Два Майора: Русия няма противодействие украинските дронове-майки със Starlink.

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински дронове, оборудвани със Starlink терминали и носещи малки FPV дронове, поразяват руски зенитни-ракетни артилерийски комплекси „Панцир-С1“ и „Тунгуска“, а също така бойни кораби, катери, гранични застави и постове за въздушно наблюдение в окупирания Крим.

Заплахата беше потвърдена от руският военен канал „Два майора“ в публикация от 30 април, в която описва устойчиво нарастване на сигналите за подобни апарати над полуострова и признава, че стандартните руски средства за електронна война остават неефективни – управлението на FPV се ретранслира на честотите на Starlink в Ku-band, вместо на класическите честоти за контролни канали на 2,4 и 5,8 GHz.

Платформата-носител е FP-1 на украинската компания Fire Point. Машината има размах на крилата 5 м, дължина 3,5 м, продължителност на полета 12 часа, обхват до 1600 км и полезен товар до 120 кг. Според реконструкции на руски източници, FP-1 пренася два FPV-дрона на пилони под крилата, в комбинация с бойна глава с тегло 20–30 кг. Самият FPV запазва собствената си бойна глава. Starlink терминалът е инсталиран на носителя и служи за ретранслация на сигнала за управление на FPV – пакетите минават през Ku-обхвата на сателитната група, а не през стандартните канали на 2,4 и 5,8 GHz, които се потискат от руските системи „Поле-21“ и автомобилните комплекси „Сан“.

FP-1 беше представен публично през май 2025 г. на отбранителна изложба в Киев. Производството нарасна от 30 единици дневно в средата на 2025 г. до над 100 дневно към края на лятото; до август 2025 г. Fire Point обяви месечна продукция от 3000 единици. Цената е около 55 000 долара на единица – близо четири пъти по-ниска в сравнение с иранския „Шахед-136“.

Концепцията за носител плюс FPV дебютира в април 2025 г., когато звено „Призраци“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) използва морски дронове със Starlink, за да унищожи бойни катери и зенитно-ракетен комплекс „Тор-М2“ край брега на полуострова. Първите съобщения за въздушния вариант над Крим датират от март 2026 г. – около шест седмици преди публичното признание от страна на руски военни блогъри.

Промяната в профила на целите разширява радиуса на заплахата за руските сили на полуострова. Класически атаки с FPV дронове бяха ограничени до близо 25 км от линията на контакт поради прохождението на сигнала, което е ограничено от хоризонта. Носител, който лети на височина и ретранслира сигнала на Starlink, позволява разгръщане на FPV срещу цели в Севастопол, Саки, Джанкой и южното крайбрежие на Крим, без операторът да се намира в обсега на руския контрабатареен огън. Веригата на поразяване се свежда до издигане на носителя, спускане на FPV в близост до целта, терминално насочване през спътниковия ретранслатор и удар.

Препоръките на „Два майора“ към руските военни очертават мащабите на пропуска в подготовката. Авторът отправя призив за поставяне на защитни мрежи върху корабните надстройки, разполагане на повече оптични и акустичните детектори, постове за въздушно наблюдение с прожектори и въоръжаване на отряди с гладкоцевни оръжия 12-ти калибър. Освен това той цитира собствените си публикации, според които въпросът за мрежите на корабите е стоял на дневен ред в руското командване още от есента на 2025 г. и не е получил решение. Тонът на публикацията е открито самокритичен – „трябваше да бъде направено вчера“ – и потвърждава забавена реакция при вече известна заплаха.

Оперативните последици могат да бъдат разпределени в три направления. Първо: руските комплекси за ПВО с малък обсег около Крим (Панцир-С1, Тор-М2 и Тунгуска) стават уязвими не само за далекобойни ракети (Storm Shadow, ATACMS), но и за евтини ударни дронове с FPV.

Второ: икономиката на размяната продължава да е силно неблагоприятна за руската страна – комплект FP-1 + 2 два малки FPV дрона струва около 60–80 000 долара срещу цел на стойност 15 милиона.

Трето: моделът пренася във въздуха принципа на „носител плюс точно евтино оръжие“, демонстриран от ГУР в Черно море през април 2025 г. Опитът на руската страна за обратно инженерство на украинския дрон „Молния“ беше документиран през юни 2025 г. от Euromaidan Press, но до момента не е известно да има руски аналог със Starlink-ретранслация.

Производственият капацитет, възлизащ на 3000 броя FP-1 месечно + десетки хиляди FPV, позволява системна употреба на тази комбинация през периода май–октомври, когато светлото време над Черно море е най-много. Руският отговор остава ограничен до ръчно откриване (гладкоцевно оръжие, наблюдателни постове), след като Starlink терминалите не подлежат на локално заглушаване.

Дълготрайното неутрализиране изисква отрязване на Starlink по линия на доставките (невъзможно по очевидни политически причини) или средства за откриване на носителя на голяма височина – способност, която която в момента отсъства в инструментариума на руската армия.

Инцидент в Босфора: Контейнеровозът KAPPA за малко не отнесе исторически имения в Истанбул

🇷🇺⚓️🇹🇷 147-метровият контейнеровоз KAPPA изгуби управление при транзитно плаване през Босфора, разминавайки се на броени метри от историческите имения, разположени по бреговете на пролива в европейската част на Истанбул.

Произшествието е станало около полунощ близо до Йеникьой, след като плавателният съд се е отклонил от курса по причини, които все още се изясняват. По предварителни данни корабът е претърпял повреда в руля веднага след навлизането си в Босфора.

Плавателният съд, който е отплавал от пристанище Измит в северозападна Турция, е успял да спре на броени метра от бреговата линия и разположените в непосредствена близост резиденции, известни като „ялъ“. Тези исторически имения са разположени по протежение на Босфора и се считат за едни от най-ценните имоти в Истанбул.

След инцидента корабоплаването през пролива беше временно спряно и в двете посоки като превантивна мярка за безопасност.

Спешни екипи на Главна дирекция за крайбрежна безопасност на Турция бяха незабавно изпратени на място, а водолази извършиха обстойни проверки за щети и инспекции в продължение на около шест часа. След края на проверката, заседналият кораб беше изтеглен с помощта на влекачите Kurtarma-5, Kurtarma-6 и Kurtarma-8. Властите потвърдиха, че той ще бъде изведен от Босфора и закотвен на безопасно място.

Кадри от въздуха показаха плавателния съд в опасна близост до сушата, докато спасителните екипи работеха в района. Движението през Босфора остана затворено до пълното завършване на операцията по изтегляне.

