Анализ: ФСБ и технократите се борят за дигиталния апарат на Москва

🇷🇺👁 В руската държава се води борба за контрол върху дигиталната инфраструктура, която съчетава удобни обществени услуги с мащабно наблюдение на населението. Така беше описана ситуацията от руски служител, участвал в нейното изграждане, говорил с условие за анонимност пред The New York Times. По думите му технократите от Министерството на дигиталното развитие създават системите, а Федералната служба за сигурност (ФСБ) ги използва, но е готова да прекъсне тяхната работа винаги, когато сметне, че съществува заплаха за сигурността.

Мащабите обясняват залога. Според описанието на репортажа в Москва работят около 300 000 камери за видеонаблюдение, свързани с биометрични бази данни. Покритието прави придвижването през града, без човек да бъде заснет, практически невъзможно. Камерите, използвани за преминаване през турникетите на метрото чрез лицево разпознаване, служат и за издирване на хора. Предоставянето на биометрични данни формално е доброволно, но се рекламира широко, а част от възможностите за ползване на градски услуги зависят от него. Към юли 2026 г. 10 милиона руски граждани използват под някаква форма приложения с биометрично разпознаване. Кремъл иска технологията да бъде въведена и на всички летища. Московската управа пък обяви, че системата ще разпознава пътниците в автобусите и трамваите и ще удържа цената на пътуването след потвърждение в приложението.

Тези системи не обслужват само борбата с престъпността. Сравнението на заснетите лица с биометрични бази данни позволява на властите да издирват критици на правителството след протести. В репортажа това е противопоставено на възможността преследвани хора да се укриват в отдалечени градове по времето на сталинските чистки – възможност, която днешното наблюдение силно ограничава. Други големи градове в Европа също разполагат с обширни мрежи от камери – най-известният пример за такъв е Лондон. Според описаното сравнение обаче системата в Москва е по-централизирана и работи при по-малко ограничения върху биометричното разпознаване.

Практическите ползи също са важна част от картината. Използването на технологии в полицейската работа съпътства промяната на Москва спрямо периода на улични грабежи и убийства отпреди 25 години, въпреки че само по себе си това не показва какъв дял от подобрението се дължи на наблюдението. Биометричното удостоверяване се използва за дейности от плащане на билет за метро до сделки с апартаменти. Рисковете се проявяват и при грешки в разпознаването. През април полицията задържа руски рок музикант на гара в Санкт Петербург, след като системата го обърква с издирван украински общественик с подобна външност. При проверката полицаите дърпат косата му, за да установят дали носи перука, след което го освобождават.

Дигитализацията променя и начина, по който държавата призовава хора за военна служба. След като през 2022 г. хиляди руснаци напуснаха страната, за да избегнат мобилизацията, властите въведоха електронни повиквателни със същата правна тежест като хартиените. В репортажа механизмът е описан с „Госуслуги“ – централния онлайн портал за държавни услуги, здравна информация и удостоверяване на самоличност. Електронното връчване е обвързано със забрана за напускане на страната, която може да влезе в действие, преди получателят да е реагирал. През есента на 2025 г. Москва и други три региона проведоха призива за наборна служба изцяло с електронни повиквателни.

През март 28-годишният фотограф Влад получава повиквателна за задължителен медицински преглед във военното окръжие и научава за забраната да напуска страната, когато отваря портала. Той не се явява и не разкрива фамилията си поради страх от репресии. Възприема повиквателната като първа стъпка към това да бъде изпратен на фронта. Признава, че заради камерите е престанал да използва метрото.

Наборната служба и мобилизацията обаче са различни механизми. Описаното използване на електронния регистър се отнася до наборната служба, докато слуховете, разпространявани из Русия, говорят за втора мащабна вълна на мобилизация след тази през септември 2022 г. Аргументът, че тя не изисква нов указ, се основава на обстоятелството, че тогавашният указ не е отменен. Според публикация на The Economist от 30 август регионалните власти оказват натиск за набиране на хора, така че недоволството да остава на местно ниво, а подходът се изпитва в Пензенска област, откъдето през изминалото лято пристигнаха десетки видеа от насилствено събиране на хора от улиците. Установените инструменти за регистрация и проследяване са способни да подпомагат и процеса по мобилизация, но това не означава, че процедурите са еднакви или че регистърът вече се използва по този начин.

Именно около контрола върху посочените инструменти анонимен служител пред The New York Times вижда институционален конфликт. По думите му технократските ведомства влизат в сблъсък с ФСБ и конкретно с нейното звено, отговорно за политическия надзор. Службата се възползва от готовите системи, но винаги е предпочитала традиционните способи за наблюдение и контрол, дори когато решенията ѝ създават пречка на технологии, в които са вложени милиарди. Източникът обяснява това с борба за самосъхранение: според него изкуственият интелект поставя под въпрос нуждата от обширна агентурна мрежа.

Правомощията на ФСБ имат и законова опора. През февруари Путин подписа акт, задължаващ телекомите да прекъсват услугите на абонати по искане на службата. ФСБ го представи като инструмент за сигурност и борба с тероризма. През март мобилният интернет в голяма част от центъра на Москва спря за повече от две седмици и наруши работата на дигиталните услуги. Според оценките, цитирани от The Moscow Times, бизнесът в столицата е загубил между 3 и 5 млрд. рубли само през първите 5 дни. Най-тежко са засегнати куриерските служби, такситата и търговията на дребно. Прекъсванията засегнаха и държавни институции: говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призна, че президентската администрация е преминала изцяло на стационарни телефони, а Държавната дума остана без интернет и мобилна връзка.

Случаят не е изолиран. Human Rights Watch описа март като месец на рязко зачестяване на прекъсванията в цяла Русия. Центърът за източни изследвания (OSW) отчете същото повишение, докато Chatham House го разглежда като затягане на контрола на Кремъл върху руското интернет пространство. Според цитираната оценка на Top10VPN Рускта федерация се намира на първо място в света по брой прекъсвания през 2025 г. Мониторинг група „На связи“ е регистрирала ограничения в поне 63 региона. Връзката в столицата беше възстановена в края на март, но практиката на прекъсвания продължи.

Едно от обясненията, приведени в материала, свързва прекъсването през март с паника в руския държавен апарат след съобщеното убийство на иранския върховен лидер Али Хаменей на 28 февруари в съвместните въздушни удари на САЩ и Израел. Според Financial Times израелското разузнаване е проникнало в мрежата от пътни камери в Техеран, от която в продължение на години е получавало кадрите директно до собствени сървъри. Това му е дало възможност да проследи навиците и движенията на охраната на Хаменей, което от своя страна е подпомогнало подготовката на удара. Така инфраструктурата за вътрешно наблюдение стана основния инструмент за обезглавяване на иранския режим. Официалното обяснение е противодействие на украинските дронове: според властите прекъсването на мобилните мрежи цели да затрудни навигацията и комуникациите им. Мартенският епизод е част от поредица ограничения, продължила и след това.

Двете обяснения не се изключват непременно, но наличните данни не дават да се установи относителната им тежест. По-ясна са практическите последствия: решенията за сигурност могат да прекъснат услуги, от които един мегаполис вече изцяло зависи. Етнографът Джереми Морис, представен като един от малкото западни изследователи, които продължават да работят на терен в Русия, сравнява посоката с процеса на неравномерна глобализация преди 25 години – силно свързани технологични средища съществуват заедно с места, където икономиката функционира без подобна инфраструктура.

И дигиталното министерство, и службата за сигурност търсят подкрепата на Путин. Той от своя страна иска от правителството паралелно да развива изкуствения интелект и да ограничава зависимостта му от Запада. През април, на широко огласена конференция в Кремъл, той представи задачата като въпрос на оцеляване за държавата. По думите му суверенитетът на Русия в близко бъдеще и самото съществуване на държавата зависят от успеха в изкуствения интелект, дигиталните платформи и автономните системи.

Амбицията обаче се сблъсква с ограничения достъп до нужния хардуер. Западните санкции затрудняват сериозно придобиването на най-модерните чипове, а много водещи специалисти в областта емигрираха след началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Според репортажа водещите руски езикови модели – на най-голямата държавна банка и на водещата технологична компания – са вдъхновени от китайски такива с отворен код или използват съществени техни разработки. През май ръководителят на „Сбербанк“ Герман Греф заяви, че се надява GigaChat да заработи с китайски ускорители – специални чипове за изчислителни задачи, включително изкуствен интелект. Като най-вероятен вариант е посочена серията Ascend на Huawei. За тези чипове се конкурират и ByteDance, Alibaba и Tencent, което поставя руското търсене в конкуренция с големи китайски купувачи, без само по себе си да показва кой има предимство при доставките.

Успоредно с това Руската федерация развива свои собствени средства за достъп до дигитални услуги. На 8 септември „Комерсант“ съобщи, че „КриптоПро“, санкционирана от САЩ компания, разработва браузър с вградена криптография по руските стандарти ГОСТ. Посоченият повод е премахването на разширението на компанията от магазина на Chrome през февруари 2025 г. при прехода към новия стандарт за разширения Manifest V3. Това е затруднило използването на руски електронни подписи чрез засегнатото разширение. Според публикацията ФСБ вече е дала зелена светлина, а след сертификация от Федералната служба за технически и експортен контрол се очаква браузърът да се превърне в задължителен за всички държавни институции в рамките на 1-2 години. Московският политически анализатор Иля Гращенков описва общата посока като опит за съчетаване на привидно несъвместими цели: дигитална граница, която отделя Русия от света, и ускорена дигитализация вътре в нея.

Защитниците на модела се позовават на реалните удобства за гражданите. Близки до Кремъл анализатори твърдят, че приложенията и събирането на данни позволяват бърз отговор на обществените нужди, какъвто западните демокрации не предлагат. Според тях смяната на управлението силно затруднява дългосрочното планиране, а защитата на личната неприкосновеност понякога ограничава развитието на дигитални услуги. Глеб Кузнецов, политически анализатор, работил в един от водещите мозъчни тръстове, близки до Кремъл, представя Москва при Сергей Собянин и Шънджън в Китай като градски модели, превъзхождащи западните столици. Той обяснява високото одобрение за московския кмет с работата му в интерес на жителите, като отхвърля обяснението с липсата на изборна конкуренция.

Тази защита на модела се опира на спада в престъпността и работещите услуги. Полезността им обаче не решава въпроса за границите на държавния достъп до личните данни. В репортажа китайската система за социален кредит е представена като модел за оценка на поведението и налагане на ограничения, от който Русия все още изостава, но който привлича руските технократи. Самото сравнение очертава ясно посоката на техния интерес. Влад от своя страна би предпочел свободата пред всяко удобство на дигитална услуга. Той сравнява живота в днешна Русия с живот с кислородна маска.

Лукашенко разшири проверките на беларуската армия до мобилизационните механизми

🇧🇾🪖 Беларуският президент Александър Лукашенко спусна нова заповед във връзка с проверките на бойната готовност, според което те вече трябва да включват цялата армия и да достигнат механизми за мобилизация. „Вече го казах направо: армията трябва да бъде разтърсена, времето дойде. Цялата армия. Ще проверим всички. Чак до мобилизация“, подчерта авторитарният лидер на военен полигон „Обуз-Лесновски“ в Барановички район на Брестска област, цитиран от държавната агенция БелТА, а от чуждестранните издания – Kyiv Independent и „Медуза“.

Прегледът продължава от няколко месеца и се прехвърля последователно от един род войски към друг. По разпореждане на Лукашенко в момента се проверяват артилерийска бригада и части за свръзка, след като по-рано през същата процедура преминаха танкови и мотострелкови сили. Посещението на полигона беше посветено именно на войските за свръзка: министърът на отбраната Виктор Хренин докладва, че системата за управление на войските е изцяло трансформирана, а Лукашенко описа изоставането в информационните технологии, разузнавателните средства и електронната война като равносилно на смърт. Изискването му е инспекциите да възпроизвеждат условията на реалния бой, за да се види подготовката такава, каквато е.

