Отзивите за мъже, отведени от улицата в омския „Сириус-55“, изчезнаха от 2ГИС

🇷🇺⛓️ Повечето отзиви, в които жители на Омск разказват как техни близки са прибирани на улицата и принуждавани да подпишат договор с армията за участие във войната срещу Украйна, изчезнаха на 28 октомври от профила на местния център „Сириус-55“ в 2ГИС, руска услуга с карти и отзиви като Google Maps. „Сириус-55“ е пункт, в който се набират военнослужещи по договор. Това стана ден след като историята обиколи независимите руски медии. Към вечерта на 28 октомври страницата на пункта показва 13 записа: видими са само 2, а другите 11 са преместени в раздела „Непотвърдени“, който не влиза в рейтинга. Колко отзива е имало преди изтриването, не е известно. Омското гражданско обединение (ОГО), местна гражданска група, публикува екранните снимки на оплакванията на 27 октомври, а на следващия ден съобщи, че са изчезнали.

Част от разказите са изтрити изцяло. Няма го вече отзивът, според който на 25 октомври свекърът на авторката е прибран на улицата, докаран в „Сириус-55“ и пребит, след което е имал нужда от болнична помощ. Изчезнал е и разказът от 9 септември за двама познати, принудени да подпишат. В скрития раздел е останал разказът на жена, чийто брат пристигнал в Омск на работа от Кемеровска област. На 18 октомври вечерта той отишъл до магазина и не се върнал. Пунктът се намира на улица „Марьяновская“, затова сестрата пише: „На 19 октомври в полицията беше подадено заявление за изчезване. Същия ден се обадиха и казаха, че е на Марьяновская в пункта за подбор и е подписал договор. А го взеха без документи и телефон.“ До него стоят още две оплаквания. Едното гласи: „Отвличат хора от улицата, бият ги, докарват ги на това място и ги държат незаконно! Принуждават ги да подписват договор. Едва измъкнахме оттам близък човек.“ Другото е от две думи: „Изтриват отзиви.“

Не е известно кой е скрил записите. Според самата 2ГИС в раздела „Непотвърдени“ попадат отзивите на нови автори до проверката им, тези без потвърдено посещение и онези, които са „временно скрити заради аномална активност“. Наплив наистина има: според „Медуза“ новата вълна оплаквания е от септември и октомври, а след медийния отзвук на 27 октомври на страницата се появиха и записи, които осмиват оплакващите се: „Дегустатор на майонеза“, „Тук можеш да станеш истински бос на фитнеса“. ОГО е намерило и коментари за „иноагенти“, както руските власти наричат критиците си, вписани като „чуждестранни агенти“, и за хора „в синьо-жълти шалвари“, подигравка с украинците.

Историята излезе извън Омск на 27 октомври, когато я подхванаха шест независими рускоезични медии, повечето от които работят от чужбина: „Медуза“, „Радио Свобода“, „Важные истории“, „Новая газета Европа“, „Дождь“ и „Эхо“. Според „Важные истории“, цитирани от „Радио Свобода“, първите оплаквания за отвличания се появяват още през март, а през последните два месеца стават забележимо повече. Част от тях са писани от профили, които от години оценяват заведения и услуги в картите. На 28 октомври провластният проект „Война с фейками“ обяви публикациите за фалшива новина. Това са Telegram канал и сайт, регистрирани на 23 февруари 2022 г., в навечерието на нахлуването в Украйна, които обявяват за „фейк“ неудобни за Кремъл новини. Според проекта първоизточникът е „иноагент“, отзивите са с маркировка „непотвърдени“, профилите са фалшиви или отдавна неактивни, а реакциите под тях са подозрително много. Последните две твърдения не са подкрепени с проверка на конкретни профили. Проектът не цитира нито военния комисариат, нито областните власти или прокуратурата и не оспорва нито един конкретен случай. Към вечерта на 28 октомври официален коментар по същество няма.

Движението на съзнателните отказници, руска организация, която помага на мъже да откажат военна служба и е вписана от властите като „чуждестранен агент“, го описва по публикувани данни като център, който обслужва кандидатите на едно гише. В него едновременно могат да бъдат настанени поне 150 души. С кандидатите работят служители на областното министерство на регионалната сигурност, на МВР и на банка. Пак според тези данни в центъра помагат на кандидата да възстанови изгубените си лични книжа за денонощие. В 2ГИС пунктът е вписан в категорията „Частни учители / Помощ в обучението“, сякаш е школа за частни уроци.

Каналът „Мобилизация“, независим Telegram канал, който следи набирането на войници, пише за пункта от пролетта. През април той показа 58-годишния бездомен Максим Берегови, приет в омската военна част 95383 по договор, сключен в „Сириус“. Мъжът няма нито един пръст на двете ръце, а са му казали, че ще служи като санитар. Първият случай на отвеждане от улица, за който двата канала публикуват дата и подробности, е от 30 юли. Тогава 56-годишен жител на Омска област излязъл с приятел да купи алкохол и не се прибрал. Според източник на ОГО двамата били отведени в „Сириус“, където продължили да им дават алкохол и ги принудили да подпишат. Още същия ден ги качили на автобус към Новосибирск. На 940-ия километър на пътя Челябинск – Новосибирск мъжът поискал да слезе до тоалетна, излязъл на платното и бил блъснат от тир. Загинал е на място. По данни на ОГО полицията съобщила за пешеходец, излязъл на пътя, и посочила лошата видимост сред възможните причини.

През следващите седмици случаите се натрупват. На 8 август 31-годишният Дмитрий седял на пейка с бутилка бира, когато мъже в цивилни дрехи го качили в кола, уж за да му съставят протокол за пиене на обществено място. Озовал се в „Сириус-55“. „Той разказа, че са му издали документи и банкови карти. Насила са го накарали да подпише договора. Паспортът и военната му книжка са вкъщи“, казват близките му. На 10 август 55-годишният Канат, баща на четири деца, изчезнал, докато работел като чистач. Съпругата му и работодателят го открили в същия пункт, където ѝ казали, че е подписал доброволно. По-късно, от влака към полигона, Канат успял да се свърже със семейството: телефонът му бил взет, а самият той нищо не бил подписвал. На 16 октомври полицаи задържали жител на Омск насред града. Сестра му твърди, че в „Сириус-55“ бил бит, докато подпише, и че там му издали нови документи вместо оставените у дома. Същия ден го откарали в Юрга в Кемеровска област, а след тридневно обучение го изпратили към Новосибирск и оттам към Ростов на Дон, през който минава пътят към фронта в Украйна.

Формално нищо от това не е мобилизация. По закон службата по контракт е доброволна и платена, и именно с този аргумент полицията отговорила на съпругата на Канат: договорът бил подписан доброволно, а мъжът ѝ вече бил на полигона. Прокуратурата казала на семейството на Дмитрий да събере още документи и да дойде по-късно. Мобилизацията е друг механизъм. Указ № 647 от 21 септември 2022 г., с който Путин обяви частичната мобилизация, не е отменян и позволява на областните власти да призовават толкова хора и в такива срокове, колкото определи Министерството на отбраната. Нова вълна по него не е обявявана, а мъжете от тези разкази влизат в армията като доброволци. Според преброяване на изданието „Вёрстка“, цитирано от „Радио Свобода“ на 27 октомври, сведения за насилствени задържания с цел подпис идват от поне 33 руски региона и от анексирания Крим, а първите, както напомня „Новая газета Европа“, дойдоха през юни от Пенза.

Изтриването не заличава случаите, защото повечето от описаните тук никога не са били в 2ГИС. Историите за загиналия на 30 юли, за Дмитрий, Канат и мъжа от 16 октомври са стигнали до ОГО, „Мобилизация“ и независимия канал „Осторожно, новости“ направо от близките им. Нито един от тези случаи не е потвърден от институция, а ОГО и Движението на съзнателните отказници сами пишат, че не могат независимо да проверят всяка история. Разказите обаче идват от различни семейства и от лятото насам повтарят една и съща последователност: задържане на улицата, често под претекст за дребно нарушение или пиянство; докарване в „Сириус-55“; подпис въпреки оставения у дома паспорт; бързо изпращане във военна част. Детайлът с новите документи съвпада и с публикуваното описание на центъра.

Обяснението на 2ГИС допуска автоматичният филтър сам да е скрил оплакванията при внезапния наплив, без някой да го е поискал. То обаче обяснява само какво се вижда в 2ГИС, не откъде идват свидетелствата. Затова е по-вероятно пунктът редовно да приема мъже, задържани навън, отколкото случаите да са единични, макар колко са те да не е известно. Следващият официален отговор ще дойде по двете заявления от октомври: това за работника от Кемеровска област, изчезнал на 18 октомври, и това на семейството на мъжа, задържан на 16 октомври. Ако прокуратурата провери „Сириус-55“, това ще е институционално потвърждение на свидетелствата. Ако отговорът отново е „доброволно подписан“, какъвто съпругата на Канат получи още през август, те ще останат там, където са и сега: при близките и в раздел, до който се стига само ако човек превърти страницата до края.

Литовски войници пазят границата с Калининград заради възможна руска мобилизация

🇱🇹🛡️🇷🇺 Около 100 литовски военни ще останат до средата на ноември по границата с Калининградска област, където от 8 октомври патрулират заедно с граничарите в очакване на руски граждани, които биха избягали при нова мобилизация. Вилнюс нарича мярката превантивна. Според властите нивото на заплаха там не е по-високо от обичайното, а службата за военно разузнаване на страната не вижда значими промени във военната дейност в руския ексклав. Обстановката на място описва репортаж на агенция BNS от граничното градче Виштитис, публикуван от LRT на 26 октомври.

Помощ от армията поиска министърът на вътрешните работи Мартинас Кателинас, който нарече стъпката превантивна пред журналисти в Сейма и уточни, че тя стъпва на публични, а не на разузнавателни данни, според които след изборите за Държавната дума през септември Русия планира мобилизация. „Може да се сблъскаме с хора, опитващи се да избегнат мобилизация и искащи да влязат на територията на Република Литва, за да поискат убежище“, каза Кателинас. Вторият повод беше инцидент от 6 октомври на границата между Латвия и Беларус, при който група от най-малко 20 мигранти се опита да премине незаконно, заедно с маскирани хора, които според латвийската армия са били въоръжени и заплашвали военните. Няколко часа по-късно маскираните навлезли на латвийска територия, повредили електрическо табло, откраднали камери за наблюдение и се върнали в Беларус.

Министърът на отбраната Робертас Каунас разреши да бъде изпратена рота от 100 души, първоначално за 2 седмици, до 16 октомври. В този ден той удължи мисията. „Отчитайки възможните потоци от бягащи жители на Калининградска област и свързаните с тях случаи на незаконно преминаване на границата, удължаваме засилената охрана до средата на ноември с превантивна цел“, каза той, цитиран във ведомтвено изявление. В него се посочва, че по данни на военното разузнаване в областта не се наблюдават значими промени във военната активност. Войниците обхождат заедно с граничните служители районите на застави, а при нужда армията изпраща допълнителни мобилни патрули, подвижни постове за наблюдение и екипи на военната полиция.

Към 27 октомври Путин не е обявил нова мобилизационна вълна. Указът за частична военна мобилизация от септември 2022 г. обаче никога не е отменян. Както пише The Economist на 30 август, за ново мобилизиране не е нужен нов указ.

Властите в Литва обясняват необходимостта от войници с липсата на ограда. Литва е издигнала физическа преграда по границата с Беларус. По границата с Калининград, която има дължина близо 300 км със своята морска отсечка и минава през равнини, гори и водоеми, такава няма. Затова, както посочи Каунас пред LRT Radio на 8 октомври, там са необходими повече хора. Натискът откъм Беларус междувременно не спира: Държавната служба за охрана на границата (VSAT) е върнала от началото на годината 1749 души, опитали да влязат незаконно, от които 21 в денонощието преди 26 октомври.

Във Виштитис, градче с няколкостотин жители в западната част на Вилкавишкиския район, езеро разделя Литва и Калининград. Яркочервени колчета, стърчащи от водата, показват докъде могат да плават хората, подали предварително данните си на граничната служба; 50 метра по-нататък ред жълти колчета бележи края на литовската територия. От пристана, където акостират граничните катери, само на няколкостотин метра се вижда вдигнатото руско знаме. Граничарите наблюдават езерото с камери и патрулират с катер. Когато забележи лодка, екипажът намалява скоростта, оглежда човека в нея, преценява разстоянието до колчетата и продължава.

