Споразумението за отбрана между Чад и Камерун: Добър ход, но без общностите няма да проработи

🇹🇩🤝🇨🇲 Споразумението за отбрана между Чад и Камерун на 23 септември, е добре дошла стъпка към по-добра защита на над 1000-километровата им обща граница, но успехът му зависи изцяло от подкрепата на местните общности.

В пограничните райони несигурността има много лица: терорът на Боко Харам, сблъсъци между общностите, отвличания за откуп, кражби на добитък, бракониерство, трафик на оръжия, хора и наркотици. Всичката тази нестабилност нарушава риболова, земеделието, търговията и веригите за доставки. В резултат пазари като този за добитък в град Банки в североизточна Нигерия просто затварят. В Далечния север на Камерун безработицата сред младите достига до 75 % – ситуация, която тласка много от тях право в ръцете на екстремистки групи. Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP) активно участва в терористични акции и трансгранични престъпления от територията на Чад.

Много от пограничните общности и в двете държави страдат от пренебрежение от държавата и липса на базови услуги – здравеопазване, образование, сигурност. Правителствата се принуждават да наливат оскъдните ресурси в армията вместо в развитие, което влошава още повече проблема. В основата на междуобщностните конфликти стои именно недостигът на ресурси, а ограничените икономически възможности тласкат хората към трафик на оръжие – Камерун е ключов коридор за пренасяне на оръжия между Чад и Централноафриканската република. Кражбите на добитък също нарастват тревожно, улеснени от сложна мрежа от участници, възползващи се от слабата охрана на границите и обширни територии извън стабилен държавен контрол.

Чад и Камерун имат дълга история на съвместни военни действия, като може би най-известният пример е т.нар. Многонационална съвместна оперативна група (MNJTF), създадена през 1994 г. от Комисията за басейна на езерото Чад заедно с Нигерия, Нигер и Бенин, чиято основна задача е да се бори с Боко Харам.

Новото споразумение от 23 септември надгражда досегашното сътрудничество и предвижда общи операции по границата, обучение, по-тясно сътрудничество и по-добър обмен на разузнавателни данни. Целта е да се синхронизират усилията за борба срещу тероризма, да се регулира сезонното придвижване на въоръжени пастири, за да намалее конфликтът, и да се потисне трансграничната престъпност.

Споразумението има силни страни – опитът от MNJTF и възможността да се обединят ресурси. Липсва му обаче нещо съществено: ролята на местните общности за стабилизиране на региона. За да проработят подобни операции, хората трябва да бъдат включени още от етапа на планирането. Този „мек“ подход е задължителен допълващ елемент към „твърдата“ военна сила.

Когато общностите са част от процеса, те започват да вярват на институциите – а това значително увеличава шансовете начинанието да успее. Освен това намалява разходите и жертвите: по-добро разузнаване от местните би позволило прецизни удари, по-малко цивилни жертви, следователно и по-малко изразходвани боеприпаси, което облекчава и бюджетите.

„Меката сила“ е особено важна за противодействие на радикалните послания на групи като Боко Харам. Когато има надеждни и доверени канали за комуникация между армията и населението, екстремистките идеи могат да бъдат обсъждани и опровергавани, преди някой да бъде вербуван.

Ако се залага само на груба военна сила, често се постига точно обратният ефект – населението се отчуждава. В операциите често възникват недоразумения поради цивилни жертви и прекомерна сила при разпити. В резултат хората започват да възприемат военните действия като заплаха за собствената си безопасност.

„Меката сила“ означава влияние с убеждаване и привличане, а не чрез сила или пари. Тя изгражда тясна координация между цивилни и военни, дава възможност оплакванията да бъдат изслушани и решавани, а също помага да се уточнят и реализират проекти с голямо въздействие в засегнатите райони.

Сложността на заплахите по границата прави механизмите за участие на общностите абсолютно задължителни. Чрез установените връзки армията може да провежда програми за повишаване на устойчивостта срещу пропагандата и да информира хората как сами да се предпазват.

Затова с споразумението трябва да бъдат включени ясни механизми за консултации и обратна връзка с местните жители. Така реакциите ще са пригодени към конкретните проблеми на всяка отделна зона, защото в тази огромна погранична ивица те се различават значително от едно място до друго.