Обхватът на наредбата включва системата за мобилизация, т.е. способността ѝ да призове и окомплектова резервисти, а не само до призоваване. „Готвим се за война, за да няма война“, каза Лукашенко на полигона, повтаряйки формула, използвана от него в продължение на години. Същия ден той заяви, че Беларус не се кани да напада никого, но е длъжна да подсигури сигурността на собствените си граници. По предаденото от Kyiv Post нападение срещу съседните държави би било равносилно на гибел за страната – формулировка от негова страна, която извежда основната причина за сдържаност от сметка за последиците, а не от добра воля.

Разграничението има покритие в поведението на Беларус през последните 4 години. През февруари 2022 г. той предостави собствената си територия, летища, военни бази и друга инфраструктура за операциите на руската армия в първоначалната фаза на нейната инвазия в Украйна и остава най-близкият неин съюзник в региона, но не е изпращала свои войски за участие в офанзива. Страната участва в логистиката на войната, без да поема нейните загуби, и нищо в обявеното на 11 септември не отменя досегашната сметка.

Към разговора за мобилизация беларуският диктатор включи личен пример. Роденият на 31 август 2004 г. най-малък негов син Николай служи като лейтенант, след като по-рано е бил призован лично от Хренин. бащата описа частта му като най-сложното подразделение в армията, но без да уточнява. Синът служи на общо основание, докато в свободното си време продължава да учи биотехнологии, неговата специалност от университета. Николай отбива наборна служба с офицерско звание, категория, отделна от провежданата мобилизация, за която баща му говори само броени минути по-рано. Жестът гледа навътре: в онзи момент, в който държавният глава обявява преглед на цялата армия, той показва собственото си семейство вътре в нея.

Докато инспекциите протичат в западната част на страната, в югоизточната върви строителство по график, обявен още преди година. Беларус формира 37-а десантно-щурмова бригада в Гомелска област, на около 40 километра от украинската граница, подчинявайки я на Силите за специални операции. Командващ ССО Александър Илюкевич заяви в ефира на на беларуското министерство за отбраната на 2 август, че батальон вече е сформиран. От началото на 2026 г. вече се изграждат втори батальон, войските за бойна поддръжка, ПВО, артилерия и разузнаване, докато прехвърлянето на бригадата в постоянния ѝ гарнизон бе предвидено за догодина. Подразделението по план трябва да е четвърто от този род в цялата страна, заедно с 103-та във Витебск, 38-а в Брест и 5-а в Марьина горка.

Гомелска област граничи в Черниговска област на Украйна и оттам минава направлението, по което руските войски се насочиха към Киев през февруари 2022 г. Базата, която се очаква да приеме бригадата, се строи от края на 2023 г. През август към нея се появи и жп връзка. Според документацията на проекта, с копие от която успя да се сдоби Общността на железничарите на Беларус на 24 август, в село Якимовка се изгражда отклонение за до 60 вагона, товарна платформа и рампа за разтоварване на колесна и верижна техника; възложител е Военният проектен институт. Рампата за верижна техника отличава обекта от обикновения товарен коловоз, защото обслужва точно разтоварването на бронирана техника от железопътен ешелон.

Киев обаче не докладва нищо за струпване на войски. Говорителят на Държавната гранична служба (ДПСУ) Андрий Демченко заяви в началото на септември, че в непосредствена близост до границата от беларуска страна няма формирования и няма ударна групировка, а обстановката се контролира от силите за отбрана. Рискът според него остава, но идва по друга линия: Русия продължава да притиска Беларус за по-дълбока интеграция на двете страни паралелно с участие във войната и именно този натиск създава възможност за ново нахлуване от територията на Беларус. ДПСУ докладва за по-плътно дронове присъствие, включително разузнавателни безпилотни летателни апарати кръстосващи надлъж и нашир въздушното пространство по границите на Житомирска и Ровненска област и камикдзе дрон, преминал откъм Беларус. От април месец украинският президент Володимир Зеленски насам говори за подобрявана инфраструктура и складове за боеприпаси от страната на Беларус, докато украинските власти поддържат специален граничен режим по 1 км ивица по държавните си граници с Русия и Беларус и укрепват фортификациите и минните заграждения в най-опасните участъци.

Натискът, за който говори Демченко, има и външно документиран контекст. The Economist съобщи на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след няколко седмици обмисляне през лятото Владимир Путин е избрал ескалацията: допълнителни 300–400 хиляди души, масиран удар по енергетиката на Украйна и по-агресивна хибридна кампания срещу съюзниците на Киев. Сведението се основава на анонимни източници на едно издание и не е потвърдено независимо, но съвпада по посока с описаното от граничната служба.

Реториката и строителството на територията на Беларус се развиват с различна скорост. Думите се движат бързо и са насочени навътре, към армия, чиято система за управление собственият ѝ министър описва като изцяло трансформирана, и към едно общество, на което се показва диктаторски син в строя. Материалната подготовка се придвижва бавно: бригада с един готов батальон, база, строена от 2023 г., и коловоз, тепърва полагащ се, при обявен гарнизон чак за 2027 г. Затова е малко вероятно обявеното тази есен да предхожда влизане на беларуската държава във войната срещу Украйна, а по-скоро обслужва програма, чийто край се разчетен за времето след сегашната кампания.

Оценката би се обърнала при няколко проверими неща: призоваване на резервисти с реални повиквателни вместо щабна проверка на списъците, изнасяне на втория батальон на бригадата преди края на 2026 г. и първите ешелони, разтоварени на новата рампа край Якимовка. Обратната посока, при която прегледът приключва с щабни учения, а гарнизонът при Гомел остава по обявения график, би означавало че в Минск продължават да строят бавно и да говорят бързо.

291-ви полк пълни бюлетини за „Единна Русия“ с имената на убити войници

🗳️🇷🇺 Щабни офицери от руския 291-ви мотострелкови полк попълват бюлетини за „Единна Русия“ от името на убити и безследно изчезнали свои военнослужещи и ги предават в избирателни участъци в окупираните Мелитопол, Бердянск и Токмак. Това съобщи партизанското движение „АТЕШ“ на своя канал в Telegram на 11 септември 2026 г. в публикация, озаглавена с препратка към Гогол – „Мъртви души“.

В едноименния роман Чичиков изкупува починали крепостни, които все още фигурират в списъците от последното преброяване. Според движението полкът е получил негласно указание да осигури определен брой гласове за управляващата партия при предсрочното гласуване за Държавната дума, а наличният жив личен състав не достига за зададената квота заради понесените загуби.

Описаният от „АТЕШ“ механизъм е административно прост. Според движението канцелариите и щабът на полка „нарочно забавят официалното оформяне на документите за смърт“ и признаване на военнослужещи за безследно изчезнали, така че убитите продължават да фигурират в списъците на частта като действащи военнослужещи. След това щабни офицери попълват бюлетини от тяхно име и ги откарват във въпросните три града. Движението назовава трима военнослужещи, от чието име според неговите данни продължава да се гласува: разузнавача Замир Кажаров, командира на танк старши сержант Валентин Александров и стрелеца ефрейтор Валерий Карпенко. Докато това продължава, семействата им месеци наред не могат да получат нито официално потвърждение за смъртта, нито полагащото им се обезщетение. „АТЕШ“ твърди още, че 291-ви едва ли е единствената част, в която се прилага подобна практика.

„АТЕШ“ е украинско-кримскотатарско подземно движение, което от 2022 г. публикува сведения от свои агенти в руските военни части и в окупираните области. То е страна във войната и много от твърденията му не могат да бъдат независимо проверени. Към 11 септември няма потвърждение на конкретната схема от друго място, а Министерство на отбраната и Централна избирателна комисия (ЦИК) на Руската федерация не са коментирали публикацията.

Независимо могат да бъдат проверени част от обстоятелствата около твърдението. 291-ви гвардейски мотострелкови полк, войскова част 65384, влиза в състава на 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия на 58-ма армия и е с гарнизон в Борзой, Чечения. От 2022 г. частта воюва на Запорожкото и Мариуполското направление, а украинското военно разузнаване (ГУР) поддържа публичен списък на командния ѝ състав.

Изборите за Държавната дума са насрочени за 18–20 септември. Разпределят се 450 места – половината по едномандатни окръзи и половината по партийни листи – и за първи път в тях гласуват жителите на окупираните Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Окупираната част на Запорожка област е обособена в един едномандатен окръг, № 93, в който „Единна Русия“ издига Алексей Тихомиров, бивш чиновник от кримската администрация.

ЦИК насрочи предсрочното гласуване за военнослужещите в зоната на активни бойни действия за периода 30 август – 17 септември. В самата Запорожка област, според местното издание „РИА-Мелитопол“, първи са гласували военните между 1 и 10 септември, а жителите на селата гласуват от 10 до 17 септември. „АТЕШ“ посочва 29 август като начало. По думите на председателката на ЦИК Ела Памфилова гласуването на военнослужещите в зоната на войната се провежда „във временни избирателни участъци, създадени на територията на войсковите части“.

Твърдението за предварително зададен брой гласове се вписва в по-широките сведения за натиск върху регионалните администрации да осигурят висока активност и силен резултат за управляващата партия, но само по себе си не потвърждава обвинението срещу 291-ви полк. The Moscow Times писа още на 2 юли, че регионалните власти са получили инструкции да осигурят висока избирателна активност и мнозинство за „Единна Русия“, а ЦИК си поставя за цел активност 50%. Рейтингът на партията според държавния ВЦИОМ е около 34% срещу около 40% през 2022 г.; независими оценки, цитирани от изданието, дават около 16%. Партията държи 321 от 450-те места и се очаква да ги запази.

Ако описаният от „АТЕШ“ механизъм реално съществува, организацията на гласуването във военна част би могла да го улесни: участъкът е временен и се намира на територията на самата част, а щабът разполага с данните за личния състав. Именно върху това стъпва логиката на обвинението – че хора, които все още фигурират административно като действащи военнослужещи, могат да останат и в основата на изборните списъци. Кой от тях действително е жив, е информация, с която на първо място разполага самата част.

Твърдението на „АТЕШ“ се наслагва върху практика, документирана далеч преди тези избори. Разследване на „Важние истории“ от 28 юли 2025 г. установи, че поне 25 руски части в 11 области отчитат изчезнали в бой военнослужещи като самоволно напуснали частта. При такъв статут семейството изгубва правото на еднократното обезщетение от най-малко 5 милиона рубли. Командир на част е цитиран с думите: „имаме негласна заповед да водим онези [набраните от затворите] като самоволно напуснали, докато няма тяло“.

По изчисления на „Медиазона“, цитирани от „Настоящее время“ през февруари 2026 г., за три години война руските съдилища са получили над 111 000 иска за признаване на военнослужещи за загинали и безследно изчезнали. Роднините имат право да поискат обявяване на смъртта поне шест месеца след като е обявен за изчезнал. Правозащитникът Сергей Кривенко от „Гражданин. Армия. Право“ обяснява забавянията с лоша отчетност в частите, нежелание на командирите да носят отговорност и невъзможност да бъдат прибрани телата. Пред „Важние истории“ той допуска и друго – че самите негласни разпореждания за статута на изчезналите може да произтичат от натиска върху частите да покриват зададените отчетни показатели. Логиката на квотите и показателите, с други думи, не се появява за първи път с изборите: според тази оценка тя влияе и върху начина, по който частите отчитат загубите си.

Тази съпоставка обяснява защо описаният от „АТЕШ“ механизъм е вътрешно правдоподобен, но не замества независимо потвърждение. Ако обвинението е вярно, схемата не би изисквала изцяло нов вид злоупотреба, а използване за втора цел на вече съществуваща административна практика. Забавянето на официалното оформяне на смъртта и без избори може да носи полза на командването, като намалява отчетените пред висшестоящите загуби и отлага изплащането на обезщетения. По време на предсрочното гласуване същото административно забавяне би могло да остави починал военнослужещ и в масивите, върху които се изготвят изборните списъци. И в двата случая щабът би имал стимул списъкът да остане по-дълъг от строя.