Командирът на заставата Виштитис от Пагегяйския граничен отряд Римантас Кундрецкис очаква бегълци да опитват да преминат и по суша, и по вода. „Затова и сега засилихме наблюдението и на сушата, и на водата, и във въздуха. Както казваме при нас, и на зелената граница, и на синята, и във въздуха“, каза той пред BNS. Според агенцията с идването на военни гъстотата на патрулите по участъка с Калининград е станала почти двойна, а войниците са донесли и своя апаратура за наблюдение на сушата и въздушното пространство.

Последното нарушение в района на заставата е от началото на годината, когато двама руски граждани влезли в Литва по замръзналото езеро; обикновено годишно се регистрират около 10 подобни нарушения. Засиленото наблюдение, по думите на Кундрецкис, е намалило и неволните нарушения. Преди летовници и рибари понякога не забелязвали, че наближават руската територия; сега биват предупредени навреме от патрулите – по телефона или с катер.

Кундрецкис не вижда признаци на заплаха и описва действията отсреща като обичайна ежедневна дейност, но отбелязва видимо раздвижване. „Дали е само съвпадение, или не, полетите на военни изтребители край държавната граница бяха зачестили, някъде на полигона към Кудиркос Науместис се чуваха взривове, а и хеликоптерите им наистина летят по-често край границата“, каза той.

В мисията участват и Доброволческите сили за национална отбрана (KASP): 2-ри отряд от окръг „Дарюс и Гиренас“ подсилва заставите Кудиркос Науместис, Шилгаляй, Рокишкис и Казимерас Скучас. Доброволци се сменят на около 4–5 дни. Обикновено идват нови хора, но желаещите могат да се върнат. Командирът на ротата Леонас Рузгас, сред първите пристигнали, казва, че военните съобразяват своите дежурства с тези на VSAT и пълномощията им на практика са същите. „Граничарите имат доста технологични новости, доста системи, които ние не използваме […], защото естеството на нашата работа не го изисква. Затова е приятно да видим как се е развила охраната на нашата граница, да споделим опит и да почерпим от техния“, каза той. Кундрецкис гледа на съвместните дежурства като на подготовка: „Практиката наистина е безценна, никъде другаде няма да я получиш. Ако денят Х настъпи, армията ще трябва да заеме тук определена позиция и тогава и редовите войници, и командването вече ще познават особеностите на работата.“

Жителите на Виштитис казват, че животът им не се е променил. „Тук няма нищо толкова страшно, колкото чета на много места сега“, каза пред BNS 31-годишната Сандра. Промяната, която вижда, е повече патрули и по някоя военна кола; никой не се запасява с храна и не подготвя скривалища. „Просто си живеем, както всички в Литва“, каза тя.

Фермерът Виргиниюс Дапкус, тръгнал за риба, е по-рязък. „Роден съм сред руснаци, израснал съм сред руснаци и общувам с руснаци, познавам ги много добре, и като слушам какво говорят нашите власти, ме напушва смях. Това е само сплашване и те си имат някакви свои цели“, каза той. Във Виштитис се чувства отлично и съжалява само, че вече не може да лови от другата страна на езерото, където разликата в улова спрямо литовската страна била „като ден и нощ“. „Когато бяхме едно с руснаците, ловяхме само от руската страна, а сега ловим в блатото от литовската. Блато го наричаме“, обяснява Дапкус. 93-годишният Пранас Станкевичюс, бивш заточеник, също помни риболова на езерото: „Сега вече не може. Не може да се сложи мрежичка, сега всичко виждат, всичко е много ограничено.“ Възрастен мъж, който преди ходел да търгува в Калининград, приема контрола спокойно: „Не е много зле, границата си е граница, какво да се прави, принадлежим на Литва, нека пазят границата.“

Същия ден временният началник на VSAT Донатас Шкарнулис отбеляза пред LRT Radio: „Ситуацията край Калининградска област на Руската федерация е спокойна. Тази година сме имали няколко нарушения, но сме подготвени, а литовската армия в момента ни помага да предотвратим евентуалните заплахи.“ Описа съвместната работа с военните като превантивна: има индикации, че може да започне мобилизация и част от руските граждани да започнат да бягат, а това носи различни заплахи. Шкарнулис ръководи временно службата от втората половина на август, а Кателинас е предложил на кабинета да го назначи за постоянен началник от 5 ноември.

Съседна Полша изпитва система с изкуствен интелект по своя участък от границата с Беларус. В началото на октомври полската армия показа системата „Интелигентна граница“, която на участък от няколко десетки километра обединява изображенията от камери, дронове и сензори, разпознава хора и предмети и подава сигнал на операторите за събития, които изискват внимание. Разработили са я Центърът за внедряване на изкуствен интелект към Силите за отбрана на киберпространството и Граничната стража, а решението как да се реагира продължава да бъде взимано от човек.

Крайният сорк на литовската мисия по границата с Калининград е до средата на ноември. Армията и VSAT координират действията си според нуждите, а Кателинас посочи в средата на октомври, че засега не иска повече войници и че това зависи от нуждите на граничната служба.

Ижевчанин подписал договор с армията под заплаха от затвор, разказва сестра му

🇷🇺📝 Александър К., 26-годишен жител на Ижевск, е подписал договор с Министерство на отбраната на Руската федерация, след като на 15 септември е отведен от улицата и откаран към близкия военен комисариат, където му казват, че затворът няма да го спаси от фронта. Това разказва неговат сестра Виктория Пестерева пред „Осторожно, новости“; каналът я публикува на 3 октомври, а на същия ден беше споделена и от „Новая газета Европа“, и „НЕ ЖДИ хорошие новости“. Близките са подали жалби до Следствения комитет, основния разследващ орган в страната, и до прокуратурата, а последното обаждане на Александър е от 20 септември, от учебен полигон в Ростовска област.

На 15 септември сутринта Александър излиза до близия хранителен магазин на ул. „Майская“. На връщане, пред кафене Mama Pizza, към него се приближава непознат мъж, който му казва, че военният комисариат го търси и го кани до спрял зад ъгъла автомобил. Мъжете в нея взимат паспорта му и го питат има ли жена и деца и работи ли официално. Александър е неженен, отбива наборна служба на 18 години и напоследък работи като товарач, разказва Виктория. Паспортът и телефонът са му отнети, а самият той е откаран във военен комисариат на улица „Зенитная“. В публикацията на „НЕ ЖДИ хорошие новости“ тя казва: „Това се случи на 15 септември 2026 г. в Ижевск. По думите на брат ми, против волята му са го качили в тъмносиня Лада Гранта и са го откарали във военния комисариат.“

На вечерта Александър се обажда на сестра си, която по гласа му разбира колко много е изплашен. Казва ѝ, че е бил принуден да подпише: в комисариата му обясняват, че затворът не е изход, тъй като на фронта изпращат хора и от там. Виктория не знае за какво точно е заплашван с наказателна отговорност. После Александър споделя, че е бил качен в автобус. Роднините, вече тръгнали към комисариата, настигат рейса на светофар и молят военните да им позволят да се сбогуват с него, но вратата не се отваря. На следващия ден той се обажда от Самара, без да може да назове номера на частта. Последното обаждане, в месинджър приложение, е от 20 септември: Александър споделя, че се намира на учебен полигон и мобилна връзка не е достъпна. Според Виктория близките разполагат със запис на разговор с него, със снимки и с преписка и са поискали от различни инстанции да проверят обстоятелствата и законността на сключения договор.

Отговор от военния комисариат, от Министерството на отбраната или от прокуратурата няма в нито една от публикациите, а записът и преписката не са цитирани. Първата от тях събра около 170 хиляди прегледа към 3 октомври.

На същата улица, в сграда 2а, е пунктът за набиране на военнослужещи по договор, назован в предишен разказ на същия канал. Във вечерните часове на 8 юли жена от комисариата се обажда на семейството на инженер-геофизик на име Дмитрий А. и им съобщава, че той се намира в пункта, и добавя, че да се опитват да го измъкнат е безполезно: оттам не пускат, а на другия ден хората тръгват с автобус към фронта. Самият пункт отказва да сподели на журналиста дали Дмитрий е при тях, като се позовали на защитата на личните данни, а автобусът е обявен за 9 юли след 18:00 ч.

Това е най-малко шестият разказ за принуда при подписване на договор от Ижевск и Удмуртия, получил висока популярност онлайн от юли насам. Според съобщение от средата на юли каналът „Удмуртия против коррупции“ описва мъж, задържан от четирима в цивилни дрехи: в сборния пункт му разбиват носа, докато го убеждават, а неговият баща му помага да избяга през оградата. В периода 10-18 август проектът „Идите лесом“, който помага на руснаци да избегнат участие във войната, получава общо 14 сигнала за незаконно задържане и принудителен натиск, сред тях поне два от Ижевск и Удмуртия: за мъж, задържан на улицата на 10 август и три дни по-късно превозван към част в Ростовска област, и за друг, който е бил регистриран при психиатър, заличен от регистъра и изпратен в окупираната част на Донецка област. На 30 август трима мъже, по разказа на дъщеря му, отвеждат жител на Ижевск в близост до магазин, казват му, че го водят към полицията, и го откарват в пункта за набиране на военнослужещи. Той отстъпва, след като вижда пред себе си как друг задържан, отказал да подпише, е изведен от кабинета и върнат оплискан в кръв. На 2 октомври изданието „7x7“ цитира твърдение на анонимен източник на „Удмуртия против коррупции“ за организирана група, която има връзки с военните комисариати на Ижевск, Воткинск и Сарапул. За всеки доведен човек, според същия източник, плащали 400 хиляди рубли през 2026 г. срещу 30 хиляди през 2025 г.

Маршрутът на Александър през Самара до учебен полигон в Ростовска област съвпада със сведения от юли на разследващото издание „Идите лесом“ за мъже от Пенза, изпратени от града директно към военна част в Самара, оттам до Ростов на Дон за разполагане на фронта в Донецк. Пенза е мястото, където жени пред пункт за набиране на военнослужещи заснеха как мъже са качвани насила в микробус, което органите на реда нарекоха „невярно“, а видеото беше свалено от руската социална мрежа ВКонтакте.

Само за август изданието „Идите лесом“ е получило 26 сигнала за арести и принуда от различни региони и други 51 от наборници и роднини; „Радио Свобода“ отбелязва, че цифрите не са пълна статистика, тъй като отчита само случаите, станали известни на конкретни правозащитни организации. Financial Times съобщава на 10 август, че Кремъл и Министерство на отбраната са възложили на регионалните власти да наберат 409 000 военнослужещи по договор до края на годината, а местни служители, според същите данни, използват информацията, която имат за дълговете и правните проблеми на мъжете, за да ги склонят към подпис.

На 27 април министерство на отбраната обяви гореща линия и електронен канал за подаване на сигнали за случаи на принуда и подчерта, че договорите се сключват доброволно и всеки сигнал ще бъде разглеждан поотделно. Конкретният повод за това беше набирането на студенти във войските за безпилотни системи. На 3 септември Путин нарече слуховете за нова мобилизация „информационна атака“, каза: „Днес няма сценарий, който да изисква мобилизация“, и добави, че хората подписват доброволно. На 18 септември Песков заяви, че до края на годината не се планира призоваването на допълнителни 300 хил. войници.

Отричането на мобилизацията и разкази като този не си противоречат в буквалния смисъл: мобилизацията е извънредно призоваване на запасняци, а при описаните случаи хората се записват като военнослужещи по договор, макар правозащитни групи да наричат това „скрита“ или „втора“ мобилизация заради методите и мащаба. Противоречието е друго: с позицията на министерство на отбраната и самия Путин, че подписът е доброволен, и с обещанието за проверка на всеки сигнал за принуда. Сред инстанциите, които Виктория назовава пред журналистите, горещата линия не фигурира.

