстояние от 200 до 300 км в зависимост от версията, като се движи със скорост до 1100 км в час. Тя навигира към целта чрез комбинация от GPS, инерциално насочване и система за съпоставяне на релефа, която сравнява терена, над който лети, с предварително заредена карта, преди да мине към пасивна инфрачервена глава за самонасочване в крайната си фаза. Това ѝ позволява автоматично да разпознае целта, без да излъчва никакъв сигнал, който врагът би могъл да засече и заглуши. Дискусиите за доставката на норвежки ракети „Naval Strike Missile“ за Киев циркулират от 2023 г., но публичното показване тази седмица бележи първото потвърждение, че системата реално е стигнала до украински ръце, вместо да остане тема за спекулации.

Шведската RBS-15, официално наречена Gungnir на името на митологичното копие, използвано от скандинавския бог Один, допълва показания арсенал и има своята потвърдена бойна история на украинска служба. Украинските ВМС използваха ракети RBS-15 през април 2026 г., за да унищожат сондажната платформа „Сиваш“ в Черно море, което руските сили използваха за наблюдение на въздушното пространство, електронна война и импровизирана позиция за ПВО. Ракетата пренася по-тежка – около 200 кг полубронебойна, осколочно-фугасна бойна глава в сравнение с Naval Strike Missile, достигайки 200-300 км обсег при съпоставима скорост, но разчита на активна радарна глава за самонасочване в крайната си фаза вместо на инфрачервено насочване. Това ѝ дава допълнителната възможност да се насочва към източника на вражеското заглушаване, ако целта се опита да заслепи ракетата по електронен път.

Демонстрацията на четирите системи заедно изпраща послание, което надхвърля обикновената показност и показва, че Украйна е изградила истински ешелонирана мрежа за брегова отбрана от ракетните технологии на четири страни, всяка със специфични предимства в обсега, дизайна на бойната глава и насочването. Това прави невъзможно да се използва каквато и да е единична руска контрамярка срещу целия арсенал наведнъж. Руски боен кораб и платформа за сондаж, изправени пред черноморското крайбрежие на Украйна, трябва да се съобразяват с украинската ракета, която вече потопи флагмана на техния флот, американско оръжие, чиято точна стартова конфигурация остана тайна в продължение на четири години, и два отделни дизайна от Западан Европа, които използват различни философии за насочване в крайната фаза. Тази комбинация вече принуди руския надводен флот да премине към по-предпазливи и отдалечени режими на експлоатация в сравнение с първите месеци на войната.

Мощен взрив на морски дрон разтърси пристанище Констанца в Румъния

🇷🇴 Мощна експлозия разтърси пристанище Констанца в Румъния днес сутринта, след като открит по-рано в близките води морски дрон се самовзриви, съобщиха от румънското министерство на отбраната.

Местните власти описаха устройството като „вид морски дрон, подобен на използваните във войната в Украйна“, като подчертаха, че то не принадлежи на румънските въоръжени сили и не е свързано с провежданите наскоро военни учения в региона на Черно море.

Безпилотният апарат беше намерен по-рано днес в цивилната зона на черноморското пристанище. Силите за сигурност от Румънската разузнавателна служба (SRI), Бреговата охрана и Министерството на отбраната вече бяха отцепили района.

В Констанца се намира авиобаза „Михаил Когалничану“ – мащабен обект на НАТО със значително присъствие на американски военни.

Инцидентът се случва само дни след като руски камикадзе дрон „Геран-2“ се разби в жилищна сграда в Галац, Източна Румъния, предизвиквайки експлозия и пожар, при които двама души бяха ранени.

В отговор на инцидента Букурещ изгони руския генерален консул в Констанца и закри Генералното консулство на Руската федерация в столицата. Прокуратурата е започнала разследване на последния инцидент.

След експлозията в Галац, румънският президент свика извънредно заседание на Висшия съвет за национална отбрана, за да обсъди „последиците от най-сериозния инцидент, засегнал националната ни територия“ от началото на руската инвазия в Украйна.

Три танкера бяха поразени от дронове в Черно море край бреговете на Турция.

🌊💥🛢️ Три петролни танкера са били поразени от неизвестни дронове в Черно море близо до северната брегова линия на Република Турция. Това съобщи изданието Turkiye Today на 28 май, като се позова на корабната агенция „Трибека“.

Танкерът James II, плаващ под флага на Палау без товар, е бил ударен в машинното отделение на около 50 мили северно от Тюркели и на около 47 мили от Босфора. По време на инцидента на борда на плавателния съд е бил неговия 20-членен екипаж, уточниха местни медии.

„На мястото са изпратени лодки на брегова охрана. Докладвано е, че всички членове на екипажите и на трите плавателни съда се намират в добро състояние“, заявиха от агенцията.