Има обаче и по-просто обяснение. „АТЕШ“ води информационна кампания срещу руското присъствие и срещу легитимността на изборите в окупираните територии, а назоваването на три конкретни имена без публикуван документ придава на твърдението конкретност, без само по себе си да го доказва. Двете хипотези не се изключват: възможно е движението едновременно да води информационна кампания и да публикува достоверни сведения. Наличието на административен стимул и вече документирани проблеми с отчитането на изчезнали военнослужещи правят описания механизъм възможен, но не доказват, че той действително е приложен в 291-ви полк.

Политическото значение на вота надхвърля разпределянето на 450 места. Още на 11 август украинският президент Володимир Зеленски, цитира доклад на началника на ГУР Олег Иващенко, според когото руски вътрешни документи потвърждават подготовка за мобилизация „за есента, веднага след имитацията на парламентарни избори“ – с няколкостотин хиляди души до края на годината и още толкова догодина. Според ГУР гласуването трябва да създаде усещане за обществена подкрепа за войната, тъй като всички допуснати до изборите партии са против преговори.

Сбербанк започва сверка на военноотчетните данни на 287 000 свои служители

🇷🇺🏦🪖 От 10 септември Сбербанк ще сверява данните за военния отчет на всичките си служители – над 287 000 души в най-голямата руска банкова институция. Решението е било обявено на вътрешно събрание, посветено на отсрочките от мобилизация, проведено на 28 август. Подобно общо събрание банката организира за първи път. За него съобщи независимото руско издание „Можем объяснить“ на 4 септември, позовавайки се на анонимен служител, присъствал на живо, който е предоставил и част от вътрешната кореспонденция.

Правилото, обяснено на служителите, е просто: възможността за отсрочка от мобилизация зависи от това дали техните данни в регистъра на военния отчет са актуални и коректни. „Накратко, отсрочка могат да получат всички служители, чиито данни са коректни“, цитира думите от събранието източникът. Това значи, че човекът трябва да е регистриран по настоящ адрес и информацията за него в регистъра да отговаря на действителността. Ако се е преместил в друг град, но не е обновил данните си, няма да получи отсрочка. На присъстващите е препоръчано периодично сами да проверяват дали регистрацията им е актуална.

Няколко категории служители няма да могат да попаднат в списъците за отсрочка независимо от това дали данните им са изрядни: стажанти, работещи по договор за съвместителство, дистанционни служители, хора с връчено мобилизационно предписание и отписани от военен отчет. За всички останали, чиито данни са актуални, служителят обобщава, че би трябвало да могат да получат отсрочка. Представител на банката е подчертал, че Сбербанк само уведомява служителите и изпълнява изискванията за военна регистрация, а решенията се вземат от „други хора“. Първият въпрос от залата е бил дали ще има мобилизация; според един от участниците отговорът е бил: „Путин каза, че няма да има“.

В руското право отсрочката от мобилизация за служители на определени предприятия не се предоставя по лично искане, а след заявление от работодател. Целта е при мобилизация ключови служители да останат на работа и дейността на предприятието да не бъде нарушена. Работодателят подава във военния комисариат списък на служителите, за които иска такава отсрочка, но длъжностите и професиите, които могат да бъдат включени, се определят по секретен списък на Междуведомствената комисия по въпросите на отсрочките от мобилизация. Затова конкретният служител не може да провери по закон дали попада сред защитените категории и на практика може единствено да следи дали собствените му военноотчетни данни са актуални и коректни.

Комисията промени механизма съвсем наскоро с постановление № 7дсп от 26 април 2024 г. Действащите до онзи момент отсрочки бяха продължени до 21 март 2025 г., а от следващия ден отменени. Така големите работодатели трябваше да съставят наново списъците на служители, за които може да се поиска защита от мобилизация.

Разликата спрямо 2022 г. е преди всичко в предварителната подготовка. Преди частичната мобилизация от септември 2022 г. служителите на Сбербанк не са имали предварително уредени отсрочки и въпросът се е решавал в движение, след като кампанията вече е започнала. Обявената тогава мобилизация на 300 хиляди запасняци доведе до напускането на 900 000 мъже от територията на Руската федерация, според оценка на Центъра за източни изследвания със седалище във Варшава. Сега административната база се актуализира предварително, а не след началото на евентуално призоваване. Контролният пакет на Сбербанк е държавен и през 2020 г. бе прехвърлен от Централната банка на правителството, така че разговорът със служителите се води от работодател, който сам по себе си е част от държавния сектор.

Сбербанк далеч не е изолиран случай. През юли три руски делови издания, насочени към счетоводители и специалисти по човешки ресурси, публикуваха практически инструкции за провеждане на военен отчет при призоваване на запасняци: „Бизнес.ру“ на 7 юли, „Главбух“ на 24 юли и „Российский налоговый курьер“ на 27 юли. Текстовете обясняват как се проверява мобилизационно предписание, как се действа в случай на получена призовка и как се известява военният комисариат. Като непосредствен повод изданията посочиха глобите при пропуснато уведомяване.

Успоредно с това рязко скочи търсенето на специалисти по военен отчет и мобилизационна подготовка. На 31 юли 2026 г. в HeadHunter е имало публикувани 2500 подобни обяви срещу 145 за цялата 2021 г. Авторите им включват московското правителство, „Роскосмос“, „Почта России“ и холдингът En+ на Олег Дерипаска.

Ден преди събранието в Сбербанк популярният канал ВЧК-ОГПУ в Telegram, който често публикува изтекли вътрешни документи, но при този случай без потвърждение от втори източник, съобщи, че металургичният комбинат на „Евраз“ в Нижни Тагил е издал заповед за съставяне на списък на служителите, за които може да бъде поискана отсрочка от мобилизация, и е събирал подписи от работниците. Публично потвърждение от компанията съвсем очаквано няма.

Административната подготовка вече разполага и с нужната техническа инфраструктура. Единният регистър за военен отчет събира в реално време данни от МВР, данъчната служба, Социалния фонд и медицинските организации. Призовка, публикувана в регистъра на призовките, се счтита за връчена след изтичане на 7-дневния период, а забрана за напускане на страната влиза в сила още с нейното въвеждане в системата. Срокът за явяване във военния комисариат беше удължен от 20 на 30 дни.

Федерален закон № 412 от 4 ноември 2025 г. въведе и целогодишен призив за срочна военна служба, който влезе в сила от началото на 2026 г. Призивните комисии съвещават през цялата година, въпреки че самото изпращане на новобранците се запазва два пъти годишно – пролет и есен. Това не е мобилизация. Общото между двете процедури е, че използват една и съща система за военен отчет, която вече обхваща всичките подлежащи на регистрация.

Тази подготовка се обуслява от необходимостта Русия постоянно да попълва личния състав на въоръжените си сили. Кремъл и Министерството на отбраната са поставили на регионите цел да осигурят общо 409 000 свежи военнослужещи на договор в рамките на годината, съобщи Financial Times на 10 август. През първото полугодие са сключени около 200 000 договора, според Дмитрий Медведев – т.е. към началото на юли не е била изпълнена дори половината от годишната цел.

Украинските разузнавателни служби отчитат спад от около 30-40% в няколко руски области сред групите, които до момента са захранвали значителна част от новодошлите военнослужещи: длъжници, затворници и мигранти.

Указът за частичната мобилизация от септември 2022 г. никога не е отменян и към момента продължава да действа. Това значи, че нова мобилизационна вълна формално не изисква издаването на нов указ – нужно е единствено съществуващият механизъм отново да бъде задействан. Именно готовността на този механизъм повишава новите инструкции, назначенията на специалисти, електронният регистър и актуализирането на корпоративните списъци.

The Economist съобщи на 30 август, цитирайки на свои източници, близки до Кремъл, че през лятото Путин е взел окончателно решение за поемане на курс към ескалация, поради което са необходими 300-400 хил. нови военнослужещи. Според изданието тежестта по тяхното осигуряване се прехвърля все по-отчетливо към регионалните власти, за да се запази общественото недоволство предимно на местно ниво.

Има и едно по-прозаично обяснение: годишната сверка с военните комисариати е законово задължение на всяко предприятие съгласно Положението за военния отчет, а есента е обичайният период за провеждането ѝ, но това не дава отговор нито общото събрание, което Сбербанк свиква за първи път в историята си, нито факта, че първият въпрос от залата е бил дали предстои нова мобилизационна вълна. Моментът на самата проверката също заслужава внимание: тя започва едва 8 дни преди изборите за Държавна дума, насрочени за 18-20 септември, и приключва след тях.

До края на годината руските власти почти сигурно ще разполагат с актуализирана система на служителите в големите предприятия, които ще имат право да получат отсрочка от нова мобилизация. Това не означава автоматично, че вече е взето решение за нова мобилизационна вълна, но заедно с ескалацията на войната, за която очевидно сигнализира Кремъл, се очертават достатъчно сериозни индикации, че такава наистина предстои.

Драпатий постави сроковете и ротацията сред принципите си за ВСУ

🇺🇦 Военната служба в Украйна трябва да стане предвидима, справедлива и професионална, а всички кадрови решения да се основават на нуждите на войската, професионализма и резултатите от службата. Това записа главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михайло Драпатий в документ, публикуван на официалния сайт на ВСУ. Той носи заглавие „Принципи на лидерството на главнокомандващия на Въоръжените сили на Украйна и на развитието на войската в условията на война“ и формулира неговото намерение, 8 приоритета за развитието на армията, 14 изисквания към командирите от всички нива и 8 очаквания към щабовете.

За пръв път сред принципите на главнокомандващия изрично се появяват сроковете на службата, ротацията и редът за уволнение – т.е. въпросите, които военнослужещи и близките им поставят най-често. Записано е намерение да се промени системата за набиране, подготовка, протичане на службата, ротация, задържане в редиците и уволнение на военнослужещите, така че тя едновременно да гарантира боеспособността на войската и да отчита потребностите на самите военнослужещи и на обществото. „Да се осигурят условия, при които военната служба е предвидима, справедлива и професионална, а кадровите решения стъпват на нуждите на войската, професионализма и резултатите от службата“, гласи написаното. Политиката за постъпване, преминаване и напускане на военната служба ще се изгражда и върху уроците от миналото.

Конкретен механизъм обаче в текста няма. Самият документ посочва, че редът за изпълнение, конкретните задачи и показателите за тяхното изпълнение ще бъдат определени с отделни актове; той не заменя нито действащата стратегия, нито оперативните планове. Условията и сроковете, при които военнослужещият може да бъде освободен от служба, се уреждат със закон, а не със заповед на главнокомандващия. Тоест тази част от заявеното намерение неизбежно минава през Върховната рада и Кабинета на министрите.

Централната теза на Принципите не е нито за техниката, нито за структурите. „Най-ценната способност на Въоръжените сили са хората ни и всеки командир е длъжен да ги пази“, пише Драпатий. Оттук документът извежда конкретни задължения: командирът трябва да подготвя военнослужещия за бой, да го предпазва от неоправдан риск, да полага грижи за ранените, достойно да почита паметта на загиналите и да подкрепя техните семейства. Формулировката е категорична и е представена като изискване, а не като пожелание: „Грижата за нашите хора не е нещо отделно от бойната ефективност, тя е нейната основа.“

Документът изисква решителността да бъде ясно разграничена от безразсъдството. „Войната изисква решителност, но никога безразсъдство“, се казва в текста, а непосредствено след това: „Всяка неоправдана загуба отслабва Въоръжените сили.“ Подкрепата не трябва да приключва и с края на службата. На онези, които са защитавали Украйна, се дължат помощ, рехабилитация, признание и възможности, а тази работа Въоръжените сили ще водят съвместно с Министерството на отбраната, Министерството по въпросите на ветераните, органите на държавната власт, местното самоуправление и доброволческите организации.

На първо място сред приоритетите е поставена защитата на населението, градовете, селата и критичната инфраструктура от вражески удари. Сред средствата за постигането ѝ документът посочва стабилизиране на фронта, запазването и увеличаването на бойните способности, поемането на инициативата там, където това е възможно, и лишаването на противника от възможността да постига целите си.