Пожарът в пристанище Туапсе продължава над 24 часа след украинския удар.

🔥 Руските аварийни служби продължават над денонощие да се борят с огнената стихия на територията на черноморското пристанище Туапсе, причинена от удар на украински дрон в нощта срещу четвъртък. Огънят обхвана терминала и рафинерията на „Роснефт“ – една от десетте най-големи такива в страната с годишен капацитет от 12 милиона тона суров петрол, съобщава The Moscow Times.

По данни на украинското военно разузнаване, цитирани от Kyiv Independent и United24 Media, дроновете са поразили дълбоководните стрели за товарене на петрол, тръбопроводи и резервоари в морския терминал. Пушекът от пожара се простря около 200 км над Черно море и може да бъде видян от космоса.

Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев съобщи за две жертви – възрастна жена и момиче в тийнейджърска възраст, както и за няколко ранени, потърсили медицинска помощ. Петролен танкер, плавал под флага на Либерия, също е бил засегнат, а турският му капитан е хоспитализиран.

Терминалът в Туапсе е ключов за руския петролен износ със способностите си да натоварва до 17 милиона тона гориво годишно, а рафинерията на „Роснефт“ произвежда бензин, дизел, мазут и петрохимия за местния пазар и износ. Съоръжението е поразявано многократно при украински атаки в миналото. Министерството на отбраната на Руската федерация съобщи, че в нощта на атаката са свалени 207 украински дрона, без да обели и дума за поредната горяща рафинерия.

Украйна атакува танкер от сенчестия флот на Русия.

🇺🇦🎯🇷🇺 Петролен танкер е бил атакуван в руски териториални води в Черно море. Плаващ под либерийски флаг, корабът е бил мишена на нападение край бреговете на Краснодарския край в четвъртък, съобщава руската информационна агенция ТАСС, позовавайки се на източник от руското правителство.

В доклада се посочва, че атаката е била извършена от безпилотни летателни апарати на Военноморските сили на Украйна. Капитанът на плавателния съд, който е турски гражданин, е бил ранен при инцидента.

 

Четири години от потопяването на крайцера „Москва“.

🔙 На 13 април 2022 г. Украйна нанесе исторически удар, потопявайки гордостта на Черноморския флот на Руската федерация – ракетния крайцер „Москва". Поразен от две противокорабни ракети „Нептун", той потъна и по този начин влезе в историята като първият ракетен крайцер, унищожен в бойни действия в съвременната епоха.

Крайцерът от клас „Слава", дълъг 186 метра, е приет на въоръжение през 1983 г. под името „Слава" и е носел екипаж от около 510 души. Той изпълняваше ролята на основна платформа за противовъздушна отбрана и командване на руските военноморски операции в Черно море. Когато двете ракети Р-360 „Нептун" поразиха кораба откъм бордовата страна, пожарите достигнаха до боеприпасите на борда. Министерство на отбраната на Руската федерация първоначално призна единствено за пожар и евакуация на екипажа. На следващия ден Кремъл призна, че корабът е потънал по време на буксиране към Севастопол в лоши метеорологични условия – версия, в която украинският удар изобщо не фигурираше.

Истинският брой на жертвите остава неизяснен. Руските власти в крайна сметка признаха един загинал моряк и 27 изчезнали, но военен съд в Севастопол впоследствие обяви поне 17 от изчезналите за мъртви. Олексий Данилов, тогавашен секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, посочи коренно различна цифра – според него от 510 души екипаж са били спасени едва 58. Независима проверка и на двете твърдения не е била възможна.

Оръжието, потопило „Москва", само по себе си се превърна символ на амбициозните цели на украинската отбрана. Разработката на Р-360 „Нептун" започна през 2015 г. в конструкторското бюро „Луч" в Киев – една година след анексията на Крим и началото на войната в Донбас. Базирана на съветската Х-35, но с подобрен обсег и електроника, ракетата влезе в експлоатация едва през март 2021 г. – по-малко от година преди най-значимата си употреба. Дозвуковият полет на ниска височина над водната повърхност в съчетание с активна радарна глава за самонасочване, произведена от киевската фирма „Радионикс", се оказаха достатъчни, за да преодолеят отбраната на кораб, оборудван със зенитно-ракетен комплекс С-300Ф.

Редица публикации твърдяха, че турски дрон Байрактар TB2 е бил използван за отвличане на вниманието на радарните оператори на „Москва" в момента на удара. Нидерландската разузнавателна група Oryx определи тази версия като „почти сигурно невярна", посочвайки, че кораб от класа на „Москва" е напълно способен да проследява множество цели едновременно. По-убедително обяснение предложи Naval News, който посочи верига от небрежности: занижена бойна готовност, лоша радарна дисциплина и очевидно неактивни системи за близка отбрана. По-късно NBC News съобщи, че американското разузнаване е предоставило на Украйна потвърждение за местоположението на кораба, макар Вашингтон да поддържаше позицията, че решенията за целеуказване са вземани единствено от Киев.

Оперативните последици от удара бяха незабавни и трайни. Със загубата на флагмана си – и единствения кораб в Черноморския флот с далекобойна ПВО – Русия изгуби способността си да проектира военноморска мощ край украинското крайбрежие. До средата на 2022 г., под заплахата от ракети „Нептун" и доставените от Запада „Харпун", флотът се бе оттеглил до голяма степен от западната част на Черно море. Възможността за амфибиен десант срещу Одеса, която седмици наред определяше украинското отбранително планиране, на практика отпадна, отбеляза Newsweek в седмиците след удара.

„Москва" се превърна в най-големият руски боен кораб, потопен в битка от Втората световна война насам, и първият руски флагман, потопен след броненосеца „Княз Суворов" в битката при Цушима през 1905 г.

Този исторически успех не остана изолирано събитие, а постави началото на тенденция във военноморските операции на Украйна. Окуражена от своя успех, тя започна систематични удари по активите на Черноморския флот през следващите две години с комбинация от ракети „Нептун", морски дронове и крилати ракети Storm Shadow, унищожавайки или повреждайки повече от половината от бойните кораби в неговия състав, а това в крайна сметка принуди флота да премести значителна част от оперативния си капацитет от Севастопол към Новоросийск.

„Москва" не просто беше повратна точка в морската война – тя доказа, че държава без конвенционален флот може да оспори и в крайна сметка да наложи доминация в морското пространство срещу ядрена сила, при условие че съчетае успешно собствено ракетно производство, иновации в безпилотните технологии, както и разузнавателна подкрепа от Запада.