При отделен, но свързан инцидент в същия район, други два танкера – Altura и Velora, и двата плаващи под флага на Сиера Леоне и също под баласт, са били ударени, докато са провеждали дейност по прехвърляне на товар от кораб на кораб.

Все още няма потвърждение от независими източници за произхода на безпилотните апарати, допълва медията.

Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна докладваха по-рано същия ден за нощна операция, насочена срещу инфраструктура на Черноморския флот на Руската федерация в окупирания Крим и Краснодарския край.

СБС са поразили руската фрегата „Адмирал Есен“ на пристанището в Новоросийск през нощта на 23 май, което е общо четвъртата атака срещу този кораб от началото на март месец насам, поясняват украински служители.

Командирът на СБС Роберт Бровди потвърди атаката с публикация във Facebook, в който я определи като част от непрекъснатите усилия срещу посочения кораб. „Орисан си да потънеш някой ден, краста такава – няма да се скриеш“, написа Бровди, обръщайки се директно към кораба.

Той изброи и други цели, поразени по време на същата операция. Сред тях са фрегата от проект 12356 близо до кей във военноморската база в Новоросийск, както и ракетна корвета на въздушна възглавница от проект 1239 в същата зона.

Бровди посочи, че СБС са ударили и ключова руска енергийна инфраструктура. Това включва двата терминала на нефтени комплекс „Шесхарис“ в Новоросийск и петролната база „Грушовая балка“, която той определи като най-големия петролен резерв в Кавказ с капацитет от около 1,2 милиона тона гориво.

В друга успешна операция по-рано този месец, проведена заедно със Службата за сигурност на Украйна (СБУ), бяха поразени два танкера от „сенчестия флот“ на Руската федерация в подходите на същото пристанище.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че ударите са част от украинската стратегия за налагане на „санкции“ срещу кораби, участващи в транспортирането на руски суров петрол в заобикаляне на западните ограничения.

Украински дронове отново посетиха Новоросийск: Избухна пожар в пристанището, властите блокират пътища.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха град Новоросийск в Краснодарски край на Руската федерация в петък вечерта, предизвиквайки силен пожар на местното пристанище, според изявления на местни служители и кадри от очевидци.

В района е регистрирана работа на мобилни отряди за противовъздушна отбрана, като в социалните мрежи бяха публикувани кадри от множество експлозии и опити за прехващане на дроновете.

Кметът на града Андрей Кравченко първоначално потвърди за нападението, а малко по-късно обяви и опасност от ракетен удар. Местните власти наложиха извънредни мерки за сигурност като блокиране на ключови пътни артерии в района.

„В района на крайбрежната алея от улица „Исаев“ до улица „Суворовска“ движението на превозни средства е преустановено! Разходките по крайбрежната алея са забранени! Транспортният трафик в посока Геленджик е спрян от кръстовището на улиците „Судостална“ и „Портова“, както и в посока Новоросийск откъм Кабардинка“, заяви Кравченко в официално съобщение.

По предварителни данни основните попадения са нанесени на територията на търговското пристанище в града, където е избухнал силен пожар. Новоросийск е сред водещите руски пристанища на Черно море и ключов хъб за износ на петрол и търговски стоки.

Местни жители в социалните мрежи изразиха недоволството си от създалия се хаос, като някои отбелязаха, че по време на въздушната тревога непълнолетни лица са карали скутери по улиците на града, чийто звук е близък до този на приближаващите дронове, което е довело до допълнителна паника.

Два Майора: Русия няма противодействие украинските дронове-майки със Starlink.

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински дронове, оборудвани със Starlink терминали и носещи малки FPV дронове, поразяват руски зенитни-ракетни артилерийски комплекси „Панцир-С1“ и „Тунгуска“, а също така бойни кораби, катери, гранични застави и постове за въздушно наблюдение в окупирания Крим.

Заплахата беше потвърдена от руският военен канал „Два майора“ в публикация от 30 април, в която описва устойчиво нарастване на сигналите за подобни апарати над полуострова и признава, че стандартните руски средства за електронна война остават неефективни – управлението на FPV се ретранслира на честотите на Starlink в Ku-band, вместо на класическите честоти за контролни канали на 2,4 и 5,8 GHz.

Платформата-носител е FP-1 на украинската компания Fire Point. Машината има размах на крилата 5 м, дължина 3,5 м, продължителност на полета 12 часа, обхват до 1600 км и полезен товар до 120 кг. Според реконструкции на руски източници, FP-1 пренася два FPV-дрона на пилони под крилата, в комбинация с бойна глава с тегло 20–30 кг. Самият FPV запазва собствената си бойна глава. Starlink терминалът е инсталиран на носителя и служи за ретранслация на сигнала за управление на FPV – пакетите минават през Ku-обхвата на сателитната група, а не през стандартните канали на 2,4 и 5,8 GHz, които се потискат от руските системи „Поле-21“ и автомобилните комплекси „Сан“.