Отделен блок изисква честни оценки от командирите и щабовете: оптимизмът, страхът и личните амбиции не бива да изкривяват реалната картина. „Проблемите, които се пренебрегват, само нарастват“, се казва в текста. „Здравата професионална дискусия укрепва решенията, а мълчанието ги отслабва.“ Стандартът на поведение е еднакво задължителен за генерали, офицери, сержанти и цивилни ръководители – във ВСУ няма място за корупция, злоупотреба с власт, тормоз, дискриминация и несправедливост. Отговорното използване на държавните ресурси е записано като отделно изискване към всеки командир.

За щабовете от всички нива документът въвежда един основен контролен въпрос: „Повишава ли това способността ни да воюваме и да постигаме успех?“ Ако отговорът е отрицателен, практиката трябва да се промени. Изискването е всеки доклад, отчет, съвещание и щабен процес да има ясна цел; дублирането да се премахва, а излишната отчетност да се съкращава. По формулировката на Драпатий щабът трябва да бъде „по-малък там, където е възможно, по-бърз там, където е необходимо, и всеки ден по-полезен“.

Ускоряването на адаптацията и внедряването на нови технологии е записано като самостоятелен приоритет, но смисълът му в документа отново е свързан с хората: технологиите са нужни там, където позволяват една задача да бъде изпълнена с по-малко загуби и по-нисък риск за военнослужещите, които непосредствено държат фронтовата линия. Източник на промените не трябва да са единствено щабовете. От командирите се изисква да създават среда, в която „добрите идеи могат да идват от всеки военнослужещ, независимо от неговото военно звание или длъжност“. Изрично е поставено и изискването за съвместно водене на бойни действия: „Нито един вид, род войски или отделна бригада не са способни да победят сами.“

В прякото си обръщение Драпатий описва мандата си като двойна задача – да командва армията във войната днес и едновременно с това да направи така, че тя да излезе от нея по-силна. „Във войната грешките могат да струват живот. Но грешка, която е призната, анализирана и поправена, се превръща в опит. Затова очаквам от всеки военнослужещ честност, смелост да говори за проблемите и готовност заедно да търсим решения“, пише той. Текстът завършва с формулираната цел: „Трябва да постигнем дълготраен и справедлив мир и да създадем такива Въоръжени сили на Украйна, че в бъдеще нито един агресор да няма основание да смята нападението срещу Украйна за приемлив начин да постигне целите си.“

Драпатий оглави ВСУ на 21 юли, когато президентът Володимир Зеленски обяви уволнението на неговия предшественик генерал Олександър Сирски; указът беше подписан на следващия ден. Дотогава Драпатий командваше Обединените сили, а при представянето си пред ръководния състав на Генералния щаб посочи като ключови задачи усилването на ПВО и преодоляване на бюрокрацията в армията. На 18 август Зеленски съгласува първите пет кадрови решения, предложени от него.

Министърът на отбраната генерал-майор Йевгени Хмара, който изпълняваше длъжността временно от 20 юли и беше утвърден от Върховната рада на 19 август с 312 гласа, призова за по-голяма отговорност на командирите от всички нива за опазване на живота на военнослужещите. Задачите пред Драпатий и Хмара бяха поставени едновременно: на 23 юли, по време на съвместна пресконференция в Киев с ирландския премиер Мишел Мартин, Зеленски изрази три очаквания – затварянето на небето, решаването на въпроса с териториалните центрове за комплектуване и социална поддръжка и нормализирането на мобилизацията.

Две от тези три задачи обаче са извън пряката заповедна власт на главнокомандващия. Териториалните центрове са част от системата на Министерство на отбраната, а правилата за мобилизацията и основанията за освобождаване от служба се определят от Кабинета и Радата, където от края на август тече спор относно повишаване на мобилизационната възраст. Затова Принципите вероятно могат да променят по-бързо вътрешната командна практика – обема на отчетността, реда за кадровите предложения и начина, по който проблемите се докладват нагоре по командната верига – отколкото онова, което военнослужещият усеща като продължителност на собствената си служба. Срещу този прочит стои друг аргумент: намерението има политическа подкрепа и извън Генералния щаб, защото Зеленски постави същите задачи на 23 юли, докато Хмара говори в същата посока само три дни преди публикуването на документа.

Путин избра ескалацията: 300–400 хиляди души без нова мобилизация

🇷🇺⚔️ „Ще ме обесят.“ Така руският президент Владимир Путин е описал пред приближени личния риск от евентуално решение за спиране на войната, без да е постигната дори минималната поставена цел, твърди вътрешен източник на The Economist. След няколко седмици обмисляне през лятото Путин е стигнал до решение да разшири войната, вместо да търси изход от нея – така описват неговия избор източници, близки до Кремъл. Съдържанието на ескалацията е конкретно: допълнителни 300 до 400 хиляди души за фронта, масиран удар по украинската енергийна система и по-агресивна хибридна кампания срещу европейските съюзници на Киев. В деня на публикацията, руското министерство на отбраната обяви, че подготвя именно такъв удар по енергетиката.

Допълнителният личен състав няма да се мобилизира с нов указ. Заповедта за мобилизация от септември 2022 г. никога не е била отменяна и остава действащото правно основание, затова нужните хора ще бъдат събирани с натиск по региони без официално обявена национална кампания. Така политическата цена на недоволството остава концентрирана там, където възниква – в отделните области, вместо да прерасне във всеобщ проблем. Схемата вече се изпробва в Пенза, на около 750 км югоизточно от Москва.

Числата показват защо подобен подход е нужен на Кремъл. От януари до юни договор с руската армия са подписали 200 000 души, според заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, и бяха потвърдени от Службата за външно разузнаване на Украйна, която на 4 август отчете 11% спад спрямо същия период на предходната година. За същото полугодие украинските оценки дават общо 196 700 руски загуби. Отделно са посочени 115 300 убити и 80 400 евакуирани по медицински причини. При тези числа новото набиране стига само за компенсиране на загубите и почти не създава резерв.

При подобен баланс нуждата от още 300-400 хиляди души не означава надграждане върху вече натрупан излишък, а изисква значително увеличаване на поток, който сегашната система за договорно набиране не осигурява. Принудата по региони трябва да произведе именно тази разлика и по същество представлява форма на мобилизация, независимо че няма да бъде наречена така. Украинското разузнаване очаква така да бъдат привлечени общо 600 хиляди души до края на следващата година.

Причината решението да няма алтернатива е свързана преди всичко с вътрешната политическа сцена, а не с геополитиката. Минималната цел на Путин остава овладяването на Донбас, а прекратяване на огъня без нейното постигане според него би създало личен риск за властта му. „Ще ме обесят“, е казал на неколцина от приближените си той в даден момент от войната, по думите на източник на The Economist. Системата, която Путин е изградил, може да понася насилие, но много по-трудно понася очевиден провал.

Военната цел обаче продължава да се отдалечава. Руските сили контролират 79,89% от Донецка област по оценка на Института за изследване на войната (ISW), което оставя близо 5300 кв. км. извън руски контрол от общо 26 500 кв. км. През юли руското настъпление добави нетно 36 кв. км – според украинския проект DeepState, след като украинската армия си възстанови контрола върху 25 кв. км. през май и още 27 кв. км. през юли. При подобен темп превземането на остатъка би отнело повече от десетилетие.

DeepState определи плана за пълна окупация до края на годината като непостижим и добави, че с текущия темп Русия няма реалистичен шанс да го постигне и през 2027 г. Част от освободената от Киев територия е на Олександривския участък, където украинските сили настъпват от 29 януари. По изчисления на ISW до 12 август те са освободили около 627 кв. км. Киев съобщава за 745 кв. км. и 26 населени места.

Така стратегическият кръг се затваря. „Сценариите по инерция са неизгодни за Кремъл“, споделя вътрешен източник от Кремъл пред изданието: те поглъщат икономически ресурс и изчерпват политически капитал. Преговорите от своя страна биха означавали Путин да признае, че 4 години и половина бойни действия не са донесли дори абсолютния минимум като поставена цел. Разширяването на войната също не гарантира овладяването на Донбас – то означава още повече загуби при темп на настъпление, който досега се оказва недостатъчен за постигането на тази цел.

Вътре в Русия мълчаливото обществено съгласие започва да ерозира. „Левада“ отчита, че 57% от руските граждани смятат обстановката за напрегната, а анкетираните посочват като причини войната, загиналите, мобилизацията, ударите с дронове и липсата на усещане за бъдеще. Доверието в пропагандата по руските държавни медии намалява, млади руснаци публикуват призиви за прекратяване на кампанията, а рейтингът на Путин спада. Настроенията в елита са дори по-негативни. „Царят е гол“, казва един от представителите му, а основният упрек не е нито към икономиката, нито към липсата на военни успехи, а към пропиляното време.

Как точно ще изглежда разширяването на войната, засега не е съвсем ясно. Срещу Украйна това вероятно значи ескалация в мащаба на отдавна прилагани действия, защото обявеният в събота удар по енергетиката се вписва в зимна кампания, която Киев и без това очаква. Основният инструмент срещу съюзници на Киев в Европа пък остава хибридният натиск.

Очаква се Германия да обвини открито Русия за дрона над летището в Лайпциг от 4 август и вероятно готви да наложи нови санкции. Румъния съобщи, че на 20 август е унищожила руски морски дрон, насочен към сондажна платформа в нейни води. На 25 август Словакия осуети умишлен палеж в завод за дронове, а три дни по-късно Финландия поиска шведски самолети и кораби, за да следи 1340-километровата си граница с Руската федерация. Западните разузнавания се опасяват, че Русия може да посегне на европейски заводи, които произвеждат техника за украинската армия, но в същото време вярват, че Путин не търси директен сблъсък с НАТО.

Решението има и непосредствен повод. Украинските дронове нанасят удари по рафинерии и логистични обекти в Русия, включително складове на Wildberries, водещия онлайн търговец в страната. На 22 август Путин наруши своето продължително мълчание по темата, обвини Киев, че е отворил „кутията на Пандора“, и обеща ответен удар по най-чувствителните сектори на украинската икономика. По-рано същия ден, пред „Единна Русия“, той отхвърли всяка мисъл за край на войната: „Специалната военна операция продължава. Ще се движим само напред.“

3 дни по-късно директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна в Москва без предварително предупреждение. Версиите се разминават дали целта му е била да предупреди Путин да не напада държави от НАТО, или да му представи мрачна оценка за перспективите пред Русия и да го подтикне към преговори. Дългогодишен сътрудник на руския президент смята, че Путин по-скоро е възприел визитата като признак на американска слабост – както според него е разчел и идването на Уилям Бърнс през ноември 2021 г. Три месеца по-късно Русия нахлу в Украйна.

Ескалацията обаче може да бъде инструмент за натиск на масата за преговори, а не непременно отказ от такива. На 21 август Москва обяви, че е готова за „нови идеи“, стига те да отговарят на целите на Путин. По време на посещението Ратклиф е повдигнал възможността за тристранна среща между Тръмп, Зеленски и Путин, съобщи Axios. Кирило Буданов, ръководител на Офиса на президента на Украйна, очаква усилията за мирни преговори да бъдат подновени през септември с американско участие.

При този прочит зимната кампания срещу енергетиката и събирането на допълнителен личен състав трябва да увеличат натиска върху Киев да отстъпи Донецка област на преговорната маса, вместо Русия да бъде принудена да я завладява изцяло на терен. Военният натиск и натискът в преговорите обаче преследват една и съща цел и затова вероятно ще вървят паралелно, а не единият вместо другия.

Стъб отхвърля германското предупреждение за руско нападение срещу НАТО

🇫🇮🛡️🇷🇺 Финландският президент Александър Стъб отхвърли прогнозите във връзка с евентуално руско нападение срещу територия на НАТО до 2029 г. и заяви, че не вярва Путин да прибегне до употребата на ядрено оръжие. Оценката му прозвуча по време на ексклузивно интервю за BILD, проведено от заместник-главния редактор на немския таблоид Паул Ронцхаймер от Президентския дворец в Хелзинки, което излезе 4 дни след като директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна на неочаквана визита в Москва с мисия, основана на противоположна разузнавателна оценка. Финландия дава допълнителна тежест на това противоречие, защото е страната-членка на Алианса с най-дългата сухопътна граница с Руската федерация – 1300 км.