Украински дронове поразиха фрегата „Адмирал Макаров" в Новоросийск и буровата платформа „Сиваш" в Черно море

🇺🇦💥🇷🇺 През изминалата нощ украински дронове нанесоха удари срещу две стратегически руски цели, фрегатата „Адмирал Макаров", базирана в пристанището на Новоросийск, както и плаваща сондажна платформа „Сиваш" в Черно море.

Операцията срещу бойния кораб е извършена от 1-ви оперативен център на Силите за безпилотни системи (СБС), с планиране и координация от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), съобщи командирът на СБС Роберт Мадяр в своя канал в Telegram. Първоначално беше съобщено, че поразената цел е била фрегатата „Адмирал Григорович", но по-късно информацията беше коригирана, че ударът е бил нанесен по „Адмирал Макаров", носител на същите крилати ракети „Калибър".

„Адмирал Макаров" е фрегата от проект 11356, въведена в експлоатация през 2017 г. в Черноморския флот на Руската федерация. Корабът е въоръжен с осем пускови установки за крилати ракети „Калибър-НК" с обхват до 2500 км, зенитно-ракетен комплекс „Штил-1" с 24 ракети и 100-мм оръдие А-190. След потъването на крайцера „Москва" през април 2022 г. тя пое ролята на де факто флагман на Черноморския флот. Според Мадяр зенитните ракети от борда на фрегатата са били изстрелвани по време на подхода на дроновете, но не са успели да предотвратят поражението. Степента на щетите е в процес на уточняване от разузнаването.

Успоредно с удара по кораба, дронове на 413-и полк „Рейд" от СБС, съвместно със силите за дълбочинно поразяване на Военноморските сили на Украйна, атакуваха сондажната платформа „Сиваш", разположена недалеч от Голицинското газово находище в Черно море, е била многократна мишена на украински удари. Русия я използва като наблюдателен пост, ретранслационен възел за комуникации и позиция за системи за електронна война и ПВО с малък обхват, насочени срещу инфраструктурата в Одеска и Николаевска област. През март при подобна операция там беше унищожен руски хеликоптер Ка-27 – първият известен случай на поразяване на хеликоптер от FPV дрон, изстрелян от надводен дрон.

В по-широк план, нощта беше белязана и от мощен удар по нефтения терминал „Шесхарис" в Новоросийск, който е сред най-големите хъбове за износ на петрол в южна Русия, както и краен пункт на тръбопроводите на държавната „Транснефт". Според независимия руски канал ASTRA и украинското издание Exilenova Plus най-интензивен пожар е избухнал на първия кей на терминала, като е бил поразен и вторият. Системите SCADA за компютърно управление на съоръжението също са били засегнати, а терминалът няма да може да продължи товаренето поради повредената инфраструктура. Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев потвърди удара, но в характерния си стил го описа като „падане на отломки от безпилотници" и съобщи за осем ранени, включително две деца, както и повреди по жилищни сгради.

Това не е първият удар по „Адмирал Макаров" през последните месеци. На 2 март Генералният щаб на ВСУ потвърди удари по две фрегати от Черноморския флот („Адмирал Есен" и „Адмирал Макаров") при масирана атака с дронове срещу военноморската база в Новоросийск, в която използвани около 200 ударни дронове. В резултат на нападението „Адмирал Есен" понесе критични поражения, които го лишават от способността да бъде пускова платформа за крилати ракети „Калибър", по данни на източник от СБУ, цитиран от Kyiv Post.

Новоросийск се утвърди като основна оперативна база на Черноморския флот, след като серия украински удари срещу Крим принудиха значителна част от руските кораби да бъдат предислоцирани. Постоянните атаки по пристанищната и военноморската инфраструктура на града обаче сочат, че преместването не е осигурило очакваната защита.

Удар по нефтения терминал „Шесхарис": три точки на поражение, пълно спиране на товаренето

🛢️🚫🇷🇺 Украйна нанесе поредния удар с дронове по Претоварния комплекс „Шесхарис“ на пристанище Новоросийск, в рамките на който бяха регистрирани попадения в три отделни цели, чието поражение едновременно на практика парализира експортните операции на терминала.

Според наличните кадри, публикувани от руски медии и местни жители, и съгласно анализа на украинския OSINT канал CyberBoroshno, първият удар е засегнал Кей №1, където е регистриран най-мащабния пожар вследствие на нефтени разливи. Видео, публикувано от очевидци от източния бряг на Цемеската бухта, показва мащабен пожар в зоната на кея. Вторият удар е бил насочен към Кей №2. Третото попадение е поразило SCADA възлите и клапаните на тръбопроводната система, управляваща комерсиалния отчет и разпределение на нефтените потоци между кейовете.

SCADA (Supervisory Control and Data Acquisition) системите осъществяват автоматизиран контрол върху налягане, дебит и маршрутизация на нефта от резервоарите към товарните ръкави. Без тях операторите на терминала не могат нито да измерват преминаващи обеми, нито да насочват нефта към конкретен кей – дори ако физическата му инфраструктура е непокътната, без функциониращ SCADA контрол товаренето е технически невъзможно.

Едновременното поражение на двата основни кея и на управляващите възли означава де факто спиране на товаренето. Терминалът разполага с 3 кея, способни да обслужват до 7 съда по едно и също време, но при два повредени и компрометирана система за контрол и разпределение третият кей не може да функционира самостоятелно в пълноценен режим.

Това се наслагва върху щетите от мащабната операция на СБУ на 1–2 март, при която бяха повредени шест от седемте нефтоналивни ръкава на „Шесхарис“, радарът за насочване на система С-300ПМУ-2 и зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С2“. Още преди удара през април терминалът товареше „под планирания обем“, по данни на отраслови източници, цитирани от Reuters.

Това е най-големият нефтен терминал в южна Русия, собственост на АО „Черномортранснефт“, и обработва над 30% от руския износ на нефт. Според данни на Ballast Markets, терминалът притежава капацитет до 1,5 милиона барела дневно и обслужва танкери с водоизместване до 250 000 тона. При оперативен дебит от около 760 000 барела дневно, регистриран през октомври 2025 г., и цена на петрола над 100 долара за барел – ниво, надхвърлено в резултат от кумулативния ефект на украинските удари и конфликта около Иран, според OSW Centre for Eastern Studies – всеки ден престой на терминала означава потенциални загуби от порядъка на десетки милиони долари приходи от нефтени продажби. Петролните приходи формират около 25% от руския държавен бюджет, което превръща всяко прекъсване на износа в пряко въздействие върху способността на Москва да финансира военните си операции.