FP-1 беше представен публично през май 2025 г. на отбранителна изложба в Киев. Производството нарасна от 30 единици дневно в средата на 2025 г. до над 100 дневно към края на лятото; до август 2025 г. Fire Point обяви месечна продукция от 3000 единици. Цената е около 55 000 долара на единица – близо четири пъти по-ниска в сравнение с иранския „Шахед-136“.

Концепцията за носител плюс FPV дебютира в април 2025 г., когато звено „Призраци“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) използва морски дронове със Starlink, за да унищожи бойни катери и зенитно-ракетен комплекс „Тор-М2“ край брега на полуострова. Първите съобщения за въздушния вариант над Крим датират от март 2026 г. – около шест седмици преди публичното признание от страна на руски военни блогъри.

Промяната в профила на целите разширява радиуса на заплахата за руските сили на полуострова. Класически атаки с FPV дронове бяха ограничени до близо 25 км от линията на контакт поради прохождението на сигнала, което е ограничено от хоризонта. Носител, който лети на височина и ретранслира сигнала на Starlink, позволява разгръщане на FPV срещу цели в Севастопол, Саки, Джанкой и южното крайбрежие на Крим, без операторът да се намира в обсега на руския контрабатареен огън. Веригата на поразяване се свежда до издигане на носителя, спускане на FPV в близост до целта, терминално насочване през спътниковия ретранслатор и удар.

Препоръките на „Два майора“ към руските военни очертават мащабите на пропуска в подготовката. Авторът отправя призив за поставяне на защитни мрежи върху корабните надстройки, разполагане на повече оптични и акустичните детектори, постове за въздушно наблюдение с прожектори и въоръжаване на отряди с гладкоцевни оръжия 12-ти калибър. Освен това той цитира собствените си публикации, според които въпросът за мрежите на корабите е стоял на дневен ред в руското командване още от есента на 2025 г. и не е получил решение. Тонът на публикацията е открито самокритичен – „трябваше да бъде направено вчера“ – и потвърждава забавена реакция при вече известна заплаха.

Оперативните последици могат да бъдат разпределени в три направления. Първо: руските комплекси за ПВО с малък обсег около Крим (Панцир-С1, Тор-М2 и Тунгуска) стават уязвими не само за далекобойни ракети (Storm Shadow, ATACMS), но и за евтини ударни дронове с FPV.

Второ: икономиката на размяната продължава да е силно неблагоприятна за руската страна – комплект FP-1 + 2 два малки FPV дрона струва около 60–80 000 долара срещу цел на стойност 15 милиона.

Трето: моделът пренася във въздуха принципа на „носител плюс точно евтино оръжие“, демонстриран от ГУР в Черно море през април 2025 г. Опитът на руската страна за обратно инженерство на украинския дрон „Молния“ беше документиран през юни 2025 г. от Euromaidan Press, но до момента не е известно да има руски аналог със Starlink-ретранслация.

Производственият капацитет, възлизащ на 3000 броя FP-1 месечно + десетки хиляди FPV, позволява системна употреба на тази комбинация през периода май–октомври, когато светлото време над Черно море е най-много. Руският отговор остава ограничен до ръчно откриване (гладкоцевно оръжие, наблюдателни постове), след като Starlink терминалите не подлежат на локално заглушаване.

Дълготрайното неутрализиране изисква отрязване на Starlink по линия на доставките (невъзможно по очевидни политически причини) или средства за откриване на носителя на голяма височина – способност, която която в момента отсъства в инструментариума на руската армия.

Инцидент в Босфора: Контейнеровозът KAPPA за малко не отнесе исторически имения в Истанбул

🇷🇺⚓️🇹🇷 147-метровият контейнеровоз KAPPA изгуби управление при транзитно плаване през Босфора, разминавайки се на броени метри от историческите имения, разположени по бреговете на пролива в европейската част на Истанбул.

Произшествието е станало около полунощ близо до Йеникьой, след като плавателният съд се е отклонил от курса по причини, които все още се изясняват. По предварителни данни корабът е претърпял повреда в руля веднага след навлизането си в Босфора.

Плавателният съд, който е отплавал от пристанище Измит в северозападна Турция, е успял да спре на броени метра от бреговата линия и разположените в непосредствена близост резиденции, известни като „ялъ“. Тези исторически имения са разположени по протежение на Босфора и се считат за едни от най-ценните имоти в Истанбул.

След инцидента корабоплаването през пролива беше временно спряно и в двете посоки като превантивна мярка за безопасност.