Запитан за предупрежденията, отправени от Бундесвера, че президентът Владимир Путин е способен на подобно нападение до 2029 г., Стъб отговори: „Ако някой има подобна кристална топка, прекрасно. Но аз просто не виждам нито доказателства, нито факти за това.“ Той посочи, че не вярва Русия „някога да поиска да нападне най-мощния военен съюз в света“.

Стъб все пак придружи позицията си с уговорка: „Не казвам: отпуснете се. Човек винаги трябва да се готви за най-лошото, за да го предотврати.“ Той посочи две основания за оценката си – разузнавателните данни, с които разполага като държавен глава, и възпирането. По думите му то е „по-силно от това на която и да е друга военна сила където и да е по света“, защото се опира „на конвенционални сили, на ракети и на ядрени оръжия“.

Скептицизма си относно възможен руски ядрен удар срещу Украйна финландският президент се обоснова с разговор от това лято. По думите му при посещение на китайския външен министър той сам е повдигнал темата и е получил отговора: „Никога няма да позволим това да се случи.“ Според Стъб това представлява „доста действащо възпиране“.

Става дума за срещата му с Ван И в Турку на 5 юли. Тя бе част от нордическото турне на китайския външен министър между 2 и 8 юли, което включи още Дания, Швеция и Норвегия. Дни по-късно Стъб описа същия разговор пред CNBC с по-категорична формулировка: китайците били „много категорични“. Тогава обаче той добави, че опасността от ескалация остава и трябва да бъде приемана сериозно. Пред BILD не повтори тази уговорка.

Американската оценка на същата обстановка е различна. Ратклиф пристигна в руската столица във вторник, 25 август, при посещение, което не беше предварително оповестено публично, а засечено по полетни данни на военно-транспортен самолет от съвместна база „Андрюс“ в Мериленд. Това беше първото му пътуване до руската столица, откакто оглави управлението, и най-високопоставеното посещение на представител на администрацията на Тръмп в Русия от януари насам.

Според CNN Ратклиф е поставил три искания: Москва да не напада държави от НАТО, да прекрати войната в Украйна и да не подпомага Иран. Разузнавателната оценка, върху която е изградена мисията, противоречи на финландската. Преди пътуването ЦРУ стигнало до заключение, че отслабената руска позиция в Украйна може да я тласне към военно действие срещу Алианса – с цел да повиши цената на подкрепата за Киев и да принуди Запада да преговаря при изгодни за Москва условия. Три дни след визитата, на 28 август, руските Ракетни войски със стратегическо предназначение проведоха учебно изстрелване на междуконтинентална ракета от Плесецк към полигон на Камчатка.

Германската прогноза, оспорвана от Стъб, също не е равна на установено руско намерение. Министърът на отбраната Борис Писториус я формулира още през ноември 2025 г. като оценка кога Русия отново би могла да придобие военната способност да заплаши територия на НАТО. Той допусна, че това може да се случи и по-рано – около 2028 г.

Следователно разминаването е именно в оценката на руските способности и на риска те да се използват. Стъб не отрича, че Кремъл се стреми да всява страх, а го определя като част от руската информационна война: „Русия иска ние, европейците, да седим тук и да обсъждаме: ще ескалира ли Русия? Ще използва ли ядрено оръжие? Ще нападне ли НАТО и Европа?“

Според финландския държавен глава възможностите на Москва за по-нататъшна ескалация към момента са ограничени, а единственият останал ход е мобилизация, която „би имала вътрешнополитически последици“. Той смята подобно решение за вероятно през есента и посочва като индикация прокарваните в момента закони, които на практика затварят границите и ограничават свободното придвижване.

Стъб подкрепя оценката си и с проста аритметика: руската армия губи около 30-35 хиляди военнослужещи месечно, а успява да набира до 27 000. „Значи имат все по-малко войници във все по-сложна обстановка“, казва той. Оттук извежда и заключението си за възможността Русия да отвори втори фронт: че тя би могла внезапно да мобилизира достатъчно сили за две направления, „просто не го виждам“.

Възможната тревога в руското население вече намира отражение в засиления трафик през границата. Само за една седмица през контролно-пропускателния пункт „Верхний Ларс“ на държавната граница с Грузия са преминали около 113 000 руски граждани, а само на 20 август – повече от 20 000. Федералната митническа служба определи тези показатели като значително по-високи от обичайните за периода.

Същия ден постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя заяви, че нова мобилизация „не се планира и не се очаква“. На 27 август украинската президентска канцелария съобщи, цитирайки брифинг на службата за военно разузнаване, че Путин планира да набере общо 600 000 души до края на 2027 г. От тях 300 000 се падат на текущата година.

Стъб обаче не смята, че икономическото изтощение само по себе си може да доведе до край на войната. „Никога не бива да се подценява колко икономически трудности могат да понесат руснаците“, предупреди той. Според него нито инфлацията, нито банковата криза, нито равнището на лихвите, нито високите загуби ще бъдат достатъчни, за да спрат кампанията. Преломът би настъпил другаде – ако управляващите усетят, че самият режим е застрашен.

За Украйна оценката му е противоположна. Според Стъб страната се намира „в по-силна и по-добра позиция от когато и да било през тази война“ във военно, политическо и финансово отношение, „има превес и ще спечели“. Под победа той разбира Украйна да оцелее и да остане независима и суверенна. Оттук следва и посланието му към Берлин: Украйна е най-добрата гаранция за сигурност, която Европа има срещу Русия, а ако тя загуби, губят всички.

Стъб препоръча хладнокръвие и по случая с дроновете на летище Лайпциг/Хале. В началото на август там бе открит апарат с взривно устройство до украински военно-транспортен самолет, а на 14 август – трети дрон и вещества, заподозрени като взривни. Според финландския президент Германия може публично да заяви, че знае кой стои зад случилото се, и да отправи посланието си към Москва по дипломатически път. Канцлерът Фридрих Мерц вече обеща, че извършителите на хибридните атаки „ще си платят“.

Американски разузнавателен източник свърза устройството с почерка на ГРУ. Летището обслужва програма на НАТО за стратегически въздушен транспорт, включително доставки за Украйна. В същото време Стуб приветства без уговорки московската визита на Ратклиф и настоя, че някой в Европа трябва да възстанови политическия диалог с Русия. Голямата му тревога при сегашното мълчание е, че в Москва могат да се породят опасни илюзии за случващото се на континента.

Една от опорите на оценката му обаче остава уверение от трета страна. Пекин може да е категоричен пред финландския си домакин, но същият период показва укрепване на военно-техническото сътрудничество на Китай и Русия. По данни на украинското военно разузнаване над 180 руски военнослужещи са преминали обучение в Китай само през ноември 2025 г., а повече от 550 китайски военни са участвали в програми в Русия. Възпиращата стойност на китайското уверение зависи от лостове за влияние, които никоя от страните не описва публично.

Анализ: Китай добави отчуждаването на собственост в закона за мобилизацията

🇨🇳⚖️ Властите в Китай получиха не само правото за временно използване на частната собственост, последвано от нейното връщане, но и право за нейното отчуждаване. Новата поправка на Закона за националната мобилизация на отбраната беше приета в петък, 28 август от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители, обнародвана с указ №83 на председателя Си Цзинпин и влиза в сила от 1 октомври. Промяната си проличава още в заглавието на глава № 10: досегашното „реквизиция на граждански ресурси и обезщетение“ става „отчуждаване, реквизиция на граждански ресурси и обезщетение“. Добавеният термин преминава през цялата глава.

Разликата между реквизицията и отчуждаването е разликата между временно ползване и трайно отнемане на собствеността. Реквизицията дава на държавата правото да използва дадена вещ, но без да прехвърля собствеността върху нея. Чл. 67 задължава властите да я върнат обратно след употребата, а ако тя е била преустроена за военни нужди – предварително да възстановят нейната първоначална функция. В същото време при отчуждаване самата собственост преминава към държавата и вещта не подлежи на връщане. До 30 септември мобилизационното право познава само първата възможност; от 1 октомври към нея се добавя и втора.

Успоредно с това се разширява понятието за граждански ресурс. Редакцията от 2010 г. изброи съоръжения, оборудване, места и „други материали“. Новият чл. 63 изрично включва в него превозни средства и заменя „материали“ с по-широкото понятие „ресурси“, което в рамките на китайския правен език може да обхваща и нематериални активи.

Прочетено заедно с чл. 7, който предвижда система за осигуряване на нужните за мобилизацията данни и разрешава тяхното активно събиране и използване, новото определение отваря възможност за обхващане на активи, каквито законодателят от 2010 г. не е имал предвид. Чл. 11 въвежда насрещно задължение: всеки, който в хода на мобилизационната работа узнае държавна, служебна или търговска тайна, лични данни или обстоятелства от личния живот, е длъжен да ги пази и няма право да ги предоставя на трети лица.

Режимът на обезщетяване също се конкретизира и засилва. Старият чл. 58 обещава компенсация „съгласно съответните държавни разпоредби“, докато новият чл. 67 изисква тя да бъде „справедлива и разумна“. Така засегнатото лице получава нормативно основание да оспори размера на обезщетението, каквото липсваше до този момент.

Голяма част от разпространения прочит на закона обаче описва не новата редакция, а набор от правила, които действат още от 1 юли 2010 г.

Възрастовите граници – от 18 до 60 години за мъжете и от 18 до 55 години за жените – са записани в чл. 58 по същия начин, както в чл. 49 от поправката, внесена преди 16 години. Добавено е единствено уточнението „съгласно закона“. Тези граници не се отнасят до призоваване за военна служба.

Предвиденото задължение е отбранителна повинност: подпомагане на войските, предотвратяване и ликвидиране на щетите от бойни действия и съдействие за поддържане на обществен ред. Военната служба и призоваването на резервисти се уреждат от други два акта – Закона за военната служба, преработен през 2021 г., и Закона за резервистите, приет в края на 2022 г.

Освобождаванията от военна повинност също са пренесени и дори разширени. Те обхващат персонала на детските ясли и градини, домовете за деца и възрастни хора и рехабилитационните центрове; учителите и служителите в задължителното образование; бременните и кърмещите жени; болните и трайно неспособни за труд; както и служителите в междуправителствени организации.

Задължението на всяка една организация и лице да се подчини на законовата реквизиция на гражданските ресурси е вписано в чл. 55 от стария текст и вече се пренася в чл. 64. Единствената значителна промяна се явява добавянето на правилата за отчуждаване.

Същото важи за защитата по чл. 65. Вещите и жилищата, необходими за личния и семейния живот, остават извън обхвата на тези мерки. Защитени остават и ресурсите, чрез които социалните заведения обслужват деца, възрастни хора и хора с увреждания.

Запазена е поредността на принудителните мерки. Чл. 78 и чл. 79 повтарят конструкцията от 2010 г.: първо се издава разпореждане нарушението да се отстрани в определен срок, а при неизпълнение задължението се осъществява принудително. За юридически лица е предвидена и глоба, т.е. глобите за предприятията не са новост от сега, а съществуват още от 2010 г.

Най-важното запазено ограничение се отнася до момента, в който описаните правомощия биха могли да се задействат. Глави 9 и 10, съответно за военната повинност и за реквизицията и отчуждаването, се прилагат само след решение на държавата да пристъпи към отбранителна мобилизация. Това е записано и в чл. 57, и в чл. 63.

По силата на чл. 13 решението принадлежи на Постоянния комитет, а председателят трябва да издаде тази заповед. Чл. 14 предвижда и изпреварваща процедура: при пряка заплаха, която изисква незабавни мерки, Държавният съвет и Централната военна комисия могат да приложат всички предвидени механизми по този закон и едновременно с това да докладват на Постоянния комитет. И тази клауза съществува от 2010 г.

Наказателната глава обаче е разширена и именно там възникват новите задължения за отделния човек. Три от съставите по чл. 78 нямат аналог в стария закон.