По изчисления на Reuters, към края на март около 40% от руския капацитет за износ на нефт е спрян, а износът от Черно море е спаднал с 26% на годишна база. Последният удар вероятно ще задълбочи този спад. Възстановяването на SCADA инфраструктура е значително по-сложно и продължително от ремонта на физически повредени кейове и товарни ръкави – то изисква специализирано оборудване, калибриране и пускане в експлоатация, което при режим на санкции и ограничен достъп до западни индустриални компоненти може да отнеме седмици. Поражението на контролните системи, а не само на физическата инфраструктура, е показателно за нарастващата прецизност при избора на цели от украинска страна – ударът е планиран така, че да увеличи максимално много оперативния ефект, а не просто да причини видими щети.

Руското министерство на отбраната не е публикувало конкретни последици от атаката. Оперативният щаб на Краснодарски край съобщи за паднали „отломки от БПЛА“ в две предприятия, а кметът Кравченко – за удар по жилищен блок в Южния район. Руските власти продължават да представят подобни атаки предимно през призмата на успешни прехващания, без да признават значими поражения по критична инфраструктура.

Украински дронове удариха нефтения терминал „Шесхарис" в Новоросийск

🔥 Пристанище Новоросийск отново е обхванато от пламъци след като стана мишена на серия от удари на украински дронове. Оперативният щаб на Краснодарски край съобщи, че „отломки от БПЛА" са паднали на територията на две предприятия в града, като в единия от случаит е възникнал пожар.

Кметът на Новоросийск Андрей Кравченко заяви, че отломки от прехващане на дрон са попаднали върху жилищен блок в Южния район, като информацията за пострадали се уточнява.

Независимото руско издание Astra, позовавайки се на OSINT анализ и кадри, публикувани от очевидец на източния бряг на Цемеската бухта, установи, че ударът е насочен към Претоварния комплекс „Шесхарис", най-големият нефтоналивен терминал в южна Русия. Обектът принадлежи на АО „Черномортранснефт", дъщерна структура на „Транснефт", и осигурява приемането, съхранението и експортното натоварване на суров петрол и нефтени продукти на танкери. Терминалът разполага с три кея, способни едновременно да обслужват до седем съда с водоизместване до 250 000 тона, и обработва над 30% от износа на руски нефт, по данни на специализираното издание Ballast Markets.

Атаката идва в период, в който „Шесхарис" все още не е възстановил пълния си капацитет след мащабната операция на Службата за сигурност на Украйна от 1–2 март. Тогава, според данни на Въоръжените сили на Украйна и потвърждение от сателитни снимки, бяха повредени 6 от 7 нефтоналивни ръкава на терминала, а заедно с тях – радарен комплекс 30Н6Е2 на ЗРК С-300ПМУ-2 „Фаворит" и ЗРК „Панцир-С2". Операцията беше проведена от центъра за специални операции „Алфа“ на СБУ в координация с Граничната служба, Главно управление на разузнаването (ГУР), Силите за безпилотни системи и Силите за специални операции.

Новоросийск е най-голямото руско пристанище на Черно море с годишен оборот от около 155 милиона тона и над 1 500 визити от танкери годишно. В непосредствена близост до „Шесхарис" е морският терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), през който преминават около 80% от износа на казахстански нефт. Терминалът на КТК беше сериозно повреден при атака с морски дронове на 29 ноември 2025 г., което доведе до спиране на товаренето и дипломатическо напрежение между Астана и Киев – казахстанският министър на енергетиката нарече удара „неприемлем" и насочен срещу „изцяло гражданска критична инфраструктура" (US News).

Поредицата удари по нефтената инфраструктура на Новоросийск през последните месеци, включително с крилати ракети „Нептун", ударни БПЛА и морски дронове, е довела до сериозно ограничаване на експортен капацитет. По изчисления на Reuters, към края на март 2026 г. около 40% от руския капацитет за износ на нефт е спрян, а износът от Черно море е спаднал с 26% на годишна база. Новоросийск конкретно товари петрол „под планираните обеми" от атаката в началото на март насам. Комбинираният ефект от ударите и нарушенията на пазара заради конфликта между Иран и коалицията доведе до превишаване на цената от 100 долара за барел. Приходите от петрол формират около 25% от руския държавен бюджет, което прави инфраструктурата за износ в стратегическа цел с пряко въздействие върху способността на Москва да финансира военните си операции.

Руското министерство на отбраната не е публикувало конкретни данни за атаката от неделя вечерта. Днес то заяви, че 66 украински дрона са били унищожени над Краснодарски край. Федералните власти продължават да акцентират върху успешното прехващане, без да признават мащабните щети по ключова инфраструктура. Кметът на Новоросийск Кравченко напомни на жителите за забраната за заснемане и публикуване на снимки и видеа, разкриващи последиците от ударите.

Black Sea Petroleum се отказва от руския петрол в полза на алтернативни трасета

🇬🇪🇷🇺 Black Sea Petroleum (BSP), първата пълномащабна петролна рафинерия в Грузия, обяви плановете си да замени изцяло руския суров петрол с алтернативни източници. Стратегическото решение има за цел да разшири пазарните възможности, по-специално в Европейския съюз.

В интервю за Business Weekly, излъчено вчера, изпълнителният директор и основател на Black Sea Petroleum Давид Поцхверия посочи, че компанията вече няма да приема или преработва руски петрол в рафинерията си в Кулеви – единствената в Грузия.

„Задачата ни е да заменим изцяло настоящия руски суров петрол. Започваме работа с туркменски петрол, а на следващ етап планираме да използваме казахстански и други алтернативни източници“, заяви Поцхверия. Преходът е проектиран така, че да гарантира работата на BSP в динамичната пазарна среда и да заобиколи санкциите върху продуктите с руски произход.

Този ход е особено навременен, тъй като ЕС засилва санкционния режим към енергийния износ от Руската федерация, принуждавайки много компании да преразгледат източниците си. Пренасочвайки се към петрол от Туркменистан и Казахстан, BSP се нарежда за повторен достъп до европейския пазар, където търсенето на рафинирани продукти остава стабилно.

Въпреки това са налице логистични предизвикателства. Планираният транзит на туркменски суров петрол през железопътната система на Азербайджан среща забавяния, въпреки предварителните споразумения.

„За съжаление, и донякъде неочаквано, жп транзит през Азербайджан в нашата посока се оказа затруднен“, обясни Поцхверия. Той добави, че отлагането на доставките от Туркменистан е повлияло на способностите на BSP да диверсифицира веригата си за доставки. Въпреки това, щом жп връзка заработи пълноценно, тя ще отвори врати и за други източници, включително казахстански петрол.