Спешни екипи на Главна дирекция за крайбрежна безопасност на Турция бяха незабавно изпратени на място, а водолази извършиха обстойни проверки за щети и инспекции в продължение на около шест часа. След края на проверката, заседналият кораб беше изтеглен с помощта на влекачите Kurtarma-5, Kurtarma-6 и Kurtarma-8. Властите потвърдиха, че той ще бъде изведен от Босфора и закотвен на безопасно място.

Кадри от въздуха показаха плавателния съд в опасна близост до сушата, докато спасителните екипи работеха в района. Движението през Босфора остана затворено до пълното завършване на операцията по изтегляне.

Пожарът в пристанище Туапсе продължава над 24 часа след украинския удар.

🔥 Руските аварийни служби продължават над денонощие да се борят с огнената стихия на територията на черноморското пристанище Туапсе, причинена от удар на украински дрон в нощта срещу четвъртък. Огънят обхвана терминала и рафинерията на „Роснефт“ – една от десетте най-големи такива в страната с годишен капацитет от 12 милиона тона суров петрол, съобщава The Moscow Times.

По данни на украинското военно разузнаване, цитирани от Kyiv Independent и United24 Media, дроновете са поразили дълбоководните стрели за товарене на петрол, тръбопроводи и резервоари в морския терминал. Пушекът от пожара се простря около 200 км над Черно море и може да бъде видян от космоса.

Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев съобщи за две жертви – възрастна жена и момиче в тийнейджърска възраст, както и за няколко ранени, потърсили медицинска помощ. Петролен танкер, плавал под флага на Либерия, също е бил засегнат, а турският му капитан е хоспитализиран.

Терминалът в Туапсе е ключов за руския петролен износ със способностите си да натоварва до 17 милиона тона гориво годишно, а рафинерията на „Роснефт“ произвежда бензин, дизел, мазут и петрохимия за местния пазар и износ. Съоръжението е поразявано многократно при украински атаки в миналото. Министерството на отбраната на Руската федерация съобщи, че в нощта на атаката са свалени 207 украински дрона, без да обели и дума за поредната горяща рафинерия.

Украйна атакува танкер от сенчестия флот на Русия.

🇺🇦🎯🇷🇺 Петролен танкер е бил атакуван в руски териториални води в Черно море. Плаващ под либерийски флаг, корабът е бил мишена на нападение край бреговете на Краснодарския край в четвъртък, съобщава руската информационна агенция ТАСС, позовавайки се на източник от руското правителство.

В доклада се посочва, че атаката е била извършена от безпилотни летателни апарати на Военноморските сили на Украйна. Капитанът на плавателния съд, който е турски гражданин, е бил ранен при инцидента.

 

Четири години от потопяването на крайцера „Москва“.

🔙 На 13 април 2022 г. Украйна нанесе исторически удар, потопявайки гордостта на Черноморския флот на Руската федерация – ракетния крайцер „Москва". Поразен от две противокорабни ракети „Нептун", той потъна и по този начин влезе в историята като първият ракетен крайцер, унищожен в бойни действия в съвременната епоха.

Крайцерът от клас „Слава", дълъг 186 метра, е приет на въоръжение през 1983 г. под името „Слава" и е носел екипаж от около 510 души. Той изпълняваше ролята на основна платформа за противовъздушна отбрана и командване на руските военноморски операции в Черно море. Когато двете ракети Р-360 „Нептун" поразиха кораба откъм бордовата страна, пожарите достигнаха до боеприпасите на борда. Министерство на отбраната на Руската федерация първоначално призна единствено за пожар и евакуация на екипажа. На следващия ден Кремъл призна, че корабът е потънал по време на буксиране към Севастопол в лоши метеорологични условия – версия, в която украинският удар изобщо не фигурираше.

Истинският брой на жертвите остава неизяснен. Руските власти в крайна сметка признаха един загинал моряк и 27 изчезнали, но военен съд в Севастопол впоследствие обяви поне 17 от изчезналите за мъртви. Олексий Данилов, тогавашен секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, посочи коренно различна цифра – според него от 510 души екипаж са били спасени едва 58. Независима проверка и на двете твърдения не е била възможна.

Оръжието, потопило „Москва", само по себе си се превърна символ на амбициозните цели на украинската отбрана. Разработката на Р-360 „Нептун" започна през 2015 г. в конструкторското бюро „Луч" в Киев – една година след анексията на Крим и началото на войната в Донбас. Базирана на съветската Х-35, но с подобрен обсег и електроника, ракетата влезе в експлоатация едва през март 2021 г. – по-малко от година преди най-значимата си употреба. Дозвуковият полет на ниска височина над водната повърхност в съчетание с активна радарна глава за самонасочване, произведена от киевската фирма „Радионикс", се оказаха достатъчни, за да преодолеят отбраната на кораб, оборудван със зенитно-ракетен комплекс С-300Ф.