Първият обхваща отказа или забавянето при предоставянето на статистически данни за мобилизационния потенциал, както и подаването на неверни, неточни или непълни данни. Чл. 26 включва това проучване в държавната статистическа система, а при обявена мобилизация позволява на канцеларията на съответния комитет да събира информацията пряко.

Вторият нов състав е създаване и споделяне на неверни сведения относно мобилизацията. Чл. 72 урежда отделно съответната материя и възлага на компетентните органи контрола върху всички средства за масова информация.

Третият е отворената клауза за „други нарушения на закона“, с която завършват изброяванията и в чл. 78, и в чл. 79. Списъците в редакцията от 2010 г. са изчерпателни, докато новите оставят възможност санкциите да се прилагат и спрямо други неуточнени нарушения.

Разширява се и наборът от основания за обявяването на мобилизация. Старият закон я свързва със заплахи за суверенитета, единството, териториалната цялост и сигурността. Сега към тях се добавят и „интересите на развитието“ – навсякъде, където законът формулира основанието: в целта по чл. 1, в определението по чл. 2 и в процедурата по чл. 13.

Подборът на думи не се появява за първи път с настоящата поправка. Тя влиза в китайското военно право с преработения Закон за отбраната, който беше приет в края на 2020 г. и сега се пренася в специалния закон за мобилизацията. Това отговаря на официалната обосновка на ревизията. При нейното внасяне на 27 април законодателят посочи сред причините нуждата тя да бъде съгласувана със Закона за отбраната, Закона за военната служба и Закона за резервистите.

По същество обаче добавката разширява основанията далеч отвъд териториалната отбрана и вече включва защитата на икономически и външни интереси.

Пета глава също променя своя предмет. Там, където досега се говореше за армейски запас и призоваване на резервисти, вече става дума за запас от бойни кадри. Чл. 33 добавя регистрация във военни отчети към формите на този запас, наред със зачисляването към активни и резервни подразделения и т.нар. народно опълчение. Така потенциалният кадрови кръг е очертан по-широко, отколкото предполагаше досегашният термин „резервисти“.

Останалите промени отразяват характера на съвременната война, а не доказват конкретен срок за нейното започване. Чл. 8 предвижда мобилизационни сили в нововъзникващи области. Чл. 46 възлага оценяване на устойчивостта на веригите за доставки на военна продукция. Чл. 60 включва киберсигурност сред отрасли, обхванати от отбранителната повинност, наред с транспорта, съобщенията, енергетиката и медицината. Чл. 73 добавя и радиочестотния спектър към отраслите, които могат да се поставят под контрол при влязло в сила извънредно положение.

Чл. 6 създава и механизъм за проверка и оценка на мобилизационната способност, какъвто до този момент изобщо не съществуваше. Обемът на закона нараства съответно до 82 члена спрямо досегашните 72, при запазени 14 глави.

Малка на пръв поглед промяна в чл. 77 показва общата посока. Още от 2010 г. обявяването на мобилизация спира давностните срокове и производствата по съдебни дела, административни обжалвания и арбитражи. Сега към тях са добавени надзорните разследвания и производствата за държавно обезщетение.

Последното заслужава особено внимание, тъй като прекратява и механизма, чрез който гражданинът може да търси отговорност от държавата – включително при отчуждаване, за което не е получил обезщетение по смисъла на чл. 67.

Преурежда се и ръководството на системата за мобилизация. Според поправката от 2010 г. Държавният мобилизационен комитет работи под ръководството на Държавния съвет и Централната военна комисия. Чл. 17 от новата поправка го поставя под централизираното единно ръководство на Централния комитет на Китайската комунистическа партия, а чл. 3 обявява партийното ръководство за основен принцип на целите усилия по мобилизация. Правителственият апарат запазва своята изпълнителна функция.

Пропастта между наличието на законов текст и реалното му задействане можеше да бъде наблюдавано при руската инвазия в Украйна. Указ №647 от 21 септември 2022 г. въведе режим на частична мобилизация въз основа на законодателство, което до онзи момент не беше прилагано никога. Близо 4 години по-късно този указ остава в сила, тъй като не е отменян с отделен акт.

Една правна рамка може да остане неизползвана в продължение на десетилетия, да се задейства в рамките на един ден и след това да остане в сила за неопределен период от време. Законодателството в Китайската народна република определя какво ще може да прави държавата, ако бъде взето решение за мобилизация. Самият закон обаче не съдържа такова решение и не определя дата за него.

До подобна граница достигат и изводите, които документът позволява да се направят. Отрасловият списък по чл. 60 включва морски и сухопътен транспорт, пристанищна и съобщителна инфраструктура, медицина и доставки на храни и зърно. Това са именно ресурсите, от които би се нуждаела една мащабна операция за блокада или десант за овладяване на Тайван.

Всяко от тези направления обаче присъства и към чл. 51 от стария текст. От наличието им в закона не може да се заключи нито политическо намерение, нито конкретен срок. В новата редакция няма преходен режим, ускорен график или мярка, която да влиза в сила преди 1 октомври.

Поправката вече мина през две четения на 27 април и 28 август, като беше гласувана наред със Закона за медицинско осигуряване, обновения Закон за селското стопанство и изменения в Закона за адвокатурата. Първите подзаконови актове се очакват след 1 октомври 2026 г. Дотогава Пекин ще разполага с по-широка законова рамка и с никакво ново задължение да я задейства.

Русия планира операции срещу Киев и Чернигов, но не изгражда групировка

🇷🇺🪖🇺🇦 Политическото ръководство на Руската федерация е възложило на военното командване да разработи няколко варианта за настъпателна операция по направленията Киев и Чернигов, въпреки че на този етап украинското разузнаване не е установило формиране на групировка по нито едно от двете. Това съобщи на брифинг за пресата бригаден генерал Павло Палиса, заместник-ръководител на Офиса на президента на Украйна, според когото информацията е получена от разузнавателните служби и потвърдена по няколко независими канала.

Палиса подчерта ключовото значение на точното формулиране на поставената задача. „Моля да обърнете внимание: да планира и да подготви. Тоест там наистина са били разгледани няколко варианта“, заяви той. „Съответно Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна е разработил възможни варианти за реакция, отбрана, защита и противодействие на тези мерки.“

Ключово е разграничението между щабно планиране и реално струпване на сили. „В момента не виждаме създаване на настъпателна групировка на тези направления“, заяви Палиса. „Приоритетната задача за нас е да не допуснем създаването на условия, при които руснаците изобщо биха могли да започнат каквито и да било настъпателни действия.“

Длъжността и военният опит на Палиса придават допълнителна тежест на изказването. От 29 ноември 2024 г. той отговаря за отбраната и сигурността в Офиса на президента, а преди назначението си командва 93-та отделна механизирана бригада „Холодни Яр“, включително при активната роля на съединението в отбраната на Бахмут. Удостоен е със званието бригаден генерал с указ на Володимир Зеленски от 24 февруари 2026 г. Палиса представя разузнавателни данни за възложено планиране, но същевременно ясно очертава нейните граници.

Северните направления отново излизат на преден план с оглед на провала при изпълнението на поставения план пред руските сили в Донбас. По думите на Палиса политическото ръководство в Кремъл изисква от тях да достигнат административните граници на Донецка и Луганска област до края на тази календарна година, но военното командване прави опит да го убеди, че срокът е неизпълним. „Напротив, те молят за срок до 31 март. Моето субективно мнение: дори до 31 март картината е нереалистична“, посочи Палиса, според чиято оценка темпът на руското придвижване по фронтовата линия се забавя устойчиво.

Идеята за създаване на буферна зона по дължина на северната граница обаче продължава да намира място в руските планове. Там продължава да присъства създаването на демилитаризирана ивица земя в Сумска и Харковска области, заедно с частично в Черниговска – „на дълбочина до 20 км и с вариант за по-нататъшно разширение“.

Обяснението, предадено от Палиса, е свързано с развитието на безпилотните технологии: „Увеличаването на тази буферна зона е свързано преди всичко с промените, настъпили в технически и тактико-технически характеристики на безпилотните апарати. Условно казано, зоната на унищожение расте, възможностите на безпилотниците растат.“

„Зона на унищожение“ се нарича е поясът зад фронтовата линия, в който всяко засечено движение може да бъде и бива поразено в рамките на броени минути. Тя продължава да се разширява с увеличение на обсега, продължителността на полета и ударните възможности на безпилотните апарати.

Северният сценарий не е нов за украинските публични оценки. По-рано Зеленски допусна, че Русия не се е отказала от теоретичната възможност за настъпление от Брянска област към Черниговска и Киевска област. Разликата се крие в конкретиката: според Киев вече не става въпрос единствено за хипотеза, обсъждана от коментатори, а за възложена щабна разработка в няколко варианта, за която украинската страна твърди, че разполага с потвърдена разузнавателна информация.

Ресурсът, нужен за осъществяването на подобен сценарий, е предмет на отделна разузнавателна оценка от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната заедно със Службата за външно разузнаване на Украйна (СВРУ) съобщиха чрез сайта на президента, че Генералният щаб на Въоръжените сили на Руската федерация е подготвил планове за допълнителни вълни на мобилизация през 2026 и 2027 г.

Според нея планираният общ брой е 600 000 души – по 300 000 годишно. Предвижда се мобилизацията да обхване не само обичайния контингент, но и служители на силови ведомства и лица, изтърпяващи присъди в затвори и наказателни колонии, сред които жени. Част от мобилизираните трябва да преминат подготовка на военен полигон в Беларус. По разузнавателни данни най-сериозно изоставане при набирането се отчита в Република Дагестан, Орловска и Владимирска области.

Обявяването на мобилизацията се очаква след провеждането на изборите за Държавна дума, насрочени за 18–20 септември, с единен ден за вота на 20 септември. Четири дни преди този брифинг Зеленски посочи, позовавайки се на разузнавателни данни, диапазон между 300 000 и 500 000 души. По думите му бройката ще бъде набавена основно в периферните региони, а по-голямата част от тях вероятно ще бъде изпратена в Донбас.

Причината за описаното политически скъпо решение е изострящият се недостиг на личен състав. Руското министерство на отбраната е поставило пред регионите задача да осигурят 409 000 нови военнослужещи на договор в оставащите четири месеца до края на годината. В първото тримесечие договор са подписали 70 500 души, или близо 800 на денонощие – най-ниското равнище от началото на 2024 г.

В сравнение със същия период на предходната година темпът е спаднал с около 20%, а спрямо последните месеци на 2025 г., които традиционно са най-силни за привличането на военнослужещи на договор – с над 40%. При запазване на сегашното равнище, през годината биха могли да бъдат привлечени около 290 000 души при поставена цел от 409 000.

Бонусът при подписване на договор достига 4,5 млн рубли, а вербовчиците са засилили натиска на местно равнище: задържат мъже по улиците и склоняват студенти да постъпят на военна служба. Високите загуби принуждават Москва да изпраща по-голямата част от новопостъпилите за попълване на фронтовите части, вместо да изгради нужния стратегически резерв. В началото на август Financial Times съобщи, че Кремъл е разпоредил на федералните субекти да намерят повече от 400 000 души именно с цел да бъде избегнато обявяването на нова мобилизация.

Конкретната заповед за планиране на мобилизация, както и състоянието на руското комплектуване трябва да бъдат разглеждани заедно. Разработването на варианти за северните направления показва какви точно военни възможности иска да запази Москва, а резултатите от усилията по набиране – с какви сили би могла да направи опит за тяхното осъществяване. Между двете стои все още неизпълнената задача на изток.

Докато основната цел, а именно окупирането на Донецка област в административните ѝ граници, поглъща на практика всяко едно ново попълнение, за откриването на нов фронт няма как да бъдат налични нужните сили. Именно затова настояването на руското военно командване срокът да бъде отложен до напролет само по себе си е по-показателно от самата заповед за разработката на план за повторна активация на северния фронт. Военните очевидно не смятат наличния ресурс за достатъчен дори за вече поставената задача.

Възможно е щабната разработка изобщо да не е замислена за непосредствено изпълнение. Генералните щабове обикновено поддържат варианти за действия по направления, за които нямат намерение скоро да откриват. В подкрепа на този сценарий говорят отсъствието на настъпателна групировка, забавеният темп на руското придвижване и поисканата отсрочка за значително по-ограничената и все така недостижима за руското командване цел – Донецка област.