Решението на BSP е в синхрон с продължаващите геополитически промени, след като ЕС наложи забрана върху петролни продукти, рафинирани от руски суровини. Съветът на ЕС официално прие новия регламент за постепенно премахване на вноса на руски газ по тръбопроводи и втечнен природен газ (LNG) в рамките на стратегията REPowerEU.

Новите правила предвиждат забрана за тръбопроводен газ да влезе в сила 6 седмици след прилагането на регламентите, с преходни периоди за наличните договори. До началото на 2027 г. ще бъде наложена пълна забрана за внос на LNG, а доставките по газопроводи ще спрат окончателно до есента на същата година.

Междувременно Бреговата охрана на САЩ разреши транзита на руски петролен танкер до Куба. Решението облекчава енергийния натиск върху комунистическия остров, който е изправен пред тежка енергийна криза и честа парализа на електрическата мрежам, оставяща територията на цялата страна на тъмно.

Според The New York Times, натовареният с около 730 000 барела петрол танкер е бил локализиран само на няколко морски мили от териториалните води на Куба. Доставката се разглежда като временно решение на енергийната криза в страната, осигуряващо резерви за период от няколко седмици в момент на засилващи се икономически санкции.

Неизвестен дрон порази петролен танкер край Босфора.

🚨 Неизвестен дрон порази петролния танкер Altura недалеч от Босфора в Черно море, докато плава, натоварен с руски суров петрол.

Според репортаж на Bloomberg, танкерът от клас Suezmax е превозвал около един милион барела петрол от сорта „Уралс“, натоварен от руското пристанище Новоросийск, когато е бил ударен на около 15 морски мили от Босфора. Изданието съобщава, че в близост до мостика на кораба е избухнала експлозия, а малко след това в машинното отделение е започнала да навлиза вода.

Турската телевизия NTV предава, че плавателният съд е претърпял щети по палубата, мостика и машинното отделение. В репортажа, цитиращ Министерство на транспорта и инфраструктурата на Турция, се отбелязва, че видът на дрона, използван при атаката, все още не е потвърден и към момента не е известни дали дронът е въздушен или морски.

Танкерът, плаващ под флага на Сиера Леоне, е имал екипаж от 27 турски граждани. Няма съобщения за жертви.

След подаден сигнал за бедствие от кораба, турските власти изпратиха в района части на бреговата охрана, екипи за морска безопасност и кораб за спешна помощ. По-късно до кораба пристигнаха подразделения на турския военноморски флот.

Данни, цитирани от украинското военно разузнаване, сочат, че Altura е част от руския „сенчест флот“, който се използва за транспортирнае на петрол за заобикаляне на международните санкции. За година и половина между началото на 2024 и средата на 2025 г. той е превозил 6 милиона барела руски суров петрол.

По информация на Bloomberg, плавателният съд се намира под санкции, наложени от Обединеното кралство и Европейския съюз, въпреки че в момента не попада в санкционния списък на САЩ.

Обстоятелствата около удара и отговорността за нападението остават неясни. До момента няма официални изявления за поемане на отговорност.

Инцидентът следва подобен случай от декември, когато руският танкер „Валерий Горчаков“ беше поразен от дрон в пристанището на Ростов на Дон, което предизвика пожар на борда и доведе до жертви сред екипажа.

Въздушен ас: Украински Ми-8 свали 12 дрона „Шахед“ за 3 часа над Черно море.

🇺🇦🚁 Екипаж на хеликоптер Ми-8 от Военноморските сили на Украйна е свалил 12 безпилотни самолета „Шахед“ в рамките на едва 3 часа, в рискова мисия по време на поредната масирана атака с дронове на руската армия. Това показват кадри, публикувани от ВМС на Украйна.

Екипажът е използвал бордово оръжие за поразяване на целите, прехващайки дроновете над морето, за да намали риска от падане на отломки върху населени райони.

Операциите в подобни условия са свързани със значителна опасност. Полетът над открити води е по-труден от този над суша, а екипажите са изправени пред постоянна заплаха от евентуални срещи с руски самолети.

Украйна все по-често разчита на армейската авиация за отбрана срещу дронове – тактика, която започна да разширява своя обхват през лятото на 2024 г.

Ефективността на прехващането от хеликоптери зависи до голяма степен от уменията на пилота и бързото откриване на приближаващи заплахи.

В същото време поразяването на дронове от близко разстояние крие сериозни рискове. Ако ударът не успее да неутрализира бойната глава на безпилотника, тя може да детонира близо до хеликоптера и потенциално да го повреди с шрапнели.

За тези мисии ВМС на Украйна използва специални хеликоптери Ми-8, способни да работят денем и нощем, оборудвани с електрооптични системи, инструменти за ситуационна осведоменост и системи за бордово въоръжение. Част от тях са въоръжени с картечници M134, които позволяват скоростен обстрел на въздушни цели.

Русия строи нов флагман на Черноморския флот за 100 милиарда рубли в обсега на украинските удари.

🇷🇺⚓️ Руската федерация продължава работа по най-големия си планиран десантен кораб „Иван Рогов“ в съоръжението „Залив“ в окупирания Керч, съобщава Defense Express, отбелязвайки видим напредък в строителството.

Сателитни снимки показват, че плавателният съд от проект 23900 „Прибой“ вече е стигнал напреднал етап на асемблиране като полетната палуба и надстройката са до голяма степен оформени. Въпреки това части от корпуса, по-конкретно носовата секция, остават незавършени.

Корабът е проектиран да превозва до 15 хеликоптера, сред които ударни Ка-52 „Алигатор“ и транспортни Ка-29, заедно с контингент, наброяващ до 900 морски пехотинци.

Освен това той се очаква да транспортира до 75 единици военна техника и няколко плавателни съда, което го поставя в категорията на универсални десантни кораби, сравними по концепция със западните десантни хеликоптерни докове.

В доклада се твърди, че корабът има дължина от близо 220 метра и ширина 40 метра, което би го направило най-големия надводен боен кораб в Черноморския флот на Руската федерация, в случай, че бъде завършен. Строителството започна през юли 2020 г. Морските изпитания са насрочени за догодина, но Defence Express да подчертава, че „спазването на този график остава несигурно“.

Настоящият корабостроителен капацитет на Русия в съоръжението „Залив“ е ограничен до един-единствен сух док, който е способен да поеме кораби с този размер, който сега е изцяло зает от „Иван Рогов“. Именно това ограничение забавя работата по втори планиран кораб от този клас. Стойността на флагмана възлиза на приблизително 100 млрд. рубли (1,2 млрд долара).