Юристите, цитирани от пензенския портал PNZ.RU, съветват да се подаде писмена жалба до военната прокуратура, командването на военния окръг и Следствения комитет, като препоръчват силно добавянето на гласови и видеозаписи и данни за свидетели. Сключен под натиск договор може по съдебен ред да бъде обявен за недействителен. Два опита, описани от „Радио Свобода“, обаче не довеждат до резултат. Мъж с психиатрична диагноза, принуден да подпише под заплаха от наказателно дело, пише рапорт, че е сторено под натиск, и писмено отказва да воюва; вместо до съд го връщат обратно на фронта, по разказ на негови близки. По думите на роднина на наборник, завел дело срещу подписан под изтезания договор, съдебният състав приема, че договорът е доброволен, и не призовава свидетелите. Иван Чувиляев от „Идите лесом“ казва, че договор понякога може да се оспори при фрапиращи нарушения, например при заболяване, което не позволява приемане на военна служба, и тогава може да се поиска поне преглед от военномедицинска комисия, но дори това „далеч не винаги“ дава резултат.

Разказът за Александър засега се основава на думите на сестра му: съдържанието на записа не е публично достъпно, а отговор от институциите засега няма. Случаят попада в серия, която от юли насам се повтаря в различни семейства и издания, а маршрутът през Самара се среща в разказа на „7x7“. Твърде вероятно да излязат нови разкази от Ижевск през октомври, защото само за 3 месеца те са поне 6. Оповестяването на съдържанието на записа, започването на проверка по жалбите или нови разкази, в които е назован пунктът на „Зенитная“ 2а, би потвърдило разказа; официален отговор с документи за доброволното подписване, който семейството не оспорва, би го отслабил.

ФСБ забрани нощното движение в граничната ивица срещу Естония

🇷🇺🚧🇪🇪 Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация въведе забрана за нощно движение на хора и превозни средства извън населените места в 5 км ивица покрай границата с Естония. Ограничението е в сила от 16 до 26 септември в Сланцевски и Кингисепски район на Ленинградска област. Мярката е разпоредена от граничното управление на ФСБ за Санкт Петербург и Ленинградска област и е обявена на официалния сайт на местната администрация в Кингисеп.

Режимът включва три забрани. Първата обхваща достъпа до брега на река Нарва между устията на Голяма Черемуха и Криуша, както и движението на маломерни плавателни съдове в този участък. Там реката тече свободно, след като е напуснала Чудско-Псковското езеро и преди да достигне Нарвското водохранилище. Втората забранява лова и придвижването с огнестрелно оръжие в граничната зона в Сланцевски район и в петкилометровата ивица покрай границата в Кингисепски район. Третата е забраната за нощно движение. Официално посочената цел е „профилактика на правонарушенията в граничната и миграционната сфера, както и в областта на опазването на водните биоресурси“.

Ограниченията се въвеждат в зона, която вече има пропускателен режим. Нейните граници в Ленинградска област са определени със заповед № 239 на ФСБ от 2 юни 2006 г. Тя обхваща водохранилището на Нарва и се простира значително по-навътре от 5 км ивица. Достъпът и престоят се регулират с пропуски, а глобата за нарушаване на режима може да достигне 5000 рубли съгласно чл. 18.2 от Кодекса за административни нарушения. Постоянният режим вече ограничава достъпа на външни лица. Новата забрана за движение нощем засяга и местните жители, които имат право да пребивават в зоната.

Периодът на ограниченията привлича внимание заради съвпадението с изборите за Държавна дума в дните 18–20 септември. Забраните влизат в сила 2 дни преди началото на вота и действат до 6 дни след края му. В Естония от седмици се обсъжда дали и кога Москва може да предприеме нова мобилизация: възможност, която руски и западни издания свързват с периода след изборите.

Самото съобщение обаче не установява такава връзка. На 27 май същото гранично управление обяви, че от май до октомври 2026 г. ще провежда съвместни проверки с местните власти във Виборгски, Сланцевски, Ломоносовски, Кингисепски и Приозерски район, както и в градовете Сосновий Бор и Виборг. Посочената тогава цел е изразена по същия начин. Това допуска настоящите ограничения да са част от предварително обявената сезонна програма, но не доказва, че конкретните забрани са били планирани още през май. Забраната за лов е наложена след откриването на есенния ловен сезон в региона и може да е свързана с обичайния контрол в граничната зона.

Нощното ограничение има по-широк обхват: то засяга движението на хора и автомобили извън населените места и ограничава достъпа до реката. Тази мярка е съвместима със заявените цели за граничен контрол и опазване на водните ресурси. На страницата със сегашното съобщение не е публикуван по-ранен период с такива ограничения през 2026 г. Това не доказва, че подобни мерки не са били налагани.

От естонска страна властите говорят съвсем открито за възможността да затворят граничните пунктове. На 17 септември, след заседание на Съвета по сигурност, премиерът Кристен Михал отбеляза, че това може да стане „много бързо“, ако оценката на заплахата се промени. Той допусна и незабавно затваряне без да има предварително предупреждение, като се позова на предишни случаи с нарушаване на реда на пунктовете. Михал свърза тази готовност с руските загуби, които изчисли на 30 000–40 000 убити и ранени месечно, и с очакването, че в някакъв момент Москва ще трябва да предприеме допълнителни стъпки, за да поддържа войната. Естонският журналист Холгер Роонемаа, който проследява мерките от двете страни на границата, посочва, че Талин предпочита затваряне с достатъчно предизвестие, за да се избегне струпване на хора.

Естония вече прилага ограничителен режим. На 13 август правителството реши съкратеното работно време на сухопътните пунктове към Руската федерация (от 7 до 19 часа) да остане в сила безсрочно. Прилагат се и пълни митнически проверки. Нарва, най-натовареният пункт по границата, е затворен за автомобили от февруари 2024 г. заради реконструкцията от руска страна в Ивангород и пропуска само пешеходци. При този режим предизвестието за евентуално затваряне е особено важно за избягването на опашки. В първото полугодие на 2026 г. през Нарва, Койдула и Лухамаа са преминали около 444 000 души – с 13% по-малко спрямо същия период година по-рано.

Важен контекст е случилото се през септември 2022 г. Тогава обявената от Путин частична мобилизация насочи десетки хиляди мъже към сухопътните граници на страната. Властите в Талин вече бяха забранили влизането на руски граждани с шенгенски визи, които пътуват като туристи. Забраната влезе в сила на 19 септември – два дни преди указа за мобилизацията. По онова време през естонската граница преминаваха около 4000 руснаци дневно.

Евентуално ново набиране на хора не е задължително да бъде предшествано от ново публично обявяване на мобилизация. Указът от 21 септември 2022 г. за частичната мобилизация никога не е бил отменян. Това оставя отворен сценарий, при който властите биха се позовали на него и биха разпределили новите квоти между регионите, вместо да издават нов президентски акт. Самото действие на указа обаче не изяснява каква процедура би използвала Москва.

На 30 август The Economist съобщи, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че Путин е решил да увеличи числеността на въоръжените си сили с допълнителни 300–400 хил. военнослужещи. Изданието твърди, че набирането става чрез натиск от регионалните власти, за да не се пренесе недоволството на национално ниво. По-рано, на 24 юни, „Медуза“ съобщи, позовавайки се на 8 източника в президентската администрация и силовите структури, че се обсъжда мобилизация с начало през октомври, но решение не е взето. На 1 септември в Бишкек Путин определи съобщенията за нова вълна като „пълна глупост“ и „информационна атака срещу Русия“.

Механизмът на евентуалното набиране остава неуточнен, включително дали би представлявало нова вълна мобилизация и дали изобщо би било публично обявено. Текущите мерки по държавните граници не дават категоричен отговор. Естония контролира влизането през пунктовете и заявява готовност да ги затвори, а Русия ограничава достъпа до граничната река. Сезонната програма е възможно обяснение за руските ограничения; връзката им с евентуална мобилизация остава хипотеза.

📸 Снимка: Мостът над река Нарва при граничния пункт между Естония и Руската федерация, с естонското знаме на преден план, 18 септември 2022 г. Мостът свързва естонския град Нарва с руския град Ивангород и служи като важен сухопътен граничен пункт. (Janis Laizans/REUTERS)

Анализ: ФСБ и технократите се борят за дигиталния апарат на Москва

🇷🇺👁 В руската държава се води борба за контрол върху дигиталната инфраструктура, която съчетава удобни обществени услуги с мащабно наблюдение на населението. Така беше описана ситуацията от руски служител, участвал в нейното изграждане, говорил с условие за анонимност пред The New York Times. По думите му технократите от Министерството на дигиталното развитие създават системите, а Федералната служба за сигурност (ФСБ) ги използва, но е готова да прекъсне тяхната работа винаги, когато сметне, че съществува заплаха за сигурността.

Мащабите обясняват залога. Според описанието на репортажа в Москва работят около 300 000 камери за видеонаблюдение, свързани с биометрични бази данни. Покритието прави придвижването през града, без човек да бъде заснет, практически невъзможно. Камерите, използвани за преминаване през турникетите на метрото чрез лицево разпознаване, служат и за издирване на хора. Предоставянето на биометрични данни формално е доброволно, но се рекламира широко, а част от възможностите за ползване на градски услуги зависят от него. Към юли 2026 г. 10 милиона руски граждани използват под някаква форма приложения с биометрично разпознаване. Кремъл иска технологията да бъде въведена и на всички летища. Московската управа пък обяви, че системата ще разпознава пътниците в автобусите и трамваите и ще удържа цената на пътуването след потвърждение в приложението.

Тези системи не обслужват само борбата с престъпността. Сравнението на заснетите лица с биометрични бази данни позволява на властите да издирват критици на правителството след протести. В репортажа това е противопоставено на възможността преследвани хора да се укриват в отдалечени градове по времето на сталинските чистки – възможност, която днешното наблюдение силно ограничава. Други големи градове в Европа също разполагат с обширни мрежи от камери – най-известният пример за такъв е Лондон. Според описаното сравнение обаче системата в Москва е по-централизирана и работи при по-малко ограничения върху биометричното разпознаване.

Практическите ползи също са важна част от картината. Използването на технологии в полицейската работа съпътства промяната на Москва спрямо периода на улични грабежи и убийства отпреди 25 години, въпреки че само по себе си това не показва какъв дял от подобрението се дължи на наблюдението. Биометричното удостоверяване се използва за дейности от плащане на билет за метро до сделки с апартаменти. Рисковете се проявяват и при грешки в разпознаването. През април полицията задържа руски рок музикант на гара в Санкт Петербург, след като системата го обърква с издирван украински общественик с подобна външност. При проверката полицаите дърпат косата му, за да установят дали носи перука, след което го освобождават.

Дигитализацията променя и начина, по който държавата призовава хора за военна служба. След като през 2022 г. хиляди руснаци напуснаха страната, за да избегнат мобилизацията, властите въведоха електронни повиквателни със същата правна тежест като хартиените. В репортажа механизмът е описан с „Госуслуги“ – централния онлайн портал за държавни услуги, здравна информация и удостоверяване на самоличност. Електронното връчване е обвързано със забрана за напускане на страната, която може да влезе в действие, преди получателят да е реагирал. През есента на 2025 г. Москва и други три региона проведоха призива за наборна служба изцяло с електронни повиквателни.

През март 28-годишният фотограф Влад получава повиквателна за задължителен медицински преглед във военното окръжие и научава за забраната да напуска страната, когато отваря портала. Той не се явява и не разкрива фамилията си поради страх от репресии. Възприема повиквателната като първа стъпка към това да бъде изпратен на фронта. Признава, че заради камерите е престанал да използва метрото.

Наборната служба и мобилизацията обаче са различни механизми. Описаното използване на електронния регистър се отнася до наборната служба, докато слуховете, разпространявани из Русия, говорят за втора мащабна вълна на мобилизация след тази през септември 2022 г. Аргументът, че тя не изисква нов указ, се основава на обстоятелството, че тогавашният указ не е отменен. Според публикация на The Economist от 30 август регионалните власти оказват натиск за набиране на хора, така че недоволството да остава на местно ниво, а подходът се изпитва в Пензенска област, откъдето през изминалото лято пристигнаха десетки видеа от насилствено събиране на хора от улиците. Установените инструменти за регистрация и проследяване са способни да подпомагат и процеса по мобилизация, но това не означава, че процедурите са еднакви или че регистърът вече се използва по този начин.