Срещу това разбиране обаче застава последователността, с която Москва поддържа идеята си за буферна зона. Планът за ивица с дълбочина до 20 км обхваща и части от Черниговска област. Следователно северът продължава да намира място в руските оперативни разчети независимо дали ще го активират през зимата.

При текущото съотношение на факторите офанзива операция по киевското и черниговското направление до края на 2026 г. изглежда твърде слабо вероятна. Това разбиране би трябвало да се преразгледа в сценарий с появата на нови формирования, полеви складове и военномедицинска инфраструктура отвъд държавната граница в Брянска и Курска области, при прехвърляне на съединения от Донбас на север или при обявяване на нова вълна на мобилизация след 20 септември.

Обратно, насочването на всички нови попълнения към най-интензивните сектори от фронтовата линия в Донецка област при продължаващ спад в темпото на руската офанзива би потвърдило сегашната оценка: Москва запазва северния сценарий като щабна и политическа опция, но на този етап по нищо не личи да разполага с нужните сили, за да го превърне в непосредствена операция.

От магазин в Пенза до Донецк за три-четири дни

🇷🇺⛓️ Александър Степанов излязъл вечерта на 19 август от магазин в квартал Заря, в покрайнините на Пенза. Бил по шорти, тениска и джапанки и не носел документи. 3-4 дни по-късно се обадил на майка си от окупирания Донецк.

Това е нейният разказ. Тамара Степанова го сподели пред регионалното издание „7х7“ и Telegram канала „Осторожно, новости“, чиято публикация беше препечатана от „Новая газета Европа“. Двете версии се разминават с един ден относно пристигането му в Донецк, но съвпадат по всички останали обстоятелства от вечерта на 19 август до прекъсването на връзката.

По думите на Степанова непознати мъже сложили белезници на 33-годишния ѝ син и го качили насила в лек автомобил. Отвели го в местния военен комисариат — институция, която води военния отчет и оформя договорите с Министерството на отбраната. „Биха го, разкъсаха тениската му. Докато не подписа договор“, написа тя. Няма медицинско освидетелстване, поради което твърдението за побоя се основава единствено на разказа на майката за казаното ѝ от нейния син по телефона.

Степанов не носел нито паспорт, нито военна книжка. „Всичко ми е вкъщи. Но там направиха всичко ново за 20 минути“, каза майка му. Сведенията за подобно принудително подписване не са нови за Пенза. През юни товарач от региона разказа пред „Медиазона“, че е бил заловен на улицата, измамен и изпратен на война.

Степанова посочи още две обстоятелства: синът ѝ е служил в армията в Кавказ и Армения, а при ареста си не е бил пиян. Според местни жители вербовчиците чакат с микробуси до магазините за алкохол, тъй като хората в нетрезво състояние най-лесно могат да бъдат принудени да подпишат.

Сутринта на 20 август Степанов бил откаран заедно с още двама души от Пензенска област в селището Рощино, Самарска област. На следващия ден се обадил от Милерово в Ростовска област, а по-късно — и от Донецк. „Осторожно, новости“ посочва 22 август като дата на последното обаждане, докато „7х7“ цитира майката, според която то е било вечерта на 23 август. След това връзката прекъснала. По думите ѝ нейният син бил изпратен нататък само по потник, шорти и джапанки.

Тамара Степанова е подала сигнали до военната прокуратура и омбудсмана, както и чрез сайтовете на Министерство на отбраната и приемната на председателя на Следствения комитет Александър Бастрикин. До 26 август не е получила отговор.

„Аз нямам никого от семейството. Преди 4 години почина дъщеря ми, преди 2 почина мъжът ми. Ходя с бастун, с опериран крак съм. Останах съвсем сама“, споделя тя.

Документът, който синът ѝ е подписал, е договор за военна служба, а не мобилизационна повиквателна. Разликата има решаващо практическо значение. В Русия няма указ за нова мобилизация, а подписаният договор представя отведения против волята му човек като доброволец пред всяка следваща институция. Затова правозащитни групи свеждат съвета си до едно изречение: каквото и да се случва, договор не бива да се подписва. След полагането на подписа става почти невъзможно за доказване, че човек е бил отведен против волята си.

Случаят е поредният от серия подобни сигнали от Пензенска област, започнала в средата на юни. Тогава полицаи и служители на военните комисариати започнаха да спират автомобили и градски транспорт и да обхождат жилищни блокове. Областният военен комисар Андрей Сурков нарече първия разпространил се видеозапис с плачещи жени „постановка“. Той допусна и че журналистът на „Медиазона“, който го потърси за коментар, работи за украинското разузнаване. Пензенската дирекция на Министерство на вътрешните работи определи акциите като „масови събития“ и отрече някой да е бил принуждаван да подписва.

На 27 август същата дирекция публикува ново изявление, което подкопава собственото ѝ обяснение. В него тя обвини жители на Пензенска област, че пречат на задържанията: „Хората все по-често застават в защита на правонарушителите, като възпрепятстват задържането им от служителите на полицията.“

Същевременно в текста се твърди, че полицаите „не участват в подобни действия и не откарват граждани във военните комисариати“. Според дирекцията задържанията се извършвали от неуточнени „лица“, които се представят за служители на Министерството на вътрешните работи.

Жителите отговарят със самоорганизация. В Башмаково, на 130 километра от Пенза, местни създадоха доброволна дружина, която дежури на смени. Блогърът Станислав Морозов, срещу когото ФСБ образува дело за подбуждане към екстремизъм, създаде чат, в който хората взаимно се предупреждават за появата на вербовчици. Към него започнаха да се присъединяват и жители на други части на страната, които следят опита на хората в Пензенска област.

Географският обхват на сигналите бързо се разшири. През юли и август правозащитните проекти „Школа призывника“, „Идите лесом“ и „Призыв к совести“ са получили сведения за договори, подписани под принуда, от най-малко 17 региона – от Удмуртия и Приморския край до Архангелска област и Бурятия.

Използваните методи се различават. На жител на Новоросийск били подхвърлени наркотици в районното полицейско управление, докато не подпише. Мъж от Омск бил отведен направо от работното си място, а договорът бил подписан от негово име. Във Велск човек, задържан по обвинение в кражба, бил изведен от следствения арест и зачислен в доброволческо подразделение.

Профилът на набелязваните хора обаче се повтаря. „Натискът по-скоро е начин да се принудят такива хора, отколкото основен инструмент за вербовка“, обяснява юристът Тимофей Васкин. Под удар попадат самотни мъже, хора със зависимости към алкохол или наркотици, болни, длъжници и лица с предишни присъди, т.е. онези, за които е най-трудно да защитят правата си. Германският изследовател Янис Клюге установи същия модел при анализа на документи на регионалните власти.

Зад засилващия се натиск стои и количествен проблем. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев съобщи на 28 юли, че през първото полугодие на 2026 г. около 200 000 души са сключили договор за военна служба. За същия период година по-рано броят им е бил над 210 000. Това количество е достатъчно в най-добрия случай за попълване на загубите.

„На властите им става все по-трудно да намират доброволци, затова засилват натиска върху потенциални договорници“, казва Григорий Свердлин, който ръководи проекта „Идите лесом“.

На 23 август The Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на източници от разузнаването, че през юли руските военни са проверявали мобилизационната готовност на Калининградска област. Подобни проверки се извършвали и в други региони. По-рано изданието писа, че Кремъл обсъжда нова мобилизационна вълна след изборите за Държавната дума през септември.

Руслан Пухов от Център за анализ на стратегии и технологии със седалище в Москва допуска, че ако президентът Владимир Путин не отстъпи от искането си за целия Донбас, „може да не му остане друг избор, освен да обяви мобилизация“.

Едновременно с това военните комисариати в страната викат мъже за уточняване на данните им. Сред тях има хора, които не са служили, имат здравословни ограничения или са на възраст над 40 години. Това има връзка с Единния регистър за военен отчет – цифровата база, която трябва да обедини сведенията за около 25 млн. военнослужещи и военнообвързани. Системата трябва да позволи автоматично издаване на електронни повиквателни и налагане на ограничения върху хората, които не се явят.

Основното ограничение е забраната за напускане на страната. Тя влиза в сила от момента, в който се появи повиквателна в регистъра. През октомври 2026 г. трябва да приключи сертифицирането на софтуера, който ще свърже регистъра с базите данни на граничната служба на ФСБ.

Публично решение за нова открита мобилизация няма. Наблюдават се обаче три едновременни процеса: сигналите за договори, подписани под принуда, се умножават; военните комисариати обновяват данните за военнообвързани; а държавата довършва системата, която ще ѝ позволи да открива конкретни хора и да им забранява да напускат страната.

Алексей Табалов, основател на „Школа призывника“, смята, че при наличието на подобна инфраструктура следващата мобилизационна вълна може изобщо да не прилича на тази от есента на 2022 г. Вместо масово разпращане на повиквателни хората могат да бъдат отвеждани от домовете им, от улицата или направо от работните им места.

Именно такъв случай описва разказът от Пенза през август.

Шефът на ЦРУ разговаря в Москва с разузнаването, но не с Путин

🇺🇸🕵️🇷🇺 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф прекара няколко часа в Москва вчера, където разговаря с ръководителите на руското разузнаване, но без да срещне с президента Владимир Путин. Това заяви на следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, като уточни, че Путин е получил доклад с резултати от разговорите. Пътуването е първата визита на ръководител на разузнавателна служба на САЩ в руската столица от началото на пълномащабната инвазия в Украйна.

Военно-транспортен самолет Boeing C-17 Globemaster на ВВС на САЩ излетя от съвместна база „Андрюс“ край Вашингтон, направи междинна спирка в Рига на 23 август и кацна на московското летище „Внуково“ на 25 август сутринта. Броени часове преди визитата да бъде оповестена от Кремъл заявиха пред медиите, че не разполага с информация за американски самолет на летище „Внуково“ и че няма планирани срещи с официални лица от САЩ. Самолетът напусна Москва около 19:00 ч. на същия ден. Вашингтон е поискал от Киев да се въздържа от удари по Москва и Санкт Петербург, докато Ратклиф е на руска територия. Киев е трябвало да бъде информиран за съдържанието на разговорите след приключването, но не е потвърдено дали след Москва Ратклиф е продължил към Киев.

Сигнал, че Кремъл е бил готов за визитата, дойде от президентския журналистически пул. Кореспондентът Александър Юнашев съобщи, че Путин е променил работния си график за деня и е отменил голяма проява, подготвяна от стотици хора и насрочена дни по-рано. Какво е било събитието, не беше съобщено.

Съвпадението породи и втора версия. Няколко издания съобщиха, че в деня на визитата Путин е подписал 3 засекретени указа, които са видни от номерацията на официалния портал за правна информация. Номерата 605, 606 и 607 реално липсват. Указ № 604 е от 24 август и урежда мерки за безопасността на обектите на критичната инфраструктура. Публикуваните след него укази № 608, 609 и 610 са от 25 август. Първите два освобождават Елбрус Кутрашев от поста посланик в Ирак, който той заемаше от април 2021 г., и назначават на негово място Тимур Печаткин. Третият указ променя състава на комисиите за хората с увреждания и ветераните.

В същото време обаче празнините в номерацията са обичайни за регистъра, а не изключение. Периодът от 10 юли до 25 август обхваща 128 последователни номера. Публикувани са 71, докато останалите 57 липсват, разпределени в 19 отделни празнини. Има и по-дълги пропуски. Между 4 и 6 август отсъстват 13 поредни номера, а между 15 и 21 август – 7. На самия 24 август липсва и № 600, без това да предизвика публикации.

Не е установено и кога са подписани трите липсващи указа. Предходният публикуван указ е от 24 август, а следващият – от 25 август. Указите с ограничено разпространение обичайно засягат кадрови назначения в силови ведомства, награждаване и въпроси, свързани с държавната тайна – категории документи, редовно появяващи се появяват в календара.