Изданието изтъква, че руските власти продължават да поставя приоритет на проекта въпреки многобройни оперативни ограничения, представяйки го като въпрос от стратегическо и символично значение. В същото време точното местоположение на дока в окупирания Крим го поставя в обсега на поразяване на множество украински дронове и ракети.

Мнозина експерти смятат, че преки удари по кораба или сухия док остават сред най-възможните сценарии. Докладът обаче посочва, че косвени подходи, като поразяване на енергийна инфраструктура, поддържаща военните производствени мощности на полуострова, също могат потенциално да нарушат програмата.

Графикът за завършване и оперативно разгръщане на бъдещия флагман на Черноморския флот е неясен, тъй като строителството продължава да се извършва при военновременни условия и логистични проблеми.

По-рано Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи, че руските ремонтни и строителни заводи продължават да разчитат на чуждестранно оборудване и разпространи подробен списък с 50 вносни системи, използвани в ключови предприятия, сред които Севмаш, Кронщат и Балтийския корабостроителен завод. Според ГУР ограничаването на достъпа до тези технологии има решаващо значение за ограничаване на руските възможности за поддържане и разширяване военноморския флот.

Американски военен морски дрон AEGIR-W е открит край бреговете на Турция

🇹🇷 Морски надводен дрон AEGIR-W, произведен от американската компания Sierra Nevada Corporation, беше открит от турски граждани край бреговете на град Орду, съобщават местни медии, допълвайки, че се очаква властите да инспектират плавателния съд, преди да го унищожат.

Находката е забележителна, тъй като AEGIR-W е дрон от военен клас, проектиран за операции в оспорвани среди, включително за разузнаване, електронна война и ударни мисии. Основната хипотеза е, че апаратът е бил използван в изпитания, свързани с войната в Украйна, въпреки че това твърдение не може да бъде потвърдено от независими източници.

AEGIR е с дължина около 10 метра, има обсег до близо 900 км и развива максимална скорост над 25 възела. Той може да бъде експлоатиран автономно и да пренася полезен товар до 300 кг.

Според продуктовия каталог на компанията, серията AEGIR е създадена за модулни мисии като разузнаване, наблюдение, електронна война, ударни операции и автономно снабдяване.

В практически план този тип плавателни съдове са проектирани да изминават дълги разстояния без екипаж, пренасяйки сензори или боен товар, което им позволява да действат във води, където лодките с екипаж биха били изложени на висок риск.

Тежки ракети X-22 срещу символична цел: Руски бомбардировачи удариха Змийския остров

🇷🇺🚀🇺🇦 Стратегически бомбардировачи на руските въздушно-космически сили изстреляха крилати ракети X-22 по Змийския остров на 9 март, въпреки че там липсва значима военна инфраструктура.

Според репортаж на Defense Express, няколко бомбардировача Ту-22М3 са извършили удара около 12:50 ч. с противокорабни ракети X-22. Атаката е била насочена към малкия остров в Черно море, който украинските военни си върнаха по време на военна операция през лятото на 2022 г.

Самолетите, участвали в удара, са излетяли от авиобаза „Оленя“ в Мурманска област непосредствено преди ударите. Изданието отбелязва, че използването на бомбардировачи за далечен обсег и ракети X-22 срещу подобна цел е значителен разход на ресурси в сравнение с типичните удари, извършвани от тактическата авиация, като Су-34.

Ракетата X-22 носи бойна глава с тегло около 960 кг и първоначално е проектирана за поразяване на големи плавателни съдове. Според Defense Express, предвид ограничената точност на ракетата, планираната цел не е била конкретна инсталация, а самият остров, който е с размери приблизително 600 на 600 метра.

Медията докладва, че в момента на Змийския остров няма модерни военни системи като радарни комплекси или големи оръжейни платформи, които биха оправдали използването на средства за стратегически удари. Украинските военнослужещи, разположени на острова, посочват в публикувани по-рано кадри, че руските сили редовно се опитват да атакуват района с дронове тип „Шахед“ и ракети.

Змийският остров, разположен в северозападната част на Черно море, се превърна в стратегически важна позиция още в началото на пълномащабната инвазия. Украинските войски възстановиха контрола си върху него през юни 2022 г. след продължителна кампания, насочена срещу руските системи за ПВО, плавателни съдове и логистична мрежа.

Островът привлече световно внимание в първия ден на инвазията, когато руският ракетен крайцер „Москва“ поиска украинските граничари там да се предадат, при което един от защитниците отговори по радиото със станалата впоследствие емблематична фраза: „Русский военный корабль, иди нахуй“.

Диалогът по-късно беше потвърден от украинските власти и беше разпространен широко от записи, пуснати от Службата за сигурност на Украйна. Фразата бързо се превърна в символ на украинската съпротива. По-късно тя бе увековечена върху пощенски марки през 2022 г., докато крайцерът „Москва“, отправил искането за капитулация, потъна в Черно море през април 2022 г. след удар от украински противокорабни ракети „Нептун“.

ВМС на Украйна унищожи Ка-27 след кацане на газова платформа в Черно море.

🇺🇦🚁🇷🇺 Военноморските сили на Украйна са свалили в четвъртък руски хеликоптер Ка-27 над акваторията на Черно море, става ясно от официално изявление на флота, публикувано в Telegram.

„Силите и средствата на Военноморските сили на Украйна унищожиха вражески корабен противоподводен хеликоптер Ка-27 над Черно море“, гласи изявлението, в което не се предоставят конкретни детайли относно точното място на удара. Министерството на отбраната на Русия и други официални източници до момента не са коментирали удара.

Ка-27 е военноморски хеликоптер от съветската епоха, разработен през 80-те години на миналия век за борба с подводници. Той може да открива и поразява цели на дълбочина до 500 метра и притежава боен радиус от около 200 км спрямо кораба-база.

Хеликоптерът развива максимална скорост от около 270 км/ч, а оперативният му обхват е между 800 и 900 км. Може да действа както от кораби, така от крайбрежни летища, изпълнявайки тактически мисии самостоятелно или в координация с други морски звена във всички региони.

Последното публично известно унищожаване на руски Ка-27 беше оповестено в средата на февруари, когато Генералният щаб на ВСУ съобщи за успешна атака на територията на окупирания Крим. Тогава стана ясно, че хеликоптерът е поразен рано сутринта на 17 февруари близо до селището Камишли, разположено по средата между Севастопол и авиобаза Белбек – район, считан за под плътното прикритие на руската противовъздушна отбрана.

През ноември 2025 г. Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна публикува кадри от прецизни удари на елитното звено „Призраци“ срещу руски системи за ПВО и други военни активи в окупирания Крим. Вертолет Ка-27 бе посочен като една от няколкото високорискови цели, поразени по време на операцията.