Редица публикации твърдяха, че турски дрон Байрактар TB2 е бил използван за отвличане на вниманието на радарните оператори на „Москва" в момента на удара. Нидерландската разузнавателна група Oryx определи тази версия като „почти сигурно невярна", посочвайки, че кораб от класа на „Москва" е напълно способен да проследява множество цели едновременно. По-убедително обяснение предложи Naval News, който посочи верига от небрежности: занижена бойна готовност, лоша радарна дисциплина и очевидно неактивни системи за близка отбрана. По-късно NBC News съобщи, че американското разузнаване е предоставило на Украйна потвърждение за местоположението на кораба, макар Вашингтон да поддържаше позицията, че решенията за целеуказване са вземани единствено от Киев.

Оперативните последици от удара бяха незабавни и трайни. Със загубата на флагмана си – и единствения кораб в Черноморския флот с далекобойна ПВО – Русия изгуби способността си да проектира военноморска мощ край украинското крайбрежие. До средата на 2022 г., под заплахата от ракети „Нептун" и доставените от Запада „Харпун", флотът се бе оттеглил до голяма степен от западната част на Черно море. Възможността за амфибиен десант срещу Одеса, която седмици наред определяше украинското отбранително планиране, на практика отпадна, отбеляза Newsweek в седмиците след удара.

„Москва" се превърна в най-големият руски боен кораб, потопен в битка от Втората световна война насам, и първият руски флагман, потопен след броненосеца „Княз Суворов" в битката при Цушима през 1905 г.

Този исторически успех не остана изолирано събитие, а постави началото на тенденция във военноморските операции на Украйна. Окуражена от своя успех, тя започна систематични удари по активите на Черноморския флот през следващите две години с комбинация от ракети „Нептун", морски дронове и крилати ракети Storm Shadow, унищожавайки или повреждайки повече от половината от бойните кораби в неговия състав, а това в крайна сметка принуди флота да премести значителна част от оперативния си капацитет от Севастопол към Новоросийск.

„Москва" не просто беше повратна точка в морската война – тя доказа, че държава без конвенционален флот може да оспори и в крайна сметка да наложи доминация в морското пространство срещу ядрена сила, при условие че съчетае успешно собствено ракетно производство, иновации в безпилотните технологии, както и разузнавателна подкрепа от Запада.

Украински дронове поразиха фрегата „Адмирал Макаров" в Новоросийск и буровата платформа „Сиваш" в Черно море

🇺🇦💥🇷🇺 През изминалата нощ украински дронове нанесоха удари срещу две стратегически руски цели, фрегатата „Адмирал Макаров", базирана в пристанището на Новоросийск, както и плаваща сондажна платформа „Сиваш" в Черно море.

Операцията срещу бойния кораб е извършена от 1-ви оперативен център на Силите за безпилотни системи (СБС), с планиране и координация от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), съобщи командирът на СБС Роберт Мадяр в своя канал в Telegram. Първоначално беше съобщено, че поразената цел е била фрегатата „Адмирал Григорович", но по-късно информацията беше коригирана, че ударът е бил нанесен по „Адмирал Макаров", носител на същите крилати ракети „Калибър".

„Адмирал Макаров" е фрегата от проект 11356, въведена в експлоатация през 2017 г. в Черноморския флот на Руската федерация. Корабът е въоръжен с осем пускови установки за крилати ракети „Калибър-НК" с обхват до 2500 км, зенитно-ракетен комплекс „Штил-1" с 24 ракети и 100-мм оръдие А-190. След потъването на крайцера „Москва" през април 2022 г. тя пое ролята на де факто флагман на Черноморския флот. Според Мадяр зенитните ракети от борда на фрегатата са били изстрелвани по време на подхода на дроновете, но не са успели да предотвратят поражението. Степента на щетите е в процес на уточняване от разузнаването.

Успоредно с удара по кораба, дронове на 413-и полк „Рейд" от СБС, съвместно със силите за дълбочинно поразяване на Военноморските сили на Украйна, атакуваха сондажната платформа „Сиваш", разположена недалеч от Голицинското газово находище в Черно море, е била многократна мишена на украински удари. Русия я използва като наблюдателен пост, ретранслационен възел за комуникации и позиция за системи за електронна война и ПВО с малък обхват, насочени срещу инфраструктурата в Одеска и Николаевска област. През март при подобна операция там беше унищожен руски хеликоптер Ка-27 – първият известен случай на поразяване на хеликоптер от FPV дрон, изстрелян от надводен дрон.