Именно около контрола върху посочените инструменти анонимен служител пред The New York Times вижда институционален конфликт. По думите му технократските ведомства влизат в сблъсък с ФСБ и конкретно с нейното звено, отговорно за политическия надзор. Службата се възползва от готовите системи, но винаги е предпочитала традиционните способи за наблюдение и контрол, дори когато решенията ѝ създават пречка на технологии, в които са вложени милиарди. Източникът обяснява това с борба за самосъхранение: според него изкуственият интелект поставя под въпрос нуждата от обширна агентурна мрежа.

Правомощията на ФСБ имат и законова опора. През февруари Путин подписа акт, задължаващ телекомите да прекъсват услугите на абонати по искане на службата. ФСБ го представи като инструмент за сигурност и борба с тероризма. През март мобилният интернет в голяма част от центъра на Москва спря за повече от две седмици и наруши работата на дигиталните услуги. Според оценките, цитирани от The Moscow Times, бизнесът в столицата е загубил между 3 и 5 млрд. рубли само през първите 5 дни. Най-тежко са засегнати куриерските служби, такситата и търговията на дребно. Прекъсванията засегнаха и държавни институции: говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призна, че президентската администрация е преминала изцяло на стационарни телефони, а Държавната дума остана без интернет и мобилна връзка.

Случаят не е изолиран. Human Rights Watch описа март като месец на рязко зачестяване на прекъсванията в цяла Русия. Центърът за източни изследвания (OSW) отчете същото повишение, докато Chatham House го разглежда като затягане на контрола на Кремъл върху руското интернет пространство. Според цитираната оценка на Top10VPN Рускта федерация се намира на първо място в света по брой прекъсвания през 2025 г. Мониторинг група „На связи“ е регистрирала ограничения в поне 63 региона. Връзката в столицата беше възстановена в края на март, но практиката на прекъсвания продължи.

Едно от обясненията, приведени в материала, свързва прекъсването през март с паника в руския държавен апарат след съобщеното убийство на иранския върховен лидер Али Хаменей на 28 февруари в съвместните въздушни удари на САЩ и Израел. Според Financial Times израелското разузнаване е проникнало в мрежата от пътни камери в Техеран, от която в продължение на години е получавало кадрите директно до собствени сървъри. Това му е дало възможност да проследи навиците и движенията на охраната на Хаменей, което от своя страна е подпомогнало подготовката на удара. Така инфраструктурата за вътрешно наблюдение стана основния инструмент за обезглавяване на иранския режим. Официалното обяснение е противодействие на украинските дронове: според властите прекъсването на мобилните мрежи цели да затрудни навигацията и комуникациите им. Мартенският епизод е част от поредица ограничения, продължила и след това.

Двете обяснения не се изключват непременно, но наличните данни не дават да се установи относителната им тежест. По-ясна са практическите последствия: решенията за сигурност могат да прекъснат услуги, от които един мегаполис вече изцяло зависи. Етнографът Джереми Морис, представен като един от малкото западни изследователи, които продължават да работят на терен в Русия, сравнява посоката с процеса на неравномерна глобализация преди 25 години – силно свързани технологични средища съществуват заедно с места, където икономиката функционира без подобна инфраструктура.

И дигиталното министерство, и службата за сигурност търсят подкрепата на Путин. Той от своя страна иска от правителството паралелно да развива изкуствения интелект и да ограничава зависимостта му от Запада. През април, на широко огласена конференция в Кремъл, той представи задачата като въпрос на оцеляване за държавата. По думите му суверенитетът на Русия в близко бъдеще и самото съществуване на държавата зависят от успеха в изкуствения интелект, дигиталните платформи и автономните системи.

Амбицията обаче се сблъсква с ограничения достъп до нужния хардуер. Западните санкции затрудняват сериозно придобиването на най-модерните чипове, а много водещи специалисти в областта емигрираха след началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Според репортажа водещите руски езикови модели – на най-голямата държавна банка и на водещата технологична компания – са вдъхновени от китайски такива с отворен код или използват съществени техни разработки. През май ръководителят на „Сбербанк“ Герман Греф заяви, че се надява GigaChat да заработи с китайски ускорители – специални чипове за изчислителни задачи, включително изкуствен интелект. Като най-вероятен вариант е посочена серията Ascend на Huawei. За тези чипове се конкурират и ByteDance, Alibaba и Tencent, което поставя руското търсене в конкуренция с големи китайски купувачи, без само по себе си да показва кой има предимство при доставките.

Успоредно с това Руската федерация развива свои собствени средства за достъп до дигитални услуги. На 8 септември „Комерсант“ съобщи, че „КриптоПро“, санкционирана от САЩ компания, разработва браузър с вградена криптография по руските стандарти ГОСТ. Посоченият повод е премахването на разширението на компанията от магазина на Chrome през февруари 2025 г. при прехода към новия стандарт за разширения Manifest V3. Това е затруднило използването на руски електронни подписи чрез засегнатото разширение. Според публикацията ФСБ вече е дала зелена светлина, а след сертификация от Федералната служба за технически и експортен контрол се очаква браузърът да се превърне в задължителен за всички държавни институции в рамките на 1-2 години. Московският политически анализатор Иля Гращенков описва общата посока като опит за съчетаване на привидно несъвместими цели: дигитална граница, която отделя Русия от света, и ускорена дигитализация вътре в нея.

Защитниците на модела се позовават на реалните удобства за гражданите. Близки до Кремъл анализатори твърдят, че приложенията и събирането на данни позволяват бърз отговор на обществените нужди, какъвто западните демокрации не предлагат. Според тях смяната на управлението силно затруднява дългосрочното планиране, а защитата на личната неприкосновеност понякога ограничава развитието на дигитални услуги. Глеб Кузнецов, политически анализатор, работил в един от водещите мозъчни тръстове, близки до Кремъл, представя Москва при Сергей Собянин и Шънджън в Китай като градски модели, превъзхождащи западните столици. Той обяснява високото одобрение за московския кмет с работата му в интерес на жителите, като отхвърля обяснението с липсата на изборна конкуренция.

Тази защита на модела се опира на спада в престъпността и работещите услуги. Полезността им обаче не решава въпроса за границите на държавния достъп до личните данни. В репортажа китайската система за социален кредит е представена като модел за оценка на поведението и налагане на ограничения, от който Русия все още изостава, но който привлича руските технократи. Самото сравнение очертава ясно посоката на техния интерес. Влад от своя страна би предпочел свободата пред всяко удобство на дигитална услуга. Той сравнява живота в днешна Русия с живот с кислородна маска.

Лукашенко разшири проверките на беларуската армия до мобилизационните механизми

🇧🇾🪖 Беларуският президент Александър Лукашенко спусна нова заповед във връзка с проверките на бойната готовност, според което те вече трябва да включват цялата армия и да достигнат механизми за мобилизация. „Вече го казах направо: армията трябва да бъде разтърсена, времето дойде. Цялата армия. Ще проверим всички. Чак до мобилизация“, подчерта авторитарният лидер на военен полигон „Обуз-Лесновски“ в Барановички район на Брестска област, цитиран от държавната агенция БелТА, а от чуждестранните издания – Kyiv Independent и „Медуза“.

Прегледът продължава от няколко месеца и се прехвърля последователно от един род войски към друг. По разпореждане на Лукашенко в момента се проверяват артилерийска бригада и части за свръзка, след като по-рано през същата процедура преминаха танкови и мотострелкови сили. Посещението на полигона беше посветено именно на войските за свръзка: министърът на отбраната Виктор Хренин докладва, че системата за управление на войските е изцяло трансформирана, а Лукашенко описа изоставането в информационните технологии, разузнавателните средства и електронната война като равносилно на смърт. Изискването му е инспекциите да възпроизвеждат условията на реалния бой, за да се види подготовката такава, каквато е.

Обхватът на наредбата включва системата за мобилизация, т.е. способността ѝ да призове и окомплектова резервисти, а не само до призоваване. „Готвим се за война, за да няма война“, каза Лукашенко на полигона, повтаряйки формула, използвана от него в продължение на години. Същия ден той заяви, че Беларус не се кани да напада никого, но е длъжна да подсигури сигурността на собствените си граници. По предаденото от Kyiv Post нападение срещу съседните държави би било равносилно на гибел за страната – формулировка от негова страна, която извежда основната причина за сдържаност от сметка за последиците, а не от добра воля.

Разграничението има покритие в поведението на Беларус през последните 4 години. През февруари 2022 г. той предостави собствената си територия, летища, военни бази и друга инфраструктура за операциите на руската армия в първоначалната фаза на нейната инвазия в Украйна и остава най-близкият неин съюзник в региона, но не е изпращала свои войски за участие в офанзива. Страната участва в логистиката на войната, без да поема нейните загуби, и нищо в обявеното на 11 септември не отменя досегашната сметка.

Към разговора за мобилизация беларуският диктатор включи личен пример. Роденият на 31 август 2004 г. най-малък негов син Николай служи като лейтенант, след като по-рано е бил призован лично от Хренин. бащата описа частта му като най-сложното подразделение в армията, но без да уточнява. Синът служи на общо основание, докато в свободното си време продължава да учи биотехнологии, неговата специалност от университета. Николай отбива наборна служба с офицерско звание, категория, отделна от провежданата мобилизация, за която баща му говори само броени минути по-рано. Жестът гледа навътре: в онзи момент, в който държавният глава обявява преглед на цялата армия, той показва собственото си семейство вътре в нея.

Докато инспекциите протичат в западната част на страната, в югоизточната върви строителство по график, обявен още преди година. Беларус формира 37-а десантно-щурмова бригада в Гомелска област, на около 40 километра от украинската граница, подчинявайки я на Силите за специални операции. Командващ ССО Александър Илюкевич заяви в ефира на на беларуското министерство за отбраната на 2 август, че батальон вече е сформиран. От началото на 2026 г. вече се изграждат втори батальон, войските за бойна поддръжка, ПВО, артилерия и разузнаване, докато прехвърлянето на бригадата в постоянния ѝ гарнизон бе предвидено за догодина. Подразделението по план трябва да е четвърто от този род в цялата страна, заедно с 103-та във Витебск, 38-а в Брест и 5-а в Марьина горка.

Гомелска област граничи в Черниговска област на Украйна и оттам минава направлението, по което руските войски се насочиха към Киев през февруари 2022 г. Базата, която се очаква да приеме бригадата, се строи от края на 2023 г. През август към нея се появи и жп връзка. Според документацията на проекта, с копие от която успя да се сдоби Общността на железничарите на Беларус на 24 август, в село Якимовка се изгражда отклонение за до 60 вагона, товарна платформа и рампа за разтоварване на колесна и верижна техника; възложител е Военният проектен институт. Рампата за верижна техника отличава обекта от обикновения товарен коловоз, защото обслужва точно разтоварването на бронирана техника от железопътен ешелон.

Киев обаче не докладва нищо за струпване на войски. Говорителят на Държавната гранична служба (ДПСУ) Андрий Демченко заяви в началото на септември, че в непосредствена близост до границата от беларуска страна няма формирования и няма ударна групировка, а обстановката се контролира от силите за отбрана. Рискът според него остава, но идва по друга линия: Русия продължава да притиска Беларус за по-дълбока интеграция на двете страни паралелно с участие във войната и именно този натиск създава възможност за ново нахлуване от територията на Беларус. ДПСУ докладва за по-плътно дронове присъствие, включително разузнавателни безпилотни летателни апарати кръстосващи надлъж и нашир въздушното пространство по границите на Житомирска и Ровненска област и камикдзе дрон, преминал откъм Беларус. От април месец украинският президент Володимир Зеленски насам говори за подобрявана инфраструктура и складове за боеприпаси от страната на Беларус, докато украинските власти поддържат специален граничен режим по 1 км ивица по държавните си граници с Русия и Беларус и укрепват фортификациите и минните заграждения в най-опасните участъци.

Натискът, за който говори Демченко, има и външно документиран контекст. The Economist съобщи на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след няколко седмици обмисляне през лятото Владимир Путин е избрал ескалацията: допълнителни 300–400 хиляди души, масиран удар по енергетиката на Украйна и по-агресивна хибридна кампания срещу съюзниците на Киев. Сведението се основава на анонимни източници на едно издание и не е потвърдено независимо, но съвпада по посока с описаното от граничната служба.