През 2024 г. Telegram каналът „Кримски вятър“ разкри, че Черноморският флот на Руската федерация изпраща хеликоптери Ка-27 за лов на украински морски дронове и десантни съдове. Въпросните машини са базирани в летище „Кача“, Бахчисарайски район на окупирания Крим.

Русия подготвя масови удари с военноморски дронове в Черно море, предупреждава украинското разузнаване

🇷🇺⚓️🇺🇦 Русия се подготвя да разшири използването на морски дронове във войната си срещу Украйна, като плановете сочат към потенциален преход към масовото им разгръщане в Черно море.

Според информация на РБК-Украйна, цитираща Главното управление на разузнаването на Украйна (ГУР), до момента Русия не е постигнала системно или ефективно бойно използване на тези системи със значително въздействие върху бойното поле. Разузнавателните служби обаче посочват, че производствените планове подсказват подготовка за по-широко приложение.

От ГРУ съобщиха за „РБК-Украйна“, че досега не е регистрирано „системно или ефективно използване на тези средства със значителен боен ефект“. Същевременно разузнавателните служители отбелязаха, че плановете за производство на до 40 единици месечно от определени платформи, включително морския дрон тип „Скат“, „показват намерението на врага да премине към тактика на масово разгръщане“.

Сред разработваните системи е морският дрон „Тритон“, за който се твърди, че е способен да развива скорост до 100 км/ч. Украинското разузнаване оценява, че тази платформа може да е предназначена за атаки срещу гражданското корабоплаване и пристанищната инфраструктура.

ГРУ обърна внимание и на разработването на автономния подводен апарат „Просвет-1“, предназначен по проект за противодействие на украинските безпилотни подводни системи.

Дмитро Плетенчук, говорител на Военноморските сили на Украйна, заяви пред „РБК-Украйна“, че Русия не копира конкретна украинска платформа, а по-скоро по-широкия оперативен модел, залегнал в основата на украинската кампания с морски дронове.

„Те не копират конкретен дрон. Те копират логиката: бърза платформа, ниска забележимост, модулност и опит за интегриране в единна система“, каза Плетенчук.

През последната година Русия премина от концептуално проектиране към активни изпитания и опити за серийно производство. Повечето проекти остават в етап на разработка или ограничени оперативни тестове.

В допълнение към „Тритон“ и „Скат“, открити източници, цитирани от „РБК-Украйна“, споменават и други концепции, включително „Одуванчик“, „Мурена“, „Визир“ и „Катран“. Съобщава се, че те варират от платформи за директен удар с голям експлозивен заряд до системи, оборудвани със сензори за наблюдение.

Някои проекти са описани като безпилотни надводни съдове от „тип носител“, способни да изстрелват по-малки FPV дронове по-близо до бреговата линия или защитена инфраструктура. Украинското разузнаване обаче счита, че Русия продължава да среща трудности с комуникациите, навигацията и достъпа до ключови компоненти – фактори, които ограничават оперативната надеждност.

Според „РБК-Украйна“, източници в украинските военни и политически среди сочат, че Кремъл разглежда морските дронове като част от по-широка стратегия за оказване на натиск върху украинското корабоплаване и установяване на де факто блокада в Черно море.

Русия продължава ракетните атаки и ударите с дронове срещу пристанищната инфраструктура в Одеса, Черноморск и Измаил, а морските дронове се разглеждат като допълнителен инструмент в тази кампания за натиск.

От ГРУ заявиха, че в стратегическо измерение разработването на морски безпилотни системи се разглежда от Русия като част от дългосрочна военна политика, насочена към асиметрична конфронтация с технологично напреднали морски държави.

В същото време анализи сочат, че Русия продължава да разчита основно на въздушни дронове и ракетни системи, които вече са интегрирани в мащабни ударни операции. Експертът по отбрана Олег Катков коментира пред „РБК-Украйна“: „Те имат ракети. Имат „Шахеди“, които действат редовно срещу широк спектър от цели. Защо да усложняват схемата с морски дрон, ако ефектът е значително по-малък?“

Катков също така отбеляза, че Украйна не оперира с големи военноморски групировки в открити води, което прави операциите за „лов“ на морски дронове по-сложни и потенциално по-малко ефективни от икономическа гледна точка.

Украинското разузнаване заключава, че макар руските морски дронове все още да не са променили баланса в Черно море, тяхното развитие е последователно и системно. Официалните лица предупреждават, че рискът се крие в потенциалното комбинирано използване – интегриране на морски дронове с въздушни безпилотни системи, средства за разузнаване и ракетни удари като част от многослойни операции.

Разширеното разгръщане на такива системи би могло също така да увеличи рисковете за международните търговски морски маршрути, ако те бъдат използвани извън сценарии за директни бойни действия.

По-рано, на 16 февруари, руските държавни медии заявиха, че новата руска система за залпов огън „Сарма“ – позиционирана като местен аналог на произведената в САЩ HIMARS – вече преминава бойни изпитания в Украйна.

Системата е описана като използваща 300-мм ракети с обсег до 120 километра и шестцевна пускова установка, проектирана за бързи удари тип „стреляй и бягай“, въпреки че до момента не се е появило визуално потвърждение за нейното разполагане на бойното поле.

Украински дронове поразиха рафинерия в Самарска област и пристанище на Черно море.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха за поредна нощ ключови промишлени обекти на територията на Руската федерация, сред които морското пристанище на град Темрюк в Краснодарския край, както и петролната рафинерия в Сизрански район на Самарска област.

Според сведения, публикувани от местни канали в Telegram, около 00:30 ч. местно време в района на пристанището е избухнал пожар, засегнал няколко резервоари с гориво.

Оперативният щаб на Краснодарски край потвърди нападението и отбеляза, че „в резултат на удара на дрон са повредени елементи от пристанищната инфраструктура“, а за гасенето на пожара са били изпратени 32-ма спасители и 8 единици техника. Пострадали няма, персоналът е бил евакуиран.

Приблизително по същото време жители на град Сизран в Самарска област съобщиха за серия от експлозии и стрелба от мобилни зенитно-артилерийски отряди, опитали се да свалят приближаващ дрон. Telegram канали разпространиха кадри с мащабен пожар в местната рафинерия, собственост на Роснефт, чиято мощност възлиза на 8,9 млн. тона годишно. Към момента официални коментари от регионалните власти липсват.