Съществува обаче и по-директен прецедент. На 30 юли 2024 г. Путин издаде 7 закрити указа с номера от 636 до 642. Два дни по-късно в Анкара се състоя мащабна размяна на затворници между Русия и Запада, а закритите документи се оказаха укази за помилване на Евън Гершкович, Алсу Курмашева, Владимир Кара-Мурза и останалите предадени при размяната. Тази версия се споделя и сега: изданието „Важни истории“ допусна, че някой от липсващите укази може да и именно за помилването на Чарлс Зимерман, американец, осъден в Сочи на 5 години затвор заради оръжие, намерено на яхтата му.

Съдържанието на указ № 604 дава повече конкретни детайли от липсващите номера. Документът позволи на държавата да въведе временно управление на обекти от критичната инфраструктура, чиито собственици не са осигурили защита срещу дронове. Мярката идва след повече от година украински далекобойни удари срещу руски рафинерии, помпени станции и електрически подстанции. На практика тя прехвърля цялата отговорност за недостатъчната защита върху собствениците, вместо да осигури средства за тази защита.

Ратклиф не беше единственият чуждестранен гост в Москва на 25 август. На същия ден архиепископ Пол Ричард Галахър, секретар на Ватикана за отношенията с държавите, разговаря с руския външен министър Сергей Лавров. Галахър оглавява делегация, която остава в Русия до 27 август, и повтори призива на папа Лъв XIV за прекратяване на войната и започване на истински преговори с международна подкрепа.

„Готови сме да предложим добрите си услуги по всякакъв възможен начин с надеждата, че такъв желан мир може да бъде постигнат възможно най-скоро“, заяви той и добави, че с Лавров са открили допирни точки. Двамата се договориха и за сътрудничество по хуманитарни въпроси, включително за съдбата на децата, засегнати от войната.

Темата на разговорите на Ратклиф не беше обявена от нито една от двете страни. The Wall Street Journal обяви, цитирайки неназовани източници, че вероятно е донесъл предупреждение, основано на данни от американското разузнаване: Кремъл подготвя нова мобилизация и обмисля провокация към държава от НАТО, с която да изпита решимостта на алианса. Руските официални лица отричат да се подготвя вълна мобилизация и я определят като ненужна. Обсъжда се и версията, че Ратклиф е представил вариант на мирен план.

Датата, около която са концентрирани тези очаквания, е близка. Изборите за Държавна дума са насрочени за 20 септември, а аргументът на украинските и западните анализатори е прост: непопулярна мярка преди вота би понижила резултата на управляващата партия, поради което евентуалното начало на мобилизация се очаква след изборите.

Посещението повтаря схема отпреди близо 5 години. На 2-3 ноември 2021 г. тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс прекара 2 дни в Москва по поръчение на Джо Байдън, за да предупреди Кремъл да не започва война срещу Украйна. Първо той разговаря със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев, а на следващия ден – с директора на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин. С Путин, който тогава се намира в Сочи, Бърнс разговаря по телефона, както съобщи Кремъл. Руската армия нахлу в Украйна три месеца по-късно.

Наришкин е събеседникът, с когото Ратклиф поддържа връзка от началото на мандата си през януари 2025 г. Песков описа посещението именно като контакт между разузнаванията. Този канал изпълнява функция, която дипломатическият в момента не изпълнява: тристранните преговори с участието на Укрйана реално са замразени от февруари, когато започна войната с Иран, а обявеното пътуване на специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не се е състояло.

На 14 август Лавров заяви, че Путин е готов да приеме двамата, но значение ще имат предложенията, които биха донесли. При това положение е по-вероятно Ратклиф да е предал предупреждение, не предложение. Тази версия обаче се основава на публикация на едно издание, позоваващо се на неназовани източници.

Рекордно денонощие на Верхни Ларс при почти изравнен поток в двете посоки

🇬🇪🚗🇷🇺 Повече от 20 000 души са преминали за едно денонощие през Верхни Ларс – единствения действащ сухопътен граничен пункт между Русия и Грузия. Данните на грузинските власти за друг, частично застъпващ се 24-часов период показват почти равномерно движение в двете посоки: 7880 души са влезли в Грузия, а 8406 са я напуснали към Русия.

За рекордния поток съобщи вечерта на 18 август Севернокавказкото митническо управление на руската Федерална митническа служба. Числото се отнася за 17 август, тъй като към момента на публикуването ведомството още не разполагаше с пълни данни за 18-и. На 15 и 16 август през пункта са преминали по над 19 000 души дневно. Интензивният туристически поток е съпроводен и от рекорден брой леки автомобили, поради което митническото управление обяви, че увеличава числеността на смените и изпраща служители, за да ускори обработката на превозните средства. Според съобщението сегашните показатели надхвърлят чувствително тези за съпоставими периоди през предишни години.

Следобед на 19 август Министерство на вътрешните работи на Грузия публикува по-нисък резултат за различен 24-часов период. По негови данни през Ларс са преминали общо 16 286 граждани на различни страни: 7880 са влезли в Грузия, а 8406 са я напуснали. Това е с около една пета под обявените от руската страна над 20 000 души, но двата показателя не могат да се сравняват пряко. Министерството определи като недостоверни разпространяваните в медиите и социалните мрежи твърдения, че за едно денонощие в Грузия са влезли 20 000 руски граждани. Според ведомството тези твърдения представляват целенасочено разпространявана от заинтересовани страни дезинформация. То призова данните да не бъдат тълкувани и представяни в неточен или изкривен вид.

Руското и грузинското съобщение следователно не си противоречат пряко. Числото на руската митница обхваща движението и към Грузия, и към Русия, докато грузинската статистика покрива друг 24-часов период – най-вероятно от 16:00 ч. на 18 август до 16:00 ч. на 19 август московско време. Нито едно от ведомствата не дава разбивка по гражданство: грузинската статистика включва граждани на различни държави, а руската не уточнява нито гражданството на преминалите, нито посоката им на движение. Разликата между влизанията и излизанията в грузинските данни е 526 души, или около 3,2% от целия поток.

Именно близостта между входящия и изходящия поток е съществената част от картината. Масова вълна на напускане би се разпознала по траен и значителен превес на движението от Русия към Грузия. През септември 2022 г., след обявяването на частичната мобилизация, потокът беше почти изцяло в тази посока: към Грузия преминаваха около 10 000 руснаци дневно при близо 6000 до мобилизацията. На 27 септември опашката надхвърли 5500 автомобила и достигна дължина между 20 и 30 км, а чакането с кола стигаше до 3-4 денонощия. На самия пункт тогава действаше мобилизационна група, която проверяваше статута на пътуващите и връчваше повиквателни.

Сегашните 7880 влизания в Грузия се намират между сезонното равнище отпреди мобилизацията и пика от септември 2022 г. Обявените от руската митница над 20 000 души обаче представляват общия поток в двете посоки, а не броя на напусналите Русия.

Сегашните опашки също са от друг мащаб. Според съобщенията в специализирани чатове за Верхни Ларс между 15 и 19 август сутрешното чакане е продължавало 3-5 часа, докато вечер преминаването е ставало значително по-бързо. Към вечерта на 19 август в чатовете вече не се съобщава за големи задръствания.

Натрупването на автомобили при прехода има до голяма степен структурни причини. Пунктът е единствена сухопътна връзка между Русия и Грузия и се намира в Дариалското дефиле, където пътят преминава през тесен коридор между отвесни склонове и често се затваря при неблагоприятни метеорологични условия. На 13 август в 13:45 ч. московско време движението на излизане от Русия беше спряно заради покачване на водата в Девдоракското дефиле от грузинска страна. Ограничението обхвана всички видове транспорт, а преминаването беше възстановено на следващия ден. Всяко подобно затваряне води до натрупване на автомобили, които потеглят почти едновременно след отварянето на пътя.

Данните идват в момент, когато напускането на Русия отново се обсъжда като практическа възможност. Изборите за Държавната дума са насрочени с указ от 16 юни за 20 септември, а гласуването ще продължи три дни, започвайки на 18-и. В края на юни „Медуза“ съобщи, че руските власти отново разглеждат вариант за нова мобилизационна вълна след изборите наесен. „Важни истории“ и „Вьорстка“ се позоваха на осем източници, работещи с президентската администрация, както и на събеседници, близки до силовия блок. Според един от тях „нещо може да започне“ още през октомври, но окончателно решение не е взето и обсъжданите сценарии остават на равнището на слухове.

Една от причините за тези предположения са трудностите при набирането на военнослужещи по договор. През четвъртото тримесечие на 2025 г. броят на новите договори е намалял с около една трета спрямо същия период година по-рано. През първото тримесечие на 2026 г. средният им брой е спаднал до около 800 дневно – най-ниското ниво за последните 3 години – а през второто тримесечие се е възстановил до около 1000 дневно. Тези оценки са изведени от данните за плащанията от федералния и регионалните бюджети.

Военни източници на „Медуза“ описват попълването на армията като все по-зависимо от затворите, задържаните и набирането „от улицата“. Според тях сред новите контрактници има хора в толкова тежко физическо състояние, че един от събеседниците ги определя като „еднократни“. Официалната позиция е на отрицание: на 30 март Дмитрий Песков заяви, че въпросът за нова мобилизация не стои на дневен ред, а Дмитрий Медведев определи публикациите за подобна подготовка като информационна провокация.

Налице са и косвени признаци за засилен интерес към преместване, но сами по себе си те не доказват масово напускане на Русия. През юли „Вьорстка“ установи, че наемите в Ереван са поскъпнали с около 30% за 3 месеца. По данни на изданието приблизително 80% от запитванията към брокерите вече идват от хора, които тепърва пристигат или се готвят за преместване, докато през 2024 и 2025 г. са преобладавали руснаци, които просто сменят жилището си в самата Армения.

Между 13 и 19 юли търсенията на израза „квартиры в Ереване“ в „Яндекс“ са достигнали 5200. Това е малко над отчетените 5000 търсения през седмицата от 28 февруари до 6 март 2022 г., непосредствено след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, но остава под пика от близо 10 000 при мобилизацията през септември същата година. На 19 август The Moscow Times съобщи, позовавайки се данни от проекта „Релокац“, че дневният брой на запитванията за преместване се е увеличил 1,7 пъти – от 70 на 120. Хората все по-често искат да напуснат страната преди септември или октомври, а главната редакторка на проекта Александра Назарова обобщи преобладаващото настроение с нуждата да бъде подготвен „резервен план“.

Грузия остава една от най-достъпните възможности по суша. Безвизовият режим позволява на руските граждани престой до една година, но автомобил с чуждестранна регистрация може да остане в страната до 90 дни. От 1 януари 2026 г. чуждестранните туристи трябва да разполагат и със застраховка за медицински разходи и злополука с покритие от най-малко 30 000 лари.

Руското присъствие е чувствителна вътрешна политическа тема в Грузия. Поради това местното МВР не се ограничи да уточни числата, а определи твърдението за 20 000 руски граждани, влезли за едно денонощие, като дезинформация, разпространявана от заинтересовани страни.

Сухопътният маршрут обаче не е единствената възможност. Според проекта „Релокац“ Сърбия, Армения и Грузия остават сред предпочитаните направления за преместване. Историческият опит показва и колко бързо достъпът до транспорт може да се свие: непосредствено след обявяването на мобилизацията през септември 2022 г. преките полети от Русия до Армения, Турция и Азербайджан бяха бързо разпродадени, а цените на останалите еднопосочни билети до Ереван и Дубай достигнаха приблизително 2600–2800 долара.

Дали августовският пик е предвестник на нова миграционна вълна или обичаен сезонен връх, не може да се определи само от общия брой преминавания. Проверимият показател е устойчивата разлика между броя на влезлите в Грузия и броя на напусналите я към Русия. Самата руска митница посочва, че август обичайно е най-натовареният месец за пункта, и обяснява засиления поток с туристическия сезон. Към 19 август грузинската статистика не показва траен превес на нито една от двете посоки. Ако през септември дневните данни на грузинското МВР започнат устойчиво да отчитат повече влизания, отколкото излизания, хипотезата за нова вълна на напускане ще получи значително по-силна емпирична опора.