Реториката и строителството на територията на Беларус се развиват с различна скорост. Думите се движат бързо и са насочени навътре, към армия, чиято система за управление собственият ѝ министър описва като изцяло трансформирана, и към едно общество, на което се показва диктаторски син в строя. Материалната подготовка се придвижва бавно: бригада с един готов батальон, база, строена от 2023 г., и коловоз, тепърва полагащ се, при обявен гарнизон чак за 2027 г. Затова е малко вероятно обявеното тази есен да предхожда влизане на беларуската държава във войната срещу Украйна, а по-скоро обслужва програма, чийто край се разчетен за времето след сегашната кампания.

Оценката би се обърнала при няколко проверими неща: призоваване на резервисти с реални повиквателни вместо щабна проверка на списъците, изнасяне на втория батальон на бригадата преди края на 2026 г. и първите ешелони, разтоварени на новата рампа край Якимовка. Обратната посока, при която прегледът приключва с щабни учения, а гарнизонът при Гомел остава по обявения график, би означавало че в Минск продължават да строят бавно и да говорят бързо.

291-ви полк пълни бюлетини за „Единна Русия“ с имената на убити войници

🗳️🇷🇺 Щабни офицери от руския 291-ви мотострелкови полк попълват бюлетини за „Единна Русия“ от името на убити и безследно изчезнали свои военнослужещи и ги предават в избирателни участъци в окупираните Мелитопол, Бердянск и Токмак. Това съобщи партизанското движение „АТЕШ“ на своя канал в Telegram на 11 септември 2026 г. в публикация, озаглавена с препратка към Гогол – „Мъртви души“.

В едноименния роман Чичиков изкупува починали крепостни, които все още фигурират в списъците от последното преброяване. Според движението полкът е получил негласно указание да осигури определен брой гласове за управляващата партия при предсрочното гласуване за Държавната дума, а наличният жив личен състав не достига за зададената квота заради понесените загуби.

Описаният от „АТЕШ“ механизъм е административно прост. Според движението канцелариите и щабът на полка „нарочно забавят официалното оформяне на документите за смърт“ и признаване на военнослужещи за безследно изчезнали, така че убитите продължават да фигурират в списъците на частта като действащи военнослужещи. След това щабни офицери попълват бюлетини от тяхно име и ги откарват във въпросните три града. Движението назовава трима военнослужещи, от чието име според неговите данни продължава да се гласува: разузнавача Замир Кажаров, командира на танк старши сержант Валентин Александров и стрелеца ефрейтор Валерий Карпенко. Докато това продължава, семействата им месеци наред не могат да получат нито официално потвърждение за смъртта, нито полагащото им се обезщетение. „АТЕШ“ твърди още, че 291-ви едва ли е единствената част, в която се прилага подобна практика.

„АТЕШ“ е украинско-кримскотатарско подземно движение, което от 2022 г. публикува сведения от свои агенти в руските военни части и в окупираните области. То е страна във войната и много от твърденията му не могат да бъдат независимо проверени. Към 11 септември няма потвърждение на конкретната схема от друго място, а Министерство на отбраната и Централна избирателна комисия (ЦИК) на Руската федерация не са коментирали публикацията.

Независимо могат да бъдат проверени част от обстоятелствата около твърдението. 291-ви гвардейски мотострелкови полк, войскова част 65384, влиза в състава на 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия на 58-ма армия и е с гарнизон в Борзой, Чечения. От 2022 г. частта воюва на Запорожкото и Мариуполското направление, а украинското военно разузнаване (ГУР) поддържа публичен списък на командния ѝ състав.

Изборите за Държавната дума са насрочени за 18–20 септември. Разпределят се 450 места – половината по едномандатни окръзи и половината по партийни листи – и за първи път в тях гласуват жителите на окупираните Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Окупираната част на Запорожка област е обособена в един едномандатен окръг, № 93, в който „Единна Русия“ издига Алексей Тихомиров, бивш чиновник от кримската администрация.

ЦИК насрочи предсрочното гласуване за военнослужещите в зоната на активни бойни действия за периода 30 август – 17 септември. В самата Запорожка област, според местното издание „РИА-Мелитопол“, първи са гласували военните между 1 и 10 септември, а жителите на селата гласуват от 10 до 17 септември. „АТЕШ“ посочва 29 август като начало. По думите на председателката на ЦИК Ела Памфилова гласуването на военнослужещите в зоната на войната се провежда „във временни избирателни участъци, създадени на територията на войсковите части“.

Твърдението за предварително зададен брой гласове се вписва в по-широките сведения за натиск върху регионалните администрации да осигурят висока активност и силен резултат за управляващата партия, но само по себе си не потвърждава обвинението срещу 291-ви полк. The Moscow Times писа още на 2 юли, че регионалните власти са получили инструкции да осигурят висока избирателна активност и мнозинство за „Единна Русия“, а ЦИК си поставя за цел активност 50%. Рейтингът на партията според държавния ВЦИОМ е около 34% срещу около 40% през 2022 г.; независими оценки, цитирани от изданието, дават около 16%. Партията държи 321 от 450-те места и се очаква да ги запази.

Ако описаният от „АТЕШ“ механизъм реално съществува, организацията на гласуването във военна част би могла да го улесни: участъкът е временен и се намира на територията на самата част, а щабът разполага с данните за личния състав. Именно върху това стъпва логиката на обвинението – че хора, които все още фигурират административно като действащи военнослужещи, могат да останат и в основата на изборните списъци. Кой от тях действително е жив, е информация, с която на първо място разполага самата част.

Твърдението на „АТЕШ“ се наслагва върху практика, документирана далеч преди тези избори. Разследване на „Важние истории“ от 28 юли 2025 г. установи, че поне 25 руски части в 11 области отчитат изчезнали в бой военнослужещи като самоволно напуснали частта. При такъв статут семейството изгубва правото на еднократното обезщетение от най-малко 5 милиона рубли. Командир на част е цитиран с думите: „имаме негласна заповед да водим онези [набраните от затворите] като самоволно напуснали, докато няма тяло“.

По изчисления на „Медиазона“, цитирани от „Настоящее время“ през февруари 2026 г., за три години война руските съдилища са получили над 111 000 иска за признаване на военнослужещи за загинали и безследно изчезнали. Роднините имат право да поискат обявяване на смъртта поне шест месеца след като е обявен за изчезнал. Правозащитникът Сергей Кривенко от „Гражданин. Армия. Право“ обяснява забавянията с лоша отчетност в частите, нежелание на командирите да носят отговорност и невъзможност да бъдат прибрани телата. Пред „Важние истории“ той допуска и друго – че самите негласни разпореждания за статута на изчезналите може да произтичат от натиска върху частите да покриват зададените отчетни показатели. Логиката на квотите и показателите, с други думи, не се появява за първи път с изборите: според тази оценка тя влияе и върху начина, по който частите отчитат загубите си.

Тази съпоставка обяснява защо описаният от „АТЕШ“ механизъм е вътрешно правдоподобен, но не замества независимо потвърждение. Ако обвинението е вярно, схемата не би изисквала изцяло нов вид злоупотреба, а използване за втора цел на вече съществуваща административна практика. Забавянето на официалното оформяне на смъртта и без избори може да носи полза на командването, като намалява отчетените пред висшестоящите загуби и отлага изплащането на обезщетения. По време на предсрочното гласуване същото административно забавяне би могло да остави починал военнослужещ и в масивите, върху които се изготвят изборните списъци. И в двата случая щабът би имал стимул списъкът да остане по-дълъг от строя.

Има обаче и по-просто обяснение. „АТЕШ“ води информационна кампания срещу руското присъствие и срещу легитимността на изборите в окупираните територии, а назоваването на три конкретни имена без публикуван документ придава на твърдението конкретност, без само по себе си да го доказва. Двете хипотези не се изключват: възможно е движението едновременно да води информационна кампания и да публикува достоверни сведения. Наличието на административен стимул и вече документирани проблеми с отчитането на изчезнали военнослужещи правят описания механизъм възможен, но не доказват, че той действително е приложен в 291-ви полк.

Политическото значение на вота надхвърля разпределянето на 450 места. Още на 11 август украинският президент Володимир Зеленски, цитира доклад на началника на ГУР Олег Иващенко, според когото руски вътрешни документи потвърждават подготовка за мобилизация „за есента, веднага след имитацията на парламентарни избори“ – с няколкостотин хиляди души до края на годината и още толкова догодина. Според ГУР гласуването трябва да създаде усещане за обществена подкрепа за войната, тъй като всички допуснати до изборите партии са против преговори.

Сбербанк започва сверка на военноотчетните данни на 287 000 свои служители

🇷🇺🏦🪖 От 10 септември Сбербанк ще сверява данните за военния отчет на всичките си служители – над 287 000 души в най-голямата руска банкова институция. Решението е било обявено на вътрешно събрание, посветено на отсрочките от мобилизация, проведено на 28 август. Подобно общо събрание банката организира за първи път. За него съобщи независимото руско издание „Можем объяснить“ на 4 септември, позовавайки се на анонимен служител, присъствал на живо, който е предоставил и част от вътрешната кореспонденция.

Правилото, обяснено на служителите, е просто: възможността за отсрочка от мобилизация зависи от това дали техните данни в регистъра на военния отчет са актуални и коректни. „Накратко, отсрочка могат да получат всички служители, чиито данни са коректни“, цитира думите от събранието източникът. Това значи, че човекът трябва да е регистриран по настоящ адрес и информацията за него в регистъра да отговаря на действителността. Ако се е преместил в друг град, но не е обновил данните си, няма да получи отсрочка. На присъстващите е препоръчано периодично сами да проверяват дали регистрацията им е актуална.

Няколко категории служители няма да могат да попаднат в списъците за отсрочка независимо от това дали данните им са изрядни: стажанти, работещи по договор за съвместителство, дистанционни служители, хора с връчено мобилизационно предписание и отписани от военен отчет. За всички останали, чиито данни са актуални, служителят обобщава, че би трябвало да могат да получат отсрочка. Представител на банката е подчертал, че Сбербанк само уведомява служителите и изпълнява изискванията за военна регистрация, а решенията се вземат от „други хора“. Първият въпрос от залата е бил дали ще има мобилизация; според един от участниците отговорът е бил: „Путин каза, че няма да има“.

В руското право отсрочката от мобилизация за служители на определени предприятия не се предоставя по лично искане, а след заявление от работодател. Целта е при мобилизация ключови служители да останат на работа и дейността на предприятието да не бъде нарушена. Работодателят подава във военния комисариат списък на служителите, за които иска такава отсрочка, но длъжностите и професиите, които могат да бъдат включени, се определят по секретен списък на Междуведомствената комисия по въпросите на отсрочките от мобилизация. Затова конкретният служител не може да провери по закон дали попада сред защитените категории и на практика може единствено да следи дали собствените му военноотчетни данни са актуални и коректни.

Комисията промени механизма съвсем наскоро с постановление № 7дсп от 26 април 2024 г. Действащите до онзи момент отсрочки бяха продължени до 21 март 2025 г., а от следващия ден отменени. Така големите работодатели трябваше да съставят наново списъците на служители, за които може да се поиска защита от мобилизация.

Разликата спрямо 2022 г. е преди всичко в предварителната подготовка. Преди частичната мобилизация от септември 2022 г. служителите на Сбербанк не са имали предварително уредени отсрочки и въпросът се е решавал в движение, след като кампанията вече е започнала. Обявената тогава мобилизация на 300 хиляди запасняци доведе до напускането на 900 000 мъже от територията на Руската федерация, според оценка на Центъра за източни изследвания със седалище във Варшава. Сега административната база се актуализира предварително, а не след началото на евентуално призоваване. Контролният пакет на Сбербанк е държавен и през 2020 г. бе прехвърлен от Централната банка на правителството, така че разговорът със служителите се води от работодател, който сам по себе си е част от държавния сектор.

Сбербанк далеч не е изолиран случай. През юли три руски делови издания, насочени към счетоводители и специалисти по човешки ресурси, публикуваха практически инструкции за провеждане на военен отчет при призоваване на запасняци: „Бизнес.ру“ на 7 юли, „Главбух“ на 24 юли и „Российский налоговый курьер“ на 27 юли. Текстовете обясняват как се проверява мобилизационно предписание, как се действа в случай на получена призовка и как се известява военният комисариат. Като непосредствен повод изданията посочиха глобите при пропуснато уведомяване.