В по-широк план, нощта беше белязана и от мощен удар по нефтения терминал „Шесхарис" в Новоросийск, който е сред най-големите хъбове за износ на петрол в южна Русия, както и краен пункт на тръбопроводите на държавната „Транснефт". Според независимия руски канал ASTRA и украинското издание Exilenova Plus най-интензивен пожар е избухнал на първия кей на терминала, като е бил поразен и вторият. Системите SCADA за компютърно управление на съоръжението също са били засегнати, а терминалът няма да може да продължи товаренето поради повредената инфраструктура. Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев потвърди удара, но в характерния си стил го описа като „падане на отломки от безпилотници" и съобщи за осем ранени, включително две деца, както и повреди по жилищни сгради.

Това не е първият удар по „Адмирал Макаров" през последните месеци. На 2 март Генералният щаб на ВСУ потвърди удари по две фрегати от Черноморския флот („Адмирал Есен" и „Адмирал Макаров") при масирана атака с дронове срещу военноморската база в Новоросийск, в която използвани около 200 ударни дронове. В резултат на нападението „Адмирал Есен" понесе критични поражения, които го лишават от способността да бъде пускова платформа за крилати ракети „Калибър", по данни на източник от СБУ, цитиран от Kyiv Post.

Новоросийск се утвърди като основна оперативна база на Черноморския флот, след като серия украински удари срещу Крим принудиха значителна част от руските кораби да бъдат предислоцирани. Постоянните атаки по пристанищната и военноморската инфраструктура на града обаче сочат, че преместването не е осигурило очакваната защита.

Удар по нефтения терминал „Шесхарис": три точки на поражение, пълно спиране на товаренето

🛢️🚫🇷🇺 Украйна нанесе поредния удар с дронове по Претоварния комплекс „Шесхарис“ на пристанище Новоросийск, в рамките на който бяха регистрирани попадения в три отделни цели, чието поражение едновременно на практика парализира експортните операции на терминала.

Според наличните кадри, публикувани от руски медии и местни жители, и съгласно анализа на украинския OSINT канал CyberBoroshno, първият удар е засегнал Кей №1, където е регистриран най-мащабния пожар вследствие на нефтени разливи. Видео, публикувано от очевидци от източния бряг на Цемеската бухта, показва мащабен пожар в зоната на кея. Вторият удар е бил насочен към Кей №2. Третото попадение е поразило SCADA възлите и клапаните на тръбопроводната система, управляваща комерсиалния отчет и разпределение на нефтените потоци между кейовете.

SCADA (Supervisory Control and Data Acquisition) системите осъществяват автоматизиран контрол върху налягане, дебит и маршрутизация на нефта от резервоарите към товарните ръкави. Без тях операторите на терминала не могат нито да измерват преминаващи обеми, нито да насочват нефта към конкретен кей – дори ако физическата му инфраструктура е непокътната, без функциониращ SCADA контрол товаренето е технически невъзможно.

Едновременното поражение на двата основни кея и на управляващите възли означава де факто спиране на товаренето. Терминалът разполага с 3 кея, способни да обслужват до 7 съда по едно и също време, но при два повредени и компрометирана система за контрол и разпределение третият кей не може да функционира самостоятелно в пълноценен режим.

Това се наслагва върху щетите от мащабната операция на СБУ на 1–2 март, при която бяха повредени шест от седемте нефтоналивни ръкава на „Шесхарис“, радарът за насочване на система С-300ПМУ-2 и зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С2“. Още преди удара през април терминалът товареше „под планирания обем“, по данни на отраслови източници, цитирани от Reuters.

Това е най-големият нефтен терминал в южна Русия, собственост на АО „Черномортранснефт“, и обработва над 30% от руския износ на нефт. Според данни на Ballast Markets, терминалът притежава капацитет до 1,5 милиона барела дневно и обслужва танкери с водоизместване до 250 000 тона. При оперативен дебит от около 760 000 барела дневно, регистриран през октомври 2025 г., и цена на петрола над 100 долара за барел – ниво, надхвърлено в резултат от кумулативния ефект на украинските удари и конфликта около Иран, според OSW Centre for Eastern Studies – всеки ден престой на терминала означава потенциални загуби от порядъка на десетки милиони долари приходи от нефтени продажби. Петролните приходи формират около 25% от руския държавен бюджет, което превръща всяко прекъсване на износа в пряко въздействие върху способността на Москва да финансира военните си операции.

По изчисления на Reuters, към края на март около 40% от руския капацитет за износ на нефт е спрян, а износът от Черно море е спаднал с 26% на годишна база. Последният удар вероятно ще задълбочи този спад. Възстановяването на SCADA инфраструктура е значително по-сложно и продължително от ремонта на физически повредени кейове и товарни ръкави – то изисква специализирано оборудване, калибриране и пускане в експлоатация, което при режим на санкции и ограничен достъп до западни индустриални компоненти може да отнеме седмици. Поражението на контролните системи, а не само на физическата инфраструктура, е показателно за нарастващата прецизност при избора на цели от украинска страна – ударът е планиран така, че да увеличи максимално много оперативния ефект, а не просто да причини видими щети.