Украински анализатори посочват, че одобреният годишен бюджет на Руската федерация за 2026 г. предвижда рекордните 16,84 трилиона рубли или 217,2 млрд. долара за отбрана и силови структури, което възлиза на почти 38% от общите разходи – скок с 14 % в сравнение с пет години преди това. Експерти смятат, че става въпрос за пълна мобилизация на икономиката за продължителна война.

Военните действия продължават и на двете страни на фронтовата линия.

Украински дрон е поразил в движение танкер, плаващ по руски флаг.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дрон е поразил петролния танкер Мидволга-1, плаващ под руски флаг във водите на Черно море, твърдят държавните медии на Кремъл. От своя страна властите в Киев категорично отрекоха да имат нещо общо с инцидента, намеквайки за инсценировка.

Руските власти съобщават, че ударът е нанесен с дрон Ан-196 „Лютий“ плавателен съд в движение – нещо, което би означавало сериозен скок в украинските способности за безпилотни удари в морето.

Онлайн порталът Defense Express уточни, че ако се вярва на изявленията от руски официални лица, атаката срещу танкера трябва е дело на украински дрон с голям радиус на действие, на около 150 км от Ялта, пристанищен град по югоизточното крайбрежие на окупирания Крим.

Според изданието останките, открити на борда на танкера, недвусмислено сочат, че е улучен именно от украински дрон. Въпреки пораженията той е успял да продължи самостоятелно плаване, като по този начин е стигнал турското пристанище Синоп, разположено на сравнително близко разстояние от мястото на инцидента.

Досега дроновете „ Лютий“ се използваха успешно за нанасяне на удари срещу неподвижни обекти на територията на Руската федерация, включително такива дълбоко в нейния тил, на изток от Урал. Сегашният случай обаче сочи към потенциално усъвършенстване на системите за насочване, което би позволило на системата да поразява плавателни съдове в движение.

Defense Express поясни, че за да уцели подвижен кораб в морето, дронът трябва да поддържа много по-динамично насочване, отколкото е необходимо при стандартните фиксирани цели. Това донякъде е улеснено от предвидимия курс на повечето цивилни танкери, но въпреки това е нужна значителна корекция в реално време.

Експерти смятат, че Ан-196 вероятно не е използвал изцяло автономна система за разпознаване и захват на целта, а по-скоро ударът е бил ръчно направляван, при което операторът е наблюдавал в реално време видео от камерата на дрона, като е коригирал траекторията на полета, с помощта на антени и ретранслатори. За подобно ниво на контрол се изисква мрежа от дронове-ретранслатори или морски платформи за връзка.

Все още не е ясно дали тези възможности могат да бъдат пренесени и върху подвижни наземни цели, тъй като предизвикателствата там са още по-сериозни заради руските системи за електронна война.

Министерството на външните работи на Украйн отхвърли руските обвинения като несъстоятелни.

„Категорично отхвърляме подобни твърдения на руската пропаганда. Освен това заявеният маршрут от Русия към Грузия през свободната икономическа зона на Турция звучи абсолютно нелогично и може да е индикация, че цялата случка е режисирана от самата Русия“, категоричен е говорителят Георгий Тихий.

СБУ и ВМС на Украйна са отговорни за ударите по танкери на сенчестия флот.

🇺🇦💥🇷🇺 Два танкера, участници в заобикалянето на международните санкции върху износа на руски петрол, бяха извадени от строя при съвместна операция, проведена от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Военноморските сили на Украйна, съобщи Hromadske, позовавайки се на източници от СБУ.

На 28 и 29 ноември морски дронове нанесоха удари по двата танкера Kairo и Virat в различни атаки в Черно море. Според информиран източник от СБУ корабите са получили критични повреди и оттук насетне не са в състояние да плават.

Първоначално Ройтерс съобщи за експлозии на борда на два танкера под санкции край турския бряг. Впоследствие Hromadske приписа атаките на напредналите морски дронове Sea Baby, управлявани от 13-то Главно управление на военното контраразузнаване на СБУ заедно с Военноморските сили.

Министерството на транспорта на Турция потвърди втория удар по Virat и уточни, че аварийните екипи остават на безопасно разстояние, докато оценяват състоянието на кораба. Танкерът получи повреди по десния борд, но без да избухне пожар. Турските власти заявиха, че екипажите на двата кораба са били евакуирани успешно.

Използваните дронове Sea Baby са способни на далечни плавания в морето са били оборудвани с подобрени бойни глави. И двата танкера Kairo и Virat по това време са пътували празни към руското пристанище Новоросийск, за да заредят петрол.

Според оценки на украински източници, танкерите биха могли да превозват петрол на стойност до 70 милиона долара. „Дроновете Sea Baby извадиха от строя кораби, използвани за заобикаляне на международните санкции и помагали за финансирането на войната на Кремъл срещу Украйна“, заяви източник от СБУ.

Двата танкера са част от т.нар. руски „сенчест флот“ – мрежа от остарели и преоборудвани кораби, използвани за тайно транспортиране на петрол в нарушение на западните санкции. Те често плават под удобни флагове, с ограничено проследяване и неясна собственост.

По-рано New York Times съобщи, че руският сенчест флот осигурява всеки шести петролен превоз в света, като над 940 танкера действат с непрозрачна собственост и често фалшифицират данни за своето местоположение, за да избегнат санкциите.

Два танкера от руския сенчест флот горят в Черно море.

💥 Експлозия порази танкер от руския „сенчест флот“ в Черно море близо до Босфора преди два часа, което предизвика пожар в машинното отделение. Започната е спасителна операция за 25-членния екипаж на борда.

Дирекцията по морски въпроси на Турция уточни, че празният танкер Kairos е пътувал към руското пристанище Новоросийск, когато е докладвал за „външен удар“, предизвикал пожар на 28 морски мили от турския бряг.

Източник, запознат пряко със случая, съобщи, че в по-източната част на Черно море е регистриран взрив и на втори танкер – Virat.

Според данни на LSEG и двата съда фигурират в списъка на корабите, срещу които са наложени санкции заради пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Корабната агенция Tribeca съобщи, че плаващият под флага на Гамбия Kairos е бил празен, когато се е случил инцидентът. По първоначални сведения корабът вероятно се е натъкнал на мина и има опасност да потъне. Към мястото са изпратени спасителни влекачи и кораби на бреговата охрана.

„Състоянието на 25-те души на борда е добро. Спасителни екипи се насочват в района за евакуация на екипажа“, се посочва в съобщение на Дирекцията по морски въпроси на Република Турция.

Част от екипажа вече е евакуиран от минаващ наблизо кораб, съобщи източник от корабоплаването. Движението на корабите през Босфора продължава нормално, уточниха от агенцията.