Успоредно с това рязко скочи търсенето на специалисти по военен отчет и мобилизационна подготовка. На 31 юли 2026 г. в HeadHunter е имало публикувани 2500 подобни обяви срещу 145 за цялата 2021 г. Авторите им включват московското правителство, „Роскосмос“, „Почта России“ и холдингът En+ на Олег Дерипаска.

Ден преди събранието в Сбербанк популярният канал ВЧК-ОГПУ в Telegram, който често публикува изтекли вътрешни документи, но при този случай без потвърждение от втори източник, съобщи, че металургичният комбинат на „Евраз“ в Нижни Тагил е издал заповед за съставяне на списък на служителите, за които може да бъде поискана отсрочка от мобилизация, и е събирал подписи от работниците. Публично потвърждение от компанията съвсем очаквано няма.

Административната подготовка вече разполага и с нужната техническа инфраструктура. Единният регистър за военен отчет събира в реално време данни от МВР, данъчната служба, Социалния фонд и медицинските организации. Призовка, публикувана в регистъра на призовките, се счтита за връчена след изтичане на 7-дневния период, а забрана за напускане на страната влиза в сила още с нейното въвеждане в системата. Срокът за явяване във военния комисариат беше удължен от 20 на 30 дни.

Федерален закон № 412 от 4 ноември 2025 г. въведе и целогодишен призив за срочна военна служба, който влезе в сила от началото на 2026 г. Призивните комисии съвещават през цялата година, въпреки че самото изпращане на новобранците се запазва два пъти годишно – пролет и есен. Това не е мобилизация. Общото между двете процедури е, че използват една и съща система за военен отчет, която вече обхваща всичките подлежащи на регистрация.

Тази подготовка се обуслява от необходимостта Русия постоянно да попълва личния състав на въоръжените си сили. Кремъл и Министерството на отбраната са поставили на регионите цел да осигурят общо 409 000 свежи военнослужещи на договор в рамките на годината, съобщи Financial Times на 10 август. През първото полугодие са сключени около 200 000 договора, според Дмитрий Медведев – т.е. към началото на юли не е била изпълнена дори половината от годишната цел.

Украинските разузнавателни служби отчитат спад от около 30-40% в няколко руски области сред групите, които до момента са захранвали значителна част от новодошлите военнослужещи: длъжници, затворници и мигранти.

Указът за частичната мобилизация от септември 2022 г. никога не е отменян и към момента продължава да действа. Това значи, че нова мобилизационна вълна формално не изисква издаването на нов указ – нужно е единствено съществуващият механизъм отново да бъде задействан. Именно готовността на този механизъм повишава новите инструкции, назначенията на специалисти, електронният регистър и актуализирането на корпоративните списъци.

The Economist съобщи на 30 август, цитирайки на свои източници, близки до Кремъл, че през лятото Путин е взел окончателно решение за поемане на курс към ескалация, поради което са необходими 300-400 хил. нови военнослужещи. Според изданието тежестта по тяхното осигуряване се прехвърля все по-отчетливо към регионалните власти, за да се запази общественото недоволство предимно на местно ниво.

Има и едно по-прозаично обяснение: годишната сверка с военните комисариати е законово задължение на всяко предприятие съгласно Положението за военния отчет, а есента е обичайният период за провеждането ѝ, но това не дава отговор нито общото събрание, което Сбербанк свиква за първи път в историята си, нито факта, че първият въпрос от залата е бил дали предстои нова мобилизационна вълна. Моментът на самата проверката също заслужава внимание: тя започва едва 8 дни преди изборите за Държавна дума, насрочени за 18-20 септември, и приключва след тях.

До края на годината руските власти почти сигурно ще разполагат с актуализирана система на служителите в големите предприятия, които ще имат право да получат отсрочка от нова мобилизация. Това не означава автоматично, че вече е взето решение за нова мобилизационна вълна, но заедно с ескалацията на войната, за която очевидно сигнализира Кремъл, се очертават достатъчно сериозни индикации, че такава наистина предстои.

Драпатий постави сроковете и ротацията сред принципите си за ВСУ

🇺🇦 Военната служба в Украйна трябва да стане предвидима, справедлива и професионална, а всички кадрови решения да се основават на нуждите на войската, професионализма и резултатите от службата. Това записа главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михайло Драпатий в документ, публикуван на официалния сайт на ВСУ. Той носи заглавие „Принципи на лидерството на главнокомандващия на Въоръжените сили на Украйна и на развитието на войската в условията на война“ и формулира неговото намерение, 8 приоритета за развитието на армията, 14 изисквания към командирите от всички нива и 8 очаквания към щабовете.

За пръв път сред принципите на главнокомандващия изрично се появяват сроковете на службата, ротацията и редът за уволнение – т.е. въпросите, които военнослужещи и близките им поставят най-често. Записано е намерение да се промени системата за набиране, подготовка, протичане на службата, ротация, задържане в редиците и уволнение на военнослужещите, така че тя едновременно да гарантира боеспособността на войската и да отчита потребностите на самите военнослужещи и на обществото. „Да се осигурят условия, при които военната служба е предвидима, справедлива и професионална, а кадровите решения стъпват на нуждите на войската, професионализма и резултатите от службата“, гласи написаното. Политиката за постъпване, преминаване и напускане на военната служба ще се изгражда и върху уроците от миналото.

Конкретен механизъм обаче в текста няма. Самият документ посочва, че редът за изпълнение, конкретните задачи и показателите за тяхното изпълнение ще бъдат определени с отделни актове; той не заменя нито действащата стратегия, нито оперативните планове. Условията и сроковете, при които военнослужещият може да бъде освободен от служба, се уреждат със закон, а не със заповед на главнокомандващия. Тоест тази част от заявеното намерение неизбежно минава през Върховната рада и Кабинета на министрите.

Централната теза на Принципите не е нито за техниката, нито за структурите. „Най-ценната способност на Въоръжените сили са хората ни и всеки командир е длъжен да ги пази“, пише Драпатий. Оттук документът извежда конкретни задължения: командирът трябва да подготвя военнослужещия за бой, да го предпазва от неоправдан риск, да полага грижи за ранените, достойно да почита паметта на загиналите и да подкрепя техните семейства. Формулировката е категорична и е представена като изискване, а не като пожелание: „Грижата за нашите хора не е нещо отделно от бойната ефективност, тя е нейната основа.“

Документът изисква решителността да бъде ясно разграничена от безразсъдството. „Войната изисква решителност, но никога безразсъдство“, се казва в текста, а непосредствено след това: „Всяка неоправдана загуба отслабва Въоръжените сили.“ Подкрепата не трябва да приключва и с края на службата. На онези, които са защитавали Украйна, се дължат помощ, рехабилитация, признание и възможности, а тази работа Въоръжените сили ще водят съвместно с Министерството на отбраната, Министерството по въпросите на ветераните, органите на държавната власт, местното самоуправление и доброволческите организации.

На първо място сред приоритетите е поставена защитата на населението, градовете, селата и критичната инфраструктура от вражески удари. Сред средствата за постигането ѝ документът посочва стабилизиране на фронта, запазването и увеличаването на бойните способности, поемането на инициативата там, където това е възможно, и лишаването на противника от възможността да постига целите си.

Отделен блок изисква честни оценки от командирите и щабовете: оптимизмът, страхът и личните амбиции не бива да изкривяват реалната картина. „Проблемите, които се пренебрегват, само нарастват“, се казва в текста. „Здравата професионална дискусия укрепва решенията, а мълчанието ги отслабва.“ Стандартът на поведение е еднакво задължителен за генерали, офицери, сержанти и цивилни ръководители – във ВСУ няма място за корупция, злоупотреба с власт, тормоз, дискриминация и несправедливост. Отговорното използване на държавните ресурси е записано като отделно изискване към всеки командир.

За щабовете от всички нива документът въвежда един основен контролен въпрос: „Повишава ли това способността ни да воюваме и да постигаме успех?“ Ако отговорът е отрицателен, практиката трябва да се промени. Изискването е всеки доклад, отчет, съвещание и щабен процес да има ясна цел; дублирането да се премахва, а излишната отчетност да се съкращава. По формулировката на Драпатий щабът трябва да бъде „по-малък там, където е възможно, по-бърз там, където е необходимо, и всеки ден по-полезен“.

Ускоряването на адаптацията и внедряването на нови технологии е записано като самостоятелен приоритет, но смисълът му в документа отново е свързан с хората: технологиите са нужни там, където позволяват една задача да бъде изпълнена с по-малко загуби и по-нисък риск за военнослужещите, които непосредствено държат фронтовата линия. Източник на промените не трябва да са единствено щабовете. От командирите се изисква да създават среда, в която „добрите идеи могат да идват от всеки военнослужещ, независимо от неговото военно звание или длъжност“. Изрично е поставено и изискването за съвместно водене на бойни действия: „Нито един вид, род войски или отделна бригада не са способни да победят сами.“

В прякото си обръщение Драпатий описва мандата си като двойна задача – да командва армията във войната днес и едновременно с това да направи така, че тя да излезе от нея по-силна. „Във войната грешките могат да струват живот. Но грешка, която е призната, анализирана и поправена, се превръща в опит. Затова очаквам от всеки военнослужещ честност, смелост да говори за проблемите и готовност заедно да търсим решения“, пише той. Текстът завършва с формулираната цел: „Трябва да постигнем дълготраен и справедлив мир и да създадем такива Въоръжени сили на Украйна, че в бъдеще нито един агресор да няма основание да смята нападението срещу Украйна за приемлив начин да постигне целите си.“

Драпатий оглави ВСУ на 21 юли, когато президентът Володимир Зеленски обяви уволнението на неговия предшественик генерал Олександър Сирски; указът беше подписан на следващия ден. Дотогава Драпатий командваше Обединените сили, а при представянето си пред ръководния състав на Генералния щаб посочи като ключови задачи усилването на ПВО и преодоляване на бюрокрацията в армията. На 18 август Зеленски съгласува първите пет кадрови решения, предложени от него.

Министърът на отбраната генерал-майор Йевгени Хмара, който изпълняваше длъжността временно от 20 юли и беше утвърден от Върховната рада на 19 август с 312 гласа, призова за по-голяма отговорност на командирите от всички нива за опазване на живота на военнослужещите. Задачите пред Драпатий и Хмара бяха поставени едновременно: на 23 юли, по време на съвместна пресконференция в Киев с ирландския премиер Мишел Мартин, Зеленски изрази три очаквания – затварянето на небето, решаването на въпроса с териториалните центрове за комплектуване и социална поддръжка и нормализирането на мобилизацията.

Две от тези три задачи обаче са извън пряката заповедна власт на главнокомандващия. Териториалните центрове са част от системата на Министерство на отбраната, а правилата за мобилизацията и основанията за освобождаване от служба се определят от Кабинета и Радата, където от края на август тече спор относно повишаване на мобилизационната възраст. Затова Принципите вероятно могат да променят по-бързо вътрешната командна практика – обема на отчетността, реда за кадровите предложения и начина, по който проблемите се докладват нагоре по командната верига – отколкото онова, което военнослужещият усеща като продължителност на собствената си служба. Срещу този прочит стои друг аргумент: намерението има политическа подкрепа и извън Генералния щаб, защото Зеленски постави същите задачи на 23 юли, докато Хмара говори в същата посока само три дни преди публикуването на документа.

Путин избра ескалацията: 300–400 хиляди души без нова мобилизация

🇷🇺⚔️ „Ще ме обесят.“ Така руският президент Владимир Путин е описал пред приближени личния риск от евентуално решение за спиране на войната, без да е постигната дори минималната поставена цел, твърди вътрешен източник на The Economist. След няколко седмици обмисляне през лятото Путин е стигнал до решение да разшири войната, вместо да търси изход от нея – така описват неговия избор източници, близки до Кремъл. Съдържанието на ескалацията е конкретно: допълнителни 300 до 400 хиляди души за фронта, масиран удар по украинската енергийна система и по-агресивна хибридна кампания срещу европейските съюзници на Киев. В деня на публикацията, руското министерство на отбраната обяви, че подготвя именно такъв удар по енергетиката.