Руското министерство на отбраната не е публикувало конкретни последици от атаката. Оперативният щаб на Краснодарски край съобщи за паднали „отломки от БПЛА“ в две предприятия, а кметът Кравченко – за удар по жилищен блок в Южния район. Руските власти продължават да представят подобни атаки предимно през призмата на успешни прехващания, без да признават значими поражения по критична инфраструктура.

Украински дронове удариха нефтения терминал „Шесхарис" в Новоросийск

🔥 Пристанище Новоросийск отново е обхванато от пламъци след като стана мишена на серия от удари на украински дронове. Оперативният щаб на Краснодарски край съобщи, че „отломки от БПЛА" са паднали на територията на две предприятия в града, като в единия от случаит е възникнал пожар.

Кметът на Новоросийск Андрей Кравченко заяви, че отломки от прехващане на дрон са попаднали върху жилищен блок в Южния район, като информацията за пострадали се уточнява.

Независимото руско издание Astra, позовавайки се на OSINT анализ и кадри, публикувани от очевидец на източния бряг на Цемеската бухта, установи, че ударът е насочен към Претоварния комплекс „Шесхарис", най-големият нефтоналивен терминал в южна Русия. Обектът принадлежи на АО „Черномортранснефт", дъщерна структура на „Транснефт", и осигурява приемането, съхранението и експортното натоварване на суров петрол и нефтени продукти на танкери. Терминалът разполага с три кея, способни едновременно да обслужват до седем съда с водоизместване до 250 000 тона, и обработва над 30% от износа на руски нефт, по данни на специализираното издание Ballast Markets.

Атаката идва в период, в който „Шесхарис" все още не е възстановил пълния си капацитет след мащабната операция на Службата за сигурност на Украйна от 1–2 март. Тогава, според данни на Въоръжените сили на Украйна и потвърждение от сателитни снимки, бяха повредени 6 от 7 нефтоналивни ръкава на терминала, а заедно с тях – радарен комплекс 30Н6Е2 на ЗРК С-300ПМУ-2 „Фаворит" и ЗРК „Панцир-С2". Операцията беше проведена от центъра за специални операции „Алфа“ на СБУ в координация с Граничната служба, Главно управление на разузнаването (ГУР), Силите за безпилотни системи и Силите за специални операции.

Новоросийск е най-голямото руско пристанище на Черно море с годишен оборот от около 155 милиона тона и над 1 500 визити от танкери годишно. В непосредствена близост до „Шесхарис" е морският терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), през който преминават около 80% от износа на казахстански нефт. Терминалът на КТК беше сериозно повреден при атака с морски дронове на 29 ноември 2025 г., което доведе до спиране на товаренето и дипломатическо напрежение между Астана и Киев – казахстанският министър на енергетиката нарече удара „неприемлем" и насочен срещу „изцяло гражданска критична инфраструктура" (US News).

Поредицата удари по нефтената инфраструктура на Новоросийск през последните месеци, включително с крилати ракети „Нептун", ударни БПЛА и морски дронове, е довела до сериозно ограничаване на експортен капацитет. По изчисления на Reuters, към края на март 2026 г. около 40% от руския капацитет за износ на нефт е спрян, а износът от Черно море е спаднал с 26% на годишна база. Новоросийск конкретно товари петрол „под планираните обеми" от атаката в началото на март насам. Комбинираният ефект от ударите и нарушенията на пазара заради конфликта между Иран и коалицията доведе до превишаване на цената от 100 долара за барел. Приходите от петрол формират около 25% от руския държавен бюджет, което прави инфраструктурата за износ в стратегическа цел с пряко въздействие върху способността на Москва да финансира военните си операции.

Руското министерство на отбраната не е публикувало конкретни данни за атаката от неделя вечерта. Днес то заяви, че 66 украински дрона са били унищожени над Краснодарски край. Федералните власти продължават да акцентират върху успешното прехващане, без да признават мащабните щети по ключова инфраструктура. Кметът на Новоросийск Кравченко напомни на жителите за забраната за заснемане и публикуване на снимки и видеа, разкриващи последиците от ударите.

Black Sea Petroleum се отказва от руския петрол в полза на алтернативни трасета

🇬🇪🇷🇺 Black Sea Petroleum (BSP), първата пълномащабна петролна рафинерия в Грузия, обяви плановете си да замени изцяло руския суров петрол с алтернативни източници. Стратегическото решение има за цел да разшири пазарните възможности, по-специално в Европейския съюз.