Не на последно място е нужно местните религиозни водачи, жените и младежките лидери да разберат добре целите на споразумението и да бъдат включени активно. Знанията и авторитетът им могат да улеснят обмена на информация, разрешаването на конфликти, доставката на помощи и дори военна подкрепа в случай на кризи, бедствия или медицински евакуации.

Само ако военната сила върви ръка за ръка с доверието и участието на хората, границата между Чад и Камерун ще стане наистина по-безопасна.

Нигер напуска регионалната коалиция за борба с тероризма MNJTF.

🇳🇪 Управляващата хунта в Нигер взе решение да напусне регионалната коалиция за борба с въоръжените ислямистки групировки в басейна на езерото Чад в Западна Африка, с което затвърди окончателния разрив с бившите си съюзници в региона.

Решението за оттегляне от т.нар. Многонационални съвместни оперативни сили (MNJTF) беше обявено в бюлетин по държавната телевизия през уикенда и „отразява заявеното намерение за укрепване на сигурността на нефтените обекти“, се посочва в бюлетина, без да се предоставят повече подробности.

Коалицията беше основана през 2015 г. от Камерун, Чад, Нигер и Нигерия като колективен отговор  на нарастващите джихадистки атаки на територията на четирите страни. В апогея си тя включваше около 10 000 войници и се сражаваше срещу множество ислямистки групировки, но преди всичко с „Боко Харам“ и неговите разклонения. Въпреки това, напредъкът на силите бе сериозно затруднен или напълно обезсмислен от лоша координация и недостатъчно оборудване.

„Силите никога не са били особено ефективни“, заяви Улф Лесинг, ръководител на програмата за Сахел в германската „Фондация Конрад Аденауер“, според когото техният спад еж„добра новина за джихадистите и лоша новина за жителите на района около езерото, рибарите и фермерите, които просто искат да продължат обичайния си живот, но сега ще получават по-малка военна подкрепа“.

Напускането на MNJTF от страна на Нигер се случи само няколко дни след като ръководителят на хунтата Абдурахман Тиани положи клетва като президент до 2030 г. по силата на нова харта, която суспендира конституцията и разпусна всички политически партии.

Нигер се изолира и от Иконом ическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), след като беше подложен на санкции заради преврата, свалил демократично избрания президент Мохамед Базум през юли 2023 г. В рамките на два месеца след като узурпира властта, хунтата се присъедини към създадения наскоро Алианс на държавите от Сахел (AES) заедно с Буркина Фасо и Мали, които също претърпяха военни преврати след 2020 г.

Оттогава тристранният алианс въведе нови биометрични паспорти, заменящи старите регионални документи, а в понеделник обяви 0,5% данък върху вносните стоки от страните-членки на ECOWAS.

Икемезит Ефионг, управляващ партньор в нигерийската консултантска компания за геополитически рискове SBM Intelligence, заяви, че мярката слага край на „дългата история на свободната търговия в западния Сахел“ и може да промени динамиката на преговорите между двата конкурентни алианса.

„Като се има предвид ангажиментът на ECOWAS да поддържа отворени граници и стокообмен със страните от AES, мисля, че този данък ще принуди ECOWAS да се откаже от меките си мерки и да предприеме по-решителни действия срещу AES“, предположи Ефионг.

На този етап не става ясно как изтеглянето на Нигер от MNJTF ще повлияе на споразумението за сигурност, сключено със съседна Нигерия през август миналата година. Двете държави споделят обща граница с дължина 1 600 км, но стремежът на ръководения от Нигерия ECOWAS към бързо възстановяване на демократичното управление предизвика напрежение между страните.

Ефионг посочи, че няма нищо изненадващо, че властите в Ниамей търсят нови икономически и военни партньори след изгонването на френските войски през 2023 г.

„Нигер се оттегля от всичките си основни регионални двустранни и многостранни ангажименти, повечето от които възприема като повлияни или вдъхновени от западния свят“, каза той и посочи, че в миналото MNJTF е получавала военна и разузнавателна помощ от западни партньори.