Допълнителният личен състав няма да се мобилизира с нов указ. Заповедта за мобилизация от септември 2022 г. никога не е била отменяна и остава действащото правно основание, затова нужните хора ще бъдат събирани с натиск по региони без официално обявена национална кампания. Така политическата цена на недоволството остава концентрирана там, където възниква – в отделните области, вместо да прерасне във всеобщ проблем. Схемата вече се изпробва в Пенза, на около 750 км югоизточно от Москва.

Числата показват защо подобен подход е нужен на Кремъл. От януари до юни договор с руската армия са подписали 200 000 души, според заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, и бяха потвърдени от Службата за външно разузнаване на Украйна, която на 4 август отчете 11% спад спрямо същия период на предходната година. За същото полугодие украинските оценки дават общо 196 700 руски загуби. Отделно са посочени 115 300 убити и 80 400 евакуирани по медицински причини. При тези числа новото набиране стига само за компенсиране на загубите и почти не създава резерв.

При подобен баланс нуждата от още 300-400 хиляди души не означава надграждане върху вече натрупан излишък, а изисква значително увеличаване на поток, който сегашната система за договорно набиране не осигурява. Принудата по региони трябва да произведе именно тази разлика и по същество представлява форма на мобилизация, независимо че няма да бъде наречена така. Украинското разузнаване очаква така да бъдат привлечени общо 600 хиляди души до края на следващата година.

Причината решението да няма алтернатива е свързана преди всичко с вътрешната политическа сцена, а не с геополитиката. Минималната цел на Путин остава овладяването на Донбас, а прекратяване на огъня без нейното постигане според него би създало личен риск за властта му. „Ще ме обесят“, е казал на неколцина от приближените си той в даден момент от войната, по думите на източник на The Economist. Системата, която Путин е изградил, може да понася насилие, но много по-трудно понася очевиден провал.

Военната цел обаче продължава да се отдалечава. Руските сили контролират 79,89% от Донецка област по оценка на Института за изследване на войната (ISW), което оставя близо 5300 кв. км. извън руски контрол от общо 26 500 кв. км. През юли руското настъпление добави нетно 36 кв. км – според украинския проект DeepState, след като украинската армия си възстанови контрола върху 25 кв. км. през май и още 27 кв. км. през юли. При подобен темп превземането на остатъка би отнело повече от десетилетие.

DeepState определи плана за пълна окупация до края на годината като непостижим и добави, че с текущия темп Русия няма реалистичен шанс да го постигне и през 2027 г. Част от освободената от Киев територия е на Олександривския участък, където украинските сили настъпват от 29 януари. По изчисления на ISW до 12 август те са освободили около 627 кв. км. Киев съобщава за 745 кв. км. и 26 населени места.

Така стратегическият кръг се затваря. „Сценариите по инерция са неизгодни за Кремъл“, споделя вътрешен източник от Кремъл пред изданието: те поглъщат икономически ресурс и изчерпват политически капитал. Преговорите от своя страна биха означавали Путин да признае, че 4 години и половина бойни действия не са донесли дори абсолютния минимум като поставена цел. Разширяването на войната също не гарантира овладяването на Донбас – то означава още повече загуби при темп на настъпление, който досега се оказва недостатъчен за постигането на тази цел.

Вътре в Русия мълчаливото обществено съгласие започва да ерозира. „Левада“ отчита, че 57% от руските граждани смятат обстановката за напрегната, а анкетираните посочват като причини войната, загиналите, мобилизацията, ударите с дронове и липсата на усещане за бъдеще. Доверието в пропагандата по руските държавни медии намалява, млади руснаци публикуват призиви за прекратяване на кампанията, а рейтингът на Путин спада. Настроенията в елита са дори по-негативни. „Царят е гол“, казва един от представителите му, а основният упрек не е нито към икономиката, нито към липсата на военни успехи, а към пропиляното време.

Как точно ще изглежда разширяването на войната, засега не е съвсем ясно. Срещу Украйна това вероятно значи ескалация в мащаба на отдавна прилагани действия, защото обявеният в събота удар по енергетиката се вписва в зимна кампания, която Киев и без това очаква. Основният инструмент срещу съюзници на Киев в Европа пък остава хибридният натиск.

Очаква се Германия да обвини открито Русия за дрона над летището в Лайпциг от 4 август и вероятно готви да наложи нови санкции. Румъния съобщи, че на 20 август е унищожила руски морски дрон, насочен към сондажна платформа в нейни води. На 25 август Словакия осуети умишлен палеж в завод за дронове, а три дни по-късно Финландия поиска шведски самолети и кораби, за да следи 1340-километровата си граница с Руската федерация. Западните разузнавания се опасяват, че Русия може да посегне на европейски заводи, които произвеждат техника за украинската армия, но в същото време вярват, че Путин не търси директен сблъсък с НАТО.

Решението има и непосредствен повод. Украинските дронове нанасят удари по рафинерии и логистични обекти в Русия, включително складове на Wildberries, водещия онлайн търговец в страната. На 22 август Путин наруши своето продължително мълчание по темата, обвини Киев, че е отворил „кутията на Пандора“, и обеща ответен удар по най-чувствителните сектори на украинската икономика. По-рано същия ден, пред „Единна Русия“, той отхвърли всяка мисъл за край на войната: „Специалната военна операция продължава. Ще се движим само напред.“

3 дни по-късно директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна в Москва без предварително предупреждение. Версиите се разминават дали целта му е била да предупреди Путин да не напада държави от НАТО, или да му представи мрачна оценка за перспективите пред Русия и да го подтикне към преговори. Дългогодишен сътрудник на руския президент смята, че Путин по-скоро е възприел визитата като признак на американска слабост – както според него е разчел и идването на Уилям Бърнс през ноември 2021 г. Три месеца по-късно Русия нахлу в Украйна.

Ескалацията обаче може да бъде инструмент за натиск на масата за преговори, а не непременно отказ от такива. На 21 август Москва обяви, че е готова за „нови идеи“, стига те да отговарят на целите на Путин. По време на посещението Ратклиф е повдигнал възможността за тристранна среща между Тръмп, Зеленски и Путин, съобщи Axios. Кирило Буданов, ръководител на Офиса на президента на Украйна, очаква усилията за мирни преговори да бъдат подновени през септември с американско участие.

При този прочит зимната кампания срещу енергетиката и събирането на допълнителен личен състав трябва да увеличат натиска върху Киев да отстъпи Донецка област на преговорната маса, вместо Русия да бъде принудена да я завладява изцяло на терен. Военният натиск и натискът в преговорите обаче преследват една и съща цел и затова вероятно ще вървят паралелно, а не единият вместо другия.

Стъб отхвърля германското предупреждение за руско нападение срещу НАТО

🇫🇮🛡️🇷🇺 Финландският президент Александър Стъб отхвърли прогнозите във връзка с евентуално руско нападение срещу територия на НАТО до 2029 г. и заяви, че не вярва Путин да прибегне до употребата на ядрено оръжие. Оценката му прозвуча по време на ексклузивно интервю за BILD, проведено от заместник-главния редактор на немския таблоид Паул Ронцхаймер от Президентския дворец в Хелзинки, което излезе 4 дни след като директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна на неочаквана визита в Москва с мисия, основана на противоположна разузнавателна оценка. Финландия дава допълнителна тежест на това противоречие, защото е страната-членка на Алианса с най-дългата сухопътна граница с Руската федерация – 1300 км.

Запитан за предупрежденията, отправени от Бундесвера, че президентът Владимир Путин е способен на подобно нападение до 2029 г., Стъб отговори: „Ако някой има подобна кристална топка, прекрасно. Но аз просто не виждам нито доказателства, нито факти за това.“ Той посочи, че не вярва Русия „някога да поиска да нападне най-мощния военен съюз в света“.

Стъб все пак придружи позицията си с уговорка: „Не казвам: отпуснете се. Човек винаги трябва да се готви за най-лошото, за да го предотврати.“ Той посочи две основания за оценката си – разузнавателните данни, с които разполага като държавен глава, и възпирането. По думите му то е „по-силно от това на която и да е друга военна сила където и да е по света“, защото се опира „на конвенционални сили, на ракети и на ядрени оръжия“.

Скептицизма си относно възможен руски ядрен удар срещу Украйна финландският президент се обоснова с разговор от това лято. По думите му при посещение на китайския външен министър той сам е повдигнал темата и е получил отговора: „Никога няма да позволим това да се случи.“ Според Стъб това представлява „доста действащо възпиране“.

Става дума за срещата му с Ван И в Турку на 5 юли. Тя бе част от нордическото турне на китайския външен министър между 2 и 8 юли, което включи още Дания, Швеция и Норвегия. Дни по-късно Стъб описа същия разговор пред CNBC с по-категорична формулировка: китайците били „много категорични“. Тогава обаче той добави, че опасността от ескалация остава и трябва да бъде приемана сериозно. Пред BILD не повтори тази уговорка.

Американската оценка на същата обстановка е различна. Ратклиф пристигна в руската столица във вторник, 25 август, при посещение, което не беше предварително оповестено публично, а засечено по полетни данни на военно-транспортен самолет от съвместна база „Андрюс“ в Мериленд. Това беше първото му пътуване до руската столица, откакто оглави управлението, и най-високопоставеното посещение на представител на администрацията на Тръмп в Русия от януари насам.

Според CNN Ратклиф е поставил три искания: Москва да не напада държави от НАТО, да прекрати войната в Украйна и да не подпомага Иран. Разузнавателната оценка, върху която е изградена мисията, противоречи на финландската. Преди пътуването ЦРУ стигнало до заключение, че отслабената руска позиция в Украйна може да я тласне към военно действие срещу Алианса – с цел да повиши цената на подкрепата за Киев и да принуди Запада да преговаря при изгодни за Москва условия. Три дни след визитата, на 28 август, руските Ракетни войски със стратегическо предназначение проведоха учебно изстрелване на междуконтинентална ракета от Плесецк към полигон на Камчатка.

Германската прогноза, оспорвана от Стъб, също не е равна на установено руско намерение. Министърът на отбраната Борис Писториус я формулира още през ноември 2025 г. като оценка кога Русия отново би могла да придобие военната способност да заплаши територия на НАТО. Той допусна, че това може да се случи и по-рано – около 2028 г.

Следователно разминаването е именно в оценката на руските способности и на риска те да се използват. Стъб не отрича, че Кремъл се стреми да всява страх, а го определя като част от руската информационна война: „Русия иска ние, европейците, да седим тук и да обсъждаме: ще ескалира ли Русия? Ще използва ли ядрено оръжие? Ще нападне ли НАТО и Европа?“

Според финландския държавен глава възможностите на Москва за по-нататъшна ескалация към момента са ограничени, а единственият останал ход е мобилизация, която „би имала вътрешнополитически последици“. Той смята подобно решение за вероятно през есента и посочва като индикация прокарваните в момента закони, които на практика затварят границите и ограничават свободното придвижване.

Стъб подкрепя оценката си и с проста аритметика: руската армия губи около 30-35 хиляди военнослужещи месечно, а успява да набира до 27 000. „Значи имат все по-малко войници във все по-сложна обстановка“, казва той. Оттук извежда и заключението си за възможността Русия да отвори втори фронт: че тя би могла внезапно да мобилизира достатъчно сили за две направления, „просто не го виждам“.

Възможната тревога в руското население вече намира отражение в засиления трафик през границата. Само за една седмица през контролно-пропускателния пункт „Верхний Ларс“ на държавната граница с Грузия са преминали около 113 000 руски граждани, а само на 20 август – повече от 20 000. Федералната митническа служба определи тези показатели като значително по-високи от обичайните за периода.

Същия ден постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя заяви, че нова мобилизация „не се планира и не се очаква“. На 27 август украинската президентска канцелария съобщи, цитирайки брифинг на службата за военно разузнаване, че Путин планира да набере общо 600 000 души до края на 2027 г. От тях 300 000 се падат на текущата година.

Стъб обаче не смята, че икономическото изтощение само по себе си може да доведе до край на войната. „Никога не бива да се подценява колко икономически трудности могат да понесат руснаците“, предупреди той. Според него нито инфлацията, нито банковата криза, нито равнището на лихвите, нито високите загуби ще бъдат достатъчни, за да спрат кампанията. Преломът би настъпил другаде – ако управляващите усетят, че самият режим е застрашен.