В интервю за Business Weekly, излъчено вчера, изпълнителният директор и основател на Black Sea Petroleum Давид Поцхверия посочи, че компанията вече няма да приема или преработва руски петрол в рафинерията си в Кулеви – единствената в Грузия.

„Задачата ни е да заменим изцяло настоящия руски суров петрол. Започваме работа с туркменски петрол, а на следващ етап планираме да използваме казахстански и други алтернативни източници“, заяви Поцхверия. Преходът е проектиран така, че да гарантира работата на BSP в динамичната пазарна среда и да заобиколи санкциите върху продуктите с руски произход.

Този ход е особено навременен, тъй като ЕС засилва санкционния режим към енергийния износ от Руската федерация, принуждавайки много компании да преразгледат източниците си. Пренасочвайки се към петрол от Туркменистан и Казахстан, BSP се нарежда за повторен достъп до европейския пазар, където търсенето на рафинирани продукти остава стабилно.

Въпреки това са налице логистични предизвикателства. Планираният транзит на туркменски суров петрол през железопътната система на Азербайджан среща забавяния, въпреки предварителните споразумения.

„За съжаление, и донякъде неочаквано, жп транзит през Азербайджан в нашата посока се оказа затруднен“, обясни Поцхверия. Той добави, че отлагането на доставките от Туркменистан е повлияло на способностите на BSP да диверсифицира веригата си за доставки. Въпреки това, щом жп връзка заработи пълноценно, тя ще отвори врати и за други източници, включително казахстански петрол.

Решението на BSP е в синхрон с продължаващите геополитически промени, след като ЕС наложи забрана върху петролни продукти, рафинирани от руски суровини. Съветът на ЕС официално прие новия регламент за постепенно премахване на вноса на руски газ по тръбопроводи и втечнен природен газ (LNG) в рамките на стратегията REPowerEU.

Новите правила предвиждат забрана за тръбопроводен газ да влезе в сила 6 седмици след прилагането на регламентите, с преходни периоди за наличните договори. До началото на 2027 г. ще бъде наложена пълна забрана за внос на LNG, а доставките по газопроводи ще спрат окончателно до есента на същата година.

Междувременно Бреговата охрана на САЩ разреши транзита на руски петролен танкер до Куба. Решението облекчава енергийния натиск върху комунистическия остров, който е изправен пред тежка енергийна криза и честа парализа на електрическата мрежам, оставяща територията на цялата страна на тъмно.

Според The New York Times, натовареният с около 730 000 барела петрол танкер е бил локализиран само на няколко морски мили от териториалните води на Куба. Доставката се разглежда като временно решение на енергийната криза в страната, осигуряващо резерви за период от няколко седмици в момент на засилващи се икономически санкции.

Неизвестен дрон порази петролен танкер край Босфора.

🚨 Неизвестен дрон порази петролния танкер Altura недалеч от Босфора в Черно море, докато плава, натоварен с руски суров петрол.

Според репортаж на Bloomberg, танкерът от клас Suezmax е превозвал около един милион барела петрол от сорта „Уралс“, натоварен от руското пристанище Новоросийск, когато е бил ударен на около 15 морски мили от Босфора. Изданието съобщава, че в близост до мостика на кораба е избухнала експлозия, а малко след това в машинното отделение е започнала да навлиза вода.

Турската телевизия NTV предава, че плавателният съд е претърпял щети по палубата, мостика и машинното отделение. В репортажа, цитиращ Министерство на транспорта и инфраструктурата на Турция, се отбелязва, че видът на дрона, използван при атаката, все още не е потвърден и към момента не е известни дали дронът е въздушен или морски.

Танкерът, плаващ под флага на Сиера Леоне, е имал екипаж от 27 турски граждани. Няма съобщения за жертви.

След подаден сигнал за бедствие от кораба, турските власти изпратиха в района части на бреговата охрана, екипи за морска безопасност и кораб за спешна помощ. По-късно до кораба пристигнаха подразделения на турския военноморски флот.

Данни, цитирани от украинското военно разузнаване, сочат, че Altura е част от руския „сенчест флот“, който се използва за транспортирнае на петрол за заобикаляне на международните санкции. За година и половина между началото на 2024 и средата на 2025 г. той е превозил 6 милиона барела руски суров петрол.

По информация на Bloomberg, плавателният съд се намира под санкции, наложени от Обединеното кралство и Европейския съюз, въпреки че в момента не попада в санкционния списък на САЩ.

Обстоятелствата около удара и отговорността за нападението остават неясни. До момента няма официални изявления за поемане на отговорност.

Инцидентът следва подобен случай от декември, когато руският танкер „Валерий Горчаков“ беше поразен от дрон в пристанището на Ростов на Дон, което предизвика пожар на борда и доведе до жертви сред екипажа.