За Украйна оценката му е противоположна. Според Стъб страната се намира „в по-силна и по-добра позиция от когато и да било през тази война“ във военно, политическо и финансово отношение, „има превес и ще спечели“. Под победа той разбира Украйна да оцелее и да остане независима и суверенна. Оттук следва и посланието му към Берлин: Украйна е най-добрата гаранция за сигурност, която Европа има срещу Русия, а ако тя загуби, губят всички.

Стъб препоръча хладнокръвие и по случая с дроновете на летище Лайпциг/Хале. В началото на август там бе открит апарат с взривно устройство до украински военно-транспортен самолет, а на 14 август – трети дрон и вещества, заподозрени като взривни. Според финландския президент Германия може публично да заяви, че знае кой стои зад случилото се, и да отправи посланието си към Москва по дипломатически път. Канцлерът Фридрих Мерц вече обеща, че извършителите на хибридните атаки „ще си платят“.

Американски разузнавателен източник свърза устройството с почерка на ГРУ. Летището обслужва програма на НАТО за стратегически въздушен транспорт, включително доставки за Украйна. В същото време Стуб приветства без уговорки московската визита на Ратклиф и настоя, че някой в Европа трябва да възстанови политическия диалог с Русия. Голямата му тревога при сегашното мълчание е, че в Москва могат да се породят опасни илюзии за случващото се на континента.

Една от опорите на оценката му обаче остава уверение от трета страна. Пекин може да е категоричен пред финландския си домакин, но същият период показва укрепване на военно-техническото сътрудничество на Китай и Русия. По данни на украинското военно разузнаване над 180 руски военнослужещи са преминали обучение в Китай само през ноември 2025 г., а повече от 550 китайски военни са участвали в програми в Русия. Възпиращата стойност на китайското уверение зависи от лостове за влияние, които никоя от страните не описва публично.

Анализ: Китай добави отчуждаването на собственост в закона за мобилизацията

🇨🇳⚖️ Властите в Китай получиха не само правото за временно използване на частната собственост, последвано от нейното връщане, но и право за нейното отчуждаване. Новата поправка на Закона за националната мобилизация на отбраната беше приета в петък, 28 август от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители, обнародвана с указ №83 на председателя Си Цзинпин и влиза в сила от 1 октомври. Промяната си проличава още в заглавието на глава № 10: досегашното „реквизиция на граждански ресурси и обезщетение“ става „отчуждаване, реквизиция на граждански ресурси и обезщетение“. Добавеният термин преминава през цялата глава.

Разликата между реквизицията и отчуждаването е разликата между временно ползване и трайно отнемане на собствеността. Реквизицията дава на държавата правото да използва дадена вещ, но без да прехвърля собствеността върху нея. Чл. 67 задължава властите да я върнат обратно след употребата, а ако тя е била преустроена за военни нужди – предварително да възстановят нейната първоначална функция. В същото време при отчуждаване самата собственост преминава към държавата и вещта не подлежи на връщане. До 30 септември мобилизационното право познава само първата възможност; от 1 октомври към нея се добавя и втора.

Успоредно с това се разширява понятието за граждански ресурс. Редакцията от 2010 г. изброи съоръжения, оборудване, места и „други материали“. Новият чл. 63 изрично включва в него превозни средства и заменя „материали“ с по-широкото понятие „ресурси“, което в рамките на китайския правен език може да обхваща и нематериални активи.

Прочетено заедно с чл. 7, който предвижда система за осигуряване на нужните за мобилизацията данни и разрешава тяхното активно събиране и използване, новото определение отваря възможност за обхващане на активи, каквито законодателят от 2010 г. не е имал предвид. Чл. 11 въвежда насрещно задължение: всеки, който в хода на мобилизационната работа узнае държавна, служебна или търговска тайна, лични данни или обстоятелства от личния живот, е длъжен да ги пази и няма право да ги предоставя на трети лица.

Режимът на обезщетяване също се конкретизира и засилва. Старият чл. 58 обещава компенсация „съгласно съответните държавни разпоредби“, докато новият чл. 67 изисква тя да бъде „справедлива и разумна“. Така засегнатото лице получава нормативно основание да оспори размера на обезщетението, каквото липсваше до този момент.

Голяма част от разпространения прочит на закона обаче описва не новата редакция, а набор от правила, които действат още от 1 юли 2010 г.

Възрастовите граници – от 18 до 60 години за мъжете и от 18 до 55 години за жените – са записани в чл. 58 по същия начин, както в чл. 49 от поправката, внесена преди 16 години. Добавено е единствено уточнението „съгласно закона“. Тези граници не се отнасят до призоваване за военна служба.

Предвиденото задължение е отбранителна повинност: подпомагане на войските, предотвратяване и ликвидиране на щетите от бойни действия и съдействие за поддържане на обществен ред. Военната служба и призоваването на резервисти се уреждат от други два акта – Закона за военната служба, преработен през 2021 г., и Закона за резервистите, приет в края на 2022 г.

Освобождаванията от военна повинност също са пренесени и дори разширени. Те обхващат персонала на детските ясли и градини, домовете за деца и възрастни хора и рехабилитационните центрове; учителите и служителите в задължителното образование; бременните и кърмещите жени; болните и трайно неспособни за труд; както и служителите в междуправителствени организации.

Задължението на всяка една организация и лице да се подчини на законовата реквизиция на гражданските ресурси е вписано в чл. 55 от стария текст и вече се пренася в чл. 64. Единствената значителна промяна се явява добавянето на правилата за отчуждаване.

Същото важи за защитата по чл. 65. Вещите и жилищата, необходими за личния и семейния живот, остават извън обхвата на тези мерки. Защитени остават и ресурсите, чрез които социалните заведения обслужват деца, възрастни хора и хора с увреждания.

Запазена е поредността на принудителните мерки. Чл. 78 и чл. 79 повтарят конструкцията от 2010 г.: първо се издава разпореждане нарушението да се отстрани в определен срок, а при неизпълнение задължението се осъществява принудително. За юридически лица е предвидена и глоба, т.е. глобите за предприятията не са новост от сега, а съществуват още от 2010 г.

Най-важното запазено ограничение се отнася до момента, в който описаните правомощия биха могли да се задействат. Глави 9 и 10, съответно за военната повинност и за реквизицията и отчуждаването, се прилагат само след решение на държавата да пристъпи към отбранителна мобилизация. Това е записано и в чл. 57, и в чл. 63.

По силата на чл. 13 решението принадлежи на Постоянния комитет, а председателят трябва да издаде тази заповед. Чл. 14 предвижда и изпреварваща процедура: при пряка заплаха, която изисква незабавни мерки, Държавният съвет и Централната военна комисия могат да приложат всички предвидени механизми по този закон и едновременно с това да докладват на Постоянния комитет. И тази клауза съществува от 2010 г.

Наказателната глава обаче е разширена и именно там възникват новите задължения за отделния човек. Три от съставите по чл. 78 нямат аналог в стария закон.

Първият обхваща отказа или забавянето при предоставянето на статистически данни за мобилизационния потенциал, както и подаването на неверни, неточни или непълни данни. Чл. 26 включва това проучване в държавната статистическа система, а при обявена мобилизация позволява на канцеларията на съответния комитет да събира информацията пряко.

Вторият нов състав е създаване и споделяне на неверни сведения относно мобилизацията. Чл. 72 урежда отделно съответната материя и възлага на компетентните органи контрола върху всички средства за масова информация.

Третият е отворената клауза за „други нарушения на закона“, с която завършват изброяванията и в чл. 78, и в чл. 79. Списъците в редакцията от 2010 г. са изчерпателни, докато новите оставят възможност санкциите да се прилагат и спрямо други неуточнени нарушения.

Разширява се и наборът от основания за обявяването на мобилизация. Старият закон я свързва със заплахи за суверенитета, единството, териториалната цялост и сигурността. Сега към тях се добавят и „интересите на развитието“ – навсякъде, където законът формулира основанието: в целта по чл. 1, в определението по чл. 2 и в процедурата по чл. 13.

Подборът на думи не се появява за първи път с настоящата поправка. Тя влиза в китайското военно право с преработения Закон за отбраната, който беше приет в края на 2020 г. и сега се пренася в специалния закон за мобилизацията. Това отговаря на официалната обосновка на ревизията. При нейното внасяне на 27 април законодателят посочи сред причините нуждата тя да бъде съгласувана със Закона за отбраната, Закона за военната служба и Закона за резервистите.

По същество обаче добавката разширява основанията далеч отвъд териториалната отбрана и вече включва защитата на икономически и външни интереси.

Пета глава също променя своя предмет. Там, където досега се говореше за армейски запас и призоваване на резервисти, вече става дума за запас от бойни кадри. Чл. 33 добавя регистрация във военни отчети към формите на този запас, наред със зачисляването към активни и резервни подразделения и т.нар. народно опълчение. Така потенциалният кадрови кръг е очертан по-широко, отколкото предполагаше досегашният термин „резервисти“.

Останалите промени отразяват характера на съвременната война, а не доказват конкретен срок за нейното започване. Чл. 8 предвижда мобилизационни сили в нововъзникващи области. Чл. 46 възлага оценяване на устойчивостта на веригите за доставки на военна продукция. Чл. 60 включва киберсигурност сред отрасли, обхванати от отбранителната повинност, наред с транспорта, съобщенията, енергетиката и медицината. Чл. 73 добавя и радиочестотния спектър към отраслите, които могат да се поставят под контрол при влязло в сила извънредно положение.

Чл. 6 създава и механизъм за проверка и оценка на мобилизационната способност, какъвто до този момент изобщо не съществуваше. Обемът на закона нараства съответно до 82 члена спрямо досегашните 72, при запазени 14 глави.

Малка на пръв поглед промяна в чл. 77 показва общата посока. Още от 2010 г. обявяването на мобилизация спира давностните срокове и производствата по съдебни дела, административни обжалвания и арбитражи. Сега към тях са добавени надзорните разследвания и производствата за държавно обезщетение.

Последното заслужава особено внимание, тъй като прекратява и механизма, чрез който гражданинът може да търси отговорност от държавата – включително при отчуждаване, за което не е получил обезщетение по смисъла на чл. 67.

Преурежда се и ръководството на системата за мобилизация. Според поправката от 2010 г. Държавният мобилизационен комитет работи под ръководството на Държавния съвет и Централната военна комисия. Чл. 17 от новата поправка го поставя под централизираното единно ръководство на Централния комитет на Китайската комунистическа партия, а чл. 3 обявява партийното ръководство за основен принцип на целите усилия по мобилизация. Правителственият апарат запазва своята изпълнителна функция.

Пропастта между наличието на законов текст и реалното му задействане можеше да бъде наблюдавано при руската инвазия в Украйна. Указ №647 от 21 септември 2022 г. въведе режим на частична мобилизация въз основа на законодателство, което до онзи момент не беше прилагано никога. Близо 4 години по-късно този указ остава в сила, тъй като не е отменян с отделен акт.

Една правна рамка може да остане неизползвана в продължение на десетилетия, да се задейства в рамките на един ден и след това да остане в сила за неопределен период от време. Законодателството в Китайската народна република определя какво ще може да прави държавата, ако бъде взето решение за мобилизация. Самият закон обаче не съдържа такова решение и не определя дата за него.

До подобна граница достигат и изводите, които документът позволява да се направят. Отрасловият списък по чл. 60 включва морски и сухопътен транспорт, пристанищна и съобщителна инфраструктура, медицина и доставки на храни и зърно. Това са именно ресурсите, от които би се нуждаела една мащабна операция за блокада или десант за овладяване на Тайван.

Всяко от тези направления обаче присъства и към чл. 51 от стария текст. От наличието им в закона не може да се заключи нито политическо намерение, нито конкретен срок. В новата редакция няма преходен режим, ускорен график или мярка, която да влиза в сила преди 1 октомври.

Поправката вече мина през две четения на 27 април и 28 август, като беше гласувана наред със Закона за медицинско осигуряване, обновения Закон за селското стопанство и изменения в Закона за адвокатурата. Първите подзаконови актове се очакват след 1 октомври 2026 г. Дотогава Пекин ще разполага с по-широка законова рамка и с никакво ново задължение да я задейства.